2024-09-27

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Алексей Петров управлява милионите на Червения кръст

     

    Алексей Петров ще финансира кампанията си за президентските избори от даренията, които са в сметките на Българския Червен кръст. Това стана ясно, след като хора от кръста алармираха пред “Всеки ден” за безобразията, които се извършват в доброволческата организация.

    Междувременно вчера организации номинираха съдения Петров-Трактора и небезизвестната представителка на съдебната власт – магистратката в оставка Душана Здравкова, за кандидат-президентска двойка за изборите на 23 октомври. А отговорът на въпроса как ще финансират кампанията си вече се прокрадва – искат да е през държавата.

    Петров изцяло командва БЧК чрез поставените си лица Христо Григоров, известен като Папийонката (Алексей застава зад него, когато започват разследванията за измамата с дарения и лекарства) и зам.-генералния директор на Червения кръст Надежда Тодоровска, която Трактора дори вкарва и в борда на застрахователната си компания „Лев Инс”.

    Тодоровска е била водач на листата на РЗС в 24-ти МИР в София на изборите през 2009 г. От партията на Яне Янев явно много са държали на Тодоровска, защото са я сложили на четвърто място и в листата си за евродепутати.

    Чрез своите хора вътре Петров придобива пълен контрол върху милионите от дарения и помощи, които минават през БЧК. Наскоро финансовият министър Симеон Дянков решава да спре източването на БЧК и предлага нов закон за планинското спасяване, като по този начин се опитва да спаси базите на планинските спасители от схемата на Трактора. Дянков получава пълната подкрепа на спасителите, които от милионите на БЧК и Алексей не получават нищо и са принудени да си купуват дрехите и оборудването сами.

    Парадоксалното е, че парите, които държавата отпуска за планинско спасяване, не само не достигат да планинските спасители, но и достъп до сметките имат само хората на Алексей Петров. Освен че цялото имущество на БЧК е застраховано в „Лев Инс” и че никой няма достъп до сметките с милионите, базите, които държавата е предоставила за планинско спасяване, са прехвърлени с нотариални актове на организацията на Григоров и сега той може да се разпорежда с тях както пожелае.

    Новият закон на Дянков, съгласуван с европейските спасителни служби, може да спаси базите и да даде самостоятелност на спасителите, срещу което хората на Папийонката се борят със зъби и нокти.

    Пред „Всеки ден“ Христо Григоров заяви, че познава Алексей Петров като политически лидер и не вижда нищо лошо в това. Според него председателят на БЧК трябва да познава всички. По темата за планинската служба той заяви, че не може така да се правят закони, без участието на БЧК и настоя, че кръстът трябва да продължи да бъде автономна организация.

     

    Източник:   Vsekiden.com

  • Антиквизация. Александър Македонски в Скопие

     

    Парламентарните избори в Република Македония от 5 юни бяха спечелени с малка разлика от управляващата ВМРО-ДПМНЕ на премиера Никола Груевски: в 123-членния парламент той ще разполага с 56 депутати, включително с тримата „представители на диаспората“, избрани само с по няколкостотин гласа. Още преди да са обявени окончателните резултати, а камо ли да е съставено новото правителство, което този път повече ще зависи и от волята на албанския Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмети, в средата на юни местните хора и световните агенции бяха изненадано възбудени от поредната новина: коронният символ на новата власт, противоречивата огромна статуя на Александър Македонски, пристигна на централния скопски площад.

    Тя е черешата на тортата, наречена „Скопие 2014“ – проект за преобразяване на градския център, включващ строеж на няколко скъпи представителни здания по северния бряг на Вардар и на десетки паметници, пресъздаващи историята на нацията. Споменават се космически суми от над 200 милиона евро. Сградите са с административна (министерство на външните работи, конституционен съд), но също и с културна насоченост (театър, концертна зала, музеи на ВМРО и на Холокоста, държавен архив). Повечето от скулптурите пресъздават добре познати фигури от нашата история: Кирил и Методий, Климент и Наум Охридски, цар Самуил, войводата Карпош, Гоце Делчев и Даме Груев, Павел Шатев и останалите „гемиджии“ – солунски атентатори от 1903 г; предвижда се да пристигне и Васил Чекаларов, костурски войвода на ВМОРО, анализиран по-подробно в един от следващите текстове. Към тях са прибавени и други елементи: маргинални имена като Георги Пулевски, Димитър Чуповски и Кръстьо Мисирков, възприемани като важни за формулирането на отделната македонска националност, и още по-колоритно – тук е и византийският император Юстиниан.
    Всички те, обаче, ще останат дълбоко под сянката на Воина-Величие на Македония, големият Александър Македонски, окупирал главното място и въздух на централния скопски площад. Когато през 2006 г. гарнитурата на ВМРО-ДПМНЕ около новия лидер Никола Груевски спечели с програма за Преродба, тоест прераждане, възраждане, избирателите очакваха икономическото преобразяване и въздигане на страната. Пет години по-късно стопанските постижения са скромни, но Преродбата триумфално напредва в други аспекти…
    Новата статуя на главния скопски площад предизвика не само очакваните отрицателни реакции от официален Брюксел, Вашингтон и Атина. А също и световен медиен интерес. „В Западните Балкани – една крачка напред, две назад“, коментира добре информираният „Икономист“. Според изданието последният ход на властите в Скопие гарантира загуба на приятели и симпатии по света…
    Яхването на скопския център от античния конник е повод за нови коментари и анализи вътре в самата Република Македония. Предлагаме ви два от многото критични текста, посрещнали новия държавно-национален символ.
     
    Очаквайки паметника: импликации на антиквизацията[1].
    Този текст е дължим отговор на вестта от леярната във Флоренция, че скулптурата на Александър е вече излята и че паметникът на античния юнак, качен на Буцефал и възнесен над фалангата, скоро може да бъде поставен. Очаквайки да завърши изборният процес, дочакахме на площад „Македония“ да осъмнат частите на „воина на кон“. Този текст беше замислен като едно предупреждение, нека сега да бъде за „добре дошъл“!
    По принцип, държавата Македония няма нужда от антиквизацията. Тя си има свои реални исторически рамки в движението на съпротивата, ръководено от ВМРО, в АСНОМ[2] и в договорното мирно установяване на самостоятелна държава след разпадането на Югославия. Тези рамки, с ясно утвърдени, неоспорвани държавни граници, не само че я правят достатъчно легитимна – тези рамки създават непоклатима легитимност, безусловно потвърдена и от комисията Бадентер[3].
    Обратното, „засилването“ на легитимността чрез разтягане на тези рамки до антична Македония („вечна Македония“) проблематизира легитимността, правейки „от готово – вересия“, т.е. свеждайки актуалната държава (РМ) до „македонски въпрос“, който е намерил в тази държава практичен отговор. Такава постъпка няма вътрешна логика, тя не произлиза от характера на държавата, а противоречи на този характер, защото довежда държавата до зависимост от имагинерно минало от преди две хилядолетия и половина, което е категориално неподатливо за сравнения и национални идентификации. Това минало не само, че не е било част от създаването на държавата, а е било инструментализирано от сръбските и гръцки противници в негативна корелация спрямо държавотворния процес. Те поставят под въпрос силата на „бандите“ на ВМРО в „македонската борба“ („македоникос агон“[4]) с теорията си за античномакедонската идентичност на нашите предци като синоним на гръцката идентичност. Превъзпитаните/„преродените“ в потомци на Александър се обръщали против своите в братоубийствена война, напускайки позицията на ВМРО за политическа автономия, съответно за самостоятелна държава, и преминавайки на позицията за нейното завладяване и подялба между гърци и сърби. Това е именно смисълът от издигането на античномакедонския мотив.
    Държавното творение Народна РМ/Социалистическа РМ/РМ[5] избягва от тази стратегия. В настоящия си облик на самостоятелна държава тя е част от общоевропейския обединителен процес, към който еволюира Европа на раздора с балканизацията като нейна негативна парадигма. С оглед на ипотеката си като част от такова негативно наследство, нашият първостепенен държавен интерес налага възможно по-бързата формална интеграция в ЕС и това предпоставя не просто изпълняване на европейските стандарти, а стратегия, която да е за пример на тези стандарти. За надпреварване по древност тук няма място. От тази перспектива нашите претенции върху античните македонци са контрапродуктивни. Научната общественост извън държавата сочи това като учебникарски пример на идеологизирана историография, която в посткомунизма мутира в етномитология. За Гърция това е иредентизъм. За ЕС това е регионално позициониране, несъвместимо с процеса на евро-атлантическата интеграция. Във вътрешен план това е отклонение от свети Климентовата – възрожденско – ВМРО-вска традиция, която е бранела южното славянство именно от гръцката асимилация.
    Настоящата „преродба“ на историческата „преродба“ е реплика дубликат на „преродбата“-гръцка стратегия, която изхожда от нашето Александрово потекло. Авторите на оригинала са си служили с нея като с пропагандна маневра и измама за завладяването на Македония, докато авторите на репликата игнорират ВМРО и АСНОМ и връщат една реална държава (РМ) в състоянието на „македонската борба“ и обективно посредничат за още една победа на нейните противници. Този път във външен план тази победа има вид на антигръцки иредентизъм, който ни блокира пътя към НАТО и ЕС, във вътрешен план тя има вид на бягство от идентичността, защото на нацията се налага митична идентичност и в името на тази идентичност се жертвува нейното вътрешно и европейско утвърждаване.
    Васил Чекаларов, един от най-големите ръководители на ВМРО, обяснява проповядването за Александър като непознаване на собствената история, гледа на него с ирония, като нещо „много смешно!“ и „губене на време“. В македонското издание на неговия „Дневник“ това място е пропуснато, защото противоречи на настоящата обсесия по античномакедонското. Това е много симптоматична постъпка, която е във връзка с образа на Чекаларов, заклан от македономахите[6]: това е образецът на съотношението между ВМРО и античномакедонската идентичност и на отношенията на едната и другата позиция спрямо формирането на Македония като самостоятелна държава, изразена с възгласите на убийците на войводата: „Няма Чекаларов! Няма Македония!“.
    Днес, когато държавата Македония е реалност, антиквизацията, зад която стои партия с първо име – абревиатура ВМРО, деградира историческото ВМРО до нивото на колаборационистите на Гърция и на Сърбия от „македонската борба“ – Гоце Делчев го прави на Коте Христов, а Дамян Груев – на Глигор Соколов(ич)[7]. Това посегателство върху ВМРО се извършва чрез налагането на абревиатурата ВМРО (запазена в паметта като синоним на самостоятелна държава) върху името на партията, което довежда до гласове и до власт. Само по себе си, това налагане противоречи на системата на ВМРО, на нейното устройство. ВМРО е било движение на съпротива с цел политическо освобождение. Щом се стигне до собствена държава, тя (ВМРО) – категоричен е творецът на системата Христо Матов – „губи правото на своето съществуване“.
    Партизацията на ВМРО (аналогично, проблематични са и трансформациите СКМ -СДСМ[8] и ССРНМ – СПМ[9]) под знака на слънцето от Вергина и на лъва, на щита и меча на Александър и на камата и пистолета на Гоце, провъзгласяването на слънцето от Вергина за държавно знаме; от друга страна, опитът на Милошевич и на Мицотакис за подялба на държавата, блокадата от Гърция, спорът за името – обективно образуват регионална коалиция, която дърпа РМ един век по-назад, като „македонски въпрос“ и „македонска борба“, разяжда я отвътре и пречи на нейната европейска и евроатлантическа интеграция. Наистина, сменихме държавното си знаме[10], но, за жалост, очакваме откриването на безсмъртния Александър като абсолютен победител от „македонската борба“, във вид на грандиозен бронзов конник, доминиращ над Делчев, Груев, Ченто.
    Разбира се, това „завладяване“ на антична Македония не заплашва Гърция. То заплашва Република Македония. Затова не поради Гърция, а заради нас, заради нашето национално и човешко достойнство, би било добре примерът с корекцията на държавното знаме да приложим върху цялата антиквизация – като добро вложение и за решаване на спора за името, и за придобиване на членство в НАТО и ЕС.
    Димитър Димитров, Дневник, 18.06.2011
    Димитър Димитров е дългогодишен професор по философия в Скопския университет, министър на образованието през 1991-1992 г. и на културата през 1998-1999, посланик в Русия (2000-2003). Последната му книга е „Културата на идентичността“ (2010)
     
    Африканският ренесанс и македонската преродба
    Дали обсебеността от монументализма на лидерите прераства в нова митология на съвремието? Стара истина е, че всеки император, лидер, деспот, президент, държавник настоява да увековечи епохата на своята власт с грандиозни градежи, чрез които да го запомни историята. Най-старата монументална скулптура на Древен Египет, сфинксът в Гиза, изграден от фараона Хеопс, датира 2500 години преди Христа. Атинският Акропол е довършен в V век пр.н.е., римските императори през първи век построили Колизеума. През ХVІІ век Луи ХІV изградил Версайския дворец, а през ХІХ век Наполеон – Триумфалната арка. През 1886 г. французите подарили Статуята на свободата на американците, а през 1889 г. била изградена Айфеловата кула. През ХХ век и Хитлер, и Сталин, и Ким Ир Сен, Бокаса, Енвер Ходжа, Тито, Помпиду, Митеран… смятали, че с техните монументални паметници ще си запазят място в историята. В посткомунистическа Македония, освен многобройни религиозни храмове, църкви и джамии, един от най-монументалните градежи е 66-метровият Милениумски кръст на Водно, който се свързва с името на Любчо Георгиевски.
    Тази 2011 година ще бъде запомнена в Африка и на Балканите с изграждането на най-големите паметници в света. Единият е в Сенегал и е наречен „Паметникът на Ренесанса“, а вторият е скопският на Александър Македонски, който с оглед на еднопартийността може да се нарече „Паметник на преродбата“.
    Сенегалският паметник е дело на президента Абдулайе Уаде, който с този строеж иска да увековечи „освобождението и ренесанса на Африка“. Разположена върху вулканичния хълм на Уакам, близо до Дакар, бронзовата статуя е висока 53 м., а заедно с постамента достига 153 и е най-висока в света. „Това дело, заедно със Статуята на свободата в САЩ и Айфеловата кула в Париж, представлява най-висок символ. То е символ на африканския ренесанс“, изтъква сенегалският президент Уаде.
    При все това, най-голямата световна бронзова статуя има и своя обратна страна. Във време на икономическа криза, когато в Африка поради последици от глад и недостиг на вода умират средно 60 милиона африканци, този огромен паметник е непотребен лукс. Трудно е да се говори за ренесанс на Сенегал, държава, която, според индекса на човешко развитие на ООН, е наредена на 166 място от общо186 държави, с 42% безработица и 48% неграмотност. Опозицията и интелигенцията на Сенегал смятат, че става въпрос за „непотребна играчка с лош вкус и то в момент, когато всички дърпат дявола за опашката“. Тала Сила, лидер на опозицията, изтъква, че „изграждането на този паметник е неморален акт. Нищо не е по-унизително от този паметник. Той няма художествена оригиналност, обижда ценностите на нашия народ, нашите религиозни чувства и е агресия върху природата и пейзажа. Напомня на сталинистките статуи от петдесетте“.
    „От този паметник ще събираме милиарди долари печалба от хилядите туристи“, надява се президентът Уаде, идеен автор на паметника и акционер с 35% участие във финансовата конструкция, докато държавата участва с 65%. Идеята на паметника се вписва в монументалистичната политика на президента Уаде и неговата партийна програма – Ренесанс. Какво чудно съвпадение с „Преродбата“? След откриването на „Портата на третото хилядолетие“ през 2001 г., Уаде през 2003 г. обявил началото на изграждането на големия културен проект, в който има музей на черните цивилизации, голям театър с 1800 места, търговски център… Нещо като сенегалска версия на „Скопие 2014“. Церемонията на откриването била през април миналата година в присъствието на 13 от 53 поканени държавни и правителствени ръководители. Останалите присъстващи били докарани с автобуси и били облечени в цветовете на партията на Уаде.
    Паметникът на Александър Македонски, който поради деликатността на въпроса е наречен от властта „Воин на кон“, струва 10 милиона евро. Тези дни конникът се монтира. Висок е 13 метра, поставен е на постамент от 15 метра и ще достигне височина от почти 30 метра. Идейният ръководител, подобно на Сенегал, е премиерът. За да се отбележи неговата символика и грандиозност, тези дни управляващата партия изтъкна, че с него щяла да бъде отбелязана 20-годишнината от независимостта. Надяваме се, че на датата на нашия ренесанс ще присъстват поне половината от държавниците на Западните Балкани.
    Общественото мнение към скъпия строеж е разделено според партийната принадлежност. Едни се утешават с факта, че и Помпиду със своя културен център „Бобур“, и Митеран със стъклените пирамиди на Лувър били критикувани, но с течение на времето парижани ги „преглътнали“. Все пак, ако търсим слабости в този проект, това са политическата тежест и провокация към съседа, отсъствието на художествена стойност, агресивният размер, който препраща към Гъливер между лилипутите, съмнително високата цена и стопанската неизгодност. Тук се изложи икономистът Груевски, защото статуята не носи печалба като паметника в Дакар, освен ако в приходите не сметнем железните монетки за щастие във фонтана.
    Съвсем друг е въпросът за какво е нам, на македонците, един такъв паметник. Дали и в ХХІ век ще търсим нашата идентичност и дали тази по-нататъшна антиквизация е един вид инквизиция на славянството? Толкова ли сме малък народ, на който са му потребни приказки и артефакти за величието на нашите хипотетични антични предци? Част от македонците мислят, че не е толкова лошо да те смятат за потомък на най-големия световен завоевател. Това е хубаво чувство за всекиго, въпреки че нашите съграждани албанци смятат, че Александър бил от илирийско потекло, защото майка му била илирийка. Отгоре на всичко, когато сравните билборда на Али Ахмети от сградата на „Метропол“ и главата на воина, ще откриете големи прилики. Като че ли Ахмети е позирал за нея на В. Стевановска [авторката на статуята]! Паметникът на Александър представлява и голямо международно предизвикателство за двустранните отношения с Гърция и за ЕС. Подобно на паметника на Уаде, чийто пръст е насочен към Европа, пръстът на Александър е към Гърция. Това е пръст директно в окото на Гърция, допълва евродепутатът Йелко Кацин. Ако искате в ЕС, ще трябва да го разрушите.
    В цялата тази антична драма гражданите, младите, които демонстрират, бедните, безработните, критично настроените журналисти и интелектуалци се безпомощни наблюдатели. А народът понася тази работа, защото нали, „винаги бил прав“, една от най-девалвиралите фрази на демагозите. Народните желания са закон, завладей народа, индоктринирай го, за да го владееш, изтъква Ив Рукат в „Демагозите от античността до днес“. Народът иска да бъде излъган и да живее в нереален свят.
    Човешкият характер не може много да понася реалността, написал големият британски поет Т. С. Елиът. Масата я понася още по-малко. Когато веднъж се съберат и се смесят, масите губят част от своята критичност. От страх, но и от потребност да се приспособят, тяхното съзнание отстъпва пред наплива от илюзии. Затова иконографията, митовете, градежите, символите са една от най-успешните форми на масова емоционална манипулация на гражданите.
    Нано Ружин, Утрински весник, 22.06.2011
    Нано Ружин  е професор по политология в частния университет ФОН в Скопие, дългогодишен депутат през 1990-те, посланик на Р. Македония в НАТО (2001-2008), кандидат-президент през 2009 г. Последната му книга е „НАТО в съвременните международни отношения“ (2010).
     
    Материалите подготви Наум Кайчев
     

    [1]С термина антиквизация през последните няколко години в Р. Македония се означава фокусирането върху античността и антична Македония като извор за национална и държавна идентичност. Английският еквивалент на термина (antiquisation) бе включен в резолюциите на Европейския парламент за страната.
    [2]Антифашистско събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) – орган с парламентарни черти, създаден от Комунистическата партия на Македония, провъзгласил на 2 август 1944 г. създаването на Демократична Федерална Македония като държавна единица – част от нова федерална Югославия. От 1 януари 1947 г. тя е преименувана на Народна Република Македония (НРМ), а от 12 април 1963 г. – Социалистическа Република Македония (СРМ).
    [3]Специалната комисията на ЕС, оглавена от председателя на Конституционния съд на Франция Робер Бадентер, на 15.01.1992 произнася, че Р. Македония заедно със Словения отговаря на критериите на ЕС за признаване като независима държава. Същият ден България признава РМ.
    [4]Македоникос агон / македонска борба – гръцки термин, означаващ въоръжените действия в подкрепа на гърцизма в Македония, предимно през годините 1904-1908.
    [5]Тоест, Македония като автономна република в рамките на Югославия, носеща името НРМ (до 1963 г.) и СРМ (1963-1991) и като независима държава Република Македония (РМ, след 1991 г.).
    [6]Македономахи (гр.) – въоръжени борци за гърцизма в Македония.
    [7]Коте Христов (1863-1905) и Глигор Соколов(ич) (1870-1910) – хайдути, впоследствие дейци на ВМОРО, съответно от с. Руля, Костурско, и с. Небрегово, Прилепско, по-късно преминали съответно на гръцка и сръбска служба.
    [8]Югославският Съюз на комунистите на Македония се трансформира в днешния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), основната опозиционна партия.
    [9]Югославският Социалистически съюз на работническия народ на Македония (ССРНМ, аналог на нашия Отечествен фронт) се трансформира в днешната Социалистическа партия на Македония (СПМ), младши коалиционен партньор в правителството.
    [10]Авторът има предвид замяната през 1995 г. на знамето с античномакедонски знак, т.нар. „слънце от Вергина“, с настоящето официално държавно знаме на РМ.
     
    Източник:   в. „Култура“
     
  • Новият рейтинг на царя

     

    Тъй както всички ръкопляскали на новите дрехи на царя, така и от нас се очаква да цъкаме с език пред резултатите от всяко следващо социологическо проучване, което ни уверява колко обичани и колко популярни са управляващите политици, които са поръчали изследването. Не щеш ли обаче, миналата седмица прочетохме за едно изследване, което поставило автора си в позицията не толкова на шивача на новите царски дрехи, колкото на вестоносеца с лошите новини.

    Според правителствени източници, преди около месец от ГЕРБ решили да поръчат проучване, което да им помогне да се държат адекватно на предстоящите избори – аз горещо приветствам всеки опит на ГЕРБ да се държи адекватно, само да има повече такива опити. Поръчали го на три агенции: на държавната НЦИОМ, на MBMD на Мира Радева (която, докато беше Янова, май познаваше повече) и на „Маркет линкс”, която, както се знае, е на Румяна Бъчварова – началник  на кабинета на премиера. Главният въпрос бил какви са шансовете на Бойко Борисов да спечели един евентуален балотаж в президентските избори.

    Речено – сторено. Първите две агенции добросъвестно заработили хонорара си и ушили нови дрехи на царя. Той отново бил облечен в народната любов и тя му стояла съвсем по мярка и нямало как да е иначе, защото била ушита по поръчка. Третата агенция обаче, онази на шефката на собствения му кабинет, дала съвсем други резултати, според които Бойко Борисов няма никакви шансове на балотажа, независимо срещу кого ще се изправи. Очевидно жената е решила да каже истината, защото загрижеността й е била по-голяма от желанието да види началника си радостен и засмян. Но така попаднала в положението на вестоносеца, комуто отсичали главата, когато се явял пред трона с лоша новина.

    И ето, сега четем, че премиерът е поставил в пълна изолация началничката на кабинета си и не я допуска до себе си. В момента тя само обработвала пощата и чакала да види каква ще е съдбата й. Явно гневът на управниците към лошите новини е нещо трайно и характерно за тях. Така на 22 юни 1941 висшите съветски партийци не посмели да събудят другаря Сталин преди обичайния час, въпреки че Вермахтът вече е бил навлязъл десетки километри навътре в страната.

    И както се казва накрая: каква е, деца, поуката от приказката за новия рейтинг на царя? Поуката е, че има хора, които не задават въпроси, а поръчват отговори. Докато поръчват отговори на въпросите „красив ли съм” и „умен ли съм”, няма нищо страшно. Но аз се боя, че нашите управляващи поръчват и отговорите на въпросите за състоянието на икономиката, за живота на хората, за това какво е мнението на другите държави за България. Може тази история да не е вярна, защото не се появи в много медии. Може обаче и да е вярна, защото се твърди, че именно заради нея Бойко Борисов се е отказал да се кандидатира за президент. Защото наистина първо отсичат главата на вестоносеца, но после се замислят и за вестта, която е донесъл. Както и да е, след още няколко месеца, през които се надявам да отидем и на море, всичко за рейтингите, подкрепите и електоралните нагласи ще стане ясно. Ще стане ясно и това колко познават и колко не познават социологическите агенции в прогнозите си. Мисля, че тогава въпросите ще получат истинските си отговори, а освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

     

    Иван Стамболов,

    sulla.bg

  • Граждански сдружения искат преки избори в съдебната система

    Висш прокурор определи парламентарната квота във ВСС като „агенти на законодателната власт“

    Гражданската инициатива „Справедливост“ и няколко други неправителствени организации в четвъртък се обявиха за въвеждането на преки избори в съдебната система, за да бъде защитено правото на обществото да участва и в сформирането на ръководството на съдебната власт, както това е предвидено за законодателната и изпълнителната.

    „Политическата власт няма интерес от радикална реформа в съдебната система. При цялото това интензивно говорене за проблемите в правосъдието все повече липсва ясна посока. Според мен е необходимо въвеждането на елементи за пряк избор на магистратите – не на всички, но поне в някои категории“, обяви шефът на „Справедливост“ адвокат Иван Груйкин по време на дискусия по темата.

    По думите му това е единственият начин да бъде осигурен гарантираният от конституцията принцип, че държавната власт се излъчва и защитава единствено интересите на народа. Според юриста обаче моментното статукво изключва от този принцип съдебната власт, която би трябвало да е единственият гарант за дейността на парламента и правителството.

    Колегата на Груйкин Вили Бозаджиев пък обясни, че след 1989 г. в съдебната система „цари ерозия и подчиняване“. По думите му след падането на тоталитарния режим политическият елит първо е разгромил следствието и прокуратурата, поставяйки ги в зависимост към себе си, а в момента се опитва да овладее и „единственият бастион, който още не е преодолян – съдът“.

    Според няколко от участниците в дискусията най-големият проблем пред правосъдната система е остарялата и неадекватна конституция, която обаче парламентът няма никакъв стимул да промени, тъй като отразява собствените му интереси във властта. Чуха се и призиви за провеждане на национален референдум, чрез който народните представители да бъдат „принудени“ да преосмислят основния закон.

    „Съдебната система никога не е била обект на дългосрочен политически проект и визия. Когато няма нито една политическа партия, която иска да направи това, да го направим ние гражданите“, включи се и спряганата за евентуална номинация в кандидат-президентска двойка с обвиняемия Алексей Петров Душана Здравкова.

    Тя предложи да бъде направен интернет сайт, на който всеки гражданин може да предлага свои идеи за проект за съдебна реформа. По думите й тепърва трябва да бъдат организирани серия от подобни публични дискусии, чрез които обществото да инициира промени в структурата на съдебната власт.

    Според единственият действащ представител на магистратурата на дискусията – Васил Миков от инспектората във Върховната касационна прокуратура (ВКП), основният проблем във функционирането на системата е „дисбалансът между властите“. По думите му депутатите знаят много добре, че всяка промяна в изпълнителната власт преждевременно би прекратила мандата им и по тази причина „двете власти взаимно се покриват“.

    „Съдебната система е прекалено отворена за влияние от другите власти. Парламентарната квота от магистрати във Висшия съдебен съвет (ВСС) реално излъчва агенти на законодателната власт, които влизат в съвета с партийно поръчение и защитават партийни интереси“, аргументира се висшият прокурор с уточнението, че това е личното му мнение, което не е съгласувано с ръководството на ВКП.

    По думите му проблемите в работата на ВСС са се задълбочили още повече, след като органът стана постоянно действащ през 2007 г. Като причина Миков посочи факта, че членовете му са абсолютно откъснати от гилдията „и защитават само собствения си интерес – съветът да не бъде разпуснат от парламента“.

    Обвинителят се противопостави на постоянно лансираните от различни неправителствени организации и СДС идеи за преместване на прокуратурата от съдебната в изпълнителната власт, тъй като според него това би я направило много по-зависима.

    „Сещам се за скорошните скандали за упражняване на влияние и натиск в митниците“, добави прокурорът, визирайки скандалните телефонни записи между премиера Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов, огласени в началото на годината от свързвания с Алексей Петров в. „Галерия“.

    Той не се съгласи и с предложението за преки избори в системата, тъй като това би направило възможността за назначаване на компрометирани и корумпирани кадри на ръководни постове по-достъпна за организираната престъпност, която разполага със сериозни финансови ресурси. Миков се аргументира с установилата се в последните години практика за масово купуване на гласове по изборите, срещу която службите така и не успяват да се противопоставят ефективно.

    В крайна сметка дискусията приключи без повече конкретни предложения, като участниците се обединиха около неясната идея за начало на „граждански поход“ за съдебна реформа, която би могла да бъде осъществена само чрез промени в конституцията. Предложения за конкретни промени обаче не бяха обсъдени,

    Борис Митов,  Mediapool

  • „Самото Търново ще разтръби победите”

    Безразсъдната вътрешна политика на коя да е власт често се отъждествява с подчинение на злонамерени външни сили

    Иван Петрински,  в. „Сега“

    Напоследък все по-упорито се подмята, че вътрешната политика на българските правителства се насочва пряко от външни сили. Унижението да се живее в днешна България няма друго близко до ума обяснение, сякаш наистина друг дърпа конците на това правителство: сътворени незнайно как, смайващи за здравия разум властови решения, поръчани неграмотни политически назначения, а от устите им – бисер подир бисер капе.

    Няма как по друг начин да проумеем безумието, царящо в китната ни само за някои татковина, няма как да проумеем ругатните, които от правителството сипят редовно към народа си – „шибаняци“, „кучета“ или просто „мат’риал“. И това не е всичко, преди седмица главният началник изиска и всекидневни благодарности. Бил ни бил спасил (sic, моля ви се!).

    Народното търпение взе да напомня тежка сексуална девиация. Отношенията между политическата ни класа и така наречения народ придобиха ясните очертания на садо-мазо в класически вид. Най-добре е вече психиатрите да се намесят.

    Наистина няма как продажната ни политическа класа само от глупост и некадърност да сътвори толкова безумия в ущърб на България, някой наистина трябва да им подсказва, някой с много извратено мислене. Предполагам, че повечето от нас са на прав път в предположенията си.

    В предългото ни историческо развитие като народ с могъща държава, макар и рядко, се е случвало тежък външен диктат да води управлението на България. Във всички тези случаи се е намирал по един Иваил, комуто най-много и най-бързо му е писвало, та със сетни сили да поведе срещу подставениците и себе си, и другите и така наистина да спаси България. Няма начин и сега да не се появи.

    Голямата сферична корона на българските царе, направена за цар Иван Асен Велики през 1230-1235 г. и използвана без прекъсване поне до 1280 г. С нея през 1259 г. цар Костандин Асен (1257-1277) е изобразен на стенопис в притвора на Боянската църква, с нея се обвенчава и цар Иваил през пролетта на 1278 г.; Кръстовидният скелет и затварящите пана на короната са били изработени от злато, вероятно сдвоено за здравина от вътрешната страна със сребро. Украсата е от рубини, изумруди, перли и диаманти (или лейкосапфири). Във височина короната завършва с прочутия двойнопирамидален кървавочервен рубин, а прикачените висулки, стигащи почти до раменете на царя, са от перли и карнеол (?). Музей „Боянска църква“, филиал на Националния исторически музей-София.

    * * *

    Първото значително татарско нашествие българските земи преживяват в последните години на управлението си от цар Иван Асен Велики. Това сведение понякога се  подлага на известно съмнение (Ив. Божилов, 1985), но по-скоро е правдиво. Начело с хан Батий татарските орди преминават през България на връщане от тежък поход срещу маджарите, но „били съвършено разбити от цар Асен“. Тази последна голяма победа за Иван Асен Велики едва ли е изненада за нас, но летописецът ни се показва твърде зачуден в своя разказ. Била имала сила България да се справи със страшната азиатска напаст . . .

    Вярно, силна е България, когато мъдър и силен е този, който стои начело. Постепенно при наследниците на великия цар, а особено при царуването на Костандин Асен (кратко отклонение: точно така е изписано личното име на царя и в Боянската църква, това е и обичайната форма на среднобългарски с вариант Костандин през ХIV в.), точно след средата на ХIII в., поне днешните ни североизточни земи са като разграден двор, татарите плячкосват (вж. в Извори) всичко, което си набележат. Струпването на няколко изворови сведения за околностите на средновековния български град Овеч (Й. Андреев, 1981), до днешния Провадия, свързани както с Иваил, така и с началото на селската война, навеждат логично на мисълта, че там някъде ще да е пасал свинете Иваил по-рано, може там да е родният му край.

    Когато се изброяват причините за немислимия Иваилов политически възход, често се пропуска един чисто нумизматичен факт (Й. Андреев, 1980). Преди да се превърне в жалката гледка, която Пахимер описва, цар Костандин Асен е българската надежда за възраждане. Именно този владетел отсича огромно количество монети, с което се модернизира българското стопанство. Твърди се, че тези монетни емисии са разпространявани в милионен тираж. Именно в навечерието на селската война инфлационните процеси се ускоряват небивало за първи път след възстановяването на българската държава. А данъците и таксите остават да се плащат вече с налични. Та не е странно, че масовото и значително обедняване в съчетание с татарския безпредел и царското безсилие сякаш изневиделица прерастват в мощно народно движение.

    Всеки народен вожд трябва да приложи в действие силата и уменията си, за да се покаже достоен да води. Иваил го прави с лекота. Прочистването на българските земи от татарските разбойници е първата голяма негова победа. А щом са победени „непобедимите“ татари, тогава следващата цел може да бъде само обявяването на „война на дворците“.

    Иваиловите победи вече се следят от всички балкански държави, в България нещо важно става. Император Михаил VIII Палеолог даже напуска Цариград и се установява в Одрин за да е по-близо до съдбоносните събития. Точно в Одрин, докато страдал от раните, получени след като конят му се подхлъзнал, а императорът бил жестоко издран и натъртен, пристигнала и вестта за Иваиловата победа под Търновград в края на 1277 г. и за смъртта на цар Костандин Асен на бойното поле „като жертвено животно“.

    Понеже в политиката няма прошка, върху всеки, който покаже и най-малка слабост, налитат като лешояди околните. Михаил VIII вече имал план, Иван Мицо Асен трябвало да се пребори за българския престол вместо Бърдоквата.

    Ще да е била изключителна гледка преминаването на селската войска, предвождана от Иваил, през трите непревзимаеми порти на Царевец. Едва ли опитите на византийските летописци да омаловажат постигнатото споразумение с вдовстващата царица Мария биха притеснили селския вожд. Пък и какво лошо, като го наричат „женолюбец и почитател на женските спални“.

    Дори и вече коронован, цар Иваил се оказва затрупан със страшни държавни грижи, плътно „заобиколен отвсякъде с война и ласкатели“ – от юг няколко византийски армии и претендента Иван Мицо Асен, от север – татарите, подтиквани към агресия от византийската дипломация, а в Двореца на Царевец – непонятните за свинепас сложни дворцови интриги. Вероятно още в първите дни след коронацията и насладите в семейното ложе с доста по-възрастната царица Мария (бракът й с Иваил за нея бил трети), селският цар трябва да си е дал сметка, че едва ли ще оцелее, само на войводите си Момчил, Куман, Дамян, Кънчо и Стан и на многобройната си войска можел да се довери. До края на 1278 г. с тях и с войската си цар Иваил извоювал блестящи победи.

    * * *

    Ако не друго, селската война в България в началото на последната четвърт на ХIII в. и обвенчаването на Иваил с короната на българските царе поне временно утихва татарския натиск, показва силата на едно наистина мощно народно движение.

    Но пълната татарска хегемония в България все още предстои. Тя ще бъде толкова унизителна, колкото и кратка. Един често забравян български владетел с тъжно детство ще отбележи завинаги нейния край.

    Извори

    „Тъй като [цар] Константин [Асен (1257-1277)] бил телесно слаб (той бил неподвижен поради счупената си бедрена кост и когато трябвало някъде да се придвижи, пренасяли го на колесница като ненужен товар (мнозина го мразели, а съседите му татари извършвали нападения всеки ден и всъщност правели имуществото на мизийците [българите] татарска плячка. Лахана [цар Иваил] се сблъскал с татарска фаланга, нападнал ги заедно с хората си, колкото водел, и ги победил със сила. На следния ден победил друга фаланга и така за малко време се прославил. Областите се присъединявали към него и напълно били убедени, че ще бъдат добре под негова власт. Лахана бил много прославян навсякъде, защото не минавал ден, в който да не притежавал повече от предните дни, а при нападенията си действал смело.

    Това твърде много изплашило Константин, а когато било съобщено неочаквано, то смутило и самия император [Михаил VIII Палеолог (1259-1282)], защото те мислели, че такова издигане не по заслуги не би могло да се случи освен поради твърде големи причини. [Цар] Константин [Асен], понеже се намирал пред робство, насочил вниманието си към това неочаквано появило се зло, за което нито той, нито някой друг някога е помислял . . .

    Лахана с всеки ден ставал все по-силен и мнозина се присъединявали към него, понеже мразели собствения си цар . . .“

    Из „Исторически записки“ на летописеца Георги Пахимер (1242-ок. 1310)

    Превод на Ал. Милев

    „. . . непристъпни [били тези] крепости за чужденците, които крепости [Мъглиж, Крън, Верея, Колина, Венец (Старозагорско)] благородният [византийският пълководец Михаил Глава Тарханиот] лесно подчини.

    Ако те нямат възможност да говорят поради далечината [си], то нека Лахана не завижда на съдбата. Защото, дори ако с мълчание ще скрие битките, самото Търново ще разтръби победите. Скоро ще заговори и събраната войска от костите, натрупани от него . . .“*

    Из „За военните подвизи на известния чутовен протостратор“ на византийския придворен поет Мануил Фил (ок. 1270-ок. 1350)

    Превод на Ал. Милев

    *стихотворната форма тук по обясними причини не е спазена

    Бел. ред.: Текстът е част от поредица на автора на същата тема във в. „Сега“.

  • Писали ромите като турци по време на преброяването

    В Североизточна България ги убеждавали да се определят като румънци

    Данните на Националния статистически институт за броя на представителите на малцинствата у нас може се окажат не дотам обективни. Пред „Новинар” Огнян Каменов от фондация „Здравни проблеми на малцинствата” заяви, че в някои общини ромите са били записвани като турци без тяхно знание по време на преброяването през февруари тази година. По негови думи това се е случвало основно в общините в Североизточна България – Разград, Шумен и Добрич.

    Според Каменов става дума за общини с преобладаващо турско население, където преброителите основно са били с този етнически произход. Експертът разказа и за конкретен случай, за който го уведомил ром от този регион. Той бил грамотен и случайно видял, че преброителят го записва като турчин. Ромът възроптал срещу това, тъй като той се самоопределял като „циганин”.

    От НСИ отрекоха, че ромите в тази част на България са писани като турци, без сами да са заявили такава етническа принадлежност. Оттам коментираха, че преброителите са били инструктирани, че всеки има право на самоопределение, и в анкетните карти трябва да се записва етническата принадлежност, посочена от преброяваното лице.

    От статистическия институт заявиха още, че следващата седмица ще бъдат обявени резултатите за броя на хората от различните малцинства.

    Каменов обясни, че някои от ромите сами заявяват себе си като турци. Той даде за пример Кюстендил, където имало около 10 000 представителите на този етнос, като едва около 4000 са се идентифицирали като роми по време на преброяването.

    Експертът прогнозира също така, че в скоро време ще се увеличи и броят на румънците у нас. Той каза, че в териториите в близост до северната ни съседка обикалят „комити”, които съветвали ромите там да се пишат за румънци. Според Каменов става въпрос за определени апетити, тъй като колкото по-голямо е едно малцинство, толкова по-лесно може да заяви претенциите си в България.

    Христина Рафаилова, в. „Новинар”

  • 10 независими правят нова партия, Уорлик възхитен

    Десет независими народни представители ще правят нова партия. Те запознаха днес американския посланик Джеймс Уорлик с новия си политически проект.

    Срещата с него е била по инициатива на избраниците. В новата партия ще участва и бившият зам.-шеф на ДПС Касим Дал и колегата му Корман Исмаилов, съобщи депутатът Димитър Чукарски.

    Той заяви, че са имали възможност да запознаят посланика на САЩ с противоконституционната, според тях, норма в правилника на Народното събрание, която не им позволява да създадат собствена парламентарна група.

    Второто, с което ние запознахме г-н Уорлик, бе позициите ни – всеки един от нас, гласувайки по съвест, отстоява и защитава интересите на своите избиратели. Знаете, че критиките през годините са били за това, че партиите не изпълняват обещанията си, каза Димитър Чукарски. Те се оплакали още от „непрозрачното разходване на субсидиите за политическите партии в България“.

    „Независимите народни представители търсим вариант, следвайки волята на нашите избиратели да им предложим политически проект“, обясни Димитър Чукарски.

    Независимият депутат обоснова идеята с необходимостта „България да принадлежи на гражданите и регионите, които трябва да имат самостоятелна политика“. Чукарски нарече структурата на независимите народни представители „неформална група“.

    Той посочи, че всеки един от независимите народни парламентаристи „гласува по съвест“ при новия си статут и защитава своите избиратели. От думите му стана ясно, че той и неговите колеги, подкрепящи ГЕРБ, го правят заради високия си морал и поради факта, че бившите им парламентарни групи не го правят.

    „Възхищавам се на независимите народни представители, че са имали смелостта да се отделят от предишните си парламентарни групи и за това смело решение, което са предприели“, каза след срещата Джеймс Уорлик. Той посочи, че всеки един от независимите депутати го е уверил в ангажимента си да служи на народа и да гласува по съвест. Той посочи, че вбъдеще ще води диалог с тях.

    Днес се съгласихме за в бъдеще да водим подобни срещи и разговори, каза американският посланик.

    От парламентарната трибуна лидерът на партия „Атака“ Волен Сидеров определи срещата като намеса в националната сигурност. Той призова председателят на парламента Цецка Цачева да реагира на грубото вмешателство и да предприеме действия за дипломатическа нота пред американското посолство.

    Източник: webcafe.bg

  • Черно море е било арена на библейския потоп

    Събрани са нови геологически доказателства и археологически факти, които са на път да покажат, че това не само хипотези и митове, обяви проф. Петко Димитров.

    Черно море е било арена на библейския потоп. Оттогава са изминали почти 8 хилядолетия. Събрани са нови геологически доказателства и археологически факти, които са на път да покажат, че това не само хипотези и митове, а истина, съобщава АСН. Това обяви проф. Петко Димитров, ръководител на приключилата експедиция с научноизследователския кораб „Академик“ по нашия шелф. Това е втори етап на проекта, който се проведе на юг от нос Емине до турската граница.

    Преди 8000 г. старите брегове на Черно море са били на сушата и на 60 км източно от Варна, където са живели прадедите ни и откъдето е тръгнала най-древната цивилизация в света. Оттогава датира мегаприливът на океанските води през Босфора в най-голямото сладководно езеро. Нахлуването е със силата на 200 Ниагарски водопада, припомни своята теза проф. Уилям Райън от Колумбийския университет, който е за втори път в България и участва в експедицията. За първи път досега учените успели да пробият пясъка, запечатан от тинята, нахлула с мощния поток от световния океан. Те са намерили по време на сондажите част от дърво и корени от растителност. Това е единственият материал, който ще даде възможност за първи път да се направи радиовъглероден анализ, за да се докаже възрастта на дървото. Това потвърждава работната хипотеза на проф. Петко Димитров, че някогашното сладководно езеро е било много под морското равнище, измерено спрямо световния океан. Така че плажът на древните хора тук някога е бил на 85 м дълбочина под сегашните брегове, каза не на шега колумбийският професор. По време на експедицията учените са взели проби от 27 сондажа за изследване на състава на черноморските утайки, за да се определи тяхната възраст и състав.

    С много уникален уред – магнитен интерферометър, изобретен от варненец, Христо Смоленов по време на експедицията улавя геомагнитни аномалии, свързани с възможността да са съществували светилища на древната черноморска цивилизация. Налице са супердоказателства, че нашите прадеди първи са открили числата Пи и Фи като пропорции, с които са правили най-древните на света златни бижута и други изделия. Следите от Черноморската Атлантида трябва да се търсят не само по море, а и на сушата, дълбоко убеден е ученият.

    Източник: factor-news.net

  • ЕПЦ: Имате право на обезщетение до 1220 евро за изгубен багаж

    Мрежата от Европейски потребителски центрове информира пътниците по летищата на 23 държави едновременно, съобщиха от Европейски потребителски център – България.

    От 10 до 16 часа съветници от Европейския потребителски център – България и представители на Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите информират пътниците на „Летище София“ за правата им при използване на въздушен транспорт. Събитието се провежда от Европейските потребителски центрове на летищата в 23 европейски държави едновременно под мотото „Потребителско ноу-хау за из път – Европа ви предлага безплатна помощ и съвети“. От Европейски потребителски център – България посочват кои са основните потребителски права при полет със самолет. Когато на пътниците е отказан достъп до борда на самолета по вина на авиокомпанията (например – продадени са повече билети за съответния полет, отколкото са местата в самолета), авиокомпанията е задължена първо да потърси лица сред пътуващите, които са съгласни доброволно да се откажат от резервациите си в замяна на обезщетение. Ако въпреки това не се освободи място в самолета, превозвачът трябва да предложи на потребителите възможност за избор между пълно възстановяване на стойността на билета или избор на нов маршрут (друг полет до същата крайна дестинация при сходни условия). Отделно от това, при отказан достъп до борда на самолета по причини, свързани с авиокомпанията, потребителите имат право на обезщетение от 125 до 600 евро. Точната сума зависи от разстоянието на полета и от закъснението, причинено на пътниците в резултат от пренасочването към друг полет. Когато има лица, желаещи нов маршрут, авиокомпанията трябва да им окаже съдействие, докато чакат – да им осигури храна, достъп до телефон, при необходимост една или повече нощувки и транспортиране между летището и мястото за настаняване. При отменен полет пътниците имат право на същото обезщетение, както при отказан достъп на борда – връщане на парите за самолетния билет или пренасочване към друг полет и компенсация от 125 до 600 евро, в зависимост от дължината на полета и причиненото на потребителя закъснение. Тези права не важат при следните случаи: ако авиокомпанията информира пътниците за отмяната най-малко 14 дни преди полета, авиокомпанията докаже, че отмяната се дължи на извънредни обстоятелства, промененият маршрут е с часове, близки до първоначалните. Ако пристигнете в крайната си цел със закъснение от три или повече часа, имате право на същото обезщетение, както при отменен полет, освен ако авиопревозвачът не докаже, че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства. Освен това може да потърсите отговорност от авиокомпанията за причинените от закъснението вреди. Имате право на грижи от авиокомпанията (телефонно обаждане, напитки, храна, настаняване, транспорт до мястото на настаняване), ако закъснението е: два или повече часа за полети до 1500 км; три или повече часа за полети между 1500 и 3500 км; четири или повече часа за полети над 3500 км извън Европейския съюз. Ако закъснението е повече от пет часа и решите да не продължите пътуването си, имате право да ви бъде възстановена стойността на билета, както и на обратен полет до мястото, откъдето първоначално сте започнали своето пътуване. Ако багажът ви бъде изгубен, повреден или забавен, имате право на обезщетение до около 1220 евро. За повреден багаж трябва да подадете жалба до авиопревозвача в срок от седем дни от получаването на багажа. Ако установите, че багажът ви липсва, трябва да попълните протокол на мястото на пристигането си, а след това да приложите този протокол и копия на свързаните със случая документи (електронни билети, бордни карти, касови бележки), към жалбата си до авиокомпанията. За забавен или изгубен багаж срокът за подаване на жалба е до 21 дни. Пазете касовите бележки за вещите в багажа ви, за да можете да докажете тяхната стойност при загуба. Четете общите условия на авиокомпаниите. В някои от тях изрично се забранява на пътниците да носят в багажа си ценни вещи и документи (например лаптопи, мобилни телефони, нотариални актове, бижута и др) и дори да имате касови бележки, авиокомпаниите може да ви откажат да ви обезщетяват за тях при загуба на багажа. Имате право да бъдете информирани предварително коя авиокомпания е оператор на вашия полет. Авиокомпаниите, за които е установено, че не са безопасни, получават забрана или ограничение за полети в рамките на Европейския съюз. Техният списък можете да намерите на: http://ec.europa.eu/transport/air-ban/.
    Крайната цена на въздушния транспорт трябва винаги да бъде посочена и тя трябва да включва цената за билета, данъци, такси, допълнителни такси и тарифи, които са неизбежни и могат да бъдат предвидени към момента на обявяването. В нея също така трябва да са посочени поотделно цената на билета, данъците, летищните такси и най-накрая другите такси, допълнителни такси и тарифи. Незадължителните допълнения към цената трябва да бъдат посочени по ясен, прозрачен и недвусмислен начин в началото на процеса на резервиране и тяхното приемане следва да бъде по ваше желание. Съгласно законодателството на ЕС хората с увреждания и/или намалена подвижност са защитени от дискриминация при извършване на резервация и качване на борда на самолет. Те имат също право да получават помощ на летищата (при заминаване, при пристигане и при транзитно преминаване) и на борда на самолетите. Препоръчваме ви да съобщите предварително за вашите нужди, за да улесните предоставянето на помощ, заявяват от ЕПЦ. /БГНЕС /

  • Как призракът на теокрацията надвисва над Израел

    Според в. „Маарив“ това е „единствената страна в света, в която религиозните лица са над законите и полицаите нямат право да ги разпитват“, пише Мариус Шатнер от Франс прес

    В Израел, където религията всъщност никога не е била отделена от държавата, равини ултранационалисти, които са малцинство, но влиятелно, отправят предизвикателство към съдебната система и с това викат призрака на теокрацията.

    Последователи на равините Дов Лиор и Яков Йосиф, заподозрени в подстрекаване към насилие и расизъм, призоваха тази седмица за организиране на голяма демонстрация пред Върховния съд в Ерусалим, за да протестират срещу краткото им задържане.

    Равините бяха доведени насила в полицията, тъй като отказаха да се яват там за разпит, макар да бяха официално призовани.

    Те са критикувани, че са разрешили отпечатването на много оспорван теологичен трактат – „Тората на царя“, който оправдава избиването на невинни неевреи (гоим), включително деца, в случай на война.

    Двамата религиозни дейци се представят като жертви на съдебната власт, която според тях искала „да заглуши гласа на Тората“ и не им давала възможност да изразяват мнения, произтичащи от равинската традиция.

    Светските кръгове в Израел се безпокоят
    от засиленото влияние на едно „ново течение в юдаизма, което иска да унищожи правовата държава“, писа в понеделник популярният в. „Маарив“.

    Според изданието Израел е „единствената страна в света, в която религиозните лица са над законите и полицаите нямат право да ги разпитват“.

    В същия дух лидерката на опозицията Ципи Ливни, разкритикува „една група, която не признава властта на съдиите и иска да я замени с тази на равините.“

    Според Ливни предизвикателството на равините засяга основите на държавата Израел, която по конституция се води „еврейска и демократична“.

    Това предизвикателство според мнозина накърнява и принципите на ционизма, чийто основател Теодор Херцел в книгата си „Еврейската държава“ (1896 г.) изключва възможността бъдещата държава да бъде теократична.

    Премиерът Бенямин Нетаняху разкритикува на заседание на правителството поведението на равините. Но Нетаняху, председател на дясната партия „Ликуд“, се ограничи до това да отбележи, че „никой в Израел не е над законите“.

    Депутати от партията му обаче смятат призовките за неоснователни

    Равините националисти имат няколко хиляди последователи, най-вече в селищата на окупирания Западен бряг. Подкрепяни са активно и от крайната десница, а по-резервирано – и от ултраортодоксалния лагер.

    Заселниците от крайната десница увеличиха през последните седмици заплахите и актовете на агресия срещу полицаи и представители на закона, които обвиняват във възпрепятстване на колонизацията.

    Ултраортодоксалният лагер, който не споделя като цяло радикалните мнения на двамата равини, изрази опасения, че задържането им създава опасен прецедент, който ще позволи санкциониране на мнението на равините в името на борбата срещу расизма.

    Въпреки това бащата на равина Яков Йосиф, духовният водач на ултраортодоксалната сефарадска партия „Шас“ – равинът Овадия Йосеф, разкритикува публично сина си, съобщават местни медии.

    Защо този идиот не отиде в полицията,

    щом го викат, избухна влиятелният възрастен равин. В неделя сутринта полицаи задържаха за кратко Яков Йосиф, след като той отказа да се яви в полицията, където бе викан няколко пъти. Предишната седмица равинът Дов Лиор, духовен водач на колонията Кирят Арба и на еврейската общност в Хеброн (на Западния бряг), бе задържан за кратко по същите причини.

    През 1995 г. равинът Лиор изрече страшни анатеми срещу тогавашния премиер Ицках Рабин и заради това бе заподозрян, че е оказал влияние върху убиеца му Игал Амир.

    Още тогава трябваше да арестуват равина Лиор, отбелязва високотиражният всекидневник „Йедиот ахронот“, който е сигурен, че двамата равини няма да бъдат преследвани, имайки предвид, че съдебната власт не иска да си разваля репутацията.

    Източник: Vesti.bg
  • 23,5 години затвор за братя Галеви и групата им

    Пламен Галев – 7г, Ангел Христов – 5г., Апостол Чакалов и Владимир Ангелов – 4 г., Георги Блатски – 3,5г.

    Софийски апелативен съд призна за виновни Ангел Христов и Пламен Галев – известни като братя Галеви в ръководенето и участието в организирана престъпна група с цел рекет и принуда, предаде „Фокус”. Пламен Галев бе признат за виновен за това, че е ръководил организирана престъпна група с цел принуда, изнудвания, извличане на облаги чрез внушаване на страх. Затова той бе осъден на 7 години затвор. САС призна Галев и за виновен за това, че като съизвършител с Ангел Христов е принудил Пламен Миланов да прехвърли 50% от дружествените си дялове във фирма, с което му е нанесена имуществена вреда на обща стойност 82 хил. лв. Съдът глоби Галев с 10 хил. лв. и му наложи конфискация на една трета от имуществото му. Пламен Галев ще изтърпява наказанието си при първоначален строг режим.

    Ангел Христов бе признат за виновен за това, че е участвал в организираната престъпна група, както и че като съизвършител е принудил Пламен Миланов. Христов получи наказание от 5 години лишаване от свобода, като ще трябва да ги изтърпи при първоначален общ режим. Той бе глобен с 7 хил. лв., като съдът му наложи една четвърт конфискация на имуществото.

    Апостол Чакалов и Владимир Ангелов бяха осъдени на по 4 години затвор, а Георги Блатски – на три години и половина.

    Георги Градевски бе осъден условно на година и половина условно с тригодишен изпитателен срок за това, че е нанесъл средна телесна повреда на Иван Павлов и Руси Начев. Единственият с потвърдена оправдателна присъда и на втора инстанция е Красимир Оков, който е сочен за счетоводител на Галеви. Съдът отхвърли иска от 200 хил. лв. на собственика на таксиметрова компания Пламен Миланов, който е бил принуден да плаща рекет на Галеви. Бизнесмените ще трябва да заплатят и всички разноски по делото ведно с държавните такси. На 4 ноември м.г. Окръжният съд в Кюстендил напълно оправда дупнишките бизнесмени. Тогава в мотивите си магистратите посочиха, че обвиненията срещу тях са „възпроизвеждане на слухове” и излагането на „субективни мнения” на част от свидетелите. След като чуха осъдителните си присъди, братя Галеви отказаха да ги коментират на излизане от съдебната зала.

    Източник: factor-news.net

  • Днес 7 юли е Европейски ден на шоколада

    Отбелязва се на 7 юли, защото на тази дата през 1550 г. от Южна Америка в Испания е доставена първата партида какаови зърна, затова и датата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник.

    Ацтеките са първите хора в света, които са произвеждали хранителен продукт от какаото – наричат го „храна на боговете“. Думата „какао“ идва от техния език, което испанците възприемат и пренасят в Европа. Легендата гласи, че ацтеките отглеждат какаовото дърво и то било свещено за тях, защото се считало за подарък от бог Куатцекоатл. Зърната получени от неговия плод били ползвани не само за обредни пожертвования, а и за платежно средство. Какаовите зърна били ползвани приготвянето на местно люто питие с много подправки, което няма нищо общо с вкусът на днешното какао. Питието било приготвяно от вода, какао, царевица, ванилия и лют черен пипер. Когато испанските „конквистадори“ (1519 г.) превземат Мексико и в съкровищните камери на Монтесума II – последният ацтекски владетел, намират над 25 хиляди стотници какао, които били заграбени и част от тях пренесени в Европа. Продуктът макар и непознат се търгувал много скъпо и се заплащал в злато, има исторически свидетелства, че цената на един роб „можела да достигне до 100 какаови зърна“.

    Първоначално, какаовите продукти основно напитки не са били подслаждани, а се консумирали „горчиви“. Първото шоколадово блокче е направено от едва през 1842 г. от Джон Кадбъри – (английски квакер) на когото му хрумнало да направи твърд шоколад, едва по-късно в Швейцария, Даниел Петер добавя мляко към шоколада и така създава продукта, днес познат като млечен шоколад. Изчислено е, че човек изяжда през живота си средно около 10 000 шоколадови блокчета шоколад в живота.
    Повечето хора не съзнават, че приятният вкус на шоколада се дължи единствено на химичните му реакции, защото точката на топене на какаовото масло е малко под температурата на човешкото тяло, поради което шоколадът буквално се топи в уста.
    Въпреки, че ставките на какаото като цяло са полезни за хората, парченце шоколад оказва вредено влияние при кучетата, дори може да бъде смъртоносно за кученца и малки породи кучета. Шоколадът е силно токсични и за папагалите.

    За любовта към шоколада и… шоколада на любовта

    Стимулира ли шоколадът либидото? Химиците не могат да го докажат, но популярната култура не желае да се откаже от твърдението. Известно е, че около 1000-та година в южните части на Мексико и част от Централна Америка при сватби са се поднасяли пенести шоколадови напитки.

    Твърди се също, че Казанова целенасочено е консумирал шоколад, а Маркиз дьо Сад е бил толкова страстен почитател на шоколада, че е получавал пратки от съпругата си в затвора.

    dir.bg

  • Православен календар: Св. великомъченица Кириакия – Неделя

    Днес 7 юли Православната църква чества  света мъченица Неделя – Кириакия  и преподобни Тома Малейн и Акакий Синайский.

    Честито на именницте днес: Неделя, Недялка, Неделчо, Недялко, Неделина, Нешка, Нели и Делчо.

    Света великомъченица Кириакия е родена през III век в Малоазийския град Никомидия. Oт малка родителите й я запознали с истините на Христовото благовестие и тя от рано се посветила на служене на Бога, като водила целомъдрен и благочестив живот.

    Когато император Диоклетиан отново подхванал гоненията против християните, опитвайки се с мъчения и заплахи да накарат християните да се отричат от Христа и да правят приношения  на идолите, пострадали родителите на светата и тя самата.

    Затваряли я, мъчили я, горили я, гола я влачили из града, били я с камшици и безпощадно забивали в тялото й нажежени железа. Но поддържана от Божията благодат, мъченицата чудодейно се изправяла всеки път. Застанала във всеоръжието на вярата, тя отговаряла на мъчителите си с думите на апостола: „Когато съм немощна, тогава съм силна“ (2Кор. 12:10), и хиляди други мъки да измислите, „за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Фил. 1:21). С думи мъчениците учела колебливите да странят от идолите и твърдо да вярват в Разпнатия, а с чудесата и подвизите си им изявили силата на Христа Бога и на християнското благочестие. Накрая я осъдили на посичане с меч. Преди палачът да изпълни наказанието, светата великомъченица с Божието име на уста коленичила и за всеобщо удивление отдала Богу дух. Това станали на 7 юли 289 година.

    Българските царе Асеновци пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново. До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български /Кириакия – Неделя/. От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български. За света Неделя има съответна служба. Тя е преведена в Русия от гръцки на църковнославянски и е издадена в 1866 г. В началото на Второто българско царство (1185-1422) светите мощи на великомъченица Кириакия били донесени във Велико Търново, а след столетия народна почит и преклонение към мъченицата, св. Евтимий Търновски († ок. 1402/1405) описал нейния живот и страдания, превеждайки от гръцки на старобългарски името й Света Неделя. През 1866 г. църковната служба за Света Неделя е преведена от гръцки на църковнославянски и е издадена в Русия.

    Преподобни Тома бил на младини войник. Славел се с голяма сила и храброст. Като видял лъжовността на светския живот, той се заселил в планинската местност Малея, на източния бряг на Света гора. Там преподобни Тома се отдал на строг постнически живот и непрестанни молитви. Неговото подвижничество го издигнало духовно и той засиял с добродетели и чудеса. Починал в Х в.

    Преподобни Акакий се споменава в “Лествицата” на св. Йоан Лествичник. Той бил ученик на някой си синайски старец, твърде груб и злонравен човек, който често му нанасял побой и гонения. При него преподобни Акакий живял цели девет години в голямо търпение и строго послушание. Починал твърде млад към 550 г. Когато злонравният старец съобщил на един велик подвижник за смъртта на Акакий, подвижникът не повярвал. Той дошъл на гроба на преподобния Акакий и извикал: “Брате Акакий, умрял ли си?” И чул отговор: “Не съм умрял, отче! За послушния е невъзможно да умре”. Поразен от това чудо, злонравният старец се покаял за своята жестокост, усамотил се близо до гроба на Акакий и прекарал там останалия си живот.

    Снайският манастир „Света Катерина“ е построен в подножието на Синайската планина в Египет от император Юстиниан I между 527 и 565 г. Това е вероятно най-старият в историята манастир, който никога не е преустановявал изпълнението на религиозните служби и е действащ и в наши дни. Според преданията тук Мойсей вижда горящия храст, божий знак и известие, че е избран за пророк.
    Обявен е от ЮНЕСКО за обект от списъка на световното наследство .
    Библиотеката в манастирът съдържа най-голямата колекция на ръкописи след Ватиканската библиотека. В манастирът има над 120 икони
    Снайският манастир „Света Катерина“ е построен в подножието на Синайската планина в Египет от император Юстиниан I между 527 и 565 г. Това е вероятно най-старият в историята манастир, който никога не е преустановявал изпълнението на религиозните служби и е действащ и в наши дни. Според преданията тук Мойсей вижда горящия храст, божий знак и известие, че е избран за пророк. Обявен е от ЮНЕСКО за обект от списъка на световното наследство .
    Библиотеката в манастирът съдържа най-голямата колекция на ръкописи след Ватиканската библиотека. В манастирът има над 120 икони. В библиотеката на манастира се пазят 3300 ръкописа на 11 езика – много, от които са украсени с позлата и ярки цветове . Синайската колекция разполага с ръкописи, датиращи още от 6-ти век, и съдържа предимно преписи на Свещеното Писание, църковни слова и богослужебни текстове, но включва също и древногръцки произведения и няколко медицински текста с билкови лекове за различни страдания. Смята се, че по стойност колекцията отстъпва единствено на съкровищницата на Ватикана.

  • Долу ръцете от цар Самуил!

    На самозабравилите се и самозомбиращи се управници в Скопие трябва категорично да се каже, че тяхното поведение повече няма да бъде търпяно.

    Автор: Пламен Павлов

    Величавият и трагичен образ на цар Самуил има своето особено, съкровено място в съзнанието на много, и много поколения българи. Човекът, владетелят, който е олицетворение са България в един от най-тежките периоди на историята.
    След столетия на възходящо развитие и драматични събития, «Златния век» на цар Симеон Велики (893-927) и „застоя“ при цар Петър (927-969), третата «велика сила» в тогавашна Европа е изправена пред тежки изпитания. По думите на Презвитер Козма настъпват „дни на ратни (военни) беди“. Гибелният удар е нанесен от традиционния противник Византия, която хвърля срещу своите единоверци езическата Киевска Рус на Светослав. С ловки и коварни политически интриги Византия пречупва северната си съседка. През 971 г. цар Борис ІІ е пленен и детрониран, а източните български земи със столицата Велики Преслав са окупирани. От гледна точка на византийските представи Българското царство престава да съществува.

    Не така стоят нещата в западната половина на царството – не самогеографската област Македония! В свободната територия влизат както Охрид, Битоля, Прилеп, Скопие и т.н., така и Средец (София), Перник, Велбъжд (Кюстендил), Видин, Белград (български град до ХІV в.), Ниш (с български облик до 1878 г.), вкл. и български крепости на север от Дунав. В съпротивата се включват хиляди българи от цялото етническо пространство. В свободните земи търси спасение главата на българската православна църква патриарх Дамян. Към Средец, Скопие и Охрид поемат и други представители на разгромената от Византия дотогавашна централна власт във Велики Преслав. Надали е случайно, че през ХІ в. потомците на “кавханския род” – втория по ранг в държавата след Крумовата династия, живеят именно в Скопие. 
    Българите в свободната територия на “народен събор” избират наместничество, което управлява от името на пленения цар Борис ІІ. То е съставено от синовете на «могъщия комит Никола», управител на Средец (София). Според византийските съвременници на събитията братята Комитопули («синовете на комита») – Давид, Мойсей, Арон и Самуил, са не само най-авторитетните личности на тогавашния български политически елит, но и близки роднини на Плисковско-Преславската (Крумовата) династия с нейните прабългарски корени. През 971 г. Никола явно не е бил между живите, но името му се е помнело и в България, и във византийската столица. И ако “велемощният комит” е управлявал дълги години една голяма провинция /”комитат”/ с център днешната ни столица София, то къде са били родени синовете му, включително Самуил, ако не именно в София?

    Търсейки подкрепа, подобно на своите предшественици от Плиска и Велики Преслав, Комитопулите изпращат дипломатическа мисия в Германската империя – традиционният български съюзник в Централна Европа през ІХ-Х в. Улеснени от избухналата борба за власт във Византия, през 976 г. българите преминават в мощно контранастъпление. Давид и Мойсей загиват още в самото начало, но въпреки тежките жертви офанзивата не спира. Най-ярки са успехите на най-младия брат, смелият и енергичен Самуил, който още в онези години става водещата личност в борбата за отстояване на българската независимост. През 978 г. цар Борис II и брат му Роман бягат от византийски плен. Борис загива при нелепа грешка на граничната стража, но Роман, макар да е превърнат от византийците в евнух, е признат за български цар. Той се установява в град Скопие, който за две десетилетия е столица на България – от 978 до около 997 г. Българската военна активност е свързана преди всичко със Самуил. Неговите дръзки действия мотивират император Василий II (976-1025) да нахлуе в България и да обсади Средец (София) – родния град на Комитопулите и Самуил!

    Българският отпор и многото загуби от ромейска страна принуждават Василий да отстъпи. На 17 август 986 г. в прохода Траянови врата Василий ІІ търпи страшен разгром, подобен на онзи на Никифор I Геник (811 г.). Известният византийски поет Йоан Геометър оплаква ромейския позор с думите: „Дунав грабна венеца на Рим!“ 
    Както сме подчертавали и друг път, българите на Самуил са отъждествени не с Вардар, не със Струма или някоя друга река в югозападните предели на царството, а именно с… Дунав! И това нито е необичайно, още по-малко пък е случайно – българската държава на Балканите още от времето на своя създател кан Аспарух (680-701) заема двата бряга на голямата европейска река. През ІХ-Х в. държавата се простира от Днестър до Адриатика, от Карпатите и Тиса до Родопите и Бяло море… Така или иначе, Дунав си остава най-подходящият символ на страната, на нейния народ, както Рим остава вечният символ на византийците («ромеите») и тяхната империя. Пък и откъде е можел да знае Йоан Геометър, както и всички средновековни автори, че след девет века някой ще «изобрети» нова «нация» с нова, «македонска» история, в която цар Самуил заема централното място?! И че хора, обладани от черната магия на македонизма, ще му правят грандиозни паметници, наричайки го “македонски” цар?! Естествено, не са го «знаели» нито самият Самуил, нито неговия племенник Иван Владислав («самодържец български» и «родом българин»), нито пък император Василий ІІ Българоубиец…
    Неуспеха си от 986 г. Василий II се опитва да компенсира чрез интриги. Самуил е непоколебим – той екзекутира уличения в измяна Арон (14 юни 987 г.) с цялото му семейство, като е пощаден е единствено Иван Владислав. На практика Самуил е подкрепян от цялото българско общество. Известни са имената на неговите верни военачалници – Кракра (в Перник), Ивац (Прилеп), Николица (Лариса), Драгшан (Воден), Драгомъж (Струмица), Добромир Млади (Скопие), кавкан Дометиан, Несторица и др. в столицата Охрид. 

    В драматичната борба, която с право е наричана „Българската епопея“ (не от българските учени, от френските византолози!), България има срещу себе си стопанският, демографски и военен потенциал на Византийска империя. Цар Роман е пленен през 991 г. и умира в затвора (997 г.). Едва тогава Самуил, чиято лоялност към стародавните български традиции е несъмнена, приема царската корона. 
    Активните военни действия продължават на широк фронт, а Самуил достига в своите походи до Пелопонес и дори до гр. Зара (дн. Задар, Хърватско). Независимо от тези усилия, международната обстановка е неблагоприятна, а византийското надмощие става все по-осезаемо. От 1000/1001 г. нататък Василий II започва систематично да завладява българските земи, а от север българите са нападани от маджарите. Отново са завзети Велики Преслав, Плиска и Дръстър, последвани от Видин, Скопие и ред други крепости. Развръзката настъпва с битката при Ключ (29 юли 1014), когато 15 хиляди войници от армията на Самуил са пленени и ослепени – престъпление, което спечелва на Василий II зловещото прозвище „Българоубиец“. 
    Както е известно, при вида на своите войници Самуил получава сърдечен удар и умира на 6 октомври 1014 г. в Преспа. Той е погребан в построената от него катедрала „Св. Ахил“, а гробът му беше открит преди три десетилетия от гръцкия археолог Н. Муцопулос.
    Вътрешните борби при Гаврил Радомир (1014-1015) и Иван Владислав (1015-1018), натрупаната умора и отчаяние водят държавата към гибел. След смъртта на Иван Владислав (февруари 1018) неговият син и престолонаследникът Пресиан (носещ името на един от най-ярките ни владетели от ІХ в.!) шест месеца се съпротивлява в планините на днешна Албания. Отново по онези места се укрепяват Ивац и Николица, но постепенно последните огнища на съпротива са ликвидирани. 
    Цар Самуил отрано влиза в средновековния пантеон от владетели и епични герои, които олицетворяват българската свобода и държавност. Ярка илюстрация на тези стремежи са въстанията през ХІ в., водени от Самуиловия истински или мним внук Петър Делян (1040-1041), от далечния му правнук Константин Бодин (1072-1073 г.). Потомък на «славния наш цар Самуил» и продължител на делата му се е чувствал живелият цели два века по-късно цар Калоян (1197-1207), когото съвремениците възприемат като отмъстител за злодеянията на Василий ІІ и български «Ромеоубиец»… И едва ли може да се даде по-точна оценка от думите на византийския писател Йоан Ставракий (XIII в.), съвременник на цар Калоян: „… оня прочут Самуил, който и до днес е в устата на българите…“
    Нека отново припомним казаното от световноизвестния британски историк Стивън Рънсиман: „Макар че понякога ликът на България се засенчва от облаци, тя може да бъде горда със своята история. Първата българска империя й е завещала славни спомени. Нейният величествен път се губи в мрака на далечни времена, минавайки през Самуил и неговия кипящ от страсти двор край планинските езера на Македония, през Симеон на златния му трон (…); през Борис, който излязъл пред озарения си от сияние дворец, заобиколен от ангели; през Крум, който (…) вдигал наздравици към своите боляри с черепа на един император; през Тервел, влязъл в Константинопол редом с друг император (…); през Аспарух и братята му и техния баща, кан Кубрат.“

    Друг блестящ познавач на епохата, известният гръцки византолог Йоанис Караянопулос, като разсъждава за съдбата на България при Самуил, прави следните важни обобщения: „Дългата, продължила повече от 40 години война, водена и от двете страни така сурово и упорито, показва и нещо друго: народностният елемент, който водел войната от българска страна, можел лесно, и то задълго, да бъде обладан от въодушевление и дори фанатизъм. Касае е се следователно за български народностен елемент. По своята същност държавата на Самуил била чисто българска и българските съпротивителни изяви срещу Византия можели да се поддържат преди всичко и най-продължително в области, които били и подчертано български.“

    Личностната и общонародна българска трагедия, олицетворявана от цар Самуил, надали има паралел в световната култура. Пред нея, нека ми бъде простено, бледнеят дори героите на Шекспировите драми… Реших да припомня накратко онези далечни и драматични времена, защото днес пак и за кой ли път нечисти ръце се опитват да го отнемат, да го откраднат от България, от неговата собствена българска същност. Отново безогледни фалшификатори и брутални, малокултурни лъжци превръщат великия български цар в създател въображаема „македонска“ държава, в антипод на дълбоко залегналата в целия му живот българска държавна идея! Те имат нахалството да материализират своята наглост и интелектуална клептомания в култовски по съдържание и естетика “споменици” /паметници/, опитвайки се да скрият истината и да превърнат безогледната лъжа в закон! С други думи, още веднъж да убият Самуил, а с него и нас, както и самите себе си. “О, неразумни и юроде…” – както беше казал един велик българин преди близо двеста и петдесет години… 
    Тези хорица в днешната държава Македония, които са способни на подобна низост, за мене не могат да бъдат нормални художници, “историчари”, политици, журналисти… Тази “н”-та по ред провокация, тази наглост не трябва и не може да бъде търпяна. Българското правителство и президент, Академия на науките и творчески съюзи, червени, сини, зелени, жълти и т.н. може би се колебаят какво да сторят. Или пък, поне някои от тях, са равнодушни към великата българска идея (за някои от тях тя е пълна архаика, нали?!), за предците и потомците, за истината, за паметта на самия Самуил и армията от ослепени български войници. Как да реагираме обаче ние – онези българи, за които този въпрос не е никак маловажен? Колкото и да сме, където и да сме… 

    Ако българската дипломация неизвестно защо е преценила, че днес нямало нужда от дори от една протестна нота, от най-малък знак на несъгласие, аз, а сигурен съм, и много други хора, не мислим така. Нещо повече, една формална нота няма да свърши никаква работа – напротив, на самозабравилите се и самозомбиращи се управници в Скопие трябва категорично да се каже, че тяхното поведение повече няма да бъде търпяно. Че спорът с Гърция ще им се види детска игра, ако продължават с антибългарската истерия, с лъжите и провокациите.

    Нашата гражданска “нота”, поне според моето скромно мнение, трябва да бъде гневна и груба, друг език вече е невъзможен… Тя трябва да бъде коренно различна от стандартния и стерилен “дипломатически” език. И не може да бъде иначе, защото нашата реакция е израз на обида, на засегнато достойнство – ако не нашето собствено, то онова на Самуил и другите великани от историята ни. Текстът й не подлежи на редактиране и преговори, защото е кратък и ясен: 
    “Долу ръцете от цар Самуил!”

    Източник: Фрогнюз

    България при цар Самуил 997 – 1014 г.


  • Медийна диктатура

    Македонското правителство заглуши три опозиционни вестника

    Над 200 македонски журналисти протестираха вчера в Скопие, след като три критични към премиера Никола Груевски вестника бяха принудени да прекратят дейност през уикенда. Демонстрацията под названието „Марш на солидарността“ е организирана от Сдружение на журналистите и имаше за цел да алармира, че свободата на медиите в страната е застрашена.

    „Ние сме против политизирането на нашия протест. Това е протест на солидарност с всичките ни колеги, чиито трудови права са били нарушени“, заяви Насер Семани, председател на Македонската журналистическа асоциация, цитиран от „Утрински весник“.

    Опозиционните вестници „Време“, „Шпиц“ и „Коха е ре“ бяха затворени и около 100 журналисти бяха принудени да вземат неплатен отпуск, след като сметките на изданията бяха замразени заради неплатени данъци. Собственикът им – местният магнат Велия Рамковски, е в затвора от 2010 г. по обвинения във финансови и данъчни престъпления. Той притежава и опозиционната телевизия А1, чиито банкови сметки също са блокирани, тъй като според обвиненията дължи на държавата данъци в размер на 9 милиона евро. По всяка вероятност А1 ще последва съдбата на трите вестника, които пък дължат 1 милион евро. Повечето журналисти в телевизията също са в принудителен неплатен отпуск. Междувременно „Утрински весник“ пише, че А1 се продава за 25 млн. евро, с част от които иска да погаси дълга си.

    Затварянето на опозиционната преса след поредната победа на премиера Никола Груевски на парламентарните избори миналия месец повдигна с особена острота въпроса за свободата на медиите в Македония.

    „Кабинетът на Груевски иска да закрие трите вестника и телевизията, защото критикуваме управлението му. Няма свобода на словото в нашата страна. Ние сме на нивото на най-ужасните африкански диктатури, като тази на Мугабе в Зимбабве“, твърди журналистът Бранко Геровски пред БГНЕС. Според него обвиненията срещу четирите медии са изфабрикувани и целят да поставят под контрола на правителството македонските журналисти.

    Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) също изрази загриженост за ситуацията в Македония. Миналия месец дебатът за тормоза на правителството над опозиционните сили нажежиха и изтекли американски дипломатически грами, разпространени от сайта Wikileaks и предоставени на EurActiv и bivol.bg. В тях бе описано как Груевски и неговото правителство използват репресии, за да заглушават критиките на несъгласните с властта. Сред арсенала им са обвинения в длъжностни злоупотреби срещу видни опозиционни членове, публични арести, разследвания и сплашвания. Тези действия се представят пред обществото като борба на правителството срещу корупцията.

    Миналият месец премиерът Никола Груевски спечели за трети път изборите в Македония. Най-вероятно до края на седмицата той ще внесе в парламента списък с новите министри и програмата на правителството. Очаква се ВМРО-ДПМНЕ на Груевски да се коалира с албанската партия Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети.

    Източник: в. „Капитал“

  • Разбират ли американците Декларацията за независимостта?

    И. Джей Дион, в. „Вашингтон пост“

    На 4 юли страната ни се сблъска с предизвикателство, пред каквото се изправяме рядко: не можем да се разберем за значението на нашата история и по въпроса защо – нека цитираме нашата Декларация на независимостта – “се назначават правителствата”.

    Само извънредно дълбоки разногласия като тези може да обяснят защо поемаме рискове за бъдещето на страната си, каквито обикновено избягваме. Споровете колко големи данъци да събира и колко да харчи правителството са самата същина на демократичната размяна на мнения. Сега дебатите са засенчени от тревогите, че ако водена от дадени интереси клика не получи онова, което иска, може да докара страната до невъзможност да обслужва държавния дълг.

    Това, разбира се, е налудничаво. То има смисъл единствено, ако политиците вярват (или са се убедили сами), че се борят за толкова принципни неща, че всяко средство за разгромяване на съперниците им е оправдано.

    Намираме се по-близо до тази точка, отколкото предполагаме, а приятелите ни от “Чаеното парти” предложиха полезен ориентир, кръщавайки движението си в чест на бунта срещу данъка върху чая, избухнал в една паметна нощ през 1773 г. в пристанището на Бостън.

    Дали умишлено или не, името на което са се спрели, намеква, че те смятат избраното правителството във Вашингтон за толкова нелегитимно, колкото е и една далечна, управляваща без избори монархия. То загатва за нещо фундаментално погрешно при самите данъци, или най-малкото, че сегашният размер на данъчното облагане (най-нисък от десетилетия) е опасно задушаващ. Името намеква също, че в борбата с такъв гнет методите извън нормалните политически канали са оправдани.

    Трябва да признаем, че това разбиране за настоящето и миналото ни съдържа дълбоки дефекти. Прочитът на Декларацията на независимостта показва, че нашите предци не са се разбунтували срещу данъците като такива, а със сигурност не и срещу правителството по принцип.

    В дългия списък от “неправди и посегателства”, документирани в Декларацията, данъците се споменават едва в 17-та точка и тази точка не е нито оплакване от размера на данъците, нито възражение срещу идеята за облагане с данък. Родоначалниците ни се възпротивили на Британската корона, както пишат: “заради налагането на данъци без нашето съгласие”. Те били загрижени за “съгласието”, тоест за върховенството на народа, не за данъците.

    Първата точка в техния списък укорява краля за “отказа му да одобри закони, които са възможно най-полезни и необходими за общественото благо”. Забележете, че подписалите декларацията са искали да прокарат (!) закони, не да ги отменят, и говорят още в началото за “обществено благо”, а не за отделни лица или за “частния сектор”.

    Те знаели, че са нужни обществени действия (включително ефективно и отзивчиво правителство), за да се гарантират “животът, свободата и стремежът към щастие”. Второто им оплакване подсилвало първото. Те обвинявали краля, че е “забранил на губернаторите си да прокарват закони от непосредствена и неотложна важност”. Ще повторя, дедите ни са искали да въвеждат закони, не са били фанатични противници на правителството.

    Изброените от трета до девета точка “неправди” също по някакъв начин са свързани с това как са се приемали закони или как се е раздавало правосъдие. Документът изобщо не споменава нещо, което да напомня за гнет от страна на раздуто правителство чак до оплакване номер 10 (”Той създаде голям брой нови служби и изпрати тълпи служители да тормозят хората и да изяждат състоянието им”).

    Погрешното тълкуване на този наш основен документ върви успоредно с неразбирането на конституцията ни. “Федералното правителство се създава от щатите, за да действа от тяхно име, а не обратното”, каза наскоро губернаторът на Тексас Рик Пери.

    Не. Конституцията ни започва с думите “Ние, народът”, а не “Ние, щатите”. Във встъплението на конституцията се говори за насърчаване на “по-съвършен Съюз”, за “Правосъдие”, “обща отбрана”, “всеобщо Благоденствие” и “това Благо Свободата”. Това са били националните цели.

    Знам, че защитниците на правата на щатите благоговеят пред Десетата поправка, но когато думата “щати” се появява в конституцията, тя обикновено е част от израза “Съединени щати” или обозначава това как щатите и населението им ще бъдат представени в националното управление. Учили сме това в началното училище: конституцията заменя Устава на конфедерацията, за да създаде по-силно (!) федерално правителство, а не по-слабо конфедеративно управление. Гледната точка, споделяна и от Пери, била отхвърлена първо през 1787 г., а после през 1865 г.

    Всяка година възхваляваме предците основатели, че са въстанали срещу кралското господство и са създали изключително трайна система за самоуправление. Може да разрушим тази система, ако забравим, че целта на предшествениците ни е била създаването на представителна форма на национална власт, достатъчно силна, за да гарантира общественото благо. Тя все още е напълно способна на това. Но ако се преструваме, че живеем в Бостън от 1773 г., ще стигнем до погрешни заключения и ще изберем някои забележително глупави възможности.

    Източник: e-vestnik.bg

  • Първа инвестиционна банка се уплаши от „Уикилийкс“ и „Биволъ“, и на свой ред плаши медиите

    Първа инвестиционна банка (ПИБ/FIB) е описана в грама на американския посланик Джон Байърли като банка с непрозрачни офшорни собственици, стъпила “с единия крак в легалния бизнес”, а с другия “в най-тъмните сфери на престъпния свят”. Това стана ясно, след като сайтът “Биволъ”, партньор на “Уикилийкс”, пусна поредна грама на американския посланик в София от 2006 г., този път за българските банки (виж тук).

    Името на Цеко Минев, който се смята за основен собственик на Първа инвестиционна банка, също и на имоти в Банско, свързан и с фирма “Юлен”, която притежава ски пистите там, нашумя тия дни покрай решението на правителството да узакони незаконно построените там писти и лифтове (виж тук).
    Във “Фейсбук” се появи шеговито предложение от природозащитници “Да направим грамада” – всеки да хвърля камък и да вика “Проклет да е Цеко”.

    Грамата на американския посланик Байърли от 2006 г., разсекретена от “Уикилийкс” и “Биволъ”, е озаглавена “Българските банки общо взето са здрави, но остават няколко гнили ябълки” (виж тук оригинала на английски). В нея се казва, че повечето банки в България са собственост на големи чужди банки и са здрави, но няколкото “гнили ябълки” са под наблюдение от посолството. Те са:

    Първа инвестиционна банка (ПИБ/FIB)

    Корпоративна търговска банка (Corporate Commercial Bank) – банката на Цветан Василев, която седи зад медийната група на Делян Пеевски и Ирена Кръстева и в която държавата вкара сметките на няколко големи министерства и държавни институции.

    Интернешънъл Асет Банк (International Asset Bank – бивша Първа източна международна банка) – известна като банката на СИК и Младен Михалев Маджо (в грамата се казва, че е на братя Маргини).

    СИБанк, (Economic and Investment Bank, също EIBank, бивша Българо-руска инвестиционна банка) – до неотдавна банката на Цветелина Бориславова. За тази банка се казва (и в други грами на посолството), че сегашният премиер Борисов е “прекарал” през нея някакви авоари, и неговото име и на другарката му Бориславова е свързано с пране на пари.

    Банка ДЗИ (Бивша Росексимбанк (RosEximbank) – бившата банка на Емил Кюлев, Майкъл Чорни, МТел и Мултигруп. От 2006 г. вече е собственост на няколко чужди банки.

    Инвестбанк (Investbank – бивша Нефтинвестбанк, Neftinvestbank, и Международна православна банка “Св. Никола”) – банката на Петя Славова, по повод която e-vestnik пусна поредица “Клептокрация“.

    Централна кооперативна банка, позната като Банката на ТИМ – варненската групировка с тъмно минало, завзела половин България. Германският журналист Юрген Рот я нарича най-силната мафиотска групировка в България, от типа “Мафия Боргезе”.

    Софийска общинска банка – наблюдавана като интересна за енергийния магнат Ковачки (който е акционер в нея), заподозрян и като приближен до “обръчите” на Доган.

    Най-много внимание е отделено на Първа инвестиционна банка. Ето пълен цитат от грамата за нея:

    “Първа инвестиционна банка (FIB), основана през 1993 г. от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев със средства с неясен произход. Те продължават да са собственици, заедно с две офшорки от Каймановите острови и англо-нормандските острови (б. р. – Джърси и Гърнси). Европейската банка за реконструкция и развитие (EBRD), която в началото им беше поддръжник и инвеститор, наскоро ни каза, че участието им във FIB се счита за черно петно в историята им. Сега се смята, че с единия крак FIB е стъпила в законния бизнес с търговия на дребно и е позната като една от най-агресивните и излъскани банки, едновременно със съществуването си в най-тъмните сфери на престъпния свят.

    През 2003 г., Минев и Мутафчиев купиха базираната в Скопие Балкан банк (Balkan Bank) още позната като Мултигруп банк (Multigroup bank.). Говори се, че придобивката е спасила македонската банка от ликвидация и от по-задълбочено разследване от страна на Централната банка. Смята се, че FIB е дала близо 133 милиона щатски долара на фирмата Атомремонтстрой на съмнителния енергиен консултант Христо Ковачки за енергийни проекти, и за да помогне на Ковачки в придобиването мажоритарния дял в Софийска общинска банка. Смята се, че Минев притежава и по-голямата част от ски курорта Банско. (Septel за съмнителни играчи и практики в енергийния сектор ще последва по-късно.) XXXXXXXXXXXX наскоро ни каза, че в последните две години, три или четири инспекции на място във FIB са показали нарушения. XXXXXXXXXXXX каза още, че са докладвани съмнителни трансакции, които изискват по-подробно разследване. Когато обаче XXXXXXXXXXXX е започнал тези разследвания FIB е отказала да предостави допълнителна информация за сметките и техните собственици. XXXXXXXXXXXX каза, че и български и чуждестранни мениджъри управляват FIB, и че те имат съмнителни офшорни сметки, но че въпреки репутацията на FIB, EBRD все още се интересувала от съвместни проекти. Според XXXXXXXXXXXX, въпреки наличието на чуждестранни мениджъри и привидните чуждестранни инвестиции, повечето от парите в банката са частен капитал, който е българска собственост.”

    От сайта “Бивол” изпратили мейл до ПИБ със съдържанието на грамата и въпроси. От пресцентъра на банката не отговорили, но разпратили до всички медии следния текст (с леки съкращения):

    “От Първа инвестиционна банка пресцентър

    Уважаеми колеги,

    вчера в късния следобяд получихме e-mail от неизвестния за нас г-н Атанас Чобанов, който ни изпрати материал, съдържащ неверни и неясни твърдения. Самият той твърди, че неговият сайт „Биволъ е партньор на Wikileaks”. E-mail-ът на г-н Чобанов съдържа лъжливи, неясни и злонамерени твърдения относно „проблемните зони в българския банков сектор по доклад на посланик Байърли от края на 2006 г.”.

    …използваме случая, за да уведомим всички, че това е поредният опит за дискредитиране на българските банки, както и директна атака срещу банковия надзор в България…

    Също така това може би е опит за рекет, тъй като преглеждайки сайта на Биволъ, установихме, че там се приемат всякакъв вид кредитни карти, което явно цели сайтът да се подпомага финансово (б. р. – ?!).

    Банковата институция Fibank не счита за необходимо да отговаря на неверните и клеветнически твърдения на г-н Чобанов, но счита, че е необходимо да информира медийната общност за нездравите опити да се дискредитира България и да се атакува стабилността на банковата система…

    Колеги, този материал не е за публикуване, а за Ваша информация.”

    Цитираното писмо на ПИБ е разпратено до редакциите на българските медии. “Освен, че е клеветническо, това писмо се явява и форма на скрита заплаха към медиите, които биха дръзнали да отразят документа. Заплахата очевидно е сработила, защото никоя печатна или електронна медия в България не цитира имената на проблемните според американците банки, които преди няколко години са били под наблюдение за връзки с организираната престъпност, пране на пари и раздаване на необезпечени заеми” – пише сайтът “Биволъ” по този повод.

    И докато българските медии мълчат, френският вестник “Монд” описа скандала с “гнилите ябълки” български банки, без да им премълчава имената (виж тук целия текст от вестника). Каквото и да правят занапред някои банки и банкери, с каквито и инвеститори да се опитат да правят бизнес, техните имена винаги ще излизат в справки със съмнителни операции и неясна собственост.

    Българките далавераджии по правило си мислят, че като изпереш едни мръсни пари, може да се отръскаш като гъска от калната локва и да ходиш чист и бял. И занапред да те мислят за почтен банкер, примерно. Това е селска представа за света.
    Ако банките са свикнали в България да запушват устата на медиите, няма как да запушат устата и на световните медии. Всеки чуждестранен инвеститор ще повярва на тях, а не на лъскавите им офиси в България. Лошото е, че така няколко български банки излагат и България. БНБ не ги закача, а прикрива нарушенията им, както стана ясно от поредицата “Клептокрация” в e-vestnik.

    По отношение на банките авторитетът на страната може да помръдне, ако някой потърси отговорност от регулатора БНБ, тоест на управителя й Искров и от подуправителя и шеф на банков надзор Румен Симеонов.

    Източник: e-vestnik.bg

  • Легализират диплома за ден

    Спешна легализация на дипломите са в правото си да поискат кандидат-студентите, които са заплашени да изпуснат крайните срокове за кандидатстване в чужбина заради сгрешени документи от училището. Според вътрешния правилник на администрацията в просветното министерство заверката на легализирани документи

    отнема максимум 5 работни дни

    но процедурата може да стане по-бързо – до 48 часа, ако кандидат-студентът изпуска крайните срокове, показа проверка на „Монитор” в администрацията на просветното министерство. Всеки кандидат-студент може да поиска по-бърза процедура при внасянето на документите, особено ако се окаже, че в дипломата има техническа грешка, допусната от училището. Чиновниците в МОМН могат да издадат по-бързо от установените срокове диплома за кандидат-студент за наш университет,

    завършил средното си образование в страна от ЕС

    Тогава документите могат да станат готови и за 10 работни дни, въпреки че по-закон срокът е до 2 месеца. До момента 158 завършили училище в чужбина са подали заявления за признаване на образование в просветното министерство. Очаква се с наближаването на първото класиране в университетите броят на задграничните кандидати да се увеличи. Миналата година 327 души са минали процедура за признаване на образование от чужбина.

    От просветното министерство съветват кандидат-студентите да не разчитат на фирми посредници за подаване на документите, а лично да отидат във фронтофиса в сградата на МОМН до хотел „Шератон”. Така процедурата ще стане възможно най-бързо и с по-малко разходи. Проучване на „Монитор” показа, че фирмите вземат за легализация и придвижване до МОМН за един документ над 100 лева. Отделно от това кандидат-студентите плащат по 15 лева за нотариално заверено копие за страница. Но разходите могат да набъбнат мигновено до 1000 лв., ако се наложи експресно изпращане на документи за чужбина в последния момент. Според експертите по легализацията проблеми с изпускане на сроковете възникват при кандидатстване в Германия, където възможно най-крайният срок за изпращане на легализираните бланки е 13 юли.

    Източник: в. „Монитор“

  • Скучна тема

    В. „Financial Times“ обяви най-силните компании в света, в нововъзникващите пазари и в Централна и Източна Европа (виж в. „Капитал“ брой 26). В списъка от 500 компании на нововъзникващите пазари България отсъства. Този факт обаче не представлява интерес за публичното ни пространство. Слабостта на българския бизнес е скучна тема за високо рейтинговите ни медии. Или за техните собственици. Или за тези, които управляват. Последното е най-вероятно, защото ако някой от всекидневно гастролиращите в медиите политици беше подхванал тази тема, сигурно щеше да бъде отразена.

    Слабостта на българския бизнес е основната причина за нашата бедност. Както и основната причина за презрителното отношение към България в Европа и по света.

    В Топ 15 на компаниите в Централна и Източна Европа Полша заема десет позиции, Чехия – три, а Унгария – две. Дори този факт е достатъчен, за да си обясним, защо в тези държави стандартът е много по-висок от нашия. Защо тяхната бедност не е като нашата. И защо за тези държави не се говори така, както се говори за България.

    В тази класация ЧЕЗ са на първо място. С нетна печалба от 2,5 млрд щ.д. за миналата година. На нас ни остава да се „гордеем“, че с увеличаването на цената на тока ще имаме скромен принос в обогатяването на чешкото общество. Казвам „общество“, защото чешката държава държи близо 70% от компанията. Това е техният хит.

    И ние си имаме хитове. Като тези, държавата да не връща на бизнеса стотици милиони, да му бави ДДС пак за стотици милиони. А, разбира се, и двадесетгодишният хит: „Приватизация до дупка!“

    Юлий Борисов,

    Avtorski.pogled.info

  • Държавата напразно се опитва да откупи „живота“ на 265 000 работни места

    Никакви субсидии за заетост не помагат, ако няма прилив на инвестиции в икономиката

    Калоян Стайков, Център за икономическо развитие

    Американският психолог Ейбрахам Маслоу казва, че когато единственото средство, с което разполагаш, е чук, третираш всички проблеми като пирони. И въпреки че управляващите в България разполагат не само с „чукове“, но и с други инструменти, все се опитват да влияят на трудовия пазар с едни и същи мерки.

    Мерките са добре познати: интегриране на групи в неравностойно положение към трудовата сила; увеличаване на заетостта сред младежите и сред възрастните; подобряване на ефективността на предоставяните от държавата услуги за безработните; увеличаване на инспекторите и инспекциите срещу недекларирана заетост. Това са мерките, залегнали в Националната програма за реформи и Конвергентната програма, те са същите, които присъстваха в правителствените приоритети и за предишни години. Т.е., независимо какво се случва със заетостта в страната, инструментите за подобряването й си остават едни и същи.

    Пазарът на труда си има две страни – търсене и предлагане

    Правителствените мерки все се фокусират в предлагането

    Но въпреки че в различни схеми за квалификация и обучение се изливат огромни субсидии – и от българския, и от европейския бюджет, пропастта между нуждите на фирмите и това, което предлага пазарът на труда, си остава. Независимо обаче колко знаещ и можещ е един човек, ако няма търсене за неговите таланти и умения, той ще си остане безработен. Така се получава българският парадокс – имаме над 10% безработица и в същото време много вакантни работни места.

    Статистиката показва, че само за две години заетите в страната са намалели с близо 263 000, което е спад от 11%. За същия период свободните работни места намаляват с 2593 позиции – или с 13.8%. Това не е просто спад на заетостта в резултат на икономическия цикъл, а е спад в общото търсене на работна ръка с над 265 500 души. Данните на Евростат и НСИ за България само потвърждават очевидното –

    основният проблем е в липсата на търсене

    Кризата принуди предприятията да оптимизират персонала. Сега дори най-проспериращите фирми не бързат да назначават нови хора, а когато го правят, подбират дълго и внимателно. Това е съвсем нормално поведение за бизнеса навсякъде по света. Неслучайно икономистите казват, че истинският край на рецесията настъпва тогава, когато има значителен ръст на работните места и осезаемо намаляване на безработицата.

    В краткосрочен план, каквито и пари да налива в мерки за подобряване на човешкия „материал“, държавата трудно би постигнала голям успех в намаляване на безработицата. Основната част от клиентите на бюрата по труда са ниско квалифицирани. Добиването на образование, квалификация и опит отнема време. А при слабата образователна система и липсващата й връзка с частния сектор задачата става още по-трудна.

    Затова, ако държавата наистина държи да помага, може да го направи, като

    стимулира създаването на физически капитал

    Защо точно него? На теория увеличаването на капитала, с който разполага една компания, увеличава и допълнителната печалба от един работник в компанията. Така ли е на практика? Да видим какво казва по въпроса Евростат. В ЕС най-голямо свиване при търсенето на работна ръка се наблюдава точно в страните, в които инвестициите са спаднали най-драматично. Така в Швеция, Холандия, Люксембург и Словакия, където отливът на инвестиции е сравнително малък – между 9 и 17.5%, спадът в търсенето на работна ръка е сравнително лек – от 1.6% до 3.5%. На другия полюс са страни като Латвия, Румъния, Естония и България, в които търсенето на работници е спаднало с двуцифрени проценти – между 11% и 13.9% според данните на Евростат. Общото между тези държави е, че са пострадали от драстично свиване на вложенията – с по 34-56.8%.

    Ето защо, ако иска да подпомага заетостта, и то в краткосрочен план, държавата трябва да наблегне на мерки за насърчаване на инвестициите – местни и чужди, в нови бизнеси и в неексплоатирани ниши, в модерни машини и нови технологии, в патенти и ноу-хау.

    Мерките са до болка познати

    – подобряване на бизнес средата, намаляване на административните тежести, отваряне на защитени сектори, подобряване на регулаторните рамки, включително обявяване в несъстоятелност, намаляване на корупцията, подобряване работата на съдебната система, предвидимост на държавната политика. За тях, а и за куп други, не се намери време и енергия, докато икономиката беше в подем. Дано се случат, докато бавно излизаме от рецесията. За жалост свидетели сме на усилия на управляващите в обратната посока – вместо да улесняват бизнеса, те го товарят с допълнителни разходи за труд – например с административно увеличаване на минималната работна заплата. Или пък стоварването на колективния договор с министерско нареждане върху всички предприятия в даден бранш, макар че някои са отказали да го подпишат – както се случи неотдавна в минната промишленост.

    Източник: в. „Сега“

You may have missed

Тръмп – младши изнесе президентската надпревара в Югоизточна Европа
1 min read

Тръмп – младши изнесе президентската надпревара в Югоизточна Европа

2024-09-27
Клас по рисуване в Център „Българика“
1 min read

Клас по рисуване в Център „Българика“

2024-09-27
Вълнуващо начало на учебната година в БУ „Елин Пелин“ – Остин
1 min read

Вълнуващо начало на учебната година в БУ „Елин Пелин“ – Остин

2024-09-27
Представяне в София на „Американски триптих“
1 min read

Представяне в София на „Американски триптих“

2024-09-26