Всички авторски страници

Авторски

• За 10 години от България са изнесени нелегално $24, 500 млрд.

  GFI: За 10 години нелегално са изнесени $24, 500 млрд.,
  при Станишев – рекорд

  Кольо Парамов, Faktor.bg

  

  Във влака в Лондон един впечатлителен пътник ме попита откъде съм. Отговорих сдържано – от България. Той ме погледна и ми каза свъсено: „От крадливата България”. Коментарът му ме порази като оценка за моята държава, но това е мнението на повечето европейски граждани. После се зарових в някои справочници и се сетих отново за крадливата констатация. За крадливата ни природа напомня и новият доклад на Глобалния финансов интегритет (GFI), публикуван и в Лондон, който е посветен на нелегалния износ на пари от развиващите се държави в света.

  От наблюдаваните 149 страни България по преведени пари в чужбина без намесата на БНБ и държавата е на 47 място. Средно годишно държавата е лишавана от $2, 447 млрд. през последните 10 години, след 2002 г. Прави впечатление нивото на уникалния хаос и безконтролната държавна ненамеса по време на управлението на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев и финансов министър Пламен Орешарски. Фактите са толкова фрапиращи, че просто показват коренно различните резултати от парадоксалната кражба по време на двата мандата на президента Георги Първанов, който вероятно ще каже, че не знае нищо за тези процеси.

  Парите, които са изнесени, преведени или депозирани на място в чужбина, са детайлно засечени от западни банки по направление и произход, и са само сбор от нелегални финансови операции. Те са отразени в абсолютната си точност и в доклада на GFI. Когато финансов министър на България е Пламен Орешарски, а председател на бюджетната комисия в парламента е Йордан Цонев, изтичането на незаконните пари към западни банки е с уникални размери. Докладът на GFI съобщава, че например през 2007 г. нелегално от България са изнесени $4, 641 млрд. През следващата 2008 г. сумата вече е $5,358 млрд. За целия наблюдаван период от България нелегално напускат по най-различни начини $24, 500 млрд. Никой не отразява тази фрапантна новина в България с изключение на в. „Банкеръ” с десетина изречения.

  Тези олигархични прийоми за трансформация на богатството, характерни за най-бедните държави в света, трайно се утвърждават и в България. За огромно съжаление, както констатират от GFI, нелегалният износ на огромните пари не е позициониран по места, т.е. констатацията касае държавното управление, банковите регулации и работата на финансовото министерство. Именно органите са длъжни своевременно да констатират фактите и да уведомят прокуратурата за тези процеси.

  Тук идват и прецедентите. На 28-и декември бившият зам.-председател на парламента Христо Бисеров е подал молба, ползвайки се от правото си по чл. 26 по НПК, тъй като повдигнатото му обвинение е с изтекла давност. С молбата си той настоява срещу него и доведения му син Ивайло Главинков, обвинението или да бъде прекратено срещу тях, или да бъде внесено в съда. Бисеров на практика казва на българската държава – какво сме направили ние толкова незаконно, имаме само валутно-финансови операции в чужбина за $315 529 и за 117 192 евро? При толкова милиарди, изнесени нелегални от България, да се накаже само един доказал се с хитростта си човек, просто не е честно, би реагирал дори и самият Бисеров.

  Къде са потънали другите пари? При Бисеров има само около половин милион долара, а останалите $24, 500 – къде са? Пред съда Бисеров може да свидетелства на Йордан Цонев как бързо и по-точно да изчислят всички загуби с тяхното участие. При управлението на Иван Костов, например, при средно балансирани цени са отчетени загуби за около $18-20 млрд. Загубите от облигациите на Милен Велчев са между $1-1,4 млрд., от БТК – 1,2 млрд., от „Булгартабак” – $800 млн., от ДЗИ – между $80-100 млн., а от „Цанков камък” – $300 млн. Загубите от заменките на земи по времето на управлението на Сергей Станишев са между $7,7-8 млрд., а от КТБ досега са $2,2 млрд.

  Ако сборуваме преките и умишлени загуби за реализация на идеи и бизнес начинания на политическата класа през последните години, можем да ги изчислим на $33 млрд. Ако добавим и нелегално изнесените само за последните 10 години $24,5 млрд., резултатът е смразяващ за размерите и стандарта на малка държава като нашата. България е лишена заради наглост, зависимости и крадливост на върховната политическа класа от около $55-60 млрд. Днешна България е понесла тази огромна загуба заради своите управници и червените олигарси, които безконтролно и директно я ограбваха. Всички онези песнопения за политическа мъдрост и въздържане от напрежение и ескалации, търпение и възприемане на действителността като неизменна даденост са водели до това арогантно обогатяване на шепа мерзавци.

  Нека сега Румен Гечев, Георги Първанов, Румен Петков, Иван Костов, Сергей Станишев, Пламен Орешарски, Йордан Цонев, Ахмед Доган и Лютви Местан да осъдят Христо Бисеров за това, че е изнесъл незаконно половин милион долара. Ако аз съм на негово място, ще ги накарам наново да строят Шуменския затвор, защото те са истински виновни за изчезването на останалите $50-60 млрд., загубени, похабени и отнети от суверена на българската държава. И нямаше това как да не се случи, след като институциите бяха поставени под упойка.

  Да си припомним само, че до преди година шеф на финансовото разузнаване към ДАНС бе скандалната Полина Кавръкова, която вместо арест за ДДС измами и далавери, получава начлническа позиция, но именно под нейния зорък поглед бе проспана и аферата КТБ. Сега шармантната дама, която въртеше главите на шефовете от специалните служби, се измъкна суха и потъна в Канада.

  Затова днес България е най-бедната страна в Европа и на Балканите и е най-слабата във военно и стабилизационно отношение, както и с най-болната нация. В България политиците разрешиха построяването на 261 нови болници, за да богатеят малцина за сметка на болестта и смъртта на мнозина. Това е истината и тя не може да се замени с друго, и да се крие повече под юргана.

  Българската олигархия навлиза в нов етап на противостоене и отрицание. През ум не им минава на онези, които изнесоха милиарди в чужбина, че рано или късно всичко ще се освети и ще се търси справедливост. Дано само да проумеят по-скоро най-важното – че отношението към „крадливата България” трябва да тежи на съвестта на крадливата олигархия и политическата класа, а не на народа.

  .

• Chicago records 9 straight days of snowfall, matching record

  It has actually been nine days with “measurable amounts” of snow, which, the National  Weather Service explains, means 0.1 inches or more. That ties a record and marks just the third time it has happened since the agency began keeping records in 1885, said Stephen Rodriguez, a meteorologist.

  The weather service issued a winter weather advisory Saturday night, and by 6 a.m. Sunday another 3 inches of snow blanketed the Chicago area, spurring travel warnings on the snow-covered roads. Most of the area awoke to find roads and sidewalks they had already painstakingly cleared, repeatedly, in need of yet another round of shoveling.

  

  Officials had measured 3.2 inches at the weather station at O’Hare International Airport by 10:30 a.m., and Rodriguez said about one more inch was expected to fall by midday. But that should be it for a while, he said.

  By nightfall, temperatures around the area are expected to drop significantly from the mid-20s to single digits downtown, and zero or subzero temperatures in the suburbs to the north, west and south, he said.

  Friday’s winter storm dumped at least 6 inches across much of the city and suburbs, and resulted in mass school closings, dozens of crashes and at least 1,000 flights canceled.

  The snow and cold weather also led to some cancellations at both O’Hare and Midway airports. As of 3:25 p.m., there had been 220 canceled flights at O’Hare and 263 canceled flights at Midway.

  A review of the canceled flights suggested that all Southwest Airlines flights out of Midway had been canceled Sunday.

  

  The Chicago area saw between 8 and 13 inches of snow  over the weekend,  according to the National Weather Service.

  Chicago Tribune

• „Дойче веле“: Каквото каже Пеевски

  След медиите-бухалки в България съвсем логично се появиха и законите-бухалки. Тяхната цел е същата – да се разправят с всеки неудобен

  Полина Паунова, „Дойче веле“

  

  Ако от 2013 г. обществото бавно свикваше с медиите-бухалки и в началото успяваше пипнешком да се ориентира кои издания са близки до депутата и медиен магнат Делян Пеевски, то днес, пет години по-късно, вече е съвсем ясно как функционира пропагандата на местна територия, се казва в коментар на „Дойче веле“. Способите ? са банални, а съдържанието на изданията, които вместо да информират просто изпълняват изисквания, е изтъркано. Т.нар. факти по медийните страници изобщо даже не са “алтернативни”, те дори не могат да минат за “едната гледна точка”. Защото са откровени лъжи. На прицела на тези медии е кажи-речи всеки човек, осмелил се да надигне глас срещу властта, която на свой ред изглежда твърде често е заета да изпълнява поръчките и изискванията на Пеевски. Дори хора, които не се бунтуват, а просто назовават проблемите в България, се оказват изведнъж „врагове на народа“. А именно Пеевски и медиите му скромно поеха тежката задача да представляват същия този народ. Това се случи без съпротива от страна на останалите политици. Всеки, дръзнал да излезе на протест, се оказва „безродник“. Всеки, който просто иска да живее прилично в една що-годе подредена държава, се превръща в „изменник“.

  Схемата е проста и дори не изисква особени усилия от страна на анонимните “автори”, които нито веднъж не излязоха с името си. Така например защитниците на природата са „зелен октопод“, а хората, застъпващи се за върховенство на закона, почти всекидневно биват заклеймявани като „слуги на мафията“. Поддръжниците на европейските ценности са от „третия пол“, малкото политици извън неразличимата парламентарна пихтия са „слуги на задкулисието“, а всеки протест срещу властта е „платен“. По същия модел всеки критичен публичен глас, било то на журналист, гражданин или организация, не е граждански, а „грантаджийски“, а всички тези хора вкупом са „соросоиди“.

  Думата му е закон

  За последните пет години, откакто Пеевски реши да се институционализира по времето на Орешарски, медиите-бухалки претърпяха развитие. Първо бяха семплите очернящи дописки, а после безименният автор започна да издава и книги, разпространявани безплатно. След това стана ясно, че няма защо някой да се преработва и затова един и същи материал се появява няколко пъти в рамките на броени часове, препечатан в информационни сайтове и вестници, а за разкош – преразказан и телевизионно. Но начинът на действие се изтърка, прийомите станаха отегчителни. Ето защо Пеевски очевидно има нужда от нов инструмент за овладяване на държавата. И този “инструмент” се появи от само себе си – след медиите-бухалки дойде ред на законите-бухалки. Първата цел на законодателя Делян Пеевски, за когото иначе се твърди, че не стъпва често в парламента, очаквано се оказа фалиралата КТБ. В края на миналата година депутатът и негова свита подизпълнители внесоха текстове за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които предвиждат обезсилването на стотици сделки със задна дата повече от три години след сключването им. Въпреки предупрежденията на юристи, че подобна екзотика ще доведе до правен хаос, а и противоречи на Конституцията заради действието си със задна дата, ДПС на Пеевски с любезното съдействие на ГЕРБ вървят към окончателно приемане на закона.

  Още при внасянето му редица експерти заподозряха, че целта на текстовете не е народолюбива, а по-скоро прозаична – опит за придобиване на конкретни активи, останали извън “владение” на Пеевски. Пример за това е оръжейният завод „Дунарит“, за овладяването на който преди време бе използван целият арсенал на държавата, но поради напълно ясните цели на действията, които окончателно щяха да пришият ГЕРБ към ДПС, схемата не проработи. Ето защо Борисов вероятно е решил да не става лице на “сделката”, но пък да удовлетвори искането на Пеевски ходовете му да бъдат законово регламентирани. След успеха на първия закон-бухалка, логично се появи и втори. След овладяването на активите на КТБ, Пеевски вече има време и иска да се разправи с онези медии, които още не притежава или върху чиито собственици не може да въздейства. Така се появи и вторият закон “Пеевски”, който отново е внесен с благовидни мотиви, като този за активите на фалиралата банка. Ако с промените в нормативния акт за банковата несъстоятелност той иска да връща разграбеното, с медийните промени ще разкрива “действителните собственици” на издания и ще разобличава непазарното финансиране.

  Текстовете задължават медиите да обявяват истинския си собственик. Подобно изискване съществуваше и досега, но не обхващаше онлайн изданията. Впрочем, идеята в някакъв вид регулация да влязат и онлайн изданията не е никак лоша. Но зад нея се крие действителният замисъл на предлаганите промени – оповестяване на непазарното финансиране на медии. Тоест, да бъдат “громени” онези издания, които ползват финансиране от фондации или са спонсорирани от издателите си. Забележителното е, че законът изключва деклариране на “банкови кредити”. По този начин не се отваря и дума за медии, финансирани от източени банки като КТБ, какъвто е случаят с медийната група, която е официална собственост на Пеевски. На тъмно ще останат и други национални издания, които уж функционират “пазарно”, но в действителност са заложени в банки.

  Как действа българският пазар

  Друг важен момент е, че от обхвата на закона са изключени приходите от присъщата за медиите дейност – продажба и реклама. А както знаем, медиите на Пеевски се издържат точно така – на пазарен принцип. Въпросът е как действа пазарът. Защото този пазар, в който явно или с подставени лица един медиен бос може да притежава издания, печатница и разпространителски фирми, дава възможност на този медиен бос да обяви каквато пожелае печалба. Понеже е затворил кръга. Въпросът е и каква е рекламата. Защото е възможно тя да бъде раздута – например една негова медия да рекламира пространно друг негов бизнес, в който името му не фигурира, а сумата да бъде фиктивна. Пазарът в България дава тази опция. Въпросът е и колко крупен рекламодател е държавата, чрез европейски средства например. Все въпроси, които законът-бухалка не регулира. А те са от съществена важност за разобличаването на медийния модел в страната. Модел, който е в основата на това, което мнозина определят като симбиоза между ГЕРБ и ДПС. А тя се изразява в простата схема „услуги срещу изкривена реалност”. Съвсем пазарен принцип. На българския пазар. Пазар, който прави възможни медиите-бухалки. А отскоро и законите-бухалки. Пазарът в държавата, управлявана от Борисов, в която думата на Пеевски очевидно е закон.

  .

• Цветанов, Фандъкова, Тотев и др. на Молитвена закуска във Вашингтон

  Българска делегация закуси с Тръмп, руската опозиционерка Собчак не хареса закуската

  

  За пета поредна година председателят на ПГ на ГЕРБ и заместник-председател на партията Цветан Цветанов и депутатът от ГЕРБ Пламен Нунев участваха в Националната молитвена закуска при американския президент Доналд Тръмп.

  Във форума, който се проведе на 8 февруари във Вашингтон, за първи път участие взеха и заместник-председателят на ГЕРБ и кмет на София Йорданка Фандъкова, заместник-председателят на ГЕРБ и кмет на Бургас Димитър Николов и кметът на Пловдив Иван Тотев.

  Традиционната Молитвена закуска събира всяка година на едно място световни политически и религиозни лидери с американския президент. Започнала през 1953 г. при президента Айзенхауер, тази среща вече 66 години се утвърждава като едно от най-важните политически събития във Вашингтон.

  На закуската присъстваха редица сенатори и конгресмени от американския Конгрес – сенатор Крис Куунс от Делауър, сенатор Джеймс Ланкфорд от Оклахома, конгересмените Чарлс Крист, Ранди Холтгрен и Стивън Скълис.

  Президентът на САЩ Доналд Тръмп се обърна към присъстващите с дълбоко религиозни думи за човешкото себеотрицание, жертвоготовност и състрадание, давайки редица примери от ежедневния живот, при които тези състояния на човешкия дух са възтържествували. Президентът не пропусна да окуражи и страдащите под гнета на недемократичните режими в Куба, Иран, Северна Корея и Венецуела.

  На закуската е присъствала и руската опозиционерка Ксения Собчак, която се изказа пред различни медии, че не е харесала мероприятието, защото било формално, звучали само речи и нямало възможност за общуване. /“Сега“/

  .

• Биволъ: Телената ограда по границата се оказа златна

  Материал на Биволъ

  

  Българската държава е платила огромни нереални суми на няколко избрани фирми, които строят телената ограда по границата ни с Турция. Договорите на държавата от 2016 г. са с надути цени. Реално строят подизпълнители на четири-пет пъти по-ниски цени. Плащането също така е ставало при изключително изгодни за тях условия, за каквито други изпълнители на обществени поръчки биха могли само да мечтаят.

  Фирмите са свързани с варненската „Хидрострой“. Плащанията към тях съвпадат с придобиването от „Хидрострой“ на „Водстрой 98“, свързвана с определен корпулентен депутат. Проучване на Биволъ в данните за обществени поръчки показа, че преди да бъде продадена, „Водстрой 98“ е спечелила самостоятелно или в консорциум търгове за стотици милиони, вкл. от европейско финансиране.

  На практика разликата между реалните цени за строежа на съоръжението и платеното за него от държавата, която се измерва в десетки милиони, е отишла в собственика на „Водстрой 98“.

  Тази грозна картина се разкрива от четири договора за граничното съоръжение в Бургаска област, с които Биволъ се сдоби. Три от тях са за “Пътстрой Бургас” и “Инфра Експерт”, свързани пряко или косвено с “Хидрострой”. Договорите са сключени два месеца след като тя официално придоби свъзаната с Пеевски “Водстрой – 98”. Четвъртият договор е за фирма, която е работила в обединения с “Хидрострой” и “Водстрой-98”.

  Сумите по тези договори са известни от проучване на „Капитал“, публикувано преди година. Сега обаче за пръв път се вижда колко изгодни условия е предоставила държавата на фирмите, избрани при това без конкурс. Сделките са с авансови плащания от… 50 до 70% и само 5% банкова гаранция. В един от договорите има и уникалната за България гаранция за оставащо плащане с акредитив.

  Колко струва реално оградата?

  Според подробни Количествено-стойностни сметки (КСС) и договор с подизпълнител, с които Биволъ разполага, реалната стойност на оградата (без пътя) е от 133 до 142 лв. на линеен метър. Това включва изкопните работи, полагането на армиран бетон, направа и разваляне на кофраж, монтажа на елементите от оградата – колони, връзки, пана, мрежа и бодлива тел.

  Договор: 672 лв. за линеен метър ограда.

  

  С такива разчети строят подизпълнителите, които включват в тях и своята печалба. Но договорите на Областна администрация Бургас с фирмите, строящи оградата, са за следните суми.

  Договор Д-21-31/15.08.16 Пътинженерингстрой 10 477 532 лв. / 15 700 м. = 667 лв. линеен метър
  Договор Д-21-32/15.08.16 Договор Инфра Експерт 8 142 026 лв. / 12 100 м. = 672 лв. линеен метър.
  Договор Д-21-33/15.08.16 Пътстрой Бургас 14 109 937.20 лв. / 21 900 м. = 644 лв. линеен метър
  Договор Д-21-52/17.11.16 Инфра Експерт 1 577 166,78 лв / 2365 м. = 667 лв. линеен метър.

  КСС на подизпълнител: 142 лв. за линеен метър ограда.

  

  Разликата между реалната стойност на оградата и платеното за нея само за тези 52 км е 26 милиона лева. Тази сума може спокойно да се счита за нерегламентирана държавна помощ към подбрани фирми. 26 милиона лева, които чисто и просто са откраднати от българския бюджет, защото както е известно ЕК не дава субсидии за строеж на оградата.

  Подизпълнителите, които са използвани масово, са били укрити от Областна администрация – Бургас, въпреки задължението да бъдат декларирани. В отговор на въпроси по ЗДОИ областният управител на Бургас Вълчо Чолаков твърди, че не му е предоставяна и не разполага с информация и данни за подизпълнители, а фирмите получили плащане по договорите са същите, които са ги сключили.

  Кои са захранените с милиони фирми?

  „Инфра Експерт“ е с едноличен собственик Иво Крумов Михайлов. През годините тази фирма сменя често имената си и адресите, като на няколко пъти дели един адрес с „Хидрострой“ – София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ 117. Връзка с „Хидрострой“ се открива и през фирмата “ИД трейд”, където Иво Михайлов е бил съуправител с бившия управител на “Хидрострой” Добромир Димитров Петров.

  „Инфра Експерт“ разполага с капитал от едва 250 лв. до юли 2016 г., когато се преобразува в ЕАД и изведнъж вдига капитала си на 50 050 лв. Едва месец по-късно тя подписва първия си договор за оградата и полевия път до нея. Той е за общо 10 630 338 лв. (12,5 км. с 50% авансово плащане). Три месеца по-късно, на 17.11.2016 „Инфра“ подписва и втори договор, за да построи още 2,3 км. срещу още 1 998 682. По този договор авансово плащане е… цели 70%.

  „Пътстрой Бургас“, която е 100% собственост на „Хидрострой“, сключва договор за 15 798 776 лв. за 21,9 км съоръжение при 50% авансово плащане и 5% банкова гаранция.

  Обединението „Пътинженерингстрой“, създадено на 23.06.2016 г., включва „Битумина“ ГмбХ, АВСТРИЯ, и фирмата от Търговище „Пътинженерингстрой-Т“. Последната е собственост на Иван Цвятков Иванов и Григор Цветков Иванов, и е участвала в строителни консорциуми с “Хидрострой“ и “Водстрой 98”. „Пътинженерингстрой“ строи 15,7 км съоръжение за 11 881 039 лв. с авансово плащане 50% и 5% банкова гаранция.

  Да платиш на #КОЙ

  “Хидрострой” придоби официално “Водстрой 98” в началото на юни 2016 г., след като КЗК одобри заявената сделка само за 8 работни дни.

  Източникът на Биволъ, запознат с детайлите на въпросната афера по наливане на държавни пари в точните фирми и предоставил договорите, твърди още, че придобиването на акциите на “Водстрой – 98” от страна на “Хидрострой” е извършено основно с оборотни средства на дружествата от групата – “Пътстрой Бургас” ЕООД и “Инфра Експерт” ЕООД. Става дума именно за получените аванси по договори за изпълнение на оградата от Областна администрация Бургас, преведени по сметки в Уникредит Булбанк.

  Освен, че е скъпо, съоръжението е и безмислено.

  Перифразирани, всички факти и обстоятелства сочат, че за да може “Хидрострой” да плати на един корпулентен депутат, държавата е форсирала грешни плащания към групата “Хидрострой” от бюджета. А огромната разлика с реалната стойност на строително-монтажните работи е захранила дълга верига от подизпълнители, свързани с властта. Тази кражба от бюджета се е отразила и на качеството на съоръжението, което, както се видя впоследствие, е под всякаква критика.

  Биволъ призовава съответните институции да извършат обективна и компетентна проверка, защото тези обстоятелства са лесно проверими. Източниците, пожелали анонимност, биха свидетелствали, ако има ефективна гаранция за тяхната защита. Такава гаранция обаче няма – точно напротив.

  Разбира се, такова разследване едва ли ще се осъществи, като имаме предвид всички открити и задкулисни зависимости на прокуратурата в България и конкретно именно от тези, които се облагодетелстват от източването на държавните пари, чрез мащабни, но неефективни проекти. Такъв проект е и скандалната телена ограда, която няма да върши работа, ако Ердоган отпуши бежанския канал към границите ни.

  Прах в очите и засекретяване на източването

  За да минат „на тъмно“ договорите за оградата, по лично разпореждане на Борисов тя беше обявена за обект от национално значение. След скандалните договори и плащанията към #КОЙ последва засекретяване. Оградата стана стратегически обект от значение за националната сигурност, за които е компетентна ДАНС. В този смисъл не изключваме и претенции към нашата медия заради публикацията на договорите. Въпреки това го правим заради големия обществен интерес.

  Запазваме си и правото да коментираме и изобличаваме и в бъдеще тоталната неефективност на сегашния начин на охрана на държавната ни граница и практическото нежелание на правителството да организира и осигури такава. Източването на държавни и европейски пари около т.нар. охрана на “Външната граница на ЕС” според нас е една огромна заблуда за хвърляне на прах в очите на партньорите ни и спекулиране с готовността на България за членство в Шенген.

  Как да разгледам договорите?

  Свалете файла с договорите и КСС от https://archives.bivol.bg.
  Отворете https://cryptarsi.org и импортирайте файла.
  Отворете архива с парола 5p7oj3mh20gwkeigt

  

  PDF

  .

• Стигмата

  Димитрина Нанева, „Македонска Трибуна“

  

  На 1 февруари тази година се навършват 73 години от първата екзекуция на 100 българи, съгласно присъдите на първи състав на т.нар. народен съд (1.02.1945 г.). Всред убитите са регентите, министър-председатели на Царство България, 67 депутати, съветници на българския цар. Общо в държавата действат над 130 такива „народни“ съдебни състави, разпределени в „12 направления“ – тоест определен е и има състав за всяка прослойка на българския национален елит – управници, военни, журналисти/публицисти, писатели/художници, индустриалци и т.н. Системата е „вертикално“ устроена – от национално равнище се дават нареждания за издирване и осъждане – на смърт, на конфискация на имуществото, на доживотен затвор, на различен брой години „престой зад затворническите решетки“…

  Под съдебна отговорност са привлечени над 11 хил. души – поданици на Царство България; от тях присъда“ смърт“ получават 2730 български поданици. В този исторически момент населението на Царство България наброява около 6 млн. и половина души. Втората световна война не е завършила, а Царство България е окупирана държава, тъй като на 5.09.1944 г. ех-СССР- 3-ти Украински фронт под командването на маршал Толбухин е обявил официално война на държавата ни; съветските войски навлизат безпрепятствено на територията на Царство България. Започва целенасочено обезоръжаване на командния състав на българската армия; за съжаление, малцина са тези български офицери, които отказват да предадат оръжието си на окупаторите; има свидетелства такива исторически случаи в Шумен и Хасково. Българската държава обявява война на Германия на 8.09.1944 г. и позволява безпрепятственото изтегляне на германските военни части през западната ни граница.

  Преди това установената на 9.09.1944 г. с държавен преврат и с подкрепата на окупаторите „Отечественофронтовска власт“ с министър-председател – превратаджията Кимон Георгиев (първи преврат – 19 май 1934 г.), разрешава един месец „своеволна разправа“ с „фашистите“ на цялата територия на Царството. Загиват без съд и присъда над 30 хиляди българи; във всички населени места жертва на този „призив“ стават свещениците, учителите, кметовете и заможните по-първи хора от населеното място; и до днес техните лобни места не са посочени от наследниците и самите извършители на тези убийства (ако са все още живи!), и не са известни на родната историография. Или – до днес българската общественост не е информирана за мястото на масовите гробове на територията на Отечеството ни. Масови гробове се откриват в мини, в кладенци, в земеделски имоти…

  След тази „съветска вакханалия“ следва съдебна – дори бъдещият опозиционен лидер Никола Петков (министър без портфейл в правителството на К. Георгиев), се подписва под заповедта за създаване на „ТВО“ в Царство България, или заповедта за създаване на така наречените „трудово-възпитателни общежития“, т.е. лагерите на територията на държавата ни. Оказва се, че такива „ТВО“ са били организирани и са наброявали над 86 (осемдесет и шест!) на 111 хил. кв. км! Тогавашните поданици на Царството ни са били „щастливи“, ако са имали съдебна присъда – т.е. брой на съдебното решение, затворнически номер, години на присъдата, съответните парични санкции/конфискации на имуществото им, място за излежаването на присъдата и т.н. … Другите, просто „задържани за справка“, за „изясняване на ситуацията“ и т.н. – и до днес не е известно къде и кога са се простили с живота си.

  Макар че „Наредбата закон за защита на народната власт“ се появява на 17 март 1945 г., т.нар. народни съдилища действат на територията на Царството от 19 декември 1944 г., а присъдите са прочетени от Първи състав на т.нар. народен съд в Аулата на Софийския университет; уникалното в тази масова „политическа саморазправа“ с българската нация са следните две обстоятелства, които не се срещат в нито един от „вълновата амплитуда“ на подобни съдебни процеси, проведени обаче след 9 май 1945 г. като например в ех-Югославия, Германия, Япония, Франция, Италия и т.н.: 1/ издадените присъди от т.нар. народен съд не могат да бъдат обжалвани, т.е. те се привеждат в изпълнение незабавно; 2/ съдят се вече починали лица, умъртвени по време на „масовата вакханалия“ в държавата ни, а именно: от 9.09.1944 до 10.10.1945 г.

  Освен осъдените на смърт 27301 лица от съставите на т.нар. народен съд, под внимание трябва да се вземе и фактът, че семействата на осъдените също подлежат на съответните репресии – най-често това са изселванията (от градовете семействата са изселвани в села, най-вече в Източна Добруджа, където живеят в „землянки“; на наследниците на осъдените лица се забранява достъп до образование, най-вече – висше (през м.м. февруари и март 1949 г. в българското висше образование се провежда „чистка“ във всички специалности и студентите, чиито произход е „фашистки“, се отстраняват за едва ли не „вечни времена“ от правото да се образоват по-нататък… Същото се случва и с техните майки, на които в съответните населени места се забранява да работят дори в така наречените „пулпове“, т.е. местата в консервните фабрики, където постъпват плодовете и зеленчуците за измиване…

  В резултат – съвременната българска историография изчислява, че размерът (брой души от населението на Царство България – 1944-1951 г.г.), потърпевши от „мероприятията на т.нар. народна власт, засяга над 300-400 хил. души! В „Месечния осведомителен бюлетин на канцеларията на НВ Царя – м. март 1965 г., Мадрид, се посочва сумата от 6 млрд 619 млн. и 180 хил. бълг. лв., които т.нар. народна власт „присвоява“, т.е. конфискува чрез присъдите на т. нар. народен съд. Тук не се приспада цената на имуществото, национализирано и „колективизирано“ чрез по-нататъшните мероприятия на т.нар. народна власт, а именно: законът за национализация на едрата градска собственост и законът за колективизация на земеделската земя. Историческата ирония в случая е, че всички присъди на т.нар. народен съд са издадени в „името на Негово Величество – Царя на българите“!!!, който е непълнолетен и държавата ни по това време се управлява от „регенти“, не-избрани съгласно процедурата за това на Търновската конституция – 1879 г.

  В „Кратка българска енциклопедия“ т. 3, 1966 г., с. 527, дословно е записано: „народен съд над фашистките престъпници“; под това заглавие стои обяснението, че т.нар. народен съд е „революционен наказателен орган в Б-я, създаден въз основа на наредба-закон на пр-вото на ОФ на 6.10. 1944 г. за привличане под наказ. отговорност на ръководителите на монархо-фашисткия режим и всички виновници за извършените спрямо бълг. народ престъпления от 1.01.1941 г. до 9.09.1044 г.“. И до днес не е ясно, защо е посочена именно датата – 01.01.1941 г. за начало според „антифашистката историография“ на монархо-фашизма в Б-я“ (все пак България се присъединява към Тристранния пакт на 01.03.1941 г.!) и 2/ нима окупацията на Царство България от ех-съветската армия – 05.09.1944 г. не установява „тоталитарен режим“, напълно не съответстващ на европейските ценности и интереси на българското население, които то защитава в продължение на приблизително, в течение на 60 години?! Нека да припомним – в този исторически отрязък – от 1879 г. до 9.09.1944 г. българският лев има златно покритие и на българските учители се е заплащало в „златни левове“ заплата от Царството!

  И до днес – наследниците на Българската комунистическа партия /БКП/, които през м. април 1990 г. за една нощ се преобразуваха в Българска социалистическа партия /БСП/, не са поискали, не са потърсили! извинение от българските граждани за „моралните вреди и щети“, нанесени на нацията ни въз основа на тяхната вина, на вината на техните родители, баби и дядовци в процеса на пълното осакатяване и деморализиране на нацията ни, известен като „процес на преход от капитализма към „социализъма“…

  Бог да прости умрелите и с надежда, че живите ще се опомнят и ще намерят пътя към храма…

  .

• Иконостасът

  Владимир Перев, „Македонска трибуна“

  

  Иконостасът на църквата „Свето Благовещение“ в Прилеп се намира в отчайващо състояние. Дърворезбосаната преградна стена се разпада, като е изоставена на милостта или по-скоро на немилостта на времето. Местната и централната власт власт показват пълна незаинтересованост. Нехаят за възстановяването на уникалното възрожденско богатство на храма, който в Прилеп старите граждани все още наричат „бугарската цръква“.

  Иконостасът е майсторско и художествено достижение на Петре Филипов Гарката и неговата тайфа-дружина от майстори, подмайстори и чираци. Изработен е през 1845 година, в периода, когато се гради и храмът. Около издигането на църквата по това време се върти и целият живот на българската черковна община. За македонските българи съдбата на храма и до днес е своеобразно отражение на тяхната собствена съдба.

  Става дума за същия иконостас, възпят от прилепчанина Димитър Талев в неговия роман с метафоричното заглавие „Железният светилник“. Този незагасващ светилник, дори във времената на най-големите исторически бури и стихии, дори и само мъждукащ, е оставал символ на борбата на македонските българи за духовна и национална свяст и свобода. Поколения от македонски българи са били кръщавани, венчани, а мнозина от тях и опети там при заминаването си от земния свят.

  

  Духът на този храм и геният на Димитър Талев създават за вечността неповторимите образи на македонските възрожденци, комити и борци за свобода. Точно покрай историята на изграждането на този храм Талев намира своите Стоян и Лазар Глаушеви, Бенков, Немтура и ред други ликове. От там идва и вдъхновението и преклонението пред чевръстата, традиционна и непоклатима българска жена в образа на майката Султана. Покрай градежа на църквата се появява нежната Ния, символ на безкористната, вечна любов и красота. От същия иконостас се появява и изпепеляващият ренесансов тип с неговата обречена любов – майстор Рафе Клинче. Там е душата на страстната и нежна Катерина, опята пред същия иконостас. В дърворезбата на иконостаса майстор Рафе излива всички свои чувства, трагично завършили в безмилостния живот.

  

  И за новите генерации църквата от “Железния светилник” е пропита със своя особена духовност. Вкопан по изискване на поробителя няколко метра в земята, за да не се възвисява над околните джамии, когато влизат вътре, верниците са смаяни от нейната просторност и величие, несъизмерими с външния вид. Това е мястото, където се смесват историята и настоящето, мястото, където при всяко кръщене и венчавка се търси смисъла на бъдещето… Това е мястото, където и до днес се смесват действителност и въображение, надежди и отчаяние, както и най-невероятните прозрения за бъдещето.

  Огромно и неповторимо е делото на нашите възрожденци строители и създатели на храма и в частност на велелепния му иконостас, смятан за един от трите по значимост в днешна Вардарска Македония. На неговото съвършенство се равняват само иконостасите в Бигорския манастир и църквата „Свети Спас“ в едноименния скопски манастир. Огромно и още по-неповторимо е също и делото на Димитър Талев. Той даде всичко, което един човек може да даде за своя народ и роден Прилеп. Към него никога не се издължиха днешните прилепчани, нито Македонската православна църква. Родната къща на Талев е напусната и изоставена. Там не живее никой и тя може да се срине във всеки миг. Но дори и тогава духът на Талев, като ангел пазител на мястото и на своя роден град ще остане да се носи в Прилеп. Питам се, кой ще запази утре духовността на талевото творчество в Македония? Кой ще се осмели да поеме грижата за това бъдеще? Кой трябва да запази иконостаса и останалите материални и нематериални, художествени и духовни ценности на храма „Свето Благовещение“? Моля се на Бога, на когото служат духовниците и от двете православни църкви – на Българската и на Охридската архиепископия. Моля се за спасение на олтара и на храма, защото знам, че това трябва да се случи. За да се съхранят всички наши страсти с цялата им любов и омраза, с нашето скъперничество и дори престъпно нехайство, защото вярвам, че железният светилник не трябва и не може да изгасне.

  Спасете олтара! Спасете сърцето на храма „Свето Благовещение“!!!

  

  .

• Посланик Влайков пред „Данас“: Босилеград е един много тъжен град

  Интервю на българския посланик в Белград Радко Влайков за сръбския национален ежедневник “Данас”, излязло в рубриката “Minority News” на 30.01.2018 г.*

  

  – Г-н Влайков, добър ден и добре дошли в „Хрониката на националните малцинства“.

  – Добър ден.

  – На 1 януари 2018 г., десетилетие след присъединяването към Европейския съюз, България пое ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз за първи път в момент, когато съюзът може би е изправен пред най-големите предизвикателства в по-новата си история. Девизът на българското председателство „Съединението прави силата“ отразява стратегическата цел на България в председателството на Европейския съюз през следващите 6 месеца. На 16 януари представихте четири приоритета на българското председателство. Можете ли да кажете на нашите зрители нещо повече за тези приоритети?

  – С удоволствие бих отговорил на този въпрос, защото приемането на председателството на Съвета на Европейския съюз от България за нас е едно изключително предизвикателство. В същото време то е една голяма чест за нас. Сами разбирате, че ние станахме членка на Европейския съюз преди десет години и все още напасваме нашето участие в Съюза, а вече поемаме една толкова висока отговорност. Още повече, че България пое председателството на Европейския съюз 6 месеца по-рано поради излизането на Великобритания, поради Брекзит. Сега, през тези 6 месеца, беше ред на Великобритания, но след решението на британските граждани за излизане от Съюза, ние поемаме това председателство. И, разбира се, мога да споделя с удоволствие, че ние се готвим дълги години, точно защото разбираме колко е важно малка България да покаже, че няма малки и големи в Европейския съюз. Че основният принцип е всички да сме равни и имаме еднакво право на глас. И да спомогнем за това Съюзът в един труден момент да осъществи необходимите реформи. Нека да мина конкретно на Вашия въпрос. Преди всичко ние се замисляме какво е необходимо на европейските граждани, на гражданите на Европейския съюз. Необходимо е повече сигурност, повече стабилност, повече солидарност, за да можем да живеем в една силна, цифрова и единна Европа. И ако трите стълба, на които ние стъпваме – сигурност, стабилност и солидарност, трябва да ги реализираме на практика, основните инструменти, които ние виждаме през тези шест месеца, това са консенсусът, конкурентоспособността и нещо, което е важно за нови страни-членки като България и за бъдещи членки като Сърбия – кохезията, кохезията и кохезионната политика, един от най-важните моменти.

  

  Вие самата споменахте, приоритетите са 4. Аз съвсем накратко ще се спра на всеки един от тях. Първият приоритет – това е бъдещето на Европа и младите хора, преди всичко с аспект икономически растеж и социално сближаване. Искам специално да подчертая, че през този 6-месечен период на българското председателство един от най-важните моменти ще бъде разработването на Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 година, т.е. приемането на бюджета на Европейския съюз. Сами разбирате, че винаги когато се приема бюджет, има различни интереси, има различни настоявания. Нашето желание е ние да бъдем един наистина безпристрастен арбитър, да бъдем страната, която обединява. Вие споменахте във Вашия въпрос нещо, за което сме щастливи, че през тези 6 месеца девизът на ЕС е „Съединението прави силата“. Това е девизът на нашата държава. Това е написано и на сградата на Народното събрание. А това е и основният принцип, с който е създаден ЕС още с Римския договор през 1957 година. Вторият проблем, който също е изключително важен за всички граждани на ЕС, това е свързано със сигурност и стабилност в силна и единна Европа. Тук, буквално с едно изречение, за нас един от основните въпроси, по които ще се работи през тези 6 месеца, това е борбата с тероризма. Знаете какъв бич е за всички държави от ЕС и държави като Сърбия, която все още не е член. Но нали всички сме притеснени от това явление и в целия свят. Разбира се, тук специално място имат усилията ни по мигрантската криза, по въпроса с решаване на проблема с убежището, по промяната на Дъблинския регламент във връзка с мигрантската криза. Това също е един въпрос, с който Сърбия, без да е още пълноправен член на ЕС, се сблъсква и проявява едно изключително добро сътрудничество с ЕС съюз по решаването на този проблем. Третият приоритет е свързан с цифровата икономика и уменията на бъдещето – това е нещо, което ние дълго време мислехме по какъв начин да го формулираме и с нашите партньори от ЕС да стигнем до консенсус за този приоритет. Той е свързан преди всичко с модернизацията на Европа, да откликнем във всички регламенти на новите предизвикателства, пред които ни изправи съвремието. Преди всичко тук ще обърна внимание на Цифровия единен пазар. Ще трябва да се съобразяваме с новите технологии, по какъв начин те влияят на нашето общество и по какъв начин те го модернизират. Не на последно място, съвсем умишлено го оставих обаче накрая като отговор, това е, според България, един от най-важните приоритети, свързан именно с европейската перспектива, и подчертавам, свързаност на Западните Балкани. Мога да кажа тук няколко изречения, че ние не можем да си представим да се завърши проектът на ЕС, ако в него не участват държавите от Западните Балкани. И аз тук, разбира се, с удоволствие винаги поставям на първо място Сърбия. Ние сме щастливи, че успяхме да убедим партньорите ни в ЕС за този приоритет. Той ще бъде във фокуса по време на нашето председателство.

  

  – Един от приоритетите на българското председателство е европейската перспектива и интеграцията на Западните Балкани. Като се има предвид, че България е съсед и един от най-близките съюзници на Сърбия и другите страни от Западните Балкани в усилията им да постигнат пълноправно членство в Европейския съюз, какви са конкретните стъпки, които ще предприемете в рамките на този приоритет?

  – Вие съвършено правилно отбелязвате във Вашия въпрос, че България е наистина не само пряк съсед, близък приятел, но един от най-активните адвокати на Сърбия за членство в ЕС. Мога да Ви уверя, че през последните 6-7-8 месеца, когато се определяха приоритетите, основните усилия на българското правителство и на българския министър-председател бяха насочени именно към убеждаване на нашите партньори в ЕС за необходимостта от връщане на темата за разширяване на ЕС с държавите от Западните Балкани. Ние сме наистина щастливи, че успяхме да убедим нашите партньори в това и вече смятаме, че водим едно балканско председателство. Едно председателство, което ще остане в историята като Балканско председателство. Попитахте ме за конкретните стъпки, които ще се осъществят през тези месеци. Мога да Ви кажа, че почти всеки месец има събитие, което е свързано пряко с въпроса за разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани. Преди всичко през февруари очакваме стратегията за Сърбия и Черна гора като водещи кандидатки за членство от Западните Балкани – така е точната формулировка, която беше обявена от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. След това през април месец се очакват редовните доклади за напредъка на държавите от региона и конкретно на Сърбия. След това през май месец стигаме до една от кулминациите на нашето председателство, свързана с приоритета Западни Балкани. На 17 май в София ще се организира среща на лидерите на държавите от ЕС с лидерите на държавите от Западните Балкани. Аз не знам дали за Вашите читатели самият факт за провеждането говори нещо, но за мен като професионален дипломат и политик, сам разбирам изключителното значение. През 2003-та година беше последната среща, на която страни от региона, и то не всички страни от Балканите, участваха в Солун, по време на гръцкото председателство, в подобна среща. Сами разбирате, че 15 години този въпрос беше настрани. Между другото, в резултат на срещата през 2003 година държави като България и Румъния получиха своя шанс за членство в Европейския съюз. Така че тази среща е наистина изпълнена с много очаквания. Но аз тук искам много ясно да кажа: основното очакване, основното усилие е насочено към създаване на възможно най-благоприятен политически климат за разглеждане на напредъка на всяка една държава. А иначе, от всяка една държава зависи по какъв начин, с каква скорост тя ще дойде в Съюза Или ако го кажем иначе: вратите са широко отворени! От отделните държави зависи, конкретно в случая от Сърбия, кога ще влезне! Но нека, все пак, напомня още нещо. Ако в началото на мандата на тази Комисия, на Европейската комисия, през 2013 година посланието на Жан-Клод Юнкер беше повече от ясно, че няма да има разширяване в рамките на този мандат, това беше обезкуражително. И аз като посланик тук съм присъствал неведнъж на срещи, или съм чувал друг тип публични изказвания от президента, преди това министър-председател Александър Вучич за необходимостта да има ясна перспектива, защото тя мотивира реформаторските кръгове. И сами знаете, че през октомври 2017 година Жан-Клод Юнкер излезе с една, бих казал знаменита за региона реч, в която нещата си дойдоха на мястото. Аз съм щастлив, че това идва и в резултат на усилията на България. Позволете ми едно последно изречение по този повод. Тези дни с министър Ядранка Йоксимович подписахме заедно един документ и в изявление, което тя направи след подписването, спомена един факт, който мен лично много ме удовлетвори. А именно, че подкрепата на сръбските граждани за членството в Европейския съюз вече е над 50 процента, към този момент 52 процента, след като имаше един период на колебания през последните години именно поради липсата на ясна перспектива, поради липсата на мотив, ако щете, на хората, на обществото да подкрепи реформите. Сега отново е над 50, по-конкретно 52 процента. Ние разглеждаме този факт и като резултат от връщането на темата за разширяването в дневния ред на Европейския съюз. Това не може да не ни прави доволни и щастливи.

  

  – Освен на българите, България е родина на много етнически групи като турци, роми, арменци и други. Какви са особеностите на правната рамка, в която членовете на етническите групи могат да упражняват правата си?

  – България, подобно на Сърбия, отделя изключително внимание на спазването на правата на човека. При нас, след началото на промените през 1989 година ние отделихме изключително внимание на този проблем. В периода на тоталитарната държава тези права бяха подценявани и ако щете, потискани. Но стигнахме до период, в който нашето законодателство е изключително модерно в тази насока. Преди всичко бих отбелязал тук, че нашето законодателство, нашата Конституция, са в съответствие с всички най-важни документи в областта на правата на човека и на етническите групи и малцинствени групи, които съществуват в международното право, в европейското право. Нашата Конституция е изцяло съобразена с тях. Ние в нашето вътрешно законодателство имаме много нормативни документи, които гарантират тези права като не допускат дискриминация по полов произход, по етнически признак, социална принадлежност, религия и така нататък. А това са, мисля, много важни неща. Във въпроса Ви долавям може би необходимост да отговоря на няколко от основните моменти, в които националните, етническите групи могат да защитават своите права. Това е преди всичко изразяване на тяхната идентичност, с употребата и образование на майчин език. В това отношение в България са създадени всички законови норми, но въпросът е как те се реализират. Един от най-сериозните въпроси пред нашето общество е свързан с, тук давам един отделен пример, с ромите. За ромите през последните 15-20 години в България се полагат изключителни, уверявам Ви, усилия, за да могат те да бъдат приобщени към обществото. За огромно съжаление резултатите не са такива, каквито се предполагат от тези енергични усилия. Но така или иначе, има много сериозен напредък. Специално в областта на образованието, усилията, които се полагат да се обвърже обучението на децата още от предучилищна възраст, имам предвид на ромите, със социалните помощи, които те получават, за да могат родителите да разберат отговорността, която те носят. Понякога имаме, за съжаление, парадоксални ситуации, в които самите родители би трябвало да бъдат ученици, тъй като, знаете, при ромите много често майките са на 12, 13, 14 години, бащите на 13, 14, 15 години. Това е възраст, на която самите те трябва да се учат. Но се раждат деца, когато родителите все още са в ученическа възраст. Това е един много сериозен проблем, с който ние се сблъскваме, за който проблем пък се търсят всякакви начини за решаване. Не искам да извеждам само ромите като отделна група. Мога да Ви кажа, че всяка от етническите групи в България, особено по-големите, като турска, арменска, еверйска и така нататък етнически общности, всяка от тях има гарантирани права да учи на своя език, да няма никаква дискриминация по отношение на образованието, на ползването на езика, свързан с техния произход. Дори аз бях приготвил една статистика за това колко деца от различни етнически групи избират да се учат на своя майчин език. Цифрите са изключително показателни. Ще посоча не големите цифри, аз ще дам малките цифри. И малките цифри са примерно: през 2008-2009 година 1 български гражданин, по-скоро неговите родители, той е дете, е поискал да се учи на английски език и ние му осигуряваме да се учи на майчин език, защото това са хора, например, от смесен брак, бащата англичанин, майката българка, или по-скоро обратното, или и двамата дошли да живеят тук. По същия начин имаме на арабски, имаме на арменски, на гръцки, на иврит, а имаме, това беше интересното, 2008-2009 едно дете, което поискало да се учи на немски език. Само тази година. Следващата не е продължило, но му е дадена такава възможност. Да не говоря за турски, арменски език. С това искам да покажа вниманието, което ние даваме на този въпрос. Разбираме го като един от най-сериозните въпроси, свързани със защитата на правата на етническите групи и въобще на хора, които са в някакво малцинствено положение. Дори, ако щете, специално в образованието, се полагат у нас неимоверни усилия, и в здравеопазването по същия начин, на хора, които са в много отдалечени райони, в непристъпни райони, да им се осигурят всички условия, за да могат да се чувстват нормално както всички останали български граждани.

  – Според преброяването на населението през 2011 година, в Република Сърбия живеят 18 543 членове на българското национално малцинство, които упражняват правото си на самоуправление в областта на образованието, културата и официалното използване на езика и писмото чрез Националния съвет на българското национално малцинство. Колко тясно работите с Българския национален съвет и какво виждате като най-големи предизвикателства в областите, където можете да постигнете най-голям напредък?

  – Дано да не объркам Вашата програма, но може би малко по-дълго ще говоря по този въпрос, който ми се струва особено важен. Преди всичко българското национално малцинство от дълги години е било с потъпкани права в резултат на една асимилационна политика. Отговорност за нея носят тоталитарната държава не само в рамките на бивша Югославия, а и българската тоталитарна държава, която десетилетия наред си е затваряла очите за тези явления. Хората наистина са се страхували да се нарекат българи. Опасявали са се да не загубят работа, тъй като това е било също факт. И по една или друга причина техният брой намалява. Намалява драстично. Намалява с повече от, аз съм гледал статистиките, и то официалните статистики за един период от 1953 до 1981 година, малцинството е намаляло с повече от 40 процента. Вие разбирате, че това е резултат на една такава, недалновидна политика. Слава Богу, както казваме и в България, и както казвате в Сърбия, Слава Богу днес времената са съвсем други. Слава Богу, днес и Сърбия, и България са други държави. Ние сме вече модерни държави, които разбираме това, че правата на всеки един човек, независимо от неговия произход, независимо от неговата религия, независимо от особеностите, които той би могъл да има, трябва да се спазват. И в това отношение смятам, че сръбската държава през последните години действително направи много и това започва постепенно да се чувства. За съжаление, не може изведнъж да дойдат тези резултати. Аз откакто съм посланик тук, от година и половина, аз непрекъснато апелирам към нашите сънародници с български произход, непрекъснато апелирам: „Не се страхувайте! Не се срамувайте!“, Сърбия е друга, Сърбия ви дава на вас възможността да кажете гордо: „Аз съм българин!“ И за никой няма от това никакви последствия, защото това е реалността. Най-сериозните ни проблеми, аз бих ги откроил, преди всичко това е икономическата изостаналост на общините, в които преобладаващото население е с български произход.

  Преди всичко тук бих откроил Босилеград. Босилеград е един много тъжен град. Един град с невероятно добри хора, но едни изстрадали хора. Хора, които наистина са били мачкани дълги десетилетия и сега вместо да се ползват от всички тези права, които им дава сръбската държава, те продължават отново да изпитват невероятни трудности. Това е един район, в който чуждестранните инвестиции не само че не са добре дошли, но се гонят. Един район, един град, в който някой си решава и той определя дали някой да бъде прегледан, дали образованието му да продължи в България или не. Един град, може би, с феодално управление. Тези хора не заслужават това и смятам, че те вече разбират необходимостта да вземат нещата в свои ръце. Отново подчертавам, че сръбската държава дава много широки права в областта на образованието, в областта на ползването на майчиния език, в медиите на националните малцинства. На законово, на нормативно ниво, сръбската държава е, бих казал, безупречна, но от гледна точка на реализация, вече на ниските нива, нещата имат друго измерение. Или, както ние в България имаме една поговорка, все още не съм сигурен дали има точен превод на сръбски език: „Царят дава, пъдарят не дава!“ Тоест, сигурен съм, че има аналог на сръбски, но разбирате какво влагам в това. На най-високо ниво нещата са наистина както трябва да бъдат – по един модерен европейски начин. На ниво вече реализация, на място, вместо на практика тези неща да станат ежедневие, хората се сблъскват с огромни проблеми. Питахте ме за Националния съвет. Националните съвети в Република Сърбия са, според мен, едно изключително важно достижение на демокрацията и на спазването на правата на националните малцинства. Националните съвети са легитимният орган, който е живата връзка между малцинството и сръбската държава. Националният съвет е този, който трябва с пълни шепи да взима от правата, които сръбската държава дава. Ако обаче един национален съвет е пасивен, ако дори се сблъсква с ниско ниво на компетентност, то тогава такъв национален съвет не може да бъде максимално полезен за хората, които представлява. Аз знам, че в Република Сърбия през 2018 година през есента предстоят избори за национални съвети на националните малцинства. Дълбоко пожелавам на всичките национални малцинства, и на първо място на българското, да изберат такива хора, които реално да защитават правата им. Да ги защитават съвместно, синхронизирано със сръбската държава. Да се възползват от този климат, който съществува, от тази отлична политическа воля на сръбската държава. Отлична, подчертавам. За да не се къса нишката между държавата и хората, които представляват малцинството.

  Източник: Danas.rs

  Превод на български: Александър Димитров, ГЛАС ПРЕС

  * Заглавието на препубликацията на интервюто на българския посланик за „Данас“ е на Еврочикаго.

  .

• Покрай Клуба на богатите

  Корабът може да потъва,
  но от командния мостик докрай ще излъчват лека нощна музика

  Димитър Събев, Вodil.bg

  

  Мястото на България е в „клуба на дисциплинирани и богати страни от европейския център“ – убедено заяви финансовият министър Владислав Горанов в същия ден, когато премиерът Бойко Борисов обясни, че „по икономиката, по финансите, мисля, че ние сме от най-дисциплинираните в Европейския съюз“.

  Дано са прави. Но в икономическата практика няма особена връзка между дисциплина и богатство. В десетилетието между 2001 и 2010 г. Германия наруши седем пъти европейското правило за бюджетен дефицит от максимум 3% от БВП, като задлъжня с общо 630 млрд. евро през периода. Най-успешната икономика се нуждаеше от дефицити, за да бетонира своята производителност. Нарушаването на фискалната дисциплина днес се отплаща с повече богатство.

  Но да оставим това настрана. По стара българска традиция, министрите водят обществото за носа, като му пеят приспивни песни колко добре се развивала икономиката: растежът бил сред най-големите в Европа, емигрантите се завръщали, банките цъфтели, работа имало за всички и дори още повече.

  Статистиката ще ти каже точно това, което искаш, стига да знаеш как да попиташ. Безработицата в страната през третото тримесечие на 2017 г. е спаднала до 5.8%, съобщава НСИ. Ето това се казва постижение, но да погледнем дали наистина. Не всички хора, които нямат работа, се водят безработни.

  Ако човек е отчаян и вече не ходи до бюрото по труда, а си стои вкъщи и тъпо гледа в телевизора, той не се отчита като безработен. Също и хората, заети в сивия сектор, както и тези, които са на гурбет в чужбина. За да разберем какво се случва на трудовия пазар, по-уместно е да вземем данните за заетостта.

  Колко са заетите в България?

  Според Евростат, към третото тримесечие на 2017 г. броят им достига 3.078 млн. души. Това равнище е приблизително същото като през 2006 г. и с около 200 хиляди души по-малко по сравнение с 2008 г., когато средногодишният брой на заетите е 3.276 млн. души.

  Звучи различно, нали? Изминали са десет години, но българската икономика още не може да създаде условия за наемане или предприемачество на 200 хиляди българи. 200 хиляди българи остават излишни за българската икономика. А може тези хора да са вече в чужбина? Може да са обезкуражени? Да пласират наркотици на улицата? Може да са станали пенсионери и издръжката им да е паднала на все по-малкото работещи?

  Може да са се случили много неща, но няма да ги научим от официалните изявления на политиците.

  Само мимоходом отбелязвам, че Евростат – с генерален директор българката Мариана Коцева, използва за сравнение сезонно изгладени данни, докато в България се обявяват неизгладените данни, надути със заетостта през силните туристически и аграрни сезони. И преминавам към тема номер две:

  Богатството на нацията, чийто финансов министър иска в Клуба на богатите.

  Според Евростат, през 2016 г. изложени на риск от бедност и социално изключване са 2.89 млн. българи. Това е 40.4% от населението на страната. С други думи, ако в един асансьор влязат петима българи, на двама от тях бедността ще диша във врата. Този процент е най-висок в Европейския съюз, при средно 23.5% изложени на риск от бедност в ЕС.

  Рискът е рисковано нещо – може да обеднеят, може да не обеднеят. Затова да видим данните за хора, живеещи под границата на бедността. За 2016 г. броят им е 1.639 млн. души, което е 22.9% от населението. В примера с асансьора, от петима българи един е наистина беден, а втори е застрашен от бедност.

  Но каква е тази граница на бедността? Тя зависи от равнището на средните доходи в икономиката. Затова в Германия доходът, под който един човек се счита за беден, е почти 7 пъти по-висок от българския критерий за бедност. В Чехия летвата е поставена 2.5 пъти над нашата, а в Дания – близо десет пъти. Добре дошли в клуба.

  Много подобни сведения може да се изредят, но едва ли е необходимо. Българската бедност не е нов проблем и не е коректно за нея изцяло да се обвиняват сегашните управляващи – макар че през последните 10 години предимно ГЕРБ дърпат конците на икономическата политика. Но бодрите изказвания не решават проблеми, те даже са малко възмутителни, предвид реалността и липсата на развитие.

  Оптимизмът на българските политици доказано не привлича чужди инвестиции. Писнаха ни ушите от позитивни новини, а до края на ноември в страната са влезли едва 883 млн. евро, най-слаб резултат от години насам. Нещата са дори по-зле, защото 80% от чуждите инвестиции, които все пак са дошли в България през 2017 г., са отишли в дългови инструменти. Не във фабрики и лаборатории, а в облигации, по които ще плащаме лихва.

  И за да завършим нашия бегъл поглед зад завесата на статистиката, първите пет региона в целия Европейски съюз в класацията за „тежки материални лишения“ са разположени… в България. И петте. Може би си мислите, че номер едно е Северозападният регион, но не е така. Явно там не са останали достатъчно хора, че да има висока бедност.

  Северозападът е едва пети в списъка с 32.7% от населението, изпитващи тежки материални лишения. Номер едно в ЕС с 37.1% от населението в тежки материални лишения е Южен централен район, следван по петите от Североизточния с 37%. Пригласят им Северен централен и Югоизточен.

  Но защо се концентрирам само върху лошото? Може да сме бедни, но сигурно ставаме по-богати? Някои вероятно стават. Но в области Перник и Ловеч сравнителната покупателна сила на населението през 2015 г., от когато са последните данни на Евростат, е намаляла по сравнение с 2007 г. Става дума за дохода на глава от населението спрямо средното ниво в ЕС, измерен по паритета на покупателната способност.

  Както искате го тълкувайте, но Европейският съюз е донесъл сравнително обедняване на тези области. Във Видин, Бургас и Кюстендил няма промяна между 2007 и 2015 г., а в още дузина области промяната е от типа „от 27% от средното за ЕС на 29%“.

  Разбира се, с очакваното ново райониране на страната, тези данни много скоро ще станат неизползваеми.

  А казах ли ви, че според официалните прогнози на ООН до 2035 г. броят на българите в работоспособна възраст (20 – 70 години) ще намалее с около 1.5 милиона?

  .

• В „кремлевский доклад“ США вошли 210 политиков и бизнесменов

  

  Минфин США опубликовал перечень политиков, чиновников и олигархов, имеющих связи с Владимиром Путиным – „кремлевский доклад“ в развитие закона о санкциях, подписанного Дональдом Трампом в августе прошлого года.

  В документе содержится 210 имен – это 114 высокопоставленных чиновников и руководителей госкомпаний, а также 96 олигархов.

  Среди включенных в „кремлевский доклад“ бизнесменов – миллиардеры Алишер Усманов, Роман Абрамович, Олег Дерипаска, Вагит Алекперов, Сулейман Керимов и Юрий Мильнер. До сих пор они не были под санкциями, которые США и Европа вводили против России после аннексии Крыма и начала вооруженного конфликта на востоке Украины в 2014 году.

  Также в списке есть создатель „Лаборатории Касперского“ Евгений Касперский, банкиры Герман Греф, Андрей Костин, Петр Авен и Олег Тиньков, а также совладелец „Норильского никеля“ Владимир Потанин. Недавно Авен заявил, что Альфа-банк не будет обслуживать оборонные предприятия, но это не спасло его от включения в „кремлевский доклад“.

  Эти люди не будут автоматически сталкиваться с какими-либо санкционными мерами, такими как заморозка активов и отказ в американских визах, однако их включение в список может побудить банки и другие организации в США и Европе не вести с ними бизнес, пишет агентство Блумберг.

  Сам список не является санкционным, никакие ограничения пока не вводятся, а наказание за сотрудничество с ними не предусмотрено, если они до сих пор не были под санкциями.

  Кто еще в списке

  В „кремлевском докладе“ нашлось место почти всем ключевым фигурам администрации президента (43 фамилии) и всему правительству России. Есть в списке и считающиеся друзьями Путина Аркадий и Борис Ротенберги и Геннадий Тимченко, которые уже были под санкциями. В список также вошли глава „Роснефти“ Игорь Сечин и давний соратник Путина, руководитель „Газпрома“ Алексей Миллер.

  В числе кремлевских чиновников, в частности, указаны глава администрации президента Антон Вайно, его заместитель Алексей Громов (курирует прессу), пресс-секретарь президента Дмитрий Песков, помощник Путина Владислав Сурков, курирующий, как считается, ситуацию в Донбассе.

  Вслед за Кремлем отдельной главой идет правительство во главе с Дмитрием Медведевым. В доклад включены все восемь вице-премьеров и 22 министра. Спикеры обеих палат парламента Вячеслав Володин и Валентина Матвиенко, руководители СВР и ФСБ Сергей Нарышкин и Александр Бортников, начальник генштаба Валерий Герасимов также попали в „кремлевский доклад“. Как и бывший глава кремлевской администрации Сергей Иванов, мэр Москвы Сергей Собянин, генпрокурор Юрий Чайка, глава „Ростеха“ Сергей Чемезов и даже совладелец сети супермаркетов „Магнит“ Сергей Галицкий.

  В „кремлевский доклад“, направленный в конгресс, вошли 96 крупных бизнесменов, имеющих состояние более 1 млрд долларов. Это миллиардеры из списка российского журнала Forbes, опубликованного в марте 2017 года. Кроме вышеперечисленных это Елена Батурина, братья-банкиры Ананьевы, Михаил Гуцериев, Владимир Лисин, Зиявудин Магомедов, Искандер Махмудов, Александр Мамут, Леонид Михельсон, Михаил Прохоров, Кирилл Шамалов, Виктор Вексельберг, Владимир Евтушенков и другие.

  В приложении к докладу, которое останется засекреченным, могут войти бизнесмены с меньшим состоянием, пишет Интерфакс. Кроме того, в конгресс направлен список предприятий, имеющих долю государства более 25% и выручку более 2 млрд долларов.

  Первая реакция

  „Кремлевский доклад направлен на то, чтобы вызвать крайне негативное отношение к руководству России, президенту, создать трудности в преддверии выборов“, – сказал Интерфаксу замглавы комитета по обороне и безопасности Совета Федерации Франц Клинцевич.

  Накануне пресс-секретарь президента Дмитрий Песков также назвал доклад „прямой и очевидной попыткой приурочить какие-то действия к выборам [президента России] так, чтобы оказать на них влияние“. И добавил, что „никакого влияния не будет“.

  Вице-премьер Аркадий Дворкович прокомментировал доклад более сдержанно. „Я как член правительства просто обязан был быть в этом списке, – сказал он. – Это похоже на книжку „Кто есть кто в российской политике“.

  „Просто переписали кремлевский телефонный справочник“, – написал в „Фейсбуке“ глава комитета Совета Федерации по международным делам Константин Косачев.

  Глава президентского совета по правам человека Михаил Федотов сказал Би-би-си, что его включение в список „абсолютно правильное“, так как он занимает пост в Кремле: „Насколько я могу судить, в списке все советники президента, естественно, и я попал“.

  „Что для меня это может значить? Не знаю. Мне визу закроют? У меня ее нет. Счета арестуют? У меня их нет. Недвижимости тоже нет. Может, американские дипломаты перестанут со мной здороваться. Сейчас всегда здороваются“, – сказал Федотов.

  Советник президента по вопросам развития интернета Герман Клименко в разговоре с Би-би-си пошутил: „Что касается меня, я в ужасе. А если серьезно, меня еще два года назад, когда я начал заниматься импортозамещением, предупреждали, что если ты смотришь в бездну, то и бездна посмотрит в тебя. Ожидал, что раньше „прилетит“, поэтому отношусь спокойно“.

  „Вообще я в санкционном списке уже давно, честно говоря, не думаю, что что-то в моей работе кардинально изменится, буду продолжать жить и работать“, – сказал Интерфаксу помощник президента Андрей Фурсенко.

  А главы трех комитетов Госдумы Андрей Макаров, Анатолий Аксаков и Вячеслав Никонов отказались от участия в „молитвенном завтраке“ в США, на который их пригласили американские конгрессмены.

  Как готовился „кремлевский доклад“

  2 августа 2017 года Дональд Трамп подписал закон „О противодействии противникам Америки посредством санкций“. В нем говорилось о том, что в течение 180 дней минфин США в сотрудничестве с главой национальной разведки и госсекретарем должны подготовить и внести в конгресс довольно обширный доклад о связях российского бизнеса и власти.

  В следующие несколько месяцев наиболее активно в российских и зарубежных СМИ обсуждалась лишь та часть доклада, в которой должна содержаться информация о связях российских олигархов с президентом Владимиром Путиным.

  Администрация должна была собрать информацию и о членах их семей, включая супругов, детей, родителей и родственников – об их активах, инвестициях и бизнес-интересах. В докладе также должна содержаться информация об активах олигархов за рубежом и перечислены случаи коррупции, связанные с олигархами.

  Кроме того, американские чиновники собирались включить в доклад информацию о российских предприятиях с госучастием (в законе они называются „полугосударственными“), включая их роль в экономике, сведения о руководстве и основных акционерах и интересах таких компаний за рубежом. Под такое описание, к примеру, могут подходить Внешэкономбанк и ПАО „Газпром“.

  В этих материалах должна была содержаться оценка эффекта от введения санкций в отношении олигархов (запрет на въезд в США и заморозку активов), а также российских государственных и полугосударственных компаний. Американская администрация должна была оценить, как это повлияет на сами компании и бизнесменов, а также на экономику России, США и их союзников.

  Также администрация США должна была предоставить доклад с оценкой потенциального эффекта от запрета на покупку российского госдолга.

  Внесение этих докладов в конгресс не означает, что санкции будут введены автоматически, но попадание в список олигархов может нести угрозу репутационного характера.

  Посол США в России Джон Хантсман ранее заявлял Русской службе Би-би-си, что применение возможных антироссийских санкций будет гибким. Он отказался раскрыть детали работы над документом.

  „Чтобы не хотели быть близкими к Путину“

  Публично работа над санкционным списком не обсуждалась. Эксперты влиятельного вашингтонского аналитического центра Atlantic Council Андерс Ослунд, Андрей Илларионов, Андрей Пионтковский и Дэниел Фрид составили список критериев, по которым те или иные персоналии могут быть включены в „кремлевский доклад“. Дэниел Фрид – бывший координатор санкционной политики госдепартамента при президенте США Бараке Обаме.

  В „кремлевском списке“, по их мнению, могут оказаться люди, которые „держат деньги“ российского президента, бизнесмены, оказывающие услуги Кремлю, партнеры олигархов из ближнего круга президента, менеджеры госпредприятий, а также „золотая молодежь“ – дети близких к российскому режиму олигархов.

  „Должны быть разные стимулы, чтобы люди не хотели быть близкими к Путину“, – сказал Ослунд Русской службе Би-би-си.

  Он не исключал, что в списке будет человек 40-50. В Давосе на „русской“ сессии Всемирного экономического форума глава Атлантического совета Фредерик Кемп заявил, что к работе над докладом в Вашингтоне относятся очень серьезно, и не исключил, что в список попадут от 40 до 400 человек. „Коммерсант“ со ссылкой на источники писал о том, что в докладе будет 50 человек, вместе с семьями – 300.

  Стресс, ожидание и желание „не светиться“

  Непублично россияне пытались узнать детали списка и предотвратить попадание в него. „Здесь (в Вашингтоне – Би-би-си) достаточно много деятельности лоббистов и адвокатов, которые представляют разных людей, которые беспокоятся„, – сказал Ослунд. – Но это те люди, которые вне опасности“.

  Российский Forbes назвал состояние некоторых российских бизнесменов „чудовищным стрессом“.

  В России среди крупного бизнеса „не осталось никого, кто бы не имел отношений с американскими лоббистами“, согласился в разговоре с Русской службе Би-би-си источник, близкий к администрации президента. Он говорил на условиях анонимности, так как не уполномочен комментировать эту тему публично.

  „Но это не означает, что американские лоббисты озолотились на русских бизнесменах“, – говорит собеседник Би-би-си.

  Россияне старались особо „не светиться“ из-за „возможности „попасть под радары“ американской администрации“, – говорит он. Паники среди чиновников и бизнеса нет, уверяет он. Информации о подготовке доклада мало и все просто ждут, говорил он в середине января. Об этом же писали и „Ведомости“ со ссылкой на несколько участников форума в Давосе. В начале года было много нервов, но теперь все немного выдохнули, так как устали бояться, цитируют „Ведомости“ одного из участников форума.

  Судя по данным на сайте американского сената, которые изучила Русская служба Би-би-си, суммы, которые официально получали американские лоббисты, действительно невелики. За прошлый год уже находящиеся под санкциями США Газпромбанк и „Новатэк“, а также „Ямал СПГ“ (не находится под санкциями, но контролирующим акционером является „Новатэк“), заплатили американским компаниям-лоббистам всего 300 тысяч долларов. В случае с Газпромбанком в пояснениях к тому, за какие услуги компания платит лоббистам, значится „банковское законодательство и нормативные акты, включая применяемые санкции“.

  У компании „Ямал СПГ“ перечислены „опасения, касающиеся кредитного финансирования“. Кроме того, упоминается Билль 2277, известный как „Акт о предотвращении агрессии со стороны России“, а также указ президента США о блокировке собственности лиц, способствующих дестабилизации ситуации на Украине.

  У „Новатэка“ в одном из документов сфера применения указана как „вопросы, связанные с энергетикой“.

  Всего же попавшие под санкции российские компании с 2014 года заплатили американским лоббистам до 3 млн долларов.

  Публично российские чиновники, менеджеры и бизнесмены последние несколько недель говорили о санкциях с абсолютным спокойствием. Новых американских санкций не нужно бояться, заявил в интервью „России 24“ председатель Внешэкономбанка Сергей Горьков. „Нужно просто относиться к санкциям, как к дождю. Вы знаете, как мы относимся к дождю? Ну есть и есть, будем под дождем работать“, – сказал Горьков.

  А глава ВТБ Костин в интервью Fox отвечал на вопрос об опасениях попасть в „кремлевский доклад“ так: „Я гораздо меньше обеспокоен персональными санкциями – вы знаете, мы все знаем, что рано или поздно мы умрем“.

  Горьков и Костин не находятся под санкциями США, ограничения действуют только в отношении ВЭБа и ВТБ.

  Банки закупают валюту

  Российские банки в ожидании публикации минфина США решили запастись валютой, пишет „Уралсиб“. Рост задолженности банков перед ЦБ по операциям „валютный своп“ вырос до 335 млрд рублей, это максимум с апреля 2014 года. „Складывается впечатление, что ряд банков в последние дни конвертировал практически всю имеющуюся у них ликвидность в иностранную валюту“, – пишут аналитики банка.

  На минувшем аукционе российского минфина в среду был зафиксирован спрос на госбумаги. Он превысил предложение более чем в три раза. Минфин предложил 40 млрд рублей, а спрос составил 136 млрд рублей.

  По статистике ЦБ, примерно треть инвесторов в российские ОФЗ – иностранцы. Аналитики Райффайзенбанка предполагают, что высокий спрос спровоцировали покупатели, которые таким образом пытаются защитить свои средства от заморозки в случае введения персональных санкций.

  Амнистия не для олигархов

  В конце декабря президент Владимир Путин объявил о решении провести в 2018 году выпуск специальных валютных облигаций, которые могли бы купить российские бизнесмены, желающие вернуть капиталы на родину. Для них государство готово было гарантировать анонимность инвестиций.

  Обычно долларовые платежи проходят через корреспондентские счета в США, даже если расчеты идут между банками внутри России. Но министр финансов Антон Силуанов объявил о том, что бизнесмены смогут открыть валютный счет в российском банке, а тот, в свою очередь, будет взаимодействовать с Национальным расчетным депозитарием напрямую. Такие инвестиции не будут видны американским регуляторам.

  Параллельно российские власти объявили об амнистии капиталов. Она продлится с марта по декабрь. Опрошенные Русской службой Би-би-си налоговые консультанты говорят, что условия еще не объявлены, но интерес со стороны клиентов уже есть. Причин этому несколько: владельцы иностранных активов опасаются очередного раунда санкций, а российские налоговые органы с этого года могут получить информацию о зарубежных активах в рамках автоматического обмена налоговой информацией, сказал руководитель налоговой практики UFG Wealth Management Юрий Куликов.

  „Пока наиболее часто звучащими можно назвать вопросы о том, когда будет доступен сам текст закона, а также о том, известны ли на практике случаи, при которых лицам, добровольно задекларировавшим свои счета или активы в рамках прошлой кампании по амнистии капиталов, „задавались вопросы“ или были предъявлены какие-либо обвинения по задекларированным активам или источникам их происхождения“, – сказала Ирина Быховская из EY.

  Прошлая амнистия капиталов 2015-2016 годов не нашла широкой поддержки у российского бизнеса. Не было доверия к государству. Не исключено, что и в этот раз попытки властей вернуть крупный бизнес на родину таким способом не оправдаются, сказал собеседник Русской службы Би-би-си, близкий к администрации президента. „Олигархи уже давно обелились“, – говорит он.

  Источник: Русская служба Би-би-си

   

  Дополнительная информация – здесь

• ‘Kremlin Report’ Targets Russian Elite, Putin Signals Muted Response

  The U.S. Treasury Department has released a list of 210 Russian officials and billionaires seen as part of President Vladimir Putin’s ruling elite, exposing them to scrutiny and potential future sanctions in a move that Prime Minister Dmitry Medvedev said would „poison“ ties for a long time to come.

  

  Published early on January 30 – shortly after midnight in Washington – the so-called Kremlin Report names 114 senior Russian political figures and 96 „oligarchs“ who U.S. authorities say have gained wealth or power through association with Putin, who is set to secure six more years in the Kremlin in a March 18 election.

  It was mandated by Congress in a law aimed at increasing pressure on Russia in response to its alleged meddling in the U.S. presidential election last year.

  Putin condemned the report, saying it was „without a doubt an unfriendly act“ that would „complicate the already grave situation that Russian-American relations are in and inflict damage, no doubt, on international relations as a whole.“

  But he signaled that Moscow’s response would be muted, saying that it would be „utter stupidity to drive our relations down to zero.“

  „I won’t hide it: we were waiting for this report. We were ready to take steps – serious ones that would have brought our relations to nothing,“ he said. „But we will refrain from these steps for now.“

  „We do not intend to…escalate the situation,“ Putin said at a meeting with backers of his sure-thing reelection campaign. „We want and intend to patiently build relations to whatever degree the other side – the American side – is ready.“

  Medvedev, the former placeholder president who became prime minister after Putin returned to the Kremlin for his current term in 2012, said the significance of the list was „zero.“

  But he said it was „absolutely discriminatory“ and would „poison our ties, our relations for quite a long period of time – which is bad in itself.“

  The report itself does not impose sanctions, and President Donald Trump’s administration has notified Congress that it will not impose new sanctions on Russia at this time.

  The list includes 43 of Putin’s aides and advisers including Kremlin spokesman Dmitry Peskov, 31 cabinet ministers including Medvedev and Foreign Minister Sergei Lavrov, senior lawmakers, and top officials in Russia’s intelligence agencies.

  The CEOs of major state-owned companies, including energy giant Rosneft’s chief, Igor Sechin, and the head of state-controlled Sberbank, German Gref, are also on the list, along with some of the most famous wealthy Russians.

  „To determine the list of oligarchs,“ the Treasury Department said, it „enumerated those individuals who, according to reliable public sources, have an estimated net worth of $1 billion or more.“

  ‘Aggressive Attitude’

  The tycoons named include Roman Abramovich, Alisher Usmanov, U.S. NBA basketball team owner Mikhail Prokhorov, aluminum magnate Oleg Deripaska, and Kaspersky Lab founder Yevgeny Kaspersky.

  „De facto, everyone [on the list] is being called an enemy of the United States,“ Peskov said on January 30.

  Speaking to reporters, Peskov said the unclassified portion of the report included „a huge number of provisos“ indicating that it does not introduce „sanctions or limitations“ on the Russians listed.

  However, he said that making such a broad list public „could potentially damage the image and reputation of our firms, our businessmen, our politicians, and of members of the leadership.“

  While a few prominent figures were not named, the list included both hard-liners and more liberal officials and business leaders.

  Deputy Prime Minister Arkady Dvorkovich dismissed the list as little more than a „Who’s Who“ of Russian politics.

  Pro-Kremlin lawmaker Konstantin Kosachyov, chairman of the Foreign Affairs Committee in the upper house of parliament, said U.S. authorities „ended up copying the Kremlin phone book.“

  Putin sought to make light of the report by saying he was „offended“ to have been left off the list. He also asserted that its authors were targeting Trump in an internal U.S. political struggle – but at the same time claimed it was aimed at every Russian citizen.

  CAATSA Act

  The Kremlin Report was submitted to the U.S. Congress on January 29 – just ahead of a deadline set by the Counter America’s Adversaries Through Sanctions Act (CAATSA). The published list is part of the unclassified version of the report.

  A separate, classified portion lists more names, including those of less-senior political figures and businesspeople with less than $1 billion in assets, Western media outlets cited unidentified U.S. officials as saying.

  Daniel Fried, the former coordinator of U.S. sanctions policy under President Barack Obama, said on January 30 that the Trump administration „missed an opportunity…to extend the use of sanctions in response to Russian aggressive behavior.“ He added that it is possible that the classified list could serve as a deterrent if it „is a credible and strong list.“

  Trump reluctantly signed the CAATSA law in August after it was passed by an overwhelming majority in both chambers of the U.S. legislature after the country’s intelligence community said that Putin ordered a campaign aimed at influencing the presidential election.

  Peskov on January 29 accused the United States of using the list as an attempt to meddle in Russia’s March 18 presidential election, which is almost certain to hand Putin a new six-year term and has been dismissed by opposition politician Aleksei Navalny as an undemocratic „reappointment“ process.

  „We really do believe that this is a direct and obvious attempt to time some steps to coincide with the election in order to exert influence on it,“ Peskov told journalists.

  State Department spokeswoman Heather Nauert said the 2017 U.S. law was deterring billions of dollars in Russian defense sales – and that „if the law is working, sanctions on specific entities or individuals will not need to be imposed because the legislation is, in fact, serving as a deterrent.“

  Nauert did not announce new sanctions on January 29 or speak about individuals named by the Kremlin Report, saying the State Department „does not preview“ its sanctions actions.

  Instead, Nauert said the CAATSA „legislation and its implementation are deterring Russian defense sales.“

  „Since the enactment of the…legislation, we estimate that foreign governments have abandoned planned or announced purchases of several billion dollars in Russian defense acquisitions,“ she said.

  In what was seen as a test of Trump’s willingness to crack down on Russia, Congress had given the administration the January 29 deadline to release key reports under the law.

  Trump Criticism

  Trump criticized the law as „seriously flawed“ when he signed it.

  „We are using this legislation as Congress intended to press Russia to address our concerns related to its aggression in Ukraine, interference in other nations’ domestic affairs, and abuses of human rights,“ Nauert said.

  „Foreign government and private sector entities have been put on notice, both publicly and privately, including by the highest-level State Department and other U.S. government officials where appropriate, that significant transactions with listed Russian entities will result in sanctions,“ she said.

  Ukrainian President Petro Poroshenko praised the United States in a tweet on January 30, expressing „sincere gratitude to Washington“ for what he called its „demonstration of leadership in countering Russian aggression.“

  Nauert confirmed that both the State Department and the U.S. Treasury Department have communicated directly with „the relevant Congressional committees“ about CAATSA and provided “briefings to update members and staff“ on January 29 about the administration’s progress on implementing the legislation.

  A spokesman for Democratic Senator Ben Cardin, the ranking member of the U.S. Senate Foreign Relations Committee, said Cardin’s statements about possible fresh sanctions under CAATSA before the release of the Kremlin Report were „purposely vague“ because the information provided to the committee by the State Department was considered „classified.“

  U.S. intelligence agencies said in January 2017 that they had determined that Putin ordered a concerted hacking-and-propaganda campaign aimed at influencing the 2016 election, with the goals of undermining faith in the U.S. electoral process, denigrating Democratic Party candidate Hillary Clinton, and improving Trump’s chances of winning.

  U.S. Justice Department Special Counsel Robert Mueller and three congressional panels are investigating the alleged meddling and whether there was collusion between the Trump campaign and Russia.

  Trump denies there was any collusion and Putin has denied that Russia interfered in the election, despite what U.S. officials say is substantial evidence.

  With reporting by AP, Reuters, AFP, Politico, Bloomberg, TASS, and Interfax

  RFERL.org

• Цв. Василев пред Фрог: Важното е кой събори КТБ. Д.П. носил ли е на Цацаров по 100 хил. евро?

  Интервю на Цветан Василев за Фрог нюз

  

  Известни българи от различни области са получавали пари от фирми, свързвани с името на Цветан Василев, собственикът на КТБ. Журналистката Люба Кулезич извади „горещия“ списък в предаването на Сашо Диков по BiT в неделя вечер.

  Кулезич посочи имената на Кънчо Стойчев, Димитър Абаджиев, Андрей Райчев, Стефан Гамизов, Росен Карадимов и др., които са споменати в свидетелските показания на Бисер Лазов и касиерката Юлия Илиева по дело № 92, известно като делото „КТБ“. Някои от споменатите отрекоха категорично да са получавали пари, а други обясниха, че имат договори и са си платили данъците. Подчертаха обаче, че сумите са силно завишени. Тази реакция провокира различни въпроси: дали списъкът е автентичен, дали Лазов и Илиева не лъжесвидетелстват, дали не изпълняват поръка да „накиснат“ едни хора, за сметка на други и пр.

  Успяхме да се свържем в понеделник сутринта с банкера Цветан Василев, който се съгласи да коментира сензационните разкрития.

  ***

  – Г-н Василев, къде ви намирам? Преди няколко дена прокуратурата каза, че ви е търсила на домашния адрес в София, но не ви е намерила отново и второто заседание на съдебния процес за КТБ пак беше отложен?

  – Намирам се в Белград и не бих могъл да съм на друго място по разбираеми причини, известни на всеки, който се интересува, но най-вече на българската прокуртура. Няма да коментирам тяхното упорство да ме търят на софийския адрес, защото ще трябва да кажа нещо „солено“… А държавното обвинение трябва да печели доверие, защото 6% обществен вот е силно смущаващ.

  – В предаването на Сашо Диков по BiT журналистката Люба Кулезич извади списък с имена, които са получили пари от главния свидетел на прокуратурата Бисер Лазов и касиерката Юлия Илиева – от някакви фирми. Споменати бяха много известни имена, което прозвуча като бомба. Как ще коментирате това?

  – Видях предаването в интернет. Разбрах, че Лазов и Илиева били давали пари от фирми. Добре е да се проучи какви са тези фирми, формирали ли са печалби, за какво са давали суми на определени хора. В случая би могло да става дума за манипулация от страна на Лазов, да изпълнява поръчка и да назовава едни имена, а други да прикрива. Всичко е възможно от такъв човек. Но той е най-малкият проблем.

  – Кой е най-големият?

  – Ще ви кажа, но преди това ще спомена, че Делян Пеевски е носил на главния прокурор Сотир Цацаров по сто хиляди евро на месец. Лично той ми е казвал, че ги носи директно на обвинител номер едно. Самият Пеевски е взимал големи суми. Сега касиерката казва, че някои документи се били изгубили при преместване на офиса й. Много интересно. Как са се загубили, нали прокуратура и полиция нахлу там, тършува и прибра всичко, което е важно, както самата тя твърди. Да не би да са изчезнали листовете, където фигурират инициалите Д.П. и Д.П 1? Както стана с тефтерчето на Филип Златанов, което се загуби по пътя към прокуратурата, а в него се мъдреха същите инициали? Не се съмнявам, че прокуратурата се е подготвила със своите тези за процеса, но все пак ще й се наложи да отговаря на доста въпроси. Съвсем обикновени въпросчета.

  – Все пак кое е най-важното?

  – Кой събори банката. Това е въпросът на въпросите. Следващият е: Кой разграби активите на КТБ? Отговорите ще разкрият генезиса на управлението и зависимостите между властите – законодателна, изпълнителна, съдебна плюс медиите. Да допуснем хипотетично, че някакви пари са давани. Но техният сбор ще е 10, 20 дори 50 милиона. Тази сума не може да е основание за фалит. Банката е имала над 6 млрд активи. За тях ми е думата. Само три от тях – Виваком, НУРТС и „Петрол“ правят близо 3 милиарда, към момента преди фалита, по борсови оценки. Били мои, твърдят участниците в удара срещу КТБ. Как така са мои, а чрез квестурата са в ръцете на други хора? Това ще трябва да се обясни. Като се види ролята на Пеевски и прокуратурата в разгрома на банката, чрез един анонимен сигнал, чийто автор не е разпитан и до ден днешен, ще лъсне цялата зловеща картина на един престъпен заговор, замисен и реализиран от хора на върха в държавата. Вътре е името и на сегашния премиер.

  – Главният прокурор Сотир Цацаров и шефът на специализираната прокуратура Иван Гешев често повтарят да се върнете в България и пред съда да кажете каквото имате да кажете?

  – Със сигурност повече от тях искам да се върна… Но пред коя прокуратура и специализиран съд да говоря? Тези на Цацаров, Пеевски и Борисов? Цацаров управлява обвинението, в което доверието е малко над нулата. Той участва в сриването на банката. Пеевски е действащ депутат. Борисов е премиер. Страната е първа по корупция в ЕС… Това гаранция ли е за справедлив процес в т.нар. специализиран съд? Служителите от различни нива на КТБ, които са обвинени, няма да получат справедлив процес. Няма условия за това. Самият обвинителен акт е ярко доказателство за това, защото съдържа всичко друго, но не и доказателствен материал.

  – Но ако имате някакви доказателства за това, което заявявате вече няколко пъти…

  – Казах достатъчно. Това е моят коментар. Какво имам, кога ще го кажа или покажа – ще дойде време. Дочуване.

   

  Източник: Фрог нюз

• Кирил Петков: Дайте да обединим мозъците на България

  Интервю на Патрик Смитьойс с Кирил Петков,

  Svobodni.bg

  

  Визията на Кирил Петков

  • Да създадем повече бизнеси, които да успяват на световните пазари, вместо да усвояват бюджетни средства тук.
  • Да използваме потенциала на нашите млади учени за създаване на иновации, като основен фактор на конкурентоспособност, вместо да разчитаме на ниските заплати.
  • Да осъзнаем, че дългосрочно човешкият ресурс е най-важен за една успешна развиваща се икономика и без сериозни инвестиции в образованието и науката няма как да успяваме на световните пазари.

  Колкото и да обичам България, колкото и да се чувствам у дома и хората да ми стават все по-близки, а народопсихологията все по-разбираема, давам си сметка, че много от хората, с които общувам, са по-различни от мен. Друга култура или изцяло друга планета – настроението зависи от това, с кого съм се срещнал през деня.

  Може би цялата тази лудост, да обикалям България в търсене на моите Свободни, освен като начинание да намеря съмишленици, личности с примери за развитие на българския потенциал, е също така и опит да намеря приятели и себеподобни хора, в които припознавам част от културата и ценностите, на които ме учиха като дете.

  Кирил Петков е един от най-ясните примери напоследък. Той много ми прилича на децата, с които съм общувал като малък. С отворен и честен поглед към света. Истински вярващ, че “the sky is the limit”. Уважава и оценява труда и успеха на другия. Винаги много положително настроен и готов да помага. Не особено заинтересован за външния си облик. Мечтател, вярващ в иновативни идеи, които и самият той измисля постоянно – Кирил има успешен бизнес с нов пробиотик, извлечен от цвят на старопланинско кокиче.

  Много мога да пиша за Кирил. Да разкажа, че през свободното си време преподава икономика и бизнес в Софийския Университет на най-талантливите студенти в България. Че започва нов проект в Биологическия факултет  – до две години трябва да има модерно-оборудвани лаборатории, за да може да организира “мастер-клас” за най-талантливите млади инженери на България.

  За мен Кирил е изключителен пример за бъдещето на българския бизнес. Трябват ни хора, които не само дърпат каруцата в икономически план, но които разбират, че имат и отговорност към обществото. На всички ни е известно, че именно това е особено дефицитно качество сред новия български елит. Имаме още много път да извървим в тази посока…

  Но може би гледам прекалено философски към нещата. Когато се прибрах от интервюто с Кирил и съпругата ми взе камерата да види, къде съм бил през деня, тя възкликна: “Ехаа! Джон Траволта си снимал!”

  На някои хора просто им е писано да им върви по вода…

  Патрик Смитьойс

  

  Кирил Петков е роден през 1980 г. в гр. Пловдив. Завършил е магистратура в Харвардския университет и е в топ 10 на неговия випуск, работил с проф. Майкъл Портър в изработване на секторни политики за икономически растеж. Той е изпълнителен директор на ПроВиотик АД, българска фирма, която успява да се реализира успешно на американския, европейския и азиатския пазар, чрез създаване на иновативни био продукти в координация с български и световни учени.  Световни издания като The Wall Street Journal пишат за успеха на фирмата, а учените в екипа на разработваните продукти включват и нобелови лауреати по медицина като проф. Бери Маршал.

  Кирил е един от тримата основатели на Харвардската програма в Софийския университет, през която минават годишно 60 студента, избрани между 400 кандидата от всички университети на страната. Той и останалите преподаватели обучават доброволци в програмата и лично финансират ежегодните им разходи към Харвард, така че най-добрите български студенти да могат да посещават програмата, без да се изисква допълнително заплащане от тях.  Кирил членува в гражданските движения MoveBG и “Да Запазим Корал”, където заедно с други свои сподвижници помогнаха да се промени Законът за черноморското крайбрежие, с цел запазване на природата на трите плажа – Корал, Иракли и Карадере.

  Женен, с три деца. В свободното си време се занимава с кайтсърф, сноуборд и парапланеризъм.

  

  – Млад, умен, симпатичен, богат… Не познавам съпругата ти, но със сигурност е красавица. Имаш диплома от Харвард, говориш английски по-добре от Бил Гейтс – и той учил в Харвард, само че не е взел диплома. Бизнесът ти е за пример и свръх зелен – правиш пробиотици с един щам на лактобацилус булгарикус, който е български патент. Не може така… Сигурно дипломата ти от Харвард е фалшифицирана, прибираш приборите от ресторанта, когато вечерята не ти е била вкусна, или през уикенда обикаляш столичните клубове в женски дрехи, за предпочитане като Цецка Цачева…  Трябва да има нещо! 

  – Как ме хвана, че харвардската ми диплома е фалшива (усмихва се). От този университет май най-успешните не са тези, които са го завършили, а тези, които са напуснали преждевременно и са стартирали свои бизнеси. В този смисъл, за съжаление, аз си завърших пълната програма и, както виждаш, не мога още да се похваля с резултатите на Бил Гейтс.

  – Рядко срещам човек, който има такава аура от ентусиазъм и позитивизъм. Къде ти е контактът? Къде зареждаш батерията? Често тръгвам от вкъщи като теб, но вече на втория светофар моята глава вече е празна за деня… Това искам да те питам. Откъде черпиш енергията и вдъхновението си и как обстановката, в която живеем, не ти изпива цялата тази енергия?

  – Интересното е за мен, че като вървя по улиците и виждам всякакви нередности и дупки в асфалта, реално виждам повече потенциал за подобряване, отколкото нерешими проблеми. Колкото и странно да звучи, това ме подбужда да правя нещата, които правя, защото вярвам, че България може да бъде много по-напред. Сегашната ситуация само ме мотивира, да се опитам да бъда част от реализирането на този потенциал.

  От чисто ежедневна гледна точка, мястото, от което се зареждам най-много, е Природата и тя ми дава почивка на мисълта.

  – Откъде ти хрумна да правиш пробиотици и че има нещо ценно в кокичетата? Поне така прочетох на опаковката.

  – Вярвам, че когато човек търси да развие успешен бизнес, това се случва много по-лесно, ако има реални фактори за конкурентоспособност в местната среда.

  Или трябва да има нещо специфично, което се намира само в България, или българските клиенти трябва да изискват повече, отколкото световните клиенти в дадена сфера, или съществуващите бизнеси в дадена индустрия трябва вече да показват успехи на световните пазари.

  В индустрията с българските закваски за кисело мляко ги има всичките тези условия, взети заедно. От една страна, в България киселото мляко се прави от 4 000 години и имаме над 2 000 щама лактобацилус булгарикус. От друга страна, всеки българин има силно мнение какво е за него хубавото кисело мляко. И от третата страна, всички български фирми, които са в тази индустрия, работят главно за износ.

  Моята задача беше да измисля иновация в тази индустрия, в която има всички предпоставки, за да създам продукт, който да е уникален и да може да бъде конкурентоспособен на световните пазари. Ето така стигнах до идеята за единствения лактобацилус булгарикус, който е изолиран от цвят на планинско кокиче и се развива по-добре в морковен сок, отколкото в мляко. Така ние станахме единственият производител на биовегански пробиотик в света.

  – Всъщност, лактобацилус не е млечна бактерия…

  – Реално, повечето от тези добри бактерии могат да се изолират от различни цветя. Ако човек се вслуша в традиционните рецепти за правене на кисело мляко в различните региони на България, ще види, че повечето първозакваски включват хвърляне на различни видове цветя в топлото мляко. Например, около Приморско обичайната рецепта за заквасване, когато човекът няма достъп до лъжичка кисело мляко, е използването на ябълков цвят. В Софийско има рецепта за ползване на дюлев цвят. А в Годеч дори хвърлят мравки в топлото мляко за първоначална закваска. Като най-вероятно тези мравки се пренесли бактерията от растенията, по които са лазили. Разбира се, в днешно време, повече от тези рецепти са изгубени и хората са съхранили единствения начин да заквасват своето кисело мляко само с лъжичка от друго кисело мляко.

  Но уникалността на лактобацилус булгарикус е в това, че може да се намери в много растения в България.

  

  – Вярно ли е, че Опра Уинфри пие твоите хапчета с българската бактерия? Подозирам, че по-голямата част от вашата продукция е за износ, нали?

  – Абсолютно. 95% от нашите продажби са извън България. А Опра не само пие Провиотик, а даже и го промоцира в своето списание, като един от 20-те най-обичани от нея продукти. Като интересното е, че за тази възхитителна реклама, тя не ни поиска да платим и цент. Тя просто един ден влезе в един от магазините в Манхатън, в който продаваме, и сама си го закупи. Може да го наречем и късмет, но същото се случи и с тенисиста Новак Джокович, който е веган и бе впечатлен, че може да си вземе биовегански пробиотик, а като такъв нашият е единственият  в света.

  – Продуктът ти е био, веган и 100% естествен, това го разбрах. Подозирам, че себестойността на продукта не е малка. Не си като Nike – buy cheap, sell expensivе, но някак си стратегията ти е много успешна. Какъв е бизнес моделът?

  – Различна е стратегията от тази на Nike, защото себестойността на нашия продукт е доста висока. Ние използваме само биоморкови, които са скъпи, и не слагаме никакви изкуствени съставки, които биха понижили цената на продукта. За това сме с едни от най-високите продажбени цени в този сегмент. Така че, използвайки твоите думи, ние сме „buy expensivе, sell expensivе“. Но пък мога да предявя претенции, че се нареждаме сред най-качествените продукти в световен мащаб и създаваме продукт, който с кеф си го давам на моите деца да го пият.

  – Пътят на България е иновативният бизнес. Няма да те питам – знам, че така мислиш. Но засега бизнесът тук се крепи най вече на бетон, тухли, асфалт, фуражно жито и туристи с тесен бюджет. Как да обърнем посоката?

  – Смятам, че най-добрият начин да се обърне посоката е, като почнем да създаваме бизнеси на базата на иновации, които са успешни и те да служат за пример на другите предприемачи. Осъзнах, че този подход води до успешни резултати. Това за мен е много по-добър начин, отколкото само да се теоретизира на думи.

  – В свободното си време преподаваш в Софийския университет. Всеки вторник водиш лекции на английски език по интересни теми, свързани с бизнеса и икономиката, за най-добрите студенти в страната. Преди месец ходих да видя за какво става въпрос. Падна ми шапката. Имаше и правостоящи… Откъде този невероятен интерес?

  – Всяка година ние избираме 60 човека от около 400 кандидата. Тези хора са много мотивирани, талантливи и положително заредени. Те са тези, които правят атмосферата в нашата класна стая уникална. И те са тези, които успяват да създадат такъв голям интерес за всеки следващ випуск.

  

  .
  – Колко години вече го правиш? Откога преподаваш в Софийския университет?

  – Ние започнахме нашата програма преди 10 години.

  – Значи голяма част от най-умните млади икономисти в страната са минали през твоите класове. Поддържаш ли връзка с тях? Те са много важен контингент.

  – Да, всеки първи четвъртък на месеца ние се събираме с наши настоящи и бивши студенти, които са в София, на чаша бира или вино след работа. Оказва се, че тази традиция е много стабилна във времето, защото е голямо удоволствие човек да прекара споделено време в такава компания. И по този приятен начин си запазваме връзката с тях, но още по-важно е, че те запазват координацията между тях си.

  Имаме страхотни учени в България и призовавам да обединим мозъците на България. Мога да обединявам хора, които имат потенциал. Ако искаме силна България, трябва да се замислим къде са ни силните продукти, които са чисто български, да направим координация и да бием външния пазар.

  .
  – Онзи ден ми спомена за новия проект в Биологическия факултет на Университета. Можеш ли да разкажеш малко повече?

  – Много съм щастлив, че тази година ще изградим първия център за приложни изследвания и иновации в природните науки. Ще бъде място, където студентите по биология, физика, химия ще се събират и ще създават мултидисциплинарни иновации. Оказва се, че много от новите технологии, за да бъдат успешни, трябва да включват повече от една научна дисциплина. Надявам се, че този нов център ще бъде точно това средище, което ще позволява тази координация да се случва. Тук е мястото да кажа, че нашата компания ще финансира само 50% от средствата, а фондация „Америка за България“ ще дари останалите средства. Университетът  и студентите ще получат този център, без да се похарчи дори един лев от държавната хазна или от бюджета на учебното заведение.

  

  .
  – Често се говори за българите в чужбина. Какво правят и могат да направят за България е тема за дълъг разговор, но първата стъпка е да накараме много от тях да се върнат. Разбрах, че този въпрос е като кокошката и яйцето: Дали ще се върнат, когато нещата тук се оправят, или трябва те първо да дойдат и тогава нещата в България ще се оправят… Ти ги знаеш българите в САЩ по-добре от мен. Какво трябва да се случи тук, за да ги накараме да се приберат в България?

  – Първо, за да помага на родината си, не е наложително човек да се върне в България. Пример за това е професор Фичорова от Харвард, която е готова във всеки един момент да дари от своята енергия за български каузи, както и да помогне на всеки българин, който я е помолил за нещо в Бостън. Тя, например, и без да се прибира, ще ни помогне да афилираме новия ни център с Harvard Medical School. И така, в България ще бъде единственият център в Европа, свързан с този престижен университет.

  Разбира се, ако успеем да върнем част от българите от чужбина отново в България, това би било отлично. Но трябва да сме реалисти, че за да се случи това, трябва да имаме български компании, готови да плащат европейски заплати. Тези бизнеси трябва да имат много висока добавена стойност и стабилен растеж. За мен това е предпоставката за започване на един позитивен цикъл за връщането на нашите мозъци обратно в България.

  – А за този предприемчив дух? Знам, че това е дарба или ген, ако щеш. Много хора нямат достатъчно доверие или вяра в себе си. Кой знае колко скрити лимонки има. Какво да направим за да стимулираме предприемаческия дух в България? Може ли правителството да играе важна роля в този процес?

  – Най-добрият стимул за създаване на предприемаческа среда според мен са позитивните примери, които не се основават на използване на бюджетни средства или усвояване на държавни пари, а са реални бизнеси, които успяват със собствени сили. Колкото повече такива примери имаме, толкова повече хора ще повярват, че и те могат да бъдат успешни.

  Когато се вижда, че в една среда най-печелившите бизнеси са на база на връзки с управляващите и усвояване на държавни поръчки, тогава това допринася предприемаческият дух да бъде заменен с умение за лобизъм. В този смисъл, първата важна роля за държавата е да изчисти максимално корупцията така, че все по-малко примери да има за бизнеси, които се базират на нечестни и непазарни отношения.

  Ако държавата допринесе за създаването на координация на българския бизнес за чужди пазари или помага на българските университети да създават кадърни кадри и развиват науката, то тогава ще може да й се признае и стимулираща роля за предприемаческата среда.

  – Говорейки с теб, осъзнавам отново, че най-ценното ти качество, според мен, е това, което най-много липсва в България – ентусиазмът. Казват, че ентусиазмът е заразителен. Как да накараме един цял народ, всяка сутрин, докато се разтяга в банята пред огледалото, да си каже: “Today is going to be an awesome day!”

  – Мисля си, че реално животът не е чак толкова лош в България. И ако всеки се замисли, въпреки проблемите, колко хубави неща може да му се случат в този ден, може да погледне по-позитивно в огледалото. Ако не беше така, нямаше толкова много българи, които живеят в чужбина, да си мечтаят един ден да се върнат обратно, поне за почивка.

  Разбира се, има много потенциал България да стане едно от най-прекрасните места за живеене, но отговорността остава реално на всеки един от нас. И колкото по-малко чакаме някой друг да ни оправи, толкова по-близко сме до възможността да изпълним този потенциал. Аз просто вярвам, че един ден това ще стане. Убеден съм!

  – Кирил, знам че си запален сноубордист, но си и против новите планове за Банско. Темата Пирин е много гореща. Кажи с две думи – може ли да има щастлива и разумна развръзка?

  – Най-доброто решение беше предложено тези дни от алпиниста Боян Петров, който категорично е ЗА пускането на втори кабинков лифт, но и за цялото запазване на Пирин и нейните гори във вида, в който са в момента. По начина, който той предлага, няма да има опашки пред лифтовете в Банско, но няма и да се прокрадват задкулисните идеи за голямата сеч и строителството в Националния парк Пирин. Ако правителството наистина иска само втора кабинка, то би трябвало да подкрепи това предложение, което затваря всички други вратички за нерегламентирани действия от страна на „Юлен“.

  Бел. ред: Редакция на решението на МС  от 29 декември, 2017г., която предлага Боян Петров е в таблицата тук:  

  Сравнителна таблица на двете предложения: Решение на МС от 29.12.2017 г. и на Предложението на Боян Петров.

  .

• Български традиции – Евтимовден, Петльовден

  Днес, 20 януари, църквата празнува преподобния Евтимий Велики, роден около 1320–1330 г. в град Милетин и живял през V век, както и паметта на на българския патриарх св. Евтимий Търновски (ок. 1327-1402). На гръцки името Евтим означава „благодушен“.

  Честито на именниците: Евтим, Евтимий

  Преп. Евтимий Велики, син на благочестиви родители, подвижник от юдейската планинска пустиня се родил през 377 г. в град Мелитин (Армения) до река Ефрат. Син на родители, които дълго време нямали деца, той още при раждането си бил посветен на Бога. За образованието му се погрижил един църковнослужител и местният епископ, който го ръкоположил за свещеник и го поставил надзорник на градските манастири. Отишъл в Иерусалим, основал манастир, събрал братя, имал чудотворен дар, починал на 96 години в 473 година.

  

  Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква – архиепископи и патриарси – е несъмнено св. патриарх Евтимий Търновски. Той се родил около 1327 г. в столицата Търново и произлизал от знатния болярски род Цамблаковци.

  Патриарх Евтимий светителствал през най-тежкото време за българския народ. Турците стъпка по стъпка превземали Балканския полуостров и земите на българската държава. Св. патриарх Евтимий пазел ревниво православното наследство от еретически посегателство; вземал решителни мерки против упадъчните нрави в обществения живот; държал високо за здравината на семейството, от което твърде много зависи издръжливостта на държавата; полагал бащински грижи за бедни, страдащи и онеправдание.Без да бъде дипломат по призвание и служение, патриарх Евтимий вършил най-добрата дипломатическа услуга на своето отичество. Всички чужденци, които идвали в българската столица с търговски или политически задачи, се стремели да влязат в общение с неговата очарователна личност.

  При падането на България под турско робство, столицата останала без цар — Иван Шишман бил посечен в Никополската крепост, патриархът бил единственото упование на изплашения народ. След като убили голяма част от семействата на болярите, завоевателите извели Патриарх Евтимий на градските стени, за да бъде посечен пред очите на хилядното население. Свидетеля на всичко това Григорий Цамблак пише, че когато духовният водач благословил паството си и коленичил с наведена глава, а палачът вдигнал брадвата да го екзекутира, ръката му се вдървила. Смъртното наказание било отменено, но Патриарх Евтимий бил изпратен на заточение на юг, вероятно в Бачковския манастир., където починал около Патриарх Евтимий около 1401/1402 г. на около 74-годишна възраст. Няма точни сведения за това къде е заточен и умрял този велик патриарх на осиротяла България. Въпросът все още остава неразрешен.

  Св. патриарх Евтимий Търновски е автор е на забележителни жития като това на св. Петка, св. Филотелия и др., на похвални слова и пр. Името му ще продължава да сияе през всички векове на нашата родна история и ще буди благоговейна почит, дълбоко преклонение и благодарно признание.

  „Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба“ – Св. Евтимий Търновски

  Петльовден е български народен празник, тачен в Източна България за здраве на момченцата.

  По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел. Според народа празникът символизира плодовитостта на момчетата. 20 януари е и Ден на младото семейство.

  Според обичая на този ден се заколва черно петле на прага на къщата. Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Кръст се прави и на вратата — за здраве и предпазване от болести и лоши очи. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата на дома, около нея или по оградата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата за здраве и петеларя. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за „полова чистота“, т.е. момчето не трябва да е имало сексуална връзкал Заколения петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника, краката хвърлят по покрива, а от петльовите пера запазват за обредна украса и лек. Коленето на петел населението свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос. Другаде се счита, че традицията за колене на петел и пръскане с кръвта му по къщата, води началото си от времето по турско робство. Тогава хората колели петел и пръскали с кръвта му по входната врата. Така когато турците минавали по къщите да взимат децата на хората, като видели кръв по портата, си мислели, че от тук вече е минавано. Петлето се вари доста дълго и се готви като чорба с ориз, с булгур и др. Майките месят прясна пита, зелник, баница, които поднасят  греяно вино, подсладено с мед и подправено с черен пипер. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Сред някои групи население обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден. Бабата акушерка също коли петел, сготвя го и закичена с пера от петльовата опашка, посреща за обща трапеза майките на мъжки деца, на които е бабувала. Гостенките кичат бабата с къдели вълна, наниз червени сухи чушки, наниз пуканки и цветя. После приготвят знаме от опашите пера на петела и цветя, увиват го с червен конец на дрянова пръчка и като поиграят хоро и се нагостят, подаряват знамето на бабата.

  Паметникът на Петела в село Голица в Източна Стара планина на 58 км от Варна и на 20 км от гр. Долни чифлик

  

  В Пловдивско денят е известен под името Черна или Црън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел или кокошка се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не „църнеят“, т.е. да не жалят починал. В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Там вярват, че св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия).

  .

• Parliaments work the best if chosen random

  Mathematical research indicates that parliaments work best when some, though not all, members are chosen at random.

  Democracies would be better off if they chose some of their politicians at random. That’s the word, mathematically obtained, from a team of Italian physicists, economists, and political analysts.

  

  The team includes the trio whose earlier research showed, also mathematically, that bureaucracies would be more efficient if they promoted people at random.

  Alessandro Pluchino, Andrea Rapisarda, Cesare Garofalo, and two other colleagues at the University of Catania in Sicily published their new study in a physics journal called Physica A: Statistical Mechanics and its Applications. The study itself is titled Accidental Politicians: How Randomly Selected Legislators Can Improve Parliament Efficiency.

  The scientists made a simple calculation model that mimics the way modern parliaments work, including the effects of particular political parties or coalitions. In the model, individual legislators can cast particular votes that advance either their own interests (one of which is to gain re-election), or the interests of society as a whole. Party discipline comes into play, affecting the votes of officials who got elected with help from their party.

  But when some legislators are selected at random – owing no allegiance to any party – the legislature’s overall efficiency improves. That higher efficiency, the scientists explain, comes in „both the number of laws passed and the average social welfare obtained“ from those new laws.

  Parliamentary voting behaviour echoes, in a surprisingly detailed mathematical sense, something economist Carlo M Cipolla sketched in his 1976 essay called Basic Laws of Human Stupidity. Cipolla gave an insulting, yet possibly accurate, description of any human group: „human beings fall into four basic categories: the helpless, the intelligent, the bandit and the stupid“. Pluchino, Rapisarda, Garofalo and their colleagues base their mathematical model partly on this fourfold distinction.

  The maths indicate that parliaments work best when some — but not all — of the members have been chosen at random. The study explains how a country, subject to the quirks of its own system, can figure out what mix will give the best results.

  Random selection may feel like a mathematician’s wild-eyed dream. It’s not. The practice was common in ancient Greece, when democracy was young. The study tells how, in Athens, citizens’ names were placed into a randomisation device called a kleroterion.

  Later on, legislators were selected randomly in other places, too. In Bologna, Parma, Vicenza, San Marino, Barcelona and bits of Switzerland, say the scientists, and „in Florence in the 13th and 14th century and in Venice from 1268 until the fall of the Venetian Republic in 1797, providing opportunities to minorities and resistance to corruption“.

  Athens, way back when, used random selection to people its juries. So, still, does much of the world

  And it’s not just juries. Iceland, having survived a financial collapse, is drawing itself up a new constitution. For advice on that, the nation assembled a committee of 950 citizens chosen at random.

  

  Marc Abrahams  – The Guardian

  Improbable research: why random selection of MPs may be best

• Православен календар: Антоновден

  Днес е Антоновден – Православната църква почита паметта на Свети Антоний Велики.

  Името Антон произхожда от гръцката дума „анто”, което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава „влизащ в бой”. Антон е старо римско родово име и означава „безценен, неоценим, който няма цена”.

  Именници днес, на 17 януари, са: Андон, Андония, Донка, Дона, Тончо, Тонко, Тони, Тоня, Антония, Тончо, Тоня,  Антоан, Антоанета, Антонина и др.

  Честито на всички, които празнуват днес! Да им е живо и здраво името, със здраве го носят!

  .

  Свети предобни Антоний Велики е роден около 251 г. в семейството на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Антоний раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница в  изоставена постройка в пустинята, където прекарал 20 години при пълно усамотение. Свети Антоний осъзнал, че всички демони в нас могат да бъдат победени ако изпитваме силна любов към ближния. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. На следващата година на 17 януари 356 година светецът умира и е погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

  Две от  неговите велики мисли и наставления:

  „Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!“
  „Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него – коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно“.
  .
  Традиции: в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.

  На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана за „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

  В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден, който е на 17 януари и Атанасовден на 18 януари се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Освен като покровител на ковачите и налбантите, св. Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите (плетачите на кошници). Има географски свидетелства, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите.

  Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец“, за празника на именника на трапезата трябва да има печено свинско, свински ребра със зеле, наденица, кървавица, луканка. Задължителни са още: баница с мас, питка, варено жито, мед, орехи, ошаф, плодове, туршии и др. Греяна ракия и червено вино.

  .

  Манастирът на св. Антоний Велики – една от най-старите християнски обители в целия свят. Манастирът е разположен близо до Зафарана в Източната пустиня, до брега на Червено море. Именно по тези места се установява още през ІІІ век основателят на монашеството, св. Антоний Велики, след чието успение последователите му построяват манастир. Обкръжен е от висока ограда и включва градини, килии, мелница, фурна, библиотека с 1700 ръкописа, магазин и пет църкви, от които най-голямата е посветена на св. Антоний. Най-ранният манастирски комплекс  датира от ок. 356 г.  Пещерата на светеца се сочи в планината Ал-Калзам зад манастира. Днес в нея живеят 115 монаси и 9 послушници.

  Реставрацията на манастира е финансирана от държавния бюджет на Египет на стойност 14,5 млн. щатски долара и е продължила осем години. В хода на работата специалистите са обновили стената, обкръжаваща манастира, както и стените на двете главни църкви от манастирския комплекс – храмовете „Св. Апостоли“ от ХІV век и „Св. Антоний“ от VІ век. Били са реставрирани освен това и монашеските килии, кула от VІ век, която през Средновековието е защитавала монасите от честите набези на бедуини, и стенописите в храма „Св. Антоний“. В хода на археологическите дейности на територията на манастира са били открити руини от древни монашески килии, датирани през ІV век. Руините са поставени под дебело стъкло, за да могат да бъдат разглеждани от посетителите.

  .

• Борисов пред Европарламента: Каква корупция?

  Премиерът представи приоритетите на България за европредседателството

  

  Министър-председателят Бойко Борисов представи днес пред Европарламента приоритетите на Българското председателство, като акцентира върху европейската перспектива на Западните Балкани, сътрудничеството с Турция за пресичане на миграцията към Европа, нуждата от запазване на кохезионните фондове за подпомагане на изостаналите държави в ЕС и необходимостта от подобряване на отношенията с Русия.

  След него 20 евродепутати се изказаха, като само заместник-председателката на групата на зелените Ска Келер (Германия) заслужи вниманието му, за да й отговори изчерпателно в края на дебата. Тя го попита за заплахата за екоравновесието в Пирин и за корупцията в България. Борисов заяви, че още в този момент е готов да подпише пред Европарламента, че е дал разрешение само за втори лифт и „нито една керемида“ няма да се сложи в Пирин.

  

  За корупцията каза, че щом има икономически растеж в България и хората 10-11 пъти са му давали победа на избори, корупцията не би трябвало да се смята за проблем.

  Той обеща също така мнозинството в парламента да ратифицира Истанбулската конвенция и разобличи ръководството на БСП, че се противопоставя на защитата на жените от домашно насилие.  /„Сега“/

  .

• Conservative Daily Post: $21 Trillion Mystery

  

  by April Horning, Conservative Daily Post

  For most businesses, an audit is a yearly thing. They bring in an outside source to go through the books and make sure the way they record activities within the business are on the up and up. This is also a way to quickly find and correct errors. The benefit of on-going audits and the attached accountability seems to have been lost on the Department of Defense. They have avoided any accounting as far as backing up their often out of control spending, they merely never allowed anyone to audit their books.

  

  Decades of avoiding an audit ended as President Trump entered the White House. The president ordered a full review of each part of the Department of Defense including all of the armed services and the Pentagon. This audit is now in full swing and employs 1200 outside auditors. They are already tackling $21 trillion in secret spending that slipped passed the Obama White House.

  It is not clear this early in the audit if the $21 trillion is missing or if it was recorded wrong. The Army has already stepped forward to share that there were issues with the way they recorded and tracked property. At one point, there were missing $830 million worth of helicopters.

  The helicopters were not, in fact, missing; they just were not entered into the right computer. One might hope that it would be a priority to keep track of expensive equipment like a state of the art helicopter, but this seemed to be of little concern to the Army. Perhaps years of free-spending left them with the feeling like they were not so concerned with where everything ended up since they could just buy more. The 39 UH-60 Black Hawk helicopters just did not raise an eyebrow as they went missing.

  Mysterious spending from the Army may become one of the most significant issues of the audit. The current audit is looking at documents from 1998 to 2015. They have already looked at 13 of those years for the Army and found that there were $11.5 trillion in unexplained adjustments made to the budget.

  The Army is not the only part of the armed services coming under suspicion. While the Army could not keep track of their helicopters, the Air Force lost full-sized buildings. They did not correctly record 478 buildings and structures that are currently a part of 12 bases. This means the buildings were bought but never owned according to their records.

  Between the Army losing helicopters and the Air Force not being able to find a building on their base, it seems part of the problems with the lack of audits is tied to the Department of Defense not taking responsibility for its property or real estate holdings.

  As if the issues with missing helicopters and buildings is not enough, the armed forces have also lost people in the mix. It seems that the systems that they use to track both those enlisted and civilian employees are not what it should be. To put it bluntly, there is no real system that all of the DoD uses to track where any single employee is at a given time.

  According to the World Economic Forum, the DoD is “…the largest employer in the world with some 3.2 million members on its payroll and $2.4 trillion in assets but has never administered a full audit.” Of the 3.2 million members, there are currently 44,000 listed as being in an unknown status. These are active service members that the military records have essentially lost.

  These are not employees that are serving in some top secret capacity. These are also not service members that have been deployed. At one point, the system that was tracking some of the employees ran into an issue with information not being entered at all. The people entering data about employee assignments just did not add all the required information. The solution for these errors was not to find out where the workers were, but instead, enter a code that meant the system had no idea where they were. It is more than a little unsettling to realize the armed services were not able to locate their own employees.

  The take away for the early stages of the audit seems to focus on the lack of skill the military applies to tracking everything under its control. It is no wonder they have lost 44,000 employees who may be on the move. They have not figured out how to keep track of 478 buildings that have never moved.

  .

• Тръмп пристига в Давос с малка армия

  Тя включва около 1700 човека, самолети, хеликоптери, собствени антитрористични сили

  

  Екипът, който ще придружава американския президент Доналд Тръмп на световния икономически форум в Давoс, в Швейцария, прилича на малка армия – самолети, хеликоптери, собствени антитрористични сили, предаде Би Ти Ви.

  От Вашингтон до Цюрих Тръмп ще лети с „Еър форс 1“ (Air Fоrce One) – два напълно оборудвани във военно и техническо отношение самолети „Боинг 747“.

  Те ще бъдат съпроводени от три товарни самолета, които ще превозят хеликоптерите, лимузините, автомобилите, моторите и охраната от кортежа на 45-ия американски президент.

  Към тази ескадрила ще бъде прибавен и още един самолет – „Боинг E-4B“, който играе ролята на мобилен, военен, команден център при кризисни ситуации и може да засече дори насочена ядрена бомба.

  От Цюрих до планинския курорт в източна Швейцария Тръмп ще бъде превозен с хеликоптера, известен като „Марин 1“ (Marine One). Той ще бъде придружен от още две машини на американската армия и два хеликоптера на швейцарските служби.

  Ако времето е лошо обаче, пътуването по въздух отпада и американският държавен глава ще бъде транспортиран с автомобилен кортеж, разказва още Би Ти Ви.

  А той ще включва две абсолютно еднакви лимузини – в едната ще пътува Тръмп, а другата е за заблуда.

  И още: линейка, два специализирани автомобила на мобилната централа и сигурността, ванове с придружаващите журналисти и персонал на президента, служителите по сигурността, вкл. антитерористично звено и разузнавателен екип, цяла армада от военна или полицейска охрана на мотори. В всички те ще бъдат наблюдавани от въздуха от специален хеликоптер.

  Целият антураж на американския президент за посещението и участието му в икономическия форум в Давос очевидно ще надхвърли 1700 души. Това обаче няма да е рекорд – световните агенции припомнят, че преди 18 години приблизително толкова са придружавали и Бил Клинтън.

  Отказ от Парижкото споразумение за климата и поставяне интересите на Америка над всички – тази политика на американския президент не се нрави на честолюбивите швейцарци, които ревниво пазят своята природа и търгуват с целия свят.

  Неправителствената организация КАМПАКС поде кампания поканата към Тръмп за участие във форума да бъде оттеглена.

  „Отчитаме, че каквото направи за една година на този пост, е по-лошо отколкото очаквахме. Най-добре ще е ако швейцарското правителство се съобрази с нашите безпокойства и да го помоли да си остане вкъщи и да си гледа „Фокс нюз“ по пижама“, казва президентът на неправителствената организация Андреас Фраймюлер.

  Жителите на Давос се опасяват, че присъствието на Тръмп ще предизвика гнева на природозащитниците, а градът им ще стане арена на бурни протести. Но хотелиерите са доволни.

  Същевременно в Берн няколкостотин антиглобалисти протестираха срещу организирането на ежегодния международен икономически форум в Давос и срещу присъствието на Тръмп. Демонстрантите носеха лозунги, на които пишеше: „Борете се срещу форума, срещу Тръмп, срещу капитализма!“ и „Изяжте богатите!“.

  С Тръмп или без Тръмп, за безопасността на форума ще се грижат 5000 полицаи и войници, а мерките за сигурност ще надхвърлят 9 млн. долара, отбелязва в заключение Би Ти Ви. /“Сега“/

  .

• Кой бяга от истински дебат за Истанбулската конвенция

  Иван Сотиров, Вulgariaanalytica.org

  

  Не вярвам някой здравомислещ човек искрено да вярва, че с ратифицирането на „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие“ ще бъде решен въпросът с насилието над жени. Достатъчно е да направим една ретроспекция на прилагането на европейските стандарти за интеграцията на ромите и ще видим какво ще се случи с борбата с насилието над жени. Ще се изпълнят изискванията на Конвенцията за създаване на огромна администрация и развиване на мощна неправителствена мрежа, чрез които ще се усвоят стотици милиони евро при почти нулева ефективност. Същевременно, ние ще трябва да плащаме, освен издръжката на тази нова администрация, и санкциите, които страната ни ще плаща за системно нарушение на Конвенцията. В българското законодателство има предвидени санкции и институционални отговорности за борба срещу домашното насилие и всяка друга форма на насилие срещу жените – имаме добър Закон за защита от домашно насилие. Изключително вредна е наложената у нас практика, когато предвидените в закона санкции не се изпълняват, те да се разширяват. Така политическият елит прехвърля отговорността си за неприлагането на закона върху самия закон. Управляващите партии у нас превърнаха законите в нещо като предизборни програми, в декларации за добри намерения, които никога не се изпълняват. Това води единствено и само до още по-масово неспазване на законите, което засилва законодателния разврат в обществото ни.

  Най-същественият въпрос е този, че зад прокламираните в Конвенцията хуманни цели се крият много по-сериозни намерения. Още в рекламната листовка се казва:

  „Конвенцията е първият международен договор, съдържащ дефиниция на пола. Така днес се признава, че жените и мъжете са не само биологично разграничени като жени и мъже, но че съществува и социално изградена категория „пол“, която отрежда на жените и на мъжете съответни специфични роли и поведения.“

  Предефинирането на пола ще има изключително сериозни последици и опитите за омаловажаването му от защитниците на Конвенцията е груба манипулация! Това е налагане на левичарската идеологическа доктрина за пола като форма на социално самоопределение, която отрича пола като природна даденост и подменя представата за мъж и жена. Това ни връща във времето, когато във всеки учебник и научна публикация основополагащо беше това, което са казали Маркс или Ленин за физиката, химията, математиката, литературата, музиката и т.н. В конвенцията, още в преамбюла, отношенията между жените и мъжете са изобразени подобно на отношенията между пролетариата и буржоазията в Комунистическия манифест:

  „Като отбелязват, че насилието над жени е проява на исторически неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете, които са довели до доминация над жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на пълния напредък на жените;

  Като отбелязват структурната природа на насилието над жени като насилие, основано на пола, както и че насилието над жени е един от основните социални механизми, чрез които жените са принудително поставени в подчинена позиция спрямо мъжете;“

  В тези абзаци от Конвенцията вменяването на склонност от страна на лицата от мъжки пол към насилие по отношение на лицата от женски пол е дискриминационно по отношение на мъжете. Да, в конвенцията има и текстове, които отчитат, че в по-редки случаи и мъжете могат да бъдат жертва на насилие, но те са по-скоро за сведение. Отговорността за всяко престъпление е персонална и всяка форма на вменяване на вина по полова, расова, национална, социална, сексуална или друга групова принадлежност е дискриминационна. Недвусмисленото внушение и опит за нормативно налагане на тезата, че традиционната и религиозна представа за пол е предпоставка за насилие на мъжете срещу жените, е откровено марксистко, а в текста на чл.12, т.1 от Конвенцията е доразвито и в типичната революционна марксистка стилистика:

  „Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“

  Неверни са твърденията, че Конвенцията няма да влияе императивно върху нашето законодателство. Напротив, съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ Нещо повече, с предефинирането на пола от природна даденост във форма на самоопределение, чл. 46 от Конституцията, в който се казва, че „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.“ добива нов смисъл, защото мъжът и жената вече могат да са такива по самоопределение, както предвижда Чл.4, т.3 от Конвенцията:

  „Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.“

  Поради всички тези очевидни проблеми защитниците на Конвенцията умишлено бягат от дебат по същество и насочват дебата в друга посока. Необяснимо е обаче защо хора, които се представят за християндемократи, страхливо и конформистки не смеят да се противопоставят на левичарската истерия в полза на Конвенцията, като изразяват готовност да подкрепят ратификацията й, с което се самоопределят като левичари християндекорати!

  .

• <<
• 1
...
• 28
• 29
• 30
• 31
• 32
• 33
• 34
• 35
• 36
• 37
• 38
...
• 415
• >>