Всички авторски страници

Авторски

• Президентът на САЩ: Не съм виновен аз!

  Американският президент Барак Обама заяви, че е наследил много от сегашните икономически проблеми на страната, свързани с висока задлъжнялост и дефицити, когато е влязъл в Белия дом.

  Така той даде тон на тема, която по всяка вероятност ще доминира предизборната му кампания през 2012 г., предаде Ройтерс.

  Говорейки на среща за събиране на дарения за Демократическата партия, където семейства плащаха по 15 000 долара, за да се снимат с него, Обама защити икономическата си политика и отбеляза, че

  кризата в Европа е засегнала САЩ

  Обама отбеляза, че в САЩ през последните 17 месеца на управлението му е отчетено непрекъснато нарастване на трудовата заетост в частния сектор, повишаване на корпоративните печалби и стабилизиране на кредитните пазари.

  „Поех президентския пост след като кризата вече бе факт. Това са сложни и тежки процеси, върху които е трудно да се влияе. Сега от нас се иска да се справим с проблеми, свързани с високия вътрешен дълг на страната, които бяха унаследени“, отбеляза Обама.

  „Проблемите в икономиката ни са и в резултат на сходните проблеми в Европа, тъй като в днешния свят икономическите механизми са във взаимна връзка. Когато имате проблеми в Европа – в Испания, в Италия, в Гърция, тези проблеми се отразяват и на нас“.

  По-рано Обама се

  опита да успокои борсовите пазари

  с изявлението, че се готви пакет от промени в данъчното законодателство на САЩ, с основен акцент по-сериозното облагане на по-богатите.

  Засега обаче фондовите борси не се влияят положително. След като „Стандард&Пуърс“ понижиха кредитния рейтинг на САЩ от ААА на АА+ основният американски индекс Дау Джоунс загуби 5,42% от стойността си.

  Още по-лошо бе положението с индексите NASDAQ и S&P, загубили съответно 6,83% и 6,66% от стойността си

  Обама приветства вчера мерките, предприети от Италия и Испания за справяне с икономическата криза и подобряване на тяхната конкурентноспособност, съобщи Белият дом, цитиран от Райтерс.

  Обама е разговарял по телефона с испанския премиер Хосе Луис Сапатеро и с италианския му колега Силвио Берлускони.

  Тримата лидери освен това са осъдили

  „безразборното насилие срещу сирийския народ“,

  упражнявано от президента Башар ал Асад, при което през последните седмици загинаха стотици.

  Обама, Сапатеро и Берлускони са се споразумели да осъществят консултации за допълнителни мерки, чрез които да подложат на натиск правителството на Асад.

  Сапатеро и Берлускони са поднесли на Обама съболезнованията си във връзка с гибелта на 30-те американски войници в катастрофа с хеликоптер, свален от ракета на талибаните.

  Източник:БТА

• ГЕРОИТЕ ОТ ОБРЕЧЕНОТО ЯТО

  

  Като малкък в Лом, чувах понякога възрастните хора да произнасят шепнешком едно име, което се запечата завинаги в съзнанието ми: Списаревски. По-късно в София научих повече за него. Чичо ми, бивш царски офицер, го е познавал лично. С времето образът на “живата торпила” се превърна в икона, с която сравнявам всеки, който казва, че защитава итересите на България.

  Димитър Светозаров Списаревски е роден през 1916 година в Добрич. Едва 3 годишен, той става по принуда “румънски поданик”, защото след Ньойския договор, Добруджа е дадена на Румъния. Баща му Светозар, потомък на голям възрожденски род от Котел, не понася румънската окупация и един прекрасен ден, заедно с жената и децата си се преселва в Лом. След това, семейството живее известно време в Белоградчик и накрая се установява в София. Mладият Димитър завършва последователно Втора мъжка гимназия и Военното училище на НВ Борис III-ти. През 1938 година той печели конкурс за летци и заминава на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителна школа и специализира въздушна акробатика. През 1939 година избухва Втората световна война и подпоручик Димитър Списаревски се завръща в Родината.

  На 1-ви март 1941 година, правителството на Цар Борис III-ти обявява “символична война” на Англия и Америка, докато жестоки военни действия се развиват по четирите крайща на земното кълбо. Късогледството на българските управляващи е с трагични последствия. През 1943 година идва ред на България. От остров Сицилия излитат към София стотици бомбардировачи В-24  “Освободител” (Consolidated B-24 Liberator), ескортирани от изтребители P-38 „Мълния“  (Lockheed P-38 Lightning). Американските бомбардировачи известни още под името “летящи крепости” (идва от английското име на  Boeing B-17 Flying Fortress), носят по почти 4 тона бомби. Софиянци плащат скъпо грешките на тогавашните политици. Голяма част от града е почти изравнена със земята. Повече от 4000 цивилни жертви остават под развалините. Българските военно-въздушни сили разполагат със скромна флота изтребители базирани в Божурище, Враждебна и Карлово. Пилотите са млади 25-30 годишни офицери, без никакъв боен опит. Те посрещат нападателите с орляци от по 4 изтребители. Въпреки неравното съотношение на силите, българските летци постигат чудеса в защитата на родното небе. Благодарение на тяхната самоотверженост, десетки американски бомбардировачи са свалени, преди да изсипат смъртоностните си товари.

  20 декември 1943 година е денят на подвига на Списаревски. Леден вятър духа от Черни връх и гони снежинките в подножието на Витоша. Софиянци се събуждат от сирените предвестяващи нова вражеска вълна. Това е четвъртото поредно нападение. То не е и последното. От Божурище и Враждебна излитат едни след други няколко орляци български изтребители. За най-надежния ни и трениран летец, поручик Димитър Списаревски, това е първото пряко участие в бой. За нещастие моторът на неговият “Месершмит” отказва да запали и той излита последен, качвайки се на резервна машина. Когато стига височина 6000 метра, вражеските и българските изтребители вече са отминали и срещу него се изпречва армадата от “Летящи крепости”. Самолетът на Списаревски е по-малък и по-бърз от американските, но за да имат успешно попадение картечниците му, той е принуден да се доближава често до целта. В разгара на неравното сражение, едно от крилата на Месершмита се подпалва, улучено от вражески снаряд. За секунди Списаревски трябва да избере: да се приземи или да продължи до край започнатия бой. 27-годишният летец отлично съзнава, че долу в софйиските мазета хиляди старци, жени и деца разчитат на българските крилати бранители. Без да се колебае, той  прави избор, с който влиза във вечността през парадната врата. С последни усилия на двигателите, самолетът му набира височина и с всичка сила се забива в първия вражески В-24. Огромен взрив растърсва софийското небе. Останките от изтребителя на Списаревски падат близо до Пасарел. Заедно с младия летец загива и неговият помощник-пилот Георги Кюмюрджиев. От американския самолет успява да скочи с парашут само един боец. По-късно произведен генерал, Джоузеф Рамзин си спомня с почит и възхищение за саможертвата на Списаревски.

  През същия злокобен ден, участие в защитата на София взима един друг добруджанец. Двадесет и три годишният Стефан Маринополски е роден в Русе. Той лети на френски изтребител “Девоатин”, оборудван с 4 картечници. Командир на орляка е капитан Николай Бошнаков. Сражението се развива в небето над Самоков. Въпреки младоста си, Маринополски успява да свали един американски бомбардировач, който пада близо до Босилеград. На 30 декември същата година, нова вълна нападатели лети към София. Маринополски отново сваля един В-24, който пада в Югославия. Няколко месеца наред той редовно е на косъм от смъртта. 17-април 1944 година е “Черният Великден” на българската авиация. Американците нападат с нов непознат на българите изтребител – “Мустанг” (P-51 Mustang). При тази първа среща, българските летци объркват силуета на “Мустанг” – а с този на немските “Месершмит”. Грешката се оказва фатална. Изненадани от снарядите, четирима български летци са убити и 9 са ранени. С три пробойни в корпуса, Маринополски едва се приземява. Изтребителят му е сменен с Месершмит, а новата база е Карлово. Англоамериканските бомбардировки продължават понякога ден и нощ. Част от бомбите са предназначени за румънските петролни рафинерйи в Плоещ.

  “На 23 юни 1944 година, на връщане от Румъния, бомбардировач В-17 Описония”  е в бедствие. Лявото му крило е пробито от снаряд.  Зад двигател №1 зее 30 сантиметрова пробойна. Друг снаряд е ударил кила, повредил витлото и разрушил системата за кислород. Картечарът Майкъл Силиван е тежко ранен и с разкъсан парашут. Освен него на борда са: командир Едуин Андерсън, помощник-пилот лейтенант Уилиам Саймънс, бомбардир Дейвид Кингсли, механик сержант Джон Майер, радист сержант Лойд Кейн,  странични стелци сержантите Стенли Кмиеч, Харолд Джеймс и Мартин Хетинга. Когато самолетът наближава Карлово, група немски и български изтребители наобикалят вражеския самолет и откриват огън по него. Убеден в обречеността на самолета, Едуин Андерсън дава заповед на екипажа да напусне горящата машина. Дейвид Кингсли, който превързва раните на Майкъл Силиван, развързва собствения си парашут и го завързва около ранения си другар. След няколко минути всички скачат, а самолетът се разбива като отнася жертвалият се за приятел Дейвид Кингсли. Цялата драма се развива пред очите на Стефан Маринополски, който е в отпуска. Русенецът ръководен от неписания “кодекс на честта” на летците, скача в колата си и прибира един по един всички американци пръснати по полето. На Майкъл Силиван е оказана първа помощ. Военнопленниците са откарани първо в София, после в Шумен и след три месеца са освободени. Благородното внимание с което ги обкръжават българските им колеги им прави изключително впечатление. На сбогуване със Стефан Маринополски, един от тях му подарява кутия “Лъки Страйк” на която си написва адреса: Мартин Хетинга, Виксбург, Мичиган.”

  Случилото се през 1944 година стига до ушите на френски и американски журналисти, които увековечават джентълменското поведение на Стефан Мариополски. Но в България, с идването на “народната власт”, съдбата на летеца-изтребител поема мъченическия път на всички бивши “царски офицери”, наклеветени от завистливи доносници. След няколко години превъзпитание в лагерите Куциян и Белене, Стефан Маринополски успява да замине на работа в Чехословакия, като кфалифициран работник. Не след дълго, той бяга през граница на Запад и през 1968 година получава американско гражданство. Открил с огромни усилия Мартин Хетинга, българският офицер Сефан Маринополски през 1984 година, отдава почест пред гроба на геройски загиналия Дейвид Кингсли в присъствието на всички ветерани от “Описония”.

  Днес като слушам наркомани да се оправдават с безмислието на живота или озверели запалянковци да се бият по стадионите, един и същи въпрос не ми позволява да заспя:

  – такива ли щяха да бъдат тези младежи, ако знаеха за Списаревски и Маринополски?

  Париж 5 август 2011г.                                                                     Божидар Чеков

  Автор: Божидар Чеков

  Като малкък в Лом, чувах понякога възрастните хора да произнасят шепнешком едно име, което се запечата завинаги в съзнанието ми: Списаревски. По-късно в София научих повече за него. Чичо ми, бивш царски офицер, го е познавал лично. С времето образът на “живата торпила” се превърна в икона, с която сравнявам всеки, който казва, че защитава итересите на България.

  Димитър Светозаров Списаревски е роден през 1916 година в Добрич. Едва 3 годишен, той става по принуда “румънски поданик”, защото след Ньойския договор, Добруджа е дадена на Румъния. Баща му Светозар, потомък на голям възрожденски род от Котел, не понася румънската окупация и един прекрасен ден, заедно с жената и децата си се преселва в Лом. След това, семейството живее известно време в Белоградчик и накрая се установява в София. Mладият Димитър завършва последователно Втора мъжка гимназия и Военното училище на НВ Борис III-ти. През 1938 година той печели конкурс за летци и заминава на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителна школа и специализира въздушна акробатика. През 1939 година избухва Втората световна война и подпоручик Димитър Списаревски се завръща в Родината.

  На 1-ви март 1941 година, правителството на Цар Борис III-ти обявява “символична война” на Англия и Америка, докато жестоки военни действия се развиват по четирите крайща на земното кълбо. Късогледството на българските управляващи е с трагични последствия. През 1943 година идва ред на България. От остров Сицилия излитат към София стотици бомбардировачи В-24  “Освободител” (Consolidated B-24 Liberator), ескортирани от изтребители P-38 „Мълния“  (Lockheed P-38 Lightning). Американските бомбардировачи известни още под името “летящи крепости” (идва от английското име на  Boeing B-17 Flying Fortress), носят по почти 4 тона бомби. Софиянци плащат скъпо грешките на тогавашните политици. Голяма част от града е почти изравнена със земята. Повече от 4000 цивилни жертви остават под развалините. Българските военно-въздушни сили разполагат със скромна флота изтребители базирани в Божурище, Враждебна и Карлово. Пилотите са млади 25-30 годишни офицери, без никакъв боен опит. Те посрещат нападателите с орляци от по 4 изтребители. Въпреки неравното съотношение на силите, българските летци постигат чудеса в защитата на родното небе. Благодарение на тяхната самоотверженост, десетки американски бомбардировачи са свалени, преди да изсипат смъртоностните си товари.

  20 декември 1943 година е денят на подвига на Списаревски. Леден вятър духа от Черни връх и гони снежинките в подножието на Витоша. Софиянци се събуждат от сирените предвестяващи нова вражеска вълна. Това е четвъртото поредно нападение. То не е и последното. От Божурище и Враждебна излитат едни след други няколко орляци български изтребители. За най-надежния ни и трениран летец, поручик Димитър Списаревски, това е първото пряко участие в бой. За нещастие моторът на неговият “Месершмит” отказва да запали и той излита последен, качвайки се на резервна машина. Когато стига височина 6000 метра, вражеските и българските изтребители вече са отминали и срещу него се изпречва армадата от “Летящи крепости”. Самолетът на Списаревски е по-малък и по-бърз от американските, но за да имат успешно попадение картечниците му, той е принуден да се доближава често до целта. В разгара на неравното сражение, едно от крилата на Месершмита се подпалва, улучено от вражески снаряд. За секунди Списаревски трябва да избере: да се приземи или да продължи до край започнатия бой. 27-годишният летец отлично съзнава, че долу в софйиските мазета хиляди старци, жени и деца разчитат на българските крилати бранители. Без да се колебае, той  прави избор, с който влиза във вечността през парадната врата. С последни усилия на двигателите, самолетът му набира височина и с всичка сила се забива в първия вражески В-24. Огромен взрив растърсва софийското небе. Останките от изтребителя на Списаревски падат близо до Пасарел. Заедно с младия летец загива и неговият помощник-пилот Георги Кюмюрджиев. От американския самолет успява да скочи с парашут само един боец. По-късно произведен генерал, Джоузеф Рамзин си спомня с почит и възхищение за саможертвата на Списаревски.

  През същия злокобен ден, участие в защитата на София взима един друг добруджанец. Двадесет и три годишният Стефан Маринополски е роден в Русе. Той лети на френски изтребител “Девоатин”, оборудван с 4 картечници. Командир на орляка е капитан Николай Бошнаков. Сражението се развива в небето над Самоков. Въпреки младоста си, Маринополски успява да свали един американски бомбардировач, който пада близо до Босилеград. На 30 декември същата година, нова вълна нападатели лети към София. Маринополски отново сваля един В-24, който пада в Югославия. Няколко месеца наред той редовно е на косъм от смъртта. 17-април 1944 година е “Черният Великден” на българската авиация. Американците нападат с нов непознат на българите изтребител – “Мустанг” (P-51 Mustang). При тази първа среща, българските летци объркват силуета на “Мустанг” – а с този на немските “Месершмит”. Грешката се оказва фатална. Изненадани от снарядите, четирима български летци са убити и 9 са ранени. С три пробойни в корпуса, Маринополски едва се приземява. Изтребителят му е сменен с Месершмит, а новата база е Карлово. Англоамериканските бомбардировки продължават понякога ден и нощ. Част от бомбите са предназначени за румънските петролни рафинерйи в Плоещ.

  “На 23 юни 1944 година, на връщане от Румъния, бомбардировач В-17 Описония”  е в бедствие. Лявото му крило е пробито от снаряд.  Зад двигател №1 зее 30 сантиметрова пробойна. Друг снаряд е ударил кила, повредил витлото и разрушил системата за кислород. Картечарът Майкъл Силиван е тежко ранен и с разкъсан парашут. Освен него на борда са: командир Едуин Андерсън, помощник-пилот лейтенант Уилиам Саймънс, бомбардир Дейвид Кингсли, механик сержант Джон Майер, радист сержант Лойд Кейн,  странични стелци сержантите Стенли Кмиеч, Харолд Джеймс и Мартин Хетинга. Когато самолетът наближава Карлово, група немски и български изтребители наобикалят вражеския самолет и откриват огън по него. Убеден в обречеността на самолета, Едуин Андерсън дава заповед на екипажа да напусне горящата машина. Дейвид Кингсли, който превързва раните на Майкъл Силиван, развързва собствения си парашут и го завързва около ранения си другар. След няколко минути всички скачат, а самолетът се разбива като отнася жертвалият се за приятел Дейвид Кингсли. Цялата драма се развива пред очите на Стефан Маринополски, който е в отпуска. Русенецът ръководен от неписания “кодекс на честта” на летците, скача в колата си и прибира един по един всички американци пръснати по полето. На Майкъл Силиван е оказана първа помощ. Военнопленниците са откарани първо в София, после в Шумен и след три месеца са освободени. Благородното внимание с което ги обкръжават българските им колеги им прави изключително впечатление. На сбогуване със Стефан Маринополски, един от тях му подарява кутия “Лъки Страйк” на която си написва адреса: Мартин Хетинга, Виксбург, Мичиган.”

  Случилото се през 1944 година стига до ушите на френски и американски журналисти, които увековечават джентълменското поведение на Стефан Мариополски. Но в България, с идването на “народната власт”, съдбата на летеца-изтребител поема мъченическия път на всички бивши “царски офицери”, наклеветени от завистливи доносници. След няколко години превъзпитание в лагерите Куциян и Белене, Стефан Маринополски успява да замине на работа в Чехословакия, като кфалифициран работник. Не след дълго, той бяга през граница на Запад и през 1968 година получава американско гражданство. Открил с огромни усилия Мартин Хетинга, българският офицер Сефан Маринополски през 1984 година, отдава почест пред гроба на геройски загиналия Дейвид Кингсли в присъствието на всички ветерани от “Описония”.

  Днес като слушам наркомани да се оправдават с безмислието на живота или озверели запалянковци да се бият по стадионите, един и същи въпрос не ми позволява да заспя:

  -Такива ли щяха да бъдат тези младежи, ако знаеха за Списаревски и Маринополски?

  Париж, 5 август 2011г.

• За културната криза у нас

   

                                                        Петър Мутафчиев,  сп. „Просвета“, бр. 4 от 1935 г.

  Ако някой би поискал да си изясни смисъла на живота ни от Освобождението насам, особено през времето на последните десетилетия, останал би слисан от странностите, с които тоя живот е изпълнен. Като че ли основната и най-съществена черта в него е отсъствието на всякаква логика. Казал би човек, че сме живели, за да творим парадокси, да доказваме, че сме способни да извратим или да стигнем тъкмо до опакото на всичко онова, което навсякъде и у всички представлява цел на всяко естествено и здраво развитие.

  Тоя факт в една или друга степен се набелязва у нас решително всъде. Нигде обаче той не изпъква с такава сила и нигде значението му не е тъй голямо,както в областта на образованието и изобщо на духовното ни битие.

  Жертви за народната си просвета ние, общо взето, никога не сме скъпили. Затова в делото на народното образование минавахме за народ, който далеко е определил съседите си. И не само при един случай с гордост сме сочили, че по общия брой на училищата и по процента на грамотността сме почти достигнали равнището на големите културни народи. Още по-значителен изглежда напредъкът ни в ръста на средното образование. Тук вече по относителното число на своите училища – поне преди година и половина – ние едва имахме равни на себе си. И рядко някой народ може да се похвали с едно – съответно на числеността си – тъй голямо количество „интелигенти“ със завършено средно или висше образование, каквото вече имаме ние.

  Всичко това обаче е само едната страна на въпроса, парадната му външност. Всъщност всеобщата ни грамотност, за която тъй самодоволно обичаме да говорим, представя истинско недоразумение. Най-малко за три четвърти от всички грамотни хора у нас простото писане си остава най-сложното между всички изкуства… Средният тип образован българин не е в състояние да „съчини“ правилно, без груби граматически, езикови или стилни грешки нито една страница. Затова въпреки грамадното количество „интелигентни“, с каквито вече е претоварен животът ни, толкова малко са българите, които могат да мислят правилно и да излагат на книга мислите си. Когато един чужденец учи езика на дадена страна, обикновено му препоръчват да чете нейния периодически печат. Това е не само защото в него се пише просто и ясно, както хората обикновено говорят, но още и защото главното изискване, на което навсякъде един публицист трябва да отговаря, е да пише стилно и граматически издържано. Само у нас на това условие никой не държи…

  Това, което е в пресата, още в по-големи размери е в държавните и обществените учреждения. Те открай време си остават най-удобният и спокоен приют на безграмотността. Обикновеният нашенски чиновник – голям или малък – продължава да бъде олицетворение на човек, който не само че не знае граматиката на своя език, но няма и най-елементарен усет за него. Поради това нигде тоя език не се обезобразява тъй, както в благословените български канцеларии.

  Но това шествие на полуграмотността у нас не е нещо, което съществува изолирано и само за себе си. То е само частичен и външен израз на друго явление, по-съществено и с по-голямо значение: необикновения ръст на така наречената полуинтелигенция… Тая маса от полуобразовани хора се среща днес във всички среди на нашата общественост – от низините до върховете й. Нашето нещастие произтича не толкова от големия им брой, колкото от това, че те у нас никога не са били лишени от възможността да играят значителна роля в тоя живот, а през последните десетилетия – да изстъпят като ръководна сила в него. Те се явяват навсякъде: в публичността като безогледни демагози; в държавни и обществени учреждения като важни бюрократи. Намираме ги в стопанските и културните институти, гдето дават вид, че промишляват и работят; по стъгдите, където шумят, или по ъглите, гдето шептят, недоволстват и интригуват. От тях зависи всичко. Защото те са, които създават настроенията и смогват да използват всяко обществено недоволство, при все че – като решаващи фактори – именно те или техни събратя са истинските сеячи на всяко разочарование и отрицание. Те държат в плен и съзнанието на масите. Тия, последните, в душата си ги ненавиждат, но вървят след тях поради това, че няма други, след които да тръгнат: срещу тях в живота ни липсва всякаква организирана сила. И няма откъде да се яви. Защото през целия период от Освобождението си до днес ние не успяхме да създадем в средата си това, което се нарича духовен елит – обществен слой от морално здрави, проникнати от традициите на своя народ и всестранно просветени люде, каквито стоят начело на всяко нормално развиващо се общество. А като що-годе значителна обществена величина не се създаде у нас и оная културна среда, от която такъв духовен елит би могъл непрестанно да се попълва и обновява, която заедно с това би му служила за необходима обществена опора, осигурявала би му възможността да въздейства върху съзнанието на масите. Обществените функции на подобен елит се изпълняват у нас от същата полуинтелигенция…

  Самата културна криза, която за целия свят настъпи след завършека на голямата война, за нас започна всъщност още от първите години на свободния ни живот. Защото именно от това време тръгна рушенето на народния ни бит – едничкото завещано нам от миналото културно наследство – и поведоха своето начало безплодните усилия да присадим у себе си истинските придобивки на чуждото културно творчество. От тогава, та и до сега тая криза расте и се задълбочава, тъй като нито едното се помъчихме да спасим, нито пък другите бяхме в състояние да усвоим. Тъй заживяхме съвсем дезориентирани, без своя цел и без свой път, пленници на временни настроения и на необмислени увлечения и затова, без да бъдем способни да влияем на събитията, в които се виждахме замесени, сами се превръщахме в тяхна играчка. Не от свръхкултура, за каквато може да става дума на Запад, а от истинска културна анемия, с всички нейни последствия, е обхванат животът ни. И главно поради това се оказва той днес лишен от всякакви опори…

  И тук изстъпва историческата роля, която – не на последно място – има да изиграе българското училище. Само то може да ограничи по-нататъшния ръст на полуинтелигенцията в нашия живот и да издигне общото културно равнище на обществото ни, а главно чрез него ще е възможно да се създаде и духовният елит, без който ние и занапред както досега ще продължаваме да блуждаем и хабим силите на своя народ, за да видим най-сетне загубени сетните възможности да се спаси независимото му развитие.

   

  –––––––––

  Петър Мутафчиев е роден в с. Боженци, Габровско, през 1883 г. завършва класическия отдел на Русенската гимназия, пет години учителства в Плевенско, от 1906 г. до 1910 учи история и география в Софийския университет, участва в трите войни до 1918 г., отличен с множество български ордени за храброст и немския железен кръст. Специализира византийска история и палеография в Мюнхен, от 1923 г. е доцент по история на Източна Европа и Византия в СУ; чете лекции по средновековна българска история, история на Сърбия, Румъния и Османската империя, както и лекциите по обща социална и културна история във Висшето военно училище. От 1935 г. до смъртта си през 1943 г. е главен редактор на сп. „Просвета“, сътрудничи в сп. „Златорог“, „Философски преглед“, „Българска мисъл“.

   

  Източник:   в. „Сега“

• Комерсант: Никой не е казал окончателно „не“ за „Белене“

   

  Засега нито една от страните по проекта за АЕЦ „Белене“ не е готова да каже окончателно „не“. Това пише в днешното си издание руският вестник „Комерсант“, като се позовава на свои източници и експерти.

  Вестникът цитира съобщение на Атомстройекспорт (АСЕ) от петък, според което българската Национална електрическа компания (НЕК) и структурата на „Росатом“, която строи атомни електростанции зад граница са създали финансова работна група по проекта „Белене“. Освен това руската страна предала на София и „пътна карта“ на най-належащите дейности по проекта.

  Изданието припомня последното развитие на събитията около руския иск за 58 милиона евро и заплахата от българска страна за ответен иск на стойност 61 милиона евро, недоплатена част от цената на купеното от Русия старо оборудване за централата. Припомня се, че българското енергийно министерство и НЕК са дали ултиматум руската страна да оттегли иска си от парижкия съд до 1 август.

  „Но срокът на ултиматума се наложи да бъде продължаван, тъй като АСЕ така и не го оттегли. По думите на министър Трайчо Трайков преговорите между НЕК и АСЕ ще продължат до 12 август“, пише изданието.

  От АСЕ уточнили, че преговорите, в резултат на които било решено да се създаде работната група, били посветени на въпросите на финонсовото структуриране на проекта. Основните претенции на България са насочени именно към финансовата съставка на проекта на „Атомстройекспорт“, продължава вестникът.

  След като основният инвеститор – германската Ер Ве Е, се изтегли от проекта през 2008 г., българската Национална електрическа компания (НЕК) не успя да намери друг партньор, който да финансира строежа. Русия предложи кредит, който би дал възможност да се започне работа по проекта, но България не се съгласи. Освен това, властите на страната настояват да бъде намалена цената на АЕЦ – „Росатом“ заявяваше, че е готов да построи „Белене“ не по-евтино от 6.3 милиарда евро, пише руският всекидневник.

  Той припомня и за сключения от НЕК договор с британската банка Ейч Ес Би Си (HSBC), която да представи финансова оценка на проекта. Според източник на „Комерсант“ в „Росатом“ засега работната група не включвала представители на Ейч Ес Би Си. Източникът обаче не изключва оценката на финансовия консултант да повлияе върху позицията на София.

  Предложената от „Росатом“ на българското икономическо министерство „пътна карта“ съдържала спектър от възможни схеми за осъществяването на проекта, обсъдени по-рано от страните, посочва вестникът. Източникът му уточнил, че „Росатом“, например, все още била готова да започне строежа с руски кредит или със собствени средства при условие, че на Русия бъде прехвърлен дял от „Белене“. На България щяла да бъде оставена възможността после да изкупи този дял.

  Не е определен точен срок, в който София трябва да вземе решение за избора на конкретна схема, пише изданието. Според неговия източник, преговорите може да се водят до 1 октомври, когато изтича срокът на поредния анекс към договора за изграждането на АЕЦ „Белене“ между НЕК и „Атомстройекспорт“.

  Преговорите за „Белене“ ще продължат, „тъй като никой не казва окончателно „не“, коментира руски експерт. Имаше обективни причини проектът да бъде забавен – икономическата криза, после аварията в японската АЕЦ „Фукушима 1“ наложиха допълнителни анализи. За „Росатом“ обаче АЕЦ „Белене“ е между другото и въпрос на престиж, изтъква специалистът.

  Според него, ако се откаже от строежа на централата, руската страна естествено ще може да получи от България неустойка по съдебен ред (към един милиард евро по оценки на източници от корпорацията, вмята „Комерсант“), но е от значение и присъствието на „Росатом“ на пазара в този регион.

  България обаче има алтернативи и ако Русия се отдръпне, партньор на София в атомната сфера може да стане някой от конкурентите на „Росатом“, примерно „Уестингхаус“, предупреждава експертът на „Комерсант“.

   

  Източник:   Фрог.нюз

• В защита на забранената дума

  Автор: Любослава Русева

  – Значи отказваш да ми я кажеш? Да не е мръсна? Или приканва към насилие?

  – Нищо подобно. Тази дума е чиста, честна и изключително спокойна. И именно тук личи далновидността на законодателя. За гнусните и непристойни думи бездруго съществува неизречена забрана, макар и не категорична… Ако останеш сред нас, един хубав ден и ти ще установиш коя е забранена, изведнъж, почти неусетно. Така стоят нещата, душо. Ще я прихванеш от въздуха.

  Дино Будзати, „Забранената дума“

  Коя може да е най-опасната дума, за да бъде поставена под ембарго там, където „гражданите са овце“? Коя е тя, щом е достатъчно „на властта да й хрумне какво не бива и всички веднага са се усетили, по силата на някаква телепатия“?

  Будзати ни оставя сами да стигнем до отговора, превръщайки в ребус диалога между Джеронимо, който живее в този странен град от двайсетина години, и неговия гост, опитващ се да разбере коя е тайната дума.

  Все пак авторът ни я подсказва, когато на два пъти я замества с бяло петно/дупка/празнота, които поглъщат погледа като бездна:

  „– Но нали имаме поне да разговаряме. Тук няма никой да ни чуе.“ – казва озадаченият гостенин.

  „– А? Най-висшето богатство! Ти някога я обичаше. Бе готов на всичко само и само да не я загубиш. А сега….“ – възкликва пак той, като продължава да не се досеща, макар Джеронимо да му обяснява, че забраната се е просмукала в духа на хората; докоснала е вече и сетивните им възприятия.

  Дотолкова ги е докоснала, че ако някой спомене забранената дума, другите не я чуват, а ако я срещнат написана черно на бяло, виждат само дупка в текста и си мислят: „Каква немарливост, тук е пропусната дума…“

  Когато през 1958 г. Будзати събира най-добрите си разкази в сборник, в света са забранени не една, а много думи. В Конго например това е „радост“. В Сомалия – въпреки многото диалекти на враждуващите и досега племена, под възбрана попадат „искам“ и „глад“.

  Много преди това в Съветска Русия – пред ХVІ конгрес на ВКП(б), Сталин казва: „В периода на победата на социализма в международен мащаб националните езици неминуемо ще трябва да се слеят в един език с не повече от десетина хиляди полезни думи.“

  И макар през 1950 г. в интервю за „Правда“ той да се отрича от доктрината на лингвиста Николай Яковлевич Мар, който смята, че ще се стигне до създаването на всеобщ световен език с ревизиран речников фонд, Йосиф Висарионович отново уточнява, че „базата“ ще определи кои са тези малко, но полезни думи в „социалистическия руски“, тъй като „сферата на езика е далеч по-широка от сферата на действие на надстройката.“

  След време, през 1966 г., и в Китай ще бъде направен опит да се забранят десетки думи. Тогава четвъртата и последна съпруга на Мао Дзедун – Цян Цин, издава циркулярно писмо: „Ние имаме нужда от решителни хора, които са млади и не особено образовани…

  Нашият враг са учените тирани, които говорят на неразбираем език, за да заглушат класовата борба.“ По нейно нареждане веднага е създадена комисия от не особено образовани хора, която трябва да направи списък на „неразбираемите понятия“. В него попадат: чета, трудно, мисля, грижа се, хвърчило, играя, усмивка, търся, щастие, колебая се…

  Разбира се, далеч преди това Оруел ще предупреди за новговора, който „се отличава от останалите езици преди всичко по това, че с всяка изминала година речникът му не се обогатява, а обеднява“. И ако зловещата му антиутопия се осъществява почти в чист вид в Камбоджа при управлението на Пол Пот през втората половина на 70-те години, опитите няма да спрат и до днес, макар не толкова брутално.

  Един пример:

  В края на април т.г. Дирекцията по телекомуникациите в Турция постанови да не се използват в наименованията на интернет страниците 138 думи, които са определени като „неприлични“ или „провокативни“. Наред с такива като порно и секс в списъка са и английските teen, mature, girl, fire, animal, beat, както и съвсем безобидните мащеха, снаха, гол, възрастен и горещ. Забранена е също употребата на думата… забрана.

  На 20 август законът влиза в сила и според опозиционната Народнорепубликанска партия заплашва със закриване 120 000 интернет страници. Както си му е редът, в него са предвидени зверски глоби, а към надзорния медиен орган в лицето на Дирекцията по телекомуникациите ще бъде създадена надзорна комисия – нещо като „полицията на мисълта“, която ще следи за нарушения.

  Друг пример:

  Представените тези дни законопроекти за защита на българския език (единият на депутата от БСП проф. Любен Корнезов, а другият – на атакистите Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов) попадат в абсолютно същия контекст като нелеп опит за ограничаване на свободата на изразяване. Тук обаче – при това в държавата, чийто премиер уж на шега забрани частицата за бъдеще време „ще“, а слабо известен депутат от ГЕРБ искаше като Цян Цин българският език да стане разбираем „за баба Пена от Бусманци“ – този опит се схваща като нещо безобидно.

  А предложенията са плашещи. Корнезов, който дори не е проверил, че изразът „драсни-пални-клечица“ не е на акад. Балан, а на проф. Иван Богоров, и като „большой ученый“ се изказва с непосилната лекота на мекия си говор и за езика, и за евтаназията, предлага да се създаде 17-членна (!) Комисия за опазване от чуждици и развиване на българския език.

  „Атака“ очаквано стига още по-далеч: към Министерския съвет да има Съвет, който ще утвърждава и изпраща в Държавен вестник правила за ползване и списък с нови думи. Контролът по спазването на неговите разпоредби пък ще се осъществява от „езикова полиция“, която ще има правото да изисква всички необходими данни и документи, свързани с българския език.

  Длъжностните лица ще издават и предписания със срок, в който нередностите да се отстранят. Естествено ще има и глоби…

  В случая не става дума само за дефицит на компетентност и не той е същинският проблем. Не е проблем толкова и дебелашкият популистки напън за предизборно бранене на българщината, нито отколешната цел на електорално спихналата се „Атака“ да направи поредния балон от дъвката „сваляне на новините на турски език по БНТ“.

  Онова, което е наистина плашещо, е духът на двата проекта. Склонността към ограничения, санкции, забрани, заплахи, спуснати отгоре заповеди издава манталитет, за който забранената дума в града на Джеронимо, меко казано, не представлява висша ценност.

  Да, стремежът към провинциалното ни капсулиране е жалък и смешен и в този смисъл заслужава подигравки. Представяйки си го обаче като брънка от веригата на вече случили се саботажи върху възможността да бъдем отворено общество, което живее пълноценно чрез смислени перспективи, е нужно нещо повече от хихикане.

  Да, мнозина може би ще възразят срещу кошмарните аналогии. И те наистина са хипербола. Но хипербола, която се е реализирала и продължава да се реализира в страни, където „гражданите са овце“, а думите отдавна не плашат, защото са превърнати в кухи коруби.

  Дали и България не отговаря на това описание? Дали и тук не се е стигнало до бялото петно/дупката/празнотата, поглъщащи погледа като бездна?

  Вдишайте и издишайте. И ще почувствате какво плува във въздуха. Ако не се задушавате – ето го отговора. Прихванали сте го ей така, изведнъж. Или, както казва Джеронимо, почти неусетно.

  Източник: Дневник

• Хакерите от Anonymous удариха полицията

   

  Хакерите, свързвани с движението на групата Anonymous  – „Антисигурност“, продължават атаката си срещу правораздаването. Те са успели да разбият около 70 уебсайта на американската полиция в южните и централните райони на САЩ, като са свалили от тях над 10 гигабайта конфиденциална информация, предаде ИТАР-ТАСС.
  Според изявление на хакерите действията им са предизвикани от скорошните арести на техни поддръжници в САЩ и Великобритания.

  Пуснатата от тях информация в интернет включва 300 имейла, лични данни на над 7000 души, домашни адреси, телефонни номера, номера на социалните осигуровки, инструкции, списъци с доносници и пароли за сървъри.

  Както при всички техни действия досега, хората от Anonymous твърдят, че са направили това като противодействие на несправедливостта.

  „Надяваме се, че чрез пускането на тази информация не само ще разкрием корумпираната същност на правоохранителната система, но ще предизвикаме нейното унижение, ще се стигне до уволнения и повдигане на обвинения срещу някои полицаи. Това е саботаж срещу възможността им да тероризират хората“, се казва в официално съобщение на групата.

  Полицията арестува няколко от хакерите, за които се смята, че са съпричастни към атаките. Сред тях са Джейк Дейвис, заподозрян, че е лидер и говорител LulzSec – групата, която хакна сайта на Fox News на 4 юли и пусна от името на телевизията съобщението, че президентът Барак Обама е загинал в покушение.

  В съобщението за атаките над полицията се казва, че те са направени и като израз на солидарност с лидера на LulzSec и на хората от Anonymous, които са изправени пред „уродливата съдебна система“.

  „Не изпитваме никакво съчувствие към полицаите и доносниците, които за изобличени от нашите действия“, се казва в изявлението на групата, подписано от хакера Voice. „Те отдавна злоупотребяват с личните ни данни, шпионират ни, бият ни и си мислят, че може да им се размине и действията им да останат тайна. Е, дойде време за разплата. Искаме да изпитат поне за малко страданията, които ни причиняват всекидневно.

  „Трудно е да се очертае границата между дигитален протест и киберпрестъпление, но след това изявление на Anonymous разбираме, че май става въпрос за най-обикновено старомодно отмъщение“, пише в он-лайн изданието на PC World.

  Изглежда, че групата има големи планове до края на годината. Изявлението й по повод на последните атака над полицията завършва така: „Да направим 2011 годината на изтичането на информацията и революцията.“

   

  Кои са Anonymous?

  Anonymous е хакерска общност, прочула се в цял свят с блокирането през декември миналата година на работата на уебсайтовете на MasterCard, Visa и PayPal.

  Хакерите обявиха, че атаките са отмъщение, след като фирмите прекратиха връзките си с WikiLeaks.

  Смята се, че движението е възникнало през 2003 година в сайт за размяна на изображения.

  Днес обаче действията му винаги имат политически послания. Основните врагове на членовете му – които живеят по цял свят – е всички институции, които укриват данни за корупция или нарушаване на права и свободи.

  През 2008 Anonymous обяви война на американските сциентолози, като заяви, че сектата зомбира и ограбва последователите си.

  Членовете му носят на публични места емблематичната маска на Гай Фокс.

   

  Източник:  Webcafe.bg

• Made in Bulgaria

   Масони – всички на светло! И вън от властта и съда

   

  Съюзът на съдиите в България предлага на парламента членството на всички магистрати в масонски и други тайни общества да излезе на светло с промени в закона за съдебната власт. Досега на магистратите им беше забранено със закон да членуват в политически партии и организации, и да извършват действия, които нарушават независимостта им. Излиза, че членството в партия е нещо лошо за независимите, а масонската ложа е детска игричка.

  Никой досега не се е сетил да забрани със закон участието на магистратите в тайни общества. А и сега не се знае дали парламентът ще го забрани или само ще ги задължи да излязат на светло и да декларират членството си в такива тайни общества.

  Но защо само за съдиите? Би трябвало за всички в държавната администрация.

  Масонството и разни ордени на тамплиери и др. в България са инфантилни и бутафорни. Възрастни хора се събират тайно или полутайно (за да ги видят), обличат се с тоги, размахват мечове и говорят …глупости. Но това е само едната страна на нещата. Тези общности имат и други занимания…

  Защо съществуват тези общества? Само масонски ложи в България има 4-5. Всяка от тях е по-истинска от другата, най-истинската възможна, наследник на не знам си кой орден или ложа на великите зидари на не знам к’во. Пълна тъпотия.

  На практика това са тайни общества от мафиотски тип. Сбор от група хора, които действат на принципа – ти на мене, аз – на тебе, а всички заедно да гепим каквото можем.

  Ако някой не знае – в столичната община голяма група от общинарите са масони. Разнопартийни. Наслоили са се там още от времето на Янчулев и Софиянски и са се сдружили под масонска форма, събират се тайно по разни квартири и обсъждат как …да крадат законно. Школата на Софиянски е незаменима в това отношение. Неговото дело има армия от последователи, виртуози в приватизацията, заменките, апортните вноски с общинско имущество и общинско-частното партньорство. Истинска масонска школа от тарикати.

  Масоните са навсякъде и из партиите. Както се оказва – и в съда, прокуратурата. Там пък защо? Как защо – за да подкрепят далаверите по съдебен ред. Масонска солидарност.

  За кого е писано в пресата, че са масони? Навсякъде в подобни организации са омесени хора с доказано съмнителен образ като покойните Илия Павлов и Емил Кюлев, бившият зам.-шеф в Мултигруп Денчев от една страна и хора като Гиньо Ганев, кмета Костадин Паскалев (не че са по-малко съмнителни), и заедно с тях интелектуалци като проф. Пантев, Антон Дончев, художници като Светлин Русев и Вежди Рашидов и т. н. Това е само едната не знам си каква ложа на най-великите, най-свободните и признати зидари и т. н. дрън-дрън.

  Никой от тях не е отрекъл публично, че е масон. Това, изглежда, ги ласкае.
  Бившият шеф на ДАНС Петко Сертов беше масон – името му присъства в масонско сдружение с идеална цел “Братство и чест”. Връх на сладоледа – шефът на тайните служби – член на тайна организация на парвенюта далавераджии, довчерашни членове на БКП.

  Един от водачите на масонска ложа и тамплиерски орден е бившият бодигард на Живков от времето на комунизма, от ДС – УБО – Ралчев (виж тук повече). Въобще – сбор от шарени като папагали обществени личности. За които партиите, откритите обществени сдружения и неправителствени организации са недостатъчни и имат нужда тайно да си общуват, облечени като циркаджии и да повтарят в хор клетви и абракадабри.

  Характерно за повечето ложи е, че обединяват плутократи. Който е забравил смисъла на думата – плутократ, плутокрация – това е власт на забогателите от властта. Не от почтен труд, не от почтен бизнес, а от властта.

  Всеки трябва да е свободен – щом иска, да се увива в чаршаф и да размахва мистрии и мечове в тайни общества.
  Но трябва един закон, който да задължи хората от цялата държавна администрация да подават декларации дали членуват в подобни организации.

  И да им се забрани за определени позиции във властта – държавната и общинската. Защото се оказва, че някои не са толкова бутафорни, а по-скоро далавераджийски.

   

  Иван Бакалов,

  e-vestnik.bg

• Ние да не сме Калифорния

   

  Когато преди месец главният финансов инспектор на Калифорния резна заплатите на местните депутати заради недоизкусурения бюджет, приет от тях, всички завидяхме. И си рекохме – ей, никога няма да ги стигнем ние американците…

  С малко национална гордост можем да кажем – американците могат да ни дишат прахта, те накъдето отиват, ние оттам почти се връщаме!

  В това ни убеди кратката кореспонденция на гражданина Иван Петров със Столична община. Гражданинът задава въпрос дали е спазен Законът за общинските бюджети, а общината му отговаря да не си съчинява закони и да не я пита глупости.

  А къде е поводът за гордост? Ще разберете.

  За разлика от Калифорния, където финансовият инспектор се е позовал на местен референдум, у нас още от 2003 г. в Закона за общинските бюджети (все пак – има такъв) съществува знаменателният член 12, според който общинският бюджет трябва да бъде приет не по-късно от 45 дни след държавния.

  Има си и санкция за разсейващите се – според чл. 15 ал. 5 ако бюджетът не се приеме в този срок, се спират възнагражденията на председателя на общинския съвет и на общинските съветници.

  Ако забелязвате – членът е малко нещо недоизкусурен. Казва се, че заплатите ще се спрат, не се казва кога ще тръгнат отново. И дали кметовете и съветниците ще трябва да даянят до края на мандата на хляб, вода, скромни комисиони и волни пожертвования от симпатизанти.

  Сигурно затова досега не е бил и прилаган – поне ние не си спомняме някой да се е оплаквал, че са му спрели заплатата.

  А би трябвало – за тази година – поне в петте най-големи града на България.

  Варненци са отличници – техният бюджет е приет само с два дни закъснение. В Пловдив – с единайсет, но затова пък веднага бе върнат за ремонт от областния управител. В София закъснението е двайсет дни, в Бургас и Русе – цял месец…

  В интерес на истината, осем години по-късно някой е забелязал грешката в закона и парламентът я поправи – според новата редакция заплатите се спират до приемане на бюджета, а като се приеме – се изплащат със задна дата.

  За беда на общинските съвети поправката влезе в сила, след като те вече бяха нарушили действащия закон.

  Ще речете – формалност. Когато гражданин не си плати данъците в срок, му тръсват съвсем не формална наказателна лихва.

  Когато фирмичка формално закъснее дори с един ден да си подаде данъчната декларация, неформалната глоба е между 1000 и 10 000 лева.

  Демокрацията е съвкупност от формалности, които ни позволяват да живеем заедно, без да се избием едни други. Наричат се закони.

  Закони си имаме.

  Обаче няма кой да ги спазва… Ние да не сме Калифорния!

  Е, очевидно – не сме…

   

  Румен Белчев,
  в. „Стършел”

• Френски кмет нарежда на румънски и български

   

  В 23-хилядното градче Ла Мадлен през последните седмици зачестили случаите на улична просия и ровенето в кофи за боклук

  Френски кмет се е принудил да издаде наредби на румънски и български език, с които забранява просията и ровенето в кофи за боклук, пише Vesti.bg.

  В. „Воа дю нор“ (lavoixdunord.fr) и сайтът maville.com съобщават, че северното градче Ла Мадлен с население 23 000 жители през последните седмици се увеличили случаите на улична просия и ровенето в кофи за боклук.

  Според кмета това станало, защото преди няколко месеца бил изграден ромски лагер в парк на територията на град Лил.

  „Аз не съм нито евродепутат, нито областен управител. Разговарям с нашите жители, които ми сигнализират за няколко сблъсъка.

  Освен това става въпрос за обществена хигиена – съдържанието на кофите се разпилява“, казва кметът, който е от управляващата дясна партия Съюз за народно движение на президента Саркози.

  Кметът известил за решението си общината на Лил, областния управител и председателя на департаменталния съвет.

  „Действам съобразно задълженията си“, казал той и допуснал, че около преведените на румънски и български две негови наредби може да се вдигне шум.

   

  Източник:  Bolgari.net

• Нека да е лято…

   

  За всички онези, които вместо на море, планина или до езеро, река, океан, минерален извор и т.н. се намират вкъщи 🙂

   

  Нека да е лято, само да е лято,
  топло и зелено като горски мъх.
  Да струи тревата – силна, некосена –
  искам да е лято до последен дъх.

  Да е тихо, тихо, тихо над земята –
  на кравайче свито времето да спи.
  Да звъни в нивята зреещото жито,
  нека да е лято милиони дни…

  
  Фамилия Тоника, \“Нека да е лято\“

  –––

  Louis Armstrong & Ella Fitzgerald – Summertime

• Равиния-2011: 14 – 21 августа

  14 августа, 5.00 pm. Павильон. Дебютный концерт певца и композитора Руфуса Уайнрайта с Чикагским симфоническим оркестром. Дирижер – Джеффри Кахане.

  Многие критики называют Руфуса Уайнрайта одним из самых интересных певцов нового поколения исполнителей. Он родился под Нью-Йорком, жил с матерью в Монреале. В шесть лет начал играть на рояле, в тринадцать – выступал с семейной группой, в которую входили его сестра, мать и тетя. В четырнадцать лет его композиция “I’m A-Runnin” номинировалась на канадскую кинопремию (аналог “Оскара”) как лучшая музыка к фильму. В том же возрасте он был номинирован на главную канадскую музыкальную премию “Juno” как лучшее молодое дарование. Руфус Уайнрайт выступает с сольными концертами, активно работает на телевидении и в кино. Он сочинил музыку к двадцати шести фильмам, в некоторых – среди них “Авиатор” (“The Aviator”, 2004) Мартина Скорсезе и “Высоты” (“Heights”, 2005) Криса Террио – выступал в качестве актера.

  В программе концерта в Равинии – Увертюра к опере “Беатрис и Бенедикт” Г.Берлиоза, Скерцо и Ноктюрн Ф.Мендельсона из оперы “Сон в летнюю ночь”, Пять сонетов В.Шекспира на музыку Р.Уайнрайта.

  14 августа, 8.30 pm. Театр “Мартин”. Струнные квартеты В.А.Моцарта, Ф.Мендельсона и Л.ван Бетховена в исполнении струнного квартета “Такаш”. Квартет был образован в 1975 году четырьмя студентами Музыкальной академии Будапешта. Название квартета происходит от фамилии концертмейстера Габора Такаш-Наги. Первое международное признание пришло к музыкантам в 1977 году после победы на Международном конкурсе квартетов в Эвиане (Франция). С 1983 года квартет находится в США.

  Обратите внимание на время начала концерта!

  15 августа, 8.00 pm. Беннетт Гордон Холл. Концерт “Итальянские песни”. Исполнители – вокалисты Steans Music Institute.

  16 августа, 8.00 pm. Театр “Мартин”. Сольный концерт американского пианиста Тимона Барто. Настоящее имя этого красавца с голливудской внешностью – Джонни Барто Смит-младший. Тимоном его назвала педагог по Джульярдской школе Адель Маркус. В середине восьмидесятых годов пианиста заметил Герберт фон Караян. По его приглашению Барто с огромным успехом выступил в венском “Musikverein” и на Зальцбургском фестивале. А дальше начались бесконечные гастроли, концерты, выступления… Тимон Барто свободно говорит на пяти языках, читает на древнегреческом, латыни и иврите. Сейчас учит китайский язык. Он – автор романа “Леди-гречанка”, опубликованного в 2001 году.

  Тимон Барто всегда с особым вниманием относится к современной музыке. В 2006 году по его инициативе был учрежден Международный конкурс композиторов, пишущих произведения для фортепиано. Конкурс так и называется – “Приз Барто”. В 2010 году лауреатом главного приза конкурса стал английский композитор Джордж Кинг. Его Шесть этюдов – единственное современное произведение в программе предстоящего концерта Барто. Пианист исполнит также Этюды Паганини и Сонату си-минор Ф.Листа, Вариации на темы Паганини И.Брамса.

  17 августа, 8.00 pm. Беннетт Гордон Холл. Концерт любимца Равинии, американского пианиста и радиоведущего Кристофера О’Райли. Он родился в Чикаго, вырос в Эванстоне. В детстве занимался джазом, позднее переключился на классическую музыку. Получил образование в New England Conservatory of Music. Известность О’Райли принесли аранжировки классических и современных произведений. Пианист с одинаковым успехом работает как с популярными мелодиями, так и на “классической волне”. В программе концерта – Реминисценции из “Дон Жуана” и “Песня смерти” из “Тристана и Изольды” Ф.Листа, “Весенняя ночь” Р.Шумана-Ф.Листа, “Fruhlingsglaube” Ф.Шуберта-Ф.Листа, песня Ф.Херша “Валентин”.  

  18 августа, 6.00 pm. Беннетт Гордон Холл. “От Листа до Лисицы” – так называется сольный концерт талантливой пианистки Валентины Лисицы. Она родилась в Киеве и не планировала уезжать в Америку. В беседе со мной Валентина рассказала, как это произошло: “Был конец 1991 года. Я училась на втором курсе Киевской консерватории. Страна рушилась, никто не знал, что произойдет завтра. Я тогда встречалась с моим однокурсником (будущим мужем) Анатолием Кузнецовым. И вот однажды мы решили всех удивить и организовать дуэт. Нашли много интересной музыки, которую никогда до этого не слышали, а вскоре узнали о двух конкурсах фортепианных дуэтов: в Италии и США. Подали документы на оба, но успели оформить их только для американского конкурса… Самое легкое было сыграть и получить Первую премию. А после победы начались тяжелые будни. После конкурса был записан наш первый альбом, состоялся дебютный концерт в Нью-Йорке, произошла встреча с агентством “Columbia Artists Management”… Нас пригласили университеты. Обучение мы продолжали вначале в Индианском университете, а потом в университете SMU Далласа. Там учились музыканты со всего мира, программа называлась “Artist Certificate”. Через два года обучения нам дали бумажку, на которой написано, что мы – артисты. Так что конкурс дал нам путевку в “большую” музыку”.

  В программе концерта в Равинии – Фантазия до-минор В.А.Моцарта, Семь ноктюрнов Шопена, Симфонические метаморфозы Л.Годовского на темы “Летучей мыши” И.Штрауса, песни Ф.Шуберта-Ф.Листа, “Impromptu” Ф.Шуберта, “Пляска смерти” Ф.Листа.

  18-19 августа, 7.30 pm. Павильон. Демонстрация фильма Питера Джексона “Властелин колец: Братство кольца” (“The Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring”, 2001) под сопровождение Чикагского симфонического оркестра под управлением Людвига Вики. Композитор – лауреат премии “Оскар”-2002 за лучшую оригинальную музыку Ховард Шор. Обратите внимание: на лужайке установлен огромный экран!

  19 августа, 6.00 pm. Беннетт Гордон Холл. Концерт Линкольн-трио. В программе – произведения современных композиторов, среди которых – Фортепианное трио Леры Ауэрбах.

  20 августа, 6.00 pm. Беннетт Гордон Холл. Дебютный концерт в Равинии американской скрипачки Анны Акико Мейерс. В программе – сочинения композиторов разных эпох: от И.С.Баха до А.Пярта. За роялем – Антон Нел.

  20 августа, 7.30 pm. Павильон. Концерты рок-группы из Лос-Анджелеса “Lifehouse”. “На разогреве” – группа “Wayland”. На лужайке установлен огромный экран!

  21 августа, 7.00 pm. Павильон. Популярный американский певец и композитор Лайл Ловетт в Равинии! На лужайке установлен огромный экран!

  200 Ravinia Park Rd, Highland Park, IL 60035. Билеты на все концерты фестиваля можно заказать по телефону 847-266-5100, факсу 847-266-0641 или зарезервировать на сайте http://ravinia.org/.

   

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

   

   

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Руфус Уайнрайт

  Фото 2. Тимон Барто

  Фото 3. Валентина Лисица

  Фото 4. Анна Акико Мейерс

  Фото 5. Лайл Ловетт

• Владислав Тодоров: Атентаторът от Норвегия е самосезирал се рицар на опустошението

  Идеята за мултикултурализма е изхабена, банална и крайно досадна, смята авторът на „Дзифт“

   

  Владислав Тодоров е роден през 1956 г. в София. Кандидат на изкуствознанието в БАН, доктор на философските науки в Пенсилванския университет. От 1991 г. живее в САЩ, където чете лекции по културна история на Русия и Източна Европа в Пенсилванския университет във Филаделфия. Занимава се с история на тероризма, както и с проблеми на сигурността. Автор е на множество научни статии и студии, сред които Introduction to the Physiognomy of Ruins, ”Мъченичество и пиротехника: Опит върху живата бомба”, „Бесовете в червено и бяло”, както и на романите „Дзифт” и „Цинкограф”. Публикувал е в Англия, Франция, Германия, САЩ, Русия, Унгария, Чехия и Словения.

   

  – Г-н Тодоров, след шока от трагедията на остров Утоя идва ред на интерпретациите за мотивите и идеологията на този безпрецедентен по мащаб терористичен акт. Кой е Андерш Брейвик според вас? Идеолог или социопат?
  

  – Едното не изключва другото. В някакъв смисъл дори го предполага. Социопатията често бива идеологически оправдана, вкарва се в някаква доктрина, за да може да бъде лесно разбрана и споделена от критична маса хора и в крайна сметка да стане нормативна. Това, да се избие част от човечеството по някакъв нормативен признак, роден в главата на някой крайно тревожен социопат, не е новина за света.

  – Какъв е профилът на социопата идеолог?
  

  – Социопатът има неразрешим проблем със завареното от него човечество, което трябва да бъде насилствено коригирано; проблем със заварения от него свят, който трябва да бъде разрушен; проблем с властващите идеи и пред-установени норми, които трябва да бъдат опровергани с огън и жупел и взривоопасни метафори. Аз-ът на социопата е безсъвестен, целокупен, вътрешно непротиворечив, непогрешим, войнстващ и в този смисъл морално недосегаем. Социопатът не е луд, а рационален и в рационалността си крайно опасен. От гледна точка на обществената норма обаче на всеобщо споделените мнения и възгледи това негово рацио бива отречено като безобразно и даже аномално. Така възниква отношението: светът ме отрича, а всичко, което ме отрича, ме прави по-силен и по-действителен. Тоталното ми отрицание ме прави максимално действителен, увековечава ме. И социопатът предприема нагло провокативни наказателни действия, които будят или крайно отрицание, или крайна възхита, защото чудовищното граничи с изумителното. Проявите могат да бъдат различни – словесни буйства и философстване с чук ала Ницше, литературно лансирана човеконенавист ала Селин, расов или класов геноцид ала Хитлер/Сталин, както и мирновременни безчинства ала Кръстоносеца от Осло.

  – В своя „манифест” „2083 – Европейска декларация на независимостта“ Брейвик излага причините за деянието си. За какво говорят неговите разсъждения? За лудост?
  

  – Характерът на неговия манифест не говори за психично разстройство, за умопомрачение, за невменяемост, а за концептуална маниакалност със собствена, исторически проследима генеалогия. Става дума за промислена и аргументирана доктрина пропита от разнообразни фобии и параноя, нагнетена с мания за величие и несъмнено върховенство на собствения Аз. Тук не става дума за 1500 страници невнятни словоизлияния и неартикулиран вой, а за маниакално умонастроение, което произвежда стройни и не съвсем безоснователни версии за световни заплахи и вселенски сътресения. Задачата на Кръстоносеца от Осло е по насилствен начин да бъде алармиран християнският свят за някаква назряла родова катастрофа. Врагът е ясен – лукаво демагогски елити, настанени във властта и влезли в заговор срещу отдавна разоръжени и обезчестени кръстоносци, които западната демокрация и нейните ляво-либерални ценности са дресирали да живеят в режим на отвратително мултикултурно смешение. В този смисъл бих нарекъл атаката терористична аларма, а не война.

  – Могат ли „идейните вдъхновители“ на Брейвик да бъдат търсени в Америка или става дума за предимно европейско явление?
  

  – Да. Америка предлага подобни примери – масовият убиец Тимоти МакВей и взривяването на Федералната сграда в Оклахома, Юнабомбър-а Тед Казински, вундеркиндът, който близо 17 години тероризира университети и авиолинии, Чо и клането в Политехническия институт на Вирджиния през 2007 г. Америка обаче предлага не само примери, но и идеи, които ги пораждат. Имам предвид така наречения leaderless resistance. Става дума за формално неръководена съпротива, без лидер, без ръководни органи, без команден център, максимално децентрализирана. Говорим за мрежи от автономни подривни клетки и самодействащи индивиди – воини единаци. Времето, мястото и методите на нанасяне на удари са въпрос на некоординирана и несъобразена с никакъв център самоинициативна борба. Идеята на тази борба е ясна и публично огласена. Всеки, който я носи в сърцето си, е призован да удари врага по собствена преценка и възможност.

  – Каква е генеалогията на тази самоинициативна борба, както я наричате?
  

  – Човекът, който пръв формулира този вид съпротива, е американският полковник Юлиус Амос. През 1962 г. той обмисля възможни методи на борба в ситуация на евентуална съветска инвазия и окупация на Америка. Идеята на този тип борба почива на принципната невъзможност такава мрежа от самоорганизиращи се клетки и индивиди да бъде инфилтрирана от полицията на една враждебна власт и тази мрежа да бъде компрометирана и разбита отвътре. Подобна съпротива остава организационно непроницаема.

  След Амос стратегът на Ку Клус Клан – Луис Бийм, доразработва тази идея през 80-те и 90-те години, но не по отношение на евентуален окупатор, а по отношение на американското правителство и неговите управленски методи, които могат да доведат до създаването на полицейска държава. Подобни идеи споделя крайнодясното Бяло опълчение или „организираната милиция“, която не зачита основни функции на федералната власт – да облага с данъци, да регулира и контролира живота на гражданите. Тези опълчения представляват военизирани комуни, създадени и функциониращи на базата на самоуправляващи се общности, споделящи строги семейни християнски ценности с подчертан антиправителствен, дясноанархистичен уклон. Тези опълчения не съставляват армия, доколкото армията функционира на базата на строго централизиран униформено дисциплинарен ред.

  По силата на втората поправка на американската конституция гражданите имат право да формират въоръжени опълчения (милиции), с които да бранят същинските си права, като се противопоставят на официалната власт, ако тя е изменила на смисъла си да служи на тези права. И това може да става по напълно неорганизиран и спонтанен почин.

  Ал Кайда например е подобна мрежа (за разлика от структура) от самоорганизиращи се клетки. Бин Ладен не е организационен, а по-скоро идеен лидер. Той пази доктрината чиста и пътя – прав, като издава укази (фатуа), призоваващи всеки мюсюлманин да стане воин на своето конкретно място и да громи неверника безразборно, по свое собствено усмотрение и начин. Новите медии и социалните мрежи създават перфектни условия за водене на подобна борба. Добър пример в това отношение ни дава хаотично самоорганизиралата се в интернет египетска революция.

  – Полицията в Норвегия и част от медиите нарекоха Брейвик християнски фундаменталист. Доколко това е оправдано?
  

  – Масовият убиец от Осло е кръстоносец, бял въоръжен супремацист, който се родее със споменати вече движения като Ку Клус Клан и Опълченията, които изповядват расова чистота, християнски ценности и семейни добродетели и ненавиждат властта на институциите и „заговора“ на елитите. Убиецът от Осло се лансира като антиправителствен воин – противопоставя се на доминиращи света политики и управленска конюнктура. Той, както споменатите по-горе масови убийци, храни недоверие към държавата и нейните институции, смята демокрацията за демагогия и споделя идеята, че в основата на всеки държавен ред е залегнал стремежът към полицейщина.

  – Съществува ли риск „сблъсъкът на цивилизациите” да се разгърне като терористична война? Брейвик нарече себе си воин?
  

  – Терористичната война цели подриване на някакво полицействащо статукво, било културно, религиозно, държавно или политическо. В този смисъл цивилизациите не могат да влязат една с друга в директна терористична война, а във война с властта, която налага правото на едни за сметка на други.

  – В криза ли е идеологията на мултикултурализма. Има ли алтернатива?
  

  – В криза е, доколкото е станала крайно банална и крайно досадна, крайно официозна, и крайно нормативна. С една дума, налице е едно изхабено бюрократизирано статукво.

  – Как ще коментирате феномена на самотния терорист и специфичните рискове, свързани с тази фигура?
  

  – Самотният терорист в повечето случаи е масов убиец. Колкото по-сам, толкова по-чудовищен. Масовият убиец е фантазиращо животно. Този от Осло е фантазирал и се е самоизмислял девет години, раждал се е във въображението си, строил е невидим стълб на живота си, който в един момент официално да открие. Става дума за деветгодишен таен поход на рицар единак, който е тръгнал да сее смърт. Става дума за античовешко дело подпряно на грамаден литературен труд, за многогодишното бъхтене на един публично усамотен смъртоносец, на самосезирал се рицар на опустошението, става дума за програмно убийство, припомнящо апокалипсиса. Той съживява широкото батално платно на християнския милитаризъм. Става дума за координирана инсценировка, за бравурна постановка, за добре стикована бутафория, в центъра на която стои той – очарователно натруфен и точно прицелен, поразително сресан и наконтен, убийствено кичозен фронтовак нибелунг.

  – Италианският евродепутат Марио Боргезио от „Северната лига” описа идеите на Андерш Брейвик като „добри”, а в някои случаи и като „отлични”. Френският националист Жак Кутла от Националния фронт го нарече “основен защитник на Запада”. Румънският сенатор от управляваща Демократично-либерална партия Юлиян Урбан дори написа в блога си, че „не Брайвик е извършил атентата в Норвегия, а настоящите лидери, които управляват Европейския съюз“. В този смисъл има ли бъдеще идеологическият радикализъм?
  

  – Очевидно да, доколкото винаги е имало и ще има достатъчно социопати, които да маскират предразсъдъците си като рационална причина, като ценностна доктрина или морален императив.

  – Казвате, че масовият убиец е фантазиращо животно…
  

  – За разлика от масовия убиец, серийният убиец например не е програмно, а спонтанно животно. Той задоволява мощен приток на страст, а не фикс идея. Той е психически разстроен, а не концептуално устроен да убива. Той не знае коя е жертвата, преди да я види, да я надуши и да я пожелае с надушването. Този е убиец без мотив, воден от внезапна жажда, а не от причина изготвена в манифест. Социопатът демонстрира интелектуална и морална неприспособимост, която води до радикално отрицание на социалния и политически контекст като пагубен.

  – Какви са уроците за нашата страна според вас?
  

  – Никакви, защото все пак става дума за аномалия. Никой не може да каже къде и кога в нечия глава насред милиони други ще кристализира идеята на масовия убиец, ще припламне фантазията му и сърцето му ще забие с волята да наказва човечеството за това, че е изпаднало в ситуация на вселенска разпуснатост, на нормативна безпринципност, на културна безразборност, на расово и родово смешение.

   

  Интервю на Никола Михайлов,

  в. „Новинар“

   

• Дълговите кризи могат да се отразят негативно и на българската икономика

   

  Дълговите кризи в Европа и САЩ ще се отразят негативно и върху българската икономика, прогнозираха в събота български анализатори.

  Икономическият анализатор Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията коментира пред  БНР, че намаляването на кредитния  рейтинг на САЩ може да  се отрази неблагоприятно върху българската икономика, тъй като това ще доведе до по-голяма нестабилност на международните пазари, а оттам и за финансирането, за компаниите и за потреблението.

  “Тоест тази допълнителна нестабилност, която вече съществува в Европа, покрай Гърция, а сега и със САЩ и неизвестността какво ще се случи, вече може да доведе до много по-сериозна несигурност в българската икономика и съответно забавяне отново на потреблението, инвестициите, които тъкмо бяха започнали да се съживяват“, коментира той.

  От своя страна икономистът Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч“ заяви, че българският бизнес трябва да следи все по-активно какво се случва на глобалните пазари.

  “Със сигурност това, което може да ни чака, е или по-висока инфлация в глобален мащаб, тоест по-високи цени на суровини, на енергия, на материали, или затягане допълнително във финансовия сектор“, посочи той.

  “Една нова рецесия би означавала ново свиване на кредитирането, вдигане на лихвите, или за съжаление комбинация от двете, каквото се е случвало в историята. Така че, макар българският бизнес и българският финансов сектор да е относително здрав и незасегнат от тези дългови кризи, косвено чрез свиване или стагниране на икономиката в Еврозоната и в САЩ, безспорно ще понесе негативен ефект“,  допълни Богданов.

   

  Източник:  Mediapool

• За пръв път падна кредитният рейтинг на САЩ

   

  Финансовото министерство на САЩ обвини международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“, че е допуснала грешка от 2 трилиона долара при изчисленията си на бюджетните проекции, въз основа на които е понижила оценката на държавния дълг на страната.

  „Оценка, която е опетнена от грешка с 2 трилиона долара, говори от само себе си“, заяви говорител на министерството след обявеното решение на агенцията да понижи оценката си с една степен от „ААА“ на „АА+“, предаде БТА.

  Според запознат с разговорите между агенцията и министерството, тя е представила вчера текста, с който е аргументирала решението си. Тогава финансовото министерство заявило, че има грешки в цитираните числа за целевите държавни разходи (discretionary spending), които Конгресът може да променя, без да се налагат изменения в закона за бюджета, за периода на следващите 10 години, както и грешки в съотношението между държавния дълг и БВП.

  Според източника „Стандард енд Пуърс“ тогава решила да махне някои от тези числа от анализа си, когато го публикувала в сайта си.

  Какво казват от „Стандарт енд Пуърс“

  Високопоставен представител на рейтинговата агенция „Стандард енд Пуърс“ съобщи, че понижаването на кредитния рейтинг на САЩ можело да бъде избегнато, ако страната беше увеличила по-рано тавана на дълга си, допълва БГНЕС. „Първото нещо, което трябваше да се направи, е да се увеличи навреме таванът, за да се избегнат дебатите“, съобщи по телевизия Си Ен Ен Джон Чембърс, президент на Комитета за оценка на рейтинговата агенция. Той подчерта, че в миналото този таван е бил вдиган 60-70 пъти „без толкова много дебати“, имайки предвид дискусиите през последните седмици в Конгреса и в Белия дом. Чембърс каза още, че отговорността била поделена между администрацията на Обама и предишната президентска администрация. Той настоя проблемите с бюджета на САЩ да бъдат поставени под контрол.

   

  САЩ бяха оценявани с максималната оценка „ААА“ от „Стандард енд Пуърс“ от самото основаване на агенцията през 1941 г. Тя е първата рейтингова агенция, която отказва максимална оценка на американския държавен дълг.

  Други кредитни агенции

  Другите две големи кредитни агенции – Moody’s и Fitch обявиха в петък през нощта, че в момента не планират да последват „Стандард енд Пуърс“ в оценяването на кредитния рейтинг на САЩ.Решението на „Стандард енд Пуърс“ дойде на фона на седмица на напрежение на фондовите пазари по света, каквато не е имало от кризата през 2008 г.

  Последици на световната икономика

  Намаляването на рейтинга може да подкопае доверието на инвеститорите в най-голямата икономика в света, която е в сериозни затруднения заради огромния дълг, безработица от 9.1% и страховете за повтаряне на рецесията, коментира ВВС. 

  Междувременно Китай осъди днес „недалновидните“ политически препирни в САЩ във връзка с проблемите на американския дълг и настоя, че светът се нуждае от нова, стабилна валута за резервите си, предаде Ройтерс. Пекин настоява за международно наблюдение на проблема с американския долар и смята, че едно от възможните решения е въвеждането на нова, стабилна валута за валутните резерви, за да се избегне катастрофа, съобщи БТА.

  По-рано днес стана ясно, че Германия, Франция, Италия и Великобритания искат бързо прилагане на решенията от срещата на върха в Брюксел от 21 юли за кризата и еврозоната. Германската канцлерка Ангела Меркел е разговаряла по телефона с френския президент Саркози и премиерите на Италия Берлускони и Великобритания Камерън, съобщи германски правителствен говорител. „Всички те искат бързо прилагане на решенията от срещата на върха в Брюксел от 21 юли за кризата и еврозоната“, каза говорителят без повече подробности. 

  Влияние върху българската икономика

  Дълговите кризи в Европа и САЩ ще се отразят негативно и на българската икономика. Това каза пред БНР икономическият анализатор Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията по повод новината за понижението на кредитния рейтинг на САЩ. Можем да очакваме, че това намаляване на рейтинга на САЩ ще се отрази неблагоприятно върху българската икономика, тъй като това ще доведе до по-голяма нестабилност на международните пазари, оттам и за финансирането, за компаниите и за потреблението.

   

  Източник:  Dnes.dir.bg

• Чичо-Кадировата колиба

  Крали Марко ли ще ни избави от издевателства на пазара на труда ?

    

  „Такъв гръден кош съм виждал само в учебниците. Кадир Мехмед Джалил е бил тероризиран и малтретиран. Изглежда, сякаш е бил в концлагера в Освиенцим“.

  Шефът на хирургията в Благоевградската болница доц. Димитър Делин не се опита да скрие ужаса си от състоянието на предадения от гръцките власти овчар. От несвързаните приказки на живия скелет се разбира, че е седял вързан и държан без храна и вода дълго време в някакъв обор край Драма от чорбаджията си.

  Според гръцкото посолство обаче 34-годишният Кадир преди месец се напил и бил блъснат от лек автомобил в Кавала, след което е бил лекуван месец в местната болница. При прегледа на 34-килограмовия мъж българските лекари установили, че няма счупвания и натъртвания като при катастрофа, но има белези от прободни рани и прорези.
  Когато клетият гурбетчия се съвземе и разкаже за патилата си, вероятно ще се изправят косите на всички, които не помним Холокоста концентрационните лагери и робството.

  В случая най-вероятно Кадир е попаднал на работодател изверг, който го отвлякъл, насилил към каторжнически труд и го е измъчвал почти до смърт за собствено наслаждение. Според сведенията на овчаря от Исперихско, същият чорбаджия продължава да държи в робство в село край Драма и да се гаври с други български граждани.

  Незабавно МВР и българската прокуратура трябва да започнат разследване срещу робовладелеца и да изискат от Гърция пълно съдействие и разнищване на чудовищното престъпление. Свикнали сме да мислим, че в ХХI век в страни членки от Европейския съюз не е нормално работниците да бъдат изтезавани до смърт. Очевидно обаче изключенията не са никак малко. Всяка пролет десетки хиляди българи отиват да превиват гръб из гръцките ниви. Надниците им са между 20 и 40 евро, което е доста повече от парите, срещу които могат да продадат труда си у нас. Те работят понякога по 14-15 часа на ден, без почивен ден. Понякога шефовете им се държат с тях като животни – обиждат ги, настаняват ги да живеят в обори и ги препродават като добитък, друг път се случва да не им платят обещаното. Там никой не е чувал за трудови договори, осигуровки, почивки и права. Но защо да упрекваме гръцките чорбаджии, когато у нас робството е широко разпространено не от вчера?

  Мъчениците на капитализма у нас обаче са шивачките. През последните години имаше няколко случая, когато млади жени умряха от изтощение буквално на работните си места. Стотици са цеховете, където жените са затваряни да работят по 12 часа на ден, включително събота и неделя, включително и през нощта, без дори да им се платят положените часове извънреден труд. Шивашките фабрики произвеждат дрехи от най-скъпите световни марки, но жените със златни ръце често получават по стотина лева на месец. Какво да говорим за многобройните случаи, когато забравят да им платят заплатите или осигуровките, когато капиталистите неочаквано затварят цеха, ипотекират сградите и машините и изчезват.

  В България дори и най-грубото погазване на трудовите закони се наказва със символична глоба. Стигна се дотам, че миналото лято текстилен бос затвори 10 шивачки в товарен асансьор в Петрич и ги държа натъпкани като сардели в продължение на 12 ч. Наказанието с карцер се наложило, тъй като в цеха ненадейно нахлула проверка от Инспекцията по труда. За щастие инспекторите успели да намерят и освободят полузадушените жени.
  И тук кожодерите не са само нашенски или гръцки бизнесмени, но също и западни инвеститори. У нас те се държат унизително с подчинените си и им осигуряват условия на труд, сравними с чукането на камъни в ГУЛАГ по времето на Сталин.

  И отлично знаят, че ако си позволят да плащат толкова мизерно на работниците си в родните си страни или се опитат да ги заробят, ще бъдат обесени на площада надолу с главата. У нас обаче на „уважаваните“ чужди инвеститори всички им целуват ръка – от кмета до министъра и от синдикатите до опозицията. Критика на робството няма да чуете и в парламента, доколкото депутатите са извънредно заети с дворцови интриги и кулоарни игри на жмичка. И в XXI век на трите синджира роби им остава единствено да чакат приказния герой Крали Марко да ги освободи.

   

  Руслан Йорданов,

  в. „Стандарт”

• Половината европейци с ДНК-то на Тутанкамон

  Близо 70 на сто от британците и испанците, 60 на сто от французите и средно половината мъже в Европа имат сходна ДНК с египетския фараон Тутанкамон, съобщи Ройтерс.

  Швейцарски генетици от генеалогическия център „Игенеа“ успели да реконструират ДНК на фараона Тутанкамон, възкачил се на престола на 9-годишна възраст преди три хилядолетия.

  Той принадлежал към генетична група, към която принадлежат и половината мъже в Европа, което – според учените показва, че те имат общи предци най-вероятно живели преди 9500 години в района на днешен Кавказ.

  Сред съвременните египтяни мъжете, които принадлежат към същата генетична група, са 1 на сто.

  Все още не е установено как предците на Тутанкамон са пристигнали в древен Египет от Кавказ, посочва Ройтерс.

  В момента учените от „Игенеа“ се опитват да намерят най-близките родственици на фараона./Фрогнюз.бг/

• Иван Кръстев: Не познавам майката на Бойко Борисов, няма как да съм му бащата

  Голямото социално неравенство занапред ще бъде в здравеопазването, казва политологът

   

  Иван Кръстев е политолог, шеф на Центъра за либерални стратегии. Също така е директор на Международната комисия за Балканите, създадена от няколко големи фондове и фондации от Европа и САЩ, с цел да се подпомага интеграцията на страните от Югоизточна Европа в ЕС. За Кръстев казват, че е един от бащите на Бойко Борисов като политик – осигурил му е подкрепа от десни партии и фондации в Европа, подпомогнал е политическия му проект за партия ГЕРБ. От 2 години Кръстев живее и работи през повечето време във Виена. Член е на борда на Европейския съвет за външна политика.

   

  – Г-н Кръстев, как гледат на България в Европа? От там сигурно изглежда другояче?

  – Обществата са като костенурки, при криза се затварят в себе си и малко обръщат внимание на България. За България и Румъния по принцип има представа като за страни, които не е трябвало да влизат в Европейския съюз, но по някакъв неясен начин са се озовали в Съюза и сега вече не може да се направи нищо.

  Другото, което кризата промени, е увереността, че постепенно центърът на Европа променя периферията по свой образ и подобие. Преди две-три години очакването беше, че Македония ще стане като Гърция – по-развита, по-богата, по-европейска. Но през последната години се наложи усещането, че когато става дума за институции и качество на управление всъщност Гърция не се различава много от Македония – статистиката лъже, данъци не си събират, гражданите са отвратени, а политиците са отвратителни.

  Принципът е, че когато в западната преса нямо новини за България, това е добра новина. Но в момент като днешния, в който новините са пълни с анализи на Гърция, рискът е, че България изчезва. Трябва нещо драматично да се случи тук, за да се появим на картата.

  Кризата направи така, че вече няма Източна и Западна Европа, има Северна и Южна. Южната е проблемна и бедна. Северната е богата и възмутена. Ситуацията в Европа наподобява ситуацията в Италия, където повече от век Севера и Юга не могат да намерят общ език.
  
  – А някой в Европа забелязва ли Бойко Борисов?

  – България е от онези страни, които създават проблеми на себе си, не на другите (смее се) и затова никой не се вълнува много за тях. Това, че в Европа всички се възхищават или възмущават от Бойко Борисов, е илюзия, създадена от нашите медии. В действителност в Европа повече са загрижени за състоянието на демокрацията в страни като Унгария, където национализираха частните пенсионни фондове, приемат антидемократични медийни закони и др. Всеки европеец знае поне един виц за Берлускони, но малцина в Европа знаят кой е премиер на Австрия или България.
  
  – Значи Бойко Борисов само ние си го забелязваме и преувеличаваме значението му?

  – Да. При тях всеки ден е без Бойко Борисов (смее се). Вие знаете ли кой е премиер на Чехия или на Естония, или на Белгия (те вече година не могат да формират правителство)? Защо мислите, че цяла Европа “нази гледа”?
  
  – Какво според вас е бъдещето на Борисов?

  – За това трябва да питате някоя гледачка, те обичат да отговарят на подобни въпроси. На мен ми е трудно да затворя очи и да видя бъдещето на премиера. Но мога да предположа, че през 2020 година той няма да е премиер.

  – В перспектива България ще става все по-лошо място за живеене. Ще дам пример, който не коментират нито политици, нито социолози или политолози. В момента хората се пенсионират с пенсии по около 150 лв. и по-малко, защото в последните 10-20 години са работили на граждански договори, или на минимална работна заплата, или с прекъснат трудов стаж, или на нископлатена държавна работа. В момента 1,9 млн. души не плащат здравни осигуровки, което показва, че са без трудови договори. В близките години ще се оформи група над 1,5 млн. пенсионери с мизерни пенсии около 150 лв., в условията на едни по-високи цени. Това е социална бомба. Как виждате бъдещето?

  – Една от любимите ми книги е романът на Жозе Сарамаго “Смърт с прекъсване”. Романът разказва историята на една страна, в която на 1 януари хората престават да умират. Отначало всички се радват. А после започват проблемите. Първа опасността усеща църквата – ако никой не умира, значи никой не възкръсва и въобще, краят на смъртта е краят на вярата. След църквата застрахователните компании и пенсионните фондове разбират, че в свят, в който никой не умира, те са обречени на фалит. Младите изпитват трудности да гледат своите възрастни и болни родители. Появява се мафия и започва да изнася тайно възрастни в чужбина, където да умрат. Накрая съветниците казват на царя” Ваше величество, ако не започнем да умираме, загиваме”…

  Романът на Сарамаго е фантастика, която много прилича на бъдещето на Европа. Ние всички живеем в стари и остаряващи общества и това, което ние е изглеждало естествено и нормално вчера, е невъзможно днес. Не знаем колко бездомни ще има в резултат на ситуацията, която описвате. Не знаем как ще изглежда обществото, което не може да отиде в болница… Голямото социално неравенство занапред ще бъде не кой колко има и какво яде, а в здравеопазването. Един ще може да си позволи лечение, друг – не. Неравенството ще се проявява не толкова в това какво потребяваме, а в това кога и как умираме.

  Преди време попаднах на интересно изследване свързано с употребата на алкохол в Полша преди и след 1989 година. Изследването е правено на базата на разпространението на чернодробни заболявания. Резултатите са повече от интересни. Като цяло не се е променило колко алкохол се консумира в Полша. Това, което се е променило е кой пие. Преди 1989-а пият всички и пият еднакво. Консумацията на алкохол не се влияе от разликата в образование или доходи. Днес, ситуацията е променена. Бедните и необразованите пият повече от преди, богатите и образованите пият много по-малко. Алкохолът е разделил богати и бедни в Полша почти толкова драматично, колкото разделя вярващите мюсюлмани и невярващите в Турция.
  
  – Казват, че вие сте един от бащите на Бойко Борисов. Легитимирали сте го като десен и европейски политик, развили сте го като проект, какво вярно има в това?

  – Наскоро Алексей Петров ни съобщи, че Душана Здравкова е политическата майка на Бойко Борисов. Аз не познавам майката, така че няма как да съм бащата. И въобще с риск да разочаровам любителите на конспиративни теории ми се струва, че авторът на проекта Бойко Борисов се казва Бойко Борисов.

   

  Интервю на Иван Бакалов,

  e-vestnik.bg

• Цирк на братя Юзеирови при президентските регистрации

  Сидеров нямал алтернатива, статуквото било основен опонент на Кунева
  
  

  Регистрациите за президентските избори в ЦИК, които бяха насрочени за петък от самата комисия, бяха открити от полуголия Юзеир Юзеиров, който преди време се опита да регистрира партия “Мюсюлмански съюз”.

  Братята Али и Юзеир Юзеирови спретнаха циркова постановка в петък сутринта пред ЦИК, когато започна регистрацията за участие в президентските избори. Юзеир Юзеиров се яви по боксерки, къси чорапи и сако, за да регистрира инициативния комитет, издигащ брат му за президент. Той обясни външния си вид с “протест срещу потъпканите права на малцинствата“.

  Братята се прочуха с поредицата от неуспешни опити да учредят партия ОТОМАН и със строителството на паметник на турския воин, а през февруари Юзеир Юзеиров бе задържан в Белгия по подозрение за трафик на хора.

  Служителите на ЦИК първоначално не разрешиха на двамата братя да влязат в сградата, но след като Юзеир Юзеиров си обу панталона, те бяха допуснати в комисията.

  Цветанов обеща, че няма да ходи по бельо

  Особено важната традиция ГЕРБ да се регистрира първа, бе спазена за пореден път, след като няколко дни нейни доброволци дежуриха пред комисията. Лидерът на партията и премиер Бойко Борисов е прочут със суеверията си. Неотдавна той разказа, че понеделник не дава пари на заем и не си реже ноктите.

  15 минути преди ЦИК да отвори врати, председателят на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов и зам.-председателят на парламентарната група Искра Фидосова пристигнаха пред комисията.

  За да подчертае разликата си от политически играчи с циркови умения, вътрешният министър и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ намери за уместно да поясни, че никога не би се явил по бельо пред институция като ЦИК.

  След това вицепремиерът обясни, че БСП ще е основният опонент на управляващата партия на предстоящите избори. Цветанов не пожела да отговори дали кандидатът на ГЕРБ за президент ще е Росен Плевнелиев. Той пое ангажимент, че когато започне предизборната кампания, ще излезе в платен или неплатен отпуск в зависимост от дните, които му остават за ползване.

  Волен Сидеров бил без истински опонент

  Не виждам истински опонент на кандидата за президент на „Атака“, заяви за себе си лидерът на партията Волен Сидеров, който е номиниран за кандидат-президент от „Атака“.

  Към момента опонентите са „Господин Фантом на ГЕРБ“, „Госпожа Йес – Меглена Кунева“ и „Господин Нищо не казвам – Ивайло Калфин“, каза Сидеров.

  Нашата кандидатура е кауза, а не просто участие в състезанието както при всички останали, допълни той. Според него управляващата партия разчита на институционалния си ресурс.

  Затова продължава тази подигравка с избирателите – да не съобщава все още кандидати си, но това е за нейна сметка, посочи Сидеров.

  Надявам се този път президентът да не бъде избран с гласовете на ДПС, както досега, и България най-сетне да има президент, който има ясна визия за националните интереси, не се огъва пред чужди фактори и не е бил сътрудник на бившата ДС, посочи лидерът на „Атака“.

  Инициативният комитет на Кунева подозира конспирация “БСП – ГЕРБ”

  Статуквото е основен опонент на кандидат-президентската двойка Меглена Кунева – Любомир Христов, заяви Борислав Цеков от инициативния комитет за издигането на Кунева за президентския пост.

  “Целта ни е не просто Кунева и Христов да стигнат до балотаж, а да са първи по резултат на него”, отбеляза още Цеков. Той допълни, че според социологическите проучвания тази цел е съвсем реалистична.

  От комитета изразиха опасения, че изборната процедура може да бъде опорочена. Те настояват в ЦИК да има граждански наблюдател, за да се гарантира, че комисията работи не по внушение на определена партийна централа, а се опитва да гарантира равнопоставеността на кандидатите и честността на изборите.

  Според представителите на инициативния комитет има неравнопоставеност между независимите и партийните кандидати, като беше даден пример с реда за набиране на подписите за независими кандидати. Подписката може да се събира едва след регистрираните на инициативния комитет.

  Даниел Вълчев изрази надежда, че решението за регистрация ще излезе още днес, защото, според него, всяко забавяне ще значи, че има договорка между ГЕРБ и БСП, защото те искат да „са сами на терена на президентските избори“.

  Румен Христов би приел всяка подкрепа, стига да не е “Атака”

  Всички, които решат, че моята програма, визия за развитието на България е приемлива, могат да ме подкрепят. Не искам подкрепа единствено от „Атака“. Това заяви пред журналисти кандидатът за държавен глава на Синята коалиция Румен Христов, за който имаше редица подозрения, че е договорил подкрепа за себе си с ДПС.

  За основен опонент Христов посочи номинацията на БСП – Ивайло Калфин, а като основен конкурент – на ГЕРБ.

  „Алтернативата е на десницата“, категоричен е Христов. Той обясни позицията си с това, че левицата не се е справила добре в управлението на президентската институция и по време на правителството на Тройната коалиция. „Министър-председателят от 10 години е във властта, ние 10 години сме в опозиция. Това не е предимство, но ние не сме част от статуквото. Ние сме алтернатива. Извадихме си поуки от нашите грешки в миналото, извиняваме се на българския граждани за това“, заяви синият кандидат за следващ държавен глава. Румен Христов заяви, че ще бъде диалогичен, прагматичен и различен президент.

   

  Поли Атанасова,

  Mediapool

• Лобистът не обича прожекторите, затова е добре да бъде на светло

  Стара Европа прави плахи опити да регламентира тази дейност, у нас никой няма такова намерение

   

  Институтът за модерна политика излезе с проучване, което сочи, че от началото на мандата на ГЕРБ управляващите са внесли в Народното събрание 87 законопроекта, уреждащи лични или корпоративни интереси. Междувременно на няколко пъти парламентът се разтресе от скандали за баснословни хонорари от консултантска дейност. Откриването на лобистки законодателни инициативи на мнозинството пък стана любимо занимание на опозицията и медиите. Постепенно думата „лобизъм“ трайно се настани в българския политически речник като синоним на корупция. И това за пореден път повдига въпроса дали не е

  необходима правна регламентация на тази дейност.

  Според изследване, поръчано от Венецианската комисия и Съвета на Европа, лобирането може да се определи като опит на индивиди и групи да повлияят пряко в рамките на закона върху решения, вземани на политическо равнище. Лобитата могат да защитават всякакви интереси: икономически (на отделни корпорации или цели индустрии), професионални (профсъюзи или браншови организации) или на гражданското общество (например групи, защитаващи човешките права и околната среда). Целта им е пряко или непряко, чрез платени професионални консултанти – лобисти, да отразят тези интереси в публичните политики.

  В ЕС правила за лобиране в момента има в Европейската комисия и Европейския парламент, както и в няколко държави – Германия, Литва, Полша, Франция и Словения. Чехия, Ирландия и Обединеното кралство обмислят въвеждането на подобни регулации. През 2006 г. Унгария прие закон за лобистките дейности, който настоящото правителство отменя през януари 2011 г. по политически причини.

  В Европарламента регулациите са минимални – съществува публичен регистър на лобистите (понастоящем около 1800 организации) и на техните области на интерес. Липсват обаче съществени детайли като конкретните комитети и законодателни предложения, към които са насочени техните усилия. От лобиста не се изисква да посочи дали не е бивше длъжностно лице, нито му се иска финансов отчет.

  Европейската комисия е още по-либерална. Регистър има, но брюкселските лобисти влизат в него само по собствено желание. Тези условия изглежда са доста привлекателни за лобистите, които според регистъра са около 4000, а реално – много повече. Хвърлените от тях пари в опити да повлияят на ЕК се изчисляват на 60-65 млн. евро годишно.

  Германският федерален парламент – Бундестагът, първи в Европа въвежда правила за регистрация на лобистите в публичен списък още през 1951 г. Списъкът съдържа подробни данни за лобистките организации, включително техния състав и област на интерес.

  Не се иска обаче никаква финансова информация

  Регистриралите се имат право на достъп до Бундестага и могат да участват в изготвянето на федералното законодателство. Често обаче това дори не е необходимо. Особеност на германската система е, че там органите на изпълнителната власт могат да поканят представители на групите по интереси за обсъждане на готвен от тях законопроект. Така лобистите са наясно с определено законодателно предложение още преди самите депутати и могат да му повлияят на много ранен етап. Въвличането на групите по интереси в законотворческия процес се счита за важно от гледна точка на това, че така се привлича външен експертен потенциал, балансират се интересите и се печели подкрепата на тези, към които е насочено законодателството.

  По-строги са регулациите в страните от Източна Европа, които са силно повлияни от рестриктивното американско законодателство в тази област. Литовският закон за лобистката дейност от юни 2000 г. изисква лобистите да декларират клиентите си, законите, за които лобират, и разходите за дейността си. Негова особеност е, че лобистката дейност се припознава като такава само по отношение на законодателната власт, не и към изпълнителната. След регистрация лобистът придобива определени възможности за участие в законодателния процес. За спазването на правилата следи специален контролен орган. До март 2011 г. обаче са регистрирани едва 25 лобисти, въпреки че реалният им брой е между 200 и 300. Същият проблем се наблюдава и в Полша, която има закон за лобизма от 2005 г., но броят на регистрираните остава твърде нисък. Като основна причина за това често се посочва продължаващото асоцииране на лобирането с корупцията, което влошава публичния имидж на онези, които открито се обявяват за лобисти. Освен това тесните рамки на закона често не успяват да обхванат дейностите на организации, които извършват лобистка дейност. Полският закон например посочва като обекти на лобиране само законодателната власт и регулаторните органи и така изпуска лобистите, чиито интереси са насочени към други институции.

  Независимо от слабите резултати до момента в ЕС се наблюдава устойчива тенденция към правно регламентация на лобирането. Нараства убеждението, че това е качествен подход да

  се подобри прозрачността и отчетността

  в политиката и държавното управление. Лобирането се припознава и като реална възможност за гражданското общество и бизнеса да участват при формирането на публичните политики, които ги засягат.

  За България узаконяването на лобирането е особено важно и то не толкова, за да се осветли политиката и да се отслаби търговията с влияние, както проповядват неговите апологети. Корупцията, така или иначе, процъфтява и едва ли един закон би я накарал да изчезне. Ценността на лобистките практики е в това, че те могат да бъдат ефективен механизъм за взаимодействие между българските граждани и органите на държавната власт.

  Както навсякъде, държавните институции у нас са подложени на огромен, непрекъснат натиск от страна на мощни и организирани частни интереси, които искат да повлияят върху законотворческия процес. Депутатите и държавните служители също се явяват заинтересувани страни при изработването на законодателството. Съвсем естествено в подобна ситуация интересите на обезвластените групи и слоеве в обществото се губят и остават пренебрегвани. Регламентирането на лобирането ще доведе до отваряне на държавните институции към външни влияния. Това би дало шанс на тези, които нямат достъп до политическото задкулисие, да въздействат върху политическите решения по легитимен път. По този начин българските граждани ще получат поне частично липсващото им представителство в политиката и държавното управление, каквото съществуващите политически партии и граждански организации не могат да им осигурят. Самите те все повече се превръщат в нелегални лобистки групи, работещи за неясни интереси.

  Запазването на сегашното положение, от друга страна, би означавало да се позволи на сенчести субекти да си осигурят привилегирован достъп до законотворческия процес. Подобна констатация може да се открие в доклад от 2010 г. на неправителствената организация Коалиция за устойчиво развитие, посветен на състоянието на лобизма в България: „Докато обаче опитите за регламентиране на лобизма един след друг се провалят в парламента и в обществените обсъждания, в страната се създават нови и нови групи за лобизъм и лобистки практики, които успешно функционират, създавайки изключително монополно положение за себе си и недопускайки в процесите други участници.“ С други думи, лобирането в България върви с пълна сила, но в състояние на правен вакуум. Това го превръща от легитимен инструмент на гражданското общество в поредната практика, с която олигархията затяга хватката си върху държавата.

   

  Людмил Илиев,

  в. „Сега”

• Уникална мозайка от IV век откриха археолози в центъра на София

  Сградата е принадлежала на знатен жител на град Сердика, а мозайката е била част от зала за приеми

   

  

  Почти  изцяло запазена мозайка от IV век с площ над 30 кв. метра в руините на голяма сграда със зала е открита при археологическите разкопки под бул. „Мария Луиза”, каза пред журналисти столичният кмет Йорданка Фандъкова, предаде „Фокус” . Археолозите са установили, че сградата е принадлежала на знатен жител на град Сердика и че мозайката е била част от зала за приеми. „Благодарна съм на културния министър Вежди Рашидов, защото този комплекс може да бъде завършен единствено в партньорство с държавата”, заяви Фандъкова. Тя уточни, че археологията е изцяло собственост на държавата.
  Четири пъти е бил променян проектът за строителството на осмата метростанция от втория метродиаметър в София, което всъщност е дало възможност да бъдат запазени на място и каменните плочи от основните улици на римския град, и сградите по нея. Открита си и находките от баня, както и от басейни и вътрешни дворове. „Това са невероятни неща, които мисля, че ще направят най-модерната и най-красивата метростанция в Европа на това място”, подчерта кметът. Фандъкова добави, че кипи много усилена работа по продължението на разкриването на археологията на бул. „Мария Луиза” и непрекъснато се откриват нови обекти. „Тук са запазени много находки, защото през годините не е имало строителство. Там, където е имало строителство, са унищожени много от археологическите находки”, посочи Йорданка Фандъкова.

  Ръководителят на разкопките е гл. ас. Марио Иванов от БАН увери, че екипът от археолози е голям и всеки от тях е разпределен да работи по определен сектор от археологическия комплекс. „Те контролират работници и се работи под надзор. Копае се по начин, по който не се наврежда на останките. Копае се пласт по пласт. Има пластове, които няма как да се четкат, а се стържат. Когато се достигне до информативен материал, той се събира и се анализира, така че няма опасност да се разруши нещо”, добави археологът. По думите му, се върви от по-късните към по-ранните епохи. Мозайката е била открита случайно и там е било необходимо внимателно разчистване. Тя е с геометрични мотиви, без образ – различни елементи, подредени по определен начин. „Интересното е, че тя има централно пано, около което се развиват декорациите. Паното е взето от нещо подобно на стилизирана розетка и стилизиран лавров венец. Другите мозайки са в по-фрагментарен тип и централното пано не е запазено”, обясни гл. ас. Иванов.

  Йорданка Фандъкова добави, че проектът е финансиран с 16 млн. лева по ОП „Регионално развитие”. Цялата археология е предвидено да е видима чрез прозрачни конструкции. „Тук археологията е значително по-богата от тази, която другите страни показват”, подчерта Фандъкова. Тя добави, че проектът ще развие чувствително туризма и е силен тласък за него. „Това означава повече работа за хората и повече средства за града. София е печеливша от разкриването на такива обекти”, коментира столичният кмет.

   

  Източник:  factor-news.net

• <<
• 1
...
• 297
• 298
• 299
• 300
• 301
• 302
• 303
• 304
• 305
• 306
• 307
...
• 416
• >>