Всички авторски страници

Авторски

• Седмата световна среща на българските медии се отрива утре в Холандия
  Световната среща на българските медии в момента е единственият български форум зад граница, на който могат да се дискутират проблемите на четвъртата власт, каза Максим Минчев, генерален директор на БТА.

  Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света организират Седмата световна среща на българските медии. Тя ще се проведе от 26 до 29 май 2011 г. в Холандия в партньорство с Холандската информационна агенция ANP. Световна среща ще премине в градовете Хага, Амстердам и Хилверсум, а темата на форума ще е „Медии и пари“. Официален гост на събитието ще е външният министър Николай Младенов, а за да я открие в Хага ще пристигне и премиерът Бойко Борисов. На срещата се очакват представители на български медии от 40 държави. Световните срещи се провеждат от 2005 г. Домакини са били градовете София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена.

  За избора на страната домакин тази година Максим Минчев, генерален директор на БТА, разказа:

  „Срещата ще се открие в столицата Хага, част от събитията ще се случат в Амстердам, а основаната ни работа ще премине в градчето Хилверсум. То е известно като столица на медиите. Хилверсум е място, където са разположени повечето от холандските телевизии и някои от европейските медийни гиганти, както и редакциите на много вестници – холандски и чужди. Там се намира и уникален музей на медиите, тоест Хилверсум не е избран случайно за нашите дебати.”

  „Защо избрахме Холандия тази година? По няколко причини: Първо – имаме няколко български медии там – списание „Диалог” и сайтът „Емигрант-БГ”. Второ – защото в Холандия има немалка българска диаспора. Тя наброява над 20 000 души. Факт е, че през последните години Холандия винаги ни е подкрепяла в нашето европейско развитие и напредък. Наш партньор ще бъде холандската агенция ANP, която с готовност ще подкрепи начинанията ни и ще помогне в Холандия да се чуе повече за България, което винаги е било и цел на нашите срещи. Не на последно място като аргумент за Холандия е и това, че страната е инвеститор номер едно в България за 2009г.”

  Световната среща на българските медии в момента е единственият български форум зад граница, на който могат да се дискутират проблемите на четвъртата власт, каза Максим Минчев и очерта темите, които ще провокират дискусиите в страната на лалетата.

  “Ние избрахме да дебатираме по въпроси, които касаят жизненото съществуване на българските медии както у нас, така и в чужбина. Темата е „Медии и пари”. Знаете, че финансирането на българските медии по света, които са повече от 120 в 40 държави, е болна тема. Затова решихме да поставим въпросите, които касаят тази сложна формула – „Медии и пари”. Подтемите са „Икономика на медиите”, „Държавата като медиен собственик”, „Собствеността и финансирането на медиите у нас и в чужбина”. Независимостта на медиите, монополи, конкуренция, реклама, авторското право и не на последно място – разследващата журналистика и свободата на словото. Нашето желание е този път форумът да бъде фокусиран изцяло върху журналистическата професия, защото да се поддържа медия в България е тежко, но да се поддържа българска медия в чужбина е много по-тежко, отбеляза Максим Минчев. – Искам да наблегна на факта, че в повече от 40 държави ежедневно излизат български вестници, списания, увеличават се сайтовете, социалните мрежи, има български телевизии и радиа. Тоест двата милиона българи, които живеят извън пределите на България, продължават да водят активен живот помежду си и ние трябва да ги подкрепяме”, каза в заключение Максим Минчев, генерален директор на БТА.

  Участниците в Световната среща на българските медии в Холандия ще имат възможност заедно да се насладят на българските стихове, изписани на фасадата на една от къщите в Лайден, а на откриването й да чуят най-новата песен на Елица Тодорова. Ще припомним, че тя е финалистка в “Евровизия” за 2007г. и ще изпълни „Тебе поем”. Това е песен, създадена по музика на Добри Христов и посветена на световния мир, която Елица подари на българските църкви и манастири.

  Световната среща на българските медии в момента е единственият български форум зад граница, на който могат да се дискутират проблемите на четвъртата власт, каза Максим Минчев, генерален директор на БТА.

  Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света организират Седмата световна среща на българските медии. Тя ще се проведе от 26 до 29 май 2011 г. в Холандия в партньорство с Холандската информационна агенция ANP. Световна среща ще премине в градовете Хага, Амстердам и Хилверсум, а темата на форума ще е „Медии и пари“. Официален гост на събитието ще е външният министър Николай Младенов, а за да я открие в Хага ще пристигне и премиерът Бойко Борисов. На срещата се очакват представители на български медии от 40 държави. Световните срещи се провеждат от 2005 г. Домакини са били градовете София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена.

  

  За избора на страната домакин тази година Максим Минчев, генерален директор на БТА, разказа:

  „Срещата ще се открие в столицата Хага, част от събитията ще се случат в Амстердам, а основаната ни работа ще премине в градчето Хилверсум. То е известно като столица на медиите. Хилверсум е място, където са разположени повечето от холандските телевизии и някои от европейските медийни гиганти, както и редакциите на много вестници – холандски и чужди. Там се намира и уникален музей на медиите, тоест Хилверсум не е избран случайно за нашите дебати.”

  „Защо избрахме Холандия тази година? По няколко причини: Първо – имаме няколко български медии там – списание „Диалог” и сайтът „Емигрант-БГ”. Второ – защото в Холандия има немалка българска диаспора. Тя наброява над 20 000 души. Факт е, че през последните години Холандия винаги ни е подкрепяла в нашето европейско развитие и напредък. Наш партньор ще бъде холандската агенция ANP, която с готовност ще подкрепи начинанията ни и ще помогне в Холандия да се чуе повече за България, което винаги е било и цел на нашите срещи. Не на последно място като аргумент за Холандия е и това, че страната е инвеститор номер едно в България за 2009г.”

  Световната среща на българските медии в момента е единственият български форум зад граница, на който могат да се дискутират проблемите на четвъртата власт, каза Максим Минчев и очерта темите, които ще провокират дискусиите в страната на лалетата.

  “Ние избрахме да дебатираме по въпроси, които касаят жизненото съществуване на българските медии както у нас, така и в чужбина. Темата е „Медии и пари”. Знаете, че финансирането на българските медии по света, които са повече от 120 в 40 държави, е болна тема. Затова решихме да поставим въпросите, които касаят тази сложна формула – „Медии и пари”. Подтемите са „Икономика на медиите”, „Държавата като медиен собственик”, „Собствеността и финансирането на медиите у нас и в чужбина”. Независимостта на медиите, монополи, конкуренция, реклама, авторското право и не на последно място – разследващата журналистика и свободата на словото. Нашето желание е този път форумът да бъде фокусиран изцяло върху журналистическата професия, защото да се поддържа медия в България е тежко, но да се поддържа българска медия в чужбина е много по-тежко, отбеляза Максим Минчев. – Искам да наблегна на факта, че в повече от 40 държави ежедневно излизат български вестници, списания, увеличават се сайтовете, социалните мрежи, има български телевизии и радиа. Тоест двата милиона българи, които живеят извън пределите на България, продължават да водят активен живот помежду си и ние трябва да ги подкрепяме”, каза в заключение Максим Минчев, генерален директор на БТА.

  Участниците в Световната среща на българските медии в Холандия ще имат възможност заедно да се насладят на българските стихове, изписани на фасадата на една от къщите в Лайден, а на откриването й да чуят най-новата песен на Елица Тодорова. Ще припомним, че тя е финалистка в “Евровизия” за 2007г. и ще изпълни „Тебе поем”. Това е песен, създадена по музика на Добри Христов и посветена на световния мир, която Елица подари на българските църкви и манастири.

  Автор:Силвия Николова – bnr.bg

  Още по темата:

  Българска поезия по стените в Лайден

  БТА организира Седма световна среща на българските медии

  
  

• Приключи процедурата за подбор на генерални консули. Симеон Стоилов е новият генерален консул в Чикаго

  Министерският съвет одобри днес номинациите на девет кандидати за Генерални консули на Република България. Кандидатурите са предложени от министъра на външните работи Николай Младенов след проведен открит конкурс за подбор.
  
  I.    Генерално консулство на Република България в Солун, Гърция
  Васил Вълчев – магистър по Право, СУ. Работил е като СТИВ в Словакия (2007-2010) и консул в Солун (2000-2004). Участвал е при подготовката и осъществяването на европейски проекти по програма ФАР. В момента е Ръководител на проекти в Секретариата на Европейската програма за регионално сътрудничество в Солун.

  II.    Генерално консулство на Република България в Истанбул
  Александър Радославов Велев – магистър по икономика и управление на собствеността (УНСС). Работил е дълги години като журналист (кореспондент в Македония, Сърбия и Германия), главен редактор на програма „Хоризонт” и Генерален директор на БНР (1998-2001).
  
  III.    Генерално консулство на Република България в Мюнхен
  Антоанета Байчева – завършила немска филология в СУ. Работила е в НСБОП-МВР и ВИПОНД, както и като преводач и преподавател по чужд език. В момента е заместник – ръководител на бюрото на германска фондация в България.

  IV.    Генерално консулство на Република България в Шанхай
  Ирина Белева – магистър по международни икономически отношения, УНСС. Работила е в китайското държавно ВТО и като представител на чужда компания за връзки с китайската администрация в Пекин. В момента организира участия в панаири и изложения на български фирми в Китай.

  V.    Генерално консулство на Република България в Санкт Петербург
  Петя Нестерова – магистър по международни икономически отношения, УНСС. Работила е като Ръководител СТИВ в Нидерландия (1999-2002) и директор на дирекция, занимаваща се с регионални програми в Областна администрация Варна (2005-2008). В момента е началник на отдел, занимаващ се развитието на Североизточния регион в МРРБ.

  VI.    Генерално консулство на Република България в Дубай
  Ангел Калинов – магистър по международни отношения, УНСС. Дългогодишен опит на ръководни позиции в областта на банкирането. Завършил е множество обучения и специализации в областта на банковото дело и финансирането.

  VII.    Генерално консулство на Република България в Чикаго
  Симеон Стоилов – магистър по икономика, Икономически университет – Варна. Работил на управленчески позиции в областта на продажбите. В момента работи като маркетингов директор на холдинг в България, насочен към предлагането на небанкови финансови услуги.

  VIII.    Генерално консулство на Република България в Лос Анджелис
  Марин Димитров – магистър по английска филология, СУ, и бизнес администрация, Университет на Линколншир и Хъмбърсайд, Великобритания. Работил е в търговската служба на посолството на Великобритания в София (1994-2001) и ръководител на СТИВ във Великобритания (2001-2005). В момента е директор за България на чуждестранна фирма, предоставяща консултантски услуги.

  IX.    Генерално консулство на Република България в Торонто
  Иво  Мускуров – магистър по международни отношения, УНСС. Кариерен дипломат с 26 годишен стаж в Министерството на външните работи. Имал е мандат като Генерален консул в Лос Анджелис (2005-2009). В момента е началник на отдел в дирекция „ООН и глобални въпроси”.

  Източник: http://www.mfa.bg/

• Над 40% от българите, които могат – не работят

  Над 40.8% от хората в трудоспособна възраст в България не работят. Едва 2.15 млн. души имат стабилни доходи и плащат данъци и осигуровки, но постоянно намаляват. Официално безработни в момента са 352 хил. души, но реално незаетите са четири пъти повече. Това показват последните данни на Агенцията по заетостта и Националния статистически институт.

  Така официалната безработица от 9.29% далеч не описва реалната картина за хората, които нямат работа. Причината е, че държавата приема за безработни само тези, които са се регистрирали в бюрата по труда. Извън тази статистика остават над 1.6 млн. души в трудоспособна възраст (15-64 години), наречени икономически неактивни.

  Някои от тях могат да работят, но не искат, други искат, но не могат, а трети не вярват, че могат да си намерят работа. Последната група са т.нар. обезкуражени – „армия“ от 228 хил. души, предимно мъже в разцвета на силите си. Тя обединява роми без образование с бивши директори с по няколко университетски дипломи.

  Драматичното намаляване на хората, които плащат осигуровки и данъци и издържат бюджетната сфера, здравната и пенсионната система, е най-големият проблем. За две години (2009-2010) те са с 290 хил. души по-малко. За този период около 200 хил. души са се „изпарили“ от пазара на труда – минали са в сивата икономика, емигрирали са, престанали са да търсят работа или по различни причини не искат да се регистрират в бюрата.

  „Никой не крие истинския размер на безработицата. Това са различни категории хора“, коментира числата за реално незаетите зам.-министърът на труда Красимир Попов и допълни, че България използва методологията на Евростат.

  „Ако човек не потърси услугите на държавата, които тя му предлага безплатно, означава, че той получава средства и има възможност да преживява. Затова обезкуражените или икономически неактивните не трябва автоматично да се прибавят към статистиката за безработните“, смята и шефът на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова.

  Мишел Гутсузян

  Източник: http://www.dnevnik.bg/

• Туре Линдхардт: Българите не осъзнават, че са прекрасни

  Датският актьор Туре Линдхардт играе главна роля в новия филм на Камен Калев „Островът“, който беше представен в Кан в рамките на петнайсетдневката на режисьорите. В лентата Туре си партнира с известния френски модел Летисия Каста, както и с български актьори като Руси Чанев и Бойка Велкова. Основната част от действието се развива на остров Св. Анастасия край Бургас.

  Туре Линдхардт е бил номиниран на Европейските филмови награди и е играл във филми като хитовия „Ангели и демони“ на Рон Хауърд по едноименния роман на Дан Браун. Актьорът е работил и с Шон Пен във филма Into The Wild. В родината си Туре Линдхарт е известен като „актьора с хиляда лица“, защото променя външния си вид и поведението си във всяка нова роля.

  – Каква е ролята ви във филма „Островът“ и с какво ви привлече, за да участвате в него?

  – Моят герой Данийл е успял бизнесмен, който живее в Париж заедно с красивата си приятелка. Животът му е хубав в много отношения, но нещо липсва. Той чувства някаква празнина в себе си, изпитва силно вътрешно напрежение. Може да се каже, че всъщност не води живота, който би искал да води. Нещо го измъчва и не знае какво.
  Към сценария и ролята ме привлече фактът, че този човек решава да тръгне към непознатото, отказва се от всичко, което е, за да се почувства свободен. За мен това е забележителен път и история – да се откажеш от досегашния си живот, да се освободиш, дори това да е болезнен процес. За всеки актьор това е роля мечта.

  – Според сюжета вашият герой живее във Франция, но е роден в България. Kак влязохте в образа му, какви бяха трудностите да се идентифицирате с българин?

  – С Камен Калев разговаряхме много за това какво означава да си българин. Решихме, че въпреки че героят ми е роден в България, той не е българин. Той не се чувства у дома нито във Франция, нито в България и това прави нещата трудни за него, но това пък е и истинската му същност. В същото време ние винаги се идентифицираме с родното си място, независимо дали това ни харесва или не, затова прекарах много време в България в наблюдения. Начинът на мислене на българите, актьорската игра, речта ми помогнаха да разбера в голяма степен героя си.

  Тук открих красиви хора, изпълнени с обич, енергия, богата душевност. В същото време обаче те не осъзнават, че са прекрасни. Не се гордеят със себе си, макар да нямат причина да изпитват обратното. Това беше много важно за мен, за да разбера Данийл. Защото той е българин, независимо дали това му харесва или не.
  

  – Разкажете ни малко повече за това как протече работата ви с режисьора Камен Калев, още повече че сте работил и с имена като Шон Пен и Рон Хауърд.
  

  – Камен Калев е уникален режисьор. Той успява да накара нещата да се случват, макар никой да не може да разбере как точно го прави. Той има богата душевност, но в същото време е и игрив, спокоен, забавен и много добре знае какво иска. От Камен невинаги можеш да получиш ясни отговори, каквито например биха ти дали американски режисьори като Рон Хауърд, но можете да обсъждате нещата, да обменяте мисли.

  Той няма против да създава героя заедно с вас, а това е чудесно. Той усеща какво иска, невинаги може да го обясни, което може да бъде напрягащо, но когато започнете да усещате това, което той усеща, ще разберете какво иска от вас и думите ще са излишни. И тогава започвате да разказвате една история, а това е много вдъхновяващо за всеки актьор.

  – Какви са впечатленията ви от колегите – от партньорката ви Летисия Каста и от българските актьори?

  – Обичам българските актьори! Бойка е феноменална актриса и се надявам, че цяла България го знае. Както и Руси Чанев и Михаил Мутафов, с които имах страхотни преживявания. Не разбирахме езика на другия, защото те не говорят английски, а аз използвам три български думи, но въпреки това се разбирахме много добре. Това е едно от най-важните преживявания в моя живот – да разбера, че актьорската игра е невероятна сила и няма значение откъде си или какъв език говориш, защото желанието да разказваш истории, да изразяваш чувства ще ти помогне да разбереш другия.

  Имате късмет, че в България има такива истински актьори. Ако бяха американски, със сигурност щяха да са звезди.
  Летисия Каста е чудесна партньорка и да се работи с нея е предизвикателство и удоволствие. Тя се бори, за да изиграе ролята си, за разлика от много други актьори, които се стремят единствено да угодят на колегите си и на режисьора. А тя се бори подобно на майка за децата си, забележително е да я наблюдаваш и да играеш редом до нея, защото никога не знаеш какво ще се случи. За мен това е истинската актьорска игра и съм щастлив, че имах възможността да работя с нея.

  – Има ли съществени разлики в правенето на кино в България и Дания?

  – Трудно ми е да говоря за разликите между това да снимаш в Дания и България. Разбира се, има очевидни разлики като времето – в България е слънчево, в Дания е студено, или пък фактът, че в Дания снимаме по 8 часа на ден, а в България – по 12. Но ако говорим за самата работа – няма разлика дали сте в Дания, Лос Анджелис или София. Имате сцена, тя трябва да бъде разшифрована и уточнена. Актьорите, режисьорът и операторът работят усилено заедно с осветителите, гримьорите, звуковите техници и художника на продукция, за да заснемат тази сцена. В България работих с екип от професионалисти – отдадени на проекта хора, които искаха да го доведат до успешен завършек.

  Затова бях много щастлив.
  Струва ми се, че тук хората не осъзнават всъщност колко са добри, за разлика от Дания, където понякога си мислят, че са много добри без особено основание. Но това също има своя чар, а и помага да се намери необходимото желание да осъществиш идеята си и да разкажеш различни истории.

  И накрая искам да допълня извън въпросите, че се запознах с чудесни хора в България: Бистра – учителката ми по български, шофьорът ми Минко и много други българи направиха престоя ми у вас прекрасен. Работя в много страни, срещам се с много хора, но тези ще имат винаги специално място в сърцето ми.

  Източник: http://novinar.bg/news/aktiorat-ture-lindhardt-ot-angeli-i-demoni-balgarite-ne-osaznavat-che-sa-prekrasni_MzU4NTsyNw==.html

• Ухание на правителствена криза

  Георги Папакочев, Deutsche Welle

  Вълната от уволнения на ключови фигури от изпълнителната власт, която заля България на фона на ескалиращото обществено недоволство, носи белезите на сериозна криза в управлението. Ето аргументите на Георги Папакочев:Недочакал приключването на преполовения си мандат, министър-председателят Бойко Борисов отново пусна правителствената прахосмукачка, за да изчисти от постовете им поредния министър, заместник-министър /говори се и за зам.-министърка!/ и няколко други знакови фигури на сегашното управление.

  За броени часове от политическата орбита на ГЕРБ изхвърчаха транспортният министър Александър Цветков, заместник-министърът по енергетиката Марий Косев, управителката на Националния осигурителен институт Христина Митрева, цялото полицейско ръководство на столичния КАТ, шефът на Националната агенция за оценяване и акредитация, както и на фонда за „Научни изследвания“.

  Очакванията са, че разрушителните торнада в изпълнителната власт ще продължат да се вихрят в атмосферата на наближаващите президентски и местни избори, радикализиращото се все повече от икономическата криза обществено недоволство и увеличаващите се неблагополучия на кабинета в икономически, политически и международен план.

  Кадрите решават всичко

  В началото на май от Уикилийкс беше огласена поредната грама на американското посолство в София от началото на 2010 година, в която се прави анализ на 6-месечното управление на ГЕРБ. От нея личи, че зорките дипломатически очи на Държавния департамент на САЩ в София още тогава са забелязали „ахилесовата пета“ на правителството на Бойко Борисов – липсата на кадри с опит.

  „Човешкият капитал се превърна в проблем по време на формирането на правителството“, отбелязват американците и напомнят за „късата пейка“ на Борисов около скандала с пропадналата кандидатура на Румяна Желева за еврокомисарка и другите трудности на премиера около дефицита на истински компетентни хора, на които може да разчита.

  Заключението на американците гласи: „Неговата желязна хватка в парламента, в съчетание с централната му роля в правителството, го правят уязвим на обвинения, че създава авторитарна държава в руски стил. Но засега подобни критики слабо отекват сред средния българин, който още иска техният прям премиер да успее“. Край на цитата.

  Изгубена любов

  Всъщност, след почти двугодишно управление, подкрепата на споменатия „среден българин“ за партията ГЕРБ започва да става все по-съмнителна. Икономиката продължава да агонизира в непрогледната все още тъма на икономическата криза, сезонното лятно намаляване на безработицата далеч не е в очакваните параметри, обедняването на населението се засилва още повече от скока на инфлацията, борбата с корупцията и организираната престъпност е в застинало положение, а критиките към работата на прокуратурата и съдебната система отвътре и отвън стават все повече и по-остри.

  Шумното отстраняване на управителката на НОИ Митрева според мнозина се тълкува като опит за прикриване на некомпетентността в прословутото финансово ведомство на вицепремиера Дянков, както и като индикатор, че българската икономика просто не е в състояние да заработи и да издърпа обществото от кризата на намаляващите доходи и потребление, да прекрати свиването на инвестициите и увеличаването на вътрешната задлъжнялост на фирмите.

  И замириса на избори…

  Всичко това, естествено, се превръща в оръжие на лявата опозиция, която след поредното решение на КС в нейна полза по казуса за искане на недоверие към кабинета, едва ли ще закъснее да го използва. И не само тя. Внимателно пресметнатото поредно „възкръсване“ в политическото пространство на лидера на ДПС Ахмед Доган беше придружено с оценката, че „управлението на ГЕРБ е пълен провал“ и ако управляващите загубят президентския вот, което било почти сигурно, ще има предсрочни парламентарни избори.

  Дори десницата, която на този етап е ангажирана главно със собствените си предизборни коалиционни кастинги, както и присъдружната на управлението скандална „Атака“, очакват, че ако премиерът Борисов наистина реши да се кандидатира за президент, предсрочните избори стават неизбежни.

  Така, в очакване на ключовия летен доклад на ЕК по правосъдие и вътрешен ред, както и на очертаващата се свирепа предизборна кампания, в българското политическо пространство все по-натрапчиво започва да витае усещането за предстояща правителствена криза и неизбежна промяна на управлението. Усещане, което при едни поражда видения за бушуващо торнадо, а при други – за пролетно „ухание на жена“, както някои си представят властта. В зависимост от съответните партийни нагласи.

  Източник: http://dariknews.bg

• Всички срещу „Атака” в парламента

  Разграничаване и обвинения към „Атака”, това чуха в първия работен ден в парламента националистите. Поводът е протестът на „Атака” миналия петък пред столичната джамия „Баня Баши’”, който прерастна в сблъсъци и рамирици. Всички партии в Народното събрание излязоха с декларации, осъждащи случилото се. От ДПС поискаха премиерът Бойко Борисов да се разграничи от „Атака” и да извади лидерът на партията от властта. Особено ако той поставя политическата подкрепа над етническия мир в страната.

  Хората на Ахмед Доган определиха действията им като „вандалска агресия“ и „овластен краен национализъм“. Ако Атака остане във властта това щяло да се превърне в пълзяща асимилация, смятат от ДПС. От партията дори поискаха главният прокурор Борис Велчев да проведе разследване по случая, те дори обясниха, че ако се наложи ще сезират и Европейския парламент за случая. Според ДПС действията на националистите трябва да срещнат отпор на всички политически сили. Те застрашавали етническия мир у нас, както и делегитимирали демократичното устройство на  държавата.

  Лидерът на ДСБ Иван Костов пък предложи депутатите на „Атака“ да бъдат отстранени от всички отговорни постове в НС, в това число да бъдат отстранени и техните представители в комисията за контрол на ДАНС и комисията „антимафия”. Провокация срещу сигурността на страната, така характеризира Костов скандалната случка. Според него „Атака“ погазила българската конституция, защото посегнала на правото на хората свободно да изразяват своите вярвания. Костов призова провокаторите да бъдат изправени и пред съда. Костов отправи и няколко въпроса към ГЕРБ и премиера Бойко Борисов. Кой ще носи отговорност за сигурността на държавата, ако допуснем друга страна да се меси у нас и да защитава права и отговорности на български граждани, запита той.

  Според БСП пък вината и отговорността трябвало да се търси и при ГЕРБ. Според социалистите извинението на повишената агресивност от страна на „Атака“ с приближаването на изборите, не трябвало да служи за извинение.

  ГЕРБ този път не останха безразлични и също нападнаха „Атака”. Преди това обаче те се заеха да обясняват, че не са коалиционни партньори с националистите. От ГЕРБ определиха  упреците, че те също носят отговорност за действията на „Атака“ като политически спекулации. „ГЕРБ не е била в коалиционен съюз с „Атака“ и няма подписано коалиционно споразумение. „Атака“ подкрепя политиките ни, но ГЕРБ няма да позволи да бъде използвана като параван в изборната кампания“, се посочва в декларацията на партията. Според ГЕРБ националистите се опитвали да мобилизират своя електорат. „Този път преминахте границата. Вашият път, по който тръгнахте от Батак, не е нашият и ако това е окончателният ви избор, ще трябва всеки да поеме в своята посока“, заявяват от ГЕРБ. Според герберите, ако за „Атака” е дошло време за самостоятелни ходове, които не кореспондират с демократичните принципи и политическа толерантност, то те ще продължат сами. „Сделка с „Атака“ не е имало, няма и няма да има“, са категорични от ГЕРБ.

  Освен лидерът на „Атака” Волен Сидеров, критики отнесе и столичния кмет Йорданка Фандъкова за това, че е разрешила провеждането на митинг пред джамията

  Сидеров пък от своя страна заяви, че нападките срещу тях са любимо упражнение на българския политически елит. „Атака“ е трън в очите на тези, които в синьо-червената мъгла ограбваха България“, каза той. Пред депутатите той обясни, че не държи на постовети си в различните парламентарни комисии. Същевременно стана ясно, че от „Атака“ ще поискат забрана на ДПС заради използването на турски език на масови мероприятия. Това ще стане на среща с градския прокурор на София Николай Кокинов, съобщи пред БНР депутатът  Десислав Чуколов. Кокинов от своя страна заяви, че все още очаква от районната прокуратура информация за инцидента. След това ще се прецени дали и градското обвинение да се намеси в разследването. „Има законова възможност обвинението да поиска заличаването на дадена партия“, допълни Кокинов по повод исканията за забрана на „Атака“ от страна на ДПС и обратно.

  По-късно през деня той уточни, че Софийска градска прокуратура е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за проповядване на религиозна и етническа омраза. Ще бъдат разпитани всички, които имат отношение към случая, обясни той. По думите му ще бъдат  изгледани всики видеозаписи от митинга на „Атака“ пред столичната джамия и ще бъдат разпитани служителите в Българското национално радио, където пък в неделя Волен Сидеров се нахвърли върху независимия депутат Корман Исмаилов по време на предаването „Неделя 150“.

  Разследващите ще търсят дали има извършено престъпление. Членът от Наказателния кодекс, по който ще се води досъдебното производство е 164. Николай Кокинов обясни, че единствено Конституционния съд може да каже дали една партия би могла да бъде обявена за противоконституционна.

  Източник: http://novinar.bg/news/-vsichki-sreshtu-ataka-v-parlamenta_MzU4NTsxMw==.html

• Проф. Иван Илчев: Честит празник, господин министър Дянков!

  В писмо, поместено и на сайта на Софийския университет “Св. Климент Охридски” в навечерието на 24 май, ректорът проф. дин Иван Илчев прави преглед на реформите и икономиите, осъществени след драстичното намаляване на бюджета за образование и наука от правителството на ГЕРБ и на неизпълнените ангажименти, поети лично от министъра на финансите Симеон Дянков. Предлагаме части от писмото на проф. Илчев.

  Господин министър,

  Вече повече от три месеца безуспешно опитвам да се срещна с Вас, за да поставя на вниманието Ви някои въпроси, свързани с организацията и финансирането на висшето образование и науката у нас като цяло и на Софийския университет „Св. Климент Охридски” в частност. Досега не съм получил нито Вашето принципно съгласие за срещата, нито пък отказ.

  Принуден съм да изложа в писмен вид историята на взаимоотношенията ни с МФ и с МОНМ през изтеклите почти две години, за да изясня нашата конструктивна позиция, насочена към подобряване на финансовото положение на висшето образование и науката, в рамките на сегашните ограничени възможности.
  ……

  При среща на министър-председателя на Република България Бойко Борисов с Академичния съвет (АС) на СУ господин Борисов възприе предложението да бъде разрешено на държавните висши училища да приемат известен брой студенти в бакалавърска степен платено обучение. Така, както бе уговорката ни с премиера, изпратихме предложение, съгласно което на висшите училища се дава право да приемат 10% от свободния си капацитет в бакалавърската степен под формата на платено обучение.

  Благодарение на задкулисни игри в Народното събрание, поправката бе приета във вид, който напълно обезсмисля направеното предложение и доколкото ми е известно, малко висши училища са се възползвали от „благоволението” на депутатите.

  Бих искал да подчертая, Господин Министър, че академичната колегия на Университета в рамките на своите възможности опитваше да оптимизира разходите си и да създаде в тази кризисна финансова обстановка система от критерии за насърчаване на тези от колегите, които полагат по-големи усилия, както в преподавателската, така и в изследователската си дейност.
  ……

  През май 2010 г. Академичният съвет (АС) прие система от изключително непопулярни сред колегията антикризисни мерки. Ясно ни бе, че много малко от тях действително ще изиграят положителен резултат, напротив повечето щяха да снижат и качеството на даваното образование и мотивацията на колегията. Мерките бяха свързани с оптимизацията на структурата (да речем при лимитен щатен състав 3378 души сега в Университета работят общо 2971 души – по-малко, отколкото през 2007 г., когато сме обучавали около 4 хил. студенти по-малко.

  ……

  Като част от антикризисните мерки бе създаден Съвет за стопански инициативи, който през следващите месеци трябва да предложи по-гъвкава политика на Университета в областта на оползотворяването на немалките му ресурси.

  С една дума, общият резултат от антикризисните мерки за 2011 г. е около 4 милиона лв. намаляване на разходите годишно. Напомням – при близо 13 мил. лв. намален бюджет през последните две години.

  През юли 2010 г. след като вече бяха приети антикризисните мерки на Университета, проведохме среща с екип на финансовото и просветното министерство и обсъдихме ситуацията. Мерките бяха одобрени, макар за всички присъстващи бе ясно, че те не могат да спасят положението. Заместник-министърът на финансите господин В. Горанов заяви пред присъстващите, че при подобен бюджет не може да се очакват реални резултати. Независимо от това ни бе казано, че ще получим допълнително субсидиране – вероятно през септември – срещу реформи. На нашия въпрос – какво са направили или ще направят висшите държавни органи, за да реформират и те системата на финансиране на висшето образование ни бе отвърнато с мълчание.

  През септември 2010 г. след нееднократни настоявания се срещнахме с Вас, господин министър. Бих искал да се лъжа, но струва ми се, че срещата бе уговорена едва когато стана ясно, че Университетът се готви да протестира публично. Помолихте ни да имаме още малко търпение, защото в бюджета за 2011 г. ще бъдат предвидени стимули за най-добрите университети. Поискахте ни антикризисните мерки, за да видите дали въз основа на тях не може да се предвиди допълнително стимулиране.

  В крайна сметка, отговор от каквото и да било естество нито от Министерството на образованието, нито от оглавяваното от Вас министерство не получихме.

  През ноември 2010 г., когато стана ясно, че Университетът наново се готви за протест, редакцията на вестник „Стандарт” организира по „своя” инициатива обсъждане на „проблемите” на Софийски университет. Само че това съвпадна с излизането на резултатите от рейтингите, според които Университетът е на първо място в България в 21 от 24 професионални направления, в които обучава, а в 3 е на второ зад далече по-добре финансирания от нас частен Американски университет. Всъщност Университетът е на първо място във всички без изключение професионални направления, в които обучава, сред държавните университети, които се финансират по един и същи начин.

  На обсъждането присъствахте Вие и министърът на образованието Сергей Игнатов. Министър Игнатов обяви пред многобройната публика, че е готов в новия бюджет да поиска 50% допълнително финансиране за най-добрите професионални направления. Вие наддадохте, като обявихте, че като консервативно настроен икономист, бихте увеличили разликата в полза на най-добрите (според направения тогава звукозапис).

  При излизането на новия бюджет, в който не бе направена никаква промяна в сравнение с предходния и реалната възможност Софийският университет да затвори врати в началото на декември, проведохме двудневна среща с Вас, господин министър и с двама Ваши съветници и ректора на Софийския университет.

  На нея Вие господин министър в присъствието на Вашия екип и Главния финансист и Главния счетоводител на Университета поехте три ангажимента – да включите в новия бюджет една допълнителна сума от 2 мил. лв. през януари 2011 г. за поемане на неотложните разплащания на Университета; да се прецени и да се разработи методика за специфично финансиране на Университета с оглед на по-високите му експлоатационни разходи и поддръжка на национални паметници на културата за около 6 мил. лв. и да се потърсят начини за частично отлагане на някои от нашите задължения.

  Не само че нищо от обещаното не бе сторено, но в продължение на седмици не успявахме да се свържем с Вашия екип.

  Нещо повече, с бюджета за 2010 г. отпадна финансирането след първата година на магистърските програми държавна поръчка, без това да е нито законово регламентирано, нито с промяна на магистърското обучение, нито с постановление на МС.

  От това Софийски университет губи 1.6 млн. лв. годишно.

  Отделно с въведените ограничения за таксите за магистри платено обучение Софийски университет губи около половин милион лева годишно.

  На 13.04.2011 г. отново писмено повдигнахме този въпрос пред МОМН. Попитахме за основанията за намаляването на финансирането. Питахме дали в семестрите, за които не се получава държавна субсидия, студентите ще изгубят правата, от които се ползват по отношение на общежития, храна, стипендии, здравноосигурителни вноски и т.н., след като държавата не финансира съответния период от обучението им или на висшите училища щедро се предоставя възможността сами да дофинансират студентите? Напомняхме, че ограничаването на възможността на Университетите да определят размера на таксите за платено обучение в ОКС “магистър” за учебната 2011/2012 г. влиза в противоречие с принципите на пазара.

  Нека добавя, че това осъжда на смърт наши успешни магистърски програми, поддържани с реномирани европейски университети, като Сорбоната, Бордо, Лил, Нанси, Страсбург, в които издаваме двойни дипломи на студентите, защото е немислимо с ограничаването на таксата да плащаме пътя на европейските преподаватели, участващи в програмата, престоя им в хотелите у нас, а още по-малко да заплатим труда им.

  В момента, Господин министър, професор в Софийския университет получава хонорар от 11 лв, сиреч 5.5 евро за учебен час – предполагам, че можете да си представите какъв ентусиазъм подобно заплащане ще предизвика у професорите от Сорбоната да речем, които четат в нашите програми. Напомнихме, че „разчитаме на спешен отговор, с оглед правилно планиране на приема и учебния процес за предстоящата 2011/2012 учебна година.”

  Отговор от министерството не получихме.

  През ноември-декември 2010 г. Министърът на образованието обеща при гласуването на бюджет 2011 г. оформянето на група от Университети с преференциална издръжка, така, както е практиката на редица европейски страни.

  Това не се случи.

  В последния момент преди приемането на новия бюджет Министърът на образованието обеща увеличение на субсидията за инженерните специалности – нещо, което ни засяга твърде малко, но все пак е нещо. Пред медиите това беше представено като решено.

  Това не се случи.

  Всъщност от два дни насам министър Игнатов тиражира в медиите за предстоящо увеличение на субсидията за някои специалности. За съжаление това е поредното хвърляне на прах в очите на недобре информираните. Министерството не е изпълнило задължението си по § 80. (1) от Закона за държавния бюджет на РБ за 2011 г., който предвижда от предвидените разходи по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката до 6 800.0 хил. лв. да се разходват за модернизиране и оптимизация на държавните висши училища и дава възможност при неизпълнение на предвидения прием, който, разбира се, само леля Ванга би могла да определи точно и затова висшите училища като правило се презастраховат като искат по-висок прием, за да не ги санкционират ако запишат повече от предвидените студенти, сумите от него да се предоставят на висшите училища именно с посочената по-горе цел.

  За да дам пример, на Софийски университет се отнемат над 800 хил. лв за „неизпълнен” прием, а според щедрото предложение на министъра вероятно ще получим около тази сума за това, че в обучаваните от нас професионални направления сме най-добри в България. С едната ръка се отнема, с другата ни се дава отнетото. Подобна медийна щедрост в никакъв случай не подобрява състоянието на добрите висши училища у нас и не означава, че нещо се променя в принципите на финансирането им.

  ……

  ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
  В проучването на управленските практики на Софийския университет, направено от одиторската компания „Делойт и Туш” е установено, че Университетът е на средно европейско равнище по нивото на своята научна дейност. И това при финансиране в пъти по-ниско от това на другите университети, с които сме сравнявани.

  Именно поради водещото място на Софийския университет в българската наука, уравниловката при разпределянето на средствата за висше образование и наука ни засяга особено тежко.

  Не искаме да кажем, че в Министерството не се работи по решаването на някои от тези проблеми. Вероятно се работи, но при пълно информационно затъмнение, при неясен критерий на подбора на участниците в разработването на предложенията и при мъгляви, често противоречащи си изявления на министъра.

  Във всеки случай, искам да предупредя, че при непроменящата се философия на оформянето на бюджета за висше образование и наука, по преценка на нашите финансисти, Софийски университет „Св. Климент Охридски” ще бъде във финансов колапс през август 2011 г.
  ……

  След като политиците ни убеждаваха да потърпим първо няколко месеца, после година, след като Вие лично, Господин Дянков, не зная вече колко пъти ни обявихте, че сме излезли от кризата, параметрите на бюджета за 2011 г. останаха на практика същите като през 2010 г. и тъй като през последните две години изразходвахме всичките си собствени резерви, вече няма откъде да покриваме разходите си.

  Бих искал да посоча, че заплатите на преподавателите и служителите на Софийския университет, които никога не са били сред най-високите в българските университети са заковани на нивото на 2008 г. А това не са заплати за хляб и гроздова ракия – от тях преподавателят трябва да купува книги, да повишава професионалната си квалификация, да участва с доклади на международни конференции, като междувременно трябва да стига някак си до тези конференции и да спи там в хотел – все неща, които го правят всички наши колеги от Европейския съюз и които никой от нас не може да си позволи.

  Искам да заявя открито. В момента България е страната в Европа, която отделя най-малко средства за образование и наука. През последната година рязко дръпна напред в това отношение Румъния, с която си съперничехме за последното място. Но дори не това е най-страшното. Лошото е, че малкото отпускани средства се изливат в бездънна яма. Няма никакъв признак за промяна на философията на финансирането на нашата област. Всички обещания, давани през последната година, без изключение, бяха погазени. Контакт с Министерството на образованието и Министерството на финансите, на практика, нямаме.

  ……

  И за да завърша, обидно ми е като български гражданин, като преподавател в най- престижния български университет, като професор в него, като негов ректор, когато виждам десетките панаири за образованието у нас, на които идват представителите на множество държавни европейски университети, щедро подкрепяни в една премислена дългосрочна програма от своите правителства, за да привличат български студенти, предлагайки им качествено, безплатно обучение, финансирано от техните данъкоплатци, стипендии за учащите се. Всичко продиктувано от съзнанието, че веднъж подготвени в техните университети, доста от тях ще останат в тези страни и ще вложат интелекта си за техния напредък.

  Обидно ми е когато ни призовават да се конкурираме с тях.

  За каква конкуренция говорим? За боксов мач между европейски шампион и овързан с въжета наш състезател. Това ли е европейската конкуренция?

  Честит празник на образованието, културата и науката, Господин министър!

  Източник:  http://e-vestnik.bg/11826/prof-ivan-ilchev-chestit-praznik-gospodin-ministar-dyankov/

  Целият текст на писмото: http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/pismo_do_minist_r_simeon_dyankov

• Изложба „Кирилицата“ в Бон, Германия

  По повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май

  СЪБИТИЕТО

  По повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, Дипломатическото бюро в Бон, Германия организира изложба „Кирилица“.

  Изложбата ще бъде открита на 25.05. от 18.30 ч. с концерт на международно известния саксофонист Анатоли Вапиров.

  Адресът на изложбата е: Rathaus Hardtberg, Villemombler Str. 1, Bonn-Duisdorf.

  Експозицията може да бъде видяна до 16.06.2011 г.

  ◊ ПОВЕЧЕ

  Изложбата „Кирилицата“ се осъществява в рамките на проект на студентите по Висша мода от Националната художествена академия в София. Проектът цели популяризирането на славянската литература и кирилицата в държавите от Европейския съюз и приобщаването на международната публика по-близко до българската култура.

  Очаровани от красотата и хармонията на всяка буква, авторите предават нова форма на букви, дрехи, аксесоари и картини, като обединяват измеренията на пространството и формата.

  Проектът представя инсталация, включваща и огромни по размер букви, като допълнение на цялостната концепция.

  Източник: http://kulturni-novini.info

• Политолози: Протестът на „Атака“ е варварщина

  Случката по-скоро ще изплаши хората. Действията на Сидеров са панически, считат П. Симеонов и Д. Аврамов.

  Волен Сидеров пресоли манджата и затова трудно може да поставим случката пред джамията в обикновените провокации, каза в „Здравей, България“ по НТВ политологът Първан Симеонов. Не може да атакуваш душата на хората, това, в което вярват, религията им и правото им на молитва. Това, което „Атака“ нарича протест, е варварщина и Волен Сидеров много добре го знае, отбеляза и политологът Димитър Аврамов.

  Според Първан Симеонов става въпрос за предизборни действия, но все пак, ако останем само в тази плоскост, ще сбъркаме. Сидеров се държи така, не защото губи електорат, а защото губи своеобразна вътрешна конкуренция. В момента той вижда, че има потенциал за протестно политическо поведение, допълни Симеонов. По думите му поставената цел е изпълнена, но „проблемът на Сидеров е, че той дълго време живееше с мисълта, че „Атака“ може да живее известно време в състояние на зимен сън и изведнъж предизборно да бъде извадена от това състояние“. Първан Симеонов смята, че случката по-скоро ще изплаши хората. Действията на Сидеров са панически, смята политологът. По думите му лидерът на „Атака“ се държи като човек, който е заровил имане, а сега не може да го намери.

  Във връзка с думите на Деница Гаджева от „Атака“, че партията е искала просто да направи поредния си мирен протест, Димитър Аврамов заяви: „Ако тя наистина го мисли, то тогава е една глупава дама или просто лъже“. Сидеров е давал основания да бъде наричан „луд“, но истината е, че този човек има достатъчно интелект. Все пак това е планирана акция – едно е да атакуваш политическия си противник , дори и със средства, които са на ръба на закона. Друго е да отидеш в джамията, където хората се молят, обобщи Аврамов.

  Източник: http://frognews.bg/news_35800/Politolozi_Protestat_na__Ataka__e/

• Българските творци – най-добрите ни дипломати

  Проф. Илчев: Образованието и науката са бизнес на бъдещето

  Българската култура има не само своята древна история, но и своето значимо настояще, заяви президентът Георги Първанов. По случай Деня на българската просвета и култура и славянската писменост той връчи държавни отличия на родни творци. “Едва ли е пресилено да се каже, че ако днес българските творци формират позитивния, многолик, разнообразен и богат образ на България в Европа и пред света, това са нашите най-добри дипломати пред света. Впрочем, те не ни останаха и други. Но това е друга тема”, изтъкна държавният глава.

  Според него 24 май е най-светлият, най-красивият, най-емоционален празник на България. „Радвам се, че в самото начало на празника сме се събрали тук и аз имам честа от името на всички български институции, изразявайки волята на българския народ, да покажем своята скромна признателност на някои от най- изтъкнати дейци на културата в България”, каза Първанов.

  От името на наградените творци отговори писателят Петър Караангов, който каза: „Да носим тези отличия с отговорност към народа си“.

  На тържествена церемония държавният глава Георги Първанов връчи орден „Стара планина“ – първа степен на проф. Надежда Сейкова и Петър Караангов – за изключително големите им заслуги в областта на културата. С орден „Стара планина“ – втора степен бе отличен проф. д.и.н. Димитър Овчаров.

  С орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, бяха наградени Васил Найденов, Иво Папазов – Ибряма, Георги Трифонов и Искра Радева. Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен получиха Иван Иванов, Зденка Дойчева и Димитър Симеонов.

  С орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – втора степен Георги Първанов награди Маргарита Градечлиева – за значимия й принос за развитието на българската култура и българското танцово изкуство. Наградена бе и проф. Милена Куртева за значимия й принос за развитието на културата и изкуството.

  Фандъкова: София е и ще остане символ на религиозна и етническа толерантност

  Преди обед пред Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” бе отслужен празничен водосвет. Кметът на София Йорданка Фандъкова приветства за празника събралите се граждани с думите: „Днес отбелязваме Деня на буквите, на българския език, на нашата култура и просвета. Отдаваме почит към словото, но и към хората на словото, към хората на духа, които много от нас често забравят. Забравяме, че духовните ценности се съхраняват и пренасят не чрез официалните речи на празник, а чрез ежедневни последователни действия в подкрепа на творчеството, в създаване на условия за работа и изява на учителите, преподавателите, учените и творците, както и посланията, които ние изпращаме към обществото“.

  Тя подчерта, че нашият град, освен културно и духовно средище, винаги е бил символ на толерантност и търпимост. „Няма и не може да има политически цели, за постигането, на които си струва да бъдат зачеркнати тези хилядолетни усилия и традиции. София е и ще остане символ на религиозна и етническа толерантност. Никога не сме допускали и няма да допуснем различията да ни разделят и да застрашават нашия мир“, заяви Фандъкова.

  На водосвета присъстваха президентът Георги Първанов, заместник-министърът на образованието Милена Дамянова, председателят на БАН академик Никола Съботинов, ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ професор Иван Илчев, представители на академичната общност, ученици и учители.

  Проф. Илчев: Образованието и науката са бизнес на бъдещето

  „Образованието и науката са бизнес на бъдещето, резултатът от него е трудно обозрим – няма как да залеем публиката с черния асфалт на магистралата, но без това, което правим днес, утрешният ден няма да дойде”. Това заяви ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Иван Илчев на тържественото честване по повод на 24 май в Аулата на висшето училище.

  Ректорът цитира традиционни думи – „Бог да ни пази от сиромашия и от простотия”, и коментира, че от миналия 24 май битието се „люшка” между двете. Сиромашията не ни дава да вдигнем глава, а достойнството не ни дава да я склоним, но то ни е нужно, ако не на нас самите, то на България, каза Илчев. Ще го загубим, ако безропотно търпим нетърпимото, добави той.

  Българинът е свикнал да живее във взаимно припокриващи се кризи, искаме обаче да гледаме в бъдещето, отбеляза ректорът. По думите му, дори в това тежко време, само за година в залите на университета са се състояли около 2000 събития – национални и международни научни конференции, представяния на книги, дискусии по културни и политически теми, театрални постановки и изложби.

  Празнуваме, защото тук са хората, които защитават идеята – не на дипломата за висше образование като ваучер за по-висока заплата, а идеята за знание, което ще въздигне цялото общество, а не само индивида, отбеляза проф. Илчев. Не трябва да губим вярата си в тази идея, защото ако и нея загубим, всичко сме загубили, призова той.

  България празнува 24 май

  В цялата страна днес се състояха шествия, тържествени литургии и празнични мероприятия по случай Деня на писмеността.

  Под звуците на химна „Върви, народе възродени“, чийто текст е написан от Стоян Михайловски, хиляди ученици и преподаватели преминаха по улиците на София, Варна, Бургас, Русе, Пловдив, Шумен, както и на останалите градове на страната.

  Източник: www.vsekiden.com

• Кестенов цвят

  Текстът, който следва, е написан преди девет години, но си струва да се прочете и днес. За празник, който честваме сега за 150-ти път.

  На 11 май (както е по стар стил) 1851 г., по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира за първи път тържество, посветено на светите братя, на Аз Буки Веди Глаголи Добро Ест… И макар че не е особено ясно доколко напред сме отишли, доколко не – напред по „сценария” на стария всеучилищен химн – от всички „сценарии”, които са се случвали по тези земи, този празник на просвещението, духовността и знанието едва ли някога ще престане да е необходим.

  ––––––––––––––-

  На днешния ден няма как да избягаме от патетиката. На днешния ден всички ние – всеки българин – сме едно дете, едно малко дете, хванало се за ръка за майка си и баща си; в свежото майско утро то върви към мощната просвета под благия поглед на Светите братя, които му сочат пътя. Напред.

  Но не само за майка си и баща си се е хванало детето. Около него крачат баба му и дядо му, родът му, на-родът му върви напред, към светлите бъднини, към сияйните висоти, към Възвисението, към Оттатъшното. Няма „сега“ – има само минало и надежда.

  Прости ме, Господи!

  Мисля, че това е единственият ден, в който българинът се отдава на себе си, нищо че не е ден за себепознание, нищо че е ден само за порив, за изхвърляне на скрити копнежи, за изтласкване към Необятното и Красиво непостижимото.

  В този ден всеки от нас има спомен за игривото и хаотично прииждане на учениците, за пръснатите отначало тук-там тръбни звуци и блъскане на барабани, за припряните учители, след малко всичко ще влезе в строй, оркестрите ще гръмнат, ще гърмят – народе възродени и шпалира на гражданството от двете страни на улицата към центъра.

  Под цъфналите кестени.

  Очарователна безсмислица, ще рече някой, който е гледал българския 24 май през последните стотина години.

  Възможно е.

  Ала българинът успя – въпреки комплексите си и неверието в себе си, въпреки превратностите на съдбата – да намери своя Празник, своя Ден, за да излива в него своята надежда и печал.

  И печал.

  На този ден не мога да не си спомня за баба Райна, която, от прозореца на апартамента срещу училището, гледа училищния двор, там пробват радиоуредбата и „тъй солунските двама братя“ излиза с дрезгаво пращене, после високоговорителят изплюва „…дедй, О минало…“; баба Райна се е облакътила, досущ Дебеляновата майка, и внимателно гледа през стъклото лудуването на хлапетията и когато учителките криво-ляво успяват да стегнат блока на училището и блокът, нехайно тътрейки крак, но все пак предизвикателно и любопитно тръгва с „лявото рамо“ да излиза от двора (тук сме през 90-те, няма училищна музика, само свирката на учителката по физкултура се чува), тя започва да плаче. Плаче тихо, плаче кротко, не зная за какво плаче – за трийсет и петте години като учителка, през които грижите, тревогите, предателствата, превратностите, глупостите се стопяват на всеки 24 май и хлапетата те отрупват с цветя. Може би плаче за своята си ученическа манифестация, за своите надежди, несбъднати и неживяни. Така и не разбрах защо баба Райна плаче всяка година на 24 май. А и тя не ми каза.

  Кой може да каже защо на българина му се стяга гърлото, когато чуе „Върви, народе, възродени“?

  И рапърът сигурно – и той се чуди какво му става при тази песенчица.

  Мисля си за онези в чужбина, за внука на бабата Райна, вперил се в компютъра или в каквото там – сигурен съм, че и той – и те – се ослушват: ще дойде ли отнейде познатият напев?

  Усмихнати гледат кестенов цвят.

  Христо Буцев

  http://www.kultura.bg/bg/article/view/6907

• 24 Май – Ден на Българската просвета, култура и славянската писменост

  Честит Празник, Българи! 24 Май – Честит да е на всички Просветители, Учители и Радетели на Българската Култура и Духовно Наследство.

  

  -Родна реч, омайна,сладка,що звучиш навред край мен,
  реч на мама и татка,що говорим всеки ден.

  Тя звънти,когато пея,в радостни игри ехти,
  вечер приказки на нея баба тихо ми реди.

  И над книгата унесен, родна реч ми пак шепти…
  Милва като нежна песен ,като утрен звън трепти!

  24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий. Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. 
  За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от 12. век, като те са признати за светци още в края на 9. век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Празникът се отбелязва с много празненства в цялата страна.
  
  Ежегодно 24 мая во всех славянских странах торжественно прославляют создателей славянской письменности Кирилла и Мефодия — учителей словенских. 
  В 1863 году Российский Святейший Синод определил, в связи с празднованием тысячелетия Моравской миссии святых Кирилла и Мефодия, установить ежегодное празднование в честь преподобных Мефодия и Кирилла 11 мая.
  В 1985 году в СССР, когда отмечалось 1100-летие преставления Мефодия, день 24 мая был объявлен «праздником славянской культуры и письменности».
  Как известно, святые равноапостольные братья Кирилл и Мефодий происходили из знатного и благочестивого рода и проживали в греческом городе Солуни
  24 мая Церковь совершает память святых равноапостольных братьев Кирилла и Мефодия. Братья были православными монахами и славянскую азбуку создали в греческом монастыре.
  Ученые считают, что славянская письменность была создана в IX веке, примерно в 863 году. Новый алфавит получил название «кириллица» по имени одного из братьев, Константина, который, приняв монашество, стал Кириллом. А помогал ему в богоугодном деле образования славянских народов старший брат Мефодий.
  Кирилл, который с малых лет проявил большие способности и в совершенстве постиг все науки своего времени, а также изучил многие языки, на основе греческой создал славянскую азбуку. Он существенно изменил греческую азбуку, чтобы более точно передать славянскую звуковую систему.
  Были созданы две азбуки — глаголица и кириллица. Кроме того, братья-греки перевели на славянский язык Евангелие, Апостол и Псалтырь.

  

  

  

• България: безмозъчност и изтичане на мозъци

  80 хиляди български студенти учат в чужбина. Стотици хиляди българи искат да се изселят завинаги. На този фон премиерът заговори за принудително задържане на завършващите висше образование в България. Що за идея!

  Коментар на Ясен Бояджиев /Дойче веле/:

  “Трябва да се обвърже обучението на студентите държавна поръчка с реализацията им в България“, обяви министър-председателят. Не можело държавата да ги дотира, а те „да станат и да си заминат” и заради по-високото заплащане да работят за друга държава.

  Премиерът не уточни как смята да спре неблагодарните млади хора – с отнемане на паспортите, със съд или със затваряне на границите. Но пък е намислил как да ги „продава” в чужбина. Естествено по подобие на футболистите – та нали за него животът е нещо като футболен мач, в който той е титулярен и незаменим централен нападател.
  Абсурдна и неприложима идея

  Разбира се, бягството на младите от страната е важен проблем. Но решението, предлагано от премиера, е абсолютно неприложимо и абсурдно. Първо, защото каквато и да било форма на закрепостяване няма как да мине в страна, която е и иска да остане членка на Европейския съюз. Второ, защото държавата не е и няма да бъде в състояние да осигури достатъчно работни места за закрепостените.

  И трето, защото ако идеята се приложи, просто няма да останат и студенти за закрепостяване. И без това броят на българските студенти в чужбина непрекъснато нараства и вече е 80 хиляди. Голяма част от които, впрочем, субсидирани и кредитирани от тамошните държави. Броят пък на желаещите да следват в България намалява. Включително заради качеството на образованието, което пада обратно пропорционално на нарастващия брой висши учебни заведения.

  Не граждани, а пожизнени длъжници на държавата

  Макар и напълно негодни, подобни идеи не са просто безобидна част от всекидневно заливащия ни поток празни приказки. Те се превръщат в част от проблема, защото зад тях ясно прозира отблъскващото схващане, че гражданите са слуги на държавата и нейни пожизнени длъжници, а не обратното.

  Воден от това схващане, премиерът, който се възприема като олицетворение на държавата, забравя, че гражданите с данъците си издържат тази държава, за да им бъде в услуга. Качеството на предоставяните им от нея услуги обаче е толкова безобразно ниско, че не гражданите са длъжници на държавата, а обратното.

  „Просто ни писна от простащина“

  За последните четири години броят на българите, желаещи не просто временно да поживеят другаде, а завинаги да се изселят от страната е нараснал повече от три пъти. По-важното е обаче, че сред тях мнозинство вече не са бедните, безработните и необразованите, а знаещите, можещите и материално осигурените, които плащат данъци. На въпроса за причините повече от половината готови да се изселят отговарят: „Повече не искам да живея в България”.

  Тези дни участник в интернет форумите, очевидно млад мъж, с две деца, с висше образование, който по думите му печели добре, обясни плановете си „да си тръгне оттук с цялото си семейство”, както и защо почти всичките му приятели вече са го направили, така: „Просто ни писна от простащина”.

  Явно не по-малко важна от ниските доходи, от трагичното образование и здравеопазване, от липсата на сигурност, законност и ред, е липсата на смисъл. Ширещата се безмозъчност води до изтичане на мозъци.

  http://www.dw-world.de/

• Круме Андреев: Трябва да си „негър футболист” , за да получиш българско гражданство за броени месеци.

  Студентите от Македония намаляват, това е опасна тенденция!

  Интервю направи Атанас Струмишки

  Круме Андреев е роден през 1991 г. в гр. Велес, Македония. Студент втори курс в Технически Университет в София, специалност-авиационна техника и технологии. Председател на студентско дружество „Вардаръ“

  Защо избрахте да дойдете в България?

  Преди две години трябваше да реша къде ще продължа образованието си. Съвсем спокойно мога да призная, че решението не бе трудно. Избрах България. Образованието в Македония е няколко класи под това тук. България е европейска страна, която дава възможност за развитие на младите хора. За съжаление в Македония нещата не стоят така. Също така специалността, която избрах в Македония не съществува. И може би най-важното е това, че тук на никого не му пречи това, че съм българин.

  Броят на студентите от Македония в последните години намалява, защо е така?

  За мое огромно съжаление това е факт. Причините са няколко. В Македония последните години откриха университети и факултети в почти всяко населено място, като не изключвам и селата. Това бе направено точно с тази цел, да намалеят студентите, идващи в България. Също така икономическата ситуация в Македония е катастрофална. Безработицата е над 35% т.е. всеки трети е безработен. При това положение и имайки предвид, че стандартът на живот в България бавно, но настъпателно нараства, много малко хора в Македония могат да си позволят да учат тук. Като добавим факта, че към момента все още няма информация от Министерство на образованието младежта и науката за местата, определени за студенти от Македония, съвсем спокойно мога да кажа, че тази кандидат-студентска кампания може да се окаже и най-лошата до сега. Дори и тези кандидат-студенти от Македония, които искат и имат възможност да дойдат тук, щом нямат информация за реда и начина на кандидатстване в България, е съвсем нормално да потърсят алтернатива.

  Как според вас може да се промени това?

  Едва ли скоро ще се промени икономическата обстановка в Македония. Но пък отношението на България по този въпрос може да бъде по-различно. Информацията за кандидат-студентите да се обявява по-рано, да се направи представяне на българските университети в Македония или поне един сайт, на който ще се обявява тази информация. Могат да се направят много неща, стига да има желание. Това го казвам, защото нагледно съм видял как действат сръбските университети и институции. Тяхната агитация започва още от началото на всяка календарна година.

  Наскоро възродихте идеята за студентско дружество „Вардаръ“ .Кое Ви провокира?

  Преди почти една година случайно се запознах с историята на дружеството. Разбрах какви видни хора от българското минало, революционери, общественици, учени са били негови основатели и членове. Това ме изненада приятно и ме вдъхнови. Неотдавна бях чул, че дружеството все още съществува. Опитах се да намеря контакт с негови представители, но се оказа, че от определено време то не функционира. Тогава споделих тази идея с мои приятели и колеги. Някои от тях даже и не бяха чували за „Вардаръ“, но след като видяха за какво става дума, се запалиха повече и от мен.

  Преди месец излезе от печат първият брой на вестник „Вардар“ за 2011 г. Как решихте да го възобновите?

  Вестник „Вардаръ“ се разпространява безплатно в Македония и България. Направихме това по ред причини. Както споменах, информацията за България в Македония е много малко, а и тази, която достига до обикновените хора, най-често бива изкривявана. Също така в македонското общество истината е най-опасното и най-забраненото нещо. Не само истината за настоящето, а включително и тази за миналото. Историческите фалшификати са редовно явление, а в последно време граничат с наглост. Ние решихме, че тези неща трябва да спрат, а най-силният аргумент срещу лъжата е неподправената истина. Затова на страниците на „Вардаръ“ публикуваме документи и факти, които да покажат на обикновения човек истината. Пишем и за настоящето, защото много хора в Македония все още си мислят, че по „жълтите павета“ се карат трабантчета, а всъщност от мерцедеси човек не може да пресече улицата. Но не са виновни хората, просто медиите така представят нещата. България е европейска страна, за която хората в Македония могат само да мечтаят.

  Същевременно в българското общество се чувства силна липса на информация за това какво представлява Македония днес. Много българи познават историята и миналото на това парче земя дори по-добре и от мен, но за съжаление не са чак толкова много хората, които познават Македония в днешно време.

  За това решихме, че „Вардаръ“ не трябва да е минало, а бъдеще.

  Доволни ли сте от успеха му?

  Малко е да кажа, че сме доволни. Изненада ни това, че много хора проявиха интерес да прочетат вестника. Освен на хартиен носител, „Вардаръ“ беше разпространен и в интернет. За един месец повече от 5000 посотители се запознаха с първия брой. Много хора, особено от Македония, ни споделиха, че за голяма част от фактите и документите не са и чували.

  Имаше ли отрицателни отзиви?

  Разбира се, че имаше. Особено от „античните македонци“. Но това беше очаквана реакция. Един коментар от България ме разсмя сладко. Ще се опитам да го цитирам „Вас Македонците вече не мога да ви понасям, да си заминавате в Македония и една камара псувни.“ Явно този човек изобщо и не е прочел под какво и за какво пише коментар. Все пак аз мисля да го послушам, но се двоумя къде да ида – в Костур или в Петрич?

  Очаквате ли подкрепа за тази кауза от някого?

  Ние не сме политическа или комерсиална ораганизация. Всичко, което правим, го правим ,защото така разбираме нещата, защото държим на истината и мислим, че така трябва да бъде. Никой не е длъжен да ни помага, но пък бихме били благодарни и радостни, ако някой ни подаде ръка.

  Как изглеждат през вашите очи македонско-българските отношения?

  Според мен са на много ниско ниво. И тук решаваща роля играе лицимерието на македонските управници. България винаги е подкрепяла и продължава да подкрепя Македония, но това в Македония се тиражира по друг начин. Анти българските настроения лицемерно се подклаждат от македонските медии и властимащи. Мисля, че България трябва да си преразгледа отношението към Македония, поне докато хората там не разберат, че братята българи винаги са ги подкрепяли и ще ги подкрепят във всяко едно отношение, но те трябва да се отнасят с уважение към тях. Разбира се има и изключения. Съвсем спокойно мога да кажа, че има много хора в Македония, които обичат България повече, отколкото много българи тук.

  Притежавате ли българско гражданство?

  Още не. Преди две години подадох нужните документи, надявам се скоро да го получа. Мисля, че това е един от големите проблеми на българите от чужбина. За да получат българско гражданство те чакат повече от четири, пет години. Но за различните футболисти и други спортисти от африкански или друг произход, това се случва за броени месеци. Но какво да се прави, това е реалността.

  А някой от семейството ви има ли българско гражданство?

  Да, сестра ми.

  Значи сестра ви е българка, а вие не?

  Не бих казал така. Ние и двамата сме българи по произход, но тя има щастието да бъде призната за такава официално от българската държава. Надявам се скоро и аз да имам късмета законно и официално да бъда признат за гражданин на Р. България.

  Къде виждате бъдещето си?

  В България, разбира се. Този въпрос за мен изобщо не стои на дневен ред.

  http://www.bivol.bg/

• Награда „Аскеер 2011“ е за „Сирано дьо Бержерак“ на Москов

  В състезанието за наградите „Аскеер“ участваха постановки с премиера в периода от 15 април 2010 г. до 16 април 2011 г.

  „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка на Стефан Москов в Народния театър „Иван Вазов“, е най-доброто представление на последния сезон според журито на Академия „Аскеер“.

  Преценката е на комисия, в която тази година са: Атанас Атанасов, Асен Шопов, Васил Михайлов, Вълчо Камарашев, Георги Новаков, Жорета Николова, Илка Зафирова, Камелия Николова, Леонид Йовчев, Мария Диманова, Марин Янев, доц. Марина Райчинова, Меглена Караламбова, Милен Миланов, Нина Стамова, Розалия Радичкова, Светлана Янчева, Стоян Алексиев, Яна Титова.

  В състезанието за наградите „Аскеер 2011“ участваха постановки с премиера в периода от 15 април 2010 г. до 16 април 2011 г. Както е известно, не се оценяват спектакли на театър „Българска армия“, инициатор и организатор на празничното тържество, което всяка година е в навечерието на 24 май.

  Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство тази година получи 81-годишният актьор Коста Цонев.

  Другите награди „Аскеер 2011″:

  Режисура: Маргарита Младенова за „Зимна приказка“ от Шекспир в Театрална работилница „Сфумато“;

  Водеща мъжка роля: Деян Донков в „Сирано дьо Бержерак“;

  Водеща женска роля: Невена Мандаджиева в „Кралицата майка“ от М. Сантанели в Театър 199 „Валентин Стойчев“;

  Изгряваща звезда: Павлин Димитров в „Първа любов“ по С. Бекет (Продуцент Н2О Филм);

  Поддържаща мъжка роля: Иван Бърнев в „Полет над кукувиче гнездо“ от К. Киси в Народния театър „Ив. Вазов“;

  Поддържаща женска роля: Гергана Кофарджиева в „Преди/След“ от Р. Шимелпфениг в Театър „София“;

  Сценография: Даниела Олег Ляхова за „Зимна приказка“;

  Костюмография: Петя Стойкова за „Кола Брьонон“ по Р. Ролан в Младежкия театър „Н. Бинев“;

  Театрална музика: Асен Аврамов за „Зимна приказка“.

  Наградата за нова българска драматургия е присъдена от отделно специализирано жури на „Тест“ от Елин Рахнев, пиеса, поставена в Сатиричния театър. /БТА/

• Божидар Чеков*: Избори 2011 – уседнали в заседналост!

  Явор Дачков разговаря с Божидар Чеков

  „Конституцията на България не е обединение. Тя е направена да пречи на еди-кой си да вземе властта. Пак забранителни текстове. За разлика от Френската конституция, която почива на Хартата за правата на човека, в нея липсва прилагателното „френски”, говори се само за граждани, т.е. тя е универсален документ. Би могла да служи за референция и на българското общество именно защото е универсална. Българската конституция е плод на единоборството между Луканов и Лилов – икономическо, политическо, идеологическо и физическо май, защото някои убийства се случиха в тази партия и не антикомунистите бяха извършителите. Сегашната ни конституция беше набързо скроена.“ Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ журналистът и писателя Божидар Чеков.
  

  – Какво е мнението ви за изборния кодекс?

  – Това, което става в кулисите на парламента, прилича на промяна на правилата на “играта”, когато мачът вече свършва. Този филм сме го гледали до втръсване. Измислят се някакви условия, пречки и ограничения с прозрачен етнически привкус, за да се отклони вниманието от много по важни проблеми. “Турската опасност” оправдава всичко. Ако има някаква опасност, тя е предимно вътрешна, защото в избирателните списъци има 1 милион мъртви избиратели. Соченият с пръст “избирателен туризъм” е много по мащабен на вътрешния фронт, отколкото на външния.

  – Според вас законите в България играят ролята на репресивна мярка срещу хората?

  – Да, аз съм роден по време на тоталитарната система, когато всички бяхме възпитавани непрекъснато да бъдем нащрек, защото ни грози опасност от вражеско нападение. Като пионери ни завиваха в бели чаршафи и ни караха да се крием по мазетата. Това бяха учебни “тревоги” подготвящи населението за американски атомни атаки. Този манталитет се поддържа старателно и до днес. Друго познато средство, което отклонява вниманието и обърква мозъците на хората, е тенденциозната употреба на многозначителни думи. По мое време такава дума беше „невъзвращенец”. Днес тази дума е забравена, но между 1950 и 1980 година тя означаваше: край на пътуване в чужбина, край на висше образование, очакване на изселване в случай на политическо несъгласие с режима. Всички младежи, които имаха някаква роднинска връзка с “невъзвращенци”, изпълняваха дълга си към родината в трудова повинност. Така моя милост прекара 24 месеца по различните обекти на България, в компания на представителите на малцинствата. Поради това тези, които днес говорят по “турския въпрос”, а са виждали български турци само по телевизията, са ми направо смешни. Ето как стигаме до една нова многозначителна дума – „уседналост”. Тя е непреводима на френски език. В началото се чудех дали е „отседналост”и какъв й е коренът. Отворих тълковен речник и разбрах, че „уседналост” отговаря на „заседналост”. Сама по себе си тази дума означава, че българските законодатели се опитват да вържат на място избирателите си. Тази идея е в пълно противоречие с европейските закони, които улесняват свободното движение и установяване на гражданите. Но аз виждам нещо по-страшно, а това е фактът, че в България никога не е имало истински избори поради липсата на документ, установяващ по безспорен начин местоживеенето на гласоподавателя.
  

  – Никога не е имало през последните…

  – Преди да се обвиняват малцинствата за нередностите по време на изборите, искам да припомня някои факти. Етническите проблеми не са монопол на България. Поради това казвам: не е повторението майка на знанието, а сравнението. Малцинства във Франция има повече и са дори по-дейни и по-опасни, отколкото в България. Как реагираха френските управляващи на хартата, предложена от Европарламента, за развитие на езиците на малцинствата? Когато този документ стигна до ръцете на Жак Ширак, той направо го скъса и каза, че Франция няма да стане Косово. Френският език е езикът на френската държава и точка. Никой не обвини френския президент в расизъм или ксенофобия. Никой не оспори демократичните традиции на страната, майка на Хартата на правата на човека. В това време правителството на Иван Костов старателно сложи подписа си под въпросния документ. Същото това правителство не спря да сключва договори с “турски инвеститори”, някои от които се оказаха пълни мошеници, но не защото са турци, а защото българските управляващи подбираха съмнителни ортаци, вместо доказали сериозността си предприятия.

  – Как си обяснявате това лицемерие?

  – Тоталитарното мислене е живо и здраво. Нагаждачеството към вишестоящия или богатия дава хляб, но временно. В това отношение чуждите съветници играят много вредна роля. В резултат на техните препоръки шест месеца преди изборите тръгват обвиненията срещу циганите и турците, а в последните дни преди вота пускаме в ход “милите очи” и обещанията. Какво значи точно нация, никой не знае, защото някой, дошъл от не знам къде, е казал, че това е национализъм. И така, може да има американски национализъм, може да има полски национализъм, но българският е мръсна дума. Във Франция няма арабска партия, а в Америка няма негърска, докато в България съществува етническа партия, виновна за капсулирането на малцинствата и отслабване на икономическото и духовно обединение на българската нация. Най известният “французин”, Наполеон, се ражда една година след като Корсика е закупена от Франция. Родителите му не са говорели френски. Кръстен е от италиански свещеник. Винаги е говорел с акцент. В края на неговите войни 80 процента от армията му не е знаела френски. Чисто етнически държави или няма, или са обречени. За да бъде сплотена и победоносна една нация, тя трябва да има закони, които обединяват, не които делят. Закони, които позволяват на най-способните да стигнат до ръководните места.

  – По българските закони той не би могъл да стане… император.

  – По логиката на Българската конституция Де Гол не би имал право да стане президент на Франция, защото е бил отседнал в Англия. Но днес Ева Жюли, родена норвежка, която като мен на 22 години пристига във Франция, е кандидат за президент на Френската република. А Норвегия отказва да влезе в ЕС. Никой във Франция не я упреква, че има норвежки паспорт. Французите се интересуват от качеството на човека и дали плаща данъците си във Франция. Георги Папандреу – министър-председателят на Гърция, е роден в САЩ, има американско гражданство, но нито един грък не го упреква за американско влияние. Вчера президентът на България призова за махане на условието, залегнало в Конституцията, кандидат-президентите да бъдат родени в България, за да може Сергей Станишев да застане пред българските избиратели. Трябваше значи да минат 20 години, за да бъде официално признато, и то от представител на социалистите, че българските избиратели са били лишени от правото да избират свободно, когото те си пожелаят.
  Присъствието на Централната избирателна комисия между избиратели и кандидати също е посегателство срещу свободата на избора. Тази назначена от партиите група хора изпълнява поръчките на тези, които са ги поставили там. Те също “предпазват” избирателите, които считат за недорасли за да решават сами. Що се отнася до самия Георги Първанов, все пак той трябва да знае, че конституция не се прави за една или друга личност, а за цял един народ.

  – Според вас акцентирането на заплахата от турците, които идват с автобуси да гласуват тук, трябва да отвлече вниманието от истински важните и нерешени проблеми, свързани със свободата на избора.

  – Разбира се. Освен това те не са турци, а български граждани и искат да участват в политическия живот на България. Желанието им заслужава поздравления. Бих искал цензът за участие тук да бъде българският език – който говори добър български език, е добре дошъл. Няма никакво значение, че говори и турски, арменски и т.н. Говоренето на чужди езици може да бъде полезно за България. Най вече за износа на български стоки към Турция. Въвеждането на депутатски квоти за българите от чужбина ще реши окончателно проблема с автобусния туризъм от чужбина. В Турция има 150–200 хиляди носители на български паспорти. В Гърция има двойно повече. В Европа още 1 милион. На базата на българското присъствие да се направи и парламентарно присъствие и проблемите приключват. Струва ми се обаче, че не е това намерението на някои хора, защото ако се въведе етнически мир и спокойствие, някои ще останат без работа.

  – Нека да се върнем на разговора за трите милиона българи в чужбина. Вие сте от по-старото поколение емигранти. Какво според вас е отношението на българската държава към нашите граждани в чужбина след 1989 г.?

  Наполеон е казал: “Един малък чертеж е по важен от едно дълго слово”. Което ще рече, че примерът е по-важен от обясненията. Когато един американец или французин дойде в България, той веднага може да започне работа. Той плаща с парите, с които си служи в САЩ или Европа. Със собствения си паспорт да основе предприятие, да открие банкова сметка. Дипломите му важат навсякъде. Когато един българин отиде в САЩ или във Франция, той не може и една бира да си купи с левове. Паспортът му става само за пътуване, а дипломата му създава множество проблеми. Мисля, че това е съдбата на всички хора от малките държави. Поради това гражданите им бързат да си вземат съответното чуждо гражданство. Това обяснява защо абсолютно всички българи, заемащи интересни социални позиции на Запад, са с двойно гражданство. Това не е от днес. Георги Раковски е бил с френски документи за самоличност. Най-големият български певец, Борис Христов, е бил с италиански паспорт. Райна Кабаиванска – също. Симеон Сакскобургготски е бил с испански паспорт. Анастасия Мозер е с американски паспорт. Мартин Заимов има френско гражданство, а Сергей Станишев е роден руски гражданин.
  

  – Споменахте Симеон – той го отрече.

  – Той излъга.

  – Сигурен ли сте в това? Имаше официално писмо от испанското правосъдно министерство, че имал пасаван…

  – Защо не го показа? Докато не го видя, аз не вярвам. Как се влиза в САЩ по времето на макартизма с пасаван, как се получава виза? Много трудно се следваше тогава в САЩ, при това във военно училище. Едва ли с пасаван е било възможно.

  – Твърдите, следователно, че Симеон е бил с испански паспорт?

  – Разбира се. Ами Симеон Дянков?

  – Всъщност говорите за двойния стандарт?

  – Искам да кажа, че българските управляващи си внасят избрани хора от емиграцията. Това са хора зависими, защото те съзнават, че при едни демократични избори “на место”, там където правят данъчните си декларации, те няма да бъдат избрани. Приемайки скачането с парашут в управленски места в София, те си зашиват устата. За разлика от Симеон аз съм солидарен с емиграцията. Гражданин съм и на Франция, и на България. Поради това мога да кажа на всички българи, които се колебаят в европейската си принадлежност, че след като аз съм равнопоставен на французите гражданин, те също могат и трябва да бъдат такива.

  – По-скоро са убедени, че не са.

  – Именно затова се връщам често в България. Никой не бива да забравя, че диаспората става все по многобройна и организирана. България е там, където има българи. Обединението на тези отвън и тези отвътре ще повдигне самочувствието, доверието и надеждата. Не приемам насаждането на обречеността и вайкането. За да се превърне нашият народ в нация от свободомислещи граждани, трябва да се каже истината, а не да се отклонява старателно вниманието, както по времето на комунизма.
  Официално трябва да се каже, че това е в полза за България, защото ние сме доказателство за нашата равнопоставеност с европейците чрез документите и чрез нашето поведение.
  

  – Вие пишете за тези неща от 15 години. Можете ли да кажете основните точки на вашите възгледи по отношение на законодателството за статута на т.нар. емиграция?

  – Демокрация означава представителство – връзка между представители и представлявани. Бях председател на избирателната комисия на българите във Франция по време на три парламентарни избора. Най-детински, с голям ентусиазъм се включих в организирането и провеждането на демократични изяви. Първия път гласувахме за депутати от Габрово, втория път – от Перник, третия път – от Шумен. Разбрахме го след това. И си казах „Стоп!”, повече няма да участвам в такива циркове. Взимат ни бюлетините и ги разпределят за някакви градове. А ние се водим участвали в избори…

  – В представителна демокрация…

  – Участвал съм в избори като трудовак и знам, че цялата рота си скъсахме бюлетините, а резултатът беше 98% „за”. Така че българщината в избирателната система ми стигна до гуша и сложих точка. Това е следствие от житейски опит. Освен опита, както казах, за мен сравнението е майка на знанието. Всички бивши империи, каквато е Франция, имат население, което е останало по света по всички континенти. Френското население по света, което представлява 2,5% от общо 65 милиона души, е разпределено в 12 избирателни региона, имат 12 сенатори. След следващите парламентарни избори това френско население ще има и 12 депутати, т.е. представители и в двете камари. Какво показва сравнението с България: 25% от нейното население е в чужбина, но няма нито един депутат. Това не е нормално. България опустява, раждаемостта е една от най-слабите, а смъртността е най-голяма. Зачитането на правата на българската диаспора, надявам се, ще бъде един малък, но сигурен път за връщане. Защото когато се отблъскват тези хора, се отблъскват и техните деца и внуци. И това е съдбоносно за България. Всеки, който обича тази страна, трябва да мисли за нейното бъдеще.
  

  – Но всеобщо е мнението, че хората, които не сте в България, не помагате за това бъдеще. Не плащате данъците си в страната. Оттук идва и аргументът, че трябва да гласувате там, където си плащате данъците.

  – Отново повтарям: сравнението е майка на знанието. Не може да се измислят българо-български закони. В САЩ 45% от населението не плаща данъци, във Франция – 60%. Ако на тези хора им кажат, че не могат да гласуват, защото не си плащат данъците в родината, представяте ли си какво ще стане?! Плащането на данъци няма нищо общо с гражданските права, първо, и второ, най-голямата парична сума, влизаща в българския бюджет, идва от българската емиграция по банков път – това са около 2 милиарда лева. Аз съм в България на всеки два месеца по един месец, кой може да ми каже, че не съм тук?! Когато съм в страната, харча парите си тук. Имам кола, плащам данък и режийни за жилището си. Така че този аргумент не важи. В крайна сметка искам да кажа, че всички българи, които са в западните демократични страни, са един неизползван ресурс – защото те имат опит, познания, връзки, семейства.

  – Нека обобщим, казвате, че българите в чужбина нямат свои народни представители, излъчени от средите им, които те познават и са избрали. Смятате, че такива хора трябва да представляват българите в чужбина в българския парламент?

  – Разбира се, хората от емиграцията се познават отлично помежду си. Например тук пристигат някакви парашутисти от Лондон, които никога не биха били избрани от българите в Англия. Казвам го, защото постоянно чувам да казват: ето дойдоха „тези от чужбина” и откраднаха. Ама „тези от чужбина” не сме ние – емигрантите. Тези хора никой не ги познава – нито ние, които от години живеем в чужбина, нито вие в България. Затова трябва да работим за обединението ни по демократичен начин – всеки да си познава представителя, за когото гласува. Затова трябва да има географически вот, а не етнически.
  

  – Имате ли идея за законов текст, който би регламентирал това?

  – Преди да стигнем до законов текст, трябва да си ги кажем тези неща. Слушам, откакто пристигнах преди три дни, за уседналост, за 6 месеца или 10 месеца уседналост. Не се говори по същество, т.е. за участието на хората и тяхното представителство. Не може да има половин паспорт. Като искат, нека да ни лишат официално от гражданство и тогава ще сме си чужди граждани. Но не може да ни търсят да гласуваме, а да не може да бъдем избирани.
  

  – И това е аргумент – че българите в чужбина не били заинтересовани, гласували рядко и малко…

  – Те изобщо ще спрат да гласуват, ако продължават законите да бъдат такива, каквито са. Защото те нямат никакви основания да гласуват например за депутати от Шумен.

  – Всъщност в парламента те нямат техен представител, който да защитава интересите им?

  – Не искам да се противопоставят интереси. Бих искал да заменя „интереси” с „отговорност”. Защото когато ти избереш някого, той трябва да отговаря пред теб за свършената работа. На френски това се нарича „асансьорни отношения” – отиване и връщане.

  – Тук ги издигате нагоре и те повече не слизат при вас, обратната връзка липсва.

  – Ще разкажа нещо. Посещавах Русе, защото издадох пет книги там. И местни представители на комунистическата партия ме питат: „Какво мислиш за нашия депутат?”. Станишев беше техният депутат от Русе. Отговорих: „Приятна физиономия, изразява се добре, говори английски”. „Но той е дошъл само веднъж в Русе”. Тук си е традиция липсата на представителство, на връзка между избраници и избиратели. Мисля, че ако се въведат избирателни региони в чужбина, връзката между избраници и избиратели ще бъде много по-тясна, защото българите в чужбина имат опит и ще изискват много повече.
  

  – Да се върнем на парадокса, който засегнахте – че може да избирате, но не може да бъдете избирани. Класическият пример е с президента, който трябва да е живял последните пет години в страната, да е роден тук… Откъде идва това нещо?

  В България има само една истинска партия – това е столетницата БКП, която изживя няколко кризи. Една от тях беше през 1987–1988 г., когато в тази партия разни кланове се сборичкаха. И измислиха след промените на бърза ръка някаква конституция. Какво означава конституция? Това е договор, циментът, обединяващ нацията. Конституцията на България не е обединение. Тя е направена да пречи на еди-кой си да вземе властта. Пак забранителни текстове. За разлика от Френската конституция, която почива на Хартата за правата на човека, в нея липсва прилагателното „френски”, говори се само за граждани, т.е. тя е универсален документ. Би могла да служи за референция и на българското общество именно защото е универсална. Българската конституция е плод на единоборството между Луканов и Лилов – икономическо, политическо, идеологическо и физическо май, защото някои убийства се случиха в тази партия и не антикомунистите бяха извършителите. Сегашната ни конституция беше набързо скроена. Между другото Блага Димитрова обеща, че ако я подпише, ще си отреже ръцете, но я подписа и стана вицепрезидент… Нещастието на България е това плиткоумие – не се знае тази конституция какво е. Конституция е френската – правата на човека, равноправие, равнопоставеност, не може да бъде локално Луканов срещу Лилов или Лилов срещу Симеон, т.е. не може целта на конституцията да е изключването на някои хора от борбата за власт, вместо обединяването на нацията.
  

  – Добре, има проблем в конституцията ни. На базата на сравнението как бихте доказали несъстоятелността на Конституцията?

  – Във Франция никой не преследва Даниел Кон-Бендит, най-шумния депутат в ЕП, който е едновременно французин и германец. Абсолютно всички аргументи, които се вадят в България за опасността и заплахата от нещо, трябва да бъдат изброени и оборвани или поне да им се намери отговор. Когато има пожар или бедствено положение, трябва непременно да се направи степенуване на важностите. Темата „заплаха” е постоянно присъстваща в мозъка на българина: „турска”, „немска”, „атомна”, сега „руска”, „Белене” и т.н. Нека степенуваме заплахите. Коя според вас е най-голямата заплаха днес за България?
  

  – Българите. Казвам го с ирония. Добре, де, може би не всички… Политическата класа е най-голямата заплаха днес за България.

  – Не бих казал. Според мен това е обезлюдяването на България. Двайсет хиляди млади хора тръгват всяка година за чужбина. В момента има 100 000 български студенти в чужбина. Проучванията показват, че само 20% от тях мислят да се върнат. За да се установиш на Запад и да можеш да заемеш ръководни позиции, трябва да имаш съответните документи от страната, където живееш. Това обаче отрязва пътя за връщане на тези хора и техните поколения в България. Най-важното за мен е да има българи в България.
  

  – Това се прави тенденциозно, за да могат определени политически лидери и партии да са вечно на власт. Ако се осъществи идеята за широка представителност, много от тези хора изобщо няма да участват в политиката.

  – Не знам, това не ме интересува, защото е местен проблем. Аз говоря по принцип. Моите примери са Франция, Гърция, Израел, Полша, балтийските републики – това са държави, които си дърпат диаспорите обратно, улесняват им приобщаването. Докато тукашната политика още от времето на Людмила Живкова организира чрез комитети и агенции само музикална дейност в чужбина – хорà, деца в носии, два пъти в годината се прави нещо и после се разнасят снимки. Това е ялова политика, не отговаря на интересите на българската нация.
  

  – Защо още в 1990 г. тази емиграция не беше допусната до активния политически живот?

  – Защото беше конкуренция. Тук изникнаха някакви площадни антикомунисти, които се оказаха от ДС. Бях симпатизант на Демократическата партия – оказа се, че тя е просмукана от ДС, не е само Георги Марков (б. ред. депутат и конституционен съдия обявен за агент на Шесто управление на ДС). Бях личен приятел със Стефан Савов и се възпротивих на създаването на ДПС, разменихме няколко писма и той ми писа: „За пред Европа трябва да я създадем тази партия”. Показността е без размисъл за обединяване на нацията, а за пред Европа. Така беше създаден и СДС от Луканов – пак за пред Европа. Петър Стоянов го избраха комунистите, по същата причина – парламентът беше техен, за пред Европа президентът поне трябваше да е десен.

  – Тук можем да спорим. Гласувал съм с идеята, че това е СДС.

  – Аз също, но след размисъл и проучвания видях, че не можеше в този момент да допуснат президентът да е комунист, така де – социалист. Именно заради показността за пред Европа. Това беше и идеята на Луканов. Да покажем, че сме двуполюсен модел и демокрация. Привидно. Навремето дадох интервю на в. „Труд”, в което казах, че привидното плуване води до истинско давене.
  

  – Какво се крие зад тази привидност?

  – Пак трябва да се върна назад. Откакто се помня, у нас всичко е било наопаки. Родих се в страна, която се казваше демократична република България. Нищо, че в нея бяха избити стотици хиляди хора без съд и присъда, например защото отказаха да влязат в ТКЗС. Роден съм в Лом, дядо ми беше в затвора, защото имаше мелница, т.е. беше експлоататор. Какво демократично има в такава държава с еднопартийна система?! Пълно противоречие. Оттогава в България думите не отговарят на съдържанието. Ето я привидността – каква народна власт, какъв народен съд… На процеса в Нюрнберг са осъдени на смърт 13 души, а Втората световна война взе 65 милиона жертви. В България осъдиха на смърт 1200 души. Учихме като деца, че въстанието през 1923 г. е антифашистко. А фашизмът идва през 1936 г. излиза, че България е била много напреднала с фашизма, щом още през 1923 г. има антифашистко въстание…

  – Вие дадохте като пример за привидността в избирането на Петър Стоянов от комунистите. Всъщност привидни ли са отношенията между БСП и СДС през всичките тези години? Има ли единодействие зад кулисите и театрално разделение?

  – Да. Казах вече, че единствената партия с мрежа и стратегия е БКП. Споменах за Лукановата стратегия за показност и привидност пред Запада. Тогава на тези избори БКП съзнателно представи като кандидат за президент Георги Зайков-Пирински, който е роден в САЩ и има следователно американско гражданство. Това се изключва от Българската конституция. Второ, той не е бил войник – навремето и това беше част от Конституцията. Тоест те правят двойна грешка с този кандидат. Изправят го срещу кого – срещу Петър Стоянов. Разбира се, Пирински беше разобличен и си сви сармите. Моментално извадиха Иван Маразов, който никога не е бил политик. Пак целенасочено. Петър Стоянов си изсипа ударите върху него като боксов чувал и спечели с явно превъзходство. После Петър Стоянов изчезна от политическата сцена, защото също не беше политик. Ако беше, щеше до ден днешен да е политик – поне така стоят нещата с политиците на Запад.
  

  – Тук такива са Доган и Костов. Какво мислите за Костов?

  – За да кажа какво мисля, той трябва да си представи цялата биография и да каже какво е правил в СССР. Биографиите на политическата класа са най-важният проблем в България, защото успешно ги потулват. Колко пъти Костов е подавал документи да влезе в БКП и е бил отхвърлян? Този човек е бил абсолютно никой до събитията от януари 1997 г., когато се включва в преговорите между Петър Стоянов и Николай Добрев…
  

  – Е, не беше никой – беше депутат, министър на финансите, лидер на СДС…

  – Беше „висшестоящ счетоводител”, който направи много поразии. Но в България не се търси отговорност от хората. Затова казвам, че е важно да си кажеш биографията, кога какво си правил, за да се знае кой кой е. Със Симеон е същото. Никой от кандидатите за висши длъжности тук не казва какви ги е вършил преди това. Стана ли ясно с какво Милен Велчев е заслужил да бъде министър или Николай Василев? Тези хора две тухли не са положили никъде една върху друга, били са стипендианти на Запад, но наивността на българския избирател ги избра в резултат от цветните бюлетини и на „царю честити”.
  

  – Костов каза, че е учил за селскостопански летец в Украйна.

  – Не е лошо, че е учил, а че крие.

  – Да, всъщност има един престой в Москва от 1982 до 1984 г., който е изтрит от биографията му.

  – Именно. Ние сме търсили негова подробна биография на Запад – има бели полета. А е важно всичко да се знае, хората да не крият и да се гордеят с житейския си или професионален опит. Когато някой нещо крие, значи не е наред. След това и цялата политическа кариера на Костов е съмнителна. Най-големият антикомунист и антируски настроен човек и до ден днешен продаде „Нефтохим” на „ЛУКойл” и България си сложи двата крака в една обувка по отношение на петролния бизнес. И никой не му потърси отговорност. Друго доказателство за единодействие зад кулисите е, че 20 години се тръби, че няма алтернатива на тази политическа класа – други няма. Всеки кандидат за властта в България е избиран, защото обещава справедливост, обещава да коригира това, което предишните са направили…
  

  – … и че ще ги накаже…

  – Да, разбира се. Всички са чисти като снежни човеци и като вземат властта, забравят какво са обещали. Има една щафета във властта, която се предава. За мен тя е доказателство за договореност. И наистина, изплувалите през 1990 г. площадни антикомунисти бяха без биография, без досиета. Нашите приятели от СДС, които носехме на ръце и на които разчитахме, те имаха цялата власт, но не направиха нищо за досиетата. Още по-лошо – вадеха на час по лъжичка досиета, не в полза на обществото, а на някакви корпоративни интереси. И до ден днешен продължава тази игра с досиетата.

  – В началото казахте, че Централната избирателна комисия е излишна. Обяснете защо.

  – Защо в България има телевизионно предаване „Референдум”, но няма истински референдуми? Избирателната комисия пречи, защото е съставена от политически квоти. Тук всичко е на квоти. СЕМ – квоти, ВСС – квоти, партийни, президентски и т.н. Как например сега в тези квоти в избирателната комисия присъства НДСВ? Партия, изхвърлена от парламента… Това е противоречиво.
  

  – А във Франция кой регламентира провеждането на изборите?

  – Държавата. Префектурата урежда нещата.
  

  – Да, но ще кажат, че префектурата се управлява от дадена партия, от управляващите.

  – Държавата няма нищо общо с партиите. Там има разделение на администрацията от политическата управа. Докато тук има политически, партиен капитализъм от 20 години. Всяка партия се занимава с приватизация. Как може поп да отвори дискотека. Има противоречия в конструкцията на тази наистина изкривена система. Ето ви и друг фрапантен пример – във Франция, за да станеш президент, ти трябват 500 подписа. В България ти трябват 7000. А защо не 70 000?! Тук всичко е направено, за да ти пречи. Примерите са безброй. А хората си мислят, че като са развели едно европейско знаме, и са европейци.

  – Как да се противодейства? Какви постъпки вие предприемате като емигрант, за да получите полагаемите ви се като български граждани права?

  – Аз се боря от 20 години срещу термина „емигрант”. Аз не съм емигрант, аз съм европейски гражданин. Когато тук се назначи министър по интеграцията, за мен беше обидно. Смятам, че българите в чужбина са като мен, нямат нужда от министър да ги интегрира. Прави се всичко възможно да се вдетинява българският народ.

  – Твърди се, че той си е инфантилен и прави грешни изводи, затова някой трябва да решава вместо него.

  – Инфантилността се поддържаше злонамерено. И пак ще степенувам най-лошото и най-опасното. Първото беше „цветоразделянето” – абсолютна глупащина – боят и опашките за цветни бюлетини посред нощ. Преди повече от десетина години ме поканиха преди някакви избори в една телевизия, защото съм бил в избирателна комисия във Франция. На една връв нанизах 6–7 френски бюлетини и ги крия под масата. Дадоха ми думата и аз извадих връвта с бюлетините и обясних, че това са избирателни бюлетини – бели, с черни букви, еднакви. Вие, избирателите, какво ще направите, ако видите такива бюлетини? Ще четете и ще мислите. А тук не беше позволено на хората да мислят. Показва им се цветът и като стадо се затичват да избират по цвят. Без да мислят, без да разсъждават кои се крият зад съответните цветове. Така се позволи на съпричастни към ДС да бъдат избрани и да заемат позиции или на някакви престъпници, защото никой не им знаеше биографиите. Това си беше нелегална, антиевропейска работа, противоречаща на човешките права. Имало много неграмотни хора, заради това било, ми обясняваха. Нима с цвета ще ги направим грамотни?!

  – От друга страна се казва, че българското образование през социализма било най-доброто в Европа. Откъде се взеха тези толкова много неграмотни?

  – Да, това е отделен въпрос. Но така или иначе, обяснението, че с цветните бюлетини се улеснява участието на хората, беше една подигравка с политическото узряване на българската нация.

  – Сериозен проблем е, че хората правят неинформиран избор, липсата на всякаква информация за кандидатите много ни пречи.

  Хората постоянно са подвеждани, затова казвам, че избирателната комисия носи своята отговорност, тя е направена, за да заблуждава. Тя подбира кой може и кой не може да участва в избори. Българският избирател трябва да подбира, И съдебната система. Както съм роден в Лом, така съм бил съдебен заседател във Франция, бил съм избиран като такъв. В този контекст след избирателната система и в съдебната система трябва да влезе понятието избираемост, за да отпаднат партийните квоти. Защото те си се назначават по квотен принцип и после си вършат взаимни “услуги” пак по квотен принцип… И всичко се върти в този порочен кръг… И така си я караме тук – уседнали в заседналостта…

  *Божидар Чеков е роден през 1946 година в град Лом. Дедите му са бежанци от Егейска и Вардарска Македония, взели активно участие в Илинденското въстание. След 9 септември 1944 г. някои от най-близките му роднини са вкарани в затвора от „народната власт”. През 1965 той завършва Техникума по графика (Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография) в София. Поради литературните си наклонности през 1966 г. става най-младият публикуван участник в Месеца на българския разказ, организиран от вестник „Вечерни новини „. Като юноша, освен с писане, се занимава и с бокс – неколкократен победител в градското първенство на София и носител на титлата Републикански шампион. Тъй като е „неблагонадежден елемент”, отбива военната си служба в Трудова повинност. След Пражката пролет той бяга през границата през септември 1968 г. и се установява в Париж, където завършва Висшия лицей по графика „Естиен”. Работи в различни печатници и в хартиената промишленост. От 1995 г. е директор по продажбите в хартиения завод „Лансе”. Носител на Почетния медал на труда на Франция. До падането на Берлинската стена сътрудничи на Българското освободително движение със седалище в Париж и публикува редовно в месечния му орган – списание „Бъдеще”, под редакцията на Ценко Барев. Божидар Чеков е автор на книгите „Стрелецът от Айфеловата кула”, „Букет от френски детелини”, „Втората Айфелова кула”, „Третият светилник”, „До Европа и назад”.

  http://www.glasove.com/

• Началото на българската държавност – един нов поглед

  Линковете, които следват, са към записана на видео лекция, организирана от сп. „Българска наука” и Студентския съвет на СУ „Св. Климент Охридски”, която разглежда по нов начин темата за създаването на българската държава. Лекцията, която се опитва да провокира аудиторията към нови акценти, въпроси и отговори, е била изнесена наскоро от един млад докторант, Антоан Тонев, в една от залите на университета.

  http://www.youtube.com/watch?v=sSIgXGccQqk&feature=related

  http://www.youtube.com/watch?v=IKv4o6L2-bY&feature=related

  Източник:  www.nauka.bg

• „Дървото на живота“ грабна „Златната палма“ в Кан

  „Златната палма“ на 64-тия кинофестивал в Кан бе присъдена на филма „Дървото на живота“  (The Tree of Life), на американеца Терънс Малик (Terrence Malick).

  

  Във него участват Брад Пит и Шон Пен.  Наградите за най-добра актриса и най-добър актьор спечелиха американката Кирстън Дънст (Kirsten Dunst) и французинът Жан Дюжарден (Jean Dujardin) за ролите си във филмите „Меланхолия“ на Ларс фон Триер и „Артистът„- римейк на на ням чернобял филм от 20-те години.

  Наградата за режисура бе присъдена на датския режисьор Николас Виндинг Рефн за трилъра „Drive“, а наградата за най-добър сценарий, на филма „Бележка под линия“ („Footnote“) на израелския режисьор Йозеф Седар.

  Наградата на журито, връчено от актрисата Киара Мастрояни, получи младата френска режисьорка и актриса Майвен за филма „Polisse“.

  Филмовият проект „Лъжесвидетел“ със сценарист и режисьор Иглика Трифонова и продуцент Росица Вълканова спечели наградата на независимата филмова фондация Скрипт ийст за най-добър сценарий от Централна и Източна Европа.

  Турският филм „Имало едно време в Анадола“ на Нури Билге Джейлан и „Момчето с велосипеда“ на братята белгийци Жан-Пиер и Люк Дарден си поделиха Голямата награда.

  „Златна камера“ за най-добър първи филм бе връчен на „Акациите“ на аржентинския режисьор Пабло Джорджели, а като най-добър късометражен филм бе отличен „Крос“ на украинската режисьорка Марина Врода

  Филмът „Писмото“ на българската режисьорка Доротея Друмева пък получи първа награда за късометражно кино.

  „Островът“ – новият филм на Камен Калев, обаче беше приет противоречиво от зрителите на Петнадесетдневката на режисьорите в Кан.

  

  bnr.bg, dnes.bg

• Цецка Цачева и папа Бенедикт XVI са обсъдили значението на делото на Кирил и Методий

  Европейските измерения на делото на Светите братя , – това е била основната тема на разговора на папа Бенедикт XVI и председателя на българския парламент Цецка Цачева, предаде БНР.

  След разговора с папа Бенедикт XVI председателят на парламента Цецка Цачева определи срещата с него като едно вълнуващо събитие: Изпитах чувство на гордост, че съм българка и че съм потомка на светите братя Кирил и Методий, че по книжовно и духовно дело има място тук, в свещенния град и във Ватикана. Аз му пожелах да продължи делото на Йоан Павел II на откриване на вярата към младите хора, към цялото човечество, на хвърляне на мостове на разбирателство между хора, изповядващи различна вяра. Това, което прави настоящият папа Бенедикт 16 и за младите хора, и по време на посещението му в светите земи за отдаване почит на различни духовни течения, за мен е изключително важно, защото това е пътят към по-добрия утрешен ден на човечеството.

  Председателят на парламента заяви, че е възможно представител на Светия престол да посети България. Аудиенцията във Ватикана завърши с традиционната размяна на символични дарове. Цецка Цачева ще подари на папа Бенедикт XVI бронзова скулптура на Йоан Кръстител и картина, изобразяваща храм-паметника „Св. Александър Невски“. Пластиката е дело на Александър Пройнов, а картината – на художника Павел Митков.

  

  След срещата си със светия отец Цецка Цачева ще разговаря и с държавния секретар на Ватикана кардинал Тарчизио Бертоне. Следобяд тя ще се срещне и с председателя на италианската Камара на депутатите Джанфранко Фини.

  Председателят на българския парламент е отново във Ватикана, след като неотдавна, в началото на месеца, присъства на беатификацията на папа Йоан Павел II.

  Днес българската делегация ще предостави на храма „Св. св. Инокентий и Анастасий“ и на българската православна общност в Рим каталог на изложбата „Българските светци IX-XIX век“. Експозицията, която е представена за първи път през този месец в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“ в столицата, запознава с делото на светите братя и с непопуляните обичаи на българския народ, както и живота на най-известните ни светци. Сред тях са Свети Седмочисленици, Свети цар Борис-Михаил, Свети Иван Рилски, Свети Климент Охридски, Света Петка Търновска, Свети Йоан Кукузел и други.

  В изложбата са включени и оригинални ръкописи на паметници, съхранявани във фонда на библиотеката като служебника на Свети Патриарх Евтимий, житията и службите на на Свети Иван Рилски, житията и службите за някои от светците, както и първият, т. нар. котленски, препис на „История славянобългарская“ на Софроний Врачански.

  Вечерта е предвиден традиционният прием в посолството на Република България по повод 24 май – денят на славянската писменост. Във вторник празникът 24 май ще бъде отбелязан с традиционното поклонение и молебен пред гроба на Свети Кирил в базиликата „Сан Клементе“. Българската делегация ще положи също венец в базиликата „Санта Мария Маджоре“, където светите братя Кирил и Методий са извършили първото богослужение на славянски език.

  bnr.bg

• Барак Обама започва европейска обиколка

  Президентът на САЩ Барак Обама пристигна в Ирландия заедно със съпругата си Мишел. Ирландия е първата спирка от едноседмичната обиколка на Барак Обама в Европа.

  

  Дъблин Обама се срещна с президентката на Ирландия Мери Макалийс и проведе разговори с премиера Енда Кени.
  По-късно заедно със съпругата си Мишел Обама той ще посети село Монегал, където е живял един от неговите .прапрапрадядовци по майчина линия- Фалмут Киърни, обущар.
  Селото, което има само 300 жители, е покрито с американски знамена и готви топло посрещане на американския президент в местния пъб.

  Във вторник президентът Обама пристига в Лондон на тридневно посещение в Обединеното кралство.
  Той и съпругата му ще бъдат настанени в Бъкингамския дворец и ще бъдат гости на кралица Елизабет Втора.
  Обама ще проведе разговори с премиера Дейвид Камерън в резиденцията на Даунинг Стрийт като една от темите ще бъдат операциите на НАТО в Либия.
  Президентът на САЩ ще произнесе също така слово пред двете камари на британския парламент в Уестминстър.

  Той ще посети още Франция, където ще участва в срещата на върха на страните от Г-8 и Полша. Във Варшава президентът на САЩ ще се срещне с лидери на държави от Източна Европа.

• <<
• 1
...
• 320
• 321
• 322
• 323
• 324
• 325
• 326
• 327
• 328
• 329
• 330
...
• 416
• >>