Всички авторски страници

Авторски

• Дискретният чар на радиото

  Автор:  Димитри Иванов

  Пред Народния театър имаше изложба на Радио София и аз тръгнах да я разгледам. Наближавайки, чух музика, от която може да ти умре конят, но аз не бях на кон.

  Прекосих площадчето пред театъра с репродукторите, дънещи на „max“, влязох в градинката и понечих да си тръгна, щом зърнах фотос с физиономията на съученика ми Боян Трайков, който ме уволни от радиото незабавно след като Лозан Стрелков ме уволни от БТА и добре че Иван Славков напук на ЦК ме назначи в „Телевизионна реклама“.

  Не си тръгнах от радиоизложбата, понеже забелязах фотос на професор Веселин Димитров.

  Поколения радиожурналисти са негови възпитаници. През 60-те той бе първият радиоводещ на информационно-музикална програма у нас -„От 6 до 8“. От нея се разви сегашното „Преди всички“. По-късно той водеше „Разговор с вас“.

  Той разказваше на студентите си как по Великден бабичките премествали домашното кандило пред радиоапарата, слушайки предаването на Великденската служба от храм „Св. Александър Невски“. Разказваше как един артилерист от Ямбол* и други българи основали българското Родно радио, за да не изтърве България своята ефирна честота, докато българските финансови чиновници хитруват:

  Няма пари за българско радио. Направете го, ако българските радиоабонати ви плащат, пък вие да внасяте в държавния бюджет.

  Аз пък му разказвах на Веселин Димитров как Радио София пращаше на площада пред двореца технически екип за ретранслация плюс поет, машинописка и актьор да отразяват първомайската манифестация.

  Поетът съчиняваше стихове. Диктуваше ги на машинописката. Актьорът четеше стиховете пред микрофона с фалшив патос и отработен актьорски глас, а не с дикцията на Христо Мутафчиев, председателя на съюза на артистите, който сега с такъв тон рекламира някаква автомобилна застраховка, че да бях още в рекламата, където ме беше назначил Иван Славков, щях да му кажа на Христо Мутафчиев: Успокой се, Христо, не се ядосвай!

  Според мен Христо е добър актьор и не е виновен. Такава реклама му поискали, такава им направил.

  Георги Лозанов също не е виновен, дето празнослови на тема медии.

  От радиото също не са виновни, че им бе тъй скучна изложбата. Макар да не е толкова финансово закъсало, колкото е националната телевизия, националното радио защо да влиза в излишни разноски със суперизложби, каквито прави Би Би Си понякога.

  Вярно, забавни са тези скъпи джаджи на Би Би Си. Сложиш си пръста на един тъч-скрийн, избереш предаване, тема и година и ти обясняват защо от 1932 нататък информационният бюлетин на Би Би Си неизменно започваше с мелодията „Лили Болеро“, пък сега не. Е, не ти казват, че Лили Болеро е от Северна Ирландия, ама пак е интересно. Още по-интересни са англичаните, като се самоиронизират как навремето обяснявали, че климатът се влошава, понеже късовълновите емисии се отразяват от земната повърхност и в йоносферата. Хем Би Би Си се смее на себе си, хем ти се забавляваш.

  Когато в София дойде шефът на Би Би Си, получих покана да обядваме в „33 стола“, ресторант, който беше в една пряка на улица „Оборище“. Поканили и Валери Петров, който не дойде. Когато аз се появих, британският посланик мистър Шорт и другите англичани станаха на крака, понеже помислиха, че аз съм Валери Петров, преводачът на Шекспир. И не сядат, докато аз не седна, пък аз не сядам, преди шефът на Би Би Си да седне, и всички стоим прави. Минута, две минават и никой не сяда.

  Смяхме се после с посланик Шорт. Него после го убиха в Турция. Пък той и шефът на Би Би Си тъй хубаво се смееха, когато им обяснявах, че в „Както ви се харесва“ и в „Дванайста нощ“ Шекспир преписал езическото светоусещане на Гаргантюа и Пантагрюел, дето се чудиш тоя майтапчия Франсоа Рабле подиграва ли се с нас, буфонада ли прави.

  Един от радиопоетите на площада при първомайската манифестация беше Митко Спасов. Митко и аз се качихме в москвича на Майк Антонов и тръгнахме за Полша по линия на българския автоклуб. Майк и аз се смеехме на Митко, понеже ние двамата бяхме преводачи в БТА, пък Митко беше радиопоет. Някъде след Братислава имаше отклонение за Виена. Майк беше на волана и каза „Искате ли?“. Митко и аз продължихме да дремем. После Майк „избяга“, както се казваше тогава, стана коментатор на „Дойче веле“ и като такъв се пенсионира. Майчиният му език беше немски.

  Радиопоетът Митко Спасов до края на живота си се препитаваше от няколко стиха:

  „Аз съм Сънчо,
  ида от горица,
  да ви кажа
  „Лека нощ, дечица“.
  Че е тъмно вече вън –
  време е за сън,
  време е за сън.“

  Японската телевизия NHK откупи песенчицата и редовно превеждаше на Митко пари за авторско право.

  В телевизията, още повече в радиото, е имало поети, заслужаващи тъч-скрийн като на изложбите на Би Би Си.

  Не казвам, че трябва да правим такива изложби. Боже, опази! Всичката я Мара втасала. Казвам само, че бихме имали какво да покажем.

  На таванския етаж в Радио София беше редакция „Предавания за чужбина“. Още преди да постъпя в БТА, аз там превеждах и говорех в емисията на английски. Получавахме писма от цял свят, от Яфа до Ямайка. Ако щете, вярвайте, но така беше. Тогава имаше по света радиолюбители на къси вълни и те ни пишеха кога и как са ни чули и искаха да им пратим пощенска картичка, ако може в плик и в плика да има поне една-две пощенски марки. Пращахме им. Даже и мартенички им пращахме в пликове на Радио София.

  Ние му казвахме Родно радио, понеже Асен Златаров, наричан от Елин Пелин нашия учител по радио, пишел статии, че българите трябва да имат свое родно радио и ние му казвахме Родно радио, макар че то било преименувано на Радио София през 1934 г..

  През войната Радио София всяка вечер пускаше песента „Лили Марлен“, понеже немските войници в Гърция и другаде настояваха в писмата си за „Лили Марлен“. Така Радио София спаси забранената от Гьобелс песен, но тази история вече съм я разказвал. Куплетистът Душко Георгиев пък пееше по радиото:

  „Рим, Берлин и Токио –
  верни във борбата .
  Скоро ще наложат
  нов ред на земята.“

  Ех, да имахме и ние тия тъч-скринове за радиоизложби, дето ги имат в Би Би Си, как можехме да се надсмеем над себе си, ако притежавахме английската самоирония. Но не я притежаваме и е по-добре да не харчим пари за такива джаджи. Джаджите страшно бързо остаряват. Дискретният чар на радиото е, че то не е като телевизията – да се пльоснеш вечер на дивана и да гледаш. Радиото е медия, която не те обсебва. Можеш с половин ухо да слушаш радио сутрин, когато се бръснеш, или през деня, когато караш кола.

  Би Би Си наложи едно универсално разбираемо произношение. Българското радио също наложи един добър български правоговор. Но…

  Във времето на късите вълни имаше радиосмущения и заглъхване на радиосигнала, затова Би Би Си говореше много отчетливо. По Voice of America още по-отчетливо в техните новини на Special English. Вече не е така. По Би Би Си англичаните говорят сякаш имат парещ картоф в устата си, а англичанките сякаш имат нещо друго в устата си.

  Нямам думи да се възмутя от сегашния говор по българския ефир. Няма правоговор, няма логика в интонацията и в паузите. Само няколко български радиожурналистки и журналисти говорят на добър български. За телевизията не ми се говори; тя е за простаците, един мач можеш да го гледаш и без звук. Но радиото?

  На изложбата пред Народния театър имаше фотоси на радиоговорителки и говорители, които създадоха образец на българския говор. Тези жени и мъже дадоха на България повече, отколкото техните началници. Огорчен съм, че вместо правоговорът да влияе на просторечието, сега е обратното и радиото губи дискретния си чар.–––––––––––*

  О.з. генерал Георги Кратунков

  Източник: в. „Сега“

• WSWS: Европейският пакт за стабилност носи на България бедност и инфлация

  Влизането на България в Европейският пакт за стабилност неизбежно ще предизвика увеличаване на безработицата, орязване на социалните разходи и висока инфлация за българското население. В момента ЕС използва България, която има най-ниските надници в цяла Европа, за да създаде стандарти, които биха могли да станат модел за цяла Европа, пише изданието wsws.org.

  Българите са силно засегнати от повишаващите се потребителски цени. На 28 април хиляди разгневени животновъди протестираха срещу драстичното повишение на цените на горивата с блокиране на трафика. През март и април блокади и протести бяха проведени в над 30 града и магистрали в знак на протест срещу силното вдигане на цените.

  Много комунални услуги бяха приватизирани и поети от европейски корпорации. Оттогава спиране на водата и електричеството стана редовна практика в обеднелите села и градове в страната. Например френската компания Veolia Environment, която пое ръководството на водоснабдяването в столицата София, през февруари увеличи цената на водата с 9%.

  Нарастват и цените на храните. Дори според официалните, което означава манипулирани, данни цените на основни храни като захарта, олиото и брашното са се повишили с 50%, а за картофите увеличението е дори 200%.

  В момента България е на трето място по инфлация в ЕС, докато по размер на заплатите се нарежда на последно място в европейската класация. Вече се появиха и коментари, че бунтовете са неминуеми, както се случи през зимата на 1996-1997 година, когато беше свалена от власт Българската социалистическа партия.

  Източник: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9149&sectionid=hotnews&id=0000157

• П. Бояджиев: Ще обвинят Цветанов, че е ял и бебета по време на пости

  Желю Желев се напи и ми призна, че е избран с помощта на комунистите и Жорж Ганчев, казва политическият затворник от времето на Тодор Живков и емигрант в Марсилия. Ако Доган излезе от ДПС, ще бъде публично скопен. Константин Тренчев се продаде на ДС през 1991 г., казва още той.

  интервю на Васил Василев

  – Г-н Бояджиев, от три дни сте отново в България, как преценяте живота в родината като дисидент, който е бил принуден да емигрира по времето на социализма?
  
  – За жалост страната ни все още не е излязла от менгемето на комунистическата култура, в която беше възпитавана толкова дълго време. Погледът на повечето българи, които живеят в родината си, не се е променил от тъмните времена на социализма. Най-голяма „заслуга” за това естествено има тази част от бившата Държавна сигурност, която излезе най-гъвкава. Тя не се интересува от идеологии и не обслужва определена политика, а материални и брутални интереси
  Тази обстановка е фрапираща за всеки чужденец. След като вече България е член на ЕС, сега си е поставила за цел да влезе и в Шенген. Този стремеж към безвизовото пространство обаче е доста пресилен. От докладите, които еврокомисарите пишат за България, ясно личи, че се оценяват усилията на правоохранителната система, в лицето на Цветан Цветанов, да се пребори с организираната престъпност. 
  
  Проблемът е обаче, че Темида дърпа цялата държава назад. 20 години съдът е убежище на хора от Държавна сигурност
  и на комунизма. Същите тези престъпници имат сигурен гръб от президентската институция, независимо дали държавният глава се казва Желев, Стоянов или Първанов. Хайде, стига с този марксистки шаблон „аз вярвам в българското правосъдие”. Човек, който казва тези думи, по какъвто и да е повод, е просто болен мозък. 
  
  – Активни ли са все още структурите на ДС, влияят ли на съвремените процеси в държавата?
  
  – Разбира се! Преди няколко месеца беше повдигнато малко перденце, зад което видяхме малка част от ченгетата дипломати на ДС, които се занимават с външната ни политика. Тук не говоря за това кой е вербуван и кой не, а за това, че те са некадърници – това е проблемът. Ако наистина разбираха от работата си, България нямаше да бъде доведена до трета национална катастрофа през 1989 г. Когато чуя кастрираните мозъци като всезнаещата Нешка Робева да ми обясняват как сме си ликвидирали селското стопанство, ми идва да отида на друга планета. Не може вечно по комунистически тертип да търсим всеобщата отговорност. Корабът ни през 1989 г. потъна и затова си имаше определени виновници, които и до ден днешен възпрепятстват опитите и желанието на хората, които искат България да излезе от състоянието, до което беше докарана. 
  
  Тези объркани хора трябва да си платят грешките, или най-малкото да мълчат, защото сеят само разруха. Още в началото на прехода те сложиха прът в колелото на Филип Димитров, който беше първият човек, който дръзна да поправи фаталните грешки на комунистите. След това Жан Виденов опита по малко утопичен начин да изведе България от кризата, но Николай Добрев, светла му памет, веднъж се върна от Русия с думите „Надо менять команды” (б. а. – да се сменят отборите). След дългогодишна мъчителна пауза дойде на власт ГЕРБ. Не искам да ставам адвокат на Цветан Цветанов, но отдавна не бях чувал български политик да говори по европейски. Като истински съвременен министър той наскоро си призна, че заедно с колегите му в МВР не са преценили реално силата на Октопода и на неговите мозъци. Цветанов трябва да е наясно, че до изборите сигурно ще го обвинят, че е ял бебета по време на пости Тези хора действат така. В момента мафията се опитва със зъби и нокти да си задържи позициите в държавата, защото вижда как малко по малко времето й изтича. 
  
  – Кой натиска червеното копче за активиране на спящите ДС клетки в България?
  
  – Още при рухването на тоталитарния режим бившето Първо главно управление на ДС, сега НРС, и НСО успяха да запазят ролята си в държавата. Те на практика са същите стари структури и днес, но преименувани. Бяха уж „реформирани” от Бриго Аспарухов и от Димо Гяуров. Но и двете звена останаха на подчинение на един човек – на президента. Затова ми става смешно, когато чуя някой да говори за прекалено малката власт, която държал в ръцете си Първанов. До 10 ноември в България имаше централизиран тоталитаризъм. След това се появиха т. нар. кланове. Един от ръководителите на тези кланове е Любен Гоцев. 
  
  – Вътрешният министър беше най-атакуван от медиите на т.нар. Октопод, разграничи ли българинът истината от лъжата, има ли все още Цветанов шанс за президентската класация?
  
  – Аз не мога да кажа категорично дали българите могат да различават доброто от злото или лъжата от истината. Това ще стане ясно на президентските избори, които предстоят. В момента народът ни е поставен пред изключителна дилема – дали в креслото на „Дондуков” 2 да седне подставено лице, което да продължи статуквото, или да имаме президент, който ще промени изгнилата съдебна система с правомощията, които Конституцията му дава. Подставените лица са много и мисля, че Първанов и БСП няма да имат кой знае какъв проблем с избора си за свой кандидат. Една от най-важните роли ще изиграят т.нар. жокери 
  
  Търговката на гласове Меглена Кунева (не аз я наричам така, а бившият френски посланик) е от този тип хора. Симеон Сакскобургготски, чието име се спряга за кандидат-президент, също е готов срещу пари да разиграва тази роля. Той до края ще отвлича вниманието от истинските играчи. По времето на Желю Желев беше по-просто. Задкулисните играчи бяха казали: „Желев ще е президент!” От БСП пуснаха срещу него малоумния Велко Вълканов и жокера Жорж Ганчев, който вземаше пачки пари за това. Самият Желев се напи веднъж и ми призна какво се е случило на изборите тогава.
  
  – Цветанов няма ли също да е подставено лице, на Бойко Борисов и на ЕНП например?
  
  – Ако Цветанов каже, че от позицията на президентския стол ще направи лустрация на хората от ДС във висшите етажи на правосъдната система, няма да има никакво значение кой стои зад него. Това ще бъде равносилно на истинска политическа революция.  Главата на Октопода рано или късно ще бъде отрязана. Дали това ще го направят Цветанов и Борисов или техните последователи, е въпрос само на време. Тези мафиоти, които днес успяват да се измъкнат от възмездието благодарение на престъпниците, представляващи Темида с тоги, са много далеч от истината. Ако някой смята, че 27 държави ще позволят някакъв гноен цирей, какъвто е съдът в България, да стои в снагата на ЕС, жестоко се лъжат. 
  
  – Но ГЕРБ продължават да губят позиции, възможно ли е до вота и Бойко Борисов да стане неизбираем?
  
  – Предполагам, че всеки един сценарий до края на кампанията ще бъде допустим. Но Борисов наистина губи много от първоначалното доверие, което имаше, заради яснота по проекти като АЕЦ „Белене” и битката с мафията например. „Белене” е проект на най-агресивната и на най-криминалната част от Държавна сигурност. Точно затова смятам, че Цветанов би имал по-добри шансове за „Дондуков”2 от шефа си. 
  
  – Опозицията обвинява и Борисов, и Първанов, че са представители на чужди лобита, приемате ли такива тези?
  
  – Тези тези се прокарват от Иван Костов. Защо обаче той не обясни на хората защо обвърза България с Русия по линия на горивата веднага, след като взе властта след Жан Виденов? По същата логика ние можем да твърдим, че той е представител на руското лоби. Защо Костов не проговори за Петър Стоянов, който като президент обслужваше чужди интереси, които противоречаха на неговите избиратели?
  
  – Чии интереси е обслужвал Стоянов?
  
  – На Националната разузнавателна служба, която е наследник на Първо главно управление на ДС, а от там няма как да не се стигне и до руски интереси.
  
  – Познавате отдавна Георги Първанов, има ли място за него в новата политика на България?
  
  – Попадна в сериозната политика с голяма доза късмет. Николай Добрев навремето беше водещият фактор в БСП, а 
  Първанов свиреше втора цигулка Добрев обаче не беше от най-добрите оратори и нямаше тази представителност като Първанов. Затова тези, които им дърпаха конците, отсъдиха Георги да излезе като лице на БСП. Тези фантасмагории, които постоянно се развиват, че в България има сценарии за две години или за пет, не са състоятелни. Постоянно има политици, които излизат напред и залязват. Георги Първанов е също един от тях. Каква е ролята на Желев и на Петър Стоянов днес? 
  
  – За разлика от предшествениците си Първанов мисли от няколко години за бъдещето си, АБВ не е ли заявка за политическа кариера?
  
  – Георги Първанов сигурно иска да остане в политиката, както Петър Стоянов си въобразяваше през 2001 г. Видяхме обаче докъде стигна Стоянов. Нека обаче да си зададем следния въпрос – ще имат ли нужда от Първанов хората, които той досега обслужваше? Президентът не е толкова глупав, знае за съдбата на тръгналите си от „Дондуков”2. Той предчувства, че ще го сполети същата орисия и се мъчи да промени бъдещето. Но вече изигра ролята си и колкото и да обикаля страната, няма да успее да се върне на бял кон  Има право да драпа, нормално е да му се ще да е още на гребена на вълната, но в играта, в която той играе, са важни лостовете, а не хората, които ги дърпат. В момента хората, които издаваха заповедите на държавния глава, си търсят нов човек. Ситуацията в момента е изключително сложна за всички – както за Бойко Борисов, така и за левицата. Убеден съм, че в момента Русия води разговори, както с хората на Първанов и Станишев, така и с лобита около Борисов. Нека да не забравяме, че Генерала като кмет се движеше в пакет с Първанов и Доган и си правеха периодични консултации. В този ред на мисли преговорите са изключително трудни, защото и тримата имат вземане даване с руснаците и си говорят с тях.
  
  – А след 2 години Първанов виждате ли го като премиер?
  
  – На него със сигурност му минава през главата тази идея да прекопира руския сценарий, който спретнаха Путин и Медведев. В България обаче този театър не може да бъде разигран. В едно съм убеден – Георги Първанов ще преговаря с Бойко Борисов за своето бъдещо политическо развитие. Наблюдавайки внимателно Борисов, смятам, че той никога няма да допусне руския сценарий със свое участие в него. За премиера играта е голяма – или има всичко, или нищо. Първанов е възможно да стане премиер единствено ако се запази статуквото на президентските избори. Т.е. съдбата на държавния глава до голяма степен зависи от предстоящия вот.
  
  – Като човек, който живее във Франция, как ще коментирате амбициите на разследвания и уличен за връзки с мафията Алексей Петров да се намеси в политиката?
  
  – Ако това се случи, то България ще попадне в една доста неприятна ситуация. Появата на Алексей Петров в сериозната политика ще удари до голяма степен авторитета на МВР, който малко по малко започна да се завръща сред обществото, но и на държавността като цяло. Аз дори не бих изключил версията, че Петров е освободен благодарение на същата тази съдебна система, която е подчинена на Първанов, за да компрометира МВР и Цветанов като кандидат за президент. България живее в условията на непрекъснати конспирации вече трето десетилетие Аз съм бит жестоко на 27 години. Оттогава никога не влизам в битка, преди да знам с кого се бия. Цветанов допусна грешка, защото не беше готов. От друга страна Октопода в България си има представители във всички партии. Само припомням какви бяха първите думи на Димо Гяуров от Синята коалиция след ареста на Трактора – „Цветанов трябва да подаде оставка, ако Алексей Петров не бъде осъден”. Тази реплика на Гяуров беше много показателна за мен. От друга страна, не мога да разбера ненавистта на Иван Костов към Цветан Цветанов. Тя очевидно е много по-дълбока от това, че на Костов не му дадоха министерски кресла. Самият лидер на ДСБ е част от статуквото, срещу което Цветанов се бори. Той се чувства застрашен да не изгуби благоденствието си, което има в момента. 
  
  – Волен Сидеров част ли е от предизборните жокери, за които говорите?
  
  – Не, по руска линия на Волен Сидеров не са му ясни нещата. Той тича по друга писта. Аз не мога да кажа дали е употребяван от руснаците или не. Ние с него се познаваме от времето на СДС. Още тогава Волен получи много удари, но в крайна сметка мисля, че пистата му е грешна. Съгласен съм с вътрешнополитическите му идеи – атакува корупцията, иска да се пребори с мафията и пр. Много се обърка по отношение на Турция, която приема като враг. В същото време той няма позиция за далеч по-важния въпрос – АЕЦ „Белене”. Сидеров не може да се аргументира трябва ли да се построи централата, от кого и при какви условия. Чуваме само неопределеното „не е много лошо”. Но той не е манипулиран, по-скоро е прекалено убеден.
  
  – Каква схема ще разиграе през есента ДПС, вярвате ли, че Доган завива надясно?
  
  – Там нищо не е ясно. Настроенията сред младите в ДПС против комунистите не са от вчера и точно затова положението на Ахмед Доган става все по-трудно, особено след напускането на Касим Дал и Корман Исмаилов. От друга страна, 
  Сокола вече е в окото на бурята Опита ли се да се раздели с ДПС, той ще излезе скопен. В момента много ваши колеги намекват, че ДПС ще спечели изборите, както винаги, което вече не е съвсем така. Има процеси, които тепърва ще се случват през следващите няколко месеца. От една страна – ще се водят разговори, от друга – нека не пропускаме Касим Дал като фактор. 
  
  – Последните граждански протести се организират в интернет, какво е тогава бъдещето на българските синдикати като фактор в политиката?
  
  – Синдикатите тук не са кой знае какъв фактор, защото са много объркани и все още не знаят накъде да тръгнат. Мога да говоря за хората на Тренчев, познавам ги. Навремето ние като дисиденти го взехме, защото беше отличен рекетьор в добрия смисъл на думата. Умееше да преговаря с комунистите, не за пари, разбира се, а за права на хората. Той обаче се оказа едно платено момче. През 1991 г. Константин Тренчев се продаде на Държавна сигурност. Имаше заем от Първа частна банка и трябваше по някакъв начин да си върне парите. Константин по семейна традиция е комунист, той не е никакъв синдикалист. Само като слушаме как говори и какви са действията му сега, не остава и капка съмнение, че Тренчев в никакъв случай не е демократ. Как да очакваме тогава от него да тръгне срещу „Лукойл”, след като Станишев прехвърли сградата на пл. „Македония” на КТ „Подкрепа”? Нима някой се съмнява, че „Лукойл” и БСП не са били в комбина по време на тройната коалиция?

  http://frognews.bg/

• 11 май църковен празник на Светите братя Кирил и Методий (Кирилл и Мефодий, St. Cyril and Methodius)

  През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий. Още в ранното средновековие 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство. По нов стил 24 май се отбелязва като празник на българската просвета и култура, както и на славянската писменост.

  

  Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 година денят на „светите братя“ е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

  

  Славянските първоучители, братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци от Българската православна църква. Считани са за равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа.Православната църква ги тачи като едни от светите Седмочисленици. Братята са родени в Солун, Византия, през 9 век в седемчленно семейство на високопоставения военен управител Лъв и жена му Мария. От краткото житие на Кирил може да се разбере, че това е аристократично семейство забегнало във Византия през 8 век вероятно по политически причини като немалко други. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година; Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема името Кирил. Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо Теоктисто, който е влиятелна личност в Империята. През 843 година Кирил пристига по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област, населена предимно със славяни от българската група, недалеч от Солун.

  

  В исторически документи е спомената т.н. Брегалнишка мисия на Кирил в югозападна България, където са покръстени много българи. През 860 година братята са натоварени с мисия от византийския император Михаил III и патриарха на Константинопол, Фотий, който бил един от професорите на Кирил в Магнаурската школа и негова пътеводна светлина в по-ранните години. Кирил и Методий заминават при хазарите с цел предотвратяване разпространението на юдаизма в Хазария. Тази мисия не е така успешна, тъй като по-късно хаганът приема и налага юдаизма като официална религия, но братята откриват в Крим мощите на свети Климент, събитие с огромна важност за тогавашния свят, и са тържествено посрещнати и благословени от папата когато ги връщат в Рим. След завръщането им в Константинопол Кирил става преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий е назначен за игумен на манастира Полихрон. Там завършват започнатото според някои историци през 855 година създаване на първата славянска азбука и превод на основните богослужебни книги. През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. Тя предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги – Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това дело те полагат основите на старобългарския литературен език. Кирил и Методий отиват в Моравия през 863 г. и остават три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква. През 867 г. те защитават делото си пред папата в Рим, където Кирил, чрез ораторските си умения принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. През декември 867 год. двамата братя предприемат пътуване към Рим през Венеция. При диспута във Венеция с привържениците на „триезичието“, според които словото божие може да се проповядва само на три езика – еврейски, латински и гръцки, Константин -Кирил Философ изнася реч, в която защитава славянския език. Забележителни са за поколения наред неговите слова: „Бог не праща ли еднакво дъжд на всички? Също тъй слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?„

  

  Блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква Св. Марина е отслужела литургия на славянски език, а славянските книги осветени. Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г. и е погребан в базиликата „Св. Климент“. (San Clemente), а Методий, изтощен от дългата борба с враждебното на славянската кауза немско духовенство, от униженията и затвора, в който е хвърлен заради това, умира като архиепископ на Великоморавия в столицата ѝ Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан там.Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си.

  

  Делото на Кирил и Методий е съхранено и продължено от техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Те се насочват в 886 г. към приелата преди две десетилетия християнството България. Тук те са посрещнати с почести от нейния княз и кръстител Борис I. С неговата благословия и подкрепа в столицата Преслав, както и в югозападните й предели, в Македония, в Охрид, сподвижниците на солунските братя създават две големи книжовни и духовни школи. Така например изпратеният в Македония Св. Климент (ок. 838-916), за който се знае, че е българин по произход, обучава само за 7 години над 3500 ученици! Така славянската писменост, старобългарският език и богослужение, след неуспеха на Методий и неговите ученици във Великоморавия, се развиват бурно и неудържимо в България. Оттук именно през следващите столетия те се разпространяват в Сърбия, Хърватско, Киевска Рус, Литва, Влашко и Молдова . Създаването на нова азбука за определен език по принцип включва усилията на много поколения. Ако останалите европейски азбуки са резултат на дълга еволюция, Константин-Кирил създава своята като еднократен акт. Първоучителят на славяните не е само изобретател на тяхната писменост. Заедно със своя брат Методий и учениците той е и този който прави и първите преводи на новия писмен език, издигайки го до сакралното ниво на еврейския, латинския и гръцкия. В този смисъл делото на Константин-Кирил Философ оставя траен отпечатък не само върху християнската съдба на източна Европа. То се вписва в борбите за диоцез между Източната и Западната църква, и определя зоните на религиозните конфесии, които до днес бележат културните граници на континента.

  

  

  Именници днес са: Кирил, Кирилка,(от гр. „кирилос“ – господарски), Методи, (от гр. „методиос“ – който изследва) Метко, Киро, Кируша, Владо, Властимир, Властимира, Всевлад, Властимира,  и др.

  Кирилицата е преработен вариант на глаголицата, създаден от Климент Охридски, по заповед на Симеон I, за нуждите на българската държава. Универсалната роля на българите като разпространители на цивилизация я разпространява, също така яростно, както преди половин век бе популяризирала глаголицата(която остава държавна азбука в Босна и Хърватия векове наред). Поради универсaлността си Кирилицата успява да се наложи и над много далечни за нас народи. Въпреки това, тя графично изменя своят вид, и звуково съкращава някой от глаголическите букви.

  

  

  

  Източници: www.pravoslavieto.com, bizimi.com

• Завърши първият полуфинал „Евровизия 2011” (First Semi-Final: The winners!)

  В Дюселдорф завърши първият полуфинал на международния песенен конкурс „Евровизия 2011“, съобщи ИТАР-ТАСС. 43 държави участват в състезанието, като Италия се завръща в него след близо 15 години отсъствие. Песните на претендентите са разделени в две вечери. Тази вече участваха представители на Русия, Полша, Норвегия, Албания, Армения, Турция, Сърбия, Швейцария, Грузия, Финландия, Малта, Сан Марино, Хърватия, Исландия, Унгария, Португалия, Литва, Азербайджан и Гърция. От тях за финала се класираха Русия, Сърбия, Швейцария, Грузия, Финландия, Исландия, Унгария, Литва, Азербайджан и Гърция.
  Водещи на 56-ия конкурс за песен бяха популярните в Германия телевизионни журналисти Джудит Рейкерс и Щефат Раб, а също актрисата Анке Енгелке.
  Вторият полуфинал е на 12 май. В него ще участва българският ни представител Поли Генова с песента „На инат“. Финалът е на 14 май.

  В полуфиналите участват по 19 държави, като първите 10 от всеки от двата, събрали най-много гласове, отиват на финала. Автоматично за финала се класират представителите на т.нар. Голяма петица – страните-учредителки на конкурса Великобритания, Испания, Италия, Франция и страната-домакин Германия.
  Конкурсът в Дюселдорф се провежда в „Дюселдорф арена“ с капацитет 54 400 седящи места, но поради изисквания за сцената и място за техниката, на живо надпреварата гледат около 24 000 зрители. Милиони наблюдават състезанието пред малкия екран.

  

  Eurovision First Semi-Final: The winners!

  Düsseldorf, Germany.Tonight, the First Semi-Final of the 2011 Eurovision Song Contest took place in the Düsseldorf Arena, with 10 out of 19 countries qualifying for the Grand Final.

  Out of the 19 countries that were represented in the First Semi-Final, the following qualified for the Final, to be held on May 14th (in the order of the announcement in the live show, running order drawn during the winners press conference in brackets):

  

  • Serbia (Running order position in the Final: 24)
  • Lithuania (Running order position in the Final: 4)
  • Greece (Running order position in the Final: 9)
  • Azerbaijan (Running order position in the Final: 19)
  • Georgia (Running order position in the Final: 25)
  • Switzerland (Running order position in the Final: 13)
  • Hungary (Running order position in the Final: 5)
  • Finland (Running order position in the Final: 1)
  • Russia (Running order position in the Final: 10)
  • Iceland (Running order position in the Final: 21)
  • Източници: dariknews.bg, www.eurovision.tv

  Поли Генова ще ни представя на Евровизия 2011 с песента “На инат”

  Още по темата

  Поли Генова ще ни представя на Евровизия 2011 с песента “На инат”

  Poli Genova to represent Bulgaria in the 2011 Eurovision Song Contest
• 40% от родната икономика е била в сивия сектор през 2010-та

  Близо 40% е била сивата икономика у нас през 2010 г според работодателите. Като тенденцията е делът й да продължава да расте. Това сочат данните от национални социологически представителни проучвания на Национален център „Икономика на светло“, които са обхванали около 3500 работещи на възраст от 15 до 85 години.

  Данните бяха представени от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АЕКБ) и КНСБ по време на пресконференция, на която присъстваха доц. Емилия Ченгелова, доц. Стефан Петранов, Марияна Цуцекова, зам.-председателят на УС на АИКБ Никола Зикатинов, вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков и Милена Ангелова – ръководител на проекта и главен секретар на АИКБ.

  Проучването показва, че според служителите и работниците, делът на сивата икономика е 48.6%, а според населението – делът й е 58 на сто.

  Заплащане на ръка, неплащане на пълния размер на данъци и осигуровки и нелоялната конкуренция са сред най-честите прояви на неформална икономика в страната, сочат още данните от проучването, представени от доц. Емилия Ченгелова.
  Според анкетираните участници в проучванията основните вреди, които изрядните работодатели понасят от сивия сектор са по-ниската рентабилност, загуба на пазарни позиции и загуба на персонал.

  Регионалните измерения на сивия сектор са различни. Според населението Бургас, Монтана, Плевен, Габрово, Пазарджик, Русе и Варна са градовете у нас, които генерират най-висок дял сива икономика у нас. Доц. Емилия Ченгелова уточни, че за последните 5 г. пък изследването показва, че Монтана е с най-висок дял на сивата икономика – 62.5%, следва Бургас с 61,3%, Ямбол с 61,1%. В столицата този процент е 41,3%, а най-нисък е делът на сенчестата икономика в Кърджали – 34,2%.
  При анализ на 11 изследвани бранша, социолозите установяват, че според работодателите най-високи нива на сива икономика има в браншовете полиграфия, информационни технологии, електротехника, електроника и туризъм. Нивата на сива икономика в тези области достига до 60%. На следващо място с дял между 21 и 50% сива икономика са браншовете машиностроене, инфраструктурно строителство, млекопреработка, пощенски услуги, парфюмерия и козметика.

  Според проучването факторите за появата и разпространението на неформалната или сенчеста икономика основно са няколко. На първо място това е цялостната политика на държавата за регулиране на бизнес средата, лутането между неолиберална пазарна доктрина и командно-рестриктивни подходи, както и липсата на последователност в приоритетите и подходите към създаването на макросреда.

  Освен това от данните става ясно, че държавата е абдикирала от контролните си функции. Несъвършенствата, пропуските и „вратичките“ в законодателството също са един от основните фактори, определящи размера на сивата икономика. Сред останалите фактори са неефективността на съдебната система, ниската ефективност на разследващите органи, високите нива на корупция сред държавната и общинската администрация и ниския жизнен стандарт на населението.

  Николай Ненков подчерта, че резултатите от изследването са имали за цел максимално да се доближат до реалните стойности на сивата икономика у нас. Той изтъкна, че сенчестият бизнес нанася тежък удар както върху коректните работодателски организации, така и върху финансовите ресурси на държавата и самите работници. По думите му, хората постепенно осъзнават, че като работещи в сивата икономика губят дългосрочни осигурителни права за сметка на временните материални придобивки.

  Милена Ангелова от своя страна уточни, че проектът е дългосрочен и продължава до 2013 г. До изтичането на този срок въз основа на всички анализи и проучвания трябва да бъдат предложени законодателни промени, предвижда се да бъдат проведени дискусии, професионални консултации и серия от обществени информационни кампании.

  http://frognews.bg/

• За една историческа несправедливост

  Навсякъде по медиите и интернет се пише за идеологията на Хитлер (националсоциализъм, нацизъм, хитлеризъм) като за крайно дясна идеология. Но дали това е така? Нека видим няколко исторически факта.

  Кирил Кирилов

  Хитлер идва на власт начело на Националсоциалистическата работническа партия на Германия, (National-Sozialistische Deutsche Arbeiterpartei, NSDAP). Самите нациналсоциалисти се самоопределят като лява партия, същевременно имат и знаме с червен цвят, символа на социализма. Политическата програма на Националсоциалистическата работническа партия на Германия е кратка само от 25 точки, но много ясна, в нея освен чисто националистически и популистки идеи има и такива:
  Постигане на народното благо чрез държавата.
  Всеки гражданин да работи за общото благо.
  Всички нетрудови доходи да бъдат конфискувани.
  Всички частни печалби придобити по време на първа световна война да бъдат конфискувани.
  Всички големи тръстове да бъдат национализирани.
  Разпределяне на печалбите във всички по-големи икономически предприятия между работниците и служителите им.
  Аграрна реформа върху собствеността на земите и край на спекулациите със земи.
  Безмилостно преследване на спекулантите.
  Вестниците да станат германска собственост и да не се позволява на чужденци да работят в тях.
  Силна централна власт с централизирано управление.

  В една от най-паметните си речи произнесена на 1 май 1927 г. Адолф Хитлер заявява:
  „Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите, с несправедливите и заплати, с непристойната и оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия, и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена“
  След като идва на власт Хитлер слага под държавен контрол цените на стоките и заплатите на всички. След силен натиск от страна на държавните органи и най-вече от гестапо, политическата полиция на хитлерова Германия, Хитлер успява да сложи на ключови, управленски постове във всички големи предприятия свои, верни хора. Така въпреки, че на книга има частна собственост, дефакто Хитлер успява да контролира всички фирми и да изгради истинска лява, социалистическа, планова икономика. Свободният пазар е напълно разрушен, икономиката и пазара тотално се контролират от държавата. Всичко за лявото, социалистическо управление на Хитлер в Германия е много подробно и ясно обяснено от професора по икономика George Reisman.

  Национализма така присъщ на Хитлер не е нещо непознато за социалистите. Спомнете си милионите казаци, чеченци и много други, избити или вкарани в концлагери от Сталин само заради етническият им произход, хилядите избити от социалистите в бивша Югославия заради етническият им произход, „възродителният процес“ в България. Национализма винаги е бил основно оръжие в арсенала на социалистите. Политическите репресии, политическата полиция, концлагерите, национализирането на профсъюзите и другите обществени организации, крайно агресивната политическа пропаганда – това са все неща които правят режимите на Хитлер и тези на Сталин и другите социалистически режими абсолютно еднакви.

  В последната издадена на българският пазар книга „Разгромът“, Виктор Суворов започва така:
  Xитлер е стрoял сoциaлизъм. И Стaлин е стрoял сoциaлизъм. Xитлер е смятaл свoя път към сoциaлизмa зa единственo прaвилния, a всички oстaнaли пътищa зa изврaщение. И Стaлин е смятaл свoя път към сoциaлизмa зa единственo прaвилния, a всички oстaнaли – зa oтклoнение oт генерaлнaтa линия. Xитлер е имaл четиригoдишен плaн. Стaлин – петгoдишен. Глaвните прaзници в империятa Стaлин сa били 1-ви мaй, 7-8 нoември. B империятa нa Xитлер – 1 мaй, 8-9 нoември. Xитлер е изтребвaл хoрaтa с милиoни. И Стaлин – с милиoни. Xитлер не се е oкичвaл с oрдени, и Стaлин не се е oкичвaл.

  Къде е тoгaвa рaзликaтa? Paзликaтa е във фoрмaтa нa мустaците.

  Така, че ако някой ви каже, че националсоциализма, нацизма или хитлеризма са крайна дясна идеология, а последователите им са крайно десни, това е пълна лъжа. Националсоциализма, нацизма или хитлеризма са лява, социалистическа идеология а последователите им са социалисти със склонност към национализъм.

  Източник: http://networkedblogs.com

• За Богородицу, за Сталина!

  Единственным массовым политическим мероприятием в Москве в День Победы стало организованное КПРФ шествие, к которому примкнули и представители других общественных организаций. Манифестанты воспользовались праздником как поводом напомнить о своих политических амбициях: коммунисты потребовали разрешить использовать имя Иосифа Сталина на рекламных щитах, поклонники ливийского лидера Муамара Каддафи призывали „дойти до Бенгази“, а православные хоругвеносцы объясняли свое участие тем, что Богородица помогла в борьбе с фашистами.

  Шествие от Пушкинской площади до Лубянской стартовало в 12 часов. Самую большую колонну образовали сторонники КПРФ — под красными флагами шли около 2 тыс. человек с портретами Ленина и Сталина (позже сайт Компартии доложил о стотысячном шествии в центре Москвы). В начале мая коммунистам отказали в размещении в столице билбордов с портером Иосифа Сталина и его словами „За победу! За великий русский народ!“. „Нам запрещают уважать наше историческое прошлое,— заявил „Ъ“ лидер столичных коммунистов Валерий Рашкин.— Ведь Иосиф Виссарионович известен не только своими успехами в строительстве социализма, без него не было бы и Победы!“ В центре колонны был поднят и портрет лидера КПРФ Геннадия Зюганова — в окружении изображений вождя народов чуть меньшего размера. Сам господин Зюганов тем временем шел во главе колонны в сопровождении ветеранов. Его товарищи скандировали „Слава Победе!“, „Слава КПРФ!“ и даже „Лучше быть красным, чем голубым!“.

  Следом за красными флагами двинулись люди с зелеными полотнищами. Около 50 сторонников ливийского лидера Муамара Каддафи несли плакаты „Не смеют крылья черные над Ливией летать“ и „Дошли до Бреста — дойдем и до Бенгази!“. „Мы представляем здесь российское объединение в поддержку лидера джамахирии,— объяснил „Ъ“ молодой человек с зеленым значком „Муаммар, с тобой человечество“.— Мы регулярно проводим пикеты у посольств стран-агрессоров. Здесь мы хотим привлечь внимание к современным гитлерам, которые напали на страну“.

  Шествие замыкали, распевая псалмы, немногочисленные члены Союза православных хоругвеносцев. Люди в черном, увешанные неизвестными медалями и орденами, несли на многометровых древках хоругви, в частности, с иконой „св. мученика Игоря Талькова“. Периодически им приходилось склонять хоругви и осторожно проносить под проводами. „9 Мая — это праздник не только коммунистов и их Сталина,— заявил „Ъ“ заместитель главы Союза православных хоругвеносцев Владимир Куроптев.— РПЦ тоже боролась с врагом, была большая помощь Богородицы“.

  Шествие закончилось концертом-митингом. Коммунисты снова говорили о запрете на использование портрета Сталина, обвинив в этом партию „Единая Россия“ и лично премьера Путина под крики „Позор!“ и „Убить их надо!“. На волне общественного недовольства Геннадий Зюганов, сопровождаемый школьницами-пионерками в коротких юбках, обвинил правительство в десталинизации и призвал всех проголосовать за КПРФ на ближайших выборах в Госдуму.

  Александр Черных, Евгения Расташанская

  Източник: http://www.kommersant.ru/doc/1637196

• ДПС продължава да изключва всеки опонент

  Преди срещата на Касим Дал в Кърджали организацията на ДПС в града се разцепи
  ДПС в Кърджали е на път да се разцепи, след като един от най-авторитетните общински съветници в града, Адем Мехмед, беше изключен от партията. Основната причина за изключването на Мехмед е подкрепата му за бившия втори човек в ДПС Касим Дал, който в събота ще посети Кърджали, за да присъства на среща дискусия, организирана от негови привърженици. Мехмед е бил изключен от партията след няколкочасово драматично заседание на общинското ръководство, но е получил подкрепата на редица кметове на села, избрани от ДПС, председатели на организации в общината, като и на множество редови членове и симпатизанти на партията. По време на заседанието страстите са се нажежили силно и се е стигнало до бурни спорове и скандали.

  Изключването на Адем Мехмед е знаково, защото дава сигнал за първо сериозно разклащане на един от най-силните бастиони на Ахмед Доган, какъвто е Кърджали. До момента кърджалийската структура се държи най-радикално по отношение на призивите за промяна и демократизация на ДПС. Именно председателят на организацията в града Бахри Юмер и кметът Хасан Азис първи поискаха Касим Дал да бъде изключен от партията, след като бившият втори човек в движението призова всички бивши сътрудници на ДС в ДПС да бъдат отстранени от ръководни позиции.

  Адем Мехмед присъства на дискусиите, организирани от привърженици на Касим Дал в София и Търговище, а според запознати е един от основните организатори на дискусията в Кърджали. В нея освен Дал ще участва и другият изключен депутат от движението и бивш младежки лидер Корман Исмаилов.

  Източник: в. „Гласове“

• Небето като от коприна, това е моята родина!

  Обобщеният образ на България според грамите от Wikileaks и липсата на реакция от властите правят средата още по-непривлекателна и несигурна

  Иван Бедров</strong>

  Организирана престъпност, нагласени търгове, руски натиск, енергийна мафия, манипулирани медии, престъпници, изнудване, контакти, приятели, президент, югоембарго, покрити ядрени аварии, лобита, на студено през зимата… Небето като от коприна, това е моята родина! Изредените думи обобщават образа на България такава, каквато са я видели американските посланици в София през последните няколко години. За малка част от българите това не е новина, други са искрено възмутени, трети може би са гневни на поредната „антибългарска кампания“. Мнозинството обаче не дава знак да се е развълнувало от разкритията за България, които станаха публични благодарение на Wikileaks.

  Началото на седмицата започна с поредния прочит от Wikileaks – президентът Георги Първанов назначавал послушни свои приятели по върховете на армията, за да пречи на модернизацията. Преди това прочетохме, че близък до него бизнесмен вероятно е въвлечен в оръжейни сделки в нарушение на югоембаргото, трафик на метаамфетамини и т.н. Всеки нов документ от Wikileaks прави картината все по-детайлна, но неприятното усещане е, че нищо не следва от тези новини. А дали нещо трябва да следва от разсекретеното мнение на няколко американски посланици? Истината е, че това не е оценката само на Съединените щати за събитията и процесите в България. Тези оценки са основани на вярването, че управлението трябва да е открито, последователно, да има върховенство на закона и действията да отговарят на публично поетите ангажименти. Тези принципи ръководят всички демократични държави – т.е. партньорите на България в НАТО и Европейския съюз.

  Wikileaks като обяснение

  Wikileaks направи така, че целият свят чете мненията на американските дипломати. Но извън всякакво съмнение подобни документи изпращат посланиците и на другите държави, които принадлежат към т.нар. Запад. И техните виждания за обстановката са много сходни. Разликата е, че все още не са стигнали до Wikileaks и засега може да се чуят само в неформален разговор. И само фактът, че Джулиан Асандж не се е добрал до грамите от посолствата на Германия и Франция например, засега ни спестява подробното и нефилтрирано мнение на представителите на Берлин и Париж. Затова когато говорим за присъединяването на България към Шенген, разговорът не трябва да се ограничава до техническите неща – прочетете грамите от Wikileaks и ще научите какво мислят и западноевропейските правителства и защо не искат да отворят вратите си за организираната престъпност.

  И какво от това

  Публикуването на грамите от Wikileaks в началото беше определено като световен скандал. В България обаче този скандал се разви като всеки друг български скандал. В началото бяха големите заглавия, после се появиха някои от споменатите в грамите, които с необезпокоявана усмивка разясняваха „как американците нищо не разбират“. Накрая дойде безразличието и всеки следващ публикуван документ от Wikileaks за България привлича все по-малко интерес. Вероятно едно от обясненията за това е в самите грами – на 18 юни 2009 г. посланик Нанси Макълдауни пише от София „Българските медии са силно манипулирани и все по-концентрирани в тесен кръг“.

  Решението е, където е проблемът

  Дори и всичко нередно в България да е видно за чуждите дипломати, дори и всичко нередно да е подробно описано и връзките да са изяснени, никой отвън няма да започне промяната. Превръщането на България в нормална държава е в интерес основно на българските граждани. Интересът на Съединените щати невинаги съвпада с този на България и самите грами го доказват – когато България прекали със заиграванията с Русия, Америка използва тази слабост, за да поиска изпращането на повече български войници в Афганистан. И така българските правителства дават нещо, за да правят необезпокоявани други неща. И само когато критична маса хора тук, в България, започнат да виждат по същия начин проблемите и да им пука от това, тогава те ще поискат и промяната. След това е лесно.

  Източник: http://pari.bg/

• Шварценегер се развежда

  Арнолд Шварценегер се раздели със съпругата си Мария Шрайвър след 25 години брак. Шрайвър, която през 1986 г. стана съпруга на прочутия актьор, а по-късно и губернатор на Калифорния, се е изнесла от имението им в Брентууд, Калифорния, преди няколко седмици.

  Шрайвър, която през 1986 г. стана съпруга на прочутия актьор, а по-късно и губернатор на Калифорния, се е изнесла от имението им в Брентууд, Калифорния, преди няколко седмици, съобщава в. „Лос Анджелис Таймс“.

  Двамата потвърдиха, че пътищата им вече са се разделили.

  Те обаче подчертаха, че остават отдадени родители на четирите си деца и работят „върху бъдещето“ на връзката си.

  „Това беше време на голям личен и професионален преход и за двама ни. След много мислене, обсъждане и молитви взехме това решение заедно.

  В този момент живеем отделно и работим върху бъдещето на връзката си.

  Продължаваме да се грижим за четирите си деца заедно. Те са светлината и центъра на живота и на двама ни.

  Смятаме, че това е личен въпрос и нито ние, нито нашите приятели или семейство ще коментират повече. /bgnes.bg/

  Молим медиите и обществото за съчувствие и уважение“, се казва в общо съобщение на Шварценегер и Шрайвър.

  LOS ANGELES – Former California Gov. Arnold Schwarzenegger and his wife of 25 years, Maria Shriver, announced Monday that they are separating. | The statement, issued by a spokesman for Schwarzenegger, said the two were working on the future of their relationship while living apart and they would continue to parent their four children together. | „This has been a time of great personal and professional transition for each of us,“ the two said in a prepared statement.
  news.yahoo.com

• После тишина

  Полина Паунова /Медияпул/

  Вярно, че пътят към успеха бил невежество и самоувереност (по Марк Твен), но никога не съм допускала, че българинът може да бъде така самоотвержено пунктуален в доказването на това твърдение.

  Изумително е до какви висини може да достигне самодоволната глупост в ефир. Още по-изумително е как за секунди се произвеждат гръмки и лишени от смисъл изказвания, които добиват статут на новина или политически анализ. А най-изумителното е, че всички тези умозаключения се произвеждат от овластени фигури, а впоследствие не дотам овластените търсят в тях дълбок смисъл, въпреки очевидната липса на такъв. Ако пък тълкувателят не успее да открие съответно тълкувание, компенсира с патос.

  После дали заради пословичната услужливост на медиите или тяхната лековата природа, безумията потъват в морето от неадекватност, за да отстъпят място на следващите, в един безкраен конвейер junk news, сервирани ежедневно на навикналата на такава храна публика.

  Така например депутатът Николай Коцев (ГЕРБ) ни предложи доста нетрадиционно тълкувание на историята – според него България се е освободила от турско робство преди 500 години. Впрочем същият този законодател в свое интервю пред вестник “Сега” обеща, че никога няма да си купи диплома за висше образование – не, че не са му предлагали. Народният избраник-среднист също така призна, че не е свършил кой знае какво в парламента, но пък не отказал на нито един бизнесмен да лобира за него.

  Какво последва след това? Тишина.

  В небитието потънаха и крилатите фрази на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Нейното заключение, че всяка диктатура има своите добри страни като например стотиците километри магистрали, построени от Хитлер, не преживя и 24 часа. Безславната смърт на еднодневката застигна и прозрението й в областта на биологията, че петелът е безгръбначно животно. Същата съдба имаше и изводът на бившата партийна активистка на БКП и настоящ законодател, че комунизмът е причината за ниския рейтинг на парламента. А констатацията й, че откакто управлява ГЕРБ, Народното събрание само по себе си е медия?

  Какво последва от това? Тишина.

  Същата тишина – това неловко мълчание, което сме придобили като условен рефлекс – тегне и над редицата вербални полюции (без извинение за израза), произвеждани неуморно от премиера Борисов. Аграрният уклон, реколтата картофи, тънкият сексуално-земеделски хумор могат да бъдат събрани в сборник речи, пример за поведенчески абсурди. Между прекопаването на семейните компири на семейство Борисови, премиерът смрази бездетните родители, пробващи ин витро, с игривото заключение, че в техния случай “думата „усилия” не е правилна, защото все пак това е „приятно нещо”. По препоръка на премиера филиите с мас пък редуваме с дюнери, като наложителна антитерористична мярка.

  И добре, че е така, защото ако не беше това просто, но ефикасно контратерористично оръжие, досега Пловдив да е паднал в плен на войнстващи либийци. Да – в космическата тишина, приспала българското общество, потъна пропагандната истерия на кмета Славчо Атанасов, който почти обяви военно положение, защото управляваният от него град ставал мишена на Кадафи и световния ислям, след като българската фрегата „Дръзки“ отплава в мисия на НАТО край либийския бряг.

  И когато говорим за пословичното родолюбие и патриотизъм на българските политици, идва онзи телевизионен репортаж, посветен на националния празник 3 март, когато депутати бяха помолени да кажат пред камера кой е авторът на българския химн. Тогава зам.-председателят на гордата националистическа партия „Атака” Павел Шопов изтълкува въпроса като “долна провокация”, а авторът на закона за БАН Румен Стоилов самоуверено отвърна, че “не знае автора на „Тих бял Дунав”.

  Впрочем, по повод националния празник, първата сред равни Цецка Цачева си бе подготвила следната мисъл, с която ще остане в историята като патриотичен коктейл „3 в1“: “Ако Ботев е духът, а Левски тялото на българската революция, то Райна Княгина съчетава в себе си и двете”.

  Удивителен и апломбът, с който у нас се създават генерални и не на последно място гениални открития за човешката еволюция. Своя дан в тази област дадоха депутатът от ГЕРБ Емил Димитров и държавният глава Георги Първанов. Първият обобщи човешкото развитие през вековете така: „В крайна сметка, ловът е създал човека човек. С каменната брадва, човек от маймуна е станал човек”.

  Президентът от своя страна подсказа една мащабна еволюционно- цивилизационна перспектива, в която ще се впише историческият му принос: “В своята хилядолетна история човечеството не е успяло да опитоми вълк. Аз съм събрал вълк и каракачанска овчарка на едно място”.

  Отново тишина.

  Днес е 9 май – денят на Европа. На тези географски ширини нямаме повод за празник, въпреки че според премиера сме по-добре от хърватите.

  На западния фон нищо ново. Изглеждаме като перничани излезли на разходка с Голф двойка в София. Впрочем, романтика по пернишки било двама да се бият на свещи.

  После тишина.

  MEDIAPOOL.BG

• Българинът най-много спи и яде, а след това работи

  Най-голяма част от денонощието се отделя за лични грижи (33%), следвани от заетост (19%), обучение (15%), свободно време (12%), домакинска работа (10%), различни по вид пътувания, доброволна работа, показват данни на НСИ за периода октомври 2009 – октомври 2010 г.

  Хората отделят за лични грижи средно по 12 часа и 20 минути на ден. Това време се разпределя: време за сън – 9 часа и 14 минути (38,5 на сто от денонощието); време за хранене – 2 часа и 8 минути (8,9 на сто от денонощието); време за миене, обличане, грижи за здравето и др. – 58 минути (4,0 на сто от денонощието).

  Средно на ден българинът работи по 7 часа и 19 минути (7 часа и 25 минути за мъжете и 7 часа и 13 минути за жените).

  Значителна част от времето си хората посвещават на домакинската работа.

  Домакинският труд отнема по 3 часа и 25 минути на ден за всички анкетирани лица.

  Жените се занимават с домакинството почти два пъти повече време от мъжете: 4 часа и 27 минути на ден, мъжете – 2 часа и 14 минути.

  Съществени различия има в извършваните домакински дейности и продължителността на времето при мъжете и жените. Сред лицата, които са извършвали домакински дейности:

  85,1% от жените и 33,7% от мъжете са приготвяли храна. Жените са отделили по 1 час и 45 минути, мъжете – 54 минути.

  Средно на ден 79,8% от жените са отделяли по 50 минути за измиване на чинии, а 23,3% от мъжете са се ангажирали с тази дейност по 32 минути.

  С почистване на жилището са се занимавали 22,8% от мъжете и 58,3% от жените, като отделеното време е почти еднакво – по 50 минути.

  С пране са се занимавали 17,6% от жените и 2,5% от мъжете; с гладене 6% от жените и 0,2% от мъжете.

  Във времето за домакинска работа се включва и времето за грижи за децата.
  Домакинствата, които имат деца, отделят за тях средно по 2 часа и половина на ден.

  За учене, четене и игри с децата се отделят 1 час и 7 минути дневно, почти поравно от мъжете и от жените.

  Физическите грижи за децата (къпане, преобличане, хранене) отнемат средно по 1 час и 25 минути, като жените са тези, които посвещават повече време на такива грижи – 1 час и 36 минути на ден, срещу 51 минути за мъжете.

  Почти всеки (98 % от анкетираните) отделя време за дейности като гледане на телевизия, четене на книги, разходки, туризъм, спорт, игри, занимания с компютри и други.

  Свободното време средно на едно анкетирано лице възлиза на 4 часа и 25 минути.

  През свободното си време българите основно гледат телевизия – 2 часа и 43 минути на ден; разговарят със семейството или с приятели, роднини, познати – 36 минути на ден; разхождат се – 12 минути дневно.

  В сравнение с периода 2001–2002 г. значително е нараснало времето, което се отделя за занимания с компютри (търсене на информация, четене и сърфиране в мрежата, чатене, писане на eлектронни писма) – 12,2% от лицата са отделили дневно 1 час и 37 минути.

  Ако към това време се добави и времето, през което лицата играят компютърни и видеоигри – 1 час и 39 минути, се вижда, че заниманията с компютри трайно са навлезли във всекидневието и заемат второ място по продължителност в рамките на свободното време след телевизията.

  Лицата, които спортуват, отделят за това по 2 часа дневно.

  По 1 час и 33 минути се отделят за ходене и туризъм и също толкова за забавления и културни дейности (кино, театър, концерт).

  По 1 час и половина се отделя за различни видове хобита и игри (свирене на музикални инструменти, писане на поезия, проза, колекционерство, игра на карти, шах, домино, залагане на комар и др.).

  За четене на книги се отделят по 1 час и 20 минути дневно, а за четене на периодика и специализирана литература – 50 минути. 4% от анкетираните са чели книги и 15,3% – периодика и друга литература в деня на анкетирането.

  http://www.dnes.bg/

• Арогантност и авторитет

  Все по-често можем да чуем видни американски и европейски централни банкери, говорещи за кризата от 2008 до 2010 г., да прибягват до заключението: „Справихме се добре.“ Те са на мнение, че различните правителствени мерки за подкрепа на финансовата система са спомогнали за стабилизиране на ситуацията.

  Всъщност какъв може да е проблемът, когато Федералният резерв на САЩ най-вероятно е отчел печалба от програмата за стимулиране на икономиката (която ще бъде предадена на финансовото министерство)?

  Поставянето на въпроса по този начин обаче в най-добрия случай води до заблуда. А в най-лошия се създава усещане за арогантност, която може да подкопае доверието, от което зависи авторитетът на централната банка. Реалната цена на кризата не се измерва с печалбата или загубата на която и да е централна банка, нито от това дали програмата за изкупуване на токсични активи (TARP), ръководена от финансовото министерство, е спечелила или загубила пари.

  Цената е загубата на 8 млн. работни места само в САЩ

  Заетостта в страната се понижи с 6% от пика си и за разлика от всички рецесии след 1945 г. тя се намира на 5% над него вече 31 месеца след избухване на кризата. Цената също е увеличението на дълга на федералното правителство, държан от частния сектор – най-точния измерител на реалната задлъжнялост на държавата.

  Сравнението между прогнозата на бюджетната комисия на Конгреса преди (през януари 2008 г.) и след кризата показва, че е отчетен ръст от смайващите 40% от БВП.

  Предшественикът на фискалната криза в САЩ – заедно с ограниченията на разходите, които ще се отразят негативно на все повече хора – е ясен: банките се самовзривиха, нанасяйки сериозни щети на американците. До голяма степен увеличението на публичния дълг в САЩ и на други места по света не се дължи на фискалните стимули за банковата система.

  То е следствие от загубата на приходи от данъци, причинена от рецесията (данъчните облекчения за богатите на администрацията на Буш, огромните разходи за здравеопазване и финансирането на войните в Ирак и Афганистан отслабиха допълнително дългосрочната фискална позиция на страната). Последно, цената на кризата е в

  милионите загубени домове и разбити животи

  някои от които необратимо.

  Въпросът не е дали Фед или която и да било централна банка трябва да предотврати срив на финансовата система. За да осъзнаем последиците от по-дълбока банкова криза, трябва да погледнем към събитията през 30-те години на миналия век – период, който Бен Бернанке изучава в детайли, преди да стане председател на централната банка. Ако в даден момент има избор между оказване на подкрепа за системата и оставянето й да се срине, то правилният път е подкрепата.

  Както обаче каза президентът на Фед от Атланта Денис Локхарт, не трябва да се допуска системата да работи на принципа „частна печалба за сметка на обществена загуба“. А тези загуби освен че са абсолютно несправедливи, са и в голяма степен неефективно разпределени. Частните печалби могат да бъдат измерени директно чрез възнагражденията на ръководителите на компании от финансовия сектор.

  За периода 2000 – 2008 г. изпълнителните директори на 14-те най-големи финансови институции в САЩ са получили парични възнаграждения (заплати, бонуси и стойността на продадените акции) на стойност 2.6 млрд. долара. От тази сума

  около $2 млрд. са получени от петимата най-добре платени

  банкови ръководители, които стоят в основата на структурите от рискови активи, довели до краха на финансовата система. Санди Уейл (изгради Citigroup, която експлодира малко след оттеглянето му); Ханк Полсън (увеличи значително размера на Goldman Sachs и лобира за по-голямо разрастване на инвестиционните банки; след това се премести във финансовото министерство и спомогна за спасяването им); Анджело Мозило (изгради ипотечното дружество Countrywide и е основен играч в безотговорното ипотечно кредитиране); Дик Фулд (доведе Lehman Brothers до фалит); Джими Кейн (срина Bear Stearns).

  За сравнение, обществените загуби са огромни: те се равняват на 6 трлн. долара, ако се ограничим единствено до увеличената задължнялост на федералното правителство. Водещите банкови ръководители обаче продължават да настояват, че трябва да им се позволи да управляват огромни глобални бизнеси, получаващи заплати, базирани върху възвращаемостта на инвестициите, без оглед на риска.

  Водещите независими финансисти отдавна се вглеждат в този проблем и като се има предвид наученото през последните години, го намират за по-лош, отколкото ни се иска (за повече детайли прочетете текстове от Анат Адмати (Anat Admati) от Станфордския университет – http://www.gsb.stanford.edu/news/research/Admati.etal.html). Според тях

  банките трябва да се финансират повече със собствен капитал

  – до 30% от цялата им капитализация. Банкерите обаче се противопоставят силно на тази идея (тъй като по всяка вероятност тя ще доведе до спад във възнагражденията им). Тя не се възприема и от централните банкери, тъй като те се вслушват прекалено много в протестите на частните финансови компании.

  Има много предимства в наличието на независима централна банка, ръководена от професионалисти, които умеят да поддържат дистанция от политиците. Централните банкери обаче продължават да настояват, че са се справили добре и че всичко ще бъде наред, въпреки че финансовите бегемоти, отговорни за кризата, настъпват необезпокоявани напред. Това неизбежно намалява доверието към тях.

  Това би трябвало да тревожи централните банкери, тъй като доверието и авторитетът е, общо взето, всичко, с което разполагат. В крайна сметка конституцията на САЩ не гарантира независимостта на Федералния резерв. Конгресът създаде монетарната институция, което означава, че той може да я разруши. Като се има предвид какво могат да причинят на системата прекалено големите инвестиционни банки, митът за „добрата криза“ просто увеличава вероятността за политически натиск над централните банки.

  * Саймън Джонсън е бивш главен икономист на Международния валутен фонд, професор в училището по мениджмънт Sloan към Технологичния институт в Масачузетс и високопоставен член на елитния вашингтонски институт за международна икономика „Петерсън“. Текстът е предоставен на „Дневник“ от Project Syndicate.

  Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/05/08/1086010_arogantnost_i_avtoritet/

• Над 50% от кандидатстудентите ни подават документи в чужбина, повечето остават там и след висшето

  80 хил. български студенти учат в чужбина, съобщи проф. Анна Недялкова, председател на Асоциацията на частните университети и ректор на Варненския свободен университет по време на организирана от националния омбудсман конференция.

  През 2009 г. броят на младите хора, които са кандидатствали в чужбина е над 50% от общия брой на кандидатите за висше образование, заяви проф. Недялкова.

  Една от най-предпочитаните дестинации е Великобритания – само за последните 3 години броят на българските студенти на Острова се е увеличил три пъти.

  96% от тези студенти получават кредити за обучението си, а 86% от тях не се връщат у нас до окончателното изплащане на кредита.

  Голям брой български студенти има и в Дания, и в Холандия, в Германия те са 12 500.
  В САЩ и Канада през последната година учат 3 664, а 82% от завършилите там не се връщат в България.

  10 020 чужди студенти се обучават у нас за учебната 2010/2011 г. като на първите места са младите хора от Турция, Гърция и Македония, съобщи Огнян Стоичков, председател на образователната комисия в НС.

  Темата на днешния форум е дали имаме всички законови условия българските висши учебни заведения да са конкурентоспособни на чуждите и да обучават студенти, идващи извън страната ни, каза омбудсманът Константин Пенчев.

  Имаме идея да либерализираме приема на чуждестранни студенти и да улесним легализирането на дипломите на младите хора, получени в чужбина, посочи в изказването си министърът на образованието Сергей Игнатов.

  Имаме добра законодателна система, която пази българския образователен пазар, допълни той.

  Игнатов призна, че българи с дипломи отвън, от престижни университети, трудно се легализират у нас.

  Време е вече България да се присъедини към една световна практика и наши висши учебни заведения да могат да създават свои структури в чужбина, особено в партньорски държави, продължи той.

  България има какво да даде като интелектуален и образователен продукт и е крайно време да се замислим за българското лоби в чужбина, отбеляза министърът.

  Висшето образование е и бизнес, в близките години не можем да очакваме „златен дъжд“ от него, но не бива и да го пренебрегваме, заключи министърът.

  Източник:БГНЕС

• $4 млрд. изсипа Клубът на богатите в US образованието… И?

  Просветната система няма да се подобри само с пари, показа свръхлуксозният експеримент на милиардерите
  

                                                                                          Webcafe.bg, по „Нюзуик“
  

  Ситуацията в американското образование е направо позорна, заяви преди 6 години Бил Гейтс и дари $2 млрд. собствени средства за подобряването му.

  С това най-богатият американец обяви война на националните образователни системи. Според него гимназиите са се превърнали в отживелица и „ограничават“, дори „съсипват“ живота на милиони американци всяка година.

  С тези думи Гейтс, който дори не е завършил колеж, се изправи пред Националната асоциация на щатските губернатори, за да търси реализация на своя план. Речта му от февруари 2005 г. е ключов момент в една вече 10-годишна кампания за подобряване качеството на образованието, водена от свободна коалиция на милиардери без опит в образователната политика.

  Техният принос към градските училища е толкова голям, колкото егото им – и банковите им сметки. Председателят на борда на „Майкрософт“, компютърният магнат Майкъл Дел, инвеститорът Илай Броуд и семейство Уолтън – собственици на веригата „Уолмарт“, са вложили общо около 4.4 милиарда долара в образователната реформа чрез частните си благотворителни фондове.

  Въпросът е дали тази огромна сума е постигнала целта, на която те наравно с учителите, администраторите и учениците са се надявали? В първия по рода си анализ на усилията на тези милиардери „Нюзуик“ и Центърът за обществен интегритет разкрива процента на завършилите ученици и изпитните резултати в 10 от най-населените градски райони на САЩ, активно подпомагани от четиримата богати филантропи.

  Резултатите, макар и разнопосочни, представляват обезкуражаващо доказателство, че сами по себе си парите не могат да подобрят отчаяното състояние на градското образование. След всички милиони, похарчени за реформи, се оказва, че 9 от 10-те разгледани училищни района не съответстват на най-доброто ниво, а процентът на завършилите ученици е с 10 пункта по нисък от средния за съответния щат. Това обаче не означава, че градските райони не са реализирали никакви съществени ползи благодарение на дарените им средства.

  Реална полза от повече пари има – но не в очакваната насока

  Добрите новини са, че много училища действително са подобрили състоянието си, и то с по-бързи темпове от останалите, които не са получили помощ. Това само по себе си е доказателство, че милиардерите са вложили парите основателно. Но тези постижения не са достатъчни, за да запълнят пропастта между бедните училища в централните градски райони на САЩ, в които се е изсипала по-голямата част от парите, и тези в предградията и извънградските райони.

  „Много от нещата, които правим, не се получават“, признава Броуд, сам продукт на държавно училище в Детройт и държавния Мичигански университет. Богатството му идва от жилищно строителство и финансови услуги. Милиардерите обаче са готови да посрещнат критиките. Техният лайтмотив: дарителите се стремят към отлични резултати – 6 плюс, а постигат нещо като 5 минус – 4 минус.

  Въпреки парите процентът на завършващите ученици в повечето градове бележи спад – в Оуклънд той е паднал с шест пункта, в Хюстън се наблюдават същите равнища на спад, макар че като цяло за Тексас завършилите ученици са намалели само с 2%. Във Вашинггон също има лек спад при дела на завършващите, но пък се наблюдава общо подобрение в езиковите и математическите познания на децата. Лос Анджелис, който години наред изпреварва средното темпо на подобрение за щата Калифорния, продължава да изостава в резултатите – например по четене с 19%.

  Увереността, с която беше подплатена гореспоменатата реч на Бил Гейтс през 2005-а днес отстъпва на смирение. Но милиардерите не се оттеглят от сцената – те единствено сменят въоръжението, след като са си научили урока за ограничените си възможности.

  „Толкова е трудно в тази страна да разпростреш добрите практики. Когато започвахме, се надявахме на по-бърз ефект – споделя Вики Филипс, директор на отдела за образование във фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. – Това, което научихме обаче е, че единственото нещо, което се разпространява бързо в училищата, са вирусите сред децата.“ Гейтс вече се е отказал от кампанията си за гимназиите и се е съсредоточил предимно върху намаляването на размерите и числеността на училищата за сметка на по-ефективното образование. Броуд пък е натиснал бутона „пауза“ на програмата си за обучение на училищни директори и се е преориентирал към началните училища, обучението на администратори и подобряването на изпълнението на преподавателите.

  На свой ред, в избраните от милиардерите райони за подпомагане ентусиазмът от получаването на финансова помощ се замества постепенно от спадащи очаквания. „Фондациите очакват рязко развитие, но това просто не е реалистично“ твърди Хей-Син Томъс, бивш директор, взел участие в разпределянето на предоставените от Гейтс средства за Оуклънд, преди магнатът да се откаже от кампанията.

  Спънките изникват от неочаквани места

  От друга страна, бизнес титаните, навлезли в сферата на образованието, са успели да убедят американските училища по някакъв начин, че ще имат огромна полза от направените дарения. Целта на милиардерите е била да се създаде инициатива за подобряване състоянието на училищната среда чрез навлизането на иновации. На някои места идеите им са проработили, но заедно с тях са се появили и непредвидени усложнения.

  Едно от тези места е Ню Йорк, който е получил общо 270 млн. долара от четиримата милиардери – и е успял да постигне завидни резултати: процентът на завършилите ученици се е повишил от 37% през 2002 г. до 55% през 2007 г. (при 71% общо за щата). Очевидно числата се движат в правилната посока, но начинът, по който се е стигнало до тях, буди възмущение у някои преподаватели и родители.

  Според щатските власти миналата година едва четвърт от завършилите ученици в Ню Йорк са били подготвени за университет, което на практика означава, че макар и да са завършили официално, те не са получили достатъчно качествено образование.

  Подобни неуспехи вероятно са се оказали смущаващи за хора, постигнали величие в бизнес средата. Въпреки това милиардерите не са съвсем обезкуражени. „Нашата роля е да поемаме рискове, които властите не могат да си позволят да поемат. Хората се чудят на моята мотивация – заявява смело Броуд. – Фактът, че не се впечатлявам от критиката или неуспехите, ми помага много… Дори и част от високите ни очаквания да не се реализира, не се отказваме. За да помогнем на учениците и образованието да се развиват, трябва да бъдем смели и да пробваме нови и нови неща“.

   

  Източник:  http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9131&sectionid=5&id=0001401

• Авантюрата ЕС става на 61 години

   

  Навършват се 61 години от началото на нашата голяма европейска авантюра, заяви по повод 9 май – Деня на Европа, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

  
  След края на Втората световна война Европа се възроди и стана символ на мир и просперитет, днес ЕС е обединено и свободно пространство, в което живеят хора, споделящи общи ценности, посочва в изявлението си Ромпой.

  Той отбеляза още значението за Европа от осигуряването на стабилност за съседните региони, особено по южната и източната граница на ЕС.

  Най-после можем да съберем възможностите на ЕС в едно – в областта на дипломацията, политическите ангажименти, подкрепата за развитие, хуманитарната помощ, икономическото сътрудничество, управлението на гражданската защита и военните кризи, коментира от своя страна върховният представител на Евросъюза по сигурността и външната политика Катрин Аштън. Тя посочи още, че новите възможности на ЕС в тези направления вече се използват при динамичните промени в Северна Африка и Близкия изток.

  ЕС е най-големият донор и най-мощната търговска сила в света, която подкрепя демократичните реформи в Египет и Тунис, работи с международната общност за бъдещето на Либия след ерата на Муамар Кадафи, оказва натиск на репресивни режими в страни като Сирия да пристъпят към промени.

  Имаме своята роля в Близкоизточния мирен процес, борим се с пиратството край бреговете на Сомалия, помагаме за възстановяването на Хаити, посредничим между Сърбия и Косово, преговаряме по ядрената програма на Иран, отбелязва Аштън.

  Междувременно в събота и неделя европейските институции отвориха врати по случай празника и хиляди души се възползваха от възможността да видят на живо заседателните зали на Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент, да седнат и да се снимат на трибуните и дори в креслото на председателя на Евросъюза, както и да задават неудобни въпроси на еврочиновниците.

  Служители на ЕК, ЕП и Съвета придружаваха посетителите по строго определени маршрути в най-сериозно охраняваните сгради на европейските институции. Хора от всички раси имаха възможност да се движат с асансьорите и да сядат на столовете, които ползват държавните и правителствените ръководители на Обединена Европа. Служители на съответните институции отговаряха на всякакви въпроси, включително за размера на заплатите в институциите, какви са допълнителните придобивки, какви са нравите на европейските ръководители. Всеки въпрос получи отговор, без правилото за дискретност да бъде нарушавано.

  Най-малките посетители можеха да рисуват и да скачат на батут пред евроинституциите, музика на живо забавляваше по-големите гости.

  От възможността да надникнат във всички възможни кътчета на сградите се възползваха и журналисти, отразяващи работата на институциите, тъй като достъпът до отворените за посещение места в хода на инициативата е невъзможен в обичаен работен ден.

   

  Източник:  http://www.mediapool.bg/show/?storyid=179211&srcpos=7

• Дянков: Имаме намерение да защитаваме интересите на всички български общества в чужбина

  Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков представи плановете на България за връзките й със сънародниците ни живеещи извън нея в Загреб, предаде БНР. В Клуба на българската общност в Загреб той говори за програмите и възможностите, които има страната ни. Вицепремиерът Дянков отбеляза, че „настоящото българско правителство има за първи път намерение в модерната българска история да води активна политика и да защитава интересите на всички български общества в чужбина. Става въпрос за развитие на културно наследство и образование, обучението по български език и насърчаване на икономическите контакти“. Страната ни ще подпомогне издаването на книга за действията на Първа българска армия, водена от ген. Владимир Стойчев, която в рамките на Трети украински фронт участва в освобождаването на Хърватия от хитлерофашизма по време на Втората Световна война. Тя е и част от дълбоката културно-историческа рамка, в която са се развивали българо-хърватските отношения в миналото. Симеон Дянков посети още и българските общности в Задар и Сплит. Днес той заминава за Албания, където утре ще има срещи с българските дружества там. /БГНЕС /

• Българин писа на папата за 8-и грях

  В писмото си д-р Тотко Найденов предлага към седемте смъртни гряха да се прибави още един – неблагодарността към някого, който ти е сторил добро

  Нов смъртен грях предложи в писмо до папа Бенедикт XVI председателят на клуб „Родопско здраве“ д-р Тотко Найденов, съобщава в. „Стандарт“.

  В писмото си д-р Найденов предлага към седемте смъртни гряха – гордост, завист, гняв, леност, алчност, лакомия, похот и неблагодарност, посочени от папа Григорий Велики в далечната 590 г., да се прибави още един – неблагодарността към някого, който ти е сторил добро.

  Българският лекар предлага още да се приемат и 7 здравни прегрешения. Това са тютюнопушене, стресово поведение, нездравословно хранене, затлъстяване, обездвижване, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотици.

  Д-р Тотко Найденов, специалист по социална медицина и организация на здравеопазването, е гл. редактор на в. „Български лекар“. Освен медицина той е завършил и журналистика.

  Автор е на 10 публицистични книги, между които „Аз, Лекарят“, „Съдебните лекари разказват“, „Защо и как се самоубива българинът“, „Любовни лекарски истории“, „Учуден от живота“.

  Източник: VESTI.bg

• Медийна миопия
  Три неправителствени организации и WikiLeaks поставиха тежка диагноза на българските медии

  Весислава Антонова  Капитал

  Късогледството, наречено още миопия, е вид аномалия, намалена зрителна острота, при която изображението се получава пред ретината. Поради тази причина хората с такъв дефект виждат мътно като в мъгла. Виждат значително по-добре наблизо, отколкото надалеч.

  Подобна е диагнозата на българските медии, поне ако се съди по докладите на международните организации, които следят за степента на журналистическата обективност.

  Отсъствието на свобода и съмненията за корупционни практики през последните години говорят не просто за късогледство, а за влошаване на състоянието, което като че ли граничи с частичната слепота. И ако късогледството в повечето случаи се коригира с очила или контактни лещи, то за „частичната слепота“ на медиите в България сякаш от години няма лек.

  „Медиите са силно манипулирани и концентрирани в ръцете на малцина. Репортери и редактори взимат подкупи, за да представят пропагандата като статии или да не публикуват това, което спонсорите им не одобряват. Корупцията в медиите очевидно ограничава способността им да служат като обществен глас. Макар да са оцелели някои независими издания, публиката е изгубила доверие във водещите медии и търси бягство в таблоидите. Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици, които не плащат данъци и не спазват основни журналистически принципи. Статиите не се подписват и никой не е защитен от клевета. Като цяло играчите от сивия сектор и бизнес практиките сериозно застрашават разследващата журналистика и медийния плурализъм в България.“

  Тежката диагноза на българските медии е поставена преди две години от Нанси Макълдауни, посланика на САЩ в България. Оценката се съдържа в доклад до Държавния департамент, засекретен до 2029 г. Документът е от 18.06.2009 г., т.е. малко преди парламентарните избори през юли 2009 г.

  Медиите са голи

  Докладът на посланик Макълдауни бе разпространен в сряда сутринта от сайта bivol.bg, който има споразумение за партньорство с Wikileaks в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни.

  Оригиналният текст бе публикуван по-късно и от Wikileaks.

  Според посланика на САЩ в условията на свръхизобилие от заглавия както традиционните, така и новите издания, не могат да оцелеят само благодарение на приходите от реклама и зависят от спонсори.

  Някои от настоящите собственици на частни медии за разлика от предшествениците си нямат опит в журналистиката и използват изданията, за да влияят на обществото и да прокарват бизнес интересите си чрез публикуване на подбрана информация и целенасочени атаки.

  „Сред доминиращите играчи е новосформираният конгломерат „Нова българска медийна група“, за която се спекулира, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и един телевизионен канал. Групата е започнала през 2007 г. с придобиването на три вестника, един от които, „Телеграф“, се е превърнал в най-тиражирания всекидневник с над 100 000 копия в събота и 60 – 70 хил. в делнични дни. За групата има слухове, че е част от кръг компании, близки до настоящия коалиционен партньор ДПС. Съобщава се, че директорът на групата Ирена Кръстева, е бивш държавен служител и не разполага с такива средства, за да си позволи подобна инвестиция“, пише още в грамата.

  Според информацията, изпратена до Държавния департамент, изданията в провинцията редовно практикуват автоцензура и дори имат „черни списъци“ от политици и конкурентни бизнесмени, които не интервюират и за които не пишат.

  Посланик Макълдауни отбелязва, че ежедневниците „Сега“ и „Стандарт“ са били критикувани за макар и по-завоалираното представяне на интересите на техните собственици. Подобни тенденции се виждат и в телевизиите, пише още в текста.

  В документа се отбелязва още, че в „Труд“ и „24 часа“ – двата вестника, собственост на германската медийна група ВАЦ, стремежът към увеличаване на приходите е довел до понижаване на качеството.

  „Понеже чуждестранните им собственици не се интересуват от местната политическа сцена, главните им редактори са тези, които определят как да се отразява българската политика. Макар да не се е чувало в тези издания да има „черни списъци“, определени политици получават преференциално отразяване, вероятно заради личните им приятелства с главните редактори.“

  „Според главните редактори преди избори читателите допълнително намаляват, защото „знаят“, че за статиите е платено. Фирмите намаляват рекламите си и започват да действат като посредници, закупуващи рекламно пространство за партии. Заради намаляващи приходи и свит редакционен състав малките издания понякога отразяват събитията, като ги гледат по телевизията, която от своя страна предлага платени новини. (…) В частни разговори журналисти казват, че партии плащат на репортери, редактори и телевизионни продуценти за интервюта и новинарско покритие, но без това да се посочва открито.“

  И още две-три плесници…

  На фона на всички тези твърдения в документа, само ден по рано американската неправителствената организация  Freedom House публикува годишния си доклад за свободата на медиите по света. За поредна година България не успя да попадне в категорията на държавите със свободни медии. От включените 196 държави България е на 77-о място (миналата година бе на 76-о), като остава в групата на 65 страни с „частична свобода на медиите“.

  Водещите 65 държави в класацията са свободни, а последните 63 – несвободни. Страни като Сърбия, Бенин и Намибия са по-добре оценени от Freedom House, отколкото България. Сраната ни е с почти нулева промяна на показателите си и дели една позиция с Източен Тимор и Индия. На едно място под нас са Черна гора, Монголия и Ботсвана. България вече десетилетие на практика стои на едно място в класацията, отбелязва в свой коментар радио „Дойче веле“.

  Това обаче не е всичко. В деня, когато се чества Международният ден на свободата на словото, в интервю пред БНР изпълнителният директор на „Репортери без граници“ Оливие Базил коментира, че „положението в България по отношение свободата на словото остава много, много сложно“.

  Изпълнителният директор на „Репортери без граници“ смята, че България е далеч от поетия ангажимент за спазване свободата на словото при присъединяването си към ЕС. „И ако се е ангажирала да спазва тази свобода при интеграцията си, сега е много далеч от този ангажимент“, коментира той.

  Положението в България, и по-специално установяването на контрол върху медиите от страна на сивата икономика, независимостта и зачитането на професията, особено в регионите извън София, остава особено тревожно, коментира още Базил.

  „Има придобиване на важни вестници като „Труд“ и „24 часа“ от доста неясни купувачи. Проблемът не е в някакъв отделен случай, а в системата, пазара и рекламата. Именно те правят статута на българския журналист изключително зависим от решения, които са изключително произволни“, смята той.

  По същото време и SEEMO – базираната във Виена организация, която следи за свободата в медиите в Централна и Източна Европа, припомни, че държавите в региона все още има да извървят дълъг път, преди да се насладят на свободата на пресата.

  Заплахи, нападения, тормоз и различни видове натиск са част от ежедневието на журналистите в Южна, Източна и Централна Европа, твърдят от организацията. През 2010 г. Филиалът на Международния медиен институт в региона регистрира 406 случая на нарушение правата на журналистите, като това включва и България.

  Като проблем за медиите в региона SEEMO посочва икономическия климат, който още повече усложняват работата на журналистите: неясни структури на собствеността на медиите и скрити интереси, проблеми с колективни договори, както и ниските заплати. „Борбата за свободата на пресата е всекидневна борба. Все още имаме да извървим дълъг път“, каза генералният секретар на SEEMO Оливър Вуйович.

  Реакции и изход

  Председателят на Комисията за етика в електронните медии Кирил Вълчев, който е водещ на политическото предаване „Седмицата“ по „Дарик радио“, има две гледни точки по повод многобройните критики, отправени към българските медии.

  „Един от методите, по който се правят изводите в доклада на Freedom House, е самите журналисти да оценят работата си, като попълнят анкетни карти. Ако те сами оценяват собствената си работа толкова лошо, това е доста лош знак. От друга страна това е и положително за българските журналисти, защото те имат високи критерии за собственото си положение. Повишили са критериите по отношение качеството на работата си“, коментира Вълчев.

  По отношение на констатациите в грамата на WikiLeaks главният редактор на „Труд“ Димитрана Александрова е категорична, че „всяко обобщение носи риска да е необективно. Аз мисля, че в България има качествени медии, които защитават обществения интерес. Твърдя, че „Труд“ е такъв вестник. Бившият американски посланик дава доста силни определения за медиите. Не казвам, че те не заслужават критика. Тъкмо обратното. Но според мен обобщенията са пресилени“.

  Според нея журналистиката ще е по-добра, ако хората в професията всеки ден защитава свободата си и етичните принципи. „Това е и инстинкт за самосъхранение. Защото ако ние не държим на професионализма и независимостта си, хората няма да ни вярват и ще престанат да ни купуват и ще останем без хляба си. За честта на професията и за хляба се воюва всеки ден“, коментира главният редактор на „Труд“.

  Бившият главен редактор на „24 часа“ (ръководил вестника 10 години), вицепрезидент на издателския борд на „Медийна група България“ и заместник председател на Съюза на издателите в България Венелина Гочева, за която се цитират тврдения в текста на WikiLeaks, коментира: „Не харесвам анонимните твърдения в грамата на WikiLeaks. Когато подготвяш подобен текст, трябва да си прецизен и да цитираш хората, с които си говорил, и изказванията, на чиято основа си направил изводите. Да напишеш например: „Аз се срещнах със Съюза на издателите и пет от общо десет коментираха така, а останалите бяха на друго мнение“… Има достатъчно авторитети, на които можеш да се позовеш. Когато твърдиш нещо, то трябва да е подкрепено с факти.“, смята Гочева.

  Според нея всички са виновни за състоянието на пазара, „всички тези, които не спазват правилата, и тези, които не успяхме да ги защитим. Имам усещането, че гласът на медиите става по-тих, не се чува и това е тъжна констатация“, коментира бившият главен редактор на „24 часа“.

  И въпреки че оценките на журналисти и главни редактори са основателни, у цялата професионална общност и у читателите, зрителите и слушателите остава горчивото усещане, че в България медиите са необективни и не се радват на добра репутация пред цялата международна общност. А по-лошото е, че те все по-рядко са на страната на гражданите.

  Три неправителствени организации и WikiLeaks поставиха тежка диагноза на българските медии.

  Весислава Антонова –  Капитал

  Късогледството, наречено още миопия, е вид аномалия, намалена зрителна острота, при която изображението се получава пред ретината. Поради тази причина хората с такъв дефект виждат мътно като в мъгла. Виждат значително по-добре наблизо, отколкото надалеч.

  Подобна е диагнозата на българските медии, поне ако се съди по докладите на международните организации, които следят за степента на журналистическата обективност.

  Отсъствието на свобода и съмненията за корупционни практики през последните години говорят не просто за късогледство, а за влошаване на състоянието, което като че ли граничи с частичната слепота. И ако късогледството в повечето случаи се коригира с очила или контактни лещи, то за „частичната слепота“ на медиите в България сякаш от години няма лек.

  „Медиите са силно манипулирани и концентрирани в ръцете на малцина. Репортери и редактори взимат подкупи, за да представят пропагандата като статии или да не публикуват това, което спонсорите им не одобряват. Корупцията в медиите очевидно ограничава способността им да служат като обществен глас. Макар да са оцелели някои независими издания, публиката е изгубила доверие във водещите медии и търси бягство в таблоидите. Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици, които не плащат данъци и не спазват основни журналистически принципи. Статиите не се подписват и никой не е защитен от клевета. Като цяло играчите от сивия сектор и бизнес практиките сериозно застрашават разследващата журналистика и медийния плурализъм в България.“

  Тежката диагноза на българските медии е поставена преди две години от Нанси Макълдауни, посланика на САЩ в България. Оценката се съдържа в доклад до Държавния департамент, засекретен до 2029 г. Документът е от 18.06.2009 г., т.е. малко преди парламентарните избори през юли 2009 г.

  Медиите са голи

  Докладът на посланик Макълдауни бе разпространен в сряда сутринта от сайта bivol.bg, който има споразумение за партньорство с Wikileaks в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни.

  Оригиналният текст бе публикуван по-късно и от Wikileaks.

  Според посланика на САЩ в условията на свръхизобилие от заглавия както традиционните, така и новите издания, не могат да оцелеят само благодарение на приходите от реклама и зависят от спонсори.

  Някои от настоящите собственици на частни медии за разлика от предшествениците си нямат опит в журналистиката и използват изданията, за да влияят на обществото и да прокарват бизнес интересите си чрез публикуване на подбрана информация и целенасочени атаки.

  „Сред доминиращите играчи е новосформираният конгломерат „Нова българска медийна група“, за която се спекулира, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и един телевизионен канал. Групата е започнала през 2007 г. с придобиването на три вестника, един от които, „Телеграф“, се е превърнал в най-тиражирания всекидневник с над 100 000 копия в събота и 60 – 70 хил. в делнични дни. За групата има слухове, че е част от кръг компании, близки до настоящия коалиционен партньор ДПС. Съобщава се, че директорът на групата Ирена Кръстева, е бивш държавен служител и не разполага с такива средства, за да си позволи подобна инвестиция“, пише още в грамата.

  Според информацията, изпратена до Държавния департамент, изданията в провинцията редовно практикуват автоцензура и дори имат „черни списъци“ от политици и конкурентни бизнесмени, които не интервюират и за които не пишат.

  Посланик Макълдауни отбелязва, че ежедневниците „Сега“ и „Стандарт“ са били критикувани за макар и по-завоалираното представяне на интересите на техните собственици. Подобни тенденции се виждат и в телевизиите, пише още в текста.

  В документа се отбелязва още, че в „Труд“ и „24 часа“ – двата вестника, собственост на германската медийна група ВАЦ, стремежът към увеличаване на приходите е довел до понижаване на качеството.

  „Понеже чуждестранните им собственици не се интересуват от местната политическа сцена, главните им редактори са тези, които определят как да се отразява българската политика. Макар да не се е чувало в тези издания да има „черни списъци“, определени политици получават преференциално отразяване, вероятно заради личните им приятелства с главните редактори.“

  „Според главните редактори преди избори читателите допълнително намаляват, защото „знаят“, че за статиите е платено. Фирмите намаляват рекламите си и започват да действат като посредници, закупуващи рекламно пространство за партии. Заради намаляващи приходи и свит редакционен състав малките издания понякога отразяват събитията, като ги гледат по телевизията, която от своя страна предлага платени новини. (…) В частни разговори журналисти казват, че партии плащат на репортери, редактори и телевизионни продуценти за интервюта и новинарско покритие, но без това да се посочва открито.“

  И още две-три плесници...

  На фона на всички тези твърдения в документа, само ден по рано американската неправителствената организация  Freedom House публикува годишния си доклад за свободата на медиите по света. За поредна година България не успя да попадне в категорията на държавите със свободни медии. От включените 196 държави България е на 77-о място (миналата година бе на 76-о), като остава в групата на 65 страни с „частична свобода на медиите“.

  Водещите 65 държави в класацията са свободни, а последните 63 – несвободни. Страни като Сърбия, Бенин и Намибия са по-добре оценени от Freedom House, отколкото България. Сраната ни е с почти нулева промяна на показателите си и дели една позиция с Източен Тимор и Индия. На едно място под нас са Черна гора, Монголия и Ботсвана. България вече десетилетие на практика стои на едно място в класацията, отбелязва в свой коментар радио „Дойче веле“.

  Това обаче не е всичко. В деня, когато се чества Международният ден на свободата на словото, в интервю пред БНР изпълнителният директор на „Репортери без граници“ Оливие Базил коментира, че „положението в България по отношение свободата на словото остава много, много сложно“.

  Изпълнителният директор на „Репортери без граници“ смята, че България е далеч от поетия ангажимент за спазване свободата на словото при присъединяването си към ЕС. „И ако се е ангажирала да спазва тази свобода при интеграцията си, сега е много далеч от този ангажимент“, коментира той.

  Положението в България, и по-специално установяването на контрол върху медиите от страна на сивата икономика, независимостта и зачитането на професията, особено в регионите извън София, остава особено тревожно, коментира още Базил.

  „Има придобиване на важни вестници като „Труд“ и „24 часа“ от доста неясни купувачи. Проблемът не е в някакъв отделен случай, а в системата, пазара и рекламата. Именно те правят статута на българския журналист изключително зависим от решения, които са изключително произволни“, смята той.

  По същото време и SEEMO – базираната във Виена организация, която следи за свободата в медиите в Централна и Източна Европа, припомни, че държавите в региона все още има да извървят дълъг път, преди да се насладят на свободата на пресата.

  Заплахи, нападения, тормоз и различни видове натиск са част от ежедневието на журналистите в Южна, Източна и Централна Европа, твърдят от организацията. През 2010 г. Филиалът на Международния медиен институт в региона регистрира 406 случая на нарушение правата на журналистите, като това включва и България.

  Като проблем за медиите в региона SEEMO посочва икономическия климат, който още повече усложняват работата на журналистите: неясни структури на собствеността на медиите и скрити интереси, проблеми с колективни договори, както и ниските заплати. „Борбата за свободата на пресата е всекидневна борба. Все още имаме да извървим дълъг път„, каза генералният секретар на SEEMO Оливър Вуйович.

  Реакции и изход

  Председателят на Комисията за етика в електронните медии Кирил Вълчев, който е водещ на политическото предаване „Седмицата“ по „Дарик радио“, има две гледни точки по повод многобройните критики, отправени към българските медии.

  „Един от методите, по който се правят изводите в доклада на Freedom House, е самите журналисти да оценят работата си, като попълнят анкетни карти. Ако те сами оценяват собствената си работа толкова лошо, това е доста лош знак. От друга страна това е и положително за българските журналисти, защото те имат високи критерии за собственото си положение. Повишили са критериите по отношение качеството на работата си„, коментира Вълчев.

  По отношение на констатациите в грамата на WikiLeaks главният редактор на „Труд“ Димитрана Александрова е категорична, че „всяко обобщение носи риска да е необективно. Аз мисля, че в България има качествени медии, които защитават обществения интерес. Твърдя, че „Труд“ е такъв вестник. Бившият американски посланик дава доста силни определения за медиите. Не казвам, че те не заслужават критика. Тъкмо обратното. Но според мен обобщенията са пресилени“.

  Според нея журналистиката ще е по-добра, ако хората в професията всеки ден защитава свободата си и етичните принципи. „Това е и инстинкт за самосъхранение. Защото ако ние не държим на професионализма и независимостта си, хората няма да ни вярват и ще престанат да ни купуват и ще останем без хляба си. За честта на професията и за хляба се воюва всеки ден“, коментира главният редактор на „Труд“.

  Бившият главен редактор на „24 часа“ (ръководил вестника 10 години), вицепрезидент на издателския борд на „Медийна група България“ и заместник председател на Съюза на издателите в България Венелина Гочева, за която се цитират тврдения в текста на WikiLeaks, коментира: „Не харесвам анонимните твърдения в грамата на WikiLeaks. Когато подготвяш подобен текст, трябва да си прецизен и да цитираш хората, с които си говорил, и изказванията, на чиято основа си направил изводите. Да напишеш например: „Аз се срещнах със Съюза на издателите и пет от общо десет коментираха така, а останалите бяха на друго мнение“… Има достатъчно авторитети, на които можеш да се позовеш. Когато твърдиш нещо, то трябва да е подкрепено с факти.“, смята Гочева.

  Според нея всички са виновни за състоянието на пазара, „всички тези, които не спазват правилата, и тези, които не успяхме да ги защитим. Имам усещането, че гласът на медиите става по-тих, не се чува и това е тъжна констатация“, коментира бившият главен редактор на „24 часа“.

  И въпреки че оценките на журналисти и главни редактори са основателни, у цялата професионална общност и у читателите, зрителите и слушателите остава горчивото усещане, че в България медиите са необективни и не се радват на добра репутация пред цялата международна общност. А по-лошото е, че те все по-рядко са на страната на гражданите.

  www.capital.bg

• <<
• 1
...
• 323
• 324
• 325
• 326
• 327
• 328
• 329
• 330
• 331
• 332
• 333
...
• 415
• >>