Авторски

• Кухият модел на българската демокрация

  Източник: Дойче Веле

  
  

  Местните избори през 2007-ма ще се запомнят с масовата покупко-продажба на гласове. ПреДойче Веле

  Местните избори през 2007-ма ще се запомнят с масовата покупко-продажба на гласове. През 2011-та като хит на българския изборен пазар се очертава нов вид търговия. Ясен Бояджиев дава в анализа си следния пример:

  Тази история няма нужда от имена, под една или друга форма ще я откриете в много общини. В случая става дума за една от най-големите, но това не е задължително.

  Общините може и да са малки, важното е преминаващите през тях парични потоци да са големи. Местната власт е идеално средство за тяхното овладяване и затова действа като магнит.

  През миналата седмица управляващата дясна партия официално припозна като свой кандидат един от досегашните емблематични кметове на своя най-заклет, ляв противник.

  След кратък задкулисен пазарлък бе оформено нещо като съжителство по сметка, но без брак – той се отказва от любимия си досега статут на „независим, подкрепен от”, но пък няма да му се налага да става член на партията, а само на нейната „гражданска квота”.

  На него тази формула ще му даде възможност в бъдеще по-лесно да влиза в други подобни съжителства, а на партията – да обяви евентуалното му избиране като единствено своя победа.

  Догонването на политическите тенденции не е за всеки

  Ако това стане, ще се разбере какво друго влиза в цената на сделката. При него мотивите изглеждат лесно обясними въпреки привидно големия скок от единия в другия край на политическия спектър. Просто защото такъв скок съвсем не му е за първи път.

  В зората на българската демокрация той е близо до новосформираната десница и именно от нея получава първия си висок държавен пост. После обаче успява да го запази при следващите две правителства – и при коалиционното, и при лявото.

  През 1997-ма, когато на власт идва отново десницата, той става народен представител от левицата. Две години по-късно като неин кандидат за първи път става кмет. После го прави още два пъти – като „независим”, подкрепен от левицата, от куп други леви и патриотични организации и с помощта на ДПС.

  Три мандата с радостите и неволите на местната власт очевидно са достатъчен мотив и за четвърти. Лявото обаче пак не е на мода, тъй че се налага завой надясно.

  Без предразсъдъци
  
  Там го примамва новата десница, която също не страда от предразсъдъци в стремежа си да спечели изборите на всяка цена. „Всички знаят за дългогодишното ми приятелство с кмета“, мотивира левия си избор десният лидер. Никой обаче не е чувал за това приятелство. По-скоро в местната организация на партията добре помнят, че доскоро за тях кметът е бил „враг номер 1”.

  „Това е човек, който има съответните качества”, казва заместник-председателят на партията. „Залагаме на богатия му опит”, добавя лидерът на местната й организация, който обаче само няколко месеца по-рано по повод „качествата” и „опита” на кмета казва: „Добре, че хората не знаят това, което знам аз – какво реално се случва в града”.

  Но какво да се прави – изборите наближават, а понеже „хората не знаят”, социологията пак дава най-много проценти на сегашния кмет. „Трябваше да го подкрепим, тъй като нямаме сили да го победим”, обяснява друг местен политик.

  Коя е третата страна в сделката?

  Победата на изборите е важна, но не единствена цел. Защото в сделката има и трета страна – местните олигархични структури, в чийто интерес е запазване на отгледаното и подкрепяно от тях статукво. Въобще интересите в тази сделка са така преплетени, че не се знае, всъщност, кой чия кандидатура е.

  Преди четири години доброволно или по принуда масово се купуваха и продаваха гласове. Сега паралелно с тази търговия върви и покупко-продажбата на кметове, с което изборите стават още по отвратителни. Фасада на все по-кухия модел на българската демокрация, в който имената нямат никакво значение.

• Забравеният Онгъл

  Северна Добруджа е люлката на нашата държавност на Балканите, но все още е непозната за българите

  Като чуе за Северна Добруджа, българинът обикновено я свързва с Констанца – най-големия град в района и основно румънско пристанище. Някои се сещат за построения по времето на диктатора Николае Чаушеску плавателен канал Черна вода – Констанца, свързващ Дунав с Черно море. Други са чували и за Мамая – най-известния румънски курорт, който все още е запазил чара на нашите Златни пясъци от 80-те години.

  Далеч по-непознат е районът северно от Констанца, простиращ се до делтата на Дунав. Административният му център е Тулча – 90-хиляден град, който въпреки че е важно речно пристанище, изглежда като заспал на фона на вечно забързаното черноморско крайбрежие. Тулча е град на еклектиката. Между добре познатите и у нас панелни квартали от късния социализъм все още се срещат знаци от една безвъзвратно отминала епоха.

  Допреди 130 години Тулча е бил един от най-развитите български градове в рамките на тогавашната Османска империя. От него са тръгвали основните търговски пътища към Русия, Полша и Прибалтика. След руско-турската война през 1877-1878 г. по-голямата част от днешна Северна Добруджа попада в Румъния като компенсация за това, че Русия взема Бесарабия. Това преобръща тотално историята й и само в един кратък период от две години по време на Първата световна война отново е под българска власт. До 1940 г. голяма част от населението й е било българско. Сключването на Крайовската спогодба, според която Румъния връща на България Южна Добруджа, отнета чрез Ньойския договор от 1919 г., обаче безвъзвратно я обезбългарява. За 48 часа трябва да бъде извършено „великото преселение на народите” – близо 70 000 българи напускат Севера и поемат към родината, а почти толкова румънски колонисти от Юга тръгват в обратната посока.

  Семействата от смесени бракове са единствените, които могат да избират в коя държава да останат. Всъщност по-голямата част от българите, които в момента живеят в Северна Добруджа, са техни потомци. Трудно е да се прецени точният им брой. Според последното преброяване от 2001 г. в Румъния живеят около 10 000 българи, от които близо 5000 са в Северна Добруджа. Останалите са концентрирани в областта Банат в западната част на страната. Те са католици и са най-задружната наша общност в северната ни съседка.

  Малко хора се определят като българи и в района около Букурещ, където преди повече от 150 години масово са се заселвали наши сънародници градинари. Те образуват т.нар. градинарски пръстен около столицата и са първите, които са привнесли в Румъния зеленчуци като доматите, пипера, патладжана и лука. Дотогава румънците са отглеждали главно царевица, която и сега заема основно място на трапезата им.

  През 1918 г. сънародниците ни във Влашко са мнозинство от населението в 26 града и 160 села. По неофициални данни днес в Букурещ и в района около него – окръг Илфов, близо 200 000 души са с българско потекло. Повечето от тях не говорят български език заради смесените бракове и засиления процес на асимилация. В годините на режима на Чаушеску единствената им връзка с прародината е БНТ, която тогава е била най-гледаната телевизия в Румъния.

  В Северна Добруджа обаче нещата изглеждат по съвсем различен начин. В Констанца, след водени години наред съдебни дела, дружество “Единство” успя наскоро да си върне собствеността върху старото българско училище и има амбицията да го превърне в културно-просветен център.

  В Тулча – някогашната перла за присъствието на българи говорят само емблематичните сгради, останали от края на ХІХ век.

  Една от тях е църквата “Св. Георги”, която е отворена почти денонощно. В притвора над входа стои надпис “Тулча, 1854 г. майя 20. Съзидан храм светаго великомученика Георгия спомоществованием народнаго болгарского общества”. Иконостасът, който е направен от чисто злато, е един от най-големите по българските земи и може да съперничи на Рилския манастир. По иконите все още личат имената на българските зографи, като най-известният сред тях е Станислав Доспевски, племенник на Захари Зограф, виден представител на Самоковската школа. Имената на видните българи от града още се виждат по ктиторските столове в църквата.

  В двора е и гробът на Димитраки Теодоров, който е главният дарител за построяването на храма. Теодоров е смятан за най-богатия българин по време на османското владичество, а някои са го сочели и като най-заможния поданик на султана

  Роден е в село Жеравна в семейството на беден овчар, който заедно с много българи от Котленския Балкан тръгват на север да търсят препитание. Повечето се заселват в района около Тулча. Младият Димитраки бързо овладява търговията и керваните му започват да кръстосват цялата империя. Има кантори в Калкута, Багдад, Кайро и чак в Алжир. Голяма част от печалбите обаче влага в строежите на църкви и училища.

  Друг много богат българин от Тулча – хаджи Велико Стефанов, пък е дарител за построяването на училището, чиято сграда е оцеляла до църквата. В нея днес се помещават аптека и магазин за авточасти. На фасадата на училището още личи полуизтритият надпис: “Това сдание, назначено за българско народно девическо училище, е с положено основний камък от хаджи Велика Стефанов, българин от гр. Тулча, на 11 мая 1881 г. и се нарече на името на славянските просветители “Св. Св. Кирил и Методия”… Боже, увенчай трудовете на участвующите в това свето дело, успокой усопщите от тех и благослови настоящий дом за успеха и славата на българския народ. Тулча, 11 мая, 1882 г.”

  В Тулча се намира и къщата, в която от 1854 до 1862 г. е живял войводата Стефан Караджа. Намирането й обаче е трудна задача. Стои сгушена в Стария град. Неотдавна активисти на ВМРО сложиха на фасадата й паметна плоча.

  Преди дни барелефна паметна плоча на друг велик българин – Апостола на свободата Васил Левски, бе поставена в село Михаил Когълничану, което се намира на главния път Тулча – Констанца. Паметният знак ще напомня на поколенията за присъствието на Левски в селото през 1866-1867 г. когато то се е казвало Еникьой. Дякона е преподавал в местното българско училище и е пял в православния храм, носещ името на светите братя Кирил и Методий.

  Идеята за поставянето на паметния знак е на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов. След преговори с префектурата в Тулча и местните власти в община Михаил Когълничану от румънска страна е оказано пълно съдействие. Барелефът бе осветен от отец Велико Великов – свещеник в добричкия храм “Света Троица”. На откриването присъстваха близо 100 души – гости от България и местни жители, като сред тях бяха консулът в посолството ни в Букурещ Петър Принов, кметът на община Михаил Когълничану Алексе Атанасе, зам.-кметът на Добрич Камелия Койчева, Иванка Радулеску – председател на българското дружество “Единство” в Констанца, председателят на Фондация “Българска памет” Милен Врабевски, който е сред дарителите за изработването на плочата, бившият зам. областен управител на Добричка област Михаил Стоев, както и скулпторът Христо Илиев – автор на плочата.

  Самодейният състав от близкото село Лунка представи български песни и хора от района, а най-щастливият човек бе бай Петрою Мелтиаде. Той е роден през 1928 г. в балчишкото село Оброчище, но е бил принуден да напусне родния си край през 1940 г.

  Майка му е българка, а баща му – румънец

  Днес Петрою е единственият в някогашното село Eникьой, който говори български. „Старите хора го знаеха, но всички измряха. Братята ми също го знаеха, но вече не са на този свят. Остана сестра ми, която го говори прекрасно, но тя живее в Мангалия, до българската граница”, обяснява старецът. Той е чувал много за Васил Левски. „Вече всички българи сте добре дошли в Михаил Когълничану – идвайте и на 19 февруари да го честваме Апостола, и на 18 юли, когато е роден. Да не се забравим българите, ей! Самичък останах, бабата е румънка, с нея на български не говоря”, смее се бай Петрою, който се радва най-много на купчината вестници от България и на бутилката нашенска ракия.

  В района около Тулча има още много интересни места, свързани с българската история. Едно от тях е намиращото се на запад от града село Никулицел (Никулица), където е черквата “Св. Атанас Летни” – най-старият храм в Северна Добруджа, строен преди 600 г. Църквата е копие на Боянската черква. Безценните й иконописи обаче са свалени и пренесени в Букурещ.

  Селото е по-известно като мястото, на което се предполага, че се е намирал Онгълът – укрепление, разположено на 46 хектара площ. Тук акад. Васил Златарски и Карел Шкорпил – откривателят на Плиска, локализират мястото на битката от 680 г., в която хан Аспарух разгромява византийския император Константин IV Погонат и основава българската държава на Балканския полуостров. Областта Онгъл, където са се развили военните действия, е заключена между морето, река Дунав и несъществуващия вече неин четвърти ръкав южно от планината Бабадаг. Странно е, че в Северна Добруджа се говори за планина, макар че Бабадаг е висока само 430 метра. Тя представлява обширно плато, чиито южни склонове откъм Констанца са голи и назъбени досущ като Сините камъни над Сливен, а северните са полегати и обрасли с гъсти гори.

  Село Никулицел е плътно заключено в прегръдката на северните склонове на Бабадаг, които са били перфектното укрепление срещу Византия. Затова и византийците нападат по две линии – покрай морето и влизайки с кораби през делтата на Дунав. Преданията за намерени многобройни старинни оръжия в близката до селото местност Челик дере също потвърждават, че тук се е състояла голямата битка. Това укрепление всъщност е била първата столица на България и тя продължава да бъде такава паралелно с новата столица Плиска до VІІІ век. Акад. Васил Гюзелев счита, че именно в това укрепление през 705 г. хан Тервел е приел император Юстиниан II и е сключил договора, довел до коронясването на хана в Константинопол с титлата „кесар“. Днес на едно от билата край селото стои паметник на румънски войници, паднали през войните, като половината изписани на него имена са български…

  Намиращият се на 6 км от Никулицел манастир Кокош е друго интересно място, което си струва да се види. Едно от предходните имена на селото – Манастир, се дължи именно на него. Според акад. Стефан Младенов „кокош“ е старата българска дума за петел, какъвто е изобразен на висок резбован дървен кръст, стоящ върху постамент в двора на манастира. Това е най-старият запазен манастир в цяла Добруджа. Построен е през 30-те години на ХІХ век от български и молдовски монаси, договорили си закрилата на местния турски бей. Върху повредена каменна плоча в старата част на манастира се чете български надпис за построяването му. Първата църква е вдигната през 1833 г. Втората е с 30-метрова камбанария и е от 1853 г. През 1910 г. двете черкви са разрушени, а сегашният храм е завършен през 1913 г. Оцелялата възрожденска жилищна постройка е с типичната българска архитектура и наподобява на Троянския манастир.

  През 70-те години на миналия век българските икони са подменени с румънски. Манастирът днес е паметник на културата и е обитаван от румънски монаси. Тук се пазят произведения на религиозното декоративно изкуство, стари монети и археологически находки. Съхраняват се и мощите на четирима раннохристиянски светци мъченици – Зосим, Атал, Камасик и Филип.

  В гробището до светата обител са погребани четирима български войници, загинали при освобождението на Добруджа през 1916 г. В отделен гроб е погребан подпоручик Неделчо Ламбов от Преслав, загинал край манастира на 23 декември 1916 г., десет дни преди края на военната кампания. Всъщност край манастира се е провела последната голяма битка, преди българските войски да изтласкат румънските части през 1916 г. Две години по-късно румънците се завръщат…

  Северна Добруджа си остава неоткрита

  от българския турист, а в нея има какво да се види. Дори към един от най-известните резервати в Европа – делтата на Дунав, интересът от нашите туроператори все още е слаб. Една от добрите идеи е на Колежа по туризъм в Добрич за създаване на туристически маршрути в региона. Проектът е финансиран от Програмата за трансгранично сътрудничество и по него работят експерти от колежа, от Регионалния исторически музей в Добрич и три румънски организации от Констанца. Целта е 50 културно-исторически обекта от двете страни на границата да бъдат популяризирани като дестинация.

  Финалът на това пътуване може да е само един – античната крепост Новиодунум, която се намира до близкото градче Исакча. Векове наред тя е била най-северният български форпост по Дунав. Днес отсреща се вижда Украйна, а край руините минава легендарният електрически далекопровод „Дружба”. Всяка епоха по тези земи е оставила своя отпечатък.

  Йордан Мичев,

  сп. „Тема”

• ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ НИКОЛЕТА КРАВЧЕНКО

  (Представяне на значими и популярни личности и организации в САЩ)*

  Николета Кравченко е родена на 1 февруари 1985 година в град Кюстендил. На 15 годишна възраст напуска своя роден град и семейство за да учи във Фрайбърг Академия (Fryeburg Academy) в щата Мейн където получава пълна стипендия. Там тя завършва средното си образование. По време на церемонията по дипломирането (2003 г.) тя получава награда „Международен Посланник“ и „Медицинска Награда“.

  През 2002 г. Николета участва като „писател“ в Световните Академични Игри в Роуд Айлънд (World-Scholar Athlete Games, Rhode Island). Там тя прочита свой разказ за България пред публика от повече от 2000 човека. Сред публиката са и знаменити личности като Олимпийски шампиони, които с овации и признателност приемат разказа на Николета. Същата година Николета издава и първата си книга с поеми, „Tough Живот,“ която е написана едновременно на български и английски език. В нея Николета описва чувствата и емоциите в живота на един млад имигрант в чужбина. Книгата се продава на български и американски пазар и се приема с голяма въодушевеност.

  През 2003 г, Николета получава стипендия за да учи в Уилсон Колеж в Пенсилвания (Wilson College) където я приемат със специалност Биология/Медицинска Подготовка. В колежа, Николета се занимава освен с наука и с хореография. Хореографира свой танц, който се показва по време на известния годишен танцов концерт на колежа.

  През 2005 г, Николета решава да се върне в България и там да продължи образованието си. Приемат я в Американския Университет в Благоевград със специалност журналистика. Там Николета става посланик на университета, редактор на АУБ списанието „Verve” и режисира свой танцов театър, който се изиграва в Благоевградския театър пред публика.
  През 2006 г. Николета е един от четиримата финалисти в категорията „Социални Науки“ в известният конкурс „Студент на годината 2006“. През 2007 г. тя получава стипендия и спечелва конкурса „Ерасмус Студент“ за да замине да учи журналистика в Готенбърг, Швеция. Там Николета се занимава и с фотожурналистика и снима за списанието на Готенбург Университи (Gothenburg University). Същата година, тя е приет медалист в „Phi Beta Delta International Chapter“.

  През лятото на 2007 г. Николета заминава за Кейп Таун, Южна Африка, където я приемат на стаж в известното Южно-Африканско списание за разследваща журналистика „Noseweek.” Декември, същата година, Николета завършва журналист бакалавър в АУБ (Американски Университет в България).

  Николета решава да продължи своето висше образование в Roosevelt University в Чикаго. През 2009 г. тя записва магистратура със специалност журналистика. Същата година Николета става фото-редактор на вестник „The Torch” и през 2010 получава две награди от Illinois College Press Association – второ място в категорията „Спортна Фотография“ и почетна награда в категорията „Художествена Фотография“. През 2010 г. тя е номирана да участва със своя колекция от фотографии „Животът на улица Девон“ по време на „Research Day” в Roosevelt University. Лятото на 2010 г.Николета прави стаж като фотожурналист в големия Чикагски вестник „Daily Herald.” Декември, същата година, Николета получава магистърска степен по журналистика от Roosevelt University.
  В момента Николета работи като репортер на вестник „BG Voice“ и като публицист/PR на известния Американски адвокат, Дж. Левинг. Някои от фотографиите на Николета могат да бъдат видени в галерията „M & D,” която се намира на 2933 N. Clark, Чикаго. Николета е и автор, режисьор и продуцент на малък документален филм за живота на българските имигранти в Чикаго.
  Любимите занимания на Николета са отразяване и посещаване на интересни събития, фотография, пътуване и разходки сред природата.

  * ПРЕСТИЖНИ ПРОДУКТИ ЗА БЪЛГАРИ В САЩ
  Представяне на значими и популярни личности и организации в САЩ е специална разработка за Фестивал «Български дни в Чикаго – есен 2011» предназначена за представяне и дискусия на „Есенна сесия на Българо-Американска Асоциация”, неделя, 2 октомври 2011 година.

  Мото на продуктите е „Ние превръщаме човекът в символ”. Основните мотиви за участие във Фестивала „Български дни в Чикаго” и в пролетната и есенна сесия на Българо-Американска Асоциация е нашите сънародници да се почувстват „ПРОФЕСИОНАЛНО И ОБЩЕСТВЕНО ЗНАЧИМИ ЛИЧНОСТИ”.

  24 юли 2011
  PV-NK

• Акад. Лихачов: Българите – най-древната културна нация

  Посланието на акад. Дмитрий Лихачов към българския народ

  Откъс от документалния филм „Държавата на духа“, изграден върху едно от последните интервюта с големия приятел на България – акад. Дмитрий Лихачов. Тук може да гледате целия филм – линк.

  ––––––––
  *Кой е Дмитрий Сергеевич Лихачов (на руски: Дми́трий Серге́евич Лихачёв)?
  Филолог и културолог, академик и член на Руската академия на науките. Роден 1906г., умира на 30 септември 1999 г. в Петербург. Изследовател на средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор. Обект на негови проучвания са и византийската и славянска литература и изкуство. Изследванията му касаят и старобългарската литература и изкуство, в частност делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа и нейното влияние върху руската литература, което той определя като „Второ южнославянско влияние“.
  От 1960 до 1966 г. е заместник-председател на Обществото за Българо-Съветска дружба. От 1963 г. е чуждестранен член на Българската академия на науките. Награден е от президиума на Народното събрание на НРБ с орден „Кирил и Методий“, I степен. Участва в V Международен конгрес на славистите.
  Избран е за почетен член на Австрийската академия на науките (1968), действителен член на Академията на науките на СССР (1970), чуждестранен член на Сръбската академия на науките (1971), член на Унгарската академия на науките (1973). Получава званието почетен доктор от Единбургския университет, Великобритания. От 1976 г. е член-кореспондент на Британската академия на науките.
  През 1975 г. се изказва против изключването на академик Андрей Сахаров от Академията на науките на СССР.
  В 1976 г. участва в конферинцията „Търновската школа, ученици и последователи на Евтимий Търновски“ в България. Същата година става член на редколегията на международното научно списание „Palaeobulgarica“, издавано в София. Остава такъв до смъртта си през 1999 г.
  През 1977 г. е награден от президиума на БАН с Кирилово-Методиевска премия за научния му труд „Големият свят на руската литература“. На следващата година е удостоен с грамота и почетен знак „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти заради „голям творчески принос в българската журналистика и публицистика“. Участва в международният симпозиум „Търновската художествена школа и славяно-византийското изкуство от XII-XV век“. Чете лекции в Института по българска литература към БАН и Центъра по българистика.
  В 1980 г. чете лекции в Софийския университет. Награден е с отличието „Никола Вапцаров“ от Съюз на българските писатели.
  Участва в конференцията в София по случай 1300 години от създаването на Българската държава (1981). Изнася доклад на тема „Държава на духа“ на I Международен конгрес на българистите. По-късно той е публикуван в „Държава на духа: нови съветски изследвания върху българската история“. Държавният съвет на НРБ му присъжда международната премия „Евтимий Търновски“.
  Във връзка със заплахата от ядрен конфликт по време на Студената война, се ангажира с усилията за разоръжаване и мирно решаване на политическите противоречия. Участва в международния форум „За безядренен мир, за оцеляване на човечеството“ в Москва. Пътува в Италия за участие в организацията на фонда „За оцеляване на човечеството в ядрената война“.
  1988 е избран за почетен доктор на Софийският университет и член-кореспондент на Гьотингенския университет във ФРГ. Присъдена му е Европейска награда за културна дейност.
  1990 г. става член на международният комитет по възстановяване на Александрийската библиотека.
  1992 г. е избран за член на Философското научно общество на САЩ и почетен доктор на Сиенския университет, Италия.
  Награден е с ордените „Мадарски конник“ (1995) и „Стара планина“ (1996) за заслуги към укрепването на научните и културните връзки между България и Русия.
  Получава международната награда „Лястовичка на мира“ (Италия) за големия си принос към идеите на мира и взаимодействието на националните култури.

• Wikileaks: Цветан Цветанов иска съвети от САЩ за съдебната реформа и борбата с престъпността

  Очакванията на САЩ за реформи в МВР и реален напредък в борбата с организираната престъпност получават нов импулс с идването на правителството на ГЕРБ. Само седмица след като ГЕРБ печели изборите, Цветанов обсъжда с посланик Макълдауни първите ходове, които възнамерява да направи като бъдещ вътрешен министър и пита за съвети [09SOFIA389]. В отговор посланик Макълдауни му връчва доклад, изготвен година и половина по-рано от експерти в американското Министерство на правосъдието, който предишното правителство изобщо не е взело предвид.

  Цветанов разкрива пред посланик Макълдауни плановете си да реформира ДАНС, като смени Петко Сертов с Цветлин Йовчев и изгони Алексей Петров, описан като „много опасен човек“. Той хвали шефа си Борисов с думите „няма по-голям про-американец от него“. Двамата обсъждат и мерки за подобряване на координацията между прокуратурата и МВР.

  На тази среща се оформя идейната основа на бъдещия специализиран съд и прокуратура. Става ясно, че първоначално Цветанов е мислел единствено за специализирани прокурори, които да се заемат със сериозните корупционни случаи. Американското предложение, формулирано в доклада на Министерството на правосъдието на САЩ, отива по-далеч с препоръката за създаване на специализиран съд. Цветанов е проявил интерес – пише Макълдауни и също така е харесал предложението на посланика САЩ да изпратят опитен съдия като съветник в бъдещия специализиран съд.

  В края на юли, Цветан Цветанов провежда вече в качеството си на министър среща със заместник посланика Сюзън Сатън и представителите на правоохранителните агенции в посолството [09SOFIA420]. На тази среща са обсъдени същите теми като на срещата с Макълдауни. Американците отбелязват уволнението на заместник главния комисар, генерал Минко Брайков, заподозрян от Цветанов за „течове на чувствителна информация и политическо вмешателство в разследванията“. Министърът обещава, че новите ръководни кадри в МВР ще бъдат избрани сред млади, мислещи реформистки и имащи международен опит офицери, а не сред рециклираните стари лица на предишните администрации.

  Както може да се очаква, Цветанов получава аплодисменти за устрема, както и обещания за пълна подкрепа. Той е оценен като „отлична връзка“ на посолството и изглежда сериозен в намеренията си за реформи, за което заслужава подкрепа.

  Приоритет са измамниците с еврофондовете

  Съветът на Макълдауни към Цветанов е, да се захване сериозно с престъпниците, които вършат измами с еврофондове. Добър старт ще бъде, ако те бъдат изправени пред правосъдието след толкова години безнаказаност и такива действия ще имат широк и позитивен отзвук както в страната, така и за връзките на България с ЕС – смята Макълдауни.

  Този съвет не е случаен, тъй като посланик Макълдауни е на пост в София именно по времето на най-критичните доклади и действия на ЕК и ОЛАФ срещу злоупотребите с европейски пари, които стигнаха до блокиране на еврофондовете и международно бламиране на правителството на Тройната коалиция. Година по-рано, през септември 2008 тя се среща с директора на отдела за разследвания на ОЛАФ – Тиери Кретен, който споделя, че повечето от разследванията водят към Васил Божков – Черепа, изключително богат и влиятелен бизнесмен с известни връзки с организираната престъпност и много високопоставени политици. „Ако България свали Божков, това ще е прогрес“, казва в прав текст директорът на ОЛАФ [08SOFIA631].

  Коментар на Биволъ

  До момента „свалянето на Божков“, Батков, ТИМ и други добре свързани с високопоставени политици криминални босове, описани в грамите на Пардю и Ордуей, не изглежда да е сред приоритетите на вътрешния министър Цветанов и на правителството. Тези „престъпници“ не само, че не са най-търсените, а изобщо не са търсени за нищо от правоохранителните органи.

  Въпреки подозренията на ОЛАФ, фирмите на „най-печално известният гангстер на България“ – Васил Божков продължиха да получават обществени поръчки за строителство на магистрали с европейски пари и при правителството на ГЕРБ. Повечето от делата заведени за измами с еврофондове бяха прекратени през последната година от прокуратурата. Президентският спонсор Людмил Стойков избягна правосъдието въпреки, че ОЛАФ посочи недвусмислено „престъпната група „Николов- Стойков“.

  Две години след изготвянето на „списъка на Ордуей“, последвал по-ранният и по-пълен „списък на Пардю“, постиженията на България в борбата с организираната престъпност изглеждат по-скоро скромни. Излиза, че най-много гангстери от списъците на американците са арестувани при министър Михаил Миков, следван от Румен Петков и Цветан Цветанов, в чийто актив е арестът на Алексей Петров.

  Въпреки арестите, все още е напълно актуална оценката от посланик Уорлик направена след операция Октопод: „В крайна сметка правителството няма да бъде оценено върху арестите на известни фигури, а върху способността му да ускори делата за корупция, да затвори дупките в законодателството и успешно да вкара в затвора недосегаемите преди фигури на организираната престъпност“.

  Списъка на Пардю

  ТИМ – новият лидер на българската организирана престъпност. Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев. Няма данни за разследване срещу групировката.

  ВАИ Холдинг (бившата ВИС и ВИС 2) – голяма част от лидерите на групировката (Георги Илиев, Антон Милтенов – Клюна, Константин Димитров – Самоковеца) са жертви на поръчкови убийства. Пламен Тимев-Ганди беше арестуван през 2007 за строителни измами, но впоследствие освободен. В момента е свидетел срещу „Октопода“ Алексей Петров. Николай Цветин и Антон Боянов са „в пенсия“ и се занимават с бизнес като няма данни срещу тях да се води разследване. Христофорос Аманатидис-Таки е обявен за издирване с европейска заповед за арест.

  ИНТЕРГРУП (бившата СИК) – Красимир „Големия Маргин“ Маринов и по-малкият му брат Николай „Малкия Маргин“ Маринов – арестувани при министър Румен Петков, пуснати под домашен арест и впоследствие оправдани.

  МУЛТИГРУП на Илия Павлов, застрелян от поръчков убиец. Като негови сътрудници са цитирани Димитър Иванов и Сашо Дончев. Няма данни за разследвания срещу тях.

  СЪЮЗ НА БИВШИТЕ КОМАНДОСИ (бившата „АПОЛО § БАЛКАН“) – Алексей Петров беше арестуван при министър Цветан Цветанов, впоследствие пуснат на свобода под гаранция. Делото срещу „Октопода“ Петров още не е влязло в съда. Златомир Иванов, с прякор Баретата – арестуван при министър Михаил Миков, обвинен за убийство, но освободен под гаранция. Делото срещу него е в ход. Последното заседание на съде е от 14 юли тази година.

  НОВЕ ХОЛДИНГС на Васил Божков. Няма данни за разследване срещу него.

  ДЗИ (бивша банка Росексим) на Емил Кюлев – застрелян от поръчков убиец. Американците изтъкват връзките му с Майкъл Чорни и Тодор Батков. Разследването на убийството на Кюлев се провали тотално.

  ЛИТЕКС КОМЕРС на Гриша Ганчев: няма данни за разследване срещу него, както и срещу неговите съдружници Георги Стоянов и Михаил Стефанов.

  ГРУПИРОВКА МИГ на Слави Бинев. Бинев е евродепутат. Няма данни за разследване срещу него.

  АМИГОС на Иван Тодоров „Доктора“ – застрелян от поръчков убиец и Петър Петров „Амигоса“, осъден за пране на пари, но обжалва.

  БИЗНЕС КЛУБ БИЗНЕС КЛУБ ВЪЗРАЖДАНЕ основан през 2001 г. съвместно от Васил Божков, Емил Кюлев, Илия Павлов, Борислав Дионисиев, Добромир Гущеров и медийните фигури Петьо Блъсков, Тошо Тошев и Радосвет Радев. Няма данни за разследване срещу живите от групата.

  РУСКО ВЛИЯНИЕ – Денис Ершов, Тодор Батков и Валентин Златев. Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност. Няма данни за разследване срещу тях.

  КОРПОРАЦИЯ АКБ на Николай Банев – няма данни за раследване срещу него.

  Списъка на Ордуей

  Васил Божков с прякор Черепа. – най-печално известният гангстер на България. Няма данни за разследване срещу него.

  Красимир „Големия Маргин“ Маринов и по-малкият му брат Николай „Малкия Маргин“ Маринов

  Пламен Галев и Ангел Христов с прякор Братя Галеви – арестувани при министър Михаил Миков, оправдани на първа инстанция, осъдени от Апелативния съд в София за рекет съответно на 7 и 5 години затвор, но обжалват пред ВКС.

  Златомир Иванов, с прякор Баретата – арестуван при министър Михаил Миков, обвинен за убийство, но освободен под гаранция. Делото срещу него е в ход. Последното заседание на съде е от 14 юли тази година.

  Тодор Батков, познат с прякора Борат – служи за пълномощник и представител на бизнеса и интересите на прочутия руско-израелски бизнесмен Майкъл Черни или още „Михайл Чорни“, изгонен от България като заплаха за националната сигурност. Няма данни за разследване срещу него.

  Николай Методиев, с прякор Пилето – арестуван за последно при министър Румен Петков, обвинен за контрабанда на стоки в размер на 3,5 млн. щатски долара. Пилето е на свобода под гаранция. Делото му е висящо.

  Йордан Тонов, с прякор Пръча – арестуван при министър Михаил Миков, обвинен в наркотрафик трафик на хора и склоняване към проституция. От април 2011 е освободен под домашен арест. Следващото заседание по делото срещу Пръча ще е в началото на септември.

  Източник: Биволъ
  www.bivol.bg

• Lookingglass Theatre в прошлом и настоящем

  12 июня в Нью-Йорке, в помещении Radio City Music Hall, состоялась торжественная церемония вручения высшей театральной награды Америки – премии “Тони” (Tony Award). Лауреатом в категории “Лучший региональный театр Америки” стал чикагский Lookingglass Theatre. 

  Двадцать три года назад восемь студентов Северо-Западного университета (перечисляю по алфавиту) Ева Барр, Дэвид Гатлин, Джой Грегори, Лоуренс Дистази, Дэвид Керснер, Том Кокс, Эндрю Уайт (нынешний артистический директор) и Дэвид Швиммер (самый известный член “восьмерки”, прославившийся спустя шесть лет исполнением главной роли в сериале “Друзья”) впервые задумались о создании нового театра. Путь к нему шел через “кроличью нору” в “зазеркалье” – первым спектаклем молодого коллектива стала инсценировка романа Льюиса Кэрролла “Алиса в стране чудес”. Эндрю Уайт вспоминает: “Премьеру сыграли в помещении университета. Нас было всего шесть человек. Одна актриса играла Алису, пять актеров были заняты в остальных ролях”. С этим спектаклем мы с успехом выступили на Edinburgh Fringe Festival. Это было волшебное чувство рождения нового театрального организма. Мы чувствовали себя в начале большого пути”.

  К официальной дате рождения театра – 13 февраля 1988 года – студенты закончили учебу, многие разъехались по стране. Эндрю Уайт жил в Лос-Анджелесе и работал на телевидении, когда он услышал, что у нового театра появилась первая сцена: “Мы назвали наше первое помещение “Edge of the Lookingglass”. Оно представляло собой сочетание арт-галереи, ночного клуба и театра… Мы планировали наш первый сезон коллегиально. Каждый член коллектива имел право предложить пьесу для постановки и каждый голосовал за постановку, предложенную другими”. В первом сезоне (1988-89 годы) театр сыграл спектакли “Из одной крови” (“Of One Blood”, автор и режиссер – Эндрю Уайт), “Забота” (“Treatment”) и “Одиссея” (автор инсценировки и режиссер – Мэри Зиммерман). Так начиналась славная история одного из лучших театров Чикаго.

  В сезоне 1998-99 годов театр представил представление ”Метаморфозы” Овидия в постановке Мэри Зиммерман. По многочисленным просьбам зрителей показ спектакля продлевали семь раз, и все это время труппа должна была думать о том, где снять новое помещение. Назрела необходимость в собственном здании. С этим театру помог один из основоположников Дэвид Швиммер. Один поход к тогдашнему мэру Чикаго Ричарду Дэйли (в театре говорят, что без помощи актера затея с новым зданием была бы обречена), одна компания по сбору средств (Чикаго и Иллинойс подарили театру по полтора миллиона долларов, театру удалось собрать почти четыре миллиона долларов) – и у коллектива наконец-то появился СВОЙ дом. Летом 2003 года в помещении Water Tower Place на главной улице Чикаго Мичиган-авеню открылась новая страница истории Lookingglass Theatre. Зрительный зал и сцена были спроектированы таким образом, что их можно переставлять, менять местами, убирать, добавлять, использовать вместо декораций – в общем, после более чем десятилетних мытарств по разным залам у театра появилась своя площадка для самых дерзких экспериментов.

  В составе постоянной труппы театра – двадцать два актера. В зависимости от репертуара дополнительно до пятнадцати человек каждый сезон приглашаются на определенные постановки. По традиции, каждый член коллектива по прежнему имеет право предложить пьесу для постановки и каждый голосует за постановку, предложенную другими. Говоря о стиле театра, Дэвид Швиммер употребляет термин “физический”: “Частью наших репетиций стали ежедневные часовые разминки. До разбора текста и анализа характера героя – физические упражнения. Некоторые из наших постановок действительно требовали этого”. То, что Швиммер называет физическим театром, я бы назвал театром синтетическим. Lookingglass Theatre во многих постановках представляет театр движения, акробатики, цирка, клоунады, пантомимы, танца; театр, где все падает, взрывается, взлетает и улетает; театр динамичный, яркий, зрелищный. Яркий пример подобного театра – спектакль “Гефест” Тони Хернандеса и Хайди Стиллман. Но, например, в “Арабских ночах” Мэри Зиммерман (инсценировка книги “Тысяча и одна ночь”) меньше цирка и акробатики, а больше – элементов театра, в котором царит Его Величество Слово. Театр смело берется за инсценировки самых сложных классических и современных сочинений. В разные годы на сцене театра шли такие спектакли, как “Тяжелые времена” Ч.Диккенса и “Восемьдесят дней вокруг света” Ж.Верна. Ставили в театре и русскую классику: “Идиот” Ф.М.Достоевского, “Мастер и Маргарита” М.Булгакова, “Голый король” Е.Шварца, совсем недавно – “Братья Карамазовы” Ф.Достоевского. Это уже совсем другой театр – тонкий, глубокий, психологический… Дважды с театром работал актер и режиссер Вениамин Смехов. Вот как он вспоминает работу с коллективом: “Не театр, а сказка. Все, что просишь, показываешь – моментально схватывают. Играют вдвойне интереснее. Ты заводишься. Пробуешь еще. Они хохочут, подражают, присваивают… Танцуют, как мастера, двигаются, как акробаты, при этом способны играть “старым способом” – достоверно, реалистично, психологично… Их уважение к системе Станиславского помножено на увлечение театрами Арто, Гротовского, Японии, Китая. Все советские иллюзии оказались фальшивыми: ни прагматизма, ни карьеризма, а “огромные гонорары” – смешной бред. Ребята окончили одну из лучших частных театральных школ в Америке – Северо-Западный университет. Заплатили за четыре года по сто тысяч долларов, чтобы стать… бедными актерами. Они вкалывают целыми днями в качестве учителей, воспитателей детских садов, официантов, а в шесть вечера – в репетиционный зал. Хотите, зовите их хиппи, хотите – элита, богема – все будет и так, и не так”.

  В активе Lookingglass Theatre – сорок две Joseph Jefferson Awards, многочисленные премии и награды! Последняя по времени награда стала самой почетной. Театр стал пятым – после Steppenwolf Theatre (1985), Goodman Theatre (1992 год), Victory Gardens Theater (2001 год) и Чикагского шекспировского театра (2008 год) – театром Чикаго, получившим премию “Тони” в категории “Лучший региональный театр Америки”. Это наилучший показатель среди всех американских городов.

  В эти дни на сцене театра идет спектакль “Последняя песнь Лильки Кадисон” (“The Last Act of Lilka Kadison”) – трогательная история любви, проходящей через войны и испытания. Этот спектакль – плод пятилетнего коллективного творчества театра. В числе авторов пьесы – Эбби Филипс, Никола Берман, Хайди Стиллман, Эндрю Уайт, Дэвид Керснар. В этой постановке мне больше всего понравились переходы из дня сегодняшнего в события семидесятилетней давности. Можно спорить по поводу политической составляющей пьесы, но, мне кажется, шероховатости текста с лихвой искупаются элементами магического реализма постановки. Режиссер – Дэвид Керснар. В главной роли – двадцатишестилетняя талантливая актриса Нора Фиффер. Театралы Чикаго помнят ее по роли Мегги (Мэрилин Монро) в спектакле “После грехопадения” по пьесе Артура Миллера в Eclipse Theatre. В ролях: Мэрилин Додс Франк, Успан Алли, Ченс Боун.

  Nota bene. Спектакль “Последняя песнь Лильки Кадисон” (“The Last Act of Lilka Kadison”) играется до 21 августа. 821 N. Michigan Avenue, Chicago, IL 60611, справки и заказ билетов по телефону 312-337-0665 или на сайте http://lookingglasstheatre.org. Не забудьте в кассе театра поставить штамп на билете паркинга. В этом случае вы получите хорошую скидку. (Адрес паркинга со скидкой: 161 East Chicago Avenue, Chicago, IL 60611.)

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Сцена из спектакля “Арабские ночи”. Фото Шин Вильямс

  Фото 2. Сцена из спектакля “Братья Карамазовы”

  Фото 3-4. Сцены из спектакля “Последняя песнь Лильки Кадисон”. Фото Шин Вильямс

• Равиния-2011: 30 июля – 4 августа

  30 июля, 7.30 pm. Павильон. Концертное исполнение оперы Дж.Пуччини “Тоска”. Исполнители: Патрисия Россетт (Тоска), Сальвадоре Лиситра (Каварадосси), Брайан Терфель (Скарпиа), Чикагский симфонический оркестр под управлением Джеймса Конлона, Чикагский хор “Аполло”, Чикагский детский хор.

  31 июля, 5.00 pm. Павильон. “Впечатляющий Чайковский” – так называется концерт, составленный из произведений великого русского композитора. В программе: Шестая (“Патетическая”) симфония, Концерт для скрипки с оркестром и Торжественная увертюра “1812 год” с пушечными залпами. Исполнители: Чикагский симфонический оркестр под управлением Джеймса Конлона. Солистка – артистический директор Steans Institute Мириам Фрид, скрипка. Обратите внимание на раннее время начала концерта!

  2 августа, 8.00 pm. Театр “Мартин”. Сольный концерт бас-баритона из Уэльса, одного из самых ярких звезд сегодняшней оперной сцены Брайана Терфеля. Шесть лет назад мы слышали его в Лирик-опере в партии Дон Жуана в одноименной опере В.А.Моцарта. В программе концерта – песни Р.Шумана, Пять песен английского композитора Джеральда Финци на стихи У.Шекспира и Шансоны Дон Кихота французского композитора Жака Ибера.

  Партия фортепиано – программный директор вокального отделения Steans Institute Брайан Зегер.

   

   

   

   

   

   

  3 августа, 8.00 pm. Театр “Мартин”. В прошлом году блестящий мексиканский пианист, житель Хайленд-парка Хорхе Федерико Осорио с Чикагским симфоническим оркестром исполнил пять фортепианных концертов Бетховена. В этот раз пианист представляет на фестивале сольный концерт из произведений композиторов-романтиков. В программе: сочинения Ф.Листа, Р.Шумана, Ф.Шопена, Р.Кастро.

    

  4 августа, 8.00 pm. Павильон. В год столетия со дня смерти Густава Малера Джеймс Конлон заканчивает цикл “Все симфонии Малера” исполнением первого серьезного сочинения великого австрийского композитора – кантаты “Жалобная песня”. Исполнители: Чикагский симфонический оркестр и хор, Кери Алкема, сопрано; Екатерина Семенчук, меццо-сопрано; Родрик Диксон, тенор; Брайан Муллиган, баритон.

  Малер задумал “Жалобную песню” еще будучи студентом Венской консерватории. Его вдохновила романтическая легенда о том, как флейта, сделанная из кости рыцаря, злодейски убитого собственным братом, зазвучала в руках музыканта и изобличила убийцу. Малер сам сочинил стихотворный текст, в основе которого две популярные немецкие сказки: “Жалобная песня” Л. Бехштейна и “Поющая косточка” братьев Гримм. Партитура была закончена в 1880 году. Композитору не исполнилось и двадцати лет. Полная трехчастная версия кантаты при жизни Малера не исполнялась ни разу. В Равинии произведение исполняется второй раз. 

  В программе вечера – Концерт Л.ван Бетховена для скрипки с оркестром. Солист – Ицхак Перлман.

  В 6.00 pm в театре “Мартин” состоится встреча зрителей с Джеймсом Конлоном. Вход свободный для тех, у кого есть билеты на концерт в Павильон.

  200 Ravinia Park Rd, Highland Park, IL 60035. Билеты на все концерты фестиваля можно заказать по телефону 847-266-5100, факсу 847-266-0641 или зарезервировать на сайте http://ravinia.org/.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeye.lkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Брайан Терфель

  Фото 2. Хорхе Федерико Осорио

  Фото 3. Ицхак Перлман

• Писмо до МВнР и ЦИК във връзка с Избори 2011

  До

  Г-жа Красимира Медарова

  Председател на Централната избирателна комисия

  Г-н Николай Младенов

  Министър на външните работи на Р. България

  Копие : г-жа Цецка Цачева

  председател на Народното събрание на Р. България

  Г-жа Искра Фидосова,

  председател Комисия по правни въпроси

  Председатели на Парламентарни групи в НС

  Уважаема г-жо Председател, Уважаеми г-н Министър,

  Народното събрание прие решение, с което изборите за президент и вицепрезидент се насрочват за 23 октомври 2011 г. В тази връзка, като български граждани живеещи в чужбина, а също от името на Временните обществени съвети на българите в чужбина, бихме желали да ви напомним за задълженията, които произтичат към МВнР и ЦИК, във връзка с прилагането на Изборния кодекс.

  1. Съгласно член 74 ал.2 т. 1 от Изборния Кодекс, за да образуват избирателни секции извън страната

  Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България незабавно, но не по-късно от 70 дни преди изборния ден, трябва да поискат съгласието на приемащата държава за произвеждането на изборите;

  На практика това означава, че крайният срок вменен от законодателя на MВнР е 13 август 2011. Предвид идващите летни месеци и период на отпуски в редица държави, очакваме МВнР незабавно да предприеме действия за получаване на съгласие от приемащите държави за провеждането на президентските избори тази есен в т.ч. в градове, в които няма българско дипломатическо представителство.

  Настояваме такова разрешение да се иска най-малко за всички градове, в които вече е имало разкрити изборни секции на парламентарните избори през 2009 и 2005 г., както и на президентските избори през 2006 г.

  За Ваше удобство, ще намерите списъка на тези градове приложено.

  2. Съгласно член 44 ал. 2 на Изборния кодекс

  Български гражданин, който желае да гласува, заявява това не по-късно от 25 дни преди изборния ден в писмена форма чрез заявление по образец, подписано саморъчно и подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.

  ЦИК следва да предвиди в методическите си указания конкретния начин, по който българските граждани в чужбина ще подават електронните заявления за участие в изборите. В тази връзка, подробно тълкуване на горецитирания текст бе даден от вносителя на Изборния кодекс на пленарно заседание на НС на 2 юни 2011, чийто стенограми следва да се вземат предвид от ЦИК.

  От тези обяснения произтича, че е необходимо да се създаде специално за целта интернет сайт. Чрез него избирателите „седейки на работното място или от в къщи, електронно, дистанционно по интернет, могат да пуснат заявление“ (Искра Фидосова, стенограма), като не се изисква използване на електронен подпис.

  (приложено копие от най-важните моменти от стенограмата на заседанието на НС.)

  Същият интернет сайт следва да указва в реално време за кои градове и колко заявления са подадени. Заявителите да могат да проверяват веднага след пускането на заявлението, че то е отчетено – по ЕГН (член 44 ал. 6 от ИК).

  Г-жо Председател, г-н Министър,

  Пожелаваме Ви успех в работата Ви, за да гарантирате, че българските граждани, независимо къде по света се намират, имат не само еднакви задължения, но и равни права пред закона.

  Временни Обществени съвети на българите в чужбина

  Тася Тасева, Австралия (Сидни) 

  Божидар Попов, Бразилия (Сао Пауло)

  Ненчо Каварков, Германия (Мюнхен)

  Димитрина Ланг, Германия (Мюнхен) 

  Галя Стоянова, Германия (Мюнхен) 

  Красимир Гаджоков, Канада (Торонто) 

  Стоян Чонев, Канада (Монреал) 

  Петранка Стаматова, САЩ (Чикаго) 

  Любомир Гаврилов, координатор, Франция (Тулуза) 

  Златина Иванова, Франция (Марсилия)

  Александър Тодоров, Франция (Марсилия) 

  Стефан Mанов, Франция (Тулуза) 

  Атанас Чобанов, Франция (Париж) 

  А ето и отговора, получен от ЦИК. От него се разбира, че те нямат намерение да приемат методически указания, в които е указан начина  за подаване на заявления.

  

  Източник: Globalbulgaria.free.fr

• Борбата с корупцията – много документи и органи, но без полза

  БОРКОР ще се готви една година да започне работа
  

  Центърът за борба с корупцията към Министерския съвет, наречен БОРКОР, все още се структурира, назначава се персонал и се оборудва технически, заявиха за Mediapool от правителствения пресцентър. Този процес продължава вече пети месец, а не се очаква новата структура да заработи преди края на тази година, става ясно от техническото приложение към мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на България, който бе публикуван в сряда.В доклада се посочва, че „няма признаци за активни целенасочени действия срещу корупцията по високите етажи.“

  На 17 февруари премиерът Бойко Борисов избърза да обяви създаването на аналитичното звено за борба с корупцията и организираната престъпност и представи неговия ръководен екип. Бързането вероятно е било предизвикано от неудържимо разрастващия се скандал със записи от СРС-та, компрометиращи властта и публикувани от издания, близки до „октопода“ Алексей Петров. Борисов обяви, че бившият шеф на ДАНС Петко Сертов, чиято дясна ръка бе Петров, ще бъде назначен за зам.-шеф на БОРКОР.

  От този момент флашките със СРС-та секнаха, скандалът утихна, разследването заби в глуха линия и вече никой не пита правителството за аферата „Тановгейт“.

  БОРКОР обаче все още не работи.

  „Приложението на Интегрираната система за превенция и борба с корупцията и организираната престъпност, приета от правителството в края на 2009 г., продължи чрез проекта БОРКОР“, се посочва в техническото приложение към доклада ЕК.

  „Всеобхватен план за борбата с корупцията все още не е разработен. Проектът БОРКОР, стартиран в началото на 2010 г., все още е в подготвителна фаза. Очаква се да заработи в края на 2011 г. БОРКОР е широкомащабен проект за засилване аналитичния капацитет на българската администрация по отношение корупционните рискове. Проектът е насочен и към намаляване на корупционния риск по отношение на еврофондовете и обществените поръчки“, се посочва в приложението към доклада на ЕК.

  Преди да им бъде забранено да говорят пред медиите, от ръководството на БОРКОР прогнозираха, че звеното ще започне работа на 1 юни тази година.

  Пред Mediapool в края на май заместник-председателят на структурата Елеонора Николова категорично отрече възможността подготвителната фаза на проекта да се проточи до края на годината.

  Очевидно българското правителство е съобщило друго на Брюксел.

  В доклада на ЕК присъстват редица критики за капацитета на българските власти да анализират проблемите в правосъдната система и борбата с корупцията. Основната критика бе отправена към ВСС, главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд.

  В същото време се оказва, че около година трябва на изпълнителната власт да преназначи 125 служители от другите министерства в БОРКОР, да се вържат в мрежа компютрите им и да се създадат вътрешни правила за работа. Около два месеца бяха необходими новата организация да получи регистрация по БУЛСТАТ.

  Бюджетът в размер на 16.5 милиона лева до 2013 година обаче бе осигурен още в началото на март и вече се харчи. В месеците на очакване БОРКОР да започне да работи стана ясно, че премиерът Бойко Борисов е пуснал подвеждаща информация, че „Меркел плаща“ за новата структура, защото всички пари са осигурени от българския бюджет.

  Освен бавното раждане на центъра БОРКОР, управляващите се провалят и със създаването на дългоочакваната централна комисия за разкриване и предотвратяване на конфликта на интереси, която още не работи.

  Заради институционалното бездействие и прехвърлянето на топката между различните власти в момента на практика няма кой да провери казуси като този с шефката на Софийския градски съд Владимира Янева. В началото на тази седмица ВСС изпрати документацията по проверката за конфликт на интереси към централната комисия, но не стана ясно кой отсреща ще ги получи. Фактът, че от 1 април в България няма кой да проверява за конфликт на интереси, също е намерил място в техническия доклад на ЕК, но най-вероятно по конюнктурни съображения, свързани с предстоящите избори, тези критики не са намерили място в основния политически доклад.

  Източник:   Mediapool

• Папата изрази дълбока скръб за атаките в Норвегия

  Папа Бенедикт XVI изрази „дълбока скръб“ за смъртоносните атаки в Норвегия, предаде АФП, цитирана от Агенция Фокус.

  Той призова по време на неделната си молитва „Ангелус“ хората да се откажат от „пътеката на омразата“.

  „Всички чувстваме дълбока скръб заради терористичните атаки, извършени в петък в Норвегия“, заяви главата на Римокатолическата църква.

  „Искам да повторя апела си към всеки да се откаже от пътя на омразата и да избяга от принципите на злото“, добави той.

  Папата, който изпрати съболезнования за жертвите от атаките на краля на Норвегия Харалд V, призова норвежците да „бъдат духовно единни“ срещу омразата.

  Най-малко 92-ма души бяха убити в атаките, за които се смята, че са дело на един заподозрян, който е арестуван и когото медиите идентифицират като Андерс Беринг Брейвик.

   

  Общият брой на жертвите при двете нападения в Осло стана 93, след като един от ранените почина в една от болниците в норвежката столица, предаде ДПА.

  Починалият е бил ранен на остров Ютьоя, където обвиненият в извършване на терористични актове Андерш Беринг Брайвик застреля на място с автоматично оръжие 85 души.

  Според директора на норвежката полиция Свайнунг Спонхайм при нападения са били ранени близо 100 души, посочва ДПА.

   

   

  Повишена активност в интернет  на членове на крайнодесни групировки

   
  Служители на европейски служби за сигурност са засекли повишена активност в интернет на членове на крайно десни групировки, в това число на т. нар. „нови рицари тамплиери“, съобщи Асошиейтед прес, като се позова на източници, пожелали анонимност.

  В няколко европейски страни се води разследване на твърденията, че обвиненията в терористичните актове в Норвегия Андерш Беринг Брайвик, е бил член на „новите тамплиери“ и по всяка вероятност е участвал в тяхна сбирка, състояла се през 2002 г. в Лондон.

  Засега няма сведения Брайвик да е попадал в полезрението на европейски служби за сигурност, посочва АП.

  Английската лига за отбрана, която се обявява против „разпространението на исляма“, се разграничи днес от действията на Брайвик, посочва АП.
   
  Източник:  Actualno.com

  

• Тъмните дебри на парка и на полицейския бюлетин

  Автор: Веселина Седларска

  
  
  Нападали ли са ви в парк?

  Тиражна вестникарска новина: „Труп на 28-годишна клошарка е намерен в Борисовата градина в София в отсечката между конната база и стадион “Българска армия”. На безжизненото тяло на Яна Я. К. в неделя по обед се натъкнал случаен минувач, който търсел спасение от летните жеги по сенките. Той се обадил в полицията и в парка дошли полицаи от Първо РПУ. По шията, ръцете и краката на жената имало морави следи от притискане. Смята се, че жената е удушена 3 дни преди да бъде намерена. “Има такава версия, но още не можем да я потвърдим категорично”, казаха снощи от МВР. Проверява се дали жената не е била изнасилена и дали е местена след убийството. Чантата й не е открадната и затова се смята, че не става дума за грабеж.”

  Новини точно като тази се правят въз основа на служебна информация от полицейски бюлетин. Журналистите ограничават новината до поднесеното в бюлетина , когато няма време да разберат нещо повече. Журналист, който е работил дълги години с полицейски бюлетини, никак не би се изненадал да види в съобщението, че убитата жена е клошарка. И в същото време би бил абсолютно сигурен, че тя не е клошарка.

  Друго, по-назад във времето, съобщение от печата: „При стрелба на двама полицаи в гора рикоширал куршум е убил клошар.” В България, когато убиецът е полицай, когато престъплението застрашава публичното спокойствие и когато трябва да се манипулира общественото мнение, жертвата трябва да изглежда незначителна. Жертвата трябва да е някой, който не си е струвало да живее. Защото е живял така, че няма значение дали е жив или не. Някой, който си е търсил убийството. Улеснил е престъплението. И не си струва чак толкова шума.

  Класиката в това отношение беше при убийството на Станиела Бугова. 16-годишното момиче беше застреляно от упор с автомат „Калашников” при полицейска проверка на пътен възел „Петолъчката” от сержант Здравко Петков през 1998 година. Запомнете годината, тя може да ви изглежда отдалечена, но нищо до този момент не е по-различно, отколкото през 1998 година. Прессъобщението на полицията по случая „Станиела Бугова” трябва да бъде намерено, за да влезе буква по буква в учебниците по лицемерие. Не съвсем буква по буква (защото цитирам по памет) то звучеше така: „Около 23 часа при проверка на автомобил със софийска регистрация серж. З.П. е прострелял по невнимание в областта на главата Ст.Б. на 16 г., тя пътувала в автомобила с още трима души, взети са кръвни проби за алкохол, образувано е дознание.”

  Така и толкова.

  Какво си помислихте, когато прочетохте това прессъобщение? 16-годишно момиче от Сливен с още трима души в полунощ в софийска кола на пътен възел „Петолъчката”, който по онова време беше отбелязван с череп в картите на немските туристи. Ами, съмнителна работа, непълнолетна жрица най-вероятно, направо си го е търсила, какво толкова…

  На първата пресконференция по този повод полицията нищо „не знаеше”. Не знаеше кой е шофирал, не знаеше кои са били в колата, не знаеше защо патронът е бил в цевта на автомата, защо предпазителят е бил освободен, най-вече не знаеше къде живее жертвата. Пресконференцията беше проведена 15 часа след престъплението.

  На журналистите ни бяха достатъчни 15 минути, за да узнаем адреса и да отидем до дома на убитата. Където разбрахме всичко. Колата е била със софийска регистрация, защото е била наскоро купена от брата на Станиела. Той е и шофирал. В колата са били майката на Станиела и братовчед й. Пътували са към село Медвен, където ги е очаквал бащата. Спрели ги полицаи за проверка. Чул се гръм и Станиела се свлякла в скута на майка си. В тъмното майката опипала лицето й, в шепата й се изсипали зъбите на момичето. Куршумът минал през лицето. Станиела беше ученичка, танцьорка във фолклорен състав. Сержант Здравко Петков получи 2 години и шест месеца затвор. Министерството на вътрешните работи използва случая да разчисти някои неудобни кадри, други да размести. В деня, в който стана ясно, че сливенската полиция е убила сливенско момиче, елитът на Сливен се събра на шумен коктейл по случай празника на града Димитровден. Шефът на полицията беше на коктейла. Все едно, че не се беше случило нищо. Нищичко.

  А убитата – пак от полицай – Елеонора? Тя също се намираше по време и на място, на което момичета, които не си търсят белята, не се намират. Както и сестрите Белнейски – твърде късен час за пиене на кафе, както бе казано. После се оказа, че оня клошар в гората край Велинград не бил клошар, а баща на три деца, който берял гъби. И че не било рикошет. А на „Петолъчката” колата е била пълна със семейство, а не със сутеньори и проститутки. И Яна не е била клошарка, а млад човек с много приятели, интереси и планове за бъдещето. После всичко става ясно. Винаги става ясно. И всеки следващ път полицията пробва рецидива да очерни жертвата, да я направи незначителна. Да представи едно дете като проститутка. Да внуши, че един човек с три деца, дом и семейство, е клошар. Че една кандидат-студентка е клошарка, наркоманка. Че Чората е така или иначе „поръчана” мутра, какво значение има кога и кой ще го убие.

  Държавата е изцяло в тон с вътрешното си министерство. Помните ли студента Стоян Балтов, убит в навечерието на студентския празник? И той беше в неподходящо време на дискотека с неподходящо име. Държавните мъже не се принизиха до такъв дребен детайл като смъртта на един студент. Не посветиха светлите си умове на такава тъмна тема като заведенията за пиянство, смъркане, разврат и падение в Студентския град. Студентите бяха поздравени, като че ли нищо такова не се е случило. Майката на Стоян очаквала министърът до спомене детето й в поздравлението си за студентския празник – и заради това, че Стоян е студент, и заради това, че тя е учителка. Напразно очакване.

  В България животът е нищо. Животът у нас не е тема. Нито как го носим, нито как го губим. Нито как ни го вземат, нито как нямаме шанс да не им го дадем. Животът ни е дребнотемие – скучно. Смъртта е дребнотемие – неудобно. Ако някой преди седмици си е наумил, че на тая дата ще има хапване-пийване или ще се надуват тромпети, смъртта не е сила, която може да попречи на началническото решение.

  Нападали ли са ви, знаете ли как се чувства човек, който е бил нападнат? На мен ми се е случвало. Причакаха ме в парк по обичайния маршрут, по който се прибирах вкъщи, и пукнаха главата ми с камък. Искате ли да знаете колко е жалък човек, когато го нападнат? Много е жалък. И много, много е неподготвен за такова нещо. Помня, че земята изведнъж се приближи. Помня, че си помислих: „Удариха ме, а не ми се извиниха.” И пазех якето си от кръвта си.

  Години наред работният ми ден на репортер бе започвал с полицейския бюлетин. Четях за нападнати хора и прескачах съобщенията като незначителни. Ударили, привели в безпомощно състояние, ограбили – какво толкова? Такива дребни новини не влизат дори в колонките и журналистите ги прескачаме. Когато ме удари онзи камък и небето падна отгоре ми, разбрах.

  Доста по-късно, след болницата и след престоя у дома, стана ясно, че все още не съм разбрала. Излязох на улицата за първи път месец след инцидента. Настоявах да съм сама, нали вече бях съвсем добре. До момента, в който по тротоара срещу мен се зададе минувач. Обърнала съм се и съм хукнала обратно вкъщи – нещо в мен го беше направило по-бързо от самата мен. Страхът! Оттам нататък започна моето сприятеляване, надхитряне, разговаряне и изясняване със страха.

  По същото време бяха нападнали и двама актьори – Тодор Близнаков и Михаил Хаджиилийков. На Тошо му бяха счупили челюстта, хранеше се през сламка. На Мишо му бяха откраднали джобния часовник, с който играе в „Джендем хан”, за който получи „Аскеер”. На мен не ми бяха взели абсолютно нищо. И досега си мисля, че бяха същите, които ми се бяха обадили два дни преди това, за да ми кажат, че имат пистолети, затова трябвало да им кажа къде се крие избягалата непълнолетна проститутка, която ми беше разказала как действа механизмът на сексуалния туризъм. Тогава им казах: „Ами, като имате пистолети, що не се гръмнете?” и на тях явно не им беше харесало чувството ми за хумор.

  Говорих с Тодор Близнаков и Мишо Хаджиилийков и ги попитах сега, след побоя, по-различни от другите хора ли се чувстват. Те казаха – да. Не знаехме защо и как, но се чувствахме различни. Белязани някак, беззащитни и даже подозрителни, като че ли някой беше направил това, за да даде знак, че оттук нататък всеки има право да си отчупва от нас. Попитах ги още в кой момент е било най-страшно – когато удрят ли? Защото за мен не това беше страшният момент. Те казаха: не, удрянето не е страшно.

  Мишо Хаджиилийков ми каза тогава, че когато преди чуел как някой е нападнат и бит, представял си го като клане на прасе – ти се дърпаш, те гонят, удрят те, изплъзваш се, пак те гонят, пак те удрят и т.н. А то е толкова бързо, че докато разбереш какво става, те вече бягат, а ти лежиш… Ей това е най-страшният момент. Тогава трябва да направиш най-важното нещо в живота на човека – да станеш. Но не искаш да станеш. Искаш да останеш винаги там, да те няма, да не те е имало. Лежиш, кръвта ти капе, но ти си пазиш якето, купено от магазинчето за втора употреба, и се чудиш искаш ли да станеш, за да тръгнеш по улиците на свят, в който са готови да те убият, без дори да ти се извинят. Подозирам, че точно в този момент страхът се възползва от всички твои отворени врати и влиза. После се опитваш да го победиш и, ако не се откажеш бързо, на стотния опит може и да успееш.

  И ако определяте като прекалено сложно това, че у нас властта винаги се старае да представи жертвата като виновна, то всъщност е още по-сложно – жертвата също се чувства виновна. Белязана. Подозрителна. Тези сложни неща са в името на нещо много, много просто – за всяка власт всичко е много по-лесно, когато хората се страхуват. Виновни по рождение, уплашени по предназначение. Страхът е невероятен пазар. На него можеш да изтъргуваш всичко.

  Източник: Сп. „Тема”

• България загърбва еврото за неопределено време
  България ще отложи преговорите за въвеждане на еврото за неопределено време. Това обяви в поредица от интервюта за авторитетни западни медии финансовият министър Симеон Дянков, който в началото на мандата си обещаваше през 2013 г. страната ни да влезе в еврозоната.

  „България не би приела да се присъедини към еврозоната в сегашното й състояние. Кризата в Гърция и други страни ни накараха да се отнасяме предпазливо към клуба, към който искаме да се присъединим, и към последиците от това присъединяване“, аргументира се Дянков в интервю за Си Ен Ен. Той отбелязва също, че неспособността на лидерите на страните от еврозоната да се справят с гръцката криза миналата година се е оказала скъпоструваща и че всяко решение за Гърция сега трябва да бъде всеобхватно, така че да предотврати разпространяването на кризата в други страни.

  Дянков припомня, че през 2009 г., като станал министър, положил големи усилия за включване на България към еврозоната, но „тогава се случи кризата в Гърция и всички насочиха вниманието си в друга посока“. Независимо от това в началото на 2010 г. Дянков настоя, че през април-май същата година страната ни ще подаде заявление за допускане в механизма ERM II – чакалнята за еврозоната. Малко по-късно обаче лъснаха проблемите с неразплатените договори, а ЕК започна срещу България процедура за свръхдефицит и темата за членството стана неудобна. Междувременно проблемите в еврозоната се разраснаха, но въпреки това през февруари тази година Дянков отново заяви, че през есента България ще започне преговори за влизане в чакалнята за еврозоната. От вчера позицията му е съвсем различна. „Правителството не е променило намеренията си за присъединяване към еврозоната, но за това няма определен срок. Докато ситуацията в еврозоната обаче не стане по-ясна, не се очаква България да води предварителни разговори за присъединяване към ERM II“, отсече той, пропускайки факта, че никой не ни и кани на преговори.

  Предпазливостта на Дянков рязко контрастира с готовността на страната ни да се присъдени към пакта „Евро Плюс“, който засяга страните от еврозоната, както и към спасителния финансов механизъм, което ще й коства огромни финансови и други ангажименти. „Излиза, че няма да черпим от предимствата на еврото, но пък ще споделяме със страните членки несгодите на еврозоната. Плащането на входна такса за присъединяването ни към ERM II намалява ефекта от влизането ни там“, коментира икономистът Георги Ангелов. „Факт е, че България не отговаря на критериите за приемане във валутния механизъм, най-вече за инфлацията. Освен това трябва да постигнем изискванията на общността устойчиво, а не еднократно или временно“, обясни Петър Ганев от ИПИ.

  В интервютата си българският финансов министър демонстрира завидно самочувствие и обяви, че западните страни трябва да се поучат от бюджетната дисциплина на държави като България, Естония и Словакия. „Страни като нашата могат да дават уроци на някои западни държави, които вече са забравили какво значи преструктуриране на финансовия сектор и бюджетна дисциплина“, отбеляза Дянков и даде за пример мерките, които се вземат у нас. Според т.нар. „фискален борд“ или „Пакта Дянков“ от януари 2012 г. бюджетният дефицит у нас не трябва да превишава 2% от БВП, а преразпределението през бюджета да е не повече от 40% от БВП. Вчера вицепремиерът се похвали, че още тази година дупката в бюджета може да се свие до 2% от БВП, което е под заложените 2.5%.

  Икономистите обаче оспориха и тези негови хвалби. „Есента ще бъде ясно дали дефицитът за 2010 г. наистина е бил 3.2% от БВП. И това ще помогне да се направят по-точни преценки за дупката в хазната за 2011 г.“, посочи бившият шеф на Комисията за финансов надзор Петър Чобанов. Той допълни, че е трудно да се говори за фискална дисциплина, когато правителството се отказва от здравна реформа. „Прибраха събраните пари на НЗОК от няколко правителства във фискалния резерв, откъдето да могат да ги харчат по-лесно. Освен това е странно, че приходите в бюджета намаляват, при положение че инфлацията на годишна база си остава висока. Изобщо не е ясно и какви пари държавата дължи на бизнеса“, поясни още Чобанов.

  „След като имаше грешно определени цели, решението да отложим членството ни в еврозоната е основателно, защото това би натоварило допълнително страната ни. Само че трудно може да говорим за добра фискална дисциплина, при положение че в приходната част на бюджета нещата не са никак розови“, коментира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. По думите му в България има около 1.8 млн. души без здравни осигуровки. „Държавните разходи също са притеснителни. Има необясними плащания, записани като трансфери, без изобщо да се дава информация за какво става дума. В същото време бюджетите на МВР, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието се увеличават“, посочи още Данев. Той приветства кабинета за усилията му за намаляване на дефицита, но обърна внимание, че фискалният резерв продължава да намалява и се харчи по непрозрачен начин.

  РЕЗЕРВИ

  Пред CNN Симеон Дянков отново изрази резервите на България към идеята за хармонизация на данъчните политики в ЕС. Той беше категоричен, че тези въпроси ще бъдат на дневен ред, когато планираме бъдещото си членство във валутния съюз. Пред Ройтерс вицепремиерът прогнозира още 350 млн. евро приходи от приватизация през 2011 г. и 600 млн. евро приходи от продажба на държавни активи през следващата година.

  Ралица Пейчева,

  в. „Сега“

• БЕХ се самопроверява за нарушения в АЕЦ „Белене“

  Делата за централата и „Цанков камък“ се бавят заради тежки експертизи
  

  Прокуратурата е възложила на Българския енергиен холдинг (БЕХ) да извърши вътрешен одит на предприятието АЕЦ „Белене“ преди да реши дали има неправомерно изхарчени средства и виновник за това, заявиха от Върховната касационна прокуратура в отговор на въпрос на Mediapool. От там уточниха, че на този етап няма как да бъдат повдигнати обвинения, тъй като изтеклият в медиите доклад „Тенчо Попов“ е „твърде повърхностен“ и не дава правни основания за това.

  „От създаването му през 2006 г. в предприятието „Белене“ не е правен одит. Неговият правен статут също не е добре изяснен“, каза пред Mediapool говорителят на главния прокурор Стелиана Кожухарова.

  През ноември миналата година прокуратура е възложила и цялостна финансово-икономическо-техническа експертиза на сделката по продажбата на стария реактор „Шкода“ на руската компания „Атомстройекспорт“ (АСЕ). Освен тази сделка ще се проверява и договор за строеж на водопровод към площадката на централата.

  Експертизата обаче все още не е готова, а не може да се настоява за по-бърза работа заради сложността и липсата на достатъчно квалифицирани независими експерти. В момента тази работа е възложена на БАН.

  Делото за АЕЦ „Белене“ бе образувано на 25 март миналата година, а за хидрокаскадата „Цанков камък“ на 29 март.

  Те се точат вече година и половина и от думите на Кожухарова стана ясно, че няма как да бъде даден срок за тяхното приключване. „Само по делото за „АЕЦ“ Белене“ са събрани 100 големи тома документация“, обясни тя и добави, че информацията е била изсипана в прокуратурата без ресорното министерство и контролните органи в изпълнителната власт да направят своя анализ.

  Премиерът Бойко Борисов още преди година изрази недоумение защо няма повдигнати обвинения за „гьола“ „Белене“.

  „Ние поискахме от тях да направят това (одити – бе.ред.), което не бяха направили преди това. След като получим информация от експертизите и вътрешния одит ще получим и насоки за разследването“, обясни прокурорът.

  Казусът с изтеклия доклад от вътрешния одит на НЕК, който говори за източени 117 млн. лева и липсата на недвусмислен отговор от страна на компетентните органи дали има нарушения, от кого са извършени и кой носи отговорност, потвърждават още веднъж анализите на независими експерти за непрозрачност на енергийния сектор и съмненията за злоупотреби с огромни бюджетни средства.

  Т.нар. доклад „Тенчо Попов“ е от септември 2009 г.

  Попов, който беше зам.-шеф на БЕХ при предишното правителство, твърди, че е предал доклада на премиера Бойко Борисов, след което бил уволнен. Попов коментира, че едва шест месеца след като е получил доклада, Борисов е започнал да вади публично част от данните, като започнал с тези за „Цанков камък“. Премиерът от своя страна каза, че този доклад, заедно с доклад на спецслужбите е предаден на Върховна касационна прокуратура.

  Очевидно документите попадат при обвинителите 6 месеца след като са дадени на Борисов и без да им направен анализ. Прокуратурата, от своя страна, половин година по-късно назначава експертиза, а тя се чака вече 10-ти месец.

  В доклада от 2009 г. се казва, че реакторът „Шкода“ е оценен от външни консултанти за 296 млн. евро, спазарен е за 205 млн. евро, а от всичко това руснаците превеждат единствено 64 млн. евро. Одиторът тогава не е открил никакви финансови документи за общо 117 млн. евро.

  В доклада е намесено името и на компанията „Бон Марин Холдинг“, която държи договор за транспортирането на ядреното гориво на АЕЦ „Козлодуй“ и участва заедно с „Фрапорт“ в концесията на летищата във Варна и Бургас. Пред одитора компанията не е представила оправдателни документи за разходи в размер на 40.2 млн. евро, за да се уреди пренасянето на реактора в Русия.

  След като руската компания „Атомстройекспорт“ (АСЕ) съобщи, че е завела иск за 58 млн. евро в парижкия арбитраж срещу НЕК за неизплатени задължения по договорени и изпълнени дейности, на 22 юли от НЕК заявиха, че ще предявят контраиск за 61 млн. евро. От НЕК поясниха, че става дума за „неизплатените суми, свързани с договор за изкупуване на старото оборудване на площадката на АЕЦ „Белене“. Сумата, дължима от АСЕ на НЕК по тези задължения е над 61 млн. евро. Това е причината, поради която НЕК е спряла плащанията си към руската компания.

  Източник: Mediapool

• ИСИ: Изборният кодекс застрашава демокрацията

  Провеждането на свободни и демократични избори у нас е поставено под въпрос с новия Изборен кодекс, алармираха от Института за социална интеграция /ИСИ/. Демокрацията е в опасност, коментира Катя Колева, председател на Управителния съвет на института, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.

  Експерти от организацията са стигнали до извода, че приетият от депутатите Изборен кодекс ограничава пряката демокрация, отслабва системата на местното самоуправление и прокарва партийни интереси. Като целенасочено отстъпление от децентрализацията на властта те тълкуват идеята за намаляване на броя на общинските съветници с 20%, премахването на районните кметове в по-големите градове, както и това да не се избира кмет в населени места под 350 души. Юристът Андрей Вълчев се надява законодателят да прояви воля и да изчисти някои от недостатъците преди изборите, вместо да се остави на старото римско правило, че „и лошият закон е закон“. От ИСИ се надяват депутатите да поработят върху правилата за провеждането на избори, вместо да се посветят изцяло върху вота на недоверие и избори.

  Законодателят е загърбил и проблема с изчистването на избирателните списъци от т.нар. „фантоми“. „Мъртви души“ ще има и на тези избори, коментира Вълчев в отговор на въпрос на Информационна агенция КРОСС.

  Друга пречка пред упражняването на правото на глас, създадени от Изборния кодекс, е изискването за документ от ТЕЛК за всички, които се затрудняват сами да дадат своя вот.

  Галя Василева коментира, че може да се очакват политически мотивирани решения на Централната избирателна комисия /ЦИК/, тъй като за нея се прие, че членовете й ще са с мандат от 5 години, като ГЕРБ и „Атака“ имат квалифицирано мнозинство.

  От ИСИ са подготвили наблюдатели-доброволци, които ще следят изборите в страната. Очакванията са това да правят около 150 – 180 души. Институтът води разговори с други организации за създаване на Гражданска коалиция „За демократични, прозрачни и чести избори“.

   

  Източник:  Агенция КРОСС

• Не остана кой да работи

  70 младежи влизат на пазара на труда, 100 възрастни излизат. Тази песимистична картина показапреброяване 2011 на Националния статистически институт. Преди десет години съотношението е било 124 на 100. Нацията все повече застарява, а пенсионерите значително изпреварват по брой децата.

  84,8 на сто от хората у нас се определят като българи, 8,8% са турци, 4,9% – роми. Съотношението между етносите в последните 10 години почти не се е променило.

  Aвтор: Светослав МЕТАНОВ

  Преброяването: Българи и роми – 17 към 1

  През последните 10 години етническата картина в България не се е променила съществено. Демографският срив и емиграцията са засегнали всички етноси, най-силно – турският. Населението в страната продължава да намалява и да застарява. това показват окончателните данни от преброяване 2011.

  84,8 на сто, или 5 664 624 души от населението са българи и спрямо 2001 г. делът на основния етнос в страната дори леко се е увеличил. Ромите у нас са 325 343 и представляват 4,9 на сто от населението. Техният относителен дял също се е повишил минимално спрямо предишното преброяване. И при българите, и при ромите обаче в абсолютна стойност има намаление. Преди 10 години първите са били с над 990 000 повече, а вторите – с 45 000.

  Броят на българските турци е намалял най-драстично и като процент от населението. От 746 664 преди 10 години в момента са останали 588 318, което представлява 8,8%. Традиционно при последните преброявания делът на втория по големина етнос у нас е бил около 10 на сто.

  Според данните на НСИ българският е майчин език за 85,2 на сто от населението на страната. 9,1% от хората първо са проговорили турски, а 4,2 на сто – цигански.

  18 975, или 3,2% от етническите турци са посочили като майчин език българския. За 15 959 души, които са се самоопределили като българи, роден език е турският. При ромите картината е най-пъстра. Цели 21,8 на сто от хората в България не са посочили религия, коятоизповядват. Масово на този въпрос не са отговорили младите и образовани хора от големите градове. От самоопределилите се 76% са източноправославни християни, 10 на сто са мюсюлмани, 1,1% са протестанти, 0,8 – католици, а останалите – атеисти.

  Българите са малцинство в Кърджали и Разград

  В Кърджали и Разград българите са малцинство, показват данните за разселването на етносите на територията на страната. Две трети от хората в областта от Източните Родопи са етнически турци. Там делът на българите е едва 30,2 на сто, а на циганите – 1%. В област Разград турците са 50%, българите са 43% и има 5% роми. Вторият по численост етнос у нас е силно представен в Силистра, Търговище и Шумен. Във всички тези градове турците са с дял над 30 процента от населението. В същото време етносът на практика не присъства в столицата, Софийска област, Пернишко, Кюстендилско и Северозападна България. Роми има на цялата територия на страната. Най-масово етносът е представен в област Монтана – 12,7 на сто от живеещите там. На второ място е Сливен, където ромите са 11,8%.

  През последните 10 години трайно е намалял делът на хората, самоопределящи се като македонци. Сега те са 1654 души.

  Мариана Коцева, шеф на НСИ: За младите религията не е важна

  – Кои митове развенча преброяването, г-жо Коцева?

  – Едно от нещата, което се размина с очакванията е, че намалението на населението не се дължи на емиграцията, а се формира основно от отрицателния естествен прираст. Второто е, че София също се оказа по-малка от прогнозите. Няма как 2 милиона души да живеят в столицата при 7,3 млн. население на страната. Третото е, че няма особено разместване сред етносите в страната. Оказа се, че негативните демографски процеси се отразяват на всички групи. При всички етноси раждаемостта намалява и се увеличава смъртността.

  – Значи спекулациите, че ромите след 20-30 години ще са мнозинство, са неоснователни?

  – Да, така е. Разбира се, ще се направи подробен анализ в тази посока. Но ще ви дам един елементарен пример. Няма как да се родят много деца, ако нямате достатъчно майки и татковци. Броят на жените ромки, които могат да родят, намалява също като при българките и туркините.

  – Все пак е изненадващо – делът на етническите българи дори нараства спрямо предишното преброяване!

  – Увеличението е незначително. Впечатлява намалението и като брой, и като относителен дял на представителите на турския етнос.

  – Каква е причината?

  – Трябва да се направи подробен анализ. Или отрицателният прираст е по-силен, или емиграцията сред представителите на етноса. Вероятно в случая с турския етнос става дума за по-силна миграция. Намалява и броят на по-малките етноси – арменци, македонци и каракачани. Намалението на раждаемостта се отразява на всички.

  – А джедаи и ескимоси има ли?

  – Имаме такива случаи. Хубавото е, че те са много малко. Оказа се, че има и марсианци, но етносите с по-малко от петима представители дори нямаме право да ги обявим. Данните за тях са конфиденциални. Определно българският народ подходи много сериозно към преброяването. Във Великобритания сега имат голям проблем с новата “религия” – хевиметалисти! Въпреки че въпросът за етнос бе доброволен, цели 91 процента отговориха, което не е малко.

  – Но над 20 на сто не отговориха на въпроса за религия. Атеисти ли сме?

  – Ние неслучайно анализирахме какви са тези хора. Оказа се, че това са млади и добре образовани хора от големите градове. Според мен става дума за една нова генерация, която има различни стереотипи и представа за света. Хора, които са с висше образование и компютърна грамотност. Това е промяна на мисленето. Повечето от тези хора са попълнили въпросника в интернет, а това показва, че никой не им е попречил. По-скоро те са сметнали, че няма смисъл да отговарят. Тези хора предпочитат съжителството без брак – поколението с компютър и интернет.

  – Кой е най-възрастният българин?

  – В София най-възрастният човек е на 111 години, но за цялата страна трябва да проверим. В столицата живеят 50 столетници.

  – Опасявате ли се, че данните от преброяването ще бъдат използвани за политически спекулации?

  – Изкушението нашите данни да бъдат употребени политически винаги го има. Едно и също наше изследване понякога се тълкува в напълно противоположни посоки. Това понякога ни забавлява. От нас зависи да ги обясняваме достатъчно добре, за да могат зрителите и читателите да разберат дали съответният политик говори истината или спекулира с данните ни.

  – Интернет преброяването бе успех!

  – Изключителен успех! България е рекордьор в целия свят. 41 на сто от хората у нас се преброиха по интернет и по този показател близо до нас е само Корея. Не сме и очаквали, че толкова много хора ще се възползват от тази възможност.

  – Затова ли успяхте толкова бързо да обработите анкетните карти?

  – И затова. Ние за 50 дни въведохме 4,2 милиона анкетни карти. На ден се обработваха по 84 000 въпросника за лица и по 55 000 за жилища. Работихме от 7 сутринта до 11 вечерта. Ако трябваше да въведем още 3 милиона въпросника, нямаше начин да се справим толкова бързо.

  Информацията в интернет е и с по-добро качество, защото компютърът коригира голяма част от техническите грешки.

  – Кои от данните от преброяването са най-полезни? Накъде трябва да се насочи правителството, като ги гледа?

  – Това преброяване показва големите промени през последните 20 години. То показва къде са провеждани политики и къде не са. Затова трябва внимателен анализ. Определено застаряването на населението е много сериозен проблем. Териториалното разпределение на населението също е много важно. Само така държавата може да разбере къде с какви човешки ресурси и потенциал разполага. За да се привличат инвестиции, трябва да се види има ли специалисти, училища, здравеопазване, или са останали само пенсионери.

  Дефицит на бодра смяна за пазара на труда

  Пазарът на труда все повече се задъхва, докато България се превръща в пенсионерска държава!

  На мястото на 100 души, на които предстои пенсиониране (60-64-годишна възраст), идват едва 70, които са на прага на трудоспособната възраст (15-19-годишни), по данни на НСИ. Показателят се нарича коефициент на демографско заместване и е един от най-силно влошените през последните 10 години. През 2001 г. на мястото на 100 пенсиониращи се е имало 124 млади хора, започващи работа.

  Показателят е отчайващ в Габрово и Видин. В двете области 100 пенсионери се заменят съответно от 48 и 49 нови работници. Най-добро е съотношението в Кърджали и Благоевград. Там 100 пенсионери се сменят съответно от 97 и 94 младежи.

  Нацията продължава да застарява. В момента средностатистическият българин е на малко повече от 41 години. Преди век средната възраст в страната е била двойно по-ниска.

  Според данните от преброяването 62,2 на сто от хората у нас са в трудоспособна възраст. Работещите са най-много в София – 66,5%, а най-малко в област Видин – 54,8%.

  Децата под 15 години са едва 14,1% от българското население към 1 февруари са – 1 039 949 души. В същото време делът на пенсионерите над 65 години достига 23,7 на сто. Най-сериозно е застаряването на населението в Северозападна България, но демографската картина непрекъснато се влошава и в централната част на страната.

  Рекордьор по бели коси продължава да е област Видин. Там цели 32,4 на сто, или една трета от населението е в надтрудоспособна възраст. В Габрово 30,6 % от хората са на повече от 65 години, а в Монтана и Ловеч – съответно 29,6 и 29,5 на сто.

  Най-благоприятното възрастово съотношение е в областите София и Благоевград, където по една-пета от жителите са на пенсионна възраст.

  Според данните на националната статистика трудовите миграции продължават основно към два големи центъра – София и Варна. Морската столица все повече доближава по население Пловдив и вероятно до 2-3 години ще успее да го изпревари като втория по големина град в България.

  Според новите статистически данни с бързи темпове нараства населението на близките до София села. Така Лозен успява да изпревари дългогодишния първенец – село Айдемир край Силистра.

  В същото време населението на област София-град е далеч по-малко от спекулациите за 2 милиона души. Точният брой на жителите на столицата, в която влизат 4 града и 34 села, е 1,291 591 души. Най-големият квартал е “Люлин”. Обитателите на панелното гето са 114 910. Конкуренция му прави единствено “Младост”, където живеят 102 899 столичани.

  Селяните са 27,5 процента

  Едва 27,5 на сто от населението на страната живее на село, показват данните на националната статистика. През 1900 година делът на това население е бил 80,2 на сто.

  Последното преброяване е установило 181 села, в които не живее нито 1 човек. Преди 10 години обезлюдените населени места са били с 54 по-малко.

  Седем града у нас са с население над 100 000 души – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.

  25% от ромчетата не стъпват в училище

  Близо 113 000 души са напълно неграмотни и кракът им никога не е стъпвал в училище. Най-голям е делът на тези хора сред ромския етнос – 11,8%. Не могат да пишат и четат и 4,7% от турците, докато при българите този процент е 0,5%.

  Почти една четвърт от ромчетата на възраст от 7 до 15 години не учат. Същото важи и за 11,9 на сто от турчетата и 5,6% от българчетата. В същото време през последните 10 години се е увеличил делът на хората със средно и висше образование. В момента 19,6 на сто от хората у нас имат тапия от ВУЗ.

  Източник: Труд

• Bulgarian Berbatov has following wherever he plays

  Fire will have tough time containing Man U’s 20-goal scorer
  One of the attractions for Manchester United players on tour in Chicago is a chance to get away from the intense glare and attention back home.
  That is, unless you happen to be Dimitar Berbatov of Bulgaria.
  The Red Devils forward is the darling of his countrymen, and they turn out in force wherever he plays.
  „There are a lot of Bulgarians here (in the U.S.),“ the native of Blagoevgrad told the Tribune on Friday. „They always come out to training and speak with me and in the games they are always there with the Bulgarian flags. It makes you feel like you’re not far away from home.“
  Another delegation waving white, green and red banners is expected at Soldier Field on Saturday when Berbatov and Manchester United take on the Fire.
  The 30-year-old veteran, now in his third season with the Red Devils, captained Bulgaria’s national team from 2006-10. The prolific scorer is a seven-time winner of that country’s Footballer of the Year, two better than former Fire star Hristo Stoichkov.
  Berbatov scored 20 goals in the English Premier League in 2010-11, including five in one game in November against Blackburn to become the first non-Englishman to score that many in a Premier match.
  „It was awesome because I didn’t expect it,“ he said. „After the second goal I was thinking about a third one. Only four players in the Premier League ever did it.“
  He ended up sharing the Premier League Golden Boot award as league’s top scorer with Manchester City’s Carlos Tevez.
  Berbatov has one year left in a four-year United deal and shrugged off a question about continuing with the Red Devils after next season.
  But he said there was never a regret in coming to Manchester.
  „Who’s not going to be happy to come to one of the biggest clubs in the world,“ he said. „It’s a dream come true. I’m from a small country and to make it to one of the biggest clubs is a great achievement and I’m very proud.“
  By Jack McCarthy, Special to the Tribune
  www.chicagotribune.com

• ОМО „Илинден“-Пирин ужасени: В България има само 1609 македонци

  В днешният брой на дългогодишния официоз във Вардарска Македония – вестник „Нова Македония“, има специална статия, посветена на броя на самоопределилите се при последното преброяване в България като етнически македонци български граждани, предаде КРОСС.

  Материалът започва с информация от ОМО Илинден-Пирин, според които този брой на етническите македонци в България е нереален и е вследствие на многобройни манипулации. Разбира се, без да навлизат в подробности, представителите на нерегистрираната сепаратистка антибългарска организация сипят огън и жупел срещу българската държава, която според тях за пореден път „намалява броя им“ в страната.

  Очевидно е, че малцината членове на тази формация са ужасени от факта, че финансирането им от Скопие вероятно ще бъде намалено, ако не и спряно, защото само така можем да си изтълкуваме поредната порция омраза към България, изразена от така наречените „етнически македонци от Пиринскиот дел“.

  Заслужава да споменем обаче, че отношението на македонската журналистка към тази „болна“ тема е далеч по-обективно, отколкото отчаяните драматизации на ръководителите на ОМО Илинден-Пирин, част от които, както добре знаем, са сътрудници на българските тайни служби и играят „двойни игри“.

  Според най-младия представител на етническите македонци в България, Стойко Стойков, „ние още през април излязохме с твърдение, че ще има манипулации. Бе създадена атмосфера на страх, няколко души бяха изгонени от работа от института по статистика, тъй като са разрешили графа македонец, което беше квалифицирано като несъществуващ етнос. След това самите преброители не питаха гражданите какви се чувстват, а директно ги писаха като българи. Ако искаха да се декларират като македонци, пък им казваха, че няма такава графа и не могат да се пишат“, отбелязва Стойко Стойков, известен в списвания с чужди пари вестник „Народна воля“, като „Самуил Ратевски“.

  Източник: Actualno.com

• Знамена колкото шестетажна сграда за Бербатов в Чикаго

  Само след няколко часа Димитър Бербатов (Dimitar Berbatov) ще може да види три прекрасни и огромни знамена, направени в негова чест. Повечето българи все още ще спят, когато отборът на „Манчестър Юнайтед“ ще проведе открита тренировка в американския град. Очаква се 22-хилядният “Тойота Парк” да е поне наполовина пълен.

  Подобен наплив на фенове не се е случвал дори и на мачовете на женския тим по американски футбол “Чикаго Блис”, където момичетата играят полуголи или по бельо.

  Английският отбор ще привлече фенове с мексиканеца Хавиер Ернандес и сърбина Неманя Видич. Нападателят гарантира към 5000 негови сънародници на заниманието, а защитникът – поне 3000 сърби. Специално да наблюдават Бербатов ще дойдат стотици нашенци.

  Какво ще види на трибуните Димитър Бербатов? На триметров национален трибагреник пише: “Бербатов – №9 в “Юнайтед, номер едно в сърцата ни.” Знамето бе и в Канзас преди година, когато българинът игра за “червените дяволи” на тогавашнато им турне.

  От „Труд“ научаваме, че петметров червен флаг с надпис “Фенклуб Чикаго” ще се набие в очите на Бербатов. Хората от клуба на привържениците на ЦСКА в града са го приготвили. Но голяма изненада е 10-метрово знаме на латиница: “Chicago Reds”, което значи “Червените от Чикаго”.

  www.chudesa.net

  Информация за утрешния мач и билети:

  WFC Preview: Fire look to soldier past Manchester United

• „АТОМСТРОЙЕКСПОРТ“ ЩЕ СЪДИ НЕК ЗА 58 МЛН. ЕВРО, НИЕ ПЪК ЩЕ СЪДИМ ТЯХ

  Съдят ни за неплащане на вече свършена работа

  Руската компания „Атомстройекспорт“, изграждаща в България АЕЦ „Белене“, е подала иск в Международния арбитражен съд към Международната търговска палата в Париж срещу българската НЕК за 58 млн. евро плащания за работа по проекта за атомната централа, съобщи РИА Новости.

  „Тази мярка се явява процесуално необходима, тъй като става дума за плащане на вече свършена работа, за която и двете страни са подписали сертификати за свършената работа“, казва представителят на „Атомстройекспорт“. По думите му руската компания е изпълнилия определен обем работа по изграждането на АЕЦ „Белене“, привличайки по молба на българската страна кредитни ресурси.

  „По молба на българския възложител, във връзка със сложно финансово състояние, е предоставена отсрочка на плащанията и съгласуван съответния график за погасяване. Тъй като графикът на плащане от страна на възложителя не се спазва, руската компания е принудена да се обърне към съда, защото към нея може да бъдат предявени претенции от руските финансови служби по повод непредприемането на мерки по изискване на приходите от износ, и следователно за неплащането на данъци по тях в бюджета на Русия“, допълва източникът.

  В началото на юни бившият заместник-директор на Българския енергиен холдинг Тенчо Попов заяви, че руската страна не е платила реалната цена по договора за АЕЦ „Белене“. Според Попов „Атомстройекспорт“ е прехвърлила разходи на НЕК, за които няма никакви документи. /БЛИЦ/

  ––––-

  България готова да заведе контраиск срещу Атомстройекспорт

  България е готова да заведе контраиск срещу Атомстройекспорт в случай, че информацията за заведен иск срещу НЕК се потвърди, съобщават от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Във връзка с информацията, излязла в РИА Новости за заведен иск от страна на Атомстройекспорт срещу НЕК, пресцентърът на МИЕТ заявява, че е несериозно да се очаква да се коментират неназовани източници. Но ако това наистина е факт и ако руската страна официално потвърди тази информация, българската страна има легитимни контрапретенции, надвишаващи размера на цитираната сума и веднага ще заведе контраиск, се казва в съобщение на министерството за медиите. По-рано бе съобщено, че „Атомстройекспорт“, която изгражда АЕЦ „Белене“, е подала иск в Международния арбитражен съд на Международната търговска палата в Париж срещу Националната електрическа компания на България /НЕК/ за 58 милиона евро за свършена работа по проекта на атомната станция. Това съобщи РИА „Новости“ като цитира представител на руската атомна инженерингова компания. Според него мярката е процесуално необходима, защото става дума за плащанията по вече изпълнени дейности, по които двете страни са подписали сертификат за изпълнение. „Във връзка с трудното финансово положение по молба на българския поръчител плащанията бяха отсрочени и беше съгласуван съответния график за погасяване. Тъй като графикът на плащанията не се спазваше от поръчителя /НЕК/, руската компания беше принудена да се обърне в съда, защото в противен случай руските фискални служби могат да й предявят претенции, че не е взела мерки за търсене на експортните приходи и като следствие от това за неплащането на данъци в бюджета на Русия“, добавя източникът. Разглеждането на този иск ще бъде първата съдебна процедура между „Атомстройекспорт“ и НЕК. /БГНЕС /

• АМЕРИКАНСКАТА ЯДРЕНА ЕНЕРГЕТИКА ОТИВАЛА КЪМ „ФУКУШИМА-1”

  Американската ядрена енергетика я заплашва катастрофа от типа на японската „Фукушима”, съобщава „Гласът на Америка”.

  От 1978 година в САЩ не е построен нито един нов блок към ядрена електроцентрала, което налага определен отпечатък към общото състояние на ядрената енергетика в страната.

  Американците били за съжаление най-лошите законодатели в тази област и непрекъснато удължавали ресурса на действащите АЕЦ с 10, 15 и 20 години. Затова състоянието на американските централи не било по-добро от тези в Русия.

  Агенция Associated Press публикува анализ на американските АЕЦ. Там са публикувани данни, че в 38 от всичките 64 е констатирано превишение на радиоактивните елементи в подземните води. А неотдавна в Щатите имаше силни дъждове и много от централите са били отрязани от околния свят.

  За да бъде проверена както трябва проблемна АЕЦ в Калифорния били необходими 64 милиона долара и година работа. В САЩ не били готови да направят това за всяка централа.

  През 2006 година на една американска АЕЦ дори след няколко проверки не било открито изтъняването на стените на реакторен корпус. Няколко милиметра го делели от катастрофа като най-голямата в САЩ в „Три Майл Айленд” (март 1979 г.). Само случайното установяване на техническата неизправност предотвратила ядрената катастрофа в региона.

  Източник: БЛИЦ

• <<
• 1
...
• 300
• 301
• 302
• 303
• 304
• 305
• 306
• 307
• 308
• 309
• 310
...
• 415
• >>