Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

ЗАЩО?
Въпрос:
Защо да участвам във Фестивала „Български дни в Чикаго” и пролетната и есенна сесия на Българо-Американска Асоциация?
Отговор:
За да се почувствате „ПРОФЕСИОНАЛНО И ОБЩЕСТВЕНО ЗНАЧИМА ЛИЧНОСТ”.
Очакваме Ви
на
Фестивал «Български дни в Чикаго – есен 2011»
и
„Есенна сесия на Българо-Американска Асоциация”
Неделя, 2 октомври 2011 година
Мотото на сесията е
„Ние превръщаме човекът в символ”
Константин Пенчев: Всеки богат иска да купи съдебната система

Константин Пенчев е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1976 г. През 1981 г. е избран за председател на Районния съд в Своге, където е до 1984 г. През 1989 г. Пенчев става зам.-председател на Софийския окръжен съд. През 2001 г. е депутат в 39-ото Народно събрание от НДСВ. Той бе председател на Върховния административен съд. Сега Пенчев е омбудсман на републиката.

– Господин Пенчев, защо според вас парламентът бламира проектозакона за конфискуване на имуществото, придобито от престъпна дейност на първо четене? Това отношение към министъра на правосъдието Маргарита Попова ли бе или към самата норма?

– Вие знаете колко беше спорен този законопроект, знаете колко пъти различни обществени организации, правозащитни организации, както и адвокатският съвет отправяха критики срещу него. Общественото мнение беше против този закон за разлика от чуждите посланици, които го подкрепиха, така че за мен това, което се случи в парламента, е очевидно някаква закономерност. Не бих си позволил да го обяснявам с някакво случайно неприсъствие в залата или липса на организация от народните представители на мнозинството. Очевидно това е закономерно решение.

– Ако евентуално този закон беше минал, вие смятахте ли да се намесите по въпроса за това, че този, който попада под ударите на закона, трябва да доказва произхода на парите си двадесет години назад?

– Аз винаги съм казвал по повод на този закон, че има неща, които ме смущават в него, но безспорно трябваше първо той да влезе в сила, да видя неговия окончателен вариант, обнародван в „Държавен вестник” и тогава евентуално да преценявам дали има някакви пречки, които са противоконституционни и да сезирам Конституционния съд. Няма как сега да говоря наизуст, проектът не мина, очевидно ще има нов опит или редакция. Тогава ще говорим.

– Вие бяхте председател на Върховния административен съд. Как ви изглеждат скандалите около съдебната власт?

– Аз няма да се спирам конкретно на тях. Ще кажа нещо, което винаги съм твърдял: Когато една система е нереформирана и когато продължава да не се реформира, очевидно тя може да генерира само скандали и да няма благополучие в нейната работа. Точно на това сме свидетели в момента. Това не е изненада. Всичко това, което се случва там, всичките критики, които се отправят към съдебната власт, са критики, които аз също съм отправял неведнъж като председател на Върховния административен съд. Уви, оттогава досега нищо не се е променило. Няма никакви опити за реформа на съдебната система. Няма дори визия за такава реформа и затова в момента сме на това дередже. Няма как, като стоим и чакаме скандалите да отминат. Те няма да отминат, защото реформата не се извършва, а обществото има нужда от конструктивна, прозрачна съдебна система.

– Какво според вас трябва да включва реформата в съдебната власт? Вие съгласен ли сте с госпожа Маргарита Попова, че трябва да се преработи конституцията, за да се променят нещата. Тя обаче не казва, че трябва да се свика Велико народно събрание…

– Аз смятам, че въпросът с Великото народно събрание трябва да го оставим един път завинаги. Ако в обществото има консенсус, че трябва да има съдебна реформа, просто трябва да забравим за решение № 3 на КС, според което само Велико народно събрание може да промени основния закон. То беше постановено, за да не се извърши съдебна реформа. Крайно време е политиците да разберат, че е необходима истинска реформа в съдебната система, за да има прозрачно правосъдие. Това е необходимо на хората, необходимо и на бизнеса, и на европейските ни партньори, и на всички. За да бъде България една нормална държава и да се развива добре, трябва да има функциониращо нормално правосъдие. Ако разберем това, всичко останало са подробности. Когато наистина в обществото има единна воля, независимо от това кой е управляващ и кой е опозиция, да се промени съществено съдебната система, тя ще се промени. Няма никакво значение чрез конституцията ли, чрез нови закони ли, това са вече подробности. Въпросът е най-сетне всички да си признаем, че имаме нужда от това.

– Защо толкова години бе търпяно това безвремие?

– Защото всеки, който дойде на власт, смята, че може по някакъв начин да направи така, че съдебната система да работи за него. Всеки, който е богат, смята, че би могъл да си купи съдебната система. Само че не се оценява това, че съдебната система се подчинява на властимащите, когато тези властимащи минат в опозиция, те ще бъдат първият обект на удар на тази съдебна система. Когато една съдебна система си позволи по икономически причини да постановява решения, винаги има опасност някой да плати повече и фактически да имаме отново едно неразумно решение. Затова единственият изход за всяко едно общество е да приеме, че съдебната система трябва да бъде независима и ефективна и да не се влияе нито от политически, нито от икономически фактори. Само тогава ние ще имаме интерес. Ако някой си мисли, че идвайки на власт, или ставайки богат, е добре да си купи съд, да подчини някой съдия, то дотогава няма да имаме и консенсус.

– Вие бяхте дълги години участник във ВСС по право. Нещата там не вървят. Има групи и групички, които мътят водата. Какво може да се направи, за се премахне това?

– Групи и групички ще има винаги. Какъвто и Висш съдебен съвет да изберем, винаги ще има опасност да се създават лагери и групи. Въпросът е да има прозрачни и ясни правила така, че независимо от пристрастията да има едно добро кадруване. Това е идеята – да се направят добрите правила, каквито и до ден-днешен няма. Какъв да бъде ВСС, от колко души да се състои той, как да бъдат избирани хората, това са подробности. Основното е да имаме волята, че по този начин повече не може да продължава.

– Какво ще се случи с ГЕРБ, ако конфликтът между Маргарита Попова и вицепремиера Цветан Цветанов по повод назначаването на съдия Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд се разрасне?

– Аз не мисля, че този конфликт може да има някакви генерални последствия. Това не е нищо друго освен липса на правила.

– По ваше време, когато вие бяхте член на ВСС, имаше ли такива избори като този на Янева?

– По мое време правих изявления за непрозрачната кадрова политика на ВСС. И по мое време в съдебния съвет имаше много безпринципни избори. Сигурно в някои от тях и аз съм участвал.

– Има мнение във ВСС, че когато някой съд или прокуратура иска да се освободи от някого, тя го издига за член на ВСС. По ваше време имаше ли такива неща?

– Това са основни правила в администрацията. Само в законите на Питър може да има подобни похвати. Когато някой иска да премахне някого, го издига. Това са неща, които винаги са били използвани.

– А вие вярвал ли сте на тези биографични данни, които се представят за кандидатите?

– Въпросът е за принципите и критериите. Данните са: Той е решил толкова дела, толкова решения са отменени, толкова – не. Това дава някаква представа, но едва ли може да бъде решаващо при един избор. Така че аз продължавам да твърдя, че не са намерени верните критерии, така че избиращият орган да има пълна представа за кандидатите и техните качества.

– Защо вие не бяхте член на Съюза на съдиите?

– Не само на него, не бях член на никой съюз, защото ми се струваше, че като ръководител на Върховния административен съд не беше редно да членувам където и да било. Най-близо до сърцето ми беше Съюзът на административните съдии, които свършиха много добра работа по различни европейски проекти.

– Красьо Черния мит ли беше и послужи ли той за отклоняване на вниманието от големите проблеми на правораздаването?

– Може и така да се каже. Предполагам, че Красьо е имал някаква дейност, но той не е бил решаващ персонаж. По-скоро е бил посредник.

– Напоследък детското законодателство е на дневен ред.

– Да, усилено се работи в Министерството на правосъдието по него. Знам, че и Агенцията за закрила на детето също има активно участие.

– Какво трябва да се постигне с това законодателство?

– Към едно дете, независимо дали е жертва или извършител на едно деяние, трябва да има щадящо отношение. Трябва да има правила, които не са еднакви за всички – и за възрастните, и за децата.

– Как ще определите ролята на детето сега, то жертва ли е често на своите родители?

– Искаме да променим начина на мислене. Тази материя трябва да излезе от семейния кодекс. Всичко трябва да се прави за детето, а не за родителя или осиновителя. Трябва да променим цялата система. Има още много да работим на ниво съзнание.

Интервю на Фани Чоджумова,

в. „Новинар”
Вивиан Рединг нападна американските рейтингови агенции

Критиката на европейските политически лидери към трите основни агенции за кредитен рейтинг нараства, след като преди дни Moody’s Investors Service свали рейтинга на Португалия до junk (боклук). В интервю за германския в. „Ди велт“ (Die Welt), цитирано от Deutsche Welle, европейският комисар по правосъдието Вивиан Рединг заяви, че „Европа не може да се остави да бъде разрушавана от три частни американски компании“.

Рединг визира трите основни рейтингови агенции – Moody’s, Standart&Poor’s и Fitch, базирани в САЩ. Според нея трябва да има повече прозрачност и конкуренция в начините, по които се определят рейтингите на държавите и бизнеса.

Еврокомисарят предлага две възможни решения – всички страни от Г-20 да поискат разделяне на трите рейтингови агенции, например на шест, или да се създаде независима европейска и азиатска рейтингова агенция. Рединг директно нарече трите агенции картел, като заяви, че не може този картел да решава съдбата на цели икономики и техните граждани.

В отговор на думите на еврокомисаря германският президент Кристиян Вулф заяви, че е шокиращо как трите рейтингови агенции продължават да притежават толкова голямо влияние, но така и не са отговорни за лошите си решения. Пред германската телевизия ZDF Волф заявява, че отговорните политици стават прекалено силно зависими от частни играчи с напредването на дълговата криза и имат нужда да „си върнат обратно първенството на политиката“.

Според Волф трябва да се преструктурира банковият сектор, да има различна структура и на рейтинговите агенции и нови механизми за санкции.

Франк-Валтер Щанмайер, лидер на германските лявоцентристки социалдемократи, заявява, че S&P, Moody’s и Fitch представляват сериозен проблем за стабилността на независими държави.

В последните месеци три държави от еврозоната понесоха удари от рейтингови агенции – Гърция, която вече е страната с най-ниската оценка, Италия – в края на май S&P понижи перспективата й от стабилна на негативна, както и Партугалия. Филипе Силва, директор в португалската банка Banco Carregosa, нарече понижението на Moody’s от миналата седмица „абсурдни действия, взети в най-неподходящия момент“.

Един от плановете за спасяване на Гърция засега се проваля именно заради заплаха на кредитни агенции – той предвиждаше преструктуриране на държавния дълг, като 70% от парите от облигациите с изтичащ падеж бъдат реинвестирани в нови дългови книжа, а останалите – в сигурни европейски облигации. S&P обаче заяви, че ако този план заработи, ще понижи рейтинга на страната до „частичен фалит“.

Източник: в. „Дневник“
Депутатите си имат черна каса за бели дни
Депутатите продължават да ползват безотчетни пари и на никого не му хрумва, че „черната каса“ на парламента се превръща в пример за неравнопоставеност между данъкоплатците и народните представители.

Истината за „черната каса“ в парламента е известна още от Великото народно събрание, защото практиката да се раздават допълнителни възнаграждения на депутатите датира още оттогава. Развихрилата се тези дни полемика всъщност е „претопляне на манджата“.

Когато през 2005 г. започнах да работя като професионален политик, идвайки от сектора на предприемачите, се оказа, че не мога да осигурявам младите хора, които исках да ангажирам за сътрудници както в парламентарната си работа в София, така и за приемната си в избирателния ми район. Т.е. те трябваше да бъдат наети на черно, без тези четири години да им се водят трудов стаж.

Реших, че няма да го допусна, и след многократни срещи в НОИ и НАП, вземане на становища и т.н. се оказа, че отново трябва да се върна в отбора на работодателите, тъй като единствената възможност, която имах тогава, е да се регистрирам като физическо лице по БУЛСТАТ. Не дочаках общото решение за всички депутати, което се оказа невъзможно впоследствие, и осигурих законно екипа си.

Но продължих да се занимавам с проследяването на пътя, по който се раздават безотчетни пари. Такива са 2/3 върху заплатата на всеки народен представител. Пари, които се раздават в плик между фикусите на парламентарните стаи. През 2006 г. умишлено приложих становището на НАП, което ясно казваше, че това действие на народните избраници е незаконно.

В подкомисията по отчетност на публичния сектор към комисията по бюджет и финанси, създадена след влизането ни в Европейския съюз, в която участвахме представители на всички групи, а председател бе Петър Кънев (БСП), с пълен консенсус приехме предложения за промени в правилника за работа на парламента, които да задължат депутатите да осчетоводяват разходите, направени от допълнителните възнаграждения.

Тогава обаче всички парламентарни групи бойкотираха поправките. Тройната коалиция не си помръдна пръста,

за да не прилича Народното събрание на генератор на сивия сектор в икономиката

От това време останаха само хвърчащи реплики по вестниците, в които ген. Атанас Атанасов (ДСБ) с досада коментираше, че е неудобно да събират много хартийки (разбирате фактури), за да отчитат разходите, или знаменитата реплика на Татяна Дончева (БСП), че „парите се полагат, защото не всички могат да си купят обувки като Мария Капон“. Вече пет години нищо не се е променило.

Аз продължавам да имам обувки, Татяна Дончева – също. В същото време депутатите продължават да ползват безотчетни пари и на никого не му хрумва, че „черната каса“ на парламента се превръща в пример за неравнопоставеност между данъкоплатците и народните представители. Изчисленията показват, че ако депутат получава близо 1500 лева месечно безотчетни пари за разходи, при 240 депутати това прави около 350 000 лева, които са пропуснати ползи за хазната. Годишно сумата е над 4 млн. лв.

Нека направим няколко уточнения. „Черната каса“ всъщност се разпределя между парламентарните групи и народните представители. Всяка парламентарна група приема правилник за дейността си, в която определя какъв процент от тези пари остават за парламентарната група – 20, 30, 40 или 50, а останалите се дават в плик на всеки депутат чрез секретарките на самите групи.

Именно затова управляващите в този мандат твърдят, че парите се получават от парламентарните групи, а само независимите ги взимат директно. Но как се получават? Нима е редно в найлонова торба с парламентарен „Мерцедес“ от бившата сграда на Народното събрание

някой да се разхожда със 100 000 лева в брой?

Къде са банковите сметки на парламентарните групи? И още нещо много важно – съгласно Закона за политическите партии няма как политическата партия или коалиция да има достъп до средства, предоставени за експертиза на Народното събрание, защото партиите получават т.нар. субсидия, а тя е планирана в държавния бюджет отделно.

Подялбата на парите между депутатите и парламентарната група обикновено се описва от секретарките в „халваджийски тефтер“. За големите групи тази сума достига между 30 000 и 50 000 лева на месец. След това парламентарната група ползва заделения процент в собствената си черна каса за цветя, почерпки, подаръци за рождени дни (съгласно признанията на депутатите), но няма механизъм, по който да може да се плаща по граждански договори и най-вече социално да се осигуряват сътрудници (извън щатните, които са към Народното събрание). За дажбата на депутатите, разбира се, никой не търси отчетност.

Абсурдно е да твориш закони и да очакваш другите да ги спазват, а ти самият да ги нарушаваш и да смяташ, че си изключение. Това е много срамно явление. Не знам

защо властта в България се самоунижава с подобни действия,

а после очаква хората да я уважават.

Разбира се, ежегодно предлагах и друг вариант на народните представители – ако не ги е срам, да запишат в Закона за облагане на доходите на физически лица, че именно тези 2/3 са необлагаем доход и да узаконят безотчетността им. Но работата на народните представители не е да се регистрират като еднолични търговци в храма на законодателството, още по-малко да променят и нагаждат закона за собствените си нужди.

Единственото решение е тези пари, които наистина при арогантната некомпетентност, която виждаме в управляващите, са изключително важни за доброто законотворчество, да бъдат отчетни и такъв ангажимент трябва да има институцията, наречена Народно събрание. Европейската практика – тази в Европейския парламент, е най-добрият пример за бюджет на всеки народен представител, който се отчита чрез счетоводството на парламента. При нея никой не отнема правото на депутата с тези пари да сключи договори със своите сътрудници, да плаща наем на зали или експертни оценки.

Просто регламентирани трудови договори се сключват от Народното събрание, а народният представител посочва лицата, които ще подкрепят дейността му. Всички сътрудници и експерти придобиват публичност, имат електронна поща и работят лично за народния представител. Той единствен може да ги избира, да ги назначава и освобождава, а Народното събрание е регистратор на договорите и ги осчетоводява.

Ако въпросът с безотчетните пари не се реши, хората никога няма да се отърсят от усещането, че народните представители са започнали да вземат рушвет от самата държава.

Мария Капон,
председател на Единна народна партия и депутат в 40-ото НС.

Източник: Actualno.com
Дянков призна, че е кадровикът на правителството

Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков призна авторството си на кадровите промени в правителството през последните два месеца, нещо, което бе публична тайна. В интервю за „Труд“, публикувано в понеделник, той скастри земеделския министър Мирослав Найденов и даде отсрочка от „месец-два“ на шефа на НАП Красимир Стефанов. Дянков разкритикува и забавените реформи в сектора за сигурност, където ресорен е другият вицепремиер – Цветан Цветанов.

„Определено е мое предложението да се смени транспортният министър (Александър Цветков – бел. ред), както и шефът на комисията “Кушлев” и на фонд “Земеделие” (Светослав Симеонов – бел. ред.). Доста от предложенията в последните два месеца са мои. Това обаче ми е работата, аз съм вицепремиер и отговарям за много институции“, призна Дянков.

Той отрече възможността да се меси в назначаването на нов председател на Националния осигурителен институт (НОИ), защото не това не било в неговия ресор. Вицепремиерът обаче изигра главната роля в отстраняването на предишния шеф на осигурителния институт Христина Митрева, защото „не можела да планира правилно приходи“.

„Виждаме разликата, като имаме активен министър на транспорта (сегашният Ивайло Московски – бел. ред.) или пък какво се случи, когато г-н Коларов (Тодор Коларов – бел. ред.) влезе в комисията “Кушлев”. Когато някой си разбира от работата, внезапно нещата се подобряват. Това е част от моите задачи в последните шест месеца, много повече, отколкото беше преди“, обясни Дянков защо така активно кадрува в последно време.

Обяснявайки кой как се справя в правителството, вицепремиерът заяви, че „Плевнелиев е много силен министър, Нона Караджова – също. Трайчо е силен, Московски за кратко време се представи много добре“. „Такъв икономически екип досега не е имало в модерната история на България“, разсипа похвали финансовият министър.

Според него обаче аграрният министър Мирослав Найденов „повече трябва да работи, по-малко да говори“. Оценката му задълбочава спекулациите за предстоящата смяна на Найденов, който е остро критикуван от опозицията основно за работата на Държавен фонд „Земеделие“.

Симеон Дянков не спря дотук и влезе в директна конфронтация с другия силен в кабинета „Борисов“ – Цветан Цветанов.

„Смятам, че ни трябва сериозна реформа в сферата на сигурността. Трябва да се промени съотношението в ресурса – и финансов, и човешки, който отива в сферата на сигурността. Става въпрос за полиция, отбрана, ДАНС и разузнаване спрямо образование, здравеопазване, наука и култура“, каза вицепремиерът.

По думите му България трябва да достигне равнището от 2.2% от БВП за издръжка на този сектор, което е и средното за ЕС. В момента държавата отделя около 4.2% за сигурността.

По темата за приходите в хазната, Дянков отново обяви, че събираемостта на приходите в бюджета е по-добра от първоначалните разчети. Той обясни, че заложеният ръст на БВП в бюджета от 3.6% ще се изпълни и дори има възможност за постигане над 4%. Вицепремиерът обаче категорично отхвърли възможността да се повишат заплатите в бюджетната сфера и пенсиите през 2011 година като това ще бъде оставено за 2012 година.

„Ние имаме силно тримесечие, това ще бъде третото на тази година. През първото вече имахме 3.4% ръст. Очаквам за октомври-декември да имаме поне 6%. Дали можем да постигнем ръст от 8%? По принцип – да“, коментира Дянков.

Той прогнозира, че ако ГЕРБ останат на власт още един мандат, през 2017 година средният българин ще се изравни по доходи със средния грък.

„Имаме предпоставки за 8% ръст. Разбира се, винаги може да се направи и повече. Все още ни липсват някои реформи. Целта е не само да достигаме и задминаваме тези, които са непосредствено преди нас като Румъния и Латвия, а и да се стремим доста по-високо – към средноевропейските доходи“, каза Дянков.

Източник: Mediapool
Измамници и будали
Хората са глупави. За това откритие ученият Даниел Канеман (Daniel Kahaneman) е получил Нобелова награда по икономика за 2002 г. Посредством научни експерименти Канеман успява да покаже, че в ежедневния живот повечето хора не се ръководят от здравия смисъл. Ученият за пръв път въвежда в икономиката понятието “човешки фактор”, обединявайки психологията и икономиката. Преди него икономистите са си блъскали главите – защо изчислените от тях модели изведнъж не действуват, а хората се държат не така, както се полага според теорията? Защо борсата изведнъж се срива или хората изведнъж се втурват към банките, за да си изтеглят влоговете и да обменят една валута с друга?

Преди Канеман икономистите, като започнем с Адам Смит, правят една и съща грешка. Те предполагат, че човек се води от елементарната логика и от собствената изгода – купува от там, където е по-евтино, работи там, където плащат по-добре, от две стоки с еднакво качество избира тази, която струва по-малко.

Изследванията на Канеман показват, че не всичко е така просто. Оказва се, че хората не искат да мислят. Те се водят не от логиката, а от емоции и случайни импулси.

Ето един пример: ако намалите цената, стоката не винаги ще започна да се продава по-бързо. Някои ще помислят, че това е просто преоценена стока заради лошо качество. Същото ще стане, ако повишите цената: хората ще помислят, че им предлагате по-добра стока от предишната.

Значи, по Канеман, в ежедневието си хората се ръководят не от елементарната логика и от елементарната аритметика. Реших да проверя това.

Улица Агрипас в Йерусалим. От едната й страна – пазар, от другата – редица магазини. В магазина продават яйца – опаковка от 10 яйца струва 12 шекела. Отсреща, на пазара, също продават яйца – опаковка от 30 яйца струва 18 шекела. Задача за първолак: в магазина яйцето струва 1,2 ш., на пазара – 0,6 ш. Точно два пъти по-евтино.

Застанах пред магазина и започнах да задавам на купувачите на яйца един и същ въпрос: “Защо го направихте? Не виждате ли, че отсреща е двойно по-евтино?” Отговорите се разпределяха по следния начин:
1. Я си е… майката! – 75%.
2. Какво ти влиза в работата! Където искам, там пазарувам! – 75%.
3. В магазина яйцата са по-добри. (яйцата са еднакви, проверих – б.а.) – 8%.
4. Каква е разликата? Не съм дребнав! – 6%.
5. Винаги купувам от този магазин – 9%.
Общият сбор е повече от 100%, защото един човек даваше и няколко отговора. На лицата, дали четвъртия вариант на отговор, аз предлагах:

– Купувайки две опаковки яйца в магазина Вие загубихте 12 шекела. Ако за Вас тази сума няма значение, то дайте и на мен същата сума.

За отговора на това предложение виж т. 1.

Оказва се, че вицът за руските мутри: “Купил си тази вратовръзка за 100 долара? Глупак, отсреща ги продават за 200!” има съвършено точна икономическа обосновка. Хората просто смятат, че ако стоката е скъпа, значи е по-добра.

Човек всячески гледа да се отърве от спечелените пари. И отива в ресторанта, където непознат човек му поднася храна, приготвена от неизвестни продукти по неизвестен начин от друг неизвестен човек, непознаващ вкусовете и изискванията на клиента. За това той плаща десет пъти по-скъпо. Ресторантът е място за икономическо и кулинарно хулиганство. Неговата задача е да изпързаля клиента.

Канеман е прав. Въпросът е как да накараме човешката глупост да носи печалба.

Отворете кой да е вестник и ще попаднете в свят на чудесата. Например, на обява за лечение на СПИН и рак по телефона, при това даже честно ви предупреждават, че един сеанс е недостатъчен.

Канеман е прав. Даже толкова мързелив и лишен от всякаква фантазия начин за измама, като “Лека работа! 100$ на час! Изпратете 20 долара за материалите на пощенска кутия …!” дава плодове. Да не споменаваме такива, като: “Гарантирано премахване на алкохолизъм и намиране на работа по снимка, чистене на карма и килими, доставка на едро на аура и пилешки бутчета, дефлорация, оплождане и разсейване на бременност по телефона без съгласието на клиента”. Не, Нобеловият комитет не си хвърля милионите на вятъра!

Какво от това, че професорите мътят главите на хората с твърдения, че кардинални средства против рак и СПИН още не са открити? Разните там академици не са ги открили, но леля Пена отдавна ги е открила и активно снабдява клиентите. Не вярвате ли? Попитайте К. от град Н. и той ще потвърди!

Понякога за глупостта си хората плащат не с пари, а със собственият си живот. Да вземем конгреса на астролозите, проведен в Москва през 1935 г. Нито един от мъдрите ясновидци, наблюдаващи Венера в акцедент, не е успял да предскаже една занимателна дреболия: че след две години всички участници в конгреса ще отидат по лагери. „За предвиждане на бъдещето си имаме Партия“ – казал най-добрия другар на съветските астролози.

Уви, хората не искат да разберат главната житейска мъдрост – всичко в живота се постига не чрез единични героични усилия, а с малки, но постоянни. Хората някак не искат да признаят простите и очевидни неща:

– Единственият начин за отслабване, даващ 100% гаранция и не изискващ никакви разходи, е по-малко ядене и повече движение.

– Чужд език и програмиране не могат да се научат за един месец.

– Някои видове рак и СПИН са нелечими.

– Средства за премахване на плешивост не съществуват.

– На неквалифицирана работа е невъзможно да се печелят по 30 долара на час.

– Всевъзможните партии, фондации и “сдружения за защита” помагат само на тези, които ги създават и работят в тях. Те за това са и създадени.

Разбирам, че мога да обидя хиляди агенти на различни фирми, прехранващи се с нелекия труд по изиграване на ближния. Но какво да се прави – те си имат тяхна работа, аз – своя. Но ето прости правила за тези, които не искат да са балъци:

– Този, който ви се обажда с надежда да ви продаде нещо, е мошеник.

– Този, който ви спира на улицата с надежда да ви продаде нещо, е мошеник.

– Този, който се опитва да влезе в къщата ви с надежда да ви продаде нещо, е мошеник.

– Този, който ви съобщава, че сте спечелили от лотария, в която не сте играли, е мошеник.

– Този, който предлага стоки и услуги “безплатно”, е мошеник.

– Този, който взема пари от клиента, за да му намери работа, е мошеник.

– Този, който обещава стопроцентно излекуване от всички болести, е мошеник.

– Този, който разпраща по пощата писма с рецепти за бързо и лесно забогатяване, е мошеник.

А сега за главното.

Ако вие наистина искате да научите английски или иврит за един ден, да се излекувате от всички болести, да постъпите без никаква специалност на високоплатена работа, да научите своето бъдеще, да отслабнете за месец с 40 килограма без диета и хапчета – обърнете се само към автора на тази статия. Плащането предварително.

Веселин Кандимиров,

kandimirov.com
Цистерна със стирен се обърна в гр. Дебелец
Турска цистерна със силно отровният химикал стирен се обърна и препречи пътя с. Килифарево – Велико Търново в района на гр. Дебелец. Шофьорът е заспал зад волана и това е причината за инцидента. Цистерната е препречила пътя и има голяма опасност от получилите се течове да се образува отровен облак. Според информация от МВР в момента мястото на катастрофата се обработва от пет екипа на пожарната, а повече от 2000 души, включително деца и бебета от детската градина в Дебелец са евакуирани и ще преспят в обществени сгради във Велико Търново и с. Килифарево.

Дейностите по обливане с пяна на цистерната продължават, защото все още има реална опасност от взрив. В работата са включени 17 души от пожарната и над 40 полицая.
Новоречник 🙂

Благотровител, бясновидец, делегад, маймуноментален, мърморален, обзалъгване, подлофикация, презкурференция, стихосбирщина , стъществуване, сутиеньовден…

Преди много, много години Радой Ралин публикуваше понякога в „Стършел“ списъци с измислени от него думи. Оттогава в съзнанието ми са останали слова, като „мижедневие”, „изкушетка”, „фаворитнат” или „гювечност”. Тези думи на Радой са като малки чудовища, родени от съня на разума по негово време.

Днешният посткомунизъм предлага други по характер, но не по-малко привлекателни условия за сън на последния. Ето защо продължаването на подобно словотворчество иде някак от само себе си. Предлаганият по-долу речник включва думи, събирани в продължение на няколко години. Той не претендира за стопроцентна оригиналност. Възможно е някои от думите да са чужди, но подсъзнателно приети за свои. Също така в него са включени и думи, срещнати в медиите или чути в частен разговор. Това е направено с цел те да не бъдат забравени. В този случай името на източника е посочено след думата.

Извинявам се на по-деликатните читатели за наличието и на не съвсем цензурни единици. Но, както казва Хашек, такива думи се употребяват дори и в парламентите.

Авторът ще приеме с удоволствие всякакви допълнения на речника, стига да са заслужаващи внимание. С посочване на автора им, разбира се.

А

академия на неуките

амортресьор

аристотелешки

Б

балгъза

барбитуриенти

бездрешен

безобраузер – Сл. Месхи

безплощаден

безумпция

бикопорец

благодаричкане

благотровител

благоударен

блогиня – Иво Беров

бързеливец

бюровинка

бюджетна изтръска

бясновидец

В

вгъзнаграждение

вкрадце – Ст. Чонев

волейболежки

въжесвидетел

Г

гладнокомандващ

глухов апарат – Д. Манукова

гобленорагия

графомандра

грънциозен

гъзеличкане

гъзможност – Д. Манукова

Д

делегад

дремиург

демокрад – Марин Божков

диспутека

добровълци

доброджелател

достолепнещ

дракониер

дресурс

дрехопадение

дрязговор

дрън-дрънграунд

дюшекспир

Е

единогъшие

екарисажди

екскремизъм

ендрипия

енциглупедия

З

заканодател

звероучение

здравеотказване

И

излъжба

изобезобразителен

инвесктитор

интелигенчо

интересурс

интерпретакане

К

канцеларогенен

катързис

кашкавалкада

кервиз-а-ви

клатежоспособен

клюкошка

кокалиция

компрометей

конститутка

коравокрушенец

кюфтет-а-тет

Л

лещояд

луциферблат

любопипство

М

маймуноментален

мерудит – Марко Ганчев

ментеорология

милионегър

милосмърдие

мърморален

Н

неадеквачки (жени, които постоянно се оплакват, че са неадекватни)

недонямък

несритник

нравояд

О

обзалъгване

овчевидец

олъжие

октоподлост – Иво Инджев

омбудсган (Гиньо Ганев като омбудсман)

опръдничав

отквик

П

парламентарджия

пледиария

подлофикация

подмияр

подределник

попърдевш

порнадо

посекстрима

презкурференция

презпрособление

прокурклатура

просетител

псувдоним

пеперудолф (мъжко име)

Р

разговниче

раноблудник – Р. Ралин?

резилтат

ретрогаден

С

свестник

свинеок

секспозе

секстремизъм

спиета

спокойник

стихосбирщина

стъществуване

събременничка

съдрание

съпръдник

сътрупник – ?

сутиеньовден

Т

тринужник

У,Ф,Х,Ц,Ч,Ш,Щ,Ю,Я

увредник

фантасмагария

филантроб – Блага Димитрова

херингуей

чукалня

шкартоф

щетоводител

щурнир

Веселин Кандимиров,

kandimirov.com

–––––––––––––––

Бел.ред: Заглавието на текста в блога на автора е Речник.
Наследниците на червените велможи още се ширят в апартаментите на “омразната буржоазия”

Имотът на убития от комунистите фабрикант Добри Минов обаче не носи щастие на Людмила Живкова и Иван Славков

През 1968 г. червената принцеса Людмила Живкова се жени за красивия инженер Иван Славков. Младоженците първо живеят в боянската резиденция на тъста, но година след това държавата в лицето на УБО /Управление за безопасност и охрана/ им прави скромен подарък – едно уютно, китно “апартаментче”, близо 400 квадрата, на бул. “Маршал Толбухин” в центъра на София, до Спортната палата.

Но… се оказва, че апетитният имот е оцапан с кръв. Негов собственик е бил фабрикантът Добри Минов, убит в Дирекцията на народната милиция и след това хвърлен от последния етаж на собствения му дом, за да се инсценира самоубийство…

Дело № 2340 от 1992 г. не е отваряно и прочитано от 14 години. Това е делото, което наследниците на фабриканта Добри Минов се осмеляват да водят в годините на демокрацията за реституция на имота на техния роднина, който се намира на бул. “Маршал Толбухин” 14 /сега бул. “Васил Левски” 79/. В Първи районен съд на София подава искова молба Лиляна Димитрова Димитрова от София, която живее на ул. “Оборище” 9. Родена е през 1920 г. Исковата молба е срещу Иван Борисов Славков, който живее на същия адрес и срещу Националната служба за охрана, правоприемник на УБО. В молбата тя пише: “Уважаеми съдии, аз съм наследница на чичо си Добри Панайотов Минов…

Кой е Добри Минов?Добри Панайотов Минов е бил фабрикант – нито милионер, нито милиардер, средна класа, изключително позитивен човек. Разхождал се елегантен из София и само добрини правил през живота си, разказват старите софиянци. Но съдбата отрежда така, че той остава неженен и без деца.

Затова племенницата му Лиляна е единствена негова наследница. Нейни наследници пък са децата й Анна, която сега живее на ул. “Шипка” 17 и синът й Димитър, който живее на ул. “Оборище” 9 в наследствения апартамент на майка си.

След 9 септември 1944 г. комунистите харесват жилището на Добри Минов. И не само неговото, както е известно… Решават да обявят Минов за спекулант – без съдебна процедура. А това е човек с безупречна репутация в обществото!

И една вечер го арестуват и го завеждат в Дирекцията на народната милиция на “Лъвов мост”,

убиват го, а след това го закарват в дома му и го хвърлят от четвъртия етаж. Целта е да изкарат, че се е самоубил. В експертизата след аутопсията му обаче пише, че страшните белези по тялото му са получени при побоя в милицията и че смъртта е настъпила още тогава.

През 1948 г. одържавяват жилището на Добри Минов и негов собственик става Управлението за безопасност и охрана /УБО/. От нотариалния акт се вижда какво представлява имота – 6 стаи, хол, кухня и сервизни помещения, застроени на площ от 372.88 кв. м заедно със съответния към него гараж в същата сграда.

През 1969 г. младоженците Людмила Живкова и Иван Славков получават като подарък за сватбата си от държавата в лицето на УБО апартамента на Добри Минов и се нанасят в него.

Прокълнатият имот е описан за пръв път от бившия кореспондент на официоза на ЦК на КПСС в. ”Правда” в България Александър Симуров.

“Жилището изглеждаше необитаемо, вероятно се използваше най-вече за представителни цели. Мебелиран беше само просторният хол. Срещата ми с Иван Славков и Людмила Живкова започна с разглеждането на картини. Малки и големи, те нямаха чет и брой. Стените не ги побираха. Десетки платна в масивни рамки стояха на пода, опрени на стените, по цялата дължина на стаите. Разбира се, това съкровище не беше купено срещу пари, а подарено…”, твърди съветският ВИП журналист.

Много по-късно, след смъртта на Людмила с писмо с вх.№ 12507 от 19 декември 1983 г. УБО-Държавен съвет, т. е. де факто Тодор Живков дава разрешение на Иван Борисов Славков и Тодор Иванов Славков да закупят обитавания от тях апартамент № 4, ет. 4, на бул. “Толбухин” 14 – гр. София, и прилежащия гараж. Апетитният имот е продаден на зетя и внука на Първия за жълти стотинки.

Окрилената от демократичните промени наследница на фабриканта Минов – Лиляна Димитрова – продължава в исковата си молба: “Придобиването на горепосочения имот е станало чрез използване на служебното и партийно положение на ответника и неговите роднини и в нарушение на действащото законодателство”. Тя представя в съда нотариален акт от 1939 г. От него става ясно, че Добри Минов е построил къщата и че тя е негова собственост.

След завеждането на делото Лиляна Димитрова се сблъсква със страхотни проблеми – преследване, заплахи за убийство. Нищо, че е уж е демократично време…

Лиляна умира по време на съдебната сага. Продължават я децата й. Делото приключва с решение, че този имот не може да бъде наследен от тях.

Но докато тече делото, Иван Славков – противно на законите в България, го продава на бизнесмена Васил Божков за 300 000 долара. И сега той е законен собственик…

Схемата за прилапване на имоти от “омразната буржоазия” е копирана от Сталин

Нашите комунистически велможи възприемат схемата от съветските си другари. Те не влизат и не се настаняват в къщите на “омразната буржоазия” просто така. Много добре си опичат питката. Обявяват собствениците на апетитни имоти за спекуланти и народни врагове, убиват ги в занданите на милицията, одържавяват имотите и след това се настаняват в тях.

Редовите комунисти много добре са знаели за какво става въпрос. Имало е брожения: “Как така – доскоро се борихме срещу буржоазията, а сега баш другарите влизат да живеят в техните къщи?!”

Но на кой му пука?! Тарикатите, които са се нанесли в къщата на Минов, са носили и дрехите, и обувките му. Използвали са посудата, спалното бельо и колосаните кърпи със собствените му инициали, твърдят очевидци. Там освен Людмила Живкова и Иван Славков в различно време са живели Цола Драгойчева, Митко Григоров, Георги Атанасов…

Досиета, апартаменти и паметници

Всички членове на Политбюро на ЦК на БКП, за които неотдавна стана ясно от разсекретените архиви на полицията, че са били доносници на шефа на Държавна безопасност преди 9 септември 1944 г. Никола Гешев – Цола Драгойчева, Пенчо Кубадински, Пеко Таков, са придобили жилища по този начин. И на всички до един признателните потомци са издигнали паметници…

От доносниците на Гешев е прочистено досието само на Тодор Живков. Мирчо Спасов му е дал останалите досиета и той ги е държал при себе си, твърдят посветени.

Раздаването на апартаментите на “омразната буржоазия” е бил един от начините Тодор Живков да държи под напрежение всички, които са били доносници на Гешев, за да им дърпа конците.

И в крайна сметка какво излиза – децата и внуците на видни комунисти още се ширят в откраднатите от лошата буржоазия апартаменти?!

И няма изгледи справедливостта да възтържествува.

Валерия Калчева, в. „Шоу“

Източник: БЛИЦ
Полезно дело на Българо-Американска Асоциация
Анализ на вестник „Старт”

БАА отново свърши много полезно дело. И знаете ли какво е то? То е точно това, което ние, правачите на вестници в Чикаго, които сме се прочули с нашите наистина сериозни достижения в издателската дейност, е трябвало поне десет пъти досега да направим, но не сме. Или поне „Старт“ не го е направил. Ако другите са го направили – извинения и голямо чудене от наша страна!

Става дума за това, че проф. Никола Чаракчиев, който секретар на Асоциацията, просто напълни десетина кашона със сортирани по месеци и години наши бодри печатни издания /нали се досещате, че той ги е събирал и сортирал?/, качи ги на самолета /нали пак се сещате, че само той си знае какво е платил, какво е уредил за стотиците килограми свръх багаж/, прекара ги до София тия кашони и там ги тръсна на Галя Делиманова – шеф на отдел „Комплектуване“ в Националната ни библиотека „Свети Свети Кирил и Методий“. Галя ги подреди в „хранилището“ и сега България си има вече запазена история на своята имиграция в най-големия български град в чужбина.

Преди години надникнах в къщата на стария емигрант Тодор Пенев и бях потресен от това що видях! Беше събрал купища книги и вестници от неговото време. Заканих се да го опазим това богатство… И така си и остана със заканата. Бог знае къде е сега Тодор Пенев и неговото книжно богатство…

Гледам по колко броя са издави досега печатаните по наше време вестници в Чикаго:
– „България“, от 2001 досега, са издали 522 броя.
– „Старт“ /заедно с „България 21 век“/, които през 2002 се разделихме с тях – много по-малко. Изданието излиза от доста време насам два пъти в месеца, а по едно време даже малко си поотпочина – 314 броя.
– „България Сега“, който се отлюспиха три-четири години по-късно от първото издание, издават своя 319 брой.
– Новият играч на терена – „BG Voice „, е на кота 20.
– „Балканско ехо“, които винаги са си били сами и спокойни, са някъде към 160 броя…

1335 броя български вестници, издадени за 10 години в Чикаго? Не е малко. Но е много пръснато досега. Не беше оценено и много е преминало в забрава.

За да видите колко стриктно и почтено е постъпил към всички, дори и към двете новоизлезли в последно време само с по своите стартови броеве „номер едно“ списания, наречени със странни имена, ще цитирам част от доклада на Чаракчиев на заседание на Борда на Директорите на БАА за свършената работа:

„Както е отбелязано в 15-годишния план (при създаването на Българо-Американска Асоциация през 2002 година), в раздела „Съхранение на ценностите на българската общност в Чикаго” се предвижда опазването и на периодичния печат на българите в чужбина. В изпълнение на това решение през май 2011 предадох събрани годишни издания на излизащите в Чикаго през последните три години български вестници в специалния фонд на Националната библиотека „Свети Свети Кирил и Методий“ както следва: Вестник „България“, Вестник „България сега“, Вестник „Старт”, Вестник „Балканско ехо”, Вестник „BG Voice”, Списание „Булгород“, Списание „Гъдел.“

Миналата година сръбските колеги от изданията на тяхната общност по света направиха в Белград среща по подобие на нашите Седем световни срещи на българските медии по света. Главният хит на срещата била изложбата на емигрантски вестници на сръбски език от началото на миналия век до сега из Европа, Америка и Австралия. Експонатите останали в Белградската библиотека след това. Време е отсега и ние да похвалим акцията на Българо-Американската Асоциация в Чикаго и пряко на проф. Чаракчиев и сами да се захванем с нашата си работа – да посъберем малко от многото що сме изпонаписали…
Българските избори на сляпо
Автор: Александър Кашъмов

В демократичните страни предизборното време е не само за кампании и съответното разходване на пари, но и за отчитане пред избирателите на това какво е свършено. Отчитането поначало трябва да става през достъп до документите, чрез които се управлява, и с хвърляне на светлина върху процеса на вземането на решения.

Това е приоритет в предизборна ситуация заради необходимостта в демокрацията изборът да е информиран, т.е. гражданите, които предстои да дадат своето парче власт на свои представители, да знаят що за хора и политически сили са тези, на които биха го дали, какви идеи защитават и по какъв начин, спазват ли дадените по-рано обещания, свързани ли са със съмнителни лица и групировки и т.н.

През последните месеци се понатрупаха някои факти, които хвърлят известна светлина върху тези въпроси, макар че тя по-скоро показва какво не желаят институциите да споделят с хората отколкото какво желаят. И тъй като става въпрос за местни избори, стана ясно, че кметът на Смолян не желае да се знае какви пари от джоба на данъкоплатеца се прехвърлят към две частни фирми – „Титан клинър“ ООД – Кърджали, и „Еко Титан груп“ АД, по договорите съответно от 2006 г. и от 2008 г. за чистотата и третирането на битовите отпадъци.

Естествено договорите са дългогодишни и както цената, така и неустойките по тях са въпроси от дългосрочен интерес за местното население. Впрочем информацията е отказана въпреки измененията в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) през 2008 г., с които се въведе забрана да се обявяват за търговска тайна цената, правата и задълженията, санкциите и т.н. по договори на държавата или общините с частни дружества.

Измененията тогава бяха приети като мярка за противодействие срещу злоупотребата с пари от фондове на Европейския съюз. Административният съд в Смолян отмени отказа, но кметството е твърдо в защитата си на тази информация и отнесе делото до Върховния административен съд.

Преди няколко месеца в сходен казус кметът на Пазарджик също прояви упорство в нежеланието си да предостави на местна медия дори списък с договорите за стоки и услуги, сключени от 2007 г. насам.

Особен случай е Варна, където се водят уникални дела

като това да се иска достъп до проекта за общ устройствен план на града, който по закон подлежи на обществено обсъждане! Отделен тук е въпросът, че изработването на такъв план не е извършено от общинската администрация, която е назначена, за да върши тъкмо такава работа срещу възнаграждението, полагащо й се с пари на данъкоплатеца.

Планът е изработен от частна фирма, свързана с добре известна групировка, но още по-интересното е, че в процеса на изготвянето му са взети освен общински средства още и пари от собствениците на имоти за изготвянето на т.нар. директивни план-схеми. Въпросните схеми представляват част от общия устройствен план и трябваше да бъдат приобщени към документацията, свързана с общественото обсъждане.

Не само че това не се случи, но община Варна, която уж е научила тези факти от инициативни граждани (общинската администрация твърди, че не е чувала за споменатата деятелност), се бори с нокти и зъби да не получи въпросните план-схеми и да не ги обсъжда или предоставя за обществено обсъждане. Това е положението въпреки изричното искане от страна на граждани на основание чл.256 от Административнопроцесуалния кодекс информацията да се събере.

Впрочем не стига пасивността на общината по този въпрос, но възниква и питането защо след узнаване на въпросните афери на фирмата не й е потърсена сметка от възложителя на плана – кметът на общината, за явния конфликт на интереси. Вероятно защото изобщо у нас конфликтът на интереси продължава да не се смята за нещо сериозно.

Оказа се например, че МВР се финансира от частни лица чрез дарения, без оглед кой какъв е и как точно ще се обезпечи нужната за борбата с престъпността независимост от нея. Наистина министерството предостави информация на медиите след искане по ЗДОИ, като по този начин продължи тенденцията да е една от малкото институции, развиващи повече прозрачност отпреди.

Независимо от това въпросите може ли изобщо да се приемат дарения и ако да – при какви условия и в какви случаи, трябва да бъдат сериозно разгледани от ръководството на силовото министерство, вместо да се дават непоискани и със съмнителна компетентност оценки на съдебната система.
Палитрата безобразия на местната власт получава колорит с

изгонването на гражданите от Столичния общински съвет

Забраната за присъствие на граждани и представители на граждански организации в заседанията бе наложена през ноември 2009 г. със завидно мнозинство, като само трима съветници са гласували „въздържал се“. Тя бе обявена за незаконна от Административния съд – София-град, през 2010 г. и необяснимо защо – реабилитирана от Върховния административен съд с решение от миналия месец.

По-важното обаче е, че по присъщото на нашенския политик арогантно отношение към тези, които го избират, това не пречи на сегашните общински съветници да се наредят по челните места в изборните листи за есента.

Впрочем криенето от собствените избиратели не отмина и националния парламент. Мнозинството реши през юни 2011 г. дебатите по вота на недоверие да не се предават пряко по националните радио и телевизия заради обявения траур. Не че някой се смути да ругае в този ден от парламентарната трибуна, но очевидно просто трябваше да се скрие информацията какво е свършило и какво не е свършило управлението.

Тъй като през есента ще се избира и президент, степента на прозрачност и отчетност на тази институция също е на фокус. Миналата есен, когато по решение на Административния съд – София-град, президентството своевременно публикува стенограма от срещата на държавния глава с господин Путин през 2008 г., се създаде впечатлението, че може би администрацията на господин Първанов ще стане по-прозрачна.

Това не се случи, доколкото днес тя води поредната си битка – за защита на тайната кои лица са поканени на официалните приеми за двата национални празника през 2010 г. Според мотивите на отказа информацията представлявала лични данни на поканените. Нищо че мнозина от присъствалите са се появили на снимки и кадри в медиите. Забележителна е неспособността да се види разликата между частно парти от официално тържество, организирано от държавния глава.

Може би не случайно нашите управляващи се държат така,

сякаш вършат свои частни, а не наши общи дела

Дори в навечерието на избори и при изтичащ мандат на сегашния президент неговата администрация намери време да обжалва решението на Административния съд – София-град, с което отказът бе отменен като незаконен.

Дебатите не отминаха и въпроса с финансирането на политическите партии. Както е известно, според Закона за политическите партии информацията откъде идва то е публична. Не обаче и според финансовия министър господин Дянков, който смята декларациите на независимите народни представители за прехвърляне на полагащата им се бюджетна субсидия към дадена политическа партия за лични данни.

Все едно става въпрос за интимния живот на уважаемите депутати, а не за това в полза на кого са се разделили със средства, получени от данъкоплатеца. Отново се налага съдът да каже на министъра къде преминава разделителната линия между прозрачността и личния живот. Покрай тази история обаче се надига едно странно левичарско хленчене – защо им били на партиите субсидии. Ами може би да разрешим директно финансиране от

мутрите и мафията, които и бездруго разчитат на политическата власт

Държавната субсидия все пак е една гаранция, че гражданите, а не мафиотите контролират властта – точно както в случая с МВР. Затова нека разходването на полагащите се на партии и депутати средства да е по-прозрачно, но все пак да помним, че става въпрос за публична власт, контролирана от гражданите.

Надяваме се и те – нашите настоящи и бъдещи избраници, да осъзнават абсурда да поставят всякакви въображаеми и действителни лични данни и търговски тайни над отчетността пред избирателя. И не само да се въздържат от собствена цинична безотчетност, но и да атакуват своите опоненти, които проявяват такива, а не да се обединяват с тях.

Източник: Дневник

–––––
* Авторът е ръководител на правния екип „Програма Достъп до информация“
Още за МакеДоналдс на Тоше Бигмаковски и за Исус Ристоски

Да се смееш ли, да плачеш ли?

Мегаломанските изпълнения в западната ни съседка – БЮРМ (бившата югославска република Македония) продължават с нестихваща сила и това лято.

Дали напечени от слънцето (което се мъдри и на националния им флаг) или просто защото са твърдо решени да дърпат „дявола за опашката”, новините от Македония просто плачат непрестанно за световните информационни агенции. Спомнете си само онзи факт, при който след многобройни предупреждения представители на македонското правителство внесоха документи в международния съд в Хага, с които… дадоха под съд американската верига за фаст фууд “Макдоналдс”.

Мотивите тогава бяха изтъкнати от говорителя на македонското правителство Ивица Боцевски. „Всички знаем, че македонската нация е дала на света Кирил и Методий, Александър Македонски, Клавдий Птоломей, Ерик Клептън, двигателя с вътрешно горене, каратето – заяви на брифинг в Хага господин Боцевски. – Преглътнахме отделянето на България от нас, отделянето на Гърция, Русия и Индия! Но да крадат най-безсрамно името на страната ни и да го използват за някакви сандвичопродавници… това няма да позволим.”

Основната претенция на съседите ни е, че оригиналното наименование на веригата за бърза храна е било МакеДоналдс и е създадено от македонския имигрант Тоше Бигмаковски от Прилеп. Впоследствие името е било леко подменено от потомците на легендарния кулинар.

„Помислете си – писа видният историк Груди Проевски, – та легендарният Биг Мак е просто охридска плескавица с комат хляб, а пък така популярният чийзбургер е известен от хилядолетия под името „бурек со месо и со сиренйе”. Ето това е част от голямата световна фалшификация над македонското културно наследство.” След внасянето на документите в съда хиляди демонстранти излязоха пред заведенията за бързо хранене с плакати: „Макдоналдс, фирмо македонска, па ли ке те делиме”.

В духа на горното съобщение, което припомнихме, отчитайки възможността да сте го забравили, решихме още веднъж да обърнем внимание и върху едни от най-известните македонски личности, така както ги открихме из необятния интернет:

Филип ІІ Македонски: баща ‒ македонец, майка ‒ македонка, той ‒ македонец. Заедно с жена си родили Александър.

Александър Македонски – императорът на първата истинска македонска империя. Тя се е простирала от квартала Скопска Чаршия в Скопие до Площад Македония в Калкута.

Македонски от Немили недраги на македонскиот списувател Иван Вазов

Николо Макеавели – известен македонски имигрант във Флоренция. Създал научното течение за освобождение на Македония – Макеавелизъм.

Нелсън Македонела – черен македонец, борец против българския апартейд в Южно Македонската Република

Христофор Маколумб – македонски мореплавател, откривател на Максико, кубинските пури и маковите полета.

Ким Чен Ир и Ким Ир Чен – корейски македонци, съвременни комунистически диктатори в Македоно-Корейската Народно Демократична Република

Лайка – македонска овчарка, отгледана от македонски стопанин и шиптърска икономка. Първата истинска кучка полетяла в космоса.

Исус Ристоски – македонски гражданин, който по неволя създал първата световна религия –Скопски Монотеизъм.

Мека – свещен мекадонски град в Арабия. Тук Макемед е положил основите на втората световна македонска религия – Скопски Монотеизъм 2.

Адам и Ева – както имената им сами говорят, това са първите македонци на света. Произведени са от кал. Както и всички македонци след това.

Техните деца са чистокръвния македонец Авел и бугаро-татарската отрепка Каин. Така започва враждата между македонците и бугаро-татарите!

Клод Макелеле – неизвестен македонски футболист.

Макел Джексън – избелял македонски певец, създaл първата македонска лунна походка (moon-walker), откривател на педофилията, участник в множество съдебни дела против бугаро-татарските си непълнолетни опоненти.

Парижката Света Богородица – римейк на успешната първа в света версия – Скопската Света Богородица.

Та, с две думи – каквото повикало ‒ това се обадило! Комшиите оттатък Вардара рядко проявяват чувство за хумор, което обаче няма да ни попречи ние да им се посмеем от сърце! (ще следва и продължение)

Източник: Frognews.bg
„Нюз ъв дъ уърлд“ в последния си брой след 168 години живот

„Имаше незаконно подслушване, искрено съжаляваме“, признава изданието

Най-популярният британски таблоид, седмичникът „Нюз ъв дъ уърлд“, в неделя излезе за последен път заради скандала с подслушването на мобилните телефони на хиляди британци.

На челната страница на вестника пише: „Благодарим ви и довиждане“.

„След 168 години ние накрая казваме едно тъжно, но и изпълнено с много гордост довиждане на нашите 7.5 милиона читатели“, се казва в колективна статия във вестника.

В нея се признава, че изданието е допуснало грешки. „Имаше незаконно подслушване на телефони и вестникът съжалява искрено за това. Това прегрешение ще бъде изкупено, но ние се надяваме, че историята накрая ще ни съди по работата, която сме извършили през всичките тези години“, се казва още в статията.

Решението за закриването на изданието беше взето изненадващо по-рано тази седмица от Джеймс Мърдок, сина на Рупърт Мърдок, отговарящ за управлението в Европа на медийната империя на баща си.

Вестникът се появява за първи път през 1843 г. Още в началото редакторите му залагат на представянето на информациите на по-достъпен за народа език и така привличат много читатели. Изданието започва да разкрива и пиперливи подробности от полицейски разследвания и съдебни дела.

През 1946 г. британският писател Джордж Оруел говори за „Нюз ъв дъ уърлд“ в свое есе и го описва като издание, заемащо важно място в живота на британското общество и наложило се като институция.

През 1950 г. продажбите на седмичника достигат невиждани размери. Тиражът му набъбва на 8.4 милиона екземпляра и редакторите му твърдят, че той е най-продаваният в света.

Свои статии в него публикуват Уинстън Чърчил и други видни личности.

През 1969 г. „Нюз ъв дъ уърлд“ е купен от австралиеца Рупърт Мърдок, който е в началото на пробива си в Европа. Вестникът възприема формата на таблоид през 1984 г., когато продажбите намаляват.

В последно време тиражът на „Нюз ъв дъ уърлд“ беше близо 3 милиона екземпляра. Изданието е популярно с подробните си разследвания, но и със сензационните си разкрития за звезди и короновани персони, както и с информациите си за сексуални и политически скандали.

През 1963 г. именно „Нюз ъв дъ уърлд“ унищожава кариерата на министъра на отбраната Джон Профюмо, като разкрива неговата връзка с жена, подозирана за контакти с КГБ. Заради скандала той е принуден да подаде оставка.

През 2010 г. бившата кралска снаха Сара Фъргюсън беше заловена от изданието да иска подкуп от „бизнесмен“ в замяна на уреждане на среща с бившия й съпруг принц Андрю.

Тази година изданието разкри огромна афера за уговорени мачове в пакистанския шампионат по крикет.

Вестникът обаче се отличи и с някои фалшиви сензационни новини, които имаха понякога катастрофален резултат. В началото на този век, например, изданието набеди няколко лица за педофили и гневни британци атакуваха къщите им.

В последно време таблоидът дължи най-сензационните си разкрития на журналиста Мазер Махмуд, известен с прякора Мнимия шейх заради това, че се дегизира като богат арабин, за да се среща със знаменитости и да научава техните съкровени тайни.

От една седмица Великобритания е потресена от разкрития, че изданието е плащало на детективи, за да проникнат в гласовите пощи на мобилните телефони на роднини на жертви на убийства, на близките на жертвите от атентатите в Лондон от 7 юли 2005 г. и на семействата на военни, убити в Афганистан и Ирак.

Скандалът шокира британците и накара мнозина да призоват за разследване и за наказване на виновниците.

Ройтерс цитира в неделя високопоставен полицейски източник, който заявява, че незаконните хакерски пробиви в гласовата поща са били „обичайна практика“ в „Нюз ъв дъ уърлд“ и са били прикривани от ръководни лица на компанията издател.

Помощник полицейски комисар Джон Йейтс е казал пред в. „Сънди телеграф“, че ръководни служители на „Нюз ъв дъ уърлд“ не са оказали съдействие на полицията по време на разследването на тази практика между 2005 и 2006 г.

През следващите дни полицията ще разпита Ребека Брукс, изпълнителен директор на „Нюз интернешънъл“, която притежава „Нюз ъв дъ уърлд“ и останалите британски вестници на австралийския магнат Рупърт Мърдок, твърди още „Сънди телеграф“.

Самият Рупърт Мърдок изрази в събота безрезервната си подкрепа за Брукс. Той заяви, че скандалът, който разтърси из основи медийната му империя и доведе до закриването на таблоида, няма да предизвика промени в мениджърския екип на компанията.

Заради разрастването на скандала Лондон реши да отложи за известно време решението си за продажбата на британската сателитна телевизия Бритиш скай броудкастинг, която империята на Мърдок искаше да купи.

Източник: Mediapool
Борисов го харесва работническо-селската класа

„Това, че Алексей Петров обяви кандидатурата си, че обичайните заподозрени отдавна вече излязоха на терена – и Волен Сидеров, и РЗС, и Йоло Денев мисля, че се качи на влака, това го оставяме на страна. Това е обичайният кич и шумотевица около президентските избори. Важните въпроси са кого ще издигне ГЕРБ, кого ще издигне БСП, какво ще стане с кандидатурата на Меглена Кунева. Струва ми се, че обществото трябва еднозначно да реагира на кандидатурата на Алексей Петров. Това е бандитска работа. Какво да се занимаваме? Естествено е, че се правят опити за политическа легитимация или частична легитимация. Не виждам силната обществена реакция срещу това“, заявява в интервю за БГНЕС журналистът Александър Андреев, главен редактор на българската секция на радио „Дойче веле“ и добавя: „Поведението на ГЕРБ и фактът, че те не са издигнали още кандидат може и да е тактически хитро в някаква степен, но е в тежко противоречие с принципите на една демократична държава. Хората трябва имат време и да знаят за кого ще гласуват, да го разпитат, да го подложат на проверка. По света не се прави така. Фактът, че ГЕРБ ще издигне своя кандидат в последния момент, говори за пренебрежение към демокрацията“.

Това, което направи Бойко Борисов с обществото в България много прилича на онова, което навремето направи неговият вожд и учител Тодор Живков.

„Той много хитро успя да раздели обществото на малцинствена интелигенция и елити, които вече нямат никакви канали за въздействие и никаква възможност техните съобщения да достигнат до масата. И онова, което по времето на Живков беше работническо-селска класа, сега просто е останалата част от населението, които си го харесват и не желаят да прекарат един ден без него.

Това е изключително хитро разделяне на обществото на един незначителен елит от интелигенти, хора на умствения труд и на останалата част, между които почти вече няма комуникация“, казва Андреев.

Според журналиста това са манипулации, които във всякаква обществена система могат да се случат. „Подобни неща правят и Уго Чавес, Фидел Кастро, Лукашенко в Беларус. Някои свеждат това до популизъм. В някакъв смисъл това е и популизъм. За мен откритието по повод този „Ден без Бойко Борисов“ е именно много умелото и невидимо разделяне на обществото на тънък елит и на мнозинство, което не иска и не харесва този елит. Освен това нали Борисов казва, че има своя социология и тази негова социология еднозначно трябва да му говори: „Тези хора, широките народни маси, работниците и селяните, те харесват. Онези единици, които се правят на интелектуалци и интелигенти, те не те харесват“. Не случайно той си взе за министър на културата квинтесенцията на некултурното нещо в лицето на Вежди Рашидов, а това е единствената позиция, на която е необходимо да има човек, прочел книги, който има някаква представа от култура“.

Според Андреев противодействието на това ще става бавно. „Става дума за образование, за равнището на учителския труд, учителската квалификация, какви хора, излизат от училищата, какво им се предлага по медиите. За една седмица излязоха два нови булевардни вестника. Малкото сериозни български медии почти креят. Изправя ми се косата от онова, което децата чуват в училище. Забелязвам едно непрекъснато помпане на съвършено нелеп патриотизъм и национализъм, но това е една от последните опори, оставащи на хора в много несигурно положение.

Отново се оказва, че Александър Македонски е едва ли не българин, Потопът се е случил едва ли не пред вратата на България, непрекъснато се откриват някакви чутовни факти, които затвърждават величието на български народ. Докато в училищата не започне да се учи по една по-нормална програма, престане да се помпа този национализъм, докато учителите не започнат да отварят очите на децата, че има и друг свят и че няма нужда да се взираме в пъпа си и да не знаем какво се случва навън. Процесът трябва да е много бавен и мъчителен, докато хората стигнат до извода, че министър-председатели като Бойко Борисов едва ли са най-добрият възможен избор на една нация“, твърди журналистът.

В един от големите германски вестници имаше публикация за присъдата на братя Галеви. От дни наред нищо не се е появявало за България, а онова, което те забелязват веднага, е това нещо т.е знае се, че в България има проблеми със съдебната система и се упражнява натиск. Целият този комплекс може да доведе до там, че поне съдиите да придобият малко повече авторитет и независимост. Моята гледна точка е, че заразата на корупционните проблеми е в брънките от МВР през следствието и прокуратурата и че често пъти при съдиите попадат дела, които няма какво друго да правиш, ако си честен и спазваш закона, освен да ги върнеш.

Източник: http://www.webcafe.bg/
ВЕСЕЛИНА КАЦАРОВА: БЪЛГАРИТЕ СА ЕДИНСТВЕНАТА НАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПРЕКЛАНЯ ПРЕД ВСИЧКО ЧУЖДО
Оперната дива, мецосопран „номер едно” в света Веселина Кацарова пее в по 60 спектакъла годишно, но и популяризира навсякъде българските народни песни. Как една истинска звезда може да остане невероятно скромен и мил човек

На тържествена церемония бе официално закрит XVI Салон на изкуствата, който тази година мина под знака на 30-ия рожден ден на Националния дворец на културата (НДК). Новият изпълнителен директор на НДК Мариана Чолакова връчи Годишната награда «Св. св. Кирил и Методий» за 2011 г. на видната наша поетеса, преводачка и общественичка Леда Милева, която изглежда наистина невероятно за своите 91 години – с буден ум и бодър дух. Голямата награда на Салона на изкуствата отиде при Столична община за нейната постоянна подкрепа на цялостната дейност на НДК.

Отшумя още един многожанров празник на културата с десетки прояви, в които на сцената видяхме изпълнители от над 10 страни. Неговият заключителен акорд обаче постави най-успешната българска оперна певица зад граница Веселина Кацарова. В съпровод на Симфоничния оркестър на БНР с диригент маестро Емил Табаков, смятаната сега за «мецосопрано номер 1» в света изпълни арии от опери на Дж. Росини, К. Сен Санс, Ж. Бизе, песни от Георги Костов. На финала на продължилия над два часа рецитал – несъмнена кулмина-ция на Салона на изкуствата, прекрасната ни оперна «дива» възнагради публиката и с два биса – ария на Розина от «Севилският бръснар» (Росини) и Хабанера на Кармен (Бизе).

Веселина Кацарова е ярко доказателство, че когато си истинска величина в една област, ти си напълно нормален и достъпен при общуването си с хората и че колкото си по-велик, толкова си по-земен. Надарената с изключителни гласови данни (с глас между мецосопран и алт) и изразителност певица е невероятно скромен и мил човек. Тя бе любезна да отговори и на няколко въпроса специално за информационна агенция Блиц. Под силното впечатление от нейната напълно искрена (а не привидна, присторена) скромност, най-напред се заинтересувах, как една «звезда» като нея, е успяла да се запази така:

– Най-важното нещо е човек да остане абсолютно земен – с усмивка отвърна Веселина Кацарова. – Много малко на брой певци и «звезди» успяват да се справят с думата «успех». Аз успях. Не промених своята душевност. Не съм забравила, откъде съм тръгнала – малкото Весе от Стара Загора, което на 4 годинки започва да учи пиано. Моят дядо е лежал дълги години в Белене, три пъти е бил извеждан на разстрел. Затова баща ми и майка ми носеха фамилията Ангелови.

Доста по-късно дядо ми ме помоли да взема неговото име и станах Кацарова. Няма никога да забравя моята вокална педагожка в Консерваторията проф. Реса Колева (Б.а.- Случайно в една такси в Стара Загора бащата на Веселина Кацарова се запознава с проф. Колева, дошла тук да види сина си,журналиста Станислав Колев, окръжен кореспондент тогава в «града на липите» на централен всекидневник. Бащата споделя с известната педагожка, че има едно момиче, което учи пиано в местното Музикално училище, но много обича да пее и я помолва, ако може, да я прослуша. Тази случайна среща ще стане и старта на Веселина Кацарова към «оперния Олимп»).

Няма да забравя и други мои преподаватели в Консерваторията – проф. Георги Костов, проф. Светозар Донев по актьорско майсторство, който по-късно, вече и директор на Софийска опера, ме покани да дебютирам там , при това с Розина от «Севилският бръснар», преди още да съм се дипломирала, и др. Може би за да се «преборя с успеха» ми помогна моят стремеж и умение ясно да разделям кариера от цивилен живот. Казвам си: «Това е моята професия, това е моят личен живот» – моят съпруг, моят обичан 12-годишен син, който се учи много добре и влезе в гимназия. Никога не играя роли извън сцената. Естетика, дисциплина, разбиране на своите граници – докъде и докога може. Артистът трябва да знае, кога да слезе от сцената. Това според мен са основните фактори един певец, един творец изобщо да може да се запази….

– Вие твърде млада, едва 23-24-годишна напускате България и започвате стремителната си кариера по световните сцени. В началото на 2003 г.,след Ваш триумф в «Дойче опер Берлин», при един наш продължителен разговор Вие откровено споделихте, че на Запад има дискриминация към българските и изобщо славянските певци, че при прослушвания, конкурси и др. те се сблъскват едва ли не с индиректен расизъм. Продължава ли и сега тази дискриминация?

– Действително на българите и славяните изобщо се гледа като на певци и хора, които нямат култура в пеенето. Много импресариа, оперни директори и режисьори си казват славяните са големи гласове и започват да ги товарят много и с неподходящи за техните вокални дадености партии. Експлоатират ги жестоко 5-6 години и те …свършват. Аз имах щастието да срещна още в началото на своя път легендата Караян и най-дългогодишния интендант (директор) на Виенската държавна опера Йон (Йохан) Холендер, но и разума да ги послушам. Всепризнатият «ас» в оперното изкуство Холендер ми каза: «Веселина, не пейте в началото драматични роли!». Затова се залових обаче с наистина най-трудните във вокално отношение партии от опери на барока и класицизма (от композитори като Монтеверди и Хендел, Глук и Моцарт), с образците на белкантото в творбите на Росини, Белини, Доницети. Моята цел беше да докажа, че няма значение кой откъде е, кой къде е роден. Стана така, че «некултивираната» българка се превърна в «Моцартов специалист», «Росинов специалист», та чак някои медии на Запад да пишат, че съм вече «малко маниерна» в тези супертрудни роли.

Разбира се, за да се пребориш с предразсъдъците към твоята националност, трябва преди всичко да положиш огромен труд, неистова работа. През моите първи две години в чужбина съм пяла по 70 спектакъла годишно, ами като сложите към тях и генералните репетиции (?!). Сега пея «само» по …60 спектакъла на година. В България такова нещо е непознато. Направих над 50 мецосопранови роли. На световната оперна сцена се работи страшно много. Имах и щастието да бъда винаги на нужното място в нужния момент.

Има обаче и едно нещо, за които ние самите, българите сме си виновни. Българите са според мен единствената нация, която се прекланя пред всичко чуждо, пред всеки чужденец. Твърде често криворазбраното гостоприемство се превръща в чуждопоклоничество. Другите нации се прекланят само пред себе си…

– Като заговорихте за България, госпожо Кацарова, за Вас се говори с известни нотки на упрек, че не идвате по-често в Родината си, че не пеете на нашата оперна сцена. Репертоар ли нямат нашите оперни театри за Вас или има и други причини? Ангажирате ли се с популяризиране по света и на българска музика?

– Аз просто не живея тук, а моите ангажименти са планирани ден по ден 2-3 години напред. Календарът ми е пълен до 2013 г. включително. Говорили сме на тази тема с Чечилия Бартоли (б.а. – другата мецосопранова «суперзвезда» на оперния небосклон) и Томас Хемпсън (б.а. – страхотен американски баритон), че там, където сме родени, за тях съответно Италия и САЩ, най-малко пеем. Аз лично съм пяла в България 5-6 пъти от 1989 г. ,вкл. и благотворително за възстановяването на Старозагорстката опера.

Смешно е да се твърди, че у нас нямало репертоар за мен. Та аз имам «в куфара си» 50 готови роли. Друг е въпросът, че никой в България не ми е предложил нещо конкретно – точна дата, спектакъл, условия. Христо Друмев е единственият човек, който е работил професионално с мен. Може би защото е космполит и знае как трябва. Ето и сега. Обади ми се навреме по телефона с предложение за рецитал при закриването на Салона на изкуствата-2011 и ето ме тук. Не може обаче да ми се казва едва ли не: «Весе, кога ще дойдеш тук? Ела, ще измислим нещо, да зарадваме хората…»

Иначе България ми липсва много. Аз съм българка. Постигнала съм всичко, което може зад граница, но и професията много ми е взела, например България, където ме очакват и моите родители. Баща ми, от когото съм наследила музикалност и артистичност и майка ми, от която съм взела самодисциплината и разумната преценка. Да не говорим за личния ми живот–не ходя почти никъде извън операта и дома си.
Винаги и навсякъде се старая обаче да популяризирам българската музика. Правя го най-вече на песенните рецитали и в своята дискография. Българските народни песни се разбират като чувство, макар че слушателите не разбират нищо от текста. Нарочно съм подбрала тихи, спокойни нашенски песни. Така хората се съсредоточават още повече и вникват във вълненията, които се опитвам да им предам.

Изключително се радвам, че в моята богата дискография (мога да кажа най-богатата от български оперен певец) успях да запиша и доста българска музика, което беше моя цел. Нарочно изчаках да се утвърдя първо на световната музикална сцена, за да се приеме добре и на сериозно и българската музика. Записах всички фолклорно, преработно от Красимир Кюркчийски. Сега включвам в репертоара си и песни от цикъла «Пет народни песни за моми хубавици», които маестро Георги Костов е аранжирал специално за мен. Фолклорът е автентичното, което е запазило нашия език през тези пет века османско владичество. Много ценя и обичам родния си език. Моят син (ох, отново говоря за него, но какво да правя като е най-голямото постижение в живота ми – усмихва се лъчезарно и някак си смутено оперната прима) говори на български, независимо че от 18 години съм омъжена за швейцарец. Синът ми се казва Ив-Люсиен Кауфман на дядо си Иван.

– Как обаче при тези 60 оперни спектакъла годишнно, песенни рецитали и др. , при тази «неистова»(дори по Вашите думи)работа, не само сте успели да запазите невероятния си глас, но ставате и все по-търсена «прима». Ето през 2013 г. ще пеете в Метрополитън (Ню Йорк) «Кавалерът на розата» …

– Желязна самодисциплина. Оказах се човек с много здрава психика. Станах много силна и си казвам: «Винаги напред!». Същевременно много разумно изграждах и градя своя репертоар. Една дълга кариера означава да се гради бавно репертоар и да се мисли за бъдещето. Изпитвам голямо уважение към творци с дълга кариера, които мислят за утре, за това, какво биха изпели след 5-6 години. При мецосопраните дългата кариера е напълно възможна, ако разбира се, не се «преквалифицират» в сопрани, за да имат винаги най-централната роля. Така постъпиха някои мои талантливи колежки и вече отдавна ги няма на сцената.Голямата професионална оперна е същинско клане. Ако издържиш, издържиш. Ако ли не – отпадаш. Аз оцелях в това клане.

Споменахте «Метрополитън». Да, много е хубаво да пееш пред над 4 000 души публика. Няма да забравя обаче и съвета към мен на Мирела Френи (б.а.-забележителен италиански сопран, съпруга на Николай Гяуров) :»Не пейте много в Америка. Там убиват гласовете…» И действително в такива огромни зали да се надвикваш с оркестри, в които има по 9 контрабаса, е на ръба на човешките възможности. Освен това певците от САЩ са абсолютни егоисти. Идват дори болни на спектакли, кихат, кашлят, тъпчат се с корти-зонови препарати и заразяват другите. Така ме заразиха и мен през март-април тази година, когато в Мюнхен пях Ромео в «Капулети и Монтеки» от Белини. Много бях болна.

За да се запазя като добра певица, от значение е и фактът, че всеки ден си повтарям: «Аз съм заменима!» (б.а.- тук оспорих нейното мнение, защото зависи на каква цена и дали «заместникът» ще бъде на това ниво). Не се смятам за връх в българското оперно изкуство. Световните имена сред българите според мен са: Борис Христов – абсюлютният връх и невероятен актьор на всичко отгоре, а след него Николай Гяуров и Анна Томова-Синтова. Аз имам обаче най-богатата дискография…

– Освен вокално, Вие изглеждате чудесно и като фигура, като визия. Как поддържате своя вид и тяло – много важен «инструмент» за актьора?

– Аз съм вече на 46 години и не ги крия. Вечерта преди да отлетя за София, пях в Хамбург Розина в «Севилският бръснар». Партньорът ми Граф Алмавива беше 29-годишен руски тенор и много се учуди, като разбра истинската ми възраст. Не правя обаче нищо особено за своята фигура. Отново заради сина ми си взехме вкъщи куче. Естествено аз го разхождам и тичам с него в градинките на Цюрих. Имам си у дома едно кантарче, но не го ползвам често. Когато обаче видя на кантарчето, че съм плюс 3 килограма, си казвам: »Весе, я се стегни! Какво става?» И започвам да ги свалям. По-лесно се свалят 3, отколкото 30 килограма…

– А каква музика обичате да слушате у дома, кои други оперни певци?

– Не слушам опера. У дома слушам само поп-музика. Обичам песните на Кристина Агилера, на Пинк. Страшно много обичах и ценях Уитни Хюстън. Жалко, че един такъв талант си провали сам по такъв начин живота. В Цоликом, предградие на Цюрих, където живеем, сме съседи пък с Тина Търнър – еталон за дълголетие в изкуството.

Разговора води Борислав Костурков

Източник: Блиц
Райдовски пуска „Бялата книга” на Виденов
Андрей Луканов плашел премиера със саморазправа, искал контрол върху опасната информация

Красимир Райдовски, известен като познавач на много от тайните на прехода, подготвя поредна бомба от скандали, която ще наруши спокойствието на много политици, бизнесмени, олигарси и висши държавни чиновници. Бившият разузнавач и журналист е решил да извади духа от бутилката на прехода и да публикува митичната „Бяла книга”, написана от експерти на кабинета на Жан Виденов и посветена на разграбването на България в първите години след падането на Тодор Живков от власт. Това обяви пред „Торнадо” самият Райдовски, показвайки оригиналния ръкопис, събран в близо 200 печатни страници и пазен досега от него.

Темата за „Бялата книга” изплува преди дни отново в обществения интерес, след като журналистката Невена Гюрова, работеща в пресцентъра на Министерски съвет при управлението на Жан Виденов, обвини открито в интервю шефа си
че ако преди 15 г. е имал смелостта да публикува събраните скандални документи, днес преходът щеше да изглежда по различен начин.

Виденов постави като задача събирането на документи и сглобяването на „Бялата книга” на пресцентъра на МС, чийто шеф бях тогава. Всъщност написването и обнародването на такъв анализ беше залегнал още в предизборната платформа на БСП, а Жан искаше да изпълни ангажимента си. Започнахме усилена работа още в началото на 1995 г. Условно структурирахме три направления – национална сигурност, външна политика, финанси и икономика. Привлякохме външни експерти, но когато стигнахме до финансите и икономиката, работата запецна. Търсихме подходящия човек, който да обработи тази гореща тема, и така стигнахме до журналиста Григор Лилов. Познавах се с тъста му добре от времето, когато работихме в ДС, и Гришата нямаше как да ни откаже, спомня си днес механизмите по създаването на документа Красимир Райдовски. Според него в книгата е трябвало детайлно да бъде проследена дейността на първите две правителства на Луканов, кабинета на Димитър Попов, управлението на Филип Димитров и правителството на Любен Беров.

Целта беше да се проследи как са разграбвани и приватизирани активите на държавата, източване на сметки, прехвърляне на капитали от външнотърговските дружества, създаването на частни банки с пари на държавата и т.н. Получи се нелицеприятно, но от събраните и анализирани документи лъсна, че голяма част от далаверите са свързани с министри и управлението на Андрей Луканов признава бившият шеф на пресцентъра на МС. Когато анализът бил почти готов, на няколко пъти Жан Виденов и Дончо Атанасов лично идвали в пресцентъра и четяли събраното. Премиерът вече бе наясно, че тази опасна информация ще му доведе много проблеми и те наистина не закъсняха, казва Райдовски. Къртици от МС изнесли към Луканов и негови министри информация за събраните документи, започнали да подпитват, а на „Поизитано” 20 и в парламента взаимоотношенията между социалистите станали много напрегнати.

Първото предупреждение към премиера Виденов пристигнало по най-неформалния и неочакван начин във вторник, 14 март 1995 г. На заседание на парламентарната група на левицата, на което участвал и министър-председателят Виденов, съпартийци му предали два прегънати листа, част от програмата и дневния ред, на които с химикал било написано: „Жан, в коридорите, а и в печата циркулират слухове за съдържанието на „Бялата книга”, според които в нея се дават и оценки/негативни на двете социалистически правителства от 1990 г. Ако в тези слухове има и доза истина, смятам, че и аз, и колегите ми от кабинета през 1990 г. имаме и моралните, и професионалните основания да проведем предварително обсъждане на материалите, преди те да видят бял свят. Надявам се, че ще се отзовеш с разбиране на това искане.

Андрей Луканов Реално това писмено предупреждение не беше молба, а чиста проба рекет Луканов настояваше преди истините да станат достояние на обществото, да бъдат съгласувани с него и естествено контролирани от него, коментира текста Райдовски. Според него Виденов бил бесен от наглостта на съпартиеца си и се заканил да не отстъпват. Атаките срещу „Бялата книга” зачестили. Няколко месеца по-късно премиерът Виденов получил второ писмо от Луканов, в което директно го заплашвал, че ще го свали от власт.

Карлович беше организирал в тази посока всички свои хора, включително и министри на Виденов, които контролираше. Започнаха да го притискат, да му правят всякакви спънки, атакуваха го подмолно да спре издаването на книгата, а това недвусмислено показваше, че направените в нея изводи са верни и се страхуват от тях. Част от тази конспирация на Луканов бе и дипломатическият скандал при посещението на Жан в Китай през 1996 г. Докато гостуваше на азиатския гигант, се оказа, че българският представител на външно министерство в Женева Валентин Добрев е гласувал резолюция срещу Китай. Абсолютен гаф, но добре прицелен. Поставиха Виденов в много конфузна ситуация, но беше ясно, че Луканов е сътворил всичко чрез Георги Пирински, анализира партийните борби 15 г. по-късно Красимир Райдовски.

Междувременно Виденов и правителството му били притиснати от сериозни икономически проблеми и Международния валутен фонд. Затова премиерът се отказал да води и битка сред своите. Страшната „Бяла книга” била пренаписана и издадена в мек вариант – с пресята фактология, без критични оценки, изчистени са скандални факти. Била раздадена на депутатите в парламента, в МС и по други институции, но ефектът от обнародването й бил нулев.

Ако през 1995-1996 г. беше пуснат истинският вариант на „Бялата книга”, обществото щеше да има ясна представа за подмолните процеси на прехода, за действащите лица в тях. Тези истини вероятно щяха да променят политиката и процесите в държавата, прокуратурата и Темида също можеше да се задействат и да пратят крадците в затвора, казва Райдовски. Сега много от главните герои в забранената книга вече не са между живите, но въпреки това той подготвя оригинала за печат, защото твърди, че следите остават и никога не могат да бъдат замазани.

Дарислава Михова,

Фрог.нюз
ПОВИШАВАНЕ ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА УЧЕНИКА
През време на „Форум на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ” и „Пролетна сесията на Българо-Американска Асоциация” през 2011 година беше изказано становището, че ранното изучаване на няколко езика повишава интелигентното ниво и здравословното състояние на ученика. Към тази тема се прояви значителен интерес. Очаква се тя да бъде дискутирана и на „Есенна сесия на Българо-Американска Асоциация” на 2 октомври 2011 година. В тази връзка ще бъдат представени няколко подпомагащи темата материала.

БОГАТИЯТ РЕЧНИК ПАЗИ ОТ ИНСУЛТ

Хората, двуезични по рождение, са толкова различни от останалите, че образуват отделно човечество. У нас те са най-малкото малцинство. Доскоро България бе една затворена за света и вглъбена в своя комунизъм страна. Затова и смесените бракове у нас са нищожно малко и съответно малцина българи са се сдобили с два езика по рождение. А и не винаги родители от две националности отглеждат балансиран двуезичен човек. Най-често децата от такива бракове си служат с два езика, но ги владеят в различна степен.

Двуезичие може да се постигне по естествен път в хода на общуването или чрез обучение. В зависимост от начина, по който двата езика са усвоени и си взаимодействат, психолингвистиката различава 24 типа двуезичие.

Извън тази подредба при усвояването на езици има и друга, според която хората се разделят на 4 групи. В първата – група А – са онези, с които общуването на два езика е започнало най-късно в осмия месец след раждането им. Тогава в развитието на мозъка започва процесът на латерализация – трайното специализиране на лявото полукълбо за лингвистични функции. Този процес се развива бурно до навършване на 2 години, така че някои учени изтеглят крайния срок за попадане в група А до тази възраст.

„А“ са хората с два родни езика, като и двата са равностойно и пълноценно усвоени, взаимно се допълват и обогатяват. И понеже са потопени в двата езика още от бебета, „А“ са идеалните, съвършено двуезични хора.

Ако общуването на втория език е започнало по-късно, но все още в детска възраст, двуезичният човек е от група Б. Той владее и двата езика, но единият му е по-силен и го предпочита, защото по-често мисли на него, макар да може да мисли и на другия. За хората от група Б се казва още, че решителен за формирането им е факторът „гувернантка“. Има се предвид традицията по-заможните семейства да наемат детегледачки от чужбина, които покрай грижите за детето го научават и на своя език.

Третата група е В – за хората, които освен майчиния си език са усвоили и друг, но той им е „чужд“, в смисъл че това е станало чрез волеви действия и по пътя на обучение, започнало преди 12-годишна възраст. Тези хора също са двуезични, но при тях има съществена разлика в степента на владеене и ползване на двата езика.

Последната група Г е най-многобройната. Тя включва всички онези, които ползват в някаква степен още един език освен родния си, но това става подчертано неравностойно. Те мислят предимно на своя език и си превеждат наум на другия симултанно в хода на речта или консекутивно (първо планират какво ще кажат и после го произнасят).

Лявото полукълбо на мозъка е отговорно за езика, както и за математическото и логическото мислене. В дясното полукълбо пък се развиват способностите на човека да се ориентира в пространството, да различава лица, да разпознава образи, музика и пр.

Връзките между двете полукълба са мигновени, но обикновено едното доминира малко над другото. Областта в мозъка, която е отговорна за разбиране на езика, се намира над лявото ухо и има форма на дъга.

През 1967 г. американският лингвист Ерик Лененберг формулира своята „Хипотеза за критичния период“. Според нея овладяването на даден език (а също и майчиния) трябва да започне преди 12-годишна възраст, защото след това е вече късно и той няма да бъде усвоен пълноценно.

Тази теория се изгражда около нашумелия тогава случай с „Дивото дете“. Това е 13-годишната Джени, намерена в гората и отраснала сред вълци. Тя веднага е подложена на интензивно обучение на английски, но така и не успява да надскочи нивото на простите фрази и съвсем кратките изречения. При Джени критичният период е бил изпуснат, заключава Лененберг.

До 12 г. се усвояват езиковите параметри – ако дотогава майчиният език не е достатъчно развит, нито втори, нито трети, нито който и да е следващ език ще се разгърне кой знае колко. С други думи, овладяването на чужди езици започва с изучаването на майчиния, като това е най-важният етап. През 1971 г. Ричардс разкрива как нивото на майчиния език влияе на нивото на чуждия в статията си Interlingual versus Intralingual Errors.

Според друга сходна теория началната фаза на изучаване на чуждия език е крайната фаза на изучаване на родния. Тоест изучаването на чужд език е само надграждане над майчиния, разширяване и съпоставяне с него. По-добре е двата езика да са от различни семейства (да речем, български и английски). Колкото повече контрасти има, толкова по-лесно се оказва усвояването в сравнение със сродните езици, например български и сърбохърватски. Колкото по-„чужд“ е изучаваният втори (не трети и всеки следващ, а именно вторият) език, толкова по-обогатяващ е той за езиковите структури на мозъка. Затова е добре българчетата да се записват на немски, испански, японски и т.н.

Науката отдавна е установила, че при хора, които развиват своите езикови умения цял живот, рискът от инсулт е по-малък. Затова се препоръчва на възрастни хора да четат всекидневно – като гимнастика за мозъка, а още по-добре и на чужд език. С колкото повече езици и на колкото по-високо ниво борави мозъкът, толкова по-активен и разгърнат е неговият капацитет.

При двуезичните хора от група А обаче не е регистриран нито един случай на мозъчен инсулт! Това е най-поразителният страничен ефект, който се проявява при двуезичието и показва колко голяма е ползата от него. На нейния фон като точица в небето се проектира единственият, и то съвсем мъничък недостатък.

При двуезичните хора често се проявява т. нар. конкуренция на речниците. Ако познанията по български и английски, да речем, са много добри, неволно се заместват изрази, объркват се и безсъзнателно се вземат думи от английското „чекмедже“ за българско изречение.

Причината е, че самата мисъл тече по този начин. Поради това няма случай на двуезичен човек от група А да е достигнал до самите висини на даден език, да е сътворил най-изящната словесност, да е станал като Шекспир или като Ботев. Но пък от такива хора лесно може да излезе автор като Джойс, Бекет или Борхес, които жонглират с езиците, сякаш те са един, общ език.

Все пак и при двуезичните хора всеки човек е индивидуален, често трудно податлив на категоризация случай. Психолингвистиката е млада наука и понякога доста разочарова с несигурността си. Тя по-скоро документира какво се случва с човека в езиково отношение, но е все още твърде некомпетентна да обясни случващото се. Затова в нея съжителстват множество общоприети и все пак противоречащи си теории. Тя обаче е достигнала до трайното убеждение, че колкото по-добре човек познава собствения си език, толкова по-далече, в математическа прогресия може да стигне в усвояването на всеки друг език.

Поради това за нас, българите, най-добрият курс по чужди езици са уроците по български в училище. За жалост на тях се гледа с голямо пренебрежение, като с годините положението се влошава, и това автоматично оказва влияние върху усвояването на чужди езици.

Колкото по-слаб е българският ти, толкова по-податлив си да научиш погрешно чуждия език и да до развалиш родния си. Именно слабите по български език имат най-големи проблеми в езиковите курсове, а и като правило изпитват неприязън към тях.

РОСЕН ЯНКОВ

Очаквайте
Тема в развитие
ПРИНОСИ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА
Стратегически приноси на българските училища в чужбина

За първи път през 2011 година бяха „открият” някои скрити приноси на българските училища зад граница. Беше изказано становището, че чрез българските училища в чужбина могат да се постигат допълнително следните резултати:
1. Повишаване интелигентното ниво и здравословното състояние на ученика.
2. Формиране на бъдещи инвеститори за България.
3. Ранна селекция на научни и управленчески кадри.
Стратегическите приноси на българските училища зад граница бяха съобщени от „Българо-Американска Асоциация”, вестник „България сега” и други организации.

Bd11e-spuc
Докосване до забранения плод

Тя е като забраненият плод, описва Димитър Кенаров* в едно изречение впечатленията си от двуседмичния престой в Беларус.

Страната е затворена и трудно допуска журналисти, поради което е предизвикателство от професионална гледна точка и затова той избира именно Беларус. Целта му е да направи репортаж за списанието Virginia Quarterly Review, което подготвя за есента специален брой за бившите съветски републики.

„Исках да направя не остро политическа тема, а да разкажа и за живота в страната през призмата на репортаж за сектора, който тя все още смята за своя национална гордост – машиностроенето и по-специално производството на трактори. Оказва се, че дори днес страната държи 10% от световното производство на такава техника“, разказва Кенаров.

Той си вади двуседмична туристическа виза, а не журналистическата, защото смята да подготви статия, която да не бъде остро политическа, и се надява, че няма да привлече особено внимание. Така се озовава в Минск, столицата на страната, смятана за една от последните диктатури в Европа.
„Минск, а и въобще Беларус представляват една мумия на Съветския съюз от 70-те години.

Всичко е застинало, така както е било през 70-те, най-много 80-те години. Човек се качва на метростанция „Автозаводская“, слиза на метростанция „Тракторный завод“. Във всеки беларуски град на площада има огромна статуя на Ленин, има площад на Ленин, има улица „Комсомолская“, „Октябърская“…

Хората сякаш съществуват в една паралелна вселена, удивен е Кенаров.

Обличат не по-различно от нас, използват интернет, дори някои дръзват да изразяват недоволство и да протестират, макар и прикрито, макар и със страх.

Кризата и страхът дебнат от всеки ъгъл

Привидно положението в страната не е чак толкова лошо, описва Кенаров. Има ограничения в продажбите на определени стоки. Например човек може да си купи пет хляба, не може да си купи десет. Но на пръв поглед дълбочината на кризата не се забелязва.

Особено в Минск – там всичко е като за витрина. От летището се пътува по широка магистрала. Всичко привидно е бляскаво. Свърне ли обаче човек встрани, попада буквално на един черен път. Дори не второстепенен.

Кенаров споделя, че мнозина от хората, с които е говорил (не само младежи, но и работници, бедни и богати), са недоволни от кризата, но не смеят да го кажат на глас, за да не влизат в конфликт или да не критикуват партията и да могат да си осигурят спокойно съществуване. Страхът е огромен. Всеки подслушва всеки. Усеща се дори в редиците на милицията, но никой не смее да каже нищо извън официалната линия.

И все пак малцина се осмеляват да изразят публично недоволството си дори с риск да влязат в затвора. Това обаче са предимно млади хора на възраст 18-30 години. При последния протест в неделя се стигна до сблъсъци с милицията и бяха арестувани десетки протестиращи срещу управлението на президента Лукашенко и кризата в страната.

Според Кенаров протестите са странни, както почти всичко в страната. „Например при протеста на ръкопляскащите в неделя всички се движеха непрекъснато като флашмоб. Идеята е никой да не остане на едно място за по-дълго време, за да не може да се каже, че има събиране на хора. Ръкопляскаха, непрекъснато се движеха и блокираха улиците.“

Готова ли е Беларус за своята революция

Един от участващите в протестите е споделил с българския журналист по време на престоя му в Беларус, че в страната няма да се случи революция, докато на улиците не излязат 40-годишните, хората от фабриките и заводите. „Младите може и да вдигат шум, но само с тяхното недоволство режимът няма да се смени. Те нямат власт и влияние.

Но при сегашната икономическа криза в страната, огромната девалвация, големия балон, който се създава, за да се закрепи положението – печатат се пари, дават се субсидии, извършват се финансови трикове, подобни на онези в САЩ, които правеха банкерите преди години. Рано или късно този балон ще се спука.“

Питам го дали дали допуска кървав изход. Възможно е, признава Кенаров, защото Лукашенко на практика държи армията и милицията и им плаща добре, за да си осигури тяхната вярност и преданост.

Българският журналист е впечатлен от огромен капацитет, с който разполага милицията и колко добре е оборудвана. Заснемат протестите с най-модерните HD камери (камери с висока резолюция – бел. ред.).

„От едната страна записват милиционерите, от другата – протестиращите“, разказва Кенаров.

Съвременната революция не може без интернет

В Беларус качеството на интернета, който засега е основното средство за мобилизиране на протестите, е добро с изключение на това, че опозиционните сайтове са много бавни. В страните от бившия СССР е широко разпространена социалната мрежа „В контакте“ (вконтакте.ру), местният аналог на „Фейсбук“. На практика протестите на младите в Беларус се организират най-вече там. Почти не ползват „Фейсбук“ или „Туитър“.

Парадоксът според Кенаров е, че в Беларус има много жестока цензура върху печатните медии. Официално се издават малък брой опозиционни вестници, останалите са нелегални. От друга страна, интернетът е свободен, което абсолютно обезсмисля цензурата върху печатните медии, особено за младите хора, защото те вече се информират през интернет, смята Кенаров.

За него паралелното съществуване на двете вселени проличава дори в медийното пространство – едната вселена на старата номенклатура и на старата цензура, от една страна, и свободата в интернет, от друга.

Българският журналист, посетил и други „горещи“ точки на света като Ирак, очаква скоро в Беларус икономическата криза да доведе до политическа, а оттам и до смяна на режима, както се случи в началото на 90-те в другите бивши комунистически държави. Но истината е, че всичко ще зависи не от Запада и от ЕС, а от Русия, убеден е Кенаров.

Русия вече е изнервена от опърничавостта на беларуското ръководство и няма още дълго време да толерира гордостта на Лукашенко – беларуската промишленост – да продължи да се субсидира чрез евтиния петрол, който страната получава от Русия и препродава на Запад по пазарни цени.

Това стана ясно с прекъсването на газовите доставки през миналата година заради неплатени сметки от Минск и на електричеството през миналата седмица, както и с отказа на Москва да предостави спасителна инжекция на Беларус, за да се справи с кризата.

–––––––––––-

* Димитър Кенаров е журналист на свободна практика. През миналата седмица той бе задържан в Беларус, където е влязъл с туристическа виза, за да подготви репортаж, но по време на престоя си е загубил паспорта си. Кенаров престоя шест дни в ареста в град Мозир. До освобождаването му се стигна, след като му беше издаден временен документ (пасаван) от Министерството на външните работи на България.

Той се завърна във вторник рано сутринта, но негови близки вече бяха упрекнали МВнР за бавната им и неадекватна според тях процедура по издаване на пасаван. Кенаров се опасява, че без медийния шум би останал в ареста още поне седмица-две, докато получи документите. От МВнР отхвърлиха обвиненията и заявиха, че пасаванът е бил издаден за 48 часа вместо за обичайните в такива случаи 72 часа.

С Димитър Кенаров разговаряме за пребиваването му в страната по време на едни от най-бурните времена от най-новата й история, когато изживява тежка икономическа криза след спорното преизбиране на президента Александър Лукашенко за четвърти мандат през декември м.г. и опасно се олюлява на ръба на фалита.

Източник: в. „Дневник”
На всеки българин се падат по 45 вестника

През миналата година са издавани 60 всекидневника с тираж 186 792 хил., съобщиха от Националния статистически институт. Издавани са 359 вестника с годишен тираж 340 812 хил., като на човек от населението годишно се падат по 45 вестника. В сравнение с предходната година заглавията на вестниците намаляват със 17,7%, а тиражът – с 4,2%. Всекидневниците формират 16,7% от всички вестници, а тиражът им е 54,8% от общия тираж. В сравнение с 2009 г. делът на заглавията се увеличава с 1,3 процентни пункта, а делът на тиража намалява с 2,8 процентни пункта. Седмичните вестници са с 19,1% по-малко от предходната година, или 148 броя.

През първите девет месеца на 2010 г. са били издадени 4126 книги с тираж 2 709 хил. и 488 брошури с тираж 511 хил. 28,2 на сто от издадените книги са художествена литература. Учебната литература е 19,2 на сто, а научната – 18,0%. През същия период са издадени 327 книги на детско-юношеска тематика. 77,3% от издадената литература е оригинална, а преводните издания съставляват 22,7% от издадените книги и брошури. С най-висок относителен дял са преведените заглавия от английски език с тираж 740 хил., следват преведените издания от немски език с тираж 105 хил. и от руски език с тираж 98 хил.

Източник: в. „Новинар“
Стига сме опитомявали ромите
За нас интеграцията се свежда до това ромското дете да ходи в училище заедно с българските си връстници, а не да знае и може, да се състезава и да си сътрудничи

Автор: Веселина Седларска

Спомняте ли си Кортеза? Детето, което роди дете. 11-годишната Кортеза отскочи в сватбения си ден до родилното, даде живот на момиченце и постави българския рекорд за най-млада майка. Седмица по-късно излезе от болницата с бебето и тъй като все още имаше вид на момиченце, което не разбира какво се е случило, попитах я: Ти не знаеше ли как стават бебетата, не учите ли в училище? „Учи се – отговори ми Кортеза, – ама в пети клас, а аз съм четвърти.“ Това е положението – по отношение на ромите ние винаги сме поне с една година назад. И в представите, и в теориите си, и в мерките.

Училищата ще бъдат задължени да приемат определен процент ромчета и деца от други етноси. За приобщаването на тези ученици са заделени близо 20 млн. лева от европейските фондове. Първите 7 млн. лв. ще бъдат дадени още следващия месец на училища, спечелили проекти за интеграция, съобщиха неотдавна медии. Ето, това е мярка, с която не сме само с една година назад, а с доста повече години, отколкото са годините на Кортеза.

Тази мярка чука на възможно най-отворената врата. Никой никога никъде не е забранявал на никое училище да приема ромски деца. И да не бъдат задължавани, училищата ще се борят (из страната те вече го правят) за ромски ученици по чисто демографски причини. Проекти от години разнасят със специални автобуси ромчета до престижни училища, проекти хранят ромски деца със закуски, проекти купуват на ромски деца ранички и тетрадки и т.н. имитации по формулата „Има тук едни пари за усвояване“. От това ромските деца не станаха по-ученолюбиви, а родителите им не качиха образованието на по-горно стъпало в ценностната си стълбица.

Никой не знае колко са ромските деца, които не ходят на училище,

най-конкретното число до този момент е „преобладаващата част от общо 200 000 изпаднали от училището деца“. Новата мярка не предлага нищо по-различно.

Ромската неграмотност е най-тежкият проблем, който се задава откъм бъдещето. Той ще се стовари върху България с неподозирана мощ. По чисто демографски причини това е бъдещата работна сила – неграмотна, неквалифицирана, деградирала, обречена да избира между престъпност и просия. От този омагьосан кръг може да се излезе само ако ромите го поискат, а българите го приемат. Нито е възможно, нито е нужно всички роми да го направят едновременно. Но за онези, които поискат да напуснат блатото на гетото, трябва да има шанс. Българската формула как да се случи това все още не е изобретена. Ето две успешни формули от две доста отдалечени по много признаци държави – Индия и САЩ.

През 1974 г. населението на Индия достига 500 милиона, правителството на Индира Ганди предприема крайни мерки. В страната са създадени „вазектомни лагери“ и съгласно новия закон мъжете с по три живи деца трябва да се явят там, за да бъдат стерилизирани. Онези, които не отидат „доброволно“, ще бъдат арестувани и откарани насила. Като принудителна мярка полицията задържа купоните за храна и шофьорските книжки или отказва медицинско лечение. Само за една година са стерилизирани над 8 милиона души.

След яростни протести правителството спира програмата. Населението продължава да се увеличава. То се увеличава и днес – навсякъде, освен в една провинция, наречена индийското социално чудо. Керала. Без бруталност, без принуда тук е постигнато онова, което останалата Индия не успя да направи. В стопанско и социално отношение Керала е като другите. Отглеждат ориз, чай, подправки. Средният жител на провинцията печели 70 пъти по-малко от средния американец.
Онова, което прави Керала различна, е просветата. Не просветата за контрола на раждаемостта и семейното планиране, а обикновената – четене, писане, смятане, особено на жените. В края на 80-те години правителството на щата, подпомагано от неправителствени организации, провежда масова кампания за ликвидиране на неграмотността. Буквално десетки хиляди доброволци кръстосват провинцията и регистрират 150 000 неграмотни, две трети от тях жени. Малка армия от преподаватели доброволци се заема да ги учи на елементарна грамотност. „Часовете се водеха в оборите, под открито небе, в дворовете“, разказва един от ръководителите на кампанията.

Три години по-късно, през 1991 г.,

ООН обявяват Керала за единственото място със 100% грамотно население

Днес икономистите и социолозите са съгласни, че именно образованието на жените е сътворило разликата. Чудото на Керала илюстрира ярка социална каскада, задействана от вид поведение, който става толкова по-привлекателен, колкото повече хора го практикуват. Преодоляна е една бариера и сега щатът е от другата страна. Образованието е свързало индивидите в нова, самоподдържаща се социална схема.

В САЩ шансът на бедните да извървят пътя от дъното на гетото до върха на образованието се нарича KIPP (Knowledge is Power Program). Програма „Знанието е сила“. Програмата е зачената с убеждението, че времето има решаващо значение в образованието. До този извод стигнали американските психолози, които си поставили за цел да разберат защо децата от бедни семейства от афро- и латиноамериканската общност изостават. След дълги и обстойни изследвания те стигат до извода, че тези деца изостават не в процеса на обучението, а в свободните часове, дни и през ваканциите. Вечерите, съботите, неделите, лятото – там е теренът на изоставането, а не в класната стая.

Следователно: ако бедните деца от гетото искат да бъдат толкова добри, че не само да продължат в колеж, но и да заслужат стипендия, те трябва да учат повече време, да положат повече усилия. Изходът е да се появи училище, което ще предложи на бедните чернокожи семейства следната сделка: „Ние ви предлагаме детето ви да бъде първото от семейството, което ще завърши колеж, при това с успех, който ще му гарантира стипендия. Но вие трябва да знаете, че то ще прекарва в нашето училище много време и ще учи упорито.

Имаме ли сделка?“

След което наистина се сключва договор.

Първото такова училище е основано от учителите Дейв Левин и Майк Финберг през 1994 г. в Хюстън. Да се основе училище в САЩ не е необичайно. Вече в 41 американски щата има закони за т.нар. чартърни училища – това са публични институции, които се финансират от държавата, но са се откъснали от нейните регулации и имат свободата сами да определят начина на обучение, съдържанието на програмата, квалификацията на учителите. За чартърните училища е по-важно постигането на конкретни, специфични, понякога местни цели и резултати, записани в хартата на училището (charter – харта, оттам и името). KIPP училищата са чартърни, в тяхната харта целта е с повече време и повече усилия да осигурят шанс за постъпване в колеж на деца от бедни семейства. Да бъдат училища, в чиито класни стаи губещите се превръщат в победители.

Учебният ден в тези училища започва в 7.30 и приключва в 17 часа. Това не е време за писане на домашни. Домашните се пишат вечер вкъщи и отнемат от два до четири часа допълнително. Два пъти в месеца се учи и в съботните дни – от 8.30 до 13.30. Лятната ваканция започва три седмици по-късно, отколкото за обикновените училища. Така единственият свободен летен месец е август. В крайна сметка децата учат 60% повече от връстниците си в обикновеното училище.
Шестнайсет години по-късно KIPP училищата са вече 99 в 20 щата. 24 от тях са начални, до четвърти клас. 60 са от 5-и до 8-и клас, най-масово търсените. 15 са от 9-и до 12-и клас. Децата могат да изберат една, две или и трите от тези степени. В момента в тях учат 27 000 деца. До този момент в американското общество има една-единствена критика към училищата от веригата „Знанието е сила“ и тя е, че там изтощават учениците. Но организаторите не отстъпват. Те твърдят, че това честно е било заявено при сключването на сделката. Броят на училищата продължава да расте.
България трябва да сътвори своята формула. И тя трябва да е не просто политически коректна, а работеща. Новата мярка на просветното министерство е политкоректна и нищо повече от това. За нас интеграцията се свежда до това – ромското дете да ходи в едно училище заедно с българските деца, а не да знае и може, да се състезава, да си сътрудничи и по този начин интеграцията да се случи естествено и необратимо.

Източник: в-к Сега

...

Всички авторски страници

Авторски

You may have missed

Невероятният Джек Лондон. Писателят, скитникът, фотографът

Ролята на американския дипломат Юджийн Скайлър за проекта за Първа българска конституция (1876)

Кандидатът за вицепрезидент на Тръмп

Купувачът на играчки