Всички авторски страници

Авторски

• Wikileaks: Българските мюсюлмани – мишена на ислямския фундаментализъм

  Различни чужди организации и фондации проповядват ислямски екстремизъм в България. Официалните ислямски институции в страната са финансово зависими от тях. Безработицата и дискриминацията улесняват проникването на радикалния ислям в една от най-мюсюлманските страни в Европа. Това се разбира от дипломатически доклад на посланик Джон Байърли от 2005 г. Грамата е с гриф СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ (най-високото ниво на класификация за каблограмите изтекли в Wikileaks) и разглежда опасността от ислямски екстремизъм в България.

  Анализът на американското посолство доста точно обрисува разпространението на исляма в България и различните групи, които изповядват тази религия: етнически турци, “потурчени” роми-мюсюлмани, етнически българи-помаци. Най-интересната “таргет група” за ислямските фундаменталисти е именно общността на етническите българи-мюсюлмани, които живеят компактно в Родопите и Югозападна България. Причината да се отделят най-много пари за разпространение на фундаментализъм именно сред тях е, че те изглеждат доста “по-европейски” от турците и циганите “заради техния външен вид на светлокожи европейци”. Помаците живеят твърде консервативно и сривът на държавността, след промените ги е маргинализирал в българското общество, където те не могат да намерят реализация. Именно тези фактори превръщат помашката общност в особено предпочитана и податлива на външни религиозни влияния, сочи анализът на доклада.

  В доклада ясно е очертана границата между традиционният толерантен ислям в България и вносните екстремистки тенденции, идващи главно със завръщащи се от обучение в арабските страни студенти по ислямско богословие. Стига се до истински „културен шок“. „Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“, с нови, финансирани от чужбина джамии, които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва.“ – пише американският посланик. Съпротивата на българските мюсюлмани срещу опитите да се наложат нови тенденции, близки до “уахабизма” е очевидна.

  САЩ са особено загрижени за финансовото влияние на вносния екстремистки ислям на фона на липсата на бюджетна финансова подкрепа за традиционния ислям в България. Според посланика, влиянието на ислямския екстремизъм в България ще намалее, „ако правителството на България успее да бъде убедено да субсидира ислямското образование, да върне оспорваните вакъфски имоти, или по някакъв друг начин да намали финансовата зависимост на централните ислямски институции от чужди ислямски организации.

  Разузнаването на България и ЦРУ работят съвместно по локализирането и наблюдението на действията на ислямистките групи. Според получените данни, сред екстремистки групи, които действат във и през България, са терористични организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. От горното се разбира, че България е нещо като “свободен коридор” за придвижване на терористични структури. “Биволъ” разполага с оперативна информация за това как свързани с подобни организации лица се снабдяват лесно с български паспорти, посредством фалшива самоличност и така имат пряк и необезпокояван достъп до страните от ЕС.

  Докладът на Байърли има определени неточности. Една от тях е бележката, че етническите турци „са концентрирани в югоизточна България по турската граница“, което не е така.

  Друга неточност е, че в грамата е цитирана неправителствената организация „Вафка“, която обаче не съществува. Организации с подобни имена са·: „Дианет вакфъ“, Международната фондация за ислямска култура, „Вакъф ал Ислями“, саудитската „Ескар Вакфъ“. Не е изключено анализът да визира станалата скандална организация “Хакикат Вакфъ”. Тази ислямска секта, която е забранена дори в Турция, нашумя с действията на своя активист Кадир Кадир от Хасково. Той бе даден под съд, по обвинение, че разпространява в джамиите идеи за Джихад. От дома на проповедника на “Хакикат Вакфъ” бе иззета фундаменталистка литература. Според разработка на българските служби и ДАНС тази литература насажда непоносимост срещу представители на другите религии. Адвокатите на Кадир обаче представят като доказателство мнение на Главна Прокуратура на Турция, че текстовете не били опасни.

  Най-важното което става ясно от грамата е, че ситуацията с разпространението на радикален ислям в България е предмет с голяма важност и стои на вниманието на американските интереси. Определено САЩ не желае задълбочаването на подобни процеси в страна, която смята за съюзник и член на НАТО.

  Биволъ публикува пълният превод, както и коментари на отбелязаните в доклада организации. Прави впечатление, че маркирането на параграфите за ниво на секретност не е еднородно. Някои от тях са некласифицирани (U), други конфиденциални (C), а само няколко са с грифа за секретност на грамата (S/NF)

  Ислямът и ислямският екстремизъм в България

  1. (S) РЕЗЮМЕ: Голямата мюсюлманска общност в България е с пребладаващи умерени и традиционни нагласи, макар в страната да са активни както чужди, така и местни ислямски екстремисти. Официално правителството на България е толерантно, но мюсюлманските малцинства и техните проблеми често се пренебрегват от държавната власт. Умереноцентристките ислямски институции са на ръба на фалита и не могат да си позволят да изплащат заплати на имамите или да финансират умерено религиозно обучение. Ислямските институции са финансово зависими на всяко ниво от слабо наблюдавани чужди ислямски фондации, част от които проповядват ислямски екстремизъм (ислямизъм). Екстремистката дейност в България включва набиране на средства, логистична подкрепа за терористични операции и рекрутиране на български мюсюлмани. Ширещата се безработица, отслабените умерени ислямски институции и дългогодишната дискриминация усилват уязвимостта на българските мюсюлмани за експлоатация с екстремистки цели. Референтна телеграма „С“ съдържа преглед на дейността на правителствата на САЩ и България с цел да се противодейства на екстремизма в България. КРАЙ

  РЕЗЮМЕ: Ислямът в България

  2. (u) България има една от най-големите мюсюлмански общности в Европа от над 900 хиляди мюсюлмани, които представляват 13 процента от населението на страната. Мюсюлманската общност се състои от три групи: турци, роми мюсюлмани и етнически българи мюсюлмани (помаци). Също така има малка мюсюлманска общност, свързана с арабско-българския обмен на студенти от 60-те години.

  3. (С) Етнически турци мюсюлмани са най-голямата малцинствена група в страната, като съставя приблизително 7 процента от населението на България. Те са концентрирани в югоизточна България по турската граница и близо до градовете Разград и Шумен в североизточна България. Компактното разпределение на турското население в България е благоприятствало продължителната употреба на турски език и развитието на силно чувство за общностна идентичност. Етническите турци са били изправени преди остра дискриминация от страна на бившето българско комунистическо правителство, включително пред провалил се опит от средата на 80-те да ги принудят да променят имената си с български. Въпреки това силното чувство на общностна идентичност на българските турци и тяхното относително икономическо благоденствие са ги направили по-малко възприемчиви за чужда ислямска пропаганда в сравнение с други мюсюлмански общности.

  4. (С) Ромите мюсюлмани съставят втората по големина група мюсюлмани в България. Ромите мюсюлмани или така наречените „потурчени“ роми са наследници на роми, приели исляма по времето на Отоманската империя. Тези общности говорят турски, изповядват исляма и се идентифицират като турци, но обикновено не се приемат от повечето турци в България. Заради сложните въпроси свързани с идентичността на тази общност националните статистически данни не дават ясна картина за техния брой, но според приблизителни оценки на социолози броят им е между 200 и 400 хиляди. Ромите мюсюлмани са болшинство в градски ромски гета като Пазарджик, Столипиново и Хаджи Хасан махала. При все че ромите в България да са подложени на гонения и етническа дискриминация, условията в тези общности са особено безрадостни. Повечето роми нямат достъп до функциониращи училища, или възможности за работа, много от тях нямат достъп до електричество, или отопление през зимата. Референтна телеграма „D“ обсъжда политическите въпроси около общността на ромите в България. Крайната социална маргинализация и липсата на възможности за ромите мюсюлмани в тези общности може да увеличат тяхната възприемчивост за рекрутиране от ислямски екстремисти.

  5. (S) Приблизително 200 хиляди помаци (мюсюлмани етнически българи) живеят в западните и централни Родопи в Южна България. Помаците живеят предимно в села и се различават по носиите и консервативните си религиозни виждания. Многократните исторически опити да се асимилират силово от страна на българите християни са ненавиждани от много помаци, които смятат стриктното спазване на религията за важна част от идентичността им. Затварянето на губещи държавни предприятия и колективизираните земеделски стопанства през 90-те довежда до масова безработица сред помаците. Лошата инфраструктура и изолацията повлияват негативно на инвестициите, а земеделските реформи довеждат до ниски цени на стоките на много от земеделските стопани. Много помаци са принудени да търсят работа в чужбина и е често срещано при мъжете помаци да издържат семействата си чрез сезонна работа. Въпреки това много помаци продължават да живеят в крайна бедност. Ролята на исляма в обществото на помаците нараства през последните години, защото общността се обръща към религията за да се справи с предизвикателствата.

  6. (S/NF) Досега помаците са получили много повече пари и внимание от чужди ислямистки групи отколкото турците и ромите мюсюлмани, в частност заради техния външен вид на светлокожи европейци. Според друга американска правителствена агенция желанието на терористични организации да привлекат „изглеждащи европейски“ помаци, е бил основният мотив за активността на ислямистките неправителствени организации в помашките региони на България. Бедността, изолацията и социалната маргинализация на помаците са направили част от тях податливи на експлоатация от подобни групи. Например българският помак Тони Радев (Миленов) е познат заради участието си в терористичните атаки в Мадрид от 11-ти март.

  7. (S) Имигрантите са все по-влиятелна част от мюсюлманската общност в България. Първата вълна се появява през 60-те години – арабски студенти (основно сирийци, ливанци и палестинци), които учат в български университети. На тези, които се оженват за български граждани, се разрешава да останат и се превръщат в добре интегрирани членове на българското общество. Някой стават влиятелни бизнес-лидери, докато за други, основно сирийци, са установявани връзки с български организирани престъпни групи. Втората вълна от мюсюлмански имигранти в България идва след падането на комунизма. Сред тях има сирийци, ливанци и палестинци, но все по-голяма част от имигрантите и бежанците идват от страни като Йемен, Иран, Ирак и Афганистан. Като цяло броят на имигрантите от арабския и мюсюлманския свят, живеещи в България, се е увеличил повече от три пъти – от 5438 души през 1992-ра година до приблизително 17 хиляди през 2004-та. От тях 85 процента или около 14 500 са мюсюлмани. По-голямата част от тези имигранти са мъже на средна възраст от 37,8 години. Почти половината са сирийци, но значителна част от тях също идват от Ливан (14 процента), Ирак (10 процента) и Палестина (8 процента).

  8. (S) Антропологическо проучване на имигрантите мюсюлмани в България посочва, че между 2 и 8 процента (около 300-1000 имигранти) изповядват Уахабизъм, или споделят други фундаменталистки или екстремистки виждания. Според изследването, „ядрото“ членове на тази група е приблизително 400 мюсюлмански имигранти, които проповядват и вербуват в местната мюсюлманска общност. Тези мисионери са най-силно представени сред около 2 процента от мюсюлманските имигранти (около 300 души), които живеят и работят в ромските гета, в градовете.

  Екстремизмът в България

  9. (S) Участието на България във водената от САЩ операция в Ирак и Афганистан увеличи вниманието към страната като потенциална мишена за ислямистки терористични групи. По настоящем обаче такива групи изглежда гледат на България основно като център за набиране на средства, транзитен пункт и логистична база за извършване на атаки в други страни. Екстремистките операции в България са благоприятствани от корупцията в институциите, връзките с организираната престъпност и силните традиции на мюсюлманското гостоприемство към чуждестранните гости, особено в помашката общност в Югоизточна България.

  10. (S/NF) Според разузнаването на САЩ и България сред екстремистки групи, които действат във и през България, са ислямистките терористични организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. Хизбула набира поддръжници от българската арабска общност от експатриати, много от които подкрепят организацията финансово с приходи от легални бизнеси, трафик на наркотици, крадени коли и хора. Чеченските екстремистки групи са подкрепяни финансово в България чрез контрабанда и наркотрафик от чеченски организирани престъпни групи, докато светските кюрдски групи като KGK (Кюрдската работническа партия – бившата ПКК) също набират средства в България чрез кражба на превозни средства, наркотици и трафик на оръжия.

  11. (S/NF) Източници на разузнаването на САЩ също отбелязват усилията на Иран да радикализира мюсюлманската общност, най-вече помаците. Тези усилия включват присъствие на ирански дипломати на срещи на помашката общност и официално насърчаване от страна на Иран на опитите да се формира религиозна помашка партия. „Вафка“ и „Евет“, две неправителствени организации, подкрепяни от Иран, са докладвани като активни сред мюсюлманските имигрантски общности в България, но не са свързвани с ислямския екстремизъм.

  Ислямски фондации

  12. (S/NF) От 90-те години насам чужди мисионери и международни ислямски неправителствени организации са активни в страната, някои от които изповядват вижданията на Уахабизма или други екстремистки идеологии. Тези ислямски организации са концентрирани основно сред помашките и ромските общности – и двете в по-силна степен маргинализирани социално и икономически уязвими в сравнение с по-многобройното турско етническо малцинство. Контролът над чуждите дарения е не особено ефективен, но значителни суми се дават за джамии в страни като Йордания, Сирия, Иран, Судан и Саудитска Арабия. Понастоящем има три законно регистрирани ислямски неправителствени организации, които са активни в България.

  13. (S/NF) Тайба (Таиба), поддържана чрез дарения от Саудитска Арабия, е регистрирана през 1995-та година като наследник на две неправителствени организации (Дар ал Иршад и Ал Вакф ал Исламия), които са били ликвидирани от българското правителството през 1994-та година заради подкрепяне на ислямския екстремизъм. Българските служби за сигурност докладват, че целта на организацията е да радикализира българското мюсюлманско население – отчасти чрез насърчаването на централни институции като мюфтийството да станат финансово зависимо от техните дарения. Основателят на Тайба, Абдурахман Такан, е бил изгонен от България заради нелегално проповядване срещу държавата. Бизнесите, свързани с Тайба, оперират като пунктове за парични трансфери към екстремистки групи в Близкия Изток и че председателят на Тайба Хюсеин Одех абу Калбаин е бил свързван с планирането на атаки срещу коалиционните сили в Ирак.

  14. (S/NF) Недува (Недуба, Неуа, Недла), също подкрепяна от саудитски дарения, е регистрирана от сирийски гражданин през 1994-та година. Организацията финансира лагери и уъркшопове и спонсорира поклонения в Мека (хадж). Организацията Недува е свързана с нерегистрирано ислямско училище в помашкия град Сърница, наричано от българската преса “талибанско медресе“.

  15. (S/NF) На организацията Ал Вакф ал Исламия, забранена през 1994-та година, е било разрешено да се пререгистрира в България през 2002-та година по новия закон за религиите. Финансово се подкрепя от холандска организация със същото име и е свързвана с Мюсюлманското братство (Организацията на мюсюлманските братя), забранената неправителствена организация Иршад, както и с нерегистрирана неправителствена организация Ал Манар.

  16. (S/NF) Информацията за нерегистрираните и неформалните ислямски неправителствени организации е по-трудна за намиране, но най-голямата такава група (организация) е позната под името Игасе (Игаса, Ал Хаят ал Игатата). Игасе функционира като българския клон на базираната в Саудитска Арабия Международна организация за ислямска помощ. Възможни са връзки между Мюсюлманското братство, Ал Кайда и други екстремистки групи.

  17. (S) Възможно е ислямски фондации да финансират две нови ислямски издания, които се появиха през 2005-та година. Изданията ( „Икра“ от района на Мадан и „Мюсюлманска общественост“), публикувани от Съюза за ислямско развитие и култура гр. Смолян, бързо еволюираха от примитивни бюлетини до сериозни издания с впечатляващо качество на съдържанието). И ако няма индикации, че те разпространяват екстремистки идеи, то сенчестият произход и неясното финансиране на тези издания повдигат съмнения, че са спонсорирани от чужди ислямистки групи.

  Предизвикателства пред институциите

  18. (S) Българското правителство следва официална политика на равенство и социално включване. Въпреки това напредъкът е възпрепятстван от дългогодишни предразсъдъци, липса на средства и политически междуособици. Начело на българската мюсюлманска общност стои главен мюфтия, който оперира чрез система от регионални мюфтии. Главното мюфтийство промотира умерен вариант на исляма, но авторитетът му се подкопава поради липса на средства и наскоро разрешен правен спор между двама претенденти за позицията главен мюфтия. Мюфтийството не контролира ефективно дейността на чуждите религиозни фондации. Всъщност то разчита на дарения от чужбина, за да попълни по-голямата част от бюджета си и често се състезава с чуждестранни спонсори за влияние на местно ниво.

  19. (S) След падането на комунизма мюфтийството се изправя пред продължителна финансова криза. В скорошна среща със служители на посолството по политическите и обществени въпроси зам.-главния мюфтия Ведат Ахмед оцени приходите на мюфтийството от правителството на около 100 хиляди (62 500 долара) годишно, като голяма част отиват за реставрацията на джамии исторически паметници. Мюфтийството получава сходна сума от свои имоти (вакъф) и е принудено да попълва останалата от бюджета си чрез дарения от българската мюсюлманска общност и чужди спонсори. Мюфтийството, което се помещава в овехтяла сграда в пределите на центъра на София, разполага с ограничени ресурси и малко възможности за политическо влияние. То не може да си позволи да плаща заплатите на близо 1050-те имами и ходжи в България и има малка възможност да се наложи в борбата срещу екстремистки влияния в 1300-те джамии в страната.

  20. (S) Други мюсюлмански институции на национално ниво включват Висшия ислямски институт в София и три официално признати мюсюлмански средни училища в Шумен, Русе и Момчилград. Тези институции са с умерени възгледи и дължат част от образователните материали и гостуващи преподаватели на ислямски институции от Турция (Дианет). Българският закон разрешава избираемото религиозно образование в държавните училища, но според зам.-главния мюфтия Ахмед ислям се преподава само в 35 държавни училища в България, почти всичките от помашкия регион. Някои местни преподаватели докладват, че са повече от сдържани по отношение на религиозното обучение заради страх от усилване на напрежението между ученици от различни вероизповедания.

  21. (S) За съжаление, институциите за ислямско образование страдат от същите финансови проблеми, които има и главното мюфтийство. Правителството на България не признава Висшия ислямски институт или ислямските средни училища като обществени институции и не разпределя средства за тях. Финансовите затруднения са главната причина една трета от местата в ислямските средни училища да стоят непопълнени. Докато умерените ислямски институции в България атрофират, на все повече българи мюсюлмани им се налага да разчитат на нерегулирано ислямско образование, гарантирано от чужди фондации в местни джамии или в чужбина.

  22. (S/NF) Интернет е все по-важно средство, както за радикалните, така и за умерените български мюсюлмани. Докато сайтове като www.islam-bg.net са най-популярни, по-малко известните, разпространявани от уста на уста, свързват български мюсюлмани с екстремистката ислямска идеология. По време на скорошно посещение на джамия в помашкия град Доспат местният ходжа ни каза, че без подкрепа от мюфтийството му се налага да изземва учебни материали за часове по религия за деца за опасностите на сатанизма и постиженията на ислямската наука. Той отказа да говори с подробности къде е изтеглил видео материалите, но посочи, че подобни материали са били разпространявани от ислямски екстремистки групи  „които насърчават самоубийството“.

  Завърналите се от обучение в чужбина: уравнение с няколко неизвестни

  23. (S/NF) Съвсем наскоро значителен брой български студенти започнаха да се връщат от продължително следване в арабския свят. Няма точни данни за броя на студентите, участващи в подобни програми, но се смята, че са хиляди. Тяхното завръщане разпали страхове за връзки с терористични групи и други екстремистки организации. Проповядването от страна на завръщащите се на „класически“ ислям, повлиян от арабския свят, също доведе до културни сблъсъци с по-възрастното население по въпросите на религиозната доктрина и местните културни традиции.

  24. (S/NF) Повечето помашки имами в региона на централните Родопи ни казаха, че периодично забраняват завръщащите се да проповядват в джамиите и ги подлагат на неформално наблюдение от членове на общността. С подкрепата на българските служби за сигурност умерените имами също полагат усилия да проследяват чужди посетители в техните региони. В много случаи завръщащите се отхвърлят напълно местните джамии, като избират да се молят у дома или основават алтернативни места за молитва. Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“, с нови, финансирани от чужбина джамии, които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва.

  25. (S/NF) Българското разузнаване и това на САЩ са загрижени, че българските мюсюлмани, които се завръщат от религиозно обучение в чужбина, може да формират мрежа от децентрализирани екстремистки клетки, които биха били трудни за наблюдение и контрол.

  ЗАКЛЮЧЕНИЕ

  26. (S) КОМЕНТАР: Ислямският екстремизъм в България е съвсем реален проблем и мисията на САЩ е ангажирана с мащабни усилия за наблюдение и противодействие на екстремизма (вж. референтна телеграма „С“). Въпреки това, мнозинството български мюсюлмани са умерени и не са възприемчиви към радикалната идеология. Все пак сред някои субгрупи ислямският екстремизъм би могъл да процъфти заради липса на силни, адекватно финансирани умерени ислямски институции и отчуждаването на младите мюсюлмани чрез дискриминация и липса на възможности.

  27. (S) Много програми, финансирани от американското правителство, целят да подобрят етническата интеграция на българското ромско малцинство и да му дадат нови възможности. Посолството търси подкрепа за тези програми и разширяването им, с цел да решат спешните нужди на помаците и гетоизираните роми-мюсюлмани. Влиянието на ислямския екстремизъм в България също ще се ограничи, ако правителството на България успее да бъде убедено да субсидира ислямското образование, да върне оспорваните вакъфски имоти, или по някакъв друг начин да намали финансовата зависимост на централните ислямски институции от чужди ислямски организации.

  (Край на превода)

  Коментар

  Изглежда, че американците са убедени в съпричастието към терористична дейност на „българския помак“ Тони Радев Миленов. Според тях той „е познат заради участието си в терористичните атаки в Мадрид от 11-ти март“. Миленов така и не беше задържан и съден в България поради липса на доказателства, но от Испания периодично постъпват информации, че разследването там не е изгубило интерес към личността му. По данни от МВР към есента на 2010 г. местонахождението на Миленов е било известно и той се е водел на оперативен отчет.

  Опровержение

  „Определено грамата не съответства на истината!“ – коментираха от сдружението „Евет“, за което в грамата се посочват разузнавателни данни, че е финансирано от Иран. „Нашето сдружение работи основно с фондация „Конрад Аденауер“, не сме имали каквито и да било взаимоотношения с Иран и или организации от там! Дейността ни може да бъде проследена много подробно и на страницата ни http://www.evetbg.org, както и във Facebook!“ – твърдят още от централата на „Евет“.

  Източник: http://bivol.bg/wlislambg.html

• Краят на совалката прави Русия космически монополист

  

  С изстрелването за последен път на „Атлантис“ миналия петък САЩ не само сложиха край на програмата за космически совалки, но и превърнаха Русия в монополист при извеждането на хора в орбита и отвъд.

  Струващата близо 100 млрд. долара Международна космическа станция и държавите, разчитащи нейни астронавти да я използват за изследвания, вече са зависими от една-единствена и все по-скъпа услуга.

  След като президентът Джордж Буш обяви през 2004 г., че се слага край на совалките, руснаците вдигнаха 8 пъти цената за извеждане на човек до станцията. Последната – и най-голяма еднократна – корекция влиза в сила по-късно това лято. Цената се увеличи с нови 57% до 43.4 млн. долара и ще продължи да се покачва до 51 млн. долара.

  В средата на март Русия обяви, че от 2014 г. ще увеличи с 20% цената на извеждането на човек до станцията с капсулите „Союз“. Съгласно подписания на 13 март договор това вече ще струва по 63 млн. долара на човек, съобщи „Ройтерс“.

  Новите тарифи ще са за периода до юни 2016 г. и покриват 12 астронавти, извеждане на 50 кг товар на полет до МКС, връщане на Земята на 17 кг товар и изхвърлянето на около 30 кг боклук.

  Засега НАСА е наела 46 места в „Союз“ до 2016 г. и би искала да плати за още, твърди „Уолстрийт джърнъл“, макар че спрямо 2005 г. поскъпването е от 175%.

  „Не сме в много удобна ситуация и когато казвам „неудобна“, подбирам по-мек израз. Допуснахме колективна грешка“, казва пред „Уолстрийт джърнъл“ Жан-Жак Дорден, генерален директор на Европейската космическа агенция – една от петте, които съвместно управляват МКС.

  „Союз“ е символ на „евтин“ подход към изследването на Космоса, продължава изданието. Тя се монтира на върха на ракета носител и прилича на нещо като управляемо гюлле, пълно с хора. За сметка на това САЩ експлоатираха близо 30 години совалката – най-сложната летяща машина, създавана от хората. Смята се, че за този период за програмата са похарчени над 209 млрд. долара. (в момента цялата руска космическа програма е сведена до 2 млрд. долара годишно.

  Първоначалната идея е била совалките да летят поне 50 пъти в годината и всеки полет да струва малко над 10 млн. долара. Макар за историята на програмата да бяха изведени 355 астронавти от 16 държави, днес всеки полет струва стотици милиони долари, а честотата на мисиите остава много далеч под прогнозите от началото на 70-те години.

  „Днес корабите за многократно използване са скъпо удоволствие и икономически не са оправдани“, обяснява пред руската преса Владимир Поповкин, шеф на „Роскосмос“.

  Няколко американски космически специалисти смятат, че руснаците едва ли ще злоупотребят с монопола си за достъп на хора до МКС, но и че със сигурност ще се възползват да направят пари от това. Американци твърдят, че част от поскъпването в договорите с НАСА се дължи на инфлацията, но и на увеличаващите се разходи за производство на нови капсули „Союз“. Нова версия би трябвало да се появи по-късно тази година.

  Алексей Краснов, ръководител на управляемите полети в „Роскосмос“, посочи тези дни, че би било невъзможно да се построи МКС без совалките и че за Русия е щяло да бъде по-добре, ако бяха продължили да летят поне веднъж в годината. Ако заради технически или финансови ограничения намалее броят на обитателите на орбиталната станция, това ще свие и броя на експериментите на нея и в крайна сметка ефективността й и смисъла от поддръжката й.

  НАСА е решила да прехвърли на частни компании развиването на идеята за „космическо такси“ и до 2016 г. агенцията трябва да избере един от няколкото проекта, които се изпробват в момента.

  През април на 5 американски компании бяха раздадени почти 270 млн. долара от бюджета на агенцията. Една от тях – калифорнийската Space Exploration Technologies – твърди, че може да направи малка совалка, която ще извежда астронавти за около 20 млн. долара на човек. Но анализ, поръчан от НАСА на корпорацията Aerospace – един от най-влиятелните външни консултанти, изчислява, че в бъдеще подобен космически транспорт би трябвало да излиза много по-скъпо – в рамките на 90-150 млн. долара на човек.

  Space Exploration получи 1.6 млрд. долара от НАСА за програмата си за товарен кораб за достигане на МКС и компанията твърди, че е готова през 2012 г. да изпрати своя експериментален апарат „Дракон“ за пробно скачване с орбиталната станция. Руснаците казват, че няма да допуснат подобен тест и изобщо доближаване на кораба до станцията, докато не получат достатъчно доказателства, че разработката е достатъчно безопасна. През 1997 г. товарен кораб се блъсна и повреди „Мир“ – предшественика на МКС.

  Самите американци не са уточнили още процедурите за сертифициране на различните нови частни космически апарати, а всяко забавяне ще удължи монопола на руснаците.

  Отговарящият за МКС в НАСА Майкъл Суфредини коментира, че „може би ще ни отнеме повече време, отколкото твърдят“ в частните компании. „Не очаквам да видя техен успешен пилотиран кораб до края на 2016 г.“

  В крайна сметка американците се изправиха пред ирония на съдбата – те спечелиха технологичното състезание със СССР за създаване на совалка, но изгубиха войната. „Би могло да се твърди, че през цялото време руснаците са следвали подходящата траектория, като летяха с капсули, монтирани на големи и не много сложни ракети“, коментира пред „Ройтерс“ Алекс Роулънд, специалист по история на космическите полети в университета „Дюк”.

  Източник: в. „Дневник”

• Препоръки на ЕС по националната програма за реформи

  Българските граждани са значително по-бедни в сравнение със средното равнище за ЕС, се посочва в препоръка по българската програма за реформи.

   

  Българските граждани са по-бедни в сравнение със средното равнище за ЕС – 41,9% от населението в нашата страна изпитва сериозни материални затруднения, а  за общността този показател е 8,1%.

  Това се посочва в препоръка на Съвета на ЕС по българската национална програма за реформи за тази година.

  Документът, разпространен вчера, съдържаща и становище на Съвета по актуализираната Конвергентна програма на България за периода 2011-2014 г.

  Около 66% от възрастните хора у нас са изложени на риск да изпаднат в бедност – дял, който е значително по-висок от средния за ЕС, се посочва в документа.

  Според наличните данни

  условията на живот в България са се влошили през последните няколко години.

  Предвид демографската ситуация постигането на целите на националната програма за намаляване на бедността зависи от правилна политика за по-възрастните работници и хората в неравностойно положение.

  Отбелязва се, че в националната програма за реформи е обявено разработването на оперативна стратегия за интеграция на ромите, които са приблизително 10% от българското население. Целта е да бъдат преодолени някои от многобройните затруднения за тях в областта на трудовата заетост, образованието, здравеопазването и жилищното настаняване.

  Ниската ефикасност на обществените услуги остава пречка пред растежа на България, отчита ЕС. Въпреки неотдавнашните промени за рационализиране на държавната администрация при реформата й не бил разгледан въпросът за повишаване на качеството на работа на служителите или ключовите ведомства.

  България има

  много нисък дял на фиксирания широколентов достъп до интернет (14,9%)

  и така заема предпоследното място в ЕС, което ограничава използването на доставяните по електронен път услуги.

  Делът на нередностите при възлагането на обществени поръчки е до 60% от всички проверени процедури. При големите публични инфраструктурни проекти, при които органите имат задължение да упражняват предварителен контрол, този дял е още по-висок, отчита ЕС.

  Капацитетът на Агенцията за държавна финансова инспекция бе намален значително през 2006 г. и в резултат на това агенцията е извършила последващи проверки по едва 12% от всички процедури за възлагане на обществени поръчки през 2009 г.

  Неотдавнашните изменения в Закона за обществените поръчки и в Закона за държавната финансова инспекция бяха одобрени от Министерския съвет и представени за парламентарно разглеждане, се посочва в анализа.

  „Енергийната интензивност“ (т.е. енергоемкостта) на българската икономика е една от най-високите в ЕС.
  
  Пример за това е жилищното отопление, при което проблемът е свързан главно с лошо поддържани жилищни блокове.

  С неотдавнашни промени в правилата за допустимост вече има възможност да се използват средства от структурните фондове на ЕС в подкрепа на инвестициите за повишаване на енергийната ефективност.

  Инвестициите са малко, а приходите от данъците върху енергията и транспорта намаляха като дял от БВП и в сравнение с данъците върху труда, които са значително по-високи от средното за ЕС равнище.

  Достъпът до енергийния пазар е възпрепятстван от ограничената конкуренция и непрозрачните механизми за ценообразуване, пише в документа.

  Еврокомисията признава, че има
  
  значително подобрение на бюджетното салдо на България през 2010 г.

  Сега плановете за фискална консолидация следва да се изпълняват според  предвиденото и дефицитът да бъде намален под референтната стойност от 3% от БВП, в съответствие с препоръката на Съвета от 13 юли 2010 г.

  С въвеждането на по-строга национална фискална рамка ще бъде повишена фискалната дисциплина и ще бъдат осигурени предвидимост и надеждност на държавната политика в средносрочен план, отбелязва Съветът.

  Следва да бъдат предприети още действия, за да се повиши конкурентоспособността, да се подпомогнат хората в намирането на работа, да се защитят най-уязвимите групи от населението, да се повиши капацитетът на публичната администрация и регулаторните органи, да се увеличи ефикасността на използването на ресурсите, както и да се открият повече възможности за инвестиции и растеж.

  До края на следващата година се препоръчва нашата страна да продължи с ефективното изпълнение на бюджета, за да бъде коригиран прекомерният дефицит през 2011 г.

  Очаква се България да определи мерките за изпълнение на бюджетната стратегия за периода 2012-2014 г., да се възползва от икономическото възстановяване, главно чрез строг контрол на нарастването на разходите.

  Съветът препоръчва да се изготвят и въведат задължителни фискални правила и ясно определена средносрочна бюджетна рамка, която да осигурява прозрачност на всички нива на управление.

  Съветът препоръчва също да бъдат изпълнени действията, договорени със социалните партньори по започналата реформа на пенсионната система. Трябва да бъдат ускорени някои от ключовите й мерки, за да се повиши действителната възраст за пенсиониране и да намалее ранното напускане на трудовия пазар.

  От България се очаква

  да бъдат улеснени възрастните хора да остават по-дълго на работа.Сред препоръките е прилагането на политика, с която да се гарантира, че нарастването на заплатите е по-тясно обвързано с прираста на производителността на труда.

   

  Препоръчва се също модернизиране на публичните служби по заетостта.

  Акцентира се върху необходимите усилия за подпомагане на младежите с ниска квалификация и за продължаване на образователната реформа – Закон за предучилищното и училищното образование и нов Закон за висшето образование до средата на 2012 г.

  Съветът настоява България да осигури пълна независимост на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за да се отворят пазарите на електроенергия и газ за по-голяма конкуренция.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Турският президент държа реч в Хитрино без превод

   

  Турският президент Абдуллах Гюл държа 9-минутна реч в шуменското село Хитрино. Какво каза обаче разбраха само събралите се на площада около 2000 местни жители и турските журналисти, тъй като държавният глава не пожела да се превежда на български.

  Преводачът направи опит да прекъсне Гюл още след първото изречение, но той не спря да говори, предаде БГНЕС.

  Така присъстващите на събитието около 30 български журналисти се наложи след това да питат местните селяни какво е казал турският президент.
  Стана ясно, че в общи линии е говорил за добрите междусъседски отношения между държавите ни.

  Преди това реч на български с превод на турски произнесе кметът на Хитрино Нуридин Исмаил. Деца казаха българско и турско стихотворения, а българска народна песен изпяха момичетата от квартет „Абагар“.

  В Хитрино Абдуллах Гюл бе придружаван от съпругата си Хайрюниса Гюл. На площада в центъра на селото той откри паметник на бореца Коджа Юсуф* от близкото село Черна. На откриването на паметника присъстваха областният управител на Шумен Димитър Александров, депутатите от ДПС Георги Колев, Четин Казак.

  Днес пред депутатите лидерът на „Атака“ Волен Сидеров обвърза 20-годишнината на Конституцията с посещението на Абдуллах Гюл, при което е бил нарушен основният закон на страната, като турският президент е държал реч на турски език, без превод. В Конституцията пише – българският език е официален език, каза Сидеров, цитиран от „Фокус“.

  На турски пехливани се откриват паметници и се говори на турски.
  В същото време – една турска цистерна застраши живота на хиляди хора, заяви лидерът на „Атака“, имайки предвид катастрофата на цистерна с опасен химикал, която предизвика евакуация на хиляди хора в град Дебелец.

   

  ––––––––––––––––

  * Пехливанинът Коджа Юсуф е роден в шуменското село Черна през 1864 г. На 20-годишна възраст успява да победи прочутия тогава в цялата Османска империя Кел Аличо (плешивия Али – б.а.), който цели 27 години не бил побеждаван. Прякорът си Коджа (Голям) получава заради ръста от 188 см и теглото от 110 кг.
  През 1895 г. в Зимния цирк в Париж срещу Коджа Юсуф се изправил друг непобедим турчин – Кара Осман, но Юсуф го победил. След този успех Коджа Юсуф се борил в Белгия, Австрия, Германия и САЩ. През 1898 г. решил да се върне в Шуменско. Качил се на парахода „Бургундия“ от Ню Йорк, но по пътя претърпели корабокрушение и заедно с други пътници борецът намира смъртта си.
  Всичко това направило от Коджа Юсуф легендарна фигура, тачена и до днес в Турция, а родното му място е обявено за свещено. Най-големите турски сателитни канали аТV, Шоу тв, Стар тв са снимали филми за живота му.

   

  Източник:  Dir.bg

• Обама: Не гарантираме изплащане на пенсиите след 2 август

   

  Месечните суми за пенсионерите, инвалидите и ветераните от войната няма да бъдат подсигурени след 2 август, ако демократите и републиканците не стигнат до компромисен вариант по отношение редуциране на дефицита в страната, каза Барак Обама, цитиран от „Foxnews“.

  „Не гарантирам, че тези суми мога да се предоставят на 3 август, ако не решим проблема, защото просто е много вероятно да няма пари в хазната“, изтъкна Обама в интервю пред CBS.

  Министерството на финансиите предупреди, че ако не вземат адекватно решение в Конгреса до 2 август и таванът на дълга не бъде повишен, рейтинговите агенции ще понижат кредитната оценка на Съединените щати, което ще доведе до „катастрофални щети“ за икономиката.

  Ако това се случи ще е за първи път в историята на страната.

   

  Източник:  в. „Сега“

• Влизането в наш ВУЗ по-скъпо от САЩ

  Над 1000 лв. излиза цялата приемна кампания на някои кандидат-студенти в различни родни университети. Цената е по-висока, отколкото да кандидатстваш в чуждестранни университети в Германия и САЩ, оплакаха се кандидати за висше у нас в разгара на изпитите. В чужбина масово висшите училища приемат формуляри за кандидатстване по интернет или по пощата, а най-големите разноски за самото кандидатстване излизат при легализирането на документите и пощенската пратка на дипломите. Самите чуждестранни университети не искат специална административна такса за кандидатстване.
  
  В България кандидатите броят пари за всяка стъпка по кандидатстването. Около 30 лева върви един кандидатстудентски изпит в столичните вузове. УНСС прибира по 50 лева за първия изпит и 20 лева за всеки следващ, а Алма матер взема по 30 лева за всеки тест. Предвидени са пари и за втората стъпка в кампанията – обработката на документите за кандидатстване. Софийският университет „Св. Климент Охридски” изисква по 36 лв. само за обработване на кандидатстудентски документи. В икономическия вуз административните разходи се приспадат от по-скъпия първи изпит.
  
  Ако един кандидат-студент от провинцията реши да се пробва в специалност право, трябва да държи най-малко четири изпита – по два в Софийския и УНСС. В случая само таксите за препитването и обработка на документите за кандидатстване излизат около 200 лева за едно висше училище. Ако към тази сума добавим разходите за път, храна и нощувка, сумата ще надхвърли 1000 лева, изчислиха препатили кандидат-студенти.
  
  Проблеми с високите такси за кандидатстване има и в университетите извън столицата. Между 200 и 300 лева излиза удоволствието тази година на бъдещите висшисти да подадат документи за прием, да участват в предварителните кандидатстудентски кампании и да държат няколко от редовните изпити в различните ВУЗ-ове в Пловдив. Точната стойност на сумата зависи от броя на държаните изпити и от амбициозността на младежа.
  
  Ако кандидат-студент реши да се пробва в няколко различни университета в Пловдив, цената, която ще брои за явяване на изпити, може и да се увеличи. Така например първият изпит в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” струва 30 лева. За всеки следващ завършилите гимназия броят по 20 лева. В университета не се плаща за работата на квесторите, които са длъжни да следят за реда и да няма преписвачи в изпитните аудитории, съобщи шефът на „Учебен отдел” Димитър Бойков. Той уточни, че тези такси са приети с решение на правителството и са строго фиксирани. (Монитор)

• Еврото с най-ниска стойност спрямо долара от последните месеци

  Еврото достигна най-ниската си стойност от 4 месеца, след като рейтинговата агенция Moody`s понижи статуса на Ирландия.

  В допълнение се разпространяват страховете, че европейската дългова криза се разпространява към Италия и Испания. Инвеститорите се насочиха към безопасните убежища като швейцарския франк и златото. Еврото се продаваше за 1,3974 долара в Ню Йорк в полунощ българско време, спрямо 1,4029 по същото време предишния ден. В същото време доларът спадна спрямо йената, като достигна 79,27 йени спрямо 80,24 йени предишния ден. Moody`s намали ирландския кредитен рейтинг с една степен, до Ba1 от Baa3, като заяви, че ще има „нарастваща възможност“ страната да има нужда от нов спасителен план. Доларът спадна и спрямо британската лира, която се разменяше за 1,5913 долара спрямо 1,5905 предишния ден. /АФП /

• Тачър и Ширак сглупяват случайно, Лъчо Мозъка – закономерно

   

  По средата на мандата думите започват да придобиват изключително значение – те показват накъде тръгват нещата. Особено при премиер, чието управление се свежда главно до привлекателно жонглиране с думите. По средата на мандата този премиер сравни българите със своите кучета. Което един приятел смята, че може да се случи само на нас. В нормална страна подобни гафове според него не ставали. Стават те, стават. Ето пример с държава и човек, възможно най-отдалечени в по-добрата посока от нашата държава и нашия човек.

  Депутатът  Хикс  бил спешно призован от премиера Игрек. Депутатът бил убеден, че премиерът го вика да го мъмри, защото отказал да представя партията на някаква досадна среща. Петнайсет минути по-късно обаче той излязъл от срещата, на която нямало никакво  мъмрене, а точно обратното. Оказва се, че премиерът го чул как разбива на пух и прах свой опонент в парламента и спонтанно взел решение да го направи министър на здравеопазването. Съпругата на депутата го чакала отвън в семейната кола. Моля те, закарай ме до най-близката телефонна кабина, казал депутатът. Когато жена му го попитала за какво му е телефон, той отвърнал: „Трябва да поема министерството на здравеопазването, а нямам представа къде се намира, затова най-добре ще е да потърся адреса в телефонния указател.” Името на премиера в тази история със сигурност ви е известно – става дума за сър Уинстън Чърчил. Името на депутата пък е Иън Маклауд. Ако такова нещо може да се случи на хора, които се казват Чърчил и Маклауд, защо да не може каквато и да било да се случи между хора, които народът им нарича Тиквата и Мозъка, да речем.

  Дори и неоспорими лидери могат от време на време да се проявят като Мозъци междувпрочем. През 1977 година френският президент Жак Ширак пристига в Буенос Айрес, Аржентина. В словото си обаче той благодари за топлия прием на „кмета на Рио”. Ширак е известен с фриволната си представа за география и от друг гаф. През 1995 година на конференция той отправя остро предупреждение към премиера на Холандия: „Или ще действате твърдо срещу наркотрафикантите, или ще затворя границата.” Както е известно на хора с по-добри познания по география Франция няма обща граница с Холандия. Как невинна изглежда на този фон несъществуващата  Нубия, с която според български депутати имахме приятелски връзки и ползотворно сътрудничество.

  При посещението си в Канада през 1982 година Маргарет Тачър решава да покаже, че има познания за страната-домакин, като казва: „Знам, че и вие имате проблеми с безработицата в Съединените щати”. /Най-популярният гаф на Тачър все пак остава начинът, по който тя съобщава, че й се е родил внук: „Ние станахме баба.”/ Американският външен министър Джеймс Галахан при посещението си в Осло, Норвегия, вдига тост на официална вечеря „За Негово превъзходителство краля на Швеция!”

  През 1963 година в Берлин Джон Кенеди казва на немски, че е берлинчанин. По законите на английския език обаче поставя ненужен в случая неопределителен член и множеството чува признание, което звучи като „Аз съм поничка”, тъй като поничката също носела името на града. Гаф с обратен ефект прави Бил Клинтън в Ирландия, когато казва „Аз съм дъбличанин – нали това се предполага, че трябва да кажа?”.

   Първенството за първична неграмотност обаче трайно се държи зад океана от Дан Куейл. Като вицепрезидент той направи забележка на шестокласник, че е написал погрешно думата картоф. Думата, разбира се, била написана от ученика съвсем правилно. Прибавяйки една буква, Куейл я прави грешно написана и се сдоби с прякор Картофа. У нас сравнима грешка е изписването на думата „Збогом”, от човек,който по-късно стана министър на културата. В сравнение с него Куел е правил и по-непростими изцепки –  при посещение в Латинска Америка Дан Куейл намира за уместно да каже: „Единственото, за което съжалявам  е, че в училище не залягах достатъчно над латинския, сега щях да си говоря с тези хора.”

  Дадох малко повече примери от света по две причини. Първо – за утеха, да не си мислим, че само от устата на нашите политици могат да излязат големи глупости. Второ – за сравнение, какви глупости и по какви причини се леят там и какви тук. Сравнението от своя страна показва две неща, и двете много неблагоприятни за нас.

  Когато Кенеди, Тачър, Ширак са глупави, те са глупави за малко. И са глупави някак ситуационно – обикновено в непозната среда, в която се правят грешки къде от незнание, къде по предположение, къде неволно. Когато нашите политици изръсят глупост, то обикновено е, защото са си трайно глупави. Когато например Лъчезар Иванов прави предложение парламентът да почете жертвите на холокоста в ден, съвсем различен от деня, посветен на жертвите на холокоста, то не е защото Лъчезар Иванов малко се е пообъркал, а защото присъствието на Лъчезар Иванов в парламента е емблема за голямата сбърканост на българската политика.

  Втората разлика е, че техните политици правят гафове предимно от незнание, а нашите от високомерие, от наглост. И докато там след гафа идва извинението, тук идва забатачването, оплитането, замазването. Такава беше репликата на Петър Младенов за танковете, която и до днес се спори каква всъщност е била. Такава беше репликата на Божидар Димитров за шибания народ, която според него било откъсната от контекста на гнева му към археолозите, а не към народа. Такава беше репликата на Бойко Борисов за лошия материал, която пак била недоразбрана, злосто тълкувана и избирателно цитирана. Такава е и сега последната реплика на премиера, че българите били като неговите кучета, затова трябва да се държат здраво. Божидар Димитров се постла като килимче пред Борисов като свидетелства, че лично чул как премиерът всъщност бил казал нещо различно – че българите сме здрави като кучета. Не вярвам някой да му повярва, ние не сме толкова глупав народ. Всъщност вече не съм сигурна в последното – ако наистина не сме глупави, как така търпим глупостта?

   

  Веселина Седларска,

  Reduta.bg

• Швейцария примами 27% световното богатство

   

  Законите за банковата тайна са помогнали на Швейцария да привлече 27% от чуждестранното световно богатство, сочат данни на МВФ. Другата причина недекларираните активи да отидат в алпийския оазис е неговата стабилност. Именно тази „безопасност“ привлича инвеститорите, които бягат от политическите сътресения в Близкия изток и неспособността на Гърция да обслужва задълженията си.

  Напоследък клиенти от развиващите се пазари се стичат на „тумби“ в Швейцария и попълват празнината, оставена от американците и европейците, които бяха пропъдени от междуправителствените споразумения за преследване на данъчните измами. Новобогаташите са депозирали рекордните 52% от всичките 1.96 трлн. шв. франка, държани в офшорни сметки в швейцарски банки през 2010-а. През 2007-а този процент е бил 37, съобщава международната консултантска компания „Бостън кансълтинг груп“. Експертите на фирмата очакват до 2015-а делът на тези депозити да нарасне до 63 процента.

  След като миналата година швейцарският банков гигант „Ю Би Ес“ предаде на щатското данъчно управление имената и сметките на американски клиенти, които са „забравили“ да си платят данъците, репутацията на Берн като „страж на тайните“ на милионерите безвъзвратно пропадна. „За повечето банки бизнесът с американски потребители е невъобразимо усложнен и ще предизвика повече главоболия, отколкото печалби“, убеден е Петер Дамиш, партньор в „Бостън кансълтинг“ в Цюрих. Той прогнозира решителен завой на швейцарските банки от старите към развиващите се пазари.

  Активите на жителите от Северна Америка в Швейцария ще паднат до по-малко от 30 млрд. франка през 2015-а (от 60 млрд. франка през миналата и около 150 млрд. франка през „върховата“ 2007 г.), са пресметнали експертите на „Бостън кансълтинг“. Западноевропейските клиенти също бягат, като репатрират или влагат пари в други активи, например недвижими имоти. Дамиш обаче предвижда, че офшорните активи на Швейцария ще растат с по 2.5% годишно през следващите пет години, защото паричният поток от Близкия изток, Африка и Латинска Америка ще надхвърли отлива на европейски клиенти. Например „Ю Би Ес“ е привлякла 11.1 млрд. франка в поделението си за управление на парите на заможните през първото тримесечие на 2011-а, след като банкови клиенти изтеглиха 198.7 млрд. франка от декември 2007-а до края на юни 2010-а.

  Готовността на швейцарските банкери да спазват нормативните и данъчните изисквания ще окаже огромен натиск върху европейския им бизнес. Швейцарските мениджъри на активи ще загубят много щедри задгранични потребители и ще се наложи да похарчат доста пари, за да изградят свои мрежи от офиси в Германия, Италия и други европейски държави. Проучване на дейността на „Ю Би Ес“ с богати клиенти показва, че миналата година от управлението на интернационални активи банката е спечелила по 88 цента на всеки 100 щ. долара срещу 1.12 щ. долара от 100 при местните инвестиции.

  Берн се надява, че готовността на страната да привлича само обложени с данъци активи ще увеличи нейната привлекателност. Швейцария може да договори подоходен данък с Великобритания и Германия върху постъпления от лихви, дивиденти, капиталови печалби и инвестиции за клиенти с офшорни сметки. И ако правителството не наложи допълнителни административни разходи на швейцарските банки, споразумението ще им позволи да държат самоличността на богатите потребители в тайна. Експертите на „Бостън кансълтинг“ очакват швейцарските офшорни активи да достигнат около 2.3 трлн. франка до 2015 година. Което означава, че местните банкери ще могат да компенсират загубата на традиционното си данъчно предимство.

  „Швейцария не е само банкова тайна, макар че тя често се отъждествява единствено с това във филмите на Холивуд – пише Лукас Хесиг, автор на „Загубеният рай – краят на швейцарската банкова тайна“. – Да, Швейцария е малко скучна, но скучна и сигурна е по-добре, отколкото секси и рискова.“ Всъщност богатите обичат именно уюта и спокойствието, когато става въпрос за парите им.

   

  Източник:   в. „Банкеръ“

• Станишев пусна пехотата през мините

   

  Бяхме отвикнали, а взе, че се случи: „Позитано“ 20 произведе новина! Дори две! В съботната жега Меглена Плугчиева развя на партийния пленум списък с 81 въпроса на ГЕРБ-Русе, призоваващ да се инвентаризират всички особености и пороци на опонентите: от пушенето, през имотите и сексуалните вкусове до прякорите и калпазаниите на децата им. Ако списъкът се окаже автентичен, ЕС има интерес да проследи под лупа изборите наесен, инак рискува „унгарски сюрприз“. Освен ако българската „демокрация“ не е някакъв франчайз, харизан на Борисов, който има картбланш да ползва методите на ЩАЗИ. Впрочем такова усещане остави и посланик Уорлик с благословията си за партийните ренегати, които ще крепят ГЕРБ в парламента. Но да се върнем на „Позитано“.

  Докато лидерът Станишев възторжено настъпи любимата си мотика – „вот на недоверие“, Татяна Дончева произведе втората новина, като изговори гласно дилемата, която отдавна се коментира под сурдинка в соцсредите.

  Да пристане ли столетницата на ГЕРБ, или да хвърли мост към сините?

  На „Позитано“ никога не са се страхували от сините. БСП и СДС са „ин“ и „ян“ на родната фасадна демокрация. ГЕРБ обаче плаши. Някогашният „железен юмрук на партията“, мутирал в дясна сила с доказан произход (ЕНП) владее технологията на властта: въпросници, компромати, шантаж. Та дилемата на „Позитано“ е: унизителен брак с коджамилиционер или взаимодействие със сините жестикулатори, поне докато надвият ламята Борисов.

  Дончева пледира за антанта със старата десница в името на българската демокрация, заплашена от фашизъм. Нея винаги чуват, но никога не слушат. Повечето шинелни социалисти обаче биха предпочели сговор с „колегите от резерва“, понастоящем групирани в ГЕРБ. Два мандата в опозиция им се видят като някакъв Диарбекир, от който може и да няма връщане.

  Станишев, знайно е, предпочита да игнорира дилемите

  Той отсега подготвя озониращо комюнике за след провала на есенните избори, който изглежда неизбежен. В събота БСП подкрепи сума чужди кандидати, за да си припише лесни победи през октомври. Пловдив, Варна, Бургас отдавна са жертвани, затова пък в Долни Дъбник Станишев подкрепя местен СДС фаворит, а в Симитли „по формулата „широка коалиция“ някой си Апостолов. Последният побърза да уточни, че по принцип е десен, но няма да връща никого. В списъка откриваме и гърменският ага Ахмед Башев, този път „по формулата „подкрепен от БСП“.

  И докато Доган призова своите депутати да се кандидатират по места, за да дадат тяга на листите, соцфеодалите се покриха и пуснаха през минното поле щрафбат от бивши военни и разни образователни деятели. Вероятно хора достойни, но едва ли избираеми.

  На този фон 

  в щастлив дисонанс с хаотичните действия на централата

  звучи столичният кандидат на социалистите Георги Кадиев. Докато разните общински листи се редят с шушукане край позитанските фикуси, той събра кураж да прочисти софийската листа от неколцина оядени кърлежи и да пласира млади лица. Сътрудниците му взеха да входират в СОС интернет сигнали на граждани, които не успяват да се доредят до кметството. Кадиев шокира своите с декларацията си в подкрепа на гей прайда и благосклонното си отношение към построяването на втора джамия в София. С позициите си обаче той отваря соцпартията към традиционно леви теми като защитата на правата на малцинствата. Решението му да гласува на първичните избори на сините хептен обърка белите глави. Те четат сондажите и не на шега вярват, че БСП върви нагоре. Тогава защо ни са тези компромиси, питат се по клубовете.

  Истината обаче е, че наесен вътрешният министър и по съвместителство шеф на предизборния щаб на ГЕРБ ще прибере на топло чуждите брокери на гласове, а своите тартори ще пусне да вършеят. В провинцията платеният вот е решаващ, барабар с интифата на местния бизнес до крепостния пролетариат. През октомври опарени ще бъдат всички опоненти. А единственият шанс за възземане на столетницата е пробив в по-разкрепостената София, поне на ниво съветници. И в няколко областни градове, ако намери сили.

  Червените всуе обмислят тарикатлъци на дребно: щраусови стратегии и коалиции разни. Битката ще е в столицата. Останалото е слаба утеха.

   

  Иво Христов,

  в. „Сега“

• ПРЕСТИЖНИ ПРОДУКТИ ЗА БЪЛГАРИ В САЩ

  очаквайте
  специална разработка за
  Фестивал «Български дни в Чикаго – есен 2011»
  предназначена за представяне и дискусия на
  „Есенна сесия на Българо-Американска Асоциация”
  Неделя, 2 октомври 2011 година
  Мото на продуктите е
  „Ние превръщаме човекът в символ”
  (Актуализация 11 юли 2011)

  1. Представяне на значими и популярни личности и организации в САЩ;
  2. Идентификация на българите в САЩ (при поръчка);
  3. Организиране съхранение на персонална ДНК–начало на безсмъртието;
  4. Организация и технология на Поклонничеството –ерусалимско и атонско;
  5. Организиране и технология на конкурси, номинации, награди;
  6. Фамилна история, предшественици, потомци, родословие, роднинство;
  7. Други

  Основните мотиви за участие във Фестивала „Български дни в Чикаго” и пролетната и есенна сесия на Българо-Американска Асоциация е нашите сънародници да се почувстват „ПРОФЕСИОНАЛНО И ОБЩЕСТВЕНО ЗНАЧИМИ ЛИЧНОСТИ”.

  За информация и заявки молим ползвайте E-mail: [email protected]

  Начало на продукта: 1 юли 2011

• ЗАЩО?

  Въпрос:
  Защо да участвам във Фестивала „Български дни в Чикаго” и пролетната и есенна сесия на Българо-Американска Асоциация?
  Отговор:
  За да се почувствате „ПРОФЕСИОНАЛНО И ОБЩЕСТВЕНО ЗНАЧИМА ЛИЧНОСТ”.
  Очакваме Ви
  на
  Фестивал «Български дни в Чикаго – есен 2011»
  и
  „Есенна сесия на Българо-Американска Асоциация”
  Неделя, 2 октомври 2011 година
  Мотото на сесията е
  „Ние превръщаме човекът в символ”

• Константин Пенчев: Всеки богат иска да купи съдебната система

   

  Константин Пенчев е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1976 г. През 1981 г. е избран за председател на Районния съд в Своге, където е до 1984 г. През 1989 г. Пенчев става зам.-председател на Софийския окръжен съд. През 2001 г. е депутат в 39-ото Народно събрание от НДСВ. Той бе председател на Върховния административен съд. Сега Пенчев е омбудсман на републиката.

  – Господин Пенчев, защо според вас парламентът бламира проектозакона за конфискуване на имуществото, придобито от престъпна дейност на първо четене? Това отношение към министъра на правосъдието Маргарита Попова ли бе или към самата норма?

  – Вие знаете колко беше спорен този законопроект, знаете колко пъти различни обществени организации, правозащитни организации, както и адвокатският съвет отправяха критики срещу него. Общественото мнение беше против този закон за разлика от чуждите посланици, които го подкрепиха, така че за мен това, което се случи в парламента, е очевидно някаква закономерност. Не бих си позволил да го обяснявам с някакво случайно неприсъствие в залата или липса на организация от народните представители на мнозинството. Очевидно това е закономерно решение.

  – Ако евентуално този закон беше минал, вие смятахте ли да се намесите по въпроса за това, че този, който попада под ударите на закона, трябва да доказва произхода на парите си двадесет години назад?

  – Аз винаги съм казвал по повод на този закон, че има неща, които ме смущават в него, но безспорно трябваше първо той да влезе в сила, да видя неговия окончателен вариант, обнародван в „Държавен вестник” и тогава евентуално да преценявам дали има някакви пречки, които са противоконституционни и да сезирам Конституционния съд. Няма как сега да говоря наизуст, проектът не мина, очевидно ще има нов опит или редакция. Тогава ще говорим.

  – Вие бяхте председател на Върховния административен съд. Как ви изглеждат скандалите около съдебната власт?

  – Аз няма да се спирам конкретно на тях. Ще кажа нещо, което винаги съм твърдял: Когато една система е нереформирана и когато продължава да не се реформира, очевидно тя може да генерира само скандали и да няма благополучие в нейната работа. Точно на това сме свидетели в момента. Това не е изненада. Всичко това, което се случва там, всичките критики, които се отправят към съдебната власт, са критики, които аз също съм отправял неведнъж като председател на Върховния административен съд. Уви, оттогава досега нищо не се е променило. Няма никакви опити за реформа на съдебната система. Няма дори визия за такава реформа и затова в момента сме на това дередже. Няма как, като стоим и чакаме скандалите да отминат. Те няма да отминат, защото реформата не се извършва, а обществото има нужда от конструктивна, прозрачна съдебна система.

  – Какво според вас трябва да включва реформата в съдебната власт? Вие съгласен ли сте с госпожа Маргарита Попова, че трябва да се преработи конституцията, за да се променят нещата. Тя обаче не казва, че трябва да се свика Велико народно събрание…

  – Аз смятам, че въпросът с Великото народно събрание трябва да го оставим един път завинаги. Ако в обществото има консенсус, че трябва да има съдебна реформа, просто трябва да забравим за решение № 3 на КС, според което само Велико народно събрание може да промени основния закон. То беше постановено, за да не се извърши съдебна реформа. Крайно време е политиците да разберат, че е необходима истинска реформа в съдебната система, за да има прозрачно правосъдие. Това е необходимо на хората, необходимо и на бизнеса, и на европейските ни партньори, и на всички. За да бъде България една нормална държава и да се развива добре, трябва да има функциониращо нормално правосъдие. Ако разберем това, всичко останало са подробности. Когато наистина в обществото има единна воля, независимо от това кой е управляващ и кой е опозиция, да се промени съществено съдебната система, тя ще се промени. Няма никакво значение чрез конституцията ли, чрез нови закони ли, това са вече подробности. Въпросът е най-сетне всички да си признаем, че имаме нужда от това.

  – Защо толкова години бе търпяно това безвремие?

  – Защото всеки, който дойде на власт, смята, че може по някакъв начин да направи така, че съдебната система да работи за него. Всеки, който е богат, смята, че би могъл да си купи съдебната система. Само че не се оценява това, че съдебната система се подчинява на властимащите, когато тези властимащи минат в опозиция, те ще бъдат първият обект на удар на тази съдебна система. Когато една съдебна система си позволи по икономически причини да постановява решения, винаги има опасност някой да плати повече и фактически да имаме отново едно неразумно решение. Затова единственият изход за всяко едно общество е да приеме, че съдебната система трябва да бъде независима и ефективна и да не се влияе нито от политически, нито от икономически фактори. Само тогава ние ще имаме интерес. Ако някой си мисли, че идвайки на власт, или ставайки богат, е добре да си купи съд, да подчини някой съдия, то дотогава няма да имаме и консенсус.

  – Вие бяхте дълги години участник във ВСС по право. Нещата там не вървят. Има групи и групички, които мътят водата. Какво може да се направи, за се премахне това?

  – Групи и групички ще има винаги. Какъвто и Висш съдебен съвет да изберем, винаги ще има опасност да се създават лагери и групи. Въпросът е да има прозрачни и ясни правила така, че независимо от пристрастията да има едно добро кадруване. Това е идеята – да се направят добрите правила, каквито и до ден-днешен няма. Какъв да бъде ВСС, от колко души да се състои той, как да бъдат избирани хората, това са подробности. Основното е да имаме волята, че по този начин повече не може да продължава.

  – Какво ще се случи с ГЕРБ, ако конфликтът между Маргарита Попова и вицепремиера Цветан Цветанов по повод назначаването на съдия Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд се разрасне?

  – Аз не мисля, че този конфликт може да има някакви генерални последствия. Това не е нищо друго освен липса на правила.

  – По ваше време, когато вие бяхте член на ВСС, имаше ли такива избори като този на Янева?

  – По мое време правих изявления за непрозрачната кадрова политика на ВСС. И по мое време в съдебния съвет имаше много безпринципни избори. Сигурно в някои от тях и аз съм участвал.

  – Има мнение във ВСС, че когато някой съд или прокуратура иска да се освободи от някого, тя го издига за член на ВСС. По ваше време имаше ли такива неща?

  – Това са основни правила в администрацията. Само в законите на Питър може да има подобни похвати. Когато някой иска да премахне някого, го издига. Това са неща, които винаги са били използвани.

  – А вие вярвал ли сте на тези биографични данни, които се представят за кандидатите?

  – Въпросът е за принципите и критериите. Данните са: Той е решил толкова дела, толкова решения са отменени, толкова – не. Това дава някаква представа, но едва ли може да бъде решаващо при един избор. Така че аз продължавам да твърдя, че не са намерени верните критерии, така че избиращият орган да има пълна представа за кандидатите и техните качества.

  – Защо вие не бяхте член на Съюза на съдиите?

  – Не само на него, не бях член на никой съюз, защото ми се струваше, че като ръководител на Върховния административен съд не беше редно да членувам където и да било. Най-близо до сърцето ми беше Съюзът на административните съдии, които свършиха много добра работа по различни европейски проекти.

  – Красьо Черния мит ли беше и послужи ли той за отклоняване на вниманието от големите проблеми на правораздаването?

  – Може и така да се каже. Предполагам, че Красьо е имал някаква дейност, но той не е бил решаващ персонаж. По-скоро е бил посредник.

  – Напоследък детското законодателство е на дневен ред.

  – Да, усилено се работи в Министерството на правосъдието по него. Знам, че и Агенцията за закрила на детето също има активно участие.

  – Какво трябва да се постигне с това законодателство?

  – Към едно дете, независимо дали е жертва или извършител на едно деяние, трябва да има щадящо отношение. Трябва да има правила, които не са еднакви за всички – и за възрастните, и за децата.

  – Как ще определите ролята на детето сега, то жертва ли е често на своите родители?

  – Искаме да променим начина на мислене. Тази материя трябва да излезе от семейния кодекс. Всичко трябва да се прави за детето, а не за родителя или осиновителя. Трябва да променим цялата система. Има още много да работим на ниво съзнание.

   

  Интервю на Фани Чоджумова,

  в. „Новинар”

• Вивиан Рединг нападна американските рейтингови агенции

   

  Критиката на европейските политически лидери към трите основни агенции за кредитен рейтинг нараства, след като преди дни Moody’s Investors Service свали рейтинга на Португалия до junk (боклук). В интервю за германския в. „Ди велт“ (Die Welt), цитирано от Deutsche Welle, европейският комисар по правосъдието Вивиан Рединг заяви, че „Европа не може да се остави да бъде разрушавана от три частни американски компании“.

  Рединг визира трите основни рейтингови агенции – Moody’s, Standart&Poor’s и Fitch, базирани в САЩ. Според нея трябва да има повече прозрачност и конкуренция в начините, по които се определят рейтингите на държавите и бизнеса.

  Еврокомисарят предлага две възможни решения – всички страни от Г-20 да поискат разделяне на трите рейтингови агенции, например на шест, или да се създаде независима европейска и азиатска рейтингова агенция. Рединг директно нарече трите агенции картел, като заяви, че не може този картел да решава съдбата на цели икономики и техните граждани.

  В отговор на думите на еврокомисаря германският президент Кристиян Вулф заяви, че е шокиращо как трите рейтингови агенции продължават да притежават толкова голямо влияние, но така и не са отговорни за лошите си решения. Пред германската телевизия ZDF Волф заявява, че отговорните политици стават прекалено силно зависими от частни играчи с напредването на дълговата криза и имат нужда да „си върнат обратно първенството на политиката“.

  Според Волф трябва да се преструктурира банковият сектор, да има различна структура и на рейтинговите агенции и нови механизми за санкции.

  Франк-Валтер Щанмайер, лидер на германските лявоцентристки социалдемократи, заявява, че S&P, Moody’s и Fitch представляват сериозен проблем за стабилността на независими държави. 

  В последните месеци три държави от еврозоната понесоха удари от рейтингови агенции – Гърция, която вече е страната с най-ниската оценка, Италия – в края на май S&P понижи перспективата й от стабилна на негативна, както и Партугалия. Филипе Силва, директор в португалската банка Banco Carregosa, нарече понижението на Moody’s от миналата седмица „абсурдни действия, взети в най-неподходящия момент“. 

  Един от плановете за спасяване на Гърция засега се проваля именно заради заплаха на кредитни агенции – той предвиждаше преструктуриране на държавния дълг, като 70% от парите от облигациите с изтичащ падеж бъдат реинвестирани в нови дългови книжа, а останалите – в сигурни европейски облигации. S&P обаче заяви, че ако този план заработи, ще понижи рейтинга на страната до „частичен фалит“. 

   

  Източник:  в. „Дневник“

• Депутатите си имат черна каса за бели дни

  Депутатите продължават да ползват безотчетни пари и на никого не му хрумва, че „черната каса“ на парламента се превръща в пример за неравнопоставеност между данъкоплатците и народните представители.

   

  Истината за „черната каса“ в парламента е известна още от Великото народно събрание, защото практиката да се раздават допълнителни възнаграждения на депутатите датира още оттогава. Развихрилата се тези дни полемика всъщност е „претопляне на манджата“.

  Когато през 2005 г. започнах да работя като професионален политик, идвайки от сектора на предприемачите, се оказа, че не мога да осигурявам младите хора, които исках да ангажирам за сътрудници както в парламентарната си работа в София, така и за приемната си в избирателния ми район. Т.е. те трябваше да бъдат наети на черно, без тези четири години да им се водят трудов стаж.

  Реших, че няма да го допусна, и след многократни срещи в НОИ и НАП, вземане на становища и т.н. се оказа, че отново трябва да се върна в отбора на работодателите, тъй като единствената възможност, която имах тогава, е да се регистрирам като физическо лице по БУЛСТАТ. Не дочаках общото решение за всички депутати, което се оказа невъзможно впоследствие, и осигурих законно екипа си.

  Но продължих да се занимавам с проследяването на пътя, по който се раздават безотчетни пари. Такива са 2/3 върху заплатата на всеки народен представител. Пари, които се раздават в плик между фикусите на парламентарните стаи. През 2006 г. умишлено приложих становището на НАП, което ясно казваше, че това действие на народните избраници е незаконно.

  В подкомисията по отчетност на публичния сектор към комисията по бюджет и финанси, създадена след влизането ни в Европейския съюз, в която участвахме представители на всички групи, а председател бе Петър Кънев (БСП), с пълен консенсус приехме предложения за промени в правилника за работа на парламента, които да задължат депутатите да осчетоводяват разходите, направени от допълнителните възнаграждения.

  Тогава обаче всички парламентарни групи бойкотираха поправките. Тройната коалиция не си помръдна пръста,

  за да не прилича Народното събрание на генератор на сивия сектор в икономиката

  От това време останаха само хвърчащи реплики по вестниците, в които ген. Атанас Атанасов (ДСБ) с досада коментираше, че е неудобно да събират много хартийки (разбирате фактури), за да отчитат разходите, или знаменитата реплика на Татяна Дончева (БСП), че „парите се полагат, защото не всички могат да си купят обувки като Мария Капон“. Вече пет години нищо не се е променило.

  Аз продължавам да имам обувки, Татяна Дончева – също. В същото време депутатите продължават да ползват безотчетни пари и на никого не му хрумва, че „черната каса“ на парламента се превръща в пример за неравнопоставеност между данъкоплатците и народните представители. Изчисленията показват, че ако депутат получава близо 1500 лева месечно безотчетни пари за разходи, при 240 депутати това прави около 350 000 лева, които са пропуснати ползи за хазната. Годишно сумата е над 4 млн. лв.

  Нека направим няколко уточнения. „Черната каса“ всъщност се разпределя между парламентарните групи и народните представители. Всяка парламентарна група приема правилник за дейността си, в която определя какъв процент от тези пари остават за парламентарната група – 20, 30, 40 или 50, а останалите се дават в плик на всеки депутат чрез секретарките на самите групи.

  Именно затова управляващите в този мандат твърдят, че парите се получават от парламентарните групи, а само независимите ги взимат директно. Но как се получават? Нима е редно в найлонова торба с парламентарен „Мерцедес“ от бившата сграда на Народното събрание

  някой да се разхожда със 100 000 лева в брой?

  Къде са банковите сметки на парламентарните групи? И още нещо много важно – съгласно Закона за политическите партии няма как политическата партия или коалиция да има достъп до средства, предоставени за експертиза на Народното събрание, защото партиите получават т.нар. субсидия, а тя е планирана в държавния бюджет отделно.

  Подялбата на парите между депутатите и парламентарната група обикновено се описва от секретарките в „халваджийски тефтер“. За големите групи тази сума достига между 30 000 и 50 000 лева на месец. След това парламентарната група ползва заделения процент в собствената си черна каса за цветя, почерпки, подаръци за рождени дни (съгласно признанията на депутатите), но няма механизъм, по който да може да се плаща по граждански договори и най-вече социално да се осигуряват сътрудници (извън щатните, които са към Народното събрание). За дажбата на депутатите, разбира се, никой не търси отчетност.

  Абсурдно е да твориш закони и да очакваш другите да ги спазват, а ти самият да ги нарушаваш и да смяташ, че си изключение. Това е много срамно явление. Не знам

  защо властта в България се самоунижава с подобни действия,

  а после очаква хората да я уважават.

  Разбира се, ежегодно предлагах и друг вариант на народните представители – ако не ги е срам, да запишат в Закона за облагане на доходите на физически лица, че именно тези 2/3 са необлагаем доход и да узаконят безотчетността им. Но работата на народните представители не е да се регистрират като еднолични търговци в храма на законодателството, още по-малко да променят и нагаждат закона за собствените си нужди.

  Единственото решение е тези пари, които наистина при арогантната некомпетентност, която виждаме в управляващите, са изключително важни за доброто законотворчество, да бъдат отчетни и такъв ангажимент трябва да има институцията, наречена Народно събрание. Европейската практика – тази в Европейския парламент, е най-добрият пример за бюджет на всеки народен представител, който се отчита чрез счетоводството на парламента. При нея никой не отнема правото на депутата с тези пари да сключи договори със своите сътрудници, да плаща наем на зали или експертни оценки.

  Просто регламентирани трудови договори се сключват от Народното събрание, а народният представител посочва лицата, които ще подкрепят дейността му. Всички сътрудници и експерти придобиват публичност, имат електронна поща и работят лично за народния представител. Той единствен може да ги избира, да ги назначава и освобождава, а Народното събрание е регистратор на договорите и ги осчетоводява.

  Ако въпросът с безотчетните пари не се реши, хората никога няма да се отърсят от усещането, че народните представители са започнали да вземат рушвет от самата държава.

   

  Мария Капон,
  председател на Единна народна партия и депутат в 40-ото НС.

  Източник:  Actualno.com

• Дянков призна, че е кадровикът на правителството

   

  Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков призна авторството си на кадровите промени в правителството през последните два месеца, нещо, което бе публична тайна. В интервю за „Труд“, публикувано в понеделник, той скастри земеделския министър Мирослав Найденов и даде отсрочка от „месец-два“ на шефа на НАП Красимир Стефанов. Дянков разкритикува и забавените реформи в сектора за сигурност, където ресорен е другият вицепремиер – Цветан Цветанов.

  „Определено е мое предложението да се смени транспортният министър (Александър Цветков – бел. ред), както и шефът на комисията “Кушлев” и на фонд “Земеделие” (Светослав Симеонов – бел. ред.). Доста от предложенията в последните два месеца са мои. Това обаче ми е работата, аз съм вицепремиер и отговарям за много институции“, призна Дянков.

  Той отрече възможността да се меси в назначаването на нов председател на Националния осигурителен институт (НОИ), защото не това не било в неговия ресор. Вицепремиерът обаче изигра главната роля в отстраняването на предишния шеф на осигурителния институт Христина Митрева, защото „не можела да планира правилно приходи“.

  „Виждаме разликата, като имаме активен министър на транспорта (сегашният Ивайло Московски – бел. ред.) или пък какво се случи, когато г-н Коларов (Тодор Коларов – бел. ред.) влезе в комисията “Кушлев”. Когато някой си разбира от работата, внезапно нещата се подобряват. Това е част от моите задачи в последните шест месеца, много повече, отколкото беше преди“, обясни Дянков защо така активно кадрува в последно време.

  Обяснявайки кой как се справя в правителството, вицепремиерът заяви, че „Плевнелиев е много силен министър, Нона Караджова – също. Трайчо е силен, Московски за кратко време се представи много добре“. „Такъв икономически екип досега не е имало в модерната история на България“, разсипа похвали финансовият министър.

  Според него обаче аграрният министър Мирослав Найденов „повече трябва да работи, по-малко да говори“. Оценката му задълбочава спекулациите за предстоящата смяна на Найденов, който е остро критикуван от опозицията основно за работата на Държавен фонд „Земеделие“.

  Симеон Дянков не спря дотук и влезе в директна конфронтация с другия силен в кабинета „Борисов“ – Цветан Цветанов.

  „Смятам, че ни трябва сериозна реформа в сферата на сигурността. Трябва да се промени съотношението в ресурса – и финансов, и човешки, който отива в сферата на сигурността. Става въпрос за полиция, отбрана, ДАНС и разузнаване спрямо образование, здравеопазване, наука и култура“, каза вицепремиерът.

  По думите му България трябва да достигне равнището от 2.2% от БВП за издръжка на този сектор, което е и средното за ЕС. В момента държавата отделя около 4.2% за сигурността.

  По темата за приходите в хазната, Дянков отново обяви, че събираемостта на приходите в бюджета е по-добра от първоначалните разчети. Той обясни, че заложеният ръст на БВП в бюджета от 3.6% ще се изпълни и дори има възможност за постигане над 4%. Вицепремиерът обаче категорично отхвърли възможността да се повишат заплатите в бюджетната сфера и пенсиите през 2011 година като това ще бъде оставено за 2012 година.

  „Ние имаме силно тримесечие, това ще бъде третото на тази година. През първото вече имахме 3.4% ръст. Очаквам за октомври-декември да имаме поне 6%. Дали можем да постигнем ръст от 8%? По принцип – да“, коментира Дянков.

  Той прогнозира, че ако ГЕРБ останат на власт още един мандат, през 2017 година средният българин ще се изравни по доходи със средния грък.

  „Имаме предпоставки за 8% ръст. Разбира се, винаги може да се направи и повече. Все още ни липсват някои реформи. Целта е не само да достигаме и задминаваме тези, които са непосредствено преди нас като Румъния и Латвия, а и да се стремим доста по-високо – към средноевропейските доходи“, каза Дянков.

   

  Източник:   Mediapool

• Измамници и будали

   

  Хората са глупави. За това откритие ученият Даниел Канеман (Daniel Kahaneman) е получил Нобелова награда по икономика за 2002 г. Посредством научни експерименти Канеман успява да покаже, че в ежедневния живот повечето хора не се ръководят от здравия смисъл. Ученият за пръв път въвежда в икономиката понятието “човешки фактор”, обединявайки психологията и икономиката. Преди него икономистите са си блъскали главите – защо изчислените от тях модели изведнъж не действуват, а хората се държат не така, както се полага според теорията? Защо борсата изведнъж се срива или хората изведнъж се втурват към банките, за да си изтеглят влоговете и да обменят една валута с друга?

  Преди Канеман икономистите, като започнем с Адам Смит, правят една и съща грешка. Те предполагат, че човек се води от елементарната логика и от собствената изгода – купува от там, където е по-евтино, работи там, където плащат по-добре, от две стоки с еднакво качество избира тази, която струва по-малко.

  Изследванията на Канеман показват, че не всичко е така просто. Оказва се, че хората не искат да мислят. Те се водят не от логиката, а от емоции и случайни импулси.

  Ето един пример: ако намалите цената, стоката не винаги ще започна да се продава по-бързо. Някои ще помислят, че това е просто преоценена стока заради лошо качество. Същото ще стане, ако повишите цената: хората ще помислят, че им предлагате по-добра стока от предишната.

  Значи, по Канеман, в ежедневието си хората се ръководят не от елементарната логика и от елементарната аритметика. Реших да проверя това.

  Улица Агрипас в Йерусалим. От едната й страна – пазар, от другата – редица магазини. В магазина продават яйца – опаковка от 10 яйца струва 12 шекела. Отсреща, на пазара, също продават яйца – опаковка от 30 яйца струва 18 шекела. Задача за първолак: в магазина яйцето струва 1,2 ш., на пазара – 0,6 ш. Точно два пъти по-евтино.

  Застанах пред магазина и започнах да задавам на купувачите на яйца един и същ въпрос: “Защо го направихте? Не виждате ли, че отсреща е двойно по-евтино?” Отговорите се разпределяха по следния начин:

  1. Я си е… майката! – 75%.
  2. Какво ти влиза в работата! Където искам, там пазарувам! – 75%.
  3. В магазина яйцата са по-добри. (яйцата са еднакви, проверих – б.а.) – 8%.
  4. Каква е разликата? Не съм дребнав! – 6%.
  5. Винаги купувам от този магазин – 9%.

   Общият сбор е повече от 100%, защото един човек даваше и няколко отговора. На лицата, дали четвъртия вариант на отговор, аз предлагах:

  – Купувайки две опаковки яйца в магазина Вие загубихте 12 шекела. Ако за Вас тази сума няма значение, то дайте и на мен същата сума.

  За отговора на това предложение виж т. 1.

  Оказва се, че вицът за руските мутри: “Купил си тази вратовръзка за 100 долара? Глупак, отсреща ги продават за 200!” има съвършено точна икономическа обосновка. Хората просто смятат, че ако стоката е скъпа, значи е по-добра.

  Човек всячески гледа да се отърве от спечелените пари. И отива в ресторанта, където непознат човек му поднася храна, приготвена от неизвестни продукти по неизвестен начин от друг неизвестен човек, непознаващ вкусовете и изискванията на клиента. За това той плаща десет пъти по-скъпо. Ресторантът е място за икономическо и кулинарно хулиганство. Неговата задача е да изпързаля клиента.

  Канеман е прав. Въпросът е как да накараме човешката глупост да носи печалба.

  Отворете кой да е вестник и ще попаднете в свят на чудесата. Например, на обява за лечение на СПИН и рак по телефона, при това даже честно ви предупреждават, че един сеанс е недостатъчен.

  Канеман е прав. Даже толкова мързелив и лишен от всякаква фантазия начин за измама, като “Лека работа! 100$ на час! Изпратете 20 долара за материалите на пощенска кутия …!” дава плодове. Да не споменаваме такива, като: “Гарантирано премахване на алкохолизъм и намиране на работа по снимка, чистене на карма и килими, доставка на едро на аура и пилешки бутчета, дефлорация, оплождане и разсейване на бременност по телефона без съгласието на клиента”. Не, Нобеловият комитет не си хвърля милионите на вятъра!

  Какво от това, че професорите мътят главите на хората с твърдения, че кардинални средства против рак и СПИН още не са открити? Разните там академици не са ги открили, но леля Пена отдавна ги е открила и активно снабдява клиентите. Не вярвате ли? Попитайте К. от град Н. и той ще потвърди!

  Понякога за глупостта си хората плащат не с пари, а със собственият си живот. Да вземем конгреса на астролозите, проведен в Москва през 1935 г. Нито един от мъдрите ясновидци, наблюдаващи Венера в акцедент, не е успял да предскаже една занимателна дреболия: че след две години всички участници в конгреса ще отидат по лагери. „За предвиждане на бъдещето си имаме Партия“ – казал най-добрия другар на съветските астролози.

  Уви, хората не искат да разберат главната житейска мъдрост – всичко в живота се постига не чрез единични героични усилия, а с малки, но постоянни. Хората някак не искат да признаят простите и очевидни неща:

  – Единственият начин за отслабване, даващ 100% гаранция и не изискващ никакви разходи, е по-малко ядене и повече движение.

  – Чужд език и програмиране не могат да се научат за един месец.

  – Някои видове рак и СПИН са нелечими.

  – Средства за премахване на плешивост не съществуват.

  – На неквалифицирана работа е невъзможно да се печелят по 30 долара на час.

  – Всевъзможните партии, фондации и “сдружения за защита” помагат само на тези, които ги създават и работят в тях. Те за това са и създадени.

  Разбирам, че мога да обидя хиляди агенти на различни фирми, прехранващи се с нелекия труд по изиграване на ближния. Но какво да се прави – те си имат тяхна работа, аз – своя. Но ето прости правила за тези, които не искат да са балъци:

  – Този, който ви се обажда с надежда да ви продаде нещо, е мошеник.

  – Този, който ви спира на улицата с надежда да ви продаде нещо, е мошеник.

  – Този, който се опитва да влезе в къщата ви с надежда да ви продаде нещо, е мошеник.

  – Този, който ви съобщава, че сте спечелили от лотария, в която не сте играли, е мошеник.

  – Този, който предлага стоки и услуги “безплатно”, е мошеник.

  – Този, който взема пари от клиента, за да му намери работа, е мошеник.

  – Този, който обещава стопроцентно излекуване от всички болести, е мошеник.

  – Този, който разпраща по пощата писма с рецепти за бързо и лесно забогатяване, е мошеник.

  А сега за главното.

  Ако вие наистина искате да научите английски или иврит за един ден, да се излекувате от всички болести, да постъпите без никаква специалност на високоплатена работа, да научите своето бъдеще, да отслабнете за месец с 40 килограма без диета и хапчета – обърнете се само към автора на тази статия. Плащането предварително.

   

  Веселин Кандимиров,

  kandimirov.com
• Цистерна със стирен се обърна в гр. Дебелец

  Турска цистерна със силно отровният химикал стирен се обърна и препречи пътя с. Килифарево – Велико Търново   в района на гр. Дебелец. Шофьорът е заспал зад волана и това е причината за инцидента.  Цистерната е препречила пътя и има голяма опасност от получилите се течове да се образува отровен облак. Според информация от МВР в  момента мястото на катастрофата се обработва от пет екипа на пожарната, а повече от 2000  души, включително деца и бебета от детската градина в Дебелец са евакуирани и ще преспят в обществени сгради във Велико Търново и с. Килифарево.

  Дейностите по обливане с пяна на цистерната продължават, защото все още има реална опасност от взрив. В работата са включени 17 души от пожарната и над 40 полицая.

• Новоречник 🙂

   

  Благотровител, бясновидец, делегад, маймуноментален, мърморален, обзалъгване, подлофикация, презкурференция, стихосбирщина , стъществуване, сутиеньовден…

   

  Преди много, много години Радой Ралин публикуваше понякога в „Стършел“ списъци с измислени от него думи. Оттогава в съзнанието ми са останали слова, като „мижедневие”, „изкушетка”, „фаворитнат” или „гювечност”. Тези думи на Радой са като малки чудовища, родени от съня на разума по негово време.

  Днешният посткомунизъм предлага други по характер, но не по-малко привлекателни условия за сън на последния. Ето защо продължаването на подобно словотворчество иде някак от само себе си. Предлаганият по-долу речник включва думи, събирани в продължение на няколко години. Той не претендира за стопроцентна оригиналност. Възможно е някои от думите да са чужди, но подсъзнателно приети за свои. Също така в него са включени и думи, срещнати в медиите или чути в частен разговор. Това е направено с цел те да не бъдат забравени. В този случай името на източника е посочено след думата.

  Извинявам се на по-деликатните читатели за наличието и на не съвсем цензурни единици. Но, както казва Хашек, такива думи се употребяват дори и в парламентите.

  Авторът ще приеме с удоволствие всякакви допълнения на речника, стига да са заслужаващи внимание. С посочване на автора им, разбира се.

   

  А

  академия на неуките

  амортресьор

  аристотелешки

   

  Б

  балгъза

  барбитуриенти

  бездрешен

  безобраузер – Сл. Месхи

  безплощаден

  безумпция

  бикопорец

  благодаричкане

  благотровител

  благоударен

  блогиня – Иво Беров

  бързеливец

  бюровинка

  бюджетна изтръска

  бясновидец

   

  В

  вгъзнаграждение

  вкрадце – Ст. Чонев

  волейболежки

  въжесвидетел

   

  Г

  гладнокомандващ

  глухов апарат – Д. Манукова

  гобленорагия

  графомандра

  грънциозен

  гъзеличкане

  гъзможност – Д. Манукова

   

  Д

  делегад

  дремиург

  демокрад – Марин Божков

  диспутека

  добровълци

  доброджелател

  достолепнещ

  дракониер

  дресурс

  дрехопадение

  дрязговор

  дрън-дрънграунд

  дюшекспир

   

  Е

  единогъшие

  екарисажди

  екскремизъм

  ендрипия

  енциглупедия

   

  З

  заканодател

  звероучение

  здравеотказване

   

  И

  излъжба

  изобезобразителен

  инвесктитор

  интелигенчо

  интересурс

  интерпретакане

   

  К

  канцеларогенен

  катързис

  кашкавалкада

  кервиз-а-ви

  клатежоспособен

  клюкошка

  кокалиция

  компрометей

  конститутка

  коравокрушенец

  кюфтет-а-тет

   

  Л

  лещояд

  луциферблат

  любопипство

   

  М

  маймуноментален

  мерудит – Марко Ганчев

  ментеорология

  милионегър

  милосмърдие

  мърморален

   

  Н

  неадеквачки (жени, които постоянно се оплакват, че са неадекватни)

  недонямък

  несритник

  нравояд

   

  О

  обзалъгване

  овчевидец

  олъжие

  октоподлост – Иво Инджев

  омбудсган (Гиньо Ганев като омбудсман)

  опръдничав

  отквик

   

  П

  парламентарджия

  пледиария

  подлофикация

  подмияр

  подределник

  попърдевш

  порнадо

  посекстрима

  презкурференция

  презпрособление

  прокурклатура

  просетител

  псувдоним

  пеперудолф (мъжко име)

   

  Р

  разговниче

  раноблудник – Р. Ралин?

  резилтат

  ретрогаден

   

  С

  свестник

  свинеок

  секспозе

  секстремизъм

  спиета

  спокойник

  стихосбирщина

  стъществуване

  събременничка

  съдрание

  съпръдник

  сътрупник – ? 

  сутиеньовден

   

  Т

  тринужник

   

  У,Ф,Х,Ц,Ч,Ш,Щ,Ю,Я

  увредник

  фантасмагария

  филантроб – Блага Димитрова

  херингуей

  чукалня

  шкартоф

  щетоводител

  щурнир

   

  Веселин Кандимиров,

  kandimirov.com

   

  –––––––––––––––

  Бел.ред:   Заглавието на текста в блога на автора е Речник.

• Наследниците на червените велможи още се ширят в апартаментите на “омразната буржоазия”

   

  Имотът на убития от комунистите фабрикант Добри Минов обаче не носи щастие на Людмила Живкова и Иван Славков

   

  През 1968 г. червената принцеса Людмила Живкова се жени за красивия инженер Иван Славков. Младоженците първо живеят в боянската резиденция на тъста, но година след това държавата в лицето на УБО /Управление за безопасност и охрана/ им прави скромен подарък – едно уютно, китно “апартаментче”, близо 400 квадрата, на бул. “Маршал Толбухин” в центъра на София, до Спортната палата.

  Но… се оказва, че апетитният имот е оцапан с кръв. Негов собственик е бил фабрикантът Добри Минов, убит в Дирекцията на народната милиция и след това хвърлен от последния етаж на собствения му дом, за да се инсценира самоубийство…

  Дело № 2340 от 1992 г. не е отваряно и прочитано от 14 години. Това е делото, което наследниците на фабриканта Добри Минов се осмеляват да водят в годините на демокрацията за реституция на имота на техния роднина, който се намира на бул. “Маршал Толбухин” 14 /сега бул. “Васил Левски” 79/. В Първи районен съд на София подава искова молба Лиляна Димитрова Димитрова от София, която живее на ул. “Оборище” 9. Родена е през 1920 г. Исковата молба е срещу Иван Борисов Славков, който живее на същия адрес и срещу Националната служба за охрана, правоприемник на УБО. В молбата тя пише: “Уважаеми съдии, аз съм наследница на чичо си Добри Панайотов Минов…

   Кой е Добри Минов?Добри Панайотов Минов е бил фабрикант – нито милионер, нито милиардер, средна класа, изключително позитивен човек. Разхождал се елегантен из София и само добрини правил през живота си, разказват старите софиянци. Но съдбата отрежда така, че той остава неженен и без деца.

   

  Затова племенницата му Лиляна е единствена негова наследница. Нейни наследници пък са децата й Анна, която сега живее на ул. “Шипка” 17 и синът й Димитър, който живее на ул. “Оборище” 9 в наследствения апартамент на майка си.

  След 9 септември 1944 г. комунистите харесват жилището на Добри Минов. И не само неговото, както е известно… Решават да обявят Минов за спекулант – без съдебна процедура. А това е човек с безупречна репутация в обществото!

  И една вечер го арестуват и го завеждат в Дирекцията на народната милиция на “Лъвов мост”,

  убиват го, а след това го закарват в дома му и го хвърлят от четвъртия етаж. Целта е да изкарат, че се е самоубил. В експертизата след аутопсията му обаче пише, че страшните белези по тялото му са получени при побоя в милицията и че смъртта е настъпила още тогава.

   

  През 1948 г. одържавяват жилището на Добри Минов и негов собственик става Управлението за безопасност и охрана /УБО/. От нотариалния акт се вижда какво представлява имота – 6 стаи, хол, кухня и сервизни помещения, застроени на площ от 372.88 кв. м заедно със съответния към него гараж в същата сграда.

  През 1969 г. младоженците Людмила Живкова и Иван Славков получават като подарък за сватбата си от държавата в лицето на УБО апартамента на Добри Минов и се нанасят в него.

  Прокълнатият имот е описан за пръв път от бившия кореспондент на официоза на ЦК на КПСС в. ”Правда” в България Александър Симуров.

  “Жилището изглеждаше необитаемо, вероятно се използваше най-вече за представителни цели. Мебелиран беше само просторният хол. Срещата ми с Иван Славков и Людмила Живкова започна с разглеждането на картини. Малки и големи, те нямаха чет и брой. Стените не ги побираха. Десетки платна в масивни рамки стояха на пода, опрени на стените, по цялата дължина на стаите. Разбира се, това съкровище не беше купено срещу пари, а подарено…”, твърди съветският ВИП журналист.

  Много по-късно, след смъртта на Людмила с писмо с вх.№ 12507 от 19 декември 1983 г. УБО-Държавен съвет, т. е. де факто Тодор Живков дава разрешение на Иван Борисов Славков и Тодор Иванов Славков да закупят обитавания от тях апартамент № 4, ет. 4, на бул. “Толбухин” 14 – гр. София, и прилежащия гараж. Апетитният имот е продаден на зетя и внука на Първия за жълти стотинки.

  Окрилената от демократичните промени наследница на фабриканта Минов – Лиляна Димитрова – продължава в исковата си молба: “Придобиването на горепосочения имот е станало чрез използване на служебното и партийно положение на ответника и неговите роднини и в нарушение на действащото законодателство”. Тя представя в съда нотариален акт от 1939 г. От него става ясно, че Добри Минов е построил къщата и че тя е негова собственост.

  След завеждането на делото Лиляна Димитрова се сблъсква със страхотни проблеми – преследване, заплахи за убийство. Нищо, че е уж е демократично време…

  Лиляна умира по време на съдебната сага. Продължават я децата й. Делото приключва с решение, че този имот не може да бъде наследен от тях.

  Но докато тече делото, Иван Славков – противно на законите в България, го продава на бизнесмена Васил Божков за 300 000 долара. И сега той е законен собственик…

  Схемата за прилапване на имоти от “омразната буржоазия” е копирана от Сталин
  
  Нашите комунистически велможи възприемат схемата от съветските си другари. Те не влизат и не се настаняват в къщите на “омразната буржоазия” просто така. Много добре си опичат питката. Обявяват собствениците на апетитни имоти за спекуланти и народни врагове, убиват ги в занданите на милицията, одържавяват имотите и след това се настаняват в тях.

  Редовите комунисти много добре са знаели за какво става въпрос. Имало е брожения: “Как така – доскоро се борихме срещу буржоазията, а сега баш другарите влизат да живеят в техните къщи?!”

  Но на кой му пука?! Тарикатите, които са се нанесли в къщата на Минов, са носили и дрехите, и обувките му. Използвали са посудата, спалното бельо и колосаните кърпи със собствените му инициали, твърдят очевидци. Там освен Людмила Живкова и Иван Славков в различно време са живели Цола Драгойчева, Митко Григоров, Георги Атанасов…

  Досиета, апартаменти и паметници
  
  Всички членове на Политбюро на ЦК на БКП, за които неотдавна стана ясно от разсекретените архиви на полицията, че са били доносници на шефа на Държавна безопасност преди 9 септември 1944 г. Никола Гешев – Цола Драгойчева, Пенчо Кубадински, Пеко Таков, са придобили жилища по този начин. И на всички до един признателните потомци са издигнали паметници…

  От доносниците на Гешев е прочистено досието само на Тодор Живков. Мирчо Спасов му е дал останалите досиета и той ги е държал при себе си, твърдят посветени.

  Раздаването на апартаментите на “омразната буржоазия” е бил един от начините Тодор Живков да държи под напрежение всички, които са били доносници на Гешев, за да им дърпа конците.

  И в крайна сметка какво излиза – децата и внуците на видни комунисти още се ширят в откраднатите от лошата буржоазия апартаменти?!

  И няма изгледи справедливостта да възтържествува.

   

  Валерия Калчева, в. „Шоу“

  Източник:  БЛИЦ

• <<
• 1
...
• 304
• 305
• 306
• 307
• 308
• 309
• 310
• 311
• 312
• 313
• 314
...
• 415
• >>