Всички авторски страници

Авторски

• 40% от родната икономика е била в сивия сектор през 2010-та

  Близо 40% е била сивата икономика у нас през 2010 г според работодателите. Като тенденцията е делът й да продължава да расте. Това сочат данните от национални социологически представителни проучвания на Национален център „Икономика на светло“, които са обхванали около 3500 работещи на възраст от 15 до 85 години.

  Данните бяха представени от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АЕКБ) и КНСБ по време на пресконференция, на която присъстваха доц. Емилия Ченгелова, доц. Стефан Петранов, Марияна Цуцекова, зам.-председателят на УС на АИКБ Никола Зикатинов, вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков и Милена Ангелова – ръководител на проекта и главен секретар на АИКБ.

  Проучването показва, че според служителите и работниците, делът на сивата икономика е 48.6%, а според населението – делът й е 58 на сто.

  Заплащане на ръка, неплащане на пълния размер на данъци и осигуровки и нелоялната конкуренция са сред най-честите прояви на неформална икономика в страната, сочат още данните от проучването, представени от доц. Емилия Ченгелова.
  Според анкетираните участници в проучванията основните вреди, които изрядните работодатели понасят от сивия сектор са по-ниската рентабилност, загуба на пазарни позиции и загуба на персонал.

  Регионалните измерения на сивия сектор са различни. Според населението Бургас, Монтана, Плевен, Габрово, Пазарджик, Русе и Варна са градовете у нас, които генерират най-висок дял сива икономика у нас. Доц. Емилия Ченгелова уточни, че за последните 5 г. пък изследването показва, че Монтана е с най-висок дял на сивата икономика – 62.5%, следва Бургас с 61,3%, Ямбол с 61,1%. В столицата този процент е 41,3%, а най-нисък е делът на сенчестата икономика в Кърджали – 34,2%.
  При анализ на 11 изследвани бранша, социолозите установяват, че според работодателите най-високи нива на сива икономика има в браншовете полиграфия, информационни технологии, електротехника, електроника и туризъм. Нивата на сива икономика в тези области достига до 60%. На следващо място с дял между 21 и 50% сива икономика са браншовете машиностроене, инфраструктурно строителство, млекопреработка, пощенски услуги, парфюмерия и козметика.

  Според проучването факторите за появата и разпространението на неформалната или сенчеста икономика основно са няколко. На първо място това е цялостната политика на държавата за регулиране на бизнес средата, лутането между неолиберална пазарна доктрина и командно-рестриктивни подходи, както и липсата на последователност в приоритетите и подходите към създаването на макросреда.

  Освен това от данните става ясно, че държавата е абдикирала от контролните си функции. Несъвършенствата, пропуските и „вратичките“ в законодателството също са един от основните фактори, определящи размера на сивата икономика. Сред останалите фактори са неефективността на съдебната система, ниската ефективност на разследващите органи, високите нива на корупция сред държавната и общинската администрация и ниския жизнен стандарт на населението.

  Николай Ненков подчерта, че резултатите от изследването са имали за цел максимално да се доближат до реалните стойности на сивата икономика у нас. Той изтъкна, че сенчестият бизнес нанася тежък удар както върху коректните работодателски организации, така и върху финансовите ресурси на държавата и самите работници. По думите му, хората постепенно осъзнават, че като работещи в сивата икономика губят дългосрочни осигурителни права за сметка на временните материални придобивки.

  Милена Ангелова от своя страна уточни, че проектът е дългосрочен и продължава до 2013 г. До изтичането на този срок въз основа на всички анализи и проучвания трябва да бъдат предложени законодателни промени, предвижда се да бъдат проведени дискусии, професионални консултации и серия от обществени информационни кампании.

  http://frognews.bg/

• За една историческа несправедливост

  Навсякъде по медиите и интернет се пише за идеологията на Хитлер (националсоциализъм, нацизъм, хитлеризъм) като за крайно дясна идеология. Но дали това е така? Нека видим няколко исторически факта.

  Кирил Кирилов

  Хитлер идва на власт начело на Националсоциалистическата работническа партия на Германия, (National-Sozialistische Deutsche Arbeiterpartei, NSDAP). Самите нациналсоциалисти се самоопределят като лява партия, същевременно имат и знаме с червен цвят, символа на социализма. Политическата програма на Националсоциалистическата работническа партия на Германия е кратка само от 25 точки, но много ясна, в нея освен чисто националистически и популистки идеи има и такива:
  Постигане на народното благо чрез държавата.
  Всеки гражданин да работи за общото благо.
  Всички нетрудови доходи да бъдат конфискувани.
  Всички частни печалби придобити по време на първа световна война да бъдат конфискувани.
  Всички големи тръстове да бъдат национализирани.
  Разпределяне на печалбите във всички по-големи икономически предприятия между работниците и служителите им.
  Аграрна реформа върху собствеността на земите и край на спекулациите със земи.
  Безмилостно преследване на спекулантите.
  Вестниците да станат германска собственост и да не се позволява на чужденци да работят в тях.
  Силна централна власт с централизирано управление.

  В една от най-паметните си речи произнесена на 1 май 1927 г. Адолф Хитлер заявява:
  „Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите, с несправедливите и заплати, с непристойната и оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия, и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена“
  След като идва на власт Хитлер слага под държавен контрол цените на стоките и заплатите на всички. След силен натиск от страна на държавните органи и най-вече от гестапо, политическата полиция на хитлерова Германия, Хитлер успява да сложи на ключови, управленски постове във всички големи предприятия свои, верни хора. Така въпреки, че на книга има частна собственост, дефакто Хитлер успява да контролира всички фирми и да изгради истинска лява, социалистическа, планова икономика. Свободният пазар е напълно разрушен, икономиката и пазара тотално се контролират от държавата. Всичко за лявото, социалистическо управление на Хитлер в Германия е много подробно и ясно обяснено от професора по икономика George Reisman.

  Национализма така присъщ на Хитлер не е нещо непознато за социалистите. Спомнете си милионите казаци, чеченци и много други, избити или вкарани в концлагери от Сталин само заради етническият им произход, хилядите избити от социалистите в бивша Югославия заради етническият им произход, „възродителният процес“ в България. Национализма винаги е бил основно оръжие в арсенала на социалистите. Политическите репресии, политическата полиция, концлагерите, национализирането на профсъюзите и другите обществени организации, крайно агресивната политическа пропаганда – това са все неща които правят режимите на Хитлер и тези на Сталин и другите социалистически режими абсолютно еднакви.

  В последната издадена на българският пазар книга „Разгромът“, Виктор Суворов започва така:
  Xитлер е стрoял сoциaлизъм. И Стaлин е стрoял сoциaлизъм. Xитлер е смятaл свoя път към сoциaлизмa зa единственo прaвилния, a всички oстaнaли пътищa зa изврaщение. И Стaлин е смятaл свoя път към сoциaлизмa зa единственo прaвилния, a всички oстaнaли – зa oтклoнение oт генерaлнaтa линия. Xитлер е имaл четиригoдишен плaн. Стaлин – петгoдишен. Глaвните прaзници в империятa Стaлин сa били 1-ви мaй, 7-8 нoември. B империятa нa Xитлер – 1 мaй, 8-9 нoември. Xитлер е изтребвaл хoрaтa с милиoни. И Стaлин – с милиoни. Xитлер не се е oкичвaл с oрдени, и Стaлин не се е oкичвaл.

  Къде е тoгaвa рaзликaтa? Paзликaтa е във фoрмaтa нa мустaците.

  Така, че ако някой ви каже, че националсоциализма, нацизма или хитлеризма са крайна дясна идеология, а последователите им са крайно десни, това е пълна лъжа. Националсоциализма, нацизма или хитлеризма са лява, социалистическа идеология а последователите им са социалисти със склонност към национализъм.

  Източник: http://networkedblogs.com

• За Богородицу, за Сталина!

  Единственным массовым политическим мероприятием в Москве в День Победы стало организованное КПРФ шествие, к которому примкнули и представители других общественных организаций. Манифестанты воспользовались праздником как поводом напомнить о своих политических амбициях: коммунисты потребовали разрешить использовать имя Иосифа Сталина на рекламных щитах, поклонники ливийского лидера Муамара Каддафи призывали „дойти до Бенгази“, а православные хоругвеносцы объясняли свое участие тем, что Богородица помогла в борьбе с фашистами.

  Шествие от Пушкинской площади до Лубянской стартовало в 12 часов. Самую большую колонну образовали сторонники КПРФ — под красными флагами шли около 2 тыс. человек с портретами Ленина и Сталина (позже сайт Компартии доложил о стотысячном шествии в центре Москвы). В начале мая коммунистам отказали в размещении в столице билбордов с портером Иосифа Сталина и его словами „За победу! За великий русский народ!“. „Нам запрещают уважать наше историческое прошлое,— заявил „Ъ“ лидер столичных коммунистов Валерий Рашкин.— Ведь Иосиф Виссарионович известен не только своими успехами в строительстве социализма, без него не было бы и Победы!“ В центре колонны был поднят и портрет лидера КПРФ Геннадия Зюганова — в окружении изображений вождя народов чуть меньшего размера. Сам господин Зюганов тем временем шел во главе колонны в сопровождении ветеранов. Его товарищи скандировали „Слава Победе!“, „Слава КПРФ!“ и даже „Лучше быть красным, чем голубым!“.

  Следом за красными флагами двинулись люди с зелеными полотнищами. Около 50 сторонников ливийского лидера Муамара Каддафи несли плакаты „Не смеют крылья черные над Ливией летать“ и „Дошли до Бреста — дойдем и до Бенгази!“. „Мы представляем здесь российское объединение в поддержку лидера джамахирии,— объяснил „Ъ“ молодой человек с зеленым значком „Муаммар, с тобой человечество“.— Мы регулярно проводим пикеты у посольств стран-агрессоров. Здесь мы хотим привлечь внимание к современным гитлерам, которые напали на страну“.

  Шествие замыкали, распевая псалмы, немногочисленные члены Союза православных хоругвеносцев. Люди в черном, увешанные неизвестными медалями и орденами, несли на многометровых древках хоругви, в частности, с иконой „св. мученика Игоря Талькова“. Периодически им приходилось склонять хоругви и осторожно проносить под проводами. „9 Мая — это праздник не только коммунистов и их Сталина,— заявил „Ъ“ заместитель главы Союза православных хоругвеносцев Владимир Куроптев.— РПЦ тоже боролась с врагом, была большая помощь Богородицы“.

  Шествие закончилось концертом-митингом. Коммунисты снова говорили о запрете на использование портрета Сталина, обвинив в этом партию „Единая Россия“ и лично премьера Путина под крики „Позор!“ и „Убить их надо!“. На волне общественного недовольства Геннадий Зюганов, сопровождаемый школьницами-пионерками в коротких юбках, обвинил правительство в десталинизации и призвал всех проголосовать за КПРФ на ближайших выборах в Госдуму.

  Александр Черных, Евгения Расташанская

  Източник: http://www.kommersant.ru/doc/1637196

• ДПС продължава да изключва всеки опонент

  Преди срещата на Касим Дал в Кърджали организацията на ДПС в града се разцепи
  ДПС в Кърджали е на път да се разцепи, след като един от най-авторитетните общински съветници в града, Адем Мехмед, беше изключен от партията. Основната причина за изключването на Мехмед е подкрепата му за бившия втори човек в ДПС Касим Дал, който в събота ще посети Кърджали, за да присъства на среща дискусия, организирана от негови привърженици. Мехмед е бил изключен от партията след няколкочасово драматично заседание на общинското ръководство, но е получил подкрепата на редица кметове на села, избрани от ДПС, председатели на организации в общината, като и на множество редови членове и симпатизанти на партията. По време на заседанието страстите са се нажежили силно и се е стигнало до бурни спорове и скандали.

  Изключването на Адем Мехмед е знаково, защото дава сигнал за първо сериозно разклащане на един от най-силните бастиони на Ахмед Доган, какъвто е Кърджали. До момента кърджалийската структура се държи най-радикално по отношение на призивите за промяна и демократизация на ДПС. Именно председателят на организацията в града Бахри Юмер и кметът Хасан Азис първи поискаха Касим Дал да бъде изключен от партията, след като бившият втори човек в движението призова всички бивши сътрудници на ДС в ДПС да бъдат отстранени от ръководни позиции.

  Адем Мехмед присъства на дискусиите, организирани от привърженици на Касим Дал в София и Търговище, а според запознати е един от основните организатори на дискусията в Кърджали. В нея освен Дал ще участва и другият изключен депутат от движението и бивш младежки лидер Корман Исмаилов.

  Източник: в. „Гласове“

• Небето като от коприна, това е моята родина!

  Обобщеният образ на България според грамите от Wikileaks и липсата на реакция от властите правят средата още по-непривлекателна и несигурна

  Иван Бедров</strong>

  Организирана престъпност, нагласени търгове, руски натиск, енергийна мафия, манипулирани медии, престъпници, изнудване, контакти, приятели, президент, югоембарго, покрити ядрени аварии, лобита, на студено през зимата… Небето като от коприна, това е моята родина! Изредените думи обобщават образа на България такава, каквато са я видели американските посланици в София през последните няколко години. За малка част от българите това не е новина, други са искрено възмутени, трети може би са гневни на поредната „антибългарска кампания“. Мнозинството обаче не дава знак да се е развълнувало от разкритията за България, които станаха публични благодарение на Wikileaks.

  Началото на седмицата започна с поредния прочит от Wikileaks – президентът Георги Първанов назначавал послушни свои приятели по върховете на армията, за да пречи на модернизацията. Преди това прочетохме, че близък до него бизнесмен вероятно е въвлечен в оръжейни сделки в нарушение на югоембаргото, трафик на метаамфетамини и т.н. Всеки нов документ от Wikileaks прави картината все по-детайлна, но неприятното усещане е, че нищо не следва от тези новини. А дали нещо трябва да следва от разсекретеното мнение на няколко американски посланици? Истината е, че това не е оценката само на Съединените щати за събитията и процесите в България. Тези оценки са основани на вярването, че управлението трябва да е открито, последователно, да има върховенство на закона и действията да отговарят на публично поетите ангажименти. Тези принципи ръководят всички демократични държави – т.е. партньорите на България в НАТО и Европейския съюз.

  Wikileaks като обяснение

  Wikileaks направи така, че целият свят чете мненията на американските дипломати. Но извън всякакво съмнение подобни документи изпращат посланиците и на другите държави, които принадлежат към т.нар. Запад. И техните виждания за обстановката са много сходни. Разликата е, че все още не са стигнали до Wikileaks и засега може да се чуят само в неформален разговор. И само фактът, че Джулиан Асандж не се е добрал до грамите от посолствата на Германия и Франция например, засега ни спестява подробното и нефилтрирано мнение на представителите на Берлин и Париж. Затова когато говорим за присъединяването на България към Шенген, разговорът не трябва да се ограничава до техническите неща – прочетете грамите от Wikileaks и ще научите какво мислят и западноевропейските правителства и защо не искат да отворят вратите си за организираната престъпност.

  И какво от това

  Публикуването на грамите от Wikileaks в началото беше определено като световен скандал. В България обаче този скандал се разви като всеки друг български скандал. В началото бяха големите заглавия, после се появиха някои от споменатите в грамите, които с необезпокоявана усмивка разясняваха „как американците нищо не разбират“. Накрая дойде безразличието и всеки следващ публикуван документ от Wikileaks за България привлича все по-малко интерес. Вероятно едно от обясненията за това е в самите грами – на 18 юни 2009 г. посланик Нанси Макълдауни пише от София „Българските медии са силно манипулирани и все по-концентрирани в тесен кръг“.

  Решението е, където е проблемът

  Дори и всичко нередно в България да е видно за чуждите дипломати, дори и всичко нередно да е подробно описано и връзките да са изяснени, никой отвън няма да започне промяната. Превръщането на България в нормална държава е в интерес основно на българските граждани. Интересът на Съединените щати невинаги съвпада с този на България и самите грами го доказват – когато България прекали със заиграванията с Русия, Америка използва тази слабост, за да поиска изпращането на повече български войници в Афганистан. И така българските правителства дават нещо, за да правят необезпокоявани други неща. И само когато критична маса хора тук, в България, започнат да виждат по същия начин проблемите и да им пука от това, тогава те ще поискат и промяната. След това е лесно.

  Източник: http://pari.bg/

• Шварценегер се развежда

  Арнолд Шварценегер се раздели със съпругата си Мария Шрайвър след 25 години брак. Шрайвър, която през 1986 г. стана съпруга на прочутия актьор, а по-късно и губернатор на Калифорния, се е изнесла от имението им в Брентууд, Калифорния, преди няколко седмици.

  Шрайвър, която през 1986 г. стана съпруга на прочутия актьор, а по-късно и губернатор на Калифорния, се е изнесла от имението им в Брентууд, Калифорния, преди няколко седмици, съобщава в. „Лос Анджелис Таймс“.

  Двамата потвърдиха, че пътищата им вече са се разделили.

  Те обаче подчертаха, че остават отдадени родители на четирите си деца и работят „върху бъдещето“ на връзката си.

  „Това беше време на голям личен и професионален преход и за двама ни. След много мислене, обсъждане и молитви взехме това решение заедно.

  В този момент живеем отделно и работим върху бъдещето на връзката си.

  Продължаваме да се грижим за четирите си деца заедно. Те са светлината и центъра на живота и на двама ни.

  Смятаме, че това е личен въпрос и нито ние, нито нашите приятели или семейство ще коментират повече. /bgnes.bg/

  Молим медиите и обществото за съчувствие и уважение“, се казва в общо съобщение на Шварценегер и Шрайвър.

  LOS ANGELES – Former California Gov. Arnold Schwarzenegger and his wife of 25 years, Maria Shriver, announced Monday that they are separating. | The statement, issued by a spokesman for Schwarzenegger, said the two were working on the future of their relationship while living apart and they would continue to parent their four children together. | „This has been a time of great personal and professional transition for each of us,“ the two said in a prepared statement.
  news.yahoo.com

• После тишина

  Полина Паунова /Медияпул/

  Вярно, че пътят към успеха бил невежество и самоувереност (по Марк Твен), но никога не съм допускала, че българинът може да бъде така самоотвержено пунктуален в доказването на това твърдение.

  Изумително е до какви висини може да достигне самодоволната глупост в ефир. Още по-изумително е как за секунди се произвеждат гръмки и лишени от смисъл изказвания, които добиват статут на новина или политически анализ. А най-изумителното е, че всички тези умозаключения се произвеждат от овластени фигури, а впоследствие не дотам овластените търсят в тях дълбок смисъл, въпреки очевидната липса на такъв. Ако пък тълкувателят не успее да открие съответно тълкувание, компенсира с патос.

  После дали заради пословичната услужливост на медиите или тяхната лековата природа, безумията потъват в морето от неадекватност, за да отстъпят място на следващите, в един безкраен конвейер junk news, сервирани ежедневно на навикналата на такава храна публика.

  Така например депутатът Николай Коцев (ГЕРБ) ни предложи доста нетрадиционно тълкувание на историята – според него България се е освободила от турско робство преди 500 години. Впрочем същият този законодател в свое интервю пред вестник “Сега” обеща, че никога няма да си купи диплома за висше образование – не, че не са му предлагали. Народният избраник-среднист също така призна, че не е свършил кой знае какво в парламента, но пък не отказал на нито един бизнесмен да лобира за него.

  Какво последва след това? Тишина.

  В небитието потънаха и крилатите фрази на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Нейното заключение, че всяка диктатура има своите добри страни като например стотиците километри магистрали, построени от Хитлер, не преживя и 24 часа. Безславната смърт на еднодневката застигна и прозрението й в областта на биологията, че петелът е безгръбначно животно. Същата съдба имаше и изводът на бившата партийна активистка на БКП и настоящ законодател, че комунизмът е причината за ниския рейтинг на парламента. А констатацията й, че откакто управлява ГЕРБ, Народното събрание само по себе си е медия?

  Какво последва от това? Тишина.

  Същата тишина – това неловко мълчание, което сме придобили като условен рефлекс – тегне и над редицата вербални полюции (без извинение за израза), произвеждани неуморно от премиера Борисов. Аграрният уклон, реколтата картофи, тънкият сексуално-земеделски хумор могат да бъдат събрани в сборник речи, пример за поведенчески абсурди. Между прекопаването на семейните компири на семейство Борисови, премиерът смрази бездетните родители, пробващи ин витро, с игривото заключение, че в техния случай “думата „усилия” не е правилна, защото все пак това е „приятно нещо”. По препоръка на премиера филиите с мас пък редуваме с дюнери, като наложителна антитерористична мярка.

  И добре, че е така, защото ако не беше това просто, но ефикасно контратерористично оръжие, досега Пловдив да е паднал в плен на войнстващи либийци. Да – в космическата тишина, приспала българското общество, потъна пропагандната истерия на кмета Славчо Атанасов, който почти обяви военно положение, защото управляваният от него град ставал мишена на Кадафи и световния ислям, след като българската фрегата „Дръзки“ отплава в мисия на НАТО край либийския бряг.

  И когато говорим за пословичното родолюбие и патриотизъм на българските политици, идва онзи телевизионен репортаж, посветен на националния празник 3 март, когато депутати бяха помолени да кажат пред камера кой е авторът на българския химн. Тогава зам.-председателят на гордата националистическа партия „Атака” Павел Шопов изтълкува въпроса като “долна провокация”, а авторът на закона за БАН Румен Стоилов самоуверено отвърна, че “не знае автора на „Тих бял Дунав”.

  Впрочем, по повод националния празник, първата сред равни Цецка Цачева си бе подготвила следната мисъл, с която ще остане в историята като патриотичен коктейл „3 в1“: “Ако Ботев е духът, а Левски тялото на българската революция, то Райна Княгина съчетава в себе си и двете”.

  Удивителен и апломбът, с който у нас се създават генерални и не на последно място гениални открития за човешката еволюция. Своя дан в тази област дадоха депутатът от ГЕРБ Емил Димитров и държавният глава Георги Първанов. Първият обобщи човешкото развитие през вековете така: „В крайна сметка, ловът е създал човека човек. С каменната брадва, човек от маймуна е станал човек”.

  Президентът от своя страна подсказа една мащабна еволюционно- цивилизационна перспектива, в която ще се впише историческият му принос: “В своята хилядолетна история човечеството не е успяло да опитоми вълк. Аз съм събрал вълк и каракачанска овчарка на едно място”.

  Отново тишина.

  Днес е 9 май – денят на Европа. На тези географски ширини нямаме повод за празник, въпреки че според премиера сме по-добре от хърватите.

  На западния фон нищо ново. Изглеждаме като перничани излезли на разходка с Голф двойка в София. Впрочем, романтика по пернишки било двама да се бият на свещи.

  После тишина.

  MEDIAPOOL.BG

• Българинът най-много спи и яде, а след това работи

  Най-голяма част от денонощието се отделя за лични грижи (33%), следвани от заетост (19%), обучение (15%), свободно време (12%), домакинска работа (10%), различни по вид пътувания, доброволна работа, показват данни на НСИ за периода октомври 2009 – октомври 2010 г.

  Хората отделят за лични грижи средно по 12 часа и 20 минути на ден. Това време се разпределя: време за сън – 9 часа и 14 минути (38,5 на сто от денонощието); време за хранене – 2 часа и 8 минути (8,9 на сто от денонощието); време за миене, обличане, грижи за здравето и др. – 58 минути (4,0 на сто от денонощието).

  Средно на ден българинът работи по 7 часа и 19 минути (7 часа и 25 минути за мъжете и 7 часа и 13 минути за жените).

  Значителна част от времето си хората посвещават на домакинската работа.

  Домакинският труд отнема по 3 часа и 25 минути на ден за всички анкетирани лица.

  Жените се занимават с домакинството почти два пъти повече време от мъжете: 4 часа и 27 минути на ден, мъжете – 2 часа и 14 минути.

  Съществени различия има в извършваните домакински дейности и продължителността на времето при мъжете и жените. Сред лицата, които са извършвали домакински дейности:

  85,1% от жените и 33,7% от мъжете са приготвяли храна. Жените са отделили по 1 час и 45 минути, мъжете – 54 минути.

  Средно на ден 79,8% от жените са отделяли по 50 минути за измиване на чинии, а 23,3% от мъжете са се ангажирали с тази дейност по 32 минути.

  С почистване на жилището са се занимавали 22,8% от мъжете и 58,3% от жените, като отделеното време е почти еднакво – по 50 минути.

  С пране са се занимавали 17,6% от жените и 2,5% от мъжете; с гладене 6% от жените и 0,2% от мъжете.

  Във времето за домакинска работа се включва и времето за грижи за децата.
  Домакинствата, които имат деца, отделят за тях средно по 2 часа и половина на ден.

  За учене, четене и игри с децата се отделят 1 час и 7 минути дневно, почти поравно от мъжете и от жените.

  Физическите грижи за децата (къпане, преобличане, хранене) отнемат средно по 1 час и 25 минути, като жените са тези, които посвещават повече време на такива грижи – 1 час и 36 минути на ден, срещу 51 минути за мъжете.

  Почти всеки (98 % от анкетираните) отделя време за дейности като гледане на телевизия, четене на книги, разходки, туризъм, спорт, игри, занимания с компютри и други.

  Свободното време средно на едно анкетирано лице възлиза на 4 часа и 25 минути.

  През свободното си време българите основно гледат телевизия – 2 часа и 43 минути на ден; разговарят със семейството или с приятели, роднини, познати – 36 минути на ден; разхождат се – 12 минути дневно.

  В сравнение с периода 2001–2002 г. значително е нараснало времето, което се отделя за занимания с компютри (търсене на информация, четене и сърфиране в мрежата, чатене, писане на eлектронни писма) – 12,2% от лицата са отделили дневно 1 час и 37 минути.

  Ако към това време се добави и времето, през което лицата играят компютърни и видеоигри – 1 час и 39 минути, се вижда, че заниманията с компютри трайно са навлезли във всекидневието и заемат второ място по продължителност в рамките на свободното време след телевизията.

  Лицата, които спортуват, отделят за това по 2 часа дневно.

  По 1 час и 33 минути се отделят за ходене и туризъм и също толкова за забавления и културни дейности (кино, театър, концерт).

  По 1 час и половина се отделя за различни видове хобита и игри (свирене на музикални инструменти, писане на поезия, проза, колекционерство, игра на карти, шах, домино, залагане на комар и др.).

  За четене на книги се отделят по 1 час и 20 минути дневно, а за четене на периодика и специализирана литература – 50 минути. 4% от анкетираните са чели книги и 15,3% – периодика и друга литература в деня на анкетирането.

  http://www.dnes.bg/

• Арогантност и авторитет

  Все по-често можем да чуем видни американски и европейски централни банкери, говорещи за кризата от 2008 до 2010 г., да прибягват до заключението: „Справихме се добре.“ Те са на мнение, че различните правителствени мерки за подкрепа на финансовата система са спомогнали за стабилизиране на ситуацията.

  Всъщност какъв може да е проблемът, когато Федералният резерв на САЩ най-вероятно е отчел печалба от програмата за стимулиране на икономиката (която ще бъде предадена на финансовото министерство)?

  Поставянето на въпроса по този начин обаче в най-добрия случай води до заблуда. А в най-лошия се създава усещане за арогантност, която може да подкопае доверието, от което зависи авторитетът на централната банка. Реалната цена на кризата не се измерва с печалбата или загубата на която и да е централна банка, нито от това дали програмата за изкупуване на токсични активи (TARP), ръководена от финансовото министерство, е спечелила или загубила пари.

  Цената е загубата на 8 млн. работни места само в САЩ

  Заетостта в страната се понижи с 6% от пика си и за разлика от всички рецесии след 1945 г. тя се намира на 5% над него вече 31 месеца след избухване на кризата. Цената също е увеличението на дълга на федералното правителство, държан от частния сектор – най-точния измерител на реалната задлъжнялост на държавата.

  Сравнението между прогнозата на бюджетната комисия на Конгреса преди (през януари 2008 г.) и след кризата показва, че е отчетен ръст от смайващите 40% от БВП.

  Предшественикът на фискалната криза в САЩ – заедно с ограниченията на разходите, които ще се отразят негативно на все повече хора – е ясен: банките се самовзривиха, нанасяйки сериозни щети на американците. До голяма степен увеличението на публичния дълг в САЩ и на други места по света не се дължи на фискалните стимули за банковата система.

  То е следствие от загубата на приходи от данъци, причинена от рецесията (данъчните облекчения за богатите на администрацията на Буш, огромните разходи за здравеопазване и финансирането на войните в Ирак и Афганистан отслабиха допълнително дългосрочната фискална позиция на страната). Последно, цената на кризата е в

  милионите загубени домове и разбити животи

  някои от които необратимо.

  Въпросът не е дали Фед или която и да било централна банка трябва да предотврати срив на финансовата система. За да осъзнаем последиците от по-дълбока банкова криза, трябва да погледнем към събитията през 30-те години на миналия век – период, който Бен Бернанке изучава в детайли, преди да стане председател на централната банка. Ако в даден момент има избор между оказване на подкрепа за системата и оставянето й да се срине, то правилният път е подкрепата.

  Както обаче каза президентът на Фед от Атланта Денис Локхарт, не трябва да се допуска системата да работи на принципа „частна печалба за сметка на обществена загуба“. А тези загуби освен че са абсолютно несправедливи, са и в голяма степен неефективно разпределени. Частните печалби могат да бъдат измерени директно чрез възнагражденията на ръководителите на компании от финансовия сектор.

  За периода 2000 – 2008 г. изпълнителните директори на 14-те най-големи финансови институции в САЩ са получили парични възнаграждения (заплати, бонуси и стойността на продадените акции) на стойност 2.6 млрд. долара. От тази сума

  около $2 млрд. са получени от петимата най-добре платени

  банкови ръководители, които стоят в основата на структурите от рискови активи, довели до краха на финансовата система. Санди Уейл (изгради Citigroup, която експлодира малко след оттеглянето му); Ханк Полсън (увеличи значително размера на Goldman Sachs и лобира за по-голямо разрастване на инвестиционните банки; след това се премести във финансовото министерство и спомогна за спасяването им); Анджело Мозило (изгради ипотечното дружество Countrywide и е основен играч в безотговорното ипотечно кредитиране); Дик Фулд (доведе Lehman Brothers до фалит); Джими Кейн (срина Bear Stearns).

  За сравнение, обществените загуби са огромни: те се равняват на 6 трлн. долара, ако се ограничим единствено до увеличената задължнялост на федералното правителство. Водещите банкови ръководители обаче продължават да настояват, че трябва да им се позволи да управляват огромни глобални бизнеси, получаващи заплати, базирани върху възвращаемостта на инвестициите, без оглед на риска.

  Водещите независими финансисти отдавна се вглеждат в този проблем и като се има предвид наученото през последните години, го намират за по-лош, отколкото ни се иска (за повече детайли прочетете текстове от Анат Адмати (Anat Admati) от Станфордския университет – http://www.gsb.stanford.edu/news/research/Admati.etal.html). Според тях

  банките трябва да се финансират повече със собствен капитал

  – до 30% от цялата им капитализация. Банкерите обаче се противопоставят силно на тази идея (тъй като по всяка вероятност тя ще доведе до спад във възнагражденията им). Тя не се възприема и от централните банкери, тъй като те се вслушват прекалено много в протестите на частните финансови компании.

  Има много предимства в наличието на независима централна банка, ръководена от професионалисти, които умеят да поддържат дистанция от политиците. Централните банкери обаче продължават да настояват, че са се справили добре и че всичко ще бъде наред, въпреки че финансовите бегемоти, отговорни за кризата, настъпват необезпокоявани напред. Това неизбежно намалява доверието към тях.

  Това би трябвало да тревожи централните банкери, тъй като доверието и авторитетът е, общо взето, всичко, с което разполагат. В крайна сметка конституцията на САЩ не гарантира независимостта на Федералния резерв. Конгресът създаде монетарната институция, което означава, че той може да я разруши. Като се има предвид какво могат да причинят на системата прекалено големите инвестиционни банки, митът за „добрата криза“ просто увеличава вероятността за политически натиск над централните банки.

  * Саймън Джонсън е бивш главен икономист на Международния валутен фонд, професор в училището по мениджмънт Sloan към Технологичния институт в Масачузетс и високопоставен член на елитния вашингтонски институт за международна икономика „Петерсън“. Текстът е предоставен на „Дневник“ от Project Syndicate.

  Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/05/08/1086010_arogantnost_i_avtoritet/

• Над 50% от кандидатстудентите ни подават документи в чужбина, повечето остават там и след висшето

  80 хил. български студенти учат в чужбина, съобщи проф. Анна Недялкова, председател на Асоциацията на частните университети и ректор на Варненския свободен университет по време на организирана от националния омбудсман конференция.

  През 2009 г. броят на младите хора, които са кандидатствали в чужбина е над 50% от общия брой на кандидатите за висше образование, заяви проф. Недялкова.

  Една от най-предпочитаните дестинации е Великобритания – само за последните 3 години броят на българските студенти на Острова се е увеличил три пъти.

  96% от тези студенти получават кредити за обучението си, а 86% от тях не се връщат у нас до окончателното изплащане на кредита.

  Голям брой български студенти има и в Дания, и в Холандия, в Германия те са 12 500.
  В САЩ и Канада през последната година учат 3 664, а 82% от завършилите там не се връщат в България.

  10 020 чужди студенти се обучават у нас за учебната 2010/2011 г. като на първите места са младите хора от Турция, Гърция и Македония, съобщи Огнян Стоичков, председател на образователната комисия в НС.

  Темата на днешния форум е дали имаме всички законови условия българските висши учебни заведения да са конкурентоспособни на чуждите и да обучават студенти, идващи извън страната ни, каза омбудсманът Константин Пенчев.

  Имаме идея да либерализираме приема на чуждестранни студенти и да улесним легализирането на дипломите на младите хора, получени в чужбина, посочи в изказването си министърът на образованието Сергей Игнатов.

  Имаме добра законодателна система, която пази българския образователен пазар, допълни той.

  Игнатов призна, че българи с дипломи отвън, от престижни университети, трудно се легализират у нас.

  Време е вече България да се присъедини към една световна практика и наши висши учебни заведения да могат да създават свои структури в чужбина, особено в партньорски държави, продължи той.

  България има какво да даде като интелектуален и образователен продукт и е крайно време да се замислим за българското лоби в чужбина, отбеляза министърът.

  Висшето образование е и бизнес, в близките години не можем да очакваме „златен дъжд“ от него, но не бива и да го пренебрегваме, заключи министърът.

  Източник:БГНЕС

• $4 млрд. изсипа Клубът на богатите в US образованието… И?

  Просветната система няма да се подобри само с пари, показа свръхлуксозният експеримент на милиардерите
  

                                                                                          Webcafe.bg, по „Нюзуик“
  

  Ситуацията в американското образование е направо позорна, заяви преди 6 години Бил Гейтс и дари $2 млрд. собствени средства за подобряването му.

  С това най-богатият американец обяви война на националните образователни системи. Според него гимназиите са се превърнали в отживелица и „ограничават“, дори „съсипват“ живота на милиони американци всяка година.

  С тези думи Гейтс, който дори не е завършил колеж, се изправи пред Националната асоциация на щатските губернатори, за да търси реализация на своя план. Речта му от февруари 2005 г. е ключов момент в една вече 10-годишна кампания за подобряване качеството на образованието, водена от свободна коалиция на милиардери без опит в образователната политика.

  Техният принос към градските училища е толкова голям, колкото егото им – и банковите им сметки. Председателят на борда на „Майкрософт“, компютърният магнат Майкъл Дел, инвеститорът Илай Броуд и семейство Уолтън – собственици на веригата „Уолмарт“, са вложили общо около 4.4 милиарда долара в образователната реформа чрез частните си благотворителни фондове.

  Въпросът е дали тази огромна сума е постигнала целта, на която те наравно с учителите, администраторите и учениците са се надявали? В първия по рода си анализ на усилията на тези милиардери „Нюзуик“ и Центърът за обществен интегритет разкрива процента на завършилите ученици и изпитните резултати в 10 от най-населените градски райони на САЩ, активно подпомагани от четиримата богати филантропи.

  Резултатите, макар и разнопосочни, представляват обезкуражаващо доказателство, че сами по себе си парите не могат да подобрят отчаяното състояние на градското образование. След всички милиони, похарчени за реформи, се оказва, че 9 от 10-те разгледани училищни района не съответстват на най-доброто ниво, а процентът на завършилите ученици е с 10 пункта по нисък от средния за съответния щат. Това обаче не означава, че градските райони не са реализирали никакви съществени ползи благодарение на дарените им средства.

  Реална полза от повече пари има – но не в очакваната насока

  Добрите новини са, че много училища действително са подобрили състоянието си, и то с по-бързи темпове от останалите, които не са получили помощ. Това само по себе си е доказателство, че милиардерите са вложили парите основателно. Но тези постижения не са достатъчни, за да запълнят пропастта между бедните училища в централните градски райони на САЩ, в които се е изсипала по-голямата част от парите, и тези в предградията и извънградските райони.

  „Много от нещата, които правим, не се получават“, признава Броуд, сам продукт на държавно училище в Детройт и държавния Мичигански университет. Богатството му идва от жилищно строителство и финансови услуги. Милиардерите обаче са готови да посрещнат критиките. Техният лайтмотив: дарителите се стремят към отлични резултати – 6 плюс, а постигат нещо като 5 минус – 4 минус.

  Въпреки парите процентът на завършващите ученици в повечето градове бележи спад – в Оуклънд той е паднал с шест пункта, в Хюстън се наблюдават същите равнища на спад, макар че като цяло за Тексас завършилите ученици са намалели само с 2%. Във Вашинггон също има лек спад при дела на завършващите, но пък се наблюдава общо подобрение в езиковите и математическите познания на децата. Лос Анджелис, който години наред изпреварва средното темпо на подобрение за щата Калифорния, продължава да изостава в резултатите – например по четене с 19%.

  Увереността, с която беше подплатена гореспоменатата реч на Бил Гейтс през 2005-а днес отстъпва на смирение. Но милиардерите не се оттеглят от сцената – те единствено сменят въоръжението, след като са си научили урока за ограничените си възможности.

  „Толкова е трудно в тази страна да разпростреш добрите практики. Когато започвахме, се надявахме на по-бърз ефект – споделя Вики Филипс, директор на отдела за образование във фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. – Това, което научихме обаче е, че единственото нещо, което се разпространява бързо в училищата, са вирусите сред децата.“ Гейтс вече се е отказал от кампанията си за гимназиите и се е съсредоточил предимно върху намаляването на размерите и числеността на училищата за сметка на по-ефективното образование. Броуд пък е натиснал бутона „пауза“ на програмата си за обучение на училищни директори и се е преориентирал към началните училища, обучението на администратори и подобряването на изпълнението на преподавателите.

  На свой ред, в избраните от милиардерите райони за подпомагане ентусиазмът от получаването на финансова помощ се замества постепенно от спадащи очаквания. „Фондациите очакват рязко развитие, но това просто не е реалистично“ твърди Хей-Син Томъс, бивш директор, взел участие в разпределянето на предоставените от Гейтс средства за Оуклънд, преди магнатът да се откаже от кампанията.

  Спънките изникват от неочаквани места

  От друга страна, бизнес титаните, навлезли в сферата на образованието, са успели да убедят американските училища по някакъв начин, че ще имат огромна полза от направените дарения. Целта на милиардерите е била да се създаде инициатива за подобряване състоянието на училищната среда чрез навлизането на иновации. На някои места идеите им са проработили, но заедно с тях са се появили и непредвидени усложнения.

  Едно от тези места е Ню Йорк, който е получил общо 270 млн. долара от четиримата милиардери – и е успял да постигне завидни резултати: процентът на завършилите ученици се е повишил от 37% през 2002 г. до 55% през 2007 г. (при 71% общо за щата). Очевидно числата се движат в правилната посока, но начинът, по който се е стигнало до тях, буди възмущение у някои преподаватели и родители.

  Според щатските власти миналата година едва четвърт от завършилите ученици в Ню Йорк са били подготвени за университет, което на практика означава, че макар и да са завършили официално, те не са получили достатъчно качествено образование.

  Подобни неуспехи вероятно са се оказали смущаващи за хора, постигнали величие в бизнес средата. Въпреки това милиардерите не са съвсем обезкуражени. „Нашата роля е да поемаме рискове, които властите не могат да си позволят да поемат. Хората се чудят на моята мотивация – заявява смело Броуд. – Фактът, че не се впечатлявам от критиката или неуспехите, ми помага много… Дори и част от високите ни очаквания да не се реализира, не се отказваме. За да помогнем на учениците и образованието да се развиват, трябва да бъдем смели и да пробваме нови и нови неща“.

   

  Източник:  http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9131&sectionid=5&id=0001401

• Авантюрата ЕС става на 61 години

   

  Навършват се 61 години от началото на нашата голяма европейска авантюра, заяви по повод 9 май – Деня на Европа, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

  
  След края на Втората световна война Европа се възроди и стана символ на мир и просперитет, днес ЕС е обединено и свободно пространство, в което живеят хора, споделящи общи ценности, посочва в изявлението си Ромпой.

  Той отбеляза още значението за Европа от осигуряването на стабилност за съседните региони, особено по южната и източната граница на ЕС.

  Най-после можем да съберем възможностите на ЕС в едно – в областта на дипломацията, политическите ангажименти, подкрепата за развитие, хуманитарната помощ, икономическото сътрудничество, управлението на гражданската защита и военните кризи, коментира от своя страна върховният представител на Евросъюза по сигурността и външната политика Катрин Аштън. Тя посочи още, че новите възможности на ЕС в тези направления вече се използват при динамичните промени в Северна Африка и Близкия изток.

  ЕС е най-големият донор и най-мощната търговска сила в света, която подкрепя демократичните реформи в Египет и Тунис, работи с международната общност за бъдещето на Либия след ерата на Муамар Кадафи, оказва натиск на репресивни режими в страни като Сирия да пристъпят към промени.

  Имаме своята роля в Близкоизточния мирен процес, борим се с пиратството край бреговете на Сомалия, помагаме за възстановяването на Хаити, посредничим между Сърбия и Косово, преговаряме по ядрената програма на Иран, отбелязва Аштън.

  Междувременно в събота и неделя европейските институции отвориха врати по случай празника и хиляди души се възползваха от възможността да видят на живо заседателните зали на Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент, да седнат и да се снимат на трибуните и дори в креслото на председателя на Евросъюза, както и да задават неудобни въпроси на еврочиновниците.

  Служители на ЕК, ЕП и Съвета придружаваха посетителите по строго определени маршрути в най-сериозно охраняваните сгради на европейските институции. Хора от всички раси имаха възможност да се движат с асансьорите и да сядат на столовете, които ползват държавните и правителствените ръководители на Обединена Европа. Служители на съответните институции отговаряха на всякакви въпроси, включително за размера на заплатите в институциите, какви са допълнителните придобивки, какви са нравите на европейските ръководители. Всеки въпрос получи отговор, без правилото за дискретност да бъде нарушавано.

  Най-малките посетители можеха да рисуват и да скачат на батут пред евроинституциите, музика на живо забавляваше по-големите гости.

  От възможността да надникнат във всички възможни кътчета на сградите се възползваха и журналисти, отразяващи работата на институциите, тъй като достъпът до отворените за посещение места в хода на инициативата е невъзможен в обичаен работен ден.

   

  Източник:  http://www.mediapool.bg/show/?storyid=179211&srcpos=7

• Дянков: Имаме намерение да защитаваме интересите на всички български общества в чужбина

  Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков представи плановете на България за връзките й със сънародниците ни живеещи извън нея в Загреб, предаде БНР. В Клуба на българската общност в Загреб той говори за програмите и възможностите, които има страната ни. Вицепремиерът Дянков отбеляза, че „настоящото българско правителство има за първи път намерение в модерната българска история да води активна политика и да защитава интересите на всички български общества в чужбина. Става въпрос за развитие на културно наследство и образование, обучението по български език и насърчаване на икономическите контакти“. Страната ни ще подпомогне издаването на книга за действията на Първа българска армия, водена от ген. Владимир Стойчев, която в рамките на Трети украински фронт участва в освобождаването на Хърватия от хитлерофашизма по време на Втората Световна война. Тя е и част от дълбоката културно-историческа рамка, в която са се развивали българо-хърватските отношения в миналото. Симеон Дянков посети още и българските общности в Задар и Сплит. Днес той заминава за Албания, където утре ще има срещи с българските дружества там. /БГНЕС /

• Българин писа на папата за 8-и грях

  В писмото си д-р Тотко Найденов предлага към седемте смъртни гряха да се прибави още един – неблагодарността към някого, който ти е сторил добро

  Нов смъртен грях предложи в писмо до папа Бенедикт XVI председателят на клуб „Родопско здраве“ д-р Тотко Найденов, съобщава в. „Стандарт“.

  В писмото си д-р Найденов предлага към седемте смъртни гряха – гордост, завист, гняв, леност, алчност, лакомия, похот и неблагодарност, посочени от папа Григорий Велики в далечната 590 г., да се прибави още един – неблагодарността към някого, който ти е сторил добро.

  Българският лекар предлага още да се приемат и 7 здравни прегрешения. Това са тютюнопушене, стресово поведение, нездравословно хранене, затлъстяване, обездвижване, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотици.

  Д-р Тотко Найденов, специалист по социална медицина и организация на здравеопазването, е гл. редактор на в. „Български лекар“. Освен медицина той е завършил и журналистика.

  Автор е на 10 публицистични книги, между които „Аз, Лекарят“, „Съдебните лекари разказват“, „Защо и как се самоубива българинът“, „Любовни лекарски истории“, „Учуден от живота“.

  Източник: VESTI.bg

• Медийна миопия
  Три неправителствени организации и WikiLeaks поставиха тежка диагноза на българските медии

  Весислава Антонова  Капитал

  Късогледството, наречено още миопия, е вид аномалия, намалена зрителна острота, при която изображението се получава пред ретината. Поради тази причина хората с такъв дефект виждат мътно като в мъгла. Виждат значително по-добре наблизо, отколкото надалеч.

  Подобна е диагнозата на българските медии, поне ако се съди по докладите на международните организации, които следят за степента на журналистическата обективност.

  Отсъствието на свобода и съмненията за корупционни практики през последните години говорят не просто за късогледство, а за влошаване на състоянието, което като че ли граничи с частичната слепота. И ако късогледството в повечето случаи се коригира с очила или контактни лещи, то за „частичната слепота“ на медиите в България сякаш от години няма лек.

  „Медиите са силно манипулирани и концентрирани в ръцете на малцина. Репортери и редактори взимат подкупи, за да представят пропагандата като статии или да не публикуват това, което спонсорите им не одобряват. Корупцията в медиите очевидно ограничава способността им да служат като обществен глас. Макар да са оцелели някои независими издания, публиката е изгубила доверие във водещите медии и търси бягство в таблоидите. Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици, които не плащат данъци и не спазват основни журналистически принципи. Статиите не се подписват и никой не е защитен от клевета. Като цяло играчите от сивия сектор и бизнес практиките сериозно застрашават разследващата журналистика и медийния плурализъм в България.“

  Тежката диагноза на българските медии е поставена преди две години от Нанси Макълдауни, посланика на САЩ в България. Оценката се съдържа в доклад до Държавния департамент, засекретен до 2029 г. Документът е от 18.06.2009 г., т.е. малко преди парламентарните избори през юли 2009 г.

  Медиите са голи

  Докладът на посланик Макълдауни бе разпространен в сряда сутринта от сайта bivol.bg, който има споразумение за партньорство с Wikileaks в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни.

  Оригиналният текст бе публикуван по-късно и от Wikileaks.

  Според посланика на САЩ в условията на свръхизобилие от заглавия както традиционните, така и новите издания, не могат да оцелеят само благодарение на приходите от реклама и зависят от спонсори.

  Някои от настоящите собственици на частни медии за разлика от предшествениците си нямат опит в журналистиката и използват изданията, за да влияят на обществото и да прокарват бизнес интересите си чрез публикуване на подбрана информация и целенасочени атаки.

  „Сред доминиращите играчи е новосформираният конгломерат „Нова българска медийна група“, за която се спекулира, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и един телевизионен канал. Групата е започнала през 2007 г. с придобиването на три вестника, един от които, „Телеграф“, се е превърнал в най-тиражирания всекидневник с над 100 000 копия в събота и 60 – 70 хил. в делнични дни. За групата има слухове, че е част от кръг компании, близки до настоящия коалиционен партньор ДПС. Съобщава се, че директорът на групата Ирена Кръстева, е бивш държавен служител и не разполага с такива средства, за да си позволи подобна инвестиция“, пише още в грамата.

  Според информацията, изпратена до Държавния департамент, изданията в провинцията редовно практикуват автоцензура и дори имат „черни списъци“ от политици и конкурентни бизнесмени, които не интервюират и за които не пишат.

  Посланик Макълдауни отбелязва, че ежедневниците „Сега“ и „Стандарт“ са били критикувани за макар и по-завоалираното представяне на интересите на техните собственици. Подобни тенденции се виждат и в телевизиите, пише още в текста.

  В документа се отбелязва още, че в „Труд“ и „24 часа“ – двата вестника, собственост на германската медийна група ВАЦ, стремежът към увеличаване на приходите е довел до понижаване на качеството.

  „Понеже чуждестранните им собственици не се интересуват от местната политическа сцена, главните им редактори са тези, които определят как да се отразява българската политика. Макар да не се е чувало в тези издания да има „черни списъци“, определени политици получават преференциално отразяване, вероятно заради личните им приятелства с главните редактори.“

  „Според главните редактори преди избори читателите допълнително намаляват, защото „знаят“, че за статиите е платено. Фирмите намаляват рекламите си и започват да действат като посредници, закупуващи рекламно пространство за партии. Заради намаляващи приходи и свит редакционен състав малките издания понякога отразяват събитията, като ги гледат по телевизията, която от своя страна предлага платени новини. (…) В частни разговори журналисти казват, че партии плащат на репортери, редактори и телевизионни продуценти за интервюта и новинарско покритие, но без това да се посочва открито.“

  И още две-три плесници…

  На фона на всички тези твърдения в документа, само ден по рано американската неправителствената организация  Freedom House публикува годишния си доклад за свободата на медиите по света. За поредна година България не успя да попадне в категорията на държавите със свободни медии. От включените 196 държави България е на 77-о място (миналата година бе на 76-о), като остава в групата на 65 страни с „частична свобода на медиите“.

  Водещите 65 държави в класацията са свободни, а последните 63 – несвободни. Страни като Сърбия, Бенин и Намибия са по-добре оценени от Freedom House, отколкото България. Сраната ни е с почти нулева промяна на показателите си и дели една позиция с Източен Тимор и Индия. На едно място под нас са Черна гора, Монголия и Ботсвана. България вече десетилетие на практика стои на едно място в класацията, отбелязва в свой коментар радио „Дойче веле“.

  Това обаче не е всичко. В деня, когато се чества Международният ден на свободата на словото, в интервю пред БНР изпълнителният директор на „Репортери без граници“ Оливие Базил коментира, че „положението в България по отношение свободата на словото остава много, много сложно“.

  Изпълнителният директор на „Репортери без граници“ смята, че България е далеч от поетия ангажимент за спазване свободата на словото при присъединяването си към ЕС. „И ако се е ангажирала да спазва тази свобода при интеграцията си, сега е много далеч от този ангажимент“, коментира той.

  Положението в България, и по-специално установяването на контрол върху медиите от страна на сивата икономика, независимостта и зачитането на професията, особено в регионите извън София, остава особено тревожно, коментира още Базил.

  „Има придобиване на важни вестници като „Труд“ и „24 часа“ от доста неясни купувачи. Проблемът не е в някакъв отделен случай, а в системата, пазара и рекламата. Именно те правят статута на българския журналист изключително зависим от решения, които са изключително произволни“, смята той.

  По същото време и SEEMO – базираната във Виена организация, която следи за свободата в медиите в Централна и Източна Европа, припомни, че държавите в региона все още има да извървят дълъг път, преди да се насладят на свободата на пресата.

  Заплахи, нападения, тормоз и различни видове натиск са част от ежедневието на журналистите в Южна, Източна и Централна Европа, твърдят от организацията. През 2010 г. Филиалът на Международния медиен институт в региона регистрира 406 случая на нарушение правата на журналистите, като това включва и България.

  Като проблем за медиите в региона SEEMO посочва икономическия климат, който още повече усложняват работата на журналистите: неясни структури на собствеността на медиите и скрити интереси, проблеми с колективни договори, както и ниските заплати. „Борбата за свободата на пресата е всекидневна борба. Все още имаме да извървим дълъг път“, каза генералният секретар на SEEMO Оливър Вуйович.

  Реакции и изход

  Председателят на Комисията за етика в електронните медии Кирил Вълчев, който е водещ на политическото предаване „Седмицата“ по „Дарик радио“, има две гледни точки по повод многобройните критики, отправени към българските медии.

  „Един от методите, по който се правят изводите в доклада на Freedom House, е самите журналисти да оценят работата си, като попълнят анкетни карти. Ако те сами оценяват собствената си работа толкова лошо, това е доста лош знак. От друга страна това е и положително за българските журналисти, защото те имат високи критерии за собственото си положение. Повишили са критериите по отношение качеството на работата си“, коментира Вълчев.

  По отношение на констатациите в грамата на WikiLeaks главният редактор на „Труд“ Димитрана Александрова е категорична, че „всяко обобщение носи риска да е необективно. Аз мисля, че в България има качествени медии, които защитават обществения интерес. Твърдя, че „Труд“ е такъв вестник. Бившият американски посланик дава доста силни определения за медиите. Не казвам, че те не заслужават критика. Тъкмо обратното. Но според мен обобщенията са пресилени“.

  Според нея журналистиката ще е по-добра, ако хората в професията всеки ден защитава свободата си и етичните принципи. „Това е и инстинкт за самосъхранение. Защото ако ние не държим на професионализма и независимостта си, хората няма да ни вярват и ще престанат да ни купуват и ще останем без хляба си. За честта на професията и за хляба се воюва всеки ден“, коментира главният редактор на „Труд“.

  Бившият главен редактор на „24 часа“ (ръководил вестника 10 години), вицепрезидент на издателския борд на „Медийна група България“ и заместник председател на Съюза на издателите в България Венелина Гочева, за която се цитират тврдения в текста на WikiLeaks, коментира: „Не харесвам анонимните твърдения в грамата на WikiLeaks. Когато подготвяш подобен текст, трябва да си прецизен и да цитираш хората, с които си говорил, и изказванията, на чиято основа си направил изводите. Да напишеш например: „Аз се срещнах със Съюза на издателите и пет от общо десет коментираха така, а останалите бяха на друго мнение“… Има достатъчно авторитети, на които можеш да се позовеш. Когато твърдиш нещо, то трябва да е подкрепено с факти.“, смята Гочева.

  Според нея всички са виновни за състоянието на пазара, „всички тези, които не спазват правилата, и тези, които не успяхме да ги защитим. Имам усещането, че гласът на медиите става по-тих, не се чува и това е тъжна констатация“, коментира бившият главен редактор на „24 часа“.

  И въпреки че оценките на журналисти и главни редактори са основателни, у цялата професионална общност и у читателите, зрителите и слушателите остава горчивото усещане, че в България медиите са необективни и не се радват на добра репутация пред цялата международна общност. А по-лошото е, че те все по-рядко са на страната на гражданите.

  Три неправителствени организации и WikiLeaks поставиха тежка диагноза на българските медии.

  Весислава Антонова –  Капитал

  Късогледството, наречено още миопия, е вид аномалия, намалена зрителна острота, при която изображението се получава пред ретината. Поради тази причина хората с такъв дефект виждат мътно като в мъгла. Виждат значително по-добре наблизо, отколкото надалеч.

  Подобна е диагнозата на българските медии, поне ако се съди по докладите на международните организации, които следят за степента на журналистическата обективност.

  Отсъствието на свобода и съмненията за корупционни практики през последните години говорят не просто за късогледство, а за влошаване на състоянието, което като че ли граничи с частичната слепота. И ако късогледството в повечето случаи се коригира с очила или контактни лещи, то за „частичната слепота“ на медиите в България сякаш от години няма лек.

  „Медиите са силно манипулирани и концентрирани в ръцете на малцина. Репортери и редактори взимат подкупи, за да представят пропагандата като статии или да не публикуват това, което спонсорите им не одобряват. Корупцията в медиите очевидно ограничава способността им да служат като обществен глас. Макар да са оцелели някои независими издания, публиката е изгубила доверие във водещите медии и търси бягство в таблоидите. Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици, които не плащат данъци и не спазват основни журналистически принципи. Статиите не се подписват и никой не е защитен от клевета. Като цяло играчите от сивия сектор и бизнес практиките сериозно застрашават разследващата журналистика и медийния плурализъм в България.“

  Тежката диагноза на българските медии е поставена преди две години от Нанси Макълдауни, посланика на САЩ в България. Оценката се съдържа в доклад до Държавния департамент, засекретен до 2029 г. Документът е от 18.06.2009 г., т.е. малко преди парламентарните избори през юли 2009 г.

  Медиите са голи

  Докладът на посланик Макълдауни бе разпространен в сряда сутринта от сайта bivol.bg, който има споразумение за партньорство с Wikileaks в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни.

  Оригиналният текст бе публикуван по-късно и от Wikileaks.

  Според посланика на САЩ в условията на свръхизобилие от заглавия както традиционните, така и новите издания, не могат да оцелеят само благодарение на приходите от реклама и зависят от спонсори.

  Някои от настоящите собственици на частни медии за разлика от предшествениците си нямат опит в журналистиката и използват изданията, за да влияят на обществото и да прокарват бизнес интересите си чрез публикуване на подбрана информация и целенасочени атаки.

  „Сред доминиращите играчи е новосформираният конгломерат „Нова българска медийна група“, за която се спекулира, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и един телевизионен канал. Групата е започнала през 2007 г. с придобиването на три вестника, един от които, „Телеграф“, се е превърнал в най-тиражирания всекидневник с над 100 000 копия в събота и 60 – 70 хил. в делнични дни. За групата има слухове, че е част от кръг компании, близки до настоящия коалиционен партньор ДПС. Съобщава се, че директорът на групата Ирена Кръстева, е бивш държавен служител и не разполага с такива средства, за да си позволи подобна инвестиция“, пише още в грамата.

  Според информацията, изпратена до Държавния департамент, изданията в провинцията редовно практикуват автоцензура и дори имат „черни списъци“ от политици и конкурентни бизнесмени, които не интервюират и за които не пишат.

  Посланик Макълдауни отбелязва, че ежедневниците „Сега“ и „Стандарт“ са били критикувани за макар и по-завоалираното представяне на интересите на техните собственици. Подобни тенденции се виждат и в телевизиите, пише още в текста.

  В документа се отбелязва още, че в „Труд“ и „24 часа“ – двата вестника, собственост на германската медийна група ВАЦ, стремежът към увеличаване на приходите е довел до понижаване на качеството.

  „Понеже чуждестранните им собственици не се интересуват от местната политическа сцена, главните им редактори са тези, които определят как да се отразява българската политика. Макар да не се е чувало в тези издания да има „черни списъци“, определени политици получават преференциално отразяване, вероятно заради личните им приятелства с главните редактори.“

  „Според главните редактори преди избори читателите допълнително намаляват, защото „знаят“, че за статиите е платено. Фирмите намаляват рекламите си и започват да действат като посредници, закупуващи рекламно пространство за партии. Заради намаляващи приходи и свит редакционен състав малките издания понякога отразяват събитията, като ги гледат по телевизията, която от своя страна предлага платени новини. (…) В частни разговори журналисти казват, че партии плащат на репортери, редактори и телевизионни продуценти за интервюта и новинарско покритие, но без това да се посочва открито.“

  И още две-три плесници...

  На фона на всички тези твърдения в документа, само ден по рано американската неправителствената организация  Freedom House публикува годишния си доклад за свободата на медиите по света. За поредна година България не успя да попадне в категорията на държавите със свободни медии. От включените 196 държави България е на 77-о място (миналата година бе на 76-о), като остава в групата на 65 страни с „частична свобода на медиите“.

  Водещите 65 държави в класацията са свободни, а последните 63 – несвободни. Страни като Сърбия, Бенин и Намибия са по-добре оценени от Freedom House, отколкото България. Сраната ни е с почти нулева промяна на показателите си и дели една позиция с Източен Тимор и Индия. На едно място под нас са Черна гора, Монголия и Ботсвана. България вече десетилетие на практика стои на едно място в класацията, отбелязва в свой коментар радио „Дойче веле“.

  Това обаче не е всичко. В деня, когато се чества Международният ден на свободата на словото, в интервю пред БНР изпълнителният директор на „Репортери без граници“ Оливие Базил коментира, че „положението в България по отношение свободата на словото остава много, много сложно“.

  Изпълнителният директор на „Репортери без граници“ смята, че България е далеч от поетия ангажимент за спазване свободата на словото при присъединяването си към ЕС. „И ако се е ангажирала да спазва тази свобода при интеграцията си, сега е много далеч от този ангажимент“, коментира той.

  Положението в България, и по-специално установяването на контрол върху медиите от страна на сивата икономика, независимостта и зачитането на професията, особено в регионите извън София, остава особено тревожно, коментира още Базил.

  „Има придобиване на важни вестници като „Труд“ и „24 часа“ от доста неясни купувачи. Проблемът не е в някакъв отделен случай, а в системата, пазара и рекламата. Именно те правят статута на българския журналист изключително зависим от решения, които са изключително произволни“, смята той.

  По същото време и SEEMO – базираната във Виена организация, която следи за свободата в медиите в Централна и Източна Европа, припомни, че държавите в региона все още има да извървят дълъг път, преди да се насладят на свободата на пресата.

  Заплахи, нападения, тормоз и различни видове натиск са част от ежедневието на журналистите в Южна, Източна и Централна Европа, твърдят от организацията. През 2010 г. Филиалът на Международния медиен институт в региона регистрира 406 случая на нарушение правата на журналистите, като това включва и България.

  Като проблем за медиите в региона SEEMO посочва икономическия климат, който още повече усложняват работата на журналистите: неясни структури на собствеността на медиите и скрити интереси, проблеми с колективни договори, както и ниските заплати. „Борбата за свободата на пресата е всекидневна борба. Все още имаме да извървим дълъг път„, каза генералният секретар на SEEMO Оливър Вуйович.

  Реакции и изход

  Председателят на Комисията за етика в електронните медии Кирил Вълчев, който е водещ на политическото предаване „Седмицата“ по „Дарик радио“, има две гледни точки по повод многобройните критики, отправени към българските медии.

  „Един от методите, по който се правят изводите в доклада на Freedom House, е самите журналисти да оценят работата си, като попълнят анкетни карти. Ако те сами оценяват собствената си работа толкова лошо, това е доста лош знак. От друга страна това е и положително за българските журналисти, защото те имат високи критерии за собственото си положение. Повишили са критериите по отношение качеството на работата си„, коментира Вълчев.

  По отношение на констатациите в грамата на WikiLeaks главният редактор на „Труд“ Димитрана Александрова е категорична, че „всяко обобщение носи риска да е необективно. Аз мисля, че в България има качествени медии, които защитават обществения интерес. Твърдя, че „Труд“ е такъв вестник. Бившият американски посланик дава доста силни определения за медиите. Не казвам, че те не заслужават критика. Тъкмо обратното. Но според мен обобщенията са пресилени“.

  Според нея журналистиката ще е по-добра, ако хората в професията всеки ден защитава свободата си и етичните принципи. „Това е и инстинкт за самосъхранение. Защото ако ние не държим на професионализма и независимостта си, хората няма да ни вярват и ще престанат да ни купуват и ще останем без хляба си. За честта на професията и за хляба се воюва всеки ден“, коментира главният редактор на „Труд“.

  Бившият главен редактор на „24 часа“ (ръководил вестника 10 години), вицепрезидент на издателския борд на „Медийна група България“ и заместник председател на Съюза на издателите в България Венелина Гочева, за която се цитират тврдения в текста на WikiLeaks, коментира: „Не харесвам анонимните твърдения в грамата на WikiLeaks. Когато подготвяш подобен текст, трябва да си прецизен и да цитираш хората, с които си говорил, и изказванията, на чиято основа си направил изводите. Да напишеш например: „Аз се срещнах със Съюза на издателите и пет от общо десет коментираха така, а останалите бяха на друго мнение“… Има достатъчно авторитети, на които можеш да се позовеш. Когато твърдиш нещо, то трябва да е подкрепено с факти.“, смята Гочева.

  Според нея всички са виновни за състоянието на пазара, „всички тези, които не спазват правилата, и тези, които не успяхме да ги защитим. Имам усещането, че гласът на медиите става по-тих, не се чува и това е тъжна констатация“, коментира бившият главен редактор на „24 часа“.

  И въпреки че оценките на журналисти и главни редактори са основателни, у цялата професионална общност и у читателите, зрителите и слушателите остава горчивото усещане, че в България медиите са необективни и не се радват на добра репутация пред цялата международна общност. А по-лошото е, че те все по-рядко са на страната на гражданите.

  www.capital.bg
• „Ал Кайда“ потвърди смъртта на Осама бин Ладен

   

  Либийският муджахидин Абу Яхия ал Либи ще смени Осама бин Ладен начело на терористичната мрежа „Ал Кайда“, твърди телевизия „Ал Арабия“
  

   

  „Ал Кайда“ потвърди смъртта на Осама бин Ладен в послание в интернет и се закани да отмъсти на САЩ и техните съюзници, в това число Пакистан, предаде Ройтерс, като се позова на центъра за мониторинг на ислямистките сайтове SITE.

  Пет дни след като президентът Барак Обама обяви смъртта на Бин Ладен в американска акция в Пакистан, „Ал Кайда“ обеща да не се отклонява от пътя на въоръжената борба и посочи, че кръвта на Бин Ладен е ценна за организацията и за всеки мюсюлманин и не е пролята напразно.

  „Тя (кръвта) ще бъде, с позволението на Всемогъщия Аллах, проклятие, което преследва американците и техните агенти, както вътре, така и извън страните им„, заяви екстремистката мрежа в изявление, публикувано в ислямистки интернет форуми.

  „Тяхното щастие ще се превърне в скръб, а тяхната кръв ще се смеси със сълзите им“, заканва се „Ал Кайда“.

  „Призоваваме мюсюлманите в Пакистан, на чиято земя бе убит шейх Осама, да се надигнат и да въстанат, за да изтрият този срам, който им бе донесен от една клика от предатели и крадци и като цяло да прочистят страната си от мръсотията на американците, които разпространяват покварата си там“, се казва в посланието на терористичната мрежа.

  „Ал Кайда“ обяви също, че ще разпространи скоро аудиозапис на Осама бин Ладен, направен седмица преди смъртта му, съобщи Франс прес.

  Либийският муджахидин Абу Яхия ал Либи ще смени Осама бин Ладен
  начело на терористичната мрежа „Ал Кайда“, твърди телевизия „Ал Арабия“.

  Ал Либи стана известен на 10 юли 2005 г., след като избяга от американски военен затвор край въздушната база Баграм близо до Кабул. Либиецът бе задържан в Пакистан през 2002 г.

  През 2007 г. Ал Либи нарече либийското ръководство „омразни неверници“ заради изявленията, че може да бъде преразгледан случаят с осъдените на смърт български медицински сестри и палестинския лекар. Либия иска да ласкае Запада и да се хареса на неговите господари, като се откаже от процеса срещу това отблъскващо престъпление, каза във видеосъобщение тогава той.

  Според „Ал Арабия“ 40-годишният Ал Либи е бил предпочетен пред възрастния египтянин с бюрократична визия Айман аз Зауахири, включен вече от ФБР в списъка на най-издирваните терористи на мястото на Бин Ладен.

  Формално погледнато, Ал Либи отговаряше за пропагандния отдел в ръководството на „Ал Кайда и заемаше трета позиция в йерархията на мрежата. Според източници от ислямистките среди обаче през последните години харизматичният командир е станал истински вдъхновител на нелегалното движение.

  Проявил мъжество на бойното поле, Ал Либи се прочул и като познавач на исляма, след като завършил медресе в Мавритания. Спечелил признание като автор на стихове и поеми в прослава на „делото на Бин Ладен“.

  След началото на военната операция на НАТО в небето над Либия Абу Яхия е сред първите, призовали своите сънародници към въоръжена съпротива и срещу „кръстоносците“, и срещу режима на Кадафи.

  АФП съобщи, че изслушването на командосите, участвали в операцията срещу лидера на „Ал Кайда“е дало по-точна представа за хода на акцията, извършена в нощта на неделя срещу понеделник в пакистанския град Аботабад.

  Няколко хеликоптера със 79 американски военни, предимно „морски тюлени“, са се приближили към резиденцията на Осама бин Ладен, прелитайки през зона, намираща се под покритието на радарите.

  Два хеликоптера са оставили около 30 американски военни зад оградата на резиденцията, чиято височина достига 5,5 метра.

  Група военни се отправя към сграда, намираща се до главната резиденция. Куриер на бин Ладен, който е живеел в постройката, открива огън и е убит заедно със съпругата си.

  Противно на първоначалните данни, се оказва, че той е единственият обитател на комплекса, който е стрелял по американските командоси.

  Първоначално се смяташе, че по време на цялата операция се е водела престрелка между жителите на резиденцията и спецчастите.

  Междувременно друг екип влиза в главната сграда, като попада на брата на куриера, който също е убит. Според американска телевизия той е държал едната си ръка зад гърба, което е накарало американците да си помислят, че може да държи оръжие.

  „Тюлените“ се изкачват по етажите и намират в една от стаите големия син на бин Ладен, Халид, който също е убит. Според „Ню Йорк таймс“ той се е нахвърлил срещу командосите.

  На последния етаж спецчастите влизат в стаята на лидера на „Ал Кайда“, чиято съпруга се опитва да прикрие бин Ладен с тяло. Тя е ранена в крака. Бин Ладен не се предава веднага и е застрелян с куршум в главата.
  Според някои американски медии, той е прострелян с втори изстрел в гърдите.

  Първоначално се смяташе, че лидерът на „Ал Кайда“ е опитал да използва съпругата си като жив щит, но впоследствие тази информация беше опровергана от Белия дом.

  В стаята, в която се е намирал бин Ладен, „тюлените“ са открили автомат AK-47 и 9-милимитров руски пистолет. В цялата резиденция са били открити и други оръжия, чийто вид и брой засега не е уточнен.

  В дрехите на бин Ладен спецчастите откриват пришити пари и номера на телефони, което говори за това, че той е бил в готовност да бяга.

  Спецчастите събират всичко, което може да послужи за добиване на информация – хард-дискове, дискове, компютри.

  Около 38 минути след началото на операцията хеликоптерите отлитат, отнасяйки тялото на най-преследвания от САЩ човек през последните 10 години. Рано сутринта в понеделник тленните останки на бин Ладен са погребани в морето.

   

  Източник:  http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3798131

• 7 май – Международен ден на радиото и телевизията

  Днес е Международния ден на радиото и телевизията. На 7-ми май 1895 г., на заседание на Руското физико-химическо общество в Санкт Петербург, руският физик и електротехник Александър Степанович Попов показва уред за предаване и приемане на електромагнитни вълни без проводник.

  

  На  днешния ден преди 116 години  в  Санк Петербург Александър Попов показва своето изобретение. Устройството е имало кохерер и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. Апарата на Попов давал възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите „Хайнрих Херц“, които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска.
  Така името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията  Попов да се сочи за откривател на радиото. През 1899 г. той включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите. През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф.
  През лятото на 1911 г. на борда на крайцера „Надежда“ започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България“. Впоследствие, радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.

  БНР отбелязва Международния ден на радиото и телевизията с фотоизложбата „Радиото, хората и времето” открита в градинката пред Народния театър „Иван Вазов”.

  

  
  

• Кюстендил издига кандидатурата на черквата „Свети Георги“ за обект на ЮНЕСКО

  Кметът на Община Кюстендил Петър Паунов в писмо до Ирина Бокова, Генерален директор на ЮНЕСКО е направил предложение средновековният храм в кв. „Колуша“ „Св. Георги“ да бъде включен в списъка с паметници на Световното културно наследство на ЮНЕСКО, информират от общинския пресцентър. България е известна като една от най-богатите на паметници от различните култури, обитавали европейския континент държави – от Варненския некропол, през тракийското злато до уникалните примери на християнската цивилизация.

  Църковен храм „Св. Георги“ е един от най-впечатляващите образци на византийската култура на Стария континент. Датировката на „Св. Георги“ се отнася в XI в., което го прави един от най-старите християнски храмове на Европа, запазени до наши дни. Той представлява цариградски модел на кръстокуполна църква. По вида си е близък със знаменитите несебърски късновизантийски образци, но е по-стар от тях, а също и от прочутата атинска църква Капникарея Св. Теодор от 1070 г. Средовековните стенописи в храма са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис. Има 4 изографисани пласта. Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.). Първата реставрация на църквата е направена след Освобождението – през 1878-1882 г. Като действаща църква към нея е построена допълнителна част – сводест покрив, преддверие и камбанария. Стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори. Окончателната реставрация на църквата е завършена едва през 2004 г.

  „Нашата кандидатура не е плод на гигантомания или криворазбран местен патриотизъм. В черквата  „Св. Георги“ е събрана идеята за общото минало на много народи. Тя е изключителен символ, който безспорно заслужава да бъде включен в списъка с паметници на ЮНЕСКО. За Кюстендил това ще бъде и важно послание, и ценна помощ за утвърждаването на града ни като притегателен център, а по този начин и съществена подкрепа за местната икономика. Смятам, че именно в това е смисълът на поддържането на програмата Световно наследство – превръщането на културната история в естествен стимул за развитие на съвременното общество„, казва в писмото си до г-жа Бокова градоначалникът. /БГНЕС /

  

• Обама обмисля нова цялостна имиграционна реформа

  Американският президент Барак Обама ще изнесе реч по повод предстоящата имиграционна реформа по време на посещението си следващата седмица в Ел Пасо, щата Тексас, намиращ се в близост до границата с Мексико. На страницата си в социалната мрежа Twitter от Белия дом също така уточниха, че речта на държавния глава е насрочена за вторник, когато обществото ще има възможността да „огласи предложенията си“.

  Наскоро Обама посочи, че ще направи опит да прокара нова цялостна имиграционна реформа, с което ще бъде легализиран престоят на близо 11 млн. чужди граждани, живеещи в страната незаконно. Според статистическите данни на американските власти, мнозинството от тези хора са испаноговорещи. Предложението на президента досега не успяваше да намери подкрепа сред членовете на конгреса във Вашингтон, който доскоро се контролираше от демократите. Възможностите за успех и днес обаче са малки, въпреки че мнозинството от членовете на Камарата на представителите са републиканци. През последните три седмици Обама проведе срещи в Белия дом с редица политически лидери, членове на конгреса и знаменитости от латиноамерикански произход, с които обсъдиха възможността за провеждане на имиграционна реформа. Въпросът е от изключително значение за голяма част от испаноговорещите гласоподаватели, чиято подкрепа за Обама през 2008 бе ключова за крайния изход на изборите. /АФП /

• Предателството на българската журналистика

  В България и медиите произвеждат чалга. А тази чалга налага жълтата безпросветност и простащината, в която затъва отдалото се на апатия мнозинство – пише Еми Барух в коментара си.

  Всяка година през първата седмица на май световната журналистика докладва на световната общественост какво се случва в света на медиите, дали, къде и колко са свободни журналистите, имат ли достъп до информация, колко от тях са били убити и кои са най-опасните места за репортерите.

  Това е периодът, в който Международният институт по печата, организацията „Репортери без граници“, Международната организация на журналистите и ред други сдружения поставят в центъра на общественото внимание проблемите, свързани с упражняването на журналистическата професия и на първо място със свободата на словото.

  Продажност и политически слугинаж

  В тази първа майска седмица, по повод Международния ден на печата изпълнителният директор на неправителствената организация „Репортери без граници“ Оливие Базил, точно както и миналата 2010 година, съобщи на българската и на европейската аудитория, че положението със свободата на словото в България е много, много сложен.

  През 2009 година той каза: образът на медийната свобода в България е плачевен, а през 2008-ма се спря на подслушването на журналистите и на откровеното нежелание на политическата класа в България да чете медийна критика.

  По същото време в поверителния доклад на посланик Нанси Макелдауни до Държавния департамент на САЩ хроничното заболяване на българската журналистика е обрисувано по следния начин: „продажност, корупция и политически слугинаж, заплащани с мръсни пари от сивия сектор“.

  Същото заключение фигурира и в резултатите, огласени от „Фрийдъм хаус“, според които България не само че не е успяла да подобри своя рейтинг, а е отстъпила назад в класацията за свобода на словото, озовавайки се в компания с Източен Тимор, Намибия и Индия.

  Съобщението не е новина. Българската журналистика вече 20 години говори шепнешком, поддържа нисък профил и показва реверансови „плиета“ ту наляво, ту надясно, старателно заобикаляйки теми и проблеми, които биха конфронтирали издателите с властта. Нещо по-лошо – както стана ясно от доклада на Сметната палата, тиражни медии охотно приемат подкупи, формирани от парите на данъкоплатците, и пишат под диктовката на държавни чиновници.

  Икономическият натиск, автоцензурата, заплахите и манипулациите, ежедневният страх да не останеш на улицата, както и липсата на чувство за мисия, липсата на професионална солидарност и колегиална етика сред мнозинството от българските журналисти обясняват драматичната подмяна на обществения договор, за който медиите мълчат. Не всички, разбира се: но гласът на „малцинството“ е буквално задушен в крещящата акустика от клакьори, хроникьори и сервитьори на властта.

  Жълта тиня

  Вината на българските медии за прехода на България е огромна. Защото именно медийната чалга наложи жълтата безпросветност, в която плува масата от зрители, слушатели и читатели. Вече е почти невъзможно за обикновения човек да се ориентира между истини, полуистини и лъжи.

  Именно тази стряскаща липса на анализ, на елементарна грамотност, наложи днешната властваща простащина, която както никога преди има нужда от лъскаво медийно огледало.

  Независимо от интересната първоначална идея на организаторите, в така наречените Световни срещи на българските медии отсъства част от журналистическата гилдия, но властта винаги присъства!

  Едните се правят, че говорят, другите се правят, че ги слушат. И в този задушаващ валс сякаш невинни няма…

  Източник: Дойче веле

• <<
• 1
...
• 323
• 324
• 325
• 326
• 327
• 328
• 329
• 330
• 331
• 332
• 333
...
• 414
• >>