Всички авторски страници

Авторски

• Пловдив, май 1953 г. – първата стачка срещу комунизма в Източна Европа

  Автор: Христо Марков

  4 май 1953 год. Пловдив. По икиндия на сегашния бул. „Руски” се стоварват министрите Георги Цанков /на МВР/, Антон Югов/на промишлеността/, Райко Дамянов /подпредседател на Министерски съвет/, Станко Тодоров /на земеделието/, Георги Чанков /на държавната планова комисия/. Придружавани са от кмета на града Никола Балканджиев и Секретаря на окръжния комитет на БКП в Пловдив Иван Пръмов /Да, да свекърът на еврокомисарката на кадета Рилски другарката Меглена – настоящ кандидат президент на РБ /. Булевардът е отцепен от стотици милиционери. Тежката комунистическа делегация е проводена по необичаен и стряскащ повод – първата стачка в пределите на Източния блок, окончателно предаден под господството на Съветския съюз.

  За това събитие няма да прочетете никъде в официалните хроники и исторически съчинителства, много малко са останали и живите, които помнят пролетните дни на 1953 г. в Пловдив, а настоящите пловдивски краеведи и „местни патриоти” умишлено избягват темата, просто защото са си производни на същата БКП, която удавя стачката в кръв и множество съдебни процеси, завършили с присъди за Белене, Стара Загора, Скравена, Сливен или Огняново.

  Беше зимата между 1990 и 1991 г. Течеше стачката срещу второто правителство на Луканов. На един от митингите ме пресрещна шефът на униатите в Пловдив отец Храбър Марков /Бог да го прости!!!/ и ми разказа прелюбопитна история. Радваше се като дете, че „правителството е пътник”, но държеше да се припомни „за тютюневата стачка” в града през 1953 г. – с двама от водачите и` лежал в Белене, та му разказали в подробности за нея. Тогава държах да го запиша, после разрових и оскъдните документи, а тия дни се опитах да допълня фактите. Почти нищо не открих, но ще споделя какво научих за наистина уникалния политически протест. Той има и своята симптоматична предистория.

  След 1878 г. в Пловдив се произвежда преди всичко рязан тютюн до 90-те години на 19 век, когато начва пълненето на цигари. Първопроходник е фирма „Златен лев”, която през 1885 г. внася машина за рязане на тютюн. През 1909 г. се създава акционерното дружество „Съединени тютюневи фабрики” или „Картела”. След 1922 г. в Пловдив се откриват фабриките „Зора” на Димитър Спасов и „Златен лъв” на братята Тютюнджиян /1922г./. По време на войната градът е център на скромната промишленост, която захранва с цигари половин Западна Европа. Откриват се още три фабрики в Пловдив: „Родина”, „Болярка” и „Изгрев”. В града е и производството на най-качествените цигари по онова време с марката „Томасян” /един от преките наследници Ервант Хугасян доскоро беше жив/. Фамилията налага марката с качествената технология за ферментация, цигарената смеска, ниските цени на папиросите и достига през 30-те години до 1 милион цигари на смяна. По това време в Стара Загора се налага и производството на фабрика „Слънце” на братя Белчеви /наследникът Койчо Белчев е жив и здрав и досега/. В страната най-големите играчи на този пазар са братя Чапрашикови, Палавееви, Добри Кършев, Слав Константинов и разбира се магната Анжело Куюмджийски – един от най-богатите хора в страната. Всички те имат търговски представителства в Пловдив. Но…

  През 1947 г. комунистите приемат Закона за учредяване в България на държавен тютюнев монопол и всички складове, съоръжения, машини, инвентар и авоари на … 81/осемдесет и една !!!/ чуждестранни и български тютюно-търговски фирми в Пловдив стават „общонародна” собственост, т.е. комунистическа. Вливат се в пловдивския клон на Държавния тютюнев монопол /ДП„Тютюнева промишленост”/ от 1 юни 1947 г. В производството, ферментацията, обработката, опаковката, експортирането, търговията с тютюн и цигари по това време в Пловдив и околността са ангажирани над 30 000 души, предимно от близките села и градския пролетариат. В пловдивската тютюнева промишленост има подписан един от първите колективни трудови договори, съществуват реално и три синдиката: необвързания с партии Съюз на съюзите, Свободния общ работнически синдикален съюз/СОРСС/ на широките социалисти и Общия работнически синдикален съюз/ОРСС/ на тесните социалисти, разбирай – комунистите. През 1934 г. е създаден и единния Български работнически съюз. Всички те са ликвидирани след 1944 г. и на тяхно място е създаден през март 1945 г. Общ работнически професионален съюз или прословутия ОРПС/по-късно БПС, а сега КНСБ/, който официално е обявен като поделение на БКП.

  Тъй като комунистите са се борили за „благото и просперитета” на работническата класа са ликвидирани всякакви привилегии за „класата на тютюноработниците”, конфискувани са почивните станции/имало е и такива/, избити или пратени по лагери са собствениците, технолозите и търговските представители на старите фабрики, защото снабдявали с цигари „фашистка Германия”. Завинаги отиват в историята „Томасян”, Златен лъв”, „Зора”, „Тютюнджиян”. Сменени са имената на фабрики и складове. Вследствие на разгрома на този клон от промишлеността около 1950 г. вече има остър недостиг на работна ръка в определени периоди на годината. „В цигарената фабрика по онова време беше единственото място, където се назначаваше без проверка на ОФ, без искане за „партийна чистота”, даже започнаха да пращат принудително там „нездрави елементи”. Наричаха ги суинги и зози. Събраха се и доста католици, дъновисти, униати, мюсюлмани или просто „бивши хора”. Трябваше им работна ръка за тютюна.” – така разказваше симпатичния и добър мъченик на комунизма отец Храбър Марков.

  Да, но поради умността на новите соц-директори работата е сезонна – от късна есен до пролетта. Практически половин година работниците са без никакво препитание. Заплащането е в пъти по ниско от това преди 1944 г. След паричната реформа от началото на 50-те години нещата стават още по-тегави. В същото време с пълна сила си върви „вторият петгодишен народо-стопански план”, който иска и съответните „дажби” или наряди в натура.

  На 5 март 1953 г. умира „бащата на народите” Йосиф Сталин. Дали смъртта е причината, дали се е усетило леко разпускане, но в началото на април пловдивските тютюноработници решават да защитят правата си, колкото наивно и обречено да е изглеждало намерението им. По това време са спуснати годишните списъци за освобождаване на работниците, които остават без препитание до следващата кампания. Стари синдикални дейци, загубили перспективата „нездрави елементи” и окомуш представители на работническата класа решават да стачкуват с искане за целогодишна заетост. Добавят и няколко чисто синдикални искания за възстановяване на бонусите, които са ползвали преди национализацията. На 20 април пишат исканията си и ги пращат на премиера Вълко Червенков като изрично подчертават, че в началото на май ще напуснат работа и протестират пред секретариата на Държавния тютюнев монопол в Пловдив. Същата вечер се избира и стачен комитет. Безспорно установих, че членове в него са били: Кирил Джавезов, Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Усин Мутов от Устина, Георги Колев-Анархиста от Карлово, Тота от Първенец, Кера Вълева, Станка от Коматево – общо били към двадесетина души, включително трима свещеници/двама православни и един католически, вероятно намерили препитание като работници/. Сред тях и няколко анархо-комунисти, които вероятно са мислели, че със смъртта на Сталин са си отишли и репресиите. Пък и те обичат стачките и бурите. Вероятно Червенков е получил искането на тютюноработниците, но защо не са взети веднага мерки?!… Не е ясно и защо пловдивските първенци не предприемат нищо почти две седмици. Може и да не са счели за сериозно недоволството, може и да са се опитали да предотвратят „мирно и тихо” протеста с внедрени люде, сега само ще гадаем, но е факт, че след 20 април започват събрания по тютюневите складове в Пловдив с намерение да се протестира. Трябва да са били смели тези хора, много смели, нали?

  Като център на стачния комитет се оформят бившите складове и фабриката на „Томасян” в центъра на града, където дълги години бе Стоматологията на медицинския университет. Май още е там. На 3 май нощната смяна в склада, носещ името „Иван Караджов” изгонва охраната и се барикадира вътре. В ранната сутрин милицията ги приклещва в помещенията и заключва външните врати. Вероятно не се намесват по-грубо, защото повече от протестиращите са жени. Сабахлем на 4 май спират работа и жените от складовете „Стефан Кираджиев” и „Георги Иванов”. Насочват се към окупирания склад „Иван Караджов”, където става нещо удивително – стачниците разбиват вратите и прогонват милиционерите, които явно са били в ступор от нечуваната дързост. Стрелят във въздуха няколко пъти и се оттеглят.

  Стачкуващите от трите склада правят митинг в двора на „Иван Караджов”, където се присъединяват и работници, които не са на смяна. Говорители били водачите на стачния комитет и анархиста Станьо Вътев, който ги уверил, че „делото им е право и трябва да направят демонстрация до секретариата на монопола” – колко ли трупа са останали след заблудата, че „комунистите мислят за трудовата класа”?

  Около фабриката и складовете на „Томасян” се събират протестиращите – едни казват стотици, други – хиляди. Историчката на БКП Искра Баева в книгата си сочи, че в акцията участват около 20 000 работници/стр. 86-87/, други „изследователи” подхвърлят за стотици, най-много 3 000 протестиращи. Истината няма да разберем никога, вероятно е по средата. Тук се оформят синдикалните искания: целогодишна заетост, увеличение за заплатите, петдневна работна седмица/по това време се работи и събота/, и разни такива. Явно по това време се стоварва делегацията на БКП, с която започнах. Като пловдивски комунистически деец и стар деятел за „работническа справедливост” желае да говори другаря Югов. Придружаван от тежките тела и авторитет на държавните първенци се възправя на импровизираната трибуна в двора на днешната стоматология и започва: „Другари и другарки …” Какво е говорил историята никога няма да научи, но … към него полетяват камъни. Пише го дори комунистическата историография в лицето на споменатата Баева. Разиграва се на живо в центъра на Пловдив сблъсъкът от романа „Тютюн”, но вече в „демократичните и щастливи” времена на втория петгодишен план на родната икономика. И тук се намесват местните величия. Другарят Иван Пръмов като пловдивски комунистически шеф се хвърля да спасява министъра, а милицията стреля във въздуха. Протестите не спират и думата взима другаря Станко Тодоров като земеделски шеф, но следва същата реакция – камъни, псувни, викове. Тогава другаря Иван Пръмов извиква от трибуната „Стреляйте!!!” и народната милиция го прави – стреля в телата на стачкуващите. Комунистическата историчка Баева и самата БКП признават за 3/трима/ убити, 50 ранени и стотина арестувани. Моите източници говорят за доста повече. Протестиращите се разбягват, милиционерите стрелят сред викове, псувни и проклетисване. От трибуната разправата командва другарят Пръмов от Войнягово и пловдивският кмет Балканджиев. Делегацията от министри е прибрана под конвой от милиционери по улица „Ив. Вазов”. Хаосът става пълен. Докарани са душегубки и директно тъпчат в тях арестуваните. Години след това се разказва случката с Райко Дамянов, който тръгнал да бяга и се натресъл в група стачници. Оказва се, че сред протестиращите има цивилни агенти на ДС. Един от тях на втория етаж на фабриката/сегашната стоматология/ застрелва анархиста Станьо Вълев/и досега се говори, че убиецът е дядо на един от демократичните пловдивски кметове/; Станка е убита при първия залп, падат още няколко души – дали са останали живи – никой не може да каже. До гарата е застрелян и водачът на стачката Кирил Джавезов/погребан е в запечатан ковчег, а на роднините е обяснено, че са го убили … протестиращите/; Кера Вълева е прегазена от милиционерска камионетка до днешното кино „Гео Милев”. Умира на другия ден в областната болница.

  Интересна съдба имат оцелелите. Димитър Бахаров и Златка Влайчева успяват да напуснат България и работят в радио „Горянин” чак до закриването му през 1962 год. /За сведение имало е такова радио с мото „гласът на българската съпротива”, което излъчва с два предавателя на различни честоти от околностите на Атина и е заглушавано от техническите отдели на ДС в продължение на десет години. В предаванията си разказва за дейността на горянските чети в страната и нейната съветизация./

  Любопитно е делото за смъртта на анархиста Станьо Вътев, който има сериозни бонуси в биографията си отпреди 9 септември като „участник в съпротивата”. Убийците му са оправдани като Пловдивският окръжен съд се позовава на Указ № 359 на Президиума на НС, приет на 28 август 1952 г. и според текстовете му е разрешено да се стреля на месо/демек да се убива/ в случаите, когато лица правят опит да преминат държавната граница. Та, според пловдивските магистрати, тоя Станьо се опитал да премине държавната граница от…Пловдив като стачкувал и едни добри момчета го пушнали /пак припомням, че според слуховете убиецът е дядо на един от последните пловдивски кметове/.

  На 26 и 27 април 1954 г. се гледа процеса срещу членовете на ДП Стойчо Мошанов и Методи Янчулев /бащата на столичния кмет от 1991 – 1995 г. Александър Янчулев/, които са обвинени, че внедрили в РП полицая Никола Милев. Осъдени са на 3 години затвор. Изведнъж се намесва ЦК на БКП и добавя още едно прегрешение на старите демократи – „организирали и подпомагали стачката на тютюноработниците в Пловдив от май 1953 г., тъй като искали да върнат „монопола в тютюна” на съпартийците си братя Чапрашикови”. Делото е преразгледано на 3 декември същата година и „организаторите” са осъдени, както следва: Янчулев на 15 год., а Мошанов на 12. Именно с Методи Янчулев и Усин Мутов се засича отец Храбър Марков в Белене. Те му разказват и за събитията по стачката.

  Партията пък се отблагодарява подобаващо на верните си другари, потушили стачката с цената на невинни жертви. Командващият разстрелите тогавашен секретар на БКП в Пловдив Иван Пръмов е произведен в министър на земеделието. Сега се питам дали е разказвал на снаха си Меглена Кунева-Пръмова за „подвизите си” на трудовия фронт, та и тя да осветли Барозу и компания за „тежкия живот на семейството си”??? Кметът Балканджиев е награден с орден за „гражданска доблест”, а шефът на пловдивската милиция е направен … шеф на обединението Тютюнева промишленост. За проявеното малодушие и недостатъчен плам в речите са наказани по партийна линия Югов и Дамянов, а след смяната на Червенков са отстреляни въобще от състава на ЦК. Припомнено им е за тютюневата стачка, както дълги години ще е наричан протеста от 4 май 1953 год. Въобще, от потушителите на стачката след десетилетия оцелява по върховете на комунистическата власт само тогавашния земеделски министър Станко Тодоров, но при тях нещата са винаги абсурдни и идиотски.

  След 10 ноември 1989 год. синът на Кирил Джавезов прави опит да изиска есхумация на тялото на баща си, за да докаже, че е застрелян в гръб от милиционерите и предизвика съдебно дирене за убийците. Около десетина души от ония бурни времена са готови да свидетелстват, но „демократичните” лекари от пловдивската съдебна медицина му отговарят, че е невъзможно, защото минало много време и било безсмислено. Това „заключение” е подписано от бащата на един друг демократичен пловдивски кмет. През 1993 год. синът на водителя на стачката емигрира с цялото си семейство в Канада и няма никакво намерение да се връща в демократичната си родина.

  Ами това е. Бях длъжен да напиша горното. През годините правих опити да разкажа за ония зловещи времена, но никой не се заинтересува. Правя го сега с леката надежда, че ще остане в паметта на читающите люде.

  Източник: http://toross.blog.bg/

• Wikileaks: Македонските избори: Управляващата партия печели – страната губи

   

  Предишните парламентарни изборив Македония, проведени на 1.07.2008 г., са протекли с редица груби нарушения. Наблюдателите са констатирали, че победата на управляващата и тогава партия ВМРО-ДПМНЕ е била постигната с цената на сплашване и насилие над избиратели, на измами с пускането на множество бюлетини от едно лице, или бюлетини от името на несъществуващи избиратели. Терминът, който е употребен в доклада на посолството на САЩ от Скопие [08SKOPJE359] е „ballot-stuffing“, което буквално означава „плънка с бюлетини“ и е познат от средата на 19 в. в САЩ, като едно от средствата за манипулиране на резултатите от ранните години на демократичните общества и такива в по-първичен етап на своето развитие. Въпреки призивите на международната общност и медиите за свободни и честни избори и осъждането на опороченото им провеждане, гласуването в Македония е признато за нормално и законно от властта.

  В грамата подробно се описват случаи на убийства в избирателния ден, както и такива на възпрепятстване на граждани да упражнят законното си право на глас. Други са били директно заплашвани, след като са потърсили контакт да се оплачат на международните наблюдатели. Посланик Джилиан Милованович описва потресаващите условия, в които са протекли изборите за Парламент преди 4 г. – масово пълнене на бюлетини и горене на неудобни бюлетини; използване на оръжия; физически нападения срещу наблюдатели и държавни служители, ангажирани с изборите; унищожаване на цели избирателни урни и гонене на международни и местни наблюдатели на изборите, групови и семейни гласувания и т.н.

  „Часове след приключване на изборния ден Лидерът на управляващата ВМРО – Груевски, заяви че изборите са „огромна победа“ за цялата страна.“, диви се в доклада си Милованович. Това становище е било заявено и в триумфалната реч на коалиционния му партньор Тачи, който е определил резултатите от така проведените избори, като „най-сладката победа“. За разлика от управляващите, лидерът на ДУИ Али Ахмети изразява коренно противоположно мнение, като нарича изборния ден „кървава баня“. Именно твърдата намеса на Посолството е принудила властите да арестуват Агим Красничи, който по-късно послужи като изкупление за всички престъпления.

  Като цяло изборите в Македония са окачествени като опетнени и неотговарящи на европейските изисквания за демокрация. Допускането на подобна изборна практика е определено като пречка пред бъдещото членство на страната в ЕС и НАТО.

  Груевски иска цялата власт

  Само месец след изборите Милованович докладва в грама [08SKOPJE438], че има поверителна информация от различни източници, че Премиерът Груевски вече има намерения да промени Конституцията на Р. Македония и да премахне прякото избиране на Държавен глава от народа. Грамата е с високо ниво на секретност SECRET//NOFORN. От написаното се разбира, че Груевски се опитва да прокара изменения, с които да премахне прякото гласуване за Президент и да го прехвърли в правомощията на Парламента, където има парламентарно мнозинство. „Подобно действие ще прекрати публичното избиране на Президентската институция, един от малкото корективи и баланси върху правителството в тази млада демокрация“, разсъждава посланичката на САЩ. Тя признава, че това е дългогодишна цел на Груевски, който с 82 депутати вече може да постигне подобно централизиране на властта в своя полза. Американското мнение е, че тези планове ще подкопаят демокрацията в Македония, а подобна концентрация на власт в управляващата партия ще й даде възможност да назначават свои хора на ключови постове, като Началник на Щаба на отбраната, което ще отслаби гражданско-военното разделение в Министерството на отбраната. Според американците последствията ще са фатални за цялото обществено развитие на страната. „Отстраняване на пряко избран президент и по-нататъшно ограничаване на неговата независимост, ще разчисти пътя за моно-партийната система, която може да действат без оглед на опозиционни политически възгледи.“, предупреждава Милованович.

  Тя настоява пред Държавния департамент за политически инструкции и упражняване на политическо влияние върху управляващата коалиция от страна на САЩ, за да бъдат предотвратени подобни тоталитарни амбиции на Груевски в зародиш. Явно натиск е имало и благодарение на авторитета на САЩ, сегашния Премиер на Македония, все още не се е превърнал официално в диктатор от латино-американски тип.

  Цървенковски – безскрупулен, Иванов – слаб и неопитен

  Наследникът на Джилиан Милованович в Скопие, Филип Рийкър, прави задълбочен анализ на предишния Президент Бранко Цървенковски, чийто 5 г. мандат изтича в края на май 2009 г. [09SKOPJE201]. Прави впечатление, значението което Посолството обръща на лидера на Социалистическата партия и оценката която му е дадена: опитен и гъвкав политик, силно противопоставящ се на политиката на Груевски и в същото време достатъчно безскрупулен, за да печели популярност с демагогски позиции. Цървенковски е самопрезентиращ се и нагаждащ се към всякакви политико-обществени трансформации. Той е сравнен с приемника си Георги Иванов – който стои на другата крайност на политическата парадигма, според Рийкър – зависим, неопитен и удобен на Премиера Груевски.

  Цървенковски е представял своите възгледи за успешна македонска политика като „Трикрако столче“, намиращо стабилност в 3-те фундамента: етнически мир, икономика и международно участие. Той открито е заявявал, че Груевски се е провалил и в трите.

  Спорът за името и евро-антлантическата интеграция

  Президентът Цървенковски генерално мисли по-стратегически за името от Премиера Груевски, вслушвайки се в нашите съвети и насърчавайки Груевски да не казва „НЕ“ на предложенията на Нимиц“, отбелязва Посланик Рийкър. От текста се разбира, че от разговорите водени с Президента на Македония на дипломатическо равнище, е било споменато, че Груевски всъщност няма желание да разреши спора с Гърция за името, а по-скоро да „замрази“ преговорите. Бранко Цървенковски е признал, че е бил разочарован и шокиран от скандалното преименуване на Летището в Скопие на „Александър Велики“. Той е разказал пред посланиците, че веднага след като е дочул за тези намерения, е попитал Външния министър Милошоски и той също е бил шокиран от новината. След като обаче Милошоски разбрал, че лично Груевски е взел решение за промяна на името, веднага си обърнал мнението.

  Особено критично лидерът на СДСМ се изказал относно т.нар. политика на Груевски: „Ние можем да се справим и без НАТО“, предупреждавайки, че подобен популизъм не е полезен за Македония от гледна точка на евро-атлантическата интеграция. От думите на президента става ясно, че политиката на Правителството на Груевски действала за алтернативно развитие на Македония, извън ЕС и НАТО, което е в основата на голям исторически провал. В основата на подобни „изолационистки“ позиции стоял Груевски, но Антонио Милошоски, също наливал масло в огъня. На ухо, Цървенковски споделил на Рийкър, че докато смятал Милошоски за по-умен от Груевски, в последствие бил изумен и разочарован от тенденцията Външният министър да е по-голям „Груевски“ от самия Груевски в неговия „изолационизъм“ и реакционна политика.

  Обръщайки сериозно внимание на икономическите проблеми на държавата и пръскането на милиони за паметници, отново в частен разговор с посланика, е станало въпрос как Груевски „дои бюджета“ в свой интерес, чрез два основни потока. Единият бил чрез братовчедите му – братя Миялкови – Сашо /шеф на секретните служби/ и Владимир / съветник на шефа на митниците Ванчо Каргов/. Другото направление за източването на държавни средства е чрез Вицепремиера и Представител на ММФ – Зоран Ставрески, заедно с Президента на държавния електродоставчик – ЕЛЕМ.

  Не на последно място в разговорите е отделено внимание на междуетническите отношения, които са много деликатни именно в Македония. Не се прави достатъчно, за да се спре повишаването на етническото напрежение, като в същото време се подклаждат конфликти от Груевски, включително и м/у враждуващите албански партии, с цел тяхното по-лесно манипулиране.

  Наследникът

  Георги Иванов е определен директно като безличен политик, без харизма. Твърде „академичен“, Иванов няма „присъствие на масата“ и е без опит в международните преговори и пред чуждестранни събеседници. В срещи с посланика, той почти не говорел, а само кимал с глава. Това впечатление за Георги Иванов е изразил и Али Ахмети, който дори като коалиционен пратньор на Груевски е споделил с Посланик Рийкър доста нелицеприятни факти за управляващата партия. /линк/

  В доклада следва резюме за политическото бъдеще на Цървенковски, след напускането на президентския пост и очакваните проблеми, които може да има той като опозиция на диктаторските методи на Груевски/възможност от арест, или икономически репресии/. Предизвикателствата, които очакват този политик в партийно и лично отношение също са разказани подробно, което говори, че определено той е в полезрението на Правителството на САЩ. Грамата завършва неслучайно със заключението, че „Цървенковски е ключов играч, преди и след независимостта на Македония. Той ще бъде една важна сила в македонската политика. Американците не крият, че очакват именно от социалистите да задвижат евро-атлантическата интеграция, ако се надигнат от пепелта на съкрушителните загуби. Спорът за името с Гърция също би претърпял някакъв напредък, сочи анализът. „Цървенковски е опитен политик и стратег и е решен да успее, а има и потенциал да се възстанови“, завършва докладът за бившия Президент на Македония и главен противник на Правителството на ВМРО.

  Коментар на Биволъ

  От направените анализи на ситуацията в Македония, се налага изводът, че страната се управлява с цената на политически и полицейски репресии, както и с цената на изборни нарушения. Управлението на ВМРО и коалиционните й партньори не води държавата по пътя на евро интеграцията и членството в НАТО, а я въвлича в задълбочаващо се международно изолиране и демократични рестрикции вътре. Тоталното разместване на посоките в политическия спектър се доказва от абсурдността, че деклариращата се като „дясна“ формация ВМРО-ДПМНЕ, се явява като сила, която по-скоро тегли обществото назад към реминисценции от времето на соц. епохата, а „левите“ СДСМ са припознати от американската политика, като реформатори и евро-ориентирани политици, с про-НАТО-вска риторика и мислене. Въвлечена в тежка криза на ступор в международното си признание, съчетана със задълбочаващи се опити за централизиране на власт и корупционни практики, Р. Македония остава без ясна перспектива за развитие в бъдеще време и без начертана стратегия за запазване на своя етнически и държавен интегритет.

  Въпреки опитите в Македония, както и в България, да бъдат отречени и омаловажени докладите на американската дипломация събрани в Cablegate – те са факт. Най-важното е, че тяхната достоверност не е опровергана и поставена под съмнение нито веднъж от официалните институции на САЩ, независимо, какви тежки истини разкриват. Реакциите на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ в Македония, че грамите са „фалшифицирани“, че не може да се вярва на проекта „Уикилийкс“ – е комична и буди най-малкото недоумение. Като доказателство за автентичността на американските доклади можем да приложим публикации на самите грами в сайта Wikileaks.ch, както и послание на профила на Уикилийкс в социалната мрежа Twitter. Свободните интерпретации за участие на гръцки, български, американски и всякакви други служби за сигурност в зловещ общ сценарий срещу Правителството на Груевски, предизвикват усмивка. Отдаваме това на неизживения още стар синдром от отминалата епоха на комунизма, когато врагът дебнеше отвсякъде, а най-вече отвътре и изпод леглото.

   

  Източник: http://www.bivol.bg/wlmkelections.html

   

• Водните концесии са узаконена форма на политическа корупция

   

  Ангел Джамбазки е роден през 1979 година в София. Завършил е Математическата гимназия, а по-късно и Юридическия факултет на СУ. Политическата му дейност във ВМРО започва още от ученическата скамейка през 1994 г., а по-активно се ангажира с това след 1997 г. В момента е най-младият общински съветник в СОС. Той и негови съмишленици дадоха на прокурор концесията за водата в столицата.

   

  – Г-н Джамбазки, защо софиянци плащат толкова скъпа вода, какво показаха документите, които дадохте на прокуратурата срещу дружеството концесионер „Софийска вода“? Не трябва ли тук водата да е най-евтината в държавата предвид гениалното решение на някогашния кмет на града Иван Иванов тя да се довежда по гравитачен път до тръбопроводите?

  – Определено е парадоксално да плащаме толкова много за водата, която трябва точно тук да е най-евтина. Защото в сравнение с останалите градове в държавата в София няма необходимост и очевидно не се влагат почти никакви средства за докарването й до чешмите. Причините за скъпата питейна течност са няколко, но според мен основната е в това, че е приета една формула за изчисляване на цената, която се нарича английска. Това е така, тъй като този метод на изчисляване се прилага в Англия. Основата за повишаване на цената на водата по искане на монополиста е в размера на загубите. Т.е. колкото са повече липсите, то концесионерът може да иска повече пари от клиентите, за да се компенсира. Това е пълен абсурд.

  – Обяснете какво конкретно представлява тази побългарена английска формула?

  – Може да се каже така: концесионерът на този естествен монопол иска поскъпване на услугата, защото твърди, че имал високи загуби. Но тук гражданите трябва да бъдат информирани, че ако наистина има отчетени такива загуби, то те не са от прахосвана вода, от спукани тръби и т.н., а са чисто търговски. Те се натрупват от това, че концесионерът не си събира дължимото и то само от определени потребители. Има цели квартали, блокове и аз разполагам с фактури, че там циганите не са си плащали цяла вечност, както се казва.

  Например една от фактурите сочи дълг от 167 000 лв. Ако минете през кварталите им пък, сами ще видите, че вода се лее безотчетно отвсякъде. Всичко това се плаща солидарно от коректните софиянци. В края на годината обаче „Софийска вода“ огласява, че има натрупани загуби от 60 на сто. Така те сами се набутват, защото от дружеството публично си признават, че не спазват концесионния си договор, според който т.г. загубите трябва да са не повече от 25%. Те обаче се изтъпанват, казват, че са допуснали два и повече пъти по-големи липси, и искат от ДКЕВР увеличаване на цената. Мотивът им, разбира се, е да можели да си покрият загубите. Така се получава парадоксът да газим във вода по улиците, да имаме съграждани, на които не им пука и не си плащат задълженията, и като капак ние, коректните, плащаме за всичко. Затова и ние искаме концесията за водата да бъде прекратена – тя е вредна.

  – Защо ДКЕВР, която издържаме с данъците си, не защитава интересите на потребителите?

  – Затова аз и още няколко съмишленици заведохме дело във ВАС срещу решението на ДКЕВР да повиши за пореден път цената на водата в София. Надявам се, че това дело ще стане едно от събитията за съдебната ни система. Насрочено е за септември т.г. Нямам илюзии, че тази битка пред Темида ще е лека. Но се надявам да успеем да докажем правотата си за това, че държавната комисия е завишила цената на водата незаконно. Няма логика да се оскъпява за това, че концесионерът не си е свършил работата. Не може, след като има договор, по който трябва да се намаляват загубите, това да не се прави.

  А после нагло да се декларират високи липси и на базата на това да се иска повишаване на цената на водата. Разбирате ли колко е ненормално едно такова положение. Говорим за икономическа и правна безумица, която е в ущърб само на софиянци. Затова ще водим делото и ще настояваме съдът да отмени решението на ДКЕВР.

  – А какво ще стане, ако спечелите?

  – Интересно ще се получи. При такова развитие на нещата ще се окаже, че няколко месеца софиянци са плащали за недължими суми, че са надвнасяли пари в дружеството. После ще трябва да връщат пари на гражданите и т.н. Ние сме категорични, че няма нужда един естествен монопол да бъде даван на концесия. Защото той би трябвало да бъде управляван от публично дружество, което да отстоява обществените интереси.

  Както казахте, след като преди години инж. Иван Иванов е могъл така гениално да проектира и осъществи пречиствателни станции и тръбопроводи и за питейната, и за отпадната вода. Сега обаче се оказва, че няма кой да направи нищо повече, нито пък стопанисват и поддържат наличното. След 10 години концесия англичаните, които слава Богу вече си заминаха, доказаха, че могат само и единствено да изнасят пари от България. Без да са вложили и една стотинка. Ще видим техните наследници французите какво ще направят.

  – Разкажете и за други нарушения, на които сте се натъкнали и които оскъпяват още водата?

  – Например има цели квартали, чиито имена засега ще премълча поради предстоящото дело, но хората ще се сетят за кои говоря, в които де факто няма изградена канализация. Там има септични ями, но „Софийска вода“ продължава да прибира от тези хора такса за отвеждане и пречистване на канални води.

  – Вярно ли е, че след 2005 година има много добавяни анекси към основния договор, които на практика допълнително оскъпяват водата?

  – Да, вярно е. Те обаче формално са законни, защото са правени със съгласието на Столичния общински съвет, който е гласувал за тях. Но определено са неморални, защото са в ущърб на софиянци. И винаги са гласувани в услуга и угода на англичаните.

  – Защо общината не се е погрижила за интересите на своите граждани, а е допуснала това? И що за безумие е общината да има концесионен договор, а държавата да определя цената на водата?

  – Ролята на общината би трябвало да е в това да осъществява контрол над концесията. Той очевидно не е упражнен, което означава, че администрацията категорично не си е свършила работата.

  – Назовете конкретен виновник – кой отговаря за контрола на този договор и го е проспал?

  – Има много структури, на които им се плаща за това. Но основната вина за цената на водата се носи от кмета на общината Йорданка Фандъкова. Ресорната зам.-кметица по строителството прави това, което й нареди кметицата. Виновни са и предходните управници, тъй като винаги са гледали само за интересите на английската фирма, а не за тези на гражданите.

  – Популярният арх. Георги Бачев, който е и бивш шеф на ДАГ, написа писмо до Фандъкова, в което коректно я информира, че концесионерът си позволява редовно да изисква допълнителни документи за визи и др. бумаги, което няма право да върши, а и така бърка дълбоко в джобовете на потребителите. Той няма отговор от кмета, но наистина ли монополистите си позволяват и това?

  – Впрочем този ваш въпрос ме подсеща да споделя със софиянци, че вече събираме документи и за наказателните престъпления, вършени от концесионера. Подправянето и преиначаването на договора е точно такъв случай. Така че всички, които имат подобен горчив опит с дружеството, могат да разчитат на нас. Нека ни потърсят, за да си съдействаме в усилията срещу монополиста. В тези случаи става въпрос за откровена фалшификация на документи и трябва да се потърси наказателна отговорност от всички, които са я правили.

  – Защо от фирмата не поемат отговорност за лошокачествено доставяне на услугата, за която им плащаме? Има много жалби от граждани, от чиито кранчета тече жълта, зелена, кафява вода и трябва с часове да я източват, което им навърта водомерите и т.н.?

  – Знаете ли, че голяма част от тръбопроводната мрежа не е заведена и не се управлява от „Софийска вода“. Но от фирмата събират пари за водоснабдяване, а при авария си умиват ръцете, че тази въпросна мрежа била незаконна. И изнудват хората сами да си копаят, да си правят ремонтите и т.н. Пак абсурд. Време е да се сложи край на тези безобразия. Дотогава ще ги тормозим да си вършат качествено работата, а не да си плащат във вестниците, за да не пишат за тях. „Софийска вода“ даже са си направили и собствен вестник.Това е върхът на безочието – при 60% загуби на питейна вода те влагат пари за вестник?! Логично ли е?! Това може да е частно фирмено решение, ама ако не управляваха публичен ресурс. Примерно, ако правеха джапанки, защо да не си направят вестник, за да ги рекламират. Аз смятам, че водните концесии са узаконена форма на политическа корупция.

   

  Интервю на Аделина Делийска

  http://novinar.bg/news/vodnite-kontcesii-sa-uzakonena-forma-na-politicheska-koruptciia_MzU5Nzs0MQ==.html

• ПРЕДСТАВЯНЕ НА „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД

  Проблемите на най-големия курортен комплекс в страната – Слънчев бряг са особено актуални, с оглед настъпването на новия летен сезон. Поради липсата на информация, се пораждат много неясноти и оттам недобро запознаване на общественото мнение с функцията на държаваното дружество „Слънчев бряг“ АД, менажиращо комплекса. За да преодолеем всички въпросителни, касаещи неговата дейност и ангажименти, изпращаме в резюме предстявяне на дружеството, от името на Борда на директорите. Моля да се запознаете с текста и да го оповестите до българската общественост, както и да го имате предвид при отразяване на събития относно курорта. Надяваме се, с това прескомюнике да пресечем опитите за манипулации, по отношение на „Слънчев бряг“ АД.
  

  Имидж Едвъртайзинг

  
  „Слънчев бряг” АД е собственик на материално-техничиска база, разположена в к.к. Слънчев бряг – изток. Същата включва земя, сгради, алеи, тротоари, водопроводни съоръжения, техника и апаратура и други с балансова стойност към 31 март 2011 год. в размер на 55,451 хил. лв.

  Пазарната оценка на тези активи възлиза на стойност над 110 мил. лв., което показва, че ръководството на Дружеството управлява една значима инфраструктура, чиито усилия са насочени към поддържане, рехабилитация и обновяване на съществуващата , с цел извоюване на лидерска позиция като курортен комплекс на територията на страната и дестинация с по-висок клас на националния и чуждестранен пазар, като качество и добавена стойност.

  Освен подобряване външния облик на съществуващата инфраструктурата, Дружеството се е насочило и към оптимизиране на разходите свързани с поддържането и рехабилитацията на същата. В тази връзка Слънчев бряг АД пристъпи към анулиране на действащи към 2010 година договори, чието изпълнение оказваше негативно влияние върху финансовите им интереси.

  Друг съществен фактор, който оказва положителен ефект, както върху подобряване външния облик, така и върху оптимизиране на разходите по изгражденето на инфраструктурата в к. к. Слънчев бряг – зона изток, е привличането на инвеститори, участващи активно в поддръжката на същата. Тези инвеститори са ползватели на инфраструктурата и имат изградени хотели, и дуги активи на територията й и това им дава стимул да извършват качествени и ефективни подобрения с цел постигане на европейско качество на обслужването в к. к. Слънчев бряг – изток.

  През 2011 год. Слънчев бряг АД е насочило своите усилия към постигане на договорни споразумения с ползвателите на инфраструктурата въз основа на които обхваща цялата собственост, с цел събиране не само на такса за ползване на инфраструктура, а и отдаване под наем на по-голямата част от недвижимите им активи. Това ще се отрази благоприятно и върху държавната хазна, тъй като 50 % от приходите от наеми съответстващи на процентното държавно участие, кето е 75% в Дружеството ще се отчисляват в приход на бюджета.

  Слънчев бряг АД изготви специална схема за оптимизиране на временните търговски обекти и алейната търговия в комплекса. Схемата е проектирана така, че да не се нарушава свободното придвижване на пешеходците и туристите по алейната мрежа, както и да се премахнат увеличаващите се непрекъснато незаконни временни обекти. Според изготвената схема, търговските обекти, трябва да бъдат настанени в красиви, еднотипни павилиони, построени на модулен принцип, а не както досега – хаотично и свързани един до друг, в безкрайни плътни стени. Подобно разположение, би осигурило нужната гледка и достъп на туристите до плажната ивица и морето и би премахнало грозния пейзаж, който сега превръща най-атрактивните крайбрежни алеи в кичозни бит-пазари, тип „капълъ чаршия”. Освен привлекателния имидж за комплекса, като цяло, новата схема и новите модулни павилиони ще осигуряват нужната безопасност за търговците и техните клиенти. Схемата и проектът са съгласувани с МРРБ и утвърдени от Министър Плевнелиев, като са получили и одобрение от болшинството хотелиери и ресторантьори в комплекса.

  През тази година, въпреки тежкото финансово състояние в страната и в условията на световна икономическа криза, ръководството на Дружеството направи всичко възможно за поддръжка и възстановяване на собствената си база – тротоари, улици, алеи, парково осветление, съоръжения с които се осъществява контрол на достъпа, водопроводи и други.

  На територията на к. к. Слънчев бряг – изток има три изградени водопроводни мрежи – собственост на Дружеството – ВиК мрежа за питейна вода, ВиК за промишлена вода и канализационна мрежа.

  Тъй като към момента Слънчев бряг АД не притежава лиценз за оператор за продажба на питейна вода, ВИК Бургас, изцяло експлоатира същата, като това от своя страна ще носи приходи за в бъдеще на собственика й – Слънчев бряг АД

  Кам момента Слънчев бряг АД е направил една сериозна инвестиция по отношение на изграждането и внедряването в експлоатация на дъждовно-канализационната мрежа за която са инвестирани над 12 мил. лв. Голяма част от средствата които Дружеството изразходва за поддръжка и рехабилитация на съществуващата инфраструктура е свързано с въвеждането в експлоатация на същата.

  Дружеството експлоатира собствената си водопроводна мрежа за промишлена вода, като това съответно й осигурява допълнителни приходи от абонатите намиращи се на територията на комплекса.

  Във връзка с настъпващия туристически сезон – 2011г., Слънчев бряг АД предприе действия за рехабилитация и възстановяване на централен мостик , чийто разходи възлизат на 350 хил. лв.

  Мостикът е едно от най-любимите места за разходки на туристите които посещават курорта. Освен със своята емблиматичност за Слънчев бряг, същият е предпоставка и за възстановяване на един от основнити поминаците на населението от гр. Несебър. Привеждането му в експлоатация през месец юни ще носи също така и приходи за Дружеството, тъй като всеки който ще има право да ползва базата на мостика ще заплаща съответната такса.

  През тази година, Слънчев бряг АД се подготвя за финансиране на един нов проект, свързан с възстановяването на съществуващото цветопроизводно стопанство.

  Идеята на ръководството е, съществуващата към момента сграда, да бъде превърната в модерна и съвременна база за отглеждане и съхранение на декоративни растения – рязан цвят за аранжировки, разсади за оцветяване на външни площи и още много други подобни.

  След пълното й възстановяване, закритите оранжерийни съоръжения ще могат да се ползват и за съхранение на преносимите растения, собственост на хотелиерите и ресторантьорите от комплекса и от близконаходящите други подобни.

  С осъществяването на този проект, Ръководството на Слънчев бряг АД ще реализира отново приходи от таксите и наемите които следва да получава от съхранението на преносимите растения и в същото време ще ограничи и сведе до минимум разходите които извършва към момента, свързани с озеленяването и поддръжката на тротоари, улици и алеи – собственост на Дружеството.

  В началото на 2010 година, Слънчев бряг АД завърши изграждането на собствена фотоволтаична централа в комплекса, която беше въведена в експлоатация през месец февруари 2010 г. Електрическата енергия, която дружеството произвежда, се изкупува от EVN България, като за периода февруари – декември 2010 година произведе и реализира 114 хил.kw h на обща стойност без ДДС 86 хил. лв.

  През последните няколко години на територията на к. к. Слънчев бряг – изток са изградени няколко високотехнологични системи, като всичките са с оптична свързаност и висок процент на надежност и стабилност. С това ръководството на Дружеството осигурява по-голяма сигурност и спокойствие както на туристите посещаващи комплекса, така също и на всички собственици, наематели и търговци извършващи дейност. Не на последно място тези системи подпомагат работата на контролните органи и полицията.

  Горе описаните системи включват денощен видео контрол и запис от повечето възлови точки и кръстовища в комплекса, контролно пропусквателни пунктове и контрол на преминаването.

  Въз основа на изградената оптична инфраструктура от страна на Слънчев бряг АД се осигурява възможнстта на всички собственици с прилежащи обекти на терията на комплекса да получават сигурни и качествени комуникационни услуги.

  Дружеството е насочило своите усилия за в бъдеще към изграждане на бежична интернет връзка на територията на к.к. Слънчев бряг – изток, като същата ще бъде достъпна до всички туристи посещаващи комплекса.

  На територията на к. к. Слънчев бряг – зона изток през 2011 година е приета нова транспортна схема, която да осигурява нормално и спокойно движение на автомобилите и туристите в комплекса.

  Съгласно Закона за движение по пътищата се обособиха над 700 парко места за SMS паркиране. Установиха се 130 места за местостоянки, които ще се използват от водачите на таксиметрови автомобили. Всеки един таксиметров водач има отличителен стикер на автомобила и фланелка с логото на Дружеството.

  Обособиха се три паркинга, като два от тях „Емона” и „Фрегата” с по 30 паркоместа и паркинг „Арда” със 100 паркоместа. На територията на к. к. Слънчев бряг – зона изток се откриват и контролни пунктове, които ще бъдат осем на брой с цел контролиране на достъпа на таксиметрови превозвачи, доставчици на стоки и услуги и криминално проявени лица. Достъпът на всички гости на комплекса е напълно свободен.

  Фиксирани са часове за фирмите извършващи дейности свързани със зареждане на търговските обекти, като същите могат да упражняват своите права от 10.00 часа до 16.00 часа и от 01.00 часа до 6.00 часа.

  Отново с цел да не се нарушава реда, спокойствието и сигурността на туристите, Слънчев бряг АД, срещу определено минимално възнаграждение дава право на туроператорски фирми да организират туристическо мероприятие „BAR CRAWL” по предварително определен маршрут, часове и брой туристи.

  Максималния брой участници в тези мероприетия е 195 . Ако бройката бъде превишена, следва да се формират по-малки на брой групи. Сборнят пункт за началото задължително следва да бъде в закрито заведение, като групата следва да е влязла в последното по ред заведение до 00.00 часа.

  Прилагайки стриктно всички посочени мерки от страна на ръководството на Дружеството ще се осигури сигурност и спокойно присъствие на всички пребиваващи на територията на комплекса Слънчев бряг – изток.

  Ръководството на Слънчев бряг АД изработи специално предложение за законодателни промени, отнасящи се до развитието на туристическите комплекси в Р.България. Предложението предвижда създаването на нова териториално-устройствена единица „курортен комплекс” /КК/, като вид селищно образувание. Това ще уреди сериозните проблеми, свързани със стопанисването и поддръжката на инфраструктурата, дължимите данъци и такси, вътрешния ред и сигурност и ще спомогне за лесното и бързо премахване на незаконните обекти и незаконното строителство на територията на курортните комплекси. Подобна законодателна инициатива би била изцяло в интерес както на държавата, а също на бизнеса, туристите и гостите на курортните комплекси. Уреждането на специален устройствен статут на КК би решило ефективно дългогодишни проблеми, натрупващи лош имидж за България, като туристическа дестинация.

  “Слънчев бряг” АД
  Е-mail: [email protected]

  
  View Larger Map

• Председателят на БСК Божидар Данев: Ужасяващо е драстичното намаление на работните места у нас

   

  Г-н Данев, Световната банка днес понижи прогнозите си за глобален растеж. Как ще коментирате?

  При всички случаи това не е добре за българската икономика, защото тя е силно зависима от световната. Европейската икономика също е силно зависима от световната, защото Европа е експортно ориентирана. България е с огромно въздействие от европейската икономика. Така че забавянето в ръста на световната икономика означава забавяне на европейската и българската такава. Нашата икономика все още не е набрала скорост за голямо съжаление. Така че новините не са добри. Дано все пак се намери някакъв изход.

  Смятате ли, че тази година наистина ще видим светлина в тунела, както се говори?

  Категорично не. От Стопанска камара още преди време казахме, че ако излизаме от кризата, това ще е през 2012 г. Излизане от кризата през тази година е абсурд.

  Действително ли безработицата намалява?

  По-притеснително е, че намалява броят на работните места. За това не се говори, но то е по-плашещо. Безработицата не е толкова съществена. Важен е броят на работните места, а той намалява драстично.

  За какви цифри става въпрос?

  Миналата година са закрити 294 000 работни места. 133 000 са закрити тази година. Това е ужасяващо.

   

  Интервю на Деси Боцева

  http://www.vsekiden.com/95895

• Евродепутатите подкрепиха влизането на България и Румъния в „Шенген“

   

  Съветът на ЕС ще разгледа въпроса през септември
  

  Eвродепутатите одобриха в сряда доклада за готовността на България и Румъния да се присъединят към Шенгенското пространство. Според документа, изготвен от португалския евродепутат Карлуш Коельо (ЕНП), двете страни са изпълнили техническите критерии и са готови да се присъединят.

  487 депутати гласуваха „за“, 77 „против“ и 29 „въздържал се“. В доклада като пожелателен срок за присъединяването на двете страни присъства 2011 година.

  Следващото заседание на Съвета на ЕС, който има окончателната дума за членството на двете страни, е насрочено за утре в Люксембург. Развитие на процеса по присъединяването обаче е възможно на заседанието през септември, след като Европейската комисия публикува през юли годишния доклад по мониторинговия механизъм на ЕК в областта на правосъдието и вътрешния ден.

  Решението за присъединяване се взима с пълен консенсус от страните членки, а Германия, Франция и други държави обявиха, че ще блокират присъединяването на София и Букурещ в Шенген, докато те не постигнат резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност.

  Евентуалното присъединяване на България в Шенгенското пространство открито се обвързва със заключенията в предстоящия мониторингов доклад на ЕК в областта на правосъдието и вътрешния ред.

  По време на дебата в Европейския парламент във вторник вечерта преобладаваха положителните оценки, но в залата прозвучаха и мнения, че Шенген е неспособен да се справи с последните предизвикателства по европейските граници, затова трябва да бъде ремонтиран, преди да бъде разширен, съобщи БТА.

  Против се изказаха само представители на крайнодесни формации.

  Еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом заяви, че Европейската комисия подкрепя заключенията на доклада за готовността на двете страни и отбеляза, че двете страни заслужиха доверието на ЕС.

  „Темата трябва да остане приоритет, Съветът трябва да определи твърди дати за приемането на двете държави в Шенген, очаквам решението скоро“, добави Малмстрьом.

  Сред най-ярките отрицателни мнения бе това на холандски евродепутат, според когото България и Румъния никога няма да бъдат готови за Шенген. По неговите думи гражданите на двете страни системно извършвали престъпления в неговата родина и отвличали холандци.

  Негов колега от Великобритания добави, че едва когато караваните на стотиците хиляди български и румънски роми бъдат паркирани пред вратите на европейските политици, те ще си дадат сметка за реалния проблем.

  Друг депутат заяви, че приемането на България и Румъния ще зарадва престъпниците от Изтока, които досега са преминавали незаконно границата на ЕС заради подкупни служители. Негов колега допълни, че нелегални мигранти, наркотици и отвлечени хора са пренасяни през границата на България с Турция.

   

  Източник:   http://www.mediapool.bg/show/?storyid=180491&srcpos=3

• Самотната битка на отец Йоан от Босилеград

   

  Сръбският епископ Пахомий щял да „преосвети“ български храм в Босилеград

  След отслужената св. Божествена литургия по случай Възнесение Господне в с. Райчиловци, община Босилеглад, Вранският епископ Пахомий е събрал на извънредно заседание част от църковното настоятелство на Босилеградската църковна община. На събранието са присъствали председателят на църковното настоятелство адвокат  Здравка Гагулска, архирейският наместник о. Бранко Джорджевич, наскоро ръкоположеният старши енорийски свещеник за Босилеград – о. Зоран Стоянов (лидер на Радикалната партия на Воислав Шешел за Босилеград) и йером. Йоан Станойков. Тема на разговорите е било положението на неосветената църква „Св. Йоан Рилски” (построена със средства на Дирекция  „Вероизповедания”  на Министерски съвет на Р. България – б. моя) и публикуваното в Бюлетина на Културно-информационния център на българите в Босилеград (КИЦ) писмо на йером. Йоан до Съвета на Европа.

  В резултат на проведения разговор епископ Пахомий решава:
  1. Църквата в село Паралово да се ПРЕосвети (въпреки, че тя никога не е освещавана – б. моя), за да може да се извършва богослужение.

  2. За да може да се освети църквата в село Паралово, трябва да се извършат необходимите постъпки, за да има свободен  достъп до „определения обект”.

  3. Йером. Йоан самовластно е предал ключа на църквата в с. Паралово, за което не е овластен от надлежните църковни власти и е възпрепятсвал свободния достъп до „определения обект”.

  4. Написаното от йеромонах Йоан в „Бюлетина” (на КИЦ – б. моя) е неточно и грубо нарушават реда в нашата Църква, размирява и застрашава верните.
  Самият о. Йоан е съобщил, че публикуваното писмо е невярно, въпреки че под него стои неговият подпис. Въз основа на тези решения се дава на о. Йоан 14 дена да изпрати уверение, че е дал опровержение на писаното в „Бюлетина”, за да могат църковните власти да предприемат разрешените от закона постъпки.
  Също така на йеромонах Йоан е определен двуседмичен срок да върне ключа на църквата в Паралово (който сега се намира в жителите на селото) на председателя на църковната община в Босилеград г-жа Здравка  Гагулска. В заключение се споменава, че всички обекти на територията на църковната община в Босилеград имат своя титуляр, който ги управлява от свое име и че църквата ще се обърне към надлежните държавни органи да осигурят  свободен достъп, управление и употреба на своите обекти според каноните на Църквата във всеки миг и на всяко място.

  Иво Янев

  http://www.dveri.bg/content/view/13410/33/

   

  Писмо на отец Йоан (Занко Стайнойков) до ЕК

   

  Европейска комисия

  До г-жа Тереза Собиески

  Уважаема г-жо Собиески,

  Световното ми име е Занко Станойков. Роден съм в босилеградското село Горно Тлъмино в бедно селско семейство. Рано останах сирак. Сега съм йеромонах с духовното си име Йоан. Аз съм първият свещеник в Босилеградско, който след 1919 г. се е осмелил да служи на български език в Западните покрайнини. Искам да служа на Бога и да помагам на моите бедни и изстрадали сънародници. Крайната ми цел е да построя манастир в село Паралово посветен на преподобния наш отец Йоан Рилски, закрилника на българския народ, който да стане духовен център за опазването на българския дух в Босилеградкия край. И да се посветя на служба в него.

  Смятам, че ние българите в Босилеградска община трябва да имаме български свещеник и българска църква. Сръбската православна църква не ни разрешава. Сръбските свещеници идват в нашият край 1920 година и  донасят сръбските обичаи и закони. Те съветват и подвеждат българите да слагат сръбски имена на децата си. Въвеждат в молитвите, требите и литургиите сръбските правила, чужди за нашите хора, а православни българи чуват на литургиите всекидневно да се споменава „сръбския наш народ” и „сръбския наш синод”, което е обидно за нас. Проповядват, че сме един православен народ, че не трябва да се делим и че сме длъжни да бъдем лоялни на Сръбската Православна Църква, но същевременно ни дискриминират: Слагат високи цени за своите услуги с което отблъскват от вярата и църквата нашите бедни и измъчени хора; Гледат как се разпадат нашите църкви, иконостаси, фрески и богослужебни утвари и книги – всички строени, оборудвани и купувани преди 1919 година, когато все още сме били в лоното на БПЦ. Нарочно допускат времето да изтрие българските следи. Крадат се много ценни икони от времето на нашата българска история, стари книги с духовно съдържание и ценни църковни вещи. Всеки, който се противопостави, както се опитвам и аз, провъзгласяват за държавен и църковен враг, който трябва да се накаже и тихо да се отстрани, както сега правят с мен.

  На всичко това Светия Синод на БПЦ и Българското правителство не предприемат почти нищо или много малко, за да ни помогнат – страхувайки се да не си нарушат държавните добросъседски, и църковните сестрински отношения. Гледайки как сърбите си поставят и ръкополагат свои епископи и свещеници и строят нови църкви и манастири в Охридската Архиепископия в Македония, която винаги е била Българска, ние в Босилеград също решихме да направим една малка църква посветена на всебългарския закрилник, преподобния наш отец Йоан Рилски –Чудотворец, където да изповядваме вярата си и да се молим и слушаме Словото Божие на майчиния си език и да вършим светите тайни и молитвословия по правилата на Българската Православна Църква. Черквата построихме и оборудвахме със средства от България и от родолюбиви и благочестиви българи. Поискахме да дойдат сръбски и български архиереи и свещеници да я осветят както се подобава. Вместо това, владиката вранянски Пахомий ми взе енорията в която спада село Паралово с въпросната черква. Благодарение на населението което ме подкрепи, той не посмя досега да ме изгони или разчини.

  При откриватето на църквата на 31 август 2009 година, ние очаквахме че след един век отново ще имаме българска църква, в която ще можем да се молим и изповядаме божието слово на майчиния си език и в която ще имаме право да споменаваме нашия български народ и нашият български синод. Вместо това, владиката Пахомий ни държа политическа беседа, пълна с цинизъм на чист сръбски език. Не ни защити нито българския министър Божидар Димитров, нито пък имаше реакция от Светия Синод на БПЦ.

  Преди два месеца владиката Пахомий ми съкрати материалната субсидия, която иначе се дава на всички свещеници сърби, и аз в момента живея от дарения от България. Междувремено, със знанието на владиката, колегите ми свещеници, един сърбин и един българин, започнаха да ме крадат, да ме клеветят и да водят психологическа война срещу мен. Животът ми просто стана непоносим и аз не мога да се посветя на духовните си занимания.

  През октомври 2010 година случайно открих едни документи на Църковното настоятелство в Босилеград, от които се виждаше, че Владиката Пахомий, председателката на Църковното настоятелство г-жа Здравка Гагулска и други лица са направили финансова злоупотреба с 2 000 евро, предназначени за довършване на нашата църква и ги обявих.

  На 27 ноември, на 91-годишнина от подписването на Ньойския договор, се проведе разширено заседание на Църковното настоятелство и след 4-часово заседание върху мен се оказа жесток натиск, че ако не престана да служа на български, ще ме предадат на Църковен съд и ще ми отнемат свещеническия сан. В момента съм принуден да отстъпя, докато всички заедно не се преборим за самостоятелна черква и не попаднем под юрисдикцията на БПЦ.

  Просто е невъзможно да преследвам целите си като сръбски свещеник. Всичко това ви пиша за знание, за да го използвате където е необходимо.

  Бог да ви благослови!

  Босилеград, 03. 09. 2010 г.

  Отец Йоан (Занко Станойков)

  Източник: http://www.facebook.com/?tid=1219882779942&sk=inbox#!/notes/%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2/%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D0%B9%D0%BE%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D1%81/207440552625776

• Разказ за Марина

   

  Неделя. Малка селска черква, бих казала световно неизвестна. (Ако не броим фасадната й употреба в сериали от рода на „Столичани в повече”.) Цял ден си мисля, след като излязох от местния „Св. Димитър,“ за едно момиче и за други като него, българи от чужбина, които понякога срещам тук; мисля си  за неща, които не се виждат точно или само с очите, но са много важни. Текстът, който следва, може би  е малко патетично-историчен или поетично-ироничен, или не знам какъв, но и да е така, заслугата/вината не е само моя.

  ––––––––––––

  Тази страна май не е точно тук, тя е навярно другаде – там, дето пръснатите й деца я пожелават в себе си. Тя има смисъл само като съхранен живот, не в похабения си от безумства слух. Тази страна започва отначало всеки път и все нещо важно губи.

  Тя винаги била в Европа, казват някои. (И дошла от Азия). Руините на толкова култури, племена, народи са погребани в нея. Един заченат в древността народ я построил до Дунав; знаел как да стори държави и построил и нея.

  А после Тангра бил сменен с Христос. Или с Аллах, на север – там, дето дали име на река, а не обратното. (Но Бог и без това е бил кръщаван и измислян много пъти.) А конниците, дето са създавали държави, отдавна не са в този свят, а в друг. И техните страни, култури, крепости, коне ги няма вече, включително в тази до Дунав.

  И все пак, когато канът, станал княз, създал нов народ чрез буквите, дето се преумножили в книги, поникнала поредната култура и после… потеглила и тя нанякъде. Дали я поразили варвари, дали местни диваци, или все така е писано, не знам. Но чак през ХVІІІ век един самотен, величав монах се опитал с много труд да върне част от нея. И чак през ХІХ век един заспал народ успял да се събуди и да се опита да се върне в себе си.

  И после, примерно през ХХ век, един човек, заровен в ръкописи, открил чрез тях една „Държава на духа”, както я нарекъл. (Пренесени, преписани, откраднати, все тая – те му прошепнали нещо.) Били поласкани в тази „Държава на духа”, даже се възгордели малко, макар че то Духът им в него време бил почти изчезнал.

  Така, докато някъде към края на века дошло пак друго време – държавата им трябвало да се гради/руши отново. И почнали пак те да рушат и да градят. Но нито Тангра Синьото небе бил с тях, ни Христос. А само богът на парите – понеже или може би макар че, те нито пари, нито Дух имали.

  И после, някъде през ХХІ век, едно момиче, върнало се от Ванкувър примерно, влязло в храма в родното си село. Било неделя, имало църковна служба. Жена на средна възраст седнала до момичето, почти без да го забелязва. Макар заета най-вече със себе си, тя все пак видяла или по-скоро усетила как то ту се вглъбява, ту се усмихва, ту плаче вътре може би. И така, докато някъде по време на тропара „Пресветая Богородице, помилулай нас…”, момичето (или по-скоро младата жена, но не това е важно) се обърнало и изненадващо сърдечно потърсило ръката на седящата до него непозната.

  „Прощавайте – казало то след службата – развълнувах се. Не съм си идвала отдавна тук, не съм се връщала в страната”. А смръщената и изгубена в себе си жена се запитала на свой ред защо едно непознато, пълно с живот, прекрасно момиче, може на „Богородице, помилуй нас…” така искрено да те хване за ръката. И дали за България може да плачеш и се радваш; да си я открил, попил, понесъл в себе си – като Марина от Ванкувър – само ако си далеч от нея.
  

  5 юни 2011 г.

  Мариана Христова

  http://stranitzi-stannitzi.blogspot.com/2011/06/blog-post.html

• Балканите – медии, мафия и национализъм

  На Балканите цензурата е ендемична, а страницата на войната съвсем не е обърната въпреки ареста на военния лидер на босненските сърби Ратко Младич, пише швейцарският вестник „Льо тан”

  На Балканите цензурата е ендемична, а страницата на войната съвсем не е обърната въпреки ареста на военния лидер на босненските сърби Ратко Младич, пише швейцарският вестник „Льо тан”.

  Констатация, за съжаление споделяна от българските и румънските журналисти, чиито страни все пак се присъединиха към ЕС, гласи следното: „В Букурещ пресата е заглушавана от високите етажи на властта. Често главните редактори са свързани с големи икономически групи, които рекламират при тях. Въпреки това те, както и самите журналисти, са ниско платени и срещат трудности в намирането на работа”.

  Или пък още по-зле – меси се държавата. Българският парламент наскоро гласува закон за ограничаване на достъпа на пресата до данни от търговския регистър. И всичко това, за да се затрудни идентифицирането на извършителите на нередности и корупция, пише Фокус, позовавайки се на швейцарското издание.

  Други демони на Балканите са мафията и национализмът. Оттам идва и притеснението на журналистите от възможното ускоряване на сближаването между ЕС и Сърбия след ареста на Ратко Младич. Фактът, че през декември 2010 година Черна гора получи статут на страна-кандидат за членство в ЕС, говори достатъчно красноречиво за липсата на изисквания от страна на Европа относно свободата на словото. По този повод анализатор казва: „Всичко в тази малка страна е в ръцете на клан, ръководен бившия премиер Мило Джуканович. Там руската мафия царува, без никой да напише и един ред по този въпрос. Това е законът на мълчанието”.

  Източник: http://www.factor-news.net/index_.php?cm=14&ct=50&id=24098

• ВУЗ-ове остават без студенти, алармира Игнатов

  Най-важните промени в Закона за образование, тенденциите и предизвикателствата във висшето образование бяха предмет на обширна дискусия днес в Министерски съвет, която бе водена лично от премиера Бойко Борисов.
  В нея взеха участие ректори от висши училища, депутати, експерти от сектора на образованието.
  Просветният министър Сергей Игнатов представи своите виждания и идеи. Според него периодът 2015-2020 г. ще бъде най-тежкият заради ефекта на ниската раждаемост в предишни години. Има опасност капацитетът на някои висши училища да не бъде запълнен, съобщи той.
  Промените предвиждат възможности за привличане на повече чуждестранни студенти, възможности за сдружаване на университети и други форми на партньорство с чуждестранни висши училища. Ще бъде предоставено правото на самите образователни институции да признават дипломите за средно образование и при нужда ще ползват информацията от професионалния център към МОМН.
  Предвижда се и да бъде премахнато ограничението за таксите в платеното обучение. Министър Игнатов поясни, че УНСС би загубил около два милиона лева, ако не се направи тази поправка. Председателят на Съвета ректорите проф. Борислав Борисов коментира, че напълно одобрява предложението университетите да продават името и дипломите си на чужди държави. Това е така нареченият франчайзинг.
  Ректорът даде за пример университета Станфорд и каза, че с радост би открил филиал на УНСС в Бесарабия.
  Нашите висши училища да могат да дадат името и дипломите си срещу заплащане на чужди държави е друго предложение, което също беше посрещнато радушно от ректорите.
  Финансовият министър Симеон Дянков изтъкна важността на образованието и квалифицираната работна ръка за притока на чуждестранни инвестиции. По думите му привличането на чуждестранни студенти също е начин за привличане на чуждестранни инвестиции.
  Ректорите не скриха очакванията си за нов Закон за висшето образование, а не само промени на парче. От своя страна премиерът Бойко Борисов им обеща той да е готов до есента и ги насърчи да предлагат промени.

  frognews.bg

  Три са основните изменения и допълнения в Закона за висшето образование;

  Три са основните изменения и допълнения в Закона за висшето образование:

  На първо място се предвижда даването на право на висшите училища при прием на студенти сами да признават документите за предходното образование, като това важи не само за българските и чуждестранните граждани. По този начин ще се създадат по-добри условия за обучение на чуждестранни студенти, уточни Сергей Игнатов след като изрази притеснението си, че се очаква 2015 г. – 2020 г. да са най-тежките години за българското висше образование, заради ниското ниво на раждаемост.

  Второто изменение в проекта на закона е свързано с даването на право на университетите да се сдружават както на територията на страната, така и с образователни институции. На трето място се предвижда премахването на ограниченията в платеното обучение при магистърската степен.

  Привличането на инвеститорите включва не само ниски данъци и фискална политика, но и доброто образование и квалифицираната работна ръка, подчерта предимствата на новия законопроект финансовият министър Симеон Дянков.

  По време на обсъжданията ректори на държавни и на частни висши училища изразиха одобрението си за направените предложения, а някои от тях призоваха да се включат и за увеличаване на правомощията на ректорския съвет, както и разглеждането на схемата – трима бакалаври – двама магистрати – трима докторанти.

  От присъстващите народни представители Валентина Бобева изрази своите резерви към част от предвижданите промени. Тя е на мнение, че висшите училища нямат възможност да признават дипломите по автентичност, а ролята на държавата, според нея е свързана с престижа на дипломите. Очаква се при одобрение законопроектът да се внесе за гласуване в най-скоро време, за да бъде факт преди тазгодишната студентска кампания.

  www.cross-bg.net

• Изборни неволи за българите с двойно гражданство

  Наближаването на местните и президентските избори активизира българите в чужбина – макар и с по-далечна перспектива.

  В поредица от отворени писма сънародниците ни зад граница поискаха българите с двойно гражданство да имат правото да се кандидатират за народни представители (линк1 и линк2). Сега това е забранено от Конституцията. Едно от отворените писма беше от френската журналистка Румяна Угърчинска до омбудсмана Константин Пенчев (преди това, Временните Обществени съвети писаха два пъти до омбудсмана – и до предишния и до днешния . Г-н Пенчев се нагърби с широк обществено-политически дебат по темата. Искаме ли всички българи, независимо къде се намират, да са полезни за България не само като пращат пари на близките си – този принципен въпрос поставя омбудсманът. Или казваме: не, стойте си в чужбина, ние тука в България – днеска седем милиона, утре шест, може би пет, ще се оправим по някакъв начин, заяви националният омбудсман Константин Пенчев. Румяна Угърчинска има френски и български паспорт. Във връзка с изборите се чувства дискриминирана, а смята, че българите навън не се различават от тези, които живеят в България. Днес сме в момент, в който няма в България семейство почти, в което част да не е зад граница, и това наистина касае всички българи. По този начин се отваря пътят за връщане в България, по този начин може би е възможно да се влее свежа кръв в Народното събрание, в управлението на държавата, подчерта Угърчинска. Това са спорни моменти още от създаването на Конституцията, казва омбудсманът. Ако преди 22 години обаче е имало предразсъдъци и криворазбрани сметки, то е време да се отърсим от тях. Никой, който отива да работи навън, не е предател на родината – няма предатели на България. Аз ако работя в Бразилия, преуспявам и още се чувствам българин- това е добре за България, убеден е Пенчев. Чуха се гласове против с мотива, че емигрантите не плащат данъци в България. Този, който не си плаща данъците в България, лишаваме ли го от избирателно право, като отиваш пред урната представяш ли документ за платени данъци – не, разбира се, коментира омбудсманът. Дебатът, който той планира, ще постави на дневен ред и другата несправедливост към българите в чужбина – че гласуват с партийни бюлетини, а не с листа от кандидати. Сънародниците ни настояват да има обособен избирателен район „чужбина“. За да гласуват за хора, които реално ще ги представляват и ще защитават интересите им. Информацията е на БНТ. /БГНЕС /

  

• В Скопие арестуваха Любе Бошковски ден след изборите

  Някогашният вътрешен министър участва на вчерашните предсрочни парламентарни избори, но не успя да влезе в новия парламент

  Лидерът на партията „Обединени за Македония“ Любе Бошковски беше арестуван днес в столицата Скопие.

  Македонското министерство на вътрешните работи потвърди ареста на Бошковски и се очаква по-късно днес да направи официално съобщение по случая.

  Бошковски участва на вчерашните предсрочни парламентарни избори, но не успя да влезе в новия парламент.

  По неокончателни данни неговата партия „Обединени за Македония“ е с шести резултат във вчерашните избори – с 12 616 гласа – 1,52 процента.

  Спечели коалицията, водена от ВМРО-ДПМНЕ, с 39% (331 028 гласа).

  Опозиционната коалиция, водена от СДСМ, е получила 32,78% (273 267 гласа),Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети – 10,24%, Демократичната партия на албанците на Мендух Тачи – 5,89%, Национално демократично възраждане 2,67%, ВМРО – Народна партия на Любчо Георгиевски – 2,51%, Нова демокрация – 1,76%.

  Изборната активност е била 63,39%. Гласували са 1 154 371 граждани
  
  По време на сегашната предизборната кампания Бошковски отправи тежки обвинения срещу правителството и лично срещу премиера Никола Груевски, който е лидер на управляващата и спечелила вчера изборите партия ВМРО-ДПМНЕ.

  По неофициална информация Бошковски е арестуван поради съмнения за нелегално финансиране на предизборната кампания. При проверката на автомобила му било открито оръжие, международен паспорт и голямо количество пари.

  Източници от вътрешното министерство, пожелали анонимност твърдят, че в колата са открити около 100 000 евро. Веднага след ареста в известния ресторант „Воденицата“ в македонската столица той бе отведен в полицейското управление „Гази Баба“ в Скопие.

  Любе Бошковски бе министър на вътрешните работи в кабинета на Любчо Георгиевски по време на нападението през август 2001 г. срещу село Люботен, на 10 км от столицата Скопие.

  Преди години той бе задържан от Международния трибунал за военни престъпления в Хага поради участието му във войната през 2001 г. в Македония, но след близо четири години бе оправдан и освободен.

  В началото на 2009 г. Бошковски се кандидатира за президент на републиката като независим и не криеше разочарованието си от липсата на подкрепа от своята партия ВМРО-ДПМНЕ. Претърпя неуспех.

  Бившият вътрешен министър категорично се противопоставяше на някои от ходовете и политиката на премиера Никола Груевски и по-специално на търсенето на връзка между античните македонци и сегашното население в Република Македония.

  Според Бошковски опитите да се търсят антични корени на македонците е най-тревожното нещо, което се случва в страната.

  Източник: http://www.vesti.bg

• ЕК няма проблем с фирмите, предлагащи храни с различно качество в страните от ЕС

  Компаниите не са длъжни да продават един и същ продукт под една и съща марка във всички държави в ЕС, заявиха от Европейската комисия

  Обвиненията от потребителски организации, че мултинационалните компании продават продукти с по-ниско качество в Източна Европа, са безпочвени.

  Това заявиха днес от Европейската комисия, като се обосноваха, че всяка компания е свободна да адаптира продуктите си за различните пазари.

  Компаниите не са длъжни да продават един и същ продукт под една и съща марка във всички държави в ЕС, обясни говорителят на Джон Дали, еврокомисарят, отговорен за защитата на потребителите, цитиран от „ЮрАктив“.

  Докато законодателството в ЕС по отношение на етикетите и безопасността е спазено, продуктите, предлагани в различните държави, могат да се различават, добави той.

  По този начин компаниите могат да използват различни съставки и да продават продукцията си на различни крайни цени.

  „ЮрАктив“ припомня, че през април Словашката асоциация на потребителите откри, че на по-бедните пазари в ЕС се предлагат продукти с по-ниско качество.

  Изданието пише и за писмото на българския министър на земеделието Мирослав Найденов до еврокомисар Дали, в което Найденов иска разследване на това дали в България се предлагат храни с по-ниско качество.

  Говоритеят на еврокомисар Дали увери, че писмото на Найденов ще получи отговор. Той каза още, че има много примери доказващи, че не е нередно компаниите да адаптират продуктите си за различните пазари според вкуса, предпочитан от потребителите.

  Според Европейската комисия е задължение на всяка държава да се увери, че на пазара й няма продукти, които вредят на здравето.

  Според в. „Труд“, цитиран от „ЮрАктив“, Найденов е бил помолен да укроти критичното си отношение към производителите на хранителни продукти.

  Министърът се беше заканил да повдигне въпроса на срещата на европейските земеделски  министри на 16 и 17 май. Според „Труд“ обаче той е бил посъветван от външния министър Николай Младенов да не засяга темата.

  Според кореспондента на вестника в Брюксел, който цитира Найденов, Младенов се опасявал, че мултинационалните компании ще отвърнат на огъня.

  Източник: http://www.vesti.bg

• България с късмет за световните квалификации

  Голяма доза шанс извади българският национален отбор при определянето на урните за световните квалификации. „Трикольорите“ останаха в трета урна, след като до последно бяха на косъм да попаднат в по-долната.
  Разпределението се прави на база месечната класация на ФИФА. В нея България е на 47-о място.
  Първият отбор от четвърта урна е Литва. Бившата съветска република е само на 15 точки от нас в световната ранглиста на ФИФА и до последно можеше да ни измести от тази позиция и съответно от по-високата урна.
  За наша радост обаче това не се случи и така момчетата на Лотар Матеус избегнаха противници като Турция, Чехия, Израел, Ирландия, Украйна, Белгия, Босна и Херцеговина и Румъния.
  Доста изненадващи представители има в урната на топпоставените. Там място намериха тимове като Хърватия, Норвегия и Гърция.
  Те изместиха отбори като Франция, Русия и Швеция от по-добрите позиции за жребия. Той ще се проведе на 30 юли.
  Ето и разпределението по урни за световните квалификации:
  Урна 1: Испания, Холандия, Германия, Англия, Португалия, Италия, Хърватия, Норвегия, Гърция;
  Урна 2: Сърбия, Словения, Русия, Франция, Черна гора, Швейцария, Словакия, Дания, Швеция;
  Урна 3: Турция, Чехия, Израел, Ирландия, Украйна, Белгия, Румъния, Босна и Херцеговина, България;
  Урна 4: Литва, Албания, Унгария, Беларус, Грузия, Армения, Северна Ирландия, Шотландия, Полша;
  Урна 5: Австрия, Естония, Латвия, Финландия, Македония, Молдова, Кипър, Азербайджан, Уелс;
  Урна 6: Исландия, Люксембург, Фарьорски острови, Казахстан, Лихтенщайн, Малта, Андора, Сан Марино.

  www.sportni.bg

• Зам.-шеф на митниците с две фалшиви дипломи

  Бившият зам. – шеф на агенция „Митници“ по време на тройната коалиция Румен Божинов, известен сред митничарите като Цайса, е заемал поста цели три години с фалшиви дипломи за висше образование, научи „24 часа“.

  Автор: Стефан Ташев

  Истината лъснала, след като срещу Божинов започнала проверка на отдела за борба с корупцията по висшите етажи на властта в ДАНС преди 10 месеца.

  Разследването установило безспорно, че двете дипломи за висше образование, които Цайса представил при назначаването му за зам. – директор на митниците на 13 юли 2006 г., са фалшиви.

  Едната е от Висшата специална школа на МВР „Георги Димитров“, сега Академия на вътрешното министерство.

  Според биографията на Румен Божинов, публикувана в официалния сайта на митниците при назначаването му, той е роден през 1955 г. и от 1978 до 1993 г. работи в системата на МВР.

  Дипломата му за висше образование от школата в Симеоново е от 1978 г.

  Разследването на ДАНС в архива на Академията на МВР разкрива, че под номера на документа за завършено висше образование на Божинов има реална диплома, но на съвсем друг човек.

  Разследващите се учудили на факта от биографията на Божинов, че след завършването на Висшата специална школа в Симеоново той не прави кариера нито в милицията, нито в Държавна сигурност, а в тила на МВР като старшина.

  Такъв е от 1981 до 1984 г. Тогава го преназначават в отделение 3-о, отдел 12 на Второ главно управление на Държавна сигурност. Този отдел се занимава с граничните пунктове на тогавашната социалистическа България.

  Неофициално това е отделът в ДС, който отговаря за оперативното обслужване на граничните контролно-пропускателни пунктове. Задачата му е създаването на агентурна мрежа в митниците за осигуряване на държавната контрабанда. Но в този отдел Румен Божинов е обикновен техник и домакин. Не е много сериозна длъжност за човек, завършил школата в Симеоново, където приемаха само богоизбрани, коментираха митничари след неговото назначаване за зам. – директор на агенцията.

  Веднага след 10 ноември 1989 г. Божинов е повишен в старши техник в приемника на Второ главно управление на ДС – Националната служба за защита на конституцията, по-късно Национална служба сигурност – НСС. Божинов напуска службата през 1993 г. с чин старши сержант.

  В официалната му биография, пусната от агенция „Митници“, липсват обаче цели 5 г. от живота му между 1993 и 1998 г. Именно с този период е свързана и втората му диплома.

  Тогава Цайса влиза в управлението на фирма, която държи складове под митнически контрол и представлява международнопризната спедиторска компания. Точно на този пост Божинов отива във Виетнам и посредничи между български и местни фирми при търговски операции.

  От 1998 г. Румен Божинов има диплома от виетнамски държавен университет, със специалност „Икономика“. И нея той прилага при назначаването му за зам. – директор на агенцията.

  Още тогава подчинените му започват да се майтапят с виетнамската диплома. Проверката на ДАНС открива, че Цайса не знае виетнамски език и не е ясно как е издържал изпитите за второто си висше. Правени са и запитвания от службите до Виетнам. Събраните по време на разследването материали за Божинов, които доказали фалшивите му дипломи, са изпратени преди 5 месеца на прокуратурата за образуване на дело за документно престъпление, твърдят пред „24 часа“ три независими източника.

  От Софийска градска прокуратура и от Софийска районна прокуратура обаче отговарят, че дело срещу Божинов при тях няма.

  Разследването е изчезнало някъде по трасето. В битието си на зам. – шеф на агенция „Митници“ Цайса вече има богат опит в потулването на проверки срещу него.

  През август 2006 г. той е засечен от външното наблюдение на ГДБОП как в столично заведение взема пазарска найлонова торба с пари от висша митничарка.

  През есента на 2002 г. Божинов е разследван от НСС във връзка с информация, че му е възложено да направи канал за нелегален внос на петрол през граничния пункт Кулата.

  После попада в полезрението на службите заради конкактите със сочения за контрабандист номер 1 във Варна Дидо Дънката, арестуван при операция „Медузите“ заедно с шефа на варненския общински съвет Борислав Гуцанов.

  Познанството между Дънката и Цайса датира от „виетнамския“ период на втория, който се опитва да внася контейнери с дрехи, изработени във Виетнам.

  Поради финансови проблеми обаче освобождава пратките с голям зор от митница Варна. Твърди се, че Дънката му е помогнал. В средата на 2008 г. срещу Божинов, вече зам. – директор на митниците, се прави разработка в ГДБОП. Антимафиотите получили информация, че Цайса събира лично парите от месечните „отчети“ от рушветите на митница Свиленград. Парите се носели на няколко места- Боровец, Пампорово и Пловдив. Всеки месец е избирано различно място за конспирация.

  Разработката срещу Божинов не стига до никъде, защото от ДАНС прибират повечето разследвания на отдела за борба с контрабандата в ГДБОП, а по-късно отделът е закрит. (За протекциите на Цайса в ДАНС виж карето долу.)

  Божинов е назначен за зам.- директор на митниците с политически протекции от БСП, но не без скандали.

  Самият Божинов парадира, че е много близък с брата на тогавашния премиер Сергей Станишев – Георгий. Дори пред подчинени „играе“, правейки се, че говори по телефона с най-важните държавни мъже в страната.

  Назначението на Цайса става със санкция на Станишев, но срещу него са вътрешният министър Румен Петков, който разполага от службите с достатъчно информация за миналото му, директорът на агенция „Митници“ Асен Асенов и тогавашният зам. – министър на финансите Георги Кадиев. Асенов изолира заместника си от управлението на митниците в продължение на 2 г., но след смяната му с Христо Кулишев Божинов се развихря.

  Към службите валят сигнали за негови срещи с хора от силови групировки, за събиране на пари от Калотина и аерогара София.

  След ареста на Алексей Петров в операция „Октопод“ Румен Божинов се изнася от страната и се премества в къщата си в Гърция в курорта Аспровалта.

  В службите има и информация, че той чрез свои връзки в Китай „движи“ контрабандата на цигари от азиатската държава към България, Молдова, Гърция и Украйна.

  Информирани твърдят, че всъщност проверката за фалшивите дипломи на Румен Божинов тръгва покрай разследването на „Октопод“, но връзки с него не са открити.

  Две лобита в бой за контрабандата

  Малцина днес знаят, че назначаването на Румен Божинов, който няма никакъв опит в митниците, за зам.- директор на агенцията предизвиква война между две лобита на властта, която първо се пренася в МВР, а после като бацил заразява и ДАНС.

  Както „24 часа“ писа неколкократно, зад Божинов застават кръгове в БСП и хора от ръководството на МВР. Срещу тях са други среди от партията столетница сред които и вътрешният министър Румен Петков.

  Божинов е назначен от Станишев с препоръката „Изключително ценен и компетентен кадър в митническата администрация“. По същото време премиерът възлага на ДАНС да се неутрализират контрабандните канали през границата.

  По тази причина Цайса е назначен като агент под прикритие в митниците с покровителството на съветника на Петко Сертов Алексей Петров. Според запознати целта е била не да се неутрализират, а да се овладеят въпросните канали и да се елиминира влиянието на ръководството на МВР в митниците.

  Лобито в ДАНС, което е срещу Петров, застава зад другия зам. шеф на митниците известен с прозвищата Шекера и Шперплата. И двете групи започват разработки една срещу друга.

  Хората на Цайса в ДАНС образуват проверка срещу Шекера за нерегламентиран внос на захар, проверяват го за контрабанда на чорапи и китайски чесън.

  Запознати с нравите в ДАНС твърдят, че тогава е имало подготовка за арест на Шекера. Срещу него правят публични изявления опозиционен депутат и прокурор.

  Паралелно с това другото лоби отваря разработки срещу Цайса. Първата е за събирането на пари от Свиленград и Калотина. Агентите от ДАНС стигат до информация, че част от парите отиват за партийни каси, но Цайса прибирал и комисиона, която постъпвала директно в банка в Гърция.

  Втората разработка срещу него е за пране на пари.

  Нито едно от двете лобита обаче няма надмощие и битката приключва с равен резултат.

  Касиерът” на тройната коалиция

  На 16 юни 2008 г. вестник „24 часа“ излиза със статия „Появил се е нов касиер от името на Станишеви“. В материала се описвакак висш служител на митниците, обявил се за новия главен „касиер“ на тройната коалиция, обикалял шефовете на районните митнически пунктове с искане за пари.

  Още същия ден премиерът Сергей Станишев нарежда ДАНС да провери изнесеното по случая от „24 часа“ заради анонимните твърдения.

  Авторката на материала Румяна Денчева е викана на разпит в родното ФБР. Дни по-късно Петър Якимов, говорител на неправителствената организация българска легия „Антимафия“, в интервю допълва „24 часа“ с твърдението, че митниците финансират партийни каси и дават контрабандни канали под наем.

  Месец по-късно в ДАНС постъпва заявителски материал от Цайса. В него той се жалва, че от „24 часа“ го набедили за новия касиер на митниците.

  Името му обаче не е споменато в материала. Така Божинов се самообяви за „касиер“. В жалбата си представя и „доказателства“ за твърденията си – показания на бивш и настоящ митничар. Двамата съобщавали, че „единен външен център“ дава информация на медиите за митниците, за да злепостави правителството.

  Заради въпросната жалба са подслушвани няколко месеца хора от „Антимафия“. Същевременно авторката на материала в „24 часа“ е поканена на кафе в кабинета на шефа на митниците Христо Кулишев, който вика на срещата и Румен Божинов.

  Разследването на ДАНС не стига до никъде.

  http://www.24chasa.bg/
  

• Отвратителната българска шуробаджанащина

  Владимира Янева е новият председател на Софийския градски съд – две статии с различни източници за избирането й.

  Висшият съдебен съвет избра за председател на Софийския градски съд приятелка на вътрешния министър. Така съдебната система щяла да стане „по-добра, по-ефективна и по-обективна”. И това ако не е подигравка! Коментар на Ясен Бояджиев /Дойче Веле/:

  С този избор, за който вътрешният министър изобщо не бил „спомогнал с нещо”, неговата партия, по думите му, премахвала „политическите ангажименти в последните 20 години на някои представители от съдебната система“.

  Министърът е прав – със сигурност отделни „представители от съдебната система” 20 години са се ръководили не толкова от правото, колкото от политически и други „ангажименти”.

  Същото обаче за пореден път прави и т. нар. правителство на съдебната система, поставяйки начело на най-важния наказателен съд в държавата близката семейна приятелка на министъра.

  И това не е просто поредното от многото безпринципни назначения, за което всички отдавна знаеха. Защото въпреки младостта си приятелката е вече два пъти главна героиня в представленията на Висшия съдебен съвет, което я превръща в нещо като символ на неговата скандална кадрова дейност.

  Конкурс ли?

  През май 2006 година по настояване на Европейския съюз с новия Закон за съдебната власт конкурсите станаха задължителни. Пет дни след влизането на закона в сила, въпреки драматичната несигурност около българското членство в съюза, на едно единствено заседание Висшият съдебен съвет назначи 85 магистрати без никакъв конкурс, което предизвика грандиозен скандал. Сред назначените бе и приятелката на министъра.

  Случаят й обаче се открояваше сред останалите, тъй като специално за заетото впоследствие от нея място ден по-рано група млади съдии поискаха официално от съвета да спази закона и да обяви конкурс. Което той естествено не направи.

  Назначението си тогава тя вероятно не дължи на семейния си приятел, който по онова време бе опозиционен деец, а на предложилия кандидатурата й тогавашен председател на съда, прочут именно с политическата си обвързаност. При това с една от партиите в омразната на днешния вътрешен министър „тройна коалиция”.

  Без опит, качества и идеи

  Оттогава, макар и с променен състав, Висшият съдебен съвет се „прослави” с поредица скандални назначения. Председателското място за приятелката на министъра например се освободи, след като нейният предшественик бе избран за председател на Върховния административен съд – без никакъв опит в административното право, без алтернативни кандидатури, без нито един мотив, но пък с доказани заслуги пред вътрешния министър.
  Последното назначение е нов, още по-висок връх в тази фарсова поредица.

  Кандидатката, номинирана от няколко души, които практически не я познават, бе избрана с още по-малко опит, с недоказани и по-скоро съмнителни професионални качества и със смехотворни „идеи” за бъдещето. При това очевидно превъзхождана от конкурентите си и по трите показателя. С което избиращите доказаха, че тези показатели за тях нямат никакво значение.

  Безсрамно, отвратително и опасно

  „Не считам, че личният ми живот по някакъв начин трябва да бъде повлияван от професионалния”, казва по повод приятелството си с министъра тя, допускайки явно обратното – професионалният й живот да бъде повлияван от личния. „Не виждам нищо лошо в това”, казва по същия повод министърът без никакво притеснение.

  Безсрамното възприемане на шуробаджанащината като нещо съвсем нормално я прави още по-отвратителна. Но понеже в случая не става дума просто за уреждане на близък човек на хубава служба, тя е и далеч по-опасна. Така съдебната система няма да стане „по-добра, по-ефективна и по-обективна в правораздаването”, а още по-демотивирана, обезверена и зависима не толкова от правото, колкото от други „ангажименти”.

  Източник: Дойче Веле

  –––––––––––-

  Новият шеф на СГС Владимира Янева се сдобила с шест имота само за десет години

  Баща и със сделки със скандалната фирма „Софийски имоти“. Съпругът й давал заем на тимаджия.

  Автор: Велчо Борисов

  Миналата седмица ВСС избра за шеф на най-важния съд в страната съдия Владимира Янева. Въпреки краткия си стаж от 8 години (от които 4 в майчинство), тя съвсем не е малоимотна, показва проверка в Имотния регистър. Не всички нейни придобивки обаче са надлежно декларирани пред Сметната палата.

  На 30 септември 1999 г. Владимира Янева купува къща от 93.9 кв.м2 и парцела от 485 кв. м.2 под нея на ул. Виктор Григорович 28 (точно срещу Медицинска академия). Стойността на сделката е 18600 лв.

  Декември същата година Янева продава на Владимир Чендов апартамент от 82.420 кв.м. на ул. Хубавка в София (кв. Гео Милев). Сделката е на стойност 46912 лв.

  За деня на жената – 8 март 2000 г., Янева си прави подарък, като за 29500 лв. купува апартамент от 70 кв. м. в Зона Б5.

  През 2007 г., заедно със съпругът си Илия Манолев теглят ипотечен кредит от 50 хил. евро от Пиреос Банк, като ипотекират апартамент и гараж в столичния кв. Стрелбище на ул. Нишава.

  Самият апартамент е купен от строителя „Метрон Инжинеринг“ през септември 2005 г. срещу 23884 лв.

  През март 2010 г. Янева купува гаражна клетка в близост до жилището за 16 хил. лв.

  За разлика от съпругата си, Илия Манолев е по-скромен в имотните сделки. През 2002 г. той продава на Иво Георгиев и Надежда Георгиева апартамент в Хаджи Димитър. Те купуват 71 кв. м. за 18 хил. лв., но жилището е ипотекирано в полза на Манолев, като ипотеката е отписана следващата годиниа. Иво Георгиев е бизнесмен свързан с варненската група ТИМ. Той е управител на хазартната фирма „Астера I“, дъщерно дружество на свързаното с Химимпорт дружество „Св. св. Константин и Елена холдинг“.

  Имоти „укрити“ от Сметната палата

  През повечето от годините, когато е извършвала имотните сделки, Владимира Янева е била младши магистрат и не е ясно откъде има средства за сделките. Тя е пропуснала да обяви придобитите от нея имоти пред Сметната палата.

  От достъпните декларации от сайта на палата се вижда, че до 2009 г. тя е пускала само уведомления, т.е. че няма придобито ново имущество. Чак през април 2007 г. тя се сеща да обяви част от сделките, но избирателно. Освен това има разминаване между данните в нейната декларацията и тези в официалните регистри.

  Пред сметната палата, през април 2009 г. тя декларира, че през 2000 г. е купила апартамент от 70 кв.м. – това е жилището в Зона Б5. В този случай няма разминаване.

  В същата декларация новоизбраната председателка на СГС описва и купената през 1999 г. къща и парцел срещу Медицинска акадамия, но посочва, че тя притежава само 1/3 от имотите, като другите 2/3 са съответно на майка и Лили Янева и баща й Яне Янев. В имотния регистър, такова вписано обстоятелство няма. Според Агенция по Вписванията само майка й – Лили Янева притежава 1/3 от имота, а баща й – не. От партидата на имота се вижда, че купувач е само Янева. И за този и за другия имот, като произход на средствата новата председателка на СГС посочва „дарения“.

  Пак в декларацията от 2009 г. тя посочва, че през 2005 г. със съпругът й са придобили и апартамента на Нишава, като за цена е посочено „23885“, а източник – „заеми.“ Интересното е, че тя „пропуска“ да обяви купеният заедно с апартамента гараж.

  Янева не подава декларация за 2010 г. и въобще не намира за необходимо да обяви купеният лично от нея втори гараж.

  И „Софийски имоти“…

  Не по-малко интересни са и имотните маневри на родителите на Владимира Янева. Баща й – Яне Янев, който е ръководител на катедрата по урология в медицинска академия, купува през 2002 г. „Магазин – Помещение за химическо чистене“ от 74 кв. м. в столичния квартал Зона Б5 (между другото, точно срещу блока, в който Янева е купила жилище през 2000 г.) Продавач е общинското дружество „Софийски Имоти“, а цената на сделката – 52726 лв. Три години по-късно Янев успява да ипотекира същия магазин за 50 хил. евро.

  Същата година Янев купува още един апетитен имот от „Софийски имоти“ – бившия билетен център на ул. Искър, зад Министерски съвет, цената обаче не е записана в имотния регистър.

  Двете сделки са притеснителни, защото в ръководения от Янева съд има няколко висящи дела по казуса „Софийски имоти“ и ако те завършат с осъдителна присъда, държавата може да поиска да отмени скандалните сделки.

  Източник: Биволъ

• Обречени на трайна липса на „сърдити млади хора“

  Автор: Светлана Георгиева

  Да си млад и да живееш в България се оказва немалък проблем, ако съдим по статистиката, която само за месец ни засипа с катастрофални данни. Лошо образование, ниска култура, нездравословен живот, безработица и липса на перспектива залагат капани на хората до 30 години.В същото време премиерът Бойко Борисов се зарече, че за три години ще върне българите от чужбина. Дори да прескочим факта, че до края на мандата му остават само две години и обещания за след три изглеждат твърде илюзорни, не е ясно как за такъв кратък срок и при запазване на сегашната политика ще се решат проблемите на младите.

  А те се трупат като лавина и започват още от бебешка възраст
  Отглеждането на деца не е лесна работа в България – помощите са абсолютно недостатъчни, НОИ третира майките като престъпници, общините в големите градове не осигуряват достатъчно места в яслите и детските градини.
  В резултат над 100 хил. от неработещите си стоят вкъщи, защото няма кой да се грижи за децата им или защото не могат да си позволят да плащат за детегледачки. По данни на НСИ 10 хил. души просто смятат, че грижите, които в детската градина, не са добри.
  Училището също не е място мечта особено пък за емигрантите и техните деца, „вкусили“ от западните образователни системи. Българските ученици още от началния курс са натоварени с тежки раници и още по-тежък и
  
  неразбираем материал, чието послание е: зубри и не мисли
  Само че когато основната ценност е послушанието, а не толерантността, кариеризмът, а не личностното развитие, резултатите закономерно са трагични. България е изпаднала до 46-о място от 65 възможни в последното издание на авторитетното международно изследване PISA и със сигурност ще се срине още, тъй като и този екип на министерството на образованието не предложи нито едно решение за справяне с трагичната ситуация.
  Резултатите от матурите отново показаха сериозни пропуски в правописа и познанията по граматика – може би защото още от пети клас учебниците по български език са написани като за студенти. Според PISA 2009 да си ученик в България означава: да не можеш да намираш и извличаш информация, да срещаш трудности в осмислянето и анализирането на текст, да нямаш личен опит, който да свържеш с прочетеното, да не можеш да разчиташ графики и диаграми. Няма сериозни основания да се смята, че нещо се е променило през 2010 или се променя през тази година.
  Традицията да се наизустява учебният материал продължава и не се стимулират мислене, креативност, аналитичност, което в бъдеще би гарантирало конкурентност. В резултат малцина завършват средното си образование с качествени знания и умения, и то благодарение на подкрепата и упоритостта на семействата си. Останалите влизат в кръговрата на проблемите, регистрирани от НСИ и други изследвания на младите хора.
  
  Да си ученик в България означава още
  
  липса на мотивация и перспектива
  Друга кошмарна статистика от последните дни показа, че все повече млади хора правят опит за самоубийство, като водещата причина са взаимоотношенията в семейството и най-вече липсата на разбирателство между поколенията, показват данните на Националния център по опазване на общественото здраве.
  Една от тежко засегнатите от кризата и безпаричието сфера е образованието, се посочва в доклад на Световната банка от април. Хората в България са успели да продължат да изпращат децата си на училище, но всички образователни „екстри“ са отпаднали. Тези принудителни лишения може да имат за резултат по-ниски квалификации и бъдеще с по-ниски доходи за сегашните ученици, прогнозира институцията.
  И това вече е факт – 20% от младите хора не са успели да започнат работа след дипломирането си. По данни на Евростат България е сред страните с най-голям ръст на безработицата – 11.4%. Липсата на работни места и съкращенията се отразяват много по-тежко на младежите
  
  за една година заетите до 24 години са намалели с близо 30 000
  Затова не е чудно, че всеки осми младеж желае да емигрира – както заради безработицата в родината, така и заради по-високия стандарт на живот в Европа. Едва 18.4% от младежите работят и според специалистите по човешки ресурси липсата на трудови навици и на лоялност към работодателя са сред основните пречки пред младите хора. В добавка с високите им изисквания към заплащането.
  
  Особено тревожен е фактът, че обезкуражени в намирането на работа са 48.7 хил. младежи до 24 години, което поставя под съмнение дали изобщо ще се интегрират не само на пазара на труда, но и в обществото.
  Картината добива завършеност с данните на НСИ, че близо 40% от младежите, които са си намерили работа, са го постигнали само благодарение на съдействието на роднини и познати, тоест с връзки. Обществото явно приема това за закономерност и никой не помисля да протестира, за да я промени.
  
  Такава безперспективност е равнозначна и на духовна разруха
  Само 23% четат книги, 41% не си спомнят кое е последното заглавие, което са прочели, едва 19% от анкетираните често спортуват, а всеки пети младеж не би работил, ако имаше достатъчно пари – посочи изследването на Националната спортна академия по повод Деня на детето.
  Липсата на професионализъм и далновидност в управлението на образованието доведе дотам, че половината от хората между 18 и 30 години не се интересуват от политика (55%), над 30% само понякога слушат новини, а едва 6% се интересуват активно от политическите процеси у нас.
  Повече от половината младежи нямат мнение за комунистическото управление през периода 1944 -1989 г., което е добра новина за онези, които се погрижиха преходът да зацикли до такава степен, че да се размие смисълът му, а посоката му да стане обратима.
  В тази ситуация е безплодно да се очаква появата на „сърдити млади хора“, които да хвърлят „камък в блатото“ и да настояват за промяна. Спасяването е поединично и най-вече с еднопосочен билет за някъде, където със сигурност няма да е лесно, но огромната разлика е, че можеш да имаш цели и мечти, които е възможно да постигаш.

  Източник:  в-к Дневник

• Краставицата и войната на световете

  Възможно ли е да се самоунищожим с форсираната еволюция чрез ГМО

  През 1885 г. роденият в Бавария лекар и бактериолог проф. Теодор Ешерих (1857-1911) открива една станала знаменита чревна бактерия. Наречена посмъртно на негово име, днес ешерихия коли, или накратко Е-коли, вероятно е най-известната бактерия на света. За съжаление славата й отскоро е печална.

  Много се изписа и изговори за тази бактерия след масовите заболявания наскоро в Западна Европа. Обаче не всичко се каза и за това си има причини. Но истината има неприятното свойство накрая да излиза наяве. В епохата на глобалните комуникации и интернет за това не е нужно да чакаме поредната публикация на “Уикилийкс” и сродните му сайтове. Понякога е достатъчно малко да помислим и да си поиграем с интернет търсачката.

  Оказва се, че бактерията, от която е изтръпнал светът, е един нормален обитател на чревния тракт на човека, а и на подобните трактове на най-различни топлокръвни животни. Естествено, някои щамове на бактерията причиняват заболявания. Понякога те се наричат “болест на туриста”, а се използва и едно неприятно, но по-точно определение. Това е така, защото заболяването често се появява по време на (или след) престой в друга страна, евентуално разположена в по-топли райони. И тук има една малка, но ключова подробност. Туристите заболяват, а местните жители – не. Защото пътуващите са уязвими за патогенни щамове, за които нямат придобит имунитет (то и без това всички болести на този свят са на имунна база). А местните жители имат.

  Налага се да продължим с откритието на проф. Ешерих, което той впрочем прави едва на 28-годишна възраст. Заболяването от Е-коли обикновено не протича тежко. Има, разбира се, изключения, но по принцип това не е заболяване с висока смъртност. Всеки от нас някога е боледувал от подобно нещо, а и в момента носим щама в телата си. От няколко дни обаче бактерията се е разбесняла. Десетки смъртни случаи в Германия, а вече и в Швеция и други страни хвърлиха света в паника. И даже не броят на смъртните случаи сам по себе си е толкова тревожен, колкото високата смъртност. Защото 10 починали на 300 заболели е индикатор за смъртоносно заболяване. Разбира се, има значение от кои плодове или зеленчуци е тръгнало всичко, има значение как са транспортирани. Това са нещата, които вече предизвикаха „зеленчуковата война” в Европа и в перспектива биха могли да попарят крехките надежди за излизане от кризата. Не че това изобщо е възможно при днешните сгрешени глобални парадигми, но това е друга тема.

  Какво всъщност се случи и какво предстои да се случи? Който отговори на тези въпроси, може някога да получи Нобелова награда за медицина. Но отговорите все някога ще дойдат, а междувременно нека се опитваме да поразсъждаваме над станалото и ставащото в момента.

  Днес се спори дали човешкият разум е възникнал по чисто еволюционен път или в резултат на външна намеса, която някои наричат “интелигентен дизайн”. В допълнение към това до момента не е открито “липсващото звено”, което уж ни свързва с приматите, а и няма доказателства за създадени по естествен път нови биологични видове. Виж, доказателства за изчезнали такива видове, включително с активно човешко участие, има колкото искаш. Спори се също дали няколкото милиарда години от геологическата история на Земята, в които условията са позволили възникването на живот, са достатъчно дълъг срок за формиране на сложните белтъци и киселини и в частност на “молекулата на наследствеността” ДНК. Но независимо от изхода на тези спорове е ясно, че ако не човешкият разум, то поне човешкото тяло е моделирано според законите на еволюцията.

  През последните 3 до 5 милиона години (на толкова се оценява продължителността на историята на човешкия вид) условията на живот на Земята многократно и драстично са се променяли. Ледникови епохи, мощна вулканична дейност, наводнения с библейски мащаби, битки с други биовидове – всичко това ни е оформяло като биологичен вид. По един много прост начин: оцелявали са онези, които са успявали да се приспособят към новите условия. Всички ние сме потомци на биологически успешни, приспособили се родители и прародители – поради простия факт, че ни има тук и сега. В тази забележителна война на оцеляване има още една важна, макар и невидима компонента –

  приспособяването на човека към бактериите

  микробите и вирусите. В знаменития роман на Хърбърт Уелс “Война на световете” (1898 г.) пришълци от Марс нападат Земята и унищожават Лондон. Хората са безпомощни пред лазерите на врага и краят на човешката цивилизация изглежда неизбежен. Тогава се намесва един неочакван съюзник и в крайна сметка спасител на земните хора. Това са болестите, към които хората са привикнали, но които са абсолютно смъртоносни за агресорите.

  Досега човекът се е приспособявал към промените в растителния и животинския свят, като дори сам е предизвиквал някои от тези промени. В този смисъл всеки растителен сорт и всяко домашно животно е генетично модифициран организъм. Тези ГМО не са опасни, когато има достатъчно време, за да може човешкият вид да реагира чрез еволюционните си механизми за приспособяване и оцеляване. Казано другояче,

  човекът оцелява, когато темповете на развитие

  на средата и на собствената му еволюция са съгласувани. Но това може да не е така в случай, че средата внезапно (примерно само за няколко години) и рязко се промени. Тогава няма да има време да се появят достатъчно поколения, в които да оцелеят достатъчен брой приспособили се човешки индивиди. Разбира се, при такъв сценарий ще оцелеят микроорганизмите, при които цикълът на размножение е само дни и даже часове. Ще оцелеят насекомите, също същества с кратък размножителен цикъл. Но може да не стане така с по-големите животни. Това е също сценарий за край на света или поне на човешката цивилизация.

  Ако рязка и драстична промяна в условията на живот на Земята

  настъпи по външни, обективни причини, няма да има много опции за действие. Ще остане, разбира се, надеждата, че в новите условия някак ще се приспособят и ще оцелеят достатъчно големи групи от хора, които да възродят човешката цивилизация.

  Ако обаче ние сами предизвикаме драстичната промяна в условията на живот, ще бъде жалко и крайно глупаво. При това съвсем не е задължително това да стане чрез ядрен апокалипсис от военен или от мирен атом. Може да е форсираната еволюция чрез ГМО, която успехите на новите биотехнологии направиха възможна.

  Може да е някакво невинно генномодифицирано растение (не непременно испанска краставица), с

  изкуствено

  внесена генетична информация

  от северна медуза. Което е устойчиво на студ и вредители, дава висок добив и леко, ама съвсем леко променя някой щам на иначе не особено опасна бактерия. Който променен щам вече предизвиква смъртоносно заболяване. За което пък никой жив човек няма придобит имунитет, а и няма да има време да развие. Като например някой от щамовете на откритата преди 126 години от професор Ешерих бактерия.

  Проф. Михаил Константинов

  http://www.monitor.bg/article?id=294034

• Aтомното средновековие и мъжеството на разума*

                                  Автор:  Любен Дилов-син

  Госпожи и господа, всеки век си има своето средновековие, но нашето сякаш подрани. След Фукушима в много отношения събралите се днес тук се оказваме хора, изпреварили времето си. А както казва Станислав Йежи Лец – изпреварилите времето си понякога е необходимо да го изчакат на определените от правителството за това места. Да благодарим на Бога, на правителствата и на организаторите на атомния форум, че изчакваме времето си тук, на Черноморската Ривиера, а не на местата, които е имал предвид Станислав Йежи Лец!

  Не се шегувам, когато казвам, че живеем в средновековна среда. Във време, когато рационалният разум отстъпва на тиражираните от медиите политически вуду-практики, на наричанията, на масовите внушения. Няма никаква разлика между това да спориш колко точно е опасна ядрената енергия и спорът имал ли е Адам пъп или не. Човешките жертви, дадени вследствие от изобретяването на двигателя с вътрешно горене, спрямо жертвите на атомната енергетика, се съотнасят приблизително както жертвите от войните спрямо жертвите, причинени от задушаване с билярдна топка. И въпреки това ние в момента сме страна в мощен схоластичен спор, в който политици, експерти и учени, плащат поредния данък обществено мнение, заплашващ не просто да изправи света пред нова енергийна криза, но и за пореден път да забави развитието на фундаментални науки.

  Целта на моето изказване днес тук не е да ви убедя в неща, които вие сте си мислили неведнъж. Особено през последните месеци. Целта ми е да ви вдъхна кураж, заставайки пред вас Защото аз съм един типичен европейски интелектуалец, издаващ прочуто европейско либерално списание, чието място – според общите практики – не би следвало да е на атомен форум, а на зелено антиядрено сборище, където да пия бира и да натискам поетеси по храстите. Но аз съм тук, за да ви кажа, че живеем в средновековие, което изисква повече от всичко друго мъжество на разума. Това мъжество e нужно не само за да отстояваме мнение, обратно на мнението на мнозинството. Това е съдбата на всеки, занимаващ се с наука и прогрес. Изисква се мъжество да живееш сред смазващо мнозинство от хора, които нямат никаква представа как работят нещата около тях. Защо хладилникът е студен, а печката гореща, как работи компютърът, как се движи автомобилът, защо тече ток… Въпреки наученото в училище за над 95% от човечеството общуването с научните достояния, внедрени в бита, си остава всекидневна магия, за която те дори не си дават сметка. Според една приятелка ток се получава, ако не си сложиш балсам, след като си си измила косата и я изсушиш и тя се наелектризира. Не бързайте да се смеете – момичето все пак има някаква елементарна представа от насочено движение на електрони, дори да не знае, че явлението се казва така.

  Друг познат, при това политик, твърдеше, че имал вила толкова близко до ВЕЦ-а, че токът идвал у тях още мокър… И това са едни от най-забавните аспекти на модерното средновековие. И най-мрачните същевременно. Мрачни, скъпи приятели, защото живеем във време, в което старият анекдот, че китайците добиват ток чрез милиони китайци с вълнени гащи, които се пускат по ебонитова пързалка, вече е неразбираем за девет десети от човечеството… А още по-малко хора се сещат, че преди да светне електрическата крушка, тя е светнала в нечии глави, които са били точно толкова хулени и пренебрегвани от държавниците, колкото и днес са хората, в чиито глави светят идеи.

  Аз принадлежа на едно от последните поколения, обучавано от комунизма да вярва в колективната правота на индивидуалното невежество. Впрочем вярата, че много хора са прави, защото са много, не е запазена марка на комунизма. Конформизмът е вездесъщ и една от най-конформните моди напоследък е противопоставянето на екологичното мислене на ядрената енергетика. Разбираемо е, че за комплексирани хора, които се колебаят в понятието си за думата „малко” между пенсиите и пенисите си, идеята, че от разцепването или синтеза на ядрените ядра се добива най-незастрашаващата околната среда електроенергия, е сложна. За тях е разбираемо да знаят, че токът е нещото, което кара телевизорът им да работи. Неразбираеми и вредни обаче са политиците, които яхват тази безпросветност, тази свещена простота и се превръщат в бабичките, мъкнещи съчки към кладата на Джордано Бруно, надявайки се да се огреят на мимолетната слава на този огън. На тези хора трябва да се противопоставим с цялото мъжество на разума, което имаме.

  Защитата на ядрената енергетика не е противопоставяне на зелените, нито пък е вкопчване в някаква научно-промишлена секта, както се опитват някои медии в България да го показват. Защита на ядрената енергетика е чисто и просто част от вечната игра на знаещите срещу незнаещите, на индивидуалното знание срещу колективното невежество.

  Говоря днес пред вас толкова категорично, защото аз имам лично изстрадан път до тези разсъждения. Може би някои си спомнят, че съм един от основните виновници за прословутото ядрено „Ку-ку“ от декември 1992 година, което изправи на нокти цяла България. Тогава една студентска шега очерта границите на отказа от мислене далеч извън географските ширини на България. Показа, че независимо дали нещо се е случило, или не, страхът от неизвестното е по-голям от всеки разумен довод. Искам да ви кажа, че след като прагматичният протестантски немски дух може да се зарази от необходимостта да се робува на зеленото обществено мнение и да принесе цяла една индустрия в жертва на политическото си оцеляване, надеждите за бъдещето на мирния атом не са много розови.

  Един ядрен генератор в една държава – независимо дали е Йордания, България или Германия, е генератор и на обществена енергия, на кръг от учени, висококвалифицирани работници, експерти в различните области на знанието, включително и еколози. И ако светът се откаже поголовно от ядрената енергетика, този кръг от знание няма как да легне в сянката фотоволтаичните батерии. Такъв акт в момента би прекъснал една от най-интригуващите и перспективни линии на научно развитие на човечеството, засягаща не само енергетиката, но и космическите проучвания, медицината, фундаменталната физика, нанотехнологиите.
  Аз нямам намерения да влизам в задочен спор със зелените. Правил съм го толкова много пъти, че чак на себе си съм омръзнал. Достатъчно е да отбележа, че повечето от тях предпочитат да викат срещу Белене, а не се чува и глас срещу намерението на американците да вадят шистов газ в близост до населени райони. Подозирам, че българските зелени дори не знаят каква опасност представлява това…

  Желанието ми е наистина да вдъхна кураж на ядрените енергетици, особено след решението на Германия от миналата неделя, определяно най-меко като романтично – до 2022 да затвори и работещите в момента 9 АЕЦ-а, от общо 17 централи, които страната имаше до март тази година. Това решение бе прието като откровение от тукашните политически противници на атомната енергетика и дори един от министрите ни веднага побърза папагалски да повтори, че ще замени построяването на Белене със санирането на 700 хиляди апартамента… Да, германците правят такива сметки, но при работеща икономика, която да намали печалбите си за сметка на санирането, в съчетание с увеличение на цената на енергията на вътрешния пазар, заради вноса и необходимостта да се плащат вредни емисии СО2 при отварянето на нови мощности на въглища и изобщо заради шоковото излизане на близо 25% от местните енергийни източници от пазара. Правят сметки и зъбите им тракат от ужас, защото пресмятат и с колко ще се повиши себестойността на ориентираната изцяло към износ германска индустрия. Т.е. трудно изчислими са в момента катастрофалните икономически последици за Германия – не само от оскъпяването на битовата електроенергия с до 40 евро на месец на домакинство, но и закриването на работни места вследствие оскъпяването на продукцията от по-скъпата вносна енергия, което няма как да не направи немската икономика по-неконкурентна…

  Но да им имаме проблемите на германците, както биха казали някои… Да ги оставим в момента да разсъждават за колко време ще направят 2000 километра преносна мрежа при построени едва 80 км до момента, която да закара ветрения ток от северозапада, където са струпани най-много ветрогенератори, до юга, където е съсредоточена индустрията им. Вероятно ще намерят и начин да решат проблема с непостоянното натоварване на мрежата, от което решение ние с удоволствие ще се възползваме… когато му дойде времето. Да се върнем в България, където единствената експортно ориентирана индустрия, която ни остана е енергетиката. Точно тук идеята да се противопоставя Белене на санирането на 700 хиляди жилища звучи като разговор, в който на упрека: „Ти не работиш, утре няма да имаш пари”, се отговаря с „Аз няма да ям, ще пестя”. Да, санирането сваля разходите за климатизиране на апартаментите, но не произвежда нищо, освен ако министрите Трайков и Дянков не се надяват да дават санираните апартаменти под наем на чужденци… Знае ли човек вече на какво се надяват?!

  Какво ще струва на Германия отказът от атомна енергетика до 2022 година не само в икономически смисъл, но в по-общ – философски и политически? Ако романтичните планове на немската левица и зелени се реализират, мога да ви гарантирам, че не през 2022, а само след 2 години им предстои началото на един, поне десетгодишен период в дълбока опозиция. Когато прагматичните германци дойдат на себе си след шока, който ще си самопричинят. Но има и друг момент. Няма отговор на въпроса – отказът от ядрена енергия включва ли и отказ от внос на енергия, добита от държави, притежаващи атомни централи? Например от съседна Франция, където вероятно от неделя вечер, когато Германия взе решението, само доброто възпитание ги е възпряло да не излязат ликуващи по „Шанз-Елизе“ и да празнуват така, сякаш са били националния отбор на Германия по футбол. Защото, ако не включва, то подходът на германците е доста странен – и да си го кажем направо – леко нечестен спрямо очакванията на зелените за „пълен отказ” от атомна енергия.

  Има още един общоевропейски въпрос с леко егоистичен и вероятно не съвсем политически коректен привкус – не е ли по-добре педантичните германци да управляват ядрени централи, отколкото артистичните французи и италианци, на които след седмици предстои референдум за ядрената енергетика? Задавам го от името на общоевропейската, общозелена общност, която вероятно ще го премълчи от деликатност, или надежда, че всички ще се откажат… Е не, няма да се откажат! В Германия няма да има, но ще има в Турция!

  В заключение – има ли възможност дебатът за бъдещето на ядрената енергетика да постави началото на един много по-важен дебат – този за бъдещето управление на света, не от парто- или плутокрация, а от научни елити, които да предопределят стратегиите за развитие на обществото. Не че учените са безгрешни, но се оказа – в крайна сметка – на фона на популизма и пълната морална деградация на политическите елити, че учените са поне по-честни и по-морални. Разбирам, че въпросът ми е утопичен сам по себе, но една от най-прекрасните доктрини на владеещата вече 2000 години света красива утопия на Християнството гласи, че самото търсене на разликата между доброто и злото, между глупавото и умното, вече е умно и добро. И колкото и да е странно, модерният обществен и индивидуален разум, мъжеството на разума, от което имаме толкова много нужда днес и с което започнах своите думи, се основава на още една християнска максима. На думите на Иисус – истината ще ви направи свободни. След моите думи може би няма да сте по-щастливи, но със сигурност по-свободни, в смелостта си да говорите това, което мислите. И ако все още в България няма дефицит на енергия, то осезателно се чувства дефицитът от хора, които говорят това, което наистина мислят. Ето нещо, което можем да променим още от днес.

   

  * Изказване при откриването на 10-ата международна среща на Булатом – „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност”.

   

  Източник: http://novinar.bg/news/atomnoto-srednovekovie-i-mazhestvoto-na-razuma_MzU5NDsyOA==.html

• Неделя на Светите Отци от Първия вселенски събор

  Църквата почита на днешния ден паметта на светите Отци от Първия Вселенски събор, които утвърдиха в Никея първата част от православния Символ на вярата и съкрушиха нечестивата ерес на Арий.

  Вселенски събор се нарича събрание на църковните пастири и учители по възможност от цялата Вселена. В Православната църква е имало всичко седем вселенски събора.

  Първият вселенски събор e свикан от светия император Константин Велики в град Никея (Мала Азия) през 325 г., по времето на константинополския архиепископ Митрофан и римския папа Силвестър. В него участват 318 отци, сред които: свети Николай, архиепископ Мирликийски (честван на 6 декември); свети Спиридон, епископ Тримитунтски (честван на 12 декември); свети Атанасий Велики (честван на 18 януари и 2 май) и др. Светите отци и учители приемат двадесет канона (или постановления), потвърдени и допълнени от решенията на Втория вселенски събор (в Константинопол, 381 г.).

  На Първия вселенски събор е приет, а после – допълнен от Втория вселенски събор, Символът на вярата, поради което се и нарича Никео-Цариградски символ на вярата, т.е. знак на нашата вяра, или кратко изложение на вярата. За прегледност Символът на вярата е разделен на 12 члена – първите седем от тях са съставени на Първия вселенски събор, а останалите (8-12 член) – на Втория вселенски събор.

  За православния християнин е важно да знае Символа на вярата, за да знае в какво точно вярва и да бъде „всякога готов с кротост и боязън“ да отговори „всекиму”, който му поиска сметка за неговата надежда (1 Петр. 3: 15). Или, по думите на Господ Иисус Христос и неговия обет към Църквата: „ти си Петър (т.е. камък), и на тоя камък ще съградя църквата Си, ипортите адови няма да й надделеят“ (Матей 16: 18). Познанието на истините на вярата е необходимо, за да не се изпада в религиозни заблуждения, и защото правилната вяра води към правилен живот.

  Също на Първия вселенски събор светите отци и учители на Църквата осъждат ереста на Арий, според която Иисус Христос не е единосъщен на Бог-Отец в Светата Троица.

  Църковното възпоменание на Първия вселенски събор е на седмата Неделя след Пасха.

  http://sveti-arhangel-mihail.dir.bg

  

• <<
• 1
...
• 315
• 316
• 317
• 318
• 319
• 320
• 321
• 322
• 323
• 324
• 325
...
• 415
• >>