Всички авторски страници

Авторски

• И българите от чужбина могат да бъдат депутати

  Кажете “ДА”!

  Aвтор: Румяна УГЪРЧИНСКА, журналист във Франция

  Политическият монопол може би гарантира известно спокойствие на някои управляващи, но в същото време лишава българската нация от потенциален човешки ресурс. Демокрацията, както и пазарната икономика, не се получават като коледен подарък или рязане на лентички. Те са резултат на протести, дебати и участие. Прочетете отвореното писмо до омбудсмана на Р. България и неговия отговор, в който той предложи дебат.

  Анкета предложена от него тече от 20 юни на неговия сайт. Тя ще приключи на 20 юли.*

  Дори и плаха, това е първа стъпка към обединението на българите вън и вътре в страната в името на демократичната алтернатива. Кажете “ДА”!

  * Научете повече на www.otvorenopismo.com

• Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Брус Уилис и още редица световни звезди идват да снимат в България

  В Киноцентъра наесен ще кацнат Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Джет Лий, Долф Лундгрен, Жан-Клод ван Дам.

  „Неудържимите“ идват. Ако имаме локален и международен късмет, в Киноцентъра наесен ще кацнат Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Джет Лий, Долф Лундгрен, Жан-Клод ван Дам, съобщава АСН.

  За десерт в ролята на Лошия – Джон Траволта. Продължението на суперекшъна ще бъде снимано в „Ню Бояна“, която през 2011-а празнува пети рожден ден. Режисьор на зрелището е Саймън Уест, който се прочу с „Лара Крофт“ 1 и „Механикът“.

  Той поема топката от Силвестър Сталоун, който жонглираше пред и зад камерата за първата част на филма. След премиерата му през 2010-а Слай коментира: „Не знам дали втори път бих се подложил на подобно напрежение“.

  Сега обаче неостаряващият чаровник е в тотална кондиция и готов за нови подвизи и слава. Той бил напълно категоричен пред аверите си, че в „Ню Бояна“ има отлични условия за осъществяването на проекта.

  През 2008-а Роки видя с очите си колко автентични и ефектни са улиците на Ню Йорк в Киноцентъра. Тогава той направи няколко тегела сред декорите, прегърна Дейвид Варод и му призна, че е доста впечатлен.

  

  Сега остава парламентът да гласува закона за стимулите на филмовата индустрия, който веднъж мина през комисия, но спря и забуксува. Ако депутатите продължат да се правят на Хамлет, „Неудържимите“ ще отлетят към Мексико и Тайланд, откъдето вече ги изкушават с изгодни оферти.

  Любезността не е случайна – бокс офисите на първата част удариха тавана. Ави Лернър, големият шеф на „Ню имидж“ и „Милениум“, скоро ще бъде в София, за да разбере на живо дали родните политици имат желание България да се превърне в Холивуд на Балканите, или мераците ни остават в сферата на митовете и бляновете около трапезата.

  Най-неприятното е, че копродукциите също може да останат в историята. След толкова успешни акции като „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ сега на хоризонта не се задава нищо. Не само че нямаме лобита по фестивали и еврокомисии, раздаващи финикийски знаци, но и на пръсти се броят хората, които искат да се кооперират с нас – заради несигурност и неяснота в икономическата ситуация в киното.

  Вежди Рашидов няколко пъти успя да форсира обстоятелствата около закона, но не всичко зависи от него. А в Македония всеки момент ще кажат „да“ на данъчните облекчения за частните пари в седмото изкуство. В Румъния също са на висок старт. Особено потискащ е фактът, че продуцентът Андрей Алтъпармаков тези дни отиде да снима новия си филм при съседите. Работното му заглавие е „Отрова за мишки“, режисьор е Константин Буров, който взе „Златна роза“ за дебюта си „План за отмъщение“. Във финалните надписи обаче ще има благодарности и екипи на румънците.

  Източник: factor-news.net

  Жан-Клод ван Дам

  

• И ФБР погна Рупърт Мърдок

  ФБР започва разследване срещу компанията на медийния магнат Рупърт Мърдок „Нюс корпорейшън”. Разследването е за възможно подслушване на телефоните на жертви на атентатите от 11 септември, предаде АП. Миналата седмица един от британските вестници на Мърдок – таблоидът „Нюз ъв дъ уърлд” предизвика бурен скандал на Острова, след като се оказа, че е е подслушвал телефоните на хиляди британци, сред които членове на кралската фамилия, видни политици и шоу звезди. В неделя излезе последният брой на вестника. В САЩ Мърдок притежава телевизионния      оператор Фокс, вестниците „Уолстрийт джърнъл”  и „Ню Йорк пост”, както и други медии.

  Според председателя на комисията за търговията в щатския Сенат – демократът Джей Рокфелер, разследването на дейността на „Нюс корпорейшън” в САЩ би ивадило на показ „криминални деяния”. Във вторник той поиска да се проведе разследване, за да стане ясно дали медийната компания на магната е използвала практики като тези, които предизвикаха скандала във Великобритания.

  Австралийското правителство също ще обмисли дали да преразгледа националните медийни закони и медийна регулация след скандала във Великобритания.

  Източник: в.“Новинар“

• ДАНС проверява Никола Колев за предоставяне на таен доклад на посолството на САЩ

  Държавната агенция „Национална сигурност“ извършва проверка в рамките на своите правомощия по появилата се през Wikileaks информация за това, че бившият началник на Генералния щаб и настоящ шеф на кабинета на президента Никола Колев е дал тайна информация на американското посолство в София. Това съобщи премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос на депутата от „Атака“ Павел Шопов.

  Министър председателят уточни, че ДАНС няма разследващи функции, но при наличие на данни, които да потвърдят изнесеното в Wikileaks, те ще бъдат предадени на прокуратурата.

  На 15 юни след разгласяване на поредната секретна грама на посолството на САЩ в София стана ясно, че ген. Никола Колев е предоставил в началото на 2003 г. неогласен доклад за корупция в Министерството на отбраната, който е бил изпратен на висши военни и на президента. Тогава Колев не беше открит за коментар, а от президентската администрация отказа изявления по темата.

  Павел Шопов заяви, че е удовлетворен от чутото от премиера, тъй като в случая не са важни подробностите, а фактът, че се извършва проверка по твърдението.

  
  

  Източник: в. „Дневник“

• Стига с тази история?

  Стига с тази история. Стига сме се вторачвали в миналото. Давайте да гледаме напред в светлото бъдеще. Имаме толкова днешни проблеми- до историята ли опряхме…

  Това все повече доминира в общественото пространство. И ако не бях закоравял прагматик, щях да съм един от първите, които биха подкрепили това. Но още от римско време (Цицерон) знаем, че „историята е учител на живота”, а след Оруел си даваме сметка и за това, че който владее настоящето, владее миналото. Който владее миналото – владее бъдещето.

  Това е един от огромните проблеми и на нашата историческа наука и на обучението по история. Прочита на който  сме свикнали е – исторически факти и събития. Като напълно се забравя, че определени факти и събития формират устойчиви дългосрочни социални тенденции, предопределящи решения и поведение на обществото за десетилетия напред.

  Формирането на националната държава през 19-ти век е съпроводено и от строго националистически прочит на историята в модела на „ние – добрите и те-лошите”. Този модел води до Първата световна война. Като завършекът й с мирният договор от Париж е отново в същият дух. Въпреки предупрежденията на американския президент, че този мирен договор е по същество – временно примирие. Моделът е толкова силен, че той е подписан независимо, че много, и политици и военни, си дават сметка за неговата крехкост и нетрайност. И в момента на разотиване, генералитетите на съответните страни – и победители и победени, започват да разработват плановете за следващата война.

  Едва резултатите от ВСВ – колосални материални загуби и човешки жертви – карат европейският елит да промени тази националистическа тенденция. Планът на Моне/Шуман е само видимият връх на този опит за установяване на нова тенденция – блъдещето като единно европейско пространство. Зад ясните и лесно различими политически решения обаче, започва и един дълбочинен и някак „невидим” процес на преосмисляне на националнитеи стории. Моделът „ние-добрите – те лошите” е значително обогатен и става много по-адекватен на реалностите. И то най-вече на ниво училищно образование, програми за изучаване на историята и нейната културна интерпретация. Демонизирането на врага е заменено с разбирането на условията, идеите, тенденциите, собствените и чуждите грешки и т.н. Историята постепенно се деиделогизира и „очовечва”. А стимулирането на пътуванията и рязкото разширяване на мащаба на личните контакти дават плът на тази тенденция. Нещо което води до реалността на ЕС. И да подчертая: това става в ситуацията на огромно количество жертви и от двете страни и естествени условия за взаимна омраза. Но европейският елит е научил урокът на свръх национализма.

  Този пример е достатъчно показателен защо непрекъснато се спъваме в историята. Защото всеки факт от миналото, колкото и значим да е сам за себе си, може да е или източник на нови тенденции или просто да води до дообогатяване на съществуващите, без да ги подмени радикално.

  С настъпването на 10-ти ноември у нас остана чувството за начало на радикална промяна и сметнахме историята за излишен лукс, който ни „разсейва” от актуалните и винаги не търпящи отлагане задачи. А с влизането в НАТО и ЕС някак подсъзнателно като общество решихме, че онова което е било преди 10-ти е неотвратимо в миналото и то е работа единствено на професионалните историци. А това дали те работят по въпросите за анализ и осъзнаване на тоталитарното минало си е тяхна частна задача и дали се занимават ефективно с това или не, е без особено значение за обществото.

  В общи линии, подобни нагласи са характерни за общества, където нещата вървят добре, а посоките и перспективите са ясни. У нас обаче не става така. Факт е, че експлозивната емиграция от първите години на свободата на пътуване намаля, но се стабилизира в последните години на 10% напускащи след завършване на средно образование и 10% напускащи от реализиращи се специалисти. Годишно. Стабилно. За по-неквалифицираната работна ръка –няма точна статистика, но и там цифрата е в тези рамки.

  Същевременно, средният доход не само че не нараства в сравнителен план с този в ЕС , но и започва да се откроява и ясно изоставане в качеството на живот и в сравнение с другите бивши тоталитарни държави от Източна Европа.

  Още по-страшен е факта, че в страната се наблюдава нарасващо „усещане за нещастие”. 2010 г. ударихме върхът – България е на едно от първите места в света по усещане за нещастие, претеглено през среден доход. Това означава, че страни в които средният доход е значително под нашия, хората се усещат по-щастливи и  успешни?!?

  В такава ситуация, нормално, целият елит на нацията би следвало да търси корените на този проблем и начините за решаване. Най-малкото защото в социален аспект ситуацията започва да става взривоопасна, а в демографски – поставя под въпрос оцеляването на нацията. Да подчертая – 10% +10% годишна емиграция, на най-читавата част на нацията. Което в епохата на икономиката на знанието е равносилно на национално самоубийство.

  И какво е обяснението? Че „народът ни е прост и мързелив” или, за да не е толкова грубо – някакви, едва ли не, генетични специфики на нацията. Тезата само привидно „обяснява” нещо. Ако обаче малко се позадълбочите ще видите, че нито обяснява нещо, нито издържа дори елементарна проверка на фактите. Защото същите тези „прости и мързеливи” хора, на Запад си се държат нормално  и са също толкова работливи и производителни, колкото и тамошните си колеги. И същите тези хора, върнали се в страната пак стават „прости и мързеливи”. Но това по никакъв начин не говори за някакви национални специфики на „народа”, а … за специфики на самата система установена в страната. Но тази система не дело на бай Иван, Бай Хасан и леля Айше. Тя е дело на елита на страната.

  Или пък ни втълпяват, че българина нямал морални устои и само гледал далаверата. И моментално ни навират в очите „бай Ганьо”. Т.е. – шах и мат. Ама не! Защото, в предговора на първото издание на „Бай Ганьо” на турски в края на 30-те години на м.в. турският критик отбелязва „блестящ събирателен образ на балканският парвеню”. И действително. Ако се вдълбочим в реално написаното, ще видим, че зад Бай Ганьо надничат българските студенти. И те се червят от неговите изпълнения. Т.е. Алеко е обрисувал блестящо парвенюто, издигнало се не благодарение на труд и кадърност, а благодарение на далавери с държавни  поръчки. И ни се струва, че той е вечен и присъщ на българската нация, само защото  е в най-видимата част на елита и след автономията и Независимостта и след 9-ти и след 10-ти. Той е видимият екскремент, който изплува на повърхността във водовъртежа на големите обществени промени, но зад него си ги има и студентите и Алековците. И проблем  за нацията не са байганьовците, а това, че понякога самият елит не може да ги надскочи. Но това отново е въпрос на система. От елита, правещ системата зависи дали ще доминират бай-ганьовците или (вече завършилите) студенти и алековци.

  Що се отнася до морала на нацията, за него не може да се съди по бай Иван или Хасан или Айше. За  него се съди по морала на елита. Защото винаги и навсякъде, една от основните и най-важни роли на елита, наред с преразпределението на ресурсите, е това да бъде пример за подражание. За хората, „елит” са успелите. И ако успяващитте са такива благодарение на корупция и далавера, няма как хората да имат за критерий за собствено поведение и морал, нещо много по- различно. Тъй като е нормално всеки да се стреми да успее. Въпрос на система, създавана, установявана и налагана от елита е какъв ще е моделът на личностно преуспяване: дали корупция и далавера или труд и креативност.

  За да не звучи голословно ще дам само два примера. Колчем  от ЕС ни „настъпят” за корупцията и липсата на видимо развитие, все ще се намери някой, я Президент, я МП или Министър да ни осветли (обидено), че това явление си съществува навсякъде. Другият пример: в една статия публикувана в списанието на Българското Икономическо дружество от средата на 30-те години, във връзка с демографските проблеми в България, под таблицата за детската смъртност, авторът е записал „Много страни са зад България, но нас те не ни интересуват”! Едното е логиката на парвенюто, което си търси извинение, другото – моралният максимализъм на пионерите, за които единственият достоен критерий за сравнение е най-доброто.

  И в двата случая става въпрос за вътрешната морална нагласа на елита на страната. Вече стигаме плътно до въпроса „Защо”? Защо не знаем и не осъзнаваме тази си история? Отговорът е прост. Реалната ни история, онази която може да ни служи за опора и поглед в бъдещето е неудобна за нашият елит. Защото, ако се вгледаме в науката история, ще констатираме, че всеки нов етап в развитието на дадена страна неминуемо изважда на преден план съвършено нови елити и като манталитет и като модел на формиране и като прочит на собствената история. Просто защото е психологически невъзможно, носителите на старите визии да бъдат също толкова ефективни проводници на новите.

  Какво се случи в страната след 10-ти ноември. Разтръбиха за преход. Всички говорим за преход. Но по същността си, става въпрос за „перестройка”. Целта на перестройката бе „трансформиране на политическата власт на партийната олиагрхия в икономическа”. Към днешна дата целите на перестройката са реализирани. Но преходът дори не е започнал. По имената на елитите ще го осъзнаете. И тук не става въпрос за индивидуалните качества на един или друг от този елит. Проблемът е в това, че се запази същата система за „назначаване” и „по рождение” на елита. Същата система, която отхвърля отговорността за резултатите, а се базира на преданост към силните на деня . Система при която личното обогатяване не е резултат на труд и креативност, а е на база на рична преданост, близост до властта, корупция и преразпределение в собствена полза на държавен ресурс. Система при която елита разчита – в крайна сметка – на външна легитимация и поддръжка, а не на еднозначни резултати в полза на страната. И в този смисъл, манталитетно, е без значение дали елита търси легитимация само в СССР/Русия  или добавя и ЕС и САЩ. Защото положителните резултати в страната се случват само като външно влияние. Но и най-добронамерените външни партньори не могат да свършат нашата си работа. Просто няма кой отвън да направи Прогарамата за модернизация на страната ни. Могат да ни посъветват, да ни помогнат, но няма кой да ни свърши работата. И именно тук започва най-опасното пропукване. Партньорите ни от ЕС и САЩ знаят от собствен опит, че модернизацията няма как да стане в условията на корупционен модел. И теоретически и практически е невъзможно. Но нашият елит колкото и про- ЕС или САЩ да иска да е , не е в състояние да изпълни това изискване, защото то означава да си отреже хранилката. Което е и собственото му вътрешно присъщо противоречие. Но това е и противоречието, което ни прави нещастна нация. Защото и ние самите виждаме това и попадаме в примката на стратегически импас. Социалната проницаемост „нагоре”, в елита, където човек би могъл да направи нещо съществено е напълно блокирана. И елита и ние знаем, че в тях са средствата, технологиите, знанието за масовата манипулация. Ние също. Което – впрочем – обяснява и „социалната пасивност” в обществото. Елита е блокирал естетвените възможности. Което единствено води до нарастване на усещането за „нещастие”. Като импаса е двоен. И елита знае, че това не може да продължава неопределено дълго, защото в страната започва да се трупа напрежение съпоставимо с онова от средата на 80-те години. Не може и да даде реални решения за отпушване напрежението, защото това означава да се откаже от собственият си статус. И – за себе си – те решават проблемът с емиграция. Хората емигрират в търсене на по-добър живот. Те – също. В края на 80-те намериха решението, като успяха да заблудят нацията, че правим преход, а не обикновена перестройка. Но както тогава, така и сега резултати им са плачевни за страната и след 22 години, постепенно осъзнаваме, че като с машина времето сме се върнали в онова време. Същият елит, същите резултати. И същото атомизирано общество, агонизиращо в рамките на индивидуалното ежедневно оцеляване.

  Изглежда безизходно, но не е. Едното, чисто теоретично основание е, че няма система измислена и установена от хора, която да не може да бъде променена от други хора. А прагматичното основание се крие в историята ни. Просто трябва внимателно да препрочетем историята на ставането на Българската държавност след 450 години липса. Да се сетим, че тръгва от една книжица по История (т.е. преосмисляне на историческият опит като жалон за бъдеще), преминава през самоорганизирани медии,  училища и читалища и стига до създаване на Българско книжовно дружество през 1869 г. , прераснало на първият ден след обявяване на Независимостта на България в БАН! Без да се чакат Султански или еврофондове и фондации. В безкрайно неблагоприятна външнополитическа среда.

  Нашата си история ни е дала жалоните как се прави гражданско общество и модерна държава. Задачата ни е просто да си препрочетем тази история, да анализираме факторите на успеха и да ги преведем на днешен език и с днешните технологии.

  И именно затова, отказът от реалистичен прочит на историята ни е по същество – отказ от бъдещето. Докато не осъзнаем историята си, ще седим и чакаме светлото бъдеще като Годо, и все някой ще се появява и заявява, че Годо/бъдещето идва, и все няма да го има… Липсата на история не е само неосъзнат минал опит. То е безвремие. А в безвремието няма бъдеще. Тук.

  Дедите ни са осъзнали, че нито има кой да ни направи общество,  нито пък държава. Заели са се сами. Успяли са в невъзможни условия. Което е добър старт и за нас!

  Иво Димитров, Rudozemdnes.eu

• Световни звезди изгряват в „Мистериите на Хухла“

  На 16 юли в родопското село ще бъде избран и планетарния „Почетен селянин”

  

  Световни звезди ще творят тази година “Мистериите на Хухла”. На 16 юли вечерта, на връх Свети Илия над родопското село Хухла, Ивайловградско, ще извиси глас един от най-великите тенори на нашето време Калуди Калудов. След него ще разпъне акордеона Нешко Нешев – познат на родната публика от оркестър „Тракия“, в който свири и другата звезда на българската музика – Иво Папазов – Ибряма. Маклафлин, Ал ди Меола, Нона Хендрикс, Дейвид Санбрукс, „Джипси Кингс“ – това са само няколко от многото големи, с които Нешко е бил съвместно по сцените на света. Гостите в Хухла ще чуят и Недим Налбантоглу – турският музикант, с френско гражданство, известен в Европа като „човекът, който дава живот и кара цигулката да говори“. За изключителния талант на Налбантоглу говори фактът, че той е поканен в Сорбоната за 80-ия рожден ден на Йехуди Менухин, един от най-големите цигулари в света, и в края на вечерта изнася концерт за гостите по специална покана на друг известен цигулар – Стефан Грапели. Той има концерт и в Queenn Elizabeth Concert Hall в Лондон през 2003 година. Налбантоглу участва в повече от 25 албума в много различни страни и има концертни изяви във Франция, Германия, Мартиника, Швеция, Естония, Белгия, Португалия, Испания, Япония, Италия, Тунис, Индия и Мароко.

  ◊ ОЩЕ В ПРОГРАМАТА

  Културният фест „Мистериите на Хухла 2011” се организира с помощта на община Ивайловград. До тракийското светилище, край възстановения параклис „Свети Пророк Илия” ще се стекат хора от цяла България, Северна Гърция и Турция. В разгара на мистериите ще бъде връчена за втори път планетарната награда „Почетен селянин”, дело на скулптора Емил Пенчев. Миналото лято първи носител на статуетката с формата на цървул, в който се побира земното кълбо, стана Ивайло Балабанов, един от най-големите ни живи поети.

  „Мистериите на Хухла 2011” ще започнат в 16 часа, на 16 юли, уточни програмата издателят на вестник „Нов живот” Иван Бунков, инициатор и главен двигател на този празник на духа. Тогава във водопада-светилище край Арда ще бъде изнесен концерт от трио с ръководител Александър Колев (пиано). Заедно с Анелия Сталева (цигулка) и Ивайло Василев (флейта) те ще изпълнят „Музика на водата” от Хендел. Археологът Ивайло Кънев ще представи находките от разкопките на средновековния град „Родостица“ (калето на Хухла), откъдето Калоян е влязъл в битка с латините. После слушателите ще си потопят краката ритуално в река Арда и ще поемат към върха. Там ще бъде истинското пиршество на духа, обещава Бунков.

  След като каталясат от хора и песни, изпълнени от Нешко Нешев квартет, участниците ще бъдат „довършени” от другия световен музикант – Недим Налбантоглу. Турският цигулар, който пристига от Истанбул специално за вечерта и през Одрин директно през пункта Кипринос – Ивайловград ще дойде на върха. Това е културата без граници! Недим ще свири с краля на акордеона Нешко Нешев музика за боговете. После идва ред на Калуди Калудов, българинът, станал визитна картичка на страната ни по света. След италианските канцонети маестрото ще изненада гостите на празника и с изпълнението на „Наздравица“ от „Травиата” с Анна Дитри, оперна певица от Полша, приятелка на известния тенор.

  Че и Хухла ражда таланти за световната сцена ще докаже Богдана Петрова, чиято баба Султана е от глобалното село. Момичето от Пловдив, което безапелационно спечели „България търси талант”, миналата година разплака с невероятния си глас и над 1000-та присъстващи българи и чужденци на мистериите.

  След Богито ще има джаз и поезия. Но преди това е ходенето по огъня. Върху жаравата, под звуците на гайда и свещения тъпан с нестинарски танци ще омагьосват Михо Атанасов и Цветанка Цъгова. После започва голямото надсвирване и – истински джем сешън. И така докато изгрее слънцето.

  Катя Стайкова,

  kulturni-novini.info
  

• Президентът на Турция пред в. „24 часа“

  – Господин президент, защо се забавихте с визитата си в България?

  – Не мисля, че това е закъсняла визита. Посетих България два пъти като министър на външните работи, а като президент през април 2009 г. бях в София по покана на българския държавен глава Георги Първанов, за да взема участие в Световния енергиен форум. Последната визита на ниво президенти бе посещението на г-н Първанов в Турция през декември 2008 г. За 2010 г. бе запланувано да върна визитата, но по технически причини посещението бе отложено. Бих искал да подчертая задоволството си, че сега имам възможността да посетя приятелска и съседна България.

  – Има ли неизяснени въпроси в българо-турските отношения, които биха могли да се превърнат в проблем, ако не бъдат решени?

  – Между Турция и България съществуват добросъседски, приятелски и съюзнически отношения. Връзките ни имат дълга предистория, а през последните 20 г. са в забележително развитие. Участието ни в общите важни проекти в сферите на икономиката, търговията, енергетиката и др. допринася за взаимното благоденствие.

  Между приятели понякога има и различни гледни точки, но съм искрено убеден, че между нас няма въпрос, който не би могъл да бъде решен по пътя на разбирателството и диалога. Ние сме свързани не само чрез общо минало, но и чрез общите ценности и перспективи. Турция и България имат общ европейски идеал, основан на принципите за спазване на гражданските права и свободи, толерантност, културно многообразие и демократични ценности.

  – Вероятно знаете за проблема, който възникна пред софийската джамия, когато симпатизанти на партия „Атака“ влязоха в сблъсък с мюсюлмани по време на молитва. Питам ви за коментар не само като държавен глава на Турция, но и като религиозен човек.

  – Няма как да не осъдя такъв вид нападение. За съжаление в днешно време нетолерантността, радикализмът, ксенофобията и поляризацията нарастват и са проблем навсякъде. Знаете, че Турция и Испания са инициатори на проекта „Съюз на цивилизациите“ точно с цел развитие на диалога и толерантността. По-късно с участието на повече от 120 държави този проект се превърна в инициатива на ООН. България също е активен член. Ние сме против всякакъв вид нетолерантност и краен радикализъм, основани на различни раси, език и религия. Решени сме докрай да се противопоставим на тези процеси.

  Приемам реакцията на официалните български институции и отношението на трезвомислещия български народ спрямо нападението над молещи се мюсюлмани предджамията “Баня башъ” на 20 май за достатъчно съдържателна. Осъждането на такъв вид нападение на най-високо ниво и налагане наказания на извършителите е задължителен процес за всички демократични и правови държави.

  – Премиерът Ердоган заяви миналата година в интервю за „24 часа“, че Турция не приема ДПС за посредник в отношенията си с България. При визитата си в София той не се срещна с Ахмед Доган, а само с Касим Дал. Това даде повод Касим Дал да бъде наречен истинският човек на Турция у нас. Последва и разцепление в ДПС. Кого от двамата подкрепяте?

  – С България имаме установени официални контакти за водене на диалог на най-високо равнище във всяка една сфера. Поради тази причина нямаме нужда от каквито и да било посредници в отношенията. ДПС не е етническа партия, а политическо движение, възникнало в България, в съответствие с българското законодателство, представляващо гражданите, които гласуват за него. ДПС е партия, която развива политическата си дейност в национален мащаб. В тази връзка не би могло да се говори за намеса на Турция във вътрешните процеси на ДПС. От друга страна, по време на официалното си посещение в България на 4 октомври 2010 г. министър-председателят Ердоган прие г-н Касим Дал в качеството му на председател на парламентарната група за приятелство между България и Турция.

  – Следите ли обстановката в България преди президентските избори? Според много политически наблюдатели винаги досега българският държавен глава е бил избиран с решаващата подкрепа на привържениците на ДПС. Според вас може ли да се очаква разнобой в етническия вот този път?

  – България като съсед и съюзник е значима страна за Турция в региона. Поради това съвсем естествено е отблизо да следя развоя на събитията в страната ви.

  Вярвам, че на предстоящите избори българският народ ще избере президент, който най-добре ще представлява страната.

  – Турция показа нееднозначно на чия страна е в спора кой да е главен мюфтия на мюсюлманите в България заради това, че единият от претендентите е свързан с възродителния процес. Смятате ли този проблем за приключен?

  – Винаги сме подчертавали, че турската и мюсюлманска общност в България е мост между нашите два народа и играе важна роля в развитието на отношенията. Най-искрено желаем пълноправните граждани на тази страна, принадлежащи към турската и мюсюлманска общност да продължават да допринасят за просперитета на България, участвайки активно в политическия, социално-икономическия и културния живот на страната. Не е редно по какъвто и да е начин да се поставя под въпрос легитимността на главния мюфтия, който се ползва със статут на религиозен представител натурската и мюсюлманска общност. Зачитане правото на избор и предпочитанията, изразени свободно от турската и мюсюлманска общност, е основен принцип на демокрацията. Този въпрос представлява най-вече основно човешко право, регламентирано от международното право. Удовлетворени сме, че този проблем получи окончателно решение по подобаващ начин за страна – членка на ЕС, каквато е България – в демократична среда и в съответствие с волята на турската и мюсюлманска общност.

  – Какво бихте отговорили на тези, които казват, че неоосманизмът е опасна доктрина за Балканите, не толкова защото цели засилване на турското влияние, а защото води след себе си опасност от радикализиране на мюсюлманските малцинства?

  – Бих искал да насоча вниманието ви към обстоятелството, че е невъзможно да се говори за неоосманизъм във външната политика на Турция.

  Нямаме намерение да налагаме хегемония над съседите си по какъвто и да било начин. От самото основаване Турция, следвайки принципа на Ататюрк „Мир в страната – мир в света“, е възприела политика за прекратяване размириците и предотвратяване рисковете от възникване на нови такива в региона и света. Промяната, на международната обстановка, както и икономическото, политическо и социално развитие на страната ни дават възможност на Турция да следва по-активна външна политика в тази посока. С това разбиране и в съответствие с целите ни за установяване на мир, стабилност и сигурност в регина, страната ни развива и оформя отношенията си със страните от Близкия изток, Балканите и редица други държави по формулата „печелиш-печеля“. Затова ще продължим активните усилия за реализиране на огромния потенциал на нашия регион.

  – Наскоро в Турция се заговори, че Европейският съюз е християнски клуб. Това не е ли една ваша стара теза от 1995 г., когато заявихте, че точно защото ЕС е християнски клуб, Турция никога няма да бъде приета? Каква е визията ви по този въпрос за следващите 20 години?

  – Не приемаме Европейския съюз като християнски клуб, а като система на глобални ценности – човешки права, демокрация, върховенство на закона, свободна пазарна икономика. Турция работи активно за осъществяване на стратегическата цел за членство в ЕС и се ползва с широк обществен и политически консенсус. Процесът на преговори, започнал през октомври 2005 г., основавайки се на единодушните решения на ЕС, води към реализиране на целта за пълноправно членство. През последните години страната ни е в процес на цялостна реформа. Основната цел е да се повиши жизненият стандарт до най-високо ниво. В бъдеще визията на Турция е с нейно участие ЕС да се превърне в глобална сила с активна политика, многообразна култура и конкурентна икономика.

  – Приемате ли себе си като мюсюлмандемократ? Или като представител на така наречения в Европа ислямски калвинизъм, който се смята за основа на икономическия възход на днешна Турция?

  – Това е много добър въпрос. Ще ви кажа как се появи този термин. Може би знаете, аз съм родом от Кайсери. Хората в този край на Турция споделят трудолюбието, скромността и грижата за семейството като основни ценности. Те са религиозни и водят живот без излишества, а в същото време са много добре бизнес ориентирани. Преди време една делегация от Брюксел бе на обиколка в Кайсери. След това получих доклад, в който бяха използвали този термин „ислямски калвинизъм“. Що се отнася лично до мен, на първо място аз съм мюсюлманин. Мога да кажа за себе си, че съм вярващ и религиозен човек. Но също съм и демократ по политически убеждания. Не смятам, че трябва да се търси противоречие между исляма и демокрацията. Такова противопоставяне просто не съществува.

  С Абдуллах Гюл разговаря Георги Милков

• Ограничаването на ДС-кадрите в дипломацията мина през парламента и влиза в Конституционния съд

  Николай Младенов: България трябва да скъса връзката с ДС

  Ограничаването на ДС кадрите в дипломацията бе окончателно одобрено от Народното събрание и очаквано от БСП обявиха, че ще придвижат промените в Закона за дипломатическата служба към Конституционния съд, тъй като представляват лустрация.

  Според закона кадрите на службите на бившия комунистически режим нямат право да заемат определени постове в системата на външното министерство, включително и да бъдат назначавани за посланици.

  „България трябва ясно и категорично да прекъсне връзката с ДС. Това не са лустрационни текстове, те не отнемат права. Никой няма човешко право, ако е работил за ДС да стане посланик и да бъде такъв до края на живота си“, заяви външният министър Николай Младенов.

  Опити за въвеждането на лустрация за служителите и сътрудниците на ДС в други закони вече падаха в Конституционния съд, а от левицата обявиха, че са сигурни, че това ще стане и със Закона за дипломатическата служба. Според външно министерство обаче в случая не става дума за лустрация, тъй като не се ограничава правото на труд в МВнР. Посланиците с досиета ще могат да заемат други длъжности в министерството.

  С промените детайлно се регламентират и правомощията на постоянния секретар, въвежда се и възможност за назначаване на извънредни и пълномощни посланици със седалище в България за страни, в които нямаме задгранично представителство. С измененията се дава възможност посланиците за специални поръчения и специалните координатори да бъдат не само кариерни дипломати. Осигурява се и т. н. „бърза писта“ за млади дипломати с качества.

  БСП: Защо не ограничите кадрите на ГЕРБ от ДС

  От БСП обаче обвиниха управляващите в двоен стандарт. „Защо не наложите лустрация на областните управители, не са ли и те зависими. Защо не ограничите вашите кадри, свързани с ДС, а ги назначавате. Това е политическо лицемерие“, заяви Михаил Миков (БСП).

  От БСП припомниха още, че правителството на ГЕРБ също е назначило за посланици лица, чиято принадлежност към службите вече е била известна.

  Освен това според левицата не може да се поставя знак на равенство между доносниците и хора, които са служили на българското разузнаване.

  Младенов обаче отхвърли този аргумент

  „Не е въпросът кой е клеветил другарчето и кой е работил за Народна република България. Нека да има мнозинство, което ясно и категорично да заяви, че България иска да скъса с миналото на ДС“, посочи Младенов.

  Лидерът на ДСБ Иван Костов посочи от своя страна, че законът трябва да бъде приет, тъй като обявената принадлежност към ДС влияе на диалога, с който и да е европеец.

  „Щом веднъж сме разкрили досиетата трябва да спестим това неудобство на тези хора като агенти на ДС да защитават интересите на Република България“, посочи Костов.

  Според Лъчезар Тошев от „Синята коалиция“ ограничаването на ДС дипломатите е първата стъпка в правилна посока, но не е достатъчна за реформирането на МВнР, защото засяга само най-висшата част от дипломатическото ведомство.

  Според Павел Шопов от „Атака“ пък целта на промените е да се сменят хората в дипломацията.

  „Досега тези дипломати служеха на новите господари, както са служели и на предишните. Някога рапортуваха „Ало, Москва, слушам“, а през всичките тези 20 години те смениха изречението с „Ало, Вашингтон, слушам“. И те служиха. Само че дойде време новите господари да ги сменят с други хора, защото тези си свършиха работата“, заяви Шопов.

  „Министерството става бащиния на Младенов“

  От БСП не приемат и увеличените правомощия на външния министър.

  От левицата заявиха, че промените дават право на министъра да упражнява функции в целия спектър на международните отношения, а това противоречи на конституцията, според която „Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната“.

  „Ако бях на мястото на опозицията, щях да съм доволен, че правомощията на един министър се дефинират ясно. Това ще даде възможност за по-добър контрол на действията му“, заяви от своя страна външният министър Николай Младенов.

  Лидерът на БСП Сергей Станишев посочи обаче, че министерството се превръща в „лична бащиния на министър Николай Младенов“.

  Той коментира още, че зад промените в закона се крият икономически интереси, свързани с продажбата на имоти зад граница.

  Никола Лалов,

  Mediapool

• Върховният съд решава за тленните останки на Левски

  С молба до Върховния съд за ДНК анализ на вероятните тленни останки на Васил Левски под църквата „Св. Петка Самарджийска“ срещу ЦУМ са се обърнали от фондация „Помощ за борба с престъпността“. От организацията са предприели тази стъпка, след като от българските съдилища до този момент им отказват съдействие.

  Постановлението официално е внесено на 4 май 2011 г. Председателят на фондацията Богдан Кръстев сподели, че продължава делото на българския писател Николай Хайтов, който над 20 години е събирал доказателства за гроба на Апостола. „След смъртта на писатeля през 2002 г. се прави експертиза, която по безспорен начин доказва, че под споменатата църква се намират останките на българския революционер“, обясни той.

  Фактите доказват, че през 1982 г. скелетът на Левски е бил преместен, защото в близост се е предвиждало издигане на паметник на Ленин. Управляващите тогава са се боели, че българският народ ще оказва повече почит на Апостола, отколкото на соцлидера. След преместването на скелета остават подколенниците на Левски, които от организацията използват като доказателство за установяване на истината.

  До днес обаче никой официално не е потвърдил, че под църквата се съхраняват тленните останки на революционера. Според адвоката по делото Николай Николов и преди, и сега има хора, които се страхуват истината да излезе наяве. „Има хора, които се стрaхуват от образа на Апостола и от неговите демократически идеи“, допълни още той.

  От фондацията обвиниха управляващите за несериозното отношение по проблема. Според тях се нарушават основните човешки права, защитавани от Европейското право. Tе дори не изключват възможността да сезират международния съд в Страсбург.
  На 18 юли се навършват 174 години от рождението но Апостола. Това е още един повод да си припомним националните ценности и да запазим родолюбието си, заявиха обществениците.

  Борислава Бабиновска, в. „Новинар“

• Бетонират Улпия Сердика

   

  Заради “пасаж с магазини” сто метра от Via principalis, главната улица на римския град Улпия Сердика, е залята с бетон при строежа на метрото, алармираха от Гражданско сдружение “Сердика сакра” и архитектите Христо Генчев и Митко Димитров на специална пресконференция в Съюза на архитектите в България. Оцелялата две хилядолетия улица, широка осем метра и изградена от големи каменни плочи, е надупчена с подпорни пилони още преди да бъде изкопана, а по-късно част от нея е демонтирана и изнесена в неясна посока, за да се изгради отгоре бетонната конструкция на съоръжение, което според общината ще е “музей”, а според премиера Борисов “пасаж с магазини”. На снимката: Организаторите на пресконференцията съобщиха, че главната улица на Сердика не свършва при бетонната конструкция, а е разрушена и затисната.

   

  Източник:  bgtribuna.com

• АТАКА настоя за забрана на двойното гражданство

  Да се забрани двойното гражданство, поискаха вчера депутатите от АТАКА, като внесоха поправки в Закона за българското гражданство.

  „Български гражданин не може да бъде гражданин и на друга държава“, гласи конкретният текст. Изключение правят етническите българи, населяващи съседни на България страни – Гърция, Македония, Сърбия и Румъния, бесарабските българи, както и за наши граждани в страните от Европейския съюз.
  „Самостоятелността и самостойността на българското гражданство е принцип, който лесно може да бъде изваден от духа на действащата конституция“, се казва в мотивите за промяната. Целта на законопроекта е премахването и предотвратяването на възможността българските граждани да имат двойно гражданство, с изключение на случаите, когато това се налага, за да бъдат защитени техните граждански права и икономически интереси (относно граждани от български етнически произход и с българско самосъзнание, които живеят в други страни, в райони, съседни на Република България), аргументираха се от АТАКА.
  Сред мотивите им е припомнянето, че повечето страни в Централна Европа не допускат двойно гражданство.
  Атакистите вкараха същите поправки и в предишното Народно събрание, но те не бяха приети.

  Източник: в-к Атака

• ГЕНЕТИЧЕН АНАЛИЗ НА КРЪВТА ПРЕДСКАЗВА ДАТАТА НА СМЪРТТА

  Срещу тест за 500 евро всеки ще може да разбере кога свършва земният му път

  Въпросът за живота и смъртта вълнува хората от всички времена. Понякога те са се доверявали за това на жреците, но с развитието на технологиите се надявали да намерят по-надеждни методи, за да погледнат в бъдещето. Най-сетне такъв метод е изобретен…

  Докторът на биологичните науки Алексей Оловников предположил, че продължителността на живота се регулира от крайните части на хромозомите – теломерите, които се съкращават при всяко деление на клетката. Ако се измисли как да се възпрепятства това съкращаване, продължителността на живота може безкрайно да се удължи.

  Преди време думата “теломер” била известна само на тесен кръг специалисти. Между другото това е много важно нещо. Теломерът защитава ДНК от износване и повреждане. Но с течение на времето теломерът постепенно се “износва”. Неговото изтощение води до остаряване и умиране на клетките. Значи по дължината на теломера може с точност до месеци да се предположи колко още ще изкара човек.

  Хипотезата за механизма на ръста и изтощението на теломера е предложил съветският учен Алексей Оловников през 1971 г. Тогава технологиите не са позволявали да се потвърди експериментално. Затова трима учени от САЩ по-късно направили това и им връчили Нобеловата награда по физиология и медицина за 2009 г.

  Старостта – това е болест – уверен е авторът на книгите “Граница на безсмъртието”, проф. Майкъл Фосел от университета Мичиган (САЩ). – Засега ние не умеем да я лекуваме, но знаем как да я забавим. До 20 години у нас ще има препарат, който ще може да съхрани теломера. Заедно с отказа от вредните навици, това ще доведе до рязко увеличение средната продължителност на живота”, смята той.

  Засега учените продължават изследванията, бизнесмените вече поставиха нобеловото откритие на конвейер: няколко лаборатории в Европа и САЩ предлагат да направят тест и да разберат колко ни остава да живеем. По анализа на кръвта за седмица на клиентите се обещава да разчетат дължината на теломера на всички 46 хромозоми в една клетка. Една от най-активните участници в този пазар – компанията “Life Length”, е разположена в Мадрид. След като задоволят нуждите на пазара, те планират да открият офиси във всички европейски страни, включително и в Русия. От началото на тази година тестът за дължината на теломера е достъпен за всеки, на когото му се намират 500 евро.

  Много знания – много мъка
  
  Повечето от противниците на тестването се опират на етичната страна на процедурата. Няма ли да стане информацията за продължителността на човешкия живот повод за дискриминация? Например застрахователната компания може да откаже да даде на човек, у когото са открили кратък теломер, медицинска застраховка, а работодателят може да го уволни. Подобни прецеденти има: ръководството на американската компания “MXenergy” уволнило сътрудничка, когато узнало, че тя е носител на гена BRCA2 – той повишава риска от развитие на рак на млечната жлеза. Лабораториите, провеждащи тестовете, ще трябва да гарантират конфиденциалност на информацията. Въпреки че в Русия, както е известно, “секретните” база данни спокойно се продават на компютърните борси.

  Строеж на хромозомата

  Вътре във всяка клетка в нашия организъм се крие ДНК-вещество, в което се съхранява нашата генетична програма. Спиралите на ДНК са опаковани в хромозоми. Това е и теломерът – части от повтарящи се последователности на нуклеотиди. В процеса на деление на клетката специален фермент теломераза помага да нараства теломерът в краищата на новата хромозома. Иначе при всяко деление те биха се скъсявали и без защитната “тапа” ще станат дефектни.

  При раковите клетки активността на теломеразата е прекалено висока. Именно затова те се делят безконтролно, без да се грижат за скъсяването на теломера.

  Отчитайки различните изследвания за влиянието на този или онзи фактор върху продължителността на живота, учените съставят тест. В ход идват много параметри: наследствени заболявания, стил на живот, вредни навици и т.н.

  “Когато човек види предполагаемата дата на своята смърт, това произвежда върху него магическо въздействие” – счита Робърт Ален, написал в съавторство с Ширли Линди компютърната програма “Калкулатор на живота”. – “Много от тях спират да пушат, намаляват количеството на алкохола и започват да следят за здравето си”, допълва той.

  Животът изтича капка по капка
  
  Първият, който изследвал влиянието на вредните навици върху продължителността на живота, станал руският физиолог Николай Волович. През 1903 г. той провел изследване – измерил честотата на сърдечните съкращения в зависимост от различните дози алкохол. А след това разчел с колко спиртът съкращава срока за служба на сърцето.

  Така установил, че при прием на 20 г чист спирт (50 г. водка) няма никакви изменения в намаляване живота на човешкото сърце. При прием на 30 г чист спирт или 75 г водка то живее с 0,347 години по-кратко. Консумацията на 60 г. чист спирт или 150 г водка намалява живота на сърцето с 1,487 години, а поемането на 120 г чист спирт или 300 г водка намалява неговия живот с 9,142 години.

  Еликсирът на безсмъртието
  
  Еликсирът на безсмъртието е легендарно вещество, имащо свойството да подмладява човешкия организъм и да удължава живота до безкрайност. Той се споменава в легендите и преданията на много народи като “храната на боговете” (амброзия, амрита, хаома). Алхимията от появата си се опитва да “открие” еликсира на безсмъртието. Според нея златото, което е благороден метал, съдържа в себе си субстанция, правеща го вечно.

  Клеопатра пиела подобна напитка, приготвяна с помощта на алхимичната технология. Не е възможно да се съди за успешността на опита, поради извършеното от нея самоубийство скоро след започването на терапията. Личният лекар на папа Бонифаций VIII предложил да се смесят в разтопено състояние злато, скъпоценности, сапфири, изумруди, рубини, топази, бели и червени корали, слонова кост, сандалово дърво, сърце на елен, корен от алое, мускус и амбра. Считало се, че тази смес е “еликсирът на безсмъртието”. Известен е случай с китайския император Сюан-Цзун. Придворният алхимик приготвял в течение на една година “еликсир на безсмъртието”. Месец след приемането му императорът умира.

  Легенди

  Индиецът Тапасвиджи живее 186 години (1770-1956 г.), според официалните му документи. Ражда се в Питиал, след 50 години се отдава на аскетизъм в Хималаите. Занимава се с йога, достига съвършенство в управлението на процесите, произхождащи в човешкия организъм (състоянието самадхи). Тапасвиджи споменава за среща с друг старец отшелник, говорещ единствено на санскрит (говорен само в Древна Индия). По думите на стареца, той е бил на 5 хиляди години. Придобил такова дълголетие, благодарение на “еликсира на безсмъртието”. Старецът предал известно количество на Тапасвиджи.

  Тест
  Узнайте своята биологична възраст
  

  ---

  Вземете за основа своята текуща възраст. При всеки положителен отговор на въпрос прибавяйте или отнемайте указаното количество години. Ако в резултат вие се окажете “по-млади”, значи вашият организъм е в прекрасна форма. А ако сте “по-възрастни”, имате повод да се замислите и да промените живота си.

  – Вие правите физкултурна зарядка (карате колело, ходите на фитнес и т.н.) не по-малко от 45 минути и поне три пъти в седмицата? Ако да – отнемете 5 години.

  – Вие пушите? Ако – да – прибавете 10 години.

  – Вие пиете повече от четири единици алкохол (две чаши вино) на ден? Ако да – прибавете 7 години.

  – Вие спите 7-9 часа? Ако да – отнемете 5 години.

  – Обиколката на вашата талия е по-малко от 92 см (за мъж) и 82 см (за жена)? Ако да – отнемете 5 години.

  – Вие ежедневно употребявате 3000 мг или повече Омега-3? Ако да – отнемете 5 години.

  – Вие сте доволни от живота и сте щастливи? Ако да – отнемете 7 години.

  – Вие ядете пържена и мазна храна по-често от два пъти в седмицата? Ако да – прибавете 3 години.

  Източник: Блиц.бг

• Wikileaks: Българските мюсюлмани – мишена на ислямския фундаментализъм

  Различни чужди организации и фондации проповядват ислямски екстремизъм в България. Официалните ислямски институции в страната са финансово зависими от тях. Безработицата и дискриминацията улесняват проникването на радикалния ислям в една от най-мюсюлманските страни в Европа. Това се разбира от дипломатически доклад на посланик Джон Байърли от 2005 г. Грамата е с гриф СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ (най-високото ниво на класификация за каблограмите изтекли в Wikileaks) и разглежда опасността от ислямски екстремизъм в България.

  Анализът на американското посолство доста точно обрисува разпространението на исляма в България и различните групи, които изповядват тази религия: етнически турци, “потурчени” роми-мюсюлмани, етнически българи-помаци. Най-интересната “таргет група” за ислямските фундаменталисти е именно общността на етническите българи-мюсюлмани, които живеят компактно в Родопите и Югозападна България. Причината да се отделят най-много пари за разпространение на фундаментализъм именно сред тях е, че те изглеждат доста “по-европейски” от турците и циганите “заради техния външен вид на светлокожи европейци”. Помаците живеят твърде консервативно и сривът на държавността, след промените ги е маргинализирал в българското общество, където те не могат да намерят реализация. Именно тези фактори превръщат помашката общност в особено предпочитана и податлива на външни религиозни влияния, сочи анализът на доклада.

  В доклада ясно е очертана границата между традиционният толерантен ислям в България и вносните екстремистки тенденции, идващи главно със завръщащи се от обучение в арабските страни студенти по ислямско богословие. Стига се до истински „културен шок“. „Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“, с нови, финансирани от чужбина джамии, които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва.“ – пише американският посланик. Съпротивата на българските мюсюлмани срещу опитите да се наложат нови тенденции, близки до “уахабизма” е очевидна.

  САЩ са особено загрижени за финансовото влияние на вносния екстремистки ислям на фона на липсата на бюджетна финансова подкрепа за традиционния ислям в България. Според посланика, влиянието на ислямския екстремизъм в България ще намалее, „ако правителството на България успее да бъде убедено да субсидира ислямското образование, да върне оспорваните вакъфски имоти, или по някакъв друг начин да намали финансовата зависимост на централните ислямски институции от чужди ислямски организации.

  Разузнаването на България и ЦРУ работят съвместно по локализирането и наблюдението на действията на ислямистките групи. Според получените данни, сред екстремистки групи, които действат във и през България, са терористични организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. От горното се разбира, че България е нещо като “свободен коридор” за придвижване на терористични структури. “Биволъ” разполага с оперативна информация за това как свързани с подобни организации лица се снабдяват лесно с български паспорти, посредством фалшива самоличност и така имат пряк и необезпокояван достъп до страните от ЕС.

  Докладът на Байърли има определени неточности. Една от тях е бележката, че етническите турци „са концентрирани в югоизточна България по турската граница“, което не е така.

  Друга неточност е, че в грамата е цитирана неправителствената организация „Вафка“, която обаче не съществува. Организации с подобни имена са·: „Дианет вакфъ“, Международната фондация за ислямска култура, „Вакъф ал Ислями“, саудитската „Ескар Вакфъ“. Не е изключено анализът да визира станалата скандална организация “Хакикат Вакфъ”. Тази ислямска секта, която е забранена дори в Турция, нашумя с действията на своя активист Кадир Кадир от Хасково. Той бе даден под съд, по обвинение, че разпространява в джамиите идеи за Джихад. От дома на проповедника на “Хакикат Вакфъ” бе иззета фундаменталистка литература. Според разработка на българските служби и ДАНС тази литература насажда непоносимост срещу представители на другите религии. Адвокатите на Кадир обаче представят като доказателство мнение на Главна Прокуратура на Турция, че текстовете не били опасни.

  Най-важното което става ясно от грамата е, че ситуацията с разпространението на радикален ислям в България е предмет с голяма важност и стои на вниманието на американските интереси. Определено САЩ не желае задълбочаването на подобни процеси в страна, която смята за съюзник и член на НАТО.

  Биволъ публикува пълният превод, както и коментари на отбелязаните в доклада организации. Прави впечатление, че маркирането на параграфите за ниво на секретност не е еднородно. Някои от тях са некласифицирани (U), други конфиденциални (C), а само няколко са с грифа за секретност на грамата (S/NF)

  Ислямът и ислямският екстремизъм в България

  1. (S) РЕЗЮМЕ: Голямата мюсюлманска общност в България е с пребладаващи умерени и традиционни нагласи, макар в страната да са активни както чужди, така и местни ислямски екстремисти. Официално правителството на България е толерантно, но мюсюлманските малцинства и техните проблеми често се пренебрегват от държавната власт. Умереноцентристките ислямски институции са на ръба на фалита и не могат да си позволят да изплащат заплати на имамите или да финансират умерено религиозно обучение. Ислямските институции са финансово зависими на всяко ниво от слабо наблюдавани чужди ислямски фондации, част от които проповядват ислямски екстремизъм (ислямизъм). Екстремистката дейност в България включва набиране на средства, логистична подкрепа за терористични операции и рекрутиране на български мюсюлмани. Ширещата се безработица, отслабените умерени ислямски институции и дългогодишната дискриминация усилват уязвимостта на българските мюсюлмани за експлоатация с екстремистки цели. Референтна телеграма „С“ съдържа преглед на дейността на правителствата на САЩ и България с цел да се противодейства на екстремизма в България. КРАЙ

  РЕЗЮМЕ: Ислямът в България

  2. (u) България има една от най-големите мюсюлмански общности в Европа от над 900 хиляди мюсюлмани, които представляват 13 процента от населението на страната. Мюсюлманската общност се състои от три групи: турци, роми мюсюлмани и етнически българи мюсюлмани (помаци). Също така има малка мюсюлманска общност, свързана с арабско-българския обмен на студенти от 60-те години.

  3. (С) Етнически турци мюсюлмани са най-голямата малцинствена група в страната, като съставя приблизително 7 процента от населението на България. Те са концентрирани в югоизточна България по турската граница и близо до градовете Разград и Шумен в североизточна България. Компактното разпределение на турското население в България е благоприятствало продължителната употреба на турски език и развитието на силно чувство за общностна идентичност. Етническите турци са били изправени преди остра дискриминация от страна на бившето българско комунистическо правителство, включително пред провалил се опит от средата на 80-те да ги принудят да променят имената си с български. Въпреки това силното чувство на общностна идентичност на българските турци и тяхното относително икономическо благоденствие са ги направили по-малко възприемчиви за чужда ислямска пропаганда в сравнение с други мюсюлмански общности.

  4. (С) Ромите мюсюлмани съставят втората по големина група мюсюлмани в България. Ромите мюсюлмани или така наречените „потурчени“ роми са наследници на роми, приели исляма по времето на Отоманската империя. Тези общности говорят турски, изповядват исляма и се идентифицират като турци, но обикновено не се приемат от повечето турци в България. Заради сложните въпроси свързани с идентичността на тази общност националните статистически данни не дават ясна картина за техния брой, но според приблизителни оценки на социолози броят им е между 200 и 400 хиляди. Ромите мюсюлмани са болшинство в градски ромски гета като Пазарджик, Столипиново и Хаджи Хасан махала. При все че ромите в България да са подложени на гонения и етническа дискриминация, условията в тези общности са особено безрадостни. Повечето роми нямат достъп до функциониращи училища, или възможности за работа, много от тях нямат достъп до електричество, или отопление през зимата. Референтна телеграма „D“ обсъжда политическите въпроси около общността на ромите в България. Крайната социална маргинализация и липсата на възможности за ромите мюсюлмани в тези общности може да увеличат тяхната възприемчивост за рекрутиране от ислямски екстремисти.

  5. (S) Приблизително 200 хиляди помаци (мюсюлмани етнически българи) живеят в западните и централни Родопи в Южна България. Помаците живеят предимно в села и се различават по носиите и консервативните си религиозни виждания. Многократните исторически опити да се асимилират силово от страна на българите християни са ненавиждани от много помаци, които смятат стриктното спазване на религията за важна част от идентичността им. Затварянето на губещи държавни предприятия и колективизираните земеделски стопанства през 90-те довежда до масова безработица сред помаците. Лошата инфраструктура и изолацията повлияват негативно на инвестициите, а земеделските реформи довеждат до ниски цени на стоките на много от земеделските стопани. Много помаци са принудени да търсят работа в чужбина и е често срещано при мъжете помаци да издържат семействата си чрез сезонна работа. Въпреки това много помаци продължават да живеят в крайна бедност. Ролята на исляма в обществото на помаците нараства през последните години, защото общността се обръща към религията за да се справи с предизвикателствата.

  6. (S/NF) Досега помаците са получили много повече пари и внимание от чужди ислямистки групи отколкото турците и ромите мюсюлмани, в частност заради техния външен вид на светлокожи европейци. Според друга американска правителствена агенция желанието на терористични организации да привлекат „изглеждащи европейски“ помаци, е бил основният мотив за активността на ислямистките неправителствени организации в помашките региони на България. Бедността, изолацията и социалната маргинализация на помаците са направили част от тях податливи на експлоатация от подобни групи. Например българският помак Тони Радев (Миленов) е познат заради участието си в терористичните атаки в Мадрид от 11-ти март.

  7. (S) Имигрантите са все по-влиятелна част от мюсюлманската общност в България. Първата вълна се появява през 60-те години – арабски студенти (основно сирийци, ливанци и палестинци), които учат в български университети. На тези, които се оженват за български граждани, се разрешава да останат и се превръщат в добре интегрирани членове на българското общество. Някой стават влиятелни бизнес-лидери, докато за други, основно сирийци, са установявани връзки с български организирани престъпни групи. Втората вълна от мюсюлмански имигранти в България идва след падането на комунизма. Сред тях има сирийци, ливанци и палестинци, но все по-голяма част от имигрантите и бежанците идват от страни като Йемен, Иран, Ирак и Афганистан. Като цяло броят на имигрантите от арабския и мюсюлманския свят, живеещи в България, се е увеличил повече от три пъти – от 5438 души през 1992-ра година до приблизително 17 хиляди през 2004-та. От тях 85 процента или около 14 500 са мюсюлмани. По-голямата част от тези имигранти са мъже на средна възраст от 37,8 години. Почти половината са сирийци, но значителна част от тях също идват от Ливан (14 процента), Ирак (10 процента) и Палестина (8 процента).

  8. (S) Антропологическо проучване на имигрантите мюсюлмани в България посочва, че между 2 и 8 процента (около 300-1000 имигранти) изповядват Уахабизъм, или споделят други фундаменталистки или екстремистки виждания. Според изследването, „ядрото“ членове на тази група е приблизително 400 мюсюлмански имигранти, които проповядват и вербуват в местната мюсюлманска общност. Тези мисионери са най-силно представени сред около 2 процента от мюсюлманските имигранти (около 300 души), които живеят и работят в ромските гета, в градовете.

  Екстремизмът в България

  9. (S) Участието на България във водената от САЩ операция в Ирак и Афганистан увеличи вниманието към страната като потенциална мишена за ислямистки терористични групи. По настоящем обаче такива групи изглежда гледат на България основно като център за набиране на средства, транзитен пункт и логистична база за извършване на атаки в други страни. Екстремистките операции в България са благоприятствани от корупцията в институциите, връзките с организираната престъпност и силните традиции на мюсюлманското гостоприемство към чуждестранните гости, особено в помашката общност в Югоизточна България.

  10. (S/NF) Според разузнаването на САЩ и България сред екстремистки групи, които действат във и през България, са ислямистките терористични организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. Хизбула набира поддръжници от българската арабска общност от експатриати, много от които подкрепят организацията финансово с приходи от легални бизнеси, трафик на наркотици, крадени коли и хора. Чеченските екстремистки групи са подкрепяни финансово в България чрез контрабанда и наркотрафик от чеченски организирани престъпни групи, докато светските кюрдски групи като KGK (Кюрдската работническа партия – бившата ПКК) също набират средства в България чрез кражба на превозни средства, наркотици и трафик на оръжия.

  11. (S/NF) Източници на разузнаването на САЩ също отбелязват усилията на Иран да радикализира мюсюлманската общност, най-вече помаците. Тези усилия включват присъствие на ирански дипломати на срещи на помашката общност и официално насърчаване от страна на Иран на опитите да се формира религиозна помашка партия. „Вафка“ и „Евет“, две неправителствени организации, подкрепяни от Иран, са докладвани като активни сред мюсюлманските имигрантски общности в България, но не са свързвани с ислямския екстремизъм.

  Ислямски фондации

  12. (S/NF) От 90-те години насам чужди мисионери и международни ислямски неправителствени организации са активни в страната, някои от които изповядват вижданията на Уахабизма или други екстремистки идеологии. Тези ислямски организации са концентрирани основно сред помашките и ромските общности – и двете в по-силна степен маргинализирани социално и икономически уязвими в сравнение с по-многобройното турско етническо малцинство. Контролът над чуждите дарения е не особено ефективен, но значителни суми се дават за джамии в страни като Йордания, Сирия, Иран, Судан и Саудитска Арабия. Понастоящем има три законно регистрирани ислямски неправителствени организации, които са активни в България.

  13. (S/NF) Тайба (Таиба), поддържана чрез дарения от Саудитска Арабия, е регистрирана през 1995-та година като наследник на две неправителствени организации (Дар ал Иршад и Ал Вакф ал Исламия), които са били ликвидирани от българското правителството през 1994-та година заради подкрепяне на ислямския екстремизъм. Българските служби за сигурност докладват, че целта на организацията е да радикализира българското мюсюлманско население – отчасти чрез насърчаването на централни институции като мюфтийството да станат финансово зависимо от техните дарения. Основателят на Тайба, Абдурахман Такан, е бил изгонен от България заради нелегално проповядване срещу държавата. Бизнесите, свързани с Тайба, оперират като пунктове за парични трансфери към екстремистки групи в Близкия Изток и че председателят на Тайба Хюсеин Одех абу Калбаин е бил свързван с планирането на атаки срещу коалиционните сили в Ирак.

  14. (S/NF) Недува (Недуба, Неуа, Недла), също подкрепяна от саудитски дарения, е регистрирана от сирийски гражданин през 1994-та година. Организацията финансира лагери и уъркшопове и спонсорира поклонения в Мека (хадж). Организацията Недува е свързана с нерегистрирано ислямско училище в помашкия град Сърница, наричано от българската преса “талибанско медресе“.

  15. (S/NF) На организацията Ал Вакф ал Исламия, забранена през 1994-та година, е било разрешено да се пререгистрира в България през 2002-та година по новия закон за религиите. Финансово се подкрепя от холандска организация със същото име и е свързвана с Мюсюлманското братство (Организацията на мюсюлманските братя), забранената неправителствена организация Иршад, както и с нерегистрирана неправителствена организация Ал Манар.

  16. (S/NF) Информацията за нерегистрираните и неформалните ислямски неправителствени организации е по-трудна за намиране, но най-голямата такава група (организация) е позната под името Игасе (Игаса, Ал Хаят ал Игатата). Игасе функционира като българския клон на базираната в Саудитска Арабия Международна организация за ислямска помощ. Възможни са връзки между Мюсюлманското братство, Ал Кайда и други екстремистки групи.

  17. (S) Възможно е ислямски фондации да финансират две нови ислямски издания, които се появиха през 2005-та година. Изданията ( „Икра“ от района на Мадан и „Мюсюлманска общественост“), публикувани от Съюза за ислямско развитие и култура гр. Смолян, бързо еволюираха от примитивни бюлетини до сериозни издания с впечатляващо качество на съдържанието). И ако няма индикации, че те разпространяват екстремистки идеи, то сенчестият произход и неясното финансиране на тези издания повдигат съмнения, че са спонсорирани от чужди ислямистки групи.

  Предизвикателства пред институциите

  18. (S) Българското правителство следва официална политика на равенство и социално включване. Въпреки това напредъкът е възпрепятстван от дългогодишни предразсъдъци, липса на средства и политически междуособици. Начело на българската мюсюлманска общност стои главен мюфтия, който оперира чрез система от регионални мюфтии. Главното мюфтийство промотира умерен вариант на исляма, но авторитетът му се подкопава поради липса на средства и наскоро разрешен правен спор между двама претенденти за позицията главен мюфтия. Мюфтийството не контролира ефективно дейността на чуждите религиозни фондации. Всъщност то разчита на дарения от чужбина, за да попълни по-голямата част от бюджета си и често се състезава с чуждестранни спонсори за влияние на местно ниво.

  19. (S) След падането на комунизма мюфтийството се изправя пред продължителна финансова криза. В скорошна среща със служители на посолството по политическите и обществени въпроси зам.-главния мюфтия Ведат Ахмед оцени приходите на мюфтийството от правителството на около 100 хиляди (62 500 долара) годишно, като голяма част отиват за реставрацията на джамии исторически паметници. Мюфтийството получава сходна сума от свои имоти (вакъф) и е принудено да попълва останалата от бюджета си чрез дарения от българската мюсюлманска общност и чужди спонсори. Мюфтийството, което се помещава в овехтяла сграда в пределите на центъра на София, разполага с ограничени ресурси и малко възможности за политическо влияние. То не може да си позволи да плаща заплатите на близо 1050-те имами и ходжи в България и има малка възможност да се наложи в борбата срещу екстремистки влияния в 1300-те джамии в страната.

  20. (S) Други мюсюлмански институции на национално ниво включват Висшия ислямски институт в София и три официално признати мюсюлмански средни училища в Шумен, Русе и Момчилград. Тези институции са с умерени възгледи и дължат част от образователните материали и гостуващи преподаватели на ислямски институции от Турция (Дианет). Българският закон разрешава избираемото религиозно образование в държавните училища, но според зам.-главния мюфтия Ахмед ислям се преподава само в 35 държавни училища в България, почти всичките от помашкия регион. Някои местни преподаватели докладват, че са повече от сдържани по отношение на религиозното обучение заради страх от усилване на напрежението между ученици от различни вероизповедания.

  21. (S) За съжаление, институциите за ислямско образование страдат от същите финансови проблеми, които има и главното мюфтийство. Правителството на България не признава Висшия ислямски институт или ислямските средни училища като обществени институции и не разпределя средства за тях. Финансовите затруднения са главната причина една трета от местата в ислямските средни училища да стоят непопълнени. Докато умерените ислямски институции в България атрофират, на все повече българи мюсюлмани им се налага да разчитат на нерегулирано ислямско образование, гарантирано от чужди фондации в местни джамии или в чужбина.

  22. (S/NF) Интернет е все по-важно средство, както за радикалните, така и за умерените български мюсюлмани. Докато сайтове като www.islam-bg.net са най-популярни, по-малко известните, разпространявани от уста на уста, свързват български мюсюлмани с екстремистката ислямска идеология. По време на скорошно посещение на джамия в помашкия град Доспат местният ходжа ни каза, че без подкрепа от мюфтийството му се налага да изземва учебни материали за часове по религия за деца за опасностите на сатанизма и постиженията на ислямската наука. Той отказа да говори с подробности къде е изтеглил видео материалите, но посочи, че подобни материали са били разпространявани от ислямски екстремистки групи  „които насърчават самоубийството“.

  Завърналите се от обучение в чужбина: уравнение с няколко неизвестни

  23. (S/NF) Съвсем наскоро значителен брой български студенти започнаха да се връщат от продължително следване в арабския свят. Няма точни данни за броя на студентите, участващи в подобни програми, но се смята, че са хиляди. Тяхното завръщане разпали страхове за връзки с терористични групи и други екстремистки организации. Проповядването от страна на завръщащите се на „класически“ ислям, повлиян от арабския свят, също доведе до културни сблъсъци с по-възрастното население по въпросите на религиозната доктрина и местните културни традиции.

  24. (S/NF) Повечето помашки имами в региона на централните Родопи ни казаха, че периодично забраняват завръщащите се да проповядват в джамиите и ги подлагат на неформално наблюдение от членове на общността. С подкрепата на българските служби за сигурност умерените имами също полагат усилия да проследяват чужди посетители в техните региони. В много случаи завръщащите се отхвърлят напълно местните джамии, като избират да се молят у дома или основават алтернативни места за молитва. Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“, с нови, финансирани от чужбина джамии, които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва.

  25. (S/NF) Българското разузнаване и това на САЩ са загрижени, че българските мюсюлмани, които се завръщат от религиозно обучение в чужбина, може да формират мрежа от децентрализирани екстремистки клетки, които биха били трудни за наблюдение и контрол.

  ЗАКЛЮЧЕНИЕ

  26. (S) КОМЕНТАР: Ислямският екстремизъм в България е съвсем реален проблем и мисията на САЩ е ангажирана с мащабни усилия за наблюдение и противодействие на екстремизма (вж. референтна телеграма „С“). Въпреки това, мнозинството български мюсюлмани са умерени и не са възприемчиви към радикалната идеология. Все пак сред някои субгрупи ислямският екстремизъм би могъл да процъфти заради липса на силни, адекватно финансирани умерени ислямски институции и отчуждаването на младите мюсюлмани чрез дискриминация и липса на възможности.

  27. (S) Много програми, финансирани от американското правителство, целят да подобрят етническата интеграция на българското ромско малцинство и да му дадат нови възможности. Посолството търси подкрепа за тези програми и разширяването им, с цел да решат спешните нужди на помаците и гетоизираните роми-мюсюлмани. Влиянието на ислямския екстремизъм в България също ще се ограничи, ако правителството на България успее да бъде убедено да субсидира ислямското образование, да върне оспорваните вакъфски имоти, или по някакъв друг начин да намали финансовата зависимост на централните ислямски институции от чужди ислямски организации.

  (Край на превода)

  Коментар

  Изглежда, че американците са убедени в съпричастието към терористична дейност на „българския помак“ Тони Радев Миленов. Според тях той „е познат заради участието си в терористичните атаки в Мадрид от 11-ти март“. Миленов така и не беше задържан и съден в България поради липса на доказателства, но от Испания периодично постъпват информации, че разследването там не е изгубило интерес към личността му. По данни от МВР към есента на 2010 г. местонахождението на Миленов е било известно и той се е водел на оперативен отчет.

  Опровержение

  „Определено грамата не съответства на истината!“ – коментираха от сдружението „Евет“, за което в грамата се посочват разузнавателни данни, че е финансирано от Иран. „Нашето сдружение работи основно с фондация „Конрад Аденауер“, не сме имали каквито и да било взаимоотношения с Иран и или организации от там! Дейността ни може да бъде проследена много подробно и на страницата ни http://www.evetbg.org, както и във Facebook!“ – твърдят още от централата на „Евет“.

  Източник: http://bivol.bg/wlislambg.html

• Краят на совалката прави Русия космически монополист

  

  С изстрелването за последен път на „Атлантис“ миналия петък САЩ не само сложиха край на програмата за космически совалки, но и превърнаха Русия в монополист при извеждането на хора в орбита и отвъд.

  Струващата близо 100 млрд. долара Международна космическа станция и държавите, разчитащи нейни астронавти да я използват за изследвания, вече са зависими от една-единствена и все по-скъпа услуга.

  След като президентът Джордж Буш обяви през 2004 г., че се слага край на совалките, руснаците вдигнаха 8 пъти цената за извеждане на човек до станцията. Последната – и най-голяма еднократна – корекция влиза в сила по-късно това лято. Цената се увеличи с нови 57% до 43.4 млн. долара и ще продължи да се покачва до 51 млн. долара.

  В средата на март Русия обяви, че от 2014 г. ще увеличи с 20% цената на извеждането на човек до станцията с капсулите „Союз“. Съгласно подписания на 13 март договор това вече ще струва по 63 млн. долара на човек, съобщи „Ройтерс“.

  Новите тарифи ще са за периода до юни 2016 г. и покриват 12 астронавти, извеждане на 50 кг товар на полет до МКС, връщане на Земята на 17 кг товар и изхвърлянето на около 30 кг боклук.

  Засега НАСА е наела 46 места в „Союз“ до 2016 г. и би искала да плати за още, твърди „Уолстрийт джърнъл“, макар че спрямо 2005 г. поскъпването е от 175%.

  „Не сме в много удобна ситуация и когато казвам „неудобна“, подбирам по-мек израз. Допуснахме колективна грешка“, казва пред „Уолстрийт джърнъл“ Жан-Жак Дорден, генерален директор на Европейската космическа агенция – една от петте, които съвместно управляват МКС.

  „Союз“ е символ на „евтин“ подход към изследването на Космоса, продължава изданието. Тя се монтира на върха на ракета носител и прилича на нещо като управляемо гюлле, пълно с хора. За сметка на това САЩ експлоатираха близо 30 години совалката – най-сложната летяща машина, създавана от хората. Смята се, че за този период за програмата са похарчени над 209 млрд. долара. (в момента цялата руска космическа програма е сведена до 2 млрд. долара годишно.

  Първоначалната идея е била совалките да летят поне 50 пъти в годината и всеки полет да струва малко над 10 млн. долара. Макар за историята на програмата да бяха изведени 355 астронавти от 16 държави, днес всеки полет струва стотици милиони долари, а честотата на мисиите остава много далеч под прогнозите от началото на 70-те години.

  „Днес корабите за многократно използване са скъпо удоволствие и икономически не са оправдани“, обяснява пред руската преса Владимир Поповкин, шеф на „Роскосмос“.

  Няколко американски космически специалисти смятат, че руснаците едва ли ще злоупотребят с монопола си за достъп на хора до МКС, но и че със сигурност ще се възползват да направят пари от това. Американци твърдят, че част от поскъпването в договорите с НАСА се дължи на инфлацията, но и на увеличаващите се разходи за производство на нови капсули „Союз“. Нова версия би трябвало да се появи по-късно тази година.

  Алексей Краснов, ръководител на управляемите полети в „Роскосмос“, посочи тези дни, че би било невъзможно да се построи МКС без совалките и че за Русия е щяло да бъде по-добре, ако бяха продължили да летят поне веднъж в годината. Ако заради технически или финансови ограничения намалее броят на обитателите на орбиталната станция, това ще свие и броя на експериментите на нея и в крайна сметка ефективността й и смисъла от поддръжката й.

  НАСА е решила да прехвърли на частни компании развиването на идеята за „космическо такси“ и до 2016 г. агенцията трябва да избере един от няколкото проекта, които се изпробват в момента.

  През април на 5 американски компании бяха раздадени почти 270 млн. долара от бюджета на агенцията. Една от тях – калифорнийската Space Exploration Technologies – твърди, че може да направи малка совалка, която ще извежда астронавти за около 20 млн. долара на човек. Но анализ, поръчан от НАСА на корпорацията Aerospace – един от най-влиятелните външни консултанти, изчислява, че в бъдеще подобен космически транспорт би трябвало да излиза много по-скъпо – в рамките на 90-150 млн. долара на човек.

  Space Exploration получи 1.6 млрд. долара от НАСА за програмата си за товарен кораб за достигане на МКС и компанията твърди, че е готова през 2012 г. да изпрати своя експериментален апарат „Дракон“ за пробно скачване с орбиталната станция. Руснаците казват, че няма да допуснат подобен тест и изобщо доближаване на кораба до станцията, докато не получат достатъчно доказателства, че разработката е достатъчно безопасна. През 1997 г. товарен кораб се блъсна и повреди „Мир“ – предшественика на МКС.

  Самите американци не са уточнили още процедурите за сертифициране на различните нови частни космически апарати, а всяко забавяне ще удължи монопола на руснаците.

  Отговарящият за МКС в НАСА Майкъл Суфредини коментира, че „може би ще ни отнеме повече време, отколкото твърдят“ в частните компании. „Не очаквам да видя техен успешен пилотиран кораб до края на 2016 г.“

  В крайна сметка американците се изправиха пред ирония на съдбата – те спечелиха технологичното състезание със СССР за създаване на совалка, но изгубиха войната. „Би могло да се твърди, че през цялото време руснаците са следвали подходящата траектория, като летяха с капсули, монтирани на големи и не много сложни ракети“, коментира пред „Ройтерс“ Алекс Роулънд, специалист по история на космическите полети в университета „Дюк”.

  Източник: в. „Дневник”

• Препоръки на ЕС по националната програма за реформи

  Българските граждани са значително по-бедни в сравнение със средното равнище за ЕС, се посочва в препоръка по българската програма за реформи.

   

  Българските граждани са по-бедни в сравнение със средното равнище за ЕС – 41,9% от населението в нашата страна изпитва сериозни материални затруднения, а  за общността този показател е 8,1%.

  Това се посочва в препоръка на Съвета на ЕС по българската национална програма за реформи за тази година.

  Документът, разпространен вчера, съдържаща и становище на Съвета по актуализираната Конвергентна програма на България за периода 2011-2014 г.

  Около 66% от възрастните хора у нас са изложени на риск да изпаднат в бедност – дял, който е значително по-висок от средния за ЕС, се посочва в документа.

  Според наличните данни

  условията на живот в България са се влошили през последните няколко години.

  Предвид демографската ситуация постигането на целите на националната програма за намаляване на бедността зависи от правилна политика за по-възрастните работници и хората в неравностойно положение.

  Отбелязва се, че в националната програма за реформи е обявено разработването на оперативна стратегия за интеграция на ромите, които са приблизително 10% от българското население. Целта е да бъдат преодолени някои от многобройните затруднения за тях в областта на трудовата заетост, образованието, здравеопазването и жилищното настаняване.

  Ниската ефикасност на обществените услуги остава пречка пред растежа на България, отчита ЕС. Въпреки неотдавнашните промени за рационализиране на държавната администрация при реформата й не бил разгледан въпросът за повишаване на качеството на работа на служителите или ключовите ведомства.

  България има

  много нисък дял на фиксирания широколентов достъп до интернет (14,9%)

  и така заема предпоследното място в ЕС, което ограничава използването на доставяните по електронен път услуги.

  Делът на нередностите при възлагането на обществени поръчки е до 60% от всички проверени процедури. При големите публични инфраструктурни проекти, при които органите имат задължение да упражняват предварителен контрол, този дял е още по-висок, отчита ЕС.

  Капацитетът на Агенцията за държавна финансова инспекция бе намален значително през 2006 г. и в резултат на това агенцията е извършила последващи проверки по едва 12% от всички процедури за възлагане на обществени поръчки през 2009 г.

  Неотдавнашните изменения в Закона за обществените поръчки и в Закона за държавната финансова инспекция бяха одобрени от Министерския съвет и представени за парламентарно разглеждане, се посочва в анализа.

  „Енергийната интензивност“ (т.е. енергоемкостта) на българската икономика е една от най-високите в ЕС.
  
  Пример за това е жилищното отопление, при което проблемът е свързан главно с лошо поддържани жилищни блокове.

  С неотдавнашни промени в правилата за допустимост вече има възможност да се използват средства от структурните фондове на ЕС в подкрепа на инвестициите за повишаване на енергийната ефективност.

  Инвестициите са малко, а приходите от данъците върху енергията и транспорта намаляха като дял от БВП и в сравнение с данъците върху труда, които са значително по-високи от средното за ЕС равнище.

  Достъпът до енергийния пазар е възпрепятстван от ограничената конкуренция и непрозрачните механизми за ценообразуване, пише в документа.

  Еврокомисията признава, че има
  
  значително подобрение на бюджетното салдо на България през 2010 г.

  Сега плановете за фискална консолидация следва да се изпълняват според  предвиденото и дефицитът да бъде намален под референтната стойност от 3% от БВП, в съответствие с препоръката на Съвета от 13 юли 2010 г.

  С въвеждането на по-строга национална фискална рамка ще бъде повишена фискалната дисциплина и ще бъдат осигурени предвидимост и надеждност на държавната политика в средносрочен план, отбелязва Съветът.

  Следва да бъдат предприети още действия, за да се повиши конкурентоспособността, да се подпомогнат хората в намирането на работа, да се защитят най-уязвимите групи от населението, да се повиши капацитетът на публичната администрация и регулаторните органи, да се увеличи ефикасността на използването на ресурсите, както и да се открият повече възможности за инвестиции и растеж.

  До края на следващата година се препоръчва нашата страна да продължи с ефективното изпълнение на бюджета, за да бъде коригиран прекомерният дефицит през 2011 г.

  Очаква се България да определи мерките за изпълнение на бюджетната стратегия за периода 2012-2014 г., да се възползва от икономическото възстановяване, главно чрез строг контрол на нарастването на разходите.

  Съветът препоръчва да се изготвят и въведат задължителни фискални правила и ясно определена средносрочна бюджетна рамка, която да осигурява прозрачност на всички нива на управление.

  Съветът препоръчва също да бъдат изпълнени действията, договорени със социалните партньори по започналата реформа на пенсионната система. Трябва да бъдат ускорени някои от ключовите й мерки, за да се повиши действителната възраст за пенсиониране и да намалее ранното напускане на трудовия пазар.

  От България се очаква

  да бъдат улеснени възрастните хора да остават по-дълго на работа.Сред препоръките е прилагането на политика, с която да се гарантира, че нарастването на заплатите е по-тясно обвързано с прираста на производителността на труда.

   

  Препоръчва се също модернизиране на публичните служби по заетостта.

  Акцентира се върху необходимите усилия за подпомагане на младежите с ниска квалификация и за продължаване на образователната реформа – Закон за предучилищното и училищното образование и нов Закон за висшето образование до средата на 2012 г.

  Съветът настоява България да осигури пълна независимост на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за да се отворят пазарите на електроенергия и газ за по-голяма конкуренция.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Турският президент държа реч в Хитрино без превод

   

  Турският президент Абдуллах Гюл държа 9-минутна реч в шуменското село Хитрино. Какво каза обаче разбраха само събралите се на площада около 2000 местни жители и турските журналисти, тъй като държавният глава не пожела да се превежда на български.

  Преводачът направи опит да прекъсне Гюл още след първото изречение, но той не спря да говори, предаде БГНЕС.

  Така присъстващите на събитието около 30 български журналисти се наложи след това да питат местните селяни какво е казал турският президент.
  Стана ясно, че в общи линии е говорил за добрите междусъседски отношения между държавите ни.

  Преди това реч на български с превод на турски произнесе кметът на Хитрино Нуридин Исмаил. Деца казаха българско и турско стихотворения, а българска народна песен изпяха момичетата от квартет „Абагар“.

  В Хитрино Абдуллах Гюл бе придружаван от съпругата си Хайрюниса Гюл. На площада в центъра на селото той откри паметник на бореца Коджа Юсуф* от близкото село Черна. На откриването на паметника присъстваха областният управител на Шумен Димитър Александров, депутатите от ДПС Георги Колев, Четин Казак.

  Днес пред депутатите лидерът на „Атака“ Волен Сидеров обвърза 20-годишнината на Конституцията с посещението на Абдуллах Гюл, при което е бил нарушен основният закон на страната, като турският президент е държал реч на турски език, без превод. В Конституцията пише – българският език е официален език, каза Сидеров, цитиран от „Фокус“.

  На турски пехливани се откриват паметници и се говори на турски.
  В същото време – една турска цистерна застраши живота на хиляди хора, заяви лидерът на „Атака“, имайки предвид катастрофата на цистерна с опасен химикал, която предизвика евакуация на хиляди хора в град Дебелец.

   

  ––––––––––––––––

  * Пехливанинът Коджа Юсуф е роден в шуменското село Черна през 1864 г. На 20-годишна възраст успява да победи прочутия тогава в цялата Османска империя Кел Аличо (плешивия Али – б.а.), който цели 27 години не бил побеждаван. Прякорът си Коджа (Голям) получава заради ръста от 188 см и теглото от 110 кг.
  През 1895 г. в Зимния цирк в Париж срещу Коджа Юсуф се изправил друг непобедим турчин – Кара Осман, но Юсуф го победил. След този успех Коджа Юсуф се борил в Белгия, Австрия, Германия и САЩ. През 1898 г. решил да се върне в Шуменско. Качил се на парахода „Бургундия“ от Ню Йорк, но по пътя претърпели корабокрушение и заедно с други пътници борецът намира смъртта си.
  Всичко това направило от Коджа Юсуф легендарна фигура, тачена и до днес в Турция, а родното му място е обявено за свещено. Най-големите турски сателитни канали аТV, Шоу тв, Стар тв са снимали филми за живота му.

   

  Източник:  Dir.bg

• Обама: Не гарантираме изплащане на пенсиите след 2 август

   

  Месечните суми за пенсионерите, инвалидите и ветераните от войната няма да бъдат подсигурени след 2 август, ако демократите и републиканците не стигнат до компромисен вариант по отношение редуциране на дефицита в страната, каза Барак Обама, цитиран от „Foxnews“.

  „Не гарантирам, че тези суми мога да се предоставят на 3 август, ако не решим проблема, защото просто е много вероятно да няма пари в хазната“, изтъкна Обама в интервю пред CBS.

  Министерството на финансиите предупреди, че ако не вземат адекватно решение в Конгреса до 2 август и таванът на дълга не бъде повишен, рейтинговите агенции ще понижат кредитната оценка на Съединените щати, което ще доведе до „катастрофални щети“ за икономиката.

  Ако това се случи ще е за първи път в историята на страната.

   

  Източник:  в. „Сега“

• Влизането в наш ВУЗ по-скъпо от САЩ

  Над 1000 лв. излиза цялата приемна кампания на някои кандидат-студенти в различни родни университети. Цената е по-висока, отколкото да кандидатстваш в чуждестранни университети в Германия и САЩ, оплакаха се кандидати за висше у нас в разгара на изпитите. В чужбина масово висшите училища приемат формуляри за кандидатстване по интернет или по пощата, а най-големите разноски за самото кандидатстване излизат при легализирането на документите и пощенската пратка на дипломите. Самите чуждестранни университети не искат специална административна такса за кандидатстване.
  
  В България кандидатите броят пари за всяка стъпка по кандидатстването. Около 30 лева върви един кандидатстудентски изпит в столичните вузове. УНСС прибира по 50 лева за първия изпит и 20 лева за всеки следващ, а Алма матер взема по 30 лева за всеки тест. Предвидени са пари и за втората стъпка в кампанията – обработката на документите за кандидатстване. Софийският университет „Св. Климент Охридски” изисква по 36 лв. само за обработване на кандидатстудентски документи. В икономическия вуз административните разходи се приспадат от по-скъпия първи изпит.
  
  Ако един кандидат-студент от провинцията реши да се пробва в специалност право, трябва да държи най-малко четири изпита – по два в Софийския и УНСС. В случая само таксите за препитването и обработка на документите за кандидатстване излизат около 200 лева за едно висше училище. Ако към тази сума добавим разходите за път, храна и нощувка, сумата ще надхвърли 1000 лева, изчислиха препатили кандидат-студенти.
  
  Проблеми с високите такси за кандидатстване има и в университетите извън столицата. Между 200 и 300 лева излиза удоволствието тази година на бъдещите висшисти да подадат документи за прием, да участват в предварителните кандидатстудентски кампании и да държат няколко от редовните изпити в различните ВУЗ-ове в Пловдив. Точната стойност на сумата зависи от броя на държаните изпити и от амбициозността на младежа.
  
  Ако кандидат-студент реши да се пробва в няколко различни университета в Пловдив, цената, която ще брои за явяване на изпити, може и да се увеличи. Така например първият изпит в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” струва 30 лева. За всеки следващ завършилите гимназия броят по 20 лева. В университета не се плаща за работата на квесторите, които са длъжни да следят за реда и да няма преписвачи в изпитните аудитории, съобщи шефът на „Учебен отдел” Димитър Бойков. Той уточни, че тези такси са приети с решение на правителството и са строго фиксирани. (Монитор)

• Еврото с най-ниска стойност спрямо долара от последните месеци

  Еврото достигна най-ниската си стойност от 4 месеца, след като рейтинговата агенция Moody`s понижи статуса на Ирландия.

  В допълнение се разпространяват страховете, че европейската дългова криза се разпространява към Италия и Испания. Инвеститорите се насочиха към безопасните убежища като швейцарския франк и златото. Еврото се продаваше за 1,3974 долара в Ню Йорк в полунощ българско време, спрямо 1,4029 по същото време предишния ден. В същото време доларът спадна спрямо йената, като достигна 79,27 йени спрямо 80,24 йени предишния ден. Moody`s намали ирландския кредитен рейтинг с една степен, до Ba1 от Baa3, като заяви, че ще има „нарастваща възможност“ страната да има нужда от нов спасителен план. Доларът спадна и спрямо британската лира, която се разменяше за 1,5913 долара спрямо 1,5905 предишния ден. /АФП /

• Тачър и Ширак сглупяват случайно, Лъчо Мозъка – закономерно

   

  По средата на мандата думите започват да придобиват изключително значение – те показват накъде тръгват нещата. Особено при премиер, чието управление се свежда главно до привлекателно жонглиране с думите. По средата на мандата този премиер сравни българите със своите кучета. Което един приятел смята, че може да се случи само на нас. В нормална страна подобни гафове според него не ставали. Стават те, стават. Ето пример с държава и човек, възможно най-отдалечени в по-добрата посока от нашата държава и нашия човек.

  Депутатът  Хикс  бил спешно призован от премиера Игрек. Депутатът бил убеден, че премиерът го вика да го мъмри, защото отказал да представя партията на някаква досадна среща. Петнайсет минути по-късно обаче той излязъл от срещата, на която нямало никакво  мъмрене, а точно обратното. Оказва се, че премиерът го чул как разбива на пух и прах свой опонент в парламента и спонтанно взел решение да го направи министър на здравеопазването. Съпругата на депутата го чакала отвън в семейната кола. Моля те, закарай ме до най-близката телефонна кабина, казал депутатът. Когато жена му го попитала за какво му е телефон, той отвърнал: „Трябва да поема министерството на здравеопазването, а нямам представа къде се намира, затова най-добре ще е да потърся адреса в телефонния указател.” Името на премиера в тази история със сигурност ви е известно – става дума за сър Уинстън Чърчил. Името на депутата пък е Иън Маклауд. Ако такова нещо може да се случи на хора, които се казват Чърчил и Маклауд, защо да не може каквато и да било да се случи между хора, които народът им нарича Тиквата и Мозъка, да речем.

  Дори и неоспорими лидери могат от време на време да се проявят като Мозъци междувпрочем. През 1977 година френският президент Жак Ширак пристига в Буенос Айрес, Аржентина. В словото си обаче той благодари за топлия прием на „кмета на Рио”. Ширак е известен с фриволната си представа за география и от друг гаф. През 1995 година на конференция той отправя остро предупреждение към премиера на Холандия: „Или ще действате твърдо срещу наркотрафикантите, или ще затворя границата.” Както е известно на хора с по-добри познания по география Франция няма обща граница с Холандия. Как невинна изглежда на този фон несъществуващата  Нубия, с която според български депутати имахме приятелски връзки и ползотворно сътрудничество.

  При посещението си в Канада през 1982 година Маргарет Тачър решава да покаже, че има познания за страната-домакин, като казва: „Знам, че и вие имате проблеми с безработицата в Съединените щати”. /Най-популярният гаф на Тачър все пак остава начинът, по който тя съобщава, че й се е родил внук: „Ние станахме баба.”/ Американският външен министър Джеймс Галахан при посещението си в Осло, Норвегия, вдига тост на официална вечеря „За Негово превъзходителство краля на Швеция!”

  През 1963 година в Берлин Джон Кенеди казва на немски, че е берлинчанин. По законите на английския език обаче поставя ненужен в случая неопределителен член и множеството чува признание, което звучи като „Аз съм поничка”, тъй като поничката също носела името на града. Гаф с обратен ефект прави Бил Клинтън в Ирландия, когато казва „Аз съм дъбличанин – нали това се предполага, че трябва да кажа?”.

   Първенството за първична неграмотност обаче трайно се държи зад океана от Дан Куейл. Като вицепрезидент той направи забележка на шестокласник, че е написал погрешно думата картоф. Думата, разбира се, била написана от ученика съвсем правилно. Прибавяйки една буква, Куейл я прави грешно написана и се сдоби с прякор Картофа. У нас сравнима грешка е изписването на думата „Збогом”, от човек,който по-късно стана министър на културата. В сравнение с него Куел е правил и по-непростими изцепки –  при посещение в Латинска Америка Дан Куейл намира за уместно да каже: „Единственото, за което съжалявам  е, че в училище не залягах достатъчно над латинския, сега щях да си говоря с тези хора.”

  Дадох малко повече примери от света по две причини. Първо – за утеха, да не си мислим, че само от устата на нашите политици могат да излязат големи глупости. Второ – за сравнение, какви глупости и по какви причини се леят там и какви тук. Сравнението от своя страна показва две неща, и двете много неблагоприятни за нас.

  Когато Кенеди, Тачър, Ширак са глупави, те са глупави за малко. И са глупави някак ситуационно – обикновено в непозната среда, в която се правят грешки къде от незнание, къде по предположение, къде неволно. Когато нашите политици изръсят глупост, то обикновено е, защото са си трайно глупави. Когато например Лъчезар Иванов прави предложение парламентът да почете жертвите на холокоста в ден, съвсем различен от деня, посветен на жертвите на холокоста, то не е защото Лъчезар Иванов малко се е пообъркал, а защото присъствието на Лъчезар Иванов в парламента е емблема за голямата сбърканост на българската политика.

  Втората разлика е, че техните политици правят гафове предимно от незнание, а нашите от високомерие, от наглост. И докато там след гафа идва извинението, тук идва забатачването, оплитането, замазването. Такава беше репликата на Петър Младенов за танковете, която и до днес се спори каква всъщност е била. Такава беше репликата на Божидар Димитров за шибания народ, която според него било откъсната от контекста на гнева му към археолозите, а не към народа. Такава беше репликата на Бойко Борисов за лошия материал, която пак била недоразбрана, злосто тълкувана и избирателно цитирана. Такава е и сега последната реплика на премиера, че българите били като неговите кучета, затова трябва да се държат здраво. Божидар Димитров се постла като килимче пред Борисов като свидетелства, че лично чул как премиерът всъщност бил казал нещо различно – че българите сме здрави като кучета. Не вярвам някой да му повярва, ние не сме толкова глупав народ. Всъщност вече не съм сигурна в последното – ако наистина не сме глупави, как така търпим глупостта?

   

  Веселина Седларска,

  Reduta.bg

• <<
• 1
...
• 304
• 305
• 306
• 307
• 308
• 309
• 310
• 311
• 312
• 313
• 314
...
• 416
• >>