Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

Начинаещи в английския, напреднали в авантата
Автор: Сергей Трайков

Когато видяха, че Бойко Борисов учи английски в колата си, депутати от всички парламентарно представени партии решиха да последват неговия пример и се записаха на езиков курс.

От понеделник, 21 март, Народното събрание се превърна в училище. В Парламента (!) започна преподаването на уроци за начинаещи и за напреднали народни представители, които по няколко часа на ден изучават английския.

Още веднъж напомняме, че става дума за уроци на депутатите, на онези високо образовани хора, които държат върховната власт в България и които творят законите в държавата, а не за техническия персонал от квестори и секретарки.

Впрочем за назначаването на обикновена секретарка със заплата от 500 лева сега всяка фирма изисква компютърна грамотност и владеене на английски плюс още един западен език.

Това изискване едва ли ще покрият и една трета от сегашните ни народни представители, които обаче получават много по-големи заплати от своите секретарки. Но като става дума за заплати, да не пропуснем да споменем, че този курс по английски струва цели 93 000 лева.

Това обаче изобщо не вълнува депутатите, защото за тях курсът е… безплатен. По стара традиция народните представители решиха отново да бръкнат в джоба на данъкоплатците и те да платят напъните им за изучаване на английски език.

Лошите новини за данъкплатците обаче не свършват дотук. Техният джоб ще бъде изпразнен още веднъж, защото освен чуждоезичния курс избирателите по същото време плащат и депутатските заплати – народните представители така са се изхитрили, че карат безплатния си курс в рамките на работното време.

Така те хем безплатно изучават английски, хем през това време им тече и заплатата, за която би трябвало да са в пленарната зала – за да да умуват как да съкращават разходите на данъкоплатците и как да излезем от кризата. Вместо това депутатите са отворили лакомо уста и прилапват близо 200 000 лева народна пара с обяснението „ние учим английски“.

Като говорим за депутатските уста, ако не споменем депутата от ДПС Гюнай Сефер, той със сигурност ще ни се обиди. Защото и капацитетът на неговата уста си го бива!

Факт, установен от източник, на който може да се вярва.

Само преди седмица Софийският градски съд прие счетоводна експертиза, направена на фирмата на Гюнай Сефер, доказваща, че той е злоупотребил с 337 945 лева. Депутатът от ДПС е обещал неговата фирма да построи седемкилометрово шосе от село Окорош до главния път Шумен-Силистра. И прибрал парите. Шосе обаче изобщо така и няма.

Бива си я наистина депутатската уста на Гюнай Сефер – да лапне без усилие цял път от 7 километра! Като нищо съдът ще му друсне една условна присъда! Впрочем нищо няма да му друсне, защото се сетихме, че той е народен представител, има депутатски имунитет и не може да бъде съден.

Може само да лапа.

Източник: Стършел
Прокуратурата при Филчев станала „терористична организация“
Автор:Wikileaks и Биволъ

Апокалиптична картина на състоянието на прокуратурата е описал пред американския посланик Байърли главният прокурор Борис Велчев малко след избирането му на поста, това става ясно от дипломатически доклад на Байърли изпратен на 7 февруари 2006 г и изтекъл през Wikileaks.

Новият тогава Главен прокурор сам е определил институцията, която ръководи, като „дълбоко нефукционална“. Той изразява решителна готовност да промени порочната система, която приема думите му като „чиста монета“ и изразява решителност да окаже съдействие с технически средства в нелеката задача, „според високите очаквания“ на Българското общество и Европейските наблюдатели.

При този първи контакт Борис Велчев е бил напълно откровен, като е признал съвсем чистосърдечно, че „ситуацията е дори по-лоша отколкото той е очаквал“. Прокуратурата на Филчев буквално е окачествена от Велчев като „вид терористична организация“, използвана за разчистване на политически и бизнес сметки, но напълно неспособна да се бори с организираната престъпност.

Празни досиета и враждебни заместници, които дори не искали да си говорят с него заварил Велчев в прокуратурата. Като свой приоритет той определил прочистването на институцията от корумпираните прокурори – „един вид война“. Заради тоталната изолация и липса на информация, в която е бил поставен прокурорът не е могъл да представи подробен първоначален 100 дневен план за развитие. Той е очертал 3 групи на „опозиция“ спрямо всякакви евентуални промени, които биха могли да се предприемат. На първо място това са самите престъпници, след това са заинтересованите политици и на трето място са самите прокурори.

Поставянето на тези 3 групи в един отбор и директното признание за съществуването на корупция в институцията, призована да следи за спазването на законите в страната, е достатъчно красноречив индикатор за американците да си направят изводите. Още повече, когато всичко това е изговорено директно от човека, който оглавява най-сериозното звено, свързващо правоохранителната с правораздавателната система, каквото е Върховна Прокуратура. Велчев е казал, че има нужда от 3-4 месечен период за „изчистване на къщата“, след което ще почне същинската работа, основно по борбата срещу организираната престъпност.

Интересна подробност от разговора е, че Главният прокурор е информирал за намеренията Филчев да бъде изваден от страната като посланик, или в Беларус, или в Казахстан. Самият Филчев смятал беларуския президент Лукашенко за свой много близък познат, правил е многократни визити при него и безсрамно е лобирал за да бъде назначен в тази държава, споделя Велчев.

„Войната на Велчев“ обаче има и външно измерение, тя трябва да доведе до ефективни осъдителни присъди на криминални босове, което е едно от главните изисквания на ЕС, наблюдаващ съдебната система преди присъединяването. Той отчита досегашния неуспех за борбата с мафията, като директно нарича екипите, които са водили разработките „некомпетентни, страхливи, или корумпирани“.

Изправен пред скандалния провал на българските прокурори и правоохранителните органи да съберат надеждни доказателства срещу шефовете на ОПГ, главният прокурор обявил, според Байърли, за не по-малко скандалното си намерение да търси „договор със съдилищата“. „Въпреки уважението си към върховенството на закона“ Велчев твърдял, че заради слабостта на доказателствата е оправдано в някои случаи процедурата да се манипулира.

Посланик Байърли разяснява, че това означава да се апелира към съдиите да осъдят криминалните босове на базата на недостатъчни доказателства. Едно от опасенията на Борис Велчев е, че дори информация за ОПГ подавана от американските институции на българските им партньори, вероятно е „филтрирана“, преди да стигне до неговото бюро.

Главният прокурор споделил също, че има подкрепа за разгръщане на тази стратегия от вътрешния министър Румен Петков*, по-специално за наказателното преследване срещу братята Маргени, арестувани и обвинени в подготовка на убийства.

Според върховния шеф на институцията, която упражнява общ надзор по законност, този подход е оправдан спрямо 20-30 най-високопоставени криминални лица, в чиито случаи придържането към „стриктните правни принципи би било контрапродуктивно“ – цитира Байърли.

От друга грама, предшестваща посещението на Борис Велчев във Вашингтон научаваме, че зад видимо добрите отношения на Велчев и Румен Петков, в частни разговори с посланик Байърли те са се обвинявали един друг за неуспехите в борбата с организираната престъпност и свързаната с нея политическа корупция. Велчев дори намекнал за връзките на Петков с фигури на организираната престъпност, оплакал се от корупция в МВР и от нежеланието на вътрешното министерство да споделя информация…

Извън скритите конфликти с Велчев, министър Румен Петков също прилагаше стратегията за „договаряне“, но не със съда, а директно с „оперативно интересните лица“. Според една от версиите, на прословутата среща с братя Галеви на басейна Спартак било обсъждано временно примирие в престъпния свят, за да не се попречи на процеса на присъединяване на страната към ЕС. По същество тези действия на министъра, заради които той изгуби поста си, представляват отказ от „стриктните правни принципи“, които задължават органите да събират читави доказателства за престъпна дейност и да ги предават на прокуратурата.

Велчев – едно от добрите момчета

Борис Велчев определено се харесва на американците в началото на мандата си. Освен във вече цитираната грама за посещението на Велчев в САЩ през юли 2006, това личи и от доклад изпратен през 2007 г., в който Байърли го хвали и отчита успехите на главния прокурор в неговата вътрешна „война“ : 12 уволнени и 10 разследвани прокурори от гвардията на Филчев.

На външния фронт тези успехи обаче са по-скромни. Само едно дело срещу политик е стигнало до съдебна фаза (за педофилия срещу Кузов). „Досиетата са празни“ – отново се е жалвал Велчев на посланик Байърли, който отново отбелязва, че без съмнение ги е изпразнил Филчев.

Впрочем, жалбите на Велчев от „корумпирания“ Филчев и многобройните намеци за престъпна дейност на бившия главен прокурор и „главен терорист“ Никола Филчев така и не се материализират като прокурорска преписка.

Година по-късно идва ред на посланик Макълдауни да поеме бюрото за оплаквания в посолството. Според грама, датирана от 18 септември 2008 г., Велчев е разговарял с посланика на 12 септември и е изказал разочарование от Министерството на вътрешните работи, вече ръководено от Михаил Миков. Главният прокурор определя вътрешното ведомство като „развалено, корумпирано, неспособно на прогрес“ и казва на Макълдауни как с горчивина е научил, че МВР не може да го снабди с никакви данни за криминалната дейност на 14 най-известни престъпни фигури. Това го кара да се обърне към ДАНС и в перспектива да търси доказателства от… FBI и европейските партньори, на базата на които да стигне до обвинения срещу престъпните босове.

Нанси Макълдауни обаче не изглежда толкова ентусиазиран поддръжник на смелия на думи главен прокурор. Тя отбелязва, че „той изглежда честен човек, поставен в много трудни обстоятелства“, но също така споделя, че в много европейски посолства вече са вдигнали ръце от Велчев и се оплакват, че той говори правилно, но е неспособен да въплати думите в дела.

Същото впечатление има и шефа на разследващото и оперативно бюро на ОЛАФ Тиери Кретен. В разговор с посланика той изразява съмнения в капацитета на Борис Велчев да свърши работа в разследванията по измамите с еврофондове и критикува съдебната система, която е направена така, че прокурорите могат да скрият отговорността на обвиняемите като раздробят делата на по-малки и да скрият между тях неизбежните доказателствени връзки. Този формалистичен подход е използван „единствено от тези, които искат да избегнат отговорност“ – обобщава Кретен.

Като основна мишена на ОЛАФ е посочен бизнесменът Васил Божков – Черепа, „изключително влиятелен бизнесмен, с известни връзки с организираната престъпност и с много високопоставени политици“. Кретен смята, че „ако България свали Божков, това ще бъде прогрес“.

За да бъде „свален Божков“ обаче е нужно най-малкото разследване и обвинение, внесено от прокуратурата. До момента срещу близкия до президента Първанов и до политици от НДСВ олигарх не е известно да е образувано дори следствено дело.

Шефът на ОЛАФ критикува Велчев и за назначението на „изключително слабо сътрудничещ“ прокурор за връзка с ОЛАФ. Прокурор Стефка Кръстанова била толкова некооперативна, че подчинените на Кретен я наричали „Змията“.

Главният прокурур явно е усетил, че доверието на европейците в него се руши, защото редовно се притеснявал как го възприемат в Брюксел, според грамата озаглавена „Как да ги накараме да се реформират, като не искат?“ публикувана по-рано в „Гардиън“.

На въпроса дали прокарвано от него назначение няма да бъде отразено негативно в доклада на Европейската комисия, той получава елегантния отговор, че ако той самият има съмнения, това е „добър знак“, че те вероятно ще се потвърдят и от европейците.

Коментар на Биволъ

Прокуратурата при Велчев: от „терористична организация“ към „терариум“?

Макар че Велчев се е справил с „терористичната организация“ на Филчев на централно ниво, както отбелязват дипломатическите доклади, за широката публика прокуратурата си остава „змийско кълбо“ от зависимости и взаимни протекции, което се потвърждава и от многобройните скандали с прокурори през последните години.

Уви, прокурорските „змии“ не хапят достатъчно остро престъпността и това става ясно от големия брой знакови дела, които се провалят не толкова поради липса на доказателства, а най-вече поради нескопосно обвинение.

Всъщност, резултатът не би могъл да бъде различен, ако първоначалната нагласа на главния прокурор не е била за радикални реформи, които да направят системата по-ефикасна и независима от политически и икономически натиск, а както твърди посланик Байърли в грамата: за бързи резултати чрез договорки със съда и опортюнистично нарушаване на принципите на правото.

Днес е очевиден пълният провал на стратегията на Велчев. Знаковото дело срещу Маргените завърши с оправдателна присъда на две инстанции. Оправдани бяха на първа инстанция и братя Галеви. От всичките 20-30 криминални босове, педантично „хербаризирани“ от посланик Пардю в прословутата грамата за организираната престъпност от 2005 г., към днешна дата е осъден за пране на пари единствено Петър Петров – „Амигоса“.

Осъдителните присъди за престъпни босове при липса на безспорни доказателства не се случиха, което е добре за правовата държава по принцип. Но българското общество стана свидетел на скандални оправдателни присъди срещу високопоставени политици и техни протежета при наличието на достатъчно доказателства за вина. Поради това дори сегашният американски посланик Джеймс Уорлик определи българското правосъдие като двулико: за обикновените хора е едно, а за „недосегаемите“ друго.

„Терористичната организация“ е жива по места

Успехът на битката на Велчев срещу кадрите на Филчев на централно ниво, отчетен от посланиците, е много по-спорен в регионалните прокуратури, които изглеждат като непревзимаеми бастиони за закрила на властимащите и престъпниците от буквата на закона.

В това нееднократно се увериха и журналистите от Биволъ, чиито документирани сигнали за престъпления на местната власт в Черноморските общини систематично потъват в „кръглата папка“ на Бургаската прокуратура, въпреки протестите до ВКП, Боркор и Комисията по корупцията в Народното Събрание.

Технологията на „смачкването“ работи по един и същ механизъм. След като се завърти в папките на ВКП, сигналът отива обратно в местната районна или окръжна прокуратура, където се прекратява (виж приложените документи).

В случаите, които придобиват по-голяма публичност, като например опита на прокурорката Първолета Никова да спаси от мярка за неотклонение своя „другар в живота“, арестуван в дома и за тежки престъпления, се задейства „имунната система“ на съдебната власт в лицето на ВСС, който потулва скандала.

Друг знаков пример е прокуратурата във Варна, която брани самоотвержено от гражданските организации сделката за Морската градина, зад която стоят интересите на най-могъщия и опасен престъпен конгломерат, според посланик Пардю – групировката ТИМ.

В момента сме свидетели на тотален провал на заявените намерения за реформа в съдебната ни система. Това остава най-големият порок на българската държава, официално споменаван от чуждите наблюдатели. Структурата и кадровата политика на съдебната власт останаха непроменени през годините до днес и всички заявки и обещания за каквато и да е ревизия са кухи. Въпреки огромните скандали за корупция и дори криминалитет сред висши представители на съдебната власт, ВСС остава непроменен, демонстриращ очевидно нежелание за смяна на Status Quo, създадено и утвърждавано през последните 20 г.

Пред Биволъ главният прокурор Борис Велчев заяви следното: „Никога не бих си позволил да обсъждам публично разговори, водени на четири очи, още по-малко да коментирам преразказ на такива разговори, провели се преди повече от пет години. Със сигурност мога да кажа, че посоченият от Вас пасаж в телеграмата от 2006 година е израз на някакво неразбиране или недоразумение. Нямам спомен от конкретния разговор, но намирам идеята за някакво договаряне със съда за абсурдна. Тя напълно противоречи не само на практиката на прокуратурата, но и на начина ми на мислене. Убеден съм, че няма нито един съдия, който да потвърди, че от наша страна е била търсена някаква „договорка“ по дела.“

Мандатът на Борис Велчев вече е към края си, но българската прокуратура остава неефикасна, закостеняла, йерархична структура от съветски тип. Статистиката е красноречива: докато в България 1 600 прокурора представят годишно на съда около 52 хиляди дела, в Холандия при 16 милиона население и 750 прокурора, предадените на съда дела са 400 хиляди. Но вина за това състояние на нещата не може да се търси само в Главния прокурор, изправен срещу тройната опозиция на престъпници, политици и прокурори, а най-вече в законодателната власт, която упорито отказва да реформира съдебната система. Биволъ ще продължава да следи приоритетно в своите разследвания и публикации темата за съдебната система.

Източник: http://www.bivol.bg/
Още 84 български милионери само за година
84 нови милионери са се появили в България само за една година.

Това означава, че на всеки четири дни е изниквал по един нов богаташ със седемцифрен депозит в банка, пише „Телеграф“.

Според статистиката на централната банка БНБ към края на март броят на милионерите в страната възлиза вече на 479 души.

Богаташите имат средно по 2,5 милиона лв. в банките. Общото им имане на депозит в трезорите е 1.21 млрд. лв.

В същото време средният българин има по 110 лв. в банка.

Българската икономика излиза по-бавно от кризата от другите страни от Европейския съюз, пише в. „Сега“.

През първите три месеца на годината нейният ръст е едва 0.4%, докато средният за съюза е 0.8%. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) и Евростат.

Икономистите смятат, че това е сигнал, че не може да се разчита единствено на износа за възстановяването на българското стопанство.

В същото време България продължава да бъде най-бедната страна в ЕС като доходите на населението са едва около една-трета от средните за Европа.

http://kafene.net/
Грешка анулира лотарията за ”Зелена карта”
Държавният департамент на Съединените щати отмени резултатите от тазгодишната лотария за американски имиграционни визи Green card.

Почти 15 милиона души са участвали в лотарията, която всяка година дава възможност на 50 000 да имигрират в САЩ, без да имат роднина, който живее в страната, или работодател, който да ги спонсорира, какъвто е обичайният начин за получаване на „Зелена карта“, предадоха Ройтерс и АП, цитирани от БТА.

Десетки хиляди кандидат имигранти са били уведомени тази година, че са спечелили възможност да дойдат да живеят законно в САЩ. По думите на цитирания служител обаче се оказало, че заради грешка в компютърната програма при тегленето на жребия, 90 на сто от победителите се оказали хора, подали заявление за участие само през първите два дни на 30-дневния срок за регистрация.

Затова ще има ново теглене, чиито резултати ще бъдат обявени на 15 юли.

За повече инфо – линк
Жерар Вормсер: За интернет като демокрация
Жерар Вормсер е професор по философия в Екол Нормал Сюпериор в Лион. Член е на редколегията на създаденото от Жан-Пол Сартр списание „Тан модерн”. Той е един от най-известните изследователи на творчество на Сартр и неговата политическа философия. Автор е на книгите: „Сартр – насилие и етика” (2006), „Сартр – от мита към историята” (2007), „Европа – счупеното огледало” (2006) и др. Основател и директор на електронното издание „Sens Public”, което изследва промените на глобалния свят в светлината на интернет и новите технологии. Проф. Вормсер беше в София по покана на Френския институт, откривайки цикъла от лекции „Медии, интернет и демокрация”.

– XXI в. започна с една радикална промяна – криза на традиционното общество в съчетание с дигитална революция. Как бихте очертали профила на днешното общество в епохата на интернет?

– Най-основополагащото е, че дигиталната революция има ефекта на лупа – тя увеличава отделните явления. Така много по-очевиден става локалният активизъм, дейността на малките групи, които се организират, мрежите за запознанства или групите по интереси. Много по-очевидни стават и властите, големите финансови мрежи, комерсиалната логика и в крайна сметка логиката на локалните идентичности, на геолокализацията. Това аз наричам „феномен на локалното увеличение”, който по-ясно разкрива противоречията в обществото. Парадоксът е, че всичко това се случва във време на относителна деполитизация. От една страна, всеки вижда по-добре как функционира обществото, но, от друга, възможностите за действие са по-ограничени, защото трябва да се изчака известен праг на властта, за да може да се промени нещо.

– Какво е тогава глобализацията – деполитизация или свръхполитизация?

– Вгледаме ли се в днешните държави преди двадесет години, преди епохата на интернет, едва ли би могло да се твърди, че интернет е променил съотношението на силите. Не може да се твърди, че интернет е изместил центровете на властта, като Калифорния, Ню Йорк, Китай, Западна Европа… Ала ако се вгледаме по-детайлно, ще видим, че политическото действие става все по-ефикасно в рамките на всяко локално общество. Вътре в него имаме групите на активисти в интернет – журналисти, интелектуалци, хората от медиите, личностите от сферата на културата – които в даден момент могат да концентрират усилията си. Но мисля, че „естаблишментът” на всяко общество не е дестабилизиран. През последните четиридесет години се наблюдаваше предаване на властта в рамките на едно семейство, където младите поемаха властта от своите родители – в бордовете на фирмите и дори в политиката. Интернет дава усещане за мобилност в обществото. А всъщност обществото е дори много по-фиксирано, отколкото е било преди пет-шест десетилетия, когато социално-политическите промени в Европа смениха личностите, които от години заемаха местата на властта. Това е парадоксът на интернет. Имаме едно общество, което в някаква степен пребивава в политическа немощ, ала на повърхността всичко ври и кипи.

– Какви промени да очакваме вследствие на революцията на това „ново общество”? Какво например ще стане с държавите?

– Мнозина млади отхвърлят традиционните социални йерархии. Фактът, че си президент на фирма, депутат или министър, няма в техните очи чак такъв престиж. Важно е да имаш блог, да влияеш върху обществото, да имаш кауза, да си част от геосоциалната мрежа. Има една десакрализация на властта, която съпровожда новите комуникационни технологии. Дори журналистите са принудени да влизат в диалог с аудиторията си много повече, отколкото преди. Виждаме какво се случи в Близкия Изток – в Тунис, Египет. Журналистите бяха принудени да дадат думата на хората, които бяха на място – на площад Тахрир в Кайро, на авторите на революцията в Тунис и другаде, защото журналистите вече не са привилегировани.

Що се отнася да държавите, смятам, че те умеят добре да се защитават. Нали те раздават телекомуникационни лицензи на добре контролирани оператори. В ЕС лобито на телекомуникационните оператори е добре уредено, има съответните директиви на Европейската комисия. Така държавите си гарантират правата в съвременната комуникационна сфера.

– Първите революции, обаче, дойдоха не оттам, откъдето можеше да се очаква. В случая на „арабската пролет” може ли да се смята, че демократизацията дойде по интернет?

– Тук имаме свързани в едно няколко различни явления. Това, което се случва в Северна Африка, от една страна, е закъснял ефект на китайския икономически растеж, а от друга – на обединението на Европа. Когато през 1989 г. Европа се обединяваше, инвестициите от Западна Европа преди всичко се насочиха към Централна и Източна Европа, а пък американските инвестиции отидоха в Китай. По този начин Югът на Средиземноморието, който до 1990 г. беше икономически свързан със Западна Европа, прогресивно изгуби връзката си с нея. Северна Африка доста обедня в сравнение с Китай и най-вече в сравнение с Централна Европа. Ситуацията на криза най-силно се усети в Тунис. Прибавете към това блокирането на социалните и политически йерархии в тези страни, което стана факт, защото западните държави предпочетоха по-скоро да запазят съществуващите режими, вместо да предприемат отваряне на тези страни към демократизацията. И вместо да подканят Мубарак да си тръгне от Египет, те по-скоро го подкрепяха, както и Бен Али в Тунис. В резултат на което настъпи настоящият трус. Ефектът на закъснението доведе дотам, че вместо да се структурира в политически партии, политическата сцена в тези общества днес е напълно оголена. Цяло едно поколение на шестдесетгодишните политици дълго остана на власт, без да даде възможност за смяна на караула. Сега виждаме как политическата сцена бива окупирана от младото поколение, което е много по-образовано, пътувало е из САЩ и Европа, познава глобализацията и умее да си служи с интернет. Смятам, че Северна Африка през следващите години има шанс да се сдобие с много по-модерна политическа класа от тази, с която ние разполагаме в Европа. Искам само да отбележа, че най-важното през следващите години ще е мястото, което ще заеме Турция. Нейната дипломация е изключително активна и тя показва голяма гъвкавост в преговорите – с Русия, Иран, Европа или страните от бившата Османска империя. Много от най-важните решение през следващите 20 години ще се вземат в Анкара или Истанбул.

– В един все по-видим свят кое, обаче, е определящото при вземането на решения? Нямате ли понякога усещането, че политиката на Запада все повече заприличва на токшоу?

– Може би е така, но нека кажем, че Западът не е единен. Той става все по-трудно идентифицируем със Стокхолм, Париж или Рим, да не говорим за Вашингтон. Отличителен белег на Запада днес е, че публичните системи не са стабилни поради силния натиск на мощните световни икономически корпорации. И тук битката се прехвърля в интернет, а всичко се решава от икономиката. „Епъл”, „Гугъл”, „Майкрософт”, „Самсунг” и други азиатски оператори вече пренасочват сферата на своите инвестиции. Техните инвестиции и изследователски програми напускат полето на големите индустрии – дори на автомобилостроенето и самолетостроенето – ориентирайки се към медицинската диагностика, финансовите технологии, управлението на стоковите наличности, на парковете с недвижима собственост, на пътническия и морския транспорт. Морският транспорт, например, е една от сферите, където интернет играе определяща роля. От тази гледна точка правителствата изпитват все по-големи затруднения в сблъсъка с мобилните световни корпорации. Наблюдаваме нещо наистина интересно, сякаш се връщаме към времето, когато Франция се е конкурирала с Великобритания – континенталната сила срещу морската сила. От тази гледна точка правителствата на отделните европейски страни са доста безпомощни. Виждаме го в трудността при управлението на европейските финанси. Колебанията около стабилността на еврото показват, че икономическото обединение на Европа не позволява едновременното насърчаване на растежа в Германия и контрола над задлъжнялостта на Испания. Няма истинско политическо единство на Европа, което позволява на световните финансови компании да бъдат много по-силни, отколкото европейските граждани биха искали.

– Каква, обаче, е ролята на медиите в този процес? И каква ще е съдбата на традиционна медия като пресата? Ще стане ли тя жертва на онлайн-медиите и не крие ли на свой ред интернет редица опасности?

– Вярно е, че традиционната преса днес е изправена пред големи трудности. Тя вече има затруднения да привлича рекламодатели. Цялата тази вълна на потребление се пренасочва към интернет. Интернет сайтовете са тези, които привличат рекламите. Най-трудно е днес на медиите, които формират общественото мнение. Освен пресата, тук бих включил радио и телевизионните емисии. Ето защо една културна медия днес е изправена пред нови предизвикателства – да бъде в мрежа с кината, театрите, библиотеките, да има много по-разнообразна обществена дейност, за да оправдае субсидиите, които се дават за такива медии. Тя трябва да е много по-социално видима, отколкото преди се изискваше от едно издание. Което предполага истинска трансформация. Вече не е възможна тази интелектуална културна власт, която би позволила на някое престижно издание да съхрани читателите си в продължение на една или две години, ако то не е всекидневно видимо на социалната сцена. Нещо, което изцяло променя отношенията с публиката и читателите.

– Известният френски журналист Едви Пленел наскоро предупреди, че с онлайн журналистиката на „copy/paste” медиите са изправени пред нова заплаха: само да възпроизвеждат мнения, вместо да се интересуват от фактите. Проблемът не е ли много сериозен?

– Да, така е. Впрочем, Едви Пленел и неговото електронно издание ‘Mediapart” са единствените, които успяха във Франция да постигнат финансово равновесие чрез електронни абонаменти на своите читатели. От една страна, медиите наистина трябва да търсят новини и да се сдобиват с източници, с които другите издания не разполагат, да правят разследвания, които да оказват влияние върху политическия живот в дадена страна. Защото, в крайна сметка, това интересува читателя. От друга страна, журналистическите екипи в медиите все повече се редуцират. В следствие на което журналистическата професия, която е една относително широка сфера на обществени отношения, става професия, в което вътрешното напрежение се засилва, защото онлайн медията е сфера, където журналистите непрекъснато трябва да търсят новини и да ги поднасят с невероятна бързина. Рискът при подобно бързане е да се публикува непроверена или направо фалшива информация. Въпросът за вътрешния контрол над информацията днес става невероятно важен.

Що се отнася до най-младите, при тях влиянието на медиите (и най-вече на интернет) е особено силно. Много от младите студенти, които имат достъп до интернет, нямат много познания за собствените си страни – за селското стопанство, географията на страната, за процесите на стареене, бедност и т.н. Чрез интернет-медиите всеки обаче има възможността да бъде информиран за всичко – от това, което се случва на „Уолстрийт”, до случващото се в Шанхай или Фукушима. Макар, всъщност, информациите, които достигат до нас, да са винаги фрагментарни и да не ни позволяват да схванем цялостно света, в който живеем.

– В тази връзка е интересна вашата гледна точка към „Случая Уикилийкс”? Не толкова към скандала, колкото към последиците от него. Може ли „Уикилийкс” да бъде приравнен на медия?

– Много интересно е потреблението на всички тези информации от „Уикилийкс”, доколкото те ни предлагат достъп до оригинални дипломатически документи, иначе недостъпни за публиката. Което има две последствия. Първо, става ясно, че информацията, с която разполагаме всеки ден, е част от комуникационната стратегия на големите институции. Ние знаем за производствата онова, което те искат да ни кажат. И знаем за политиката онова, което политическите партии или институциите искат да ни кажат. Информациите, публикувани от „Уикилийкс”, ни показват, че съществува някаква реалност на източниците, която е по-прецизна и по-сложна, отколкото официалните информационни източници. Второто обстоятелство е, че когато една информация не бъде контролирана от институциите, те полудяват. Ето защо свободата на словото, която е основна ценност в демокрациите, изключително много безпокои отговорните лица в политиката и бизнеса, щом те спрат да контролират информацията. Бих казал, че същите безпокойства биха обзели и страна като Франция, ако информации, идентични с тези от „Уикилийкс”, хвърлят светлина върху света на политиката и бизнеса. Напълно разбирам защо властите в САЩ са толкова обезпокоени от появата на тази информация в интернет.

– Интернет наистина променя не само на света на медиите, но и на образованието и културата. Въпросът е в каква посока?

– Трудно би могло да се даде еднозначен отговор. Ако най-младите и най-активни потребители на интернет, поколението на 15 годишните, се задоволяват само с първа страница на „Уикипедия” и първите три информации от „Гугъл”, едва ли имат шанс да научат нещо наистина интересно. Необходимо е да се създаде и развие истинско критично образование към източниците на информация и то най-вече за потребителите на интернет. Мисля, че това трябва да става в училище, че е необходимо онлайн образование на младите, които под ръководството на преподаватели да изработят в себе си такова критическо мислене. Работата на преподавателите днес все повече ще се пренасочва към групови занимания с младите и ще се съсредоточава в интернет.

– Остава, обаче, загрижеността за оцеляването на малките култури и езици в епохата на дигитална глобализация. Какъв ще бъде езикът на интернет?

– Ще ви отговоря, както отговарят и повечето от моите колеги: езикът на интернет, това е кодът. За да разберем какво се случва, трябва да проумеем как изобщо функционира интернет: какво са сървърите, как се правят сайтове, каква е минималната техническа компетентност, позволяваща да се създаде сайт или форум, да се работи в мрежа с други личности. Мисля, че това вече се превръща в език, общ за цял свят. Информационната грамотност е също толкова важна днес, колкото и това да говорите английски, български. Установих, че повечето студенти в България говорят два, дори три езика. Не смятам, че интернет ще редуцира или накърни разпространението на традиционните или естествени езици. Напротив, смятам, че интернет е възможност, ако не за хармония, то поне за съжителство на различните езици. Интернет дава благоприятна възможност за развитие на изкуствата, на литературата. Не смятам, че по презумпция интернет е враждебен към малките езикови общности само поради факта, че те се говорят от 5-10 млн. души

– Вашето онлайн издание „Санс пюблик” внимателно анализира всички тези тенденции. Може ли да се каже, че гледате по-скоро оптимистично на дигиталната ера?

– Да, ние сме наистина оптимисти. Опитваме се да играем положителна роля и да развиваме нашата дейност. Нашият оптимизъм до голяма степен идва и от трудностите в страна като Франция да се трансформират традиционните университетски институции. Ако не съществуваме, ако не сме в интернет, ако не организираме дебати, традиционните институции никога не биха били склонни на каквито и да е реформи. Нашата цел е да стимулираме развитието на тези институции, било чрез външна конкуренция – например рейтингите на европейските университети – било чрез провеждането на мултидисциплинарни изследвания, каквито повечето класически университети изобщо не извършват. В „Санс пюблик” публикувахме резултатите от много колоквиуми – например за присъствието на жените в публичната сфера, които имаха сериозен обществен отзвук. А чрез интернет нашите изследвания достигат до много по-широка и млада публика, отколкото ако бяха публикувани в затворени университетски поредици, към които рядко посяга някой млад читател.

Разговаря Тони Николов

Източник: http://www.kultura.bg/bg/article/view/18390
Бедни, гладни, но стари за революция
В България започна да се живее зле, както през най-мрачните години на прехода

Автор: Диян Божидаров

Не съм социолог, но обичам да си правя социологически проучвания. Бавни, протяжни, без въпроси, очаквайки животът сам да предостави своите данни.

Напоследък се чудя дали не греша в преценките си. Да не би да са прави премиерът Бойко Борисов и честната и почтена госпожа Емилия Масларова. Той твърди, че България е добро място за живеене. Тя разправя, че е лошо, но преди две години, когато управляваше, казваше, че сме рай.

Възрастна пенсионерка влиза в квартален магазин.

Вехта, опърпана, мила

Спира се на касата и не може да разчете името на млякото, което е взела. Пита касиерката, но се оказва, че кофичката е с 10 стотинки по-скъпа от монетите в шепата й. Тя знае точно колко са, тъй като половин час преди това, приведена и едва крепяща на краката си, ги е брояла. Извинява се и моли да й донесат „правилното“ мляко, т.е. най-евтиното.

Казвам си, че бедните хора не са от днес. Пенсионерите по принцип живеят зле, спестовни са, тази жена случайно съм я срещнал. Но ето и че статистиката показва туй, което не може да се скрие – 199 лв. са нужни на човек месечно, за да си осигури минималните жизненоважни стоки и калории. Издръжката се увеличава непрекъснато поради всеобщия скок на цените. Как тази жена ще оцелее, ако взема пенсия от 150 лв.?

Забелязвам все повече хора край кофите за боклук. Цигани, пияници, пройдохи. Винаги е имало такива, но някак се увеличиха. Пак ли бъркам? За един от тях не бъркам – доскоро той заработваше на квартален строеж 10 лв. на ден. Стигаха му за хляб и бира.

Фирмата фалира,
кооперацията остана недостроена

Срещам приятел, който преди 6-7 години си направи фирма. Дребен бизнес, почти семеен – такъв, за който казваме, че трябва да е основна клетка на капиталистическото ни общество. Питам го как върви. Ами как – отговаря, – няма клиенти, съкратил и без това малкото си служители, преди това правил всякакви фокуси да ги спаси. Пак статистиката сочи, че едно четиричленно семейство трябва да разполага с 2112 лв. на месец, за да посреща разходите си за храна, дрехи и нормална почивка. Приятелят ми казва, че фирмата му все някак набавя този доход, тъй като работи в проспериращ отрасъл (информационни технологии). Но едва, на ръба, без мисъл за инвестиции и развитие. И неясно докога, тъй като положението всекидневно се влошава.

Поглеждам телевизора. Преди да се кандидатира за президент, Бойко Борисов иска да регулира аптечния бранш. Усещам защо този бизнес е твърде важен. Не заради Бойко Борисов. Бизнесът е най-перспективният в България. Болни хора винаги ще има, ще се увеличават. Населението застарява, за дрехи може да не отделяш, но за лекарства – няма как. Животът носи на тепсия настоящи и потенциални клиенти.

Чувам всякакви „научни“ разяснения. Цените скачали единствено поради световните проблеми, търсенето определяло предлагането, щом захарта, олиото, млякото и брашното са се повишили с 50%, значи има кой да ги купува. Извинявайте, но това са стоки от първа необходимост.

Хората се нуждаят от храна,

за да съществуват. Когато някой си купува аналгин, казваме, че го прави, защото има платежоспособно търсене или просто го боли главата и се налага?

Точно при стоките от първа необходимост са възможни спекулации.

Да, пазарът е свещен. Той винаги предоставя възможности, човек трябва да пробва и рискува. Но вижте обявите за работа – пълни са с оферти за 300-400 лв. заплата, като срещу това се търсят хора с по три езика. При това млади, ама и с опит, не е ясно само в кой живот трябва да са го придобили.

Обикновено се казва, че българите не се трудят, не търсят възможности, няма фалирала кръчма, следователно ядат, пият и не са зле. За едно учат, после друго им се работи. Но обобщенията са злонамерен трик за извеждане на съответния правилен извод. В България, както навсякъде по света, живеят различни хора. Има стотици хиляди (не знам дали са милиони, силно намаля нацията последните години), чийто образование, култура и качества

не заслужават живот на ръба и без перспектива

Пробват, ама не става. Защо имам усещането, че Бойко Борисов ще стане президент, но те няма да го подкрепят? Няма и за Станишев да гласуват. Утре, когато се лее поредното изборно шампанско, ще бъдат още по-тъжни. „Вземете се в ръце, мързеливци, бягайте от България“, крещят успелите емигранти. Но то не е до мързел. Някои хора така са устроени, че не им се бяга. Харесва им у дома. Следва ли да страдат?

Да, криза е. При криза богатите страни плачат, бедните като България – реват до скъсване. И все пак няма как да бъдат подминати няколко въпроса: когато тройната коалиция се хвалеше с икономически прогрес, колко от него се дължеше на нейните усилия и колко на всеобщото световно оживление; повечето пари и работа, която имахме тогава, на продукт с принадена стойност ли се дължаха, или на „балона“ в услугите и строителството? Когато Трайчо Трайков казва „По-добре да има сива, отколкото никаква икономика“, това новият тезис на интелектуалния кръг в Банкя ли е, или е свидетелство за отказ да се спаси почти фалиралата държава; защо скочи цената на бензина в България, а оттам и на всичко останало – пак заради световните проблеми ли?

Западно издание сравни количествените проявление на кризата и прогнозира бунтове, както през 1997 г. Съмнявам се. Тогава в България все още имаше млади и наивни хора, а бунтовете винаги се правят поради младост и наивност.

Източник: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9161&sectionid=5&id=0000901
Защо се отмятат свидетели? Масларова като лице на мафията
Двама свидетели на делото срещу бившата министърка Масларова се отметнаха от показанията си.

Единият е защитен свидетел. И както е защитен, всички му знаят името, къде ходи, а дори в Троян го пребили. Той да се сеща за какво.

Явно, много са го защитили калпавите български институции. Толкова, че той се отметнал от показанията си след боя, също като още един свидетел.

Бре, толкова ли е страшна тази Масларова? Тя излезе досуш като Карло Гамбино и Джон Готи, чиито свидетели един след друг изчезвали на процесите им. Или поне като свидетелите на делото на Слави Бинев срещу Георги Илиев, които също един след друг се отмятаха.

Шега-майтап, но Масларова се приравни с мафиотите. Но не става дума само за нея. Става дума за 11 милиона лева, които са изпапали поне 2 фирми, не само Масларова. И тези фирми искат да си замажат следите.

Масларова обаче има един проблем. Свидетелите са разпитани пред съдия. И показанията им са валидни в съда, каквото и да говорят сега. Само от показания пред полицията или прокурора можеш да се отметнеш. Но от показания, дадени пред съдия – не.

Така че дано има и достатъчно други доказателства, за да видим първата осъдена министърка в най-новата история. Не заради досадната й демагогска физиономия, скъпите дрехи и богаташката къща. А за да възтържествува справедливостта – щом бият свидетел и той се отмята, ясно е, че подсъдимата иска да се измъкне.

Защо обаче някой е изпял кой е и къде се намира свидетелят? Ще има ли разследване по този въпрос? Ще има ли уволнен и наказан?

Ако няма, държавата казва по този начин на всички следващи свидетели – не си и помисляйте да свидетелствате, ние ще ви издадем кои сте и къде сте, дори уж да ви защитаваме.

Източник: e-vestnik
„ДИAНА ЕКСПРЕС“ ЗА ПЪРВИ ПЪТ В ЧИКАГО
ПО ПОВОД 24 МАЙ
в Чикаго гостува

една от най-любимите български рок групи

ДИAНА ЕКСПРЕС
(Максим Горанов – китара, Цветан Банов – барабани, Валери Конов – клавишни, Коко Кърджилов – бас китара и Младен Мечински-вокал.)
(www.dianaexpress.com)

ще ни представи емблематичните си хитове, както и новият двоен компакт диск
„ПЛОЩАД СИНЕВА“

СЪБОТА, 14 МАЙ, ОТ 8 PM
ENIGMA The Lounge, 10290 W. Higgins Rd. Rosemont, IL, 60018

За повече информация: (312) 560-4477, [email protected]
Бедността души българската икономика
Доходите да се компенсират с между 10 и 20 на сто

Автор: Доц. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС

Задължително трябва да има компенсации на доходите и пенсиите. Обезценяването на еврото за година е около 20% спрямо швейцарския франк и златото. Оттук парите на хората реално са се обезценили независимо от мащаба им. Покупателната способност на българина е намаляла и от ръста на цените на горивата и на храните. Реалният спад на доходите и най-вече – на ниските доходи, е много по-голям от това, което ни показва статистиката. По този показател се връщаме 10 години назад. Според мен, повишение на доходите с по-малко от 10% за средната класа и по-малко от 20% за бедните няма да доведе до реалната им компенсация.

Тук се поставя въпросът: „Може ли икономиката да диша при положение, че хората имат все по-малко парични средства?“ Крайно необходимо е и за самата икономика, и за намаляване на обезценката на паричните средства, с които разполагат хората, да се направи компенсация на доходите. И заедно с това от средата на годината трябва да се въведе прогресивен подоходен данък. Както и да се премахне облагането на минималната заплата. Така ще се увеличат разполагаемите средства на хората и те ще купуват повече български стоки. Това пък ще даде шанс на икономика ни. Пари в страната има, но те са лошо разпределени. Богатите стават все по-богати, бедните – все по-бедни, а средната класа изчезва.

Източник: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-05-11&article=367146
Пловдивският митрополит Николай излезе с изявление по повод изказвания на Волен Сидеров
Пловдивският митрополит излезе с изявление по повод изказванията на Волен Сидеров по църковни въпроси, разпространено официално от Пловдивска света митрополия. В него се казва:

„През последните седмици г-н Волен Сидеров на два пъти се опита да въвлече Българската православна църква в умишлени скандали. Първия път, когато обвини Негово Светейшество Българския патриарх Максим, че пуска президента на Републиката в църква. Втория път, когато се опита да хвърли сянка върху благодатните свещенодействия, извършени в манастира „Свети Георги Зограф”, по повод празника на този свят великомъченик и наш застъпник пред Бога.

Този път обвиненията на г-н Сидеров са две: защо сме допуснали в храма да се служи на други езици, освен на български и защо литийното шествие с чудотворната икона на свети Георги не се е състояло във времето, в което той е очаквал това. Нека кажем, че в два последователни дни, преди да пристигнем в българския манастир, имахме щастието да посетим други две манастирски обители на Света гора Атон. Господин Сидеров би ги определил като „гръцки”, макар че те просто са твърдини на православната вяра и дух. Та в тези гръцки манастири, ние се удостоихме с честта да съслужим с нашите православни братя. И служихме на църковнославянски език. Без никой да ни направи каквато и да е бележка. Напротив, с пълно уважение и разбиране. Първо, защото е уместно, когато част от богомолците в храма са от друга народност, части от богослуженията да се отслужат и на техния език. Второ, защото от времената на св. св. Кирил и Методий е постановено и известно, че богослужебните езици са равноценни и равноправни. Едната вселенска и апостолска Православна църква е образец със своята толерантност. Наш дълг е да укрепваме и подчертаваме тази толерантност, както другите наши православни братя я засвидетелстват към нас. Пещерният национализъм, използван за политически цели, е чужд на всеки истински православен християнин, който вижда много ясно прикритите зад него стремления за разкъсване на тялото на живата Църква.

Опитите на г-н Сидеров да инструментализира църквата за своите цели, опасни за националното и държавно единство, не са от вчера. Аз лично бях подложен на яростно поругаване и осмиване от водената от него политическа сила, защото според г-н Сидеров не съм позволил свещеник да бъде издигнат за кандидат-кмет на град Кърджали. Истината е, че този свещеник, отец Боян Саръев, осъзна, че ако въпреки канона стане кмет, ще бъде въвлечен в тази евтина и опасна провокация. Българската православна църква никога няма да стане причина за накърняване на етническия мир в страната. Нашата мисия е да крепим и пазим националното единство, както сме го правили повече от хиляда години насам.

Причината да има днес България е, че родната ни църква никога не си е правила „експерименти”. Сигурен съм, че дори най-близките последователи на г-н Сидеров, които са също добри българи и християни, разбират много добре това.

Колкото до литийното шествие с чудотворната икона на свети Георги, то се състоя. Г-н Сидеров не можа да се включи в него, защото отпътува веднага след края на бдението.
Наистина, в продължение на два дни на Света гора валя проливен дъжд. Така беше и по време на всенощното бдение, но на другия ден, след като г-н Сидеров си замина, слънцето изгря и след Ктиторската света Литургия извършихме литийното шествие с чудотворната икона на свети Георги до мястото, където тя е намерена.

Има обаче нещо в поведението на г-н Сидеров, което го тласка в атаки срещу Църквата. Какъв е произходът на тази ненавист, знаят само той и Всевиждащият Господ Бог. За неговото спасение, както и за спасението на всички човеци, Църквата всякога ще се моли. Независимо от тяхната националност, социални или политически убеждения“.

Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1523279
Първа копка на студентски център „Америка за България” в Американския университет в България
Американският университет в България започва изграждането на супермодерен студентски център в университетския си комплекс „Скаптопара”, съобщиха от АУБ за Eurochicago.com. Центърът ще носи името на фондация „Америка за България”, която осигури 8 000 000 щ.д. за проекта. Щедрото дарение на фондацията, която също така за изминалите две години осигури 2 000 000 щ.д. за стипендии за най-добрите български студенти, направи възможно осъществяването на мащабното строителство.

Студентски център „Америка за България” ще бъде разделен на две части. В първата ще има театър-аудиториум с 350 места, оборудван с необходимата сценична механизация, съблекални, гримьорни, кафе с външна панорамна тераса, книжарница, офиси на студентски клубове и стол. Втората част ще разполага с многофункционална спортна зала на европейско ниво, каквато в момента в България няма, с телескопични трибуни с капацитет близо 400 места. Сградата осигурява достъп за хора с увреждания.

Архитектурният проект е на арх. Димчо Тилев, който проектира академичен център „Балкански”, библиотека „Паница” и третото общежитие на АУБ. В търга за проектиране на сградата участваха общо 18 фирми. В момента тече процедура за избор на строителна фирма, а крайният срок за изпълнение на проекта е 18 месеца.

„АУБ предоставя на студентите си най-модерната база за учене и живот на Балканите, която беше оценена и от официалния рейтинг на българските университети на МОН, поставяйки АУБ на първо място в страната. С изграждането на студентския център, университетският комплекс „Скаптопара” на АУБ ще направи преживяването АУБ незабравимо за своите студенти от 40 държави. Благодарение на фондация „Америка за България” АУБ продължава да се развива и се превръща в модел за образователна институция”, коментира президентът на АУБ д-р Дейвид Хюуайлър.

Гости на церемонията ще бъдат представители на местната власт, а речи ще произнесат изпълнителният директор на фондация „Америка за България” г-жа Десислава Тальокова, президентът на АУБ д-р Хюуайлър и председателят на Настоятелството на АУБ г-жа Мариан Келър.

„Образованието е един от нашите приоритети и ние виждаме в АУБ партньор, който напълно отговаря на нашите цели – да предоставя висококачествено образование в международна среда, като по този начин подготвя социалноотговорни граждани, с потенциал да работят за развитието не само на България, но и на света”, каза г-жаТальокова.

Фондация „Америка за България” подпомага развитието и растежа на динамичен частен сектор в България, за да подкрепи страната в постигане на пълния й потенциал на успешна и модерна европейска нация. Основана през 2008г., Фондацията е наследник на Българо-американския инвестиционен фонд, създаден от Правителството на САЩ чрез Американската агенция за международно развитие. Грантовете, които Фондация „Америка за България” предоставя, продължават отношенията на доброжелателство и приятелство между народите на САЩ и България.
Български традиции: 12 май Св. Герман – Градушкар
Св. Герман, Патриарх Цариградски – VIII век, известен с благочестивия си живот. Той бил син на сенатор, убит от император Константин Погонат (668-685). От млади години се посветил да служи на Бога. Заради благочестивия си живот и духовната си просветеност той отпърво станал кизически епископ, а в 715 г. бил избран за цариградски патриарх.

В царуването на Лъв III Исаврянин (717-741), който се обявил против поклонението на иконите, Герман употребил много старания да вразуми царя и да отклони от заблуждение, но напразно. Той се отказал от патриаршеския престол, отдалечил се в безмълвие и тъй запазил почитанието си към светите икони Лъв поискал почитането на иконите да бъде осъдено на събор. По негова заповед, войниците изгонили светителя от патриаршеския дом.

Свети Герман умрял в манастир, след като бил цариградски патриарх 14 години и половина.

Св. Герман починал през 740 година на 95-годишна възраст и бил погребан в манастира Хора в Константинопол. По-късно мощите му били пренесени във Франция.

Патриарх Герман е известен като църковен песнописец и автор на съчинения за иконопочитанието, против ересите, изяснение на литургията, поучителни слова и други. На Седмия вселенски събор (787 г.) били прочетени три негови послания за почитането на иконите и името му било вписано в диптиха на светците.

От него са останали химни за прослава на светците и за чудесните дела на Божията благодат, проповеди и тълкувания на трудните места в Св. Писание. Съчинението му за ересите съдържа важни исторически сведения за ересите от Апостолските времена и за църковните събори по време на царуването на Лъв Иконоборец. От произведенията за православното богослужение особено важно е разяснението на св. Герман на Божествената литургия.

Традиции: Нашят народ свързва празника на светеца с градушките, които започват по това време. Дните проив градушките са няколко в годината: 11 юни – св. Вартоломей, 15 юни- Видовден и 20 юли – Илинден. Герман е първият и най-главният. Празнува се за дъжд и против дъжд.

Ритуалите са два

Първият Герман: На този ден момите приговят кукла от глина, която представлява мъртвец, украсяват я с цветя, обграждат я със запалени свещи, като на погребение. Сутринта тръгват с ковчежето, в което е куклата, към реката или благотото. По пътя се оплакват, както се оплаква мъртвец. Едно момиче е майка и збрадено в черно, други – свещеник, който кади с кадилницата, останалите вървят след тях и нареждат “Ой, Германе, Гермьне, умрял Герман от суша за киша!” И хвърлят куклата във водата или я закопават в гроб край нея, като поставят и кръст: “Бог да прости Германа”. При голяма киша пак се прави Герман за суша: “Умря Герман от киша за суша”.

Вторият Пеперуда: В него взимат участие дванадесет – тринадесет годишни момичета. Основното обредно лице – пеперудата- е винаги сираче, облечено в стара риза и босо. В къщи или при реката окичват пеперудата с различни треви и бурени, някъде с живи жаби или кост от незнаен гроб. Цялата група обикаля къщите в селото и пее специална песен – молба на пеперудата за дъжд, отправена към Бога. В ритъма на песента пеперудата играе.След нея стопанката я полива с вода, тя се отърсва от водата. В дар групата получава брашно, боб, мас и т.н, но никога -яйца. Забраната се свързва с предпазване от градушка. Ситото се търкаля и по начина му на падане се гадае за реколтата. Накрая отиват на реката, където хвърлят зеленината и другите украси на пеперудата в реката и се пръскат една друга. Обичаят завършва с обща трапеза от получените дарове, като в някои райони се спазва изискването тя да се приготви от стара жена, бременна или кърмачк

Забрана: На този ден не бива да се работи на полет, защото освен градушка, мже и гръм да те порази. Не бива да впрюгат волове, крави и коне, защото цялото село ще пострада от градушката. Който наруши забраната, счупват му колата.

Ако на тоя ден се зададе облак и гърми, всички излизат от къщите – мъже, жени и деца и викат: „Германе,върли праздниче! Пренеси я (градушката) в пусти гори, дето секира не сече, дето колак се не меси и петел не пее!“

Именниците днес: Герман (от лат.”Близнак”, трак. “Горещ”) Германа, Германка, Геро, Герасим, но още МБлизно, Бризне, Искра, Искро, Искринка, старинно- Герко, Герана

Pravoslavieto.com, Симеон Дончев “Календар на именните дни”, www.traditions-bg.com

Нашят народ свързва празника на свети Герман, който се чества всяка година на 12 май с градушките, които започват по това време. Дните против градушките са няколко в годината: 11 юни – св. Вартоломей, 15 юни- Видовден и 20 юли – Илинден. Герман е първият и най-главният. Празнува се за дъжд и против дъжд.

Ритуалите, който се изпълняват на днешния ден са два Герман и Пеперуда.

Герман: На този ден момите приговят кукла от глина, която представлява мъртвец, украсяват я с цветя, обграждат я със запалени свещи, като на погребение. Сутринта тръгват с ковчежето, в което е куклата, към реката или благотото. По пътя се оплакват, както се оплаква мъртвец. Едно момиче е майка и збрадено в черно, други – свещеник, който кади с кадилницата, останалите вървят след тях и нареждат “Ой, Германе, Гермьне, умрял Герман от суша за киша!” И хвърлят куклата във водата или я закопават в гроб край нея, като поставят и кръст: “Бог да прости Германа”. При голяма киша пак се прави Герман за суша: “Умря Герман от киша за суша”. На третия, деветия или четиринадесетия ден се куклата изравя и се хвърля във вода. Прави се с цел Герман да предпази селото и полето от градушка

Пеперуда: В него взимат участие дванадесет – тринадесет годишни момичета. Основното обредно лице – пеперудата- е винаги сираче, облечено в стара риза и босо. В къщи или при реката окичват пеперудата с различни треви и бурени, някъде с живи жаби или кост от незнаен гроб. Цялата група обикаля къщите в селото и пее специална песен – молба на пеперудата за дъжд, отправена към Бога. В ритъма на песента пеперудата играе.След нея стопанката я полива с вода, тя се отърсва от водата. В дар групата получава брашно, боб, мас и т.н, но никога -яйца. Забраната се свързва с предпазване от градушка. Ситото се търкаля и по начина му на падане се гадае за реколтата. Накрая отиват на реката, където хвърлят зеленината и другите украси на пеперудата в реката и се пръскат една друга. Обичаят завършва с обща трапеза от получените дарове, като в някои райони се спазва изискването тя да се приготви от стара жена, бременна или кърмачк.

Забрана: На този ден не бива да се работи на полето, защото освен градушка, може и гръм да те порази. Не бива да впрюгат волове, крави и коне, защото цялото село ще пострада от градушката. Който наруши забраната, счупват му колата.

Ако на тоя ден се зададе облак и гърми, всички излизат от къщите – мъже, жени и деца и викат: „Германе,върли праздниче! Пренеси я (градушката) в пусти гори, дето секира не сече, дето колак се не меси и петел не пее!“

Именниците днес: Герман (от лат.”Близнак”, трак. “Горещ”) Германа, Германка, Геро, Герасим, но още Близно, Бризне, Искра, Искро, Искринка, старинно- Герко, Герана. Честито на всички, които празнуват днес!

Св. Герман, Патриарх Цариградски – VIII век, известен с благочестивия си живот. Той бил син на сенатор, убит от император Константин Погонат (668-685). От млади години се посветил да служи на Бога. Заради благочестивия си живот и духовната си просветеност той отпърво станал кизически епископ, а в 715 г. бил избран за цариградски патриарх.

В царуването на Лъв III Исаврянин (717-741), който се обявил против поклонението на иконите, Герман употребил много старания да вразуми царя и да отклони от заблуждение, но напразно. Той се отказал от патриаршеския престол, отдалечил се в безмълвие и тъй запазил почитанието си към светите икони Лъв поискал почитането на иконите да бъде осъдено на събор. По негова заповед, войниците изгонили светителя от патриаршеския дом.

Свети Герман умрял в манастир, след като бил цариградски патриарх 14 години и половина.

Св. Герман починал през 740 година на 95-годишна възраст и бил погребан в манастира Хора в Константинопол. По-късно мощите му били пренесени във Франция.

Патриарх Герман е известен като църковен песнописец и автор на съчинения за иконопочитанието, против ересите, изяснение на литургията, поучителни слова и други. На Седмия вселенски събор (787 г.) били прочетени три негови послания за почитането на иконите и името му било вписано в диптиха на светците.

От него са останали химни за прослава на светците и за чудесните дела на Божията благодат, проповеди и тълкувания на трудните места в Св. Писание. Съчинението му за ересите съдържа важни исторически сведения за ересите от Апостолските времена и за църковните събори по време на царуването на Лъв Иконоборец. От произведенията за православното богослужение особено важно е разяснението на св. Герман на Божествената литургия.

Източници:

www.traditions-bg.com, Pravoslavieto.com, Симеон Дончев “Календар на именните дни”

„Свети Герман“ (на гръцки: Ναός του Αγίου Γερμανού ) е средновековна православна църква, разположена в преспанското село Герман (Агиос Германос), Егейска Македония, Гърция. Църквата вероятно е строена в 11 век и е посветена на цариградския патриарх Герман I, чието име носи и селото. Според други мнения църквата и респективно селото са именувани на българския патриарх Герман, предстоятел на българската църква по времето на цар Самуил в края на 10 век. Според надпис от 18 век, храмът е изографисан на два пъти – през 1006 и 1743 година. В 1882 година е построена голяма нова църква, залепена за западната стена на средновековния храм. В 1888 година в църквата е намерен надгробният надпис на родителите и брата на българския цар Самуил.
Абе, какво да я правим тази козичка на изборите?
Конституционният съд не защити основния закон и правата на гражданите. Защити правото на партийците да правят и манипулират изборите така, както им харесва

Имам един любим виц с еротичен послевкус – за пастир, който бил изправен пред съда, защото бъркал козата и жената. Човекът мислил, че има утвърдена ценностна система, но истината била друга – застопорен в планинското си битие, той не знаел кое как и най-вече – с кого се прави. Пастирът бил толкова стреснат и смутен от критичния тон на съдията, че накрая успял само плахо да помоли: „Бихте ли ми написали на едно листче с кое може да се прави секс и кое може да се бие, че пак ще се объркам.“
Разлиствайки дебелите напътствия/решение на Конституционния съд по дело номер 4, което засяга Изборния кодекс, и аз изпадам в блажено неведение. Хем хората са ми написали всичко черно на бяло, хем нещичко не разбирам. Този път проблемът ми не опира в юридическото арго, този път ми бяга смисълът.
Ключовото ми усилие е да разбера какво мисли КС за уседналостта. Убий ме, не разбрах. Като чета размислите на маститите депутатки от ГЕРБ Цецка Цачева и Искра Фидосова – и те не са разбрали. За това объркване, според мен, е виновен само и единствено КС. В опита си да бъдат обективни и изчерпателни,
съдиите тотално са се оплели
Първо, така и не разбрах защо, разсъждавайки за уседналостта, КС надълго и нашироко ми обяснява, че чл. 42 на основния закон ясно е разпоредил кои граждани не могат да гласуват – непълнолетните, поставените под запрещение и затворниците. КС напомня, че този член е част от „Основните права и задължения на гражданите“ – демек става дума за територия светая светих, която не бива да се пипа.
И тъкмо когато разбирам, че някой си е позволил да омърсява чл. 42, въвеждайки незаконната уседналост, КС ми казва: „Не, бе! Спокойно! С кодекса не се дописва конституцията.“ Следва пълноводно обяснение, че правото на избор не се ограничава с уседналостта, тъй като тя регламентира къде ще гласуваш, а не ти забранява по принцип да гласуваш. Просветлява ми – от година и аз твърдя, че уседналостта е географски термин и няма нищо лошо тя да фигурира в избирателните закони. Уседналост има в Търновската конституция, в началото на 90-те имаше и в избирателния закон (с красивото съкращение ЗИНПОСК), има я и при изборите за евродепутати.
Всичко е ясно – няма проблем, въздишам аз. Да, ама не – въздиша КС. И обявява 12-месечната и 24-месечната уседналост за незаконна. Защо? Защото, казва КС, уседналост не е легален термин в българското право.,След това дузината съдии, чиято основна работа е да седят и да тълкуват конституцията, пишат: „Конституционният съд прилага мярка, действаща в данъчното законодателство – лицето да е живяло в страната повече от половината от календарната година.“

И пак повтарят – уседналостта не е ценз, не е предпоставка за възникване на активно избирателно право. 6 месеца уседналост може, но 12 не може. Цитирам:
„По изложените съображения Конституционният съд установява противоконституционност за числото „12“

Как козарят да разбере кое може и кое не може?
Второ обяснение на КС ме хвърли директно в оркестъра. Вижте казуса: за да гласуват българите в чужбина, за да се материализира активното им избирателно право, те трябва да подадат заявление по образец до наше представителство в срок не по-малко от 25 дни преди изборите. За българите в България няма такова изискване и за всеки нормален човек това е достатъчно, за да види, че избиратели с еднакви права се третират различно.
КС казва – няма такъв проблем. За да отсъди това, съдът за пореден път не се позовава на конституцията. Този път не се позовава и на закон. Позовава се на… традицията. Ето какво казват съдиите: „При действието на Конституцията на Република България гласуването извън страната при избори, провеждани на национално равнище, се е превърнало в традиция“. Хора, абе как
гласуването в чужбина е просто една традиция?
И ние традиционно право ли имаме? И кога България натрупа опит в гласуването в чужбина, че да се позовава на него? През последните 20 години опит натрупа ДПС.
От всичко това, което чета, стигам до извода, че КС е един изключително консервативен орган – и такъв трябва да бъде, който обаче използва доста либерални обяснения за обществото и заобикалящия ни свят.
Ето пример. В същото дело номер 4 българският Конституционен съд разрешава да се събира паричен депозит от кандидатите за президент, вицепрезидент, депутати и евродепутати. Получава се така, че който няма тези пари – 10 000 лв., не може да бъде избиран. Губи конституционното право да бъде избиран. Въпреки че изискването за изборен депозит не присъства на конституционно ниво, КС разрешава да се събира депозит. И тъй като дори съдиите не са наясно в какъв размер да е този депозит, те написват: „Депозитът трябва да е в разумни граници!“ Блестящ текст, достоен за ислямски теолози, обясняващи защо жената може да се бие само с къса пръчка.
Тук обаче КС дава едно тълкуване, което, ако имахме друг КС, сигурно щеше да бъде обявено за противоконституционно. Съдиите пишат следното: „Конституционният съд възприема изборния депозит като конституционно
допустим количествен ограничител на политическия плурализъм,
имащ за задача да гарантира сериозност на участието в изборите и да консолидира партийната система срещу т.нар. партии раздробители.“

Боже, КС иска „ограничител на плурализъм“, обявява някой за „несериозен участник в изборите“, иска „консолидация на партийната система“!!! За да не се двоуми и козарят, КС прокламира: „Безнадеждни“ политически кандидатури да бъдат препятствани чрез въвеждане на определени вноски.“

Коя конституция защитава в случая КС? И в Живковата пишеше, че нe ce дoпуcкaт никaкви пpивилeгии или oгpaничeния в пpaвaтa, ocнoвaни нa мaтepиaлнo пoлoжeниe.
Абсолютно съм съгласен, че решенията на КС не трябва да се коментират, особено от политици. Но съд, който твърди, че безпаричните кандидати трябва да бъдат препятствани – не само трябва да се коментира, но трябва да се критикува – това не е съд в една демократична страна.
Този наш КС е застинал някъде във времето, в което имаше хора, чието мнение бе закон.
Та, като казвам „застинал във времето“ – вижте какво смята КС за гласуването по интернет. Смята, че е противоконституционно! Казва: „Само за себе си електронното гласуване не е противоконституционно, бидейки вид дистанционно гласуване, каквото е отдавна практикуваното в други държави гласуване по пощата; принципно не е в противоречие с международни договори, по които Република България е страна.“ Но съдът пак казва: противоконституционно е, защото с гласуването по интернет МОЖЕ да се наруши тайната на вота. „Има опасения не само относно рискове при самия пренос и съхраняване на информацията по електронен път, но и поради липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия.“
Хубава работа! За българския КС очевидно интернет още не е измислен, а в този случай, за разлика от горния, европейският опит е само за сведение.
Целият политически елит се е втурнал да тълкува тълкуването на КС за уседналостта и никой не вижда, че този недосегаем съд позволява да се ограничават избирателните права на гражданите чрез въвеждане на допълнителен ценз. Този съд позволява политиците да ни държат там, където е по-изгодно гласовете да се купуват, а не да се дават през интернет.
С това решение съдът не защити конституцията. Защити „традиционното“ право на политиците да правят избори така, както им харесва.

Петьо Цеков – Сега

www.kafene.net
ТИМ – „отборът, който превзе България“ започва с рапани, проституция, кражби и рекет
Журналистка разкри за първи път зараждането и възхода на варненската групировка

Книгата ТИМ на варненската журналистка Невяна Троянска не е мутренска проза. Това е историята на една българска фирма, чийто бизнес възход изглежда като добре планирано и методично изпълнено настъпление на мощна армия в затънтена джунгла, населявана от туземци. Сякаш някакви тихи колонизатори безмълвно превземат нови и нови територии, без дори да срещнат съпротивата на местното население. И като че ли за тези години единствените „изстрели“ срещу завоевателите са били отправяни от медиите.

„Ако някой все още изпитва вълнуващо удивление защо никога, никъде и по никое време не може да се прочете повече за холдинга ТИМ, ще трябва да се сблъска с очевидното: групировката старателно се грижи името й да бъде употребявано като в гробищен парк – или за добро, или за нищо“.

Троянска пише книгата си с любов и преклонение към фактите. Разкрива историята на тази мощна българска фирма – днес конгломерат от холдинги, дружества и кооперации, вплетена в един град и хората му. Споделена е и личната история на авторката, чиято съдба през годините неведнъж се е преплитала по странен, понякога изненадващ начин, с пътя на империята, която вече владее България – ТИМ.

Ще узнаете и как обикновен журналист успя да спечели съдебната битка с недосегаемите бизнесмени. Въпреки всеобщото убеждение, че те не познават поражения, а процесът на ТИМ срещу Невяна Троянска влезе в доклада на Българския хелзинкски комитет за 2003 г. като пример за български журналист, срещу когото е предявяван иск с най-висок размер в гражданско дело – 39 000 лева.

Тук няма да намерите отговор как е бил натрупан първият милион на бившите командоси. Но със сигурност ще научите нещо повече за първите 7 години на общото им отроче, как митичната абревиатура остана само с три букви и кой е пропуснал шанса си да шества днес редом с тях.

Представяме ви откъс от книгата:

„…Морски тюлени направиха „ТИМ“ ООД

Също като момчетата от ВИС и СИК, те излязоха на ринга, парадирайки със спортната си закваска. Е, нямаха чак борческата слава от ранга на „Олимпийски надежди“, но пък умееха да раздават шамари. С крака. И да носят – на бой, на студ, на глад, на оцеляване в екстремни ситуации. Най-просто казано, носеха школовката на секретното поделение „Тихина“.

За „Тихина“ преди 1989 г. се говореше само под сурдинка. Воалът на секретността раждаше цял куп митове, които никой не си правеше труда да опровергава. Обгърнатото в тайнственост поделение на Военноморските сили, създадено през 1970 г., нямаше аналог в България. В него пращаха само добре подготвени физически и устойчиви психически младежи. Казват, че още в новобранските центрове, преди разпределението, мнозина наборници тайничко си мечтаели да бъдат сред избраните.

Митът за американските „тюлени“ – супермъжете, които дори по филмите, стигнали до екрана, изтъкан от социалистически реализъм, покоряваха наред чуждите държави и женските сърца, имаше своите почитатели и у нас. Особено в град като Варна. Въпреки това единици попадаха сред редиците на командосите заради специалната селекция и високите изисквания.

В „Тихина“ се подготвяха разузнавателни групи, предназначени за дейност в тила на противника. Антитерористи или терористи, зависи от тълкуването – с оглед на историческата необходимост. Командосите, съвсем като щатските си побратими, бяха обучавани за изнурителни преходи по суша, за десант по въздух, по море и под вода.

Напук на балканското ни чувство за малоценност спрямо великите нации обаче, според мнозина експерти, подготовката на BG-командосите е превъзхождала школовката на морските пехотинци в САЩ по редица критерии. „Черноморските акули“, както преди време наричаха бойците от „Тихина“, действаха тихо, незабележимо, но безотказно – с желязна хватка.

Е, точно тези момчета изгряха изневиделица на хоризонта във Варна, докато борческите бригади на СИК и ВИС кръстосваха юмруци и пищови по улиците на морската столица.

На прага на 1994 г. групировката на командосите стана факт и в съдебните регистри. На 29 декември 1993 г. „ТИМ“ ООД получи „кръщелното си свидетелство“ като дружество, развиващо дейности, свързани с търговията, охраната и услугите. Напук на здравата логика и природните закони обаче, прощъпалникът на екипа бе изпреварил раждането. Още преди основаването на фирмата, ядрото на ТИМ бе успяло да стъпи на краката си.

Може би днес малцина си спомнят, но в самото начало на 90-те години, непосредствено след „избухването“ на демокрацията, мераклиите за бърза печалба край морето, които можеха да се държат над водата и им се беше случвало да се гмуркат, за да впечатлят поредното гадже на плажа, хукнаха да събират рапани.

За разлика от кулинарния интерес към мидите, у нас тогава никой не мислеше, че хищният охлюв става за нещо друго, освен за залъгалка на туристите под формата на сувенири. Оказа се обаче, че японците са готови да плащат скъпо и прескъпо, за да го видят в чиниите си. Това изкуши стотици варненци да се отправят на лов за деликатесната мръвка. Сред тях бяха и част от командосите на „Тихина“.

„Тюлените“ зарязаха антитерористичната мисия и се впуснаха в нова. Работата им пак беше под водата, на моменти дните им пак нямаха начало и край, но рапаните им даваха шанс не просто да оцелеят, а да натрупат пари. Всеки от водолазите се гмуркаше сам за себе си и сам калкулираше приходите си. След 2-3 усилни лета, успешен улов и късмет с изкупните цени на източния деликатес, те пак заедно решиха какво да правят с печалбата си.

„Спестиха си парите и ги похарчиха умно“, коментира техен бивш колега от секретното поделение, докато си спомняше как, след като приключили с рапаните, тимаджии наели залата за фитнес в Медицинския университет, накупили модерни уреди и дали старт на бизнеса си.

Чичко Гугъл запълни медиите с ала-бала за ТИМ

Ако потърсиш в интернет информация за ТИМ, ще те засипе порой от статии, журналистически „разследвания“ и емблематични „разкрития“. Авторите им са стотици, но и маститите пера, и редовите занаятчии си приличат в едно – тиражират под индиго. Някои залагат на творческата интерпретация, други не се церемонят много и действат на принципа copy-paste, но като краен резултат 90% от информацията се препокрива, барабар с грешките.

Според най-популярната търсачка – „Гугъл“, групировката ТИМ е конгломерат от фирми и контролира Варна, Добрич, Шумен и почти цяла Североизточна България. Името й е абревиатура от първите букви на нейните основатели Тихомир (Митев), Иво (Каменов) и Марин (Митев) – бивши военни от секретното поделение край Варна „Тихина“.

Всъщност кракът на Иво Каменов никога не е стъпвал в „Тихина“ – поне в качеството на служещ в поделението. Там са карали казармата си, а после са останали на свръхсрочна служба, само другите двама от варненската триада – Марин и Тихомир. А по-добрият командос от двамата – Марин, е попаднал сред морските тюлени заради… дарбата си на художник. И бил включен в отбора на пехотинците случайно. По негови думи.

Разказът, който излиза от устата на Марин Митев – в един есенен следобед, в офиса му в централата на ЦКБ във Варна, докато пием кафе, което сам е направил, звучи като приказка… За Пепеляшка на развития социализъм.

Винаги го е привличало рисуването. Като завършил 7 клас, кандидатствал в Худжествената гимназия в Казанлък. Докато заедно с другите деца се потял над скиците, се извила буря. Вятърът бил толкова силен, че потрошил прозорците на гимназията, а стъклата изпонарязали част от роднините на бъдещите художници, които чакали в двора края на изпита. „За компенсация шефовете на училището решиха да приемат с предимство тези, чиито близки бяха пострадали. Така аз останах извън класацията, а за да не губя годината, се записах в Корабостроенето“, твърди босът на ТИМ.

А после, като завършил СТУК-а – Средното техническо училище по корабостроене, и дошъл ред да влиза в казармата, го пратили в „Тихина“ – да поддържа нагледната агитация. За пръв път го включили в акция, когато негови колеги си начупили краката при парашутен скок и нямало кой да попълни групата. Малко по-късно вече бил сред титулярите. След това останал на свръхсрочна служба и влязъл в листата на командосите от най-висша класа.

И в Чичко Гугъл пише, и самият Марин Митев признава, че няколко пъти му се е случвало да не му се отвори парашутът и се е приземявал благодарение на резервния. Негови колеги от поделението също не крият, че е бил пращан на най-опасните мисии. „Случвало се е със седмици да киснат под водата в Босфора“, споделят те лаконично.

И досега в кабинета на Марин Митев в ЦКБ висят архивни черно-бели снимки, запечатали екскомандоса с групата му и военния министър от ерата на Тодор Живков ген. Добри Джуров – при обмяна на опит в Чехословакия или награждаване след мисия. В ъгъла под тях, небрежно са подпряни няколко саби и „самурайски“ мечове. „Остави ги – бутафория. Ама ми ги подаряват и какво да правя – ако не ги взема, ще се обидят“, подхвърля Марин, докато грижливо смъква от стената архивните снимки, с неподозирана нежност ги слага на бюрото и започва да ми разказва къде и по какъв повод са правени.
Господ има странно чувство за хумор…

Как ТИМ пребори ВИС и СИК в региона

Всъщност спортът не просто е един от темелите, върху които – тухла по тухла, ТИМ започва да гради „къщурката“ си. Той дори не е наследена инерция от войнишките години на бившите морски пехотинци, а своеобразна визитка, с която бащите на абревиатурата сякаш опитваха да разграничат хората си от класическия образ на „мутрата“.

За разлика от залезлите спортни величия в другите силови структури, които тренираха мускулите си само докато прибираха рекета от поредния длъжник, тимаджии се поддържаха във форма не само по улиците, а и във фитнес залата, и на татамито. Повечето от основателите на формацията са бивши състезатели по карате – и то участвали в националния отбор по киокушин кай, печелили не една и две титли в международни турнири.

Логично е да се предположи, че от философията на източните бойни изкуства, съчетана с уменията от школата на „Тихина“, плюс каузата, в която са се клели, наречена най-шаблонно родина, би трябвало да се роди перфектният борец за справедливост – своеобразен колективен Батман на посттоталитарна България. Само че, както обикновено става у нас, добрите намерения твърде често кривват по пътя към ада.

Първоначалният замисъл ТИМ да развива не само спортния клуб, а и учебен център, в който да се четат лекции, съчетани с практически курсове за обучение по фирмена сигурност, някакси остана в рамките на добрите намерения. Целта, с която бе регистрирана „ТИМ“ ООД – да продава охраната като ноу хау, постепенно бе размита от прозата на делниците.

За никого не е тайна, че край морето пъпът на чорбаджиите винаги е бил хвърлен в курортите – дори по Тодорживково време, когато всички хотели и ресторанти бяха държавни. А когато някой харчи пари на държавата, особено в мътилката на прохождащата демокрация, едва ли ще тръгне да купува ноу хау за фирмена сигурност, след като може да си наеме пазванти. Особено когато пазарът на охранители е пренаситен.

През 1994 г. във Варна основната битка за клиенти беше между „пазачите“ от местните поделения на СИК и ВИС – „Секюрити груп“ и „Марс 93″. Тарторите им – взривеният през ноември 1996 г. в асансьора на кооперацията си Йордан Марков, и бившата „олимпийска надежда“ в борбата Христо Асенов-Бацата имаха легендарна слава. Бригадите им жужаха като пчелички между магазини и кръчми, кандърдисвайки собствениците им да ги „пазят от лошите“. Естествено, срещу добра месечна сума.

Който не искаше, го отнасяше – той или имуществото му. Резултатът – търговските обекти в града, дори гаражите, превърнати в квартални минимаркети, бяха облепени със стикерите на „Марс“ и „Секюрити“, а кражбите и разбитите витрини подминаваха „белязаните“ като бързия влак.

Докато момците на Бацата и Данчо Марков шетаха из морската столица със самочувствието на шерифи, ТИМ „удари бингото“ малко по на север. Никой не разбра как фирмата сключи договор да охранява държавния още курорт „Св. Константин“, и то чак до 2002 г. На фона на „жълтите стотинки“, събирани от дребните търговци в града, парите бяха фантастични.

„Плащаше им се месечно възнаграждение, равняващо се на 31,8 полицейски заплати. На практика из курорта се разкарваха четирима души от групировката и – толкова“, беше обявил пред журналисти по онова време бившият шеф на Регионалното звено за борба с организираната престъпност полковник Стамо Стамов (б. р. – заради разследванията си срещу ТИМ полковникът по-късно е арестуван по нареждане на прокурора Николай Колев и държан 10 месеца в ареста, а по-късно освободен и оправдан по всички обвинения – подробности в следващия откъс).

Според него договорът за охранителна дейност с ТИМ е бил крайно неизгоден за курорта, но в онези години, „когато се наливаха основите“ на пазарната икономика, кой ще ти гледа интереса на някакво си държавно дружество, което трябваше да изпълни мисията си на дойна крава, изцедена докрай, преди да бъде хвърлена в кланицата на приватизацията. Пък и тогавашният шеф на „Св. Константин“ Иван Иванов, популярен сред медиите в града с прозвището Инч Хай, което идеално прилепваше на ниския му ръст и слабото му телосложение, бе останал изключително доволен от сделката…

Досие в полицията още от 1993 г.

„Ако някой все още изпитва вълнуващо удивление защо никога, никъде и по никое време не може да прочете повече за холдинга ТИМ, ще трябва да се сблъска с очевидното: групировката старателно се грижи името й да бъде употребявано като в гробищен парк – или за добро, или за нищо.“

Тези думи не са мои, макар че с чиста съвест бих се подписала под тях. Точната формулировка е направена в Скай форум. За съжаление, не мога да цитирам от кого, защото единствен ориентир е датата – 14/2/2003 г., 11:05 ч., и безадресното „анонимен автор 79″.

Информацията обаче е като водата – изтървеш ли я, плъзва навсякъде, покрива неравностите, запълва кухините, докато не изравни пейзажа и не започне бавно да се разсейва в пространството. И дори когато се изпари, пак остават каверни, в които можеш да откриеш прелюбопитни неща. Трябва обаче да знаеш къде да търсиш…

Още пазя една разпечатка от средата на 90-те години на миналия век за наблюдаваните от МВР структури, разработвани като рискови и потенциално опасни за нормалния живот в града. Оперативен работник ни я беше дал, след като му бяхме приплакали, че имаме да пишем материал за престъпността във Варна. Тя започваше с „ТИМ“ ООД. Бяхме предупредени, че писаното няма доказателствена стойност, и че ако го публикуваме 1:1, не само ще си имаме неприятности, но и няма да се намери кой да потвърди информацията. Изкушавам се обаче да го цитирам:

„Дружеството е регистрирано на 29.12.93 г. с цел развиване на дейности, свързани с търговията, охраната, удлугите. Дружеството има сключен договор за охрана на курортен комплекс „Св. Св. Константин и Елена“ до 2002 г., отделни питейни заведения в курортния комплекс; множество магазини и други търговски обекти на територията на гр. Варна, като охраната се осъществява чрез изградена собствена система на СОТ; експлоатират съвместно с „Мустанг видео“ – Обединена кабелна телевизия; охраняват паркинги, складови бази, държат под наем представителна сграда в кв. „Чайка“ – общинска собственост, предоставени им преференциално от кмета на гр. Варна. Чрез създадено съвместно дружество със съдържателите на риболовни таляни на цялата територия на региона имат монопол върху риболова и определянето на цените. По оперативни данни са под опеката на И.Д. главен прокурор на въоръжените сили, кметската управа на града. Имат лиценз за охранителна дейност.

Седалището на дружеството е гр. Варна, ул. „Марин Дринов“ 55 (адресът на Медицинския университет в града – б.а.). Като управители на дружеството се водят Марин Великов Митев ЕГН… и Тихомир Иванов Митев ЕГН… Силовата структура вътре в дружеството се ръководи от Иво Каменов Георгиев ЕГН…

Структурният състав на ТИМ в охранителната и силова структура се състои от около 50 млади мъже, подбрани най-вече от уволнения войнишки състав на под. 22580 гр. Варна (разузнавачи-десантчици), бивши полицаи от СПООР – Варна, неосъждани, активно поддържащи спортната си форма във фитнес центъра, където се намира офисът. Дисциплината е по подобие на тази в армията. Марин Митев и Тихомир Митев са служили като сержанти на свръхсрочна служба в горепосоченото военно поделение.

През последния месец отнеха бизнеса с проституцията от другите групировки и настъпват във всички техни сфери на влияние. За бизнеса с проститутките отговарят Стоян Стефанов Лефеджиев ЕГН… и Владимир Корнеев Илиев ЕГН… На този етап представителите на ВИС и СИК в града не могат да окажат противодействие на ТИМ и вероятно в бъдеще е възможно да се стигне до сблъскване на интересите. Към ТИМ гравитират представителите на „Корона инс“, които нямат големи позиции в региона, „Секюрити глобъл – ЕООД“ гр. Пловдив.“

http://www.webcafe.bg/
Масларова не е присвоила нищо – и Г. Димитров не е подпалвач
Петър Николов

Присвоила съм 11 милиона, колкото Георги Димитров е запалил Райхстага. Това каза през ноември м.г. бившият социален министър Емилия Масларова, подсъдима заедно с още неколцина за отпуснатите ЕДИНАЙСЕТ МИЛИОНА ЛЕВА за ремонта на един социален дом в Стара Загора.

На който дори дръжките на вратите и сифоните на тоалетните не са позлатени за тези пари. А би трябвало.

Процесът срещу Масларова и сие обаче рухна днес – на второто си съдебно заседание. Защо? Защото ключовият и защитен свидетел на прокуратурата Тодор Павлов се отказа от всичките си показания. Той е оглавявал отдел „Програми и проекти“ във фирмата „Констракшън енд Рипеър“, свързвана от прокуратурата с друг от подсъдимите по делото – бизнесмена Венцислав Драганов.

Всичко това вече не е важно. Масларова вероятно върви към измъкване.

Не защото 11 милиона лева не са съмнително много за един такъв ремонт. А защото българското следствие и българската прокуратура очевидно не са в състояние да го докажат.

Знаете ли колко са 11 милиона лева? Нека видим:

– през 2009 г. например в бюджета на оглавяваното тогава от Емилия Масларова социално министерство за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт са предвидени 5 236 691 лева – половината от парите, с които е ремонтиран един единствен социален дом

– през първите два месеца на 2008-а например в дома за деца-сираци в Разград се изхранваха от коледни благотворителни дарове, персоналът беше без заплати, а сметките за ток и вода не бяха платени

– парите, изхарчени за ремонта на социалния дом в избирателния район на Масларова, са колкото бюджетите на общо поне 11 социални дома за ЕДНА година

– само за сравнение – в тазгодишния бюджет на държавата за „закрила на деца с изявени дарби“, точно така е записано, са предвидени 1.3 милиона – ЕДИН МИЛИОН И ТРИСТА ХИЛЯДИ ЛЕВА… Тези пари са толкова малко, че няма как да се открадне за партийните каси – не че някой би се посвенил, ако бяха повече

– в тазгодишния бюджет за допълнително финансиране на защитени училища са предвидени 4.5 милиона лева, а за извънкласни и извънучилищни дейности на децата от училищата в цяла България парите са по-малко от ремонта за този единствен социален дом – едни 10.43 милиона лева

– а за капиталови разходи за средното образование, пак в този бюджет 2011, има някакви си 14.6 млн. лева, предлагам да се дадат за ремонта на училище и половина, следвайки реда на обществените поръчки, които е правила г-жа Масларова и в които Софийският административен съд не е открил нарушение на ЗОП

– а най-„смешното“ е знаете ли кое – че ремонтът не струва 11 милиона, за чието присвояване е обвинението, а 18.8 милиона лева – това е даже повече от парите, които са предвидени в бюджета за тази година за стипендии на учениците след завършено основно образование, тъй като за по някоя десетачка на хлапетата са заделени 18.599 млн. лева

– и за да спра бесовете си най-сетне, ще допълня, че годишният бюджет на домовете за деца в неравностойно положение до 3 години за 2009-а е 33.191 млн. лева. За тази е с близо два милиона по-малък. Сумата за ремонта на тоя старозагорски дом представлява над 53% от този годишен бюджет

Не знам дали Георги Димитров е подпалил Райхстага. Но по закон Масларова ще излезе чиста. Дано й е комфортно и пред съвестта й…

http://www.webcafe.bg/
Дискретният чар на радиото
Автор: Димитри Иванов

Пред Народния театър имаше изложба на Радио София и аз тръгнах да я разгледам. Наближавайки, чух музика, от която може да ти умре конят, но аз не бях на кон.

Прекосих площадчето пред театъра с репродукторите, дънещи на „max“, влязох в градинката и понечих да си тръгна, щом зърнах фотос с физиономията на съученика ми Боян Трайков, който ме уволни от радиото незабавно след като Лозан Стрелков ме уволни от БТА и добре че Иван Славков напук на ЦК ме назначи в „Телевизионна реклама“.

Не си тръгнах от радиоизложбата, понеже забелязах фотос на професор Веселин Димитров.

Поколения радиожурналисти са негови възпитаници. През 60-те той бе първият радиоводещ на информационно-музикална програма у нас -„От 6 до 8“. От нея се разви сегашното „Преди всички“. По-късно той водеше „Разговор с вас“.

Той разказваше на студентите си как по Великден бабичките премествали домашното кандило пред радиоапарата, слушайки предаването на Великденската служба от храм „Св. Александър Невски“. Разказваше как един артилерист от Ямбол* и други българи основали българското Родно радио, за да не изтърве България своята ефирна честота, докато българските финансови чиновници хитруват:

Няма пари за българско радио. Направете го, ако българските радиоабонати ви плащат, пък вие да внасяте в държавния бюджет.

Аз пък му разказвах на Веселин Димитров как Радио София пращаше на площада пред двореца технически екип за ретранслация плюс поет, машинописка и актьор да отразяват първомайската манифестация.

Поетът съчиняваше стихове. Диктуваше ги на машинописката. Актьорът четеше стиховете пред микрофона с фалшив патос и отработен актьорски глас, а не с дикцията на Христо Мутафчиев, председателя на съюза на артистите, който сега с такъв тон рекламира някаква автомобилна застраховка, че да бях още в рекламата, където ме беше назначил Иван Славков, щях да му кажа на Христо Мутафчиев: Успокой се, Христо, не се ядосвай!

Според мен Христо е добър актьор и не е виновен. Такава реклама му поискали, такава им направил.

Георги Лозанов също не е виновен, дето празнослови на тема медии.

От радиото също не са виновни, че им бе тъй скучна изложбата. Макар да не е толкова финансово закъсало, колкото е националната телевизия, националното радио защо да влиза в излишни разноски със суперизложби, каквито прави Би Би Си понякога.

Вярно, забавни са тези скъпи джаджи на Би Би Си. Сложиш си пръста на един тъч-скрийн, избереш предаване, тема и година и ти обясняват защо от 1932 нататък информационният бюлетин на Би Би Си неизменно започваше с мелодията „Лили Болеро“, пък сега не. Е, не ти казват, че Лили Болеро е от Северна Ирландия, ама пак е интересно. Още по-интересни са англичаните, като се самоиронизират как навремето обяснявали, че климатът се влошава, понеже късовълновите емисии се отразяват от земната повърхност и в йоносферата. Хем Би Би Си се смее на себе си, хем ти се забавляваш.

Когато в София дойде шефът на Би Би Си, получих покана да обядваме в „33 стола“, ресторант, който беше в една пряка на улица „Оборище“. Поканили и Валери Петров, който не дойде. Когато аз се появих, британският посланик мистър Шорт и другите англичани станаха на крака, понеже помислиха, че аз съм Валери Петров, преводачът на Шекспир. И не сядат, докато аз не седна, пък аз не сядам, преди шефът на Би Би Си да седне, и всички стоим прави. Минута, две минават и никой не сяда.

Смяхме се после с посланик Шорт. Него после го убиха в Турция. Пък той и шефът на Би Би Си тъй хубаво се смееха, когато им обяснявах, че в „Както ви се харесва“ и в „Дванайста нощ“ Шекспир преписал езическото светоусещане на Гаргантюа и Пантагрюел, дето се чудиш тоя майтапчия Франсоа Рабле подиграва ли се с нас, буфонада ли прави.

Един от радиопоетите на площада при първомайската манифестация беше Митко Спасов. Митко и аз се качихме в москвича на Майк Антонов и тръгнахме за Полша по линия на българския автоклуб. Майк и аз се смеехме на Митко, понеже ние двамата бяхме преводачи в БТА, пък Митко беше радиопоет. Някъде след Братислава имаше отклонение за Виена. Майк беше на волана и каза „Искате ли?“. Митко и аз продължихме да дремем. После Майк „избяга“, както се казваше тогава, стана коментатор на „Дойче веле“ и като такъв се пенсионира. Майчиният му език беше немски.

Радиопоетът Митко Спасов до края на живота си се препитаваше от няколко стиха:

„Аз съм Сънчо,
ида от горица,
да ви кажа
„Лека нощ, дечица“.
Че е тъмно вече вън –
време е за сън,
време е за сън.“

Японската телевизия NHK откупи песенчицата и редовно превеждаше на Митко пари за авторско право.

В телевизията, още повече в радиото, е имало поети, заслужаващи тъч-скрийн като на изложбите на Би Би Си.

Не казвам, че трябва да правим такива изложби. Боже, опази! Всичката я Мара втасала. Казвам само, че бихме имали какво да покажем.

На таванския етаж в Радио София беше редакция „Предавания за чужбина“. Още преди да постъпя в БТА, аз там превеждах и говорех в емисията на английски. Получавахме писма от цял свят, от Яфа до Ямайка. Ако щете, вярвайте, но така беше. Тогава имаше по света радиолюбители на къси вълни и те ни пишеха кога и как са ни чули и искаха да им пратим пощенска картичка, ако може в плик и в плика да има поне една-две пощенски марки. Пращахме им. Даже и мартенички им пращахме в пликове на Радио София.

Ние му казвахме Родно радио, понеже Асен Златаров, наричан от Елин Пелин нашия учител по радио, пишел статии, че българите трябва да имат свое родно радио и ние му казвахме Родно радио, макар че то било преименувано на Радио София през 1934 г..

През войната Радио София всяка вечер пускаше песента „Лили Марлен“, понеже немските войници в Гърция и другаде настояваха в писмата си за „Лили Марлен“. Така Радио София спаси забранената от Гьобелс песен, но тази история вече съм я разказвал. Куплетистът Душко Георгиев пък пееше по радиото:

„Рим, Берлин и Токио –
верни във борбата .
Скоро ще наложат
нов ред на земята.“

Ех, да имахме и ние тия тъч-скринове за радиоизложби, дето ги имат в Би Би Си, как можехме да се надсмеем над себе си, ако притежавахме английската самоирония. Но не я притежаваме и е по-добре да не харчим пари за такива джаджи. Джаджите страшно бързо остаряват. Дискретният чар на радиото е, че то не е като телевизията – да се пльоснеш вечер на дивана и да гледаш. Радиото е медия, която не те обсебва. Можеш с половин ухо да слушаш радио сутрин, когато се бръснеш, или през деня, когато караш кола.

Би Би Си наложи едно универсално разбираемо произношение. Българското радио също наложи един добър български правоговор. Но…

Във времето на късите вълни имаше радиосмущения и заглъхване на радиосигнала, затова Би Би Си говореше много отчетливо. По Voice of America още по-отчетливо в техните новини на Special English. Вече не е така. По Би Би Си англичаните говорят сякаш имат парещ картоф в устата си, а англичанките сякаш имат нещо друго в устата си.

Нямам думи да се възмутя от сегашния говор по българския ефир. Няма правоговор, няма логика в интонацията и в паузите. Само няколко български радиожурналистки и журналисти говорят на добър български. За телевизията не ми се говори; тя е за простаците, един мач можеш да го гледаш и без звук. Но радиото?

На изложбата пред Народния театър имаше фотоси на радиоговорителки и говорители, които създадоха образец на българския говор. Тези жени и мъже дадоха на България повече, отколкото техните началници. Огорчен съм, че вместо правоговорът да влияе на просторечието, сега е обратното и радиото губи дискретния си чар.–––––––––––*

О.з. генерал Георги Кратунков

Източник: в. „Сега“
WSWS: Европейският пакт за стабилност носи на България бедност и инфлация
Влизането на България в Европейският пакт за стабилност неизбежно ще предизвика увеличаване на безработицата, орязване на социалните разходи и висока инфлация за българското население. В момента ЕС използва България, която има най-ниските надници в цяла Европа, за да създаде стандарти, които биха могли да станат модел за цяла Европа, пише изданието wsws.org.

Българите са силно засегнати от повишаващите се потребителски цени. На 28 април хиляди разгневени животновъди протестираха срещу драстичното повишение на цените на горивата с блокиране на трафика. През март и април блокади и протести бяха проведени в над 30 града и магистрали в знак на протест срещу силното вдигане на цените.

Много комунални услуги бяха приватизирани и поети от европейски корпорации. Оттогава спиране на водата и електричеството стана редовна практика в обеднелите села и градове в страната. Например френската компания Veolia Environment, която пое ръководството на водоснабдяването в столицата София, през февруари увеличи цената на водата с 9%.

Нарастват и цените на храните. Дори според официалните, което означава манипулирани, данни цените на основни храни като захарта, олиото и брашното са се повишили с 50%, а за картофите увеличението е дори 200%.

В момента България е на трето място по инфлация в ЕС, докато по размер на заплатите се нарежда на последно място в европейската класация. Вече се появиха и коментари, че бунтовете са неминуеми, както се случи през зимата на 1996-1997 година, когато беше свалена от власт Българската социалистическа партия.

Източник: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9149&sectionid=hotnews&id=0000157
П. Бояджиев: Ще обвинят Цветанов, че е ял и бебета по време на пости
Желю Желев се напи и ми призна, че е избран с помощта на комунистите и Жорж Ганчев, казва политическият затворник от времето на Тодор Живков и емигрант в Марсилия. Ако Доган излезе от ДПС, ще бъде публично скопен. Константин Тренчев се продаде на ДС през 1991 г., казва още той.

интервю на Васил Василев

– Г-н Бояджиев, от три дни сте отново в България, как преценяте живота в родината като дисидент, който е бил принуден да емигрира по времето на социализма?

– За жалост страната ни все още не е излязла от менгемето на комунистическата култура, в която беше възпитавана толкова дълго време. Погледът на повечето българи, които живеят в родината си, не се е променил от тъмните времена на социализма. Най-голяма „заслуга” за това естествено има тази част от бившата Държавна сигурност, която излезе най-гъвкава. Тя не се интересува от идеологии и не обслужва определена политика, а материални и брутални интереси
Тази обстановка е фрапираща за всеки чужденец. След като вече България е член на ЕС, сега си е поставила за цел да влезе и в Шенген. Този стремеж към безвизовото пространство обаче е доста пресилен. От докладите, които еврокомисарите пишат за България, ясно личи, че се оценяват усилията на правоохранителната система, в лицето на Цветан Цветанов, да се пребори с организираната престъпност.

Проблемът е обаче, че Темида дърпа цялата държава назад. 20 години съдът е убежище на хора от Държавна сигурност
и на комунизма. Същите тези престъпници имат сигурен гръб от президентската институция, независимо дали държавният глава се казва Желев, Стоянов или Първанов. Хайде, стига с този марксистки шаблон „аз вярвам в българското правосъдие”. Човек, който казва тези думи, по какъвто и да е повод, е просто болен мозък.

– Активни ли са все още структурите на ДС, влияят ли на съвремените процеси в държавата?

– Разбира се! Преди няколко месеца беше повдигнато малко перденце, зад което видяхме малка част от ченгетата дипломати на ДС, които се занимават с външната ни политика. Тук не говоря за това кой е вербуван и кой не, а за това, че те са некадърници – това е проблемът. Ако наистина разбираха от работата си, България нямаше да бъде доведена до трета национална катастрофа през 1989 г. Когато чуя кастрираните мозъци като всезнаещата Нешка Робева да ми обясняват как сме си ликвидирали селското стопанство, ми идва да отида на друга планета. Не може вечно по комунистически тертип да търсим всеобщата отговорност. Корабът ни през 1989 г. потъна и затова си имаше определени виновници, които и до ден днешен възпрепятстват опитите и желанието на хората, които искат България да излезе от състоянието, до което беше докарана.

Тези объркани хора трябва да си платят грешките, или най-малкото да мълчат, защото сеят само разруха. Още в началото на прехода те сложиха прът в колелото на Филип Димитров, който беше първият човек, който дръзна да поправи фаталните грешки на комунистите. След това Жан Виденов опита по малко утопичен начин да изведе България от кризата, но Николай Добрев, светла му памет, веднъж се върна от Русия с думите „Надо менять команды” (б. а. – да се сменят отборите). След дългогодишна мъчителна пауза дойде на власт ГЕРБ. Не искам да ставам адвокат на Цветан Цветанов, но отдавна не бях чувал български политик да говори по европейски. Като истински съвременен министър той наскоро си призна, че заедно с колегите му в МВР не са преценили реално силата на Октопода и на неговите мозъци. Цветанов трябва да е наясно, че до изборите сигурно ще го обвинят, че е ял бебета по време на пости Тези хора действат така. В момента мафията се опитва със зъби и нокти да си задържи позициите в държавата, защото вижда как малко по малко времето й изтича.

– Кой натиска червеното копче за активиране на спящите ДС клетки в България?

– Още при рухването на тоталитарния режим бившето Първо главно управление на ДС, сега НРС, и НСО успяха да запазят ролята си в държавата. Те на практика са същите стари структури и днес, но преименувани. Бяха уж „реформирани” от Бриго Аспарухов и от Димо Гяуров. Но и двете звена останаха на подчинение на един човек – на президента. Затова ми става смешно, когато чуя някой да говори за прекалено малката власт, която държал в ръцете си Първанов. До 10 ноември в България имаше централизиран тоталитаризъм. След това се появиха т. нар. кланове. Един от ръководителите на тези кланове е Любен Гоцев.

– Вътрешният министър беше най-атакуван от медиите на т.нар. Октопод, разграничи ли българинът истината от лъжата, има ли все още Цветанов шанс за президентската класация?

– Аз не мога да кажа категорично дали българите могат да различават доброто от злото или лъжата от истината. Това ще стане ясно на президентските избори, които предстоят. В момента народът ни е поставен пред изключителна дилема – дали в креслото на „Дондуков” 2 да седне подставено лице, което да продължи статуквото, или да имаме президент, който ще промени изгнилата съдебна система с правомощията, които Конституцията му дава. Подставените лица са много и мисля, че Първанов и БСП няма да имат кой знае какъв проблем с избора си за свой кандидат. Една от най-важните роли ще изиграят т.нар. жокери

Търговката на гласове Меглена Кунева (не аз я наричам така, а бившият френски посланик) е от този тип хора. Симеон Сакскобургготски, чието име се спряга за кандидат-президент, също е готов срещу пари да разиграва тази роля. Той до края ще отвлича вниманието от истинските играчи. По времето на Желю Желев беше по-просто. Задкулисните играчи бяха казали: „Желев ще е президент!” От БСП пуснаха срещу него малоумния Велко Вълканов и жокера Жорж Ганчев, който вземаше пачки пари за това. Самият Желев се напи веднъж и ми призна какво се е случило на изборите тогава.

– Цветанов няма ли също да е подставено лице, на Бойко Борисов и на ЕНП например?

– Ако Цветанов каже, че от позицията на президентския стол ще направи лустрация на хората от ДС във висшите етажи на правосъдната система, няма да има никакво значение кой стои зад него. Това ще бъде равносилно на истинска политическа революция. Главата на Октопода рано или късно ще бъде отрязана. Дали това ще го направят Цветанов и Борисов или техните последователи, е въпрос само на време. Тези мафиоти, които днес успяват да се измъкнат от възмездието благодарение на престъпниците, представляващи Темида с тоги, са много далеч от истината. Ако някой смята, че 27 държави ще позволят някакъв гноен цирей, какъвто е съдът в България, да стои в снагата на ЕС, жестоко се лъжат.

– Но ГЕРБ продължават да губят позиции, възможно ли е до вота и Бойко Борисов да стане неизбираем?

– Предполагам, че всеки един сценарий до края на кампанията ще бъде допустим. Но Борисов наистина губи много от първоначалното доверие, което имаше, заради яснота по проекти като АЕЦ „Белене” и битката с мафията например. „Белене” е проект на най-агресивната и на най-криминалната част от Държавна сигурност. Точно затова смятам, че Цветанов би имал по-добри шансове за „Дондуков”2 от шефа си.

– Опозицията обвинява и Борисов, и Първанов, че са представители на чужди лобита, приемате ли такива тези?

– Тези тези се прокарват от Иван Костов. Защо обаче той не обясни на хората защо обвърза България с Русия по линия на горивата веднага, след като взе властта след Жан Виденов? По същата логика ние можем да твърдим, че той е представител на руското лоби. Защо Костов не проговори за Петър Стоянов, който като президент обслужваше чужди интереси, които противоречаха на неговите избиратели?

– Чии интереси е обслужвал Стоянов?

– На Националната разузнавателна служба, която е наследник на Първо главно управление на ДС, а от там няма как да не се стигне и до руски интереси.

– Познавате отдавна Георги Първанов, има ли място за него в новата политика на България?

– Попадна в сериозната политика с голяма доза късмет. Николай Добрев навремето беше водещият фактор в БСП, а
Първанов свиреше втора цигулка Добрев обаче не беше от най-добрите оратори и нямаше тази представителност като Първанов. Затова тези, които им дърпаха конците, отсъдиха Георги да излезе като лице на БСП. Тези фантасмагории, които постоянно се развиват, че в България има сценарии за две години или за пет, не са състоятелни. Постоянно има политици, които излизат напред и залязват. Георги Първанов е също един от тях. Каква е ролята на Желев и на Петър Стоянов днес?

– За разлика от предшествениците си Първанов мисли от няколко години за бъдещето си, АБВ не е ли заявка за политическа кариера?

– Георги Първанов сигурно иска да остане в политиката, както Петър Стоянов си въобразяваше през 2001 г. Видяхме обаче докъде стигна Стоянов. Нека обаче да си зададем следния въпрос – ще имат ли нужда от Първанов хората, които той досега обслужваше? Президентът не е толкова глупав, знае за съдбата на тръгналите си от „Дондуков”2. Той предчувства, че ще го сполети същата орисия и се мъчи да промени бъдещето. Но вече изигра ролята си и колкото и да обикаля страната, няма да успее да се върне на бял кон Има право да драпа, нормално е да му се ще да е още на гребена на вълната, но в играта, в която той играе, са важни лостовете, а не хората, които ги дърпат. В момента хората, които издаваха заповедите на държавния глава, си търсят нов човек. Ситуацията в момента е изключително сложна за всички – както за Бойко Борисов, така и за левицата. Убеден съм, че в момента Русия води разговори, както с хората на Първанов и Станишев, така и с лобита около Борисов. Нека да не забравяме, че Генерала като кмет се движеше в пакет с Първанов и Доган и си правеха периодични консултации. В този ред на мисли преговорите са изключително трудни, защото и тримата имат вземане даване с руснаците и си говорят с тях.

– А след 2 години Първанов виждате ли го като премиер?

– На него със сигурност му минава през главата тази идея да прекопира руския сценарий, който спретнаха Путин и Медведев. В България обаче този театър не може да бъде разигран. В едно съм убеден – Георги Първанов ще преговаря с Бойко Борисов за своето бъдещо политическо развитие. Наблюдавайки внимателно Борисов, смятам, че той никога няма да допусне руския сценарий със свое участие в него. За премиера играта е голяма – или има всичко, или нищо. Първанов е възможно да стане премиер единствено ако се запази статуквото на президентските избори. Т.е. съдбата на държавния глава до голяма степен зависи от предстоящия вот.

– Като човек, който живее във Франция, как ще коментирате амбициите на разследвания и уличен за връзки с мафията Алексей Петров да се намеси в политиката?

– Ако това се случи, то България ще попадне в една доста неприятна ситуация. Появата на Алексей Петров в сериозната политика ще удари до голяма степен авторитета на МВР, който малко по малко започна да се завръща сред обществото, но и на държавността като цяло. Аз дори не бих изключил версията, че Петров е освободен благодарение на същата тази съдебна система, която е подчинена на Първанов, за да компрометира МВР и Цветанов като кандидат за президент. България живее в условията на непрекъснати конспирации вече трето десетилетие Аз съм бит жестоко на 27 години. Оттогава никога не влизам в битка, преди да знам с кого се бия. Цветанов допусна грешка, защото не беше готов. От друга страна Октопода в България си има представители във всички партии. Само припомням какви бяха първите думи на Димо Гяуров от Синята коалиция след ареста на Трактора – „Цветанов трябва да подаде оставка, ако Алексей Петров не бъде осъден”. Тази реплика на Гяуров беше много показателна за мен. От друга страна, не мога да разбера ненавистта на Иван Костов към Цветан Цветанов. Тя очевидно е много по-дълбока от това, че на Костов не му дадоха министерски кресла. Самият лидер на ДСБ е част от статуквото, срещу което Цветанов се бори. Той се чувства застрашен да не изгуби благоденствието си, което има в момента.

– Волен Сидеров част ли е от предизборните жокери, за които говорите?

– Не, по руска линия на Волен Сидеров не са му ясни нещата. Той тича по друга писта. Аз не мога да кажа дали е употребяван от руснаците или не. Ние с него се познаваме от времето на СДС. Още тогава Волен получи много удари, но в крайна сметка мисля, че пистата му е грешна. Съгласен съм с вътрешнополитическите му идеи – атакува корупцията, иска да се пребори с мафията и пр. Много се обърка по отношение на Турция, която приема като враг. В същото време той няма позиция за далеч по-важния въпрос – АЕЦ „Белене”. Сидеров не може да се аргументира трябва ли да се построи централата, от кого и при какви условия. Чуваме само неопределеното „не е много лошо”. Но той не е манипулиран, по-скоро е прекалено убеден.

– Каква схема ще разиграе през есента ДПС, вярвате ли, че Доган завива надясно?

– Там нищо не е ясно. Настроенията сред младите в ДПС против комунистите не са от вчера и точно затова положението на Ахмед Доган става все по-трудно, особено след напускането на Касим Дал и Корман Исмаилов. От друга страна,
Сокола вече е в окото на бурята Опита ли се да се раздели с ДПС, той ще излезе скопен. В момента много ваши колеги намекват, че ДПС ще спечели изборите, както винаги, което вече не е съвсем така. Има процеси, които тепърва ще се случват през следващите няколко месеца. От една страна – ще се водят разговори, от друга – нека не пропускаме Касим Дал като фактор.

– Последните граждански протести се организират в интернет, какво е тогава бъдещето на българските синдикати като фактор в политиката?

– Синдикатите тук не са кой знае какъв фактор, защото са много объркани и все още не знаят накъде да тръгнат. Мога да говоря за хората на Тренчев, познавам ги. Навремето ние като дисиденти го взехме, защото беше отличен рекетьор в добрия смисъл на думата. Умееше да преговаря с комунистите, не за пари, разбира се, а за права на хората. Той обаче се оказа едно платено момче. През 1991 г. Константин Тренчев се продаде на Държавна сигурност. Имаше заем от Първа частна банка и трябваше по някакъв начин да си върне парите. Константин по семейна традиция е комунист, той не е никакъв синдикалист. Само като слушаме как говори и какви са действията му сега, не остава и капка съмнение, че Тренчев в никакъв случай не е демократ. Как да очакваме тогава от него да тръгне срещу „Лукойл”, след като Станишев прехвърли сградата на пл. „Македония” на КТ „Подкрепа”? Нима някой се съмнява, че „Лукойл” и БСП не са били в комбина по време на тройната коалиция?

http://frognews.bg/
11 май църковен празник на Светите братя Кирил и Методий (Кирилл и Мефодий, St. Cyril and Methodius)
През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий. Още в ранното средновековие 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство. По нов стил 24 май се отбелязва като празник на българската просвета и култура, както и на славянската писменост.

Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 година денят на „светите братя“ е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

Свв. Константин-Кирил и Методий. Изображение в Менология на Василий II от XI век. Апостолическа библиотека във Ватикана.

Славянските първоучители, братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци от Българската православна църква. Считани са за равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа.Православната църква ги тачи като едни от светите Седмочисленици. Братята са родени в Солун, Византия, през 9 век в седемчленно семейство на високопоставения военен управител Лъв и жена му Мария. От краткото житие на Кирил може да се разбере, че това е аристократично семейство забегнало във Византия през 8 век вероятно по политически причини като немалко други. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година; Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема името Кирил. Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо Теоктисто, който е влиятелна личност в Империята. През 843 година Кирил пристига по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област, населена предимно със славяни от българската група, недалеч от Солун.

Свети Кирил и Методий. Стенопис от 1848 година от Захарий Зограф (1810 - 1853) в Троянски манастир "Успение Богородично"

В исторически документи е спомената т.н. Брегалнишка мисия на Кирил в югозападна България, където са покръстени много българи. През 860 година братята са натоварени с мисия от византийския император Михаил III и патриарха на Константинопол, Фотий, който бил един от професорите на Кирил в Магнаурската школа и негова пътеводна светлина в по-ранните години. Кирил и Методий заминават при хазарите с цел предотвратяване разпространението на юдаизма в Хазария. Тази мисия не е така успешна, тъй като по-късно хаганът приема и налага юдаизма като официална религия, но братята откриват в Крим мощите на свети Климент, събитие с огромна важност за тогавашния свят, и са тържествено посрещнати и благословени от папата когато ги връщат в Рим. След завръщането им в Константинопол Кирил става преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий е назначен за игумен на манастира Полихрон. Там завършват започнатото според някои историци през 855 година създаване на първата славянска азбука и превод на основните богослужебни книги. През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. Тя предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги – Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това дело те полагат основите на старобългарския литературен език. Кирил и Методий отиват в Моравия през 863 г. и остават три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква. През 867 г. те защитават делото си пред папата в Рим, където Кирил, чрез ораторските си умения принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. През декември 867 год. двамата братя предприемат пътуване към Рим през Венеция. При диспута във Венеция с привържениците на „триезичието“, според които словото божие може да се проповядва само на три езика – еврейски, латински и гръцки, Константин -Кирил Философ изнася реч, в която защитава славянския език. Забележителни са за поколения наред неговите слова: „Бог не праща ли еднакво дъжд на всички? Също тъй слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?„

Свв. Методий и Кирил. Стенопис от IX в. в базиликата "Сан Клементе" в Рим

Блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква Св. Марина е отслужела литургия на славянски език, а славянските книги осветени. Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г. и е погребан в базиликата „Св. Климент“. (San Clemente), а Методий, изтощен от дългата борба с враждебното на славянската кауза немско духовенство, от униженията и затвора, в който е хвърлен заради това, умира като архиепископ на Великоморавия в столицата ѝ Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан там.Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си.

Гробът на св.Кирил Философ в църквата "Сан Клементе"-Рим

Делото на Кирил и Методий е съхранено и продължено от техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Те се насочват в 886 г. към приелата преди две десетилетия християнството България. Тук те са посрещнати с почести от нейния княз и кръстител Борис I. С неговата благословия и подкрепа в столицата Преслав, както и в югозападните й предели, в Македония, в Охрид, сподвижниците на солунските братя създават две големи книжовни и духовни школи. Така например изпратеният в Македония Св. Климент (ок. 838-916), за който се знае, че е българин по произход, обучава само за 7 години над 3500 ученици! Така славянската писменост, старобългарският език и богослужение, след неуспеха на Методий и неговите ученици във Великоморавия, се развиват бурно и неудържимо в България. Оттук именно през следващите столетия те се разпространяват в Сърбия, Хърватско, Киевска Рус, Литва, Влашко и Молдова . Създаването на нова азбука за определен език по принцип включва усилията на много поколения. Ако останалите европейски азбуки са резултат на дълга еволюция, Константин-Кирил създава своята като еднократен акт. Първоучителят на славяните не е само изобретател на тяхната писменост. Заедно със своя брат Методий и учениците той е и този който прави и първите преводи на новия писмен език, издигайки го до сакралното ниво на еврейския, латинския и гръцкия. В този смисъл делото на Константин-Кирил Философ оставя траен отпечатък не само върху християнската съдба на източна Европа. То се вписва в борбите за диоцез между Източната и Западната църква, и определя зоните на религиозните конфесии, които до днес бележат културните граници на континента.

Св. Климент Охридски със свв. Кирил и Методий. Икона от средата на XIX век в Църквата "Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент") в Охрид.

"Похвално слово на св. Кирил" от Св. Климент Охридски, по български ръкопис от XIII в

Именници днес са: Кирил, Кирилка,(от гр. „кирилос“ – господарски), Методи, (от гр. „методиос“ – който изследва) Метко, Киро, Кируша, Владо, Властимир, Властимира, Всевлад, Властимира, и др.

Кирилицата е преработен вариант на глаголицата, създаден от Климент Охридски, по заповед на Симеон I, за нуждите на българската държава. Универсалната роля на българите като разпространители на цивилизация я разпространява, също така яростно, както преди половин век бе популяризирала глаголицата(която остава държавна азбука в Босна и Хърватия векове наред). Поради универсaлността си Кирилицата успява да се наложи и над много далечни за нас народи. Въпреки това, тя графично изменя своят вид, и звуково съкращава някой от глаголическите букви.

/Сравнителна таблица между глаголическата азбука и кирилицата/

Паметник на Св. св. Кирил и Методий - гр. София

Източници: www.pravoslavieto.com, bizimi.com
Завърши първият полуфинал „Евровизия 2011” (First Semi-Final: The winners!)
В Дюселдорф завърши първият полуфинал на международния песенен конкурс „Евровизия 2011“, съобщи ИТАР-ТАСС. 43 държави участват в състезанието, като Италия се завръща в него след близо 15 години отсъствие. Песните на претендентите са разделени в две вечери. Тази вече участваха представители на Русия, Полша, Норвегия, Албания, Армения, Турция, Сърбия, Швейцария, Грузия, Финландия, Малта, Сан Марино, Хърватия, Исландия, Унгария, Португалия, Литва, Азербайджан и Гърция. От тях за финала се класираха Русия, Сърбия, Швейцария, Грузия, Финландия, Исландия, Унгария, Литва, Азербайджан и Гърция.
Водещи на 56-ия конкурс за песен бяха популярните в Германия телевизионни журналисти Джудит Рейкерс и Щефат Раб, а също актрисата Анке Енгелке.
Вторият полуфинал е на 12 май. В него ще участва българският ни представител Поли Генова с песента „На инат“. Финалът е на 14 май.

В полуфиналите участват по 19 държави, като първите 10 от всеки от двата, събрали най-много гласове, отиват на финала. Автоматично за финала се класират представителите на т.нар. Голяма петица – страните-учредителки на конкурса Великобритания, Испания, Италия, Франция и страната-домакин Германия.
Конкурсът в Дюселдорф се провежда в „Дюселдорф арена“ с капацитет 54 400 седящи места, но поради изисквания за сцената и място за техниката, на живо надпреварата гледат около 24 000 зрители. Милиони наблюдават състезанието пред малкия екран.

Eurovision First Semi-Final: The winners!

Düsseldorf, Germany.Tonight, the First Semi-Final of the 2011 Eurovision Song Contest took place in the Düsseldorf Arena, with 10 out of 19 countries qualifying for the Grand Final.

Out of the 19 countries that were represented in the First Semi-Final, the following qualified for the Final, to be held on May 14th (in the order of the announcement in the live show, running order drawn during the winners press conference in brackets):
- Serbia (Running order position in the Final: 24)
- Lithuania (Running order position in the Final: 4)
- Greece (Running order position in the Final: 9)
- Azerbaijan (Running order position in the Final: 19)
- Georgia (Running order position in the Final: 25)
- Switzerland (Running order position in the Final: 13)
- Hungary (Running order position in the Final: 5)
- Finland (Running order position in the Final: 1)
- Russia (Running order position in the Final: 10)
- Iceland (Running order position in the Final: 21)
- Източници: dariknews.bg, www.eurovision.tv
Поли Генова ще ни представя на Евровизия 2011 с песента “На инат”

Още по темата

Поли Генова ще ни представя на Евровизия 2011 с песента “На инат”

Poli Genova to represent Bulgaria in the 2011 Eurovision Song Contest