Всички авторски страници

Авторски

• Днес 7 юли е Европейски ден на шоколада

  Отбелязва се на 7 юли, защото на тази дата през 1550 г. от Южна Америка в Испания е доставена първата партида какаови зърна, затова и датата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник.

  

  Ацтеките са първите хора в света, които са произвеждали хранителен продукт от какаото – наричат го „храна на боговете“. Думата „какао“ идва от техния език, което испанците възприемат и пренасят в Европа. Легендата гласи, че ацтеките отглеждат какаовото дърво и то било свещено за тях, защото се считало за подарък от бог Куатцекоатл. Зърната получени от неговия плод били ползвани не само за обредни пожертвования, а и за платежно средство. Какаовите зърна били ползвани приготвянето на местно люто питие с много подправки, което няма нищо общо с вкусът на днешното какао. Питието било приготвяно от вода, какао, царевица, ванилия и лют черен пипер. Когато испанските „конквистадори“ (1519 г.) превземат Мексико и в съкровищните камери на Монтесума II – последният ацтекски владетел, намират над 25 хиляди стотници какао, които били заграбени и част от тях пренесени в Европа. Продуктът макар и непознат се търгувал много скъпо и се заплащал в злато, има исторически свидетелства, че цената на един роб „можела да достигне до 100 какаови зърна“.

  

  Първоначално, какаовите продукти основно напитки не са били подслаждани, а се консумирали „горчиви“. Първото шоколадово блокче е направено от едва през 1842 г. от Джон Кадбъри – (английски квакер) на когото му хрумнало да направи твърд шоколад, едва по-късно в Швейцария, Даниел Петер добавя мляко към шоколада и така създава продукта, днес познат като млечен шоколад. Изчислено е, че човек изяжда през живота си средно около 10 000 шоколадови блокчета шоколад в живота.
  Повечето хора не съзнават, че приятният вкус на шоколада се дължи единствено на химичните му реакции, защото точката на топене на какаовото масло е малко под температурата на човешкото тяло, поради което шоколадът буквално се топи в уста.
  Въпреки, че ставките на какаото като цяло са полезни за хората, парченце шоколад оказва вредено влияние при кучетата, дори може да бъде смъртоносно за кученца и малки породи кучета. Шоколадът е силно токсични и за папагалите.

  За любовта към шоколада и… шоколада на любовта

  Стимулира ли шоколадът либидото? Химиците не могат да го докажат, но популярната култура не желае да се откаже от твърдението. Известно е, че около 1000-та година в южните части на Мексико и част от Централна Америка при сватби са се поднасяли пенести шоколадови напитки.

  Твърди се също, че Казанова целенасочено е консумирал шоколад, а Маркиз дьо Сад е бил толкова страстен почитател на шоколада, че е получавал пратки от съпругата си в затвора.

  

  dir.bg

• Православен календар: Св. великомъченица Кириакия – Неделя

  

  Днес 7 юли Православната църква чества  света мъченица Неделя – Кириакия  и преподобни Тома Малейн и Акакий Синайский.

  Честито на именницте днес: Неделя, Недялка, Неделчо, Недялко, Неделина, Нешка, Нели и Делчо.

  Света великомъченица Кириакия е родена през III век в Малоазийския град Никомидия. Oт малка родителите й я запознали с истините на Христовото благовестие и тя от рано се посветила на служене на Бога, като водила целомъдрен и благочестив живот.

  Когато император Диоклетиан отново подхванал гоненията против християните, опитвайки се с мъчения и заплахи да накарат християните да се отричат от Христа и да правят приношения  на идолите, пострадали родителите на светата и тя самата.

  Затваряли я, мъчили я, горили я, гола я влачили из града, били я с камшици и безпощадно забивали в тялото й нажежени железа. Но поддържана от Божията благодат, мъченицата чудодейно се изправяла всеки път. Застанала във всеоръжието на вярата, тя отговаряла на мъчителите си с думите на апостола: „Когато съм немощна, тогава съм силна“ (2Кор. 12:10), и хиляди други мъки да измислите, „за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Фил. 1:21). С думи мъчениците учела колебливите да странят от идолите и твърдо да вярват в Разпнатия, а с чудесата и подвизите си им изявили силата на Христа Бога и на християнското благочестие. Накрая я осъдили на посичане с меч. Преди палачът да изпълни наказанието, светата великомъченица с Божието име на уста коленичила и за всеобщо удивление отдала Богу дух. Това станали на 7 юли 289 година.

  Българските царе Асеновци пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново. До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български /Кириакия – Неделя/. От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български. За света Неделя има съответна служба. Тя е преведена в Русия от гръцки на църковнославянски и е издадена в 1866 г. В началото на Второто българско царство (1185-1422) светите мощи на великомъченица Кириакия били донесени във Велико Търново, а след столетия народна почит и преклонение към мъченицата, св. Евтимий Търновски († ок. 1402/1405) описал нейния живот и страдания, превеждайки от гръцки на старобългарски името й Света Неделя. През 1866 г. църковната служба за Света Неделя е преведена от гръцки на църковнославянски и е издадена в Русия.

  

  Преподобни Тома бил на младини войник. Славел се с голяма сила и храброст. Като видял лъжовността на светския живот, той се заселил в планинската местност Малея, на източния бряг на Света гора. Там преподобни Тома се отдал на строг постнически живот и непрестанни молитви. Неговото подвижничество го издигнало духовно и той засиял с добродетели и чудеса. Починал в Х в.

  Преподобни Акакий се споменава в “Лествицата” на св. Йоан Лествичник. Той бил ученик на някой си синайски старец, твърде груб и злонравен човек, който често му нанасял побой и гонения. При него преподобни Акакий живял цели девет години в голямо търпение и строго послушание. Починал твърде млад към 550 г. Когато злонравният старец съобщил на един велик подвижник за смъртта на Акакий, подвижникът не повярвал. Той дошъл на гроба на преподобния Акакий и извикал: “Брате Акакий, умрял ли си?” И чул отговор: “Не съм умрял, отче! За послушния е невъзможно да умре”. Поразен от това чудо, злонравният старец се покаял за своята жестокост, усамотил се близо до гроба на Акакий и прекарал там останалия си живот.

  

  Снайският манастир „Света Катерина“ е построен в подножието на Синайската планина в Египет от император Юстиниан I между 527 и 565 г. Това е вероятно най-старият в историята манастир, който никога не е преустановявал изпълнението на религиозните служби и е действащ и в наши дни. Според преданията тук Мойсей вижда горящия храст, божий знак и известие, че е избран за пророк.

  Обявен е от ЮНЕСКО за обект от списъка на световното наследство .

  Библиотеката в манастирът съдържа най-голямата колекция на ръкописи след Ватиканската библиотека. В манастирът има над 120 икони

  Снайският манастир „Света Катерина“ е построен в подножието на Синайската планина в Египет от император Юстиниан I между 527 и 565 г. Това е вероятно най-старият в историята манастир, който никога не е преустановявал изпълнението на религиозните служби и е действащ и в наши дни. Според преданията тук Мойсей вижда горящия храст, божий знак и известие, че е избран за пророк. Обявен е от ЮНЕСКО за обект от списъка на световното наследство .

  Библиотеката в манастирът съдържа най-голямата колекция на ръкописи след Ватиканската библиотека. В манастирът има над 120 икони. В библиотеката на манастира се пазят 3300 ръкописа на 11 езика – много, от които са украсени с позлата и ярки цветове . Синайската колекция разполага с ръкописи, датиращи още от 6-ти век, и съдържа предимно преписи на Свещеното Писание, църковни слова и богослужебни текстове, но включва също и древногръцки произведения и няколко медицински текста с билкови лекове за различни страдания. Смята се, че по стойност колекцията отстъпва единствено на съкровищницата на Ватикана.

• Долу ръцете от цар Самуил!

  На самозабравилите се и самозомбиращи се управници в Скопие трябва категорично да се каже, че тяхното поведение повече няма да бъде търпяно.

  Автор: Пламен Павлов

  Величавият и трагичен образ на цар Самуил има своето особено, съкровено място в съзнанието на много, и много поколения българи. Човекът, владетелят, който е олицетворение са България в един от най-тежките периоди на историята.
  След столетия на възходящо развитие и драматични събития, «Златния век» на цар Симеон Велики (893-927) и „застоя“ при цар Петър (927-969), третата «велика сила» в тогавашна Европа е изправена пред тежки изпитания. По думите на Презвитер Козма настъпват „дни на ратни (военни) беди“. Гибелният удар е нанесен от традиционния противник Византия, която хвърля срещу своите единоверци езическата Киевска Рус на Светослав. С ловки и коварни политически интриги Византия пречупва северната си съседка. През 971 г. цар Борис ІІ е пленен и детрониран, а източните български земи със столицата Велики Преслав са окупирани. От гледна точка на византийските представи Българското царство престава да съществува.
  
  Не така стоят нещата в западната половина на царството – не самогеографската област Македония! В свободната територия влизат както Охрид, Битоля, Прилеп, Скопие и т.н., така и Средец (София), Перник, Велбъжд (Кюстендил), Видин, Белград (български град до ХІV в.), Ниш (с български облик до 1878 г.), вкл. и български крепости на север от Дунав. В съпротивата се включват хиляди българи от цялото етническо пространство. В свободните земи търси спасение главата на българската православна църква патриарх Дамян. Към Средец, Скопие и Охрид поемат и други представители на разгромената от Византия дотогавашна централна власт във Велики Преслав. Надали е случайно, че през ХІ в. потомците на “кавханския род” – втория по ранг в държавата след Крумовата династия, живеят именно в Скопие. 
  Българите в свободната територия на “народен събор” избират наместничество, което управлява от името на пленения цар Борис ІІ. То е съставено от синовете на «могъщия комит Никола», управител на Средец (София). Според византийските съвременници на събитията братята Комитопули («синовете на комита») – Давид, Мойсей, Арон и Самуил, са не само най-авторитетните личности на тогавашния български политически елит, но и близки роднини на Плисковско-Преславската (Крумовата) династия с нейните прабългарски корени. През 971 г. Никола явно не е бил между живите, но името му се е помнело и в България, и във византийската столица. И ако “велемощният комит” е управлявал дълги години една голяма провинция /”комитат”/ с център днешната ни столица София, то къде са били родени синовете му, включително Самуил, ако не именно в София?
  
  Търсейки подкрепа, подобно на своите предшественици от Плиска и Велики Преслав, Комитопулите изпращат дипломатическа мисия в Германската империя – традиционният български съюзник в Централна Европа през ІХ-Х в. Улеснени от избухналата борба за власт във Византия, през 976 г. българите преминават в мощно контранастъпление. Давид и Мойсей загиват още в самото начало, но въпреки тежките жертви офанзивата не спира. Най-ярки са успехите на най-младия брат, смелият и енергичен Самуил, който още в онези години става водещата личност в борбата за отстояване на българската независимост. През 978 г. цар Борис II и брат му Роман бягат от византийски плен. Борис загива при нелепа грешка на граничната стража, но Роман, макар да е превърнат от византийците в евнух, е признат за български цар. Той се установява в град Скопие, който за две десетилетия е столица на България – от 978 до около 997 г. Българската военна активност е свързана преди всичко със Самуил. Неговите дръзки действия мотивират император Василий II (976-1025) да нахлуе в България и да обсади Средец (София) – родния град на Комитопулите и Самуил!
  
  Българският отпор и многото загуби от ромейска страна принуждават Василий да отстъпи. На 17 август 986 г. в прохода Траянови врата Василий ІІ търпи страшен разгром, подобен на онзи на Никифор I Геник (811 г.). Известният византийски поет Йоан Геометър оплаква ромейския позор с думите: „Дунав грабна венеца на Рим!“ 
  Както сме подчертавали и друг път, българите на Самуил са отъждествени не с Вардар, не със Струма или някоя друга река в югозападните предели на царството, а именно с… Дунав! И това нито е необичайно, още по-малко пък е случайно – българската държава на Балканите още от времето на своя създател кан Аспарух (680-701) заема двата бряга на голямата европейска река. През ІХ-Х в. държавата се простира от Днестър до Адриатика, от Карпатите и Тиса до Родопите и Бяло море… Така или иначе, Дунав си остава най-подходящият символ на страната, на нейния народ, както Рим остава вечният символ на византийците («ромеите») и тяхната империя. Пък и откъде е можел да знае Йоан Геометър, както и всички средновековни автори, че след девет века някой ще «изобрети» нова «нация» с нова, «македонска» история, в която цар Самуил заема централното място?! И че хора, обладани от черната магия на македонизма, ще му правят грандиозни паметници, наричайки го “македонски” цар?! Естествено, не са го «знаели» нито самият Самуил, нито неговия племенник Иван Владислав («самодържец български» и «родом българин»), нито пък император Василий ІІ Българоубиец…
  Неуспеха си от 986 г. Василий II се опитва да компенсира чрез интриги. Самуил е непоколебим – той екзекутира уличения в измяна Арон (14 юни 987 г.) с цялото му семейство, като е пощаден е единствено Иван Владислав. На практика Самуил е подкрепян от цялото българско общество. Известни са имената на неговите верни военачалници – Кракра (в Перник), Ивац (Прилеп), Николица (Лариса), Драгшан (Воден), Драгомъж (Струмица), Добромир Млади (Скопие), кавкан Дометиан, Несторица и др. в столицата Охрид. 
  
  В драматичната борба, която с право е наричана „Българската епопея“ (не от българските учени, от френските византолози!), България има срещу себе си стопанският, демографски и военен потенциал на Византийска империя. Цар Роман е пленен през 991 г. и умира в затвора (997 г.). Едва тогава Самуил, чиято лоялност към стародавните български традиции е несъмнена, приема царската корона. 
  Активните военни действия продължават на широк фронт, а Самуил достига в своите походи до Пелопонес и дори до гр. Зара (дн. Задар, Хърватско). Независимо от тези усилия, международната обстановка е неблагоприятна, а византийското надмощие става все по-осезаемо. От 1000/1001 г. нататък Василий II започва систематично да завладява българските земи, а от север българите са нападани от маджарите. Отново са завзети Велики Преслав, Плиска и Дръстър, последвани от Видин, Скопие и ред други крепости. Развръзката настъпва с битката при Ключ (29 юли 1014), когато 15 хиляди войници от армията на Самуил са пленени и ослепени – престъпление, което спечелва на Василий II зловещото прозвище „Българоубиец“. 
  Както е известно, при вида на своите войници Самуил получава сърдечен удар и умира на 6 октомври 1014 г. в Преспа. Той е погребан в построената от него катедрала „Св. Ахил“, а гробът му беше открит преди три десетилетия от гръцкия археолог Н. Муцопулос.
  Вътрешните борби при Гаврил Радомир (1014-1015) и Иван Владислав (1015-1018), натрупаната умора и отчаяние водят държавата към гибел. След смъртта на Иван Владислав (февруари 1018) неговият син и престолонаследникът Пресиан (носещ името на един от най-ярките ни владетели от ІХ в.!) шест месеца се съпротивлява в планините на днешна Албания. Отново по онези места се укрепяват Ивац и Николица, но постепенно последните огнища на съпротива са ликвидирани. 
  Цар Самуил отрано влиза в средновековния пантеон от владетели и епични герои, които олицетворяват българската свобода и държавност. Ярка илюстрация на тези стремежи са въстанията през ХІ в., водени от Самуиловия истински или мним внук Петър Делян (1040-1041), от далечния му правнук Константин Бодин (1072-1073 г.). Потомък на «славния наш цар Самуил» и продължител на делата му се е чувствал живелият цели два века по-късно цар Калоян (1197-1207), когото съвремениците възприемат като отмъстител за злодеянията на Василий ІІ и български «Ромеоубиец»… И едва ли може да се даде по-точна оценка от думите на византийския писател Йоан Ставракий (XIII в.), съвременник на цар Калоян: „… оня прочут Самуил, който и до днес е в устата на българите…“
  Нека отново припомним казаното от световноизвестния британски историк Стивън Рънсиман: „Макар че понякога ликът на България се засенчва от облаци, тя може да бъде горда със своята история. Първата българска империя й е завещала славни спомени. Нейният величествен път се губи в мрака на далечни времена, минавайки през Самуил и неговия кипящ от страсти двор край планинските езера на Македония, през Симеон на златния му трон (…); през Борис, който излязъл пред озарения си от сияние дворец, заобиколен от ангели; през Крум, който (…) вдигал наздравици към своите боляри с черепа на един император; през Тервел, влязъл в Константинопол редом с друг император (…); през Аспарух и братята му и техния баща, кан Кубрат.“
  
  Друг блестящ познавач на епохата, известният гръцки византолог Йоанис Караянопулос, като разсъждава за съдбата на България при Самуил, прави следните важни обобщения: „Дългата, продължила повече от 40 години война, водена и от двете страни така сурово и упорито, показва и нещо друго: народностният елемент, който водел войната от българска страна, можел лесно, и то задълго, да бъде обладан от въодушевление и дори фанатизъм. Касае е се следователно за български народностен елемент. По своята същност държавата на Самуил била чисто българска и българските съпротивителни изяви срещу Византия можели да се поддържат преди всичко и най-продължително в области, които били и подчертано български.“
  
  Личностната и общонародна българска трагедия, олицетворявана от цар Самуил, надали има паралел в световната култура. Пред нея, нека ми бъде простено, бледнеят дори героите на Шекспировите драми… Реших да припомня накратко онези далечни и драматични времена, защото днес пак и за кой ли път нечисти ръце се опитват да го отнемат, да го откраднат от България, от неговата собствена българска същност. Отново безогледни фалшификатори и брутални, малокултурни лъжци превръщат великия български цар в създател въображаема „македонска“ държава, в антипод на дълбоко залегналата в целия му живот българска държавна идея! Те имат нахалството да материализират своята наглост и интелектуална клептомания в култовски по съдържание и естетика “споменици” /паметници/, опитвайки се да скрият истината и да превърнат безогледната лъжа в закон! С други думи, още веднъж да убият Самуил, а с него и нас, както и самите себе си. “О, неразумни и юроде…” – както беше казал един велик българин преди близо двеста и петдесет години… 
  Тези хорица в днешната държава Македония, които са способни на подобна низост, за мене не могат да бъдат нормални художници, “историчари”, политици, журналисти… Тази “н”-та по ред провокация, тази наглост не трябва и не може да бъде търпяна. Българското правителство и президент, Академия на науките и творчески съюзи, червени, сини, зелени, жълти и т.н. може би се колебаят какво да сторят. Или пък, поне някои от тях, са равнодушни към великата българска идея (за някои от тях тя е пълна архаика, нали?!), за предците и потомците, за истината, за паметта на самия Самуил и армията от ослепени български войници. Как да реагираме обаче ние – онези българи, за които този въпрос не е никак маловажен? Колкото и да сме, където и да сме… 
  
  Ако българската дипломация неизвестно защо е преценила, че днес нямало нужда от дори от една протестна нота, от най-малък знак на несъгласие, аз, а сигурен съм, и много други хора, не мислим така. Нещо повече, една формална нота няма да свърши никаква работа – напротив, на самозабравилите се и самозомбиращи се управници в Скопие трябва категорично да се каже, че тяхното поведение повече няма да бъде търпяно. Че спорът с Гърция ще им се види детска игра, ако продължават с антибългарската истерия, с лъжите и провокациите.
  
  Нашата гражданска “нота”, поне според моето скромно мнение, трябва да бъде гневна и груба, друг език вече е невъзможен… Тя трябва да бъде коренно различна от стандартния и стерилен “дипломатически” език. И не може да бъде иначе, защото нашата реакция е израз на обида, на засегнато достойнство – ако не нашето собствено, то онова на Самуил и другите великани от историята ни. Текстът й не подлежи на редактиране и преговори, защото е кратък и ясен: 
  “Долу ръцете от цар Самуил!”

  Източник: Фрогнюз

  България при цар Самуил 997 – 1014 г.

  
  

• Медийна диктатура

  Македонското правителство заглуши три опозиционни вестника

  Над 200 македонски журналисти протестираха вчера в Скопие, след като три критични към премиера Никола Груевски вестника бяха принудени да прекратят дейност през уикенда. Демонстрацията под названието „Марш на солидарността“ е организирана от Сдружение на журналистите и имаше за цел да алармира, че свободата на медиите в страната е застрашена.

  „Ние сме против политизирането на нашия протест. Това е протест на солидарност с всичките ни колеги, чиито трудови права са били нарушени“, заяви Насер Семани, председател на Македонската журналистическа асоциация, цитиран от „Утрински весник“.

  Опозиционните вестници „Време“, „Шпиц“ и „Коха е ре“ бяха затворени и около 100 журналисти бяха принудени да вземат неплатен отпуск, след като сметките на изданията бяха замразени заради неплатени данъци. Собственикът им – местният магнат Велия Рамковски, е в затвора от 2010 г. по обвинения във финансови и данъчни престъпления. Той притежава и опозиционната телевизия А1, чиито банкови сметки също са блокирани, тъй като според обвиненията дължи на държавата данъци в размер на 9 милиона евро. По всяка вероятност А1 ще последва съдбата на трите вестника, които пък дължат 1 милион евро. Повечето журналисти в телевизията също са в принудителен неплатен отпуск. Междувременно „Утрински весник“ пише, че А1 се продава за 25 млн. евро, с част от които иска да погаси дълга си.

  Затварянето на опозиционната преса след поредната победа на премиера Никола Груевски на парламентарните избори миналия месец повдигна с особена острота въпроса за свободата на медиите в Македония.

  „Кабинетът на Груевски иска да закрие трите вестника и телевизията, защото критикуваме управлението му. Няма свобода на словото в нашата страна. Ние сме на нивото на най-ужасните африкански диктатури, като тази на Мугабе в Зимбабве“, твърди журналистът Бранко Геровски пред БГНЕС. Според него обвиненията срещу четирите медии са изфабрикувани и целят да поставят под контрола на правителството македонските журналисти.

  Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) също изрази загриженост за ситуацията в Македония. Миналия месец дебатът за тормоза на правителството над опозиционните сили нажежиха и изтекли американски дипломатически грами, разпространени от сайта Wikileaks и предоставени на EurActiv и bivol.bg. В тях бе описано как Груевски и неговото правителство използват репресии, за да заглушават критиките на несъгласните с властта. Сред арсенала им са обвинения в длъжностни злоупотреби срещу видни опозиционни членове, публични арести, разследвания и сплашвания. Тези действия се представят пред обществото като борба на правителството срещу корупцията.

  Миналият месец премиерът Никола Груевски спечели за трети път изборите в Македония. Най-вероятно до края на седмицата той ще внесе в парламента списък с новите министри и програмата на правителството. Очаква се ВМРО-ДПМНЕ на Груевски да се коалира с албанската партия Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети.

  Източник: в. „Капитал“

• Разбират ли американците Декларацията за независимостта?

  И. Джей Дион, в. „Вашингтон пост“

  

  На 4 юли страната ни се сблъска с предизвикателство, пред каквото се изправяме рядко: не можем да се разберем за значението на нашата история и по въпроса защо – нека цитираме нашата Декларация на независимостта – “се назначават правителствата”.

  Само извънредно дълбоки разногласия като тези може да обяснят защо поемаме рискове за бъдещето на страната си, каквито обикновено избягваме. Споровете колко големи данъци да събира и колко да харчи правителството са самата същина на демократичната размяна на мнения. Сега дебатите са засенчени от тревогите, че ако водена от дадени интереси клика не получи онова, което иска, може да докара страната до невъзможност да обслужва държавния дълг.

  Това, разбира се, е налудничаво. То има смисъл единствено, ако политиците вярват (или са се убедили сами), че се борят за толкова принципни неща, че всяко средство за разгромяване на съперниците им е оправдано.

  Намираме се по-близо до тази точка, отколкото предполагаме, а приятелите ни от “Чаеното парти” предложиха полезен ориентир, кръщавайки движението си в чест на бунта срещу данъка върху чая, избухнал в една паметна нощ през 1773 г. в пристанището на Бостън.

  Дали умишлено или не, името на което са се спрели, намеква, че те смятат избраното правителството във Вашингтон за толкова нелегитимно, колкото е и една далечна, управляваща без избори монархия. То загатва за нещо фундаментално погрешно при самите данъци, или най-малкото, че сегашният размер на данъчното облагане (най-нисък от десетилетия) е опасно задушаващ. Името намеква също, че в борбата с такъв гнет методите извън нормалните политически канали са оправдани.

  Трябва да признаем, че това разбиране за настоящето и миналото ни съдържа дълбоки дефекти. Прочитът на Декларацията на независимостта показва, че нашите предци не са се разбунтували срещу данъците като такива, а със сигурност не и срещу правителството по принцип.

  В дългия списък от “неправди и посегателства”, документирани в Декларацията, данъците се споменават едва в 17-та точка и тази точка не е нито оплакване от размера на данъците, нито възражение срещу идеята за облагане с данък. Родоначалниците ни се възпротивили на Британската корона, както пишат: “заради налагането на данъци без нашето съгласие”. Те били загрижени за “съгласието”, тоест за върховенството на народа, не за данъците.

  Първата точка в техния списък укорява краля за “отказа му да одобри закони, които са възможно най-полезни и необходими за общественото благо”. Забележете, че подписалите декларацията са искали да прокарат (!) закони, не да ги отменят, и говорят още в началото за “обществено благо”, а не за отделни лица или за “частния сектор”.

  Те знаели, че са нужни обществени действия (включително ефективно и отзивчиво правителство), за да се гарантират “животът, свободата и стремежът към щастие”. Второто им оплакване подсилвало първото. Те обвинявали краля, че е “забранил на губернаторите си да прокарват закони от непосредствена и неотложна важност”. Ще повторя, дедите ни са искали да въвеждат закони, не са били фанатични противници на правителството.

  Изброените от трета до девета точка “неправди” също по някакъв начин са свързани с това как са се приемали закони или как се е раздавало правосъдие. Документът изобщо не споменава нещо, което да напомня за гнет от страна на раздуто правителство чак до оплакване номер 10 (”Той създаде голям брой нови служби и изпрати тълпи служители да тормозят хората и да изяждат състоянието им”).

  Погрешното тълкуване на този наш основен документ върви успоредно с неразбирането на конституцията ни. “Федералното правителство се създава от щатите, за да действа от тяхно име, а не обратното”, каза наскоро губернаторът на Тексас Рик Пери.

  Не. Конституцията ни започва с думите “Ние, народът”, а не “Ние, щатите”. Във встъплението на конституцията се говори за насърчаване на “по-съвършен Съюз”, за “Правосъдие”, “обща отбрана”, “всеобщо Благоденствие” и “това Благо Свободата”. Това са били националните цели.

  Знам, че защитниците на правата на щатите благоговеят пред Десетата поправка, но когато думата “щати” се появява в конституцията, тя обикновено е част от израза “Съединени щати” или обозначава това как щатите и населението им ще бъдат представени в националното управление. Учили сме това в началното училище: конституцията заменя Устава на конфедерацията, за да създаде по-силно (!) федерално правителство, а не по-слабо конфедеративно управление. Гледната точка, споделяна и от Пери, била отхвърлена първо през 1787 г., а после през 1865 г.

  Всяка година възхваляваме предците основатели, че са въстанали срещу кралското господство и са създали изключително трайна система за самоуправление. Може да разрушим тази система, ако забравим, че целта на предшествениците ни е била създаването на представителна форма на национална власт, достатъчно силна, за да гарантира общественото благо. Тя все още е напълно способна на това. Но ако се преструваме, че живеем в Бостън от 1773 г., ще стигнем до погрешни заключения и ще изберем някои забележително глупави възможности.

  Източник: e-vestnik.bg

• Първа инвестиционна банка се уплаши от „Уикилийкс“ и „Биволъ“, и на свой ред плаши медиите

  Първа инвестиционна банка (ПИБ/FIB) е описана в грама на американския посланик Джон Байърли като банка с непрозрачни офшорни собственици, стъпила “с единия крак в легалния бизнес”, а с другия “в най-тъмните сфери на престъпния свят”. Това стана ясно, след като сайтът “Биволъ”, партньор на “Уикилийкс”, пусна поредна грама на американския посланик в София от 2006 г., този път за българските банки (виж тук).

  Името на Цеко Минев, който се смята за основен собственик на Първа инвестиционна банка, също и на имоти в Банско, свързан и с фирма “Юлен”, която притежава ски пистите там, нашумя тия дни покрай решението на правителството да узакони незаконно построените там писти и лифтове (виж тук).
  Във “Фейсбук” се появи шеговито предложение от природозащитници “Да направим грамада” – всеки да хвърля камък и да вика “Проклет да е Цеко”.

  Грамата на американския посланик Байърли от 2006 г., разсекретена от “Уикилийкс” и “Биволъ”, е озаглавена “Българските банки общо взето са здрави, но остават няколко гнили ябълки” (виж тук оригинала на английски). В нея се казва, че повечето банки в България са собственост на големи чужди банки и са здрави, но няколкото “гнили ябълки” са под наблюдение от посолството. Те са:

  Първа инвестиционна банка (ПИБ/FIB)

  Корпоративна търговска банка (Corporate Commercial Bank) – банката на Цветан Василев, която седи зад медийната група на Делян Пеевски и Ирена Кръстева и в която държавата вкара сметките на няколко големи министерства и държавни институции.

  Интернешънъл Асет Банк (International Asset Bank – бивша Първа източна международна банка) – известна като банката на СИК и Младен Михалев Маджо (в грамата се казва, че е на братя Маргини).

  СИБанк, (Economic and Investment Bank, също EIBank, бивша Българо-руска инвестиционна банка) – до неотдавна банката на Цветелина Бориславова. За тази банка се казва (и в други грами на посолството), че сегашният премиер Борисов е “прекарал” през нея някакви авоари, и неговото име и на другарката му Бориславова е свързано с пране на пари.

  Банка ДЗИ (Бивша Росексимбанк (RosEximbank) – бившата банка на Емил Кюлев, Майкъл Чорни, МТел и Мултигруп. От 2006 г. вече е собственост на няколко чужди банки.

  Инвестбанк (Investbank – бивша Нефтинвестбанк, Neftinvestbank, и Международна православна банка “Св. Никола”) – банката на Петя Славова, по повод която e-vestnik пусна поредица “Клептокрация“.

  Централна кооперативна банка, позната като Банката на ТИМ – варненската групировка с тъмно минало, завзела половин България. Германският журналист Юрген Рот я нарича най-силната мафиотска групировка в България, от типа “Мафия Боргезе”.

  Софийска общинска банка – наблюдавана като интересна за енергийния магнат Ковачки (който е акционер в нея), заподозрян и като приближен до “обръчите” на Доган.

  Най-много внимание е отделено на Първа инвестиционна банка. Ето пълен цитат от грамата за нея:

  “Първа инвестиционна банка (FIB), основана през 1993 г. от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев със средства с неясен произход. Те продължават да са собственици, заедно с две офшорки от Каймановите острови и англо-нормандските острови (б. р. – Джърси и Гърнси). Европейската банка за реконструкция и развитие (EBRD), която в началото им беше поддръжник и инвеститор, наскоро ни каза, че участието им във FIB се счита за черно петно в историята им. Сега се смята, че с единия крак FIB е стъпила в законния бизнес с търговия на дребно и е позната като една от най-агресивните и излъскани банки, едновременно със съществуването си в най-тъмните сфери на престъпния свят.

  През 2003 г., Минев и Мутафчиев купиха базираната в Скопие Балкан банк (Balkan Bank) още позната като Мултигруп банк (Multigroup bank.). Говори се, че придобивката е спасила македонската банка от ликвидация и от по-задълбочено разследване от страна на Централната банка. Смята се, че FIB е дала близо 133 милиона щатски долара на фирмата Атомремонтстрой на съмнителния енергиен консултант Христо Ковачки за енергийни проекти, и за да помогне на Ковачки в придобиването мажоритарния дял в Софийска общинска банка. Смята се, че Минев притежава и по-голямата част от ски курорта Банско. (Septel за съмнителни играчи и практики в енергийния сектор ще последва по-късно.) XXXXXXXXXXXX наскоро ни каза, че в последните две години, три или четири инспекции на място във FIB са показали нарушения. XXXXXXXXXXXX каза още, че са докладвани съмнителни трансакции, които изискват по-подробно разследване. Когато обаче XXXXXXXXXXXX е започнал тези разследвания FIB е отказала да предостави допълнителна информация за сметките и техните собственици. XXXXXXXXXXXX каза, че и български и чуждестранни мениджъри управляват FIB, и че те имат съмнителни офшорни сметки, но че въпреки репутацията на FIB, EBRD все още се интересувала от съвместни проекти. Според XXXXXXXXXXXX, въпреки наличието на чуждестранни мениджъри и привидните чуждестранни инвестиции, повечето от парите в банката са частен капитал, който е българска собственост.”

  От сайта “Бивол” изпратили мейл до ПИБ със съдържанието на грамата и въпроси. От пресцентъра на банката не отговорили, но разпратили до всички медии следния текст (с леки съкращения):

  “От Първа инвестиционна банка пресцентър

  Уважаеми колеги,

  вчера в късния следобяд получихме e-mail от неизвестния за нас г-н Атанас Чобанов, който ни изпрати материал, съдържащ неверни и неясни твърдения. Самият той твърди, че неговият сайт „Биволъ е партньор на Wikileaks”. E-mail-ът на г-н Чобанов съдържа лъжливи, неясни и злонамерени твърдения относно „проблемните зони в българския банков сектор по доклад на посланик Байърли от края на 2006 г.”.

  …използваме случая, за да уведомим всички, че това е поредният опит за дискредитиране на българските банки, както и директна атака срещу банковия надзор в България…

  Също така това може би е опит за рекет, тъй като преглеждайки сайта на Биволъ, установихме, че там се приемат всякакъв вид кредитни карти, което явно цели сайтът да се подпомага финансово (б. р. – ?!).

  Банковата институция Fibank не счита за необходимо да отговаря на неверните и клеветнически твърдения на г-н Чобанов, но счита, че е необходимо да информира медийната общност за нездравите опити да се дискредитира България и да се атакува стабилността на банковата система…

  Колеги, този материал не е за публикуване, а за Ваша информация.”

  Цитираното писмо на ПИБ е разпратено до редакциите на българските медии. “Освен, че е клеветническо, това писмо се явява и форма на скрита заплаха към медиите, които биха дръзнали да отразят документа. Заплахата очевидно е сработила, защото никоя печатна или електронна медия в България не цитира имената на проблемните според американците банки, които преди няколко години са били под наблюдение за връзки с организираната престъпност, пране на пари и раздаване на необезпечени заеми” – пише сайтът “Биволъ” по този повод.

  И докато българските медии мълчат, френският вестник “Монд” описа скандала с “гнилите ябълки” български банки, без да им премълчава имената (виж тук целия текст от вестника). Каквото и да правят занапред някои банки и банкери, с каквито и инвеститори да се опитат да правят бизнес, техните имена винаги ще излизат в справки със съмнителни операции и неясна собственост.

  Българките далавераджии по правило си мислят, че като изпереш едни мръсни пари, може да се отръскаш като гъска от калната локва и да ходиш чист и бял. И занапред да те мислят за почтен банкер, примерно. Това е селска представа за света.
  Ако банките са свикнали в България да запушват устата на медиите, няма как да запушат устата и на световните медии. Всеки чуждестранен инвеститор ще повярва на тях, а не на лъскавите им офиси в България. Лошото е, че така няколко български банки излагат и България. БНБ не ги закача, а прикрива нарушенията им, както стана ясно от поредицата “Клептокрация” в e-vestnik.

  По отношение на банките авторитетът на страната може да помръдне, ако някой потърси отговорност от регулатора БНБ, тоест на управителя й Искров и от подуправителя и шеф на банков надзор Румен Симеонов.

  Източник: e-vestnik.bg

• Легализират диплома за ден

  Спешна легализация на дипломите са в правото си да поискат кандидат-студентите, които са заплашени да изпуснат крайните срокове за кандидатстване в чужбина заради сгрешени документи от училището. Според вътрешния правилник на администрацията в просветното министерство заверката на легализирани документи

  отнема максимум 5 работни дни

  но процедурата може да стане по-бързо – до 48 часа, ако кандидат-студентът изпуска крайните срокове, показа проверка на „Монитор” в администрацията на просветното министерство. Всеки кандидат-студент може да поиска по-бърза процедура при внасянето на документите, особено ако се окаже, че в дипломата има техническа грешка, допусната от училището. Чиновниците в МОМН могат да издадат по-бързо от установените срокове диплома за кандидат-студент за наш университет,

  завършил средното си образование в страна от ЕС

  Тогава документите могат да станат готови и за 10 работни дни, въпреки че по-закон срокът е до 2 месеца. До момента 158 завършили училище в чужбина са подали заявления за признаване на образование в просветното министерство. Очаква се с наближаването на първото класиране в университетите броят на задграничните кандидати да се увеличи. Миналата година 327 души са минали процедура за признаване на образование от чужбина.

  От просветното министерство съветват кандидат-студентите да не разчитат на фирми посредници за подаване на документите, а лично да отидат във фронтофиса в сградата на МОМН до хотел „Шератон”. Така процедурата ще стане възможно най-бързо и с по-малко разходи. Проучване на „Монитор” показа, че фирмите вземат за легализация и придвижване до МОМН за един документ над 100 лева. Отделно от това кандидат-студентите плащат по 15 лева за нотариално заверено копие за страница. Но разходите могат да набъбнат мигновено до 1000 лв., ако се наложи експресно изпращане на документи за чужбина в последния момент. Според експертите по легализацията проблеми с изпускане на сроковете възникват при кандидатстване в Германия, където възможно най-крайният срок за изпращане на легализираните бланки е 13 юли.

  Източник: в. „Монитор“

• Скучна тема

  В. „Financial Times“ обяви най-силните компании в света, в нововъзникващите пазари и в Централна и Източна Европа (виж в. „Капитал“ брой 26). В списъка от 500 компании на нововъзникващите пазари България отсъства. Този факт обаче не представлява интерес за публичното ни пространство. Слабостта на българския бизнес е скучна тема за високо рейтинговите ни медии. Или за техните собственици. Или за тези, които управляват. Последното е най-вероятно, защото ако някой от всекидневно гастролиращите в медиите политици беше подхванал тази тема, сигурно щеше да бъде отразена.

  Слабостта на българския бизнес е основната причина за нашата бедност. Както и основната причина за презрителното отношение към България в Европа и по света.

  В Топ 15 на компаниите в Централна и Източна Европа Полша заема десет позиции, Чехия – три, а Унгария – две. Дори този факт е достатъчен, за да си обясним, защо в тези държави стандартът е много по-висок от нашия. Защо тяхната бедност не е като нашата. И защо за тези държави не се говори така, както се говори за България.

  В тази класация ЧЕЗ са на първо място. С нетна печалба от 2,5 млрд щ.д. за миналата година. На нас ни остава да се „гордеем“, че с увеличаването на цената на тока ще имаме скромен принос в обогатяването на чешкото общество. Казвам „общество“, защото чешката държава държи близо 70% от компанията. Това е техният хит.

  И ние си имаме хитове. Като тези, държавата да не връща на бизнеса стотици милиони, да му бави ДДС пак за стотици милиони. А, разбира се, и двадесетгодишният хит: „Приватизация до дупка!“

  Юлий Борисов,

  Avtorski.pogled.info

• Държавата напразно се опитва да откупи „живота“ на 265 000 работни места

  Никакви субсидии за заетост не помагат, ако няма прилив на инвестиции в икономиката

  Калоян Стайков, Център за икономическо развитие

  Американският психолог Ейбрахам Маслоу казва, че когато единственото средство, с което разполагаш, е чук, третираш всички проблеми като пирони. И въпреки че управляващите в България разполагат не само с „чукове“, но и с други инструменти, все се опитват да влияят на трудовия пазар с едни и същи мерки.

  Мерките са добре познати: интегриране на групи в неравностойно положение към трудовата сила; увеличаване на заетостта сред младежите и сред възрастните; подобряване на ефективността на предоставяните от държавата услуги за безработните; увеличаване на инспекторите и инспекциите срещу недекларирана заетост. Това са мерките, залегнали в Националната програма за реформи и Конвергентната програма, те са същите, които присъстваха в правителствените приоритети и за предишни години. Т.е., независимо какво се случва със заетостта в страната, инструментите за подобряването й си остават едни и същи.

  Пазарът на труда си има две страни – търсене и предлагане

  Правителствените мерки все се фокусират в предлагането

  Но въпреки че в различни схеми за квалификация и обучение се изливат огромни субсидии – и от българския, и от европейския бюджет, пропастта между нуждите на фирмите и това, което предлага пазарът на труда, си остава. Независимо обаче колко знаещ и можещ е един човек, ако няма търсене за неговите таланти и умения, той ще си остане безработен. Така се получава българският парадокс – имаме над 10% безработица и в същото време много вакантни работни места.

  Статистиката показва, че само за две години заетите в страната са намалели с близо 263 000, което е спад от 11%. За същия период свободните работни места намаляват с 2593 позиции – или с 13.8%. Това не е просто спад на заетостта в резултат на икономическия цикъл, а е спад в общото търсене на работна ръка с над 265 500 души. Данните на Евростат и НСИ за България само потвърждават очевидното –

  основният проблем е в липсата на търсене

  Кризата принуди предприятията да оптимизират персонала. Сега дори най-проспериращите фирми не бързат да назначават нови хора, а когато го правят, подбират дълго и внимателно. Това е съвсем нормално поведение за бизнеса навсякъде по света. Неслучайно икономистите казват, че истинският край на рецесията настъпва тогава, когато има значителен ръст на работните места и осезаемо намаляване на безработицата.

  В краткосрочен план, каквито и пари да налива в мерки за подобряване на човешкия „материал“, държавата трудно би постигнала голям успех в намаляване на безработицата. Основната част от клиентите на бюрата по труда са ниско квалифицирани. Добиването на образование, квалификация и опит отнема време. А при слабата образователна система и липсващата й връзка с частния сектор задачата става още по-трудна.

  Затова, ако държавата наистина държи да помага, може да го направи, като

  стимулира създаването на физически капитал

  Защо точно него? На теория увеличаването на капитала, с който разполага една компания, увеличава и допълнителната печалба от един работник в компанията. Така ли е на практика? Да видим какво казва по въпроса Евростат. В ЕС най-голямо свиване при търсенето на работна ръка се наблюдава точно в страните, в които инвестициите са спаднали най-драматично. Така в Швеция, Холандия, Люксембург и Словакия, където отливът на инвестиции е сравнително малък – между 9 и 17.5%, спадът в търсенето на работна ръка е сравнително лек – от 1.6% до 3.5%. На другия полюс са страни като Латвия, Румъния, Естония и България, в които търсенето на работници е спаднало с двуцифрени проценти – между 11% и 13.9% според данните на Евростат. Общото между тези държави е, че са пострадали от драстично свиване на вложенията – с по 34-56.8%.

  Ето защо, ако иска да подпомага заетостта, и то в краткосрочен план, държавата трябва да наблегне на мерки за насърчаване на инвестициите – местни и чужди, в нови бизнеси и в неексплоатирани ниши, в модерни машини и нови технологии, в патенти и ноу-хау.

  Мерките са до болка познати

  – подобряване на бизнес средата, намаляване на административните тежести, отваряне на защитени сектори, подобряване на регулаторните рамки, включително обявяване в несъстоятелност, намаляване на корупцията, подобряване работата на съдебната система, предвидимост на държавната политика. За тях, а и за куп други, не се намери време и енергия, докато икономиката беше в подем. Дано се случат, докато бавно излизаме от рецесията. За жалост свидетели сме на усилия на управляващите в обратната посока – вместо да улесняват бизнеса, те го товарят с допълнителни разходи за труд – например с административно увеличаване на минималната работна заплата. Или пък стоварването на колективния договор с министерско нареждане върху всички предприятия в даден бранш, макар че някои са отказали да го подпишат – както се случи неотдавна в минната промишленост.

  Източник: в. „Сега“

• Б. Димитров извади списък с български царе, кандидати за паметници в Македония

  Списък с български царе, на които да бъдат издигнати паметници в Македония, предлага директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

  „Въодушевен и много благодарен на правителството на Никола Груевски, което издигна вече паметници на четири български национални герои и смята да възстанови и други – по-специално, на братята Кирил и Методий, и на Климент и Наум Охридски, се осмелявам да предложа на македонското правителство мотивиран списък с няколко български царе. Те са оперирали на територията на Македония през средните векове”, заяви историкът, цитиран от Фокус.

  Номер едно в списъка е кан Кубер, който през 680 г. основава в Битолско-Прилепското поле втора българска държава на Балканите, след като по същото време брат му кан Аспарух основава в Мизия днешната българска държава. Кан Кубер се опитва, но претърпява неуспех в опита си да превземе Солун и да го направи своя столица. Но в замяна на това – разширява територията на държавата си с днешна Източна Албания, цяла Вардарска Македония и Косово.

  На второ място в списъка е кан Крум (801 – 813). Според редица учени кан Крум произхожда от династията на кан Кубер и по този начин формира нова българска управляваща династия. Той разширява територията на България с Тракия и Вардарска Македония.

  На трето място – цар Борис Кръстител (852 – 889). Покръствайки България, покръства и прадедите на днешните македонци. Любопитното е, че според т.нар. Брегалнишка легенда покръстването в Македония става под личното ръководство на Светите братя Кирил и Методий, като тяхна база е бил град Равен, в днешна Източна Македония, чийто развалини бяха открити от скопските археолози близо до град Кочани.

  На четвърто място – цар Роман (980 – 997). Цар Роман резидирал в град Скопие, който превърнал в своя столица. По този начин превърнал малкото провинциално градче в голям и добре укрепен град. Той е известен с това, че край Скопие е построил манастира „Свети Георги”.

  На следващо място – цар Иван Владислав (1015 – 1018), отстоявал героично независимостта на българската държава и загинал в битка с византийците край град Драч, дн. Албания. От един надпис става ясно, че той е построил и крепостта Битоля.

  Накрая – цар Константин Тих, който е бил управител на Скопие до 1257 година, когато благодарение на прекрасните си войнски качества той е отблъснал нападение на Скопие на византийци и сърби. Поради това е бил избран за български цар от болярския съвет и управлявал повече от 20 години, каза Божидар Димитров.

  И зточник: Аctualno

  

  Паметник на цар Самуил бе поставен в центъра на Скопие, в края на юни. Паметникът, изработен от мрамор, е висок 5 метра и е издигнат на постамент от 3,5 метра. Скулптурата е изработена в Италия, а неин автор е Димитър Филиповски.

  Новият паметник се издига в македонската столица седмица след като там бе монтирана 22-метровата статуя на Александър Македонски, което предизвика гневна реакция и в Гърция.

  Сърцето ми се преизпълва с радост и гордост, че в центъра на Скопие е вдигнат паметник на един велик български цар,на един достоен български владетел, коментира директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

• Ройтерс: Какво биха правили медиите в България без цветистия премиер Бойко Борисов?

  Кампанията във „Фейсбук“ за ден без Бойко Борисов намери отражение и в световните агенции. „Ройтерс“ пусна специална кореспонденция, в която пише:

  „Новините биха били като „Кръстникът“ без Марлон Брандо или роман на Реймънд Чандлър без Филип Марлоу, гласи съобщение на българска информационна агенция по повод кампания във „Фейсбук“, призоваваща медиите да бойкотират Борисов за един ден. Групата в социалната мрежа призова местните медии да се въздържат за един ден от информации за делата на Борисов, който според най-новия виц прерязал собствената си пъпна връв при раждането си и обявил себе си за официално открит. Натовареният график на бившия пожарникар и кмет на София включва рязане на летни на нови детски градини, бензиностанции и голф-игрища, но популярността му намаля заради икономическите проблеми и неуспеха да осъществи обещаните реформи. Създателите на групата във Фейсбук очаквали, че инициативата „Ден без Бойко Борисов“ на 5 юли, точно две години след като партията му дойде на власт, ще се провали, но заявиха, че целта им е да привлекат общественото внимание. „Ние не отричаме постиженията на настоящото правителство в много области, но насищането на медийното пространство с една политическа фигура създава усещане за авторитаризъм“, се казва в съобщението на групата в социалната мрежа“.

  Ройтерс посочва, че само БГНЕС и „Медиапул“ са обявили, че ще подкрепят групата, която вече има над 31 000 членове.

  Източник: в. „Сега“

• Венецианската комисия със сериозни резерви към Изборния кодекс

  Препоръчват се незабавни промени, но според Фидосова външните експерти проявяват неразбиране

  Венецианската комисия подлага на критика основни положения, залегнали в Изборния кодекс. Становището е изготвено след посещение на делегация на комисията в България през май и третира преработения вариант на закона, променен след произнасянето на Конституционния съд.

  “На препоръките, предлагани в това становище, трябва да се обърне внимание възможно най-скоро, така че те да могат да бъдат приложени на предстоящите президентски и местни избори. Не всички от тях изискват изменения на Кодекса, те може да се изпълнят и чрез инструкции на ЦИК или други правни средства”, се посочва в становището на Европейската комисия за право чрез демокрация към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (Венецианската комисия).

  Мнозинството от 2/3 в ЦИК

  “Две трети мнозинство в ЦИК не е разумно за вземане на решения, защото е възможно комисията да блокира”, посочват от комисията, като уточняват, че обръщат внимание на тази възможност, защото е Централната избирателна комисия е съставена на политически принцип.

  “Този вид мнозинство трябва да се преоцени на база фактите как то ще функционира по време на изборите”, препоръчват от комисията.

  Председателят на правната комисия в парламента Искра Фидосова (ГЕРБ) не е съгласна с препоръката.

  “Изискуемото мнозинство от две трети е въведено именно като гаранция, че при управление на коалиция тя няма да може да влияе изцяло върху взетите решения и това да доведе до политизиране на обсъжданията”, заяви Фидосова пред Mediapool.

  Дискриминация на млади формации

  Като основен дефект и с ясната политическа характеристика за “лоша практика”, както и с препоръка “този текст да бъде премахнат или поправен”, в становището е посочена възможността ЦИК да преценява документите на партиите и да отказва регистрация на база вмешателство във вътрешния живот на формациите.

  Изборният кодекс предвижда ЦИК да проверява документацията на партиите – провеждали ли са те събрания или не и дали са спазени уставните срокове. Ако бъде хваната в нарушение, дадена партия може да отпадне от изборите. От Венецианската комисия смятат, че този текст е дискриминация на младите партии и намеса във вътрешния им живот.

  Искра Фидосова разясни пред Mediapool, че този текст само продължава практиката от Закона за политическите партии. “Разпоредбите кореспондират със Закона за политическите партии, който предвижда разпускане на партията в случаите, когато не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния й орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на 5 години, и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство. Нормата е гаранция, че партия, която е нарушила разпоредбите на ЗПП и въпреки това до изборите не е разпусната няма да може да участва на изборите. Нормите в ИК само продължават логиката на въведените с ЗПП разпоредби”, обясни юристката.

  Кратки срокове за обжалване на отказана регистрация

  От Венецианската комисия коментират също и твърде кратките срокове, които са разписани в Изборния кодекс като възможност за обжалване от страна на кандидат или партия, на които им е отказана регистрация.

  “24-часовите срокове при получаване на отказ са изключително кратки, когато се откаже регистрация на партии, коалиции или кандидат”, пише в документа.

  Според разписаните правили у нас не по-късно от един ден след излизане на решението на ЦИК за отказ, потърпевшият трябва да обжалва в Административния съд. “Трябва да се избегне невъзможността кандидатите да успеят да се подготвят”, пишат от Институцията към ПАСЕ.

  “Това не гарантира правата на участниците в изборите. Аз може да нямам адвокат, който да реагира в същата минута”, коментира Антоанета Цонева от неправителствената организация “Институт за развитие на публичната среда”, която осъществи мониторинг върху приемането на Изборния кодекс.

  “Законодателят явно предполага, че всеки кандидат разполага с цяла кантора адвокати, които само чакат ЦИК да им откаже и да им напишат на коляно жалбата, а те да тичат към Административния съд – това не е най-адекватната мярка”, обясни Цонева.

  Да се намали изискваният брой подписи за независим кандидат

  Тя също коментира и препоръката, която се отнася до подписите, с които може да се издигне независим кандидат. От институцията към ПАСЕ отчитат намаляването им в разписанията на новия кодекс, но все пак отбелязват, че практиката е да не се събират повече от 1% от избирателите на съответния район.

  В текста на закона, регламентиращ вота, законодателят записа, че независим кандидат се издига с подписите на не по-малко от три на сто от жителите на дадено населено място, но условието е да не надхвърлят 5000 подписа.

  “Още докато се приемаше кодексът, ние няколко пъти говорихме за тези разписания, показвахме ги, обяснявахме ги, но никой не ни обърна внимание и те не залегнаха в пълния си вид в закона”, каза Цонева.

  Тя добави, че по същия начин са пренебрегнати становищата, засягащи правата на международните наблюдатели на изборите у нас.

  От Венецианската комисия отчитат, че са очаквали по-подробно разписание за правата и задълженията на наблюдателите.

  Легитимни ли са избирателните списъци?

  Венецианската комисия обръща сериозно внимание на вечната тема за “мъртвите души” в избирателните списъци. Отбелязано е последното преброяване, което по прогнозни данни определя жителите на България около 7 380 000 души. Без да коментират дали списъците са реалистични или не, от Венецианската комисия отбелязват, че на предишния вот са гласували около 7 млн. избиратели.

  Препоръчва се “разумно съотношение между преброените в България хора и тези, които са в списъците”.

  “Ако това съотношение не е налице, означава, че избирателният списък не е легитимен”, коментира Антоанета Цонева. Според нея лицата над 18 години трябва да бъдат съотносими с тези от последното преброяване.

  Пред Mediapool тя посочи, че нито една от препоръките на комисията към ПАСЕ не е обвързана със срок, но всичко, което не е предмет на конституционна промяна, трябва да се вземе предвид с оглед идващите избори.

  Адекватно отразяване на предизборната кампания в медиите

  Венецианската комисия обръща внимание, че в България няма орган, който да следи за “неадекватно или даващо предимство на определена партия отразяване в медиите”.

  Записано е също, че е редно политическите дебати в обществените медии да не се заплащат.

  Председателят на СЕМ Георги Лозанов каза пред Mediapool, че според него в закона има “достатъчно регулатори, поне за обществените медии, които изискват плурализъм”.

  “Затова настоявах частните медии да подпишат един кодекс. Това е част от либерализма в нашето законодателство”, обясни гледната си точка Лозанов, който смята, че не трябва да има специален регулатор за политическо съдържание.

  “Саморегулацията е възможност да се запази либерализмът в медиите”, смята още Лозанов. “СЕМ трябва да има права, свързани с най-общи разпоредби, а не да е диктатор на начина, по който се правят новините, особено в предизборна ситуация”, добави той.

  “Аз имам стара идея – начинът за отразяване на предизборната кампания да се запише в Закона за радиото и телевизията и да не се разписват разпореди всеки път”, припомни Георги Лозанов.

  Ограничаване на избирателно право

  Според Венецианската комисия е абсолютно неоправдано ограничаването на пасивното избирателно право в местните избори, ако имаш друго гражданство, различно от българско. Представителите на комисията не намират зкаоново оправдание на такъв текст, защото според Конституцията има подобно ограничение за избор на президент и народни представители.

  “Българските граждани, притежаващи гражданство на друга държава, не могат да бъдат избирани в парламентарни, президентски и общински избори. Докато забраната на двойно гражданство за парламентарни и президентски избори е записана в Конституцията, същото не се отнася за общинските избори”, смятат от Венецианската комисия.

  Оттам препоръчват да се разреши политическа агитация на майчин език. В българското законодателство е записано, че предизборната кампания се провежда само на български. Европейската практика е това да става на всички говорими в страната езици на малцинствата, припомнят от комисията.

  Искра Фидосова опонира, че “агитацията в предизборен период има за цел участие в политическия живот на страната и заемане на позиции в органите на власт и управление. В този смисъл агитацията трябва да е разбираема за всички граждани, за да изградят в себе си позиция, която да могат да споделят, коментират и дискутират с други граждани”.

  „При агитацията се споделят виждания за управлението на държавата и обществото и колкото по-открити са те, толкова по-голямо е доверието в обществото. Кампанията е отворена към всички избиратели. Провеждането на агитация на езика на малцинство, който не е разбираем за другите граждани, може само да доведе до формиране на недоверие между отделните общности в страната ни. Наред с това биха възникнали процеси на обособояване, затваряне, капсулиране и дори автосегрегиране на цели общности в отделни територии, което противоречи на всички разбирания за принципите и ценностите на развитие на ЕС и на държавите членки”, се казва в становището, подготвено от експертите на Фидосова.

  Мащабна образователна кампания за знака „Х“

  От институцията към ПАСЕ не коментират с какъв знак да се гласува, но казват, че ако само с „Х“, трябва да се предприемат мерки от ЦИК за ефективно информиране на избирателите. “Трябва да се да се проведе образователна кампания с таргет избирателите, както и Секционните избирателни комисии.

  От ЦИК заявиха пред Mediapool, че не са се запознали със становището на институцията. Говорителят на ЦИК Ралица Негенцова обаче излезе от ситуацията, обяснявайки азбучни истини.

  “ЦИК няма законодателна инициатива. Ние само изпълняваме закона и не коментираме дали той е добър или е лош”, заяви Негенцова пред Mediapool, която въпреки това обясни, че “препоръките ще бъдат взети предвид”.

  Тя обеща и образователната кампания. “Ние преди всеки избори организираме обучения”, уточни Негенцова, имайки предвид редовните обучения, които провежда ЦИК на Общинските избирателни комисии (ОИК).

  Според книжата, които отговорният за изборите у нас орган прие, ОИК в страната трябва да бъдат сформирани на 8 септември, след което да бъдат проведени обученията им, за да могат те да предадат своите знания на Секционните избирателни комисии (СИК), което се приближава значително до деня на вота – 23 октомври и едва ли би могло да се приеме за “мащабна обучителна кампания”.

  Според Негенцова обаче “най-резултатни” за подобен род просветителски занимания са последните 20 дни преди изборите.

  Антоанета Цонева смята, че ЦИК трябва „да се запознае възможно най-бързо с препоръките на комисията и там, където може със свои актове да усъвършенства прилагането на закона, да го направи”.

  При подготовката на настоящата публикация на няколко пъти търсихме мнение от ЦИК, но вече втора седмица отговорът е, че не са се запознали с препоръките.

  Според Антоанета Цонева правната комисия в парламента трябва максимално бързо да подложи на обсъждане определени текстове в закона, за да може те да бъдат подобрени.

  “Въпреки това не съм оптимист, защото това становище на Венецианската комисия е прието на 17 юни и никоя институция до момента не се занимава с неговото разгледане”, каза Цонева. Според нея проблемът произтича оттам, че към определени промени може да се пристъпи, само ако има политическа воля за това.

  В същото време експертът смята, че подобна промяна няма да “засегне корпуса от основни текстове в кодекса”, а само ще улесни избирателите.

  “Пример за това е препоръката за разяснителната кампания, която ЦИК ще проведе”, уточни Цонева.

  Според депутата от Коалиция за България Михаил Миков Венецианската комисия казва категорично, че с Изборния кодекс се нарушават права на български граждани с двойно гражданско. Въвеждането на знака “Х”, който може да бъде тълкуван от преброителните комисии, в които ГЕРБ има мнозинство, ще създаде проблеми. “Той ще бъде проблемен при самото гласуване и после при самото тълкуване”, обясни народният представител пред Mediapool.

  Прочитът на Искра Фидосова върху становището на Венецианската комисия е противоречив. Тя хем смята, че е дадена „висока оценка“ за закона, но в същото време отчита, че експертите на ПАСЕ не са наясно с тукашната ситуация.

  Венецианска комисия е констатирала, че Изборният кодекс е “солидна база за произвеждане на демократични избори”. “Сами виждате, че това е изключително висока оценка”, заяви Фидосова.

  По отношение на критиките тя каза, че са в резултат на неразбиране от страна на Венецианската комисия, защото експертите й нямали познания в останалата част от нормативните актове в България, които кореспондират с Изборния кодекс.

  Полина Паунова,

  Mediapool

• Най-страшната войска в Европа се стопи

  Бундесверът умря, да живее Бундесверът! От 1 юли наборната служба в Германия е минало. След 55 години вярна служба Берлин реши да последва примера на повечето си партньори в НАТО и да я направи изцяло професионална.

  Новият Бундесвер няма да е по-голям от 185 000 души, докато по-рано численият състав достигаше до 500 000.

  Първите професионални войници встъпват в служба на 4 юли. За да не се окажат с празни казарми, от няколко месеца германците рекламират военната служба като средство да се получи добро обучение и да се осигури доход. Заплатата на доброволния служещ е 1000 евро. Подслон и храна се осигуряват от армията.

  „Първите години са решаващи. Трябва да въодушевим младите хора, които идват в Бундесвера, за да разкажат на приятелите си. Ако това се случи, значи сме успели“, каза военният министър Томас де Мезиер в интервю пред в. „Билд“ вчера.

  Засега германците няма защо да се притесняват. В понеделник под знамето се очаква да маршируват 3491 доброволци. Службата им ще е максимално 24 месеца. Над 14 000 от наборниците също остават в казармите, след като сами решили да удължат службата си на доброволни начала.

  Едва ли съществува друга армия в Европа с по-противоречива история от германската

  Тя е най-страховитата през 30-те и 40-те години на ХХ век. Успява да превземе почти цяла Европа и избива милиони. Единствените, които се справят с подобна сила, са руснаците. Те хвърлят хиляди и хиляди войници в битките и в крайна сметка числеността им побеждава техниката на германците.

  В средата на ХХ век немските военни, научили урока си от две световни войни, отказват да изпълняват друга функция освен защита на границите. Това се променя през 90-те години, когато Германия участва в ударите срещу Югославия, за да се избегне геноцид в Косово.

  Наборната служба в Германия има 200-годишна история. Войската се свиква по задължение още от времената на битките срещу Наполеон в началото на XIX век. След Първата световна война победителите забраняват на германците да имат своя армия. Това е посочено и във Версайския договор. През 1935 година обаче националсоциалистите начело с Хитлер обявяват договора за невалиден и отново свикват наборниците в казармите.

  След Втората световна война разгромът на тогавашния Вермахт е пълен. Повечето мъже във възраст за служба са убити или в плен. Едва 12 години след края на войната страната е в състояние да сформира нова армия. Това става точно преди 55 години, през юли 1956 г. По това време ФРГ от една година е член на НАТО. В Бундестага се водят бурни дебати за това дали германците въобще трябва отново да правят войска.

  Споменът от двете войни е твърде болезнен.

  В крайна сметка се решава да се основе армия, която обаче вместо Вермахт („Защита на властта“) носи името Бундесвер („Защита на федерацията“). Това е и изричното желание на силите в НАТО, които искат германците на Запад да направят защита срещу евентуално нападение от Изтока. На 1 април 1957 година в казармите влизат първите 10 000 наборници. През 1958 година Бундесверът разполага с 12 900 висши офицери, всичките служили преди това във Вермахта. Канцлерът Конрад Аденауер е подложен на остра критика заради миналото на висшия офицерски щаб. „НАТО няма да ме вземе на сериозно, ако им представя 18-годишни генерали“, отговаря сухо той.

  Още една голяма промяна армията преживява след обединението на ФРГ и ГДР. Източногерманската армия се присъединява към Бундесвера. През 1990 година 20 000 войници от народната армия на ГДР преминават на служба към доскоро вражеската западна войска. Много малка част от техниката също е прехвърлена към Бундесвера. Повечето машини и оръжия обаче са унищожени, продадени или подарени. Така например Индонезия купува 39 военни кораба, Полша получава даром самолетите, а на Турция продават танковете. Продажбата на танкове е проблем и до днес – с тях турците водят война най-вече срещу кюрдите и други малцинства и затова немците често са подлагани на критика.

  Общо 8,4 милиона души са служили в казармите на Германия през последните 55 години.

  Днес германците поддържат със свои войници повечето международни мисии на НАТО и ООН. Ако смяната от наборна към доброволна служба не протече безпроблемно, това може да се окаже драматично за тези операции. Бундесверът участва в мисиите в Косово, Афганистан, Босна и Херцеговина, Судан, охранява морето край Ливан, помага в доставката на помощи за Сомалия и гони пиратите във водите й, те са и сред главните участници в коалицията срещу терора.

  В Германия обаче армията също изпълнява важна функция. Тя е част от защитата срещу катастрофи. По време на големите наводнения през последните години войниците спасиха стотици жители и издигаха пясъчни диги край реките, за да ограничат щетите. В Германия досега младежите, които имаха причини да отказват военна служба, можеха да я заменят с цивилна такава. Това означава, че вместо да бият крак в казармата, те работеха в старчески домове, като санитари в болници или в детски лагери. Сега тези социални грижи са оставени изцяло на доброволното решение на младите. Стимул да полагат такъв труд известно време обаче все пак има, и то не малък. Социалната служба е важна съставка от оценката при кандидатстване в университет. Тя може да повиши успеха от дипломата. Кариера при социалните е предимство и при кандидатстване за работа.

  Заради твърде бързото преминаване от наборна към професионална служба правителството жъне критики от опозицията. „Това е дилетантско и опасно не само за структурите в страната, а и за мисиите по цял свят“, е позицията на левицата.

  За да избегне подобен катастрофален сценарий, военното министерство взе едно революционно за цялата история на армията решение: в нея ще могат да служат и чужденци.

  Жени и мъже, които изпълняват условията за професионален войник и живеят от години в Германия, но нямат германски паспорт, могат също да кандидатстват. Това е решение, което бе взето и предвид демографската криза в страната. Германците стават все по-малко, раждаемостта сред хората с имигрантско потекло е все още по-висока.

  Бундесверът става привлекателен дори и за млади хора със семейства. В казармите ще има стаи за деца, а армията ще финансира ваканциите на отрочетата на войниците си.

  Обмисля се създаването на детски градини към казармите, за да могат жените също да се записват в армията, без да се опасяват, че това слага кръст на плановете им за деца и семейство. За да се проведат всички тези реформи обаче, армията има нужда от поне 8 милиарда евро.

  Капка Тодорова – Берлин,

  в. „24 часа“

• Станислав Димитров, бивш съдия от Конституционния съд: Липсата на лустрация имаше пагубни последствия за България

  Близо 80 агенти на Държавна сигурност във външното министерство обяви в сряда комисията по досиетата. Посланиците, принадлежали към репресивния апарат на комунистическия режим, въпреки обещанието на правителството още не са изтеглени. На това се противопостави президентът Първанов – самият той разкрит като агент Гоце на ДС. Той предложи случаите на посланиците агенти да бъдат разглеждани поотделно.

  Това не е ли опит за торпилиране на принципа на лустрацията, какво представлява лустрацията: наказателно преследване или ограничение за заемане на определени длъжности поради професионална непригодност; противоконституционна и дискриминационна ли е и какви последствия имаше за България липсата на политическа воля да се извърши – за всичко това Даниела Горчева – издател на излизащото в Холандия сп. „Диалог“, разговаря с бившия съдия от Конституционния съд Станислав Димитров.

  Президентът Първанов предложи да се разглеждат един по един случаите на посланиците от ДС. Това не противоречи ли на принципа на лустрацията,който няма сила на наказателно преследване, а е прилагане на принцип за професионална непригодност?
  – Точно така, да, противоречи, разбира се. Президентът не е прав тук.Няма какво да се изследва поотделно и индивидуално поведението на тези хора. Не мога да разбера неговата идея – да се изследва дали някой е бил добро или лошо ченге?!  Въпросът е принципен – става дума за професионална непригодност.
  
  Този, който е бил сътрудник на ДС, той е имал съответните убеждения, съответния манталитет и съответните способности, за да работи в условията на една тоталитарна власт в нейните служби за сигурност.  Е, добре, тези същите хора ли трябва да представят една демократична страна? И дори, ако е сътрудничил не по убеждения, а по принуда, той е дискредитиран и на него не може да се има доверие.
  
  Такива хора не могат да представляват България и да изпълняват професионалните си ангажименти, включително и поради липса на доверие от страна на нашите партньори. Репутацията на един посланик трябва да бъде кристално чиста.
  
  В дискусията за лустрация стои едно убеждение, че тя е отхвърлена от Конституционния съд. Вярно ли е това, след като има 2-3 решения на КС, които наистина я обявяват за противоконституционна, но има и 2 решения, в обратния смисъл – че не противоречи на Конституцията?
  – Първият законов лустрационен текст е от 1992 година, по време на правителството на Филип Димитров. Става дума за параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банките и кредитното дело, който гласи, че в ръководните органи на банките не могат да бъдат избирани лица, които са били служители и сътрудници на Държавна сигурност или които през последните 15 години са били на ръководни постове в БКП, ДКМС, ОФ и т.н.
  
  Това ограничение трябваше да се прилага за срок от 5 години. Конституционният съд обяви този текст за противоконституционен, по-точно като противоречащ на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, който гласи, че „всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол,произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност,лично и обществено положение или имуществено състояние.“
  
  Освен това, посочва се в решението на КС, че в чл. 48, ал. 3 от Конституцията е прогласен принципът, че „всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа“. Трябва да се отбележи, че половината съдии подписаха това решение с особено мнение и решението бе взето, благодарение на един глас, който се колебаеше до последно и който накрая се присъедини към становището, че този закон противоречи на Конституцията.    
  
  Какво мислите Вие лично за това решение на Конституционния съд?
  – Това решение на КС имаше много, много тежки последици за България –спомнете си последвалото източване на банките, фалитите им, загубата на спестяванията на хората, кредитните милионери.  Всичко това стана възможно, защото в управата на банките бяха допуснати хора от висшата комунистическа номенклатура и служители на Държавна сигурност – а това бяха хора без необходимия морал, отговорност и професионална компетентност.   
  
  Второто решение на КС беше свързано със закона „Панев“ – за ограничаване достъпа на номенклатурни кадри на БКП, както и на сътрудници на Държавна сигурност до ръководствата на висшите учебни заведения и до състава на академичните, факултетните, научните съвети…
  – През 1992 КС отново бе сезиран и бе обсъждан Законът за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия(ДВ, бр. 104 от 1992 г.).    
  
  И тук вече имаме решение от 1993 на КС в обратния смисъл – че законът не противоречи на Конституцията и по-специално на чл. 6, ал. 2.  Бе прието, че става дума за професионална непригодност.  През 1995 г. обаче, тоест – три години по-късно, този закон (известен като „законът Панев“) бе отменен от Народното събрание по времето, когато на власт беше БСП.
  
  Тоест, при първите две решения на КС имаме резултат 1:1. А третото решение на КС?
  – Третото решение на КС е от 1999 г. и бе свързано със сезирането на КС през 1998 г. относно Закона за администрацията, според който се въвеждат като задължителни изисквания за срок от 5 години лицата, заемащи ръководни длъжности в държавната администрация, да не са заемали ръководни длъжности в политическия и административния апарат на бившия комунистически режим и да не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност.  
  
  КС обяви тази норма за противоконституционна.  Седем срещу пет съдии приеха, че се нарушава правото на тези лица да заемат тези длъжности, че текстът нарушава чл. 6 и чл. 48 от Конституцията, че създава ограничения на базата на заемано в миналото обществено положение и че нарушава правото на политически убеждения и членуване в политически партии, че ограничава гражданите да заемат определени длъжности, а оттам и правото им на труд. 
  
  Добре, но ако приемем, че членуването в БКП е право на политически убеждения, въпреки че точно комунистите отказваха това право на българските граждани в продължение на половин век, то принадлежността към репресивните органи на един насилнически режим не би трябвало да се смята за дискриминация по отношение на политически убеждения? Това е така, но в мотивите на решението на КС по отношение на лицата, сътрудничили на ДС, стои, че в текста на закона не е посочено дали става дума за щатни или за нещатни сътрудници на ДС.
  
  Както виждате – това е съвсем формално възражение, което вече не издържà при Закона за радиото и телевизията, където законодателят беше формулирал по-точно текстът, съгласно който не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии и на Управителните съвети на БНТ и БНР лица, които са били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност. И тук решението е отново в обратна посока – че законът не противоречи на Конституцията.    
  
  Изобщо, практиката на КС е противоречива. Прави впечатление, че двама от съдиите, които гласуваха, че законът за администрацията е противоконституционен, след това – при аналогичен текст – за радиото и телевизията, гласуваха че законът не противоречи на Конституцията. За съжаление така и не бе създаден един-единствен лустрационен закон, само имаше опити да се пробие с отделни лустрационни текстове.
  
  А какви са мотивите на съдиите в единия и в другия случай?
  – Общо взето решенията, които обявяват противоконституционност са по чл.6, ал. 2- за равенство на всички граждани пред закона и правото им на труд. Съдиите, които застъпват обратното становище се мотивират с това, че няма нарушение на Конституцията, защото изискването е за професионализъм. Освен това няма конституционна гаранция, че всички могат да заемат определени постове и длъжности. Има гаранция за правото на труд, но не и че всеки може да заема дадена ръководна публична длъжност.
  
  В тази насока е и едно решение 18 на КС от 1997г., с което съдът приема, че законодателят може да установява конкретни изисквания за заемане на определени постове и длъжности. С това не се нарушава правото на труд и избора на професия. Това са основните мотиви за решенията в единия или в другия случай за лустрацията, която за съжаление поради липса на политическа воля не се проведе.  И в случая единствено действа Законът за радиото и телевизията, който забранява в управителните им органи да има хора, сътрудничили на ДС.   
  
  Защо според Вас липсваше политическа воля?
  – За съжаление в България – за разлика от всички други държави от бившия източноевропейски блок, които въведоха такива лустрационни норми, даже имат и закони, в България така и не се разбира, че това е един много важен, много съществен елемент от декомунизацията. Има сериозни съображения срещу възможността лица, които са формирали и провеждали една престъпна политика, били са част от висшата комунистическа номенклатура или от репресивния апарат на БКП да заемат ръководни постове в държавната администрация, защото тези лица могат да застрашат конституционните права на гражданите, демократичните принципи на правовата държава, както и нейната сигурност.
  
  Това не се разбираше дори и от мнозина в СДС. Затова през 1997- 2001 г. бе пропуснат безценен исторически шанс да се преустанови по-нататъшното проникване на лица, свързани с бившия репресивен апарат на един престъпен режим, в изпълнителната, законодателната и съдебната власт и в днешните служби за сигурност.     
  
  През есента на 2009 парламентът прие нов Правилник за организацията идейността на Народното събрание (ПОДНС) и според член 3 от този правилник бивши сътрудници на ДС и на разузнавателните служби на Българската народна армия не могат да бъдат членове на ръководството на НС и на ръководствата на комисиите към него, както и на международните делегации и членове на определени комисии (по вътрешна сигурност и обществен ред, по външна политика и отбрана, за контрол на ДАНС, по европейските въпроси и контрол на европейските фондове). През декември КС отмени тази разпоредба като противоконституционна. Вашият коментар?
  – Да, КС обяви за противоконституционна тази разпоредба и аз не съм съгласен с това решение. Както виждате, трима конституционни съдии –Благовест Пунев, Владислав Славов и Румен Ненков са го подписали с особено мнение и са изразили своето несъгласие, защото принципът на правовата държава не изключва правото на законодателя да установява конкретни изисквания за заемане на определени постове и длъжности.
  
  Дали бивши сътрудници на секретните служби на тоталитарната държава биха се съобразявали с принципите на демократичната политика в областта на сигурността и външнополитическата ориентация на държавата? Редно ли е те да представляват демократичен парламент, бидейки членове на ръководството му? Аз ще цитирам заключението на тяхното особено мнение, което споделям напълно:  „Настоящето конституционно решение е симптоматично за причините забавния и мъчителен преход на обществото ни към реално функционираща демокрация, резултат на липсата на категорична и последователна оценка на миналото и адекватни реформи в настоящето.  
  
  След продължилия около две десетилетия дебат относно разкриване на документите за принадлежност на лицата, заемащи публични длъжности, към структурите на тайните служби на тоталитарния режим, който завърши с приемане на закон за осветляване на това сътрудничество, този дебат с решението на Конституционния съд се обезсмисля като безрезултатен, поради изключване на практическото прилагане на закона по отношение на народните представители.“     
  
  А каква е практиката в другите източноевропейски страни?
  – В самите закони за разкриване на принадлежност към ДС има и лустрационни текстове, което липсва в нашия закон.      
  
  Дали тази противоречива практика на КС оставя възможност при наличие на политическа воля за изготвяне на един цялостен лустрационен закон ?
  – Да. Отговарям с „да“ на този въпрос. Категорично.

  Източник: Дневник

• Дъщерята на Чаплин се влюби в наш филм

  Българското кино май не е толкова босо за колкото го мислят. Дъщерята на Чарли Чаплин Джералдин сложи кецове в чест на нашия филм… “Кецове”. На 33-тия кинофестивал в Москва творбата на младите режисьори Валери Йорданов и Иван Владимиров не успя да се “обуе” с Голямата награда, но “развърза” разгорещени спорове сред журито, председателствано от Джералдин Чаплин. При връчването на наградите тя демонстративно се появи на сцената с официална

  черна рокля и кецове

  После Чаплин коментира интересния си дрескод така – “Цялото жури обожава този филм, той е необикновен и възхитителен. Вижте, дори и аз съм с кецове – нося ги, защото го харесвам. Нима мислите, че обикновено слагам кецове под тази прекрасна вечерна рокля? Така реших да покажа своето отношение към великолепния филм. Много искахме да го отличим, но организаторите не разрешиха да дадем още една награда – за съжаление те са само пет. Трябваше да спазим определен баланс при призовете. Затова аз ще бъда с кецове, докато филмът получи това, което заслужава”.

  Все пак българското заглавие получи “Специално споменаване” от журито и отличие за най-добър филм от Федерацията на руските киноклубове. В крайна сметка Голямата награда от фестивала в Москва прибра испанският “Вълните”.

  “Кецове” е създаден по действителни събития. Автор на сценария е известният актьор Валери Йорданов. Той участва в една от главните роли и заедно с Иван Владимиров е отговорен за режисурата. Филмът разказва за шестима млади хора, които бягат от града, за да прекарат лятото на отдалечен и все още

  незастроен плаж

  на Българското Черноморие. Според Валери Йорданов “Кецове” е “история за младите хора тук и сега, за които приятелството все още значи нещо”. Той не е присъствал на церемонията по награждаването. “Когато научих за това какДжералдин Чаплин е излязла с кецове в чест на нашия филм, буквално щях да се разплача. А рядко се разнежвам” каза Йорданов. За него демонстрацията на дъщерята на Чарли Чаплин е “повече от награда”. Той е доволен, че филмът е породил разгорещени спорове и че освен критически хвалби е

  отнесъл и критики

  “Това е задачата на една кинотворба” – смята режисьорът дебютант. За него случилото се на фестивала е ипризнание за българското кино. Което явно си е спечелило сериозен фен в лицето на Джералдин Чаплин. Тя е споделила, че иска да притежава “Кецове” и да поддържа връзка с хората от екипа. Много е възможно звездата да бъде специален гост за българската премиера на филма в началото на есента.

  И така след “Лачените обувки на незнайния войн” бг киното обу и “Кецове”.

  Източник: в. „Труд“

• Кандидатът за президент на България от „сините“, Румен Христов, почете паметта на Георги Минчев

  Току що  приключи станалият (поради лошите атмосферни условия) тридневен фестивал „Цвете за Гошо“. Той се проведе за единадесети път  на познатото място – естрадата в Южния парк в столицата.

  

  За поредна година МСДС уважи Барда на Демокрацията като този път от името на организацията венец поднесе кандидатът за президент на „Синята коалиция“, Румен Христов. В края на сета на Милена Славова, Петър и Гергана от МСДС-София монтираха венеца на сцената, а г-н Христов заяви пред събралото се множество, че е щастлив, че младите хора в България обичат рок музиката и, че е сигурен, че Георги Минчев би бил щастлив да види толкова много млади хора да пеят български рок, защото той обичаше и рока, и демокрацията, а няма рок без демокрация и демокрация без рок.

  

  В кратката му реч не присъстваше политиката и завърши с бурни ръкопляскания oт събралите се.

  От 3 месеца тече кампания за събиране на средства за изграждане на паметник на Георги Минчева в гр. Каварна. Членове на СДС-Лозенец се включиха в даряването още от началото  и са на мнение, че тя е прозрачна и смислена. За подробности относно инициативата посетете уебсайта www.goshoesnas.com, където е обявена и банковата сметка.

  Автор: Здравко Боджов
  

• Поетът на Америка Чарлз Симич*: Днес поезия се чете повече от всякога!

  “В Америка преоткрихме красотата на войната”

  “На Балканите, всеки помни какво другите са му причинили, но никой не помни, какво той е пречинил на другите!”

  Едно интервю на Симеон Гаспаров

  Американският поет и  носител на наградата Пулицър за поезия, Чарлз Симич (на английски е познат като Чарлз Симик б.а.)  е роден  в Белград на 9 май 1938-ма година. През 1953-та година се премества със семейството си в Америка. Първите няколко години в имиграция живее в Чикаго. До своята 15 годишна възраст, Чарлз Симич не е говорел английски език. За своя уникален принос в развитиенто на съвременната  американска и световна поезия, Академията на Американските поети връчи  на   г-н Симич, наградата за за най-добър поет на Америка – “Уолъс Стивънс” за 2007-ма година и чек  от  $100,000.
  Чарлз Симич е преводач и  редактор в  едно от най-престижните списания за поезия – “Перис Ревю”. Той  също е  професор  по литература в университетът в  Ню Хемпшир. Г-н Симич, има  офис в Библиотеката на Конгреса на САЩ.  Издал е 18 книги с поезия.
  Поезията на Чарлз Симич е една вдъхновяваща  смесица от джаз, блус, документалистика, образност  и философска дълбина, която оттеква,  като  балада, носеща  неподправено усещане за тъга, лек хумор и свежа, ненатрапваща се  пейзажност.
  С Чарлз  Симич, се срещнахме в градската библиотека на Чикаго през пролетта на 2008 г. Около стотина души  се бяха събрали тогава да почетат събитието. След раздаването на автографи и непринуден приятелски разговор с почитатели,Чарлз Симич започна да чете  части от  творбите си.
  Около половин час по-късно, неочаквано, сред затаилата дъх публика, потопила се в лириката на Симич,  в залата се появи  парцалив бездомник.
  Настъпи  лека суматоха. Хора от задните редове почнаха да се въртят по столовете си  нервно. Чу се  шепот и неодобрителни въздишки. И докато другите гледаха  изпод вежди одърпания скитник, и Симич четеше с равен глас поезията си, без изобщо да разбере какво става в залата, просякът бавно  се огледа, после  кротко седна на празното място от края на най-близкия до него ред и замечтано се  заслуша в думите  леещи се от тонколоните на стената.
  Когато останахме насаме със Симич, малко преди да започна интервюто с него за в-к “Труд” му разказах  за случилото се в залата. Честно казано, очкавах с него  да се впуснеме в тълкуване на образа на бедния скитник, появил се така неочаквано  като нещо възвишено, метафизичноо. Като нещо извънземно, поетично, което се надсмива на еднообразието и посредствеността на ежедневието ни, но вместо това, той само махна с ръка и добави:  “Не се учудвай ако видиш бездомници из библиотеките. Те много обичат много да стоят в тях, особено през зимата, защото им е …топло, а и никой не ги закача!”

  ***

  – Г-н Симич, с какво ще запомните Балканите?

  – Роден съм в сърцето на Белград, но спомените ми винаги ще бъдат свързани с войната. И сега, когато се връщам назад в миналото, първото, нещо, което изниква в съзнанието ми е как четири етажната сграда, която беше срещу нашата къща се срина ударена от бомба. По това време всички ни бомбардираха от едната страна германиците, от другата Съюзниците, които прелитаха над Белград, за да взривяват нефтените рафинерии на Румъния, които снабдяваха немската армия. Много се стреляше по това време. Спомням си че никой не знаеше от къде ще го застигне куршумът. Цареше анархия. Четници, партизани, “Йотивчевци”, “Невичевци” и всякакви подобни формирования кръстосваха из Югославия и улиците на Белград. През 1944-та година руснаците влезнаха през Румъния в Белград, смениха правителството и продължиха за Унгария. При нас избухна гражданска война.  Белград приличаше на кланица.  Половината част от града все още беше окупирана от немците, които не се предаваха и воюваха ожесточено. Комунистите, пък взеха власта, одържавиха имотите на по-богатите и започнаха да екзекутират противниците на режима в другата част на града. Спомням си също, че бяхме бедни и нямаше какво да ядем. Всеки път, като питахме майка, има ли нещо за ядене, тя започваше да плаче.

  – Какво според вас прави някой да бъде поет? Критиката ли, признанието на публиката ли, или това е просто някакво състояние на духа?

  -Знаете ли, аз мисля, че има много хора, които са поети, които дори и да не  са написали, едно стихотворение през живота си. Те улавят със сетивността си красотата, природата, вдъхновението, емоцията, живота, любовта. До тях пристигат думите, но те не им придават формата. Друг пък, някой като мен ги улавя, тези неща и им придава формата на думата.

  -Мислите ли че с новото, модерно време идва  краят на поезията?

  -Знаете ли, ще ви кажа нещо, което ще ви прозвучи като парадокс, но е самата истина. Хората, днес четат поезия, повече от всякога! Нивото на образованието като цяло е спаднало по целия свят и става все по-лошо, хората четат все по-малко книги, но не спират да четат поезия. Това е абсолютен парадокс.

  -На какво, според вас се дължи този интерес към поезията?

  – Поезията е една съвкупност от много неща. Тя е необходимост да изразим своя  вътрешен живот, своите емоции, вълненията, които ни тревожат и единственият начин да ги изразим е, като ги превърнем в поезия и изкуство. Поезията е мястото където индивидуалните човешки съдби се сливат и изживяват вътре в себе си вечните фундаментални човешки въпроси, като например защо се раждаме, защо обичаме, защо страдаме. В търсенето на техния отговор от древността, до днес е  смисъла на поезията и това най-ясно говори, защо хората все повече и повече четат поезия. Странното в случая е, че и след тридесет или четиридедест години, ти пак заставаш пред стиха, който веднъж си написал и виждаш, че отново и отново, нещо в него е останало недовършено. Нещо отново не е направено, така както трябва, като в живота.

  -Кои са поетите, които са ви повлияли. Кои са вашите учители?

  -Много са, но на първо място, това са американските поети – Уолт Уитмън, Уолъс Стивънс, Роберт Фрост. Френските поети от 19-ти век, а така също древните гръцки и римски поети.

  -Когато човек, чете вашата поезия намира в нея една документалистика типична за журналистиката и репортерството. Създавате усещане,  че стиховете ви всъщност представляват кратки поетични репортажи.

  -Винаги съм искал да бъда репортер, защото животът във всичките си нюанси винаги ме е интересувал. В писането, се водя от едно обикновенно любопитство, както е в журналистиката и така създавам своите стихове.

  -Как виждате мястото на Америка в съвремения свят?

  -Притеснявам се, защото ние в Америка, преоткрихме “красотата” на войната. Нашите политици си мислят, че войната решава всичко. За мен това е направо катастрофално. Не се чувствам много оптимистично настроен за бъдещето.

  – Ако демократите спечелят президентските избори очаквате ли, да настъпи някаква положителна промяна в политиката на САЩ?

  -Не не очаквам. Политическата система на Америка е базирана върху военната индустрия. Във военната индустрия има още много пари за правене и тези, които ги правят нямат никакъв интерес това да спре.

  -Кое ви кара да бъдете толкова сигурен?

  -Повярвайте ми, аз имам офис в Библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон. Политици идват при мен, говорят, разказват ми тези неща. Хората ми казват, че в момента от войните в САЩ се правят несметни богатства.

  -Г-н Симич, вие сте свидетел на гражданските движения за свобода в САЩ, защо американците не са на улицата и не се борят вече, за своите права. Каква ги направи хората толкова безразлични?

  -Не знам защо се получи така. Спомням си, че когато започна войната в Ирак, хиляди американци излязоха на протестни шествия. Може би хората, разбраха че няма ефект, че е безмислено всичко това, защото никой не иска да чуе техния глас. А, може би настъпи у тях някаква уплаха.

  -Имате стихотворение “Безумен човек управлява света”. Нека да направим паралел между първата ви родина – Югославия и втората – САЩ. Две прекрасни страни, създадени от прекрасни идеи за братство и разбирателство и как можа само  един “безумен човек” – Милошевич в Югославия и Буш в САЩ да ги сринат и да ги доведат до положението в което тези страни са днес?

  -Не трябва много, нали! Аз никога не съм вярвал, че малцинството от лунатици в политиката ще успее да разруши всичко, но ето че се случи. Аз съм един вид песимист. Аз гледам в тъмната страна на нещата, но аз наистина, никога, никога не вярвах, че нещата ще вземат такъв обрат в Югославия, когато през 90-те години избухна войната и страната се разпадна. Признавам си, че до последно се надявах всичките страни в конфликта да намерят някакво рационално решение и дори да се разделят, да го бяха направили по нормалния начин.

  -Спомените ви от Балканите са свързани с  война, сега ново военно  напрежение зрее, но този път  между Сърбия и Косово. Очаквате ли да има насилие над сърбите в новосъздадената република?

  – Не очаквам това да се случи, а пък и от международната общност ЕС и САЩ няма да го допуснат. Но много време ще отмине докато се оправят нещата там.
  -Защо мислите така?

  -Защото дясно настроените сръбски политици ще се опитват всячески да объркат нещата там и да накарат хората да правят глупави неща, така както наскоро провокираха сърбите да убият украински войник от междонародните умиротворителните сили. Години, ситуацията там ще бъде напрегната заради сръбските политици, които не приемат никакъв компромис с албанците. Има такива лунатици в Сърбия, като радикалните партии, като партията на Кощуница, които в близкото бъдеще, ще използват Косово, срещу политическите им опоненти в Сърбия.

  -Какво според вас постоянно “захранва” този агресивен сръбски национализъм?Защо те отказват да видят реалностите?

  -Повечето от политиците там са лицемери, които използват национализма за да събират тълпите на политически събирания срещу политическите си противници. Вижте само как Кощуница, развива тези безумни идеи, че няма Сърбия без Косово и че съществуването на всеки сърбин зависи от Косово. Това е лудост. Как да не може да съществува Сърбия без Косово? Или пък живота на обикновените сърби, да зависи от Косово? Глупости! Унгария загуби през 1918-та година 60% от своите територии и пак я има! Сърбите са малцинство в Косово не от вчера, а от 50 години и нищо не може да се направи. Ситуацията в Сърбия е, че страната е разделена между разумните и рационално мислещи хора и другите, които използват национализма за своите лични и пагубни интереси.

  – Какво според вас ни кара, нас хората от Балканите толкова много да не можем един без друг и толкова много да се ненавиждаме? Някакво проклятие ли тегне над нас или грешка в нашето балканско ДНК?

  – При нас балканците има един нарцизъм и една арогантност, свързани с нашето страдание. Ние жадуваме да се покажем да видят другите, колко много ние сме се мъчили, страдали и да кажем – ей, на вижте, колко сме изстрадали. Едно нещо обаче трябва да се знае за Балканите. На Балканите, всеки помни какво другите са му направили и какво другите са му причинили, но никой не помни, какво той е пречинил на другите!

  * (Интервюто с поета Чарлз Симич е излизало в съкратен вариант във в-к “Труд” 14 юни 2008-ма г. и в не съкратена версия във  в-к България в Чикаго същата година)

  ***

  “Декември”

  Чарлз Симич

  (из книгата “Безкраен Блус”)

  Вали.
  И още скитници
  преминават
  Носещи плакати върху плещите си.
  Едни  съобщават  за края на света
  Другите, цените в  местната  бръснарница.

  Източник: simeongasparov.com

• Разчитам единствено на писаното слово. Само то може да свърши някаква работа!

  Със Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет на българите в Сърбия, разговаря Славимир Генчев

  – Г-жо Тодорова, на 4 и 5 юни т.г. в София се проведе  Втората национална конференция на тема “Съдбата  на българите в Западните покрайнини, организирана от родолюбиви и правозащитни организации на сънародниците ни, живеещи в пределите на Сърбия. Какви теми и проблеми бяха дискутирани?

  – Това е Втората национална конференция, посветена на българите в Западните покрайнини, която от миналата година ежегодно се провежда в София с участието на българи от Западните покрайнини и България. Миналата година конференцията се проведе на 1 и 2 май пак в конферентната зала на Националната спортна академия, за което сме благодарни на ректора на НСА. Целта на провеждането на такава национална конференция беше обсъждане на проблемите, касаещи българите от Западните покрайнини, по един аналитичен а не площаден и патриотарски начин, по съответните области – култура, образование, здравеопазване, права на човека, църква, икономика, българско гражданство, ролята на българските организации в Западните покрайнини за запазване националната идентичност на хората, ролята на официален Белград в дебългаризацията на българите в Сърбия и ролята на държавата майка в опазване или неопазване на българщината в тези райони. Тази година обсъждахме  опасността от създаването на “шопски език” и “шопска нация” в Западните покрайнини, както и въпроса, свързан с абдикацията на Българската православна църква в Западните покрайнини след 9 септември 1944 г. Беше засегнат и въпросът с разликата в църковните служби и песнопенията между Сръбската и Българската православни църкви, историята на образованието в Босилеград, ролята на Емануил Попдимитров в националното съзнание на българите от Западните покрайнини. И което е много важно – чуха се конструктивни предложения за решаването на въпроса с гражданството, преодоляването на демографската криза в Западните покрайнини и България, ролята на българския бизнес в икономическото развитие на този нещастен крайграничен район. Държа да подчертая, че ние не искаме да се затваряме само в рамките на Западните покрайнини, а да разширим темата и да разглеждаме проблемите заедно с останалите български общности зад граница. Забелязвам, че това допада на хората, затова и миналата година, и сега имахме гости от Македония и Таврия.

  – Ще ни кажете ли нещо повече за участниците във форума?

  – В конференцията взеха участие изявени представители на българските организации в Западните покрайнини, както и доказали се радетели на българската кауза от България. От Западните покрайнини тази година бяхме аз, Иван Николов и Илия Момчилов. От България присъстваха д-р Валентин Янев, доц. Лозан Митев, редакторът на сп. “България–Македония” Иван Николов, историкът от Кюстендил Ангел Джонев, богословът Иво Янев и диригентът Георги Гичев, адв. Георги Челебиев, Анета Иванова от Гимназията по класически езици в София, която е омъжена за босилеградския българин, поет и общественик Радко Стоянчов, Ангел Пелтеков от Русе ни поднесе фрапиращи факти за ролята на църквата след 1944 г. и нейното безхаберие по отношение на някогашните си епархии в Западните покрайнини. Д-р Ноеми Стоичкова имаше доклад, посветен на поета Емануил Попдимитров, който е роден в село Груинци, Босилеградско, но който не е само поет и писател, а и борец за каузата на българите в Западните покрайнини. Вече има предложение в Борисовата градина да бъде предоставено място за построяване на паметник на Емануил Попдимитров, доказан българолюбец, поет, философ, преводач и правозащитник. Особено конструктивни предложения за преодоляване на икономическата криза в Западните покрайнини поднесе инж. Сокол Алексиев, който е внук на безследно изчезналия след 9 септември 1944 г. полковник Сокол Алексиев, един от ръководителите на ВЗРО “ВЪРТОП”. Доц. Димитрина Нанева повдигна също много интересни въпроси, свързани с посещението й в Пирот, включително с манастира “Св. Георги” в село Темска, Пиротско. Сърбизацията на българите в Пирот отдавна е свършила, явно на ред са Западните покрайнини. Затова решихме да не мълчим, а публично да повдигаме тези и още някои въпроси, касаещи българската история и българските интереси в Западните покрайнини. Приятно бяхме изненадани от присъствието на Йордан Колев от Агенцията за българите в чужбина, който сподели своите впечатления и тревоги от многобройните си служебни посещения в Западните покрайнини. Държа да подчертая, че във форума взеха активно участие и нашите гости, доказани радетели на българската кауза. Сред тях бяхте и вие, г-н Генчев, също така Григор Марков, Коста Влахов, Владо Калоянов – таврически българин, имахме и гостенка една поетеса от Украйна, Раиса Пепескул, която ни посвети стихотворението си “Децата на Аспарух”. Хубавото е, че нямаше политици. Защото заради тях днес обсъждаме на форуми и кръгли маси нелепата ни и окаяна съдба българска.

  – Бихте ли направили сравнение с предишната конференция, както и с други подобни форуми? Бяха ли поставени нови проблеми, изнесени нови данни, направени нови предложения за решаване на проблемите на българите в Западните покрайнини?

  – През последните 20 години съм участвала и организирала много форуми и конференции, свързани със Западните покрайнини. Днес се намираме в друга и по-различна от тази през 90-те години на миналия век ситуация и затова конференцията е аналитична откъм информация. Трябва да кажем какво става в момента в Западните покрайнини и как по-нататък да действаме с цел решаване на част от налегналите ни през последните 90 години проблеми – образование, език, църква, здравеопазване, гражданство, икономика. От миналогодишната конференция излезе един великолепен сборник – “Съдбата на Българите в Западните покрайнини”, том I, 2010 г. Да се надяваме, че и след тази конференция ще успеем да издадем сборник с новите доклади и решения на конференцията.

  – Докога нашите сънародници в Западните покрайнини ще бъдат заложници на някакви “по-висши политически цели и съображения? Не могат ли да бъдат поне “разменна монета” (с извинение на грубия израз), когато стане дума за подкрепата на България за членство на Сърбия в Европейския съюз?

  – Те винаги са били “разменна монета” и заложници на политическите интриги и дипломатическото задкулисие. България като че ли все още носи комплекса от Ньойския договор, чиито жертви сме ние. След 1919 г. държавата е била в такава ситуация, че не е можела почти нищо да направи за тези несправедливо пожертвани българи. Ние сме изкупителната жертва от Първата световна война. И с основание моите сънародници обвиняват държавата майка в мащехинското си отношения към тях. А мащехинството идва от липсата на силни и достойни политици. Вместо категорична и ясна национална политика, ние имаме абдикация от националните ни интереси, особено сред българските общности на Балканите. Така е било и преди 1941 г., така е било и след 9 септември 1944 г., когато генерал Славчо Трънски заплашва в Цариброд българите с “габрова тояга”, защото не искали повече да живеят в границите на Сърбия. А както виждате, така е и след 1990 г., когато от българо-сръбските отношения произлезе опасността да бъде създадена “шопска нация” и “шопски език” и когато от български език на “шопски” на Царибродската сцена беше поставена пиесата на българския класик Стефан Костов “Женско царство”. И сега положението с нищо не е по-розово – подкрепя се Сърбия за членството й в ЕС, а същевременно се затварят очите пред все по-намаляващия брой на българите в Западните покрайнини! Това е позор, от който вместо да се срамуват, политиците ни увещават колко ще ни бъде хубаво в Сърбия, когато един ден тя стане член на ЕС! А какво, ако не стане, или ако нещо се случи с ЕС!? Нали Гърция е член на ЕС! Защо продължава да погазва правата на нашите сънародници там? Защо в Гърция никой не смее да се изяви като българин!? И по тези въпроси се мълчи, разбира се, неслучайно!
  

  – Тежкото социално, икономическо, културно и духовно положение на сънародниците ни е предпоставка не само за съпротива срещу сръбската политика, но представлява и “добра” хранителна среда за поява на криминална престъпност. Забелязва ли се такава тенденция?

  – През последните 20 години в Западните покрайнини беше създадена благородна почва за всевъзможен сенчест бизнес – от трафик на гориво по време на югоембаргото до трафик на наркотици, на контрабандна стока от всякакво естество до трафик на цигари. В последния участваха като “мулета” и малки деца. По време на войните в бивша Югославия през Цариброд минаваха цистерни с нефт и гориво, с влаковеете се прекарваше между другото и оръжие, наркотици, контрабандна стока. Градът ни се намира на такова място, че не можеше да остане извън полезрението на сръбските тайни служби. Те по едно време даже създадоха клон на партията на известният сръбски военнопрестъпник Желко Ражнатович-Аркан. В Погановския манастир беше открит руски военнопрестъпник, издирван от Интерпол, участвал във войната в Босна на страна на босненските сърби. До приемането на България в ЕС през ГКПП Калотина-Градини процъфтяваше трафик на цигари. Същият не е спрял до днес, само че формите на контрабандата са станали по-различни. Качете се на международния влак, който не знам защо се нарича “международен”, и слезте на Царибродската гара. Ще видите, че контрабандата на цигари не спира. И как в една такава объркана ситуация някой ще се бори за език, култура, човешки права и свободи!? Всичко е чалга, контрабанда и политическа извратеност. Новогодишният концерт на Горан Брегович в София през 2010 г. го доказа на дело.
  

  – Известно е, че организациите, които организираха настоящия форум, са от “лошите”. Има и “добри”, които си сътрудничат със сръбските власти в ущърб на интересите на българското малцинство. Кажете нещо повече за тях и за вашите взаимоотношения. Забелязват ли се други, по-радикални в исканията си групи?
  
  – Ние винаги сме били от “лошите”, защото не искахме да аплодираме политическите задкулисни сделки. Проблемът е там, че българо-сръбските отношения задкулисно са си уреждали нещата, загърбвайки интересите на българите в Западните покрайнини. И когато се върнем малко назад в историята, ще видим, че е имало “недолюбвани” от режимите в Белград и София българи, които са били даже и ликвидирани в името на висшите национални интереси. Имало е и послушни, които са били използвани за определена работа, и след това отхвърляни. Днес в Западните покрайнини имаме към 14 сръбски партии и една българска – Демократическия съюз на българите. Има и две партии с български имена, които обслужват изпълнителната власт в Цариброд и Белград. Те са „добрите”, защото не създават проблеми, с тях лесно си измиват ръцете и Белград, и София, те не организират кръгли маси, не протестират за правата на своите сънародници в Западните покрайнини, не нападат Цецка Цачева за безусловно дадената й подкрепа за Сърбия. Оказа се, че най-радикалните сме ние, които повдигаме въпроси за правата на българите в Западните покрайнини. Какво му е тук радикалното, трудно ми е да кажа! Знам само, че сме неудобни и за сърбоманите, и за българските интернационалисти, но и за космополитите, на които всяка втора дума е “европейство”. Сякаш има страх от думата българска кауза, български национален интерес, българско национално самочувствие!

  – Вие изнесохте доклад, посветен на изкуственото създаване на “шопска” нация и език от сръбски “езиковеди” и български родоотстъпници. Защо според вас тези и други подобни сръбски фантасмагории не се посрещат с остра реакция от българските власти, българската наука, българската общественост, въпреки че те представляват съвсем сериозни и срамни посегателства над българската идентичност?

  – Ако се обърнем малко назад в историята, ще видим, че теорията за шопите като етнос, “по-близък до сърбите”, е била лансирана още през 19. век в средите на сръбските учени от ранга на Илия Гарашанин и Стоян Новакович, Александър Белич и Йован Цвиич, Милоевич, Андонович, Гопчевич. Вбесен от сръбските посегателства и научни фантасмагории, Христо Ботев във в. “Знаме” от 29 юни 1875 г. пише: ”Вам беше твърде приятно да ни пеете от една страна медоточивата песен за братството и на съединението, и да ни лъжете с добрите си намерения на “южнославянския Пиемонт”, а от друга страна да сеете прозелитизъм в западните краища на нашето отечество и да плетете своята етнографска и политическа кошница“. Страшното се случи, когато през 1995 г. в Цариброд беше поставена на сцената на Самодейния театър “Христо Ботев” преведената на “шопски“ пиеса “Женско царство” на българския класик Стефан Л. Костов. Под натиска на недоволните българи, част от които бях и аз, пиесата беше свалена от сцената. И не беше издаден с общински пари “Шопският речник”. Но затова проектът за “шопизацията” в Западните покрайнини продължава. Вече е стартирал и проектът “По пътеките на шопите”, финансиран от сръбското Министерство на младежта и спорта. От казионния вестник “Братство”, излизащ на български език в Ниш, разбираме, че в проекта участвали студенти от Сърбия, България и Македония!?! И че проектът бил финансиран и от македонското, и българското посолства в Белград. Дали това е провокация, или истина, все още не мога да разбера. Но разбирам, че нещата получават сериозни измерения, защото в Цариброд срещам хора, които ми казват, че са шопи! Ето това е потресаващото и за това никой нищо не пише в България! За разлика от Сърбия, където в столични и регионални вестници надълго и нашироко се пише за проекта “По пътеките на шопите”.

  – Какви ще бъдат по-нататъшните Ви стъпки в отстояването на правата и свободите на българското общество, и то не само пред сръбското, но явно и пред българските власти?

  – Ще продължавам да пиша и говоря по проблемите. Ще засягам теми, за които малко се говори в публичното пространство, ще публикувам регистър на българското военно-историческо наследство в Западните покрайнини, включително с изчезналите църкви, манастири и войнишки паметници. Темата с шопите ще продължава да ме вълнува, затова ще я разглеждам и за в бъдеще. Подготвям книга за оброчните каменни кръстове в Западните покрайнини като част от древното ни българско наследство. От властите аз нищо повече не мога да очаквам. Разчитам единствено и само на писаното слово. Само то може да свърши някаква работа!

  Източник: kulturni-novini.info

• ДПС търгува зад пердето гласовете си за президент

  С Касим ДАЛ, независим депутат, разговаря Таня Джоева

  – Скандалът с парите на независимите депутати набра скорост. ДПС попита финансовия министър защо им е намалена субсидията, настоява и Цецка Цачева да каже в коя група сте се записали вие. В коя, г-н Дал?

  – За съжаление, правилникът на НС не решава проблема, в който попаднахме с Корман Исмаилов. Ние не сме напуснали по свое желание парламентарната група на ДПС, а бяхме изключени. Даже да звучи лично, заявявам – не искам парите от субсидията за нас, като депутати, да останат в ДПС. Създадохме фондация в обществена полза “Свобода и достойнство”. Излезе регистрацията й, скоро ще бъдат отворени и банковите й сметки. Тези пари ще отидат там и ще бъдат отчитани до стотинка.

  – Момент – тези пари не могат да отидат направо във вашата фондация, те ще бъдат преведени на сметките на парламентарната група, към която сте декларирали принадлежност. Имате ли договорка с тази ПГ да преведе парите на вашата фондация?

  – Да.

  – И все пак коя е парламентарната група? Не искате да я издадете.

  – Правилникът не решава въпроса и затова се налага да се използва този начин. Жалко е, че хора като Иван Костов, които са въвеждали тези правила, надигат глас на недоволство. Спомнете си Костов как се раздели със СДС и къде отиваха тогава парите от субсидията им. Някой да е държал отчет? Всеки си говори, когато както му е изгодно, но в момента законът е такъв и ние нищо нередно не сме сторили.

  – Казват, че сте се записали в ГЕРБ. Ще ви питам и така: принудиха ви да се запишете в ГЕРБ, за да не може ДПС да получи парите, а вашата фондация?

  – Принудиха ни да не си изпълняваме конституционните права и задължения към нашите избиратели. В основния закон се казва, че депутатите не представляват само своите избиратели, а целия народ. Но независимите депутати нямаме условия да си изпълняваме задълженията както трябва.

  – Независимият депутат е като дърво без корен?

  – Партиите са монополисти. Това е особено несправедливо в нашия случай с г-н Исмаилов, защото не сме напуснали ПГ на ДПС доброволно. Независимите депутати допреди месец-два нямахме и стая в НС. Освен това на нас ни е отнето правото да работим в комисиите, а това е от основните парламентарни дейности.

  – Палите се, когато говорите за ДПС. За да не звучи лично, обяснете защо правите всичко възможно, за да не получи парите?

  – ДПС не си спазва устава и не използва парите по предназначение. За 2009-а и 2010-а няма официално приет бюджет. С голямо учудване видях в пресата, че парите се използват за закупуване на бронирани мерцедеси и за поддържане на лидер, който не се явява в парламента. Разбирам, че вече се плащат безумни заплати и в Централата, и на областни председатели на ДПС и МДПС. Отчитат се проформа само цифри – постъпили толкова, разходвани толкова, но за какво точно няма яснота. Гледам също, че прочутият хонорар от милион и двеста хиляди на влог е станал вече милион и четиристотин-петстотин хиляди.

  – А вие за какво ще използвате парите?

  – За политическо обучение на млади хора по най-разнообразен начин .

  – Казвате – ДПС си купувало мерцедеси с държавните пари. Вие каква кола ползвате?

  – Различни, вземам ги под наем. С допълнителните пари от 2/3 към заплатата мога да си го позволя. Нямам собствена кола.

  – Предстоящите избори ще бъдат тест и за вашето политическо бъдеще. Ако ДПС постигне добри резултати, значи вашата акция е завършила с крах. Какво очаквате да се случи наесен?

  – Целите, които си поставяме, са дългосрочни. Не са само за тези избори. Местният вот е специфичен. В регионалната власт е основният допир с хората. Избират се кандидати, които добре се познават. През 1999 г., когато имаше изкуствено създадена организация – НДПС – от Иван Костов, преживяхме как се противопоставиха комшия с комшия, брат с брат. Аз в подобни конфликти не искам да влизам на тези избори. Партия няма да правим. Но ще предложим алтернатива там, където 5-6 души кадруват или където не се допитват до хората, въпреки че има решения на ЦС на ДПС в този дух.

  – Как ще предложите алтернатива без партия?

  – Има начини. С независими кандидати или с граждански сдружения. Ще се съберем от всички региони и ще решим каква да е формата.

  – ДПС за първи път може да издигне кандидатпрезидентска двойка, ще има кандидат-кметове в големи градове. Как си обяснявате тази амбиция?

  – В ДПС са силно обезпокоени, въпреки че се крият от проблемите като щрауси в пясъка. С кандидати в големите градове ще се опитат да компенсират загубите си и след това да изтъргуват зад пердето гласовете за президентската двойка, както правят винаги. За разлика от тях ние ще действаме открито и на чисто.

  – Очаквате ли ДПС да излъчи кандидат-президент? За да преброят гласовете си на първия тур и да ги търгуват зад пердето преди втория?

  – Искам да върна по-назад лентата, когато се говореше за лидера на ДПС като за кандидат-президент. Смехотворно е. Той никога няма да поеме такава отговорност, защото е страхливец.

  – Без гласовете на ДПС не може се избере президент . Тоест от едната страна на сделката са тези гласове. А от другата?

  – Не зная, вие, медиите, направете анализ. Но за монопола на ДПС върху гласовете на българските граждани от турски произход вина носят и останалите партии. В общините, където управлява движението, други партии няма. Ние това ще направим – ще предложим алтернатива.

  – Как разчитате директивата за пълна свобода на местните структури за предизборни коалиции?

  – Няма пълна свобода за местните структури, ако сте видели решението на Централния съвет. Там е уловката – всичко ще се решава в централата, и то в 12 без пет. За да не могат хората по места да реагират. Добре е, че на местни събрания ще се издигат кандидати, но предложенията ще отидат в централата и коронният номер е в последния момент там да се определят претендентите и да се поставят пред свършен факт хора, които иначе биха се кандидатирали от други партии.

  – Случилото се пред Баня башъ част ли е от сценарий за мобилизиране на гласовете преди изборите?

  – Няма как нормален човек да не се усъмни, че това е така. ДПС и “Атака” са партии с една и съща хранителна среда. Крайно време е да престанем да гледаме сеир и да спрем с противопоставянето. Не казвам, че Доган е дал знак и са се разиграли събитията пред Баня башъ. Но е факт, че това се случва точно тогава, точно навреме и наистина мобилизира и двете страни.

  – Партийните заигравания поставят ли в риск българския етнически модел?

  – Няма риск за конфликти между отделните хора. И бай Хасан, и бай Иван живеят еднакво бедно, но задружно се справят с проблемите. На тези хора трябва да им се даде възможност да правят и политика съвместно, не да ги сепарираме, както в момента правят ДПС и “Атака”. У хората е насаден страх, защото по места всичко зависи от местните велможи.

  – Страх от какво?

  – Страх, че ще бъдат изгонени от работа, че ще пострада малкият им бизнес. В малка до средна община на държавна служба работят 100-150 души. Дотам са стигнали, че за къшея хляб не смеят да изразяват мнението си. Питате ли се защо направихме четири големи срещи със симпатизанти и след това спряхме? Всички ги гонят, изключват ги от ДПС, ако са членове. Ако само са дошли на нашите срещи да чуят какво предлагаме, биват заплашвани. Вече разговаряме по места с 10-15 души, без да обявяваме срещите.

  – Да не си припомните нелегалното минало, казано на шега.

  – И аз на шега обикновено казвам, че и това може да стане, защото имам опит.

  – Сиромашията ли най-вече държи електората на ДПС в зависимост?

  – Да. Но и останалите партии – сякаш има споразумение зад пердето – не направиха нищо, за да се погрижат за тези хора, да им решават проблемите.

  – Включително ГЕРБ.

  – За съжаление и ГЕРБ не действа както трябва въпреки големите очаквания. Стана пробивът в Кърджали с Вежди Рашидов, но виждате, че нещата затихнаха. Някъде да се говори за далаверите на тройната коалиция? Не. Всяко чудо за три дни.

  – Имате ли тайни почитатели в елита на ДПС?

  – Да, но имена няма да казвам, за да не им навредя. Да не говорим за недоволството по места. На хората им е писнало.

  – Вас заплашват ли ви?

  – Не искам да коментирам. Мен не могат да ме уплашат. Не обичам да говоря какво съм правил преди 10 ноември, защото съм го правил по убеждение. Но ще кажа: човек, който е бил против тоталитарния режим, няма сега кой да го плаши. Аз един път съм умирал, приел съм смъртта, когато съм си сложил главата в торбата. Сега се страхувам само за семейството си.

  – Зависим ли сте от “Лиани”? Може ли разработката да ви компрометира?

  – Това са глупости. Освен със страх, се работи и с клюки, недомлъвки, лъжи. Аз не съм зависим и никога не съм бил. Две неща мразя най-много – предателството и лъжата. Посветил съм 25 г. от живота си за изграждането на българска национална партия, която присъства във всички 264 общини. Те сега се хвалят, че имат 700 000 гласа. А това става с работа и доверие. Не с корупция, купуване на гласове и лъжи.

  Източник: в. „Труд”

• България ще е домакин на финалите на Световната лига по волейбол през 2012 г.

  България получи домакинството на финалите на Световната лига по волейбол през 2012 година! Така през следващото лято най-силните тимове при мъжете ще дойдат у нас, за да решат спора за трофея в най-комерсиалния турнир в света, научи bgvolleyball.com.

  Домакин на битките ще бъде новата многофункционална зала в столицата Арена София, която ще бъде официално открита на 30 юли с демонстративен мач между мъжките отбори на България и Сърбия.

  За първи път България ще приеме финалите на Световната лига от създаването на състезанието през 1990 година. Капацитетът на новата зала е 12 500 зрители, като с правостоящите той достига 19 000.

  Трикольорите на България ще се класират по право като домакин за финалната фаза независимо от резултатите, които нашите ще постигнат в предварителните квалификационни групи. Припомняме, че 2012 година е олимпийска, заради юбилейните 30-и Летни олимпийски игри, които ще се проведат в Лондон от 27 юли до 12 август.

  Източник: Actualno.com

• <<
• 1
...
• 306
• 307
• 308
• 309
• 310
• 311
• 312
• 313
• 314
• 315
• 316
...
• 414
• >>