Всички авторски страници

Авторски

• Моят президент

  Автор: Владо Трифонов

  Приятел ме попита за кого смятам да гласувам на изборите за президент. Казах, че ми е по-лесно да отговоря за кого смятам да не гласувам и обещах да изпратя списък.

  За кого не бих гласувал, наистина?

  Не бих гласувал за онзи кандидат за президент, който:

  –  Все още не е изразил съжаление заради агентурното си минало (Красимир Каракачанов).

  –  Брани и оправдава посланиците – сътрудници на Държавна сигурност (Ивайло Калфин).

  – Мами обществото, че ще разчита единствено на даренията от обикновени хора (Меглена Кунева).

  –  Има връзки с мафиоти или самият той е такъв.

  –  Свързан е с Русия и защитава руски олигархични интереси.

  –  Снимал се е редом до Илия Павлов и в инициативния му комитет има хора, близки до Мултигруп.

  Бих гласувал за онзи кандидат за президент, който:

  –  Предвижда назначаването на чуждестранни наблюдатели във всички български министерства, съдилищата и прокуратурата – на ротационен принцип и за дългосрочен период.

  –  Не използва компрометирани предавания като „Шоуто на Слави” за предизборната си кампания.

  –  Има „синя кръв” във вените.

  –  Досега не се е занимавал с политика.

  –  Няма принос за затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй.

  –  Не демонстрира благополучие с провесени златни ланци на шията.

  –  Посочва като основно достойнство личния си морал и има доказателства за това. Например ако става дума за Меглена Кунева, тя трябва да се представя с фамилията на своя съпруг Андрей Пръмов, за да се знае коя е и откъде идва. Да заяви високо и ясно, че няма нищо общо със Симеон  Кобурготски и Георги Първанов, напротив, укорява ги заради миналото и настоящето им. Да престане да се обявява за надпартийна и по този начин да обижда интелигентността на българския гласоподавател, за когото е ясно, че кандидатурата й е резултат от добре промислена партийна стратегия. Да изрази несъгласие с неоправдано голямата заплата и придобивки, които е получавала като евродепутат.

  (Според данни, изнесени в медиите, кандидатката за президент Кунева се е радвала след края на мандата си на една месечна заплата в размер на 19 909 евро за „пригаждане към живота след Брюксел”, 322 540 евро в „преходни плащания” за следващите три години, както и на перспективата за 25 534 евро годишна пенсия след като навърши 65 години. Данните сочат още, че госпожата е получила около 705 хиляди евро заплата на поста си в Брюксел, като при нея, както и при евродепутата Ивайло Калфин, не е ясно каква точно работа са свършили в европарламента за тези пари).

  –  Обявява, че при встъпването си в длъжност ще призове нацията да отдаде почит към жертвите на комунизма с едноминутно мълчание.

  –  Заявява ясно, че се кандидатира за президент на най-бедната и изостанала страна в ЕС, от което изпитва страшно неудобство и персонална вина.

  –  Има открит вид и естествени маниери, осанката му съдържа благородство и решителност, а в държанието му няма и помен от високомерие.

  –  Застава открито срещу босовете на мутрите и покровителите им във високите етажи на властта.

  –  Обещава да предизвика международно разследване за произхода на средствата, с които министри и политици разполагат, както и да даде личен пример за скромност, ограничавайки нуждите си до тези на нормален човек.

  –  Признава, че мафията в България е дълбоко вкоренена в политическата власт и президентската институция не прави изключение.

  –  Гарантира, че ще отнеме ордените „Стара планина” на всички персонажи от категорията на Тодор Батков, награден от Георги Първанов с най-високото българско отличие за дейностите му по „насърчаване на българската култура, изкуство и спорт”.

  –  Заклева се в качеството си на върховен главнокомандващ на въоръжените сили  да обяви война на организираната престъпност в България, като мобилизира целия ресурс на армията и направи следното изявление пред медиите:

  Знам кои са истинските бандити в тази държава и ще сторя всичко възможно да идат там, където отдавна им е мястото. Ще го сторя дори ако трябва да пожертвам себе си.

  Ето това биха били думи на един истински президент на Република България! Това са думите, които искам да чуя аз. Това са думите, които искат да чуят онези, с които се срещам и разговарям. Това са думите, които искат да чуят българите, на които куфарите им стоят до вратата.

  Остана да намеря човека.
  Огледах още веднъж всички дотук обявени кандидатури и не го открих. Затова взех решение: ще гласувам за себе си и най-близките хора, които са ми останали, после сам ще броя гласовете. За да съм сигурен, че сметката ще излезе вярна.

  
  

  http://www.svobodata.com/

• Успял в САЩ в българин се връща да стане монах в България

  Отец Огнян сега доставя на адреси в София зеленчуци, които се отглеждат в манастира „Благовещение“ край кюстендилското село Копиловци.

  Историята разказва пред БНТ самият игумен на светата обител архимандрит Касиан.

  Манастирът се изгражда изцяло със средствата, припечелени от собствения земеделски труд на десетината монаси.

  Те обработват около 1000 дка земеделска земя в кюстендилското поле.

  Повечето от братята имат по няколко висши образования, но са се отдали на вярата и земеделския труд, защото по думите им в този начин на живот намират духовен мир и истинско щастие.

  Най-новият сред тях – Огнян Петров, е софиянец, завършил специалност „двигатели с вътрешно горене“ и основал автосервиз.

  Огнян заминал за САЩ с идеята да спечели пари и да създаде семейство в страната на неограничените възможности.

  В Калифорния той създал собствена фирма за боядисване на къщи, наел мексикански работници и натрупал капитал.

  Мечтаех да посетя чудесата на света, видях много повече от това, за което мечтаех, но открих вярата, разказа монахът пред БТА.

  Огнян се върнал в България заради православието.

  „Открих, че не ние трябва да се учим от Запада, а той от нас, защото ние – православните християни, сме носители на истината. Много мои приятели смятаха, че съм се побъркал“.

  Отец Огнян е уверен в избора си и е категоричен, че истината в живота не са материалните блага, към които се стремят повечето хора.

  Според него в Копиловския манастир има хора, които имат жива вяра.

  Работата на новият монах в братството сега е да доставя на адреси в София произведената от монасите собствена и чиста земеделска продукция.

  Отскоро в манастира живее и българин, дошъл от Копенгахен. Той се грижи за животните, които се отглеждат в обителта.

  През 2008 г. за българския монах брат Никанор, който по-рано е работил като брокер на Насдаг, писа и световната агенция Ройтерс. В разгара на световната финансова криза монахът посъветва бившите си колеги да сложат на бюрата си буркан с пръст, за да им напомня къде отиваме всички и какво е важното в живота.

  Източник: Vesti.bg

• Според ЦРУ в България има 2,5 пъти повече роми

  Ромите в България са 870 000 души по данни на ЦРУ. Статистиката на американското разузнавателно управление беше обявена пред bTV от лидера на “Евророма” Цветелин Кънчев.

  Той цитира числото, за да опровергае резултатите от тазгодишното преброяване на населението на Националния статистически институт, според което ромите в България са 325 343 души.

  С официалната цифра не е съгласен и лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Повече от 700 хиляди души са отказали да посочат етническия си произход в преброяването, а други 50 хиляди изрично са се вписали в графата „Не се самоопределям“, коментира той. Това поражда сериозно съмнение по огласената от националната статистика етническа картина, смята Каракачанов.

  http://www.manager.bg/

• Новоназначени генерални консули на България в САЩ посетиха БТПП

  В Българската търговско-промишлена палата се проведе среща на председателя г-н Цветан Симеонов с двама новоназначени консули на България съответно в Лос Анджелис, г-н Марин Димитров и в Чикаго г-н Симеон Стоилов

  
  

  Новите консули споделиха своите очаквания и намерения за предстоящия им мандат. Двамата ще покриват голяма част от територията на САЩ, като това е добра предпоставка за възможности за обмяна на икономическа информация от взаимен интерес между фирми от двете държави. Председателят на УС на БТПП г-н Симеонов представи информацоионните възможности в дейността на БТПП и предимствата от включването на специална арбитражна клауза в договорите.

  Американски фирми имат възможност да изпращат запитвания свързани с различни икономически или правни въпроси, на които БТПП ще дава в много кратки срокове пълни и изчерпателни отговори.

  Нека припомним, че тази седмица Председателят на УС на БТПП гостува в БНТ при Марио Гаврилов и съобщи решението на Палатата, че oт тази година БТПП започва да класира и да награждава български търговски представители зад граница, които имат най-голям принос за достъп на разнообразни български стоки на чуждите пазари, за привличането на инвестиции и за увеличаването на потока от туристи. Оценката на един търговски представител трябва да започва от границата 100 милиона евро износ – каза председателят на БТПП.

  Палатата разглежда работата на съветниците в българските задгранични служби по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) като важен фактор за увеличаване на българския износ и за привличането на инвестиции. Затова анализите на Палатата препоръчват оценките за работата на тези съветници да бъдат в зависимост от това колко се е увеличил експорта към съответната страна и колко инвестиции са били привлечени за периода на техния.
  Ние правим доста усилия, за да облекчим тяхната работа , като изготвиме за втори път със съдействието на МИЕТ брошурата „България в цифри” (Bulgaria in figures 2011), която улеснява тяхната работа по представянето на българската икономика.
  Издаден беше поредния – десети каталог на българските износители, а всяка година се събира информация за над 5000 счетоводни отчета и изготвя класацията Топ 100 на най-успешните български фирми една година преди националната статистика и с индивидуалните данни за фирмата по обективни международно признати критери.
  В представения Търговски каталог 2011 е включена подробна информация за възможностите за инвестиции в индустриалните зони.
  БТПП продължава да захранва с анализи и оказва съдействие за пряк контакт на заинтересуваните от съответната страна български фирми със съветниците в задграничните служби по търговско-икономическите въпроси.

  Автор: Васил Чобанов
  Пресцентър на БТПП

  

  .

• Избори днес: ГЕРБ – 25.7%, БСП – 20%, ДПС – 6.6%

  „Атака“ е вън от парламента според изследването на „Медиана“. 32 % не биха гласували.

  Четири партии влизат в парламента, ако изборите бяха днес. Това сочи проучване на „Медиана“.

  25,7 % биха гласували за ГЕРБ, 20 за БСП, 6,6 % – ДПС и 5.6% за Синята коалиция. Данните са от национално представително изследване, направено чрез интервюта „лице е лице” сред 1020 пълнолетни граждани в периода 23 – 27 юли 2011 г., предаде агенция „Фокус”.

  За „Атака” биха гласували  2,2 %. ГЕРБ е успяла да вдигне с 2 % доверието към себе си спрямо предходното изследване на „Медиана”, каза социологът Кольо Колев. От БСП са повишили доста повече процентите в своя полза.

  Данните от изследването показват, че много охулваната Тройна коалиция е успяла да вземе политически реванш, каза Колев. Той посочи, че сборът на процентите на партиите от Тройната коалиция надвишава този на управляващите.

  В момента опозицията доминира над управляващите, уточни Кольо Колев. „Атака” продължава да се топи в горещата прегръдка на управляващите, допълни социологът.

  Според изследването за РЗС биха гласували 1,2 %, за НДСВ – 1 %, за ВМРО – 1,4 %. 33,2 % не биха гласували.

  Кристалина Георгиева продължава да бъде политикът с най-голям рейтинг, 55 % от хората я одобряват. В тази класация според изследването премиерът Бойко Борисов е на четвърто място (41%), като е изпреварен от Георги Първанов (49%) и Меглена Кунева (43%).

  Вътрешният министър Цветан Цветанов след големия си срив на доверие преди месеци, успява да закрепи позицията си, обясни Колев. Нараства рейтингът на Сергей Станишев и особено силно това се наблюдава при Ивайло Калфин.

  37 % от интервюираните смятат, че изборите наесен няма да бъдат честни. Всеки седми избирател се тревожи, че може да бъде преследван заради политическите си убеждения, сочи още изследването.

  Източник: в. „Стандарт“

• Граждански движения с възражение към правителството относно замърсяванията на „Асарел Медет“

  ВЪЗРАЖЕНИЕ ОТ ИНИЦИАТИВНИ КОМИТЕТИ ЗА ЧИСТА ОКОЛНА СРЕДА ОТ СЕЛАТА ПОПИНЦИ, БАНЯ И БЪТА, ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ И ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ БРАНШОВИ, ПРИРОДОЗАЩИТНИ И ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗЯВЕНИ ОБЩЕСТВЕНИЦИ ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА

  ДО

  ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИА ГД ОКОЛНА СРЕДА

  ОМБУДСМАН НА Р БЪЛГАРИЯ

  КОПИЕ: МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р БЪЛГАРИЯ

  МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА Р БЪЛГАРИЯ

  МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА

  МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

  МЕДИИ

  Възражение срещу неадекватното отношение на правителството на Р БЪЛГАРИЯ към жалбата срещу осъщественото укривателство от страна на министерство на околната среда и водите относно замърсяванията на комбината Асарел Медет на жалба с референтен номер CHAR /2011/ 01924 до ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИА ГД ОКОЛНА СРЕДА, и при Омбудсмана на Р България заведена с вх. № 2939 от 15.06.2011 г.

  УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

  Моля да вземете отношение по нашето възражение срещу неадекватните и опасни действия на българското правителство относно нашата жалба с референтен номер CHAR /2011/ 01924 във връзка с безнаказаното замърсяване на околната среда през последните 20 години от медодобивния комбинат Асарел Медет в България. При Омбудсмана на Р България жалбата е заведена с вх. № 2939 от 15.06.2011 г.

  Изпращаме Ви Приложение №1, от 26.06.2011г, отговор от страна на администрацията на министерски съвет № 604/04 във връзка с нашата жалба с референтен номер CHAR /2011/ 01924.

  Както ще видите, администрацията на Министерски съвет на Р България препраща нашата жалба срещу Министерството на околната среда и водите до…. министерството на околната среда и водите и министерството на здравеопазването по компетентност….. Тоест срещу държавните органи от които се жалваме за тяхното бездействие през последните 20 години във връзка с безнаказаното замърсяване на комбината Асарел Медет! Правителството отново вкарва казуса в „Параграф 22”? Тоест надявахме се правителството за вземе адекватно решение и да състави наистина независима експертиза с участието на жалбоподателите, но за съжаление отново виждаме приготовление на правителството и опит за осъществяване Чл. 294. Ал.1 от Наказателния кодекс на Р България с което целят извършителя на тежкото престъпление по Чл. 352. Ал. 1 /Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подземни води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто лева до пет хиляди лева/ от НК, в случая Комбината Асарел Медет, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване. Това е лесно доказуемо, защото и до момента Министерството на околната среда и водите и/или Министерството на здравеопазването не са уведомили прокуратурата за извършените само за 2010г. две престъпления от страна на Асарел Медет по Чл. 352. Ал. 1 довели до тотално замърсяване на река Луда Яна и измиране на всичката риба, за което МОСВ и МЗ са задължени според Административно процесуалния кодекс /АПК/.

  В нашата жалба до Вас, настоявахме обосновано и с уважение да започне проверка на Европейската Комисия, като бъдат спестени по възможност предварителните процедури на искане на информация от извършителите – МОСВ и МЗ, като бъде назначена независима международна експертиза с участие на жалбоподателите. Едновременно с това изказахме и нашите надежди казуса да бъде разрешен от самото правителство, което да назначи наистина независима експертиза с участието на експерти на жалбоподателя и да спестим на европейските ни партньори арбитражната роля.

  Моля да поискате българското Правителство и/или Омбудсмана на Р България да назначи своевременно независима експертиза с участие на жалбоподателите, а при отказ ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИА ГД ОКОЛНА СРЕДА да назначи такава. Декларираме че ще съдействаме с всички сили и с целия си потенциал на Гражданско общество за справедливо третиране на засегнатите хиляди хора.

  Лица за контакти:

  Инициативен Комитет Попинци – Георги Даскалов, 0878 65 03 44

  Инициативен Комитет Баня – Стоян Ножделов, 0887 89 07 19

  Инициативен Комитет Бъта – инж. геолог Иван Станчев, 0885 38 09 60

  Асоциация на експертите по подземни богатства България –  инж. Трайко Милев, 0887 50 48 45

  Национална Антикорупционна коалиция от 32 неправителствени организации в цялата страна –  съпредседатели – Игнат Раденков и Васил Бенчев Христо Николов, 0884 00 46 66

  Гражданско Движение  срещу минните замърсявания от 11 комитета и НПО организации  –  доц. Добринка Лолова, 0889 28 77 72

  Национално движение „Екогласност” – Петър Пенчев, 0887 52 50 32

  Зелената партия – П. Харизанова  0882 25 69 24

  Гражданска инициатива за чист въздух Стара Загора – Пенка Георгиева, 0885 60 46

  Душана Здравкова – Член на Европейския Парламент 2007-2009 и дългогодишен съдия –      0887 49 15 62.

  Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност /ГДБОПП/ – Константин Дичев, 0886 96 65 83

• Двойно повече пари за школата зад граница

  В чужбина има регистрирани 185 български училища

  В Държавната агенция за българите в чужбина има регистрирани 185 училища в различните държави. Това каза в интервю за „Фокус” Росен Иванов, председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Близо 17-18 хиляди деца се обучават в някакви учебни заведения, независимо дали са неделни, дали са пълноценни, дали са с пълен хорариум.

  „Представители на българско училище в Кьолн споделиха, че един от проблемите е, че все повече родители искат да записват децата си при тях и има проблем с базата и с учителите”, каза Иванов. По думите му друг проблем за училищата зад граница е свързан с методиката за оценяване на учениците. „Нашите сънародници и учителите се стремят образованието в българските училища зад граница да бъде качествено и да съответства на изискванията, поставяни от българските институции”, заяви Иванов.

  „Методиката на обучение е различна в зависимост от това с каква база разполагат училищата, с какви учители, с какви средства и какъв хорариум могат да покрият. Важно е, че нашите деца в чужбина могат да получават, макар и в по-малък обем, знания по български език, по история, по литература, по география. Тези деца, които се раждат или отиват много малки в чуждоезична среда, когато дойдат в България, няма да бъдат в абсолютно непозната страна, а ще говорят нашия език, което е най-важната предпоставка за запазването им като българи”, обясни Росен Иванов.

  Той заяви, че има идея за електронен вариант на учебниците, по които да се обучават българските деца в чужбина.

  Двойно повече пари за школата зад граница

  Двойно повече пари ще дава държавата за българските училища в чужбина. „С 2 млн. лева се увеличават средствата по Националната програма „Роден език и култура зад граница“ за тази година“, съобщи вчера зам.-просветният министър Милена Дамянова. Така общата сума по програмата става 4,4 млн. лева.

  Близо 20 хил. деца се обучават в наши училища в чужбина. „Към момента има 185 образователни български звена зад граница“, заяви председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов. Той коментира, че общо 79 от училищата са в Европа, като 40 са в Украйна, а 16 в Молдова. В САЩ учебните заведения са 31.

  В момента просветното министерство подготвя важните законови текстове за уреждане на статута на българските училища в чужбина. Целта е да се премине от доброволческото начало към държавна подкрепа за всяко едно от школата. Така ще се решат много от проблемите като сгради, учебници и признаване на придобитото образование.

  Източници: factor-news.net,  в. „Монитор“

• Нови и стари убийства от омраза

  Полуразрешеният случай с убийството на Хрант Динк

  „Хюриет дейли нюз“

  Докато норвежецът Андерс Беринг Брайвик застана пред съда в понеделник, след като призна убийствата на 76 души в Норвегия в изблик на религиозна омраза, съд в Истанбул осъди Огюн Самаст, който уби журналиста Хрант Динк в изблик на етническа омраза през 2007 г. Убийството на Динк има известни прилики с мотивацията на Брайвик за избиването на тези невинни хора с цел да възпламени антимюсюлмански чувства в Европа като привлече внимание чрез своите насилствени методи.

  Самаст, необразован младеж с турски националистически произход от град Трабзон на черноморското крайбрежие, е убил Динк преди всичко, защото той беше от арменски етнически произход. Съд за непълнолетни осъди в понеделник Самаст, който по време на убийството не беше навършил 18-годишна възраст, на 22 години и 10 месеца затвор – една от най-големите присъди, които такъв съд би могъл да издаде. Фетхийе Четин, адвокат на семейството на Динк, заяви, че това наказание би трябвало да има възпиращ ефект за всички други подобни случаи.

  Вероятно тя е разтревожена, че подобни случаи може да се повторят в бъдеще. Сред тези, които следяха процеса внимателно, се създаде едно общо впечатление, което води към дълбоко подозрение. Според тях независимо от факта, че убиецът беше хванат с оръжието на убийството непосредствено след случая и почти гордо призна деянието си, зад сцената има конспиратори, които са манипулирали младия екзекутор, докато самите те са останали в сянка.

  Вярно е, че убийството на Динк предизвика съзнанието поне на образованите градски хора. Истина е също, че след като някои агитатори националисти бяха тикнати в затвора в рамките на процеса Ергенекон (срещу ултранационалистическата мрежа Ергенекон, заподозряна в подготовка на преврат срещу правителството на управляващата проислямска партия, бел.ред.) и процеса за убийството в издателство Зирве в Малатия (убийство на трима мисионери протестанти при нападение през април 2007 г. срещу издателство за християнска духовна литература, бел.ред.), се наблюдава осезаем спад в подобни открити заплахи и действия.

  И все пак, заради културното замърсяване, продължило с десетилетия в резултат на индоктриниране, датиращо от годините на разпада на Османската империя, следите на атмосферата на омраза все още са наоколо. Неприятен пример беше церемонията за откриването на европейския младежки олимпийски фестивал в Трабзон в неделя, на която присъстваше и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган.

  Да, наистина имаше минута мълчание за убитите в Норвегия и всички други жертви на тероризма, но младите атлети от Армения и Израел бяха освиркани от местните зрители заради политическата и културна атмосфера. Ердоган не беше доволен от това, на което стана свидетел, но което е нашата действителност.

  Тази отровна атмосфера започна да се проявява по различен и опасен начин. След повишаването на броя на убийствата, извършени от бойци на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), въпреки инициативата на правителството на Ердоган по кюрдския проблем, се задейства нова вълна на нетърпимост, която се прояви когато изпълнителката на фолклорни песни Айнур Доган беше освиркана, защото изпя песен на кюрдски език на престижния джаз фестивал в Истанбул.

  Важно е, че убийството на Динк беше осъдено. Но не по-малко важно е да се опитаме да се справим с тази атмосфера на омраза, а това ще отнеме повече време и усилия.

  Източник: е-vestnik.bg  /БТА/

• Български студентки с тайни камери в апартамента им в САЩ

  Две студентки от България, живеещи от месец май в щата Флорида, се оплакаха в местната полиция, че са открили тайни камери в наетия от тях апартамент.

  Миниатюрните устройства били монтирани в спалните и баните и момичетата се притесняват, че всяка тяхно движение може би е било излъчвано в интернет, разказва регионалният в.“Сейнт Питърсбърг таймс“.

  22-годишната Ваня Самоковарева и 23-годишната Ралица Джамбазова разказаха за случилото се и пред местния телевизионен канал Bay News 9.

  Те наели жилището в района на Уестчейс в окърг Хилсбъроу за срок от 3 месеца. Българките споделиха пред Bay News 9, че късно в понеделник уведомили полицията, че са открили скритите камери.

  Когато се нанесли в апартамента, те се майтапели, че противопожарните устройства на тавана и детекторите за движение на алармената инсталация им приличат на камери, но седмици наред не се усъмнили, че може апаратчетата да не са това, което изглеждат.

  Техен бивш съквартирант обаче огледал през уикенда едно от устройствата и когато пуснал в интернет серийния му номер, се оказало, че това са миниатюрни видео камери.

  След това те проследили накъде водят кабелите и те ги отвели до заключен дрешник. Когато го разбили вратата, вътре открили електронно устройство, подобно на декодер за сателитна телевизия, и нещо, което прилича на рутер за безжичен интернет.

  „Бях шокирана. Това е ужасно, изобщо не съм допускала, че нещо подобно може да се случи на мен или на приятелката ми. Тук сме само за едно лято да работим и да попътуваме“, казва Джамбазова пред Bay News 9. Момичетата веднага залепили със скоч и хартия отворите на камерите и заявяват, че напускат жилището в края на месеца.

  От службата на местният шериф съобщиха, че разследват къде може да е отивал сигналът и дали изобщо кадрите са стигали до интернет. Проследява се кой е собственик на камерите, но засега не се споменава дали има заподозрян.

  Джамбазова, която е студентка от София, споделя, че е открила местен работодател чрез българската Sky Travel, помагаща на младежи да пътуват в чужбина, за да подобрят английския си. По думите й компанията намира работодател и урежда документите за пътуване, включително визите, срещу такса от 1000 долара.

  Двете уведомили „международната агенция, която им уредила пътуването, както и Sky Travel“.

  Самоковарева допълва, че жилището им е дадено под наем от техния работодател, но било почти празно и трябвало да купят повечето от мебелите, които ползват. В банята нямало завеса на душ кабината, но това не им се сторило подозрително.

  Във Флорида момичетата работели като модели и се снимали в рекламна кампания за пицария и за фирма за разнасяне на поръчки по домовете. „Носехме костюми на супер-герои и такива неща“, описва Джамбазова. След края на този ангажимент те си намерили друга работа в заведение Wing House. / Дневник/

• Държава на аристократите

  „Това ли е събитието за една държава – че депутат е дошъл на работа за пръв път от две години?!“

  Репликата, заредена с високоволтово възмущение, е отправена към журналистите в парламента.

  Премиерът Бойко Борисов, който не благоволи да почете с присъствието си предишните два вота на недоверие (с изключение на първия, когато се появи за минути при гласуването), е искрено ядосан, че репортерите са се вторачили в тържественото осияване на парламента от лидера на ДПС Ахмед Доган, снизходил да се появи на работа
  
  по бял костюм и с театрално посърнала физиономия

  „Той (Доган) идва да каже, че е срещу мен. По-ясен знак от това…“ – не завършва въздишката си Борисов. В това време Доган разправя, че „държавата потъва“, че „цялото гражданско общество трябва да се мобилизира, за да сложи точка на този процес“, че българският народ – забележете! – „не е толкова глупав да продължи подкрепата си за такова управление“.

  След малко лидерът на ДПС се изсулва от парламента, а третият вот на недоверие, внесен от собствената му партия и подписан първо от него, отшумява с предизвестен резултат. При това предизвестен не само от наличието на „независимите“ отломки, сръчно пренасочили лоялността си към управляващите, но и от дистанцирането на депутата от Движението за права и свободи Делян Пеевски.

  В битността си на медиен магнат Пеевски продължава да контролира богато и особено еластично портфолио от проправителствени вестници, телевизии и електронни издания, които от своя страна се радват на любезното спомоществователство на Корпоративна търговска банка.

  В нея пък, от друга страна, се намират на разплащателни сметки или депозити близо 70% (по данни от февруари 2011 г.) от свободните средства на държавните компании под шапката  на министерството на икономиката, сред които са енергийните гиганти, „Булгартабак холдинг“, Национална компания „Индустриални зони“ и „Кинтекс“…

  Многословието по-горе може да бъде събрано в една дума – цинизъм, но само тя ще е слаб и, уви, банален етикет на отблъскващата конструкция, в чието подножие

  се препъна и срути вече и имитацията на някаква демокрация

  Защото този път в изплезването пред „не толкова глупавия български народ“ има една съществена разлика: наглостта се покатери на билото, пренебрегвайки напълно базовите лагери.

  Появата на Ахмед Доган в парламента наистина е събитие, или знак, както я определи самият той. Но знак не за нарушаване на пакта за ненападение, сключен негласно с управляващите (в това нарушаване дълбоко се съмнявам), нито единствено за откровеното му намерение да се разположи на предизборната сергия като евентуален съюзник, петимен да почне пазарлък.

  Демонстрацията е важна с това, което я (на)прави възможна. С това, което позволява на Доган да продължи да се държи със самочувствието на „Аз съм властта, аз разпределям порциите“ и дори да има безочието да вкарва вотове на недоверие тъкмо заради провал в областта на правосъдието и вътрешния ред, украсявайки ги с клиширани метафори за потъващата държава.

  „Държавата потъва“ обаче не е метафора. Държавата потъва, ако вече не е на дъното, заради явлението, което олицетворява лидерът на ДПС. То може да се опише така: безконтролно и безнаказано упражняване на властта, съсредоточено предимно в задкулисното извличане на публичен ресурс и напълно лишено от санкцията на „гражданското общество“, от чието име явлението вече се изказва и с неприкрита подигравка.

  Метафората, с други думи, е самият Доган. Неговата недосегаемост не просто не бе накърнявана от спорадично допусканите на руля капитани на българския „Титаник“, а в съглашателство с тях той допълнително разширяваше влиянието си – далеч отвъд електоралната си тежест и със спокойствието, че никой никога не би се осмелил да оспори неговото лидерство.

  Това му даваше комфорта да не подава данъчни декларации, да не стъпва на работа в парламента, да не се съобразява с основните правила. Грижливо поливаният му имидж на загадъчен и мъдър владетел, който „дава знаци“ и зад чиито нищо-не-казващи изречения приближените до него журналистки ни убеждаваха да търсим втори план, не помръкна особено, дори когато му се наложи да се легитимира във властта, включително като мандатоносител на проблематичната тройна коалиция.

  Бедата обаче е там, че междувременно всички останали
  
  приеха тази игра, превърнаха се в негови съучастници

  И именно тежко деморализиращият консенсус, че Доган е над законите и е в реда на нещата всички закани за ревизия на необяснимото му материално благополучие да спихват като плондири, улесни и ускори безспирното потъване. Улесни и ускори го не от невнимание, не от примирение, не дори от страх, а умишлено, планирано и в добре изчислена градация. С целия набор от цинични номера и врътки, до които може да стигне въображението.

  „Това ли е събитието за една държава – че депутат е дошъл на работа за пръв път от две години?!“ – „гневи“ се обаче премиерът Борисов. И, да, не това е събитието:
  Доган не е депутат, чието постоянно отсъствие да остане незабелязано. Доган е институция, самоприсвоила си с постоянството на бавно поглъщаш жертвата си питон правото да неглижира правото. Доган е всичко от онова, за което, и всички онези, за които сегашните управляващи обещаваха въздаване на справедливост.

  Доган в края на краищата е най-плътната илюстрация за техния провал като „алтернатива“, а появяването му в парламента „целият в бяло“ само подсилва трагикомичния ефект от напъна на олигархичната конюнктура да изглежда по-прилично от постланото върху цирковата арена в известния на всички виц…

  Тук ще отворя една скоба. Същият този Доган, който досега не е предложил запомнящ се проект за политическото и икономическото развитие на страната и е автор само на един план за привличане на 1 до 3 милиарда долара от Ислямската банка за развитие в срок от 1000 дни (за което банката научи от българските вестници), както и на сценарий за внасянето на 12 хиляди свещени бивола от Индия (останал впоследствие нереализиран), веднъж се похвали: „През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или най-малко с моя усмивка.“ Това ще рече, че щом видимата част на айсберга,

  причинил същинските пробойни по корпуса на държавата

  не полага минимални усилия да предложи жива перспектива, дори се явява малко нещо антипод на популизма, скритите енергии под ледовете са още по-безотговорни, още по-презрителни към съдбините на тази държава. Ще рече още, че това, което виждаме на повърхността, е далеч по-малко страшно от случващото се в сумрака на задкулисието, където вратовръзките се разхлабват, ръкавите на ризите се навиват над лактите, а баналните метафори с циничен кикот биват изтикани под масата на договорките.

  Ако пак не е ясно, ще го преразкажа по друг начин: и гневът на Борисов, и демонстрациите на Доган обслужват единствено дневния ред на конструкцията, в която всички са вплетени здраво, бидейки неразделни, взаимосвързани части. Никъде в този дневен ред го няма „не толкова глупавият“ български народ, който две десетилетия търпи „такова управление“.

  Нещо повече – който се е съгласил, иначе безропотно изпълнявайки процедурите, но не и духа на демокрацията, моделът да се самопроизвежда все по-нахално и грозно, с едни и същи хора, с постоянно „менкане“ на местата (което предстои да се случи за пореден път на предстоящите избори).

  Всъщност, когато преди три години един седмичник описа летния разгул на мандатоносителя Доган на яхта, купена за 2.3 млн. евро (без ДДС), при това в разгара на критики и замразени средства от Европа, и аз се изкуших с метафора за потъването. Тогава си спомних за филма „Рим на аристократите“, чийто сюжет се въртеше около забавленията на няколко богати безделници, които от сутрин до вечер се наливаха със скъп алкохол и гушкаха готини мацки.

  Финалът му беше особено поучителен: при един купон на яхта веселата компания се напи и скочи да поплува в морето. И понеже никой не се беше сетил да спусне преди това стълбата, аристократите се паникьосаха и удавиха.

  С тази аналогия, видите ли, наивно внушавах, че всяко властово разпищолване, породено от чувство за недосегаемост и безнаказаност, все някога „ще си получи заслуженото“. Наивно, ами! В държава на аристократите стълбата винаги е спусната за когото трябва и по правило го отнася само третата класа.

  Любослава Русева,

  в. „Дневник”

• „Сите драгоцености, под кои блъстит нашата народна поезия”

   

  Сборникът „Български народни песни” отразява ранен пласт от народното творчество, който без великото дело на братя Миладинови днес би бил безвъзвратно загубен 

   

  

  Окончателните резултати от тазгодишното преброяване на населението в България докараха тежко главоболие в Скопие. Писалите се у нас тая зима като „македонци“ са повече от 3 пъти по-малко в сравнение с предишното преброяване. През 2001 г. са се обозначили в тая графа общо 5071 души, от тях малко над 3000 – в Пиринския край. Пресните още окончателни резултати от последното преброяване показват 1609 „македонци“, а само в Благоевградска област – екзотичните 814, при общо население в областта от 323 552 души. Вече имаше случай, в който бе посочено тук, че всъщност активно македонстващите по различни оценки са от 140 до 180 български граждани, та във връзка с това трябва да е ясно, че при следващото преброяване през 2021 г. Скопие ще трябва да се готви за до 200 отметки в графата „македонци“, а най-добре ще е да спре да тероризира собствените си граждани с българско самосъзнание, които, смея да го твърдя от лични наблюдения, надхвърлят вероятно половина от славянското население на републиката им.

  Данните от тазгодишното преброяване са толкова показателни, че даже няма какво да се обсъжда по тях, още повече като се отбележи в добавка, че значителен брой граждани на БЮРМ с двойно гражданство или само с българско гражданство живеят постоянно в България. Та с увереност може да се заключи вече, че въпросът с „македонците“ в България е на практика приключен. Бе затворена и тая страница (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009112600040001301), но няма да е зле от време на време да се връщаме към нея и да я препрочитаме, поучителна е.

  * * *

  Притеснително е да се гледат в очите колегите от Повардарието, когато обясняват някой по-„особен“ исторически факт. От неудобство и срам заради самите тях погледът се рее наоколо. Когато политиката се намеси в чистата наука и трябва да се намери обяснение на необяснимото, винаги е такъв резултатът. В подобни разговори ти става ясно, че цар Иван Владислав, написал се като „самодържец български“ в строителния надпис от крепостта на Битоля, а чичо си цар Самуил – като „българин по род“ за по-престижно, всъщност си бил чист македонец.

  Ще научим в такъв разговор също, че преди точно 150 години братя Миладинови са озаглавили епохалния си сборник „Български народни песни“, въпреки че от общо 660 песни в него 584 били „македонски“ и едва 76 „български“. Последното се казва винаги с умерено към братята раздразнение – много ви уважаваме, сиреч, ама защо ни създадохте тоя проблем със заглавието. Всъщност самият Константин Миладинов пише: „седмата от них част се собрани од восточните [части на България], а другите од западните стърни [на България]“. В разделянето на песните по чисто географски принцип на братя Миладинови и на ум не им е идвало да влагат някакъв етнически смисъл, те само са били горди да обхванат възможно най-голяма част от българското землище при всички невероятни трудности, с които се сблъсква написването и издаването на сборника.

  За братя Миладинови и за тяхното дело, за което Димитър и Константин заплащат буквално с живота си, е писано толкова много, че любознателният читател няма да има притеснение с намирането на подходящо за него четиво. Два въпроса не са намирали отговор или много рядко изследователите се спират на тях.

  Сам Константин Миладинов определя цената на сборника като „неголема“, тя е установена на 20 гроша. Това е наистина важна информация, предназначена не само да задоволи любопитството ни. Цената на една книга е от голямо значение, когато ще се опитваме да преценим възможностите за нейното разпространение. Наистина част от тиража на сборника е конфискуван от турските власти, но въпросът си остава важен въпреки това.

  Много или малко са искали за книгата си братя Миладинови? След бърз поглед върху работната заплата в развитите стопански средища ще установим, че цената наистина е „неголема“ – в Цариград през 1858 г., само 3 години преди излизането на „Български народни песни“, зидарите получавали 16 гроша дневно, бояджиите мазачи – 18 гроша. Общите работници в Цариград през същата 1858 г. взимали 8-10 гроша дневно, а в Анхиало (днешното Поморие) – даже 12 гроша през следващата 1862 г. В същото време в по-затънтения Тетевен на косачите давали за тежкия им труд от 3 до 5 гроша дневно, на наемните ковачи – 2 до 5 гроша, а на тъкачите – по 2 гроша. Очевидно е обаче, че не точно тези работници били основните купувачи на „Български народни песни“, сборникът разчита на други читатели главно.

  Учителските заплати варират в изключително широки граници, та ще е много трудно да се осреднят някак. Все пак – учител в Троян се цанил през близката 1859 г. за скромните 1500 гроша годишно. Дори и при невисоката плата от 125 гроша месечно, можем да предположим, че закупуването на книгата на братя Миладинови от този троянски учител е можело да стане с неголеми жертви, като се има предвид, че за около грош дневно същият този учител е можел да се нахрани добре, щом на управителя на Узунджовския панаир през 1866 г. се полагали дневни пари за храна в размер на 1.15 гроша. Млади и неквалифицирани учители обаче можели да вземат и много по-малко – 100 гроша годишно в Пирот през 1870 г. или 500-1000 гроша пак годишно в Карлово през 1872 г. Високите учителски заплати са по-скоро изключение, като се почне от 3300 гроша в Троян (1871 г.) или 5000 гроша за учебна година в Хасково и Копривщица (1872 г.) и се стигне до астрономическите 10-12 хиляди гроша годишно в Пловдив през 1872 г. Не ще да е случайно, че точно от Хасково са поръчани и платени цели 32 броя от сборника, още преди той да е отпечатан. Несъмнено, Константин Миладинов е показал добър търговски усет, като е определил една наистина достъпна цена на сборника в добавка към спомоществователството на Йосип Щросмайер. Сигурно и това е в основата на широкото разпространение на тая книга не само по българските земи, но и по целия славянски свят.

  * * *

  Сигурно на много от читателите на „Български народни песни“ прави впечатление, че в сборника почти не могат да се срещнат песни, които и днес да се знаят. Всъщност песните от етнографската и фолклорна област Македония, които днес всички пеят, са по-скорошен пласт в българското народно творчество, създавани са десетилетия след излизането на сборника, в края на ХIХ-началото на ХХ в., и се определят като „македонски градски песни“ (да не се бъркат с блудкавите „стари градски песни“). Такива са „Биляна“, „Що ми е мило и драго“, „Дафино вино“, „Болен ми лежи“ и хиляди още. Вероятността да сте чували по-стара народна песен от Македония днес е на практика нищожна. В „Български народни песни“ е събран по-ранен пласт от народното творчество, който без великото дело на братя Миладинови днес би бил безвъзвратно загубен.

  Извори

  „Почтени мой приятелю!

  . . . Песните овде ке напечатам, защо еден се обяза да ги свършит до конецот от апреля. Но молям Вас, огласите [обявите], кои изпратих да ги раздадите со честниот ваш лист [в. „Дунавски лебед“], споминвеещем нещо за песните, и особено за западните во Македония болгари. Во огласот ми Македония назвах Западна България (како и требит да се викат), защо во Беч [Виена] гърците се разпоряжават сос нас како со овци. Тие Македония сакат гърцка земя и не может даже да разберат како может да не йе гърцка. А тамошните повеке од два милиона болгари що ке ги сториме? Неужели уще болгарите ке бидет овци, а неколку гърци да ни бидет овчари? Поминаха тие времина, а гърците ке си останат само со сладкиот им сон. Песните мислям да се раздадат многу мегю Българско и затова и цената определих неголема . . .

  Оставам секогашен Ваш искрен приятел . . .“

  Из писмо на Константин Миладинов (в Загреб) до Георги Ст. Раковски (в Белград), 31 януари 1861 г.

  „Почтени читатели!

  Тридесет години од како се показала нашата зора од умственото развиванйе и во самото начало од новородственйето ни беха се печатали народни песни во секакви времина и места. Но никойе до сега полно издавайе не можеше да удовлетворит желанията ни да докажит скупно сите драгоцености, под кои блъстит нашата народна поезия . . . Мие счастливи се слагаме, че издеваещем [издавайки] полно собрание од песните . . .

  Песните пред шест години зафатихме да собираме од секакви стърни от западната Болгария, т. е. од Македония, напр. од Охрид, Струга, Прилеп, Велес, Костур, Кукуш, Струмица и други места; още и од восточна Болгария . . .

  Песните сет под тискарница и скоро ке излезат на свет. Молиме почтените подпищици по-скоро да испратят честните им имена, за да можат да се напечатат.

  Кой ке помогнит десет ексембляра, ке земит еден безплатно. Цената се определьвит два флоринта, а за во Турско грошеи двадесет, или една рубла.

  Песните сет около 700 и ке се печатат на два стълба . . . Песните сет самовилски, църковни, юначки, жальовни, смешни, овчарски, любовни, сватовечки, лазарски и жетварски. Още ке се напечатат единадесет хороводни песни со ноти.“

  Из обява от братя Миладинови за набиране на спомоществователи на сборника с български народни песни, 7 февруари 1861 г

   

  Иван Петрински,

  в. „Сега” 

• Wikileaks за отношенията ни с „Лукойл“ и „Газпром“

  Като въображаема порносценка са обрисувани взаимоотношенията на България с големите руски енергийни играчи – ЛукОЙЛ и Газпром. България се олицетворява като млада жена, която е поставена в едно легло между двама мускулести мъжкари. Как и какво правят те (в случая ЛукОЙЛ и Газпром) заедно и поотделно с милата ни родина можем богато да си представяме. „Тройката” обаче не е заради изгаряща страст, а главно по принуда и липса на избор от страна на обладаваната страна в средата. Образната алегория е направена от Посланик Нанси Макълдауни в конфиденциален доклад през 2008 г. озаглавен „България и енергийния възел”

  „Карикатурната картина, показваща жадна за страсти България в леглото с мускулестата двойка на Газпром и Лукой е само частично вярна – тази любовна среща се движи по-малко от страст, отколкото от осезаемата липса на алтернатива. “ – така живописно се изразява американският дипломат в каблограма от 2 октомври 2008 г. предназначена за специалния посланик на Вашингтон за енергийните въпроси на Евразия – Бойдън Грей., разсекретена от Wikileaks.·[08SOFIA641].Докладът е изпратен и на вниманието на департаментите по търговия и енергетика, както и до ЦРУ.

  Енергийната зависимост на България е определена, като доста тежка и обвързваща с факта, че 70% от нуждите на петрол и 90% на природен газ за България се доставят единствено от Русия. В тази реалност, принудителното затваряне на 3 и 4 реактори на АЕЦ „Козлодуй” причиняват 1.4 милиарда загуби за българската икономика и свиване на износа за съседните държави, които предварително са откупили електроенергията. Всичко това, еволюира ролята на Русия от основен доставчик в главен „играч” на българската икономическа и политическа сцена. В доклада се описва, че Путин директно притиска както Президента, така и Премиера с енергийните си проекти. Станишев лично се е оплакал на американците от „изнудване”, а бившият енергиен министър Петър Димитров е описал руската политика, като „психологическа война”.

  През януари същата година при посещение на Путин в София беше подписан меморандум за големите руски енергийни проекти, наречен от Първанов „Голям шлем“. Той беше иронично апострофиран като „Голям член“ от вестник Комерсантъ. Не е ясно обаче дали верижните метафори на Макълдауни са свързани с по-грубия еротичен подтекст на руския делови ежедневник.

  От грамата се разбира също, че посещението на Бойдън Грей е по молба на българската страна, която е търсила съвет за организацията на енергиен форум през април 2009 г., на който е обещал да присъства и Путин.

  „Трудната реалност в днешната енергийна картина е, че Русия е не само доминиращ доставчик, но и доминиращ играч – вашата визита тук ще е първата на високопоставено официално лице на САЩ, докато Путин персонално се ангажира едновременно с Президента и Премиера по енергийните въпроси по време на многобройни срещи през последните десет месеца“ – поставя реперите посланик Макълдауни.

  Подготвяйки посещението, Макълдауни прави подробен преглед на състоянието на българската енергетика и големите енергийни проекти: Южен Поток, Набуко, Бургас-Александруполис, междусистемните връзки (TGI) и АЕЦ Белене.

  Дадени са и кратки портрети на официалните лица, с които предстои да се срещне Грей.

  Президентът Първанов, който организира енергийния форум, има тесни връзки с руските политици и е провел не по-малко от осем срещи с Путин през последните седем години. Станишев е описан като „прогресивен социалист“, прозападен и добър приятел и партньор на САЩ, който разбира българската зависимост от Русия, но не вижда много възможности за по-голяма енергийна независимост. Калфин е близък и до Първанов и до Станишев, голям поддръжник на партньорството на България със САЩ и отворен за разговори по енергийните въпроси. Ново лице е министър Петър Димитров, за когото се смята, че следва насоките в енергийната политика от бившия министър на енергетиката Румен Овчаров, свързан с руските интереси и напуснал правителството след корупционен скандал.

  Макълдауни препоръчва фокусът на разговорите да е върху дългосрочната енергийна стратегия, която да не е базирана единствено върху транзитът на горива и производство на електроенергия от руски ядрени източници. Като алтернатива са посочени възобновяемите източници, чистите въглищни технологии и енергийната ефективност.

  С увеличаването на цената на енергията до рекордни нива, богатството породено от руските енергийни ресурси циркулира по-силно в българската икономика, правейки България още по-чувствителна за руския натиск – анализира посланик Макълдауни.

  Единият инструмент за значително намаляване на руското влияние може да бъде залагането на енергийната ефективност и възобновяемите източници, а другият инструмент е прозрачността. Статусът на енергиен разпределителен център, в която и да е индустрия, е възможен само в места, които предлагат прозрачни и ефикасни услуги. Препоръките към България са да не се рекламира като тясно свързана с Русия, а като по-прозрачно място за енергийни сделки – завършва грамата.

  В доклад за българската мафия на посланик Пардю от 2005 г. се твърди, че чрез Валентин Златев Лукойл е свързана с организираната престъпност.

  Друг секретен доклад на посланик Байърли от 2006 г. набляга на тясната връзка на премиера със Златев със следните думи:

  „14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл“ в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда „танто-за-танто“, публичните договорки на Борисов с „Лукойл“ са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.“

  Източник: Биволь

  www.bivol.bg

• Българските вестници в четвъртък

  Правителството се заигра с лиценза на „ЛУКойл“, пише “Сега”. Вестникът разказва, че конфликтът между Агенция „Митници“ и „ЛУКойл Нефтохим“ е навлязъл в нова фаза, след като за първи път в своята история рафинерията се оказа без лиценз за производство и търговия с горива. Това принуди компанията да започне да спира мощности и да прекрати доставките за пазара, а представител на руския собственик изрази изумление от действията на българското правителството. БСП нарече случващото се „театър“, а десните приветстваха „войната“ срещу монополиста и пожелаха тя да бъде доведена до край. Вчера следобед обаче премиерът даде знак, че е възможен компромис. До налагането на най-тежката санкция се стигна, след като „ЛУКойл Нефтохим“ не монтира в предвидения в закона срок – 26 юни, задължителните измервателни уреди, които трябва в реално време да подават информация на митниците какви количества петрол влизат за преработка и какви горива излизат на пазара – вътрешния и за износ.

  След отнемането на лиценза няма да се стигне до криза на пазара на горива, нито има опасност за постъпленията в бюджета, независимо че „Лукойл“ е най-големият вносител и преработвател у нас и най-големият данъкоплатец, казва финансовият министър Симеон Дянков, цитиран от “Класа”. По план през лятото рафинерията трябва да излезе за четири месеца в ремонт, на което има право по закон. През зимата премиерът Борисов изчисли, че от това приходите в бюджета ще намалеят с 2 млрд. лв. „Има достатъчно лицензирани вносители у нас – над 420, така че не се притеснявам, а има и горива от съседни държави за колкото е нужно време“, подчертава Дянков.

  “Премиерът Бойко Борисов и собствениците на „Лукойл Нефтохим“ играят театър за пред Америка и българските избиратели. ГЕРБ хем си качва предизборно акциите, хем печели допълнителни финанси под масата. Симеон Дянков разбра, че не може да си върже бюджета, и се надява чрез акцизи от „Лукойл“ да запълни дупките. Това бяха трите основни версии, които политици от парламентарните партии лансираха неофициално днес, след като научиха за отнетия лиценз на „Лукойл Нефтохим“”, допълва “Дневник”. Представители на левицата официално изказаха подкрепяната от депутати от повечето партии теза, че премиерът и Валентин Златев – шеф на „Лукойл България“, са подготвили спектакъл, който да покаже как Борисов не се церемони с Русия. Целта била „хвърляне на прах“ в очите на американските партньори, които били притеснени от договорките с Русия покрай проекта за АЕЦ „Белене“. А на избирателите в България трябвало да се покаже, че няма недосегаеми. АЕЦ „Белене“ фигурираше и в други обяснения – отнетият лиценз бил в отговор на внесения от руската „Атомстройекспорт“ иск от 58 млн. евро срещу българската електрическа компания заради забавяне на плащания по проекта. Тук политици напомняха, че Валентин Златев се оказа консултант на руската страна при преговорите за проекта „Белене“, обяснява изданието.

  В пореден скандал с отчуждаване на имот се забърка София, разкрива “Сега”. Сметки за 70 млн. лв. и акциите в Централните хали на Столичната община са били запорирани от съда. Причината е, че общината не е изплатила обезщетение от 8.6 млн. лв. с лихвите за отчуждаване на имот за изграждане на пробива „Данаил Николаев“. Имотът от 4585 кв. м е в центъра на града и е собственост на фирмата „ИРИС БН“ ЕООД. Сагата с отчуждаването на този имот започва в края на 2008 г. Тогавашният кмет Бойко Борисов разрешава на собственика да се изплатят 9.123 млн. лв. След това обаче по искане на главния архитект Петър Диков общината е изискала нова оценка. Оценителят я намалява наполовина – малко над 4.5 млн. лв. Фирмата обаче обжалва в съда и последното съдебно решение е в нейна полза, а обезщетението е близо 8.6 млн. лв. Магистратите се позовават именно на най-първата оценка на общината. По думите на кмета Йорданка Фандъкова пазарната цена на имота сега е малко над 4 млн. лв., а решението на съда е рекет. Справка в регистрите показва, че „Ирис БН“ е собственост на Божидар Николов, а теренът е придобит от фирма „Аутомотор“.

  Ден след като групата на независимите депутати подкрепи правителството на Бойко Борисов и гласува „против“ вота на недоверие, двама от тях бяха възнаградени с постове в парламентарни комисии – изключеният от ДПС Касим Дал се върна във вътрешната, а напусналият „Атака“ Стоян Иванов – в медийната, информира “Дневник”. Според правилника на Народното събрание депутат, напуснал парламентарна група, губи и мястото си в комисия като неин представител. Текстовете срещу т.нар. политическо номадство забраняват независими депутати да създават нова група или да се присъединяват към съществуваща. Затова и възстановяването на Дал и Стоян Иванов в двете комисии стана чрез увеличаване на състава им.

  “До 240 000 лв. годишно ще инвестира държавата в кандидатстудентски курсове на роми, които искат да следват в медицински университети и колежи. За приетите да учат бюджетът има готовност да заделя по 50 000 лв. годишно за стипендии. Това предвижда поредният план за действие към здравната стратегия за представителите на малцинствата в неравностойно положение. Според него целта на подобна инвестиция е тези студенти след обучението да се върнат сред етноса и да помогнат за здравния му статус. Планът и този път изобилства от беседи и семинари, провеждани и при предходни правителства и планове. Близо 4.4 млн. ще налее държавният бюджет до 2015 година в дейности по превенция сред малцинствата”, четем в “Сега”.

  Кредитите за бизнеса станаха по-евтини, отколкото бяха преди кризата, посочва “Класа”. Според статистиката на Българската народна банка (БНБ) за юни лихвените проценти при всички видове заеми за компании до и над 1 млн. евро са по-ниски, отколкото през същия месец на 2008 г. Така в края на полугодието най-изгодни за бизнеса са били заемите над милион евро. Дружествата, изтеглили крупни супи с повече от шест нули в лева, са спестили 1.58 на сто от лихвата спрямо същия месец на 2008 г. до 8.16%. Отпусканите в евро средства пък са били с 0.36 на сто по-евтини до 8.04%. Данните показват, че по-малките бизнес кредити под милион евро също са излизали по-евтино, като през юни договорите в лева са били с лихва от 9.54 на сто или с 0.6 процентни пункта по-ниски, а тези в евро с 0.14% до 8.59 на сто.

  В 30,2% от селските къщи в България не живее никой, е установило тазгодишното преброяване на населението, научаваме от “Труд”. В сравнение с данните от 2001 г. обитаемите домове в малките населени места са се увеличили с 4 на сто. Причината е, че преди развихрянето на икономическата криза имаше сериозен ръст на продажбите на селски имоти и много изоставени къщи бяха стегнати от нови собственици от страната и чужбина. В момента интересът към подобен тип недвижимости е замрял.

  Над 50 млн. лева, скрити в кашони, бяха извадени на светло при спецакция на МВР, Софийската градска прокуратура и МВР. Парите идвали от укрити обороти на лъскави нощни клубове в София, съобщава “Монитор”. След края на работното време припечелените от заведенията обороти, които не се отчитали пред държавата, се изнасяли в кашони и били „инвестирани” в строителство и бизнес проекти. По този начин черният оборот се изпирал и влизал отново в дейността на фирмите. Според разследващите парите били изпращани в хотел „Акорд”, където се водело двойното счетоводство на фирмата.

  Правителството отказа да отпусне пенсия за заслуги на примата на българската естрада Лили Иванова. Мотивът – тя дължи на хазната огромни данъци, съобщил пред “Труд” високопоставен източник от кабинета. Преди време културният министър Вежди Рашидов внесе в Министерския съвет предложение за отпускането на персонална пенсия на изпълнителката на “Камино” и “Детелини”. Искането бе с мотива, че певицата получава в момента едва 105 лева – малко над социалната пенсия за старост, която е 100,89 лева. Толкова пари вземат само тези възрастни хора, които не могат да докажат никакъв трудов стаж. По време на обсъждането финансовият министър Симеон Дянков е възразил Лили Иванова да получава от държавата почетен паричен бонус за старост. Той се е аргументирал с това, че тя дължи огромна сума на Националната агенция за приходите.

  И бедните у нас вече страдат от шопинг мания, е водещата новина за “24 часа”. Финансовите възможности не са от особено значение. Дори жени, които нямат много пари, пак страдат от модерната зависимост. Те купуват малки и по-евтини неща, но пак непрекъснато и с настървение, обяви психотерапевтът доц. Захарина Савова от МУ-София. Само за няколко години шопингът се превърнал от невинно забавление и форма на релакс в зависимост, която по пораженията си върху психиката не отстъпва на страстта към интернет, алкохола и наркотиците. Засегнати са главно жените, но вече има и мъже, обсебени от страстта да купуват ежедневно ненужни неща. Стига се до ситуации, в които само пазаруването вдига серотонина и човек чувства потребност да се връща отново и отново в магазина, за да е щастлив.

  “Един от най-мащабните и продължителни съдебни процеси – делото за убийството на сикаджийския бос Милчо Бонев-Бай Миле и шестима от гардовете му в градината на ресторант „Славия“ на 30 юли 2004 г., се сгромоляса пред Темида. Софийският градски съд напълно оправда четиримата подсъдими – Анатолий Мънков-Плъха, Стилиян Георгиев-Мишока, Тихомир Дочев-Мравката и Георги Стефанов. В мотивите си съдия Петя Крънчева отбеляза, че няма събрани дори и минимално количество от необходимите доказателства, за да може да постанови осъдителна присъда, както и доказателства, че точно тези четиримата са извършители на покушението”, разказва “Стандарт”.

  Задържаният за убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина Николай Русинов излезе на свобода 29 часа след като беше арестуван на летище София. Той е бил разпитван от криминалисти от СДВР и полицейски психолози, пише още “Стандарт”. МВР и прокуратурата нямат доказателства, че той е извършителят на убийството на Яна. В същото време обаче 34-годишният преводач и спедитор отказал да се подложи на детектор на лъжата, което озадачило психолозите. Русинов разказал пред разследващите е, че са се запознали с Яна в нощта преди смъртта й в „Маймунарника“. Изпили много алкохол и правили секс в храстите. Чеци твърдял, че около 5,30 ч си е тръгнал и момичето е било още живо. Версията се потвърдила и от другите доказателства по делото, както и от експертизите.

  Източник: Кафене.нет
  http://kafene.net

• Закъсняло откритие на „Човекът. Мисли, чувства, приятелство”

  Невробиологът д-р Георги Чалдъков е вече добре познат на читателите на Eurochicago.com (Вж. тук негови публикации). Често приятели са ме питали за него, впечатлени от темпераментния и умен изказ. Скоро ще го помоля да разкаже повече за себе си. Иначе ето кратка негова визитка:
  Георги Ников Чалдъков е роден на 23 февруари 1940 г., Бургас. Ръководител на Учебно-научния сектор по клетъчна биология в Медицинския университет, Варна; гл. ред. на Biomedical Reviews, An International Journal of Cell Biology of Disease; Главен редактор на „Adipobiology, An International Journal of Adipose Tissue in Health and Disease“( Брой №1 може да изтеглите от тук –Adipobilogy), организатор на Биомедицински форум. Програма за непрекъснато медицинско образование; председател на Българско дружество по клетъчна биология. Гост-професор в Kanazawa University Medical School (Kanazawa, Japan), Nis University Medical School (Nis, Serbia), Institute of Neurobiology and Molecular Medicine, National Research Council-European Brain Research Institute (Rome, Italy). Научно-изследователска област: васкуларна биология, адипобиология, невробиология. Член на международни научни организации: International Atherosclerosis Society, European Atherosclerosis Society, International Academy of Cardiovascular Sciences, European Vascular Biology Society, European Cytoskeletal Club, Japan Pathology Society, American Diabetes Association.

  Днес искам да Ви представя неговата книга с есета „Човекът. Мисли, чувства, приятелство” (Второ, разширено и допълнено издание с илюстрации на художник-фотографа Ник Чалдъков). Премиерата й е била преди около година, но за съжаление е останала пропусната от редакцията ни. Всъщност авторът ни е бил поканил, но скромно не ни е напомнил. Извиняваме се с поговорката «По добре късно отколкото никога» и ви представяме, както сам д-р Чалдъков се изразява, «книгата събрана в 63 673 думи, 28 фотографии и една рисунка».

  Авторът дава отговори на въпроси, които вълнуват умните и сърдечни хора и обяснява своите виждания за IQ, EQ, FQ. Първият коефициент е познатия на всички коефициент на интелигентност, второто означение е за коефициента на емоционална интелигентност, а третия – коефициент за приятелство.

  В знак на приятелство към читателите на Еврочикаго, книгата, любезно подарена от автора, може да бъде изтеглена съвсем безплатно тук (PDF файл – свалянето зависи от скоростта на нета ви). А тези «динозаври», който предпочитат старата, хартиена, хубава книга ще трябва да изчакат следващото издание. За повече инфо пишете до автора на имейл: [email protected]

  Др. Георги Чалдъков раздава автографи на читателите си от гр. Бургас (снимка: Етелка Пирева)
  
  .

• Десницата: Започва битка срещу господстващото положение на „Лукойл“

  „Започва битка за ограничаване и разбиване на господстващото положение на „Лукойл“. Започва война. Дали правителството ще я спечели, зависи от неговата политическа воля.“ Това заяви лидерът на ДСБ Иван Костов по повод отнетите лицензи на „Лукойл Нефтохим“ и нефтения терминал на рафинерията „Росенец“.

  „Крайно време е и големите фирми в България да разберат, че има държава, която да се противопостави на монопола им“, коментира темата лидерът на СДС Мартин Димитров, цитиран от „Фокус“.

  Според Костов, ако битката бъде спечелена, в България ще влезе евтин, конкурентен внос на горива и държавата ще получи средствата си от акциз и ДДС. „Отнемането на лиценза на рафинерията, собственост на „Лукойл“, ще подобри събирането на приходите, както и ще спомогне за падането на цените на горивата, поради отварянето на пазара на горива“, смята пък Димитров.

  „Възможно е в началото „Лукойл“ да се опита да воюва за цените и тогава Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще трябва да наложи тежки санкции“, допълни той. Той припомни, че руската комисия за защита на конкуренцията е наложила санкции от над 200 млн. долара на петролната компания.

  „Правителството държи нарочно една беззъба комисия, която не казва истината и не търси отговорност от фирмите в монополно състояние. Нужен е изцяло нов състав на КЗК“, коментира Мартин Димитров.

  Още през март Иван Костов поиска смяна на членовете на четири държавни комисии, сред които и тези в КЗК.

  Георги Марчев, в. „Дневник“

• Могат ли САЩ да фалират?

  Основната причина за проблемите не е финансовата криза, а капризите на политиците във Вашингтон

  „Огоньок“

  Заплахата от финансова катастрофа в САЩ въобще не се забелязва в щата Индиана. Миналата седмица, докато политиците във Вашингтон обсъждаха сценариите на неизбежния фалит на страната, губернаторът Мич Дениълс обяви, че чистата печалба на щата е 1.2 млрд. долара, които ще бъдат изхарчени за премии на държавните служители. Пожарникарите, полицаите и учителите в Индиана още през август ще получат чекове от 500 до 1000 долара. По данни на бюджетната комисия на Конгреса на САЩ още поне 16 щата могат да са похвалят с подобни данъчни постъпления, а 32 щата ще могат да завършат финансовата година без печалба, но и без дефицити.

  Защо тогава са тези приказка за апокалипсис?

  Проблемът с увеличението на тавана на държавния дълг на САЩ, с който са свързани всички разговори за фалит, стана изключителен остър в контекста на борбата на двете основни политически партии. Една от причините е, че САЩ са единствената държава в света, където въпросът за лимита на финансовите задължения на федералното правителство е чисто юридически въпрос. Уникалността на американската ситуация се обяснява с особеностите на законодателството на САЩ – за всеки разход се изисква отделно одобрение на Конгреса и ако не се получи съгласието на законодателите, администрацията няма право да изхарчи нито цент. В случая с държавния дълг Белият дом не може да продължи да изплаща пенсиите и обезщетенията на бедните, спират и плащанията към чуждите кредитори.

  Сегашният таван от държавния дълг е 14.294 трилиона долара и бе достигнат на 16 май. Разговорите за увеличението му започнаха още през януари, но досега не са довели до нищо. Представителите на Републиканската партия, които имат мнозинство в Камарата на представителите, заявиха, че няма да позволят страната да продължи да живее с такъв вътрешен дълг. Според тях основната причина за бюджетния дефицит е безумната финансова политика на Белия дом, а своята задача те формулираха много просто: Cut, cap and balance (съкращения, ограничения и балансиране). Именно това е името на техния алтернативен план за финансово оздравяване на икономиката на САЩ, който предвижда да бъдат съкратени социалните и държавните разходи и да се приеме бюджет без дефицит. В средата на май финансовият министър Тимъти Гайтнър заяви, че ако не се приемат „спешни мерки“, на 2 август САЩ официално ще обявят, че повече не са в състояние на изпълняват финансовите си задължения. Предложението на Белия дом да се увеличи таванът на държавния дълг с 2.4 трилиона долара бе посрещнато от републиканците на нож. Председателят на долната камара Джон Байнър поиска вместо това дефицитът да се намали с 2.4 трилиона. След което започна истинска вакханалия с гръмки, но неизпълними инициативи – от радикалното републиканско движение „Чаено парти“ предложиха план за намаляване на държавния дълг с 5 трилиона долара, републиканецът Пол Райън дори заяви, че знае как това да стане за две години. А сенатор Том Кобърн предложи да се обсъди вариант, намаляващ дълга с 9 трилиона долара.

  Безкрайните дебати измориха и финансистите от Уолстрийт. Водещите международни рейтингови агенции „Мудис“ и „Стандард енд пуърс“ заплашиха, че ще понижат рейтинга на САЩ. А шефът на икономическата група към Белия дом Остан Гулсби дори призова хората да се готвят за световна катастрофа. „Ако таванът не бъде вдигнат, то фалитът на САЩ е неизбежен. Американската история не знае подобно нещо“, заяви той. Това предизвика почти паника на борсата, а в сюжета се намесиха … историците. Кармен Райнхарт от Националното бюро за икономически изследвания публикува изследване, според което досега

  САЩ поне четири пъти са изпадали в подобна ситуация

  През 1790 г. Вашингтон заявил, че не е способен да плаща своя външен и вътрешен дълг. През 1841 и 1873 г. фалит обявили 10 американски щата наведнъж, а през 1933 г., в разгара на Великата депресия, федералното правителство било принудено да се откаже от задълженията по облигациите на златния резерв. Кенет Рогоф, автор на популярната в Америка книга „Този път е различно“, посветена на икономическите катаклизми, отбеляза: „Историците прекрасно помнят, че главната причина за сегашните проблеми в САЩ съвсем не е финансовата криза, а изключително желанията на политиците във Вашингтон“. Основанията за такива твърдения са доста убедителни.

  През 90-те години на миналия век Америка се беше възстановила след финансовите трудности от предишните години. По данни на бюджетната комисия на Белия дом през 2000 г. страната имала идеално балансиран бюджет, солидни запаси от злато и голям икономически ръст. Държавният дълг бе „само“ 3 трилиона долара. Според тогавашния финансов министър Робърт Рубин получените доходи дори биха позволили да се започне изплащането на този дълг. Но се разгоря остра дискусия какво да се прави с тези пари, която съвпадна с предизборната президентска кампания през 2000 г. Кандидатът на демократите Ал Гор предлагаше да се създаде резервен фонд, средствата от който да гарантират постоянно изплащане на социалните нужди. Кандидатът на републиканците Джордж Буш-младши пък настояваше правителството да върне парите на обикновените американци. „Тези приходи не принадлежат на правителството и ние не можем да се разпореждаме с тях“, заяви той. След неговата победа на изборите през 2001 г. едно от първите му решения беше за намаляване на данъците в размер на 1.35 млрд. долара., а през 2003 г. тази цифра набъбна на още 350 милиарда. Според аналитиците от изследователския център Tax Foundation това довежда до най-голямото съкращаване на данъчни постъпления в страната от времето на Втората световна война. Общата сума загубени пари за бюджета се оценява на 6.3 трилиона долара. За формирането на невиждания бюджетен дефицит допринесоха започнатите войни в Афганистан и Ирак, които увеличиха дълга с още 1.3 трилиона долара. Въведените отстъпки за лекарствата на получателите на медицинската застраховка Medicare прибавиха още 272 млрд. долара. Други 719 милиарда долара пък отидоха за спасяване на банките и на финансовата система след кризата през 2008 г. Според изчисления на в. „Вашингтон пост“ като цяло управлението на администрацията на Джордж Буш-младши е довело до увеличаване на държавния дълг със 7 трилиона долара. Неговият наследник Барак Обама добави още 1.7 трилиона към тази сума със своите икономически решения. По официални данни държавният дълг на САЩ е 13.886 трилиона долара, но се увеличава с $4 млрд. всеки ден.

  Тези цифри поразяват въображението и предизвикват силни емоции у повечето хора, но дали наистина е реално да се стигне до фалит на САЩ? Периодичното спирането на бюджетните плащания от страна на федералното правителство е обичайно явление. Например, през април т.г. само 40 минути преди изтичането на срока Белият дом получи разрешението на Конгреса да продължи да изплаща заплатите на държавните учреждения. Трябва да се отбележи и че Вашингтон дължи голяма част от държавния си дълг на самите американци. В общата структура задълженията към чуждите държави и институции са по-малко от 1/3. САЩ например дължат на Китай 1.16 трилиона долара, или 8% от общия обем на държавния дълг. На Япония се полагат 912.4 милиарда долара, или 6.4%, на Великобритания – 346.5 млрд. (2.4%), на Бразилия – 211.4 милиарда долара (1.5%), на различни банки в Карибско море – 148.3 млрд. Общата сума на задлъжнялост на Америка към чуждите инвеститори възлиза на 4.5 трилиона долара. Докато на самите американци федералното правителство дължи 9.8 трилиона.

  В началото на месеца президентът Барак Обама направи специално изказване и увери американците, че страната няма да тръгне по пътя на закъсалата Гърция. Дори и най-грубите изчисления показват, че дори федералното правителство да загуби битката за държавния дълг, САЩ ще могат спокойно да продължат да изпълняват своите финансови задължения. Изследователският център Bipartisan Policy изчисли, че през август в бюджета ще влязат 172 милиарда долара, а трябва да бъдат изплатени около 307 млрд. С получените пари правителството ще може да покрие лихвите по дълга (29 млрд. долара), да отдели 49 млрд. за изплащането на социални помощи и пенсии, както и да осигури медицинските програми Medicare и Medicaid (50 милиарда долара). За изплащането на заплатите на държавните служители ще са необходими около 14 млрд., за помощите за безработни – 13 милиарда, а за заплати на военнослужещи – 3 млрд.

  С други думи, катастрофата няма да се случи, с каквито и апокалиптични варианти да ни плашат политиците. Разбира се, през август Белият дом ще бъде принуден да съкрати бюджетните разходи. Въпросът е какво ще избере администрацията на Обама – да ореже фонда на Министерството на правосъдието, което включва ФБР и финансирането на затворите, или да преразгледа бюджета на програмите, които предоставят жилища за бедни. „Нито една страна не може да остане съвсем без пари и да обяви, че повече не може да изплаща своите дългове“, е убеден бившият президент на банковата група Citigroup Уолтър Ристън. Може, например, да се увеличат данъците, макар че по-честата практика на правителствата е да започнат да печатат пари. Но фалитът обикновено не го обявяват икономистите, а политиците. Защо да се повишават данъците за собствените избиратели, които гласуват, когато можеш да откажеш поетите задължения към чуждите инвеститори, които никога не отиват пред изборната урна?

  Източник: в. „Сега”

• Рекордно неравенство в доходите отбелязаха в САЩ

  Рекордно неравенство в доходите между белите и малцинствата в САЩ, невиждано от 25 години насам, показа изследване, според което икономическата криза е засегнала най-слабо белите американци.

  Средното богатство на белите домакинства в САЩ е 20 пъти по-голямо от това на афроамериканците и 18 пъти по-голямо от това на испаноговорящите семейства, показва анализ на данните за 2009 от Pew Research Center. Това е най-голямата разлика откакто данните са започнали да се събират преди 25 години. Разликата се е удвоила спрямо годините, предхождащи рецесията 2007-2009. „Спадането на цените на къщите е основната причина за намаляването на богатствата на домакинствата сред всички групи, като испаноговорящите са били засегнати най-силно от срива на пазара на недвижими имоти“, заявява старши изследователят Ракеш Кошар. Средствата, с които разполагат малцинствата, са по-концентрирани в къщите им, отколкото при белите, което е увеличило разликата. Афроамериканците са загубили 53% от средствата си, испаноговорящите две трети, а белите – само 16%, показват данните на Pew. Цените на къщите спаднаха с 27,3% от началото на 2005 до края на 2009. През 2009 средно афроамериканците са притежавали средства, които са надхвърляли дълговете им с около 5677 долара. При испаноговорящите тази сума е била 6325 долара, а при белите – 113149 долара, показва доклада на Pew. Дългосрочната безработица и свиването на доходите, които също са причинени от икономическия спад, също може да са допринесли за драстичните разлики. 16,2 % от афроамериканците са безработни, спрямо 11,6% от испаноговорящите и 8,1% от белите, показват данните от трудовата статистика. /Ройтерс, БГНЕС /

• Две години или как кабинетът „Борисов“ се справи с икономиката

  Правителство на европейското развитие. Така премиерът Бойко Борисов представи кабинета в парламента точно преди две години, когато той беше гласуван от депутатите. Основните ангажименти, които пое в програмната си декларация, бяха повишаване на доходите, растежа и модернизирането на икономика. ГЕРБ обеща гарантиране на финансовата стабилност на страната, ограничаване на бюджетните разходи и разграбването на държавни ресурси, запазване и откриване на нови работни места. В средата на мандата „Дневник“ представя плюсовете и минусите на икономическата, фискалната и здравната политика на кабинета.
  
  Фискална и икономическа политика – данъците останаха ниски, но има проблем със събирането им
  
  Плюсове
  + Данъците не бяха повишени.
  
  + Бюджетният дефицит се свива и доверието в България, като устойчивост на публичните финанси се повишава.
  
  + Осигурителната тежест беше понижена с 2 процентни пункта от началото на 2010. г.
  
  + Бяха поставени ограничения за поемането на дългове от общинските власти.
  
  + Въвеждат се законови и конституционни ограничения срещу неразумната фискална политика и високите дефицити.
  
  + Агенция „Митници“ залавя по-големи количества нелегално внесени и произведени цигари.
  
  + Нелегалното производството на алкохол и горива е прекъснато и те вече се произвеждат само в лицензирани обекти, твърдят от Агенция „Митници“.
  
  + Работи се за подобряване на взаимодействието между НАП и Агенция „Митници“ с цел по-ефективно противодействие на данъчните измами и контрабандата.
  
  + Кредитният рейтинг на България бе повишен от „Муудис“ до най-високото си равнище (Ваа2), което агенцията някога е присъждала на България.
  
  Минуси
  – През 2009 г. правителството не разплати и просрочи задължения към частния бизнес за 650 млн. лв.
  
  – През 2010 г. предложи схема за разплащане, при условие че фирмите приемат да опростят част от вземането си. От останалите фирми и до днес има такива, които не са получили парите си.
  
  – Неработещото данъчно облекчение за млади семейства продължи да действа и все още много малко от тях могат да го ползват.
  
  – Връщането на надплатен акциз за собствениците на автомобили втора ръка ставаше само при представяне на документ за платен акциз, а тази информация е налична в Агенция „Митници“, докато не е сигурно колко хора пазят документите си.
  
  – Липсата на реформи в пенсионната система наложи осигурителната тежест да се повиши с 1.8 процентни пункта от началото на тази година.
  
  – Втора година НАП има проблеми със събирането на приходите, през 2009 и 2010 г. бюджетът беше актуализиран.
  
  – Липсват значителни успехи в борбата с ДДС измамите. Повечето оценки за контрабандата също сочат, че тя е над равнищата преди кризата.
  
  – Пълен провал в приватизацията – държавата не успя да продаде нито едно голямо държавно предприятие.
  
  Инфраструктура – работи се на много фронтове
  
  Плюсове
  + Завърши строителството на магистрала „Люлин“. Аутобанът поскъпна до 185 млн. евро при тръжна цена от 137.4 млн. евро. Заради поскъпването в момента върви процедура на финансова корекция от Европейската сметна палата.
  
  + Започна строителството на трите последни лота на магистрала „Тракия“. Има одобрението на Европейската комисия.
  
  + След двегодишно закъснение заради спрените пари от Брюксел правителството на ГЕРБ успя да стартира рехабилитацията на второкласни и третокласни пътища по оперативна програма „Регионално развитие“. Първата фаза на проекта приключи, а това лято започна и втората. Със спестените около 100 млн. лв. през есента ще бъдат обявени търговете по третата фаза.
  
  + Бяха направени промени в Закона за пътищата, с които се създаде държавна компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (т.нар. малко АПИ). Целта на проектната компания е да ускори изграждането на магистралите „Струма“, „Черно море“ и „Хемус“.
  
  + Договарянето и усвояването на средства по оперативна програма „Регионално развитие“ беше ускорено. Целта е до края на годината да бъдат договорен всички средства в размер на 3.1 млрд. лв. От тях са договорени 1.6 млрд. лв., а са платени близо 447 млн. лв. към 1 юли 2011 г., показват данните на информационната система ИСУН.
  
  + Бяха направени промени в Закона за етажната собственост с цел да тръгне санирането на жилищата. Реално ефектът ще се види през пролетта на 2012 г.
  
  Минуси
  – Закъснява строителството на магистралите „Марица“ и „Струма“, както и на първокласните пътища – връзката на магистрала „Хемус“ със софийския околовръстен път и пътя Кърджали – Подкова, спрямо първоначално обявения график. Те се финансират със средства по оперативна програма „Транспорт“. Това поставя под риск изпълнението на приоритетната ос за ново строителство на магистрали. До края на годината по нея трябва да бъдат усвоени 184 млн. евро при 40 млн. евро изпълнение към днешна дата.
  
  – Ремонтите на пътищата по програма „Транзитни пътища V“ и по заема от Световната банка бяха забавени заради невъзможност на страната да осигури съфинансирането заради икономическата криза. Това доведе до преструктуриране на заемите – удължаване на сроковете за изпълнение и отпадане на някои участъци.
  
  – Честите смени на ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“ (общо четири за година и половина на председателя на директорския борд) не се одобряват от Еврокомисията и водят до забавяне на усвояването на евросредствата.
  
  – Забави се създаването на водните асоциации, които са част от реформата във водния сектор и важни за усвояването на евросредствата. За това бяхме критикувани от председателя на ЕК Жезу Мануел Барозу в края на декември 2010 г.
  
  – За втора поредна година не са приети промените в Закона за черноморското крайбрежие, с които трябваше да се сложи краят на т.нар. ВИП плажове. Съгласно правителствената програма законопроектът трябваше да бъде внесен за одобрение в парламента до края на юни 2011 г.
  
  – Близо две години министерството на регионалното развитие не внася промените в Закона за устройство на територията. Работната група, която се председателства от зам.-министъра на регионалното развитие Георги Прегьов, беше създадена през октомври 2009 г. Заради забавянето им председателят на парламентарната комисия по регионално развитие Любен Татарски (ГЕРБ) поиска ясен отговор кога ще са готови, но не получи такъв.
  
  – Програмите за трансгранично сътрудничество, които се финансират със средства от Европейския съюз, се движат с огромно закъснение. Все още има необработени проекти, подадени през 2009 г.
  
  Еврофондове – плащанията се ускориха значително, но има още какво да се желае
  
  Плюсове
  + Размразяването на плащанията по еврофондовете за транспорт и околна среда, както и на предприсъединителните програми ФАР, ИСПА и САПАРД.
  
  + Ускоряване на плащанията. По времето управлението на тройната коалиция за 2.5 години са били усвоени 101.3 млн. евро. За две години кабинетът на ГЕРБ успя да разплати близо 957 млн. евро, показват данните на финансовото министерство. Макар, че темпът е увеличен близо десет пъти, Европейската комисия засега остава недоволна от скоростта на плащанията и периодично ни критикува за това. Целта е до края на годината усвояването по еврофондовете да достигне 20%, като към момента е малко над 8% по данни на финансовото министерство и близо 13% по данни на информационната система за еврофондовете ИСУН.
  
  + Промените в Закона за обществените поръчки, които също бяха направени под натиск от Брюксел. Те имат за цел да подобрят превантивния контрол върху усвояването на средствата. Критики от страна на бизнеса предизвикаха текстовете за поръчките без конкурс (т.нар. in house възлагане) за комуналните услуги, които обаче бяха приветствани от общините, към които няма интерес от страна на бизнеса заради малките обеми.
  
  + Въвеждане на електронното подаване на документи. Засега то е само по програма „Техническа помощ“, която е основно за администрацията, в скоро време трябва да тръгне и по двете програми за бизнеса – „Човешки ресурси“ и „Конкурентоспособност“.
  
  + Договорената техническа помощ от международните финансови институции – Европейската инвестиционна банка, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, за оказване на административна помощ. Засега обаче международната експертиза се бави, защото се чака решението на Европейската комисия по въпроса.
  
  Минуси
  – Бавното усвояване на средства в жп, пътния и водния сектор, за което бяхме критикувани и от председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу в края на декември 2010 г. Ефектът е, че към момента жп секторът е почти изцяло договорен, като апликационните форми са изплатени в Брюксел. При магистралите имаме само една, одобрена от Еврокомисията – „Тракия“, докато за останалите – „Струма“ и „Марица“, както и за първокласните пътища Кърджали – Подкова и връзката между магистрала „Хемус“ със софийския околовръстен път все още не са изпратени в Брюксел. Във водния сектор плащанията пък бяха окончателно размразени през пролетта на 2011 г.
  
  – Риск от загуба на средства в края на годината по няколко програми. По Програмата за развитие на селските райони по оценка на Еврокомисията около 183 млн. евро са рискови. Под въпрос е и пълното усвояване на бюджетите във водния и пътния сектор
  
  – Брюксел не одобрява чести смени на ръководствата на Агенция „Пътна инфраструктура“ и фонд „Земеделие“. За година и половина по три пъти бяха сменени ръководителите на двете структури.
  
  – Бави се строителството на завода за боклука на София, което беше проблем и на предишните управляващи.
  
  – Забавя се въвеждането на мобилните групи (т.нар. хвърковати чети) от евроексперти, които ще обикалят страната, за да помагат на общините в изпълнението на проектите.
  
  – Според бизнеса тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европроектите, е най-големият проблем за ефективното усвояване на фондовете. Въпреки декларираното желание за намаляване на изискваните документи все още стъпките са слаби в тази насока.
  
  Транспорт – само метрото не стига
  
  Плюсове
  + Един от основните закони в сектора – за автомобилните превози, беше променен след повече от година подготовка и един неуспешен опит. С него се въведоха пределни цени за такситата и по-сурови наказания за незаконните превозвачи. Основни проблеми като разпределението на линиите и изработването на национална транспортна схема обаче останаха нерешени след сблъсък на отделните мнения в бранша и обвинения в лобизъм. След поредния инцидент с автобус отново започнаха дебати за промени в закона, които да повишат сигурността на превозите и изискванията към шофьорите.
  
  Минуси
  – Основният приоритет на министерството на транспорта – концесионирането на гари, летища и пристанища, засега остава неосъществен. Едва в началото на 2011 г. бяха обявени първите процедури за привличане на частни инвестиции, но досега резултат има само за част от пристанището в Бургас. За предложените за концесия летища край Русе, Пловдив и Горна Оряховица няма кандидати. В бъдеще време се говори за концесиите на големите гари, а за привличането на частен инвеститор за летище София има още доста неизвестни.
  
  – За двете години управление на правителството на ГЕРБ железопътният сектор продължава да е на загуба, макар и по-малка. По старите и неремонтирани отдавна жп линии продължават да се движат стари влакове. През 2010 г. бяха начертани насоки за реформа в двете държавни компании – превозвачът БДЖ и Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Целта е увеличаване на производителността, а залогът – заем от около 600 млн. лв. от Световната банка. Досега обаче осезаеми резултати няма.
  
  Енергетика – руската зависимост остава
  
  Плюсове
  + Беше приета енергийна стратегия на страната до 2020 г. и нов закон за възобновяемите енергийни източници.
  
  + Избран беше консорциум , който да удължи сроковете на експлоатация на пети и шести блокове на АЕЦ „Козлодуй“.
  
  + Подписани бяха споразумения с Гърция, Румъния, Турция и Сърбия за изграждането на междусистемни газови връзки.
  
  + Договорено беше отпадане на посредниците при доставката на природен газ от Русия.
  
  Минуси
  – България все още не е готова да приеме третият либерализационен енергиен пакет на Европейския съюз. Крайният срок е март 2012 г. Не са готови промените в закона за енергетиката.
  
  – Няма решение дали да бъде довършена или да бъде спряна АЕЦ „Белене“. „Атомстройекспорт“ подаде иск за 58 млн. евро срещу страната.
  
  – Липсва одобрен план за развитие на възобновяемите енергийни източници.
  
  – Проектите за изграждане на междусистемни газови връзки с Гърция и Румъния се забавят с две години.
  
  – Нито едно енергийно предприятие с мажоритарно държавно участие не е пуснато на борсата, каквито бяха заявките преди две години.
  
  – България все още не е постигнала договореност с Русия за газовите доставки след 2012 г.
  
  – Все още не е разширено хранилището в Чирен, няма стъпки за изграждането на хранилището в Галата.
  
  – България дължи над 7 млн. евро на Русия и Гърция по проекта Бургас – Александруполис. Няма решение дали петролопроводът да бъде довършен.
  
  Здравеопазване – повечето реформи се отлагат за следващото правителство
  
  Плюсове
  + Усилията на двама министри – проф. Анна-Мария Борисова и д-р Стефан Константинов, родиха в началото на тази година дългоочакваната национална здравна карта на България. В нея са представени нужният и реалният брой болнични легла за страната и по региони. Картата обаче с нищо няма да промени положението с болничната помощ, защото не са предвидени ограничения на база данните от нея в Закона за лечебните заведения. Промяна може да има само със законови промени, каквито още няма дори на ниво проект.
  
  + Относно въвеждането на ясни правила за съставянето на реимбурсен и позитивен списък на лекарствата и на прозрачна система на ценообразуване и заплащане на лекарства бяха направени плахи опити за промени. С приетите наскоро промени в Закона за лекарствата в хуманната медицина комисиите за реимбурсния списък и за определяне цените на лекарствата бяха обеднени в една и квотите по ведомства бяха променени. Тепърва ще стане ясно дали това ще доведе до повече прозрачност в работата им.
  
  Минуси
  – Все още няма единна информационна система, която да свърже всички изпълнители на медицинска дейност, здравното министерство и касата.
  
  – Реформата в спешната помощ също ще се случи след повече от две години. Министерството на здравеопазването ще въведе стандарт за спешната помощ, който предвижда линейките да пристигат до 20 минути след подаването на сигнала, а при закъснение да има сурови наказания за всички по веригата.
  
  – Усъвършенстването на здравноосигурителния модел, изграден на солидарния принцип, също не се случи. А здравният министър официално се отрече от прилагането на нов подход за пазарно регулирани взаимоотношения между частните здравноосигурителни фондове и НЗОК с демонополизация на дейности на НЗОК.
  
  – Здравният министър Константинов обеща нова система за заплащане труда на изпълнителите на медицинска дейност, които да отчитат не само броя на преминалите пациенти, но и качеството на работата. Според него това ще стане чрез замяната на клиничните пътеки, по които сега касата плаща на болниците с диагностично свързани групи. И това най-вероятно ще се случи след 2-3 години.
  
  – За закон за защита на пациентите се говори на почти всяка дискусия, свързана с проблемите в здравеопазването, но все още няма дори проект.

  Източник: Дневник

• Терорът от Осло може да се повтори. Защо?

  Когато работниците от Близкия изток, Северна Африка и Турция дойдоха в Европа през 60-те и 70-те години, никой не очакваше да се застоят. Затова и никой не е искал от тях да се интегрират и да се съобразяват с основните западни ценности.

  От блога на Абигейл Есман, „Форбс“

  Все още е твърде рано да се знае всичко за двойния терористичен удар в Норвегия от петък. Но от това, което знаем – че извършителят е бял, християнин, норвежец и крайнодесен, трябва да сме в състояние да видим какво следва. И това е неизбежният резултат от практическия провал на мултикултурния идеал. От този случай става ясно, че той се е провалил фатално.

  Обикновено хората са склонни да мислят за този проблем по посока на ислямски атаки срещу немюсюлмански мишени, замеряне на хомосексуалисти с камъни в Амстердам, опитите за покушение срещу Курт Вестергаард – датския карикатурист, чиито рисунки на Мохамед през 2006 г. предизвикаха бурни разнопосочни реакции и гняв, които продължават до днес, смъртните заплахи във Франция, Холандия и другаде в Европа срещу учители, които говорят на учениците си за Холокоста. Но тази монета има две страни, а ние досега гледаме само едната.

  Засега единственият заподозрян, който е арестуван, е 32-годишният Андерш Брайвик, който през последните няколко години редовно пише коментари на сайта http://www.document.no – блог на крайнодесни, където обект на критиките му са либерали, мюсюлмани и мултикултурализма („антиевропейска идеология на омразата, чиято цел е да унищожи европейската култура, идентичност и християнството“). Въпреки това нищо в неговите текстове не го отличава особено от другите автори в такива блогове. Той често приветства един от авторите, който се подписва като Fjordman и който е добре известен на консервативния и в преобладаващата си част антиислямски кръг, често е цитиран в постинги от блогове, популярни не само сред антиислямски активисти, но и сред по-умерени кръгове, загрижени от възхода на радикалния ислям на Запад.

  Брайвик е още по-краен пример

  на нарастващото крайнодясно движение в Европа, където от германския канцлер Ангела Меркел до популистите, като холандския депутат Геерт Вилдерс и Джими Акесон в Швеция, немюсюлманите заемат твърда позиция срещу имиграцията и всичко, което според тях са опасни отстъпки пред исканията на мюсюлманските групи. Тяхната загриженост не е безпочвена – опитите за цензура на датските карикатури, за промяна в постановката на операта „Идоменей“ на Моцарт, както се случи в Берлин през 2006 г., да се заглуши недоволството, както бе в делото срещу Вилдерс, и всякакви подобни компромиси с демократичните принципи създават чувство на истински страх за европейската култура. И докато Европа, пък и Америка стават все по-склонни да пожертват тези принципи, за да приемат имигрантската култура, която не споделя тяхната, се появява един нов национализъм. Той намира поддръжници дори сред либералите, които усещат, че либералните им идеали са застрашени. Така, толерирайки нетолерантност, ние също ставаме нетолерантни.

  Това, че Брайвик атакува либералния премиер на Норвегия и неговата партия, е ужасяващо, но пък и не е чак толкова изненадващо – това са политици, които в името на гражданските права и равенството са извършили повечето от отстъпките.

  Това е отговор, формулиран от десетилетия, и

  дилемата изглежда неразрешима

  Когато работниците от Близкия изток, Северна Африка и Турция дойдоха в Европа през 60-те и 70-те години, никой не очакваше те да се застоят. Затова и никой не е искал от тях да се интегрират, да научат езика на страните, в които се установяват, и да възприемат или поне да се съобразяват с основните западни ценности. Днес, близо половин век по-късно, Европа се изправя срещу няколко милиона души – малцинство, но значително и мощно, големи части от което отхвърлят фундаменталните права и идеали на европейската култура. Вижте например бунтовете срещу датчаните в отговор на карикатурите, отказът от коледни партита в правителствени организации, за да не се „обиждат“ служителите мюсюлмани, решението на профсъза на холандските строители да изисква от работниците да носят дълги панталони и блузи с дълги ръкави дори и в най-горещите дни в отговор на протестите на мюсюлмани отпреди две години, които били „оскърбени“ от вида на работници по шорти и фланелки на строеж при 38 градуса по Целзий.

  Тези жестове на гостоприемство са напълно добронамерени, също както и облекчените правила за студенти мюсюлмани, които са освободени от груповите екскурзии, или пък часовете само за жени в обществените басейни, за да могат и консервативните мюсюлманки да плуват, без да се показват пред погледа на непознати мъже.

  Но тези жестове не подхранват добрата воля – резултатът е, че европейците се чувстват все повече застрашени и това е напълно разбираемо. В много случаи екстремистки крайнодесни групи решават да отвърнат на удара – горят джамии, рисуват пречупени кръстове върху фасадите на мюсюлмански къщи. Брайвик възприема различен подход – той напада онези, които смята за отговорни за това, че допускат и не възпират заплахата. Прави го, вероятно смутен, че не е в състояние чрез вота си да ги отстрани от властта. Това е нова форма на протест и Брайвик е първият, който я използва. Но аз се страхувам, че ако Европа не започне да изисква от мюсюлманското си население да живее според нейните традиции от Просвещението и ценностите на демокрацията, Брайвик няма да е последният.

  Послеслов:

  В отговор на много коментари на този постинг от хора, които изглежда са избързали с преценката и в същото време напредват по-бавно с четенето, бих искала да изясня нещо, което смятам, че съм изразила ясно в горния текст, но очевидно не е така. Аз не защитавам, нито пък оправдавам ужаса на терористичните атаки в Осло. Не съм съгласна с възгледите на крайнодесните екстремисти, които въстават срещу всякакви малцинствени групи. И в коментара си не изразявам нищо, което да намеква, че бих го сторила. Но в същото време съм напълно наясно за нарастващото напрежение в Европа, което очевидно доведе до възхода на крайнодесните, антиимигрантски и антимюсюлмански настроения, а това е видно от идването на власт на антиимигрантски политически партии. Има разбираеми причини за това, независимо дали аз ги приемам или не, и дори все повече либерали се чувстват притеснени и колкото и да е невероятно за самите тях, възприемат крайнодесните идеологии. Това е факт. И няма нищо общо с това дали аз го намирам за правилно, или за погрешно.

  Тези, които твърдят, че хвърлям вината върху мюсюлманите, бих посъветвала да прочетат отново текста. Тези, които обвинявам, са народите и правителствата, които не са направили нищо, за да помогнат на мюсюлманските имигранти да се адаптират, които никога не са поискали от тях и не са им помогнали да изучат културата им и които сега се обръщат срещу тях заради собствените си грешки. Те са допринесли, макар и несъзнателно, за конфликта, който сега превзема Европа и е довел до ужаса на норвежките нападения. Не е немислимо, че и други подобни събития предстоят – не защото аз мисля, че трябва да се случват, а защото, за съжаление, се съмнявам, че това е единственият нападател от този вид.

  Източник: в. „Сега”

• Милионерите у нас се увеличили 60 пъти за година

  Най-голям ръст на официални милионери има според подадените данъчни декларации през тази година, пише „24 часа“.

  В последната кампания 1673-ма българи са обявили, че са спечелили над 1 млн. лв. през 2010 г. Това е увеличение от 60 пъти само за година. 22-ма от тях са посочили доходи над 10 млн. лв.

  Експерти обясняват ръста на милионери с това, че заради кризата много хора са били принудени да продадат бизнеса си. Получените от това пари те са обявили като доход на физическо лице пред данъчните.
  В някои случаи бизнесмените се разделили с фирмите си дори на загуба.

  През 2010 г. 28 българи вписаха в декларациите си, че са изкарали над милион предишната година. През 2009 г. официалните милионери са били 87 души.

  Трима данъкоплатци са обявили в данъчните си декларации дължим данък от 2 стотинки. И тримата през по-голямата част от 2010 година са били безработни, но са имали заетост по трудов договор около 2-3 месеца.

  Регистриран доход от 1 милион лева не е най-високият, обявен пред данъчните. В неофициална класация на топ 30, подредена след края на тазгодишната кампания, човекът, който я оглавява, е обявил внушителните 60 млн. лв. като личен доход. Вторият е с 32 млн. лв. а третият е вписал 27 млн. лв.
  Последният от топ-класацията е с обявени 8,6 млн. лв.

  Общият доход, който 30-те най-богати са вписали в декларациите си, е 447 млн. лв. Най-високият дължим данък от топ класацията е 20 млн. лв.
  След заповед на шефа на НАП Красимир Стефанов всеки от едрите данъкоплатци има свой личен данъчен инспектор, който го консултира.

  Източник: Dnes.dir.bg

• <<
• 1
...
• 299
• 300
• 301
• 302
• 303
• 304
• 305
• 306
• 307
• 308
• 309
...
• 415
• >>