Всички авторски страници

Авторски

• Уорлик: Няма да споря с Петков

  Симеон ГАСПАРОВ Специално за „Труд“ от Чикаго

  “Няма да отговоря сега на Румен Петков”, заяви за “Труд” посланикът на САЩ в София Джеймс Уорлик в рамките на срещата си с българи в Чикаго.

  Дипломатът посочи, че е запознат детайлно с казаното по Би Ти Ви по негов адрес от бившия вътрешен министър, но категорично отказа да продължи словесния двубой с него. Единственото, което г-н Уорлик добави по повод нападките на Петков, бе, че не е отзован и ще се върне в България след около седмица.

  Визитата на посланик Уорлик в Чикаго е част от 5-дневна съвместна обиколка с българската му колежка в САЩ Елена Поптодорова. “Целта ни е да насърчим потенциалните инвеститори и износители в България”, каза дипломатът. Той изрази надежда, че и т. г. САЩ ще са инвеститор №1 у нас.

  Според Уорлик причината за интереса на US капитала към България е високото ниво на образованието, получавано от младите хора, широкото познаване на английски език, разумната данъчна и фискална политика и не на последно място доброто качество на живота.

  

  “Не виждам скорошно разрешаване на визовия проблем със САЩ”, заяви в отговор на въпрос за отпадането на визите посланик Поптодорова.

  Хюстън, Финикс и Сан Франциско ще бъдат следващите спирки на посланиците на САЩ и България. В тях освен с представителите на бизнес средите ще има и срещи с българските общности.

  Още по темата:  Среща на посланици Елена Поптодорова и Джеймс Уорлик в Чикаго

  
  

  
  

• България на 55-то място по конкурентоспособност

  

  На 18 май 2011 г. Центърът за изследване на демокрацията представи резултатите за България от Годишника на световната конкурентоспособност 2011 на IMD (IMD World Competitiveness Yearbook 2011). Предходните пет издания на книгата за България намериха място във формирането на политиката за конкурентоспособност на българското правителство и в конкретни програмни документи. Резултатите на страните в годишника се наблюдават внимателно от международните инвеститори, което прави данните за 2011 г. още по-важни за представените икономики.

  През 2011 г. конкурентоспособността на България е оценена в сравнителен план сред 59 водещи национални и регионални икономики. Тя е на 55 място, което е  с две места по-надолу от подреждането за 2010 година. На първо място тази година са САЩ и Хонконг, които изместват миналогодишния лидер Сингапур. На дъното на класацията след България са  Гърция,  при която се наблюдава един от най-сериозните спадове с 10 позиции, Украйна,  Хърватия и Венецуела

  Статистическите данни за последните месеци показват раздвижване на икономиката, но рангът на България в класацията показва, че тя се развива по-бавно от останалите страни и са нужни сериозни реформи, за да спре загубата на конкурентни позиции, смятат от ЦИД.

  Основните причини за влошаването на конкурентоспособността на българската икономика са лошото образование и слабата подготвеност на кадрите, спадът на заетостта, лошата транспортна, техническа и научна инфраструктура и малкият пазар. По всички тези показатели страната е на последните места в класацията. „Това са дългосрочни фактори, които са натрупвани с години и не могат да се подобрят бързо“, каза Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в ЦИД. Според изследването проблеми пред инвеститорите са и недоброто антомонополно законодателство, непредсказуемата политика на правителството, застаряващото население, изтичането на мозъци.

  

  www.dw-world.de, www.csd.bg

  
  

• Орхан Памук: Закъснях за България

  Нобеловият лауреат Орхан Памук, който е за пръв път у нас, получи от министъра на културата Вежди Рашидов наградата „Златен век“. За мен е удоволствие да взема отличието, особено когато то ми се дава от човек на изкуството, каза световноизвестният писател. Той не скри радостта си, че ще се срещне с родната публика, и призна: Смятам, че съм закъснял с идването си тук.

  Министър Рашидов пък не скри гордостта си, че с Орхан Памук са не само колеги творци и говорят общ език, но и са от един регион – от Балканите, където за културата няма граници. „Това, че Орхан Памук е Нобелов лауреат, е признание за литературата на целия наш Балкански регион. Тук наистина се раждат таланти”, каза министър Рашидов и допълни, че както Орхан Памук е мечтаел да стане художник, така и той като дете е искал да стане писател.

  Орхан Памук се срещна и с представители на няколко поколения наши писатели като акад. Антон Дончев, Владимир Левчев, проф. Боян Биолчев, Божана Апостолова, Маргарита Петкова, Палми Ранчев, Георги Господинов, Васил Балев. Турският словесен майстор, автор на шедьоври като „Името ми е Червен“ и „Бялата крепост“, „Сняг“, „Черна книга“, „Истанбул“, „Нов живот“, „Музей на невинността“, „Джевдет бей и неговите синове“, даде автографи върху няколко свои книги, издавани у нас от ИК „Еднорог“, които ще бъдат предоставени на 23 училища по изкуства у нас.

  Орхан Памук е у нас по покана на фондацията „Елизабет Костова“ като част от дългосрочната програма „Литература в 100 лица“ и днес ще се срещне с читатели в „Червената къща“, където ще представи книгата изповед „Други цветове”.

  Източник: http://novinar.bg/news/orhan-pamuk-zakasniah-za-balgariia_MzU4MDs2MA==.html

• Първи министър избяга от Бойко Борисов; друг зам. го последва

  Александър Цветков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията напусна кабинета на Борисов. Това е първият член на екипа на генерала, който сам се оттегля от властта. Досега лидерът на ГЕРБ еднолично сменяше хората си. Зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Марий Косев също го последва и хвърли оставка си.
  
  Горещата новина бе потвърдена от членове на правителството, които научили за оставката лично от шефа си Бойко Борисов. Той им съобщил, че Цветков се оттегля от министерските си задължения. Мотивите за това, макар и необявени публично, били лични.
  
  Самият шеф на транспорта Цветков е бил на заседанието на правителствотоднес и е говорил по точки, на които е вносител. По-късно министрите Сергей Игнатов и Аню Ангелов са потвърдили новината, но не са коментирали мотивите за оставката.
  
  Александър Цветков е поредният пети министър, който изразява желание да напусне поста си от началото на мандата на този кабинет. Сега се очаква решението на премиера за това дали ще приеме оставката на транспортния си министър и кого ще номинира за поста му. Засега за министър се спряга заместникът Ивайло Московски. Делян Добрев от ГЕРБ пък е новият зам.-министъра на енергетиката.
  
  Междувременно БНТ обяви, че горещата новина била за оставките на още 6-ма зам.-министри от различни министерства. Зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Валентин Николов малко по-късно днес потвърди, че зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Марий Косев също е подал оставка. Що се отнася до тази на Цветков – тя не била изненада, за нея се говорело поне от седмица. Снощи на редовното заседание на Изпълнителната комисия на ГЕРБ премиерът Борисов казал, че се чака оставка на транспортния министър.
  
  Мотиви за оставката на Косев не бяха коментирани. „Тя е за всичко”, отговори Николов на въпрос дали заради проекта за АЕЦ „Белене” или заради друго е подал оставката си.
  
  Frognews.bg припомня, че Марий Косев е вторият зам.-министър с ресор енергетика. Той замени отстранената Мая Христова като заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Той беше назначен по предложение на министър Трайчо Трайков от 3 юни 2010 г., със заповед на министър-председателя Бойко Борисов.
  
  „Предложението се основава на необходимостта от по-ефективна работа в ресор „Енергетика“, както по отношение на концептуалните стратегически задачи – Енергийна стратегия на Република България и политика в сектор „Възобновяеми енергийни източници, така и в организацията на енергийните дружества“, мотивираха тогава смяната от ведомството.В последната седмица той изказа становище, че България не трябва да подписва дългосрочни договори с „Газпром“. „България може да не сключи дългосрочен договор с „Газпром“, ако в преговорите за нови газови доставки параметрите не са изгодни за страната“, коментира Косев. Той посочи, че такъв договор ще има след дългосрочен анализ, в който ще се включат и възможностите за алтернативни доставки.

  frognews.bg

• Заслужава ли си да се върна в България?

  Какви са нагласите сред българските студенти в Германия? Дали те са готови да се върнат в родната си страна, след като завършат следването си, или предпочитат да останат в чужбина? Как България би могла да ги върне?

  Йорданка Йорданова потърси отговорите на тези въпроси на информационната трудова борса в Кьолнския университет, предназначена за студенти, абсолвенти и млади професионалисти, които живеят в Германия.

  

  „Не знаех колко студенти ще дойдат, защото повечето ми познати, които завършват в Германия, остават тук. А веднъж влезеш ли в някоя фирма в Германия, много трудно би излязъл, защото свикваш със заплатата, с условията на работа… И прибирането ти в България става все по-трудно. Така че е трудно да убедиш хората да дойдат. Но все пак се събраха над 150 човека. Така че си свършихме добре работата.“

  Това разказва Ива Казакова от клуба на българските студенти „Будители“, който е съорганизатор на провелата се тази година в Кьолн трета поред информационна трудова борса за български студенти и специалисти. Инициативата е на Министерството на труда и социалната политика на България, със съдействието на Агенцията по заетостта, българското дипломатическо бюро в Бон и университета в Кьолн. Значението на информационните трудови борси в чужбина министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов обяснява така:

  България ги иска, но искат ли я те?

  

  „В момента има изострена конкуренция на пазарите на труда в ЕС. Бизнесът търси квалифицирана работна ръка за отделни отрасли и браншове. И България не трябва да изостава от този процес. Смятам, че тази трудова борса, която е трета поред за Германия, такава беше направена преди това в Берлин и Мюнхен, на която присъстват над 15 компании от България със свои щандове и наред с Агенцията по заетостта, с НОИ, с НЗОК и с нашите експерти от Министерството на труда и социалната политика, искаме да бъдем в по-голяма полза за нашите сънародници, които работят и живеят тук. Надявам се, че част от тези млади хора ще се върнат в България.“

  А каква всъщност е нагласата на българските студенти в Германия? Радомир Георгиев следва информатика в Бохум и е дошъл на информационната борса, за да се информира за възможностите за стаж:

  „Тук се предлагат практики, но в повечето случаи не са платени. Почти всичко е предназначено за хора, завършили образованието си. Много неща в България трябва да се променят. Не става дума само за възнаграждение… Просто на нас, които сме излезли навън и сме видели друго, не ни стига само да ни предложат една добра заплата.“

  През 2009 година Ирина Маврова и още седем студенти от университета в Манхайм правят проучване сред 1 425 български студенти относно професионалните им нагласи. Резултатите сочат, че само 2% от запитаните са категорични, че ще се завърнат в България веднага след следването си, водени от лични мотиви като семейство и приятели. 53% биха останали в чужбина от 2 до 3 три години след завършването си, a 44% мислят за завръщане в България в по-дългосрочен план.

  Кои са минусите на България?

  

  „Основните притеснения за българските студенти са корупцията, некомпетентността и бюрокрацията в държавните институции. Близо 90% посочват това като проблем. На второ място е по-ниското заплащане на труда. Около 80% от запитаните го смятат за проблем. Неуредеността на социалната система – също. Хората така възприемат нещата. Дали това е реалността или не, е друг въпрос. Това е усещането за България и това е мнението.“

  Това споделя Ирина Маврова. Според нея подобни информационни трудови борси като тази в Кьолн биха могли да променят нагласата на студентите, защото директният контакт с работодателите е много по-важен от прочитането на информация за фирмите в интернетпорталите например. Кои са най-често задаваните въпроси към работодателите от страна на българските студенти? Светлана Бовиянски, мениджър „Човешки ресурси“ на Пени Маркет България, споделя впечатленията си от борсата:

  „Въпросите са от общ характер. Например: по какъв начин бих могъл да се реализирам в България. Т.е. това показва недоверие, съмнение от страна на работещите и следващите в чужбина към това, което може да им предложи пазарът на труда в България. Истината е, че има още много проблеми за решаване в страната. Но от друга страна бихме могли да ги решим заедно. Ние търсим хора, които имат желание да се развиват.“

  Автор: Й. Йорданова, Редактор: М. Илчева

  Deutsche Welle / dw-world.de

• Б. Борисов: Да изнасяме висшисти като футболисти

  България да изнася висшисти, както прави с футболистите. А не да финансира обучението на студентите с държавни пари, пък те после да отиват да се реализират в странство. Това заръча премиерът Бойко Борисов на просветния министър.

  Как ще стане това трябва да реши Сергей Игнатов. Двамата бяха заедно на Седмия форум на иновациите в х-л “Шератон”.

  

  Според министър-председателя не било редно да се инвестира в обучението на младежите, а после те да се реализират в странство и без ангажимент към държавата. “Как е във футбола? Там се продават футболисти навън, но от трансфера им печелят клубовете”, нагледно обясни Борисов. И призна, че идеята му да се обвърже обучението на студентите с бъдещето им дошла от новината на “Труд”, че до края на годината 1000 лекари ще напуснат страната.

  “Преди 20 г. в България са се изучавали в пъти, пъти, пъти повече чуждестранни студенти по медицина. Тук е мястото на министър Игнатов да прецени и да предложи – дали, когато държавата години наред дотира един студент, след това той трябва да стане и да си замине, без да има никакъв ангажимент към тази държава”, разпали се Борисов. После му даде още една задача: да се увеличи приемът на чуждестранните студенти. А като ги обучим, да “продадем” на техните държави (бел. ред. – чуждите студенти сами плащат обучението си).

  Задачите на премиера свариха Игнатов напълно подготвен. “На 5 юни ще внесем поправки в Закона за висшето образование, с което се облекчава признаването на документите на чуждите студенти у нас”, каза министърът. Но тепърва ще се мисли как може да се обвърже обучението на студентите, което се плаща от държавата, с реализацията им. “Не бива да забравяте, че сме членове на ЕС и пазарът е много голям, а всеки има право да избира къде да се реализира”, обясни Игнатов. Според него обаче нашите вузове можели да привлекат много повече чужди студенти, както и български младежи, чиито семейства живеели в чужбина.

  www.trud.bg

• Свръхдоза българско кино „В Двореца“, Балчик

  114 са филмите (65 игрални, 10 анимационни, 29 документални, 10 експериментални), които ще бъдат представени в рамките на деветото издание на Международния фестивал за късометражно кино „В Двореца”, 93 от тях се показват в България за първи път.

  Селектираните 114 филми са от 39 държави. Българските продукции преминали селекцията, са 29, което превръща страната ни в основен претендент за “Балчишкото злато”. Класацията следват Германия с девет, а Франция и Англия са с по осем кандидати.

  ◊ В ПРОГРАМАТА НА ФЕСТИВАЛА

  Част от богатата програма, която се представя по време на 9-то издание на фестивала, са номинираният за „Оскар” филм „Кави”. Филмът впечатлява с вълнуваща история за момче, което иска да играе крикет. Вместо това обаче, Кави е принуден да работи в тухларна в Индия, за да изкарва прехраната си. Пред него стои решение, касаещо робството днес – оцеляваш, приемайки съдбата си, или се бориш, без да си сигурен какво ще постигнеш и на каква цена.

  Участват още кипърският мюзикъл „Песента на сирената”, филмът „Този, който прави дъжд” – копродукция между Исландия и Монголия, „Когато пада нощта” от Сингапур и колумбийският филм „200 минути”.

  „Реших да участвам във фестивала заради страхотния диапазон от изкуства, които концентрира на едно място.”, заявява Никълъс Грийн, режисьор на боливийския филм „Салар”.

  С всяка година Международният фестивал разширява географския си обхват, затвърждавайки позициите си на световната филмова сцена. 3758 са филмите, заявили желание за участие в деветото издание на фестивала – от 137 държави от целия свят. Сред страните, потърсили своето място „В Двореца”, са далечните Еритрея, Мианмар, Буркина Фасо, Камбоджа, Камерун, Монголия, Тунис, Ливан, Венесуела, Уругвай, Гана и Мароко.

  Най-голям интерес има сред кандидатстващите с игрални филми, които са 1662. Напредък отбелязват и документалните продукции, които тази година са 1108. 593 от кандидатствалите за конкурсните програми са анимации, сериозен ръст бележи категорията Експериментални – с 316 кандидати.

  Авторите и продуцентите на селектираните филми ще пристигнат в Балчик, за да представят лично продукциите си и да бъдат оценени от утвърдени представители на индустрията.

  Деветото издание на фестивала „В Двореца” се журира изключително от дами – 11 дами, сред които Линда Олшевски (селекционер на Американската филмова академия), Санди Сисел (кинооператор, отличена с награда за цялостен принос към киното), Малгожата Потоцка (емблематична за полското кино актриса), и др.

  С пълния списък на участниците в конкурсните програми можете да се запознаете на сайта на Международния фестивал „В Двореца” – www.inthepalace.com.

  Източник: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=12400&sid=11

• ИкоМоника

  Непослушно нещо е това икономиката на България. Толкова окуражителни думи изрекоха по неин адрес новите управляващи, толкова заклинания – а тя все си пълзи по дъното. Какво друго да кажем, след като бяха обнародвани данните за Брутния вътрешен продукт за първите три месеца на тази година?

  Докато икономиката на развитата еврозона се покачва средно с 0.8% през първото тримесечие, то България отбелязва темп на прираст от 0.4%: двойно по-нисък вместо по-висок, както е редно за догонваща страна.

  Но подробности като тази не пречат на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, или Мони, както с обич го нарича народът, да коментира: „Както виждате, държавата се движи добре“.

  Движи се или мърда?

  В петък статистиката публикува експресни данни, според които българската икономика расте на годишна база с 2.5% и на тримесечна база с 0.4%. Това са слаби резултати. Не само по сравнение с повечето европейски държави: икономиката на България все още е под нивата преди кризата.

  Нещо повече. У нас има очевидни признаци на икономическа депресия, както вече прогнозирах. Управлението на ГЕРБ чертае дълъг и мъчителен за хората и бизнеса период с нисък растеж, задържаща се висока безработица, стагнация на доходите, евтини имоти и евтин труд.

  Но това далеч не е всичко, защото БВП е агрегатен показател: по-съществено от крайното число е какво сочат компонентите му. Разпространеният от НСИ документ ясно показва, че българският БВП не е на минус само благодарение на износа, който расте с 22.2% на годишна база. Спада всичко останало.

  Разходите на правителството са със 7.9% по-ниски спрямо първото тримесечие на 2010 г., индивидуалното потребление е намаляло с нови 0.2%. А брутното капиталообразуване в основен капитал – най-общо казано бизнес инвестициите – се понижава за година с цели 10.8%, а за тримесечие с 4.7%.

  Макар че напомпва БВП, износът като цяло не е от особена полза за икономиката на страната ни – най-малкото заради икономическия модел на разтворената икономика, който доведе до това, че две трети от износа се реализира от чуждестранни компании.

  Също така, близо половината от износа ни са суровини и материали, които можеха да донесат много по-висока добавена стойност, ако се преработваха у нас. През изминалата година суровините рязко поскъпнаха на световните борси, което също спаси нашия БВП.

  Четири бели лястовици

  Виждайки как се развиват нещата, финансовият министър побърза да заяви: „Април ще стане повратна точка за българската икономика“. От началото на управлението на ГЕРБ до сега, Дянков обяви две или три подобни повратни точки – които избухваха в медиите в нужното време и изпълнили предназначението си потъваха в забрава.

  Пролетта е сезон на биологичния оптимизъм, нека не прекършваме разцъфналите клонки на правителствената надежда. Но искам да споделя в тази връзка моето лично гледище „кога ще се оправим“, тоест кога ще излезем от икономическата депресия. Това няма да го  разберем от напудрените данни за БВП или регистрираната в бюрата по труда безработица. По-вярна представа ще ни дадат следните три показателя.

  Първо и най-важно е брутното образуване на основен капитал. Когато фирмите отново започнат да инвестират в производствени мощности, да купуват нови технологии и най-общо казано да се решават на нови проекти, ще получим сигнал, че икономиката започва да се движи добре.

  Далеч сме от този момент. От второто тримесечие на 2008 г. насам инвестициите непрекъснато спадат. По съизмерими цени, тримесечните обеми на бизнес инвестициите сега са с близо 42% по-ниски по сравнение с периода преди кризата – приблизително на равнищата от началото на 2005 г.

  Вторият сигнал е директно свързан с първия, малко го предхожда, но е по-несигурен: банковите кредити, отпуснати на нефинансовите предприятия. От юли 2009 г., когато Дянков взе хазната, до края на март 2011 г., откогато са последните данни, общият размер на отпуснатите кредити на предприятията /без овърдрафта/ нараства със 7.5%.

  За същото време хармонизираната инфлация се качва с 6.6%, тоест реалният прираст на бизнес кредита е под 1%. Предвид факта, че проблемните кредити на предприятията са нараснали пак за същото – Дянково време, с 238% до 4.57 млрд. лева, лесно можем да заключим, че по-голямата част от новия отпуснат кредит е отишъл за погасяване на стари задължения /рефинансиране/, а не за бизнес инвестиции.

  Третият фактор доста по-трудно може да се представи с числа. Шъ съ упрайм, както гласи популярният лозунг от близкото минало, веднага щом шофьорите в България започнат да се държат по-адекватно по пътищата. Надупчени или не, магистрали или чакъл – ако шофьорите продължават да се бутат като говеда напред с рогата, нищо добро не чака нито икономиката, нито обществото ни.

  Премиерът и другият вицепремиер са от системата на МВР. Успяват ли тези специалисти да наложат ред по пътищата на България? Вие ще кажете. Моите наблюдения са, че има най-малко две категории безмозъчни шофьори: първите са неуверените и доказващи се младежи. Те се държат отвратително, но все пак за тях е разбираемо.

  Трудно обаче мога да разбера наглостта на по-възрастни хора, често с прошарена коса и вид на професори, които карат много скъпи коли и се държат на пътя като на каруцаря по-големия брат. Кои са те – бизнесмени, депутати, бащи на мутри, развалени от Ориента чужденци или просто озлобени богаташи?

  Разбира се, известни са и много други лакмуси на икономическото възстановяване: ръст в продажбите на дребно, ръст в търсенето на стоки на лукса, възстановяване на активността на фондовата борса, цени на имоти и т.н. С удоволствие бих дискутирал и по тях, но разбира се читателят е в правото си да получи по-кратко изложение.

  Така или иначе, според мен си заслужава да обърнем особено внимание на изредените три, както и на един четвърти показател – пробен камък за популярността на правителствената политика: възстановяването на броя на ражданията.

  Както знаем, четвъртият показател обикновено реагира с девет месеца на промяната в икономическата обстановка. След като толкова българи по икономически причини отлагаха с години най-радостното събитие, след 2007 г. сякаш блесна светлина в тунела.

  Затова през 2009 г. имахме пик на раждаемостта – последван от спад през 2010 г., не без намесата на Дянков, който по няколко начина погна алчните за социални помощи майки. За да разберете какво става с икономиката, в следващите години внимателно следете демографската статистика.

  Димитър Събев

  http://www.webcafe.bg/id_140331335_IkoMonika

• Новият президент – да не пие от властта, а да сее за бъдещето

  Веднъж Джон Кенеди посрещнал група Нобелови лауреати в Белия дом. По време на срещата Кенеди находчиво подхвърлил, че това е най-голямата колекция от умове, събирана някога в Белия дом, с изключение на случаите, когато Томас Джеферсън вечерял сам.

  Тази легендарна реплика на Джон Кенеди припомня кое всъщност е най-важното политическо качество за един държавник: да бъде умен и едновременно с това да е озарен от широки хоризонти. Докато наблюдавам зараждащото се начало на предстоящата президентска битка в България, изпитвам тъга. Нацията ни има много сериозен проблем със съвременните културни знаци. Ние сме отгледали деструктивно-паразитна икономическа система. Която е в симбиоза с политическата култура на рушвета. Изобщо не става дума за борба с корупцията, а за сътрудничество с нея.

  Въпреки това нито един кандидат-президент няма да подхване най-важния дебат за обществото ни – докъде още можем да обезценяваме националния ум. И докъде още можем да обезценяваме националната икономика. Енергията на масите се направлява от енергията на лидерите. Затова наоколо е пълно с хора образовани, но разочаровани, които си профукват времето и които са убедени, че талантът в тази страна е предимство само ако го прикриваш. Огромни групи от обществото живеят в своята държава, с която нямат никаква връзка. Това са неучастващите млади хора. Те не гласуват на избори, не гледат новини, не желаят да разговарят за бъдещето на тази страна. Те са онова голямо неофициално общество, където държавата изчезва напълно. Държавата като контакт, нужда, принадлежност. Те не се интересуват от големите проблеми на обществото, основно защото смятат, че и никой друг не се интересува.

  “Президентската битка е решена – така отговарят на въпроса за кого ще гласуват. – И следващият президент ще бъде като предишния.” Да управляваш държава не е като да управляваш рикша. Возим едни хора насам-натам, говорим едни лозунги и толкоз. Напомням за Джеферсън, защото освен всичко друго, което е направил за Америка, няколко години преди да напусне този свят той основава и университет – Вирджинския. Защо му е било на Джеферсън буквално в последните си дни да се занимава с някакъв си университет? Отговорът е: заради бъдещето, което ще дойде след него. Тази трудно обяснима обществена грижа би ли могла да се вмени някога в душата на поне един български политик?

  Наблюдаваме на живо еволюцията на българския политик, историята на взаимоотношенията му със самия себе си. Чакаме да израсне емоционално. И културата и здравето на нацията да придобият по-голямо значение за него от комисионите. Нито един от досегашните президенти на България не отговаряше на истинските изисквания за съвременен президент.

  Георги Първанов – премерен, но скучен със силна медийна захапка – заради сътрудничеството му с ДС остана докрай неприет от западните демокрации. Петър Стоянов – безспорно интелигентен, но оперетно объркан в синята кауза – отначало напълно послушен пред Костов, след това лицемерно разграничен, да не говорим за синдрома “Мисия Лондон”, или как се отразява властта на неподготвените. Желю Желев – недодяланият президент на голямата политическа промяна, добродушен и честен – изглеждаше като човек, който знае пътя, но не може да шофира.

  Какъв трябва да е бъдещият президент на България? Отличен дипломат с фини маниери, който е решил не да излапа всичко от настоящето, а да посее нещичко за бъдещето. И нека не е телекултурен герой, моля, който променя утопиите си в движение. Спасител, изфабрикуван от телевизиите. Властниците у нас толкова обичат да се показват по телевизията, че вече наистина натежава въпросът: А кога работят?

  Представете си само – Томас Джеферсън е бил доста стеснителен тип, през целия си живот не е произнесъл нито една забележителна реч, не е бил добър оратор, не е обичал публичните изяви, но пък с действията си е оставил диря в американската история. Защо ли? Защото е бил богат на знания човек, интересувал се е от икономика, от селско стопанство и дори от архитектура. Не е хитрувал, а просто е бил умен. Понякога си мисля, че точно невежеството се оказва скритият крокодил в реката на българската политика. Чак след това се нареждат равнодушието и алчността . Новият български президент би трябвало, първо, да е способен да бъде нов. Нов, означава с ново отношение към нацията. Нов означава не да се вампиризира от властта, а да зададе нова епоха в българската политика. Да бъде реформатор на духа. Възможно ли е най-после да изберем държавник, а не мнителна и докачлива пешка, готова лесно да ипотекира бъдещето ни?

  Калина Андролова

  http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=892720

• Donald Trump Will Not Run For US President

  New York businessman Donald Trump made it official Monday – he will not be a candidate for U.S. president next year.  Trump is the second big-name Republican to decide against a White House bid in the last few days and his decision adds yet another element of uncertainty to the slow-forming field of Republican presidential contenders.
  Trump announced his decision in New York as the NBC television network rolled out its program lineup for next season, including Trump’s highly rated program “The Celebrity Apprentice.”
  “I’ve decided that we are going to continue onward with Celebrity Apprentice, we are going to continue making lots and lots of money for charity.  I will not be running for president, as much as I’d like to, and I want to thank everybody very much.  Thank you very much,“ he asid.
  Trump also issued a statement that said his decision did not come easily or without regret, but that business was his greatest passion and that he was not ready to leave the private sector.  Trump added that had he decided to run, he is convinced he could have won the Republican Party nomination and the presidency next year.
  Trump had a rapid ascent in public opinion polls earlier in the year when he began his flirtation with a presidential run.  Trump excited conservative activists with his attacks on China, OPEC and what he felt were bad international trade deals for the United States.  “If I run and if I win, this country will be respected again,“ he said.
  Trump’s major focus early on was questioning the legitimacy of President Barack Obama’s birth certificate.  But last month the president released the original long form of his birth certificate and polls indicate the issue had faded, and that is when Trump’s poll ratings began to dip as well.
  Quinnipiac University pollster Peter Brown says recent surveys showed that Trump and former Alaska governor Sarah Palin have some serious image problems with the public. “Palin and Trump, on the other hand, because almost six in ten voters say that they would never vote for them, would seem to have very, very small odds of becoming president of the United States,“ he said.
  Trump’s decision not to run comes on the heels of the announcement by former Arkansas governor Mike Huckabee that he will not be a candidate in 2012.  Huckabee was consistently at or near the top of public opinion polls among potential Republican contenders, and the top spot now belongs to former Massachusetts governor Mitt Romney.
  Georgetown University political scientist Stephen Wayne says there is a great deal of uncertainty about the Republican field at the moment. “It certainly says something about the absence of a frontrunner at this point on whom Republicans are agreed and it also says something about the impact that celebrities seem to have on the American political process,“ he said.
  Those Republicans definitely in the race include former U.S. House speaker Newt Gingrich and Texas Congressman Ron Paul.  Others who have taken initial steps toward a run include former Minnesota governor Tim Pawlenty and former Pennsylvania senator Rick Santorum.
  The decisions by Trump and Huckabee to pass on the 2012 race could increase pressure on two other prominent Republicans who have yet to announce their intentions for next year, Indiana Governor Mitch Daniels and former Alaska governor Sarah Palin.

  www.voanews.com

• Архивите на БКП стават хит в интернет

  Публикуват в мрежата полицейското досие на Тодор Живков

  22 000 страници от архивите на Политбюро на БКП ще бъдат дигитализирани и качени в интернет. Това заяви Мартин Иванов, новоизбраният директор на Държавна агенция „Архиви” (ДАА). Това е една от стъпките, която агенцията предприема, за да привлече вниманието на повече читатели. Освен това е предвидено в интернет да се публикуват и полицейските досиета на Тодор Живков, Никола Вапцаров, Гео Милев, Вълко Червенков, както и на други известни личности от недалечната история на България.

  Мартин Иванов съобщи, че на 15 май за Москва са заминали трима специалисти, които ще прегледат българските архиви, иззети от съветските военни веднага след края на Втората световна война. Очакваният брой документи, към които нашата държава има претенции, са около 30 000 страници, поясни Иванов. Според него голям интерес биха предизвикали разпитите на българските регенти, управлявали от името на Н.В. Симеон II, който след смъртта на баща си цар Борис се възкачва на престола, но е непълнолетен и не може да упражни властовите си функции. Шефът на ДАА поясни, че получаването на копията от документите трябва да стане до месец. За целта е предвиден бюджет от 50 000 лв. Копие на една страница струва 50 цента.

  Шефът на агенция „Архиви“ насочи вниманието и към проблема със сградата в Биримирци. Според него ситуацията там е най-тежка, понеже хранилището се намира в близост до река и средната влажност е около 90 процента.

  „В страната има около 111 линейни км архиви. За около 3 до 5 процента от тях има сериозен риск. Те много често са поразявани от плесен или са нападани от гризачи”, заяви Иванов. Затова архивите ще се пренесат в една от най-съвременните сгради за хранилища в Източна Европа, в кв. „Илиянци”. За нуждите на агенцията от МО е предоставена още една сграда на 4-ти километър.
  България ще се включи и в европейската програма „Нов Ренесанс“, която ще финансира дигитализирането на по-голямата част от архивите на европейските държави.

  Йордан Йорданов

  Източник: http://novinar.bg/news/arhivite-na-bkp-stavat-hit-v-internet_MzU3ODs5MQ==.html

• Цветелина Бориславова купи 49.9% от акциите БАКБ

  Цветелина Бориславова купува 49.9% от акциите на Българо-американската търговска банка (БАКБ). Новината беше официално потвърдена. Не е ясна цената на сделката. Бориславова ще придобие дяловете чрез нейния инвестиционен фонд Clever Synergies Investment Fund (CFIF).

  Продавач е Allied Irish Bank, която купи половината от БАКБ през 2008 г. за 216 млн. евро. Впоследствие обаче ирландската банка изпадна в ликвидна криза и беше национализирана от ирландското правителство. Това я задължи да продаде неключовите си активи, за да си набави свежи средства.

  Конкурент на Цветелина Бориславова в наддаването за 49.9% от акциите на БАКБ беше „Първа инвестиционна банка“.

  Източник: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.aspissueid=9184&sectionid=hotnews&id=0000164

• ДОЦ. МИНЧО ХРИСТОВ: ФИНАНСОВАТА МАФИЯ ЗАМИСЛЯ ВТОРИ БАНКОВ СРИВ

  • Меглена Кунева предаде България за стотина хиляди евро • Симеон и Сергей са за затвора •
  Доц. Минчо Христов предвижда банков апокалипсис до края на годината! При това по най-лошия сценарий от 1996 /97 г. Бившият независим депутат вижда и други дупки в постната пица на българина, наследени от предишни управления, с което картинката става още по-черна, ако сегашното правителство не намери воля да ги запуши. Нещо повече – в интервю за в. „ШОУ“ Минчо Христов обявява, че подозира сценарий за повторение на банковите фалити, което звучи зловещо.

  Кое ви дава основание да играете ролята на лошия вестоносец?
  – Ами това, че БНБ вече официално признава, че лошите кредити са 20 процента. Което означава, че те са поне 25-30 процента, между нас казано. Критичната граница е 18-20 на процента, т.е. ние сме официално точно на ръба.

  Много хора си мислят, че влоговете им са гарантирани. Това е абсолютна лъжа!
  
  И го казвам съвсем отговорно, казвал съм го и на колегите от трибуната на миналия парламент. В Закона за гарантиране на влоговете има два криминални момента. Единият е, че при фалит на дадена банка фондът за гарантиране на влоговете трябва да започне изплащането не по-късно от 20 дни, но никъде не пише кога ще завърши, което позволява това изплащане да продължи 50 години, т.е. хората никога да не не си получат парите.

  – Нещата преди и сега са различни…
  – Напротив, кое е различното? Какво ставаше преди 1996 г.? Създадоха се банки, включително със заемен капитал от БНБ, който се връщаше следващата седмица. Как? Банките събираха депозити от хората и ги раздаваха на свои хора. Точно така БНБ рефинансираше банките. Тоест, в един момент се оказа, че частните банки са раздали необезпечени кредити на свои хора с парите на обикновените вложители.

  – Имаше закон Каракачанов?
  – Този закон беше за обявяване на кредитните милионери. Аз се опитах да предложа в миналия парламент банкерите да бъдат проверени заедно с кредитните милионери, да бъде проверено тяхното имущество. Този закон още отлежава в деловодството. Милионерите се издължиха с обезценени левове. Вземаха се долари, а се връщаха обезценени левове.

  Сега се готви абсолютно същата схема.
  
  През 2002 г. мнозинството на гражданина Симеон Сакскобургготски премахна наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити. И какво стана? – От 2002 г. насам започнаха да се раздават необезпечени кредити. Огромни! Говоря за корпоративни фирмени кредити, които и сега продължават да се раздават. Голяма част от необслужваните кредити са корпоративните, т.е. фирмени.

  Отделно е, че хората не могат да плащат тези криминални непосилни лихви.
  
  Вторият от криминалните моменти е, че всички валутни влогове, така пише в закона за гарантиране, ще бъдат изплащани в левове по курса на първоначалния ден на плащането. Тоест, ако не дай Боже, стане някаква криза, левът бъде обезценен, всички хора, които имат валутни влогове, а те са над 15 милиарда лв. равностойност, ще загубят валутните си влогове и ще им бъдат изплатени обезценени левове.

  Това е замислено от българската финансова мафия още 1997 г., когато е писан законът. И съм го казвал на моите колеги от парламента, казвам го и на вас. Предстоящата година ще покаже дали съм бил прав. За мен финансовата мафия е замислила този грабеж и тя ще го осъществи.

  – Между другото, какво стана с банкера на “Мултигруп” Миронов, който показно беше свален с чул на главата на софийското летище?
  – Нищо. Доколкото знам, го оправдаха и го пуснаха, а сега си живее в имотите в САЩ, където има цяла колония от български банкери, които ограбиха спестяванията на народа. Живеят си в имения за десетки милиони долари, без да могат да обяснят откъде ги имат. Многократно предложих закон за разследване на имуществото на висшите български банкери, политици и магистрати, но срещах стена от управляващи и опозиция.
  
  – Много нависоко летите – ясно, че срещате всеобщо опълчение?
  – Вижте, бях зам.-предсдател на комисията по корупцията в миналия парламент и съм се наслушал на невероятни скандални неща. Шефове на политически партии, които имат имения примерно в полите на Витоша, декларират квадратния метър по лев-два, при условие, че там той струва стотици левове. Трябва не политиците да определят стойността на своето имущество, а данъчните да почукат на вратата на всеки един политик, да влязат вътре, да направят една независима експертна оценка и да попитат съответния политик колко данъци е платил последните години и откъде са тези приходи. Но да се разследват по закон всички. Убеден съм, че 90 на сто от политиците, защото все пак има някои честни, не могат да обяснят произхода на имуществото си.
  
  – Да се върнем на прокобата ви за българските банки. Как си го представяте? Откъде ще започне всичко?
  – Повод ще се намери. Прави ли ви впечатление, че банките у нас вземат от два до три пъти повече лихви, отколкото във Франция, Австрия, Германия и т.н.

  – Тук вземат до 19 процента лихва…
  – Да, някои и повече.

  – Добре, банките държат високи лихви. После какво става?
  – Ами първо ограбват хората и обикновените фирми по един жесток и безпрецедентен начин. Върнаха и наказателната такса за предсрочно погасяване на кредити. Второ, което е изключително скандално, дадоха на банките сами да определят така наречения референтен лихвен процент, т.е. всяка банка може да определя по собствена методика лихвите си и което е най-скандалното – ако един човек вземе примерно заем с 10 процента лихва, на следващия месец банката може да му каже, че тя е променила методиката и отсега-нататък трябва да плаща 30 процента лихва. Още по-скандален е скритият факт, че

  в този референтен лихвен процент банките включват лошите кредити

  Те не се връщат, а тези загуби се включват в лихвите на добросъвестните граждани, които съвестно си погасяват кредитите и в това е големият проблем.

  – Какъв е големият проблем? Банките си въртят парите, както си искат, стига да не фалират?
  – Точно това е големият проблем. В лихвите на добросъвестните платци се включват тези загуби, които банките не връщат, и тези липси генерират увеличението на лихвите, създават един омагьосан затворен кръг, който неминуемо води до фалит.

  – Да не искате да кажете, че това се прави умишлено и с по-далечен прицел?
  – Да, и не само това. От една страна е престъпната печалба, а от друга е сривът на системата, който според мен наистина предстои.

  – Какво означава срив на системата?
  – Означава фалит на една-две банки и оттам-нататък ще започне ефектът на доминото, както стана през 1996/97 г.

  – Добре, а самите банкери какво печелят, като фалират банките си?
  – Печелят следното. Те ще върнат обезценени левчета. Тоест, печелят това, че са раздали на свои хора, т.е. на себе си, необезпечени кредити.

  – Ако правилно съм ви разбрал, кредитните милионери, които са завлекли стотици милиони с необезпечени кредити, и банкерите са скачени съдове?
  – Точно така! И то при липсата на наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити…

  – Искате да кажете, че вместо да мъчат да банкират в условията на конкуренция, в един момент ще се окажат с огромна маса свободни пари?
  – Точно това е. Парите се акумулират, раздават се на свои хора и в един момент, когато настане сривът и на хората се раздадат обезценени левчета, големите пари ще останат у тях. А България е може би единствената страна в ЕС, където влоговете се гарантират в местна валута!

  – Едно не ми е ясно. След като сме под реалния надзор на ЕС, по какъв начин банковата система и финансовата олигархия ще си позволят такава мащабна операция?
  – Ако мислите, че западните банки не крадат, трябва да ви разочаровам. Преди няколко години генералният прокурор на Ню Йорк уличи десетина от най-големите банки начело с „Мерил Линч”, където работеше Милен Велчев в огромни злоупотреби. Банките се съгласиха да изплатят незабавно глоба от няколко милиарда долара, само и само да се спре наказателното преследване. Оказа се, че тези банки са лъгали умишлено своите клиенти, като са им пробутвали акции, които не струват пукната пара и т.н. Такива скандали има достатъчно и в Европа. А вие ми говорите за България! Крайно време е държавата да се вземе в ръце и да наложи строг контрол върху банките и да защити хората от този произвол.

  – Кои са другите пробойни в и без това постната пица на народа?
  – Много са. Просто не могат да се изброят. Вземете субсидията, която в предишния парламент беше увеличена пет пъти, т.е. по 15 хиляди за депутат, който и извън това получава 5 средни заплати и харчи излишъците за глезотии. Вземете партийните клубове, които се дават за партийна дейност, а всички от тях са превърнати в кръчми, казина и едва ли не в публични домове. Вижте какви пари се изливат във всяка една предизборна кампания. Един плакат струва колкото един хляб, а страната е облепена с много милиони плакати при положение, че основните продукти са нараснали с 50 процента за една година. Просто незабавно държавата трябва да приеме един закон за спекулата, защото

  това, което става с горивата, става с всички продукти.

  – Вече един закон за спекулата в ранните демократични години беше тотално опорочен.
  – Не, вижте, този закон може да бъде формулиран само в едно изречение – нормата на печалба не може да бъде повече от 10 процента. Примерно много малко хора знаят, че супермаркетите из цялата страна вземат между 40 и 50 на сто надценка, докато в другите страни на Европа в същите вериги тя е максимум 15 процента. Значи къде е тук държавата да тропне с юмрук по масата и да каже на тези спекуланти, че не може така да грабят хората?! Или да вземем застрахователите и съответните чиновници и лобисти, които работят за тях. В другите страни от ЕС при една щета обезщетението може да стигне до 1 млн. евро, докато в България вижте колко плащат, говоря за тежки щети – няколко десетки хиляди лева. Тоест, нашите застрахователи иска да не плащат нищо на застрахованите, а да вземат европейски застраховки. В момента държавата буквално рекетира хората и ги плаши, че ще ги глоби, ако те нямат задължителната гражданска отговорност, дори да не карат колата си, дори да стои в гараж. Това е вече най-големият абсурд, който съм виждал и който е по-голям от абсурда за пререгистрацията! Когато тя стана, аз внесох закон, с който тя да се отмени и тогава ми направи впечатление, че нито една от политическите партии не ме подкрепи. А истината е, че и Меглена Кунева, и Румен Петков лъгаха най-безобразно от трибуната на НС, че това го искал ЕС. Аз проверих случая и им казах, че ако сега отидат в Гърция, Франция и други страни от ЕС, ще видят, че хората си карат със старите номера и никой не ги закача. Но тук

  изрекетираха хората и ги ограбиха с 60 милиона.

  Това е пълен абсурд! Лобистите замислят да прокарат и глоби за коли, които са в гараж. А това е в противоречие с конституцията. Не може човек да бъде глобен за нещо, което не е извършил. Все едно да имате нож в кухнята и баретите да ви арестуват за това, че бихте могли да направите престъпление с този нож. В миналото НС искаха да въведат и такса електромер, а това по най-груби изчисления бяха 120-130 млн. лв., които ЕРП-тата трябваше да откраднат и да изнесат в чужбина.

  – ЕРП-тата, които разплакаха цял един народ?
  – Истината е такава. В продължение на много години аз поставях въпроса на Станишев, който мънкаше като ученичка и не ми отговаряше, а ставаше въпрос за следното – тези ЕРП-та вече десет години не са изплащали и стотинка дивидент на държавата. Те твърдят, че нямат печалби, което е нагла лъжа. Защото ако човек сметне дори само това, което са платили като консултантски услуги – по пет хиляди на ден на свои вътрешни фирми и т.н., ще се види, че всички тези печалби са източени и държавата по най-груби сметки, казвал съм го на Станишев, има да взема 500 млн. лв. от тези дружества.

  – И как ще стане това?
  – Това са откраднати пари. Ако държавата има правителство, парламент, прокуратура, незабавно ще направи една сметка и ще каже: Господа, вие ни дължите 500 млн., ще ги приспаднем от вашата собственост и държавата автоматично ще стане собственик на 70 или 80 процента от тези дружества. А откраднатите пари ще се използват за пенсии, болници, поликлиники…

  – Е, все пак зависи как са сключени приватизационните договори?
  – Това са криминални договори! Аз съм ги дал на прокурор. В тях няма нито дума за някакви обезщетения и задължения от страна на тези дружества. Т.е. Милко Ковачев и гражданинът Симеон Сакскобургготски отдавна трябваше да лежат в затвора за тази приватизация. Трите дружества бяха приватизирани общо за 780 млн., при условие, че мрежата само в София струваше между 3 и 4 милиарда евро! Имаше такъв анализ на независим консултант. Представете си за какъв невероятен грабеж става дума! Само кабелите, ако бъдат продадени за скрап, ще струват много повече, отколкото тези 780 млн. Не говорим за трансформатори, почивни станции, недвижими имоти и пр., и пр.

  – То ще излезе бетер приватизацията на БТК!
  – Разбира се. БТК и ЕРП-тата са най-криминалните сделки в историята на приватизацията в България. Трудно е да се направи класация на грабежите, но бих споменал още два примера. Концесията за Софийска вода. В момента кубик вода от язовир Искър струва на концесионера 2 стотинки. Той го продава за 1,5 лв., при условие, че в София водата идва по гравитачен път, не се ползва електричество и т.н.
  
  – Но се губи около 50-60 на сто от водата по трасето?
  – Казвам веднага. Първо, не са направени никакви инвестиции. Второ, във всички европейски столици загубите са около 10 на сто.

  В България в момента те са 62 процента, които се включват в цената на водата.
  
  На Запад и в тия 10 на сто загуби се включва нищожна част в цената. При нас концесионерът си включва 60-те процента в ценообразуването и няма никакъв интерес да реконструира мрежата. Има интерес водата да изтича в канавката, защото я плащат гражданите. Всичко се начислява в сметката. Аз предложих максимум 25 на сто да бъдат начислени, но парламентът не го прие, а цената на водата щеше да падне наполовина.

  – Още малко и ще докарате загубите от калпави договори до един цял годишен бюджет на България?
  – Ще ги докарам и повече. Малко известно е, но в момента у нас действат два самоубийствени договора за концесия. Единият е за Челопеч, златното находище. 1,5 процента от печалбата отиват за държавата, останалите за концесионера от Канада. При второто златно находище в Крумовград приходите за държавата ще бъдат 30-40 млн., докато за концесионера само от един хълм край Крумовград ще бъдат около милиард и половина.

  Представете си за мащаба на грабежа!
  
  Аз и още няколко депутати вдигнахме шум и стана голям скандал в предишния парламент, защото на всичко отгоре концесионерът искаше да въведе така наречената цианидна технология. Знаете, че цианидите са най-силните отрови на земята. И те щяха да използват стотици хиляди тонове цианиди за промиване на златната жила, след което те ще влязат в подпочвените води и щяха за замърсят цяла Южна България. За 20 години концесионерът щеше да прибере не по-малко от 21 млрд. долара, държавата ще получи стотина милиона и съсипана природа, бум на раковите заболявания и т.н. Няма държава, която да позволи такава такса от 1,5 процента от печалбата! Дори в африканските страни, Либия или латиноамериканските страни по-голямата част е за държавата и много по-малката за концесионерите – около 20 на сто плюс всички разходи около проучване и добив.

  – Може да сте прав, но това е вече статукво…
  – Не, тези концесионни сделки могат незабавно да бъдат развалени със закон. Просто затова сме бедни, затова няма пари за образование и лечение, защото парите изтичат в чужбина.

  ЧЕЗ например финансира чешките пенсионери с пари, които изтичат от България.
  
  Абсурдно е, че един зам.-министър като Гергана Сърбова може да даде лиценз за трети джиесем оператор за смешните 27 млн. евро, а след това да стане директор на БТК. Още по-абсурдно, престъпно, е поведението на една Меглена Кунева като главен преговарящ. С нейно съдействие бяха закрити трети и четвърти енергоблок на АЕЦ “Козлодуй”, които произвеждаха енергия за под 2 стотинки киловата. И цялото й поведение беше с едничката цел да се осигури пазарът на румънската централа “Черна вода”, която е финансирана от банка “Париба”. Това е петата банка по големина в света. Много малко хора знаят, че там работи и Милко Ковачев, но той е дребна фигура в сравнение с Меглена Кунева. Тя е член на УС на борда, това е най-висшата длъжност в банката с няколкостотин хиляди евро възнаграждение на месец. Много странно е, че закриваш Козлодуй и осигуряваш печалбите на румънската централа да си продава тока на Балканите, с което пък осигуряваш печалбите на “Париба” и след като свършваш мандата си като еврокомисар, те назначават като висш член. Милко Ковачев също беше изтеглен на работа в чужбина, след като приватизира ЕРП-тата и след като “Париба” също беше консултант в случая. Скандалното е, че

  ЕС никога не е искал закриването на трети и четвърти блок,
  
  нямаше никакво писмено становище. Имаше едно изказване на един съмнителен лобист като Гюнтер Ферхойген, който даде едно изявление, но никога Европейската комисия не е поставяла никакво условие за приемането на България да се закрият тези блокове.

  Има и още нещо скандално. Много малко хора знаят, че според чл. 36, 3 години след присъединяването си към ЕС ние имахме право да пуснем реакторите, ако имаме някакви икономически проблеми. Това също не се използва. Няколко пъти питах Станишев от трибуната на НС. Той, разбира се, не отговори смислено. Мога да се похваля, че осуетих и може би най-скандалната сделка на предишния кабинет – магистрала “Тракия”. Аз бях човекът, който изиска материалите по договора и който ги разгласи от парламентарната трибуна. За 25 години концесия от българския народ щяха да бъдат източени около 30 млрд. лв. като пътни такси. В договора беше залегнало, че дори да няма нито един автомобил по тая магистрала, държавата се задължаваше да плаща за близо 20 000 коли на ден на концесионера, т.е. гарантираше му приходите. Имайте предвид, че в света няма държава, която е построила две трети от магистрала от 400 км и за довършването на 120-130 км да даде за експлоатация цялата магистрала на една абсолютно съмнителна фирма и една абсолютно съмнителна банка. В случая това беше световно неизвестната стопанска банка “Свети дух”, която трябваше да финансира тази сделка. Това беше една невероятна кражба и ако тези факти не бяха добили публичност, сделката щеше да се осъществи. Тогава в момента гражданинът Симеон Сакскобургготски, неговият антураж, заедно с политиците от БСП, които лобираха, щяха да получават от мен и от вас, от нашите деца и внуци за своите деца и внуци гарантирани приходи от тази магистрала. Тоест,

  щяха да откраднат от всички нас 30 млрд. лв.

  За това става въпрос. Не сме толкова бедни, но много крадем и каним крадците отвън с погача. В противен случай щяхме да бъдем поне по средата по жизнен стандарт в ЕС.

  Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ

  http://www.blitz.bg

• М. Константинов: Партиите вадят 200 милиона черни пари

  Тандем между ГЕРБ и Синята коалиция е единственият шанс БСП да бъде издухана на първия президенски тур, казва безспортният изборен експерт.
  
  интервю на Мая Стоянова /Фрогнюз/

  -Проф. Константинов, като  изборен експерт приемате ли тезата на анализатори и политолози, че изборите тази есен ще бъдат най-тежки и оспорвани през изминалите 20 години? Какво ги превръща в такива?
  
  – Не я приемам. По принцип най-важни в България са парламентарните избори. Тя и републиката ни е парламентарна, а не президентска. В този смисъл двата избора през 2009 г. (за членове на Европейския парламент и парламентарни) бяха по-важни. Това не значи, че предстоящите на 23 октомври избори не са важни. Естествено, че са важни. Първо, те ще определят новата местна власт за следващите 4 години. И ще се види кой ще ползва еврофондовете. 
  
  Що се отнася до президентските избори, нещата стоят по следния начин. Ако кандидатът на ГЕРБ загуби балотажа срещу кандидата, подкрепен от БСП, това може да повлече предсрочни парламентарни избори през 2012 г. и ГЕРБ ще изгуби законодателната власт. Така че ГЕРБ ще играе със силната си карта, сегашния премиер. Това ще му осигури изкарване на пълен парламентарен мандат. Което е добре, защото е време у нас мандатите да се изкарват докрай, както е в Германия. От 1997 г. насам в България е така, като пълни мандати изкараха ОДС, НДСВ + ДПС и тройната коалиция.
  
  – Смятатe ли, че датата 23 октомври е най-подходяща за вота?
  
  – Аз лично предпочитах 30 октомври, но и 23 октомври е добре. По-късно от 30 октомври не бива, защото ще има проблем с мандатите на общинските съвети. А този въпрос е конституционен. Не виждам с какъв акъл някои спрягаха датата 13 ноември. То впрочем толкова очевидно им е акълът. Да си спомним само как се гръмнаха в крака през 2009 г., когато измислиха псевдо мажоритарните избори. От тях БСП изгуби 8 мандата, а ГЕРБ спечели цели 13 в сравнение с хипотезата, че не я бяха сторили тази височайша глупост. 
  
  – Един от сериозните проблеми е изборният туризъм. Има ли възможност той да бъде ограничен по законодателен път?
  
  – Изборният туризъм е страшен само на местни избори (при всички други избори цялата страна всъщност е един изборен район). Туризмът е вътрешен и външен. Вътрешният може да се ограничи с по-дълга уседналост и строги мерки при промяна на адреса: да се доказва с документ или клетвена декларация, че лицето има къде примерно да живее на новия си адрес. А не да ми се регистрират по 100 циганина на един адрес под благосклонния поглед на явно купените служителки от местните администрации.
  
  Що се отнася до външния туризъм, там и една седмица уседналост стига. Ама да се спазва. Сега автобусите идват единия ден и на другия си отиват. Щото хората в тях са на работа в една съседна страна, а и няма къде да живеят в иначе родните си места. Като се спазва една седмица уседналост, автобусите няма да дойдат – хората не са балами да си загубят работата и да спят в рейсовете. 
  
  – Възможно ли е с гласовете на изселниците, имам предвид българските турци, да бъде подменен вотът на кметските избори в някои райони? 
  
  – Ако не се вземат мерките, описани току-що, може. Така стана в Ардино през 2007 г., когато кандидатът на М. Дикме загуби на втория тур едни иначе спечелени избори. Но трябва да се има предвид и нещо друго. Много общини вече са с толкова преобладаващо турско население, че автобуси не им трябват – те така и така си ги печелят местните избори. Такива етнически чисти общини са вредни и за турци, и за българи. В крайна сметка всички сме български и европейски граждани, и няма защо взаимно да се изолираме. Трябва това да се осъзнае от всички, защото иначе от едното нищо ще си създадем огромен етнически проблем. А това най-малко ни трябва. На България й трябват спокойствие и мир. Останалото ще дойде само от таланта и труда на всички български граждани без разлика на вяра и етнос.
  
  – Напоследък акцентирате върху факта, че в списъците могат да се появят много “имена-фантоми”. Как може да бъде решен този проблем преди вота?
  
  – Не само “могат”, а винаги ги е имало през последните 22 години фантомите. Проблемът може да се реши чрез активна регистрация. За каквато няма време що се отнася до предстоящите след по-малко от 6 месеца избори. Дано пък изчистим фантомите до 2013 г., когато, живот и здраве да е, ще се произведат редовните парламентарни избори.
  
  – През последните години имаше няколко бързи производства срещу хора, уличени в купуването на гласове. Достатъчно ефективно ли е нашето законодателство в такива случаи?
  
  – Не, не е достатъчно ефективно. Бързите производства досега завършваха с глоби и максимум с пробации. Докато някои политически брокери не влязат в затвора, оправия няма да има. При това не говоря за пълна оправия – такава няма. Престъпността може практически да изчезне само при тоталитарен режим. Защото тогава режимът е най-големият престъпник и той унищожава по-дребните престъпници. Но то при тоталитарен режим няма и избори, така че тогава по естествен начин изчезва и търговията с гласове.
  
  – Обикновено за изборите се вкарват и много мръсни пари. От къде биха могли да дойдат те – от кого, от кои сфери, и кои политически партии евентуално ще се възползват от тях? Знае ли се какъв е размерът на мръсните пари?
  
  – Предполагам, че в играта наесен ще се хвърлят поне 200-250 милиона лева. При наличните ограничения (4 милиона за партия) е ясно, че ще се плаща под масата. А иначе мръсните пари са от наркотици (включително такси за безпрепятствено пропускане на наркотици през българските граници), контрабанда в големи и особено големи размери, нелегален хазарт, неплатени данъци. Съществена част от мръсните пари се генерира чрез нагласени обществени поръчки. А въпросът кой ще се възползва от такива пари, трябва да се зададе обратно. Кой няма да се възползва? Аз лично на последния въпрос не му знам отговора.
  
  Но да не бъдем чак такива сурови съдници. Нищо от изброените неща не е български патент. Точно по същия начин се лъже и краде на Запад, само че там дивият капитализъм се е поуталожил и се краде по-малко. Но пък един Барни Мъдоф открадна цели 50 милиарда долара от сънародниците си и му дадоха само 150 години затвор. Излиза доход по 300 милиона на година. Не че ще може да им се порадва някога, де.
  
  – Депутатът от Коалиция за България Михаил Михов лансира тезата, че ако не бъдат направени промените в Изборния кодекс до края на юни, не е изключено тези избори да се провалят. Основателни ли са опасенията му?
  
  – Спомням си стария виц, дето един пиян влязъл в трамвая и повърнал върху някакъв пътник. Оня се разкрещял, а пияният му рекъл “Да мълчиш, че я се виж на к’во приличаш”. Та така и в този случай. БСП през 2009 г. прие катастрофалните за себе си промени в изборния закон само месец преди вота. А и сега направи всичко възможно, новото изборно законодателство да се забави максимално. А иначе подобни опасения, освен лицемерни, са съвършено неоснователни.
  
  – Как ще коментирате предложението на ГЕРБ за 6 месечна уседналост и аргументът, че “изискването дълго време да си живял на едно място се превръща в ценз, т. е. преграда за упражняване на избирателното право”.
  
  – Вместо да броим колко дявола могат да се съберат на върха на една игла (любимо занимание на средновековните схоласти), да се обърнем към опита на Европейския съюз, на който, доколкото си спомням, България е член. В ЕС уседналостта е между 6 и 48 месеца, на много места е 12, омръзна ми да го повтарям. И 6 месеца стигат, стига само местната администрация да спре да лапа мухи и други работи, а да регистрира само хора, които могат да докажат реален адрес, на който смятат да живеят.
  
  – Напоследък много се коментира, че именно лидерите на партиите трябва да играят в битката за президент. Какво е мнението ви по този въпрос?
  
  – Могат да играят, а могат и да не играят. Ако стават, нека да играят – навремето Г. Първанов игра и спечели. Някои лидери обаче рискуват яко да се изложат, ако играят лично. Друго си е да издигнеш един възрастен и достоен, но неизбираем кандидат (Н. Беронов през 2006 г., бел. на “Фрогнюз”). И после да кажеш, че кандидатът сам си е виновен, че се е провалил. Други лидери пък имат конституционно ограничение и никога няма да могат да се кандидатират. Например, ако са родени като съветски граждани преди 45 години (С. Станишев, бел. на “Фрогнюз”). Лидерът на една партия, смятана за етническа, няма ограничения да се кандидатира, но няма да го направи. Ако ДПС издигне собствен кандидат, той ще носи българска фамилия. Но не смятам, че ДПС ще има собствен кандидат.
  
  – Защо според вас партиите изчакват последния момент, за да обявят кандидатурите си?
  
  – По различни причини. В. Сидеров вече си обяви кандидатурата. От Синята коалиция чакат резултатите от вътрешните избори на 19 май. Логиката изисква победителят от тези избори да е кандидат на СК, а загубилият да бъде кандидат за вицепрезидент. За мен правилната формула беше формат Европейска народна партия: кандидат президент от ГЕРБ и кандидат за вицепрезидент от СК. Тогава можеше кандидатът, подкрепен от БСП, да бъде издухан още на първи тур.
  
  От БСП не издигат кандидат, защото още не са решили нито в какъв формат ще играят, нито кого ще подкрепят. От тази игра на БСП царят изобщо не е изключен. А и БСП гори от амбиция да покаже, че тройната коалиция не е била провал. Ако царят, или друг центристки кандидат, подкрепен от БСП, се представи достойно на балотажа (примерно загуби с малко от кандидата на ГЕРБ, или, не дай Боже, спечели), то това ще реабилитира тройното управление. Самият Симеон II разбира, че с едно добро представяне на президентски избори (старата му мечта) може да остане с достойнство в българската история. А и да запази минимален шанс за възстановяване на монархията. Това за мнозина звучи фантастично. Но не по-малко фантастично само преди няколко години изглеждаше хипотезата, че чернокож американец може да се яви на президентски избори и да ги спечели. Днес това изглежда в реда на нещата.
  
  И накрая ГЕРБ. Кандидатурата на Б. Борисов ще бъде обявена през август, когато за друга кандидатура просто няма да има време. Но и така е ясно, че това е правилният ход за ГЕРБ. Защото, ако ГЕРБ не играе с основния си състезател ще загуби балотажа и това ще повлече цялата партия воглаве с премиера към дъното. Освен това, ако Борисов стане президент, това не означава непременно бърз провал за ГЕРБ. Опитът е показал, че новоизбраният президент поне две години подкрепя издигналата го партия (изключвам случая Ж. Желев през 1992 г.). Така че избирането на Борисов може не да отслаби, а да укрепи ГЕРБ. А и Борисов във всички случаи ще остане силната фигура в партията години напред, дори ако стане президент. На “Позитано” 20 дълго след избирането на Първанов за президент, като кажеха “шефа”, разбираха именно него, а не Станишев. Станишев се еманципира като лидер на БСП едва към 2007 г., когато за малко не влезе в открит двубой с бившия си началник.

  http://frognews.bg/

• Кого заблуждавате, г-н Борисов

  Светла Василева

  Вчера (14 май 2011 г) преди обяд в качеството си на министър председател на България присъствахте на конгреса на Съюза на репресираните от комунистическия режим и от трибуната на форума заявихте, че няма да им се дадете!

  На комунистите!

  “Децата на тези същите доскоро, ако не бяхме ние да ги свалим, управляваха!” и призовахте да сме … БЕЗПОЩАДНИ!

  След обед на същия ден, о, чудеса! “Безпощадно” се втурнахте, отново в качеството на министър председател, да откривате голф клуба в Правец, все едно е обект на правителството от общодържавна значимост.

  За онези, които не знаят или са забравили нека припомним.

  Голф клуб Правец е частна собственост на фирма “Тера Тур Сервиз”, чийто едноличен собственик е Васил Златев. Същият от 1968 г та чак до 1989 г кмет на Правец, изключително близък с Тодор Живков – последния комунистически вожд. Кметуването му приключва с осъдителна присъда за длъжностни престъпления.

  През 2010 г комунистът Васил Златев е класиран на престижното пето място сред стоте най-богати българи!

  Валентин Златев пък, син на баща си, директор на руския петролен гигант “ЛУКойл”, стана ябълката на раздора в истерията около цените на горивата, избухнала само преди месец в правителството на ГЕРБ. Звездата му на експерт по ядрена енергетика неочаквано “изгря” около проекта АЕЦ Белене. Само дето се оказа, че съветва не България, а “Росатом”! Злите езици говорят, че е спонсор на ГЕРБ, а също и на президента Г. Първанов, както и че чрез нетрадиционни ПР-стратегии като безплатни месечни ваучери за гориво например, си “купува” мълчанието на медиите и “затваря” очите на полицията и прокуратурата за делата си. Твърди се дори, че както и да се казва официалният премиер на страната, реалното случване по тези географски ширини се диктува от Валентин Златев.

  Правец е емблематичен град за България. Още от тоталитарно време. Публична тайна е, че комунистите/капиталисти Златеви днес са го превърнали в свой частен град.

  В този ред на мисли, кого заблуждавате, господин Борисов?

  Репресираните от комунистическия режим, на чиито форум бяхте сутринта?!!

  Комунистите Златеви, метаморфирали в капиталисти, на чието частно ВИП парти бяхте вечерта?!!

  Себе си?!!

  Някои могат да бъдат лъгани винаги. Известно време можете да лъжете всички. Не е възможно обаче винаги да лъжете всички. Трябваше вече да сте научили този урок на Линкълн. Очевидно – не сте!

  Кого заблуждавате господин Борисов?!!

  Източник: http://pozicii.net/

• Край на пътуването без паспорти в ЕС?

   

  Европейските държави поеха към евентуалната отмяна на десетилетното свободно придвижване из континента, след като повечето правителства от ЕС се съгласиха, че е необходимо да бъде възстановен паспортният контрол по националните граници заради опасенията от приток на имигранти, избягали от катаклизмите в Северна Африка.

  Нанасяйки сериозен удар по един от крайъгълните камъни на обединена, интегрирана Европа, вътрешните министри се заеха с радикална промяна в режима за пътуване без паспорти, известен като шенгенска система, за да се даде възможност на 26-те участващи правителства да възобновят граничния контрол. Те се договориха и мерки срещу имиграцията чрез натиск за подписване на “споразумения за реадмисия” със страните от Близкия изток и Северна Африка, за да бъдат връщани бежанците там, откъдето са дошли.

  Промяната в политиката беше подтикната от Франция и Италия, които се карат и бяха подплашени през последните седмици от ограничен по численост поток от бежанци от Тунис. Но 15 от 22-те страни от ЕС, присъединили се към договора от Шенген, подкрепят този ход, а само четири са против, твърдят присъствали официални лица и дипломати.

  Въпросът ще бъде обсъден на срещата на върха на ЕС идния месец от премиерите и президентите. Но “реформата” на шенгенската система трябва да мине и през Европейския парламент, където вероятно ще има силна съпротива срещу даването на право на националните правителства да възобновят контрола по границите.

  Регионът без граници обхваща над 400 милиона души в 22 държави, сред които Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия. Той се простира от Португалия до границите на Русия на Балтийско море и от Исландия до турската граница с Гърция. Мярката за ограничаване на свободата на пътуване идва по време, когато крайната националистическа десница, която става все по-влиятелна из Европа, удържа сериозна победа в Дания, която обяви, че едностранно възстановява граничния си контрол с Германия и Швеция.

  Десноцентристкото правителство на малцинството в Копенхаген капитулира пред яростните антиимигрантски националисти от Датската народна партия, за да си осигури подкрепа за дългосрочната си бюджетна, социална и пенсионна политика. “Работих усилено за това”, каза лидерката на крайнодесните Пия Керсгор.

  Датското решение стресна мнозина, защото бе взето само часове преди спешната среща на ЕС, посветен на имиграцията и шенгенския режим. Германското правителство се оплака, че отворените граници не трябва да бъдат жертвани заради “вътрешни политически причини”. Европейската комисия заяви, че ще проучи решението, за да види дали то е в унисон с шенгенските правила. Но датското правителство обеща граничните и митническите проверки да не включват паспортен контрол, така че всичко остава в съответствие с договора.

  Дания вече има най-строгото в Европа антиимиграционно законодателство. Правителството там обяви, че връщането на постоянния контрол по границите цели да се противостои на трансграничната престъпност. Внезапният обрат в Дания, както и новите ограничения в свободата на придвижване са признак как съживяващата се еврофобска крайна десница из ЕС превръща своя успех в изборните урни в политически победи.

  Кампанията срещу имигрантите в Италия се оглавява от вътрешния министър Роберто Марони от ксенофобската Северна лига в коалицията на Берлускони. Кампанията във Франция се интерпретира като опит на президента Никола Саркози да разводни засилващата се привлекателност на Марин льо Пен, новата лидерка на крайния Национален фронт.

  Десноцентристката малцинствена коалиция в Холандия, както и тази в Дания, разчита на безмълвната подкрепа на антимюсюлманската Партия на свободата на Герт Вилдерс. Твърдият национализъм, напоследък най-видим във Финландия, подклажда претенциите за репатриране на пълномощията от Брюксел – тенденция, която вероятно ще бъде приветствана от Дейвид Камерън и торите. “Проблемът е единствено в доверието. Как да сеизмъкнем от това, без да свалим системата?”, заяви посланик от ЕС. “Предизвикателствата стават все по-големи с всеки изминал ден и е под въпрос дали всичко това може да бъде държано под контрол.”

  Промяната в политиката бе подтикната и от силната нервност от последиците от Арабската пролет. “Има стотици хиляди хора по бреговете на Северна Африка. Някой ден може да се случи нещо изключително”, казва високопоставен дипломат от ЕС. “Ако Кадафи използва това оръжие, той може да създаде много проблеми за Европа”.

  “Гардиън” разкри тази седмица, че режимът на Кадафи позволява на хиляди мигранти от Субсахарска Африка да отпътуват с негодни за плаване и претоварени кораби за Европа, като вероятно това е преднамерен опит да се използва миграцията като средство за натиск върху НАТО и страните от ЕС да не помагат на либийските бунтовници.

  Докато бъде възстановен консенсусът на правителствата от ЕС за връщане към шенгенските правила, Европейската комисия поддържа тезата, че националните паспорти и граничният контрол може да бъдат въвеждани само като “крайна мярка”, временно и при критични обстоятелства.

  Позицията на комисията проправя пътя за разгорещена борба през следващите седмици и месеци за това кой трябва да бди за спазването на шенгенските правила и кой трябва да решава дали и защо една страна може да замрази режима на отворени граници.

  На срещата на вътрешните министри в четвъртък Германия настоя, че тези правомощия трябва да принадлежат на националните правителства, без да се съобразяват с Европейската комисия. Това схващане бе подкрепено от Франция, Австрия и Чехия. Еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, която назовава зоната без граници “прекрасна придобивка”, възрази, че това правомощие трябва да е на Брюксел.

  Унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер, който председателстваше срещата, предупреди, че на отделни страни няма да бъде позволявано да решават сами да възстановяват граничния си контрол. “Това може да предизвика верижна реакция и да разклати доверието”, каза той.

   

  Иън Тейлър,  в. „Гардиън“

  Източник:  http://e-vestnik.bg/11765/kray-na-patuvaneto-bez-pasporti-v-es/

• „Фейсбук“ – новата кръчма?

   

  Общуването в социалната мрежа води до промяна в националния характер, смята народопсихологът проф. Николай Данчев

   

  Промяна в националния характер, свързана с общуването в социалната мрежа констатира народопсихологът проф. Николай Данчев. „Фейсбук“ излъчва особена революция, коментира той пред БТА.

  Негово величество компютърът създаде условия за нов тип комуникация –

  промени се качествено българското, балканското общуване, характерно за нас
  

  като народ, отбеляза народопсихологът.

  За проф. Данчев е изненада, че българинът, който по природа не е публичен човек и не обича да изразява мнението си пред всички, споделя толкова неща в социалната мрежа, дава оценки с голяма смелост за лица от политическата сцена и за развитието на България.

  „Ние сме свикнали да споделяме с приятели, в семейството, т.е. в неформалната група. И докато доскоро българите се събираха в кръчмата, там общуваха и оплюваха, сваляха властта, женеха се и се развеждаха, одумваха другите хора, вече го правят във „Фейбук“, посочва народопсихологът.

  Така, по думите му, на практика

  „Фейсбук“ се превръща в новата ни „обществена кръчма“

  Според него се е отприщила някаква задрямала психическа енергия, която досега е била затворена и не е намирала начин да се излее навън, но в последните месеци избуява в обществена активност.

  Ученият е на мнение, че за това допринася и още нещо – фактът, че хората вече не изпитват доверие към партиите и политиците.

  Постепенно авторитетът на политическите сили пада, повечето партии идват с големи обещания, които не се изпълняват, коментира проф. Данчев.

  И допълва, че, когато се излъжат очакванията на един народ, той става апатичен и бездушен и в момента именно компютърът е неговият отдушник.

  Това е, според него, и една от причините българите да се обединяват на основата на неформални връзки по електронен път.

  Компютърът извършва една голяма революция в тези неформални отношения, които постепенно се формализират и могат да се превърнат в граждански обединения, прогнозира народопсихологът.

  Като пример той посочва, че хората, които

  организират протестите чрез интернет,
  

  например за горивата, изрично подчертават, че не желаят в тях да участват политически лидери и изобщо лица от българската политика.

  Ако тази тенденция продължи, убеден съм, че за няколко години България ще бъде друга и тон за някои неща няма да дават партиите, а граждански сдружения от неформален тип, формирани на базата на електронното общуване между хората, прогнозира проф. Данчев.

  Според него сега е моментът за равносметка и на управляващите, и на всички политически сили. Новото поколение, което тръгва по този път, може би ще промени съществено процесите в България, смята народопсихологът.

  Според председателя на „Интернет общество България“ Вени Марковски обаче революция по интернет в България не може да стане.

  Както виждате, хората протестират срещу високите цени, тоест когато проблемът ги удари в джоба, мотивира позицията той.

  Според него, когато започнат протести срещу посегателства на основни свободи, срещу корупцията, срещу липсата на законност, едва тогава ще има гражданско общество.

  Марковски смята, че
  

  има шанс „Фейсбук“ да стане основна предизборна платформа
  

  Онези, които разберат интернет, имат шанс да успеят, защото пряката пропаганда не се ползва с успех, казва Марковски.

  Мнението му е, че всяка партия има потенциал, но едва ли всяка ще го използва.

  За съжаление, не всички разбират, че е важно не само да кажеш това, което си мислиш, но и да го направиш така, че да не нарушаваш свободата на околните, посочва той.

  Марковски съветва още потребителите да бъдат много внимателни
  какво публикуват в социалните мрежи

  Особено родителите трябва да обръщат голямо внимание какво правят децата им в интернет, тъй като днес дори 7-8 годишните са онлайн.

  Малчуганите могат да станат жертва не само на престъпници, но и на свои връстници, които от детска злоба или само от желание да ги дразнят могат да им създадат сериозни проблеми.

  Не трябва да се пускат компрометиращи снимки – в света има вече достатъчно примери за деца, които тежко преживяват подигравките или изнудването, предупреждава Марковски.

  Затова родители и учители трябва да бъдат особено внимателни и, ако забележат нещо нередно, да се свържат с националния център за безопасен интернет.

  Очакванията на Вени Марковски са социалните мрежи да се развиват все повече. Според него те не могат да омръзнат, защото се променят така бързо, както и самият живот.

   

  Източник:  http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3746571

• Първанов: Трябва да отпадне ограничението президентът да е роден в България

  Президентът Георги Първанов смята, че рано или късно конституцията трябва да бъде променена така, че да отпадне ограничението кандидатите за президенти да са родени единствено в България. При посещението си в Стралджа той посочи, че ограничението, наложено в Конституцията е неоправдано:

  Съзнавам, че навремето, когато е правена Конституцията, то е имало своите персонални измерения, насочено е било към определени хора, да не могат да бъдат те допуснати до участие в изборите, но сега очевидно е, че трябва да се правят номинациите в рамките на този текст на Конституцията и да не се занимаваме с нещо, което не е постижимо.

  Според мен е задължително лидерът да прави такава политика, с която неговата партия или коалиция да печели. Той, трябва да поеме инициативата, да предложи тактика, която да оправдае стратегическите цели. Дали сам той ще участва, както на мен ми се е налагало, или ще предложи друга формула, се решава на друго ниво, каза държавният глава, запитан дали е задължително лидерът на партия да се кандидататира за президент. Президентът Първанов бе гост на националния фолклорен събор „Мараш пее„, където учреди награда за най-автентично представен танц и връчи награди на победителите.

  Източник: БНР/БГНЕС

• Защо пък точно Азербайджан?

  За пръв път в историята на Евровизия победител стана Азербайджан. Изненадата на вечерта обаче бе Италия, класирала се на второ място. 120 милиона зрители проследиха музикалното шоу пред телевизионния екран съобщават от Дойче веле.

  Азербайджан – надали всички германци са наясно къде точно се намира тази страна. Всъщност познанията по география тук нямат значение, като изключим подкрепата за съседските страни, типична за източноевропейците, а и не само.

  Със сантименталното поп изпълнение „Running Scared“ Елдар Гасимов (Ел) и Нигяр Джамал (Ники) спечелиха сърцата не европейците. След гласуването на телевизионните зрители и на журито 21-годишният Ел и 30-годишната Ники събраха 221 точки, следвани от италианския певец Рафаел Гуалаци (189) и шведа Ерик Сааде (185). На миналогодишното издание на конкурса, който според Ройтерс е известен с леката си развлекателна атмосфера и тежък кич, победи 19-годишната германска певица Лена Майер-Ландрут. Тогава Азербайджан се класира на пета позиция.

  Заслужена победа?

  Но дали дуетът от Азербайджан наистина заслужава първото място, пита германският вестник Велт. И да, и не. Според изданието сред 25-те песни на финала е имало и далеч по-добри музикални композиции от „Running Scared“. Гласовите данни на двамата също не са от „шампионската лига“. И въпреки това сантименталното парче, което сякаш сме слушали вече 1000 пъти, завладя европейските зрители, пише Велт. Тяхната отличителна черта? Може би това, че те бяха единственият истински дует в конкурса. Друго? Може би красивият златен дъжд след обявяването на победителя. На тези, които твърдят, че за 221 точки за Азербайджан е допринесла едниствено помощта на съседските страни, изданието задава следният въпрос: Как тогава си обяснявате факта, че руският представител остана на 16 позиция? Сигурно още в Дюселдорф той е бил арестуван от КГБ, пише с намигване вестникът.

  Голямата изненада на тазгодишното издание на конкурса всъщност бе италианецът Рафаел Гуалаци, който призна, че доскоро дори не е знаел за съществуването на Евровизия. С джазовото си изпълнение „Madness of Love” той стигна до втора позиция. Това е забележителен успех за Италия, имайки предвид, че страната не бе участвала в конкурса 14 години.

  Успех на България за 2012!

  Германската представителка Лена, която пя за страната си втора поредна година, остана на десето място. Германците обаче са повече от доволни – от Лена, от водещите, от шоуто.

  Общо 43 страни участваха в тазгодишния песенен конкурс в Дюселдорф. 25 от тях отидоха на финала, който бе гледан пряко от над 100 милиона телезрители от Атлантическия океан до Каспийско море. Присъстващите в залата бяха 36 000. България и тази година не успя да стигне до финала.

  (АГ/Велт/Ройтерс/ДВ/Мария Илчева/Емилиян Лилов)

• Искрата на революцията идва към Европа от юг

  С литературоведа проф. д-р Никола ГЕОРГИЕВ разговаря Мариела Балева

  -Човечеството преживява дълбока криза. Как това се отразява на мисленето ни, проф. Георгиев?

  – Koй ви заблуди, че живеем в криза ?

  – Казват го политиците…

  – Работата на политиците е да лъжат. Спомням си, че един от болшевишките водачи, накрая убит от съветското разузнаване – Лев Троцки, говори за перманентна революция, т.е. непрекъсната. Не зная какво значи криза, но ако знаех, щях да кажа, че човечеството живее в перманентна криза. Всяко поколение си казва: Ние първи преживяваме това, първо на нас ни се случва най-необикновеното. Не е вярно. Откак има човешко мислене, човешки съдби, днешният демагог политик би казал: оттогава насам има криза. На него най-малко му е ясно какво значи криза.

  – В България сега паниката е, че има опростачване. Има ли основания?

  – Не. Нашето обществено мислене проявява големи наивности, една от които е да идеализира миналото. При възхода на българското училище през ХIХ век делът на неграмотните в България в края на ХIХ век е 90%. А при жените – към 98 на сто. По време на разцвета на френската култура – средата на ХIХ век, грамотните са били 2-3 на сто. Грамотността не е мяра за култура – това е мое все по-усилващо се убеждение. Писмеността е представлявала много малка част от историята на човечеството.

  – А сега каква е най-голямата драма на човека?

  – Мисля, че е такава, каквато е била по време на селската война в Средновековието, по времето на роба Спартак, каквато е била по време на Асиро-вавилонското царство. Няма защо да си внушаваме, че от нас започва или завършва светът. Не много отдавна един празнословец обяви, че е дошъл краят на историята. След което историята продължи своя ход, той направи име – става дума за Франсис Фукуяма. Той ще остане в историята, но в движещата се история, не в спрялата – и то като един вид шарлатанин. Нямаме драма, по-голяма от другите.

  – Лъжите са повече от истините – те са навсякъде: в политиката, в идеологиите, в отношението между нас, в езика, затова ли светът е толкова объркан?

  – Не, същият си е. Според преданието собственикът на Езоп – Езоп бил роб – му наредил да сготви най-вкусното ядене. Езоп сготвил езици от животни. Това едва ли е зарадвало много робовладелеца и той наредил на Езоп да сготви най-противното ястие. Езоп пак езици сготвил. Неверието в езика при старогръцката култура стига дотам, че има философска линия на мълчанието. И отново съвременното паникьорство – видите ли, никога лъжата не е била толкова силна. Била е. В българската литература има двустишие на Яворов – “Там нейде по средата / на истината и лъжата.”

  – Днес най-много се дразним от политическите и идеологическите лъжи, които са съзнателни.

  – Но опитният политик така свиква с тях, че ги кара вече и по инерция. Железният канцлер Бисмарк на въпроса кога се лъже най-много е отвърнал: Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов. Понятието демагогия е древногръцко – няма защо да се заблуждаваме, че идва от днес. Истината е твърде колеблива – като навсякъде другаде, но разумни идеолози твърдят, че важна съставка на идеологията е лъжата.

  – Историята ни показва, че обичаме да угаждаме на по-големите, на новите господари. Защо?

  – И угаждането е като се почне от езика и езиковите новости и се свърши с действия, унизителни за българската история и за българската войска.

  – Уточнете, моля ви.

  – Българската войска, войската от Сръбско-българската война, Балканската война, дори от Първата световна война – тая войска да се превърне в помагач на световни жандарми. За разлика от сърбите показахме готовността и желанието си да се подложим на някаква чужда сила.

  – Това, което ни държеше много силно през годините, е, че водачът е нашето спасение. Посочихме няколко бащици. На път ли сме да се разделим с това?

  – На път сме да го усилим.

  – Поредния бащица ли търсим?

  – Намерили сме го засега. В българското полупатриархално и патриархално общество семейни названия стават социални или общи названия. В българския език дядо означава отношение “дядо-внук”, но и възрастен човек. След това “дядо” минава в социално-оценъчна сфера – Дядо Славейков, Дядо Вазов. Имаме и пак семейно отношение – кака, бате. Те минават в политиката. Такова завързване на патриархално-семейни мисления със социалния живот в Европа аз не зная. И така се появиха устойчиви прозвища. Живков беше Тато, зет му Батето, поредният спасител днес е Бат’, а не Бате. Имаше приказка – от царя до говедаря. Царят дава, пъдарят не дава. Предишният вожд и спасител баща беше по произход цар. И се случи не преход от царя до пъдъря, а от царя до пожарникаря.

  – Преди 3-4 г. казахте пред “Труд”, че Бойко Борисов го чака съдбата на Симеон и на Костов. Още ли мислите така?

  – Да! Това е съдбата и на Наполеон – великия, гениалния. Умира като заточеник. Такава е и съдбата – посмъртната, на Сталин. Минаха три години от смъртта му и той беше развенчан напълно. Държавникът съществува, за да бъде рано или късно низвергнат.

  – Казахте и друго – че някъде в света и в Европа ще дойдат нови социални революции. Ето, появиха се такива в Арабския свят. Макар и със закъснение и деформации те ще дойдат и при нас, уточнихте тогава. Наближават ли?

  – Мога едно да отговоря: Дано дойдат! Предвижданията в обществения живот са трудна и не особено смислена работа. Вече има ясни признаци, че искрата от Близкия изток и Северна Африка прескача към Европа – от юг на север.

  За Азия не зная. Следващите може да са Турция, или Гърция. Българските граждани трябва да се замислят какво ще стане с народностното разделение в България – българи, турци, цигани.

  – Сега говорим за интегрирането на ромите.

  – Говоренето за интегриране на циганите е глупаво. Това означава циганите да започнат на приличат на българите. Българите в много отношения не заслужават някой друг да заприлича на тях. Защо да не продължат да бъдат себе си тези хора.

  – Ще ви репликират, професоре, с въпроса: Защо, тези хора да продължат да крадат ли?

  – (Разпалва се.)Ще ви отговоря веднага – кои са най-големите крадци в България? Българите. Българинът може да не открадне хладилник или дрехи, той краде милиони. Но затворите са пълни с дребни крадци. Рибарските мрежи са за дребните риби, едрите ги пробиват и бягат. Така че, ако има разум, какъвто няма в българските държавни власти – предлагам им да изхвърлят думата интеграция на циганите. Мидхат паша е бил ръководител на т.нар. Дунавски вилает – Цяла Северна България и части от Южна. Казано на съвременен език Мидхат паша е действал за интегрирането на българите към турците. На което българите съзнателно и не само на думи са казали – не!

  – И какво да правим тогава?

  – Достойното поведение на циганите ще бъде да кажат: Благодарим, но не ни вдъхвате голямо уважение вие, българите – и с нравите си, и с поведението си, и с начина на живот, с морала си. Оставете ни да бъдем такива, каквито сме.

  – Обикновено революциите завършват с разочарование. Да чакаме ли това и от днешните революции?

  – Казано е, че революциите се замислят, предвиждат, очертават от мислители. Както при Френската и болшевишката революции – провеждат се от професионални революционери. Дантон, Робеспиер във Франция не са от мислителите. Но що се отнася до рязане на глави и смазване на контрареволюционни метежи, Робеспиер си е точно на място. Революциите после се увенчават от диктатор, наречен било то Наполеон, било Йосиф Висарионович.

  – Преживяли сте промените и през 1944-а, и през 1989-а. Какво видяхте?

  – Видях въодушевление в 1944 г. и следващите години. Сега много мекерета приказват, че било фалшиво и какво ли не. Но хора, които са го видяли, преживели, знаят, че не беше така. Имаше противници, разбира се, но и много широко въодушевление и надежди. Както е казал Данте – “Надежда всяка тука оставете” – надписът на ада. След което първи се разочароваха хората, които направиха комунистическата промяна. И когато стана промяната през 1989 г., си рекох – обещава, ама и тая няма да я бъде. Неотдавна в една статия за мое съчинение откровено се казва в началото: “Ние очаквахме от Никола Георгиев да се включи дейно в промяната, тъй като той беше дисидент. И много се разочаровахме, когато той не го направи. И сега 15-20 г. по-късно разбираме, че е бил прав.”

  – Да не намеквате за тогава, когато са ви канели да станете президент?

  – Не, и посланик, и президент, и какво ли не са ми прдлагали. Някои от колегите ми станаха народни представители, посланици, министри, но аз като магарето от “Чифлика на животните”, който и да дойде да обещава, и каквото и да прави, то знае, че ще влачи, че нищо трайно добро няма да стане. Но това не бива да ни прави пасивни и дори отрицателно настроени към революциите.

  – Като че ли най-трудно е човек да бъде свободен. Защото ако решиш да се чувстваш свободен, ще умреш от глад.

  – Банално казано, не ни е ясно що е свобода, що е братство, що е равенство. Но чарът на тези думи си остава, вярно е. И идеал да има, винаги очакване на нещо. Преживяването на промяната е велико преживяване.

  – Младите намират решение – най-лесно е бягството, емиграцията. Защо бягат – това рутинно поведение ли е или неосъзнат порив за прекрачване на ограничението?

  – Първо, българите нямат емиграционна култура, каквато имат гърците, сърбите, македонците и други народи. Българинът знае, че там го очаква самота, унижение, чуждост. Ние имаме в нашата култура белязано проклятието на изгнаничеството. “Тая черна прокуда,/ дето нас млади прокуди,/ да ходим да се скитаме/ немили, клети недраги.”Но никой не обръща внимание на това. Когато границите са затворени, човек се чувства като в затвор. И поривът му да избяга има подбудата – измъкнах се от затвора. Когато границите са отворени, поривът за махане, може да отслабне. И тук идва големият въпрос – дали човек иска да завърши добър чуждестранен университет, да се запознае с тамошна култура. Това е обяснтимо и приемливо. Ако там културно и духовно се чувства по-добре – да отиде.

  – Бягството обаче винаги носи и идеята за завръщане – да припомним историята за Одисей, Итака и Пенелопа.

  – Така е. Винаги ще остане чувството, колебанието – дали не сбърках. Емигрантите повечето са измъчени хора и на старини някои от тях се връщат в България. Има хора, склонни към движението, има хора, осъзнато склонни към безпроменението. Но като цяло човек е разделен между това. Както е разделен между възможността да бъде свободен, доколкото свободата я има, и да бъде до някаква степен зависим.

  ВИЗИТКА:

  * Роден на 24 ноември 1937 г. в Казанлък.

  * Няколко десетилетия е преподавател по теория на литературата в СУ.

  * Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания.

  * Литературен критик, културолог, фолклорист, есеист, публицист.

  * Носител на Хердерова награда за 2000 г.

  Източник: http://www.trud.bg/

• <<
• 1
...
• 322
• 323
• 324
• 325
• 326
• 327
• 328
• 329
• 330
• 331
• 332
...
• 416
• >>