Всички авторски страници

Авторски

• Последният учебен ден в Българското училище към Посолството в Лондон

  За българските училища в  чужбина датите за последния учебен ден са най-различни. Нашият бе тази събота – на 18.06.2011 г.

  Но предполагам, че усещанията са еднакви навсякъде във всяко едно училище. Изминала е една година на труд, усилия, редуване на радости и трудности, дошло е времето на преценка и…оценка.

  В Лондон дойде ред да връчим удостоверенията за завършен клас и на големите ни ученици.

  За мен настъпи мигът да си взема довиждане с моите абитуриенти – осмокласниците и да ги предам символично в гимназиалния курс на г-жа Здравка Момчева.

  На сбогуване можех да им кажа само, че никога не съм се чувствала в нашето училище като учител – чувствала съм се като тяхна майка и така съм ги обичала. Всичките по равно. И старателните, и по-непокорните – всички имат едно място в сърцето ми.

  А г-жа Момчева ги прие с думите: „В това училище имате и втора майка!” И е точно така, защото покрай прекрасния поетичен български, на който тя ги учи, децата получават от нея и приятелство, и много повече от приятелство: доверие, уважение, грижа, пиетет към красивото, закрила. Спокойна съм за бъдещето им. Умни, красиви, палави, обичащи българчета са децата ни – нашите ученици.

  Не бяхме мислили да правим кой знае какво тържество. Просто искахме в последния ни ден от тази учебна година да си вземем довиждане в нашия български дом – посолството. Но се получи повече от празник, пълен с топлина и взаимност. Сбогувахме се с милата ни г-жа Десислава Найденова – културен аташе в посолството и училищен настоятел, която направи в изминалите три години толкова много за нас. Предстои й да се завърне в България, но отивайки си, отнася една голяма обич към всички нас – деца, родители, учители, защото беше най-загриженият от всички за всичко. Изпратихме я с цветя и обич. И с доста тъга.

  Седяхме трите – г-жа Найденова, Здравка и аз и гледахме в очите нашите си деца, говорехме им със сърцето си. Всяко получи дипломата си, всяко намери начин с поглед да ни каже своето искрено детско „Благодаря”. Прегръщахме се, целувахме се, разделяхме се само за малко, защото сме споени всъщност завинаги.

  Поговорихме си, почерпихме се, замислихме се за ваканцията, лятото, морето, България.

  Тръгнахме си – децата с  дипломите и усещането за свобода, ние, учителките, с букетите. Минахме през празната класна стая да поподредим за последно и тогава намерих време да отворя картичките, които някои от учениците ми бяха подарили. Този момент е много тих, интимен, любим. Защото там е написано най-многото. Онова, което не си казваме гласно, а го пишем като със синкретично мастило и то излиза на бял свят, когато го стоплим насаме с поглед.

  

  „ Благодаря Ви, госпожо Мечева!

  Всеки човек среща в живота си една личност, която помни винаги и запазва в сърцето си. За мен това сте Вие, госпожо Мечева. Пред вас и пред целия свят искам да кажа – Благодаря Ви!

  Благодаря Ви, че ме научихте на любов към книгите, да вярвам в себе си, да помагам на другите, благодаря Ви, че запазихте в мен България. Без Вашата неуморна, всеотдайна работа и подкрепа българското училище нямаше да го има. За мен и моите съученици Вие сте пример как човек трябва да се бори и да отстоява позициите си, когато вярва в добротата на нещата.

  Миговете, прекарани в малката стаичка в задния двор на нашето посолство са едни от най-щастливите в живота ми. Благодаря Ви, че от тази класна стая направихте една малка България, където винаги си добре дошъл, където вратите са отворени, където ни посрещате с усмивка и таз усмивка стопля дори най-студения ден. Между тези четири стени аз намерих приятели, подкрепа, разбиране, знание. Там държахте ръката ми, когато се учех да пиша, там сричах наизуст българския химн, пеех „Върви народе възродени” облечена в народна носия, там се докоснах до Ботев.

  Българското училище за мен това сте Вие и не само защото четяхме букварите, а защото с Вашия оптимизъм, усърдие и любов Вие ми дадохте личен пример като Учител и Човек. Там ме насърчавахте да пиша, да творя, да участвам в конкурси, да си вярвам. Вие ми казвахте: „Ваянче, ти можеш!”

  Надявам се да не Ви разочаровам. Благодаря Ви!

  С обич,

  Ваяна Скабрин ученичка в 8 клас „

  Никой не ми е давал по-голям орден от този….И знам, че всеки учител има много такива награди на обичта.

  Бог и любовта ни да пазят нашите деца. Българчетата!

  Снежина Мечева

  директор и преподавател по български език и литература

  Българско училище към Посолството на България

  град Лондон

  Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия

  Снежина Мечева

  директор и преподавател по български език и литература

  Българско училище към Посолството на България

  град Лондон

  Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия

  

  

• Памятник Советской армии в Софии отмыт от граффити за 500 евро

  В столице Болгарии Софии в воскресенье активисты Болгарской социалистической партии, форума «Болгария-Россия» и других общественных организаций очистили от грязи и граффити памятник Советской армии.

  Очищен от граффити осквернённый 17 июня памятник Советской армии в болгарской столице. Инициатором возвращения первоначального облика монументу стал форум „Болгария-Россия“. Форум выделил 500 евро на восстановление памятника.

  Неизвестные вандалы раскрасили один из барельефов монумента, превратив скульптуры советских солдат, освобождавших Болгарию от нацизма, в американских киногероев. По факту акта вандализма продолжается расследование. „Художнику“, приложившему руку к раскрашиванию скульптур и написавшему на постаменте лозунг „В ногу со временем“, может стать штраф в размере до 2,5 тысячи евро или тюремное заключение.

  „Мы выражаем глубокое возмущение от осквернения памятника Советской армии в центре Софии! Попытки оправдать осквернителей, приписывая им чувство юмора и называя произошедшее „детской шуткой, это кощунство над памятью миллионов советских людей, которые защитили человечество от фашистской чумы“, – заявили представители 18 творческих союзов и общественных организаций в специальной декларации, категорически осуждающей осквернение памятника.

  Памятник Советской армии уже неоднократно подвергался нападениям вандалов. В этой связи председатель форума „Болгария – Россия“ Светлана Шаренкова обратилась к городским властям включить памятник Советской армии в единую систему городской безопасности.

  22 июня в 70-ю годовщину начала Великой Отечественной войны у памятника Советской армии будет проведен митинг памяти, сообщает ИТАР-ТАСС.

  Памятник Советской армии был установлен в Софии в 1954 году. Решение о его демонтаже городской совет Софии принял в 1993 году, но из-за протестов сторонников Болгарской социалистической партии в 1994 году работы были прекращены. Позже ни один из мэров Софии так и не решился приступить к исполнению решения совета, которое формально так и не отменено.

  Ранее в Болгарии также неоднократно пытались снести знаменитого „Алёшу“ – памятник солдату-освободителю в Пловдиве. Однако жители города отстояли монумент круглосуточными дежурствами. Против попыток сноса выступали десятки общественных организаций Болгарии, а группа живущих в стране ветеранов даже пригрозила публичным самосожжением. В результате Верховный суд Болгарии постановил, что монумент является памятником Второй мировой войны, и не может быть разрушен.

  http://www.vesti.ru

  

  
  

• „Нежна революция“ заради изрисувания паметник

  Държавата срещу анонимния художник, който преобрази Паметника на Съветската армия – така изглеждаше днес реакцията срещу акцията, която спечели одобрението на хиляди софиянци.

  На третия ден от новата визия на монумента софийската районна прокуратура реши да образува досъдебно производство за хулиганство срещу неизвестен извършител, а общината намери бързо „евтина фирма“, която да почисти графитите още тази сутрин.

  Акцията трябва да започне днес в 8.30 ч. Коментарите и действията на властите веднага предизвикаха реакции и в интернет се появиха пет групи в подкрепа на изрисувания монумент. Във „Фейсбук“ над 1700 души (към 19.30 в понеделник вечер) се обявиха срещу измиването. Паметникът, който преди години беше заплашен от събаряне, отново разгоря дискусията за символите на миналото.

  Обещанието за изчистване на рисунките предизвика своеобразна „нежна революция“. Снощи около паметника се бяха събрали хора като за митинг. А поведението на общината контрастира силно с това на властите в Чехия, които са партньори на проекта с розовия танк в Седмицата на свободата (виж снимката).

  Докато интернет буквално беше залят от мнения, повечето одобряващи акцията на художника, кметството търсеше кой да махне рисунките. Първоначално кметът на София Йорданка Фандъкова заяви, че общината няма пари да изтрие боядисаното и това ще бъде поверено на „организации, защитници на паметника“.

  Няколко часа по-късно Иво Пенев, шеф на отдел „Контрол по рекламата“ в Столичния инспекторат, съобщи, че ще бъде почистен целият паметник (въпреки че с боя е изрисувана само едната страна), като излъскването ще струва 840 лева с ДДС.

  Парите ще бъдат осигурени не от общината, а от неправителствени организации, потвърди и областният управител на София Данаил Кирилов, който сега отговаря за паметника –  държавна собственост. През последните пет години, до 3 февруари 2011 г., за градината около него и скулптурите се е грижила общината.

  Почти едновременно с казаното от кметството от прокуратурата обясниха, че почистването няма да попречи на започналото разследване срещу неизвестен извършител.

  В дискусията се включиха и политици. Министърът на културата Вежди Рашидов определи акцията като „вандализъм“ и „углавно престъпление“. Кандидат-кметът от БСП Георги Кадиев покани представители на уличното изкуство и журналисти на среща разговор.

  „Тази проява е нещо като естетически израз на българския WikiLeaks, тя провокира нашето мислене„, е написал той в блога си. Според младежката организация на СДС общината трябва „да влезе в крак с времето и да превърне болшевишкия паметник в съвременно произведение на изкуството“.

  Споровете „за“ и „против“ графитите преминаха в дебати какво трябва да се прави с паметника и какво трябва да е отношението към символите на комунистическото минало. За някои от хората паметникът е „част от историята – лична и обща“, „символ, върху който не трябва да се посяга“, за други изрисуването е „арт събитието, което ги е развълнувало“ и резултатът е „попартова творба, с която може да се реши проблемът с паметника“.

  Акцията на неизвестния художник събуди интерес и извън България. CNN я отрази. Руските медии – също, като те бяха особено критични. Някои от тях дори припомниха участието на Русия в освобождението на България. Руските телевизии го отбелязаха с кратки видеоматериали с почти гробовен тон, а ИТАР-ТАСС наблегна на издирването на виновните, които ще бъдат глобени и накарани да го почистят.

  „Паметникът може да се превърне в един от новите символи на града, може би не за всички местни хора, но определено за повечето от туристите. Вчера говорих с един познат и той ми каза, че пред „Александър Невски“ имало единици туристи, докато пред попарт паметника имало много повече.

  Ето това е ефектът от нещо искрено и спонтанно“, заяви за „Дневник“ Петър Лавровски, създателят на една от групите във „Фейсбук“ „Спасете попарт паметника в София!„. Според него реакцията на прокуратурата и на общината е разбираема, но му се струва „прекалено да трият тази уникална туристическа атракция на следващия работен ден“.

  „В тази държава има прекалено много друга форма на престъпност, за да се фокусира огромният ресурс на полиция, следствие и прокуратура с нещо, което може не само да не навреди, но и да донесе нетни ползи за страната ни. Ако помислим без емоция за това какви са разходите и какви са ползите за страната ни от това паметникът да има ново лице, ще видим, че ползите са повече от недостатъците“, смята още Петър Лавровски.

  Той призова, че ако „Фандъкова и Борисов мислят за обществения си имидж на реформатори и искат да спечелят младите за своите други каузи, може би би било разумно да използват повода да им се харесат, като оставят паметника такъв, какъвто е“.

  „Това е силна провокация, която има по-скоро положителен ефект, отколкото негативен. Разбужда реакции и провокира да се заеме обществена позиция и се задават въпроси за ценностите на миналото. Но не трябва да остава така, защото това не е решение на обществото.

  Трябва да се организира конкурс или допитване какво трябва да се прави с това място, за да може да се вземе някакво общо решение“, заяви за „Дневник“ млад архитект, който предпочете да остане анонимен.

  Лора Филева

  http://www.dnevnik.bg

• Българските полицаи и прокурори – най-скъпи и най-зле работещи в ЕС

  Фирмите и гражданите отделят все повече пари за сигурност и правна защита

  България харчи най-много в Европейския съюз за полицаи и прокурори, но те се ползват с „най-ниското доверие в сравнение с всички останали страни – членки на ЕС“. В резултат гражданите и бизнесът, от чиито данъци се издържат правоохранителните органи, плащат отделно за частна охрана и правна защита. Това сочи изследване за цената на правосъдието у нас, направено от институт „Отворено общество“ в периода 2009-2011 г.

  Сравнението с предишни изследвания сочи, че тази тенденция се запазва от 2008 г. до днес и реално няма съществена реформа в посока обвързване на разходите от бюджета с постигнатите резултати. Традиционно бюджетите на МВР и съдебната система се харчат предимно за заплати. Почти не остават средства за техника, която би подобрила работата им.

  По брой и на съдии, и на прокурори, и на полицаи на глава от населението страната ни е сред първите места в ЕС. В Западна Европа броят на съдиите на 100 000 души население е 2-3 пъти по-малък, а в някои случаи дори 7 пъти по-малък (Великобритания, Ирландия), отколкото у нас.

  По брой на прокурори България е сред лидерите в рамките на Съвета на Европа, като само Русия и няколко бивши съветски републики имат повече прокурори. „Броят на обвинителите в България е два пъти по-висок от средния в Европа и 5-10 пъти по-висок, отколкото в страни като Австрия, Италия, Франция, Ирландия“, пише в анализа. В началото на кариерата си родните съдии и прокурори получават около 2.2 пъти по-висока от средната заплата за страната – което е около средното ниво за всички страни от изследването. Заплащането в края на кариерата им обаче е сред най-високите в Европа. Според данни на ЕК за разходи за прокуратурата, измерени чрез БВП на глава на населението, страната ни плаща за прокуратурата 45 пъти повече от Норвегия.

  България е сред 6-те страни в ЕС с най-много полицаи на човек от населението (дори без „Гранична полиция“ и ГДБОП). Съпоставка с държави с близко по брой население показва, че тук има два пъти повече полицаи от Швейцария и Швеция и около 1/3 повече от Австрия.

  Полицейската дейност в България като цяло е щедро финансирана, отбелязва докладът. „Като разходи за полиция като дял от БВП България е на първо място в ЕС, откакто Евростат има данни за страната. България харчи за полиция два пъти повече от средното ниво в ЕС и три пъти повече от страни като Дания, Швеция, Финландия“, пише още в доклада.

  През тази година МВР е с най-висок бюджет от всички институции – 1 млрд. и 65 млн. лева. МВР е една от само 7-те институции в страната (заедно с НСО, министерствата на спорта и на образованието), които запазват растеж на бюджета си въпреки кризата. То дори е изпреварило по бюджет военното и социалното ведомство, които традиционно са най-високи. „Сега“ многократно е отбелязвал, че дори при обявените от правителството на ГЕРБ съкращения МВР не оптимизира работата си.

  В анализа се изтъква, че заради ниското доверие в разследващите хората не съобщават за всички престъпления и предпочитат сами да се погрижат за сигурността си, като наемат частни фирми и плащат за правна защита. Повече от половината фирми ползват СОТ, а около 10% имат наета и жива охрана. Средно на година една фирма дава по 3096 лв. за сигурност и 4448 лв. за правни услуги.

  Анализаторите препоръчват въвеждане на повече гъвкавост в процеса на управление на собствеността на съдебната система. Предлага се МВР да се освободи от несвойствени дейности, както и да преосмисли своята политиката по персонала и привилегиите на служителите. Работещите в МВР, независимо на каква длъжност, се пенсионират рано и получават до 20 заплати обезщетение.

  И ДАРЕНИЯ

  Независимо от огромния бюджет МВР успя да събере само за първите три месеца рекордните 6.5 млн. лева от дарители. Тази информация излезе на фона на разкрития, че катаджии имат списък с дарители, които те не спират за нарушения. Вчера вътрешният министър Цветан Цветанов обяви, че при направената проверка 153 от 155 служители отричат да е имало разпоредба да не се проверяват автомобили по списък. И заключи, че няма „чадър“ над спонсорите. Въпреки това МВР не смята да изкара от анонимност дарителите, ако те не пожелаят. Но са написани вече специални правила. Дарители не могат да бъдат осъдени, хора с образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, както и фирми, които се управляват от следствени или хора с присъда. МВР ще приема вещи, пари, недвижими имоти, труд и услуги, ползване на обекти на интелектуална собственост и ценни книжа. Трябва да отказва обаче дарове от „анонимни дарители, дарения, които противоречат на морала и добрите нрави, предполагат получаване на материални и нематериални облаги от страна на дарителя и такива, които биха могли да попречат на изпълнението на основните задачи на МВР“.

  Вътрешното ведомство се отказва и от вещи, чрез които дарителят упражнява стопанска дейност. Преди време „Сега“ писа, че оръжейните фирми от години „зарибяват“ МВР със скъпи пистолети, пушки, боеприпаси. По този начин фирмите пласират скъпо оръжие, за което вътрешното ведомство след това си купува постоянно муниции. Според новите правила полицията няма да може да получава и бензин от петролните рафинерии, за да охранява самите производствени мощности. Трябва да бъдат отказвани и всички дарения като компютри и принтери на вносители на такава техника, които след това печелят от допълнителните поръчки за софтуер или зареждане на многоцветни принтери.

  Всички дарения трябва да бъдат качени в интернет, но ще се съобщават само размерът и видът на дарението, както и кога е сключен договорът.

  Деси Стефанова, Радослав Николов

  http://www.segabg.com/

• Късни последици от Версайската система за страните от Югоизточна Европа или Сърбия пред вратите на ЕС

   

  Текстът, който следва, е написан в началото на миналата година и е публикуван в изданието на Културно-информационен център на българите в Босилеград. Може би този текст има някаква връзка с изказването на депутата от Сръбската радикална партия Драган Стеванович в Скупщината на Р. Сърбия на 25 май т.г., в което той атакува КИЦ – Босилеград, макар че това не е първото подобно изказване на сръбския депутат.  (Изказването на Стеванович може да се види на: https://www.eurochicago.com/2011/06/deputat-ot-srabskata-radikalna-partiya-atakuva-kulturno-informatsionniya-tsentar-na-balgarite-v-bosilegrad/ .)  

   

  –––––––––––––

  Когато в далечната 1919 г. някогашното Кралство на сърби, хървати и словенци налагаше Ньойския си диктат на победена България, едва ли е предполагало, че влиза в капана на многонационалността и малцинствата, от който ще излезе след близо век с една ужасна, кръвопролитна, звероподобна гражданска война. Тази човешка касапница разкри най-накрая лицето на сръбския краен национализъм и шовинизъм, захранен в началото от идеята на Гарашанин в неговото „Предначертание“; и довършен от идеологията на Добрица Чосич, мотивирал сърбите за етническите прочиствания и геноцида над цели малцинствени групи по време на разпада на държавата им.

  Днес, когато Сърбия желае да бъде в Европейският съюз, а той от своя страна се стреми към приобщаването й, трябва да се направи анализ на състоянието, в което се намира западната ни съседка, и годността й да стане част от голямото семейство на европейските народи. А сегашното състояние на Сърбия е производно от случилото се в същата онази 1919 г., когато картата на Балканите беше прекроена, за да се пръкне една изкуствена многонационална държава, наречена впоследствие Югославия. Именно забърканата тогава пъстра мозайка от народности, обитаващи неестествено откъснати територии, впоследствие етнически прочиствани и административно преразпределяни, стои в основата на сегашните проблеми на Сърбия. Ако тогава Великите сили не приеха принципите на американския президент Уилсън Уидроу и създадоха две Европи, едната на победителите, другата на победените, то сега светът е съвсем друг. Сърбите не могат или не искат да проумеят това и отново, и отново търсят някоя велика сила, която да застане зад гърба им, когато държавата им се разпада.

  Но сега светът е друг!

  Всъщност възтържествуваха повечето принципи на Уидроу: разоръжаване, деколонизация, създаване на Общество на народите, права за малцинствата в многонационалните държави, справедливи граници. Тези  принципи виждаме залегнали и в съвременния Европейски Съюз. Отмина времето на непрекъснатите Европейски войни. Народите на стария континент поумняха и не прахосват създадените национални богатства в безсмислени войни. Само една Сърбия остана подвластна на архаичния си национализъм и войнолюбие мислейки, че с тяхна помощ ще си реши всички проблеми в остатъчна Югославия. Не успя, загубвайки почти всичко подарено от предишните и благодетели.

  Сега светът е друг!

  И ето Сърбия постепенно разбира, че не може да воюва с целия свят и трябва рано или късно да се приобщи към Европа. Даже се опитва да прави плахи стъпки към ЕС, но сега условията, на които трябва да отговаря една страна, желаеща да бъде приета в него, са многобройни. В началото на присъединителния процес пред всяка кандидатстваща страна, включително и пред Сърбия, ще бъдат отворени 30 (тридесет) глави, по които ще се преговаря и изисква да се постигнат задължителни нива на съвместимост. Без да претендираме за изчерпателност ще посочим само някои от тях, които са истински препъни камък за западната ни съседка. Например в глава 27 „Обща външна политика и политика за сигурност срещаме” текст, който ще бъде трудно преодолим за Република Сърбия, а именно: „като държави-членки те трябва да се ангажират с предоставянето на активна и безусловна подкрепа за прилагане на общата външна политика и политиката за сигурност в духа на лоялността и взаимната солидарност. Държавите-членки трябва да гарантират, че техните национални политики съответстват на общите позиции и защитават тези общи позиции на международните форуми…”

  Тук веднага излизат наяве огромните проблеми, които носи със себе си Сърбия. Каква обща политика например би могло да се проведе спрямо Косово, една бивша територия на бивша Югославия. Много станаха бившите неща в тази страна, която все още не желае да се примири с този факт. Исторически Косово е принадлежало на различни държави. Най-първите му обитатели са били илирите, които са предци на сегашните албанци. Впоследствие попада последователно под контрола на Рим, Византийската империя, Българското царство, Сръбското кралство и Отоманската империя. Това обяснява и разноликия му етнически състав от албанци, сърби и българи. Версайската система  затвърждава Косово да бъде част от кралството на сърби, хървати и словенци. Колко са обаче сега сърбите, хърватите и словенците в областта? От двумилионното население  90% са албанци а останалите 200 000 са сърби, които се стопяват, бягайки към Сърбия. Безумният ход на Милошевич да отнеме автономния до тогава статут на областта ускори процесите на разделение и противопоставяне между сърби и албанци. Последвалите събития ги знаем, война в най-уродливия й вид, подобна на тази в Босна и Херцеговина.

  Обявената независимост на Косово и оформянето й като отделна, макар и малка държавица, беше признато от всички големи европейски страни, съставляващи ЕС, включително и от България. Сърбия обаче и досега счита обявяването на независимостта  и международно й признаване за незаконни актове. Тя заявява, че Косово може да стане част от обединена Европа единствено и само като част от Република Сърбия. Неразрешим конфликт! Как се прави обща външна политика при такава неотстъпчива и нереалистична позиция?

  Задава се подобен конфликт и с Войводина, която има своя конституция, в която с последните й поправки се предприемат стъпки към сериозно разширяване на автономията й, до степен на провеждане на самостоятелни външнополитически актове. В проекта за нова Конституция на областта, чл. 1. Войводина освен като съставна част на Сърбия се определя и като „европейски регион“. Там е записано: „Войводина представлява съставна част от единното, цивилизованото икономическо и географско пространство на Средна Европа.“ Тоест Войводина предвижда самостоятелни контакти с отделни институции на ЕС, като така ще постигне по-добра международна позиция и стабилизиране на вътрешното положение с повишаване жизнения стандарт на населението си. Войводина желае сама да разполага и разпределя националния си продукт. Тя е на крачка от пълната независимост. Това също е неприемливо за Сърбия, която всячески се стреми да ограничи автономията й. Тази област, намираща се северно от Белград, се състои от три съставни части: Банат, Бачка и Срем, с общ брой население около 2 милиона души.

  Областта Банат е разкъсана между три държави – Румъния, Сърбия и Унгария. Населението е нееднородно и се състои от румънци (власи), сърби, унгарци, германци и българи. Исторически е принадлежало на Рим, Българското царство, Унгарското кралство, Отоманската империя, Австро-Унгария и накрая на Югославия.

  Областта Бачка е разкъсана между Сърбия и Унгария. В нея живеят около 1 милион души. Населението е също така разнородно и се състои от сърби, унгарци, хървати, словаци, черногорци, германци, цигани, буневци, шокци, русини. Както виждаме, една истинска мозайка от народности, всяко от тях със свой език, култура и традиции. И тази област исторически е минавала от ръце в ръце, за да бъде обсебена накрая от Югославия.

  Третата област е Срем. Понастоящем тя е разкъсана между Сърбия и Хърватска. И тук имаме мозайка от народности: хървати, унгарци, сърби, словаци, русини. Виждаме три региона, разпарчельосани и разпратени в три съседни държави. До това безумно разпокъсване се стига благодарение на същата тази Версайска система от договори! Накрая като за похлупак и тук отново предизвикателно решение на Милошевич, отнемащо автономния статут на Войводина. На фона на тази етническа пъстрота, десетки партии и множество неправителствени организации,  се създава и Проектът за нова Конституция на Войводина. Появата й е едно предизвикателство за управляващите в Сърбия, които трябва да намерят правилния отговор на техните тежнения. Трудна задача за сръбските политици като се има предвид, че дори местното сръбско население няма нищо против измъкването на областта от опеката на Белград и по-нататъшно развитие в условията на независима икономическа и политическа среда.

  Да погледнем още един конфликтен район с драматична съдба през последното десетилетие. Става дума за Босна и Херцеговина. След 3 годишна братоубийствена война с елементи на геноцид се стига до сегашното положение, оформено в Дейтънското мирно споразумение. Имаме създадени: 1. Федерация на мюсюлмани и хървати и  2. Република Сръбска. В същинска Херцеговина живеят бошняци – ислямизирани хървати. Самата Херцеговина е разполовена и западната част попада в мюсюлмано-хърватската федерация, а източната й част е в рамките на Република Сръбска. В същинска Босна живеят бошняци -ислямизирани сърби и сърби – християни. И тя е разполовена, съдържайки се във Федерацията и в Република Сръбска. Така това държавно образувание състоящо се от две федерации, в които живеят народности, различаващи се по етнически и религиозен принцип, е нестабилно и никой не може да предвиди неговата жизнеспособност във времето. Всички тези групи търсят правата си като дърпат чергата в различни посоки – към Сърбия, Хърватска и Черна Гора. Ще просъществува ли или ще се доразпадне с делба между Сърбия и Хърватска някогашната Босна и Херцеговина?  Ако се случи второто, по мирен път ли ще стане то или отново по пътя на войната?

  Да кажем няколко думи и за областта Санджак. Тя е гранична и поделена между Сърбия и Черна Гора. И тук имаме разнолико население. Преобладаващи са мюсюлманите, които представляват ислямизирани сърби. Но имаме още черногорци, сърби и албанци. И тук ситуацията е сложна, защото освен Сърбия и Черна Гора, допир до областта имат  Албания и Косово, а в южните части на Санджак живее не малко албанско население.

  И стигаме до най-болната тема за нас – българите в Западните Покрайнини. Тук историческата несправедливост е най-явна. От България е открадната 1500 кв. км. площ и 100 000 население. Тук всички са българи, всички са християни и винаги са били част от българската държава през вековете. И досега етническия състав на Западните Покрайнини не се е изменил и тук живеят 100% само българи. Сърбите са нищожен брой административни служители. В този наш шопски край дори турците по време на Отоманското владичество не успяха да вклинят свои общности сред българските селища. Същото се повтаря и през 90-те години сръбска окупация и управление. Никъде не успяват да се обособят сръбски общности и селища. Здравият български дух на шопите отново не позволява това да се случи. И затова сърбите се опитват постепенно да асимилират българското малцинство, използвайки през различните исторически периоди различни средства: поголовен терор, избиване на водачите, затваряне на непокорните, поддържане на висока безработица, ниски доходи и въобще затрудняване поминъка на населението, за да емигрира то към вътрешността, където по-лесно да бъде асимилирано. Изличаване на езика му чрез промяна в системата на образование, изличаване на имената му чрез въвеждане на сръбска именна система, изличаване на националната му историческа памет чрез фалшифициране на историята, откъсване на миряните от Българската православна църква чрез занемаряване на българските храмове и нахлуване на сръбски свещеници, водещи службите на простонароден сръбски език. Чрез средствата на икономическата съблазън и/или принуда формиране на нов български интелектуален и политически елит, обслужващ сръбските държавни интереси – корпусът на еничарите.

  Така се стига до сегашното положение, когато вместо да е вече „умряло“ и почти да не шава, за ужас на сърбите българското малцинство се съживява, обособява се политически и културно, и във време на продължаваща дезинтеграция на самата Сърбия търси своето място под слънцето. Търси своите права и свободи според принципите, възприети в обединена Европа. Принципи, важащи за всички малцинства на Стария континент.

  Исканията за получаване на политическа автономия на малцинството не са продиктувани от български екстремизъм, а от сръбската неотстъпчивост спрямо нашите сънародници. Сърбия  играе двулично пред Европа. Конституцията е за пред Европа, а в същото време асимилира с всички сили българите в тези предели. Сега вече може да обобщим, че изброените сериозни проблеми с нововъзникналата държава Косово, нестабилната и нежизнеспособното образувание Босна и Херцеговина, непокорната Войводина, неизвестността със Санджак и разбира се големият проблем Западни Покрайнини не позволяват на Сърбия да претендира, че лесно и безпроблемно ще стане част от обединена Европа. На Европейския съюз не му трябва държава, раздирана от вътрешни противоречия и в конфликт с почти всичките си съседи. Докато военнопрестъпниците продължават да са герои в съзнанието на милиони сърби, а за политиката на Милошевич да се съжалява, че не е успяла поради намесата на „лошите“ американци, Сърбия няма място в обединена Европа.

  Да продължим нататък. В Глава 24 – „Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” Сърбия не стои никак добре. Основните принципи тук са: Ефективност, прозрачност, демократичност и спазване на основните права и свободи, гарантиране на справедливо правосъдие. Налице са въпроси от взаимен интерес в следните области: полицейско сътрудничество по отношение на международната престъпност и тероризма, създаване зона на свобода, сигурност и правосъдие в Европейския съюз и други. Това са неща трудно постижими за Сърбия, тъй като на територията й все още се крият стотици малки и големи военнопрестъпници от времето на братоубийствената и нечовешки жестока гражданска война, съпътствала разпада на бивша Югославия. Тези хора са избягали от местата, където са извършвали зверствата си, и сега живеят в отдалечени от тях райони тихо и необезпокоявани от сръбската правосъдна система. Влизането на Сърбия в ЕС без да е вкарала в затворите тези престъпници ще им позволи да се пръснат и размият в обширната Еврозона, разнасяйки със себе си ценностната си система на убийци и поведението си на престъпници. Тоест вместо да захрани Европа с добродетели, Сърбия ще я захрани с военнопрестъпниците си, които ще заживеят с чувството за ненаказуемост за отвратителните си дела в Босна, Косово и Вуковар. Ще допусне ли Европа това нещо да се случи?

  Не можем да подминем и глава 26 – „Външни отношения”. Тук се преповтарят проблемите от глава 27 „Обща външна политика и политика за сигурност”. Икономическите и търговските връзки с трети страни и организации са неминуемо свързани с единно отношение към държавите извън Европейския съюз. Общата търговска политика преминава през задължително сходство на политическите взаимоотношения със съседни и по-далечни страни. И тук отново излиза проблемът с отношенията между Сърбия и Албания, Сърбия и Хърватска, Сърбия и Унгария, Сърбия и Косово и разбира се Сърбия и България. Докато те не бъдат изчистени, Сърбия не би могла да търгува или съвместно до произвежда с гореизброените си съседи. Какво става тогава с добрите Външни икономически отношения на Съюза и Общата му външна политика? И тук нищо не се получава.

  И отново обръщаме поглед към една важната област от въпроси, засягащи малцинствени права. Някога, когато бивша Югославия се е уголемявала след всяка европейска война, не си е давала сметка, че всеки път вкарва в държавата си ново малцинство, с което сега трябва да се съобразява и това само не е достатъчно, а Европейският съюз изисква много по-активна политика на сътрудничество и подпомагане на подопечните малцинствени населения. Ще цитирам текстове от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Тя е подписана от държави членки на Съвета на Европа и ратифицирана съответно от техните парламенти. В Раздел II член 5 е казано:

  „1.Страните се задължават да поощряват условията, необходими за лицата принадлежащи към национални малцинства, за да поддържат и развиват своята

  култура, и да съхраняват съществените елементи на своята идентичност, а именно своята религия, език, традиции и културно наследство.
  2. Без това да накърнява мерките, предприети в осъществяване на своята обща интеграционна политика, Страните се въздържат от политики или практики, целящи асимилирането на лица, принадлежащи към национални малцинства, против тяхната воля и защитават тези лица от всяко действие, целящо такава асимилация“.

  
  И още в член 14 четем:

  „1. Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право да изучава своя малцинствен език.

  2. В области, традиционно или в значителна степен населени с лица, принадлежащи към национални малцинства, ако съществува достатъчна потребност, Страните се стремят да осигурят, доколкото е възможно и в рамките на своите образователни системи, лицата, принадлежащи към тези малцинства, да имат съответни възможности да изучават малцинствения език или да бъдат обучавани на този език.”

  
  Тези изисквания към членките на Европейската общност и към страните, стремящи се към нея, ще бъдат приложени и към Република Сърбия. Това е съществена част от общата ценностна система, изповядвана в общността, и Сърбия няма как да я заобиколи. Тя просто трябва да приеме тези принципи и да ги спазва.  Според нас това са непреодолими пречки за приемане на Сърбия в Е.С. Твърде сериозно е разминаването в ценностната система.

  По отношение на българското малцинство Сърбия не само, че не се въздържа, ами провежда неотстъпчива асимилационна политика. Променени са само инструментите на тази политика. Сега няма изпращане на хиляди хора в затвори и концлагери като този на Голи Оток. Няма инквизиции и убийства край граничната бразда уж при опит за бягство. Няма масово преименуване на хората със задължителното окончание „ич”. Няма ги телените мрежи  на българо-сръбската граница и забраната роднините от двете и страни да се виждат и общуват. Но в действие са други изтънчени и по-прикрити средства за асимилация на сънародниците ни. Изкореняват езика ни. Образованието и възпитанието на българските дечица е така организирано, че майчиният език практически е изхвърлен от употреба още в детските ясли и градини и през всички класове на основното и средно образувание. Той се изучава практически факултативно! В предметът История не е представена истинската история на България.  При прочита на сръбската версия на историята и взаимоотношенията на двете държави, те сърбите са сияйният, всепобеждаващ славянски народ, а българите са татари, диваци, фашисти и въобще един малостоен народ, чието място е в Азия?

  Административната политика е също форма на дебългаризиране на малцинството. Проведеното административно преразпределение откъсва изкуствено  отделни български села и ги „зашива“ към чисто сръбски общини (доколко са сръбски, това е друг въпрос). Целта е да се разродят и противопоставят едни българи на други.

  Продължава да се създава сред малцинството един псевдоелит от продажни българи, наречени сполучливо от населението „еничари”. На тези родоотстъпници „яслата“ не стои празна: държавни длъжности, високи заплати, добро образование на децата им, овластяване в местен мащаб.

  Не е пощадена и религията на българите тук. И двата народа сме източноправославни като вероизповедание (ортодокс). Това е развързало ръцете на Сръбската православна църква да провежда асимилация и от амвона. Службите се водят на простонароден сръбски език вместо да се използува поне каноничния черковнославянски такъв. Почитат се сръбските светци, а българските тихомълком се пропускат. Връх на безобразието е практическата забрана да се честват Светите братя Кирил и Методий като създатели на славянската писменост. Може би защото на сърбите ще се наложи да обясняват на своите, че и ограмотяването и християнизирането им е станало по времето когато те са били всъщност част от Първото българско царство. Обиколка на черквите в Западните покрайнини ще разкрие незавидното  положение, в което се намират старите български храмове, строени преди 1919 г. Те се превръщат буквално в едни руини, в които и черковни служби не се водят вече.

  В чисто политически план българите са лишени всъщност от политическо представителство, както в местните органи на властта, така и в републиканските институции като Скупщината например.  Осуетява се всяка възможност за създаване на сериозна и масова партия на българите в Западните покрайнини, която със законни средства и политическо присъствие във властта да се бори както за личните, така и за малцинствените права на българското население. Правят се спънки за регистрация на такава партия. Тя бива очерняна и сатанизирана в очите на местното население. Бива заглушавано присъствието и във вестниците, радията и телевизиите, за да не влезе в домовете на хората. Изкуствено се създават  псевдодемократични партии с българска окраска, за да притеглят вниманието и гласовете на българите към себе си. Това раздробява гласовете на хората и омаломощава силата им. Официалните сръбски партии пък просто си купуват българското участие в тях с пари, длъжности, привилегии. Пречи се на общуването на хората по тези краища с техни роднини, живеещи в България, и въобще с Родината им. Това се постига с постоянно поддържаната психоза за шпиономания. Ето такава е цялостната картина на ежедневно осъществяваната асимилация на българското малцинство. При това тук не претендираме за изчерпателност на разказа, тъй като съществуват и други още по-прикрити форми на обезбългаряване, заслужаващи специално внимание и изучаване.

  И понеже говорим за ценностна система и морал, опираме до събития и факти от най-близката история на бивша Югославия, които шокират с жестокости, зверски изстъпления и геноцид. Те възродиха спомените от извършваното в нацистките концентрационни лагери по време на Втората световна война. В следващите редове ще подкрепим твърдението си с примери не заради любов към садистичните сцени и изстъпления, а за да НЕ СЕ ЗАБРАВЯ станалото, да се иска ВЪЗМЕЗДИЕ за случилото се, и да бъде ПОУКА за бъдещето.

  Босна и Херцеговина

  Адът в  Сараево и Сребреница

  Общо по време на войната в Босна загиват около 250 хиляди души. Близо 2 милиона стават бежанци в собствената си държава. Разкрити са 300 масови гроба, в които са намерени около 17 000 трупа.

  Обсадата на Сараево продължава 4 години. Осъществена е от редовна армия – ЮНА и военни части на босненските сърби. През това време в града са убити 10 000 души, включително 1500 деца. Ранени са 56 000 души.

  В Сребреница се приютяват хиляди мюсюлмани, избегнали сражения и кланета в Източна Босна. Тогава те не знаят, че няма да оцелеят. В продължение на три години градът е обсаден от армията на Република Сръбска и в него няма храна, електричество, вода и лекарства. Снабдяването със стоки от първа необходимост става по въздуха. Доколкото може в такава ситуация, се произвежда и на место. Градът е превзет през 1995 г. след няколкодневни боеве. Петнадесет хиляди мъже се изтеглят през горите към зоната на Босненската армия. Двадесет и пет хиляди жители остават блокирани срез запалените северни квартали. Каква е съдбата им? Хората, останали в града, са подложени на неколкодневен терор, избирателни екзекуции, изнасилвания на жени и заколвания на деца. Мнозина не издържат и полудяват. Разделени са на две групи като жените с малките деца са закарани с автобуси до мюсюлманските зони. Останалите мъже и момчета над 13 години са методично избити. Оцелели сред тях няма. Както разказва един от подсъдимите в Хага: „Стрелях, докато ме заболи пръстът да натискам спусъка“.

  Съдбата на мъжете потеглили през горите е също ужасна. Една малка част от тях достигат до мюсюлманската зона. Повечето са заловени и след като ги разделят на по-малки групи ги разстрелват систематично. Заравят ги в масови гробове, изкопани от багери. Равносметката в Сребреница е: избити 8 000 мъже, като 2000 от тях са момчета под 20 годишна възраст.

  В цяла Босна сърбите прилагат различни видове изтезания: насъскване на животни срещу затворници, удавяния в река Дрина, изгаряне на живи хора в къщите им, отрязване на пръсти, ръце и крака с цел бавно и мъчително умиране, рязане на гениталиите, брутални многократни изнасилвания на жени, принуждаване на роднини към полови актове помежду им под заплаха от моментално убиване. И всичко това става през XX век в центъра на Европа! Извършват го хиляди сърби, захранени от идеологията на Добрица Чосич и благословията на сръбските свещеници. Организира ги армията, органите на МВР и Службата за държавна сигурност. Поведени са от сатрапи с болни мозъци като ген. Радко Младич, Радован Караджич и разбира се бащицата Слободан Милошевич.

  Косово

  След поредица от ходове, нагнетяващи напрежението в областта, като: отнемане автономията на Косово, референдум, обявяващ Косово за република, създаване Армията за освобождение на Косово, се стига до операция „Подкова“. През месец януари 1999 г. започва поредната кървава баня. Петдесетхилядна редовна сръбска армия нахлува в Косово и започва откровено етническо прочистване на района. Адът идва и тук на земята. Освен редовните войници, в действията биват въвлечени мобилизирани полицаи, специални войскови части и голям брой паравоенни формирования, съставени от авантюристи, ултранационалисти, дошли да задоволят най-долните си извратени страсти. От север навлизат хиляди въоръжени сърби и бойна техника, превземащи селище след селище. Къщите са разграбвани, разрушавани и запалвани. Неуспелите да се изтеглят обитатели са измъчвани, убивани и изнасилвани. Жестокостите се извършват главно от паравоенните формирования. Пред тях са се изтегляли на юг километрични колони от цивилно албанско население. Обезумелите хора успели да вземат със себе си само малко ръчен багаж – и гладни, обосели и оголели, вървели ден и нощ към македонската и албанската граница. Около 850 хиляди души са изтласкани през границите към съседните Македония, Албания и Черна Гора. Разпаднали се семейства, убити мъже, изнасилени жени, загубени деца, разрушени домове, мизерия в стотиците бежански лагери, това е картината на опустошено Косово и напускащото го албанско население. Дрогираните мародери са избивали всичко, което се движи пред очите ми на един изстрел разстояние: кокошки, свине, крави, деца, жени. Те били третирани като живи мишени, така просто за развлечение. Човешкият живот не е струвал пукната пара!

  Сега извършителите на тези жестокости са се пръснали из територията на Сърбия, а също така и в Черна Гора, и водят живот под прикритие. Войната е оставила своите отпечатъци и върху тях. Едни продължават с дрогата, други са станали алкохолици, а повечето гълтат  с шепи транквиланти и антидепресанти. И междувременно чакат да станат европейци, и те Божем да пътуват с лични карти из целия Европейски съюз. На фона на това море от човешко нещастие какво прави държавата Сърбия? Тя  вече прави стъпки да стане член на Европейския съюз.  Иска да влезе в него така, без покаяние за причиненото на съседните народи, без възмездие за убийците, шетащи все още по земята, и без отказване от националистическата треска, която продължава да я тресе щом се произнесе думата Косово. Въобще без да се промени ценностната система на обществото. Знаем, че това е един дълъг процес на катарзис, траещ години, с нов прочит на историята и нови оценки на миналото, но това нещо поне трябва да започне. Германците вече го показаха след два жестоки урока, наречени световни войни. Преживяха националните си катастрофи и успяха да осъществят денацификация на обществото си. Сега са основен стълб в Европейския съюз с най-стабилната икономика не само в Европа, но и в света. И така Сърбия чука на вратата на Европа. През декември 2009 г. сръбския вицепремиер за европейска интеграция Божидар Джелич заявява, че страната му внася кандидатурата си за пълноправно членство в ЕС, и с това започва нова ера и нов етап в европейската интеграция. Министърът на външните работи на Сърбия Вук Йеремич също потвърждава желанието на Сърбия да влезе в Европейския съюз, но забележете заявявайки, че „Сърбия никога няма да признае независимо Косово“. Да видим каква е позицията на настоящия сръбски президент Борис Тадич. Той се застъпва за пълна интеграция на страната си в Европейския съюз само при запазена териториална цялост на Сърбия, със суверенитет над Косово и Метохия. Заявява, че приемането на Косово в ЕС може да стане единствено като съставна част на Сърбия. Какво да кажем за лидера на Демократическата партия на Сърбия Воислав Кощуница. Бивш президент и министър-председател на Сърбия, той е откровен националист и отстоява  тезата, че за Сърбия е по-важно да възстанови властта си над Косово, отколкото да стане член на ЕС. Партията му и досега продължава да има голямо влияние в страната и без нея не могат да се вземат никакви сериозни политически решения в Скупщината. Все пак безочието не е така пълно. Има хора мислещи и с морал от страна на опозицията, които схващат, че такава Сърбия не може да стане част от обединена Европа. Тесен кръг от сръбски интелектуалци си дават сметка, че даването на пълноправно членство на страната в ЕС ще бъде зловредно както за Съюза с последващото му разклащане винаги, когато трябва да се заемат позиции по проблемите на Сърбия, така и за самата Сърбия. Това би легитимирало убийците, би дало самочувствие на националистите, шовинистите, че деянията им остават ненаказуеми. Демократичната опозиция в страната ще бъде смазана за десетилетия и процесът на истинска демократизация на Сърбия ще се забави с десетилетия. И тук е мястото на нашата страна да посочи тези опасности и да помогне на Сърбия да се демократизира. А това значи да преосмисли миналото си, да накаже виновниците за извършените кланета в Босна, Вуковар и Косово, да провежда политика спрямо малцинствата в страната си съобразно принципите заложени в Рамковата Конвенция за защита на националните малцинства, и разбира се да изпълни критериите по всички 30 глави по теми от обществения живот на страната, като свободно движение на стоки, хора, капитали и предоставяне на услуги, свобода на конкуренцията, социална политика, образование и обучение, правосъдие и вътрешни работи, външни отношения и обща външна политика и т.н., и т.н.

  Но какво прави в момента Българската държава? Точно обратното на това, което трябва да се прави. България безрезервно адвокатствува за бързо приемане на Сърбия в Европейския съюз. И това е политика на държавата ни по време на управлението на няколко български правителства.

  Така например през 2008 г. Соломон Паси като председател на комисията по външна политика заявява: “Сърбия има уникален шанс с признаването на Косово. Това е факт на който може да се погледне по два начина. От една страна, това е откъсване на територия, но от друга страна трябва да си дадем сметка, че тази територия де факто отдавна вече е била откъсната и днес това може да бъде използвано за ускорена интеграция на Сърбия в Европейския съюз. Сърбия в момента има шанс да получи ускорена писта за интеграция в ЕС…“.

  А ето какво казва по въпросите за евроинтеграцията и тогавашният министър на външните работи Ивайло Калфин през същата 2008 г.: “България подкрепя силно европейската интеграция на Сърбия. Интеграцията в ЕС и НАТО дава на югоизточна Европа уникалния шанс да постигне просперитет и стабилност като загърби конфликтите от миналото“.

  Какво ни приканват да загърбим – геноцидът, извършен в Сребреница, и етническото прочистване в Косово? Или може би трябва да забравим, че в западната ни съседка имаме многохилядно българско малцинство, подложено да обезличаване и пълна асимилация? Или да си затворим очите за спокойно живеещите и ненаказани все още военнопрестъпници, извършили гореописаните чудовищни престъпления по време на отминалите войни? Значи ще правим сделка: Откъснахме ви Косово, но в замяна ще ви приемем бързо в Европейския съюз. Това е една безпринципна политика, политика на сделките, която видяхме вече до какво доведе през 1919 г. след края на Първата световна война. България не трябва да бъде съучастник и инструмент за провеждането на тази политика. В интерес на Европейския съюз и на самата Сърбия е да се постигне деюгославянизация на обществото  (подобно на извършената денацификация на германското общество след края на Втората световна война) и безкомпромисно изпълнение на всички горе изброени критерии за членство в Съюза, и чак тогава страната да стане пълноправен член на общността.

  България трябва да помогне на Сърбия да измине този труден път, но не като продажен адвокат, а като държава наблюдател и съветник от страна на Европейския съюз.

  По въпроса за Западните покрайнини и живеещите там наши сънародници безусловно трябва да се даде политическа автономия, единствено гарантираща спазването на човешките и малцинствените им права и свободи. В противен случай дезинтеграцията на Сърбия трябва да продължи.

  Д-р Валентин Янев,

  съпредседател на Обществено движение „Западни покрайнини”

  София, 24 януари 2010 г.

  Източник: http://www.kicbos.org/novini/seu.html

• Хакери обявиха кибервойна на света

  Най-прочутите хакерски групи – „Лулц секюрити“ и „Анонимъс“ искат заедно да атакуват правителствени сайтове

  Най-прочутите хакерски групи – „Лулц секюрити“ и „Анонимъс“, са обединили сили, подготвяйки се да атакуват правителствени сайтове по целия свят. Двете групи обявиха през уикенда операцията си под кодовото име Anti-Security в Туитър, като заплашиха, че „бойният им флот започва незабавна и упорита война“ срещу онези, които посягат на свободата, имайки предвид опитите на правителствата да регулират интернет, съобщава АСН.

  „Добре дошли в операция Анти-сигурност, се посочва в изявлението им. Ние насърчаваме всеки съд, малък или голям, да открива огън по всяко правителство или институция, която се изпречи на пътя им. Изцяло одобряваме използването на думата Anti-Sec върху атакуваните правителствени сайтове или в графити.“

  „Лулц секюрити“ и „Анонимъс“ станаха известни през последните седмици с редица кибератаки, включително срещу японските компании „Сони“ и „Нинтендо“, срещу сайта на ЦРУ, на американския Сенат и други правителствени сайтове.

  Асошиейтед прес съобщи, че Лулц са хакнали вчера партньорска организация на ФБР в Кънектикът часове преди да разпространят манифеста си, обявяващ война срещу правителства, които контролират интернет. Хакерите са проникнали в Инфрагард – частна фирма, с която ФБР разменя информация в областта на сигурността.

  Източник: http://www.factor-news.net

• Перелик – природен резерват

  Олигархията унищожава европейски птичи местообитания

  Масивът Перелик –Мурсалица в Родопите да бъде обявен за природен резерват, а в района между Смолян, Девин и Сатовча да се създаде природен парк, настоява инициативен комитет от биолози, социолози, лесовъди, хидролози, географи и местни природозащитници.

  Сега масивът Перелик е заграбен чрез заменки от олигарха Кирил Асенов, който си е построил там незаконна луксозна вила, представяна от него за селскостопанска барака и кани за концерти на нея други свързани с него олигарси, които са му съдействали да получи земите, както и посланици.

  Асенов е унищожил десетки птичи местообитания на птици под закрилата на Европейския съюз в заграбените от него земи.

  На 01.07. 2011 г във връзка с тези нарушения на европейското право на мястото на заменките му на Перелик идва мисия от депутати от Комитета по петиции на Европейския парламент.

  Инициативният комитет ще покаже пред евродепутатите как с покровителството на бивши и настоящи министри на Перелик се унищожава европейското природно наследство.

  В сряда, 22.06.2011 г. от 10.00 часа инициативният комитет „Перелик – Мурсалица – природен резерват” ще даде брифинг за журналисти пред сградата на Върховния административен съд в София, където членовете му защитават в съдебно дело природата в планината от Кирил Асенов.

  Инициативен комитет „Перелик – Мурсалица – природен резерват”

• МАФИОТСКА СЕМАНТИКА

  Точно преди една година на тази дата (21 юни) беше извършено покушение срещу проф.Янко Н. Янков-Вельовски – Политзатворник №1 на комунизма в България, виден политик, неустрашим правозащитник и утвърден учен.
  Мястото на покушението бе избрано и като своеобразно семантично послание към мислещата , способна да разсъждава и да взема адекватни решения част от българското население – БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД:
  нарочно пред записващите видеокамери при северния вход на символа на българското правосъдие – Софийската Съдебна палата –
  недвусмислено внушение за пълно безразличие към Правото и Закона, убеденост в недосегаемост и всевластие на Мафията, сдобила се със собствена държава – България.
  Ето част от разкритията, които професорът е правил относно поръчителите на покушението (пълните текстове са публикувани на http://iankov.blogspot.com/2011/06/16.html и http://iankov.blogspot.com/2011/06/17.html):

  „От приложените доказателства е видно (с.1-6), че на 16 Февруари 1999 г. съм адресирал и депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на Министъра на вътрешните работи, на Директора на Главното управление на архивите, както и на Техни Превъзходителства Посланиците на САЩ, Швейцария и на Европейската комисия в България, специален текст, съдържанието на който гласи следното:

  „1)В статията „Истината, макар да боли. Опозиционното движение в България„, публикувана в брой 39 от 25 октомври 1994 г. на в-к “Зора„

  авторът Бончо Асенов, бивш висш офицер от Държавна сигурност, работил в продължение на 25 години в отдела за информация и анализи на Шесто управление на ДС пише,

  че през 1982-1983 г. Янко Янков, тогавашен научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при Българската академия на науките,

  „написва около 80 жалби до Политбюро на ЦК на БКП, до главния прокурор, до председателя на БАН и до други инстанции„, след което “той започва да използува политически средства за защита. Изпраща писма до посолствата на САЩ, Франция и Италия, в които излага своя случай и моли да му се окаже помощ. Заплашва с демонстрации пред посолствата. На 17 май 1983 г. посещава посолствата на САЩ и Франция, като носи лозунг, написан върху плат. В изложенията и молбите дава негативни оценки за действителността в страната и обвинява, че не се спазват правата на човека. Жалбите и изложенията събира в т. нар. “Епистоларен роман” от 600 страници. За тази негова дейност е изселен в Михайловград. Оттам поддържа контакти с американски дипломат, от когото иска да му съдействува да напусне страната. Дори в специален доклад на Държавния департамент е посочен като един от дисидентите в България. Уличен е, че заедно с братовчед си Цеко Цеков създават нелегална организация в Михайловград, за което е осъден на 12 години лишаване от свобода.„.

  2)В книгата „От Шесто – за Шесто”, излязла от печат само няколко месеца след статията, през януари-февруари 1995 г., на стр.160-161, същият автор – Бончо Асенов – е повторил дословно същия текст.

  3) В интервюто със журналистката Светослава Тадаръкова „Знам кои са дисиденти според Шесто”, публикувано във в-к “Сега” от 29 октомври 1998 г. същият Бончо Асенов в общи линии повтаря горепосочената информация, изрично и ясно подчертава, че когато е работел като висш офицер от Шесто управление на ДС, ”през мене минаха всички справка в документацията на Шесто управление до 1989 г.”, и отново подчертава, че от тези именно преминали през ръцете му справки, той знае, че “Янко Янков пуска 80 жалби …”.

  4) В книгата си “От Шесто за Шесто. И след това”, излязла от печат сега, през февруари 1999 г., само преди няколко дни, същият Бончо Асенов отново подчертава същите информационни данни, които той знае от справките, съдържащи се в документацията на Шесто управление на ДС до 1989 г., и от служебното си задължение да проучва и анализира същата тази документация.

  (. . .)

  Съгласно изричните и ясните нормативни разпоредби на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, обнародван в “Държавен вестник” брой 63 (извънреден брой), сряда, 06 август 1997 г., съответните служби са били длъжни и продължават да бъдат длъжни да ми осигурят достъп и да ми предоставят за лично ползуване същите тези документи.

  Според многократните, изричните и публичните свидетелствувания на висшия офицер от Шесто управление на ДС Бончо Асенов

  тези документи са съществували и съществуват.

  Нека отново и изрично уточня, че става въпрос за:

  1) информационни, аналитични и други справки, официално и строго секретно изработвани от различните служби на Шесто управление на ДС и отнасящи се за мен, Янко Николов Янков;

  2) около 80 жалби, писани от мен до различни държавни и обществени инстанции в България, при което различните служби на Шесто управление на ДС са изземвали от съответните адресати оригиналите на написаните от мен жалби и изложения или най-малкото са вземали ксерокс-копия от оригиналите, след което всичките тези документи са били събирани в информационно-документалния отдел на Шесто управление;

  3) от свидетелствуванията на Бончо Асенов изрично и очевидно е ясно, че Шесто управление на ДС е било иззело от Българската академия на науките трите идентични тома, специално подвързани и предоставени поотделно на Председателя на БАН, на централната библиотека на БАН и на библиотеката на Института за правни науки при БАН, озаглавени като “Епистоларен роман” и съдържащи 600 страници.

  (. . . )

  Уведомявам Ви, че в нарушение на ЗДДБДС не съм получил абсолютно никакъв достъп до горепосочените документи,

  за съществуването на които изрично, публично и многократно свидетелствува бившият офицер от Шесто управление на ДС Бончо Асенов, и

  за съществуването на които Министерството на вътрешните работи пази пълно мълчание.

  Във връзка с това се обръщам към Вас със следните изрични искания:

  1) Да се обърнете към г-н Панто Колев, Директор на Главно управление на архивите при Министерския съвет, и г-н Богомил Бонев, Министър на вътрешните работи и Председател на Комисията по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, които са лица, върху които тежи законовото задължение да ми предоставят тези документи, и да мотивирате тези лица да изпълнят задължението си, произтичащо от законовите норми;

  2) Да мотивирате органите на прокуратурата да извършат разследване за извършеното укриване или евентуално унищожаване на посочените документи от архива на МВР,

  за съществуването на които изрично, публично и многократно свидетелствува бившият офицер от ДС Бончо Асенов.

  16 февруари 1999 г. Янко Янков„

  „Ваши Превъзходителства,

  ваши престъпни нискойерерхични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

  Както виждате, настоящето ми кратко изложение започва с прилагане (вграждане) на фрагмент от текста на писмото ми до Главния прокурор от 31 май 2004 г., във връзка с което досега не съм получил никакъв отговор.

  * * *

  1

  * * *

  Намирам за необходимо изрично и ясно да подчертая, че въпросното мое изложение завършва с думите:

  „Във връзка с това предявявам искането

  да бъде образувана процедура за наказателно преследване на всички Президенти, Министър-Председатели, Министри на вътрешните работи, Министри на отбраната и подчишнените на тях отговорни лица,

  имащи отношение към агентурната дейност и кадровото обезпечаване,

  за това че след 10 ноември 1989 г. са активирали (превербували) и са включили в така посочените системи лица, които преди това са били ангажирани с престъпната дейност на Държавна сигурност„.

  Погледнато от позицията на днешния ден към въпросното изложение и искане мога да добавя следното:

  ►през изтеклите години стана ясно, че както сегашният (Георги Първанов), така и предишният (Петър Стоянов) Държавен глава са били агенти наДържавна сигурност;

  ►че предишният (Никола Филчев) Главен прокурор, към когото именно е било адресирано и въпросното ми изложение, също така е бил агент на Държавна сигурност, при това някои от неговите агентурни донесения се отнасят именно за мен и са били дадени във връзка и по повод строго секретните разработки и оперативни мероприятия, върху основата на които бях противозаконно осъден и престоях в затвора шест години;

  ►че сегашният (Борис Велчев) Главен прокурор, към когото днес, с настоящето изложение, се обръщам с искане за правосъдидие, е син и внук на престъпници, които са стояли изключително високо в държавно-властническата йерархия на комунистическата власт;

  ►че като агент на Държавна сигурност е дал своите заслуги за моето противозаконно осъждане и престояване в затвора и Георги Петканов – бивш Министър на вътрешните работи и сегашен Министър на правосъдието;

  ►че поне за мен е напълно очевидно, че както по-рано, така и днес целият държавен апарат, включително, разбира се, и апаратът на правосъдието, е изграден и функционира единствено върху основата на дейността на хора, които в миналото са били агенти и офицери от Държавна сигурност, при което този държавен апарат днес функционира и като най-ниско йерархично звено от структурата на Червената мафия, представляваща трансмутационно продължение именно на Държавна сигурност.

  От което, разбира се, автоматично следва изводът, че би било наивно и глупаво да очаквам правосъдие от тези престъпници; но от което съвсем не следва изводът, че трябва да мълча.

  Ваши Превъзходителства,

  ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

  Настоявам за вашата ангажираност относно това

  да бъде образувана процедура за наказателно преследване на всички Президенти, Министър-Председатели, Министри на вътрешните работи, Министри на отбраната и подчинените на тях отговорни лица,

  имащи отношение към агентурната дейност и кадровото обезпечаване,

  за това, че след 10 ноември 1989 г. са активирали (превербували) и са включили в така посочените системи лица, които преди това са били ангажирани с престъпната дейност на Държавна сигурност„.

  01 август 2006 г.                            Янко Н. Янков“

• Американците са дали 291 млрд. долара за благотворителност през 2010 г.

  Американският принос за благотворителност се е увеличил до 291 млрд. долара през 2010 г., сочат данните от ново проучване, но сумата остава с повече от 6 % под постигнатия през 2007 г. рекорд докато страна се бори да се възстанови от най-тежката рецесия от години, коментира агенция Ройтерс.
  Въпреки това американците са дарили с около 4 % повече средства за благотворителни каузи през 2010 г. спрямо предходната 2009 г., възстановявайки се след най-големия спад в даренията за последните четири десетилетия.
  Даренията са намалели с 10 млрд. долара през 2008 г. до 299,8 млрд. долара, и с още 6 % до 280,3 млрд. през 2009 г.

  Източник: Агенция „Фокус“

• Сън по време на … революция

  
  Непробудно ли е заспало българското гражданско общество или пък изобщо го няма? Защо истинските въпроси на нашето време и конфликтите на актуалния дневен ред си остават без сериозен отзвук, се пита Еми Барух /Дойче Веле/

  След едномесечна окупация на централните площади в Мадрид, Барселона, Севиля, Валенсия, Билбао, Сарагоса, Гранада… породена от драматичната криза в Испания, в края на миналата седмица “негодуващите” вдигнаха палатките, сгънаха тентите и прибраха импровизираните аксесоари.

  Техният протест стана символ на все по-голямата пропаст между Властта и Народа в старите демокрации на Запада. Солидарни с демонстрантите от Иберийския полуостров излязоха да манифестират в Португалия, Франция, Австрия, Италия, Германия. Да не говорим за Гърция!…

  А българите спят, ли спят…

  На този фон в българските социални мрежи се появи иронично спекулативният репортаж за плакат с надпис “Тихо, да не събудим българите”, който гръцки студенти били разнасяли на площад Синтагма в Атина.

  Този сатиричен поглед към пасивността на българската младеж бе посрещнат във виртуалната мрежа главно по два начина. Част от онези, които повярваха на написаното, се отнесоха с неодобрение към така нарисувания колективен портрет на българите, заради “едната чест” и засегнатото честолюбие:

  “Тия гърци… защо не погледнат първо себе си, и след това да се занимават с нас?!”… Други одобриха находчивата провокация, която повдига една от сериозните теми на днешния ден свързана с отсъствието на гражданско общество в страната. Дискусиите в българското виртуално пространство свършиха до тук.

  В същото време – младежта в цяла Европа продължава да обсъжда началото на т.нар. “трета ера на демокрацията”, която идва да замени неолибералната псевдодемокрация и стария ред.

  Протестът на испанците – въпреки цялата неорганизираност на движението, наречено „15 Май“, въпреки объркващото разнообразие на исканията, въпреки преднамереното бягство от йерархия, структуриране и лидери, постави на дневен ред неотложни въпроси, свързани с икономическата и политическата несправедливост и склерозиралия модел на представителната демокрация.

  Срещу „стария мухъл“

  Резултатите от изборите за местни органи на властта в Испания, които се проведоха седмица след началото на протеста, потвърдиха статистически основанията на “негодуващите” – въпреки високия градус на гражданска активност, 45% от избирателите не отидоха да гласуват, беше регистрирано чувствително увеличаване на недействителните бюлетини.

  2011-та година поставя началото на един нов дебат – след повсеместното дискредитиране на професията “професионален политик”, е време да се изработят модерни механизми за контрол на овластените. Време е да се обсъди етиката на политическата система и нейните институции.

  Как може да стане това в България, след като намесите на изпълнителната власт при избора на членове на Висшия съдебен съвет се подминават с безразличие от законодателите и тази върховна наглост е на път окончателно да дискредитира най-важната от трите власти – съдебната… Как може да стане това, докато “българите още спят…”!

  Източник: www.dw-world.de

• Глупав сън – нощ след нощ

  Магистрални пешеходци, пешеходни магистрали и други такива

  – Докторе – казва току-що влезлият пациент – от известно време насам имам проблеми със съня.

  – В какъв смисъл? – пита докторът. – Спите повече или по-малко?

  – Спя по два-три часа максимум – оплаква се пациентът. И сънувам ужасни неща.

  – Лошо! – казва докторът. – Дайте да ви чукна коленете.

  Пациентът вдига крачол.

  – Лошо – казва докторът, след като проверява рефлексите. – Съблечете се да ви преслушам… Дишайте!

  Пациентът диша.

  – Не дишайте!

  Пациентът не диша.

  – Лошо – казва докторът. – Я легнете за една кардиограма… Лошо! Лошо – дълбокомислено заключва той. – Имате аритмия и може би исхемична болест, но не това е основният ви проблем.

  – Аритмия, викаш… – чеше се там, дето не го сърби пациентът. – И това не е всичко, викаш… Сигурно става така, защото в малкото време, в което спя, сънувам само магистрали.

  – Сънувате магистрали! – повдига вежди докторът.

  – Да. Едната вечер сънувам магистрала „Тракия“, на другата – магистрала „Люлин“, на третата – магистрала „Хемус“… И така, всяка вечер сънувам по една магистрала.

  – И какво толкова им сънувате на тези магистрали.

  – Сънувам ги, че са готови, а по тях не се движат автомобили.

  – И защо по тях не се движат автомобили? – пита специалистът. – Нали са готови!

  – Ами заради горивото… Скъпо било…

  – Е, и!

  – Ами хората вървят пеша по магистралите.

  – Но това не е позволено от Правилника за движение – възразява докторът.

  – Знам – казва пациентът. – Но в съня ми е така. Вървят на върволици като три синджира с роби, както се пее в песента.

  – Е, чак като три синджира с роби… Твърде интересен, но всъщност доста глупав сън.

  – Сам разбирам, че е глупав, но не мога да се отърва от него… Някои хора припадат от горещината, а чешмички с вода край магистралите няма. Има само бензиностанции, а по разклоните ме дебнат кандидат-министри.

  – Да, това е често срещан мотив: жаден си насън и не можеш да се напиеш. Прегръщаш жена, превръща се в демон… Но нали на бензиностанциите има вода? – връща се пак на съня лекарят.

  – Не дават вода, без да се зареди с гориво. Пък хората нали са пеша…

  – Тъй, тъй! И какво сънувате още…

  – Сънувам, че магистралите нямат край. Тези, които са тръгнали от София за морето, стигат някъде до Пловдив и повече не могат да продължат. Най-издръжливите стигат докъм Стара Загора и там припадат.

  – Припадат, значи. И кой ги кара да ходят? – недоумява лекарят.

  – Нямам представа. Може би, защото такава инфраструктура като блян все трябва да се ползва някак. Но припадат от умора. Линейките стоят до магистралите и чакат хората да припаднат. Защото по магистралата не бива да става задръстване… Нали разбирате?

  – Разбирам, но и това е доста глупаво, с извинение.

  – Та, който припадне, в линейката и веднага в болницата. Лошото е, че свободни места в болниците няма. Нафрашкани са до коридорите и стълбищата с магистрални пешеходци.

  – И какво правим в такъв случай?

  – Трябва да правим нов вид болници – магистрални.

  – Виждате ли положителен изход от положението?

  – Да. Като сменим премиера, всичко ще си дойде на мястото – поглежда дяволито пациентът.

  – Ех – въздиша лекарят. – Знам, че не страдате от политически конюнктивит, а само ме тествате за вярност.

  – Ех, докторе, страшен си мозък, но трябва да ми предпишеш нещо. Не искам да сънувам повече пешеходни магистрали.

  – За съжаление, такива хапчета все още няма открити.

  – Значи, докато съм жив, ще сънувам магистрали?

  – Не, обратно – коригира го докторът. – Докато сънувате магистрали, ще сте жив.

  Ненчо Добрев

  http://kulturni-novini.info/news

• Кой не е „стара муцуна” в българската политика?

  Няма голям политик, който да не е „изцапан”. Иначе не е голям политик

  Има един разказ от Исак Бабел, в който се разказва за мъж решил да се махне от града, в който живее и да промени живота си изцяло. Напуснал жената и децата си и тръгнал. По пътя през нощта като легнал за да почине, оставил обувките си с носове в посоката, в която е тръгнал. Докато спял обаче, се въртял и разместил обувките. На сутринта тръгнал отново и стигнал до същия град, оженил се за същата жена и имал същите деца.

  Защо разказвам тази притча? Защото всички в българската политика са със съдбата на този мъж. Освен онези, които мишкуват и никой не ги познава. Заниманието с този вид дейност предполага вечно тръгване към промяна и вечно стигане до същия град. В България останаха 3 500 000 активни хора. При този факт може ли да ми отговорите на въпроса след 20 години демокрация как можем да рекрутираме непрекъснато нови политици?

  В този аспект завръщането на Царя с цялата гвардия от „юпита”, появата на Борисов, който все повече разчита на хора като Симеон Дянков, Кристалина Георгиева и други български експерти, живеещи извън страната, е напълно обяснимо. Както казваше Симеон Сакскобурготски: „Вие не сте капацитирани”. Като че ли той беше? Впрочем мнозина смятат, че Царя наистина беше ценен политически капитал, внесен от чужбина. Но беше използван неправилно, а и историята с имотите му съвсем го компрометира.

  Царя и Бойко Борисов са най-радикалните експерименти в българската политика. И нима те не са „стари муцуни? А Костов, Доган, Първанов, Надежда Михайлова, Петър Стоянов, дори Станишев какво са? Новородени? Това, което искам да кажа, е че страната ни не разполага повече с нов политически потенциал. Тя е осъдена да бъде управлявана от „стари муцуни”. Мога, разбира се, да бъда опроверган с доста аргументи. Един от тях например е, че всички стари муцуни са „изцапани”. Вярно. Само, че моята теза е че няма голям политик, който да не е „изцапан” по някакъв начин. Иначе не е голям политик. Кръгът е омагьосан.

  Вливането на свежа кръв в политиката водеше до това, че след смяната на всеки български парламент поне 80% от депутатите бяха нови. А 70% от тях никога не станаха известни и не можаха да се научат какво значи да правиш политика. И след като напуснеха парламента, без да са се изказали нито веднъж от трибуната, да не говорим да внесат проект за закон, някои бяха доста богати, а други захазваха финансовия си статус, но така или иначе оставаха „позорното нищо”. Този факт особено важи за дясно-центристките формации. Защото БСП умее да не си разпилява потенциала, макар и там да има изключения, но та са пренебрежимо малки.

  Въпросът, който трябва да ди зададат десните, е как успя БСП, след като два пъти фалира държавата, старите й кадри непрекъснато да се възпроизвеждат и никой не поставя под съмнение участиетио им в политиката. Да изброяваме греховете на „старите муцуни” е все едно да броим греховете на всеки един човек. Говори се дори, че един от тях си купил страхотен бял „Мерцедес”, който обаче държи в гаража си и не смее да го кара. За разлика от Надежда Михайлова, която в едно късно телевизионно предаване в обстановката на пиано бар разказа без да й мигне окото, че получила като подарък от мъжа си „Мерцедес” с цвят на патладжан.

  Но съм сигурен, че всички те са тръгвали в политиката с идеи и ценности и накрая са стигали до интересите и цинизма. Не защото са го искали. А защото това е неизбежно. Примерите в случая са неуместни, защото са известни. Така че „старите муцуни” са като „Неизбежния бял” от разказа на Джек Лондон. Политическата циркулация продължава. И ако не разберем това, даже и да не го приемаме, в много скоро време „старата муцуна” Бойко Борисов ще каже на всички, освен че политиката трябва да е най-чистата дума (чак не мога да повярвам, че той изрече тези думи) и фразата: „Аз правя политиката, вие само я пълните”.

  Илия Петров

  http://novinar.bg/news

• Неспасяемо пропадане

  Автор: Петя Владимирова /Дневник/

  „Вярна ли е посочената от вас сума в декларацията ви, че сте купили къща с двор в София за 18 600 лв.“ Питам новоизбраната председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, промушвайки въпроса си сред десетките други на колегите в кулоарите на Съдебната палата в петък. И изпитвам притеснение дали не прехвърлих мярката – пред мен стои легитимният председател на най-големия първоинстанционен съд в България. Дано ми отвърне „вярна е, разбира се“ и да приключа.

  Вместо това тя казва: „Нося наказателна отговорност по чл. 313 от НК за подадена невярна информация към Сметната палата, както го правя всяка година. При констатирани несъответствия ни дават възможност да пишем възражения. След възприемане на нашите възражения се пристъпва към административно-наказателна процедура по написване на акт или наказателно постановление.“
  
  „Въпросът беше дали числото 18 600, което собственоръчно сте попълнили в декларацията, е вярно“ – питам аз, защото според друга графа в имотната й декларация по същото време и в същия район е продала апартамент за 80 000 лв.
  
  „Кой ви каза, че собственоръчно съм я попълнила?“
  „Добре – поправям се. – Въпросът ми е дали числото, под което сте се подписали, е вярно.“
  И чувам: „Е, сега… Не си спомням.“ На кръстовище група пешеходци чакали зелен светофар, а той все не светвал. Хората изгубили търпение и тъй като не минавали автомобили, тръгнали да пресичат. Само един не тръгвал. Подканили го – какво чакаш… Аз съм съдия, отвърнал той и продължил да чака.
  
  Случката може и да е истинска, а може и да е
  
  старата красива метафора за съдийската безукорност
  
  която освен задължителна трябва и да е видима. Къде сме ние? В България недоверието към съдебната власт набъбва като снежна лавина. Показва го всяко социологическо проучване, включително и тези на „Световен корупционен барометър“ на асоциация „Прозрачност без граници“. Нещо повече – нараства до 70 процента и делът на българите, които смятат властите за безсилни да се справят с проблемите на правосъдието.
  
  Фактите обаче показват, че „властите“ не желаят ефективно правосъдие, тях ги устройва недоверието към съдебната власт, защото то е шансът им да отклонят вниманието от себе си. А откакто ГЕРБ е на власт, тази тенденция се превърна в официална политика под формата на непрестанна пропаганда срещу съда, и то в отсъствието на адекватни законодателни действия за решаване на проблемите на правосъдието и оттам за преодоляване на кризата с общественото доверие.
  
  Виновникът е посочен, те са целите „в бяло“. Новият момент е потвърждението за тоталната деградация на административния орган на съдебната власт в лицето на Висшия съдебен съвет (ВСС). Тя се наблюдава отдавна, но на 30 май беше потвърдена с
  
  немотивирания избор на новия председател на Софийския градски съд
  
  Членовете на съвета се аргументираха с гласуване по вътрешно убеждение. Неясно е как са се убедили „вътрешно“, като трябваше да избират между:
  – претендентка с 20 години съдийски стаж, с нито едно отменено от по-горния съд решение, предложена с мотиви от 5 страници, подкрепена с мотивирана подписка от почти всички съдии от трите софийски съдилища и с представена пред ВСС ясна концепция за управление на съда
  
  – и г-жа Янева –  с 4 години реален съдийски стаж, с наличие на отменени решения, едно от които озадачава дори стажант-репортерите, предложена със страничка и половина немотивирани клишета и с неясна концепция за управление, която издава не само липса на опит, но дори и на представа какво изобщо смята да прави и как ще го прави.
  
  Когато кадровиците не могат да посочат логичен мотив за избора си, нека не говорят за вътрешно убеждение – то не пада от въздуха. Остава обяснението, което потвърждава неспасяемия срив към дъното на ВСС: управляващите на съдебната власт, които по дефиниция трябва да бранят нейната независимост, като избират за шефове най-утвърдените професионално и морално магистрати, вършат нещо противоположно на конституционното си задължение – гласуват за семейна приятелка на вътрешния министър.
  
  Приятелство, което тя потвърди в деня на избора си. Става дума за приятелство не с кой да е политик, а точно с вицепремиера и вътрешен министър, предвождащ втора година пропагандния фронт срещу съда (вместо да лови корумпираните съдии). И признаващ за професионалисти само онези съдии, които приемат неговата оценка на доказателствата, събрани от подчинената му полиция.
  
  Как пък ВСС поне веднъж не реагира!
  
  Дори тогава, когато откъм върха на властта гръмна онази скандална реплика, която би взривила общественото мнение във всяка европейска държава: че съдът бил „воденичният камък на шията на държавата“.
  
  Излезлите на бял свят след избора на Янева данни за конфликт на интереси по едно от делата „Софийски имоти“ (в което сред подсъдимите има лица, с които е сключила две имотни сделки) не впечатлиха нито председателя на едноименната комисия във ВСС, нито на етичната. Обяснението им е, че данните не се появили своевременно, преди избора, с което намекват, че едва ли не срещу Янева има постановка.
  
  Пък и комисията за конфликт на интереси вече не била компетентната да разглежда проблема след последните законодателни промени, а и да била компетентна, не била сезирана с нарочен сигнал, а не можело той да идва от медиите.
  
  Изборът на новия председател на СГС, превърнал се в скандал именно заради немотивираното „вътрешно убеждение“ на мнозинството на ВСС, е поредното кадруване с дъх на лобизъм и натиск, който съветът приема с отблъскващо раболепие. Тоест това поведение е вече
  
  системен и устойчив порок на управителния орган на съдебната власт
  
  Скандален беше и изборът на председател на Софийския аплативен съд преди време, срещу когото съдиите направиха мотивирана подписка преди гласуването, но комисиите на ВСС отново не взеха отношение. Последва като под индиго изборът на председател на Върховния административен съд, за когото медиите също месеци наред пишеха, че е фаворитът на вътрешния министър.
  
  Хипотеза, която би могла да бъде подкрепена дори само от факта, че именно той е помогнал на МВР да подслушва „безпроблемно“ шефа на митниците Ваньо Танов, подписвайки разрешенията за подслушването без достатъчно основания, както установи по-късно парламентарната подкомисия за контрол на СРС.
  
  Неспасяемото пропадане на ВСС към дъното беше отприщено от избора на председател на СГС, при това последван от обвинения в антидържавност, които членове на съвета отправиха към двете си колежки, подали оставка в знак на протест срещу безпринципните назначения.
  
  Неизбежно и логично Съюзът на съдиите поиска оставката на ВСС и предложи радикални промени в устройството на кадровия орган. В отговор получиха мълчание.
  
  Мълчи дори вътрешният министър, който иначе все говори
  
  за радикални реформи, които трябвало да дойдат от самата система. Мълчи и мнозинството на ГЕРБ в парламента, което явно е толкова „заинтересовано“ да има ефективна съдебна власт, че повече от година не попълва състава на ВСС. И няма да предлага кандидати, за да покаже, че не влияе на ВСС.
  
  То и лицемерието трябва да има граници. Изборът на председател на СГС показа, че не е необходимо властта да си прави труда да мисли какви реформи да провежда. Или да натиска ВСС. Висшият съдебен съвет сам се е поставил в услуга, което обрича изначално усилията на инспектората да санкционира пороците. Всичко това прави ВСС деструктивен за правосъдието, работещ не за, а срещу независимостта на третата власт, която трябва да гарантира.
  
  ВСС не може да взема адекватни решения и поради изначално сбърканата му структура, която води до абсурда прокурори, следователи и адвокати, тоест страните по делата, да кадруват съдиите, които са арбитрите. Освен това съветът трябва законодателно да бъде задължен да мотивира своите кадрови решения.
  
  За да може при обжалването съдът да обсъжда по същество несъгласието с избора, а не само формално да преценява процедурата по избора. Защото се получава така, че спорните кандидати винаги са избрани с перфектна процедура. 
  
  Какво ли мислят в етичната комисия на ВСС за оня, дето не минал на червено, понеже бил съдия?!

  http://www.dnevnik.bg

• Посланици с досиета разиграват министър

  Трима от т. нар. посланици ченгета, върнати в София от външния министър Николай Младенов, показно и без предупреждение се озовали в столиците, където са акредитирани.

  

  По официална информация от МВнР това са Георги Димитров в Белград, Бранимир Радев в Тбилиси и Георги Пейчинов в Пекин. Те са от групата, прибрана в България в началото на май т.г. със заповед на министъра, който смята да върне всички трийсетина посланици с досиета от ДС до края на годината. Със или без президентски указ за отзоваване.

  В тази вълна влизат още Андрей Трънски (Сараево), Андрей Караславов (Атина), Валентин Радомирски (Букурещ), Иво Петров (Берлин), Раковски Лашев (Скопие) и др.

  

  По неофициална информация Димитров и Пейчинов, след като са били в Белград и в Пекин, сега отново са в София.

  Има и четвърти посланик, привикан в София от министъра и оказал се отново по местоназначение – Райко Райчев, постоянен представител на България в ООН в Ню Йорк. Той обаче е поискал разрешение по каналния ред и се е отправил обратно към Голямата ябълка по неотложни служебни причини, одобрени от Младенов, уточни МВнР.

  Дупки в правилата

  Външният министър може да привика в “служебна командировка” всеки посланик, както и всеки друг дипломат от мястото на мандата му. Няма законово установен срок за продължителността на това “служебно пътуване”.

  

  Това обаче не освобождава посланика от длъжността му – нещо, което може да направи единствено президентът с указ.

  По тази причина част от привиканите в София посланици с досиета могат да сноват между България и държавите, където са акредитирани. Те са длъжни обаче да уведомяват работодателя си – външния министър.

  Липсата на тримата била открита, когато новият постоянен секретар на МВнР Ради Найденов привикал върнатите “ченгета”, за да им раздаде задачи за работа. По това време Димитров бил в Белград, а разпореждането на Найденов постановявало да се явят при него след час и половина.

  Преди това близо месец върнатите в “служебно пътуване” не били викани на разговор нито при министъра, нито при друг висш дипломат в министерството.

  “Труд” научи, че Георги Димитров може да оспорва заповедта за служебна командировка, защото конкретното съдържание на документа не отговаряло на закона за администрацията.

  Така играта на нерви между някои от “ченгетата” и Младенов придоби административен характер – министърът пък подготвя наказания “порицание” за отлъчилите се без негово знание.

  Надлъгване

  Административното надлъгване може да включи и по-тежко порицание за дипломат при повторен подобен случай и това да бъде формален повод за връщането му в софийската централа, коментираха запознати. Докато не получат указ за освобождаване от длъжност, “ченгетата” не могат нито да бъдат преназначени, нито пенсионирани.

  А Георги Първанов, извън политическите спорове, има сериозен принципен мотив да не отзовава посланиците с досиета. През двата мандата като държавен глава той подписваше заедно с указа за отзоваване и този за назначаването на нов ръководител на задгранична мисия – за да има приемственост пред приемащата държава.

  Впрочем, технически казусът на Ради Найденов е същият, макар и без политически нюанси. Той все още се води посланик във Виена.

  Даже периодично прескачал дотам, което не попречи на ръководството на МВнР да го преназначи в софийската централа на висшия дипломатически пост.

  Междувременно други 7 посланици с досиета се прибират около 1 юли.

  Сред тях вероятно ще бъдат тези от Лисабон, Рим, Осло, Каракас. Ще има и трета вълна към 1 септември, и последна до края на годината. От МВнР обясниха, че кой ще влезе в конкретна група, която се прибира в “служебна командировка”, зависи от конкретната работа на посолството и задачите на ръководителя му, както и от датата, на която евентуално изтича мандатът му.

  Източник: www.trud.bg

• Православен календар: Св. свещеномъченик Методий Патарски епископ, Св. предодобни Наум Охридски

  Днес 20 юни Православната църква чества свети свещеномъченик Методий, епископ Патарски и преподобни и равноапостолни Наум Охридски

  Св. Методий е повече известен със своите съчинения, отколкото с обстоятелствата на своя живот. Знае се, че във време на гонението той увещава своето паство към твърдост във вярата и сам извършил мъченически подвиг. Едни говорят, че това станало при римския император Декий, а други – през време на Максимиановото гонение против християните – около 311 г.
  Отците на Църквата с голямо уважение говорят за писанията на св. Методий, който с ярост и сила опровергал лъжливото учение на Порфирий и някои заблуждения на Ориген. Св. Методий написал обширно съчинение “За Възкресението”, обяснение на книгата Битие, на Песен на песните и на много други книги. Отците на Църквата го наричат ревностен поборник на истината и богат на мъдрост.

  Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска. В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис – Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там 7 години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него 10 години. Преставил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.
  Преп. Наум Охридски умрял на 23 декември 910 г., когато се и празнува неговата памет. Но навярно поради това, че тогава е зимно време, а при това и Коледен пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 г., установила 20 юни като ден за по-тържествено честване на неговата памет.

  Братя, нека да не остане без помен и
  презвитер Наум, този брат, другар и
  състрадалец на блажения Климент...
  Из Най-старото житие на св. Наум, първа четвърт на X в.

• MIss California is Miss USA 2011

  

  Alyssa Campanella of California wins Miss USA crown  Sunday, June 19, 2011, in Las Vegas, will go to Miss Universe.

  The competition was fierce and the final four were Miss Alabama, Miss Tennessee, Miss California and Miss Texas.

  The first runner-up was Miss Tennessee Ashley Durham and the second runner-up was Miss Alabama Madeline Mitchell.

  A 21-year-old auburn-haired Campanella won after strutting across the stage in a blue bikini with white polka dots and a dark turquoise evening gown with beading on its top.

  She also answered a question about legalizing marijuana by saying she didn’t think it should be fully legalized but it should be available to those who need it for medical purposes.

  „Well, I understand why that question would be asked, especially with today’s economy, but I also understand that medical marijuana is very important to help those who need it medically,“ she said, according to the wire service. „I’m not sure if it should be legalized, if it would really affect, with the drug war. I mean, it’s abused today, unfortunately, so that’s the only reason why I would kind of be a little bit against it, but medically it’s OK.“

  Campanella replaces Miss USA 2010 Rima Fakih. The Michigan woman teared up as she walked across the stage for a final goodbye.

  Campanella will go on to compete in the Miss Universe competition Sept. 12.

  

  

• ОЧАКВАЙТЕ ГОСПОДИН СИМЕОН СТОИЛОВ

  Господин Стоилов,
  Чикаго Ви очаква.
  Добре дошъл!

  

  На смимката: Симеон Стоилов (Фотограф: Стефан Марков)

  БАА

• Православен календар: Днес е неделя на всички светии (Вси светии) All Saints Day

  Днес православната църква чества още: Св. апостол Юда, брат Господен († 80). Св. преподобни Паисий Велики (ІV). Св. преподобни Паисий Хилендарски († ок.1770). Св. мъченик Зосим Созополски. Св. Йоан (Максимович), Архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец († 1966)

  Първата неделя след Петдесетница е посветена на всички светии.

  

  Отците на Църквата са установили този празник по три причини.

  Първо – да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни и оплоди нетленната действителност, духовния свят.

  Второ – да ни напомнят, че има много герои на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от Него с „венеца на славата“, но са останали безименни и неизвестни за света.
  

  И трето – да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус

  Христос, че са се подвизавали на едно и също поприще на добродетелта, че всички са от Едната, Света, Съборна и Апостолска Христова Църква и че пребъдват в едно Небесно Царство на Отца и Сина, и Светия Дух – в Царството на благодатта. „Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци“, казва св. апостол Павел.
  
  All Saints Day. Commemorated first Sunday after Pentecost
  The Orthodox Church celebrates the memory of All Saints on the first Sunday after Pentecost. The need for setting aside one day in the ecclesiastical calendar to honour ‘all saints’ was felt right after the Persecutions. Obviously, and in spite of the fact that the Church was already celebrating the memory of well-known saints, it was impossible to know individually and by name, all those who gave themselves for the faith in Christ. And though the day of commemoration varied among the various local Churches, the faithful of the Christian Church at large felt the need not only to commemorate the life and martyrdom of those athletes of the new faith, but also to establish a communion with them.
  The present day of celebration of the feast of All Saints goes back at least to St. John Chrysostom, who in one of his homilies in Constantinople says that the commemoration of the Martyrs of the Universal Church was observed on the first Sunday after Pentecost. All Saints Day has always been observed not only as an opportunity for the Church to project to her living membership Christian ideals to be emulated, but also as an opportunity to establish a unity between the Triumphant Church of Christ in heaven and His militant one on earth.

  

• ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ ЩЕ „ИЗМЪКВА“ БЪЛГАРИЯ ОТ ЕС

  Партия за хората от народа работи за референдум, на който българите да се произнесат дали са „за” или „против” оставането в „супердържавата ЕС”.

  Европейският съюз в този си вид не е място за България и не е нашето бъдеще. Това каза на пресконференция днес бившият атакист Павел Чернев, който в момента е секретар на Партия за хората от народа и е кандидат-президент на формацията.

  Партията за хората от народа работи за референдум, на който българите да се произнесат дали са „за” или „против” оставането в „супредържавата ЕС”. Негативите трябва да се дискутират и да стигнат до широката общественост, изтъкна Чернев. И отбеляза, че за първи път в България е създадена и функционира евроскептична партия, която е против начина на функциониране на ЕС, защото той лишава от идентичност страните-членки.

  Считаме се за социалната партия на България. Най-важният въпрос е как утре ще осигурим нормалния живот на семейството си и как България да стане страна на социалната справедливост, обясни Чернев. Нашата основна цел е дебатът в обществото, който се отбягва от досегашните политици и който умишлено се изтиква в ъгъла, посочи той.

  Партията е възникнала миналата година в следствие на обединение на няколко граждански движения. Тя ще работи главно с такива, защото те са най-пряката форма на демокрация в обществото. За разлика от други формирования, нашата партия е отворена за всички етноси, изтъкна Чернев. Етнизирането на политическите партии е противоконституционно, неправилно, неработещо и поражда голям обществен негатив. Бюрократите от Брюксел нямат право да идват и да ни поучават на толерантност. България може да послужи за пример за мирен обществен живот, допълни Павел Чернев./БЛИЦ/

• Депутат от Сръбската радикална партия атакува Културно-информационния център на българите в Босилеград

  Изказване на депутата на Сръбската радикална партия Драган Стеванович в Скупщината на Сърбия

  Четвърто заседание от Първата редовна сесия, 25. 05. 2011 г.

  ДРАГАН СТЕВАНОВИЧ: Дами и господа народни представители, от името на СРП, намирам за съобразно, или считам за длъжност, днес да отворим един въпрос, един проблем който не отваряме за пръв път, но мисля, че е твърде полезно да го отворим отново и мисля, че темата за която днес се говори или разисква, е нещо, което дава възможност или представлява увод за такова нещо.

  именно, касае се за проблем, за който СРП вече няколко пъти говори от тази трибуна, и това е проблем, който се явява отпреди няколко месеца и години; проблем, който очевидно не е адекватно третиран от страна на държават;, проблем, който не е спрян; проблем, който се развива и който в перспектива застрашава да отрови тази добра среда. Среда, в която живеят добри хора;, среда, в която сърби и българи живеят в хармонични отношения, тия малко сърби, които са там.

  Това, което е опасно е, че една малка група хора, използвайки определени права и свободи, своето национално положение, подвежда под въпрос конституционното устройство на тази държава.

  Ако ме питате каква връзка има това с тази точка от дневния ред, откровено ще ви кажа, че СРП иска от всички отговорни в Скупщината и в държавата да преразгледат състава на Националния просветен съвет и ако там няма представител на българската национална общност, ние искаме и настояваме в състава на този съвет да се изберат хора, които адекватно ще представят техните нужди в контекста на образованието, опазването на културната, религиозна и всяка друга идентичност.

  Че нещата са твърде зле и опасни, сочи фактът, че е издаден още един брой на Бюлетина на Културно-информационния център, в който, зад много хубавите и прилични корици, е скрита и концентрирана отрова, която се сее в Босилеград, отрова която се сее срещу Сърбия, отрова, с която за съжаление, пет или десет души в Босилеград назовават Сърбия кой знае с какви имена, изрази или категории.

  Това, което СРП очаква, повтарям и подчертавам, е държавата да намери адекватен начин и мярка да реагира, и да спре тази зараза, която Културно-информационния център и петте души в него разпространяват. Вие добре знаете, че ние реагирахме, когато в Босилеград трябваше да дойде група от 11-12 автобуса, уж за да се организира някакъв „митинг срещу Сърбия“, тоест във връзка с 91 годишнината от Ньойския договор. Държавната сигурност в Сърбия тогава си свърши работата, както трябва, но същественото е, че някои други държавни органи във всичко това не разпознаха достатъчно място и причини да реагират, защото сега се счита, че с техните действия в Босилеград, по един открит и ясен начин, е подведено под въпрос конституционното устройство на Република Сърбия.

  Когато погледнете първата страница, виждате деца. Тия деца на празника, както те ги наричат Великденски празници в Босилеград, в петък, уважаеми господа от властвуващото мнозинство, бяха разделени в Босилеград. Разделиха ги на ония, които са завършили училище в Босилеград, и ония, които са завършили основно училище в България. Знаете ли кой ги разделя и им организира различна музика и на едните и на другите? Най-напред директорът на училището, Методи Чипев, който си получава заплатата от тази държава. Много е хубаво да разрушаваш и да плюеш по държавата и същевременно тази държава да ви финансира и плаща. Тоя господин не е единственият в тази дружина и в екипа, който сее разделения и раздор в Босилеград. Тука са и хората, които също по други основания получават заплатата си от бюджета на Република Сърбия, техните членове на семействата получават заплати от бюджета на република Сърбия, а те сеят смрад, разделения и раздор в една община, която години наред показваше воля и определение да бъде в Сърбия, да бъде лоялна и да споделя всички ония проблеми и мъки, които днес имаме всички заедно в Сърбия.

  Когато тръгнете през страниците на този културно-информационен, тоест бюлетин на Културно-информационния център, ще намерите всичко, само не и тачене на културните, религиозни, национални или каквито и да било други ценности на българското национално малцинство. Дори и аз успях да се намеря на техните страници, половината от този бюлетин са моите изказвания в скупщината. Бих искал който и да било от вас да каже дали това има връзка с културното, традиционно, религиозно или каквото и да е положение на българското национално малцинство в Сърбия.

  Опасното е, че господата, които се занимават с това, не избират нито начини, нито мишени, нито методи, с които да атакуват представителите на тази държава, представителите на Сръбската православна църква и представителите на полицията. Ще посоча няколко неща, които може би ще ви пробудят да реагирате. Тука се говори за нарушаването на правата на българското национално малцинство и се казва, че на Борис Тадич през едното ухо е влязло и през другото излязло това, което в разговорите му е казал Бойко Борисов, премиерът на Република България; и че положението и правата на българското малцинство, и по-нататък са застрашени. За да бъде иронията по-голяма, сръбската полиция се нарича комунистическа, използва сърбо-комунистически методи, и се подчертава, че Босилеград е обхванат от разпад на системата и разпадане на всички служби, от полицията, армията, па дори и БИА (разбирай УДБА). В тия текстове, разбира се, няма лошо, и не е и важно, и СРС е спомената в много негативен контекст. Споменат съм и аз като народен представител, че съм част от тази мръсна и некадърна БИА. Не съм част от тази агенция, но очевидно, с оглед на това как стоят, как текат и как се развиват нещата, че тази агенция нищо не работи там горе, защото ако работеше, тия пет души в Босилеград щяха да бъдат подложени на процес, защото има достатъчно елементи и основания, и законни и конституционни, държавата да ги санкционира и да си разчисти сметките с хората, които сеят омраза.

  Това, което е пагубно за СРС е, че са атакували СПЦ, и не бих искал да злоупотребявам с трибуната, тоест да я използвам да изнеса как са назовани църковните великодостойници на СПЦ в този Бюлетин. Между другото, казаха, че владиката Врански Пахомий е направил от църквата свърталище за сръбските радикали, за комунистите и полицията. За владиката на СПЦ казват, че е неморален, сребролюбив, безбожник и т.н.

  СРП пита и повтаря, и културния, тоест националния културно-просветен съвет, националния просветен съвет, представителите на властта, вас в мнозинството – няма ли достатъчно причини държавата да реагира на всичко това? Ние можем политически да спорим и да понасяме политически натиски и дискредитации, политиката за това служи, но така брутално редакцията на този Бюлетин да се обръща към СПЦ и всичко това да се крие в страници, които уж се занимават с култура, информиране и образование на културната, българска национална общност в Босилеград, това наистина е недопустимо. Те ви обвиняват, че сте представители на великосръбската политика и това е нещо, което най-много пречи на СРП. Творецът, творецът на идеологията на Велика Сърбия е Воислав Шешел. Поразително е, че ви обвиняват вас за това, които, ето и сега чуваме, не сте в състояние да запазите и това, което имаме, а това са Косово и Метохия.

  На тия същите хора в Босилеград също не им пречеше във времето зад нас, под знамето на Велика Сърбия, под знамето на СРП да бъдат представители в тази Скупщина, да бъдат подпредседатели на тази Скупщина, да бъдат министри в правителството, и в СРЮ, и в Република Сърбия. Тогава Велика Сърбия и великосръбският национализъм не им пречеше.  СРП с тия постъпки всъщност показа какво е нейното отношение към националните малцинства и изобщо към принадлежащите към националните малцинства. По този начин ние показахме своите определения всички да имат еднакво положение и еднакво третиране в тази държава.

  Тук се поставя един обективен въпрос – защо държавата не реагира, защо държавата позволява пет души в Босилеград да си правят сеир, да правят проблеми и да наричат Сърбия с всички ония думи, които ще разпознаете и прочетете на страниците на този бюлетин?

  Ще ви прочета също едно подзаглавие: приятели, проблемът не е че Западните покрайнини ще си отидат в България, а че младите масово си отиват от Сърбия. Дали това изречение е достатъчна причина този съвет и всички останали в Сърбия да реагират, от Министерството на просветата, Министерството на правосъдието, Министерството на полицията и всички ония служби и организации, институции, които са длъжни да пазят конституционното устройство?

  Тия хора, които се крият зад културата и образованието, ви обвиняват, че не признавате и не приемате геноцида в Сребреница. Тия хора сравняват своето положение с положението на хората на Косово и Метохия и искат проблемите на Западните покрайнини да се решат така, както се решават проблемите на Косово и Метохия. Ние смятаме, че няма нищо, което да ограничава властта да реагира в тази ситуация, никакви права на българите в Босилеград не са застрашени.  Те в това списание, господин Петров, искат от вас да реагирате на моите изложения срещу българското национално малцинство. Дълбоко съм убеден, че ако сте разпознали нещо, което би ви накарало да реагирате, вие бихте реагирали и вие много добре знаете какво е моето отношение и отношението на СРС към българската национална общност в Босилеград и изобщо на пространствата където тази национална общност живее. Те ви обвиняват че мълчите, защото няма причини да реагираме, защото нямате причини да се противопоставяте на становищата и мненията които очевидно споделяте с нас. За това кой знае колко пъти сме разказвали и говорили.

  Един пример който също е свързан с темата, за която днес говорим. В Босилеград само 15 семейства, тоест само 15 деца в началото на учебната година са изразили желание да изучават български като майчин език, а всички останали смятат сръбския за майчин език. За какви застрашени права говорим?

  Тук на страниците на този бюлетин, който би трябвало да се занимава с културното и образователното положение на българското национално малцинство, се поместват снимки на убийците на крал Александър.  Мен ме приравниха с депутата, който по времето на княз Милош е призовавал да се убият всички които са умни и образовани, защото те само правят проблеми в Сърбия.

  Господа, този бюлетин се печати в Сърбия, но го финансира някой, който не желае добро нито на Сърбия, нито на сръбско-българските отношения, а най-малко на българското национално малцинство. Зад това, господа, се намират хора, които дочакаха вашия премиер Цветкович в София и протестираха срещу него. Аз не обичам Мирко Цветкович, нито ми е близък, нищо умно не е направил за Сърбия, но той е сръбски премиер, и ако вие не реагирате на това, нима ние трябва да ви подканваме, да бъдем вашата съвест? Сръбската репрезентация в София играеше и гледаше в един транспарант, че ние сме терористи, касапи, не знам си какво и че тероризираме българското национално малцинство. Но вярвайте, българският народ в Босилеград и Цариброд не мисли така. Така мислят пет или десет души, мога да ви дам техните имена, фамилни имена и адреси и с тях да свършите тази работа и този разказ, да приключи това сеене на зло, разделения и неистини.

  Затова СРП смята, че в Националния просветен съвет трябва да сложите някого, който автентично ще представлява и изразява интересите на българското национално малцинство, на тези деца и всички останали, които живеят в Сърбия, да се постараете те в Република Сърбия да доживеят като в своя, да им дадете възможност да се учат в Ниш, Белград, Крагуевац, Нови Сад, а не те да осъществяват своите просветни и образователни амбиции под някакви много съмнителни обстоятелства и условия в Перник, София, Кюстендил или не знам вече къде не отиват, и да се връщат тук с дипломи,, които им дават за половин година, затова, че приемат нещо, което някой в България иска от тях.

  Не упрекваме тия хора, те живеят трудно и ние бихме искали всички заедно да им помогнем там. В този контекст и в този смисъл СРС е наистина отворена за всякакъв разговор, но това, което СРП иска от вас, е да събудите институциите на тази държава и да спрете сеенето на злото и отровата от Културно-информационния център. Това са пет човека: Иван Николов, Димитър Димитров, Методи Чипев и още няколко души. Тия хора са в просветата, тия хора са на бюджета на Република Сърбия. Имате достатъчно механизми да спрете това сеене на зло. Благодаря.

  Бел. ред.:

  Изказването на Драган Стеванович е взето от публикация в група във Фейсбук „Демострация в София, че правата на българите не се спазват”.  (Това изказване не е първо, а поредно в подобен дух от представители на Сръбската радикална партия.)

• <<
• 1
...
• 312
• 313
• 314
• 315
• 316
• 317
• 318
• 319
• 320
• 321
• 322
...
• 416
• >>