Всички авторски страници

Авторски

• Кюстендил издига кандидатурата на черквата „Свети Георги“ за обект на ЮНЕСКО

  Кметът на Община Кюстендил Петър Паунов в писмо до Ирина Бокова, Генерален директор на ЮНЕСКО е направил предложение средновековният храм в кв. „Колуша“ „Св. Георги“ да бъде включен в списъка с паметници на Световното културно наследство на ЮНЕСКО, информират от общинския пресцентър. България е известна като една от най-богатите на паметници от различните култури, обитавали европейския континент държави – от Варненския некропол, през тракийското злато до уникалните примери на християнската цивилизация.

  Църковен храм „Св. Георги“ е един от най-впечатляващите образци на византийската култура на Стария континент. Датировката на „Св. Георги“ се отнася в XI в., което го прави един от най-старите християнски храмове на Европа, запазени до наши дни. Той представлява цариградски модел на кръстокуполна църква. По вида си е близък със знаменитите несебърски късновизантийски образци, но е по-стар от тях, а също и от прочутата атинска църква Капникарея Св. Теодор от 1070 г. Средовековните стенописи в храма са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис. Има 4 изографисани пласта. Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.). Първата реставрация на църквата е направена след Освобождението – през 1878-1882 г. Като действаща църква към нея е построена допълнителна част – сводест покрив, преддверие и камбанария. Стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори. Окончателната реставрация на църквата е завършена едва през 2004 г.

  „Нашата кандидатура не е плод на гигантомания или криворазбран местен патриотизъм. В черквата  „Св. Георги“ е събрана идеята за общото минало на много народи. Тя е изключителен символ, който безспорно заслужава да бъде включен в списъка с паметници на ЮНЕСКО. За Кюстендил това ще бъде и важно послание, и ценна помощ за утвърждаването на града ни като притегателен център, а по този начин и съществена подкрепа за местната икономика. Смятам, че именно в това е смисълът на поддържането на програмата Световно наследство – превръщането на културната история в естествен стимул за развитие на съвременното общество„, казва в писмото си до г-жа Бокова градоначалникът. /БГНЕС /

  

• Обама обмисля нова цялостна имиграционна реформа

  Американският президент Барак Обама ще изнесе реч по повод предстоящата имиграционна реформа по време на посещението си следващата седмица в Ел Пасо, щата Тексас, намиращ се в близост до границата с Мексико. На страницата си в социалната мрежа Twitter от Белия дом също така уточниха, че речта на държавния глава е насрочена за вторник, когато обществото ще има възможността да „огласи предложенията си“.

  Наскоро Обама посочи, че ще направи опит да прокара нова цялостна имиграционна реформа, с което ще бъде легализиран престоят на близо 11 млн. чужди граждани, живеещи в страната незаконно. Според статистическите данни на американските власти, мнозинството от тези хора са испаноговорещи. Предложението на президента досега не успяваше да намери подкрепа сред членовете на конгреса във Вашингтон, който доскоро се контролираше от демократите. Възможностите за успех и днес обаче са малки, въпреки че мнозинството от членовете на Камарата на представителите са републиканци. През последните три седмици Обама проведе срещи в Белия дом с редица политически лидери, членове на конгреса и знаменитости от латиноамерикански произход, с които обсъдиха възможността за провеждане на имиграционна реформа. Въпросът е от изключително значение за голяма част от испаноговорещите гласоподаватели, чиято подкрепа за Обама през 2008 бе ключова за крайния изход на изборите. /АФП /

• Предателството на българската журналистика

  В България и медиите произвеждат чалга. А тази чалга налага жълтата безпросветност и простащината, в която затъва отдалото се на апатия мнозинство – пише Еми Барух в коментара си.

  Всяка година през първата седмица на май световната журналистика докладва на световната общественост какво се случва в света на медиите, дали, къде и колко са свободни журналистите, имат ли достъп до информация, колко от тях са били убити и кои са най-опасните места за репортерите.

  Това е периодът, в който Международният институт по печата, организацията „Репортери без граници“, Международната организация на журналистите и ред други сдружения поставят в центъра на общественото внимание проблемите, свързани с упражняването на журналистическата професия и на първо място със свободата на словото.

  Продажност и политически слугинаж

  В тази първа майска седмица, по повод Международния ден на печата изпълнителният директор на неправителствената организация „Репортери без граници“ Оливие Базил, точно както и миналата 2010 година, съобщи на българската и на европейската аудитория, че положението със свободата на словото в България е много, много сложен.

  През 2009 година той каза: образът на медийната свобода в България е плачевен, а през 2008-ма се спря на подслушването на журналистите и на откровеното нежелание на политическата класа в България да чете медийна критика.

  По същото време в поверителния доклад на посланик Нанси Макелдауни до Държавния департамент на САЩ хроничното заболяване на българската журналистика е обрисувано по следния начин: „продажност, корупция и политически слугинаж, заплащани с мръсни пари от сивия сектор“.

  Същото заключение фигурира и в резултатите, огласени от „Фрийдъм хаус“, според които България не само че не е успяла да подобри своя рейтинг, а е отстъпила назад в класацията за свобода на словото, озовавайки се в компания с Източен Тимор, Намибия и Индия.

  Съобщението не е новина. Българската журналистика вече 20 години говори шепнешком, поддържа нисък профил и показва реверансови „плиета“ ту наляво, ту надясно, старателно заобикаляйки теми и проблеми, които биха конфронтирали издателите с властта. Нещо по-лошо – както стана ясно от доклада на Сметната палата, тиражни медии охотно приемат подкупи, формирани от парите на данъкоплатците, и пишат под диктовката на държавни чиновници.

  Икономическият натиск, автоцензурата, заплахите и манипулациите, ежедневният страх да не останеш на улицата, както и липсата на чувство за мисия, липсата на професионална солидарност и колегиална етика сред мнозинството от българските журналисти обясняват драматичната подмяна на обществения договор, за който медиите мълчат. Не всички, разбира се: но гласът на „малцинството“ е буквално задушен в крещящата акустика от клакьори, хроникьори и сервитьори на властта.

  Жълта тиня

  Вината на българските медии за прехода на България е огромна. Защото именно медийната чалга наложи жълтата безпросветност, в която плува масата от зрители, слушатели и читатели. Вече е почти невъзможно за обикновения човек да се ориентира между истини, полуистини и лъжи.

  Именно тази стряскаща липса на анализ, на елементарна грамотност, наложи днешната властваща простащина, която както никога преди има нужда от лъскаво медийно огледало.

  Независимо от интересната първоначална идея на организаторите, в така наречените Световни срещи на българските медии отсъства част от журналистическата гилдия, но властта винаги присъства!

  Едните се правят, че говорят, другите се правят, че ги слушат. И в този задушаващ валс сякаш невинни няма…

  Източник: Дойче веле

• Топките на Мойсей

  Автор:  Калина Андролова

  Мисля си за българския бизнес елит, докато от известно време получавам най-различни предложения за работа.

  Има един много характерен тип бизнесмени, срещани само по нашите ширини, които винаги ме разсмиват с ужасната си помпозност и с изкусното си мошеничество.

  Зад гърба им – поредица от провали, но разговарят с такива грандомански фрази, че сякаш след минута им предстои да купят планетата.

  Ако не си подготвен, че са пълен камуфлаж, може и да се вържеш. Лъжата, а не предприемаческия ум, се оказва основен инструмент на бизнеса у нас.

  За да разберете дали една страна е здрава, вижте нейния икономически елит! Създава ли този елит бъдеще?! Или ограбва бъдещето. Никой нямаше да помни републиканецът-магнат Лиланд Станфорд, ако той не беше основал престижния университет Станфорд.

  Богатите хора в Америка имат особено верую: че трябва да бъдат филантропи. Повечето от тях са родени в бедни семейства. И са имали своя дълъг път към върха, научавайки се бавно на най-важните истини в живота.

  У нас всичко започва от избирателното раздаване на парите при демонтирането на комунизма. Икономическият елит на нашата страна е изкуствено създаден. Затова този елит не притежава нужните качества да развива конкурентоспособна икономика. Българският бизнес, доколкото го има, е изключително бездарен и интригантски.

  Ние живеем в страната на невежите бизнесмени
  

  Покрай Великденските празници писателят-хулиган Тома Марков ми подари една своя книга. На 145-а страница открих следното:

  „Не аз – ти имаш путка! В нея винаги влизат курове и някога би трябвало да излязат деца. Дай да поговорим за това колко си смотана и самотна самата ти. Колко време ще живееш? И какво ще оставиш.“

  Тези изречения, написани по повод на някаква курва Лу, са истинската диагноза на българската бизнес класа! Тя не ражда нищо за бъдещето, нищо за нацията. Ние не сме талантлива демокрация, а посттоталитарно сборище от клики.

  Парасъсловни групировки, които се уреждат един друг без да им пука за класическите правила на бизнеса.

  Посткомунизмът е оня стар трик за инфилтриране на свои хора на ключови позиции, независимо от качествата им. Така две-три групировки управляват всички сектори на икономиката и обществото.

  Разликата е, че вече няма праг на забогатяването, но племенните връзки останаха

  Ето защо няма откъде да се случи умна икономика в България. Няма да се появи нашия Андрю Карнеги, да основе стотици библиотеки, да създаде научно-изследователски центрове, музеи, концертни зали, училища. Никога.

  Велики трапезни лъжци се разпореждат със съдбите ни, да знаете!

  Днес откриват нов проект, заедно с пет нови любовници, утре изведнъж разпускат хората, измислят следващата си лудост, наемат нови хора, изпират следващата порция неясни пари. „Ей тук имам едни пари, дай да напра’им нещо!“ – ми казва вчера един големец.

  Думите му толкова преливат от случайност на намерението, че около него се образува локва. Чудя се каква е тая страна, чието бъдеще се чертае на софрата между бирите. Днес ще пише за мода, утре ще продава лекарства, както дойде.

  Преди няколко години всички системи за венозни вливания в болницата, в която попаднах, бяха дефектни, онова с което се регулира колко бързо да прокапва системата, не работеше.

  Болните трябваше сами да притискат маркучето, за да капе по-бавно. Попитах лекарката що за безумие е това, тя отговори, че цялата партида системи била дефектна. Някой е внесал партидата, взел е едни пари и толкоз, к’во му пука за умиращите.

  За да расте културно една нация, трябва най-първом да има умен икономически елит
  

  Елит, който да въвежда знания и вкус, който да случва действителността, който да задава пътя. Българският бизнесмен е прост, демонстративен, с нисък семеен морал и лоша поведенческа култура. Той шмърка кокаин в джипа си, развлича се в просташки нощни заведения, и е комично убеден, че е хванал Мойсей за топките.

  Но най-големият порок не е хищната му разпуснатост, а това, че българският бизнесмен наистина нищо не разбира от бизнеса, с който се е захванал. Той ще внася дефектни системи докато нацията загине. Защото иска да забогатее от бърза далавера. А не от бавен труд.

  Това е страната на паразитирането, не на създаването. Малкото бизнеси, които изобщо се случват, са на принципа на източването, разрушаването, изиграването, на принципа на утечки от властта, и на всякакви измами.

  Затова и нашата единствена национална сила е непукизъм и затъпяване.

  Кой би предположил, че ще се превърнем в такива роби на свободата си…

  Източник: www.webcafe.bg

• Авария в най-голямата японска атомна централа

  Според компанията-оператор на централата е малко вероятно да има изтичане на радиоактивни вещества или други последици за околната средал

  Авария в охладителната система на един от реакторите стана днес в най-голямата японска атомна централа, предаде националната информационна агенция КИОДО, като се позова на компанията оператор ТЕПКО.

  Повредата е установена снощи в Първи реактор на АЕЦ „Кашивадзаки-Карива“ в централната префектура Ниигата.

  Проблем е настъпил във функционирането на клапан за помпане на студена вода в реактора в случай на спешна ситуация.

  ТЕПКО проверява случая. Компанията увери, че е малко вероятно да има изтичане на радиоактивни вещества или други последици за околната среда.

  Останалите клапани на реактора, както и цялата централа, функционират нормално.

  АЕЦ „Фукушима 1“, която претърпя авария при катастрофалното земетресение и причинените от него вълни цунами в Япония на 11 март, също е стопанисвана от ТЕПКО.

  Японският премиер Наото Кан поиска днес да бъде спряна от експлоатация атомната централа „Хамаока“
  

  в префектура Шидзуока, южно от Токио, построена в район с висок сеизмичен риск в центъра на архипелага.

  Кан е наредил на оператора на централата Чубу електрик пауър (Chubu Electric Power Co) да спре всички реактори. Решението е взето в името на безопасността на населението, уточни той.

  Премиерът допълни, че е взето предвид и огромното отражение от евентуална тежка авария в АЕЦ „Хамаока“ за японското общество като цяло.

  Компетентните органи, по-специално министерството на науката, оценяват на 87% риска от земетресение с магнитуд 8 в района през близките 30 години, подчерта Наото Кан.

  Необходимо е да се вземат средносрочни и дългосрочни мерки, по-специално защитни стени срещу морето, които да могат да устоят на гигантско цунами, добави той.

  Антиядрените активисти от години предупреждават, че АЕЦ „Хамаока“ е най-опасната в региона.

  Преди земетресението и цунамито на 11 март Япония имаше около 50 действащи ядрени електроцентрали. Ядрената енергетика осигурява малко под 30% от електроенергията, консумирана в страната.

  Източник:/www.vesti.bg

• Г. Първанов за последно: Г-да военни, не по устав, но от сърце – поклон!

  България постигна своята стратегическа цел – членство в Северноатлантическото семейство и огромната услуга за това е на нашите въоръжени сили. Въоръжените ни сили са гарант номер едно за суверенитета и териториалната цялост на страната.
  Един от първите актове на възродената българска държава веднага след освобождението е обявяването на 6 май за Ден на храбростта и празник на Българската армия. Далеч назад във времето в Средновековието светецът – воин е бил почитан като закрилник на нашата войска. Затова можем да кажем, че имаме една перфектна хармонизация между онова, което народът почита и уважава и държавническите решения. Това каза президентът Георги Първанов в словото си по повод 6 май.
  Няма и не е нужно да се прави академична дефиниция на понятието храброст. Но аз съм убеден, че тя е обяснението за победоносния щурм на 24-годишните капитани, защитили българското Съединение през 1885 година. Храбростта обяснява подвизите на българските офицери и войници в победоносните войни за освобождението и обединението на всички българи през 1912 година. 
  Големият въпрос е как да съхраним, пренесем и утвърдим тези традиции. Днес имаме много и ярки прояви на воинска чест и доблест, каза президентът. Той даде за пример офицерите, загинали при опита да спрат пожара в Разлог преди години. Ще бъдем признателни на българските бойци, които се бориха за преодоляване на бедствията и авариите, които ни сполетяха. Помним респекта, който създадоха българските бойци, които отбраняваха базата Кербала, посочи той. Ще следваме неотклонно своите съюзнически ангажименти, но приоритет номер едно, критерий номер едно при вземането на политически решения за участие в мисии е да се гарантира сигурност на всички и на всеки – подчерта Първанов.
  
  Винаги съм бил за това да гледаме на въоръжените си сили като на гарант номер едно за суверенитета и териториалната цялост на страната. Много бих искал да пожелая на моя наследник да има същата визия и да може още по-категорично да каже, че българската армия е в състояние да гарантира сигурността на страната. Искам да потвърдя, че България ще продължи да изпълнява своята съюзническа ангажираност. Винаги съм гледал на отбраната като на приоритет в националното ни развитие, което означава и от гледна точка на финансирането. Не може да не ни тревожи международната статистика, в която ние сме с печален рекорд по намаление на средствата за отбрана, каза президентът Георги Първанов. 
  Иска ми се да има приоритет в онази част на политиката, която предвижда засилване на социалната мотивация; човешкият фактор е въпрос номер едно за засилване на Българската армия. Това означава и много по-добри условия за професионално развитие, допълни президентът. 
  За тези десет години, в които бях върховен главнокомандващ на въоръжените сили, бяха направени важни стъпки, бяха взети важни решения за бъдещето на Българската армия и за сектора на националната сигурност. България постигна своята стратегическа цел – членство в Северноатлантическото семейство и огромната услуга за това е на нашите въоръжени сили, с цената на много лишения. Искам да благодаря преди всичко на вас, и на онези, които вече са извън бойния строй. Вярвам, че историята ще съхрани спомена за онова, което са направили те. Искам да се извиня на онези, които бяха освободени, които бяха уволнени през тези години. Защото освен несгодите знам, че таят в себе си дълбоко и лично огорчение, каза Първанов. 
  На този последен за мен парад като върховен главнокомандващ въоръжените сили искам да се обърна към вас, уважаеми господа генерали, адмирали, офицери, сержанти, войници, представители на военно-патриотичните съюзи. За мен беше чест, не по устав, но искрено и от сърце – поклон, завърши президентът емоционалното си слово.

  www.frognews.bg

• 6 май – Гергьовден
  На 6 май отбелязваме един от  най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез, Адрелѐс, сред мюсюлманите и помаците. Празнуват го както българите – християни и мохамедани, така и турците – сунити и шиити, българските роми.

  На този ден  църквата чества Свети великомъченик Георги Победоносец – един от най-почитаните светци от Източното православие.

  Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). . Син на богати родители християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.

  Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.“

  Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.

  Георги се превръща в образец на „идеалния воин-християнин“ и светец-покровител на войната и войската

  Обреди и Традиции на Гергьовден

  Празникът е известен още като Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън и се чества в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и земеделците. Заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, винаги е при хубаво време. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).

  В редица народни песни се пее:

  Хубав ден Великден

  още по-хубав Гергьовден.

  и:

  Днес е свети ден, Великден,

  ощ’ по-хубав Гергьовден.

  или:

  На личен ден съм родена,

  на личен ден Великден,

  а ощ’ по̀ на личен кръстена,

  на личен ден Гергьовден

  Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден.

  Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги.

  Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече

  От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета.

  Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт – млякото.

  Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.

  Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.

  Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава „играе“ заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовденвсяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.

  С Гергьовден се свързват и поверия за жени–вещици, магьосници, джадии, които обирали плодородието по нивите и градините, крадели млякото на кравите и овцете.

  На 6 май се изпълнява и моминският обичай „наричане на китки”. В навечерието на празника всички девойки свивали китки, които оставяли да пренощуват в мълчана вода. На сутринта се събирали на кръстопът, напявали всяка китка и гадаели за кого ще се омъжи всяка от тях.

  Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.

  След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината

  Традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден.

  Под християнската същност на св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон),  той възстановява хармонията на битието. В това отношение св. Георги изключително много се доближава до типа на културните митологични герои, демиурзи, които унищожават хтонични чудовища.

  В традицията св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.

  Обредните практики почти изцяло имат езически характер; жертвоприношението на агне (курбан) и месенето на обреден хляб, наречен за св. Георги, са не само израз на почит, но и издават желанието на скотовъдците да заслужат покровителство над стадата си. Те са жертване на скъпото, лишаване от него, своеобразна смърт, която трябва да предизвика нов живог и изобилие. Тематиката на някои от тъжовните песни, които се изпълняват на празника, дава възможност да оценим действителната стойност на тази жертва; а поръсването на лехите с кръвта на агнето е особен вид „засяване“ с плодовитост. Така жертвата става предпоставка за бъдещото раждане.

  С идеята за преход към новата скотовъдна година са и останалите обичаи, защото според нашата традиция природното и социалното трябва да са в успоредно развитие. Люлеенето, напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки – това са практики със соционормативн характер. Първите две са от инициален  тип и са със сватбена насоченост (продължаване на рода). Третата  ярко демонстрира приемането на младите в групата на зрелите жени, върху които лежи част от семейната тежест, т.е. това е тяхната социализация.

  Празничната трапеза

  Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

  Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

  На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

  Гергьовден, е професинален празник на овчари, пастири, военни и млекари. Днес той се тачи и като патрон на войската и празник на войнската слава. Ден на храбростта и Българската армия.

  Празнуват всички с имената: Георги, Георгиа, Гинка, Гергана, Гиньо, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга, Джордж, Джоро, Джуро, Джорджета, Джорджия, Жоро, Жореса, Йорго, Юри, Юрия, Юрка и др. – Георги, Герго, Гергана, и…т.н., като посрещат гости в домовете си. Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден, отбелязван от около 200 хиляди души.

  ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

  Източници:  pravoslavieto.com  и „Празници и вярвания на българите“ на  к.ф.н .Томислав Дяков

  На 6 май отбелязваме един от  най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез, Адрелес, сред мюсюлманите и помаците. Празнуват го както българите – християни и мохамедани, така и турците – сунити и шиити, българските роми.

  

  На този ден  Българската църква чества Свети великомъченик Георги Победоносец – един от най-почитаните светци от Източното православие.

  Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). . Син на богати родители християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.

  Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.“

  Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.

  Георги се превръща в образец на „идеалния воин-християнин“ и светец – покровител на войната и войската.

  Обреди и Традиции на Гергьовден

  Празникът е известен още като Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън и се чества в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и земеделците. Заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, винаги е при хубаво време. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).

  

  В редица народни песни се пее:

  Хубав ден Великден

  още по-хубав Гергьовден.

  и:

  Днес е свети ден, Великден,

  ощ’ по-хубав Гергьовден.

  или:

  На личен ден съм родена,

  на личен ден Великден,

  а ощ’ по̀ на личен кръстена,

  на личен ден Гергьовден

  Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден.

  Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги.

  Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече

  От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета.

  Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт – млякото.

  Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.

  Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.

  Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава „играе“ заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовденвсяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.

  С Гергьовден се свързват и поверия за жени–вещици, магьосници, джадии, които обирали плодородието по нивите и градините, крадели млякото на кравите и овцете.

  На 6 май се изпълнява и моминският обичай „наричане на китки”. В навечерието на празника всички девойки свивали китки, които оставяли да пренощуват в мълчана вода. На сутринта се събирали на кръстопът, напявали всяка китка и гадаели за кого ще се омъжи всяка от тях.

  Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.

  След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината

  Традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден.

  

  Под християнската същност на св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон),  той възстановява хармонията на битието. В това отношение св. Георги изключително много се доближава до типа на културните митологични герои, демиурзи, които унищожават хтонични чудовища.

  В традицията св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.

  Обредните практики почти изцяло имат езически характер; жертвоприношението на агне (курбан) и месенето на обреден хляб, наречен за св. Георги, са не само израз на почит, но и издават желанието на скотовъдците да заслужат покровителство над стадата си. Те са жертване на скъпото, лишаване от него, своеобразна смърт, която трябва да предизвика нов живог и изобилие. Тематиката на някои от тъжовните песни, които се изпълняват на празника, дава възможност да оценим действителната стойност на тази жертва; а поръсването на лехите с кръвта на агнето е особен вид „засяване“ с плодовитост. Така жертвата става предпоставка за бъдещото раждане.

  С идеята за преход към новата скотовъдна година са и останалите обичаи, защото според нашата традиция природното и социалното трябва да са в успоредно развитие. Люлеенето, напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки – това са практики със соционормативн характер. Първите две са от инициален  тип и са със сватбена насоченост (продължаване на рода). Третата  ярко демонстрира приемането на младите в групата на зрелите жени, върху които лежи част от семейната тежест, т.е. това е тяхната социализация.

  Празничната трапеза

  Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

  Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

  На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

  Гергьовден, е професинален празник на овчари, пастири, военни и млекари. Днес той се тачи и като патрон на войската и празник на войнската слава. Ден на храбростта и Българската армия.

  

  Празнуват всички с имената: Георги, Георгиа, Гинка, Гергана, Гиньо, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга, Джордж, Джоро, Джуро, Джорджета, Джорджия, Жоро, Жореса, Йорго, Юри, Юрия, Юрка и др. – Георги, Герго, Гергана, и…т.н., като посрещат гости в домовете си. Името Георги означава земеделец – гео (земя) и ерго (работя). Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден, отбелязван от около 200 хиляди души.

  ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

  Източници:  pravoslavieto.com  и „Празници и вярвания на българите“ на  к.ф.н .Томислав Дяков

  На стотина километра от София се намира най-красивата българска обител – Гложенският манастир „Св. Георги“. Той е кацнал като величествен феодален замък на отвесна скала, която се издига високо над цялата околност. Каменните му стени са нейно продължение нагоре, увиснали над дълбоката пропаст. Когато погледнеш от прозорците на някоя килия, те обзема чувството, че цялата сграда ще рухне надолу, отнасяйки със себе си и своите обитатели. Непристъпната сграда на манастира наднича над главите на посетителите, прозирайки през клоните на гъстата вековна гора.

  Легенда разказва, че през ХIII в. по тези места намерил убежище киевският княз Георгий Глож, дошъл от Южна Русия, гонен от татарските орди. Асеневци му оказали гостоприемство. Князът основал селото Гложене и започнал строителство на манастира. Първоначално той трябвало да се нарича „Преображение“ и се намирал в местността над селото, наречена Градището, където и днес личат останки от старите му постройки.

  Когато завършили манастира, стените на сградата започнали да се рушат, а чудотворната икона на св. Георги, която русите носели от своята родина, изчезнала. По-късно била намерена на скалата в подножието на връх Камен Лисец. За княза това било знамение, че именно на това място трябвало да бъде вдигнат манастира. Нова сграда била построен там, а на манастира дали име „Св. Георги Победоносец“.

  Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

  Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

  

• Български дни в Чикаго – Форум на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ

  Да съхраним българския език, култура и дух, независимо в коя част на света живеем

  Автор: Калина Томова, Чикаго

  Чикаго – един от “най-българските“ градове в чужбина. Около сто хиляди е предполагаемият брой на българите, живеещи в него и околностите му. Но макар далеч от родина и близки, емигрирали по различни причини и време, всички те носят нещо общо дълбоко в себе си – връзката с родината, носталгията по близки и приятели, а единственото, което държи корена жив, независимо от всички обстоятелства, е езикът. Българският език, на който са говорили и писали дедите ни дори тогава, когато държавата е липсвала, езикът, който е съхранил духа български, възкръснал след стотици години потисничество. Този език съхраняват поколения емигранти и днес – независимо в коя точка на света се намират. Времето сега е различно. В ерата на високите технологии младите поколения лесно потъват в безграничната територия на информацията. За да не се заличат корените поколението, растящо или родено далече от границите на България, остава алтернативата паралелно с езика на страната, където живее, то да изучава и родния език – живо, сред връстници, така, както го учат сънародниците му. Тази любов към родината, заедно с постоянно увеличаващия се брой на българите, живеещи по различни места на света, е причина за постоянно растящия брой български училища в чужбина. Това е и причината за организирането на един уникален форум в Чикаго, САЩ – първи и единствен по рода си в досегашната история на българската емиграция със своята мащабност и участие на представители на емигрантските общности и държавата, както и с решенията, които постигнаха заедно.

  
  От 29 април до 1 май 2011 г. Чикаго бе средище на поредица от инициативи, събрали заедно много български емигранти от различни части на САЩ и Европа. Темата, обединяваща разнообразните мероприятия, бе: “Мястото и ролята на българските общности в САЩ за запазване на родния език и националното самосъзнание“. Инициатор и главен организатор на проведения Форум на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ бе Първо българско лицензирано училище “Джон Атанасов“ в Чикаго с директор Боянка Иванова и Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ).
  Събитието бе проведено с подкрепата на посолството на Република България в САЩ, Генералното консулство на Република България в Чикаго, Българо-Американската асоциация (БАА) и Българо-Американския център за културно наследство (БАЦКН), с медийната подкрепа на вестниците “България сега“ и “Старт“ – Чикаго и електронния портал EuroChicago.com. Форумът не би могъл да се реализира успешно без подкрепата на спонсорите Васил Байрактаров – президент на Multi Group Logistics, Павел и Румен Вълневи от Amerifeight Systems LLC., Ресторант “Механата“, Чикаго, Ивайло Петков – Argoinsurance и Георги Узунов – магазин “Младост“, Чикаго.
  Организаторите от българско училище “Джон Атанасов” бяха предвидили двудневна фестивална програма, изпълнена с български дух, култура и усещане за единство и сплотеност макар и далеч от България. В навечерието на форума, на 29 април в една от залите на Oakton Community College на българската общност в Чикаго благодарение на основния организатор на българските събития в Чикаго – българско училище “Джон Атанасов”в Чикаго, бе предоставена възможността да се наслади на рядко случващото се удоволствие – театрална постановка с български актьори. Спектакълът “Револверът“ на Майа Праматарова, след успехите на премиерата в Бостън и постановката в Ню Йорк, постигна своя фурор и в Чикаго. Прекрасната игра на талантливите млади актьори Иван Ангелов от Чикаго и Джина Ди Донато от Ню Йорк зарадва публиката, която за съжаление рядко има шанса да се докосне до българско театрално изкуство в чужбина. След края на спектакъла актьорите отговориха на много въпроси, породени от нетрадиционния вариант на репетициите, осъществявани виртуално помежду им от три американски града – Бостън (режисьорката Майа Праматарова), Ню Йорк (Джина Ди Донато) и Чикаго (или различни други дестинации, където е пребивавал в зависимост от служебните си ангажименти Иван Ангелов). Българската общност в Чикаго още помни перфектното изпълнение на Иван Ангелов преди години в моноспектакъла “Греховната любов на Захари Зограф“. Единодушно изразено бе пожеланието да има още и още подобни спектакли, защото изкуството на своя език е другата връзка с родината.

  
  На 30 април 2011, събота, отново в Oakton Community College, където е седалището на българското училище “Джон Атанасов“, инициатор и домакин на събитието, протече Форумът на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ. Сред гостите бяха представители на българската държава: Министърът на образованието, младежта и науката на Република България – Сергей Игнатов, Заместник-председателят на 41-то Народно събрание на Република България – Георги Пирински, Пълномощния министър при Посолството на Република България във Вашингтон – Тихомир Стойчев, Ивелина Христова и Стефка Йовчева от Посолството на Република България във Вашингтон, Пат Михалски – Завеждащ отдел по мултикултурни въпроси към офиса на ковчежника на община Кук, Чикаго – Мария Папас. От общо присъствалите 125 души, осемдесет са представители на български училища от 13 щата на САЩ, трима – на български училища от Европа: Снежина Мечева – директор на училището към Българското Посолство в Лондон, Англия; Камелия Конакчиева-Трибулен – българско училище в Париж, Франция; Ваня Велкова – основател на Българското училище в Хамбург, Германия, член на УС на АБУЧ. Сред присъстващите и като участник в презентациите на форума бе и Заместник-ректора по академичната дейност на Американския университет в България – д-р Сайръс Рийд.

  
  Децата от училище “Джон Атанасов“ – Чикаго отправиха своя специален поздрав към участниците във форума по типично български начин – посредством магията на народните танци. За всички присъстващи бяха подготвени и изложбите “Картинна импресия на славянската азбука“ – изява на млади художници от българските училища в Чикаго, ръководител Кина Бъговска и “Моменти от историята на българската емиграция в Чикаго“ – историческо изследване на учениците с ръководител Боянка Иванова от Българско училище “Джон Атанасов“, Чикаго .
  Форумът бе открит от главния организатор, директора на училището – Боянка Иванова, член на УС на АБУЧ, която поздрави топло всички присъстващи и сподели важността на темата, на форума и на решенията, които предстои да бъдат взети.
  Поздравления и отношението си към проблемите на българските училища в чужбина изразиха Министър Сергей Игнатов и Заместник-председателят на НС Георги Пирински. Те отговориха и на зададени от присъстващите въпроси по наболели проблеми, свързани с образованието на българските деца в чужбина.
  Присъстващите имаха възможността да проследят “Видеохроника на българските училища в Чикаго – 2011“, реализация на Мария Илиева – Mutzuna, както и историята на АБУЧ чрез филма “ С любов за децата ни“ на Райна Манджукова – член на УС на АБУЧ, автор и водещ на телевизионно предаване “Облаче ле, бяло“ по ТВ СКАТ и Снежина Мечева, директор на българското училище към Посолството на Република България в Лондон, член на УС на АБУЧ.

  
  По време на трите работни панела на форума бяха презентирани много актуални и съществени теми, отнасящи се до българското образование зад граница. Интересът към презентациите се оказа голям. Ограничението на времето не позволи да намерят място всички възникващи въпроси. Това, което направи форума уникален и единствен по рода си като събитие, бе еднопосочността на интересите на организациите на българските общности зад граница, от една страна и на държавата, от друга, за максимално и най-точно решаване на съществуващите проблеми във връзка с българските училища в чужбина. Задоволство от начина на протичане и взетите решения по време на форума изказаха както Председателят на АБУЧ – д-р Боян Кулов (България) и неговит заместник д-р Росен Димитров (Бостън, САЩ) от името на представителите на български училища в чужбина, така и представителите на държавата, които се ангажираха да сведат информацията до съответните държавни ведомства.
  На следващия ден, 1 май 2011 г., домакин на форума бе Българо-Американска Асоциасия (БАА), Чикаго. За четиринадесети пореден път се проведе фестивалът, под наслов “Български дни в Чикаго – пролет 2011“. Дискусионните сесии на БАА се провеждат два пъти в годината – през пролетта и есента. Пролетната сесия 2011 премина като част от Форума на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ. Гости на Фестивала бяха официалните представители на българската държава в лицето на Министър Игнатов и Зам.председателя на 41-то НС – Георги Пирински, както и представителите на Посолството на Република България във Вашингтон, САЩ – Тихомир Стойчев, Ивелина Христова и Стефка Йовчева. Сред присъстващите на фестивала бяха и членове на УС на АБУЧ и Зам.ректора на Американския университет в България – д-р Сайръс Рийд.

  
  След откриването на сесията от Президента на БАА Динко Динев, гостите имаха възможността да поздравят участниците, а по-късно Министър Игнатов и Зам. председателя на 41-то НС Георги Пирински отговориха на поставени от присъстващите въпроси.
  Фестивалът “Български дни в Чикаго – пролет 2011“ и този път поднесе интересни теми и актуална информация, засягащи интересите на българския бизнес или на частни и физически лица, живеещи в САЩ и в частност на територията на Чикаго. Сред участниците бяха Нети Ласко от Главна прокуратура на щата Илинойс, която говори по темата “Модерни измами и кражба на лични данни“, София Знаймер – “Какви документи трябва да съхраняват работодателите за работниците си“, д-р Сайърс Рийд – представяне на АУ в Благоевград и много други. По време на почивката участниците имаха възможността да дегустират “Българският вкус в Чикаго” – представен от ресторант “Механата“, гостилница “Вкусен свят“ и магазин “Малинчо“ и стигнаха до заключението, че българският вкус е еднакво примамлив навсякъде, независимо от паралели и меридиани, суша и океани – защото си е наш, български и всичко е произведено с една малка вълшебна тайна, наречена ЛЮБОВ.

  Източник: “България сега“

  Снимки: EuroChicago.com

  Четете още по темата:

  Завърши XIV фестивал „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО“

  Форумът на българските училища в САЩ завърши – закон ще урежда статута на училищата ни зад граница

  Bulgarian Schools Abroad Renew Hopes for State Funding

  ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В САЩ (фото и видеорепортаж)

  ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В САЩ (фото и видеорепортаж)

  
  

  Днес в Чикаго се откри ПЪРВИ ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В САЩ
• Меркел си изпати заради Бин Ладен

  От деня, в който командоси ликвидираха Осама бин Ладен, германската канцлерка Меркел е под силен натиск – защото пред тв-камерите изрази своята радост от убийството на Бин Ладен. Редно ли е да се радваме на смъртта му?

  „Радвам се, че се удаде да бъде убит Бин Ладен“, заяви Ангела Меркел в деня, в който стана ясно, че терорист № 1 е бил ликвидиран. Едно изречение, което беше последвано от много критики – както от страна на опозицията и църквата, така и от редиците на партията на Меркел – Християндемократическия съюз /ХДС/. Председателката на парламентарната фракция на Зелените Ренате Кюнаст заяви следното по повод изявлението на Меркел: „В една правова държава канцлерката, като представител на страната, не може да изразява радост от убийството на един престъпник. Това просто е забранено!“

  
  

  Облекчение – да, но не и радост

  Критика дойде и от редиците на най-голямата опозиционна партия – Социалдемократическата партия. Заместник-председателят на фракцията на социалдемократите Гернот Ерлер заяви: „Човек може да изрази разбиране за радостта на засегнатите и на нацията, понесла жертви, в този случай Америка. Но сам да се радва? За това аз нямам разбиране.“

  Меркел пожъна критики и от редиците на собствената си партия – ХДС. Заместник-председателката на фракцията на ХДС Ингрид Фишбах заяви за „Берлинер Цайтунг“ следното: „От християнска гледна точка не е редно да се изразява радост от целенасоченото убийство на един човек.“ А колегата й Томас Дьорфингер, който също като Фишбах е член на централния комитет на германските католици, допълни, че изпитва облекчение от факта, че Осама бин Ладен вече няма да може да извършва престъпления, но радост не е подходящата дума за това.

  В търсене на правилната дума

  Изненадващо остра критика дойде от католическия епископ Франц-Йозеф Овербег, който заяви: „Смъртта на един човек никога не може да бъде повод за радост, ако трябва да се изразим като християни. И това важи за всички хора. Смъртта винаги е краят, тя е онзи момент, в който молим Бог за милост и прошка“, каза Оверберг. Тъй като Християндемократическия съюз – както подсказва името на партията – по време на избори разчита на гласовете на изявените християни, критиката от страна на църквата може да създаде на Меркел наистина големи трудности.

  Автор: П. Щюцле, К. Цанев Редактор: Д. Попова-Витцел

  Дойче Веле www.dw-world.de

  
  

• Решението на КС за уседналостта на вота ще предизвика поредната каша

  Неяснотите може да доведат до оспорване на изборните резултати

  Конституционният съд обяви на 5 май решението си, с което отхвърля текстове от новия Изборен кодекс. С това се създават предпоставки за тежки спорове и неясноти при коригирането на кодекса в парламента, които могат да доведат до сериозни проблеми на предстоящите президентски и местни избори тази есен.

  Конституционните съдии считат, че принципно уседналостта не противоречи на основния закон и не представлява дописване на конституцията. КС се мотивира с това, че в досега действащото законодателство също има норми, които не фигурират изрично в конституцията, но не й противоречат.

  В същото време обаче КС заличава само сроковете за уседналост, залегнали в Изборния кодекс, като посочва, че те са прекалено дълги и се превръщат в ценз пред избирателя.

  КС обяви за противоконституционен текста, според който общинските съветници и кметовете могат да се избират само от български граждани, живели през последните 12 месеца в съответното населено място.

  В решението е записано още, че сроковете са сметнати за несъзразмерно дълги спрямо мандатите на представителите, за които се гласува. Цитират се Кодексът за добрата практика при избори, в който се препоръчва срокът на допустимото изискване за живеене на определено място преди избори да не превишава 6 месеца. Венецианската комисия заявява, че по-големи срокове са допустими само за защита на национални малцинства.

  Именно уседналостта обаче може да препъне вота на есен. Случайно или нарочно, БСП и ДПС, които атакуваха кодекса пред КС, не са оспорили преходните и заключителните разпоредби на закона, в които изрично са уредени местните и президентските избори тази година. Там изискването за уседналост е 10 месеца. По този текст КС не се е произнесъл, защото не е изрично сезиран за това.

  Пред Mediapool шефът на правната комисия в парламента Искра Фидосова заяви, че това означава само едно – “изборите през 2011 година ще бъдат с изискване за уседналост 10 месеца”.

  Фидосова заяви още, че “отпада само числото 12 месеца в самия кодекс“.
  „КС е препоръчал не повече от шест месеца и ние ще се съобразим с това, но не можем да го приложим за тези избори“, допълни Фидосова.

  По думите на Михаил Миков от Коалиция за България пък дори е възможно социалистите да поискат по-малък срок. “Той трябва да се обсъди тепърва сериозно и спокойно”, каза Миков. “Избори не се печелят с правила, които си направил за себе си”, добави той.

  Левицата смята още, че след като КС препоръчва уседналостта да бъде половин година в текстовете на самия закон, то този срок трябва да се прилага по аналогия и в преходните и заключителните разпоредби, които се отнасят за тазгодишните избори.

  Фидосова обаче заяви, че “социалистите първо трябва да се научат да пишат и четат правна материя и тогава да имат претенции”.

  Освен обичайните спорове в пленарна зала при поредното гласуване на основния изборен закон, възникналото двусмислие може да послужи на опозицията впоследствие да оспори резултатите от вота, базирайки се на “елементарния” според червените принцип, че “10 е повече от 6”.

  Освен изискванията за активното избирателно право, КС отменя и тези за пасивното. По този начин те обявяват за противоконституционно условието кандидат-кметът да е жител на населеното място, за чийто кмет се кандидатира да бъде избран.

  Политически шамар – законът сгрешен още в първото изречение
  

  С решението си КС е зашлевил пореден шамар по компетентността на управляващите. За противоконституционен е обявен член 1 на писания една година Изборен кодекс, като се посочва, че той е дописване на основния закон.

  Според конституционните съдии кодексът не може да претендира, че определя „условията за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент на Републиката”, защото те са детайлно разписани в конституцията.

  Относно отзоваването на членове на ЦИК, КС приема, че Централната избирателна комисия не е конституционно установен орган, но приема, че тя регулира конституционни задължения. Поради тази причина се позовава на досегашната си практика и премахва възможност член на ЦИК да бъде отзован по субективни причини, защото мандатността на членовете и ясните условия за заемане на длъжност са гаранциите за тяхната независимост.

  Според КС няма пречка да остане възможността ЦИК да издава методически указания.

  КС отменя записания в Изборния кодекс 2% праг за връщане на депозита, който всяка партия е длъжна да внесе, за да се яви на избори. Според магистратите е необходимо формацията да спечели само един процент от гласовете, за да върне парите си.

  Оспореното право да се обжалват цели избори или един отделен мандат остава и не противоречи на конституцията.

  Електронното гласуване се отменя
  

  КС отменя въведеното с Изборния кодекс електронно гласуване и поставя под въпрос възможността изобщо в бъдеще да се запише възможност за гласуване през интернет.

  Поставя се въпрос за възможността за разкриване на тайната на вот и възможността да се проследи на интернет-трафика. Един анулиран глас може да доведе до анулиране на цялата партида гласували през интернет, смята КС.

  В решението е записано също, че намаляването на броя на общинските съветници в общините с население над 30 000 души се отменя, тъй като е направено “механично и без ясен критерий”.

  Отменя се и разпоредбата, според която общински съветник, напуснал или изгонен от политическа си група, да загуби правото да остава в комисиите на общинския съвет. В Закона за местното самоуправление и местната администрация обаче няма никакви „групи“, а Изборният кодекс няма как да ги въведе самостоятелно, позовават се конституционалистите.

  КС запазва новата разпоредба, според която районните кметове в големите градове ще се назначават от общинските съвети. Въпреки това обаче КС прави следния политически извод: “Едновременно с това Съдът държи да отбележи, че оспорената уредба представлява отстъпление от процеса на децентрализация на местната власт и се намалява демократичната легитимност на общинските органи”.

  Полина Паунова, Красен Николов

  Източник: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=179156&srcpos=1

• Журналистът Георги Тошев: Все повече българи са емигранти в собствената си държава

  В традицията се оглежда миналото, но прозира и достойнството на настоящето, смята авторът на „Другата България“

  – Вие сте един от 176 000-те българи, които носят името Георги, смятано за едно от най-мощните и силни в творческо отношение. На кого сте кръстен и какво означава това име за вас?
  

  – Кръстен съм на дядо си Георги, бащата на майка ми. Дядо ми беше артистичен човек, витален, пълен с невероятни истории, отворен към света, любопитен. Мисля, че съм се „метнал” на него, както казваше баба ми. Дядо ми умееше да превръща всичко около себе си в празник, защото имаше невероятно чувство за хумор. Обичаше театъра, киното, музиката, книгите… Голям чешит беше. Хората го обичаха. Харесвам името си, щастлив съм, че го нося.

  – Празници като Гергьовден са моменти на връщане към корените, към традициите. Доколко съвременният човек съумява правилно да разчете тези знаци, за да извлече енергия за духовното си съществуване?
  

  – Традицията е част от културата на съвременния човек. Колкото повече познаваме и почитаме традицията, толкова по-смирени сме в настоящето и отворени да приемем бъдещето. Признавам, че като по-млад често съм отхвърлял идеята да се подчиня на традицията. С годините обаче откривам прелестта да я познавам, да я почитам, да я свързвам по някакъв начин с живеенето си днес. Мъдрите хора, които срещам по пътя си ме учат, че традицията е познание, обръщане към себе си. Традицията е интимно преживяване. Лично, не колективно. Когато загубих преди години баща си познах смисъла на това преживяване. Днес почитам традицията, не я следвам сляпо, но я свързвам с моя живот така, че да се чувствам хармонично между миналото и настоящето си.

  – Сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън бе красив пример за това как една нация може да бъде обединена от традициите си, в случая – монархически. Вие коментирахте събитието за bTV, какви са впечатленията ви?
  

  – Впечатлен съм как едно такова събитие може да обедини една нация и то в един тежък и противоречив период не само за Великобритания, но и за целия свят. Сватбата е доказателство как традицията може да обедини различни генерации, хора с различна социална принадлежност, религия, познание за живота. В традицията се оглежда миналото, има известна доза носталгия, но прозира и достойнството на настоящето. Харесах тази сватба, защото по един непретенциозен начин разкри пред света, че монархията се променя. Че Уилям и Катрин носят една нова заразителна енергия на младостта, на отвореността към света. Тяхната сватба е един знак за бъдещето на монархията, защото в спонтанността на двамата има много потенциал, вяра, надежда, очакване монархическата традиция да се развие, а не да се превърне в музеен експонат, екзотичен спомен от миналото.

  – Да останеш или да напуснеш родината си е въпрос на личен избор. В предаването „Другата България” вие разказвахте историите на българи, избрали нов живот в чужбина. Какво мислите за българите, които в България мечтаят за Друга България? Може ли да гледаме и на тях като емигранти?
  

  – За съжаление в последните години има една нова, по-тревожна тенденция – емигранти в собствената си държава. Профанизацията, чалгаризацията, парвенющината, тоталната липсва на обществен консенсус, липсата на държавнически модел, който да внушава ред и респект към закона, карат мислещите хора у нас да живеят като емигранти в собствената си страна. В този смисъл ние, които работим в българските медии, също сме виновни за тази ситуация. Българските медии подценяват своята публика. Липсата на алтернатива кара мнозина, особено по-млади и образовани хора, да живеят изолирани от реалните събития и процеси в държавата. Защото те не се припознават в нито една българска медия. Никой не анализира за кого гласуват младите българи, гласуват ли изобщо, следят ли българските медии… Според мен вътрешната емиграция е много по-притеснителна, отколкото желанието и възможностите на българите да напускат страната, да се пробват в чужбина, да остават или да се връщат по родните места… вътрешната емиграция е загуба на доверие, а то не се печели лесно отново.

  – Имали сте невероятния шанс да се срещнете и разговаряте с големи личности като Фрида от АББА, Ал Бано, Педро Алмодовар… направихте филми за Невена Коканова, Мариус Куркински. Доколко славата може да промени живота на един човек, да го направи истински щастлив или да го срине?
  

  – Успехът може да направи едни човек по-чувствителен, по-щедър, по-отворен към другите… Спомням си навремето актрисата Невена Коканова ми каза, че е щастлива поради факта, че успехът при нея идва, когато е на 24 години… Толкова млада тя познава онази тръпка, която те кара да се чувстваш необходим! Смятам, че това е важно за всеки човек – да се чувства необходим. Много е тъжно, когато срещаш неудовлетворени хора, които не се чувстват необходими, най-вече на себе си, а след това и на другите. Успехът прави хората по-отговорни! Говоря за личностите, не говоря за еднодневките – лица от риалити шоуто, съмнителни тв програми, които се раждат и умират за един сезон. Говоря за личности, които удържат проверката на времето. И ако твърдя, че съм щастлив човек, то е именно заради срещите ми с такива личности. Защото те са моето мерило за достойнство, за успех, за ценности. Тяхната енергия ме зарежда, кара ме да бъда по-отговорен в моята работа. Вдъхновява ме! Личностите, които продължавам да срещам са моя ориентир във време на съмнителни ценности, липса на критерии, простащина и обществена арогантност. Големите личности са скромни, защото те знаят кои са. Времето ги е поставило там, където заслужават да бъдат – в паметта и сърцата на хората.

  – Падането от власт на Бен Али в Тунис, събитията на площад „Тахрир” в Кайро, войната срещу Кадафи в Либия, размириците в Сирия… сега и убийството на Бен Ладен… Всички тези събития протекоха суперконцентрирано като на лента, а зрителите сякаш не разбраха какво точно се случва. Длъжници ли са медиите на аудиторията заради начина на поднасяне на информация?
  

  – Наблюдавайки от дистанция българските медии и същевременно, бидейки част от тях, смятам, че нашите медии са в криза. Те са загубени в собствената си представа какво харесва аудиторията, от какво се интересува публиката. Няма да коментирам и пипълметричните изследвания, при положение че се правят от 900 устройства при 7 милиона българи. Това е нелепо.
  В Би Би Си, ако нямаш 35 години, не те качват на екран, защото е доказано, че аудиторията няма доверие в по-млади лица. У нас не е така. Затова и много случайни хора се занимават несериозно със сериозни неща. Истината е, че журналистическата професия у нас вече не е престижна. Тя е ниско платена. Затова е и лесно манипулируема, подкупна. Няма да давам примери само за последните години на популярни тв лица, които бяха хванати в търгуване на тв време с политици, съмнителни бизнесмени. Това не може да се случи в нормалните държави. Журналистиката е преди всичко култура, морал, любопитство, не бизнес и търговия. Не слугинаж.

  – Всяка година БТА събира на световна среща българските медии, а този път мястото е Амстердам. Доколко медиите ни в чужбина успяват да консолидират българската общност по света?
  

  – Аз съм един от хората, които подкрепиха с личния си подпис този проект на БТА, но мога с разочарование да кажа, че това е един ненужен, неслучил се проект. Едни хора отиват, пият и се веселят. Доколкото знам нищо не се случва, нищо не произтича от тези срещи. На първата среща се обеща да се организира общ информационен пул за обмен на информация. Години по-късно такъв няма. Да, мило и родно е да се срещаме като земляци, но тези хора, които с мъка управляват българските медии по света трябва да имат някакъв конкретен резултат от участието си в тези срещи. А те, както разбирам от самите тях, нямат никакъв резултат. Питам се защо една частна фирма Асоциация на българските медии трябва да организира среща, при положение че тази фирма, доколкото съм чувал, се управлява от началниците на БТА? Едно събитие има смисъл, ако има развитие, ако акумулира някакви последствия…

  Познавам всички издатели на български медии в чужбина. Никой не се е похвалил, че от тези срещи нещо в неговата конкретна работа се е подобрило, че е усетил смисъла… Аз съм активен човек, който отдавна не работи само за български медии и това поведение на организаторите ме връща в годините на зрелия социализъм – банкети, срещи, пиене и хапване… Никакъв резултат. Още повече че БТА е вече агенция със затихващи функции. Тя отдавна не е лидер в продаването на информация у нас. Подобни срещи не само не консолидират българската общност по света, но показват колко балкански остават нравите ни, на нас, българите, които живеем в България…

  Източник: http://novinar.bg/news/zhurnalistat-georgi-toshev-vse-poveche-balgari-sa-emigranti-v-sobstvenata-si-darzhava_MzU3MDsyOQ==.html

• Блянове и шеги “гарантирани” от ГЕРБ

  Автор: Светла Василева

  „Аз обещавам!” Помните ли тази фраза, собственоръчно написана от Б. Борисов, заливала ни от предизборните студия на електронните медии? Или пък другата, също толкова категорична: “Гарантирано от ГЕРБ”!

  Днес, почти две години откакто  ГЕРБ управлява България и на прага на местни и президентски избори, няма да е излишно да си припомним какво ни обещаха и какво  гарантираха, или как ни излъгаха (кой както го предпочита), за да сложим на кантара поне на собствената си съвест аргументите “за” и “против”, когато овластяваме поредните народни избраници.

  Правителството в Програмата си за управление (има такава!!! виж ТУК), обявява, че ще съсредоточи усилията си в седем приоритета:

  Приоритет 1. ПОВИШАВАНЕ ДОХОДИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, РАСТЕЖ И МОДЕРНИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА, в това число:

  ограничаване на сивия сектор, подобряване на бизнес средата, повишаване доходите на българските граждани,  запазване и постепенно повишаване на жизнения стандарт на българските граждани в съответствие с европейските принципи и стандарти, защита на потребителите, развитие на енергетиката – приемане на енергийна стратегия 2020, създаване на европейска визия на администрацията в сектор „земеделие”, осигуряваща качествени административни услуги, спиране обезлюдяването на селските райони, подобряване състоянието на железопътния транспорт и т.н. и т.н.

  Дали нещо е изпълнено?!! Да, разбира се! Доходите са повишени, но за част от българските граждани. Имената им са публична тайна. Има и защитени. Само дето не са потребителите, а монополите, при това от най-високо държавно ниво! Енергетиката  “процъфтява”! За нея лобира самият премиер. В различни посоки, но пък затова гръмко,  категорично и … предпоследно. Енергийната стратегия все още “пътува” към пленарна зала на НС. Що се отнася до сектор “земеделие”, той е знаков за това управление. На фона на всичкото случване, “подобряване”  състоянието  на ж.п. транспорта е като упражнение за начинаещи.

  Приоритет 2. ГАРАНТИРАНЕ НА ПРАВОВИЯ РЕД В СТРАНАТА, БОРБА С ПРЕСТЪПНОСТТА И ОГРАНИЧАВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА, в това число:

  противодействие и превенция на корупцията по високите етажи на властта, ограничаване и недопускане на корупционни практики в централната и местната власт, законодателни промени във връзка с актуалната практика на европейския съд по правата на човека.

  Корупцията си е жива, само дето преди не ни я бяха демонстрирали така публично и арогантно. Що се отнася до законодателните промени във връзка с практиката на ЕСПЧ, те са на ниво “ще организираме…”, “ ще проучим …” и т.н. Единственото утешение за гражданите е, че присъдените обезщетения се изплащат стриктно по график, по думите на министър Попова. Причините, породили въпросните присъди за България обаче си съществуват несанкционирано.

  Приоритет 3. РЕФОРМИРАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ РАБОТАТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА В ОБЩЕСТВОТО, в това число: осигуряване на равен достъп до правосъдие и достигане на европейските стандарти,  намаляване броя на осъдителните решения на европейския съд по правата на човека.

  За равния достъп до правосъдие … ние българите си знаем. Наложи се обаче да  го чуем  и от посланиците на САЩ и на Германия. Дано са го чули и от ГЕРБ.

  Приоритет 4. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДОВЕРИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРТНЬОРИ КЪМ СТРАНАТА И РАЗМРАЗЯВАНЕ НА СПРЯНОТО ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ.

  Ето че  има и нещо, което вече се е случило – отворено е еврофинансирането. За доверието на европартньорите ни:  като за мъртвец  – или добро, или нищо!

  Приоритет 5. ПОДОБРЯВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ. СЪЗДАВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНА И ЗДРАВОСЛОВНА СРЕДА НА ЖИВОТ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ЛИЧНОТО И ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ, в това число:

  запазване и намаляване равнището на безработицата и насърчаване създаването на заетост,  подобряване на социалната сигурност за трудещите се, пенсионерите и хората с ниски доходи, ускоряване на социалната интеграция и подобряване на икономическото и социалното положение на ромите, утвърждаване авторитета на българските лекари и другите здравни професионалисти, гарантиране и опазване на околната среда и водите на България,

  подобряване качеството на атмосферния въздух,  устойчиво управление на отпадъците,  гарантиране участието на обществеността при вземане на решения за околната среда и формиране на отговорно отношение и грижа за околната среда

  Безработицата не намалява, дори напротив. България е на второ място след Гърция по ръст в ЕС. Около 2 млн са българските граждани без здравни осигуровки, 1.2 млн са хората, които живеят под официалният праг на бедност. Правителството има особен “принос” за утвърждаване авторитета на лекарите, а също така и в управлението на отпадъците, особено в столицата. Що се отнася до участието на обществеността при вземане на решения за околната среда, великолепен пример за това, как мнението на гражданите е игнорирано, са решенията за строеж на депа за ТБО в Самоков, Трудовец, Ботевградско и вероятно още много и много.

  Приоритет 6.  РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ НА НАЦИЯТА И СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА УСПЕХ НА ВСЕКИ ГРАЖДАНИН, в това число:

  осигуряване на равен достъп до качествено образование, подобряване сигурността на училищната среда и отваряне на образователната система, създаване на устойчиви механизми за инвестиране в младежта като значим социален капитал и за мобилизиране потенциала на младите хора в развитието на България и Европейския съюз, развитие на ученето през целия живот, повишаване статута на учения в обществото, преодоляване на негативните демографски тенденции и създаване на условия за равни възможности, провеждане на политика за плавно, поетапно и трайно завръщане в страната на лица с българско гражданство, живеещи на територията на други държави.

  Днес учениците ни (15-годишните) са на последно място в ЕС по математика, предпоследно по четене и делят с румънските последните места по природни науки (2009 г). Неграмотността и малограмотността се завърнаха по земите ни, процентът деца напускащи училище нараства стресиращо – 19 600 за учебната 2009/2010 г, от тях 13 500 до 8-ми клас. Бюджетът ни за образование е африкански – под 3.5%  от БВП, при средно 6% за ЕС и 12% за Турция, поддържаме едва 3 патента в чужбина. При това положение да говорим за повишаване статута на учения би било най-малкото обидно.

  Приоритет 7.  ПРЕВРЪЩАНЕ НА СТРАНАТА В ОСНОВЕН ФАКТОР ЗА СТАБИЛНОСТТА В РЕГИОНА И СВЕТА, В УВАЖАВАН ЧЛЕН НА ЕС –
  
  утвърждаване мястото на България в центъра на европейската политика, засилване ролята на България в глобалната икономика, осигуряване и поддържане на професионална и компетентна дипломатическа служба.

  Не знам доктрините “картоф” и “дюнер” доколко ще бъдат оценени по достойнство от партньорите ни в ЕС, така щото да ни превърнат страната ни в уважаван, стабилен и предвидим партньор. Времето ще покаже. И управлението.

  Глобалният резултат от усилията на правителството в изброените приоритетни области ще бъде: реформиране на икономиката и публичната сфера, прогресивно развитие за доближаване нивата на доходи и стандарта на живот на гражданите до средноевропейските в края на този управленски мандат, доверие в страната и национално самочувствие на българските граждани.

  Приоритети или блянове – не смея да подценявам интелигентността на читателите. Всеки решава сам за себе си. Каквото и да е обаче, сметката “ГЕРБ” я плащат гражданите!

  Източник: chara.blog.bg

• Радио Отзвук: Безопасна ли е централата в Козлодуй?

  Безопасна ли е централата в Козлодуй? Слушайте специалното предаването по Радио Отзвук.

  На 5 Май, Четвъртък, от 18 ч. Източно американско време (6 май – 1ч. в България) – по Радио Отзвук ще се проведе специално предаване с Георги Котев от България – ядрен физик, които започна от известно време огромна кампания срещу опасни нарушения в работата на ядрената централа в Козлодуй.
  Според него от седем години (считано от октомври 2004 г.) се използва нелицензирано, непроверено предварително, рециклирано ядрено гориво, преработено в Русия от изхвърлени ядрени отпадъци от западни държави. На блога му www.gikotev.blog.bg е публикувал над 2000 (две хиляди) страници доказателства на тези негови твърдения.
  Като последици от тези сериозни нарушения, Г-н Котев дава за пример една локална авария станала на 26 април 2011 г., на връх 25-та годишнина от трагедията в Чернобил. На тази дата, в АЕЦ „Козлодуй“ се е случил инцидент, свързан с изпускането на наднормено количество радиоактивен газ (в рамките на т.н. „зона строг режим“, т.е. без да изтече в околната среда), което според него е пряк сигнал за наличието на разхерметизирано ядрено гориво в реактора на 5-ти блок. Централата, както и регулаторният орган АЯР (Агенция за ядрено регулиране) крили този факт цели 32 часа!!! А когато го оповестили те спестили на публиката истинската причина за това локално замърсяване.
  Според Г-н Котев, МС на НРБ влага 2 милиарда лева от хазната на данъкоплатците, в опит да се опровергаят тези обвинения. Според автора, досега не са успели да го разобличат, нито пък правителството иска да признае опасните нарушения в ядрената централа.
  По време на предаването, ще можете да чуете мнението на някои отговорни служители от България по повод на тези сериозни обвинения, както и ще можете да задавате своите въпроси директно по чат прозореца на страницата на Радио Отзвук – http://otzvuk.com
  или на тел: 1-561-641-8882 (по време на предаването).
  Предварителни въпроси може да задавате по всяко врем до датата на предаването на емайл:
  [email protected]
  Радио Отзвук е с вас където и да сте по света.

  От Радио Отзвук

• The Economist: България е най-мързелива!

  След цели 12 почивни дни за народните представители около Великден и общо два работни за тази седмица, България получи очаквано определение от списание „The Economist“. Престижното издание ни сложи етикета „най-мързелива държава“.
  Припомняйки, че България е най-бедната държава в Европейския съюз, медията акцентира върху това, че сме и страната с още много „най“ и по други показатели. И това както в ЕС, така и в световен мащаб.

  Анализът на Economist извежда истината за отношението към труда у нас, съпоставяйки България с други икономики.

  Данните сочат категорично, че ние живеем в страната с най-голям брой неработни дни. Цели 55 в рамките на една година, извън съботите и неделите.

  Как се формира тази дълга почивка?
  Първо, у нас има 13 официални почивни дни по повод различни празници, като в това отношение отстъпваме само на Япония (16).

  Второ, работещите в България имат минимум 20 дни платен отпуск. Дотук неработните дни стават 33. Това ни позиционира в средата на временната класация.

  Това, което в крайна сметка ни прави категоричен лидер по неработни дни, са болничните.
  България е абсолютен номер едно по този показател с 22 болнични дни годишно на работещ. За сравнение в Германия те са 7, а в социална Франция – 8.

  Така с общо 55 неработни дни в годината средно на човек, България води на Франция (48), Великобритания (42), Германия (37), САЩ (35), Япония (36) и Китай (21).

  Другата гледна точка:
  Данните могат да се тълкуват и като резултат от факта, че работещите у нас имат най-влошено здраве, тъй като точно болничните дни натежават в крайната класация. Тогава вместо „най-мързелива“, The Economist би могъл да каже за страната ни, че е „най-болна“.
  В крайна сметка обаче изданието е избрало именно тази гледна точка. Освен това медията сравнява държавата ни с развитите икономики, за да стигне до извода „щом работим най-малко, ще сме най-бедни в ЕС“.

  Източник: The Economist/Technews
  Редактор: Ивайло Кючуков / http://society.actualno.com/

• ГЕРБ отхвърли предложение да се осветлят сътрудници на ДС
  ГЕРБ отхвърли предложението на десницата да се осветлят сътрудниците на бившата Държавна сигурност, които след 1991 г. са били началници на отдели или сектори в разузнаването.

  С 16 гласа „за“, 20 „против“ и 68 „въздържали се“ поправката, внесена от лидера на ДСБ Иван Костов и Йордан Бакалов (СДС), не беше приета.

  С промяната трябваше да се разшири възможността за проверка и обявяване на агентите на бившата ДС, които работят на щат в разузнавателните служби и след 1991 г. Поправката в закона беше внесена в края на миналата година покрай скандала с посланиците – агенти на бившата ДС.

  Иван Костов аргументира предложението с това, че така ще се разплете мрежата на всички доносници. Той напомни, че когато се приемаше закона за досиетата през 2006 г. се говореше, че 40 души на служба в разузнавателните служби след 1991 г. са на ключови позиции – от администрацията на президента до енергетиката.

  Зам.-председателят на групата на БСП Ангел Найденов попита какъв е смисълът от упражнението тази поправка да се разглежда сега в пленарната зала. Това е тема, върху която много от политиците и партиите паразитират от 1990 г. насам. Не искам да си мисля, че Костов и Бакалов са сред тези политици, посочи той.

  Според него поправката ще затвърди усещането за несигурност за всички служители в сектора за сигурност, защото темата постоянно се използва за плашило и средство за натиск и влияние.

  Няма по-добра защита на нашето предложение от изявлението на Найденов, каза Костов. Според него, ако законът бъде приет, ще стане ясно, че БСП са били неискрени през 2006 г. към европейските партньори, че са изпълнили ангажимента да разкрият репресивния апарат на ДС.

  Ако ГЕРБ подкрепят закона, БСП ще изпие горчива чаша, дали ще е пълна, зависи заради колко души е направено това изключение, каза Костов.

  Висшите служители на бившата ДС създадоха организираната престъпност и смисълът на поправката е да се види обвързаността не едни и същи хора с репресивния апарат и с организираната престъпност, посочи още Иван Костов.

  ГЕРБ отхвърли предложението на десницата да се осветлят сътрудниците на бившата Държавна сигурност, които след 1991 г. са били началници на отдели или сектори в разузнаването.

  С 16 гласа „за“, 20 „против“ и 68 „въздържали се“ поправката, внесена от лидера на ДСБ Иван Костов и Йордан Бакалов (СДС), не беше приета.

  С промяната трябваше да се разшири възможността за проверка и обявяване на агентите на бившата ДС, които работят на щат в разузнавателните служби и след 1991 г. Поправката в закона беше внесена в края на миналата година покрай скандала с посланиците – агенти на бившата ДС.

  Иван Костов аргументира предложението с това, че така ще се разплете мрежата на всички доносници. Той напомни, че когато се приемаше закона за досиетата през 2006 г. се говореше, че 40 души на служба в разузнавателните служби след 1991 г. са на ключови позиции – от администрацията на президента до енергетиката.

  Зам.-председателят на групата на БСП Ангел Найденов попита какъв е смисълът от упражнението тази поправка да се разглежда сега в пленарната зала. Това е тема, върху която много от политиците и партиите паразитират от 1990 г. насам. Не искам да си мисля, че Костов и Бакалов са сред тези политици, посочи той.

  Според него поправката ще затвърди усещането за несигурност за всички служители в сектора за сигурност, защото темата постоянно се използва за плашило и средство за натиск и влияние.

  Няма по-добра защита на нашето предложение от изявлението на Найденов, каза Костов. Според него, ако законът бъде приет, ще стане ясно, че БСП са били неискрени през 2006 г. към европейските партньори, че са изпълнили ангажимента да разкрият репресивния апарат на ДС.

  Ако ГЕРБ подкрепят закона, БСП ще изпие горчива чаша, дали ще е пълна, зависи заради колко души е направено това изключение, каза Костов.

  Висшите служители на бившата ДС създадоха организираната престъпност и смисълът на поправката е да се види обвързаността не едни и същи хора с репресивния апарат и с организираната престъпност, посочи още Иван Костов.

  http://kafene.net/
• „Уикилийкс“: Българските медии – без пари и без морал

  Доклад за българските медии на бившия посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни от 2009 г. изтече в „Уикилийкс“.

  Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора.

  Репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват определени новини, за да публикуват пропагандни материали под формата на новини, и не публикуват информации, които не се харесват на спонсорите им.

  Корупцията в медиите очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество.“

  Това е мнението на бившия американски посланик Нанси Макълдауни за българските медии, което тя описва в класифициран доклад, изпратен до Държавния департамент на САЩ през 2009 г. Докладът беше публикуван от „Уикилийкс“ и Биволъ.

  Повечето българи се информират основно от телевизията, а не от вестници, но печатните медии все още са най-важният фактор при формирането на общественото мнение, смята американският посланик.

  В много телевизионни програми се четат заглавия и цели статии от вестници, което увеличава тяхното влияние далеч над числото на тиража им.

  Сивият сектор и корупционните бизнес практики сериозно застрашават разследващата журналистика и медийният плурализъм в България, пише още Макълдауни.

  В документа посланикът отбелязва, че с приближаващите парламентарни избори (през 2009 г.) последиците от концентрираната собственост и корупцията в медиите са вече на показ. Въпреки че някои малки независими медии оцеляват,
  обществото като цяло е изгубило вяра в традиционните медии и се обръща към жълтата преса за разнообразие,
  пише Макълдауни. На пазара, залят и от традиционни, и от нови медии, много играчи не могат да оцелеят само с приходите си от реклама и разчитат на спонсори.

  Новите собственици на медии, за разлика от предшествениците си, нямат опит в журналистиката. Те използват медиите, за да влияят на обществото и за да обслужват бизнес интересите си чрез избираемо публикуване на информация и насочени атаки, пише в доклада.

  Сред доминантните играчи е новосформираният конгломерат „Нова българска медийна група“, за която се твърди, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и телевизия, както и че планира да си купи още една, пише Макълдауни.

  Посланикът отбелязва, че групата е стартирала експлозивно през лятото на 2007 г. с покупката на три вестника, един от които – „Телеграф“, е най-тиражният всекидневник в страната с повече от 100 хил. броя в събота и с около 60-70 хиляден тираж през седмицата.

  Според слуховете групата принадлежи на кръг от компании, близки до ДПС, отбелязва Макълдауни.

  Посланикът пише още, че собственикът на групата – Ирена Кръстева, доскоро е работела на служба, от която няма как да е спечелила средствата, необходими за такава инвестиция.

  Медиите в България редовно прилагат автоцензура и дори имат черни списъци с политици
  или конкурентни бизнесмени, за които никога не пишат, отбелязва Макълдауни. „Нова българска медийна група“ наскоро публикува във всичките си издания един и същ текст, очевидна атака срещу политическите и бизнез опонентите си. Групата поне още два пъти е прибягвала до тази практика – по време на газовата криза през януари и по време на кризата с боклука през април в София, се казва още в грамата.

  Националните всекидневници „Сега“ и „Стандарт“ също са получавали критики за публикуване на материали, които, макар и по-завоалирано, обслужват интересите на собствениците им. Подобни тенденции се наблюдават в телевизионните медии, но на много по-висока цена за бизнеса и политиците, отбелязва Макълдауни.

  В доклада си тя споменава контраста с вестниците на ВАЦ – „Труд“ и „24 часа“, чиито стремеж към увеличаване на приходите чрез по-сензационни заглавия е довел до спад в качеството.

  Тъй като чуждестранните им собственици не се интересуват от местната политическа сцена, главните редактори на вестниците имат пълна власт върху отразяването на политическите новини. Въпреки че за „Труд“ и „24 часа“ не е известно да имат черни списъци, е лесно да се види, че някои политици получават повече отразяване, може би заради близост с главните редактори.

  С появяването на новите медии и безброй вестници с кратък живот, много от традиционните вестници се оплакват, че читателите им намаляват. Редактори се оплакват, че
  по време на предизборната кампания продажбите падат по традиция, тъй като читателите знаят, че материалите са платени.
  

  Много компании намаляват своята реклама и започват да действат като посредници при покупката на рекламно пространство за политически партии.

  Заради намалелите приходи и ограничените ресурси по-малките вестници понякога отразяват новините през телевизията, по която често може да се види спонсорирано съдържание. Въпреки трудностите, по-големите печатни издания все още имат достатъчно персонал, за да отразяват важни събития.

  В частни разговори журналисти признават, че политически партии плащат на репортери, редактори и продуценти за интервюта и новинарско покритие, без това да се декларира никъде.

  Партиите открито спонсорират вестници. Такъв е случаят с „Дума“ (спонсорирана от БСП), вестник „Атака“ и телевизия „Скат“ (спонсорирани от националистическата партия „Атака“)

  Заради недоверието си в традиционните медии българите се обръщат към жълтата преса.

  Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици. Според представителите на традиционните медии тези собственици са част от сивата икономика и освен че не плащат данъци, не спазват и журналистическата етика.

  Заради неясна собственост и големия брой неподписани статии обществото няма как да се защити срещу клевета.

  Жълтите седмичници „Уикенд“ и „Шоу“ са сред най популярните и влиятелни вестници, с общ тираж от около 450 хил. броя. Увеличаването на тиража им пък тласна дори уважавани политици да им дават интервюта.

  Няколко дни преди евроизборите премиерът (Станишев) даде обширно интервю за „Уикенд“, в което описва идеите на партията си, пише още посланикът.

  Политиците са наясно как се играе тази игра
  

  Журналисти описват опитите на ДПС да засили влиянието си чрез медиите като част от стара традиция политически фигури да инвестират в медии, когато властта им е застрашена.

  Социалистите и НДСВ също са си плащали за медийно покритие. Десните партии СДС и ДСБ досега са плащали само за реклами.

  В миналото ГЕРБ разчиташе основно на личната харизма на неформалния си лидер Бойко Борисов, който често директно се обаждаше или пишеше есемеси на журналисти, се казва още в документа.

  Източник: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3793191

• Институциите продължават упорито да крият обществена информация

  По-малко от една пета от министерствата и общините публикуват бюджетите и финансовите си отчети.

  Държавната администрация продължава да крие информацията за сключваните от институциите договори за различни поръчки, ведомствените бюджети и финансовите отчети, въпреки че Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) задължава изпълнителната власт да бъде максимално прозрачна. Едва 20 от всичките 495 сайтове на министерства, агенции, областни управления и общини отговарят изцяло на изискванията на закона. Това са основните изводи в доклада на Програма „Достъп до информация“ (ПДИ) за 2010 г., представен в сряда.

  Според анализа на организацията все още не отслабва упоритостта на чиновниците да се стремят да отказват гражданите и медиите от искането им да получават дадена публична информация, като ги възпрепятстват по всевъзможни начини. Честа практика са мълчаливите откази, с които институциите отговарят на такива заявления. Друг предпочитан от администрацията подход е да просрочва сериозно задължителния 14-дневен срок, в който трябва да реагира на запитването.
  „На заявленията за достъп до информация се гледа като на жалби или искови молби“, посочи шефът на правния отдел на ПДИ Александър Кашъмов.

  Потвърждение за това е фактът, че в повечето институции заявленията по ЗДОИ се обработват от ведомствените юристи, които често измислят различни правни оправдания, за да не предоставят една или друга информация. Най-честите отговори са, че исканите данни засягат трето лице (19 случая), или че в тях има лични данни (15). Случаите на мълчалив отказ, естествено, преобладават – 48 пъти за миналата година.

  Все пак от ПДИ отчетоха положителната практика на съда да отменя всеки подобен немотивиран отказ без изключение. Невинаги обаче заявителите са склонни да водят дела, след като не срещнат никакво съдействие от институциите. През 2010 г. магистратите са разгледали 328 дела за достъп до информация.

  Като един от най-фрапиращите казуси от организацията посочиха няколко решения на Административния съд в София, който отказал да предостави информация за икономическата обосновка на проекта „АЕЦ Белене“, тъй като Националната електрическа компания (НЕК) работи в обществен интерес, но не била собственост на държавата собственост, а на Българския енергиен холдинг (БЕХ). В друго свое решение магистратите се мотивирали, че БЕХ е държавна компания, но не работи в обществен интерес и затова ЗДОИ не бил приложим.

  От ПДИ призоваха изпълнителната власт най-накрая да изпълни ангажимента си и да присъедини и ратифицира Конвенцията за достъп до информация на Съвета на Европа, както обеща през миналото лято шефът на парламента Цецка Цачева. Друга основна препоръка на организацията е създаването на специален орган, който да отговаря за спазването на ЗДОИ, тъй като в момента се оказва, че и тази дейност влиза в ресора на премиера Бойко Борисов. Така на практика никой не следи дали администрацията спазва закона и логично досега не е имало нито един наказан чиновник за непредоставена от него информация.

  „Най-неуместното е, че законът предвижда институциите да наказват сами себе си“, добави Кашъмов.

  Той настоя за промени в ЗДОИ, които да задължат администрацията да подпомага, а не да пречи на заявителите да се сдобиват с публична информация. По думите му е необходима и промяна в Закона за обществените поръчки, която да задължи изпълнителната власт да публикува освен информация за обявяваните от нея конкурси и детайлите от сключените след това договори.

  Борис Митов

  Източник: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=179078&srcpos=2

• Нашите емигранти ще се завърнат в родината, убеден е Цветанов

  Очаква се в близко бъдеще българите, емигрирали от страната преди 1989 г. и в началото на годините на прехода, да се завърнат в родината си, заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на конференция в столичния хотел „Шератон“.

  На нея бяха представени Стратегията за национална сигурност на Република България (2011-2020) и Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2011-2020).

  „Убеден съм, че на българите, които изпитват носталгия от това, че са напуснали родината си, ще им се даде възможност да се върнат и да работят тук“, допълни той..

  След приемането си в Европейския съюз Испания е възвърнала близо 2 милиона от гражданите си, емигрирали в предишни години, изтъкна Цветанов.

  „Трябва да се създаде среда за връщане на българите от чужбина, но това не може да стане само с административни актове, но и с политики“, категоричен бе министърът.

  Той даде пример със зърнопроизводителите, на които ще бъдат дадени 320 млн. евро за купуването на селскостопанска техника, както и разкриването на работни места в цеховете на „Луфтханза“.

  В момента към България не се наблюдава увеличаване на миграционния натиск. Въпреки това в стратегията в областта на миграцията е заложен кризисен план, който да спомогне за бърза реакция при голям поток от емигранти.

  Предвижда се създаването на Национален съвет за миграционна политика, който ще бъде ръководен от министъра на вътрешните работи и ще се събира два пъти годишно. Членовете на съвета няма да получават допълнителни възнаграждения, нито ще се отваря допълнителен щат за секретариат, а ще се използват свободните щатни бройки.

  Източник: http://www.24chasa.bg/

• КС вероятно ще отмени изискването за уседналост и онлайн гласуването

  Автор: Полина Паунова

  Конституционният съд най-вероятно ще отхвърли залегналия в новия Изборен кодекс срок за уседналост 10 месеца и ще го намали на 6 месеца. Мотивът ще бъде, че не може така рязко да се увеличава изискуемият срок. Това научи Mediapool от отлично информирани източници, преди да бъде огласено самото официално решение на КС.

  Според новия Изборен кодекс, който парламентът прие ударно в края на миналата година, за кмет ще могат да гласуват само тези граждани, които са живели в съответната община поне 10 месеца. Това изискване трябва да важи за местните избори, които ще се проведат тази есен. Законът предвижда на следващите местни избори, които трябва да се проведат през 2015 година, изискванията да бъдат още по-строги. Законодателят прецени, че тогава времевото изискване за уседналост ще бъде една година.

  Именно изискването за уседналост 12 месеца залегна в искането за тълкуване от Конституционния съд. КС бе сезиран от бившите коалиционни партньори от ДПС и БСП. По този начин обаче опозицията оспорва както срока от една година така и записаните в преходните и заключителните разпоредби на кодекса 10 месеца. Такъв срок фигурира и в доскоро действалия Закон за местните избори.

  Конституционните съдии смятат да се мотивират със стандартите на ПАСЕ и Венецианската комисия, които изискват регистрациите на гласоподавателите да са направени половин година по-рано.

  След решение, че 10 месечната уседналост противоречи на основния закон, парламентът ще трябва да запише в Изборния кодекс тълкуването, предложено от КС. Ако пък депутатите не се съобразят, за местните избори на есен ограничение в месеците уседналост няма да има.

  Освен това КС най-вероятно ще отмени и електронното гласуване. Членове на КС са на мнение, че текстът, който влезе в кодекса предимно по настояване на десните, може да предизвика объркване в изборните резултати.

  Мотивът за решението ще бъде защитен и със скорошното отсъждане на Конституционния съд в Германия, който забрани използването компютърна техника, чрез която става гласуването по електронен път. Немските юристи преценили, че тази система не дава възможност за алтернативен контрол.

  Въпреки, че Конституционният съд няма определен срок, в който трябва да обяви тълкуването си, се очаква то да излезе преди посещението на представители на Венецианската комисия у нас. Представителите на комисията поискаха от управляващите проекта за Изборен кодекс в края на миналата година и се очаква посещението им в България на 12 и 13 май. Очаква се те да проведат срещи с ЦИК, парламентарните групи, правната комисия в парламента и НСОРБ.

  Източник: http://www.mediapool.bg/

• „Огненото кълбо“ на Оборище

  Това е текстът на една реч, която Цецка Цачева, председател на Народното събрание, произнесе вчера в историческата местност Оборище. Който и да е авторът, написал тази реч, текстът може би си струва да бъде видян и прочетен от повече хора.

  Уважаеми дами и господа,

  Уважаеми участници и гости в събора-поклонение на местността „Оборище”,

  Има места и дати в националната ни памет, при чието само споменаване нещо трепва в душата на българина. От детските си години той познава тези места, въпреки че може би не е стъпвал в тях; той знае, че случилото се там преди много десетилетия го е определило да е такъв, какъвто е.

  Отбелязването на тези събития не понася дълги речи.

  Годишнината от такова събитие ни е събрало днес тук. И всички усещаме, че това е повече място за вглъбяване, то наистина не търпи многословието.

  Затова аз ще си позволя само с няколко думи да се върна към описанието на очевидеца – на гениалния Захари Стоянов – за пристигането на апостолите тук – на това място.

  След дълъг вървеж по хайдушки пътеки, опасни стръмнини, понякога и направо през вековната гора, прескачайки повалени дървета със стърчащи клонаци, с приближаването си до мястото, групата попада на „ред фенери по левия бряг на долината, които образуваха крива линия и представляваха една градска улица, само с тая разлика, че наместо къщи тук имаше дебели букове с бяла кора, като че да бяха мраморни колони.”

  Като следват очертания с мъждукащи фенери път, те стигат до едно високо място и напреде им се представя очарователна картина. Посред гъстата шума на високите букови дървета, там, гдето тъмнееше като в рог, издигаше се между двете теснини голямо светливо кълбо.

  Колкото се доближавахме до светлото кълбо, пише Захари Стоянов, толкова то ни се виждаше по-голямо и величествено. Оборище стоеше напредя ни във всичкото свое величие, осветено с много огньове и фенери, закачени по дърветата.

  И групата тържествено слиза сред очакващите я депутати, начело – преди Бенковски – е поп Грую, разпуснал коси и с кръст в ръката.
  Така, преди 135 години, влизат те в огненото кълбо.

  Това е картината.

  И толкова години вече това кълбо пламти в българската душа – запалените сред мрачината на гората огньове, около които са тези, които ще решат да се жертват.

  И толкова години всякакви тълкувачи и политици въртят и преобръщат това кълбо, намирайки в него и героизъм, и предателство, и смелост, и корист… вяра, себеотдаване… сливане на всенародния порив с едноличната воля на вожда….

  В едно огнено кълбо има всичко.

  Дали тези, които са го запалили, са знаели, че то ще гори дълго, че всяко следващо поколение ще го приема като свое, ще се разполага край огньовете в мрачината на гората, очакване на следващия ден да се захване с поредното освобождение, с поредното строителство?

  С поредното българско усилие, всъщност.

  Уважаеми дами и господа,

  Тук сме днес, за да почетем тези, които запалиха огненото кълбо. Нека пребъде в душата на българите паметта за тях, паметта за Оборищенското народно събрание.

  Източник: http://www.parliament.bg/bg/news/ID/2234

• <<
• 1
...
• 325
• 326
• 327
• 328
• 329
• 330
• 331
• 332
• 333
• 334
• 335
...
• 416
• >>