Всички авторски страници

Авторски

• Нов протест срещу цените на горивата в България

  Поредният протест срещу цените на горивата в София ще започне днес в 15 ч., като ще има четири сборни точки, съобщи за БГНЕС говорителят на Съюз „Сила“ Иван Бонев. Едната е паркингът на магазин МЕТРО – Люлин и на магазин МЕТРО – „Цариградско шосе“, паркингът пред Националния исторически музей в Бояна и паркингът на магазин „Баумакс“. Четирите лъча с протестиращи ще се насочат към храм-паметника „Александър Невски“. Очаква се в протеста да се включат малките автомобилни превозвачи. Представителите на големите превозвачи, обединени в Съюза на обединенията в автомобилния транспорт (СОАТ) заявиха, че няма да се включат, тъй като правителството изпълнява исканията им за прилагане на мерки за поевтиняване на продуктите. Иван Бонев допълни, че околните на София градове като Враца, Перник, Кюстендил са заявили желание да се включат в протеста. От организацията не се ангажират с прогноза за броя на хората, които се очаква да дойдат на протеста. БГНЕС припомня, че на предния протест освен в столицата, граждани се събраха да изразят недоволството си срещу цените на горивата в още 45 града в цялата страна. Над 100 автомобила обградиха храм-паметника „Александър Невски“. Там протестиращите отправиха исканията си за по-ниска цена и дадоха трибуна на присъстващите, за да каже всеки „какво му тежи“. И макар този път протестиращите да бяха значително по-малко от предните протести, поради опасения от глоби и актове, за кратко отново бе блокирано движението по централния бул. „Цариградско шосе“. От „СИЛА“ настояват за пълна прозрачност при ценовото определяне и за осигуряване на конкуренция при доставките на горива. Организаторите на протеста настояват цените на горивата да се намалят до 2 лева с ДДС. Това, според тях може да стане като се либерализира вносът на горива. За това, освен законодателни промени, според тях е необходима пълна прозрачност на разпределението на вносителите на пазара на горива. Те настояват да се обяви пълен списък на фирмите за 2010 г. – вносители, собственици и свързани с тях лица. От „СИЛА“ искат и в контролните комисии – КЗК и ДКЕВР да бъдат включени граждански организации. Настояват за нулев в акциз за чистия биодизел от 01.05 до 01.11.2011г., както и да се намали ДДС на горивата на 15%. /БГНЕС /

  ––––––––-

  Лукойл повиши цените на горивата в деня на протест

  В деня, определен за нови протести срещу високите цени на горивата, най-голямата рафинерия в България – „Лукойл Нефтохим“, увеличи цените на едро на бензините, показва справка на сайта на дружеството.

  Проверка на „Дневник“ показа, че цените на горивата и на дребно са поскъпнали на различните бензиностанции.

  Цените на едро са валидни от 7.00 часа тази сутрин. Най-масовият тип бензин А 95 вече ще струва 2.34 лв. за литър, вместо досегашните 2.28 лв. Промяната е 2.79%.

  Най-много е поскъпнала цената на пропан-бутана – с 5.63% до 2028 лева за тон на 19 април. От „Лукойл“ обясниха пред „Дневник“, че промяната в цените се налага заради изменение на международните котировки.

  Средното увеличение на цените на дребно за масовият А 95 е между 4 и 5 стотинки, показа проверка на „Дневник“ по столичните бензиностанции на ОМВ, Еко, „Лукойл“ и „Шел“. Цената на литър гориво струва 2.41 лв. – 2.42 лв. За сравнение два дни по-рано цената на А 95 беше 2.37 лв. за литър.

  Протестът срещу високите цени на горивата, насрочен за днес следобед в София, ще премине в 4 лъча към центъра на София, а до 18 часа колите на участниците ще могат да останат на пл. „Св. Александър Невски“.

  Колоните на протестиращите не могат да превишават 20 автомобила, съобщи пресцентърът на Столичната община по-рано днес.

  Източник: Кафене.нет

• В американския Конгрес няма нито един атеист. Протестантите са мнозинство … все още

  

  57% от 112 члена на Конгреса на САЩ са протестанти, 24% – католици, а 5 депутати са православни и четирима от тях са членове на Републиканската партия. Силно непропорционално представителство в Конгреса имат евреите, пресвитерианците и мормоните. Няма нито един атеист член на Конгреса .

  Сред всички американци, протестантите от различни вероизповедания съставляват 51.3%, а в 112-тия конгрес (Камарата на представителите + Сената), представляват 56,8% (или 304 депутати от 535). Малко повече в Конгреса на САЩ от своя дял от населението са и католиците: 29,2% (156 души) в сравнение с 23.9% от населението. Пресвитерианците представляват само 2,7% от населението на САЩ, но и в двете камари са 8,4% (45 души). Също несъразмерно представени са и англиканите – 7,7% от конгресмените с дял от населението от 1,5%. Мормоните имат цели 2.8% (15 конгресмени) със само 1,7% от населението.

  Сред шампионите по непропорционално представяне в Конгреса са изповядващите юдаистката религия. Евреите в САЩ са 1,7% от населението, но в Конгреса, те имат 7,3% (39 души). И в този случай, както и през предходните десетилетия, евреите конгресмени са почти изцяло членовете на Демократическата партия на САЩ. Сред членовете на Конгреса от Републиканската партия е бил регистриран само един евреин.

  За разлика от евреите, православните депутати са мажоритарно членове на Републиканската партия (4-ма души от 5).

  Както винаги до сега, протестантите преобладават сред републиканците – 68,5% от всички конгресмени, а при демократите са – 43,1%. Католиците са повече между демократите – 34,1% в сравнение с 24,9% за републиканците. Мюсюлманите и будистите са членове на Демократическата партия (2 и 3, съответно).

  С всеки следващи избори, Конгресът на САЩ става все по-малко протестантски. Например, през 1961 г. те възлизат на 74,1% от всички конгресмени, а католиците са 18,8%. През същия период се е увеличил драстично броя на мормоните – повече от 2 пъти: от 7 на 15 конгресмени и на евреите повече от 3 пъти (от 12 до 39).

  Както и преди, в Камарата на представителите и Сената не са представени атеистите, въпреки факта че техният дял от американците е 16%. Това не е изненадващо: 61% от американците вярват, че конгресмените трябва да бъдат „силно религиозни хора.“ Освен това, сред белите евангелисти това становище се подържа от 83%, а сред чернокожите протестанти от 71%. Дори 15% от атеистите казват, че членове на Конгреса трябва да са вярващи.

  Личните вероизповедания на всеки конгресмен и членството му може да се види тук.

  Религиозна непропорционалност в представянето се наблюдава и при президентите на САЩ. Например, католик е само 1 президент (Джон Кенеди). Дори и квакерите сред президентите, които са 70 пъти по-малко от католиците, имат двама (Ричард Никсън и Хърбърт Хувър). Най-много президенти са били сред представителите на Епископалната църква – 11 (последният от тях е Джордж Буш-старши), както и от Презвитерианската църква – 8 души (последният – Роналд Рейгън). Барак Обама е известно, че принадлежи към Организацията на обединените християнски църкви. Последователите на това протестантско реформистко течение в страната са само около 1 милион.
  
  Източник: http://www.extremecentrepoint.com/

• Страхът от чужденците изигра на Германия лоша шега

  След 1 май почти всеки в ЕС може да си търси работа там, където желае, вкл. в Германия. Това обаче няма да помогне на германските компании, които спешно търсят специалисти, защото най-добрите вече са ангажирани другаде.

  

  От 1 май 2011 в Германия отпадат и последните ограничения за работници от 8 източноевропейски страни. Чехи, поляци, унгарци, словаци, словенци, естонци, литовци и латвийци ще могат да се установяват и да работят в Германия без ограничения.

  Някои се надяват, че чужденците ще компенсират недостига на специалисти в страната. Изглежда обаче, че вдигането на ограниченията е закъсняло. Още през 2004-та страни като Великобритания, Ирландия и Швеция отвориха вратите си за работници от чужбина, каквито и масово пристигнаха.

  Никой не очаква масова миграция на източноевропейци към Германия

  

  Оливер Копел от Института за германска икономика в Кьолн е също на това мнение. Според него федералното правителство е трябвало да реагира на очертаващия се недостиг на специалисти още през 2007-ма и да вдигне ограниченията от 1 януари 2009-та, за да примами по този начин високо квалифицирани източноевропейци. В това отношение не е направено нищо сериозно, казва Копел:

  „За особено дефицитните специалности, като например инженерните, ограниченията са отменени още преди години, но това фактически не успя да подобри ситуацията в Германия. Пристигналите са твърде малко на брой“, изтъква икономистът.

  Междувременно нещата изглеждат така, сякаш Германия окончателно е изпуснала влака. Ограниченията за работници от ЕС, въведени през 2004-та, се равняват на автогол. Междувременно конюнктурата в Полша се развива бурно и възходящо, вече и там се долавя недостиг на специалисти.

  Германия отдавна изгуби чара си за източноевропейците

  „Трудовият пазар в Полша е добър, инженерите там печелят четири пъти повече от средностатистическите висшисти“, обяснява Копел. Вече не съществуват толкова убедителни причини за източноевропейците да напускат страните си. Доколкото и без това не са вече в Скандинавия или Великобритания.

  

  Германия е за високо квалифицираните източноевропейци само една страна от много възможни. Твърде дълго хората бяха отблъсквани от крайно непривлекателните ограничения за престоя им във Федералната република, смята Копел. Докато други страни с благодарност приемат специалистите. Германия е в безмилостна конкурентна борба за спечелване на високо квалифицирани кадри, но тези кадри разполагат с достатъчно други алтернативи в трети страни.

  От Германско-Чешката индустриално-търговска камара в Прага стана ясно, че и от Чехия не може да се очаква някаква сериозна миграция по посока на Германия. Общо взето чехите не са особено мобилни що се отнася до работните им места и който е искал да работи в Германия, вече е намерил начин да мигрира. Ако не в Германия, то другаде.

  Автор: А. Лихтенберг, В. Шопов / Редактор: Б. Узунова

  http://www.dw-world.de

• Отворен въпрос за Вигенин: Колцина ще си спомнят за него, ако 6 години не е на екрана?

  Автор: Иво Атанасов

  Няколко пъти се отказвам да напиша този текст. В година на два  избора е  редно да избягваме вътрешнопартийните препирни.  Това правило е толкова неоспоримо, че дори и ръководителите на БСП биха могли да го спазват. Уви, на някои от тях не им се удава да го сторят.

  Всеки има не само правото да пази своето достойнство, но и задължението да зачита това на другите. През годините си в политиката съм  постигнал нещо, до което малцина са успели да се домогнат. Поех кюстендилската организация от втората половина на таблицата по проценти за БСП и за няколко години я изведох на два пъти до първото място в страната. А когато преди четири години загубихме местните избори, се нагърбих и с отговорността, макар вината да не бе моя, и се оттеглих от партийните постове. Нормалният човек няма как да не признае, че подобно поведение говори не само за собственото ми достойнство, но и е плюс за партията, от която съм частица.

  Има обаче червени ръководители, които не само не намират този пример за положителен, но и откровено се дразнят, когато някой го припомни. По-хубаво им е сякаш да се умиляват на 16-18 процента, отколкото да се поучат на нещо от онези, които сме постигали 42. Кристиан Вигенин дори си позволи да възкликне във фейсбук: „Стига с тези проценти!“ Този апломб е толкова абсурден, че чак е неудобно да се коментира. Още повече, че идва от секретар на  партията. Много по-разбираемо би било да каже: „Стига!“ на  ниските проценти.

  По-късно Вигенин писа, че съм си подал оставките, за да мога да парадирам с този факт. Нищо не му пречеше да си подаде и той оставките, пък после да парадира, колкото си иска. Още повече, че имаше и за какво. През 2007 г. той бе водач на най-катастрофалната листа в историята на БСП – тази за евроизборите. Не сме го чули да е изразил  дори съжаление за това.

  От няколко месеца във фейсбук функционира  групата „Иво Атанасов  – президент“, в която са се включили близо четири хиляди души. От тях най-малко три хиляди са млади,  а поне 80 на сто не членуват в партии. Това обаче нито радва, нито трогва ръководните ни кръгове. Повечето от тях подражават на най-важния кабинет в партията и се правят, че не забелязват тази гражданска активност. Единственият, който изразява публично позиция, е Вигенин, но не за да каже, че всяка партия би се радвала на такава гражданска подкрепа, а за да обезсърчи групата и да обезцени усилията й. „ Добре е кандидатът да предложи  някакви идеи, каузи – пише той. – Изтъкването на лични качества, при това без да се коментират способности, не е достатъчно, за да печели привърженици.“

  Нека не спорим  дали способностите могат да  съществуват извън  личните качества. Да си припомним обаче какви идеи и каузи, какви качества и  способности имаше самият Вигенин, когато започна процесът на желязното му  налагане като фигура в  партията. Сигурно ще трябва доста да се затрудним. Ще си спомним само, че налагането му наистина беше желязно. В началото бе фаворизиран за международен секретар на партията пред опитен дипломат и журналист като Иван Гайтанджиев. Когато го тикаха в Изпълнителното бюро, на два пъти бе сред кандитатите с най-много „не“ в бюлетината при тайното гласуване, но това не пречеше да бъде предлаган отново и отново. За първите евроизбори фактът, че вече е международен секретар на партията, бе едва ли не главният аргумент да бъде водач на листата. Зад гърба му се озоваха кадри с неизмеримо по-голям принос за България и БСП като Евгени Кирилов и Атанас Папаризов. На вторите евроизбори той остана в листата, а Папаризов с шестте си езика и безценния си международен опит бе изваден от Европарламента, и то без никакво публично обяснение.

  Млад човек е Вигенин и затова търся най-безобидните думи, с които да  си обясня поведението му. Смущаващо е, че не изпитва никакви угризения за начина, по който влетя в политиката. При мен например и преди, и след 1989 година винаги се е налагало да доказвам с качества и резултати, че съм по-добър от някакви хора, курдисвани по-високо от мен благодарение на произход, протекции, приятелства или загуба  на лично достойнство. На Вигенин това не му се е налагало, той  има височайша подкрепа, с която преодолява всичко.

  Прескачането на стъпала в развитието напомпва подобни млади люде с непомерно самочувствие, преминаващо дори  в събуждаща смях фукливост. „Гледам си  програмата – пише на 21 април във  фейсбук  Вигенин, – вчера в София, днес в Брюксел, утре в Ямбол, вдругиден в  Баку, другата седмица в Тунис,  после Букурещ и Пловдив, веднага Страсбург и накрая Пекин… абе как го допуснах това, защо всяка свободна минута трябва да ми запълнят с визити и срещи!?!“ Интересно, каква реакция се очаква от читателите? Може би  да не съжаляваме, че е отишъл вместо някого от нас в Европарламента? И още един щрих от профила му, пак от последните дни: „Пожелания в книгата за гости на община  Тунджа… оказа се, че точно на предната страница е Георги Първанов, но не се сетих да прочета какво е написал.“ Че защо да се сети? Спрямо него какво значение вече има някакъв си  държавен глава, та да прояви поне дипломатичност, ако не уважение!

  Подобни  примери ме изпълват с тъга колко различни хора  сме  се събрали в БСП. Не знам как би реагирал Вигенин през 1995 година, ако му се наложеше като на мен да отстъпи на Добромир Задгорски извоюваното в тайно гласуване място в постоянната делегация  на Народното събрание в Парламентарната асамблея  на Съвета на Европа. Сторих го в  името на коалиционата ни политика, да се види и в Страсбург, че БСП не е в изолация. Направих го с ясното съзнание, че се разделям с един от шансовете в живота си. Не съм сигурен и дали Вигенин би повярвал, че поддържащата ме във фейсбук група е сформирана спонтанно и действа съвършено самостоятелно, без каквито и да е внушения или напътствия от моя страна. С администраторите й съм се виждал не повече от два пъти, и то доста след създаването  й. Онези, които мислят с понятия  като апаратни игри и коридорни интриги, никога не биха повярвали, че това е възможно. Аз обаче съм горд с тази  група. И като вярващ в доброто у човека все си мисля, че и на „Позитано“ трябва да има поне неколцина, на които да им е драго.

  Разбира се, между тях със сигурност не е Вигенин. „В социологическите изследвания – пише той във фейсбук, на отворен въпрос тези, които се сещат за Иво, са в рамките на статистическата грешка.“ В случая не е важно дали грешката е статистическа, или стохастична. И в сегашната кампания за издигане на кандидати прави впечатление, че се предлагат изключително „лица от новините“. И  това е обяснимо – дори кока-кола ще бъде забравена, ако не се рекламира само месец. А моя милост шест години не е била на малкия екран. През последния си мандат едва на четвъртата година бях  изпратен един-два пъти в телевизия. Бях канен многократно пряко от медиите, но все отказвах, защото исках собствената ми партия да се присети, че мога да печеля словесни двубои. Тя обаче беше улисана да налага фигури, които я доведоха до три поредни загуби. В последните две години пък като секретар на президента нямам право на медийни участия без той изрично изрично да ми възложи. При това шестгодишно отсъствие от екрана е истинско чудо, че  не  съм забравен. А може би  тъкмо това дразни някои от днешните ни първи фигури.

  Нормално беше Вигенин да изрази поне мъничко съжаление, че като един от ръководителите на партията е допуснал толкова години да не бъда пращан в телевизии. Вместо реакция, приличаща поне донякъде на извинение обаче, в думите му се долавя елемент на  ирония. И внушение, че това си е мой собствен кусур, а не на онези, които са ме държали настрана, за да налагат свои приближени.

  Нека си  представим, че и Вигенин цели шест години няма да се появява на телевизионния екран. Не е нужно да гадаем как ще стои тогава в социологическите изследвания. Въпросът може да е отворен, но отговорът отсега е ясен. А и във фейсбук едва ли би събрал четири хиляди за каквато и да е кауза. В такъв случай кому е нужна тази демонстрация  на самочувствие?

  Не бих си позволил тези редове, ако на високи позиции все повече не се настаняваха хора, които си въобразяват, че историята на партията започва от тях. И които не ги е еня, че тяхната история всъщност е летопис на посредствените изборни резултати.

  Източник: www.ivoatanasov.info

• Уорлик иска да чуе гласа и волята на българския народ

  Искам да се чуе гласът и волята на българския народ. Така американският посланик у нас Джеймс Уорлик коментира предупрежденията на синия евродепутат и бивш външен министър Надежда Нейнски за „уговорени мачове” в политиката при предстоящите президентски избори. След конфликта между президента Георги Първанов и американския посланик в средата на миналата седмица, която бе предизвикана от грешка в превода по време на конференция по повод 20-годишнината на Атлантическия клуб, Уорлик заяви за Дарик, че изключително много уважава Първанов.

  Уорлик не даде своята „прогноза” за „уговорените мачове” на предстоящите президентски избори, за които предупреди евродепутатът Надежда Нейнски.

  „Тук не бих могъл да изкажа някакъв конкретен коментар освен това, че избирането на президент на страната е избор, който ще бъде направен от българските граждани. Искам да се чуе гласът и волята на българския народ и бих искал българите да изберат за себе си най-способните, най-добрите лидери за България”, заяви той.

  След прехвърчалите миналата седмица искри между президента Георги Първанов и Уорлик, американският посланик у нас даде своята оценка за работата на държавния глава. „Изключително много уважавам президента на България”, коментира още той.

  Джеймс Уорлик присъства на подписването на Меморандум за сътрудничество в областта на горите между Лесотехническия университет и Орегонския университет. Проектът е на стойност 212 000 долара и се финансира от Фондация „Америка за България”.

  Източник: DarikNews.bg

• Wikileaks: Инцидентът в Козлодуй през 2006 г. доказва, че ръководството на АЕЦ се страхува повече от изтичане на информация, отколкото от изтичане на радиация

  Дипломатически доклад на американския посланик Джон Байърли от май 2006 година разкрива нови подробности около инцидента в АЕЦ „Козлодуй“ на 1 март същата година, съобщава сайтът Биволъ*

  Дипломатически доклад на американския посланик Джон Байърли от 19 май 2006 г., предоставен на Биволъ от Wikileaks (текстът на английски може да бъде видян и в сайта Болканлийкс), разкрива нови подробности около инцидента в АЕЦ „Козлодуй“ от 1 март 2006 г.

  Преди пет години българското общество беше държано в пълно неведение за сериозна техническа неизправност в АЕЦ, която се прояви при аварийно изключване на реактора, вследствие на спирането на една от охлаждащите помпи на 1 март 2006 г.

  За този инцидент стана известно след публикация на „Шпигел“, цитираща ядрения експерт Георги Касчиев. Той разкри, че не са сработили механизмите за спускане на 22 от 61 контролни пръти – поглътители, които трябва аварийно да заглушат реактора.

  “Централната система за сигурност не се е задействала”, каза тогава Касчиев, като сравни инцидента с това да се кара автомобил на пълна мощност без спирачки.

  Първоначално ръководството на АЕЦ и контролиращата го АЯР отричаха в хор сериозността на инцидента, оценен от тях със степен „нула“ по скалата на INES. Шефът на АЯР Сергей Цачев, определи публикациите в западния печат като „преувеличения“ в навечерието на 20 годишнината от катастрофата в Чернобил. Касчиев беше обвинен от министъра Румен Овчаров, че „прави всичко възможно, за да дискредитира българския енергиен сектор и цялата страна“.

  След разразилата се медийна буря, енергийният регулатор АЯР беше принуден да докладва за инцидента в МААЕ. В крайна сметка той беше оценен на втора степен по скалата на INES. Това разминаване с първоначалната оценка за сериозността на инцидента стана повод опозицията да поиска оставката на енергийния министър Овчаров.

  Техническото обяснение за инцидента беше дадено на специална пресконференция на ръководството на атомната централа в началото на май 2006. Според него приводните механизми на поглътителите са се слепили от дългото бездействие, продължило 197 дни заради „безаварийна работа на реактора“. Решено е те да бъдат проверявани периодично чрез ръчно активиране, за да се избегнат нови слепвания. Към руската фирма-производител на оборудването „Хидропрес“ бяха отправени и финансови претенции за неустойки.

  Обяснението с дългата „безаварийност“ води обаче до парадокс за сигурността на аварийната система на реактора. Ако инцидентът се беше случил няколко месеца по-късно, най-вероятно още по-голям брой механизми щяха да са блокирали и ситуацията би могла да излезе от контрол – посочват експертни източници на посолството, цитирани в доклада.

  Освен техническа неизправност е имало и намеса на човешкия фактор. Управата не централата е оставила реактора да работи 6 часа след като е констатиран дефектът, което е „ясно нарушение на указанията за безопасност“ – пише още в грамата.

  Информацията за това стряскащо нарушение обаче беше спестена на българската публика и не е известно някой да е понесъл отговорност.

  Друг контакт на посолството е съобщил, че шефът на централата Иван Иванов е бил заплашен с уволнение. Буквално: „да бъде изритан“ ако разкрие подробности за инцидента.

  АЕЦ „Козлодуй“ е държавно предприятие с принципал МИЕТ, и началникът който може „да изрита“ шефа Иван Иванов по това време е министър Румен Овчаров, един от най-гласовитите противници на затварянето на малките блокове в Козлодуй и отявлен привърженик на проекта АЕЦ „Белене“.

  Тези твърдения засилват подозренията, че чиновниците и политиците свързани с ядрения сектор се опасяват повече от течове на информация, отколкото от възможни течове на радиация.

  Неотдавна зам.-председателят на НД „Екогласност“ Петър Пенчев съобщи, че е бил заплашван от офицер на ДАНС за изнесени на конференция данни за радиоактивните емисии от АЕЦ „Козлодуй“, които според него превишават стотици пъти емисиите от европейските ядрени централи. НД „Екогласност“ беше организацията, която изпрати сигнал до главния прокурор за прикриването на инцидента от АЕЦ „Козлодуй“ през 2006 г.

  В коментар към доклада посланик Байърли анализира отказа да се даде навременна и прозрачна информация за инцидента в светлината на предстоящото еврочленство и раздразнението на българското правителство от европейския ултиматум да бъдат спрени старите блокове на Козлодуй.

  „Всяка индикация, че пети блок на централата може да се окаже несигурен, би подкопала сериозно твърденията на официалните лица, че принудителното спиране на 3 и 4 блок на Козлодуй е несправедливо“ – пише американският посланик.

  Липсата на прозрачност и подозренията за корупция, които произтичат от тази тайнственост са една от най-често обсъжданите теми в дипломатическите грами от София, в които се разглеждат въпросите на енергийния сектор и АЕЦ „Козлодуй“, но също и проектите за АЕЦ „Белене“, Южен Поток и Бургас-Александропулис.

  ––––––––––
  * Wikileaks и Биволъ имат споразумение за партньорство в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни. Пълните текстове на анализите и преводите публикувани в „Биволъ“ са защитени съгласно Закона за авторското право и сродните му права. Цитирането им без позоваване на източника не е разрешено. По-подробна информация за условията за ползване на текстовете можете да получите по е-мейл: [email protected]

• Българите: капсулирани, обезверени, отчаяни

  Българите са общество, което не се доверява на държавата си. Вследствие на това хората се капсулират в своята си среда. Чувството за солидарност е вече почти на изчезване, разочарованието взима връх…

  Това заяви в интервю за Дойче Веле германският посланик в София Матиас Хьопфнер. Ето какво каза още дипломатът:

  „По мое мнение българското общество може да се определи по схемата на американския изследовател Франсис Фукуяма като общество с ниска степен на доверие към правителството, държавата и нейните институции. Бих казал дори, че в случая с България става въпрос за особено ниско ниво на доверие. Резултат от всичко това е капсулирането на хората в тяхната семейна и приятелска среда, отказът им да заемат активни граждански позиции и да участват в обществени инициативи. В крайна сметка се стига до силно отслабване на чувството за солидарност между самите граждани, чието доверие към държавата е изместено от разочарование.

  Пипалата на грозното минало

  Подобни нагласи в демократичния свят водят и до постоянно променливо поведение на избирателите. Дългият преход към демокрация и пазарно стопанство разклати още повече устоите за създаване на силно гражданско общество в България. В началото на този преход всички станахме свидетели на разграбването на държавната и общинската собственост посредством олигархични схеми, насилие и криминални похвати.

  Създаването на новия икономически и политически елит до голяма степен се случи върху изградените вече мрежи на бившата Държавна сигурност и останалите тайни служби на комунистическия режим. Техните пипала проникнаха във високите етажи на изпълнителната и съдебната власт. Тези времена оставиха след себе си над 150 неразкрити или ненаказани и до днес поръчкови убийства. Това не бива да се забравя и да се превръща в тема табу в едно гражданско общество.

  През последните две години в България действително се наблюдават и някои важни положителни промени. Появиха се множество групи от млади и енергични хора в защита на природата и срещу посегателствата спрямо околната среда. Много от добре образованите в чужбина млади българки и българи се завръщат в родината си по-често от преди, носейки със себе си идеи за промяна на статуквото, но стъпките към изграждане на гражданско общество в България от западноевропейски тип са все още твърде бавни и колебливи.

  Дискутираният напоследък въпрос дали българският съд третира по различен начин делата на богатите и на бедните, аз бих свел до дилемата дали правосъдието в страната дели своите клиенти на обикновени граждани и на недосегаеми. Фактите от българската действителност говорят в подкрепа на подобно раздвоение, защото хора, които многократно нарушават закона, получават или оправдателни присъди, или изобщо не стигат до съд.

  Български „специалитети“

  Макар че корупцията е явление, което е разпространено по цял свят, това с нищо не оправдава присъствието й в България. Въпросът е дали и доколко нейните правосъдна система и законодателство са в състояние да редуцират това социално зло.

  Не всичко, което не върви в правосъдието, се дължи на рушветчийството. Понякога става дума за страх, но ако съдът, прокурорите или разследващите полицаи се страхуват да осъдят престъпниците, то тогава имаме работа с голяма структурна грешка в организацията на работата в правосъдието, както и с липса на основополагаща система от ценности.

  Проблемът се репродуцира не само в наказателните, но и в гражданските дела. А когато и делата на чуждестранните инвеститори се решават „по втория начин”, тогава проблемите за страната се превръщат в дългосрочни. За съжаление в България продължаваме да се сблъскваме със случаи, от които направо ни се изправят косите”, заяви в заключение Матиас Хьопфнер.

  С германския посланик разговаря Николай Цеков (Дойче Веле)

• ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ СЕРГЕЙ ИГНАТОВ

  ТВОРЧЕСКА АВТОБИОГРАФИЯ
  на професор Сергей Симеонов Игнатов, д.и.н.

  Дата на раждане: 6 август 1960 г., гр. Видин

  Образование и научни степени:

  2009 г. – “доктор на историческите науки”, дисертация на тема “Морфология на Класическия Египет”
  1994 г. – “доктор”, дисертация на тема “Сказка о потерпевшем кораблекрушение в контексте истории и культуры Древнего Египта эпохи Среднего царства”, Санктпетербургски държавен университет, науч. р-л. д.и.н. Олег Берлев
  1985 г. – Факултет по изтокознание, Ленинградски държавен университет, спец. Египтология
  1978 г. – 35 ГРЕ София
  Заемани длъжности и научни звания:

  2009 г., Министър на образованието, младежта и науката
  август – ноември 2009 г., заместник-министър на образованието, младежта и науката
  2002-2009, ректор на НБУ
  2006-2009, директор на Институт по египтология към НБУ
  1999-2002, декан на Бакалавърски факултет на НБУ
  1998-2002, ръководител Департамент Средиземноморски и източни изследвания
  1985-1994, лектор по египтология, Софийски университет „Св. Кл. Охридски”, София

  2010, професор на НБУ
  2000-2009, доцент, НБУ
  1997-1999, доцент ЦИЕК, ФКНФ, СУ “Св. Кл. Охридски”
  1991-1996, асистент, ЦИЕК, ФКНФ, СУ “Св. Кл. Охридски”
  Научни области и интереси:
  Египтология: история и религия на Древен Египет през ІІІ-ІІ хил. пр.Р.Хр., слънцепоклонничеството в Древен Египет, класически египетски език, връзката “цар-поданици”, философия на изображенията.

  Научни публикации:
  Общо над 40 научни публикации в издания в София, Лондон, Кеймбридж, Кайро, Торино, Сантяго де Компостела, Санкт Петербург и Москва.

  Специализации:
  1993 г., летен семестър, Оксфорд, All Souls College
  1995 г., септември, Оксфорд, All Souls College

  Посещения в университети и научни центрове за изнасяне на лекции и научно сътрудничество:
  1993-1995 г., Oriental Institute, Оксфорд
  1994 г., Санктпетербургски университет, лекции
  2006 г., Сантяго де Компостела, лекции
  2006 г., Руски египтологически институт

  Научни конференции:
  Световни конгреси по египтология в Торино, Кеймбридж, Кайро, VІ Международна Меламо конференция – София

  Съставителство и редакция на сборници и списания:
  Journal of Egyptological Studies
  Годишници на Департамента за средиземноморски и източни изследвания

  Членство в научни организации:
  International Associassion of Egyptologists (1985-2009)
  Egypt Exploration Society, Great Britain (1993-2009)
  Русско-германское общество по изучению культурного наследия древнего мира, Санкт Петербург (1989-2009)
  International Association for Ancient Oriental studies (вицепрезидент)

  Преподавателска дейност:
  • Четени курсове: 1985-2009 г.
  Египетски език
  История на Древния изток
  Увод в културата на Древен Египет
  Увод в литературата на Средното царство
  Увод в литературата на Древния изток
  Новото царство в Древен Египет
  Слънцепоклонничеството на Аменхотеп ІV

  • Дипломанти:
  над 16 дипломанти, 4 докторанти

  Чужди езици:
  Съвременни езици: английски, руски, френски език
  Древни езици египетски и коптски с научни публикации по различни проблеми
  асиро-вавилонски (акадски), старогръцки (ползване без научни изследвания)

  Избрана библиография:
  Древноегипетското учение за контрола над сърцето. – сп. Анали, 2000, с. 26-30.
  Египет на фараоните. ІІІ преработено и допълнено изд., С., 2004.
  “Изоставеният цар…” в египетската литература. – В: Мит, изкуство, фолклор 7. Сборник в чест на акад. Д. Раевски. С., 2001, с. 452-463.
  Източната пустиня и мореплаването в Червено море в епохата на Средното царство. – Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, 2004, т. 2, с. 249-255.
  Името на змея в древноегипетската приказка за корабокрушенеца. – В: EYMPOEION или Античност и хуманитаристика. С., 2001, с. 383-386.
  Морфология на Класическия Египет. – Дисертация за присъждане на научната степен “доктор на историческите науки”, С., 2009.
  Мъдростта на древните египтяни. С., 2006.
  Мъдростта на древните египтяни (второ преработено и допълнено издание), С., 2009
  Обреченият царски син. – В: Непознатият Изток. С., 2001, с. 133-137.
  Папирусът не расте на скала. (трето преработено и допълнено издание) С., 2004.
  Предговор към: Леков, Т. Литанията на Ре. С., 2004, с. 7-8.
  Предисловие към: Кролл, А. А. Египет первых фараонов. М., 2005, с. 5-9.
  Рамсес ІІ Велики. – сп. Ето, С., 2007, с. 15-33.
  Слово и изображение в Древен Египет. – Култура и религия, 2001, № 1, с. 16-19.
  Фокнър, Р. О. (съст.) Кратък средноегипетски речник. (ред. и конс. С. Игнатов) С., 2008.
  Червеният ред в древноегипетската приказка за корабокрушенеца. – Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, 2002, т. 1, с. 52-55.
  Сказка о потерпевшем кораблекрушение в контексте истории и культуры Древнего Египта эпохи Среднего царства. – Дисертация за присъждане на научната степен “доктор”. Санкт Петербург, 1994.
  Dramatical Differences between Sinuhe and The Story of the Shipwrecked Sailor. – Сборник в чест на проф. А. Белова. М., 2009. (под печат)
  El estado y la sociedad en el Egypto antiguo y su reflejo en los valores europeos. – Perspectivas sobre Oriente y Occidente. Universidade De Santiago de Compostela. 2008, p. 15-24.
  Literature and Politics in the Time of Ramses II & the Kadesh Inscriptions. – Literatur und Politik im pharaonischen und ptelemaischen Agypten. Herausgegeben von Jan Assmann und Elke Blementhal. Institut Francais D’Archeologie Oriental, Le Caire, 1999, pp. 87-89.
  The Body of God. Sofia, 1999.
  The Name of the Serpent in the Ancient Egyptian Story of the Shipwrecked Sailor. – Gottinger Miszellen, 2005, Heft 206, pp. 33-37.
  The Red Line in the Ancient Egyptian Story of the Shipwrecked Sailor. ‒ Journal of Egyptological Studies, 2005, No 2, pp. 5-9.
  The sun Religion of Akhenaten. VIth International Melammu Conference. Sofia, Sept. 2008 (под печат)
  Word and Image in Ancient Egypt. – Journal of Egyptological Studies, 2004, No 1, pp. 9-32.

  Mинистър Игнатов ще бъде гост в Чикаго на  ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА

• 26 април – Световен ден на интелектуалната собственост (World Intellectual Property Day 2011)

  Бог решил геният да не се предава по наследство. Някои хора решили че господ е сбъркал и въвели авторско право.
  Исторически въвеждането на авторски и маркови права датира от края на 19 и началото на 20 век и има за цел да защити нематериални произведения, в тесен смисъл правото на автора върху произведението му. В повечето случаи правата на интелектуална собственност съвпадат с правата на копиране и използуване на произведенията. Различните държави предвиждат защита на правата на използуване около 70 години след смъртта на автора, като тенденцията е за удължаване периода на закрила. Цели се да се защитят интересите на поколения наследници на автора. Това ще рече, че когато съпругата на гениалния джаз-пианист Мишел Петручиани (Michel Petrucciani) раждайки детето, за което още през време на бременността е станало известно, че ще се роди пълен инвалид като баща си, тя гарантира себе си и своите наследници финансово до края на живота им.
  В демократичните държави съществуват организации, които се обявяват против законите за защита на авторски и копирни права. Една от тях е Piratbyrån в Швеция. Тези организации поощряват TORRENT-интернетстраници и организират демонстрации на 1 Май.
  Най-големият световен портал за размяна на файлове е The Pirate Bay. BitTorrent-Tracker не предоставя пиратски копия на филми и програми, а само информация за това кой предлага и кой търси. Въпреки това на 31 май 2006 шведската полиция конфискува сървъра на Pirate-Bay, арестува трима души и взима ДНК проба от единия от заподозряните. Това се документира от скрити видеокамери за наблюдение и малко след това се публикува на видопортала ютюб. След конфискацията на сървъра, в Стокхолм се организират антиправителствени демонстрации. След като става известно че инициатора на полицейската операция е САЩ, се осъществява Denial-of-service attack (Атака за отказ на услуга) срещу сървъра на шведската полиция.
  През 2008 правителството на медийния магнат Силвио Берлускони забранява достъпа до The Pirate Bay в Италия.
  През Март 2009 страницата беше недостъпна, най-вероятно поради DDoS-attack организирана от управляващите. Ръководството на The Pirate Bay обвинява IFPI. International Federation of the Phonographic Industry е организация основана през 1933 г. в Рим от фашисткото правителство на Бенито Мусолини и има задачата да защитава интересите на фирми принадлежащи или контролирани от General Electric от САЩ.
  От 16 Февруари до 17 Април 2009 в Стокхолм собствениците на The Pirate Bay – Fredrik Neij, Gottfrid Svartholm Warg, Peter Sunde Kolmisoppi и Carl Lundström са осъдени на 1 година затвор и обезщетение от 2,74 милиона евро, за подпомагане на пиратство. Последствията от присъдата са масивно нарастване членовете на шведската пиратска партия. За няколко часа в нея се регистрират 3000 души. В последствие става известно, че самият съдия по делото Tomas Norström е член на шведската организация за защита на авторските права, която е ищец по делото.
  В средата на Май 2009 френското правителство решава да изключва достъпа до интернет за едногодишен срок на тези, които се осмеляват да си свалят от интернет безплатно филми или музика.

  На 26 април 2011 г. Световната организация за интелектуална собственост – СОИС  отбелязва Световния  ден на интелектуалната собственост под мотото „Дизайнът на бъдещето” – Designing the future. По този повод СОИС публикува съобщение и обяви, че насърчава всички организатори на събития да разгледат представените на уеб страницата на Организацията материали по повод отбелязването на Световния ден на интелектуалната собственост, с цел както да ги публикуват, така и да създадат свои материали по повод празника, като адаптират темата при необходимост.

  Както предходни години, СОИС ще публикува обобщение на дейностите по честването на международния празник в страните – членки, които могат да изпращат свои постери и материали на адрес [email protected]. Ще се разгласяват и съобщения за по-интересните инициативи в връзка с честването и ще продължи попълването на уеб галерията от изготвени от различните държави плакати.

  На страницата на СОИС могат да бъдат намерени обръщение на генералния директор на организацията д-р Франсис Гъри по  повод отбелязването на Световния ден на интелектуалната собственост и тематични електронни файлове на плакат, пощенска картичка и разделител на книжни страници.

  World Intellectual Property Day 2011 – Designing the Future

  This year’s World Intellectual Property Day on April 26 celebrates the role of design in the market-place, in society and in shaping the innovations of the future. Across the world, IP Offices, associations, businesses and technology institutions have announced –through the WIPO website or through the  IP Day Facebook page – numerous activities to mark the day, including competitions, exhibitions and public discussions.

  Speaking about the role of design, WIPO Director General Francis Gurry describes design as “the language of communication of objects,” helping to communicate both function and esthetics.

  World Intellectual Property Day, April 26, is an annual celebration linking intellectual property and creativity. It is an opportunity to support innovation and economic growth. This year’s theme is „Designing the Future”.

  The aims of World Intellectual Property Day are:

  * To raise awareness of how patents, copyright, trademarks and designs impact on daily life;

  * To increase understanding of how protecting intellectual property (IP) rights helps promote creativity and innovation;

  * To celebrate creativity, and the contribution made by creators and innovators to the development of societies across the globe; and

  * To encourage respect for the IP rights of others.

  The intellectual property system encourages designers to produce attractive items that are easier, more comfortable and safer to use, by helping to protect original designs against unauthorized copying and imitation.  In international markets, companies need to be able to protect their designs quickly and cost-effectively in several countries. WIPO’s Hague System for the International Registration of Industrial Designs – which simplifies that process – enjoyed record growth in 2010.

  

  The World Intellectual Property Organization (WIPO) is a specialized agency of the United Nations. It is dedicated to developing a balanced and accessible international intellectual property (IP) system, which rewards creativity, stimulates innovation and contributes to economic development while safeguarding the public interest.

  WIPO was established by the WIPO Convention in 1967 with a mandate from its Member States to promote the protection of IP throughout the world through cooperation among states and in collaboration with other international organizations. Its headquarters are in Geneva, Switzerland.

  http://www.wipo.int/portal/index.html.en

  По този повод СОИС публикува съобщение и обяви, че насърчава всички организатори на събития да разгледат представените на уеб страницата на Организацията материали по повод отбелязването на Световния ден на интелектуалната собственост, с цел както да ги публикуват, така и да създадат свои материали по повод празника, като адаптират темата при необходимост.

  Както предходни години, СОИС ще публикува обобщение на дейностите по честването на международния празник в страните – членки, които могат да изпращат свои постери и материали на адрес [email protected]. Ще се разгласяват и съобщения за по-интересните инициативи в връзка с честването и ще продължи попълването на уеб галерията от изготвени от различните държави плакати.

  На страницата на СОИС могат да бъдат намерени обръщение на генералния директор на организацията д-р Франсис Гъри по  повод отбелязването на Световния ден на интелектуалната собственост и тематични електронни файлове на плакат, пощенска картичка и разделител на книжни страници.

• Безмълвието на едно общество

  Българското общество напълно се е загубило. То не знае кои са автентичните му говорители и не участва в собствения си живот. Това става ясно от изследване на Институт „Отворено общество“. Има ли изход от джунглата?

  Автор: Татяна Ваксберг

  Как се казва едно общество, което не знае кой най-добре говори от негово име? Може да има много отговори на този въпрос, но нито един няма да ни хареса.

  Последното проучване на Институт „Отворено общество“ е пълно с такива отговори. Накратко, от него се разбира, че българските граждани не участват в обществения живот и не знаят кой ги представлява най-автентично. Когато ги питат кой, според тях, е най-автентичният представител на гражданското общество, те отговарят, че това са предимно студентите и пенсионерите. Едва на четвърто място идват неправителствените организации. На осмо място идват футболните фенове.

  Разбрали ли са правилно?

  От тези отговори има поне два извода. Първият е в това, че гражданските организации изобщо не се смятат за истински граждански от повечето граждани. Вторият и по-важен извод е друг – запитаните очевидно истински не са разбрали смисъла на зададения въпрос. Не защото са им го задали по някакъв сложен начин, а защото самият въпрос предполага адекватна на него културна среда.

  Затова изглежда, че вместо да отговорят на въпроса кой говори от тяхно име в обществото, запитаните са отговорили по-скоро на въпроса с кого най-много се отъждествяват. Ами с пенсионерите и със студентите.

  Отговорът с футболните фенове е още по-впечатляващ, тъй като относителният им дял на автентични представители на българското гражданско общество е нарастнал от 13 на 20 процента в рамките на по-малко от година.

  Поредният студен душ се излива покрай въпроса с гражданското участие на българите. То е най-ниско в сравнение с останалите европейски страни, участвали в изследването. Но дори този драматичен отговор бледнее пред откритието на това коя граждански активна дейност е най-развита в България.

  Тази дейност се оказва изпращането на СМС за дарителски кампании. Следващата по популярност гражданска дейност стои на цели 15% процента от първата и се изразява в ходене на срещи за решаване на проблеми на квартала или махалата.

  Въпросите повече от отговорите

  Въпросите в това изследвдане са много повече, но и тези стигат за един извод – българското общество няма адекватни говорители и не участва в собствения си живот. В превод – това общество е едновременно онемяло и парализирано, което автоматично го превръща в инвалид първа степен.

  Само че тази инвалидност не датира от днес. Установиха я още преди две години социолозите от екипа на Георги Фотев, които написаха българската част от европейското изследване на ценностите.

  Още тогава стана ясно, че над 86 % от българите не участват в никаква форма на гражданска самоорганизация, че огромен процент от тях няма доверие на непознати и не се интересува от никакъв друг живот, освен този в семейството. Тогава социолозите бяха заключили, че българите живеят като в пустиня.

  Ако погледнем днешните резултати обаче, метафората с пустинята може и да не се окаже най-уместната. Нали все някога броденето из пустинята може да доведе до оазис. Докато в изследванията няма нищо, което да позволява такъв оптимизъм.

  Източник: Дойче Веле

• Граждански комитет и протест против Лъжата АЕЦ-Белене

  Само 25 години след аварията в „Чернобил“, ядрената катастрофа се повторя – за света и за българите. Колко сериозна е заплахата от Фукушима и може ли тя да се сравнява с тази от преди четвърт век? Анализ на Я. Бояджиев от Дойче Веле
  
  Казват, че заплахата от „Фукушима“ значително отстъпва на последствията от „Чернобил“. От друга страна, макар че и в двата случая има технически и конструктивни предпоставки, катастрофата в Япония бе предизвикана преди всичко от двойно съвпадение на природни бедствия, докато чернобилската бе резултат на характерните за съветската система безхаберие, безотговорност и тайнственост.

  Редица събития в днешна Русия показват, че в това отношение системата не се е променила кой знае колко. И все пак, въпреки очевидните разлики, „Фукушима“ постави света в сходна ситуация. За българите обаче, тя носи и някои буквални повторения.

  Опасното облъчване на лъжата

  Преди 25 години за нас, както и за хората в тогавашния Съветски съюз, смъртоносната заплаха дойде от премълчаването на ядрената катастрофа – от лъжата „Чернобил”. Да, този път радиоактивните облаци не ни достигат, а на официалните данни за радиационния фон може да се вярва. Но, както тогава, така и сега сме подложени на мощното пропагандно облъчване на една лъжа. Този път нейното име е „Белене”.

  Не е случайно, че повече от две десетилетия България няма своя ясна, дългосрочна енергийна стратегия. Защото през цялото това време, с известни прекъсвания и тактически отстъпления, систематично и подмолно се изпълнява стратегията на лъжата. Замислена по съветски дизайн в същото онова време – в годините около „Чернобил”, днес, в дните на „Фукушима”, тя е на път окончателно да се материализира. Затова облъчването й сега е най-силно.

  Лъжат ни за цената на централата и за цената на тока от нея, като премълчават реалните разходи и манипулират днешните цени. Лъжат ни, че ще има кой да купува този ток навън. Лъжат ни за бъдещите вътрешни енергийни нужди и алтернативни възможности за производство. И същевременно „разчистват терена”, като спират мерките за енергийна ефективност и за либерализация на пазара и обричат на разруха местните източници на енергия.

  Безкрайното плащане

  Всичко това, за да ни докажат, че без „Белене” не можем. И да ни накарат не просто да преглътнем, а да аплодираме най-голямата икономическа и политическа авантюра, най-високоплатената – за нейните автори и разпространители, и най-непосилно скъпата – за останалите, лъжа на последните 20 години.

  И тези дни, докато у нас се разиграва последното действие от този театър, а във „Фукушима” се борят с радиацията, светът, четвърт век по-късно, продължава да събира огромни средства, за да гради поредния саркофаг за „Чернобил”.

  И ще продължава да го прави. „Белене” има всички шансове да повтори тази финансова перспектива. На поколения българи им предстои да плащат десетилетия за нещо, от което нямат никаква нужда.

  „Да мълчат и да не се обаждат”

  С изграждането на „Белене” и без това прекомерната ни днешна енергийна зависимост ще стане почти пълна. Със съответните икономически и политически ограничения. Включително и по въпроса кой и как да управлява тук. Впрочем, огромните инвестиции в лъжата „Белене” отдавна сигурно играят важна роля и по този въпрос.

  В тесен смисъл решението за изграждане на „Белене” противоречи на Европейската енергийна стратегия. По-важно е обаче, че то обезсмисля нашата собствена европейска стратегия и ни връща обратно. Където ни връщат и думите на днешния български премиер към несъгласните с тази перспектива – „да мълчат и да не се обаждат”.

  .
  
  .

  В Джайтапур, Индия, в щата Махаращра се строи най-голямата атомна централа в света. В завършен вид тя ще има почти 10 гигавата мощност (1 гигават е равен на 1000 мегавата). Строител на централата е френската компания „Арева“, която ще монтира 6 реактора. През 2010 година беше подписан договор между Франция и Индия, който разчисти пътя за строителството на централата и между другото фиксира цената – около 9,3 млрд. долара, по курса от 21 април – 6,4 млрд. евро. Точно толкова, засега, искат руснаците, за да построят атомната централа в Белене. Тя обаче ще има 5 пъти по-малко мощности – два реактора от по 1000 мегавата, тоест – 2 гигавата.
  Българското правителство нае HSBC за консултант по строителството на „Белене“. До два месеца консултантът трябва да каже каква е реалната цена, за което ще получи 2 милиона евро.
  Дума да няма, това са сложни сметки, особено на фона на ставащото в Япония и непрекъснато завишаващите се изисквания за безопасност. Това при всички положения оскъпява проекта, отгоре на всичко не е и много ясно точно с колко, понеже не е ясно и какви стандарти за сигурност ще бъдат наложени в следващите няколко години.

  ––––––

  ОТВОРЕНО ПИСМО НА ГРАЖДАНСКИ КОМИТЕТ ПРОТИВ АЕЦ „БЕЛЕНЕ“

  ДО
  МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
  Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

  Уважаеми г-н Премиер,

  Повод за това писмо е нашето твърдо убеждение, че реализацията на проекта АЕЦ „Белене” трябва незабавно да бъде прекратена, поради нецелесъобразност. Само това може да ограничи щетите, които ще претърпи България от този проект.

  Вие помолихте дебатът по тази тема да се прекрати и да не се политизира повече. Това за съжаление е невъзможно, защото това е преди всичко политически проект. Огромните финансови средства; щетите, които той ще нанесе на българската енергийна система в следващите десетилетия; липсата на социална и икономическа обосновка и зависимостта, която ще създаде в технологичен и финансов план, го превръщат в политически. Неговата реализация би означавала пълна енергийна, а следователно и политическа зависимост на България от Русия.

  Накратко, някои от най-отрицателните страни на този проект са следните.

  • АЕЦ „Белене” не е нужна като производител на електроенергия за бъдещия енергиен баланс до 2025 – 2030 г. Разчита се на хипотетичен износ на електроенергия, без да се прогнозира енергийният пазар, такъв проект не може да бъде авантюра, цената за която да платят българските граждани.

  • В този проект няма Европейски инвеститор – въпреки многобройните Ви уверения, че ще стартирате проекта само при наличието на такъв. Тази липса ясно говори за неговата икономическа неефективност.

  • Реализацията на АЕЦ „Белене” заплашва с прекратяване на производството в АЕЦ „Козлодуй”, което ще има крайно негативен ефект върху цената на електроенергията към края на това десетилетие – във вреда на икономиката и домакинствата.

  • Проектът не се развива по правилния начин, няма проектна компания и НЕК, бидейки страна по договора, може да загуби своите активи – а тази загуба има пряко отношение към националната сигурност на страната.

  • Този проект е в противоречие с приоритетите на Европейската енергийна стратегия – които предполагат диверсификацията като основа на енергийна независимост, намаляване на енергийната интензивност и повишаване на енергийната ефективност. В контекста на ядрената драма във Фукушима и предстоящото преосмисляне на критериите за сигурност в ядрената енергетика, неговото осъществяване ще има крайно негативни външнополитически последици за България.

  Проектът „Белене” се придвижва към този завършек от три български правителства, с активната подкрепа на Президента Първанов, но има всички изгледи той да се окаже най-големия икономически и политически провал на българския преход. Вие многократно подчертавахте, че за двадесет години не е направено нищо.

  Мислите ли, че сега е моментът да се направи най – голямата беля?

  Въпреки мащабната пропагандна кампания, водена от заинтересованите това да се случи, българското общество остава зле информирано и му се внушават подвеждащи тези. Аргументите, които излагаме по-долу, категорично опровергават техните публично разпространявани тези за необходимостта от АЕЦ „Белене”.

  Ние предполагаме, Г-н Премиер, че при взимането на политическо решение има основни моменти, които са ви представени неправилно и подвеждащо от заинтересованите лица. Ето защо ние предлагаме да се срещнем с Вас и да чуете нашето мнение, което, убедени сме, ще бъде за доброто бъдеще на страната.

  Линк: http://www.nenabelene.org/open_letter

  ––––––––-
  
  Протестен поход срещу строителството на АЕЦ „Белене“

  Неправителствени организации организират днес 25 април, протестен поход от Свищов до Белене против изграждането на АЕЦ „Белене“. Походът се организира под надслов: „Паметта за Чернобил и ужасът от Фукушима ни дават последен шанс да кажем: СТОП НА АЕЦ БЕЛЕНЕ“. Сборен пункт на протестиращите с автомобили е паркингът зад Стопанска Академия „Д.А.Ценов“ – Свищов в 11 часа и ж.п.гара Ореш в 11.30 часа, откъдето автоколоната ще се отправи към обекта АЕЦ „Белене“. Походът завършва с митинг в 12.00 часа пред портала на АЕЦ „Белене“. Организатори на протеста са Сдружение „Земя завинаги“ – Свищов, Комитет за еколого-икономическа защита на Свищовски регион, Фондация за околна среда и земеделие, Институт за зелена политика, Национално движение „Екогласност“ и Национална коалиция „БелеНЕ“.

• 94 години от рождението на Ела Фицджералд – кралицата на джаза (Today on April 25th Ella Fitzgerald would have been 94 years old)

  Ела Фицджералд (на английски Ella Fitzgerald) е американска джазова певица, един от най-известните джазови изпълнители на 20 век.  Притежава уникален глас с диапазон от 3 октави, който превръща в съвършен музикален инструмент. Обаятелен и гъвкав, едновременно топъл, богат на цветове и кристално чист, този глас развихря фантазията и дава повод за най-смели определения: „черният славей“, „най-най- великата“, „кралицата на суинга“, „жена, която би могла да изпее в ритъм дори телефонния указател“. Безразсъдно щедра към публиката, Ела Фицджералд е нейна любимка в продължение на близо 60 години и единствената притежателка на 13 приза „Грами“.

  Бъдещата първа дама на джаза е родена в градчето Нюпорт Нюз, Вирджиния. Още докато е съвсем малка, след като бащата напуска семейството, тя се мести с майка си в Ню Йорк, където прекарва детството си. Още тогава тя проявява своята артистичност. След смъртта на майка си, Ела започва да живее при леля си в Харлем – дотогавашната примерна ученичка напуска училище, а през 1934 година и леля си. По-голямата част от времето си прекарва на улицата или в нощните клубове. През същата година тя случайно решава да се яви на конкурса за любители, организиран от популярния тогава диджей Ралф Купър. Всъщност първоначалното ѝ намерение е да се яви като танцьорка, но поради силната конкуренция се разколебава и решава да пее. Проявата на конкурса е впечатляваща и разтваря врати пред бъдещата кариера на младата певица.

  Започва работа при Чък Уеб, чиито биг-бенд е един от най-добрите за времето си – с него работи седем години. През 1935 година с Чък Уеб Ела Фицджералд записва първата си грамофонна плоча („Love and Kisses” и «”I’ll Chase the Blues Away”), превръща се в любимка на публиката и постепенно личната и слава започва да засенчва тази на Уеб. Следва съвместна работа със знаменитости като Бени Гудмън и Теди Хил, но Фицджералд остава лоялна към Чък Уеб и след смъртта му през 1938 година, в продължение на няколко години ръководи неговия оркестър.

  От средата на 40-те години на 20 век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и др. Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с „краля на джаза” Луис Армстронг – Сачмо, който освен неин музикален и сценичен партньор е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.

  Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибоп-а. Появяват се виртуозните изпълнения на джазови стандарти като „Hello, Dolly”, „Oh, Lady Be Good”, „How High the Moon”, записани в студио и повторени по съвсем различен начин по време на многобройните концерти из целия свят. Споделя: „Когато импровизирам, винаги си се спредставям като тенор-саксофона в оркестъра”.През този период от особено значението на сътрудничество ѝ с Норман Гранц с когото значително допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „високото изкуство” на класическата музика.

  60-те и 70-те и 80-те години на 20 век са период на напрегната и ползотворна работа, съпътствана от неизменната слава. Възрастта обаче си казва думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, но отново са шедьоври. Последният си диск „All That Jazz” Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.Бъдещата първа дама на джаза е родена в градчето Нюпорт Нюз, Вирджиния. Още докато е съвсем малка, след като бащата напуска семейството, тя се мести с майка си в Ню Йорк, където прекарва детството си. Още тогава тя проявява своята артистичност. След смъртта на майка си, Ела започва да живее при леля си в Харлем – дотогавашната примерна ученичка напуска училище, а през 1934 година и леля си. По-голямата част от времето си прекарва на улицата или в нощните клубове. През същата година тя случайно решава да се яви на конкурса за любители, организиран от популярния тогава диджей Ралф Купър. Всъщност първоначалното ѝ намерение е да се яви като танцьорка, но поради силната конкуренция се разколебава и решава да пее. Проявата на конкурса е впечатляваща и разтваря врати пред бъдещата кариера на младата певица.

  Започва работа при Чък Уеб, чиито биг-бенд е един от най-добрите за времето си – с него работи седем години. През 1935 година с Чък Уеб Ела Фицджералд записва първата си грамофонна плоча („Love and Kisses” и «”I’ll Chase the Blues Away”), превръща се в любимка на публиката и постепенно личната и слава започва да засенчва тази на Уеб. Следва съвместна работа със знаменитости като Бени Гудмън и Теди Хил, но Фицджералд остава лоялна към Чък Уеб и след смъртта му през 1938 година, в продължение на няколко години ръководи неговия оркестър.

  От средата на 40-те години на 20 век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и др. Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с „краля на джаза” Луис Армстронг – Сачмо, който освен неин музикален и сценичен партньор е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.

  Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибоп-а. Появяват се виртуозните изпълнения на джазови стандарти като „Hello, Dolly”, „Oh, Lady Be Good”, „How High the Moon”, записани в студио и повторени по съвсем различен начин по време на многобройните концерти из целия свят. Споделя: „Когато импровизирам, винаги си се спредставям като тенор-саксофона в оркестъра”.През този период от особено значението на сътрудничество ѝ с Норман Гранц с когото значително допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „високото изкуство” на класическата музика.

  

  60-те и 70-те и 80-те години на 20 век са период на напрегната и ползотворна работа, съпътствана от неизменната слава. Славата и световната известност не променят добродушния й характер. Ела никога не се изживява като идол. Излиза на сцената до началото на 90-те години, независимо от напредналата възраст. Разклатеното й здраве поразява гласа й. На церемонията по връчването на наградите „Грами“ през 1991 г. кралицата на джаза се усмихва през сълзи, съзнавайки, че получава великото отличие за минали заслуги.

  Възрастта обаче си казва думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, но отново са шедьоври. Последният си диск „All That Jazz” Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.

  Певицата умира на 15 юни 1996 (79 годишина) в  Бевърли Хилс, САЩ.

  www.libvar.bg/ bg.wikipedia.org

  Today on April 25th Ella Fitzgerald would have been 94 years old.

  Fitzgerald was born on April 25, 1917  in Newport News, Virginia, the child of a common-law marriage between William and Temperance „Tempie“ Fitzgerald. With a vocal range spanning three octaves, she was noted for her purity of tone, impeccable diction, phrasing and intonation, and a „horn-like“ improvisational ability, particularly in her scat singing.

  Dubbed „The First Lady Of Song“, Ella Fitzgerald was the most popular female jazz singer in the US for more than half a century. In her lifetime, she won 13 Grammy awards, including one for Lifetime Achievement in 1967 and sold over 40 million albums. Verve Records was sold to MGM in 1963 for $3 million and in 1967 MGM failed to renew Fitzgerald’s contract. Fitzgerald’s most famous collaborations were with the trumpeter Louis Armstrong, the guitarist Joe Pass, and the bandleaders Count Basie and Duke Ellington.

  Ward of the State;The Gap in Ella Fitzgerald’s Life By NINA BERNSTEIN

  Ella Fitzgerald sang jazz in a voice so pure and perfected that it admitted no pain – and America loved her for it. In her sound we soared over the darkest passages of our nation’s history, to a place where race and class lost all dominion. Yet the public never knew the full measure of her accomplishment, because for over 60 years she kept the cruelest chapter of her own history a secret: her confinement for more than a year in a reformatory when she was an orphaned teen-ager.

  

• Папа Бенедикт XVI призова за мир по света

  В деня на Възкресение Христово (Пасха) главата на римокатолическата църква отслужи тържествена меса в катедралата „Свети Петър“ във Ватикана.

  На площада във Вечния град, украсен по традиция с хиляди лалета, нарциси, азалии и други цветя, присъстваха десетки хиляди хора. В украсата от цветя преобладават цветовете на Ватикана – жълто и бяло.
  Хиляди вярващи се събраха на площад „Свети Петър“ в Рим, за да приветстват римския папа Бенедикт XVI и да чуят неговото великденско послание към християните по света, пишат чужди медии.
  С цветя е украсен балконът на катедралата, откъдето папа Бенедикт XVI се обърна към вярващите християни страдиционното послание „Urbi et Orbi“ (На града и на света).
  В деня на светлия празник Бенедикт XVI призова към урегулиране на всички конфликти и кризи в света. „Аз се обръщам към всички народи и хора, които страдат на земята, доколкото Христос е открил чрез страданието пътя към свободата, справедливостта и мира“, заяви в посланието си папата.
  Той изрази надежда за установяване на мир в близкоизточния регион и за това, че оръжията в Либия ще отстъпят място на дипломацията и диалога. Понтификът пожела благополучие на страните от Африка и Близкия изток, откъдето бягат толкова хора от нищета и бедствия и призова къмсолидарност онези, които могат да окажат братски прием на бежанците.
  Той пожела скорошно разрешаване на кризата в Кот д’Ивоар, а също и възраждане на надеждите в Япония, пострадала от природната стихия.
  По традиция папата завърши посланието си с поздрав на 65 езици на всички народи, които отбелязват днес Възкресение Христово.
  Доколкото Католическата и Православната църква ползват различни календари – Юлиански и Григориански, то деня на Възкресение Христово често се разминава за двете църкви. Тази година, както и миналата година той съвпада. Следващите съвпадения са през 2014, 2017, 2025, 2028 и 2031 години.

  frognews.bg

• Gabrielle Giffords can attend husband’s shuttle launch

  US congresswoman Gabrielle Giffords, who was shot in the head in January, has been declared fit enough to attend her husband’s space shuttle launch.
  Nasa astronaut Mark Kelly said his wife’s reaction to the doctors’ decision had been to pump her fist and say: „Awesome!“
  Ms Giffords narrowly survived the shooting spree by a gunman in Tucson, Arizona, that killed six people.
  Mr Kelly is commander of the Endeavour, due to lift off on Friday.
  It will be one of the last space shuttle missions and the launch will be attended by President Barack Obama and other VIPs.
  „I have met with her neurosurgeon and her doctors, and… they have given us permission to take her down to the launch,“ Mr Kelly told CBS News. „I’m excited about that,“ he added.
  Ms Giffords suffered a bullet wound to her brain’s left hemisphere, which controls speech and movement for the right side of the body.
  „Her personality’s 100% there,“ said Mr Kelly.
  „You know, it’s difficult for her to walk. The communication skills are difficult, at this point.“

  

  Nasa astronaut Mark Kelly Nasa astronaut Mark Kelly said he was excited by the latest news
  Dong Kim, Ms Giffords’s neurosurgeon, told The Arizona Republic newspaper on Sunday that that doctors were „comfortable with her travelling“.
  He said Ms Giffords was „maybe in the top 1% of patients in terms of how far she’s come, and how quickly she’s gotten there“.
  „I think the question then becomes, how far is she going to go?“ he said.
  The Democratic congresswoman is due to undergo more surgery in May to repair a section of her skull with a cranial implant.
  CBS will broadcast its full interview with Mr Kelly on Monday.
  Jared Loughner, 22, has pleaded not guilty to charges relating to the attack at Ms Giffords’s constituency event in Tucson on 8 January. Thirteen other people were wounded.

  Източник: www.bbc.co.uk/news/world-us-canada

  Gabrielle Giffords Shot In The Head

• УЧАСТНИЦИ В СЕСИЯТА НА 1 МАЙ 2011 ГОДИНА

  Уважаеми сънародници,

  Представяме Ви в приложение (към 22 април 2011 година) участниците в „Открита дискусионна пролетна сесия на Българо-Американска Асоциация, пролет 2011”. Участието в Сесията е само след предварителна регистрация.
  Сесията ще се състои на 1 май 2011 година от 10 до 16 часа.
  Залата за „Презентации” в “Pavilion Apartments” предоставя възможност за лимитирано присъствие на 36 активни плюс 14 функционални участници и гости в семинара. Залата за „Делови контакти” е предназначена за индивидуални срещи с кулинарни паузи до 15 участника. Във фоайето на залата могат да присъствуват до 10 участника. Ограниченията за броя на присъстващите са съгласно някой изисквания на City Hall Chicago. Комплекса “Pavilion Apartments” разполага с 50 местен клуб “Cabana” с открита част и закрито пространство, който на 1 май 2011 година ще работи от 13 часа.

  Участници са лимитирани както следна:
  Активни участници – до 10 участника
  Гости – до 10 участника
  Обществено ангажирани участници – до 10 участника
  Официални гости – до 5 участника
  Спонсори, дарители, меценати – до 10 участника
  Функционални участника – до 5 участника.

  Ангажиране за участие в Сесията започна от 1 юли 2011 година.
  Приоритет за участие е датата на пощенското клеймо на писмото или на Е-mail, с който се кандидатства.
  Молим следете развитието на програмата в www.EuroChicago.com и www.BAAChicago.com .
  Адресът на Конферентния център на “Pavilion Apartments” е: 5441 N. East River Road, Chicago, IL 60656, телефон 773-693-3140.
  Благодарим Ви.
  Българо-Американска Асоциация

  Приложение:

  УЧАСТНИЦИ В СЕСИЯТА НА 1 МАЙ 2011 ГОДИНА

  открита дискусионна Сесия на Българо-Американска Асоциация, Пролет 2011

  Участието в Сесията е само след предварителна регистрация

  Йорданка Мелниклийска
  Американски университет в България.
  Yordanka Melnikliyska
  American University in Bulgaria

  Д-р Сайръс Рийд
  Заместник ректор академична дейност, Американски университет в България
  Dr. Cyrus Reed
  Provost, American University in Bulgaria

  Георги Пирински
  Georgi Pirinski
  Народно събрание на Република България
  National Assembly of the Republic of Bulgaria

  Катя Вълкова
  Българо-Американски културен център
  Katia Valkova
  Bulgarian-American Cultcheler Center in Saint Louis

  Пламен Христов
  Plamen Hristev
  P& A Transport LLC

  Александър Желев
  Aleksandar Zhelev
  P& A Transport LLC

  Адвокатска кантора Цветелина Бойновска
  Law Office of Tzvetelina Boynovska

  Български вестник “Старт”
  Bulgarian Newspaper ‘’Start”

  Вестник “България сега”
  Newspaper ‘’Bulgaria sega”

  Петранка Стаматова
  Интернет портал
  Petranka Stamatova
  www.EuroChicago.com

  Добри Карабонев
  БПЦ “Свети Иван Рилски – Чудотворец”
  Dobri Karabonev
  BOC “Santa.Jon of Rila”

  Крум Тирилов
  БПЦ “Свети Иван Рилски – Чудотворец”
  Krum Tirilov
  BOC “Santa.Jon of Rila”

  Боянка Иванова
  Българско училище “Джон Атанасов”
  Boyanka Ivanova
  Bulgarian School “John Atanasoff”

  Елена Липкова
  Българско училище “Джон Атанасов”
  Elena Lipkova
  Bulgarian School “John Atanasoff”

  Митра Енчева
  Mitra Entcheva
  Български Културен Център в Детройт
  Bulgarian Cultural Center in Detroi

  Динко Динев
  Dean Dinev
  Park Ridge Taxi & Community Cab

  Хриска Перфанова
  Hriska Perfanova
  Българско училище “Нов живот”
  Bulgarian School “New Life”

  Димитър Чалъков
  Dimitar Tchalakov
  Dnt consulting

  Стоян Стоев
  Stoyan Stoev
  Stoev’s Consulting Co. Inc.

  Стефка Йовчева
  Stefka Yovcheva
  Second Secretary, Political Affairs
  Embassy of the Republic of Bulgaria, Washington DC

  Тихомир Стойчев
  Tihomir Stoytchev,
  Minister, Deputy Chief of Mission
  Embassy of the Republic of Bulgaria, Washington DC

  Д-р Виолета Симов
  Патрон на Фестивала “Български дни в Чикаго – есен 2008”
  D-r Violeta Simov
  Patron of the Bulgarian Days In Chicago Festival, Fall 2009

  Звезделина Ковачева
  Zvezdelina Kovacheva

  Иван Ковачев
  Ivan Kovachev

  Никола Чаракчиев
  Nikola Charakchiev
  Български научен център
  Bulgarian Research Center

  Никола Перфанов
  Nikola Perfanov
  Българска Евангелска Божия Църква “Нов живот”
  Bulgarian Evangelical Church of God “New Life”

  Александър Лазов
  Aleksandar Lazov

  Паола Игнатова
  Paola Ignatova

  Nettie Lasko
  Office Of The Attorney General, State Of Illinois

  Традиционни участници с потенциално участие (в очакване на заявка)

  Кина Бъговска
  Kina Bagovska

  Георги Витанов-Богат
  Georgi Vitanov-Bogat

  Адвокатска Кантора Знаймер и Знаймер
  Law Office of Zneimer & Zneimer

  Вестник “България”
  Newspaper ‘’Bulgaria”

  Йордан Ничев
  Гостилница “Вкусен Свят”
  Iordan Nitchev
  Tasty World

  Николай Шавулев
  Tony’s Restaurant & Pizza Peddlers

  Евелина Георгиева
  Evelina Georgieva
  The Original Mama Mia’s Pizzaria

  Ресторант “Механата”
  Иван Цветков, Нина Цветкова
  Румен Ковачев, Мая Ангелова

  Атанас Бояджиев
  Велин Дюкенджиев
  V $ G Commerce

  Нови участници с потенциално участие (в очакване на заявка)

  Проф. д-р Сергей Игнатов
  Министерство на образованието, младежта и науката

  Евдокия Христова
  Министерство на образованието, младежта и науката

  BG Voice

  Bd11p-masiS

• Защо днес не ми се влиза в църква

  Мили родни картинки*

  Днес християните в цял свят отбелязват Великден. Защо обаче точно днес на Антоанета Пунчева не й се влиза в черква? И какви объркани мисли я спохождат навръх най-светлия християнски празник? Пита редакторът А. Андреев от Дойче веле

  Автор: А. Пунчева

  Че не ми влиза в черква, не е съсем вярно. По-скоро не ми се ходи в столичен храм, а в малка селска черквичка. Знам една такава – с окраден иконостас, а свещите са оставени на принципа кой колкото даде. Там те посрещат с усмивка и те изпращат с добра дума, като те оставят по целия път обратно да се чудиш с какво си заслужил тая милост и доброта.

  Важното е да е култов

  Последното ми посещение в един от култовите – както казва клишето – и най-оборотни софийски църковни храмове, бе, уви, на погребение. Докато свещениците пееха, две бабички, досущ като църковни мишки, неуморно тичаха и шумоляха, докато не събраха и последната троха от предишната панихида, докато не преляха и последната останала капка кола и лимонада в едни големи шишета.

  Докато безуспешно опитвах да ги изместя от съзнанието си, там се настаняваше едно дълбоко разбиране към Разколников и неговите мотиви за убийството на прочутата литературна бабичка. Упоритите църковни баби не спряха дотук, а започнаха да издърпват от ръцете на опечалените недогорелите свещи, за да пълнят с тях друг подходящ съд, забравили всякакво уважение към скръбта. Грозно, ама човещинка, както се казва, но заради това някак не ми се влиза там днес.

  А в градинката около храма цвърчат кебапчета, побутват те фалшиви просякини и те наобикалят бездомни кучета… И всичко страшно прилича на картина на Брьогел-старши: с цялата човешката тъга и радост, с лакомията, обзела хора и животни, и с онази особена, невинна греховност в ония платна.

  Честността – рядко явление

  В същата тази популярна софийска градинка целенасочено ме доближават двама пияници, а още няма десет сутринта: „Аха, изпуснали са автобуса“, казвам си. Не се изненадвам, когато чувам: „Душа, дай, молим ти се, 2 лева!“ За какво са ви, питам механично. „За пиене!“, отговарят ми те с грейнали лица и беззъби усмивки. Заслужаха ги – до последната стотинка! Рядко е да срещнеш такава честност в наши дни.

  Източник: http://www.dw-world.de/

  ––––
  *Заглавие на Чудомир

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––

• ОЧАКВАЙТЕ ГОСПОЖА ЕВЕЛИНА ХРИСТОВА

  Госпожа Христова,
  Чикаго Ви очаква,
  Добре дошла!

• Православен календар: ВЕЛИКА СЪБОТА

  

  Днес се възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. Църквата пее:

  „В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,

  в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе,

  Който изпълваш всичко“.

  Иудеите запечатали гроба и поставили стража.

  Велика тайна! „Да замълчи човешкото създание!“ – пее Църквата вместо Херувимската песен на Велика събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.

  Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.

  Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

  Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име -Великден.

  Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

  Днес се възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. Църквата пее:

  „В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,

  в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе,

  Който изпълваш всичко„.

  Иудеите запечатали гроба и поставили стража.

  Велика тайна! „Да замълчи човешкото създание!“ – пее Църквата вместо Херувимската песен на Велика събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.

  Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.

  Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

  Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

  Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

  Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб . На този ден се месят и пекат козунаците. Велика събота е единствената събота през годината, в която постът е строг – без олио и вино.

  Извършва се света Василиева литургия, която бележи навечерието на празника на Светлото Христово възкресение. Вечерта, срещу неделя, малко преди полунощ, започва Пасхалната служба. Вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с „Христос воскресе!„, а отговорът е – „Воистина воскресе!„

  www.pravoslavieto.com

  Още по темата Идва Великден (Възкресение Христово, Пасха)

• 23 април – Международен ден на книгата и авторското право (World Book and Copyright Day)

  Днес 23 април,за  шестнадесети път официално се празнува Световният ден на книгата и авторското право по инициатива на ЮНЕСКО. Световният ден на книгата и авторското право е посветен на всички четящи и се прави с цел популяризиране на четенето, книгоиздаването и авторското право. С честването на такъв ден ЮНЕСКО се опитва да насърчи колкото се може повече млади хора да открият удоволствието от четенето, като едновременно с това покажат уважението си към незаменимия принос на онези, които стоят зад направата на всяка книга.

  Много държави и градове измислят различни начини да отбележат празника на четенето, книгоиздаването и авторското право, но традиционно най-големите фиести са в Испания, където за късмет в момента имаме колежка, която ексклузивно ще снима и разказва.

  На 23 април – Международния ден на книгата и авторското право е традиционното продължително международно четене на романа „Дон Кихот“.
  Четенето всяка година се организира от Кръга по изящни изкуства в Мадрид. В това празнично събитие чрез видеоконферентна връзка любители на романа от всички краища на света изчитат целия роман на Мигел де Сервантес.
  Непрекъснатото четене продължава три дни, включват се изтъкнати представители от областта на културата и образованието в цял свят, в това число и в България, припомнят от Институт Сервантес.
  Международният ден на книгата и авторското право (portal.unesco.org) се отбелязва на 23 април по решение на Организацията за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) от ноември 1995 г.Стартът на традиционното четене на „Дон Кихот“ в Мадрид бе даден на 22 април от мексиканския поет Хосе Емилио Пачеко, на когото днес кралят на Испания Хуан Карлос ще връчи най-голямата награда за литература на испански език „Мигел де Сервантес“.

  

  Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова отправи специално послание за случая. Message from Irina Bokova

  Идеята за Деня произхожда от Каталуния, където на тази дата честват Свети Георги и всяка продадена книга е съпровождана от цвете, а книжарниците изнасят книгите си за един ден на тротоара. Датата не е избрана случайно. На 23 април 1616 г. умират Уилям Шекспир (1564-1616), Мигел де Сервантес (1547-1616) и Инка Гарсиласо де ла Вега (1539-1616). А Шекспир е и роден на този ден. Това е и денят, в който са родени двама от класиците на XX век – Владимир Набоков (1899) и Морис Дрюон (1918).

  Днес се отбелязва  и 90-годишнината от рождението на Джани Родари, както и годишнини на Александър Блок (130), Сергей Есенин (115), Пеньо Пенев (80), Иван Вазов (160), Йордан Йовков (130), Константин Константинов (120), Чудомир (120), Лев Толстой (100 г. от смъртта на писателя)

  By celebrating this Day throughout the world, UNESCO seeks to promote reading, publishing and the protection of intellectual property through copyright.

  23 April: a symbolic date for world literature for on this date and in the same year of 1616, Cervantes, Shakespeare and Inca Garcilaso de la Vega all died. It is also the date of birth or death of other prominent authors such as Maurice Druon, K.Laxness, Vladimir Nabokov, Josep Pla and Manuel Mejía Vallejo. It was a natural choice for UNESCO’s General Conference to pay a world-wide tribute to books and authors on this date, encouraging everyone, and in particular young people, to discover the pleasure of reading and gain a renewed respect for the irreplaceable contributions of those who have furthered the social and cultural progress of humanity.

  The idea for this celebration originated in Catalonia where on 23 April, Saint George’s Day, a rose is traditionally given as a gift for each book sold. The success of the World Book and Copyright Day will depend primarily on the support received from all parties concerned (authors, publishers, teachers, librarians, public and private institutions, humanitarian NGOs and the mass media), who have been mobilized in each country by UNESCO National Commissions, UNESCO Clubs, Centres and Associations, Associated Schools and Libraries, and by all those who feel motivated to work together in this world celebration of books and authors.

  

  For the 2011 edition of the World Book and Copyright Day, UNESCO suggests that during the events organized on this occasion special attention be given to the evolution of book production, from writing to digital, their complementarity and future challenges.

  To read more and for more information about UNESCO and World Book and Copyright Day visit: United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization
  
  

• Да си напазаруваме малко Бог

  Автор: Калина Андролова

  Да си напазаруваме малко Бог. Сякаш има намаление. Всяка година покрай разпъването и възкръсването на Христос ние, българите, нахлуваме в църквите да се помолим да ни върви. Това не е страх от Бога, защото „страхът от Бога е да се мрази злото“. Това не е вяра, защото вярата е разхищение на сърце. Това е опит за хитруване.

  Новобогаташката ни действителност с цялата енергия на своето безсрамие е свела Бога до консумативна практика, нещо като момиче на повикване. Днес е ден за Бога, отиваме на църква, утре е ден за измами, мамим, когото трябва.

  Всеки е намерил свой заместител на Бога: найлонови цици, политическо лукавство, нечист бизнес, връзкарски възход и пр. Мамим Бога така, както се мами човек. Величието му не ни смущава. Понеже сме уморени по рождение от нищетата, ние сме тежки роби на парите. Опитайте да бъдете свободни и ще умрете от глад! Tова е най-силният ни страх.

  Сивите кардинали в нашето посттоталитарно общество преподреждат свободната икономика в несвободна. Те направляват паричните потоци, а с това и щастието в страната. Затова сме именно роби, а не невинни почитатели на парите. Балканската ни мечта се свежда до пресищане на хипертрофираното ни его.

  До поглъщане, до трупане. Вижте телевизиите! Те са фабрики за производство на невежи граждани. Те разграждат умозрението ни. Създават лумпени и тъпанари. „И понеже намразиха знанието, затова ще ядат от плодовете на своя си път“ – пише в Библията. Да се променят мислите на зрителите означава да се промени ходът на нацията.

  Християнството не е да казваш, че си християнин
  
  Да палиш свещ и да се кръстиш. А после да гледаш дебилните шоупрограми, с които ни облъчват посредствените телевизионни директори. Или да отвориш жълтия вестник и да се наслаждаваш на злостното рушене на съдби. Проповедите на Христос са довели до огромни изменения в живота на много народи.

  Християнството е дало особен тласък на света. Университети, човешки права, святост на семейството, изкуство, християнството е плътната изтънченост на най-новата европейска цивилизация. Но ние, българите, не сме сигурни какво точно е казал Христос, нали?

  Иначе нямаше да произвеждаме такова количество бездуховна свинщина. Ние целенасочено превръщаме страната си в държава на гетата. Нали знаете, че Бог твори не само човеци, но още и национални характери, национални съдби, възвеличава народите или ги погубва.

  Така Великобритания е съставена от клубове и лордове, от великото снобство на достъпа. Франция има своите претенции за културна изключителност и интелектуална сложност. Германия с нейния педантичен нрав – да класифицира хората в папки, да подреди изрядно дори смъртта. Полша, която често се напива, но е известна с борбата си за свобода, и т.н. Всяка страна демонстрира свой собствен похват към света.

  За България най-характерна е омразата
  
  Тя е толкова впита в същността ни, че чак материята потреперва. Толкова много е споделената, открита и скрита омраза, че заплашва да унищожи всеки кълн на благороден интелект: той ще бъде разпнат от сектата на некадърността. „Много добри дела ви показах от Отца, за кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?“ – пита Иисус. „Защото се правиш на Бог“ – отговарят юдеите.

  В този смисъл всеки жив ум в страната ни трябва неминуемо да спазва правилото: Никога не показвай всичко на хората, няма да го понесат! Нашият национален изразителен дискурс е на отхвърлянето. Ние се изразяваме, като не харесваме. Не знаем, че най-изкусният трик в живота е скромността.

  Един човек с наситена гордост не се нуждае да отхвърля, да раздава оценки, да пронизва с пирони. Но, нейсе, ние сме доста потисната нация, бита с камшик много пъти. Оттук и обяснението за омразата. Някой дава ли си сметка, че общественият политически дебат в България се води през два жълти вестника?!

  Вие на това демокрация ли му викате?

  Аз го наричам диктатура на клеветата. Да вярваш в Бог и да упражняваш религиозна практика са две различни неща. Едното е да си фин, с опростена и ясна душа, другото е по празниците да си напазаруваш от църквата два-три килограма святост.

  Ние не вярваме в Бога, ние броим автомобилите на свещениците и считаме, че църквата е архаична. Мислим, че църквата трябва да ни се моли, да ни прелъстява, а ние да благоволяваме.

  Бог не е покана за чай с дребни сладки, не е прищявка. Бог е нужда. „Човекът е краткотраен, пониква като цвете и се покосява“ – се казва в Библията. Острото усещане за смъртност, единствено то лекува омразата.

  За да преодолее човек своето невнимание към Бога, му трябва някакъв шок. В началото на всяка метафизика е болката. С нея настъпва и смирението. Знаете ли, съвършената красота е тихо занимание. „Страхът от Бога е в началото на познанието.“ Затова няма мъдрост, натрупана през нахалство и самомнение.

  Източник: в-к Сега

• <<
• 1
...
• 326
• 327
• 328
• 329
• 330
• 331
• 332
• 333
• 334
• 335
• 336
...
• 415
• >>