Авторски
- Т. нар. „българска епархия“ към ПЦ в Америка ще си избира руснак или грък за епископ
На събор във Форт Уейн, Индиана, САЩ, от 7 до 9 юли т. нар. българска епархия към Православната църква в Америка (ПЦА) ще избере свой предстоятел. Изборите ще се проведат в храма „Св. Николай”, където е най-голямата енория в българския диоцез на ПЦА.Двама са кандидатите за поста митрополит на епархията – архимандрит Александър Галицин и протопрезвитер Павел Гасиос. Те са избрани от специална комисия на Православната църква в Америка, която ги е отсяла измежду шестима кандидати. След избора на епархиотите посоченият кандидат ще бъде хиротонисан за епископ и ще служи в православния храм „Св. Георги” в Росфорд, Толедо, Охайо (на снимката).
От комисията за подбор на кандидатите заявяват, че и двамата духовници са достойни хора, способни и с призвание. „Всеки от тях притежава уникален набор от таланти и опит. Комисията е впечатлена точно от тези двама кандидати, които независимо един от друг заявиха, че най-важното в работата им ще е установяването на доверие между епископа и епархиотите, нещо изключително важно за изграждането на здрава и функционираща епархия”.
Кои са двамата кандидати:
Протопрезвитер Павел Гасиос произхожда от гръцко православно семейство. През 1980 г. получава магистърска степен по социални дейности от държавния университет Уейн. В средата на 80-те години става член на Православната църква на Америка. През 1994 г. завършва православната семинария „Св. Владимир” и е ръкоположен за свещеник. Служи 11 години в Кокомо, в епархията на Средния Запад. През това време поддържа връзки с манастира „Св. Григорий Палама” в Персвил, Охайо. През 2007 г. е прехвърлен към Българската епархия и е назначен в храма „Св. Георги” в Толедо, Охайо, където служи и до днес.
Архимандрит Александър Галицин получава бакалавърска степен по английски език от Калифорнийския университет в Бъркли. Завършва православния институт „Св. Владимир” в Ню Йорк. Седем години е докторант в Оксфордския университет в Англия, където работи под научното ръководство на митрополит Калист (Уеър). През това време той прекарва две години в Гърция, едната от които в атонския манастир „Симонопетра”. През 1980 г. след защитата на доктората се завръща в Америка. През 1982 г. е ръкоположен за дякон и две години по-късно и за свещеник. През 1986 г. приема монашество. Служи в мисия на ПЦА в Северна Калифорния. От 1989 г. досега преподава в богословския департамент на университета в Милуоки.Източник: www.dveri.bg
- Стефан Хесел: Възмутете се!
Откъси
От 1945 г. силите, присъстващи в Съвета на Съпротивата, се отдадоха на едно амбициозно възраждане на обществото. Нека напомним – тогава се създаде Общественото осигуряване, както го искаше Съпротивата в програмата си: „което има за цел да осигури на всички граждани средства за съществуване във всички онези случаи, в които те са в невъзможност да си ги набавят чрез труд”. Източниците на енергия, електричеството и газът, въглищните находища, големите банки бяха национализирани. Това програмата също го предвиждаше, предвиждаше „изграждането на една истинска икономическа и социална демокрация, предполагаща изключването на големите икономически и финансови сили от ръководството на икономиката”. Общият интерес трябва да се поставя над частния; честното разпределение на богатствата, създадени от света на работещите, трябва да се поставя над властта на парите.Една истина демокрация има нужда от независима преса. Съпротивата знае това, изисква го, защитавайки „свободата на пресата, нейното достойнство и нейната независимост спрямо държавата, силата на парите и чуждестранните влияния”. Това предпоставяха уредбите за пресата от 1944 г. насам. И тъкмо това е днес в опасност.Съпротивата зовеше за „действителна възможност за всички френски деца да се ползват от най-развито образование”, без дискриминация; предложените през 2008 г. реформи са против този проект.Цялата основа на социалните завоевания на Съпротивата днес е поставена под въпрос.Осмеляват се да твърдят, че държавата не може повече да плаща цената за тези граждански мерки. Но как могат днес да липсват пари, за да се поддържат и продължават тези завоевания, когато богатството се е увеличило чувствително от времето на Освобождението, когато Европа бе в развалини? Липсват, защото властта на парите, с която Съпротивата така се бореше, не е била никога така голяма, нахална, егоистична, със свои служители и в най-високите сфери на държавата. Банките, вече приватизирани, са загрижени първо за дивидентите си и за твърде високите заплати на директорите си, не за общия интерес. Раздалечаването между най-бедните и най-богатите никога не е било толкова голямо; а надпреварата за пари, съперничеството – така поощрявани.Основният мотив на Съпротивата беше възмущението. Ние, ветераните от Съпротивата, апелираме към младите поколения да оживят, да предадат по-нататък наследството на Съпротивата и нейните идеали. Ние им казваме: „Поемете щафетата, възмутете се!”. Политически, икономически, интелектуално отговорните хора и цялото общество не трябва да бягат от отговорност, нито да се оставят да им повлияе днешната международна диктатура на финансовите пазари, която заплашва мира и демокрацията.Пожелавам на всички ви, на всеки от вас да има своя мотив за възмущение. Това е нещо ценно. Когато нещо ви възмущава, както аз бях възмутен от нацизма, тогава ставате силен и ангажиран активист. Присъединявате се към течението на историята, а голямото движение на историята трябва да напредва благодарение на всеки от нас. И това движение върви към повече справедливост, повече свобода, но не тази неконтролирана свобода на лисицата в кокошарника. Правата, които Всеобщата декларация систематизира през 1948 г., са всеобщи. Ако срещнете някого, който не се ползва от тях, съжалете го, помогнете му да ги придобие.Безразличието е най-лошото поведениеВярно е, днес причините за възмущение може да изглеждат по-малко ясни, а светът – твърде сложен. Кой командва, кой решава? Не винаги е лесно да се направи разлика между теченията, които ни управляват. Вече нямаме работа с малък елит, чиито машинации да разкриваме лесно. Светът е голям и ние добре разбираме, че е взаимнозависим. Ние живеем в такава взаимосвързаност, каквато не е имало никога. Но в този свят има непоносими неща. За да видим това, трябва да гледаме внимателно, да търсим. Казвам на младите: потърсете малко, ще намерите. Най лошото поведение е безразличието – да кажеш: „нищо не мога да направя, ще се оправям сам”. Държейки се така, вие губите една от основните съставки на човешкото същество. Съставка, без която то не може: способността да се възмути и ангажирането, което е нейно следствие.Тук вече можем да назовем две големи нови предизвикателства:1. Огромното раздалечаване, което съществува между много бедните и много богатите – и което не спира да се увеличава. Много бедните в днешния свят печелят едва два долара дневно. Не можем да оставим това раздалечаване да се увеличава. Сама по себе си, тази констатация трябва да предизвика ангажираност.2. Правата на човека и състоянието на планетата. Имах късмета след Освобождението да бъда привлечен към редактирането на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН на 10 декември 1948 г. На Рьоне Касен дължим определението „всеобщи”, а не, както искаха нашите англосаксонски приятели, „международни” права. Защото именно в това бе залогът да излезем от Втората световна война: да се освободим от заплахите, които тоталитаризмът беше надвесил върху човечеството. За да се освободим от тях, трябваше да се сдобием с ангажимента на страните членки на ООН да спазват тези всеобщи права. По този начин може да бъде пресрещнат и обезсилен аргументът за пълния суверенитет, който една държава може да изтъкне, докато извършва престъпления срещу човечеството на своя територия. Такъв беше случаят с Хитлер, който се смяташе за господар у дома си и свободен да подбужда към геноцид. Тази всеобща декларация дължи много на всеобщото отвращение от нацизма, фашизма, тоталитаризма и дори – на духа на Съпротивата. Усещах, че тя трябва да бъде изработена бързо, да не се оставим да ни изиграе лицемерието, което съществуваше в прокламираното от победителите присъединяване към ценности, които не всички имаха намерение да поддържат и утвърждават честно, но които ние се стремяхме да им наложим.Не мога да се сдържа да не цитирам чл. 22 от Всеобщата декларация за правата на човека: „Всеки човек като член на обществото има право на социална сигурност и на осъществяване – чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие с устройството и ресурсите на съответната държава – на икономическите, социалните и културните права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност”. И въпреки че тази Декларация има не юридически, а декларативен характер, тя изигра много голяма роля от 1948 г. насам; колонизираните народи се опираха на нея в борбата си за независимост; тя хвърли семето си в духовете при тяхната борба за свобода.С удоволствие отбелязвам, че през последните десетилетия се намножиха неправителствените организации, социалните движения, като Attac, Международната федерация за правата на човека, Amnesty…, които са действащи и успешни. Очевидно е, че за да си ефикасен днес, трябва да действаш в мрежа, да се възползваш от всички модерни средства за комуникация.На младите казвам: огледайте се около вас, ще откриете темите, които оправдават вашето възмущение – начинът, по който се отнасят с емигрантите, с хората без документи, с ромите. Ще откриете конкретни ситуации, които ще ви предизвикат да се отдадете на едно силно гражданско действие. Търсете и ще намерите!Ненасилието, пътят, който трябва да се научим да следвамеУбеден съм, че бъдещето принадлежи на ненасилието, на примиряването на различните култури. Именно по този път човечеството ще трябва да измине своя следващ етап. И тук ще се съглася със Сартр – не можем да извиняваме терористите, които хвърлят бомби, можем да ги разберем. Сартр пише през 1947 г.: „Признавам, че насилието, под каквато и форма да се проявява, е поражение. Но това е неизбежно поражение, тъй като се намираме в свят от насилие. И ако е вярно, че прибягването до насилие си остава насилие, което заплашва да бъде увековечено, също така е вярно , че такъв е и единственият начин то да бъде прекратено.” Към което ще добавя, че ненасилието е по-сигурен начин да го прекратим. Не можем да подкрепяме терористите, както Сартр го направи в името на този принцип по време на войната в Алжир или по време на атентата в Мюнхен, на Олимпийските игри през 1972 г. срещу израелските атлети. Това не е продуктивно и самият Сартр в края на живота си започва да си задава въпроси за смисъла на тероризма и да се съмнява в неговите основания. Да си кажеш „насилието не е продуктивно” е много по-важно от това да разбереш трябва ли или не да бъдат осъдени онези, които го практикуват. Тероризмът не е продуктивен. В понятието „продуктивност” трябва да има ненасилническа надежда.Трябва да разберем, че насилието обръща гръб на надеждата. Пред насилието трябва да предпочетем надеждата, надеждата на ненасилието. Това е пътят, който трябва да се научим да следваме. Както от страната на потисниците, така и от страната на потиснатите трябва да достигнем до споразумение, за да накараме потисничеството да изчезне; това ще позволи да няма никога повече терористично насилие. Ето защо не трябва да позволяваме да се натрупва твърде много омраза.В един свят, който е оставил зад себе си сблъсъка на идеологиите и завоевателния тоталитаризъм, се вижда цялата уместност на посланието на един Мандела, на един Мартин Лутер Кинг. Това е послание на вяра в способността на модерните общества да изпреварват конфликтите чрез взаимно разбиране и бдително търпение. За да достигнем до това, трябва да се основаваме върху правата, чието нарушаване от когото и да било трябва да предизвика нашето възмущение. Компромиси с тези права не могат да се правят.За мирно въстаниеОтбелязах – и не съм единственият – реакцията на израелското правителство, сблъскващо се с факта, че всеки петък гражданите на Bil’id отиват, без да хвърлят камъни, без да употребяват сила, до стената, срещу която те протестират. Израелските власти окачествиха този поход като „ненасилствен тероризъм”. Не е зле… Трябва да си израелец, за да окачествиш ненасилието като тероризъм. Преди всичко, трябва да си притеснен от продуктивността на ненасилието – ненасилието предизвиква подкрепа, разбиране, поддръжка от всички по света, които са противници на потисничеството.Продуктивистката мисъл, понесена от Запада, повлече света в криза, от която трябва да излезем чрез радикално скъсване с „винаги повече” във финансовата област, но също така и в областта на науките и технологиите. Крайно време е загрижеността за етиката, за правото, за трайното равновесие да вземе надмощие. Защото ни заплашват много сериозни рискове. Те могат да сложат край на човешкото приключение върху една планета, която то може да превърне в необитаема за човека.Обаче вярно е и че от 1948 г. насам бе извършен сериозен напредък: деколонизацията, краят на апартейда, разрушаването на Съветската империя, падането на Берлинската стена. Ала първите десет години на XXI век бяха период на отстъпление. Случи се тази икономическа криза, но ние не започнахме да работим повече за нова политика на развитието. Конференцията в Копенхаген срещу затоплянето на климата не сложи началото на една истинска политика за запазването на планетата. Ние се намираме на прага – между ужасите на първото десетилетие и възможностите на следващите десетилетия. Но трябва да се надяваме, трябва винаги да се надяваме.Как да завърша този зов към възмущение? Като напомня пак, че по повод шейсетата годишнина на програмата на Националния съвет на Съпротивата, на 8 март 2004 г. ние, ветераните, заявихме: „Нацизмът е победен благодарение на саможертвата на нашите братя и сестри от Съпротивата и от Обединените нации срещу фашистката варварщина. Но тази заплаха не е напълно изчезнала и нашата ярост срещу неправдата е все още непокътната”.Не, тази заплаха не е напълно изчезвала. Така например, днес ние все още призоваваме към „едно истинско мирно въставане срещу средствата за масова комуникация, които предлагат на нашата младеж като хоризонт само масовата консумация, презрението към по-слабите и към културата, всеобщата амнезия и безмилостното съперничество на всички срещу всички.”На всички, които ще изграждат XXI век, ние казваме с обич:„Да създаваш, значи да се съпротивляваш.Да се съпротивляваш, значи да създаваш.”
- Вадят на светло масоните в тоги
Магистратите трябва да огласят своето участие в ловни дружинки, спортни клубове, благотворителни организации
Подготвя се пореден опит да се извадят на светло масоните в Темида, заявиха пред „Стандарт“ топмагистрати. Формален повод за това ще бъдат препоръките на националната неправителствена организация „Мрежа за гражданско наблюдение на съда“.Очаква се идеята да получи подкрепа от екипа на правосъдната министърка Маргарита Попова. „Членството на съдиите в организации и клубове, които могат да поставят по съмнение тяхната безпристрастност, да излезе на светло“, гласи една от препоръките в доклада на гражданската организация.
Според експертите магистратите трябва да огласят своето участие в ловни дружинки, спортни клубове, благотворителни организации като Ротари клуб, Лайънс клуб и тайни общества като масонски ложи и рицарски ордени. В тези клубове и сдружения се вземат много важни решения, които могат да повлияят на поведението на съдиите, смята редакторът на доклада Георги Милков.
Източник: Бесове.бг
- Кабинетът отвори широко вратата за корупция при концесиите
Министрите предпочетоха да узаконят вместо да санкционират незаконните писти на Банско
Скандална поправка в Закона за концесиите, която цели да узакони драстичните нарушения на една фирма уж в името на обществения интерес, ще внесе правителството. Новите текстове ще позволят безпринципни изменения във вече сключени концесионни договори, което предполага договорки под масата, корупция и прилагане на двоен аршин спрямо инвеститорите.
До безпрецедентното решение се стигна, след като проверка официално доказа това, което неправителствени организации и Европейската комисия отдавна твърдят – концесионерът на ски зона Банско „Юлен“ години наред е ползвал без законово основание 65 хектара (650 дка) държавна земя. Фирмата е надхвърлила драстично заложената по концесионен договор площ и е разширила лифтове и ски писти в нарушение на финансовите и екологичните правила.
Официалните резултати от проверката са били обсъдени на оперативно заседание на правителството вчера. Вместо да санкционират нарушенията, министрите решават да ги узаконят. В момента Законът за концесиите позволява изменения в договорите при крайни случаи, като заплаха за националната сигурност, за здравето на хората, за околната среда и др. „От случая с „Юлен“ се вижда, че това не е достатъчно гъвкаво, затова ще дадем възможност с промени в закона концесионните договори да могат да се преразглеждат и в други случаи“, обясни министърът на околната среда Нона Караджова. Така след като новите текстове влязат в сила, фирмата ще може с един анекс да си узакони неправомерно завзетата земя.
Кабинетът е бил изправен пред три варианта – да прекрати концесионния договор, да го промени или да принуди „Юлен“ да се оттегли от непозволената територия. „Ако намалим площта, ще трябва да затваряме лифтове и съоръжения, а ако директно прекратим договора, ски зоната няма да работи поне 5-6 години“, обясни Караджова. Трима министри – Свилен Нейков, Росен Плевнелиев и Трайчо Трайков, заявили, че е абсурдно да се разрушават писти или да се прекратява концесията. Според екоминистъра разтрогването на договора било и фактически трудно, защото всичко около него било объркано и компанията хем го е нарушавала, усвоявайки повече площ, хем успявала да си изкара различни видове разрешения от общинските власти и министерството.
Управляващите нямат намерение и да търсят парични компенсации със задна дата за незаконното ползване на земите за стопанска дейност. Караджова великодушно коментира, че държавата на практика не е претърпяла щети, защото площта не влияе на концесионната такса. Сега „Юлен“ плаща 220 000 лв. на година за 99.55 хектара, но официалната площ е 64% по-малка от реално ползваната. Министърът не се опасява, че тази вратичка ще се използва при всякакви други нарушения. „А какво да направим – да затворим пистите ли?“, попита тя на въпрос на „Сега“ какъв знак дава държавата на останалите фирми.
„Това е криминален случай. Правителството узаконява криминални действия на една офшорна фирма“, коментира Андрей Ковачев от партия „Зелените“. Според него решението на кабинета е невъзможно в правова държава и представлява непозволена държавна помощ, за което ще бъде сезирана Европейската комисия. „Ще има и протести“, обяви Ковачев.
Трудно е да се каже каква част от съоръженията на „Юлен“ са върху незаконно ползвана земя. От екоорганизациите обясниха, че някои от пистите са до 4 пъти по-широки от заложеното по договор, а последните станции на лифтовете излизат извън позволената площ. „Юлен“ е под атака за неспазване на екоизисквания още от самото сключване на концесионния договор през 2001 г. Дейността на дружеството доведе и до наказателна процедура от ЕК заради липса на оценка за въздействието върху околната среда на изграждани лифт и тунел. 90% от „Юлен“ е собственост на две офшорни фирми, а дружеството се свързва с председателя на Българската федерация по ски и акционер в Първа инвестиционна банка Цеко Минев.
Жестът към „Юлен“ идва на фона на възкресяването на проекта „Мега Пирин“ за нови 200 км писти в Банско и Разлог. Зад проекта отново стои „Юлен“ заедно с големите строителни фирми „Балканстрой“ и „Галчев груп“. Повече писти иска и премиерът. „Колко километра писти имаме ние? Вероятно 100-200. Австрия има 20 000 км. Те изкарват милиарди от туризма, ние стотинки“, отбеляза наскоро Борисов.
ДЕЖА ВЮ
Това е вторият опит с промяна в закон кабинетът да узакони писти, свързани с „Юлен“. През м.г. в проект на Закона за горите бе заложено лицата, които са построили преди 22 февруари 2003 г. сгради, постройки и съоръжения, включени в защитени територии или извън тях, да могат да купят земята под тях. Тогава от ведомството на Мирослав Найденов се мотивираха с парк „Витоша“. Обясниха, че лифтовете и сградите там са върху държавни гори и са незаконни. А днешните им собственици, основно фирма „Витоша ски“, ги притежава без отстъпено право на строеж. И сега това им пречело да подменят амортизираните съоръжения. Спорният текст тогава отваряше още по-широки врати, защото към него бе добавено, че строежите могат да се узаконяват по скандалния параграф 16 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията. Там процедурата допуска собственикът да намери двама свидетели, които да потвърдят пред съда, че сградата наистина е построена преди 2003 г. Не е толкова трудно да кажеш за която и да е постройка, че е издигната и миналия век, а съвременният й вид се дължи на подобрения. Текстът беше изтеглен след продължили няколко седмици протести на еколози.
Таня Петрова, Драгомир Николов,
в. „Сега”
- Голямата „перачница“ или „гнилите ябълки“ в българската банкова система
На 26 октомври 2005 г. в 9 сутринта на „правителственото трасе“ бул. България показно е застрелян
банкерът Емил Кюлев
Веднага след убийството, най-високопоставените хора в държавата – вътрешният министър Румен Петков, главният прокурор Никола Филчев и президентът Първанов – публично обявиха, че Кюлев е имал „чист“ бизнес.
Американският посланик в София Джон Байърли обаче е на друго мнение, защото в същия ден следобед изпраща до Държавния департамент доклад озаглавен: „В София е убит български топ-перач на пари“ [05SOFIA1847]. Той дори не споменава името на „топ-перача“ в заглавието, но в текста прави подробен биографичен и бизнес портрет на Кюлев – бивш полицай, използвал връзките си в службите, за да основе консултантски фирми, след това банкер в съдружие с опасния за националната ни сигурност Майкъл Чорни, получил „сладка сделка“ от държавата – правото да обслужва през Росексимбанк плащанията към данъчните, митниците и най-големите данъкоплатци в страната.
Познат като третия по богатство човек в страната, Кюлев е известен и с политическите си връзки на високи нива – пояснява посланикът. Основател на Клуб „Възраждане“ заедно с Илия Павлов и Васил Божков – „Черепа“, съветник на президента Първанов и (по непотвърдени сведения) подмолен финансист на политическите кампании на НДСВ, БСП и на самия Първанов за кампанията му през 2001 г. – с тези щрихи е доизграден образа на един от най-богатите хора в България.
Реакцията на Байърли е светкавична, защото докладът е изпратен само няколко часа след разстрела на банкера. Дипломатът действа буквално като оперативен работник, което издава колко силно впечатление е направило убийството в американското посолство. Самата ситуация на покушението е описана твърде подробно, като в полицейска сводка. Не са пропуснати и дребни детайли, за това точно в колко часа е станало убийството, къде е стоял предполагаемият убиец, колко куршума е изстрелял, как е ранен шофьорът на жертвата и т.н.
От грамата се разбира, че приживе Кюлев е положил големи усилия да изчисти публичния си образ, за което дори наел американски лобист. Резултатът изглежда не е бил убедителен, защото посланикът посочва, че основана от банкера фондация за борба с трафика на хора, също е подозирана в транзакции за избелване на капитали, както и в опит чрез нея да се получи обществено доверие и легитимност.
Богатството на Кюлев се изчислява на приблизително 500 000 000 $. Не е пропуснато, че той е бил възпитаник на Висшата школа на МВР по времето на тоталитаризма и още през 1988 г. е започнал да гради бизнес кариера, използвайки своите връзки в службите за сигурност. Байърли е отчел факта, че не случайно Президентът Първанов е отменил предвидения си график за пътуване в Североизточна България при новината за екзекуцията. Той спешно е преустановил командировката си и се е върнал в София.
За разлика от предишните 23 убийства на гангстери и бизнесмени за 2005 г, убийството на Кюлев, който е асоцииран с „престъпността на белите якички“ се откроява и може да се сравни с убийството на Илия Павлов през март 2003 г. – отбелязва Байърли. Фактът, че това се случва точно след критичен мониторингов доклад на ЕС за провала на борбата с организираната престъпност е допълнителен фактор за „националния смут“ последвал убийството на Кюлев.
Година по-късно
„престъпността на белите якички“
е разгледана по-подробно в грама на Байърли за българската банкова система [06SOFIA1652], в която той оприличава няколко български банки на „гнили ябълки“. Подчертано е обаче, че като цяло банковият ни сектор се държи добре и е на най-високото си ниво след кризата през 1996 г. Според Байърли тези успехи не се дължат на „късане на опашката“ от страна на българските банкери, а на масовото навлизане на чуждестранен капитал и на големи международни банки на българския финансов пазар. „Чуждите банки са най-големите, сигурни и „чисти“, те са главно от Австрия, Италия и Гърция. Новите международни собственици въведоха добри практики в банкирането и подобриха качеството на банковите услуги.“ – пише Байърли.
Проблемите на българските банки „включват пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми“ Някои банки обаче успешно избягват щателни разследвания – прецизира посланикът. Собствениците на някои български банки наливат пари в невъзвращаеми кредити, които остават в тежест на законните инвеститори и притежателите на сметки – се казва още в доклада.
Наблюдаваните от американците банки са:
Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка (наречена банката на Риск Инженеринг, Интернешънал Асет Банк (наречена „банката на СИК“), СИБАНК, ДЗИ, Инвестбанк (наречена „банката на митрополити и генерали“), ЦКБ (наречена „банката на ТИМ“) и Софийска общинска банка. Подробният анализ за собствеността и дейността на споменатите банки е направен с твърде прецизни факти.
ПИБ е описана като банка с непрозрачни офшорни собственици, стъпила с единия крак в легалния бизнес, а с другия “в най-тъмните сфери на престъпния свят”. Името на Цеко Минев се свързва както със собствеността на банката, така и с по-голямата част на курорта Банско. Източникът на американците е докладвал, че са констатирани съмнителни транзакции, за които обаче банката е отказала да даде допълнителна информация, кои са сметките и кой стои зад тях. Независимо, че банката имала чужди мениджъри, парите са с български произход, сочи информацията.
Корпоративна търговска банка, определено се свързва с енергийния играч Богомил Манчев и фирмата му “Риск Инжинеринг”. Покрай това на нея се гледа, като силната банка в бъдещия проект “Белене”. Не е спестено, че сметките на НЕК, която се занимава с “тъмни сделки за продажба на електроенергия” са там. Името на главния собственик Цветан Василев и фирмата му “Бромак ООД е споменато и покрай приватизацията на Софийския вагонен завод на цена по-ниска от пазарната.
Интернешънъл Асет Банк /бившата Първа Източна Международна Банка/ директно е назована “Банката на СИК – една от най-влиятелните групировки на организираната престъпност в България”. Като собственици са спрегнати имената на братя Маргини. Американците имат подозрения и за участието на бивши офицери от ДС, свързани с Маргините, за които се говори, че са близки както до БСП, така и до кръга на Иван Костов.
СИБАНК /бивша Българо-руска инвестиционна банка/. След офшорките, банката е поета от приятелката на Бойко Борисов Цветелина Бориславова в съдружие със Светослав Божилов и исландецът Тор Бьорголфсон. Байърли изказва сериозни притеснения, че банката отпуска целево “лоши кредити”, както и за част от авоарите, “които Борисов вече е прекарал през тази банка”.
Твърде голямо място е отделено на Банка ДЗИ /предишна РосЕксимбанк/. Банката на Мултигруп и убития Емил Кюлев се опитвала да стане “законна организация”. Миналото й е описано, като проблематично, с лоша слава от прикриване на незаконни практики и пране на пари. ДЗИ е била глобена една година преди доклада с 20 000 лв. именно за пране на пари. След смъртта на Кюлев, банката показвала видимо подобрение в стремежа си към справяне със “сенчестата сфера”. Информатор на посолството е докладвал, че от ДЗИ дори докладвали на Агенцията за държавна финансова инспекция за транзакции на “високопоставен член на БСП и близък приятел на тогавашния Министър на здравеопазването Радослав Гайдарски”. Примерът е посочен, как една банка може да бъде вкарана “в правия път за кратко време”.
Инвестбанк /бивша Нефтинвестбанк и Международна православна банка (”Банката на митрополити и генерали”) се свързва с Денис Ершов и Митко Събев. Не е спестено общото минало на Ершов и Чорни и причините те да бъдат изгонени от България. Събев контролира компанията “Петрол” АД, а бившата му съпруга Петя Славова – банката. Славова се смята за най-богатата жена в България със силни бизнес интереси в областта на туризма и производството на алкохол. Вероятните източници на финансите й обаче са Ершов и Събев, докладват дипломатите.
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ е позната като “банката на ТИМ”. Варненската групировка е определена като сериозно заинтересувана от бизнес в много сфери, сред които медиите и застраховането.
Софийска общинска банка е била наблюдавана като интересна за енергийния магнат Ковачки, който е заподозрян и като приближен до “обръчите” на Доган.
За повече подробности посланикът е дал препратка към доклад за организираната престъпност в България, който се намира на вътрешния сайт на Държавния департамент. По-рано същата година такъв доклад изпраща във Вашингтон предшественикът на посланик Байърли – Джеймс Пардю.
Посланикът се концентрира и върху мерките на правителството и правоохранителните органи за пресичане на престъпността на белите якички, чрез по-строг контрол на финансовите транзакции. Като основен нарушител на правилата е посочена банката на покойния Кюлев – ДЗИ Банк. Направено е уточнение, че след смъртта на бизнесмена нарушенията са намалели и банката е по-близо до правия път, но все пак е наивно да се смята, че ДЗИ е напълно реформирана, дори след придобиването й от гръцката Юробанк.
Цитиран е конкретен случай, в който ДЗИ се е държала примерно, като е докладвала за съмнителни финансови преводи на шеф на Държавна болница който бил „високопоставен член на БСП и близък приятел на министъра на здравеопазването Гайдарски“. Източник на американците от правоохранителните органи разказва как е бил изненадан, че ДЗИ се е решила „да осветли човек с такива политически връзки“.
Източникът посочва също, че не е бил „под натиск да спре разследванията в ДЗИ“, но това „не може да се каже за всички банки“. Не е уточнено за кои банки е имало политически натиск да не бъдат разследвани.
В коментар в края на грамата Байърли препоръчва засилено сътрудничество на американското правителство с българските банкови власти и посещение на високопоставен представител на американското финансово министерство. Целта на сътрудничеството е да се координират по-добре действията на различните финансови агенции с МВР и Прокуратурата.
Според Байърли усилията в България трябва да се насочат към не-банковия финансов сектор и да се работи срещу потенциалното пране на пари чрез даване на заеми.
Коментари
Биволъ потърси за коментар по мейл всички изброени банки „под наблюдение“, с изключение на СИБАНК, която не е предоставила на сайта си мейл или форма за обратна връзка по електронна поща. До дадения срок 12 ч. на 30 юни получихме отговори единствено от International Asset Bank и ПИБ:
International Asset Bank
Главният изпълнителен директор на International Asset Bank – Алексей Цветанов отрече категорично, че банката принадлежи на братята Маргини, но се въздържа от коментар за интереса на Газпром към банката с оглед на бъдещите си проекти в България, „тъй като отговорът съдържа информация свързана с търговската дейност на банката, която по своята същност има конфиденциален характер.“
Проверка на Биволъ в Търговския регистър показва, че наистина IAB няма как да бъде свързана с братята Маргини. Байърли е посочил като собственик на банката фирмата Динатрейд интернешънъл ООД, в която собственост има Кирил Барбутов – „Барбута“, приближен на Младен Михалев – „Маджо“. Добре известно е, че отношенията между бившите съдружници в СИК – Маргените и Маджо – през последните години не са добри.
ПИБ
Ръководството на ПИБ беше потърсено за коментар както по общия текст за банката, така и за по-подробни коментари относно следните твърдения в грамата:
– връзки с „най-тъмните сфери на престъпния свят“;
– заемът от 133 милиона долара за Атомремонтстрой;
– отказа да се предостави на разследващи лица информация за сметки и собственици;
– съмнителни офшорни сметки на българските и чуждестранните мениджъри на ПИБ;
– отношенията с EBRD.Отговорът получен от Ивайло Александров PR Специалист в Дирекция „Маркетинг, реклама и ВО“ гласи следното: „Ръководството на Първа инвестиционна банка не счита за необходимо да отговаря на неверни твърдения с неясен произход, неясна цел и неясни намерения.“
Потърсен за коментар Иван Костов каза, че „няма такива десни политици от кръга на бившия премиер Иван Костов“. „Ако обаче се говори за десни политици от преди 2001 г. тогава имената са ясни, но отново никога не са били в моя кръг. Просто защото мой кръг не е имало тогава“ – уточни бившият премиер.
Коментар на Биволъ: Захаросване на „гнилите ябълки“
На фона на общата не особено оптимистична картина е окуражаваща констатацията на Байърли, че „банковият сектор е единственият, който се съобразява в значителна степен с буквата на закона“. Но ако „гнилите“ места в системата са отдавна и добре известни, въпросът е доколко е успешна борбата с нарушителите. Притеснително е, че вместо да ограничава лошите практики и да се бори с престъпността с бели якички, българската държава налива обществен ресурс в някои от „наблюдаваните“ банки и толерира беззакония. Латентният конфликт и взаимните подозрения и обвинения между АДФИ и БНБ създават допълнителни затруднения и неефективност на средствата за контрол.
Годините след този доклад показаха, че
„гнилите ябълки“ не само не са изчистени
от контролните органи, а под една или друга форма властта ги снабдява с лъскава глазура. Скрита държавна подкрепа за някои от банките „под наблюдение“ имаше както при Tройната коалиция, така и при сегашното управление на ГЕРБ.
Така например, според справка предоставена от финансовия министър Симеон Дянков към 31 март 2010 г. излиза, че стратегическите държавни предприятия в страната държат парите си именно в проблемните за американците банки. Корпоративна Търговска Банка е абсолютен шампион с 48%, но в челото на класацията са също СИБАНК с 9%, ЦКБ със 7%. и Инвестбанк с 6% Не е ясно защо са предпочетени именно тези банки, при положение, че пазарният дял на всяка от тях е около 3%. Впрочем, в края на управлението на Станишев КТБ държи „само“ 35% от парите на държавните предприятия, а година и половина по-късно стига до рекордните 48%
Директорът на КТБ Цветан Василев е бил съдружник в редица проекти на „Нова българска медийна група холдинг“, заедно с бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски – депутат от ДПС и бивш зам.-министър на бедствията и авариите. Те притежават множество печатни и електронни медии, известни с безкритичното си отношение към властта, която и да е тя. Групата не се притеснява да афишира открито и политически ангажираности чрез концепцията на медиите си. Като тъжна ирония звучи новината, че на 4-ти юли, празника на САЩ, стартира нов ежедневник на групата Пеевски – Василев, нов жалон по пътя им към ефективен медиен монопол в страната.
През август миналата година Европейската комисия обяви, че ще проверява за непозволена държавна помощ към КТБ. Друга проверка на ЕК свързана с банката бе започната по казуса с придобиването на мултиплексите от „НУРТС България“, представлявана от Цветан Василев.
СИБАНК, през която според грамата премиерът Бойко Борисов е прекарал авоари със съмнителен произход, също получи подобаваща част от обслужването на плащанията към бюджета и изработката на пътните винетки. Както едно време Кюлев и Росексимбанк, днес СИБанк е обгрижена със „сладка сделка“ от властта и обслужва парите на Националната агенция по приходите, Националния осигурителен институт, Агенция „Митници“ и МВР.
Последният фрапиращ случай е предложението на правителството да бъдат узаконени строежите на завзети държавни терени от фирмата „Юлен“ в национален парк „Пирин“. Лифтовете и ски пистите на „Юлен“ са обект на наказателна процедура от страна на ЕК и държавата рискува да бъде глобена. Зад тази фирма прозират интереси на собствениците на ПИБ и по-специално на шефа на ски-федерацията Цеко Минев, проявяващ апетити и към застрояването на парк „Витоша“. Става дума за същата ПИБ, за която през 2006 американският посланик пише, че води съществуване „в най-тъмните сфери на престъпния свят“. Но дори да се стигне до наказания от ЕК, сметката пак ще се плаща от всички българи, а не от конкретните собственици.
В заключение, наивно е да се мисли, че анализът на посолството от 2006 г. е останал таен за инвеститорските кръгове в САЩ и Европа. Смисълът на тези доклади е именно да достигнат до „чистите“ инвеститори, предпочетащи „здравите ябълки“ в българската банкова система, които се съобразяват със световните стандарти и практики.
Цеко Минев и Цветелина Бориславова (снимка: Пампорово ризърт)Из грамата:
6. (C) Наблюдаваните банки са:
Първа инвестиционна банка (FIB), основана през 1993 г. от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев със средства с неясен произход. Те продължават да са собственици заедно с две офшорки от Кайманските острови и англо-нормандските острови (б. Ред. Джърси и Гърнси). Европейската банка за реконструкция и развитие (EBRD), която в началото им беше поддръжник и инвеститор, наскоро ни каза, че участието им във FIB се счита за черно петно в историята им. Сега се смята, че с единия крак FIB е стъпила в законния бизнес с търговия на дребно и е позната като една от най-агресивните и излъскани банки, едновременно със съществуването си в най-тъмните сфери на престъпния свят.
През 2003 г., Минев и Мутафчиев купиха базираната в Скопие Балкан банк (Balkan Bank) още позната като Мултигруп банк (Multigroup bank.). Говори се, че придобивката е спасила македонската банка от ликвидация и от по-задълбочено разследване от страна на Централната банка. Смята се, че FIB е дала близо 133 милиона щатски долара на фирмата Атомремонтстрой на съмнителния енергиен консултант Христо Ковачки за енергийни проекти, и за да помогне на Ковачки в придобиването мажоритарния дял в Софийска общинска банка. Смята се, че Минев притежава и по-голямата част от ски курорта Банско. (Septel за съмнителни играчи и практики в енергийния сектор ще последва по-късно.) XXXXXXXXXXXX наскоро ни каза, че в последните две години, три или четири инспекции на място във FIB са показали нарушения. XXXXXXXXXXXX каза още, че са докладвани съмнителни трансакции, които изискват по-подробно разследване. Когато обаче XXXXXXXXXXXX е започнал тези разследвания FIB е отказала да предостави допълнителна информация за сметките и техните собственици. XXXXXXXXXXXX каза, че и български и чуждестранни мениджъри управляват FIB, и че те имат съмнителни офшорни сметки, но че въпреки репутацията на FIB, EBRD все още се интересувала от съвместни проекти. Според XXXXXXXXXXXX, въпреки наличието на чуждестранни мениджъри и привидните чуждестранни инвестиции, повечето от парите в банката са частен капитал, който е българска собственост.
Корпоративна търговска банка (Corporate Commercial Bank). Тази банка е известна още като Банката на Риск Инжинеринг, най-важният и печално известен играч в енергийния сектор, участващ в почти всички енергийни консултантски проекти. Заради тесните си връзки с Риск Инжинeринг, притежавана от Богомил Манчев, се очаква банката да придобие силни позиции във финансирането на проекта Белене. Сметките на Националната електрическа компания, която е собственост на държавата и се занимава с тъмни продажби на електроенергия чрез посредници като Манчев и Ковачки, също са депозирани там. Главният акционер на тази банка е Бромак ООД, собственост на Цветан Василев, който през 2004 г. беше замесен в противоречива приватизационна сделка свързана с купуването на Софийския завод за вагони, дотогава държавна собственост, на цена по-ниска от пазарната.
Интернешънъл Асет Банк (International Asset Bank – бивша Първа източна международна банка). Банката на СИК – една от бившите най-влиятелни групировки на организираната престъпност в България. По последна информация Газпром се интересува от IAB за бъдещите си проекти в България. Банката е собственост на братята Маргини, които са задържани по едно от най-известните дела срещу организираната престъпност. Има подозрения, че бивши офицери от Държавна сигурност са свързани с Маргините, за които се говори, че са близки и до социалистите и до десни политици от кръга на бившия премиер Иван Костов.
СИБАНК, (Economic and Investment Bank, също EIBank, бивша Българо-руска инвестиционна банка). Предишните и собственици бяха офшорки. Цветелина Бориславова, жената, която съжителства с кмета на София, Бойко Борисов, я притежава в момента, заедно със Светослав Божилов и исландския инвеститор Тор Бьорголфсон, чрез фирмата му Новатор Файненс България (Novator Finance Bulgaria). Тук има притеснения, че тази банка практикува „свързано“ отпускане на заеми на фирми от по-ниско качество, които иначе не биха отговорили на изискванията за кредитиране. Има също така и притеснения за някои от авоарите, които Борисов вече е прекарал през тази банка.
Банка ДЗИ. Под предишното си име РозЕксимбанк (RosEximbank) това беше банката на Мулитгруп на Емил Кюлев, който беше убит през октомври 2005 г. от все още неизвестни извършители. Банката, единадесета по големина в България, беше купена през 2006 г. от гръцката Юробанк ЕФГ (Eurobank EFG) Смята се, че Кюлев, който преди 1989 г. е бил полицай, е влязъл в банковия сектор, чрез провалената Розексим, притежавана отчасти от Майкъл Чорни, руско-израелски бизнесмен/лице от организираната престъпност, който беше изгонен от България през 2000 г. с мотив, че е заплаха за националната сигурност. По време на убийството му много наблюдатели казваха, че Кюлев се е опитвал да превърне ДЗИ в законна организация. XXXXXXXXXXXX ни каза, че в миналото ДЗИ е била една от най-проблематичните, с лоша история свързана с прикриване на незаконни практики и с няколко случая на пране на пари. През август 2005 г. банката е била глобена с 20 000 лева (13 330 щатски долара) заради нарушения на закона за пране на пари. Но откакто Емил Кюлев не е вече между живите банката показва видимо подобрение в докладването на незаконни практики и спазването на закона. Въпреки, че през август 2006 г. банката беше отново глобена заради недокладване на пране на пари, XXXXXXXXXXXX, тя показва ясна промяна в политическата воля за реформиране. XXXXXXXXXXXX отбеляза доклад на ДЗИ от ноември 2006 г., който може да бъде пример за подражание по повод на няколко транзакции на директора на Правителствена болница, високопоставен член на БСП и близък приятел на министъра на здравеопазването Гайдарски. XXXXXXXXXXXX каза, че е бил изненадан, че банката се е решила да осветли човек с такива политически връзки, но добави, че е доволен от резултата. XXXXXXXXXXXX не бил никога инструктиран или под натиск да спре разследванията в ДЗИ от страна на XXXXXXXXXXXX – нещо, което според XXXXXXXXXXXX не може да се каже за всички банки. (За съжаление XXXXXXXXXXXX не ни даде по-подробна информация.) XXXXXXXXXXXX призна, че ще бъде изключително наивно да се смята, че ДЗИ е напълно реформирана, но каза, че ДЗИ е добър пример как бдителността, анализът, и спазването на правилата, съчетани с желанието за реформа, могат да вкарат една банка в правия път за кратко време.
Инвестбанк (Investbank – бивша Нефтинвестбанк, Neftinvestbank, и Международна православна банка, International Orthodox Bank – „Банката на митрополити и генерали“) Инвестбанк се свързва с руско-литовския бизнесмен от Монако Денис Ершов и българина Митко Събев. Ершов беше изгонен от България по същото време като Майкъл Чорни и двамата са заподозрени в обща престъпна дейност. Сега Събев е председател на Надзорния съвет на компанията Петрол АД – много голяма фирма за доставка на петрол, отчасти собственост на Лукойл. Петя Славова, бивша съпруга на Събев, със силни бизнес интереси в сферата на туризма, контролира Инвестбанк. Фирмата й Феста Холдинг притежава първокласни хотели в София и по Черноморието. Тя също така продава луксозно вино и друг алкохол. Смята се, че Славова е най-богатата жена в България. Въпреки, че в момента се счита, че Славова е преуспяла благодарение на своите лични качества, Ершов и Събев са най-вероятните източници на финансовата й стабилност и растеж през годините.
Централна кооперативна банка, позната като Банката на ТИМ. ТИМ започна във Варна, като фирма за търговия със зърно, но има интереси в много сектори в България, включително в медиите, търговията на дребно и застраховането. Групировката скоро ще вземе и Българския речен транспорт, собственост на държавата и авиокомпанията България Еър, чрез собствеността си в другия национален авио-превозвач – Хемус Еър. Никола Дамянов е председател на Надзорния съвет.
Софийска общинска банка. Банката е собственост на софийската община и бизнесменът Христо Ковачки иска да купи мажоритарния пакет. Освен, че се занимава с енергийния сектор, има подозрения, че Ковачки е част от фирмите приближени на лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган.
Източник: Биволъ
- Прокуратурата да не гони художника
Прокуратурата щяла да повдигне обвинение в хулиганство срещу художника, който изрисува Паметника на съветската армия. Ако го направи, тя ще наруши закона.Член 325 от нашия Наказателен кодекс казва: „Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.” За разлика от развитите държави, където хулиганството не е престъпление, а е административно нарушение, у нас комунистическата традиция е жива и се предвижда нарушителите да лежат заедно с убийците, грабителите, изнасилвачите и рекетьорите. Помните ли скорошния случай със скандинавците, които се опитаха да правят секс пред олтара на една църква? Те бяха наказани с глоба, макар че извършеното е далеч по-стряскащо от боядисването на един паметник.
Разбира се, колкото и назадничав да е един закон, той трябва да се спазва. Ако извършеното от художника е престъпление, прокуратурата е длъжна да образува производство. Престъпление ли е? Законът не съдържа подробно определение на това що е хулиганство. Най-общо казано, това са такива действия, които посягат не на правните, а на моралните устои в обществото и поради това могат да доведат до неговото разпадане. Ако ставаше дума за нарушаване на законови норми, то щеше да е указано кои са тези норми! Нормите не са указани, тъкмо защото кодексът препраща към морала. Ще е налице хулиганство например, ако някой тръгне без гащи или се опита да осъществи съвкупление на площада. Ще се разпадне ли редът в нашето общество от това, че един паметник е бил изрисуван? Отговорът на този въпрос е еднозначно: „не”. Българското общество функционира по един и същи начин, ако някакъв паметник е оцветен или не е.
Подобни деяния представляват заплаха за общества, които в по-голяма степен се управляват от религията и в по-малка – от правото. В Саудитска Арабия хората ще бъдат далеч по-скандализирани от голота, отколкото хората в Германия. Тъкмо затова хулиганските прояви се наказват по-сурово, колкото по-изостанал в историческото си развитие е един народ.
Обаче и да осъществяваше състава на член 325, деянието на художника пак не представлява престъпление. Съгласно кодекса не е достатъчно едно действие формално да покрива определението на дадено престъпление за да бъде то престъпно, но трябва да бъде още и „обществено опасно”. Това казва алинея 2 на член 9. Следващият текст обяснява, че: „Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.”Очевидно единственото, което в случая може да бъде застрашено или увредено, е държавната собственост, доколкото паметникът е собственост на държавата.
Това е обаче същата тази държава, която дава милиони, за да предизвика вниманието на чуждестранните туристи или – както се казва – да „постави България на картата”. Снимката на червеноармейския супермен обиколи света и направи много повече от скучните клипове, произведени от нашето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Няма съмнение, че ползата от това многократно надвишава вредите, които се изразяват в парите, дадени за почистване. (Всъщност щетите са даже по-ниски, понеже собственикът на паметника не е платил даже тези хиляда лева.)
Впечатлява готовността на прокуратурата да показва мускули. Това е същата тази организация, която нерядко отказва да преследва дори убийците! Като се започне с делото „Асенов срещу България”, нашата страна многократно е била осъждана в Страсбург тъкмо заради бездействието на нашата прокуратура. За нея не е рядкост да не образува производство, когато са пребити и осакатени хора. Понякога тя разследва така, че нещата да се потулят, като например възлага на полицаи от същото управление да разследват колегите си. Това също е установявал неведнъж Европейският съд по правата на човека. Явно животът и тежките телесни повреди не са толкова важни, колкото боядисването на един паметник! Затова мисля, че не пресилвам, като казвам, че нашите прокурори са безполезни и залудо им плащаме заплатите.
Още повече, че извършеното не е някакъв вандалски акт. Оцветяването представляваше произведение на изкуството с дълбоки философски измерения. То бе пародия не толкова на комунизма, колкото на клишираната масова култура от нашето съвремие. Героизмът е сега в рекламите! Идеологията е станала нещо относително, войната се е обърнала на конкуренция, драмата се е превърнала в комедия. Дядо Коледа и Роналд Макдоналдс настъпват с автомати в ръка – това е гениално! С този постмодернизъм можехме да пробием в световните музеи на модерното изкуство. Можехме и да изкарваме пари от туризъм. Вместо това ние предпочетохме да унищожим творбата и на всичкото отгоре се готвим да преследваме автора! По-голяма тъпотия не може да се измисли. Често си мисля, че ако решенията в нашата страна се вземат с хвърляне на чоп, процентът на сполучливите ще е по-висок, отколкото е сега.
Тук се сещам за мавзолея, който също можеше да ни донесе пари от туризъм. Вместо това ние изхарчихме пари за да го съсипем. А можеше да вкарваме японските пенсионери в погребалната камера, където да им разказваме как народът се е покланял на мумията! Можеше и да им продаваме бира на завишени цени в хладните катакомби.
За да разберете как изглеждаме на чужденците, влезте в YouTube
и наберете: „Bulgaria”. Какво мислите, че ще излезе? Кисело мляко, оперни певци и китни манастири? Не, проститутки на Слънчев бряг, напивания и повръщания. Тази картина беше нашият шанс да станем известни с нещо друго. Ако някой ден се разбере кой е бил творецът, той заслужава да му дадем медал! Но, както е казал поетът, свестните у нас считат за луди. (В случая – за престъпници.) А като се сетя какви хора взеха „Стара планина”, направо ми се повдига.Максим Мартинов,
в. „Новинар“
- Омбудсманът предлага референдум за евтаназията
Пенчев: Питайте гражданите заедно с другите избори
Националният омбудсман Константин Пенчев изпрати писмо до председателя на Комисията по здравеопазването към Народното събрание, в което предоставя становището си по проекта на Закон за евтаназията, внесен от народния представител Любен Корнезов, съобщават от институцията.
Според омбудсмана, когато един проект бъде внесен за разглеждане в Народното събрание, трябва преди всичко да бъде обсъждан духът на закона, а едва след това да се говори за детайлизиране и прецизиране на неговите текстове“. „Убеден съм обаче, че в конкретния случай трябва да стигнем по-далеч и преди да обсъждаме духа на закона, задължително е да чуем мнението на българското общество по въпроса за евентуалното законодателно уреждане на възможността в Република България да се прилага евтаназията”, смята той.
Затова омбудсманът предлага да се проведе референдум за легализирането на евтаназията в страната, тъй като въпросът “наистина засяга пряко първото от основните човешки права – правото на живот”. Според него въпросът не е толкова юридически и не е свързан с целесъобразност или с политическо решение, не попада и в кръга на ангажиментите ни като държава – членка на Европейския съюз, а и като страна по международни актове, а е въпрос на “на морал, на народопсихология и на ценностна система”.
В писмото си Константин Пенчев пише: „Моето становище е, че преди въобще да обсъждаме внесения в Народното събрание законопроект, трябва да чуем мнението на обществото. Може би именно този въпрос, засягащ основно човешко право, трябва да бъде решен от гражданите. Важността на решението изисква то да бъде взето пряко от българския народ и затова предлагам да приложим разпоредбите за произвеждане на национален референдум за първи път от създаването на Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление”.
Според омбудсмана е напълно възможно, а и най-икономично от финансова гледна точка, заедно с изборите да бъде произведен и национален референдум за прилагането на евтаназията в България. Именно по този начин въпросът е решен и в редица други демократични държави.
Източник: vsekiden.com
- Washington rend obligatoire l’implantation d’une puce RFID pour tous les américains
C’est confirmé, le Projet de Loi sur la santé d’Obama, rendra obligatoire l’implantation d’une puce RFID pour tous les Américains. Objectif : créer un registre national d’identification pour permettre un « meilleur suivi des patients en ayant toutes les informations relatives à leur santé ». Le nouveau projet de Loi relatif aux soins de santé ( référencé HR 3200 ), qui a dernièrement été adopté par le congrès, contient (à la page 1001 du projet) l’exigence selon laquelle tous les citoyens qui en dépendent (du système de santé) devront être « identifié » par l’implantation d’une puce sous-cutanée. En fait, cela était prévu depuis fin 2004, comme le prouve un document officiel de la FDA. Ce document de la FDA (Food and Drug Administration), daté du 10 décembre 2004 est intitulé Class II Special Guidance Document : Implantable Radiofrequency Transponder System for Patient identification and Health information ( Document d’orientation spéciale de classe II : Système de Transpondeur implantable à Radiofréquence pour l’identification des Patients et les informations Relatives à la santé) (1).
Dès 2004, l’implantation d’une puce pour les « patients » contenants des « informations relatives à la santé » était donc déjà à l’étude. Dans le Projet de Loi intitulé America’s Affordable Health Choices Act of 2009 (Loi de 2009 concernant les choix de santé financièrement abordables de l’Amérique), on peut lire dans le paragraphe Subtitle C – National Medical Device Registre ( Sous-titre C – Registre nationale des Dispositifs Médicaux) qu’un fichier de toute personne ayant ou ayant eu un dispositif implanté dans le corps est prévu : « Le “ Secretary “ établira un “ registre national des dispositifs médicaux “ (appelé dans le présent paragraphe un „registre“) afin de faciliter l’analyse de la sécurité (des dispositifs) après la commercialisation et les résultats des données de chaque appareil qui…est ou a été utilisé dans ou sur un patient… ».
Donc toutes les personnes ayant reçu la micro-puce seront répertoriées dans un nouveau fichier qui sera mis en place exprès puisqu’il n’existait pas auparavant.
Sous prétexte de mieux assurer les soins médicaux et de préserver la santé des individus, la population sera concrètement marquée avec une puce électronique et fichée. Un marquage obligatoire est prévu pour tous les Américains à partir de 2013.
A la page 1006 du projet, figure une précision sur la date d’entrée en vigueur du dispositif : « ENTREE EN VIGUEUR. – Le Ministre de la santé et des Services Sociaux mettra en place et commencera la mise en œuvre du registre en vertu de l’article 519(g) de la Loi fédérale sur la nourriture, les médicaments et les produits cosmétiques, comme cela a été ajouté à partir du paragraphe, pas plus tard que 36 mois après le date de promulgation de la présente Loi, sans égard au fait que les réglementations définitives pour établir et exploiter le Registre aient été promulguées ou non à partir de cette date ».
Par conséquent, trente-six mois à compter de la date de mise en place de la Loi ! Cela nous donne trois ans. Donc 2013 est l’année où le marquage obligatoire devrait commencer. On notera que cela entrera en vigueur même si aucune réglementation sur son usage n’a été adoptée. Qu’il y est eu ou non un encadrement défini au préalable sur l’utilisation du « registre ».
- FDA implantable chips and HR 3200 health bill care
DEPARTMENT OF HEALTH AND HUMAN SERVICES
Food and Drug Administration
21 CFR Part 880
[Docket No. 2004N-0477]
Medical Devices; General Hospital and Personal Use Devices;
Classification of Implantable Radiofrequency Transponder System for
Patient Identification and Health Information
AGENCY: Food and Drug Administration, HHS.
ACTION: Final rule.
––––––––––––––––––––––––
SUMMARY: The Food and Drug Administration (FDA) is classifying the
implantable radiofrequency transponder system for patient
identification and health information into class II (special controls).
The special control that will apply to the device is the guidance
document entitled „Class II Special Controls Guidance Document:
Implantable Radiofrequency Transponder System for Patient
Identification and Health Information.“ The agency is classifying the
device into class II (special controls) in order to provide a
reasonable assurance of safety and effectiveness of the device.
Elsewhere in this issue of the Federal Register, FDA is publishing a
notice of availability of a guidance document that is the special
control for this device.
DATES: This rule is effective January 10, 2005. The classification was
effective October 12, 2004.
FOR FURTHER INFORMATION CONTACT: Gail Gantt, Center for Devices and
Radiological Health (HFZ-480), Food and Drug Administration, 9200
Corporate Blvd., Rockville, MD 20850, 301-594-1287.
SUPPLEMENTARY INFORMATION:
I. Background
In accordance with section 513(f)(1) of the Federal Food, Drug, and
Cosmetic Act (the act) (21 U.S.C. 360c(f)(1)), devices that were not in
commercial distribution before May 28, 1976, the date of enactment of
the Medical Device Amendments of 1976 (the amendments), generally
referred to as postamendments devices, are classified automatically by
statute into class III without any FDA rulemaking process. These
devices remain in class III and require premarket approval, unless and
until the device is classified or reclassified into class I or II or
FDA issues an order finding the device to be substantially equivalent,
in accordance with section 513(i) of the act, to a predicate device
that does not require premarket approval. The agency determines whether
new devices are substantially equivalent to previously marketed devices
by means of premarket notification procedures in section 510(k) of the
act (21 U.S.C. 360(k)) and 21 CFR part 807 of FDA’s regulations.
Section 513(f)(2) of the act provides that any person who submits a
premarket notification under section 510(k) of the act for a device
that has not previously been classified may, within 30 days after
receiving an order classifying the device in class III under section
513(f)(1) of the act, request that FDA classify the device under the
criteria set forth in section 513(a)(1) of the act. FDA shall, within
60 days of receiving such a request, classify the device by written
order. This classification shall be the initial classification of the
device. Within 30 days after the issuance of an order classifying the
device, FDA must publish a document in the Federal Register announcing
such classification (section 513(f)(2) of the act).
[[Page 71703]]
In accordance with section 513(f)(1) of the act, FDA issued a
document on July 22, 2004, classifying the VERICHIP Health Information
Microtransponder System in class III, because it was not substantially
equivalent to a device that was introduced or delivered for
introduction into interstate commerce for commercial distribution
before May 28, 1976, or a device which was subsequently reclassified
into class I or class II. On August 4, 2004, Digital Angel Corp.
submitted a petition requesting classification of the VERICHIP Health
Information Microtransponder System under section 513(f)(2) of the act.
The manufacturer recommended that the device be classified into class
II (Ref. 1).
In accordance with section 513(f)(2) of the act, FDA reviewed the
petition in order to classify the device under the criteria for
classification set forth in section 513(a)(1) of the act. Devices are
to be classified into class II if general controls, by themselves, are
insufficient to provide reasonable assurance of safety and
effectiveness, but there is sufficient information to establish special
controls to provide reasonable assurance of the safety and
effectiveness of the device for its intended use. After review of the
information submitted in the petition, FDA determined that the VERICHIP
Health Information Microtransponder System can be classified in class
II with the establishment of special controls. FDA believes these
special controls, in addition to general controls, will provide
reasonable assurance of safety and effectiveness of the device.
The device is assigned the generic name implantable radiofrequency
transponder system for patient identification and health information
and is identified as a system intended to enable access to secure
patient identification and corresponding health information. This
system may include a passive implanted transponder, inserter, and
scanner. The implanted transponder is used only to store a unique
electronic identification code that is read by the scanner. The
identification code is used to access patient identity and
corresponding health information stored in a database.
The potential risks to health associated with the device are
adverse tissue reaction, migration of implanted transponder,
compromised information security, failure of implanted transponder,
failure of inserter, failure of electronic scanner, electromagnetic
interference, electrical hazards, magnetic resonance imaging
incompatibility, and needle stick. The special controls document aids
in mitigating the risks by identifying performance and safety testing,
and appropriate labeling.
Therefore, in addition to the general controls of the act, an
implantable radiofrequency transponder system for patient
identification and health information is subject to special controls
identified as the guidance document entitled „Class II Special
Controls Guidance Document: Implantable Radiofrequency Transponder
System for Patient Identification and Health Information.“
FDA believes that following the class II special controls guidance
document generally addresses the risks to health identified in the
previous paragraph. Therefore, on October 12, 2004, FDA issued an order
to the petitioner classifying the device into class II. FDA is
codifying this classification by adding 21 CFR 880.6300.
Section 510(m) of the act provides that FDA may exempt a class II
device from the premarket notification requirements under section
510(k) of the act, if FDA determines that premarket notification is not
necessary to provide reasonable assurance of the safety and
effectiveness of the device. FDA has determined that premarket
notification is not necessary to provide reasonable assurance of the
safety and effectiveness of the implantable radiofrequency transponder
system for patient identification and health information because the
manufacturing controls, software validation science, and electrical
safety standards in the special control guidance are well known. The
measures needed to keep patient data secure are commonly in use. Thus,
persons who intend to market this device type need not submit to FDA a
premarket notification submission containing information on an
implantable radiofrequency transponder system for patient
identification and health information, unless they exceed the
limitations on exemptions in 21 CFR 880.9 (e.g., different intended use
or fundamental scientific technology).
For the convenience of the reader, FDA is also adding new 21 CFR
880.1 to inform readers of the availability of guidance documents
referenced in 21 CFR part 880.
II. Environmental Impact
The agency has determined under 21 CFR 25.34(b) that this action is
of a type that does not individually or cumulatively have a significant
effect on the human environment. Therefore, neither an environmental
assessment nor an environmental impact statement is required.
III. Analysis of Impacts
FDA has examined the impacts of the final rule under Executive
Order 12866, the Regulatory Flexibility Act (5 U.S.C. 601-612), and the
Unfunded Mandates Reform Act of 1995 (Public Law 104-4). Executive
Order 12866 directs agencies to assess all costs and benefits of
available regulatory alternatives and, when regulation is necessary, to
select regulatory approaches that maximize net benefits (including
potential economic, environmental, public health and safety, and other
advantages; distributive impacts; and equity). The agency believes that
this final rule is not a significant regulatory action under the
Executive order.
The Regulatory Flexibility Act requires agencies to analyze
regulatory options that would minimize any significant impact of a rule
on small entities. Because classification of these devices into class
II will relieve manufacturers of the device of the cost of complying
with the premarket approval requirements of section 515 of the act (21
U.S.C. 360e), and may permit small potential competitors to enter the
marketplace by lowering their costs, the agency certifies that the
final rule will not have a significant impact on a substantial number
of small entities.
Section 202(a) of the Unfunded Mandates Reform Act of 1995 requires
that agencies prepare a written statement, which includes an assessment
of anticipated costs and benefits, before proposing „any rule that
includes any Federal mandate that may result in the expenditure by
State, local, and tribal governments, in the aggregate, or by the
private sector, of $100,000,000 or more (adjusted annually for
inflation) in any one year.“ The current threshold after adjustment
for inflation is $110 million. FDA does not expect this final rule to
result in any 1-year expenditure that would meet or exceed this amount.
IV. Federalism
FDA has analyzed this final rule in accordance with the principles
set forth in Executive Order 13132. FDA has determined that the rule
does not contain policies that have substantial direct effects on the
States, on the relationship between the National Government and the
States, or on the distribution of power and responsibilities among the
various levels of government. Accordingly, the agency has concluded
that the rule does not contain policies that have federalism
implications as defined in the Executive order and, consequently, a
federalism summary impact statement is not required.
[[Page 71704]]
V. Paperwork Reduction Act of 1995
This final rule contains no collections of information. Therefore,
clearance by the Office of Management and Budget under the Paperwork
Reduction Act of 1995 is not required.
VI. Reference
The following reference has been placed on display in the Division
of Dockets Management (HFA-305), Food and Drug Administration, 5630
Fishers Lane, rm. 1061, Rockville, MD 20852, and may be seen by
interested persons between 9 a.m. and 4 p.m., Monday through Friday.
1. Petition from Digital Angel Corp., dated August 4, 2004.
List of Subjects in 21 CFR Part 880
Medical devices.
0
Therefore, under the Federal Food, Drug, and Cosmetic Act and under
authority delegated to the Commissioner of Food and Drugs, 21 CFR part
880 is amended as follows:
PART 880–GENERAL HOSPITAL AND PERSONAL USE DEVICES
0
1. The authority citation for 21 CFR part 880 continues to read as
follows:
Authority: 21 U.S.C. 351, 360, 360c, 360e, 360j, 371.
0
2. Section 880.1 is amended by adding new paragraph (e) to read as
follows:
Sec. 880.1 Scope.
* * * * *
(e) Guidance documents referenced in this part are available on the
Internet at http://frwebgate.access.gpo.gov/cgi-bin/leaving.cgi?from=leavingFR.html&log=linklog&to=http://www.fda.gov/cdrh/guidance.html.
0
3. Section 880.6300 is added to subpart G to read as follows:
Sec. 880.6300 Implantable radiofrequency transponder system for
patient identification and health information.
(a) Identification. An implantable radiofrequency transponder
system for patient identification and health information is a device
intended to enable access to secure patient identification and
corresponding health information. This system may include a passive
implanted transponder, inserter, and scanner. The implanted transponder
is used only to store a unique electronic identification code that is
read by the scanner. The identification code is used to access patient
identity and corresponding health information stored in a database.
(b) Classification. Class II (special controls). The special
control is FDA’s guidance document entitled „Class II Special Controls
Guidance Document: Implantable Radiofrequency Transponder System for
Patient Identification and Health Information.“ See Sec. 880.1(e) for
the availability of this guidance document. This device is exempt from
the premarket notification procedures in subpart E of part 807 of this
chapter subject to the limitations in Sec. 880.9.
Dated: November 30, 2004.
Linda S. Kahan,
Deputy Director, Center for Devices and Radiological Health.
[FR Doc. 04-27077 Filed 12-9-04; 8:45 am]
BILLING CODE 4160-01-S
Източник: http://gangologist.com/?p=91
- Ритъмът на сърцето
Роман по действителен случай
Това е историята на едно глухо момиче, написана като изповед. Родена по времето на прехода в България, героинята рано губи баща си и преждевременно се изправя пред стената, издигната между чуващите и глухите хора. Разказ за борбата на едно дете да оцелее в черно-белия свят на глухотата и да съумее да го оцвети. Когато пораства, момичето среща своята любов, но любимият й е чуващо момче и тя осъзнава, че тази любов е обречена. Книгата преплита в себе си автобиографични и фикционални моменти, което превръща сюжета й в една универсална история за съзряването и любовта, разказана през изпълнения с тишина, но и с много красота светоглед на авторката Росица Караджова. История за начина на усещане на музиката, любовта и сцената.
За автора:
Росица Караджова е родена на 21 юли 1992 г. в гр. Хасково, в семейство на глухи родители. При раждането й, докторите установяват 80 процента наследствена глухонемота. По законите на Република България тя е инвалид втора група. Член е на съюза на глухите в България. От 6-годишна танцува в групата за модерни танци при Районно Дружество на Глухите – гр. Хасково. В момента завършва средното си образование в Професионална гимназия по лека промишленост “Райна Княгиня” – гр. Хасково.
През 2009 година е носителка на короната – Мис България Тишина. През 2010 година участва в първото издание на шоуто за сбъдване на мечти “Байландо”. Стига до финала и променя представата за глухите хора в България.
Роси мечтае да учи актьорско майсторство и да стане актриса. Мечтае да има превод за глухи по новините и в предаванията по Националните телевизии. Мечтае хората да спрат да наричат глухите – глухонеми. Бори се за интеграция на инвалидите. Мечтае да докаже, че двата свята, тези на чуващите и глухите, могат да се слеят и да станат едно цяло.
Издателство Сиела подкрепя Росица Караджова в това начинание като издава първата й книга Ритъмът на сърцето.
Специално за премиерата от САЩ пристига режисьора Томас Маковским, с който се водят в момента преговори за филм по книгата.
Източник: culture.actualno.com
- МОСВ е разрешило нови застроявявания в Природен парк „Странджа“
Строителството в Странджа продължава, след като Министерство на околната среда и водите (МОСВ) е разрешило на 22 юни застрояването на нови 4 декара ливади и пасища край Резово от хора, близки до Йордан Цонев от ДПС. Това предупреждава в открито писмо коалицията от над 50 неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“.
Природозащитниците твърдят, че мотивите на МОСВ за разрешението са, че строителството няма да доведе до увреждане на видовете и местообитанията, опазвани в защитената зона, и че е допустимо съгласно режима на Природен парк „Странджа“. Но не представя оценка на сборния ефект от разрешеното до момента застрояване по крайбрежието на Странджа.
„Решението на МОСВ не отразява изискванията на Закона за защитените територии, според който в границите на защитените територии се включват гори, земи и водни площи. Но не и имоти с вили за лично ползване, каквито официално са посочени в решението! За да се спази законът, територията, която ще смени предназначението си, трябва да бъде изключена от Природен парк „Странджа“ по предвидения от закона ред“, се казва в откритото писмо.
Според екокоалицията решението за застрояване на 4-те декара край Резово е само част от политиката на МОСВ да позволи строителство по крайбрежието на Природен парк „Странджа“ на парче. За периода 2008 – 2010 г. на официалния сайт на МОСВ са качени общо 33 разрешения за застрояване.
„Именно поради плановете за масирано урбанизиране на крайбрежната част на Природен парк „Странджа“ чрез Общия устройствен план (ОУП) на община Царево, Европейската комисия започна наказателна процедура срещу правителството на България.
Този ОУП не е действащ, но се използва като мотив да е в сила старият териториално-устройствен план на Царево от 2008 г., който предвижда застрояване, чието въздействие върху видовете и местообитанията от европейската екомрежа Натура 2000 въобще не е оценено.
Строителството в защитените зони и природните паркове не е забранено. Но то трябва да се извършва съгласно закона. Застрояването следва да се прави след процедура за изключване от природния парк.
От гледна точка изискванията за опазване на защитена зона „Странджа“ от Натура 2000, която съвпада с природния парк, застрояването може да се разреши само при доказана липса на значително отрицателно въздействие. За да се докаже такава липса на значително въздействие, трябва да се разглежда натрупването на ефекта от всички малки застроявания върху местообитанията.
Значителната част от Природен парк „Странджа“ е горски масив. Именно поради тази причина местообитанията по крайбрежието са изключително ценни за птиците, преминаващи по маршрута „Виа Понтика“, както и за други видове.
Опазването на крайбрежието от по-нататъшно застрояване е в полза на екологичния и селски туризъм, който е основен поминък в района“, се казва в становището на коалицията.
Коалицията „За да остане природа в България“ ще обжалва решението на МОСВ и настоява за прекратяване на практиката за застрояване на Странджа на парче и за спазване на закона. Тя припомня, че заради опитите за практическо закриване на Природен парк „Странджа“ Народното събрание прие специални промени в закона през 2008 г.
Източник: webcafe.bg
- Социолози: Кризата във властта може да опорочи вота наесен
Властта се стреми да избегне превръщането на изборите във вот на доверие, а те имат точно този смисъл. Това заяви проф. д-р Петър-Емил Митев, социолог и политолог.
Според него има ерозия на властта, а медиите все повече се стараят да бъдат удобни на управляващите, въздържайки се да говорят и пишат достатъчно критично за отрицателния рейтинг на Бойко Борисов.
Политологът е на мнение, че демократичният процес е поставен под въпрос. Шансовете нещата да се обърнат в голяма степен се отнасят до общественото мнение и дали медиите ще подкрепят неговите изяви. Като такива той определя SMS-ите до членове на ВСС и инициативата „Ден без Бойко Борисов“.
Друг решаващ фактор са оценките, които получаваме от Европа и същността на изборите, които ще имат необичайно значение. От тях ще зависи развитието на демократичния процес у нас.
Митев разкритикува българския парламентаризъм. Той припомни, че при дебатите за вота на недоверие отсъстваха премиерът, Синята коалиция и „Атака“, отсъстваше и самата аудитория. „Това говори за ерозията на парламентаризма – отричане на опонента чрез отричане на парламентаризма“, смята той.
Емил Митев смята, че най-голямата опозиционна политическа сила – БСП, има интерес да изтъкне значението на изборите като вот. Политологът е категоричен, че социалистите трябва да подкрепят кандидат с реални възможности за победа на президентските избори. В този смисъл не е правилна партийната гледна точка БСП да има задължително свой кандидат. От друга страна това би намалило шансовете на Меглена Кунева да постигне победа.
Основният проблем на изборите наесен според доц. Антоний Тодоров е дали обществото ще види изборите като вид промяна и дали ще се мобилизира електоратът. „Ефектът на тези избори ще бъде нещо като „спирала на мълчанието“, коментира още той.
Именно президентските избори, според политолога, ще покажат дали ГЕРБ ще придобие по-голяма власт, т.е. дали ще има „вся власть советам“. Тодоров смята, че е възможно Меглена Кунева да стане президент при два варианта – ако бъде подкрепена от БСП или ако бъде подкрепена и представена едва ли не като кандидат на ДПС. Засега обаче нито една партия не е заявила подкрепа за нея още на първи тур.
Политологът Георги Карасимеонов смята, че тези избори 2 в 1 ще бъдат уникални, ще бъдат предизвикателство за политическите партии, които ще трябва да прилагат необичайни подходи, за да печелят общественото доверие.
Като цяло политолозите са на мнение, че никога досега не е имало такава криза на лидерския потенциал в партиите. Закъснялото обявяване на кандидатите ще обезцени вота, защото реално хората няма да имат време да се запознаят с тях. Това означава, че обществото няма да може да вземе информиран избор.
Източник: Фрог.нюз
- Жребият за новия сезон в А ФГ бе изтеглен преди малко
Току що бе изтеглен жребият за новото първенство в „А“ футболната ни група. Още на старта ще наблюдаваме две столични дербита – в най-старото дерби „Левски“ (Сф) ще посрещне „Славия“, а „Локомотив“(Сф) ще е домакин на ЦСКА.
Другите мачове от І кръг са:
„Черно море“ (Варна) – „Монтана“ (Моната)
„Ботев“ (Враца) – „Светкавица“ (Търговище)
„Миньор“(Перник) – „Видима-Раковски“ (Севлиево)
„Литекс“ (Ловеч) – „Берое“ (Стара Загора)
„Лудогорец“ (Разград) – „Локомотив“ (Пловидв)
„Локомотив“ (София) – ЦСКА (София)
„Черноморец“ (Бургас) – „Калиакра“ (Каварна) - СКЕПТОМИКА
Възможен изход от кризата
Автор: Д-р Георги Чалдъков
Двама учени от Катедра по психология на Ню Йоркския университет установиха връзка между политическата ориентация и чувството за щастие (Psychological Science 2008; 9: 565-572): 47 процента от консерваторите (републиканци, център-десни, “слонове”) описват себе си като “много щастливи”, докато при либералите (демократи, център-леви, “магарета”) този процент е 28, при което религиозни, икономически и други причини имат малко влияние върху усещането за щастие. Разликите идват предимно от влиянието на политическата доктрина върху начина на мислене – рационализирането на икономическото неравенство е характерно за консерваторите. Защото те виждат “неравенството”, като резултат от меритократската парадигма на дясно-ориентираната политическа идеология. Това именно изгражда емоционалния буфер срещу негативните последици от икономическото неравенство, които се посрещат в позитивна или поне в неутрална светлина от консерваторите. Неотдавна учени от University College London публикуваха резултати, получени с магнитен резонанс (MRI), показващи разлики в размера на някои структури в мозъците на “слоновете” и “магаретата” (Current Biology, 7 April, 2011).
Подобни мозъчни различия няма в страните, където има мамбо, фламенко, пачанга, самба, сертаки, кючеци, хора и ръченици – там има романтика, но няма икономика, настъпват финансови кризи. Но защо и в една северна страна като Ирландия? – малко вероятно е това да се дължи на кънтри музиката и рок-групата “U2”. Не, че България не е, но Гърция е типичен “фолклорен” пример за страна в тежка финансова криза. Независимо от това, гърците и гости на Гърция не спират да танцуват сиртаки по музика на Манос Хаджидакис, Мелина Меркури, Микис Теодоракис, Никос Андролакис… И зеймпекико – танц на гръцки мъж, когато е monos (сам) и леко пиян.
След това напускаме Солун и видяхме две жени, които усърдно копаеха градината си и мъж, който съзерцателно лежеше под едно дърво. Тази панорама се видя странна за някои от западните колеги, те помолиха екскурзовода да спре рейса и запитаха мъжа “защо жените работят, а той лежи под дървото?” Мъжът отговори с една дума: “скептоме” (мисля). След кратка пауза добави: “дулеви енкефалос” (работя с мозъка).
Известно е, че от гръцкото “тяло” (soma) са родени много биомедицински науки – геномика, транскриптомика, протеомика, конектомика. И скептомика – изследване тялото на мисленето и съмнението. Но не това на мъжа, който съзерцателно лежи под дървото. А в смисъла на Man Thinking (на Ралф Емерсън) и think tanks (на RAND Corporation в Санта Моника, Калифорния). Най-много резервоари за мисли (мозъчни тръстове) има в САЩ. По данни на The Economist (17 април 2009) техният брой се увеличил от осем през 1910 г. до над хиляда през 2009 г. Бюджетът на американските “резервоари” е много по-голям от този на европейските. В САЩ първите 20 “резервоара” на републиканската партия харчат голям дял от спонсорските пари за партията.
И във Великобритания “резервоарите” са пълни – например Adam Smith Institute и Centre for Policy Studies бяха любимите резервоари на Маргарет Тачър. Всеки от водещите десет има свои “води” за поддържане и годишен оборот от 500 хиляди до четири милиона паунда. Small is beautiful (Малкото е красиво) e заглавие на една от книгите на големия английски икономист Ернст Фридрих Шумахер (1911-1977). Той вярва повече в “достатъчността” (enoughness), отколкото в консумативното “повече е по-добре” (bigger is better). Това е сърцевината на неговата концепция за Будистката икономика: “Целта е да получаваме максимално количество знания и морал, отколкото максимално количество материална консумация.” Брутното национално щастие е по-важно от брутния национален продукт – икономическата философия на Кралство Бутан, разположено между Индия и Китай. Прилича на онова, в което е вярвал Достоевски: “Няма щастие в богатството, щастието се купува със страдание. Човек не се ражда за щастие. Човек постига щастието си.”
Според дзен будизма да си щастлив, трябва да правиш всичко с удоволствие – задължително условие е да си измерил тавана на собствените възможности – тогава ще си поставяш цели, които можеш да изпълняваш успешно – иначе ще бъдеш разочарован от неуспеха, което може да те отчае, фрустрира, депресира. Именно това е сърцевината на японското „Аз познавам само удоволствието”, но не в смисъла на “Satisfaction” на Rolling Stones. А в стремежът търпеливо да вървиш нагоре:
Охлюв
катери планината Фуджи,
но бавно, бавно! (хайку на Кобаяши Исса)
Да знаеш, че “всеки иска да живее на върха на планината, забравяйки, че единственото, което има значение, е как се катерим” (Г. Г. Маркес). Без да се отчайваш от опита на Борис Христов в “Христова възраст”:
аз изкачих дървото на живота –
видях, че няма нищо на върха, и слизам.
Ако “Гражданите за европейско развитие на България” (ГЕРБ) не инвестират в “резервоари” за здравеопазване, образование и наука, ще се превърнат в Гастро-Езофагиална Рефлуксна Болест (ГЕРБ) – тогава дори професор Искрен Коцев от Медицинския университет-Варна няма да може да им помогне. Нито пък – друг един варненец – Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания.
- Танцуващите със субсидии преди изборите
Автор: Антоанета Цонева
B парламента върви ожесточен дебат за разпределението на партийни субсидии, какъвто рядко може да бъде видян по друг повод. Както казва един американски политик, „парите са като майчиното мляко за политиката“, затова темата е винаги гореща.
Предметът на обсъждането е начинът, по който се преразпределят субсидиите на партиите, когато се появят отцепници от политическите групи. Напълно лишеното от логика и корупционното по своята същност отклоняване на средство към политическата сила, към която официално независимите депутати са заявили „принадлежност“,
мълчаливо и гузно беше запазено от ГЕРБ
На практика Граждани за европейско развитие на България затвърдиха възможността с парите на данъкоплатците държавата да се намесва в изборния процес като „майка“ и „мащеха“. А независимите народни представители заслужиха да бъдат наричани „танцуващите със субсидии“.Освен че по този начин финансирането на парламентарно представените партии може да олекне драстично, ситуацията се нагнетява допълнително и от това, че в изборна нуждата от тези средства е най-голяма. През 2009 г. например 55% от общото финансиране на предизборната битка за парламентарния вот е било осигурено от субсидиите.
При предстоящите избори „две в едно“, ако една партия или коалиция реши да стигне таваните на позволените от Изборния кодекс разходи, ще са й необходими 10 млн. лв. – 2 за президент и 8 за местната власт. За сравнение – всички декларирани пред Сметната палата разходи на партиите в кампанията за парламентарни избори през 2009 г. са общо 10 215 503 лв. Сума, на която едва ли някой вярва.
За 2010 г. ГЕРБ е получила 17 819 548 лв. субсидия, БСП – 6 673 195 лв., СДС – 1 657 427 лв., ДСБ – 990 221 лв. лв., „Атака“ – 4 102 108 лв., ДПС – 6 165 485. За първото тримесечие на тази година обаче към ГЕРБ са преведени 5.451 млн. лв., което означава, че управляващата партия ще получи за цялата 2011 г. около 22 млн. лв.
Принос за значителното нарастване на субсидията имат и средствата, които се преливат към нея по линия на т.нар. независими депутати – заради абсурдния факт, че в това си качество са декларирали „принадлежност“ към ГЕРБ.
След напускането на петима депутати от групата на РЗС за първото тримесечие на тази година партията на Яне Янев е взела 286 хил. лв. За сравнение – останалите извън парламента „Лидер“ и НДСВ са получили за същия период съответно 420 хил. и 388 хил. лв. Това е и другият абсурд – формации да имат по-голяма субсидия от получили повече гласове от тях на изборите и представени в парламента партии.
От данните по-горе е видно, че няма друга партия освен ГЕРБ, която
ще може да отчете финансиране само от субсидията си
– и за президентската, и за местната си кампания. За всички останали ще е абсолютно наложително набирането на дарения и/или тегленето на заеми. По този начин ГЕРБ още отсега си е осигурила безпроблемен отчет за разходите по кампанията независимо дали тези разходи отговарят на реално похарченото.
Останалите участници
ще трябва да изпълняват разпоредбите на Изборния кодекс
част от които са по-ограничителни спрямо предишния закон. Запази се условието дарения за партии, коалиции и инициативни комитети да могат да правят само физически лица с лимит до 10 000 лв. за една календарна година. В брой обаче вече могат да бъдат дарени до 1000 лв., а всичко над тази сума – по банков път.
Въпреки намаления пет пъти размер на даренията в брой той все още остава твърде висок спрямо лимитите в държави с установени демократични традиции. В САЩ например кеш могат да се дадат само до 100 долара. Във Франция тази сума е до 150 евро, като физическо лице може да дари максимум 4600 евро.
Във Великобритания са разрешени до 200 лири за политически партии, а дарения от физически лица за кандидати на стойност над 50 лири се обявяват в избирателен регистър. В тези страни законодателството се стреми да окуражи малките дарения, поддържащи интереса към изборния процес и политиката и усилващи връзката между политиците и общностите, които те представляват.
В България
списъците с дарители и дарения не изглеждат особено правдоподобно
– както като размер на индивидуалните дарения, така и по начина, по който са набрани. Сумата на всички дарения в двете кампании през 2009 г. (за национален и за европарламент) е малко над 5.5 млн. лв. В кампанията за парламентарните избори 27% всички приходи са от дарения – 2 943 813 лв., за евроизборите делът е 29%, или 2 674 724 лв.
Средната стойност на даренията, получавани за изборите през 2009 г. от парламентарно представените партии и коалиции, варира от 2400 лв. до 4500 лева на дарител (изключение прави БСП – там средната стойност е 644 лв. на дарител). Този висок среден размер на даренията за кампаниите силно контрастира с малките суми за благотворителност, които според социологическите сондажи българинът е склонен да дава.
Отчетите на партиите пред Сметната палата тогава разкриха множество дарения по разрешения към тогавашния момент максимум 5000 лв. в брой, често правени накуп в един и същ ден. Например на 29 и 30 април 2009 г. 13 дарители са финансирали „Лидер“ с точно по 5000 лв. в брой.
След няколко дни 20 души даряват отново на същата партия в брой по 5000 лв. „Лидер“ всъщност е най-даряваната партия – в двете кампании е набрала общо 1 620 641 лв. За парламентарния вот 49 души са дарили в един ден ДПС също в брой. Преобладаващата част от тях са кандидати за депутати на ДПС, като 45 дават точно по 4900 лв.
В кампанията през 2009 г. по-големи дарения, преведени по банков път, почти не се срещат. Сред случаите, доколкото ги има, правят впечатление преведените на 21 и 22 май от 16 физически лица по 10 000 лв., колкото е лимитът за дарител, за РЗС. За евроизборите РЗС сключва шест договора с физически лица на една и съща дата – 18 май 2009 г., и с един и същ предмет – дарение в натура на билбордове – като всеки от договорите (за по 45 билборда) е на стойност от 7800 лв.
Дарителите от своя страна са наели билбордовете от една и съща фирма. По тип, размери и стойности наетите от дарителите билбордове съответстватс тези, предмет на дарителските договори със РЗС. Общата стойност на наетите билбордове от всяко физическо лице е отново 7800 лв. Във връзка с това дарение Сметната палата отбелязва, че са налице основателни съмнения за заобикаляне на законовата забрана за финансиране на предизборната кампания със средства от юридически лица.
И в одита за финансовата дейност и управлението на предоставеното имущество на политическите партии за 2009 г. Сметната палата посочва нарушения, свързани с приемане на анонимни дарения и дарения от юридически лица.
Новият Изборен кодекс за първи път предвижда Сметната палата да създаде единен електронен регистър на даренията, който в хода на предизборната кампания да осигурява информация онлайн за имената на дарителите, вида, целта, размера или стойността на даренията за партиите, коалициите и инициативните комитети. Чрез регистъра ще бъдат достъпни
декларациите за произхода на дарените средства
и произхода на средствата, вложени в кампанията от самите кандидати и членовете на инициативните комитети, на стойност над 1000 лв. Предстои да видим как ще проработи този инструмент на президентските и местните избори през октомври. Огромен брой инициативни комитети, коалиции, партии, издигнали кметове и съветници ще трябва да предоставят информация за набираните дарения в кампанията.
Предизвикателството пред Сметната палата по създаване на регистъра и повишаването прозрачността на финансирането на предизборните кампании е много голямо.
Както се посочва в последния доклад на GRECO** от октомври 2010 г., финансирането на политическите партии в България не е леснодостъпна и лесно оценима област – широко разпространено е разбирането, че официалната информация, предоставяна от партиите, далеч не отразява реалната ситуация за приходите и разходите за предизборни кампании.
*Авторът е ръководител на неправителствената организация „Институт за развитие на публичната среда“
**Групата на 48 държави, която осъществява мониторинг на спазването на стандартите на Съвета на Европа за борба с корупцията
Източник: Дневник
- Борисов + Младенов = висш пилотаж в дипломацията
Автор: Светослав Терзиев
Външният министър Николай Младенов направи лупинг в дипломацията, познат от висшия пилотаж, и прелетя до Бенгази да признае Преходния национален съвет (ПНС) за законна власт на Либия. Само преди три месеца неговият началник Бойко Борисов уверяваше, че България се придържа към принципа да признава държави, а не бунтовни движения, и отправяше критика към ПНС, че сред ръководителите му фигурират някои от мъчителите на българските медицински сестри.
Вече никой не бива да се съмнява, че българската външна политика е принципна, защото по принцип избира посоката на вятъра
Толкова е принципна, че в момента България издържа две действащи дипломатически мисии към една държава. В бързината си да угоди на влиятелни страни в НАТО, закъсали във войната си срещу инатливия режим на Кадафи, тя забрави да скъса дипломатически отношения с него. Въпреки че изпрати дипломатически представител в Бенгази, правителството на Борисов плаща за посолство от 6 души в изгнание, евакуирани на 3 май в Тунис, които според официално съобщение на Външно „ще се върнат в страната, когато ситуацията в Триполи се успокои“. Двете дипломатически представителства са акредитирани към враждуващите лагери в либийската гражданска война и би трябвало съгласно основната цел на дипломацията да работят за развиване на добри отношения с всеки от тях. Не ни остава друго освен да кажем: „И нека по-добрият победи!“
Тук обаче свършва забавната част на дипломатическия сеир и започва тревожната. Министър Николай Младенов уверява, че ръководителят на ПНС Мустафа Абдел Джалил, който в предишната си битност на председател на Апелативния съд на Либия потвърди на 19 декември 2006 г. смъртните присъди на нашите медици и палестинския лекар, сега вече бил на друго мнение и лично му заявил, че „случаят с българските медици е бил инсцениран от службите на Кадафи“. Само че единствено Младенов го чул, защото Джалил се въздържа да повтори публично думите си. Затова пък нашият външен министър бе запитан на всеослушание от либийски журналисти защо България е амнистирала медиците, чиито смъртни присъди великодушно бяха заменени от либийския съд с доживотен затвор. Очевидно на медиите в Бенгази и съответно на жителите там никой още не е казал, че нашите не са извършили престъплението, за което ги съдиха. Младенов също не посмя да им го каже, а само смънка, че тепърва ще излизат материали от секретните архиви на Кадафи. Затова пък бунтовническият съвет му поиска да изпрати нови медици, защото здравната помощ в Бенгази била пред издъхване.
Признаването на невинността на българските граждани в СПИН аферата в Бенгази е въпрос за защита на национална чест, на която обаче България видимо не държи точно сега. Много
по-остър е въпросът за защитата на стотиците българи,
оставени на волята на режима на Кадафи. Николай Младенов почти се извини на бунтовническия съвет, че е забавил признаването му с три месеца, защото през това време е трябвало да уреди освобождаването на д-р Атанас Кръстев, арестуван от хора на либийския лидер по измислени обвинения за шпионаж и подривна дейност. Властите искали от него да назове кои са българските разузнавачи в Либия. Разбира се, те са можели да се обърнат за информация направо към министър Младенов, който в момента ги разобличава в своето ведомство, но това е друг въпрос. По-важното е, че според нашия министър вече няма други българи, които заслужават закрила в Либия, и затова след освобождаването на д-р Кръстев се чувства с развързани ръце да се прегърне публично с враговете на Кадафи. Държавата вече няма пространство за тъй любимата си „тиха дипломация“ в Либия, нито може да разчита на подкрепа на влиятелните си западни партньори, които хвърлят бомби по Кадафи, след като евакуираха своите граждани. Не ни остава друго, освен да се молим на небесните сили да бдят над нашите сънародници, но случи ли се нещо дори само с един от тях, съдбата му ще тежи на съвестта на Младенов и Борисов. Изглежда, че младият ни външен министър не си е извлякъл поука от поведението на своята първа учителка по дипломация Надежда Михайлова, която допусна драмата с нашите медици в Бенгази, защото там нямаше кой да ги защити, когато бяха арестувани.
Макар и слаб ученик,
Младенов компенсира липсата си на знания с амбициозност
Напоследък той се изявява като специалист по арабския свят. Миналата седмица той се самопокани (гостува по своя инициатива) в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), за да държи фундаментална реч как Европа да се отнася към арабските революции. В нея той най-напред напомни, че в началото на май е организирал международна конференция за блогъри, студенти и администратори от арабски страни, наречена „Софийска платформа“, която обаче не бе забелязана от чуждите медии. След това обясни, че основният лозунг на арабските революции е „кефая“ („стига“), защото народите настояват да се сложи край на корупцията и злоупотребата с власт. „Народите от арабския свят се изправиха срещу корупцията“, отсече българският министър. И кой го казва? Представителят на една от двете държави в ЕС, която заедно с Румъния е под специално наблюдение заради корупция на високо равнище.Два дни след неговата реч как европейците да помагат за демократизацията на арабския свят ПАСЕ разгледа доклад на швейцарския депутат Дик Марти за мониторинговата процедура в Съвета на Европа, който напомни, че България и още шест държави (Албания, Молдова, Русия, Украйна, Македония и Турция) са под текущо или последващо наблюдение повече от 15 години. От тях само България е член на ЕС, но това не й помага да изглежда по-демократична в очите на останалите 46 страни от Съвета на Европа. „Трябва да се подчертае, че членството в Европейския съюз няма никакво влияние за решението дали да се приключи наблюдението на ПАСЕ, както това е добре илюстрирано от случая с България“, заяви Дик Марти.
Никакво значение за повишаване на авторитета на България няма да има и присъединяването й към групата от 16 държави, които са признали бунтовния съвет в Бенгази. Обещанието на министър Младенов да му помага с всичко необходимо е ненужно надигане на пръсти, защото много скоро ще последва искане за финансова и друга помощ. Западните ни партньори с охота ще ни включат във всеки план за финансиране на закъсалия за пари ПНС. Това обаче е незначителна подробност за министър с размаха на Николай Младенов, който носи главна отговорност за убеждаването на премиера Борисов да включи България в пакта „Евро плюс“ за подпомагане с милиарди евро на далеч по-богати от България задлъжнели държави.
Финансовият министър Симеон Дянков се дърпаше, защото все пак има представа от пари, но за Младенов нашите пари са нищо. Нали вече опростихме 60 млн. долара на Либия и повече от милиард на Ирак? Какво ни струва да направим нов благороден жест? Няма как да не ни кажат едно „конграчулейшънс“. Чуе ли го, Борисов повече не слуша нищо друго, както сам призна.
Източник: в-к Сега
- Православен календар: Събор на светите славни и всехвални дванадесет апостоли (Павловден)
Апостолски събор. Детайл от стенопис на Димитър Молеров в параклиса "Архангел Михаил" в Рилския манастир, 1835 г. Събор на светите славни и всехвали дванадесет апостоли е празник днес 30юни, за обща прослава на Христовите благовестители, наречени апостоли, т.е. пратеници.
Те са Симон Петър, Андрей Първозвани, Иаков Заведеев, Иоан Богослов, Филип,Вартоломей, Тома, Матей, Иаков Алфеев, Иуда Иаковов, Симон Зилот, Матий (Матия) – на мястото на Иуда Искариот
Към тях се причислява и апостол Павел, затова този ден се казва още Павловден.
Събор на светите дванадесет апостола е празник, празнуван от древност след деня на славните първовърховни апостоли Павел и Петър († ок. 67 г.).
Св. благоверен цар Константин Велики (274-337) построил в Цариград храм на името на светите Дванадесет апостола. Съществуват данни за празнуването на празника от IV век.
Като празнува паметта на всеки един от дванадесетте апостоли отделно, Църквата еднакво благоговее и пред целия техен събор. Защото Свещеното Писание и Преданието, като възхваляват трудовете и мъченическата смърт отделно на всекиго от дванадесетте апостоли, прославят ги всички заедно и равночестно. По думите на Св. Писание всички те са приятели Божии , и когато Син Човечески седне на престола на славата Си, те всички ще седнат на дванадесет престола, за да съдят дванадесетте Израилеви колена. Светото Предание нарича всички дванадесет апостоли славни и всехвални.
Църквата е празнувала паметта на всички апостоли заедно. По-късно Тя е добавила към тях и апостол Павел.
- Богатите политици на бедна България
Повечето български политици имат допълнителни доходи, които надхвърлят многократно заплатите им; най-скъп е животът в скандинавските страни, а най-евтин – в България: това са две от българските теми в чуждите медии днес.
„Бедна България има богати политици“, заключава германската осведомителна агенция ДПА въз основа на данните на българската Сметна палата за доходите на депутатите и министрите. СайтътЮръпонлайн магазин посочва, че голяма част от политиците имат допълнителни доходи, които често пъти са неколкократно по-високи от официалните им заплати. Изданията поясняват, че в България политиците имат право на допълнителни доходи, освен когато не влизат в конфликт на интереси.
Данните на Евростат за нивото на цените и разходите за живот в европейските държави сравнява германският Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. От тях става ясно, че най-скъп е животът в скандинавските страни, а най-ниско ниво на цените – близо наполовина на средните за ЕС – се регистрира в България и Румъния. Швейцарският Тагблат е още по-конкретен: той пише, че в дъното на таблицата е България с 51% от нивото на средните европейски цени.
Точно с данните за по-ниските цени и разходи в България и Румъния се аргументира генералният секретар на Германския съюз на селските стопани Хелмут Борн, който твърди, че не е редно средствата от ЕС за аграрно развитие да се преразпределят в полза на източноевропейските държави и в ущърб на Германия. В крайна сметка, казва Борн, производствените разходи в Германия са доста по-различни от тези в България и Румъния.
Гръцката криза кара полския вестник Dziennik Gazeta Prawna да критикува европейската финансова система. Изданието смята, че ситуацията в Гърция не е плод на случайност, а естествена последица от извращението на идеята за общия европейски пазар, която била подменена от философията на финансова пирамида.
„Безконечен приток на пари трябваше да осигурява прираста на всички участници, като най-богатите страни в Европа печелеха най-много, благодарение на нови пазари, и после раздаваха спечелените пари на Гърция, Португалия, Испания, Полша и България, та да могат те да купуват германски или френски стоки. Но като всяка друга пирамида, и тази система рухна“, коментира полското издание.
Източник: Deutsche Welle
- Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел (Петровден)
Светата църква чествува днес 29 юни едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.
Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата „Деяния на светите апостоли“, а за апостол Петър – и в светото Евангелие.
Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел – преди обръщането си, а Петър – преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел – образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.
Апостол Петър, брат на ап. Андрей, бил рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Според евангелския разказ Христос повикал двамата братя да тръгнат след него и те го следвали до деня на неговото Възнесение. Еврейското име на апостола било Симон, а името Петър, което означава „камък“, му било дадено от Исус Христос. След Възнесението ап. Петър разпространявал християнството в Сирия, Кападокия, Галатия и Понт. Преданието уверява, че загинал мъченически заради вярата си заедно с ап. Павел. В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправенип до всички християни.
Апостол Павел не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей – член на еврейска секта, която преследвала християните. В книгата Деяния на на св. Апостоли /XIгл./ се разказва, че на път за Дамаск имал необикновено видение, от което загубил зрението си, и чул Божия глас от небето. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Наречен е „апостол на езичниците“. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания. Завършил живота си в Рим на 29 юни 67 г. В Новия завет на Библията са поместени 14 негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница.
В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле.
Празникът съвпада и с времето на жътвата и на него се работи.
В някои райони на Петровден се правят сборове.Според схващанията на хората на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи .
Честито на именниците днес : Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.
В ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ НОСЕТЕ КРАСИВИТЕ СИ ИМЕНА!
„Свети Петър и Павел“ средновековна българска църква в град Велико Търново, известен паметник на Търновската художествена школа.
„Свети Петър и Павел“ средновековна българска църква в град Велико Търново, известен паметник на Търновската художествена школа.Църквата се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец. Църквата е построена през 30-те години на XIII век по инициатива на царица Анна-Мария Унгарска, за да бъдат поставени там мощите на Йоан Поливотски. В нея Калоян е бил провъзгласен за крал, а църковния глава – за примас. Първоначално около нея е изграден и манастирски комплекс, който днес не съществува. Според някои сведения църквата е използвана като партиаршеска катедрала в продължение на няколко години, непосредствено след превземането на Търново от османския султан Баязид I през 1393 година. До 19 век тя е катедрална църква на Търновската митрополия.
Църквата се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец. Църквата е построена през 30-те години на XIII век по инициатива на царица Анна-Мария Унгарска, за да бъдат поставени там мощите на Йоан Поливотски. В нея Калоян е бил провъзгласен за крал, а църковния глава – за примас. Първоначално около нея е изграден и манастирски комплекс, който днес не съществува. Според някои сведения църквата е използвана като партиаршеска катедрала в продължение на няколко години, непосредствено след превземането на Търново от османския султан Баязид I през 1393 година. До 19 век тя е катедрална църква на Търновската митрополия.Патроните на храма св. ап. Петър и Павел, фото Иво Хаджимишев
„Свети Петър и Павел“ е възрожденска българска църква в село Преколница, община Кюстендил.
Представлява трикорабна псевдобазилика, изградена от дялани ломени камъни и червени тухли, споени с бял хоросан. Построена е през 1848 г. според ктиторския каменен надпис (над вратата, която води към наоса) и султанския ферман, съхраняван в Народната библиотека „Кирил и Методий“ в гр.София. Има размери 22 Х 12 метра, отворен масивен пристроен нартекс от запад и замрежена галерия на женското отделение. Централният кораб на наоса има таван с три слепи купола.
- Демократичен съюз на българите смята изказването на сръбския депутат Стеванович за злонамерен опит за сплашване
Текстът, който следва, е съобщение до медиите на Демократичния съюз на българите в Сърбия, свързано с изказване на депутатът от Сръбската радикална партия Драган Стеванович в Скупщината на Р. Сърбия от 25 май т.г. и с последвали призовки за разпит на споменати в речта на Стефанович представители на българското малцинство.
По повод поредното изказване на народния представител на Сръбската Радикална партия г-н Драган Стеванович в Народната скупщина на Република Сърбия от 25. 05. 2011 г., Демократичният съюз на българите издава следното съобщение:
В изказването на г-н Стеванович има елементи на подпалване на етническа омраза и нетърпимост срещу гражданите на Република Сърбия от българска народност и призиви към държавните органи на властта за саморазправа с конкретни представители на законно зарегистрирани български неправителствени организации и политически партии които настояват за подобрение на положението и правата на българското национално малцинство в Сърбия.
С това Сръбската радикална партия от една страна цели да сплаши представителите на българските организации които все по-настъпателно настояват да бъде прекратена асимилационната политика към българското малцинство, а от друга, да консолидират сръбските националисти пред мнимата опасност от българите които „застрашават конституционното устройство” на Сърбия.
Симптоматично е, че само няколко дни след призивите на г-н Стеванович, в които той настоява пред депутатите на Скупщината на Сърбия да „пробудят институциите на държавата и да спрат сеенето на злото и отровата от Културно-информационния център”, споменавайки имената на „Иван Николов, Димитър Димитров, Методи Чипев и още няколко души”, бяха изпратени призовки за разпит за абсурдни нарушения от миналата година на Иван Николов – председател на Културно-информационен център „Босилеград”, Александър Димитров – главен организатор на Великденския фестивал и общински съветник от името на Демократичния съюз на българите, Димитър Димитров – член на Главния съвет и Драголюб Иванчов – председател на Демократичния съюз на българите. Същевременно, бяха подновени заплахите и натискът срещу отец Йоан с цел „дисциплинирането му”. Това буди подозрение, че държавните институции наистина са се „пробудили” от призивите на г-н Стеванович и изпълняват политическите поръчки на Сръбската Радикална партия, грубо погазвайки закона и правото на гражданите от български произход активно да участват в обществения живот, и използвайки гарантираните с конституцията на Сърбия права и свободи, с демократични средства да се борят за подобрение на своето социално, икономическо и културно-образователно положение. Ако легалната политическа борба за спазване на тия принципи, според г-н Стеванович, представлява „застрашаване на конституционното устройство на Република Сърбия”, тогава какво представляват престъпленията срещу човечеството, за които лидерът на Сръбската Радикална партия Воислав Шешел отговаря пред Международния Трибунал? Г-н Стеванович сам твърди, че „творец” на идеята за Велика Сърбия (с териториални претенции към всички съседни страни!) е Воислав Шешел. Това, според нас, е много по-опасно за конституционното устройство, и изобщо за бъдещето на Сърбия и за мира на Балканите, от нашите критични и неоспорими становища и факти за положението и правата на българското малцинство.
Демократичния съюз на българите счита изказването на г-н Стеванович като тенденциозен, провокативен и злонамерен опит за сплашване и натиск срещу българските организации и личности, които открито разобличават великосръбската асимилационна политика пред международните институции. Още по-тревожно е, че народните представители на демократичните, либералните и малцинствени партии в Скупщината на Сърбия посрещнаха с мълчание призивите на г-н Стеванович държавата Сърбия да се саморазправи с някои от лидерите на българските организации в Западните покрайнини.
Спазването на правата на българското национално малцинство и неговото всестранно културно, икономическо и политическо развитие, за което всички ние настояваме, е не само истинският начин за укрепване на конституционното устройство на Република Сърбия, но и за нейното пълноправно членство в Европейския съюз.
Главен съвет на ДСБ
Драголюб Иванчов
Босилеград, 29 юни 2011 г.
