Всички авторски страници

Авторски

• Стигмата

  Димитрина Нанева, „Македонска Трибуна“

  

  На 1 февруари тази година се навършват 73 години от първата екзекуция на 100 българи, съгласно присъдите на първи състав на т.нар. народен съд (1.02.1945 г.). Всред убитите са регентите, министър-председатели на Царство България, 67 депутати, съветници на българския цар. Общо в държавата действат над 130 такива „народни“ съдебни състави, разпределени в „12 направления“ – тоест определен е и има състав за всяка прослойка на българския национален елит – управници, военни, журналисти/публицисти, писатели/художници, индустриалци и т.н. Системата е „вертикално“ устроена – от национално равнище се дават нареждания за издирване и осъждане – на смърт, на конфискация на имуществото, на доживотен затвор, на различен брой години „престой зад затворническите решетки“…

  Под съдебна отговорност са привлечени над 11 хил. души – поданици на Царство България; от тях присъда“ смърт“ получават 2730 български поданици. В този исторически момент населението на Царство България наброява около 6 млн. и половина души. Втората световна война не е завършила, а Царство България е окупирана държава, тъй като на 5.09.1944 г. ех-СССР- 3-ти Украински фронт под командването на маршал Толбухин е обявил официално война на държавата ни; съветските войски навлизат безпрепятствено на територията на Царство България. Започва целенасочено обезоръжаване на командния състав на българската армия; за съжаление, малцина са тези български офицери, които отказват да предадат оръжието си на окупаторите; има свидетелства такива исторически случаи в Шумен и Хасково. Българската държава обявява война на Германия на 8.09.1944 г. и позволява безпрепятственото изтегляне на германските военни части през западната ни граница.

  Преди това установената на 9.09.1944 г. с държавен преврат и с подкрепата на окупаторите „Отечественофронтовска власт“ с министър-председател – превратаджията Кимон Георгиев (първи преврат – 19 май 1934 г.), разрешава един месец „своеволна разправа“ с „фашистите“ на цялата територия на Царството. Загиват без съд и присъда над 30 хиляди българи; във всички населени места жертва на този „призив“ стават свещениците, учителите, кметовете и заможните по-първи хора от населеното място; и до днес техните лобни места не са посочени от наследниците и самите извършители на тези убийства (ако са все още живи!), и не са известни на родната историография. Или – до днес българската общественост не е информирана за мястото на масовите гробове на територията на Отечеството ни. Масови гробове се откриват в мини, в кладенци, в земеделски имоти…

  След тази „съветска вакханалия“ следва съдебна – дори бъдещият опозиционен лидер Никола Петков (министър без портфейл в правителството на К. Георгиев), се подписва под заповедта за създаване на „ТВО“ в Царство България, или заповедта за създаване на така наречените „трудово-възпитателни общежития“, т.е. лагерите на територията на държавата ни. Оказва се, че такива „ТВО“ са били организирани и са наброявали над 86 (осемдесет и шест!) на 111 хил. кв. км! Тогавашните поданици на Царството ни са били „щастливи“, ако са имали съдебна присъда – т.е. брой на съдебното решение, затворнически номер, години на присъдата, съответните парични санкции/конфискации на имуществото им, място за излежаването на присъдата и т.н. … Другите, просто „задържани за справка“, за „изясняване на ситуацията“ и т.н. – и до днес не е известно къде и кога са се простили с живота си.

  Макар че „Наредбата закон за защита на народната власт“ се появява на 17 март 1945 г., т.нар. народни съдилища действат на територията на Царството от 19 декември 1944 г., а присъдите са прочетени от Първи състав на т.нар. народен съд в Аулата на Софийския университет; уникалното в тази масова „политическа саморазправа“ с българската нация са следните две обстоятелства, които не се срещат в нито един от „вълновата амплитуда“ на подобни съдебни процеси, проведени обаче след 9 май 1945 г. като например в ех-Югославия, Германия, Япония, Франция, Италия и т.н.: 1/ издадените присъди от т.нар. народен съд не могат да бъдат обжалвани, т.е. те се привеждат в изпълнение незабавно; 2/ съдят се вече починали лица, умъртвени по време на „масовата вакханалия“ в държавата ни, а именно: от 9.09.1944 до 10.10.1945 г.

  Освен осъдените на смърт 27301 лица от съставите на т.нар. народен съд, под внимание трябва да се вземе и фактът, че семействата на осъдените също подлежат на съответните репресии – най-често това са изселванията (от градовете семействата са изселвани в села, най-вече в Източна Добруджа, където живеят в „землянки“; на наследниците на осъдените лица се забранява достъп до образование, най-вече – висше (през м.м. февруари и март 1949 г. в българското висше образование се провежда „чистка“ във всички специалности и студентите, чиито произход е „фашистки“, се отстраняват за едва ли не „вечни времена“ от правото да се образоват по-нататък… Същото се случва и с техните майки, на които в съответните населени места се забранява да работят дори в така наречените „пулпове“, т.е. местата в консервните фабрики, където постъпват плодовете и зеленчуците за измиване…

  В резултат – съвременната българска историография изчислява, че размерът (брой души от населението на Царство България – 1944-1951 г.г.), потърпевши от „мероприятията на т.нар. народна власт, засяга над 300-400 хил. души! В „Месечния осведомителен бюлетин на канцеларията на НВ Царя – м. март 1965 г., Мадрид, се посочва сумата от 6 млрд 619 млн. и 180 хил. бълг. лв., които т.нар. народна власт „присвоява“, т.е. конфискува чрез присъдите на т. нар. народен съд. Тук не се приспада цената на имуществото, национализирано и „колективизирано“ чрез по-нататъшните мероприятия на т.нар. народна власт, а именно: законът за национализация на едрата градска собственост и законът за колективизация на земеделската земя. Историческата ирония в случая е, че всички присъди на т.нар. народен съд са издадени в „името на Негово Величество – Царя на българите“!!!, който е непълнолетен и държавата ни по това време се управлява от „регенти“, не-избрани съгласно процедурата за това на Търновската конституция – 1879 г.

  В „Кратка българска енциклопедия“ т. 3, 1966 г., с. 527, дословно е записано: „народен съд над фашистките престъпници“; под това заглавие стои обяснението, че т.нар. народен съд е „революционен наказателен орган в Б-я, създаден въз основа на наредба-закон на пр-вото на ОФ на 6.10. 1944 г. за привличане под наказ. отговорност на ръководителите на монархо-фашисткия режим и всички виновници за извършените спрямо бълг. народ престъпления от 1.01.1941 г. до 9.09.1044 г.“. И до днес не е ясно, защо е посочена именно датата – 01.01.1941 г. за начало според „антифашистката историография“ на монархо-фашизма в Б-я“ (все пак България се присъединява към Тристранния пакт на 01.03.1941 г.!) и 2/ нима окупацията на Царство България от ех-съветската армия – 05.09.1944 г. не установява „тоталитарен режим“, напълно не съответстващ на европейските ценности и интереси на българското население, които то защитава в продължение на приблизително, в течение на 60 години?! Нека да припомним – в този исторически отрязък – от 1879 г. до 9.09.1944 г. българският лев има златно покритие и на българските учители се е заплащало в „златни левове“ заплата от Царството!

  И до днес – наследниците на Българската комунистическа партия /БКП/, които през м. април 1990 г. за една нощ се преобразуваха в Българска социалистическа партия /БСП/, не са поискали, не са потърсили! извинение от българските граждани за „моралните вреди и щети“, нанесени на нацията ни въз основа на тяхната вина, на вината на техните родители, баби и дядовци в процеса на пълното осакатяване и деморализиране на нацията ни, известен като „процес на преход от капитализма към „социализъма“…

  Бог да прости умрелите и с надежда, че живите ще се опомнят и ще намерят пътя към храма…

  .

• Иконостасът

  Владимир Перев, „Македонска трибуна“

  

  Иконостасът на църквата „Свето Благовещение“ в Прилеп се намира в отчайващо състояние. Дърворезбосаната преградна стена се разпада, като е изоставена на милостта или по-скоро на немилостта на времето. Местната и централната власт власт показват пълна незаинтересованост. Нехаят за възстановяването на уникалното възрожденско богатство на храма, който в Прилеп старите граждани все още наричат „бугарската цръква“.

  Иконостасът е майсторско и художествено достижение на Петре Филипов Гарката и неговата тайфа-дружина от майстори, подмайстори и чираци. Изработен е през 1845 година, в периода, когато се гради и храмът. Около издигането на църквата по това време се върти и целият живот на българската черковна община. За македонските българи съдбата на храма и до днес е своеобразно отражение на тяхната собствена съдба.

  Става дума за същия иконостас, възпят от прилепчанина Димитър Талев в неговия роман с метафоричното заглавие „Железният светилник“. Този незагасващ светилник, дори във времената на най-големите исторически бури и стихии, дори и само мъждукащ, е оставал символ на борбата на македонските българи за духовна и национална свяст и свобода. Поколения от македонски българи са били кръщавани, венчани, а мнозина от тях и опети там при заминаването си от земния свят.

  

  Духът на този храм и геният на Димитър Талев създават за вечността неповторимите образи на македонските възрожденци, комити и борци за свобода. Точно покрай историята на изграждането на този храм Талев намира своите Стоян и Лазар Глаушеви, Бенков, Немтура и ред други ликове. От там идва и вдъхновението и преклонението пред чевръстата, традиционна и непоклатима българска жена в образа на майката Султана. Покрай градежа на църквата се появява нежната Ния, символ на безкористната, вечна любов и красота. От същия иконостас се появява и изпепеляващият ренесансов тип с неговата обречена любов – майстор Рафе Клинче. Там е душата на страстната и нежна Катерина, опята пред същия иконостас. В дърворезбата на иконостаса майстор Рафе излива всички свои чувства, трагично завършили в безмилостния живот.

  

  И за новите генерации църквата от “Железния светилник” е пропита със своя особена духовност. Вкопан по изискване на поробителя няколко метра в земята, за да не се възвисява над околните джамии, когато влизат вътре, верниците са смаяни от нейната просторност и величие, несъизмерими с външния вид. Това е мястото, където се смесват историята и настоящето, мястото, където при всяко кръщене и венчавка се търси смисъла на бъдещето… Това е мястото, където и до днес се смесват действителност и въображение, надежди и отчаяние, както и най-невероятните прозрения за бъдещето.

  Огромно и неповторимо е делото на нашите възрожденци строители и създатели на храма и в частност на велелепния му иконостас, смятан за един от трите по значимост в днешна Вардарска Македония. На неговото съвършенство се равняват само иконостасите в Бигорския манастир и църквата „Свети Спас“ в едноименния скопски манастир. Огромно и още по-неповторимо е също и делото на Димитър Талев. Той даде всичко, което един човек може да даде за своя народ и роден Прилеп. Към него никога не се издължиха днешните прилепчани, нито Македонската православна църква. Родната къща на Талев е напусната и изоставена. Там не живее никой и тя може да се срине във всеки миг. Но дори и тогава духът на Талев, като ангел пазител на мястото и на своя роден град ще остане да се носи в Прилеп. Питам се, кой ще запази утре духовността на талевото творчество в Македония? Кой ще се осмели да поеме грижата за това бъдеще? Кой трябва да запази иконостаса и останалите материални и нематериални, художествени и духовни ценности на храма „Свето Благовещение“? Моля се на Бога, на когото служат духовниците и от двете православни църкви – на Българската и на Охридската архиепископия. Моля се за спасение на олтара и на храма, защото знам, че това трябва да се случи. За да се съхранят всички наши страсти с цялата им любов и омраза, с нашето скъперничество и дори престъпно нехайство, защото вярвам, че железният светилник не трябва и не може да изгасне.

  Спасете олтара! Спасете сърцето на храма „Свето Благовещение“!!!

  

  .

• Посланик Влайков пред „Данас“: Босилеград е един много тъжен град

  Интервю на българския посланик в Белград Радко Влайков за сръбския национален ежедневник “Данас”, излязло в рубриката “Minority News” на 30.01.2018 г.*

  

  – Г-н Влайков, добър ден и добре дошли в „Хрониката на националните малцинства“.

  – Добър ден.

  – На 1 януари 2018 г., десетилетие след присъединяването към Европейския съюз, България пое ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз за първи път в момент, когато съюзът може би е изправен пред най-големите предизвикателства в по-новата си история. Девизът на българското председателство „Съединението прави силата“ отразява стратегическата цел на България в председателството на Европейския съюз през следващите 6 месеца. На 16 януари представихте четири приоритета на българското председателство. Можете ли да кажете на нашите зрители нещо повече за тези приоритети?

  – С удоволствие бих отговорил на този въпрос, защото приемането на председателството на Съвета на Европейския съюз от България за нас е едно изключително предизвикателство. В същото време то е една голяма чест за нас. Сами разбирате, че ние станахме членка на Европейския съюз преди десет години и все още напасваме нашето участие в Съюза, а вече поемаме една толкова висока отговорност. Още повече, че България пое председателството на Европейския съюз 6 месеца по-рано поради излизането на Великобритания, поради Брекзит. Сега, през тези 6 месеца, беше ред на Великобритания, но след решението на британските граждани за излизане от Съюза, ние поемаме това председателство. И, разбира се, мога да споделя с удоволствие, че ние се готвим дълги години, точно защото разбираме колко е важно малка България да покаже, че няма малки и големи в Европейския съюз. Че основният принцип е всички да сме равни и имаме еднакво право на глас. И да спомогнем за това Съюзът в един труден момент да осъществи необходимите реформи. Нека да мина конкретно на Вашия въпрос. Преди всичко ние се замисляме какво е необходимо на европейските граждани, на гражданите на Европейския съюз. Необходимо е повече сигурност, повече стабилност, повече солидарност, за да можем да живеем в една силна, цифрова и единна Европа. И ако трите стълба, на които ние стъпваме – сигурност, стабилност и солидарност, трябва да ги реализираме на практика, основните инструменти, които ние виждаме през тези шест месеца, това са консенсусът, конкурентоспособността и нещо, което е важно за нови страни-членки като България и за бъдещи членки като Сърбия – кохезията, кохезията и кохезионната политика, един от най-важните моменти.

  

  Вие самата споменахте, приоритетите са 4. Аз съвсем накратко ще се спра на всеки един от тях. Първият приоритет – това е бъдещето на Европа и младите хора, преди всичко с аспект икономически растеж и социално сближаване. Искам специално да подчертая, че през този 6-месечен период на българското председателство един от най-важните моменти ще бъде разработването на Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 година, т.е. приемането на бюджета на Европейския съюз. Сами разбирате, че винаги когато се приема бюджет, има различни интереси, има различни настоявания. Нашето желание е ние да бъдем един наистина безпристрастен арбитър, да бъдем страната, която обединява. Вие споменахте във Вашия въпрос нещо, за което сме щастливи, че през тези 6 месеца девизът на ЕС е „Съединението прави силата“. Това е девизът на нашата държава. Това е написано и на сградата на Народното събрание. А това е и основният принцип, с който е създаден ЕС още с Римския договор през 1957 година. Вторият проблем, който също е изключително важен за всички граждани на ЕС, това е свързано със сигурност и стабилност в силна и единна Европа. Тук, буквално с едно изречение, за нас един от основните въпроси, по които ще се работи през тези 6 месеца, това е борбата с тероризма. Знаете какъв бич е за всички държави от ЕС и държави като Сърбия, която все още не е член. Но нали всички сме притеснени от това явление и в целия свят. Разбира се, тук специално място имат усилията ни по мигрантската криза, по въпроса с решаване на проблема с убежището, по промяната на Дъблинския регламент във връзка с мигрантската криза. Това също е един въпрос, с който Сърбия, без да е още пълноправен член на ЕС, се сблъсква и проявява едно изключително добро сътрудничество с ЕС съюз по решаването на този проблем. Третият приоритет е свързан с цифровата икономика и уменията на бъдещето – това е нещо, което ние дълго време мислехме по какъв начин да го формулираме и с нашите партньори от ЕС да стигнем до консенсус за този приоритет. Той е свързан преди всичко с модернизацията на Европа, да откликнем във всички регламенти на новите предизвикателства, пред които ни изправи съвремието. Преди всичко тук ще обърна внимание на Цифровия единен пазар. Ще трябва да се съобразяваме с новите технологии, по какъв начин те влияят на нашето общество и по какъв начин те го модернизират. Не на последно място, съвсем умишлено го оставих обаче накрая като отговор, това е, според България, един от най-важните приоритети, свързан именно с европейската перспектива, и подчертавам, свързаност на Западните Балкани. Мога да кажа тук няколко изречения, че ние не можем да си представим да се завърши проектът на ЕС, ако в него не участват държавите от Западните Балкани. И аз тук, разбира се, с удоволствие винаги поставям на първо място Сърбия. Ние сме щастливи, че успяхме да убедим партньорите ни в ЕС за този приоритет. Той ще бъде във фокуса по време на нашето председателство.

  

  – Един от приоритетите на българското председателство е европейската перспектива и интеграцията на Западните Балкани. Като се има предвид, че България е съсед и един от най-близките съюзници на Сърбия и другите страни от Западните Балкани в усилията им да постигнат пълноправно членство в Европейския съюз, какви са конкретните стъпки, които ще предприемете в рамките на този приоритет?

  – Вие съвършено правилно отбелязвате във Вашия въпрос, че България е наистина не само пряк съсед, близък приятел, но един от най-активните адвокати на Сърбия за членство в ЕС. Мога да Ви уверя, че през последните 6-7-8 месеца, когато се определяха приоритетите, основните усилия на българското правителство и на българския министър-председател бяха насочени именно към убеждаване на нашите партньори в ЕС за необходимостта от връщане на темата за разширяване на ЕС с държавите от Западните Балкани. Ние сме наистина щастливи, че успяхме да убедим нашите партньори в това и вече смятаме, че водим едно балканско председателство. Едно председателство, което ще остане в историята като Балканско председателство. Попитахте ме за конкретните стъпки, които ще се осъществят през тези месеци. Мога да Ви кажа, че почти всеки месец има събитие, което е свързано пряко с въпроса за разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани. Преди всичко през февруари очакваме стратегията за Сърбия и Черна гора като водещи кандидатки за членство от Западните Балкани – така е точната формулировка, която беше обявена от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. След това през април месец се очакват редовните доклади за напредъка на държавите от региона и конкретно на Сърбия. След това през май месец стигаме до една от кулминациите на нашето председателство, свързана с приоритета Западни Балкани. На 17 май в София ще се организира среща на лидерите на държавите от ЕС с лидерите на държавите от Западните Балкани. Аз не знам дали за Вашите читатели самият факт за провеждането говори нещо, но за мен като професионален дипломат и политик, сам разбирам изключителното значение. През 2003-та година беше последната среща, на която страни от региона, и то не всички страни от Балканите, участваха в Солун, по време на гръцкото председателство, в подобна среща. Сами разбирате, че 15 години този въпрос беше настрани. Между другото, в резултат на срещата през 2003 година държави като България и Румъния получиха своя шанс за членство в Европейския съюз. Така че тази среща е наистина изпълнена с много очаквания. Но аз тук искам много ясно да кажа: основното очакване, основното усилие е насочено към създаване на възможно най-благоприятен политически климат за разглеждане на напредъка на всяка една държава. А иначе, от всяка една държава зависи по какъв начин, с каква скорост тя ще дойде в Съюза Или ако го кажем иначе: вратите са широко отворени! От отделните държави зависи, конкретно в случая от Сърбия, кога ще влезне! Но нека, все пак, напомня още нещо. Ако в началото на мандата на тази Комисия, на Европейската комисия, през 2013 година посланието на Жан-Клод Юнкер беше повече от ясно, че няма да има разширяване в рамките на този мандат, това беше обезкуражително. И аз като посланик тук съм присъствал неведнъж на срещи, или съм чувал друг тип публични изказвания от президента, преди това министър-председател Александър Вучич за необходимостта да има ясна перспектива, защото тя мотивира реформаторските кръгове. И сами знаете, че през октомври 2017 година Жан-Клод Юнкер излезе с една, бих казал знаменита за региона реч, в която нещата си дойдоха на мястото. Аз съм щастлив, че това идва и в резултат на усилията на България. Позволете ми едно последно изречение по този повод. Тези дни с министър Ядранка Йоксимович подписахме заедно един документ и в изявление, което тя направи след подписването, спомена един факт, който мен лично много ме удовлетвори. А именно, че подкрепата на сръбските граждани за членството в Европейския съюз вече е над 50 процента, към този момент 52 процента, след като имаше един период на колебания през последните години именно поради липсата на ясна перспектива, поради липсата на мотив, ако щете, на хората, на обществото да подкрепи реформите. Сега отново е над 50, по-конкретно 52 процента. Ние разглеждаме този факт и като резултат от връщането на темата за разширяването в дневния ред на Европейския съюз. Това не може да не ни прави доволни и щастливи.

  

  – Освен на българите, България е родина на много етнически групи като турци, роми, арменци и други. Какви са особеностите на правната рамка, в която членовете на етническите групи могат да упражняват правата си?

  – България, подобно на Сърбия, отделя изключително внимание на спазването на правата на човека. При нас, след началото на промените през 1989 година ние отделихме изключително внимание на този проблем. В периода на тоталитарната държава тези права бяха подценявани и ако щете, потискани. Но стигнахме до период, в който нашето законодателство е изключително модерно в тази насока. Преди всичко бих отбелязал тук, че нашето законодателство, нашата Конституция, са в съответствие с всички най-важни документи в областта на правата на човека и на етническите групи и малцинствени групи, които съществуват в международното право, в европейското право. Нашата Конституция е изцяло съобразена с тях. Ние в нашето вътрешно законодателство имаме много нормативни документи, които гарантират тези права като не допускат дискриминация по полов произход, по етнически признак, социална принадлежност, религия и така нататък. А това са, мисля, много важни неща. Във въпроса Ви долавям може би необходимост да отговоря на няколко от основните моменти, в които националните, етническите групи могат да защитават своите права. Това е преди всичко изразяване на тяхната идентичност, с употребата и образование на майчин език. В това отношение в България са създадени всички законови норми, но въпросът е как те се реализират. Един от най-сериозните въпроси пред нашето общество е свързан с, тук давам един отделен пример, с ромите. За ромите през последните 15-20 години в България се полагат изключителни, уверявам Ви, усилия, за да могат те да бъдат приобщени към обществото. За огромно съжаление резултатите не са такива, каквито се предполагат от тези енергични усилия. Но така или иначе, има много сериозен напредък. Специално в областта на образованието, усилията, които се полагат да се обвърже обучението на децата още от предучилищна възраст, имам предвид на ромите, със социалните помощи, които те получават, за да могат родителите да разберат отговорността, която те носят. Понякога имаме, за съжаление, парадоксални ситуации, в които самите родители би трябвало да бъдат ученици, тъй като, знаете, при ромите много често майките са на 12, 13, 14 години, бащите на 13, 14, 15 години. Това е възраст, на която самите те трябва да се учат. Но се раждат деца, когато родителите все още са в ученическа възраст. Това е един много сериозен проблем, с който ние се сблъскваме, за който проблем пък се търсят всякакви начини за решаване. Не искам да извеждам само ромите като отделна група. Мога да Ви кажа, че всяка от етническите групи в България, особено по-големите, като турска, арменска, еверйска и така нататък етнически общности, всяка от тях има гарантирани права да учи на своя език, да няма никаква дискриминация по отношение на образованието, на ползването на езика, свързан с техния произход. Дори аз бях приготвил една статистика за това колко деца от различни етнически групи избират да се учат на своя майчин език. Цифрите са изключително показателни. Ще посоча не големите цифри, аз ще дам малките цифри. И малките цифри са примерно: през 2008-2009 година 1 български гражданин, по-скоро неговите родители, той е дете, е поискал да се учи на английски език и ние му осигуряваме да се учи на майчин език, защото това са хора, например, от смесен брак, бащата англичанин, майката българка, или по-скоро обратното, или и двамата дошли да живеят тук. По същия начин имаме на арабски, имаме на арменски, на гръцки, на иврит, а имаме, това беше интересното, 2008-2009 едно дете, което поискало да се учи на немски език. Само тази година. Следващата не е продължило, но му е дадена такава възможност. Да не говоря за турски, арменски език. С това искам да покажа вниманието, което ние даваме на този въпрос. Разбираме го като един от най-сериозните въпроси, свързани със защитата на правата на етническите групи и въобще на хора, които са в някакво малцинствено положение. Дори, ако щете, специално в образованието, се полагат у нас неимоверни усилия, и в здравеопазването по същия начин, на хора, които са в много отдалечени райони, в непристъпни райони, да им се осигурят всички условия, за да могат да се чувстват нормално както всички останали български граждани.

  – Според преброяването на населението през 2011 година, в Република Сърбия живеят 18 543 членове на българското национално малцинство, които упражняват правото си на самоуправление в областта на образованието, културата и официалното използване на езика и писмото чрез Националния съвет на българското национално малцинство. Колко тясно работите с Българския национален съвет и какво виждате като най-големи предизвикателства в областите, където можете да постигнете най-голям напредък?

  – Дано да не объркам Вашата програма, но може би малко по-дълго ще говоря по този въпрос, който ми се струва особено важен. Преди всичко българското национално малцинство от дълги години е било с потъпкани права в резултат на една асимилационна политика. Отговорност за нея носят тоталитарната държава не само в рамките на бивша Югославия, а и българската тоталитарна държава, която десетилетия наред си е затваряла очите за тези явления. Хората наистина са се страхували да се нарекат българи. Опасявали са се да не загубят работа, тъй като това е било също факт. И по една или друга причина техният брой намалява. Намалява драстично. Намалява с повече от, аз съм гледал статистиките, и то официалните статистики за един период от 1953 до 1981 година, малцинството е намаляло с повече от 40 процента. Вие разбирате, че това е резултат на една такава, недалновидна политика. Слава Богу, както казваме и в България, и както казвате в Сърбия, Слава Богу днес времената са съвсем други. Слава Богу, днес и Сърбия, и България са други държави. Ние сме вече модерни държави, които разбираме това, че правата на всеки един човек, независимо от неговия произход, независимо от неговата религия, независимо от особеностите, които той би могъл да има, трябва да се спазват. И в това отношение смятам, че сръбската държава през последните години действително направи много и това започва постепенно да се чувства. За съжаление, не може изведнъж да дойдат тези резултати. Аз откакто съм посланик тук, от година и половина, аз непрекъснато апелирам към нашите сънародници с български произход, непрекъснато апелирам: „Не се страхувайте! Не се срамувайте!“, Сърбия е друга, Сърбия ви дава на вас възможността да кажете гордо: „Аз съм българин!“ И за никой няма от това никакви последствия, защото това е реалността. Най-сериозните ни проблеми, аз бих ги откроил, преди всичко това е икономическата изостаналост на общините, в които преобладаващото население е с български произход.

  Преди всичко тук бих откроил Босилеград. Босилеград е един много тъжен град. Един град с невероятно добри хора, но едни изстрадали хора. Хора, които наистина са били мачкани дълги десетилетия и сега вместо да се ползват от всички тези права, които им дава сръбската държава, те продължават отново да изпитват невероятни трудности. Това е един район, в който чуждестранните инвестиции не само че не са добре дошли, но се гонят. Един район, един град, в който някой си решава и той определя дали някой да бъде прегледан, дали образованието му да продължи в България или не. Един град, може би, с феодално управление. Тези хора не заслужават това и смятам, че те вече разбират необходимостта да вземат нещата в свои ръце. Отново подчертавам, че сръбската държава дава много широки права в областта на образованието, в областта на ползването на майчиния език, в медиите на националните малцинства. На законово, на нормативно ниво, сръбската държава е, бих казал, безупречна, но от гледна точка на реализация, вече на ниските нива, нещата имат друго измерение. Или, както ние в България имаме една поговорка, все още не съм сигурен дали има точен превод на сръбски език: „Царят дава, пъдарят не дава!“ Тоест, сигурен съм, че има аналог на сръбски, но разбирате какво влагам в това. На най-високо ниво нещата са наистина както трябва да бъдат – по един модерен европейски начин. На ниво вече реализация, на място, вместо на практика тези неща да станат ежедневие, хората се сблъскват с огромни проблеми. Питахте ме за Националния съвет. Националните съвети в Република Сърбия са, според мен, едно изключително важно достижение на демокрацията и на спазването на правата на националните малцинства. Националните съвети са легитимният орган, който е живата връзка между малцинството и сръбската държава. Националният съвет е този, който трябва с пълни шепи да взима от правата, които сръбската държава дава. Ако обаче един национален съвет е пасивен, ако дори се сблъсква с ниско ниво на компетентност, то тогава такъв национален съвет не може да бъде максимално полезен за хората, които представлява. Аз знам, че в Република Сърбия през 2018 година през есента предстоят избори за национални съвети на националните малцинства. Дълбоко пожелавам на всичките национални малцинства, и на първо място на българското, да изберат такива хора, които реално да защитават правата им. Да ги защитават съвместно, синхронизирано със сръбската държава. Да се възползват от този климат, който съществува, от тази отлична политическа воля на сръбската държава. Отлична, подчертавам. За да не се къса нишката между държавата и хората, които представляват малцинството.

  Източник: Danas.rs

  Превод на български: Александър Димитров, ГЛАС ПРЕС

  * Заглавието на препубликацията на интервюто на българския посланик за „Данас“ е на Еврочикаго.

  .

• Покрай Клуба на богатите

  Корабът може да потъва,
  но от командния мостик докрай ще излъчват лека нощна музика

  Димитър Събев, Вodil.bg

  

  Мястото на България е в „клуба на дисциплинирани и богати страни от европейския център“ – убедено заяви финансовият министър Владислав Горанов в същия ден, когато премиерът Бойко Борисов обясни, че „по икономиката, по финансите, мисля, че ние сме от най-дисциплинираните в Европейския съюз“.

  Дано са прави. Но в икономическата практика няма особена връзка между дисциплина и богатство. В десетилетието между 2001 и 2010 г. Германия наруши седем пъти европейското правило за бюджетен дефицит от максимум 3% от БВП, като задлъжня с общо 630 млрд. евро през периода. Най-успешната икономика се нуждаеше от дефицити, за да бетонира своята производителност. Нарушаването на фискалната дисциплина днес се отплаща с повече богатство.

  Но да оставим това настрана. По стара българска традиция, министрите водят обществото за носа, като му пеят приспивни песни колко добре се развивала икономиката: растежът бил сред най-големите в Европа, емигрантите се завръщали, банките цъфтели, работа имало за всички и дори още повече.

  Статистиката ще ти каже точно това, което искаш, стига да знаеш как да попиташ. Безработицата в страната през третото тримесечие на 2017 г. е спаднала до 5.8%, съобщава НСИ. Ето това се казва постижение, но да погледнем дали наистина. Не всички хора, които нямат работа, се водят безработни.

  Ако човек е отчаян и вече не ходи до бюрото по труда, а си стои вкъщи и тъпо гледа в телевизора, той не се отчита като безработен. Също и хората, заети в сивия сектор, както и тези, които са на гурбет в чужбина. За да разберем какво се случва на трудовия пазар, по-уместно е да вземем данните за заетостта.

  Колко са заетите в България?

  Според Евростат, към третото тримесечие на 2017 г. броят им достига 3.078 млн. души. Това равнище е приблизително същото като през 2006 г. и с около 200 хиляди души по-малко по сравнение с 2008 г., когато средногодишният брой на заетите е 3.276 млн. души.

  Звучи различно, нали? Изминали са десет години, но българската икономика още не може да създаде условия за наемане или предприемачество на 200 хиляди българи. 200 хиляди българи остават излишни за българската икономика. А може тези хора да са вече в чужбина? Може да са обезкуражени? Да пласират наркотици на улицата? Може да са станали пенсионери и издръжката им да е паднала на все по-малкото работещи?

  Може да са се случили много неща, но няма да ги научим от официалните изявления на политиците.

  Само мимоходом отбелязвам, че Евростат – с генерален директор българката Мариана Коцева, използва за сравнение сезонно изгладени данни, докато в България се обявяват неизгладените данни, надути със заетостта през силните туристически и аграрни сезони. И преминавам към тема номер две:

  Богатството на нацията, чийто финансов министър иска в Клуба на богатите.

  Според Евростат, през 2016 г. изложени на риск от бедност и социално изключване са 2.89 млн. българи. Това е 40.4% от населението на страната. С други думи, ако в един асансьор влязат петима българи, на двама от тях бедността ще диша във врата. Този процент е най-висок в Европейския съюз, при средно 23.5% изложени на риск от бедност в ЕС.

  Рискът е рисковано нещо – може да обеднеят, може да не обеднеят. Затова да видим данните за хора, живеещи под границата на бедността. За 2016 г. броят им е 1.639 млн. души, което е 22.9% от населението. В примера с асансьора, от петима българи един е наистина беден, а втори е застрашен от бедност.

  Но каква е тази граница на бедността? Тя зависи от равнището на средните доходи в икономиката. Затова в Германия доходът, под който един човек се счита за беден, е почти 7 пъти по-висок от българския критерий за бедност. В Чехия летвата е поставена 2.5 пъти над нашата, а в Дания – близо десет пъти. Добре дошли в клуба.

  Много подобни сведения може да се изредят, но едва ли е необходимо. Българската бедност не е нов проблем и не е коректно за нея изцяло да се обвиняват сегашните управляващи – макар че през последните 10 години предимно ГЕРБ дърпат конците на икономическата политика. Но бодрите изказвания не решават проблеми, те даже са малко възмутителни, предвид реалността и липсата на развитие.

  Оптимизмът на българските политици доказано не привлича чужди инвестиции. Писнаха ни ушите от позитивни новини, а до края на ноември в страната са влезли едва 883 млн. евро, най-слаб резултат от години насам. Нещата са дори по-зле, защото 80% от чуждите инвестиции, които все пак са дошли в България през 2017 г., са отишли в дългови инструменти. Не във фабрики и лаборатории, а в облигации, по които ще плащаме лихва.

  И за да завършим нашия бегъл поглед зад завесата на статистиката, първите пет региона в целия Европейски съюз в класацията за „тежки материални лишения“ са разположени… в България. И петте. Може би си мислите, че номер едно е Северозападният регион, но не е така. Явно там не са останали достатъчно хора, че да има висока бедност.

  Северозападът е едва пети в списъка с 32.7% от населението, изпитващи тежки материални лишения. Номер едно в ЕС с 37.1% от населението в тежки материални лишения е Южен централен район, следван по петите от Североизточния с 37%. Пригласят им Северен централен и Югоизточен.

  Но защо се концентрирам само върху лошото? Може да сме бедни, но сигурно ставаме по-богати? Някои вероятно стават. Но в области Перник и Ловеч сравнителната покупателна сила на населението през 2015 г., от когато са последните данни на Евростат, е намаляла по сравнение с 2007 г. Става дума за дохода на глава от населението спрямо средното ниво в ЕС, измерен по паритета на покупателната способност.

  Както искате го тълкувайте, но Европейският съюз е донесъл сравнително обедняване на тези области. Във Видин, Бургас и Кюстендил няма промяна между 2007 и 2015 г., а в още дузина области промяната е от типа „от 27% от средното за ЕС на 29%“.

  Разбира се, с очакваното ново райониране на страната, тези данни много скоро ще станат неизползваеми.

  А казах ли ви, че според официалните прогнози на ООН до 2035 г. броят на българите в работоспособна възраст (20 – 70 години) ще намалее с около 1.5 милиона?

  .

• В „кремлевский доклад“ США вошли 210 политиков и бизнесменов

  

  Минфин США опубликовал перечень политиков, чиновников и олигархов, имеющих связи с Владимиром Путиным – „кремлевский доклад“ в развитие закона о санкциях, подписанного Дональдом Трампом в августе прошлого года.

  В документе содержится 210 имен – это 114 высокопоставленных чиновников и руководителей госкомпаний, а также 96 олигархов.

  Среди включенных в „кремлевский доклад“ бизнесменов – миллиардеры Алишер Усманов, Роман Абрамович, Олег Дерипаска, Вагит Алекперов, Сулейман Керимов и Юрий Мильнер. До сих пор они не были под санкциями, которые США и Европа вводили против России после аннексии Крыма и начала вооруженного конфликта на востоке Украины в 2014 году.

  Также в списке есть создатель „Лаборатории Касперского“ Евгений Касперский, банкиры Герман Греф, Андрей Костин, Петр Авен и Олег Тиньков, а также совладелец „Норильского никеля“ Владимир Потанин. Недавно Авен заявил, что Альфа-банк не будет обслуживать оборонные предприятия, но это не спасло его от включения в „кремлевский доклад“.

  Эти люди не будут автоматически сталкиваться с какими-либо санкционными мерами, такими как заморозка активов и отказ в американских визах, однако их включение в список может побудить банки и другие организации в США и Европе не вести с ними бизнес, пишет агентство Блумберг.

  Сам список не является санкционным, никакие ограничения пока не вводятся, а наказание за сотрудничество с ними не предусмотрено, если они до сих пор не были под санкциями.

  Кто еще в списке

  В „кремлевском докладе“ нашлось место почти всем ключевым фигурам администрации президента (43 фамилии) и всему правительству России. Есть в списке и считающиеся друзьями Путина Аркадий и Борис Ротенберги и Геннадий Тимченко, которые уже были под санкциями. В список также вошли глава „Роснефти“ Игорь Сечин и давний соратник Путина, руководитель „Газпрома“ Алексей Миллер.

  В числе кремлевских чиновников, в частности, указаны глава администрации президента Антон Вайно, его заместитель Алексей Громов (курирует прессу), пресс-секретарь президента Дмитрий Песков, помощник Путина Владислав Сурков, курирующий, как считается, ситуацию в Донбассе.

  Вслед за Кремлем отдельной главой идет правительство во главе с Дмитрием Медведевым. В доклад включены все восемь вице-премьеров и 22 министра. Спикеры обеих палат парламента Вячеслав Володин и Валентина Матвиенко, руководители СВР и ФСБ Сергей Нарышкин и Александр Бортников, начальник генштаба Валерий Герасимов также попали в „кремлевский доклад“. Как и бывший глава кремлевской администрации Сергей Иванов, мэр Москвы Сергей Собянин, генпрокурор Юрий Чайка, глава „Ростеха“ Сергей Чемезов и даже совладелец сети супермаркетов „Магнит“ Сергей Галицкий.

  В „кремлевский доклад“, направленный в конгресс, вошли 96 крупных бизнесменов, имеющих состояние более 1 млрд долларов. Это миллиардеры из списка российского журнала Forbes, опубликованного в марте 2017 года. Кроме вышеперечисленных это Елена Батурина, братья-банкиры Ананьевы, Михаил Гуцериев, Владимир Лисин, Зиявудин Магомедов, Искандер Махмудов, Александр Мамут, Леонид Михельсон, Михаил Прохоров, Кирилл Шамалов, Виктор Вексельберг, Владимир Евтушенков и другие.

  В приложении к докладу, которое останется засекреченным, могут войти бизнесмены с меньшим состоянием, пишет Интерфакс. Кроме того, в конгресс направлен список предприятий, имеющих долю государства более 25% и выручку более 2 млрд долларов.

  Первая реакция

  „Кремлевский доклад направлен на то, чтобы вызвать крайне негативное отношение к руководству России, президенту, создать трудности в преддверии выборов“, – сказал Интерфаксу замглавы комитета по обороне и безопасности Совета Федерации Франц Клинцевич.

  Накануне пресс-секретарь президента Дмитрий Песков также назвал доклад „прямой и очевидной попыткой приурочить какие-то действия к выборам [президента России] так, чтобы оказать на них влияние“. И добавил, что „никакого влияния не будет“.

  Вице-премьер Аркадий Дворкович прокомментировал доклад более сдержанно. „Я как член правительства просто обязан был быть в этом списке, – сказал он. – Это похоже на книжку „Кто есть кто в российской политике“.

  „Просто переписали кремлевский телефонный справочник“, – написал в „Фейсбуке“ глава комитета Совета Федерации по международным делам Константин Косачев.

  Глава президентского совета по правам человека Михаил Федотов сказал Би-би-си, что его включение в список „абсолютно правильное“, так как он занимает пост в Кремле: „Насколько я могу судить, в списке все советники президента, естественно, и я попал“.

  „Что для меня это может значить? Не знаю. Мне визу закроют? У меня ее нет. Счета арестуют? У меня их нет. Недвижимости тоже нет. Может, американские дипломаты перестанут со мной здороваться. Сейчас всегда здороваются“, – сказал Федотов.

  Советник президента по вопросам развития интернета Герман Клименко в разговоре с Би-би-си пошутил: „Что касается меня, я в ужасе. А если серьезно, меня еще два года назад, когда я начал заниматься импортозамещением, предупреждали, что если ты смотришь в бездну, то и бездна посмотрит в тебя. Ожидал, что раньше „прилетит“, поэтому отношусь спокойно“.

  „Вообще я в санкционном списке уже давно, честно говоря, не думаю, что что-то в моей работе кардинально изменится, буду продолжать жить и работать“, – сказал Интерфаксу помощник президента Андрей Фурсенко.

  А главы трех комитетов Госдумы Андрей Макаров, Анатолий Аксаков и Вячеслав Никонов отказались от участия в „молитвенном завтраке“ в США, на который их пригласили американские конгрессмены.

  Как готовился „кремлевский доклад“

  2 августа 2017 года Дональд Трамп подписал закон „О противодействии противникам Америки посредством санкций“. В нем говорилось о том, что в течение 180 дней минфин США в сотрудничестве с главой национальной разведки и госсекретарем должны подготовить и внести в конгресс довольно обширный доклад о связях российского бизнеса и власти.

  В следующие несколько месяцев наиболее активно в российских и зарубежных СМИ обсуждалась лишь та часть доклада, в которой должна содержаться информация о связях российских олигархов с президентом Владимиром Путиным.

  Администрация должна была собрать информацию и о членах их семей, включая супругов, детей, родителей и родственников – об их активах, инвестициях и бизнес-интересах. В докладе также должна содержаться информация об активах олигархов за рубежом и перечислены случаи коррупции, связанные с олигархами.

  Кроме того, американские чиновники собирались включить в доклад информацию о российских предприятиях с госучастием (в законе они называются „полугосударственными“), включая их роль в экономике, сведения о руководстве и основных акционерах и интересах таких компаний за рубежом. Под такое описание, к примеру, могут подходить Внешэкономбанк и ПАО „Газпром“.

  В этих материалах должна была содержаться оценка эффекта от введения санкций в отношении олигархов (запрет на въезд в США и заморозку активов), а также российских государственных и полугосударственных компаний. Американская администрация должна была оценить, как это повлияет на сами компании и бизнесменов, а также на экономику России, США и их союзников.

  Также администрация США должна была предоставить доклад с оценкой потенциального эффекта от запрета на покупку российского госдолга.

  Внесение этих докладов в конгресс не означает, что санкции будут введены автоматически, но попадание в список олигархов может нести угрозу репутационного характера.

  Посол США в России Джон Хантсман ранее заявлял Русской службе Би-би-си, что применение возможных антироссийских санкций будет гибким. Он отказался раскрыть детали работы над документом.

  „Чтобы не хотели быть близкими к Путину“

  Публично работа над санкционным списком не обсуждалась. Эксперты влиятельного вашингтонского аналитического центра Atlantic Council Андерс Ослунд, Андрей Илларионов, Андрей Пионтковский и Дэниел Фрид составили список критериев, по которым те или иные персоналии могут быть включены в „кремлевский доклад“. Дэниел Фрид – бывший координатор санкционной политики госдепартамента при президенте США Бараке Обаме.

  В „кремлевском списке“, по их мнению, могут оказаться люди, которые „держат деньги“ российского президента, бизнесмены, оказывающие услуги Кремлю, партнеры олигархов из ближнего круга президента, менеджеры госпредприятий, а также „золотая молодежь“ – дети близких к российскому режиму олигархов.

  „Должны быть разные стимулы, чтобы люди не хотели быть близкими к Путину“, – сказал Ослунд Русской службе Би-би-си.

  Он не исключал, что в списке будет человек 40-50. В Давосе на „русской“ сессии Всемирного экономического форума глава Атлантического совета Фредерик Кемп заявил, что к работе над докладом в Вашингтоне относятся очень серьезно, и не исключил, что в список попадут от 40 до 400 человек. „Коммерсант“ со ссылкой на источники писал о том, что в докладе будет 50 человек, вместе с семьями – 300.

  Стресс, ожидание и желание „не светиться“

  Непублично россияне пытались узнать детали списка и предотвратить попадание в него. „Здесь (в Вашингтоне – Би-би-си) достаточно много деятельности лоббистов и адвокатов, которые представляют разных людей, которые беспокоятся„, – сказал Ослунд. – Но это те люди, которые вне опасности“.

  Российский Forbes назвал состояние некоторых российских бизнесменов „чудовищным стрессом“.

  В России среди крупного бизнеса „не осталось никого, кто бы не имел отношений с американскими лоббистами“, согласился в разговоре с Русской службе Би-би-си источник, близкий к администрации президента. Он говорил на условиях анонимности, так как не уполномочен комментировать эту тему публично.

  „Но это не означает, что американские лоббисты озолотились на русских бизнесменах“, – говорит собеседник Би-би-си.

  Россияне старались особо „не светиться“ из-за „возможности „попасть под радары“ американской администрации“, – говорит он. Паники среди чиновников и бизнеса нет, уверяет он. Информации о подготовке доклада мало и все просто ждут, говорил он в середине января. Об этом же писали и „Ведомости“ со ссылкой на несколько участников форума в Давосе. В начале года было много нервов, но теперь все немного выдохнули, так как устали бояться, цитируют „Ведомости“ одного из участников форума.

  Судя по данным на сайте американского сената, которые изучила Русская служба Би-би-си, суммы, которые официально получали американские лоббисты, действительно невелики. За прошлый год уже находящиеся под санкциями США Газпромбанк и „Новатэк“, а также „Ямал СПГ“ (не находится под санкциями, но контролирующим акционером является „Новатэк“), заплатили американским компаниям-лоббистам всего 300 тысяч долларов. В случае с Газпромбанком в пояснениях к тому, за какие услуги компания платит лоббистам, значится „банковское законодательство и нормативные акты, включая применяемые санкции“.

  У компании „Ямал СПГ“ перечислены „опасения, касающиеся кредитного финансирования“. Кроме того, упоминается Билль 2277, известный как „Акт о предотвращении агрессии со стороны России“, а также указ президента США о блокировке собственности лиц, способствующих дестабилизации ситуации на Украине.

  У „Новатэка“ в одном из документов сфера применения указана как „вопросы, связанные с энергетикой“.

  Всего же попавшие под санкции российские компании с 2014 года заплатили американским лоббистам до 3 млн долларов.

  Публично российские чиновники, менеджеры и бизнесмены последние несколько недель говорили о санкциях с абсолютным спокойствием. Новых американских санкций не нужно бояться, заявил в интервью „России 24“ председатель Внешэкономбанка Сергей Горьков. „Нужно просто относиться к санкциям, как к дождю. Вы знаете, как мы относимся к дождю? Ну есть и есть, будем под дождем работать“, – сказал Горьков.

  А глава ВТБ Костин в интервью Fox отвечал на вопрос об опасениях попасть в „кремлевский доклад“ так: „Я гораздо меньше обеспокоен персональными санкциями – вы знаете, мы все знаем, что рано или поздно мы умрем“.

  Горьков и Костин не находятся под санкциями США, ограничения действуют только в отношении ВЭБа и ВТБ.

  Банки закупают валюту

  Российские банки в ожидании публикации минфина США решили запастись валютой, пишет „Уралсиб“. Рост задолженности банков перед ЦБ по операциям „валютный своп“ вырос до 335 млрд рублей, это максимум с апреля 2014 года. „Складывается впечатление, что ряд банков в последние дни конвертировал практически всю имеющуюся у них ликвидность в иностранную валюту“, – пишут аналитики банка.

  На минувшем аукционе российского минфина в среду был зафиксирован спрос на госбумаги. Он превысил предложение более чем в три раза. Минфин предложил 40 млрд рублей, а спрос составил 136 млрд рублей.

  По статистике ЦБ, примерно треть инвесторов в российские ОФЗ – иностранцы. Аналитики Райффайзенбанка предполагают, что высокий спрос спровоцировали покупатели, которые таким образом пытаются защитить свои средства от заморозки в случае введения персональных санкций.

  Амнистия не для олигархов

  В конце декабря президент Владимир Путин объявил о решении провести в 2018 году выпуск специальных валютных облигаций, которые могли бы купить российские бизнесмены, желающие вернуть капиталы на родину. Для них государство готово было гарантировать анонимность инвестиций.

  Обычно долларовые платежи проходят через корреспондентские счета в США, даже если расчеты идут между банками внутри России. Но министр финансов Антон Силуанов объявил о том, что бизнесмены смогут открыть валютный счет в российском банке, а тот, в свою очередь, будет взаимодействовать с Национальным расчетным депозитарием напрямую. Такие инвестиции не будут видны американским регуляторам.

  Параллельно российские власти объявили об амнистии капиталов. Она продлится с марта по декабрь. Опрошенные Русской службой Би-би-си налоговые консультанты говорят, что условия еще не объявлены, но интерес со стороны клиентов уже есть. Причин этому несколько: владельцы иностранных активов опасаются очередного раунда санкций, а российские налоговые органы с этого года могут получить информацию о зарубежных активах в рамках автоматического обмена налоговой информацией, сказал руководитель налоговой практики UFG Wealth Management Юрий Куликов.

  „Пока наиболее часто звучащими можно назвать вопросы о том, когда будет доступен сам текст закона, а также о том, известны ли на практике случаи, при которых лицам, добровольно задекларировавшим свои счета или активы в рамках прошлой кампании по амнистии капиталов, „задавались вопросы“ или были предъявлены какие-либо обвинения по задекларированным активам или источникам их происхождения“, – сказала Ирина Быховская из EY.

  Прошлая амнистия капиталов 2015-2016 годов не нашла широкой поддержки у российского бизнеса. Не было доверия к государству. Не исключено, что и в этот раз попытки властей вернуть крупный бизнес на родину таким способом не оправдаются, сказал собеседник Русской службы Би-би-си, близкий к администрации президента. „Олигархи уже давно обелились“, – говорит он.

  Источник: Русская служба Би-би-си

   

  Дополнительная информация – здесь

• ‘Kremlin Report’ Targets Russian Elite, Putin Signals Muted Response

  The U.S. Treasury Department has released a list of 210 Russian officials and billionaires seen as part of President Vladimir Putin’s ruling elite, exposing them to scrutiny and potential future sanctions in a move that Prime Minister Dmitry Medvedev said would „poison“ ties for a long time to come.

  

  Published early on January 30 – shortly after midnight in Washington – the so-called Kremlin Report names 114 senior Russian political figures and 96 „oligarchs“ who U.S. authorities say have gained wealth or power through association with Putin, who is set to secure six more years in the Kremlin in a March 18 election.

  It was mandated by Congress in a law aimed at increasing pressure on Russia in response to its alleged meddling in the U.S. presidential election last year.

  Putin condemned the report, saying it was „without a doubt an unfriendly act“ that would „complicate the already grave situation that Russian-American relations are in and inflict damage, no doubt, on international relations as a whole.“

  But he signaled that Moscow’s response would be muted, saying that it would be „utter stupidity to drive our relations down to zero.“

  „I won’t hide it: we were waiting for this report. We were ready to take steps – serious ones that would have brought our relations to nothing,“ he said. „But we will refrain from these steps for now.“

  „We do not intend to…escalate the situation,“ Putin said at a meeting with backers of his sure-thing reelection campaign. „We want and intend to patiently build relations to whatever degree the other side – the American side – is ready.“

  Medvedev, the former placeholder president who became prime minister after Putin returned to the Kremlin for his current term in 2012, said the significance of the list was „zero.“

  But he said it was „absolutely discriminatory“ and would „poison our ties, our relations for quite a long period of time – which is bad in itself.“

  The report itself does not impose sanctions, and President Donald Trump’s administration has notified Congress that it will not impose new sanctions on Russia at this time.

  The list includes 43 of Putin’s aides and advisers including Kremlin spokesman Dmitry Peskov, 31 cabinet ministers including Medvedev and Foreign Minister Sergei Lavrov, senior lawmakers, and top officials in Russia’s intelligence agencies.

  The CEOs of major state-owned companies, including energy giant Rosneft’s chief, Igor Sechin, and the head of state-controlled Sberbank, German Gref, are also on the list, along with some of the most famous wealthy Russians.

  „To determine the list of oligarchs,“ the Treasury Department said, it „enumerated those individuals who, according to reliable public sources, have an estimated net worth of $1 billion or more.“

  ‘Aggressive Attitude’

  The tycoons named include Roman Abramovich, Alisher Usmanov, U.S. NBA basketball team owner Mikhail Prokhorov, aluminum magnate Oleg Deripaska, and Kaspersky Lab founder Yevgeny Kaspersky.

  „De facto, everyone [on the list] is being called an enemy of the United States,“ Peskov said on January 30.

  Speaking to reporters, Peskov said the unclassified portion of the report included „a huge number of provisos“ indicating that it does not introduce „sanctions or limitations“ on the Russians listed.

  However, he said that making such a broad list public „could potentially damage the image and reputation of our firms, our businessmen, our politicians, and of members of the leadership.“

  While a few prominent figures were not named, the list included both hard-liners and more liberal officials and business leaders.

  Deputy Prime Minister Arkady Dvorkovich dismissed the list as little more than a „Who’s Who“ of Russian politics.

  Pro-Kremlin lawmaker Konstantin Kosachyov, chairman of the Foreign Affairs Committee in the upper house of parliament, said U.S. authorities „ended up copying the Kremlin phone book.“

  Putin sought to make light of the report by saying he was „offended“ to have been left off the list. He also asserted that its authors were targeting Trump in an internal U.S. political struggle – but at the same time claimed it was aimed at every Russian citizen.

  CAATSA Act

  The Kremlin Report was submitted to the U.S. Congress on January 29 – just ahead of a deadline set by the Counter America’s Adversaries Through Sanctions Act (CAATSA). The published list is part of the unclassified version of the report.

  A separate, classified portion lists more names, including those of less-senior political figures and businesspeople with less than $1 billion in assets, Western media outlets cited unidentified U.S. officials as saying.

  Daniel Fried, the former coordinator of U.S. sanctions policy under President Barack Obama, said on January 30 that the Trump administration „missed an opportunity…to extend the use of sanctions in response to Russian aggressive behavior.“ He added that it is possible that the classified list could serve as a deterrent if it „is a credible and strong list.“

  Trump reluctantly signed the CAATSA law in August after it was passed by an overwhelming majority in both chambers of the U.S. legislature after the country’s intelligence community said that Putin ordered a campaign aimed at influencing the presidential election.

  Peskov on January 29 accused the United States of using the list as an attempt to meddle in Russia’s March 18 presidential election, which is almost certain to hand Putin a new six-year term and has been dismissed by opposition politician Aleksei Navalny as an undemocratic „reappointment“ process.

  „We really do believe that this is a direct and obvious attempt to time some steps to coincide with the election in order to exert influence on it,“ Peskov told journalists.

  State Department spokeswoman Heather Nauert said the 2017 U.S. law was deterring billions of dollars in Russian defense sales – and that „if the law is working, sanctions on specific entities or individuals will not need to be imposed because the legislation is, in fact, serving as a deterrent.“

  Nauert did not announce new sanctions on January 29 or speak about individuals named by the Kremlin Report, saying the State Department „does not preview“ its sanctions actions.

  Instead, Nauert said the CAATSA „legislation and its implementation are deterring Russian defense sales.“

  „Since the enactment of the…legislation, we estimate that foreign governments have abandoned planned or announced purchases of several billion dollars in Russian defense acquisitions,“ she said.

  In what was seen as a test of Trump’s willingness to crack down on Russia, Congress had given the administration the January 29 deadline to release key reports under the law.

  Trump Criticism

  Trump criticized the law as „seriously flawed“ when he signed it.

  „We are using this legislation as Congress intended to press Russia to address our concerns related to its aggression in Ukraine, interference in other nations’ domestic affairs, and abuses of human rights,“ Nauert said.

  „Foreign government and private sector entities have been put on notice, both publicly and privately, including by the highest-level State Department and other U.S. government officials where appropriate, that significant transactions with listed Russian entities will result in sanctions,“ she said.

  Ukrainian President Petro Poroshenko praised the United States in a tweet on January 30, expressing „sincere gratitude to Washington“ for what he called its „demonstration of leadership in countering Russian aggression.“

  Nauert confirmed that both the State Department and the U.S. Treasury Department have communicated directly with „the relevant Congressional committees“ about CAATSA and provided “briefings to update members and staff“ on January 29 about the administration’s progress on implementing the legislation.

  A spokesman for Democratic Senator Ben Cardin, the ranking member of the U.S. Senate Foreign Relations Committee, said Cardin’s statements about possible fresh sanctions under CAATSA before the release of the Kremlin Report were „purposely vague“ because the information provided to the committee by the State Department was considered „classified.“

  U.S. intelligence agencies said in January 2017 that they had determined that Putin ordered a concerted hacking-and-propaganda campaign aimed at influencing the 2016 election, with the goals of undermining faith in the U.S. electoral process, denigrating Democratic Party candidate Hillary Clinton, and improving Trump’s chances of winning.

  U.S. Justice Department Special Counsel Robert Mueller and three congressional panels are investigating the alleged meddling and whether there was collusion between the Trump campaign and Russia.

  Trump denies there was any collusion and Putin has denied that Russia interfered in the election, despite what U.S. officials say is substantial evidence.

  With reporting by AP, Reuters, AFP, Politico, Bloomberg, TASS, and Interfax

  RFERL.org

• Цв. Василев пред Фрог: Важното е кой събори КТБ. Д.П. носил ли е на Цацаров по 100 хил. евро?

  Интервю на Цветан Василев за Фрог нюз

  

  Известни българи от различни области са получавали пари от фирми, свързвани с името на Цветан Василев, собственикът на КТБ. Журналистката Люба Кулезич извади „горещия“ списък в предаването на Сашо Диков по BiT в неделя вечер.

  Кулезич посочи имената на Кънчо Стойчев, Димитър Абаджиев, Андрей Райчев, Стефан Гамизов, Росен Карадимов и др., които са споменати в свидетелските показания на Бисер Лазов и касиерката Юлия Илиева по дело № 92, известно като делото „КТБ“. Някои от споменатите отрекоха категорично да са получавали пари, а други обясниха, че имат договори и са си платили данъците. Подчертаха обаче, че сумите са силно завишени. Тази реакция провокира различни въпроси: дали списъкът е автентичен, дали Лазов и Илиева не лъжесвидетелстват, дали не изпълняват поръка да „накиснат“ едни хора, за сметка на други и пр.

  Успяхме да се свържем в понеделник сутринта с банкера Цветан Василев, който се съгласи да коментира сензационните разкрития.

  ***

  – Г-н Василев, къде ви намирам? Преди няколко дена прокуратурата каза, че ви е търсила на домашния адрес в София, но не ви е намерила отново и второто заседание на съдебния процес за КТБ пак беше отложен?

  – Намирам се в Белград и не бих могъл да съм на друго място по разбираеми причини, известни на всеки, който се интересува, но най-вече на българската прокуртура. Няма да коментирам тяхното упорство да ме търят на софийския адрес, защото ще трябва да кажа нещо „солено“… А държавното обвинение трябва да печели доверие, защото 6% обществен вот е силно смущаващ.

  – В предаването на Сашо Диков по BiT журналистката Люба Кулезич извади списък с имена, които са получили пари от главния свидетел на прокуратурата Бисер Лазов и касиерката Юлия Илиева – от някакви фирми. Споменати бяха много известни имена, което прозвуча като бомба. Как ще коментирате това?

  – Видях предаването в интернет. Разбрах, че Лазов и Илиева били давали пари от фирми. Добре е да се проучи какви са тези фирми, формирали ли са печалби, за какво са давали суми на определени хора. В случая би могло да става дума за манипулация от страна на Лазов, да изпълнява поръчка и да назовава едни имена, а други да прикрива. Всичко е възможно от такъв човек. Но той е най-малкият проблем.

  – Кой е най-големият?

  – Ще ви кажа, но преди това ще спомена, че Делян Пеевски е носил на главния прокурор Сотир Цацаров по сто хиляди евро на месец. Лично той ми е казвал, че ги носи директно на обвинител номер едно. Самият Пеевски е взимал големи суми. Сега касиерката казва, че някои документи се били изгубили при преместване на офиса й. Много интересно. Как са се загубили, нали прокуратура и полиция нахлу там, тършува и прибра всичко, което е важно, както самата тя твърди. Да не би да са изчезнали листовете, където фигурират инициалите Д.П. и Д.П 1? Както стана с тефтерчето на Филип Златанов, което се загуби по пътя към прокуратурата, а в него се мъдреха същите инициали? Не се съмнявам, че прокуратурата се е подготвила със своите тези за процеса, но все пак ще й се наложи да отговаря на доста въпроси. Съвсем обикновени въпросчета.

  – Все пак кое е най-важното?

  – Кой събори банката. Това е въпросът на въпросите. Следващият е: Кой разграби активите на КТБ? Отговорите ще разкрият генезиса на управлението и зависимостите между властите – законодателна, изпълнителна, съдебна плюс медиите. Да допуснем хипотетично, че някакви пари са давани. Но техният сбор ще е 10, 20 дори 50 милиона. Тази сума не може да е основание за фалит. Банката е имала над 6 млрд активи. За тях ми е думата. Само три от тях – Виваком, НУРТС и „Петрол“ правят близо 3 милиарда, към момента преди фалита, по борсови оценки. Били мои, твърдят участниците в удара срещу КТБ. Как така са мои, а чрез квестурата са в ръцете на други хора? Това ще трябва да се обясни. Като се види ролята на Пеевски и прокуратурата в разгрома на банката, чрез един анонимен сигнал, чийто автор не е разпитан и до ден днешен, ще лъсне цялата зловеща картина на един престъпен заговор, замисен и реализиран от хора на върха в държавата. Вътре е името и на сегашния премиер.

  – Главният прокурор Сотир Цацаров и шефът на специализираната прокуратура Иван Гешев често повтарят да се върнете в България и пред съда да кажете каквото имате да кажете?

  – Със сигурност повече от тях искам да се върна… Но пред коя прокуратура и специализиран съд да говоря? Тези на Цацаров, Пеевски и Борисов? Цацаров управлява обвинението, в което доверието е малко над нулата. Той участва в сриването на банката. Пеевски е действащ депутат. Борисов е премиер. Страната е първа по корупция в ЕС… Това гаранция ли е за справедлив процес в т.нар. специализиран съд? Служителите от различни нива на КТБ, които са обвинени, няма да получат справедлив процес. Няма условия за това. Самият обвинителен акт е ярко доказателство за това, защото съдържа всичко друго, но не и доказателствен материал.

  – Но ако имате някакви доказателства за това, което заявявате вече няколко пъти…

  – Казах достатъчно. Това е моят коментар. Какво имам, кога ще го кажа или покажа – ще дойде време. Дочуване.

   

  Източник: Фрог нюз

• Кирил Петков: Дайте да обединим мозъците на България

  Интервю на Патрик Смитьойс с Кирил Петков,

  Svobodni.bg

  

  Визията на Кирил Петков

  • Да създадем повече бизнеси, които да успяват на световните пазари, вместо да усвояват бюджетни средства тук.
  • Да използваме потенциала на нашите млади учени за създаване на иновации, като основен фактор на конкурентоспособност, вместо да разчитаме на ниските заплати.
  • Да осъзнаем, че дългосрочно човешкият ресурс е най-важен за една успешна развиваща се икономика и без сериозни инвестиции в образованието и науката няма как да успяваме на световните пазари.

  Колкото и да обичам България, колкото и да се чувствам у дома и хората да ми стават все по-близки, а народопсихологията все по-разбираема, давам си сметка, че много от хората, с които общувам, са по-различни от мен. Друга култура или изцяло друга планета – настроението зависи от това, с кого съм се срещнал през деня.

  Може би цялата тази лудост, да обикалям България в търсене на моите Свободни, освен като начинание да намеря съмишленици, личности с примери за развитие на българския потенциал, е също така и опит да намеря приятели и себеподобни хора, в които припознавам част от културата и ценностите, на които ме учиха като дете.

  Кирил Петков е един от най-ясните примери напоследък. Той много ми прилича на децата, с които съм общувал като малък. С отворен и честен поглед към света. Истински вярващ, че “the sky is the limit”. Уважава и оценява труда и успеха на другия. Винаги много положително настроен и готов да помага. Не особено заинтересован за външния си облик. Мечтател, вярващ в иновативни идеи, които и самият той измисля постоянно – Кирил има успешен бизнес с нов пробиотик, извлечен от цвят на старопланинско кокиче.

  Много мога да пиша за Кирил. Да разкажа, че през свободното си време преподава икономика и бизнес в Софийския Университет на най-талантливите студенти в България. Че започва нов проект в Биологическия факултет  – до две години трябва да има модерно-оборудвани лаборатории, за да може да организира “мастер-клас” за най-талантливите млади инженери на България.

  За мен Кирил е изключителен пример за бъдещето на българския бизнес. Трябват ни хора, които не само дърпат каруцата в икономически план, но които разбират, че имат и отговорност към обществото. На всички ни е известно, че именно това е особено дефицитно качество сред новия български елит. Имаме още много път да извървим в тази посока…

  Но може би гледам прекалено философски към нещата. Когато се прибрах от интервюто с Кирил и съпругата ми взе камерата да види, къде съм бил през деня, тя възкликна: “Ехаа! Джон Траволта си снимал!”

  На някои хора просто им е писано да им върви по вода…

  Патрик Смитьойс

  

  Кирил Петков е роден през 1980 г. в гр. Пловдив. Завършил е магистратура в Харвардския университет и е в топ 10 на неговия випуск, работил с проф. Майкъл Портър в изработване на секторни политики за икономически растеж. Той е изпълнителен директор на ПроВиотик АД, българска фирма, която успява да се реализира успешно на американския, европейския и азиатския пазар, чрез създаване на иновативни био продукти в координация с български и световни учени.  Световни издания като The Wall Street Journal пишат за успеха на фирмата, а учените в екипа на разработваните продукти включват и нобелови лауреати по медицина като проф. Бери Маршал.

  Кирил е един от тримата основатели на Харвардската програма в Софийския университет, през която минават годишно 60 студента, избрани между 400 кандидата от всички университети на страната. Той и останалите преподаватели обучават доброволци в програмата и лично финансират ежегодните им разходи към Харвард, така че най-добрите български студенти да могат да посещават програмата, без да се изисква допълнително заплащане от тях.  Кирил членува в гражданските движения MoveBG и “Да Запазим Корал”, където заедно с други свои сподвижници помогнаха да се промени Законът за черноморското крайбрежие, с цел запазване на природата на трите плажа – Корал, Иракли и Карадере.

  Женен, с три деца. В свободното си време се занимава с кайтсърф, сноуборд и парапланеризъм.

  

  – Млад, умен, симпатичен, богат… Не познавам съпругата ти, но със сигурност е красавица. Имаш диплома от Харвард, говориш английски по-добре от Бил Гейтс – и той учил в Харвард, само че не е взел диплома. Бизнесът ти е за пример и свръх зелен – правиш пробиотици с един щам на лактобацилус булгарикус, който е български патент. Не може така… Сигурно дипломата ти от Харвард е фалшифицирана, прибираш приборите от ресторанта, когато вечерята не ти е била вкусна, или през уикенда обикаляш столичните клубове в женски дрехи, за предпочитане като Цецка Цачева…  Трябва да има нещо! 

  – Как ме хвана, че харвардската ми диплома е фалшива (усмихва се). От този университет май най-успешните не са тези, които са го завършили, а тези, които са напуснали преждевременно и са стартирали свои бизнеси. В този смисъл, за съжаление, аз си завърших пълната програма и, както виждаш, не мога още да се похваля с резултатите на Бил Гейтс.

  – Рядко срещам човек, който има такава аура от ентусиазъм и позитивизъм. Къде ти е контактът? Къде зареждаш батерията? Често тръгвам от вкъщи като теб, но вече на втория светофар моята глава вече е празна за деня… Това искам да те питам. Откъде черпиш енергията и вдъхновението си и как обстановката, в която живеем, не ти изпива цялата тази енергия?

  – Интересното е за мен, че като вървя по улиците и виждам всякакви нередности и дупки в асфалта, реално виждам повече потенциал за подобряване, отколкото нерешими проблеми. Колкото и странно да звучи, това ме подбужда да правя нещата, които правя, защото вярвам, че България може да бъде много по-напред. Сегашната ситуация само ме мотивира, да се опитам да бъда част от реализирането на този потенциал.

  От чисто ежедневна гледна точка, мястото, от което се зареждам най-много, е Природата и тя ми дава почивка на мисълта.

  – Откъде ти хрумна да правиш пробиотици и че има нещо ценно в кокичетата? Поне така прочетох на опаковката.

  – Вярвам, че когато човек търси да развие успешен бизнес, това се случва много по-лесно, ако има реални фактори за конкурентоспособност в местната среда.

  Или трябва да има нещо специфично, което се намира само в България, или българските клиенти трябва да изискват повече, отколкото световните клиенти в дадена сфера, или съществуващите бизнеси в дадена индустрия трябва вече да показват успехи на световните пазари.

  В индустрията с българските закваски за кисело мляко ги има всичките тези условия, взети заедно. От една страна, в България киселото мляко се прави от 4 000 години и имаме над 2 000 щама лактобацилус булгарикус. От друга страна, всеки българин има силно мнение какво е за него хубавото кисело мляко. И от третата страна, всички български фирми, които са в тази индустрия, работят главно за износ.

  Моята задача беше да измисля иновация в тази индустрия, в която има всички предпоставки, за да създам продукт, който да е уникален и да може да бъде конкурентоспособен на световните пазари. Ето така стигнах до идеята за единствения лактобацилус булгарикус, който е изолиран от цвят на планинско кокиче и се развива по-добре в морковен сок, отколкото в мляко. Така ние станахме единственият производител на биовегански пробиотик в света.

  – Всъщност, лактобацилус не е млечна бактерия…

  – Реално, повечето от тези добри бактерии могат да се изолират от различни цветя. Ако човек се вслуша в традиционните рецепти за правене на кисело мляко в различните региони на България, ще види, че повечето първозакваски включват хвърляне на различни видове цветя в топлото мляко. Например, около Приморско обичайната рецепта за заквасване, когато човекът няма достъп до лъжичка кисело мляко, е използването на ябълков цвят. В Софийско има рецепта за ползване на дюлев цвят. А в Годеч дори хвърлят мравки в топлото мляко за първоначална закваска. Като най-вероятно тези мравки се пренесли бактерията от растенията, по които са лазили. Разбира се, в днешно време, повече от тези рецепти са изгубени и хората са съхранили единствения начин да заквасват своето кисело мляко само с лъжичка от друго кисело мляко.

  Но уникалността на лактобацилус булгарикус е в това, че може да се намери в много растения в България.

  

  – Вярно ли е, че Опра Уинфри пие твоите хапчета с българската бактерия? Подозирам, че по-голямата част от вашата продукция е за износ, нали?

  – Абсолютно. 95% от нашите продажби са извън България. А Опра не само пие Провиотик, а даже и го промоцира в своето списание, като един от 20-те най-обичани от нея продукти. Като интересното е, че за тази възхитителна реклама, тя не ни поиска да платим и цент. Тя просто един ден влезе в един от магазините в Манхатън, в който продаваме, и сама си го закупи. Може да го наречем и късмет, но същото се случи и с тенисиста Новак Джокович, който е веган и бе впечатлен, че може да си вземе биовегански пробиотик, а като такъв нашият е единственият  в света.

  – Продуктът ти е био, веган и 100% естествен, това го разбрах. Подозирам, че себестойността на продукта не е малка. Не си като Nike – buy cheap, sell expensivе, но някак си стратегията ти е много успешна. Какъв е бизнес моделът?

  – Различна е стратегията от тази на Nike, защото себестойността на нашия продукт е доста висока. Ние използваме само биоморкови, които са скъпи, и не слагаме никакви изкуствени съставки, които биха понижили цената на продукта. За това сме с едни от най-високите продажбени цени в този сегмент. Така че, използвайки твоите думи, ние сме „buy expensivе, sell expensivе“. Но пък мога да предявя претенции, че се нареждаме сред най-качествените продукти в световен мащаб и създаваме продукт, който с кеф си го давам на моите деца да го пият.

  – Пътят на България е иновативният бизнес. Няма да те питам – знам, че така мислиш. Но засега бизнесът тук се крепи най вече на бетон, тухли, асфалт, фуражно жито и туристи с тесен бюджет. Как да обърнем посоката?

  – Смятам, че най-добрият начин да се обърне посоката е, като почнем да създаваме бизнеси на базата на иновации, които са успешни и те да служат за пример на другите предприемачи. Осъзнах, че този подход води до успешни резултати. Това за мен е много по-добър начин, отколкото само да се теоретизира на думи.

  – В свободното си време преподаваш в Софийския университет. Всеки вторник водиш лекции на английски език по интересни теми, свързани с бизнеса и икономиката, за най-добрите студенти в страната. Преди месец ходих да видя за какво става въпрос. Падна ми шапката. Имаше и правостоящи… Откъде този невероятен интерес?

  – Всяка година ние избираме 60 човека от около 400 кандидата. Тези хора са много мотивирани, талантливи и положително заредени. Те са тези, които правят атмосферата в нашата класна стая уникална. И те са тези, които успяват да създадат такъв голям интерес за всеки следващ випуск.

  

  .
  – Колко години вече го правиш? Откога преподаваш в Софийския университет?

  – Ние започнахме нашата програма преди 10 години.

  – Значи голяма част от най-умните млади икономисти в страната са минали през твоите класове. Поддържаш ли връзка с тях? Те са много важен контингент.

  – Да, всеки първи четвъртък на месеца ние се събираме с наши настоящи и бивши студенти, които са в София, на чаша бира или вино след работа. Оказва се, че тази традиция е много стабилна във времето, защото е голямо удоволствие човек да прекара споделено време в такава компания. И по този приятен начин си запазваме връзката с тях, но още по-важно е, че те запазват координацията между тях си.

  Имаме страхотни учени в България и призовавам да обединим мозъците на България. Мога да обединявам хора, които имат потенциал. Ако искаме силна България, трябва да се замислим къде са ни силните продукти, които са чисто български, да направим координация и да бием външния пазар.

  .
  – Онзи ден ми спомена за новия проект в Биологическия факултет на Университета. Можеш ли да разкажеш малко повече?

  – Много съм щастлив, че тази година ще изградим първия център за приложни изследвания и иновации в природните науки. Ще бъде място, където студентите по биология, физика, химия ще се събират и ще създават мултидисциплинарни иновации. Оказва се, че много от новите технологии, за да бъдат успешни, трябва да включват повече от една научна дисциплина. Надявам се, че този нов център ще бъде точно това средище, което ще позволява тази координация да се случва. Тук е мястото да кажа, че нашата компания ще финансира само 50% от средствата, а фондация „Америка за България“ ще дари останалите средства. Университетът  и студентите ще получат този център, без да се похарчи дори един лев от държавната хазна или от бюджета на учебното заведение.

  

  .
  – Често се говори за българите в чужбина. Какво правят и могат да направят за България е тема за дълъг разговор, но първата стъпка е да накараме много от тях да се върнат. Разбрах, че този въпрос е като кокошката и яйцето: Дали ще се върнат, когато нещата тук се оправят, или трябва те първо да дойдат и тогава нещата в България ще се оправят… Ти ги знаеш българите в САЩ по-добре от мен. Какво трябва да се случи тук, за да ги накараме да се приберат в България?

  – Първо, за да помага на родината си, не е наложително човек да се върне в България. Пример за това е професор Фичорова от Харвард, която е готова във всеки един момент да дари от своята енергия за български каузи, както и да помогне на всеки българин, който я е помолил за нещо в Бостън. Тя, например, и без да се прибира, ще ни помогне да афилираме новия ни център с Harvard Medical School. И така, в България ще бъде единственият център в Европа, свързан с този престижен университет.

  Разбира се, ако успеем да върнем част от българите от чужбина отново в България, това би било отлично. Но трябва да сме реалисти, че за да се случи това, трябва да имаме български компании, готови да плащат европейски заплати. Тези бизнеси трябва да имат много висока добавена стойност и стабилен растеж. За мен това е предпоставката за започване на един позитивен цикъл за връщането на нашите мозъци обратно в България.

  – А за този предприемчив дух? Знам, че това е дарба или ген, ако щеш. Много хора нямат достатъчно доверие или вяра в себе си. Кой знае колко скрити лимонки има. Какво да направим за да стимулираме предприемаческия дух в България? Може ли правителството да играе важна роля в този процес?

  – Най-добрият стимул за създаване на предприемаческа среда според мен са позитивните примери, които не се основават на използване на бюджетни средства или усвояване на държавни пари, а са реални бизнеси, които успяват със собствени сили. Колкото повече такива примери имаме, толкова повече хора ще повярват, че и те могат да бъдат успешни.

  Когато се вижда, че в една среда най-печелившите бизнеси са на база на връзки с управляващите и усвояване на държавни поръчки, тогава това допринася предприемаческият дух да бъде заменен с умение за лобизъм. В този смисъл, първата важна роля за държавата е да изчисти максимално корупцията така, че все по-малко примери да има за бизнеси, които се базират на нечестни и непазарни отношения.

  Ако държавата допринесе за създаването на координация на българския бизнес за чужди пазари или помага на българските университети да създават кадърни кадри и развиват науката, то тогава ще може да й се признае и стимулираща роля за предприемаческата среда.

  – Говорейки с теб, осъзнавам отново, че най-ценното ти качество, според мен, е това, което най-много липсва в България – ентусиазмът. Казват, че ентусиазмът е заразителен. Как да накараме един цял народ, всяка сутрин, докато се разтяга в банята пред огледалото, да си каже: “Today is going to be an awesome day!”

  – Мисля си, че реално животът не е чак толкова лош в България. И ако всеки се замисли, въпреки проблемите, колко хубави неща може да му се случат в този ден, може да погледне по-позитивно в огледалото. Ако не беше така, нямаше толкова много българи, които живеят в чужбина, да си мечтаят един ден да се върнат обратно, поне за почивка.

  Разбира се, има много потенциал България да стане едно от най-прекрасните места за живеене, но отговорността остава реално на всеки един от нас. И колкото по-малко чакаме някой друг да ни оправи, толкова по-близко сме до възможността да изпълним този потенциал. Аз просто вярвам, че един ден това ще стане. Убеден съм!

  – Кирил, знам че си запален сноубордист, но си и против новите планове за Банско. Темата Пирин е много гореща. Кажи с две думи – може ли да има щастлива и разумна развръзка?

  – Най-доброто решение беше предложено тези дни от алпиниста Боян Петров, който категорично е ЗА пускането на втори кабинков лифт, но и за цялото запазване на Пирин и нейните гори във вида, в който са в момента. По начина, който той предлага, няма да има опашки пред лифтовете в Банско, но няма и да се прокрадват задкулисните идеи за голямата сеч и строителството в Националния парк Пирин. Ако правителството наистина иска само втора кабинка, то би трябвало да подкрепи това предложение, което затваря всички други вратички за нерегламентирани действия от страна на „Юлен“.

  Бел. ред: Редакция на решението на МС  от 29 декември, 2017г., която предлага Боян Петров е в таблицата тук:  

  Сравнителна таблица на двете предложения: Решение на МС от 29.12.2017 г. и на Предложението на Боян Петров.

  .

• Български традиции – Евтимовден, Петльовден

  Днес, 20 януари, църквата празнува преподобния Евтимий Велики, роден около 1320–1330 г. в град Милетин и живял през V век, както и паметта на на българския патриарх св. Евтимий Търновски (ок. 1327-1402). На гръцки името Евтим означава „благодушен“.

  Честито на именниците: Евтим, Евтимий

  Преп. Евтимий Велики, син на благочестиви родители, подвижник от юдейската планинска пустиня се родил през 377 г. в град Мелитин (Армения) до река Ефрат. Син на родители, които дълго време нямали деца, той още при раждането си бил посветен на Бога. За образованието му се погрижил един църковнослужител и местният епископ, който го ръкоположил за свещеник и го поставил надзорник на градските манастири. Отишъл в Иерусалим, основал манастир, събрал братя, имал чудотворен дар, починал на 96 години в 473 година.

  

  Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква – архиепископи и патриарси – е несъмнено св. патриарх Евтимий Търновски. Той се родил около 1327 г. в столицата Търново и произлизал от знатния болярски род Цамблаковци.

  Патриарх Евтимий светителствал през най-тежкото време за българския народ. Турците стъпка по стъпка превземали Балканския полуостров и земите на българската държава. Св. патриарх Евтимий пазел ревниво православното наследство от еретически посегателство; вземал решителни мерки против упадъчните нрави в обществения живот; държал високо за здравината на семейството, от което твърде много зависи издръжливостта на държавата; полагал бащински грижи за бедни, страдащи и онеправдание.Без да бъде дипломат по призвание и служение, патриарх Евтимий вършил най-добрата дипломатическа услуга на своето отичество. Всички чужденци, които идвали в българската столица с търговски или политически задачи, се стремели да влязат в общение с неговата очарователна личност.

  При падането на България под турско робство, столицата останала без цар — Иван Шишман бил посечен в Никополската крепост, патриархът бил единственото упование на изплашения народ. След като убили голяма част от семействата на болярите, завоевателите извели Патриарх Евтимий на градските стени, за да бъде посечен пред очите на хилядното население. Свидетеля на всичко това Григорий Цамблак пише, че когато духовният водач благословил паството си и коленичил с наведена глава, а палачът вдигнал брадвата да го екзекутира, ръката му се вдървила. Смъртното наказание било отменено, но Патриарх Евтимий бил изпратен на заточение на юг, вероятно в Бачковския манастир., където починал около Патриарх Евтимий около 1401/1402 г. на около 74-годишна възраст. Няма точни сведения за това къде е заточен и умрял този велик патриарх на осиротяла България. Въпросът все още остава неразрешен.

  Св. патриарх Евтимий Търновски е автор е на забележителни жития като това на св. Петка, св. Филотелия и др., на похвални слова и пр. Името му ще продължава да сияе през всички векове на нашата родна история и ще буди благоговейна почит, дълбоко преклонение и благодарно признание.

  „Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба“ – Св. Евтимий Търновски

  Петльовден е български народен празник, тачен в Източна България за здраве на момченцата.

  По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел. Според народа празникът символизира плодовитостта на момчетата. 20 януари е и Ден на младото семейство.

  Според обичая на този ден се заколва черно петле на прага на къщата. Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Кръст се прави и на вратата — за здраве и предпазване от болести и лоши очи. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата на дома, около нея или по оградата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата за здраве и петеларя. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за „полова чистота“, т.е. момчето не трябва да е имало сексуална връзкал Заколения петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника, краката хвърлят по покрива, а от петльовите пера запазват за обредна украса и лек. Коленето на петел населението свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос. Другаде се счита, че традицията за колене на петел и пръскане с кръвта му по къщата, води началото си от времето по турско робство. Тогава хората колели петел и пръскали с кръвта му по входната врата. Така когато турците минавали по къщите да взимат децата на хората, като видели кръв по портата, си мислели, че от тук вече е минавано. Петлето се вари доста дълго и се готви като чорба с ориз, с булгур и др. Майките месят прясна пита, зелник, баница, които поднасят  греяно вино, подсладено с мед и подправено с черен пипер. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Сред някои групи население обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден. Бабата акушерка също коли петел, сготвя го и закичена с пера от петльовата опашка, посреща за обща трапеза майките на мъжки деца, на които е бабувала. Гостенките кичат бабата с къдели вълна, наниз червени сухи чушки, наниз пуканки и цветя. После приготвят знаме от опашите пера на петела и цветя, увиват го с червен конец на дрянова пръчка и като поиграят хоро и се нагостят, подаряват знамето на бабата.

  Паметникът на Петела в село Голица в Източна Стара планина на 58 км от Варна и на 20 км от гр. Долни чифлик

  

  В Пловдивско денят е известен под името Черна или Црън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел или кокошка се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не „църнеят“, т.е. да не жалят починал. В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Там вярват, че св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия).

  .

• Parliaments work the best if chosen random

  Mathematical research indicates that parliaments work best when some, though not all, members are chosen at random.

  Democracies would be better off if they chose some of their politicians at random. That’s the word, mathematically obtained, from a team of Italian physicists, economists, and political analysts.

  

  The team includes the trio whose earlier research showed, also mathematically, that bureaucracies would be more efficient if they promoted people at random.

  Alessandro Pluchino, Andrea Rapisarda, Cesare Garofalo, and two other colleagues at the University of Catania in Sicily published their new study in a physics journal called Physica A: Statistical Mechanics and its Applications. The study itself is titled Accidental Politicians: How Randomly Selected Legislators Can Improve Parliament Efficiency.

  The scientists made a simple calculation model that mimics the way modern parliaments work, including the effects of particular political parties or coalitions. In the model, individual legislators can cast particular votes that advance either their own interests (one of which is to gain re-election), or the interests of society as a whole. Party discipline comes into play, affecting the votes of officials who got elected with help from their party.

  But when some legislators are selected at random – owing no allegiance to any party – the legislature’s overall efficiency improves. That higher efficiency, the scientists explain, comes in „both the number of laws passed and the average social welfare obtained“ from those new laws.

  Parliamentary voting behaviour echoes, in a surprisingly detailed mathematical sense, something economist Carlo M Cipolla sketched in his 1976 essay called Basic Laws of Human Stupidity. Cipolla gave an insulting, yet possibly accurate, description of any human group: „human beings fall into four basic categories: the helpless, the intelligent, the bandit and the stupid“. Pluchino, Rapisarda, Garofalo and their colleagues base their mathematical model partly on this fourfold distinction.

  The maths indicate that parliaments work best when some — but not all — of the members have been chosen at random. The study explains how a country, subject to the quirks of its own system, can figure out what mix will give the best results.

  Random selection may feel like a mathematician’s wild-eyed dream. It’s not. The practice was common in ancient Greece, when democracy was young. The study tells how, in Athens, citizens’ names were placed into a randomisation device called a kleroterion.

  Later on, legislators were selected randomly in other places, too. In Bologna, Parma, Vicenza, San Marino, Barcelona and bits of Switzerland, say the scientists, and „in Florence in the 13th and 14th century and in Venice from 1268 until the fall of the Venetian Republic in 1797, providing opportunities to minorities and resistance to corruption“.

  Athens, way back when, used random selection to people its juries. So, still, does much of the world

  And it’s not just juries. Iceland, having survived a financial collapse, is drawing itself up a new constitution. For advice on that, the nation assembled a committee of 950 citizens chosen at random.

  

  Marc Abrahams  – The Guardian

  Improbable research: why random selection of MPs may be best

• Православен календар: Антоновден

  Днес е Антоновден – Православната църква почита паметта на Свети Антоний Велики.

  Името Антон произхожда от гръцката дума „анто”, което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава „влизащ в бой”. Антон е старо римско родово име и означава „безценен, неоценим, който няма цена”.

  Именници днес, на 17 януари, са: Андон, Андония, Донка, Дона, Тончо, Тонко, Тони, Тоня, Антония, Тончо, Тоня,  Антоан, Антоанета, Антонина и др.

  Честито на всички, които празнуват днес! Да им е живо и здраво името, със здраве го носят!

  .

  Свети предобни Антоний Велики е роден около 251 г. в семейството на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Антоний раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница в  изоставена постройка в пустинята, където прекарал 20 години при пълно усамотение. Свети Антоний осъзнал, че всички демони в нас могат да бъдат победени ако изпитваме силна любов към ближния. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. На следващата година на 17 януари 356 година светецът умира и е погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

  Две от  неговите велики мисли и наставления:

  „Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!“
  „Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него – коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно“.
  .
  Традиции: в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.

  На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана за „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

  В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден, който е на 17 януари и Атанасовден на 18 януари се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Освен като покровител на ковачите и налбантите, св. Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите (плетачите на кошници). Има географски свидетелства, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите.

  Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец“, за празника на именника на трапезата трябва да има печено свинско, свински ребра със зеле, наденица, кървавица, луканка. Задължителни са още: баница с мас, питка, варено жито, мед, орехи, ошаф, плодове, туршии и др. Греяна ракия и червено вино.

  .

  Манастирът на св. Антоний Велики – една от най-старите християнски обители в целия свят. Манастирът е разположен близо до Зафарана в Източната пустиня, до брега на Червено море. Именно по тези места се установява още през ІІІ век основателят на монашеството, св. Антоний Велики, след чието успение последователите му построяват манастир. Обкръжен е от висока ограда и включва градини, килии, мелница, фурна, библиотека с 1700 ръкописа, магазин и пет църкви, от които най-голямата е посветена на св. Антоний. Най-ранният манастирски комплекс  датира от ок. 356 г.  Пещерата на светеца се сочи в планината Ал-Калзам зад манастира. Днес в нея живеят 115 монаси и 9 послушници.

  Реставрацията на манастира е финансирана от държавния бюджет на Египет на стойност 14,5 млн. щатски долара и е продължила осем години. В хода на работата специалистите са обновили стената, обкръжаваща манастира, както и стените на двете главни църкви от манастирския комплекс – храмовете „Св. Апостоли“ от ХІV век и „Св. Антоний“ от VІ век. Били са реставрирани освен това и монашеските килии, кула от VІ век, която през Средновековието е защитавала монасите от честите набези на бедуини, и стенописите в храма „Св. Антоний“. В хода на археологическите дейности на територията на манастира са били открити руини от древни монашески килии, датирани през ІV век. Руините са поставени под дебело стъкло, за да могат да бъдат разглеждани от посетителите.

  .

• Борисов пред Европарламента: Каква корупция?

  Премиерът представи приоритетите на България за европредседателството

  

  Министър-председателят Бойко Борисов представи днес пред Европарламента приоритетите на Българското председателство, като акцентира върху европейската перспектива на Западните Балкани, сътрудничеството с Турция за пресичане на миграцията към Европа, нуждата от запазване на кохезионните фондове за подпомагане на изостаналите държави в ЕС и необходимостта от подобряване на отношенията с Русия.

  След него 20 евродепутати се изказаха, като само заместник-председателката на групата на зелените Ска Келер (Германия) заслужи вниманието му, за да й отговори изчерпателно в края на дебата. Тя го попита за заплахата за екоравновесието в Пирин и за корупцията в България. Борисов заяви, че още в този момент е готов да подпише пред Европарламента, че е дал разрешение само за втори лифт и „нито една керемида“ няма да се сложи в Пирин.

  

  За корупцията каза, че щом има икономически растеж в България и хората 10-11 пъти са му давали победа на избори, корупцията не би трябвало да се смята за проблем.

  Той обеща също така мнозинството в парламента да ратифицира Истанбулската конвенция и разобличи ръководството на БСП, че се противопоставя на защитата на жените от домашно насилие.  /„Сега“/

  .

• Conservative Daily Post: $21 Trillion Mystery

  

  by April Horning, Conservative Daily Post

  For most businesses, an audit is a yearly thing. They bring in an outside source to go through the books and make sure the way they record activities within the business are on the up and up. This is also a way to quickly find and correct errors. The benefit of on-going audits and the attached accountability seems to have been lost on the Department of Defense. They have avoided any accounting as far as backing up their often out of control spending, they merely never allowed anyone to audit their books.

  

  Decades of avoiding an audit ended as President Trump entered the White House. The president ordered a full review of each part of the Department of Defense including all of the armed services and the Pentagon. This audit is now in full swing and employs 1200 outside auditors. They are already tackling $21 trillion in secret spending that slipped passed the Obama White House.

  It is not clear this early in the audit if the $21 trillion is missing or if it was recorded wrong. The Army has already stepped forward to share that there were issues with the way they recorded and tracked property. At one point, there were missing $830 million worth of helicopters.

  The helicopters were not, in fact, missing; they just were not entered into the right computer. One might hope that it would be a priority to keep track of expensive equipment like a state of the art helicopter, but this seemed to be of little concern to the Army. Perhaps years of free-spending left them with the feeling like they were not so concerned with where everything ended up since they could just buy more. The 39 UH-60 Black Hawk helicopters just did not raise an eyebrow as they went missing.

  Mysterious spending from the Army may become one of the most significant issues of the audit. The current audit is looking at documents from 1998 to 2015. They have already looked at 13 of those years for the Army and found that there were $11.5 trillion in unexplained adjustments made to the budget.

  The Army is not the only part of the armed services coming under suspicion. While the Army could not keep track of their helicopters, the Air Force lost full-sized buildings. They did not correctly record 478 buildings and structures that are currently a part of 12 bases. This means the buildings were bought but never owned according to their records.

  Between the Army losing helicopters and the Air Force not being able to find a building on their base, it seems part of the problems with the lack of audits is tied to the Department of Defense not taking responsibility for its property or real estate holdings.

  As if the issues with missing helicopters and buildings is not enough, the armed forces have also lost people in the mix. It seems that the systems that they use to track both those enlisted and civilian employees are not what it should be. To put it bluntly, there is no real system that all of the DoD uses to track where any single employee is at a given time.

  According to the World Economic Forum, the DoD is “…the largest employer in the world with some 3.2 million members on its payroll and $2.4 trillion in assets but has never administered a full audit.” Of the 3.2 million members, there are currently 44,000 listed as being in an unknown status. These are active service members that the military records have essentially lost.

  These are not employees that are serving in some top secret capacity. These are also not service members that have been deployed. At one point, the system that was tracking some of the employees ran into an issue with information not being entered at all. The people entering data about employee assignments just did not add all the required information. The solution for these errors was not to find out where the workers were, but instead, enter a code that meant the system had no idea where they were. It is more than a little unsettling to realize the armed services were not able to locate their own employees.

  The take away for the early stages of the audit seems to focus on the lack of skill the military applies to tracking everything under its control. It is no wonder they have lost 44,000 employees who may be on the move. They have not figured out how to keep track of 478 buildings that have never moved.

  .

• Тръмп пристига в Давос с малка армия

  Тя включва около 1700 човека, самолети, хеликоптери, собствени антитрористични сили

  

  Екипът, който ще придружава американския президент Доналд Тръмп на световния икономически форум в Давoс, в Швейцария, прилича на малка армия – самолети, хеликоптери, собствени антитрористични сили, предаде Би Ти Ви.

  От Вашингтон до Цюрих Тръмп ще лети с „Еър форс 1“ (Air Fоrce One) – два напълно оборудвани във военно и техническо отношение самолети „Боинг 747“.

  Те ще бъдат съпроводени от три товарни самолета, които ще превозят хеликоптерите, лимузините, автомобилите, моторите и охраната от кортежа на 45-ия американски президент.

  Към тази ескадрила ще бъде прибавен и още един самолет – „Боинг E-4B“, който играе ролята на мобилен, военен, команден център при кризисни ситуации и може да засече дори насочена ядрена бомба.

  От Цюрих до планинския курорт в източна Швейцария Тръмп ще бъде превозен с хеликоптера, известен като „Марин 1“ (Marine One). Той ще бъде придружен от още две машини на американската армия и два хеликоптера на швейцарските служби.

  Ако времето е лошо обаче, пътуването по въздух отпада и американският държавен глава ще бъде транспортиран с автомобилен кортеж, разказва още Би Ти Ви.

  А той ще включва две абсолютно еднакви лимузини – в едната ще пътува Тръмп, а другата е за заблуда.

  И още: линейка, два специализирани автомобила на мобилната централа и сигурността, ванове с придружаващите журналисти и персонал на президента, служителите по сигурността, вкл. антитерористично звено и разузнавателен екип, цяла армада от военна или полицейска охрана на мотори. В всички те ще бъдат наблюдавани от въздуха от специален хеликоптер.

  Целият антураж на американския президент за посещението и участието му в икономическия форум в Давос очевидно ще надхвърли 1700 души. Това обаче няма да е рекорд – световните агенции припомнят, че преди 18 години приблизително толкова са придружавали и Бил Клинтън.

  Отказ от Парижкото споразумение за климата и поставяне интересите на Америка над всички – тази политика на американския президент не се нрави на честолюбивите швейцарци, които ревниво пазят своята природа и търгуват с целия свят.

  Неправителствената организация КАМПАКС поде кампания поканата към Тръмп за участие във форума да бъде оттеглена.

  „Отчитаме, че каквото направи за една година на този пост, е по-лошо отколкото очаквахме. Най-добре ще е ако швейцарското правителство се съобрази с нашите безпокойства и да го помоли да си остане вкъщи и да си гледа „Фокс нюз“ по пижама“, казва президентът на неправителствената организация Андреас Фраймюлер.

  Жителите на Давос се опасяват, че присъствието на Тръмп ще предизвика гнева на природозащитниците, а градът им ще стане арена на бурни протести. Но хотелиерите са доволни.

  Същевременно в Берн няколкостотин антиглобалисти протестираха срещу организирането на ежегодния международен икономически форум в Давос и срещу присъствието на Тръмп. Демонстрантите носеха лозунги, на които пишеше: „Борете се срещу форума, срещу Тръмп, срещу капитализма!“ и „Изяжте богатите!“.

  С Тръмп или без Тръмп, за безопасността на форума ще се грижат 5000 полицаи и войници, а мерките за сигурност ще надхвърлят 9 млн. долара, отбелязва в заключение Би Ти Ви. /“Сега“/

  .

• Кой бяга от истински дебат за Истанбулската конвенция

  Иван Сотиров, Вulgariaanalytica.org

  

  Не вярвам някой здравомислещ човек искрено да вярва, че с ратифицирането на „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие“ ще бъде решен въпросът с насилието над жени. Достатъчно е да направим една ретроспекция на прилагането на европейските стандарти за интеграцията на ромите и ще видим какво ще се случи с борбата с насилието над жени. Ще се изпълнят изискванията на Конвенцията за създаване на огромна администрация и развиване на мощна неправителствена мрежа, чрез които ще се усвоят стотици милиони евро при почти нулева ефективност. Същевременно, ние ще трябва да плащаме, освен издръжката на тази нова администрация, и санкциите, които страната ни ще плаща за системно нарушение на Конвенцията. В българското законодателство има предвидени санкции и институционални отговорности за борба срещу домашното насилие и всяка друга форма на насилие срещу жените – имаме добър Закон за защита от домашно насилие. Изключително вредна е наложената у нас практика, когато предвидените в закона санкции не се изпълняват, те да се разширяват. Така политическият елит прехвърля отговорността си за неприлагането на закона върху самия закон. Управляващите партии у нас превърнаха законите в нещо като предизборни програми, в декларации за добри намерения, които никога не се изпълняват. Това води единствено и само до още по-масово неспазване на законите, което засилва законодателния разврат в обществото ни.

  Най-същественият въпрос е този, че зад прокламираните в Конвенцията хуманни цели се крият много по-сериозни намерения. Още в рекламната листовка се казва:

  „Конвенцията е първият международен договор, съдържащ дефиниция на пола. Така днес се признава, че жените и мъжете са не само биологично разграничени като жени и мъже, но че съществува и социално изградена категория „пол“, която отрежда на жените и на мъжете съответни специфични роли и поведения.“

  Предефинирането на пола ще има изключително сериозни последици и опитите за омаловажаването му от защитниците на Конвенцията е груба манипулация! Това е налагане на левичарската идеологическа доктрина за пола като форма на социално самоопределение, която отрича пола като природна даденост и подменя представата за мъж и жена. Това ни връща във времето, когато във всеки учебник и научна публикация основополагащо беше това, което са казали Маркс или Ленин за физиката, химията, математиката, литературата, музиката и т.н. В конвенцията, още в преамбюла, отношенията между жените и мъжете са изобразени подобно на отношенията между пролетариата и буржоазията в Комунистическия манифест:

  „Като отбелязват, че насилието над жени е проява на исторически неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете, които са довели до доминация над жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на пълния напредък на жените;

  Като отбелязват структурната природа на насилието над жени като насилие, основано на пола, както и че насилието над жени е един от основните социални механизми, чрез които жените са принудително поставени в подчинена позиция спрямо мъжете;“

  В тези абзаци от Конвенцията вменяването на склонност от страна на лицата от мъжки пол към насилие по отношение на лицата от женски пол е дискриминационно по отношение на мъжете. Да, в конвенцията има и текстове, които отчитат, че в по-редки случаи и мъжете могат да бъдат жертва на насилие, но те са по-скоро за сведение. Отговорността за всяко престъпление е персонална и всяка форма на вменяване на вина по полова, расова, национална, социална, сексуална или друга групова принадлежност е дискриминационна. Недвусмисленото внушение и опит за нормативно налагане на тезата, че традиционната и религиозна представа за пол е предпоставка за насилие на мъжете срещу жените, е откровено марксистко, а в текста на чл.12, т.1 от Конвенцията е доразвито и в типичната революционна марксистка стилистика:

  „Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“

  Неверни са твърденията, че Конвенцията няма да влияе императивно върху нашето законодателство. Напротив, съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ Нещо повече, с предефинирането на пола от природна даденост във форма на самоопределение, чл. 46 от Конституцията, в който се казва, че „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.“ добива нов смисъл, защото мъжът и жената вече могат да са такива по самоопределение, както предвижда Чл.4, т.3 от Конвенцията:

  „Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.“

  Поради всички тези очевидни проблеми защитниците на Конвенцията умишлено бягат от дебат по същество и насочват дебата в друга посока. Необяснимо е обаче защо хора, които се представят за християндемократи, страхливо и конформистки не смеят да се противопоставят на левичарската истерия в полза на Конвенцията, като изразяват готовност да подкрепят ратификацията й, с което се самоопределят като левичари християндекорати!

  .

• Свободни.бг: Честно казано от Люба Кулезич

  Интервю на Патрик Смитьойс с Люба Кулезич,

  Svobodni.bg

  

  • Излъчване на обща платформа за търсене на политическо представителство, за натиск върху неработещите институции, върху партийно зависимата администрация и за ограничаване на прокурорския произвол. Този процес трябва да се ускори, за да се прицели в изработването на спешни и ефикасни решения за преосноваването на българската държавност.
  • Българите трябва да се убедят, че благосъстоянието им, приходите им, достъпът им до качествено здравеопазване и до справедливо правораздаване пряко зависят от тяхната непримиримост към корупцията и мафията.
  • Службите за сигурност работят срещу гражданите и обществото, защото обслужват еднолични олигархични интереси и сметки. Единственият изход от този разпад е ГРАЖДАНСКО ВЪСТАНИЕ, площаден щурм за отвоюване на демокрацията и законността.
  • Реформаторските и антикорупционни формации в страната да се съюзят, но на базата на ясни политически и мирогледни принципи. За да предложат на избирателите нов обществен договор и рестарт на държавата чрез свикване на Велико народно събрание, което да изработи нова конституция с реални гаранции за защита на законността и човешките права.
  • Гражданите са длъжни да отвоюват радикалната промяна в механизмите за избор на народни представители. Необходимо е създаването на модерен избирателен закон, който да осигури компетентно и качествено политическо представителство в парламента.

  Люба е или по-скоро беше единствената водеща в национална телевизия, която казваше истината в очите. Нейното предаване „Честно Казано“ се гледаше и от хора, които иначе трудно изневеряват на bTV  и Nova, и техните „прекрасни“ продукции…

  Запознах се с нея покрай филма, който направих за златодобива в Трън – покани ме като гост в нейното предаване. Малко бях нащрек, влизайки в студиото й – от многобройните предупреждения, че едва ли не ще ме изяде. Нищо подобно. От пръв поглед бях впечатлен от тази харизматична и интелигентна жена. Люба Кулезич има много силно присъствие. За някои хора може да е малко плашещо. И със сигурност има високи изисквания към хората, с които работи. Харесвам хора перфекционисти. Люба е ценен кадър. Това е.

  В края на ноември се срещнахме с Люба извън телевизията, за да я попитам, дали би участвала в мисията “Свободни”. В деня след тази среща прекратиха договора й с BiT… Не знам дали е добра поличба, но шумът около това уволнение я направи най-известният тв водещ в България, символ на свободното слово.

  По принцип, моят увод за Люба трябваше да спре до тук. Обаче искам да споделя един урок, който научих от самата нея на последната ни среща. От всички срещи със Свободни се прибирам с нов опит, ново знание, ново вдъхновение, но понякога с едни тежки мисли, които седмици наред не мога да изкарам от главата си… Ето какво ми сподели тя:

  “Патрик, нещата не са били винаги така. До 1945 г. сме имали стойностни държавници. Много светли хора, учили във Виена и Париж, с визия как България да се развие по подобие на западните държави и да вземе заслуженото си място в Европа. Но тези хора са избити… Осъдените на смърт от т.нар. „Народен съд“ на 1 февруари 1945 г. тримата регенти на България, министри, царски съветници, депутати от НС, генерали и висши офицери биват убити същата нощ… Застреляли ги наред, един след друг. Световноизвестен медик, професор, бил принуден да удостовери смъртта им и накрая застрелват и него в тила… „Кървавия четвъртък“… Представи си… Децата на тези, които убиха интелигенцията на този народ, сега ни управляват. Ако се чудиш откъде е тяхната мотивация и кои са техните цели, ето ти ги – генетичен материал. Това презрение, тази алчност и този деструктивен начин на сегашното управление, за който ти непрестанно се чудиш, просто е ген и ще отнеме доста поколения да се измие”.

  И така, след разговора ни с Люба в култово софийско заведение, Люба е без работа, а аз вече няколко седмици съм в тежки размисли… Откъде е тази невероятна омраза, която държи този иначе интелигентен народ в шах и мат?

  Патрик Смитьойс

  

  Всички знаем коя е Люба Кулезич. В Уикипедия също може да прочетем за теб. Но бих искал ти да ми разкажеш за себе си. Знаеш, че влизаш в същата графа като Слави. Има много, които те обичат, но има и такива, които… Както и да е, разкажи за себе си.

  Моите корени са в киното, макар да се оказа, че по-голямата част от кариерата ми мина в медиите: работила съм в списание, в седмичник, във всекидневник, водила съм предаване в „Дарик“ радио, когато то тръгна, бях 9 години в БНТ, за малко в ТВ „Европа“, когато собственик й беше братът на синия президент Петър Стоянов. Работих за Нова телевизия – общо близо 6 години. Междувременно 2 години правих собствено публицистично шоу в ТВ7, преди телевизията да се срине до политически инструмент и до катапулт за партийните амбиции на бившия водещ и днешен евродепутат Николай Бареков. Последно правих пет пъти в седмицата коментарното предаване „Честно казано“ в най-младата бг телевизия Би Ай Ти. Но договорът ми беше прекратен предсрочно, както във всичките предишни телевизии, за които съм работила. Причините? Повярвайте, не е ниският рейтинг! Обратно! И точно това показва, че медиите у нас само имитират пазарни принципи. Всъщност и на практика ги дирижират по-скрити или напълно явни зависимости от властта и от нейните авери с монополни претенции. (Случаят „Пеевски“ е най-драстичният, но не е единствен през годините на измъчената ни демокрация.)

  Има много общо във всичките ми уволнения: неспособността ми да сменям курса по посока на променливия политически вятър, нежеланието ми да отстъпвам от свои убеждения, за да угодя на поредния политически дебелак, който мрази неподчинението и ненавижда да бъде критикуван по какъвто и да било начин.

  Но когато казах, че корените на тази моя чепатост и отказ от квакането в хор са в киното, не преувеличих. Изучавах от 18-тата си година във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) магията му да улавя духа и вкуса на времето отвъд клишета, забрани и фантасмагории. Киното ме научи да виждам, чувам и разбирам „между редовете“. То ме опияни с дарбата си да внушава свободомислие и смелост, напук на колективното скудоумие и на конформизма, и на фанатизма от всякакъв вид. Великите кино шедьоври на американското и европейското кино ме научиха да разпознавам много от най-разнообразните превъплъщения на злото. Да вярвам, че доброто и любовта не могат да бъдат унищожени. Възпитаха ме в преклонение пред „самотния бегач на дълги разстояния“ – индивидът, който се осмелява да се пребори със Системата, без да се осланя на покровители, зависимости, мафии… И без да забравя цената на грешките си и самозаблудите си! Мога да кажа, че киното ме направи журналист и то с характера, който имам и който ми създава толкова проблеми.  Забележете, не твърдя, че съм безгрешна или че не съм се лъгала в хора, в политици, в политически клетви, каузи и обещания.

  Твърдя обаче, че съм била правдива и свободолюбива. Че гледам хората в очите без да се изчервявам.

  Плащам си цената за това. Но не съжалявам. Дължа го на своя учител: Киното и неговите посланици в живота ми.

  

  Люба, 30 години си журналист. През твоите предавания мина целият “хай-лайф” на Р. България. Бизнесмени, художници, писатели, музиканти, учени, потърпевши на какви ли не скандали, да не забравим и стотици колеги журналисти и репортери. Моля за една кратка твоя визия за развитието на свободата в България през последните 30 години – любимата ни тема. Свободата като човешкото право в обществото, но може би и повече – за Свободата като вътрешно усещане и убеждение.

  Забелязала съм, че ние, българите, не обичаме дори да употребяваме думата „свобода“ в житейски план. Оставили сме я за ритуални поводи и чествания. Обикновено на 2–ри юни, когато официално почитаме хората, дали живота си за свободата на България. Въпреки, че българи са жертвали живота си и за утопична свобода, като наложената със съветски калашници след 1944 г. окупация и комунистическа диктатура, довела до смъртта на хиляди хора, предимно образовани и успели, несъгласни с идеологическото насилие, уравниловката и безмилостната класова борба.

  Редовно комбинираме думата „свобода“ с глагола „загивам“, и то в 3–то лице множествено число. „Те загинаха за свободата на България“. Така твърдим, сякаш ТЕ нямат нищо с НАС. На знамето на българските възрожденци–революционери пишело „Свобода или смърт“. Но днес този най–възвишен лозунг звучи така – „Свободата е Смърт“. Защото най-значимите между тях национални герои са загинали от предателство. От българско предателство. Да споменавам ли Левски? Ботев? Да изброявам ли движещите фигури на неуспялото Априлско въстание срещу турското робство през 1876 г.? Те били изоставени почти напълно от смиреното българско население в големи части от територията, принадлежала някога на Велика България, преди да я погълне Османската империя.

  Не ми се правят исторически разходки, за да кажа, че у нас десетки години е бил формиран колективен манталитет на неразбиране, дори на страх от свободата. Внушена е предпазливост към свободния дух, скепсис спрямо индивидуалния стремеж към социално–икономически просперитет, и то в името на общо национално благосъстояние.

  Не ми се заиграва с клишета, но все пак най-големият „принос“ в отчуждението на българите от свободата има близо 50-годишната еднопартийна диктатура по съветски модел. Пробивът можеше да се случи след падането на комунистическия номенклатурен режим през 1989 г. Масово хората у нас изпитаха огромната и вдъхновяваща надежда, че възстановяването на демокрацията и пазарното стопанство ще им даде възможност за собствен бизнес, за предприемчивост на базата на  конкуренцията, но чрез върховенството на закона.

  Близо 30 години по-късно тези надежди се оказаха разбити и това страшно демобилизира българското общество. В момента то е в състояние на дълбока депресия, придружена с апатия и отказ от активност.

  Не напразно думата „преход“ у нас звучи като диагноза. През този мътен и лъжовен „преход“ бившата номенклатура с помощта на нереформираните или мимикрирали тайни служби на комунистическата държава успяха да трансформират политическата си власт в икономическа. Това стана като си отгледаха компромисна и недалновидна опозиция в дясно. Успяха да конституират така съдебната система, че тя да бъде податлива на политически и задкулисен контрол. Това отвори пътя към срастването на държавата с частни, често криминални и мафиотски интереси. На тази основа се роди олигархията. Тя на свой ред успява чрез своите подставени партии и лица във властта да окупира всяка една от независимите институции и власти, да монополизира цели сектори от пазара, да сложи ръка на обществените поръчки, да притиска бизнеса в свой интерес, да убива инициативата и гражданските свободи, да окупира медиите, да ограничи свободата на словото до мащаби, присъщи на тоталитарната държава.

  

  Така се оказахме в състояние на фасадна демокрация с повсеместна и безнаказана корупция. Но по парадокс това се случва в рамките на Европейския съюз, на който българите разчитаха да брани върховенството на закона и да отстоява европейските правила. Уви! И тези надежди в момента изглеждат попарени. А тържеството на мафиотския модел, наречен #КОЙ, е обезсърчаващо. Защото моделът открито използва институции и медии за натиск и репресии срещу всеки опит за съпротива и търсене на политическа алтернатива за намеса във властта.

  Да те питам ли за генералното ниво на журналистиката в България?

  Е, нима не е очевидно какво е то, при така описаната ситуация на усещането за нова „несвобода“ в България?! Анамнезата на заболяването, наречено „пленена държава“, е снета, макар и на страниците на малкото останали обективни сайтове, в по–малка степен в телевизиите. Журналистиката е сред най-поразените професии от задкулисната окупация на държавата. Тя всекидневно губи авторитет, за сметка на ужасяващата си репутация на наемен убиец и на проститутка.

  А беше време, когато Бойко Борисов все още не беше се превърнал в „безалтернативен“ властник при първия си мандат.  И показваше страхопочитание към медиите и към наличните тогава авторитети в журналистиката. Два мандата по-късно официалният му медиен комфорт е несмущаван. Авторитетите са отстранени, маргинализирани или прекупени. Това показва пряката връзка между деградацията на медиите и личната воля на министър-председателя. Само че от негово име действат медии, станали известни като „бухалки“.

  Много ще е трудно да се обясни на чуждестранен наблюдател значението на израза „медии бухалки“. Значението е срамно, но публично наложено. Срамно е, защото става дума за медии, използвани за оклеветяване, за саморазправа с противниците на олигархичния модел КОЙ, и по-конкретно – с разобличителите на злокобната роля на олигарха Делян Пеевски за тоталната деградация на медиите в България. Пеевски е лично отговорен за монопола върху разпространението на печатните издания у нас, както и за непазарния натиск при разпределението на реклама в медиите. Журналистиката постепенно престана да е коректив на властта и да е почтен медиатор между нея и гражданското общество. Слугинажът и пропагандата в гилдията вече са открито толерирани и поощрявани от пиарите на действащата изпълнителна власт. Ударът върху бизнесмена Иво Прокопиев чрез незаконни действия на Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество за много от пишещите във Фейсбук явно цели затварянето на опозиционно настроените „Капитал“ и „Дневник“, собственост на компанията „Икономедия“. Това е показна акция на саморазправа с журналистиката, която все още се придържа към цивилизовани професионални и етични стандарти.

  В същото време най-известните издания от кръга на Пеевски бълват потоци от лъжливи и омаскаряващи материали и плакати в най-злокобен сталинистки стил, което изглежда абсурдно начинание в наши дни, освен, че е очевидно скъпоструващо. Само че прокуратурата начело с г-н Сотир Цацаров упорито отказва да разследва източниците на безумното забогатяване на Делян Пеевски, както и огромните му харчове за серията брутални кампании срещу журналисти, политици, съдии с антикорупционни и антимафиотски нагласи. На прицел са всички, които публично не се боят да настояват истината за разграбването на КТБ да излезе наяве, както и да бъде разбито ембаргото върху темата за прокурорско-политическия заговор и съучастие в „кражбата на века“. Така ще остане в обществената памет държавното рейдърство срещу 4-тата по големина банка у нас. С други думи, медийният апокалипсис е налице. Чака се Страшният съд обаче!

  Винаги съм гледал „Честно казано“ с удоволствие. Общо взето, беше единственото предаване, в което всички дисиденти на сегашното управление можеха да бъдат чути. В твоите уводи не спестяваш никому, но Борисов, Цацаров и Пеевски ти бяха любимите гангстери. Кажи какво да ги правим? Можем ли нещо да направим, изобщо? Или просто няма друг избор, освен да чакаме Господ да ги прибере?

  Не мога да се преживявам като член на трибунал, нито като изпълнител на присъди. Аз се отнасям към персонажите Борисов–Пеевски–Цацаров като публицист с отвращение към лъжата, превърната официално в политика и диктуваща поведението на медиите и съдебната система. За мен отношението между граждани и власт, между обществото и върхушките е въпрос на договор. Когато стане ясно, че получилите власт на базата на този договор системно мамят другата страна, какъв трябва да е отговорът? Разтурване, скъсване на договора, придружени с иск за плащане на жестоки неустойки.

  

  Борисов дойде на власт през 2009-та с клетви, че ще се бори с мафията, с корупцията, с продажните партии и с крадливите политици. Днес нищо от тези обещания не е останало. Между него и #КОЙ има съгласие, взаимни обвързаности, тайни и явни зависимости. Триумвиратът, наречен от мълвата Сотир Методиев Пеевски, е метафора за погазеното споразумение с обществото.

  Като журналист говоря от позицията на измамените граждани. От тяхно име настоявам лъжите да бъдат изкупени и възмездени. Нетърпимо ми е да се чувствам излъгана и да продължавам да преглъщам тази отрова. Да изразявам тази нетърпимост е моята отговорност и моето задължение като тълкувател на събитията, на които сме свидетели като страна по един договор, погазен от крадците на държавност и власт. Колкото повече хора осъзнаят, че са измамени и че това директно им бърка в джоба, толкова по-бързо ще стане ясен отговорът на въпроса „Какво да ги правим“? Не изключвам, когато се изчерпят мирните начини, да опрем до размирните.

  При положение, че си гледала всеки един възможен кандидат за промяната в очите – лидери на всички политически партии, всякакви учени, анализатори, професори по народопсихология, бунтари и протестъри, кажи ми, какво толкова липсва във всичките тези хора? Липсва нещо, защото, общо взето 30 години след “take-off” отново сме в стартовата позиция. Не виждам нещо съществено да се е променило на политическото (минно) поле от декември 1989 г.

  Липсва смелост, неподкупност, последователност, липсва готовност да се плати цената на известно себеотрицание в името на преследвана или моментно непопулярна кауза, липсва гордост и свободолюбие, заложени в личното ДНК на стандартния български обществен персонаж. След Втората световна война Чърчил произнесъл следната сентенция към сънародниците си: „Който вместо свободата избере хляба, губи и двете“. Повечето българи, дори и просветените, все още не разбират проклятието да избереш хляба вместо свободата. Затова ще сме обречени все да започваме отначало и да се въртим в омагьосан кръг.

  Въпреки че си голяма актриса, още на 30-та секунда от всяко твое интервю е ясно, дали човекът отсреща за теб е достоен за уважение или не. Кажи, от какви качества на хората най се възмущаваш и какви най те радват.

  Ненавиждам фалшивите моралисти, фарисеите, измамниците, политическите Дон-Жуановци, циниците, страхливците с алиби на миролюбци и с маски на дипломати. Ненавиждам изнасилвачите на доверие и обирджиите на обществени средства. Всичко обратно на това ме радва в човеците, с които бих искала да имам взаимоотношения.

  Казвал съм ти и преди, че си приличате с моята съпруга. Най-характерното е, че когато вие помолите за нещо, никой не може да ви откаже. Това е невероятна дарба. Но все пак, ти си най-често уволняваната личност в българска телевизия. На какво се дължи това?

  Може би се дължи на това именно – нарича се дарба да печелиш доверие и отвращение от злоупотребата с него, а това винаги си личи. Ако съм се излъгала в някого, не ме е срам да си призная публично. Има хора, които познавам и които моята откритост и прямота докарват до лудост. Иначе, както е казал поетът: „Милост за живите! Милост за нашите грешки!“ Да търсиш такава милост е проява на сила. Мисля, че в този смисъл съм силна. За това мога да понеса и уволненията си. Тези, които ме изритват периодично от поредната телевизия – и не защото съм бездарна – те са в крайна сметка слабаците…

  Телевизиите в България са невероятна драма. Цензура, турски сериали, BigBrother, ферми и какво ли още не. Ако бяха те поканили като изпълнителен директор на една от големите телевизии, как щеше да изглежда програмата?

  Никога няма да ме поканят на такава позиция в сегашната българска ситуация. Невъзможни хипотези не ми се обсъждат. Но иначе, разбирам от качествена телевизия, което значи не само да е умна, но и интересна. Без да е вулгарна…

  В този ред на мисли, има ли вероятност накрая лошите момчета да ни спасят? Говоря за тези, които са изкарали парите си в началото на демокрацията по не съвсем европейски стандарти. Гледам, че доста от тях не искат да заминат в чужбина. Тук са. И те се мъчат, някак си. Станаха и те на 50 години. Имат деца, виждат, че положението не е работа за тях. Не могат да върнат часовника назад. Не знам, дали на много от тях реално им е съвестно, но знам със сигурност, че искат една по-уредена и спокойна България за децата си. България има проблем с прекалено учени, изискани и аристократични типажи, мисля. Народът някак си тайничко обича “здравите момчета”, въпреки всички им магарии. Моля, разсъждавай с мен. Кои са на ход? Неразбраните “collegeboys” или лошите момчета…

  Така наречените от теб „лоши момчета“ получиха своя шанс в лицето на Бойко Борисов и компания, когато царят и бившите разузнавачи го инсталираха в политиката, за да покаже „здрава ръка“ спрямо онези, които познаваше по силата на произхода си в бизнеса и в публичността. Бойко Борисов ги наричаше при своето начало „добре облечени бизнесмени“ и ни съветваше да страним от тях при среща в ресторант или по работа.

  Така че, съдейки по резултатите след девет години Борисов на власт, „лошите момчета“ излъгаха народа, че знаят как да въдворят ред, за да им е спокойно и на тях за живота на семействата им и за бизнеса им. Може и да обучават децата си в скъпи американски и английски колежи, но са свързани с криминалното си минало смъртоносно и компроматно. Не могат да избягат от сянката на тайните служби, които ги пуснаха  да поддържат старите контрабандни и нарко канали. Предимно прости и необразовани останаха, въпреки лустрото си на богаташи. Моделът КОЙ ги озапти, подчини и показа, че не стават, защото се правят на „силоваци“, но нямат гръбнак, готови са да отстъпят от плячката си, макар и с ръмжене, за да оцелеят. Това ги издава като назначени бизнесмени, мутри с бели якички…

  Ред е не на псевдоаристократите от типа на номенклатурно възпитания бивш лидер на БСП Сергей Станишев.

  Ред е на представителите на креативната и свободолюбива автентична средна класа – да защитава правата си, възможностите си да произвежда и да поддържа етичните основи на истинското пазарно стопанство, като се осланя на върховенството на закона.

  Знаеш, на 11 януари ще се проведе за 4-ти път протест под надслов „Да спасим Пирин, Да спасим България!“ Имаш ли виждания как да спасим България?

  Убедена съм, че българската средна класа – най-образованата, предприемчива, иновативна част от обществото ни, ще намери сили за съпротива срещу опитите на Организирания Мафиотски Модел, окупирал държавата, да я елиминира и подчини.

  

  Поне един милион българи, в чиито ръце е благосъстоянието на страната, стискат зъби и устояват на безчинствата на корупцията и на порочния съюз между олигархията, политиката и властта. В България съществуват десетки граждански организации за защита на правата, на инициативността, на морала и достойнството на средната класа.

  До мен достигна информация, че поне 30 от тях са стартирали процес на единение помежду си. Целта е излъчване на обща платформа за търсене на политическо представителство, за натиск върху неработещите институции, върху партийно зависимата администрация и за ограничаване на прокурорския произвол. Този процес трябва да се ускори, за да се прицели в изработването на спешни и ефикасни решения за преосноваването на българската държавност. Това не може да стане по друг начин, освен на базата на възстановеното върховенство на закона и автентичната, а не имитационна борба с корупцията.

  Българите трябва да се убедят, че благосъстоянието им, приходите им, достъпът им до качествено здравеопазване и до справедливо правораздаване пряко зависят от тяхната непримиримост към корупцията и мафията. Зависят и от отказа им да робуват на страхове и заплахи. Иначе ще трябва да жертват илюзиите си за относителна битова сигурност. С други думи, ако не защитят свободата си, в крайна сметка ще загубят и хляба си, каквито и розови дъвки да им разтягат управляващите за стабилност и растеж.

  Щом бизнес приятелите на Борисов и Цветанов взеха да ги отстрелват по улиците, предстои затягане на примката около врата на гражданите. Тъй като корупционната гангрена е поразила цялата политическа каста на прехода, диктатурата се превръща в нейното последно убежище. Очебийни са признаците за погазване на демокрацията от сегашните явни и тайни консуматори на власт по върховете. Медиите и медийният пазар са под контрол и са подложени на монополистки натиск. Независимостта на съда е драстично атакувана с политически средства. Прокуратурата е превърната в бухалка за саморазправи и репресии срещу необяздени бизнесмени и предприемачи. Службите за сигурност работят срещу гражданите и обществото, защото обслужват еднолични олигархични интереси и сметки. Единственият изход от този разпад е ГРАЖДАНСКО ВЪСТАНИЕ, площаден щурм за отвоюване на демокрацията и законността.

  Реформаторските и антикорупционни формации в страната трябва да се съюзят, но на базата на ясни политически и мирогледни принципи. За да предложат на избирателите нов обществен договор и рестарт на държавата чрез свикване на Велико народно събрание, което да изработи нова конституция с реални гаранции за защита на законността и човешките права.

  Гражданите са длъжни да отвоюват, ако се наложи и чрез протести, радикална промяна в механизмите за избор на народни представители. Те сами са в състояние да инициират, чрез своите експерти и гражданско-професионални сдружения, създаването на модерен избирателен закон. Той трябва да осигури компетентно и качествено политическо представителство в парламента – в замяна на сегашните партийни контролирани клики от наемници и послушковци, впрегнати в услуга на опасни лобистки интереси.

  .

• Габлиеле Куби, „Глобалната сексуална революция“

  Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство. Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб. Името на стратегията: Gender-Mainstreaming. Тази борба се води под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий. В действителност обаче те воюваха срещу брака, срещу семейството, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. Те воюваха срещу всичко, което е отказано на лесбийките. За да наложат това в обществено-политически план, беше нужна една нова дума, защото езикът не само отразява реалността, той я и създава. Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?”, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае”, „дестабилизира”, „деконструира” половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето).

  Откъс от книгата на Габриеле Куби „Глобалната сексуална революция”, публикуван в сп. „Християнство и култура“ през 2015 г.

  

  От феминизъм към джендър идеология 

  „С отричането на природата в човека се обърква и става непрозрачна не само целта на външното овладяване на природата, но и целта на собствения живот. В мига, в който човекът изолира от себе си съзнанието за самия себе си като някаква природа, стават невалидни всичките цели, заради които той живее.“ Макс Хоркхаймер, Теодор В. Адорно

  Борбата за равноправие 

  Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство. Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб. Името на стратегията: Gender- Mainstreaming. Тази борба се води под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий.

  Над 150 години продължава борбата на жените за равнопоставеност. Жените имат добри поводи да разклатят господстващите социални структури, защото отчасти и през ХХ век те не могат:

  – да учат в гимназия или университет;
  – да участват в избори;
  – да си откриват банкова сметка;
  – (или рядко могат) да упражняват професия;
  – да заемат обществени длъжности и водещи позиции;
  – да следват артистичното си призвание, без да са подложени на обиди.

  Надмощието на мъжа бива оправдавано дори с теории, които представят жената като умствено ограничена. Срещу тези условия жените започват да се бунтуват през XIX век, понеже условията на производство са се променили и е изчезнала ролята на жената като грижеща се за голямо семейство. Първо образованите жени от средната класа призовават за равни права, организират се в християнски женски съюзи и се обявяват за защита на майчинството и семейството. Те не желаят борба между половете, не желаят разделяне на сексуалността от майчинството. Те желаят политически права, право на образование и по-добри социални условия. Днес в западния свят тези искания в голяма степен са изпълнени.

  С комунистическия отпор срещу ранния капитализъм през XIX век възниква и социалистическо движение. Маркс и Енгелс подхващат женския въпрос и го изопачават в класов въпрос.

  Енгелс настоява за:

  1. премахване на семейството;

  2. еднакво включване на мъжа и жената в работния процес;

  3. обществено възпитание на децата.

  Промяната към радикален феминизъм 

  До пълен преврат, дори до рухване на християнско-западния фундамент на обществото доведе борбата за „сексуално самоопределение” на жената чрез легализиране на предпазването от бременност и аборта. Симон дьо Бовоар е в основата на обрата към радикален феминизъм с прочутото си изречение: „Жена не се раждаш, а по-скоро ставаш”. Последва забележителна динамика:

  на унижението и обезценяването на мъжа от радикалния феминизъм мъжете отвърнаха с чувство за вина и доброволно отстъпление.

  Вижте, сякаш казаха те, ние съвсем не сме толкова лоши, ние сме симпатични и чувствителни.

  Ала лидерките на често еднополово ориентираните радикални феминистки не се задоволиха с това. Те заявиха, че ще извоюват още повече „равноправие” за жените. В действителност обаче те воюваха срещу брака, срещу семейс- твото, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. Те воюваха срещу всичко, което е отказано на лесбийките. Те воюваха за преобразуване на обществото, което окончателно ще го освободи от ненормалността, „деконструирайки” полярната полова идентичност на мъжа и жената и „принудителната хетеросексуалност”.

  Деконструкция на половата полярност 

  За да наложат това в обществено-политически план, беше нужна една нова дума, защото езикът не само отразява реалността, той я и създава. Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?”, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Преди културно-революционната апроприация джендър беше невинен граматичен израз за рода на една дума – който в немския език може да бъде мъжки, женски и среден – и притежаваше чисто граматическо значение. Личността не трябва задължително да е жена, а човекът – мъж.

  В пълния речник на Лангеншайд от 1978 г. джендър се превежда по следния начин:

  1. лингв. пол: мъжки (женски и среден).

  2. разг. и хуморист. (мъжки или женски) пол (човек).

  Разговорното и хумористично определение за пол на човека сега получава задачата да конструира един социален пол, който да се мисли като независим от биологичния пол.

  Без съмнение съществуват културни и исторически вариации в социалния облик на мъжко-женската полова полярност. С това се занимават социолози и етнолози. Ала тези вариации отменят двуполовостта толкова, колкото променливото време отменя факта на нощта и деня. Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае”, „дестабилизира”, „деконструира” половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето).

  Само какво начинание! Колко големи трябва да са бремето на страданието и копнежът по нормалност, за да искат те да подчинят неотменимите природни норми на произвола на човешката свобода във взимането на решения!

  Вече е налице един проект, който отваря пред нехетеросексуалните възможността да изтласкат чрез активизъм проблемите със своята идентичност. В „обществото” на активистите е добре дошла не само всяка сексуална ориентация и практика, тук можеха да се получат пари и власт:

  пари текат в милионни потоци от кранчетата на ООН и ЕС към ЛГБТИ организациите, които ускоряват джендър мейнстрийма. (ЛГБТИ е възприетото международно съкращение за лесбийки, гей, би-, транс- и интерсексуални.) По-умните, академично образованите, получиха власт в международните организации, в университетите, медиите и съдилищата.

  Подривната джендър теория на Джудит Бътлър 

  Главната идеоложка на джендър теорията е Джудит Бътлър, родена през 1956 г. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство с унгарско-руски произход. През 1984 г. Йейлският университет й присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли. От 2006 г. заема катедрата по философия „Хана Аренд” в European Graduate School в Швейцария. Един посредствен ум не би дръзнал да нападне половата полярност и цялата културна традиция на нашата земя с намерението да ги разбие.

  Джудит Бътлър е лесбийка. Очевидно тя усеща двуполовостта като затвор, като ограничение на свободата, като дискриминация чрез природата. Опитът на лесбийка, която приема ту мъжка, ту женска роля, изглежда определя нейното мислене повече от факта, че всяка нейна клетка, телосложението, органите и гласът й са женски и биват разпознати от всеки като женски.

  Нейната публикувана през 1990 г. книга Gender Trouble – Feminism and the Subversion of Identity излезе в превод на немски през 1991 г. в издателство „Зуркамп”.

  Това е основополагащото произведение на джендър идеологията.

  Бътлър изпитва безпокойство от порядъка на пола и желае, както обяснява в предговора, да го докара до безпокойство. Нейният въпрос е: „Какъв е най-добрият начин да се внесе безпокойство в категориите на родовия пол, които поддържат родово-половата йерархия и принудителната хетеросексуалност? … Задачата на това изследване е да се центрира върху и да децентрира такива дефиниращи институции: фалогоцентризма и принудителната хетеросексуалност … успешно да разстройва строгите и йерархични сексуални кодове”.

  За целите на подривността на съвременния ред на пола авторката постструкуралистка развива сложна теория, която, опакована в един философски изкуствен език, се стреми да разклати устоите на човешкия ред чрез подривно преозначаване и размножаване отвъд бинарната рамка на половите идентичности. Ако беше изказала своите схващания с прости думи, всеки би разбрал, че тя се е сбогувала с реалността, но тъй като обвива деструктивната си мисловна конструкция в сложна философска, трудно разбираема терминология, читателите и слушателите навеждат страхопочтително глави. Джудит Бътлър казва:

  „Биологичният пол” е идеален конструкт, който с времето бива насилствено материализиран. Той не е прост факт или статистическо състояние на едно тяло, а процес, при който регулиращи норми материализират „биологичния пол” и тази материализация се постига чрез постоянно принудително повторение на въпросните норми”. (Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. С., Критика и хуманизъм, С., 2003. )

  Преведено: изобщо не съществуват мъже и жени. Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Родовият пол (джендър) не е свързан с биологичния пол, той не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват. През погледа на Джудит Бътлър идентичността е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено „изпълнение” (пърформанс), следователно поведение, което може да се промени по всяко време.

  В табуто върху кръвосмешението Бътлър вижда причина за фантазмата на половата идентичност като мъж или жена и причина за табуто върху хомосексуалността. Следователно то трябва да се премахне. Тя казва: „Табуто върху кръвосмешението е юридически закон, който едновременно забранява кръвосмесителните актове и конструира някакви родово-полово белязани субективности чрез механизма на принудителна идентификация… Табуто върху кръвосмешението не само забранява сексуалното съединяване на членове от една и съща родствена линия, но включва и табу върху хомосексуалността”.

  Ако пол изобщо не съществува, тогава феминистките, които се борят за надмощието на жената, имат проблем. Или искат да разширят властта на жената за сметка на мъжа, или искат да премахнат половата полярност изцяло и да предоставят свободния избор на индивида. Бътлър осъзнава проблема и пита: „Каква нова форма на политика изплува, когато идентичността като обща почва вече не ограничава дискурса относно феминистката политика? … Дали феминистичната политика би могла да мине без субект в категорията „жена(и)”.

  И макар тя да работи тъкмо в тази посока, успокоява сподвижничките си феминистки, че „е все така смислено стратегически или временно – да се позовеш на жените, за да издигнеш претенции, че ги представяш”.

  Ала ликвидирането на половата идентичност е същинската цел, защото едва тогава индивидът ще се еманципира от диктатурата на природата, ще осъществи пълната свобода на избора и подлежащото на промяна по всяко време самоизмисляне. Само докато има жени, жените могат да бъдат потискани; само докато има „хетеросексуална принудителна нормалност”, могат да бъдат обособени „други форми на желанието”.

  Бътлър критикува „фундационалисткото разсъждаване върху политиката на идентичността”. То било склонно да приеме, че най-напред трябва да е налице идентичност, за да могат да бъдат изработени политически интереси и след това да бъде предприето политическо действие. За Бътлър е другояче: „не е нужно да съществува някакъв „действащ зад действието”; „действащият” се конструира променливо във и чрез действието”.

  Такова мислене води до твърдението, че съществуват не два, а четири пола според сексуалната ориентация. Следователно според Джудит Бътлър на всяка цена съществува идентичност, но тя не се определя от мъжката или женската битност, а от сексуалната ориентация дали човек е гей, лесбийка, би-, транс., интер- или по друг начин сексуален. Бътлър редуцира идентичността на човека, която се формира под многобройни въздействия, към които принадлежат неговите пол, семейство, култура и религия, до свободно избираема и променлива сексуална ориентация.

  Семействата според Бътлър се определят вече не от брака и произхода, а чрез произволни актове на временна принадлежност. В паралелния свят на Бътлър децата не се зачеват, а се „проектират” („designed”) и се отглеждат с помощта на всякакви технически възможности като даряване на семенна течност, сурогатно майчинство, изкуствена утроба и генна манипулация.

  Бътлър се смята за най-значимата теоретичка на куиър теорията. Както и джендър, куиър е дума, конфискувана за нови съдържания. Думата queer трябва да неутрализира зависимостта от понятия, които дори при отрицанието на хетеросексуалността все пак я предполагат, като лесбийски, гей, би- и транссек- суален. Куиър е просто всичко, което не е straight (нормален = хетеросексуален). Полярността на хетеро- и хомосексуалност трябва да бъде отстранена в полза на пълната отмяна на половата идентичност, защото едва тогава „хегемонията на принудителната хетеросексуалност” може да бъде напълно преодоляна и човек ще получи пълната свобода на самоизмислянето.

  Нека отново потърсим съвет от речника на Лангеншайд. Тук думата queer e преведена по следния начин:

  1. странен, необикновен, особен, чудат.

  2. вулг. гаден, подъл, фалшив.

  3. разг. съмнителен, подозрителен…

  6. налудничав, смахнат.

  7. пиян, педерастичен.

  Странно, необикновено и особено в действителност е това, че тези начини на поведение и качества са добили статуса на внушителни научни теории и queer studies се преподават в университетите като част от gender studies.

  Да обобщим какво твърди джендър теорията: биологичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата” над свободната самоидентификация на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи. Идентичността на човека се определя по-скоро от неговата произволна сексуална ориентация и затова е гъвкава, променлива и многообразна. Илюзията, „фантазмата” на двуполовостта се създава чрез табуто върху кръвосмешението в семейството и чрез езикови определения като мъж и жена, баща и майка, които трябва да бъдат неутрализирани в полза на свободното самоизмисляне. Хетеросексуалните „сигнатури” на обществото трябва да се изличат във всички области. Мъж и жена, брак и семейство, баща и майка, сексуалност и плодовитост нямат право на естественост, по-скоро те обосновават хегемонията на мъжа над жената и на хетеросексуалността върху всички други форми на сексуалност. Това трябва да се унищожи из корен.

  От 1999 г. Джудит Бътлър принадлежи към Guggenheim Fellowship, от 2001 г. към Rockefeller Fellowship, през 2004 г. тя получава Brudner Prize на Йейлския университет за особени заслуги „for lesbian and gay studies”, през 2008 г. е отличена с Andrew W. Mellon Award,

  отличие, дотирано с 1,5 млн. долара, 

  което позволява на носителите „да преподават и изследват при особено изгодни условия”. От 2012 г. Бътлър е гост професор в Columbia University.

  Странно, необикновено и особено е, че „субверсивната” теория на Джудит Бътлър и на нейните учители и съратници се приветства, насърчава и подкрепя от академичните елити на този свят. На 11 септември 2012 г. тя получава наградата „Теодор В. Адорно” от 50 000 евро.

  Субверсия означава преврат, сваляне, събаряне, унищожение, развала. Субверсивните активисти през XIX и XX век са насочени срещу властващата класа, а тези елити не са били готови да пожертват без бой своята власт.

  Днес международните организации като ООН и ЕС и фондациите, разполагащи с милиарди, сами осъществяват подривна дейност и насилват света. Чий интерес ги мотивира?

  За 20 години джендър идеологията стана господстваща. Финансирани от държавата „центрове по джендър компетентност” се грижат за претворяването й в политика. В университетите бе наложен новият предмет gender studies/queer studies – с бързо нарастване на местата. Джендър идеологията се представя на младото студентско поколение като достижение на модерното мислене. Персоналът на служби, стопански предприятия и образователни институции се приучва на джендър. Всичко това се случва, без да има публичен дискурс за това нито в парламента, нито в медиите. Никой не знае какво е джендър, но въпреки това джендър става мейнстрийм…

  […]

  Християнската вяра и хомосексуализмът

  „Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат. Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни.“ 2 Тим. 4, 3-5

  Етическият монотеизъм 

  Ако в страните, повлияни от християнството, има съпротива срещу дерегулацията на сексуалността, то тя идва от Църквата. От Едната Христова църква са отпаднали много деноминации, ала всички те се позовават на Библията и възвестяват на вярващите благата вест за Въплъщението на Бога в Иисус Христос, дошъл, за да разкрие на хората пътя към Царството Божие.

  Ориентацията по Божиите заповеди е формирала западната култура, култура, която се е разпространила навсякъде по земята и е определила за всички култури мащаби на човешкото достойнство, свободата, изкуството и науката. Тази висока култура почива на висок морал.

  Ако се пренебрегне първата заповед, а именно преклонението пред Бога, отпадат и всички други заповеди. Божието име се забравя, също както и неделята като ден Господен, бащата и майката изгубват своето място в социалния ред, милиони неродени деца биват легално убивани, всички видове извънбрачна сексуалност се смятат за нормални, материалният ламтеж без задръжки създава все по-голяма глобална бедност, истината и лъжата в света на медиите все по-трудно се различават. Може ли някой да покаже, че неспазването на Десетте Божии заповеди е благоприятно за човека?

  Етическият монотеизъм на юдейството е нещо съвършено ново в езическия свят на античността. Преди това сексуалността пронизва всички области на живота, боговете също са сексуално активни и са създали – така се е вярвало – света и човека чрез сексуални актове. Налице са съвсем малко ограничителни сексуални норми. Хомосексуалността не се е уважавала и в краен случай пасивната роля се е смятала за малоценна.

  Откровението на Бога пред Неговия избран народ води със себе си сексуална революция от нечуван мащаб. Равинът и публицист Денис Прагер описва тази промяна. (Prager, Dennis. Judaism, Homosexuality and Civilisation. Първа публ. в Journal Ultimate Issues 1996. Вж. също http://www.dennisprager.com/ )

  Сексуалността е осветена и насочена към защитеното пространство на брака между мъж и жена. С това са положени основите на семейството, което в юдаизма се радва на голяма почит през хилядолетията и благодарение на което юдейският народ преживява всички опити за унищожение. Хомосексуалността е отлъчена (Левит 18:22; 20:13).

  Прагер пише: „По отношение на недвусмислената позиция на Библията при оценяване на хомосексуалното поведение е невъзможно да се установи съзвучие между юдаизма и християнството от една страна и хомосексуализма от друга. Единственото истинно твърдение от страна на хомосексуалните би звучало така: „Съзнавам, че Библията осъжда хомосексуалното поведение; ала мисля, че Библията е сгрешила”.

  Денис Прагер смята, че никоя друга книга не е допринесла повече за цивилизоването на света от еврейската Библия: „Основа на тази цивилизация и на юдейския живот създават чистота на съпружеския живот и уважението към семейството. Семейството не е просто природно дадена единица; то е по-скоро благо, което трябва да се култивира и непрекъснато да се пази.

  Гърците атакуват семейството в името на красотата и ероса. Марксистите го атакуват в името на прогреса. А днес гей движението го атакува в името на съчувствието и равноправието.

  Мога да разбера основанията на гейовете; мнозина от тях е трябвало да понесат много страдания през живота си. Това, което не мога да разбера, е защо юдеи и християни се присъединяват към тези нападки. Те не осъзнават какъв е залогът. Залогът е нашата цивилизация”.

  Библейското домостроителство 

  Според Битие човек е създаден по Божий образ и подобие като мъж и жена (Бит. 1:26-28), определен за взаимно допълване и призван към плодовитост. Обвързващата любов между мъжа и жената, която се изпълва в детето, е аналогия на тринитарната любов на Отца и Сина и Светия дух. Понеже Бог е любов, Той е създал човека от любов и го е призовал в любов. Той го е определил за съ-творец на новия човек.

  Поради тази причина практикуваната хомосексуалност противоречи на действителността на човешкото сътворение. Когато страниш от нея в живота, се разлъчваш с Бога и в края на краищата, със собственото си предопределение.

  Поведение, което разлъчва с Бога, Библията нарича грях. Този възглед споделят и нехристиянските религии. Той е преобладаващ и до днес в повечето страни на земята.

  Не само отделни места осъждат хомосексуалните действия, но и цялото библейско предание, откровяващо едно домостроителство, което е дадено на човека и може да бъде нарушено от него само в негова собствена вреда. В сек- суалността това домостроителство забранява прекрачването на положените граници: границата на полярността на половете – чрез хомосексуалността, границата на роднинството – чрез инцеста, и границата на видовете – чрез сексуалното сношение с животни. Езическите народи, от които юдеите са били заобиколени, са вършели всичко това. (Срв. Бит. 18:20).

  От първата до последната страница на Библията е прокарана аналогията с жениха за отношението на Бог към хората. Бог предлага на човека един съюз в любов и му показва като аналогия за това съпружеските любовни отношения между мъж и жена: „Както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Бог твой”, се казва в Книгата на пророк Исаия (62:5). Този Бог е ревнив Бог, той се разярява, когато Неговата невеста, избраният народ, влиза в отношение с чужди богове, особено с Ваал и Ашера, мъжките и женските богове на сексуалната разюзданост, които езическите народи почитат с храмова проституция и сексуални оргии. Народът непрестанно изневерява на своя Бог и така непрестанно попада в злощастие.

  [….]

  Иисус Христос 

  Иисус подновява първоначалния план на Сътворението за любовната всеотдаденост между мъжа и жената. Във всички времена е било трудно той да се живее и както видяхме, винаги е бил оспорван от юдеите. Иисус изисква не само чистота на тялото, но и на сърцето (Мат. 5:8). Той няма предвид външното спазване на закона, а чистото и истинно мъдруване на сърцето. В разговор с фарисеите Той препраща към началото на Сътворението и обявява брака между мъжа и жената за тайнство, съюз, създаден от Бог, който не може да бъде разлъчен от човека.

  „Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: „затова ще остави човек баща и майка и ще се при- лепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът”? Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.” (Мат. 19: 4-6)

  Този Божествен план е помрачен от жестокосърдечието на човека.

  „Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй.” (Мат. 19:8)

  Жестокото алчно сърце, което е склонно да използва другите за задоволяване на собствените страсти, това жестоко сърце Иисус желае да „смекчи”; това означава да го направи истинно чрез Своята любов, така че Божието царство да настъпи още на този свят.

  Никъде Иисус не се обръща срещу сексуалността, Той има предвид само едно: стръмния път на любовта, към който призовава човека, и същевременно му дава благоволение, за да може да извърви този път. Той никого не принуждава, напротив, Той закриля прелюбодейката от убийството с камъни от ближните й. Иисус събужда в сърцата на хората копнежа по даряващата любов и показва как този копнеж може да се изпълни. Сексуалността като плодотворен, даряващ живот израз на любовта е Божият план за хората, планът на един Бог, който сам е любовта и животът.

  Иисус не осъжда експлицитно хомосексуалността. Ала той освещава брака и го издига до тайнство, защото отразява съюза на Бог с хората и е единственото пространство, в което сексуалният акт запазва достойнството на човека. От- хвърлянето на хомосексуалността е толкова дълбоко вкоренено в юдейството, че Иисус не се нуждае от излишни слова.

  Апостолите 

  Апостолите разгръщат учението на Иисус, което не отменя Божия закон, а го изпълва. Те разнасят благовестието на Иисус в елинско-римския свят, в който са обичайни всички видове сексуални перверзии и разврат. Павел ги назовава поименно в т.нар. списъци на пороците (1 Кор. 6:9 и 1 Тим. 1:10) и казва съвсем ясно: които вършат това, „няма да наследят царството Божие”. Членовете на новите общини идват от този свят, сами са затънали в тези пороци, „но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог” (1 Кор. 6:11). Иде реч за освещаването на тялото, което „не е за блудство, а за Господа, а Господ – за тялото… Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога” (1 Кор. 6: 13, 19).

  Това е спецификата на християнството: пълното утвърждаване на тялото. Няма разединение между дух и тяло – целият човек е призован за освещение и като чедо Божие упълномощен за това (срв. Иоан. 1:12).

  В първа глава на Посланието на св. апостол Павел до Римляните (1:18-32) Павел разгръща динамиката на отпадането от Бог: в началото е неправдата, чрез нея хората потискат истината. Понеже са познали Бог, ала не са Го прославили като Бог, за тях няма прошка. Помислите им се помрачават и те се разпалват в похоти на сърцето и срамотни страсти. Така те заменят истината Божия с лъжа и се покланят на творението повече, отколкото на Твореца. Това има последици за сексуалното поведение: техните жени заменят естественото употребление с противоестествено; също и мъжете оставят естественото употребление на женския пол и се разпалват с похоти един към друг. Изневярата се превръща в обичайна практика. Хората започват да мразят Бога и да използват ближните си като обекти.

  Омразата и безпощадността на онези, чиито грехове са изобличени, в Библията се разкрива преди всичко при жените: Иезавел, която иска да убие пророк Илия, и Иродиада, която иска главата на Кръстителя и я получава, поднесена на блюдо от един слаб и пиян цар. Защо? Защото той, познал толкова още в майчината си утроба, трябва да умре така позорно? Защото той, който не притежава сила, но притежава пълномощие, казва на Ирод, който не притежава пълномощие, но притежава сила, че не му е позволено да води братовата си жена. Друго е при цар Давид: той не убива Натан, който го уличава в престъпление, а признава своето деяние: „Съгреших пред Господа”. Натан веднага му дава прошка (срв. 2 Царств. 12).

  Ала в центъра на учението на апостол Павел стоят не пороците на хората, а тяхното призвание към святост, която може да се осъществи в брака меж- ду мъжа и жената, когато се покоряват един другиму „в страх Божий” (срв. Ефес. 5). Той обяснява „великата тайна” на брака като аналогия на тайната на Христос и Църквата, която се определя от „съпружеска любов”.

  […]

  Църквите под натиска на глобалната сексуална революция 

  Във всички времена непреходната Евангелска истина се противопоставя на властовите структури. Ако не беше така, „новият Ерусалим” вече щеше да е настъпил. Христовата църква има задачата във всяко време да изговаря наново Евангелската истина, да разобличава всяка идеология и всеки тоталитаризъм и да пази свободата, за да остане отворен пътят на спасението за всички търсещи Бога. Това тя може само ако е във, но не от мира сего.

  Във всички времена идеологията на епохата нахлува в Църквата и корумпира част от нея. След като съответната властова система се срива, това става основание за още по-горчив упрек спрямо „Църквата” – и основание за разкаяние вътре в Църквата. Докато това се случва, вратата за едно ново начало е отворена. Например Германските християни (Движение сред немските протестанти, което е расистко, антисемитско и организирано на фюрерски принцип, създадено през 1932 г. Б. пр.) при националсоциализма или сговора на части от Руската православна църква със сталинизма.

  По всяко време обаче има и други, които са жертвали живота си за Христовата истина. Колкото по-мощно идеологията определя мисленето и действието на хората, толкова повече тези мъченици се превръщат в сияйни икони, извори на надежда и сила за идните потомства.

  Идеологията на сексуалната революция на нашето време се прицелва в най-съкровеното на християнската вяра, във въпроса: кой е човекът? Тъй като идеологиите на сексуалната революция отричат Бог, човекът деградира до чист продукт на еволюцията, който не се отличава съществено от животното и съгласно манипулацията зависи и е предаден от самия човек. Това, че ще се стигне до отрицание на полярната полова идентичност на мъжа и жената, би изненадало всеки човек на тази земя, живял преди Джудит Бътлър.

  И днес Църквите отстъпват под идеологическия натиск на времето, макар и в различна степен. Всички християнски деноминации заедно имат над два милиарда членове в света. Ако ги равним с броя на сексуалните активистки групи, можем само да се дивим, че съпротивата е толкова слаба. И те подриват тъкмо вътре в Църквата устоите на християнската антропология и морал, които признават човека за Божие творение, създаден като мъж и жена по подобие на триединния Бог, призван да бъде от плът и да се плоди. За християните това е част от основите, които не подлежат на предоговаряне. Въпреки това навсякъде в Църквата под натиска на дейността на ЛГБТИ се водят преговори и се стига до разцепления.

  Днес папата (Бенедикт XVI) е глас на християнската съвест, който се чува в цял свят. Дори най-големите поп звезди не могат да съберат на едно място толкова много младежи, както папата в дните на световната младеж. Не е ли забележително, че това е по силите на един възрастен мъж, когото медийният мейнстрийм представя като чужд на реалността, сексуално враждебен, женомразец и диктаторски настроен? Изключителният статут на Светия престол, който му позволява да изпраща в света посланици (като папски нунции) и да акредитира посланици в Рим, да бъде представен като постоянен наблюдател в ООН и да взема думата на годишното общо събрание на ООН, му дава поглед и влияние върху международната политика.

  Понеже е глас на съвестта, той е мразен от всички, които живеят в „сексуално многообразие” и искат да го наложат на света като „човешко право”. Нищо друго не кара секуларизирания свят да се чувства така предизвикан, да изпада в такава ярост, да отхвърля всяка рационалност, както сексуалната тема. По-скоро той би потърсил отговорност от папата за вируса на ХИВ, отколкото да си зададе въпроса защо мъжете, които правят секс с мъже, са отговорни за почти 70 % от новите заразявания с ХИВ. По-скоро ще превърне всички све- щеници в изкупителни жертви на сексуалните злоупотреби, отколкото да се занимае с въпроса защо стотици хиляди деца биват насилвани сексуално и в тяхната всекидневна среда.

  […]

  Унищожаване в името на свободата

  „Тогава изглежда вероятно, рекох аз, че тиранията се установява не от някакво друго устройство, а от демокрацията, и по-точно, мисля аз, от твърде крайната свобода се поражда твърде голямо и твърде жестоко робство“. Платон

  Дерегулация на сексуалността

  Ние се намираме насред един поразителен процес: обезсилени са фундаментални норми на човешко поведение, които само допреди няколко десетилетия бяха валидни за всички. Приетото тогава за добро, днес се приема за лошо. Тези норми засягат продължението на човешкия род и универсалната институция, в която това се случва: семейството. През 1948 г. нациите, разтърсени от Втората световна война, формулират Всеобщата декларация за правата на човека.

  В нея се казва: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.” (чл. 16) Семейство възниква от брака между мъж и жена, които се задължават да споделят живота си и са готови да създават и отглеждат деца. Семейството се нуждае от моногамията, а именно от сексуалната вярност между брачните партньори. Ако се откажем от моногамията като нравствен ориентир, семейството ще се разпадне. Водещи ценностни представи, обичаи и закони утвърждават тази висока морална норма в житейската практика на населението.

  През последните 40 години тези ценностни представи, обичаи и закони бяха демонтирани. В западните култури на благополучието това се случи първо чрез разбунтувалите се студенти. Днес това е културно-революционният дневен ред на властовите елити на тази планета. От началото на 70-те години едно могъщо лоби се бори с помощта на ООН, ЕС и медиите за промяна на ценностния ред.

  Целта е абсолютна свобода, откъсната от всякаква естествена и морална граница, която разбира човека като „гол” индивид. За една такава абсолютна свобода, която иска да се освободи и от „диктатурата на природата”, всяка естествена преднина е пречка и трябва да бъде отстранена.

  Следователно за така разбираната свобода няма „добро” и „зло”, няма нормативност. Конкретните средства на тази борба са деконструкцията на биполярната сексуалност, промяната на социалните норми и позиции на населението, особено на младежта, пълната юридическа равнопоставеност на хомосексуалните партньорства с брака, та чак до социалното изключване и законовото криминализиране на съпротивата.

  Поразителен е този процес затова, защото този „нов човек” и съпровождащият го разпад на всяка нормативност имат приоритет в действията на ООН, ЕС и многобройни отделни държави, въпреки че тази културно-революционна стратегия няма никакъв принос за разрешаването на големите проблеми на нашето време. Напротив! Епохалната демографска промяна ще промени из основи социалната структура не само на Европа.

  През последните четири десетилетия раждаемостта спада в повечето европейски страни много под нивото на оцеляване. В същата степен, в която се опитват да компенсират дефицита чрез миграция, те жертват своята собствена култура. Една политика, ориентирана към общественото благо, трябва да отдаде приоритет на подкрепата на семейството в социалната политика. Вместо това се практикува дерегулация на сексуалните норми в угода на неголеми малцинства и така семейството се лишава от ценностния си фундамент.

  Поразителен е този процес и затова, защото унищожава предпоставките, които са създали европейската висока култура — един успешен модел за целия свят. Допреди няколко десетилетия тази култура имаше християнски фундамент.

  Християнството е създало моралните основи, предавани от поколение на поколение. Същността на тази култура е приетото от нашите предци за добро и истина, избори, които във всички времена са изисквали от всекиго отречение и жертва. И нито властолюбиви, действащи с насилие управници, нито войни, нито корумпирани църковни водачи, дори и ужасяващите атеистични системи на терор през ХХ век не са могли да заличат християнската култура.

  Благодарение на семействата оцеляването в нужда е станало възможно, но освен това те са предавали нататък тази култура и при най-неблагоприятни обстоятелства. След всяка катастрофа филизите на християнството отново израстват, последно чрез обединението на Европа върху фундамента на високите ценности на нейните християнски бащи основатели.

  Това, което днес се случва, отива по-дълбоко. Не става дума за диктатура на пролетариата или за диктатурата на една властваща раса. Терористичните режими бяха разпознати като потиснически и бяха победени след 70, съответно 12 години.

  Днес посегателството се насочва към най-интимната морална структура на човека, която го прави пригоден за свободата. Секирата удря в корена.

  Основното допускане, от което изхожда тази книга, е, че чудесният дар на сексуалността се нуждае от култивиране, за да има човек успешни връзки и успешен живот. Обратното, инстинктивното изживяване на всички влечения разрушава личността и културата.

  Един човек, сексуализиран от детството си, научава: „Добре е да изживяваш всички свои инстинкти, без да размишляваш. Лошо е, когато ги ограничаваш.” Той използва своето собствено тяло и телата на други хора за задоволяване на сексуалния си нагон, вместо за израз на лична любов.

  Този нагон е могъщ, защото има задачата да осигури продължаването на човечеството. Онзи, който не се научи да го култивира, за да стане той израз на любовта, отговорен за нов живот, ще бъде управляван от него. Такъв човек изгубва способността да обича, изгубва способността да се привързва. Изгубва желанието да дарява живот на деца. Той става неспособен за културни постижения. Той е психически и телесно болен. Той изгубва желанието и способността да съхранява собствената си култура и така създава предпоставките тя да бъде поета от друга, по-витална култура.

  Християнският възглед, че човек е сътворен по Божий образ и подобие, обосновава неприкосновеното достойнство на всяка личност и води до свободно конституиране на държавата и обществото. Високата култура, върху която християнството е сложило своя отпечатък, дължи неповторимото си научно и технологическо развитие на отговорността пред разума и истината, която допуска свободното от предразсъдъци изследване на действителността.

  Ала признаването на Създателя Бог, ненакърнимостта на достойнството на човека, действието на универсални морални ценности и освободеното от идеологии търсене на истината са в беда.

  Последствията са драматични: много хора не желаят да предадат живота, който са получили; семейства се разпадат; успеваемостта на новото поколение спада, 20 % от 15-годишните не разбират това, което четат; все повече деца и младежи страдат от психически смущения; правото на живот на децата в майчината утроба, на болните и възрастните вече не е защитено; свободата на вероизповеданието, на изразяването на мнение, на възпитанието, на науката се лишава от съдържание.

  Всичко това се случва в името на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или като жена, отрича, че тази полярност определя неговата идентичност и е условие за възпроизвеждането на човешкия род. (Психически и физически аномалии не променят нищо в този факт.) Никога по-рано не е имало идеология, която да е искала да разруши половата идентичност на мъжа и жената и всяко етическо нормиране на сексуалното поведение. Идеологията се нарича джендър мейнстрийминг.

  Има много други фактори за драматичната промяна в наше време, екологични, икономически, научно-техническо, но никой от тези фактори няма за стратегическа цел корените на човека, неговата идентичност като мъж или жена и отдаването на отделния човек на диктата на сексуалния нагон, освободен от всякакви нравствени норми.

  Досега мъжете си запазваха правото да развиват идеологически системи, които водеха до огромни разрушения и струваха живота на милиони хора. Джендър идеологията е измислена от радикални феминистки и наложена —с непредвидими последици. Много култури са загинали от морална дегенерация. Ала това, че моралната дегенерация бива налагана политически и културно, е нещо ново.

  Висока култура чрез висок морал

  Всяка култура наказва прекрачването на своите сексуални норми. Ако преди табута, защитавани чрез социален бойкот, та дори и чрез смъртно наказание, са приемани като знак за примитивно общество, то днес установяваме, че са в сила нови табута, които се осъществяват чрез социална изолация и постепенно криминализиране, и то в област, която всички култури пазят чрез строги норми: областта на сексуалността. Всъщност се е случило едно превращение: днес разпадът на моралните норми е принудително наложен, а съпротивата се наказва с изолация и юридически санкции.

  Английският антрополог Дж. Д. Ънуин[1] е анализирал в обширно научно изследване отношението към сексуалността и културата. В 1930 г. той иска да провери тезата на Зигмунд Фройд, че културата почива върху „сублимацията на сексуалния нагон”. В предговора си Ънуин пише: „Ако знаех колко много ще се промени моята лична философия в резултат от тази студия, изобщо нямаше да я започна.”

  Ънуин изследва осемдесет „нецивилизовани общества” и високите култури на вавилонците, шумерите, атиняните, римляните, англосаксите и англичаните, за да изясни въпроса: какво влияние упражняват сексуалните норми на едно общество върху нивото на културата.

  Резултатът в едно изречение: колкото по-голямо е сексуалното ограничение, толкова по-високо е културното ниво, колкото по-незначително е сексуалното ограничение, толкова по-ниско е културното ниво. „От това правило няма изключения. Културите излизат на сцената на историята тогава, когато силно са ограничили възможността за задоволяване на сексуалния нагон, и слизат от сцената на историята, когато позволяват сексуалността да падне до животинското ниво на необуздано задоволяване на инстинктите… В аналите на историята няма пример за общество, което в определен период от време има висока социална енергия, без да е абсолютно моногамно.” Ако погледнем развитието на нашето общество, тези закономерности сякаш още веднъж се потвърждават.

  Нов по-мек тоталитаризъм?

  Изглежда, че днешните ни условия са на светлинни години от националсоциалистическата и комунистическата системи на терор. Въпреки това установяваме, че свободното пространство все повече се стеснява. Забелязват го първи онези, чиито ценности пречат на стратегиите на силните — това са на първо място християните. Италианският писател Игнацио Силоне[2], бивш комунист, го формулира най-точно: „Новият фашизъм няма да каже: аз съм фашизмът; той ще каже, аз съм антифашизмът.”

  Няма разпознаваем държавен режим, който видимо да се стреми към световно господство, а има глобални мрежи, които следват единен дневен ред.

  На пръв поглед няма държавна идеология, която да се налага с насилие, но една нова джендър идеология тайно се внедрява на всички нива на обществото. Въпреки че народът не познава понятието, цялото общество се оджендърява. Като всяка утопична идеология тя иска да създаде един нов човек, който да проектира себе си, както сам желае.

  Днес в Европа не се изкореняват групи от населението, но всяка година по света се умъртвяват в майчината утроба повече от 40 милиона деца.

  Съществува наистина демократичен законов ред, но съществуват и неконтролируеми сили, които упражняват власт върху избирателите и избраните политици: медиите и финансовата олигархия.

  Не съществува единна партия, но все по-голяма част от населението вече не се чувства представена от управляващите партии, което се изразява в досада от политиката и постоянно спадащо участие в изборите.

  Не съществува министерство на пропагандата, но съществува унификация на медиите, които поддържат отмяната на сексуалните норми.

  Не съществува държавна цензура, но съществува държавна и академична езикова политика, която налага правила на новоговор с цел да създаде новия джендър човек.

  Не съществува упражняваща терор система от полиция и тайни служби, ала чрез дигиталното съхраняване на данни ние се превръщаме в прозрачни хора, за които вече няма лична сфера —предпоставка за съвършено нови форми на тоталитарно следене и контрол.

  Не съществува манипулирано от един фюрер, фанатизирано масово движение, но съществуват атомизирани, обезродени маси, които на сегашния етап все още могат да бъдат държани в покой чрез държавните социални помощи, ала потенциалът им за радикализация при икономическа криза е непредвидим.

  Не съществува забрана за проповядване на религия, ала религиозната свобода тихомълком се орязва в името на антидискриминацията и се подриват социалните предпоставки за предаване на вярата на идните поколения.

  Тоталитарното може да смени своята дреха и днес се явява в одеждите на свободата, толерантността, справедливостта, равноправието, антидискриминацията и многообразието — идеологически декори, които при вглеждане отблизо се оказват ампутирани и извратени идеи.

  Тези процеси са глобални и биват ускорявани от влиятелни лобита в международните институции. Сърцевината на тази глобална културна революция е дерегулацията на сексуалните норми. Както дерегулацията предава финансовите пазари на ненаситната жажда на богатите за още повече пари и власт, така и дерегулацията на сексуалните човешки норми предава хората на ненаситната жажда за сексуално задоволяване.

  Отмяната на моралните ограничения на сексуалността изглежда като повече свобода, но води до неспособност за привързване и създаване на връзки и по този начин до разпад на носещи социални структури.

  Който днес в политическото, академичното, медийното и дори в църковното пространство изкаже основания за това, че сексуалният акт е част единствено от брачната връзка между мъж и жена и трябва да е отворен за зачеването на деца, който дискутира научно въпроса за възникването, рисковете и последствията от нехетеросексуалното поведение или дори се противопоставя на стратегиите на сексуалната дерегулация, се изправя пред опасността да бъде изключен от публичния дискурс, да бъде стигматизиран с ругатни, да се прости с професионалното си положение, да бъде тормозен и дискриминиран по разнообразни начини от различни лобита.

  Криминализирането чрез нови състави на престъпления като „хомофобия”, „език на омразата” и антидискриминационни закони вече е реалност в някои страни и се ускорява в глобален план.

  Готови ли са тези, които сигурно си въобразяват, че са на страната на доброто, когато днес така смело се борят с държавния терор на изминалия век, да се противопоставят по същия начин на растящото ограничаване на свободата в наше време? Граничната линия между отстояването на свободата и жертването на свободата е в готовността днес да се плати цената, която е да не виеш по вълчи, когато си с вълците.

  Прекрасният нов свят  

  Понякога поетите виждат отвъд границите на съвременността. Олдъс Хъксли описва през 1930 г. Прекрасния нов свят, който възниква, когато насладата се превръща в смисъл на живота, а сексът в основно всекидневно забавление за млад и стар. В предговора към новото издание от 1949 г. той пише: „Тази наистина революционна революция трябва да бъде постигната не в заобикалящия ни свят, а в душите и в сърцата на човешките създания.”

  В „Прекрасният нов свят” всеки е щастлив. Мръсотия, болести и старост са изкоренени. Споменът за „живораждащите” от ранните времена произвежда в преточените от бутилки съвременници гръмогласен хохот, ако не и  погнуса. Зародишите са изследвани за аномалии, селектирани и съхранявани в зародишна банка. Майките и бащите са непотребни фрази. Представете си, тогава, към 600-ата година преди Нашия Форд „майката като обезумяла бдяла над децата си (нейните деца!)… бдяла над тях като котка над котенцата си, но котка, която можела да говори, котка, която можела да повтаря до полуда: „Рожбичката ми, свидната ми рожбичка…” „Децата винаги се отглеждали от родителите, а не в Държавни центрове по обучение.”

  За децата има ясли, където чрез методите на хипнопедията, по време на сън, им се изграждат неизкореними рефлекси, като: „Никога не отлагай за утре удоволствието, което можеш да изпиташ днес.”

  Децата тичат голички и играят на „както го правят големите”. Деца, които не изпитват радост от инфантилни сексуални игри, се смятат за болни. За необяснимите отношения в ранните времена се разказва: „В продължение на един дълъг период, преди епохата на Нашия Форд, но дори и няколко поколения С.Н.Ф., детските еротични игри са се смятали за нещо ненормално (на това място избухна смях) и не само за ненормално, но и всъщност за безнравствено (Не може да бъде!) и по тази причина са били строго забранявани.”

  Повечето ученички са безплодни още от бутилката, защото важи правилото: „Цивилизация означава стерилизация”, а за останалите нестерилизирани съществуват малтусиански пояс и упражнения, така че взимането на предписаните от закона предпазни мерки е „едва ли не машинално и неизбежно като мигането”.

  Хората се държат в настроение и на линия посредством телевизия, eмоцилми, цветоуханни органи, синтетичен глас и музика, сексофони. За целта има Институт по емоционално инженерство. Участието в седмичните обредни сбирки за духовно сливане е задължение. Самотата се смята за опасна. „Ние ги заставяме да ненавиждат самотата и уреждаме живота им така, че е почти невъзможно някога да се почувстват самотни.”

  А ако въпреки това се случи нещо неприятно, тогава винаги е налице шишенце сома, което да те отведе на излет надалеч от действителността.

  Така в Прекрасния нов свят хората „никога не искат онова, което не могат да получат”, и смятат своето робство за свобода.

  В предговора си от 1949 г. Олдъс Хъксли пише: „Очевидно в отговор на ограничаването на политическата и икономическата свобода сексуалната свобода нараства. А един диктатор … ще направи много, за да насърчи тази свобода. Заедно със свободата да се бленува под влиянието на опиатите, на киното и на радиото тя ще помогне на поданиците му да се примирят с робството, което е тяхна съдба.” Изглежда, че „утопията сякаш е много по-близо до нас, отколкото човек можеше да си представи само преди петнадесет години. Тогава аз я пренесох шестстотин години напред в бъдещето. Днес обаче изглежда напълно възможно този ужас да се стовари върху нас и след по-малко от век.”

  Олдъс Хъксли пише това преди да съществуват изкуствено осеменяване, пренатална селекция, банки за сперма и яйцеклетки, сурогатно майчинство, „родител 1 и родител 2”, детски ясли, ръководство за сексуални игри в детските градини и училищата, преподаване в училищата на предпазване от забременяване, групова динамика, употреба на дрога, порнография като масово развлечение — когато телевизията все още не е разпространена и интернетът не е измислен.

  Хората тъкмо са преживели Втората световна война и възлагат надеждите си на новосъздадената Организация на обединените нации, която през 1948 г. приема Всеобщата декларация за правата на човека. Те трябва да се превърнат в крепост срещу неописуемите зверства, в които загиват милиони хора, обезчестени, обезправени, останали без имущество, измъчвани, изтезавани и убити от хората, заслепени от една идеология и изгубили човешкия си облик в корупцията на властта. Половин век по-късно същата организация се бори умъртвяването на неродени деца в майчината утроба да бъде издигнато в човешко право и народите на тази планета да приравнят съюза между личности от един и същи пол с брака.

  Както Хъксли предвижда, в центъра на това посегателство срещу ценностния фундамент на човека стои сексуалността. Борбата за отмяната на сексуалните норми е постигнала епохална победа. Същевременно ние сме свидетели на епохален културен упадък на Западния свят. Истинното, красивото, доброто, възхвалени още от Платон и Аристотел, имат лоша слава. С истина, с красота и с добро не могат да се спечелят големи пари, милиарди се печелят с лъжа, грозота, със зло, с ужаси и порнография.

  Родени сме с потенциала на свободата, ала сами трябва да си изработим способността в свобода да изберем страната на доброто. Тя е предпоставка за култура. На това трябва да бъдем възпитани или сами да се възпитаме, трябва да научим основните добродетели, които ни позволяват да запазим човешкостта си: мъдрост, справедливост, смелост и въздържание. Когато една култура престане да цени високо добродетели и да предава на следващите поколения собственото, провереното, ценното чрез пример, възпитание и образование, тогава тя сама си изкопава гроба. Все още има свобода и не е твърде късно да я защитим. Ала трябва да знаем кой по какъв начин я ограничава, за да наложи собствените си интереси. За това разказва тази книга.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Бележка на редакцията на сп. „Християнство и култура“:

  

  Габриеле Куби e родена през 1943 г. в Констанц, Германия, в семейството на публициста Ерих Куби и скулпторката Едит Шумахер. Учи социология в Берлинския свободен университет, а по-късно в университета в Констанц. Работи като социоложка и преводачка. Тя е католичка, майка на три деца. Публикувала е 11 книги, преведени на много езици. Първата е „Моят път към Мария“. „За силата на живата вяра“, следват „Порив към любов“. „За младите хора, които желаят да имат бъдеще“, „Джендър революцията – релативизъм в действие“, „Only you – дай шанс на любовта“, „Самопознанието – пътят към сърцето Исусово“ и др. Книгата на Габриеле Куби „Глобалната сексуална революция“, от която предлагаме откъс, е публикувана в Германия през 2012 г. Тя разглежда джендър идеологията и стратегиите, които подриват основополагащи структури като брака и семейството. Книгата получава най-високи оценки в католическите среди. Папа Бенедикт XVI се обръща към авторката с думите: „Слава на Бога, че вие говорите и пишете”. 

   

  Превод от немски: Людмила Димова 

  Източник: hkultura.com

  Откъсът от книгата на Габриеле Куби е препубликуван от в. „Гласове“

  .

• „Зимна бомба“ удари Средния запад, Източното крайбрежие, дори Флорида

  Ледена епоха в САЩ

  С. Сергеев, Uniconbg.com

  

  Незапомнени арктически студове сковаха огромни части от Съединените щати. Снежните бури отнеха живота на 17 души.

  „Циклонът зимна бомба”, както го наричат тук, удари първо районите на Средния запад, където само за последните дни температурите в щата Минесота паднаха до минус 36 градуса, а край Чикаго – до минус 25 градуса, но се усещаха като минус 31 градуса. Няма данни наши сънародници да са пострадали” – разказва Симеон Гаспаров, цитиран от Би Ти Ви.

  

  „Циклонът бомба” се разви бързо и над Източното крайбрежие на САЩ, като удари Ню Йорк, Бостън, Вирджиния. Край водите на щата Масачузет бяха открити телата на замръзнали акули, а във Флорида поразени от студа игуани падат от дърветата.

  Обилни снеговалежи, ветрове със скорост от над 110 километра в час и рекордно ниски температури. Такава е ситуацията по източното крайбрежие на Съединените щати. Сред най-тежко засегнатите градове са Бостън и Портланд.

  Много е студено и снегът изобщо не се топи. 

  

  Близо 60 милиона души живеят в района, засегнат от бурята. Хиляди домакинства са без ток. Лошото време предизвика транспортен хаос. Около 4000 полета бяха отменени, а влаковете се движат с големи закъснения.

  Бурята засегна дори и южните части на Съединените щати. Жителите на Флорида станаха свидетели на особен феномен – истински дъжд от измръзнали игуани, падащи от дърветата. Експерти обясняват, че те не са умрели. Те могат да останат напълно замръзнали за ден или два. През това време игуаните не спират да дишат, но телесните им функции се забавят значително.

  

  Тежката зима принуди властите в редица щати да обявят извънредно положение.

  В североизточните райони на Съединените щати се очаква температурите да паднат до минус 40 градуса.

   

• Краят на илюзиите

  Иво Христов, 24may.bg

   

  „В тъги, в неволи, младост минува,
  кръвта се ядно в жили вълнува,
  погледът мрачен, умът не види
  добро ли, зло ли насреща иде…“

  Хр. Ботев

  

  На двадесет и осмата година от началото на „прехода“, без да сме водили война, населението на България е намаляло с два милиона. Толкова още са напуснали страната. Разтегната във времето, неумолимо тече спиралата на демографското угасване на държавотворния народ – българите, съчетана с опразване на територията и концентрация на населението в два-три градски центъра. България стремително се деиндустриализира и деинтелектуализира, а в структурата на остатъчната българска икономика преобладават „услуги“ и сектори със семпло технологично ниво. Печелившите отрасли са поделени и разпределени между няколко олигархични клана, закачени за административните структури на остатъчната държава, с която се намират в персонална, корупционна и властова уния. Селското стопанство бележи устойчива тенденция към продължаваща концентрация на поземлената собственост и финансовите потоци в ръцете на няколко крупни агрогрупировки, водещи до формиране на преобладаващо монокултурно латифундистко земеделие. В международното разделение на труда България бива „специализирана“ в износ на суровини и преработени материали и във внос на технологични стоки, които доскоро произвеждаше. Накратко, това е икономика на страна, плъзгаща се към развиващия се свят.

  Двадесет и осем години след Десети ноември наблюдавахме поредните „революции“, „борби с олигархията“ и „смяна на системата“ (за кой ли път), в която една част от господстващата върхушка, впрягаше присъдружната си медийна, политическа, икономическа и криминална прислуга за борба с другата олигархическа разцветка, като за целта биваха мобилизирани и хвърлени като площадно пушечно месо жертвите на олигархията, някои от тях искрено убедени, че действително им е дадена историческата дума и шанс за действие. И тъй като пушилката на приказката за наивници, наречена „преход“, все пак бавно започва да се сляга, сред отровните й миазми мержелеят видимо сивите очертания на един нов свят, в който мнозина започват инстинктивно да усещат, че са предопределени да бъдат в основата, а не на върха на хранителната верига. Оттам идва трескавото мятане и безразборното търсене на изход: „искаме нови избори, нов парламент, ново правителство, намаляване на депутатите, увеличаване на „гражданския“ контрол; да ги заменим с „народа“; да сменим тази избирателна система с онази, този с онзи, да отменим парламентаризма, да го заменим с пряка демокрация; партиите са негодни, да ги заменим с „личности“; трябва да се смени „системата“, не знаем с коя, но трябва; не ви признаваме „прехода“, искаме друг „преход“…“

  Но вече е късно: шлюзовете на историята неумолимо се затварят….

  Как и защо допуснахме всичко това?

  Допуснахме го от страх, допуснахме го от наивност, допуснахме го от глупост, допуснахме го, защото нямахме елементарна представа за това в какъв социален свят навлизаме и какви са неговите жестоки закони, допуснахме го защото „лъжливи уста слушахме с вяра“ (Ботев). Защото мълчахме, защото търпяхме, защото се надявахме.

  Мълчахме, докато сръчни юнаци под формата на „реформи“ приватизираха и разпродадоха натрупаното с десетилетия от нашите бащи и майки, а нас ни водеха за носа по площадите, насъсквайки ни в сблъсък на „комунисти“ и „антикомунисти“. Търпяхме, докато сриваха държавността, криминализираха обществото, подивяваха нравите, затриваха доблестната българска войска и индустрия, и от развита европейска страна ни превръщаха в „Африка в Европа“. Ослушвахме се, докато ограбваха парите ни под формата на банкови фалити и „лоши“ кредити, немеехме и крадяхме, заедно с крадците, които съсипваха нашето селско стопанство, разсейвахме се, докато се сриваше научната инфраструктура на страната и хиляди достойни български учени, инженери и техническа интелигенция си отидоха, замлъкнаха или заминаха там, където интелектът им се цени. Извръщахме се, когато над два милиона наши пенсионери – строителите на съвременна България бяха докарани до условия на систематична мизерия, глад и уморяване. Инфантилно се надявахме поредният грабеж на здравеопазването да ни направи по-здрави. Гледахме с широко затворени очи, как нашата младеж и активното ни население „изтичаше“ навън, за да не се завърне никога, прогонено от скудоумието на собствената си страна. С приказки, че от нас нищо не зависи и страхливо снишаване, допуснахме една нагла, арогантна и охранена клика да запуши всички изходи за динамично развитие на нацията, да отнеме всички живителни сокове, даващи възможности за алтернативно развитие и да паразитира върху остатъчните ресурси на страната, гарнирайки го с високопарни приказки за европейски избор. Точно по европейските мерки сме на дъното по продължителност на живот, по заболявания, по неграмотност, по крещящо социално неравенство, по технологично неразвитие, по най-малко инвестиции в наука, образование, култура. По всичко онова, което прави от стадото народ и горда нация.

  Възрастните поколения доживяха да видят най-големия кошмар на живота си – да видят как рухва в блатото на посредствеността една достойна страна, която те съградиха. Младите поколения са объркани и търсят изход. Мнозина в чужбина, други в пошлата българска действителност. За колцина от тях става все по-ясно, въпреки щедро ръсената дезинформация на разнообразната медийна прислуга, че „комай ни лъжат тия синковци“ (Вапцаров). И че въобще не живеем в най-хубавия от всички възможни светове. Те са млади, те са скептични. Но нещо много важно: за разлика от редица български генерации дотук, те поне не се страхуват. Ние за първи път в нашата история имаме младеж, която е отърсена от Каиновия белег на българското племе – страхът. Страхът за хляба, страхът за положението, страхът за кожата, страхът за оцеляването като самоцел. Сега поле за амбициите им е целият свят: кой ще ги спре, но пък имат само една страна, която могат да нарекат своя – България.

  Тия младежи имат тежката задача да я извадят на нов коловоз. Или пък да я погребат. От тях и от нас зависи.

  .

• Има ли живот… след раждането

  ДВЕТЕ БЕБЕТА И МАМА

  Съвременна притча

  

  Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

  Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

  Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

  Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

  B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

  Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

  B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

  Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

  B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

  Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

  B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

  Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама – следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

  B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

   

  Превод: Пламен Сивов, Рravoslavieto.com

  

  Тhe two babies and Mum

  In the womb of a pregnant woman, two babies – a believer and an unbeliever – are having a conversation:

  Unbeliever: Do you believe in life after birth?

  Believer: Yes, of course I do. It is obvious that there is life after birth. Our purpose of being here where we are now is to become strong enough and to get ready for that future life.

  U: That’s nonsense! There can be no life after birth! Can you imagine what such life would be like?

  B: Well, I don’t know all the details, but I believe that there will be more light and that we will perhaps be able to walk on our feet and to eat with our mouth.

  U: Nonsense! It is impossible to walk on one’s feet and eat with one’s mouth! That’s ridiculous! We have a navel-string to feed us. This is what I want to tell you: there can be no life after birth, because our real life – the navel-string – is too short already.

  B: Yet, I am sure that life after birth is quite possible. Everything will just be a little bit different. You can imagine this.

  U: But, nobody has ever returned from there! Life simply ends with birth. Properly speaking, life is nothing but a long period of suffering in the dark.

  B: Oh, no, of course not! I don’t know exactly what our life will be like after birth, but in any case we will meet Mum there, and she will take care of us.

  U: Mum? Do you believe in Mum, then? And where do you think she is?

  B: She is everywhere around us, we abide in her, we are able to move and live because of her; without her, we simply cannot exist.

  U: Nonsense! I have never seen any Mum – thus, it is obvious that she does not exist!

  U: No, I cannot agree with you. Sometimes, when everything around us is quiet, you can hear her singing and feel her stroking our world. I am convinced that our real life will only begin after birth. And you?

   

  Източник: Livejournal.com

• <<
• 1
...
• 28
• 29
• 30
• 31
• 32
• 33
• 34
• 35
• 36
• 37
• 38
...
• 414
• >>