Авторски

• Предаване с г-н Атанас Семов – кандидат президент от РЗС по радио „Отзвук“

  На 22 юли по обяд от 11 ч. в Чикаго, или 19ч. Българско време, ще се проведе първото предаване от поредица от седмични предавания във връзка с президентските изботи в България.

  Гости ще бъдат:

  Г-н Атанас Семов от България – кандидат-президент от РЗС, както и Крис Ангелов от Вашингтон, от сайта demografi.com
  Очакваме вашите въпроси – преди предаването по емайл [email protected], а по време на предаването по емайл: [email protected] , или за САЩ на тел: 1-561-641-8882, или директно на чат прозореца на главната страница на Радио Отзвук: http://otzvuk.com

  

• Пресконференция на Асоциация за изследване и развитие на гражданското общество (АРГО)

  Прессъобщение

  Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество (АРГО) организира пресконференция на 22 юли 2011г. (петък) от 12.00ч. в Пресклуб БТА, бул. “Цариградско шосе” № 49.

  Темата на брифинга е Македония след изборите:

  1. Македония след изборите – напред към ЕС или назад към тоталитарното минало?
  2. Проект Скопие 2014 – продължаващата държавна политика на кражба на българско културно–историческо наследство от страна на Скопие.
  3. Поредната провокация към България – наскоро откритият Музей на холокоста в Скопие. Ще бъдат представени данни за говора на омразата и репресиите спрямо българите в Македония.
  4. Пасивното поведение на българските власти в лицето на Министерство на външните работи и Държавната агенция за българите в чужбина.

  Участници :

  Ивайло Стоименов – референт към АРГО
  Александър Радонов – зам. председател на АРГО
  Стоян Христов – зам. председател на АРГО
  Даниел Панчев – университетски преподавател, АРГО
  Тодор Манолов – АРГО
  Доц. Пламен Павлов – историк, университетски преподавател във ВТУ

  Кратко представяне на Асоциация за изследване и развиетие на гражданското общество (АРГО)

  „Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество” /АРГО/ е сдружение с нестопанска цел, регистрирано в Софийски градски съд през 2005 година. Сдружението е с младежка насоченост. Сред членовете му има юристи, икономисти, финансисти, филолози и др.

  Мисия
  АРГО работи за ефективно прилагане на принципите на добро демократично управление, активизирайки младите хора чрез осигуряване на информация, обучения, организиране на събития по проблемите на доброто управление и участие в консултативни органи на национално и местно ниво.

  Визия
  АРГО е екип от млади експерти в различни сфери, работещ успешно за утвърждаване правото на гражданите на добро демократично управление чрез активното включване на младите в процеса на вземане на решения.

  ARGO Team
  www.argobg.net

• Днес е Илинден

  Илинден в България се нарича денят, в който Българската православна църква почита Свети пророк Илия, 20 юли. Църковният празник е наречен от народа Илинден. Чества се също деня на Илинденско-Преображенското въстание в България и Република Македония, където се празнува по стар стил на 2 август.

  Честит имен ден на Илия, Илияна, Илиян, Илиана, Илиан, Илко, Илка, Ильо, Лило и на всички носещи името на Свети Илия !

  Св. пророк Илия бил из потомството на Аарон, от гр. Тесвия, Галатия. Живял е през IX век преди Христа по време на цар Ахав. Илия значи крепост и той се показал крепост, твърдина на вярата. Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.
  Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканяли народа да му се покланя и преследвали служителите на истинския Бог. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил.
  Народът видял това, до земята се поклонил на Истинския Бог. Жреците били избити. Обилен дъжд напоил земята.
  Илия пророкувал 25 години и край р. Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето.

  Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията – св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали “летни гръмотевици, летни трескавици”; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му, той дава дъжда и росата.

  Възнесението на св. пророк Илия и три сцени от живота му. Икона от 1850 година, с. Тешево край Банско.

  

  Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили.

  Народният празник е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците – Перун. Наричат го Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел.  Св. Илия е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда Зевс, Перун, Тангра, Тор, като древните езически представи се приспособяват постепенно към култа на християнския светец. Според народната вяра, когато светците си поделяли сферите на влияние, на Свети Илия се паднали летните гръмотевици…
  Паднали му се летните трескавици,
  Да си лети под синьо небо,
  Да събира мъгли и облаци,
  Да заключва в Черното море,
  Да заключва – още да отключва,
  да си дава роса и дъждьеве
  Като препускал по небето с огнената си колесница, теглена от четири бели коня, Свети Илия пускал огнени стрели срещу лами и змейове, които ядели житото. Светкавици излитали и от копитата на конете му.  В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва ивършитба. А дедите ни вярвали, че ако го нямало Свети Илия да убива ламите, нямало да има плодороди.
  Народната традиция повелява в чест на Илия Гърмовник да се коли най-старият петел — подмладяват се петлите в дома. Подмладяват се „петлите“ и в селището – на тоя ден се извършва и опасването на новите ергени. Това става на хорището пред стари и млади. Когато някой момък се ергенее и реши, че вече може къща да гледа и дом да създаде, вечерта на хорото най-старият все още неженен ( мъж в селото поема от майката на момъка или от / негова сродница нов чер-вен пояс и ритуално опасва момъка. Като държи единия край, момъкът хваща другия, поставя го под „гивися“ (гърдите) и Започва да се завива в посока надясно, приближавапки другия край. А в това време старият ерген благославя: „Е-хей! Както са усуква поясът, тъй да са сучат момите край него „„Амин!“ – добавят другите и започва „въртяното хоро“. Старият ерген вкарва момъка в хорото и топ добива статус на ерген и вече може да задява момите, без да виква присмеха на другите ергени.
  После ходят на оброчището и правят обща трапеза.
  Момите в тоя ден не се мият, че Змей Горянин ще залюби тая, що се е умила.
  Освен носещите името на светеца (Илия, Илиана, Илиян, Илко, Илка) този ден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии, керемидчии и фурнаджии .
  В планинските области на Южна България, където Илинден се чества много тържествено, се устройвали селски сборове, а в жертва се принасял бик или овен. Приготвяли се и обредни хлябове. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия. На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.

  От днес нататък времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Ако на Илинден гърми, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни. Ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво.

• ДНЕС Е СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА ПРЕГРЪДКАТА!

  Aвтор: Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ

  По информация от Facebook, днес – 20 юли, (въпреки че официалният ден е 21 яунари) от 9 часа започва Световният ден на прегръдката, на английски наричан “Free Hug Day”…
  Ето моето пожелание към читателите на Eurochicago.com, което изпращам заедно с приложената фотография на сина ми Ник Чалдъков (www.chaldakov.com):

  

  “Вдигнеш ли ръка, за да ПРЕГЪРНЕШ, разместваш въздуха на цялата вселена”, написано от Борис Христов. Като ефект на пеперудата*, това може да РОДИ ЛЮБОВ ПО ЦЯЛ СВЯТ…

  _________________________________
  * “Предвидимост: Може ли размахването на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?” е заглавието на лекцията на професор Едуард Лоренц, изнесена на 29 декември 1972 г. във Вашингтон на 139-та конференция на Американската асоциация за напредък на науката. От тогава, “ефектът на пеперудата” става една от най-сполучливите метафори на теорията на хаоса.

• Господин и Госпожа „Йес” отиват на избори

  Калфин и Кунева ще си газят взаимно в лехите за най-голяма радост на Бойко Борисов
  Иво Христов
  Сега

  Кунева и Калфин. Това за момента са най-сериозните претенденти за президентския пост наесен. Първата се провъзгласи за кандидат на гражданското общество. Вторият бе утвърден в събота от соцпартията.

  С избора на Калфин БСП едновременно сполучи и сбърка. Сполучи, защото бившият първи дипломат е най-доброто, с което разполага, с оглед задачата: грамотен технократ, полиглот, международно легитимиран и достатъчно опитен.

  Калфин е сред редките фигури вляво, които не будят спонтанно отхвърляне в центъра и вдясно. БСП обаче сбърка, защото Калфин е Кунева в панталони: сроден произход, сродна кариера и безфокусни послания. Йесмен и йесуоман, двамата

  неизбежно ще делят един електорат:
  
  тънката прослойка от грамотни еврофили, достатъчно безкритични, за да преглътнат йесменството, и достатъчно грамотни, за да са отвратени от ГЕРБ.

  Така, вместо да се допълват, двамата кандидати ще си тъпчат лехите и за пореден път Първановите тарикатлъци с план А и план Б ще излязат скъпо на собствената му партия. Първия път БСП го отнесе през 2009 г., когато любимите изборни фетиши на Първанов – мажоритарните мандати, изцяло убегнаха на социалистите. Сега стратегията с явния и скрития кандидат рискува да постигне същия резултат. Защото аритметиката не излиза.

  Фигурата на Калфин се приема враждебно от мнозина социалисти, за които той е ренегатът от 1997 г., напуснал партията в най-трудния момент. Упрекът, разбира се, е несъстоятелен. В БСП

  таксуват като предател всеки, който казва нелицеприятните истини:
  
  виж Дончева. А ренегат именуват онзи, който търси изход от безизходицата. Клеймото е толкова тежко, че на пленума в събота конкурентите на Калфин – Янаки Стоилов и Иво Атанасов, дори не посмяха да отнесат въпроса към конгреса идната събота.

  И двамата знаеха, че там шансовете им щяха да бъдат по-големи, но предпочетоха да преглътнат апаратния рекет на Станишев, за да не прозвучат като смутители на единството – смъртен грях в бесепарската традиция. Всички те също са йесмени, но на локално, партийно ниво. Сега винят коварния Станишев в медиите, но по-добре ще е да винят себе си.

  Други червени симпатизанти упрекват блудния Калфин, че лесно е забравил различията си от 1997 г., за да стане министър през 2005. Те обаче забравят, че тогавашният ВС на БСП охотно му гласува доверие за поста. Сиреч отново сочат с пръст там, където ще е по-добре да се замислят.

  Тъй или иначе отсега е ясно, че Калфин няма да капитализира всичките гласове на БСП.

  Прецаканите лобита вече му точат ножа във Фейсбук,
  
  а злопаметните партийци навъсено мълчат. Неговият полезен ход е към центъра, в ловните полета на Кунева.

  Тя от своя страна е зле приета в соцсредите и се размина с възможната ракета-носител БСП. Сега остава сама на себе си, побутвана от социолозите, бъбрива, скучновата, смътна и все по-обречена. Кунева твърде рано се впусна в президентската надпревара, стартира маратона на токчета и отсега дава признаци на умора, при все борбения си нрав.

  Отсъствието на реален опонент размагнетизира предизборните стратегии на Калфин и Кунева. Критиките им остават без рикошет. Атаките им се отлагат поради липса на адресат. И двамата са принудени да въртят на празни обороти. Бившата еврокомисарка изтъква старата си слава като защитник на потребителите (на европейските, не на българските!), което по приляга на кандидат-омбудсман.

  Кандидатът на левицата пък се обляга на добро професионално реноме, но му липсва отчетлива визия, каквато се очаква от държавник. Повече прилича на отличник, записан преко волята си на кръжок по реторика, нежели на потенциален национален лидер. На полето на еврократското CV пък Кунева го води с едни гърди.

  Големият печеливш от ситуацията е Борисов,
  
  който е по-свободен в действията си отвсякога. При тази конфигурация той би могъл да не се кандидатира, като съхрани реалната власт, контрола над правителството и партията, които без него щяха да бъдат обречени. Би могъл и да се кандидатира, ако счете, че „Дондуков“ 2 е единственият остров, който ще остане след потопа на кризата. Тя уж си отива, но това е по Дянков.

  Сериозните икономисти говорят за риск от депресия, а международната конюнктура днес е по-лоша отвсякога. Другата причина, която може да тласне Борисов да смени премиерската власт с президентския уют, е невъзможността да изпълни поетите към Русия и САЩ противоречиви ангажименти в енергетиката.

  Борисов има още месец рязане на ленти, през който двамата основни опоненти ще внимават да не влязат в конфликт. След това ще започне истинската кампания и тогава ще се появи нов проблем. Кунева и Калфин волю-неволю ще трябва да се скарат, ако искат да бъдат различими. А нима могат да се скарат сериозно г-н и г-жа Йес? /Кафене.нет

• ЕК: Няма резултати в борбата с корупцията и престъпността

  Европейската комисия представи днес в Брюксел петия годишен доклад за напредъка на България и Румъния по механизма за сътрудничество и оценка.

  В документа, данни от който вече бяха оповестени неофициално, е записано, че двете страни трябва да постигнат по-нататъшен напредък в съдебната реформа и борбата с корупцията, а в случая с България – и в борбата с организираната престъпност, съобщи БТА.

  Докладът набляга на факта, че и в двете държави съдебната система трябва да положи по-големи усилия за реформа. Комисията прави препоръки за по-нататъшни действия в България и Румъния, а през лятото на 2012 г. ще направи цялостна оценка на напредъка и ще изготви предложения в зависимост от нея.

  В доклада за България се посочва наличието на трайна политическа воля и ангажимент на българското правителство да продължи изпълнението на стратегията за реформа. България продължи да реформира съдебната система, взе мерки за укрепване на законодателството в областта на конфликта на интереси и започна структурна реформа на полицията и системата на наказателните съдилища, отбелязва ЕК.

  В същото време обаче се посочва, че борбата с корупцията по високите етажи на властта не е довела до убедителни резултати през последните 12 месеца и че цялостният резултат в борбата с организираната престъпност трябва значително да се подобри.
  Ръководството на съдебната система все още трябва да покаже реален ангажимент за извършване на съдебната реформа. Има неотложна необходимост от значителни подобрения в отчетността и професионалната практика в съдебната власт и разследващите органи, за да могат да бъдат постигнати убедителни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, пише още в доклада.

  Източник: Dir.bg
• Децата, които никога няма да проговорят български

  “Аз вече имам, това, за което копнеех. Защо трябва да ми пука за България? Защо трябва да имам нещо общо с тази страна?”

  Скъпи сънародници, обичам България, но вече съм убеден, че има доста българи зад граница, на които, меко казано, не им пука за родината. В чужбина живее една такава безлична маса български емигранти, за които повечето от вас навярно дори не подозират, че съществува.

  В последните няколко месеца станах свидетел как десетки интелигентни българи, мои познати, се преселиха в Англия. Всички те имаха собствени жилища, добри професии и солидни доходи. Познавам още толкова, които също имат завидно материално и социално положение в страната, но и те се стягат да емигрират.

  Това не е икономическа емиграция, а нещо различно. Нещо, което е тревожно, защото потвърждава, че интелигенцията напуска страната. Тъжно. Но има и друго, което е още по-тъжно. Идвайки в Англия, а навярно и по другите части на света, тази интелигенция забравя завинаги родината. Ще се опитам да се обоснова.

  Сравнително скоро след като дойдох в Англия, се случи нещо, което ме изненада. Градът, който избрахме със съпругата ми, не е никак голям. Не познавах никого и дните ми, макар и пъстри от впечатления, бяха сиви и еднообразни. Или иначе казано – липсваха ми познанства с други сънародници. След около два месеца на изолация най-накрая така желаните познанства се случиха.

  Първите българи, които срещнах, бяха от смесени бракове – Петър – университетски преподавател по компютърни системи, женен за англичанка, и Боряна – учителка по пиано, омъжена за англичанин. Петър имаше две деца, а Боряна – три. Забелязах, че нито децата на Петър, нито тези на Боряна говорят български. Това ме озадачи и веднага попитах защо не са научили децата си на български? Отвърнаха ми, че това не им е нужно. После седмици наред се питах как ли се чувстват тези родители; тези, български родители, чиито деца говорят само английски?

  След време се случи така, че за моя радост се запознах с още две, но този път, изцяло български семейства. Те живеят в Екситър – съседния по-голям град до нас. Мъжете са университетски преподаватели, а жените работят на добри длъжности. Всичко изглеждаше хубаво, докато не се разговорих с децата им. За моя изненада се оказа, че децата в тези изцяло български семейства също не говорят и дума български! Не издържах и се намесих. Отговорът на родителите им беше, че когато питали децата си нещо на български, те отказвали да отговарят, а когато ги питали на английски те веднага отговаряли. Ще се опитам да онагледя споделеното с действителна случка, за да добиете представа колко нелепа е ситуацията.

  Бяхме се събрали с едното от споменатите семейства на вечеря. Четиримата възрастни стояхме на масата, а децата ни си играеха край нас. Естествено всички говорехме на български. Техните деца обаче говореха на нашите на английски. Жена ми се почуди: “Е, хубава работа? Тук сме само българи, пък децата ни си говорят на английски?”Думите й увиснаха в пространството. Настъпи неловко мълчание. Аз обаче се включих и попитах: “Защо позволявате това? По този начин децата ви ще загубят връзката с България!”Знаете ли какво ми отговари университетският преподавател? Каза ми: “Е, и какво от това?”Разбирате ли за какво страшно мислене става дума? “Е, и какво от това?” Неговите думи се запечатаха дълбоко в съзнанието ми.

  С течение на времето, срещайки се с различни хора, аз започнах да приемам споменатата позиция – на отчужденост към българщината, не за правило, а по-скоро за изключение. Докато се стигна до събитието, което смени отново цялата ми нагласа. То се случи наскоро след тазгодишните великденски празници и така силно ме провокира и натъжи, че никога няма да го забравя.

  В близост до нашата кооперация има поляна с пейки, маси и стационарни барбекюта. Когато времето е хубаво, мястото се изпълва с хора, които пекат различни меса на барбекютата, хранят се на открито и се забавляват.

  След светлия празник решихме и ние да си направим нещо като български Великден. Поканихме всичките си български приятели и ги помолихме да доведат колкото могат повече още наши сънародници на срещата. И мисля, че се получи – събрахме се шест български семейства. Аз посрещнах всички с поздрава: “Христос Воскресе”и повечето ми отговориха, но двама се заинатиха. Единият ми вика: “Абе, знае ли човек дали е така”, а другият се прояви като типичен неверник и ми върна въпроса с въпрос: “Ама ти вярваш ли в тия работи?”Истински голямата изненада обаче дойде малко по-късно. Тя се случи, когато установих, че децата на всичките тези шест български семейства не говорят изобщо български. Направих си труда да заговоря всяко едно от тях поотделно, за да се уверя, че е така.

  Седнахме да обядваме и се обърнах към родителите им с въпроса защо децата им говорят само английски. Те ми отвърнаха, че така е било по лесно за самите тях, т. е. за децата. Това за мен беше пълен абсурд. На поляната тичаха, смееха се и се гонеха тринадесет българчета, които си говореха и подвикваха на английски!? Попитах една майка защо допуска това. А тя ми отвърна, че и аз съм щял да го приема, но още ми било рано. “Не, никога няма да допусна това с децата си”, съпротивих се аз, а тя спокойно ми отвърна: “Значи ще ги подложиш на излишен стрес”.

  Малко по-късно се обърнах със същия въпрос и към другите, като настоях за отговор, защото английските викове от тичащите наоколо наши, български деца не ми даваха мира. И тогава дойде шокиращото обяснение на един от бащите (отново университетски преподавател в Екситър), когото ще цитирам по памет:

  “Това, че няма да знаят български, не е никакъв проблем! На тебе още ли ти пука за България? Я се огледай къде сме? Какво повече може да иска човек от живота? Ние ще им дадем всичко. Ще им помогнем да се изучат, да завършат колежи и един ден да си намерят хубава работа. Ще имат парички и… пей, сърце. Ти не си отскоро тука и е време да зарежеш тия националистични дивотии и да погледнеш на живота по-философски.”Сякаш нож ме жегна в сърцето при тия думи. “Прощавай, но не мога да се съглася с теб!”, апострофирах го аз. “Ама какво толкова се изненадваш- продължи той, – аз съм човек с доста контакти и познавам поне още двадесет българи, чиито деца също не говорят и дума български.”След тези думи не намерих сили да продължа спора и замълчах. Другите гости на масата обаче напълно се съгласиха с него и даже вдигнаха наздравица.

  Когато вечерта останах сам, се попитах, ако наистина така мислят повечето български интелектуалци емигранти, за какво всъщност иде реч? Ако всички престанат да учат децата си на български, какво ще стане с България? По-точно какво ще остане от нея един ден?

  Сега, преди да ме обвините в лицемерие, защото аз самият живея в Англия, а това знам, че е нормално да подразни някои, помислете над този материален поглед на българина емигрант. Когато той вече е придобил онова, което не е имал в България и когато е получил така жадувания по-уреден живот. Колко бързо и колко лесно забравя откъде е дошъл. С каква лекота къса нишката с миналото си и как става апатичен към вярата и родината си. И всичко това, без да е имало война. Без да е имало световен катаклизъм. Без да е имало репресии…

  Просто той е станал друг човек. Превърнал се е за няколко години в “нов” човек. Той има пълен хладилник. Собствена къща. Две коли. Няколко хиляди в спестовната си сметка. Той е на върха на света. Той е “щастлив”. Погледнете към този “красив” образ и го запомнете. Ако един ден съдбата ви се стече така, че и вие се окажете от другата страна на границата, да не допуснете това да се случи и с вас. Не казвам, че тези интелигентни емигранти трябва да се върнат в България. Не казвам, че трябва да я обичат. Нито пък, че трябва да са православни християни. А още по-малко пък да занимават децата си с нашата автентична и уникална азбука.

  Животът е неприкосновен свещен дар и всеки сам избира как да премине през него. Аз просто се питам на глас кое е това, кое кара тези хора, в даден момент, напълно да забравят за България? Кое ги отвращава дотолкова, че решават, че ще е добре да прекъснат завинаги пътя на техните деца към родината?

  Трудно е да се посочи лекарството за това състояние, но не е толкова трудно да се напипа първопричината. Според моите скромни наблюдения тя се съдържа основно в типичниянихилизъм, на българина. Именно нихилизмът и всичко свързано с тази грозна поведенческа черта е нещото, което е най-страшно. И то е страшно не защото косвено допринася за обезлюдяването на страната, а затова защото очертава тази ужасна българска мисъл на успелия емигрант: “Аз вече имам, това, за което копнеех. Защо трябва да ми пука за България? Защо трябва да имам нещо общо с тази страна?”

  Един наивник обаче все още вярва и обича тази страна. Това е авторът на тези редове (и той знае, че не е единствен). Този наивник от време на време пише за нея. Пише предимно с болка, но често и с надежда. Този наивник има една мечта. Една детска и наивна мечта. Тя е да види как България се възражда. Как хората се връщат към вярата и националните ценности и се събуждат от дългогодишната летаргия. А интелигентните наши емигранти постепенно преосмислят приоритетите си и започнат да учат децата си и на български.

  Мартин Ралчевски,

  Bolgari.net

• Най-печално известният гангстер на България е Васил Божков-Черепа

  Из американската грама от 2009 г. след идването на ГЕРБ на власт

  „Най-печално известният гангстер на България е Васил Крумов Божков с прякор Черепа“. Това пише през 2009 година временно изпълняващият длъжността посланик в България Джон Ордуик в дипломатическа грама, озаглавена: „Най-търсените престъпници в България – Черепа, Баретата, Пилето и Пръча“. Материалът е публикуван в сайта bivol.bg.

  Впоследствие този материал от София получава „много висока оценка“ от Вашингтон заради качеството на информацията, а отговорът до американската мисия в България носи подписа на самата Хилъри Клинтън.

  Американският списък с „най-търсените“ е написан малко след идването на ГЕРБ на власт и не е огласяван в цялост до момента. Част от грамата, посветена на Тодор Батков, бе цитирана в публикация във вестник „Монд“.

  Мафията си има държава

  В своя увод Джон Ордуей започва с цитат на „широкоразпространена българска поговорка – „всички държави си имат мафия, но в България мафията си има държава“. „Престъпни босове или „мутри“, които са по-познати с цветистите си прякори, често могат да се видят из София, каращи бясно черните си БМВ-та и джипове – Мерцедеси, следвани от група телохранители“, описва ситуацията от българската столица дипломатът.

  Той пише, че българската организирана престъпност е особено активна в международното пране на пари, в трафика на наркотици и трафика на хора, във фалшификациите и поръчковите убийства. Ордуей напомня, че от 134 такива убийства, които посолството следи от 1993 г. насам, 73% не са стигнали по-далеч от полицейското разследване.

  „Мащабите на дълбоко окопаната организирана престъпност, действаща в България, представляват огромно предизвикателство за новото правителство, което се стреми да прилага върховенството на закона“, казва дипломатът.

  Според него „българските мафиотски босове, които са по-известни с прякорите си – Черепа, Големия Маргин и Баретата, се смятаха за недосегаеми при предишните правителства“. Той обяснява, че предаването им на правосъдието би било съществена победа за новото правителство и демонстрация, както пред скептичната Европейска комисия, така и пред българското общество, която би означавала, че дните на безнаказаност са минало.

  „Следващият по-долу списък на лицата от организираната престъпност в никакъв случай не е пълен, но представя някои от най-известните фигури, при които повдигането на обвинения и осъждането им, ще означават съществена крачка напред за българското правителство и ще ни приближат до деня, когато мафиоти като Пилето няма повече да „бъдат отглеждани в естествена среда“, се казва в доклада.

  Черепа

  Най-печално известният гангстер на България е Васил Крумов Божков с прякор Черепа, заявява Джон Ордуей. Той припомня, че Божков основа първата си компания през 1990 г., преди да създаде настоящия си бизнес в лицето на „Нове холдинг“, който включва над 30 компании и филиали.

  Богатството на Божков се изчислява на 1.5 милиарда щатски долара – той е един от най-богатите хора в България и почти успя да влезе в списъка на 50-те най-богати източноевропейци за 2008 г., се казва в грамата.

  Американците смятат, че в момента Божков бавно напуска бизнеса с организираната престъпност и основно притежава казина, хотели и медии. „Но, както се твърди, все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства“, пише в грамата.

  Братята Маргини

  По техен адрес се казва, че Красимир „Големия Маргин“ Маринов и по-малкият му брат Николай „Малкия Маргин“ Маринов ръководят известна престъпна групировка, позната като Интергруп (бившата СИК), чиито незаконни действия включват трафик на наркотици (особено хероин), финансови измами, кражби на коли, контрабанда, изнудване, рекет и проституция.

  Припомня се, че съдебното дело срещу тях е отлагано поне 4 пъти и „стана символ на неспособността на българските съдилища да раздават бързо правосъдие“. „И, благодарение на пропуск в законодателството, изискващ физическото присъствие на всички обвиняеми и адвокати, които винаги са прекалено болни, за да се явят в съдебна зала, братята бяха пуснати под гаранция през декември 2007 г. и все още са на свобода“, пише в грамата.

  Братята Маргини към днешна дата са оправдани на две инстанции по обвиненията за поръчителство на тройно убийство.

  Братята Галеви

  Джон Ордуей смята, че Пламен Галев и Ангел Христов са станали център на внимание през 2008 г. след разкритията, че тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков се е срещнал с тях.

  По-късно двойката беше арестувана по обвинения в измъчване, изнудване, насилствено присвояване и търговия с наркотици, но беше освободена и им беше даден временен имунитет, за да се кандидатират за депутати на парламентарните избори на 5 юли, пише в грамата.

  „Въпреки, че двамата загубиха и изборите и имунитета си, градският прокурор на София Николай Кокинов тихичко съобщи, че са пуснати под гаранция. В средата на юли Върховният апелативен съд на България също присъди, че делото трябва да се гледа в Кюстендилския районен съд вместо в София, което всъщност позволи те да бъдат съдени в район, където имат значително по-голяма подкрепа, район, в който те на практика царуват през последното десетилетие“, се казва в доклада.

  Към днешна дата те са осъдени от Софийския апелативен съд на затвор от общо 12 години, след като бяха напълно оправдани от съда в Кюстендил.

  Баретата

  Много хора считат Иванов за един от най-важните наркобарони и за „мозъка“, който стои зад няколко емблематични екзекуции в българския подземен свят, пише Джон Ордуей. Той напомня, че Баретата е обвинен за три убийства на други фигури от престъпния свят.

  „Също като братята Маринови (очевидно се има предвид Галеви), Иванов се опита да получи имунитет като кандидат за депутат, но молбата му беше отхвърлена защото обвиненията срещу него бяха внесени преди да реши да се включи в изборната надпревара. Въпреки, че Иванов остава в затвора, не е ясно дали ще бъде осъден“, пише посланика.

  Руската връзка Борат

  Тодор Батков, познат с прякора Борат, български адвокат и бизнесмен, служи за пълномощник и представител на бизнеса и интересите на прочутия руско-израелски бизнесмен Майкъл Черни или още „Михайл Чорни“, казва Джон Ордуей.

  „Българското правителство обяви Чорни за заплаха за националната сигурност през 2000 г. и му забрани да влиза в страната. Чорни обаче поддържа влиянието си над своите компании – включително футболния клуб Левски, вестник „Стандарт“ и хотела „Банкя Палас“ – като прехвърли собствеността върху Батков. Батков има здрави политически връзки – през 2008 г. президентът Георги Първанов го награди с най-високото българско отличие – орден „Стара планина“ за дейностите му по насърчаване на българската култура, изкуство и спорт“, пише дипломатът.

  Той напомня, че Батков прави сериозни дарения на благотворителни организации за деца с тежки заболявания, на сираци, на спешното отделение на „Пирогов“, на местни университети и за кампанията „Не сте сами“.

  Пилето и Пръча

  Николай Методиев, с прякор Пилето, се смята за един от най-големите контрабандисти на България и е бил съден за това няколко пъти, се казва в грамата като се напомня няколкото му ареста без резултат.

  „Методиев беше отново арестуван през 2003 г. за опит да уговори със служители на митницата да му се позволи да внесе нелегални китайски стоки, оценени на 3.5 милиона щатски долара. Вместо поисканата от прокурора присъда 7 години затвор, той беше глобен със 700 лева (525 щатски долара) за заплахи срещу представители на държавата“, пише Ордуей.

  За Йордан Тонов – Пръча се казва, че е арестуван през октомври 2008 г. с още 13 души по обвинения в организирана престъпност, трафик на наркотици, трафик на хора и изнудване.

  „Тонов е близък съдружник на наскоро осъдения наркобарон от Бургас – Димитър Желязков с прякор Митьо Очите и се смята, че е водач на престъпна група, контролираща трафика на наркотици и проституцията в югозападна България. Десет от съучастниците на Тонов се признаха за виновни и получиха намалени присъди от по-малко от 5 години, докато Тонов избра да си пробва късмета с българския съд“, пише Ордуей до Вашингтон.

  Малко заловени големи риби

  Управляващата центристка партия ГЕРБ, рекламираща водача си Бойко Борисов като човек с твърда ръка и с полицейски опит, дойде на власт с убедителна победа през миналия юли заради обещанията да се справи с корупцията и да се бори с организираната престъпност, казва Ордуей в доклада си.

  Според него правителството на ГЕРБ сега трябва да покаже политическа воля и да приеме предизвикателството. „Осъдителната присъда на „Очите“ от 25-ти август и тези на двама „бизнесмени“ от Варна по обвинения в пране на пари и престъпни връзки са начало, но Европейската комисия подчерта, че годините затвор не са достатъчни и са заловени много малко от „големите риби“, коментира той.

  „Проблемът на България с организираната престъпност не може да се реши за една нощ, но успешното обвинение и присъда, дори само в едно от тези дела, ще бъдат огромна победа за новото правителство, и ще изпратят много ясен и дългоочакван сигнал на българското общество“, завършва посланикът.

  Източник:   Mediapool

• Българи в Испания не искат децата им да се връщат у нас

  Близо 2/3 от българските емигранти в Испания не биха стимулирали децата си да се завърнат в България, сочи изследване

  Близо 2/3 от българските емигранти в Испания не биха стимулирали децата си да се завърнат в България.

  Това сочат данните от изследване на Института за икономически изследвания (ИИИ) на БАН за миграционния модел в Испания, които бяха обявени днес на пресконференция в БТА.

  Проучването е осъществено в периода май-юни и обхваща 506 наши сънародници, живеещи в 24 населени места в Испания.

  Майките в по-голяма степен не искат децата им да се върнат у нас, което е симптом, че нещо в държавата ни не е наред, коментира доц. Веселин Минчев, зам.-директор на ИИИ.

  Почти 3 на сто от българчетата в Испания не говорят български, а 15 на сто са със слаби познания по родния си език.

  Близо 1/3 от родителите признават, че говорят на децата си на български, но те им отговарят на испански.

  Над 70 на сто от сънародниците ни в Испания нямат намерение да се връщат в България – срещу 5 на сто, които обмислят подобна стъпка.

  Основната заетост на българите в Испания е в хотелиерството – 15%, селското стопанство – 12%, и строителството – 11%.

  Близо половината от анкетираните демонстрират много добро самочувствие и смятат, че по-нищо не се отличават от испанците.

  Изглежда губим една творческа част от населението си, която е способна да се справя сама с проблемите, коментира Веселин Минчев.

  Според статистиката средната възраст на българските емигранти в Испания е 36 години, като 23% на от тях са с висше образование.

  Българите са третата най-голяма имигрантска група от европейски граждани в рамките на Европейския съюз, сочат скорошни данни на Евростат (Eurostat). България е и сред страните с повече емиграция, отколкото имиграция.

  Не е лошо ние да произвеждаме качествени специалисти и да ги пращаме да работят навън, заяви наскоро премиерът Бойко Борисов. Той призна, че в чужбина медицинските специалисти, например, са по-високо платени, отколкото в собствената им държава.

  По думите на премиера „дори трябва да стимулираме младите български лекари да работят в чужбина, защото по този начин ще рекламират страната ни“.

  Източник: Vesti.bg

• Борисов: Ако правителството падне при вота, ще се кандидатирам за президент

  Премиерът Бойко Борисов заяви във вторник, че ако правителството падне при предстоящия вот на недоверие срещу кабинета, ще се кандидатира за президент.

  Попитан как стои въпросът с неговата кандидатура за президент, за която преди време си бе оставил 0.1% вероятност, Борисов заяви пред ТВ 7, че “ако правителството падне на вота, процентите ще станат 100“.

  “Така че нека да се напънат малко на вота да ми направят тази добрина“, коментира Борисов.

  Водещият Николай Бареков окуражи Борисов да разкрие повече за кандидатурата на ГЕРБ за президент като коментира, че “дори магарето, което изритаха от Нова телевизия да кандидатирате за президент, то ще спечели“.

  Борисов обаче повтори, че кандидатурата на ГЕРБ ще бъде обявена на 4 септември.

  “Дотогава имаме много работа да вършим и я вършим – детски градини, над 30 млн. лева ще влязат в археологията под Ларгото, догодина април месец ще имаме най-красивото метро в Европа. Убеден съм, с тази археология, с тези римски разкопки около него“, каза премиерът.

  “Така че имаме да си вършим още работата, оставяме на другите партии да репетират през това време“, посочи Борисов.

  На въпрос как определя опозицията, която се е структурирала срещу него в парламента за вота, Борисов коментира, че “това не е опозиция, а една и съща партия“.

  “От дистанцията на времето за всички е ясно как навремето се сформира СДС, как вълната ги е изстреляла напред, как са направили правителство, как са се разбирали сини и червени да си делят властта през годините. И сега просто пак се събират срещу ГЕРБ като партия, която е единствената независима партия. Може би и “Атака“ да прибавя към нас“, заяви Борисов.

  Източник: Mediapool

• Мълчанието на българските историци

  Коректурите на Джъстин Маккарти – кой е този изследовател?

  Този “еталон” на човеколюбието има тъй “неортодоксален поглед” към историята, че “съвсем умишлено” загърбва, отрича и осъжда “историографиите на западноевропейските държави, САЩ, на руската, арменската и на балканските страни”, с поразителното обяснение, че “те отдавна са тиражирани и чути”. И главно – защото “не се споделят от Маккарти”.

  И още по-главно – защото тези дълбоко несподеляеми от “еталона” факти имат нахалството да противоречат на неговата цел – да докаже “вековния геноцид на мюсюлманите”, изтребени в резултат на “българските жестокости”. (А също и на “арменските зверства”, “гръцките погроми” и “руските злодеяния”.)

  Това ни казва предговорът.

  И още:

  Джъстин Маккарти е американски демограф, професор в университета в Луисвил, Кентъки. Автор на:

  “Арабският свят, Турция и Балканите, 1878-1914, Историческа статистика” – Бостън, 1982;

  “Мюсюлмани и малцинства: Населението на османския Анадол и краят на империята” – Ню Йорк, 1983;

  “Турци и арменци: наръчник по арменския въпрос” – Вашингтон, 1989;

  “Османските турци: встъпителна история до 1923 г.” – Лондон, Ню Йорк, 1997;

  “Османските народи и краят на империята. Исторически завършеци” – Лондон, Ню Йорк, 2001;

  “Кои са турците? Наръчник за учители” в съавторство с Каролин Маккарти и с участието на Талят Халман, Юлкю Бейтс и Йозлем Сенсой – Ню Йорк, 2003;

  “Арменският бунт във Ван” – издателство на универститета в Юта, 2006.

  Какво не научаваме от предговора?

  През 1967-а 22-годишният Джъстин Маккарти постъпва в Корпуса на мира в Турция и две години преподава в Близкоизточния технически университет (Orta Doğu Teknik Üniversitesi) и в Анкарския университт (Ankara Universitesi). Той е член-кореспондент на Турското историческо общество, почетен доктор на университетите “Демирел” (2000 г.) и “Ататюрк” (2007 г.) и – внимание! – на Босфорския университет (1985 г.).

  Босфорският университет (Boğaziçi Üniversitesi) е приемник на Роберт колеж (Robert College). През 1876 г. директор на Робърт колеж е Джордж Уошбърн (George Washburn), негов близък приятел е проф. Албърт Лонг (Albert Long). Най-уважаваният гост на колежа е сър Едуин Пиърс (Edwin Pears) – английски адвокат. Благодарение на тази знаменита тройка и особено на сър Едуин Пиърс, в Лондон пристигат първите съобщения за ужасите в България – още на 23 юни 1876 г.

  А преводачът на Макгахан, Скайлер и Карл Шнайдер в тяхното жестоко пътуване из “долината на смъртта”, която е опустошената българска земя, се казва Петър Димитров, ученик в Робърт колеж. През 1878 г. той ще преведе и “Уроци по клане” на Гладстон. Кръгът винаги се затваря. Понякога – в своето отрицание.

  Маккарти е член на Управителния съвет на Института за турски изследвания (Institute of Turkish Studies), създаден през 1982 г. с $3 млн. безвъзмедна помощ от Турция. ITS е базиран в Georgetown University.

  Мисията на ITS e “да подкрепя американски учени и научни изследвания за турската история и култура, както и за съвременните политически, социални и икономически промени в Турция; да подпомага американските университети в областта на турските изследвания чрез обогатяване на университетските библиотеки и програми за обучение, научни конференции и информационни дейности; да съдейства за издаване на книги и списания за Турция и за разширяване на разбирането и знанията за турската история, общество, политика, и икономика.

  От 1983 г. Институтът спонсорира годишна програма за учените, колежите и университетите в САЩ. Основната цел на програмата е да предоставя подкрепа, безвъзмездна помощ и стипендии за развитието на османските и турските научните изследвания. Заявленията се оценяват от комисия, съставена от Съвета на гуверньорите и асоциирани членове на ITS. Тази постоянна комисия представя своите препоръки на Управителния съвет за одобрение”.

  И още:

  За първи път опусът на Маккарти вижда бял свят през 1995 г., в Принстън, Ню Джърси – “Death and Exile: The Ethnic Cleansing of Ottoman Muslims, 1821-1922″. През 1998 г. излиза на турски – “Ölüm ve Sürgün: Osmanlı Müslümanlarına karşı Yürütülen Ulus Olarak Temizleme İşlemi 1821 – 1922″.

  През същата 1998 г. проф. Джъстин Маккарти е награден с Орден за заслуги към Турция. Други награди: наградата “Пол Харис” на Rotary International; наградата на председателя по образванието на Съвета за турско-американско приятелство; наградата на Турско-американските организации; наградата на Шюкрю Елегдаг (бивш посланик на Турция в САЩ), представена от Асамблеята на Турско-американските асоциации.

  Само припомням – фондациите “Роберт Бош” (Robert-Bosch-Stiftung) и “Памет, отговорност и бъдеще” (Erinnerung, Verantwortung und Zukunft) финансираха проекта на Брунбауер и Балева, а титулната страница беше на официална бланка, украсена с герба на Федерална Република Германия. Междувременно в Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften Балева защити докторат “Kunst und Nationalismus auf dem Balkan. Das Beispiel Bulgarien” (“Изкуство и национализъм на Балканите. Примерът България”). А на 19 май 2011 в Humboldt-Universität Балева потресе оскъдната аудитория с лекция за “някакви предполагаеми жертви” в Батак, за “които се говори, че били загинали или евентуално изгорени, или кремирани”.

  Неортодоксалният хуманист

  Маккарти не чете и не цитира “опортюниста Гладстон”; подминава с мълчание Юджийн Скайлер и Уолтър Беринг; не споменава името на Макгахан (но пък го титулува презрително – оня “журналист с богата фантазия”, автор на “сензации” и търсач на “високи тиражи”); а Иван дьо Вестин изобщо не съществува – нито репортажите му във “Фигаро”, нито книгата му “Пътуване в страната на въстаналите българи”.

  Не чете и не цитира американската анкета на протестантския мисионер Джеймс Кларк и журналиста Хенри Дуайт (“Страданията в България”, 17 октомври 1876 г.); нито германската анкета на д-р Карл Шнайдер, кореспондент на “Кьолнише цайтунг” (“Няма край на турските зверства”, август 1876 г.); нито френската анкета на Албен Розе (“Въстанието на Балканите през май 1876 г. и кланетата в България”, 2 август 1876 г. и “Опровержение на доклада на Едиб ефенди”, 16 август 1876 г.).

  Не чете и не цитира нито един български източник. И подритва всеки документ и факт, всяка буква, които го опровергават и изобличават в неговата откровена преднамереност, политиканско пренаписване на историята и мним академизъм.

  Неуморният ревизор и коректор на историята зорко бди да не падне и най-фин тичинков прашец върху благообразната Османска империя. И още по-зорко дебне да не би във времето да остане някаква запетайка, не дай, Боже – удивителна, най-бледа следа дори за съществуването на България. И колчем срещне такова опущение в историческия правопис, мигом го заличава.

  Маккарти зачерква българската история, нация и държава. Възкресява из историческото небитие мечтата на Мидхад паша за “османска нация”. Проповядва въжделенията на радикалния ислям за една обща, “ислямска нация”.

  И с присъщата си дръзновена безкористност обслужва доктрината на неоосманизма за “реинтеграция на Балканите, Кавказ и Близкия Изток” в историко-географския и културно-икономически ареал на Османската империя. За “да станат те, заедно с Турция, център на световната политика, както през ХVІ в.”, за “да възкресим” чрез “създаването на нова регионална идентичност” онова златно време, когато “от ХV до ХІХ век балканската история беше история на успеха”. Защото “времето на Османската империя е Златният век за Балканите”. Това идилично описание принадлежи на Ахмед Давутоглу (флагман на нео-османизма и външен министър на Турция) и започва с думите “Имам един блян…”.

  Маккарти ни причислява към несъществуващата “османска нация” – белким проумеем, че сал реинтеграцията в неоосманския блян има силата да помилва и опрости “българските злодейства”. И в дивно единомислие с Високата порта обвинява въстаналите българи в чудовищни престъпления, които никога не са извършвали. Осъжда на позор тяхната жертва и гибел, обрича на презрение тяхното достойнство и благородство.

  Понеже неговият хуманизъм бил неортодоксален, извисен и висш. За разлика от жалкия ортодоксален хуманизъм, задръстен от зловредно състрадание и съпричастие, затлачен от някакви (всякакви) презрени принципи, примитивна последователност, низша почтеност, низка честност и позорна искреност, тъй присъщи на тъпите православни отодокси. Защото ортодоксален означава православен. Изначално и неотменимо.

  Неортодоксалният опус на Маккарти е възхвала на робството, апотеоз на Високата порта, реабилитация на кървавата Османска империя, аргумент за реосманизацията на Балканите, Кавказ и Близкия изток.

  Робството е благо; турските злодейства – нежна грижа; ятаганът и дръвникът – изтънчени инструменти на човеколюбието; поруганието –достойно за похвала; безропотното подчинение – добродетел; робското търпение – висша ценност; любовта към поробителя – божия благодат; поривът на един народ към свободата – предателство към благодетелната империя; непокорството – осъдително; протестът – престъпен; съпротивата срещу една най-гнусна тирания – черна неблагодарност към великодушието на тирана; саможертвата – позор; борбата за свобода – най-тежко престъпление; въстанието – варварство; Освобождението на България – грабеж; историческите факти – неуместна подробност; истината – лъжа.

  Лъжа, опакована в академична тога.

  Университетското издателство у нас е оставило опуса на Маккарти без научна редакция, без придружаваща студия, без послеслов (поне), без една бележка под линия (дори).

  Защо?

  Поради недоглеждане? Или съгласие? Или безразличие? Или заради “едни пари”?

  Българските историци мълчат.

  Мълчат политиците.

  Мълчат медиите.

  Защо?

  За да не си навлекат обвинения в “просташка истерия”, “бутафорен патриотизъм” и “евтини националистически масали”; в организиране на “политическа цензура” и грубо посегателство върху “академичната свобода”? За да не изглеждат “неинтелигентни и агресивни варвари” в очите на световната прогресивна общественост?

  Мълчанието е съучастие.

  И още по-лошо.

  Велислава Дърева,

  Bolgari.net

• Бомби преди вота

  ГДБОП:  Взривовете пред РЗС, ДСБ и „Галерия“ са идентични

  Без пострадали хора и само с материални щети се разминаха бомбените взривове пред офиси на партии тази нощ в София. Два взрива са избухнали в столицата пред централата на РЗС на бул. „Дондуков“ и клуб на ДСБ на бул. „Сливница“, съобщи директорът на СДВР комисар Валери Йорданов. Първият сигнал е получен в 3.58 часа, а следващият около 20 минути по-късно. Около 150 грама е количеството на взривното вещество, което е използвано при първия взрив. Счупени са стъкла и витрини.

  Работи се по няколко версии. Предполагаме, че има връзка между единия и другия взрив в София. Това каза директорът на ГДБОП Станимир Флоров. Ще направим всичко, което зависи от нас, да установим извършителите и причините, каза той. Флоров заяви, че такива неща се правят за сплашване или получаване на политически дивиденти от определен кръг лица.

  Взривовете са за сплашване, в единия случай става дума за 150 грама еквивалент на тротилов взрив. Смята се, че става въпрос за еднакво количество взривно вещество и в двата случая, въпреки че пред офиса на ДСБ има повече счупени стъкла.

  Способът на извършване на взривовете е сходен с този пред вестник „Галерия” – огневи способ. Продължава работата за взрива пред вестника. Тези неща са трудни, не е като във филмите с Хорейшо, каза Станимир Флоров. Директорът на ГДБОП отказа да коментира искането на ДСБ в срок от 24 часа да има резултати от разследването. От самото подаване на сигнала има съвместни екипи от ГДБОП със СДВР, които работят.

  Борисов: Някой, който много разбира от взривове, който е добре обучен, много взе да се интересува от политика

  Някой, който много разбира от взривове, който е добре обучен, много взе да се интересува от политика. Така коментира по TV7 взривовете премиерът Бойко Борисов. Той не назова конкретни имена. Но беше категоричен, че това са бомби срещу държавата и народа. Според премиера има връзка между двата взрива тази нощ и бомбата пред вестник “Галерия”.

  „Минал някой и поставил две бомби с малък еквивалент и то точно преди доклада на Брюксел. В деня, в който четирима еврокомисари бяха на посещение в България, беше взривът пред „Галерия”. (…) Рано или късно ще го хванем”, увери Борисов.

  „Като главен секретар имаше бомбичка пред дома на Костов. Тогава имаше коментари, че някой иска да им запуши устите. А се вижда, че години наред те са най гласовитите. Така че не се постига ефект. Но всичко се трупа като негатив на имиджа на правителството и на страната”, каза още министър-председателят. И отбеляза, че правителството ще трябва да понесе пасивите от тези действия, които оказват лошо въздействие и върху инвеститорите. Борисов бе категоричен, че ще бъде заловен и убиецът на момичето в Борисовата градина.

  ДСБ иска до 24 часа извършителят да бъде разкрит

  Първите коментари от двете засегнати политически сили определиха взривовете като скандал и провокация. „Това, че пред партийни клубове има взривове само по себе си е скандално. Ако това е заради наближаването на изборите, в България се случва нещо страшно“, коментира Веселин Методиев от ДСБ.

  Демократи за силна България дава 24-часов срок на българските институции да си свършат работата и да разкрият кой стои зад взрива пред офиса на партията в район „Илинден” – това стана ясно на кратък брифинг в централата на партията. Според Атанас Атанасов от ДСБ срокът от 24 часа не е малък. Става дума за много тежко обществено деяние, обясни той. Очакваме органите на реда да си свършат бързо работата, каза Веселин Методиев.

  РЗС: Това е терористичен акт

  РЗС излезе със специална декларация, в която оценява случая като терористичен акт, тежък удар срещу демокрацията в навечерието на изборите, пореден опит за сплашване на единствената реална опозиция. Пред “Фокус” Яне Янев обяви, че след взрива през пролетта вестник „Галерия“ е спрял да пише така, както пишеше преди взрива – остро, критично срещу управляващата партия. Това, което прави впечатление е, че взривът пред „Галерия“ и сегашният взрив се случват точно преди поредния доклад, каза лидерът на РЗС.

  Количеството взривното вещество, използвано пред централите на РЗС и ДСБ в столицата, не е голямо, но не е и малко, заяви пред „Фокус” Иван Бояджиев, експерт по сигурността в Столична община. “Ако е имало хора наоколо, е можело някой да пострада жестоко. От друга страна е избран час, когато няма хора по улиците и това навежда на мисълта, че това е чиста провокация”, изтъкна Бояджиев. По думите – целта явно е била да няма жертви, а да се вдигне шум, за да се постигнат цели, които никоя политика не може да оправдае. Според Иван Бояджиев няма връзка с днешните взривове и този от преди няколко месеца пред издателството на вестник Галерия.

  Уорлик за взривовете: Ще заклеймя политическото насилие

  Този род проява на насилие няма място в нито едно демократично общество. Това каза американският посланик Джеймс Уорлик пред журналисти в коментар на взривовете от тази нощ. Уорлик подчерта, че българите и американците, и политическите им представители трябва да застанат срещу политическото насилие. „Аз не съм запознат с детайлите и съответно няма да поставя конкретен етикет върху случилото се, но ще заклеймя политическото насилие като цяло”, каза той. Уорлик добави: „Всички трябва да заклеймят политическото насилие, защото то няма място в нито едно демократично общество”.

  Източник: Vsekiden.com

• ООН: Расте безработицата сред младите

  Нивото на безработица сред младежта е достигнала поредния максимум, съобщава Международната организация по труда към ООН. По- рано организацията прогнозираше намаляването на безработицата , к7ато се основаваха на оптимистичните прогнози за ръста на световната икономика. Експертите на организацията очакваха, че безработицата сред младите хора на възраст между 15 и 24 години ще започне да намалява през 2010 и 2011 година. Но, според данни на ООН, безработицата сред младите през този период достигна поредния максимум и е вече 13%, което означава, че в момента 18 милиона млади хора са без работа.

  Вашингтон, САЩ /КРОСС/

  Labour Market Statistics: July 2011/USA

  Youth long-term unemployment (which can include students) rose by 5,000 from last month’s figure and is now 311,000. The claimant count measure, even if one adds in young people still on old employment programmes, remains far behind at 114,700, and is rising. The 18 to 24 year olds youth unemployment rate (including students) rose to 17.4% of the economically active – excluding one million economically inactive students from the calculation

• Уорлик според Wikileaks: Ефектът от „Октопод“ ще се загуби, ако Алексей Петров не е осъден

  „В крайна сметка правителството няма да бъде оценено според арестите на известни фигури, а според способността му да ускори делата за корупция, да затвори законовите вратички и успешно да вкара в затвора недосегаемите преди фигури на организираната престъпност.“ „Целият позитивен ефект, породен от арестите по операция „Октопод“, ще бъде изгубен моментално, ако Алексей Петров и неговите съучастници не свършат в затвора.“

  Това пише посланикът на САЩ Джеймс Уорлик в две последователни грами от 10 и 12 февруари 2010 г., предоставени от Wikileaks на партньорските му сайтове у нас balkanleaks.eu и bivol.bg.
  В самия ден на акция „Октопод“ посланикът на САЩ изпраща доклад до Държавния департамент, озаглавен „Борбата с организираната престъпност: първият рунд е за правителството“.

  „Правителството на ГЕРБ, избрано с обещанията за борба с корупцията и организираната престъпност, отбелязва напредък в изпълнението на обещанията си. Реформи, подкрепени с политическа воля на високо ниво, увеличиха натиска над по-рано недосегаеми фигури от организираната престъпност и позволиха ареста на няколко големи и добре екипирани организирани престъпни групи. В същото време тези арести подчертаха слабостите на съдебната система, след като съдии позволяват на членове на престъпни групи да излизат под гаранция и бавят делата срещу тях въпреки уверенията на прокуратурата, че имат сериозни доказателства.“ Това гласи обобщението на грамата на Уорлик от 10 февруари.

  Посланикът изброява подробно успехите на кабинета „Борисов“: Сменени са 26 от 28 регионални шефове на полицията, много от които некомпетентни и корумпирани; по препоръка на посолството е създадена междуинституционална работна група срещу организираната престъпност, решен е въпросът с конфликта между ДАНС и МВР. В крайна сметка координацията между МВР и прокуратурата „драматично се е подобрила“. Главният прокурор Борис Велчев, за когото е отбелязано, че е назначение на социалистите, е споделил с посланика в началото на февруари, че „има пълна подкрепа от премиера и правителството да обяви война на 200-300 най-опасни фигури на организираната престъпност, включително 20-50 босове, които са добре известни“.

  Споменават се още операциите „Наглите“ и „Крокодилите“. Уорлик пише още, че наскоро полицията е обявила акция „Октопод“, в която на 10 февруари е арестувала 12 души, смятани за част от силна организирана престъпна група, действала в последните 10 години. Ударите бяха успешна ПР акция за правителството, защото бяха насочени към добре известни групи, които бившите правителства бяха безсилни да спрат, пише още посланикът. Уорлик хвали МВР и за арести на бивши държавни служители, двама бивши министри, обвинени в корупция и „задържането на поне 10 кметове, съдии, шефове на агенции и депутати за корупция миналото лято“.

  Посланикът на САЩ обаче пише до Държавния департамент, че „големите риби“ са на свобода заради сериозни пропуски във формализираната съдебна процедура. Уорлик дава за пример безкрайното протакане, отлагане и в крайна сметка провала на делото срещу братята Маргини и убийството на Боби Цанков. Описва подробно хода на проверките и делата, включително освобождаването на Антон Петров-Хамстера под гаранция и фактът, че полицията така и не успя да издири Малкия Маргин.

  Посланикът на САЩ цитира свои разговори с главния прокурор и с правосъдния министър Маргарита Попова, които са му казали, че реформата на Наказателно-процесуалния кодекс е срещнала яростната съпротива на „старата стража“ – политици и съдии в съюз  адвокати и неправителствени организации използват езика на защитници на човешките права, за да торпилират необходимите реформи. Уорлик цитира думите на министър Попова – че без радикални реформи българският съд не може да се справи с организираната престъпност. Той напомня още, че такива промени изискват промяна на конституцията с квалифицирано мнозинство, което е трудно постижимо при баланса на силите в парламента.

  Заключението на грамата гласи: „Радикалната съдебна реформа, лансирана от правосъдния министър, няма да се случи лесно, като се има предвид силно независимата и консервативна съдебна система и високата конституционна бариера. Въпреки тези предизвикателства постепенната реформа е възможна със силната подкрепа на правителството. В крайна сметка правителството няма да бъде оценено според арестите на известни фигури, а според способността му да ускори делата за корупция, да затвори законовите вратички и успешно да вкара в затвора недосегаемите преди фигури на организираната престъпност.“

  В документа от 12 февруари Уорлик заявява, че българската общественост е била изумена от ареста преди два дни на една от най-известните и недосегаемите фигури на организираната престъпност Алексей Петров и 12 негови съучастници. Цитира вестникарски публикации и изявлението на вътрешния министър Цветан Цветанов, че е „пресечен Рубиконът“. Счита се, че Петров контролира бизнес империя със законни и незаконни операции за стотици милиони долари… Олигархът Петров е приеман за човек над закона с богатството си, политическото си влияние и минало в тайните служби, пише още в грамата.

  Посланикът съобщава, че ден след арестите Цветанов му е казал, че е убеден, че полицията вече има достатъчно доказателства, за да гарантира осъждането на поне 7 души от групата „Октопод“,  включително и Петров. Че доказателствата ще издържат в съда, твърдят и премиерът Борисов и
  главният прокурор Борис Велчев.

  „Ако Петров бъде осъден в крайна сметка, този арест ще има историческо измерение. Има обаче опасност обвинението да се провали поради подкуп, принуда или поради „технически причини“, което ще бъде сериозен удар срещу правителството и ще деморализира обществото“, коментира обаче Уорлик в информацията, която изпраща до Държавния департамент на САЩ.

  Той пише още, че има реална опасността Петров да използва заплахи и сила срещу Цветанов и хората му, както и срещу главния прокурор Борис Велчев, но министърът е уверил посолството, че са взети всички мерки, за да се предотврати подобен сценарий.

  Във втората грама се дават подробности за операция „Октопод“, който завършват с информация, която посланикът е получил от Цветанов. Според нея има поне 4 служители в МВР, които се разследват за връзки с Алексей Петров и групата му. Останалите данни по твърдения на Цветанов са, че Петров държи бизнес с проститутки, от който се печелят по 40 000 долара на нощ, че има дялове във в. „Уикенд“ и „Галерия“. Пише още, че Петров контролира „Такси-С-Експрес“ и е съветник в един от най-големите застрахователи „Лев инс“.

  ––––––––––––––––––––––––––

  Година и половина след ареста на Алексей Петров той все още не е изправен пред съда. Очакванията на прокурора Светлозар Костов са това да стане до края на годината. Обвиненията срещу Петров бяха разделени на три и към края е разследването само за стари случаи на рекет и изнудване, придружени с опит за убийство. Останалите – за данъчни престъпления и за организирана престъпна група,  извършвала множество престъпления, са далече от финала. Петров е на свобода и се включи в политическия живот, като обяви кандидатурата си за президент.

  Източник: в. „Дневник”

• Външната политика на Обама е калкулация от разходи и ползи

  Президентът на САЩ проявява стратегическа сдържаност и следва премерена линия на международната сцена

                                                                                Фарийд Закария, в. „Вашингтон пост”

  Веднъж на няколко месеца коментаторите намират по някоя нова голяма стратегия на Барак Обама. В началото той бе антивоенен кандидат, доколкото победите му в първичните избори на Демократическата партия изразяваха последователната му опозиция срещу войната в Ирак. Но дори някои от десницата като Робърт Кагън отбелязваха, че той бил интервенционист по такива въпроси като Афганистан. Някои го критикуваха за многопосочността му, посочвайки предложенията му за сътрудничество с всички новоналожили се играчи – от Иран до Русия и Китай. Наблюдавайки енергичното му общуване с азиатските държави, застрашени от Китай, политологът Дениъл Дрезнер съвсем наскоро стигна до извода, че в основата на новата велика стратегия лежи идеята за „контраудара“.

  И така – каква е доктрината на Обама? По същество самото търсене на доктрина е погрешно. Доктриналният подход към външната политика вече няма много смисъл. Всяка американска външнополитическа „доктрина“, с изключение на една,

  бе създавана в годините на Студената война

  за нуждите на един двуполюсен свят. Тогава американската политика спрямо една-единствена държава – Съветския съюз, доминираше в цялата стратегия на САЩ и бе решаващият фактор в глобалното село. Изключението тук е доктрината „Монро“*. В съвременния многополярен и многослоен свят няма централна опорна точка, която да формира цялата американска политика. Формирането на политика изглежда по-разнопосочна, колеблива и противоречива дейност, защото отделните региони изискват подходи, които не са приложими на други места.

  Обама обаче има мироглед и премерен подход към международните проблеми. Неговите възгледи са открити и ясни. Още в първите дни на президентската си кампания той заявяваше, че вижда основата на американската външна политика

  между идеологията и реализма

  и така ясно изрази своята позиция. „Изпитвам огромна симпатия към външната политика на Джордж Буш-старши“, сподели той в интервю през май 2008 г. Същата година в интервю за Си Ен Ен той още веднъж говори с възхищение за него, а също за Хари Труман, Дийн Ачисън и Джордж Кенън – заради трезвия им интернационализъм**. През април 2010 г. ръководителят на президентската администрация Рам Еманюел изтъкна пред „Ню Йорк таймс“: „Ако трябва да бъде охарактеризиран, той е повече политик на рeализма като 41-вият президент Буш.“

  Коментаторите отделиха много внимание на реакцията на Обама към Арабската пролет, особено на речта му от 19 май, в която той очерта категоричната американска подкрепа за демокрацията в региона. Всички американски президенти са подкрепяли и ще подкрепят разпространението на демокрацията. Въпросът обаче е следният: трябва ли тази подкрепа

  да включва активни действия за свалянето на недемократичните режими,

  включително прилагането на военна сила?

  В това отношение зад риториката може отново да видите прагматизъм в действие. След като бе хваната неподготвена от събитията в Тунис и Египет – както и много други, включително ръководителите на тези страни, – администрацията на Обама видя, че протестните акции в Египет може да постигнат успех и мълчаливо прие неизбежното. На Роналд Рейгън му трябваха две години, за да се обърне срещу Фердинанд Маркос***. Докато на Обама му трябваха две седмици, за да убеди Хосни Мубарак да си подаде оставката.

  Днес е модно да се критикува Обама за липсата на последователна политика спрямо Арабската пролет.

  Но трябва ли той да има такава политика?

  Налице са огромни различия между положението в Тунис, Египет, Либия, Сирия и Саудитска Арабия, между американските интереси в тези страни и способността ни да влияем на събитията там. Да вземем страната, с която американските интереси и ценности са в най-остро противоречие – Саудитска Арабия. Започнеше ли администрацията настойчиво да иска смяна на режима в Рияд, започнеше ли да поощрява големи протести (а значи и нестабилността) в кралството, цената на нефта щеше да литне. САЩ и по-голямата част от развития свят почти сигурно щяха да изпаднат във втора рецесия. В същото време саудитският режим, който има легитимност, власт и много налични пари, които може да харчи, вероятно би издържал. Но тогава щеше да бъде бесен на Вашингтон. Колко ли тогава ще струва „по-последователната“ близкоизточна политика?

  В Либия администрацията се сблъска с потенциална хуманитарна криза, заради която вътрешната опозиция, Арабската лига, ООН и ключови европейски съюзници призоваха всички към международни действия. Администрацията намери начин да участва в многостранната интервенция, но сложи лимит на това участие. Сирия е друга история, там има режим, който твърдо и брутално контролира ситуацията. И макар да ми се иска Обама да бе огласил предпочитанието си за оставка на президента Башар Асад, заслужава да се отбележи, че същите тези хора, които искат да чуят това от Обама, го критикуват, че е призовавал за свалянето на Кадафи, без да има средства да постигне това. Или може би те искат нашата военна намеса и в Сирия, която би ни донесла четвърта война?

  При всички тези случаи характерното за политиката на администрацията е внимателното пресмятане на разходите и ползите. Голямата съблазън на съвременната американска външна политика от Версай до Виетнам и Ирак се изразява в това да излезеш с гръмка декларация или да формулираш доктрината, което след това води до огромни ангажименти и разходи. Ние се отърваваме от десетилетие на подобна риторика и намеса и продължаваме да плащаме цената за тях – над 2 трилиона долара, да не говорим за огромните човешки жертви. В този контекст една външна политика, която набляга на стратегическата сдържаност, е подходяща и мъдра.

  –––––––––––––

  *Това е доктрината на петия американски президент Джеймс Монро, управлявал през 1817-1825 г. Тя утвърждава изолационизма на САЩ, най-вече от европейските сили, но наред с това обявява търговската експанзия на САЩ в Латинска Америка и стремеж за надмощие на целия американски континент.

  ** Хари Труман е президент на САЩ през 1946-1953 г., а управлението му се свързва с началото на Студената война, плана „Маршал“ за следвоенното възстановяване на Европа и създаването на ООН. Дийн Ачисън (1893-1971) е бил държавен секретар на Труман. Джордж Кенън (1904-2005 г.) е виден американски дипломат и историк, посланик в СССР и бивша Югославия, считан е за една от ключовите фигури на Студената война.

  *** Авторитарен президент на Филипините, управлявал страната от 1965 до 1986 г., когато е свален след народен бунт по подобие на Арабската пролет.

   

  Източник:   в. „Сега”

• „Граждани срещу ДС”: Държавна сигурност е отново мобилизирана за предстоящите избори

  От гражданите зависи дали ще гласуват отново за агенти

  Структурите на Държавна сигурност заявиха отново предстоящето си участие в идващите президентски и местни избори.

  Четирима от вече издигнатите кандидати за президентския пост са обвързани с ДС. Красимир Каракачанов – като агента на ДС „Иван”, Ивайло Калфин – като твърд защитник на посланиците – агенти, Алексей Петров –като бивш агент на Шесто управление на ДС за борба с „идеологическата диверсия”, Жан Виденов – съдържател на явочна квартира на ДС в Пловдив.

  Министър председателят Бойко Борисов „не иска да му се шикалкави”, когато нарежда на мнистрите си да се отпуснат 30 милиона лева наши пари за ремонт на летището в Балчик, което да обслужва голф-компелкса на агента на ДС Красимир Гергов, добър приятел на Борисов.

  От нас – избирателите зависи, дали ще гласуваме за пореден път за ДС  (както вече го направихме два пъти за агент „Гоце”) и ще си останем нейни подопечни роби. Или най-сетне ще осъзнаем, че щом търпим президент, областни управители, депутати и кметове от ДС, сами сме си виновни за бедността, безхаберието и моралната нищета, в които сме затънали.

  Защото тези хора от ДС мислят за голфигрищата си и частните си самолети. За друго, освен да грабят за себе си, умът им не достига. Те така са свикнали още от онези времена, когато с пистолетите си, телените огради и копоите им ни държаха затворени в „социалистическия” им лагер.

  И ако ние не разберем, че на тях изобщо не им пука за нас и продължаваме като слепци да ги тикаме във властта, сме си виновни само ние.

  Движение „Граждани срещу ДС” призовава партиите, които уважават себе си и избирателите, да не издигат бивши комунистичски агенти за идващите избори.

  Движение „Граждани срещу ДС”

  
  

  
  

• КОСТОВ, НАДЕЖДА, ПЕТЪР СТОЯНОВ, БИСЕРОВ И ПОКОЙНИЯТ САШО БОЖКОВ С ОБЩО ТАЙНО СДРУЖЕНИЕ

  Според статия излязла в „Блиц“ петимата държали милионите на СДС, а фондацията съществува още

  Независимо от ненавистта, която изпитват един към друг, легендарните фигури от силните години на СДС Иван Костов, Надежда Михайлова, Петър Стоянов и Христо Бисеров още имат общо юридическо сдружение, което не е закрито и развива активна дейност, пише „Всеки ден“.

  Тайната била разкрита от приятелка на дъщерята на Александър Божков – Мина, който бил петият член на тайната финансова организация на сините ръководители. Мина Божкова, която има финансови проблеми наскоро мъртво пияна трошеше витрини из София, разкрила грандиозната далавера, докато преглеждала сейфа на баща си. Тя потърсила Надежда, която е била най-близка на баща й, но новоизлюпената г-жа Нейнски троснато й отговорила да не я безпокои и да не се бърка там, където не й е работа.

  Тайното сдружение носи името… Съюз на демократичните сили, точно като едноименната партия. СДС-2 като юридическо сдружение е било използвано за отклоняване на средства, предназначени за партията.

  Схемата е била проста, но гениална и принадлежала на финансовия мозък Сашо Божков. Лица, фирми и организации са правели дарения на СДС, но вместо само на партията са им били давани данните на сдружението, което носело същото име. Така дарителите си мислели, че парите отиват в партията, а те попадали в частната фирма на „Големите“.

  Сдружението, което е регистрирано символично на 22 септември – Деня на независимостта на България, съществува вече 16 години. И още от първите си дни е започнало да функционира като касичка на синьото политбюро. Единственият по-външен, който е поканен в тайния финансов план, е блестящият юрист Васил Гоцев, който се заема с регистрацията, но не е допуснат до финансовите средства и тяхното разпределение. По-късно той получава министерски пост, а след това и дълъг мандат в Конституционния съд.

  Източник: Blitz.bg

• Маргарит Жеков: Случаят Иван Бориславов или как юрист декламира моя статия

  Благодарен съм на журналистката Даниела Кръстева, че споменава името ми в ‘най-тиражния седмичен вестник’ по повод случая Иван Бориславов (в. “Шоу”, бр. 25 от 22-28.06.2011 г., стр. 27), тъй като винаги съм ценял Иван Бориславов като поет и преводач и никога няма да забравя великолепния му стих “Превеждам песните на птиците. И затова на синева ухая…” от първата му стихосбирка “Слънчева лавина”, където той прави своето неповторимо откритие за поетическото призвание. Бих искал само да направя няколко уточнения, понеже Даниела Кръстева, премълчавайки един съществен факт в бележката относно причината за тежкия инфаркт на поета (http://www.blitz.bg/article/25599), поражда поредица от преиначавания, които изопачават истината в случая.
  Може би за проникновена журналистка като Даниела Кръстева фактът, че на 28.02.2001 година съм поместил във в. “Демокрация” статията си по случая Иван Бориславов под заглавие “Изкушението” (достъпна и в Интернет на този адрес –линк), се разбира от само себе си, но премълчаването на този факт десет години по-късно води до лъжливо свидетелство в подготвената от журналистката бележка за ‘тежкия инфаркт на Бориславов”.
  Неверните внушения на това лъжливо свидетелство са няколко:
  Първо за нищо неподозиращия читател излиза, че съм разговарял лично с проф. Михаил Неделчев по случая и съм отправил словесна нападка към него, на която той е отговорил също устно. Моята позиция обаче е изразена единствено чрез поместването на споменатата вече статия и никога не съм разговарял с проф. Михаил Неделчев по случая. Но, както и друг път ми се е случвало да забележа в ежедневието, щом някой в България посочва някакъв нелицеприятен факт, било то писмено или устно, това засвидетелстване на факта винаги се назовава като нападка.
  Второто невярно внушение в случая е последица от първото: излиза, че членовете на Сдружението на български писатели са все нападателни личности, които са в постоянни кавги помежду си. Истината обаче е, че в срещите и разговорите си като членове на Сдружението на български писатели винаги сме се отнасяли помежду си с искрено уважение и приятелство. Поне такива са моите скромни впечатления от литературните срещи и общите събрания на членовете на Сдружението.
  Третото невярно внушение на подготвената от Даниела Кръстева бележка е по-особено – тук журналистката вмъква пространен цитат от статията ми “Изкушението”, равняващ се почти на половината от подготвения материал, който накрая най-изненадващо приписва на неназован “юрист с дългогодишна практика в средствата за масово осведомяване”. Тук трябва да благодаря на Даниела Кръстева за комплимента, ако тя, от неведение за занятието на скромната ми особа, е сметнала, че съм правист, и да уточня, че вярно е само първото й определение за мен: ‘по-младият литературен събрат на Иван Бориславов’. А ако Даниела Кръстева наистина е разговаряла с юрист в случая, за мен ще е интересно името на правист, който рецитира дословно такъв голям откъс от моя статия. При цялото ми уважение към високата образованост на правистите се налага обаче да спомена, че такава една рецитация не може да бъде случайна или неволна. И ако този юрист е с ‘дългогодишна практика’, както пише Даниела Кръстева, той би трябвало да спазва закона за авторското право и да ме цитира като автор на размислите, които изтъква като свое становище.
  Мисля обаче, че юристите не трябва да бързат да се засягат в случая – има и трета възможност: Даниела Кръстева да харесва откъса от статията ми, но не и скромната ми особа, поради което вместо името ми въвежда загадъчното и престижно споменаване на юриста, тъй както Радичков споменава понятието верблюд.
  Винаги съм недоумявал пред библейските слова в Лука 11:47-48 – ”Горко вам, защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха. И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците», но «съпричастието», което в. «Шоу» показва към внезапно починалия поет, ми разкри истинското значение на споменатите библейски максими: вестникът гради привидно ‘гробница’ от почтителни наглед слова за трагично загиналия поет, но със своите изопачения предизвиква сърцебол и сякаш подготвя инфаркт и у мен като споменат в ‘документалните’ приписки защитник на Иван Бориславов – статията, с която бе засвидетелствана «почит» към поета Иван Бориславов, вместо да изтъкне, че съм защитил Иван Бориславов, заявява лъжливо, че съм нападнал проф. Михаил Неделчев, а като капак на всичко плагиатски използва откъс от моята статия за случая Иван Бориславов. С което успява да потвърди и друга странна максима: че никое добро дело не остава ненаказано.

  Маргарит Жеков
  София
  29-30.06.2011, 17.07.2011

• Унизеният Путин

  Руският премиер лишен от престижна германска награда

   

  Организационният комитет, връчващ престижната германска награда „Квадрига“, с която от 2003 г. насам се удостояват „просветени умове – пример за подражание и усилията в полза на общественото благо“, заяви в събота, че отказва да връчи годишния приз след лавината от протести срещу замисъла на комитета да отличи руския премиер Владимир Путин.

  „Квадрига“ е наречена така в чест на статуята върху Бранденбургската врата в Берлин и се дава годишно в деня на обединението на Германия, като се посвещава на хора „ангажирани да свалят стени със смелостта си и да изграждат мостове“.

  Организаторите обявиха, че с голямо съжаление оттеглят наградата за Путин, като цитираха „масовите критики в медии и политическия свят“ по повод на техния избор.

  Растящият натиск става все по-нетърпим и рискува да ескалира още повече, заявиха те в специално съобщение.

  Руският премиер Путин трябваше да бъде удостоен с наградата на 3 октомври, денят на обединението на Германия, за „заслугите му за стабилизирането на Русия и приноса му за стабилните германско-руски отношения“. Мнозина носители на наградата „Квадрига“ обаче остро критикуваха решението на журито като критиката беше насочена най-вече срещу незачитането на човешките права в Русия, предаде Дойче веле.

  Срам за журито

  Датският художник и автор на инсталации Олафур Елиасон още в петък върна своята награда в знак на протест срещу решението за награждаване на Путин. Бившият чешки президент Вацлав Хавел заплаши със същата стъпка. Говорителката на Хавел заяви, че той ще излезе със специална декларация.

  Планираното връчване на наградата на Путин предизвика сътресения и в самото жури. Председателят на партията на зелените Джем Йоздемир и хайделбергският историк Едгар Волфрум напуснаха кураториума в знак на протест.

  Историчката Магдалена Матиополус пък отхвърли острите критики срещу номинацията на Путин. Тя заяви, че е изненадана от внезапния изблик на морализъм от различни политически и публицистични среди. „Нима тази република не е била управлявана и от политици като Ханс Глобке, Херберт Венер и Йошка Фишер, които също имат противоречиво минало?“, пита тя иронично.

  И все пак – правилно ли е решението на журито да суспендира наградата за тази година? Защо заради руския премиер да бъдат лишени от наградата и останалите номинирани? Путин беше номиниран заедно с мексиканската външна министърка Патрисия Еспиноса, писателката от турски произход Бетюл Дурмас и палестинския министър-председател Салам Фаяд.

  Реакцията на Кримъл

  Според Кремъл германско-руските отношения няма да пострадат от вълненията около наградата „Квадрига“. Говорителят на Путин Димитрий Песков заяви, че това няма нищо общо с руско-германските отношения. „Руското правителство ще приеме с уважение всички решения на тази организация“, каза Песков.

  По думите му конкретното решение по-вероятно е свързано с неразбориите, които царят в самото жури, присъждащо наградата.

  Колкото до Владимир Путин, той е лауреат на множество международни награди и няма нужда от ново утвърждаване Тези награди свидетелстват за уважението и адекватното разбиране по света за заслугите на руския премиер, допълни говорителят, цитиран от Интерфакс.

  Самият Путин досега не е взел отношение по въпроса.

  Още идната седмица ще стане ясно как Русия ще се справи с бламирането на министър-председателя й. От понеделник в Хановер започват германско-руски правителствени консултации, на които Ангела Меркел ще се срещне с руския президент Дмитрий Медведев. Двете правителствени делегации ще обсъждат двустранните отношения и възнамеряват да сключат конкретни договори. Според политолога Владислав Белов германско-руските отношения няма да пострадат от случилото се: „Отношенията са здрави и добри, но за Путин това е афронт и неговото реноме е накърнено“, казва Белов.

   

  Източник:  Mediapool

• „Екогласност” се обръщат към Барозу заради гр.Гълъбово

  Oт национално движение „Екогласност” са изпратили отворено писмо със зов за помощ до г-н Жозе Мануел Барозу – председател на Европейската комисия и до Борис Велчев -главен прокурор на Р. България, затова че българските власти прикриват екогеноцид над гр. Гълъбово.
  В писмото пише, че Национално движение „Екогласност” иска да привлече внимание върху един жизнено важен въпрос, касаещ системно и дългогодишно увреждане здравето на значително голяма група хора от България
  Цитират се и публикации в централния печат: “По данни от Системата за ранно предупреждение, източници на замърсяването в Старазагорско са емисиите от производствените мощности на „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово, „Енел Оперейшънс България“ АД, с. Медникарово, общ. Гълъбово и ТЕЦ „Марица изток 2″ ЕАД с. Ковачево, община Раднево. Община Гълъбово е печално известна в цяла България с постоянните обгазявания, заболяванията на населението и аномалиите, с които се раждат децата там. Проблемите на дихателната система са „запазена марка” за хората в града. Спонтанните аборти са чести, а всяко шесто момче се ражда с един тестис”.
  Екозащитницитге задават въпрос – дали тази неспособност на МВР да назове престъпниците срещу здравето на хората не е свързана с разкритото наскоро (досега било служебна тайна) богато спонсорство на МВР от фирми, разследвани за престъпления, в това число и политическият олигарх Христо Ковачки с неговата замърсяваща фирма “Брикел” ЕАД – гр. Гълъбово, за която министри от кабинета на премиера Бойко Борисов публично безсрамно лобират и Министерският съвет й даваше неоправдани бонуси за продължаване на замърсяването на околната среда и увреждането здравето на населението?

  Писмото може да бъде изтеглено от тук – zaGalabovo .

• <<
• 1
...
• 302
• 303
• 304
• 305
• 306
• 307
• 308
• 309
• 310
• 311
• 312
...
• 415
• >>