Всички авторски страници

Авторски

• България: безмозъчност и изтичане на мозъци

  80 хиляди български студенти учат в чужбина. Стотици хиляди българи искат да се изселят завинаги. На този фон премиерът заговори за принудително задържане на завършващите висше образование в България. Що за идея!

  Коментар на Ясен Бояджиев /Дойче веле/:

  “Трябва да се обвърже обучението на студентите държавна поръчка с реализацията им в България“, обяви министър-председателят. Не можело държавата да ги дотира, а те „да станат и да си заминат” и заради по-високото заплащане да работят за друга държава.

  Премиерът не уточни как смята да спре неблагодарните млади хора – с отнемане на паспортите, със съд или със затваряне на границите. Но пък е намислил как да ги „продава” в чужбина. Естествено по подобие на футболистите – та нали за него животът е нещо като футболен мач, в който той е титулярен и незаменим централен нападател.
  Абсурдна и неприложима идея

  Разбира се, бягството на младите от страната е важен проблем. Но решението, предлагано от премиера, е абсолютно неприложимо и абсурдно. Първо, защото каквато и да било форма на закрепостяване няма как да мине в страна, която е и иска да остане членка на Европейския съюз. Второ, защото държавата не е и няма да бъде в състояние да осигури достатъчно работни места за закрепостените.

  И трето, защото ако идеята се приложи, просто няма да останат и студенти за закрепостяване. И без това броят на българските студенти в чужбина непрекъснато нараства и вече е 80 хиляди. Голяма част от които, впрочем, субсидирани и кредитирани от тамошните държави. Броят пък на желаещите да следват в България намалява. Включително заради качеството на образованието, което пада обратно пропорционално на нарастващия брой висши учебни заведения.

  Не граждани, а пожизнени длъжници на държавата

  Макар и напълно негодни, подобни идеи не са просто безобидна част от всекидневно заливащия ни поток празни приказки. Те се превръщат в част от проблема, защото зад тях ясно прозира отблъскващото схващане, че гражданите са слуги на държавата и нейни пожизнени длъжници, а не обратното.

  Воден от това схващане, премиерът, който се възприема като олицетворение на държавата, забравя, че гражданите с данъците си издържат тази държава, за да им бъде в услуга. Качеството на предоставяните им от нея услуги обаче е толкова безобразно ниско, че не гражданите са длъжници на държавата, а обратното.

  „Просто ни писна от простащина“

  За последните четири години броят на българите, желаещи не просто временно да поживеят другаде, а завинаги да се изселят от страната е нараснал повече от три пъти. По-важното е обаче, че сред тях мнозинство вече не са бедните, безработните и необразованите, а знаещите, можещите и материално осигурените, които плащат данъци. На въпроса за причините повече от половината готови да се изселят отговарят: „Повече не искам да живея в България”.

  Тези дни участник в интернет форумите, очевидно млад мъж, с две деца, с висше образование, който по думите му печели добре, обясни плановете си „да си тръгне оттук с цялото си семейство”, както и защо почти всичките му приятели вече са го направили, така: „Просто ни писна от простащина”.

  Явно не по-малко важна от ниските доходи, от трагичното образование и здравеопазване, от липсата на сигурност, законност и ред, е липсата на смисъл. Ширещата се безмозъчност води до изтичане на мозъци.

  http://www.dw-world.de/

• Круме Андреев: Трябва да си „негър футболист” , за да получиш българско гражданство за броени месеци.

  Студентите от Македония намаляват, това е опасна тенденция!

  Интервю направи Атанас Струмишки

  Круме Андреев е роден през 1991 г. в гр. Велес, Македония. Студент втори курс в Технически Университет в София, специалност-авиационна техника и технологии. Председател на студентско дружество „Вардаръ“

  Защо избрахте да дойдете в България?

  Преди две години трябваше да реша къде ще продължа образованието си. Съвсем спокойно мога да призная, че решението не бе трудно. Избрах България. Образованието в Македония е няколко класи под това тук. България е европейска страна, която дава възможност за развитие на младите хора. За съжаление в Македония нещата не стоят така. Също така специалността, която избрах в Македония не съществува. И може би най-важното е това, че тук на никого не му пречи това, че съм българин.

  Броят на студентите от Македония в последните години намалява, защо е така?

  За мое огромно съжаление това е факт. Причините са няколко. В Македония последните години откриха университети и факултети в почти всяко населено място, като не изключвам и селата. Това бе направено точно с тази цел, да намалеят студентите, идващи в България. Също така икономическата ситуация в Македония е катастрофална. Безработицата е над 35% т.е. всеки трети е безработен. При това положение и имайки предвид, че стандартът на живот в България бавно, но настъпателно нараства, много малко хора в Македония могат да си позволят да учат тук. Като добавим факта, че към момента все още няма информация от Министерство на образованието младежта и науката за местата, определени за студенти от Македония, съвсем спокойно мога да кажа, че тази кандидат-студентска кампания може да се окаже и най-лошата до сега. Дори и тези кандидат-студенти от Македония, които искат и имат възможност да дойдат тук, щом нямат информация за реда и начина на кандидатстване в България, е съвсем нормално да потърсят алтернатива.

  Как според вас може да се промени това?

  Едва ли скоро ще се промени икономическата обстановка в Македония. Но пък отношението на България по този въпрос може да бъде по-различно. Информацията за кандидат-студентите да се обявява по-рано, да се направи представяне на българските университети в Македония или поне един сайт, на който ще се обявява тази информация. Могат да се направят много неща, стига да има желание. Това го казвам, защото нагледно съм видял как действат сръбските университети и институции. Тяхната агитация започва още от началото на всяка календарна година.

  Наскоро възродихте идеята за студентско дружество „Вардаръ“ .Кое Ви провокира?

  Преди почти една година случайно се запознах с историята на дружеството. Разбрах какви видни хора от българското минало, революционери, общественици, учени са били негови основатели и членове. Това ме изненада приятно и ме вдъхнови. Неотдавна бях чул, че дружеството все още съществува. Опитах се да намеря контакт с негови представители, но се оказа, че от определено време то не функционира. Тогава споделих тази идея с мои приятели и колеги. Някои от тях даже и не бяха чували за „Вардаръ“, но след като видяха за какво става дума, се запалиха повече и от мен.

  Преди месец излезе от печат първият брой на вестник „Вардар“ за 2011 г. Как решихте да го възобновите?

  Вестник „Вардаръ“ се разпространява безплатно в Македония и България. Направихме това по ред причини. Както споменах, информацията за България в Македония е много малко, а и тази, която достига до обикновените хора, най-често бива изкривявана. Също така в македонското общество истината е най-опасното и най-забраненото нещо. Не само истината за настоящето, а включително и тази за миналото. Историческите фалшификати са редовно явление, а в последно време граничат с наглост. Ние решихме, че тези неща трябва да спрат, а най-силният аргумент срещу лъжата е неподправената истина. Затова на страниците на „Вардаръ“ публикуваме документи и факти, които да покажат на обикновения човек истината. Пишем и за настоящето, защото много хора в Македония все още си мислят, че по „жълтите павета“ се карат трабантчета, а всъщност от мерцедеси човек не може да пресече улицата. Но не са виновни хората, просто медиите така представят нещата. България е европейска страна, за която хората в Македония могат само да мечтаят.

  Същевременно в българското общество се чувства силна липса на информация за това какво представлява Македония днес. Много българи познават историята и миналото на това парче земя дори по-добре и от мен, но за съжаление не са чак толкова много хората, които познават Македония в днешно време.

  За това решихме, че „Вардаръ“ не трябва да е минало, а бъдеще.

  Доволни ли сте от успеха му?

  Малко е да кажа, че сме доволни. Изненада ни това, че много хора проявиха интерес да прочетат вестника. Освен на хартиен носител, „Вардаръ“ беше разпространен и в интернет. За един месец повече от 5000 посотители се запознаха с първия брой. Много хора, особено от Македония, ни споделиха, че за голяма част от фактите и документите не са и чували.

  Имаше ли отрицателни отзиви?

  Разбира се, че имаше. Особено от „античните македонци“. Но това беше очаквана реакция. Един коментар от България ме разсмя сладко. Ще се опитам да го цитирам „Вас Македонците вече не мога да ви понасям, да си заминавате в Македония и една камара псувни.“ Явно този човек изобщо и не е прочел под какво и за какво пише коментар. Все пак аз мисля да го послушам, но се двоумя къде да ида – в Костур или в Петрич?

  Очаквате ли подкрепа за тази кауза от някого?

  Ние не сме политическа или комерсиална ораганизация. Всичко, което правим, го правим ,защото така разбираме нещата, защото държим на истината и мислим, че така трябва да бъде. Никой не е длъжен да ни помага, но пък бихме били благодарни и радостни, ако някой ни подаде ръка.

  Как изглеждат през вашите очи македонско-българските отношения?

  Според мен са на много ниско ниво. И тук решаваща роля играе лицимерието на македонските управници. България винаги е подкрепяла и продължава да подкрепя Македония, но това в Македония се тиражира по друг начин. Анти българските настроения лицемерно се подклаждат от македонските медии и властимащи. Мисля, че България трябва да си преразгледа отношението към Македония, поне докато хората там не разберат, че братята българи винаги са ги подкрепяли и ще ги подкрепят във всяко едно отношение, но те трябва да се отнасят с уважение към тях. Разбира се има и изключения. Съвсем спокойно мога да кажа, че има много хора в Македония, които обичат България повече, отколкото много българи тук.

  Притежавате ли българско гражданство?

  Още не. Преди две години подадох нужните документи, надявам се скоро да го получа. Мисля, че това е един от големите проблеми на българите от чужбина. За да получат българско гражданство те чакат повече от четири, пет години. Но за различните футболисти и други спортисти от африкански или друг произход, това се случва за броени месеци. Но какво да се прави, това е реалността.

  А някой от семейството ви има ли българско гражданство?

  Да, сестра ми.

  Значи сестра ви е българка, а вие не?

  Не бих казал така. Ние и двамата сме българи по произход, но тя има щастието да бъде призната за такава официално от българската държава. Надявам се скоро и аз да имам късмета законно и официално да бъда признат за гражданин на Р. България.

  Къде виждате бъдещето си?

  В България, разбира се. Този въпрос за мен изобщо не стои на дневен ред.

  http://www.bivol.bg/

• Награда „Аскеер 2011“ е за „Сирано дьо Бержерак“ на Москов

  В състезанието за наградите „Аскеер“ участваха постановки с премиера в периода от 15 април 2010 г. до 16 април 2011 г.

  „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка на Стефан Москов в Народния театър „Иван Вазов“, е най-доброто представление на последния сезон според журито на Академия „Аскеер“.

  Преценката е на комисия, в която тази година са: Атанас Атанасов, Асен Шопов, Васил Михайлов, Вълчо Камарашев, Георги Новаков, Жорета Николова, Илка Зафирова, Камелия Николова, Леонид Йовчев, Мария Диманова, Марин Янев, доц. Марина Райчинова, Меглена Караламбова, Милен Миланов, Нина Стамова, Розалия Радичкова, Светлана Янчева, Стоян Алексиев, Яна Титова.

  В състезанието за наградите „Аскеер 2011“ участваха постановки с премиера в периода от 15 април 2010 г. до 16 април 2011 г. Както е известно, не се оценяват спектакли на театър „Българска армия“, инициатор и организатор на празничното тържество, което всяка година е в навечерието на 24 май.

  Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство тази година получи 81-годишният актьор Коста Цонев.

  Другите награди „Аскеер 2011″:

  Режисура: Маргарита Младенова за „Зимна приказка“ от Шекспир в Театрална работилница „Сфумато“;

  Водеща мъжка роля: Деян Донков в „Сирано дьо Бержерак“;

  Водеща женска роля: Невена Мандаджиева в „Кралицата майка“ от М. Сантанели в Театър 199 „Валентин Стойчев“;

  Изгряваща звезда: Павлин Димитров в „Първа любов“ по С. Бекет (Продуцент Н2О Филм);

  Поддържаща мъжка роля: Иван Бърнев в „Полет над кукувиче гнездо“ от К. Киси в Народния театър „Ив. Вазов“;

  Поддържаща женска роля: Гергана Кофарджиева в „Преди/След“ от Р. Шимелпфениг в Театър „София“;

  Сценография: Даниела Олег Ляхова за „Зимна приказка“;

  Костюмография: Петя Стойкова за „Кола Брьонон“ по Р. Ролан в Младежкия театър „Н. Бинев“;

  Театрална музика: Асен Аврамов за „Зимна приказка“.

  Наградата за нова българска драматургия е присъдена от отделно специализирано жури на „Тест“ от Елин Рахнев, пиеса, поставена в Сатиричния театър. /БТА/

• Божидар Чеков*: Избори 2011 – уседнали в заседналост!

  Явор Дачков разговаря с Божидар Чеков

  „Конституцията на България не е обединение. Тя е направена да пречи на еди-кой си да вземе властта. Пак забранителни текстове. За разлика от Френската конституция, която почива на Хартата за правата на човека, в нея липсва прилагателното „френски”, говори се само за граждани, т.е. тя е универсален документ. Би могла да служи за референция и на българското общество именно защото е универсална. Българската конституция е плод на единоборството между Луканов и Лилов – икономическо, политическо, идеологическо и физическо май, защото някои убийства се случиха в тази партия и не антикомунистите бяха извършителите. Сегашната ни конституция беше набързо скроена.“ Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ журналистът и писателя Божидар Чеков.
  

  – Какво е мнението ви за изборния кодекс?

  – Това, което става в кулисите на парламента, прилича на промяна на правилата на “играта”, когато мачът вече свършва. Този филм сме го гледали до втръсване. Измислят се някакви условия, пречки и ограничения с прозрачен етнически привкус, за да се отклони вниманието от много по важни проблеми. “Турската опасност” оправдава всичко. Ако има някаква опасност, тя е предимно вътрешна, защото в избирателните списъци има 1 милион мъртви избиратели. Соченият с пръст “избирателен туризъм” е много по мащабен на вътрешния фронт, отколкото на външния.

  – Според вас законите в България играят ролята на репресивна мярка срещу хората?

  – Да, аз съм роден по време на тоталитарната система, когато всички бяхме възпитавани непрекъснато да бъдем нащрек, защото ни грози опасност от вражеско нападение. Като пионери ни завиваха в бели чаршафи и ни караха да се крием по мазетата. Това бяха учебни “тревоги” подготвящи населението за американски атомни атаки. Този манталитет се поддържа старателно и до днес. Друго познато средство, което отклонява вниманието и обърква мозъците на хората, е тенденциозната употреба на многозначителни думи. По мое време такава дума беше „невъзвращенец”. Днес тази дума е забравена, но между 1950 и 1980 година тя означаваше: край на пътуване в чужбина, край на висше образование, очакване на изселване в случай на политическо несъгласие с режима. Всички младежи, които имаха някаква роднинска връзка с “невъзвращенци”, изпълняваха дълга си към родината в трудова повинност. Така моя милост прекара 24 месеца по различните обекти на България, в компания на представителите на малцинствата. Поради това тези, които днес говорят по “турския въпрос”, а са виждали български турци само по телевизията, са ми направо смешни. Ето как стигаме до една нова многозначителна дума – „уседналост”. Тя е непреводима на френски език. В началото се чудех дали е „отседналост”и какъв й е коренът. Отворих тълковен речник и разбрах, че „уседналост” отговаря на „заседналост”. Сама по себе си тази дума означава, че българските законодатели се опитват да вържат на място избирателите си. Тази идея е в пълно противоречие с европейските закони, които улесняват свободното движение и установяване на гражданите. Но аз виждам нещо по-страшно, а това е фактът, че в България никога не е имало истински избори поради липсата на документ, установяващ по безспорен начин местоживеенето на гласоподавателя.
  

  – Никога не е имало през последните…

  – Преди да се обвиняват малцинствата за нередностите по време на изборите, искам да припомня някои факти. Етническите проблеми не са монопол на България. Поради това казвам: не е повторението майка на знанието, а сравнението. Малцинства във Франция има повече и са дори по-дейни и по-опасни, отколкото в България. Как реагираха френските управляващи на хартата, предложена от Европарламента, за развитие на езиците на малцинствата? Когато този документ стигна до ръцете на Жак Ширак, той направо го скъса и каза, че Франция няма да стане Косово. Френският език е езикът на френската държава и точка. Никой не обвини френския президент в расизъм или ксенофобия. Никой не оспори демократичните традиции на страната, майка на Хартата на правата на човека. В това време правителството на Иван Костов старателно сложи подписа си под въпросния документ. Същото това правителство не спря да сключва договори с “турски инвеститори”, някои от които се оказаха пълни мошеници, но не защото са турци, а защото българските управляващи подбираха съмнителни ортаци, вместо доказали сериозността си предприятия.

  – Как си обяснявате това лицемерие?

  – Тоталитарното мислене е живо и здраво. Нагаждачеството към вишестоящия или богатия дава хляб, но временно. В това отношение чуждите съветници играят много вредна роля. В резултат на техните препоръки шест месеца преди изборите тръгват обвиненията срещу циганите и турците, а в последните дни преди вота пускаме в ход “милите очи” и обещанията. Какво значи точно нация, никой не знае, защото някой, дошъл от не знам къде, е казал, че това е национализъм. И така, може да има американски национализъм, може да има полски национализъм, но българският е мръсна дума. Във Франция няма арабска партия, а в Америка няма негърска, докато в България съществува етническа партия, виновна за капсулирането на малцинствата и отслабване на икономическото и духовно обединение на българската нация. Най известният “французин”, Наполеон, се ражда една година след като Корсика е закупена от Франция. Родителите му не са говорели френски. Кръстен е от италиански свещеник. Винаги е говорел с акцент. В края на неговите войни 80 процента от армията му не е знаела френски. Чисто етнически държави или няма, или са обречени. За да бъде сплотена и победоносна една нация, тя трябва да има закони, които обединяват, не които делят. Закони, които позволяват на най-способните да стигнат до ръководните места.

  – По българските закони той не би могъл да стане… император.

  – По логиката на Българската конституция Де Гол не би имал право да стане президент на Франция, защото е бил отседнал в Англия. Но днес Ева Жюли, родена норвежка, която като мен на 22 години пристига във Франция, е кандидат за президент на Френската република. А Норвегия отказва да влезе в ЕС. Никой във Франция не я упреква, че има норвежки паспорт. Французите се интересуват от качеството на човека и дали плаща данъците си във Франция. Георги Папандреу – министър-председателят на Гърция, е роден в САЩ, има американско гражданство, но нито един грък не го упреква за американско влияние. Вчера президентът на България призова за махане на условието, залегнало в Конституцията, кандидат-президентите да бъдат родени в България, за да може Сергей Станишев да застане пред българските избиратели. Трябваше значи да минат 20 години, за да бъде официално признато, и то от представител на социалистите, че българските избиратели са били лишени от правото да избират свободно, когото те си пожелаят.
  Присъствието на Централната избирателна комисия между избиратели и кандидати също е посегателство срещу свободата на избора. Тази назначена от партиите група хора изпълнява поръчките на тези, които са ги поставили там. Те също “предпазват” избирателите, които считат за недорасли за да решават сами. Що се отнася до самия Георги Първанов, все пак той трябва да знае, че конституция не се прави за една или друга личност, а за цял един народ.

  – Според вас акцентирането на заплахата от турците, които идват с автобуси да гласуват тук, трябва да отвлече вниманието от истински важните и нерешени проблеми, свързани със свободата на избора.

  – Разбира се. Освен това те не са турци, а български граждани и искат да участват в политическия живот на България. Желанието им заслужава поздравления. Бих искал цензът за участие тук да бъде българският език – който говори добър български език, е добре дошъл. Няма никакво значение, че говори и турски, арменски и т.н. Говоренето на чужди езици може да бъде полезно за България. Най вече за износа на български стоки към Турция. Въвеждането на депутатски квоти за българите от чужбина ще реши окончателно проблема с автобусния туризъм от чужбина. В Турция има 150–200 хиляди носители на български паспорти. В Гърция има двойно повече. В Европа още 1 милион. На базата на българското присъствие да се направи и парламентарно присъствие и проблемите приключват. Струва ми се обаче, че не е това намерението на някои хора, защото ако се въведе етнически мир и спокойствие, някои ще останат без работа.

  – Нека да се върнем на разговора за трите милиона българи в чужбина. Вие сте от по-старото поколение емигранти. Какво според вас е отношението на българската държава към нашите граждани в чужбина след 1989 г.?

  Наполеон е казал: “Един малък чертеж е по важен от едно дълго слово”. Което ще рече, че примерът е по-важен от обясненията. Когато един американец или французин дойде в България, той веднага може да започне работа. Той плаща с парите, с които си служи в САЩ или Европа. Със собствения си паспорт да основе предприятие, да открие банкова сметка. Дипломите му важат навсякъде. Когато един българин отиде в САЩ или във Франция, той не може и една бира да си купи с левове. Паспортът му става само за пътуване, а дипломата му създава множество проблеми. Мисля, че това е съдбата на всички хора от малките държави. Поради това гражданите им бързат да си вземат съответното чуждо гражданство. Това обяснява защо абсолютно всички българи, заемащи интересни социални позиции на Запад, са с двойно гражданство. Това не е от днес. Георги Раковски е бил с френски документи за самоличност. Най-големият български певец, Борис Христов, е бил с италиански паспорт. Райна Кабаиванска – също. Симеон Сакскобургготски е бил с испански паспорт. Анастасия Мозер е с американски паспорт. Мартин Заимов има френско гражданство, а Сергей Станишев е роден руски гражданин.
  

  – Споменахте Симеон – той го отрече.

  – Той излъга.

  – Сигурен ли сте в това? Имаше официално писмо от испанското правосъдно министерство, че имал пасаван…

  – Защо не го показа? Докато не го видя, аз не вярвам. Как се влиза в САЩ по времето на макартизма с пасаван, как се получава виза? Много трудно се следваше тогава в САЩ, при това във военно училище. Едва ли с пасаван е било възможно.

  – Твърдите, следователно, че Симеон е бил с испански паспорт?

  – Разбира се. Ами Симеон Дянков?

  – Всъщност говорите за двойния стандарт?

  – Искам да кажа, че българските управляващи си внасят избрани хора от емиграцията. Това са хора зависими, защото те съзнават, че при едни демократични избори “на место”, там където правят данъчните си декларации, те няма да бъдат избрани. Приемайки скачането с парашут в управленски места в София, те си зашиват устата. За разлика от Симеон аз съм солидарен с емиграцията. Гражданин съм и на Франция, и на България. Поради това мога да кажа на всички българи, които се колебаят в европейската си принадлежност, че след като аз съм равнопоставен на французите гражданин, те също могат и трябва да бъдат такива.

  – По-скоро са убедени, че не са.

  – Именно затова се връщам често в България. Никой не бива да забравя, че диаспората става все по многобройна и организирана. България е там, където има българи. Обединението на тези отвън и тези отвътре ще повдигне самочувствието, доверието и надеждата. Не приемам насаждането на обречеността и вайкането. За да се превърне нашият народ в нация от свободомислещи граждани, трябва да се каже истината, а не да се отклонява старателно вниманието, както по времето на комунизма.
  Официално трябва да се каже, че това е в полза за България, защото ние сме доказателство за нашата равнопоставеност с европейците чрез документите и чрез нашето поведение.
  

  – Вие пишете за тези неща от 15 години. Можете ли да кажете основните точки на вашите възгледи по отношение на законодателството за статута на т.нар. емиграция?

  – Демокрация означава представителство – връзка между представители и представлявани. Бях председател на избирателната комисия на българите във Франция по време на три парламентарни избора. Най-детински, с голям ентусиазъм се включих в организирането и провеждането на демократични изяви. Първия път гласувахме за депутати от Габрово, втория път – от Перник, третия път – от Шумен. Разбрахме го след това. И си казах „Стоп!”, повече няма да участвам в такива циркове. Взимат ни бюлетините и ги разпределят за някакви градове. А ние се водим участвали в избори…

  – В представителна демокрация…

  – Участвал съм в избори като трудовак и знам, че цялата рота си скъсахме бюлетините, а резултатът беше 98% „за”. Така че българщината в избирателната система ми стигна до гуша и сложих точка. Това е следствие от житейски опит. Освен опита, както казах, за мен сравнението е майка на знанието. Всички бивши империи, каквато е Франция, имат население, което е останало по света по всички континенти. Френското население по света, което представлява 2,5% от общо 65 милиона души, е разпределено в 12 избирателни региона, имат 12 сенатори. След следващите парламентарни избори това френско население ще има и 12 депутати, т.е. представители и в двете камари. Какво показва сравнението с България: 25% от нейното население е в чужбина, но няма нито един депутат. Това не е нормално. България опустява, раждаемостта е една от най-слабите, а смъртността е най-голяма. Зачитането на правата на българската диаспора, надявам се, ще бъде един малък, но сигурен път за връщане. Защото когато се отблъскват тези хора, се отблъскват и техните деца и внуци. И това е съдбоносно за България. Всеки, който обича тази страна, трябва да мисли за нейното бъдеще.
  

  – Но всеобщо е мнението, че хората, които не сте в България, не помагате за това бъдеще. Не плащате данъците си в страната. Оттук идва и аргументът, че трябва да гласувате там, където си плащате данъците.

  – Отново повтарям: сравнението е майка на знанието. Не може да се измислят българо-български закони. В САЩ 45% от населението не плаща данъци, във Франция – 60%. Ако на тези хора им кажат, че не могат да гласуват, защото не си плащат данъците в родината, представяте ли си какво ще стане?! Плащането на данъци няма нищо общо с гражданските права, първо, и второ, най-голямата парична сума, влизаща в българския бюджет, идва от българската емиграция по банков път – това са около 2 милиарда лева. Аз съм в България на всеки два месеца по един месец, кой може да ми каже, че не съм тук?! Когато съм в страната, харча парите си тук. Имам кола, плащам данък и режийни за жилището си. Така че този аргумент не важи. В крайна сметка искам да кажа, че всички българи, които са в западните демократични страни, са един неизползван ресурс – защото те имат опит, познания, връзки, семейства.

  – Нека обобщим, казвате, че българите в чужбина нямат свои народни представители, излъчени от средите им, които те познават и са избрали. Смятате, че такива хора трябва да представляват българите в чужбина в българския парламент?

  – Разбира се, хората от емиграцията се познават отлично помежду си. Например тук пристигат някакви парашутисти от Лондон, които никога не биха били избрани от българите в Англия. Казвам го, защото постоянно чувам да казват: ето дойдоха „тези от чужбина” и откраднаха. Ама „тези от чужбина” не сме ние – емигрантите. Тези хора никой не ги познава – нито ние, които от години живеем в чужбина, нито вие в България. Затова трябва да работим за обединението ни по демократичен начин – всеки да си познава представителя, за когото гласува. Затова трябва да има географически вот, а не етнически.
  

  – Имате ли идея за законов текст, който би регламентирал това?

  – Преди да стигнем до законов текст, трябва да си ги кажем тези неща. Слушам, откакто пристигнах преди три дни, за уседналост, за 6 месеца или 10 месеца уседналост. Не се говори по същество, т.е. за участието на хората и тяхното представителство. Не може да има половин паспорт. Като искат, нека да ни лишат официално от гражданство и тогава ще сме си чужди граждани. Но не може да ни търсят да гласуваме, а да не може да бъдем избирани.
  

  – И това е аргумент – че българите в чужбина не били заинтересовани, гласували рядко и малко…

  – Те изобщо ще спрат да гласуват, ако продължават законите да бъдат такива, каквито са. Защото те нямат никакви основания да гласуват например за депутати от Шумен.

  – Всъщност в парламента те нямат техен представител, който да защитава интересите им?

  – Не искам да се противопоставят интереси. Бих искал да заменя „интереси” с „отговорност”. Защото когато ти избереш някого, той трябва да отговаря пред теб за свършената работа. На френски това се нарича „асансьорни отношения” – отиване и връщане.

  – Тук ги издигате нагоре и те повече не слизат при вас, обратната връзка липсва.

  – Ще разкажа нещо. Посещавах Русе, защото издадох пет книги там. И местни представители на комунистическата партия ме питат: „Какво мислиш за нашия депутат?”. Станишев беше техният депутат от Русе. Отговорих: „Приятна физиономия, изразява се добре, говори английски”. „Но той е дошъл само веднъж в Русе”. Тук си е традиция липсата на представителство, на връзка между избраници и избиратели. Мисля, че ако се въведат избирателни региони в чужбина, връзката между избраници и избиратели ще бъде много по-тясна, защото българите в чужбина имат опит и ще изискват много повече.
  

  – Да се върнем на парадокса, който засегнахте – че може да избирате, но не може да бъдете избирани. Класическият пример е с президента, който трябва да е живял последните пет години в страната, да е роден тук… Откъде идва това нещо?

  В България има само една истинска партия – това е столетницата БКП, която изживя няколко кризи. Една от тях беше през 1987–1988 г., когато в тази партия разни кланове се сборичкаха. И измислиха след промените на бърза ръка някаква конституция. Какво означава конституция? Това е договор, циментът, обединяващ нацията. Конституцията на България не е обединение. Тя е направена да пречи на еди-кой си да вземе властта. Пак забранителни текстове. За разлика от Френската конституция, която почива на Хартата за правата на човека, в нея липсва прилагателното „френски”, говори се само за граждани, т.е. тя е универсален документ. Би могла да служи за референция и на българското общество именно защото е универсална. Българската конституция е плод на единоборството между Луканов и Лилов – икономическо, политическо, идеологическо и физическо май, защото някои убийства се случиха в тази партия и не антикомунистите бяха извършителите. Сегашната ни конституция беше набързо скроена. Между другото Блага Димитрова обеща, че ако я подпише, ще си отреже ръцете, но я подписа и стана вицепрезидент… Нещастието на България е това плиткоумие – не се знае тази конституция какво е. Конституция е френската – правата на човека, равноправие, равнопоставеност, не може да бъде локално Луканов срещу Лилов или Лилов срещу Симеон, т.е. не може целта на конституцията да е изключването на някои хора от борбата за власт, вместо обединяването на нацията.
  

  – Добре, има проблем в конституцията ни. На базата на сравнението как бихте доказали несъстоятелността на Конституцията?

  – Във Франция никой не преследва Даниел Кон-Бендит, най-шумния депутат в ЕП, който е едновременно французин и германец. Абсолютно всички аргументи, които се вадят в България за опасността и заплахата от нещо, трябва да бъдат изброени и оборвани или поне да им се намери отговор. Когато има пожар или бедствено положение, трябва непременно да се направи степенуване на важностите. Темата „заплаха” е постоянно присъстваща в мозъка на българина: „турска”, „немска”, „атомна”, сега „руска”, „Белене” и т.н. Нека степенуваме заплахите. Коя според вас е най-голямата заплаха днес за България?
  

  – Българите. Казвам го с ирония. Добре, де, може би не всички… Политическата класа е най-голямата заплаха днес за България.

  – Не бих казал. Според мен това е обезлюдяването на България. Двайсет хиляди млади хора тръгват всяка година за чужбина. В момента има 100 000 български студенти в чужбина. Проучванията показват, че само 20% от тях мислят да се върнат. За да се установиш на Запад и да можеш да заемеш ръководни позиции, трябва да имаш съответните документи от страната, където живееш. Това обаче отрязва пътя за връщане на тези хора и техните поколения в България. Най-важното за мен е да има българи в България.
  

  – Това се прави тенденциозно, за да могат определени политически лидери и партии да са вечно на власт. Ако се осъществи идеята за широка представителност, много от тези хора изобщо няма да участват в политиката.

  – Не знам, това не ме интересува, защото е местен проблем. Аз говоря по принцип. Моите примери са Франция, Гърция, Израел, Полша, балтийските републики – това са държави, които си дърпат диаспорите обратно, улесняват им приобщаването. Докато тукашната политика още от времето на Людмила Живкова организира чрез комитети и агенции само музикална дейност в чужбина – хорà, деца в носии, два пъти в годината се прави нещо и после се разнасят снимки. Това е ялова политика, не отговаря на интересите на българската нация.
  

  – Защо още в 1990 г. тази емиграция не беше допусната до активния политически живот?

  – Защото беше конкуренция. Тук изникнаха някакви площадни антикомунисти, които се оказаха от ДС. Бях симпатизант на Демократическата партия – оказа се, че тя е просмукана от ДС, не е само Георги Марков (б. ред. депутат и конституционен съдия обявен за агент на Шесто управление на ДС). Бях личен приятел със Стефан Савов и се възпротивих на създаването на ДПС, разменихме няколко писма и той ми писа: „За пред Европа трябва да я създадем тази партия”. Показността е без размисъл за обединяване на нацията, а за пред Европа. Така беше създаден и СДС от Луканов – пак за пред Европа. Петър Стоянов го избраха комунистите, по същата причина – парламентът беше техен, за пред Европа президентът поне трябваше да е десен.

  – Тук можем да спорим. Гласувал съм с идеята, че това е СДС.

  – Аз също, но след размисъл и проучвания видях, че не можеше в този момент да допуснат президентът да е комунист, така де – социалист. Именно заради показността за пред Европа. Това беше и идеята на Луканов. Да покажем, че сме двуполюсен модел и демокрация. Привидно. Навремето дадох интервю на в. „Труд”, в което казах, че привидното плуване води до истинско давене.
  

  – Какво се крие зад тази привидност?

  – Пак трябва да се върна назад. Откакто се помня, у нас всичко е било наопаки. Родих се в страна, която се казваше демократична република България. Нищо, че в нея бяха избити стотици хиляди хора без съд и присъда, например защото отказаха да влязат в ТКЗС. Роден съм в Лом, дядо ми беше в затвора, защото имаше мелница, т.е. беше експлоататор. Какво демократично има в такава държава с еднопартийна система?! Пълно противоречие. Оттогава в България думите не отговарят на съдържанието. Ето я привидността – каква народна власт, какъв народен съд… На процеса в Нюрнберг са осъдени на смърт 13 души, а Втората световна война взе 65 милиона жертви. В България осъдиха на смърт 1200 души. Учихме като деца, че въстанието през 1923 г. е антифашистко. А фашизмът идва през 1936 г. излиза, че България е била много напреднала с фашизма, щом още през 1923 г. има антифашистко въстание…

  – Вие дадохте като пример за привидността в избирането на Петър Стоянов от комунистите. Всъщност привидни ли са отношенията между БСП и СДС през всичките тези години? Има ли единодействие зад кулисите и театрално разделение?

  – Да. Казах вече, че единствената партия с мрежа и стратегия е БКП. Споменах за Лукановата стратегия за показност и привидност пред Запада. Тогава на тези избори БКП съзнателно представи като кандидат за президент Георги Зайков-Пирински, който е роден в САЩ и има следователно американско гражданство. Това се изключва от Българската конституция. Второ, той не е бил войник – навремето и това беше част от Конституцията. Тоест те правят двойна грешка с този кандидат. Изправят го срещу кого – срещу Петър Стоянов. Разбира се, Пирински беше разобличен и си сви сармите. Моментално извадиха Иван Маразов, който никога не е бил политик. Пак целенасочено. Петър Стоянов си изсипа ударите върху него като боксов чувал и спечели с явно превъзходство. После Петър Стоянов изчезна от политическата сцена, защото също не беше политик. Ако беше, щеше до ден днешен да е политик – поне така стоят нещата с политиците на Запад.
  

  – Тук такива са Доган и Костов. Какво мислите за Костов?

  – За да кажа какво мисля, той трябва да си представи цялата биография и да каже какво е правил в СССР. Биографиите на политическата класа са най-важният проблем в България, защото успешно ги потулват. Колко пъти Костов е подавал документи да влезе в БКП и е бил отхвърлян? Този човек е бил абсолютно никой до събитията от януари 1997 г., когато се включва в преговорите между Петър Стоянов и Николай Добрев…
  

  – Е, не беше никой – беше депутат, министър на финансите, лидер на СДС…

  – Беше „висшестоящ счетоводител”, който направи много поразии. Но в България не се търси отговорност от хората. Затова казвам, че е важно да си кажеш биографията, кога какво си правил, за да се знае кой кой е. Със Симеон е същото. Никой от кандидатите за висши длъжности тук не казва какви ги е вършил преди това. Стана ли ясно с какво Милен Велчев е заслужил да бъде министър или Николай Василев? Тези хора две тухли не са положили никъде една върху друга, били са стипендианти на Запад, но наивността на българския избирател ги избра в резултат от цветните бюлетини и на „царю честити”.
  

  – Костов каза, че е учил за селскостопански летец в Украйна.

  – Не е лошо, че е учил, а че крие.

  – Да, всъщност има един престой в Москва от 1982 до 1984 г., който е изтрит от биографията му.

  – Именно. Ние сме търсили негова подробна биография на Запад – има бели полета. А е важно всичко да се знае, хората да не крият и да се гордеят с житейския си или професионален опит. Когато някой нещо крие, значи не е наред. След това и цялата политическа кариера на Костов е съмнителна. Най-големият антикомунист и антируски настроен човек и до ден днешен продаде „Нефтохим” на „ЛУКойл” и България си сложи двата крака в една обувка по отношение на петролния бизнес. И никой не му потърси отговорност. Друго доказателство за единодействие зад кулисите е, че 20 години се тръби, че няма алтернатива на тази политическа класа – други няма. Всеки кандидат за властта в България е избиран, защото обещава справедливост, обещава да коригира това, което предишните са направили…
  

  – … и че ще ги накаже…

  – Да, разбира се. Всички са чисти като снежни човеци и като вземат властта, забравят какво са обещали. Има една щафета във властта, която се предава. За мен тя е доказателство за договореност. И наистина, изплувалите през 1990 г. площадни антикомунисти бяха без биография, без досиета. Нашите приятели от СДС, които носехме на ръце и на които разчитахме, те имаха цялата власт, но не направиха нищо за досиетата. Още по-лошо – вадеха на час по лъжичка досиета, не в полза на обществото, а на някакви корпоративни интереси. И до ден днешен продължава тази игра с досиетата.

  – В началото казахте, че Централната избирателна комисия е излишна. Обяснете защо.

  – Защо в България има телевизионно предаване „Референдум”, но няма истински референдуми? Избирателната комисия пречи, защото е съставена от политически квоти. Тук всичко е на квоти. СЕМ – квоти, ВСС – квоти, партийни, президентски и т.н. Как например сега в тези квоти в избирателната комисия присъства НДСВ? Партия, изхвърлена от парламента… Това е противоречиво.
  

  – А във Франция кой регламентира провеждането на изборите?

  – Държавата. Префектурата урежда нещата.
  

  – Да, но ще кажат, че префектурата се управлява от дадена партия, от управляващите.

  – Държавата няма нищо общо с партиите. Там има разделение на администрацията от политическата управа. Докато тук има политически, партиен капитализъм от 20 години. Всяка партия се занимава с приватизация. Как може поп да отвори дискотека. Има противоречия в конструкцията на тази наистина изкривена система. Ето ви и друг фрапантен пример – във Франция, за да станеш президент, ти трябват 500 подписа. В България ти трябват 7000. А защо не 70 000?! Тук всичко е направено, за да ти пречи. Примерите са безброй. А хората си мислят, че като са развели едно европейско знаме, и са европейци.

  – Как да се противодейства? Какви постъпки вие предприемате като емигрант, за да получите полагаемите ви се като български граждани права?

  – Аз се боря от 20 години срещу термина „емигрант”. Аз не съм емигрант, аз съм европейски гражданин. Когато тук се назначи министър по интеграцията, за мен беше обидно. Смятам, че българите в чужбина са като мен, нямат нужда от министър да ги интегрира. Прави се всичко възможно да се вдетинява българският народ.

  – Твърди се, че той си е инфантилен и прави грешни изводи, затова някой трябва да решава вместо него.

  – Инфантилността се поддържаше злонамерено. И пак ще степенувам най-лошото и най-опасното. Първото беше „цветоразделянето” – абсолютна глупащина – боят и опашките за цветни бюлетини посред нощ. Преди повече от десетина години ме поканиха преди някакви избори в една телевизия, защото съм бил в избирателна комисия във Франция. На една връв нанизах 6–7 френски бюлетини и ги крия под масата. Дадоха ми думата и аз извадих връвта с бюлетините и обясних, че това са избирателни бюлетини – бели, с черни букви, еднакви. Вие, избирателите, какво ще направите, ако видите такива бюлетини? Ще четете и ще мислите. А тук не беше позволено на хората да мислят. Показва им се цветът и като стадо се затичват да избират по цвят. Без да мислят, без да разсъждават кои се крият зад съответните цветове. Така се позволи на съпричастни към ДС да бъдат избрани и да заемат позиции или на някакви престъпници, защото никой не им знаеше биографиите. Това си беше нелегална, антиевропейска работа, противоречаща на човешките права. Имало много неграмотни хора, заради това било, ми обясняваха. Нима с цвета ще ги направим грамотни?!

  – От друга страна се казва, че българското образование през социализма било най-доброто в Европа. Откъде се взеха тези толкова много неграмотни?

  – Да, това е отделен въпрос. Но така или иначе, обяснението, че с цветните бюлетини се улеснява участието на хората, беше една подигравка с политическото узряване на българската нация.

  – Сериозен проблем е, че хората правят неинформиран избор, липсата на всякаква информация за кандидатите много ни пречи.

  Хората постоянно са подвеждани, затова казвам, че избирателната комисия носи своята отговорност, тя е направена, за да заблуждава. Тя подбира кой може и кой не може да участва в избори. Българският избирател трябва да подбира, И съдебната система. Както съм роден в Лом, така съм бил съдебен заседател във Франция, бил съм избиран като такъв. В този контекст след избирателната система и в съдебната система трябва да влезе понятието избираемост, за да отпаднат партийните квоти. Защото те си се назначават по квотен принцип и после си вършат взаимни “услуги” пак по квотен принцип… И всичко се върти в този порочен кръг… И така си я караме тук – уседнали в заседналостта…

  *Божидар Чеков е роден през 1946 година в град Лом. Дедите му са бежанци от Егейска и Вардарска Македония, взели активно участие в Илинденското въстание. След 9 септември 1944 г. някои от най-близките му роднини са вкарани в затвора от „народната власт”. През 1965 той завършва Техникума по графика (Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография) в София. Поради литературните си наклонности през 1966 г. става най-младият публикуван участник в Месеца на българския разказ, организиран от вестник „Вечерни новини „. Като юноша, освен с писане, се занимава и с бокс – неколкократен победител в градското първенство на София и носител на титлата Републикански шампион. Тъй като е „неблагонадежден елемент”, отбива военната си служба в Трудова повинност. След Пражката пролет той бяга през границата през септември 1968 г. и се установява в Париж, където завършва Висшия лицей по графика „Естиен”. Работи в различни печатници и в хартиената промишленост. От 1995 г. е директор по продажбите в хартиения завод „Лансе”. Носител на Почетния медал на труда на Франция. До падането на Берлинската стена сътрудничи на Българското освободително движение със седалище в Париж и публикува редовно в месечния му орган – списание „Бъдеще”, под редакцията на Ценко Барев. Божидар Чеков е автор на книгите „Стрелецът от Айфеловата кула”, „Букет от френски детелини”, „Втората Айфелова кула”, „Третият светилник”, „До Европа и назад”.

  http://www.glasove.com/

• Началото на българската държавност – един нов поглед

  Линковете, които следват, са към записана на видео лекция, организирана от сп. „Българска наука” и Студентския съвет на СУ „Св. Климент Охридски”, която разглежда по нов начин темата за създаването на българската държава. Лекцията, която се опитва да провокира аудиторията към нови акценти, въпроси и отговори, е била изнесена наскоро от един млад докторант, Антоан Тонев, в една от залите на университета.

  http://www.youtube.com/watch?v=sSIgXGccQqk&feature=related

  http://www.youtube.com/watch?v=IKv4o6L2-bY&feature=related

  Източник:  www.nauka.bg

• „Дървото на живота“ грабна „Златната палма“ в Кан

  „Златната палма“ на 64-тия кинофестивал в Кан бе присъдена на филма „Дървото на живота“  (The Tree of Life), на американеца Терънс Малик (Terrence Malick).

  

  Във него участват Брад Пит и Шон Пен.  Наградите за най-добра актриса и най-добър актьор спечелиха американката Кирстън Дънст (Kirsten Dunst) и французинът Жан Дюжарден (Jean Dujardin) за ролите си във филмите „Меланхолия“ на Ларс фон Триер и „Артистът„- римейк на на ням чернобял филм от 20-те години.

  Наградата за режисура бе присъдена на датския режисьор Николас Виндинг Рефн за трилъра „Drive“, а наградата за най-добър сценарий, на филма „Бележка под линия“ („Footnote“) на израелския режисьор Йозеф Седар.

  Наградата на журито, връчено от актрисата Киара Мастрояни, получи младата френска режисьорка и актриса Майвен за филма „Polisse“.

  Филмовият проект „Лъжесвидетел“ със сценарист и режисьор Иглика Трифонова и продуцент Росица Вълканова спечели наградата на независимата филмова фондация Скрипт ийст за най-добър сценарий от Централна и Източна Европа.

  Турският филм „Имало едно време в Анадола“ на Нури Билге Джейлан и „Момчето с велосипеда“ на братята белгийци Жан-Пиер и Люк Дарден си поделиха Голямата награда.

  „Златна камера“ за най-добър първи филм бе връчен на „Акациите“ на аржентинския режисьор Пабло Джорджели, а като най-добър късометражен филм бе отличен „Крос“ на украинската режисьорка Марина Врода

  Филмът „Писмото“ на българската режисьорка Доротея Друмева пък получи първа награда за късометражно кино.

  „Островът“ – новият филм на Камен Калев, обаче беше приет противоречиво от зрителите на Петнадесетдневката на режисьорите в Кан.

  

  bnr.bg, dnes.bg

• Цецка Цачева и папа Бенедикт XVI са обсъдили значението на делото на Кирил и Методий

  Европейските измерения на делото на Светите братя , – това е била основната тема на разговора на папа Бенедикт XVI и председателя на българския парламент Цецка Цачева, предаде БНР.

  След разговора с папа Бенедикт XVI председателят на парламента Цецка Цачева определи срещата с него като едно вълнуващо събитие: Изпитах чувство на гордост, че съм българка и че съм потомка на светите братя Кирил и Методий, че по книжовно и духовно дело има място тук, в свещенния град и във Ватикана. Аз му пожелах да продължи делото на Йоан Павел II на откриване на вярата към младите хора, към цялото човечество, на хвърляне на мостове на разбирателство между хора, изповядващи различна вяра. Това, което прави настоящият папа Бенедикт 16 и за младите хора, и по време на посещението му в светите земи за отдаване почит на различни духовни течения, за мен е изключително важно, защото това е пътят към по-добрия утрешен ден на човечеството.

  Председателят на парламента заяви, че е възможно представител на Светия престол да посети България. Аудиенцията във Ватикана завърши с традиционната размяна на символични дарове. Цецка Цачева ще подари на папа Бенедикт XVI бронзова скулптура на Йоан Кръстител и картина, изобразяваща храм-паметника „Св. Александър Невски“. Пластиката е дело на Александър Пройнов, а картината – на художника Павел Митков.

  

  След срещата си със светия отец Цецка Цачева ще разговаря и с държавния секретар на Ватикана кардинал Тарчизио Бертоне. Следобяд тя ще се срещне и с председателя на италианската Камара на депутатите Джанфранко Фини.

  Председателят на българския парламент е отново във Ватикана, след като неотдавна, в началото на месеца, присъства на беатификацията на папа Йоан Павел II.

  Днес българската делегация ще предостави на храма „Св. св. Инокентий и Анастасий“ и на българската православна общност в Рим каталог на изложбата „Българските светци IX-XIX век“. Експозицията, която е представена за първи път през този месец в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“ в столицата, запознава с делото на светите братя и с непопуляните обичаи на българския народ, както и живота на най-известните ни светци. Сред тях са Свети Седмочисленици, Свети цар Борис-Михаил, Свети Иван Рилски, Свети Климент Охридски, Света Петка Търновска, Свети Йоан Кукузел и други.

  В изложбата са включени и оригинални ръкописи на паметници, съхранявани във фонда на библиотеката като служебника на Свети Патриарх Евтимий, житията и службите на на Свети Иван Рилски, житията и службите за някои от светците, както и първият, т. нар. котленски, препис на „История славянобългарская“ на Софроний Врачански.

  Вечерта е предвиден традиционният прием в посолството на Република България по повод 24 май – денят на славянската писменост. Във вторник празникът 24 май ще бъде отбелязан с традиционното поклонение и молебен пред гроба на Свети Кирил в базиликата „Сан Клементе“. Българската делегация ще положи също венец в базиликата „Санта Мария Маджоре“, където светите братя Кирил и Методий са извършили първото богослужение на славянски език.

  bnr.bg

• Барак Обама започва европейска обиколка

  Президентът на САЩ Барак Обама пристигна в Ирландия заедно със съпругата си Мишел. Ирландия е първата спирка от едноседмичната обиколка на Барак Обама в Европа.

  

  Дъблин Обама се срещна с президентката на Ирландия Мери Макалийс и проведе разговори с премиера Енда Кени.
  По-късно заедно със съпругата си Мишел Обама той ще посети село Монегал, където е живял един от неговите .прапрапрадядовци по майчина линия- Фалмут Киърни, обущар.
  Селото, което има само 300 жители, е покрито с американски знамена и готви топло посрещане на американския президент в местния пъб.

  Във вторник президентът Обама пристига в Лондон на тридневно посещение в Обединеното кралство.
  Той и съпругата му ще бъдат настанени в Бъкингамския дворец и ще бъдат гости на кралица Елизабет Втора.
  Обама ще проведе разговори с премиера Дейвид Камерън в резиденцията на Даунинг Стрийт като една от темите ще бъдат операциите на НАТО в Либия.
  Президентът на САЩ ще произнесе също така слово пред двете камари на британския парламент в Уестминстър.

  Той ще посети още Франция, където ще участва в срещата на върха на страните от Г-8 и Полша. Във Варшава президентът на САЩ ще се срещне с лидери на държави от Източна Европа.

• Obama in Ireland to Start Six-Day, Four-Nation European Trip

  U.S. President Barack Obama is in Ireland Monday to start a six-day, four-nation trip that will include high-level diplomacy about the revolts in the Middle East, discussions on global economic difficulties at a summit of the Group of 8 leading industrialized nations in France, and a celebration of his distant Irish roots.
  The bloody unrest in Libya – and the U.S. role in the NATO bombardment of troops loyal to its leader, Moammar Gadhafi – is likely to be at the forefront of Obama’s foreign policy talks with European leaders. But the president and his European counterparts are also expected to discuss the daunting challenges they face in trying to recover from the worldwide recession.

  

  Over the course of the next several days, the American leader plans to meet individually with British Prime Minister David Cameron, Russian President Dmitry Medvedev, French President Nicolas Sarkozy and Japanese Prime Minister Naoto Kan, and collectively with other world leaders.
  He meets with Irish President Mary McAleese and Prime Minister Enda Kenny in Dublin Monday morning. Tuesday Obama travels to Britain for a two-day state visit, with the U.S. president and first lady Michelle Obama staying at Buckingham Palace as guests of Queen Elizabeth. Then he heads to France for the Group of 8 summit, with a final stop in Poland and a meeting with Central European leaders.
  But before the high-level talks begin, Obama plans to visit the Irish hamlet of Moneygall, a village of 296 people where his great-great-great grandfather on his mother’s side Falmouth Kearney was born in 1830 and lived before immigrating to the U.S. 20 years later.
  The White House hopes the trip will showcase the U.S. commitment to its European allies after a period in which Obama has been focused on the Middle East.
  But thorny issues remain for the U.S. in relations with both its Western allies and Russia. As the U.S. fights a war in Afghanistan and winds down its long involvement in Iraq, it has attempted to limit its involvement in the Libyan conflict. But Britain and France have pressed for more American involvement as the conflict has continued for more than two months and Gadhafi and the rebels fighting him appear to be at a stalemate.
  Obama’s meeting with Medvedev could be contentious. Russia has opposed U.S. plans to build an anti-missile shield in Europe. The U.S. says the shield is necessary to guard against possible threats from Iran and other countries with nuclear programs. But Russia says it fears the U.S. will expand the shield and pose a threat to Russia’s nuclear arsenal.

  www.voanews.com

• Седем отговора, един въпрос

  Защо „патриотът” Сидеров може да е полезен най-вече на „демократа” Доган?

  1. Никой в България не може по-добре от Сидеров да направи естествената съпричастност към род и родина на посмешище. Фишизоидните му нагласи да атакува, напада, да вдига скандали и пр. го вкарват лесно (а напоследък и прекалено често) в светлината на прожекторите, в новините на български и световни медии. Но карат в същото време и мнозина българи да се срамуват, ядосват и извиняват заради „геройските” му изяви.

  2. Докато привърженици на „Атака”, воглаве с лидера разбира се, се държат тъпо и скандално по чествания на баташки мъченици и петъчни молитви; и докато тази партия прекрасно служи за плашило на българските мюсюлмани – електоратът, който досега подкрепяше Доган (каквито и престъпления и далавери да извърши), може отново като нищо да остане при феодалния си вот.

  3. Досегашното статукво, което толкова време удържа върхушката на ДПС, благодарение и на солидната подкрепа на „Атака” – на яките момчета, които, подобно на лидера си, схващат политиката като някаква постоянна готовност за бой, викове, крясъци и пр. – доста по-трудно може да бъде повлияно от хора като Корман Исмаилов например. От въвлечения във физически сблъсък в студио на Националното радио Исмаилов, който всъщност представлява неочаквана поколенска надежда за нещо различно. (Нещо, което обаче нито Доган, нито Сидеров искат.)

  4. Не само лидерът на партия „Атака” прибягна до физически „аргументи” към  изключения неотдавна от ДПС Исмаилов. И хора на Доган прибягнаха до такива „аргументи” към същия този „враг” и опонент на събора на Демир баба теке ден-два преди това.

  5. На същия този традиционен събор при текето „крепителят на етническия мир” Ахмед Доган бе видимо доволен да изтъкне пак колко важен и необходим е.

  6. За разлика от също достатъчно амбициозния, но не особено умен Сидеров, непоклатимият председател на ДПС е къде по-добър манипулатор.

  7. И накрая и най вече: защото докато единият се бори за „род и родина”, а другия – за „толерантност, мир, демократични ценности“ и пр. – нито единият, нито другият ще се поколебае (единият по-скоро тъпо и открито, а другият – тайно и добре премислено) да запали пожар ако трябва, за да запази досегашната си роля и власт.

  Мариана Христова

  http://stranitzi-stannitzi.blogspot.com/2011/05/blog-post.html

• Япония, Китай и Южна Корея се споразумяха да повишат ядрената безопасност

   Лидерите на Япония, Китай и Южна Корея се споразумяха да повишат ядрената безопасност и да активизират управлението при природни бедствия, съобщават световните агенции. Договорката беше постигната на срещата на върха на трите азиатски държави, която беше посветена на последиците от най-тежкия в света ядрен инцидент за последния четвърт век в АЕЦ „Фукушима“, причинен от земетресението и цунамите на 11 март.

  Японският премиер Наото Кан, китайският му колега Вън Цзябао и южнокорейският президент И Мюн-бак заявиха, че ще бъде необходимо активно сътрудничество за бързото възстановяване на Япония от земетресението и вълната цунами.

  Китайският премиер Вън Цзябао посочи, че Пекин ще вдигне част от ограниченията за вноса на японските селскостопански продукти, които бяха въведени след земетресението от 11 март. Ще бъде спрян и контролът за радиоактивност на зеленчуци, морски дарове и млечни продукти, внасяни от Япония.

  Днес земетресение с магнитуд 5,8 по Рихтер беше регистрирано по японското крайбрежие на остров Хоншу, съобщи американската геоложка служба, цитирана от Би Би Си. По данни на сеизмолозите епицентърът на земетресението се е намирал на 89 км югоизточно от град Мито в префектурата Ибараки. Няма информация за пострадали и нанесени щети.

   

  Източник: http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/05/22/1093609_iaponiia_kitai_i_jujna_koreia_se_sporazumiaha_da/

• Схватка между Волен Сидеров и Корман Исмаилов прекъсна предаване на БНР

  Обзорното политическо предаване на БНР „Неделя 150“ бе внезапно прекъснато заради схватка между лидера на „Атака“ Волен Сидеров и изключения от ДПС депутат Корман Исмаилов.

  Малко преди 11 ч. разговорът в ефир беше внезапно прекъснат и заменен с музика. „Такива циркове в студиото, каквито не съм виждал в последните 21 години“, обясни случилото се водещият Величко Конакчиев и го нарече „схватка“, но не даде подробности. По-късно редакторът на „Неделя 150“ Владислав Прелезов обясни по БНТ, че е имало физически сблъсък. „За първи път виждам двама политици, които се бият в едно студио“, каза той. Прелезов уточни, че първи е посегнал Волен Сидеров. „След това Исмаилов отиде при него и му предложи да си стиснат ръцете. Двамата си стиснаха ръцете и после Сидеров напусна студиото“, добави той.

  Малко по-късно Корман Исмаилов обясни в ефир, че Сидеров е станал от мястото си и го е нападнал. „Да идва тук при мен и да скача и да ме напада, не ми се е случвало. Нормално е хора да си изпускат нервите, но политиците трябва да се сдържат и да се стараят тяхната роля в обществото да изглажда напрежението, а не да го нагнетяват“, коментира той. „Сидеров използва думи, манипулира, но когато чуе контратези, скача и напада. А когато това пренесем на улицата, става опасно“, заяви още бившият лидер на младежкото ДПС, който сега е сред приближените на Касим Дал.

  Сблъсъкът е бил предизвикан от снимка, която лидерът на „Атака“ описа като доказателство за това, че тъкмо мюсюлманите са инспирирали насилието пред джамията в петък. По думите на Сидеров на нея ясно се вижда молещ се с нож. „Това не са молещи се, това са ислямисти. Те са провокатори, те нападнаха и започнаха да атакуват наши хора“, обясни лидерът на „Атака“. Той призова „да престанат да говорят лицемерите от политиката за етнически мир, когато в центъра на София има гнездо на ислямисти“. „Ще бъде късно, когато някой от тях взриви метрото в София. Нима не стана в Мадрид или в Лондон. Ислямският екстремизъм е опасност номер едно и който си затваря очите прави огромна грешка“, заяви още Сидеров.

  Корман Исмаилов обаче го контрира, като заяви, че на снимката се виждат и много от хората на „Атака“, които нападат молещите си. Което очевидно не се хареса на Сидеров. Той се закани, че фактите около инцидента ще бъдат разяснени с видео по време на пресконференция на партията му в 13 ч. днес и тогава ще стане ясно кой всъщност е инспирирал насилието.

  Водещият Величко Конакчиев на няколко пъти направи опит да успокои лидера на „Атака“ и го помоли да не се отклонява от темата на зададените му въпроси. Сидеров обаче продължи да развива тезата си, като заяви, че нито в Джебел, нито на Демир баба теке, където полицията предотврати нов сблъсък между хората на Доган и Касим Дал, е имало атакисти. „Защо се бият тези хора? В тяхната същност е да налитат на бой. Ние видяхме едни озверени хора, които скочиха срещу нашите тонколони“, продължи Сидеров. Според него е нередно да няма нито един задържан от мюсюлманите, участвали в сблъсъка на джамията, след като бяха арестувани привърженици на „Атака“.

  В „Фейсбук“ вече има подписка с искане главният прокурор Борис Велчев да поиска имунитета на Волен Сидеров.

  Източник: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9233&sectionid=hotnews&id=0000140

• Wikileaks: Изборите в България – „боклуци излизат, боклуци влизат“

  Мафиоти атакуват парламента от затвора. Атака и ДПС като скачени съдове

  Преди две години България беше в разгара на предизборната кампания за евроизборите, преляла в кампанията за парламентарните избори. Две дипломатически грами от посланик Нанси Макълдауни дават сурова, но правдива картина на това спорно упражнение в демокрация, което според дипломата вади едни „боклуци“ от парламента, за да вкара там други… [09SOFIA301] [09SOFIA264] (Превод на български).

  Макълдауни не е пропуснала и факта, че много от „боклуците“ са абонирани за присъствие в българското Народно събрание. Например Атака и ДПС, които „в симбиоза се използват взаимно, за да галванизират електоралната си база“.

  Дипломатът се концентрира върху ролята на по-малките политически формации, които са и потенциални „балансьори“ в една бъдеща коалиция, тъй като е малко вероятно ГЕРБ да постигне парламентарно мнозинство:

  Синята коалиция – остатъци от някога могъщото СДС, провело пост-комунистическите промени в България, „последен шанс да се спаси автентичното център-дясно, маргинализирано от корупционни скандали и сблъсъци на егото, много от които около бившия премиер Иван Костов“. Този „неохотен и закъснял съюз“ се надява да привлече избирателите в център-дясно, които или не гласуват или са дезертирали към ГЕРБ.

  РЗС – креатура на БСП, с неясно финансиране, предвождана от политическия „клоун“ и „шарлатанин“ Яне Янев.

  „Лидер“ на корумпирания бизнесмен Ковачки, „свързан с влиятелни подземни фигури, практикуващи контрабанда и рекет“. Ковачки купува масивно гласове и принуждава работниците си да гласуват, за да си осигури парламентарно представителство, по-евтино от „плащането на подкупи на депутати“.

  ДПС на автократичния лидер Ахмед Доган, имащ роля за поддържане на етническия мир през прехода, но превърнал партията в „машина за правене на пари“. „Злоупотребите с еврофондове в министерствата контролирани от ДПС са основен фактор за негативния публичен имидж на правителството и ниската му популярност“.

  Атака: партия на „екстремисти отляво и отдясно, огорчени от прехода и бивши офицери от армията и полицията“ набляга на анти-НАТО, анти-ЕС анти-САЩ, анти-малцинствени послания.“

  Не са пропуснати и „прочутите братя Галеви, могъщи лидери на мафията от град Дупница, южно от София, регистирани като кандидати за парламента“. Поне единият от двамата има шанс да влезе благодарение на „смазана машина за купуване на гласове, принуда и местни връзки“.

  Някои от изводите на Макълдауни се потвърдиха: „При липса на план и компетентен тим от експерти в политиката, за да го имплементират, оседлана от хаотичното и автократично лидерство на Борисов, ГЕРБ ще види трудности да удържи юздите след като дойде на власт. Други не се сбъднаха: „Предпочитаният партньор на ГЕРБ ще е Синята коалиция, която може да достави така необходимите опитни кадри“.

  Но едва ли някой може да отрече днес, че следната фраза формулирана от Нанси Макълдауни през юни 2009 г. звучи актуално: „Атака не е приемлива като коалиционен партньор, но може да играе като балансьор, предлагайки неформална подкрепа за правителство на малцинството.“

  Коментар на Биволъ

  В страна наподобяваща Дивия запад преди 200 години не е особено трудно за сегашния цивилизован Запад да направи точен анализ на ситуацията. Много по-трудно е обаче да се предложи работещо решение за промяна, докато скачените съдове на бандити, националисти и лешояди, експлоатиращи етническата карта, се захранват от тръбите на един необятен Див Изток.

  http://www.bivol.bg/

• Мартин Димитров: Строежът на АЕЦ „Белене“ е равносилен на предателството на Левски

  Най-много ни притеснява, че това правителство наистина няма план за това кога да се подобри усвояването на еврофондовете, няма план как да се направят реформи. Това правителство действа хаотично, заяви пред БНР лидерът на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров. По отношение на АЕЦ „Белене“ Димитров коментира, че познава новия заместник-министър на икономиката Делян Добрев. „За Делян Добрев мога да кажа само хубави неща, защото го познавам. Той е разумен човек, но не той ще вземе решенията. Решенията ще ги вземе Борисов и евентуално Цветан Цветанов“, обясни Димитров. „Строежът на АЕЦ „Белене“ е равносилен на предателството на Васил Левски. Ако тези хора вземат да строят „Белене“, ние ще им искаме вот на недоверие. Синята коалиция ще започне да събира подписи за вот на недоверие“, категоричен бе Димитров. „Увеличила се е ролята на Симеон Дянков, защото видяха, че няма друг човек като него, който да прави определени сметки и да овладява определени рискове. Когато едно правителство знае, когато казва примерно до септември се повишава усвояемостта на еврофондовете, хората, макар и да живеят трудно знаят, че според този план в даден момент ще живеем по-добре. А когато всичко е хаотично – няма ясен антикризисен план, план за реформи, план за нови работни места. Най-силното ми усещане за това правителство е за липса на подреденост. В софийски МОЛ вчера имаше затворени магазини – това го виждам за пръв път от много години насам. Положението в страната е подобно. Трябва в много кратки срокове да се измисли план за подкрепа на малкия и средния бизнес, вместо това те се притискат в ъгъла. Септември месец трябва всеки търговец да даде 500 лева за касов апарат, който да е свързан с НАП. Това го разбирам за бензиностанция, за големите магазини, обаче за едно малко магазинче за хранителни стоки, например, това е абсурдно. Вместо да се подкрепят активните хора – те срещнат само натиск и те започват да си мислят как е време да напуснат България. Ако скоро това не го променим, нещата отиват на зле“, категоричен бе Димитров. За разбирателството на изборите между СДС и ДСБ, Мартин Димитров каза, че разбирателството е налице, но има едно приятелско състезание. „Добре е да има такова състезание между приятели от време на време. Понеже най-големите проблеми на България са икономически и двете кандидатури на СДС са с много силни икономически – Румен Христов е д-р по икономика, Владо Кисьов е с ценен опит в икономиката също. Скоро ще бъде уточнена датата за първичните избори в Синята коалиция, може би през другата седмица ще бъде уточнена“, поясни Димитров. За сблъсъците пред джамията в София, Димитров каза, че се радва, че „гражданското общество се разграничи и каза това, което мисли за Сидеров и неговите изцепки“. Според Димитров това, което се случи е извън демокрацията и извън морала. „Защото Сидеров смята, че явно ще събере гласоподаватели с подобно поведение, което обаче не може да бъде толерирано. Цветан Цветанов трябва сега да разследва своя коалиционен партньор и неговото поведение и аз сега с нетърпение чакам да видя резултатите. Ако това продължава така можем да си създадем проблеми там, където отдавна не сме имали проблеми заради един човек, заради една партия“, подчерта лидерът на СДС. /БГНЕС /

• Димитър Бербатов или Карлос Тевес – кой ще е печелившият?

  B последния кръг на английското първенство има да се реши един доста важен въпрос. Кой футболист
  Димитър Бербатов или Карлос Тевес ще се окичи с голмайсторския приз. В момента и двамата футболисти имат по 20 попадения. Титлата и купата на Англия са вече в Манчестър, а там ще се озове и голмайсторския приз.

  За мача с Блекпул на „Олд Трафорд“ Димитър Бербатов ще започне като титуляр и ще се надява да отбележи като разчита и на подкрепата на съотборниците си, а освен това и да успее да изпревари аржентинския нападател. Ако се съпостави играта и на двамата нападатели те са почти с изравнени показатели.

  По средно голове на мач Тевес е малко по-напред. Благоевградчанинът взима преднина при показателя средно минути за гол. Очаква се по-тежката задача да има Тевес, защото Сити гостуват на Болтън.

  Ето и статистическите показатели на двамата големи нападатели през този сезон:
  Димитър Бербатов
  средно голове на мач: 0,64
  Бележи средно на 105,9 минути
  Най-дълга серия от мачове с голове: 3 мача (2 пъти)
  Най-дълга серия от мачове без голове: 7 мача
  Хеттрици: 3 (2 хеттрика и 1 път 5 гола)
  Спечелени точки от Юнайтед с Бербатов на терена: 61 (65,69%)
  На кого вкара: Блекбърн (5), Бирмингам (4), Ливърпул (3), Блекпул (2), Фулъм, Уест Хем, Съндърланд, Нюкасъл, Евертън и Болтън по 1.

  Карлос Тевес
  средно голове на мач: 0,66
  Бележи средно на 120,9 минути
  Най-дълга серия от мачове с голове: 3 мача (1 път)
  На-дълга серия от мачове без гол: 4 мача
  Хеттрици:1
  Спечелени точки от Сити с Тевес на терена: 56 (62,229%)
  На кого вкара: УБА (3), Фулъм, Уулвс, Стоук Сити, Нюкасъл, Ливърпул и Блекпул (2), Челси, Уигън, Съндърланд, Болтън и Бирмингам по 1.

  Другите въпроси за решаване са – кой измежду Ливърпул и Тотнъм ще финишира на петата позиция даваща право за участие в Европа и дали Манчестър Сити ще остане на 3-ото място.

  http://www.vesti.bg/

• Криле и птици

  Някогашният клуб на журналистите един ден ще изчезне и от паметта на София. Но има поколения вестникари, които ще го помнят до смъртта си. Не само вестникари, естествено – и писатели, и художници, кинаджии и музиканти, както и просто любители на добрата кухня. С една дума ин-те-лек-туалци. Също и хора просто с някакво положение – беше модерно и престижно да се влиза там. А пък да заведеш гости – все едно си им направил скъп подарък. Общо взето, сиромашки радости. Освен това там се събираха всички клюки, а някои направо от този клуб и тръгваха. Просто прелест.

  На въпросното заведение въобще не му бях запалянко. От първия ден ме предупредиха, че разговорите вероятно се подслушват. Освен това келнерите все се правеха, че не дочуват, или пък някой непознат се примолваше за свободното място на масата. На никого не му пукаше от това, но аз мразех развързани от алкохола езици и най-вече неизбежната в такива случаи тема – кой е велик и кой е бездарен в занаята. Може би защото бях млад и предпочитах да си говорим за жени, може и заради друго, но ме теглеше към „свободните“ кръчми, необременени от професионални изкривявания. Но това, към което вървим сега, все пак се случи в клуба. Не мога да го преместя.

  На обяд се отби странният,

  неофициално знаменит художник Генко Генков

  Той така се появяваше понякога – с дългото палто и с брада, каквато днес мераклиите подстригват със специални машинки. Не носеше картина и изпитах облекчение: мразех да го виждам с картина в ръка, това означаваше, че е жаден, и винаги се намираше някой да го измародерства и да я вземе за смешни пари. Купуваха ги (на тези цени те по-скоро ги задигаха) още мокри, с надеждата, че животът, който художникът води, а-ха ще го вкара в гроба и платната му веднага ще поскъпнат. Този художник опровергаваше всякакви твърдения – и за изкуството, и чисто житейски. Напук на всичко живя неочаквано дълго и много от хитроумните му купувачи си отидоха преди него. За останалото познаха – картините му здравата поскъпнаха. Но нека се върнем в случката.

  Той търсеше някого или просто блуждаеше сред публиката. Спря, неизвестно защо, при нас и като гледаше към мен (не ме виждаше, естествено), рече: „Има хора като птица с железни криле. Тя иска да литне, тича, засилва се, но крилете й тежат и тя не може да се издигне. Само помита с тези криле всичко по пътя си.“ После отмина между масите.

  Може би защото гледаше към мен, когато го каза, реших, че иска да го запомня. Запомних го…

  А и животът не те оставя да забравиш такива думи

  Скоро след това се улових, че съм почнал да „работя“ с тази метафора. Честно казано, това донякъде опростяваше света ми. Научих се да ги различавам тези птици. Разпознавах им тежките криле, и железните им очи виждах, и клюновете им, ноктите – също железни. Не че успявах да се опазя – крилете им имаха голям обхват, разперени, те отнемаха жизненото пространство на не един творец от плът и кръв, помитаха и посичаха, който им се изпречи. Ако трябва да продължим с образа, спасението беше в полета – да се издигне човек и да бъде недостижим. В небето тези птици не се срещаха.

  Става ми неловко да си спомням как крилете – символ на свободата, на извисяването, добиха и значение на опасност. Мнозина ги получаваха официално – по заслуги или по симпатия. Други с тях се бяха родили. Иронията беше в това, че с такива криле те си разчистваха писта, каквато на никого не беше дадена, но с тях, както се досещате, не можеха да я употребят. Никой не викаше „Пази се от крилете!“, но който бе от такова крило ударен, носеше тежък белег до смъртта си. Аз ви говоря за своя си свят, но тъй беше и извън изкуството – който помни, той ще потвърди.

  А сега кажете ми защо е това „беше“?

  Не е ли тъй и днес, не е ли Генковата метафора едно по-дългосрочно предсказание за българския живот? Не е ли тя по своему безсмъртен образ на баналната българска карма, с която никое време не иска да ни раздели? Не се ли виждат и днес тези железни криле, разперени над мъчния ни делник, над плахите ни житейски планове, над тайните ни надежди и безсънните ни усилия? Не се ли съзират тези криле над чугунените плещи и ханшове, над мощните снаги и бутове във властта, а и къде ли не – разперват ги дори субекти, на които и през ум не им минава за полет. Няма да летят, тях небето не ги интересува, пък и… крилете им пречат. Но разчистват, мачкат, секат около себе си. Така че миналото време се отлага. И за да се спасиш, трябва наистина да излетиш. Да се извисиш.

  Но това е вече друга тема. Иначе колонката си я посвещавам на идващия празник на българската книжнина и художество и на светлата памет на живописеца Генко, така нехайно завещал ни изречения, с които да обясни живота ни и да поддържа съвестта ни.

  Както и на всеки, който ще рискува да лети…

  Калин Донков

  http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9216&sectionid=5&id=0001101

• Бой пред софийската джамия, ксенофобски крясъци в парламента

  Предизборната активност на Волен Сидеров набира опасно висока скорост в опит за едновременно освежаване на националистическия ореол и разграничаване от управляващата партия, в чийто безропотен придатък се превърна „Атака“ през последната година и половина. В петък най-напред активисти на партията, предвождани от лидера си, провокираха сблъсъци пред софийската джамия, след което пък самият той използва прякото телевизионно предаване на парламентарния контрол, за да изстреля залп от ксенофобска реторика и заплахи.

  Какво се случи пред джамията „Баня Башъ“

  Както и предните седмици симпатизанти на „Атака“ организираха в петък протестен митинг срещу петъчната молитва в столичната джамия „Баня Башъ“, докато 50-ина мюсюлмани продължиха обедната си молитва на килими пред джамията на фона на пеенето на ходжата от минарето.

  Симпатизантите, които по думите на Сидеров са имали разрешение от общината за протеста си, от високоговорители на колите, пускали патриотични песни, за да заглушат ходжата.

  Към 13 часа, малко преди митинга на атакистите, напрежението между тях и молещите се мюсюлмани започнало да ескалира. Събралите се националисти започнали да викат „еничари”, „мекерета”, „Атака”, „победа”.

  От високоговорителите на джамията прозвучали призиви да не бъдат обвинявани мюсюлманите в екстремизъм. „Нека не уронваме престижа на исляма. Религията дава право на избор и ние имаме право на избор“, казвал гласът от високоговорителя на джамията.

  Скандиранията на атакистите прераснали в побой. Със знамена и подръчни материали протестиращите се нахвърлили върху хората пред храма. В мелето са били ранени и няколко от намесилите се полицаи.

  Според един от организаторите на протеста на „Атака“ Ивайло Нинов мюсюлманите са провокирали протестиращите и полицаите не са си свършили работата, а няма арестувани мюсюлмани.

  „Ние протестираме срещу говорителите, а не срещу мюсюлманите. Хората в района се оплакват от шума от джамията“, каза Нинов.

  Сидеров: „Сега ще видят какво е опозиция“

  Малко по-късно с безпрецедентно остър и груб тон от парламентарната трибуна лидерът на „Атака“ заплаши ГЕРБ, МВР и лично вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, че скоро ще разберат „какво е това опозиция“.

  „Току-що, на законно разрешен митинг на партия „Атака“ пред джамията в София беше ударен с камък и ранен депутат от „Атака“. Депутатката Деница Гаджева бе ударена с камък и беше откарана в „Пирогов“. Частите на МВР, които бяха там, не взеха абсолютно никакви мерки, за да бъде предотвратен този инцидент или да заловят престъпника, който е от страната на джамията – няколко човека хвърляха камъни по нашите активисти“, заяви с многократно репетиран тон Сидеров.

  „Аз се обръщам към вътрешния министър Цветанов с настояването – моментално да бъдат взети мерки да бъде задържан престъпникът ислямист, който хвърли камък, удари и рани депутат от българския парламент“, продължи лидерът на „Атака“.

  „В противен случай министър Цветанов трябва да подаде оставка незабавно и оттам нататък партия ГЕРБ, на която ние помагахме безрезервно две години, ще види какво означава опозиция в България“, заплаши Сидеров.

  „Всичко това, което бе досега, ще им се види детска песен, ако не вземат мерки веднага, и не озаптят еничарския корпус, който действа като еничарски корпус на Турция, а не като българска полиция. В момента български полицаи се подиграват с български патриоти. Има задържани наши активисти, има задържани хора, които бяха на законен, разрешен митинг. Нито един задържан ислямист с чалма на главата, които се подиграват с България, които проповядват джихад“, заяви Сидеров.

  Режисираният му гняв бе посрещнат с поразителното мълчание на петнайсетината останали в залата депутати в края на петъчния парламентарен контрол. Председателстващият заседанието Павел Шопов от „Атака“ разбираемо остави целият Сидеров гняв да се излее, още повече, че това се предаваше директно по националното радио и телевизия.

  Борисов: Етническата толерантност и мирът са ми по-скъпи от стабилността
  

  „Абсолютно съм против каквото и да е било етническо нетолерантство.

  Дълбоко в себе си съм вярвал и съм подкрепял правото на всеки човек сам да определя своите религиозни възгледи и много пъти съм казвал, че всеки български гражданин може сам да определя къде да се моли – дали в църква, дали в джамия, дали в синагога, дали в католически храм или където и да било“, заяви премиерът Бойко Борисов пред „Фокус“, след като се завърна от посещение в Полша.

  „Вярно, винаги всяка партия се нуждае от подкрепа в парламента, от стабилно мнозинство, за да може да върши всички тези реформи. Винаги съм благодарил на „Атака“ и на останалите депутати, които са ни подкрепяли в парламента. Но трябва да кажа, че ако нещо ми е по-скъпо от стабилността, то това е етническата толерантност на хората, спокойствието, мирът и те нямат цена. Не искам по никакъв начин да се спекулира и да се извиват ръцете ни, че мнозинството в парламента ни е толкова важно, че да можем да търпим и да преглъщаме подобни действия“, обясни лидерът на ГЕРБ отношенията си с партията на Волен Сидеров.

  Малко по-късно в декларация партия ГЕРБ заяви „убеденост, че по никакъв повод и срещу никакъв залог, никой няма право да ползва религиозните вярвания в политическа агитация“.

  ГЕРБ се разграничава категорично от агресията, на която днес станахме свидетели, и предупреждава, че да играеш със страха на хората е опасна игра.

  „Обръщаме се към всички граждани и политически партии да бъдат толерантни към вероизповеданието и всички етноси в България. Никой не печели, когато нарушава или не уважава демократичните права и свободи и застрашава етническия мир в страната“, се заявява в декларацията.

  Вътрешният министър Цветан Цветанов определи станалото като „изключително неприятен инцидентът“. Действията, които се предприемат от страна на МВР, са да не допуснем разрастването на този инцидент, който беше предизвикан от сблъсъка и обидните квалификации между мюсюлманите и привържениците на „Атака”. Моята молба към всички политици и всички граждани е да не нарушаваме обществения ред, нека да уважаваме и да бъдем толерантни към вероизповеданията и всички етноси в България, каза той.

  Доган: Възродителен процес ще има
  

  Възродителен процес ще има, докато има власт като настоящата, която със силови методи се опитва да постигне целите си, заяви в петък на митинг в ардинското село Бял извор лидерът на ДПС Ахмед Доган. Изявлението му беше без пряка връзка с разигралите се в центъра на София събития.
  „Ако не бяхме допуснали 1972 година, нямаше да има и 1984-та, и 1989-та година“, каза той и допълни, че при наличието на ДПС е трудно, дори и абсурдно да се стигне до възродителен процес.

  „Именно затова сме много важен модел и за Европа, и за Балканите“, каза лидерът на ДПС пред симпатизанти. Той завърши посланието си с произнесените на турски думи: “Ще му дойде времето…и ще видите какво ще се случи”.

  „Настояваме държавните власти да вземат незабавно необходимите мерки за опазването на гражданския мир и да потърсят отговорност както от извършителите, така и от поръчителите на този акт”, обяви междувременно в декларация за инцидента пред джамията ДПС.

  „Само така може да се предотврати по-нататъшна ескалация на напрежението и да се възпре „Атака“ да превърне националистическите прояви и верската и етническа нетърпимост в основно средство за правене на политика”, пишат още от партията и допълват: “Надяваме се че органите, отговорни за реда, ще бъдат достатъчно безкомпромисни и няма да се повлияят от обстоятелството, че „Атака“е част от управляващото мнозинство“.

  Първанов: „Атака“ е в състояние да взриви етническия мир, заради рейтинга
  

  Сидеров и „Атака“ са в състояние, за да запазят единия процент в рейтинга си, да взривят кампанията, да взривят етническия мир, коментира в Кърджали президентът Георги Първанов.

  Според него това е бил най-лошият вариант – да се случи в центъра на столицата прецедент, непознат в цялата история на София. Като втори вариант Първанов вижда, че сега Сидеров „търси отчаян начин да избяга от кораба“.

  МВР призова медиите да му съдействат с кадри

  От МВР съобщиха по-късно, че двама от участвалите в сблъсъците симпатизанти на „Атака“ са били арестувани, а други четирима, сред които и депутатът Деница Гаджева, са били откарани за преглед в „Пирогов“, след което са изписани, защото са имали леки наранявания.

  Петима от полицаите, изпратени да овладеят протеста са били ранени, като по всяка вероятност са били нападнати от привърженици на „Атака“. От вътрешното министерство призовават медиите, отразили инцидента да предоставят на органите на реда всички видео кадри и снимки, които биха могли да им помогнат, за да установят и други хулигани.

  МВР е сезирало Софийската районна прокуратура за случая, съобщи заместник-районният обвинител Руси Алексиев. По думите му, държавното обвинение е образувало проверка, за да установи дали е извършено престъпление и трябва да се образува дело.

  Ако се докаже вината й, „Атака“ да бъде обявена извън закона
  

  В отворено писмо до главния прокурор Българският хелзинкски комитет настоя той да упражни правомощията и да разпореди цялостно разследване на инцидента.

  „Днес пред софийската джамия бяха извършени поредица от тежки престъпления. Инцидентът е тревожна ескалация на ксенофобията и религиозната омраза, подбудена от политически кръгове, за които подобни провокации се превърнаха в професия“, се казва в документа.

  „Предварителните данни насочват към ключовата роля на партия „Атака“ в този инцидент. Ако разследването докаже такава роля, тогава тази партия следва да бъде обявена извън закона“, заявява правозащитната организация.

  Тя се позовава на рамково решение на Съвета на Европа от 2008 г. за борба с формите и проявите на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, които имат задължителен характер за България.

  Междувременно в социалната мрежа Facebook веднага бе учредена кауза “Цвете за свободна България”. В нея се призовават “всички българи, които са християни и не вярват във Волен Сидеров” да оставят цвете в джамията в събота в 18 часа. “Срам ме е и не може да измисля нищо друго освен да се извиня”, пишат организаторите.

  В социалната мрежа реагира и външният министър Николай Младенов, който написа: “България не е майка на едни, а мащеха на други. Родина е на всички българи, турци, цигани, арменци, евреи; на християни мюсюлмани родени тук”.

  Пореден спектакъл
  

  След като обяви кандидатурата си за президент още през февруари, Волен Сидеров вече на няколко пъти се забърка в шумни скандали. По време на Великденската служба в храма „Свети Александър Невски” в София, например, лидерът на „Атака“ свали огражденията, които отделяха ложа на президента Георги Първанов в църквата и, след като духовниците дададоха първо на държавния глава да запали свеща си от благодатния огън, ги запита: „Вие на кого служите? На комуниста атеист Първанов или на Бог”

  После Сидеров устрои „засада“ на Уорлик в софийски ресторант, за да му предяви сметка от 2 милиарда долара, които САЩ трябвало да платят като наем за ползването на военните бази у нас от 2006 до 2011 г. След това той обвини посланик Джеймс Уорлик, че е заплашил „да го унищожи“. Накрая лидерът на „Атака“ написа писмо на държавния секретар Хилари Клинтън с искане да отзове посланика на САЩ от София.

  Този седмица пък предвождани пак от лидера си привърженици на „Атака“ предизвикаха сблъсъци на площада в Батак по време на честването на канонизираните от Българската православна църква миналия месец баташки мъченици.

  Източник: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=179753&srcpos=3

• Дни на българската култура в Чикаго
  Дни на българската култура в Чикаго

  В края на миналата седмица с “Дните на българсктата култура” организирани от Българо-американския център за културно наслество  (ВАНС) започнаха тържествата послучай 24 май в Чикаго.

  На 14 май  в събота от 13 часа имаше тържествено поднасяне на венец на пометника на “Св.св.Кирил и Методий” в двора на църквата “Света София”.  Същата вечер от 17.30 часа в Гала концерт посветен на 24 май “Фолклорна огърлица” участваха Танцов Ансамбъл „Хоро“ с  р-ли Ирина и Тодор Гочеви, Български фолклорен Клуб „Верея“ с р-л Константин Маринов Изпълнение на деца към българските училища: Училище към БПЦ „Свети Иван Рилски-Чудотворец, Училище към БПЦ „Света София”, Училище „Джон Атанасов”,  БУЦ  „Знание”, Училище „Слънчогледи” и Малко българско училище.

  На 15 май  по покана на ВАНС Виолета Овчарова гостува в Чикаго за среща с българската общност. Тя направи дарение от над 200 книги на децата в Чикаго, които бе донесла сама. Имаше среща разговор с нея в Малък бъргарски дом, както и разписване на екземпляри от книгите си. Тя е автор на над 10 книги за деца и възрастни като: ЦИРКОВИ МЕЧЕТА, МЕЧЕВО БИЛЕ, ЗАКОНЪТ НА ЛЕГОВИЩЕТО И ДР. Срещата с нея се осъществи със съдействието на Съюза на българските писатели в САЩ и по света.

  На 16 май  със  съдействите на Генералното консулство на Република България в Чикаго и Департамента на Мария Папас към Обищаната се откри обща художествена изложба на български творци в САЩ – Рисунки, живопис, керамика, дигитална графика и фотография. В изложбата участват Цветан Анчев, Кина Бъговска, СимеонГигов, Стив Иванов, Деница Маневска, Иван Михов,  Златомара Попова, Иван Стойчев, Огнян Тодоров, Иван Узунов. Официалното откриване стана в присъствието на  Мария Папас

  в 15:30 Сити Хол, Даун Таун – Чикаго. Изложбата е посветена на делото на братята Св. Св. Кирил и Методий

  Тя ще бъде отворена за посещение до 30 май.

  Дните на българската култура се провеждат с  медийната подкрепа на

  вестниците  „Старт”, „България Сега”,  www.Startmedia.us,  www.eurochicago.com

  През този укенд търежствата ще продължат в българските училища в нашия район.

  Очаквайте нашия репортаж.

  В края на миналата седмица с “Дни на българската култура и славянска писменост” организирани от Българо-американския център за културно наследство  (ВАНС)  започнаха тържествата послучай 24 май в Чикаго.

  На 14 май  в събота от 13 часа имаше тържествено поднасяне на венци на паметника на “Св.св.Кирил и Методий” в двора на църквата “Света София”.  Същата вечер от 17.30 часа в Гала концерт посветен на 24 май “Фолклорна огърлица” участваха Танцов Ансамбъл „Хоро“ с  ръководители Ирина и Тодор Гочеви, Български фолклорен Клуб „Верея“ с ръководител Константин Маринов  и много  деца към българските училища: Училище „Джон Атанасов”, Училище към БПЦ „Св. Иван Рилски-Чудотворец“, Училище към БПЦ „Света София”, ,  БУЦ  „Знание”, Училище „Слънчогледи” и Малко българско училище.

  

  На 15 май  по покана на ВАНС Виолета Овчарова гостува в Чикаго за среща с българската общност. Тя направи дарение от над 200 книги на децата в Чикаго, които бе донесла сама. Имаше среща-разговор с нея в Малък български дом, както и разписване на екземпляри от книгите й. Тя е автор на двуцифрено число книги за деца и възрастни като: ЦИРКОВИ МЕЧЕТА, МЕЧЕВО БИЛЕ, ЗАКОНЪТ НА ЛЕГОВИЩЕТО И ДР. Срещата с нея се осъществи със съдействието на Съюза на българските писатели в САЩ и по света.

  На 16 май  със  съдействите на Генералното консулство на Република България в Чикаго и Департамента на кофчежника Мария Папас към Обищаната се откри Обща художествена изложба на български творци в САЩ – Рисунки, живопис, керамика, дигитална графика и фотография. В изложбата участват: Цветан Анчев, Кина Бъговска, СимеонГигов, Стив Иванов, Деница Маневска, Иван Михов,  Златомара Попова, Иван Стойчев, Огнян Тодоров, Иван Узунов. Официалното откриване стана в присъствието на  Мария Папас   в 15:30 Сити Хол, Даун Таун – Чикаго. Изложбата е посветена на делото на братята Св. Св. Кирил и Методий.  Тя ще бъде отворена за посещение до 30 май.

  

  

  Дните на българската култура се провеждат с  медийната подкрепа на  вестниците  „Старт”, „България Сега”,  www.Startmedia.us,  www.eurochicago.com.

  През този уйкенд тържествата ще продължат в българските училища в нашия район.

  Очаквайте нашия репортаж.

  (Нашата редакция благодари на Стив Иванов за предоставените снимки от изложбата)

• Евронаивизмът – детската болест на България

  Няма друга европейска държава, която с такава лекота да жертва националните си интереси

  България разви хроничен евронаивизъм за четири години в ЕС. Симптомите не са нови, но вече е сигурно, че детската болест преминава в трудно лечима форма. Вместо да съзрява с навъртането на еврочленски стаж, държавата прави все по-наивни грешки, които й струват все по-скъпо.

  Най-яркият пример е безусловното съгласие за присъединяване към пакта „Евро плюс“, дадено в края на март, което бе съчетано с обещание за участие във фонда за спасяване на безотговорно задлъжнели богати държави и на още по-безотговорно кредитирали ги западни банки. Почти два месеца след този абсурден акт правителството не намира убедителни думи да застане пред обществото и да обясни защо го извърши. Идния месец Европейският съвет ще изслуша за последно евентуалните резерви на държавите, но по нищо не личи, че България възнамерява да направи някакви уговорки. Премиерът Бойко Борисов каза пред парламента, че влизането в пакта щяло да даде възможност на България да участва в неговите решения, а не да научава от медиите какво прави. Но тъй като участието ще се равнява на капитала в свързания с пакта Европейски механизъм за стабилност,

  думата на България ще тежи 0.44%

  – колкото е нейният дял. Това означава, че присъствието й в пакта ще има значение не толкова за определянето на неговите решения, колкото за осведомяването й от първа ръка какво е решил. Вместо за някоя медия държавата ще си направи суперскъп абонамент за информационен бюлетин с ограничен достъп. Цената му може да достигне 6 млрд. евро (и дори повече), защото България ще се задължи да гарантира чужди заеми, за които дори не е питана, когато са теглени. За набирането на подобна колосална за своите възможности сума тя е склонна да обрече гражданите си на дълготрайна мизерия чрез замразяване на доходи и пенсии и вдигане на данъците. Което обаче ще се случи при някое следващо правителство, защото механизмът ще заработи след 2013 г.

  Когато става дума за участие на България в големите европейски дебати,

  маниерът на Борисов почти винаги е един и същ:

  първо, мълчи и дава съгласие; второ, обяснява, че това е национална позиция; трето, започва да мисли какво следва от нея. Ако не се намерят силни аргументи, се прибягва до дежурния – държавата подкрепя чуждите решения, защото ги подкрепят и други държави. Нали не искаме да се изолираме или да видим Европа на две скорости? Така на базата на евроконформизма нашите държавници се освобождават от напрежението да преценяват какво, кога и в каква форма е добро за страната. Наивизмът, че каквото е добро за ЕС винаги е добро и за България, изключва нуждата да се анализира противопоставянето и съчетаването на интереси, които водят до изграждането на общата европейска политика.

  В същото време Борисов се сблъсква със ситуации, които показват, че другите държави не са склонни да правят компромиси заради него с националните си интереси. От близо година се забелязва вледеняване на отношението на Франция, Германия, Холандия и други страни към България, защото смятат, че колкото и да е малка, ги ощетява в ЕС. Така например Холандия приравни България (и Румъния) към държавите извън ЕС, извършвайки една рутинна процедура – да потвърди рестриктивния режим срещу приема на български и румънски работници. Тя има право на тази процедура до 2014 г., защото такава е отсрочката, записана в присъединителния договор на двете държави, но нищо не изисква Хага да декларира, че ги третира като нечленки на ЕС. Освен това холандците настояват

  да се въведе своеобразен имуществен ценз за свободното движение

  в ЕС, който да изисква от гражданите на по-бедните държави да доказват, че имат достатъчно средства да пребивават за своя сметка в по-богатите държави.

  Няма смисъл да се ослушваме за реакция от българското правителство. То мълчи за всичко, което би го поставило в конфликт с някого в ЕС заради български граждани. Борисов не отрони нито дума миналото лято, когато неговият „приятел“ Никола Саркози демонстративно изпъди български (и румънски) роми от Франция, за да си вдигне клюмналия политически рейтинг. Той се направи на разсеян и когато френското правителство обвърза ромския въпрос с приемането на България и Румъния в Шенгенската зона. Наивно вярващ, че Западът го цени, премиерът прозяпа и привличането на Ангела Меркел в антибългарския лагер на Саркози чрез обща блокада срещу приемането на България (и Румъния) в Шенген. Нечестното подменяне в последния момент на критериите за членство бе толкова скандално, че нито Еврокомисията, нито Европарламентът подкрепиха демарша на Саркози и Меркел въпреки тяхното мощно влияние в двете институции. Румъния намери смелост да възрази, но България реагира нечленоразделно и не се разбра как смята да се бори за правата си след като доизмаза и последната неизмазана сграда на границата си с Турция (според Борисов това била пречката за членството ни в Шенген). Остава само да се разбере дали България наистина води наивистка политика, или се прави на наивна, което си е направо дипломатическа хитрост.

  Точно такива наивни обаче се издирват напоследък в ЕС, защото

  все някой трябва да върши черната работа

  Например – да приеме бежанци от Северна и Субсахарска Африка, за които никоя държава не отваря обятия. Борисов неведнъж се е хвалил, че италианският премиер Силвио Берлускони му е приятел. Сега е моментът да покаже какво означава българската пословица „Приятел в нужда се познава“. Берлускони има остра нужда да се отърве от хиляди тунизийци, които неуспешно се опитва да пробута на Франция. Румъния, която затъна в заеми и протяга ръка за финансова помощ, направи подкупващ жест през април, като обеща да вземе 200 имигранти. България не е притисната до стената от външни дългове, но за европейската чест на правителството на ГЕРБ и премиера Борисов също е податлива на натиск. На 15 март министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов тържествено откри дом за временно настаняване на чужденци в гр. Любимец като част от Националния шенгенски план за действие. Както е редно, викнат бе и владика да ръсне с китка новата национална придобивка, с която направихме заявка, че сме готови за имиграционен натиск в ЕС. На първо време там бяха настанени двама обитатели, но има места за още 300. Свободни са и други бежански центрове. При обсъждането на Националната стратегия в областта на миграцията през януари Цветанов обяви, че България трябва да стане държава, която приема бежански групи, помага за тяхното трайно настаняване и интеграция, а не е само държава, през която те преминават транзитно. Това потвърждава само едно – че

  наивитетът на премиера не е вроден, а е заразен,

  защото се предава и на министрите му.

  Неговите бацили не признават политически и институционални ограничения. Има доказателства, че прехвърчат от „Дондуков“ 1 към „Дондуков“ 2. Спомнете си с какъв възторг президентът Георги Първанов бе от първите държавните глави в ЕС, прегърнали европейската Стратегия 2020, чиято главна задача е да ограничи харченето на пари за изравняване на жизненото и икономическото равнище в ЕС (както беше досега) и да концентрира капитали към най-развитите държави за стимулиране на високите им технологии. Тя ощетява именно такива държави като България, които разчитат на ЕС, за да ускорят развитието си и да намалят изоставането си от напредналите, но Първанов, който се съревновава по рейтинг с Борисов, показва, че не му отстъпва и по евронаивизъм.

  Вгледаме ли се по-назад, ще видим същите симптоми у Станишев с неговия прекършен евроентусиазъм, когато му бяха замразени фондовете заради крадливи братски кръгове. Дотогава той бе пълен с наивната вяра, че ЕС е дойна крава. Още по-назад ще видим и безгрижните предприсъединителни гафове на бившия външен министър Соломон Паси, който задраска половин АЕЦ за европейското бъдеще на България. Ако към традиционните конкурси „Европеец на годината“ и „Еврокомисар на годината“, които напоследък се печелят от българи, бъде добавен и конкурс „Евродържава на годината“, може би България няма да има конкурент, защото е пример за европейска всеотдайност. И то без да получава нещо в замяна.

  Светослав Терзиев

  http://www.segabg.com/online/new/sectnew.asp?issueid=9216&sectionid=5

• Речта на политиците – диалекти и празни приказки

  Липса на съдържателност и конкретност в изказванията, бягство от конкретни отговори, клишираност и многословие, манипулативност са проблемните области в говоренето на българските политици.

  Тези изводи представиха на пресконференция в БТА студенти и преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, които са анализирали политическата реч. Според тях изреченията на политиците са граматически приемливи, но безсъдържателни.

  Изследователите са направили и анкета сред 13 депутати, с пет въпроса за седми клас, свързани с книжовно-езиковата форма.
  Идеята е била да се обхванат всички парламентарно представени партии, трима обаче не са пожелали да отговорят. Вярно на всички пет въпроса са отговорили депутат от ГЕРБ и един от БСП.

  Те казват точно толкова и това, което би се получило, ако се подредят и прочетат в друг ред, заявяват изследователите. Използват се и прекалено много синоними, което затруднява още повече посланието към хората. Като особености на речта изследователите посочиха богатата образност и идеализацията на всичко, за което се говори.

  Откроява се езикова агресия, която най-често се изразява с формите „повтори още веднъж“, „обади се пак“, вижте сега“, чрез реторични въпроси – „Вие ли ще ми кажете?“, „Гордеете ли се с всичко това, господин министър?“ и директни нападки – „Кой присвои тези пари, господин министър?“.
  В изказванията на политиците се регистрира широка употреба на наречия за поставяне на акцент – много, изключително, максимално.

  Според изследването се наблюдава и преекспониране на аз-формата. Едни от най-често използваните думи са „политическа воля“, „приоритети“, „прозрачност“, „визия“, „конкретика“.

  В речта на българските политици се отличават: ме-окончание (удариме, носиме, ходиме, кажеме и др.), диалектна съгласна преди глаголно окончание (изплатъ, проверъ, опростъ, мислъ), мек изговор (бъд’е, ц’ели, пол’ит’иката), промени с ятова гласна (седеха, беха, верно, видех, некой, нек’во, голями).

  Някои политици казват „пет камиони“, вместо „пет камиона“, „200 ученика“, вместо „200 ученици“, „36 депутата“. Засечени са и нови глаголи и отглаголни съществителни имена – входирахме и приоритизирането.

  Диалектната редукция също се среща при политиците – кучита, тиливизия, имаши, повичи, ний бяхми, дъщиря ми, шъ бъди.

  Източник: http://dnes.dir.bg/news/polititzi-rech-klisheta-8669104?nt=4

• <<
• 1
...
• 320
• 321
• 322
• 323
• 324
• 325
• 326
• 327
• 328
• 329
• 330
...
• 415
• >>