Авторски
- Становище на омбудсмана за участието на българите с двойно гражданство в управлението
Омбудсманът излезе със становище относно участието на българските граждани с двойно гражданство в управлението на страната
София, 28 май 2011г.
Омбудсманът на Република България многократно е сезиран от български граждани, които имат и друго гражданство (включително и чрез отвореното писмо на г-жа Румяна Угърчинска), относно невъзможността им да участват активно в политическия живот на страната.Причина за това е ограничението в Конституцията, според което лицата с двойно гражданство не могат да бъдат избирани за народни представители, президент, членове на Министерския съвет и редица други длъжности, в резултат на препращането към условията за избор на народни представители в нормативните текстове.
В становището на националния омбудсман по въпроса пише: „Основният закон на страната ни е приет преди две десетилетия. В динамичните времена, в които имаме шанса да живеем, 20 години не са малък период от време и промените са осезателни – паднаха граници не само физически, но и в начина ни на мислене. Светът се превърна в едно глобално място за живеене и ограничаването на пасивното избирателно право на българите с двойно гражданство прилича по-скоро на остарял предразсъдък, отколкото на необходимо условие, гарантиращо избирането на добри управници на страната ни”. Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната, да напуска нейните предели, както и да се завръща в нея – това е конституционно право на всеки българин. Още повече, това е право на всеки човек, гарантирано от международни актове като Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 13) и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Протокол № 4). „Много български граждани се възползваха и продължават да се възползват от това свое право и да търсят реализация в чужбина. Някои от тях създават и по-трайни връзки със съответната държава, като придобиват и нейното гражданство. Да си гражданин на повече от една държава не е престъпление, не е и морално укоримо. Този факт не е и показател, че не обичаш страната, в която си роден и поради това не си достоен да участваш в управлението й” – категоричен е Константин Пенчев.
Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституцията (чл. 26, ал. 1). Съгласно чл. 65, ал. 1 от основния закон, обаче, за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство. В становището си омбудсманът пише: „Убеден съм, че вече е време да се обсъди дали е разумно и справедливо това ограничение (което създава отчасти и вътрешно противоречие в самата Конституция) да продължи да бъде в сила и на практика желанието да получиш по-широк кръгозор, да черпиш опит и знания от повече и различни източници, да се наказва с невъзможността да реализираш и да споделиш своите умения в България”.
Според Константин Пенчев, това е изключително сериозна тема, която повдига много въпроси, свързани не само с двойното гражданство и пасивното избирателно право на българските граждани. „Готов съм, предвид очакванията на обществото и при наличие на желание от всички заинтересовани страни, да организирам дебат, в който да бъдат обсъдени проблемите, свързани с участието на българите с двойно гражданство в управлението на страната ни” – пише омбудсманът в становището си.
Източник: http://www.ombudsman.bg
- Георги Мишев: Слово, произнесено на премиерата на „Отворена книга” в НДК, 26 май 2011
Голямата мрачна стая на село, възрастните са си вкъщи, припукват дървата в печката, алени петна играят по тавана. И не знам защо, но не си спомням електричеството, токът навярно е изгаснал. Мъждука газена лампа, но за мен това е всичката СВЕТЛИНА. Ученик съм може би във втори или трети клас, чета „Нещастна фамилия“, някаква стара, с изпокъсани корици книжка, черни на цвят. Дружината на Омар е насядала по клоните на дърветата, в мен заплашително шумят листа и ме затъква мрак. Виждах и усещах всичко, без никога да съм го видял и изпитал. Стана ми страшно, стана ми тревожно и неспокойно. И така, както бях легнал, зачетен на кревата с дървени табли, твърд сламеник, застлан с домашна черга – станах, заразсхождах се из стаята. Нашите ме гледаха подозрително, какво ли му става?, а за мен всяка крачка е облекчение. Може би за пръв път тогава съм усетил как литературата не е само думи, а как думите са следствие на наблюдавано и преживяно, което по обратен път отново се превръща в действителност – по-страшна във въображението, отколкото сама по себе си…“
Това беше цитат, други няма да има /може би в края още един, защото изкушението е голямо да почна да ви чета от тази ОТВОРЕНА КНИГА, където всяка страница е пълна с живот -„наблюдаван или преживян“./ Личен роман, писан на пресекулки няколко десетилетия, а изсвирен на една струна, с многозвучна хармония, ако е позволено това музикално сравнение. Светът е пълен с мемоарни книги, не са малко и в нашата литература, но ОТВОРЕНАТА КНИГА на Марин Георгиев не е само мемоар – тя е откровение, изповед, на места покаяние и самосъжаление, на места самопохвала и самовъзхищение; цели страници са изпъстрени като от ръката на белетрист-пластик, на други скърца перото на критика, с верен усет за относителното тегло на творби, събития, времена, хора.
„Страх ме е, Марине, пише му в едно писмо Петър Алипиев,- от селската ти наблюдателност, от езика ти , от преценките ти, от присъдите ти. Това го имаше само шопът, но ето че и равнинецът не се даде, надмина го.“
Селска наблюдателност – това наистина го има: селянинът, раснал сред природата, гледа, човекът в града – зяпа, ошашавен от многобройните обекти, привличащи окото. Човекът сред природата живее по нейният висш закон – да оцелее, да се извиси и да се самоусъвършенства; неговият градски братовчед разчита на близките до него, наречени колектив, маса, тълпа или гражданско общество… /Последното го прибавям за нюанс, знам какво е гражданско общество./ Така и така сме подхванали, да добавим още една съществена разлика между двата полюса: участието им в борбите за власт. Страстта, която се смята за доминираща в топ-таблицата на човешките страсти, вирее и на село, но не може да се развихри с голяма сила сред тесния селски хоризонт; нейният терен е където са струпани богатствата, удоволствията, лукса и разкоша, където се самоусъвършенства не човекът, а неговите инструменти да властва, да изпреварва, да надхитрява, глуми и злорадства над другите.
Излиза клиширано, казано с езика на есето, но всичко това можете да го намерите в ОТВОРЕНАТА КНИГА, оживяло в образи, епизоди, в документални записи, портрети, анализи. Мемоарът ни връща по местата, където е преминал един живот – от стаята с газената лампа, през селското училище и техникума в града, казармата, нелегалното преспиване на редакционното бюро, до коридорите на учреждението, хипертрофирало до размерите на октопод, за да достига до всички посоки на литературата – съзиданието на реалсоциализма – Съюзът на българските писатели. В „Записките на слугата“ Марин Георгиев е оставил втория документ в нашата книжнина, документ-свидетелство за намесата на властта в творческия процес, намеса с преки заповеди и неподписани статии, с интриги, доклади по годишни прегледи, с изключвания и „изпадания в немилост“, със забрани за публикуване, черни списъци по редакции и анатеми. Казвам втори документ, защото първия са задочните репортажи на Георги Марков – писателят, убит от отровната сачма на Живков и неговата клика, с интелектуалната подкрепа на Джагаровци, Тодор Павловци, Левчевци, Кюлюмовци… Марин Георгиев продължава мрачния сериал, наблюдавайки отблизо обкръжението на Левчевско-Петевско-Хайтовското съюзно ръководство, обкръжение от бездарници, които искат да живеят без труд – и то богато. Наблюдава ги като обекти на историята, с погледа на един Тукидид. От време на време сам прихва: „То каквито събитията, такъв и Тукидида!“ И какво, наистина, да напишеш за комични фигури като Евтим Евтимов или Георги Свежин, за „бившия поет“ Инджов, както го наричаше фейлетонистът Друмев; за жалкия слагач на силните Иван Балабанов, минаващ за критик. Или за поетесата Лиляна Стефанова, „която цял ден ходи от стая в стая да си търси последната мисъл.“
Изобличителните и талантливи репортажи на Георги Марков и до днес си остават почти неизвестни, некоментирани, съзнателно замитани под мокетите на писателския съюз. Затова пък Марин Георгиев се превърна в гръмоотвода за енергиите на посткомунистическия преход – по-точно е да се каже НЕОкомунистическия. Наричаха го селянчето, биволарчето /понеже е от с. Биволаре/; наричаха го „Маринчо“, както някой наричаха Желю Митев Желев, президента, и се заливаха от смях – виждаше им се връх на смешното… Покрай присмехите, мъчеха се с всички средства да попречат на редакторската дейност на Марин Георгиев. Успяха. Успяха да спрат „Литературен форум“, единственото сериозно д я с н о издание за литература, критика, публицистика. За да останат левите „Култура“, „Словото днес“, „Пулс“, „Пламък“. За да останат левите издателства на партийния функционер Гранитски, за тях „куфарчетата на Луканов“ продължават да доставят капитал с неизвестен произход, за томовете на класици и лъжекласици, избрани от самия Гранитски.
Пропагандата, сестрата на лъжата, обаче, дава резултати. Попитайте някой уж добронамерен, но слабомислещ приятел какво му е мнението за Марин Георгиев. Веднага ще ви отговори: „Оня ли, дето разстреля Вапцаров?“ /По документалната книга „Третият разстрел.“/ Това е най-жалкият предразсъдък, който създаде неокомунистическия преход. Защото никой не сяда да прочете самата книга, за да види, че Вапцаров го разстреля любимата му партия, на още по-любимия му Коминтерн, а документалистът най-добросъвестно излага фактите и документите, като за пръв път повдига завесата на една тема-табу – темата за нашите сътрудници на Кремъл. Обществото трябва да се замисли върху последната подробност: двайсет години уж демокрация, никой не зачеква тази тема. /Да си спомним, че само пет години след Освобождението, Стамболов и Захари Стоянов започват публичен дебат за руските апетити към Задунайската губерния./
Както и да е. Минало-заминало, мемоарите са написани и издадени /адмирации за „Хермес“/. Марин Георгиев и на 65 е същият, издържал на яростни и тихи репресии, още му се работи, издават му се вестници и книги, а като няма културен фронт за работа, копае картофите на „Ярема“. Няма литературни кафенета – той беше човек на кафенето, то и от там му дойдоха неприятностите, там се развързват езиците и се чуват реплики срещу Султана… Султаните нямат свършване, но приятелите оредяват. И като остане сам на чардака, под боровете, „гологлав и по халат“, юбилярът препрочита старите книги и писма. Ето и вторият цитат, с който обещах да завърша – откъс от онова писмо на Алипиев от 92 година – с него свършва и книгата:
„Някои от героите ти /Марине/, смятат сигурно, че се занимаваш с тях, за да ги заклеймиш. Не е тъй. Теб те интересуват потайните доби на властта, лостовете, които я движат, цинизмът на тази власт, винтовете, пружините и колелцата й, които, нарамили своя кръст /и те го имат/, скърцат и се въртят в своя омагьосан кръг, наречен плодовете на революцията. Нищо, че ядат бифтеци и се правят на духовни. Това са те – червейчетата на една зловеща империя, с огромни, ненаситни усти, дето потъват пари, достойнства, невинни хорица, морал, все заради тази проклета власт…“
Това са думи на един голям и малко известен български поет – Петър Алипиев. Също селянче от Дунавската равнина. И той от стаята с газената лампа и дървения креват. И се питаш: коя е тази сила, което превръща човешкото създание, родено в калта, в птица, устремена към просторите на света? Отговорът навярно е Божията дарба. Дарбата, с която един Бешков е виждал над плевенското поле изпаренията на нефта десетилетия преди да се появят петролните кладенци…
- Николай Колев-Босия: До медиите по повод Васа Ганчева
Това е отворено писмо, изпратено до е-vestnik. Редакцията се разграничава от някои квалификации за хора и личности в него, но го пуска, защото засяга важни въпроси за медиите и е готова да публикува и други мнения.
Къде бяхте, негодници?
Служители на Мамона,
Мисля, че това е най-точното обръщение към по-голямата част и по-малко уважаваните журналисти и медии.
Към малкото колеги, които наистина се трудят с чест, достойнство и принципи моите най-искрени уважения.
В предаването „Съдебен спор” по Нова телевизия се повдигна въпросът за Васа Ганчева. Това добре, но предаването направи три фундаментални грешки. Първо, покани изключително неподходящи хора, второ -предаването се плъзна по истинския проблем и не го забеляза и трето, покани незнайно от кого харесаната съдийка Онцова, която, както винаги, пренебрегна липсата на защита и се произнесе като Зевс.
Елементарно!Обръщам се и към СЕМ – смешното паразитно образувание, което уж има по закон права да регулира нарушенията в гилдията. Самата гилдия също има етичен кодекс и комисия, които са също толкова смешни, ненужни и корумпирани.
Васа Ганчева беше персонализирана като генератор на корупция, като че ли българската държавна и общинска администрация и съдебната система са чиста вода ненапита. Това е долнопробно и по килифарски изкривено. Васа Ганчева не е нищо повече от едно парченце в пъзела на дезинформацията на българските граждани.
Забележете! Говоря не за корупция, а за ДЕЗИНФОРМАЦИЯ! Това е престъплението, а не 500-те лева, които взе! И то престъпление към нацията и бъдещето на държавата ни.
Та, Васа Ганчева не е направила нищо повече от това, което ежедневно и ежеминутно правят собственици на медии, главни редактори, обикновени редактори, водещи, репортери и всеки, който може да промени нещо, от което да изкяри някой лев.
Проблемите на медиите са няколко, но ще се опитам да ги обясня внятно на всички, защото по стара традиция кукловодите на българските медии и техните марионетки ни карат да се вгледаме в дървото, сиреч Васа Ганчева, за да не видим гората от ежеминутна дезинформация, клякане, близане, духане, псуване, реване, мляскане, ритане, плюене и какво ли не, за да се изпълни политическата поръчка.
За никого, дори за обикновения читател, слушател и зрител не е тайна, че българските медии, с много редки изключения, са безгръбначни. Те са една топка глина, от която „Големият грънчар” прави грънци всякакви. Гърнета за боб, счупени гърнета и нощни гърнета.
Кои бяха поканени в студиото и това случайно ли е?
Петьо Блъсков. Човек с необичайна биография. Комсомолски, след това зам.-партиен секретар, шеф на културен отдел, зам.-главен редактор, първи зам.-гл. редактор, отговорник за „възродителния процес” във в. „Отечествен фронт” (б. р. – авторът и Блъсков са колеги от университета).
За 20 и кусур години нарои маса вестничета, които да обслужват разроилата се комунистическа партия. Един от стълбовете на дезинформация на неподготвения български полугражданин. За членската книжка на Софиянски няма да споменавам, защото Иван Бакалов повдигна въпроса и получи закани и ръмжене (б. р. – става дума за публикувана в изданията на Блъсков фалшива партийна членска книжка на кандидат-кмета Софиянски, 2 дни преди изборите).
Маргарита Михнева. Кадър на БКП и БНТ. Тя е забравила, че клечеше на Капитан Андреево, за да кълне изгонените български граждани по време на т. нар. „голяма екскурзия” и обслужваше лъжите и престъпленията на върхушката на БКП. Тя е забравила, но аз не съм.
Весела Табакова. Преподавател по журналистика във Факултета по журналистика, откъдето излизат голяма част от „новите кадри” в журналистиката. В този факултет преподават бивши партийни работници, журналисти-дезинформатори и се четат лекции по журналистическа етика, без да се помисли какъв отговор ще дадат преподавателите, ако ги попитат студентите какво са писали преди преврата.
Сега вече стигнахме до същността на проблема с дезинформацията и слугинажа. Младите не могат да знаят какви бяха медиите по време на режима на БКП, но трябва да знаят, че всяко, дори и най-леко мръдване от линията на партията беше строго санкционирано и българските журналисти на практика бяха роби и слуги на господарите си. Ако не слушкаш – сачмата с рицин! Или в Старозагорския!
След преврата комай никой от тях не разказа истината за българските медии и не се разкая искрено и лично. Нещо повече, професионалната им организация, наречена СБЖ, си остана в старото русло на БКП и ДС. Ръководи се от тях и поощрява с наградите си конформизма и послушанието, дезинформацията и откровената лъжа. Старата социалистическа естетика никак не се е променила. Зад думата демокрация наднича „демократичният централизъм”.
Нека споменем нещо и за рекламите. Над тях има монопол и той се знае от всички. Системата е: Давам ти реклама – искам пълно послушание! Определям ти темите и персоните, които не трябва да се пипат!
Бойко Борисов – Херкулес, Йоан Кръстител и Юпитер в едно
Договорките между собствениците и лидерите на т. нар. „политически партии” – те са много прости. Давам ти една пара или достъп до далавера срещу политическа реклама и личен ПиАр. Да не би Бойко Борисов да е „Тримата братя и златната ябълка?
Не е!
Но всички медии, с много редки изключения се правят, че това е така. Ще ме питате защо „Тримата братя? Отговорът е прост. Защото Бойко Борисов е три в едно. Сутрин е големия брат, на обяд е средния пръст, а вечер е малкия Мук. А златната ябълка си я делкат със собствениците на медиите.
Къде бяха СЕМ и СБЖ, къде бяха „честните професионалисти”, когато Слави Трифонов (преди да опърдят гащите с Борисов), проф. Юлиан Вучков, Николай Бареков, Цветанка Ризова и всичките знайни и незнайни техни побратими и посестрими изкарваха Бойко Херкулес, Йоан Кръстител и Юпитер взети заедно?
Не се ли сетиха да ги привикат заедно със собствениците и главните редактори на медиите и да ги разпитат защо се получава така? Това не им ли мирише на корупция, дезинформация и пълна липса на професионализъм? А то не мирише, а смърди, че се не трае! Нали има професионална възможност това да се вкара в правилата, като се напише заставката „платен репортаж”?
Къде е професионализмът ви, негодници?
Къде е професионализмът ви, когато Николай Бареков беше обвинен от ръководството на БТВ, че взима на ръка и изгонен от там? Къде бяхте, когато Валя Ахчиева правеше заменки кон за кокошка? Къде бяхте, когато Лъчо Мозъка се опита да спре предаване? Къде бяхте, когато Асен Агов изфъфли, че „Телевизията върви след победителите”?
Ако започна да изброявам всичко, което става ежедневно в столицата и провинцията с медиите от страна на политици, служби, МВР, администрация, прокуратура и съд, ще трябва да имам сто живота. Защо СЕМ и СБЖ не направят едно сериозно проучване в София и провинцията как се държат с медиите кметовете, прокуратурата, началниците на МВР, престъпниците и бизнесмените с политически и меверейски чадър? Защо, в крайна сметка не влязат в интернет форумите и фейсбук и да се самосезират за всички свинщини, които са описани там по места?
Защото освен негодници сте и подлеци! И това не са най-силните думи за вас. Има и по-силни и по-точни, но ще се въздържа да ги кажа, защото в момента, в който ги изричам ще се оцапам и аз.
Защо СЕМ и СБЖ не направят една конференция и не поставят въпроса към собствениците и главните редактори защо едни и същи хора се канят да отговарят на едни и същи предварително съгласувани въпроси? Защо не попитат водещи и репортери защо нямат езикова и правоговорна подготовка?
Защо заплатите на журналистите са такива, че те при първа възможност се поддават на корупция? Защо СЕМ и СБЖ не дадат безплатни, добре подготвени адвокати да защитават журналистите от агресивните им „герои” на репортажи и статии? Защо не се приеме закон за журналистическа камара, която да следи за свободата на словото и на боравещите с него? Която да наказва административно и морално нарушителите?
Сигурно има още много въпроси, на които трябва да се отговори, но и на тези знам, че отговор няма да получа нито аз, нито тези, които се интересуват от това. Най-лесно е да ви напсувам и да ви забравя, но аз не обичам лесните неща.
Няма да ви оставя на мира!
Босия
- Дарение от книги за българско училище в Чикаго
Eкипът на Тракбукс отдели време и средства, за да разшири българския библиотечен фонд в Чикаго, който бе основан от фондацията през 2006 година с намерението той да стане по-разнообразен и откликне не само на нуждите на образователните центрове, но и привлече повече читатели, съобщават ни от Интелектуален център Траклинк®. Следват изпратените ни от тях снимки и коментарите им към тях от събитието организирано в училището към църквата „Св.София“послучай празника – 24 май.
Подписване на дарението.
Дарението.
Учителският екип.
- Българите: Не щем нов спасител
Половината от хората на Доган разочаровани от ДПС
Стига спасители, стигат ни и тези, които си имаме сега – така мислят 65% от хората у нас, които заявяват, че не биха подкрепили нова партия на изборите наесен. Около 6% пък са феновете – предимно млади българи, склонни да гласуват за нова формация с нови лица, които да не са корумпирани. Данните са от национално проучване на НЦИОМ, проведено от 2 до 9 май сред 1000 души в страната.
В същото време с 13 на сто по-малко са безапелационно убедените, че ГЕРБ няма алтернатива – от 59% прем март 2010 г. на 46% сега.
Цифрите сочат, че вот 2 в 1 се радва на голям интерес сред електората, въпреки липсата наиздигнати кандидати за „Дондуков“ 2, а и за кметове по места. 72 на сто от хората твърдят, че ще гласуват. Най-ентусиазирани да влязат в тъмната стаичка са възрастните над 60 години, уточняват социолозите. Повече бюлетини ще се пускат за градоначалници – 75%, с 5 на сто по-малко се вълнуват от листата за съветници. Около 68% пък ще действат пред урните на принципа ще избирам от всичко, което се предлага.За 35 на сто обаче вариантът ще е „не тези, които подкрепих миналия път“ – това е процентът на разочарованите от своите, показва проучването. ГЕРБ е запазил две трети от избирателите си, БСП – 80% от червения си електорат. Най-разочаровани от своите са привържениците на ДПС – цели 52 на сто. Това е резултатът от разрива в Движението и битката между Ахмед Доган и бившия втори в партията Касим Дал. Една трета от електората на ДПС подкрепя Дал, той събира и 11% покдрепа сред всички анкетирани, твърдят от НЦИОМ. В топ 5 на най-одобряваните политици са Росен Плевнелиев – 60%, Йорданка Фандъкова – 53%, Бойко Борисов – 51%, Георги Първанов – 47% и Цветан Цветанов с 44 на сто.
Най-одобряваният политик на публична длъжност извън страната е Кристалина Георгиева – тя събира 69 на сто от одобрението на българите, сочи изследването. спряганата, но необявила все още кандидатурата си за президент Меглена Кунева е харесвана от 53 на сто от хората у нас.
Партиите пък се редят така: ГЕРБ – 30,0%, БСП – 16%, ДПС – 7,6%, Атака – 4,0%, Синята коалиция – 3,2%, друга партия – 3,0%, не симпатизирам на никоя – 36,2 на сто.
Сред институциите пък най-одобрявана си остава полицията с 45% подкрепа, предимно сред младите и образовани жители на столицата и големите градове.
Юлиана Ончева
- Българи емигрират в Латинска Америка преди век
Масовото прииждане на българи в Аржентина и Бразилия започва през 1922 г. Тогава тези страни излизат с програма, че територията им отговаря на доста повече население от това, което имат. Тя се реализира с помощта на основаното през 1917 г. Общество на народите. Населването на Аржентина е стара идея на бившите президенти Сармиенто, Риваавия, Алберти, Б. Митре, някои от които смятат, че тя има земя за 300 млн. души. (б. а. – днес населението на страната е малко над 35 млн.) На всеки, който се засели в страната, е обещана толкова земя, колкото може да обработва. Тази пропаганда стига и до обеднелия български народ благодарение на служители в аржентинската и бразилската легация в София. И параходите започват да изсипват хиляди българи в латиноамериканските пристанища – Рио де Жанейро, Буенос Айрес и Монтевидео.
Те са хора без пари и без имоти, който чакат мечтаната земя. На всичко отгоре се оказват и без необходимите емигрантски документи, тъй като параходната агенция на Велко Баев им е вземала по 12 песо за тях, но в Аржентина и Бразилия нашите емигранти разбират, че са без документи. Те в действителност стрували 800 песо. Какъв е бил напливът към Аржентина, можем да съдим от факта, че и 79-годишният Георги Солитарпийски от Борован тръгва да си търси работа и да се замогне. След година, през 1937-а, той умира в Лас Бреняс Чако.
През тридесетте години на миналия век български градинари се озовават в Бразилия. Те идват в страната без никакъв капитал, само с торбички български семена, предвидливо взети от България, защото не знаят какво ги очаква там, но са подготвени за градинарство. При климатичните условия в Бразилия те се установяват на юг – Сао Пауло, Сантос, Порто Алегро и Санта Катерина. Там мнозина работят на групи от по 5-10 човека. Обикновено градините им били от два до пет декара и произвеждали всички български зеленчуци, като най-много били доматите.
Според някои сведения първият градинар е от Стражица, но вместо с име е означен с инициалите Р. Г. Той напуснал България със жажда за знания, пообиколил Европа, доучил в Португалия и оттам се озовал в бразилското градче Женерал Карнейро, предградие на Белу Оризонте. В началото – все пак учил човек, нямал никакво намерение да се занимава с градинарство, а станал преподавател в католическо училище. Там обаче се срещнал със свои земляци – петима от Стражица и четирима от околните села Буковец и тогавашното Пашакьой. Отначало били дървосекачи и за три месеца изсекли около 100 т. дървен материал. След това наели 60 дка в местността „Серкадо“ край Женерал Карнейро. Торили ги с пепел от градското сметище, което бразилците още от това време изгаряли. Тази колония преуспяла. Видели пари, нашенци в Белу Оризонте си накупили плугове, катъри, каруци, вземали и наемни работници. Какво е станало по-нататък, свидетелства писателят Матей Велев, който 4 години се скита из Бразилия: „Един си доведе жената от България, втори се ожени за бразилка, трети – за дъщерята на италианско семейство, а четвъртият остана ерген, но за три години успя да внесе в банката 50 000 лева.“ (Самият Матей Велев заминава в южноамериканската страна при брат си през 1930 г. Известно време е каубой, собственик на градина и управител на ферма.)
Вместо да укрепят и уголемят градините си, позамогналите се нашенци бързали да купят земя и да станат самостоятелни. Събирали съдружници и наемни работници от новопристигнали българи и започвали работа на нова градина. Така те стават жертва не на други, а на… японците. Техният посланик също прави реклама на Бразилия като страна, която предоставя на всекиго земя, стига да я обработва и да произвежда от нея. На всичко отгоре той настоява пред правителството на неговите сънародници с пристигането освен земя, да им се дадат изселнически премии, с които да осигурят производството си. Пазарът в Белу Оризонте поглъщал от 60 до 100 сандъка домати на ден. Само 5-6 български градинари били способни да произведат това количество. Когато обаче дошли японците, те всеки ден произвеждали по 70 сандъка и цените паднали десеторно. Така станало и с другите зеленчуци, които произвеждали нашенци. Като прибавим, че японците били извънредно пестеливи и ядели предимно ориз, то е ясно как са разорили нашенските градинари. Мнозина от тях се върнали в България. А, както се вижда, икономическите апетити на японците датират от доста отдавна.
В Аржентина било друго. Вместо да станат фермери нашите емигранти там се озовават на хиляди километри от Рио де Жанейро и Буенос Айрес – в провинция Чако на боливийско-перуано-аржентинската граница. Мнозина от тях се заселват в Патагония. Тя е провинция с площ над 700 000 кв. км, включваща територии на Аржентина и Чили, кръстена на едноименното индианско племе, което се отличавало с големите си ходила. У нас тази дума добива гражданственост за най-дивата страна в света, а „патагонец“ – за див човек.
Там българите работят в нефтените рафинерии или с платформи от Атлантическия океан край Комодоро Ривадавия или пък добиват картофи около Балкарсе, до самата Огнена земя и близо до градчето Пунта Аренас. Добиването на петрол по това време е държавна политика на Аржентина и основно перо в износа. Когато избухнел бунт в рафинерията, заради ниското заплащане, се намесвала войската на хунтата на президента, ген. Урибуру, която пристигала с военни кораби.
Мнозина от нашенци като останели без работа, минавали в Чили и се хващали като временни работници във фермите (чакрите). За това свидетелства писателят Борис Шивачев, който от 1920 до 1924 г. митарства из цяла Аржентина и Чили. Той е тръгнал в жаждата си за приключения веднага след завършване на Ловешката гимназия заедно със своите съученици Радослав Тричков, Стоян Данов и Пано Василев. Няколко месеца прекарва в най-южните аржентински градове Мадрин и Чубут, а в Сан Хуриян около фермата, в която работи, се разхождат тюлени. Нашенци, поради студения климат, влизат в оживена търговия с индианците от Чилийските Анди, от които си купуват вълна от лама.
Въпреки тежестите на емигрантския живот, нашенци
през 40-те години на миналия век си правят хотел „Балканико“ с кръчмата „При Джими“, улица „Де Майо“ е наричана „пъпът на българщината“, основават и културно-просветното дружество „Христо Ботев“. В Чако памукопроизводителите правят в Кампо Ларго, в къщата на К. Пелов, читалище. Нашите сънародници там имат и трайно присъствие. Проф. Николас Маринкев беше депутат в Буенос Айрес през 90-те години. Флоренсио Тенев през 1984-1988 г. бе губернатор на провинция Чако. Мими Грасиела Минчев е сопрано в оперния театър „Колон“ на Буенос Айрес. Допреди няколко години Антония Шишманов бе президент на Аржентино-българската фондация. Още съществува културно-просветното дружество „Иван Вазов“ в Берисо.
Любопитен факт е, че в Аржентина още през 1930 г. са издавани на испански Петър Моллов, Стоян Данов и Самуил Стрезов. Борис Шивачев пише доста статии из аржентински вестници и списания за литература и изкуство. След като се връща в България той става известен с романа „Изобретателят“, в който за пръв път в нашата литература главният герой е гей, и „Писма от Южна Америка“. Иван Аржентински също се скита из Южна Америка през 30-те години на миналия век. Единствената книга от български писател, издадена на български в Аржентина, пък е „Великият океан“ на Тодор Ценков.
Георги Миладинов
- Прокуратурата не видя достатъчно данни в „Уикилийкс“ за разследване срещу Борисов
Според прокуратурата в грамите на американското посолство, в които се коментира миналото и настоящото на премиера Бойко Борисов, има само твърдения, а не достатъчно данни за разследване. Това заяви главният прокурор Борис Велчев на пресконференция.
„Прокуратурата се самосезира при достатъчно данни. Достатъчно данни в публикациите аз не виждам, има само твърдения. Представяте ли си в каква държава ще живеем, ако хората се разследваха само по твърдения“, каза още Велчев. В грамите за Борисов на двама американски посланици се споменава за тъмното му минало и връзките с „ЛУКойл“ и се съдържат сведения и подозрения за сенчести отношения.
Велчев призна, че прокуратурата не може да се опази „от опити да бъде използвана от всички политически сили покрай изборите“. За това главният прокурор е направил препоръки в две посоки – „да не се дава гласност за започнали проверки и дела и тези дела и преписки да приключват в максимално кратки срокове“.
За разлика от МВР прокуратурата смята, че полицейското насилие е реален проблем. Борис Велчев посочи, че през миналата година са заведени 238 дела срещу полицаи, като 72 от тях са били за насилие над граждани. „Проблем има. Личното ми усещане е, че като че ли случаите на полицейско насилие бяха по-малко на брой, когато бяха разследвани от Военната прокуратура“, каза той. И добави, че смята да постави този въпрос и пред Народното събрание. Главният прокурор съобщи, че най-вероятно до есента на тази година специален сектор във Върховна касационна прокуратура (ВКП) ще обобщава практиката по делата срещу полицаи.
Източник: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9298§ionid=hotnews&id=0000160
- Младите мечтаят да забогатеят, но не четат
Не се интересуват от политика, но са критични към държавата
Ценностната система на младите хора у нас издига в култ парите и мечтите им са свързани с идеята за забогатяване. В същото време те са силно зависими материално от своите родители. Младите са аполитични, но силно критични към държавата. Интересуват се от музика и филми, но само 23 % четат в момента книга, а 41 % не си спомнят кое е последното заглавие, което са прочели. Това сочат данните от изследване за тенденциите в развитието на младите хора по инициатива на Националната спортна академия (НСА). В проучването са участвали 1000 души на възраст между 18 и 30 години.
Данните сочат, че 21 % от младежите няма да работят, ако имат достатъчно пари, а 67 % биха работили, дори и да имат достатъчно средства. 69 % предпочитат да изберат платена пред интересна работа, а 20 % биха избрали по-интересна работа с по-ниско заплащане. 27% посочват, че безработицата е мотив за тях да напуснат България, а 15% биха емигрирали заради по-високия стандарт на живот в Европа.
55 на сто от анкетираните младежи казват, че не се интересуват от политика. Малко над 30 % понякога слушат новини, само 6 % се интересуват активно от политическите процеси у нас. В същото време младежите са силно критични към държавата и 78 % от анкетираните посочват, че тя не се грижи достатъчно за тях. 70 на сто смятат, че в страната ни няма равнопоставеност пред закона. 60 % посочват, че в България личната инициатива не се стимулира.
По отношение на изкуството най-предпочитана е музиката. Една трета от анкетираните слушат музика, 20% са любителите на киното, като половината гледат основно американски филми. 23 % четат в момента книга, 41 % не си спомнят коя е последната книга, която са прочели. 19 % от анкетираните често спортуват, като авторите на изследването посочват, че по отношение на спорта има поляризиране на нагласите. Младите или превръщат спорта в мания или изобщо не спортуват. Най-разпространеният спорт сред младежите е футболът (15 % играят), 10 % ходят на фитнес, 7 % тичат.
Политологът проф. Петър-Емил Митев коментира, че децата на емигрантите са станали изразител на неформалния протест, което е създало спонтанни младежки групи, слушащи западна музика и формиращи субкултура, която е по-близка до западната. В същото време 20-годишен компютърен специалист, участвал в анкетите, заявява, че “Само чалгата е на ниво“.
Възприятието на младите за собственото им поведение е свързано със свободата, но и с разхайтеността и свободията.
Младите предпочитат да живеят на семейни начала. Единственото желание за брак сред момичетата е да се видят като булки. “Бракът изглежда като един от най-страшните кошмари за младите“, заявява участник в анкетите.
Изследването показва, че младите у нас продължават да живеят в дома на родителите си до късно. “У нас младите хора са психологически освободени, но остават материалните форми на зависимост от родителите“, коментира Петър-Емил Митев.
Източник: http://www.mediapool.bg
- Димитър Бербатов награди победителите по проекта Награди за успелите деца на България
Фондацията на футболиста награждава най-талантливите деца вече четвърта поредна година. Специална комисия се грижи за подбора на родните таланти, независимо в каква сфера се изявяват те.
Снимка: Георги Димитров /Нетинфо/ Победителите
В област „Изкуство“ статуетка, грамота и стипендия получиха Мартин Йорданов в категория от 1-ви до 4-ти клас, Анна Първанова – от 5-ти до 8-ми клас, Пламена Георгиева – от 9-ти до 12-ти клас.
В същите категории, но в област „Наука“, бяха наградени съответно Евгени Кайряков, Емилиян Рогачев и Румен Христов. В областта на спорта в първите две категории – от 1-ви до 4-ти клас и от 5-ти до 8-ми клас, бяха наградени деца с постижения в плуването.
Това са Петър Божилов от София и Георгия Кадоглу, която за трета година е носител на наградата.
В последната категория – от 9-ти до 12-ти клас, беше отличен Тодор Христов за постиженията му в кикбокса. Поощрени бяха и български деца, които посещават българско училище зад граница – Анабела Минкова от Лондон и Десислава Йорданова от Северна Каролина, САЩ. За участие в социални проекти бяха наградени Биляна Андонова от София и Таня Ковачка от Великобритания – за това, че са инициатори на проекти, свързани с екология.
Поощрителна награда получи и Николас-Александър Шрайв от Великобритания. След връчването на наградите Димитър Бербатов раздаде автографи на желаещите деца.Списък на всички номинирани може да видите тук – линк)
Проектът “Награди…” – 2010 се осъществява със съдействието на Министерството на образованието, младежта и науката, Асоциацията на българските училища в чужбина и на UNICEF и с официалното медийно партньорство на: БГ Радио, БТА, bTV Media Group, FoxLife, в. “24 часа”, Камара за визуална комуникация и защита на околната среда, информационните сайтове Vesti.bg и Sportni.bg и www.Eurochicago.com. За проекта про-боно работят компания е//маркетинг и ПР агенция „Юнайтед Партнърс.
Тази година марката Gillette отново застава зад възможността да подкрепя постиженията на децата в областта на спорта. Компания „Данон-Сердика” АД подкрепя постиженията на децата в областта на Науката.За Фондация “Димитър Бербатов“:
Фондация “Димитър Бербатов” е основана с Учредителен акт на дарение от 07. 04. 2008 г. от Димитър Бербатов, воден от желанието си да допринесе за личностното усъвършенстване и реализация на децата на България.
Основната мисия на Фондацията е всестранно да подпомага младите хора да се образоват, да развиват своите дарби и заложби, както и да им дава шанс да ги споделят със света. Фондацията се самоопределя за осъществяване на дейност в обществена полза. Тя е неправителствена, нерелигиозна и политически независима обществена организация.
Видео: ЦСКА.ком - 1.3 млн. българи имат ограничен достъп до лекар
Страната разполага с по-малко болници, медицински сестри и болнични легла според данните на НСИ за 2010 г.
Достъпът до медицинска помощ в България продължава да бъде неравно разпределен. Близо 1.3 млн. българи от няколко области разполагат с двойно по-малко медици от тези в останалата част на страната. Това показват данни на националната статистика за здравеопазването у нас през миналата година.
Средно 37 лекари обслужват 10 000 българи и по този показател България не е далеч от средните равнища за ЕС (34 по последни данни на Евростат, които са за 2008 г.). Разпределението остава без съществена промяна спрямо 2009 г., но зад тези числа се крие сериозен дисбаланс. Областите, в които има медицински университети и съответно болници към тях, са далеч по-добре осигурени от другите. Във Варна например на 10 000 души се падат 47 лекари, в Плевен – 46, а в София – 45. В този диапазон са и данните за Стара Загора, Пловдив и Ловеч. В същото време в Разград на 10 000 души население се полагат 24.8 медици, в Ямбол и Силистра – по 25. Много под средната обезпеченост с медици са още областите Благоевград, Кърджали, Бургас.
Подобна е картината и при общопрактикуващите лекари. В края на 2010 г. 10 000 българи се обслужват от 6 джипита. В 12 области показателят е по-висок от този, като най-висока е осигуреността на населението в Плевен, Добрич, Видин и Стара Загора (около 7). Най-ниска е осигуреността на населението с джипита в Кърджали, Разград и Търговище – по 4 на 10 000 души. За да реши този проблем, държавата отпуска стимули за практики в отдалечени и селски райони, но въпреки това по последна справка на МЗ над половин милион българи живеят на места, където няма нито един личен лекар. Незаетите практики у нас са 424, предимно в слабо населени и планински райони в областите Кърджали, Търговище, Силистра.
Въпреки драматичните предупреждения за изтичане на лекари заради по-атрактивно заплащане в чужбина статистиката не регистрира трусове в това отношение. Общият брой на лекарите у нас към края на 2010 г. е 28 003. В сравнение с година по-рано дори се отчита увеличение с 15. По-различно е сравнението с 2005 г. – за 6 години медиците са намалели с около 200. Както „Сега“ писа, от началото на годината до края на март Българският лекарски съюз е издал 331 сертификата за работа в чужбина. Намаляват обаче зъболекарите – 6355 (с близо 140).
НСИ потвърждава друга тревожна тенденция в здравната ни система – дефицитът на медицински сестри. Само за година те са намалели със 171 и към края на 2010 г. вече са 31 790. Другото по-сериозно намаление се регистрира при лаборантите.
За първи път от няколко години насам националната статистика отчита намаление на болничните заведения. Те са 2143 по последни данни – със 113 по-малко спрямо 2009 г. Намалението явно идва от лечебници, които не работят по договор със здравната каса, защото при договорите наскоро беше отчетено увеличение. Намалява и броят на болничните легла. В края на 2010 г. на 100 000 българи се падат 652 легла в болници. За сравнение през 2009 г. са се падали с 10 легла повече. През 2007 г. пък на 100 000 души са се полагали по 638 легла. В сравнение със страните от ЕС по отношение на броя легла на глава от населението България е със средни показатели.
КАК Е В ЕВРОПА
Страните в Европа също са много неравнопоставени по отношение достъпа до лекар. На дъното е Румъния, където на 10 000 души се падат 22 лекари, показват последните данни на Евростат – за 2008 г. Този показател е по-нисък от средния за България в редица страни – Латвия, Естония, Малта, Великобритания, Кипър, Франция. В някои държави обаче показателят е значително по-висок – Италия (41), а в Гърция на 10 000 души се полагат 60 медици.
Осигуреността с болнични легла (в болници и диспансери) у нас през 2008 г. е 651 на 100 000 души. В сравнение с останалите страни от ЕС показателят за България е по-висок от този в 11 страни по данни на европейската статистическа служба. Сред тях са Великобритания, Гърция, Дания, Италия, Испания, Португалия. По-висока от тази в България е осигуреността с болнични легла на хората в Германия (над 820), Австрия (769), Латвия, Малта, Чехия, Унгария, Франция, Белгия и др.
Десислава Колева
- „Моят уморен баща“ на Майя Виткова с премиера в Торонто
В рамките на XVII CFC Worldwide Short Film Festival
Световната премиера на независимия късометражен игрален филм „Моят уморен баща” на Майя Виткова, ще се състои в рамките на XVII CFC Worldwide Short Film Festival в Торонто, Канада, в началото на юни.
Фестивалът в Торонто е водещото събитие за късометражни филми в Северна Америка, публично прожектиращ кратки филми в 33 програми, квалифициращ ги за наградите Оскар® на Американската филмова академия, наградите BAFTA и Genie и привличащ програматори, купувачи и дистрибутори от целия свят. В своята 16-годишна история WSFF се е утвърдил като едно от най-значимите късометражни филмови събития на международната сцена.
◊ ФИЛМЪТ
„Моят уморен баща”, със сценаристи Раду Жуде и Майя Виткова, режисьор Майя Виткова, продуценти Емил и Майя Виткови, и световен кино и тв-разпространител немската компания KurzFilmAgentur Hamburg e.V, ще бъде прожектиран за първи път пред публика на 2 юни, в Кралския музей на Онтарио.
„Моят уморен баща” е вторият реализиран проект на Виктория Филмс, осъществен с частно финансиране. 35-милиметровото копие на филма е продуцирано от ИА „Национален филмов център”, специално за фестивала в Торонто.
Непосредствено след премиерата си в Канада, филмът е поканен за участие в състезателната програма на 13th Mo&Friese Hamburg Children’s Short Film Festival (5-12 юни 2011), който е част от 27th Hamburg International Short Film Festival.
Автор на идеята и съсценарист на филма е румънският сценарист и режисьор Раду Жуде, популярен с филмите “The tube with a hat” (носител на повече от 35 международни награди, сред които в Сънданс, Лос Анжелис и Сан Франциско), „Aлександра” (награден в Оберхаузен и Котбус) и „Най-щастливото момиче на света” (носител на наградата C.I.C.A.E. от 59-ия международен филмов фестивал в Берлин и с рекордните 14 номинации на румънските национални филмови награди „Гопо”, 2010).
Оператор на „Моят уморен баща” е Крум Родригес, познат с редица успешни късометражни филми, сред които „Преди живота, след смъртта” и „Семейна терапия” (и двата носители на наградата Jameson за най-добър късометражен филм) и пълнометражните „Прогноза” (реж. Зорница София) и „Подслон” – награждаваният дебют на режисьора Драгомир Шолев.
Майя Виткова е изпълнителен продуцент на хитовия „Източни пиеси” на Камен Калев и сценарист и режисьор на проекта „Виктория”, селекциониран за Script & Pitch Workshops, Балканския фонд, Belrinale Talent Project Market, програма EKRAN на майсторското училище по филмова режисура на Анджей Вайда във Варшава, легендарната програма NIPKOW в Берлин и други, и финансово подкрепен от Програма МЕДИА, Виена Филм Фонд и ИА „НФЦ”.
Предишният филм на същия екип – „Станка се прибира вкъщи”, финансово подкрепен от Национален фонд „Култура”, и с 35 mm копия, продуцирани от „НФЦ”, дебютира извън конкурсната програма на Седмица на критиката в Кан през 2010. Година по-късно е селекциониран за 46 международни фестивала и е носител на 6 награди (в Сараево, Атина, три в Испания и голямата награда в Египет), продаден е за тв-разпространение в САЩ и киноразпространение в Германия и e с номинация за най-добър звук от Българската филмова академия 2011.
Източник: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=12567&sid=13
- Рекордни въглеродни емисии застрашават климата
Най-сериозната глобална рецесия от 80 години насам е имала минимален ефект върху вредните емисии.
Миналата година рекордните 30.6 гигатона въглероден диоксид са били изхвърлени в атмосферата.
Емисиите на парникови газове са се увеличили с рекордно количество през изминалата година, до най-голямото изхвърляне на въглерод в историята, поставяйки надеждите за запазване на глобалното затопляне на безопасни нива извън предела на възможностите.
Това гласи документ с непубликувани оценки на Международната агенция по енергетика (МАЕ), пише вестник „Гардиън“, цитиран от БТА.
Шоковото увеличение означава, че целта за предотвратяване повишаването на температурата с повече от 2 градуса, което според учените е прагът пред потенциални „опасни климатични промени“ – вероятно е само „добра утопия“, според главния икономист на агенцията Фатих Бирол.
Данните показват още, че най-сериозната глобална рецесия от 80 години насам е имала минимален ефект върху вредните емисии, обратно на някои предвиждания.
Миналата година рекордните 30.6 гигатона въглероден диоксид са били изхвърлени в атмосферата основно от изгарянето на изкопаеми горива. Това е увеличение с 1.6 гигатона спрямо 2009 г., според оценките на МАЕ, считани за стандарт в данните за емисиите.
Източник: http://science.actualno.com
- Кризата на лица в БСП е заради софрата
Автор: Калина Андролова
Защото всеки мисли за себе си, Калина. Много клики са в БСП и всяка дърпа към себе си килимчето на властта – споделя висш представител на БСП в отговор на въпроса ми защо не лансират нови лица в партията.
Но най-тежкото е друго – продължава левият партиец – най-тежкото е, че ние вече губим контрола над паралелната власт. А Бойко въпреки булевардното му чувство за хумор все още управлява държавата.“
Ами ще управлява. Политиката не е да сте господари на телата, както беше едно време. Политиката е да сте господари на умовете.
След 20-годишно преживяване родните политици така и не разбраха: важно е кой ще те наследи, защото той ще те съди.
Затова – отглеждайте си наследници! Това е сложно и дългосрочно занимание, изисква творчески усет.
Колкото до Бойко, той има невероятно силен политически инстинкт. След уронващата престижа грама на Байърли той набързо компенсира публичното клатене, като обяви, че се договаря с американската компания Westinghouse за доставка на ядрено гориво.
Хитър ход! Външната оценка и отличната подкрепа за българските управници винаги са имали изключително финансово измерение.
Обикновено министър-председателят ни е толкова по-компетентен, по-демократичен и по-малко корумпиран, колкото по-удобен е за глобалния капитал.
Но дето се казва, само страна, произвеждаща уран, може да си позволи да разсъждава и да се пазари. Защитаването на националния интерес често е въпрос на това дали изобщо може да се удържи на външния натиск.
Понеже сме бедна държава, нищо не раздвижва финансовия живот на обществото ни така, както едни предстоящи избори.
Всичко е в обращение. Компромати, грами, служби, жълта преса, любовници и съпруги, лош имидж може да се трансформира в енергийна сделка, всичко се конвертират в пари.
Единственото, което не се движи, са закостенелите партийни стратези. Предизборната кампания пак ще се превърне в комична битка за гребен между двама-трима плешивци.
Партиите все по-трудно изваждат подходящи кандидати. Защото нито една партия не отглежда свое собствено поколение.
Българската левица не пуска никого, нито един по-нов, нито един по-смел, да не говорим за по-умен.
Напротив. На вратата на БСП сякаш пише: „Влизането забранено! Освен по бизнес.“
В тази стара партия окопаването и връзкарството са толкова мощни, че помитат всяка мисъл за промяна на допустимите фигури. Това е принципът numerus clausus (определено число, ограничен брой).
Едно блокирано общество. Само Курумбашев разведрява обстановката, но в БСП не биха заложили на Курумбашев за президент, защото нямат партиен креатив да използват качествата му, да изработят неговия политически образ и да произведат успех по правилата на истинските политически кампании.
Те искат обратното, личността да ги влачи. И ако може, да ги довлачи до президентския пост.
Допускането на нови играчи на лявата политическа софра е нерентабилно. Ясно е, че който поработи известно време по върховете на партиите, се осигурява финансово за цял живот. Затова и старите кучета не искат около себе си нови гладници.
Мислите на всеки висш кадър на БСП клонят към: „Аз бих бил най-добрият си приемник, но как да се наследя, да му се не види?“
В страната витае не само заплахата от демографски срив, но и от срив на бъдещите публични фигури.
С много голям зор се измъква поредната уморена и изхабена партийна фигура и така призрак призрак избива от избори на избори.
Удобно се проповядва тезата за демократичния деспотизъм или как глупавият народ избира глупави управници.
Назад остава истината за тоталитарната същност на българските партии. Те се управляват на принципа на изсмукването докрай, шпиономанията и кратката доходност. На никого не му и хрумва да инвестира в атрактивни нови умове.
Депресиращата идея, че политиката е само икономическо изчисление, постепенно дава своите тъжни резултати.
Защото невъзможността да се отгледа следващо умно и политически активно поколение и отляво, и отдясно ражда и донася бесовете на „Атака“.
Като няма къде да отидат ентусиастите, отиват там, където могат да трошат бутилки ако не друго, поне е забавно.
Затова, колкото и да се страхувате да пуснете пустия кокал, скъпи политици, ще ви припомня интелигентното признание на Бил Клинтън: „Горбачов ме научи, че има живот и след властта. И това наистина се оказа така.
Източник: http://www.24chasa.bg
- ГЕРБ си подготвя почвата за служебна победа на вота
Управляващите не само си осигуриха мнозинство в избирателните комисии, но се подсигуряват и на съдебния фронт
В България никога не е имало избори, в които управляващата партия да не е била обвинявана в това, че ги манипулира и фалшифицира. Като се почне от славните времена на Гочоолу и Дочоолу и се стигне до продължаващия повече от 20 години демократичен преход. Обвинения, че се опитва да си осигури служебна победа на вота, вече валят и към ГЕРБ. И най-големият проблем е, че тези обвинения никак не са лишени от известни основания.
В ЦИК и в останалите избирателни комисии по региони ГЕРБ и „Атака“ ще имат мнозинство. Това не е голяма новина, тъй като преди това подобно мнозинство имаше тройната коалиция, преди нея двойната и т.н. Управляващите обаче назначиха ЦИК с мандат от 5 години. Сегашната комисия ще се грижи и за следващите парламентарни избори през 2013 г.
ЦИК с мандат от 5 години е доста половинчато решение на иначе нелошата идея за постоянна изборна администрация. Но със сигурност тази ЦИК гарантира влияние на ГЕРБ върху изборния процес за по-дълъг период в сравнение с управляващите партии досега. В изборния кодекс имаше и текст, според който всяка партия може да оттегли своя представител в ЦИК. Този текст щеше да принуди членовете на Централната избирателна комисия да бъдат по-лоялни към партията и да са по-малко загрижени за строгото съблюдаване на закона. Разпоредбата бе отменена от Конституционния съд, но въпреки това самото й вписване в кодекса е достатъчно показателно за начина на мислене на мнозинството.
Изборната администрация винаги е била малко или много зависима от управляващите. Все още е пресен споменът как ако зависеше от ЦИК, „Синята коалиция“ дори нямаше да се яви на избори през 2009 г. В този случай съдебната власт, и по-специално Върховният административен съд (ВАС), влезе в своята роля на последна инстанция при подобни спорове. Но вече има опасения, че ГЕРБ се опитва да овладее и съда, за да си подсигури благоприятни решения по спорни изборни казуси. Преди няколко месеца парламентът прие поправка в закона за съдебната власт, която позволява на шефа на ВАС да командирова в съда магистрати не само от административни, но и от всички останали съдилища. Промяната бе предложена между първо и второ четене без ясен вносител и мина без дебати. Вече се появяват и сигнали, че управляващите назначават свои близки в четвърто отделение на ВАС, което се занимава с изборните дела. При това, възползвайки се точно от тази поправка в закона, тъй като става дума за хора без опит в административното правораздаване.
Депутатът от ГЕРБ Емил Радев също направи опит да прокара извънредни правомощия на шефа на ВАС, свързани с изборите. Идеята бе той да може да мести и командирова съдии от административни съдилища по свое усмотрение, без да се съобразява с тяхното желание и с решението на пленума. В същото време съпругата на Радев – Мария, спечели конкурс за главен секретар на ВАС, което е най-високата административна длъжност. А главният секретар ръководи работата на администрацията на ВАС и е пряко подчинен на председателя на съда. Конфликт на интереси и съмнения за злоупотреба с власт! Откъдето и да го погледнеш! По тази промяна обаче стана скандал в правната комисия и в крайна сметка тя не мина.
Герберите успяха да заострят общественото внимание към себе си и с други свои инициативи. Назначаването на вътрешния министър Цветан Цветанов за шеф на предизборния щаб на ГЕРБ например направи много лошо впечатление. Целият Изборен кодекс изобилства от текстове, за които има съмнения и подозрения, че са в полза на управляващите. Най-малките села например няма да избират свои кметове. Отдавна е известно, че те са зона на влияние на БСП. Районите в големите градове също няма да могат да избират свои кметове. Така ГЕРБ си гарантираха, че ако успеят да имат мнозинство в СОС например, няма да им се налага да се съобразяват по районите с кметове от други партии. Ако се вярва на клюките, в отиващия си вече мандат в София по-голям проблем на ГЕРБ са създавали техните собствени районни кметове, които също са пряко избрани. И с тази поправка управляващите искат да се предпазят най-вече от разномислещи хора в своите редици. Каквато и да е причината, резултатът е по-малко демокрация и повече партийни пазарлъци в управлението на Столична община.
В последните години не е имало управляваща партия, която да е спечелила от подобни хитрувания. Едва ли и ГЕРБ ще има кой знае каква полза от тях. Но управляващите определено не направиха всичко, което зависи от тях, за да не витаят съмнения около изборния процес у нас. Фактът, че представители на европейски институции открито заявяват, че ще е добре, ако на изборите наесен има наблюдатели от ЕС, е достатъчно красноречив.
Любен Обретенов
- Биволъ ще продължи да чупи информационните прегради
Автор: Екипът на Биволъ
Биволъ е независим сайт за разследваща журналистика. Годишната му издръжка за хостинг е 100 (сто) евро. Сайтът се хоства в чужбина и е недосегаем за българската цензура. Екипът на медията, от нейното създаване до момента, работи напълно безвъзмездно, мотивиран изключително от своите морални и професионални ценности.
Нито Биволъ, нито журналистите, които пишат в него, имат някакви финансови взаимоотношения с политически сили или зависимости от тях. Това ни дава пълна редакционна свобода, без каквато истинската разследваща журналистика не може да съществува.
Биволъ обяви на 21 април постигнатото сътрудничество с Wikileaks за публикуване на дипломатическите доклади от България и други балкански страни. Съгласно договорните отношения, Биволъ има пълната свобода да избира какво и кога да публикува, при условие, че прилага оригиналните грами и заличава в текстовете имената на лица, които не могат да се защитят от преследване и репресии.
Всякакви финансови транзакции свързани с грамите са изрично забранени, а критериите за сигурност са много стриктни.
За два месеца Биволъ публикува десетки скандални разкрития: за организираната престъпност, мафията в енергетиката, укриване на ядрени инциденти, брутален руски шантаж за „Големия шлем“, корупция във висшите етажи на властта, за плачевното състояние на правоохранителната и правораздавателна системи, за съмнително финансиране на българските партии, за зависимост, корупция и продажност на български медии.
Припомняме това, по повод спекулациите, че Биволъ умишлено не публикува скандални грами, свързани с минали периоди, или определени лица. Предоставената ни от Wikileaks информация беше анализирана и публикувана на нашия сайт преди началото на публикациите. Факт е, че в достъпните ни доклади почти няма информация за България преди 2005 г, което е видно от приложената таблица. Твърденията, че Wikileaks, респективно Биволъ, представляват „жълти” медии, оставяме просто без коментар.
Съгласно официално споразумение с Wikileaks, Биволъ има пълната редакционна свобода да избира темите и момента на публикация. Не оповестяваме предварително над какво работим и какви грами предстои да бъдат публикувани.
За съжаление наблюдаваме, че информацията от Wikileaks, която се поднася на публиката в България е преобладаващо филтрирана спрямо разпознаваеми корпоративни, политически, или финансови интереси. С две думи, свидетели сме на голямо замазване на тежки и съдбоносни за държавата ни факти. Опитите на национални медии да ни неглижират и подминават с пренебрежение, отдаваме на етичен недостатък и страх.
Очаквахме анализът ни за нивото на независимост, чест и достойнство на българските медии да бъде по-оптимистичен от този посланик Макълдауни.
В тези условия, ние считаме, че най-доброто, което можем да направим, е да продължим да си вършим работата. Анализът, проверките и преводът на информацията в текстовете на докладите са трудоемък и бавен процес. До този момент за 40 дни работа сме публикували 70 от 978 грами от София или близо 9%. За сравнение, от всички 250000 грами на Cablegate до момента за 6 месеца в Wikileaks са публикувани 13000 грами или близо 5%.
Уверяваме нашите читатели, пред които носим отговорност, че ще продължим да анализираме и да оповестяваме информацията от Wikileaks, водени единствено от нашата преценка за нейната обществена значимост и от нашето виждане за подходящия събитиен фон, за да постигнем максимално медийно покритие у нас и в чужбина.
Анализ на докладите от 21 април:
http://www.bivol.bg/wikileaks/item/801-wikileaks-bulgaria.html
Интервю на Джулиан Асандж за Биволъ:Джулиън Асанж: Вярвам в правото на общуване и неприкосновеността на историята
Източник: http://www.bivol.bg/
- Bulgarian Expats Demand Having Own Public Councils
Bulgarians, residing abroad, sent a letter to Foreign Affairs Minister, Nikolay Mladenov, and Finance Minister, Simeon Djankov, insisting on having their support in organizing a vote for Public Councils in October.
The vote is to be held simultaneously with the presidential and local elections in Bulgaria in the fall.
The authors remind that as early as 2000, the Law for Bulgarians Living outside Republic of Bulgaria has been passed, providing for the establishment of aNational Council of Bulgarians Abroad, which is to have nine members, five of whom from the diaspora. The same law provides for creating consulting bodies of Bulgarian communities abroad at Bulgarian diplomatic representations in the respective country.
„Eleven years later these bodies are yet to materialize… As we note violations of the rights of Bulgarians abroad, we, Bulgarian citizens from France, the US, Australia, Canada, Germany, Greece, Spain and Brazil, declare that we are forming TemporaryPublic Councils of Bulgarians in the above listed countries under Article 5, Paragraph 3 of the Law“ the letter reads.
The diaspora further insists on the organization of elections to vote on legitimate and representative Public Councils in the respective countries, simultaneously with the presidential and local elections.
The authors appeal to Djankov and Mladenov to support the establishment of aNational Council of Bulgarians Abroad, to be elected by Bulgarians residing outside the country, pointing out there is a need of only small amendments to theLaw for Bulgarians Living outside Republic of Bulgaria, a law currently not functioning.
In the beginning of the year, the State Agency for Bulgarians Abroad announced they are mulling changes in this Law. The diaspora reacted strongly, saying no one ever asked for their opinion, suspecting the Agency of attempting to appoint their own people at the National Council.
The letter reminds that the proposal of a number of organizations of Bulgarians abroad to establish election districts outside the country was not included in the new Election Code, demotivating Bulgarian voters in foreign States to take part in the election process.
The authors reiterate the demand to eliminate from the Constitution the ban on people with dual citizenship to run for Members of the Parliament.
„Bulgaria does not end at the border checkpoint. Bulgaria is everywhere where Bulgarians live,“ the letter concludes.
- Църквата почита паметта на Св. Емилия
Честит имен ден на всички, които носят имената: Емил, Емилия, Eма, Емилиан, Емилианa.
Българската православна църква почита паметта на Света Емилия днес 30 май. Когато била младо момиче, блажената Емилия искала да остане непорочна до своята смърт. Но рано загубила своите баща и майка, заради гнева на императора, който им отнел цялото имущество и техния живот. Емилия били невероятно красива, а останала сама, би била лесна „плячка” за мъжете. Затова се нуждаела от закрилата на някой благочестив мъж. Според обществото адвокатът Василий притежавал много положителни качества и Емилия се съгласила да се ожени за него. Господ дарил Емилия с 10 деца – 5 момичета и 5 момчета. От тях 5 са обкичени с духовна слава и святост – Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска, вселенски учител (1/14 януари), преподобна Макрина (19 юли / 1 август) – образец за аскетичен живот, оказала силно влияние върху живота и характера на Свети Василий Велики, Свети Григорий, епископ Ниский (10/23 януари), Свети Петър, епископ Севастийски (9/22 януари) и праведната Теозевия – дякониса (10/23 януари). Много голямо влияние върху децата в семейството оказва най-голямата дъщеря на Емилия – Св. Макрина, която чрез своите беседи им внушава Божията любов и ги кара да се обърнат към чистия живот. След като децата ѝ напускат дома ѝ, св. Емилия и най-голямата ѝ дъщеря основават женски манастир в Понт, на брега на река Ирида. Емилия разделя семейното имущество между децата си и освобождава робите и робините. Много от освободените робини се присъединяват към тях. Те се отричат от света и така се образува девически манастир, където те всички живеят под един покрив и делят всичко по равно. Те живеят в смирение и любов и в тях няма нито гняв, нито завист, нито ненавист, нито презрение. Те се отричат от суетата и тщеславието. Славата им е в това, че никой не ги познава, богатството им – в нищетата, тяхната храна – въздържанието. По този начин Емилия доживява дълбока старост. Когато усетила, че краят й наближава, тя дала последните си напътствия на Макрина, Петър и други хора от манастира. Починала на 8 май 375 г. Когато починала, по нейно желание е погребана в малък семеен параклис при мъжа си и един от синовете ѝ. Обявена е за блажена.Свети Григорий Назиански с възторг говори за блажената Емилия: „Тя донесла мир и благоденствие на много хора – синове и дъщери, семейни и несемейни. Тя е щастлива и плодовита както никоя друга жена. Трима славни свещеници, една участничка, посветена в духовните тайнства са нейни деца. Изумен съм от духовното богатство на семейството на Емилия! Благочестивата кръв на Емилия – свята собственост на Христа. Най-превъзходна от всички! Ето наградата за нейното благочестие: Господи, слава на твоитете синове, в които пулсират твоите желания!” Синът Василий Велики с гордост говорил пред своите врагове за вярата, на която го е научила неговата майка Емилия.
Монастир "свети Мина"- св Емилия и света Злата Мъгленска - Memorial Day is todayMemorial Day Monday 30 2011 is a United States federal holiday. Formerly known as Decoration Day, it commemorates U.S. soldiers who died while in the military service. First enacted to honor Union soldiers of the American Civil War. It was extended after World War I to honor Americans who have died in all wars.Memorial Day often marks the start of the summer vacation season, and Labor Day its end.Begun as a ritual of remembrance and reconciliation after the Civil War, by the early 20th century, Memorial Day was an occasion for more general expressions of memory, as ordinary people visited the graves of their deceased relatives, whether they had served in the military or not. It also became a long weekend increasingly devoted to shopping, family get-togethers, fireworks, trips to the beach, and national media events such as the Indianapolis 500 auto race, held since 1911 on Memorial Day.Many Americans observe Memorial Day by visiting cemeteries and memorials. A national moment of remembrance takes place at 3 p.m. local time. Another tradition is to fly the flag of the United States at half-staff from dawn until noon local time. One of the longest-standing traditions is the running of the Indianapolis 500, an auto race which has been held in conjunction with Memorial Day since 1911. It runs on the Sunday preceding the Memorial Day holiday. The Coca-Cola 600 stock car race has been held later the same day since 1961. The Memorial Tournament golf event has been held on or close to the Memorial Day weekend since 1976. The National Memorial Day Concert takes place on the west lawn of the United States Capitol the Sunday before Memorial Day. The concert is broadcast on PBS and NPR. Music is performed, and respect is paid to the men and women who died in war.
Memorial Day is a United States federal holiday. Formerly known as Decoration Day, it commemorates U.S. soldiers who died while in the military service. First enacted to honor Union soldiers of the American Civil War. It was extended after World War I to honor Americans who have died in all wars.Memorial Day often marks the start of the summer vacation season, and Labor Day its end.Begun as a ritual of remembrance and reconciliation after the Civil War, by the early 20th century, Memorial Day was an occasion for more general expressions of memory, as ordinary people visited the graves of their deceased relatives, whether they had served in the military or not. It also became a long weekend increasingly devoted to shopping, family get-togethers, fireworks, trips to the beach, and national media events such as the Indianapolis 500 auto race, held since 1911 on Memorial Day.Many Americans observe Memorial Day by visiting cemeteries and memorials. A national moment of remembrance takes place at 3 p.m. local time. Another tradition is to fly the flag of the United States at half-staff from dawn until noon local time. One of the longest-standing traditions is the running of the Indianapolis 500, an auto race which has been held in conjunction with Memorial Day since 1911. It runs on the Sunday preceding the Memorial Day holiday. The Coca-Cola 600 stock car race has been held later the same day since 1961. The Memorial Tournament golf event has been held on or close to the Memorial Day weekend since 1976. The National Memorial Day Concert takes place on the west lawn of the United States Capitol the Sunday before Memorial Day. The concert is broadcast on PBS and NPR. Music is performed, and respect is paid to the men and women who died in war.
- Wikileaks за кабинета Станишев: България е предала интереса си, заради заплахи от “Газпром” и натиск за АЕЦ “Белене”
Американските дипломатически доклади за България, в които се анализира енергетиката и по-конкретно руските енергийни проекти, представляват значителен брой от продукцията на посолството в София. В това отношение те не правят изключение от общата тенденция констатирана от големите медийни групи, разполагащи с всички доклади от Cablegate.
Две теми разработени от Биволъ: за руския енергиен шантаж и за енергийната мафия в България вече повдигнаха част от завесата на зависимости и обвързаности на българските политици с руските енергийни интереси. Те предизвикаха парламентарно питане към премиера Борисов, на което изненадващо се появи и американския посланик.
Борисов опроверга написаното от зам.-посланик Сатън през октомври 2009 г. „Описвайки срещата си на 1-ви септември с Путин в Гданск, Борисов каза, че Путин е загатнал (в неофициална реплика) ,че българите „рискуват да останат на студено“ тази зима, ако Борисов не придвижи напред проектите.“ – докладва дословно дипломата. [06SOFIA561]
Впрочем, скандалната реплика на Путин, която се отнася за съвсем конкретна ситуация: прекратяване на газовите доставки през зимата на 2010 беше изопачена в публичното говорене и препредадена от някои медии, едва ли не като „не е хубаво да сте на студено“. Според Борисов такова нещо е било казано от Путин, но не в заплашителен контекст. Безпристрасният прочит на грамата, обаче издава точно какво е било значението на подхвърлената „на ухо“ реплика на Путин.
Както вече Биволъ писа, руският енергиен шантаж към България не се разкрива само в този епизод от срещата на високо равнище в Гданск. Конкретна заплаха е получил и премиерът Станишев през декември 2005 г. Тогава вицепрезидентът на Газпром Медведев лично е заплашил Станишев, че ще спре газовите доставки ако България не желае да предоговори изгодния за страната договор (б.ред. подписан от кабинета „Костов“). Това е написал посланик Байърли в доклад от април 2006 г [06SOFIA565].
Писмото е адресирано до Държавния секретар – Кондолиса Райс. В него посланикът също така казва, че Правителството на Тройната коалиция, е „поискало и заслужава активната подкрепа на САЩ“ за бъдещото членство в ЕС. Той информира Райс, че българите ще искат да представят договора за военно партньорство, като свой актив. „Вашето цялостното послание трябва да бъде, че България е ценен партньор в сферата на сигурността и в пълния кръг от интереси на САЩ.“, съветва Джон Байърли. „Важно е правителството и обществото да чуят от Вас, че България е ценен и равноправен партньор, не само в сферата на сигурността, но в цялия спектър на нашите отношения.“, е неговата препоръка за официално становище от страна на американското правителство. Тази позиция на САЩ спрямо България не се е променила, независимо от това кой управлява страната и каква е личността на българския премиер, както стана ясно от последните изявления на сегашния посланик Уорлик по отношение на официалните ни двустранни отношения.
По повод енергийната ни стратегия, Байърли казва тежката истина, че 88% от нуждите на природен газ за България и 73% от нуждите на петрол се доставят монополно именно от Русия, което създава огромен търговски дефицит, както и силна енергийна зависимост. В грамата се чете точно как шефът на руската компания „Газпром“ Медведев си е позволил да размаха заплашително пръст, не на кой да е, а на един Министър-Председател на суверенна страна, като му е казал в директен тон, че ако България не предоговори на по-висока цена споразуменията за доставките на природен газ, които още бяха в сила, ще последва икономически шантаж.
Заплахите изглежда са подействали в правилната за руските интереси насока, защото действително споразуменията бяха предподписани предсрочно, след огромен политически скандал. „Подпомагането на България да избегне своята пълна зависимост е дългосрочен проект, но е едно от нещата, с които трябва да продължим да бъдем ангажирани.“, заключава докладчикът.
В друг доклад от началото на 2007 г., който е портрет на икономическия министър Румен Овчаров, Байърли директно пише, че България „се е предала“ в сделката за доставки на руски газ. [07SOFIA252] (Превод на български)
„За какво България реално се предаде при сключването на тази сделка.“ – пита се Байърли? „Отговорът почти сигурно е изграждането на новата атомна електроцентрала в Белене на р. Дунав, възложено на консорциум – собственост на „Газпром“, анализира той.
Така представена, дилемата „скъп газ“ срещу АЕЦ „Белене“ предполага, че АЕЦ Белене е нещо изключително изгодно, за да си струва „предателството“ на националния интерес.
В същото време обаче многобройни анализи на американците показват, че „Белене“ като цяло е неизгоден проект, а оттеглянето на германския инвеститор RWE повдига куп въпроси за прозрачността на финансиране и реалната собственост на бъдещата централа, както и за сигурността на строежа. Тези изводи се оказват особено актуални и днес, както личи от развитието на нещата в политически и икономически план.
Въпреки, че не е казано в прав текст, логичната последователност на анализите сочи, че „предателството“ за газа е в полза на българските бенефициенти от строежа на АЕЦ „Белене“, с които Овчаров се оказва свързан. „Конфликт на интереси “ ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор – и руския и българския. – пише Байърли.
Самите бенефициенти са подробно изброени в отделен доклад озаглавен МРЪСНА ЕНЕРГИЯ: КОРУПЦИЯ И ЛИПСА НА ПРОЗРАЧНОСТ ИЗМЪЧВАТ БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН СЕКТОР: „Риск Инженеринг“ на Богомил Манчев, „Фронтиер“ на Красимир Георгиев и фирми на Христо Ковачки.
„Ресурсите на „Белене“ са толкова грамадни, че всички от конкуриращите се енергийни и политически лобита ще получат дял“. За своя дял от Белене са се подредили и фирми близки до ДПС на Ахмед Доган, които „контролират екологичното министерство, отговорно за даване на разрешения“ – смята авторът на грамата Алекс Карагианис.
В крайна сметка за американците Румен Овчаров остава „загадъчна и противоречива фигура – свързана с корупцията и руските енергийни интереси“. Поради това Байърли препоръчва да не се организират срещи на високо равнище за българския министър при посещението му в САЩ през 2007 г., което на дипломатически език е своеобразна политическа присъда, влязла в действие.
Прави впечатление последователността на американската политика, която много сериозно гледа на бъдещата икономическа и енергийна независимост на България /сега вече член и на ЕС/. САЩ не се колебаят да изразяват твърда подкрепа за българските управляващи, за да ги стимулират да се движат в „правилната посока“, независимо, че си дават сметка за тежката корупционна среда в страната и двуличността на българските политици, които са като отворена карта за тях, без да има място за никакви илюзии.
Източник: http://www.bivol.bg/
- Волгин: С медийната концентрация журналистиката ерозира
Засилването на медийната концентрация води до сериозен упадък на журналистиката. Това каза Петър Волгин от БНР на панела „Медии и собственост“, който се проведе в рамките на Седмата световна среща на българските медии, организирана от БТА в Холандия.
По думите му този процес се извършва заради контрола и цензурата, а не в името на професионализма. Най-често срещаната практика у нас е година-две преди избори да се купуват или създават медии, в които се наливат сериозни суми, а след изборите или се закриват или се намалява чувствително финансирането им, допълни Волгин.
Линията на поведение на собствениците се променя според това, как се сменя властта, смята той.
По думите му „жълтата“ преса е придобила ореола на крепител на свободата на словото, след като на читателите е станало ясно, че информациите в нормалните медии се контролират.
Не приехме закон за концентрацията на медии, независимо, че знаем, че това е пътят да се противопоставим на това явление, каза Георги Лозанов, председател на СЕМ. Той изрази надежда, че в сега подготвяния общ Закон за медиите и може да се наложи някаква рамка по отношение на собствеността. Трябва да се използва моментът, защото сега за първи път има и политическа воля, подчерта Георги Лозанов.
Журналистиката в България ще започне отново да се изкачва по стълбичката, когато видим физическите лица на собствениците на медиите, смята той. Колкото повече има яснота за капиталите, толкова по-прозрачни са медиите, но и не всеки капитал има право да притежава медии, защото и сега има рискови капитали, обясни Лозанов.
Според Бистра Георгиева, главен редактор на в.“Банкер“, младите журналисти трябва да се насърчават да бъдат по-агресивни по отношение на истината и да не си налагат автоцензура. Според нея в момента те търсят медии, където да получават повече пари за сметка на свободата.
Източник: http://society.actualno.com
Бел.ред.: В оригиналното заглавие на източника е сбъркано името на Волгин с Вигенин.
Звукозапис от изказванията: Част-1, Част-2
