Всички авторски страници

Авторски

• Радио Отзвук: Безопасна ли е централата в Козлодуй?

  Безопасна ли е централата в Козлодуй? Слушайте специалното предаването по Радио Отзвук.

  На 5 Май, Четвъртък, от 18 ч. Източно американско време (6 май – 1ч. в България) – по Радио Отзвук ще се проведе специално предаване с Георги Котев от България – ядрен физик, които започна от известно време огромна кампания срещу опасни нарушения в работата на ядрената централа в Козлодуй.
  Според него от седем години (считано от октомври 2004 г.) се използва нелицензирано, непроверено предварително, рециклирано ядрено гориво, преработено в Русия от изхвърлени ядрени отпадъци от западни държави. На блога му www.gikotev.blog.bg е публикувал над 2000 (две хиляди) страници доказателства на тези негови твърдения.
  Като последици от тези сериозни нарушения, Г-н Котев дава за пример една локална авария станала на 26 април 2011 г., на връх 25-та годишнина от трагедията в Чернобил. На тази дата, в АЕЦ „Козлодуй“ се е случил инцидент, свързан с изпускането на наднормено количество радиоактивен газ (в рамките на т.н. „зона строг режим“, т.е. без да изтече в околната среда), което според него е пряк сигнал за наличието на разхерметизирано ядрено гориво в реактора на 5-ти блок. Централата, както и регулаторният орган АЯР (Агенция за ядрено регулиране) крили този факт цели 32 часа!!! А когато го оповестили те спестили на публиката истинската причина за това локално замърсяване.
  Според Г-н Котев, МС на НРБ влага 2 милиарда лева от хазната на данъкоплатците, в опит да се опровергаят тези обвинения. Според автора, досега не са успели да го разобличат, нито пък правителството иска да признае опасните нарушения в ядрената централа.
  По време на предаването, ще можете да чуете мнението на някои отговорни служители от България по повод на тези сериозни обвинения, както и ще можете да задавате своите въпроси директно по чат прозореца на страницата на Радио Отзвук – http://otzvuk.com
  или на тел: 1-561-641-8882 (по време на предаването).
  Предварителни въпроси може да задавате по всяко врем до датата на предаването на емайл:
  [email protected]
  Радио Отзвук е с вас където и да сте по света.

  От Радио Отзвук

• The Economist: България е най-мързелива!

  След цели 12 почивни дни за народните представители около Великден и общо два работни за тази седмица, България получи очаквано определение от списание „The Economist“. Престижното издание ни сложи етикета „най-мързелива държава“.
  Припомняйки, че България е най-бедната държава в Европейския съюз, медията акцентира върху това, че сме и страната с още много „най“ и по други показатели. И това както в ЕС, така и в световен мащаб.

  Анализът на Economist извежда истината за отношението към труда у нас, съпоставяйки България с други икономики.

  Данните сочат категорично, че ние живеем в страната с най-голям брой неработни дни. Цели 55 в рамките на една година, извън съботите и неделите.

  Как се формира тази дълга почивка?
  Първо, у нас има 13 официални почивни дни по повод различни празници, като в това отношение отстъпваме само на Япония (16).

  Второ, работещите в България имат минимум 20 дни платен отпуск. Дотук неработните дни стават 33. Това ни позиционира в средата на временната класация.

  Това, което в крайна сметка ни прави категоричен лидер по неработни дни, са болничните.
  България е абсолютен номер едно по този показател с 22 болнични дни годишно на работещ. За сравнение в Германия те са 7, а в социална Франция – 8.

  Така с общо 55 неработни дни в годината средно на човек, България води на Франция (48), Великобритания (42), Германия (37), САЩ (35), Япония (36) и Китай (21).

  Другата гледна точка:
  Данните могат да се тълкуват и като резултат от факта, че работещите у нас имат най-влошено здраве, тъй като точно болничните дни натежават в крайната класация. Тогава вместо „най-мързелива“, The Economist би могъл да каже за страната ни, че е „най-болна“.
  В крайна сметка обаче изданието е избрало именно тази гледна точка. Освен това медията сравнява държавата ни с развитите икономики, за да стигне до извода „щом работим най-малко, ще сме най-бедни в ЕС“.

  Източник: The Economist/Technews
  Редактор: Ивайло Кючуков / http://society.actualno.com/

• ГЕРБ отхвърли предложение да се осветлят сътрудници на ДС
  ГЕРБ отхвърли предложението на десницата да се осветлят сътрудниците на бившата Държавна сигурност, които след 1991 г. са били началници на отдели или сектори в разузнаването.

  С 16 гласа „за“, 20 „против“ и 68 „въздържали се“ поправката, внесена от лидера на ДСБ Иван Костов и Йордан Бакалов (СДС), не беше приета.

  С промяната трябваше да се разшири възможността за проверка и обявяване на агентите на бившата ДС, които работят на щат в разузнавателните служби и след 1991 г. Поправката в закона беше внесена в края на миналата година покрай скандала с посланиците – агенти на бившата ДС.

  Иван Костов аргументира предложението с това, че така ще се разплете мрежата на всички доносници. Той напомни, че когато се приемаше закона за досиетата през 2006 г. се говореше, че 40 души на служба в разузнавателните служби след 1991 г. са на ключови позиции – от администрацията на президента до енергетиката.

  Зам.-председателят на групата на БСП Ангел Найденов попита какъв е смисълът от упражнението тази поправка да се разглежда сега в пленарната зала. Това е тема, върху която много от политиците и партиите паразитират от 1990 г. насам. Не искам да си мисля, че Костов и Бакалов са сред тези политици, посочи той.

  Според него поправката ще затвърди усещането за несигурност за всички служители в сектора за сигурност, защото темата постоянно се използва за плашило и средство за натиск и влияние.

  Няма по-добра защита на нашето предложение от изявлението на Найденов, каза Костов. Според него, ако законът бъде приет, ще стане ясно, че БСП са били неискрени през 2006 г. към европейските партньори, че са изпълнили ангажимента да разкрият репресивния апарат на ДС.

  Ако ГЕРБ подкрепят закона, БСП ще изпие горчива чаша, дали ще е пълна, зависи заради колко души е направено това изключение, каза Костов.

  Висшите служители на бившата ДС създадоха организираната престъпност и смисълът на поправката е да се види обвързаността не едни и същи хора с репресивния апарат и с организираната престъпност, посочи още Иван Костов.

  ГЕРБ отхвърли предложението на десницата да се осветлят сътрудниците на бившата Държавна сигурност, които след 1991 г. са били началници на отдели или сектори в разузнаването.

  С 16 гласа „за“, 20 „против“ и 68 „въздържали се“ поправката, внесена от лидера на ДСБ Иван Костов и Йордан Бакалов (СДС), не беше приета.

  С промяната трябваше да се разшири възможността за проверка и обявяване на агентите на бившата ДС, които работят на щат в разузнавателните служби и след 1991 г. Поправката в закона беше внесена в края на миналата година покрай скандала с посланиците – агенти на бившата ДС.

  Иван Костов аргументира предложението с това, че така ще се разплете мрежата на всички доносници. Той напомни, че когато се приемаше закона за досиетата през 2006 г. се говореше, че 40 души на служба в разузнавателните служби след 1991 г. са на ключови позиции – от администрацията на президента до енергетиката.

  Зам.-председателят на групата на БСП Ангел Найденов попита какъв е смисълът от упражнението тази поправка да се разглежда сега в пленарната зала. Това е тема, върху която много от политиците и партиите паразитират от 1990 г. насам. Не искам да си мисля, че Костов и Бакалов са сред тези политици, посочи той.

  Според него поправката ще затвърди усещането за несигурност за всички служители в сектора за сигурност, защото темата постоянно се използва за плашило и средство за натиск и влияние.

  Няма по-добра защита на нашето предложение от изявлението на Найденов, каза Костов. Според него, ако законът бъде приет, ще стане ясно, че БСП са били неискрени през 2006 г. към европейските партньори, че са изпълнили ангажимента да разкрият репресивния апарат на ДС.

  Ако ГЕРБ подкрепят закона, БСП ще изпие горчива чаша, дали ще е пълна, зависи заради колко души е направено това изключение, каза Костов.

  Висшите служители на бившата ДС създадоха организираната престъпност и смисълът на поправката е да се види обвързаността не едни и същи хора с репресивния апарат и с организираната престъпност, посочи още Иван Костов.

  http://kafene.net/
• „Уикилийкс“: Българските медии – без пари и без морал

  Доклад за българските медии на бившия посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни от 2009 г. изтече в „Уикилийкс“.

  Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора.

  Репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват определени новини, за да публикуват пропагандни материали под формата на новини, и не публикуват информации, които не се харесват на спонсорите им.

  Корупцията в медиите очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество.“

  Това е мнението на бившия американски посланик Нанси Макълдауни за българските медии, което тя описва в класифициран доклад, изпратен до Държавния департамент на САЩ през 2009 г. Докладът беше публикуван от „Уикилийкс“ и Биволъ.

  Повечето българи се информират основно от телевизията, а не от вестници, но печатните медии все още са най-важният фактор при формирането на общественото мнение, смята американският посланик.

  В много телевизионни програми се четат заглавия и цели статии от вестници, което увеличава тяхното влияние далеч над числото на тиража им.

  Сивият сектор и корупционните бизнес практики сериозно застрашават разследващата журналистика и медийният плурализъм в България, пише още Макълдауни.

  В документа посланикът отбелязва, че с приближаващите парламентарни избори (през 2009 г.) последиците от концентрираната собственост и корупцията в медиите са вече на показ. Въпреки че някои малки независими медии оцеляват,
  обществото като цяло е изгубило вяра в традиционните медии и се обръща към жълтата преса за разнообразие,
  пише Макълдауни. На пазара, залят и от традиционни, и от нови медии, много играчи не могат да оцелеят само с приходите си от реклама и разчитат на спонсори.

  Новите собственици на медии, за разлика от предшествениците си, нямат опит в журналистиката. Те използват медиите, за да влияят на обществото и за да обслужват бизнес интересите си чрез избираемо публикуване на информация и насочени атаки, пише в доклада.

  Сред доминантните играчи е новосформираният конгломерат „Нова българска медийна група“, за която се твърди, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и телевизия, както и че планира да си купи още една, пише Макълдауни.

  Посланикът отбелязва, че групата е стартирала експлозивно през лятото на 2007 г. с покупката на три вестника, един от които – „Телеграф“, е най-тиражният всекидневник в страната с повече от 100 хил. броя в събота и с около 60-70 хиляден тираж през седмицата.

  Според слуховете групата принадлежи на кръг от компании, близки до ДПС, отбелязва Макълдауни.

  Посланикът пише още, че собственикът на групата – Ирена Кръстева, доскоро е работела на служба, от която няма как да е спечелила средствата, необходими за такава инвестиция.

  Медиите в България редовно прилагат автоцензура и дори имат черни списъци с политици
  или конкурентни бизнесмени, за които никога не пишат, отбелязва Макълдауни. „Нова българска медийна група“ наскоро публикува във всичките си издания един и същ текст, очевидна атака срещу политическите и бизнез опонентите си. Групата поне още два пъти е прибягвала до тази практика – по време на газовата криза през януари и по време на кризата с боклука през април в София, се казва още в грамата.

  Националните всекидневници „Сега“ и „Стандарт“ също са получавали критики за публикуване на материали, които, макар и по-завоалирано, обслужват интересите на собствениците им. Подобни тенденции се наблюдават в телевизионните медии, но на много по-висока цена за бизнеса и политиците, отбелязва Макълдауни.

  В доклада си тя споменава контраста с вестниците на ВАЦ – „Труд“ и „24 часа“, чиито стремеж към увеличаване на приходите чрез по-сензационни заглавия е довел до спад в качеството.

  Тъй като чуждестранните им собственици не се интересуват от местната политическа сцена, главните редактори на вестниците имат пълна власт върху отразяването на политическите новини. Въпреки че за „Труд“ и „24 часа“ не е известно да имат черни списъци, е лесно да се види, че някои политици получават повече отразяване, може би заради близост с главните редактори.

  С появяването на новите медии и безброй вестници с кратък живот, много от традиционните вестници се оплакват, че читателите им намаляват. Редактори се оплакват, че
  по време на предизборната кампания продажбите падат по традиция, тъй като читателите знаят, че материалите са платени.
  

  Много компании намаляват своята реклама и започват да действат като посредници при покупката на рекламно пространство за политически партии.

  Заради намалелите приходи и ограничените ресурси по-малките вестници понякога отразяват новините през телевизията, по която често може да се види спонсорирано съдържание. Въпреки трудностите, по-големите печатни издания все още имат достатъчно персонал, за да отразяват важни събития.

  В частни разговори журналисти признават, че политически партии плащат на репортери, редактори и продуценти за интервюта и новинарско покритие, без това да се декларира никъде.

  Партиите открито спонсорират вестници. Такъв е случаят с „Дума“ (спонсорирана от БСП), вестник „Атака“ и телевизия „Скат“ (спонсорирани от националистическата партия „Атака“)

  Заради недоверието си в традиционните медии българите се обръщат към жълтата преса.

  Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици. Според представителите на традиционните медии тези собственици са част от сивата икономика и освен че не плащат данъци, не спазват и журналистическата етика.

  Заради неясна собственост и големия брой неподписани статии обществото няма как да се защити срещу клевета.

  Жълтите седмичници „Уикенд“ и „Шоу“ са сред най популярните и влиятелни вестници, с общ тираж от около 450 хил. броя. Увеличаването на тиража им пък тласна дори уважавани политици да им дават интервюта.

  Няколко дни преди евроизборите премиерът (Станишев) даде обширно интервю за „Уикенд“, в което описва идеите на партията си, пише още посланикът.

  Политиците са наясно как се играе тази игра
  

  Журналисти описват опитите на ДПС да засили влиянието си чрез медиите като част от стара традиция политически фигури да инвестират в медии, когато властта им е застрашена.

  Социалистите и НДСВ също са си плащали за медийно покритие. Десните партии СДС и ДСБ досега са плащали само за реклами.

  В миналото ГЕРБ разчиташе основно на личната харизма на неформалния си лидер Бойко Борисов, който често директно се обаждаше или пишеше есемеси на журналисти, се казва още в документа.

  Източник: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3793191

• Институциите продължават упорито да крият обществена информация

  По-малко от една пета от министерствата и общините публикуват бюджетите и финансовите си отчети.

  Държавната администрация продължава да крие информацията за сключваните от институциите договори за различни поръчки, ведомствените бюджети и финансовите отчети, въпреки че Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) задължава изпълнителната власт да бъде максимално прозрачна. Едва 20 от всичките 495 сайтове на министерства, агенции, областни управления и общини отговарят изцяло на изискванията на закона. Това са основните изводи в доклада на Програма „Достъп до информация“ (ПДИ) за 2010 г., представен в сряда.

  Според анализа на организацията все още не отслабва упоритостта на чиновниците да се стремят да отказват гражданите и медиите от искането им да получават дадена публична информация, като ги възпрепятстват по всевъзможни начини. Честа практика са мълчаливите откази, с които институциите отговарят на такива заявления. Друг предпочитан от администрацията подход е да просрочва сериозно задължителния 14-дневен срок, в който трябва да реагира на запитването.
  „На заявленията за достъп до информация се гледа като на жалби или искови молби“, посочи шефът на правния отдел на ПДИ Александър Кашъмов.

  Потвърждение за това е фактът, че в повечето институции заявленията по ЗДОИ се обработват от ведомствените юристи, които често измислят различни правни оправдания, за да не предоставят една или друга информация. Най-честите отговори са, че исканите данни засягат трето лице (19 случая), или че в тях има лични данни (15). Случаите на мълчалив отказ, естествено, преобладават – 48 пъти за миналата година.

  Все пак от ПДИ отчетоха положителната практика на съда да отменя всеки подобен немотивиран отказ без изключение. Невинаги обаче заявителите са склонни да водят дела, след като не срещнат никакво съдействие от институциите. През 2010 г. магистратите са разгледали 328 дела за достъп до информация.

  Като един от най-фрапиращите казуси от организацията посочиха няколко решения на Административния съд в София, който отказал да предостави информация за икономическата обосновка на проекта „АЕЦ Белене“, тъй като Националната електрическа компания (НЕК) работи в обществен интерес, но не била собственост на държавата собственост, а на Българския енергиен холдинг (БЕХ). В друго свое решение магистратите се мотивирали, че БЕХ е държавна компания, но не работи в обществен интерес и затова ЗДОИ не бил приложим.

  От ПДИ призоваха изпълнителната власт най-накрая да изпълни ангажимента си и да присъедини и ратифицира Конвенцията за достъп до информация на Съвета на Европа, както обеща през миналото лято шефът на парламента Цецка Цачева. Друга основна препоръка на организацията е създаването на специален орган, който да отговаря за спазването на ЗДОИ, тъй като в момента се оказва, че и тази дейност влиза в ресора на премиера Бойко Борисов. Така на практика никой не следи дали администрацията спазва закона и логично досега не е имало нито един наказан чиновник за непредоставена от него информация.

  „Най-неуместното е, че законът предвижда институциите да наказват сами себе си“, добави Кашъмов.

  Той настоя за промени в ЗДОИ, които да задължат администрацията да подпомага, а не да пречи на заявителите да се сдобиват с публична информация. По думите му е необходима и промяна в Закона за обществените поръчки, която да задължи изпълнителната власт да публикува освен информация за обявяваните от нея конкурси и детайлите от сключените след това договори.

  Борис Митов

  Източник: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=179078&srcpos=2

• Нашите емигранти ще се завърнат в родината, убеден е Цветанов

  Очаква се в близко бъдеще българите, емигрирали от страната преди 1989 г. и в началото на годините на прехода, да се завърнат в родината си, заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на конференция в столичния хотел „Шератон“.

  На нея бяха представени Стратегията за национална сигурност на Република България (2011-2020) и Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2011-2020).

  „Убеден съм, че на българите, които изпитват носталгия от това, че са напуснали родината си, ще им се даде възможност да се върнат и да работят тук“, допълни той..

  След приемането си в Европейския съюз Испания е възвърнала близо 2 милиона от гражданите си, емигрирали в предишни години, изтъкна Цветанов.

  „Трябва да се създаде среда за връщане на българите от чужбина, но това не може да стане само с административни актове, но и с политики“, категоричен бе министърът.

  Той даде пример със зърнопроизводителите, на които ще бъдат дадени 320 млн. евро за купуването на селскостопанска техника, както и разкриването на работни места в цеховете на „Луфтханза“.

  В момента към България не се наблюдава увеличаване на миграционния натиск. Въпреки това в стратегията в областта на миграцията е заложен кризисен план, който да спомогне за бърза реакция при голям поток от емигранти.

  Предвижда се създаването на Национален съвет за миграционна политика, който ще бъде ръководен от министъра на вътрешните работи и ще се събира два пъти годишно. Членовете на съвета няма да получават допълнителни възнаграждения, нито ще се отваря допълнителен щат за секретариат, а ще се използват свободните щатни бройки.

  Източник: http://www.24chasa.bg/

• КС вероятно ще отмени изискването за уседналост и онлайн гласуването

  Автор: Полина Паунова

  Конституционният съд най-вероятно ще отхвърли залегналия в новия Изборен кодекс срок за уседналост 10 месеца и ще го намали на 6 месеца. Мотивът ще бъде, че не може така рязко да се увеличава изискуемият срок. Това научи Mediapool от отлично информирани източници, преди да бъде огласено самото официално решение на КС.

  Според новия Изборен кодекс, който парламентът прие ударно в края на миналата година, за кмет ще могат да гласуват само тези граждани, които са живели в съответната община поне 10 месеца. Това изискване трябва да важи за местните избори, които ще се проведат тази есен. Законът предвижда на следващите местни избори, които трябва да се проведат през 2015 година, изискванията да бъдат още по-строги. Законодателят прецени, че тогава времевото изискване за уседналост ще бъде една година.

  Именно изискването за уседналост 12 месеца залегна в искането за тълкуване от Конституционния съд. КС бе сезиран от бившите коалиционни партньори от ДПС и БСП. По този начин обаче опозицията оспорва както срока от една година така и записаните в преходните и заключителните разпоредби на кодекса 10 месеца. Такъв срок фигурира и в доскоро действалия Закон за местните избори.

  Конституционните съдии смятат да се мотивират със стандартите на ПАСЕ и Венецианската комисия, които изискват регистрациите на гласоподавателите да са направени половин година по-рано.

  След решение, че 10 месечната уседналост противоречи на основния закон, парламентът ще трябва да запише в Изборния кодекс тълкуването, предложено от КС. Ако пък депутатите не се съобразят, за местните избори на есен ограничение в месеците уседналост няма да има.

  Освен това КС най-вероятно ще отмени и електронното гласуване. Членове на КС са на мнение, че текстът, който влезе в кодекса предимно по настояване на десните, може да предизвика объркване в изборните резултати.

  Мотивът за решението ще бъде защитен и със скорошното отсъждане на Конституционния съд в Германия, който забрани използването компютърна техника, чрез която става гласуването по електронен път. Немските юристи преценили, че тази система не дава възможност за алтернативен контрол.

  Въпреки, че Конституционният съд няма определен срок, в който трябва да обяви тълкуването си, се очаква то да излезе преди посещението на представители на Венецианската комисия у нас. Представителите на комисията поискаха от управляващите проекта за Изборен кодекс в края на миналата година и се очаква посещението им в България на 12 и 13 май. Очаква се те да проведат срещи с ЦИК, парламентарните групи, правната комисия в парламента и НСОРБ.

  Източник: http://www.mediapool.bg/

• „Огненото кълбо“ на Оборище

  Това е текстът на една реч, която Цецка Цачева, председател на Народното събрание, произнесе вчера в историческата местност Оборище. Който и да е авторът, написал тази реч, текстът може би си струва да бъде видян и прочетен от повече хора.

  Уважаеми дами и господа,

  Уважаеми участници и гости в събора-поклонение на местността „Оборище”,

  Има места и дати в националната ни памет, при чието само споменаване нещо трепва в душата на българина. От детските си години той познава тези места, въпреки че може би не е стъпвал в тях; той знае, че случилото се там преди много десетилетия го е определило да е такъв, какъвто е.

  Отбелязването на тези събития не понася дълги речи.

  Годишнината от такова събитие ни е събрало днес тук. И всички усещаме, че това е повече място за вглъбяване, то наистина не търпи многословието.

  Затова аз ще си позволя само с няколко думи да се върна към описанието на очевидеца – на гениалния Захари Стоянов – за пристигането на апостолите тук – на това място.

  След дълъг вървеж по хайдушки пътеки, опасни стръмнини, понякога и направо през вековната гора, прескачайки повалени дървета със стърчащи клонаци, с приближаването си до мястото, групата попада на „ред фенери по левия бряг на долината, които образуваха крива линия и представляваха една градска улица, само с тая разлика, че наместо къщи тук имаше дебели букове с бяла кора, като че да бяха мраморни колони.”

  Като следват очертания с мъждукащи фенери път, те стигат до едно високо място и напреде им се представя очарователна картина. Посред гъстата шума на високите букови дървета, там, гдето тъмнееше като в рог, издигаше се между двете теснини голямо светливо кълбо.

  Колкото се доближавахме до светлото кълбо, пише Захари Стоянов, толкова то ни се виждаше по-голямо и величествено. Оборище стоеше напредя ни във всичкото свое величие, осветено с много огньове и фенери, закачени по дърветата.

  И групата тържествено слиза сред очакващите я депутати, начело – преди Бенковски – е поп Грую, разпуснал коси и с кръст в ръката.
  Така, преди 135 години, влизат те в огненото кълбо.

  Това е картината.

  И толкова години вече това кълбо пламти в българската душа – запалените сред мрачината на гората огньове, около които са тези, които ще решат да се жертват.

  И толкова години всякакви тълкувачи и политици въртят и преобръщат това кълбо, намирайки в него и героизъм, и предателство, и смелост, и корист… вяра, себеотдаване… сливане на всенародния порив с едноличната воля на вожда….

  В едно огнено кълбо има всичко.

  Дали тези, които са го запалили, са знаели, че то ще гори дълго, че всяко следващо поколение ще го приема като свое, ще се разполага край огньовете в мрачината на гората, очакване на следващия ден да се захване с поредното освобождение, с поредното строителство?

  С поредното българско усилие, всъщност.

  Уважаеми дами и господа,

  Тук сме днес, за да почетем тези, които запалиха огненото кълбо. Нека пребъде в душата на българите паметта за тях, паметта за Оборищенското народно събрание.

  Източник: http://www.parliament.bg/bg/news/ID/2234

• В България медийната свобода е почти като в Намибия

  В света има 68 държави със свободни медии. България никога не е била сред тях.

  В новия доклад на организацията „Фрийдъм хаус” тя отново е сред „частично свободните”, поделяйки си 77-мото място с Индия и Източен Тимор.

  От години България пази непоклатимо лошата си позиция в доклада на „Фрийдъм хаус” за медийната свобода. През миналата година тя беше 76-та сред 196 оценени държави, тази година е 77-ма. България споделя 77-то място с Източен Тимор и Индия.

  Нейни съседки в класацията (но с повече медийна свобода от България) са Сърбия, Бенин и Намибия. България е със само едно място пред Черна гора, Монголия и Ботсвана.

  Източна Европа – все по-надолу…

  В света има 68 държави със свободни медии, България никога не е била сред тях. Сред 29 държави в региона Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз България заема 10-та позиция.

  Първите 8 страни в списъка са със статут „свободни”. Средните показатели за региона са почти непроменени в сравнение с предишната година, но „Фрийдъм хаус” посочва, че свободата на медите в този регион като цяло е намаляла. Влошаването се дължи най-вече на политически промени, посочва организацията.

  Унгария и Украйна са сред страните, претърпели най-значително намаляване на медийната свобода. Три от 10-те страни с най-несвободни медии в света са в региона на Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз: Беларус, Туркменистан и Узбекистан.

  Медиите в по-новите демокрации са по-уязвими спрямо натиск, идващ както от политически лидери, решени да заглушават критиците си, така и от мощни бизнес интереси, става ясно от новия доклад.

  Общата тенденция в света от 2005 година насам е към намаляване на медийната свобода, отбелязва „Фрийдъм хаус”. През 2010 само 15 процента от населението на света са имали достъп до свободни медии.

  Медиите – по свирката на престъпниците

  Нова тенденция в медийния свят е потискането на медиите от страна на недържавни групи. Екстремните случаи включват наркокартелите в Мексико, по-„меките” случаи – бизнес интересите на организирани престъпни групировки.

  Потискането на медиите става с използването на все повече насилие и това води до засилена автоцензура на журналистите. В същото време извършителите на нападения срещу журналисти все още остават ненаказвани.

  Източник: Дойче Веле

• Безродниците вече са на изчезване

  С генералния директор на БТА Максим МИНЧЕВ за Седмата световна среща на българските медии разговаря Магдалена Гигова /в-к Труд/

  – Г-н Минчев, каква е темата на срещата на българските медии от цял свят тази година?

  – “Медии и пари”. И това предизвика изключително голям интерес. Въпросите, свързани с икономиката на медиите, са важни не само за тези у нас, а и в чужбина.

  – Щекотливо! Но какво повече от поговорката “Който плаща, той поръчва музиката”?

  – О, има и допълнителни теми: връзката с България, двупосочният трафик на информация, защита на национални каузи, социални проблеми на българските общности в чужбина… И още – оцеляването на българските медии в условията на криза, конкурентоспособност на медиите, каузата – новина или пиар, медии и европари. Доста интересен е панелът “Медии и собственост” – за т.нар. медийни империи, за видимите и невидимите неща в медиите. Пъстра е тематиката и през трите дни на срещата ще стане още по-пъстра, защото заявките за участие са много.

  – А защо избрахте тъкмо Холандия?

  – По няколко причини. Първо, Холандия е държава с утвърдени медии и опит в областта на свободното слово. Тя е и лидер в електронните медии, които в последно време завладяват света. Втората причина е, че в Холандия имаме българско малцинство, по неофициални данни около 15 хил. души. Те имат популярен сайт емигрант.бг, нашата колежка Даниела Горчева издава и списание “Диалог”. Т.е. имаме и медийно присъствие, и диаспора. Не на последно място Холандия като държава е инвеститор номер 1 за 2009 г. в България. Същевременно е сред онези членки на ЕС, с които имаме неизяснени казуси, свързани с членството в Шенген и пазара на труда. Затова мисля, че всяка възможност за нас като медии и за България като страна да направим нещо позитивно като събитие, там ще бъде оценено добре.

  Седмата световна среща на българските медии ще се открие в Хага от министър-председателя Бойко Борисов. Потвърдили са участие много български министри, депутати, представители на деловите среди, и най-важното – много медии. Работните заседания са в едно градче близо до Амстердам – Хилверсум. То е известно като един от най-големите медийни центрове в Европа. Там са базирани повечето редакции на най-големите радиа и телевизии, има медиен бизнес парк и музей на медиите… Въобще един медиен град. А в Холандия всичко е близко, комуникациите са прекрасни.

  Неслучайно наш партньор е холандската агенция ANP, която се ангажира и откриването, и заседанията, и интересните събития да бъдат отразени от холандските медии.

  – Значи няма само протоколно да покажат как премиерът открива срещата и толкоз?

  – Надявам се. Миналата година във Виена работихме в тясно сътрудничество с австрийската агенция АПА, в Италия си партнирахме с агенция АНСА и радио “Ватикана”, в Испания работихме с агенция ЕФЕ и с много от популярните вестници. Тъй като БТА е организатор, обикновено наш медиен партньор е “братската” агенция от съответната страна и тя се заема с информацията на място.

  – Срещата още не е минала, но мислите ли за следващия “адрес”?

  – Истината е, че има дълъг списък от желаещи да бъдат бъдещи домакини. След София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна-Бургас и Виена, на опашка чакат Прага, Киев, Москва, Монреал, Атина, Никозия, Париж… Радостното е, че проектът се развива и участват все повече и повече хора. И с всяка година се поставят все повече и повече важни въпроси за медиите.

  Ще отворя една много важна скоба: през последните няколко години, за съжаление, престанаха да съществуват някои от емблематичните медийни форуми. Отиде си ежегодната конференция на Медийната коалиция в Банско, замря фестивалът в Албена и нашата среща се превърна в единствения журналистически форум. Казвам го със съжаление, защото на нас ни липсват местата, където можем да си говорим за нашия занаят.

  Може би затова очакваме над 70-80 медии от България и чужбина. Като от странство държавите са повече от 20 с над 30 медии. При това географията ни се разширява. Ще дойдат участници от САЩ, Испания, Чехия, Великобритания, Австрия, Гърция, Швеция, Унгария, Ватикана, Молдова, Сърбия, Кипър, Украйна, Израел… В Южна Африка, където има голяма диаспора, се появи български сайт. Имаме и българско радио в Китай. И още наши медии в Ирландия, Исландия и Португалия, в Бразилия и Полша, на банатските българи и в Швейцария… Според различни източници голямата българска диаспора по света е между 1,5 млн. и 2 млн. души. Досега сме идентифицирали над 120 нашенски медии.

  – Как ще балансирате между поканените, защото и българските медии в чужбина са се разделили на “два Синода”, типично по нашенски?

  – Ние просто ги каним и сме над ежбите. Давам пример – в Чикаго имаме няколко вестника и сайта. Някои от тях може би са в по-сложни отношения, но всички присъстват на нашата среща. Ние не правим политика, важното е всеки да дойде и да си каже болката.

  Коефициентът на полезно действие е трудно изчислим, но още от първата среща в София досега много от медиите по света и у нас се сдобиха с кореспонденти, започнахме да реализираме национални каузи. На срещата в Рим всички издания у нас и в чужбина отразиха еднакво добре апела ни да освободим медиците ни в Либия.

  – Значи сте нещо като социална мрежа – свързвате хората?

  – Много ми е приятно да виждам по вестници, телевизии и радиа имена на хора, които са участвали в нашите срещи. Задачата ни е да съберем българските медии у нас и в чужбина, да ги свържем с българските политици, с бизнеса, с институциите. Убеден съм, че в тази изборна година голямо значение ще имат гласовете на нашите сънародници в чужбина. Затова на срещата ще има въпроси къде да бъдат разкрити изборни секции, за електронното гласуване, и т.н. Отначало имаше упреци защо на тези срещи присъстват политици. И парадоксалното бе, че тези упреци идваха от България. А колегите от чужбина искат да се видят с президент и премиер, с министри, да установят контакт с тях.

  Българските политически лица, които не вземат участие в срещата, а са само гости, са подложени на доста въпроси, атаки и упреци и невинаги се чувстват уютно. Но това е един от начините да разберат какво мислят и чувстват българите зад граница.

  Нашите сънародници в 40-50 държави изпращат годишно в България над 2 млрд. лева (а това са само парите, идващи по официални канали). Така че не можем да подценяваме и този икономически момент.

  – Имате ли наблюдения в човешки план? Доста утвърдени колеги потърсиха щастие в странство, а е трудно да се реализираш там професионално.

  – Реализираните в международните медийни институции са малко – Ники Антонов, Ралица Василева, Сашо Андреев… Но повечето от колегите, търсейки ново поприще, се захващат с това, което могат. Може би затова се появяват български медии. Нашата диаспора е жива и по-различна. Досега тя се разделяше на икономическа емиграция преди войната, на политическа и нелегална до 1989 г. и нова, икономическа, която в повечето случаи е законна. В началото се гледаха доста подозрително и бяха разделени.

  И както се гледат подозрително, живеят общо. Неслучайно в Чикаго има църкви, училища, музеи, магазини. Сега вече няма “ортодоксални” български емигранти. Факт е, че навсякъде по света има точки, които излъчват, пишат и говорят на родния ни български език. В Испания се издава вестник с 10 000 тираж! Прави го Богдана Мараджийска и се справя толкова добре, че парадоксално, нашият екип издава и вестника на румънците, които са половин милион в Испания, и на еквадорците.

  – Променя ли се “инфраструктурата” на медиите?

  – Пред очите ни. С настъпването на интернет, с предизвикателствата на технологиите много голяма част от медиите следват процесите и вестниците преминават в сайтове. Но пък в Атланта (САЩ) сега излезе български вестник, който има и хартиено издание, и електронен вариант.

  Източник: http://www.trud.bg/

• НАГРАДЕН ФОРУМ – ЧИКАГО ПРОЛЕТ 2011

  Целта на Форума е ДА УТВЪРДИ БЛАГОТВОРИТЕЛНИ НАВИЦИ И ТРАДИЦИИ всред българската общност в Чикаго.

  Във форума участват институции и лица, които са осъществили награди и дарения (спонсорство, меценатство).

  „Награден форум – Чикаго 2011” е за периода между 1 октомври 2010 и 1 май 2011 година. Дарители през този период са:

  Васил Байрактаров
  Венеция и Димитър Огнянови
  Георги Узунов
  Динко Динев
  Д-р Виолета Симов-Динев
  Ивайло Петков
  Ивелен Костов
  Катиана Генчев
  Никола Чаракчиев
  Петранка Стаматова
  Пламен Маринов
  Пламен Христев
  Симпатизанти на БАА
  Томислав Георгиев
  Цветелина Бойновска
  Шефкет Чападжиев

  Българска Евангелска Божия Църква „Нов живот”
  Народно събрание на Република България
  Посолство на България във Вашингтон
  Съюз на българските писатели в САЩ и по света

  На 1 май 2011 година Народното събрание на Република България, чрез Георги Пирински, подари на Българо-Американска Асоциация: Информационни материали за работата на Народното събрание, брошури и фотокопия на Учредителните дневници на Народното събрание и издания на българското културно наследство.

  Дарителите присъстваха на специалния Награден форум в неделя, 1 май 2011 година, през време на „Открита дискусионна пролетна сесия на Българо-Американска Асоциация – пролет 2011”, и бяха представени на българската общност в Чикаго. Сесията се проведе в “Залата за делови срещи” (Executive Conference Center) на Pavilion Apartments, 5441 N. East River Road, Chicago, IL 60656.

  За допълнения и контакти с „Награден форум – Чикаго 2011”, моля използвайте [email protected] .
  .
  File: bd11p-nf2

• ПРАВОТО НА ПРЕВОДАЧ

  ПРАВОТО НА ПРЕВОДАЧ В ОБЛАСТТА НА МЕДИЦИНСКИТЕ УСЛУГИ
  Красимира Калчева, Кей Транс Сълушънс
  Специална презентация за ПРОЛЕТНАТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
  от  ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО – ПРОЛЕТ 2011”
  Неделя, 1 май 2011

  „Осем процента от населението на Америка имат ограничени познания на английски език. За тези 25 милиона американци, осигуряването на професионален преводач може да означава дали ще оживееш или ще умреш.”
  Какво да направите, когато не можете да обясните на никой какво точно ви боли или още по-лошо, от какво се нуждае вашето дете? Знаете ли, че имате право да изискате от здравното заведение да ви осигури безплатно професионален преводач? Това, което ви гарантира преводач в сферата на медицинските услуги са федералните закони, забраняващи дискриминация въз основа на раса, цвят на кожата и национален произход, която засяга хора, които имат ограничени познания на английски език.
  Освен федералните закони има и щатски закони, като Закона за осигуряване на езикова помощ (Language Assistance Services Act) на щата Илинойс, чиято цел има осигуряването на достъп до медицински услуги на хора с ограничени познания на английски език, както и на глухонеми лица.
  Това, което МОЖЕТЕ да очаквате от професионалния преводач е:
  • да превежда всичко, което ви се казва от медицинското лице;
  • да превежда, всичко, което вие казвате, без да пропуска нещо, изменя смисъла на казаното или да добавя нещо от себе си;
  • да задава поясняващи въпроси, които да помогнат на пациента или на лекаря да разберат правилно всичко, което е необходимо да се преведе, включително и въпроси, свързани с културни разлики и традиции;
  • да пази пълна конфиденциалност относно казаното по време на превода.

  Това, което НЕ МОЖЕТЕ да очаквате от професионалния преводач е:
  • да превежда само части от разговор по ваша молба, който е свързан с ваш родител, дете или роднина. По закон от преводача се изисква да превежда всичко, дори и пациента да е сериозно болен и някой от членовете на семейството му да искат да запазят в тайна неговата болест. Това би било в противоречие на американските закони и етичния кодекс на преводачите.
  • не можете да очаквате, че преводача ще разяснява или обяснява медицински процедури, термини или вид лечение. Тези въпроси са за вашия лекуващ лекар. Преводачът няма необходимото медицинско образование и не може да носи отговорност за решенията ви като пациент.
  • преводачът да бъде ваш роднина или дете. Има толкова много случаи, в които за преводач е служил дете, роднина или други лица, които не са били квалифицирани преводачи, в резултат на което пациентите се озовават с невярно поставени диагнози, неправилно проведено лечение или лечение, което им е коствало сериозни медицински усложнения, дори смърт.
  В случай от Калифорния, в които преводач е бил 12 годишният син на пациента, води до неправилен превод на лекарските инструкции относно приемането на лекарства и приключва със смърт, породена от прекомерното взимане на лекарствени средства.
  
  Липсата на преводач води до смъртта на Муун Чун Сун, пациент, които говори корейски и на когото е казано просто да взима „Тайленол” в момента на изписването му от болницата. Той умира 34 дни по-късно. http://www.nytimes.com/2004/07/26/nyregion/caught-in-the-health-care-maze-a-korean-family-s-story.html?pagewanted=1
  За съжаление съществуват много други случаи, в които пациентите не са получили необходимите медицински грижи или въобще някакви медицински грижи поради липсата на професионален преводач, който да осъществи ефективна комуникация.
  Което ни води до въпроса КАКВО ДА НАПРАВИМ, когато искаме да сме сигурни, че ще ни се постави правилната диагноза, ще ни бъде предписано правилното лечение и няма да рискуваме живота си поради неправилно разбрани инструкции за приемане на лекарства?
  Поискайте професионален преводач, който да ви помогне при комуникацията с вашия лекар. Това може да се осъществи чрез осигуряването на преводач на място, чрез телефонен превод или видео-конферентна връзка.
  Лица, на които не е осигурен преводач в сферата на медицинското обслужване могат да се обръщат към Службата по обществено здраве в Илинойс (Illinois Department of Public Health) и да се обадят на телефон: 800-252-4343. Ако имате нужда от допълнителна информация, свързана с вашите права за предоставяне на преводач, можете да се обръщате към Красимира Калчева, професионален преводач на телефон: 920-559-0644 или посетете интернет страницата на К Транс Сълушънс на www.ktranssolutions.com.

  Krasimira Kalcheva
  English Bulgarian Translations and Interpreting
  Member of ATA, NAJIT & MATI

  K Trans Solutions, LLC
  5401 Williamsburg Way, Apt. 207, Fitchburg, WI 53719
  Tel.: +1 920-559-0644, +1 773-661-4089
  Fax: +1 773-326-3616
  Web-site: http://www.ktranssolutions.com

• Отворено писмо до медиите от редакцията на Биволъ (www.bivol.bg)

  Уважаеми колеги,
  Сайтът за разследваща журналистика Биволъ (bivol.bg) започна да публикува секретни американски дипломатически доклади от и за България, споделени от Wikileaks.
  Биволъ е официален медиен партньор на Wikileaks.
  На сайта Биволъ ще се публикуват анализи и коментари към документите на български език.
  Анализи и коментари на английски от Биволъ ще се публикуват на сайта wlcentral.org – водеща световна референция за информация свързана с Wikileaks и Cablegate.
  Споразумението с Wikileaks ни задължава да публикуваме едновременно с анализите и оригиналните текстове на докладите, на които се позоваваме. Wikileaks публикува оригиналните текстове с няколко часа или дни закъснение.
  Екипът на Биволъ избра да публикува оригиналните текстове на докладите на платформата Болканлийкс поради следните причини:
  – технически е възможно домейнът bivol.bg да бъде спрян от българските власти. Това не е възможно за сайта Болканлийкс, който е в домейн на Европейския съюз: balkanleaks.eu
  България е страна с лоши референции в областта на свободата на словото. Публикувайки чувствителна информация ние си даваме сметка, че българските власти, в които има и кадри на бившата Държавна сигурност, могат да се опитат да ни попречат. Държим да припомним за прецедента със затварянето на сайта „Опасните новини“ от ДАНС и жестокият опит за убийство на колегата Огнян Стефанов, нарочен за автор на публикациите в него.
  – Balkanleaks.eu използва защитена криптирана връзка и нашите партньори и читателите могат да са сигурни, че няма как да бъде разкрита тяхната самоличност. Невъзможно е и проследяването на това кой и какви файлове, текстове и документи ни изпраща.
  Българските правоохранителни органи заслужено си спечелиха лоша репутация с масово, незаконно, безконтролно и безнаказано подслушване на комуникациите на гражданите. А българската съдебна система е вече международно заклеймена, като корумпирана и действаща по двойни стандарти. Ние не желаем да излагаме на опасност читателите и се стремим да защитим тяхното лично пространство.
  Апелираме, при цитиране на докладите (телеграмите), публикувани в платформата Болканлийкс да се изписва: публикуван(а) от Wikileaks и Биволъ.
  Напомняме също нещо, което би трябвало да се спазва от медиите, зачитащи етичните и правни норми в журналистиката. Коректно е при буквално преписване на големи пасажи от авторски текстове да се цитира техния източник.
  За съжаление установихме многобройни буквални препечатки на наши текстове, включително от водещи медии като агенция „БГНЕС“ и в-к „24 часа“, без никакво позоваване на нашия труд. С оглед защита на своите интереси Биволъ обмисля да заведе съдебни дела за нарушение на Закона за авторското право и сходните му права. Освен това Биволъ ще сезира Националния съвет за журналистическа етика за нарушение на Етичния кодекс на българските медии.
  Използваме случая да призовем медиите към етично и професионално отношение, коректно цитиране на източниците и зачитане на авторството на материалите. Мисията, с която Биволъ се е ангажирал да информира обществото за скритите и тъмни страни от практиката на управляващите и решенията им по национално значими въпроси, остава неотклонна. Вярваме, че ще срещнем искрена морална и професионална поддръжка, както от колегията, така и от всички българи.
  Редакцията на Bivol.bg

  P.S. Последното интервю с основателя на Wikileaks Джулиан Асанж, дадено специално за Биволъ, можете да прочетете днес на сайта. (Б.Р. Вече е публикувано и на Еврочикаго – линк.) В интервюто можете да се запознаете с мисията на Wikileaks да създава журналистика от нов тип, основана на отстояването на абсолютната прозрачност и зачитането на правата на хората да бъдат обективно информирани за обществено-политическата система, която често определя съдбите им “на тъмно”. Джулиан Асанж споделя своите възгледи, принципи, идеали и проблеми. Той отговаря на въпроса, защо екипът на Wikileaks е взел решение да работи именно с Биволъ, като свой медиен партньор и какви са измеренията на това сътрудничество.

  

• Иван Славков-Батето е починал

  Иван Славков-Батето е починал около 14:00 часа днес, 1 май. В последните дни той е бил в Правителствена болница.

  Славков е бил приет в лечебното заведение в края на миналия месец.
  Зам бившият президент на БФС и бивш председател на БОК се бореше с тежко заболяване на белите дробове.
  Само след десет дни Батето, както беше наричан от приятелите си, щеше да навърши 71 години.
  В сайта на Българския олимпийски комитет (БОК) също оповестиха новината за кончината на дългогодишния президент на организацията. Лично наследничката му на този пост Стефка Костадинова изказа най-искрените си съболезнования на семейството му.
  От БФС също изказаха съболезнованията си за смъртта на бившия президент на организацията.

  Кой е Иван Славков?

  Батето е бивш състезател по водна топка, а от 1982 г. беше председател на Българския олимпийски комитет. От 1987 г. беше и член на МОК.

  Славков беше отстранен от тези постове през 2005 г. заради скандала в предаването „Панорама“ по „Би Би Си“ с продажбата на вота за олимпийските игри в Лондон през 2012 г.

  Малко след това той се оттегли и от поста си като президент на Българския футболен съюз, на който беше начело в продължение на десет години.

  През 70-тте години на миналия век Славков е бил и ръководител на футболния Левски. Малко след това става генерален директор на Българската телевизия, като остава на поста десет години.

  Иван Славков е бил женен за дъщерята на Тодор Живков – Людмила. От нея той има един син.

  Иван Славков е носител на орден „Стара планина“ от 2003 г., както и доктор хонорис кауза на Националната спортна академия. Славков беше и професор по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет.

  Източник: Sportni.bg

  –––––––-

  Батефикация

  Aвтор: ИВО ИНДЖЕВ

  Гледам централните новини на БНТ. Както и в другите български медии, включително в интернет, водещото събитие е кончината на Иван Славков. Тази класация ме води към мисълта за приоритетите в живота (ни) и смъртта(им). „ А сега и останалото по-важно“, ми казват.

  „Останалото“ е беатификацията в Рим на папа Йоан Павел ІІ.

  У нас всички пътища водят към батефикацията.

  Комбинацията между папата, татето и Батето е еманацията на (де)градацията в ценностите на нацията.

  Бог да ги прости и ако може – да прости и простотията ни!

  Източник: http://ivo.bg/

• ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В САЩ (фото и видеорепортаж)

  Форумът с основна тема „Ролята на българските общности в САЩ за запазване на българския език и национално самосъзнание” започна с жизнерадостно поздравление от учениците на училище “Джон Атанасов” в Чикаго.
  Боянка Иванова, директор на училището и член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина откри събитието и представи официалните лица и гости.

  Последваха приветствия:
  Сергей Игнатов – Министър на образованието, младежта и науката на Република България
  Георги Пирински – Зам.- председател на 41-то Народно събрание
  Тихомир Стойчев – Пълномощен министър при посолството на Р.България във Вашингтон
  Oт д-р Боян Кулов – Председател на Асоциацията на българските училища в чужбина
  Пат Михалски – Завеждащ отдел по мултикултурни въпроси към офиса на ковчежника на община Кук в Чикаго – Мария Папас

  Поздравителни адреси до форума бяха получени от:
  Ирина Бокова, Генерален директор на ЮНЕСКО
  Георги Първанов, Президент на Република България
  и от посланик Елена Поптодорова (приложен под фотографиите, най-отдолу)

  Сред гостите бяха още:
  Стефка Йовчева – Втори секретар по политическите въпроси към Посолството на Република България във Вашингтон, Спонсорите Васил Байрактаров и Румен Вълчев

  В залата присъстваха преставители на български училища от 13 щата в Америка, а регистрираните участници бяха над 110. Повече за работата на форума, ще очакваме от изявленията след завършването му.
  Днес програмата продължава от 10 часа сутрина (18 ч. в София), когато започва традиционният Фестивал “Български дни в Чикаго – пролет 2011” със семинари на тема “За състоянието на българската общност в САЩ”, на който ще присъстват министър Сергей Игнатов, Георги Пирински, Тихомир Стойчев и повече от гостите на форума.
  За да видите снимките по-големи, кликнете с мишката върху тях. Линк – към програмата на форума.

  © www.Eurochicago.com

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  Посланик Елена Поптодорова до Форум на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ, Чикаго

  Уважаеми г-н министър,
  Уважаеми г-н заместник-председател на Народното събрание

  и най-вече

  Драги преподаватели, просветители, крепители на езика, който държи здравата връзка помежду ни из целия свят,

  Поздравления към българското училище и културен център „Джон Атанасов” в Чикаго и Асоциацията на българските училища в чужбина! Успяхте! Форумът стана. Тук е правителството, тук е парламентът, тук сме и ние, българските дипломатически представители в САЩ, които имаме особена съпричастност към вашите усилия и цели. Поради посещение на външния министър Н.Младенов във Вашингтон със съжаление самата аз отсъствам – но само физически! – от тази зала.

  Представителството на участниците във форума показва, че вече можем да говорим за мрежа от български училища в Съединените щати. А началото не бе толкова отдавна. Помня и бях съпричастна към създаването на училищата тук, в Чикаго, във Вашингтон, Ню Йорк, Бостън. При това процесът съвсем не е приключил – броят на училищата расте. И ако преди десетина години решавахме нуждите на няколкото български училища „на парче” ( с умиление си спомням как пренасях до Чикаго рулони с исторически и географски карти и учебници…), то днес това вече нито е възможно, нито пък достатъчно.

  Смятам, че днес, след опита на изминалите години, както училищата зад граница, така и институциите в България сме готови за отговорностите на много по-високо организирана и професионално регламентирана система от български училища зад граница. Тя ще създаде трайно качество на образованието в тях, сравнимо с образованието в училищата в България и ще е от полза най-вече за децата, обучаващи се в тях. За създаването на такъв регламент разчитаме основно на Министерството на образованието, младежта и науката. Тук искам да поздравя министър Игнатов и експертите на МОМН за добре функциониращата програма „Роден език и култура зад граница”. Тя се оказа отличен двигател за разрастване на броя на училищата в САЩ.

  В писмен отговор на мое писмо имам уверенията на министъра на образованието за предстоящо създаване на цялостен и най-вече траен регламент за статута и функционирането на българските училища зад граница. Това ще реши много от откритите въпроси, които ще обсъждате днес на форума.

  Драги участници,
  С радостно вълнение очаквам да положа подпис под годишните свидетелства на децата, които ще завършат тази учебна година в българските училища в САЩ. Този подпис не е личен. Той е на българската държава и дава легитимност, включително юридическа, на свидетелствата за завършено ниво на образование. Затова отдавам особено значение на цялостното регламентиране на системата от български училища в чужбина и очаквам то да се случи своевременно.

  Искам да ви уверя, че дипломатическите представителства на Република България в САЩ ще продължат ежедневното си взаимодействие с вас. Разчитайте на пълна подкрепа и съпричастност!

  Преди да завърша, искам да ви приканя да участвата в първото издание на обявения от българското посолство фото-конкурс „ЛЮБЯ, ТАЧА И МИЛЕЯ”. Той е предназначен само за българи, живеещи в САЩ и е под надслова „Пак съм тук под родното небе, с обектива бродя, снимам от сърце”. Подробностите ще намерите на фейсбук страницата на посолството.

  Успех в днешния ден! С мисълта си съм някъде там, сред участниците в залата.

  ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА

  Извънреден и пълномощен посланик
  на република България в САЩ
  
  .

  Вижте и видеофилмите на Мария Илиева (Mutzuna):

  Форум на българските училища в чужбина
  
  .
  ВИДЕОХРОНИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧИКАГО – 2011
  
  .

• Днес е Томина неделя

  Неделя след Пасха – Томина (Празна, Светла) Неделя (Thomas Sunday – the Sunday after Easter).
  През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома. На този ден завършва  Великденският празничен цикъл.
  След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях
  Апостолите му казали: „Видяхме Господа“, но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани („Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам“).
  Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома. Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:
  – „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали.“
  Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:
  – Господ мой и Бог мой!
  Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.
  Това е първата седмица след Великден и поставя завършека на Великденския празничен цикъл. Неделята след великден наричат Томина неделя — по името на Тома — един от дванайсетте апостоли на Исус. В една легенда се разправя, че Тома не повярвал на Христовото възкресение и затова Спасителят му се явил след няколко дни и позволил на апостол Тома да сложи пръст в раните му. Затова и наричат апостол Тома още Неверни.

  Тази седмица от стари времена е наситена с много момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда. На Светлата сряда от седмицата се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести.
  В Западна България се играе обредното Ладино хоро. На селското хорище се събират моми, ергени, възрастни жени и мъже. Момите се залавят в кръг и започват с песни хорото, като две от тях (едната в кръга, другата отвън) държат кърпа над веригата. Три пъти те разсичат хорото и така се образуват три несключени хора, които отново се сключват. Този път мястото на жените се заема от ергени с прътове в ръце.
  В Югоизточна България (Бургаско) се изпълнява обредът Мара-Лишанка. Правят кукла-булка от чехлите на млада булка, женена през Зимата (единият е жълт, а отгоре е червен). Тая кукла обличат с мъжка риза и тази риза именно е онзи знак, който подсказва, че това е праобраз на великото двуполово (андрогинно) божество, според нашата фолклорна митология, от което е произлязъл човекът.
  Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

  На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.
  В неделята имен ден празнуват всички, носещи имената: Тома, Томислав, Томислава. Да са живи и здрави!
  Понеделникът след Томина неделя се нарича Софинден. Той се почита срещу суша. На жените е забранено да перат. Но ако това се налага, дрехите не трябва да бъдат изсушени докрай.
  Не се ядат яйца за предпазване от цирей. Всички трябва да си измият лицето и ръцете с вода, в която е било потопено червено яйце. Това се прави, за да се предпазят от пъпки и рани.
  Не се впряга добитък, не се ходи на нива, за да не окуцее добитъкът.

  Подвижните празници от Великден до Петдесетница
  :: Неделя след Пасха – Томина Неделя
  :: Трета неделя след Пасха – на св. жени Мироносици
  :: Четвърта неделя след Пасха – Неделя на Разслабления
  :: Пета неделя след Пасха – на Самарянката
  :: Шеста неделя след Пасха – на Слепия.
  Възнесение Господне (Спасовден)
  :: Седма неделя след Пасха – Неделя на Светите Отци на Първия вселенски събор
  :: Осма неделя след Пасха – Петдесетница – Св. Дух

• ПРОГРАМА „Български дни в Чикаго – Пролет 2011″

  на
  ОТКРИТА ДИСКУСИОННА ПРОЛЕТНА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ*
  Неделя, 1 май 2011
  Pavilion Apartments, 5441 N. East River Road, Chicago, IL 60656, phone 773-693-3140
  Спонсори
  Симпатизанти на БАА (б. и.), д-р Виолета Симов-Динев, Park Ridge Taxi and Community Cab, Цветелина Бойновска, Петранка Стаматова, Ивелен Костов и други,
  със съдействието на
  „Български партньорски организации”
  с медийната подкрепа на
  в-к „България Сега”, в-к „Старт”, в-к „България” и EuroChicago.com
  Патрон на фестивала – Ивелен Костов
  Мениджмънт – Никола Чаракчиев

  10.00 Дискусионно фоайе. Регистрация.                                                                                                       Чаракчиев
  10.15 Въведение в технологията на сесията                                                                                                 Чаракчиев
  10.20 Откриване на Фестивала, Патрон на Фестивала Динев, Костов, Стоев
  10.25 Приветствия Пирински, Игнатов
  10.30 За състоянието на българите в САЩ Величков
  Българският (ДНК) генотип и националната идентичност Чаракчиев
  10.40 Представяне на Министерството на образованието, младежта и науката           Игнатов
  10.50 Представяне на Народно събрание на Република България Пирински
  11.00 Дискусия Динев
  12.00 Българският вкус в Чикаго Гюдюлиева-Ковачева
  13.00 Представяне на български училища и университети

  Американски университет в България
  Българско училище „Нов живот”
  Българско училище „Джон Атанасов”

  13.30 Закон и право
  Какви документи трябва да съхраняват работодателите за работниците
  Проблеми на трудовото право
  Модерни измами и кражба на лични данни

  14.30 Инвестиции в САЩ – къде, кога и как Стаматова
  Понятието криза                                           Стоев
  15.00 За състоянието на българите в Чикаго
  Музиката като бизнес: От Carnegie Hall до българските срещи в Чикаго Гогова
  Правото на преводач в областта на медицинските услуги
  Ценностите
  Застрахователното дело – регулиращ елемент на обществото
  15.30 Награден форум – Чикаго 2011, меценати, спонсори, дарители            Чаракчиев
  16.00 Закриване. Очакваме Ви на „Български дни в Чикаго – есен 2011”.

  bd11p-scena

• Бойко Борисов се оплаквал от Путин на американците; RWE е „саботирана“ да се откаже от Беленечник

  Ако няма напредък в придвижването на руските енергийни проекти, българите „рискуват да останат на студено през зимата“. Това е казал руският премиер Владимир Путин “на ухо” на българския си колега Бойко Борисов, извън протокола, на срещата на високо равнище в Гданск на 1 септември 2009 г. Не става ясно с какъв тон е споменато въпросното изречение, т.е. дали е било достатъчно заплашително, но явно е направило сериозно впечатление на Борисов, за да бъде своевременно докладвано и да попадне в конфиденциалните информации на дипломацията на САЩ.

  “Оплакването” на Бойко Борисов за отношението на Путин е отразено в американска дипломатическа телеграма датирана от 5 октомври 2009 г., разкрита от Wikileaks [09SOFIA561]. От текста не е ясно дали става въпрос за шега, или за заплаха. На 29 септември 2009 г. Борисов е поискал помощ от правителството на САЩ относно диверсификацията на енергийните източници за България. “Финансово закъсалата нова администрация не цели само да се отърве от проекти със съмнителна търговска жизнеспособност, но и да увеличи сигурността на енергийните доставки чрез диверсификация.”, вярват американските дипломати.

  Докладът разказва за среща на министър–председателя с три големи енергийни компании на САЩ на същата дата. В резултат на това правителството се е ангажирало в преговори да се използва тяхна технология за диверсификация на ядреното гориво и за утилизация на отработеното ядрено гориво.

  Докладът разкрива, че американците са се надявали Бойко Борисов да спази обявените си официално намерения преди да поеме властта: да се преразгледат всички руски проекти свързани с големи енергийни сделки, направени от Тройната коалиция. Както показа времето обаче случи се точно обратното и ролята на премиера в началото на мандата му се оказа фалшива.

  От други дипломатически грами посветени на енергийните проблеми на България се разбира категорично, че рискът милиони българи да останат на студено, заради руски енергиен шантаж, е разглеждан съвсем сериозно от българските политици, които са договаряли енергийните проекти с Русия. Това се оказва формулата, с която Русия диктува политически решения на суверенната уж страна – член на ЕС.

  Големата енергийна „петчленка“

  Противно на публичните изявления, от грамите лъсва тясната обвързаност между трите големи руски проекта: АЕЦ Белене, Южен Поток и Бургас-Александропулис, които президентът Първанов назова „Голям шлем“, а руският в-к Комерсантъ иронизира – „Голям член“.

  Американците смятат, че зад всички тези проекти стои директно или индиректно, чрез подставени фирми и финансиране руският газов гигант Газпром. Техните категорични анализи сочат, че строежът на Белене с руски пари и технологии върви “в пакет” и с бъдещото изграждане на петролопровода “Бургас – Александруполис”, както и с “Южен поток”. На въпрос, дали това е така, бившият енергиен министър Румен Овчаров се е опитал да отрече, но както вече се вижда от развитието на нещата, явно анализите се оказват верни.

  Но трите проекта от Големия шлем не са всички карти в руската енергийна колода, разигравана срещу България. В разговор с посланик Байърли проведен на 19 октомври 2006 българският енергиен министър Румен Овчаров е признал за връзка между преговорите за АЕЦ „Белене“ и преговорите за подновяване на договора за газови доставки [06SOFIA1481].

  От същия разговор става ясно, че посланик Байърли би желал Westinghouse да бъде избран като подизпълнител в проекта Белене. Тези надежди обаче са попарени от Овчаров, който твърди, че е „голям фен“ на Westinghouse, но участието на европейския консорциум Framatom/Areva в проекта е задължително условие за бъдещото членство на България в ЕС, за което е оказала натиск Ангела Меркел.

  Газпром се домогва също и до собственост върху българската енерготранспортна мрежа споделя Овчаров [06SOFIA1162]. Така преговорите водени от правителството на Станишев се очертават като 5 в 1: АЕЦ Белене, Южен Поток, Бургас-Александропулис, газовите доставки и собствеността върху преносната мрежа. Отделно стои въпросът за 100% зависимост от внос на руско ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй и неговата утилизация.

  Най-силният коз на Русия за бъдещите проекти е почти пълната зависимост на България от енергийните доставки, наследена от комунистическо време, която виси като дамоклев меч и принуждава българите към отстъпки, които от своя страна тласкат страната към все по-голяма зависимост – отбелязват със загриженост американците, които не пропускат да отбележат нуждата от диверсификация чрез участие в други проекти (Набуко), развиване на междусистемни връзки със съседните страни и използване на тяхно ядрено гориво и решения за утилизация в Козлодуй.

  „Мръсна енергия“, „енергийна мафия“ и обръчите на Доган

  Българският енергиен сектор е непрозрачен, корумпиран и свързан с лица близки до организираната престъпност, считат американските дипломати. [06SOFIA1691]В скандална грама, под знаменателя „енергийна мафия“ са цитирани конкретни имена и фирми „Риск Инженеринг“ на Богомил Манчев, „Фронтиер“ на Красимир Георгиев и фирмите на Христо Ковачки.

  „Ресурсите на „Белене“ са толкова грамадни, че всички от конкуриращите се енергийни и политически лобита ще получат дял“. За своя дял от Белене са се подредили и фирми близки до ДПС на Ахмед Доган, които „контролират екологичното министерство, отговорно за даване на  разрешения“ – смята авторът на грамата Алекс Карагианис.

  Биволъ предоставя пълният превод на текста на този доклад, многозначително озаглавен: МРЪСНА ЕНЕРГИЯ: КОРУПЦИЯ И ЛИПСА НА ПРОЗРАЧНОСТ ИЗМЪЧВАТ БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН СЕКТОР.

  Лимонът „Белене“ – с часовников механизъм…

  Английският вестник Гардиън публикува през декември две грами от посланик Макълдауни [09SOFIA69] [09SOFIA363], в които е акцентирано на многобройните проблеми пред проекта Белене: неясна цена и икономическа обосновка, непрозрачност, свързани с Русия лобита и подозрения за корупция.

  В редакцията на Гардиън обаче е отпаднала съществена част от текста, в който се обяснява, че ръководството на НЕК е пренебрегнало добрите практики в областта на ядрената индрустрия, не е изготвило програмен план за гаранция на качество за временните структури на площадката и е поискало от МРРБ да издаде разрешения без подходяща техническа документация.

  Тези проблеми обаче не убягват на инвеститора RWE, който се безпокои за липсата на прозрачност в работата с Атомстройекспорт и българските му подизпълнители. Германците са държани „на тъмно“ за повечето ежедневни технически проблеми на площадката. НЕК дори е възпрепятствала подизпълнителите да споделят с RWE информация по основни въпроси, позовавайки се на клаузи за конфиденциалност в договорите – пише в цензурирания текст.

  Едновременно с това НЕК се опитва да замаже очите и на публиката и на инвеститора, че проектът върви с пълна пара. За пред медиите се използва словесна еквилибристика, като фазата „Подготовка на площадката“ се нарича „Конструкция“, за да се внуши, че има напредък в дейностите.
  Резултатът от тази политика е известен – през октомври 2009 г. RWE излезе от проекта, който беше временно замразен.

  Ново правителство – нов късмет?

  Идването на Бойко Борисов на власт дава нова надежда за ограничаване на руското влияние в енергетиката. Американците отбелязват със задоволство намерението на правителството на ГЕРБ да преразгледа участието в руските енергийни проекти и про-западната ориентация на ключови министри като Дянков, Младенов и Трайков.

  Знак за първоначалната решителност на правителството е писмото изпратено от премиера Борисов до Барак Обама в края на септември 2009, в което той моли за американска подкрепа за стратегическите решения в енергетиката. [09SOFIA538]

  През октомври 2009 Бойко Борисов се среща с представителите на три американски енергийни компании, с които е обсъждал алтернативи за енергийните доставки, по-специално американско ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй и решение за утилизация на отработеното ядрено гориво от централата. [09SOFIA561]

  България зависи 100% от вноса на руско ядрено гориво и експортира отработеното обратно в Русия срещу значителна цена. Тя е и единствената европейска страна, която продължава тази практика, което я прави уязвима за руските прищевки да вдигнат цената, или да откажат да складират горивото в бъдеще – анализира американският дипломат, организирал срещата.

  Българският премиер изглежда е бил убеден от американската презентация, тъй като е поръчал да бъде изготвен проектодоговор за предложените решения. Борисов отново е поискал съвет от американското правителство относно опциите за диверсификация, както и подкрепа през следващите месеци, които ще бъдат критични за взетите решения за енергийното бъдеще на страната – отбелязва заместник-посланик Сатън.

  Два месеца по-късно американската подкрепа се материализира в София където е открит регионален офис на американското енергийно министерство. България е посетена и от специалния пратеник по енергийните въпроси Ричард Морнингстар, който се среща с ключови фигури от правителството. На 9 дек. 2009, Бойко Борисов се оплаква от липсата на европейско единство и подкрепа [09SOFIA696]. Европа бави парите за междусистемните връзки с Гърция и Румъния и България е станала заложник на енергийните амбиции на Италия, Франция и Германия – обяснява българския премиер на Морнингстар, имайки предвид подкрепата на тези страни (най-вече на Италия) за руския газопровод Южен Поток.

  „Правителството иска да се отърве от Белене“ – пише в коментар за срещата заместник-посланик Сатън – „но смята, че неустойките ще са твърде големи“. По това време проектът е замразен, след оттеглянето на стратегическия инвеститор RWE през октомври. Зависимостта от руски газ за години напред не позволява обаче на българите да спрат всички доминирани от Русия проекти. „Освен това те не го и желаят“ – коментира Сатън, която препоръчва по-силна ангажираност на американското правителство, за да помогне на „очевидно притеснения“ български премиер.

  Ден по-късно, на 10 декември, в България пристига руска делегация начело с министър Шматко, за да преговаря за енергийните проекти.

  Отстъплението за Белене – драма в грамата

  „Истинската драма“ в разговорите през декември е отстъплението на българската страна за АЕЦ Белене след преговорите с руснаците – пише Сатън в грама датирана от 21 декември 2009 и озаглавена „Поддаване по АЕЦ „БЕЛЕНЕ“. [09SOFIA711]

  Според министър Трайков България обмисля да даде на Русия мажоритарен дял в проекта „първоначално“, но конфузът е очевиден, защото той „не може да обясни какво точно означава това“. По-твърда в преценката си е зам.-министъра по енергетиката Мая Христова, която счита, че даването на собственост върху Белене на Русия е заплаха за националната сигурност. Тя споделя и за идеята да се проведе конкурс за финансов съветник, който да помогне на българската страна да се ориентира във финансовите аспекти на проекта.

  Русия възражда проекта Белене като използва едновременно „подсладители“ и нови форми на натиск. Ако България се съгласи на руска собственост върху Белене, това ще е драматично отстъпление от позициите на енергийната сигурност и една голяма възможност за поправяне на грешките на предишното правителство ще бъде пропусната – настоява Сатън в коментара към преговорите с руснаците.

  Това е и една от последните американски грами от България на енергийна тема, изтекли в Wikileaks. През следващата година правителството на Борисов ще поддържа позицията си на отлагане и протакане, през срещи с Путин, включването на „косматия дипломат“ – каракачанския пес Йорго…, за да се стигне до драматичните събития от началото на 2011 и разконспирирането на основни лобисти като Валентин Златев, консултант на Росатом и особено приближен на премиера.

  Най-вероятно американската позиция през този период не е претърпяла промяна. Позицията на Борисов обаче се промени и то съществено спрямо това, което четем в дипломатическите доклади от първите месеци след идването му на власт. За публиката остава да гадае в каква пропорция са били смесени заплахите на Путин за „оставане на студено“, „новите форми на натиск“ и „подсладителите“ в руския коктейл, сервиран в процеса на преговорите на българския премиер.

  .

  Източници: Wikileaks и Биволъ

  ––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред: Wikileaks и Биволъ имат споразумение за партньорство в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни.

• Стотици жертви на бурите в САЩ

  Силните бури и наводнения причиниха смъртта на най-малко 30 души в американския щат Тенеси. С това общият брой на жертвите на поредицата от бури и торнадота в САЩ достигна над 220 души.
  Центърът за извънредни операции на щата в Нашвил съобщи, че са били регистрирани 30 смъртни случая в шест окръга, след като бурите застигнаха щата вчера. По-рано днес беше съобщено, че жертвите на бурята, която през последните дни връхлетя южните щати на САЩ, са достигнали 128 души само в щата Алабама, а общият им брой до 160.
  Губернаторите на Алабама, Арканзас и Тенеси обявиха извънредно положение в резултат на новата серия от силни ветрове, проливни дъждове и торнада.
  Президентът Обама обяви извънредно положение в Алабама, като отпусна федерални средства за справяне с щетите.
  Ето първите думи на Барак Обама, който само няколко часа преди това бе показал своето свидетелство за раждане, което доказва, че има право да е президент на Америка:
  Michelle and I extend our deepest condolences to the families of those who lost their lives because of the tornadoes that have swept through Alabama and the southeastern U.S. Our hearts go out to all those who have been affected by this devastation, and we commend the heroic efforts of those who have been working tirelessly to respond to this disaster.

  Снимка от мястото на стихиите
  

  Свидетелството за раждане на Обама /President Obama’s Long-Form Birth Certificate/
  

• Правосъдие, протести и гражданско общество

  Автор: Силвия Белева

  След като посланикът на САЩ изрази мнение, че в страната ни съществува двойно правосъдие, несъгласие (меко казано) с тезата му изразиха президентът, председателят на Народното събрание, главният прокурор и председателят на Върховния касационен съд.

  Точно си отдъхнахме от корекцията им, когато не щеш ли на хоризонта се появи друг „недоброжелател” на правосъдната ни система – г-н Матиас Хьопфнер, посланик на Германия у нас. А сега, де. Ами нищо. Нека безстрастно проследим твърденията му.

  Господин посланикът казва, че в България няма гражданско общество, а темата за срастване на Държавна сигурност и елитите е табу.

  Някакво изследване отчело, че българите отъждествяват гражданската инициатива главно с благотворителните SMS-кампании, а гражданските организации свързват с пенсионери и футболни фенове.

  Липсва само незаобиколимо гражданско присъствие, което да е трън в петата на властта, ако се е самозабравила.

  Прояви ли се, то е пренебрежимо заради скромното си присъствие. Може да предизвика дори насмешка. Ето например, кметът на Белене казал, че протестиралите срещу строежа на руска ядрена централа у нас по Великден били по-малко от 60 човека. А той прочел някъде, че били 200. Ето как, според него, медиите разпространявали „превратна информация”.

  На 27 и 28 април т.г. в Русе се е състояла пресконференция на противници на АЕЦ „Белене”, както и тяхна среща с обществеността. Но за това не открих дори превратна информация. Открих пълна липса на информация.

  Тя е в интересно съзвучие с мнението на г-н Дулев – кмета на Белене. Той твърди, че организирани екологични организации в Белене „никога не е имало” и нещо повече – „и няма да има”. Какво е това, ако не директно обещание такива организации да не се допускат. А ако някак се „промъкнат” – да не им се дава трибуна, да се игнорират изявите им. Медиите – пак с широко затворени очи.

  Но за пикантни истории около „Скъклен дом” си ги отварят. Отворени са им и когато водачите на таксиметрови автомобили протестират. Тогава и изпълнителната власт си „изостря” сетивата – не като при учителски протест, например.

  Навремето таксита блокираха Народното събрание, а вестниците излязоха със заглавия „България уби дете”. После се оказа, че нито България, нито тогавашният министър-председател са сред убийците. Ето уместен пример за превратна информация.

  Но нека видим какво казва още г-н Хьопфнер. Той говори за отчетлива разлика в прилагането на правосъдие за различни хора при сходни случаи. „Хора, които многократно нарушават закона, получават или оправдателни присъди, или изобщо не стигат до съд”. Според него не става въпрос само за рушветчийство, а за „ голяма структурна грешка в организацията на работата в правосъдието, както и с липса на основополагаща система от ценности”. Която се отразява и в делата за „чуждестранните инвеститори в българската икономика”. Като тогава „проблемите за страната се превръщат в дългосрочни”.

  Превърнаха се в такива през съзнателно разтегляния във времето преход, в чието начало „… всички станахме свидетели на разграбването на държавната и общинската собственост посредством олигархични схеми, насилие и криминални похвати. Създаването на новия икономически и политически елит до голяма степен се случи върху изградените вече мрежи на бившата Държавна сигурност и останалите тайни служби на комунистическия режим. Техните пипала проникнаха във високите етажи на изпълнителната и съдебната власт. Тези времена оставиха след себе си над 150 неразкрити или ненаказани и до днес поръчкови убийства. Това не бива да се забравя и да се превръща в тема табу в едно гражданско общество“. Ето това е мнението на посланик Хьопфнер. Дано не е обидил някого.

  Извинявам се за дългия цитат, но е прекалено точно прицелен, за да го пренебрегна или да го преразказвам. А е точно прицелен, защото обяснява масовото обезсърчаване и затваряне. Обяснява безразличието към общи каузи и отказа от гражданска позиция. Обяснява сегашното състояние на твърде удобна дезинтеграция сред обществото.

  За кого е удобна липсата на солидарност ли? Почти говорител на тази „загадъчна” прослойка се явява беленският кмет г-н Дулев. Той нарича противниците на АЕЦ „Белене” хора, чието време е минало и сега няма с какво да се занимават.

  Един вид – поиграхте си малко на демокрация, но то вече мина – като детска рана от ожулване. Така че – кой откъдето е. Оставете хората в несекващ апогей. Те имат с какво да се занимават. Не им пречете.

  Сигурно помните симпатичните герои от Мъпет шоу. В един епизод обявиха, че предстои прогноза за времето. Тогава на екрана притича забързан персонаж с листове хартия в ръце. Застана пред микрофона, втренчи безстрастен поглед в камерата и небрежно обяви: „Днес време няма да има.” След което бързо напусна сцената.

  Всичко говори, че и ние не разполагаме с кой знае колко време, за да спрем обратното броене към собственото си изчезване. То върви паралелно с обезсмислянето и подмяната на всичко нормално. А ако някой ви каже, че в България се живее добре, приемете го с известни резерви и си имайте едно наум.

  http://www.svobodata.com/

  ––––––

  Слабостта на българското гражданско общество

  Слабостта на гражданското общество в България е първопричината за проблемите на страната във всички сфери на обществения живот – това заяви в интервю за Дойче Веле германският посланик в София Матиас Хьопфнер.

  След покриването на техническите критерии за членство в Шенген пред България стои трудната задача да покаже пред своите партньори осезаем напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. В това отношение месеците до юлския доклад на ЕК ще бъдат горещи за българското правителство и правосъдната система на страната, заяви германският посланик. Ето какво каза още дипломатът:

  „По мое мнение българското общество може да се определи по схемата на американския изследовател Франсис Фукуяма като общество с ниска степен на доверие към правителството, държавата и нейните институции. Бих казал дори, че в случая с България става въпрос за особено ниско ниво на доверие. Резултат от всичко това е капсулирането на хората в тяхната семейна и приятелска среда, отказът им да заемат активни граждански позиции и да участват в обществени инициативи. В крайна сметка се стига до силно отслабване на чувството за солидарност между самите граждани, чието доверие към държавата е изместено от разочарование.

  Пипалата на грозното минало

  Подобни нагласи в демократичния свят водят и до постоянно променливо поведение на избирателите. Дългият преход към демокрация и пазарно стопанство разклати още повече устоите за създаване на силно гражданско общество в България. В началото на този преход всички станахме свидетели на разграбването на държавната и общинската собственост посредством олигархични схеми, насилие и криминални похвати.

  Създаването на новия икономически и политически елит до голяма степен се случи върху изградените вече мрежи на бившата Държавна сигурност и останалите тайни служби на комунистическия режим. Техните пипала проникнаха във високите етажи на изпълнителната и съдебната власт. Тези времена оставиха след себе си над 150 неразкрити или ненаказани и до днес поръчкови убийства. Това не бива да се забравя и да се превръща в тема табу в едно гражданско общество.

  През последните две години в България действително се наблюдават и някои важни положителни промени. Появиха се множество групи от млади и енергични хора в защита на природата и срещу посегателствата спрямо околната среда. Много от добре образованите в чужбина млади българки и българи се завръщат в родината си по-често от преди, носейки със себе си идеи за промяна на статуквото, но стъпките към изграждане на гражданско общество в България от западноевропейски тип са все още твърде бавни и колебливи.

  Дискутираният напоследък въпрос дали българският съд третира по различен начин делата на богатите и на бедните, аз бих свел до дилемата дали правосъдието в страната дели своите клиенти на обикновени граждани и на недосегаеми. Фактите от българската действителност говорят в подкрепа на подобно раздвоение, защото хора, които многократно нарушават закона, получават или оправдателни присъди, или изобщо не стигат до съд.

  Български „специалитети“

  Макар че корупцията е явление, което е разпространено по цял свят, това с нищо не оправдава присъствието й в България. Въпросът е дали и доколко нейните правосъдна система и законодателство са в състояние да редуцират това социално зло.

  Не всичко, което не върви в правосъдието, се дължи на рушветчийството. Понякога става дума за страх, но ако съдът, прокурорите или разследващите полицаи се страхуват да осъдят престъпниците, то тогава имаме работа с голяма структурна грешка в организацията на работата в правосъдието, както и с липса на основополагаща система от ценности.

  Проблемът се репродуцира не само в наказателните, но и в гражданските дела. А когато и делата на чуждестранните инвеститори се решават „по втория начин”, тогава проблемите за страната се превръщат в дългосрочни. За съжаление в България продължаваме да се сблъскваме със случаи, от които направо ни се изправят косите”, заяви в заключение Матиас Хьопфнер.

  Източник: Дойче Веле

• <<
• 1
...
• 325
• 326
• 327
• 328
• 329
• 330
• 331
• 332
• 333
• 334
• 335
...
• 415
• >>