Всички авторски страници

Авторски

• Предмет на дейност: фалит

  В края на миналата седмица се заговори, а през тази със сигурност ще се говори още по-разпалено, за понижения кредитен рейтинг на Съединените щати. Любителите на епични сюжети виждат в това началото на края на световния ред, докато недоверчивите и скептични мърморковци са по-склонни да приемат, че става въпрос за поредния глобален цирк, чиято единствена цел е да се повишат лихвите по дълговете, от което да спечелят заинтересованите банки. Кредитният рейтинг е теоретична величина, която се използва при изчисляването на взаимоотношенията между страните по даден дълг – когато рейтингът се понижава, расте рискът; когато рискът расте, този, който го поема, трябва да се застрахова допълнително и основният инструмент за това е размерът на лихвата. Тоест, колкото по-нисък е кредитният рейтинг, толкова по-високи са лихвите.

  Друг е въпросът каква точно обективна стойност имат оценките, които рейтинговите агенции дават на едно или друго нещо. Помним, че ипотечната криза започна точно когато една от тези агенции обяви, че е сбъркала в оценката на инструментите, в които инвестираха банките, и че тези инструменти са много по-рискови, отколкото бяха представяни от „авторитетните” рейтингови институции. Тогава се срина инвестиционната банка „Леман брадърс” (според мнозина принесена в жертва от правителството за назидание на останалите) и се отвори кутията на Пандора. Разбра се, че през цялото време кредитните агенции са давали невярна оценка на финансовите продукти, основани на американски ипотеки през 2007 г. Така започна последната криза. Сега кредитните агенции са на път отново да коригират оценките си, но този път по отношение на една държава, която винаги се е радвала на максимален кредитен рейтинг. Дали ще признаят, че през цялото време са лъгали инвеститорите, че Съединените щати са най-сигурното място за техните пари? И ако го направят, коя кутия ще отворят и коя криза ще отпушат този път?

  Най-черногледите казват, че идва нова криза. Това не е вярно, защото, за да идва нова криза, старата трябва да си е отишла, а това не е така. И не би могло да бъде, особено след като миналата година Федералният резерв реши да спасява икономиката, като налее на банките нови 600 млрд. долара – точно обратното на това, което го съветват „австрийските” икономисти. Впрочем Федералният резерв, самият той частна банка с основен клиент държавата САЩ, винаги е бил склонен да подкрепя другите американски банки в труден за тях момент под предлог, че е загрижен за вложенията на обикновените хорица и за правилното функциониране на кредитните им карти, които банките щедро им раздават срещу ангажимента да задлъжняват към тях все повече и повече. А не се ли страхуват банките, че хорицата в един момент ще задлъжнеят толкова, че ще спрат да могат да си обслужват задълженията? Не, защото тогава банките ще фалират и Федералният резерв ще се втурне да ги спасява, като им налива космически суми, с част от които членовете на бордовете на фалиралите банки ще си раздават космически премии в края на годината по случай успешния фалит. И при това положение кой може да обвини банките, задето техният основен предмет на дейност е причиняването на собствената им несъстоятелност, след като за тях това се оказва най-доходно? За съжаление, напоследък и държавите се научиха от банките и то, за още по-голямо съжаление, не само в Америка. Какво се случи на гърците, след като години наред ядоха, пиха и се веселиха на вересия, получаваха по 14 заплати и повече от половината население беше на синекура в администрацията? Разориха се, фалираха и Европа тръгна да ги спасява с пари. Демек, платиха им, задето са профукали всичко.

  Изобщо, в света, след Френската революция и особено след Втората световна война, има нещо нездраво. От образ и подобие Божие сме се превърнали в консуматори на полуфабрикати и домакински електроуреди. Смятаме за праг на бедност онова, на което само преди две-три поколения се е гледало като на недостижим лукс. Уж човекът е най-интелигентното нещо на света, а не може да разбере, че няма как да придобие и използва нещо, което не е създал или произвел. Ама как така! Нали в цивилизованите страни на хората всичко им е на кредит?! Да, кредитът е ползване на нещо, произведено от някой друг, срещу нещо, което ти ще произведеш някога в бъдещето. Но ако не го произведеш? Тогава ще фалира този, който ти е дал кредита. Или онзи, който му е гарантирал кредита. Или третият, който е застраховал гаранцията на втория. Но когато държавата тръгне да спасява всички по веригата, ще фалираш ти, защото държавата ще спасява с парите от твоите данъци. Но ако си платиш данъците с кредит… и тъй нататък до пълния разпад на системата. А в момента системата е такава, че повечето хора са получили кредити на стойност, която дори и теоретично не са способни да произведат до края на живота си. Същото важи и за банките, същото важи и за държавите. Накрая всички ще признаят, че нещата не са такива, каквито са ги изкарвали и че длъжниците няма да могат да си върнат дълговете. Тогава всички кредитори и инвеститори, всички централни банки и разни държави като Норвегия и Китай, които влагат излишните си пари в американската икономика, ще пият по една студена вода. Доларът ще престане да бъде резервна валута, ще се върне златният стандарт и Картаген ще бъде разрушен.

   

  Иван Стамболов,

  Sulla.bg

• Anand vs. Gelfand – World Chess Championship Final

  .
  

  The World Chess Championship 2012 between the defending World Champion Viswanathan Anand and the challenger from the Candidates Matches Boris Gelfand will take place in May 2012 in Moscow, Russia.

  In an official press release distributed by FIDE on August 8th we read: „The Federation Internationale des Echecs is pleased to announce that following the evaluation of the bids for the World Chess Championship Match 2012 and the recommendations by the World Championship and Olympiad Commission, it has awarded the organization of the match to the Russian Chess Federation. The match will be held in May 2012 in Moscow, Russia and offers the World Champion Vishwanthanan Anand from India, and the Challenger Boris Gelfand from Israel, a prize fund of 2,550,000 US dollars.“

  
  Grandmaster Boris Gelfand – simultaneous chess exhibition in Chicago – February 2005, video by Andrea Rosen (chessmom64).
  .
  
  Photo by Stamatov (Eurochicago.com)

• Агенти на ДС са собственици и на част от вестниците в провинцията

   

  Поредната група сътрудници на бившата Държавна сигурност, които са собственици или водещи журналисти – този път в регионални печатни медии – разкри Комисията по досиетата (comdos.bg).
  
  Проверени са били 76 печатни издания в провинцията. В 19 от тях са установени агенти на ДС.

  Това е първата част от проверката на регионалните вестници и списания. Комисията по досиетата очаква още над 70 печатни издания да предоставят данни са собствениците, директорите, зам.- директорите, главните редактори, зам.- главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори и водещите на рубрики.

  Мнозина главни редактори не изпълняват разпоредбите на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и Комисията ще пристъпи към прилагане на административнонаказателните разпоредби от закона.

  В обявените днес имена най-много са онези бивши сътрудници и служители на Държавна сигурност, действали главно като агенти и информатори преди 1989 г., които след това са станали собственици и главни редактори на нови издания.

   

  Такива са:

  Петко Иванов Русинов – „Бургас днес и утре“ ООД, в. „Бургас днес и утре“,
  Димитър Кръстев Димитров – в. „Време“ – Ямбол,
  Денчо Николов Керчев – ИК „Родопи“ ООД и  „Перперикон“ ЕООД, вестник „Йени хаят“ – Кърджали,
  Диана Атанасова Радойнова, Георги Николов Николов и Тодор Ставрев – ИК „Черноморски фар“, в. „Фактор“ – Бургас,
  Николай Димитров Клисурски – в. „Делник“ – Ямбол,
  Мехмед Алиев Ходжов – „Лудогорски вестник“ ЕООД, в. „Лудогорски новини“ – Разград,
  Димитър Савов Димитров – „Медия 5100“ ЕООД, в. „Устрем“ – Горна Оряховица,
  Васил Живков Грънчаров – „Новинар юг“ ООД, в. „Новинар юг“ – Хасково,
  Велизар Енчев – „Скат ТВ“ ООД, в. „Десант“ – Бургас (вече няколко пъти публикуван в други списъци при други проверки),
  Иван Николов Ангелов и Марин Петров Кавръков – „Сливенско дело-независим“ ЕООД, в. „Сливенско дело“,
  Васил Живков Грънчаров  – „Тракия прес-ХХІ век“ ООД, в. „Тракия ХХI век“ – Димитровград,
  Георги Стоев Христов – „Херонея 338-Георги Христов“ ЕТ, в. „Народна воля“  Благоевград.

  Другите бивши агенти на ДС в публикувания днес списък на журналисти, водещи на рубрики в изданията, най-често са били външни сътрудници на редакциите.

  Проверката продължава, съобщават от Комисията по досиетата.

  През август 2009 г. комисията обяви 106 сътрудници на ДС и разузнавателните служби на Генералния щаб на БНА в електронните медии , а през декември 2009 г. и февруари 2010 – 50 агенти на ДС в централните печатни медии.

  За разлика от проверките на публични фигури в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, където обхватът е за периода след 1990 г. насам, при медиите управлявалата в периода 2005-2009 г. коалиция на БСП, ДПС и НДСВ успя да наложи такъв текст в закона, та проверките да се отнасят само за срока от приемането на закона (декември 2006) нататък.

  Така многобройните агенти и доносници във всички медии преди 2006 г. остават засекретени.

  Днес Комисията по досиетата публикува и списък на началници в Националната служба за охрана, които са били щатни служители на ДС преди 1990 г.

  Източник:  Vesti.bg

   

   Списък на новоразкритите агенти с повече подробности:

  Петко Русинов (1943), собственик на в. „Бургас днес и утре“ – секретен сътрудник Радев на Първо главно управление на ДС от 1976 г.
  Димитър Димитров (1945), собственик на в. „Време“ в Ямбол – агент Минков на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване) от 1965 г.
  Денчо Керчев (1930), собственик в ИК „Родопи“ и „Перперикон“ – ООД, издаващ в. „Йени хаят“ – Кърджали – информатор Каблешков на 09 отдел на ДС от 1952 г.
  Георги Николов (1953), собственик в ИК Черноморси фар“ ООД, издаващ в. „Фактор“ – Бургас и в. „Черноморски фар“– Поморие – агент Йовчев на Окръжно управление на МВР- Бургас по линия на Шесто управление на ДС от 1989 г.
  Диана Радонова (1960), собственик в ИК „Черноморски фар“ ООД – агент Димана на Окръжно управление на МВР- Бургас по линия на Шесто управление на ДС от 1986 г.
  Тодор Ставрев (1950), собственик в ИК „Черноморски фар“ ООД – агент Странджата на на ОУ на МВР-Бургас от 1984 г.
  Николай Клисурски (1955), изпълнителен директор в ИПК „Светлина“ АД, издаващ в. „Делник“ – Ямбол – съдържател на явочна квартира Бор на ОУ на МВР-Ямбол по линия на ДС от 1984 г.
  Мехмед Ходжов (1957), главен редактор на в. „Лудогорски новини“ – Разград – агент Цезар на ОУ на МВР-Разград по линия на ДС.
  Васил Грънчаров (1959), собственик на „Новинар Юг“ ООД, издаващ в. „Новинар юг“ – Хасково – агент Симеонов на ОУ на МВР-Хасково по линия на Второ главно управление на ДС от 1981 г.
  Иван Ангелов (1953), собственик в  „Сливенско дело – независим“ ЕООД, издаващ в. „Сливенско дело“ – Сливен – щатен служител на ОУ на МВР-ДС – Варна от 1978 г.
  Марин Кавръков (1953) е друг собственик в „Сливенско дело – независим“ ЕООД, също щатен служител, но в ОУ на МВР-Сливен от 1978 г.
  Васил Грънчаров (1949), собственик в „Тракия прес – ХХІ век“ – ООД, издаващ в. „Тракия ХХІ век“ – Димитровград – агент Симеонов на ОУ на МВР-Хасково по линия на Второ главно управление на ДС от 1981 г.
  Георги Христов (1930), собственик в „Херонея – 338 – Георги Христов“ ЕТ, издаващ в. „Народна воля“ и главен редактор на изданието – информатор Руси на районно управление на МВР-Сандански от 1950 г., а впоследствие агент Слави на ОУ на МВР-Благоевград-ДС от 1977 г.
  Райна Тошева (1951), главен редактор на в. „Шанс нюз“ – Враца – агент Елица на ОУ на МВР-Враца по линия на Шесто управление на ДС от 1986 г.

   

  Източник:  angelyordanov.blogspot.com

• Пресофисът на М.Кунева с обръщение до българските медии зад граница

  От ПРЕСОФИСА на кандидата за президент Меглена Кунева и на кандидата за вицепрезидент Любомир Христов първи се обърнаха към Eurochicago.com и към други активни български медии зад граница. По имейл те разпратиха автобиографиите на кандидатите, решението на ЦИК за регистрация на Инициативния комитет, както и писмо със следното съдържание:

  Здравейте, български просветители на пет континента!
  Приятели, обръщаме се към вас, за да ви информираме, че в следващите седмици можете да разчитате на нас, за да получавате цялата актуална информация свързана с кампанията на гражданските кандидати за президент и вицепрезидент на Република България Меглена Кунева и Любомир Христов.
  Както знаете, кандидат-президентската двойка е издигната от Инициативен комитет, който в понеделник, 8 август 2011 г., бе регистриран официално от Централната избирателна комисия (ЦИК) за участие в изборите за държавен глава на 23 октомври 2011 г. Решението на г-жа Кунева да участва по този начин в кандидат-президентската надпревара е сериозна заявка за това гласът на българските граждани да стане по-силен, а институциите да се вслушват в него. Кампанията на Меглена Кунева ще се финансира изцяло от доброволни дарения, тъй като, според българското изборно законодателство, безпартийните кандидати нямат право на държавна субсидия.
  Едва ли личността и името на г-жа Меглена Кунева се нуждае от специално представяне за вас, нашите колеги по света. Тя е не само първият български еврокомисар, но и първият български гражданин носител на приза „Европеец на годината” и „Еврокомисар на годината”. Вярваме, че г-жа Кунева ще бъде и първата жена президент на Република България.
  Кандидатът за вицепрезидент г-н Любомир Христов също е представител на гражданското общество. Той е един от финансистите, които в изминалите години активно защитава правата на потребителите при отношенията им с банковите институции. Като вас, г-н Христов дълги години е живял и работил в чужбина, в това число и на отговорна позиция в Световната банка.
  Колеги, нашата кандидат-президентска двойка разчита и отдава голямо значение на българите, живеещи извън пределите на Родината. Г-жа Кунева вече обяви, че като президент незабавно би работила за въвеждането на електронното гласуване, което ще превърне всички вас в активни участници във вземането на решения за развитието и бъдещето на страната ни. Със съжаление констатираме, че в последната година изпълнителната власт прави опити да ограничи това влияние, като предприе действия по закриването на дипломатически представителства и консулски служби, какъвто е примерът с консулството ни в Милано – икономическият център на Италия и регион, в който живеят около 50 000 наши сънародници.

  През септември месец е планирано г-жа Кунева да проведе срещи с българските общности в няколко европейски страни, а г-н Христов в САЩ. Информация за конкретните дати и места, които ще посетят нашите кандидати, ще ви предоставим незабавно след като програмата бъде финализирана.
  С гордост можем да ви съобщим, че като доброволци в щаба на кампанията работят възпитаници на едни от най-уважаваните университети в Европа и САЩ, а в Инициативният комитет, издигнал кандидатурата, членуват изтъкнати български интелектуалци, музиканти, спортисти, както и уважавани юристи, преподаватели и общественици.
  Голяма част от времето на кандидат-президентската двойка е ангажирано с посещения и срещи в десетки български областни градове, общини и села.
  Изцяло на ваше разположение сме за осигуряването на интервюта с г-жа Меглена Кунева и г-н Любомир Христов, както и с представители на членовете на Инициативния комитет. Много разчитаме и на вашите идеи и предложения, за да достигне информацията за нашата кампания до всеки един българин, независимо в коя част на света се намира.
  Освен чрез съобщенията ни до електронните ви пощи, всичко за кампанията можете да следите и чрез официалната страница: http://www.meglenakuneva.bg
  Ще се радваме да се присъедините към официалната фейсбук-страница на Меглена Кунева: http://www.facebook.com/pages/Meglena-Kuneva/156827750796
  Специално за българите от чужбина е създадена и отворена група във фейсбук: http://www.facebook.com/groups/121262677969960/
  Всеки петък, от 11.00 часа българско време Меглена Кунева и Любомир Христов провеждат и открит видео – чат: http://www.ustream.tv/channel/meglenakuneva
  Каналът на Меглена Кунева в Youtube е: http://www.youtube.com/user/meglenakuneva

  Оставаме денонощно на ваше разположение за допълнителни въпроси!
  ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРИМ ЗА СЪДЕЙСТВИЕТО ВИ!

  ––––––––––-
  Б.Р. Редакцията на Еврочикаго вече изпрати на кандидатитите за президент и вицепрезидент на Република България Меглена Кунева и Любомир Христов анкета с въпроси свързани с българите зад граница. Въпросите са събрани и предварително съгласувани с читатели от 4 континента. Същите въпроси вече са или ще бъдат изпратени на повечето кандидат-президентите, издигнати или заявили участие в предстоящите избори. Отговорите на Кунева-Христов и другите кандидати ще бъдат публикувани по реда на получаването им след около две седмици. Под тази статия може да поставите коментари и още въпроси, които ще бъдат предадени на кандидатите при посещенията им в „столицата на българската емиграция“ в САЩ. На този етап имаме уверение от двама кандидати, че те или техните заместници ще посетят Чикаго през септември.

  

• Прокуратурата откри “чадър” от Министерството на здравеопазването над депутата от ГЕРБ Димитър Аврамов

  С И Г Н А Л

  
  oт Национално движение „Екогласност”, представлявано от Петър Пенчев – зам.-председател и
  от Гражданско движение „Културно-историческо наследство и мемориални паметници”, представлявано от Пламен Димитров – съпредседател

  
  

  Прокуратурата откри “чадър” от Министерството на здравеопазването над депутата от ГЕРБ Димитър Аврамов

  Вместо спазване на закона, министрите Нона Караджова и Стефан Константинов го орязват

  До:
  Жозе Мануел Барозу
  Председател на Европейската комисия
  / на Ваш № SANCO A2/YM/an (2010) 655949 реф. Ares (2010) 654780 /

  Копие: До Върховна касационна прокуратура
  / на Ваш № 12480/2009г.-I от 11.10.2010 г. /

  Уважаеми господин Барозу,

  От Национално движение „Екогласност” и Гражданско движение „Културно-историческо наследство и мемориални паметници”, Ви бяхме информирали за политическия чадър от българските власти над депутата от управляващата партия ГЕРБ Димитър Аврамов, за прикриване на нарушенията при неговия птицекомбинат, разположен на 166 метра вместо на нормативните 3 000 м спрямо жилищата в град Монтана.

  За съжаление Генералната дирекция “Здравеопазване и потребители” към Европейската комисия обвини нашите две граждански организации, че “подлагаме на съмнение достоверността на информацията с източник българските официални власти, в т.ч. информацията, предоставена от тях на Комисията” (писмо № SANCO A2/YM/an (2010) 655949 реф. Ares (2010) 654780), след което в Брюксел приключи разглеждането на нашата жалба.

  Днес се радваме, че след трикратното подновяване от Върховна касационна прокуратура на преписката(поради упоритите откази от Районна прокуратура-Монтана), на 03.08.2011 г. прокурорът от Окръжна прокуратура Виолета Пунова издаде Постановление по преписка № 429/2011, с което констатира, че “ На 27.09.2010 г. в Становище на РИОКОЗ(Регионална инспекция по опзване и контрол на общественото здраве), относно площадка за интензивно отглеждане на птици-бройлер, с капацитет 816 000 места, е посочено, че местоположението и площадката на обекта, не отговаря на изискванията на Наредба № 7/92 г. за здравна защита на селищната среда т. 306, съгласно която обектът следва да има хигиенно-защитна зона 3 000 м. Предлага съгласуване от МЗ(Министерство на здравеопазването) по реда на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 7 на МЗ.”
  Прокуратурата разкрива скриваният досега от нас факт, че Министерството на здравеопазването е направило невероятното, за да защити депутата от ГЕРБ. В постановлението пише: “ С писмо изх. № 47-22-ПСК-2147 от 12.10.2010 г. МЗ намалява хигиенно-защитна зона от 3 000 м на 166 метра за обект -–площадка за интензивно отглеждане на птици-бройлери, с капацитет 816 000 места.” Като граждани приветстваме честния български прокурор, разкрил публично, че “ В писмото на МЗ липсват мотиви за решението на министерството, както и на служителите, на които е възложено извършване на съгласуване по Наредба № 7 “.

  Тук е мястото да Ви уведомим, че пълното хармонизиране на българското законодателство с европейските директиви преди приемането на 01.01.2007 г. на България в Европейския съюз, вече “под масата, с висок корупционен натиск от бизнеса, се корегира срещу защитата на здравето на българските граждани. Вместо стриктното спазване на закона, министърът на околната среда и водите Нона Карджова заяви двукратно през последните години в Комитета за наблюдение по “Оперативна програма Околна среда”(чийто член е и Петър Пенчев от НД”Екогласност”), че тя инициира пред Министъра на здравеопазването отмяната на цялата Наредба № 7/92 г. за здравна защита на селищната среда, тъй като “тази Наредба затруднява бизнеса”.
  Ние не знаем дали в Европейския съюз има подобен прецедент – министър на екологията да иска отмяна на законови мерки за защита на околната среда и здравето на хората, но в България-държава на политическите олигарси, всичко се купува с много пари.
  И за наша жалост като граждани, вероятно уплашени от няколкото успешни искания в съда от екологични организации за прилагане на строгите изсквания на закона по спазване на хигиенно-защитна зона, в ДВ, бр. 38 от 17.05.2011 г. министърът на здравеопазването Стефан Константинов изпълни заръката на Нона Караджова и отмени Наредба № 7/92 г. за здравна защита на селищната среда.
  А от фактите по тук изложения конкретен случай, с произнасяне и на Прокуратурата, е категорично ясно как МЗ ще дава съгласувания след 17.05.2011 г. относно хигиенно-защитните зони – на принципа “който плаща, той поръчва музиката”, МЗ ще задоволява и най-невероятните искания на инвеститорите, които заплащат богато за изготвените оценки и експертизи от компетентните органи. Това ние наричаме пълен конфликт на интереси и очакваме Европейската комисия да издаде своята санкция срещу България, защото и в Брюксел се знае коя е най-корупционната държава в ЕС.

  Сега ние очакваме произнасянето и на Софийска градска прокуратура, където изпраща преписката прокурор Виолета Пунова. на разпореждане по компетентност.

  Уважаеми господин Барозу,
  Надяваме се, че с оглед на горните факти и обстоятелства, ще разпоредите възобновяване на разследването и от Генерална дирекция “Здравеопазване и потребители” към ЕК, както и образуване процедура срещу правителството на България относно отмяната на Наредба № 7/92 г. за здравна защита на селищната среда, с риск за здравето на българските граждани.

  С уважение,
  Петър Пенчев, Пламен Димитров

  На снимките:
  1. Табела на входа на „Игал” ООД – финансиране по „САПАРД”.
  2. Птицекомбинат на „Игал” ООД – в границите на гр. Монтана.

  

  

• Филм на RTL за убийствата по българските граници по време на комунизма

   

  Българското министерство на вътрешните работи не е оказало каквото и да е съдействие на екипа на телевизия RTL при снимането на филма. Но местните хора от с. Бръщен, помнейки ужасната смърт на невинните младежи, са подпомогнали работата на немския филмов екип и са организирали възпоменание край долината на река Доспат.

   

  На 07.08. .2011 г. телевизия RTL излъчи документалния филм „Забравените. Смърт там, където други отиват в отпуска” на режисьорите Фрая Клир и Андреас Куно Рихтер.

  Филмът е посветен на 50-тата годишнина от издигането на Берлинската стена и е финансиран от Федералната фондация за осмисляне на комунистическата диктатура, както и от католическата църква.

  Героите на филма са младежи от ГДР, които през 70-те и 80-те години се опитват да избягат в Западна Германия през границите на България. Изследването на архивите на ЩАЗИ в Берлин и на Държавна сигурност в София все още не е завършило, но досега са установени за периода 1961 -1989 г. опитите за бягство на над 3000 младежи от ГДР, опитали се през Странджа, Родопите и западната ни граница да напуснат големия затвор на социализма. Повечето от тях не познават действието на стената от бодлива тел, простряла се на стотици километри по българските граници, нито са били наясно с агентурната мрежа в граничната зона и със заповедите, получвани от граничарите. Само много малка част от тях успяват, повечето са задържани от агентите на ДС от селата край границата, разпитвани са в Главно следствено управление, престояват няколко седмици в Софийския централен затвор и след това са изпращани в ГДР, където получават присъди от година и половина до две години затвор. За заловен нарушител доносниците от граничната зона получават награди от 20-30 лв. 19 младежи от ГДР са убити на границата (като продължава изследването на още няколко вероятни случая с неустановена самоличност на жертвите), други са ранени и осакатени. Верните на Политбюро генерали и полковници от Гранични войски и командирите на застави старателно подържат сред редовите граничари атмосфера на омраза към „измениците на родината” и заповядват на 18-20 годишни български младежи да стрелят срещу свои връстници, чието единствено нарушение е, че искат да бъдат свободни. Допускането на „безнаказано нарушение” на границата е тежко провинение, а „ликвидирането” на бегълците с автоматни откоси се награждава с 10-15 дни отпуск.

  Филмът разказва за едно успешно бягство през КПП „Капитан Андреево”през 1974 г. когато берлинчаните Михаел Шулц и съпругата му влизат в КПП-то заедно с вълната турски гастарбайтери с поставена фалшива табелка за западногерманска регистрация на колата им, след което я изоставят и успяват да се промъкнат зад бариерата.

  Доротея и Михаел Прокш, брат и сестра от Дрезден, нямат този късмет. През 1983 г. те преодоляват телената ограда край връх Ком на път за Югославия, но не подозирайки, че тя сигнализира в заставата, скоро са заловени и прекарват по година и половина в затвор в ГДР.

  Томас Мюлер, 21 годишен младеж от Лайпциг достига незабелязан през септември 1981 г. телената стена край Резово, но скоро е заловен от граничари, след като офицерът го е накарал вдигне ръцете си, един от войниците прерязва краката му с автоматен откос. Единият крак на Томас е ампутиран в болницата в Бургас… През април т.г. той пристига отново в Бургас за да се срещне с лекарите и сестрата, които са спасили живота му…

  През март 1980 г. Андреас Щютцер и Детлеф Хайнер от Лайпциг, деветнадесетгодишни, достигат телената ограда при село Бръщен, община Сатовча. Заловени са и са вдигнали ръцете си, когато командирът на заставата ги разстрелва. Селото вижда как телата им са довлечени с мулета.

  Споменът за този случай  и за жестокото, ненаказано и до ден днешен убийство на Андреас и Детлеф е жив в паметта на местните хора от Бръщен, Ваклиново и Сатовча. Всички знаят кой е убиецът.

  Българското министерство на вътрешните работи и днес предпочита да подържа комунистичската лъжа, че бегълците през границите по време на тоталитарния режим са били „бандити”. То не е оказало каквото и да е съдействие на екипа на телевизия RTL при снимането на филма. Но местните хора от Бръщен, помнейки ужасната смърт на невинните младежи, са подпомогнали работата на немския филмов екип и са организирали възпоменание край долината на река Доспат.

  Във филма участват и ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, за които снимачният ден се оказа и един от онези уроци по история, каквито министерството на просветата не допуска в българските училища. Може би защото тези, които издаваха заповедите за убийствата по границите на комунизма, все още са влиятелни във властта.

  Немските режисьори – документалисти считат, че осмислянето на тоталитарния режим в България изобщо не е започнало. Само съвестта на хората от Бръщен и искреността на учениците от Пловдив ги окуражават, че и у нас паметта ще надделее.

  Филмът бе представен на 28.07. в Берлин във Фондация „Бертелсман” на „Унтер ден Линден”.

  Предстои разпространението му в училищата на Германия в помощ на преподавателите по история.

   

  Източник:  Decommunization.wordpress.com

• „Седем часа разлика“ – bTV снима сериал в София и Ню Йорк

  Ваня Цветкова, Малин Кръстев и Симеон Лютаков са сред звездите на поредицата, вдъхновена от истински случаи 

   

  bTV, съвместно с продуцентска компания Global Films, започна снимките на новия сериал “Седем часа рализка”, който ще се излъчва в най-гледаното време. Сюжетът на продукцията е вдъхновен от истински случаи.

  В ролите зрителите на bTV ще видят Ваня Цветкова, която прави голямото си завръщане в българското кино със „Седем часа разлика”, популярния актьор и ТВ водещ Малин Кръстев, известния театрален и кино актьор Симеон Лютаков, както и Георги Стайков, Александра Раева, Мария Статулова, Калин Сърменов, Ники Сотиров и други.

  Действието се развива паралелно в два града – София и Ню Йорк. Там живеят членовете на две български семейства, чийто професионален живот е неразривно свързан с престъплението и наказанието. Разделението и личните конфликти между тях са породени не само от часовата разлика, но и от разликата в поколенията, любовта и омразата, политиката и икономиката, пропастта между богати и бедни. В драматичната поредица зрителите ще видят автентични кадри от Ню Йорк, екшън сцени, разтърсваща любов, сложни взаимоотношения и обрати.

  „Седем часа разлика” е единствената българска серийна филмова продукция със сюжет, вдъхновен от реални събития. bTV отново ще зарадва зрителите с качествен български сериал, който обаче за първи път ще разкаже история между два континента. Сериалът е по-различен от познатите на зрителите и вярвам, че с него за пореден път ще създадем тенденция в създаването на ТВ съдържание”, коментира Апостол Пенчев, директор „Телевизионни програми”, bTV Media Group.

  Филмът се снима с най-модерна техника.

  Режисьор на „Седем часа разлика” е Магърдич Халваджиян. Главни сценаристи са Любен Дилов-син и Милена Фучеджиева. Главен оператор е Силвестър Йорданов.

   

  Източник:  Slusham.com

• Бомби в най-хубавия ден

   

  Преди един-два дена по националната телевизия (вижте, не пиша името й с главна буква – и това не е грешка!) някакво момиченце, доколкото си спомням – а може да е била и някоя зряла тамошна журналистка – изтърси в някакво предаване, че 6 август е най-хубавият ден на света. В годината, във времето и в пространството. И това било, защото се комбинирали цифрите 6, 7 и 8. Явно – числото от месеца е шесто, месецът е осми, а седмицата не си спомням откъде се вземаше. Изтръпнах от отвращение и досада. Както обикновено. Ефирът в днешно време се е превърнал просто в някакво сметище, на което си изхвърлят торбичките с умствените боклуци всякакви слабоумни окултисти и нумеролози, астролози и гадатели. Така си казах.

  От време на време се появява и някой телевизионен поп, за да каже, че сме християни. И че Светият синод има проблеми с разпределянето на имотите. Отново. И затова е дал отпуска на Спасителя. И всеки се спасява както може. Август месец е, все пак… Щастлив месец. Особено 6 август. Защото, както разбрахме, се комбинират някакви цифрички.
  Може би е още по-щастлив 9 август?
  Слушайте ме сега, малоумни нумеролози и окултисти!

  И аз не се обръщам към стоте врачки и гадателки, скитащи из медиите; не и към към петстотинте платени шарлатани, пишещи насам и натам – прогнози за бъдещето и тълкувания на миналото спрямо пилешки черва или комбинацията на планетите…
  Обръщам се към идиотите, към всички идиоти, които непрекъснато говорят за зодиите си и кроят света и времето си на основата на астрални знаци, гадаене на кафе, гледане на боб и най-вероятно (вече) по комбинациите на числата на джиесемите си.
  Ето защо смятам, че сигурно 9 август е по-щастлив ден от 6-и. Защото на 6 август над Хирошима американците са хвърлили атомна бомба с мощност само 13 килотона…!

  …А на 9 август над Нагасаки американците са хвърлили атомна бомба с мощност цели 21 килотона!

  Нали така?
  Ако някой от несвикналите с нееднозначни текстове (неприличащи на обичайната медийна помия) не се досети, че това, което чете, е горчива ирония – за него ще кажа: Да, това е горчива ирония. Ужасно горчива ирония.
  На 6 август е хубаво да опресняваме паметта си. Както и на 9-и. Аз съм застаряващ досадник, който не разбира от бизнес. Бих казал – аз съм писател с будна съвест. Но сега и „писател”, и „съвест” са думи, предизвикващи презрителна усмивка. Но ми се ще да кажа следното:

  Медиите не би трябвало да бъдат само работна маса на шоубизнеса!
  …те не са създадени единствено за забавление на домакините!
  …не са единствено канал за изливане на тонове реклама върху главите на овцете потребители!
  …не са само поле за „печеливши” формати. От които печелят всички. Тия, които ги правят – пари. Тия, които ги гледат – оглупяване.

  Медиите – поне така ми се струва – трябва да напомнят, да възпитават, да издигат и да утвърждават ценности. Да държат хората будни, а не да ги приспиват. Според мен окултизмът, безразличието към историята и пошлият комерсиализъм са по-силни сънотворни от барбитуратите.
  Аз искам хората да помнят ужасите, които са си причинили в миналото. Искам медиите да им го напомнят.

  Защото ме е страх.
  Защото: Който не помни историята, рискува да повтори грешките на миналото.

   

  Калин Терзийски,

  в. „Новинар“

• Президентът на САЩ: Не съм виновен аз!

  Американският президент Барак Обама заяви, че е наследил много от сегашните икономически проблеми на страната, свързани с висока задлъжнялост и дефицити, когато е влязъл в Белия дом.

  Така той даде тон на тема, която по всяка вероятност ще доминира предизборната му кампания през 2012 г., предаде Ройтерс.

  Говорейки на среща за събиране на дарения за Демократическата партия, където семейства плащаха по 15 000 долара, за да се снимат с него, Обама защити икономическата си политика и отбеляза, че

  кризата в Европа е засегнала САЩ

  Обама отбеляза, че в САЩ през последните 17 месеца на управлението му е отчетено непрекъснато нарастване на трудовата заетост в частния сектор, повишаване на корпоративните печалби и стабилизиране на кредитните пазари.

  „Поех президентския пост след като кризата вече бе факт. Това са сложни и тежки процеси, върху които е трудно да се влияе. Сега от нас се иска да се справим с проблеми, свързани с високия вътрешен дълг на страната, които бяха унаследени“, отбеляза Обама.

  „Проблемите в икономиката ни са и в резултат на сходните проблеми в Европа, тъй като в днешния свят икономическите механизми са във взаимна връзка. Когато имате проблеми в Европа – в Испания, в Италия, в Гърция, тези проблеми се отразяват и на нас“.

  По-рано Обама се

  опита да успокои борсовите пазари

  с изявлението, че се готви пакет от промени в данъчното законодателство на САЩ, с основен акцент по-сериозното облагане на по-богатите.

  Засега обаче фондовите борси не се влияят положително. След като „Стандард&Пуърс“ понижиха кредитния рейтинг на САЩ от ААА на АА+ основният американски индекс Дау Джоунс загуби 5,42% от стойността си.

  Още по-лошо бе положението с индексите NASDAQ и S&P, загубили съответно 6,83% и 6,66% от стойността си

  Обама приветства вчера мерките, предприети от Италия и Испания за справяне с икономическата криза и подобряване на тяхната конкурентноспособност, съобщи Белият дом, цитиран от Райтерс.

  Обама е разговарял по телефона с испанския премиер Хосе Луис Сапатеро и с италианския му колега Силвио Берлускони.

  Тримата лидери освен това са осъдили

  „безразборното насилие срещу сирийския народ“,

  упражнявано от президента Башар ал Асад, при което през последните седмици загинаха стотици.

  Обама, Сапатеро и Берлускони са се споразумели да осъществят консултации за допълнителни мерки, чрез които да подложат на натиск правителството на Асад.

  Сапатеро и Берлускони са поднесли на Обама съболезнованията си във връзка с гибелта на 30-те американски войници в катастрофа с хеликоптер, свален от ракета на талибаните.

  Източник:БТА

• ГЕРОИТЕ ОТ ОБРЕЧЕНОТО ЯТО

  

  Като малкък в Лом, чувах понякога възрастните хора да произнасят шепнешком едно име, което се запечата завинаги в съзнанието ми: Списаревски. По-късно в София научих повече за него. Чичо ми, бивш царски офицер, го е познавал лично. С времето образът на “живата торпила” се превърна в икона, с която сравнявам всеки, който казва, че защитава итересите на България.

  Димитър Светозаров Списаревски е роден през 1916 година в Добрич. Едва 3 годишен, той става по принуда “румънски поданик”, защото след Ньойския договор, Добруджа е дадена на Румъния. Баща му Светозар, потомък на голям възрожденски род от Котел, не понася румънската окупация и един прекрасен ден, заедно с жената и децата си се преселва в Лом. След това, семейството живее известно време в Белоградчик и накрая се установява в София. Mладият Димитър завършва последователно Втора мъжка гимназия и Военното училище на НВ Борис III-ти. През 1938 година той печели конкурс за летци и заминава на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителна школа и специализира въздушна акробатика. През 1939 година избухва Втората световна война и подпоручик Димитър Списаревски се завръща в Родината.

  На 1-ви март 1941 година, правителството на Цар Борис III-ти обявява “символична война” на Англия и Америка, докато жестоки военни действия се развиват по четирите крайща на земното кълбо. Късогледството на българските управляващи е с трагични последствия. През 1943 година идва ред на България. От остров Сицилия излитат към София стотици бомбардировачи В-24  “Освободител” (Consolidated B-24 Liberator), ескортирани от изтребители P-38 „Мълния“  (Lockheed P-38 Lightning). Американските бомбардировачи известни още под името “летящи крепости” (идва от английското име на  Boeing B-17 Flying Fortress), носят по почти 4 тона бомби. Софиянци плащат скъпо грешките на тогавашните политици. Голяма част от града е почти изравнена със земята. Повече от 4000 цивилни жертви остават под развалините. Българските военно-въздушни сили разполагат със скромна флота изтребители базирани в Божурище, Враждебна и Карлово. Пилотите са млади 25-30 годишни офицери, без никакъв боен опит. Те посрещат нападателите с орляци от по 4 изтребители. Въпреки неравното съотношение на силите, българските летци постигат чудеса в защитата на родното небе. Благодарение на тяхната самоотверженост, десетки американски бомбардировачи са свалени, преди да изсипат смъртоностните си товари.

  20 декември 1943 година е денят на подвига на Списаревски. Леден вятър духа от Черни връх и гони снежинките в подножието на Витоша. Софиянци се събуждат от сирените предвестяващи нова вражеска вълна. Това е четвъртото поредно нападение. То не е и последното. От Божурище и Враждебна излитат едни след други няколко орляци български изтребители. За най-надежния ни и трениран летец, поручик Димитър Списаревски, това е първото пряко участие в бой. За нещастие моторът на неговият “Месершмит” отказва да запали и той излита последен, качвайки се на резервна машина. Когато стига височина 6000 метра, вражеските и българските изтребители вече са отминали и срещу него се изпречва армадата от “Летящи крепости”. Самолетът на Списаревски е по-малък и по-бърз от американските, но за да имат успешно попадение картечниците му, той е принуден да се доближава често до целта. В разгара на неравното сражение, едно от крилата на Месершмита се подпалва, улучено от вражески снаряд. За секунди Списаревски трябва да избере: да се приземи или да продължи до край започнатия бой. 27-годишният летец отлично съзнава, че долу в софйиските мазета хиляди старци, жени и деца разчитат на българските крилати бранители. Без да се колебае, той  прави избор, с който влиза във вечността през парадната врата. С последни усилия на двигателите, самолетът му набира височина и с всичка сила се забива в първия вражески В-24. Огромен взрив растърсва софийското небе. Останките от изтребителя на Списаревски падат близо до Пасарел. Заедно с младия летец загива и неговият помощник-пилот Георги Кюмюрджиев. От американския самолет успява да скочи с парашут само един боец. По-късно произведен генерал, Джоузеф Рамзин си спомня с почит и възхищение за саможертвата на Списаревски.

  През същия злокобен ден, участие в защитата на София взима един друг добруджанец. Двадесет и три годишният Стефан Маринополски е роден в Русе. Той лети на френски изтребител “Девоатин”, оборудван с 4 картечници. Командир на орляка е капитан Николай Бошнаков. Сражението се развива в небето над Самоков. Въпреки младоста си, Маринополски успява да свали един американски бомбардировач, който пада близо до Босилеград. На 30 декември същата година, нова вълна нападатели лети към София. Маринополски отново сваля един В-24, който пада в Югославия. Няколко месеца наред той редовно е на косъм от смъртта. 17-април 1944 година е “Черният Великден” на българската авиация. Американците нападат с нов непознат на българите изтребител – “Мустанг” (P-51 Mustang). При тази първа среща, българските летци объркват силуета на “Мустанг” – а с този на немските “Месершмит”. Грешката се оказва фатална. Изненадани от снарядите, четирима български летци са убити и 9 са ранени. С три пробойни в корпуса, Маринополски едва се приземява. Изтребителят му е сменен с Месершмит, а новата база е Карлово. Англоамериканските бомбардировки продължават понякога ден и нощ. Част от бомбите са предназначени за румънските петролни рафинерйи в Плоещ.

  “На 23 юни 1944 година, на връщане от Румъния, бомбардировач В-17 Описония”  е в бедствие. Лявото му крило е пробито от снаряд.  Зад двигател №1 зее 30 сантиметрова пробойна. Друг снаряд е ударил кила, повредил витлото и разрушил системата за кислород. Картечарът Майкъл Силиван е тежко ранен и с разкъсан парашут. Освен него на борда са: командир Едуин Андерсън, помощник-пилот лейтенант Уилиам Саймънс, бомбардир Дейвид Кингсли, механик сержант Джон Майер, радист сержант Лойд Кейн,  странични стелци сержантите Стенли Кмиеч, Харолд Джеймс и Мартин Хетинга. Когато самолетът наближава Карлово, група немски и български изтребители наобикалят вражеския самолет и откриват огън по него. Убеден в обречеността на самолета, Едуин Андерсън дава заповед на екипажа да напусне горящата машина. Дейвид Кингсли, който превързва раните на Майкъл Силиван, развързва собствения си парашут и го завързва около ранения си другар. След няколко минути всички скачат, а самолетът се разбива като отнася жертвалият се за приятел Дейвид Кингсли. Цялата драма се развива пред очите на Стефан Маринополски, който е в отпуска. Русенецът ръководен от неписания “кодекс на честта” на летците, скача в колата си и прибира един по един всички американци пръснати по полето. На Майкъл Силиван е оказана първа помощ. Военнопленниците са откарани първо в София, после в Шумен и след три месеца са освободени. Благородното внимание с което ги обкръжават българските им колеги им прави изключително впечатление. На сбогуване със Стефан Маринополски, един от тях му подарява кутия “Лъки Страйк” на която си написва адреса: Мартин Хетинга, Виксбург, Мичиган.”

  Случилото се през 1944 година стига до ушите на френски и американски журналисти, които увековечават джентълменското поведение на Стефан Мариополски. Но в България, с идването на “народната власт”, съдбата на летеца-изтребител поема мъченическия път на всички бивши “царски офицери”, наклеветени от завистливи доносници. След няколко години превъзпитание в лагерите Куциян и Белене, Стефан Маринополски успява да замине на работа в Чехословакия, като кфалифициран работник. Не след дълго, той бяга през граница на Запад и през 1968 година получава американско гражданство. Открил с огромни усилия Мартин Хетинга, българският офицер Сефан Маринополски през 1984 година, отдава почест пред гроба на геройски загиналия Дейвид Кингсли в присъствието на всички ветерани от “Описония”.

  Днес като слушам наркомани да се оправдават с безмислието на живота или озверели запалянковци да се бият по стадионите, един и същи въпрос не ми позволява да заспя:

  – такива ли щяха да бъдат тези младежи, ако знаеха за Списаревски и Маринополски?

  Париж 5 август 2011г.                                                                     Божидар Чеков

  Автор: Божидар Чеков

  Като малкък в Лом, чувах понякога възрастните хора да произнасят шепнешком едно име, което се запечата завинаги в съзнанието ми: Списаревски. По-късно в София научих повече за него. Чичо ми, бивш царски офицер, го е познавал лично. С времето образът на “живата торпила” се превърна в икона, с която сравнявам всеки, който казва, че защитава итересите на България.

  Димитър Светозаров Списаревски е роден през 1916 година в Добрич. Едва 3 годишен, той става по принуда “румънски поданик”, защото след Ньойския договор, Добруджа е дадена на Румъния. Баща му Светозар, потомък на голям възрожденски род от Котел, не понася румънската окупация и един прекрасен ден, заедно с жената и децата си се преселва в Лом. След това, семейството живее известно време в Белоградчик и накрая се установява в София. Mладият Димитър завършва последователно Втора мъжка гимназия и Военното училище на НВ Борис III-ти. През 1938 година той печели конкурс за летци и заминава на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителна школа и специализира въздушна акробатика. През 1939 година избухва Втората световна война и подпоручик Димитър Списаревски се завръща в Родината.

  На 1-ви март 1941 година, правителството на Цар Борис III-ти обявява “символична война” на Англия и Америка, докато жестоки военни действия се развиват по четирите крайща на земното кълбо. Късогледството на българските управляващи е с трагични последствия. През 1943 година идва ред на България. От остров Сицилия излитат към София стотици бомбардировачи В-24  “Освободител” (Consolidated B-24 Liberator), ескортирани от изтребители P-38 „Мълния“  (Lockheed P-38 Lightning). Американските бомбардировачи известни още под името “летящи крепости” (идва от английското име на  Boeing B-17 Flying Fortress), носят по почти 4 тона бомби. Софиянци плащат скъпо грешките на тогавашните политици. Голяма част от града е почти изравнена със земята. Повече от 4000 цивилни жертви остават под развалините. Българските военно-въздушни сили разполагат със скромна флота изтребители базирани в Божурище, Враждебна и Карлово. Пилотите са млади 25-30 годишни офицери, без никакъв боен опит. Те посрещат нападателите с орляци от по 4 изтребители. Въпреки неравното съотношение на силите, българските летци постигат чудеса в защитата на родното небе. Благодарение на тяхната самоотверженост, десетки американски бомбардировачи са свалени, преди да изсипат смъртоностните си товари.

  20 декември 1943 година е денят на подвига на Списаревски. Леден вятър духа от Черни връх и гони снежинките в подножието на Витоша. Софиянци се събуждат от сирените предвестяващи нова вражеска вълна. Това е четвъртото поредно нападение. То не е и последното. От Божурище и Враждебна излитат едни след други няколко орляци български изтребители. За най-надежния ни и трениран летец, поручик Димитър Списаревски, това е първото пряко участие в бой. За нещастие моторът на неговият “Месершмит” отказва да запали и той излита последен, качвайки се на резервна машина. Когато стига височина 6000 метра, вражеските и българските изтребители вече са отминали и срещу него се изпречва армадата от “Летящи крепости”. Самолетът на Списаревски е по-малък и по-бърз от американските, но за да имат успешно попадение картечниците му, той е принуден да се доближава често до целта. В разгара на неравното сражение, едно от крилата на Месершмита се подпалва, улучено от вражески снаряд. За секунди Списаревски трябва да избере: да се приземи или да продължи до край започнатия бой. 27-годишният летец отлично съзнава, че долу в софйиските мазета хиляди старци, жени и деца разчитат на българските крилати бранители. Без да се колебае, той  прави избор, с който влиза във вечността през парадната врата. С последни усилия на двигателите, самолетът му набира височина и с всичка сила се забива в първия вражески В-24. Огромен взрив растърсва софийското небе. Останките от изтребителя на Списаревски падат близо до Пасарел. Заедно с младия летец загива и неговият помощник-пилот Георги Кюмюрджиев. От американския самолет успява да скочи с парашут само един боец. По-късно произведен генерал, Джоузеф Рамзин си спомня с почит и възхищение за саможертвата на Списаревски.

  През същия злокобен ден, участие в защитата на София взима един друг добруджанец. Двадесет и три годишният Стефан Маринополски е роден в Русе. Той лети на френски изтребител “Девоатин”, оборудван с 4 картечници. Командир на орляка е капитан Николай Бошнаков. Сражението се развива в небето над Самоков. Въпреки младоста си, Маринополски успява да свали един американски бомбардировач, който пада близо до Босилеград. На 30 декември същата година, нова вълна нападатели лети към София. Маринополски отново сваля един В-24, който пада в Югославия. Няколко месеца наред той редовно е на косъм от смъртта. 17-април 1944 година е “Черният Великден” на българската авиация. Американците нападат с нов непознат на българите изтребител – “Мустанг” (P-51 Mustang). При тази първа среща, българските летци объркват силуета на “Мустанг” – а с този на немските “Месершмит”. Грешката се оказва фатална. Изненадани от снарядите, четирима български летци са убити и 9 са ранени. С три пробойни в корпуса, Маринополски едва се приземява. Изтребителят му е сменен с Месершмит, а новата база е Карлово. Англоамериканските бомбардировки продължават понякога ден и нощ. Част от бомбите са предназначени за румънските петролни рафинерйи в Плоещ.

  “На 23 юни 1944 година, на връщане от Румъния, бомбардировач В-17 Описония”  е в бедствие. Лявото му крило е пробито от снаряд.  Зад двигател №1 зее 30 сантиметрова пробойна. Друг снаряд е ударил кила, повредил витлото и разрушил системата за кислород. Картечарът Майкъл Силиван е тежко ранен и с разкъсан парашут. Освен него на борда са: командир Едуин Андерсън, помощник-пилот лейтенант Уилиам Саймънс, бомбардир Дейвид Кингсли, механик сержант Джон Майер, радист сержант Лойд Кейн,  странични стелци сержантите Стенли Кмиеч, Харолд Джеймс и Мартин Хетинга. Когато самолетът наближава Карлово, група немски и български изтребители наобикалят вражеския самолет и откриват огън по него. Убеден в обречеността на самолета, Едуин Андерсън дава заповед на екипажа да напусне горящата машина. Дейвид Кингсли, който превързва раните на Майкъл Силиван, развързва собствения си парашут и го завързва около ранения си другар. След няколко минути всички скачат, а самолетът се разбива като отнася жертвалият се за приятел Дейвид Кингсли. Цялата драма се развива пред очите на Стефан Маринополски, който е в отпуска. Русенецът ръководен от неписания “кодекс на честта” на летците, скача в колата си и прибира един по един всички американци пръснати по полето. На Майкъл Силиван е оказана първа помощ. Военнопленниците са откарани първо в София, после в Шумен и след три месеца са освободени. Благородното внимание с което ги обкръжават българските им колеги им прави изключително впечатление. На сбогуване със Стефан Маринополски, един от тях му подарява кутия “Лъки Страйк” на която си написва адреса: Мартин Хетинга, Виксбург, Мичиган.”

  Случилото се през 1944 година стига до ушите на френски и американски журналисти, които увековечават джентълменското поведение на Стефан Мариополски. Но в България, с идването на “народната власт”, съдбата на летеца-изтребител поема мъченическия път на всички бивши “царски офицери”, наклеветени от завистливи доносници. След няколко години превъзпитание в лагерите Куциян и Белене, Стефан Маринополски успява да замине на работа в Чехословакия, като кфалифициран работник. Не след дълго, той бяга през граница на Запад и през 1968 година получава американско гражданство. Открил с огромни усилия Мартин Хетинга, българският офицер Сефан Маринополски през 1984 година, отдава почест пред гроба на геройски загиналия Дейвид Кингсли в присъствието на всички ветерани от “Описония”.

  Днес като слушам наркомани да се оправдават с безмислието на живота или озверели запалянковци да се бият по стадионите, един и същи въпрос не ми позволява да заспя:

  -Такива ли щяха да бъдат тези младежи, ако знаеха за Списаревски и Маринополски?

  Париж, 5 август 2011г.

• За културната криза у нас

   

                                                        Петър Мутафчиев,  сп. „Просвета“, бр. 4 от 1935 г.

  Ако някой би поискал да си изясни смисъла на живота ни от Освобождението насам, особено през времето на последните десетилетия, останал би слисан от странностите, с които тоя живот е изпълнен. Като че ли основната и най-съществена черта в него е отсъствието на всякаква логика. Казал би човек, че сме живели, за да творим парадокси, да доказваме, че сме способни да извратим или да стигнем тъкмо до опакото на всичко онова, което навсякъде и у всички представлява цел на всяко естествено и здраво развитие.

  Тоя факт в една или друга степен се набелязва у нас решително всъде. Нигде обаче той не изпъква с такава сила и нигде значението му не е тъй голямо,както в областта на образованието и изобщо на духовното ни битие.

  Жертви за народната си просвета ние, общо взето, никога не сме скъпили. Затова в делото на народното образование минавахме за народ, който далеко е определил съседите си. И не само при един случай с гордост сме сочили, че по общия брой на училищата и по процента на грамотността сме почти достигнали равнището на големите културни народи. Още по-значителен изглежда напредъкът ни в ръста на средното образование. Тук вече по относителното число на своите училища – поне преди година и половина – ние едва имахме равни на себе си. И рядко някой народ може да се похвали с едно – съответно на числеността си – тъй голямо количество „интелигенти“ със завършено средно или висше образование, каквото вече имаме ние.

  Всичко това обаче е само едната страна на въпроса, парадната му външност. Всъщност всеобщата ни грамотност, за която тъй самодоволно обичаме да говорим, представя истинско недоразумение. Най-малко за три четвърти от всички грамотни хора у нас простото писане си остава най-сложното между всички изкуства… Средният тип образован българин не е в състояние да „съчини“ правилно, без груби граматически, езикови или стилни грешки нито една страница. Затова въпреки грамадното количество „интелигентни“, с каквито вече е претоварен животът ни, толкова малко са българите, които могат да мислят правилно и да излагат на книга мислите си. Когато един чужденец учи езика на дадена страна, обикновено му препоръчват да чете нейния периодически печат. Това е не само защото в него се пише просто и ясно, както хората обикновено говорят, но още и защото главното изискване, на което навсякъде един публицист трябва да отговаря, е да пише стилно и граматически издържано. Само у нас на това условие никой не държи…

  Това, което е в пресата, още в по-големи размери е в държавните и обществените учреждения. Те открай време си остават най-удобният и спокоен приют на безграмотността. Обикновеният нашенски чиновник – голям или малък – продължава да бъде олицетворение на човек, който не само че не знае граматиката на своя език, но няма и най-елементарен усет за него. Поради това нигде тоя език не се обезобразява тъй, както в благословените български канцеларии.

  Но това шествие на полуграмотността у нас не е нещо, което съществува изолирано и само за себе си. То е само частичен и външен израз на друго явление, по-съществено и с по-голямо значение: необикновения ръст на така наречената полуинтелигенция… Тая маса от полуобразовани хора се среща днес във всички среди на нашата общественост – от низините до върховете й. Нашето нещастие произтича не толкова от големия им брой, колкото от това, че те у нас никога не са били лишени от възможността да играят значителна роля в тоя живот, а през последните десетилетия – да изстъпят като ръководна сила в него. Те се явяват навсякъде: в публичността като безогледни демагози; в държавни и обществени учреждения като важни бюрократи. Намираме ги в стопанските и културните институти, гдето дават вид, че промишляват и работят; по стъгдите, където шумят, или по ъглите, гдето шептят, недоволстват и интригуват. От тях зависи всичко. Защото те са, които създават настроенията и смогват да използват всяко обществено недоволство, при все че – като решаващи фактори – именно те или техни събратя са истинските сеячи на всяко разочарование и отрицание. Те държат в плен и съзнанието на масите. Тия, последните, в душата си ги ненавиждат, но вървят след тях поради това, че няма други, след които да тръгнат: срещу тях в живота ни липсва всякаква организирана сила. И няма откъде да се яви. Защото през целия период от Освобождението си до днес ние не успяхме да създадем в средата си това, което се нарича духовен елит – обществен слой от морално здрави, проникнати от традициите на своя народ и всестранно просветени люде, каквито стоят начело на всяко нормално развиващо се общество. А като що-годе значителна обществена величина не се създаде у нас и оная културна среда, от която такъв духовен елит би могъл непрестанно да се попълва и обновява, която заедно с това би му служила за необходима обществена опора, осигурявала би му възможността да въздейства върху съзнанието на масите. Обществените функции на подобен елит се изпълняват у нас от същата полуинтелигенция…

  Самата културна криза, която за целия свят настъпи след завършека на голямата война, за нас започна всъщност още от първите години на свободния ни живот. Защото именно от това време тръгна рушенето на народния ни бит – едничкото завещано нам от миналото културно наследство – и поведоха своето начало безплодните усилия да присадим у себе си истинските придобивки на чуждото културно творчество. От тогава, та и до сега тая криза расте и се задълбочава, тъй като нито едното се помъчихме да спасим, нито пък другите бяхме в състояние да усвоим. Тъй заживяхме съвсем дезориентирани, без своя цел и без свой път, пленници на временни настроения и на необмислени увлечения и затова, без да бъдем способни да влияем на събитията, в които се виждахме замесени, сами се превръщахме в тяхна играчка. Не от свръхкултура, за каквато може да става дума на Запад, а от истинска културна анемия, с всички нейни последствия, е обхванат животът ни. И главно поради това се оказва той днес лишен от всякакви опори…

  И тук изстъпва историческата роля, която – не на последно място – има да изиграе българското училище. Само то може да ограничи по-нататъшния ръст на полуинтелигенцията в нашия живот и да издигне общото културно равнище на обществото ни, а главно чрез него ще е възможно да се създаде и духовният елит, без който ние и занапред както досега ще продължаваме да блуждаем и хабим силите на своя народ, за да видим най-сетне загубени сетните възможности да се спаси независимото му развитие.

   

  –––––––––

  Петър Мутафчиев е роден в с. Боженци, Габровско, през 1883 г. завършва класическия отдел на Русенската гимназия, пет години учителства в Плевенско, от 1906 г. до 1910 учи история и география в Софийския университет, участва в трите войни до 1918 г., отличен с множество български ордени за храброст и немския железен кръст. Специализира византийска история и палеография в Мюнхен, от 1923 г. е доцент по история на Източна Европа и Византия в СУ; чете лекции по средновековна българска история, история на Сърбия, Румъния и Османската империя, както и лекциите по обща социална и културна история във Висшето военно училище. От 1935 г. до смъртта си през 1943 г. е главен редактор на сп. „Просвета“, сътрудничи в сп. „Златорог“, „Философски преглед“, „Българска мисъл“.

   

  Източник:   в. „Сега“

• Комерсант: Никой не е казал окончателно „не“ за „Белене“

   

  Засега нито една от страните по проекта за АЕЦ „Белене“ не е готова да каже окончателно „не“. Това пише в днешното си издание руският вестник „Комерсант“, като се позовава на свои източници и експерти.

  Вестникът цитира съобщение на Атомстройекспорт (АСЕ) от петък, според което българската Национална електрическа компания (НЕК) и структурата на „Росатом“, която строи атомни електростанции зад граница са създали финансова работна група по проекта „Белене“. Освен това руската страна предала на София и „пътна карта“ на най-належащите дейности по проекта.

  Изданието припомня последното развитие на събитията около руския иск за 58 милиона евро и заплахата от българска страна за ответен иск на стойност 61 милиона евро, недоплатена част от цената на купеното от Русия старо оборудване за централата. Припомня се, че българското енергийно министерство и НЕК са дали ултиматум руската страна да оттегли иска си от парижкия съд до 1 август.

  „Но срокът на ултиматума се наложи да бъде продължаван, тъй като АСЕ така и не го оттегли. По думите на министър Трайчо Трайков преговорите между НЕК и АСЕ ще продължат до 12 август“, пише изданието.

  От АСЕ уточнили, че преговорите, в резултат на които било решено да се създаде работната група, били посветени на въпросите на финонсовото структуриране на проекта. Основните претенции на България са насочени именно към финансовата съставка на проекта на „Атомстройекспорт“, продължава вестникът.

  След като основният инвеститор – германската Ер Ве Е, се изтегли от проекта през 2008 г., българската Национална електрическа компания (НЕК) не успя да намери друг партньор, който да финансира строежа. Русия предложи кредит, който би дал възможност да се започне работа по проекта, но България не се съгласи. Освен това, властите на страната настояват да бъде намалена цената на АЕЦ – „Росатом“ заявяваше, че е готов да построи „Белене“ не по-евтино от 6.3 милиарда евро, пише руският всекидневник.

  Той припомня и за сключения от НЕК договор с британската банка Ейч Ес Би Си (HSBC), която да представи финансова оценка на проекта. Според източник на „Комерсант“ в „Росатом“ засега работната група не включвала представители на Ейч Ес Би Си. Източникът обаче не изключва оценката на финансовия консултант да повлияе върху позицията на София.

  Предложената от „Росатом“ на българското икономическо министерство „пътна карта“ съдържала спектър от възможни схеми за осъществяването на проекта, обсъдени по-рано от страните, посочва вестникът. Източникът му уточнил, че „Росатом“, например, все още била готова да започне строежа с руски кредит или със собствени средства при условие, че на Русия бъде прехвърлен дял от „Белене“. На България щяла да бъде оставена възможността после да изкупи този дял.

  Не е определен точен срок, в който София трябва да вземе решение за избора на конкретна схема, пише изданието. Според неговия източник, преговорите може да се водят до 1 октомври, когато изтича срокът на поредния анекс към договора за изграждането на АЕЦ „Белене“ между НЕК и „Атомстройекспорт“.

  Преговорите за „Белене“ ще продължат, „тъй като никой не казва окончателно „не“, коментира руски експерт. Имаше обективни причини проектът да бъде забавен – икономическата криза, после аварията в японската АЕЦ „Фукушима 1“ наложиха допълнителни анализи. За „Росатом“ обаче АЕЦ „Белене“ е между другото и въпрос на престиж, изтъква специалистът.

  Според него, ако се откаже от строежа на централата, руската страна естествено ще може да получи от България неустойка по съдебен ред (към един милиард евро по оценки на източници от корпорацията, вмята „Комерсант“), но е от значение и присъствието на „Росатом“ на пазара в този регион.

  България обаче има алтернативи и ако Русия се отдръпне, партньор на София в атомната сфера може да стане някой от конкурентите на „Росатом“, примерно „Уестингхаус“, предупреждава експертът на „Комерсант“.

   

  Източник:   Фрог.нюз

• В защита на забранената дума

  Автор: Любослава Русева

  – Значи отказваш да ми я кажеш? Да не е мръсна? Или приканва към насилие?

  – Нищо подобно. Тази дума е чиста, честна и изключително спокойна. И именно тук личи далновидността на законодателя. За гнусните и непристойни думи бездруго съществува неизречена забрана, макар и не категорична… Ако останеш сред нас, един хубав ден и ти ще установиш коя е забранена, изведнъж, почти неусетно. Така стоят нещата, душо. Ще я прихванеш от въздуха.

  Дино Будзати, „Забранената дума“

  Коя може да е най-опасната дума, за да бъде поставена под ембарго там, където „гражданите са овце“? Коя е тя, щом е достатъчно „на властта да й хрумне какво не бива и всички веднага са се усетили, по силата на някаква телепатия“?

  Будзати ни оставя сами да стигнем до отговора, превръщайки в ребус диалога между Джеронимо, който живее в този странен град от двайсетина години, и неговия гост, опитващ се да разбере коя е тайната дума.

  Все пак авторът ни я подсказва, когато на два пъти я замества с бяло петно/дупка/празнота, които поглъщат погледа като бездна:

  „– Но нали имаме поне да разговаряме. Тук няма никой да ни чуе.“ – казва озадаченият гостенин.

  „– А? Най-висшето богатство! Ти някога я обичаше. Бе готов на всичко само и само да не я загубиш. А сега….“ – възкликва пак той, като продължава да не се досеща, макар Джеронимо да му обяснява, че забраната се е просмукала в духа на хората; докоснала е вече и сетивните им възприятия.

  Дотолкова ги е докоснала, че ако някой спомене забранената дума, другите не я чуват, а ако я срещнат написана черно на бяло, виждат само дупка в текста и си мислят: „Каква немарливост, тук е пропусната дума…“

  Когато през 1958 г. Будзати събира най-добрите си разкази в сборник, в света са забранени не една, а много думи. В Конго например това е „радост“. В Сомалия – въпреки многото диалекти на враждуващите и досега племена, под възбрана попадат „искам“ и „глад“.

  Много преди това в Съветска Русия – пред ХVІ конгрес на ВКП(б), Сталин казва: „В периода на победата на социализма в международен мащаб националните езици неминуемо ще трябва да се слеят в един език с не повече от десетина хиляди полезни думи.“

  И макар през 1950 г. в интервю за „Правда“ той да се отрича от доктрината на лингвиста Николай Яковлевич Мар, който смята, че ще се стигне до създаването на всеобщ световен език с ревизиран речников фонд, Йосиф Висарионович отново уточнява, че „базата“ ще определи кои са тези малко, но полезни думи в „социалистическия руски“, тъй като „сферата на езика е далеч по-широка от сферата на действие на надстройката.“

  След време, през 1966 г., и в Китай ще бъде направен опит да се забранят десетки думи. Тогава четвъртата и последна съпруга на Мао Дзедун – Цян Цин, издава циркулярно писмо: „Ние имаме нужда от решителни хора, които са млади и не особено образовани…

  Нашият враг са учените тирани, които говорят на неразбираем език, за да заглушат класовата борба.“ По нейно нареждане веднага е създадена комисия от не особено образовани хора, която трябва да направи списък на „неразбираемите понятия“. В него попадат: чета, трудно, мисля, грижа се, хвърчило, играя, усмивка, търся, щастие, колебая се…

  Разбира се, далеч преди това Оруел ще предупреди за новговора, който „се отличава от останалите езици преди всичко по това, че с всяка изминала година речникът му не се обогатява, а обеднява“. И ако зловещата му антиутопия се осъществява почти в чист вид в Камбоджа при управлението на Пол Пот през втората половина на 70-те години, опитите няма да спрат и до днес, макар не толкова брутално.

  Един пример:

  В края на април т.г. Дирекцията по телекомуникациите в Турция постанови да не се използват в наименованията на интернет страниците 138 думи, които са определени като „неприлични“ или „провокативни“. Наред с такива като порно и секс в списъка са и английските teen, mature, girl, fire, animal, beat, както и съвсем безобидните мащеха, снаха, гол, възрастен и горещ. Забранена е също употребата на думата… забрана.

  На 20 август законът влиза в сила и според опозиционната Народнорепубликанска партия заплашва със закриване 120 000 интернет страници. Както си му е редът, в него са предвидени зверски глоби, а към надзорния медиен орган в лицето на Дирекцията по телекомуникациите ще бъде създадена надзорна комисия – нещо като „полицията на мисълта“, която ще следи за нарушения.

  Друг пример:

  Представените тези дни законопроекти за защита на българския език (единият на депутата от БСП проф. Любен Корнезов, а другият – на атакистите Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов) попадат в абсолютно същия контекст като нелеп опит за ограничаване на свободата на изразяване. Тук обаче – при това в държавата, чийто премиер уж на шега забрани частицата за бъдеще време „ще“, а слабо известен депутат от ГЕРБ искаше като Цян Цин българският език да стане разбираем „за баба Пена от Бусманци“ – този опит се схваща като нещо безобидно.

  А предложенията са плашещи. Корнезов, който дори не е проверил, че изразът „драсни-пални-клечица“ не е на акад. Балан, а на проф. Иван Богоров, и като „большой ученый“ се изказва с непосилната лекота на мекия си говор и за езика, и за евтаназията, предлага да се създаде 17-членна (!) Комисия за опазване от чуждици и развиване на българския език.

  „Атака“ очаквано стига още по-далеч: към Министерския съвет да има Съвет, който ще утвърждава и изпраща в Държавен вестник правила за ползване и списък с нови думи. Контролът по спазването на неговите разпоредби пък ще се осъществява от „езикова полиция“, която ще има правото да изисква всички необходими данни и документи, свързани с българския език.

  Длъжностните лица ще издават и предписания със срок, в който нередностите да се отстранят. Естествено ще има и глоби…

  В случая не става дума само за дефицит на компетентност и не той е същинският проблем. Не е проблем толкова и дебелашкият популистки напън за предизборно бранене на българщината, нито отколешната цел на електорално спихналата се „Атака“ да направи поредния балон от дъвката „сваляне на новините на турски език по БНТ“.

  Онова, което е наистина плашещо, е духът на двата проекта. Склонността към ограничения, санкции, забрани, заплахи, спуснати отгоре заповеди издава манталитет, за който забранената дума в града на Джеронимо, меко казано, не представлява висша ценност.

  Да, стремежът към провинциалното ни капсулиране е жалък и смешен и в този смисъл заслужава подигравки. Представяйки си го обаче като брънка от веригата на вече случили се саботажи върху възможността да бъдем отворено общество, което живее пълноценно чрез смислени перспективи, е нужно нещо повече от хихикане.

  Да, мнозина може би ще възразят срещу кошмарните аналогии. И те наистина са хипербола. Но хипербола, която се е реализирала и продължава да се реализира в страни, където „гражданите са овце“, а думите отдавна не плашат, защото са превърнати в кухи коруби.

  Дали и България не отговаря на това описание? Дали и тук не се е стигнало до бялото петно/дупката/празнотата, поглъщащи погледа като бездна?

  Вдишайте и издишайте. И ще почувствате какво плува във въздуха. Ако не се задушавате – ето го отговора. Прихванали сте го ей така, изведнъж. Или, както казва Джеронимо, почти неусетно.

  Източник: Дневник

• Хакерите от Anonymous удариха полицията

   

  Хакерите, свързвани с движението на групата Anonymous  – „Антисигурност“, продължават атаката си срещу правораздаването. Те са успели да разбият около 70 уебсайта на американската полиция в южните и централните райони на САЩ, като са свалили от тях над 10 гигабайта конфиденциална информация, предаде ИТАР-ТАСС.
  Според изявление на хакерите действията им са предизвикани от скорошните арести на техни поддръжници в САЩ и Великобритания.

  Пуснатата от тях информация в интернет включва 300 имейла, лични данни на над 7000 души, домашни адреси, телефонни номера, номера на социалните осигуровки, инструкции, списъци с доносници и пароли за сървъри.

  Както при всички техни действия досега, хората от Anonymous твърдят, че са направили това като противодействие на несправедливостта.

  „Надяваме се, че чрез пускането на тази информация не само ще разкрием корумпираната същност на правоохранителната система, но ще предизвикаме нейното унижение, ще се стигне до уволнения и повдигане на обвинения срещу някои полицаи. Това е саботаж срещу възможността им да тероризират хората“, се казва в официално съобщение на групата.

  Полицията арестува няколко от хакерите, за които се смята, че са съпричастни към атаките. Сред тях са Джейк Дейвис, заподозрян, че е лидер и говорител LulzSec – групата, която хакна сайта на Fox News на 4 юли и пусна от името на телевизията съобщението, че президентът Барак Обама е загинал в покушение.

  В съобщението за атаките над полицията се казва, че те са направени и като израз на солидарност с лидера на LulzSec и на хората от Anonymous, които са изправени пред „уродливата съдебна система“.

  „Не изпитваме никакво съчувствие към полицаите и доносниците, които за изобличени от нашите действия“, се казва в изявлението на групата, подписано от хакера Voice. „Те отдавна злоупотребяват с личните ни данни, шпионират ни, бият ни и си мислят, че може да им се размине и действията им да останат тайна. Е, дойде време за разплата. Искаме да изпитат поне за малко страданията, които ни причиняват всекидневно.

  „Трудно е да се очертае границата между дигитален протест и киберпрестъпление, но след това изявление на Anonymous разбираме, че май става въпрос за най-обикновено старомодно отмъщение“, пише в он-лайн изданието на PC World.

  Изглежда, че групата има големи планове до края на годината. Изявлението й по повод на последните атака над полицията завършва така: „Да направим 2011 годината на изтичането на информацията и революцията.“

   

  Кои са Anonymous?

  Anonymous е хакерска общност, прочула се в цял свят с блокирането през декември миналата година на работата на уебсайтовете на MasterCard, Visa и PayPal.

  Хакерите обявиха, че атаките са отмъщение, след като фирмите прекратиха връзките си с WikiLeaks.

  Смята се, че движението е възникнало през 2003 година в сайт за размяна на изображения.

  Днес обаче действията му винаги имат политически послания. Основните врагове на членовете му – които живеят по цял свят – е всички институции, които укриват данни за корупция или нарушаване на права и свободи.

  През 2008 Anonymous обяви война на американските сциентолози, като заяви, че сектата зомбира и ограбва последователите си.

  Членовете му носят на публични места емблематичната маска на Гай Фокс.

   

  Източник:  Webcafe.bg

• Made in Bulgaria

   Масони – всички на светло! И вън от властта и съда

   

  Съюзът на съдиите в България предлага на парламента членството на всички магистрати в масонски и други тайни общества да излезе на светло с промени в закона за съдебната власт. Досега на магистратите им беше забранено със закон да членуват в политически партии и организации, и да извършват действия, които нарушават независимостта им. Излиза, че членството в партия е нещо лошо за независимите, а масонската ложа е детска игричка.

  Никой досега не се е сетил да забрани със закон участието на магистратите в тайни общества. А и сега не се знае дали парламентът ще го забрани или само ще ги задължи да излязат на светло и да декларират членството си в такива тайни общества.

  Но защо само за съдиите? Би трябвало за всички в държавната администрация.

  Масонството и разни ордени на тамплиери и др. в България са инфантилни и бутафорни. Възрастни хора се събират тайно или полутайно (за да ги видят), обличат се с тоги, размахват мечове и говорят …глупости. Но това е само едната страна на нещата. Тези общности имат и други занимания…

  Защо съществуват тези общества? Само масонски ложи в България има 4-5. Всяка от тях е по-истинска от другата, най-истинската възможна, наследник на не знам си кой орден или ложа на великите зидари на не знам к’во. Пълна тъпотия.

  На практика това са тайни общества от мафиотски тип. Сбор от група хора, които действат на принципа – ти на мене, аз – на тебе, а всички заедно да гепим каквото можем.

  Ако някой не знае – в столичната община голяма група от общинарите са масони. Разнопартийни. Наслоили са се там още от времето на Янчулев и Софиянски и са се сдружили под масонска форма, събират се тайно по разни квартири и обсъждат как …да крадат законно. Школата на Софиянски е незаменима в това отношение. Неговото дело има армия от последователи, виртуози в приватизацията, заменките, апортните вноски с общинско имущество и общинско-частното партньорство. Истинска масонска школа от тарикати.

  Масоните са навсякъде и из партиите. Както се оказва – и в съда, прокуратурата. Там пък защо? Как защо – за да подкрепят далаверите по съдебен ред. Масонска солидарност.

  За кого е писано в пресата, че са масони? Навсякъде в подобни организации са омесени хора с доказано съмнителен образ като покойните Илия Павлов и Емил Кюлев, бившият зам.-шеф в Мултигруп Денчев от една страна и хора като Гиньо Ганев, кмета Костадин Паскалев (не че са по-малко съмнителни), и заедно с тях интелектуалци като проф. Пантев, Антон Дончев, художници като Светлин Русев и Вежди Рашидов и т. н. Това е само едната не знам си каква ложа на най-великите, най-свободните и признати зидари и т. н. дрън-дрън.

  Никой от тях не е отрекъл публично, че е масон. Това, изглежда, ги ласкае.
  Бившият шеф на ДАНС Петко Сертов беше масон – името му присъства в масонско сдружение с идеална цел “Братство и чест”. Връх на сладоледа – шефът на тайните служби – член на тайна организация на парвенюта далавераджии, довчерашни членове на БКП.

  Един от водачите на масонска ложа и тамплиерски орден е бившият бодигард на Живков от времето на комунизма, от ДС – УБО – Ралчев (виж тук повече). Въобще – сбор от шарени като папагали обществени личности. За които партиите, откритите обществени сдружения и неправителствени организации са недостатъчни и имат нужда тайно да си общуват, облечени като циркаджии и да повтарят в хор клетви и абракадабри.

  Характерно за повечето ложи е, че обединяват плутократи. Който е забравил смисъла на думата – плутократ, плутокрация – това е власт на забогателите от властта. Не от почтен труд, не от почтен бизнес, а от властта.

  Всеки трябва да е свободен – щом иска, да се увива в чаршаф и да размахва мистрии и мечове в тайни общества.
  Но трябва един закон, който да задължи хората от цялата държавна администрация да подават декларации дали членуват в подобни организации.

  И да им се забрани за определени позиции във властта – държавната и общинската. Защото се оказва, че някои не са толкова бутафорни, а по-скоро далавераджийски.

   

  Иван Бакалов,

  e-vestnik.bg

• Ние да не сме Калифорния

   

  Когато преди месец главният финансов инспектор на Калифорния резна заплатите на местните депутати заради недоизкусурения бюджет, приет от тях, всички завидяхме. И си рекохме – ей, никога няма да ги стигнем ние американците…

  С малко национална гордост можем да кажем – американците могат да ни дишат прахта, те накъдето отиват, ние оттам почти се връщаме!

  В това ни убеди кратката кореспонденция на гражданина Иван Петров със Столична община. Гражданинът задава въпрос дали е спазен Законът за общинските бюджети, а общината му отговаря да не си съчинява закони и да не я пита глупости.

  А къде е поводът за гордост? Ще разберете.

  За разлика от Калифорния, където финансовият инспектор се е позовал на местен референдум, у нас още от 2003 г. в Закона за общинските бюджети (все пак – има такъв) съществува знаменателният член 12, според който общинският бюджет трябва да бъде приет не по-късно от 45 дни след държавния.

  Има си и санкция за разсейващите се – според чл. 15 ал. 5 ако бюджетът не се приеме в този срок, се спират възнагражденията на председателя на общинския съвет и на общинските съветници.

  Ако забелязвате – членът е малко нещо недоизкусурен. Казва се, че заплатите ще се спрат, не се казва кога ще тръгнат отново. И дали кметовете и съветниците ще трябва да даянят до края на мандата на хляб, вода, скромни комисиони и волни пожертвования от симпатизанти.

  Сигурно затова досега не е бил и прилаган – поне ние не си спомняме някой да се е оплаквал, че са му спрели заплатата.

  А би трябвало – за тази година – поне в петте най-големи града на България.

  Варненци са отличници – техният бюджет е приет само с два дни закъснение. В Пловдив – с единайсет, но затова пък веднага бе върнат за ремонт от областния управител. В София закъснението е двайсет дни, в Бургас и Русе – цял месец…

  В интерес на истината, осем години по-късно някой е забелязал грешката в закона и парламентът я поправи – според новата редакция заплатите се спират до приемане на бюджета, а като се приеме – се изплащат със задна дата.

  За беда на общинските съвети поправката влезе в сила, след като те вече бяха нарушили действащия закон.

  Ще речете – формалност. Когато гражданин не си плати данъците в срок, му тръсват съвсем не формална наказателна лихва.

  Когато фирмичка формално закъснее дори с един ден да си подаде данъчната декларация, неформалната глоба е между 1000 и 10 000 лева.

  Демокрацията е съвкупност от формалности, които ни позволяват да живеем заедно, без да се избием едни други. Наричат се закони.

  Закони си имаме.

  Обаче няма кой да ги спазва… Ние да не сме Калифорния!

  Е, очевидно – не сме…

   

  Румен Белчев,
  в. „Стършел”

• Френски кмет нарежда на румънски и български

   

  В 23-хилядното градче Ла Мадлен през последните седмици зачестили случаите на улична просия и ровенето в кофи за боклук

  Френски кмет се е принудил да издаде наредби на румънски и български език, с които забранява просията и ровенето в кофи за боклук, пише Vesti.bg.

  В. „Воа дю нор“ (lavoixdunord.fr) и сайтът maville.com съобщават, че северното градче Ла Мадлен с население 23 000 жители през последните седмици се увеличили случаите на улична просия и ровенето в кофи за боклук.

  Според кмета това станало, защото преди няколко месеца бил изграден ромски лагер в парк на територията на град Лил.

  „Аз не съм нито евродепутат, нито областен управител. Разговарям с нашите жители, които ми сигнализират за няколко сблъсъка.

  Освен това става въпрос за обществена хигиена – съдържанието на кофите се разпилява“, казва кметът, който е от управляващата дясна партия Съюз за народно движение на президента Саркози.

  Кметът известил за решението си общината на Лил, областния управител и председателя на департаменталния съвет.

  „Действам съобразно задълженията си“, казал той и допуснал, че около преведените на румънски и български две негови наредби може да се вдигне шум.

   

  Източник:  Bolgari.net

• Нека да е лято…

   

  За всички онези, които вместо на море, планина или до езеро, река, океан, минерален извор и т.н. се намират вкъщи 🙂

   

  Нека да е лято, само да е лято,
  топло и зелено като горски мъх.
  Да струи тревата – силна, некосена –
  искам да е лято до последен дъх.

  Да е тихо, тихо, тихо над земята –
  на кравайче свито времето да спи.
  Да звъни в нивята зреещото жито,
  нека да е лято милиони дни…

  
  Фамилия Тоника, \“Нека да е лято\“

  –––

  Louis Armstrong & Ella Fitzgerald – Summertime

• Равиния-2011: 14 – 21 августа

  14 августа, 5.00 pm. Павильон. Дебютный концерт певца и композитора Руфуса Уайнрайта с Чикагским симфоническим оркестром. Дирижер – Джеффри Кахане.

  Многие критики называют Руфуса Уайнрайта одним из самых интересных певцов нового поколения исполнителей. Он родился под Нью-Йорком, жил с матерью в Монреале. В шесть лет начал играть на рояле, в тринадцать – выступал с семейной группой, в которую входили его сестра, мать и тетя. В четырнадцать лет его композиция “I’m A-Runnin” номинировалась на канадскую кинопремию (аналог “Оскара”) как лучшая музыка к фильму. В том же возрасте он был номинирован на главную канадскую музыкальную премию “Juno” как лучшее молодое дарование. Руфус Уайнрайт выступает с сольными концертами, активно работает на телевидении и в кино. Он сочинил музыку к двадцати шести фильмам, в некоторых – среди них “Авиатор” (“The Aviator”, 2004) Мартина Скорсезе и “Высоты” (“Heights”, 2005) Криса Террио – выступал в качестве актера.

  В программе концерта в Равинии – Увертюра к опере “Беатрис и Бенедикт” Г.Берлиоза, Скерцо и Ноктюрн Ф.Мендельсона из оперы “Сон в летнюю ночь”, Пять сонетов В.Шекспира на музыку Р.Уайнрайта.

  14 августа, 8.30 pm. Театр “Мартин”. Струнные квартеты В.А.Моцарта, Ф.Мендельсона и Л.ван Бетховена в исполнении струнного квартета “Такаш”. Квартет был образован в 1975 году четырьмя студентами Музыкальной академии Будапешта. Название квартета происходит от фамилии концертмейстера Габора Такаш-Наги. Первое международное признание пришло к музыкантам в 1977 году после победы на Международном конкурсе квартетов в Эвиане (Франция). С 1983 года квартет находится в США.

  Обратите внимание на время начала концерта!

  15 августа, 8.00 pm. Беннетт Гордон Холл. Концерт “Итальянские песни”. Исполнители – вокалисты Steans Music Institute.

  16 августа, 8.00 pm. Театр “Мартин”. Сольный концерт американского пианиста Тимона Барто. Настоящее имя этого красавца с голливудской внешностью – Джонни Барто Смит-младший. Тимоном его назвала педагог по Джульярдской школе Адель Маркус. В середине восьмидесятых годов пианиста заметил Герберт фон Караян. По его приглашению Барто с огромным успехом выступил в венском “Musikverein” и на Зальцбургском фестивале. А дальше начались бесконечные гастроли, концерты, выступления… Тимон Барто свободно говорит на пяти языках, читает на древнегреческом, латыни и иврите. Сейчас учит китайский язык. Он – автор романа “Леди-гречанка”, опубликованного в 2001 году.

  Тимон Барто всегда с особым вниманием относится к современной музыке. В 2006 году по его инициативе был учрежден Международный конкурс композиторов, пишущих произведения для фортепиано. Конкурс так и называется – “Приз Барто”. В 2010 году лауреатом главного приза конкурса стал английский композитор Джордж Кинг. Его Шесть этюдов – единственное современное произведение в программе предстоящего концерта Барто. Пианист исполнит также Этюды Паганини и Сонату си-минор Ф.Листа, Вариации на темы Паганини И.Брамса.

  17 августа, 8.00 pm. Беннетт Гордон Холл. Концерт любимца Равинии, американского пианиста и радиоведущего Кристофера О’Райли. Он родился в Чикаго, вырос в Эванстоне. В детстве занимался джазом, позднее переключился на классическую музыку. Получил образование в New England Conservatory of Music. Известность О’Райли принесли аранжировки классических и современных произведений. Пианист с одинаковым успехом работает как с популярными мелодиями, так и на “классической волне”. В программе концерта – Реминисценции из “Дон Жуана” и “Песня смерти” из “Тристана и Изольды” Ф.Листа, “Весенняя ночь” Р.Шумана-Ф.Листа, “Fruhlingsglaube” Ф.Шуберта-Ф.Листа, песня Ф.Херша “Валентин”.  

  18 августа, 6.00 pm. Беннетт Гордон Холл. “От Листа до Лисицы” – так называется сольный концерт талантливой пианистки Валентины Лисицы. Она родилась в Киеве и не планировала уезжать в Америку. В беседе со мной Валентина рассказала, как это произошло: “Был конец 1991 года. Я училась на втором курсе Киевской консерватории. Страна рушилась, никто не знал, что произойдет завтра. Я тогда встречалась с моим однокурсником (будущим мужем) Анатолием Кузнецовым. И вот однажды мы решили всех удивить и организовать дуэт. Нашли много интересной музыки, которую никогда до этого не слышали, а вскоре узнали о двух конкурсах фортепианных дуэтов: в Италии и США. Подали документы на оба, но успели оформить их только для американского конкурса… Самое легкое было сыграть и получить Первую премию. А после победы начались тяжелые будни. После конкурса был записан наш первый альбом, состоялся дебютный концерт в Нью-Йорке, произошла встреча с агентством “Columbia Artists Management”… Нас пригласили университеты. Обучение мы продолжали вначале в Индианском университете, а потом в университете SMU Далласа. Там учились музыканты со всего мира, программа называлась “Artist Certificate”. Через два года обучения нам дали бумажку, на которой написано, что мы – артисты. Так что конкурс дал нам путевку в “большую” музыку”.

  В программе концерта в Равинии – Фантазия до-минор В.А.Моцарта, Семь ноктюрнов Шопена, Симфонические метаморфозы Л.Годовского на темы “Летучей мыши” И.Штрауса, песни Ф.Шуберта-Ф.Листа, “Impromptu” Ф.Шуберта, “Пляска смерти” Ф.Листа.

  18-19 августа, 7.30 pm. Павильон. Демонстрация фильма Питера Джексона “Властелин колец: Братство кольца” (“The Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring”, 2001) под сопровождение Чикагского симфонического оркестра под управлением Людвига Вики. Композитор – лауреат премии “Оскар”-2002 за лучшую оригинальную музыку Ховард Шор. Обратите внимание: на лужайке установлен огромный экран!

  19 августа, 6.00 pm. Беннетт Гордон Холл. Концерт Линкольн-трио. В программе – произведения современных композиторов, среди которых – Фортепианное трио Леры Ауэрбах.

  20 августа, 6.00 pm. Беннетт Гордон Холл. Дебютный концерт в Равинии американской скрипачки Анны Акико Мейерс. В программе – сочинения композиторов разных эпох: от И.С.Баха до А.Пярта. За роялем – Антон Нел.

  20 августа, 7.30 pm. Павильон. Концерты рок-группы из Лос-Анджелеса “Lifehouse”. “На разогреве” – группа “Wayland”. На лужайке установлен огромный экран!

  21 августа, 7.00 pm. Павильон. Популярный американский певец и композитор Лайл Ловетт в Равинии! На лужайке установлен огромный экран!

  200 Ravinia Park Rd, Highland Park, IL 60035. Билеты на все концерты фестиваля можно заказать по телефону 847-266-5100, факсу 847-266-0641 или зарезервировать на сайте http://ravinia.org/.

   

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

   

   

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Руфус Уайнрайт

  Фото 2. Тимон Барто

  Фото 3. Валентина Лисица

  Фото 4. Анна Акико Мейерс

  Фото 5. Лайл Ловетт

• Владислав Тодоров: Атентаторът от Норвегия е самосезирал се рицар на опустошението

  Идеята за мултикултурализма е изхабена, банална и крайно досадна, смята авторът на „Дзифт“

   

  Владислав Тодоров е роден през 1956 г. в София. Кандидат на изкуствознанието в БАН, доктор на философските науки в Пенсилванския университет. От 1991 г. живее в САЩ, където чете лекции по културна история на Русия и Източна Европа в Пенсилванския университет във Филаделфия. Занимава се с история на тероризма, както и с проблеми на сигурността. Автор е на множество научни статии и студии, сред които Introduction to the Physiognomy of Ruins, ”Мъченичество и пиротехника: Опит върху живата бомба”, „Бесовете в червено и бяло”, както и на романите „Дзифт” и „Цинкограф”. Публикувал е в Англия, Франция, Германия, САЩ, Русия, Унгария, Чехия и Словения.

   

  – Г-н Тодоров, след шока от трагедията на остров Утоя идва ред на интерпретациите за мотивите и идеологията на този безпрецедентен по мащаб терористичен акт. Кой е Андерш Брейвик според вас? Идеолог или социопат?
  

  – Едното не изключва другото. В някакъв смисъл дори го предполага. Социопатията често бива идеологически оправдана, вкарва се в някаква доктрина, за да може да бъде лесно разбрана и споделена от критична маса хора и в крайна сметка да стане нормативна. Това, да се избие част от човечеството по някакъв нормативен признак, роден в главата на някой крайно тревожен социопат, не е новина за света.

  – Какъв е профилът на социопата идеолог?
  

  – Социопатът има неразрешим проблем със завареното от него човечество, което трябва да бъде насилствено коригирано; проблем със заварения от него свят, който трябва да бъде разрушен; проблем с властващите идеи и пред-установени норми, които трябва да бъдат опровергани с огън и жупел и взривоопасни метафори. Аз-ът на социопата е безсъвестен, целокупен, вътрешно непротиворечив, непогрешим, войнстващ и в този смисъл морално недосегаем. Социопатът не е луд, а рационален и в рационалността си крайно опасен. От гледна точка на обществената норма обаче на всеобщо споделените мнения и възгледи това негово рацио бива отречено като безобразно и даже аномално. Така възниква отношението: светът ме отрича, а всичко, което ме отрича, ме прави по-силен и по-действителен. Тоталното ми отрицание ме прави максимално действителен, увековечава ме. И социопатът предприема нагло провокативни наказателни действия, които будят или крайно отрицание, или крайна възхита, защото чудовищното граничи с изумителното. Проявите могат да бъдат различни – словесни буйства и философстване с чук ала Ницше, литературно лансирана човеконенавист ала Селин, расов или класов геноцид ала Хитлер/Сталин, както и мирновременни безчинства ала Кръстоносеца от Осло.

  – В своя „манифест” „2083 – Европейска декларация на независимостта“ Брейвик излага причините за деянието си. За какво говорят неговите разсъждения? За лудост?
  

  – Характерът на неговия манифест не говори за психично разстройство, за умопомрачение, за невменяемост, а за концептуална маниакалност със собствена, исторически проследима генеалогия. Става дума за промислена и аргументирана доктрина пропита от разнообразни фобии и параноя, нагнетена с мания за величие и несъмнено върховенство на собствения Аз. Тук не става дума за 1500 страници невнятни словоизлияния и неартикулиран вой, а за маниакално умонастроение, което произвежда стройни и не съвсем безоснователни версии за световни заплахи и вселенски сътресения. Задачата на Кръстоносеца от Осло е по насилствен начин да бъде алармиран християнският свят за някаква назряла родова катастрофа. Врагът е ясен – лукаво демагогски елити, настанени във властта и влезли в заговор срещу отдавна разоръжени и обезчестени кръстоносци, които западната демокрация и нейните ляво-либерални ценности са дресирали да живеят в режим на отвратително мултикултурно смешение. В този смисъл бих нарекъл атаката терористична аларма, а не война.

  – Могат ли „идейните вдъхновители“ на Брейвик да бъдат търсени в Америка или става дума за предимно европейско явление?
  

  – Да. Америка предлага подобни примери – масовият убиец Тимоти МакВей и взривяването на Федералната сграда в Оклахома, Юнабомбър-а Тед Казински, вундеркиндът, който близо 17 години тероризира университети и авиолинии, Чо и клането в Политехническия институт на Вирджиния през 2007 г. Америка обаче предлага не само примери, но и идеи, които ги пораждат. Имам предвид така наречения leaderless resistance. Става дума за формално неръководена съпротива, без лидер, без ръководни органи, без команден център, максимално децентрализирана. Говорим за мрежи от автономни подривни клетки и самодействащи индивиди – воини единаци. Времето, мястото и методите на нанасяне на удари са въпрос на некоординирана и несъобразена с никакъв център самоинициативна борба. Идеята на тази борба е ясна и публично огласена. Всеки, който я носи в сърцето си, е призован да удари врага по собствена преценка и възможност.

  – Каква е генеалогията на тази самоинициативна борба, както я наричате?
  

  – Човекът, който пръв формулира този вид съпротива, е американският полковник Юлиус Амос. През 1962 г. той обмисля възможни методи на борба в ситуация на евентуална съветска инвазия и окупация на Америка. Идеята на този тип борба почива на принципната невъзможност такава мрежа от самоорганизиращи се клетки и индивиди да бъде инфилтрирана от полицията на една враждебна власт и тази мрежа да бъде компрометирана и разбита отвътре. Подобна съпротива остава организационно непроницаема.

  След Амос стратегът на Ку Клус Клан – Луис Бийм, доразработва тази идея през 80-те и 90-те години, но не по отношение на евентуален окупатор, а по отношение на американското правителство и неговите управленски методи, които могат да доведат до създаването на полицейска държава. Подобни идеи споделя крайнодясното Бяло опълчение или „организираната милиция“, която не зачита основни функции на федералната власт – да облага с данъци, да регулира и контролира живота на гражданите. Тези опълчения представляват военизирани комуни, създадени и функциониращи на базата на самоуправляващи се общности, споделящи строги семейни християнски ценности с подчертан антиправителствен, дясноанархистичен уклон. Тези опълчения не съставляват армия, доколкото армията функционира на базата на строго централизиран униформено дисциплинарен ред.

  По силата на втората поправка на американската конституция гражданите имат право да формират въоръжени опълчения (милиции), с които да бранят същинските си права, като се противопоставят на официалната власт, ако тя е изменила на смисъла си да служи на тези права. И това може да става по напълно неорганизиран и спонтанен почин.

  Ал Кайда например е подобна мрежа (за разлика от структура) от самоорганизиращи се клетки. Бин Ладен не е организационен, а по-скоро идеен лидер. Той пази доктрината чиста и пътя – прав, като издава укази (фатуа), призоваващи всеки мюсюлманин да стане воин на своето конкретно място и да громи неверника безразборно, по свое собствено усмотрение и начин. Новите медии и социалните мрежи създават перфектни условия за водене на подобна борба. Добър пример в това отношение ни дава хаотично самоорганизиралата се в интернет египетска революция.

  – Полицията в Норвегия и част от медиите нарекоха Брейвик християнски фундаменталист. Доколко това е оправдано?
  

  – Масовият убиец от Осло е кръстоносец, бял въоръжен супремацист, който се родее със споменати вече движения като Ку Клус Клан и Опълченията, които изповядват расова чистота, християнски ценности и семейни добродетели и ненавиждат властта на институциите и „заговора“ на елитите. Убиецът от Осло се лансира като антиправителствен воин – противопоставя се на доминиращи света политики и управленска конюнктура. Той, както споменатите по-горе масови убийци, храни недоверие към държавата и нейните институции, смята демокрацията за демагогия и споделя идеята, че в основата на всеки държавен ред е залегнал стремежът към полицейщина.

  – Съществува ли риск „сблъсъкът на цивилизациите” да се разгърне като терористична война? Брейвик нарече себе си воин?
  

  – Терористичната война цели подриване на някакво полицействащо статукво, било културно, религиозно, държавно или политическо. В този смисъл цивилизациите не могат да влязат една с друга в директна терористична война, а във война с властта, която налага правото на едни за сметка на други.

  – В криза ли е идеологията на мултикултурализма. Има ли алтернатива?
  

  – В криза е, доколкото е станала крайно банална и крайно досадна, крайно официозна, и крайно нормативна. С една дума, налице е едно изхабено бюрократизирано статукво.

  – Как ще коментирате феномена на самотния терорист и специфичните рискове, свързани с тази фигура?
  

  – Самотният терорист в повечето случаи е масов убиец. Колкото по-сам, толкова по-чудовищен. Масовият убиец е фантазиращо животно. Този от Осло е фантазирал и се е самоизмислял девет години, раждал се е във въображението си, строил е невидим стълб на живота си, който в един момент официално да открие. Става дума за деветгодишен таен поход на рицар единак, който е тръгнал да сее смърт. Става дума за античовешко дело подпряно на грамаден литературен труд, за многогодишното бъхтене на един публично усамотен смъртоносец, на самосезирал се рицар на опустошението, става дума за програмно убийство, припомнящо апокалипсиса. Той съживява широкото батално платно на християнския милитаризъм. Става дума за координирана инсценировка, за бравурна постановка, за добре стикована бутафория, в центъра на която стои той – очарователно натруфен и точно прицелен, поразително сресан и наконтен, убийствено кичозен фронтовак нибелунг.

  – Италианският евродепутат Марио Боргезио от „Северната лига” описа идеите на Андерш Брейвик като „добри”, а в някои случаи и като „отлични”. Френският националист Жак Кутла от Националния фронт го нарече “основен защитник на Запада”. Румънският сенатор от управляваща Демократично-либерална партия Юлиян Урбан дори написа в блога си, че „не Брайвик е извършил атентата в Норвегия, а настоящите лидери, които управляват Европейския съюз“. В този смисъл има ли бъдеще идеологическият радикализъм?
  

  – Очевидно да, доколкото винаги е имало и ще има достатъчно социопати, които да маскират предразсъдъците си като рационална причина, като ценностна доктрина или морален императив.

  – Казвате, че масовият убиец е фантазиращо животно…
  

  – За разлика от масовия убиец, серийният убиец например не е програмно, а спонтанно животно. Той задоволява мощен приток на страст, а не фикс идея. Той е психически разстроен, а не концептуално устроен да убива. Той не знае коя е жертвата, преди да я види, да я надуши и да я пожелае с надушването. Този е убиец без мотив, воден от внезапна жажда, а не от причина изготвена в манифест. Социопатът демонстрира интелектуална и морална неприспособимост, която води до радикално отрицание на социалния и политически контекст като пагубен.

  – Какви са уроците за нашата страна според вас?
  

  – Никакви, защото все пак става дума за аномалия. Никой не може да каже къде и кога в нечия глава насред милиони други ще кристализира идеята на масовия убиец, ще припламне фантазията му и сърцето му ще забие с волята да наказва човечеството за това, че е изпаднало в ситуация на вселенска разпуснатост, на нормативна безпринципност, на културна безразборност, на расово и родово смешение.

   

  Интервю на Никола Михайлов,

  в. „Новинар“

   

• <<
• 1
...
• 296
• 297
• 298
• 299
• 300
• 301
• 302
• 303
• 304
• 305
• 306
...
• 415
• >>