Всички авторски страници

Авторски

• Кризата в Гърция се пренася в България и Румъния

  Кризата в Гърция неминуемо ще засегне банковия сектор в България и Румъния. Гръцките банки вече губят възможност да се финансират, което означава, че същото важи и за техните дъщерни клонове в чужбина. Тази информация разпространиха няколко румънски вестника, които се позовават на доклад на японската банка Номура.

  В сряда рейтинговата агенция „Стандарт енд Пуърс” понижи рейтинга на четири гръцки банки – Националната банка на Гърция, „EFG Eurobank Ergasias“, „Алфа Банк“ и банка „Пиреус” с негативна перспектива. Така Гърция стана държавата с най-нисък кредитен рейтинг в света.

  В доклада си японската банка Номура отбелязва, че гръцките банки в Румъния и България финансират банките-майки в южната ни съседка. Посочва се, че ликвидността на гръцките банки в Румъния е относително добра, а в България в по-малка степен.

  Фактът, че клоновете на гръцките банки в България и Румъния са достатъчно добре капитализирани, се дължи предимно на Инициативата от Виена от 2009 г., чрез която банките-майки бяха задължени да запазят присъствието си в Източна Европа. В момента това е много трудно постижимо когато се обсъжда втори кръг на Инициативата от Виена, отбелязват експертите от Номура.

  Активите на гръцките банки в Румъния са над 10 милиарда евро, пише вестник „Ромъния Либера”. Вестникът посочва, че съществува опасност финансовите институции в северната ни съседка да не могат повече да получават спешно финансиране от Европейската централна банка или от частни институции, представени на финансовите пазари.

  Кризата в Гърция неминуемо ще се отрази на България и Румъния, а последствията от това вече са започнали да се усещат. Първият резултат е намаляването на кредитирането от страна на гръцките клонове. Клоновете в Румъния финансират банките-майки в Гърция, което е в противоречие с Инициативата от Виена, отбелязва „Ромъния либера“.

  Японските анализатори от Номура предвиждат няколко сценария за развитие на ситуацията. Най-песимистичният от тях предвижда банкрут на гръцките банки и изтегляне на техните капитали и подкрепа от местните клонове, което би довело до спешно ликвидиране на активите им в Югоизточна Европа. Дори и да национализира банките си, за да избегне техния фалит, гръцкото правителство едва ли ще иска да подкрепя клоновете в Румъния и България, смятат анализаторите на японската банка.

  Източник: http://novinar.bg/news/krizata-v-gartciia-se-prenasia-v-balgariia-i-rumaniia_MzYwNTsxNQ==.html

• Минчо Христов: Губим милиарди годишно от подземните богатства

  Проблемът с подземните богатства в България е ужасяващ.

  От 15 години насам всяка година България губи милиарди заради безскрупулния им грабеж от страна на наши и чужди фирми пред безучастния поглед на корумпирани кабинети и политици”, заяви пред „Торнадо” бившият независим депутат Минчо Христов. „Лично аз, заедно със Стела Банкова, в миналия парламент внесохме закон, с който да се направи пълна ревизия на всички концесии заменки и приватизационни сделки. Тогава не бяхме подкрепени от нито един депутат – нито от опозицията, нито от управляващите, от което човек може да си направи доста изводи… Сега този закон си отлежава в парламента. 
  
  Аз направих запитване към председателя на Народното събрание Цецка Цачева защо не бъде внесен за разглеждане от ГЕРБ, но тя мълчи като риба. Не виждам защо дори са нужни тези антикорупционни комисии, които очевидно харчат само парите на данъкоплатеца и не вършат никаква работа. В същото време могат да вкарват милиарди в България. Условията, при които се подписват тези концесии, ги няма и в африканските държави. В Либия например Кадафи дава на концесионерите 20% от печалбите и останалото е в полза на държавата. 
  
  В Челопечене, където е най-голямото находище на злато в Европа, канадската фирма Дънди прешъс взима 98,5% от печалбите Това правителство обаче не само, че не развали скандалната сделка, а взе, че даде на канадците, при това незаконно, златното находище в Крумовград при същите неизгодни условия за България. Държавата ще спечели от концесията около 20 млн. долара, а Дънди прешъс – 1,5 млрд. долара за целия период”, коментира Христов. Той добави, че едни от най-неизгодните концесии на подземни богатства у нас са тези с минералните извори. „Не може концесионерите да плащат едни смешни такси на държавата и в същото време да ни продават минерална вода за 70 ст. литъра, при условие, че на производителите тя не им струва нищо”, възмущава се Христов. 
  
  Според него в никакъв случай българското правителство не трябва да допуска добива на шистовия газ край Нови пазар. „Замърсяването при добива на горивото е огромно, тъй като в почвата попадат отровни химикали. Те ще унищожат природата в района. Във Франция и Полша например, въпреки че имат находища на шистов газ, са забранили добива му. За момента няма друга технология, която да не вреди на природата. Парламентът трябва добре да бъде запознат с това и да спести 30-те млн. евро, които подготвя да даде на американската фирма „Шеврон” за изследване на залежите. Освен това не мислете, че със сигурност под почвата има толкова много газ, колкото се хвали министър Трайчо Трайков. С горивата 
  политиците винаги обичат да спекулират в цял свят. Нищо чудно това да се окаже един хитър ход спрямо Русия, която няма да ни е нужна, ако, не дай си, Боже, започнем да добиваме шистовия газ”, категоричен е ексдепутатът.
  
  
  Екологът Добромир Добринов: БАН е замесена в мафиотската схема
  
  „Екооценките за това, дали дадено находище на подземни богатства е подходящо за концесия, се прави най-често от учените в БАН. Много от тях обаче продадоха душите си за пари и понякога пишат безумни доклади”, разкри пред „Торнадо” Добромир Добринов от „Зелени Балкани”. „Проблемът обаче е, че в екоминистерството има дефицит на кадри. Понякога професорите в академията правят такива прецизни оценки, които в същото време са опасни, че хората на министър Караджова не могат да се усетят. След това се налага екоорганизациите да пишат безкрайни жалби, с които искаме да се преразгледат оценките. Докато минат през тромавата администрация, концесионерите вече са закарали техниката си и започват да копаят. Миналата седмица имахме среща с министър Нора Караджова, за да изясним точно този проблем. Хората в нейното министерство допускат абсолютно едни и същи грешки всеки път. Виждаме, че тя има доброто желание да наложи някакъв ред, но проблемите са наистина сериозни”, каза още Добринов. Той сподели, че често еколозите получавали телефонни обаждания от депутати, които „приятелски ги съветвали” да спрат с жалбите си срещу концесиите. Последният подобен случай е бил с шеф на парламентарна комисия, който „помолил” Добринов да оттегли писмото си до прокуратурата. По лични съображения той обаче не пожела да спомене името на народния представител, който бил част от управляващите. 
  
  
  Минният монопол опоска златото и медта
  
  Лъчезар Цоцорков
  Минната камара в България, която стопанисва най-големите находища на подземни богатства, годишно прибира стотици милиони, докато за държавата остават жълти стотинки. Председателят на камарата Лъчезар Цоцорков, който е шеф на меднодобивния комбинат „Асарел медет” до Панагюрище, отчита годишни печалби от около 100 млн. евро. Друг мастит шеф на меднодобивна фирма е Цоло Вутев. Според запознати чрез комбината си „Елаците мед”, който работи до село Чавдар, за 5 години е отчел печалби над 1 млрд. евро. Заради неизгодните концесии държавата печелела едва около 1% от огромните суми. В камарата влиза и канадската фирма „Дънди Прешъс”, която по груби изчисления ще спечели около 25 млрд. долара от най-голямата златна мина в Европа – тази в Челопечене. Един от най-скандалните случаи с подземните богатства се свързва с името на Христо Ковачки, който беше осъден условно за укриването на 16 млн. лв. данъци в мината в Бобовдол, която получи на безценица от правителството на тройната коалиция.

  Източник: Фрогнюз
  http://frognews.bg/

  

• Турски писател на съд за обида на Ердоган

  Ахмет Алтан – авторът на „Като рана от меч” на 09.06.2011 бе изправен пред Втори Наказателен състав на съда в Кадъкьой по обвинение за публична обида на министът-председателя Реджеп Тайип Ердоган. На 15.01.2011 г. от страниците на ръководения от него вестник „Тараф”, Ахмет Алтан обвини министър-председателя в „празно перчене и демонстриране на сила” по повод нареждането му да бъде съборен изграждащият се в Карс „Паметник на човечността” – замислен като символ на турско-арменското приятелство.

  Ахмет Алтан е роден през 1950 г. в Анкара, в семейството на писателя, журналиста и общественика Четин Алтан, брат на проф. Мехмет Алтан. На двадесет и четири години започва да работи като репортер във вестник, за да достигне до поста главен редактор на в. „Тараф”. През 1985 г. книгата му „Следа във водата” е конфискувана и забранена за разпространение. Подари политическите си възгледи през 1995 г. Алтан е осъден на година и половина затвор. На него все още пренадлежи европейския рекорд за най-продавана книга – 1 000 000 тираж за 45 дни!

  На 08.01.2011 г. министър-председателят Режеп Тайип Ердоган посещава Карс за поредна среща със симпатизантите на партията си. Градът е разположен в североизточна Турция, в непосредствена близост до границите с Грузия и Армения. В многовековната си история е бил част от Арменското Карско царство (Х-ХIв.), по-късно превзет от Византия, през XII в. става част от Грузия, през XVI в. е завладян от османците, за да се стигне до Санстефанския мирен договор – 1878, когато е присъединен към Русия. През 1918 се превъръща в част от Първата Арменска република – до 1921 г. – по силата на Карския договор е даден на Турция. Населението е смесено – мюсюсмани шиити и сунити, кюрди, азери, тюкмени, арменци, грузинци (повечето асимилирани) и много малка част руснаци и немци.

  През 2006 г. в знак на помирение и затопляне на отношениеята между Турция и Армения, областният управетел на Карс Невзат Бозкурт предлага да се издигне паметник „който да се вижда и от Армения”, символизиращ приятелството между двете страни. Така се ражда идеята за „Паметника на човечността”. Проектът и изработването са възложени на Мехмет Аксой – един от най-изявените скулптори на съвременна Турция. При посещението си на 08.01.2011, г-н Ергоган решава да провери как вървят нещата около строящия се паметник и отсича: „Този урод – не!” Да се събори!”

  На 15.01.2011 от страниците на в. „Тараф”, в статията си, озаглавена „Ердоган и напразното перчене”, Алтан се обръща към министър-председателя: „Това ли е твоят морал и душевност, това ли е твоята човечност, това ли е твоето мъжество и благородство?” За пореден път Ахмет Алтан показа смелост и активна гражданска позиция: „Един министър-председател, който до толкова е изгубил чувството си за мярка, трябва да ни накара сериозно да се замислим. Дали г-н министър-председателят ще има смелост да нарече „уродливи” многобройните, не до там естетични, паметници на Ататюрк в цялата страна, или многобройните грозни джамии, които се построиха? Или избира лесни и беззащитни цели, за да демонстрира перчене и сила? Ако г-н министър-председателят не харесва „Мадам Бовари” или „Ана Каренина”, задето изневеряват на мъжете си, следва ли от това, че трябва да ги изгорим на площада? На това, че не чете романи, на това ли трябва да сме благодарни, че все още не горим книги по улиците?” И продължава: „Като фанатизиран мюсюлманин министър-председател, не би трябвало да тълкува като намек, думите на пророка Мухаммет, които аз просто цитирах. Какъв би искал да остане в историята – като исторически лидер, или като тъмен герой.
  Г-н прокурор, присъдата, която ще произнесете няма нищо общо с мене. Във ваши ръце е да решите, дали да защитавате страната на слабите, или да произнесете присъда, продиктувана от нечие настроение и вургарност. Ако ме осъдите, г-н министър-председателят ще разруши още много паметници. Но, ако решите, че съм невинен, може би ще му помогнете да осъзнае грешката си. А осъзнае ли я, това ще бъде добре както за страната, така и за него самия. Аз само ви моля да посочите отново правият път на един самозабравил се от собствения си триумф лидер.”

  Оставям без коментар дали в 21 век журналист, трябва да бъде съден, за това че е споделил мнение по случващи се в страната му събития на страниците на вестник (не задавам и въпроса „ако не прави това, тогава какво би трябвало да прави?”; не коментирам художествената стойност на паметника, нито естетическия критерий на министър-председателя, още по-малко се спирам на факта, че демонтирането на паметника започна броени дни преди парламентарните избори, само се питам пророк ли е Ахмет Алтан, защото финалните думи от романа му „Като рана от меч”, звучат точно така:
  „… Тиранията по тези места никога няма да си отиде напълно, че просто едната ще бъде заменена с друга, че по тези земи може да съществува единствено и само деспотизмът.” Много ми се иска този път да греши.

  Мария Петрова

  http://novinar.bg/news/

• Уикилийкс: Секретна грама разкрива ген. Н. Колев като агент на американците

  Черепа кадрувал при Симеон. Таен доклад разкрива корупция в Министерство на отбраната. Свинаров първоначално не бил ключов играч в тази група, но „според донесенията дължи назначението си като министър на отбраната на тяхното влияние.“

  Бившият началник на Генералния щаб Никола Колев и настоящ шеф на кабинета на президента е информирал американците в началото на 2003 г. за таен доклад за корупция в Министерството на отбраната, който е даден на висши военни и на президента, пише сайтът Биволъ.

  Тази информация излиза от грама с гриф СЕКРЕТНО от 10 януари 2003 г., озаглавена „Квадратурата на адвокатския кръг – атакувани са водещи фигури от управляващата партия“. Тя е подписана от зам.-посланик в София Родерик Мур. [03SOFIA88]

  В грамата е отбелязано, че името на Колев трябва да се запази в тайна (strictly protect), което е характерно за ценните информатори на посолството. В базата на Wikileaks с доклади от София това е единствената грама за дълъг период от време: от юни 2001 г. до декември 2004 г.

  Цар царува, Череп кадрува…

  В американския дипломатически доклад става въпрос за скандала, разраснал се около аферата „Гном“, в който освен главният прокурор Филчев се замесват председателят на парламента Огнян Герджиков, лидерът на парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов, вътрешният министър Георги Петканов и министърът на отбраната Николай Свинаров – така нареченият „адвокатски кръг“. Всички те са близки до „имащият лоша слава бивш шеф на кабинета на премиера Стоян Ганев“. Според американците атаката срещу „адвокатския кръг“ е част от съгласувана схема, в която по различни причини под кръстосан огън се оказват още Филчев, Николай Василев, ген. Атанас Атанасов, Иван Костов и няколко лица от неговата администрация. Началото на играта като че ли противопоставя „адвокатския кръг“ и Филчев на дясноцентристите от СДС и групи в НДСВ, които са против адвокатите, но сценарият се усложнява от факта, че високопоставени фигури от СДС остават близки с Филчев, който е тяхно назначение.

  Свинаров първоначално не е ключов играч в тази група, но „според донесенията дължи назначението си като министър на отбраната на тяхното влияние.“ В скоби е отбелязано, че има непотвърдени спекулации за правни услуги оказани от Свинаров на „известната фигура от организираната престъпност“ Васил Божков – Черепа, който „също е близък до Ганев и е играл роля за неговата селекция“. Панайотов, който е критикуван за „авторитарния“ си управленски стил се е срещал с Черепа и другите членове на бизнес-клуб „Възраждане“, „за които се смята, че са свързани с групировки на организираната престъпност“. Неназован депутат близък до Панайотов казал на американците, че той е получил „благословия от премиера“ за тази среща. В грамата на Джеймс Пардю за организираната престъпност в България от 2005 г. също е отделено подобаващо внимание на бизнес-клуб „Възраждане“ и Васил Божков – Черепа, като ръководеният от него Нове Холдинг е посочена като водеща престъпна групировка заедно с ТИМ, Мултигруп и СИК.
  
  Борисов и Петканов – стари врагове

  „Активният член на комунистическата номенклатура“ Георги Петканов оказва подкрепа на неефикасния и вероятно корумпиран главен прокурор Никола Филчев – пише още в доклада. Бойко Борисов, който тогава е главен секретар на МВР, също се е опитал да извлече дивиденти от скандала. Той казал на военния съветник на посолството, че след аферата „Гном“ е посъветвал Симеон да отстрани или Петканов или шефа на Националната разузнавателна служба ген. Чобанов, или него самия. „Тъй като Борисов има широка популярност сред българите (и както излиза, пред премиера) а Чобанов неотдавна получи вот на абсолютно доверие от президента, призивът на Борисов изглежда като прозрачен опит да отстрани стария си противник Петканов.“ – анализира Родерик Мур.

  Четвъртият от адвокатите, Огнян Герджиков, е посочен от Едвин Сугарев като близък до Никола Филчев и зависим от него, заради данни за корупция при приватизацията на „Агропромстрой“. Герджиков, който е кум на сватбата на Филчев, отрича обвиненията, но е привлякъл вниманието на американците с връзките си с хора на Мултигруп, „конгломерат свързан с дейности на организираната престъпност“.

  Началник-щаба тайно докладва на САЩ за корупция в МО

  Най-стряскащата информация от грамата обаче не е за адвокатския кръг и Филчев или дори за имунизирания за правосъдието Васил Божков. Грамата повдига завесата над най-малко три важни събития: американско разследване на аферата „Терем“, „вербовката“ на началник-щаб на БНА ген. Никола Колев, който е носел информация на американците и прикриването от Колев, Първанов и висши военни на доклад за корупция в МО. Това става явно от параграфа за „греховете“ на министър Свинаров, който е атакуван от две посоки. От една страна има разследване на американски екип за нелегален износ за Сирия на изделия с възможна двойна употреба. Става въпрос за скандала „Терем“ – износ на скоростни кутии за трактори, които се монтират на военнотранспортни машини. Според американските разследващи Свинаров е знаел за доставките, но не е предприел нищо, за да ги спре и не е информирал правителството за нарушението. Американците са разказали всичко това на премиера Симеон, става ясно от доклада.

  До този момент не е известен друг случай на проведено от американци разследване за злоупотреби на висши български политици. Американският посланик Уорлик намекна за разследване срещу Румен Петков, което е станало причина да му бъде отнета визата, но не се изясни дали то се води на територията на САЩ или от правоохранителните органи на САЩ в друга страна. Общото между двата случая е, че министър Свинаров също става персона нон грата за САЩ, което попречи на Симеон Сакскобургготски да го заведе със себе си при посещението си в Америка. Биволъ потърси бившия министър за коментар, но до приключването на статията не получи отговор.

  Че ситуацията е била сериозна се разбира и от изявите на външния министър Соломон Паси, който алармира, че скандалът „Терем“ може да забави присъединяването на България към НАТО. Това не се случи, но се случи обичайното за България замазване и бавене на обвинението и на делото. Според американците Свинаров е бил подложен на друга атака от началника на Генералния Щаб ген. Никола Колев. Той „също повдигна обвинения за корупция в Министерството на отбраната във (все още) таен доклад връчен на президента и на висши военни ръководители.“

  Източници на Биволъ от прокуратурата споделиха за наличието на одитен доклад постъпил през 2003 година, който се отнася до финансовата отчетност в МО за периода 2001-2002 г. Той е от 1500 страници и е изготвен от дирекция „Финансово контролна дейност“ на МО. В него са разгледани най-вече сделките сключвани от министър Бойко Ноев (дек. 1999 – юли 2001 г), но също и сделки на министър Свинаров (юли 2001 г. – август 2005 г.) В грамата пише, че докладът на Колев съдържа данни за корупция и е част от „обстрела“ срещу министър Николай Свинаров . В медиите липсва информация такъв таен доклад да е ставал обект на обществен интерес и публично обсъждане. Обтегнатите отношения между Колев и Свинаров обаче бяха явни и двамата водеха публични спорове за реформите, финансирането и назначенията в армията.

  Тези данни повдигат много въпроси. Самото наличие на таен доклад с констатирани закононарушения може да послужи за поставяне в зависимост на висши функционери и офицери, както и за прикриване и контролиране на корупционни схеми. Още повече, че за доклада знае ограничен кръг от хора: Колев, Първанов, сезираните „висши военни ръководители“ и… американците. Това не е убягнало на американските дипломати, които години по-късно изказват подозрения, че Първанов и Колев назначават генерали със съмнителна репутация, за да прикриват корупцията в армията.

  Във вече публикувана грама изпратена от посланик Макълдауни през 2009 г. [09SOFIA362] е изтъкнато, че спорното назначение на генерал Самандов за началник Щаба на отбраната се дължи на близките му връзки с Никола Колев. Отбелязано е „неконструктивното влияние“ на Първанов и неговия кръг, който не се е противопоставил на „мошеническите обществени поръчки (и вероятно се е възползвал от тях)“ и не е подкрепил твърдо истинските реформи. Изразът „вероятно се е възползвал от тях“ се отнася за възползването на Първанов от „мошенически обществени поръчки“ и е поставен в скоби от автора на грамата. Важно е да се отбележи обаче, че докладът на Макълдауни не е със същия висок гриф на секретност като грамата на Родерик Мур, в която началникът на Генералния щаб Никола Колев е споменат като източник на информация, който трябва да бъде „стриктно защитен“, съобщава дословно Биволъ.

  Източник: http://frognews.bg/news_

• Четири българчета печелят в област спорт в проекта “Награди за успелите деца на България”

  София, 15 юни 2011 г.

  Петър Божилов, Георгия Кадоглу, Тодор Христов и Десислава Йорданова бяха отличени за своите постижения в областта на спорта по време на церемонията на фондация “Димитър Бербатов” на 31 май 2011 година. Област спорт се подкрепя от марката Gillette, която гордо подкрепя постиженията на децата и е една от трите области в проекта “Награди за успелите деца на България”.

  “Името на Gillette е синоним на това да бъдеш най-добър във всичко, което правиш. За нас е удоволствие да подкрепим фондация ‘Димитър Бербатов’ в усилията им да отличат децата с най-добри постижения благодарение на своя талант и упорита работа. Поздравяваме всички победители и им пожелаваме успех в бъдеще, като се надяваме че ще ги видим скоро измежду бъдещите международни звезди в спорта,” споделя Теодора Попеску Барлан, ПР Мениджър на Gillette.

  Димитър Бербатов връчи статуетката в област Спорт на Петър Божилов от София, I-IV клас; Георгия Кадоглу от Варна, V-VIII клас; Тодор Христов от Бургас, IX-XII клас и Десислава Йорданова, Шарлот, Северна Каролина, САЩ – Български училища зад граница.

  От четирите деца, Георгия Кадоглу е тази, която печели приза за трета поредна година. “За мен е чест да бъда удостоявана с този приз. Благодаря на фондацията! За мен това е стимул да продължа да се състезавам напред, да защитавам достойно името си като лауреат на фондация “Димитър Бербатов”. Без подкрепата на фондацията едва ли щях да имам тези успехи”, разказва супершампионката. Георгия е един изключителен пример за надеждите на България в спорта, тъй като само през 2010 г. тя е завоювала над 40 медала и е подобрила 10 рекорда. “Плуването е страст. Започнеш ли един път, няма връщане назад. Това е страст за цял живот. Усетиш ли чувството във водата, повече не искаш да се върнеш. A аз имах страх от водата като малка!”

  Деветгодишният Петър също получава своя приз заради страстта си към плуването. “Баща ми и дядо ми са били плувци. Мен баща ми ме насочи в плуването. Плувах за здраве, а след това дойдоха и медалите. Започнах да плувам при треньора Кристиян Минковски – той ме направи още по-добър”, споделя най-малкият сред победителите в област Спорт.
  Всяко дете, което е наградено от Фондация “Димитър Бербатов”, получава както статуетка, така и парична стипендия в размер на 120 лева месечно за период от една учебна година. “Ще я използвам, за да ходим с баща ми в Сърбия и Македония на турнири по плуване,” казва малкият Петър. Стипендията е награда за постигнатите вече успехи. Фондацията подпомага малките шампиони и за предстоящи участия в републикански и международни състезания.

  Най-големият победител в област Спорт е Тодор Христов от Бургас, който от 10 години се занимава професионално с кикбокс. Никой не го е подбутнал в тази посока, той съвсем сам се запалва, разказва шампионът. “Кикбоксът ме е научил на много самодисциплина и самоотбрана”, казва Тодор за своя опит с този спорт. Тренировките са точно толкова важни при него както и самите състезания. “Предстои ми европейско първенство в Италия септември месец, така че веднага след тази вечер започвам с подготовка за него,” допълва Тодор.

  Честна игра, екипност и поставяне на рекорди са ценности, които марката Gillette споделя на световно ниво и които открива в тези четири наградени деца.
  Повече информация за проекта можете да видите на уеб сайта на проекта: http://dberbatov.org/projects/nagradi/.

  За Gillette:
  През годините марката Gillette постоянно е определяла стандарта, който мъжете ценят, чрез иновации на своите продукти. От създаването на първата самобръсначка през 1895 г. до напредналата технология Fusion днес, марката Gillette е винаги в крак с технологиите на бръснене и в основата на мъжкото стилизиране. Благодарение на Gillette 600 милиона мъже по света харесват своята визия, като използват продуктите на марката. Gillette разбира, че когато мъжете изглеждат по най-добрия възможен начин, те се чувстват добре и уверени в себе си. www.gillette.bg

  За Фондация “Димитър Бербатов“:
  Фондация “Димитър Бербатов” е основана с Учредителен акт на дарение от 07. 04. 2008 г. от Димитър Бербатов, воден от желанието си да допринесе за личностното усъвършенстване и реализация на децата на България.
  Основната мисия на Фондацията е всестранно да подпомага младите хора да се образоват, да развиват своите дарби и заложби, както и да им дава шанс да ги споделят със света. Фондацията се самоопределя за осъществяване на дейност в обществена полза. Тя е неправителствена, нерелигиозна и политически независима обществена организация.

• Осъдиха екозащитник да плати на екоминистерството

  С Определение № 7892 от 06.06.2011 г., Върховният административен съд окончателно потвърди осъждането на Петър Пенчев – зам.-председател на Национално движение “Екогласност” да заплати юристконсултско възнаграждение на Министерството на околната среда и водите като направени разноски по делото. Това стана след прекратяване от съда на производството по заведеното дело от екоактивиста срещу решение по оценка на въздействието върху околната среда № 1-1/2010 година, с което министърът на околната среда и водите е одобрил осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на нов ядрен реактор в жилищния квартал “Младост” в София. Мотивът на съда е “липса на правен интерес”.

  Петър Пенчев заяви: – За мен остава привилегията, че граждани на ЖК “Младост” ми имаха доверие и внесох като доказателство в съда тяхната протестна подписка срещу възстановяването на спрения след 1989 г. ядрен реактор, защото те се притесняват за разположените училище, детска градина и множество жилищни блокове до самата ограда на Ядрения институт и до комина за изхвърляне от ядрения реактор в атмосферата на опасна радиация – радиоактивни аерозоли, газове и елементи.

  Съдът не зачете позицията на Върховна административна прокуратура, изразена в съдебната зала на 14.02.2011 г. по дело 3207/2010: “Жалбата е допустима. Налице е правен интерес. При обсъждането от Висшия експертен екологичен съвет към МОСВ не е било разгледано въздействието на инвестиционното предложение върху човешкото здраве по отношение на живущите в района, изискващо се по Наредба 7/1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Нарушени са материалноправните разпоредби на Наредба № 7/1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, тъй като не са обсъждани хигиенно-защитните отстояния. Липсва становище и на Министерство на здравеопазването от дейността на инвестиционното предложение за отражението и за влиянието върху здравето на населението в района. По изложените съображения моля да уважите жалбата като основателна и да отмените като необосновано и материално незаконосъобразно оспореното решение по ОВОС № 1-1/2010 г. на министъра на околната среда и водите.”

• ТВ кабелен гигант в САЩ добавя разговори по Skype

  Американският кабелен ТВ гигант Comcast съобщи планове да добави видео чат към гледането на телевизия в партньорство със Skype.

  Comcast и абонатите му в скоро време ще могат да осъществяват видео повиквания посредством телевизия с висока разделителна способност (HD) с използване на Skype. „Телевизията прерасна в социално преживяване и Comcast и Skype ще предоставят продукт, който персонализира в още по-голяма степен телевизионната практика“, заяви президентът на компанията Нийл Смит. „Уникалните ни отношения със Skype не само ще променят начина, по който нашите абонати взаимодействат с техните телевизионни приемници, но също така ще създадат нови и важни начини да приближим клиентите си до хората, които са им скъпи“, добавя той. Comcast възнамерявали да предоставят възможност за нискобюджетни Интернет видео повиквания на най-големия екран у дома, гледайки в същото време големи събития, предавани наживо или празнуване на специални събития. От Comcast планират да започнат тестване на услугата Skype с клиенти в близките месеци.
  /АФП /

• Имигранти: Искаме да прекараме остатъка от живота си в България

  Имигранти споделиха, че се чувстват много добре в България, че харесват страната ни и, че усещат позитивно отношение от околните, на пресконференция по повод края на проекта „Мрежа за инфорамционни центрове за имигранти в България”.

  „Хората в нашия център са високоинтелигентни, културни, оценили са нашата страна и въпреки трудностите в България са решили да останат тук. Ние сме чували думи от тези хора, че искат да умрат в България”, каза Ирина Буланова – ръководител на проекта.

  „Когато дойдох в България не познавах никой. Благодарение на Центъра се запознах с много хора, които ми помогнаха да науча български език. Искам да продължа да уча езика. Проектът е много важен не само за чужденците, но и за всички. Той спомага за добрите взаимоотношения между хората,” каза Таня Кабанова, която е един от имигрантите, участвали в проекта.

  Елена Шамаева от Русия говори за детския ансамбъл „Самоцветики”, на който тя е ръководител. Той е създаден през октомври миналата година със задача да съхрани руските народни традиции в България. „Децата пеят руски песни, танцуват и изучават руската култура. Ансамбълът се развива добре. Смятам, че следващата година ще има повече деца. Спечелихме награда на конкурса „Сладкопойна чучулига”, сподели ръководителката на „Самоцветики”, която е от 9 години в България.

  На 17 юни ансамбълът ще вземе участие в концерта „Фолклорни ритми на морския бряг, който ще започне от 18.00 ч. на „Охлюва”.

  Проектът „Мрежа от информационни центрове за имигранти в България” приключи. Той е реализиран с пари от Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни. За пет месеца над 200 имигранти са посетили бургаския център за имигранти, като 46 от тях са получили безплатно обучение по български език. С тях са проведени и консултации в помощ на интеграцията им в България.  Имигрантите са посетили и събития, свързани с българската история и култура.

  Ръководителите на проекта заявиха, че имат желание да продължават работата си с имигрантите, като обявиха, че ако министерството обяви нов конкурс, ще заявят участие в него, за да получат финансова помощ, с която ще помагат на имигрантите.

  www.gramofona.com

• Жълтици и крокодили. През 1941 – война и обединение

  Огнян Стефанов, Фрог нюз

  Някога, преди много години, мъдрец седял на брега на едно езеро и съзерцавал водата. По едно време откъм близкия царски дворец се чули глъчка и смях.

  Двайсетина приближени на владетеля се забавлявали, пеели песни и танцували. Като стигнали на брега, царят, който предвождал компанията, извадил тежка кожена кесия и започнал да хвърля златни монети във водата. Щастливите придворни се хвърлили с радост в езерото да ги вадят. Тогава владетелят забелязал приседналия на камък мъдрец и го попитал: – Учителю, защо не извадиш и ти няколко жълтици, които да помогнат на теб и семейството ти?

  Старецът отвърнал: – Господарю, вчера видях да пускате в езерото огромен крокодил, та се чудех, дали си е тръгнал или е още тук…

  Сетих се за тази източна притча, като гледах какви обещания дава още на старта на предизборната си кампания Меглена Кунева. Подхвърля ги като жълтици в езерото на българските очаквания, а някаква група от интелектуалци се хвърля да ги събира и дори кани останалото население и то да се облажи.

  Кунева няма да е самотна в това начинание. Играта с мечтите и обещанията сега започва. През 1941 година светът е война. Германските войски триумфално завършват втората фаза от въоръженото нашествие. Хитлер я нарича „поход на справедливостта”, а окупираните народи – „походът на смъртта”. В този момент България се намира на съдбовен кръстопът: хем иска да запази неутралитет, хем да осъществи отколешната си мечта за обединение. Германия ни притиска да се включим в оста Рим – Берлин – Токио, а Борис ІІІ упорито отказва. Притиска ни и Москва, която ни обещава България на три морета, ако подкрепим СССР. Великобритания не ни вярва и ни презира. Армиите на Гърция и Турция всеки момент могат да тръгнат към София. Югославски самолети бомбардират български територии. И в този мрачен период политиците ни успяват да постигат нещо изключително – националното обединение.

  Наши са отново Добруджа, Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини В цялата страна народът ликува, а Борис ІІІ обявява амнистия на всички политически затворници. В Народното събрание са изказани горещи благодарности на Германия и Италия, на Англия и Франция, дори на Съветския съюз. В продължение на четири години, само в Македония, България инвестира невероятните за онова време 38 млрд. лв. за нови пътища, сгради, училища и създава Скопския университет – първият университет в Македония!

  Сигурно се чудите защо ви занимавам с неща отпреди 70 години, но ми се струва, че някои елементи натрапчиво се повтарят. И сега воюваме: остатъците от армията ни в Афганистан, а ние с мизерията, лъжите, корупцията, мафията на „Октопода”, озверелите тубми по селата, мутрите по пътищата. Воюваме с голи ръце, надявайки се НАТО, ЕС или Москва да ни кажат има ли крокодил в езерото. Те обаче мълчат или се подсмихват под мустак, защото им е все едно. Как е било възможно преди 70 години да ни обединят националните идеали в трудно време, а днес дори да няма такива…

  Войната е повсеместна. Всички, които са били във властта и са опознали нейните сладости, са срещу правителството. Други, които още не са командвали, но много им се иска да изпъчат гърди на капитанския мостик, са готови като карибски пирати да превземат кораба на Бойко Борисов И тази война е толкова зла и страшна, защото залогът са милиарди. От еврофондове, обществени поръчки, контрабанда, корупция, далавери и пр. Не сте ли си задавали въпроса, какво кара политиците да не се оттеглят в баровските си имения, където да си харчат кротко заграбените милиони? Защо не се отдадат на семействата, хобитата, любовниците си и писането на мемоари, а се натискат за още един мандат?

  Ще ви кажа: защото ги е страх. Умират от шубе да не се размърда народното желе, наричано понякога гражданско общество, и да им потърси сметка за зулумите. Те си знаят греховете и скачат изпотени всяка нощ, щом им се присъни, че някой клечи до дворците с кибрит и туба бензин в ръка. И ако днес са срещу Борисов, то не е от загриженост за съдбата на оределите български редици, а заради ревност, че той, а не те се разпореждат с държавата. Дори начетен мъж като председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев от няколко дни обяснява колко вредни са искрите в диалога между правителството и съдебната власт, но не защото това е лошо за обществото, а защото се обиждали магистратите.

  Ниското доверие на хората в съдебната система не било защото няма осъдени бандити и корумпирани управници, а защото не се обяснявало колко много работели служителите на Темида. Иначе мафиотите си живеели на свобода, защото МВР не събирало годни доказателства.  Разбира се, министър Цветанов веднага контрира с новината, че 250 лидери на престъпни групировки си живеят спокойно у нас, убедени в своята недосегаемост. Повечето хора пък знаят защо това е така, но кой ги пита. Да не би да е тайна, че следствие, прокуратура и съд са пробити като цедка за чай и бандитите понякога разбират за акциите срещу тях преди още да са стартирали. Алексей Петров пък, вместо да чете 100-те тома обвинения срещу него, се разхожда из страната, представя се за политически репресиран, сипе критики срещу властта и лично срещу премиера, а израелското посолство демонстративно го кани на коктейл. Външно министерство, вместо да извика посланика на Тел Авив и да му потърси сметка, си трае, което кара доста българи да се питат какво всъщност става и кой кара влака. Както казват руснаците, лошият пример е най-заразителен Щом Трактора си развява доцентската папка из родината, що и други да не опитат нещо екстремно.

  Ето какво се случило в новозагорското село Ценино. Там цигански отряд храбро посрещнал жандармеристите с вили, коси и ножове. Става дума за инцидент, възникнал преди дни, когато стадо ромски коне нахлули на паша в имота на 35-годишен местен жител. Собственикът повикал на помощ охранителя Георги Проданов, който бил дежурен по договор за охраната на района. Нападнал ги обаче легион от 60-70 роми, въоръжени кой с каквото намери. Охранителят бил улучен с буца в главата, но успял да извика по телефона жандармерията от Бургас. Циганите обаче отказали да се подчинят и на тях и ги атакували с тояги, вили, коси, брадви и камъни. Не ги спрели дори предупредителните изстрели във въздуха. Чак като видели дулата на пушките, ромските улани се стъписали.

  Ще ми се да узная дали Меглена Кунева или проф. Лазар Груев ще побеседват за европейските ценности и силата на гражданския контакт с жертвите на произвола и неуправляемите елементи, рожба на социален дефицит, предизвикали въпросното събитие. Ех как биха ги посрещнали в гетото само… А после да се отбият и при българските селяни, този рядък вече вид, незащитен дори от „Червената книга”, и да им поговорят за интеграция, етнически мир и така липсващите доказателства. Чудно събеседване ще се получи.

  Пък после… После и двамата, Кунева и Груев, наобиколени от възторжени интелектуалци, могат да се изкъпят в езерото, на дъното на което дебнат кръгли жълти точки. Жълтици или очи на крокодили?

• 74% от японците подкрепят закриването на АЕЦ

  Близо три четвърти – 74 на сто, от японците подкрепят идеята за постепенно закриване на АЕЦ, съобщи „Ройтерс“, като се позова на резултати от проучване на общественото мнение, публикувани днес в японския вестник „Асахи“.

  В същото време 51% от анкетираните смятат, че реакторите, затворени в момента за проверки, трябва да бъдат пуснати в експлоатация. Срещу това се обявили 35 на сто от участвалите в проучването.

  В Япония има 54 ядрени реактора. Според „Ройтерс“ затварянето им е свързано с изключително високи разходи, при това в момента не съществува вариант за заместващи мощности. Преди аварията в АЕЦ „Фукушима 1“ АЕЦ В Япония генерираха 30 на сто от необходимата на страната електроенергия.

  Електроенергията, генерирана от възобновяеми енергийни източници, в момента възлиза на около 10% от общата консумация. Според проучването, представено във вестник „Асахи“, 65 на сто от анкетираните биха се съгласили с по-високи цени на електроенергията, за да се стимулира разработването на възобновяеми енергийни източници.

  Източник: http://www.dnevnik.bg/

• Пентагонът разсекретява Виетнамското досие

  40 години след като знаменитите документи на Пентагона за война на САЩ във Виетнам „изтекоха“ в американската преса, федералното правителство реши да ги разсекрети напълно. През 1971 г. Даниел Ълсберг, бивш сътрудник на Съвета за национална сигурност на САЩ, предаде масиви от секретни документи, засягащи подготовката и воденето на виетнамската война, на журналиста от The New York Times Нил Шихън.

  Публикуването на документите подрони доверието на американската и световната общественост към властите в САЩ и показа, че администрацията на президента Линдън Джонсън (1963-68) съзнателно е водила политика на ескалация на военните действия във Виетнам.

  Досието на Пентагона за войната на САЩ във Виетнам в пълния му обем от 7000 страници ще стане обществено достояние.

  Самият Ълсберг беше обвинен в шпионаж и го грозеше 115 г. затвор, но на 11 май 1973 г. делото срещу него беше прекратено.

  Източник: http://www.monitor.bg/article?id=295129

• Мюфтийството се опасява от гражданска война

  За гражданска война или етнически сблъсъци не било нужно да въстанат 7 милиона и половина.

  Ние предупреждаваме, че има възможност за сблъсъци, защото случаят не е само от неделя. След 20 май това е петото нападение само в София, каза по БТВ Хюсеин Хафъзов, говорител на Главното мюфтийство. От там са информирали вътрешния министър за набези, дори по време на молитва. Имало случаи на опити за нападения срещу богомолци и извън молитвения дом.

  Трябва да се вземат някакви мерки. Ако те не са се взели досега и ако се стига до случая да бъде бит позорно и жестоко по време на сутрешна молитва един богомолец, това безпокои не само софийските мюсюлмани, а всички в страната, каза Хафъзов. По думите му в неделя е бил пребит не пазачът, а редови богомолец. Бил намерен в безсъзнание. След лечение в „Пирогов”, вече е в дома си. „Много силен шок е преживял. Не желае да говори пред медиите, страхува се за здравето и живота си. Ако го покажем по телевизията, той ще стане още веднъж най-вероятно обект на насилие”, каза Хафъзов. По думите му от мюфтийството не се опитват да преекспонират проблема.

  В страната през последните 20 години имало 120 нападения на джамии, чупене, палежи, оскверняване, за които нито един извършител не е задържан и съотвено наказан, каза говорителят на Мюфтийството. Преди посрещането на Нова година в Добрич група празнуващи са изпочупили стъклата на джамията, въпреки че вътре е имало хора. Преди да дойде полицията, хулигани чупят ръката на един от имамите. Полицията обаче освободила нападателите, без дори да снеме личните им данни, твърди Хафъзов. Той посочи и побой над мюсюлманка, за да й свалят забрадката.

  Попитан, защо обобщава, че има нетърпимост в цялото общество само заради определени кръгове, той отговори: За гражданска война или етнически сблъсъци не е нужно да въстанат 7 милиона и половина. По думите му това било вероятно, защото не можел да бъде сигурен дали афектирани мюсюлманите няма да си позволят друго. „Сигурен съм, че няма. Но мога ли да бъда сигурен, че мюсюлманите в Родопите или Лудогорието няма да бъдат притиснати. Говорим на база факти, а може би се готви нещо друго…”, каза Хафъзов.

  „Вместо да успокояваме хората, че в България няма такава тенденция, и ако има, тя идва отвън, за съжаление винаги се поставят мюсюлманите като обект на размисъл, едва ли не като хипотетични терористи”, каза говорителят на Главното мюфтийство. Според него след сблъсъците от 20 май не са взети необходимите мерки.

  Попитан дали Мюфтийството не цели в крайна сметка да се разреши стоежа на нова джамия и да изкарва тезата, че няма място в храма и мюсюлманите излизат на тротоара, което пък беше основание на Атака да критикува Столична община, Хафъзов каза, че джамията в София е с капацитет 700 души, а се събират дори до 900.

  Хафъзов уточни все пак, че не обвинява цялото българско общество, а част от него, защото не били малко тези, които гласуват за Атака.

  Източник: http://frognews.bg/news_36388/Miuftiistvoto_se_opasiava_ot_grajdanska_voina/

• Опозицията не може да катурне книжния тигър

  С доц. Димитър КАМБУРОВ, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, разговаря Таня Джоева

  – Доц. Камбуров, вие бяхте един от първите, които обърнаха сериозно внимание върху феномена “Уикилийкс”. Трябва ли грамите да се четат с молив? Тоест, да си водим бележки.

  – Хубав въпрос. Към “Уикилийкс” трябва да се отнасяме с повече доверие по една причина, свързана със спасението на това, което наричаме демокрация. “Уикилийкс” нарушава статукво, което предполага пасивност и смирение на всекидневния човек по отношение на превръщането на демокрацията във фасада. Демокрацията получава шанс да възвърне своята жизненост.

  – Не говорите само за българския сюжет?

  – Не. Българският сюжет ме интересува заради абсолютната нефелност по отношение на това, което представлява “Уикилийкс”.

  – Вероятно имате предвид и думите на премиера: “Не чета Уикилийкс”?

  – И тях. Но и по-ранната реакция на медии, когато възникна скандалът около първите грами. Когато се говореше, че Джулиан Асанж участвал в поредния сговор, че това момче е кукла на конци и т. н. Не, че не е възможно и така да се окаже. Но по-добре да проиграем възможностите, които “Уикилийкс” предоставя, отколкото да влизаме в стандартите на клишето, че всички сме маскари, Асанж включително.

  – Като говорите, че демокрацията е превърната във фасада, имате предвид световна тенденция?

  – Да. За жалост случаят на България е по-лош, защото нямаме демократични традиции. Има висока степен на пасивност на населението и предварително съзнание, че картите са раздадени и едни държат жокерите и асата, докато другите изпълняват чужд проект.

  – А не е ли така?

  – Не бива да бъде така. Трябва да се мисли през въпроса какво може да се промени. При влизането в Европейския съюз българите се надяваха, че ще има коректив. И после какво – избрахме персона, която се държи по всякакви драматични и драматургично издържани антидемократични правила и принципи на поведение. Идеята как размества хората си и се държи изцяло в предела на едноличността, на някаква едва ли не миропомазана отгоре величавост, е модел на мислене, който познава антидемократичната фундираност на българския човек. Българинът ненавижда държавата, но е склонен да делегира правото на един човек да решава съдбите му.

  – Кои са възможностите, които “Уикилийкс” дава?

  – Асанж и “Уикилийкс” отварят вратичка. Отварят възможности да видим как изглеждаме през очите на другите. При това ние сме погледнати сериозно. Говоря особено за най-важния чужд представител, който е бил в полето на дипломацията в България – Джон Байърли. Байърли е качествен дипломат и неговите оценки не са лесни за пренебрегване.

  Властимащите сега разчитат на късата памет на публиката. Но добре е да помнят, че между нивото на сегашния американски висш дипломат и нивото на Байърли има съществена разлика. И тя е в полза на втория, който прави изказванията, публикувани в “Уикилйикс”. Впрочем, много прецизни изказвания по отношение на споменатата величава персона.

  – Вие какво ново познание получихте от прочетеното в “Уикилийкс”?

  – Видях хора като Байърли, които са по-мъдри от мен. Вместо да изпаднат в интелигентско отвращение, те правят трезва оценка за това как очевидната ограниченост и интелектуална малокалибреност на един лидер не са основание да не се види неговото голямо бъдеще.

  – Момент, през 2005 г. вие предрекохте, че Бойко Борисов има бъдеще. Цитирам: “Борисов има ресурс за чудото, въпреки че е семпъл и предвидим.” Казали сте го преди Байърли.

  – Така ли? Припомняте ми нещо, което съм забравил.

  – Успя ли Борисов да извърши чудото?

  – Успя. Нещо повече, вече 2 г. той продължава да поддържа висок рейтинг в ситуация на фундаментално сриване на тази страна. Това е нещо, което никой не е успял да постигне. Когато си внушил толкова абсурдни надежди в широки маси, очакването е бързо да стане преобръщане.

  Можем да си го обясним със синдрома, че човек не иска да се изправи пред провала на собствения си избор. Но има и една мускулеста издръжливост на българския гражданин да се придържа към своя пореден мит и да му дава основание да продължава да се вее върху коня, който е обяздил от самото начало. Публичният образ на Бойко Борисов продължава да действа с неясно откъде удържаща се аура. Тук идва и големият проблем с опозицията. Тя също е безнадеждно лишена от зъби, от аргументи и от политическо въображение, за да може да катурне този книжен тигър.

  – Може ли българският гражданин да открадне подхода на американските дипломати и да “тика Борисов в правилната посока”, без да забравя с кого си има работа?

  – За съжаление, не мисля, че е налице необходимият интелектуален, политически и културен капацитет, за да можем да разчитаме на това. Обратното. Имам сериозни страхове, че колкото повече се влошава ситуацията, толкова повече ще изпадаме в синдрома на деспота. Този синдром е свързан с това, че хората, които му казват истината, все повече и повече биват изчиствани от неговото полезрение и оттам нататък той изпада в голямата самота на илюзията за самия себе си.

  – Умее ли Борисов да лавира добре между различните интереси, между руските и американските, между тези на социалните групи в България?

  – За американските и руските нямам ясен поглед. Що се отнася до социалните групи, в моите очи става дума за демагогия. Той работи на принципа на обещаване на всички. А отдолу започват да набъбват социални напрежения. Наблюдаваме най-тежката криза на старите елити, при положение че новият все повече ще бъде разпознаван като лишен от база в каквито и да било социални кръгове. Ще имаме трети елит, който се е провалил по грандиозен начин, и това ще бъде по-лошо, защото този елит е бил разпознаван като идващ от народа. Като идващ отдолу по едва ли не автентичен начин.

  – Как ще коментирате думите на посланик Нанси Макълдауни “Боклуци излизат, боклуци влизат” в българския парламент, за които се вдигна шум? Под съмнение бе поставен и преводът на думите й.

  – Щом започне да се говори за неточен превод, значи работата е сериозна и става дума за истина.

  На мен не ми харесва, че Алековото изречение “всички са маскари” се превръща в перспектива и в спонтанна гледна точка и на чуждите наблюдатели. Едно от важните неща, които трябва да правим, е да се лишим от емоция и да теглим фини разграничения. Политическите партии в България са дискредитирани. Въпросът е степента на дискредитация. Ако влезем в режима “всички са боклуци”, няма да можем да виждаме малки, но съществени за политическото бъдеще на страната разлики между едни, други и трети.

  – Данни сочат, че все повече българи емигрират. Има ли такива настроения и във вашите среди?

  – Има ги и у мен. Аз съм на точката, в която трябва да реша дали да остана в тази страна, или да я напусна завинаги.

  – Парадоксално ли е, че станахме член на ЕС, а оттогава насам все по-малко българи се чувстват уютно тук? Доближаването ни до Европа май не се случи.

  – Не се случи по една важна причина. Степента на деформация на социалната тъкан се оказа по-голяма, отколкото мислехме. Всички се надявахме на контрол от Европа по отношение на собствените ни бакии, най-вече икономически. А се оказа обратното, еврофондовете са привлекателни и има достатъчно групи и групировки, които протягат нечистите си ръце към тях. И не само ги протягат, но и се домогват до тях. Влизането ни в Европейския съюз по-скоро даде огромен ресурс на същото онова, от което се опитвахме да се избавим.

  – И интелектуалци се включиха в издигането на Меглена Кунева за кандидат-президент. Одобрявате ли подобен пряк ангажимент с политиката на хора на изкуството?

  – Да. Колкото повече се променят правилата на играта, толкова по-добре. Добре е да се разбива статуквото и усещането за предрешеност. Кунева и Касим Дал разбиват мита, че нищо не може да се направи извън партия. При Дал обаче има воля за различие, но няма истинско различие. Докато при Кунева различието е очевидно. Имаме европейски човек с цялото му излъчване, аура, стил на поведение и говорене. Което го прави леко стерилен, прекалено хладен и като че ли лишен от този тип харизма, който е ефективен в българското социално поле. Но въпреки всичко издигането й е добър лакмус за гражданското общество в България.

  – Видяхте ли театралност около Баня баши?

  – Театралност е мека и фина дума. Ставаше дума за провокация, за предизборен жест. Национализмът не е само българско явление, то е завладяло цяла Европа и е ефект от кризата до голяма степен. Опасното е, че има заиграване с тази карта и с налудните агенти, които я играят. Не е луд този, който яде зелника на национализма, а който му го дава. Една все по-разклащаща се политическа сила, която не вижда другаде спасение, е страшното. Атакизирането на ГЕРБ би било проблем на нацията.

  ВИЗИТКА

  Димитър Камбуров е роден през 1962 г. във Варна.

  Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.

  Преподава теория на литературата в СУ.

  Автор на книгите “Явори и клони” и “Българска поетическа класика”.

  Публикува свои текстове в областта на литературата, културата, политиката, балканските проблеми.

  Специализирал е в САЩ, Австрия, Гърция, Испания, Унгария и Германия.

  Източник: http://www.trud.bg/

• Готова е нова система за оценка на висшите училища. Класация на висши училища в Р България
  Експерти са разработили нова модерна база от критерии за институционална оценка на висшите училища,  от източници в Националната агенция за оценяване и акредитация. В сряда /15 юни/ новите критерии ще бъдат обсъдени от УС на Съвета на ректорите на висшите училища. Днес се състоя заключителна конференция на проект за разработване на рейтингова система за висшите училища в България по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Конференцията бе организирана от МОМН.

  Бяха направени обобщения и препоръки за промяна на критериите и индикаторите на рейтинговата система. Изказа се мнение, че рейтинговата система е показала, че трябва да се направи цялостна промяна на модела на висше образование в България, както това бе заявено преди време от министъра на образованието Сергей Игнатов и че наесен трябва да очакваме нов Закон за висшето образование.Най-позитивното качество на тази рейтингова система е, че предлага за сравняване сравними величини – оценките и сравненията се извършват по професионални направления. Съществуващите рейтингови системи за висшите училища са на два принципа – интегрални и професионални. Двете системи се допълват. Единното мнение на експертите бе да се институционализира и продължи рейтинговата система по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ Иван Илчев направи обаче съществена забележка, че тази рейтингова система все още не оказва никакво въздействие върху висшето образование от гледна точка на неговото финансиране.

  Темите за дискусиите бяха представени от Мария Фъртунова, ръководител на проекта и директор на дирекция „Висше образование“ в МОМН. Заместник-министърът на образованието Петя Евтимова поднесе приветствие към участниците във форума. Във форума взеха участие Георги Стойчев, ръководител на консорциум „ИОО-MBMD-C“, проф. Боян Биолчев, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, проф. Иван Илчев, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, Стоян Денчев, ректор на УНИБИТ и заместник председател на Съвета на ректорите , доц. Людмил Георгиев, ректор на Нов български университет.

  Медицинският университет в София е най-силното висше училище в България. На второ място е УНСС, а Университетът по библиотекознание и информационни технологии е трети. Данните са от нов рейтинг, изготвен от Института за национална политика. Чак на четвърто място се нарежда най-старият ни ВУЗ – Софийски университет „СУ Св. Климент Охридски“, който бе №1 според класация на образователното министерство. Тя бе изготвена на база качество в различните професионални направления, в които се обучават студенти.

  Рейтингът обхваща 37 държавни и частни висши училища от общо 51 легитимни университета в България. Колежите не фигурират. От Института за национална политика са публикували на сайта си само заелите първите 15 позиции.

  При специалностите най-висока реализация имат завършилите „Право,, и „Публична администрация,, в Софийски университет „СУ Св. Климент Охридски“,. След тях са учещите „Медицина“ и „Дентална медицина“ в МУ-София. Най-добра реализация от УНСС имат специалностите „Международни икономически отношения“ и „Право“.Експерти са разработили нова модерна база от критерии за институционална оценка на висшите училища,  от източници в Националната агенция за оценяване и акредитация. В сряда /15 юни/ новите критерии ще бъдат обсъдени от УС на Съвета на ректорите на висшите училища. Днес се състоя заключителна конференция на проект за разработване на рейтингова система за висшите училища в България по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Конференцията бе организирана от МОМН.

  Експерти са разработили нова модерна база от критерии за институционална оценка на висшите училища,  от източници в Националната агенция за оценяване и акредитация. В сряда /15 юни/ новите критерии ще бъдат обсъдени от УС на Съвета на ректорите на висшите училища. Днес се състоя заключителна конференция на проект за разработване на рейтингова система за висшите училища в България по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Конференцията бе организирана от МОМН.

  Бяха направени обобщения и препоръки за промяна на критериите и индикаторите на рейтинговата система. Изказа се мнение, че рейтинговата система е показала, че трябва да се направи цялостна промяна на модела на висше образование в България, както това бе заявено преди време от министъра на образованието Сергей Игнатов и че наесен трябва да очакваме нов Закон за висшето образование.Най-позитивното качество на тази рейтингова система е, че предлага за сравняване сравними величини – оценките и сравненията се извършват по професионални направления. Съществуващите рейтингови системи за висшите училища са на два принципа – интегрални и професионални. Двете системи се допълват. Единното мнение на експертите бе да се институционализира и продължи рейтинговата система по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ Иван Илчев направи обаче съществена забележка, че тази рейтингова система все още не оказва никакво въздействие върху висшето образование от гледна точка на неговото финансиране.

  Темите за дискусиите бяха представени от Мария Фъртунова, ръководител на проекта и директор на дирекция „Висше образование“ в МОМН. Заместник-министърът на образованието Петя Евтимова поднесе приветствие към участниците във форума. Във форума взеха участие Георги Стойчев, ръководител на консорциум „ИОО-MBMD-C“, проф. Боян Биолчев, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, проф. Иван Илчев, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, Стоян Денчев, ректор на УНИБИТ и заместник председател на Съвета на ректорите , доц. Людмил Георгиев, ректор на Нов български университет.

  Медицинският университет в София е най-силното висше училище в България. На второ място е УНСС, а Университетът по библиотекознание и информационни технологии е трети. Данните са от нов рейтинг, изготвен от Института за национална политика. Чак на четвърто място се нарежда най-старият ни ВУЗ – Софийски университет „СУ Св. Климент Охридски“, който бе №1 според класация на образователното министерство. Тя бе изготвена на база качество в различните професионални направления, в които се обучават студенти.

  При специалностите най-висока реализация имат завършилите „Право,, и „Публична администрация,, в Софийски университет „СУ Св. Климент Охридски“,. След тях са учещите „Медицина“ и „Дентална медицина“ в МУ-София. Най-добра реализация от УНСС имат специалностите „Международни икономически отношения“ и „Право“.

  Рейтингът обхваща 37 държавни и частни висши училища от общо 51 легитимни университета в България. Колежите не фигурират. От Института за национална политика са публикували на сайта си само заелите първите 15 позиции.

  Ето и резултатите:

  К Л А С А Ц И Я

  на висшите училища в Р България
  за периода юни 2010 год.-юни 2011 год.

  1. Медицински университет (МУ)- София
  2. Университет за национално и световно стопанство (УНСС)- София

  3. Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) – София
  4. Софийски университет „Св. Кл. Охридски“
  5. Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“
  6. Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
  7. Русенски университет „Ангел Кънчев“
  8. Национална художествена академия
  9. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“
  10. Стопанска академия „Д.А.Ценов“ – Свищов
  11. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
  12. Технически университет-София / Химикотехнологичен и металургичен университет – София
  13. Лесотехнически университет – София
  14. Университет по хранителни технологии – Пловдив
  15. Нов Български Университет

  КЛАСАЦИЯ
  на специалности на висши училища с висока степен на приложимост в българската обществена практика

  1. „Право“; „Публична администрация“ / Софийски университет „Св. Кл. Охридски“
  2. „Медицина“; „Стоматология“ / Медицински университет – София
  3. „Международни икономически отношения“; „Право“ / Университет за национално и световно стопанство – София
  4. „Информационни ресурси на туризма“; „Информационно брокерство“; „Духовност и лидерство“(маг. програма) / Университет по библиотекознание и информационни технологии / – София
  5. „Актьорско майсторство“ / Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“
  6. „Национална сигурност“ / Варненски свободен университет

  cross-bg.net

• Хиляди иззети от Съветската армия документи се връщат в България

  Русия така и не отстъпи и не ни дава оригиналите, а само копия

  До няколко месеца ще бъдат копирани и върнати от Русия в България около 50 хил. страници български държавни документи, които са били иззети от Съветската армия през 1944 г. Това съобщи в понеделник председателят на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) Мартин Иванов. Така ще започне да дава резултат дългият процес по договарянето на връщането и издирването на хиляди дипломатически, военни и правителствени документи от последните години и месеци на българската държава преди навлизането на съветските войски у нас, от процесите срещу регентите и от периода преди създаването на отечественофронтовското правителство.

  Документите могат да хвърлят светлина върху важни нюанси от историята на страната ни, смята председателят на архива.

  Предисторията на връщането е дълга и развитие тя получава преди четири години. През 2008 г. проблемът с българските архиви в Русия бе поставен от президента Георги Първанов на тогавашния руски президент Владимир Путин след обществена акция и петиция на няколко хиляди граждани, общественици и учени, инициирана от фондация „Свободна и демократична България“.

  Тогава Путин се ангажира само със заявлението, че „руската страна ще направи необходимото да разгледа внимателно въпроса“, ако обаче получи точни описи какви документи търсим. Той обаче даде важното политическо съгласие проблемът да почне да се проучва.

  Това бе и трудността на задачата, защото документите се съхраняват в много на брой хранилища и задачата за локализирането им изисква много работа и съдействие на руските архиви.

  С нота от 2 септември 2009 г. Министерството на външните работи на Руската федерация отклонява молбата на българското правителство за връщане на оригинали, след което ДАА пристъпва към заснемането на установената до момента българска документация, обясни експертът от агенцията Наташа Михайлова.

  Според руските закони държавата не може да връща документи, които счита за трофейни – иззети от страна, съюзник на Германия през Втората световна война. А българските се разглеждат като такива.

  От 15 май до 3 юни екип от експерти към ДАА пребивава в Москва, натоварен със задачата да направи съответните поръчки и да осъществи допълнително издирване и заснемане на интересуващите ни архивни материали извън „трофейните документи“, каза още Мартин Иванов.

  „Резултатът е копирането на около 30-40 000 листа архивни документи от руските архивохранилища, поръчани от ДАА“, поясни той. Донесени са копия на документите от Централния държавен архив на Министерството на отбраната в Подолск, които засягат секретна информация, свързана с отбраната на Дунавската и Черноморската граница в периода 1941-1943 г.

  В очакваните 50 000 копия на български архиви, представляващи документи от МВР, Министерството на войната, Министерството на външните работи и др. в периода 1942-1944г., се съдържат данни за потънали кораби, минни схеми, досиета на сътрудниците на посолството на СССР и др., поясниха от ДАА.

  Източник:  http://www.mediapool.bg/

• Най-добрите постижения на децата в област Наука от проекта “Награди за успелите деца на България” 2010

  Най-добрите постижения на децата в област Наука от проекта “Награди за успелите деца на България” 2010 бяха отличени лично от Димитър Бербатов

  София, 13 юни 2011 г. – В навечерието на празника на всички деца, Димитър Бербатов лично награди децата с най-високи отличия по време на церемонията на “Награди за успелите деца на България” 2010 година, в Зала 3 на Националния дворец на културата, както вече съобщихме тук.

  Тази година фондацията получава подкрепа в лицето на “Данон-Сердика”, които подкрепят развитието на талантите у децата в област Наука, за да могат всички те да достигат нови върхове. Димитър Бербатов връчи специалната статуетка на победителите в област Наука на: Евгени Кайряков от Пловдив, I-IV клас; Емилиян Рогачев от София, V-VIII клас; Румен Христов от Шумен, IX-XII клас и Аннабел Минкова, Лондон, Великобритания – Български училища зад граница.

  “За нас е особено вълнуващо да подкрепим децата в категория „Наука”, защото това е начин да дадем възможност на талантите да се развиват и да вървят към нови постижения” – каза Цветелина Георгиева – мениджър Комуникации на Данон Сердика.

  „Мили деца и родители, това, че сте тук тази вечер, наистина е много голямо удоволствие за мен. Вие всички сте победители! Ще имате и тежки моменти в бъдеще, но не трябва да се предавате. Те ни правят по-силни хора. Благодаря ви, че сте тук! Поздравления за постиженията ви и ви желая още много успехи!” – каза Димитър Бербатов по време на официалното откриване.
  Церемонията и проектът “Награди…” – 2010 се осъществява с официалното партньорство на Министерството на образованието, младежта и науката, Асоциацията на българските училища в чужбина и на UNICEF. С официалното медийно партньорство на: БГ Радио, БТА, bTV Media Group, FoxLife, в. “24 часа”, информационните сайтове Vesti.bg и Sportni.bg и www.Eurochicago.com. За проекта про-боно работят компания е//маркетинг и ПР агенция „Юнайтед Партнърс”. Церемонията се осъществи благодарение на професионализма и приятелството на режисьора Камен Воденичаров и водещия Деан Славчев – Део, както и със специалното съдействие и подкрепата на охранителна фирма Vip Security.
  Повече информация за проекта можете да видите на уеб сайта на проекта: http://dberbatov.org/projects/nagradi/.

  За „Данон”:
  Мисията на „Данон” е да дарява здраве чрез продуктите си на възможно най-голям брой хора по целия свят. Моделът на развитие на компанията се основава и на активна социална отговорност. Вече повече от 90 години по света и 17 години в България „Данон” развива социално отговорна дейност. Пример в това отношение за проектите „Данониада” и „Активни и здрави”.

  За Фондация “Димитър Бербатов“:
  Фондация “Димитър Бербатов” е основана с Учредителен акт на дарение от 07. 04. 2008 г. от Димитър Бербатов, воден от желанието си да допринесе за личностното усъвършенстване и реализация на децата на България.
  Основната мисия на Фондацията е всестранно да подпомага младите хора да се образоват, да развиват своите дарби и заложби, както и да им дава шанс да ги споделят със света. Фондацията се самоопределя за осъществяване на дейност в обществена полза. Тя е неправителствена, нерелигиозна и политически независима обществена организация.

• Приятелите на властта

  Автор: Светлана Георгиева /Дневник/

  Тоталитарното минало ще тегне още дълго върху българската държавност или, по-точно, ще предопределя нейната липса. Ако живеехме в демократична държава, ситуация като тази в съдебната власт щеше да е невъзможна: Висшият съдебен съвет (ВСС) – какъвто орган в развитите демокрации впрочем няма – да назначава за председатели на ключови съдилища лица с недоказан професионализъм, с тежък конфликт на интереси и съмнително не само от морална гледна точка поведение.

  В Европейската комисия, а и във всеки съд в Европа биха се облещили, ако научат историята на избраните през последното десетилетие административни ръководители в съдебната власт. Повечето от тях се оказаха близки до властта, с поставени под въпрос професионални качества и действащи лица в недопустими от морала сделки. Тези хора заеха ръководните си постове и определиха поведението на всички под тях, така че

  кариерното израстване да се равнява по собствените им „достойнства“.

  Сегашният Висш съдебен съвет, уж формиран от тройната коалиция, бързо разбра накъде духа вятърът и на свой ред се равни по новата власт, изпънат като войник. Така, без дори да си мръдне пръста и без да избере „полагащите му се“ двама членове на ВСС, ГЕРБ се сдоби с послушен ръководен орган на най-важната за функционирането на демократичната държава система – съдебната. Постигна го благодарение на

  всекидневен публичен натиск срещу съда и скрита подкрепа

  на всички, разпознати като „благонадеждни“ и като „приятели“ в системата. Схемата беше безочливо демонстрирана при избора на новия шеф на ключовия заради „знаковите“ дела Софийски градски съд (СГС ). На фона на непрекъснатите залпове на вътрешния министър Цветанов срещу „лошите съдии“ за председател на съда беше избрана негова семейна приятелка.

  Благодарение на тази политика съдебната система е разцепена на две – в единия лагер са почтените хора с грижливо градена професионална биография и минимален шанс за израстване, в другия са нагаждачите, алчни за бързо катерене в съдебната йерархия.

  При последното „преброяване“ изборът на съдия Владимира Янева за председател на СГС за пореден път илюстрира, че вторите доминират и че

  играта е „с белязани карти“

  както предупреждаваше бившият председател на Върховния административен съд Константин Пенчев през 2009 г. при избора на предишния шеф на СГС. Преди две години Пенчев каза и друго – че в съдебната система „от около 15 години насам кадрува една групичка, един приятелски кръг, създаден от членове на ВСС и други високопоставени и не толкова високопоставени юристи, които си плетат пъзела“. Както и че способните магистрати просто се примиряват, че няма да могат да си прокарат път нагоре в кариерата, тъй като не се движат в обща „компания“ с въпросната „групичка“.

  Диагнозата и до днес си е все същата и затова

  достойните съдии масово не кандидатстват за ръководни места

  за да не се унижават, като получат само два-три гласа от ВСС за сметка на новоизлюпените кандидати, които стават все по-агресивни и безочливи. И ако някой си е мислел, че разкриването на скандала с лобиста Красьо е финалът на играта, то явно никак не е познал.

  В случая с последния избор проблемите се трупат един върху друг – назначения без конкурс, липса на опит и приятелство с вътрешния министър. Само двама души във ВСС дръзнаха да се опълчат на тази публична наглост, подавайки оставките си, и е показателна агресивността, с която останалите в съвета се нахвърлиха върху тях със смехотворни обвинения в опит да замаскират собствената си престъпна безпринципност.

  От няколко дни същите „радетели на правото“ оглушително мълчат заедно с инспектората си и се правят, че не забелязват публикациите, разкриващи как атестираната с „много добър“ победителка в „конкурса“ е разтакавала делото срещу ръководството на скандалното дружество „Софийски имоти“, от което няколко години по-рано си е купила два хубави имота на изгодни цени.

  Очевидната липса на морал във ВСС

  се оправдава от членовете му с това че „пътеводната звезда“ им е законът. Той обаче много удобно винаги се оказва малко встрани и нерегулиращ точно този тип казуси, който е в окото на свързаните със съвета скандали, каквито в последните години избуяха като гъби след дъжд. Затова без съмнение и сега за актуалната съдийка ще се намерят удобни норми и празнини, за да „мине по тъча“, ако изобщо някой се заинтересува от делата й. И ВСС все така безгрижно ще продължи да си назначава.

  В такива ситуации най-впечатляващо е поведението на уличените, на които никога не им минава през ума да се оттеглят сами от скандално заетата позиция. Тях ги крепи най-важната сила – обществената търпимост, която на практика превръща нечестността в непроменима даденост.

  „Законната поквара“ на властите в България, в които вече по правило се влиза само по пътя на услужливостта, връзките и корупцията, произвежда онази отвратителна среда, в която групово се давим, докато приятелите на властта се изкатерват върху раменете ни.

  Източник: http://www.dnevnik.bg/

• Православен календар: Днес е Свети Дух (Света Петдесетница, Ден на Света Троица)
  Петдесетница е един от най-големите християнски празници. Смята се, че това е рожденият момент на християнската църква. Докато традиционно иконите показват действията, случили се в сградата, много от иконите за Петдесетница ги изобразяват на фона на Сионската горница като символ на голямото значение на събитията, надвишаващо времето и мястото, в което са се случили.

  На Петдесетница вечерната служба и утринното богослужение се съединяват (след света литургия се извършва вечерня). Четат се специални коленопреклонни молитви и в храмовете се хвърля шума като символ на вихъра на Светия Дух. В молитвите на Петдесетница се спомня за починали родители и братя. Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух.

  

  Петдесетница е един от най-големите християнски празници. Смята се, че това е рожденият момент на християнската църква. Докато традиционно иконите показват действията, случили се в сградата, много от иконите за Петдесетница ги изобразяват на фона на Сионската горница като символ на голямото значение на събитията, надвишаващо времето и мястото, в което са се случили.

  На Петдесетница вечерната служба и утринното богослужение се съединяват (след света литургия се извършва вечерня). Четат се специални коленопреклонни молитви и в храмовете се хвърля шума като символ на вихъра на Светия Дух. В молитвите на Петдесетница се спомня за починали родители и братя. Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух.

  Свети Дух е църковен празник, но е обвързан и с редица регионални чествания. Празникът е свързан по смисъл с честването на Петдесетница. В този ден Христос основава църквата си на земята чрез пращането на Светия Дух. Хората в България вярват, че от велики четвъртък до Св. Дух душите на всички мъртви са на свобода – на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират и затварят чак до идната година на велики четвъртък, когато се отварят небесните двери. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят и се веселят. Духовден е винаги в понеделник – 51 дни след Великден, а цялата седмица наричат Русалска неделя. До Св. Дух се не горят лозовите пръчки, за да не сърдят самодивите, да не събарят ресата от лозниците, от което гроздето „изресява“, става рядко и със ситни зърна.

  

  Днес Светата ни църква празнува Петдесетница. Празникът се нарича така, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Празникът бил тържествен и радостен, в Иерусалим се стичало голямо множество народ, за да принесат с благодарност към Бога установената от закона жертва. Апостолите заедно със Света Богородица били събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос. Около третия час по еврейско време настанал голям чул шум от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън пламнал в душите на апостолите и изпълнени с благодат, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на различни, непознати за тях дотогава чужди езици.Това им дало бодрост, сила и мъжество да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с готовност да отдадат и живота си за Христовата вяра. Тогава свети апостол Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се присъединили към първата християнска общност. След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден. Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква, в която во веки обитава Божествената благодат на Св. Дух. Утрешният понеделник след Петдесетница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, чрез Който ни се дарява всяка мъдрост и Който е източникът на живота.

  pravoslavieto.com

  Слизането на Св. Дух над апостолите.  Може би най-древното изображение на Св. Петдесетница в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) – VI в., Антиохийска църква.

  
  

  

• Далас стана за първи път шампион на НБА

  Отборът на Далас Маверикс спечели първа в историята си титла на Националната баскетболна асоциация. Далас се наложи с 4:2 победи във финалната серия срещу Маями Хийт, и грабна трофея след успех насред Флорида, със 105:95. Това бе и най-голямата разлика, с която някои от двата финалиста спечели мач в серията.
  Финалът беше повторение на този от 2006 година, когато Маями излезе краен победител, а за Дирк Новицки и компания титлата си остана мечта. Новицки, Джейсън Кид, Шон Мериън, Джейсън Тери сбъднаха мечтата си пет години по-късно, а с това и мечтата както на цял Далас, така и на един от най-емоционалните собственици в цял свят – Марк Кюбан.
  По пътя си към финала, Далас отстрани шампиона от последните две години Лос Анжелис Лейкърс, Портлънд и Оклахома Сити.
  Първото полувреме в мач №6, който реши титлата, премина с размяна на доминацията, като във втората част двата състава не пропуснаха и да се спречкат помежду си.
  Реферите взеха соломоновско решение и не опорочиха финала като оставиха всички играчи на терена. Въпреки страхотна серия на Маями точно по това време, Далас се държеше в срещата, и дори се оттегли с крехък аванс на почивката.
  Вместо да излезе още по-настървен за второто полувреме обаче, тимът на Маями изглеждаше все по-скован и притеснен.
  ЛеБрон Джеймс, който започна отлично, се загуби, Дуейн Уейд правеше елементарни грешки, а поддържащите им фигури също бяха безсилни. След много слабо първо полувреме, Дирк Новицки се отпуши през второто, и подпомаган солидно от Джейсън Тери, Джей Джей Бареа, Шон Мериън и разбира се, Джейсън Кид. Тери изигра един от най-добрите си мачове, и във всеки момент използваше пробоините в защитата на Маями, за да реализира.
  Разликата изведнъж стана двуцифрена в полза на Далас, и домакините изпитваха страхотни трудности да я намалят. Дирк Новицки се развихри в последната част, за да гарантира успеха на своите, и завърши с 21 точки и 11 борби. Тери наниза 27 точки, а Бареа – 15. Новицки, съвсем нормално, бе избран за MVP във финалите на НБА.
  Маями стреля почти двойно повече наказателни удари от съперника си, но пропусна цели 13, като ЛеБрон бе 1 от 4 от фаул линията. Той вкара 21 точки за своя тим, Крис Бош – 19, Марио Чалмърс добави 18, а Уейд – 17, но двамата бяха общо 2-12 от тройката.
  Така приключи и поредният сезон в Националната баскетболна асоциация – с нов шампион.
  „Трябваше ни толкова много време, за да стигнем дотук. Чувството да си част от най-силния отбор в света е просто неописуемо“, сподели Новицки след финала.

  
  Източник: http://www.sportni.bg

• „Световното правителство в сянка“ заседава в Швейцария

  Срещата е наречена „световно правителство в сянка“, тъй като участнивите обикновено заседават в пълна секретност и не публикуват официални комюникета

  Традиционната годишна среща на т. нар. „клуб Билдерберг“ се състоя през този уикенд в швейцарския курорт Сент Мориц, съобщи Асошиейтед прес.

  Любилите на конспиративните теории определят участниците в групата – водещи личности в света на политиката, банковата система, бизнеса, военната индустрия и медиите, като „световно правителство в сянка“, тъй като те обикновено заседават в пълна секретност и не публикуват официални комюникета.

  Според сайта на групата, чието име идва от хотела „Билдерберг“, в холандския град Арнем, където се е състояла първата й среща през 1954 г., са взели участие 130 души от страни от Европа и Северна Америка.

  Те са обсъждали предизвикателствата пред световния икономически растеж, сигурността и демокрацията в Европа, Близкия изток и Китай.

  Сред поканените са били президентът на ЕС Херман ван Ромпой, членове на европейски монархически династии, бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър и изпълнителният директор на „Гугъл“ Ерик Шмит.

  Луксозният хотел, където се бе събрала групата, се охраняваше от частна охрана.

  Срещата стана повод за протестни демонстрации на левичари в събота.

  Хотелът привлече и много любопитни, които се надяваха да зърнат участниците в „тайнствената среща“.

  Източник: http://www.vesti.bg

• <<
• 1
...
• 314
• 315
• 316
• 317
• 318
• 319
• 320
• 321
• 322
• 323
• 324
...
• 416
• >>