Всички авторски страници

Авторски

• В Скопие пак измислиха милиони „македонци“

  От сметките на скопските пропагандисти излиза, че само в България и Гърция живеят доста повече „македонци“ отколкото в самата Република Македония

  750 хиляди македонци живеят в България, обяви Министерството на външните работи на Република Македония.

  Други 700 хиляди живеели в Гърция, а общо над два милиона – в балканските страни.

  С тази шокиращо манипулативна и чисто пропагандна информация Външното министерство в Скопие се ангажира като я публикува в специално каре на 3-та страница в днешното издание на вестник „Дневник“.

  Вестникът дори се оплаква, че „представителите на македонското национално малцинство в съседните държави от преброяване на преброяване стават все по-малобройни“.

  Под заглавие „Преброяването при съседите изяде македонците“, цялата страница е посветена на претенциите на властите в Скопие.

  В Албания живеели 120 000 „македонци“, в Сърбия – 85 000, в Косово – 12 000, в Румъния – 15 000, а в Турция – 315 хиляди, пише вестник „Дневник“.
  От тези сметки излиза, че само в България и Гърция живеят доста повече „македонци“ отколкото в самата Република Македония, където според официалната статистика те са под милион и триста хиляди от двумилионното население на републиката.

  25% от гражданите на републиката са албанци, останалите – роми, турци и други.

  Докато тазгодишното преброяване в страната беше отложено поради невъзможност да се формират етнически смесените комисии и бе оправдано с предсрочните парламентарни избори, Скопие преброи цели милиони „македонци“ извън пределите на младата държава.

  Колко са македонците в самата Република Македония и каква е нейната етническа карта ще стане ясно след насроченото за перлиода 1-15 октомври преброяване на населението и домакинствата.

  Преброяването бе отложено през април заради предсрочните парламентарни избори.

  Държавната комисия по преброяването има трудната задача да определи състава на преброителните екипи, пишат днес вестници в Скопие. Законът предвижда двойката преброители, които ще влизат в домовете, да се състои от по един представител от двете най-застъпени етнически общности в конкретната община.

  Именно по тази причина през пролетта албанците бойкотираха работата на комисията по преброяването, настоявайки в общините, в които има само албанско население, преброяването да се извършва от двама албанци.

  Освен това албанците настояват преброяването да се осъществи под международен контрол.

  Източник: Vesti.bg

• Татуировка с микрочип вместо лична карта

  Американски учени от университета в Илинойс създадоха експериментална версия на продукт, който един ден може да замени документите за самоличност. Така наречената подкожна татуировка се инжектира почти безболезнено и служи за медицински цели. Тя следи за сърдечния ритъм, пулса и други жизнени функции. В резултат, когато човек е в болница, няма нужда от множество тръбички и кабели, а само въпросната татуировка. Прогнозите са, че един ден въпросните микрочипове ще са много повече и могат да заместят документите за самоличност и дори кредитните карти.

  Tatuirovka_s_mikrochip_vmesto_lichna_karta
  Източник:  bTV

• Бъфет: Обложете ме с повече данъци

  Инвеститорът милиардер Уорън Бъфет призова американските депутати да увеличат данъците за богатите американци, за да намалят огромния бюджетен дефицит, тъй като това няма да навреди на инвеститорите и на работните места.

  В статия за в. „Ню Йорк Таймс“, цитирана от БГНЕС, генералният директор на „Бъркшир Хатауей“ предложи увеличаване на данъците за американците, които печелят най-малко 1 милион долара на година, и допълнително увеличение за хората с годишни приходи от 10 милиона долара и повече.
   „Нашите лидери поискаха „споделени саможертви“. Но когато направиха това, те ме пощадиха. Попитах и моите мега богати приятели, за да разбера какво страдание очакват. Те също бяха пощадени“, пише Бъфет.

  „Докато бедните и средната класа се борят за нас в Афганистан и докато повечето американци се борят да свържат двата края, ние мега богатите продължаваме да се радваме на извънредни данъчни облекчения“, допълва той. Бъфет, известен като „Оракула от Омаха“, заявява, че федералният му данък миналата година е бил 17,4%, а някои мениджъри на инвестиционни компании са платили само 15% данъци върху доходи, достигащи милиарди.
  Той отбелязва, че средната класа плаща до 25% данък върху доходите си.

  Бъфет припомня „много по-високите“ данъци върху доходите на богатите през 80-те и 90-те години на миналия век и разкритите близо 40 милиона нови работни места от 1980 до 2000 г.

  „Знаете какво се случи от тогава – по-ниски данъци и по-малко нови работни места. Хората инвестират, за да правят пари и потенциалните данъци не са ги уплашили“, допълва инвеститорът.

  Американците губят вяра в способността на Конгреса да се справи с финансовите проблеми на страната, предупреди Бъфет и призова за „незабавни, реални и много съществени действия“.

  Изказването на Бъфет идва дни след като непримирамата позиция на движението „Чаено парти“ по въпроса за изтичането на данъчните преференции за богатите постави на изпитание преговорите за тавана на дълга в САЩ.

   

  Източник:  Banks.dir.bg

• Алекс Йорданов: Граждански движения пазят обществата от глупостта на политиците

  Едно интервю на Къдринка Къдринова /Тема/

  Алекс Йорданов е роден в България, но от 7-годишен заживява в чужбина. Днес е едно от най-ярките имена в разследващата журналистика от двата бряга на Атлантика. Водил е остри политически предавания и по американската Си Ен Ен, и по френската „Канал Плюс”. Работил е и за авторитетното първо информационно списание в интернет „Слейт”. Особено прочут е с документалните си филми от горещи точки и по горещи теми. Две такива негови пътувания – в Косово през 1999 г. и в Ирак през 2004 г., за малко не завършват фатално. Йорданов е убеден привърженик на американското движение Move On – гражданската инициатива, осигурила чрез малки лични вноски половината от 600-те милиона долара, похарчени за предизборната кампания на Барак Обама. Консултант и съветник е на влиятелни френски и американски политици.

  Добре дошли в родината, Алекс! Често ли идвате?

  – Винаги, когато мога.

  Човек на света сте. Как се вижда България отвън?

  – Когато моите приятели от френските политически среди – министри, депутати, говорят за България неофициално, те много се смеят.

  Така ли? Какво ги весели толкова?

  – Българските политици. Не могат да ги взимат на сериозно. И плиткоумието, и посредствеността – всичко се вижда, всичко се знае. Нека никой не се заблуждава от доброто възпитание и изискванията на протокола, които стриктно се спазват на Запад. Това е само проформа. Всички там са наясно, че българската политическа върхушка, оформила се през последните 20 години, е куха. Пълна е с недоразумения и смешници. В същото време тук беше погубена цяла една генерация способни и качествени хора. Те или вече са извън страната, или просто не са допускани до властта. Самата власт се упражнява чрез порочни механизми. Как може например министърът на финансите да ходи да се среща със съветник в американското посолство? Какво е това? Или пък американският посланик да се явява в българския парламент да демонстрира подкрепа на една или друга партия или управляващ? Къде другаде може да се случи такова нещо? Впрочем този посланик ще си отиде със сигурност! Америка просто в момента е заета с малко по-важни грижи, не й е до него, пък и България е на последно място сред американските приоритети. Но ще го махнат задължително! Знам какво говоря – имам добри приятели в Конгреса на САЩ, в Комитета за външната политика.

  Какви други властови механизми ни куцат?

  – Много са. Какви са например тези драми с газопроводите „Южен поток” и „Набуко”? Нима не се знае кой колко струва и кой е по-изгодният? Защо не се кажат ясно сумите и не се направи елементарна сметка? Или да вземем облекченията за чуждите инвеститори. Защо само за чуждите? Защо същите облекчения не действат и за българите? Нали са важни инвестициите, а не откъде идват? Голяма грешка е, ако все още се вярва, че някой отвън ще дойде и ще се погрижи за развитието на България с капиталите си. Такъв интерес имат преди всичко българите, а не чужденците. Необходимо е да се създадат предпоставки България да стане привлекателна и за реализиралите се успешно в чужбина българи. Да се върнат тук, да инвестират тук. Имам предвид цял коктейл от условия, които да се съчетаят и да променят самата среда. Много е важно да се раздвижат младежите. Те са във възрастта на промените и могат наистина да прочистят ценностната система. Стига са мечтали само да излязат да учат в чужбина и да останат там. Там също не е приказка, там не седят да чакат тях, искат се много усилия, за да се наложиш. Защо да не употребиш тези усилия, за да подредиш по-добре страната си?

  Много хора, включително и доста младежи не искат да се занимават с политика, дори и да гласуват, защото смятат, че това е дискредитирано и мръсно занятие…

  – Да, този феномен бе налице и в САЩ. Там участието в избори традиционно бе ниско. Но това се промени, когато дойде на власт Джордж Буш. Едно гражданско движение, с което работя вече около 10 години, подтикна хората да осъзнаят, че чрез необходимите механизми такива движения могат да играят ролята на полицай, предпазващ обществото от глупостта на политиците. Става дума за Move On. То се зароди още по времето на кампанията, с която се опитваха да предизвикат импийчмънт на Бил Клинтън – за отпор срещу нея. И набра мощ по времето на Буш. Хората проумяха, че трябва да участват, за да спрат глупостта в политиката. Днес те са силата, която прави и дъжда, и хубавото време. Така ще стане и тук, ще видите.

  Кога?

  – Ако много се забавите, ще ви доведем това движение. Може да се пригоди и за български условия. Щом в Бангладеш се пригоди…

  Кои сте тези „вие”, които ще го доведете? У нас всеки намек за „световна конспирация” и други такива плашила обикновено се посреща на нож.

  – Не, не сме някакво тайно общество, не сме заговорници. Аз снимах филм за Move On. Видях как се развива технологията, която прави тези движения жизнени и влиятелни. В САЩ отне доста време, докато се стигне до успешна алтернатива на линията на Буш. Макар и непостигнали победа, кампаниите на личности като Хауърд Дийн и Джон Кери също бяха важни стъпала. През 2006 г. беше осъществен пробив в Сената и в Конгреса. А две години по-късно – и в Белия дом. Move On на практика събра половината от онези 600 милиона долара, колкото струваше кампанията на Барак Обама. 300 милиона дойдоха от малки дарения от по 10, 20, 50 долара. Този механизъм действа не само в политиката, така се финансират и се подкрепят и други каузи, например хуманитарни. Важно е количеството на хората, които са събудени, които започват да мислят, които харесват идеята да участват в живота, а не да го наблюдават отстрани, които искат отчет от управляващите. Когато се задвижи това, машината тръгва и върви нонстоп по 24 часа в денонощие. Но трябва да има и още нещо важно – идеология, съчетана с принципи и с визия. Имаше опити за създаване на anti-Move On. Голямата разлика в начина, по който се мисли за политиката, ги провали. Има основно значение как разсъждаваш. Дали когато някой нуждаещ се очаква да му помогнеш, ще го направиш дори и за своя сметка, или ще стъпиш отгоре му, за да си по-добре ти. Дали когато се хвърляш да добиваш шистов газ, ще мислиш стратегически за природата и за бъдещите поколения, или ще гледаш само моментната си полза.

  Откъде ще дойдат у нас хора, които да мислят стратегически, след като за 20 години преход никой от политиците ни не заговори за национална стратегия за развитие на държавата?

  – България нехае за интелектуалните ресурси на онези около 2 милиона българи, които живеят в чужбина и много от които са с двойно гражданство. И не просто нехае – открито ги дискриминира, отнемайки им правото да бъдат избирани. Защо? Няма никаква логика. Погледнете примера на Франция. Там отвъдморските региони си излъчват и избират свои сенатори и депутати. И са съвсем наясно кой ги представлява и към кого да отправят изискванията си. В САЩ механизмите са подобни. Много е несериозен аргументът, който се чува в България – че българите били разпръснати на отдалечени места, че не можело да се организира избирателна секция. Ами и в САЩ, и във Франция, и на много други места по света са го измислили отдавна – чрез електронно гласуване. Много е лесно, стига да има желание. Лошото е, че България не мотивира по никакъв начин българите в чужбина да милеят за нея. Защото тя не милее за тях. Вместо да се чуди как съвсем да прекъсне връзките им с родината, тя би трябвало да прави точно обратното – да се мъчи да ги привлече обратно, да ги направи по-съпричастни към случващото се тук, да улеснява пътя им за връщане, да ги насърчава да инвестират в българската икономика. Така ще събуди доверието и на други инвеститори. Но не такива, които идват само да купуват имоти или да ни продават стоките си. А стратегически – такива, които ще развият българската икономика и ще повишат конкурентоспособността й.

  Вие сте от успелите в чужбина българи. Разкажете малко повече за журналистическата си работа.

  – Водил съм ежедневни дебати в остро политическо предаване по Си Ен Ен, заставайки от страната на демократите. Там винаги търсехме слабите страни на опонента и атакувахме. Работил съм и за първото информационно списание в интернет „Слейт”, стартирано от Бил Гейтс. То си спечели голям авторитет. Също така по френската телевизия „Канал Плюс” всяка неделя водех остро полемичното предаване „Истински вестник”. Бяхме безпощадни. Гледаха ни от 3 до 5 милиона зрители. Политиците ни идваха на крака – знаеха какъв авторитет имаме. И много им пречехме. В края на краищата намериха начин да спрат предаването. По-точно – да не ни подновят договора. Така се прави днес. Паралелно съм бил и съм съветник на френски и американски политици. Заниманията ми са като мостове между политиката и журналистиката. Може да се каже донякъде, че в момента съм журналист на свободна практика. Сега снимам филм за корупцията около Хамид Карзай – президента на Афганистан, и братовчедите му. Подготвям и филм за революцията в Египет. Смятам, че ще покажа точно как узряха нещата там, от колко години се подготвят, как не отговарят на масовата представа за спонтанен бунт. Всъщност въстанието в Египет е подготвяно много по-отдавна и по-старателно, отколкото „жасминовата революция” в съседен Тунис. Просто в Тунис нещата се развиват много главоломно и в един момент изпреварват египетяните. В основата на „египетската пролет” са двама млади хора – един брадат реформатор от „Мюсюлмански братя”, отлъчен от организацията – Мохамед Адел, и един инженер от текстилна фабрика с любовница и пристрастен към пушенето на трева – Ахмед Маер. Трудно ще си представите нещо по-контрастно от тях двамата, толкова различни са. Но са млади. От новото поколение, което иска промяна. Двамата са били хвърляни в затворите около 30 пъти, откакто са основали своята организация на 6 април 2008 г. Междувременно са пътували и до Сърбия. Там са усвоили революционните техники от движението „Отпор”. Същите техники, както и на доста други „цветни революции”. После ги прилагат на площад „Тахрир” в Кайро. Включително и философията на Ганди, че трябва да станеш приятел дори с противника си. Цяло чудо е, че тези младежи и съмишлениците им накрая успяват – въпреки всичките си спорове и дрязги. Все пак им трябваха около 3 години. Египет е сложна страна, която е сложно да се разбере. Жените там не гласуват. Неграмотните са 40% от населението. 65% са под 18-годишна възраст и съответно също на гласуват. В крайна сметка от 85 милиона население там в избори могат да участват едва около 8-10 милиона.

  Наскоро точно на площад „Тахрир” отново имаше протести и сблъсъци, вече с новите египетски власти…

  – Нормално! Колкото много сблъсъци е преживяла България след 1990-а, толкова чакат и египтяните. Много, много и все сложни. Демокрация не се гради за ден-два.

  У нас името ви нашумя най-много покрай вашето отвличане в Ирак през 2004 г. Бихте ли припомнили какво стана тогава?

  – з съм против разказването на такива епизоди. Не мисля, че случилото се с мен трябва да се изтъква. Смятам, че това само би допринесло да стават и нови отвличания. Освен това специално спрямо отзвука от моето отвличане тук, в България, имам големи резерви. Малко след като ме освободиха, се възползвах от една възможност да дойда и да видя баща си в България. Така се случи, че по същото време насам пътуваше националният футболен отбор на Камерун. Аз бях се сближил много с тези момчета, докато снимах филм за гостуването им в Япония. И когато поеха към България, те сами ме поканиха да тръгна с тях. А български вестник пусна снимката ми как слизам на летището в София и се качвам в автобуса на камерунските национали под заглавието „Алекс Йорданов инкогнито в София”… Какво инкогнито? От кого да се крия? Глупаво. По-късно, когато отвлякоха двамата български шофьори в Ирак, ми звъняха по телефона от „Шоуто на Слави” да ме питат каква прогноза ще дам за съдбата им. И аз казах, че най-вероятно ще ги обезглавят. Тук бяха шокирани. Но всъщност точно това се и случи накрая. Какво – трябваше да си измислям и да разказвам розови приказки ли? Бях абсолютно наясно с типа мислене на онези, които ги бяха отвлекли. Те отвличаха, за да убиват, да сплашват.

  Все пак вас ви пуснаха. Защо?

  – Нямам обяснение. По-късно бях извикан за свидетел в Италия по делото на един от убийците на италиански заложник в Ирак. Този подсъдим беше и в групата, която отвлече мен. Там стана дума за моя случай. И терористът разказа как, след като много ме бяха били, аз съм станал и съм ги погледнал. И един от духовните им водачи бил казал, че погледът ми е спокоен.

  Преценили са, че духът ви е спокоен, и затова са решили да ви пуснат, така ли?

  – Не знам. Много неща при тях нямат обичайното обяснение.

  Не сте ли се замисляли да издадете в книга преживяванията си като кореспондент из „горещи точки”?

  – Не смятам да се занимавам с това, въпреки че са ми отправяни такива предложения. Разбира се, попадал съм във всякакви ситуации. За малко не ме убиха и по време на войната в Косово. Тогава влязох на сръбска територия, идвайки от България и носейки със себе си и френския си паспорт, и един фалшив български. Имах и камера – нали исках да правя филм. Сърбите ме арестуваха и решиха, че съм шпионин. Издадоха ми светкавична смъртна присъда. Но накрая не я изпълниха. Разбраха, че съм православен. Сприятелихме се. Приключихме, обикаляйки сръбските манастири в Косово. Някои от онези военни и след войната останаха на служба в армията. Когато ходя в Белград, винаги им се обаждам. Станахме много близки.

  Източник:http://www.temanews.com/

• „Ние“ или „средно свинско със зеле“

  Напоследък всички са се хванали за народа, нацията и Ние. И  праскат обобщения за народ, нация и Нас на поразия. Който не го мързи!
  Така се оказа, че за днешното състояние на България, аз съм виновен наравно с Луканов или Виденов. Ни повече, ни по-малко! Тъй де, що не съм избрал по- добри, а?!? Ама нямало! Как да няма бе? Все има, ама аз не ги избирам, щото съм тъп! Поради което, средно свинско със зеле – ние сме си виновни! Т.е. – аз!
  Тъй де. Аз съм виновен и за тоталитаризма, щото ако не се бях траЯл, то и тоталитаризъм нямаше да има! Даже моята вина е най-голяма. Ако не си бях траял, нямаше и другарите да вкарам в грях и изобщо… Та и за репресиите. За палачите съм виновен пак аз! Защо ли? Ами защото, ако не си бях траял, ако жертвите не бяха такива гадняри, та да не обърнат внимание на палачите, че не  са хубави тези работи и те нямаше да правят лоши неща, та и за репресиите съм виновен аз!
  Т.е., понеже сме сбъркани това е така и няма какво да шумим! Виновни сме си и това е!
  Даже и бебетата. И те! Те го, роди се в България, шепа човек, а вече – просто и мързеливо. Роди се и… легне да лежи. На други да чака! На държавата и на господин/другаря ръководител да даде. Па като ревне… отдалеч си му личи – културата на омразата носи и това е! Факт! Реват ли? Реват! А де! Иди, че отричай очевадни неща!
  Да обобщя: Средно свинско със зеле, аз съм прост, мързелив, тъп, неграмотен, несправедлив, с робска психика и прочее познати неща.
  Аз остана да съм такъв. Няма кой друг. Защото всеки употребяващ “Ние”, знае за себе си много добре, че той не е това. Просто ми прави услугата да не ме засрамва излишно, ама казвайки “Ние”, визира мен. Защото казващият/ пишещият, естествено, не е такъв. И понеже 95% от пишещите и говорещите са на мнението, че “Ние” сме тъпи, прости, мързеливи и т.н. (естествено, изключващи себе си от това число), оставам аз и няколко приятели на моя акъл. Което трябваше да се докаже.
  Да де, ама нещо не се връзва! Хем съм прост, тъп и най-вече – пасивен и мързелив, хем съм успял толкоз поразии да Ви направя? Хора! Че де ми времето за мързел бе? Седмично 60 часа се боря частно за хляба. Па ако има за бира и цигари, вече ставам средна класа, а ако и ходя на ресторант 2 пъти месечно (каква разсипия!) значи съм в средната част на средната класа. Като сложа още 60 часа седмично да оправя колата, да гледам децата, да правя ремонти, да тичам насам и натам, да се карам с жената и др. ежедневни неща, ми то…време не остана. Ама пък съм и вън от властта, че директно да правя золуми, та значи съм се изхитрил и тука, та и без власт да Ви грабя. И съм толкова хитър, че за мен няма… Мистерия и това е!
  Важното е да знаете, че аз съм виновен!
  Това излиза от формулата „Средно свинско  със зеле”.  Ама  май  забравихме,  че средното осреднява и че ако един обере мръвките, друг зелето, а за всички останали – прегорялата, десетократно използвана  мазнина от бракувани манджи, значи средното ще си е е пак така. Ама средно!
  Което позволява и аз да съм виновен за всичко наравно! Наравно с държащите властта, държавните поръчки, наравно с източилите банките, наравно с получаващите подкупи (е, аз пък имам правото да им давам, а ако не дам – все едно че ме няма)… Равенство. В средното свинско със зеле. И ако ми подхвърлят малко прегоряло зеле – берекят версим! Защото се знае за кого е месото ! Познахте! За тези дето най-горещо се бият в гърдите и ви обясняват “Ние”!
  Ако съм бил достатъчно ясен дотук, вече ще знаете нарп. защо г-н/др. А. Райчев ни убеждава, че преходът свърши! И го тръби и тръбят непрестанно. Защо? Има ли смисъл и ако има – какъв е?!?
  Много просто. Средното свинско със зеле. Ако приемем тази таза, то означава, че това е краят! Било каквото било. Вие сте недоволни, защото сте тъпи, прости и мързеливи! Точка и край! Седемдесет години ви дояхме и клахме и още седемстотин ще бъде така!
  Повтаряйте: Ние сме тъпи, прости и мързеливи и това което искат, ще стане реалност.
  Цялата уловка се нарича безнадеждност! Това е! Такива сме си. Сбъркани. И това което ни се случва е нормално.
  УЛОВКА! Не е! Това искат да ни втълпят! Затова и търпим! Защото търсим проблема  в  себе  си. Там където не е!!!  Просто не е! Замислете се, какво ни казват! Стига с тая история бе! Тя свърши! Преходът свърши! Гледайте си посраните мързеливи задници и не мъркайте! Край.
  А ако не?!
  Най-тайната тайна на нашето общество е това, кой ни управлява. По времето на тоталитаризма – мъгла. Естествено – уж – ЦК. Ама в ЦК и знатни доячки, тъкачки, комбайнери, млади работници и едва ли не пионери. Просто пионки за представителство. Нищо повече. Тогава кой? Ами 2-300 души реално държаха властта. С около 2-3000 души висш обслужващ персонал. Толкоз. Ама и сега е така. И пак фамилиите са същите. Нищо, че част от висшият обслужващ персонал е преминал в реалната власт и обратно. Нещата са си същите. Защото нямаше преход, а перестройка. Перестройката целеше точно това! Запазване същата власт на въпросните хора в нови условия и с нови средства. Без значение от идеология и др. подобни смокинови листа.
  Затова ни говорят „Преходът свърши”. Т.е., „окуражават ни”, че нещата не подлежат на промяна. Ама не!
  И тук вече от нас зависи! Дали ще приемем „очевидното” или ще си запитаме собствената глава. Защото е очевадно (!),  че Земята е плоска! Тъй, ако не беше плоска, моят приятел в Австралия, трябваше да ходи наобратно с главата. Ама го питах. НЕ!  Значи е плоска! Така. Също толкоз вярно е и твърдението за „преход” и за „народа прост”, „национални специфики” и т.н. Изглежда житейски достоверно, ама не е!
  Защото елементарната истина е, че за всичко случващо се в страната е виновна управляващата върхушка. 200-300 души и още 2-3000 души висш обслужващ персонал. Това са хората, които определят какво е „нашата история”, формата на обучение, подготвяща социално неграмотни хора, хората които от екраните и страниците на средствата за масова манипулация насаждат безнадеждност и безизходна тъга, хората, които поради елементарна некадърност вече повече от 70 години загробват България.
  И те знаят, че не сме “Ние”. Те са кукловоидте. А “Ние” е формулата “средно свинско със зеле”.
  “Ние”, е формата на нашето доброволно подчинение поради безнадеждност!
  Няма “Ние”.
  Има “Аз” и има “Те”! Всеки си носи отговорността.
  Защото аз отказвам вина равна на тази на Тодор Живков, Луканов, Виденов и прочее. …
  Който я има – да прокламира “Ние”! Казвайте “Ние”, за да ги оневините! Повтаряйте след тях – прост народ сме и сбъркан и с психика робска и ще постигнете точно това, което се иска от Вас. Да всадите безнадеждност не в чуждите, а в собствената си глава.
  Ние е колективна вина и отговорност, за лична некадърност и престъпления на управляващата върхушка.
  Затова отказвам общата категория „Ние, народ, нация”. Аз съм си аз. Имам приятели, колеги, съмишленици, опоненти, с които се уважаваме. Аз имам многолико “Ние”. Но то не е тяхното! Нито е единно. Нито е безнадеждно. Още по-малко безизходно.
  Аз не приемам колективна вина. Да си носят отговорността държащите властта. Онези, които чрез политически лозунги лъжат хората. Онези, които си плюят от медиите народа под формата “Ние”. И тези “умчовци” също не сме ние.
  Формулата „Ние” е равнозначна на циганизация на България! Истинската! Безизходната, безпросветна и безнадеждна. Защо?!? Ами защото братята роми вече толкова твърдо вярват, че за нищо не стават и че всеки ги лъже, та дори и не се лъжат по избори. Те вече знаят, че който и да спечели, ще ги прецака! И единственото, което им остава е поне, да изкарат по някой лев, кебапче и бира за глас. Защото другояче гласът им се губи. Или братята мюсюлмани. Покрай това „Ние” всеки ги плаши, че рецидив на Възродителния процес е възможен и те, по своя си начин минимизират злото. Или децата ни, които използват „терминалното решение” на Терминал 1 или 2 и те…
  Това е “Ние”. Това е „сбъркан народ”, „робска психика”, „ние сме мързеливи и крадливи”… Затова ни тикат натам.
  Ако това е вярно – положението е безнадеждно и олигархията е трижди бетонирала своята власт.
  И затова, когато чуя уж умни хора да се упражняват на тема „народа прост” и „психиката робска”, просто се отчайвам. Защото са ги хванали на въдичката на “очевидната плоска земя” и „средно свинско със зеле”. И колкото и  искрени да са,   играят    играта  зададена от олигархичната върхушка. Играта на безнадеждността.
  А изход винаги има. Не терминален.
  Прост.
  И започва с осъзнаването на факта, че има персонална вина. Не на народа. А на онези 2-300 души държащи реално властта и на техния висш обслужващ персонал.
  И… Те не са “Ние”!
  Поне… не съм Аз…

  Иво Димитров,
  Rudozemdnes.eu

• Мария значи любов

  Някой да обича лицето ти

  15 август, Успение Богородично

  Някой да те обича безрезервно, без съмнения, без остатък и без ресто.

  Някой да те обича повече от себе си, през целия ти живот, от преди да се родиш, и винаги.

  Някой винаги да те чака.

  Някой да обича лицето ти.

  Някой да ти е даден и да ти се полага, и да е само на тебе.

  Мама.

  На 15 август се празнува утоляването на тази нужда – от погалване и всеотдайна любов, която те намира и се излива върху теб, без значение дали си голям или малък, добър или лош.

  На тази дата е Успение Богородично – денят, в който с най-жива радост майката на Христос си тръгва от земния свят, за да отиде в небесния и да се събере с детето си.

  Горещ ден в средата на август, жътвено време. До този ден сламата става на жито, след него житото става на слама. Хлябът се пече и никой няма да остане гладен.

  Ден на детското доверие, че някой следи за теб и те наглежда. Милосърдие и нежност, които преливат от сърцето на жена, и има за всеки. Най-добра, най-чиста, най-обичана – Мария.

  Името има древноегипетски произход. Не може да се каже с абсолютна сигурност какво е означавало първоначално. Някои от възможните преводи са „море от горчивина“, „покорство“ и „тази, която желае дете“. Най-вероятно е обаче в Древен Египет името да е означавало „обичана“.

  Истинското значение на името „Мария“ е „любов“.

  Хората по цял свят наричат децата си с това име, и то звучи еднакво добре на повечето световни езици. Използват го дори и за мъже – кой не знае Райнер Мария Рилке, кой не е чувал за Ерих Мария Ремарк. Име на величества – Мария Антоанета и Мария-Луиза Бурбонска, императрицата на Свещената Римска империя. Знаменитите Марии са безброй. Според гугъл обаче най-популярна от всички Марии към днешна дата е фолк-певицата Мария, а на всички ни е ясно, че гугъл знае най-добре.

  Името Мария е звучно и музикално. То прелива от гласни, които се крепят на р-то като прозрачни зелени листа на клонка. То е име, което чудесно става за пеене. От Павароти през Бочели до Борис Годжунов, и от „Уестсайдска история“ до „Сбогом, Мария, не плачи на тръгване“.

  Мария е обичайно име, такова, с което си свикнал. По популярност се мери с Иван и нищо чудно, че Иванчо и Марийка се ширят из веселите сладки и солени полета на вица. На тях не може да им се случи нищо страшно, те не умират от любов и оцеляват след всички кризи и превратности на живота. Тях винаги ще ги има, готини са и носят на майтап. Големи и вечни като смеха.

  Обикновени като мама.

  Казват, че човек е дете, докато е жива майка му.

  Когато Богородица умира, тя възкръсва на третия ден след своето Успение. Явява се пред Апостолите, сияеща от слава и обкръжена от ангели, и им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всички дни!“

  И всеки от нас, като нейно дете, е закрилян и гледан с милост.

  ———————–

  NB! Научно е доказано, че когато някоя Мария има имен ден, на нея трябва да й се правят големи и хубави подаръци.

  Мария Донева,

  Mdoneva.wordpress.com

• БГ турците с три партии на вота

  Гюнер Тахир, Алексей Петров и сините канят отцепниците в своите редици

  БГ турците ще покрепят кандидати на три партии на вота наесен, научи Дартс нюз. Освен ДПС, за гласовете им ще се борят и номинираните под прикритие хора на Касим Дал чрез ЕНП на Мария Капон, и на ДАР чрез НДПС на Гюнер Тахир. Недоволните и от Доган, и от Дал в Движението за алтернатива и реформи са поканени да се включат в надпреварата и от Алексей Петров, атакуват ги и от Синята коалиция, разкриха пред агенцията от ДАР. В събота техни представители се събраха в Добрич, за да обсъждат вариантите за участието си в изборите. В редиците им е и синът на Осман Октай. От организацията на бг изселниците в Турция – Бултюрк, която има представители в Истанбул,Анкара, Бурса, Измир и други големи градове, сондират мнения за подкрепа на „кандидат-президент с турско име“. Засега обаче подобен призив не среща подкрепя сред живеещите у нас.

  ДАР вече са събрали и подписи по места за номинирането на кандидат-кметове и съветници, ясни са и имената на избраниците. Водени са разговори и с ДПС за обща подкрепа, от партията на Доган обаче не са съгласни с предложенията. Пропаднали и опитите за сдобряване на ДАР с хората на Касим Дал и Корман Исмаилов.

  Гюнер Тахир напусна ДПС през 1996 г, след като бе зам. председател и говорител на Движението. Бивш депутат и зам. шеф на групата Доган в 37-то народно събрание. В следващия парламент влезе от СДС, създаде НДПС, а в надпреварата през 2005 г. партията участва като част от Коалиция на розата заедно със социалдемократите на Александър Томов,  Обединения блок на труда на Кръстьо Петков и Националното патриотично обединение с председател Жорж Ганчев. Не успяха обаче да минат 4-процентната бариера на входа на парламента.

  Осман Октай, който също бе зам.председател на ДПС, го напусна през 2001 г. и основа своето „Демократично крило“.

  Дясната ръка на Доган – Касим Дал, пък си тръгна от партията в началото на тази година. Заедно с ЕНП на Мария Капон хората на Дал ще работят за нов политически модел в страната, обявиха двамата лидери на пресконференция. Събра ни доверието и общите ценности, обясни Дал.

  България има нужда от нова национална цел, която сближава и обединява хората, независимо от пол, възраст, раса, религия, култура, образование, категорични са Мария Капон и Касим Дал. 

  Източник: Дартс нюз

• ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ СЕМЕЙСТВО ИРИНА И СИМЕОН СТОИЛОВИ

  Представяне на значими и популярни личности и организации в САЩ
  от поредицата
  „ПРЕСТИЖНИ ПРОДУКТИ ЗА БЪЛГАРИ В САЩ” *
  на Българо-Американска Асоциация, Чикаго

  Симеон Стоилов е роден на 1 юни1973 година в град Русе. Той е дипломиран икономист в специалност Международни Икономически отношения, с повече от 14 годишен опит в Управление на бизнеси с международен обхват. Назначен е за Генерален Консул на Република България в Чикаго, САЩ с решение на Министерски Съвет от 26 май 2011 година. Консулският окръг обхваща щатите: Колорадо, Айова, Илинойс, Индиана, Канзас, Мичиган, Минесота, Мисури, Небраска, Северна Дакота, Охайо, Южна Дакота, Уисконсин и Уайоминг.

  До назначаването си на тази длъжност Симеон Стоилов е бил Маркетинг Директор в „Еврохолд България” АД, български инвестиционен холдинг, опериращ в 6 страни в Европа, с фокус на дейността в областта на автомобилната индустрия, лизинг, застраховки и финансови услуги (2009-2011). Успоредно с длъжността на Маркетинг Директор на „Еврохолд България”, Симеон Стоилов е заемал и позицията на Управител в „Ита Лизинг” ЕООД, „Милано Моторс” ЕООД, член на Бордовете на Директори на „Булвария Холдинг” ЕАД и „Ауто Италия” ЕАД, всички от групата на „Еврохолд България”. Паралелни и предишни отговорности и позиции на Симеон Стоилов включват Мениджър Лизинг и Застраховане в „Авто Юнион” АД (2009-2011); Заместник Управител на „Ита Лизинг” ЕООД (2002-2009); Мениджър Лизингово Обслужване в „Ауто Италия” ЕАД (2005-2009); Търговски Мениджър на „Баруил” – Варна (2000-2002); Търговски Директор в „Метратекс” – Москва за България (1997-2000); различни търговски и управленски позиции в други български и международни търговски компании (1992-1997).

  Симеон Стоилов има магистърска степен по „Международни икономически отношения” от Икономически университет – Варна (1998), както и професионална квалификация по „Финанси, счетоводство и контрол” (2008) от ИСК към Университета за национално и световно стопанство – София. Симеон Стоилов е сертифициран одитор по ISO9001 (2008).

  Ирина Стоилова, съпруга на Симеон Стоилов, е родена на 26 март 1980 година в град Варна. Дипломирана е със специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред”, към Юридически факултет на Варненски Свободен Университет „Черноризец Храбър”. Трудовата си кариера започва още като студентка, в няколко търговски компании. Продължава развитието си в счетоводна кантора за около две години. От средата на 2008 година е за няколко месеца на стаж в ТБ „Уникредит Булбанк”, а от края на 2008 година е назначена за Корпоративен Кредитен Експерт в същата. В момента е в отпуск по майчинство.

  Пълноправен член на семейството е Борис Стоилов, роден на 21 юли 2011 година в град София.

  * https://www.eurochicago.com/2011/07/prestizhni-produkti-za-balgari-v-sasht/

   

  Българо-американска асоциация

• Скъпият консултант за АЕЦ „Белене” потъна в скандали и съкращения

  Автор: Люба Манолова

  Британската банка HSBC води преговори за продажба на бизнеса си в САЩ, за да се съсредоточи върху по-бързо разрастващите се нововъзникващи пазари и върху банкирането на дребно във Великобритания, предаде „Блумбърг“ на 9 август.

  Планът на банка HSBC, обявен на 31 юли бе, да продаде почти половината от обектите си в САЩ за около 1 млрд. долара.

  Наскоро стана известно и че най-голямата банка в Европа планира да съкрати 30 хиляди работни места до края на 2013 г. и да ореже разходите си. Миналия месец бяха продадени нейни активи в Русия и бе съобщено, че ще се затварят клонове в Полша.

  Блумбърг съобщи още, че банка HSBC се опитва да продаде американското си звено за кредитни карти, което бе придобито през 2003 г. като част от сделка за $ 15.5 млрд. за закупуване на американската банка International. Припомня се, че тази компания се занимаваше с високорискови ипотеки и кредитиране на домакинствата, а след покупката й бе преименувана на HSBC Finance.

  „Все още не е взето крайното решение за сделка” са коментирали от ръководството на банка HSBC, американското подразделение е печеливше, но не се определя  сред стратегическите за банката и поради тази причина – не се включва в стратегията на HSBC.

  Из интервю на репортерката Ина Гълъбова със Симеон Дянков:

  Симеон Дянков: Да, бях в течение малко повече от месец по всички теми, свързани с проекта, както и по консултанта HSBC, който ще ни помогне с икономическия и финансов анализ, така и конкретно за подписването на този меморандум, който ни е необходим, за да имаме повече време за анализи по сигурността темата и темата по цената. Темата, по която има някои различия, е по-скоро въпрос фактът, че всички са заинтересовани – интересите на България да се запазят и дали по този начин, с това подписване, отлагане за 3 месеца, някак си България си налага допълнителни тежести. Отговорът за мен е определено не. Няма нищо, което да ни задължава в този меморандум да строим „Белене”. Напротив, допълнителният анализ може да покаже нужда от много допълнителни теми за развитие и дава възможност също на консултанта HSBC да влезе и да помага на България. Бях в течение на разговорите и между другото всеки ден бях в течение и разговарях и с министър Трайков, така че няма ден, в който да не сме били информирани какво и как става и съм на твърдото мнение, че това е от полза за българската страна. Просто ни дава възможността за анализ и от наша страна допълнителен и от друга страна консултантът HSBC – фирма, която е известна по целия свят, банка, да влезе и да започне да ни помага.

  Според Стенографския запис от заседание на правителството от 6 април 2011 г, и заявеното на него от премиера Бойко Борисов научихме, че:

  БОЙКО БОРИСОВ: Няколко неща, които трябва да знаете. По финансовата програма и рамка бях възложил на вицепремиера Дянков да участва пряко в преговорите, и с наемането на консултанта от Ейч Ес Би Си банк и по разговорите, свързани с тази тема. В събота и неделя вицепремиерът Дянков е участвал пряко в преговорите. Снощи при мен водихме конферентен разговор с министър Трайков и с Дянков и мненията са различни между вицепремиера и министъра. Затова съм ги помолил и двамата до връщането на Дянков от чужбина този разговор да се отложи и като си дойдат всеки да поеме своята част и тежест от отговорностите от преговорите.

  Идеята ми е била, че финансово-икономически проектът „Белене” трябва да бъде защитен – именно затова дали е изгоден или не, да се произнесе консултант, който е избран с конкурс.

  Защо Борисов ще плати един процент върху крайната цена на “Белене” на лондонската банка плюс 2 млн за услугата й, след като в същото време се подписва Меморандум с друг , втори експерт – известната „Арева” така и не стана ясно.

  Фактът, че българският премиер не е наясно кой против какво е е фактът, че след подписването на Меморандума Борисов изрече една сензационна неистина, той благодари на Франция за това, че ни е подкрепяла в борбата да спасим АЕЦ “Козлодуй”, въпреки че беше точно обратното! Именно Франция бе държавата ЗА спирането на атомната централа в “Козлодуй”, за да тръгне румънската Черна вода, построена с френска поддръжка от канадската фирма “Канду”!

  “Искам да благодаря на “Арева” и френската страна да благодаря, за това, че бяха от най-големите противници на затварянето на първите четири блока на “Козлодуй” – каза Борисов.

  Какво може да се добави тук?

  Кой внуши тази лъжа на премиера? Предполагам, че българският посланик във Франция, Марин Райков, който по време на затварянето на “Козлодуй” не направи нищо за спасяването на “Козлодуй” и за защита на националните интереси на България!

  Ще припомня в. “Сега” от 22 февруари 2002 година, когато под заглавие “Франция вече пита кога ще затваряме 5 и 6 блок на АЕЦ “Козлодуй”? публикува следното:

  “Председателят на международната организация на ядрените оператори WENRA и на френския регулаторен орган Пиер Ла Кост задал въпроса кога България смята да затвори 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, тъй като за останалите реактори било вече ясно. След известно дебатиране присъстващите на обсъжданията стигнали до заключението, че са се събрали да обсъждат технически аспекти на безопасността на ядрената централа, а не експлоатацията й. Становището на френския представител било подкрепено единствено от турския.”

  Да се върна към консултантския договор с HSBC за проекта „АЕЦ Белене“. Преди дни стана ясно, че за консултантската си услуга банка HSBC ще получи твърд хонорар от 2 млн. евро и отделно комисиона от 0.95 процента от привлеченото външно финансиране.

  Това ни съобщи на 13 април лично премиерът Бойко Борисов.

  “Ние даваме легален подкуп, за да може фирмата консултант, банка HSBC, за да каже, че АЕЦ “Белене” е изгоден. Въпросната банка трябва да докаже, че проектът е икономически обоснован, тя ще получи 1 процент от крайната цена на атомната централа. Това прави 65-70 млн евро за консултанта, която освен това е и заинтересована да даде крайна по-висока цена на централата, защото ще получи по-висок процент” – коментира скандала журналистът Велизар Енчев в предаването си “Дискусионно студио” от 13 април.

  Какво означава Симеон Дянков да казва следното: “…най-после имаме консултантът HSBC, банка /The Hongkong and Shanghai Banking Corporation/, една от най-големите банки в света. Финансисти са хората, добри финансисти, на които една от най-големите задачи в този договор е….” и тук Дянков спира, защото няма как да продължи!

  Избраната, с двегодишно закъснение, от Дянков банка, ще получи доста солена сума от 0,95 на сто от крайната цена+два милиона евро за самата услуга – да консултира?!

  И тук му е мястото да запитам: а кой ще вземе процентът комисионна от уредения за банката договор? Договор от 65-70 млн евро, което би следвало да е 0,95 от крайната цена и още 2 милиона евро отгоре?

  Пълният анализ на проекта за АЕЦ „Белене“ от британските консултанти HSBC може да отнеме 18 месеца, написа на 20 април в. „Комерсант“, като се позова на думите на министър Трайчо Трайков за продължителността на консултацията по рентабилността и цената на Атомната централа.

  Но за коя и каква банка става дума по оценката на „Белене” след като й правим такъв подарък?

  Банката е HSBC и за нея се чу за последно, покрай някакви скандали:

  Първи скандал

  Бунт в банка HSBC назря около възнагражденията на управителите на годишното общо събрание, след като нейният нов директор призна, че представянето на банката не е добро, написа в. „Индипендънт”.

  Почти 20 на сто от акционерите гласуваха срещу доклада за възнагражденията в HSBC. Акционерите засипаха директора Дъглас Флинт с въпроси относно заплатите на високопоставените служители, финансовото представяне и връзките на банката с Либия.

  В рамките на събранието Флинт призна, че общата акционерна доходност на банката през последните години е била не само разочароваща, но и неадекватна.

  През последните 5 години банката почти не е генерирала доходност, като в същото време акциите й са спаднали с 25%, обяснява изданието.

  Оттук следва един-единствен извод: най-бедната страна в Европейския съюз ще спонсорира банка, която за последните пет години не е генерирала никакви доходи?

  Въпросът е: кой лобира за тази банка и взе комисионната от договора? Спрягаше се името на царедвореца Владимир Каролев – ако е така, прокуратурата следва час по-скоро да се самосезира!

  Втори скандал

  Изданието The Ecologist написа на 14 юни във вторник:

  HSBC замесена в “мръсно финансиране“ на енергийни проекти

  В “неетични, неекологични и разрушителни“ проекти са инвестирали и вложили средства три банки: “Барклис“, HSBC и “Роял банк ъф Скотланд“ разкри изданието.

  Трите финансови институции са едни от най-големите банки във Великобритания с общ капитал около 200 млрд. паунда и 190 млн. клиенти по целия свят. Банките са остро критикувани в изданието за участието им в едни от най-унищожителните за природата енергийни проекти в най-различни държави през последните 10 години.

  Когато става въпрос за финансово участие, е определено трудно да се проследи спецификата на паричните инвестиции на банката.

  Енергийният бизнес е един от най-печелившите в света и съответно – надежден и атрактивен предпочитан клиент от банките. Проектите в тази област, вариращи от извличане на петрол от катранените пясъци в Канада до хидроенергойни каскади в Чилийски Патагония – разчитат предимно на банково финансиране. Банките обаче не се афишират като кредитори на конкретен проект, а по-скоро помощта им е прикрита под формата на синдикирани и корпоративни заеми, отпускани от банков консорциум и други, посочва изданието.

  HSBC беше избрана през 2010 г. за консултант на българската държава в оценката на проекта за строеж за АЕЦ “Белене“, припомня The Ecologist. Има твърдения за корупция в тръжната процедура по проекта пише изданието.

  АЕЦ “Белене“ се свързва със съмнения за корупция при провеждането на обществените поръчки, а неназовани източници – противници на централата и развитието на атомната енергия, твърдят, че са получавали смъртни заплахи и са били принудени да се оттеглят.

  HSBC е банката, която е издала облигации на петролната компания “Тотал“, добила печална известност със строителството на газопровод от южния бряг на Бирма до Тайланд, чието изграждане е охранявано от бирманското правителство и е свързано с унищожаването на земите и погазването на човешките права на една от най-големите малцинствени групи – карените. HSBC финансира и “Архипелаго Рисорсес“, оператор на индонезийската златна мина Тока Тиндунг, чиято дейност замърсява подпочвените води в региона, наврежда на рибарската и туристическата индустрия и заплашва близките природни резервати и застрашени видове. Във финансирането на мината участва също и банка “Барклис“.

  “Роял банк ъф Скотланд“ (РБС) доскоро бе известна като “петролната и газова банка“, но в последните години гледа да се дистанцира от сектора на конвенционалните горива, поне на повърхността. Директни заеми за проекти за възобновяеми енергийни източници й дават основание да напише на сайта си “От 2006 насам осигуряваме повече финансиране за ветроенергийни проекти, отколкото за всеки друг тип енергийни проекти“. Въпреки това чрез корпоративни заеми банката е въвлечена в проекти за въглищни централи на стойност милиарди лири, в това число 13 млрд. паунда след като получи държавна помощ от 45.5 млрд. паунда от английското правителство през 2008 г. Британските данъкоплатци сега притежават 80% от банката.

  HSBC

  Европейската енергийна компания Endesa и чилийското дружество Colbún са в основата на осъществяването  за постигане на съвместен проект за изграждане на пет водноелектрически язовири в чилийска Патагония от 2008 г. насам. Язовирите ще изместят семейства, да нарушат средства за препитание и разрушат туризма, заливайки също така развъдник и земеделски земи.

  На 2450 километра от мястото на проекта остава само линия от 12 метра широк коридор през гори и общности, които поддържат висока степен на биологично разнообразие, включително застрашен вид елен.

  HSBC е гарантирала, а също така участва с управлявани акции или облигации на стойност £ 122 240 през 2010 г. по експлоатацията на златна мина в Индонезия. Хвостохранилища от шест открити рудника са отговорни за замърсяване на подпочвените води, като разрушават и обричат на унищожение местните риболов и туризъм. Те представляват опасност за близките природни резервати и защитени видове.

  През 2009 г. HSBC даде корпоративни заеми на консорциум от четири индийски и южнокорейски енергийни компании, воден от южнокорейския индустриален гигант Daewoo International за серия от природни платформи за добив на газ в Бенгалския залив край бреговете Бирма.

  Друг проект на банка HSBC е свързан с газопровод в Бирма и дружество PetroChina, дъщерно на китайската National Petroleum Corporation /CNPC/. Банката има акции в китайскака петролно-банкова корпорация на стойност £ 162 000 000. Експерти са съобщили за изданието The Ecologist, че ОВОЗ на проекта е спорна, тъй като тръбите на газопровода минават пресичат деликатни екологично райони и спорната откъм сигурност област Мианмар, където се е прибягнало към използване на военни на Бирма за защита, което пък довело до принудително преместване на хора и селища от района, използване на сексуално насилие над местното население, и най-скандалното: конфискация на земята, за проекта.

  И точно на тази банка бедна България изсипва един кош милиони евро.

  Точно тази банка е причината на 17 юни 2011 г. министър Трайчо Трайков да съобщи, че България ще поиска ново замразяване на преговорите за три месеца, за да има време консултантът – британската банка HSBС, да приключи с експертизите си.

  Точно банка HSBC, световно известната според министър Дянков „влезе да ни помага за „Белене”!

  И как така Дянков или подопечният му Трайчо Трайков не обелиха и дума за съкращенията, скандалите, които напоследък се свързват с името на въпросния консултант?

  Как премиерът Бойко Борисов мълчи и също не казва и дума за напразно загубеното време и още по-напразно изхарчените немалко пари,у които ще отидат за хонорар и процент на консултанта HSBC?

  
  

  Източник: www.lubamanolova.info

• Републиканците в САЩ търсят съперник на Обама за изборите догодина

  Претендентката за републиканската кандидатура за президентските избори в САЩ през 2012 г. Мишел Бакман победи в събота на неофициалния пробен вот в щата Айова за определяне на бъдещия съперник на Барак Обама. Представителката на ултраконсервативното крило в „чаеното парти“, член на Камарата на представителите от Минесота, спечели 28.5 процента от подадените 16 892 гласа, или 4823 гласа, пред Рон Пол с 4671 гласа и Тим Поленти, който остана  трети с много по-малко гласове – едва 2293, предаде Асошиейтед прес.

  Т. нар. „сламен вот“ (от обичая във въздуха да се хвърля слама, за да се види посоката на вятъра), е чисто символичен и донякъде бе засенчен от съобщението на републиканския губернатор на Тексас Рик Пери, който по-рано същия ден официално обяви кандидатурата си за президент. Той не участваше във вота в Айова, но ще посети щата в неделя. Все пак за него гласуваха 718 души, които допълнително вписаха името му в бюлетината, и се нареди шести.

  Той спечели повече гласове от фаворита Мит Ромни, който макар и да не присъства, фигурираше в бюлетината, обаче получи едва 567 гласа. Четвърти излезе бившият сенатор Рик Санторум, а пети -бизнесменът Хърман Кейн.

  Макар че беше в Айова на щатския панаир, във вота не участва и Сара Пейлин, републикански кандидат за вицепрезидент през 2008 г., която предпочита да поддържа съспенс около намеренията си за 2012 г. Избирателите от Айова първи ще гласуват на 6 февруари 2012 г. в началото на дългата поредица първични избори, които се организират във всички щати за определяне на републиканския съперник на Обама през ноември.

  Шестима претенденти за републиканската номинация участваха в събитието в Еймс, традиционно отличаващо се с карнавална атмосфера. Избирателите пристигаха с десетки автобуси и се тълпяха в шатрите с музика на живо и безплатно барбекю, платени от кандидатите, преди да чуят речите им в баскетболната зала на щатския университет на Айова. Срещу билет от 30 долара, често също платен от кандидатите, всеки жител на щата над 18 години можеше да гласува.

  По същото време Рик Пери обяви официално кандидатурата си в Чарлстън, Южна Каролина – първият от южните щати, които ще проведат първични избори догодина. Пред публика от 700 консервативни блогъри той предприе яростна атака срещу икономическата политика на президента Обама, предаде Ройтерс.

  Осъзнавам, че Съединените американски щати наистина са последната голяма надежда на човечеството, заяви Пери, като обвини Обама, че е застрашил авторитета на САЩ в света с катастрофалната си политика на „голямо правителство“ и големи разходи и „несвързаното бръщолевене“, което нарича външна политика.

  Г-н президент, нека ви кажа нещо – не можете да спечелите бъдеще, като продавате Америка на външни кредитори. Ние не можем да си позволим още четири години управление на Обама, който взима парите от кесията на американските семейства и работодатели, за да ги дава на централното правителство.

  Възползвайки се от факта, че кредитният рейтинг на САЩ бе понижен от водеща агенция, той заяви: Факт е, че почти три години президентът Обама понижаваше американските работни места, понижаваше нашата позиция в света, нашата финансова стабилност, нашата самоувереност и надеждата за по-добро бъдеще за децата ни.

  Пери атакува и външната политика на Обама. Нашият президент обиди приятелите ни и насърчи враговете ни, вирейки нос срещу традиционни съюзници като Израел, каза той и обяви намерението си да се кандидатира с думите:  Нямам намерение да стоя настрани, защото една велика страна има нужда от по-добър президент.

  Още преди това републикански проучвания показваха, че Пери изостава само с няколко пункта от Мит Ромни. Той е един от малцината претенденти, способни да обединят различните  елементи на шарената републиканска коалиция, отбелязва АП, цитирана от БТА. Има подкрепата на редица привърженици на „малкото правителство“ и ниските данъци в движението на „чаеното парти“ и е популярен сред социалните консерватори с опозицията си срещу абортите и правата на хомосексексуалните.

  Може да съперничи на Ромни по въпроса за създаването на работни места, който се очертава като ключов в предстоящата кампания. За трите си губернаторски мандата в Тексас може да се похвали, че работните места в щата са се увеличили, а данъците остават ниски. Може да отнеме от Бакман част от подкрепата на социалните консерватори и активистите на Чаеното парти, защото може да се похвали с управленски опит, какъвто конгресменката няма.  Евангелист е, а избирателите евангелисти гледат с подозрение на Ромни заради мормонската му вяра.

  Пери никога обаче не е участвал в национална изборна кампания, а дълбоко консервативните му възгледи не се харесват в някои части на страната. Възможно е да се намеси и факторът на т.нар. „умора от Тексас“ – дали американците са готови да изберат за президент още един губернатор на Тексас толкова скоро след Джордж У. Буш, който сдаде поста с рекордно нисък рейтинг на одобрение.

  Източник: Mediapool

• Антоанета Цонева: За подготовката на предстоящите президентски избори в България и в чужбина

  Антоанета Цонева: Без активна регистрация, проблемът с мъртвите души в избирателните списъци е безсмъртен

  

  
  За изборния процес зад граница и за това, защо не се премахват фантомите от избирателните списъци, пред Агенция „Фокус” Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда.
  
  

  Фокус: Г-жо Цонева, кой се страхува от електронно гласуване и как ще гласуват българите в чужбина? 
  Антоанета Цонева: Конституционният съд отмени пилотното гласуване по интернет. То трябваше да се упражни в няколко избирателни секции за президентските избори. По отношение на изборите в чужбина, българите, които бяха ангажирани с тази тема, настояваха за по-облекчен режим за разкриване на избирателни секции – да не са сто заявления, а 20 в местата в местата, където страната ни няма дипломатически представителства. Така или иначе тези заявления останаха това число. Държавата може да направи повече за това – българите в чужбина да разберат какви са условията за разкриване на секции. Необходима е видима информационна кампания, за да може да има по-висока активност на българите, които са в чужбина по време на президентските избори. 
  Към момента няма такава информационна кампания. Няма информационна кампания и в самата страна. Тя не е стартирала, не са ясни нейните параметри. ЦИК трябва да я организира да и да разясни какви са правата на избирателите, на участниците в изборния процес, на наблюдателите, на застъпниците. Навсякъде по света, където институциите искат да има широко участие – информационните кампании за различни избирателни групи са много по-активни и много по-видими. Предполагам, че вече когато наближат изборите, ще има известно активизиране, но едва ли това ще е достатъчно според мен. Бих искала да подчертая, че и в становището на Венецианската комисия за изборния кодекс бе подчертана тази препоръка, че трябва да има много широка информационна кампания, особено що се отнася до гласуването – вече единствено и само със знак „Х”, за да могат всички избиратели да разберат, какво се очаква от тях и да не се произвеждат невалидни бюлетини и по този начин избирателите да не могат да изразят своята воля. 
  Фокус: Достатъчен ли е срокът 27 септември за подаване на заявления за гласуване на българите в чужбина? 
  Антоанета Цонева: Това, което разбирам от самите българи в чужбина и техни представители, е че те се притесняват, че не всички българи знаят в чужбина, че това е крайният срок – 27 септември. Разгласата, която институциите и българската държава трябва да направят е необходимо да бъде по-насочена и концентрирана, за да могат тези, които искат да подадат заявления да го направят, за да се разкрият избирателни секции. 
  Фокус: Българите зад граница се обединяват в обществени съвети в последните месеци, вие имате ли информация от гледна точка на законодателството, каква е ролята им и какво е бъдещото им значение? 
  Антоанета Цонева: Това са общности на българите в чужбина, през които те защитават своя интерес и за да могат по един институционален и организиран начин да взаимодействат с българските институции. В този смисъл всяка форма на организация на този интерес, трябва да бъде подкрепена. Знаете, че има и една инициатива, която българите в чужбина, подеха заедно с омбудсмана. В момента на сайта на омбудсмана тече анкета, през септември месец ще бъде организирано събитие, на което ще бъдат представени нейните резултати. Става въпрос за идеята за промяна на Конституцията, за да могат българите в чужбина да имат и пасивно избирателно право, за да могат да се кандидатират за избираеми позиции. Обществените съвети като форми за взаимодействие и тяхната активност могат да бъдат само адмирирани – смятам, че те усилват ефективността на взаимодействие между българските общности в чужбина и българските институции. 
  Фокус: Като цяло очаквате ли да се запази диспропорции в различните държави по отношение на разкритите избирателни секции. 
  Антоанета Цонева: Не бих искала да правя необосновани предположения – нека да видим, как тези правила, които в момента трябва да се приведат в действие, какъв резултат ще произведат, за да не спекулираме с броя на секциите. В крайна сметка българските избиратели навсякъде имат равни права и аз пледирам за това за всеки един българин в чужбина да бъде направено възможното по един облекчен и достъпен за него начин да упражни своето право и да гласува за президент. 
  Фокус: Как промените ощетяват правата на българите с двойно гражданство? 
  Антоанета Цонева: Те не могат да се кандидатират за депутати например, защото има ограничение, че кандидат – депутат не може да бъде човек, който няма друго гражданство освен българско. 
  Фокус: Какви манипулации очаквате на вота зад граница? 
  Антоанета Цонева: Има конституционно решение, което бе свързано с гласуването в Турция, имаше разместване на мандати в резултат на това. Изборният кодекс е предвидил няколко стъпки за това да не се повторят свързани с предишните избори явления. Има строго изискване за това, как ще бъдат формирани секционните комисии, как навсякъде ще има представител на държавата. Това ще бъде осигурено. От друга страна има указания по какъв начин ще бъдат изпратени резултатите и после самите изборни книжа от чужбина в България. Направени са стъпки в посока на превенцията, остава да видим по какъв начин българските институции ще могат да приложат тези норми за гарантиране на нормални условия за протичане на изборите в чужбина. 
  Фокус: Като цяло ограничено ли е избирателното право на българите зад граница по сега действащия кодекс или напротив – разширено? 
  Антоанета Цонева: По отношение на президентските избори разлика няма, но българите в чужбина не могат да гласуват с преференция за парламентарни избори. Тоест те там гласуват само за партии и не могат да посочват предпочитан кандидат. В този смисъл те са неравнопоставени с българите, които са тук. Освен това има и друго. Не е решен въпросът, който те продължават да поставят – за избирателен район или райони в чужбина, за да излъчват свои представители в парламента. В момента нямаме район чужбина и гласовете на българите в чужбина се разпределят към други избирателни райони в страната. Един от фундаменталните въпроси на избирателното законодателство, това как ще изглеждат избирателните райони, дали няма да се променят техните граници и принципите им на формиране изобщо не се постави сериозно на обсъждане при правенето на новия кодекс. Ние имаме избирателни райони в България, които се различават по брой на населението в пъти. Това поражда диспропорция в регионалното представителство на съответните партии. Гласът на един избирател не тежи по един и същ начин в различните райони. Това са много сериозни проблеми, които не са решени. Когато се обсъждаше кодексът се каза – чакайте да видим как ще протече преброяването, защото знаете, че нашите избирателни райони съвпадат с областите и какво население съответно има в даден избирателен район. Броят на населението има ключово значение за разпределението на мандатите по райони при провеждането на парламентарни избори. ЦИК определя броя на мандатите за всеки МИР въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението. Единната норма на представителство се образува като се раздели броят на населението на 240 – колкото са депутатите. Броят на мандатите в един МИР, колкото и малко да е неговото население, не могат да бъдат под 4. Днес е видно, че Видин няма достатъчно население за 4 мандата, а Варна има за повече от 14. Така или иначе дебатът за нови избирателни райони се отложи за след тези избори. Ако този разговор действително започне – каквото заявление имаше от управляващото мнозинство, че след президентските избори, ще се отвори този дебат за нови избирателни райони, за техните граници, за броя на избирателите в тях, тогава ще трябва да се обсъжда и възможността да има район – чужбина, от където българите да могат да излъчват свои представители, както е в законодателствата на много страни. Диаспората има свои представители в парламента. 
  Фокус: След като мина преброяването защо, според вас, не бяха изчистени фантомите от избирателните списъци и до каква степен продължава да стои този въпрос за предстоящите избори?
  Антоанета Цонева: И за предстоящите местни, и за президентските избори въпросът стои с изключителна острота, защото кодексът не решава този проблем. Така наречените фантоми или „мъртви души” в списъците на практика са хора, които не са в страната. Те трайно са напуснали България, работят в чужбина, емигрирали са, учат навън. Има и хора, които са починали. Те не са значителен брой, но има и такава група, но техните смъртни актове не са пристигнали от чужбина и не са отразени, съответно, в регистрите на населението – базата, на които се съставят избирателните списъци. 
  Не е възможно ние като население да сме 7 364 570 – това са българите, които живеят тук, а пък в избирателните списъци 2009 година за парламентарни избори – да сме 7 129 965 души. Не може да се изравнява броя на избирателите с броя на населението, защото ние имаме около 1 млн. 230 хил. хора под 18 години. Ако извадим тези, които са под 18 години ще видите, че се получава, че не би могло, в избирателните списъци да има повече от 6 млн. души. 
  Само че, те не са толкова. Те са с 1 милион повече. Това е проблем, който не е решен, защото ние нямаме процедура за регистрация на избирателите, ние нямаме избирателен регистър, нямаме активна регистрация, тоест всеки да заявява желанието си да гласува. По тази причина този проблем е безсмъртен. 20 години, откакто се правят избори в България се говори постоянно за това, но в същото време, когато се правеше новия изборен кодекс тази уредба изобщо не беше променена. Запазени са абсолютно същите условия, каквито бяха и преди – ГРАО съставя списъци и на базата на това всички, родени над 18 години, които имат постоянен адрес попадат в списъците. Регистърът на избирателите, неговата актуалност, е с изключително значение по отношение на честността на изборния процес. Първо, защото може недобросъвестни, корумпирани секционни избирателни комисии да произведат гласуване, което не е истинско, ако те имат информация за личните данни на избирател, който не е в страната биха могли да произведат гласуване, което е манипулация на практика, да пуснат бюлетина вместо него. 
  Второ, какво правим с избирателната активност. Как я измерваме при положение, че ние не знаем точно колко са избирателите. Защото за президентски избори избирателната активност има значение. Ако някой на първи тур спечели повече от 50% той не се счита за избран, ако не са гласували повече от половината от избирателите и отива на втори тур, а как знаем колко е повече от половината като не знаем каква е базата. Така че тук има много сериозен проблем, който не е намерил своето решение и няма и да го намери. Директорът на ГРАО каза, че списъците ще бъдат изготвени по реда, по който са били до този момент, защото такива са изискванията на закона. 
  Има обаче и изискване от списъците да се заличават имената на гражданите, които са заминали извън България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии е неизпълнимо на практика. Предвижда се заличаването да става по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени от МВР. Външно министерство пък следва да предоставя на ГРАО данни за автоматизираното заличаване на тези лицата от списъците. Добре, обаче няма достатъчно данни за това, кой къде е и кога е напуснал страната. Тоест, ние имаме някакви норми, които са мъртви и те не водят до никакъв резултат. Говорих с едни мои приятели в чужбина те искаха да проверят дали техните имена са извадени от списъците, сега има една добра възможност това да се случи, защото за пръв път избирателните списъци без личните данни и без адресите ще бъдат публикувани на сайтовете на общините. Има краен срок за това да бъде направено – до 12 септември. Общините ще обявят на своите сайтове избирателните списъци с имената на избирателите и номерата на секциите – така че всеки би могъл да провери дали е в този списък и респективно да има възможността да подаде заявление да го премахнат, защото той не е в страната практически. Самият факт, че избирателните списъци изглеждат по този начин означава, че не се заличават тези хора, които трайно не са в страната.
  Фокус: Значи, стига човек да се обади, хората, които живеят в чужбина могат да бъдат извадени от списъците, така ли?
  Антоанета Цонева: Не мога да се ангажирам с това дали ще бъдат извадени, но във всички случаи, те могат поне да установят, дали това е така – дали са в списъците. Именно през такава активност, може да се разбере колко такива хора са вътре, а не би трябвало да са там. 
  Разбира се всеки би могъл да проверява къде ще гласува, както и преди на сайта на ЦИК чрез въвеждане на своето ЕГН. Сега ще има възможност да се проверява и по телефона. 
  Фокус: И за вашата платформа да ни кажете, която ще следи честността на изборния процес?
  Антоанета Цонева: В момента ентусиазирано и с доброволния труд на отдадени на каузата хора се опитваме да организираме стартирането на интернет платформа, представляваща карта, на която ще се отбелязват изпратените от гражданите сигнали, свързани с нарушения на изборния процес. Платформата ще се нарича „За честни избори”, по света е известна като „Ушахиди”.
  Ушахиди, в превод от суахили думата означава „свидетелство”, е създадена през 2007г. от група доброволци в Кения. По това време страната влиза в криза след президентските избори, които опозицията твърдо оспорва. Основната идея на програмата е да се превърне във свидетелство от „първа ръка” на подаваните от обикновени граждани сигнали за насилие в страната. Чрез събирането на тези сигнали (с открита безплатна линия за телефонни съобщения, а също и през различните социални мрежи в интернет), на интернет страницата на Ушахиди е създадена „карта на насилието”, която да информира обществото за потенциално опасните зони, къде има изпаднали в беда хора, от какво имат нужда те и т.н. Тъй като програмата, която се изисква за функционирането на «ушахиди» е напълно безплатна, в последните години тя се превръща в много силен инструмент за оказване на обществен натиск . Нещо повече – след земетресението в Хаити международни спасителни и хуманитарни операции, започват да използват програмата ,създадена и поддържана от доброволци, за да получават по-пълна и надеждна информация, на базата на която да помагат на местното население по най-добрия възможен начин. В Либия ООН използва информацията, събирана и обработвана от доброволци, за да насочва ефективно хуманитарната помощ, която изпраща за бунтовниците и пострадалото население в страната.
  Kазахме си – щом може в Африка, значи може и в България, трябва да го направим. След стартирането на проекта всеки ще може от мобилния си телефон да изпрати снимка, текст, през „Фейсбук” и през „Туитър” и през имейл също ще може да се изпраща информация за това, какво вижда наблюдателят и какво се случва около него. И така на картата на България в определена точка, където е маркирано наличието на проблем, ще можете да отворите текстови съобщения или снимки. Това става в реално време, едновременно от различни места и е абсолютно достъпно за всички, които са загрижени за честността на процеса. Това е система, която може да се използва от наблюдателите на изборите, от застъпниците, от гражданските мрежи, които ще наблюдават изборния процес, за да може да се събира такава информация. Тя от своя страна ще бъде достъпна за медиите, които ще могат да отидат на място и да проверят какво се случва и да направят допълнителни разследвания. В момента се разработват нейните приложения на български език, за да може тя да бъде удобна за използване от гражданите.

  
  Десислава АНТОВА
  www.focus-news.net

• Българите в чужбина могат да подават заявления за гласуване на изборите до 27 септември

  Българите в чужбина, които искат да гласуват на президентските избори наесен, трябва да изпратят заявление с личните си данни и собственоръчно поставен подпис до съответното консулство или дипломатическо представителство до 27 септември. Документът може да бъде изпратен чрез и-мейл в сканиран формат, по пощата и да бъде подаден на място. Тези правила за провеждането на изборите за държавен глава разясни днес постоянният секретар на Министерство на външните работи Ради Найденов.

  За да се открие секция за гласуване в град, в който България има консулство или дипломатическо представителство, са необходими поне 20 заявления от български граждани, живеещи там. „Дали местата за гласуване ще бъдат в самата сграда на представителството ни или другаде, зависи от правилата на съответната страна, както и дали ще разрешат отваряне на друго място“, напомни постоянният секретар.

  В населени места, в които държавата няма представителство, са нужни най-малко 100 заявления за отваряне на секция. При такива случаи, Външно министерство се надява на подкрепата на български организации и групи от студенти, които да помогнат с организирането на изборна секция. Министерството пък е длъжно да изпрати поне един свой представител във всяко място за гласуване.

  След като изтече срокът за подаване на заявления, министерството ще предостави информация на Централната избирателна комисия за това къде има достатъчно подадени искания, за да бъдат определени и местата за секционни избирателни комисии.

  За да се предотвратят изборни манипулации, всяко заявление за гласуване зад граница ще бъде препращано автоматично и към министерството на външните работи, обясни още Найденов. Министерството пък ще ги препраща за проверка на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО). Освен, че проверява верни ли са данните за ЕГН и име, ГРАО, ще е отговорна за заличаването на тези имена от избирателните списъци в страната.

  Пак за да предотврати възможности за фалшификации на вота, министерството ще публикува на страницата си, както и на интернет адреса на съответните консулства списъците на лицата, заявили желание да гласуват извън страната и номера и адреса на секцията, където те ще подадат гласа си. „Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства осигуряват възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер“, гласи още изборния кодекс.

  При гласуването зад граница като документ за самоличност се приема международният паспорт, личната карта и военна карта за военнослужещите, но те трябва да бъдат валидни. При изтекла валидност, правото на глас може да се упражни с талонче за подадени нови документи, допълни Найденов.

  Изборните книжа ще се изпращат електронно към България, обясни още постоянният секретар. На предишните парламентарни избори бюлетините и протоколите от гласуването се изпращаха само чрез дипломатическа поща, което не само, че забави окончателното обявяване на резултатите, но и чували с бюлетини бяха изгубени от посолството в САЩ – изхвърлени заедно с торбите с боклук.

  Бюджетът за изборите в чужбина е 500 хил. лв., въпреки че при първоначалните си разчети министерството е поискало с 10-15% повече. В сумата е предвиден вариант за президентски избори в два тура, а ако останат пари, те ще бъдат върнати в държавния бюджет. От министерството обясниха, че няма да плащат командировките на представителите на партиите в секциите зад граница.

  Георги Марчев

  в. „Дневник“

• Дянков намалил парите за гласуване зад граница

  Финансовият министър Симеон Дянков не е удовлетворил финансовите разчети на външното министерство за провеждането на президентските избори зад граница през есента.

  Дянков отпуснал едва 500 000 лева на министерството. За сравнение – за отразяването на изборите от държавните медии БНТ, БНР и БТА са осигурени 860 хил. лв.

  Постоянният секретар на МВнР Ради Найденов, който е председател на работната група за организиране на изборите в чужбина, съобщи в петък, че министерството е поискало с 10-15% повече, но ще търси начини да се вмести в орязания бюджет.

  Президентските избори зад граница през 2006 година са стрували 680 000 лева.
  „По-добре е да караме „Ролс-ройс“, отколкото „Смарт“, но въпросът е да се стигне до крайната точка. Избори се правят и с много, и с малко пари. Въпросът е в това дали хората ще отидат да гласуват“, заяви Ради Найденов.

  Ще се търсят оптималните финансови варианти за всички дейности около организирането на вота, ще се разчита повече и на местните български общности, казаха още от външно министерство.

  Изборите зад граница минават вече традиционно с големи неразбории, като последният пример е с парламентарните избори през 2009-та. След тях посланиците в САЩ и Турция Лъчезар Петков и Бранимир Младенов бяха принудени да напуснат постовете си. Впоследствие Петков бе реабилитиран от външния министър Николай Младенов и назначен за шеф на кризисния щаб към МвнР.

  Има две условия, за да бъдат организирани избори зад граница – страната домакин да допуска това и да са изпълнени изискванията на Изборния кодекс. Вече е поискано принципно съгласие за провеждане на изборите от 87 държави.

  Така в страните, в които има български дипломатически или консулски представителства, трябва да са подадени поне 20 заявления от български граждани за участие в изборите. А в страните, в които нямаме дипломатическо или консулско представителство, тези заявления трябва да са поне 100.

  Независимо къде се намират по света българските граждани, могат да подават тези заявления до 27 септември.

  Заявленията за участие в изборите се подават на имейл адреси или лично в задграничните представителства, ще има възможност за директно изпращане и на имейл и в МвнР.

  До 15 август Министерството на външните работи ще публикува на своите интернет- страници как българите в чужбина трябва да гласуват на президентските избори през октомври.

  Източник: Mediapool

• Ще пламнат ли и българските градове?

  Автор: Александър Андреев.

  След размириците в Англия много се питат: може ли това да се случи и в германските градове? А в българските? Ако се вгледате в причините за вандализмана Острова,неволно ще се натъкнете на някои паралели с България

  Ако четем и слушаме внимателно все по-единодушното мнение на наблюдателите, които коментират агресията на младите англичани, с доста голяма сигурност можем да отговорим: за Германия опасност едва ли има, много млади българи обаче вече са стъпили с единия крак на улицата.

  Масова бигбрадъризация

  Защо ли? Ами защото палежите, грабежите и насилията в Англия очевидно са натрупали барутния си потенциал не другаде, а в задушните гета на хроничната необразованост и неудовлетворения консумизъм. Всички младежки протести в близкото минало са се зараждали от недоволство, но то никога не е извирало от необразованост и жажда за вещи – тъкмо обратното.

  През 1968 година младите в САЩ протестираха срещу войната във Виетнам и за повече свобода, връстниците им във Франция и в Германия също искаха да разчупят консервативната обвивка на обществото.

  През сегашното столетие млади хора излизаха на улицата срещу глобализма, срещу капитализма, в защита на природата, срещу скъпоструващото образование… Никой от тези – нека си го кажем – най-образовани младежки елити не се е бунтувал с крайна цел: повече парцалки, цветни телевизори или МР3-плеъри. Докато в момента вандалстват именно слабо грамотните почитатели на Биг Брадър, мечтаещи за лъскави предмети.

  В гетото на безпросветността
  
  Не са ли това същите хора, които в екстаз излязоха по лондонските улици, за да зяпат сватбата на Уилям и Кейт? Не са ли това купувачите на кичови предмети с лика на покойната принцеса Даяна? Не са ли това футболните хулигани? Не са ли това тъкмо телезрителите из цяла Европа, които прекарват по половин ден с потресаващо тъпанарски телевизионни игри или шоута? Да, те са. Гетоизираните.

  Но не в градските гета, а в гетото на безпросветността. В семейства, където телевизорът е включен от ранна утрин до късна вечер, където няма нито една книга, където родителите нито искат, нито могат да помогнат на децата си в училища, където се пиянства и хулиганства, където главните „ценности“ навлизат през тв-екрана и се свеждат до насилие, секс, клюки за някакви самозвани ВИП-ове и – именно! – вещи, все повече и все по-лъскави вещи.

  Погледнете през прозореца!
  
  Драматичното изпростяване на цели поколения, отраснали само с духовна храна тип „Биг Брадър” и с все по-бързо обновяващите се джаджи на пазара – това е горивото на сегашните протести. И колкото по-разслоено на богати и бедни, на образовани и неуки е едно общество, колкото повече налита на булевардни медии, колкото по-далеч от културата и морала остават така наречените „широки маси” – толкова бунтовете на незадоволените консуматори са по-близо.

  В Германия все още е на почит образованият и културен човек, все още сериозните медии задават тона в политическата дискусия, а в центъра на обществото не зее черна празнота. С други думи, в Германия не съществува аналог на английската „долна класа”, която се гордее с позицията си, плаче за Даяна, радва се на Кейт и Уилям, буйства по стадионите – а днес и на улицата. Тъкмо затова германските политици смятат, че за Германия няма опасност.

  А в България? Ами сравнете предпоставките – и погледнете през прозореца. Може би тълпата вече е долу.

  Източник: Deutsche Welle

• Появявайте се по улиците с възрастните, съветват младите от пенсионерска асоциация

  Младежите в България са разединени етнически и социално от политиките на управлението, заяви за Информационна агенция КРОСС Николай Говедаров, председател на Българска асоциация на пенсионерите – София и член на асоциацията за защита на човешките права „Анна Политковская“. Мнението му е, че българската младеж е изоставена сама на себе си от политиците и властта. „Ужасът на родителите им е нивото на образованието и подпомагането на развитието на младежите“, допълни Говедаров.

  Той е оптимист, че правилата, информираността и подкрепата на бизнеса могат да подобрят картината за младите хора у нас.
  Съветът на лидера на пенсионерската организация към младите е: „Учете и не е лошо да се появите по улиците, когато протестират възрастните“.
  За активността на младите българи и желанието им за промяна Говедаров си спомни студентския протест в началото на 2009 г., застанат зад различни каузи и отприщен от убийството на студента Стоян Балтов: „Разни хора блокираха инициативата на студентите. Опитаха се използват енергията им. Големите медии обявиха, че нямат идея и цел. Но тогава нашите младежи направиха това, което сега правят в арабските страни. Това повече не се случи – полицията ги смаза“. Говедеров е на мнение, че активността на младите хора във „Фейсбук“ показва верни изводи и позиции и би могла да събере много хора на протест.
  Според Николай Говедаров липсата на грижа за тях от страна на управлението ги е разделила. „Тези, които излизат напред са единици. Това е кошмарът на нацията. Когато един младеж се занима с литература или изкуство, на него гледат все едно не е от този свят“, допълни лидерът на организацията от старото поколение, изразявайки притеснение за младите хора, които избират пътя на дрогата, престъпността и т.н.
  БАП-София се бори за контрол на местната власт в столицата, но работи и за насърчаване на младите хора. „Младежите трябва и могат да имат развитие. Има толкова европейски програми“, обясни Говедаров и допълни, че днешният ден на младежта е обвързан с отговорността за тях на техните родители.

  Източник: http://www.cross-bg.net

• Председателят на Европарламента в отговор до БККС за правата на българите в Македония

  Проф. Йержи Бузек, председател на Европейския парламент, изпрати отговор до Лазар Малденов, председател на „Българския културен клуб“ – Скопие (БККС) относо случая с македонския българин г-н Миле Йованоски. Преди време БККС алармира Европарламента за случая с Йованоски, който е уволнен от работа в Република Македония поради българския си произход, самосъзнание и гражданство.

  В писмото се изразява силната ангажираност на Европейския парламент за спазване на основното човешко право на равно третиране, гарантирано чрез международни и европейски правни инструменти. Председателят Бузек подчертава необходимостта страните-кандидатки за членство в ЕС да разрешат ключови проблеми относно върховенството на закона и стриктното спазване на Копенхагенските критерии.

  Професор Бузек напомня също Резолюцията на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно прогреса на Бившата Югославска Република Македония, с която Парламентът призовава македонското правителство „да поддържа всеобхватен диалог между етническите общности” и „надлежно да отчете чувствителността на всички общности и малцинства”.

  В края на писмото си до БККС председателят Бузек уверява, че Европейският парламент ще продължи да насърчава прогреса на междуетническото сътрудничество и доверие в Бившата Югославска Република Македония и да апелира всички политически лидери да се борят срещу дискриминационните практики.

  ––––––––––

  Оригинал на писмото на английски език:

  http://bkks.org/docs/buzek_01-08-2011.pdf

  Източник: Bkks.org

• Ив. Костов: Идват инфлация и нова криза; ще оцелеят богатите

  И на „Титаник“ са загивали пасажери от І-ва класа, но много по-малко, коментира Костов. Цялото правителство не издържа теста по „Лукойл“. Това бил един от нередките случаи, в които Борисов едно говорел, а друго ставало.

  Възпрепятствана е проверката дали Лукойл участва в източването на ДДС и акцизи и дали има укриване от страна на Лукойл Нефтохим, обяви по НТВ лидерът на ДСБ Ив. Костов. Сега проверката не можела да се направи, защото предприятието не е спряно. Цялото правителство не издържа теста, включително и премиерът. Той извика на червения килим за обяснение тези, които защитиха обществения интерес. Сега въпросът беше прехвърлен в съда и той спря проверката. Това е един от нередките случаи, в които Борисов едно говори, а друго става, коментира Костов.

  Председателят на ВАС г-н Колев беше назначен без конкуренция на този пост от ГЕРБ, добави синият лидер. Решението на съда е по-скоро политическо и по целесъобразност, защото ще се нанесат големи загуби на руския монополист, а не на железниците и въздухоплаването, защото доставчик е стоковата борса. Щеше да се види, че цената на горивото щеше да падне, щеше да се види картелното споразумение, добави той.

  Лукойл запази монополното си положение, трябваше при тази ситуация горивата да паднат с над 20 ст., каза Костов.

  Лукойл и това, което става е епизод от онова, което се задава, осведоми лидерът на ДСБ. Несравними са условията преди 13 години на едно социалистическо предприятие в дългове и сега; не отчитам като своя грешка продажбата на Лукойл; Москва е единственият доставчик на суров петрол в региона, каза Костов, но отказа да си спомни цената, на която бил продаден комбинатът.

  Премиерът каза, че Алекперов му обещал да вложи 1 милиард в Нефтохим, това са пари за нов завод, може и по-малко да излезе, съобщи Костов, според когото цялата работа била просто рафиниране на суров петрол, за да излизат фракции.

  Държавата трябва да защитава българските семейства и фирми от монополното положение от когото и да е на пазара, пожела лидерът на ДСБ.

  Никой не коментира изявленията на премиера за кризата и финансовата дисциплина у нас и това е учтивият начин да му се каже да не говори празни приказки. Моята прогноза е, че кризата ще се задълбочи, прогнозира Костов за България. Всички знаели, че шансовете това да стане били много по-големи. Домакинствата затягат коланите; те имат точно антикризисно поведение, те са поели допълнителна данъчно-осигурителна тежест, намалили са разходите и са увеличили спестяванията си, обясни той. Потреблението продължава да намалява, увеличават се влоговете в банките; това се прави от хора средна ръка, те имат типично антикризисно поведение, което, ако го имаха правителствата по целия свят, втората вълна на кризата щеше да ни се размине.

  Малките и средни предприятия са във все по-тежко положение; тежестта на кризата е прехвърлена върху тях и върху хората, отбеляза Костов. В страната няма антикризисна политика, констатира той. Сега всичко става при много по-лоши условия – българското правителство няма резерви, излишъкът е на санитарния минимум и правителството трябва да излезе на пазара на ценните книжа. Затова задължително трябва да се проведат реформите в големи структурни сектори, които се отлагат, но се съмнявам, че това ще стане, добави Костов, който бил човек, който познавал противодействието на кризи.

  ЕС ще се опита да излезе от кризата с вдигане на паричната маса, с печатане на пари, което ще доведе до вдигане на инфлацията, прогнозира Костов. Много е вероятно през следващите години да има затруднения в българския износ, ако цените у нас изостанат. Поведението на домакинствата е правилно; тези, които имат сигурни работни места, може и да не пестят. Високата инфлация засяга хората със слабо социално положение; и на „Титаник“ са загивали пасажери от І-ва класа, но много по-малко, заключи Костов.

  Източник: Фрог.нюз

• КЗК ще проверява медийната империя на Иренa Кръстева и Делян Пеевски

  Близки до Пеевски разпространителски фирми крият вестници от пазара

  Фирми, близки до депутата Делян Пеевски, отговарящи за разпространението на вестниците в страната, укриват изданията на други медийни групи. За това алармираха в четвъртък ръководството на вестник “Галерия” и издателят на вестниците “Ретро” и “България днес” Недялко Недялков.

  Кристина Патрашкова и Явор Дачков заедно с Недялков обясниха пред журналисти, че схемата е изданията, сред които и вестниците “Галерия”, “Ретро” и ‘България днес” да “не бъдат вадени изобщо на масите за вестници, а после да бъдат връщани като брак на издателите им”.

  Патрашкова и Дачков, чийто вестник влезе в тежък конфликт с правителството като тиражира изнесени от службите СРС-та със скандални записи на телефонни разговори на шефа на митниците, компрометиращи премиера и правителството му, уточниха, че преди да направят своето официално изявление са се срещнали с министър-председателя Бойко Борисов. Той лично обещал, че държавата ще гарантира “достигането на всеки вестник до сергията”.

  Дачков заяви, че премиерът се е ангажирал сериозно с темата за медийния монопол и щял да действа също толкова безкомпромисно, както и при “ситуацията с „Луклойл”.

  По думите на журналистите, министър-председателят е обещал да използва „всички възможни мерки, позволявани му от държавния апарат“.

  “Борисов обеща да използва дори и полицията”, обясни Дачков. “Ще бъдат претърсвани вестникарски репове за укриване на фалшив брак”, допълни той.

  Дачков припомнил на премиера как преди парламентарните избори 2009 година в медийната империя на Ирена Кръстева Борисов бил наричан с “неприлични прякори”, а след като спечелил изборите “палачинката се обърна”. “Премиерът ясно ни даде да разберем, че много добре помни това”, допълни Дачков.

  Малко преди пресконференцията на издателите от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) съобщиха, че започват проучване на пазарите на издаване и разпространение на печатни издания на територията на страната.

  Ще бъде извършена проверка относно съществуващите условия за функциониране на ефективна конкуренция и отношенията между основните участници, разпределението на пазарните им дялове, както и бариерите за навлизане на потенциални конкуренти. В рамките на изследването комисията ще търси и дали не се нарушават правилата на конкуренцията, се посочва в съобщението.

  Това ще е първото подобно проучване на вестникарския бизнес, той като досега КЗК е разглеждала само отделни казуси със смяната на собственост на различни печатни издания и се е произнасяла по сделките.

  По този повод издателите на “Галерия” уточниха, че Борисов трябва да следи изкъсо тази проверка по две причини. Първата е, че “медиите и разпространителските фирми не са директно на името на Пеевски и майка му Ирена Кръстева, а трябва да се търсят поставени лица”. Другата посочена от тях спънка е, че “в публичното пространство се говори за близки взаимовръзки между Пеевски и някои членове на КЗК”.

  Веднага след това Патрашкова уточни, че “няма задкулисна договорка с премиера”. “Вие знаете, че вестник “Галерия” е опозиционен вестник, но премиерът нито веднъж не постави въпроса за публикувани материали, не сме се договаряли с него, а се обърнахме към него като към представител на институция”, допълни Патрашкова.

  В петък издателите на „Галерия“ и “България днес” ще се срещнат и с американския посланик, а следващата седмица с посланиците на Русия и на страните от ЕС. Темата на срещите ще бъде същата. А целта – запазване на медийната независимост, както стана ясно от думите на Дачков, според когото зад Делян Пеевски стои лично Ахмед Доган.

  Журналистите от “Галерия” обясниха също че Пеевски е “преносвач на куфарчета с пари”. Според Дачков и Патрашкова медийната група, свързвана с ДПС-депутата и майка му се финансира с пари на държавата, тъй като медиите им са кредитирани от КТБ на Цветан Василев, в която за вложени 70 на сто от парите на държавните фирми.

  Тези факти ще бъдат предложени от Явор Дачков и на някой от кандидат-президентите, който смята, че тази тема трябва да бъде включена в кампанията му.

  Това не е първата атака от страна на смятания за близък до Алексей Петров вестник “Галерия” срещу медийния магнат Делян Пеевски. Журналистите от седмичника неведнъж са повдигали темата за господстващото положение на Пеевски и майка му на медийния пазар, а също така и за разработки в ДАНС срещу него.

  В началото на февруари пък пред редакцията на “Галерия” избухна самоделно взривно устройство. Взривът стана седмици след като от медията тръгна скандалът със СРС-та, познат като “Тановгейт”. Извършителят така и не беше разкрит.

  След това Борисов изненадващо назначи Петко Сертов за зам.-шеф на антикорупционния център към правителството БОРКОР. Откакто бе сключено това примирие, флашките с компрометиращи записи секнаха, макар че „разпространителите“ им твърдяха, че разполагат с още.

  В „България ДНЕС“ Недялко Недялков, който по думите му е продал дела си във в. „Уикенд“ именно на Делян Пеевски, е съдружник на новите собственици на „Труд“ и „24 часа“ Огнян Донев и Любомир Павлов.

  Източник: Mediapool

• Мазохисти ли са управляваните, че толкова търпят?

  Общественият договор е измислица за безнаказана експлоатация на беззащитните. Кога сме давали съгласие за подобно нещо?
  Робърт Хигс*, Mises daily

  Какво дава право на едни хора да ръководят други? От времето на Джон Лок най-честият и привидно най-убедителен отговор е: „съгласието на управляваните“. Когато революционерите в Северна Америка търсят аргументи, за да оправдаят отцепването си от Британската империя, заявяват между другото: „Правителствата се сформират измежду хората, тяхната власт произтича от съгласието на управляваните.“ Това звучи добре, особено ако човек не се замисля много. Но колкото повече размишлява над такова твърдение, толкова по-проблематично става то.

  Един след друг възникват въпроси. Всеки ли трябва да е съгласен? Ако ли не, колцина трябва да се съгласят и какъв избор остава на несъгласните? Как трябва да бъде изразено съгласието – устно, писмено, изрично, косвено? Ако е косвено, как ще бъде установено? Като се има предвид, че съставът на обществото се променя постоянно поради раждания, смъртни случаи, миграция, колко често трябва управляващите да доказват, че имат съгласието на управляваните? И така нататък. Политическата легитимност се натъква на множество трудности, когато преминем от теоретическата абстракция към практическата реализация.

  Поставям този въпрос, тъй като в аспекта на т. нар. обществен договор често съм имал поводи да възразя, че дори не съм виждал този договор, а още по-малко ми е искано съгласието за него. Наличието на валиден договор означава първо да има предложение, разглеждане и приемане. Никога не съм получавал предложение от моите управници и следователно не съм го приемал; що се отнася до обсъждането, не съм получавал нищо освен презрението от управниците, които независимо от липсата на мое съгласие, недвусмислено ме заплашват със сериозни наказания, ако не изпълнявам нарежданията им.

  Що за монументална наглост!

  Какво им дава правото да ме грабят и командват? Със сигурност не по своя воля съм превърнат в овца за стригане и клане по тяхно усмотрение. Освен това, когато се опитаме да придадем плът на идеята за „съгласие на управляваните“, самата тя бързо разкрива своята абсурдност. Само си помислете как би работила. Кандидатът за управляващ се обръща към вас с предложение за договор и чака вашето одобрение. Това, казва ви той, е сделка.

  Аз, като първа страна по договора (наричана управляващ), се задължавам:

  (1) Да определям колко от парите си ще ми давате, а също как, кога и къде ще става прехвърлянето им. Вие няма да имате право на глас по въпроса, освен ако не ме молите за снизхождение, а ако не се подчинявате, служителите ми ще ви наказват с глоби, затвор, а при упорита съпротива със смърт.

  (2) Да ви налагам хиляди и хиляди правила, на които да се подчинявате пак под заплаха да бъдете наказани от моите служители. Няма да имате глас при определянето на тези правила, които ще бъдат тъй многобройни, сложни и често напълно неразбираеми, че нито едно човешко същество да не познава повече от шепа от тях, а още по-малко тяхната специфика; но ако не се подчинявате на някое, ще бъда свободен да ви наказвам съгласно закона, направен от мен и съдружниците ми.

  (3) Да ви доставям за ваше ползване при условия, определени от мен и служителите ми, т. нар. публични стоки и услуги. Въпреки че може и да цените някои от тях, повечето няма да имат никаква стойност за вас, а някои ще ви бъдат противни, като в никакъв случай няма да имате право на глас какви стоки и услуги да ви доставям, и независимо от фантасмагориите на икономистите ще признаете, че сте ги „поръчали“ на каквато цена преценя да ви ги доставя.

  (4) В случай на спор помежду ни съдиите, които назначавам и на които давам заплата, ще уредят спора ни. Можете да очаквате да загубите, ако изобщо някой реши да ви изслуша.

  В замяна на гореизброените управленски „ползи“ вие, втората страна по договора (управляваният), се задължавате:

  (5) Да си затваряте устата, да не вдигате шум, да се подчинявате на всички нареждания на управляващия и служителите му, да им се кланяте доземи като на важни и почитани хора и когато ви кажат „скачай!“ само да питате „колко високо?“.

  Каква сделка!

  Как да си представим, че някой със здрав разум би се съгласил?

  Горното описание на обществения договор е твърде абстрактно, за да покаже най-грубо какво означава да бъдеш управляван. Никой не е изброявал така добре същинските подробности както Пиер-Жозеф Прудон, който пише:

  „Да бъдеш УПРАВЛЯВАН означава да бъдеш наблюдаван, проверяван, шпиониран, насочван, преброяван, записван, назидаван, подчиняван, контролиран, оценяван, цензуриран и командван от твари, които никога не са имали нито правото, нито разума, нито достойнството да го правят. Да бъдеш УПРАВЛЯВАН означава при всяко действие, при всяка покупко-продажба да бъдеш вписван, регистриран, описван, таксуван, подпечатван, измерван, преброяван, оценяван, лицензиран, упълномощаван, предупреждаван, забраняван, реформиран, поправян, наказван. Под претекст за публична полза и в името на обществения интерес трябва да работиш ангария, да те дресират, изнудват, експлоатират, монополизират, изстискват, мачкат, ограбват; а при най-малка съпротива, при първо възражение да те репресират, глобяват, презират, тормозят, следят, бият, душат, затварят, съдят, осъждат, разстрелват, депортират, жертват, продават, предават; и на всичко отгоре – да бъдеш осмиван, подиграван, охулван и обезчестяван. Това е правителството; това е правосъдието; това е моралът.“ (Прудон, Обща идея за революцията през ХIХ в.)

  Днес, разбира се, можем да добавим към възхитително точното изброяване на Прудон, че привилегията ни да бъдем управлявани означава също да бъдем следени електронно, да бъдем засичани от орбитални спътници, да търпим нашествия от специални полицейски сили, да ни карат да поглъщаме, вдишваме или да си инжектираме каквото преценят.

  Така че, връщайки се към въпроса за политическата легитимност, произтичаща от съгласието на управляваните, след трезв размисъл изглежда, че цялата идея е нереална като еднорога. Никой със здрав разум, освен ако не е неизлечим мазохист, не би се съгласил доброволно да бъде третиран по начина, който правителствата действително прилагат върху своите поданици.

  Въпреки това твърде

  малко от нас се съпротивляват с оръжие срещу управниците си

  И тъкмо тази липса на открита въоръжена съпротива, колкото и да е странно, се тълкува от някои коментатори като доказателство за нашето съгласие да бъдем третирани по такъв отвратителен начин от властите си. Недоволството, примирението не е равнозначно на съгласие, особено когато хората възмутено подават оставки, както аз правя, когато ми прекипи.

  Колкото да се знае, мога да отбележа с пълна откровеност, че не одобрявам начина, по който съм третиран от лъжци, крадци и убийци, които оформят правителството на Съединените американски щати, или от участниците в тираничната пирамида от федерални, щатски и местни управи, напъплили страната. Искреното ми желание е тези лица поне веднъж в презрения си живот да направят нещо, заслужаващо уважение. В този смисъл им предлагам да се замислят сериозно за сепуку. Не ме интересува дали ще използват остър или тъп нож – стига да успеят.

  Когато пиша подобни редове, винаги получавам отзиви от неандерталци, които, мислейки си, че „мразя Америка“, ме призовават да вървя по дяволите и да се върна там, откъдето съм дошъл. Подобни реакции не само издават лошо възпитание, но и фундаментално неразбиране на моята мъка.

  Ни най-малко не мразя Америка. Не съм се родил в условията на чужд деспотизъм, а в домашен, наречен Оклахома, за който си мисля, че е сърце и душа на тази страна, когато става дума за култура и възпитание. Отгоре на всичко мои прадеди са живели в Северна Америка векове преди шепа дрипави и изгладнели белокожи да се доберат до брега на този континент, да забият знамето си и да заявят претенция за всичката земя, докъдето им виждат очите.

  Не отстъпвам на никого по възхищението си от Статуята на свободата, Скалистите планини и кехлибарените житни вълни. Когато ме приканват да се омитам от страната, се чувствам като жител на градче, завладяно от Бандата на Джеймс, който ми заявява, че ако не ми харесва да бъда ограбен и подложен на издевателства от неканени отрепки, би трябвало да се преместя в друг град. Струва ми се, че много по-правилно би било престъпниците да се махнат.

  Източник: в-к „Сега“

  __________

  * Робърт Хигс е старши сътрудник по политическа икономия в Независимия институт и редактор в „Индипендънт ривю“. През 2007 г. той бе удостоен с наградата „Гари Г. Шларбаум“ за цялостен принос за каузата на свободата.

• Веселото село, оле!

  Автор: Огнян Попкутуев /Фрогнюз/

  Август е. Жътва е. Шепа българи жънат. Другите се реят из курортите или по оределите улици на градищата, псувайки орисията си на хора под средния статус.
  Занимавам ви с жътварската тема, защото тя отдавна e като заварено дете в медиите – никой не я иска, но я търпят от немай къде.

  Приоритетни са убийствата, удавянията, скандалите с този или онзи, силиконовите цици, мафиоти и техните адвокати, които дефилрират като холивудски звезди, хванати на калъп чалгари и пр. герои на прехода.

  
  Има и друга причина за неглижиране на ставащото на полето. Ако се пише за жътва, хамбари и жито, трябва да се кажат и няколко думи за селото ни. А то, българското село, умря. Няма го. Отнесе го рака, наречен градска мечта. Мъчително, скоропостижно и без музика. Защото и духовата музика умря…

  И така: селото си отиде, а жътвата е скучна. Скоро

  жътварки ще виждаме само в Гугъл,

  а за снопи, харман и сърпове, ще четем единствено в Уикипедия.
  Споменът за българското село ще тупти в гърдите ни само след три ракии в ресторанта „Веселото село”, където децата и внуците ни имат шанса да видят наживо някоя умърлушена овца или симпатично магаре…

  
  Немалко българи дори се срамуват от темите за селото и жътвата, защото им напомнят откъде са тръгнали. А те, милите, искат биографиите им да започват с жълтите павета и шопинга в Милано. Е, няма как да стане, защото от джобовете им се подава по някое стръкче слама, но много им се иска…

  Понеже сме си селска държава още от славяните е прабългарите насам, предлагам да се преименуваме Веселото село. Идеята е обвързана с икономически и бизнес аргумунти, а не емоционално хрумване.

  Ако станем Веселото село, това ще даде силен тласък преди всичко на туризма – единственият бизнес, който все още дава признаци на живот. Чужденците няма да се питат какво е това България, какво има там и пр. Освен това слоган от сорта „Веселото село строи Втора атомна” е доста шик. Или „По магистралата, по магистралата и право в наше село!” Добре звучи. Знам, знам, че на цялата опозиция и окапаха зъбите от яд, че нито магистрала, нито атомна успяха да построят, но пък им остана утехата, че си оправиха личния живот. И то как само го оправиха! Но да не се отплесвам.

  Феновете на нашенския бит, вкусните български манджи и фолклора ще са на седмото небе. 180-те абсолютно обезлюдени родни села можем да превърнем в етнорезервати. Командировани селянчета от столицата ще сервират на чужденците, ще им свирят и играят, а

  кръшни селски моми, с румени бузки, ще им… сещате се какво.
  
  
  Млада селянка очаква чужди туристи на полето…
  
  По 100 евро за час, без ДДС. Презервативи има колкото искате. Китайци и израелци пък ще отглеждат нашенски домати, пиперки и краставици по нови технологии. С тях ще гощаваме туристите и себе си също. Ще издигнем и лозунг: „Десетилетие на селското включване”. Може да ни отпуснат и европари по съответните програми като за изчезващ вид. Актуален би бил и проект „Българските кожен калпак и потури – последен писък на хомеопатията срещу грипа – птичи или свински”. Не че ще помогне наистина, но внушението е важно. Те и половината лекарства дето ги рекламират не помагат кой знае колко, но като ти повторят няколко пъти, че те чакат блажени сънища и отидавш до аптеката.

  
  Феновете на Мелпомена пък ще се кефят на спектакли като „Криво седи, право съди, стар кадия (съдия)”, но със съвременни сюжети от знаковите дела на прехода, които ако бяха сериал, щяха да бият и „Далас” по безкрайност. Но да не се отвличам. А какво ще кажете за драма със заглавие „„Октопод” за съд се стяга, мята подкуп на рамо”? Или римейк на Джагаровата „Прокурорът” с Никола Филчев в главната роля, който ще излиза на сцената облечен като зеленчук?

  Станем ли Веселото село, ще се даде силен тласък и на спорта. Освен борба и щанги за жени, ще се специализираме в екстремните спортове. Например нощни гонки с автомобили по улиците на София, съчетани с претрепване на пешеходци. Прокурорският син Бисер Андреев, който утрепа майсторски ПАУЛА и НИКОЛАЙ срещу глоба от 1500 лв, може спокойно да се кандидатира за председател на тази федерация!

  Ако вдигнем глобите, в бюджета ще влязат повече пари, с които пък ще увеличим пенсиите и детските. Така ще се осигури повече материал за газене, а и ще отблъснем кризата, задаваща се откъм САЩ. Ще има и дисциплини „гигантски слалом” и „супер комбинация”. Те ще включват: участие в убийства, отвличания, рекет, изнудване, побоища, банкови обири и шофиране мъртво пиян. Всичко ще е напълно реално.

  Едно истинско мафиотско сафари от типа „Наглте”, „Октопод”, „Килърите” би вдигнало адреналина на всеки турист. При това без никаква опасност от съдебно преследване. Много ще се харчи, особено ако състезанията се организират от професионални и изявени спортисти като Алексей Петров-Трактора, Петър Стоянов-Пешо Сумиста и др. заслужили дейци. И никакви медалчета с кръгове и маслинови клонки – направо орден „Стара планина”! И да не забравя: на адвокатите ще се плаща реално.

  Подкупите за магистрати и политици също ще са истински,

  но ще се удържат данъци, защото корупцията ще е узаконено. Да видим тогава онези наивници в ЕС какви доклади ще пишат и какви критики ще измислят към съдебната ни система.

  Има много хляб в идеята за Веселото село. Споделям я безплатно, не защото не ми трябват пари, а защото съм патриот. Всеки ден у нас се случват абсурдни неща, време е да ги превърнем в бизнес. Пороците и простотията досега само ни мъчеха, може би е дошло време да се възползваме от тях рационално.

  За да не си помислите, че просто фантазирам, ще ви ицзтъкна някои факти и аргументи. При последното преброяване било установено, че в село Дебелец, известно повече като новото „Веселото село” край яз. „Цонево”, не е преброен нито един жител. Нито един. Но това не пречи селото да си има кмет – човек от съседното село. В Дебелец няма жители, но има 40 къщи, вили и хотел. Е, не сме ли Абсурдистан, пардон Веселото село? Ако този пример не ви е достатъчен, ето ви още.

  Крадец нападнал полицай, който го спипал в чужда къща и го порязал.
  Маскирани убиха с бухалки 52-годишен бивш военен в дома му в с. Горна Митрополия.
  Майки от петрички села продават бебетата си в Гърция за по 200 евро.
  Перник хлътва в стари минни галерии.

  В Бургас кръчми изливат фекалии в морето.
  Корнелия Нинова, Мая Манолова и Кирил Добрев говорят за морал.
  Алексей Петров и Душана Здравкова (подсъдим и съдия) – кандидати за президент.
  СДС, ДСБ, БСП и РЗС гласуват заедно.

  Доскоро мафията си имаше един вестник, вече са повече от два.
  Българският президент Първанов е приятел със сириският сатрап Башар ал Асад.

  Феноменално, нали? Ето такива неща трябва да рекламираме по света, а не природата си. Защото хубави държави има и другаде, но такива абсурди – не. Да не забравя най-големият: рече ли някой да промени нещо, всички му скачат. Много сме единни в това отношение.

  Бихме могли да се кръстим и Умно село по класика Доньо Донев. Но има известно неудобство. Първо, всички българи ще знаят колко ирония съдържа това име. И второ, чужденците може да се засегнат, че сме Умно село, а техните са прости. А щом ще им искаме паричките, добре е да ги глезим и ухажваме. Затова Веселото село си е най-добре.

  Веселото село, оле!

• <<
• 1
...
• 295
• 296
• 297
• 298
• 299
• 300
• 301
• 302
• 303
• 304
• 305
...
• 416
• >>