Авторски
- WFC Preview: Fire look to soldier past Manchester United
Largest Fire crowd ever expected as Red Devils roll into Chicago
The Chicago Fire will play in front of the largest crowd in team history on Saturday, when they take on Manchester United in a Herbalife World Football Challenge match at Soldier Field (5 pm ET, ESPN/Deportes).
Fire club president Julian Posada said Thursday evening that the team had sold 60,000 tickets and expects to sell the remaining 1,500 prior to the match against the English giants. The Fire’s previous biggest crowd was 54,432 for a doubleheader in 2005 featuring the Fire against the Columbus Crew and Chivas vs. Real Madrid.
The big crowd won’t faze Manchester United, who demolished the Seattle Sounders 7-0 in front of a crowd of 67,052 at CenturyLink Field in Seattle on Wednesday night.
Chicago Fire
The Fire enter Saturday’s match coming off of one of their most frustrating defeats of the season, a mentally crushing 1-0 home loss to the expansion Portland Timbers last Saturday.
But Chicago got their heads back in order this week, and the team is now looking forward to the match — and a possible feel-good performance — against Man. United.
“It’s all about being ready for the challenge,” Fire defender Cory Gibbs said. “It’ll prepare our younger players for big opportunities in the future and [let them] know what it’s going to feel like to play in front of 60,000, and to play against the best players in the world.”
“I’m getting goose bumps thinking about it,” Gibbs added. “I think our fans deserve it … and that it will be a great opportunity.”
Manchester United
The match will be the third of the preseason and the second of the World Football Challenge for United, who, used a powerful second half surge to defeat Seattle 7-0 on Wednesday in an international friendly. They also topped New England 4-1 in the WFC opener last week.
The Red Devils scored six second half goals on Wednesday, getting three from start striker Wayne Rooney, who came into the game at halftime.
Despite Wednesday’s unreal final score, United aren’t getting big-headed for their match against the Fire.
„There’s a lot of experience on our team and we’ve been in situations before where we’ve won by a big number in the previous game,“ striker Michael Owen said Thursday. „I think the experience will show that we don’t take anything for granted, and I’m sure it will be a tight game.“
Key Players:
Chicago Fire: Dominic Oduro
The Ghanaian winger/forward has world-class speed and figures to trouble the Man. United defense a time or two on the counterattack, especially if United’s outside backs get too far forward.
Manchester United: Wayne Rooney
Rooney scored three goals in 45 minutes against a reserve-laden Seattle lineup on Wednesday and will be looking to do the same on Saturday. He might need to work a little bit harder against the Fire’s defense — which, apart from being the team’s strength, should feature all four starters for the majority of the match.
www.mlssoccer.com/wfc/news
For Tickets:
http://www.ticketmaster.com/event/040046778B1326D6?camefrom=CFC_CHICAGOFIRE_ManUtdcarousel
- Тракийският конник
Представяме ви една разработка на Димитър Хайдудов – член на Международната академия по българознание, иновации и култура (МАБИК).
Автор е на книгата „Господарят на земята“ – изследвания свързани със Средновековната история на България и Русия.
Изтеглете текста от тук – Тrakiiski_konnik
Още информация за МАБИК:
Международната академия е създадена преди повече от 15 години и в своето развитие премина през два основни етапа –
от 1995г до 2003г. Академията се консолидира и осъществява своята дейност на територията на РБългария, а
от 2004г., с придобиване на международен статут, дейността на Академията се разширява извън пределите на РБългария като Международната академия по българознание, иновации и култура (МАБИК) и за нейни членове към 15.08.2010г. вече са приети 18 видни учени от български произход от 15 страни в света (редовните членове на МАБИК към. август са 128 души с възможност за увеличаване на членския състав).
Основни цели на МАБИК са:
Изучаване на цялостното историческо и културно наследство на българите и българската държавност от (възможно) най-дълбока древност;
Създаване на единна концепция за произхода и етническата принадлежност за изначалния родов корен на българите по света и за тяхната прародина;
Създаване на историческа хронология за пътя на българите през хилядолетията до наши дни и организиране на нейното широко обсъждане сред научните среди в страните с компактно българско население;
Написване на цялостната история на българите и систематизиране на тяхното културно развитие и принос за развитието на човешкото общество и култура, и организиране на популяризирането им както сред българите по света, така и сред световната културна общественост;
Създаване на логистична подкрепа и насърчаване на българи и български общности по света в процеса на създаване на информационно-технологични разработки и на интелектуални продукти и културни ценности;
Подпомагане движението за единение на българите по света, за изграждане на единна световна общобългарска общност;
Създаване на организационно-технически условия за увековечаване достиженията и приноса на първобългарите, древните и средновековни българи в общочовешката културна съкровищница и цивилизация.
Обект на научни изследвания са древната българска култура и цивилизация.Още инфо: www.mabik.stosim.com
- Право на отговор на Владимир Каролев по повод публикация в Еврочикаго
Във връзка с публикация на www.Eurochicago.com от вчера „Ядреният експерт Георги Касчиев пише до HSBC за АЕЦ-Белене“ (линк) даваме право на отговор на г-н Владимир Каролев. Публикуваме писмото му до редакцията дословно, без всякакви изменения, включително и правописни.
Уважаема редакция,
Имате претенции за обективност и професионализъм. Претенции, които не се потвърждават от неточния коментар по мой адрес и безпочвените Ви обвинения към мен в конфликт на интереси.
1. Не съм подизпълнител като физическо лице на HSBC. Компанията Balkan Advisory Company (www.bac.bg) е подизпълнител. Аз съм един от петимата съсобственици на фирмата, заедно с още един българин, един македонец и двама румънци. И петимата имаме подобна история – дълги години сме работили за световно известни консултантски фирми и инвестиционни банки преди да стартираме Balkan Advisory Company. И не случайно вече 10 години фирмата работи или е работила с такива финансови институции като HSBC, UBS, CSFB, Morgan Stanley, JPMorgan, Erste Bank, Deutsche Bank, etc в 6 страни ота Балканите.
2. Съмнявам се, че знаете какво е значението на понятието conflict of interest в областта на инвестиционното консултиране и какво е Foreign Corrupt Practices Act, и какви са стандартите за етика на американския CFA Institute. Но аз знам и стриктно съм се придържал и ще се придържам към тези най-високи в света стандарти за етично и анти-корупционно поведение.
3. Абсолютно неверно е твърдението Ви, че „Като член от управлението на политическа партия НДСВ, той е сред тези, които стартираха отново през април 2002 г. проекта „Белене“ – г-н Каролев винаги е действал като силен поддръжник на новата АЕЦ; Като член от управлението на политическа партия НДСВ, той е сред тези, които стартираха отново през април 2002 г. проекта „Белене“ – г-н Каролев винаги е действал като силен поддръжник на новата АЕЦ“, край на цитата Ви. Ако се бяхте потрудили малко да проучите фактите (което според мен е основно задължение на обективния и професионален журналист) щяхте да разберете, че:
а) аз съм член на НДСВ от 2005 година, а на ръководството на НДСВ от 2008 ( тоест не е вярно,че аз съм „сред тези, които стартираха отново през април 2002 г. проекта „Белене“ , както необосновано твърдите);
б) никога не съм коментирал до преди няколко месеца проекта Белене, камо ли да съм „действал като силен поддръжник на новата АЕЦ“. (поредната неистина, която сте тиражирали); и
в) откакто работя заедно с HSBC по проекта Белене всичките ми коментари са, че докато не се приключи работата на екипа на HSBC не мога да коментирам дали е целесъобразен или не проекта.4. Факт е, че бях войник през периода 1979-1981 година в секретното поделение в Мусачево, което се занимаше с подслушване на армиите на НАТО. Факта е че няколко от офицерите неколкократно са ме питали дали някой се е опитвал да ме разпитва за това какво правя в поделението. Поради което имам картон, защото един от тези офицери е бил военния контраразузнавач на поделението. Факт, е че никой не ме беше питал, какво правя в поделението. Поради което от документа, който сте публикували ясно се вижда, че не съм имал работно досие. Всъщност това което сте публикували е единствения документ за мен в архивите на Комисията за досиетата. Докато за тези които наистина са били агенти има доклади писани от тях и за тях, молби за сътрудничество, разписки за получени пари и т.н. Друг е въпроса, че да твърдите,че през 2011 година съм в конфликт на интереси поради казармата ми от периода 1979-1981 година е толкова нелепо и смешно, че никой освен предубедените политически опоненти на НДСВ не биха му обърнали внимание.
В моята професия на инвестиционен банкер и консултант доброто име е най-важния актив. Ревностен привърженик съм на свободата във всичките и аспекти. Но няма да толерирам разпространянето на слухове и необосновани обвинения към мен. Очаквам да публикувате дословно този мой емайл до Вас и в бъдеще да не публикувате необосновани обвинения.
С уважение,
Владимир Каролев
- Таванът на чиновническата заплата мина 2000 лв.
Наред с ДМС-та администрацията взима бонуси за “ участие в проекти“ и ударно плаща на външни експерти
Родните чиновници вече си докарват заплати и над 2000 лв. на месец, а средното брутно възнаграждение в редица комисии и министерства вече мина 1000 лв. За сметка на това резултатите от работата на администрацията се губят – цели 78 контролни администрации например не са издали нито един акт за нарушение през 2010 г. Данните са от доклад за състоянието на администрацията през 2010 г., приет от кабинета вчера. Помолен да го коментира, ресорният министър Симеон Дянков отряза журналистите с лаконичното – „не“.
Най-добре платени са комисиите, избирани от Народното събрание, като КФН, Комисията за борба с дискриминацията и др. – там средното брутно възнаграждение вече закова 1088.65 лв. Не остават по-назад обаче и министерствата. Рекордьори са експертите на социалния министър Тотю Младенов, където средната брутна заплата е 1071.60 лв., а увеличението спрямо 2009 г. е с 21.3%. Плътно зад тях се нарежда министерството на земеделието, където има рекорден ръст с 36%. Средната заплата там е 1056.40 лв., а през 2009 г. е била едва 779.02 лв.
Високите доходи отново се оправдават със съкращения на чиновници. 57 администрации са увеличили заплатите си за сметка на числеността. Съкращения били правени най-вече в министерствата, като 21.3% от тях са увеличили заплатите си, пише в доклада. Като цяло се отчита, че общата численост на администрацията без тази на МВР е намаляла от 80 255 през 2009 г. на 77 257 души м.г., т.е. с 2998 души. В момента в МВР работят 58 170 души, от които само 36 964 са полицаи, а останалите са чиновници.
В цялата държавна администрация продължават да стоят незаети 5350 бройки, което поражда съмнение, че се прави единствено за да се докарват бонуси. В доклада се твърди, че средната брутна заплата за държавната администрация като цяло е 661. 99 лв., което е ръст от 2.1% спрямо 2009 г. Изумително е, че чиновниците имат да ползват общо 2 166 699 дни отпуск, което прави 5936 години, при това ако всеки ден в годината се води работен.
Наред със заплатите чиновниците продължават да вземат редица допълнителни парични бонуси. Стимули се дават и за участия в различни проекти. Става ясно, че 289 администрации са си раздали ДМС-та., т.е 44.5% от всички ведомства. Двойно са се увеличили и парите за външни експерти – от 9 296 757 на 19 997 800 лв., като тези средства обикновено се взимат по мярката „Техническа помощ“ на различни оперативни програми.
61.2% от натрупалите стаж за пенсия (1417 служители) остават да работят в структурите на изпълнителната власт. За сравнение този процент през 2009 г. е 47.8%, а през 2008 г. е 38.6%. Пенсионерите остават в администрацията най-вече като експерти със спомагателни функции (34.0% от всички оставащи); служители заемащи технически длъжности (15.0%) и главни експерти (13.0%).
Държавата харчи доста пари и за телефони на чиновниците. В доклада се посочва, че администрацията има 149 274 активни телефонни номера. От тях 71 138 са фиксирани, а 78 136 са мобилни, т.е. за всеки чиновник има и служебен мобилен телефон, като поне 1000 чиновници имат и по 2 мобилни. Разговорите на администрацията са стрували 28 494 336 лв. на данъкоплатците през 2010 г.
На фона на щедрите бонуси производителността на администрацията бледнее. През 2010 г. са наложени глоби и имуществени санкции за общо 132 146 713 лв. От тях са събрани едва 32%, а 78 администрации не са издали нито един акт. В доклада изненадващо вицепремиерът Дянков предлага и мерки за повишаване на събираемостта от граждани от фирми. Сред тях са отказ за издаване на документи, полагане на обществено полезен труд. Наред с тоягата е предвиден и ефектът на моркова – намаляване на глобата при незабавно изплащане.
ОТКАЗ ОТ РЕФОРМА
В началото на юни т.г. кабинетът „Борисов“ вдигна ръце и окончателно се отказа да прокара административна реформа. Прието бе с поправки в закона за администрацията, че общата численост на служителите в изпълнителната власт, разписана в устройствените правилници на ведомствата, не може да набъбва повече. Все пак министрите си запазиха вратичка за размествания и занапред – чрез „компенсирани промени в рамките на числеността на персонала“. Това означава, че ако една държавна структура съкрати хора, друга ще може да назначи същия брой нови служители. Целта е да се спре разрастването на администрацията, обясниха тогава от кабинета. Проверка на „Сега“ обаче показа, че след чувствително намаление на чиновници в началото на мандата после броят им тръгва нагоре.
Драгомир Николов, в. „Сега”
- Българи живеят доволно на помощи в чужбина
„Взимам по 700 евро на борсата в Олива, как да се върна, като тия пари у нас не мога да ги изкарам. Освен това след 3 месеца шансът може отново да ми се усмихне и някой да ме наеме отново“, разсъждава Георги Андреев от Пещера, пише Монитор.
Стотици нашенци от Пазарджик и Пещера отдавна са се изнесли извън граница, подгонени от безработицата и безпаричието у нас. В Испания, Италия и Кралството вече има цели колонии от гастарбайтери, решили да потърсят късмета си в чужбина още с пукването на демокрацията.
„Бяхме едни от първите, които дойдохме в Испания да работим и взимахме добри пари – аз гледах децата на един прокурор, а съпругата му беше адвокат, а моят мъж пък се хвана в един автосервиз и получаваше много добра заплата с осигуровки“, сподели 48-годишната Ивелина Кръстева от Пазарджик. Световната финансова криза обаче се е отразила и на тяхното семейство в Сарагоса, тъй като испанските работодатели предпочитали вече да търсят свои сънародници, за да им дадат прехрана.
„Има едно чувство за солидарност и съпричастност към бедстващите им земляци, затова в обявите за работа вече търсят испански говорещи, но с майчин език, а не с изкарани курсове от гурбетчии като нас“, признава Ивелина. Тя и съпругът й не мислят още да се връщат у нас, където с припечеленото досега са успели да построят две жилища и да купят малко магазинче. Изучили са и децата си, които все още се трудят в България, а родителите им продължават да им пращат банкови преводи, за да се издържат.
„Квартирата ни струва 300 евро, за храна двамата да харчим по 200 и пак успяваме да спестяваме, че да им превеждаме финанси, иначе заплатите на младите специалисти в България ги знаем – като отидат 3-4 пъти на дискотека и си купят някоя дрешка и до там…“, не крие 48-годишната жена.
Не е тайна, че мнозина наши сънародници, опитали веднъж „меда“ на гурбета и останали без работа след кризата, не бързат да се връщат в родината, защото в чуждата страна получават солидни обезщетения за съкращенията си.
Голяма част от младите, останали без препитание в малката община Лесичово, от години са се установили в италианското градче Санта Маринела, където са ангажирани предимно в туристическия бранш или поддържането на тузарски вили. За да си намерят работа, „заслуга“ има тяхна землячка, омъжена за италиански предприемач, наследник на заможен благороднически род. Местната „Майка Тереза“ посреща и устройва с някакво занятие всеки новопристигнал от своя край. Във френския Бордо пък има цял квартал, населен с мургави гурбетчии от ромските квартали „Луковица“ и „Пирин“ в Пещера.
Източник: Bolgari.net
- Заради рекордните цени на златото сме забогатели с 300 милиона
България притежава 39,9 тона злато, което й отрежда престижното 44-то място в света
България притежава 39,9 тона злато, което й отрежда престижното 44-то място в света. Това показва последният бюлетин на Световния съвет по златото, съобщава АСН, позовавайки се на profit.bg.
Поскъпването на тройунцията над 1600 долара, означава че от началото на годината сме на печалба от около 300 млн. долара.
По оценка на централната банка ценният метал е на стойност 2,97 млрд. лв.
Най-големите притежатели на злато, каквито са централните банки, различни международни организации и правителствата се смята, че разполагат с приблизително 16,5% от златото в света, или около 30 160 тона.
На първо място в класацията е САЩ, които притежават 8965,6 т от златото, които се оценяват на 459,04 млрд. долара. След тях е Германия с малко под 200 млрд. долара в 3401 т златни резерви и МВФ, който има 3101 т на стойност 158,7 млрд. долара.
Източник: factor-news.net
- Успели жени в България вече кандидатстват за бизнес „Оскари“
21 юли 2011 г., София. Десетки български дами вече са кандидатствали в Международните женски бизнес награди Stevie, наричани често „Оскарите“ за бизнес.
Регистрацията в интернет за The Stevie Awards for Women in Business вече започна. Дамите с успехи в бизнеса могат да попълнят формуляр за участие на страницата на наградите: http://www.stevieawards.com/women/
The Stevie Awards for Women in Business е единствената по рода си глобална програма, която за осма поредна година отличава жените и техните бизнес постижения.
Журито, в състава на което са 50 независими международни експерти, отличава дамите в над 40 категории в областите: PR, HR, Уеб и социални медии, Информационни технологии, Мениджмънт, Реклама, Маркетинг.
Официален представител на The Stevie Awards за България е М3 Communications Group, Inc.
Българка вече е била победител в конкурса. През 2010 г. Бистра Илкова, основател и председател на Съвета на директорите на „Авал Ин АД”, спечели приза в категорията „Най-добър предприемач за Европа, Близкия изток и Африка”.
„Тази награда доказва, че жените в България правят качествен бизнес. Все повече компании в страната се управляват от силни и влиятелни жени, които заслужават световно признание. Убеден съм, че през 2011 г. броят на българките, които ще кандидатстват, ще се увеличи значително. Подкрепям напълно всяка кандидатура и пожелавам много бизнес „Оскари”, спечелени за България!”, каза Максим Бехар, управител на M3 Communications Group, Inc.
Официалната церемония по награждаването тази година ще се проведе в „Мериът Маркиз Хотел“ в Ню Йорк.
За Stevie Awards
The Stevie Awards e конкурс, създаден, за да отрази по позитивен начин работата с клиенти на компании от целия свят. Като се започне с The American Business Awards през 2002, The International Business Awards през 2003, The Stevie Awards for Women in Business през 2004 и Stevie Awards for Sales & Customer Service през 2006, The Stevie Awards продължава успешно мисията си – да поддържа висок статут на образцова организация и индивидуалност сред медиите, бизнес организациите и публиките. С годините The Stevie Awards се превърнаха в най-желаните награди в света. The Stevie Awards for Women in Business се оценяват от независимо международно жури, съставено от доказани професионалисти от целия свят. Техни спонсори са някои от най-известните издатели на бизнес литература и маркетинг специалисти. Всички организации и лица по света могат да участват в наградите The Stevie Awards for Women in Business. - На предизборната пътека
На предстоящите избори ще бъдат приложени всякакви, и стари и нови хватки, с цел да се забави процеса на демократизация и опит да ни върнат в годините, когато се „взривяваха” основите на държавността.
Това не би могло да се случи сега, след като за 20 години преминахме през чистилището и обществото си изгради имунитет. Тези, които успяха да съхранят в себе си качества като дълг и морал са длъжни да не мълчат.
Обществото ни е готово за промени, които да бъдат гарант за социално – икономическо развитие. То (обществото) вече е деполитизирано, с подчертан негативизъм към партиите на прехода. „Химията” наречена нещастие и кризите, в които продължаваме да живеем благодарение на нашите управляващи, ни деполяризираха. Етническото противопоставяне, завладяло болните мозъци на партийни функционери, се използва въпреки изричните разпоредби на Конституцията на Р. България.
Нещастието ще послужи като лепило, което ще ни обедини около една практически обоснована цел, с платформа и програма, изградена върху реалностите с конкретно посочени гаранции за контрол. Една такава програма-скелет, върху която екипи от професионалисти да стъпят за да доразвиват и надграждат определени секторни политики, законодателно изчистени от схеми за блокиране на дребния и среден бизнес, програма с точно формулирани правила, които да създадат условия за демонополизация и да блокират мерака за управление без непосредствена персонална отговорност за всякакви нанесени щети и пропуснати ползи.
След всеки проведен избор първичния инстинкт на обществото за спасение става все по-немощен, отчайващ и предсмъртен! Но все пак единственият законен начин за промяна модела на управление в посока бъдещето на България са изборите.
Промяната е в пряка зависимост от избора на президент и особено от активносттта на вице-президента.
Правилният избор ще даде възможност чрез различни инициативи и независимите медии да се активизира гражданското общество за да се прояви като коректив на властта.
Ако президентът бъде избран емоционално или със силата на парите, тогава той :
– ще работи за олигарсите, които ще монополизират живота ни;
– ще извършва промени, които да изместят социално-икономическите и регионалните политики, гарантирани от Конституцията на Р България;
– ще профанизира референдумите ;
– ще обезличава ролята на България и ще я превърне в територия-придътък към ЕС ;
Президент, избран от управляващата партия, ще монополизира властта, нарушавайки Конституцията и скрит зад Европейските изисквания, ще прави с нас – българските граждани каквото си иска. За да постигне целите си такъв президент няма да инициира промени, с които да гарантира разделянето и независимостта на законодателната, изпълнителната и съдебната власти.
Ако сега проспим „Избори’ 2011” и не се подготвим за следващите ги парламентарни, ще продължим да бъдем в епицентъра на икономическата катастрофа, защото след 4-5 години кадровият потенциал от знаещи и можещи ще се е стопил с повече от 30 %!
Ще започнат неконтролируеми процеси и тогава проспалите шанса си заедно с безразличните, смазани от ежедневието, ще осъзнаят какво са пропуснали, а вината ще бъде само и единствено тяхна!
Възможността за успех се крие във формулата, наречена ДОВЕРИЕ, изградено въз основа на съвкупност от цел, действия, личности, професионализъм и гаранции за резултата от управлението. Или казано накратко: социално – икономическа платформа и последваща програма с насоки за отраслово развитие на базата на обективните реалности.
Доверието е заразно!
Ако хората повярват в НОВОТО НАЧАЛО, потенциалната енергия на надеждата ще се трансформира в кинетична !
Да стопим натрупаното през годините недоверие и да предприемем бързо прегрупиране с цел да се противопоставим на статуквото.Николай Говедаров – „БАП- гр.София” –
Българска асоциация на пенсионерите и гражданите над 55 год., регистр. на 3.11.2010г. с цел обединение и контролни функции над местната властПриложение:
Справка от Комисията за разкриване на досиетата към ДС (Dok-DC_govedarov) и автобиография (Govedarov) - Пенсионери за промяна
Политиките на управление след 1990г. доказаха, че в България думите Свобода и Демокрация са две различни понятия заради липсващото между тях звено – контрол.
Когато гражданите на Републиката ни „се справят” със задачата „контрол над самоизбиращите се”, едва тогава ще започне процесът за реализиране на национални стратегии според икономическата и политическа реалност !
След 1985 г. българския народ прогресивно и катастрофално се стопява !
По данни на Националната статистика от последното преброяване към 1.02.2011г. за 10 (десет) години народонаселението се е „стопило” със 7,9 % : през 2001 г. е било 7 932984, а през 2011г. е достигнало съответно 7 351234 души. Прогнозата е около 2020г. да останем около 6(шест) милиона !
От друга страна е важно да се посочи, че населнието в гр.София за същия период се е увелечило с 178 512 човека: през 2001г. то е било 1 091 772, а през 2011г. съответно е вече 1 270 284 човека.Това съсредоточаване на живеещите в и около по-големите градове на страната е процес, който гарантира обезлюдяването на цели области в България и говори за пълна липса на политики на управление, абсолютно безхаберие, никакъв професионализъм, злоупотреба с власт, пълен погром над Държавата, която е на път да се превърне в колония !
Правителството на ГЕРБ доказано управлява под натиск от две посоки – българските олигарси със зависим от миналото си Премиер и представителя на световните финансови магнати – г-н Дянков.
В резултат от провежданите реформи България се превръща в икономическа и политическа територия-придатък на външни господари.
Чрез монопола си над икономиката, изпълнителната, съдебната и законодателната власти, евентуално и Президентската институция ГЕРБ ще изхвърли на боклука върховния закон – Конституцията, гражданските права и свободи и напълно ще блокира едва прохождащото гражданско общество.
Данъчната политика на правителството е с антидържавна насоченост под прикритието на приспиващи бдителността на народа мерки за увеличаването на пенсии и заплати;
Временно „консервирания” „Пакт за стабилност” на г-н Дянков крие голяма опасност от промяна на политическото устройство на Р България, установено от Конституцията и ще срине социалната насоченост в управлението на Държавата;
Наложително е Конституционния съд да се самосезира и да го обяви за противоконституционен още сега, преди избора на нов Президент.
Пораженията от тези действия плашат не само с мащабността си, но и с техните последствия в бъдеще! Дори една война би довела до по-малко жертви и разруха!
Ние сме главните виновници за унищоженото бъдеще на децата ни!
А безсилието, в което живеем е пак резултат от политиките на управление, довели ни до НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА!
Не всичко е приключило, не всичко е загубено! – ни втълпяват предателите, управлявали ни досега по този начин, заедно с определени медии, които ги обслужват !
Възможността да се отклоним във времето поне с няколко градуса от посоката „разруха” е само в нашите ръце и в ръцете на независимата журналистика !Все още най-висшият закон на Р.България – Конституцията е в сила и при стрикното й спазване гарантира, че „цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”.
Още преди 20 години на 13.07.1991г. тя бе приета с надеждата за светло и спокойно бъдеще. В нея се кълняха и ни лъжеха! С мръсните си ръце политиците посягат, лобират, променят и унищожават законността в името на собствени интереси, прикрити зад приватизация, свободна търговия и икономика. Досега са направени стотици поправки, за да я обезсилят.
Да опазим тази последна надежда за развитието на България като социална държава с гарантирано гражданско участие и стабилна местна власт!!!За целта са необходими няколко добавки – законови уточнения, чрез които да бъде упражняван ефикасен контрол над самоизбиращите се, като се въведе:
лична отговорност в управлението за действия и/или бездействия ;
закон за референдумите с изрични изисквания за компетентност и надпартийност;
разграничаване на бизнеса от управлението с гаранции за свободата на неговото развитие;
стимулиране на регионални политики с възможности за предоставяне на данъчни преференции.
Няма да настъпи никаква промяна, ако:
1. Пропуснем да направим това сега! (без намесата на външни избранници),като издигнем поне вицепрезидент, който да стартира нови идеи и развитие на гражданските процеси в посока законово подплатен граждански контрол;
2. Допуснем да ни управляват „нищоможещи” кметове – кукли и пионки.
„Доказалите се” партии ни водят към сигурна катастрофа!
Председател на Българската асоциация на пенсионерите „БАП-гр.София”
Н.Говедаров
GSM 0898 502229; GSM 0884 766 09. - Предаване с г-н Атанас Семов – кандидат президент от РЗС по радио „Отзвук“
На 22 юли по обяд от 11 ч. в Чикаго, или 19ч. Българско време, ще се проведе първото предаване от поредица от седмични предавания във връзка с президентските изботи в България.
Гости ще бъдат:
Г-н Атанас Семов от България – кандидат-президент от РЗС, както и Крис Ангелов от Вашингтон, от сайта demografi.com
Очакваме вашите въпроси – преди предаването по емайл [email protected], а по време на предаването по емайл: [email protected] , или за САЩ на тел: 1-561-641-8882, или директно на чат прозореца на главната страница на Радио Отзвук: http://otzvuk.com
- Пресконференция на Асоциация за изследване и развитие на гражданското общество (АРГО)
Прессъобщение
Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество (АРГО) организира пресконференция на 22 юли 2011г. (петък) от 12.00ч. в Пресклуб БТА, бул. “Цариградско шосе” № 49.Темата на брифинга е Македония след изборите:
1. Македония след изборите – напред към ЕС или назад към тоталитарното минало?
2. Проект Скопие 2014 – продължаващата държавна политика на кражба на българско културно–историческо наследство от страна на Скопие.
3. Поредната провокация към България – наскоро откритият Музей на холокоста в Скопие. Ще бъдат представени данни за говора на омразата и репресиите спрямо българите в Македония.
4. Пасивното поведение на българските власти в лицето на Министерство на външните работи и Държавната агенция за българите в чужбина.Участници :
Ивайло Стоименов – референт към АРГО
Александър Радонов – зам. председател на АРГО
Стоян Христов – зам. председател на АРГО
Даниел Панчев – университетски преподавател, АРГО
Тодор Манолов – АРГО
Доц. Пламен Павлов – историк, университетски преподавател във ВТУКратко представяне на Асоциация за изследване и развиетие на гражданското общество (АРГО)
„Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество” /АРГО/ е сдружение с нестопанска цел, регистрирано в Софийски градски съд през 2005 година. Сдружението е с младежка насоченост. Сред членовете му има юристи, икономисти, финансисти, филолози и др.
Мисия
АРГО работи за ефективно прилагане на принципите на добро демократично управление, активизирайки младите хора чрез осигуряване на информация, обучения, организиране на събития по проблемите на доброто управление и участие в консултативни органи на национално и местно ниво.Визия
АРГО е екип от млади експерти в различни сфери, работещ успешно за утвърждаване правото на гражданите на добро демократично управление чрез активното включване на младите в процеса на вземане на решения.ARGO Team
www.argobg.net - Днес е Илинден
Илинден в България се нарича денят, в който Българската православна църква почита Свети пророк Илия, 20 юли. Църковният празник е наречен от народа Илинден. Чества се също деня на Илинденско-Преображенското въстание в България и Република Македония, където се празнува по стар стил на 2 август.
Честит имен ден на Илия, Илияна, Илиян, Илиана, Илиан, Илко, Илка, Ильо, Лило и на всички носещи името на Свети Илия !
Св. пророк Илия бил из потомството на Аарон, от гр. Тесвия, Галатия. Живял е през IX век преди Христа по време на цар Ахав. Илия значи крепост и той се показал крепост, твърдина на вярата. Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканяли народа да му се покланя и преследвали служителите на истинския Бог. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил.
Народът видял това, до земята се поклонил на Истинския Бог. Жреците били избити. Обилен дъжд напоил земята.
Илия пророкувал 25 години и край р. Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето.Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията – св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали “летни гръмотевици, летни трескавици”; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му, той дава дъжда и росата.
Възнесението на св. пророк Илия и три сцени от живота му. Икона от 1850 година, с. Тешево край Банско.
Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили.
Народният празник е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците – Перун. Наричат го Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. Св. Илия е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда Зевс, Перун, Тангра, Тор, като древните езически представи се приспособяват постепенно към култа на християнския светец. Според народната вяра, когато светците си поделяли сферите на влияние, на Свети Илия се паднали летните гръмотевици…
Паднали му се летните трескавици,
Да си лети под синьо небо,
Да събира мъгли и облаци,
Да заключва в Черното море,
Да заключва – още да отключва,
да си дава роса и дъждьеве
Като препускал по небето с огнената си колесница, теглена от четири бели коня, Свети Илия пускал огнени стрели срещу лами и змейове, които ядели житото. Светкавици излитали и от копитата на конете му. В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва ивършитба. А дедите ни вярвали, че ако го нямало Свети Илия да убива ламите, нямало да има плодороди.
Народната традиция повелява в чест на Илия Гърмовник да се коли най-старият петел — подмладяват се петлите в дома. Подмладяват се „петлите“ и в селището – на тоя ден се извършва и опасването на новите ергени. Това става на хорището пред стари и млади. Когато някой момък се ергенее и реши, че вече може къща да гледа и дом да създаде, вечерта на хорото най-старият все още неженен ( мъж в селото поема от майката на момъка или от / негова сродница нов чер-вен пояс и ритуално опасва момъка. Като държи единия край, момъкът хваща другия, поставя го под „гивися“ (гърдите) и Започва да се завива в посока надясно, приближавапки другия край. А в това време старият ерген благославя: „Е-хей! Както са усуква поясът, тъй да са сучат момите край него „„Амин!“ – добавят другите и започва „въртяното хоро“. Старият ерген вкарва момъка в хорото и топ добива статус на ерген и вече може да задява момите, без да виква присмеха на другите ергени.
После ходят на оброчището и правят обща трапеза.
Момите в тоя ден не се мият, че Змей Горянин ще залюби тая, що се е умила.
Освен носещите името на светеца (Илия, Илиана, Илиян, Илко, Илка) този ден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии, керемидчии и фурнаджии .
В планинските области на Южна България, където Илинден се чества много тържествено, се устройвали селски сборове, а в жертва се принасял бик или овен. Приготвяли се и обредни хлябове. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия. На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.От днес нататък времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Ако на Илинден гърми, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни. Ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво.
- ДНЕС Е СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА ПРЕГРЪДКАТА!
Aвтор: Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
По информация от Facebook, днес – 20 юли, (въпреки че официалният ден е 21 яунари) от 9 часа започва Световният ден на прегръдката, на английски наричан “Free Hug Day”…
Ето моето пожелание към читателите на Eurochicago.com, което изпращам заедно с приложената фотография на сина ми Ник Чалдъков (www.chaldakov.com):
“Вдигнеш ли ръка, за да ПРЕГЪРНЕШ, разместваш въздуха на цялата вселена”, написано от Борис Христов. Като ефект на пеперудата*, това може да РОДИ ЛЮБОВ ПО ЦЯЛ СВЯТ…
_________________________________
* “Предвидимост: Може ли размахването на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?” е заглавието на лекцията на професор Едуард Лоренц, изнесена на 29 декември 1972 г. във Вашингтон на 139-та конференция на Американската асоциация за напредък на науката. От тогава, “ефектът на пеперудата” става една от най-сполучливите метафори на теорията на хаоса. - Господин и Госпожа „Йес” отиват на избори
Калфин и Кунева ще си газят взаимно в лехите за най-голяма радост на Бойко Борисов
Иво Христов
СегаКунева и Калфин. Това за момента са най-сериозните претенденти за президентския пост наесен. Първата се провъзгласи за кандидат на гражданското общество. Вторият бе утвърден в събота от соцпартията.
С избора на Калфин БСП едновременно сполучи и сбърка. Сполучи, защото бившият първи дипломат е най-доброто, с което разполага, с оглед задачата: грамотен технократ, полиглот, международно легитимиран и достатъчно опитен.
Калфин е сред редките фигури вляво, които не будят спонтанно отхвърляне в центъра и вдясно. БСП обаче сбърка, защото Калфин е Кунева в панталони: сроден произход, сродна кариера и безфокусни послания. Йесмен и йесуоман, двамата
неизбежно ще делят един електорат:
тънката прослойка от грамотни еврофили, достатъчно безкритични, за да преглътнат йесменството, и достатъчно грамотни, за да са отвратени от ГЕРБ.Така, вместо да се допълват, двамата кандидати ще си тъпчат лехите и за пореден път Първановите тарикатлъци с план А и план Б ще излязат скъпо на собствената му партия. Първия път БСП го отнесе през 2009 г., когато любимите изборни фетиши на Първанов – мажоритарните мандати, изцяло убегнаха на социалистите. Сега стратегията с явния и скрития кандидат рискува да постигне същия резултат. Защото аритметиката не излиза.
Фигурата на Калфин се приема враждебно от мнозина социалисти, за които той е ренегатът от 1997 г., напуснал партията в най-трудния момент. Упрекът, разбира се, е несъстоятелен. В БСП
таксуват като предател всеки, който казва нелицеприятните истини:
виж Дончева. А ренегат именуват онзи, който търси изход от безизходицата. Клеймото е толкова тежко, че на пленума в събота конкурентите на Калфин – Янаки Стоилов и Иво Атанасов, дори не посмяха да отнесат въпроса към конгреса идната събота.И двамата знаеха, че там шансовете им щяха да бъдат по-големи, но предпочетоха да преглътнат апаратния рекет на Станишев, за да не прозвучат като смутители на единството – смъртен грях в бесепарската традиция. Всички те също са йесмени, но на локално, партийно ниво. Сега винят коварния Станишев в медиите, но по-добре ще е да винят себе си.
Други червени симпатизанти упрекват блудния Калфин, че лесно е забравил различията си от 1997 г., за да стане министър през 2005. Те обаче забравят, че тогавашният ВС на БСП охотно му гласува доверие за поста. Сиреч отново сочат с пръст там, където ще е по-добре да се замислят.
Тъй или иначе отсега е ясно, че Калфин няма да капитализира всичките гласове на БСП.
Прецаканите лобита вече му точат ножа във Фейсбук,
а злопаметните партийци навъсено мълчат. Неговият полезен ход е към центъра, в ловните полета на Кунева.Тя от своя страна е зле приета в соцсредите и се размина с възможната ракета-носител БСП. Сега остава сама на себе си, побутвана от социолозите, бъбрива, скучновата, смътна и все по-обречена. Кунева твърде рано се впусна в президентската надпревара, стартира маратона на токчета и отсега дава признаци на умора, при все борбения си нрав.
Отсъствието на реален опонент размагнетизира предизборните стратегии на Калфин и Кунева. Критиките им остават без рикошет. Атаките им се отлагат поради липса на адресат. И двамата са принудени да въртят на празни обороти. Бившата еврокомисарка изтъква старата си слава като защитник на потребителите (на европейските, не на българските!), което по приляга на кандидат-омбудсман.
Кандидатът на левицата пък се обляга на добро професионално реноме, но му липсва отчетлива визия, каквато се очаква от държавник. Повече прилича на отличник, записан преко волята си на кръжок по реторика, нежели на потенциален национален лидер. На полето на еврократското CV пък Кунева го води с едни гърди.
Големият печеливш от ситуацията е Борисов,
който е по-свободен в действията си отвсякога. При тази конфигурация той би могъл да не се кандидатира, като съхрани реалната власт, контрола над правителството и партията, които без него щяха да бъдат обречени. Би могъл и да се кандидатира, ако счете, че „Дондуков“ 2 е единственият остров, който ще остане след потопа на кризата. Тя уж си отива, но това е по Дянков.Сериозните икономисти говорят за риск от депресия, а международната конюнктура днес е по-лоша отвсякога. Другата причина, която може да тласне Борисов да смени премиерската власт с президентския уют, е невъзможността да изпълни поетите към Русия и САЩ противоречиви ангажименти в енергетиката.
Борисов има още месец рязане на ленти, през който двамата основни опоненти ще внимават да не влязат в конфликт. След това ще започне истинската кампания и тогава ще се появи нов проблем. Кунева и Калфин волю-неволю ще трябва да се скарат, ако искат да бъдат различими. А нима могат да се скарат сериозно г-н и г-жа Йес? /Кафене.нет
- ЕК: Няма резултати в борбата с корупцията и престъпността
Европейската комисия представи днес в Брюксел петия годишен доклад за напредъка на България и Румъния по механизма за сътрудничество и оценка.
В документа, данни от който вече бяха оповестени неофициално, е записано, че двете страни трябва да постигнат по-нататъшен напредък в съдебната реформа и борбата с корупцията, а в случая с България – и в борбата с организираната престъпност, съобщи БТА.Докладът набляга на факта, че и в двете държави съдебната система трябва да положи по-големи усилия за реформа. Комисията прави препоръки за по-нататъшни действия в България и Румъния, а през лятото на 2012 г. ще направи цялостна оценка на напредъка и ще изготви предложения в зависимост от нея.
В доклада за България се посочва наличието на трайна политическа воля и ангажимент на българското правителство да продължи изпълнението на стратегията за реформа. България продължи да реформира съдебната система, взе мерки за укрепване на законодателството в областта на конфликта на интереси и започна структурна реформа на полицията и системата на наказателните съдилища, отбелязва ЕК.
В същото време обаче се посочва, че борбата с корупцията по високите етажи на властта не е довела до убедителни резултати през последните 12 месеца и че цялостният резултат в борбата с организираната престъпност трябва значително да се подобри.
Ръководството на съдебната система все още трябва да покаже реален ангажимент за извършване на съдебната реформа. Има неотложна необходимост от значителни подобрения в отчетността и професионалната практика в съдебната власт и разследващите органи, за да могат да бъдат постигнати убедителни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, пише още в доклада.Източник: Dir.bg - Децата, които никога няма да проговорят български
“Аз вече имам, това, за което копнеех. Защо трябва да ми пука за България? Защо трябва да имам нещо общо с тази страна?”
Скъпи сънародници, обичам България, но вече съм убеден, че има доста българи зад граница, на които, меко казано, не им пука за родината. В чужбина живее една такава безлична маса български емигранти, за които повечето от вас навярно дори не подозират, че съществува.
В последните няколко месеца станах свидетел как десетки интелигентни българи, мои познати, се преселиха в Англия. Всички те имаха собствени жилища, добри професии и солидни доходи. Познавам още толкова, които също имат завидно материално и социално положение в страната, но и те се стягат да емигрират.
Това не е икономическа емиграция, а нещо различно. Нещо, което е тревожно, защото потвърждава, че интелигенцията напуска страната. Тъжно. Но има и друго, което е още по-тъжно. Идвайки в Англия, а навярно и по другите части на света, тази интелигенция забравя завинаги родината. Ще се опитам да се обоснова.
Сравнително скоро след като дойдох в Англия, се случи нещо, което ме изненада. Градът, който избрахме със съпругата ми, не е никак голям. Не познавах никого и дните ми, макар и пъстри от впечатления, бяха сиви и еднообразни. Или иначе казано – липсваха ми познанства с други сънародници. След около два месеца на изолация най-накрая така желаните познанства се случиха.
Първите българи, които срещнах, бяха от смесени бракове – Петър – университетски преподавател по компютърни системи, женен за англичанка, и Боряна – учителка по пиано, омъжена за англичанин. Петър имаше две деца, а Боряна – три. Забелязах, че нито децата на Петър, нито тези на Боряна говорят български. Това ме озадачи и веднага попитах защо не са научили децата си на български? Отвърнаха ми, че това не им е нужно. После седмици наред се питах как ли се чувстват тези родители; тези, български родители, чиито деца говорят само английски?
След време се случи така, че за моя радост се запознах с още две, но този път, изцяло български семейства. Те живеят в Екситър – съседния по-голям град до нас. Мъжете са университетски преподаватели, а жените работят на добри длъжности. Всичко изглеждаше хубаво, докато не се разговорих с децата им. За моя изненада се оказа, че децата в тези изцяло български семейства също не говорят и дума български! Не издържах и се намесих. Отговорът на родителите им беше, че когато питали децата си нещо на български, те отказвали да отговарят, а когато ги питали на английски те веднага отговаряли. Ще се опитам да онагледя споделеното с действителна случка, за да добиете представа колко нелепа е ситуацията.
Бяхме се събрали с едното от споменатите семейства на вечеря. Четиримата възрастни стояхме на масата, а децата ни си играеха край нас. Естествено всички говорехме на български. Техните деца обаче говореха на нашите на английски. Жена ми се почуди: “Е, хубава работа? Тук сме само българи, пък децата ни си говорят на английски?”Думите й увиснаха в пространството. Настъпи неловко мълчание. Аз обаче се включих и попитах: “Защо позволявате това? По този начин децата ви ще загубят връзката с България!”Знаете ли какво ми отговари университетският преподавател? Каза ми: “Е, и какво от това?”Разбирате ли за какво страшно мислене става дума? “Е, и какво от това?” Неговите думи се запечатаха дълбоко в съзнанието ми.
С течение на времето, срещайки се с различни хора, аз започнах да приемам споменатата позиция – на отчужденост към българщината, не за правило, а по-скоро за изключение. Докато се стигна до събитието, което смени отново цялата ми нагласа. То се случи наскоро след тазгодишните великденски празници и така силно ме провокира и натъжи, че никога няма да го забравя.
В близост до нашата кооперация има поляна с пейки, маси и стационарни барбекюта. Когато времето е хубаво, мястото се изпълва с хора, които пекат различни меса на барбекютата, хранят се на открито и се забавляват.
След светлия празник решихме и ние да си направим нещо като български Великден. Поканихме всичките си български приятели и ги помолихме да доведат колкото могат повече още наши сънародници на срещата. И мисля, че се получи – събрахме се шест български семейства. Аз посрещнах всички с поздрава: “Христос Воскресе”и повечето ми отговориха, но двама се заинатиха. Единият ми вика: “Абе, знае ли човек дали е така”, а другият се прояви като типичен неверник и ми върна въпроса с въпрос: “Ама ти вярваш ли в тия работи?”Истински голямата изненада обаче дойде малко по-късно. Тя се случи, когато установих, че децата на всичките тези шест български семейства не говорят изобщо български. Направих си труда да заговоря всяко едно от тях поотделно, за да се уверя, че е така.
Седнахме да обядваме и се обърнах към родителите им с въпроса защо децата им говорят само английски. Те ми отвърнаха, че така е било по лесно за самите тях, т. е. за децата. Това за мен беше пълен абсурд. На поляната тичаха, смееха се и се гонеха тринадесет българчета, които си говореха и подвикваха на английски!? Попитах една майка защо допуска това. А тя ми отвърна, че и аз съм щял да го приема, но още ми било рано. “Не, никога няма да допусна това с децата си”, съпротивих се аз, а тя спокойно ми отвърна: “Значи ще ги подложиш на излишен стрес”.
Малко по-късно се обърнах със същия въпрос и към другите, като настоях за отговор, защото английските викове от тичащите наоколо наши, български деца не ми даваха мира. И тогава дойде шокиращото обяснение на един от бащите (отново университетски преподавател в Екситър), когото ще цитирам по памет:
“Това, че няма да знаят български, не е никакъв проблем! На тебе още ли ти пука за България? Я се огледай къде сме? Какво повече може да иска човек от живота? Ние ще им дадем всичко. Ще им помогнем да се изучат, да завършат колежи и един ден да си намерят хубава работа. Ще имат парички и… пей, сърце. Ти не си отскоро тука и е време да зарежеш тия националистични дивотии и да погледнеш на живота по-философски.”Сякаш нож ме жегна в сърцето при тия думи. “Прощавай, но не мога да се съглася с теб!”, апострофирах го аз. “Ама какво толкова се изненадваш- продължи той, – аз съм човек с доста контакти и познавам поне още двадесет българи, чиито деца също не говорят и дума български.”След тези думи не намерих сили да продължа спора и замълчах. Другите гости на масата обаче напълно се съгласиха с него и даже вдигнаха наздравица.
Когато вечерта останах сам, се попитах, ако наистина така мислят повечето български интелектуалци емигранти, за какво всъщност иде реч? Ако всички престанат да учат децата си на български, какво ще стане с България? По-точно какво ще остане от нея един ден?
Сега, преди да ме обвините в лицемерие, защото аз самият живея в Англия, а това знам, че е нормално да подразни някои, помислете над този материален поглед на българина емигрант. Когато той вече е придобил онова, което не е имал в България и когато е получил така жадувания по-уреден живот. Колко бързо и колко лесно забравя откъде е дошъл. С каква лекота къса нишката с миналото си и как става апатичен към вярата и родината си. И всичко това, без да е имало война. Без да е имало световен катаклизъм. Без да е имало репресии…
Просто той е станал друг човек. Превърнал се е за няколко години в “нов” човек. Той има пълен хладилник. Собствена къща. Две коли. Няколко хиляди в спестовната си сметка. Той е на върха на света. Той е “щастлив”. Погледнете към този “красив” образ и го запомнете. Ако един ден съдбата ви се стече така, че и вие се окажете от другата страна на границата, да не допуснете това да се случи и с вас. Не казвам, че тези интелигентни емигранти трябва да се върнат в България. Не казвам, че трябва да я обичат. Нито пък, че трябва да са православни християни. А още по-малко пък да занимават децата си с нашата автентична и уникална азбука.
Животът е неприкосновен свещен дар и всеки сам избира как да премине през него. Аз просто се питам на глас кое е това, кое кара тези хора, в даден момент, напълно да забравят за България? Кое ги отвращава дотолкова, че решават, че ще е добре да прекъснат завинаги пътя на техните деца към родината?
Трудно е да се посочи лекарството за това състояние, но не е толкова трудно да се напипа първопричината. Според моите скромни наблюдения тя се съдържа основно в типичниянихилизъм, на българина. Именно нихилизмът и всичко свързано с тази грозна поведенческа черта е нещото, което е най-страшно. И то е страшно не защото косвено допринася за обезлюдяването на страната, а затова защото очертава тази ужасна българска мисъл на успелия емигрант: “Аз вече имам, това, за което копнеех. Защо трябва да ми пука за България? Защо трябва да имам нещо общо с тази страна?”
Един наивник обаче все още вярва и обича тази страна. Това е авторът на тези редове (и той знае, че не е единствен). Този наивник от време на време пише за нея. Пише предимно с болка, но често и с надежда. Този наивник има една мечта. Една детска и наивна мечта. Тя е да види как България се възражда. Как хората се връщат към вярата и националните ценности и се събуждат от дългогодишната летаргия. А интелигентните наши емигранти постепенно преосмислят приоритетите си и започнат да учат децата си и на български.
Мартин Ралчевски,
Bolgari.net
- Най-печално известният гангстер на България е Васил Божков-Черепа
Из американската грама от 2009 г. след идването на ГЕРБ на власт
„Най-печално известният гангстер на България е Васил Крумов Божков с прякор Черепа“. Това пише през 2009 година временно изпълняващият длъжността посланик в България Джон Ордуик в дипломатическа грама, озаглавена: „Най-търсените престъпници в България – Черепа, Баретата, Пилето и Пръча“. Материалът е публикуван в сайта bivol.bg.
Впоследствие този материал от София получава „много висока оценка“ от Вашингтон заради качеството на информацията, а отговорът до американската мисия в България носи подписа на самата Хилъри Клинтън.
Американският списък с „най-търсените“ е написан малко след идването на ГЕРБ на власт и не е огласяван в цялост до момента. Част от грамата, посветена на Тодор Батков, бе цитирана в публикация във вестник „Монд“.
Мафията си има държава
В своя увод Джон Ордуей започва с цитат на „широкоразпространена българска поговорка – „всички държави си имат мафия, но в България мафията си има държава“. „Престъпни босове или „мутри“, които са по-познати с цветистите си прякори, често могат да се видят из София, каращи бясно черните си БМВ-та и джипове – Мерцедеси, следвани от група телохранители“, описва ситуацията от българската столица дипломатът.
Той пише, че българската организирана престъпност е особено активна в международното пране на пари, в трафика на наркотици и трафика на хора, във фалшификациите и поръчковите убийства. Ордуей напомня, че от 134 такива убийства, които посолството следи от 1993 г. насам, 73% не са стигнали по-далеч от полицейското разследване.
„Мащабите на дълбоко окопаната организирана престъпност, действаща в България, представляват огромно предизвикателство за новото правителство, което се стреми да прилага върховенството на закона“, казва дипломатът.
Според него „българските мафиотски босове, които са по-известни с прякорите си – Черепа, Големия Маргин и Баретата, се смятаха за недосегаеми при предишните правителства“. Той обяснява, че предаването им на правосъдието би било съществена победа за новото правителство и демонстрация, както пред скептичната Европейска комисия, така и пред българското общество, която би означавала, че дните на безнаказаност са минало.
„Следващият по-долу списък на лицата от организираната престъпност в никакъв случай не е пълен, но представя някои от най-известните фигури, при които повдигането на обвинения и осъждането им, ще означават съществена крачка напред за българското правителство и ще ни приближат до деня, когато мафиоти като Пилето няма повече да „бъдат отглеждани в естествена среда“, се казва в доклада.
Черепа
Най-печално известният гангстер на България е Васил Крумов Божков с прякор Черепа, заявява Джон Ордуей. Той припомня, че Божков основа първата си компания през 1990 г., преди да създаде настоящия си бизнес в лицето на „Нове холдинг“, който включва над 30 компании и филиали.
Богатството на Божков се изчислява на 1.5 милиарда щатски долара – той е един от най-богатите хора в България и почти успя да влезе в списъка на 50-те най-богати източноевропейци за 2008 г., се казва в грамата.
Американците смятат, че в момента Божков бавно напуска бизнеса с организираната престъпност и основно притежава казина, хотели и медии. „Но, както се твърди, все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства“, пише в грамата.
Братята Маргини
По техен адрес се казва, че Красимир „Големия Маргин“ Маринов и по-малкият му брат Николай „Малкия Маргин“ Маринов ръководят известна престъпна групировка, позната като Интергруп (бившата СИК), чиито незаконни действия включват трафик на наркотици (особено хероин), финансови измами, кражби на коли, контрабанда, изнудване, рекет и проституция.
Припомня се, че съдебното дело срещу тях е отлагано поне 4 пъти и „стана символ на неспособността на българските съдилища да раздават бързо правосъдие“. „И, благодарение на пропуск в законодателството, изискващ физическото присъствие на всички обвиняеми и адвокати, които винаги са прекалено болни, за да се явят в съдебна зала, братята бяха пуснати под гаранция през декември 2007 г. и все още са на свобода“, пише в грамата.
Братята Маргини към днешна дата са оправдани на две инстанции по обвиненията за поръчителство на тройно убийство.
Братята Галеви
Джон Ордуей смята, че Пламен Галев и Ангел Христов са станали център на внимание през 2008 г. след разкритията, че тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков се е срещнал с тях.
По-късно двойката беше арестувана по обвинения в измъчване, изнудване, насилствено присвояване и търговия с наркотици, но беше освободена и им беше даден временен имунитет, за да се кандидатират за депутати на парламентарните избори на 5 юли, пише в грамата.
„Въпреки, че двамата загубиха и изборите и имунитета си, градският прокурор на София Николай Кокинов тихичко съобщи, че са пуснати под гаранция. В средата на юли Върховният апелативен съд на България също присъди, че делото трябва да се гледа в Кюстендилския районен съд вместо в София, което всъщност позволи те да бъдат съдени в район, където имат значително по-голяма подкрепа, район, в който те на практика царуват през последното десетилетие“, се казва в доклада.
Към днешна дата те са осъдени от Софийския апелативен съд на затвор от общо 12 години, след като бяха напълно оправдани от съда в Кюстендил.
Баретата
Много хора считат Иванов за един от най-важните наркобарони и за „мозъка“, който стои зад няколко емблематични екзекуции в българския подземен свят, пише Джон Ордуей. Той напомня, че Баретата е обвинен за три убийства на други фигури от престъпния свят.
„Също като братята Маринови (очевидно се има предвид Галеви), Иванов се опита да получи имунитет като кандидат за депутат, но молбата му беше отхвърлена защото обвиненията срещу него бяха внесени преди да реши да се включи в изборната надпревара. Въпреки, че Иванов остава в затвора, не е ясно дали ще бъде осъден“, пише посланика.
Руската връзка Борат
Тодор Батков, познат с прякора Борат, български адвокат и бизнесмен, служи за пълномощник и представител на бизнеса и интересите на прочутия руско-израелски бизнесмен Майкъл Черни или още „Михайл Чорни“, казва Джон Ордуей.
„Българското правителство обяви Чорни за заплаха за националната сигурност през 2000 г. и му забрани да влиза в страната. Чорни обаче поддържа влиянието си над своите компании – включително футболния клуб Левски, вестник „Стандарт“ и хотела „Банкя Палас“ – като прехвърли собствеността върху Батков. Батков има здрави политически връзки – през 2008 г. президентът Георги Първанов го награди с най-високото българско отличие – орден „Стара планина“ за дейностите му по насърчаване на българската култура, изкуство и спорт“, пише дипломатът.
Той напомня, че Батков прави сериозни дарения на благотворителни организации за деца с тежки заболявания, на сираци, на спешното отделение на „Пирогов“, на местни университети и за кампанията „Не сте сами“.
Пилето и Пръча
Николай Методиев, с прякор Пилето, се смята за един от най-големите контрабандисти на България и е бил съден за това няколко пъти, се казва в грамата като се напомня няколкото му ареста без резултат.
„Методиев беше отново арестуван през 2003 г. за опит да уговори със служители на митницата да му се позволи да внесе нелегални китайски стоки, оценени на 3.5 милиона щатски долара. Вместо поисканата от прокурора присъда 7 години затвор, той беше глобен със 700 лева (525 щатски долара) за заплахи срещу представители на държавата“, пише Ордуей.
За Йордан Тонов – Пръча се казва, че е арестуван през октомври 2008 г. с още 13 души по обвинения в организирана престъпност, трафик на наркотици, трафик на хора и изнудване.
„Тонов е близък съдружник на наскоро осъдения наркобарон от Бургас – Димитър Желязков с прякор Митьо Очите и се смята, че е водач на престъпна група, контролираща трафика на наркотици и проституцията в югозападна България. Десет от съучастниците на Тонов се признаха за виновни и получиха намалени присъди от по-малко от 5 години, докато Тонов избра да си пробва късмета с българския съд“, пише Ордуей до Вашингтон.
Малко заловени големи риби
Управляващата центристка партия ГЕРБ, рекламираща водача си Бойко Борисов като човек с твърда ръка и с полицейски опит, дойде на власт с убедителна победа през миналия юли заради обещанията да се справи с корупцията и да се бори с организираната престъпност, казва Ордуей в доклада си.
Според него правителството на ГЕРБ сега трябва да покаже политическа воля и да приеме предизвикателството. „Осъдителната присъда на „Очите“ от 25-ти август и тези на двама „бизнесмени“ от Варна по обвинения в пране на пари и престъпни връзки са начало, но Европейската комисия подчерта, че годините затвор не са достатъчни и са заловени много малко от „големите риби“, коментира той.
„Проблемът на България с организираната престъпност не може да се реши за една нощ, но успешното обвинение и присъда, дори само в едно от тези дела, ще бъдат огромна победа за новото правителство, и ще изпратят много ясен и дългоочакван сигнал на българското общество“, завършва посланикът.
Източник: Mediapool
- Българи в Испания не искат децата им да се връщат у нас
Близо 2/3 от българските емигранти в Испания не биха стимулирали децата си да се завърнат в България, сочи изследване
Близо 2/3 от българските емигранти в Испания не биха стимулирали децата си да се завърнат в България.
Това сочат данните от изследване на Института за икономически изследвания (ИИИ) на БАН за миграционния модел в Испания, които бяха обявени днес на пресконференция в БТА.
Проучването е осъществено в периода май-юни и обхваща 506 наши сънародници, живеещи в 24 населени места в Испания.
Майките в по-голяма степен не искат децата им да се върнат у нас, което е симптом, че нещо в държавата ни не е наред, коментира доц. Веселин Минчев, зам.-директор на ИИИ.
Почти 3 на сто от българчетата в Испания не говорят български, а 15 на сто са със слаби познания по родния си език.
Близо 1/3 от родителите признават, че говорят на децата си на български, но те им отговарят на испански.
Над 70 на сто от сънародниците ни в Испания нямат намерение да се връщат в България – срещу 5 на сто, които обмислят подобна стъпка.
Основната заетост на българите в Испания е в хотелиерството – 15%, селското стопанство – 12%, и строителството – 11%.
Близо половината от анкетираните демонстрират много добро самочувствие и смятат, че по-нищо не се отличават от испанците.
Изглежда губим една творческа част от населението си, която е способна да се справя сама с проблемите, коментира Веселин Минчев.
Според статистиката средната възраст на българските емигранти в Испания е 36 години, като 23% на от тях са с висше образование.
Българите са третата най-голяма имигрантска група от европейски граждани в рамките на Европейския съюз, сочат скорошни данни на Евростат (Eurostat). България е и сред страните с повече емиграция, отколкото имиграция.
Не е лошо ние да произвеждаме качествени специалисти и да ги пращаме да работят навън, заяви наскоро премиерът Бойко Борисов. Той призна, че в чужбина медицинските специалисти, например, са по-високо платени, отколкото в собствената им държава.
По думите на премиера „дори трябва да стимулираме младите български лекари да работят в чужбина, защото по този начин ще рекламират страната ни“.
Източник: Vesti.bg
- Борисов: Ако правителството падне при вота, ще се кандидатирам за президент
Премиерът Бойко Борисов заяви във вторник, че ако правителството падне при предстоящия вот на недоверие срещу кабинета, ще се кандидатира за президент.
Попитан как стои въпросът с неговата кандидатура за президент, за която преди време си бе оставил 0.1% вероятност, Борисов заяви пред ТВ 7, че “ако правителството падне на вота, процентите ще станат 100“.
“Така че нека да се напънат малко на вота да ми направят тази добрина“, коментира Борисов.
Водещият Николай Бареков окуражи Борисов да разкрие повече за кандидатурата на ГЕРБ за президент като коментира, че “дори магарето, което изритаха от Нова телевизия да кандидатирате за президент, то ще спечели“.
Борисов обаче повтори, че кандидатурата на ГЕРБ ще бъде обявена на 4 септември.
“Дотогава имаме много работа да вършим и я вършим – детски градини, над 30 млн. лева ще влязат в археологията под Ларгото, догодина април месец ще имаме най-красивото метро в Европа. Убеден съм, с тази археология, с тези римски разкопки около него“, каза премиерът.
“Така че имаме да си вършим още работата, оставяме на другите партии да репетират през това време“, посочи Борисов.
На въпрос как определя опозицията, която се е структурирала срещу него в парламента за вота, Борисов коментира, че “това не е опозиция, а една и съща партия“.
“От дистанцията на времето за всички е ясно как навремето се сформира СДС, как вълната ги е изстреляла напред, как са направили правителство, как са се разбирали сини и червени да си делят властта през годините. И сега просто пак се събират срещу ГЕРБ като партия, която е единствената независима партия. Може би и “Атака“ да прибавя към нас“, заяви Борисов.
Източник: Mediapool
- Мълчанието на българските историци
Коректурите на Джъстин Маккарти – кой е този изследовател?
Този “еталон” на човеколюбието има тъй “неортодоксален поглед” към историята, че “съвсем умишлено” загърбва, отрича и осъжда “историографиите на западноевропейските държави, САЩ, на руската, арменската и на балканските страни”, с поразителното обяснение, че “те отдавна са тиражирани и чути”. И главно – защото “не се споделят от Маккарти”.
И още по-главно – защото тези дълбоко несподеляеми от “еталона” факти имат нахалството да противоречат на неговата цел – да докаже “вековния геноцид на мюсюлманите”, изтребени в резултат на “българските жестокости”. (А също и на “арменските зверства”, “гръцките погроми” и “руските злодеяния”.)
Това ни казва предговорът.
И още:
Джъстин Маккарти е американски демограф, професор в университета в Луисвил, Кентъки. Автор на:
“Арабският свят, Турция и Балканите, 1878-1914, Историческа статистика” – Бостън, 1982;
“Мюсюлмани и малцинства: Населението на османския Анадол и краят на империята” – Ню Йорк, 1983;
“Турци и арменци: наръчник по арменския въпрос” – Вашингтон, 1989;
“Османските турци: встъпителна история до 1923 г.” – Лондон, Ню Йорк, 1997;
“Османските народи и краят на империята. Исторически завършеци” – Лондон, Ню Йорк, 2001;
“Кои са турците? Наръчник за учители” в съавторство с Каролин Маккарти и с участието на Талят Халман, Юлкю Бейтс и Йозлем Сенсой – Ню Йорк, 2003;
“Арменският бунт във Ван” – издателство на универститета в Юта, 2006.
Какво не научаваме от предговора?
През 1967-а 22-годишният Джъстин Маккарти постъпва в Корпуса на мира в Турция и две години преподава в Близкоизточния технически университет (Orta Doğu Teknik Üniversitesi) и в Анкарския университт (Ankara Universitesi). Той е член-кореспондент на Турското историческо общество, почетен доктор на университетите “Демирел” (2000 г.) и “Ататюрк” (2007 г.) и – внимание! – на Босфорския университет (1985 г.).
Босфорският университет (Boğaziçi Üniversitesi) е приемник на Роберт колеж (Robert College). През 1876 г. директор на Робърт колеж е Джордж Уошбърн (George Washburn), негов близък приятел е проф. Албърт Лонг (Albert Long). Най-уважаваният гост на колежа е сър Едуин Пиърс (Edwin Pears) – английски адвокат. Благодарение на тази знаменита тройка и особено на сър Едуин Пиърс, в Лондон пристигат първите съобщения за ужасите в България – още на 23 юни 1876 г.
А преводачът на Макгахан, Скайлер и Карл Шнайдер в тяхното жестоко пътуване из “долината на смъртта”, която е опустошената българска земя, се казва Петър Димитров, ученик в Робърт колеж. През 1878 г. той ще преведе и “Уроци по клане” на Гладстон. Кръгът винаги се затваря. Понякога – в своето отрицание.
Маккарти е член на Управителния съвет на Института за турски изследвания (Institute of Turkish Studies), създаден през 1982 г. с $3 млн. безвъзмедна помощ от Турция. ITS е базиран в Georgetown University.
Мисията на ITS e “да подкрепя американски учени и научни изследвания за турската история и култура, както и за съвременните политически, социални и икономически промени в Турция; да подпомага американските университети в областта на турските изследвания чрез обогатяване на университетските библиотеки и програми за обучение, научни конференции и информационни дейности; да съдейства за издаване на книги и списания за Турция и за разширяване на разбирането и знанията за турската история, общество, политика, и икономика.
От 1983 г. Институтът спонсорира годишна програма за учените, колежите и университетите в САЩ. Основната цел на програмата е да предоставя подкрепа, безвъзмездна помощ и стипендии за развитието на османските и турските научните изследвания. Заявленията се оценяват от комисия, съставена от Съвета на гуверньорите и асоциирани членове на ITS. Тази постоянна комисия представя своите препоръки на Управителния съвет за одобрение”.
И още:
За първи път опусът на Маккарти вижда бял свят през 1995 г., в Принстън, Ню Джърси – “Death and Exile: The Ethnic Cleansing of Ottoman Muslims, 1821-1922″. През 1998 г. излиза на турски – “Ölüm ve Sürgün: Osmanlı Müslümanlarına karşı Yürütülen Ulus Olarak Temizleme İşlemi 1821 – 1922″.
През същата 1998 г. проф. Джъстин Маккарти е награден с Орден за заслуги към Турция. Други награди: наградата “Пол Харис” на Rotary International; наградата на председателя по образванието на Съвета за турско-американско приятелство; наградата на Турско-американските организации; наградата на Шюкрю Елегдаг (бивш посланик на Турция в САЩ), представена от Асамблеята на Турско-американските асоциации.
Само припомням – фондациите “Роберт Бош” (Robert-Bosch-Stiftung) и “Памет, отговорност и бъдеще” (Erinnerung, Verantwortung und Zukunft) финансираха проекта на Брунбауер и Балева, а титулната страница беше на официална бланка, украсена с герба на Федерална Република Германия. Междувременно в Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften Балева защити докторат “Kunst und Nationalismus auf dem Balkan. Das Beispiel Bulgarien” (“Изкуство и национализъм на Балканите. Примерът България”). А на 19 май 2011 в Humboldt-Universität Балева потресе оскъдната аудитория с лекция за “някакви предполагаеми жертви” в Батак, за “които се говори, че били загинали или евентуално изгорени, или кремирани”.
Неортодоксалният хуманист
Маккарти не чете и не цитира “опортюниста Гладстон”; подминава с мълчание Юджийн Скайлер и Уолтър Беринг; не споменава името на Макгахан (но пък го титулува презрително – оня “журналист с богата фантазия”, автор на “сензации” и търсач на “високи тиражи”); а Иван дьо Вестин изобщо не съществува – нито репортажите му във “Фигаро”, нито книгата му “Пътуване в страната на въстаналите българи”.
Не чете и не цитира американската анкета на протестантския мисионер Джеймс Кларк и журналиста Хенри Дуайт (“Страданията в България”, 17 октомври 1876 г.); нито германската анкета на д-р Карл Шнайдер, кореспондент на “Кьолнише цайтунг” (“Няма край на турските зверства”, август 1876 г.); нито френската анкета на Албен Розе (“Въстанието на Балканите през май 1876 г. и кланетата в България”, 2 август 1876 г. и “Опровержение на доклада на Едиб ефенди”, 16 август 1876 г.).
Не чете и не цитира нито един български източник. И подритва всеки документ и факт, всяка буква, които го опровергават и изобличават в неговата откровена преднамереност, политиканско пренаписване на историята и мним академизъм.
Неуморният ревизор и коректор на историята зорко бди да не падне и най-фин тичинков прашец върху благообразната Османска империя. И още по-зорко дебне да не би във времето да остане някаква запетайка, не дай, Боже – удивителна, най-бледа следа дори за съществуването на България. И колчем срещне такова опущение в историческия правопис, мигом го заличава.
Маккарти зачерква българската история, нация и държава. Възкресява из историческото небитие мечтата на Мидхад паша за “османска нация”. Проповядва въжделенията на радикалния ислям за една обща, “ислямска нация”.
И с присъщата си дръзновена безкористност обслужва доктрината на неоосманизма за “реинтеграция на Балканите, Кавказ и Близкия Изток” в историко-географския и културно-икономически ареал на Османската империя. За “да станат те, заедно с Турция, център на световната политика, както през ХVІ в.”, за “да възкресим” чрез “създаването на нова регионална идентичност” онова златно време, когато “от ХV до ХІХ век балканската история беше история на успеха”. Защото “времето на Османската империя е Златният век за Балканите”. Това идилично описание принадлежи на Ахмед Давутоглу (флагман на нео-османизма и външен министър на Турция) и започва с думите “Имам един блян…”.
Маккарти ни причислява към несъществуващата “османска нация” – белким проумеем, че сал реинтеграцията в неоосманския блян има силата да помилва и опрости “българските злодейства”. И в дивно единомислие с Високата порта обвинява въстаналите българи в чудовищни престъпления, които никога не са извършвали. Осъжда на позор тяхната жертва и гибел, обрича на презрение тяхното достойнство и благородство.
Понеже неговият хуманизъм бил неортодоксален, извисен и висш. За разлика от жалкия ортодоксален хуманизъм, задръстен от зловредно състрадание и съпричастие, затлачен от някакви (всякакви) презрени принципи, примитивна последователност, низша почтеност, низка честност и позорна искреност, тъй присъщи на тъпите православни отодокси. Защото ортодоксален означава православен. Изначално и неотменимо.
Неортодоксалният опус на Маккарти е възхвала на робството, апотеоз на Високата порта, реабилитация на кървавата Османска империя, аргумент за реосманизацията на Балканите, Кавказ и Близкия изток.
Робството е благо; турските злодейства – нежна грижа; ятаганът и дръвникът – изтънчени инструменти на човеколюбието; поруганието –достойно за похвала; безропотното подчинение – добродетел; робското търпение – висша ценност; любовта към поробителя – божия благодат; поривът на един народ към свободата – предателство към благодетелната империя; непокорството – осъдително; протестът – престъпен; съпротивата срещу една най-гнусна тирания – черна неблагодарност към великодушието на тирана; саможертвата – позор; борбата за свобода – най-тежко престъпление; въстанието – варварство; Освобождението на България – грабеж; историческите факти – неуместна подробност; истината – лъжа.
Лъжа, опакована в академична тога.
Университетското издателство у нас е оставило опуса на Маккарти без научна редакция, без придружаваща студия, без послеслов (поне), без една бележка под линия (дори).
Защо?
Поради недоглеждане? Или съгласие? Или безразличие? Или заради “едни пари”?
Българските историци мълчат.
Мълчат политиците.
Мълчат медиите.
Защо?
За да не си навлекат обвинения в “просташка истерия”, “бутафорен патриотизъм” и “евтини националистически масали”; в организиране на “политическа цензура” и грубо посегателство върху “академичната свобода”? За да не изглеждат “неинтелигентни и агресивни варвари” в очите на световната прогресивна общественост?
Мълчанието е съучастие.
И още по-лошо.
Велислава Дърева,
Bolgari.net
