Всички авторски страници

Авторски

• Кандидатът за президент на България от „сините“, Румен Христов, почете паметта на Георги Минчев

  Току що  приключи станалият (поради лошите атмосферни условия) тридневен фестивал „Цвете за Гошо“. Той се проведе за единадесети път  на познатото място – естрадата в Южния парк в столицата.

  

  За поредна година МСДС уважи Барда на Демокрацията като този път от името на организацията венец поднесе кандидатът за президент на „Синята коалиция“, Румен Христов. В края на сета на Милена Славова, Петър и Гергана от МСДС-София монтираха венеца на сцената, а г-н Христов заяви пред събралото се множество, че е щастлив, че младите хора в България обичат рок музиката и, че е сигурен, че Георги Минчев би бил щастлив да види толкова много млади хора да пеят български рок, защото той обичаше и рока, и демокрацията, а няма рок без демокрация и демокрация без рок.

  

  В кратката му реч не присъстваше политиката и завърши с бурни ръкопляскания oт събралите се.

  От 3 месеца тече кампания за събиране на средства за изграждане на паметник на Георги Минчева в гр. Каварна. Членове на СДС-Лозенец се включиха в даряването още от началото  и са на мнение, че тя е прозрачна и смислена. За подробности относно инициативата посетете уебсайта www.goshoesnas.com, където е обявена и банковата сметка.

  Автор: Здравко Боджов
  

• Поетът на Америка Чарлз Симич*: Днес поезия се чете повече от всякога!

  “В Америка преоткрихме красотата на войната”

  “На Балканите, всеки помни какво другите са му причинили, но никой не помни, какво той е пречинил на другите!”

  Едно интервю на Симеон Гаспаров

  Американският поет и  носител на наградата Пулицър за поезия, Чарлз Симич (на английски е познат като Чарлз Симик б.а.)  е роден  в Белград на 9 май 1938-ма година. През 1953-та година се премества със семейството си в Америка. Първите няколко години в имиграция живее в Чикаго. До своята 15 годишна възраст, Чарлз Симич не е говорел английски език. За своя уникален принос в развитиенто на съвременната  американска и световна поезия, Академията на Американските поети връчи  на   г-н Симич, наградата за за най-добър поет на Америка – “Уолъс Стивънс” за 2007-ма година и чек  от  $100,000.
  Чарлз Симич е преводач и  редактор в  едно от най-престижните списания за поезия – “Перис Ревю”. Той  също е  професор  по литература в университетът в  Ню Хемпшир. Г-н Симич, има  офис в Библиотеката на Конгреса на САЩ.  Издал е 18 книги с поезия.
  Поезията на Чарлз Симич е една вдъхновяваща  смесица от джаз, блус, документалистика, образност  и философска дълбина, която оттеква,  като  балада, носеща  неподправено усещане за тъга, лек хумор и свежа, ненатрапваща се  пейзажност.
  С Чарлз  Симич, се срещнахме в градската библиотека на Чикаго през пролетта на 2008 г. Около стотина души  се бяха събрали тогава да почетат събитието. След раздаването на автографи и непринуден приятелски разговор с почитатели,Чарлз Симич започна да чете  части от  творбите си.
  Около половин час по-късно, неочаквано, сред затаилата дъх публика, потопила се в лириката на Симич,  в залата се появи  парцалив бездомник.
  Настъпи  лека суматоха. Хора от задните редове почнаха да се въртят по столовете си  нервно. Чу се  шепот и неодобрителни въздишки. И докато другите гледаха  изпод вежди одърпания скитник, и Симич четеше с равен глас поезията си, без изобщо да разбере какво става в залата, просякът бавно  се огледа, после  кротко седна на празното място от края на най-близкия до него ред и замечтано се  заслуша в думите  леещи се от тонколоните на стената.
  Когато останахме насаме със Симич, малко преди да започна интервюто с него за в-к “Труд” му разказах  за случилото се в залата. Честно казано, очкавах с него  да се впуснеме в тълкуване на образа на бедния скитник, появил се така неочаквано  като нещо възвишено, метафизичноо. Като нещо извънземно, поетично, което се надсмива на еднообразието и посредствеността на ежедневието ни, но вместо това, той само махна с ръка и добави:  “Не се учудвай ако видиш бездомници из библиотеките. Те много обичат много да стоят в тях, особено през зимата, защото им е …топло, а и никой не ги закача!”

  ***

  – Г-н Симич, с какво ще запомните Балканите?

  – Роден съм в сърцето на Белград, но спомените ми винаги ще бъдат свързани с войната. И сега, когато се връщам назад в миналото, първото, нещо, което изниква в съзнанието ми е как четири етажната сграда, която беше срещу нашата къща се срина ударена от бомба. По това време всички ни бомбардираха от едната страна германиците, от другата Съюзниците, които прелитаха над Белград, за да взривяват нефтените рафинерии на Румъния, които снабдяваха немската армия. Много се стреляше по това време. Спомням си че никой не знаеше от къде ще го застигне куршумът. Цареше анархия. Четници, партизани, “Йотивчевци”, “Невичевци” и всякакви подобни формирования кръстосваха из Югославия и улиците на Белград. През 1944-та година руснаците влезнаха през Румъния в Белград, смениха правителството и продължиха за Унгария. При нас избухна гражданска война.  Белград приличаше на кланица.  Половината част от града все още беше окупирана от немците, които не се предаваха и воюваха ожесточено. Комунистите, пък взеха власта, одържавиха имотите на по-богатите и започнаха да екзекутират противниците на режима в другата част на града. Спомням си също, че бяхме бедни и нямаше какво да ядем. Всеки път, като питахме майка, има ли нещо за ядене, тя започваше да плаче.

  – Какво според вас прави някой да бъде поет? Критиката ли, признанието на публиката ли, или това е просто някакво състояние на духа?

  -Знаете ли, аз мисля, че има много хора, които са поети, които дори и да не  са написали, едно стихотворение през живота си. Те улавят със сетивността си красотата, природата, вдъхновението, емоцията, живота, любовта. До тях пристигат думите, но те не им придават формата. Друг пък, някой като мен ги улавя, тези неща и им придава формата на думата.

  -Мислите ли че с новото, модерно време идва  краят на поезията?

  -Знаете ли, ще ви кажа нещо, което ще ви прозвучи като парадокс, но е самата истина. Хората, днес четат поезия, повече от всякога! Нивото на образованието като цяло е спаднало по целия свят и става все по-лошо, хората четат все по-малко книги, но не спират да четат поезия. Това е абсолютен парадокс.

  -На какво, според вас се дължи този интерес към поезията?

  – Поезията е една съвкупност от много неща. Тя е необходимост да изразим своя  вътрешен живот, своите емоции, вълненията, които ни тревожат и единственият начин да ги изразим е, като ги превърнем в поезия и изкуство. Поезията е мястото където индивидуалните човешки съдби се сливат и изживяват вътре в себе си вечните фундаментални човешки въпроси, като например защо се раждаме, защо обичаме, защо страдаме. В търсенето на техния отговор от древността, до днес е  смисъла на поезията и това най-ясно говори, защо хората все повече и повече четат поезия. Странното в случая е, че и след тридесет или четиридедест години, ти пак заставаш пред стиха, който веднъж си написал и виждаш, че отново и отново, нещо в него е останало недовършено. Нещо отново не е направено, така както трябва, като в живота.

  -Кои са поетите, които са ви повлияли. Кои са вашите учители?

  -Много са, но на първо място, това са американските поети – Уолт Уитмън, Уолъс Стивънс, Роберт Фрост. Френските поети от 19-ти век, а така също древните гръцки и римски поети.

  -Когато човек, чете вашата поезия намира в нея една документалистика типична за журналистиката и репортерството. Създавате усещане,  че стиховете ви всъщност представляват кратки поетични репортажи.

  -Винаги съм искал да бъда репортер, защото животът във всичките си нюанси винаги ме е интересувал. В писането, се водя от едно обикновенно любопитство, както е в журналистиката и така създавам своите стихове.

  -Как виждате мястото на Америка в съвремения свят?

  -Притеснявам се, защото ние в Америка, преоткрихме “красотата” на войната. Нашите политици си мислят, че войната решава всичко. За мен това е направо катастрофално. Не се чувствам много оптимистично настроен за бъдещето.

  – Ако демократите спечелят президентските избори очаквате ли, да настъпи някаква положителна промяна в политиката на САЩ?

  -Не не очаквам. Политическата система на Америка е базирана върху военната индустрия. Във военната индустрия има още много пари за правене и тези, които ги правят нямат никакъв интерес това да спре.

  -Кое ви кара да бъдете толкова сигурен?

  -Повярвайте ми, аз имам офис в Библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон. Политици идват при мен, говорят, разказват ми тези неща. Хората ми казват, че в момента от войните в САЩ се правят несметни богатства.

  -Г-н Симич, вие сте свидетел на гражданските движения за свобода в САЩ, защо американците не са на улицата и не се борят вече, за своите права. Каква ги направи хората толкова безразлични?

  -Не знам защо се получи така. Спомням си, че когато започна войната в Ирак, хиляди американци излязоха на протестни шествия. Може би хората, разбраха че няма ефект, че е безмислено всичко това, защото никой не иска да чуе техния глас. А, може би настъпи у тях някаква уплаха.

  -Имате стихотворение “Безумен човек управлява света”. Нека да направим паралел между първата ви родина – Югославия и втората – САЩ. Две прекрасни страни, създадени от прекрасни идеи за братство и разбирателство и как можа само  един “безумен човек” – Милошевич в Югославия и Буш в САЩ да ги сринат и да ги доведат до положението в което тези страни са днес?

  -Не трябва много, нали! Аз никога не съм вярвал, че малцинството от лунатици в политиката ще успее да разруши всичко, но ето че се случи. Аз съм един вид песимист. Аз гледам в тъмната страна на нещата, но аз наистина, никога, никога не вярвах, че нещата ще вземат такъв обрат в Югославия, когато през 90-те години избухна войната и страната се разпадна. Признавам си, че до последно се надявах всичките страни в конфликта да намерят някакво рационално решение и дори да се разделят, да го бяха направили по нормалния начин.

  -Спомените ви от Балканите са свързани с  война, сега ново военно  напрежение зрее, но този път  между Сърбия и Косово. Очаквате ли да има насилие над сърбите в новосъздадената република?

  – Не очаквам това да се случи, а пък и от международната общност ЕС и САЩ няма да го допуснат. Но много време ще отмине докато се оправят нещата там.
  -Защо мислите така?

  -Защото дясно настроените сръбски политици ще се опитват всячески да объркат нещата там и да накарат хората да правят глупави неща, така както наскоро провокираха сърбите да убият украински войник от междонародните умиротворителните сили. Години, ситуацията там ще бъде напрегната заради сръбските политици, които не приемат никакъв компромис с албанците. Има такива лунатици в Сърбия, като радикалните партии, като партията на Кощуница, които в близкото бъдеще, ще използват Косово, срещу политическите им опоненти в Сърбия.

  -Какво според вас постоянно “захранва” този агресивен сръбски национализъм?Защо те отказват да видят реалностите?

  -Повечето от политиците там са лицемери, които използват национализма за да събират тълпите на политически събирания срещу политическите си противници. Вижте само как Кощуница, развива тези безумни идеи, че няма Сърбия без Косово и че съществуването на всеки сърбин зависи от Косово. Това е лудост. Как да не може да съществува Сърбия без Косово? Или пък живота на обикновените сърби, да зависи от Косово? Глупости! Унгария загуби през 1918-та година 60% от своите територии и пак я има! Сърбите са малцинство в Косово не от вчера, а от 50 години и нищо не може да се направи. Ситуацията в Сърбия е, че страната е разделена между разумните и рационално мислещи хора и другите, които използват национализма за своите лични и пагубни интереси.

  – Какво според вас ни кара, нас хората от Балканите толкова много да не можем един без друг и толкова много да се ненавиждаме? Някакво проклятие ли тегне над нас или грешка в нашето балканско ДНК?

  – При нас балканците има един нарцизъм и една арогантност, свързани с нашето страдание. Ние жадуваме да се покажем да видят другите, колко много ние сме се мъчили, страдали и да кажем – ей, на вижте, колко сме изстрадали. Едно нещо обаче трябва да се знае за Балканите. На Балканите, всеки помни какво другите са му направили и какво другите са му причинили, но никой не помни, какво той е пречинил на другите!

  * (Интервюто с поета Чарлз Симич е излизало в съкратен вариант във в-к “Труд” 14 юни 2008-ма г. и в не съкратена версия във  в-к България в Чикаго същата година)

  ***

  “Декември”

  Чарлз Симич

  (из книгата “Безкраен Блус”)

  Вали.
  И още скитници
  преминават
  Носещи плакати върху плещите си.
  Едни  съобщават  за края на света
  Другите, цените в  местната  бръснарница.

  Източник: simeongasparov.com

• Разчитам единствено на писаното слово. Само то може да свърши някаква работа!

  Със Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет на българите в Сърбия, разговаря Славимир Генчев

  – Г-жо Тодорова, на 4 и 5 юни т.г. в София се проведе  Втората национална конференция на тема “Съдбата  на българите в Западните покрайнини, организирана от родолюбиви и правозащитни организации на сънародниците ни, живеещи в пределите на Сърбия. Какви теми и проблеми бяха дискутирани?

  – Това е Втората национална конференция, посветена на българите в Западните покрайнини, която от миналата година ежегодно се провежда в София с участието на българи от Западните покрайнини и България. Миналата година конференцията се проведе на 1 и 2 май пак в конферентната зала на Националната спортна академия, за което сме благодарни на ректора на НСА. Целта на провеждането на такава национална конференция беше обсъждане на проблемите, касаещи българите от Западните покрайнини, по един аналитичен а не площаден и патриотарски начин, по съответните области – култура, образование, здравеопазване, права на човека, църква, икономика, българско гражданство, ролята на българските организации в Западните покрайнини за запазване националната идентичност на хората, ролята на официален Белград в дебългаризацията на българите в Сърбия и ролята на държавата майка в опазване или неопазване на българщината в тези райони. Тази година обсъждахме  опасността от създаването на “шопски език” и “шопска нация” в Западните покрайнини, както и въпроса, свързан с абдикацията на Българската православна църква в Западните покрайнини след 9 септември 1944 г. Беше засегнат и въпросът с разликата в църковните служби и песнопенията между Сръбската и Българската православни църкви, историята на образованието в Босилеград, ролята на Емануил Попдимитров в националното съзнание на българите от Западните покрайнини. И което е много важно – чуха се конструктивни предложения за решаването на въпроса с гражданството, преодоляването на демографската криза в Западните покрайнини и България, ролята на българския бизнес в икономическото развитие на този нещастен крайграничен район. Държа да подчертая, че ние не искаме да се затваряме само в рамките на Западните покрайнини, а да разширим темата и да разглеждаме проблемите заедно с останалите български общности зад граница. Забелязвам, че това допада на хората, затова и миналата година, и сега имахме гости от Македония и Таврия.

  – Ще ни кажете ли нещо повече за участниците във форума?

  – В конференцията взеха участие изявени представители на българските организации в Западните покрайнини, както и доказали се радетели на българската кауза от България. От Западните покрайнини тази година бяхме аз, Иван Николов и Илия Момчилов. От България присъстваха д-р Валентин Янев, доц. Лозан Митев, редакторът на сп. “България–Македония” Иван Николов, историкът от Кюстендил Ангел Джонев, богословът Иво Янев и диригентът Георги Гичев, адв. Георги Челебиев, Анета Иванова от Гимназията по класически езици в София, която е омъжена за босилеградския българин, поет и общественик Радко Стоянчов, Ангел Пелтеков от Русе ни поднесе фрапиращи факти за ролята на църквата след 1944 г. и нейното безхаберие по отношение на някогашните си епархии в Западните покрайнини. Д-р Ноеми Стоичкова имаше доклад, посветен на поета Емануил Попдимитров, който е роден в село Груинци, Босилеградско, но който не е само поет и писател, а и борец за каузата на българите в Западните покрайнини. Вече има предложение в Борисовата градина да бъде предоставено място за построяване на паметник на Емануил Попдимитров, доказан българолюбец, поет, философ, преводач и правозащитник. Особено конструктивни предложения за преодоляване на икономическата криза в Западните покрайнини поднесе инж. Сокол Алексиев, който е внук на безследно изчезналия след 9 септември 1944 г. полковник Сокол Алексиев, един от ръководителите на ВЗРО “ВЪРТОП”. Доц. Димитрина Нанева повдигна също много интересни въпроси, свързани с посещението й в Пирот, включително с манастира “Св. Георги” в село Темска, Пиротско. Сърбизацията на българите в Пирот отдавна е свършила, явно на ред са Западните покрайнини. Затова решихме да не мълчим, а публично да повдигаме тези и още някои въпроси, касаещи българската история и българските интереси в Западните покрайнини. Приятно бяхме изненадани от присъствието на Йордан Колев от Агенцията за българите в чужбина, който сподели своите впечатления и тревоги от многобройните си служебни посещения в Западните покрайнини. Държа да подчертая, че във форума взеха активно участие и нашите гости, доказани радетели на българската кауза. Сред тях бяхте и вие, г-н Генчев, също така Григор Марков, Коста Влахов, Владо Калоянов – таврически българин, имахме и гостенка една поетеса от Украйна, Раиса Пепескул, която ни посвети стихотворението си “Децата на Аспарух”. Хубавото е, че нямаше политици. Защото заради тях днес обсъждаме на форуми и кръгли маси нелепата ни и окаяна съдба българска.

  – Бихте ли направили сравнение с предишната конференция, както и с други подобни форуми? Бяха ли поставени нови проблеми, изнесени нови данни, направени нови предложения за решаване на проблемите на българите в Западните покрайнини?

  – През последните 20 години съм участвала и организирала много форуми и конференции, свързани със Западните покрайнини. Днес се намираме в друга и по-различна от тази през 90-те години на миналия век ситуация и затова конференцията е аналитична откъм информация. Трябва да кажем какво става в момента в Западните покрайнини и как по-нататък да действаме с цел решаване на част от налегналите ни през последните 90 години проблеми – образование, език, църква, здравеопазване, гражданство, икономика. От миналогодишната конференция излезе един великолепен сборник – “Съдбата на Българите в Западните покрайнини”, том I, 2010 г. Да се надяваме, че и след тази конференция ще успеем да издадем сборник с новите доклади и решения на конференцията.

  – Докога нашите сънародници в Западните покрайнини ще бъдат заложници на някакви “по-висши политически цели и съображения? Не могат ли да бъдат поне “разменна монета” (с извинение на грубия израз), когато стане дума за подкрепата на България за членство на Сърбия в Европейския съюз?

  – Те винаги са били “разменна монета” и заложници на политическите интриги и дипломатическото задкулисие. България като че ли все още носи комплекса от Ньойския договор, чиито жертви сме ние. След 1919 г. държавата е била в такава ситуация, че не е можела почти нищо да направи за тези несправедливо пожертвани българи. Ние сме изкупителната жертва от Първата световна война. И с основание моите сънародници обвиняват държавата майка в мащехинското си отношения към тях. А мащехинството идва от липсата на силни и достойни политици. Вместо категорична и ясна национална политика, ние имаме абдикация от националните ни интереси, особено сред българските общности на Балканите. Така е било и преди 1941 г., така е било и след 9 септември 1944 г., когато генерал Славчо Трънски заплашва в Цариброд българите с “габрова тояга”, защото не искали повече да живеят в границите на Сърбия. А както виждате, така е и след 1990 г., когато от българо-сръбските отношения произлезе опасността да бъде създадена “шопска нация” и “шопски език” и когато от български език на “шопски” на Царибродската сцена беше поставена пиесата на българския класик Стефан Костов “Женско царство”. И сега положението с нищо не е по-розово – подкрепя се Сърбия за членството й в ЕС, а същевременно се затварят очите пред все по-намаляващия брой на българите в Западните покрайнини! Това е позор, от който вместо да се срамуват, политиците ни увещават колко ще ни бъде хубаво в Сърбия, когато един ден тя стане член на ЕС! А какво, ако не стане, или ако нещо се случи с ЕС!? Нали Гърция е член на ЕС! Защо продължава да погазва правата на нашите сънародници там? Защо в Гърция никой не смее да се изяви като българин!? И по тези въпроси се мълчи, разбира се, неслучайно!
  

  – Тежкото социално, икономическо, културно и духовно положение на сънародниците ни е предпоставка не само за съпротива срещу сръбската политика, но представлява и “добра” хранителна среда за поява на криминална престъпност. Забелязва ли се такава тенденция?

  – През последните 20 години в Западните покрайнини беше създадена благородна почва за всевъзможен сенчест бизнес – от трафик на гориво по време на югоембаргото до трафик на наркотици, на контрабандна стока от всякакво естество до трафик на цигари. В последния участваха като “мулета” и малки деца. По време на войните в бивша Югославия през Цариброд минаваха цистерни с нефт и гориво, с влаковеете се прекарваше между другото и оръжие, наркотици, контрабандна стока. Градът ни се намира на такова място, че не можеше да остане извън полезрението на сръбските тайни служби. Те по едно време даже създадоха клон на партията на известният сръбски военнопрестъпник Желко Ражнатович-Аркан. В Погановския манастир беше открит руски военнопрестъпник, издирван от Интерпол, участвал във войната в Босна на страна на босненските сърби. До приемането на България в ЕС през ГКПП Калотина-Градини процъфтяваше трафик на цигари. Същият не е спрял до днес, само че формите на контрабандата са станали по-различни. Качете се на международния влак, който не знам защо се нарича “международен”, и слезте на Царибродската гара. Ще видите, че контрабандата на цигари не спира. И как в една такава объркана ситуация някой ще се бори за език, култура, човешки права и свободи!? Всичко е чалга, контрабанда и политическа извратеност. Новогодишният концерт на Горан Брегович в София през 2010 г. го доказа на дело.
  

  – Известно е, че организациите, които организираха настоящия форум, са от “лошите”. Има и “добри”, които си сътрудничат със сръбските власти в ущърб на интересите на българското малцинство. Кажете нещо повече за тях и за вашите взаимоотношения. Забелязват ли се други, по-радикални в исканията си групи?
  
  – Ние винаги сме били от “лошите”, защото не искахме да аплодираме политическите задкулисни сделки. Проблемът е там, че българо-сръбските отношения задкулисно са си уреждали нещата, загърбвайки интересите на българите в Западните покрайнини. И когато се върнем малко назад в историята, ще видим, че е имало “недолюбвани” от режимите в Белград и София българи, които са били даже и ликвидирани в името на висшите национални интереси. Имало е и послушни, които са били използвани за определена работа, и след това отхвърляни. Днес в Западните покрайнини имаме към 14 сръбски партии и една българска – Демократическия съюз на българите. Има и две партии с български имена, които обслужват изпълнителната власт в Цариброд и Белград. Те са „добрите”, защото не създават проблеми, с тях лесно си измиват ръцете и Белград, и София, те не организират кръгли маси, не протестират за правата на своите сънародници в Западните покрайнини, не нападат Цецка Цачева за безусловно дадената й подкрепа за Сърбия. Оказа се, че най-радикалните сме ние, които повдигаме въпроси за правата на българите в Западните покрайнини. Какво му е тук радикалното, трудно ми е да кажа! Знам само, че сме неудобни и за сърбоманите, и за българските интернационалисти, но и за космополитите, на които всяка втора дума е “европейство”. Сякаш има страх от думата българска кауза, български национален интерес, българско национално самочувствие!

  – Вие изнесохте доклад, посветен на изкуственото създаване на “шопска” нация и език от сръбски “езиковеди” и български родоотстъпници. Защо според вас тези и други подобни сръбски фантасмагории не се посрещат с остра реакция от българските власти, българската наука, българската общественост, въпреки че те представляват съвсем сериозни и срамни посегателства над българската идентичност?

  – Ако се обърнем малко назад в историята, ще видим, че теорията за шопите като етнос, “по-близък до сърбите”, е била лансирана още през 19. век в средите на сръбските учени от ранга на Илия Гарашанин и Стоян Новакович, Александър Белич и Йован Цвиич, Милоевич, Андонович, Гопчевич. Вбесен от сръбските посегателства и научни фантасмагории, Христо Ботев във в. “Знаме” от 29 юни 1875 г. пише: ”Вам беше твърде приятно да ни пеете от една страна медоточивата песен за братството и на съединението, и да ни лъжете с добрите си намерения на “южнославянския Пиемонт”, а от друга страна да сеете прозелитизъм в западните краища на нашето отечество и да плетете своята етнографска и политическа кошница“. Страшното се случи, когато през 1995 г. в Цариброд беше поставена на сцената на Самодейния театър “Христо Ботев” преведената на “шопски“ пиеса “Женско царство” на българския класик Стефан Л. Костов. Под натиска на недоволните българи, част от които бях и аз, пиесата беше свалена от сцената. И не беше издаден с общински пари “Шопският речник”. Но затова проектът за “шопизацията” в Западните покрайнини продължава. Вече е стартирал и проектът “По пътеките на шопите”, финансиран от сръбското Министерство на младежта и спорта. От казионния вестник “Братство”, излизащ на български език в Ниш, разбираме, че в проекта участвали студенти от Сърбия, България и Македония!?! И че проектът бил финансиран и от македонското, и българското посолства в Белград. Дали това е провокация, или истина, все още не мога да разбера. Но разбирам, че нещата получават сериозни измерения, защото в Цариброд срещам хора, които ми казват, че са шопи! Ето това е потресаващото и за това никой нищо не пише в България! За разлика от Сърбия, където в столични и регионални вестници надълго и нашироко се пише за проекта “По пътеките на шопите”.

  – Какви ще бъдат по-нататъшните Ви стъпки в отстояването на правата и свободите на българското общество, и то не само пред сръбското, но явно и пред българските власти?

  – Ще продължавам да пиша и говоря по проблемите. Ще засягам теми, за които малко се говори в публичното пространство, ще публикувам регистър на българското военно-историческо наследство в Западните покрайнини, включително с изчезналите църкви, манастири и войнишки паметници. Темата с шопите ще продължава да ме вълнува, затова ще я разглеждам и за в бъдеще. Подготвям книга за оброчните каменни кръстове в Западните покрайнини като част от древното ни българско наследство. От властите аз нищо повече не мога да очаквам. Разчитам единствено и само на писаното слово. Само то може да свърши някаква работа!

  Източник: kulturni-novini.info

• ДПС търгува зад пердето гласовете си за президент

  С Касим ДАЛ, независим депутат, разговаря Таня Джоева

  – Скандалът с парите на независимите депутати набра скорост. ДПС попита финансовия министър защо им е намалена субсидията, настоява и Цецка Цачева да каже в коя група сте се записали вие. В коя, г-н Дал?

  – За съжаление, правилникът на НС не решава проблема, в който попаднахме с Корман Исмаилов. Ние не сме напуснали по свое желание парламентарната група на ДПС, а бяхме изключени. Даже да звучи лично, заявявам – не искам парите от субсидията за нас, като депутати, да останат в ДПС. Създадохме фондация в обществена полза “Свобода и достойнство”. Излезе регистрацията й, скоро ще бъдат отворени и банковите й сметки. Тези пари ще отидат там и ще бъдат отчитани до стотинка.

  – Момент – тези пари не могат да отидат направо във вашата фондация, те ще бъдат преведени на сметките на парламентарната група, към която сте декларирали принадлежност. Имате ли договорка с тази ПГ да преведе парите на вашата фондация?

  – Да.

  – И все пак коя е парламентарната група? Не искате да я издадете.

  – Правилникът не решава въпроса и затова се налага да се използва този начин. Жалко е, че хора като Иван Костов, които са въвеждали тези правила, надигат глас на недоволство. Спомнете си Костов как се раздели със СДС и къде отиваха тогава парите от субсидията им. Някой да е държал отчет? Всеки си говори, когато както му е изгодно, но в момента законът е такъв и ние нищо нередно не сме сторили.

  – Казват, че сте се записали в ГЕРБ. Ще ви питам и така: принудиха ви да се запишете в ГЕРБ, за да не може ДПС да получи парите, а вашата фондация?

  – Принудиха ни да не си изпълняваме конституционните права и задължения към нашите избиратели. В основния закон се казва, че депутатите не представляват само своите избиратели, а целия народ. Но независимите депутати нямаме условия да си изпълняваме задълженията както трябва.

  – Независимият депутат е като дърво без корен?

  – Партиите са монополисти. Това е особено несправедливо в нашия случай с г-н Исмаилов, защото не сме напуснали ПГ на ДПС доброволно. Независимите депутати допреди месец-два нямахме и стая в НС. Освен това на нас ни е отнето правото да работим в комисиите, а това е от основните парламентарни дейности.

  – Палите се, когато говорите за ДПС. За да не звучи лично, обяснете защо правите всичко възможно, за да не получи парите?

  – ДПС не си спазва устава и не използва парите по предназначение. За 2009-а и 2010-а няма официално приет бюджет. С голямо учудване видях в пресата, че парите се използват за закупуване на бронирани мерцедеси и за поддържане на лидер, който не се явява в парламента. Разбирам, че вече се плащат безумни заплати и в Централата, и на областни председатели на ДПС и МДПС. Отчитат се проформа само цифри – постъпили толкова, разходвани толкова, но за какво точно няма яснота. Гледам също, че прочутият хонорар от милион и двеста хиляди на влог е станал вече милион и четиристотин-петстотин хиляди.

  – А вие за какво ще използвате парите?

  – За политическо обучение на млади хора по най-разнообразен начин .

  – Казвате – ДПС си купувало мерцедеси с държавните пари. Вие каква кола ползвате?

  – Различни, вземам ги под наем. С допълнителните пари от 2/3 към заплатата мога да си го позволя. Нямам собствена кола.

  – Предстоящите избори ще бъдат тест и за вашето политическо бъдеще. Ако ДПС постигне добри резултати, значи вашата акция е завършила с крах. Какво очаквате да се случи наесен?

  – Целите, които си поставяме, са дългосрочни. Не са само за тези избори. Местният вот е специфичен. В регионалната власт е основният допир с хората. Избират се кандидати, които добре се познават. През 1999 г., когато имаше изкуствено създадена организация – НДПС – от Иван Костов, преживяхме как се противопоставиха комшия с комшия, брат с брат. Аз в подобни конфликти не искам да влизам на тези избори. Партия няма да правим. Но ще предложим алтернатива там, където 5-6 души кадруват или където не се допитват до хората, въпреки че има решения на ЦС на ДПС в този дух.

  – Как ще предложите алтернатива без партия?

  – Има начини. С независими кандидати или с граждански сдружения. Ще се съберем от всички региони и ще решим каква да е формата.

  – ДПС за първи път може да издигне кандидатпрезидентска двойка, ще има кандидат-кметове в големи градове. Как си обяснявате тази амбиция?

  – В ДПС са силно обезпокоени, въпреки че се крият от проблемите като щрауси в пясъка. С кандидати в големите градове ще се опитат да компенсират загубите си и след това да изтъргуват зад пердето гласовете за президентската двойка, както правят винаги. За разлика от тях ние ще действаме открито и на чисто.

  – Очаквате ли ДПС да излъчи кандидат-президент? За да преброят гласовете си на първия тур и да ги търгуват зад пердето преди втория?

  – Искам да върна по-назад лентата, когато се говореше за лидера на ДПС като за кандидат-президент. Смехотворно е. Той никога няма да поеме такава отговорност, защото е страхливец.

  – Без гласовете на ДПС не може се избере президент . Тоест от едната страна на сделката са тези гласове. А от другата?

  – Не зная, вие, медиите, направете анализ. Но за монопола на ДПС върху гласовете на българските граждани от турски произход вина носят и останалите партии. В общините, където управлява движението, други партии няма. Ние това ще направим – ще предложим алтернатива.

  – Как разчитате директивата за пълна свобода на местните структури за предизборни коалиции?

  – Няма пълна свобода за местните структури, ако сте видели решението на Централния съвет. Там е уловката – всичко ще се решава в централата, и то в 12 без пет. За да не могат хората по места да реагират. Добре е, че на местни събрания ще се издигат кандидати, но предложенията ще отидат в централата и коронният номер е в последния момент там да се определят претендентите и да се поставят пред свършен факт хора, които иначе биха се кандидатирали от други партии.

  – Случилото се пред Баня башъ част ли е от сценарий за мобилизиране на гласовете преди изборите?

  – Няма как нормален човек да не се усъмни, че това е така. ДПС и “Атака” са партии с една и съща хранителна среда. Крайно време е да престанем да гледаме сеир и да спрем с противопоставянето. Не казвам, че Доган е дал знак и са се разиграли събитията пред Баня башъ. Но е факт, че това се случва точно тогава, точно навреме и наистина мобилизира и двете страни.

  – Партийните заигравания поставят ли в риск българския етнически модел?

  – Няма риск за конфликти между отделните хора. И бай Хасан, и бай Иван живеят еднакво бедно, но задружно се справят с проблемите. На тези хора трябва да им се даде възможност да правят и политика съвместно, не да ги сепарираме, както в момента правят ДПС и “Атака”. У хората е насаден страх, защото по места всичко зависи от местните велможи.

  – Страх от какво?

  – Страх, че ще бъдат изгонени от работа, че ще пострада малкият им бизнес. В малка до средна община на държавна служба работят 100-150 души. Дотам са стигнали, че за къшея хляб не смеят да изразяват мнението си. Питате ли се защо направихме четири големи срещи със симпатизанти и след това спряхме? Всички ги гонят, изключват ги от ДПС, ако са членове. Ако само са дошли на нашите срещи да чуят какво предлагаме, биват заплашвани. Вече разговаряме по места с 10-15 души, без да обявяваме срещите.

  – Да не си припомните нелегалното минало, казано на шега.

  – И аз на шега обикновено казвам, че и това може да стане, защото имам опит.

  – Сиромашията ли най-вече държи електората на ДПС в зависимост?

  – Да. Но и останалите партии – сякаш има споразумение зад пердето – не направиха нищо, за да се погрижат за тези хора, да им решават проблемите.

  – Включително ГЕРБ.

  – За съжаление и ГЕРБ не действа както трябва въпреки големите очаквания. Стана пробивът в Кърджали с Вежди Рашидов, но виждате, че нещата затихнаха. Някъде да се говори за далаверите на тройната коалиция? Не. Всяко чудо за три дни.

  – Имате ли тайни почитатели в елита на ДПС?

  – Да, но имена няма да казвам, за да не им навредя. Да не говорим за недоволството по места. На хората им е писнало.

  – Вас заплашват ли ви?

  – Не искам да коментирам. Мен не могат да ме уплашат. Не обичам да говоря какво съм правил преди 10 ноември, защото съм го правил по убеждение. Но ще кажа: човек, който е бил против тоталитарния режим, няма сега кой да го плаши. Аз един път съм умирал, приел съм смъртта, когато съм си сложил главата в торбата. Сега се страхувам само за семейството си.

  – Зависим ли сте от “Лиани”? Може ли разработката да ви компрометира?

  – Това са глупости. Освен със страх, се работи и с клюки, недомлъвки, лъжи. Аз не съм зависим и никога не съм бил. Две неща мразя най-много – предателството и лъжата. Посветил съм 25 г. от живота си за изграждането на българска национална партия, която присъства във всички 264 общини. Те сега се хвалят, че имат 700 000 гласа. А това става с работа и доверие. Не с корупция, купуване на гласове и лъжи.

  Източник: в. „Труд”

• България ще е домакин на финалите на Световната лига по волейбол през 2012 г.

  България получи домакинството на финалите на Световната лига по волейбол през 2012 година! Така през следващото лято най-силните тимове при мъжете ще дойдат у нас, за да решат спора за трофея в най-комерсиалния турнир в света, научи bgvolleyball.com.

  Домакин на битките ще бъде новата многофункционална зала в столицата Арена София, която ще бъде официално открита на 30 юли с демонстративен мач между мъжките отбори на България и Сърбия.

  За първи път България ще приеме финалите на Световната лига от създаването на състезанието през 1990 година. Капацитетът на новата зала е 12 500 зрители, като с правостоящите той достига 19 000.

  Трикольорите на България ще се класират по право като домакин за финалната фаза независимо от резултатите, които нашите ще постигнат в предварителните квалификационни групи. Припомняме, че 2012 година е олимпийска, заради юбилейните 30-и Летни олимпийски игри, които ще се проведат в Лондон от 27 юли до 12 август.

  Източник: Actualno.com

• Промени в матурата атакуват онлайн неграмотността

  „Жълти човечета“ изядоха точката и запетаята

  Експертите от просветното министерство подготвят промени в тестовете на матурата, за да подобрят  грамотността, по-специално на пунктуационните правила. Една от причините за въвеждане на подобна мярка е онлайн неграмотността. При общуването си в интернет форумите и социалните мрежи вместо препинателни знаци гимназистите масово поставят жълтите усмихнати човечета известни повече като емотикони, а точката и запетайките изпадат от употреба, показа проверка на „Монитор”. Това е една от причините за все по-ниските резултати в задачите за спазване на пунктуационната норма на зрелостните изпити, категорични са експертите.

  Проверяващите на матурата са забелязали, че в писмените работи на учениците

  масово липсват точки и главни букви

  В същото време на тестовете задачите за пунктуация са само за поставяне на запетайка, но и там грешките бяха повече от предходната година.

  Затова МОМН ще заложи на по-голямо разнообразие в задачите за препинателни знаци догодина: „В момента задачите за пунктуация на теста по български език и литература за 12-и клас са еднотипни. Следващата година трябва да поставят всички препинателни знаци, защото пунктуацията не означава само запетая.”, обясни пред „Монитор” зам.-министърът на образованието Милена Дамянова. Според нея проблемът е, че учебниците и книжките с тестове насочват децата да упражняват само запетайките, а забравят елементарните правила за останалите знаци.

  Междувременно

  заради практиката на публикуване в интернет

  грамотността пада още повече заради неписаните правила на онлайн общуването. Дори и във форума на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където влизат най-силните гимназисти, прелива от емотиконки вместо препинателни знаци. „Но при всички положения ще се занимаваш с нещо, което е коренно различно от правото 🙂 докато ако завършиш Право, можеш да работиш в сферата на останалите две без проблем, още повече, че има специализация „Публична администрация“ в 5-годишния курс по Право ;)”, пише „svetlio.varna” в темата „Кандидат-студентски въпроси от всякакво естество”. В популярния ученически сайт teenproblem.net потребителите са усетили последните тенденции в правописа и са си създали специална тема „Как да пишем правилно”, където са обяснени всички граматични правила.

  Родителите избират часовете за упражнение

  Родителите ще участват в избора на часовете за упражнение – свободна и задължително избираема подготовка. Това предвижда концепцията на просветното министерство за реформи в училищното образование. Идеята е цялото семейство да бъде ангажирано с проблемите на децата в клас, а учениците ефективно да запълват пропуските си в уроците, вместо да отбиват номера с часовете СИП и ЗИП.

  Както „Монитор” писа, догодина министерството на образованието ще държи да се спазват стриктно часовете за консултации. В тях учителите лично ще обясняват трудностите в уроците. С въвеждането на мярката се очаква да намалее модата да се хвърлят купища пари по частните уроци.

  Георги Георгиев,

  в. „Монитор”

• Обществото повдигна обвинение към Темида

  Казано накратко – превръзката на древногръцката богиня на правосъдието и справедливостта в България е прозрачна, везните – предварително наклонени, а робата – според спонсорския договор.

  Чашата на общественото търпение към съдебната система, изглежда, преля. Обществото вече няма къде да побира непрекъснатите упреци, които валят към българското правосъдие. Както казваха бащите на марксизма – количествените натрупвания преминават в качествени изменения. Затова сега се искат и оставки, и промени.

  Темида наистина е поставена от обществото на подсъдимата скамейка, и то след серия рецидиви. Общото от години убеждение, че това е най-тромавата, корумпирана и компрометирана слугиня на политическата власт, непрекъснато се подхранва с нови конкретни аргументи. А те най-често засягаха главата на тази власт – Висшия съдебен съвет.

  На фона на общото унизително доверие към системата (около 17% у нас при близо 80% в Дания) ни засипват нови скандални случаи. От шокиращите разкрития около Красьо Черния през необяснимата любов на висши магистрати към имоти на морето до оставките, които заваляха около назначението на Владимира Янева за председател на СГС. Може би всеки изолиран случай нямаше да предизвика последвалата вълна от призиви за оставки на целия ВСС. Ако системата беше здрава, щеше да намери начин да се самоочисти и излекува. Но както каза и съдия Нели Куцкова – тя не е умряла, но е тежко болна.

  След произнасянето на съда срещу Лазар Колев и Мануела Горсова постингите за тези присъди бяха убийствено безжалостни към цялата система. А в същото време може и двете присъди да са перфектни. Това е най-страшното – кредитът на доверие към Темида е напълно изчерпан, а нов не се очаква.

  Огромна част от обществото не приема присъдите още преди да са произнесени. Правосъдната система е поразена до основи.

  Подкопано е доверието в демокрацията. На практика тотално е подкопано доверието в една от трите власти, която е един от стълбовете на демокрацията. Състоянието на съдебната ни система се превръща в директна заплаха за националната сигурност.

  Дали защото чашата преля, дали заради разрастващата се роля на интернет, но през изминалата седмица се случиха немислими преди години неща – погребението на Темида с паленето на свещи пред Съдебната палата и призивът да се изпращат SMS-и до членовете на ВСС с искане за оставки. Като прибавим към тях писмото на Съюза на съдиите и поредните критики към работата на съвета от правосъдния министър Маргарита Попова, то миналата седмица се превърна в ясен знак на обществото към висшия съдебен орган.

  Състоянието на съдебната система компрометира самото отношение между властите. Спомнете си колко пъти и премиерът, и вътрешният министър (най-вече) бяха атакувани, защото чрез критиките си към Темида подкопавали независимостта на съдебната власт. Сега обаче все повече хора се питат дали от изпълнителната власт не са прави поне за част от упреците, дали някои присъди не са умишлено занижени и дали все липсата на доказателства е виновна. Защо няма нито един мафиот или висш чиновник зад решетките?

  Защо мълчи парламентът? Конфликтът с изпълнителната власт не е единствен. Законодателната – парламентът – по странен начин мълчи и сякаш не вижда проблема. За промените трябва политическа воля, а тя се намира в законодателя. А виждаме как политически сили в НС гузно и страхливо мълчат. Една декларация да бяха приели по повод безпрецедентните атаки към една от основните власти! Смея да твърдя, че мълчанието на Народното събрание във връзка с кризата в съдебната система е малодушно и деструктивно за цялата държава. Вероятно това напрежение е изгодно за опозицията. Не е тайна, че този ВСС бе конструиран по времето на тройната коалиция. Нормално е БСП и ДПС упорито да си мълчат. Този ВСС е тяхно производно и в този смисъл дъното, на което се намира нашата съдебна система, е и тяхно непрестижно дъно.

  Непонятно е бездействието на ГЕРБ, които иначе за всяко нещо търсят корените на вината в предишните управления. Управляващите изпускат златен шанс да обединят и останалите политически сили за промяна в конституцията и за решаване на дълголетните проблеми, натрупани в съдебната власт. Не е достатъчно в поредния мониторингов доклад на ЕК да се каже, че управляващите имат политическа воля. Въпросът е да има резултати.

  Няма да цитирам известни латински фрази, нито основни правила от римското право насам. Ще напомня една уникална мисъл от култовия роман на Джеймс Клавел “Шогун”. Там преди 4 века господарят Торанага казва следното: “Законът може да оборва разума, но разумът не може да оборва закона”.

  Така е за общества, които толкова вярват в закона, че го приемат дори да противоречи на разума. При нас е обратното. Българите вярват в закона толкова, колкото и че ще спечелят от тотото. Някой правил ли е изследване колко се отказват от дела, защото смятат, че е безсмислено и не могат да намерят правосъдие?

  Свободата и независимостта не са слободия. Мисля, че общественото мнение няма повече накъде да отстъпва и да кредитира една затворена в себе си, самодостатъчна и самовлюбена система под прикритието на понятието “независима”.

  Самото общество й даде този шанс, но тя го превърна в неконтролируема държава в държавата. Свободата и независимостта обаче не значат слободия. Затова, без да се накърнява независимостта на съдебната система, трябва да се намери механизъм за отчет пред обществото. Както на системата като цяло, така и за всяко отделно взето решение.

  Управленската практика сочи, че при всяка промяна се започва от върховете. Затова – колективна оставка на стария Висш съдебен съвет. Промени в конституцията и избор на нов. И още – участие на международни наблюдатели и експерти в новите назначения. Струва ви се прекалено? А нима при пълната финансова разгулност през 1996 година не ни наложиха валутен борд? Нима сега не го пазим като култова статуя?

  Нима сегашното правителство не иска и фискален борд, закрепен конституционно? Нима не викнахме английска фирма да ни оправя митниците? Френската държава направо ни принуди да преразгледаме случая “Борилски”, а английското правосъдие помилва осъдения в България за убийство футболен гамен Майкъл Шийлдс. Никаква реакция от наша страна. Дали доказателствата са били лоши или присъдата невярна? И в двата случая – проблем.

  С какво третата, съдебната власт, е по-особена, че не дава никой да я контролира?

  Нищо, че сме членове на ЕС.

  Евгени Петров,

  bolgari.net

• Денят на независимостта

  Днес е Националният празник на САЩ – Денят на независимостта. Този празник се празнува на 4 юли, денят, в който текстът на Декларацията за независимост е одобрен от Конгреса. Трябва да се отбележи, че американският Конгрес всъщност е приел Декларацията на 2 юли 1776 г. Законодателният орган е одобрил два дни по-късно променена версия на документа и е издал заповед той да бъде публикуван. По тази причина датата 4 юли е смятана за “рожден ден” на Съединените щати.

  На 4 юли 1776 г. Континенталният конгрес на тринадесетте британски колонии в Америка ратифицира документ, с който се обявява независимостта им от метрополията. Станал известен като Декларацията за независимост, документът е от ключово значение в битката на колониите срещу английската власт. Отношенията между колониите и метрополията се влошават драстично през 60-те и началото на 70-те години на XVIII век, след като Лондон налага серия непопулярни мерки.

  Отношенията между колониите и метрополията се влошават драстично през 60-те и началото на 70-те години на XVIII век, след като Лондон налага серия непопулярни мерки.
  Открити военни сблъсъци започват през 1775 г. и дават началото на американската война за независимост.

  На 11 юни 1776 г. се формира комисия в състав: Джон Адамс от Масачузетс, Бенджамин Франклин от Пенсилвания, Томас Джеферсън от Вирджиния, Робърт Ливингстън от Ню Йорк и Роджър Шърмън от Кънектикът, която трябва да изготви текста на декларация, която да обяви и обясни нуждата от независимост на колониите. Тя е съставено основно от Джеферсън, а в оригиналната чернова присъства и забрана на робството, която впоследствие отпада.
  
  Документът е представен в Конгреса на 1 юли и до приемането му на 4 юли в него са направени още промени. След приемането на декларацията първите копия от нея са отпечатани в печатницата на Джон Дънлап. До днес от 150 – 200 са запазени 25 бройки. На 19 юли Конгресът нарежда да бъде изготвено специално ръчно написано копие на декларацията, което да бъде подписано от всички делегати. Това става на 2 август, а делегатите 56 а брой, подписват декларацията в географски ред от север на юг. Подписаният документ се пази в Националния архив на САЩ. (Лондон научава за случилото се на 10 август, което задълбочава конфликта с колониите и го превръща в открита война.)

  Декларацията за независимост взаимства две теми от философията на Джон Лок: индивидуалните права и правото на революция. Известното встъпление на Декларацията, написано от Томас Джеферсън, гласи: „Ние смятаме тези истини за видни от само себе си – че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждими права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие”.

  Декларацията завършва с думите: „Ето защо ние, представителите на Съединените американски щати в Общия конгрес, събрани, обръщайки се към Върховния съдия на света за нравствеността на нашите намерение, в името и с властта на добрите хора на тези колонии, тържествено оповестяваме и обявяваме, че тези Съединени колонии са и по право трябва да бъдат свободни и независими щати…  И в подкрепа на тази декларация, с твърдо упование в покровителството на божественото Провидение, взаимно се заклеваме в нашите животи, състояния и свещена чест”.

  Първата годишнина от Деня на независимостта на САЩ е отбелязана особено тържествено във Филаделфия (щата Пенсилвания), където заседава правителството на новата страна. В града бият камбани, звучат оръдейни залпове. Въпреки дългата си история, 4 юли става национален празник едва през 1941 г.

  Източници: news-releases.eu, dnevnik.bg

• 20 години затвор грозят манипулаторите на мача България – Естония

  По 20 години затвор могат да получат седмината участници в групата на Золтан Кенешей, която според унгарските власти е замесена в манипулирането на контролата между националните отбори по футбол на България и Естония, завършила наравно 2:2, като и четирите попадения паднаха след спорни дузпи, отсъдени от унгарският арбитър Колош Ленгел с помощници Шемелжи и Чак.  ФИФА и унгарската прокуратура веднага започнаха разследване, което даде резултати през изтичащата седмица. Освен четиримата съдии и Кенешей са задържани и бившите унгарски футболисти Хорват и Лазар. Золтан Кенешей е брат на звездата от недалечното минало Кристиан Кенешей, на чиято сметка има повече от 170 гола в местната лига.

  Според запознати общата сума, която са спечелили седмината от манипулирането на нашата контрола възлиза на около 1 млн. евро. Медиите в Унгария са на мнение, че има достатъчно доказателства за тяхната вина и процесът ще приключи с присъди.

• Граждани на бунт срещу монополите

   

  С плакати „Не ограбвайте народа с надути сметки“, „Монопол след монопол, а народът бос и гол“, „Спрете ценовия терор!“ и скандирания „Стига произвол!“, „Няма да мълчим, няма да търпим!“, „Стига сте ни драли, стига сте ни крали!“ и „Мафия!“ започна поредния митинг срещу монополите у нас.

  Въпреки дъжда, стотина граждани се събраха в градинката „Кристал“ в София на протестен митинг, обединени от искането да се спре постоянното повишение на цените.

  Участниците поиска още Народното събрание да изпълни незабавно исканията, включени в националната подписка на „ДНЕС“ срещу монополистите, към която се присъединиха повече от 7 00 000 българи.

  Да подкрепят протеста на гражданите дойдоха известни личности, между които Кристина Димитрова, Камелия Тодорова, Николай Урумов, Дани Милев, Дичо и други.

  Митингът започна с ритуално шествие на каруца с триглав змей, като всяка глава символизира ток, вода и парно. Каруцата, теглена от човек-вол – символ на изнемощелия от ценовия терор български народ, бе дарена за отглеждане на ДКЕВР, в чиято роля се превъплати известният певец Дичо.

  Участниците в протеста разиграха сценка, на която енергийният регулатор нахрани обилно триглавото чудовище със сметки за ток, парно и вода, като през цялото време беше освиркван от събралото се множество.

  „Гледайте как ДКЕВР старателно си храни Любимците. Храни ги по 12 пъти годишно. Като бонус му предлага и по едно 13-о „изравнително“ хранене“, суфлираше през това време актьорът Николай Урумов.

  След този хумористичен начин за представяне на ситуацията, участници в митинга бяха призовани за едноминутно мълчание в знак на солидарност с милионите българи, страдащи от безобразията на монополите и ценовия терор.

  Протестът е насочен срещу криенето на печалби от монополистите и обявяването на несъществуващи разходи, които ДКЕВР включва в цената на енергията. Протестиращите искат от енергийния регулатор да не се поддава на натиска на монополистите и да изисква по-голяма прозрачност в ценообразуването, както и по-високо качество на предоставените услуги.

  Според организаторите на протеста, няма разумни аргументи за увеличаване на цените на електро- и топлоенергията. Те считат, че регулаторът ги заблуждава, че увеличението ще бъде символично, като пропуска да спомене новите цени на нощната тарифа на електроенергията и увеличението на цените за фирмите, които ще калкулират новия енергиен разход върху произвежданите от тях стоки и услуги.

  Това ще удари допълнително и без друго отънелия джоб на потребителя, категорични са протестиращите.

  От движение „ДНЕС“ издигнаха призив „Дошло е време да извикаме: Прекратете ценовия терор върху изнемогващите от натиска на икономическата криза българи.“

  Те са категорични, че повече няма да „толерират безобразията на монополите и непосилните цени на некачествените им услуги.“

   

  Източник:  Фрог.нюз

• Наши хора, вън от затвора

   

  Миналата седмица американският прокурор Роб Ливърмор бе в Дупница, за да се срещне с кореспондентката на в. „Струма“ Лидия Павлова. Но защо точно с нея?

  Малцина знаят, че г-жа Павлова е носителка на приза за разследваща журналистика, който є бе връчен в Будапеща на 2 декември 2010 година от Международната федерация на журналистите и от СЕЕМО – най-голямата организация на водещите медии в Югоизточна Европа.

  Дупнишката журналистка не е много известна, защото не ходи по пантофи в домовете на политици. Тя не се и пазари срещу колко лева да пише хвалебствия за големите на деня.

  Обратното – Л. Павлова написа серия репортажи срещу Пламен Галев и Ангел Христов и те започнаха да я заплашват да спре. Върхът на терора бе, когато в една дискотека 18-годишният є син бе пребит от бодигарда на братя Галеви – Георги Градевски.

  Лидия Павлова се оплака от терора над нея и над нейното семейство, а братя Галеви започнаха да я изнудват да оттегли жалбата си. Смелата жена обаче не я оттегли, защото чакаше помощ и справедливост от най-естественото място – Темида.

  Родната Темида обаче й удари оглушителен шамар. Председателят на Кюстендилския окръжен съд Мирослав Начев издаде скандална оправдателна присъда по делото срещу братя Галеви за организирана престъпна група и напълно ги оневини по всички повдигнати обвинения. Заедно с тях магистратът оправда и личния бияч на Галевите – Георги Градевски, който публично преби сина на Л. Павлова.

  Интересното е, че никой не се смути от оправдателната присъда на Окръжния съд в Кюстендил – нито министърът на правосъдието, нито главният прокурор, нито Висшият съдебен съвет, нито главният омбудсман, нито президентът, нито премиерът, нито председателят на Народното събрание.

  Никой не отиде в Дупница поне да каже една добра дума за подкрепа на Л. Павлова. Та нали тя е единственият човек в Галевград, който се осмелява да критикува собствениците на Дупница.

  В интерес на истината обаче ще отбележим, че един политик все пак отиде в Дупница. Това бе тогавашният вътрешен министър Румен Петков. Той обаче не се срещна с тероризираната журналистка, а се видя по приятелски с братя Галеви. И на импровизирана пресконференция обясни, че те са чудесни местни патриоти и добри хора. Галевите и министър Петков явно толкова се бяха харесали, че после се видяха и в София – на тайна среща, организирана от Алексей Петров на неговия басейн „Спартак“.

  Министър Петков никога не обясни точно за какво са разговаряли на тази среща, но все пак се изпусна, че са обсъждали въпроси за „националната сигурност“. Тогава, след като разбраха че националната сигурност е в ръцете на братя Галеви, Румен Петков и Алексей Петров, за пръв път всички българи спаха спокойно.

  Няколко неправителствени организации направиха подписка в защита на постоянно заплашваната Лидия Павлова. Те я изпратиха до президента, премиера, председателя на Народното събрание и до главния прокурор – да вземат отношение и да защитят свободата на словото в България.

  Никой не откликна. С изключение на американския прокурор Роб Ливърмор, до когото никой не беше изпращал нищо. Той е носител на наградата за Специални постижения на Департамента по правосъдие в САЩ и идва често у нас по повод съвместни проекти за борба с корупцията, наркотрафика и прането на пари.

  Щатският прокурор призна, че българските прокурори не се вслушват в съветите му, но уточни, че правораздавателните системи на България и САЩ са доста различни. Роб Ливърмор дойде в Дупница специално, за да даде кураж на Лидия Павлова, и каза, че хора като братя Галеви в САЩ отдавна щяха да са в затвора и всички да са забравили за тях.

  Да, но в САЩ нито имат Висш съдебен съвет, нито президент им е Георги Първанов, да не говорим, че главният прокурор на Щатите изобщо не се казва Борис Велчев!

   

  Сергей Трайков
  Стършел

  Източник:  Actualno.com

• Обществото е все по-апатично към изборите

  Партиите имат проблем с мобилизирането на собствените си привърженици, симпатизантите стават все по-нелоялни, смятат социолози

   

  Общественото настроение преди изборите е настроение на апатия и умора, обществената незаинтересованост расте всеки ден.

  Това мнение изразиха политологът доц. Антоний Тодоров и социологът Живко Георгиев на дебат за политическата ситуация в страната преди изборите.

  Според Тодоров са очевидни слабостта на политическите партии и конфликтът на техните местни организации помежду им, и с партийните им централи.

  Партиите имат проблем с мобилизирането на собствените си привърженици, посочи Тодоров и добави, че симпатизантите стават все по-нелоялни.

  Ако има ефект от съживяването на икономиката, то той няма да съвпадне с тези избори, което не е в интерес на кандидатите за местна власт, отбеляза Тодоров.

  Според него нелоялността на кметовете към партиите, които са ги излъчили, се засилва и е свързана с икономическата криза.

  По думите на Живко Георгиев масовото усещане на несигурност и задълбочаващата се икономическа криза се задълбочава, поради което обществените оценки към правителството клонят към „среден 3“.

  Сред хората битува масовото усещане, че ГЕРБ не се справя с управлението, но не се знае това неудовлетворение как ще се реализира на изборите, коментира социологът.

  Организатори на дебата са Фондация „Фридрих Еберт“ и Институтът за политически и правни изследвания.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Заснеха НЛО над София

  НЛО-то се е появило над Бояна, съобщи БНТ, на която зрител е предоставил любопитните кадри

   

  В небето над София са били заснети неидентифицирани светещи летящи тела. Забелязали са ги над Бояна, съобщи БНТ, на която зрител е предоставил любопитните кадри. Асен Йовов е категоричен, че това не е монтаж и ще даде заснетото за изследване в лаборатория, за да разбере и самият той какво е видял с очите си, съобщава АСН.

  По думите на Йовов НЛО-то се е появило към 22,30 ч. Странните обекти снимал с камера. „Всичките обекти идваха от горе, от към Витоша, и отиваха в посока към морето. Нямаше звук, само светлина беше. Големи кръгли дискове бяха, обаче много ярко червени като огън. Такова нещо не съм виждал“, разказа зрителят.

  Йовов не знае какво е видял и заснел. „Сигурно ги има много от отдавна, но просто хората не ги забелязват. Както онази вечер, сигурно само аз съм го заснел, никой друг не го е заснел“, допълни той.

  Днес* е световен ден на НЛО. Изборът на датата не е случаен. През 1947 г. на този ден е станал т.нар. розуелски инцидент: край американския гр. Розуел се разбива летателен апарат. Мнозина са на мнение, че това е космически кораб на извънземни – летяща чиния с пришълци на борда.

  На 8 юли 1947 г. във вестниците е публикувано съобщение от ВВС на САЩ, че военните разполагат с летящ обект, намерен в ранчо в щата Ню Мексико, в района на Розуел. Няколко часа по-късно бригаден генерал Рами, командващ 8-а въздушна армия, опровергава тази информация.

  Според официалното обяснение край Розуел не е катастрофирал НЛО, а са паднали парчета от свръхсекретна сонда от програмата „Могул“ за проследяване на съветските ядрени изпитания.

  Няколко години по-късно майор Джес Марсъл, който през 1947 г. е бил началник на разузнавателния отдел в базата на ВВС в Розуел, дава сензационно интервю. В него той казва, че историята със сондата е измислена. Според Марсъл „това са били предмети с извънземен произход“.

  Въпреки липсата на неопровержими доказателства, че край Розуел се е разбил НЛО, всяка година в началото на юли в града се стичат над 200 000 души, за да участват в своеобразен фестивал. В неговите рамки се организират семинари, лекции, специални експозиции. Има и костюмиран Парад на извънземни.

   

  Източник:  factor-news.net

  * Публикацията в сайта Български фактор е от вчера.

• iTranslate4 – алтернативата на Google Translate

   

  Запомнете този линк:

  http://itranslate4.bg/

  iTranslate4 е европейската алтернатива на Google Translate

  Ако докато сърфирате в Мрежата, ви се е случвало да се натъквате на сайтове на езици, който не разбирате, но които са ви жизнено необходими, вероятно сте се сблъсквали с Google Translate. Проектът на Google е може би сред най-използваните услуги за машинен превод по света, но далеч не е единствен. Европейският проект iTranslate4.eu е събрал компании от Словения, Германия, Унгария, Полша, Франция, Финландия, Латвия и България. Със съфинансиране от Европейската Комисия тези организации успяват да създадат един портал, който осъществява преводи от и на всички официални езици на Европейския Съюз плюс още няколко европейски и световни езици.

  iTranslate4.eu се справя с превод между 65 езикови двойки, а когато не е в състояние да направи директен превод между два езика, използва трети, междинен. Освен това в портала ще откриете още опция за превод на документи, цели сайтове, имейли и др. За максимално удобство системата разполага с инструменти за проверка на правописа, виртуална клавиатура, автоматично разпознаване на езика и др. iTranslate4 предоставя и списък с варианти от различните системи за превод в основата на проекта, така че потребителите да изберат най-удачния. Има и възможност за оценяване на преводите, както и опция за поръчка на професионален превод от оторизирана фирма. А и най-важното – iTranslate4 има и локални версии. Ще откриете българската на iTranslate4.bg.

• Как се набират кадри в държавната администрация

   

  За никого не е тайна, че държавната администрация е синоним на тромавост. През годините така и не се изчисти усложнената бюрократщина, все още липсва каквато и да е напредничавост в усвояването и използването на новите технологии или накратко казано „ходенето по мъките” продължава.

  През какво обаче трябва да се мине действително, ако искате да постъпите на работа в държавната администрация, за Actualno.com разказва сблъскал се със ситуацията наш читател.

  Ще ви представим преживяното от господин Бойко Благоев в детайли, така че да получите пълна представа за методите и етапите в кандидатстването за подобен пост.

  Започваме с уточнението, че той е завършил на второ място в конкурса за работа, който е основа на разказа. В тази връзка предразсъдъците и липсата на безпристрастност са напълно основателни и очаквани, отбелязва нашият читател. Да се изпращат документи по електронната поща, явно все още е табу.

  Ето какво обаче може да научите, ако сте се насочили към реализация в държавната администрация:

  Преди 2 месеца се върнах в България с магистърска степен в джоба и започнах да си търся работа. В един момент ми попадна обява за длъжността „младши експерт” и то не къде, а в Главна дирекция “Европейски фондове и международни проекти” на една държавна институция.

  Документите си подадох в последния възможен ден, а именно – 7 септември. Естествено, те се подават лично или чрез пълномощник. Да се изпращат документи по електронната поща, явно все още е табу. Както казваше един заместник-декан в един голям държавен университет в центъра на София: „Колега, аз имам триста студенти и ако започна да работя по имейл, една седмица няма да ми стигне да се оправя” (цитирам по памет).

  Когато подавах документите, човекът, чиято единствена работа през деня вероятно бе да ги получава, ми подаде куп хартия, която се оказа длъжностната характеристика за обявената позиция. На логичния въпрос не мога ли да си взема копие, за да се запозная подробно с нея в по-добра атмосфера, той каза, че това е единственото копие и не може да се изнася. И преди да съм имал възможност да отворя уста (явно не съм бил първият) – допълни, че и в интернет не може да се намери.

  Дотук добре. Условията за кандидатстване бяха достатъчно общи (висше образование степен „бакалавър” и владеене на английски език), за да няма недопуснати сред 60-е кандидати. Изненадващо за мен седмица по-късно имената на допуснатите кандидати бяха публикувани в интернет. И вероятно ще си останат там докато съществува тази интернет страница. По подобен начин една приятелка все още се опитва да премахне клеймото „няма документ за образователно-квалификационна степен „бакалавър“, което се показва след името й в Google, тъй като чуждестранната й диплома все още не е минала през необходимите безброй процедури за легализация и признаване в България.

  Допуснатите кандидати (демек всички) бяга поканени на 28 септември да се явят в 9:30 на „тест, практически изпит за проверка на знанията по английски език и интервю”. Някои от кандидатите предвидливо си бяха взели почивен ден от местата, където работят, за да се включат в борбата за месечно възнаграждание от около 350 лв. плюс още толкова бонус, защото става въпрос за Междинно звено за управление на средства от ЕС.

  Последва поименно преброяване на присъстващите в стил начално училище, изтегляне на един от трите варианта за конкурса, разпечатване на достатъчен брой копия от изтегления вариант и куп други задачки, необходими за протокола. Ми те правилата са затова – да се спазват. Тестът за специализирани познания съдържаше странна смес от 25 въпроса с по три възможни отговора, като например „познай номера на дадено постановление на Министерски съвет” или „кой е еврокомисар по социалните въпроси с възможни отговори Барозу, Кристалина Георгиева и верният”. Сред въпросите бе и двусмисленият: „Къде се провеждат пленарните заседания на Европейския парламент”, а с отговори както Страсбург, така и Брюксел[1], макар че верният трябва да е само един.

  Тестът по английски бе още по-озадачаващ. Повечето кандидати очаквахме специализиран превод, свързан с някоя от оперативните програми демек сферата на дейност на дирекцията. Вместо това получихме 25 въпроса с напълно еднотипни и ограничени граматически въпроси, които ме върнаха в подготвителния клас на езиковата гимназия. На всичкото отгоре бяха изречения с празно място, което трябваше да се попълни с една от трите предоставени думи. А за капак един от въпросите просто… се повтаряше.

  Отпуснатото време за размисъл беше 2 часа, но подозирам, че не само аз съм си тръгнал след по-малко от 20 минути. Въпреки това резултатите щяха да бъдат обявени в 14:00. Дали могат да се проверят по телефон? Не. Защото трябва да се подпишеш, че си ги получил. Което доведе дотам един младеж от провинцията да се шляе из София до 14:00, само за да изчака още 20-ина минути преди да разбере, че не е допуснат до следващ етап. А тези допълнителни двайсет минути дойдоха заради публичното отваряне на пликовете с тестовете и регистрирането на резултатите на ръка върху протокол.

  Не беше изненада за никого, че след този „първи кръг” отпаднаха едва около пет човека. И вместо за интервю да продължат например първите десет с най-висок резултат, комисията трябваше да изслуша всичките петдесет и пет човека. Половината в 15:00, другата половина – на следващия ден. Като кандидатствате за работа явно имате време за губене. На кандидатите бяха дадени по 7 еднакви бланки, където трябваше да попълнят имената си, за да могат после членовете на комисията да нанесат оценките си по пет „компетенции”, около които се въртеше интервюто.

  Интервюто отнемаше между 5 и 10 минути, а изпитващите можеха да задават само предварително зададени стандартни и еднакви въпроси по всяка една от оценяваните компетенции. Оценката от интервюто беше 4/7 от цялата оценка, а останалите 3/7 бяха от първия етап. Никъде дори не се повдигна темата за предишен професионален опит, специфики на образованието и такива неща от онези маловажни автобиографии, в които така или иначе всеки преувеличава. Вярно, не беше необходимо изискване по протокол.

  Държа да отбележа, че по време на целия процес присъства видимо отегчената комисията от 7 човека, служители на въпросната агенция. Което значи, че през този ден и половина те надали са успели да свършат особена работа, дори и да са имали желание.  Резултатите от конкурса – „след 10 дни по пощата”. Интернет? Не. Телефон? Надали. Деветте страници на копието от протокола пристигнаха по пощата на 13 октомври, което дори като работни дни не са десет. А в съответната Наредба срокът е „едноседмичен”.

  Вече споменах – второ място. Колегата на първо място има пълен брой точки във всеки един етап и макар това да не е изненада за тестовете, моите поздравления, че седем отделни оценители са му писали по пет отлични оценки на интервюто. По-интересното е, че писмото ме уведомява, че съм на второ място, но не споменава възможността класираният на първо място да се откаже и какво ще се случи тогава.

  Всички тези конкурси се основават на Закона за държания служител и Наредбата на конкурсите за държавни служители, която има за цел „да гарантира прозрачна конкурсна процедура, изградена на принципа на конкуренция въз основа на професионалните и деловите качества на кандидатите за държавни служители.” Сега е моментът да разкрия, че конкурсът се проведе в Агенция по заетостта, която според Устройствения си правилник, е „администрация към министъра на труда и социалната политика за изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално информиране и консултиране, професионално и мотивационно обучение на безработни и заети лица, както и за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа”.

  Агенцията може да се поздрави с поредната успешно изпълнена процедура, в която просто е спазила съвсем точно изискванията на Закона и Наредбата. Аз обаче си запазвам правото да се съмнявам, че това е най-добрият начин за избиране на подходящите хора и изразходване на държавните ресурси. Подозирам, че и частният сектор би се съгласил с мен. Иначе трябва да признаем, че в желанието за прозрачност и равенство процедурата за набиране на кадри в европейските институции е сходна и преди отнемаше две години, а сега „само” девет месеца. Но там процедурата завършва с включване в списъци, от които в последствие, в зависимост от заслугите му, човек може да бъде избран за работа. Явно там знаят, че каквото си надробиш, това ще сърбаш в един момент.

  [1] Според интернет страницата на Европейския парламент, „пленарните заседания“ се провеждат в Страсбург, а понякога и в Брюксел, където са и срещите на отделните парламентарни комисии. – Бел. авт.

   

  Източник:   Actualno.com

• Френска банка наливала на Кунева над € 200 хил. на месец

   

  Кандидатурата на Първанов е най-богатият кандидат за креслото на „Дондуков”2 през последните 20 г.
  Бившата еврокомисарка Меглана Кунева се очертава като най-богатия кандидат-президент в 20-годишната история на прехода, освен ако в битката за „Дондуков” 2 не се намеси и Трактора – Алексей Петров. За него се счита, че разполага с милиони и неофициално е един от най-богатите българи, без ясен произход на авоарите си.

  Снахата на митичния по времето на соца съратник на Тодор Живков – Иван Пръмов, получава над 200 000 евро месечно възнаграждение от френската банка „Париба”. За този факт е категоричен бившият независим депутат Минчо Христов. Петата по големина банка в света назначи Кунева за член на борда на директорите през 2010 г. при доста съмнителни обстоятелства. Преди да се замеси в банкерския бизнес, със съдействието на Кунева пък бяха закрити трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”, които произвеждаха енергия под 2 стотинки за кв./ч.

  Според Христов цялото поведение на настоящата кандидатка за креслото в „Дондуков” 2 е престъпно, тъй като според него едничката цел на жълтата дама е била да осигури пазар за румънската централа „Черна вода”. В същото време се оказва, че АЕЦ-ът в южната ни съседка е финансиран вероятно неслучайно от банка „Париба”, където освен Кунева работи и съпартиецът Милко Ковачев – министър на икономиката в правителството на царя, който също има пряко отношение към спирането на двата ни енергоблока. Той, за разлика от бившата ни комисарка в ЕС, бил безгласна буква и дребна фигура.
  „Много странно е, че закриваш „Козлодуй“ и осигуряваш печалбите на румънската централа, която да си продава тока на Балканите, с което пък осигуряваш печалбите на „Париба”, и след като свършва мандатът ти като еврокомисар, те назначават като висш член”, коментира пред „Торнадо” Христов, твърдейки, че това са реалности, а не вероятности от теория нва световната конспирация.

  Бившите съпартийци на мераклийката за държавен глава от НДСВ подозират, че Ковачев и Кунева са имали предварителна договорка с френската банка и с фирмата, която строи румънската АЕЦ, след изтичането на мандата им като еврокомисар и министър да получат сладките и скъпо платени постове. Мъглата и задкулисието около кандидатурата на Кунева за президент обаче не са свързани само с мистериозното й назначение в „Париба”, за което тя избягва да говори, което и понастоящем е факт. Още при създаването на АБВ името й беше спрягано като съучредител на президентското движение. Тя обаче категорично отричаше да има нещо общо с Георги Първанов.

  Постепенно обаче топлата връзка между държавния глава и Кунева лъсна. И от ляво, и от дясно са категорични, че именно бившата еврокомисарка е кандидатът на Първанов. Сред инициативния комитет и хората, които застанаха зад Кунева, има куп лица, които се свързват по някакъв начин с държавния глава. Такъв е случаят с певицата Марияна Попова например, за която се говори, че е сред приближените на Първанов. Знаково беше и гостуването на Меглена Кунева в „Шоуто на Слави”, където получи безусловната подкрепа на шоумена, който напоследък гравитира около президента. Задкулисието около Кунева продължи с пълна сила. Два месеца преди да стане ясно, че ще се пробва за „Дондуков” 2, партии, политолози и социолози я разиграваха като топче на рулетка и я спрягаха за кандидатура ту на БСП, ту на ДПС, ту на НДСВ. Бившата еврокомисарка така и не потвърди и не отрече публично има ли нещо вярно в подобни твърдения, поставяйки на потенциалните си избиратели черна превръзка на очите.

  Вместо да изпревари събитията и да излезе пред симпатизантите си и да обяви, че ще се кандидатира с помощта на гражданската инициатива, тя започна да преговаря с партии и лидери подмолно, което напълно противоречи на логиката в подобни случаи. Освен това така и не разбрахме откъде ще вземе пари за предизборната си кампания. Кунева досега не е обявила кои ще са й спонсорите, което отново е странно за човек, който постоянно говори за прозрачност и честни избори в името на гражданите. Хора от инициативния комитет разкриха пред „Торнадо”, че до момента около кампанията на Кунева вече са хвръкнали 50 хил. лв., чийто произход също е тъмен.

   

  Източник:  Фрог.нюз

• Странджа – на ДПС, Пирин – на Юлен

   

  Първите частни планини в България се оказват Странджа и Пирин.

  На път е и Витоша.

  Нищо, че са природни паркове. На кого му пука. Нито на съда, нито на управляващите – независимо дали са БСП или ГЕРБ. Колко му е да бъдат сгазени, за да прегазят каквото трябва.

  Все на кючекчии случваме…

  И без значение кой управлява, коалициите на парите винаги печелят. А договорите им с държавата все са в тяхна полза. Дали защото всички се намират от едната страна на преговорите?

  В интерес на обществото, обясняват ни управляващи, незаконните писти на „Юлен“ стават законни. Какво е това – законът над правото, а правителството – над закона…

  Защото иначе сме щели да погребем Банско. Обаче Банско е погребано. И онези, изсекли планината, също носят вина.

  Достатъчно е да се видят празните апартхауси, хотели и слабия сезон. Отчайващо беше по Великден.

  „Краш“ дълбае край Резово, „Юлен“ – край Банско. В чий интерес смятат, че е узаконяването на 65 хектара от природен парк „Пирин“, ползвани от „Юлен“, министрите Нона Караджова, Росен Плевнелиев, Трайчо Трайков и Свилен Нейков?

  Верно, че някои от тях като Трайков караха ски там – на пистата на „Юлен“ над Шилигарника, на второто състезание по ски за министри и дипломати по същите тия писти, които сега узаконяват… Трайков беше в компанията на Красимир Велчев, председател на ПГ на ГЕРБ.

  А през февруари, когато министърът на икономиката, енергетиката, туризма се пусна по юленската концесия, беше в черен ски екип, гарниран с реклама на Първа инвестиционна (Fibank) и още няколко на други частни компании.

  В нарушение на концесионния си договор за ски зоната, „Юлен“ е построила писти и лифтове извън дадените й от държавата 99.55 хектара.  

  Вместо да прекрати концесионния договор и да намали ски зоната до разрешените граници, дори и да се събарят лифтове и да се затварят писти, кабинетът узаконява закононарушението.

  За да не се затворела ски зоната и така „да се погребе Банско“.

  Значи разни нещастници с незаконни вили, незаконни огради, незаконно остъклени балкончета, незаконни пристройки и даже незаконни портове като на Баневи ще получат честитка с булдозери, а „Юлен“ – не, задето осакатиха планината?!

  Животът е пъстър и е абсурдно при нужда да не се дава възможност да се правят промени в концесиите, когато това е в интерес на обществото, каза Караджова.

  Животът е пъстър и ще сме последните мърши, ако не се вдигнем срещу промените в тия концесии, когато не са в интерес на обществото.

  Колко ли ще му отива на екоминистерството да бъде боядисано в зелен цвят?

  Нека бъдат зелени поне за ден…

   

  Петър Николов, 

  webcafe.bg

• Лицемерие с мащабите на живота и смъртта

   

  Ние, царете на лицемерието, спорим за евтаназията. На гръцки евтаназия означава хубава смърт. След като сме направили всичко възможно да живеем в страна, в която има толкова грозна смърт, ние сега високопарно дискутираме – да има или да няма хубава смърт. Не вярвам на нито един от участниците.

  Не вярвам на лекарите, които обикновено са против евтаназията, защото в практиката са виждали с очите си случаи, в които напълно отписани хора са се възстановявали. Разбира се, че има такива хора. Някои са се връщали към живот точно благодарение на лекари, други са били връщани от онази най-мъдра, най-знаеща и най-хармонична сила, която за по-лесно наричаме Бог. Само че колко са тези отвоювани от ръцете на смъртта хора, в сравнение с хората, които си отиват, защото нашето здравеопазване не е направено така, че да опазва здравето на човека, а да спазва здравните пътеки? Имаме ли право да се правим на защитници на живота до последния му дъх, след като не сме си направили здравна система, в която най-важното мерило да е здравето, човекът, животът?

  Не вярвам на политиците, които са против евтаназията, защото животът бил висша ценност и не бивало да му се посяга. Това същите политици ли са, които получават пари от транспортните фирми, за да не поставят таван за възраст на автобусите, в които хората изгарят? Всеки автобус у нас над определена възраст вози по едно гробище хора, благодарение на политици, за които в телевизионни диспути животът е висша ценност. Всичко у нас посяга на живота. Пияни лекари в родилни отделения. Пияни шофьори, които помитат по няколко души. Дупки-капани по пътищата. Неживотосъобразни доходи. Смъртоносни пенсии. Опасни сгради. Стрес, стрес, стрес. Всеки пети за психиатрията, независимо дали го знае или не. Бурен публичен или тих битов алкохолизъм. Дебнещи улици.

  На първо място сме по тютюнопушене в Европа. На първо място по деца в социални домове, голяма част от тях с вродени тежки заболявания. С най-висока смъртност в Европа – 15 на 1000, при средно 9,7 за континента. На първо място в Европа по брой заболели от кучешка тения. На първо място в Европейския съюз по сърдечно-съдови заболявания и внезапна сърдечна смърт. На първо място по брой сираци… При такива факти как спят, как въобще дишат тъй загрижените за живота като висша ценност български политици? Да се правиш на загрижен за неколцина страдалци, които биха предпочели смъртта пред нечовешките мъки, а в същото време да си сляп за обезценяването на живота на всички българи, не е просто лицемерие. То е цинизъм в такъв огромен мащаб, в какъвто са само мащабите, когато става дума за живот и смърт.

  Не вярвам на духовници, които си въобразяват, че са посредници между човека и Бога. Нужда от такива посредници няма. Връзката между човек и Бог е толкова лична и свята, че там няма място нито за замръзнали в средновековието попове, нито за кресливи пастори-подражатели, нито за имитиращи мъдрост ходжи, равини, гурута… Никакви хора в черни или бели одежди нямат право да решават вместо човека дали да освободи душата си, когато тялото вече е тръгнало да си отива. Нямат право да го плашат с Бог, защото както и да се казва Бог, той не наказва. Той ни е дал свободна воля, ние решаваме дали и как да се накажем. Монополът за живота и смъртта не се държи от никоя институция, включително и църквите.

  Вярвам на омбудсмана, че това е въпрос, по който трябва да се проведе референдум. Българският политически елит до този момент не допусна народът да се произнесе по нито един от въпросите, свързани с това как да живеем. Да видим дали ще се смили да ни разреши да се произнесем как да умираме.

   

  Веселина Седларска,  в. „Новинар“

• 3/4 от българите отчаяни за бъдещето

   

  Кризата се отразява негативно на жизнения стандарт на 93% от българите. Над 3/4 от хората гледат с безразличие или отчаяние на бъдещето. Ентусиасти са 2.3%, 21% са оптимисти, а едва 1.5% са останали незасегнати от кризата. Това съобщи социологът Иво Желев, управител на агенция „ЕСТАТ“, цитиран от БГНЕС.

  По последни данни на агенцията над 50% от българите смятат, че вината за настоящата икономическа ситуация в страната е поделена между бившите и настоящите управляващи. 16% категорично обвиняват предишното управление, а според 10% основната отговорност носи настоящият кабинет. 13% смятат, че проблемите със страната се дължат на външни фактори.

  Като основен проблем на страната обаче се очертава безработицата. Така мислят около 32.2% от гражданите, според 22.5% – това е бедността, а за 15% проблемът е в икономическата криза. Назад в класацията остават корупцията и престъпността, които според Желев, се губят от фокуса на общественото внимание, защото на преден план излизат въпросите от социален характер.

  21.4% от българите очакват състоянието на страната да се подобри. Според 32.1% то няма да се промени, но 38% очакват влошаване. Според Иво Желев, оптимисти са десните избиратели – тези на ГЕРБ и Синята коалиция. При останалия електорат доминира скептицизма. 

  Прекратяването на произвола на монополистите, мобилните оператори и банките се определя като „изключително важно“ от 73.5% от анкетираните. Ускореното изграждане на пътища – от 48.3%, а за 36% – изграждането на АЕЦ „Белене“.

   

  Източник:  Фрог.нюз

• Омразният дълг на Гърция

  Популярна стана тезата, че периферните европейски народи, наречени с презрителното име „PIIGS“, са били твърде мързеливи, твърде непродуктивни; наслаждавали са се на твърде големи социални придобивки, което е довело до техния огромен дълг. „Трябва да изравним гръцките заплати с гръцката продуктивност“ – заяви Доминик Строс-Кан – обезчестеният бивш директор на МВФ – в защита на мерките за финансова строгост. Изведнъж „продуктивността на труда“стана най-важният критерий за това дали една страна заслужава или не заслужава високи заплати и жизнен стандарт. Дори българите, които са на предпоследно място в Европа по този показател, далеч зад Гърция, започнаха да обвиняват южните си съседи в мързел. Но още по-странно е, че самите гърци се хванаха на въдицата и се почувстваха гузни за жизнения си стандарт. „Нали всички ядохме заедно“ – беше един от лозунгите на протестиращите.

  Вината за високия дълг падна, както винаги, върху пенсионната възраст, социалните помощи, заплатите, профсъюзите, държавното здравеопазване и образование. Политиците обещават, че само ако „реформираме и оптимизираме“ тези сектори, ще „сложим ред в къщата си“. Но следвайки тази логика, страните с най-висока продуктивност, пенсионна възраст, високи такси върху образованието, здравеопазването и пр. би следвало да нямат никакви проблеми с държавен и частен дълг. Кой обаче стои в горния край на класацията по трудова производителност? Ирландия. Първото I в PIIGS… Явно някъде в стаята има слон, или поне доста угоена свиня, която не виждаме.

  Исландия, Япония и САЩ също са на върха или близо до върха в класациите по трудова производителност, висока пенсионна възраст, такси за образование, здравеопазване и пр. В САЩ здравеопазването е частно, таксите за университети са най-високите в света, профсъюзи няма почти никъде, а средният годишен отпуск е само 10 дни – американците не могат да бъдат обвинени в мързел. Но на глава от населението се пада също толкова голям държавен дълг, колкото на обикновения грък, който се радва на 26 дни платен отпуск и по-ниска пенсионна възраст. Гърците се пенсионират на 61 години, в САЩ – на 66 години, в Япония – на 68 години. Средната продължителност на живота на японеца е едва 2 години по-висока от гръцката, а в САЩ – 2 години по-ниска.

  На фона на подобни строги работни условия и висока продуктивност, тези страни не би следвало да имат проблеми с какъвто и да било дълг – все пак това обещават управляващите. Но гръцкият държавен дълг е 130% от БВП, а японският – 225%. Външният дълг на Гърция, по-голямата част от който е на частни гръцки банки, е 174% от БВП. В Англия и Исландия това число е 400%, в Ирландия – 1103%. Останалата част от PIIGS вече е далеч “по-оптимизирана“ от Гърция, с далеч по-орязани социални придобивки – как тогава „изравняването на гръцката продуктивност, например, с ирландската“, ще изкара Гърция извън порочния клуб?

  Кой всъщност яде от баницата?

  На първо място Гърция все още носи дълг, натрупан от военната хунта между 1967 и 1974 г. – през този период той нараства 4 пъти. Но в сравнение със задълженията, натрупани между 1990 и 2008 г., дълговете на военната диктатура са нищожни. В мирни условия Гърция сключи стотици договори с европейски фирми, а вместо да дойдат от бюджета, парите бяха осигурявани под формата на държавен дълг, отново в частни банки. Така със скромния си бюджет Гърция успя да закупи немски подводници на стойност 5 милиарда евро, френски кораби за 2.5 милиарда евро, изтребители и хеликоптери за над 3 милиарда.

  В разгара на кризата гръцкото военно лоби, подкрепено от Германия и Франция, убеди правителството да не намалява военните разходи. Така те се запазиха до ниво 4% от БВП – доста по-високо от разходите на Германия (1.4%) и Франция (2.4%). Между 2005 и 2009 г. Гърция бе един от петте най-големи вносители на оръжие в ЕС, въпреки че по размер на икономиката се намира в долната половина на класацията.

  Немският концерн „Сименс“ бе уличен в раздаване на подкупи на гръцките власти в размер на 1 милиард евро, а общият размер на договорите, получени вследствие на тези подкупи, е неизвестен. На милиарди евро се изчисляват поръчките, дадени на Сименс за оборудване на гръцките железници и метростанции, за цифровизиране на националния телеком, за болнично оборудване и продажба на военна техника. Сименс получи и апетитен договор за оборудване на гръцката олимпиада през 2004 г. със система за сигурност „C41“, която така и не влезе в употреба. Общата цена на олимпийските игри се наду от 900 милиона до над 10 милиарда евро, 1.2 милиарда от които бяха похарчени за охрана.

  Всъщност думата „похарчени“ тук е заблуждаваща, защото милиардите, вложени в тези апетитни договори са теглени под формата на дългове към гръцки и европейски банки. От тях най-големите притежатели на гръцки държавен дълг са в Гърция (Пиреос, Eurobank EFG, Алфа банк), в Германия, Франция и Белгия (Dexia, BNP Paribas, Societe Generale, Commerzbank, DZ bank и др.). Така правителството, подкупено от частния бизнес, дава поръчки на частния бизнес, които се изплащат отново със заеми от частния бизнес (банките). А за данъкоплатците, които стоят в центъра на тази измама, остава само да се чудят какво да правят с безполезните оръжия и стадиони, наследени от „шопинга“ на политическите си представители.

  Запознайте се с понятието „омразен дълг“.

  „Омразен дълг“ е теория в международното право, според която един народ не трябва да плаща дългове, натрупани против интересите му, подобно на договор, подписан под принуда. Този термин се е използвал няколко пъти – в Мексико – срещу дълговете на император Максимилиан фон Хабсбург-Лотарингия, в САЩ – срещу кубинските дългове, наследени от испанския колониален режим, и неофициално при опрощаването на дълговете на Ирак, натрупани по времето на Саддам Хюсеин. В последния случай съвсем целенасочено се избягва използването на думите „омразен дълг“, за да не бъде последван примерът от други страни (например Филипините, ЮАР, Еквадор, Гърция и др.).

  И докато парламентите гласуват омразни споразумения против волята на избирателите си, обнадеждаващо е поне, че по кипящите улици се чуват все по-малко от онези мазохистични лозунги: „нали всички ядохме заедно“, и все-повече смели призиви като: „пряка демокрация“ и „не дължим, не продаваме, не плащаме“.

  Максим Проданов,

  http://ruslantrad.com/author/maxpr/

• <<
• 1
...
• 307
• 308
• 309
• 310
• 311
• 312
• 313
• 314
• 315
• 316
• 317
...
• 415
• >>