Всички авторски страници

Авторски

• Новата Студена война – между Китай и САЩ

  Емили Кайзър, Ройтерс

  Трудно поддържаният мир между САЩ и Китай може да отстъпи място на напрежение в отношенията между двете страни с оглед на това, че икономиките им са в период на “охлаждане”. Останалите азиатски страни следят положението с повишено внимание, защото се страхуват да не се окажат между чука и наковалнята, в случай че се стигне до сблъсък между двете най-големи световни икономики. Притесненията относно скъсване на връзките между Китай и САЩ бе общата червена нишка, която преминаваше през Световния икономически форум за Източна Азия в Джакарта, събрал правителствени представители, бизнес лидери и учени.

  Министър-председателят на Сингапур Ли Сян Лун заяви, че засега двете страни “са избегнали сблъсъка” по един от най-парливите въпроси – курса на китайския юан, за който САЩ настояват да се повишава с по-бързи темпове. Но списъкът с проблемите, предизвикващи търкания, започва да се увеличава. “И двете страни искат да запазят стабилни отношения помежду си”, казва Иън Бремър, президентът на базирания в Ню Йорк консултантски център за политически рискове “Евразия Груп” . “Троцки е казал: “Може и да не искаш война, но понякога тя иска теб”, добавя той, перифразирайки мисъл на руския революционер Лев Троцки.

  САЩ и Китай са свързани от търговия и инвестиции в размер на трилиони долари, а опасността от сигурното взаимно унищожение спомогна в отношенията между тях да има, ако не доверие, то поне по-голяма вежливост. Обременените с дългове Съединени щати се нуждаят от “дълбоките джобове” на Китай, а китайският износ се нуждае от американските потребители.

  Подобно напрежение, свързано с обменните курсове на чужди валути и търговията не е нещо ново, но то общо взето се потушаваше по време на финансовата криза, когато светът имаше да решава по-сериозни проблеми. Джаспал Биндра, главен изпълнителен директор за Азия на банката “Стандард Чартърд Банк” (Standard Chartered Bank) в Хонконг заяви, че националните съображения отново вземат превес над международните предпочитания.
  “Хората просто ще трябва да свикнат с това”, каза той.

  ПРАВИЛНИЯТ ПОДХОД

  И двете страни ще трябва да вземат трудни решения в икономичексата си политика през следващите месеци, които могат да доведат до проблеми, ако не се избере правилният подход. И в САЩ, и в Китай предстоят политически промени през 2012 г., които затрудняват допълнително избора.
  Вашингтон трябва да намери начин да ускори колебливия ръст на икономиката си, докато законодателите спорят относно бюджетни съкращения, които вероятно ще бъдат основна тема по време на кандидатпрезидентската кампания през 2012 г.

  Пекин трябва да укроти икономическия растеж в достатъчна степен, за да задържи инфланцията, без да задуши икономиката си – нещо още по-належащо предвид предаването на властта догодина. Ако Китай ограничи твърде рязко кредитирането, икономическият растеж в цяла Азия, а може би и в целия свят, ще се забави. Ако пък обаче подходи твърде меко, може да се стигне до надуването на опасни балони при финансовите активи.

  По същия начин, ако политическата парализа в САЩ предизвика дори и кратковременно просрочване на задълженията през това лято, курсът на долара може да тръгне стремглаво надолу, а лихвените равнища в световен мащаб може да бъдат разклатени, тъй като американските облигации служат като база за сравнение, по която се ориентират облигационните емисии на други страни. Но ако американската икономика отбележи преклено голям спад, Управлението за федерален резерв няма да има друга алтернатива освен да пусне печатницата за пари. Развиващите се азиатски пазари вече възнегодуваха остро заради покачилата се инфлация при някои финансови активи, породена от най-новата покупка на облигации от страна на Федералния резерв.

  Наистина премиерът на Сингапур Ли призова американците “да въведат ред в къщата си”, за да помогнат на Азия да овладее инфлацията. Консултантът по политически рискове Бремър очерта още две потенциални конфликтни зони в отношенията между САЩ и Китай. На първо място това е старият “социален договор” между двете страни, според който американските компании предоставят на китайците технологично ноухау в замяна на достъп до огромния потребителски пазар в Китай. В момента Китай използва западни технологии, но възпрепятства чуждестранния достъп до своя пазар.

  На второ място той посочи увеличаващите се кибератаки, например тези, които поразиха Международния валутен фонд, Гугъл и други компании. От Гугъл заявиха, че атаките срещу електронната й поща Джимейл са извършени от територията на Китай, но Пекин отрече участие в това. “Ако преследваш убиец и има труп, първото нещо, което ще направиш, е да потърсиш мотив”, каза Бремър. “Като погледнеш атакуваните от хакери потребителски акаунти на китайски дисиденти в Джимейл, къде може да е мотивът?”

  ДА ИЗБЕРЕШ КОЯ СТРАНА ДА ВЗЕМЕШ

  Останалите азиатски страни много добре знаят, че когато гигантите се борят помежду си, по-малките играчи могат да бъдат смачкани. “Трябва да има повече гъвкавост и от двете страни, защото ако няма такава, това ще донесе проблеми за всички нас”, казва Сесар Пурисима, министърът на финансите на Филипините, страна която поддържа близки търговски отношения както със САЩ, така и с Китай. Според Пурисима най-добрата защита е осигуряването на добра вътрешна политика, така че малките страни да могат да се справят с икономическите бури. Организации като Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) могат също да помогнат на по-малките играчи да оцелеят.

  Посланикът на Южна Корея в Сингапур Ох Юн заяви, че азиатските страни ще бъдат принудени да изберат коя страна да вземат, в случай на влошаване на отношенията между САЩ и Китай. “Те не искат да отговорят на този въпрос”, казва Ох. “Всички ние имаме лоши спомени от Студената война”. Ян Сю от Китайския институт за международни изследвания заяви, че се надява китайският възход да бъде мирен и направи паралел с възхода на САЩ през деветнадесети век.
  Както Китай сега, така и САЩ са били нова сила, която бързо набира скорост, отправяйки предизвикателство към тогавашните лидери като Великобритания. Тези две страни обаче са успели да избегнат конфликта помежду си и в момента продължават да са близки съюзници.

  Той заяви, че американската и китайската икономики са толкова тясно преплетени, че ако едната страна се опита да навреди на другата, то и двете ще ги заболи.
  “Именно това е, което ще помогне на американско-китайските отношения да избегнат конфронтацията”, каза той. По ирония на съдбата обаче балансът в отношенията между САЩ и Китай, считан за толкова важен за стабилността на световната икономика, променя това статукво. Докато Китай засилва вътрешното потребление, а САЩ ограничават дълговете си, зависимостта им един от друг намалява.

  Това е още една причина, поради която Бремър съзира назряващ конфликт. Запитан дали отношенията между САЩ и Китай се подобряват или се влошават, (трима от четирима азиатски експерти, участващи на форума в Джакарта, отговарят, че те се влошават), Бремър отговаря недвусмислено: “Аз съм в лагера на песимистите.”

  Източник: http://e-vestnik.bg/12003/novata-studena-voyna-mezhdu-kitay-i-sasht/

• НАЦИОНАЛНА КАМПАНИЯ ПОЛЗВАЙ КОЛАНА! СПАСЯВА ЖИВОТА!

  Нов подход към безопасността от Евроинс и Авто Юнион*

  Интервю с Г-н Симеон Стоилов – Маркетинг Директор в Еврохолд България **

  
  

  Какво искате да кажете на хората, до които достига кампанията „Коланите спасяват живот!”, със своето участие?

  
  Кампанията сама по себе си има много категорично и ясно послание. Аз бих си позволил само едно кратко допълнение: Отнема много малко време и е много лесно!

  С какво ви спечели вас тазгодишното издание на кампанията?

  За нас пътната безопасност има значение. Ние познаваме своите клиенти лично, както в Застрахователната компания Евроинс, така и в авто направленията на Холдинга. Когато познаваш хората, тяхната история в инцидентите по пътя става и твоя. В същото време през технологичните постижения на автомобилните производители, ние добре виждаме колко много усилия и средства се инвестират от автомобилостроителната индустрия за опазване на човешкия живот. У нас обаче, статистиката показва колко много ние нехаем за живота си. Всичко това са доводите ни да участваме в кампанията „Коланите спасяват живот!”.

  Има ли нещо, с което вашето участие промени кампанията тази година?

  Искрено се надявам, че нашето участие е допринесло за обогатяването на кампанията, но най-вече за чуваемостта й. Всъщност трябва да кажа, че ние с Весела Цолова, която е управител на „Парадигма” – главния координатор по кампанията, се чухме в края на Януари и практически участието ни се оформи в последния момент. Още след като ми разказа в техния офис за кампанията, предложих ние да направим нещо различно, нещо нетрадиционно, което никой до момента не е правил, а ние имаме капацитета да организираме.

  Компании от нашата група са Ауто Италия – официалния вносител на FIAT, Скандианвия Моторс – официален вносител на SAAB и Милано Моторс за ALFA ROMEO, както и ЗД Евроинс – всички сме тясно свързани движението по пътищата и засегнати от безопасността на движение. В централната ни офис сграда в София, на бул. Христофор Колумб, където са и автомобилните салони на 8 от марките автомобили имаме прекрасна конферентна зала, в която спокойно можем да разположим поне няколко автомобила. Предложих да направим нещо с практическа насоченост – да направим игра в която участниците да се състезават, кой най-бързо и прецизно ще обезопаси себе си и децата си преди път.

  Вкарахме три автомобила в залата. Колегата Борис Касиков дойде от Варна специално за да помогне за организацията и да води събитието. От Chipolino осигуриха столчета и седалки. Столична община ни предоставиха рисунките на деца по темата „Коланите спасяват живот”, от един страхотен конкурс, който те бяха отганнизирали в столични училища и детски градини–не можете да си представите колко убедителни рисунки има – аз съм силно впечатлен от отношението, което децата са демонстрирали към пътната безопасност–определено имат по-детайлна представа за опасностите по пътя, от колкото съм предполагал някога. Всички рисунки наредихме на импровизирана изложба в залата. За всички гости и участници организирахме почерпка. Дойдоха цял отбор пътни полицаи, организирани от главен комисар Красимир Костов.

  Дойдоха много журналисти, които настоятелно искаха да вземат участие в играта. Ние като домакини направихме два отбора: на Евроинс и на италианските автомобили. Холандските полицаи – инициатори на кампанията – сформираха свой отбор и се регистрираха за участие. Стана много добра и увлекателна игра. Мисля, че съвсем заслужено победата я спечелиха полицаите – всичките млади момчета – как да не им се довери човек, че знаят какво да проверяват – самите те са специалисти – справиха се прекрасно.

  Всички отбори много се стараха и искрено участваха, публиката съпреживяваше, въобще беше точно както го искахме и замислихме – живо, напрегнато и забавно. Най-важното е че беше ефектно т.е. участниците правеха в реална обстановка нещата, които на първо място закона ги задължава, но не на последно и доста по-важно – трябва да им помогне да стигат живи и здрави до крайната точка при всяко свое пътуване.

  Какви са вашите изводи от кампанията, след като тя вече приключи?

  За мен лично, най-важният извод от кампанията е, че колкото повече институции, организации, компании и частни лица се обединяват около идеята, толкова повече тя има шанс за успех. Колегите от Парадигма свършиха прекрасна и огромна работа да обединят всички нас около една идея и тя намира своето послание. А що се отнася до кампанията – тя не е приключила! Приключи само нейният начален етап. Ние тепърва трябва да се научим да мислим за безопасно пътуване, да съхраняваме живота си и децата си на пътя и най-важното да им изградим и на тях навици за безопасно пътуване, най-вече с личен пример.

  –––––––––

  * Авто Юнион е холдингово дружество обединяващо инвестициите на Еврохолд България в автомобилния сектор. Дружеството включва фирми вносители на нови автомобили, мотопеди и сервизни услуги.

  ** Господин Симеон Стоилов е Генерален консул на Република България в Чикаго от 25 май 2011 година.

  

  
  

• Тъжната българска старост

  Това, което на Запад е негодно, в България продължава да живее, макар и „на системи“. Остаряването на всичко и навсякъде в страната се превръща от естествен процес в тежък национален проблем, пише Георги Папакочев /Дойче Веле/

  Автобусът, причинил гибелта на осемте българи на т.нар.”автомагистрала Тракия”, е над 20 годишен. Сиреч внесен в България някъде около 1989 година, вероятно втора ръка или рециклиран – тогава, както и сега пари за нови возила нямаше.

  Дали преклонната му техническа възраст, на която са го мъчили да транспортира пътници, е причина за тежката катастрофа ще се разбере, но със сигурност овехтяването има пръст в трагедията.

  Подобни 20-30 годишни транспортни ветерани, пенсионирани от Германия, Франция, Австрия, а те съставляват повече от половината обществен транспорт в България, продължават жалкото си битие по изровените пътища, за да причинят в крайна сметка голямата предсказуема беля.

  Седнал дядо на цимента…

  Да бяха само те – да махне човек с ръка! Но според статистика на МВР от тази година една трета от целия автомобилен парк на страната е на същата преклонна възраст – 15-20 години. Вярно – москвичи, трабанти, жигулита и лади вече все по-рядко агонизират по шосетата, но на тяхно място вдигат пушилка и дрънчат издухани стари европейски коли, някои от които доживяват трето, дори четвърто техническо прераждане в сиромашката държава, като тази „икономия” най-често се плаща с човешки живот.

  Сред особено рисковите действащи транспортни ветерани в България са повечето локомотиви на ЖП-транспорта, основно съветски ветерани, които отдавна би трябвало да са се превърнали в музейни експонати на „победилия социализъм”. Вагоните – повечето са на по 40- 50 години, с тесни пейчици, ставащи все по-паянтови, смрадливи и мръсни. И опасни, естествено, но… за нови пари няма.

  Ръждясали стари корита с горди български имена продължават да порят световните океани, дори отдавна пенсионираната белгийска фрегата „Ванделаар”, закупена от България през 2005 година за 23 милиона евро, наскоро се изкипри на военна мисия край бреговете на Либия. Говори се за купуването и на бойни изтребители, също употребявани, но това може да се случи евентуално някъде в много далечното бъдеще.

  Да остарееш на инат!

  Кое всъщност в България не е безнадеждно остаряло вече? Големи болнични сгради, училища, трагичните пътища, чиито непоглеждани от десетилетия настилки с дупки могат евентуално да разчитат на временен пълнеж? А може би повечето сгради в големите градове, да не говорим в по-малките и селата?

  Преди година експерти алармираха, че 70 на сто от покривите в София са стари и опасни за хората със своите ерозирали покрития, изгнили греди, изронени керемиди. Жертви причиниха рухнали овехтяли постройки, откъртени мазилки, а наскоро и стар софийски балкон. Фатално остаряват панелните „човекарници” заедно със своите някога млади обитатели, грохват подлези, мостове, обществена инфраструктура, от картата изчезват престарели села, махали…

  Старост-нерадост

  Най-пагубно обаче остаряват българите. Ниската раждаемост и поголовната емиграция на младите все повече превръща сиромашката им държавица в тъжно старопиталище на бедни беловласи хора, които са принуждавани постоянно да жертват остатъците от гражданското си и човешко достойнство в беднотията, за да оцеляват някак си, но и това става все по-трудно и безсмислено.

  Просто защото отслабналите им сетива отдавна не долавят, че нещо би могло да се промени не толкова за тях, колкото за техните по-млади близки. И започват да мечтаят за малкия „шперплатов самолет”, с който час по-скоро да поемат по гладката небесна магистрала…/DW/

• Златев уредил с апартаменти руския посланик у нас

  Руският гаулайтер за България и вечен министър-председател в сянка Валентин Златев уреди с цели два апартамента посланика на Русия у нас Юрий Исаков, става ясно от Службата по вписванията към Столичния съд.

  Автор: Пролетина Николова /Десант/

  Луксозните жилища се намират в хотелския комплекс на Златев “Правец ризорт”, който в края на май бе открит лично от проформа премиера Бойко Борисов.

  В описната книга е посочено, че се касае за покупко-продажба, като официален купувач се явява синът на посланика – Иван Юриевич Исаков. На свой ред след това той е прехвърлил жилищата с право на ползване съответно на родителите си Юрий и Людмила.

  Източници на “Десант” обаче посочват, че това е оформено така само за пред властите. Реално имотите са придобити от фирма “Тера тур сървис”, която е собственост на бащата на Златев – Васил (който пък по документи се води официалният притежател на “Правец ризорт”), а след това дарени на семейството на посланика. Новата придобивка на чуждия дипломат е с площ от 61,35 кв. метра всеки, плюс два гаража.

  Скъпият подарък е направен в края на 2009 година. Тоест само година преди да стане ясно, че Златев се е уредил за посредник по проекта за строителството на АЕЦ “Белене”. Което го прави човека, през който ще минават милиардите за изграждането на обекта.

  Тези апартаменти хвърлят повече светлина за начина, по който Златев успява да се урежда на постове, които миришат на много пари. Преди време, когато бе най-големият довереник на “ЛУКойл” у нас, той почти бе отритнат от руснаците.

  Това се случи, след като босовете на петролната компания засякоха как в “Нефтохим” е съществувал канал за кражба на огромни количества горива, разработен от най-близки до Златев длъжностни лица. Тогава стана ясно с какъв произход са парите му, с които той е стартирал мащабно строителство на хотели из България и в частност “Правец ризорт”.

  Появата му отново като довереник на голяма руска компания, след резила с разкритията в “Нефтохим”, бе изненадваща. Първоначално се смяташе, че посредническия си пост за “Белене” той е заслужил единствено благодарение на факта, че е успял да подчини цялата политическа класа в България на себе си.

  Държавната фирма “Росатом”, която се натиска еднолично да гради “Белене”, отчайващо имаше нужда именно от такъв посредник, който да прокарва безпроблемно всичките й интереси, повечето от които са от естеството на секретните служби.

  Всъщност, задачата на Златев при новите му господари не е да разбира от енергетика, а да владее мачкането на български политици, което е негов специалитет от повече от десет години.

  Изпълненията му в “ЛУКойл Нефтохим” обаче няма как да не са били известни на ръководството на “Росатом”. Очевидно Златев е успял да умилостиви руснаците с подобни скъпи подаръчета на лицата, от които зависи получаването на такава сладка служба.

  Прах в очите

  Текат митнически проверки в няколко фирми, занимаващи се с търговия с горива, сред които и “Лукойл”, обяви в сряда финансовият министър Симеон Дянков. Резултатите от проверките, които били рутинни, щели да бъдат готови до месец. При проверките се проверява и евентуалният фиктивен износ на горива.

  Дянков посочи, че за проверката не е уведомен премиерът, защото не е негова работа да се занимава с тези неща. „Митниците докладват на мен“, заяви той. Дянков увери, че откакто е започнала проверката „никой не му се е обаждал“ и по принцип „никой никога не му се обажда“, тъй като „идва отвън“.
  Сега остава само и да му повярваме.

  А можеше да е Свински…
  Ако правешкият милиардер и баща му – бившият кмет на Правец и довереник на Тодор Живков – Васил Златев, спазваха българските традиции за именуване, те трябваше да се казват Свинарски. Поне така сочи родословното дърво на “знатната” фамилия.
  Прадядото на Васил Златев е вписан в общинските книжа като Иван Вълков Свинара. Прозвището си е получил от очевидния за всички в региона факт, че е пасял свинете на чорбаджиите. Синът на Свинара и дядо на Васил Златев е Петко Иванов Свинара.

  Дотук свинската характеристика на рода върви само като прозвище. То се променя на официална фамилия чак с раждането на бащата на Васил Златев. Името му вече е Златю Свинар. Точно така е посочено в акта за раждането му. Стари хора от Правец си спомнят, че Златю по цял ден пасял свинете на богатия род Никовците от махала Манастирица.

  Фамилията се разделя с беднотията и грухтящия добитък едва при сина на Златю – Васил, който се сближава с Тодор Живков и това го издига до председател на селския съвет на Правец, длъжност, която по-късно е преобразувана в кмет.

  Като всеки селянин, видял се изведнъж в хайлайфа, и Васил е побързал да приключи със свинете и да се окичи с нещо, което да го сочи като много знатна и лична персона. Това показва защо от него нататък фамилията на рода е вече променена точно на Златеви.

  Източник: http://www.desant.net/show-news/22385/

  
  

  

  Покрай мераците на Златев да е в центъра на финансовите потоци, Юрий и Людмила се облажиха със скъпарски апартаменти в хотела му в Правец. Снимка “Стандарт нюз”

• Father’s Day 2011

  Father’s Day is celebrated worldwide to recognize the contribution that fathers and father figures make to the lives of their children. This day celebrates fatherhood,  male parenting, paternal bonds, and the influence of fathers in society. Although it is celebrated on a variety of dates worldwide, many countries observe this day on the third Sunday in June.

  „Fathers, like mothers, are not born.
  Men grow into fathers-
  and fathering is
  a very important stage in their development.“
  David M Gottesman

  What do people do?

  The date when Father’s Day is celebrated varies from country to country. It is celebrated in Canada, the United Kingdom, and the United States on the third Sunday of June. It is also observed in countries such as Argentina, Canada, France, Greece, India, Ireland, Mexico, Pakistan, Singapore, South Africa, and Venezuela.  In Australia and New Zealand Father’s Day is on the first Sunday in September. In Thailand it is celebrated on December 5, which is the birthday of the country’s king. Brazilian dads are honored on the second Sunday of August.

  

  On Father’s Day many people make a special effort for their fathers or father figures. Some people visit their fathers, while others give cards, flowers or other gifts, such as clothing or sporting equipment, or luxury food items. Father’s Day is a relatively modern holiday, so different families have different traditions. These can range from a simple phone call or greetings card to large parties honoring all father figures in an extended family. Father figures can include fathers, step-fathers, fathers-in-law, grandfathers, great-grandfathers and even other male relatives.

  Father’s Day in India is a relatively new concept but it is celebrated in similar ways as in the United Kingdom or the United States, although on a smaller scale. There is a greater awareness of Fathers Day events in metropolitan cities and bigger towns due to the greater exposure of people to the western cultures in these areas. In Mexico Father’s Day is referred to as “Día del Padre”, where many families get together, prepare meals and distribute gifts to fathers or father figures. In South Africa, many social and cultural societies host Father’s Day celebrations to stress the important role of fathers in nurturing children and building stronger society.

  Public life

  Father’s Day is not a federal holiday in most countries, with exception to Thailand because it falls on the same day as the King’s Birthday, which is a public holiday. For other countries, Father’s Day is on a Sunday, so public offices are closed on this day and very few organizations are open for business.  Public transit systems run to their weekend schedules. It is important for people wanting to dine in a restaurant on Father’s Day to think about booking in advance because restaurants may be busier than usual, as many people take their fathers out for a treat.

  Background and symbols

  There are some suggestions that the idea of Father’s Day may originate in pagan sun worship. Some branches of paganism see the sun as the father of the universe. The June solstice occurs around the same time of year as Father’s Day so some people see a link between the two. According to many scholars, the importance of Father’s Day can be found even in ancient Babylon. Around 4000 years age, Elmesu a young first carved a message on a card made of clay for his father whishing him long life and good health. Though there is no records about what happened to them but, the Babylonians started celebrating a day privately reserved for their fathers.

  The idea of a special day to honor fathers and celebrate fatherhood was introduced from the United States. There, a woman called Sonora Smart Dodd was inspired by the American Mother’s Day celebrations to plan a day to honor fathers. In the USA, Father’s Day has been celebrated in June since 1910. The celebrations in the United Kingdom and other countries are thought to have been inspired by the American custom of Father’s Day. This is in contrast to Mother’s Day, which has a very different history in the United States and the United Kingdom.

  www.timeanddate.com

  

  Happy Father’s Day to all the Dads

  Daddy, I love you
  For all that you do.
  I’ll kiss you and hug you
  ‘Cause you love me, too.

  You feed me and need me
  To teach you to play,
  So smile ’cause I love you
  On this Father’s Day.

  F A T H E R

  

  F= Forever With His Family

  A= Always There For You No Matter What

  T= The Only One Who’s There

  H= He’s My Hero Till The End

  E= Encouraging In Everything I Do

  R= Really The Only One…No One Can Beat Him He’s The Best!!!

  
  

• Тайните имоти на властта

  „ПРЕЗИДЕНТЪТ Първанов да каже за апартаментите си. Да каже и дали синовете му имат апартаменти“ – призова вътрешният министър Цветан Цветанов, след като НАП излезе и обяви, че всичките му доходи са чисти. „168 часа“ провери какво е състоянието с недвижимата собственост на синовете на държавния глава и установи, че големият му син е реализирал любопитна имотна сделка. В края на 2009 г. Владимир Първанов си купува огромен мезонет с площ 213 кв. м в атрактивния столичен квартал „Манастирски ливади“. Продавач е фирма „Крит“ – близка до бившия червен депутат Васил Калинов, а цената близо два пъти по-ниска от пазарната. Същото дружество е

  дарило 25 хиляди лева

  за кампанията на Георги Първанов през 2006 г.
  Според нотариалния акт Владимир Първанов е броил за апартамента 217 337 лв. и 28 681 лева за гаража или по около 519 лева за квадратен метър.

  Брокери, които продават жилища в сградата, обясниха пред „168 часа“, че за други купувачи цената на апартаментите е няколко пъти по-висока и варира между 850 и 1000 евро за кв.м.

  Проверка в имотния регистър показа, че сделката е финансирана с 30-годишен ипотечен кредит за 160 380 лева и 90-хиляди в брой. Изчисления с кредитния калкулатор на банката показаха, че за да обслужва кредита си, Владимир Първанов трябва да плаща непосилната за голяма част от младежите на неговите години 1236 лв. на месец. Преди да си купи жилището, Владимир Първанов работеше като програмист във фирма „Дейзи технолъджи“. Там според запознати е осигуряван върху заплата не по-голяма от

  вноската по кредита.

  Проверка в Сметната палата показа, че Владимир Първанов няма как да разчита на помощ за кредита и от баща си. Според тогавашната си декларация президентът Георги Първанов не разполага с никакви спестявания. Вместо това изплаща заем от 80 хиляди лева, част от който са в банков влог на съпругата му Зорка.

  Въпреки официално зададените въпроси за произхода на средствата и начина, по който ще се изплаща кредитът, от президентството предпочетоха да не коментират темата.
  „Владимир Първанов е самостоятелен човек и няма как баща му да коментира неговите действия“ – уточниха от пресцентъра на държавния глава.
  Самият Владимир Първанов, който се ожени миналата година, не бе открит за коментар.
  

  Зорка с имот за без пари

  С ПАРЦЕЛ в Банкя на три пъти по-ниска цена от пазарната се сдобила съпругата на президента Георги Първанов, писа преди време „168 часа“. През 2007 г. Зорка Първанова плаща 45 хил. лв. на роднините си Галина и Васил Савови за част от терен с площ 3 дка в Банкя. Брокери тогава коментираха, че към датата на продажбата цените на имотите в района започват от 20 евро за квадрат, а съпругата на президента е платила по около седем евро за квадрат.
  Година преди да го продадат на Георги и Зорка Първанови, семейство Савови купуват парцела по документи за по-малко от 4 евро за квадрат. Помолен за коментар, един от продавачите – Стоян Грозданов обяви пред „168 часа“ съвсем други цифри. Той без притеснение разкри, че е получил за парцела на ръка по 15 евро за квадрат, а ниската официална цена била определена от адвокатите на купувача, които движели сделката.
  От президентството не пожелаха да коментират казуса с различните цени на имотите на семейството на президента и техните роднини.
  Проверка на „168 часа“ показа, че апетитният парцел на Първанови все още не е застроен. За сметка на това по краищата са наслагани табели, които предупреждават, че е частна собственост и изрично забраняват изхвърлянето на боклуци.

  Братът на Станишев продава евтини апартаменти

  ИМОТИ на шокиращо ниски цени продава и фирма „Дедалос“, в която дялове има братът на бившия премиер – архитект Георгий Станишев. Документите от имотния регистър сочат, че преференциалните цени на апартаментите и офисите, продавани от дружеството, важат единствено за български купувачи.

  За чужденци тя е в пъти по-висока. Така докато българите плащат за апартаменти на столичния бул. „Мадрид“ едва около 270 евро за кв.м, то чужденците броят за аналогични апартаменти и офиси по цели 900 евро.
  „Това, че в нотариалния акт пише някаква сума, в никакъв случай не означава, че реалната цена е такава – категоричен бе пред „168 часа“ собственик на агенция за недвижими имоти. – Вероятно става дума за така наречените „тъмни сделки“. При тях, вместо реалните цени, за които се продават имотите, в нотариалния акт се записват суми, близки до данъчната оценка. Целта на врътката е криене на обороти, за да не се плащат данъци и намаляване на таксите по прехвърляне на собствеността“.

  На безценица

  ЕВТИНИ сделки върти и съпругата на началника на президентския кабинет ген. Никола Колев. През последните няколко години Величка Колева и нейни роднини по документи са продали пет парцела в София на цени многократно по-ниски от пазарните.

  Брокери обясняват, че целта на подобна практика е укриване на получените при продажбите средства с цел спестяване на дължимите за тях данъци и такси.
  Морални или не, по документи сделките на Величка Колева се оказват изгодни единствено за купувачите. Вместо да платят по десетки евро за кв. м, каквато е пазарната цена на парцелите, по документи купувачите са броили на Колева и роднините й едва няколко лева за квадрат.
  Сделките стартират на 14 декември 2005 г. с продажбата на парцел в столичния квартал „Бенковски“ с площ 524 кв. м. По същото време цените на терените в квартала не падат под 30-40 евро за квадрат, спомнят си брокери. В същия момент нотариалният акт показва, че родствениците на ген. Никола Колев прибират за апетитния парцел едва 4553 лв., или около 4 евро за квадрат.

  Две седмици по-късно следват нови сделки , а цените вече са почти сто пъти под пазарните. На 23 декември съпругата на ген. Колев се е подписала под продажбата на други два терена с площ от около пет декара. Изчисленията показват, че купувачите са платили по-малко от 1 лев за квадрат вместо пазарните 30-40 евро. Същия ден роднините на президентския съветник успяват да изтъргуват още един свой имот в София. Площта на апетитния терен в регулация е 734 кв. м, а цената от 6378 лв. е десетки пъти по-ниска от пазарната, категорични са експерти.
  Три години след последната продажба на парцелите семейство Колеви инвестира част от спестяванията си в недвижими имоти.

  ОТСТЪПКА: Фирмата на арх. Георгий Станишев продава евтини апартаменти на българи.

  В средата на 2009 г. семейството на президентския съветник купува два апартамента в столичния квартал „Манастирски ливади“. Площта на жилищата е 86 кв. м, а цената 401 000 лв.
  

  И синовете на Масларова се замогнаха

  СЪС солидни недвижими имоти, чиято пазарна оценка е стотици хиляди лева, са се сдобили по време на мандата на предишното правителство синовете на тогавашната социална министърка Емилия Масларова.
  Рекордьор по свръхизгодни сделки е доведеният син на Масларова от втория й брак. През септември 2007 г. Иво Масларов става собственик на апартамент с площ 94 кв. м и парцел от 625 квадрата в столичния квартал „Хаджи Димитър“. Две седмици след първата сделка, срещу едва 55 хиляди лева Масларов-младши се сдобива с още един парцел в София с площ 737 кв.

  Година по-късно Иво Масларов продължава с инвестициите си в недвижимо имущество. Срещу 30 хил. лв. на 16 октомври 2008 г. той става собственик на парцел от един декар в софийското село Лозен. Освен атрактивни парцели Иво Масларов е успял да си купи и апартамент в топцентъра на София. Цената е 104 076 лв., а площта 104 квадратни метра.

  Изгодни имотни сделки е успял да направи и Константин Радонов, син на бившата социална министърка от първия й брак. В началото на 2007 г. Радонов става собственик на апартамент в централната част на София за едва 31 012 лв. Година след това Радонов с няколко сделки купува и десетки декари земеделска земя в различни райони на България.

  1 милион управлява дъщерята на Костов

  ФИРМА с капитал 1 млн. лв. управлява малката дъщеря на бившия премиер Иван Костов. От края на май 2009 г. Мина Костова е член на съвета на директорите на „Интрейдингс“ АД. Дружеството е собственик на луксозен бизнес център със същото име на столичния булевард „Цар Борис III“.
  В момента, когато Мина Костова е избрана за управляващ, във фирмата влизат нови акционери. След решение на общото събрание капиталът на „Интрейдингс“ е вдигнат от 50 хил. лв. на 1 013 700 лв. Основен акционер в компанията става фирма „Анторна“ АД. Нейни управители са бившият шеф на кабинета на Костов Николай Вълчев и брат му Христо.
  Двамата са собственици на фирма „Грийнс“ , която държи дялове в друго дружество – „Грийнс агро“. Името на втората компания беше обявено в списък с фирми, които ДАНС преди време разследваше поради подозрение за нередности в проектите им по САПАРД. Земеделските компании бяха проверявани дали подаваните от тях оферти за субсидии са действителни, имат ли връзки с фирми фантоми и има ли фиктивни плащания на фалшиви контрагенти от страна на бенефициентите при усвояването на евросредствата.

  Теодор Насков

  http://www.168chasa.bg

• Героят Васко вече с бг паспорт

  България благодари на спасителите на рейса-ковчег

  Македонецът Васко Ристески получи българско гражданство. Това се случи днес, след като премиерът Бойко Борисов му връчи подписаните документи във Варна. Двамата се срещнаха в морската столица само часове, след като Ристески беше в Бургас. Кметът на града Димитър Николов пък ще предложи новият българин да стане почетен гражданин на Бургас.

  Ристески от Битоля благодари на премиера Бойко Борисов и кмета на Бургас Димитър Николов за помощта за ускоряването на получаването на документи за българско гражданство.

  Спасителят от Тракия посочи, че няма намерение да се мести да живее в България и заяви, че главната причина, която го е подтикнала да кандидатства за българско гражданство, е фактът, че може да пътува свободно в Европа и това, че харесва България и българите. Той беше категоричен, че е спасил хората от горящия автобус от хуманни съображения.

  Премиерът Бойко Борисов благодари лично на Ристески за проявеното мъжество при тежката катастрофа с осем загинали, станала преди няколко дни край Пловдив.

  Македонецът Васко Ристевски и комбайнерът Стефан от Чирпан са двама от мъжете, които помогнаха да се спасят десетките затиснати от ламарини и заобиколени в пламъци мъже, жени и деца в кървавата касапница на Тракия преди дни.

  След Варна Васко Ристевски ще отпътува за болницата в Пловдив, за да види ранените при катастрофата. Ристевски каза, че за пострадалите е подготвил големи червени сърца и други подаръци.

  Във фаталната нощ Васко пътува с ТИР-а си за Пловдив, злощастният автобус го задминава. Секунди по-късно настъпва ужасът.

  „Такава катастрофа не съм виждал никога. Само видях, че нещо гори – експлозия беше. Гореше. Взех противопожарния апарат и бягам, за да гасим. След 50 метра видях още една експлозия“, разказва Васко пред БНТ. Благодарение на него са спасени петима от пътниците в автобуса.

  Пръв на мястото на жестокия удар обаче се озовава Стефан от Чирпан, който спасява човешки животи, рискувайки своя собствен, съобщава бТВ.

  Той е комбайнер. Във фаталната нощ се прибира от полето, където е жънал. Движи се по магистралата, когато вижда огромно огнено кълбо. Не се замисля нито за секунда:

  „Видях, че гори от задната страна. Тръгнах с пожарогасителя, бягах по шосето, микробусът ми осветяваше. Влизам от задния край на автобуса. Изгасих огъня, обаче беше малък пожарогасителят.

  В момента, в който влязох в автобуса, не се замислих, замислих се, че трябва да се загаси, че вътре има хора.

  Едно момиче дойде и вика: „Ще припадна”. Седна на земята. Имаше – видях един труп на мантинелата беше преметнат. Аз си го мислех като сън… чак като видях новините. Мислех, че е сън – като за секунди е минало”.

  Автобусът, който се движи по линията София-Бургас се запалва на 131-ия километър на магистралата след като се удря странично в мантинелата. От удара возилото избухва в пламъци. На място умират 6-ма, а други двама почиват по-късно в болницата от раните си. Единствено навременната намеса на спасители на шосето, които се притекли по време на инцидента, е помогнало да няма повече жертви на трагедията.

  Шофьорът, карал рейса по това време, вече е на свобода срещу парична гаранция от 5000 лв. Той не се смята за виновен. Техническата експертиза на автобуса все още не е готова и не е ясно дали технически проблем или човешка грешка са причина за инцидента.

  Пострадалите обаче няма да забравят помощта на македонеца Васко и комбайнера Стефан.

  Източник: в. „Стандарт“

• 100-годишен Ford тръгна по родните пътища

  За една седмица през страната ще преминат най-атрактивните коли от легендарната марка

  Праправнучката на Хенри Форд – Елена Форд, даде старта на Обиколката на България „100 години по-късно”, която стартира вчера в София и ще завърши на 23 юни. Наследничката на създателя на автомобилния гигант Ford се качи в легендарния Ford Model Т заедно със създателя и собственик на „Мото-Пфое” Карл-Хайнц Пфое. Перфектно реставрираният автомобил направи почетна обиколка на площад „Александър Невски”, с което

  стартира Обиколката на България с Ford

  От 16 до 23 юни колона от двата ретроавтомобила Ford Model Т и Ford Model А, както и най-новите модели на марката Fiesta, Focus и Mondeo потеглиха от столицата и ще преминат през 12 града на страната. Първият ден от маршрута започна с тръгване от София и преминаване през Пазарджик. Днес колоната минава през Пловдив и Стара Загора, утре ще акостира в Хасково, на 19 юни е в Бургас, на 20 юни – в Добрич и Варна, на 21 юни – в Шумен и Русе, на 22 юни – във Велико Търново, и ще завърши на 23 юни с дефиле в Плевен.  Пристигането на кавалкадата във всяко населено място ще се съпровожда от парад на автомобилите до централния площад, където ще бъдат изложени на вниманието на любопитните автомобилни почитатели. Кметът на всеки град от маршрута ще получи почетния знак на обиколката „100 години по-късно”.

  Уникалното шоу на колела се организира от официалния вносител на Ford за България – „Мото-Пфое”, и представлява повторение на първата автомобилна обиколка на България, осъществена през далечната 1911 г. Точно преди 100 години тя е организирана с Ford Model Т от братовчедите Методи и Марин Лъскови и техния шофьор Димко Ангелов. Продължила е 22 дни с маршрут София – Бургас – София. Според документите, запазени от онези години, тя е предизвикала невероятен интерес във всички градове, през които е преминала. Някои са наричали Ford Model Т „гяволска машина”, други са спирали автомобила, за да го разгледат и да задоволят своето любопитство, трети са го посрещали с цветя, в тържествена обстановка. Навсякъде местните вестници са давали описания на автомобила и ползата, която ще допринесе за България. Много от българите тогава за първи път са видели автомобил. Но медиите, без изключение, още тогава са прозрели бъдещето. В него са видели незаменим помощник на човека от този момент насетне. „Нашата аутоекскурзия трая цели 22 дни. Навсякъде местните вестници даваха описания на автомобила и ползата, която ще допринесе за нашата страна”, споделя Йордан Марков в книгата си „С автомобил през вековете”. И по-нататък продължава: „С радост те (младежта и интелигентните хора) посрещаха бързоногия гостенин и желаеха да го разгледат отблизо. Те виждаха в него утрешен техен помощник.” По-късно същата година, според изследователи, подобна обиколка се осъществява и в Добруджа.

  100 години по-късно Ford Model Т отново е

  начело на колоната от най-модерните модели

  в актуалната гама на Синия овал, с което марката показва как дизайнерите и инженерите на Ford реализират своите идеи в автомобили, които продължават да печелят световно признание. Подобна проява се осъществи преди 10 години при честването на 90 години Ford в България и 10-ия рожден ден на „Мото-Пфое”. Организираната през 2001 г. втора обиколка на страната премина за 11 дни през 42 града на България и беше съпроводена от различни допълнителни изяви и концерти на открито. Тазгодишната трета Обиколка на България „100 години по-късно” е организирана по случай два големи юбилея – 100 години Ford в България и 20 години „Мото-Пфое”.

  Денислав Стоянов

  

  http://www.monitor.bg

• Съветската армия в София осъмна в нови дрехи

  Паметникът на Съветската армия в столицата осъмна оцветен със Супермен и Дядо Коледа вчера. Статуите бяха пременени с плътна боя като известни анимационни и филмови герои.

  Имаме снимка на човек, който рисува върху монумента, обясниха от общината. Фотографията е предоставена на Общинската полиция. Зам. кметът по сигурността Иван Сотиров също се е заел с търсенето на драскача. Ще настоявам нарушителят да отнесе максималната глоба от 5 хиляди лева, заяви шефът на сектора за контрол по рекламата в Столичния инспекторат Иво Пенев. По думите му изображенията са правени от професионален графитист. Ще се свържем с други майстори на спрея, които познаваме, и ще го издирим, допълни той. Пенев припомни, че Паметникът на Съветската армия е чистен през пролетта по специален екологичен способ. Ще настояваме също злосторникът да изчисти рисунките, казаха от „Московска“ 33.
  Столичани и туристи обаче приеха с радост новите „одежди“ на монумента и се снимаха за спомен пред шедьовъра.
  Снимка А.Чалъков/Текст: Ралица Русева (Стандарт)

  
  Фотограф: С.Ненов

• Чудесата на България

  Наричат го „българският Индиана Джоунс“ – археологът Николай Овчаров се сдобива с този прякор още преди 30 години. От миналото лято той има нова мисия: да покаже на българите и на света чудесата на България.

  „За мен археологията не е занаят, не е професия, а е призвание. Да си археолог, не означава само да работиш тази професия, а да я изживееш, да я усетиш, да пътуваш в миналото, да се върнеш към старите неща. Един вид машина на времето, която ние сме призвани да обслужваме. Както беше казал Арнолд Тойнби, ние сме малко като демиурзи, като хора, които от малкото, което намираме, трябва да възстановим живот, съществувал преди хиляди години. Това е нещо много примамливо, но и много отговорно, защото в крайна сметка грешките не биха били допустими„, казва археологът проф. Николай Овчаров, който представи в Бон българската кампания „Чудесата на България“. Презентацията беше осъществена с подкрепата на българското дипломатическо бюро в Бон.

  Всичко започва през лятото на 2010

  

  Археологът отдавна е свикнал с второто си име – българският Индиана Джоунс: „Още като млад учен имах прилика с Харисън Форд и всъщност този прякор ми е измислен не от журналистите, а от студентите и учениците още преди 30 години. Сега този прякор има съвсем друго измерение – на базата на откритията, които правя. Не се притеснявам от него. И още нещо: за да можем да стигнем до хората, до младите, ние трябва да поднесем нещата по един много по-любопитен, по-интересен начин. Ако говорим само с чисто научни термини, нашата работа не би стигнала до по-широк кръг хора.“

  Фактът, че подходът на проф. Овчаров и екипа около него е правилен, доказва и националната кампания „Чудесата на България“, в резултат на която бяха избрани 10-те най-известни български културно-исторически паметници. На първите три позиции са класирани Созопол, Перперикон и старият град на Несебър.

  Всъщност, всичко започва през лятото на 2010 с откриването на мощите на Св. Йоан Кръстител в Созопол. Това подтиква главната редакторка на в. „Стандарт“ Славка Бозукова да започне инициатива за съживяване на културно-историческото наследство на България.

  „Реално погледнато, преди 6-7 години в България въобще не се говореше за културно-исторически туризъм. Именно на усилията на Китов, на моите усилия и на други учени и на на някои медии полека-лека започна да се свиква с това, че ние имаме наследство, което трябва да бъде експонирано, което е ясно в общи линии, но за съжаление беше нещо, което много не се възприемаше в началото. Така че в последните години ние започваме да говорим полека-лека и за държавна политика в това отношение“, казва проф. Николай Овчаров. Според него предпоставките за културен туризъм в България започват да се развиват в началото на новото хилядолетие. През 2007 социологическо проучване дава на археологията второ място по популярност.

  „Това ни даде огромна популярност. Археологията вече не беше някаква анонимна наука. Това бяха лица, хора, които се виждаха по медиите. Доброто развитие в страната след 2001 вече започна да променя и мисленето по отношение на туризма. Финансовата криза за съжаление намали този ход, но ние ще я преодолеем. Пътят е поет и мисля, че няма да има връщане назад.“

  Българският потенциал

  Оптимизмът на проф. Овчаров не е случаен. Причина за него е успехът на кампанията „Чудесата на България“. „Когато с в. „Стандарт“ започнахме кампанията, не очаквахме такъв огромен интерес – такъв проявиха българите не само в България. Впрочем, не само българи, в нея участваха и много чужденци. Това е електронно гласуване и всеки може да гласува. Аз лично познавам десетки чужденци, които участваха в кампанията и познават българските паметници по един или друг начин.“

  Десетки чужденци присъстваха и на представянето на кампанията в Бон. Целта на презентацията, според проф. Николай Овчаров, е постигната – да популяризира България като страна, която има потенциал да развива културно-исторически туризъм:

  „Аз не смятам, че трябва да разчитаме само на европейски проекти и на спонсориране от този и онзи. Смятам, че държавата трябва да вложи значителни средства, да инвестира, както направиха Турция и Гърция. Трябва да се вложат средства не във всички паметници, а в приоритетните от гледна точка на туризма паметници. Когато всичко бъде готово, то ще даде много повече приходи, отколкото са били вложени в началото“, убеден е проф. Николай Овчаров.

  Автор: Йорданка Йорданова

  Фактът, че подходът на проф. Овчаров и екипа около него е правилен, доказва и националната кампания „Чудесата на България„, в резултат на която бяха избрани 10-те най-известни български културно-исторически паметници. На първите три позиции са класирани Созопол, Перперикон и старият град на Несебър.

  Всъщност, всичко започва през лятото на 2010 с откриването на мощите на Св. Йоан Кръстител в Созопол. Това подтиква главната редакторка на в. „Стандарт“ Славка Бозукова да започне инициатива за съживяване на културно-историческото наследство на България.

  „Реално погледнато, преди 6-7 години в България въобще не се говореше за културно-исторически туризъм. Именно на усилията на Китов, на моите усилия и на други учени и на на някои медии полека-лека започна да се свиква с това, че ние имаме наследство, което трябва да бъде експонирано, което е ясно в общи линии, но за съжаление беше нещо, което много не се възприемаше в началото. Така че в последните години ние започваме да говорим полека-лека и за държавна политика в това отношение“, казва проф. Николай Овчаров. Според него предпоставките за културен туризъм в България започват да се развиват в началото на новото хилядолетие. През 2007 социологическо проучване дава на археологията второ място по популярност.

  „Това ни даде огромна популярност. Археологията вече не беше някаква анонимна наука. Това бяха лица, хора, които се виждаха по медиите. Доброто развитие в страната след 2001 вече започна да променя и мисленето по отношение на туризма. Финансовата криза за съжаление намали този ход, но ние ще я преодолеем. Пътят е поет и мисля, че няма да има връщане назад.“

  Българският потенциал

  

  Оптимизмът на проф. Овчаров не е случаен. Причина за него е успехът на кампанията „Чудесата на България“. „Когато с в. „Стандарт“ започнахме кампанията, не очаквахме такъв огромен интерес – такъв проявиха българите не само в България. Впрочем, не само българи, в нея участваха и много чужденци. Това е електронно гласуване и всеки може да гласува. Аз лично познавам десетки чужденци, които участваха в кампанията и познават българските паметници по един или друг начин.“

  Десетки чужденци присъстваха и на представянето на кампанията в Бон. Целта на презентацията, според проф. Николай Овчаров, е постигната – да популяризира България като страна, която има потенциал да развива културно-исторически туризъм:

  „Аз не смятам, че трябва да разчитаме само на европейски проекти и на спонсориране от този и онзи. Смятам, че държавата трябва да вложи значителни средства, да инвестира, както направиха Турция и Гърция. Трябва да се вложат средства не във всички паметници, а в приоритетните от гледна точка на туризма паметници. Когато всичко бъде готово, то ще даде много повече приходи, отколкото са били вложени в началото„, убеден е проф. Николай Овчаров.

  Автор: Йорданка Йорданова http://www.dw-world.de

  Още по темата:

  Откриха нова находка на Перперикон

  „Чудесата на България“ бяха избрани чрез електронно гласуване . Идеята е кампанията да се организира всяка година.

  Рекламен клип с десетте чудеса на България ще представя страната ни на големи международни туристически борси.

  Старинният Созопол с мощите на Йоан Кръстител, Перперикон, Античният Несебър, Тракийското светилище край с. Татул, Белоградчишките скали, Мадарският конник, Римският град Деултум край Дебелт, Царевец и Трапезица, Рилският манастир и Велики Преслав бяха определени за десетте най-популярни български туристически обекти в кампанията „Чудесата на България“.

  „Значението, което това културно наследство може да има за България, не е само за историята, но и за икономиката, каза археологът Николай Овчаров при представянето на обектите и добави:  „Българите имат нужда от информация за откритията, хората не са се променили, а по-скоро ние нямаме подход към тях„.

  Перперикон/Хиперперакион, Перперакион/ се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Самият Перперикон се извисява на скален връх с кота 470 м. В подножието му се намира с. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон. Съвсем наблизо р. Перперешка се влива в яз. „Студен кладенец“, построен по коритото на р. Арда. Мястото на вливане при с. Калоянци е много красиво и е застроено като водно-планински курорт. Хилядолетия Перперикон е бил огромен скален масив без растителност. Това привлича хората, които обожествяват природния феномен.

  

  
  

• В Чикаго бе учреден първият зад океана фен клуб на ЦСКА София

  Учредяването на фенклуба на ЦСКА в Чикаго вече е факт, информират с гордост нашите сънародници от града край езерото Мичигън. Десетки българи се събраха на пикник, за да декларират безрезервната си подкрепа към любимия им български клуб.
  На учредяването присъстваха живеещото в Чикаго легендарно дясно крило на ЦСКА и националния отбор – врачанинът Цветан Йончев. Сред гостите бе и вратарят на ЦСКА от средата на 90-те години и четвърти в света Димитър Попов.

  Материалът достига до вас благодарение на Елена Цанева (репортер) и Мария Илиева – Mutzuna (видео).

  
  .

• Фандъкова с американски награди за работата си с хората с увреждания

  Кметът на София Йорданка Фандъкова получи две награди за работата си и за диалога с хората с увреждания.

  Призът, учреден от конгресмена Патрик Кенеди се връчва на водещи лидери за приноса им към човешките права, а другата е награда на Департамента за човешките права в Близкия изток.

  Двете отличия бяха връчени от д-р Диана Инджова. Първата награда – на щатския конгресмен, тази година е получена и от генералният секретар на ЕНП Антонио Лопес, а другата – на Департамента за човешките права, е получавана от политици, между които и бившия американски президент Джими Картър.

  След церемонията присъстващите хора с увреждания разговаряха с кмета на София за специализирания превоз, който предлага общината.

  Фандъкова посочи, че общината ще купи нови микробуси за превоз на хора с увреждания. Специализираният превоз ще бъде обслужван изцяло от общинската фирма „Лозана“.

  Общината инвестира в достъпна среда и при изграждането на новите пътни платна и булеварди, каза още кметът. Освен 30-те нови тролейбуса, които са нископодови, в София ще бъдат доставени още 50 нископодови тролейбуси като част от проекта за интегриран градски транспорт.

  Източник: http://society.actualno.com/

• Радостта от катастрофата с автобус. Свалени маски

  Не, не съм се побъркал. Повечето българи скърбят искрено, това е вън от съмнение. Думата ми е обаче за онези кръгове, които тайничко се радват на катастрофата с автобуса и деня за траур.

  Нека предположим кой има полза от трагичните събития.
  Преди да продължа, ще попитам: спомня ли си някой кой е Станчо Станев? Не? Отговорът ще откриете в края.

  Логично е да се запитаме има ли въобще полза някой от трагичната катастрофа? Звучи абсурдно, но нека опитаме. Да тръгнем отгоре надолу. Как стоят нещата с Президентството например? Уикилийкс изкара на светло твърде нелицеприятни неща около дейността на президента Първанов и неговата дясна ръка ген. Никола Колев. Оказа се, че с действията си двамата са прикривали корупция в армията за милиони. Назначавали са некадърни, но послушни чинове на високи позиции, за да обслужват частни и корпоративни, а не обществените интереси. Съобщава се за оръжейни сделки, стопиране на реформите, безпринципни решения и пр. В денят на траур върховният главнокомандващ и неговият шеф на кабинет трябваше да отговорят или коментират изнесената информация. Години наред те отказваха да го сторят, въпреки опитите на български журналисти и медии да разкрият какво се случва зад кулисите в президентството. Общественото внимание обаче е заето изцяло с поредната трагедия и „героите” от грамите на американското посолство могат да си отдъхнат. Катастрофа, ден на траур, разкрития за безобразията в автотранспорта, интервюта с почернените семейства – всичко това измества фокуса от тях. Нещо повече, след ден-два президентът ще има повод да вземе думата по повод трагедията и да попита строго, но справедливо, какво е направило днешното правителство, за да не се случват подобни инциденти. Ще изкаже съболезнования и ще апелира за справедливост с подходяща маска на лицето.

  Искащите вот на недоверие също имат причина за тайна радост. Погълнати от подробностите около трагедията хората няма да обърнат кой знае какво внимание на евентуалния провал на вота. Освен това видни опозиционери ще използват случая, за да отправят отровни стрели срещу управляващите за липсата на контрол по пътищата, за неадекватна политика в областта на транспорта, режима на лицензиране и пр.

  Съдиите, които произнесоха присъдата онзи ден срещу Мануела Горсова да заплати около 21 000 лв на убиеца си Максим Ставистки, също ще въздъхнат облекчено. В интернет се завихри истинска вълна от протести срещу решението на състав на СГС в полза на застрахователите и виновника за автотрагедията отпреди три години Стависки. Катастрофата на автомагистрала „Тракия” ще ги избави от общественото внимание за няколко дни, пък после… ще дойде нещо друго.

  Висшият съдебен съвет също има нужда от глътка въздух, защото много му се струпа на главата. Съюзът на съдиите иска той да се саморазпусне и всичко да стартира от А-Б. Причината, казват, е в оставките на няколко от членовете. Но истинската е в сринатото обществено доверие. Оказва се, че съдиите са много чувствителни към някои кадрови въпроси, но запазват гробовно мълчание, когато стане въпрос за лобизъм, политически натиск и интереси, компрометиращи връзки с Красьо Черния, необяснимо разбогатяване на някои от тях. Катастрофата и жертвите ще им дадат време да се окопитят, да анализират ситуацията, да прегрупират силите си и да набележат следващите си ходове.

  Прокуратурата и тя има известна полза от драматичната обстановка. Известно време ще обяснява какъв е редът за разследване на подобни инциденти, ще обещава бързи, но професионални мерки, щателно проучване на детайлите, експертизите, разказите на очевидците и пр. В този период никой няма да притеснява обвинението с въпроси за делото срещу „Октопода”, дали се е самосезирало за изнесените от Уикилийкс факти около дейността на президента Първанов и ген. Колев, какво става с другите дела с голям обществен отзвук. В такива моменти особено активен е прокурорът Росен Димов, който от години се е специализирал в предлагането на „нови мерки” за движението по пътищата. Защо ли? Малка здравословна пауза.

  Най-доволни обаче от катастрофата са чиновниците. Всеки път, когато се случва трагедия следва натягане на гайките по трасето на бюрокрацията: затяга се лицензионния режим, почват проверки, променят се правила, въвеждат се нови документи и режими, а това означава само едно – скок на рушветите! Ако технически преглед досега се е минавал проформа срещу 20-30 лева, сега цената ще е двойна, защото може да ме хванат, рискувам много. Драстично ще поскъпне всеки подпис под някакъв документ или разрешително.

  Ще намаже от трагедията и парламентарното транспортно лоби. И досега беше скъпо да се отстояват интересите на кръгове в автотранспорта, но сега мизата направо ще се качи на Еверест.

  Полицията по навик ще се опита да обясни, че прави каквото може, но видите ли, хората понякога сами са си виновни. Ще чуем дежурните апели към гражданите да сигнализират контролните органи за нередности и прочие тъпотии.

  Опозицията като цяло също ще извлече дивиденти от поредната пътна трагедия. Шумно и сръчно тя ще стовари всички прегрешения, свързани с режима на движение върху сегашното управление. Някои от тях ще бъдат справедливи, но повечето, на кой не му е ясно, ще са натрупаните грехове от последните двайсет и кусур години. Най-много шамари, то се знае, ще отнесе новият министър Ивайло Московски.

  Медиите от своя страна ще ни запознаят с всички детайли на трагедията: репортажи от мястото на инцидента, мъката на близките, погребенията, разказите на близки и приятели, драмата на почернените семейства, припомняне на трагедиите от р. Лим, моста на Бяла, Бакаджика край Ямбол… Ще узнаем ли обаче кои са лобистите, които не допускат нови закони и правила? Какви хитрости прилагат застрахователите, в случая „Лев инс”, за да платят по-малки обезщетения? За застрахователите или за пострадалите работят някои служители на полицията, дознатели и пр. служебни лица, свързани с подобни инциденти? Кой и срещу колко дава лицензи и пр. и пр.

  Сигурно изглежда цинично да се повдигат подобни въпроси в деня на траур, но животът по тези географски ширини отдавна е минал границите на нормалното. Попитайте близките на загиналите във влака-факла край Червен бряг, на жертвите в автобуса-ветеран край Ямбол, на издавените в Охридското езеро и на много други, дали някоя инстанция с нещо е облекчила живота им след преживения ужас. Само че нас ни интересуват горещите събития, скандалът сега, в момента. Затова и жертвите ни са като по време на война. Разбираме го, когато сами се озовем в ада на българското безумие.

  И за да се убедите колко трае обществената и медийната памет, ще се върна към въпроса от началото на тази статия: кой е Станчо Станев? Това е охранителят, който бе ранен тежко при нападението на банковия клон в Сливен. Нападателят Стефан Стефанов още чака разследването да приключи, да се напише обвинителен акт и да започне делото, а съдът да отсъди вината му. Кога ще стане това – никой не знае. Съдбата на жертвата Станчо Станев обаче все още е в ръцете на медиците във ВМА. Животът на този човек и на близките му се сгромоляса със страшна сила, но ние го забравихме. След седмица ще сме забравили и жертвите на магистрала „Тракия”, улисани в собствените си дертове и „привлечени” от нови сюжети.
  Това се вижда, когато понякога свалим маските. Правим го все по-рядко, защото ни е страх от нас самите.

  Борис Стефанов

  http://frognews.bg/

• Търново кръстен на скандинавски бог

  Петър Дънов изследвал историята на древните готи

  Преди месец археологът Николай Овчаров съобщи за плочка със свастика и старогерманска руна, открита край Перперикон. Червени готски кръстове са изобразени и по стените на раннохристиянска гробница в Сандански. Рунически знаци и следи от присъствието на древногермански племена у нас са откривани и в пещера в Предбалкана край Тетевен, крепост край село Садовец, Плевенско, и дори в село Белчин на юг от София.

  Всички тези находки насочват учените към изгубената история на един изчезнал народ – готите.

  Те са древен германски народ, произхождат от Скандинавия. Заедно с много други германски племена те се разселват из цяла Европа по време на Великото преселение на народите и постепенно завземат територии, които преди това са принадлежали на Римската империя. С нашествия на готите е свързано разрушението на храма на Кибела в Балчик. Древните германци са нападали и Перперикон, както и римската крепост край Белчин. Край село Садовец, където е открито голямо готско съкровище, те дори са имали своя крепост. В Западна Европа готите създават свои кралства, които наследяват властта от разпадащата се Римска империя. Смятани за брутални варвари и разрушители на Рим, те дълго време са били пренебрегвани от историците. Принос за промяната на отношението към готите има и самият Петър Дънов. Той изследвал християнизацията на германските племена в своята дипломна работа в Теологическия факултет в Бостънския университет. Новите открития и опитите за по-обективен поглед към историята показват, че тези древни германски племена са допринесли значително за развитието на почти цяла Европа.

  През април в Софийския университет учени от седем държави се събраха на конференция, посветена на готите и на 1700-годишнината от рождението на техния духовен водач – живелия по българските земи епископ Вулфила. Проучванията на учени от цяла Европа бяха публикувани в специален сборник, издаден от сдружение „Балканмедия”. В него е включен и трудът на Петър Дънов за историята на германските народи.

  От данните в сборника става ясно, че ролята на готите в нашата история е доста по-голяма, отколкото досега сме си представяли. Въпреки че този народ на практика отсъства от учебниците по българска история, готите са живели по нашите земи преди славяните и прабългарите. Епископ Вулфила е създал готската азбука през 4-и век край Велико Търново – тогавашният Никополис ад Иструм. Готският литургически календар, използван в цяла Европа и пазен днес в Милано, пък е бил съставен в Берое (днешна Стара Загора). Древните германци дори имат свои светци, почитани в православната църква – св. Никита Готски, св. Сава Готски и св. Йоан Готски.

  Макар и самият епископ Вулфила да не е бил канонизиран за светец, неговата роля в развитието на Европа се оказва много голяма. Той е първият автор на азбука в човешката история, чието име знаем със сигурност. Пет века преди Кирил и Методий той изготвя писменост и проповядва не на гръцки или латински, а на езика на своя народ. По този начин Вулфила вдъхновява и Никита Ремесиански да покръсти тракийското племе беси в Родопите. Оттам се раждат и теориите, че бесите също като готите са имали азбука и Библия, преведена на своя език. Германският писател и езиковед Якоб Грим е категоричен, че поне 10 думи в готския език са от тракийски произход, което говори за близките отношения между двата народа. Готската азбука пък има много прилики с кирилицата – използването на букви като „Б” и най-вече „Ч”, за които е възможно да са преминали в кирилицата от писмеността на древните германци. Книжовната школа на Вулфила продължава да съществува в Мизия цели 2 века след смъртта му, а последната готска литургия на Балканите е от 9-и век – времето на Кирил и Методий и покръстването на българите. Епископ Вулфила е бил не само просветител, но и миротворец. В своя превод на Библията той умишлено пропуска книгите „Царе” от Стария завет, за да не подклажда войнолюбие.

  Оказва се, че присъствието на готите по нашите земи не е било мимолетно преминаване на един варварски народ по пътя му към Западна Европа. Също като в Испания и Италия, които са управлявани от готски кралства цели столетия, и в България готите са оставили сериозна следа, която тепърва предстои да се изследва. Те са влезли в контакт с прабългарите още преди тяхното заселване по нашите земи, а руски учени дори сравняват структурата на българската и старогерманската войска. И в двете владетелят имал своя лична бойна дружина.

  Някои историци дори откриват връзка между готите и династията Асеневци. Според по-популярната теория обаче тя е от влашки или кумански произход. Дори името на Велико Търново може да е от германски произход. Старата българска столица е наследник на римския град Никополис ад Иструм, в който са се заселили и много готи. Никополис означава „град на победата” и е кръстен на богинята на победата Нике. Възможно е готите да са превели името буквално, като вместо Нике да са използвали името на своя бог на победата – Тюр, и от него да е произлязло Търново.

  Димитър Николов

  http://novinar.bg/

• Да съдим Брюксел за дискриминация!

  Комисията оправдава третирането на българите като друга категория потребители

  Отваря се рядък шанс България да покаже европейско достойнство, ако все пак го има. Да прати на съд в Люксембург Европейската комисия заради дискриминационно отношение към българските потребители. Официалният повод е налице: ЕК в лицето на своя комисар по здравеопазването и защитата на потребителите Джон Дали (Малта) отговори на запитване на българския земеделски министър Мирослав Найденов, че международните компании могат да продават на нашия пазар продукти с различно (т.е. по-ниско) качество, отколкото на западния пазар в ЕС. При това не са длъжни да променят названието на марката си, с което заблуждават потребителите у нас, че получават за парите си същото, което биха си купили в западните страни.

  Изследване на словашка организация за защита на потребителите показа, че международни производители на безалкохолни напитки, шоколад и кафе влагат по-евтини съставки (например изоглюкоза вместо захар) в продукцията си за новите страни от ЕС, от което следва по-ниското им качество. Говорител на комисаря Дали обясни, че различното качество идвало от различния вкус на източноевропейците, с който фирмите трябвало да се съобразяват. Затова влагали по-евтини, но безвредни продукти, които допадали на българите. Той не е чувал, че

  ние не ядем доматите с колците

  „България направи големи жертви, преструктурира хранителната си промишленост, изпълни критериите за безопасност, отвори пазарите си, даде на големите търговски вериги статут на инвеститори от първи клас, а като благодарност получаваме стоки с друго качество“, възмути се основателно Найденов. Сега остава да видим, дали ще събере смелост да предприеме нещо, след като Брюксел на практика му каза, че макар и да е български министър, не познава вкуса на българина. Ако замълчи, ще трябва да се откаже и от кампанията си за въвеждане на стандарти за храните, като признае на производителите на пилета например правото да помпат стоката си с вода и сол по своя преценка, защото на българите така им се струват по-вкусни. Нали не са измрели от помпани пилета?

  На комисаря Дали трябва да се припомни Стратегията на ЕС за защита на потребителите през периода 2007-2013 г., в която изрично се казва: „Потребителите ще имат еднакво високо равнище на доверие в продуктите, търговците, технологиите и търговските методи на пазарите на дребно в целия ЕС, базирани върху еднакво високо равнище на защита. Потребителските пазари ще бъдат конкурентни, отворени, прозрачни и честни“. Точно това обаче не става, когато на българина му се казва, че няма изтънчен вкус като западняците.

  Дискриминацията, включително и икономическата, е сред най-тежките нарушения според много европейски договори и директиви. Ако произтича от поведението на европейските институции,

  жалбите могат да се подават пряко

  до Общия съд на ЕС в Люксембург от всеки от 500-те милиона потребители в ЕС. При това гражданите могат да се оплакват не само от действия, но и от бездействия на институциите, какъвто е случаят с отговора на комисаря Дали, който отказва да защити потребителите в източната част на ЕС. Член 265 на Договора за функциониране на ЕС (Лисабонския договор) казва, че „при нарушение на Договорите или ако Европейският парламент, Европейският съвет, Съветът, Комисията или Европейската централна банка бездействат, държавите членки и другите институции на Съюза могат да сезират Съда на Европейския съюз с цел установяване на това нарушение. Настоящият член се прилага при същите условия спрямо органите, службите и агенциите на Съюза, които се въздържат от вземане на решение. Искът е допустим само ако съответната институция, орган, служба или агенция преди това е поканена да действа“ (какъвто е случаят с писмото на Мирослав Найденов до Джон Дали). Добавя се, че „всяко физическо или юридическо лице може да сезира Съда“.

  Обикновено гражданите нямат право да се обръщат пряко към съда в Люксембург, но тази възможност е предвидена, когато става дума за оплакване срещу европейските институции. Разбира се, може да се оплаче и държавата от тяхно име, но

  да се разчита ли на сегашната власт?

  България вече е правила два опита да заведе дела в Люксембург – първо, правителството на Станишев подаде на 20 декември 2007 г. иск срещу Комисията заради орязаните квоти за парникови газове, а след това правителството на Борисов се закани на Гърция в началото на 2010 г. заради блокадите на границите й от стачници. И в двата случая подви опашка, след като разбра, че няма шанс да спечели – по първото дело оттегли иска си на 29 април 2010 г., защото рискуваше да бъде разобличена, че е лъгала чрез завишена заявка за квоти, а по второто не посмя да го внесе, защото не можеше да докаже, че гръцката държава има виновно поведение при социални вълнения. Единственият резултат е, че България бе осъдена на 7 юни 2010 г. да заплати съдебните разноски по първото дело. Завчера правителството събра смелост за нов опит и реши да съди ЕК заради непризнаване на платени 24.5 млн. евро субсидии за площ на земеделци. Борисов не отрича, че държавата е била наказана заради нарушение, но се оправдава с „бездействие на предишното правителство, което не е извършило задължителното заснемане на територията на страната“. Той не можа да разбере, че мантрата за лошите предшественици няма как да звучи на международен терен, защото там не се интересуват от вътрешнополитическите битки и никой не пита кой е крив и кой – прав, щом държавата не е изрядна.

  По въпроса за дискриминацията обаче всеки, който реши да подаде жалба срещу ЕК в Люксембург, може да се позове на няколко документа освен на Лисабонския договор и свързаната с него Харта за основните права. В Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход преамбюлът обявява, че „дискриминацията, основана на расов признак или на етнически произход, може да попречи на постигането на целите на Договора за Европейския съюз, по-специално на достигането на високо равнище на заетост и социална закрила, повишаването на жизнения стандарт и качеството на живота, икономическото и социалното сближаване и солидарност“. В случая със заниженото качество на продуктите за някои народи се вижда, че компаниите пречат както на повишаването на жизнения стандарт и качеството на живота в новите страни на ЕС, така и на икономическото им сближаване със старите членки.

  Член 21 постановява, че „когато е налице prima facie (очевиден) случай на дискриминация и за да се приложи ефективно принципът на равно третиране, тежестта на доказване трябва да се премести върху ответника, когато се представят доказателства за такава дискриминация“. Това означава, че Комисията трябва да представи доказателства за недискриминация, т.е. че българите и германците например имат различни вкусове при консумацията на безалкохолни напитки, кафе, шоколад и пр., които оправдават различията в технологиите. За целта тя трябва да изиска от компаниите изследвания, потвърждаващи разликата във вкусовете. Ако не намери такива доказателства (да сте чували подобно нещо?), съдът в Люксембург няма да има друг изход, освен да констатира дискриминация, пред която един еврокомисар е предпочел да си затвори очите (защо ли?).

  Съпротивата срещу нечестното отношение

  към източноевропейците се надигна първо в Словакия, но нищо не пречи да бъде продължена от България. Даже на нашата страна би й отивало повече, защото точно тя излъчи първия еврокомисар за защита на потребителите. Днес Меглена Кунева е кандидат за президент и би трябвало да е най-компетентната българка (а навярно и европейка) в сферата на защитата на потребителите в ЕС. Ако наистина е кандидат на гражданското общество, а не на партии, тя би направила много ефектен жест като българска гражданка чрез жалба срещу Комисията, че е засегната от нейното бездействие при очевидна дискриминационна практика на мултинационални компании. Това ще е знак, че и като президент би закриляла българските граждани от дискриминация. Нейно право е. Както е право и на всеки друг българин да се оплаче. Дали някой ще я изпревари?

  Светослав Терзиев

  http://www.segabg.com

• Чалга или цигулка за българчетата?

  Как да се възпитават българските деца – според западния модел, който им оставя прекалено много свобода, или според строгия китайски модел? Последният би се отразил добре на България – смята Елена Никлева.

  

  От една година насам в Европа и САЩ се дискутира как да се възпитават децата. Дебатът бе породен от книгата на американката от китайски произход Ейми Чуа „Боен химн на майката-тигрица“, от която някои цитираха избирателно примерите на екстремно родителство – как не приема друга оценка освен „отличен“ от своите деца, как ги принуждава да свирят на пиано и цигулка.

  Прочетена в цялостта й, книгата най-напред е удивителна със саможертвата на една работеща майка, която е университетски преподавател. Чуа става сутрин в 5, а когато пътува в командировка – в 3 призори, за да вмести двойните си задължения. След работния ден започват 4-5 часови занимания с двете дъщери, които свирят различни инструменти – пиано и цигулка.

  Родителският егоизъм

  „Почивните“ дни включват часове шофиране до дадения частен учител по музика (разстоянията в Америка са огромни, а дъщерите са две и програмите им – различни). Отделно подготовката за концертни изпълнения, които майката ръководи и контролира лично. Енергията на тази майка, времето и усилията, които влага в децата си, са забележителни!

  Дали всички онези, които се възмущават от твърде екстремния китайски родителски модел, всъщност не са лицемери, които зад привидната „свобода“, която дават на децата си, крият собствения си егоизъм? Защо да не си починат, или да се погрижат за красотата си например, вместо да дават толкова много от себе си на децата си?

  Дали това, което днес минава за модерно родителство, на практика не е абдикиране от задълженията, които включват и невинаги приятното упражнение да се прилага принуда в името на бъдещия успех на децата? Егоизмът е проблем и на западните, и на посттоталитарните общества, но родителският егоизъм обикновено е табуизиран и прикриван. Книгата на Чуа блестящо показва, че понякога трябва да си „лош“ и да отстояваш на външен и групов натиск в името на доброто на детето.

  Миговете на успех

  Дали модерните общества не занижават критериите към всяко следващо поколение? Обикновено тези въпроси европейските общества си задават, когато биват публикувани годишните изследвания ПИЗА за езиковите и математически умения на гимназистите. Ейми Чуа разглежда този въпрос по-скоро в един вътрешно-родов контекст: цитирайки китайската поговорка, че просперитетът на едно семейство продължава само три поколения, тя се пита дали нейните деца, разглезени от благоденствието, няма да загубят амбициите, трудолюбието и волята за успех, характеризирали нейните родители, които са били първо поколение емигранти, и  собствената й съдба на дъщеря на емигранти?

  С ноти срещу опошляването

  Ейми Чуа реабилитира нещо страшно просто, което изглежда позабравено – труда, многото труд, с който се постига лекота и съвършенство не само в музиката. Трудът е ключът към успеха – многото упражнения на музикалния етюд, многото решени задачи. Успехът, постигнат чрез много труд, е стимулът да се работи още повече – и да се постигат още успехи. А миговете на успех – дъщеря й свири дори в Карнеги хол – миговете на споделен успех са и един от най-силните моменти на връзката родители-деца.

  И най-сетне за Ейми Чуа цигулката е символ на висока култура, тя е контрапункт на моловете, на консуматорството, на масовия вкус, на пошлото. Нима това не е валидно и за България? Нима „китайският“ родителски модел не напомня малко и на някогашния български родителски модел, в който децата от добри семейства не само учеха чужди езици, но и свиреха на различни музикални инструменти, учеха солфеж, а музиката им даваше освен всичко друго и желязна самодисциплина, издръжливост, концентрация.

  Дали не е време частично да се възроди този именно родителски модел като противовес на опошляването, ниските критерии, чалгата и посредствеността? Родителският модел, който има куража да се противопостави на вредните външни влияния и изкушения и да води битка с опърничавостта на собственото дете.

  Тази битка е неравна и дори „желязната“ Чуа я губи с по-малката си дъщеря, но това не прави посланието на тази книга по-слабо: родителската взискателност е израз на вярата, че децата могат да постигат сложни неща. Родителската взискателност е мяра за мечтите спрямо собствените деца.

  Автор: Елена Никлева http://www.dw-world.de

• Wikileaks: Българското правосъдие едвам крета

  През март 2009 г. посланикът на САЩ Нанси Макълдауни е описала състоянието на българската съдебна власт в доклад, публикуван в четвъртък на партньорския сайт на Wikileaks у нас – „Биволъ“.
  От „Биволъ“ посвещават публикацията и на инициативата на група граждани във Фейсбук, които организираха второ събиране пред Съдебната палата от 20 ч., за да оставят по една свещ “ в памет на българското правосъдие“ и в подкрепа на всички честни съдии, прокурори, които работят в българската правосъдна система.
  
  В резюмето на грамата (1) се казва:
  „На хартия българската съдебна система отговаря на повечето международни и европейски стандарти. Но в действителнот едва крета. Европейските сондажи показват, че българите са с най-ниско доверие в институциите си, а съдебната система е на дъното в тази класация.
  Като основни причини за това може да се посочат:извънмерната продължителност на делата, с непредвидим резултат дори при наличие на годни доказателства, и демонстрираната от известни на всички престъпници безнаканост.
  Според една популярна шега представителите на организираната престъпност дори не се нуждаят от скъпоплатени адвокати, защото да подкупят съда им излиза по-евтино.
  Българските граждани и международните партньори на страната продължават да настояват за осезаеми резултати, особено за осъждане на член на организираната престъпност или корумпиран високопоставен служител. Но очакванията в това отношение не са големи. Мнозина от критиците на съдебната система смятат, че тя не може да бъде променена, ако не се очисти от старите „муцуни“, които остават задължени на сивата икономика и политическите интереси“.
  
  ––––––––––––––– ––––––
  
  Съдържанитето на грамата е в няколко номерирани части:
  2.  След падането на комунизма България болезнено променя правната и съдебната си система, но много от старите черти продължават да се проявяват. Много реформи оптимизираха вътрешното й управление и решиха някои процедурни и професионални проблеми.
  В петте години преди членството в ЕС българските власти извършиха най-много законодателни промени, за да осигурят независимостта на съдебната власт и да подобрят функционирането й, но някои от тях се оказаха недомислени.
  Сред по-важните са: дефинирането на функциите на Висшия съдебен съвет и създаването на инспекторат към  него, който да проверява сигнали за недобросъвестно поведение на магистратите и да препоръчва дисциплинарни действия.
  Бяха извършени някакви промени в Наказателно-процесуалния кодекс и беше приет нов Гражданско-процесуален кодекс с цел ускоряване на гражданските дела.

  3. През последните десет години управляващите предприеха и някои ключови промени, свързани с персонала: средното заплащане беше увеличено повече от два пъти до около 1200 лева, за да се привлекат квалифицирани кадри; беше въведен състезателният принцип при назначенията и издигането в кариерата; имунитетът на магистратите беше ограничен.
  С подкрепата на Американската агенция за чуждестранна помощ (USAID) Националният институт за правосъдие обучава магистрати (съдии, прокурори и следователи), 32 от най-добрите съдилища подобриха съдебните процедури.
  Освен това съдилищата прилагат случайния принцип за разпределяне на делата, което намалява възможностите за манипулиране на системата. Големи промени са предприети с въвеждането на: отделни административни съдилища за обжалване на правителствените решения, отделна от съда система за регистриране на компаниите, както и частни съдебни изпълнители за по-ефективно прилагане на съдебните решения.
  Българите получиха за законодателни реформи и обучение на съдии за над 7.5 милиона долара от предприсъединителните фондове по програма ФАР, като най-големите дарители са Австрия, Великобритания и Испания. САЩ предоставиха приблизително 22 милиона долара в подкрепа на реформите в правораздавателната система.
  
  КЛЮЧОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
  4. Основният проблем на правосъдната система е и най-труден за разрешаване: липсата на политическа воля да се вземат трудни решения. Полицаи, прокурори и съдии непрекъснато се обвиняват взаимно. Обикновените българи възприемат съдиите като най-голямата пречка за произнасянето на осъдителни присъди в делата от голям обществен интерес
  Освен политическата воля проблем са структурата и функционирането на правосъдната система  – тя е изключително формална с объркващи и понякога противоречащи си правила и процедури. Съдилищата често се движат от специфични комплексни интереси. Ръководството на един съд по правило следва стила на своя председател, назначаван от Висшия съдебен съвет (ВСС) за срок от 5 години. В системата, следваща принципа на старшинството, е трудно да се открият млади и реформаторски настроени председатели на съдилища.
  Изключително трудно е да се прочисти системата от представителите на старата гвардия, които след 5 години работа като съдии се окопават в нея и не могат да бъдат отстранени освен ако не подадат оставка, не се пенсионират на 65 години или не бъдат уволнени за престъпна дейност, неспособност да изпълняват задълженията си, или за накърняване на престижа на съдебната власт.
  
  5.  От 2000 до 2008 г. броят на съдиите е нараснал с 15 %, достигайки равнището в другите нови членки на ЕС, но често те се оказват с неадекватна подготовка и квалификация. Понякога назначенията зависят повече от личните и политическите им връзки, отколкото от професионалните качества.
  Независимо от увеличения щат приключването на делата остава на същото незадоволително ниво- заради утежненията, произтичащи и от неравномерното им разпределение, както и недостигащите заседателни зали.  
  В същото време бюджетът на  съдебната власт е нараснал от 0.2 %  ( бел. ред. – от БВП) през 2001 г.  до 0.8%. Към момента в системата  работят 2370 съдии в 182 съдилища.
  
  6. Изключително формалният Наказателно-процесуален кодекс позволява всеки обвиняем с достатъчно компетентен адвокат да избегне присъда. Твърде често съдиите отстъпват пред исканията на защитата за отлагане на заседанията. Типичен е случаят с известните фигури ат организираната престъпност Братя Маргини, арестувани за поръчкови убийства и пране пари през октомври 2005г. в навечерието на приемането в ЕС . След 18 отлагания – предимно заради твърдения за проблеми със здравето – братята Маргини продължават да си живеят под гаранция.
  Най-масовите причини за отлагане на заседанията са: неявяване на защитата, нередности в призоваването и многобройни искания за експертни мнения.
  В нещо като отделно занимание се е превърнало броенето колко пъти ще се отложат заседанията по делото за документални измами със земеделски фондове от ЕС на Марио Николов, за чиято компания се твърди, че е финансирала БСП.
  
  7. Проблеми изобилстват и на по-ниските равнища. Българските административни съдии имат сериозна власт над публичния сектор и важните решения за бизнеса – при тях се обжалват обществени поръчки, концесии за плажове, язовири и добив на природни богатства. Някои съдии поддържат лични отношения с фигури от сивата икономика, които усилено навлизат в легитимния бизнес. Многобройни невероятни факти разкриват груби злоупотреби и конфликт на интереси при магистрати: участие в известни незаконни схеми; взимане на решения по случаи, засягащи членове на семействата им; отсъждане по казуси, имащи отношение към бизнес партньорите им. В частен разговор съдии често признават, че някои от техните колеги приемат подкупи, но при наложената култура на нежелание да се наказват колеги, отказват да посочат конкретни имена.
  
  8. Висшият съдебен съвет, който има правомощията да назначава, наказва и уволнява съдии, не бърза в намерението си да наложи дисциплина в системата. Мнозина поставят под въпрос структурата на ВСС и смятат, че политическите назначения в институцията водят и до политически намеси. След сериозно политизирания процес на избора на членовете на ВСС и след няколко фалстарта, през 2008 ВСС разгледа 102 заявки за дисциплинарни санкции, включително 16 предложени от инспектората. Между 2008 и първата половина на 2009, ВСС освободи четирима съдии, двама за шофиране в пияно състояние, като при единият от случаите e имало загинал; за опит за злоупотреба с публични средства, и за злоупотреба с власт. Имайки предвид сериозността на наблюдаваните проблеми, нарушенията са се дължали на недостатъчен контрол и отчетност. Тази година за ВСС ще има още едно голямо предизвикателство – мандатите на 162 магистрати на управленски позиции изтичат (108 съдии, 32 прокурори и 22-ма следователи) между април и декември 2009 и съветът ще назначи техни заместници.   
  
  10. Коментар
  С оглед на идващите избори, възможността за бързи законодателни промени, които да реформират съдебната система не е голяма. Реалистично е сериозната промяна да остане за новото правителство.
  
  Край на коментара
  Макълдауни

• World Day to Combat Desertification and Drought

  The United Nations’ World Day to Combat Desertification and Drought is annually observed on June 17 to highlight the urgent need to curb the desertification process. It also aims to strengthen the visibility of the drylands issue on the international environmental agenda. This being the International Year on Forests , the World Day to Combat Desertification for 2011 will focus specifically on the forests in the drylands areas of the world, guided by the motto: ‘Forests keep drylands working’.

  

  Desertification is one of the world’s most alarming global environmental problems. It takes place worldwide in drylands. At least 90% of the inhabitants of drylands live in developing countries and they suffer the poorest economic and social conditions. Drylands occupy 41% of Earth’s land area and are home to more than 2 billion people. It has been estimated that some 10–20% of drylands are already degraded, the total area affected by desertification being between 6 and 12 million square kilometres, that about 1–6% of the inhabitants of drylands live in desertified areas, and that a billion people are under threat from further desertification

  Desertification is one of the world’s most alarming global environmental problems. It takes place worldwide in drylands. At least 90% of the inhabitants of drylands live in developing countries and they suffer the poorest economic and social conditions. Drylands occupy 41% of Earth’s land area and are home to more than 2 billion people. It has been estimated that some 10–20% of drylands are already degraded, the total area affected by desertification being between 6 and 12 million square kilometres, that about 1–6% of the inhabitants of drylands live in desertified areas, and that a billion people are under threat from further desertification

  What do people do?

  Individuals and organizations in various countries, such as Australia, Algeria, Canada, China, Ghana, and the United States, have participated in the day in recent years. Many events focus on educational activities to help combat problems relating to desertification and drought.

  Promotional activities may include the distribution of awareness raising materials, such as calendars, fact sheets, posters and postcards, to educational institutions and the general public. The day may also feature educational case studies, forums or discussions on drought and desertification, its implications on society and ways to minimize the problem.

  However, the effort to fight against desertification and drought does not occur only on this day. Many countries have been making a progressive effort in proactively addressing the issue and looking for solutions. For example, the Algerian Government resorted to a French research and engineering firm, in view of elaborating a national plan to protect the agricultural lands and to fight desertification. Pilot projects in Lebanon resulted in villagers producing za’atar and other traditional delicacies to tackle the agricultural decline caused by years of drought and desert expansion.

  What can we all do?

  • We can ALL plant trees, one, ten or ten thousand, as many as we can, either by direct planting ourselves, in communities or through organised schemes.
  • We can ALL make every effort to visit a pristine forest somewhere in the world, to fully understand its phenomenal splendour.
  • We can ALL refuse to buy ANY consumer goods unless absolutely sure they have NOT helped to destroy pristine forests anywhere on the globe.
  • We can ALL write to our politicians and businesses to insist they will not earn profits from the destruction of pristine forests and will support reforestation efforts.
  • Explore this great website and support reforestation worldwide

  Public life

  World Day to Combat Desertification and Drought is a global observance and not a public holiday.

  Background

  In December 1994, the United Nations General Assembly declared June 17 the World Day to Combat Desertification and Drought. The assembly acknowledged that desertification and drought were global problems because they affected all regions of the world. The assembly also realized that joint action by the international community was needed to combat desertification and drought, particularly in Africa.

  States were invited to devote the World Day to promoting awareness of the need for international cooperation to combat desertification and the effects of drought, and on the implementation of the Convention to Combat Desertification.  Since then, country parties to the United Nations Convention to Combat Desertification (UNCCD), non-governmental organizations and other interested stakeholders celebrate this particular day with outreach activities worldwide on June 17 each year.

  www.timeanddate.com

  Read more: http://www.un.org/en/events/iyof2011/

  WDCD 2011 Home

  Desertification cuses :

  

  

• За напрежението в мюсюлманската общност

  Специалистът по българо-турски взаимоотношения доц. Хинчев и политикът О. Октай коментират актуалните теми

  интервюта на Васил Василев

  

  Доц. Хинко Хинчев: София може да осъмне окупирана от турски войски

  До 50 години България ще е до Търново, категоричен е специалистът по българо-турски взаимоотношения и преподавател в школата в Симеоново.

  – Г-н Хинчев, боят пред джамията в София може ли да се разглежда като политически пиар на Волен Сидеров?

  – Всичко това, което се случи пред джамията в София, аз го разглеждам като една брънка от сложна верига на събития. Те не са свързани само с България, а и с ислямските и африканските държави. Нарастващото напрежение между християни и мюсюлмани е тенденция в цял свят. Боят пред джамията е само капката, която преля на този етап чашата у нас в това отношение. Тази провокация няма нищо общо с междупартийните борби и предизборните кампании. Те са само параван, който трябва да прикрие истинските намерения на българските и турските националисти, които аз наричам екстремисти

  В България има добре подплатени бойци, които трябваше да предизвикат този скандал, който да се предаде в целия свят. Това сбиване е само една искра, с която чуждите сили, на които служат и българските, и турските националисти в момента само опипват почвата. Те искат да видят какви ще бъдат обществените реакции.

  – Какви са резултатите от този опасен експеримент?

  – Видяхме, че веднага Европейският съюз се надигна. Може би ще намери някакъв начин да ни санкционира, но най-лошото е, че се надигна и Анкара. Като си спомним събитията в Кипър, аз не изключвам Ердоган да започне офанзива срещу България, за да спаси своите събратя у нас. Няма да се учудя, ако някоя сутрин осъмнем окупирани от турски войски в София. При положение, че армията ни е съсипана, няма кой да спре турската експанзия. Да не говорим, че дори и НАТО няма да се намеси. Когато Гърция и Турция се сбиха заради Кипър, макар че бяха част от алианса, той не се намеси.
  
  – Кои са силите, които стоят зад провокацията в джамията?
  – Аз не разполагам с информация, защото не съм в кухнята и не знам Волен Сидеров и Ахмед Доган с кого и къде се срещат. Тази провокация обаче със сигурност ще разклати етническия мир на Балканите. Ситуацията и планът за това са досущ като този в Африка. Етническите конфликти са заложени в нашата история и чрез тях най-лесно може да скараш две или повече държави. Кой може да има полза от това? Силите, които управляват света на принципа разделяй и владей
  В момента силните са Съединените американски щати и няма да се учудя, ако това етническо напрежение по някакъв начин е подклаждано от среди, свързани с тях. Но ако се стигне до кървав сблъсък, те няма да се намесят. С този огън не трябва да се играе. Ако в икономиката могат да се поправят всякакви грешки, то при междуетническите отношения това е почти невъзможно. Така може да се запали чергата ни, че нито ЕС, нито НАТО ще могат да ни спасят. Освен това Русия вече не е онзи партньор на България, който ще й помогне в труден момент.
  
  – Има ли реална опасност от по-сериозен етнически конфликт?

  – Реална опасност има. Боят пред джамията е само искрата, която ще предизвика пожара, ако българските политици и служби не спрат тази политика на омразата. Почти е сигурно, че в България има спящи клетки на Ал Кайда или на някоя друга радикална ислямистка организация, която към този момент няма да се активизира. В момента има изчакване и подготовка на подобни действия. Направи ми впечатление едно изказване на Фандъкова, която се оправдаваше че не знаела за мястото на протеста и как от „Атака” й казали, че ще се събират другаде. За подобни провокации службите ни не могат да не знаят.

  От тук си правя извода – или българските служби не съществуват, некадърни са и прекалено слаби, или те също са замесени в тази провокация. Ако имаше повече кръв или дори жертви, как щяха да обяснят това на хората? Тези кадри са видени от милиони мюсюлмани в света, които веднага могат да се вдигнат да помагат на своите братя в България. Нека не забравяме, че вълната от радикални ислямисти от Африка все по-застрашително се приближава към нас. Не е изключено да дойдат млади и яки момчета, които да направят големи бели в името на вярата.

  – Преди 1989 г. имало ли е ислямски фундаменталисти при режима на Тодор Живков?

  – Само в разградския край имаше 13 такива организации, които бяха разбити за 15 години. Турция винаги е използвала 10-те процента мюсюлмани, които живеят в България, за собствени цели. Тяхната основна идея е да обезбългари селата в Южна България. Българите ще се изтеглят към София и ще дойдат години, дали след 40 или 50, когато България ще остане до Велико Търново Турция има изключително добре подготвени дипломати, агенти и хора като Ахмед Доган, които натякват на мюсюлманите в България, че са чужди и излишни от страната ни.

  – Държавата опитва ли се да спре адекватно тази турска експанзия?

  – Нашите политици отлично знаят за този проблем, но в стремежа си да забогатеят, докато са на власт, оставят на заден план заплахата, която грози България. Освен това заради слабото ни разузнаване не съм сигурен до каква степен са наясно с проблема. За етническия конфликт важен фактор е и социалният момент. Бедни сме и няма работа за всички. Когато някой
  турчин стане кмет, особено в смесените райони, той оставя без работа българите и урежда мюсюлманите и обратното. Никой вече не гледа дали човекът е добър специалист и си разбира от работата, а само на кой господ се моли. Аз съм родом от Разградско. Когато се прибера там, виждам как мюсюлманите ме гледат под вежди, със съмнение и са недружелюбни.
  
  – Забраната на ДПС и „Атака” ще реши ли проблема с турцизацията, за която говорите?

  – Не, закриването на партии е само временно решение. На тяхно място ще дойдат други хора, които да разпалват огъня. Възродителният процес беше изключително голям автогол за България, защото след 1989 г. предизвика създаването на ДПС. За какви права и свободи се бори Доган в демократична страна? Освен това ние обичаме да се наказваме. Българинът не гласувал и така наказвал политиците. Не, наказва себе си, защото по този начин избират Доган. За тези грешки плаща единствено българският народ.

  Осман Октай: Кукловодите елиминират Волен и Доган

  Създателите на ДПС и „Атака” сменят двамата лидери с Касим Дал и Павел Чернев, казва политическият анализатор.

  – Г-н Октай, 20 години след събитията в Босна и Херцеговина може ли да се повтори зловещият сценарий в България?

  – Категорично няма да се стигне до подобна война, защото и българите, и турците са отвратени от поведението и изказванията на Ахмед Доган и на Волен Сидеров, които привидно се държат като врагове. Техните кукловоди са едни и същи. Когато бяха изобличени истинските виновници за възродителния процес и се засили омразата към Доган, бях поканен на мамалига и вино в ресторант „Монтерей” от резидентите на Русия. Там ми казаха: „Омръзна ни от „нашето” момче, искаме ти да станеш лидер на ДПС”. Аз им отговорих, че партньор ставам, но слуга – не. Седмица по-късно моят приятел Радослав Ненов ме покани на един обяд. Тогава ми сподели, че стартира проект „Атака”, от три офицерски формации контролирани от службите. Той имаше за цел да реанимира Ахмед Доган и да върне доверието лично към него. Тогава бяха направили още няколко подобни формации. Те издигнаха лозунга „мамка ви турска, мамка ви циганска” и т.н., за да изплашат турците и отново да влязат под чадъра на Доган.

  Сокола пък кацаше с хеликоптер пред очите на турците като Аллах. Идеята беше Волен Сидеров да не влезе в парламента. За дореанимацията му обаче Доган гостува в „Шоуто на Слави”. Там преигра, казвайки, че всяко негово намигване му носи пари и има обръчи от фирми около себе си, които изграждат групировки, мафии и т.н. С тези думи сам се прецака, защото настрои българите да гласуват за Волен Сидеров. БСП и Станишев също направиха тактическа грешка, когато заявиха, че ще си партнират стратегически с компрометирания Доган. Кукловодите на Волен също бяха изненадани, че „Атака” успя да влезе в парламента с гласовете на много дясно и ляво ориентирани избиратели.

  – Боят пред джамията преди седмица също ли е част от този сценарий, за който говорите?

  – Да, разбира се. Следвайки пътя на логиката, си мисля, че в момента сценаристите, които написаха този театър, вече желаят да сменят главните си герои. Те не искат да загубят този модел. Кукловодите ще сменят Ахмед Доган с най-близкия му човек, който е разпознаваем от всички – Касим Дал, който да продължи неговата линия. Нищо чудно от другата страна павелчерневци да сменят в театъра актьора Сидеров. Неслучайно все повече тема за обсъждане е имунитетът на Волен и на Ахмед. Прокуратурата в момента е между чука и наковалнята и чака политическо нареждане как точно да процедира в ситуацията. Чрез елиминацията на двамата те ще реанимират модела си, ще го „освежат” и ще си върнат симпатизантите. Не случайно много правилно ДПС и „Атака” са наричани скачени съдове Когато се активизира единият, се мобилизира и другият. Няма никаква реална война между тях.

  Ако единият от тях влезе във властта, ще се развива и другият. Виждаме, че точно това се случва. Тройната коалиция неслучайно наля вода във воденицата на Волен Сидеров. От една разпадаща се коалиция „Атака” стана силна партия. Коалиция за България и НДСВ разбраха много късно за този сценарий. В партийните централи за това не знаеше почти никой.

  – Означава ли това, че сценаристите вече искат да върнат Доган във властта?

  – Да, те в момента търсят начин да върнат отново ДПС и да изпратят на резервната скамейка „Атака”. Какъв е най-лесният начин за това? Като накарат т.нар. националисти да започнат да провокират мюсюлманите. Едно такова поведение на „Атака” е добре дошло за Бойко Борисов и ГЕРБ, които в момента казват, че са патриоти, но не и националисти. От друга страна, сценаристите и Волен Сидеров ще останат в историята. Такова нападение над хора, които правят най-святата молитва в петък, историята не познава. В петък това е ритуал, който е свещен в цял свят. По време на молитви в исторически план се прекратяват войни. Дори в Израел в такъв момент не се нападат мюсюлмани. Християнски или мюсюлмански храмове дори Хитлер не си е позволявал да воюва в такъв ден.
  
  – Провокациите на Сидеров застрашават ли сигурността на България?

  – Разбира се. В момента всички фундаменталисти са се мобилизирали след убийството на Осама бин Ладен. Сега те само търсят мотив и повод как да си го върнат на християните Кадрите от срамните сцени бяха разпространени в Европа, дори в света. Те бяха водеща новина по всички арабски телевизии. Ако предположим, че и у нас има фундаменталисти, няма как да не опитат да отвърнат на удара. Кукловодите прекалиха и прекрачиха всички граници и започнаха изключително опасна игра.
  
  – Беше ли провокиран Сидеров от речта на Доган в Джебел по повод майските събития?

  – За мен двете неща са абсолютно свързани. Как така ден след края на двегодишното затишие на Ахмед Доган Сидеров и хората му нападнаха молещите се? По този начин се търси вниманието, както на хората, които гласуват за „Атака“, така и на симпатизантите на ДПС. Аз съм убеден, че сред вярващите, които са се молели, е имало провокатори и хора от тайните служби, които веднага да скочат и да се сбият с протестиращите. Възможно е хора от джамията да са вадили ножове и да провокират също. Истинският, вярващият мюсюлманин до такава степен е вглъбен в петъчната молитва и във връзката си с Бога, че дори и да го ударят, няма да реагира. Да не говорим, че музиката от тонколоните на „Атака“ нямаше по никакъв начин да смути молещите се. Но там 100% е трябвало да се постигне сблъсък. На кадрите се вижда, че дори полицаите се държат неадекватно Вместо да разтървават хората, те ги гледат как се бият отстрани и само викат: „Сакън, недейте”. „Атака” не осъзнаха, че бяха вкарани в схема, от която ще загубят много. Аз очаквам през следващите месеци Доган да върне жеста на Волен. Той има голям талант да прави изцепки ала Кочан и да настройва българите срещу себе си.

  – Този случай ще сложи ли край на дружбата между Сидеров и Борисов, или двамата просто разиграват театър с изявленията си?

  – Това тепърва предстои да видим през следващите няколко дни или може би седмици. Волен Сидеров е уплашен и ужасен от това, което направи. Той в момента е неадекватен, станал е по-нисък от тревата. Ахмед също се покри. Аз очаквам не само ГЕРБ да осъди поведението им, а целият парламент с декларация, която да се гласува. Тя трябва да сложи началото на законодателни промени, да има тежки наказания за всеки, който изповядва етническа нетърпимост и ругае която и да е вяра. Хора, които оскверняват православни храмове, джамии и пр. да влизат в затвора. Декларацията би се приела като
  успокоително за хората в една европейска държава. Защото, ако няма такава декларация, ще се намеси Европейският парламент, който ще осъди това, което се случи в София, за да успокои всички мюсюлмани в Европа. Дай, Боже, да не се стига дотам, но ако не приемем такава декларация в НС, може да се упражни агресия срещу всички наши спортисти, които се състезават в мюсюлмански държави, и срещу всички хора, които работят в тях.
  
  – Кой ще спечели от целия този законспириран маскарад?

  – Има няколко варианта. Ген. Марин ще е кандидат за президент с вицепрезидент човек с турско име. Доган се обърна към всички институции – НАТО, ЕС и пр. със зов за помощ срещу насилието над мюсюлманите. Иска да изкрещи на всички: „Вижте, в опасност сме, елате да ни спасите”. По този начин той иска да си върне 700-те хиляди гласа и да мобилизира колебаещите се. Сценаристите знаят, че Бойко Борисов ще е президент и ще спечели срещу турския претендент, защото ще провокира самочувствието на всички българи. При всички положения от този сценарий ще спечели Бойко Борисов. Тогава човекът на Станишев ще загуби, Първанов ще се върне в БСП и ще стане лидер.
  
  – Каква ще е конфигурацията, ако прогнозите ви не се сбъднат?

  – Тогава има един сценарий, от който нито ГЕРБ, нито Първанов, нито Доган ще спечелят. Ако БСП издигне човек като Бойко Рашков за президент, той има реален шанс да бие Бойко Борисов. Рашков е по-широка кандидатура и е на ти с много държавни структури. Един такъв кандидат ще създаде условия агресията да се върне срещу Бойко Борисов в обществото заради провалите, които стават. Тогава ще настъпи тежка зима, Бойко ще рухне и ще се стигне до предсрочни парламентарни избори. Тогава ще се създаде ситуация, която не може да бъде контролирана от сценаристите, които организират боеве пред джамията. Това означава и още нещо – край на политическата кариера на Първанов, защото Станишев ще се превърне в герой за БСП. Тогава идва вариант за изход от тежката зима чрез широка коалиция между левите и десните формации. Не изключвам по-младата генерация от политици да направят коалиция помежду си на експертно ниво.

  Източник: http://frognews.bg/

• Десетки известни интелектуалци и учени във ВАК са били сътрудници на ДС

  Комисията по досиетата обяви в четвъртък имената на 183-ма души от системата на Висшата атестационна комисия (ВАК), работили за бившата Държавна сигурност. Проверката е обхванала 1242 лица, за 128 души от ВАК не са предоставени необходимите данни и за тях проверката продължава.

  Сред „осветените“ имена има на известни на широката общественост, а не само в научните и специализираните среди представители на интелектуалния и академичен елит в България. Сред тях има академици и професори с авторитет и тежест в обществото, които „в другата си битност“ волно или принудително са сътрудничили на ДС.

  За някои от лицата вече е била огласявана принадлежността им към структурите на ДС от проверки, които са им били правени като заемали и други публични длъжности.

  Прави силно впечатление, че повечето разкрити от Комисията по досиетата членове на специализирани комисии към ВАК са работили за репресивния апарат на бившата комунистическа държава като нещатни агенти, секретни сътрудници и съдържатели на явочни квартири. Щатните служители на бившите тайни служби и едновременно учени са единици.

  Броят на сътрудниците на ДС във ВАК е около 15% от проверените при средно около 10% в досегашните проверки на Комисията по досиетата в други държавни органи и институции.

  Кои изплуваха като агенти на ДС?

  Изкуствоведът Аксиния Джурова, дъщеря на дългогодишния министър на отбраната Добри Джуров, е била секретен сътрудник на Разузнавателното управление на Генщаба на Българската армия. Учудващо е, че дъщерята на такъв високопоставен член на Политбюро на БКП и близък съратник на Тодор Живков е трябвало да бъде вербувана. И тя е изпълнявала задълженията си наред с дейността си на учен, срещу което е получавала и възнаграждения.

  Излязоха и имената на видния англицист и преводач проф. Александър Шурбанов, на композитора и музикален педагог Александър Йосифов. Сътрудник на ДС е бил и академик д-р Богдан Петрунов, дългогодишен ръководител на Националния център по заразни и паразитни болести.

  Известният историк и специалист по българското средновековие акад. Васил Гюзелев също е бил вербуван от ДС. Такава съдба е имал и проф. Валери Стефанов, филолог литературовед с трудовете си по история на българската литература.

  Ръководителят на катедра „Политология“ в Софийския университет проф. Георги Карасимеонов е бил секретен сътрудник с псевдоним „Явор“.

  Сред агентите на ДС се оказа и известният художник с признание у нас и в чужбина Греди Асса. И преподавателят по актьорско майсторство в НАТФИЗ проф. Здравко Митков не е избягнал съдбата на вербуваните от ДС.

  Двама ректори – бивш и настоящ – на университети са също в списъка на Комисията по досиетата. Единият е сегашният ректор на Великотърновския университет с неотдавна даден пореден ръководен мандат проф. Пламен Легкоступ. Вторият е доскорошният ректор на Пловдивския университет проф. Иван Куцаров.

  Далеч не последен в печалния списък е и известният критик, литературовед и експерт по антична и западноевропейски литература Симеон Хаджикосев. Комисията освети и имената на видния оперен певец и музикален педагог Павел Герджиков, на сеизмолога и учен с име в своята област и извън България акад. Людмил Христосков, на историка и богослова Казимир Попконстантинов.

  Източник: http://www.mediapool.bg

• <<
• 1
...
• 313
• 314
• 315
• 316
• 317
• 318
• 319
• 320
• 321
• 322
• 323
...
• 416
• >>