Всички авторски страници

Авторски

• Български студентки с тайни камери в апартамента им в САЩ

  Две студентки от България, живеещи от месец май в щата Флорида, се оплакаха в местната полиция, че са открили тайни камери в наетия от тях апартамент.

  Миниатюрните устройства били монтирани в спалните и баните и момичетата се притесняват, че всяка тяхно движение може би е било излъчвано в интернет, разказва регионалният в.“Сейнт Питърсбърг таймс“.

  22-годишната Ваня Самоковарева и 23-годишната Ралица Джамбазова разказаха за случилото се и пред местния телевизионен канал Bay News 9.

  Те наели жилището в района на Уестчейс в окърг Хилсбъроу за срок от 3 месеца. Българките споделиха пред Bay News 9, че късно в понеделник уведомили полицията, че са открили скритите камери.

  Когато се нанесли в апартамента, те се майтапели, че противопожарните устройства на тавана и детекторите за движение на алармената инсталация им приличат на камери, но седмици наред не се усъмнили, че може апаратчетата да не са това, което изглеждат.

  Техен бивш съквартирант обаче огледал през уикенда едно от устройствата и когато пуснал в интернет серийния му номер, се оказало, че това са миниатюрни видео камери.

  След това те проследили накъде водят кабелите и те ги отвели до заключен дрешник. Когато го разбили вратата, вътре открили електронно устройство, подобно на декодер за сателитна телевизия, и нещо, което прилича на рутер за безжичен интернет.

  „Бях шокирана. Това е ужасно, изобщо не съм допускала, че нещо подобно може да се случи на мен или на приятелката ми. Тук сме само за едно лято да работим и да попътуваме“, казва Джамбазова пред Bay News 9. Момичетата веднага залепили със скоч и хартия отворите на камерите и заявяват, че напускат жилището в края на месеца.

  От службата на местният шериф съобщиха, че разследват къде може да е отивал сигналът и дали изобщо кадрите са стигали до интернет. Проследява се кой е собственик на камерите, но засега не се споменава дали има заподозрян.

  Джамбазова, която е студентка от София, споделя, че е открила местен работодател чрез българската Sky Travel, помагаща на младежи да пътуват в чужбина, за да подобрят английския си. По думите й компанията намира работодател и урежда документите за пътуване, включително визите, срещу такса от 1000 долара.

  Двете уведомили „международната агенция, която им уредила пътуването, както и Sky Travel“.

  Самоковарева допълва, че жилището им е дадено под наем от техния работодател, но било почти празно и трябвало да купят повечето от мебелите, които ползват. В банята нямало завеса на душ кабината, но това не им се сторило подозрително.

  Във Флорида момичетата работели като модели и се снимали в рекламна кампания за пицария и за фирма за разнасяне на поръчки по домовете. „Носехме костюми на супер-герои и такива неща“, описва Джамбазова. След края на този ангажимент те си намерили друга работа в заведение Wing House. / Дневник/

• Държава на аристократите

  „Това ли е събитието за една държава – че депутат е дошъл на работа за пръв път от две години?!“

  Репликата, заредена с високоволтово възмущение, е отправена към журналистите в парламента.

  Премиерът Бойко Борисов, който не благоволи да почете с присъствието си предишните два вота на недоверие (с изключение на първия, когато се появи за минути при гласуването), е искрено ядосан, че репортерите са се вторачили в тържественото осияване на парламента от лидера на ДПС Ахмед Доган, снизходил да се появи на работа
  
  по бял костюм и с театрално посърнала физиономия

  „Той (Доган) идва да каже, че е срещу мен. По-ясен знак от това…“ – не завършва въздишката си Борисов. В това време Доган разправя, че „държавата потъва“, че „цялото гражданско общество трябва да се мобилизира, за да сложи точка на този процес“, че българският народ – забележете! – „не е толкова глупав да продължи подкрепата си за такова управление“.

  След малко лидерът на ДПС се изсулва от парламента, а третият вот на недоверие, внесен от собствената му партия и подписан първо от него, отшумява с предизвестен резултат. При това предизвестен не само от наличието на „независимите“ отломки, сръчно пренасочили лоялността си към управляващите, но и от дистанцирането на депутата от Движението за права и свободи Делян Пеевски.

  В битността си на медиен магнат Пеевски продължава да контролира богато и особено еластично портфолио от проправителствени вестници, телевизии и електронни издания, които от своя страна се радват на любезното спомоществователство на Корпоративна търговска банка.

  В нея пък, от друга страна, се намират на разплащателни сметки или депозити близо 70% (по данни от февруари 2011 г.) от свободните средства на държавните компании под шапката  на министерството на икономиката, сред които са енергийните гиганти, „Булгартабак холдинг“, Национална компания „Индустриални зони“ и „Кинтекс“…

  Многословието по-горе може да бъде събрано в една дума – цинизъм, но само тя ще е слаб и, уви, банален етикет на отблъскващата конструкция, в чието подножие

  се препъна и срути вече и имитацията на някаква демокрация

  Защото този път в изплезването пред „не толкова глупавия български народ“ има една съществена разлика: наглостта се покатери на билото, пренебрегвайки напълно базовите лагери.

  Появата на Ахмед Доган в парламента наистина е събитие, или знак, както я определи самият той. Но знак не за нарушаване на пакта за ненападение, сключен негласно с управляващите (в това нарушаване дълбоко се съмнявам), нито единствено за откровеното му намерение да се разположи на предизборната сергия като евентуален съюзник, петимен да почне пазарлък.

  Демонстрацията е важна с това, което я (на)прави възможна. С това, което позволява на Доган да продължи да се държи със самочувствието на „Аз съм властта, аз разпределям порциите“ и дори да има безочието да вкарва вотове на недоверие тъкмо заради провал в областта на правосъдието и вътрешния ред, украсявайки ги с клиширани метафори за потъващата държава.

  „Държавата потъва“ обаче не е метафора. Държавата потъва, ако вече не е на дъното, заради явлението, което олицетворява лидерът на ДПС. То може да се опише така: безконтролно и безнаказано упражняване на властта, съсредоточено предимно в задкулисното извличане на публичен ресурс и напълно лишено от санкцията на „гражданското общество“, от чието име явлението вече се изказва и с неприкрита подигравка.

  Метафората, с други думи, е самият Доган. Неговата недосегаемост не просто не бе накърнявана от спорадично допусканите на руля капитани на българския „Титаник“, а в съглашателство с тях той допълнително разширяваше влиянието си – далеч отвъд електоралната си тежест и със спокойствието, че никой никога не би се осмелил да оспори неговото лидерство.

  Това му даваше комфорта да не подава данъчни декларации, да не стъпва на работа в парламента, да не се съобразява с основните правила. Грижливо поливаният му имидж на загадъчен и мъдър владетел, който „дава знаци“ и зад чиито нищо-не-казващи изречения приближените до него журналистки ни убеждаваха да търсим втори план, не помръкна особено, дори когато му се наложи да се легитимира във властта, включително като мандатоносител на проблематичната тройна коалиция.

  Бедата обаче е там, че междувременно всички останали
  
  приеха тази игра, превърнаха се в негови съучастници

  И именно тежко деморализиращият консенсус, че Доган е над законите и е в реда на нещата всички закани за ревизия на необяснимото му материално благополучие да спихват като плондири, улесни и ускори безспирното потъване. Улесни и ускори го не от невнимание, не от примирение, не дори от страх, а умишлено, планирано и в добре изчислена градация. С целия набор от цинични номера и врътки, до които може да стигне въображението.

  „Това ли е събитието за една държава – че депутат е дошъл на работа за пръв път от две години?!“ – „гневи“ се обаче премиерът Борисов. И, да, не това е събитието:
  Доган не е депутат, чието постоянно отсъствие да остане незабелязано. Доган е институция, самоприсвоила си с постоянството на бавно поглъщаш жертвата си питон правото да неглижира правото. Доган е всичко от онова, за което, и всички онези, за които сегашните управляващи обещаваха въздаване на справедливост.

  Доган в края на краищата е най-плътната илюстрация за техния провал като „алтернатива“, а появяването му в парламента „целият в бяло“ само подсилва трагикомичния ефект от напъна на олигархичната конюнктура да изглежда по-прилично от постланото върху цирковата арена в известния на всички виц…

  Тук ще отворя една скоба. Същият този Доган, който досега не е предложил запомнящ се проект за политическото и икономическото развитие на страната и е автор само на един план за привличане на 1 до 3 милиарда долара от Ислямската банка за развитие в срок от 1000 дни (за което банката научи от българските вестници), както и на сценарий за внасянето на 12 хиляди свещени бивола от Индия (останал впоследствие нереализиран), веднъж се похвали: „През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или най-малко с моя усмивка.“ Това ще рече, че щом видимата част на айсберга,

  причинил същинските пробойни по корпуса на държавата

  не полага минимални усилия да предложи жива перспектива, дори се явява малко нещо антипод на популизма, скритите енергии под ледовете са още по-безотговорни, още по-презрителни към съдбините на тази държава. Ще рече още, че това, което виждаме на повърхността, е далеч по-малко страшно от случващото се в сумрака на задкулисието, където вратовръзките се разхлабват, ръкавите на ризите се навиват над лактите, а баналните метафори с циничен кикот биват изтикани под масата на договорките.

  Ако пак не е ясно, ще го преразкажа по друг начин: и гневът на Борисов, и демонстрациите на Доган обслужват единствено дневния ред на конструкцията, в която всички са вплетени здраво, бидейки неразделни, взаимосвързани части. Никъде в този дневен ред го няма „не толкова глупавият“ български народ, който две десетилетия търпи „такова управление“.

  Нещо повече – който се е съгласил, иначе безропотно изпълнявайки процедурите, но не и духа на демокрацията, моделът да се самопроизвежда все по-нахално и грозно, с едни и същи хора, с постоянно „менкане“ на местата (което предстои да се случи за пореден път на предстоящите избори).

  Всъщност, когато преди три години един седмичник описа летния разгул на мандатоносителя Доган на яхта, купена за 2.3 млн. евро (без ДДС), при това в разгара на критики и замразени средства от Европа, и аз се изкуших с метафора за потъването. Тогава си спомних за филма „Рим на аристократите“, чийто сюжет се въртеше около забавленията на няколко богати безделници, които от сутрин до вечер се наливаха със скъп алкохол и гушкаха готини мацки.

  Финалът му беше особено поучителен: при един купон на яхта веселата компания се напи и скочи да поплува в морето. И понеже никой не се беше сетил да спусне преди това стълбата, аристократите се паникьосаха и удавиха.

  С тази аналогия, видите ли, наивно внушавах, че всяко властово разпищолване, породено от чувство за недосегаемост и безнаказаност, все някога „ще си получи заслуженото“. Наивно, ами! В държава на аристократите стълбата винаги е спусната за когото трябва и по правило го отнася само третата класа.

  Любослава Русева,

  в. „Дневник”

• „Сите драгоцености, под кои блъстит нашата народна поезия”

   

  Сборникът „Български народни песни” отразява ранен пласт от народното творчество, който без великото дело на братя Миладинови днес би бил безвъзвратно загубен 

   

  

  Окончателните резултати от тазгодишното преброяване на населението в България докараха тежко главоболие в Скопие. Писалите се у нас тая зима като „македонци“ са повече от 3 пъти по-малко в сравнение с предишното преброяване. През 2001 г. са се обозначили в тая графа общо 5071 души, от тях малко над 3000 – в Пиринския край. Пресните още окончателни резултати от последното преброяване показват 1609 „македонци“, а само в Благоевградска област – екзотичните 814, при общо население в областта от 323 552 души. Вече имаше случай, в който бе посочено тук, че всъщност активно македонстващите по различни оценки са от 140 до 180 български граждани, та във връзка с това трябва да е ясно, че при следващото преброяване през 2021 г. Скопие ще трябва да се готви за до 200 отметки в графата „македонци“, а най-добре ще е да спре да тероризира собствените си граждани с българско самосъзнание, които, смея да го твърдя от лични наблюдения, надхвърлят вероятно половина от славянското население на републиката им.

  Данните от тазгодишното преброяване са толкова показателни, че даже няма какво да се обсъжда по тях, още повече като се отбележи в добавка, че значителен брой граждани на БЮРМ с двойно гражданство или само с българско гражданство живеят постоянно в България. Та с увереност може да се заключи вече, че въпросът с „македонците“ в България е на практика приключен. Бе затворена и тая страница (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009112600040001301), но няма да е зле от време на време да се връщаме към нея и да я препрочитаме, поучителна е.

  * * *

  Притеснително е да се гледат в очите колегите от Повардарието, когато обясняват някой по-„особен“ исторически факт. От неудобство и срам заради самите тях погледът се рее наоколо. Когато политиката се намеси в чистата наука и трябва да се намери обяснение на необяснимото, винаги е такъв резултатът. В подобни разговори ти става ясно, че цар Иван Владислав, написал се като „самодържец български“ в строителния надпис от крепостта на Битоля, а чичо си цар Самуил – като „българин по род“ за по-престижно, всъщност си бил чист македонец.

  Ще научим в такъв разговор също, че преди точно 150 години братя Миладинови са озаглавили епохалния си сборник „Български народни песни“, въпреки че от общо 660 песни в него 584 били „македонски“ и едва 76 „български“. Последното се казва винаги с умерено към братята раздразнение – много ви уважаваме, сиреч, ама защо ни създадохте тоя проблем със заглавието. Всъщност самият Константин Миладинов пише: „седмата от них част се собрани од восточните [части на България], а другите од западните стърни [на България]“. В разделянето на песните по чисто географски принцип на братя Миладинови и на ум не им е идвало да влагат някакъв етнически смисъл, те само са били горди да обхванат възможно най-голяма част от българското землище при всички невероятни трудности, с които се сблъсква написването и издаването на сборника.

  За братя Миладинови и за тяхното дело, за което Димитър и Константин заплащат буквално с живота си, е писано толкова много, че любознателният читател няма да има притеснение с намирането на подходящо за него четиво. Два въпроса не са намирали отговор или много рядко изследователите се спират на тях.

  Сам Константин Миладинов определя цената на сборника като „неголема“, тя е установена на 20 гроша. Това е наистина важна информация, предназначена не само да задоволи любопитството ни. Цената на една книга е от голямо значение, когато ще се опитваме да преценим възможностите за нейното разпространение. Наистина част от тиража на сборника е конфискуван от турските власти, но въпросът си остава важен въпреки това.

  Много или малко са искали за книгата си братя Миладинови? След бърз поглед върху работната заплата в развитите стопански средища ще установим, че цената наистина е „неголема“ – в Цариград през 1858 г., само 3 години преди излизането на „Български народни песни“, зидарите получавали 16 гроша дневно, бояджиите мазачи – 18 гроша. Общите работници в Цариград през същата 1858 г. взимали 8-10 гроша дневно, а в Анхиало (днешното Поморие) – даже 12 гроша през следващата 1862 г. В същото време в по-затънтения Тетевен на косачите давали за тежкия им труд от 3 до 5 гроша дневно, на наемните ковачи – 2 до 5 гроша, а на тъкачите – по 2 гроша. Очевидно е обаче, че не точно тези работници били основните купувачи на „Български народни песни“, сборникът разчита на други читатели главно.

  Учителските заплати варират в изключително широки граници, та ще е много трудно да се осреднят някак. Все пак – учител в Троян се цанил през близката 1859 г. за скромните 1500 гроша годишно. Дори и при невисоката плата от 125 гроша месечно, можем да предположим, че закупуването на книгата на братя Миладинови от този троянски учител е можело да стане с неголеми жертви, като се има предвид, че за около грош дневно същият този учител е можел да се нахрани добре, щом на управителя на Узунджовския панаир през 1866 г. се полагали дневни пари за храна в размер на 1.15 гроша. Млади и неквалифицирани учители обаче можели да вземат и много по-малко – 100 гроша годишно в Пирот през 1870 г. или 500-1000 гроша пак годишно в Карлово през 1872 г. Високите учителски заплати са по-скоро изключение, като се почне от 3300 гроша в Троян (1871 г.) или 5000 гроша за учебна година в Хасково и Копривщица (1872 г.) и се стигне до астрономическите 10-12 хиляди гроша годишно в Пловдив през 1872 г. Не ще да е случайно, че точно от Хасково са поръчани и платени цели 32 броя от сборника, още преди той да е отпечатан. Несъмнено, Константин Миладинов е показал добър търговски усет, като е определил една наистина достъпна цена на сборника в добавка към спомоществователството на Йосип Щросмайер. Сигурно и това е в основата на широкото разпространение на тая книга не само по българските земи, но и по целия славянски свят.

  * * *

  Сигурно на много от читателите на „Български народни песни“ прави впечатление, че в сборника почти не могат да се срещнат песни, които и днес да се знаят. Всъщност песните от етнографската и фолклорна област Македония, които днес всички пеят, са по-скорошен пласт в българското народно творчество, създавани са десетилетия след излизането на сборника, в края на ХIХ-началото на ХХ в., и се определят като „македонски градски песни“ (да не се бъркат с блудкавите „стари градски песни“). Такива са „Биляна“, „Що ми е мило и драго“, „Дафино вино“, „Болен ми лежи“ и хиляди още. Вероятността да сте чували по-стара народна песен от Македония днес е на практика нищожна. В „Български народни песни“ е събран по-ранен пласт от народното творчество, който без великото дело на братя Миладинови днес би бил безвъзвратно загубен.

  Извори

  „Почтени мой приятелю!

  . . . Песните овде ке напечатам, защо еден се обяза да ги свършит до конецот от апреля. Но молям Вас, огласите [обявите], кои изпратих да ги раздадите со честниот ваш лист [в. „Дунавски лебед“], споминвеещем нещо за песните, и особено за западните во Македония болгари. Во огласот ми Македония назвах Западна България (како и требит да се викат), защо во Беч [Виена] гърците се разпоряжават сос нас како со овци. Тие Македония сакат гърцка земя и не может даже да разберат како может да не йе гърцка. А тамошните повеке од два милиона болгари що ке ги сториме? Неужели уще болгарите ке бидет овци, а неколку гърци да ни бидет овчари? Поминаха тие времина, а гърците ке си останат само со сладкиот им сон. Песните мислям да се раздадат многу мегю Българско и затова и цената определих неголема . . .

  Оставам секогашен Ваш искрен приятел . . .“

  Из писмо на Константин Миладинов (в Загреб) до Георги Ст. Раковски (в Белград), 31 януари 1861 г.

  „Почтени читатели!

  Тридесет години од како се показала нашата зора од умственото развиванйе и во самото начало од новородственйето ни беха се печатали народни песни во секакви времина и места. Но никойе до сега полно издавайе не можеше да удовлетворит желанията ни да докажит скупно сите драгоцености, под кои блъстит нашата народна поезия . . . Мие счастливи се слагаме, че издеваещем [издавайки] полно собрание од песните . . .

  Песните пред шест години зафатихме да собираме од секакви стърни от западната Болгария, т. е. од Македония, напр. од Охрид, Струга, Прилеп, Велес, Костур, Кукуш, Струмица и други места; още и од восточна Болгария . . .

  Песните сет под тискарница и скоро ке излезат на свет. Молиме почтените подпищици по-скоро да испратят честните им имена, за да можат да се напечатат.

  Кой ке помогнит десет ексембляра, ке земит еден безплатно. Цената се определьвит два флоринта, а за во Турско грошеи двадесет, или една рубла.

  Песните сет около 700 и ке се печатат на два стълба . . . Песните сет самовилски, църковни, юначки, жальовни, смешни, овчарски, любовни, сватовечки, лазарски и жетварски. Още ке се напечатат единадесет хороводни песни со ноти.“

  Из обява от братя Миладинови за набиране на спомоществователи на сборника с български народни песни, 7 февруари 1861 г

   

  Иван Петрински,

  в. „Сега” 

• Wikileaks за отношенията ни с „Лукойл“ и „Газпром“

  Като въображаема порносценка са обрисувани взаимоотношенията на България с големите руски енергийни играчи – ЛукОЙЛ и Газпром. България се олицетворява като млада жена, която е поставена в едно легло между двама мускулести мъжкари. Как и какво правят те (в случая ЛукОЙЛ и Газпром) заедно и поотделно с милата ни родина можем богато да си представяме. „Тройката” обаче не е заради изгаряща страст, а главно по принуда и липса на избор от страна на обладаваната страна в средата. Образната алегория е направена от Посланик Нанси Макълдауни в конфиденциален доклад през 2008 г. озаглавен „България и енергийния възел”

  „Карикатурната картина, показваща жадна за страсти България в леглото с мускулестата двойка на Газпром и Лукой е само частично вярна – тази любовна среща се движи по-малко от страст, отколкото от осезаемата липса на алтернатива. “ – така живописно се изразява американският дипломат в каблограма от 2 октомври 2008 г. предназначена за специалния посланик на Вашингтон за енергийните въпроси на Евразия – Бойдън Грей., разсекретена от Wikileaks.·[08SOFIA641].Докладът е изпратен и на вниманието на департаментите по търговия и енергетика, както и до ЦРУ.

  Енергийната зависимост на България е определена, като доста тежка и обвързваща с факта, че 70% от нуждите на петрол и 90% на природен газ за България се доставят единствено от Русия. В тази реалност, принудителното затваряне на 3 и 4 реактори на АЕЦ „Козлодуй” причиняват 1.4 милиарда загуби за българската икономика и свиване на износа за съседните държави, които предварително са откупили електроенергията. Всичко това, еволюира ролята на Русия от основен доставчик в главен „играч” на българската икономическа и политическа сцена. В доклада се описва, че Путин директно притиска както Президента, така и Премиера с енергийните си проекти. Станишев лично се е оплакал на американците от „изнудване”, а бившият енергиен министър Петър Димитров е описал руската политика, като „психологическа война”.

  През януари същата година при посещение на Путин в София беше подписан меморандум за големите руски енергийни проекти, наречен от Първанов „Голям шлем“. Той беше иронично апострофиран като „Голям член“ от вестник Комерсантъ. Не е ясно обаче дали верижните метафори на Макълдауни са свързани с по-грубия еротичен подтекст на руския делови ежедневник.

  От грамата се разбира също, че посещението на Бойдън Грей е по молба на българската страна, която е търсила съвет за организацията на енергиен форум през април 2009 г., на който е обещал да присъства и Путин.

  „Трудната реалност в днешната енергийна картина е, че Русия е не само доминиращ доставчик, но и доминиращ играч – вашата визита тук ще е първата на високопоставено официално лице на САЩ, докато Путин персонално се ангажира едновременно с Президента и Премиера по енергийните въпроси по време на многобройни срещи през последните десет месеца“ – поставя реперите посланик Макълдауни.

  Подготвяйки посещението, Макълдауни прави подробен преглед на състоянието на българската енергетика и големите енергийни проекти: Южен Поток, Набуко, Бургас-Александруполис, междусистемните връзки (TGI) и АЕЦ Белене.

  Дадени са и кратки портрети на официалните лица, с които предстои да се срещне Грей.

  Президентът Първанов, който организира енергийния форум, има тесни връзки с руските политици и е провел не по-малко от осем срещи с Путин през последните седем години. Станишев е описан като „прогресивен социалист“, прозападен и добър приятел и партньор на САЩ, който разбира българската зависимост от Русия, но не вижда много възможности за по-голяма енергийна независимост. Калфин е близък и до Първанов и до Станишев, голям поддръжник на партньорството на България със САЩ и отворен за разговори по енергийните въпроси. Ново лице е министър Петър Димитров, за когото се смята, че следва насоките в енергийната политика от бившия министър на енергетиката Румен Овчаров, свързан с руските интереси и напуснал правителството след корупционен скандал.

  Макълдауни препоръчва фокусът на разговорите да е върху дългосрочната енергийна стратегия, която да не е базирана единствено върху транзитът на горива и производство на електроенергия от руски ядрени източници. Като алтернатива са посочени възобновяемите източници, чистите въглищни технологии и енергийната ефективност.

  С увеличаването на цената на енергията до рекордни нива, богатството породено от руските енергийни ресурси циркулира по-силно в българската икономика, правейки България още по-чувствителна за руския натиск – анализира посланик Макълдауни.

  Единият инструмент за значително намаляване на руското влияние може да бъде залагането на енергийната ефективност и възобновяемите източници, а другият инструмент е прозрачността. Статусът на енергиен разпределителен център, в която и да е индустрия, е възможен само в места, които предлагат прозрачни и ефикасни услуги. Препоръките към България са да не се рекламира като тясно свързана с Русия, а като по-прозрачно място за енергийни сделки – завършва грамата.

  В доклад за българската мафия на посланик Пардю от 2005 г. се твърди, че чрез Валентин Златев Лукойл е свързана с организираната престъпност.

  Друг секретен доклад на посланик Байърли от 2006 г. набляга на тясната връзка на премиера със Златев със следните думи:

  „14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл“ в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда „танто-за-танто“, публичните договорки на Борисов с „Лукойл“ са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.“

  Източник: Биволь

  www.bivol.bg

• Българските вестници в четвъртък

  Правителството се заигра с лиценза на „ЛУКойл“, пише “Сега”. Вестникът разказва, че конфликтът между Агенция „Митници“ и „ЛУКойл Нефтохим“ е навлязъл в нова фаза, след като за първи път в своята история рафинерията се оказа без лиценз за производство и търговия с горива. Това принуди компанията да започне да спира мощности и да прекрати доставките за пазара, а представител на руския собственик изрази изумление от действията на българското правителството. БСП нарече случващото се „театър“, а десните приветстваха „войната“ срещу монополиста и пожелаха тя да бъде доведена до край. Вчера следобед обаче премиерът даде знак, че е възможен компромис. До налагането на най-тежката санкция се стигна, след като „ЛУКойл Нефтохим“ не монтира в предвидения в закона срок – 26 юни, задължителните измервателни уреди, които трябва в реално време да подават информация на митниците какви количества петрол влизат за преработка и какви горива излизат на пазара – вътрешния и за износ.

  След отнемането на лиценза няма да се стигне до криза на пазара на горива, нито има опасност за постъпленията в бюджета, независимо че „Лукойл“ е най-големият вносител и преработвател у нас и най-големият данъкоплатец, казва финансовият министър Симеон Дянков, цитиран от “Класа”. По план през лятото рафинерията трябва да излезе за четири месеца в ремонт, на което има право по закон. През зимата премиерът Борисов изчисли, че от това приходите в бюджета ще намалеят с 2 млрд. лв. „Има достатъчно лицензирани вносители у нас – над 420, така че не се притеснявам, а има и горива от съседни държави за колкото е нужно време“, подчертава Дянков.

  “Премиерът Бойко Борисов и собствениците на „Лукойл Нефтохим“ играят театър за пред Америка и българските избиратели. ГЕРБ хем си качва предизборно акциите, хем печели допълнителни финанси под масата. Симеон Дянков разбра, че не може да си върже бюджета, и се надява чрез акцизи от „Лукойл“ да запълни дупките. Това бяха трите основни версии, които политици от парламентарните партии лансираха неофициално днес, след като научиха за отнетия лиценз на „Лукойл Нефтохим“”, допълва “Дневник”. Представители на левицата официално изказаха подкрепяната от депутати от повечето партии теза, че премиерът и Валентин Златев – шеф на „Лукойл България“, са подготвили спектакъл, който да покаже как Борисов не се церемони с Русия. Целта била „хвърляне на прах“ в очите на американските партньори, които били притеснени от договорките с Русия покрай проекта за АЕЦ „Белене“. А на избирателите в България трябвало да се покаже, че няма недосегаеми. АЕЦ „Белене“ фигурираше и в други обяснения – отнетият лиценз бил в отговор на внесения от руската „Атомстройекспорт“ иск от 58 млн. евро срещу българската електрическа компания заради забавяне на плащания по проекта. Тук политици напомняха, че Валентин Златев се оказа консултант на руската страна при преговорите за проекта „Белене“, обяснява изданието.

  В пореден скандал с отчуждаване на имот се забърка София, разкрива “Сега”. Сметки за 70 млн. лв. и акциите в Централните хали на Столичната община са били запорирани от съда. Причината е, че общината не е изплатила обезщетение от 8.6 млн. лв. с лихвите за отчуждаване на имот за изграждане на пробива „Данаил Николаев“. Имотът от 4585 кв. м е в центъра на града и е собственост на фирмата „ИРИС БН“ ЕООД. Сагата с отчуждаването на този имот започва в края на 2008 г. Тогавашният кмет Бойко Борисов разрешава на собственика да се изплатят 9.123 млн. лв. След това обаче по искане на главния архитект Петър Диков общината е изискала нова оценка. Оценителят я намалява наполовина – малко над 4.5 млн. лв. Фирмата обаче обжалва в съда и последното съдебно решение е в нейна полза, а обезщетението е близо 8.6 млн. лв. Магистратите се позовават именно на най-първата оценка на общината. По думите на кмета Йорданка Фандъкова пазарната цена на имота сега е малко над 4 млн. лв., а решението на съда е рекет. Справка в регистрите показва, че „Ирис БН“ е собственост на Божидар Николов, а теренът е придобит от фирма „Аутомотор“.

  Ден след като групата на независимите депутати подкрепи правителството на Бойко Борисов и гласува „против“ вота на недоверие, двама от тях бяха възнаградени с постове в парламентарни комисии – изключеният от ДПС Касим Дал се върна във вътрешната, а напусналият „Атака“ Стоян Иванов – в медийната, информира “Дневник”. Според правилника на Народното събрание депутат, напуснал парламентарна група, губи и мястото си в комисия като неин представител. Текстовете срещу т.нар. политическо номадство забраняват независими депутати да създават нова група или да се присъединяват към съществуваща. Затова и възстановяването на Дал и Стоян Иванов в двете комисии стана чрез увеличаване на състава им.

  “До 240 000 лв. годишно ще инвестира държавата в кандидатстудентски курсове на роми, които искат да следват в медицински университети и колежи. За приетите да учат бюджетът има готовност да заделя по 50 000 лв. годишно за стипендии. Това предвижда поредният план за действие към здравната стратегия за представителите на малцинствата в неравностойно положение. Според него целта на подобна инвестиция е тези студенти след обучението да се върнат сред етноса и да помогнат за здравния му статус. Планът и този път изобилства от беседи и семинари, провеждани и при предходни правителства и планове. Близо 4.4 млн. ще налее държавният бюджет до 2015 година в дейности по превенция сред малцинствата”, четем в “Сега”.

  Кредитите за бизнеса станаха по-евтини, отколкото бяха преди кризата, посочва “Класа”. Според статистиката на Българската народна банка (БНБ) за юни лихвените проценти при всички видове заеми за компании до и над 1 млн. евро са по-ниски, отколкото през същия месец на 2008 г. Така в края на полугодието най-изгодни за бизнеса са били заемите над милион евро. Дружествата, изтеглили крупни супи с повече от шест нули в лева, са спестили 1.58 на сто от лихвата спрямо същия месец на 2008 г. до 8.16%. Отпусканите в евро средства пък са били с 0.36 на сто по-евтини до 8.04%. Данните показват, че по-малките бизнес кредити под милион евро също са излизали по-евтино, като през юни договорите в лева са били с лихва от 9.54 на сто или с 0.6 процентни пункта по-ниски, а тези в евро с 0.14% до 8.59 на сто.

  В 30,2% от селските къщи в България не живее никой, е установило тазгодишното преброяване на населението, научаваме от “Труд”. В сравнение с данните от 2001 г. обитаемите домове в малките населени места са се увеличили с 4 на сто. Причината е, че преди развихрянето на икономическата криза имаше сериозен ръст на продажбите на селски имоти и много изоставени къщи бяха стегнати от нови собственици от страната и чужбина. В момента интересът към подобен тип недвижимости е замрял.

  Над 50 млн. лева, скрити в кашони, бяха извадени на светло при спецакция на МВР, Софийската градска прокуратура и МВР. Парите идвали от укрити обороти на лъскави нощни клубове в София, съобщава “Монитор”. След края на работното време припечелените от заведенията обороти, които не се отчитали пред държавата, се изнасяли в кашони и били „инвестирани” в строителство и бизнес проекти. По този начин черният оборот се изпирал и влизал отново в дейността на фирмите. Според разследващите парите били изпращани в хотел „Акорд”, където се водело двойното счетоводство на фирмата.

  Правителството отказа да отпусне пенсия за заслуги на примата на българската естрада Лили Иванова. Мотивът – тя дължи на хазната огромни данъци, съобщил пред “Труд” високопоставен източник от кабинета. Преди време културният министър Вежди Рашидов внесе в Министерския съвет предложение за отпускането на персонална пенсия на изпълнителката на “Камино” и “Детелини”. Искането бе с мотива, че певицата получава в момента едва 105 лева – малко над социалната пенсия за старост, която е 100,89 лева. Толкова пари вземат само тези възрастни хора, които не могат да докажат никакъв трудов стаж. По време на обсъждането финансовият министър Симеон Дянков е възразил Лили Иванова да получава от държавата почетен паричен бонус за старост. Той се е аргументирал с това, че тя дължи огромна сума на Националната агенция за приходите.

  И бедните у нас вече страдат от шопинг мания, е водещата новина за “24 часа”. Финансовите възможности не са от особено значение. Дори жени, които нямат много пари, пак страдат от модерната зависимост. Те купуват малки и по-евтини неща, но пак непрекъснато и с настървение, обяви психотерапевтът доц. Захарина Савова от МУ-София. Само за няколко години шопингът се превърнал от невинно забавление и форма на релакс в зависимост, която по пораженията си върху психиката не отстъпва на страстта към интернет, алкохола и наркотиците. Засегнати са главно жените, но вече има и мъже, обсебени от страстта да купуват ежедневно ненужни неща. Стига се до ситуации, в които само пазаруването вдига серотонина и човек чувства потребност да се връща отново и отново в магазина, за да е щастлив.

  “Един от най-мащабните и продължителни съдебни процеси – делото за убийството на сикаджийския бос Милчо Бонев-Бай Миле и шестима от гардовете му в градината на ресторант „Славия“ на 30 юли 2004 г., се сгромоляса пред Темида. Софийският градски съд напълно оправда четиримата подсъдими – Анатолий Мънков-Плъха, Стилиян Георгиев-Мишока, Тихомир Дочев-Мравката и Георги Стефанов. В мотивите си съдия Петя Крънчева отбеляза, че няма събрани дори и минимално количество от необходимите доказателства, за да може да постанови осъдителна присъда, както и доказателства, че точно тези четиримата са извършители на покушението”, разказва “Стандарт”.

  Задържаният за убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина Николай Русинов излезе на свобода 29 часа след като беше арестуван на летище София. Той е бил разпитван от криминалисти от СДВР и полицейски психолози, пише още “Стандарт”. МВР и прокуратурата нямат доказателства, че той е извършителят на убийството на Яна. В същото време обаче 34-годишният преводач и спедитор отказал да се подложи на детектор на лъжата, което озадачило психолозите. Русинов разказал пред разследващите е, че са се запознали с Яна в нощта преди смъртта й в „Маймунарника“. Изпили много алкохол и правили секс в храстите. Чеци твърдял, че около 5,30 ч си е тръгнал и момичето е било още живо. Версията се потвърдила и от другите доказателства по делото, както и от експертизите.

  Източник: Кафене.нет
  http://kafene.net

• Закъсняло откритие на „Човекът. Мисли, чувства, приятелство”

  Невробиологът д-р Георги Чалдъков е вече добре познат на читателите на Eurochicago.com (Вж. тук негови публикации). Често приятели са ме питали за него, впечатлени от темпераментния и умен изказ. Скоро ще го помоля да разкаже повече за себе си. Иначе ето кратка негова визитка:
  Георги Ников Чалдъков е роден на 23 февруари 1940 г., Бургас. Ръководител на Учебно-научния сектор по клетъчна биология в Медицинския университет, Варна; гл. ред. на Biomedical Reviews, An International Journal of Cell Biology of Disease; Главен редактор на „Adipobiology, An International Journal of Adipose Tissue in Health and Disease“( Брой №1 може да изтеглите от тук –Adipobilogy), организатор на Биомедицински форум. Програма за непрекъснато медицинско образование; председател на Българско дружество по клетъчна биология. Гост-професор в Kanazawa University Medical School (Kanazawa, Japan), Nis University Medical School (Nis, Serbia), Institute of Neurobiology and Molecular Medicine, National Research Council-European Brain Research Institute (Rome, Italy). Научно-изследователска област: васкуларна биология, адипобиология, невробиология. Член на международни научни организации: International Atherosclerosis Society, European Atherosclerosis Society, International Academy of Cardiovascular Sciences, European Vascular Biology Society, European Cytoskeletal Club, Japan Pathology Society, American Diabetes Association.

  Днес искам да Ви представя неговата книга с есета „Човекът. Мисли, чувства, приятелство” (Второ, разширено и допълнено издание с илюстрации на художник-фотографа Ник Чалдъков). Премиерата й е била преди около година, но за съжаление е останала пропусната от редакцията ни. Всъщност авторът ни е бил поканил, но скромно не ни е напомнил. Извиняваме се с поговорката «По добре късно отколкото никога» и ви представяме, както сам д-р Чалдъков се изразява, «книгата събрана в 63 673 думи, 28 фотографии и една рисунка».

  Авторът дава отговори на въпроси, които вълнуват умните и сърдечни хора и обяснява своите виждания за IQ, EQ, FQ. Първият коефициент е познатия на всички коефициент на интелигентност, второто означение е за коефициента на емоционална интелигентност, а третия – коефициент за приятелство.

  В знак на приятелство към читателите на Еврочикаго, книгата, любезно подарена от автора, може да бъде изтеглена съвсем безплатно тук (PDF файл – свалянето зависи от скоростта на нета ви). А тези «динозаври», който предпочитат старата, хартиена, хубава книга ще трябва да изчакат следващото издание. За повече инфо пишете до автора на имейл: [email protected]

  Др. Георги Чалдъков раздава автографи на читателите си от гр. Бургас (снимка: Етелка Пирева)
  
  .

• Десницата: Започва битка срещу господстващото положение на „Лукойл“

  „Започва битка за ограничаване и разбиване на господстващото положение на „Лукойл“. Започва война. Дали правителството ще я спечели, зависи от неговата политическа воля.“ Това заяви лидерът на ДСБ Иван Костов по повод отнетите лицензи на „Лукойл Нефтохим“ и нефтения терминал на рафинерията „Росенец“.

  „Крайно време е и големите фирми в България да разберат, че има държава, която да се противопостави на монопола им“, коментира темата лидерът на СДС Мартин Димитров, цитиран от „Фокус“.

  Според Костов, ако битката бъде спечелена, в България ще влезе евтин, конкурентен внос на горива и държавата ще получи средствата си от акциз и ДДС. „Отнемането на лиценза на рафинерията, собственост на „Лукойл“, ще подобри събирането на приходите, както и ще спомогне за падането на цените на горивата, поради отварянето на пазара на горива“, смята пък Димитров.

  „Възможно е в началото „Лукойл“ да се опита да воюва за цените и тогава Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще трябва да наложи тежки санкции“, допълни той. Той припомни, че руската комисия за защита на конкуренцията е наложила санкции от над 200 млн. долара на петролната компания.

  „Правителството държи нарочно една беззъба комисия, която не казва истината и не търси отговорност от фирмите в монополно състояние. Нужен е изцяло нов състав на КЗК“, коментира Мартин Димитров.

  Още през март Иван Костов поиска смяна на членовете на четири държавни комисии, сред които и тези в КЗК.

  Георги Марчев, в. „Дневник“

• Могат ли САЩ да фалират?

  Основната причина за проблемите не е финансовата криза, а капризите на политиците във Вашингтон

  „Огоньок“

  Заплахата от финансова катастрофа в САЩ въобще не се забелязва в щата Индиана. Миналата седмица, докато политиците във Вашингтон обсъждаха сценариите на неизбежния фалит на страната, губернаторът Мич Дениълс обяви, че чистата печалба на щата е 1.2 млрд. долара, които ще бъдат изхарчени за премии на държавните служители. Пожарникарите, полицаите и учителите в Индиана още през август ще получат чекове от 500 до 1000 долара. По данни на бюджетната комисия на Конгреса на САЩ още поне 16 щата могат да са похвалят с подобни данъчни постъпления, а 32 щата ще могат да завършат финансовата година без печалба, но и без дефицити.

  Защо тогава са тези приказка за апокалипсис?

  Проблемът с увеличението на тавана на държавния дълг на САЩ, с който са свързани всички разговори за фалит, стана изключителен остър в контекста на борбата на двете основни политически партии. Една от причините е, че САЩ са единствената държава в света, където въпросът за лимита на финансовите задължения на федералното правителство е чисто юридически въпрос. Уникалността на американската ситуация се обяснява с особеностите на законодателството на САЩ – за всеки разход се изисква отделно одобрение на Конгреса и ако не се получи съгласието на законодателите, администрацията няма право да изхарчи нито цент. В случая с държавния дълг Белият дом не може да продължи да изплаща пенсиите и обезщетенията на бедните, спират и плащанията към чуждите кредитори.

  Сегашният таван от държавния дълг е 14.294 трилиона долара и бе достигнат на 16 май. Разговорите за увеличението му започнаха още през януари, но досега не са довели до нищо. Представителите на Републиканската партия, които имат мнозинство в Камарата на представителите, заявиха, че няма да позволят страната да продължи да живее с такъв вътрешен дълг. Според тях основната причина за бюджетния дефицит е безумната финансова политика на Белия дом, а своята задача те формулираха много просто: Cut, cap and balance (съкращения, ограничения и балансиране). Именно това е името на техния алтернативен план за финансово оздравяване на икономиката на САЩ, който предвижда да бъдат съкратени социалните и държавните разходи и да се приеме бюджет без дефицит. В средата на май финансовият министър Тимъти Гайтнър заяви, че ако не се приемат „спешни мерки“, на 2 август САЩ официално ще обявят, че повече не са в състояние на изпълняват финансовите си задължения. Предложението на Белия дом да се увеличи таванът на държавния дълг с 2.4 трилиона долара бе посрещнато от републиканците на нож. Председателят на долната камара Джон Байнър поиска вместо това дефицитът да се намали с 2.4 трилиона. След което започна истинска вакханалия с гръмки, но неизпълними инициативи – от радикалното републиканско движение „Чаено парти“ предложиха план за намаляване на държавния дълг с 5 трилиона долара, републиканецът Пол Райън дори заяви, че знае как това да стане за две години. А сенатор Том Кобърн предложи да се обсъди вариант, намаляващ дълга с 9 трилиона долара.

  Безкрайните дебати измориха и финансистите от Уолстрийт. Водещите международни рейтингови агенции „Мудис“ и „Стандард енд пуърс“ заплашиха, че ще понижат рейтинга на САЩ. А шефът на икономическата група към Белия дом Остан Гулсби дори призова хората да се готвят за световна катастрофа. „Ако таванът не бъде вдигнат, то фалитът на САЩ е неизбежен. Американската история не знае подобно нещо“, заяви той. Това предизвика почти паника на борсата, а в сюжета се намесиха … историците. Кармен Райнхарт от Националното бюро за икономически изследвания публикува изследване, според което досега

  САЩ поне четири пъти са изпадали в подобна ситуация

  През 1790 г. Вашингтон заявил, че не е способен да плаща своя външен и вътрешен дълг. През 1841 и 1873 г. фалит обявили 10 американски щата наведнъж, а през 1933 г., в разгара на Великата депресия, федералното правителство било принудено да се откаже от задълженията по облигациите на златния резерв. Кенет Рогоф, автор на популярната в Америка книга „Този път е различно“, посветена на икономическите катаклизми, отбеляза: „Историците прекрасно помнят, че главната причина за сегашните проблеми в САЩ съвсем не е финансовата криза, а изключително желанията на политиците във Вашингтон“. Основанията за такива твърдения са доста убедителни.

  През 90-те години на миналия век Америка се беше възстановила след финансовите трудности от предишните години. По данни на бюджетната комисия на Белия дом през 2000 г. страната имала идеално балансиран бюджет, солидни запаси от злато и голям икономически ръст. Държавният дълг бе „само“ 3 трилиона долара. Според тогавашния финансов министър Робърт Рубин получените доходи дори биха позволили да се започне изплащането на този дълг. Но се разгоря остра дискусия какво да се прави с тези пари, която съвпадна с предизборната президентска кампания през 2000 г. Кандидатът на демократите Ал Гор предлагаше да се създаде резервен фонд, средствата от който да гарантират постоянно изплащане на социалните нужди. Кандидатът на републиканците Джордж Буш-младши пък настояваше правителството да върне парите на обикновените американци. „Тези приходи не принадлежат на правителството и ние не можем да се разпореждаме с тях“, заяви той. След неговата победа на изборите през 2001 г. едно от първите му решения беше за намаляване на данъците в размер на 1.35 млрд. долара., а през 2003 г. тази цифра набъбна на още 350 милиарда. Според аналитиците от изследователския център Tax Foundation това довежда до най-голямото съкращаване на данъчни постъпления в страната от времето на Втората световна война. Общата сума загубени пари за бюджета се оценява на 6.3 трилиона долара. За формирането на невиждания бюджетен дефицит допринесоха започнатите войни в Афганистан и Ирак, които увеличиха дълга с още 1.3 трилиона долара. Въведените отстъпки за лекарствата на получателите на медицинската застраховка Medicare прибавиха още 272 млрд. долара. Други 719 милиарда долара пък отидоха за спасяване на банките и на финансовата система след кризата през 2008 г. Според изчисления на в. „Вашингтон пост“ като цяло управлението на администрацията на Джордж Буш-младши е довело до увеличаване на държавния дълг със 7 трилиона долара. Неговият наследник Барак Обама добави още 1.7 трилиона към тази сума със своите икономически решения. По официални данни държавният дълг на САЩ е 13.886 трилиона долара, но се увеличава с $4 млрд. всеки ден.

  Тези цифри поразяват въображението и предизвикват силни емоции у повечето хора, но дали наистина е реално да се стигне до фалит на САЩ? Периодичното спирането на бюджетните плащания от страна на федералното правителство е обичайно явление. Например, през април т.г. само 40 минути преди изтичането на срока Белият дом получи разрешението на Конгреса да продължи да изплаща заплатите на държавните учреждения. Трябва да се отбележи и че Вашингтон дължи голяма част от държавния си дълг на самите американци. В общата структура задълженията към чуждите държави и институции са по-малко от 1/3. САЩ например дължат на Китай 1.16 трилиона долара, или 8% от общия обем на държавния дълг. На Япония се полагат 912.4 милиарда долара, или 6.4%, на Великобритания – 346.5 млрд. (2.4%), на Бразилия – 211.4 милиарда долара (1.5%), на различни банки в Карибско море – 148.3 млрд. Общата сума на задлъжнялост на Америка към чуждите инвеститори възлиза на 4.5 трилиона долара. Докато на самите американци федералното правителство дължи 9.8 трилиона.

  В началото на месеца президентът Барак Обама направи специално изказване и увери американците, че страната няма да тръгне по пътя на закъсалата Гърция. Дори и най-грубите изчисления показват, че дори федералното правителство да загуби битката за държавния дълг, САЩ ще могат спокойно да продължат да изпълняват своите финансови задължения. Изследователският център Bipartisan Policy изчисли, че през август в бюджета ще влязат 172 милиарда долара, а трябва да бъдат изплатени около 307 млрд. С получените пари правителството ще може да покрие лихвите по дълга (29 млрд. долара), да отдели 49 млрд. за изплащането на социални помощи и пенсии, както и да осигури медицинските програми Medicare и Medicaid (50 милиарда долара). За изплащането на заплатите на държавните служители ще са необходими около 14 млрд., за помощите за безработни – 13 милиарда, а за заплати на военнослужещи – 3 млрд.

  С други думи, катастрофата няма да се случи, с каквито и апокалиптични варианти да ни плашат политиците. Разбира се, през август Белият дом ще бъде принуден да съкрати бюджетните разходи. Въпросът е какво ще избере администрацията на Обама – да ореже фонда на Министерството на правосъдието, което включва ФБР и финансирането на затворите, или да преразгледа бюджета на програмите, които предоставят жилища за бедни. „Нито една страна не може да остане съвсем без пари и да обяви, че повече не може да изплаща своите дългове“, е убеден бившият президент на банковата група Citigroup Уолтър Ристън. Може, например, да се увеличат данъците, макар че по-честата практика на правителствата е да започнат да печатат пари. Но фалитът обикновено не го обявяват икономистите, а политиците. Защо да се повишават данъците за собствените избиратели, които гласуват, когато можеш да откажеш поетите задължения към чуждите инвеститори, които никога не отиват пред изборната урна?

  Източник: в. „Сега”

• Рекордно неравенство в доходите отбелязаха в САЩ

  Рекордно неравенство в доходите между белите и малцинствата в САЩ, невиждано от 25 години насам, показа изследване, според което икономическата криза е засегнала най-слабо белите американци.

  Средното богатство на белите домакинства в САЩ е 20 пъти по-голямо от това на афроамериканците и 18 пъти по-голямо от това на испаноговорящите семейства, показва анализ на данните за 2009 от Pew Research Center. Това е най-голямата разлика откакто данните са започнали да се събират преди 25 години. Разликата се е удвоила спрямо годините, предхождащи рецесията 2007-2009. „Спадането на цените на къщите е основната причина за намаляването на богатствата на домакинствата сред всички групи, като испаноговорящите са били засегнати най-силно от срива на пазара на недвижими имоти“, заявява старши изследователят Ракеш Кошар. Средствата, с които разполагат малцинствата, са по-концентрирани в къщите им, отколкото при белите, което е увеличило разликата. Афроамериканците са загубили 53% от средствата си, испаноговорящите две трети, а белите – само 16%, показват данните на Pew. Цените на къщите спаднаха с 27,3% от началото на 2005 до края на 2009. През 2009 средно афроамериканците са притежавали средства, които са надхвърляли дълговете им с около 5677 долара. При испаноговорящите тази сума е била 6325 долара, а при белите – 113149 долара, показва доклада на Pew. Дългосрочната безработица и свиването на доходите, които също са причинени от икономическия спад, също може да са допринесли за драстичните разлики. 16,2 % от афроамериканците са безработни, спрямо 11,6% от испаноговорящите и 8,1% от белите, показват данните от трудовата статистика. /Ройтерс, БГНЕС /

• Две години или как кабинетът „Борисов“ се справи с икономиката

  Правителство на европейското развитие. Така премиерът Бойко Борисов представи кабинета в парламента точно преди две години, когато той беше гласуван от депутатите. Основните ангажименти, които пое в програмната си декларация, бяха повишаване на доходите, растежа и модернизирането на икономика. ГЕРБ обеща гарантиране на финансовата стабилност на страната, ограничаване на бюджетните разходи и разграбването на държавни ресурси, запазване и откриване на нови работни места. В средата на мандата „Дневник“ представя плюсовете и минусите на икономическата, фискалната и здравната политика на кабинета.
  
  Фискална и икономическа политика – данъците останаха ниски, но има проблем със събирането им
  
  Плюсове
  + Данъците не бяха повишени.
  
  + Бюджетният дефицит се свива и доверието в България, като устойчивост на публичните финанси се повишава.
  
  + Осигурителната тежест беше понижена с 2 процентни пункта от началото на 2010. г.
  
  + Бяха поставени ограничения за поемането на дългове от общинските власти.
  
  + Въвеждат се законови и конституционни ограничения срещу неразумната фискална политика и високите дефицити.
  
  + Агенция „Митници“ залавя по-големи количества нелегално внесени и произведени цигари.
  
  + Нелегалното производството на алкохол и горива е прекъснато и те вече се произвеждат само в лицензирани обекти, твърдят от Агенция „Митници“.
  
  + Работи се за подобряване на взаимодействието между НАП и Агенция „Митници“ с цел по-ефективно противодействие на данъчните измами и контрабандата.
  
  + Кредитният рейтинг на България бе повишен от „Муудис“ до най-високото си равнище (Ваа2), което агенцията някога е присъждала на България.
  
  Минуси
  – През 2009 г. правителството не разплати и просрочи задължения към частния бизнес за 650 млн. лв.
  
  – През 2010 г. предложи схема за разплащане, при условие че фирмите приемат да опростят част от вземането си. От останалите фирми и до днес има такива, които не са получили парите си.
  
  – Неработещото данъчно облекчение за млади семейства продължи да действа и все още много малко от тях могат да го ползват.
  
  – Връщането на надплатен акциз за собствениците на автомобили втора ръка ставаше само при представяне на документ за платен акциз, а тази информация е налична в Агенция „Митници“, докато не е сигурно колко хора пазят документите си.
  
  – Липсата на реформи в пенсионната система наложи осигурителната тежест да се повиши с 1.8 процентни пункта от началото на тази година.
  
  – Втора година НАП има проблеми със събирането на приходите, през 2009 и 2010 г. бюджетът беше актуализиран.
  
  – Липсват значителни успехи в борбата с ДДС измамите. Повечето оценки за контрабандата също сочат, че тя е над равнищата преди кризата.
  
  – Пълен провал в приватизацията – държавата не успя да продаде нито едно голямо държавно предприятие.
  
  Инфраструктура – работи се на много фронтове
  
  Плюсове
  + Завърши строителството на магистрала „Люлин“. Аутобанът поскъпна до 185 млн. евро при тръжна цена от 137.4 млн. евро. Заради поскъпването в момента върви процедура на финансова корекция от Европейската сметна палата.
  
  + Започна строителството на трите последни лота на магистрала „Тракия“. Има одобрението на Европейската комисия.
  
  + След двегодишно закъснение заради спрените пари от Брюксел правителството на ГЕРБ успя да стартира рехабилитацията на второкласни и третокласни пътища по оперативна програма „Регионално развитие“. Първата фаза на проекта приключи, а това лято започна и втората. Със спестените около 100 млн. лв. през есента ще бъдат обявени търговете по третата фаза.
  
  + Бяха направени промени в Закона за пътищата, с които се създаде държавна компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (т.нар. малко АПИ). Целта на проектната компания е да ускори изграждането на магистралите „Струма“, „Черно море“ и „Хемус“.
  
  + Договарянето и усвояването на средства по оперативна програма „Регионално развитие“ беше ускорено. Целта е до края на годината да бъдат договорен всички средства в размер на 3.1 млрд. лв. От тях са договорени 1.6 млрд. лв., а са платени близо 447 млн. лв. към 1 юли 2011 г., показват данните на информационната система ИСУН.
  
  + Бяха направени промени в Закона за етажната собственост с цел да тръгне санирането на жилищата. Реално ефектът ще се види през пролетта на 2012 г.
  
  Минуси
  – Закъснява строителството на магистралите „Марица“ и „Струма“, както и на първокласните пътища – връзката на магистрала „Хемус“ със софийския околовръстен път и пътя Кърджали – Подкова, спрямо първоначално обявения график. Те се финансират със средства по оперативна програма „Транспорт“. Това поставя под риск изпълнението на приоритетната ос за ново строителство на магистрали. До края на годината по нея трябва да бъдат усвоени 184 млн. евро при 40 млн. евро изпълнение към днешна дата.
  
  – Ремонтите на пътищата по програма „Транзитни пътища V“ и по заема от Световната банка бяха забавени заради невъзможност на страната да осигури съфинансирането заради икономическата криза. Това доведе до преструктуриране на заемите – удължаване на сроковете за изпълнение и отпадане на някои участъци.
  
  – Честите смени на ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“ (общо четири за година и половина на председателя на директорския борд) не се одобряват от Еврокомисията и водят до забавяне на усвояването на евросредствата.
  
  – Забави се създаването на водните асоциации, които са част от реформата във водния сектор и важни за усвояването на евросредствата. За това бяхме критикувани от председателя на ЕК Жезу Мануел Барозу в края на декември 2010 г.
  
  – За втора поредна година не са приети промените в Закона за черноморското крайбрежие, с които трябваше да се сложи краят на т.нар. ВИП плажове. Съгласно правителствената програма законопроектът трябваше да бъде внесен за одобрение в парламента до края на юни 2011 г.
  
  – Близо две години министерството на регионалното развитие не внася промените в Закона за устройство на територията. Работната група, която се председателства от зам.-министъра на регионалното развитие Георги Прегьов, беше създадена през октомври 2009 г. Заради забавянето им председателят на парламентарната комисия по регионално развитие Любен Татарски (ГЕРБ) поиска ясен отговор кога ще са готови, но не получи такъв.
  
  – Програмите за трансгранично сътрудничество, които се финансират със средства от Европейския съюз, се движат с огромно закъснение. Все още има необработени проекти, подадени през 2009 г.
  
  Еврофондове – плащанията се ускориха значително, но има още какво да се желае
  
  Плюсове
  + Размразяването на плащанията по еврофондовете за транспорт и околна среда, както и на предприсъединителните програми ФАР, ИСПА и САПАРД.
  
  + Ускоряване на плащанията. По времето управлението на тройната коалиция за 2.5 години са били усвоени 101.3 млн. евро. За две години кабинетът на ГЕРБ успя да разплати близо 957 млн. евро, показват данните на финансовото министерство. Макар, че темпът е увеличен близо десет пъти, Европейската комисия засега остава недоволна от скоростта на плащанията и периодично ни критикува за това. Целта е до края на годината усвояването по еврофондовете да достигне 20%, като към момента е малко над 8% по данни на финансовото министерство и близо 13% по данни на информационната система за еврофондовете ИСУН.
  
  + Промените в Закона за обществените поръчки, които също бяха направени под натиск от Брюксел. Те имат за цел да подобрят превантивния контрол върху усвояването на средствата. Критики от страна на бизнеса предизвикаха текстовете за поръчките без конкурс (т.нар. in house възлагане) за комуналните услуги, които обаче бяха приветствани от общините, към които няма интерес от страна на бизнеса заради малките обеми.
  
  + Въвеждане на електронното подаване на документи. Засега то е само по програма „Техническа помощ“, която е основно за администрацията, в скоро време трябва да тръгне и по двете програми за бизнеса – „Човешки ресурси“ и „Конкурентоспособност“.
  
  + Договорената техническа помощ от международните финансови институции – Европейската инвестиционна банка, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, за оказване на административна помощ. Засега обаче международната експертиза се бави, защото се чака решението на Европейската комисия по въпроса.
  
  Минуси
  – Бавното усвояване на средства в жп, пътния и водния сектор, за което бяхме критикувани и от председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу в края на декември 2010 г. Ефектът е, че към момента жп секторът е почти изцяло договорен, като апликационните форми са изплатени в Брюксел. При магистралите имаме само една, одобрена от Еврокомисията – „Тракия“, докато за останалите – „Струма“ и „Марица“, както и за първокласните пътища Кърджали – Подкова и връзката между магистрала „Хемус“ със софийския околовръстен път все още не са изпратени в Брюксел. Във водния сектор плащанията пък бяха окончателно размразени през пролетта на 2011 г.
  
  – Риск от загуба на средства в края на годината по няколко програми. По Програмата за развитие на селските райони по оценка на Еврокомисията около 183 млн. евро са рискови. Под въпрос е и пълното усвояване на бюджетите във водния и пътния сектор
  
  – Брюксел не одобрява чести смени на ръководствата на Агенция „Пътна инфраструктура“ и фонд „Земеделие“. За година и половина по три пъти бяха сменени ръководителите на двете структури.
  
  – Бави се строителството на завода за боклука на София, което беше проблем и на предишните управляващи.
  
  – Забавя се въвеждането на мобилните групи (т.нар. хвърковати чети) от евроексперти, които ще обикалят страната, за да помагат на общините в изпълнението на проектите.
  
  – Според бизнеса тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европроектите, е най-големият проблем за ефективното усвояване на фондовете. Въпреки декларираното желание за намаляване на изискваните документи все още стъпките са слаби в тази насока.
  
  Транспорт – само метрото не стига
  
  Плюсове
  + Един от основните закони в сектора – за автомобилните превози, беше променен след повече от година подготовка и един неуспешен опит. С него се въведоха пределни цени за такситата и по-сурови наказания за незаконните превозвачи. Основни проблеми като разпределението на линиите и изработването на национална транспортна схема обаче останаха нерешени след сблъсък на отделните мнения в бранша и обвинения в лобизъм. След поредния инцидент с автобус отново започнаха дебати за промени в закона, които да повишат сигурността на превозите и изискванията към шофьорите.
  
  Минуси
  – Основният приоритет на министерството на транспорта – концесионирането на гари, летища и пристанища, засега остава неосъществен. Едва в началото на 2011 г. бяха обявени първите процедури за привличане на частни инвестиции, но досега резултат има само за част от пристанището в Бургас. За предложените за концесия летища край Русе, Пловдив и Горна Оряховица няма кандидати. В бъдеще време се говори за концесиите на големите гари, а за привличането на частен инвеститор за летище София има още доста неизвестни.
  
  – За двете години управление на правителството на ГЕРБ железопътният сектор продължава да е на загуба, макар и по-малка. По старите и неремонтирани отдавна жп линии продължават да се движат стари влакове. През 2010 г. бяха начертани насоки за реформа в двете държавни компании – превозвачът БДЖ и Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Целта е увеличаване на производителността, а залогът – заем от около 600 млн. лв. от Световната банка. Досега обаче осезаеми резултати няма.
  
  Енергетика – руската зависимост остава
  
  Плюсове
  + Беше приета енергийна стратегия на страната до 2020 г. и нов закон за възобновяемите енергийни източници.
  
  + Избран беше консорциум , който да удължи сроковете на експлоатация на пети и шести блокове на АЕЦ „Козлодуй“.
  
  + Подписани бяха споразумения с Гърция, Румъния, Турция и Сърбия за изграждането на междусистемни газови връзки.
  
  + Договорено беше отпадане на посредниците при доставката на природен газ от Русия.
  
  Минуси
  – България все още не е готова да приеме третият либерализационен енергиен пакет на Европейския съюз. Крайният срок е март 2012 г. Не са готови промените в закона за енергетиката.
  
  – Няма решение дали да бъде довършена или да бъде спряна АЕЦ „Белене“. „Атомстройекспорт“ подаде иск за 58 млн. евро срещу страната.
  
  – Липсва одобрен план за развитие на възобновяемите енергийни източници.
  
  – Проектите за изграждане на междусистемни газови връзки с Гърция и Румъния се забавят с две години.
  
  – Нито едно енергийно предприятие с мажоритарно държавно участие не е пуснато на борсата, каквито бяха заявките преди две години.
  
  – България все още не е постигнала договореност с Русия за газовите доставки след 2012 г.
  
  – Все още не е разширено хранилището в Чирен, няма стъпки за изграждането на хранилището в Галата.
  
  – България дължи над 7 млн. евро на Русия и Гърция по проекта Бургас – Александруполис. Няма решение дали петролопроводът да бъде довършен.
  
  Здравеопазване – повечето реформи се отлагат за следващото правителство
  
  Плюсове
  + Усилията на двама министри – проф. Анна-Мария Борисова и д-р Стефан Константинов, родиха в началото на тази година дългоочакваната национална здравна карта на България. В нея са представени нужният и реалният брой болнични легла за страната и по региони. Картата обаче с нищо няма да промени положението с болничната помощ, защото не са предвидени ограничения на база данните от нея в Закона за лечебните заведения. Промяна може да има само със законови промени, каквито още няма дори на ниво проект.
  
  + Относно въвеждането на ясни правила за съставянето на реимбурсен и позитивен списък на лекарствата и на прозрачна система на ценообразуване и заплащане на лекарства бяха направени плахи опити за промени. С приетите наскоро промени в Закона за лекарствата в хуманната медицина комисиите за реимбурсния списък и за определяне цените на лекарствата бяха обеднени в една и квотите по ведомства бяха променени. Тепърва ще стане ясно дали това ще доведе до повече прозрачност в работата им.
  
  Минуси
  – Все още няма единна информационна система, която да свърже всички изпълнители на медицинска дейност, здравното министерство и касата.
  
  – Реформата в спешната помощ също ще се случи след повече от две години. Министерството на здравеопазването ще въведе стандарт за спешната помощ, който предвижда линейките да пристигат до 20 минути след подаването на сигнала, а при закъснение да има сурови наказания за всички по веригата.
  
  – Усъвършенстването на здравноосигурителния модел, изграден на солидарния принцип, също не се случи. А здравният министър официално се отрече от прилагането на нов подход за пазарно регулирани взаимоотношения между частните здравноосигурителни фондове и НЗОК с демонополизация на дейности на НЗОК.
  
  – Здравният министър Константинов обеща нова система за заплащане труда на изпълнителите на медицинска дейност, които да отчитат не само броя на преминалите пациенти, но и качеството на работата. Според него това ще стане чрез замяната на клиничните пътеки, по които сега касата плаща на болниците с диагностично свързани групи. И това най-вероятно ще се случи след 2-3 години.
  
  – За закон за защита на пациентите се говори на почти всяка дискусия, свързана с проблемите в здравеопазването, но все още няма дори проект.

  Източник: Дневник

• Терорът от Осло може да се повтори. Защо?

  Когато работниците от Близкия изток, Северна Африка и Турция дойдоха в Европа през 60-те и 70-те години, никой не очакваше да се застоят. Затова и никой не е искал от тях да се интегрират и да се съобразяват с основните западни ценности.

  От блога на Абигейл Есман, „Форбс“

  Все още е твърде рано да се знае всичко за двойния терористичен удар в Норвегия от петък. Но от това, което знаем – че извършителят е бял, християнин, норвежец и крайнодесен, трябва да сме в състояние да видим какво следва. И това е неизбежният резултат от практическия провал на мултикултурния идеал. От този случай става ясно, че той се е провалил фатално.

  Обикновено хората са склонни да мислят за този проблем по посока на ислямски атаки срещу немюсюлмански мишени, замеряне на хомосексуалисти с камъни в Амстердам, опитите за покушение срещу Курт Вестергаард – датския карикатурист, чиито рисунки на Мохамед през 2006 г. предизвикаха бурни разнопосочни реакции и гняв, които продължават до днес, смъртните заплахи във Франция, Холандия и другаде в Европа срещу учители, които говорят на учениците си за Холокоста. Но тази монета има две страни, а ние досега гледаме само едната.

  Засега единственият заподозрян, който е арестуван, е 32-годишният Андерш Брайвик, който през последните няколко години редовно пише коментари на сайта http://www.document.no – блог на крайнодесни, където обект на критиките му са либерали, мюсюлмани и мултикултурализма („антиевропейска идеология на омразата, чиято цел е да унищожи европейската култура, идентичност и християнството“). Въпреки това нищо в неговите текстове не го отличава особено от другите автори в такива блогове. Той често приветства един от авторите, който се подписва като Fjordman и който е добре известен на консервативния и в преобладаващата си част антиислямски кръг, често е цитиран в постинги от блогове, популярни не само сред антиислямски активисти, но и сред по-умерени кръгове, загрижени от възхода на радикалния ислям на Запад.

  Брайвик е още по-краен пример

  на нарастващото крайнодясно движение в Европа, където от германския канцлер Ангела Меркел до популистите, като холандския депутат Геерт Вилдерс и Джими Акесон в Швеция, немюсюлманите заемат твърда позиция срещу имиграцията и всичко, което според тях са опасни отстъпки пред исканията на мюсюлманските групи. Тяхната загриженост не е безпочвена – опитите за цензура на датските карикатури, за промяна в постановката на операта „Идоменей“ на Моцарт, както се случи в Берлин през 2006 г., да се заглуши недоволството, както бе в делото срещу Вилдерс, и всякакви подобни компромиси с демократичните принципи създават чувство на истински страх за европейската култура. И докато Европа, пък и Америка стават все по-склонни да пожертват тези принципи, за да приемат имигрантската култура, която не споделя тяхната, се появява един нов национализъм. Той намира поддръжници дори сред либералите, които усещат, че либералните им идеали са застрашени. Така, толерирайки нетолерантност, ние също ставаме нетолерантни.

  Това, че Брайвик атакува либералния премиер на Норвегия и неговата партия, е ужасяващо, но пък и не е чак толкова изненадващо – това са политици, които в името на гражданските права и равенството са извършили повечето от отстъпките.

  Това е отговор, формулиран от десетилетия, и

  дилемата изглежда неразрешима

  Когато работниците от Близкия изток, Северна Африка и Турция дойдоха в Европа през 60-те и 70-те години, никой не очакваше те да се застоят. Затова и никой не е искал от тях да се интегрират, да научат езика на страните, в които се установяват, и да възприемат или поне да се съобразяват с основните западни ценности. Днес, близо половин век по-късно, Европа се изправя срещу няколко милиона души – малцинство, но значително и мощно, големи части от което отхвърлят фундаменталните права и идеали на европейската култура. Вижте например бунтовете срещу датчаните в отговор на карикатурите, отказът от коледни партита в правителствени организации, за да не се „обиждат“ служителите мюсюлмани, решението на профсъза на холандските строители да изисква от работниците да носят дълги панталони и блузи с дълги ръкави дори и в най-горещите дни в отговор на протестите на мюсюлмани отпреди две години, които били „оскърбени“ от вида на работници по шорти и фланелки на строеж при 38 градуса по Целзий.

  Тези жестове на гостоприемство са напълно добронамерени, също както и облекчените правила за студенти мюсюлмани, които са освободени от груповите екскурзии, или пък часовете само за жени в обществените басейни, за да могат и консервативните мюсюлманки да плуват, без да се показват пред погледа на непознати мъже.

  Но тези жестове не подхранват добрата воля – резултатът е, че европейците се чувстват все повече застрашени и това е напълно разбираемо. В много случаи екстремистки крайнодесни групи решават да отвърнат на удара – горят джамии, рисуват пречупени кръстове върху фасадите на мюсюлмански къщи. Брайвик възприема различен подход – той напада онези, които смята за отговорни за това, че допускат и не възпират заплахата. Прави го, вероятно смутен, че не е в състояние чрез вота си да ги отстрани от властта. Това е нова форма на протест и Брайвик е първият, който я използва. Но аз се страхувам, че ако Европа не започне да изисква от мюсюлманското си население да живее според нейните традиции от Просвещението и ценностите на демокрацията, Брайвик няма да е последният.

  Послеслов:

  В отговор на много коментари на този постинг от хора, които изглежда са избързали с преценката и в същото време напредват по-бавно с четенето, бих искала да изясня нещо, което смятам, че съм изразила ясно в горния текст, но очевидно не е така. Аз не защитавам, нито пък оправдавам ужаса на терористичните атаки в Осло. Не съм съгласна с възгледите на крайнодесните екстремисти, които въстават срещу всякакви малцинствени групи. И в коментара си не изразявам нищо, което да намеква, че бих го сторила. Но в същото време съм напълно наясно за нарастващото напрежение в Европа, което очевидно доведе до възхода на крайнодесните, антиимигрантски и антимюсюлмански настроения, а това е видно от идването на власт на антиимигрантски политически партии. Има разбираеми причини за това, независимо дали аз ги приемам или не, и дори все повече либерали се чувстват притеснени и колкото и да е невероятно за самите тях, възприемат крайнодесните идеологии. Това е факт. И няма нищо общо с това дали аз го намирам за правилно, или за погрешно.

  Тези, които твърдят, че хвърлям вината върху мюсюлманите, бих посъветвала да прочетат отново текста. Тези, които обвинявам, са народите и правителствата, които не са направили нищо, за да помогнат на мюсюлманските имигранти да се адаптират, които никога не са поискали от тях и не са им помогнали да изучат културата им и които сега се обръщат срещу тях заради собствените си грешки. Те са допринесли, макар и несъзнателно, за конфликта, който сега превзема Европа и е довел до ужаса на норвежките нападения. Не е немислимо, че и други подобни събития предстоят – не защото аз мисля, че трябва да се случват, а защото, за съжаление, се съмнявам, че това е единственият нападател от този вид.

  Източник: в. „Сега”

• Милионерите у нас се увеличили 60 пъти за година

  Най-голям ръст на официални милионери има според подадените данъчни декларации през тази година, пише „24 часа“.

  В последната кампания 1673-ма българи са обявили, че са спечелили над 1 млн. лв. през 2010 г. Това е увеличение от 60 пъти само за година. 22-ма от тях са посочили доходи над 10 млн. лв.

  Експерти обясняват ръста на милионери с това, че заради кризата много хора са били принудени да продадат бизнеса си. Получените от това пари те са обявили като доход на физическо лице пред данъчните.
  В някои случаи бизнесмените се разделили с фирмите си дори на загуба.

  През 2010 г. 28 българи вписаха в декларациите си, че са изкарали над милион предишната година. През 2009 г. официалните милионери са били 87 души.

  Трима данъкоплатци са обявили в данъчните си декларации дължим данък от 2 стотинки. И тримата през по-голямата част от 2010 година са били безработни, но са имали заетост по трудов договор около 2-3 месеца.

  Регистриран доход от 1 милион лева не е най-високият, обявен пред данъчните. В неофициална класация на топ 30, подредена след края на тазгодишната кампания, човекът, който я оглавява, е обявил внушителните 60 млн. лв. като личен доход. Вторият е с 32 млн. лв. а третият е вписал 27 млн. лв.
  Последният от топ-класацията е с обявени 8,6 млн. лв.

  Общият доход, който 30-те най-богати са вписали в декларациите си, е 447 млн. лв. Най-високият дължим данък от топ класацията е 20 млн. лв.
  След заповед на шефа на НАП Красимир Стефанов всеки от едрите данъкоплатци има свой личен данъчен инспектор, който го консултира.

  Източник: Dnes.dir.bg

• Първи сме по електронно преброяване в ЕС – 41%

  Това е помогнало изключително много за успешното преброяване на населението

  Все още сме първи по електронно преброяване в ЕС и продължаваме да получаваме запитвания от различни страни, за да обменим опит как една малка държава като България е успяла да се справи толкова успешно с преброяването. 41% от населението се преброи по интернет. Това каза директорът на Националния статистически институт Мариана Коцева в предаването „Денят започва” на БНТ. Тя добави, че желание за преброяване са изявили много хора, които до този момент не са ползвали компютър, както и много възрастни хора.

  Друг интересен факт от преброяването е, че на 1 млн. души столетниците са толкова, колкото са били и през 1929 година. Сега те са 238.

  Според директора на НСИ, процесът на обезлюдяване на селата ще продължи. Около една пета от населените места в България са с население между 1 и 50 души, които са възрастни. Обезлюдените села са 181. Коцева смята, че основният мотив на хората за преместване от селата към градовете, и то към седемте най-големи града в България, е стремежът за търсене на работа.

  Според Коцева е много трудно да се обърнат демографските процеси. Тя смята, че при намаляващо население е нормално да има ниска раждаемост. Смъртността също ще продължи да бъде висока, тъй като има застаряващо население, прогнозира Коцева. „Но ние няма да изчезнем. И прогнозите, които ние имаме в НСИ, които са част от прогнозите на ЕВРОСТАТ, до 2050 година България ще бъде между 5,5 и 6 млн.”, заяви директорът на статистическия институт.

  Източник: factor-news.net

• Съдбата на държавата се е решавала между 23‒ти и 26‒ти юли и преди 1200 г.

  През кървавото лято на 811 година е начертан пътя на България за години напред. В дълбините на българската история е имало държавници с желязна воля, твърде различни от т. нар. днешен “политически елит” на България.
  
  Автор: Пламен Павлов
  
  Улисани във всекидневните си грижи, изнервени, да не кажа нещо повече, от днешните политически баталии (за тях надали някой ще си спомня само след месец-два), за кой ли път пропускаме да отбележим събития от собственото ни минало… Много жалко, защото станалото през юлските дни на далечната 811 г. наистина е с исторически измерения, наистина чертае пътя на един народ и неговата държава за години и за векове напред, колкото и патетично да звучи това! Патетично или не, нека се знае, че в дълбините на българската история е имало държавници като кан Крум, владетели с желязна воля – твърде различни от сборището от какви ли не, а често и случайни хорица, което днес се сили да бъде “политически елит” на България…
  
  Разбира се, би било пресилено да се каже, че днешната кръгла (в пълния смисъл на думата!) годишнина е останала напълно незабелязана – напротив, някой съобразителен служител е видял датата в календара, така че Министерството на съобщенията пуска съответната пощенска марка. В Пловдив, където е един от малкото паметници на кан Крум, ще има тържество, във Фейсбук млади българи са създали група за отбелязване на голямото събитие… Ентусиасти като бай Коста Янков от Бургас правят туристически преходи по местата, където Крум преди 1200 години е разгромил “гордия Никифор”… Вероятно едно или други ще се случи и в Шумен, Върбица, Търговище, Карнобат и на още места из цяла България. По моето скромно мнение голямото събитие (а може ли да има нещо по-голямо от разгрома на един агресор и спасяването на държавата?!) предполага ясни знаци на внимание от страна на онези, които “де юре” са приемници на същата онази държавна власт, спасила страната и народа си от поробване преди точно 1200 години. Такива обаче поне аз не забелязвам, дори и като най-лаконична фраза в параноичното бърборене с претенции за запазено “място в историята”… Но нека припомним накратко самите събития и личностите, които не са за ден и два в българската история.
  
  Преди 1200 години в дните между 23-ти и 26-ти юли наистина се е решавалата съдбата на държавата. Нейното оцеляване и мощно настъпление, превърнало я в третата Велика сила на европейския ІХ в. е свързано с името на великия кан Крум (управлявал през 803 – 814) – личност, за която има повече митове, отколкото исторически данни. За българския “кан сюбиги” се знае сравнително малко, без това да омаловажава по никакъв начин неговата роля в българската и европейската политика. Често се твърди, че Крум е произлизал от т.нар. панонски българи, за което няма сигурни доказателства. Други изследователи свързват произхода му с видните боилски родове в Плиска, с предшественика му Кардам и дори с Куберовите българи в Македония. Така или иначе, Крум е основател на династията, която управлява България до 1018 г. След 997 г., когато умира последният й пряк потомък, цар Роман, тя е продължена от синовете на комит Никола – според Българския апокрифен летопис те произлизали от «… същото царско коляно…». За византийската историчка Анна Комнина «Мокрос» (т.е. “Кромос”) е прародител на цар Самуил и неговите наследници.
  
  Преодоляла напълно последиците от кризата в средата на осмото столетие, в началото на ІХ в. България навлиза в период на усилено вътрешно изграждане, външнополитическа активност и териториално разширение. Около 805 г. Крум започва разширяването на държавната територия на северозапад за сметка на рушащия се под ударите на франките Аварски хаганат. Българските войски навлизат в Трасилвания, достигайки р. Тиса. В държавната територия попадат Белград (днешната сръбска столица, български град до средата на ХІV в.) и Срем (дн. Сремска Митровица). Всичко това засилва позициите на държавата в региона на Западните Балкани и Централна Европа. При Омуртаг (815-831), синът на Крум, България и Франкската империя стават непосредствени съседи.
  
  Византия е обезпокоена от засилването на северната си съседка. Враждебната политика на император Никифор I Геник, изразена в един опит за агресия още през 807 г., развързва ръцете на българския владетел за настъпателни действия. През пролетта на 809 г. българите превземат важната крепост Сердика (Средец/София) и овладяват земите по течението на р. Струма. Най-вероятно именно тогава започва разширението на държавата в земите на днешна Македония, където са владенията на Куберовите българи. Крум следва стратегията на своите предшественици Тервел и Телериг, което говори за зрелостта на българската политика и държавническо мислене.
  Търсеният от Византия реванш се изразява в масиран поход към Плиска. Войната през лятото на 811 г. е едно от най-тежките изпитания за българската държава. С огромни сили, събрани от всички провинции на империята, вкл. нередовни части (своеобразен византийски “башибозук”, ако фриволно използваме това сравнение….), тръгнали за плячка, той нахлува през Стара планина. С тези над 60 хиляди войници Никифор разбива два елитни български военни отряда. Мирните предложения на Крум са отхвърлени, а българската столица Плиска е завладяна, разграбена и опожарена. Изоставянето на Плиска без бой вероятно е тактическа маневра, целяща да запази основните български сили за решително сражение в по-благоприятни условия. Някои учени сравняват стратегическите ходове на Крум с действията на руския пълководец Кутузов срещу Наполеон Бонапарт хиляда години по-късно.
  
  Византийските жестокости и енергичните мерки, предприети от кан Крум,мотивират цялото българско общество за решителен отпор. Наред с оцелелите части на армията са привлечени отряди от славяни и дори от наскоро покорените авари. Според византийските хронисти в битката с ромеите се включват дори жените! Узнали за случващото се, византийските военачалници и съимператорът Ставракий, синът на Никифор, настояват за отстъпление. Никифор гневно отказва, но после осъзнава критичната ситуация и решава да се изтегли. При движението си на юг византийската армия е обект на няколко атаки през деня и нощта. Те разстройват нейната организация, водят до дезертьорство и повсеместна паника. Ромеите попадат в предварително устроените засади, натъкват се на дървено-землени прегради и т.н. Императорът разбира, че е попаднал в капан и според съвременниците възкликва: “Дори крилати да бяхме станали, никой да не се надява, че ще избегне смъртта…” 
  
  Днес между учените няма пълно единодушие къде се е състояла мащабната и кървава битка. Най-често се сочи Върбишкия проход, но има мнения и за Ришкия, Айтоския, за Боаза при Търговище (поради това голямата крепост на онова място е наричана “Крумово кале” от българите), дори за района на Търново. Причината е, че византийските хронисти съобщават как Никифор смятал да прекоси България, за да достигне до Сердика (София) и установи властта си в окупираните земи. Дали е така е трудно да се отговори със сигурност. Най-вероятна си остава възможността императорът да е потеглил с армията си през проходите на Източния Балкан, където именно е попаднал в старателно подготвените български засади. Нека припомним, че жителите на с. Ерекеч (Козичино), Поморийско, потомци на онова средновековно войнишко население, бранило пътя към старите столици Плиска и Преслав, продължава да се гордее с името на Крум и великите ни предци. Да, това са легенди и предания, но емоционалният заряд на една нация да не би да е нещо маловажно…
  На 26 юли 811 г. ромейската армия е подложена на тотално унищожение – загиват самият император, доместикът на схолите (командирът на гвардията) Петър и други висши военачалници. В български ръце пада целия обоз, включително награбената от Плиска плячка. Остатъците от ромейската армия с тежко ранения съимператор Ставракий се спасяват с безредно бягство. В тази картина, обрисувана в драматични краски от византийските автори, като че ли в сянка остава самият кан Крум… Очевидно е обаче, че владетелят проявява удивително хладнокръвие, организаторски качества и завиден талант на военен стратег.
  
  Както е широко известно, в съответствие с религиозните вярвания на прабългарите от черепа на убития враг е изработена обкована със сребро чаша, с която Крум вдига наздравици с подчинените си славянски князе. Изследователите виждат в този древен ритуал, свързан с т.нар. оренда, още едно свидетелство за иранската природа на древните българи. Изказано е и мнение, че хронистите са приписали на Крум това действие, оприличавайки го на източните сатрапи от древността, без обаче историята с черепа-чаша да отговаря на истината. 
  
  Вземайки инициативата в свои ръце, през 811-813 г. Крум нанася тежки удари на империята, превзема Месемврия, може би Филипопол (Пловдив) и други градове, разрушава редица крепости в Източна Тракия и преселва жителите им в отвъддунавските земи. Той нанася ново голямо поражение на византийската армия при Версиникия (22 юни 813 г.), което води до поредната криза в империята и свалянето на император Михаил І Рангаве. Крум превзема Одрин и достига до стените на Константинопол. В безсилието си ромеите и лично новият император Лъв V Арменец (813-821) погазват дипломатическити принципи, като извършват покушение срещу Крум при преговори в околностите на столицата. При покушението загива българският кавхан Иратаис, а Константин Пацик (зет на Крум, византийски емигрант в Плиска) и синът му са пленени. Крум е ранен, но успява да се спаси. Обзет от ярост, той подлага на опустошение околностите на Константинопол. Хронистите представят Крум като жесток, но и културен „варварин“, който отнася в своята страна статуи, колони и други паметници на културата. Впрочем, именно при Крум, а не при сина му Омуртаг, започва масовото отбелязване на събития и личности с надписи върху камък – мирни договори, военни заповеди, имена на превзети византийски крепости, на заслужили военачалници.
  
  Кан Крум полага началото на административна реформа, насочена към централизация на властта. Несъмнено развитие получава българската армия, в която са формирани нови корпуси («тагми») тежка конница, солиден парк от стенобойни машини и т.н. Сред близките сподвижници на Крум са неговият брат (името му е неизвестно), кавханът Иратаис, ичиргу-боила Тук, боилът Драгомир, и др. Крум умира в навечерието на поредния си поход към византийската столица (13 април 814 г.). Най-вероятно тогава той е бил на не повече от 40 години, а преждевременната му смърт, най-вероятно инсулт, изненадала съвременниците и дала повод за ликуване във византийската столица.
  
  Крум остава в българската история като първият известен законодател. Според византийската енциклопедия «Свидас» (Х в.) след победата над аварите (около 805 г.) «Крум свика всички българи, и заповяда: Ако някой набеди някого, предварително да се не слуша, но вързан да се разпита. И ако се установи, че е набедил и лъгал, да бъде убит. Да не се допуска даване на храна на крадеца (разбойника). И ако някой се осмели да прави това, да се конфискува [имотът му]. И на крадеца да се строшат пищялите (на краката). А всички лозя да се изкоренят. И на всеки просещ да се дава не безразборно, а според нуждите му, за да не би пак същият да проси. Който пък не прави това, да се конфискува [имотът му].”
  В тези изречения най-вероятно има легендарни мотиви, но това не отменя мястото на Крум като законодател, поставящ държавния и обществен интерес на първо място. Вероятно са прави онези, които смятат, че загадъчният “цар Изот” (“справедлив” от грц.) в Българския апокрифен летопис от ХІІ в. е именно Крум. 
  
  Векове по-късно във възрожденската традиция изключителният държавник и неустрашим воин е наречен “Крум Страшни”. Както основателно е отбелязал един от най-добрите познавачи на този период от нашето минало, проф. Веселин Бешевлиев, с оглед на мястото му в българската история и военно изкуство този забележителен владетел без преувеличение би могъл да бъде наричан и “Крум Велики”. Нека поне на този ден, 26 юли, си спомним за Крум, за онези славни времена, в които България е била символ на политическа и военна мощ, на култура, реформи и, не на последно място, достойнство!

  

  Източник: Фрогнюз.бг

• БЪЛГАРИТЕ СРАВНЕНИ С ДРУГИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ НАРОДИ ЧРЕЗ АНАЛИЗ НА МИТОХОНДРИАЛНАТА ДНК

  Bulgarians vs the other European populations: a mitochondrial DNA perspective

  Sena Karachanak & Valeria Carossa & Desislava Nesheva & Anna Olivieri & Maria Pala Baharak Hooshiar Kashani & Viola Grugni & Vincenza Battaglia & Alessandro Achilli & Yordan Yordanov & Angel S. Galabov & Ornella Semino & Draga Toncheva & Antonio Torroni

  Received: 14 April 2011 /Accepted: 1 June 2011 © Springer-Verlag 2011

   Abstract To define the matrilineal relationships between Bulgarians and other European populations, we have evaluated the mitochondrial DNA (mtDNA) variation in a sample of 855 Bulgarian subjects from the mtDNA perspective. The molecular survey was performed by sequencing ~750 bp of the control region, which resulted in 557 different haplotypes, and by a subsequent restriction fragment length polymorphism analysis to confirm hap-logroup/subhaplogroup affiliation. The classification was carried out according to the most updated criteria as reported by van Oven and Kayser (Hum Mutat 30:386-394, 2009), allowing the identification of 45 mitochondrial clades. The observed pattern of mtDNA variation indicates that the Bulgarian mitochondrial pool is geographically homoge­neous across the country, and that is characterized by an overall extremely high frequency of western Eurasian lineages. In the principal component analysis, Bulgarians locate in an intermediate position between Eastern European  and Mediterranean populations, which is in agreement with historical events. Thus, while the Mediterranean legacy could be attributed to the Thracians, indigenous people that firstly inhabited the Balkans, the Eastern contribution is likely due to the Proto-Bulgarians originating from the Middle East and to the Slavs migrating from northeast Europe.

  S. Karachanak : D. Nesheva : D. Toncheva Department of Medical Genetics, Medical University of Sofia, 1431 Sofia, Bulgaria

  S. Karachanak : V Carossa : A. Olivieri : M. Pala :

  B. Hooshiar Kashani : V Grugni : V Battaglia : O. Semino :

  A. Torroni (*)

  Dipartimento di Genetica e Microbiologia,

  Università di Pavia,

  27100 Pavia, Italy

  A. Achilli

  Dipartimento di Biologia Cellulare e Ambientale,

  Università di Perugia,

  06123 Perugia, Italy

  Y Yordanov

  Institute of Experimental Morphology and Anthropology with

  Museum, Bulgarian Academy of Sciences,

  1113 Sofia, Bulgaria

  A. S. Galabov

  The Stephan Angeloff Institute of Microbiology,

  Bulgarian Academy of Sciences,

  1113 Sofia, Bulgaria

  Published online: 15 June 2011

  Коментари в dir.bg

   Най-сетне публикация за българската мтДНК
  Автор genefan (ентусиаст)
  Публикувано 21.07.11 14:07
  Най-сетне е публикувано изследването за мтДНК хаплогрупи сред българите. За съжеление, статията е все още с платен достъп, търся пълните данни:

  За да се определят matrilineal отношенията между българи и други европейски популации, ние, са извършили оценка на митохондриалната ДНК (митохондрийна ДНК) изменение в проба от 855 български поданици от гледна точка митохондрийна ДНК. Молекулярният Изследването е извършено чрез последователността ~ 750 базисни пункта на контролната зона, която води в 557 различни haplotypes, и чрез последващо ограничение анализ дължина полиморфизъм фрагмент, за да потвърдите хаплогрупа / subhaplogroup принадлежност. Класификацията се извършва според най-актуалната критерии, както е докладвано от Готварска печка на ван и Кайзер (Hum Mutat 30:386-394, 2009), което позволява идентифицирането на 45 митохондриална щамове. Наблюдаваният модел на вариация митохондрийна ДНК показва, че българските митохондриите басейн е географски хомогенно в цялата страна, и, което се характеризира с като цяло изключително висока честота на Западна Евразия родословия. В основен компонент анализ, българите намерите в междинно положение между Източна Европа и Средиземно море на населението, което е в съгласие с исторически събития. Така, докато средиземноморските наследство могат да бъдат приписани на траките, коренното хора, които първо са обитавали Балканите, Източна принос вероятно се дължи на прабългарите с произход от Близкия изток и славяните, мигриращи от Североизточна Европа.
  Re: Най-сетне публикация за българската мтДНК [re: jingiby]
  Автор genefan (ентусиаст)
  Публикувано 22.07.11 10:09

  Намерих го, добре че са братята руснаци.
  https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=explorer&chrome=true&srcid=0BxnZkF3SRZ_JNmI0MTE4MTQtNDJmOC00MjEwLWE4ZGQtZTczZmYxYmQyZDZm&hl=en_US

  Ето общо хаплогрупите:

  Haplogroup Subhaplogroup Number of subjects (%)
  H 359 (41.9)
  H* 222 (26.0)
  H1 73 (8.5)
  H3 8 (0.9)
  H5 29 (3.4)
  H6 14 (1.6)
  H8 8 (0.9)
  H11 5 (0.6)
  HV0 32 (3.7)
  HV0* 13 (1.5)
  HV0a 6 (0.7)
  V 13 (1.5)
  HV (w/o H/HV0) 33 (3.8)
  HV* 30 (3.5)
  HV1 2 (0.2)
  HV2 1 (0.1)
  R 7 (0.9)
  R* 3 (0.4)
  R0a 4 (0.5)
  U 188 (22.1)
  U1 12 (1.4)
  U2 12 (1.4)
  U3 16 (1.9)
  U4 33 (3.9)
  U5 57 (6.7)
  >U5a 37 (4.4)
  >U5b 20 (2.3)
  U7 4 (0.5)
  U8 4 (0.4)
  >U8a 2 (0.2)
  >U8b 2 (0.2)
  K 50 (5.9)
  >K1 45 (5.3)
  >K2 5 (0.6)
  J 67 (7.9)
  J1 60 (7.0)
  >J1b 11 (1.3)
  >J1c 49 (5.7)
  J2 7 (0.9)
  >J2a 4 (0.5)
  >J2b 3 (0.4)
  T 91 (10.6)
  T1 37 (4.3)
  T2 54 (6.3)
  N 67 (7.9)
  N* 3 (0.4)
  N1 22 (2.6)
  >N1a 6 (0.7)
  >N1b1 6 (0.7)
  >I 10 (1.2)
  N2 24 (2.8)
  >W 24 (2.8)
  X2 18 (2.1)
  M 8 (0.9)
  C 2 (0.2)
  D4 3 (0.4)
  M* 1 (0.1)
  M1 1 (0.1)
  Z1 1 (0.1)
  L 3 (0.3)
  L0a 2 (0.2)
  L3f 1 (0.1)
  Total 855

  Изглежда политическата поръчка пак е била да ни изкарат голям процент прабългари, както се вижда от поредговора. Но… в изложението са забравили да споменат кои хаплогрупи могат да се припишат на тях. Ако са чисто източно и средноазиатските C,D,M и Z, те не са повече от 1% при българите и могат да се дължат и на кумани и други степни народности от по-късно време.
  Всъщност „руските“ групи, или може да се приемат за славянски J1c, T1 и U4 са многобройни и показателно еднакви, което показва неотдавнашно експлозивно размножение подобно на мъжката I2a2 Dinaric.

  Ето и връзка към допълнителната таблица с конкретните хаплотипи:

  https://spreadsheets.google.com/spreadsheet/ccc?key=0AhnZkF3SRZ_JdDJXazl1dHNFdDJZMVFUSFhlQWJuNkE&hl=en_US#gid=0

  Оказва се, че моята група T2 (126 294 324 519), с която имах само едно съвпадение преди с жена от Сицилия на ФемилиТри, е една от най-разпространените в България.
  Редактирано от genefan на 22.07.11 10:13.

  Тема Re: Най-сетне публикация за българската мтДНК [re: genefan]

  Автор                                      jingiby (ветеран)

  Публикувано                           22.07.11 12:40                                                    
  Мисля си, че картината е подобна на тази по мъжка линия. Близост на първо място с Европа и то Балканите, после с Близкия изток и Кавказ и накрая със Северна Африка. Митичните прабългари от Средна Азия отново липсват, въпреки всичките писания за тях в увода.

  Бай Ганьо днес отново е национален герой и от две години работи в Министерския съвет.

  http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=genetics&Number=1951777141&page=0&view=collapsed&sb=5

• МОСВ прикрива разширение без ОВОС на хранилището за радиоактивни отпадъци край Нови хан

  От Национално движение „Екогласност” са изпратили сигнал до Инспектората при Министерството на околната среда и водите и до Министър-председателя, в който изнасят данни за строеж на нов обект „Гореща камера” в Постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци (ПХРАО) – с. Нови хан, разположено в Голямото Софийско поле, съобщават от движението.
  Строежът е извършен без предписаната от МОСВ Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).
  От своя кореспонденция с Дирекция Национален строителен контрол(ДНСК), от гражданската организация са се информирали за порочен пропуск от Главния архитект на Община Елин Пелин с издаването на Разрешение № 85/13.06.2006 г. за строеж “Гореща камера” в ПХРАО – Нови хан. Издаденото разрешение не е било съобразено с незавършената по това време течаща процедура по ОВОС, което представлява нарушение от Главния архитект на Община Елин Пелин на чл. 118 от Закона за.опазване на околната среда – ал. 1: “Комплексното разрешително по чл. 117 е задължително за издаване на разрешение за строеж” и ал. 2: “Изключение по ал. 1 се допуска за инсталации и съоръжения, за които е завършила процедура по ОВОС с решение, потвърждаващо прилагането на най-добрите налични техники, в съответствие с чл. 99а”.
  На база горния порочен пропуск, Държавната приемателна комисия (ДПК) е съставила на 27.04.2011 г. Протокол за установяване на годността за ползване на въпросния строеж, като този протокол е с предложение Началникът на ДНСК да издаде окончателното разрешение за ползване на изградения строеж.
  НД „Екогласност” напомня, че за този обект е била назначена на 11.03.2005 г. процедура по ОВОС, доказателство за което е изготвеният доклад по ОВОС с включена в него оценка и на обекта “Гореща камера”, но този доклад Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци”(ДП “РАО”) не можа да го защити пред засегнатата общественост, инициира прекратяване на процедурата по ОВОС през 2009 г. и държавната фирма е решила да извърши строежа незаконно, а сега крие истината пред ДПК и ДНСК.
  Петър Пенчев – зам.-председател на НД “Екогласност”, заявява: “За най-голямо наше съжаление, с изпратения до нас писмен отговор изх. № 05-08-2617/06.06.2011 г., подписан от зам.-министър Евдокия Манева, екоминистерството също скрива истината, като се прави опит за завоалиране на горепосочените неопровержими факти, явно видими от Решение № ОВОС-844-П от 11.06.2009 г. на министъра на околната среда и водите за прекратяване ОВОС на “Гореща камера” и на още три обекта от ПХРАО-Нови хан.”
  Национално движение „Екогласност” настоява Инспекторатът при МОСВ да извърши проверка на изнесените обстоятелства и да санкционира виновните длъжностни лица за извършеното строителство без ОВОС за този обект, който носи опасен риск за ядрената безопасност на населението не само в град София и България, но и с непредвидими замърсявания в трансграничен контекст.

  Вижте оригинала на писмото тук – Novi_han_OVOS

• ЦИК отказа регистрация на Кунева

  Инициативният комитет утре ще даде извънредна пресконференция
  
  Централната избирателна комисия (ЦИК) е отказала да приеме документите за регистрация на Инициативния комитет в подкрепа на кандидат-президентската двойка Меглена Кунева – Любомир Христов.

  Това съобщиха от пресофиса на бившия еврокомисар Меглена Кунева.

  По повод на това Инициативният комитет в подкрепа на кандидат-президентската двойка ще даде извънредна пресконференция във вторник.

  Девет политически сили са подали документи за регистрация за местния вот до 15 часа, съобщиха междувременно от ЦИК.

  И деветте били предоставили всички необходими документи за регистрация, а подписките, в подкрепа на тяхната регистрация са вече в ГРАО за проверка.

  Първи днес в ЦИК са дошли от политическа партия ГЕРБ с подписите на 22 007 избиратели, втори – Български демократически форум с 7843 подписа, трети – Обединена социалдемокрация с 14961 подписа.

  Още от четвъртък – 21 юли, активисти от младежката структура на ГЕРБ започнаха дежурства на 4 часа пред сградата на комисията, за да може управляващата партия първа да подаде документи. /БЛИЦ/

• Вътрешният министър надмина себе си с реч пред НС

  Двугодишен отчет плюс 20-годишен разбор за час и половина
  

  След приключването на 4-часовия парламентарен дебат по вота на недоверие за провала на кабинета в областта на сигурността, вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов взе думата и заяви: „Знам че този вот е безсмислен и вие го знаете по-добре от мен.“

  След това той благодари за вота на недоверие, който бил повод да даде отчет и „да обори глупостите, които говорите толкова много часове.“

  Министърът повтори познатите обвинения към опозицията, че през изтеклите 21 години тя е създала организираната престъпност – БСП създала СИК, а СДС – ВИС.

  „Когато говорим за вот на недоверие нека отчитаме реалностите и всичко, което се нарича организирана престъпност. Вие сте толерирали и сте били част от всичко, наречено политическа класа и организирана престъпност”, обърна се Цветанов към опозицията.

  “Някои от вашите лидери в партията и хората, които управляваха банки на тези лица, всъщност бяха шефове на предизборни щабове и водеха заседанията ви”, заяви още Цветанов, визирайки БСП. Той освен това напомни пререкания в БСП кой познавал Маджо, без да споменава за едновремешното съдружие на Бойко Борисов с Пашата.

  Говорейки за каквото се сети -от законодателни промени на тройната коалиция, които според него са били в услуга на престъпници, през началото от управлението на ГЕРБ и реформите в ДАНС и подкрепата на западните партньори, Цветанов не пропусна да напомни за статия на Иван Костов в „Работническо дело“ от 1989-та.

  В един момент Цветанов реши да се спре на един страничен за дебата въпрос – защо Бойко Борисов не се е справил с организираната престъпност, докато беше главен секретар на МВР от 2001 до 2005 г., по време на царското правителство.

  Като гледам какво правите в момента с министъра на МВР, представяте ли си как се е чувствал главният секретар на МВР без политическата подкрепа, запита реторично Цветанов, който по онова време бе дясна ръка на Борисов.

  След това Цветанов обясни, че Борисов, назначен за шеф на професионалното ръководство на МВР по лично искане на бившия премиер Сакскобургготски, чийто бодигард беше, не е имал политическа подкрепа. Министърът припомни т.нар. „яхтен скандал“ от лятото на 2003 г., когато застреляният впоследствие контрабандист Иван Тодоров – Доктора е бил на една яхта заедно с тогавашния финансов министър Милен Велчев. Те са поискали оставката на Борисов и той я подаде, защото не искаше да прави компромиси, но оставката не беше приета, според обясненията на Цветанов.

  „Какво се видя? Че Борисов не може да работи по този начин. Защото трябваше да се занимаваме с настроението и влиянието на определен министър“, изтъкна Цветанов без да назовава имена. Той посочи, че след това Борисов напусна МВР заради “един министър, свързван с шадравани и пътувания до Монако”, отиде на частичните избори за кмет на София и ги спечели.

  Не стана ясно защо Борисов е стоял още две години главен секретар на МВР, след като е нямал политическа подкрепа да се справи с престъпността и корупцията и трябваше да напусне едва след като Румен Петков (известен с шадраваните и Монако) стана вътрешен министър и го отстрани през 2005 г.

  Подхващайки една тема и свършвайки изречението със съвършено друга, в продължение на час и половина, министърът на практика не отговори на нищо, нито обясни нещо.

  Подобен трик – да задуши дебата с многословие – бе използван от бившия премиер Сергей Станишев при един от вотовете на недоверие към него, когато говори над 4 часа.

  Цветанов отново подчерта, че освен ГЕРБ, „Атака“ е единствената друга партия в този парламент, която не е участвала в управлението до 2009 г. Въпреки диаметралните различия, ние нямаме нищо съвместно с Атака”, декларира министърът, който сигурно е искал да каже обратното – че все пак имат нещо общо – неучастие в предишни правителства. „Атака“ заяви, че ще подкрепи правителството на Борисов.

  Освен, че се похвали със задържането на Алексей Петров, без да споменава защо все още не е внесен обвинителен акт в съда, вицепремиерът се върна до до преструктурирането на МВР и ДАНС. Освен това обясни обстойно закриването на Министерството на бедствията и авариите през лятото на 2009 г. След което се прехвърли на обвинения към бившите управляващи за забавеното членство в Шенген, което според Цветанов се дължи на подмяната на личните документи.

  По думите на Цветанов политиката на ГЕРБ ще остане в историята. За да докаже, че “ходи сред народа”, вицепремиерът цитира и “момче от Черноочене”, според, което управляващите вършели работа, щом всички били срещу тях.

  “Аз искам да имам само зависимост от българските граждани, парламентарната група на ГЕРБ и независимите депутати”, добави патетично Цветанов. От думите му стана ясно също, че сред стожерите на демокрацията е и “Атака”.

  Като поредна илюстрация на близостта си до хората МВР шефът се обърна и към Синята коалиция. С ръка на сърцето той запита десните народни представители дали са се поинтересували каква е съдбата на момичето “с убитото” дете в Горна Оряховица. Сърцераздирателната гледка предизвика и реакцията на депутата Ваньо Шарков, който репликира министъра от място с думите, че тя има второ.

  Той изтъкна, че „Атака“ е единствената политическа сила, която не е искала постове срещу подкрепа. Такава обаче бил искал Иван Костов на среща, на която лидерът на ДСБ е бил домакин.

  Цветанов заяви от трибуната, че други депутати, които сега му искат оставката, са го търсили за съмнителни услуги, но нямало да ги назовава сега.

  Той не пропусна на обясни и на лидера на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров, че е „обладан“ от своя колега и лидер на ДСБ Иван Костов, който според вътрешния министър със своите пет депутати искал да диктува политиката на цялата дясна коалиция.

  “Това, което направи Костов, което направи Станишев, ДПС даде възможност да се оформи истинската тройна коалиция за бъдещото управление. Ако се притеснявате за ГЕРБ – ГЕРБ е допринесла да имате коалиционен партньор, да си мине г-н Костов при вас”, продължи Цветанов.

  Министърът обвини предишните правителства за мониторинговия механизъм на ЕК за България. От 27 членки в ЕС само две имат механизъм за оценка, но България е единствената страна, на която е заложен допълнителен критерий за организираната престъпност, отбеляза той, без да се впуска в обяснения защо този критерий не е снет за двете години, откакто управлява ГЕРБ.

  Сред успехите в работата си, Цветан Цветанов посочи залавянето на групата за отвличания „Наглите“ и „Килърите“.

  Полицията днес е по-различна, каза министърът на вътрешните работи и отбеляза, че в сектор сигурност „ние сме изпълнили 90% от това, което сме заложили“

  Вътрешният премиер похвали и премиера като припомни, че той е поел „личния ангажимент и риск“ при екстрадирането на сочения за наркобос сърбин Сретен Йосич.

  За да покаже яркия контраст между свършеното от ГЕРБ и несвършеното от тройната коалиция, Цветанов се впусна в анализ на обзавеждането на кабинета на вътрешния министър. “Какво ми оставихте, господин Миков – оставихте ми в кабинета като наследство само 18 пепелника, които аз не мога и да ползвам, защото не пуша. Само това ми оставихте в кабинета”, обясни Цветанов.

  Явно усетил, че аргументацията му на всички успехи, които изреди, не е особено стройна , вътрешният министър побърза да уточни, че „ако вносителите на вота бяха задали смислени въпроси, са щели да получат смислени отговори.“

  Източник:  Mediapool

• Кухият модел на българската демокрация

  Източник: Дойче Веле

  
  

  Местните избори през 2007-ма ще се запомнят с масовата покупко-продажба на гласове. ПреДойче Веле

  Местните избори през 2007-ма ще се запомнят с масовата покупко-продажба на гласове. През 2011-та като хит на българския изборен пазар се очертава нов вид търговия. Ясен Бояджиев дава в анализа си следния пример:

  Тази история няма нужда от имена, под една или друга форма ще я откриете в много общини. В случая става дума за една от най-големите, но това не е задължително.

  Общините може и да са малки, важното е преминаващите през тях парични потоци да са големи. Местната власт е идеално средство за тяхното овладяване и затова действа като магнит.

  През миналата седмица управляващата дясна партия официално припозна като свой кандидат един от досегашните емблематични кметове на своя най-заклет, ляв противник.

  След кратък задкулисен пазарлък бе оформено нещо като съжителство по сметка, но без брак – той се отказва от любимия си досега статут на „независим, подкрепен от”, но пък няма да му се налага да става член на партията, а само на нейната „гражданска квота”.

  На него тази формула ще му даде възможност в бъдеще по-лесно да влиза в други подобни съжителства, а на партията – да обяви евентуалното му избиране като единствено своя победа.

  Догонването на политическите тенденции не е за всеки

  Ако това стане, ще се разбере какво друго влиза в цената на сделката. При него мотивите изглеждат лесно обясними въпреки привидно големия скок от единия в другия край на политическия спектър. Просто защото такъв скок съвсем не му е за първи път.

  В зората на българската демокрация той е близо до новосформираната десница и именно от нея получава първия си висок държавен пост. После обаче успява да го запази при следващите две правителства – и при коалиционното, и при лявото.

  През 1997-ма, когато на власт идва отново десницата, той става народен представител от левицата. Две години по-късно като неин кандидат за първи път става кмет. После го прави още два пъти – като „независим”, подкрепен от левицата, от куп други леви и патриотични организации и с помощта на ДПС.

  Три мандата с радостите и неволите на местната власт очевидно са достатъчен мотив и за четвърти. Лявото обаче пак не е на мода, тъй че се налага завой надясно.

  Без предразсъдъци
  
  Там го примамва новата десница, която също не страда от предразсъдъци в стремежа си да спечели изборите на всяка цена. „Всички знаят за дългогодишното ми приятелство с кмета“, мотивира левия си избор десният лидер. Никой обаче не е чувал за това приятелство. По-скоро в местната организация на партията добре помнят, че доскоро за тях кметът е бил „враг номер 1”.

  „Това е човек, който има съответните качества”, казва заместник-председателят на партията. „Залагаме на богатия му опит”, добавя лидерът на местната й организация, който обаче само няколко месеца по-рано по повод „качествата” и „опита” на кмета казва: „Добре, че хората не знаят това, което знам аз – какво реално се случва в града”.

  Но какво да се прави – изборите наближават, а понеже „хората не знаят”, социологията пак дава най-много проценти на сегашния кмет. „Трябваше да го подкрепим, тъй като нямаме сили да го победим”, обяснява друг местен политик.

  Коя е третата страна в сделката?

  Победата на изборите е важна, но не единствена цел. Защото в сделката има и трета страна – местните олигархични структури, в чийто интерес е запазване на отгледаното и подкрепяно от тях статукво. Въобще интересите в тази сделка са така преплетени, че не се знае, всъщност, кой чия кандидатура е.

  Преди четири години доброволно или по принуда масово се купуваха и продаваха гласове. Сега паралелно с тази търговия върви и покупко-продажбата на кметове, с което изборите стават още по отвратителни. Фасада на все по-кухия модел на българската демокрация, в който имената нямат никакво значение.

• Забравеният Онгъл

  Северна Добруджа е люлката на нашата държавност на Балканите, но все още е непозната за българите

  Като чуе за Северна Добруджа, българинът обикновено я свързва с Констанца – най-големия град в района и основно румънско пристанище. Някои се сещат за построения по времето на диктатора Николае Чаушеску плавателен канал Черна вода – Констанца, свързващ Дунав с Черно море. Други са чували и за Мамая – най-известния румънски курорт, който все още е запазил чара на нашите Златни пясъци от 80-те години.

  Далеч по-непознат е районът северно от Констанца, простиращ се до делтата на Дунав. Административният му център е Тулча – 90-хиляден град, който въпреки че е важно речно пристанище, изглежда като заспал на фона на вечно забързаното черноморско крайбрежие. Тулча е град на еклектиката. Между добре познатите и у нас панелни квартали от късния социализъм все още се срещат знаци от една безвъзвратно отминала епоха.

  Допреди 130 години Тулча е бил един от най-развитите български градове в рамките на тогавашната Османска империя. От него са тръгвали основните търговски пътища към Русия, Полша и Прибалтика. След руско-турската война през 1877-1878 г. по-голямата част от днешна Северна Добруджа попада в Румъния като компенсация за това, че Русия взема Бесарабия. Това преобръща тотално историята й и само в един кратък период от две години по време на Първата световна война отново е под българска власт. До 1940 г. голяма част от населението й е било българско. Сключването на Крайовската спогодба, според която Румъния връща на България Южна Добруджа, отнета чрез Ньойския договор от 1919 г., обаче безвъзвратно я обезбългарява. За 48 часа трябва да бъде извършено „великото преселение на народите” – близо 70 000 българи напускат Севера и поемат към родината, а почти толкова румънски колонисти от Юга тръгват в обратната посока.

  Семействата от смесени бракове са единствените, които могат да избират в коя държава да останат. Всъщност по-голямата част от българите, които в момента живеят в Северна Добруджа, са техни потомци. Трудно е да се прецени точният им брой. Според последното преброяване от 2001 г. в Румъния живеят около 10 000 българи, от които близо 5000 са в Северна Добруджа. Останалите са концентрирани в областта Банат в западната част на страната. Те са католици и са най-задружната наша общност в северната ни съседка.

  Малко хора се определят като българи и в района около Букурещ, където преди повече от 150 години масово са се заселвали наши сънародници градинари. Те образуват т.нар. градинарски пръстен около столицата и са първите, които са привнесли в Румъния зеленчуци като доматите, пипера, патладжана и лука. Дотогава румънците са отглеждали главно царевица, която и сега заема основно място на трапезата им.

  През 1918 г. сънародниците ни във Влашко са мнозинство от населението в 26 града и 160 села. По неофициални данни днес в Букурещ и в района около него – окръг Илфов, близо 200 000 души са с българско потекло. Повечето от тях не говорят български език заради смесените бракове и засиления процес на асимилация. В годините на режима на Чаушеску единствената им връзка с прародината е БНТ, която тогава е била най-гледаната телевизия в Румъния.

  В Северна Добруджа обаче нещата изглеждат по съвсем различен начин. В Констанца, след водени години наред съдебни дела, дружество “Единство” успя наскоро да си върне собствеността върху старото българско училище и има амбицията да го превърне в културно-просветен център.

  В Тулча – някогашната перла за присъствието на българи говорят само емблематичните сгради, останали от края на ХІХ век.

  Една от тях е църквата “Св. Георги”, която е отворена почти денонощно. В притвора над входа стои надпис “Тулча, 1854 г. майя 20. Съзидан храм светаго великомученика Георгия спомоществованием народнаго болгарского общества”. Иконостасът, който е направен от чисто злато, е един от най-големите по българските земи и може да съперничи на Рилския манастир. По иконите все още личат имената на българските зографи, като най-известният сред тях е Станислав Доспевски, племенник на Захари Зограф, виден представител на Самоковската школа. Имената на видните българи от града още се виждат по ктиторските столове в църквата.

  В двора е и гробът на Димитраки Теодоров, който е главният дарител за построяването на храма. Теодоров е смятан за най-богатия българин по време на османското владичество, а някои са го сочели и като най-заможния поданик на султана

  Роден е в село Жеравна в семейството на беден овчар, който заедно с много българи от Котленския Балкан тръгват на север да търсят препитание. Повечето се заселват в района около Тулча. Младият Димитраки бързо овладява търговията и керваните му започват да кръстосват цялата империя. Има кантори в Калкута, Багдад, Кайро и чак в Алжир. Голяма част от печалбите обаче влага в строежите на църкви и училища.

  Друг много богат българин от Тулча – хаджи Велико Стефанов, пък е дарител за построяването на училището, чиято сграда е оцеляла до църквата. В нея днес се помещават аптека и магазин за авточасти. На фасадата на училището още личи полуизтритият надпис: “Това сдание, назначено за българско народно девическо училище, е с положено основний камък от хаджи Велика Стефанов, българин от гр. Тулча, на 11 мая 1881 г. и се нарече на името на славянските просветители “Св. Св. Кирил и Методия”… Боже, увенчай трудовете на участвующите в това свето дело, успокой усопщите от тех и благослови настоящий дом за успеха и славата на българския народ. Тулча, 11 мая, 1882 г.”

  В Тулча се намира и къщата, в която от 1854 до 1862 г. е живял войводата Стефан Караджа. Намирането й обаче е трудна задача. Стои сгушена в Стария град. Неотдавна активисти на ВМРО сложиха на фасадата й паметна плоча.

  Преди дни барелефна паметна плоча на друг велик българин – Апостола на свободата Васил Левски, бе поставена в село Михаил Когълничану, което се намира на главния път Тулча – Констанца. Паметният знак ще напомня на поколенията за присъствието на Левски в селото през 1866-1867 г. когато то се е казвало Еникьой. Дякона е преподавал в местното българско училище и е пял в православния храм, носещ името на светите братя Кирил и Методий.

  Идеята за поставянето на паметния знак е на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов. След преговори с префектурата в Тулча и местните власти в община Михаил Когълничану от румънска страна е оказано пълно съдействие. Барелефът бе осветен от отец Велико Великов – свещеник в добричкия храм “Света Троица”. На откриването присъстваха близо 100 души – гости от България и местни жители, като сред тях бяха консулът в посолството ни в Букурещ Петър Принов, кметът на община Михаил Когълничану Алексе Атанасе, зам.-кметът на Добрич Камелия Койчева, Иванка Радулеску – председател на българското дружество “Единство” в Констанца, председателят на Фондация “Българска памет” Милен Врабевски, който е сред дарителите за изработването на плочата, бившият зам. областен управител на Добричка област Михаил Стоев, както и скулпторът Христо Илиев – автор на плочата.

  Самодейният състав от близкото село Лунка представи български песни и хора от района, а най-щастливият човек бе бай Петрою Мелтиаде. Той е роден през 1928 г. в балчишкото село Оброчище, но е бил принуден да напусне родния си край през 1940 г.

  Майка му е българка, а баща му – румънец

  Днес Петрою е единственият в някогашното село Eникьой, който говори български. „Старите хора го знаеха, но всички измряха. Братята ми също го знаеха, но вече не са на този свят. Остана сестра ми, която го говори прекрасно, но тя живее в Мангалия, до българската граница”, обяснява старецът. Той е чувал много за Васил Левски. „Вече всички българи сте добре дошли в Михаил Когълничану – идвайте и на 19 февруари да го честваме Апостола, и на 18 юли, когато е роден. Да не се забравим българите, ей! Самичък останах, бабата е румънка, с нея на български не говоря”, смее се бай Петрою, който се радва най-много на купчината вестници от България и на бутилката нашенска ракия.

  В района около Тулча има още много интересни места, свързани с българската история. Едно от тях е намиращото се на запад от града село Никулицел (Никулица), където е черквата “Св. Атанас Летни” – най-старият храм в Северна Добруджа, строен преди 600 г. Църквата е копие на Боянската черква. Безценните й иконописи обаче са свалени и пренесени в Букурещ.

  Селото е по-известно като мястото, на което се предполага, че се е намирал Онгълът – укрепление, разположено на 46 хектара площ. Тук акад. Васил Златарски и Карел Шкорпил – откривателят на Плиска, локализират мястото на битката от 680 г., в която хан Аспарух разгромява византийския император Константин IV Погонат и основава българската държава на Балканския полуостров. Областта Онгъл, където са се развили военните действия, е заключена между морето, река Дунав и несъществуващия вече неин четвърти ръкав южно от планината Бабадаг. Странно е, че в Северна Добруджа се говори за планина, макар че Бабадаг е висока само 430 метра. Тя представлява обширно плато, чиито южни склонове откъм Констанца са голи и назъбени досущ като Сините камъни над Сливен, а северните са полегати и обрасли с гъсти гори.

  Село Никулицел е плътно заключено в прегръдката на северните склонове на Бабадаг, които са били перфектното укрепление срещу Византия. Затова и византийците нападат по две линии – покрай морето и влизайки с кораби през делтата на Дунав. Преданията за намерени многобройни старинни оръжия в близката до селото местност Челик дере също потвърждават, че тук се е състояла голямата битка. Това укрепление всъщност е била първата столица на България и тя продължава да бъде такава паралелно с новата столица Плиска до VІІІ век. Акад. Васил Гюзелев счита, че именно в това укрепление през 705 г. хан Тервел е приел император Юстиниан II и е сключил договора, довел до коронясването на хана в Константинопол с титлата „кесар“. Днес на едно от билата край селото стои паметник на румънски войници, паднали през войните, като половината изписани на него имена са български…

  Намиращият се на 6 км от Никулицел манастир Кокош е друго интересно място, което си струва да се види. Едно от предходните имена на селото – Манастир, се дължи именно на него. Според акад. Стефан Младенов „кокош“ е старата българска дума за петел, какъвто е изобразен на висок резбован дървен кръст, стоящ върху постамент в двора на манастира. Това е най-старият запазен манастир в цяла Добруджа. Построен е през 30-те години на ХІХ век от български и молдовски монаси, договорили си закрилата на местния турски бей. Върху повредена каменна плоча в старата част на манастира се чете български надпис за построяването му. Първата църква е вдигната през 1833 г. Втората е с 30-метрова камбанария и е от 1853 г. През 1910 г. двете черкви са разрушени, а сегашният храм е завършен през 1913 г. Оцелялата възрожденска жилищна постройка е с типичната българска архитектура и наподобява на Троянския манастир.

  През 70-те години на миналия век българските икони са подменени с румънски. Манастирът днес е паметник на културата и е обитаван от румънски монаси. Тук се пазят произведения на религиозното декоративно изкуство, стари монети и археологически находки. Съхраняват се и мощите на четирима раннохристиянски светци мъченици – Зосим, Атал, Камасик и Филип.

  В гробището до светата обител са погребани четирима български войници, загинали при освобождението на Добруджа през 1916 г. В отделен гроб е погребан подпоручик Неделчо Ламбов от Преслав, загинал край манастира на 23 декември 1916 г., десет дни преди края на военната кампания. Всъщност край манастира се е провела последната голяма битка, преди българските войски да изтласкат румънските части през 1916 г. Две години по-късно румънците се завръщат…

  Северна Добруджа си остава неоткрита

  от българския турист, а в нея има какво да се види. Дори към един от най-известните резервати в Европа – делтата на Дунав, интересът от нашите туроператори все още е слаб. Една от добрите идеи е на Колежа по туризъм в Добрич за създаване на туристически маршрути в региона. Проектът е финансиран от Програмата за трансгранично сътрудничество и по него работят експерти от колежа, от Регионалния исторически музей в Добрич и три румънски организации от Констанца. Целта е 50 културно-исторически обекта от двете страни на границата да бъдат популяризирани като дестинация.

  Финалът на това пътуване може да е само един – античната крепост Новиодунум, която се намира до близкото градче Исакча. Векове наред тя е била най-северният български форпост по Дунав. Днес отсреща се вижда Украйна, а край руините минава легендарният електрически далекопровод „Дружба”. Всяка епоха по тези земи е оставила своя отпечатък.

  Йордан Мичев,

  сп. „Тема”

• <<
• 1
...
• 300
• 301
• 302
• 303
• 304
• 305
• 306
• 307
• 308
• 309
• 310
...
• 416
• >>