Всички авторски страници

Авторски

• Българите: капсулирани, обезверени, отчаяни

  Българите са общество, което не се доверява на държавата си. Вследствие на това хората се капсулират в своята си среда. Чувството за солидарност е вече почти на изчезване, разочарованието взима връх…

  Това заяви в интервю за Дойче Веле германският посланик в София Матиас Хьопфнер. Ето какво каза още дипломатът:

  „По мое мнение българското общество може да се определи по схемата на американския изследовател Франсис Фукуяма като общество с ниска степен на доверие към правителството, държавата и нейните институции. Бих казал дори, че в случая с България става въпрос за особено ниско ниво на доверие. Резултат от всичко това е капсулирането на хората в тяхната семейна и приятелска среда, отказът им да заемат активни граждански позиции и да участват в обществени инициативи. В крайна сметка се стига до силно отслабване на чувството за солидарност между самите граждани, чието доверие към държавата е изместено от разочарование.

  Пипалата на грозното минало

  Подобни нагласи в демократичния свят водят и до постоянно променливо поведение на избирателите. Дългият преход към демокрация и пазарно стопанство разклати още повече устоите за създаване на силно гражданско общество в България. В началото на този преход всички станахме свидетели на разграбването на държавната и общинската собственост посредством олигархични схеми, насилие и криминални похвати.

  Създаването на новия икономически и политически елит до голяма степен се случи върху изградените вече мрежи на бившата Държавна сигурност и останалите тайни служби на комунистическия режим. Техните пипала проникнаха във високите етажи на изпълнителната и съдебната власт. Тези времена оставиха след себе си над 150 неразкрити или ненаказани и до днес поръчкови убийства. Това не бива да се забравя и да се превръща в тема табу в едно гражданско общество.

  През последните две години в България действително се наблюдават и някои важни положителни промени. Появиха се множество групи от млади и енергични хора в защита на природата и срещу посегателствата спрямо околната среда. Много от добре образованите в чужбина млади българки и българи се завръщат в родината си по-често от преди, носейки със себе си идеи за промяна на статуквото, но стъпките към изграждане на гражданско общество в България от западноевропейски тип са все още твърде бавни и колебливи.

  Дискутираният напоследък въпрос дали българският съд третира по различен начин делата на богатите и на бедните, аз бих свел до дилемата дали правосъдието в страната дели своите клиенти на обикновени граждани и на недосегаеми. Фактите от българската действителност говорят в подкрепа на подобно раздвоение, защото хора, които многократно нарушават закона, получават или оправдателни присъди, или изобщо не стигат до съд.

  Български „специалитети“

  Макар че корупцията е явление, което е разпространено по цял свят, това с нищо не оправдава присъствието й в България. Въпросът е дали и доколко нейните правосъдна система и законодателство са в състояние да редуцират това социално зло.

  Не всичко, което не върви в правосъдието, се дължи на рушветчийството. Понякога става дума за страх, но ако съдът, прокурорите или разследващите полицаи се страхуват да осъдят престъпниците, то тогава имаме работа с голяма структурна грешка в организацията на работата в правосъдието, както и с липса на основополагаща система от ценности.

  Проблемът се репродуцира не само в наказателните, но и в гражданските дела. А когато и делата на чуждестранните инвеститори се решават „по втория начин”, тогава проблемите за страната се превръщат в дългосрочни. За съжаление в България продължаваме да се сблъскваме със случаи, от които направо ни се изправят косите”, заяви в заключение Матиас Хьопфнер.

  С германския посланик разговаря Николай Цеков (Дойче Веле)

• ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ СЕРГЕЙ ИГНАТОВ

  ТВОРЧЕСКА АВТОБИОГРАФИЯ
  на професор Сергей Симеонов Игнатов, д.и.н.

  Дата на раждане: 6 август 1960 г., гр. Видин

  Образование и научни степени:

  2009 г. – “доктор на историческите науки”, дисертация на тема “Морфология на Класическия Египет”
  1994 г. – “доктор”, дисертация на тема “Сказка о потерпевшем кораблекрушение в контексте истории и культуры Древнего Египта эпохи Среднего царства”, Санктпетербургски държавен университет, науч. р-л. д.и.н. Олег Берлев
  1985 г. – Факултет по изтокознание, Ленинградски държавен университет, спец. Египтология
  1978 г. – 35 ГРЕ София
  Заемани длъжности и научни звания:

  2009 г., Министър на образованието, младежта и науката
  август – ноември 2009 г., заместник-министър на образованието, младежта и науката
  2002-2009, ректор на НБУ
  2006-2009, директор на Институт по египтология към НБУ
  1999-2002, декан на Бакалавърски факултет на НБУ
  1998-2002, ръководител Департамент Средиземноморски и източни изследвания
  1985-1994, лектор по египтология, Софийски университет „Св. Кл. Охридски”, София

  2010, професор на НБУ
  2000-2009, доцент, НБУ
  1997-1999, доцент ЦИЕК, ФКНФ, СУ “Св. Кл. Охридски”
  1991-1996, асистент, ЦИЕК, ФКНФ, СУ “Св. Кл. Охридски”
  Научни области и интереси:
  Египтология: история и религия на Древен Египет през ІІІ-ІІ хил. пр.Р.Хр., слънцепоклонничеството в Древен Египет, класически египетски език, връзката “цар-поданици”, философия на изображенията.

  Научни публикации:
  Общо над 40 научни публикации в издания в София, Лондон, Кеймбридж, Кайро, Торино, Сантяго де Компостела, Санкт Петербург и Москва.

  Специализации:
  1993 г., летен семестър, Оксфорд, All Souls College
  1995 г., септември, Оксфорд, All Souls College

  Посещения в университети и научни центрове за изнасяне на лекции и научно сътрудничество:
  1993-1995 г., Oriental Institute, Оксфорд
  1994 г., Санктпетербургски университет, лекции
  2006 г., Сантяго де Компостела, лекции
  2006 г., Руски египтологически институт

  Научни конференции:
  Световни конгреси по египтология в Торино, Кеймбридж, Кайро, VІ Международна Меламо конференция – София

  Съставителство и редакция на сборници и списания:
  Journal of Egyptological Studies
  Годишници на Департамента за средиземноморски и източни изследвания

  Членство в научни организации:
  International Associassion of Egyptologists (1985-2009)
  Egypt Exploration Society, Great Britain (1993-2009)
  Русско-германское общество по изучению культурного наследия древнего мира, Санкт Петербург (1989-2009)
  International Association for Ancient Oriental studies (вицепрезидент)

  Преподавателска дейност:
  • Четени курсове: 1985-2009 г.
  Египетски език
  История на Древния изток
  Увод в културата на Древен Египет
  Увод в литературата на Средното царство
  Увод в литературата на Древния изток
  Новото царство в Древен Египет
  Слънцепоклонничеството на Аменхотеп ІV

  • Дипломанти:
  над 16 дипломанти, 4 докторанти

  Чужди езици:
  Съвременни езици: английски, руски, френски език
  Древни езици египетски и коптски с научни публикации по различни проблеми
  асиро-вавилонски (акадски), старогръцки (ползване без научни изследвания)

  Избрана библиография:
  Древноегипетското учение за контрола над сърцето. – сп. Анали, 2000, с. 26-30.
  Египет на фараоните. ІІІ преработено и допълнено изд., С., 2004.
  “Изоставеният цар…” в египетската литература. – В: Мит, изкуство, фолклор 7. Сборник в чест на акад. Д. Раевски. С., 2001, с. 452-463.
  Източната пустиня и мореплаването в Червено море в епохата на Средното царство. – Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, 2004, т. 2, с. 249-255.
  Името на змея в древноегипетската приказка за корабокрушенеца. – В: EYMPOEION или Античност и хуманитаристика. С., 2001, с. 383-386.
  Морфология на Класическия Египет. – Дисертация за присъждане на научната степен “доктор на историческите науки”, С., 2009.
  Мъдростта на древните египтяни. С., 2006.
  Мъдростта на древните египтяни (второ преработено и допълнено издание), С., 2009
  Обреченият царски син. – В: Непознатият Изток. С., 2001, с. 133-137.
  Папирусът не расте на скала. (трето преработено и допълнено издание) С., 2004.
  Предговор към: Леков, Т. Литанията на Ре. С., 2004, с. 7-8.
  Предисловие към: Кролл, А. А. Египет первых фараонов. М., 2005, с. 5-9.
  Рамсес ІІ Велики. – сп. Ето, С., 2007, с. 15-33.
  Слово и изображение в Древен Египет. – Култура и религия, 2001, № 1, с. 16-19.
  Фокнър, Р. О. (съст.) Кратък средноегипетски речник. (ред. и конс. С. Игнатов) С., 2008.
  Червеният ред в древноегипетската приказка за корабокрушенеца. – Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, 2002, т. 1, с. 52-55.
  Сказка о потерпевшем кораблекрушение в контексте истории и культуры Древнего Египта эпохи Среднего царства. – Дисертация за присъждане на научната степен “доктор”. Санкт Петербург, 1994.
  Dramatical Differences between Sinuhe and The Story of the Shipwrecked Sailor. – Сборник в чест на проф. А. Белова. М., 2009. (под печат)
  El estado y la sociedad en el Egypto antiguo y su reflejo en los valores europeos. – Perspectivas sobre Oriente y Occidente. Universidade De Santiago de Compostela. 2008, p. 15-24.
  Literature and Politics in the Time of Ramses II & the Kadesh Inscriptions. – Literatur und Politik im pharaonischen und ptelemaischen Agypten. Herausgegeben von Jan Assmann und Elke Blementhal. Institut Francais D’Archeologie Oriental, Le Caire, 1999, pp. 87-89.
  The Body of God. Sofia, 1999.
  The Name of the Serpent in the Ancient Egyptian Story of the Shipwrecked Sailor. – Gottinger Miszellen, 2005, Heft 206, pp. 33-37.
  The Red Line in the Ancient Egyptian Story of the Shipwrecked Sailor. ‒ Journal of Egyptological Studies, 2005, No 2, pp. 5-9.
  The sun Religion of Akhenaten. VIth International Melammu Conference. Sofia, Sept. 2008 (под печат)
  Word and Image in Ancient Egypt. – Journal of Egyptological Studies, 2004, No 1, pp. 9-32.

  Mинистър Игнатов ще бъде гост в Чикаго на  ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА

• 26 април – Световен ден на интелектуалната собственост (World Intellectual Property Day 2011)

  Бог решил геният да не се предава по наследство. Някои хора решили че господ е сбъркал и въвели авторско право.
  Исторически въвеждането на авторски и маркови права датира от края на 19 и началото на 20 век и има за цел да защити нематериални произведения, в тесен смисъл правото на автора върху произведението му. В повечето случаи правата на интелектуална собственност съвпадат с правата на копиране и използуване на произведенията. Различните държави предвиждат защита на правата на използуване около 70 години след смъртта на автора, като тенденцията е за удължаване периода на закрила. Цели се да се защитят интересите на поколения наследници на автора. Това ще рече, че когато съпругата на гениалния джаз-пианист Мишел Петручиани (Michel Petrucciani) раждайки детето, за което още през време на бременността е станало известно, че ще се роди пълен инвалид като баща си, тя гарантира себе си и своите наследници финансово до края на живота им.
  В демократичните държави съществуват организации, които се обявяват против законите за защита на авторски и копирни права. Една от тях е Piratbyrån в Швеция. Тези организации поощряват TORRENT-интернетстраници и организират демонстрации на 1 Май.
  Най-големият световен портал за размяна на файлове е The Pirate Bay. BitTorrent-Tracker не предоставя пиратски копия на филми и програми, а само информация за това кой предлага и кой търси. Въпреки това на 31 май 2006 шведската полиция конфискува сървъра на Pirate-Bay, арестува трима души и взима ДНК проба от единия от заподозряните. Това се документира от скрити видеокамери за наблюдение и малко след това се публикува на видопортала ютюб. След конфискацията на сървъра, в Стокхолм се организират антиправителствени демонстрации. След като става известно че инициатора на полицейската операция е САЩ, се осъществява Denial-of-service attack (Атака за отказ на услуга) срещу сървъра на шведската полиция.
  През 2008 правителството на медийния магнат Силвио Берлускони забранява достъпа до The Pirate Bay в Италия.
  През Март 2009 страницата беше недостъпна, най-вероятно поради DDoS-attack организирана от управляващите. Ръководството на The Pirate Bay обвинява IFPI. International Federation of the Phonographic Industry е организация основана през 1933 г. в Рим от фашисткото правителство на Бенито Мусолини и има задачата да защитава интересите на фирми принадлежащи или контролирани от General Electric от САЩ.
  От 16 Февруари до 17 Април 2009 в Стокхолм собствениците на The Pirate Bay – Fredrik Neij, Gottfrid Svartholm Warg, Peter Sunde Kolmisoppi и Carl Lundström са осъдени на 1 година затвор и обезщетение от 2,74 милиона евро, за подпомагане на пиратство. Последствията от присъдата са масивно нарастване членовете на шведската пиратска партия. За няколко часа в нея се регистрират 3000 души. В последствие става известно, че самият съдия по делото Tomas Norström е член на шведската организация за защита на авторските права, която е ищец по делото.
  В средата на Май 2009 френското правителство решава да изключва достъпа до интернет за едногодишен срок на тези, които се осмеляват да си свалят от интернет безплатно филми или музика.

  На 26 април 2011 г. Световната организация за интелектуална собственост – СОИС  отбелязва Световния  ден на интелектуалната собственост под мотото „Дизайнът на бъдещето” – Designing the future. По този повод СОИС публикува съобщение и обяви, че насърчава всички организатори на събития да разгледат представените на уеб страницата на Организацията материали по повод отбелязването на Световния ден на интелектуалната собственост, с цел както да ги публикуват, така и да създадат свои материали по повод празника, като адаптират темата при необходимост.

  Както предходни години, СОИС ще публикува обобщение на дейностите по честването на международния празник в страните – членки, които могат да изпращат свои постери и материали на адрес [email protected]. Ще се разгласяват и съобщения за по-интересните инициативи в връзка с честването и ще продължи попълването на уеб галерията от изготвени от различните държави плакати.

  На страницата на СОИС могат да бъдат намерени обръщение на генералния директор на организацията д-р Франсис Гъри по  повод отбелязването на Световния ден на интелектуалната собственост и тематични електронни файлове на плакат, пощенска картичка и разделител на книжни страници.

  World Intellectual Property Day 2011 – Designing the Future

  This year’s World Intellectual Property Day on April 26 celebrates the role of design in the market-place, in society and in shaping the innovations of the future. Across the world, IP Offices, associations, businesses and technology institutions have announced –through the WIPO website or through the  IP Day Facebook page – numerous activities to mark the day, including competitions, exhibitions and public discussions.

  Speaking about the role of design, WIPO Director General Francis Gurry describes design as “the language of communication of objects,” helping to communicate both function and esthetics.

  World Intellectual Property Day, April 26, is an annual celebration linking intellectual property and creativity. It is an opportunity to support innovation and economic growth. This year’s theme is „Designing the Future”.

  The aims of World Intellectual Property Day are:

  * To raise awareness of how patents, copyright, trademarks and designs impact on daily life;

  * To increase understanding of how protecting intellectual property (IP) rights helps promote creativity and innovation;

  * To celebrate creativity, and the contribution made by creators and innovators to the development of societies across the globe; and

  * To encourage respect for the IP rights of others.

  The intellectual property system encourages designers to produce attractive items that are easier, more comfortable and safer to use, by helping to protect original designs against unauthorized copying and imitation.  In international markets, companies need to be able to protect their designs quickly and cost-effectively in several countries. WIPO’s Hague System for the International Registration of Industrial Designs – which simplifies that process – enjoyed record growth in 2010.

  

  The World Intellectual Property Organization (WIPO) is a specialized agency of the United Nations. It is dedicated to developing a balanced and accessible international intellectual property (IP) system, which rewards creativity, stimulates innovation and contributes to economic development while safeguarding the public interest.

  WIPO was established by the WIPO Convention in 1967 with a mandate from its Member States to promote the protection of IP throughout the world through cooperation among states and in collaboration with other international organizations. Its headquarters are in Geneva, Switzerland.

  http://www.wipo.int/portal/index.html.en

  По този повод СОИС публикува съобщение и обяви, че насърчава всички организатори на събития да разгледат представените на уеб страницата на Организацията материали по повод отбелязването на Световния ден на интелектуалната собственост, с цел както да ги публикуват, така и да създадат свои материали по повод празника, като адаптират темата при необходимост.

  Както предходни години, СОИС ще публикува обобщение на дейностите по честването на международния празник в страните – членки, които могат да изпращат свои постери и материали на адрес [email protected]. Ще се разгласяват и съобщения за по-интересните инициативи в връзка с честването и ще продължи попълването на уеб галерията от изготвени от различните държави плакати.

  На страницата на СОИС могат да бъдат намерени обръщение на генералния директор на организацията д-р Франсис Гъри по  повод отбелязването на Световния ден на интелектуалната собственост и тематични електронни файлове на плакат, пощенска картичка и разделител на книжни страници.

• Безмълвието на едно общество

  Българското общество напълно се е загубило. То не знае кои са автентичните му говорители и не участва в собствения си живот. Това става ясно от изследване на Институт „Отворено общество“. Има ли изход от джунглата?

  Автор: Татяна Ваксберг

  Как се казва едно общество, което не знае кой най-добре говори от негово име? Може да има много отговори на този въпрос, но нито един няма да ни хареса.

  Последното проучване на Институт „Отворено общество“ е пълно с такива отговори. Накратко, от него се разбира, че българските граждани не участват в обществения живот и не знаят кой ги представлява най-автентично. Когато ги питат кой, според тях, е най-автентичният представител на гражданското общество, те отговарят, че това са предимно студентите и пенсионерите. Едва на четвърто място идват неправителствените организации. На осмо място идват футболните фенове.

  Разбрали ли са правилно?

  От тези отговори има поне два извода. Първият е в това, че гражданските организации изобщо не се смятат за истински граждански от повечето граждани. Вторият и по-важен извод е друг – запитаните очевидно истински не са разбрали смисъла на зададения въпрос. Не защото са им го задали по някакъв сложен начин, а защото самият въпрос предполага адекватна на него културна среда.

  Затова изглежда, че вместо да отговорят на въпроса кой говори от тяхно име в обществото, запитаните са отговорили по-скоро на въпроса с кого най-много се отъждествяват. Ами с пенсионерите и със студентите.

  Отговорът с футболните фенове е още по-впечатляващ, тъй като относителният им дял на автентични представители на българското гражданско общество е нарастнал от 13 на 20 процента в рамките на по-малко от година.

  Поредният студен душ се излива покрай въпроса с гражданското участие на българите. То е най-ниско в сравнение с останалите европейски страни, участвали в изследването. Но дори този драматичен отговор бледнее пред откритието на това коя граждански активна дейност е най-развита в България.

  Тази дейност се оказва изпращането на СМС за дарителски кампании. Следващата по популярност гражданска дейност стои на цели 15% процента от първата и се изразява в ходене на срещи за решаване на проблеми на квартала или махалата.

  Въпросите повече от отговорите

  Въпросите в това изследвдане са много повече, но и тези стигат за един извод – българското общество няма адекватни говорители и не участва в собствения си живот. В превод – това общество е едновременно онемяло и парализирано, което автоматично го превръща в инвалид първа степен.

  Само че тази инвалидност не датира от днес. Установиха я още преди две години социолозите от екипа на Георги Фотев, които написаха българската част от европейското изследване на ценностите.

  Още тогава стана ясно, че над 86 % от българите не участват в никаква форма на гражданска самоорганизация, че огромен процент от тях няма доверие на непознати и не се интересува от никакъв друг живот, освен този в семейството. Тогава социолозите бяха заключили, че българите живеят като в пустиня.

  Ако погледнем днешните резултати обаче, метафората с пустинята може и да не се окаже най-уместната. Нали все някога броденето из пустинята може да доведе до оазис. Докато в изследванията няма нищо, което да позволява такъв оптимизъм.

  Източник: Дойче Веле

• Граждански комитет и протест против Лъжата АЕЦ-Белене

  Само 25 години след аварията в „Чернобил“, ядрената катастрофа се повторя – за света и за българите. Колко сериозна е заплахата от Фукушима и може ли тя да се сравнява с тази от преди четвърт век? Анализ на Я. Бояджиев от Дойче Веле
  
  Казват, че заплахата от „Фукушима“ значително отстъпва на последствията от „Чернобил“. От друга страна, макар че и в двата случая има технически и конструктивни предпоставки, катастрофата в Япония бе предизвикана преди всичко от двойно съвпадение на природни бедствия, докато чернобилската бе резултат на характерните за съветската система безхаберие, безотговорност и тайнственост.

  Редица събития в днешна Русия показват, че в това отношение системата не се е променила кой знае колко. И все пак, въпреки очевидните разлики, „Фукушима“ постави света в сходна ситуация. За българите обаче, тя носи и някои буквални повторения.

  Опасното облъчване на лъжата

  Преди 25 години за нас, както и за хората в тогавашния Съветски съюз, смъртоносната заплаха дойде от премълчаването на ядрената катастрофа – от лъжата „Чернобил”. Да, този път радиоактивните облаци не ни достигат, а на официалните данни за радиационния фон може да се вярва. Но, както тогава, така и сега сме подложени на мощното пропагандно облъчване на една лъжа. Този път нейното име е „Белене”.

  Не е случайно, че повече от две десетилетия България няма своя ясна, дългосрочна енергийна стратегия. Защото през цялото това време, с известни прекъсвания и тактически отстъпления, систематично и подмолно се изпълнява стратегията на лъжата. Замислена по съветски дизайн в същото онова време – в годините около „Чернобил”, днес, в дните на „Фукушима”, тя е на път окончателно да се материализира. Затова облъчването й сега е най-силно.

  Лъжат ни за цената на централата и за цената на тока от нея, като премълчават реалните разходи и манипулират днешните цени. Лъжат ни, че ще има кой да купува този ток навън. Лъжат ни за бъдещите вътрешни енергийни нужди и алтернативни възможности за производство. И същевременно „разчистват терена”, като спират мерките за енергийна ефективност и за либерализация на пазара и обричат на разруха местните източници на енергия.

  Безкрайното плащане

  Всичко това, за да ни докажат, че без „Белене” не можем. И да ни накарат не просто да преглътнем, а да аплодираме най-голямата икономическа и политическа авантюра, най-високоплатената – за нейните автори и разпространители, и най-непосилно скъпата – за останалите, лъжа на последните 20 години.

  И тези дни, докато у нас се разиграва последното действие от този театър, а във „Фукушима” се борят с радиацията, светът, четвърт век по-късно, продължава да събира огромни средства, за да гради поредния саркофаг за „Чернобил”.

  И ще продължава да го прави. „Белене” има всички шансове да повтори тази финансова перспектива. На поколения българи им предстои да плащат десетилетия за нещо, от което нямат никаква нужда.

  „Да мълчат и да не се обаждат”

  С изграждането на „Белене” и без това прекомерната ни днешна енергийна зависимост ще стане почти пълна. Със съответните икономически и политически ограничения. Включително и по въпроса кой и как да управлява тук. Впрочем, огромните инвестиции в лъжата „Белене” отдавна сигурно играят важна роля и по този въпрос.

  В тесен смисъл решението за изграждане на „Белене” противоречи на Европейската енергийна стратегия. По-важно е обаче, че то обезсмисля нашата собствена европейска стратегия и ни връща обратно. Където ни връщат и думите на днешния български премиер към несъгласните с тази перспектива – „да мълчат и да не се обаждат”.

  .
  
  .

  В Джайтапур, Индия, в щата Махаращра се строи най-голямата атомна централа в света. В завършен вид тя ще има почти 10 гигавата мощност (1 гигават е равен на 1000 мегавата). Строител на централата е френската компания „Арева“, която ще монтира 6 реактора. През 2010 година беше подписан договор между Франция и Индия, който разчисти пътя за строителството на централата и между другото фиксира цената – около 9,3 млрд. долара, по курса от 21 април – 6,4 млрд. евро. Точно толкова, засега, искат руснаците, за да построят атомната централа в Белене. Тя обаче ще има 5 пъти по-малко мощности – два реактора от по 1000 мегавата, тоест – 2 гигавата.
  Българското правителство нае HSBC за консултант по строителството на „Белене“. До два месеца консултантът трябва да каже каква е реалната цена, за което ще получи 2 милиона евро.
  Дума да няма, това са сложни сметки, особено на фона на ставащото в Япония и непрекъснато завишаващите се изисквания за безопасност. Това при всички положения оскъпява проекта, отгоре на всичко не е и много ясно точно с колко, понеже не е ясно и какви стандарти за сигурност ще бъдат наложени в следващите няколко години.

  ––––––

  ОТВОРЕНО ПИСМО НА ГРАЖДАНСКИ КОМИТЕТ ПРОТИВ АЕЦ „БЕЛЕНЕ“

  ДО
  МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
  Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

  Уважаеми г-н Премиер,

  Повод за това писмо е нашето твърдо убеждение, че реализацията на проекта АЕЦ „Белене” трябва незабавно да бъде прекратена, поради нецелесъобразност. Само това може да ограничи щетите, които ще претърпи България от този проект.

  Вие помолихте дебатът по тази тема да се прекрати и да не се политизира повече. Това за съжаление е невъзможно, защото това е преди всичко политически проект. Огромните финансови средства; щетите, които той ще нанесе на българската енергийна система в следващите десетилетия; липсата на социална и икономическа обосновка и зависимостта, която ще създаде в технологичен и финансов план, го превръщат в политически. Неговата реализация би означавала пълна енергийна, а следователно и политическа зависимост на България от Русия.

  Накратко, някои от най-отрицателните страни на този проект са следните.

  • АЕЦ „Белене” не е нужна като производител на електроенергия за бъдещия енергиен баланс до 2025 – 2030 г. Разчита се на хипотетичен износ на електроенергия, без да се прогнозира енергийният пазар, такъв проект не може да бъде авантюра, цената за която да платят българските граждани.

  • В този проект няма Европейски инвеститор – въпреки многобройните Ви уверения, че ще стартирате проекта само при наличието на такъв. Тази липса ясно говори за неговата икономическа неефективност.

  • Реализацията на АЕЦ „Белене” заплашва с прекратяване на производството в АЕЦ „Козлодуй”, което ще има крайно негативен ефект върху цената на електроенергията към края на това десетилетие – във вреда на икономиката и домакинствата.

  • Проектът не се развива по правилния начин, няма проектна компания и НЕК, бидейки страна по договора, може да загуби своите активи – а тази загуба има пряко отношение към националната сигурност на страната.

  • Този проект е в противоречие с приоритетите на Европейската енергийна стратегия – които предполагат диверсификацията като основа на енергийна независимост, намаляване на енергийната интензивност и повишаване на енергийната ефективност. В контекста на ядрената драма във Фукушима и предстоящото преосмисляне на критериите за сигурност в ядрената енергетика, неговото осъществяване ще има крайно негативни външнополитически последици за България.

  Проектът „Белене” се придвижва към този завършек от три български правителства, с активната подкрепа на Президента Първанов, но има всички изгледи той да се окаже най-големия икономически и политически провал на българския преход. Вие многократно подчертавахте, че за двадесет години не е направено нищо.

  Мислите ли, че сега е моментът да се направи най – голямата беля?

  Въпреки мащабната пропагандна кампания, водена от заинтересованите това да се случи, българското общество остава зле информирано и му се внушават подвеждащи тези. Аргументите, които излагаме по-долу, категорично опровергават техните публично разпространявани тези за необходимостта от АЕЦ „Белене”.

  Ние предполагаме, Г-н Премиер, че при взимането на политическо решение има основни моменти, които са ви представени неправилно и подвеждащо от заинтересованите лица. Ето защо ние предлагаме да се срещнем с Вас и да чуете нашето мнение, което, убедени сме, ще бъде за доброто бъдеще на страната.

  Линк: http://www.nenabelene.org/open_letter

  ––––––––-
  
  Протестен поход срещу строителството на АЕЦ „Белене“

  Неправителствени организации организират днес 25 април, протестен поход от Свищов до Белене против изграждането на АЕЦ „Белене“. Походът се организира под надслов: „Паметта за Чернобил и ужасът от Фукушима ни дават последен шанс да кажем: СТОП НА АЕЦ БЕЛЕНЕ“. Сборен пункт на протестиращите с автомобили е паркингът зад Стопанска Академия „Д.А.Ценов“ – Свищов в 11 часа и ж.п.гара Ореш в 11.30 часа, откъдето автоколоната ще се отправи към обекта АЕЦ „Белене“. Походът завършва с митинг в 12.00 часа пред портала на АЕЦ „Белене“. Организатори на протеста са Сдружение „Земя завинаги“ – Свищов, Комитет за еколого-икономическа защита на Свищовски регион, Фондация за околна среда и земеделие, Институт за зелена политика, Национално движение „Екогласност“ и Национална коалиция „БелеНЕ“.

• 94 години от рождението на Ела Фицджералд – кралицата на джаза (Today on April 25th Ella Fitzgerald would have been 94 years old)

  Ела Фицджералд (на английски Ella Fitzgerald) е американска джазова певица, един от най-известните джазови изпълнители на 20 век.  Притежава уникален глас с диапазон от 3 октави, който превръща в съвършен музикален инструмент. Обаятелен и гъвкав, едновременно топъл, богат на цветове и кристално чист, този глас развихря фантазията и дава повод за най-смели определения: „черният славей“, „най-най- великата“, „кралицата на суинга“, „жена, която би могла да изпее в ритъм дори телефонния указател“. Безразсъдно щедра към публиката, Ела Фицджералд е нейна любимка в продължение на близо 60 години и единствената притежателка на 13 приза „Грами“.

  Бъдещата първа дама на джаза е родена в градчето Нюпорт Нюз, Вирджиния. Още докато е съвсем малка, след като бащата напуска семейството, тя се мести с майка си в Ню Йорк, където прекарва детството си. Още тогава тя проявява своята артистичност. След смъртта на майка си, Ела започва да живее при леля си в Харлем – дотогавашната примерна ученичка напуска училище, а през 1934 година и леля си. По-голямата част от времето си прекарва на улицата или в нощните клубове. През същата година тя случайно решава да се яви на конкурса за любители, организиран от популярния тогава диджей Ралф Купър. Всъщност първоначалното ѝ намерение е да се яви като танцьорка, но поради силната конкуренция се разколебава и решава да пее. Проявата на конкурса е впечатляваща и разтваря врати пред бъдещата кариера на младата певица.

  Започва работа при Чък Уеб, чиито биг-бенд е един от най-добрите за времето си – с него работи седем години. През 1935 година с Чък Уеб Ела Фицджералд записва първата си грамофонна плоча („Love and Kisses” и «”I’ll Chase the Blues Away”), превръща се в любимка на публиката и постепенно личната и слава започва да засенчва тази на Уеб. Следва съвместна работа със знаменитости като Бени Гудмън и Теди Хил, но Фицджералд остава лоялна към Чък Уеб и след смъртта му през 1938 година, в продължение на няколко години ръководи неговия оркестър.

  От средата на 40-те години на 20 век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и др. Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с „краля на джаза” Луис Армстронг – Сачмо, който освен неин музикален и сценичен партньор е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.

  Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибоп-а. Появяват се виртуозните изпълнения на джазови стандарти като „Hello, Dolly”, „Oh, Lady Be Good”, „How High the Moon”, записани в студио и повторени по съвсем различен начин по време на многобройните концерти из целия свят. Споделя: „Когато импровизирам, винаги си се спредставям като тенор-саксофона в оркестъра”.През този период от особено значението на сътрудничество ѝ с Норман Гранц с когото значително допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „високото изкуство” на класическата музика.

  60-те и 70-те и 80-те години на 20 век са период на напрегната и ползотворна работа, съпътствана от неизменната слава. Възрастта обаче си казва думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, но отново са шедьоври. Последният си диск „All That Jazz” Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.Бъдещата първа дама на джаза е родена в градчето Нюпорт Нюз, Вирджиния. Още докато е съвсем малка, след като бащата напуска семейството, тя се мести с майка си в Ню Йорк, където прекарва детството си. Още тогава тя проявява своята артистичност. След смъртта на майка си, Ела започва да живее при леля си в Харлем – дотогавашната примерна ученичка напуска училище, а през 1934 година и леля си. По-голямата част от времето си прекарва на улицата или в нощните клубове. През същата година тя случайно решава да се яви на конкурса за любители, организиран от популярния тогава диджей Ралф Купър. Всъщност първоначалното ѝ намерение е да се яви като танцьорка, но поради силната конкуренция се разколебава и решава да пее. Проявата на конкурса е впечатляваща и разтваря врати пред бъдещата кариера на младата певица.

  Започва работа при Чък Уеб, чиито биг-бенд е един от най-добрите за времето си – с него работи седем години. През 1935 година с Чък Уеб Ела Фицджералд записва първата си грамофонна плоча („Love and Kisses” и «”I’ll Chase the Blues Away”), превръща се в любимка на публиката и постепенно личната и слава започва да засенчва тази на Уеб. Следва съвместна работа със знаменитости като Бени Гудмън и Теди Хил, но Фицджералд остава лоялна към Чък Уеб и след смъртта му през 1938 година, в продължение на няколко години ръководи неговия оркестър.

  От средата на 40-те години на 20 век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и др. Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с „краля на джаза” Луис Армстронг – Сачмо, който освен неин музикален и сценичен партньор е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.

  Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибоп-а. Появяват се виртуозните изпълнения на джазови стандарти като „Hello, Dolly”, „Oh, Lady Be Good”, „How High the Moon”, записани в студио и повторени по съвсем различен начин по време на многобройните концерти из целия свят. Споделя: „Когато импровизирам, винаги си се спредставям като тенор-саксофона в оркестъра”.През този период от особено значението на сътрудничество ѝ с Норман Гранц с когото значително допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „високото изкуство” на класическата музика.

  

  60-те и 70-те и 80-те години на 20 век са период на напрегната и ползотворна работа, съпътствана от неизменната слава. Славата и световната известност не променят добродушния й характер. Ела никога не се изживява като идол. Излиза на сцената до началото на 90-те години, независимо от напредналата възраст. Разклатеното й здраве поразява гласа й. На церемонията по връчването на наградите „Грами“ през 1991 г. кралицата на джаза се усмихва през сълзи, съзнавайки, че получава великото отличие за минали заслуги.

  Възрастта обаче си казва думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, но отново са шедьоври. Последният си диск „All That Jazz” Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.

  Певицата умира на 15 юни 1996 (79 годишина) в  Бевърли Хилс, САЩ.

  www.libvar.bg/ bg.wikipedia.org

  Today on April 25th Ella Fitzgerald would have been 94 years old.

  Fitzgerald was born on April 25, 1917  in Newport News, Virginia, the child of a common-law marriage between William and Temperance „Tempie“ Fitzgerald. With a vocal range spanning three octaves, she was noted for her purity of tone, impeccable diction, phrasing and intonation, and a „horn-like“ improvisational ability, particularly in her scat singing.

  Dubbed „The First Lady Of Song“, Ella Fitzgerald was the most popular female jazz singer in the US for more than half a century. In her lifetime, she won 13 Grammy awards, including one for Lifetime Achievement in 1967 and sold over 40 million albums. Verve Records was sold to MGM in 1963 for $3 million and in 1967 MGM failed to renew Fitzgerald’s contract. Fitzgerald’s most famous collaborations were with the trumpeter Louis Armstrong, the guitarist Joe Pass, and the bandleaders Count Basie and Duke Ellington.

  Ward of the State;The Gap in Ella Fitzgerald’s Life By NINA BERNSTEIN

  Ella Fitzgerald sang jazz in a voice so pure and perfected that it admitted no pain – and America loved her for it. In her sound we soared over the darkest passages of our nation’s history, to a place where race and class lost all dominion. Yet the public never knew the full measure of her accomplishment, because for over 60 years she kept the cruelest chapter of her own history a secret: her confinement for more than a year in a reformatory when she was an orphaned teen-ager.

  

• Папа Бенедикт XVI призова за мир по света

  В деня на Възкресение Христово (Пасха) главата на римокатолическата църква отслужи тържествена меса в катедралата „Свети Петър“ във Ватикана.

  На площада във Вечния град, украсен по традиция с хиляди лалета, нарциси, азалии и други цветя, присъстваха десетки хиляди хора. В украсата от цветя преобладават цветовете на Ватикана – жълто и бяло.
  Хиляди вярващи се събраха на площад „Свети Петър“ в Рим, за да приветстват римския папа Бенедикт XVI и да чуят неговото великденско послание към християните по света, пишат чужди медии.
  С цветя е украсен балконът на катедралата, откъдето папа Бенедикт XVI се обърна към вярващите християни страдиционното послание „Urbi et Orbi“ (На града и на света).
  В деня на светлия празник Бенедикт XVI призова към урегулиране на всички конфликти и кризи в света. „Аз се обръщам към всички народи и хора, които страдат на земята, доколкото Христос е открил чрез страданието пътя към свободата, справедливостта и мира“, заяви в посланието си папата.
  Той изрази надежда за установяване на мир в близкоизточния регион и за това, че оръжията в Либия ще отстъпят място на дипломацията и диалога. Понтификът пожела благополучие на страните от Африка и Близкия изток, откъдето бягат толкова хора от нищета и бедствия и призова къмсолидарност онези, които могат да окажат братски прием на бежанците.
  Той пожела скорошно разрешаване на кризата в Кот д’Ивоар, а също и възраждане на надеждите в Япония, пострадала от природната стихия.
  По традиция папата завърши посланието си с поздрав на 65 езици на всички народи, които отбелязват днес Възкресение Христово.
  Доколкото Католическата и Православната църква ползват различни календари – Юлиански и Григориански, то деня на Възкресение Христово често се разминава за двете църкви. Тази година, както и миналата година той съвпада. Следващите съвпадения са през 2014, 2017, 2025, 2028 и 2031 години.

  frognews.bg

• Gabrielle Giffords can attend husband’s shuttle launch

  US congresswoman Gabrielle Giffords, who was shot in the head in January, has been declared fit enough to attend her husband’s space shuttle launch.
  Nasa astronaut Mark Kelly said his wife’s reaction to the doctors’ decision had been to pump her fist and say: „Awesome!“
  Ms Giffords narrowly survived the shooting spree by a gunman in Tucson, Arizona, that killed six people.
  Mr Kelly is commander of the Endeavour, due to lift off on Friday.
  It will be one of the last space shuttle missions and the launch will be attended by President Barack Obama and other VIPs.
  „I have met with her neurosurgeon and her doctors, and… they have given us permission to take her down to the launch,“ Mr Kelly told CBS News. „I’m excited about that,“ he added.
  Ms Giffords suffered a bullet wound to her brain’s left hemisphere, which controls speech and movement for the right side of the body.
  „Her personality’s 100% there,“ said Mr Kelly.
  „You know, it’s difficult for her to walk. The communication skills are difficult, at this point.“

  

  Nasa astronaut Mark Kelly Nasa astronaut Mark Kelly said he was excited by the latest news
  Dong Kim, Ms Giffords’s neurosurgeon, told The Arizona Republic newspaper on Sunday that that doctors were „comfortable with her travelling“.
  He said Ms Giffords was „maybe in the top 1% of patients in terms of how far she’s come, and how quickly she’s gotten there“.
  „I think the question then becomes, how far is she going to go?“ he said.
  The Democratic congresswoman is due to undergo more surgery in May to repair a section of her skull with a cranial implant.
  CBS will broadcast its full interview with Mr Kelly on Monday.
  Jared Loughner, 22, has pleaded not guilty to charges relating to the attack at Ms Giffords’s constituency event in Tucson on 8 January. Thirteen other people were wounded.

  Източник: www.bbc.co.uk/news/world-us-canada

  Gabrielle Giffords Shot In The Head

• УЧАСТНИЦИ В СЕСИЯТА НА 1 МАЙ 2011 ГОДИНА

  Уважаеми сънародници,

  Представяме Ви в приложение (към 22 април 2011 година) участниците в „Открита дискусионна пролетна сесия на Българо-Американска Асоциация, пролет 2011”. Участието в Сесията е само след предварителна регистрация.
  Сесията ще се състои на 1 май 2011 година от 10 до 16 часа.
  Залата за „Презентации” в “Pavilion Apartments” предоставя възможност за лимитирано присъствие на 36 активни плюс 14 функционални участници и гости в семинара. Залата за „Делови контакти” е предназначена за индивидуални срещи с кулинарни паузи до 15 участника. Във фоайето на залата могат да присъствуват до 10 участника. Ограниченията за броя на присъстващите са съгласно някой изисквания на City Hall Chicago. Комплекса “Pavilion Apartments” разполага с 50 местен клуб “Cabana” с открита част и закрито пространство, който на 1 май 2011 година ще работи от 13 часа.

  Участници са лимитирани както следна:
  Активни участници – до 10 участника
  Гости – до 10 участника
  Обществено ангажирани участници – до 10 участника
  Официални гости – до 5 участника
  Спонсори, дарители, меценати – до 10 участника
  Функционални участника – до 5 участника.

  Ангажиране за участие в Сесията започна от 1 юли 2011 година.
  Приоритет за участие е датата на пощенското клеймо на писмото или на Е-mail, с който се кандидатства.
  Молим следете развитието на програмата в www.EuroChicago.com и www.BAAChicago.com .
  Адресът на Конферентния център на “Pavilion Apartments” е: 5441 N. East River Road, Chicago, IL 60656, телефон 773-693-3140.
  Благодарим Ви.
  Българо-Американска Асоциация

  Приложение:

  УЧАСТНИЦИ В СЕСИЯТА НА 1 МАЙ 2011 ГОДИНА

  открита дискусионна Сесия на Българо-Американска Асоциация, Пролет 2011

  Участието в Сесията е само след предварителна регистрация

  Йорданка Мелниклийска
  Американски университет в България.
  Yordanka Melnikliyska
  American University in Bulgaria

  Д-р Сайръс Рийд
  Заместник ректор академична дейност, Американски университет в България
  Dr. Cyrus Reed
  Provost, American University in Bulgaria

  Георги Пирински
  Georgi Pirinski
  Народно събрание на Република България
  National Assembly of the Republic of Bulgaria

  Катя Вълкова
  Българо-Американски културен център
  Katia Valkova
  Bulgarian-American Cultcheler Center in Saint Louis

  Пламен Христов
  Plamen Hristev
  P& A Transport LLC

  Александър Желев
  Aleksandar Zhelev
  P& A Transport LLC

  Адвокатска кантора Цветелина Бойновска
  Law Office of Tzvetelina Boynovska

  Български вестник “Старт”
  Bulgarian Newspaper ‘’Start”

  Вестник “България сега”
  Newspaper ‘’Bulgaria sega”

  Петранка Стаматова
  Интернет портал
  Petranka Stamatova
  www.EuroChicago.com

  Добри Карабонев
  БПЦ “Свети Иван Рилски – Чудотворец”
  Dobri Karabonev
  BOC “Santa.Jon of Rila”

  Крум Тирилов
  БПЦ “Свети Иван Рилски – Чудотворец”
  Krum Tirilov
  BOC “Santa.Jon of Rila”

  Боянка Иванова
  Българско училище “Джон Атанасов”
  Boyanka Ivanova
  Bulgarian School “John Atanasoff”

  Елена Липкова
  Българско училище “Джон Атанасов”
  Elena Lipkova
  Bulgarian School “John Atanasoff”

  Митра Енчева
  Mitra Entcheva
  Български Културен Център в Детройт
  Bulgarian Cultural Center in Detroi

  Динко Динев
  Dean Dinev
  Park Ridge Taxi & Community Cab

  Хриска Перфанова
  Hriska Perfanova
  Българско училище “Нов живот”
  Bulgarian School “New Life”

  Димитър Чалъков
  Dimitar Tchalakov
  Dnt consulting

  Стоян Стоев
  Stoyan Stoev
  Stoev’s Consulting Co. Inc.

  Стефка Йовчева
  Stefka Yovcheva
  Second Secretary, Political Affairs
  Embassy of the Republic of Bulgaria, Washington DC

  Тихомир Стойчев
  Tihomir Stoytchev,
  Minister, Deputy Chief of Mission
  Embassy of the Republic of Bulgaria, Washington DC

  Д-р Виолета Симов
  Патрон на Фестивала “Български дни в Чикаго – есен 2008”
  D-r Violeta Simov
  Patron of the Bulgarian Days In Chicago Festival, Fall 2009

  Звезделина Ковачева
  Zvezdelina Kovacheva

  Иван Ковачев
  Ivan Kovachev

  Никола Чаракчиев
  Nikola Charakchiev
  Български научен център
  Bulgarian Research Center

  Никола Перфанов
  Nikola Perfanov
  Българска Евангелска Божия Църква “Нов живот”
  Bulgarian Evangelical Church of God “New Life”

  Александър Лазов
  Aleksandar Lazov

  Паола Игнатова
  Paola Ignatova

  Nettie Lasko
  Office Of The Attorney General, State Of Illinois

  Традиционни участници с потенциално участие (в очакване на заявка)

  Кина Бъговска
  Kina Bagovska

  Георги Витанов-Богат
  Georgi Vitanov-Bogat

  Адвокатска Кантора Знаймер и Знаймер
  Law Office of Zneimer & Zneimer

  Вестник “България”
  Newspaper ‘’Bulgaria”

  Йордан Ничев
  Гостилница “Вкусен Свят”
  Iordan Nitchev
  Tasty World

  Николай Шавулев
  Tony’s Restaurant & Pizza Peddlers

  Евелина Георгиева
  Evelina Georgieva
  The Original Mama Mia’s Pizzaria

  Ресторант “Механата”
  Иван Цветков, Нина Цветкова
  Румен Ковачев, Мая Ангелова

  Атанас Бояджиев
  Велин Дюкенджиев
  V $ G Commerce

  Нови участници с потенциално участие (в очакване на заявка)

  Проф. д-р Сергей Игнатов
  Министерство на образованието, младежта и науката

  Евдокия Христова
  Министерство на образованието, младежта и науката

  BG Voice

  Bd11p-masiS

• Защо днес не ми се влиза в църква

  Мили родни картинки*

  Днес християните в цял свят отбелязват Великден. Защо обаче точно днес на Антоанета Пунчева не й се влиза в черква? И какви объркани мисли я спохождат навръх най-светлия християнски празник? Пита редакторът А. Андреев от Дойче веле

  Автор: А. Пунчева

  Че не ми влиза в черква, не е съсем вярно. По-скоро не ми се ходи в столичен храм, а в малка селска черквичка. Знам една такава – с окраден иконостас, а свещите са оставени на принципа кой колкото даде. Там те посрещат с усмивка и те изпращат с добра дума, като те оставят по целия път обратно да се чудиш с какво си заслужил тая милост и доброта.

  Важното е да е култов

  Последното ми посещение в един от култовите – както казва клишето – и най-оборотни софийски църковни храмове, бе, уви, на погребение. Докато свещениците пееха, две бабички, досущ като църковни мишки, неуморно тичаха и шумоляха, докато не събраха и последната троха от предишната панихида, докато не преляха и последната останала капка кола и лимонада в едни големи шишета.

  Докато безуспешно опитвах да ги изместя от съзнанието си, там се настаняваше едно дълбоко разбиране към Разколников и неговите мотиви за убийството на прочутата литературна бабичка. Упоритите църковни баби не спряха дотук, а започнаха да издърпват от ръцете на опечалените недогорелите свещи, за да пълнят с тях друг подходящ съд, забравили всякакво уважение към скръбта. Грозно, ама човещинка, както се казва, но заради това някак не ми се влиза там днес.

  А в градинката около храма цвърчат кебапчета, побутват те фалшиви просякини и те наобикалят бездомни кучета… И всичко страшно прилича на картина на Брьогел-старши: с цялата човешката тъга и радост, с лакомията, обзела хора и животни, и с онази особена, невинна греховност в ония платна.

  Честността – рядко явление

  В същата тази популярна софийска градинка целенасочено ме доближават двама пияници, а още няма десет сутринта: „Аха, изпуснали са автобуса“, казвам си. Не се изненадвам, когато чувам: „Душа, дай, молим ти се, 2 лева!“ За какво са ви, питам механично. „За пиене!“, отговарят ми те с грейнали лица и беззъби усмивки. Заслужаха ги – до последната стотинка! Рядко е да срещнеш такава честност в наши дни.

  Източник: http://www.dw-world.de/

  ––––
  *Заглавие на Чудомир

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––

• ОЧАКВАЙТЕ ГОСПОЖА ЕВЕЛИНА ХРИСТОВА

  Госпожа Христова,
  Чикаго Ви очаква,
  Добре дошла!

• Православен календар: ВЕЛИКА СЪБОТА

  

  Днес се възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. Църквата пее:

  „В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,

  в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе,

  Който изпълваш всичко“.

  Иудеите запечатали гроба и поставили стража.

  Велика тайна! „Да замълчи човешкото създание!“ – пее Църквата вместо Херувимската песен на Велика събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.

  Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.

  Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

  Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име -Великден.

  Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

  Днес се възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. Църквата пее:

  „В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,

  в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе,

  Който изпълваш всичко„.

  Иудеите запечатали гроба и поставили стража.

  Велика тайна! „Да замълчи човешкото създание!“ – пее Църквата вместо Херувимската песен на Велика събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.

  Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.

  Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

  Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

  Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

  Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб . На този ден се месят и пекат козунаците. Велика събота е единствената събота през годината, в която постът е строг – без олио и вино.

  Извършва се света Василиева литургия, която бележи навечерието на празника на Светлото Христово възкресение. Вечерта, срещу неделя, малко преди полунощ, започва Пасхалната служба. Вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с „Христос воскресе!„, а отговорът е – „Воистина воскресе!„

  www.pravoslavieto.com

  Още по темата Идва Великден (Възкресение Христово, Пасха)

• 23 април – Международен ден на книгата и авторското право (World Book and Copyright Day)

  Днес 23 април,за  шестнадесети път официално се празнува Световният ден на книгата и авторското право по инициатива на ЮНЕСКО. Световният ден на книгата и авторското право е посветен на всички четящи и се прави с цел популяризиране на четенето, книгоиздаването и авторското право. С честването на такъв ден ЮНЕСКО се опитва да насърчи колкото се може повече млади хора да открият удоволствието от четенето, като едновременно с това покажат уважението си към незаменимия принос на онези, които стоят зад направата на всяка книга.

  Много държави и градове измислят различни начини да отбележат празника на четенето, книгоиздаването и авторското право, но традиционно най-големите фиести са в Испания, където за късмет в момента имаме колежка, която ексклузивно ще снима и разказва.

  На 23 април – Международния ден на книгата и авторското право е традиционното продължително международно четене на романа „Дон Кихот“.
  Четенето всяка година се организира от Кръга по изящни изкуства в Мадрид. В това празнично събитие чрез видеоконферентна връзка любители на романа от всички краища на света изчитат целия роман на Мигел де Сервантес.
  Непрекъснатото четене продължава три дни, включват се изтъкнати представители от областта на културата и образованието в цял свят, в това число и в България, припомнят от Институт Сервантес.
  Международният ден на книгата и авторското право (portal.unesco.org) се отбелязва на 23 април по решение на Организацията за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) от ноември 1995 г.Стартът на традиционното четене на „Дон Кихот“ в Мадрид бе даден на 22 април от мексиканския поет Хосе Емилио Пачеко, на когото днес кралят на Испания Хуан Карлос ще връчи най-голямата награда за литература на испански език „Мигел де Сервантес“.

  

  Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова отправи специално послание за случая. Message from Irina Bokova

  Идеята за Деня произхожда от Каталуния, където на тази дата честват Свети Георги и всяка продадена книга е съпровождана от цвете, а книжарниците изнасят книгите си за един ден на тротоара. Датата не е избрана случайно. На 23 април 1616 г. умират Уилям Шекспир (1564-1616), Мигел де Сервантес (1547-1616) и Инка Гарсиласо де ла Вега (1539-1616). А Шекспир е и роден на този ден. Това е и денят, в който са родени двама от класиците на XX век – Владимир Набоков (1899) и Морис Дрюон (1918).

  Днес се отбелязва  и 90-годишнината от рождението на Джани Родари, както и годишнини на Александър Блок (130), Сергей Есенин (115), Пеньо Пенев (80), Иван Вазов (160), Йордан Йовков (130), Константин Константинов (120), Чудомир (120), Лев Толстой (100 г. от смъртта на писателя)

  By celebrating this Day throughout the world, UNESCO seeks to promote reading, publishing and the protection of intellectual property through copyright.

  23 April: a symbolic date for world literature for on this date and in the same year of 1616, Cervantes, Shakespeare and Inca Garcilaso de la Vega all died. It is also the date of birth or death of other prominent authors such as Maurice Druon, K.Laxness, Vladimir Nabokov, Josep Pla and Manuel Mejía Vallejo. It was a natural choice for UNESCO’s General Conference to pay a world-wide tribute to books and authors on this date, encouraging everyone, and in particular young people, to discover the pleasure of reading and gain a renewed respect for the irreplaceable contributions of those who have furthered the social and cultural progress of humanity.

  The idea for this celebration originated in Catalonia where on 23 April, Saint George’s Day, a rose is traditionally given as a gift for each book sold. The success of the World Book and Copyright Day will depend primarily on the support received from all parties concerned (authors, publishers, teachers, librarians, public and private institutions, humanitarian NGOs and the mass media), who have been mobilized in each country by UNESCO National Commissions, UNESCO Clubs, Centres and Associations, Associated Schools and Libraries, and by all those who feel motivated to work together in this world celebration of books and authors.

  

  For the 2011 edition of the World Book and Copyright Day, UNESCO suggests that during the events organized on this occasion special attention be given to the evolution of book production, from writing to digital, their complementarity and future challenges.

  To read more and for more information about UNESCO and World Book and Copyright Day visit: United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization
  
  

• Да си напазаруваме малко Бог

  Автор: Калина Андролова

  Да си напазаруваме малко Бог. Сякаш има намаление. Всяка година покрай разпъването и възкръсването на Христос ние, българите, нахлуваме в църквите да се помолим да ни върви. Това не е страх от Бога, защото „страхът от Бога е да се мрази злото“. Това не е вяра, защото вярата е разхищение на сърце. Това е опит за хитруване.

  Новобогаташката ни действителност с цялата енергия на своето безсрамие е свела Бога до консумативна практика, нещо като момиче на повикване. Днес е ден за Бога, отиваме на църква, утре е ден за измами, мамим, когото трябва.

  Всеки е намерил свой заместител на Бога: найлонови цици, политическо лукавство, нечист бизнес, връзкарски възход и пр. Мамим Бога така, както се мами човек. Величието му не ни смущава. Понеже сме уморени по рождение от нищетата, ние сме тежки роби на парите. Опитайте да бъдете свободни и ще умрете от глад! Tова е най-силният ни страх.

  Сивите кардинали в нашето посттоталитарно общество преподреждат свободната икономика в несвободна. Те направляват паричните потоци, а с това и щастието в страната. Затова сме именно роби, а не невинни почитатели на парите. Балканската ни мечта се свежда до пресищане на хипертрофираното ни его.

  До поглъщане, до трупане. Вижте телевизиите! Те са фабрики за производство на невежи граждани. Те разграждат умозрението ни. Създават лумпени и тъпанари. „И понеже намразиха знанието, затова ще ядат от плодовете на своя си път“ – пише в Библията. Да се променят мислите на зрителите означава да се промени ходът на нацията.

  Християнството не е да казваш, че си християнин
  
  Да палиш свещ и да се кръстиш. А после да гледаш дебилните шоупрограми, с които ни облъчват посредствените телевизионни директори. Или да отвориш жълтия вестник и да се наслаждаваш на злостното рушене на съдби. Проповедите на Христос са довели до огромни изменения в живота на много народи.

  Християнството е дало особен тласък на света. Университети, човешки права, святост на семейството, изкуство, християнството е плътната изтънченост на най-новата европейска цивилизация. Но ние, българите, не сме сигурни какво точно е казал Христос, нали?

  Иначе нямаше да произвеждаме такова количество бездуховна свинщина. Ние целенасочено превръщаме страната си в държава на гетата. Нали знаете, че Бог твори не само човеци, но още и национални характери, национални съдби, възвеличава народите или ги погубва.

  Така Великобритания е съставена от клубове и лордове, от великото снобство на достъпа. Франция има своите претенции за културна изключителност и интелектуална сложност. Германия с нейния педантичен нрав – да класифицира хората в папки, да подреди изрядно дори смъртта. Полша, която често се напива, но е известна с борбата си за свобода, и т.н. Всяка страна демонстрира свой собствен похват към света.

  За България най-характерна е омразата
  
  Тя е толкова впита в същността ни, че чак материята потреперва. Толкова много е споделената, открита и скрита омраза, че заплашва да унищожи всеки кълн на благороден интелект: той ще бъде разпнат от сектата на некадърността. „Много добри дела ви показах от Отца, за кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?“ – пита Иисус. „Защото се правиш на Бог“ – отговарят юдеите.

  В този смисъл всеки жив ум в страната ни трябва неминуемо да спазва правилото: Никога не показвай всичко на хората, няма да го понесат! Нашият национален изразителен дискурс е на отхвърлянето. Ние се изразяваме, като не харесваме. Не знаем, че най-изкусният трик в живота е скромността.

  Един човек с наситена гордост не се нуждае да отхвърля, да раздава оценки, да пронизва с пирони. Но, нейсе, ние сме доста потисната нация, бита с камшик много пъти. Оттук и обяснението за омразата. Някой дава ли си сметка, че общественият политически дебат в България се води през два жълти вестника?!

  Вие на това демокрация ли му викате?

  Аз го наричам диктатура на клеветата. Да вярваш в Бог и да упражняваш религиозна практика са две различни неща. Едното е да си фин, с опростена и ясна душа, другото е по празниците да си напазаруваш от църквата два-три килограма святост.

  Ние не вярваме в Бога, ние броим автомобилите на свещениците и считаме, че църквата е архаична. Мислим, че църквата трябва да ни се моли, да ни прелъстява, а ние да благоволяваме.

  Бог не е покана за чай с дребни сладки, не е прищявка. Бог е нужда. „Човекът е краткотраен, пониква като цвете и се покосява“ – се казва в Библията. Острото усещане за смъртност, единствено то лекува омразата.

  За да преодолее човек своето невнимание към Бога, му трябва някакъв шок. В началото на всяка метафизика е болката. С нея настъпва и смирението. Знаете ли, съвършената красота е тихо занимание. „Страхът от Бога е в началото на познанието.“ Затова няма мъдрост, натрупана през нахалство и самомнение.

  Източник: в-к Сега

• Вече сме в Третия свят, вървим към Четвъртия

  Автор: Валери Найденов

  Oнзи ден министър Трайков отиде на една конференция и каза някои данни за българското развитие, които ни разполагат точно в центъра на Третия свят. Макар че, ако сме точни, Третият свят се движи към Втория, докато ние вървим към Четвъртия.

  Ще напомня някои от изнесените от Трайков данни: България е на 90-о място по иновативност, на 114-о място по функционалност на институциите, на 135-о по качеството на пътищата (от общо 139 държави) и така нататък, все пълна трагедия. Но има и по-трагични, за тях ще стане дума по-долу.

  Повечето от данните на Трайков са от последния доклад за глобалната конкурентоспособност, който се публикува под егидата на Световния икономически форум (СИФ). Конкурентоспособността там се дефинира като „съвкупност от институции, политики и фактори“ – тоест става дума за работата на политиците и за идеите, които водят обществото за носа.

  Изводът е, че нас ни ръководят сбъркани идеи. Това просто крещи от доклада на СИФ. А и как да имаме правилни идеи, след като сме на 127-о място по изтичане на мозъци!

  Но за да посоча основната сбърканост на идеите, които ни управляват, ще отворя скоба за един друг доклад. Той е на Световната банка и е за индикаторите на развитието за 2011 г. Един конкретен индикатор показва неравенството в доходите и е известен като индекса „Джини“. Той мери ножицата между бедни и богати. Оказва се, че в областта на неравенството България вече е задминала всички европейски страни и се нарежда сред държави на героичното всекидневие като Замбия, Зимбабве, Коста Рика, Еквадор и др.

  При абсолютно равенство индексът „Джини“ е нула, а при абсолютно неравенство е 100. В далечната 1976 г. България е била с индекс около 18. Десети ноември ни заварва с 22, а днес той е с характерните за Африка 45,3%. Докато Германия още си почива върху социалистическите 28,3%, Чехия е с 25,8, Франция – 32,7, Полша – 34,2, дори Румъния е с 31,8%.

  Заслугата за неравенството е на последните 3 правителства, които ни управляват според неолибералните догми. Правителството на Костов дори свали този коефициент от 36 на 31, тоест то бе правителство на социалното равенство. Още през 1998 г. писах, че управлението на ОДС е по-ляво от управлението на БСП, но бях немедлено осмян. А напоследък се опитвам да убедя четящите, че управлението на България вече е опряло със задника в десния хоризонт. Много по-надясно сме от Рейгън. Уви, няма по-неблагодарна задача от това да доказваш очевидното, дори когато зад теб е Световната банка.

  По тази тема има две идейни школи. Около 99 на сто от икономистите по света смятат, че прекомерното неравенство спира развитието и води държавите към провал. Останалите 1 процент са убедени, че напротив – колкото повече „непроизводителните“ слоеве обедняват, толкова повече инвестиции ще влязат. За съжаление точно този 1 процент е на власт в България. Причината е проста – пропагандните институти и фондации се издържат от богатите, а богатите у нас още не са се научили да мислят с два хода напред. Това е, защото сме световни лидери по изтичане на мозъци.

  Затова ми е много интересно да видя втората част от доклада на министър Трайков, която трябва да очертае стратегията как да се измъкнем от Третия свят с помощта на еврофондовете – казано с думи прости. Тя трябва да излезе наяве другата седмица. За съжаление не видях и първата част, тъй като не я намерих в сайта на Министерството на икономиката. Не знам защо е трябвало стратегията за конкурентоспособност да се изнася на две части, явно нещо се спори и дописва. Да се надяваме, че г-н Трайков накрая ще качи доклада.

  Днешната икономическа стратегия на България може да се нарече „Мадам Бътерфлай“ – пълен отказ от собствена политика и чакане на чуждите инвестиции. По този въпрос докладът на СИФ също има интересен показател – доколко чуждите инвестиции водят до трансфер на технологии.

  Тук сме на трагичното 98-о място. Влизат само инвеститори, които източват парите и бягат. Никой не прави заводи за айпади и роботи.

  Това е окончателната присъда на неолибералната политика, която господства вече 10 г. у нас. В момента сме на последния етап на инвестиционното бягство, тъй като за първите месеци на годината чуждите инвестиции пак са спаднали 4 пъти спрямо предишната. Уви, никой не признава, че нещо е сбъркано генерално.

  Естествено, в своя стратегически доклад Трайков няма да предложи радикална смяна на икономическата идеология. Най-малкото защото иска да доживее до пенсия. Ако го направи, ще го разпнат на кръст пред Министерството на финансите.

  А може би затова изчаква да мине Страстната седмица?

  Според казаното от министъра ние сме 125-и по ефективност на съдебната система. Всъщност докладът на СИФ е малко по-конкретен – 125-ото място е по „правосъдна ефективност при уреждане на споровете“, т. е. става дума за търговските дела. Но тъй като по ниво на организираната престъпност сме на 124-о място, то явно бизнесът си е изградил собствена правосъдна система. Българският бизнес си има шериат.

  В доклада на СИФ има един показател, който на повечето хора не говори нищо – „развитие на клъстери“.

  Под „клъстер“ като икономическо понятие се разбира местна концентрация на свързани предприятия, доставчици и съответни институции в дадена област на икономиката, така че да се постига висока ефективност. Смята се, че това е разковничето на конкурентоспособността на една нация. Проблемът обаче е, че за да се развиват клъстери в България, е нужна много активна държавна намеса в икономиката. А точно това е най-строгото табу на господстващата в момента неолиберална идеология. Няма нищо по-лошо от държава активист. Видиш ли клъстер, значи е мафия + недоубит комунизъм!

  Не случайно България е на 114-о място по клъстери. Никаква вътрешна интеграция на бизнеса. Зад нас са само най-изпаднали износители на банани и вносители на калашници. У нас поне няма нужда да внасяме калашниците – доколкото разбирам, те са доста разпространени сред добрите семейства в провинцията и в градовете.

  http://www.24chasa.bg/

• Международен ден на Земята (Earth Day – April 22)

  Като Ден на Земята 22 април първоначално е обявен през 1970 г. в САЩ и Канада, като международен се чества от 1990 г., празникът в България се отбелязва от 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда.
  На 22 април 1970 г. за първи път е отбелязан Международният ден на Земята. Тогава милиони американци участват в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите приоритети опазването на околната среда. Първото честване на Деня на Земята се организира от Гейлорд Нелсън – бивш губернатор и сенатор от Уискънсин, който издига каузата за опазване на природата и Денис Хейес – изявен студентски лидер. В проявите на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.
  Денят на Земята – 22 април, е най-големия нерелигиозен празник в света отбелязван от над половин милиард хора. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят.

  България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г. В Международния организационен комитет за честването на Деня на Земята България е представена от Благовест Сендов. Той сформира Национален комитет за Деня на Земята. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда. На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

  

  For over 40 years, Earth Day—April 22—has inspired and mobilized individuals and organizations worldwide to demonstrate their commitment to environmental protection and sustainability.
  Earth Day Network’s year-round mission is to broaden, diversify and activate the environmental movement worldwide, through a combination of education, public policy, and consumer campaigns.
  Earth Day 2011: A Billion Acts of Green®
  In recognition of the power of millions of individual actions, Earth Day 2011 will be organized around A Billion Acts of Green®: Personal, organizational and corporate pledges to live and act sustainably. At over 45 million actions to date, A Billion Acts of Green® campaign – the largest environmental service campaign in the world – is steadily building commitments by individuals, corporations, and governments in honor of Earth Day. A Billion Acts of Green® inspires and rewards both simple individual acts and larger organizational initiatives that further the goal of measurably reducing carbon emissions and supporting sustainability. The goal is to register one billion actions in advance of the Earth Summit in Rio in 2012. A Billion Acts of Green® website quantifies acts of green through an easy-to-use online registration tool. A Billion Acts of Green® demonstrates the kind of environmental impact that can be made when millions of people, corporations and organizations make commitments, both small and large, to better their environment.
  Elements of the 2011 Earth Day campaign include:
  * Athletes for the Earth: Bringing the voices of Olympic and professional athletes to the environmental movement
  * The Canopy Project: Supporting global reforestation
  * Green Schools: Greening America’s Schools within a Generation
  * Women and Green Economy (WAGE)™: Engaging women leaders in the creation and development of a global green economy
  * Creating Climate Wealth: Convening 200 of the world’s entrepreneurs to solve climate change and create a new green economy
  * Arts for the Earth: Celebrating the work of environmental artists in all media, and partnering with the American Association of Museums to bring sustainability to museums nationwide.
  GET INVOLVED – REGISTER A LOCAL EVENT
  http://act.earthday.org/events/search/distance/60089 (upcoming events)

  

  www.earthday.org/

• Бият гръцки журналисти в лагер с BG имигранти

  Автор: Бойка Атанасова, Атина (Специален кореспондент на „24 часа“)

  Двама гръцки журналисти бяха нападнати от гардове по време на репортаж за мизерните условия на труд, на които са подложени около 400 български имигранти, работещи в ягодови полета на Манолада.

  Мафиотската атака срещу пратениците на авторитетния в. „Вима“ Йоргос Пулиопулос и Яков Хадзиставру започнала, когато имигрантите поискали да разговарят с журналистите, за да им покажат как са тормозени и в какви жалки условия работят.

  По време на репортажа пазачът на лагера, който е българин, поискал от журналистите да се махнат. В момента, в който те се качили в автомобила си и потеглили от селото, той започнал да хвърля камъни срещу тях. Явно уведомени от надзирателя, в района се появили неизвестни лица, които с автомобил се опитали да настигнат колата на журналистите. Един от тях по безразсъден начин насочил джипа си право срещу репортерския автомобил. Последвал сблъсък със значителни материални щети на колата.

  След това същият човек и гардовете му изкарали журналистите от автомобила им, бутнали ги на земята и ударили в лицето фоторепортера Яков Хадзиставру. Те счупили диоптричните му очила и отнели фотоапарата му. В опит да оправдае действията на нападателите собственикът на фермата Янис Арванитакис казал, че помислил журналистите за крадци. Затова пуснал гардовете си срещу тях. Той не пропуснал да подчертае, че мястото, т.е. лагерът с български имигранти, е частен имот.

  След инцидента журналистите повикали на мястото на инцидента патрулираща кола на местната полицейска дирекция. Фоторепортерът Яков Хадзиставриу бил транспортиран до медицинско заведение, където шили раните по главата му и съставили медицински доклад за състоянието му.

  Всички нападатели са отведени в полицейското управление в района и срещу тях е образувана преписка по бързо съдебно производство.

  Медиите в Гърция отбелязват по този повод, че въпреки усилията на полицията и властите и десетките публикации през последните години, местните престъпни групи не се спират пред нищо. Чрез насилиети терор те се опитват да държат в постоянен страх населението и особено имигрантите с мафиотските си методи.

• ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ГОСПОЖИЦА СТЕФКА ЙОВЧЕВА

  От 26 април до 15 май, 2011 г. Стефка Йовчева ще бъде командирована от посолството на Република България във Вашингтон в помощ на Генералното консулство в Чикаго.
  Стефка Йовчева е родена на 1 ноември 1975 г. в Пловдив. Понястоящем тя е втори секретар по политически въпроси в посолството на България във Вашингтон. В това си качество тя отговаря основно за контактите на България с Държавния департамент и Съвета по национална сигурност. Това е втори мандат за г-ца Йовчева в посолството във Вашингтон. Първият мандат в американската столица е в периода 2003-2007 г., когато България става пълноправен член на НАТО и ЕС. В периода между двете пребивавания в САЩ (2007-2009 г.) г-ца Йовчева работи в отдел „НАТО” към дирекция „Политика за сигурност” в Министерство на външните работи. Междувременно завършва тримесечен курс на обучение в областта на сигурността в Европейския център за изследване на сигурността „Джордж Маршал”, Гармиш-Партенкирхен, Германия.
  На по-ранен етап от кариерата си г-ца Йовчева работи като референт за САЩ в дирекция „Америка” (2001-2003 г.), както и в дирекция „Защита на дейността и информацията” (1998-2001 г.) на МВнР.
  Г-ца Йовчева е завършила Университета за национално и световно стопанство в София. Владее английски и испански езици.
  Очаква се г-ца Йовчева да участва в Пролетната сесия на Българо-Американска Асоциация в Чикаго на 1 май 2011 година.

• Wikileaks: Започва публикуването на секретните грами за България

  Уикилийкс и Биволъ ще разкриват как изглежда обществото ни в дипломатическите доклади на САЩ.

  Над 1000 дипломатически доклада от американското посолство в София и от други източници, споменаващи България ще бъдат резюмирани и анализирани от сайта за разследваща журналистика Биволъ.

  Оригиналните текстове ще бъдат публикувани най-напред в сайта Balkanleaks, преди да излязат официално в базата данни на Wikileaks.

  Wikileaks и Биволъ се споразумяха миналия месец за партньорство в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни.

  Докладите от София са 978 на брой, от тях само 8 са публикувани до момента след обработка от Гардиън, Монд и Ел Паис.

  В началото на март Биволъ публикува пълния текст на грамата за организираната престъпност в България на посланик Джеймс Пардю, който беше значително съкратен от Гардиън.

  Архивът, с който Биволъ разполага, съдържа доклади от 1986 – до февруари 2010 г., но преди 2005 г. грамите са само 8 на брой.

  Голямо внимание в докладите е отделено на главните политически лидери в Бъгария, както и на партиите, определящи статуквото в страната. Впечатление прави, че темите за организираната престъпност, корупцията, прането на пари и знакови “бизнесмени” са твърде често споменавани, особено в конфиденциалните информации. Докладите с гриф “Confidential” и “Secret” са повече от половината от общия брой (виж графиката и таблицата).

  

  Особено внимание смятаме да обърнем на темите, които са актуални за обществото, като тези за корупцията, организираната престъпност, съдебната система, свободата на медиите, енергийните взаимоотношения с Русия, облика на известните ни политическите лица и тяхната “скрита” за публиката страна.

  Архивът от дипломатически доклади съдържа над 1100000 думи (над 3000 страници) и представлява своеобразна историческа ценност – енциклопедия на късния български преход, с многобройни препратки към събития от 90-те години на миналия век и началото на новото хилядолетие.

  Честота на важни ключови думи от архива:

  Партия	Грами
  БСП	96
  Атака	83
  ГЕРБ	78
  ДПС	63
  НДСВ	44
  СДС	33
  ДСБ	16
  Политицически лидери
  Сергей Станишев	215
  Симеон Сакскобургготски	77
  Георги Първанов	64
  Бойко Борисов	57
  Иван Костов	44
  Волен Сидеров	22
  Ахмед Доган	17
  Мартин Димитров	5
  Надежда Михайлова	6
  Други политици
  Румен Овчаров	42
  Румен Петков	30
  Симеон Дянков	13
  Цветан Цветанов	11
  Нихат Кабил	10
  Татяна Дончева	7
  Трайчо Трайков	2
  Атанас Атанасов	2
  Съдебна система
  Борис Велчев	27
  Никола Филчев	10
  Групировки
  Емил Кюлев	11
  ТИМ	8
  СИК	8
  ТИМ	8
  Васил Божков	7
  Мултигруп	5
  Алексей Петров	4
  ВИС	3
  ДАНС
  Петко Сертов	6
  Иван Драшков	2
  Ключови думи
  ЕС	552
  Русия	290
  Корупция	208
  Ирак	181
  Организирана пр.	141
  Газ	132
  Атом	116
  Нефт	76
  Американски Бази	57
  Южен Поток	53
  Пране на пари	41
  Съдебна система	30
  Бургас-Александропулис	29
  Присъединяване	24
  Мониторингов доклад	23
  Руски натиск	20
  Мафия	9

  По-подробна информация за медиите по мейл: [email protected]

  П.С. Всички читатели, които ползват социалната мрежа Фейсбук могат да се информират предварително за предстоящите публикации от фейсбук-страницата на Биволъ.

  
  

• Виртуозният акордеонист Петър Ралчев в Чикаго

  От април до юни 2011 г. , заедно с виртуозният акордеонист Петър Ралчев, Америка ще кръстосват Николай Георгиев /китара/, Петър Илиев /тъпан/ и Илияна Марудова – Георгиева /вокал/

  There will be three opportunities to hear Petar Ralchev and band in Chicago:

  1. April 22 Chicago, IL – Restaurant „Mehanata“, 8:30 PM – DANCE
  1141 Lee Street, Des Plaines, IL 60016-6516
  For information: (847) 824-0100 ‎ For tickets: (847) 924-2774, $20
  [email protected]

  2. April 27 Chicago, IL – Old Town School of Folk Music – CONCERT
  World Music Wednesdays

  Wednesday, April 27, 2011, 8:30 PM
  Gary and Laura Maurer Concert Hall, 4544 N Lincoln Ave, Chicago, IL 60625
  Petar Ralchev Quartet
  Free ticketed event. $5 suggested donation.
  BOX OFFICE: 773.728.6000 for reservations

  3. April 28 Chicago, IL – Old Town School of Folk Music – WORKSHOP

  Bulgarian Music with Petar Ralchev Quartet
  Thursday 04/28/2011 from 6:00 PM to 7:20 PM
  4544 N Lincoln Ave, Chicago, IL 60625
  Petar Ralchev and his quartet will give a workshop in Bulgarian folk music. Petar is a world-renowned accordionist and the other musicians perform tamboura, guitar, tupan, drum, and vocals. This workshop is open to all students interested in the genre. Students are encouraged to bring their own instruments although they are not required for participation.
  Seats Available: 24 | Price: $20

  Видео: Мария Илиева (Mutzuna)

  Accordionist Petar Ralchev is one of the brightest stars on the contemporary Bulgarian music scene. The founder of a unique performing style which he describes as „virtuosity, melodiousness, rich harmony and improvisation,“ he is an inspiration for many young accordionists around the world today. Ralchev has performed with other musical giants such as Georgi Yanev and Ivo Papasov and continues to reshape accordion performance as we know it.

  PetarRalchev.com

  Петър Ралчев е акордеонист със своеобразен стил, отличаващ се с виртуозност, мелодичност, богата хармония и импровизация не само в областта на народната, но и на класическата музика. Роден е през 1961 г. в село Поибрене, Пазарджишко. Израства в музикално семейство и от малък се занимава с музика. Завършил е Музикалното училище в Пловдив, което дава основата на неговото изпълнителско майсторство. Там се среща с цигуларя Георги Янев. Общата им любов – народната музика – по-късно ражда феноменалния оркестър за българска народна музика “Орфей”, където Петър Ралчев свири до 1983 г.
  Участва в различни оркестри и проекти с почти всички водещи български фолк и джаз музиканти – Иво Папазов-Ибряма, Делчо Митев, Стоян Янкулов и други. Изпълнителските му качества са високо оценени в Европа и Северна Америка. Изнася и участва в концерти в САЩ, Канада, Германия, Русия, Унгария, Франция. През 1991 г. Петър Ралчев и квинтет, изпълняващ българска народна музика, са на турне в САЩ. Те свирят в Смитсониън Институт, в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон и имат 30 минутно участие по радио “Гласът на Америка”. Петър Ралчев изнася семинар в Центъра за Източноевропeйски изследвания в Юджийн, Вашингтон, на тема Българска народна музика. През 1991-1992 г. свири в Канада – Ванкувър и Монреал и участва на живо по CBS. Петър Ралчев е включен в книгата “История на акордеона”, публикуванa във Франция през 1991 г. от Франсоа Билярд и Дидиер Росин. Има турнета също в Германия, Унгария, Норвегия и Русия. През 2000 г. той реализира още 2 проекта – албум с немската формация “BATORU” и CD с етно-джаз в трио с пеpкусиониста Стоян Янкулов и китариста Атешан Юсеинов.
  Петър Ралчев развива свой собствен стил на свирене на акордеон, който оставя ярък отпечатък върху стила на всички оркестри, с които е свирил. В него са изкристализирали модерните съвременни тенденции на българската народна музика, без да изпада в противоречие с фолклорните традиции.

  Източници: http://www.oldtownschool.org/concerts/2011/4/27_ralchev.html

  www.bulgaria-weekly.com

  
  

• <<
• 1
...
• 326
• 327
• 328
• 329
• 330
• 331
• 332
• 333
• 334
• 335
• 336
...
• 415
• >>