Авторски
- Днес в Холандия е последният ден на Седмата световна среща на българските медии, организирана от БТА
Темата на форума е „Медии и пари“. Във фокуса на внимание са проблемите на медиите и тяхното финансиране, за собствеността и независимостта им, за промените и развитието на медийната инфраструктура, авторското право и др.
Срещата бе открита преди 3 дни в Хага от премиера Б.Борисов, където той отдели на журналистите по около 10 минути, за да отговори на въпроси, някои от които свързани с публикуваната в WikiLeaks и българските му партньори www.bivol.bg изключително интересна грама на бившия посланик Джон Байърли, в която той описва сенчести връзки на Бойко Борисов с контрабандата на наркотици в България, връзките с Лукойл, ТИМ, Сибанк, Младен Михалев – Маджо, Румен Николов – Пашата и не на последно място – с американското посолство (линк). Запис на отговорите му може да бъде намерен тук (линк). На откриването присъстваха министрите Цветан Цветанов, Трайчо Трайков, Николай Младенов, депутати и др.
Работната част на срещата продължи в холандския град Хилверсум. В града, наричан европейска медиина столица, са разположени студиата и офисите на всички холандски и на много европейски телевизии и радиоканали. В града се намира и единственият в света Музей на медиите. Освен архитектурна забележителност, той е и най-големият аудио-визуален архив в Европа, тъй като съхранява над 700 000 часа телевизионни, радио, музикални и филмови записи.
Инициатори и организатори на събитието са Българската телеграфна агенция /БТА/ и Асоциацията на българските медии по света /АБМС/.
Повече от 40 български медии от цял свят се включиха във форума през тази година. Срещата събра представители на печатни и на електронни издания, радио и ТВ от над 20 държави, сред които САЩ (с участието на www.Eurochicago.com), Канада, Великобритания, Испания, Гърция, Израел, Унгария, Чехия, Холандия, Сърбия, Румъния, Украйна, Молдова. Сред поканените са и нови медии от Швеция, Китай и Южна Африка, които не са имали участие в срещите досега.Седмата световна среща на българските медии се реализира с подкрепата на „Петрол“, „ЧЕЗ България“, „Изи Пей“, „Тандем“, „Уестърн Юнион“.
.
- УНИЦЕФ стартира кампания „Чуй ме сега! Утре може да е късно!“УНИЦЕФ стартира кампания за ранно детско развитие: „Чуй ме сега! Утре може да е късно!“. Тя цели да информира обществеността за важността на ранното детство и нуждата за подкрепа, както и да набере средства за проекта на УНИЦЕФ „Училище за родители – Да пораснем заедно“. Акцията ще стартира на 1 юни от 13.30 ч. в началото на конференцията за ранно детско развитие „Да пораснем заедно“ . Това ще стане в столичния хотел Дедеман Принцес, съобщават от организацията.За УНИЦЕФ:УНИЦЕФ е Детският фонд на Организацията на Обединените Нации и част от голямото семейство на ООН. От 1946 година насам, УНИЦЕФ е водеща организация, работеща в полза на децата, представена в над 150 страни по света. УНИЦЕФ помага за оцеляването и благоденствието на децата от ранното детство до юношеството. УНИЦЕФ оказва помощ в областта на детското здравеопазване и пълноценното хранене, за осигуряване на основно образование за всички момичета и момчета, както и за закрила на децата от насилие, експлоатация и СПИН. УНИЦЕФ се финансира изцяло от доброволни дарения на отделни лица, фирми, фондации и правителства.Ранно детско развитие:Ранното детско развитие включва цялата необходима подкрепа за детето от пренаталното му развитие до осмата му година, за да може да бъде реализирано правото му на оцеляване, закрила и грижа, което ще му гарантира най-доброто развитие. Ранното детско развитие обхваща области като стимулиране на бебето, здравеопазване и пълноценно хранене, ранно учене, подкрепа на семейството, развитие на общността и др.Защо ранно детско развитие?Първите няколко години от живота оказват огромно влияние върху развитието и успеха на детето по-късно – от доброто здраве и резултатите в училище до самоуважението и социалните му умения. Детският мозък се развива изключително бързо в този период и връзките между нервните клетки в мозъка, се изграждат чрез взаимодействие с най-близките до детето хора и остават непроменени до края на живота.Емоционалната стабилност и чувството на доверие се изграждат също през първите няколко години от живота на детето и по-късно стават основа за всички важни взаимоотношения – с връстници, колеги, партньори и по-възрастни, и дори със собствените деца.Можем да кажем, че този критичен за развитието на детето период предоставя огромни възможности за човека, но е също така и период, в който тези възможности могат да бъдат изгубени. Неподходящото възпитание в първите години на развитието на детето по-късно прераства в чувство на неудовлетвореност от живота, нарушава отношенията, води до трудности в обучението, хранителни разстройства, високи нива на престъпност и насилие, зависимости, и други лични и социални проблеми. Очевидно е, че тези разстройства са много скъпи и трудни за лечение на по-късен етап от живота, като често лечението не води до резултат.Въпреки, че всяко дете се развива със свои собствени темпове, много проучвания показват, че развитието е най-бързо в периода преди навършване на три години. През този период, и особено по време на първата година от живота, малките деца обикновено живеят в защитеното пространство на домовете си и са напълно зависими от възрастните. Родителските умения са от решаващо значение за възпитанието на децата, за осигуряване на емоционална подкрепа, насърчаване на тяхното развитие и за установяване на успешна комуникация. Въпреки това е ясно, че голяма част от младите родители никога не са имали възможност да учат и да придобият умения за адекватна родителска грижа.Ако осигурим подкрепа на родителите през този период, обучим ги на добри родителски умения и им дадем знания, които ще съдействат за развиване потенциала на децата им, ние ще увеличим шанса за успех и щастлив живот на тези деца в една здрава и подкрепяща среда.Инвестицията в ранното детско развитие:Програмите и политиките за ранно детско развитие са инвестиция в бъдещето на държавата и нейното развитие, както икономическо, така и социално. Те носят допълнителни ползи и пряко допринасят за увеличаване активите на обществото, подобряват ефективността на всички инвестиции и решават проблема с нуждите на родителите от готово решение /ноу-хау/ за отглеждането на децата. Интегрираните програми за най-малките деца спомагат и за елиминиране на неравностойното положение, което е един от начините за борба с бедността.Правилното познавателно и емоционално развитие през първите няколко години водят до неизмерими ползи по-късно в живота. Инвестицията в ранното детско развитие има коефициент на възвръщаемост от 10 % годишно. Ранната превенция има много по-ниска цена от тази, която би се платила по-късно за преодоляване на вече съществуващи здравни и социални проблеми.УНИЦЕФ и ранното детско развитие в България:Нашата цел е всяко дете да получи възможно най-добрия старт в живота. В настоящите икономически условия е по-важно от всякога ограничените ресурси да се инвестират разумно в подкрепа на семействата. Ранното детско развитие е отлична възможност, която може да определи бъдещето на хиляди деца в България.Ние работим в сферата на образованието, здравеопазването и социалната закрила с националните и местни власти и гражданското общество за разработването и въвеждането на политики и стандарти за ранно учене, достъп до здраве и подкрепа на семействата.Кампанията „Чуй ме сега! Утре може да е късно!“УНИЦЕФ стартира кампания за ранно детско развитие: „Чуй ме сега! Утре може да е късно!“. Тя цели да информира обществеността за важността на ранното детство и нуждата за подкрепа, както и да набере средства за проекта на УНИЦЕФ „Училище за родители – Да пораснем заедно“.„Училище за родители – Да пораснем заедно“Толкова много се знае за родителството, и толкова много неща родителите не знаят, че винаги се намира някой, който твърди, че родителите трябва да бъдат обучавани. Разбира се, полезно би било родителите да знаят повече, но е много важно как се провежда обучението им. Датският психолог Йеспер Юл твърди, че обучението на родители може да навреди много на родителите и децата, ако е прекалено опростено и се опитва да представи „рецепти“. Според него родителите никога не трябва да стават „педагози“ на децата си, тъй като връзката между тях трябва да остане индивидуална и неподправена. Ако родителите просто механично вършат, каквото ги съветват, това няма да проработи. Повече от всичко родителите са модел за подражание за децата си и трябва да се погрижат за себе си, за своите нужди и собствения си живот. Децата трябва да виждат това от своите родители. Добре информираните родители обаче, които биват насърчавани да поддържат близка емоционална връзка със своите деца и да оценяват своите собствени потребности като личности, имат много по-голям шанс да отгледат способни и истински щастливи деца.Опитът на УНИЦЕФ показва, че промяната на поведението на родителите изисква първоначално адресиране на техните знания и нагласи, чрез качествена и надеждна информация. Ето защо организацията и нейните екипи ще работят с всички структури, формиращи мрежата за подкрепа около родителите, за отговорно и атрактивно представяне на модерна и научно-обоснована информация за ползите от доброто родителство и съвети.„Училищата за родители – Да пораснем заедно“ ще предоставят споделено пространство, в което могат да се срещат бъдещите родители и родителите на малки деца, да споделят и обменят своите мисли и опит. Особено важно е присъствието на подготвени специалисти, които придружават тези срещи. Целта е всички страхове, опасения и въпроси на бъдещите и младите родители да намерят пространство, в което да бъдат формулирани и споделени.Родителите ще получат информация за ранните способности и особености в развитието на кърмачето и малкото дете:o Езикът на новороденото – мускулен тонус, позата на тялото, движенията, промяната в цвета на кожата, плачовете;o Основните поведения на малкото дете: сън, хранене, отделяне, сексуална активност. За всяко поведение се включва – физиологична основа, развитие, индивидуални особености, развитие на връзката майка – дете;o Вокално изразяване и вокално подражание;o Кърмене – основните неща, които една майка трябва да знае (честота, положение на тялото, лична хигиена и др.);o Играта на кърмачето и малкото дете;o Говорно развитие;o Как да разговаряме с кърмачето и малкото дете;o Раздялата с майката и последиците от нея във възрастта от 6-7 месеца и 2 години;o Как да се държим с малкото дете след няколко дневна раздяла;o Психомоторна експресивност в ранна и предучилищна възраст;o Какво трябва да знаем за педиатричната консултация;o Особености в психичното развитие на детето в предучилищна възраст;o Ролята на семейството за развитието на детето;o Ролята на групата връстници за развитието на детето;o Защо децата обичат приказки;o Детското любопитство – детските въпроси;o Как да насърчаваме детето да твори;o Социално и духовно развитие на детето в предучилищна възраст;o Корени и природа на детската агресивност;o Какво означават отказите на детето – как да посрещаме „Не-то“;o Въпросът за границите във възпитанието на детето;o Тялото на детето – как да формираме у детето нагласата, че тялото му е лично и неприкосновено. Как да възпитаме у него способността да казва „не“ на неприятни докосвания и контакти;o Детската сексуалност – същност и стадии на развитие.o Когато детето боледува – какво трябва да знаем, за да му помогнем.Дейностите могат да протичат по следните начини:Децата играят в подходящо оборудвано за тях пространство, като единият от обучителите анимира заниманията им – психомоторика, детска приказка, игра с подходящи за възрастта играчки, ролеви игри, упражнения за развиване на фината моторика (рисуване, изрязване, моделиране); родителите наблюдават и разговарят с другия обучител;Двамата възрастни, играят с децата, а родителите наблюдават;Двамата възрастни играят с децата и канят желаещите родители да се включат;Обучителите насърчават родителите да четат или да играят с децата, а те наблюдават и се намесват само, ако родителите ги помолят.Ще се организират и ателиета за детска играчка, психомоторика, детска литература: тези дейности се осъществяват в специално оборудвани пространства, в които децата се занимават със специално обучени аниматори или психомоторни терапевти, а родителите наблюдават. Възможно е да се предоставя възможност на родителите да се включват в заниманията на децата си. Крайната цел е родителите да опознаят по-добре възможностите и интересите на своите деца и това да определя избора им на играчки, занимания, книги и пр. Дейности в отделните пространства:Ø Детска играчка: родителите и детето идват в това пространство, в което играчките са подредени по възрасти. Родителите предлагат на детето си играчки, като целта е да се уверят дали то проявява интерес към тях. Обучителят им обяснява какви качества развива у детето конкретната играчка. В пространството може да се организира групов прием на деца.Ø Детска литература: родителите идват с детето си, запознават се с различните видове книжки, подходящи за възрастта на детето, разглеждат ги заедно. В това пространство може да се организират ателиета с познавателна и с терапевтична цел за групи деца, подбрани по възраст или по проблем. Например ателие приказка /приказките се подбират, така, че да са подходящи за децата и те да могат да се идентифицират с основния герой/ за деца, които са преживели насилие, или са хиперактивни и пр.Ø Психомоторика: организира се групов прием на деца, които участват в сеанси с психомоторни терапевти. Родителите могат да останат и да гледат без да участват.
УНИЦЕФ стартира кампания за ранно детско развитие: „Чуй ме сега! Утре може да е късно!“. Тя цели да информира обществеността за важността на ранното детство и нуждата за подкрепа, както и да набере средства за проекта на УНИЦЕФ „Училище за родители – Да пораснем заедно“. Акцията ще стартира на 1 юни от 13.30 ч. в началото на конференцията за ранно детско развитие „Да пораснем заедно“ . Това ще стане в столичния хотел Дедеман Принцес, съобщават от организацията.За УНИЦЕФ:УНИЦЕФ е Детският фонд на Организацията на Обединените Нации и част от голямото семейство на ООН. От 1946 година насам, УНИЦЕФ е водеща организация, работеща в полза на децата, представена в над 150 страни по света. УНИЦЕФ помага за оцеляването и благоденствието на децата от ранното детство до юношеството. УНИЦЕФ оказва помощ в областта на детското здравеопазване и пълноценното хранене, за осигуряване на основно образование за всички момичета и момчета, както и за закрила на децата от насилие, експлоатация и СПИН. УНИЦЕФ се финансира изцяло от доброволни дарения на отделни лица, фирми, фондации и правителства.Ранно детско развитие:Ранното детско развитие включва цялата необходима подкрепа за детето от пренаталното му развитие до осмата му година, за да може да бъде реализирано правото му на оцеляване, закрила и грижа, което ще му гарантира най-доброто развитие. Ранното детско развитие обхваща области като стимулиране на бебето, здравеопазване и пълноценно хранене, ранно учене, подкрепа на семейството, развитие на общността и др.Защо ранно детско развитие?
Първите няколко години от живота оказват огромно влияние върху развитието и успеха на детето по-късно – от доброто здраве и резултатите в училище до самоуважението и социалните му умения. Детският мозък се развива изключително бързо в този период и връзките между нервните клетки в мозъка, се изграждат чрез взаимодействие с най-близките до детето хора и остават непроменени до края на живота.Емоционалната стабилност и чувството на доверие се изграждат също през първите няколко години от живота на детето и по-късно стават основа за всички важни взаимоотношения – с връстници, колеги, партньори и по-възрастни, и дори със собствените деца.Можем да кажем, че този критичен за развитието на детето период предоставя огромни възможности за човека, но е също така и период, в който тези възможности могат да бъдат изгубени. Неподходящото възпитание в първите години на развитието на детето по-късно прераства в чувство на неудовлетвореност от живота, нарушава отношенията, води до трудности в обучението, хранителни разстройства, високи нива на престъпност и насилие, зависимости, и други лични и социални проблеми. Очевидно е, че тези разстройства са много скъпи и трудни за лечение на по-късен етап от живота, като често лечението не води до резултат.Въпреки, че всяко дете се развива със свои собствени темпове, много проучвания показват, че развитието е най-бързо в периода преди навършване на три години. През този период, и особено по време на първата година от живота, малките деца обикновено живеят в защитеното пространство на домовете си и са напълно зависими от възрастните. Родителските умения са от решаващо значение за възпитанието на децата, за осигуряване на емоционална подкрепа, насърчаване на тяхното развитие и за установяване на успешна комуникация. Въпреки това е ясно, че голяма част от младите родители никога не са имали възможност да учат и да придобият умения за адекватна родителска грижа.Ако осигурим подкрепа на родителите през този период, обучим ги на добри родителски умения и им дадем знания, които ще съдействат за развиване потенциала на децата им, ние ще увеличим шанса за успех и щастлив живот на тези деца в една здрава и подкрепяща среда.Инвестицията в ранното детско развитие:Програмите и политиките за ранно детско развитие са инвестиция в бъдещето на държавата и нейното развитие, както икономическо, така и социално. Те носят допълнителни ползи и пряко допринасят за увеличаване активите на обществото, подобряват ефективността на всички инвестиции и решават проблема с нуждите на родителите от готово решение /ноу-хау/ за отглеждането на децата. Интегрираните програми за най-малките деца спомагат и за елиминиране на неравностойното положение, което е един от начините за борба с бедността.Правилното познавателно и емоционално развитие през първите няколко години водят до неизмерими ползи по-късно в живота. Инвестицията в ранното детско развитие има коефициент на възвръщаемост от 10 % годишно. Ранната превенция има много по-ниска цена от тази, която би се платила по-късно за преодоляване на вече съществуващи здравни и социални проблеми.УНИЦЕФ и ранното детско развитие в България:
Нашата цел е всяко дете да получи възможно най-добрия старт в живота. В настоящите икономически условия е по-важно от всякога ограничените ресурси да се инвестират разумно в подкрепа на семействата. Ранното детско развитие е отлична възможност, която може да определи бъдещето на хиляди деца в България.Ние работим в сферата на образованието, здравеопазването и социалната закрила с националните и местни власти и гражданското общество за разработването и въвеждането на политики и стандарти за ранно учене, достъп до здраве и подкрепа на семействата.Кампанията „Чуй ме сега! Утре може да е късно!“УНИЦЕФ стартира кампания за ранно детско развитие: „Чуй ме сега! Утре може да е късно!“. Тя цели да информира обществеността за важността на ранното детство и нуждата за подкрепа, както и да набере средства за проекта на УНИЦЕФ „Училище за родители – Да пораснем заедно“.„Училище за родители – Да пораснем заедно“Толкова много се знае за родителството, и толкова много неща родителите не знаят, че винаги се намира някой, който твърди, че родителите трябва да бъдат обучавани. Разбира се, полезно би било родителите да знаят повече, но е много важно как се провежда обучението им. Датският психолог Йеспер Юл твърди, че обучението на родители може да навреди много на родителите и децата, ако е прекалено опростено и се опитва да представи „рецепти“. Според него родителите никога не трябва да стават „педагози“ на децата си, тъй като връзката между тях трябва да остане индивидуална и неподправена. Ако родителите просто механично вършат, каквото ги съветват, това няма да проработи. Повече от всичко родителите са модел за подражание за децата си и трябва да се погрижат за себе си, за своите нужди и собствения си живот. Децата трябва да виждат това от своите родители. Добре информираните родители обаче, които биват насърчавани да поддържат близка емоционална връзка със своите деца и да оценяват своите собствени потребности като личности, имат много по-голям шанс да отгледат способни и истински щастливи деца.Опитът на УНИЦЕФ показва, че промяната на поведението на родителите изисква първоначално адресиране на техните знания и нагласи, чрез качествена и надеждна информация. Ето защо организацията и нейните екипи ще работят с всички структури, формиращи мрежата за подкрепа около родителите, за отговорно и атрактивно представяне на модерна и научно-обоснована информация за ползите от доброто родителство и съвети.„Училищата за родители – Да пораснем заедно“ ще предоставят споделено пространство, в което могат да се срещат бъдещите родители и родителите на малки деца, да споделят и обменят своите мисли и опит. Особено важно е присъствието на подготвени специалисти, които придружават тези срещи. Целта е всички страхове, опасения и въпроси на бъдещите и младите родители да намерят пространство, в което да бъдат формулирани и споделени.Родителите ще получат информация за ранните способности и особености в развитието на кърмачето и малкото дете:o Езикът на новороденото – мускулен тонус, позата на тялото, движенията, промяната в цвета на кожата, плачовете;o Основните поведения на малкото дете: сън, хранене, отделяне, сексуална активност. За всяко поведение се включва – физиологична основа, развитие, индивидуални особености, развитие на връзката майка – дете;o Вокално изразяване и вокално подражание;o Кърмене – основните неща, които една майка трябва да знае (честота, положение на тялото, лична хигиена и др.);o Играта на кърмачето и малкото дете;o Говорно развитие;o Как да разговаряме с кърмачето и малкото дете;o Раздялата с майката и последиците от нея във възрастта от 6-7 месеца и 2 години;o Как да се държим с малкото дете след няколко дневна раздяла;
o Психомоторна експресивност в ранна и предучилищна възраст;o Какво трябва да знаем за педиатричната консултация;o Особености в психичното развитие на детето в предучилищна възраст;o Ролята на семейството за развитието на детето;o Ролята на групата връстници за развитието на детето;o Защо децата обичат приказки;o Детското любопитство – детските въпроси;o Как да насърчаваме детето да твори;o Социално и духовно развитие на детето в предучилищна възраст;o Корени и природа на детската агресивност;o Какво означават отказите на детето – как да посрещаме „Не-то“;o Въпросът за границите във възпитанието на детето;o Тялото на детето – как да формираме у детето нагласата, че тялото му е лично и неприкосновено. Как да възпитаме у него способността да казва „не“ на неприятни докосвания и контакти;o Детската сексуалност – същност и стадии на развитие.o Когато детето боледува – какво трябва да знаем, за да му помогнем.Дейностите могат да протичат по следните начини:Децата играят в подходящо оборудвано за тях пространство, като единият от обучителите анимира заниманията им – психомоторика, детска приказка, игра с подходящи за възрастта играчки, ролеви игри, упражнения за развиване на фината моторика (рисуване, изрязване, моделиране); родителите наблюдават и разговарят с другия обучител;Двамата възрастни, играят с децата, а родителите наблюдават;Двамата възрастни играят с децата и канят желаещите родители да се включат;Обучителите насърчават родителите да четат или да играят с децата, а те наблюдават и се намесват само, ако родителите ги помолят.Ще се организират и ателиета за детска играчка, психомоторика, детска литература: тези дейности се осъществяват в специално оборудвани пространства, в които децата се занимават със специално обучени аниматори или психомоторни терапевти, а родителите наблюдават. Възможно е да се предоставя възможност на родителите да се включват в заниманията на децата си. Крайната цел е родителите да опознаят по-добре възможностите и интересите на своите деца и това да определя избора им на играчки, занимания, книги и пр. Дейности в отделните пространства:Ø Детска играчка: родителите и детето идват в това пространство, в което играчките са подредени по възрасти. Родителите предлагат на детето си играчки, като целта е да се уверят дали то проявява интерес към тях. Обучителят им обяснява какви качества развива у детето конкретната играчка. В пространството може да се организира групов прием на деца.Ø Детска литература: родителите идват с детето си, запознават се с различните видове книжки, подходящи за възрастта на детето, разглеждат ги заедно. В това пространство може да се организират ателиета с познавателна и с терапевтична цел за групи деца, подбрани по възраст или по проблем. Например ателие приказка /приказките се подбират, така, че да са подходящи за децата и те да могат да се идентифицират с основния герой/ за деца, които са преживели насилие, или са хиперактивни и пр.Ø Психомоторика: организира се групов прием на деца, които участват в сеанси с психомоторни терапевти. Родителите могат да останат и да гледат без да участват.
- Българските медии тичат след победителите
Българските медии продължават да тичат след победителите. Това заяви Мартин Захариев по време на панел за конкурентоспособността на медиите в рамките на Седмата световна среща на българските медии, организирана от БТА в Холандия.
По думите му печатът дава широко поле за изява на поръчковата журналистика, знаят се и тарифите на журналистите, за да „публикуват“ или „да не публикуват“. Икономическите зависимости и принуда, които в крайна сметка са и политически, раждат журналистически слугинаж и разяждат ценностната система на професията, коментира Захариев.
Нито едно правителство не пожела да си развали отношенията с електората и да въведе общественото финансиране на електронните медии, каза Мартин Захариев. Според него това би го лишило от най-мощния лост на влияние над медиите. Те пък не винаги се притесняват от близостта си с управляващите, смята той.
Медийният експерт посочи, че българските медии са силно манипулирани, а собствеността им все повече се концентрира във все по-малко ръце. По думите му новите частни медийни собственици нямат журналистически опит, използват медиите за влияние върху обществото с цел прокарване на бизнес интереси.
В условията на избори, каквито предстоят у нас, Захариев отчете, че компаниите ограничават рекламите и вместо това действат като посредници, купувайки рекламно място за политически партии. Свикнали с манипулациите на пресата, българските читатели се обръщат към таблоидите, твърди Захариев. В тази връзка той заяви, че българския вестникарски пазар има две лица – от светлата част са професионалните и качествени издания, които се опитват да печелят пари, а от другата – които продават не тираж и реклами, а редакционното си съдържание.
Очакванията, че в условията на кризата онлайн медиите ще монетизират високото потребление в интернет не се оправдават, не се оправдават и очакванията, че рекламодателите ще насочат бюджетите си към тях заради високата ефективност на рекламите, посочи Мартин Захариев.
Източник: http://society.actualno.com
Още по темата
Седмата световна среща на българските медии се отрива утре в Холандия
Безродниците вече са на изчезване - 500 000 неграмотни обричат пазара на труда
„Сега” пише:
500 000 неграмотни българи обричат пазара на труда на катастрофа, пише „Сега”. Трагичното състояние на пазара на труда не само няма да бъде преодоляно, но и ще се задълбочава. В следващите 10-15 години на него ще излязат още 250 000 българи без образование, без квалификация и с изключително лош здравен статус. „За 20-те години на прехода половин милион деца са напуснали преждевременно училище, а 1/3 от тях не са завършили дори основно образование,“ предупреди вчера председателят на Икономическия и социален съвет Лалко Дулевски, позовавайки се на ново изследване на демографската ситуация на България. 250 000 от тези деца вече са във възраст за работа и кризата показа абсолютната им невъзможност да намерят място на пазара на труда. Останалите 250 000 ще стъпят на пазара в период до 10-15 години. В данните не влизат учениците, напуснали страната с родителите си. Бизнесът непрекъснато се оплаква от липса на подготвени кадри. Това е особено видно в строителството и големите инфраструктурни проекти. Заетостта сред хората без образование у нас е значително по-ниска, отколкото в ЕС. По-малко от половината неграмотни българи между 20 и 64 г. работят, докато за съюза този показател е с 13.4% по-висок.
„Дневник” пише:
Липсата на работни места и съкращенията се отразяват много по-тежко на младежите, отколкото на хората, на които им остават няколко години до пенсия, пише по темата „Дневник”. За 12 месеца броят на заетите до 24 години е намалял с близо 30 хил. За същото време по-малко от 7 хил. души между 55 и 64 години са били освободени, като част от тях са се пенсионирали. Едва 18.4% от младежите са заети, въпреки че в това число влизат и тези, които през периода януари-март са работили дори и само един час срещу заплащане. Според специалистите по човешки ресурси липсата на трудови навици и на лоялност към работодателя са сред основните пречки пред младите хора в опитите им да си намерят работа. Друго обяснение е, че младежите имат много по-високи изисквания към заплащането, докато възрастните се съгласяват да работят и срещу минимално възнаграждение само и само да натрупат необходимия стаж за пенсия. Препятствие пред намирането на първа работа е и това, че много малка част от студентите в България карат стажове по време на следването.
Източник: http://vestnici.actualno.com
- Слагат американски радар на връх „Ботев”Разполагането на американски радар част от противоракетния щит на НАТО на връх „Ботев” ще бъде обсъдено на форум на Алианса във Варна. Досега не се предвиждаше да се разположи система в България, но Турция е отказала да я разположи на своя територия.
Според в. „Стандарт“ предложението се съдържа в доклад на висшия натовец Реймонд Кноп, който ще бъде прочетен на Парламентарната асамблея на Алианса във Варна. Радарът на родния връх трябва да бъде разположен до края на 2013 г.
Идеята е противоракетният щит да ползва локатори в Румъния и България, които да насочват прехващачи, разположени на кораби в Средиземно море.
В доклада, с който „Стандарт“ разполага, се посочва, че първоначалните намерения на НАТО и САЩ да използват радарите на Турция за прихващане на балистични ракети засега нямат развитие и преговорите са затруднени.
Според дипломатически източници Анкара е приела доктрина за добросъседство и не иска нейните радари да бъдат използвани срещу евентуални военни действия към Иран или други съседни държави. Спор има и кой ще управлява радарите, ако те бъдат включени в ракетния щит, но са собственост на турската страна.
Ако все пак не се стигне до споразумение за радара в България, в натовския доклад се предлагат още две алтернативи за разполагането му – Украйна и Грузия.
Дипломати обаче са категорични, че тези варианта са нереалистични поради съседството на двете държави с Русия, която вече е доста изнервена от изграждането на ракетния щит.
Източник: http://www.bnews.bg
- Накъде след Бойко
Автор: Иван Груйкин (Гражданска инициатива „Справедливост”)
В последните месеци натрапчиво се налага усещането, че Бойко Борисов и неговото управление са изправени пред изключителни проблеми. За професионалните наблюдатели това е ясно отдавна, но бързо радикализиралото се анти-Бойко и анти-ГЕРБ говорене на политолози, социолози и журналисти прави силно впечатление и предвещава скорошна развръзка.Пълна липса на управленски идеи, огромни пробойни в приходната част на бюджета, явен провал в битката с престъпността и корупцията, опасна за гражданите полиция, безпомощна (огромна) администрация, изчерпан външнополитически кредит на доверие, лично компрометиране на премиера и вътрешния министър в корупционни действия (независимо от замазването в медиите), все по-видимо обедняване на българите, задълбочаващо се усещане за лъжа, несигурност и несправедливост – всичко това оттук нататък е невъзможно да бъде компенсирано с нови пиар акции и медийна пропаганда.
Всъщност случва се неизбежното. Още при сформирането на кабинета „Борисов” от „Справедливост“ публично заявихме, че възлагането на каквито и да е надежди на ГЕРБ е абсурдно и означава „окончателно изчезване на остатъците от политическа нормалност в България”.
С болка констатирахме, че самият премиер и личният му политически проект представляват „тъжна карикатура на моментното състояние на българската общност”. Съпротивлявахме се на „колективната амнезия и загубата на слух, зрение, на чувство за приличие и достойнство”, демонстрирани в отношението на медии и анализатори към Борисов и управляващата партия.
Предупредихме съучастниците от Синята коалиция и „Атака“, че и заедно с Бойко Борисов няма да направят нищо, след като преди това в продължение на четири години на откровено престъпно и провалено управление на тройната коалиция не можаха да направят каквото и да е смислено политическо действие, освен собственото си политическо оцеляване.
На шестия месец от управлението на правителството отбелязахме, че „вече не всички обичат Бойко”. Мнозина бяха започнали да се замислят върху показността на гръмките обвинения и закани към тройната коалиция, да са критични към огромното изобилие на информация за фрапиращи злоупотреби, извършени от представители на предишното управление.
Малцина запомниха шумно обявените „57 конкретни мерки на правителството в областта на правосъдието и вътрешния ред”, които самите управляващи бързо предпочетоха да забравят.
Но с приетите изменения в Закона за събранията, митингите и манифестациите, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за електронните съобщения управляващите надминаха всички очаквания за милиционерски уклон в законодателната си дейност. Застрашени бяха основни граждански свободи, започна безконтролно подслушване и следене на хора, законът се погазваше все по-често и по-дълбоко.
Гръмко обявяваните полицейски акции без изключение катастрофираха в съда, който пък по правило беше обявяван от управляващите като основна пречка за триумфа им над престъпността, организираната престъпност и корупцията.
Сривът в системата на здравеопазването е очевиден, а смените на министри – отчаян опит за печелене на време.
Бизнесът изнемогва и се задушава с чиновническо безхаберие и откровен рекет, българите видимо обедняват. Стопяването на нацията продължава, а желаещите да напуснат страната се увеличава драстично.
Въпреки целенасочената проправителствена пропаганда у все повече хора се затвърждава усещането за лъжливото представяне на една паралелна действителност, нямаща нищо общо с истинския дневен ред на България.
В края на миналата година за нас в „Справедливост” вече беше безпощадно ясно, че Борисов и ГЕРБ ни водят към катастрофа. Това ни даде повод през ноември 2010 г. да проведем и публично обсъждане на поставения по-горе въпрос – „Накъде след Бойко Борисов”.
Постоянството на констатациите ни, правени през цялото това време, абсурдността на приемането, че Борисов е в състояние да води страната като министър-председател, и предизвестената катастрофа на ГЕРБ-овото управление тогава се споделяха от малцина. Трудно беше да се повярва, че хора с политически, управленски и професионален опит не могат да видят това, което за едни обикновени граждани беше повече от очевидно.
Съучастието на действащия като единен организъм управленски картел (по Цветозар Томов), включващ управляващи и опозиция, прокуратура и съд, медии и анализатори, затвърди извода ни за окончателно мафиотизиране на властта, действаща в своя собствена изгода на гърба на все по-дезориентираните граждани. Граждани, за които и сега, и след Бойко Борисов, очевидно не съществува никаква политическа или друга обществена алтернатива – освен самите граждани.
На пръв поглед тази алтернатива е без шансове. Нова сериозна политическа партия се прави много трудно и е изключително скъпо, ключовият достъп до медиите е изцяло контролиран от управляващия картел, полицията и прокуратурата могат лесно да намерят проблем там, където такъв не съществува – ако се наложи….
Подслушването и следенето са се превърнали в норма и са практически безконтролни, хората са обезкуражени и невярващи, все по-смачкани и зависими в борбата си за оцеляване. Властта на картела е извън и над закона. Ако не беше така, Борисов трябваше да е арестуван и разследван за длъжностно престъпление (осуетяване на митническо разследване), Цветанов трябваше да е със запорирано имущество (апартаменти) и също разследван, и двамата – отстранени от постовете си. Така, както преди повече от двадесет и две години никой не допускаше, че Тодор Живков и неговото обкръжение могат да бъдат арестувани и съдени, така и днес никой не очаква Борисов и Цветанов, Доган и Петков, Филчев и Сидеров да бъдат арестувани и съдени (независимо че последният може и да бъде пожертван след поредните му изстъпления).
Ако имаше истински и независими от властта съд и прокуратура, които да налагат законност и справедливост, безумната кражба АЕЦ „Белене” никога нямаше да тръгне (като изначално незаконен проект), а руската мафия нямаше да контролира ключови сектори на българската икономика. Нелегитимна – над и извън закона (макар и формално законна) власт – както преди 1989-та година.
Но има нещо, което може да обърка сметките на картела. Усещането за лъжа и подмяна, за несправедливост и кражба, за нелегитимна власт, за безперспективност и обреченост може да отпуши духа, вкаран отново в бутилката през последните двадесет и две години. Моралният бунт, възпламенен от потъпканото достойнство и кражбата на бъдеще, помете и по-силни управленски картели в Египет и Тунис, на път е да го направи в Сирия и Йемен, вече промени Либия.
Подобен морален бунт, макар и в съвсем друга среда, днес пълни площадите на големите испански градове.
Това може да се случи и тук. Не, не е вярно, че българинът е различен и че това няма да стане. Това е хипотеза, която изцяло устройва картела.
Въпрос на здрав разум, на инстинкт за самосъхранение, на почтеност и достойнство е да я опровергаем.
Източник: http://www.mediapool.bg/
- Наръчник за Волен и журналисти сред килимчета
Тъкмо преди 24 май Волен Сидеров за пореден път се заяви като вечен защитник на вечните български интереси. Демонстрира пред джамията в София срещу високоговорителите, създаде „кървав инцидент в центъра на столицата” (според Цветанка Ризова), на следващия ден бодро опита физическа разправа в студиото на българското национално радио.
Тук няма да се спираме на неговите – естествено и единодушно осъдени – действия. Не бихме искали да се спираме на плахите журналистически реакции в неделя – на Величко Конакчиев и Цветанка Ризова – които в плен на правилото, че всеки, а особено депутатът, има право да изкаже гледната си точка, напълно бяха забравили, че когато интервюираният лъже нагло, той трябва да бъде засечен веднага.
По-важен ни се струва фактът, че за медиите „подпалването на черджето” не беше повод дори да се зачекнe въпросът защо там мюсюлмани се молят вън от джамията и от двора на джамията, имат ли те разрешения да заемат пространството на тротоара, наистина ли вътре в храма не е имало място? Въпросите са много – тук публикуваме малко от „френския опит” – във Франция, за разлика от България, тези въпроси са обект на обществен дебат.
Декември 2010 г. Марин Льо Пен (от крайно десния „Национален фронт”) сравни „уличните молитви” на мюсюлманите с „окупация”. „Сега има десет-петнайсет места, където известно число лица редовно идват, за да обсебват територия. Това си е окупация на части от територията, на квартали, където се прилага религиозен закон, това си е окупация”, заяви тя. „Настина, няма танкове, няма войници, но въпреки всичко си е окупация.”
15 април 2011 г. АФП. Министърът на вътрешните работи заяви, че броят на джамиите във Франция е нараснал от 1 000 на 2 000 за десет години и че той се надява на съгласувани действия с мюсюлманската общност, за да няма повече молитви на улицата.
Уличните молитви са демонстрация, която смущава съгражданите ни и освен това е проява на незачитане на светския характер на държавата, каза той. И призна, че „наистина има проблем с липсата на храмове”, но в същото време привлече вниманието върху новопостроените джамии, „тоест, могат да се построят още”.
Междувременно „уличните молитви не са благоприятни нито за принципа на светския характер, нито за вярващите в мюсюлманската религия”, отбеляза министърът. „Човек не се моли на Господа си на улицата, така че на това явление трябва да се сложи край.”
Министърът отбеляза със задоволство, че „в Ница, където имаше улични молитви, от няколко дни вече няма такива”. Той обясни, че е била „намерена една проста система – в Ница има две джамии и твърде многобройните за едната от тях биват транспортирани с автобуси до джамията, където има места. Трябва да търсим подобни решения”, подчерта той.
Декември 2010 г. Лоран Жофрен (директор на Либерасион) пише в уводна статия:
Д си сложим ръка на сърцето – от десетина дни полемиката около молитвите на улицата се настани в публичното пространство. Обаче никой, или почти никой, не си беше направил труда да разбере какъв е обхватът на явлението, кои са причините му и какви проблеми предизвиква то. Всеки си оставаше със собствените впечатления и предразсъдъци.
Разследването на Либерасион показа: в двайсетина места във Франция се практикуват публични молитви; обикновено те траят по-малко от час, не всяка седмица; джамиите, около които се провеждат молитвите, не са непременно интегристки, дори да има интегристи сред вярващите; тези молитви са плод на липса на място в храмовете; някои от живеещите по улиците, където се събират мюсюлманите, се оплакват предимно от ограничаването на движението, много други не им обръщат вече внимание; мюсюлманите не са очаровани от този начин да упражняват законите си, смятат го за недостоен за тяхната вяра.
Как да бъде разрешен проблемът? Като се строят джамии. Това усилие ще даде на тази религия, която отдавна е част от френския пейзаж, легитимните средства да се ползва от свободата на вероизповеданията, която е залегнала в нашата Конституция.
Лаицизмът, отделянето на държавата от църквите не се състои в това да атакуваш една или друга религия, както навремето са размахвали оръжието си кръстоносците. Би ли помислил, например, някой да забрани католическите процесии? Истинският лаицизъм се състои в това да се гарантира неутралитетът на държавата и да се организира зачитането на припознатите религии, които имат всички права, според републиканската традиция. Добре ще е да си го спомним.
Няма да коментираме тези френски мнения. Нашата страна има други традиции. И все пак, има ли нужда от дебат?
- SECRET: НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯТ ПОЛИТИК В БЪЛГАРИЯ – ГОЛЕМИ НАДЕЖДИ, СЕНЧЕСТИ ВРЪЗКИ
„Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа“ – това е заключението на дипломатически доклад посветен на Бойко Борисов, изпратен от посланик Байърли на 9 май 2006 г. Докладът е със степен на конфиденциалност СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ. Над тази степен са само грамите ТОП СЕКРЕТНО, с които Wikileaks не разполага. Следва преводът:
refid: 06SOFIA647
origin: Embassy Sofia
classification: SECRET//NOFORN
destination:
header:
Tim W Hayes 02/11/2009 11:09:57 AM From DB/Inbox: Search Results
Cable
Text:
S E C R E T NOFORN SOFIA 00647
CXsofia:
ACTION: POLEC
INFO: AID DCM FAS FCS DAO PAO AMB POLM RSO
DISSEMINATION: POLE
CHARGE: PROG
APPROVED: AMB:JBEYRLE
DRAFTED: POLEC:JSENIOR
CLEARED: DCM:JLEVINE, POLEC:BFREDEN, POLMIL:PNEMEC, RSO:TBURKES
VZCZCSFI326
PP RUEHC RUEHZL RUEAIIA
DE RUEHSF #0647/01 1291004
ZNY SSSSS ZZH
P 091004Z MAY 06
FM AMEMBASSY SOFIA
TO RUEHC/SECSTATE WASHDC PRIORITY 1871
INFO RUEHZL/EUROPEAN POLITICAL COLLECTIVE PRIORITY
RUEAIIA/CIA WASHINGTON DC PRIORITYS E C R E T SECTION 01 OF 03 SOFIA 000647
NOFORN
SIPDIS
E.O. 12958: DECL: 05/09/2016
TAGS: PGOV, PREL, PINR, MARR, ASEC, KCOR, KCRM, BU
SUBJECT: НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯТ ПОЛИТИК В БЪЛГАРИЯ: ГОЛЕМИ НАДЕЖДИ, СЕНЧЕСТИ ВРЪЗКИClassified By: Ambassador John Beyrle, for reasons 1.5 (b) and (d).
1. (S/NF) РЕЗЮМЕ: Кметът на София и бивш генерал от МВР Бойко Борисов щурмува националната политическа сцена през последните седмици, основавайки ново движение, което бързо стана най-популярната политическа сила в страната. Борисов отрече слуховете, че ще се кандидатира за президент на есенните избори; той изглежда се е прицелил в по-влиятелния пост на министър-председателя и публично заявява, че не желае сегашното правителство да завърши мандата си. В миналото Борисов сътрудничеше тясно с Посолството в правоохранителната дейност, и, поне публично, остава силно проамерикански настроен. Борисов, обаче, е обвиняван в сериозна криминална дейност в миналото и поддържа тесни връзки с Лукойл и руското посолство. КРАЙ НА РЕЗЮМЕТО.
2. (C) Борисов беше избран за кмет през ноември 2005г., след кариера в МВР като главен секретар от 2001 до 2005г. От тази позиция той се катапултира към славата, след като лично предвождаше акции срещу наркотрафиканти и автокрадци и придоби почти героичен статус в медиите като най- големият борец с престъпността в България. Борисов, който веднъж описа себе си като „най-голямата придобивка на България“ се харесва на публиката с обикновения си, но живописен език, непретенциозното си поведение и острата си критика към политическия елит на държавата. Той е най-популярната политическа фигура в момента, като поддържа постоянен рейтинг на одобрение от над 60% за последните пет години, въпреки противоречивите си успехи срещу организираната престъпност докато работеше в МВР.
Нещо като феномен
–––––––––
3. (C) На 27-ми март, Софийски градски съд обяви регистрацията на свързаното с Борисов движение „Граждани за европейско развитие на България“. Въпреки че звучи странно за англоезичния слушател, името на движението е внимателно подбрано, за да отразява баланса между патриотизма и проевропейските ценности. Референцията към Европа го отличава от екстремистката евроскептична партия АТАКА, а българското съкращение „ГЕРБ“, с което то е познато, означава „герб“ като хералдически символ и има силно патриотично звучене.
4. (C) Борисов не е съосновател на ГЕРБ, или дори член – официално той е съсредоточен върху задълженията си на кмет. На практика, обаче, той е публичното лице на ГЕРБ и пътува из страната, изнасяйки речи на събитията на ГЕРБ и официализира нови партийни структури. Неговите усилия са добре приети; „Гражданското движение“, което е само на пет седмици, зае челото на националните проучвания на общественото мнение. В изследване, публикувано през април, 24,22% от респондентите са заявили, че ще подкрепят „партията на Бойко Борисов“, ако парламентарните избори бяха днес. Водената от социалистите „Коалиция за България“, която спечели първо място на предишните избори, зае второто място с 19 процента.
5. (C) Метеоритното издигане на ГЕРБ изсмука подкрепа от радикалните националисти от АТАКА, чийто рейтинг спадна, от 11 процента през януари (septel), до 7 процента. ГЕРБ също привлякоха привърженици от партиите в център-дясно, които в последните години са твърде разединени от личностни конфликти между лидерите, за да могат да предложат някаква смислена противотежест на управляващата коалиция. Борисовите националистически заявки за „твърда ръка“, проевропейска реторика и популистки стил, карат много от политическите наблюдатели да го смятат за единствения, който може да обедини българската десница.
6. (C) Борисов не се старае да отхвърля тези идеи. По време на скорошна среща с Посланика, Борисов говореше пренебрежително за другите десни партии, като заявяваше, че „ще унищожи“ АТАКА, и че Националното движение „Симеон Втори“ (НДСВ), с което беше свързан в миналото, „се топи“. Ако би се съюзил с някого, каза, това би бил Съюзът на демократичните сили (СДС), дясната партия, която управляваше България през голяма част от 90-те години. Партията има в момента по-малко от 5% подкрепа в проучванията, според Борисов е „свършена“, той би се замислил за партньорство, „за да запази марката“ жива.
7. (S/NF) Идеята за точния момент и за тактиката на следващия ход на кмета остават неясни, но скорошните му заявления подсказват в каква посока ще е той. На 2-ри май, в интервю за тиражния вестник „24 часа“, в подзаглавието се появи цитат „Тази коалиция трябва да си ходи бързо“. В скорошен разговор с нас, Борисов беше по-директен, като заяви откровено „Ще сваля правителството, след като се договорим за базите“.
Важен съюзник в установяването на военните бази.
––––––––––
8. (S) Борисов многократно ни уверява, че подкрепя близките отношения със САЩ, включително и базирането на американски войски на българска територия. В статия на 5-ти май, той описа подписването на Споразумението за сътрудничество във военната област като „победа“ за България, подчерта ползите от съвместните учения и от американските инвестиции и призова опонентите на базите „да си държат езика зад зъбите, за да защитят националните интереси“. Понякога, обаче, Борисов променя посланието, особено когато се опитва да критикува непопулярния начин по който правителството се ангажира с инициативата. В реч в Хасково на 5-ти април, той каза на публика от няколкостотин човека, че лично той подкрепя базирането на американски войски в България, но описа нежеланието на правителството да проведе референдум по темата като „фундаментален пропуск“. Други коментари, в следващо интервю, бяха по-твърди. „В Ирак (правителството) казаха, че ще изтеглят войските ни незабавно. Не ги изтеглиха, изпратиха още една бригада там. Те дадоха и бази на американците, без да поискат нищо в замяна.“ Писмо от Посланика, адресиращо категорично тези коментари, постигна желания резултат – кметът се отказа да критикува правителството по този въпрос, и в обширна статия, излязла на 5-ти май (повтаряйки дословно аргументацията на Посланика) изрази подкрепа за съвместните военни бази.
Биография: От пожарникар до „батман“
––––––––––
9. (S) Роден на 13-ти юни 1959-та година, Борисов е израснал в Банкя, предградие на София, където е бил замесен в местни банди и е придобил репутация на местен силов авторитет. След завършване на училище е посещавал Висшия институт на МВР (главната българска академия за обучение на служители в сигурността и полицията), който е завършил през 1982г. с диплома в областта на противопожарната охрана и противопожарната безопасност. Бил му е отказан прием във военната академия и в по-елитни факултети на полицейската академия, тъй като дядо му е бил екзекутиран от комунистите през 1950г. след показен процес. След завършване на академията, Борисов, който има черен колан, е станал треньор на националния отбор по карате, преди да се присъедини към софийската полиция като взводен командир, а по-късно и като ротен командир. От 1985-та до 1990-та г. работи в МВР и получава докторска степен по „Психологическо и физическо обучение на оперативните работници“.
10. (C) След края на еднопартийното управление, Борисов се заема с бизнес. Основава собствена охранителна фирма и я превръща в една от най-големите в бранша по времето, когато „частната охранителна дейност“ беше синоним на изнудване и силови действия. През 90-те години е бил личен бодигард на Тодор Живков (по онова време вече извън властта) и по късно е бил нает като бодигард на бившия цар Симеон Сакс-Кобург Гота по време на частните посещения на бившия монарх в държавата. Когато Сакс-Кобург се завърна в България за постоянно и беше избран за министър-председател, той назначи Борисов за главен секретар в МВР – пост, който Борисов превърна в най-силната позиция в правоохранителните органи в България. В добавка към традиционните правоохранителни агенции, Борисов също управляваше Националната гранична полиция, митниците и Националната служба за сигурност, която е отговорна за контратероризма и контраразузнаването.
11. (S/NF) Борисов безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му. Наричан „батман“ заради вездесъщото му присъствие, заради склонността му да носи изискани черни дрехи и заради внезапното му появяване на местопрестъплението, Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи. Неговото поведение го превърна в „националния шериф“, въпреки 123-те показни убийства и липсата на арести на главните лидери на организираната престъпност. За негова чест, Борисов постигна нови нива в сътрудничеството с американските правоохранителни и разузнавателни служби и организира множество арести на наркотрафиканти, фалшификатори и трафиканти на хора. Той прави опити да използва тези свои връзки в своя полза, като често се хвали с близките си връзки със службите за сигурност на Запад, включително и тези в САЩ. Редовните му срещи с представители на руското посолство получават по-малко публичност.
12. (S) В частни разговори, Борисов се представя като яростен антикомунист – епитет (комунисти, комунистически), който той прилага към съвременната Българска социалистическа партия, както и към бившия режим. Той често споменава смъртта на дядо си от ръцете на комунистите и ръмжи срещу водещата роля на потомците на „старите комунистически семейства“, като министър-председателя Станишев, главния прокурор Велчев и председателя на Народното събрание Пирински. Въпреки уличното си образование Борисов често изглежда наивен, както когато директно ни заяви, че очаква американска подкрепа за политическата си кариера, като знак на благодарност за нашето сътрудничество. Неговата енергичност и кратък диапазон на вниманието върху даден въпрос, понякога го карат да крачи напред-назад като тигър в клетка. Той е изключително чувствителен, когато става дума за публична или частна критика.
Мръсотията
–––
13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата“).
14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл“ в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда танто-за-танто, публичните договорки на Борисов с „Лукойл“ са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.
Коментар: Влияние върху интересите на САЩ
–––––––––––––-
15. (S/NF) Бойко Борисов е непредсказуема личност с необуздана политическа амбиция и очевидно блестящо бъдеще в българската политика. Той вероятно е способен да изпълни заканата си да свали настоящето правителство, макар и не без помощ отвътре от управляващото мнозинство. Във всеки случай, малко хора очакват той да предприеме стъпки преди президентските избори през ноември или преди планираното присъединяване на България към ЕС на 1-ви януари. Борисов силно подкрепя близки отношения със САЩ, и е в позиция да подпомогне някои американски интереси в страната. Неговото ясно послание към националистическите избиратели може да го вкара в конфликт с някои политики на САЩ, но той също е в състояние да предизвика по-позитивно разглеждане на образа на Съединените щати в обществото.
16 (S/NF) Егото на Борисов може да е най-силния ни лост за влияние върху него – той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Ние трябва да продължим да вървим по тънката линия между това, да бъдем експлоатирани от пропагандистката машина на Борисов или да отблъснем един изключително популярен и видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български лидер. С други думи, ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа.
КРАЙ НА КОМЕНТАРА
Байърли
Източник: http://www.bivol.bg/
- Седмата световна среща на българските медии се отрива утре в ХоландияСветовната среща на българските медии в момента е единственият български форум зад граница, на който могат да се дискутират проблемите на четвъртата власт, каза Максим Минчев, генерален директор на БТА.Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света организират Седмата световна среща на българските медии. Тя ще се проведе от 26 до 29 май 2011 г. в Холандия в партньорство с Холандската информационна агенция ANP. Световна среща ще премине в градовете Хага, Амстердам и Хилверсум, а темата на форума ще е „Медии и пари“. Официален гост на събитието ще е външният министър Николай Младенов, а за да я открие в Хага ще пристигне и премиерът Бойко Борисов. На срещата се очакват представители на български медии от 40 държави. Световните срещи се провеждат от 2005 г. Домакини са били градовете София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена.За избора на страната домакин тази година Максим Минчев, генерален директор на БТА, разказа:„Срещата ще се открие в столицата Хага, част от събитията ще се случат в Амстердам, а основаната ни работа ще премине в градчето Хилверсум. То е известно като столица на медиите. Хилверсум е място, където са разположени повечето от холандските телевизии и някои от европейските медийни гиганти, както и редакциите на много вестници – холандски и чужди. Там се намира и уникален музей на медиите, тоест Хилверсум не е избран случайно за нашите дебати.”„Защо избрахме Холандия тази година? По няколко причини: Първо – имаме няколко български медии там – списание „Диалог” и сайтът „Емигрант-БГ”. Второ – защото в Холандия има немалка българска диаспора. Тя наброява над 20 000 души. Факт е, че през последните години Холандия винаги ни е подкрепяла в нашето европейско развитие и напредък. Наш партньор ще бъде холандската агенция ANP, която с готовност ще подкрепи начинанията ни и ще помогне в Холандия да се чуе повече за България, което винаги е било и цел на нашите срещи. Не на последно място като аргумент за Холандия е и това, че страната е инвеститор номер едно в България за 2009г.”Световната среща на българските медии в момента е единственият български форум зад граница, на който могат да се дискутират проблемите на четвъртата власт, каза Максим Минчев и очерта темите, които ще провокират дискусиите в страната на лалетата.“Ние избрахме да дебатираме по въпроси, които касаят жизненото съществуване на българските медии както у нас, така и в чужбина. Темата е „Медии и пари”. Знаете, че финансирането на българските медии по света, които са повече от 120 в 40 държави, е болна тема. Затова решихме да поставим въпросите, които касаят тази сложна формула – „Медии и пари”. Подтемите са „Икономика на медиите”, „Държавата като медиен собственик”, „Собствеността и финансирането на медиите у нас и в чужбина”. Независимостта на медиите, монополи, конкуренция, реклама, авторското право и не на последно място – разследващата журналистика и свободата на словото. Нашето желание е този път форумът да бъде фокусиран изцяло върху журналистическата професия, защото да се поддържа медия в България е тежко, но да се поддържа българска медия в чужбина е много по-тежко, отбеляза Максим Минчев. – Искам да наблегна на факта, че в повече от 40 държави ежедневно излизат български вестници, списания, увеличават се сайтовете, социалните мрежи, има български телевизии и радиа. Тоест двата милиона българи, които живеят извън пределите на България, продължават да водят активен живот помежду си и ние трябва да ги подкрепяме”, каза в заключение Максим Минчев, генерален директор на БТА.Участниците в Световната среща на българските медии в Холандия ще имат възможност заедно да се насладят на българските стихове, изписани на фасадата на една от къщите в Лайден, а на откриването й да чуят най-новата песен на Елица Тодорова. Ще припомним, че тя е финалистка в “Евровизия” за 2007г. и ще изпълни „Тебе поем”. Това е песен, създадена по музика на Добри Христов и посветена на световния мир, която Елица подари на българските църкви и манастири.Световната среща на българските медии в момента е единственият български форум зад граница, на който могат да се дискутират проблемите на четвъртата власт, каза Максим Минчев, генерален директор на БТА.Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света организират Седмата световна среща на българските медии. Тя ще се проведе от 26 до 29 май 2011 г. в Холандия в партньорство с Холандската информационна агенция ANP. Световна среща ще премине в градовете Хага, Амстердам и Хилверсум, а темата на форума ще е „Медии и пари“. Официален гост на събитието ще е външният министър Николай Младенов, а за да я открие в Хага ще пристигне и премиерът Бойко Борисов. На срещата се очакват представители на български медии от 40 държави. Световните срещи се провеждат от 2005 г. Домакини са били градовете София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена.
За избора на страната домакин тази година Максим Минчев, генерален директор на БТА, разказа:„Срещата ще се открие в столицата Хага, част от събитията ще се случат в Амстердам, а основаната ни работа ще премине в градчето Хилверсум. То е известно като столица на медиите. Хилверсум е място, където са разположени повечето от холандските телевизии и някои от европейските медийни гиганти, както и редакциите на много вестници – холандски и чужди. Там се намира и уникален музей на медиите, тоест Хилверсум не е избран случайно за нашите дебати.”„Защо избрахме Холандия тази година? По няколко причини: Първо – имаме няколко български медии там – списание „Диалог” и сайтът „Емигрант-БГ”. Второ – защото в Холандия има немалка българска диаспора. Тя наброява над 20 000 души. Факт е, че през последните години Холандия винаги ни е подкрепяла в нашето европейско развитие и напредък. Наш партньор ще бъде холандската агенция ANP, която с готовност ще подкрепи начинанията ни и ще помогне в Холандия да се чуе повече за България, което винаги е било и цел на нашите срещи. Не на последно място като аргумент за Холандия е и това, че страната е инвеститор номер едно в България за 2009г.”Световната среща на българските медии в момента е единственият български форум зад граница, на който могат да се дискутират проблемите на четвъртата власт, каза Максим Минчев и очерта темите, които ще провокират дискусиите в страната на лалетата.“Ние избрахме да дебатираме по въпроси, които касаят жизненото съществуване на българските медии както у нас, така и в чужбина. Темата е „Медии и пари”. Знаете, че финансирането на българските медии по света, които са повече от 120 в 40 държави, е болна тема. Затова решихме да поставим въпросите, които касаят тази сложна формула – „Медии и пари”. Подтемите са „Икономика на медиите”, „Държавата като медиен собственик”, „Собствеността и финансирането на медиите у нас и в чужбина”. Независимостта на медиите, монополи, конкуренция, реклама, авторското право и не на последно място – разследващата журналистика и свободата на словото. Нашето желание е този път форумът да бъде фокусиран изцяло върху журналистическата професия, защото да се поддържа медия в България е тежко, но да се поддържа българска медия в чужбина е много по-тежко, отбеляза Максим Минчев. – Искам да наблегна на факта, че в повече от 40 държави ежедневно излизат български вестници, списания, увеличават се сайтовете, социалните мрежи, има български телевизии и радиа. Тоест двата милиона българи, които живеят извън пределите на България, продължават да водят активен живот помежду си и ние трябва да ги подкрепяме”, каза в заключение Максим Минчев, генерален директор на БТА.Участниците в Световната среща на българските медии в Холандия ще имат възможност заедно да се насладят на българските стихове, изписани на фасадата на една от къщите в Лайден, а на откриването й да чуят най-новата песен на Елица Тодорова. Ще припомним, че тя е финалистка в “Евровизия” за 2007г. и ще изпълни „Тебе поем”. Това е песен, създадена по музика на Добри Христов и посветена на световния мир, която Елица подари на българските църкви и манастири.Автор:Силвия Николова – bnr.bgОще по темата: - Приключи процедурата за подбор на генерални консули. Симеон Стоилов е новият генерален консул в Чикаго
Министерският съвет одобри днес номинациите на девет кандидати за Генерални консули на Република България. Кандидатурите са предложени от министъра на външните работи Николай Младенов след проведен открит конкурс за подбор.
I. Генерално консулство на Република България в Солун, Гърция
Васил Вълчев – магистър по Право, СУ. Работил е като СТИВ в Словакия (2007-2010) и консул в Солун (2000-2004). Участвал е при подготовката и осъществяването на европейски проекти по програма ФАР. В момента е Ръководител на проекти в Секретариата на Европейската програма за регионално сътрудничество в Солун.II. Генерално консулство на Република България в Истанбул
Александър Радославов Велев – магистър по икономика и управление на собствеността (УНСС). Работил е дълги години като журналист (кореспондент в Македония, Сърбия и Германия), главен редактор на програма „Хоризонт” и Генерален директор на БНР (1998-2001).
III. Генерално консулство на Република България в Мюнхен
Антоанета Байчева – завършила немска филология в СУ. Работила е в НСБОП-МВР и ВИПОНД, както и като преводач и преподавател по чужд език. В момента е заместник – ръководител на бюрото на германска фондация в България.IV. Генерално консулство на Република България в Шанхай
Ирина Белева – магистър по международни икономически отношения, УНСС. Работила е в китайското държавно ВТО и като представител на чужда компания за връзки с китайската администрация в Пекин. В момента организира участия в панаири и изложения на български фирми в Китай.V. Генерално консулство на Република България в Санкт Петербург
Петя Нестерова – магистър по международни икономически отношения, УНСС. Работила е като Ръководител СТИВ в Нидерландия (1999-2002) и директор на дирекция, занимаваща се с регионални програми в Областна администрация Варна (2005-2008). В момента е началник на отдел, занимаващ се развитието на Североизточния регион в МРРБ.VI. Генерално консулство на Република България в Дубай
Ангел Калинов – магистър по международни отношения, УНСС. Дългогодишен опит на ръководни позиции в областта на банкирането. Завършил е множество обучения и специализации в областта на банковото дело и финансирането.VII. Генерално консулство на Република България в Чикаго
Симеон Стоилов – магистър по икономика, Икономически университет – Варна. Работил на управленчески позиции в областта на продажбите. В момента работи като маркетингов директор на холдинг в България, насочен към предлагането на небанкови финансови услуги.VIII. Генерално консулство на Република България в Лос Анджелис
Марин Димитров – магистър по английска филология, СУ, и бизнес администрация, Университет на Линколншир и Хъмбърсайд, Великобритания. Работил е в търговската служба на посолството на Великобритания в София (1994-2001) и ръководител на СТИВ във Великобритания (2001-2005). В момента е директор за България на чуждестранна фирма, предоставяща консултантски услуги.IX. Генерално консулство на Република България в Торонто
Иво Мускуров – магистър по международни отношения, УНСС. Кариерен дипломат с 26 годишен стаж в Министерството на външните работи. Имал е мандат като Генерален консул в Лос Анджелис (2005-2009). В момента е началник на отдел в дирекция „ООН и глобални въпроси”.Източник: http://www.mfa.bg/
- Над 40% от българите, които могат – не работят
Над 40.8% от хората в трудоспособна възраст в България не работят. Едва 2.15 млн. души имат стабилни доходи и плащат данъци и осигуровки, но постоянно намаляват. Официално безработни в момента са 352 хил. души, но реално незаетите са четири пъти повече. Това показват последните данни на Агенцията по заетостта и Националния статистически институт.
Така официалната безработица от 9.29% далеч не описва реалната картина за хората, които нямат работа. Причината е, че държавата приема за безработни само тези, които са се регистрирали в бюрата по труда. Извън тази статистика остават над 1.6 млн. души в трудоспособна възраст (15-64 години), наречени икономически неактивни.
Някои от тях могат да работят, но не искат, други искат, но не могат, а трети не вярват, че могат да си намерят работа. Последната група са т.нар. обезкуражени – „армия“ от 228 хил. души, предимно мъже в разцвета на силите си. Тя обединява роми без образование с бивши директори с по няколко университетски дипломи.
Драматичното намаляване на хората, които плащат осигуровки и данъци и издържат бюджетната сфера, здравната и пенсионната система, е най-големият проблем. За две години (2009-2010) те са с 290 хил. души по-малко. За този период около 200 хил. души са се „изпарили“ от пазара на труда – минали са в сивата икономика, емигрирали са, престанали са да търсят работа или по различни причини не искат да се регистрират в бюрата.
„Никой не крие истинския размер на безработицата. Това са различни категории хора“, коментира числата за реално незаетите зам.-министърът на труда Красимир Попов и допълни, че България използва методологията на Евростат.
„Ако човек не потърси услугите на държавата, които тя му предлага безплатно, означава, че той получава средства и има възможност да преживява. Затова обезкуражените или икономически неактивните не трябва автоматично да се прибавят към статистиката за безработните“, смята и шефът на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова.
Мишел Гутсузян
Източник: http://www.dnevnik.bg/
- Туре Линдхардт: Българите не осъзнават, че са прекрасни
Датският актьор Туре Линдхардт играе главна роля в новия филм на Камен Калев „Островът“, който беше представен в Кан в рамките на петнайсетдневката на режисьорите. В лентата Туре си партнира с известния френски модел Летисия Каста, както и с български актьори като Руси Чанев и Бойка Велкова. Основната част от действието се развива на остров Св. Анастасия край Бургас.
Туре Линдхардт е бил номиниран на Европейските филмови награди и е играл във филми като хитовия „Ангели и демони“ на Рон Хауърд по едноименния роман на Дан Браун. Актьорът е работил и с Шон Пен във филма Into The Wild. В родината си Туре Линдхарт е известен като „актьора с хиляда лица“, защото променя външния си вид и поведението си във всяка нова роля.– Каква е ролята ви във филма „Островът“ и с какво ви привлече, за да участвате в него?– Моят герой Данийл е успял бизнесмен, който живее в Париж заедно с красивата си приятелка. Животът му е хубав в много отношения, но нещо липсва. Той чувства някаква празнина в себе си, изпитва силно вътрешно напрежение. Може да се каже, че всъщност не води живота, който би искал да води. Нещо го измъчва и не знае какво.
Към сценария и ролята ме привлече фактът, че този човек решава да тръгне към непознатото, отказва се от всичко, което е, за да се почувства свободен. За мен това е забележителен път и история – да се откажеш от досегашния си живот, да се освободиш, дори това да е болезнен процес. За всеки актьор това е роля мечта.– Според сюжета вашият герой живее във Франция, но е роден в България. Kак влязохте в образа му, какви бяха трудностите да се идентифицирате с българин?
– С Камен Калев разговаряхме много за това какво означава да си българин. Решихме, че въпреки че героят ми е роден в България, той не е българин. Той не се чувства у дома нито във Франция, нито в България и това прави нещата трудни за него, но това пък е и истинската му същност. В същото време ние винаги се идентифицираме с родното си място, независимо дали това ни харесва или не, затова прекарах много време в България в наблюдения. Начинът на мислене на българите, актьорската игра, речта ми помогнаха да разбера в голяма степен героя си.
Тук открих красиви хора, изпълнени с обич, енергия, богата душевност. В същото време обаче те не осъзнават, че са прекрасни. Не се гордеят със себе си, макар да нямат причина да изпитват обратното. Това беше много важно за мен, за да разбера Данийл. Защото той е българин, независимо дали това му харесва или не.
– Разкажете ни малко повече за това как протече работата ви с режисьора Камен Калев, още повече че сте работил и с имена като Шон Пен и Рон Хауърд.
– Камен Калев е уникален режисьор. Той успява да накара нещата да се случват, макар никой да не може да разбере как точно го прави. Той има богата душевност, но в същото време е и игрив, спокоен, забавен и много добре знае какво иска. От Камен невинаги можеш да получиш ясни отговори, каквито например биха ти дали американски режисьори като Рон Хауърд, но можете да обсъждате нещата, да обменяте мисли.
Той няма против да създава героя заедно с вас, а това е чудесно. Той усеща какво иска, невинаги може да го обясни, което може да бъде напрягащо, но когато започнете да усещате това, което той усеща, ще разберете какво иска от вас и думите ще са излишни. И тогава започвате да разказвате една история, а това е много вдъхновяващо за всеки актьор.
– Какви са впечатленията ви от колегите – от партньорката ви Летисия Каста и от българските актьори?
– Обичам българските актьори! Бойка е феноменална актриса и се надявам, че цяла България го знае. Както и Руси Чанев и Михаил Мутафов, с които имах страхотни преживявания. Не разбирахме езика на другия, защото те не говорят английски, а аз използвам три български думи, но въпреки това се разбирахме много добре. Това е едно от най-важните преживявания в моя живот – да разбера, че актьорската игра е невероятна сила и няма значение откъде си или какъв език говориш, защото желанието да разказваш истории, да изразяваш чувства ще ти помогне да разбереш другия.
Имате късмет, че в България има такива истински актьори. Ако бяха американски, със сигурност щяха да са звезди.
Летисия Каста е чудесна партньорка и да се работи с нея е предизвикателство и удоволствие. Тя се бори, за да изиграе ролята си, за разлика от много други актьори, които се стремят единствено да угодят на колегите си и на режисьора. А тя се бори подобно на майка за децата си, забележително е да я наблюдаваш и да играеш редом до нея, защото никога не знаеш какво ще се случи. За мен това е истинската актьорска игра и съм щастлив, че имах възможността да работя с нея.– Има ли съществени разлики в правенето на кино в България и Дания?
– Трудно ми е да говоря за разликите между това да снимаш в Дания и България. Разбира се, има очевидни разлики като времето – в България е слънчево, в Дания е студено, или пък фактът, че в Дания снимаме по 8 часа на ден, а в България – по 12. Но ако говорим за самата работа – няма разлика дали сте в Дания, Лос Анджелис или София. Имате сцена, тя трябва да бъде разшифрована и уточнена. Актьорите, режисьорът и операторът работят усилено заедно с осветителите, гримьорите, звуковите техници и художника на продукция, за да заснемат тази сцена. В България работих с екип от професионалисти – отдадени на проекта хора, които искаха да го доведат до успешен завършек.
Затова бях много щастлив.
Струва ми се, че тук хората не осъзнават всъщност колко са добри, за разлика от Дания, където понякога си мислят, че са много добри без особено основание. Но това също има своя чар, а и помага да се намери необходимото желание да осъществиш идеята си и да разкажеш различни истории.И накрая искам да допълня извън въпросите, че се запознах с чудесни хора в България: Бистра – учителката ми по български, шофьорът ми Минко и много други българи направиха престоя ми у вас прекрасен. Работя в много страни, срещам се с много хора, но тези ще имат винаги специално място в сърцето ми.
- Ухание на правителствена криза
Георги Папакочев, Deutsche Welle
Вълната от уволнения на ключови фигури от изпълнителната власт, която заля България на фона на ескалиращото обществено недоволство, носи белезите на сериозна криза в управлението. Ето аргументите на Георги Папакочев:Недочакал приключването на преполовения си мандат, министър-председателят Бойко Борисов отново пусна правителствената прахосмукачка, за да изчисти от постовете им поредния министър, заместник-министър /говори се и за зам.-министърка!/ и няколко други знакови фигури на сегашното управление.
За броени часове от политическата орбита на ГЕРБ изхвърчаха транспортният министър Александър Цветков, заместник-министърът по енергетиката Марий Косев, управителката на Националния осигурителен институт Христина Митрева, цялото полицейско ръководство на столичния КАТ, шефът на Националната агенция за оценяване и акредитация, както и на фонда за „Научни изследвания“.
Очакванията са, че разрушителните торнада в изпълнителната власт ще продължат да се вихрят в атмосферата на наближаващите президентски и местни избори, радикализиращото се все повече от икономическата криза обществено недоволство и увеличаващите се неблагополучия на кабинета в икономически, политически и международен план.
Кадрите решават всичко
В началото на май от Уикилийкс беше огласена поредната грама на американското посолство в София от началото на 2010 година, в която се прави анализ на 6-месечното управление на ГЕРБ. От нея личи, че зорките дипломатически очи на Държавния департамент на САЩ в София още тогава са забелязали „ахилесовата пета“ на правителството на Бойко Борисов – липсата на кадри с опит.
„Човешкият капитал се превърна в проблем по време на формирането на правителството“, отбелязват американците и напомнят за „късата пейка“ на Борисов около скандала с пропадналата кандидатура на Румяна Желева за еврокомисарка и другите трудности на премиера около дефицита на истински компетентни хора, на които може да разчита.
Заключението на американците гласи: „Неговата желязна хватка в парламента, в съчетание с централната му роля в правителството, го правят уязвим на обвинения, че създава авторитарна държава в руски стил. Но засега подобни критики слабо отекват сред средния българин, който още иска техният прям премиер да успее“. Край на цитата.
Изгубена любов
Всъщност, след почти двугодишно управление, подкрепата на споменатия „среден българин“ за партията ГЕРБ започва да става все по-съмнителна. Икономиката продължава да агонизира в непрогледната все още тъма на икономическата криза, сезонното лятно намаляване на безработицата далеч не е в очакваните параметри, обедняването на населението се засилва още повече от скока на инфлацията, борбата с корупцията и организираната престъпност е в застинало положение, а критиките към работата на прокуратурата и съдебната система отвътре и отвън стават все повече и по-остри.
Шумното отстраняване на управителката на НОИ Митрева според мнозина се тълкува като опит за прикриване на некомпетентността в прословутото финансово ведомство на вицепремиера Дянков, както и като индикатор, че българската икономика просто не е в състояние да заработи и да издърпа обществото от кризата на намаляващите доходи и потребление, да прекрати свиването на инвестициите и увеличаването на вътрешната задлъжнялост на фирмите.
И замириса на избори…
Всичко това, естествено, се превръща в оръжие на лявата опозиция, която след поредното решение на КС в нейна полза по казуса за искане на недоверие към кабинета, едва ли ще закъснее да го използва. И не само тя. Внимателно пресметнатото поредно „възкръсване“ в политическото пространство на лидера на ДПС Ахмед Доган беше придружено с оценката, че „управлението на ГЕРБ е пълен провал“ и ако управляващите загубят президентския вот, което било почти сигурно, ще има предсрочни парламентарни избори.
Дори десницата, която на този етап е ангажирана главно със собствените си предизборни коалиционни кастинги, както и присъдружната на управлението скандална „Атака“, очакват, че ако премиерът Борисов наистина реши да се кандидатира за президент, предсрочните избори стават неизбежни.
Така, в очакване на ключовия летен доклад на ЕК по правосъдие и вътрешен ред, както и на очертаващата се свирепа предизборна кампания, в българското политическо пространство все по-натрапчиво започва да витае усещането за предстояща правителствена криза и неизбежна промяна на управлението. Усещане, което при едни поражда видения за бушуващо торнадо, а при други – за пролетно „ухание на жена“, както някои си представят властта. В зависимост от съответните партийни нагласи.
Източник: http://dariknews.bg
- Всички срещу „Атака” в парламента
Разграничаване и обвинения към „Атака”, това чуха в първия работен ден в парламента националистите. Поводът е протестът на „Атака” миналия петък пред столичната джамия „Баня Баши’”, който прерастна в сблъсъци и рамирици. Всички партии в Народното събрание излязоха с декларации, осъждащи случилото се. От ДПС поискаха премиерът Бойко Борисов да се разграничи от „Атака” и да извади лидерът на партията от властта. Особено ако той поставя политическата подкрепа над етническия мир в страната.
Хората на Ахмед Доган определиха действията им като „вандалска агресия“ и „овластен краен национализъм“. Ако Атака остане във властта това щяло да се превърне в пълзяща асимилация, смятат от ДПС. От партията дори поискаха главният прокурор Борис Велчев да проведе разследване по случая, те дори обясниха, че ако се наложи ще сезират и Европейския парламент за случая. Според ДПС действията на националистите трябва да срещнат отпор на всички политически сили. Те застрашавали етническия мир у нас, както и делегитимирали демократичното устройство на държавата.
Лидерът на ДСБ Иван Костов пък предложи депутатите на „Атака“ да бъдат отстранени от всички отговорни постове в НС, в това число да бъдат отстранени и техните представители в комисията за контрол на ДАНС и комисията „антимафия”. Провокация срещу сигурността на страната, така характеризира Костов скандалната случка. Според него „Атака“ погазила българската конституция, защото посегнала на правото на хората свободно да изразяват своите вярвания. Костов призова провокаторите да бъдат изправени и пред съда. Костов отправи и няколко въпроса към ГЕРБ и премиера Бойко Борисов. Кой ще носи отговорност за сигурността на държавата, ако допуснем друга страна да се меси у нас и да защитава права и отговорности на български граждани, запита той.
Според БСП пък вината и отговорността трябвало да се търси и при ГЕРБ. Според социалистите извинението на повишената агресивност от страна на „Атака“ с приближаването на изборите, не трябвало да служи за извинение.
ГЕРБ този път не останха безразлични и също нападнаха „Атака”. Преди това обаче те се заеха да обясняват, че не са коалиционни партньори с националистите. От ГЕРБ определиха упреците, че те също носят отговорност за действията на „Атака“ като политически спекулации. „ГЕРБ не е била в коалиционен съюз с „Атака“ и няма подписано коалиционно споразумение. „Атака“ подкрепя политиките ни, но ГЕРБ няма да позволи да бъде използвана като параван в изборната кампания“, се посочва в декларацията на партията. Според ГЕРБ националистите се опитвали да мобилизират своя електорат. „Този път преминахте границата. Вашият път, по който тръгнахте от Батак, не е нашият и ако това е окончателният ви избор, ще трябва всеки да поеме в своята посока“, заявяват от ГЕРБ. Според герберите, ако за „Атака” е дошло време за самостоятелни ходове, които не кореспондират с демократичните принципи и политическа толерантност, то те ще продължат сами. „Сделка с „Атака“ не е имало, няма и няма да има“, са категорични от ГЕРБ.
Освен лидерът на „Атака” Волен Сидеров, критики отнесе и столичния кмет Йорданка Фандъкова за това, че е разрешила провеждането на митинг пред джамията
Сидеров пък от своя страна заяви, че нападките срещу тях са любимо упражнение на българския политически елит. „Атака“ е трън в очите на тези, които в синьо-червената мъгла ограбваха България“, каза той. Пред депутатите той обясни, че не държи на постовети си в различните парламентарни комисии. Същевременно стана ясно, че от „Атака“ ще поискат забрана на ДПС заради използването на турски език на масови мероприятия. Това ще стане на среща с градския прокурор на София Николай Кокинов, съобщи пред БНР депутатът Десислав Чуколов. Кокинов от своя страна заяви, че все още очаква от районната прокуратура информация за инцидента. След това ще се прецени дали и градското обвинение да се намеси в разследването. „Има законова възможност обвинението да поиска заличаването на дадена партия“, допълни Кокинов по повод исканията за забрана на „Атака“ от страна на ДПС и обратно.
По-късно през деня той уточни, че Софийска градска прокуратура е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за проповядване на религиозна и етническа омраза. Ще бъдат разпитани всички, които имат отношение към случая, обясни той. По думите му ще бъдат изгледани всики видеозаписи от митинга на „Атака“ пред столичната джамия и ще бъдат разпитани служителите в Българското национално радио, където пък в неделя Волен Сидеров се нахвърли върху независимия депутат Корман Исмаилов по време на предаването „Неделя 150“.
Разследващите ще търсят дали има извършено престъпление. Членът от Наказателния кодекс, по който ще се води досъдебното производство е 164. Николай Кокинов обясни, че единствено Конституционния съд може да каже дали една партия би могла да бъде обявена за противоконституционна.
Източник: http://novinar.bg/news/-vsichki-sreshtu-ataka-v-parlamenta_MzU4NTsxMw==.html
- Проф. Иван Илчев: Честит празник, господин министър Дянков!
В писмо, поместено и на сайта на Софийския университет “Св. Климент Охридски” в навечерието на 24 май, ректорът проф. дин Иван Илчев прави преглед на реформите и икономиите, осъществени след драстичното намаляване на бюджета за образование и наука от правителството на ГЕРБ и на неизпълнените ангажименти, поети лично от министъра на финансите Симеон Дянков. Предлагаме части от писмото на проф. Илчев.
Господин министър,
Вече повече от три месеца безуспешно опитвам да се срещна с Вас, за да поставя на вниманието Ви някои въпроси, свързани с организацията и финансирането на висшето образование и науката у нас като цяло и на Софийския университет „Св. Климент Охридски” в частност. Досега не съм получил нито Вашето принципно съгласие за срещата, нито пък отказ.
Принуден съм да изложа в писмен вид историята на взаимоотношенията ни с МФ и с МОНМ през изтеклите почти две години, за да изясня нашата конструктивна позиция, насочена към подобряване на финансовото положение на висшето образование и науката, в рамките на сегашните ограничени възможности.
……При среща на министър-председателя на Република България Бойко Борисов с Академичния съвет (АС) на СУ господин Борисов възприе предложението да бъде разрешено на държавните висши училища да приемат известен брой студенти в бакалавърска степен платено обучение. Така, както бе уговорката ни с премиера, изпратихме предложение, съгласно което на висшите училища се дава право да приемат 10% от свободния си капацитет в бакалавърската степен под формата на платено обучение.
Благодарение на задкулисни игри в Народното събрание, поправката бе приета във вид, който напълно обезсмисля направеното предложение и доколкото ми е известно, малко висши училища са се възползвали от „благоволението” на депутатите.
Бих искал да подчертая, Господин Министър, че академичната колегия на Университета в рамките на своите възможности опитваше да оптимизира разходите си и да създаде в тази кризисна финансова обстановка система от критерии за насърчаване на тези от колегите, които полагат по-големи усилия, както в преподавателската, така и в изследователската си дейност.
……През май 2010 г. Академичният съвет (АС) прие система от изключително непопулярни сред колегията антикризисни мерки. Ясно ни бе, че много малко от тях действително ще изиграят положителен резултат, напротив повечето щяха да снижат и качеството на даваното образование и мотивацията на колегията. Мерките бяха свързани с оптимизацията на структурата (да речем при лимитен щатен състав 3378 души сега в Университета работят общо 2971 души – по-малко, отколкото през 2007 г., когато сме обучавали около 4 хил. студенти по-малко.
……
Като част от антикризисните мерки бе създаден Съвет за стопански инициативи, който през следващите месеци трябва да предложи по-гъвкава политика на Университета в областта на оползотворяването на немалките му ресурси.
С една дума, общият резултат от антикризисните мерки за 2011 г. е около 4 милиона лв. намаляване на разходите годишно. Напомням – при близо 13 мил. лв. намален бюджет през последните две години.
През юли 2010 г. след като вече бяха приети антикризисните мерки на Университета, проведохме среща с екип на финансовото и просветното министерство и обсъдихме ситуацията. Мерките бяха одобрени, макар за всички присъстващи бе ясно, че те не могат да спасят положението. Заместник-министърът на финансите господин В. Горанов заяви пред присъстващите, че при подобен бюджет не може да се очакват реални резултати. Независимо от това ни бе казано, че ще получим допълнително субсидиране – вероятно през септември – срещу реформи. На нашия въпрос – какво са направили или ще направят висшите държавни органи, за да реформират и те системата на финансиране на висшето образование ни бе отвърнато с мълчание.
През септември 2010 г. след нееднократни настоявания се срещнахме с Вас, господин министър. Бих искал да се лъжа, но струва ми се, че срещата бе уговорена едва когато стана ясно, че Университетът се готви да протестира публично. Помолихте ни да имаме още малко търпение, защото в бюджета за 2011 г. ще бъдат предвидени стимули за най-добрите университети. Поискахте ни антикризисните мерки, за да видите дали въз основа на тях не може да се предвиди допълнително стимулиране.
В крайна сметка, отговор от каквото и да било естество нито от Министерството на образованието, нито от оглавяваното от Вас министерство не получихме.
През ноември 2010 г., когато стана ясно, че Университетът наново се готви за протест, редакцията на вестник „Стандарт” организира по „своя” инициатива обсъждане на „проблемите” на Софийски университет. Само че това съвпадна с излизането на резултатите от рейтингите, според които Университетът е на първо място в България в 21 от 24 професионални направления, в които обучава, а в 3 е на второ зад далече по-добре финансирания от нас частен Американски университет. Всъщност Университетът е на първо място във всички без изключение професионални направления, в които обучава, сред държавните университети, които се финансират по един и същи начин.
На обсъждането присъствахте Вие и министърът на образованието Сергей Игнатов. Министър Игнатов обяви пред многобройната публика, че е готов в новия бюджет да поиска 50% допълнително финансиране за най-добрите професионални направления. Вие наддадохте, като обявихте, че като консервативно настроен икономист, бихте увеличили разликата в полза на най-добрите (според направения тогава звукозапис).
При излизането на новия бюджет, в който не бе направена никаква промяна в сравнение с предходния и реалната възможност Софийският университет да затвори врати в началото на декември, проведохме двудневна среща с Вас, господин министър и с двама Ваши съветници и ректора на Софийския университет.
На нея Вие господин министър в присъствието на Вашия екип и Главния финансист и Главния счетоводител на Университета поехте три ангажимента – да включите в новия бюджет една допълнителна сума от 2 мил. лв. през януари 2011 г. за поемане на неотложните разплащания на Университета; да се прецени и да се разработи методика за специфично финансиране на Университета с оглед на по-високите му експлоатационни разходи и поддръжка на национални паметници на културата за около 6 мил. лв. и да се потърсят начини за частично отлагане на някои от нашите задължения.
Не само че нищо от обещаното не бе сторено, но в продължение на седмици не успявахме да се свържем с Вашия екип.
Нещо повече, с бюджета за 2010 г. отпадна финансирането след първата година на магистърските програми държавна поръчка, без това да е нито законово регламентирано, нито с промяна на магистърското обучение, нито с постановление на МС.
От това Софийски университет губи 1.6 млн. лв. годишно.
Отделно с въведените ограничения за таксите за магистри платено обучение Софийски университет губи около половин милион лева годишно.
На 13.04.2011 г. отново писмено повдигнахме този въпрос пред МОМН. Попитахме за основанията за намаляването на финансирането. Питахме дали в семестрите, за които не се получава държавна субсидия, студентите ще изгубят правата, от които се ползват по отношение на общежития, храна, стипендии, здравноосигурителни вноски и т.н., след като държавата не финансира съответния период от обучението им или на висшите училища щедро се предоставя възможността сами да дофинансират студентите? Напомняхме, че ограничаването на възможността на Университетите да определят размера на таксите за платено обучение в ОКС “магистър” за учебната 2011/2012 г. влиза в противоречие с принципите на пазара.
Нека добавя, че това осъжда на смърт наши успешни магистърски програми, поддържани с реномирани европейски университети, като Сорбоната, Бордо, Лил, Нанси, Страсбург, в които издаваме двойни дипломи на студентите, защото е немислимо с ограничаването на таксата да плащаме пътя на европейските преподаватели, участващи в програмата, престоя им в хотелите у нас, а още по-малко да заплатим труда им.
В момента, Господин министър, професор в Софийския университет получава хонорар от 11 лв, сиреч 5.5 евро за учебен час – предполагам, че можете да си представите какъв ентусиазъм подобно заплащане ще предизвика у професорите от Сорбоната да речем, които четат в нашите програми. Напомнихме, че „разчитаме на спешен отговор, с оглед правилно планиране на приема и учебния процес за предстоящата 2011/2012 учебна година.”
Отговор от министерството не получихме.
През ноември-декември 2010 г. Министърът на образованието обеща при гласуването на бюджет 2011 г. оформянето на група от Университети с преференциална издръжка, така, както е практиката на редица европейски страни.
Това не се случи.
В последния момент преди приемането на новия бюджет Министърът на образованието обеща увеличение на субсидията за инженерните специалности – нещо, което ни засяга твърде малко, но все пак е нещо. Пред медиите това беше представено като решено.
Това не се случи.
Всъщност от два дни насам министър Игнатов тиражира в медиите за предстоящо увеличение на субсидията за някои специалности. За съжаление това е поредното хвърляне на прах в очите на недобре информираните. Министерството не е изпълнило задължението си по § 80. (1) от Закона за държавния бюджет на РБ за 2011 г., който предвижда от предвидените разходи по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката до 6 800.0 хил. лв. да се разходват за модернизиране и оптимизация на държавните висши училища и дава възможност при неизпълнение на предвидения прием, който, разбира се, само леля Ванга би могла да определи точно и затова висшите училища като правило се презастраховат като искат по-висок прием, за да не ги санкционират ако запишат повече от предвидените студенти, сумите от него да се предоставят на висшите училища именно с посочената по-горе цел.
За да дам пример, на Софийски университет се отнемат над 800 хил. лв за „неизпълнен” прием, а според щедрото предложение на министъра вероятно ще получим около тази сума за това, че в обучаваните от нас професионални направления сме най-добри в България. С едната ръка се отнема, с другата ни се дава отнетото. Подобна медийна щедрост в никакъв случай не подобрява състоянието на добрите висши училища у нас и не означава, че нещо се променя в принципите на финансирането им.
……
ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
В проучването на управленските практики на Софийския университет, направено от одиторската компания „Делойт и Туш” е установено, че Университетът е на средно европейско равнище по нивото на своята научна дейност. И това при финансиране в пъти по-ниско от това на другите университети, с които сме сравнявани.Именно поради водещото място на Софийския университет в българската наука, уравниловката при разпределянето на средствата за висше образование и наука ни засяга особено тежко.
Не искаме да кажем, че в Министерството не се работи по решаването на някои от тези проблеми. Вероятно се работи, но при пълно информационно затъмнение, при неясен критерий на подбора на участниците в разработването на предложенията и при мъгляви, често противоречащи си изявления на министъра.
Във всеки случай, искам да предупредя, че при непроменящата се философия на оформянето на бюджета за висше образование и наука, по преценка на нашите финансисти, Софийски университет „Св. Климент Охридски” ще бъде във финансов колапс през август 2011 г.
……След като политиците ни убеждаваха да потърпим първо няколко месеца, после година, след като Вие лично, Господин Дянков, не зная вече колко пъти ни обявихте, че сме излезли от кризата, параметрите на бюджета за 2011 г. останаха на практика същите като през 2010 г. и тъй като през последните две години изразходвахме всичките си собствени резерви, вече няма откъде да покриваме разходите си.
Бих искал да посоча, че заплатите на преподавателите и служителите на Софийския университет, които никога не са били сред най-високите в българските университети са заковани на нивото на 2008 г. А това не са заплати за хляб и гроздова ракия – от тях преподавателят трябва да купува книги, да повишава професионалната си квалификация, да участва с доклади на международни конференции, като междувременно трябва да стига някак си до тези конференции и да спи там в хотел – все неща, които го правят всички наши колеги от Европейския съюз и които никой от нас не може да си позволи.
Искам да заявя открито. В момента България е страната в Европа, която отделя най-малко средства за образование и наука. През последната година рязко дръпна напред в това отношение Румъния, с която си съперничехме за последното място. Но дори не това е най-страшното. Лошото е, че малкото отпускани средства се изливат в бездънна яма. Няма никакъв признак за промяна на философията на финансирането на нашата област. Всички обещания, давани през последната година, без изключение, бяха погазени. Контакт с Министерството на образованието и Министерството на финансите, на практика, нямаме.
……
И за да завърша, обидно ми е като български гражданин, като преподавател в най- престижния български университет, като професор в него, като негов ректор, когато виждам десетките панаири за образованието у нас, на които идват представителите на множество държавни европейски университети, щедро подкрепяни в една премислена дългосрочна програма от своите правителства, за да привличат български студенти, предлагайки им качествено, безплатно обучение, финансирано от техните данъкоплатци, стипендии за учащите се. Всичко продиктувано от съзнанието, че веднъж подготвени в техните университети, доста от тях ще останат в тези страни и ще вложат интелекта си за техния напредък.
Обидно ми е когато ни призовават да се конкурираме с тях.
За каква конкуренция говорим? За боксов мач между европейски шампион и овързан с въжета наш състезател. Това ли е европейската конкуренция?
Честит празник на образованието, културата и науката, Господин министър!
Източник: http://e-vestnik.bg/11826/prof-ivan-ilchev-chestit-praznik-gospodin-ministar-dyankov/
Целият текст на писмото: http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/pismo_do_minist_r_simeon_dyankov
- Изложба „Кирилицата“ в Бон, Германия
По повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май
СЪБИТИЕТО
По повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, Дипломатическото бюро в Бон, Германия организира изложба „Кирилица“.
Изложбата ще бъде открита на 25.05. от 18.30 ч. с концерт на международно известния саксофонист Анатоли Вапиров.
Адресът на изложбата е: Rathaus Hardtberg, Villemombler Str. 1, Bonn-Duisdorf.
Експозицията може да бъде видяна до 16.06.2011 г.
◊ ПОВЕЧЕ
Изложбата „Кирилицата“ се осъществява в рамките на проект на студентите по Висша мода от Националната художествена академия в София. Проектът цели популяризирането на славянската литература и кирилицата в държавите от Европейския съюз и приобщаването на международната публика по-близко до българската култура.
Очаровани от красотата и хармонията на всяка буква, авторите предават нова форма на букви, дрехи, аксесоари и картини, като обединяват измеренията на пространството и формата.
Проектът представя инсталация, включваща и огромни по размер букви, като допълнение на цялостната концепция.
Източник: http://kulturni-novini.info
- Политолози: Протестът на „Атака“ е варварщина
Случката по-скоро ще изплаши хората. Действията на Сидеров са панически, считат П. Симеонов и Д. Аврамов.
Волен Сидеров пресоли манджата и затова трудно може да поставим случката пред джамията в обикновените провокации, каза в „Здравей, България“ по НТВ политологът Първан Симеонов. Не може да атакуваш душата на хората, това, в което вярват, религията им и правото им на молитва. Това, което „Атака“ нарича протест, е варварщина и Волен Сидеров много добре го знае, отбеляза и политологът Димитър Аврамов.
Според Първан Симеонов става въпрос за предизборни действия, но все пак, ако останем само в тази плоскост, ще сбъркаме. Сидеров се държи така, не защото губи електорат, а защото губи своеобразна вътрешна конкуренция. В момента той вижда, че има потенциал за протестно политическо поведение, допълни Симеонов. По думите му поставената цел е изпълнена, но „проблемът на Сидеров е, че той дълго време живееше с мисълта, че „Атака“ може да живее известно време в състояние на зимен сън и изведнъж предизборно да бъде извадена от това състояние“. Първан Симеонов смята, че случката по-скоро ще изплаши хората. Действията на Сидеров са панически, смята политологът. По думите му лидерът на „Атака“ се държи като човек, който е заровил имане, а сега не може да го намери.
Във връзка с думите на Деница Гаджева от „Атака“, че партията е искала просто да направи поредния си мирен протест, Димитър Аврамов заяви: „Ако тя наистина го мисли, то тогава е една глупава дама или просто лъже“. Сидеров е давал основания да бъде наричан „луд“, но истината е, че този човек има достатъчно интелект. Все пак това е планирана акция – едно е да атакуваш политическия си противник , дори и със средства, които са на ръба на закона. Друго е да отидеш в джамията, където хората се молят, обобщи Аврамов.
Източник: http://frognews.bg/news_35800/Politolozi_Protestat_na__Ataka__e/
- Българските творци – най-добрите ни дипломати
Проф. Илчев: Образованието и науката са бизнес на бъдещето
Българската култура има не само своята древна история, но и своето значимо настояще, заяви президентът Георги Първанов. По случай Деня на българската просвета и култура и славянската писменост той връчи държавни отличия на родни творци. “Едва ли е пресилено да се каже, че ако днес българските творци формират позитивния, многолик, разнообразен и богат образ на България в Европа и пред света, това са нашите най-добри дипломати пред света. Впрочем, те не ни останаха и други. Но това е друга тема”, изтъкна държавният глава.
Според него 24 май е най-светлият, най-красивият, най-емоционален празник на България. „Радвам се, че в самото начало на празника сме се събрали тук и аз имам честа от името на всички български институции, изразявайки волята на българския народ, да покажем своята скромна признателност на някои от най- изтъкнати дейци на културата в България”, каза Първанов.
От името на наградените творци отговори писателят Петър Караангов, който каза: „Да носим тези отличия с отговорност към народа си“.
На тържествена церемония държавният глава Георги Първанов връчи орден „Стара планина“ – първа степен на проф. Надежда Сейкова и Петър Караангов – за изключително големите им заслуги в областта на културата. С орден „Стара планина“ – втора степен бе отличен проф. д.и.н. Димитър Овчаров.
С орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, бяха наградени Васил Найденов, Иво Папазов – Ибряма, Георги Трифонов и Искра Радева. Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен получиха Иван Иванов, Зденка Дойчева и Димитър Симеонов.
С орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – втора степен Георги Първанов награди Маргарита Градечлиева – за значимия й принос за развитието на българската култура и българското танцово изкуство. Наградена бе и проф. Милена Куртева за значимия й принос за развитието на културата и изкуството.
Фандъкова: София е и ще остане символ на религиозна и етническа толерантност
Преди обед пред Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” бе отслужен празничен водосвет. Кметът на София Йорданка Фандъкова приветства за празника събралите се граждани с думите: „Днес отбелязваме Деня на буквите, на българския език, на нашата култура и просвета. Отдаваме почит към словото, но и към хората на словото, към хората на духа, които много от нас често забравят. Забравяме, че духовните ценности се съхраняват и пренасят не чрез официалните речи на празник, а чрез ежедневни последователни действия в подкрепа на творчеството, в създаване на условия за работа и изява на учителите, преподавателите, учените и творците, както и посланията, които ние изпращаме към обществото“.
Тя подчерта, че нашият град, освен културно и духовно средище, винаги е бил символ на толерантност и търпимост. „Няма и не може да има политически цели, за постигането, на които си струва да бъдат зачеркнати тези хилядолетни усилия и традиции. София е и ще остане символ на религиозна и етническа толерантност. Никога не сме допускали и няма да допуснем различията да ни разделят и да застрашават нашия мир“, заяви Фандъкова.
На водосвета присъстваха президентът Георги Първанов, заместник-министърът на образованието Милена Дамянова, председателят на БАН академик Никола Съботинов, ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ професор Иван Илчев, представители на академичната общност, ученици и учители.
Проф. Илчев: Образованието и науката са бизнес на бъдещето
„Образованието и науката са бизнес на бъдещето, резултатът от него е трудно обозрим – няма как да залеем публиката с черния асфалт на магистралата, но без това, което правим днес, утрешният ден няма да дойде”. Това заяви ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Иван Илчев на тържественото честване по повод на 24 май в Аулата на висшето училище.
Ректорът цитира традиционни думи – „Бог да ни пази от сиромашия и от простотия”, и коментира, че от миналия 24 май битието се „люшка” между двете. Сиромашията не ни дава да вдигнем глава, а достойнството не ни дава да я склоним, но то ни е нужно, ако не на нас самите, то на България, каза Илчев. Ще го загубим, ако безропотно търпим нетърпимото, добави той.
Българинът е свикнал да живее във взаимно припокриващи се кризи, искаме обаче да гледаме в бъдещето, отбеляза ректорът. По думите му, дори в това тежко време, само за година в залите на университета са се състояли около 2000 събития – национални и международни научни конференции, представяния на книги, дискусии по културни и политически теми, театрални постановки и изложби.
Празнуваме, защото тук са хората, които защитават идеята – не на дипломата за висше образование като ваучер за по-висока заплата, а идеята за знание, което ще въздигне цялото общество, а не само индивида, отбеляза проф. Илчев. Не трябва да губим вярата си в тази идея, защото ако и нея загубим, всичко сме загубили, призова той.
България празнува 24 май
В цялата страна днес се състояха шествия, тържествени литургии и празнични мероприятия по случай Деня на писмеността.
Под звуците на химна „Върви, народе възродени“, чийто текст е написан от Стоян Михайловски, хиляди ученици и преподаватели преминаха по улиците на София, Варна, Бургас, Русе, Пловдив, Шумен, както и на останалите градове на страната.
Източник: www.vsekiden.com
- Кестенов цвят
Текстът, който следва, е написан преди девет години, но си струва да се прочете и днес. За празник, който честваме сега за 150-ти път.
На 11 май (както е по стар стил) 1851 г., по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира за първи път тържество, посветено на светите братя, на Аз Буки Веди Глаголи Добро Ест… И макар че не е особено ясно доколко напред сме отишли, доколко не – напред по „сценария” на стария всеучилищен химн – от всички „сценарии”, които са се случвали по тези земи, този празник на просвещението, духовността и знанието едва ли някога ще престане да е необходим.
––––––––––––––-
На днешния ден няма как да избягаме от патетиката. На днешния ден всички ние – всеки българин – сме едно дете, едно малко дете, хванало се за ръка за майка си и баща си; в свежото майско утро то върви към мощната просвета под благия поглед на Светите братя, които му сочат пътя. Напред.
Но не само за майка си и баща си се е хванало детето. Около него крачат баба му и дядо му, родът му, на-родът му върви напред, към светлите бъднини, към сияйните висоти, към Възвисението, към Оттатъшното. Няма „сега“ – има само минало и надежда.
Прости ме, Господи!
Мисля, че това е единственият ден, в който българинът се отдава на себе си, нищо че не е ден за себепознание, нищо че е ден само за порив, за изхвърляне на скрити копнежи, за изтласкване към Необятното и Красиво непостижимото.
В този ден всеки от нас има спомен за игривото и хаотично прииждане на учениците, за пръснатите отначало тук-там тръбни звуци и блъскане на барабани, за припряните учители, след малко всичко ще влезе в строй, оркестрите ще гръмнат, ще гърмят – народе възродени и шпалира на гражданството от двете страни на улицата към центъра.
Под цъфналите кестени.
Очарователна безсмислица, ще рече някой, който е гледал българския 24 май през последните стотина години.
Възможно е.
Ала българинът успя – въпреки комплексите си и неверието в себе си, въпреки превратностите на съдбата – да намери своя Празник, своя Ден, за да излива в него своята надежда и печал.
И печал.
На този ден не мога да не си спомня за баба Райна, която, от прозореца на апартамента срещу училището, гледа училищния двор, там пробват радиоуредбата и „тъй солунските двама братя“ излиза с дрезгаво пращене, после високоговорителят изплюва „…дедй, О минало…“; баба Райна се е облакътила, досущ Дебеляновата майка, и внимателно гледа през стъклото лудуването на хлапетията и когато учителките криво-ляво успяват да стегнат блока на училището и блокът, нехайно тътрейки крак, но все пак предизвикателно и любопитно тръгва с „лявото рамо“ да излиза от двора (тук сме през 90-те, няма училищна музика, само свирката на учителката по физкултура се чува), тя започва да плаче. Плаче тихо, плаче кротко, не зная за какво плаче – за трийсет и петте години като учителка, през които грижите, тревогите, предателствата, превратностите, глупостите се стопяват на всеки 24 май и хлапетата те отрупват с цветя. Може би плаче за своята си ученическа манифестация, за своите надежди, несбъднати и неживяни. Така и не разбрах защо баба Райна плаче всяка година на 24 май. А и тя не ми каза.
Кой може да каже защо на българина му се стяга гърлото, когато чуе „Върви, народе, възродени“?
И рапърът сигурно – и той се чуди какво му става при тази песенчица.
Мисля си за онези в чужбина, за внука на бабата Райна, вперил се в компютъра или в каквото там – сигурен съм, че и той – и те – се ослушват: ще дойде ли отнейде познатият напев?
Усмихнати гледат кестенов цвят.
Христо Буцев
- 24 Май – Ден на Българската просвета, култура и славянската писменост
Честит Празник, Българи! 24 Май – Честит да е на всички Просветители, Учители и Радетели на Българската Култура и Духовно Наследство.
-Родна реч, омайна,сладка,що звучиш навред край мен,
реч на мама и татка,що говорим всеки ден.Тя звънти,когато пея,в радостни игри ехти,
вечер приказки на нея баба тихо ми реди.И над книгата унесен, родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен ,като утрен звън трепти!
24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий. Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен.
За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от 12. век, като те са признати за светци още в края на 9. век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Празникът се отбелязва с много празненства в цялата страна.
Ежегодно 24 мая во всех славянских странах торжественно прославляют создателей славянской письменности Кирилла и Мефодия — учителей словенских.
В 1863 году Российский Святейший Синод определил, в связи с празднованием тысячелетия Моравской миссии святых Кирилла и Мефодия, установить ежегодное празднование в честь преподобных Мефодия и Кирилла 11 мая.
В 1985 году в СССР, когда отмечалось 1100-летие преставления Мефодия, день 24 мая был объявлен «праздником славянской культуры и письменности».
Как известно, святые равноапостольные братья Кирилл и Мефодий происходили из знатного и благочестивого рода и проживали в греческом городе Солуни
24 мая Церковь совершает память святых равноапостольных братьев Кирилла и Мефодия. Братья были православными монахами и славянскую азбуку создали в греческом монастыре.
Ученые считают, что славянская письменность была создана в IX веке, примерно в 863 году. Новый алфавит получил название «кириллица» по имени одного из братьев, Константина, который, приняв монашество, стал Кириллом. А помогал ему в богоугодном деле образования славянских народов старший брат Мефодий.
Кирилл, который с малых лет проявил большие способности и в совершенстве постиг все науки своего времени, а также изучил многие языки, на основе греческой создал славянскую азбуку. Он существенно изменил греческую азбуку, чтобы более точно передать славянскую звуковую систему.
Были созданы две азбуки — глаголица и кириллица. Кроме того, братья-греки перевели на славянский язык Евангелие, Апостол и Псалтырь.
Памятник Кириллу и Мефодию в Севастополе открыт в 2008 г. 
Паметник на Кирил и Методий в Охрид (Памятник Кириллу и Мефодию в Охридe) 
Памятник Кириллу и Мефодию в Саратове. Открыт 23 мая 2009 года
