Всички авторски страници

Авторски

• Вече сме в Третия свят, вървим към Четвъртия

  Автор: Валери Найденов

  Oнзи ден министър Трайков отиде на една конференция и каза някои данни за българското развитие, които ни разполагат точно в центъра на Третия свят. Макар че, ако сме точни, Третият свят се движи към Втория, докато ние вървим към Четвъртия.

  Ще напомня някои от изнесените от Трайков данни: България е на 90-о място по иновативност, на 114-о място по функционалност на институциите, на 135-о по качеството на пътищата (от общо 139 държави) и така нататък, все пълна трагедия. Но има и по-трагични, за тях ще стане дума по-долу.

  Повечето от данните на Трайков са от последния доклад за глобалната конкурентоспособност, който се публикува под егидата на Световния икономически форум (СИФ). Конкурентоспособността там се дефинира като „съвкупност от институции, политики и фактори“ – тоест става дума за работата на политиците и за идеите, които водят обществото за носа.

  Изводът е, че нас ни ръководят сбъркани идеи. Това просто крещи от доклада на СИФ. А и как да имаме правилни идеи, след като сме на 127-о място по изтичане на мозъци!

  Но за да посоча основната сбърканост на идеите, които ни управляват, ще отворя скоба за един друг доклад. Той е на Световната банка и е за индикаторите на развитието за 2011 г. Един конкретен индикатор показва неравенството в доходите и е известен като индекса „Джини“. Той мери ножицата между бедни и богати. Оказва се, че в областта на неравенството България вече е задминала всички европейски страни и се нарежда сред държави на героичното всекидневие като Замбия, Зимбабве, Коста Рика, Еквадор и др.

  При абсолютно равенство индексът „Джини“ е нула, а при абсолютно неравенство е 100. В далечната 1976 г. България е била с индекс около 18. Десети ноември ни заварва с 22, а днес той е с характерните за Африка 45,3%. Докато Германия още си почива върху социалистическите 28,3%, Чехия е с 25,8, Франция – 32,7, Полша – 34,2, дори Румъния е с 31,8%.

  Заслугата за неравенството е на последните 3 правителства, които ни управляват според неолибералните догми. Правителството на Костов дори свали този коефициент от 36 на 31, тоест то бе правителство на социалното равенство. Още през 1998 г. писах, че управлението на ОДС е по-ляво от управлението на БСП, но бях немедлено осмян. А напоследък се опитвам да убедя четящите, че управлението на България вече е опряло със задника в десния хоризонт. Много по-надясно сме от Рейгън. Уви, няма по-неблагодарна задача от това да доказваш очевидното, дори когато зад теб е Световната банка.

  По тази тема има две идейни школи. Около 99 на сто от икономистите по света смятат, че прекомерното неравенство спира развитието и води държавите към провал. Останалите 1 процент са убедени, че напротив – колкото повече „непроизводителните“ слоеве обедняват, толкова повече инвестиции ще влязат. За съжаление точно този 1 процент е на власт в България. Причината е проста – пропагандните институти и фондации се издържат от богатите, а богатите у нас още не са се научили да мислят с два хода напред. Това е, защото сме световни лидери по изтичане на мозъци.

  Затова ми е много интересно да видя втората част от доклада на министър Трайков, която трябва да очертае стратегията как да се измъкнем от Третия свят с помощта на еврофондовете – казано с думи прости. Тя трябва да излезе наяве другата седмица. За съжаление не видях и първата част, тъй като не я намерих в сайта на Министерството на икономиката. Не знам защо е трябвало стратегията за конкурентоспособност да се изнася на две части, явно нещо се спори и дописва. Да се надяваме, че г-н Трайков накрая ще качи доклада.

  Днешната икономическа стратегия на България може да се нарече „Мадам Бътерфлай“ – пълен отказ от собствена политика и чакане на чуждите инвестиции. По този въпрос докладът на СИФ също има интересен показател – доколко чуждите инвестиции водят до трансфер на технологии.

  Тук сме на трагичното 98-о място. Влизат само инвеститори, които източват парите и бягат. Никой не прави заводи за айпади и роботи.

  Това е окончателната присъда на неолибералната политика, която господства вече 10 г. у нас. В момента сме на последния етап на инвестиционното бягство, тъй като за първите месеци на годината чуждите инвестиции пак са спаднали 4 пъти спрямо предишната. Уви, никой не признава, че нещо е сбъркано генерално.

  Естествено, в своя стратегически доклад Трайков няма да предложи радикална смяна на икономическата идеология. Най-малкото защото иска да доживее до пенсия. Ако го направи, ще го разпнат на кръст пред Министерството на финансите.

  А може би затова изчаква да мине Страстната седмица?

  Според казаното от министъра ние сме 125-и по ефективност на съдебната система. Всъщност докладът на СИФ е малко по-конкретен – 125-ото място е по „правосъдна ефективност при уреждане на споровете“, т. е. става дума за търговските дела. Но тъй като по ниво на организираната престъпност сме на 124-о място, то явно бизнесът си е изградил собствена правосъдна система. Българският бизнес си има шериат.

  В доклада на СИФ има един показател, който на повечето хора не говори нищо – „развитие на клъстери“.

  Под „клъстер“ като икономическо понятие се разбира местна концентрация на свързани предприятия, доставчици и съответни институции в дадена област на икономиката, така че да се постига висока ефективност. Смята се, че това е разковничето на конкурентоспособността на една нация. Проблемът обаче е, че за да се развиват клъстери в България, е нужна много активна държавна намеса в икономиката. А точно това е най-строгото табу на господстващата в момента неолиберална идеология. Няма нищо по-лошо от държава активист. Видиш ли клъстер, значи е мафия + недоубит комунизъм!

  Не случайно България е на 114-о място по клъстери. Никаква вътрешна интеграция на бизнеса. Зад нас са само най-изпаднали износители на банани и вносители на калашници. У нас поне няма нужда да внасяме калашниците – доколкото разбирам, те са доста разпространени сред добрите семейства в провинцията и в градовете.

  http://www.24chasa.bg/

• Международен ден на Земята (Earth Day – April 22)

  Като Ден на Земята 22 април първоначално е обявен през 1970 г. в САЩ и Канада, като международен се чества от 1990 г., празникът в България се отбелязва от 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда.
  На 22 април 1970 г. за първи път е отбелязан Международният ден на Земята. Тогава милиони американци участват в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите приоритети опазването на околната среда. Първото честване на Деня на Земята се организира от Гейлорд Нелсън – бивш губернатор и сенатор от Уискънсин, който издига каузата за опазване на природата и Денис Хейес – изявен студентски лидер. В проявите на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.
  Денят на Земята – 22 април, е най-големия нерелигиозен празник в света отбелязван от над половин милиард хора. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят.

  България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г. В Международния организационен комитет за честването на Деня на Земята България е представена от Благовест Сендов. Той сформира Национален комитет за Деня на Земята. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда. На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

  

  For over 40 years, Earth Day—April 22—has inspired and mobilized individuals and organizations worldwide to demonstrate their commitment to environmental protection and sustainability.
  Earth Day Network’s year-round mission is to broaden, diversify and activate the environmental movement worldwide, through a combination of education, public policy, and consumer campaigns.
  Earth Day 2011: A Billion Acts of Green®
  In recognition of the power of millions of individual actions, Earth Day 2011 will be organized around A Billion Acts of Green®: Personal, organizational and corporate pledges to live and act sustainably. At over 45 million actions to date, A Billion Acts of Green® campaign – the largest environmental service campaign in the world – is steadily building commitments by individuals, corporations, and governments in honor of Earth Day. A Billion Acts of Green® inspires and rewards both simple individual acts and larger organizational initiatives that further the goal of measurably reducing carbon emissions and supporting sustainability. The goal is to register one billion actions in advance of the Earth Summit in Rio in 2012. A Billion Acts of Green® website quantifies acts of green through an easy-to-use online registration tool. A Billion Acts of Green® demonstrates the kind of environmental impact that can be made when millions of people, corporations and organizations make commitments, both small and large, to better their environment.
  Elements of the 2011 Earth Day campaign include:
  * Athletes for the Earth: Bringing the voices of Olympic and professional athletes to the environmental movement
  * The Canopy Project: Supporting global reforestation
  * Green Schools: Greening America’s Schools within a Generation
  * Women and Green Economy (WAGE)™: Engaging women leaders in the creation and development of a global green economy
  * Creating Climate Wealth: Convening 200 of the world’s entrepreneurs to solve climate change and create a new green economy
  * Arts for the Earth: Celebrating the work of environmental artists in all media, and partnering with the American Association of Museums to bring sustainability to museums nationwide.
  GET INVOLVED – REGISTER A LOCAL EVENT
  http://act.earthday.org/events/search/distance/60089 (upcoming events)

  

  www.earthday.org/

• Бият гръцки журналисти в лагер с BG имигранти

  Автор: Бойка Атанасова, Атина (Специален кореспондент на „24 часа“)

  Двама гръцки журналисти бяха нападнати от гардове по време на репортаж за мизерните условия на труд, на които са подложени около 400 български имигранти, работещи в ягодови полета на Манолада.

  Мафиотската атака срещу пратениците на авторитетния в. „Вима“ Йоргос Пулиопулос и Яков Хадзиставру започнала, когато имигрантите поискали да разговарят с журналистите, за да им покажат как са тормозени и в какви жалки условия работят.

  По време на репортажа пазачът на лагера, който е българин, поискал от журналистите да се махнат. В момента, в който те се качили в автомобила си и потеглили от селото, той започнал да хвърля камъни срещу тях. Явно уведомени от надзирателя, в района се появили неизвестни лица, които с автомобил се опитали да настигнат колата на журналистите. Един от тях по безразсъден начин насочил джипа си право срещу репортерския автомобил. Последвал сблъсък със значителни материални щети на колата.

  След това същият човек и гардовете му изкарали журналистите от автомобила им, бутнали ги на земята и ударили в лицето фоторепортера Яков Хадзиставру. Те счупили диоптричните му очила и отнели фотоапарата му. В опит да оправдае действията на нападателите собственикът на фермата Янис Арванитакис казал, че помислил журналистите за крадци. Затова пуснал гардовете си срещу тях. Той не пропуснал да подчертае, че мястото, т.е. лагерът с български имигранти, е частен имот.

  След инцидента журналистите повикали на мястото на инцидента патрулираща кола на местната полицейска дирекция. Фоторепортерът Яков Хадзиставриу бил транспортиран до медицинско заведение, където шили раните по главата му и съставили медицински доклад за състоянието му.

  Всички нападатели са отведени в полицейското управление в района и срещу тях е образувана преписка по бързо съдебно производство.

  Медиите в Гърция отбелязват по този повод, че въпреки усилията на полицията и властите и десетките публикации през последните години, местните престъпни групи не се спират пред нищо. Чрез насилиети терор те се опитват да държат в постоянен страх населението и особено имигрантите с мафиотските си методи.

• ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ГОСПОЖИЦА СТЕФКА ЙОВЧЕВА

  От 26 април до 15 май, 2011 г. Стефка Йовчева ще бъде командирована от посолството на Република България във Вашингтон в помощ на Генералното консулство в Чикаго.
  Стефка Йовчева е родена на 1 ноември 1975 г. в Пловдив. Понястоящем тя е втори секретар по политически въпроси в посолството на България във Вашингтон. В това си качество тя отговаря основно за контактите на България с Държавния департамент и Съвета по национална сигурност. Това е втори мандат за г-ца Йовчева в посолството във Вашингтон. Първият мандат в американската столица е в периода 2003-2007 г., когато България става пълноправен член на НАТО и ЕС. В периода между двете пребивавания в САЩ (2007-2009 г.) г-ца Йовчева работи в отдел „НАТО” към дирекция „Политика за сигурност” в Министерство на външните работи. Междувременно завършва тримесечен курс на обучение в областта на сигурността в Европейския център за изследване на сигурността „Джордж Маршал”, Гармиш-Партенкирхен, Германия.
  На по-ранен етап от кариерата си г-ца Йовчева работи като референт за САЩ в дирекция „Америка” (2001-2003 г.), както и в дирекция „Защита на дейността и информацията” (1998-2001 г.) на МВнР.
  Г-ца Йовчева е завършила Университета за национално и световно стопанство в София. Владее английски и испански езици.
  Очаква се г-ца Йовчева да участва в Пролетната сесия на Българо-Американска Асоциация в Чикаго на 1 май 2011 година.

• Wikileaks: Започва публикуването на секретните грами за България

  Уикилийкс и Биволъ ще разкриват как изглежда обществото ни в дипломатическите доклади на САЩ.

  Над 1000 дипломатически доклада от американското посолство в София и от други източници, споменаващи България ще бъдат резюмирани и анализирани от сайта за разследваща журналистика Биволъ.

  Оригиналните текстове ще бъдат публикувани най-напред в сайта Balkanleaks, преди да излязат официално в базата данни на Wikileaks.

  Wikileaks и Биволъ се споразумяха миналия месец за партньорство в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни.

  Докладите от София са 978 на брой, от тях само 8 са публикувани до момента след обработка от Гардиън, Монд и Ел Паис.

  В началото на март Биволъ публикува пълния текст на грамата за организираната престъпност в България на посланик Джеймс Пардю, който беше значително съкратен от Гардиън.

  Архивът, с който Биволъ разполага, съдържа доклади от 1986 – до февруари 2010 г., но преди 2005 г. грамите са само 8 на брой.

  Голямо внимание в докладите е отделено на главните политически лидери в Бъгария, както и на партиите, определящи статуквото в страната. Впечатление прави, че темите за организираната престъпност, корупцията, прането на пари и знакови “бизнесмени” са твърде често споменавани, особено в конфиденциалните информации. Докладите с гриф “Confidential” и “Secret” са повече от половината от общия брой (виж графиката и таблицата).

  

  Особено внимание смятаме да обърнем на темите, които са актуални за обществото, като тези за корупцията, организираната престъпност, съдебната система, свободата на медиите, енергийните взаимоотношения с Русия, облика на известните ни политическите лица и тяхната “скрита” за публиката страна.

  Архивът от дипломатически доклади съдържа над 1100000 думи (над 3000 страници) и представлява своеобразна историческа ценност – енциклопедия на късния български преход, с многобройни препратки към събития от 90-те години на миналия век и началото на новото хилядолетие.

  Честота на важни ключови думи от архива:

  Партия	Грами
  БСП	96
  Атака	83
  ГЕРБ	78
  ДПС	63
  НДСВ	44
  СДС	33
  ДСБ	16
  Политицически лидери
  Сергей Станишев	215
  Симеон Сакскобургготски	77
  Георги Първанов	64
  Бойко Борисов	57
  Иван Костов	44
  Волен Сидеров	22
  Ахмед Доган	17
  Мартин Димитров	5
  Надежда Михайлова	6
  Други политици
  Румен Овчаров	42
  Румен Петков	30
  Симеон Дянков	13
  Цветан Цветанов	11
  Нихат Кабил	10
  Татяна Дончева	7
  Трайчо Трайков	2
  Атанас Атанасов	2
  Съдебна система
  Борис Велчев	27
  Никола Филчев	10
  Групировки
  Емил Кюлев	11
  ТИМ	8
  СИК	8
  ТИМ	8
  Васил Божков	7
  Мултигруп	5
  Алексей Петров	4
  ВИС	3
  ДАНС
  Петко Сертов	6
  Иван Драшков	2
  Ключови думи
  ЕС	552
  Русия	290
  Корупция	208
  Ирак	181
  Организирана пр.	141
  Газ	132
  Атом	116
  Нефт	76
  Американски Бази	57
  Южен Поток	53
  Пране на пари	41
  Съдебна система	30
  Бургас-Александропулис	29
  Присъединяване	24
  Мониторингов доклад	23
  Руски натиск	20
  Мафия	9

  По-подробна информация за медиите по мейл: [email protected]

  П.С. Всички читатели, които ползват социалната мрежа Фейсбук могат да се информират предварително за предстоящите публикации от фейсбук-страницата на Биволъ.

  
  

• Виртуозният акордеонист Петър Ралчев в Чикаго

  От април до юни 2011 г. , заедно с виртуозният акордеонист Петър Ралчев, Америка ще кръстосват Николай Георгиев /китара/, Петър Илиев /тъпан/ и Илияна Марудова – Георгиева /вокал/

  There will be three opportunities to hear Petar Ralchev and band in Chicago:

  1. April 22 Chicago, IL – Restaurant „Mehanata“, 8:30 PM – DANCE
  1141 Lee Street, Des Plaines, IL 60016-6516
  For information: (847) 824-0100 ‎ For tickets: (847) 924-2774, $20
  [email protected]

  2. April 27 Chicago, IL – Old Town School of Folk Music – CONCERT
  World Music Wednesdays

  Wednesday, April 27, 2011, 8:30 PM
  Gary and Laura Maurer Concert Hall, 4544 N Lincoln Ave, Chicago, IL 60625
  Petar Ralchev Quartet
  Free ticketed event. $5 suggested donation.
  BOX OFFICE: 773.728.6000 for reservations

  3. April 28 Chicago, IL – Old Town School of Folk Music – WORKSHOP

  Bulgarian Music with Petar Ralchev Quartet
  Thursday 04/28/2011 from 6:00 PM to 7:20 PM
  4544 N Lincoln Ave, Chicago, IL 60625
  Petar Ralchev and his quartet will give a workshop in Bulgarian folk music. Petar is a world-renowned accordionist and the other musicians perform tamboura, guitar, tupan, drum, and vocals. This workshop is open to all students interested in the genre. Students are encouraged to bring their own instruments although they are not required for participation.
  Seats Available: 24 | Price: $20

  Видео: Мария Илиева (Mutzuna)

  Accordionist Petar Ralchev is one of the brightest stars on the contemporary Bulgarian music scene. The founder of a unique performing style which he describes as „virtuosity, melodiousness, rich harmony and improvisation,“ he is an inspiration for many young accordionists around the world today. Ralchev has performed with other musical giants such as Georgi Yanev and Ivo Papasov and continues to reshape accordion performance as we know it.

  PetarRalchev.com

  Петър Ралчев е акордеонист със своеобразен стил, отличаващ се с виртуозност, мелодичност, богата хармония и импровизация не само в областта на народната, но и на класическата музика. Роден е през 1961 г. в село Поибрене, Пазарджишко. Израства в музикално семейство и от малък се занимава с музика. Завършил е Музикалното училище в Пловдив, което дава основата на неговото изпълнителско майсторство. Там се среща с цигуларя Георги Янев. Общата им любов – народната музика – по-късно ражда феноменалния оркестър за българска народна музика “Орфей”, където Петър Ралчев свири до 1983 г.
  Участва в различни оркестри и проекти с почти всички водещи български фолк и джаз музиканти – Иво Папазов-Ибряма, Делчо Митев, Стоян Янкулов и други. Изпълнителските му качества са високо оценени в Европа и Северна Америка. Изнася и участва в концерти в САЩ, Канада, Германия, Русия, Унгария, Франция. През 1991 г. Петър Ралчев и квинтет, изпълняващ българска народна музика, са на турне в САЩ. Те свирят в Смитсониън Институт, в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон и имат 30 минутно участие по радио “Гласът на Америка”. Петър Ралчев изнася семинар в Центъра за Източноевропeйски изследвания в Юджийн, Вашингтон, на тема Българска народна музика. През 1991-1992 г. свири в Канада – Ванкувър и Монреал и участва на живо по CBS. Петър Ралчев е включен в книгата “История на акордеона”, публикуванa във Франция през 1991 г. от Франсоа Билярд и Дидиер Росин. Има турнета също в Германия, Унгария, Норвегия и Русия. През 2000 г. той реализира още 2 проекта – албум с немската формация “BATORU” и CD с етно-джаз в трио с пеpкусиониста Стоян Янкулов и китариста Атешан Юсеинов.
  Петър Ралчев развива свой собствен стил на свирене на акордеон, който оставя ярък отпечатък върху стила на всички оркестри, с които е свирил. В него са изкристализирали модерните съвременни тенденции на българската народна музика, без да изпада в противоречие с фолклорните традиции.

  Източници: http://www.oldtownschool.org/concerts/2011/4/27_ralchev.html

  www.bulgaria-weekly.com

  
  

• EUROCHICAGO.COM ДО ГЛОБАЛНАТА БЪЛГАРИЯ

  Идва Великден – какво ще се случи около празниците в града ни?
  Предстоящи събития:

  Великден (Възкресение Христово, Пасха) – линк за повече информация

  Календар на службите и събитията през страстната (великата) седмица 2011 в БПЦ „Св.София“ в Чикаго – линк
  CONCERT – Petar Ralchev Quartet сряда, април 27, 2011 – линк
  ТЕАТРАЛНА ПОСТАНОВКА петък, април 29, 2011 – линк
  30 април 2011, 9.00 часа. Форум на българските училища – линк
  1 май 2011, 10.00 часа. Открита дискусионна сесия на БАА – линк
  Заповядайте на събитията в Чикаго!

  ––––––––

  ГЛОБАЛНАТА БЪЛГАРИЯ ДО EUROCHICAGO.COM

  Поздравления за ентусиазма, съхраняване и разпространение на българските християнски традиции и ценности сред българската общност в САЩ!
  Весели Великденски Празници!
  Мир в душите, хляб на трапезата,чисти и светли помисли!
  Димитрия, Моника
  Пловдив
  България

• Идва Великден (Възкресение Христово, Пасха)

  Днес е Велики четвъртък от Страстната (Великата) седмица денят, в който се боядисват яйца, като първите са винаги червени. Първото яйце се пази до следващия Велики четвъртък. Тогава се хвърля в течаща вода – когато изплува и тръгне по водата, се казва: Червен, червен Великден, зелен, зелен Гергьовден. Първото яйце трябва да е червено. С него се минава по лицето (бузките, челото и брадичката) на децата в къщата и се нарича за здраве, щастие, да са румени, засмени, бели и червени през цялата година. След това се оставя на определено място до иконата и там стои до следващия Великден. По-него се гадае каква ще бъде годината. Ако яйцето е изсъхнало – годината ще е добра и плодородна, ако се е развалило – ще е лоша и тежка за стопаните и животните в този дом. Правят се освен червени също и зелени, жълти, сини, шарени яйца. Освен с цветове яйцата се боядисват и шарят по различни начини: восък, листа, желатин. Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък. Украсяват се с различни шарки, изваяни от тесто, като повечето изображения имат символично значение. Обикновено в украсата се включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко обредни хляба – един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.

  Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък. Украсяват се с различни шарки, изваяни от тесто, като повечето изображения имат символично значение. Обикновено в украсата се включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко обредни хляба – един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.

  На самия Великден се ходи на църква. След празничното богослужение християните излизат със запалени свещи, които занасят вкъщи.

  Утре е Разпети Петък-Велики петък — ден на великите страдания на Иисус Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. На Разпети петък в църквата се прави символично погребение на Исус Христос. Тогава вярващите коленичат и се промушват под плащаницата му.
  Следва Велика събота — ден на оплакването и погребението на Иисус Христос, гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе. Сутринта в неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с Христос Возкресе.“. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Смята се , че от тогава е навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. На Велика събота жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Меси се Великденска погача с червено яйце в средата и козунаци. Ако не сме успели да боядисаме всички яйца на Велики четвъртък, можем да го направим и в събота. Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като божи агнец.

  

  Денят на празника е официално решен на Първия вселенски събор в 325 година
  Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Григорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните.На самия Великден се ходи на църква. След празничното богослужение християните излизат със запалени свещи, които занасят вкъщи. В неделя, понеделник и вторник трите дни на Великден се празнува. В миналото на Великден млади и стари, пременени с най-новите си дрехи, излизали на мегдана и се хващали на хорото. Ходили си на гости. Най-голямата радост за децата била да се люлеят на великденската люлка – даваш едно яйце и политаш чак до небесата.

  

  Честити великденски празници.

  Още по темата:

  Страстната седмица, Православни традиции от Връбница (Цветница) до Великден

  Днес е голям християнски празник – Цветница (Връбница)

  Лазаровден

  Великденският (Великият) пост

  Ползата от постите

  

• АЕЦ Белене – връщане на България в стратегическата орбита на Русия

  Автор: Иво Димитров

  Когато в началото на ХХІ в. България се присъедини към НАТО и ЕС, болшинството анализатори (и у нас на запад) свалиха от дневен ред проблема за руските имперски интереси на Балканите. Считаше се, че този въпрос вече е еднозначно решен и останал в миналото. Но това почиваше на презумпцията на подсъзнателно ниво, че тези структури са заместител на Варшавския договор и СИВ, докато те са в същността си демократични структури за взаимопомощ и когато, някоя държава промени политиката си, освен умерен дипломатически натиск няма нищо друго. Да припомня, че в разгара на Студената Война Франция се оттегли от военната структура на НАТО без никакви последици от страна на Пакта.

  http://idimitrov.blog.bg/

  Грешката бе в това, че България формално стана член на тези структури но:

  –          Не си дадохме сметка, че това стана възможно благодарение на хаоса в Русия и концентрацията на руските управляващи върху проблема за запазване целостта на страната.

  –          Нашето образование си остана напълно русофилско. Наложителната преоценка на ролята на Русия в Българската история, на база дълго премълчавани документи  не бе направена. И  днес, както и преди 20 години, ключови работи на най-великите ни национал-революционери продължават да са неизвестни на масовата публика. Работата на Раковски, девиза на Левски „Който ни освободи-той ще ни пороби”, цялата публицистика на З.Стоянов от 80-те и 90-те години на 19в.  и др..п. продължават да са неизвестни за обществото. Както и сборник документите „Авантюрите на руския царизъм в България” (съставители Георги Димитров и Васил Коларов!) , разсекретените документи на Коминтерна касаещи България също нямат адекватен прочит и т.н.  Всичко това не позволи обществото  да осъзнае, че стратегическите имперски интереси на Русия в България не са конюнктурни и /или подвластни на една или друга идеология, а са трайни и последователно провеждани от средата на 18-ти век.

  –          Нямаше преоценка на тоталитарното минало. Дори не бе оценен  и достатъчно медиатизиран факта, че на два пъти (1963 и 1973г.) ЦК на БКП гласува за предаване суверенитета на България и превръщането й в Задунайска Губерния. Въпросът за агентите на КГБ и ГРУ у нас остана напълно неизяснен.

  Така, в началото на ХХІ в. на сцената излезе едно ново поколение, което нямаше личен опит от тоталитарното минало и възпитано в дух на безусловна русофилия. Същевременно, след като Русия реши проблема с националната си цялост, съвършено естествено, възстанови и политиката си за доминация на Балканите чрез България и Сърбия. Факта, че страната влезе формално в орбитата на евроатлантизма, просто затрудни задачата и нищо повече. За разлика и от западните и от българските анализатори, Русия си даде сметка, че клановата власт в България почива най-вече на корупцията. И различните кланове търсят различни канали за набавяне на „сиви” и „черни” свободни пари. Защото именно така държат в подчинение апарата на властта, независимо от това, кой управлява формално страната.  Отчитането на този факт и реалното стратегичско предимство на Русия – енергийните доставки – доведе до една кохерентна руска стратегия за подчиняване на България – „енергийна и корупционна зависимост”. Същността й е много проста – за пред обществото – „обезпечаване енергийните потребности на страната”, а за елита – „заплащане на услугата свързана с прокарване на тези интереси”. Първата част на стратегията е относително ясна. Но втората, по-опасната, остава в страни от общественото внимание. А тя е най-опасна. Защото е свързана с изливане на сиво-черни пари в строго определени кланове, прокарващи руските интереси. Когато обаче, в една икономика/власт почиваща на корупция, един от клановете получи огромна парична мощ, то той е в състояние да преобърне цялата реална власт в своя полза!

  Да виидм примерите: Преди 3 години, във връзка битката с Украйна, Русия остави България в разгара на зимата без газ. Резултатите? И днес въпросът с байпас газ тръбите към Турция, Румъния и Гърция не е мръднал. Да не говорим, че в националния дебат изобщо отсъства анализа за варианта втечнен газ или шисти. Няма! Интерес? На Русия.

  АЕЦ Белене? Бъдещ учебникарски пример за подчиняване на корумпирана страна. Царското правителство размразява проекта. Следва  обработка на общественото съзнание. Малко след което, при обявяване на търга – малка/?!?/ стъпчица – се добавя изискването, да се използват изградените преди 20 г. инсталации, инфраструктура и доставено оборудване. За обществото, това изглежда разумно, но по същество изхвърля от реална конкуренция всички потенциални участници с изключение на руските. Следва подписване на СПОРАЗУМЕНИЕ /?!?/ без ясни предварителни параметри като цена на инвестицията и очаквана цена на тока. Следващата малка стъпка – подмяна на условията. Предвид на стратегическата цел /максимизиране на финансовата зависимост/  се променят условията. Вече не са максимално използване съоръженията на площадката и доставеното оборудване, а кой ще даде максимума за доставеното оборудавне и предложи ново. Чисто икономически, естествено, отново единственият играч остава руския доставчик. Забележете брилянтната тактика. Стъпка по стъпка. Всичко е почти в границите на закона и … приспиващо общественото внимание (и местно и международно!). Същевременно, след първоначалното споразумение, следват ДВАНАДЕСЕТ анекса всеки от които потвърждава ангажимента на страната. 54 месеца, 12 потвърдени ангажимента и … все още не се знае нито размера на инвестицията, нито очакваната цена на тока. Но другото на което също не се обръща внимание е как в рамките на тези 54 месеца непрекъснато нараства финансовата мощ на промоутърите на проекта у нас. Същевременно, изключително показателен е факта, че вече от 2 години практически в общественият официален медиен дискурс изчезва проблема корупция като задача на управляващите. Т.е. общи приказки има, но няма реалност – как да се реформира съдебната система за да се пребори с корупцията!

  Ако анализираме реалното поведение на основните играчи, ще констатираме, че руската стратегия „овладяване чрез енергийна зависимост и корупция” вече е на финалната права! 12-тия анекс задължава страната да подпише –вече!- договор, отново без ясна цена на инвестицията, съпътстващите разходи и прогнозна цена на тока.

  Продължавайки анализа, влизаме в истинските мащаби на операцията. Белене + Южен поток. Това не е вече енергийна зависимост. Покрай тези проекти в страната ще влезнат не по-малко от ТРИ милиарда евро чисти корупционни пари. Което означава, че „руският” клан от тук нататък ще дирижира случващото се в страната.

  На пръв поглед изглежда, че тези пари са почти  „семки и боНбоНки” в сравнение с общият корупционен натиск. Но така е на пръв поглед. Защото само една група зависеща от Русия ще ги концентрира в кратък период от време. Което означава мултипликация по линия контрабандни канали, източване на ДДС, власт над съдебната система. Т.е. оттук нататък, олигархичният модел в България се трансформира в монополистичен, изцяло подчинен на Русия. За съмняващите се в анализа – да анализират ситуацията „Лукойл”. В момента дори един относително „точков” икономически играч е успял така да „построи” законодателството, че е реален монополист (при 55% пазарен дял, в олигополна ситуация и дирижиран внос, това е чист монопол!).

  И така: към момента – газ монопол, петролни продукти монопол (все руски!). Следва логичната стъпка – електроенергия монопол! А Белене с 2000 мегавата ще е МОНОПОЛ! Защото атома диктува цялата (малка) енергийна система на страна като България.

  За да съм съвършено ясен в изводите от този анализ:

  1.       В корумпирана страна като нашата, огромната концентрация на черно-сиви пари в един клан, означава изхвърляне от играта на другите играчи. Като клана победител ще е 100% зависим от руски интереси, а цялата енергетика на страната – на 90% от Русия!

  2.       Тази доминация в полза на Русия ще доведе до невъзможен за контролиране теч  на НАТО информация в полза на Русия.

  3.       Външната политика на страната като член на ЕС постепенно – къде видимо, къде не толкова – ще става все по-зависима от стратегическите интереси на Русия а не на България.

  Т.е. в момента дебата Белене не касае толкова икономика или дори безопасност, колкото стратегическото бъдеще на България. Защото реализирането на този реален сценарий означава в рамките на 5-8 години :

  – замразяване (под една или друга форма) членството на страната и в ЕС и в НАТО.

  – разпад на държавността, поради тоталният й контрол от чужда държава.

• Айн Ранд и премиерата на филма „Атлас изправи рамене“

  В САЩ изтича първата седмица от премиерата на филма по първата част на бестселъра на Айн Ранд – „Атлас изправи рамене“ („Atlas Shrugged“). Представяме ви кратка справка и видео за авторката на романа, която вероятно ще ви накара да гледате филма, който се радва и без това на много висок интерес.

  Atlas Shrugged Trailer
  

  Айн Ранд (на английски: Ayn Rand, произношение /ˈaɪn ˈrænd/); рождено име Алиса Зиновиевна Розенбаум (на руски: Алиса Зиновьевна Розенбаум), родена на 2 февруари 1905, починала на 6 март 1982, е американски философ , сценарист и романист от руско-еврейски произход.
  Айн Ранд е позната по света със своята рационална философия, близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство, която тя нарича „обективизъм“ (Objectivism).
  Пише множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Не по-малък принос има и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Има издадени пет сборника с есета: „Добродетелта на егоизма” (The Virtue of Selfishness), „Капитализмът: Непознатият идеал” (Capitalism: The Unknown Ideal), „Романтическият манифест“ (The Romantic Manifesto), „Новото ляво: Антииндустриалната революция“ (The New Left: Anti-Industrial Revolution), „Философията: кому е нужна“ (Philosophy: Who Needs It) и „Гласът на разума“ (The Voice of Reason). Други нехудожествени произведения са „За новия интелектуалец“ (For the New Intellectual), „Въведение в обективистката епистемология“ (Introduction to Objectivist Epistemology) и „Изкуството на художествената литература“ (The Art of Fiction).
  Айн Ранд е автор на романи като „Ние, живите“ (We the Living), „Химн“ (Anthem), „Изворът” (The Fountainhead) и шедьовъра „Атлас изправи рамене” (Atlas Shrugged) – считан за втори по популярност след Библията. Пише също така сценарии и адаптации на своите книги за киното.
  Айн Ранд значително повлиява на политическата философия и на либералната икономика, най-вече в Северна Америка. Считана е още за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството, отхвърлящо всички форми на принуда, проповядващо ценностите на разума, производителността и „рационалния егоизъм” – главната идея на обективизма. Като член на крайните антикомунисти, Айн Ранд проповяда независимост с идеите на капитализма срещу всички форми на колективизма и религията.
  Известни мислители като психотерапевтът Натаниъл Брандън, икономистите Алън Грийнспан и М. Нортроп Бюхнер, писателят Тери Гудкайнд, президентът Роналд Рейгън, философът и икономист Лудвиг фон Мизес и основателят на Уикипедия Джими Уелс споделят тези идеи. Айн Ранд подкрепя свободомислещата визия на минархизма, поставящ човека в центъра на обществото и етиката.
  Според френския писател и философ Ален Лорен, специалист по нейните творби, Айн Ранд е въплъщение на „самореализиращия се имигрант”, „защото тя е извършила този подвиг, изповядвайки краен атеизъм, силно критикувайки алтруизма в името на „рационалния егоизъм”.
  Нейните открито прокапиталистически бестселъри са реално един от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксически и маоистки движения на 1960-те в САЩ, Германия и Франция. През 1970-те години Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението ѝ спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно работи за няколко института и преподава като доцент, издава статии и впоследствие собствени вестник и списание. Публичната ѝ дейност, участието ѝ в политологични и философски дебати са изключително интензивни и не намаляват до смъртта ѝ през 1982 г. /wikipedia.org/

  В България книгите Айн Ранд се издават предимно от издателската къща МаК на Калин Манолов добре познат на читателите на Еврочикаго.
  Ранд, Айн. Атлас изправи рамене, т.1. Издателска къща МаК и издателство Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-604-8.
  Ранд, Айн. Атлас изправи рамене, т.2. Издателска къща МаК и издателство Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-621-5.
  Ранд, Айн. Атлас изправи рамене, т.3. Издателска къща МаК и издателство Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-629-1.

  Ayn Rand – Liberty vs Socialism
  

  Ayn Rand – Objectivism vs Altruism
  

  Ayn Rand – Saving American Liberty
  

  AYN RAND’s message to AMERICA
  

  Ayn Rand Interview with Tom Snyder
  

  Ayn Rand Phil Donahue Interview
  

  Ayn Rand Mike Wallace Interview 1959
  

  Ayn Rand – In Defense of Capitalism
  

  .

• Чиновниците успешно замениха мутрите

  Едните си служеха с бухалки, другите рекетират с всякакви безсмислени такси и регистри. Резултатът обаче е един и същ – тормоз над бизнеса, високи цени за гражданите, рай за спекулантите

  Автор: Драгомир Николов /в-к Сега/

  Вече 2 години кабинетът на Бойко Борисов, който се кичи с етикета „десен“, не може да проумее едно просто нещо – не объркани министри, които менят мненията и идеите си с всеки изгрев на слънцето, не обемисти програми за изход от кризата, на които най-голямото предимство е, че не се изпълняват изобщо, а бизнесът ще измъкне страната от кризата. И няма нужда да му се помага – просто трябва да не му се пречи.

  Елементарно е за прозрение, но как тогава ще се оправдае армията от чиновници, която с всеки изминал ден се увеличава? Затова и управляващите измислят нови и нови форми на рекет, с които да сюрпризират най-вече легално работещия и плащаш данъци бизнес. Защото нелегалният нито някой го тормози, нито се впечатлява от документи, които няма намерение да спазва.

  „На пистата“ сега е новата Агенция по храните. Под предлог, че поправя „сбърканата философия“ по контрол, упражнявана от бившите служби РИОКОЗ (инспекциите по обществено здраве), тя реши да пререгистрира всичките 131 000 магазини, ресторанти, бакалии, фурни, хлебозаводи и прочее търговски и производствени обекти.

  Акцията, нахално наречена „услуга“ за бизнеса, ще подсили бюджета на хранителната агенция поне с 800 000 лв. – понеже се планира фирмите да дават по 6 лв. за издаване на документ, че са проверени и пререгистрирани. Аргументът, че всеки предприемач може да се позволи едни 6 лв., е още по-нахален – въпросът не е в парите, а в наложилия се принцип фирми и граждани

  чинно да плащат за всяка безсмислена прищявка на чиновниците
  
  Още повече че тепърва предстои предприемачите да споделят какви извънредни разходи са изникнали покрай чиновническите решения.

  Защо се стига дотук? Преди време държавата беше решила, че малките бакалии са най-отговорни за качеството на храната на българина, а големите търговски вериги предлагат съмнителни стоки на конвейер. Сега властта установява, че тази философия е погрешна, и се опитва да реабилитира хипермаркетите за сметка на дребните търговци.

  Но вместо да започне ударни проверки по малките магазинчета, тя решава първо да ги пререгистрира. За неин „късмет“ обаче дори в закона по храните, където са предвидени всякакви бюрократични батаци, не е залегнало подобно нелепо хрумване. Просто защото, когато предприемач реши да произвежда или да продава стоки за трапезата, той е длъжен да се регистрира и автоматично става обект на държавния контрол.

  Излиза, че сега същият предприемач трябва да мине по новата процедура – да си плати таксата, за да получи бланка с логото на новоизлюпената агенция и името му да бъде повторно вписано в нов-стар регистър, който обединява базите данни на служби, битували самостоятелно и също събирали такси за регистрация, преди да се съберат в БАБХ.

  Става дума за ветеринарни, фитосанитарни и здравни инспектори – едните проверяват храните от животински произход, другите отговарят за растителните. Публична тайна е, че

  между тях има съперничество в новата мегаструктура
  
  И понеже директорът на БАБХ е ветеринарен доктор, ясно е кой печели вътрешноведомствената война за надмощие. Затова и се оказа, че регистрите на ветеринарите са съвършени и мандри и колбасарски цехове няма да бъдат закачани, но подопечните на РИОКОЗ обекти ще трябва да се пререгистрират, понеже там проверките и документите не били на ниво.

  Това впрочем е доста спорно твърдение, тъй като колкото небрежни в контрола са били бившите здравни чиновници, които не са сигнализирали, че в складовете наред с макароните и юфката има сирене и салами, така и ветеринарите не са се впечатлявали, когато до сиренето се складират олио и кори за баница. А помните ли как заради „непробиваемия“ ветеринарен контрол изядохме на саздърма 20-годишно месо от Ирландия?

  Това не е единственият пример за безотговорно „престараване“ от страна на служби на земеделското министерство. Преди няколко месеца животът на фермерите от селата по границата с Турция се преобърна нагоре с главата заради шапа. Агроминистерството наложи карантина, която обхвана не само животните, а забрани и движението на сирене, кашкавал и мляко, произведени във възбранените села. При това бяха затворени не само поразените райони, а и съседните.

  Така карантината блокира Бургас, Ямбол, Шумен, Варна, Сливен, Хасково и Кърджали. И се стигна до парадокса местните хора да могат да си похапват на воля от своите продукти без риск за здравето, но същите стоки да не могат да пътуват за други области, защото са опасни за здравето. Всякакви възражения по въпроса бяха парирани с „железния“ аргумент, че такова е изискването на Брюксел и така е договорено с ЕК.

  „Решителността“ на държавата обаче бързо се пропука,

  когато 156 фирми заплашиха, че ще заведат колективен иск заради щетите, които им нанасят безумните антишапни ограничения. А хора от бранша показаха документи, че Брюксел иска България да наложи карантината само в огнището на заразата – област Бургас, и тя да важи само за животни, не за стоки, но нашите власти са се „престарали“. Поради което бизнесмени от хранителния бранш допуснаха, че

  има умисъл в шапната истерия, съчетана с бездействие
  
  (държавата обеща, но не направи защитна мрежа на границата, която да спира дивите животни от Турция, пренасящи заразата у нас). И логично се запитаха дали ограничаването на пазара за едни фирми не бе направено в услуга на други.

  Можем да припомним и абсурда около шумно рекламирания стандарт „Стара планина“. Дори и след като лаборатории от Германия показаха, че в саламите соя няма, нарочените фирми пак платиха глоби и им бе пратена и данъчна проверка. И култовата закана „тежко им“ на бдителния министър Мирослав Найденов се облече във всевъзможни държавни рестрикции и инспекции – все проявления на държавния произвол. От това качеството на колбасите не се повиши, но пък цените им скочиха неколкократно.

  Към ПР акциите, които засега са без реален резултат, можем да причислим и идеята за създаване на БОРКОР по храните, който щеше да пребори веднъж завинаги спекулата. Тя безславно спихна от спецзвено, подчинено на премиера, до сновящи безвъзмездно пенсионери из магазините, но дори и това не се реализира. А онзи ден вместо цени на суровините и стоките от фермата до магазина тържествено бяха разпространени традиционните сводки с цени на Държавната комисия по стоковите борси и тържища и Системата за агропазарна информация.

  Изобщо няма да коментираме наложилата се трайно традиция министри и инспектори да борят високите цени показно покрай всеки празник. Миналата седмица тържествено бе подписан пакт „Великден безопасен 2011“, който обещава „проверки до дупка“ по всеки сигнал за съмнителен козунак или яйца. Логично възниква въпросът

  нима българинът яде само по празници?
  
  Нима плащаме целогодишно на чиновниците, за да работят те само в трите дни на всеки християнски празник. Подобен популизъм граничи с пълен цинизъм, който гледаме на бис – подобни акции имаше и покрай Коледа.

  Всъщност от тези показни акции резултат имаше, но той бе обратен на очакваното – дори и министър Найденов изпищя: „Цените полудяха! Бойкотирайте скъпото агнешко, бойкотирайте Великден!“ А вицепремиерът Симеон Дянков обобщи: „В момента в аграрния сектор се говори далеч повече, отколкото се върши реално. Първо трябва да се свърши работата, а след това да се говори!“ Но как да озаптиш министър, който явно се води от принципа: „Искам да съм двойкаджия, за да повтарям… мандата!“.

  ––––––

  България е 140-а в света по ефикасност на администрацията

  Автор: Юлиана Бончева

  Заради мощната емиграция на образовани хора, България е 127-а по изтичане на мозъци, а по ефективност на законите за защита на конкуренцията е на непрестижното 114-о място. Ведомствата и администрацията ни работят толкова зле, че по този показател страната ни е на 140-а позиция.

  Данните са от проучване на Световния икономически форум и бяха представени от министър Трайчо Трайков. По време на дискусия за конкурентоспособността на икономиката ни, Трайков допълни, че България е на 90-о място в света по иновации, на 125-о по ефективност на съдебната система и на 135-о по качество на пътищата. Въпреки усилията ни в енергетиката, по качество на електропреносната мрежа сме едва №96 на планетата.

  http://www.segabg.com

• ИСКАНИЯТА НА РАЦИОНАЛНИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ

  Суверен във всяка държава е голямата социална група, именувана избиратели, но истинският суверен не са избирателите, а съсловието на данъкоплатците. Избирателите се делят размито на рационални (разумни) – граждани, които гласуват по убеждение, те осъзнават адекватно своята класова принадлежност, имат основателни политически искания и емоционолни – граждани не осъзнаващи класовата си принадлежност, не гласуващи по убеждение, имащи неоснователни искания. Емоционалните избиратели са проблем на всяка демокрация, защото изкривяват вота формиран от рационалните избиратели.
  Част от избирателите съставят гилдиите на политическия бизнес – ръководят политически партии, виждани от рационалните избиратели не като сдружения на професионалисти, лидерите на които познават задълбочено същностите на всички обествени дейности и различават здравите от нездравите интереси на социалните групи, с които се идентифицират тените сдружения, а като котерии – сдружения на “политически играчи”, лобиращи задоволяване на нездрави интереси на социални групи, целящи добиране до власт на всяка цена.
  За разлика от лидерите на партиите, рационалните избиратели осъзнават: Че с политиките на тотална приватизация, тотална реституция и разруха на икономиката, базирани на митовете – “частния стопанин ръководи по-добре”, и “либералния пазар се саморегулира спонтанно“, СДС прогони 95% от симпатизантите си. Че БСП изгуби 50 % от симпатизантите си, с нерешаването на ключовите проблеми за адекватно заплащане на труда, адекватни пенсии, контрол на ценообразуването, защита на потребителите и производителите от търговците, а с въвеждането на плоския данък общ доход, загуби останалите 30 %. Че с фактическия си отказ от социализма, БСП изгуби 95% от членовете си. Че ГЕРБ спечели изборите с обещания за реформи и стопиране недомислени политики на предходните управляващи, а БСП и СДС ги загубиха, защото не осъзнаваха политическите си недомислия. Че партиите не предлагат на електоралния пазар качествени проекти – стратегии за ускорено развитие и оптимален растеж на отраслите, и политики за хармонизиране на съжителствата между социалните групи, а намерения за решаване на проблеми, които не могат да спрат гражданските протести, стачки, неподчинения и бунтове.
  Политици не изпълнили дадени обещания, време е да бъдат съдени за пропуснати ползи от конституционния съд.
  В спонтанния си устрем към спечелване на избори и сериозните партии допускат грубо недомислие, ориентирайки предизборната си агитация не към рационалните избиратели, които настояват за офертно – делово предизборно информиране, а към лесно манипулируемите емоционалните избиратели. Отвратени от предизборните простащини, голяма част от рационалните избиратели бойкотират изборите.
  Рационалните избиратели са граждани, които искат да живеят не в “тази държава”, а в нормална родина, където качеството на живота е високо, където има стандарти и за образователните продукти, където властта е ефективна, където няма лобирани закони, където съдиите съдят не според буквата, а според духа на закона, където няма рецидивисти на свобода, където политиците са компетентни.
  При всички избори, рационалните избиратели очакват да видят в пощенските си кутии, не манипулативни предизборни реклами, които непрочетени да изхвърлят в кофите за боклук заедно с търговските, а предизборни оферти на партиите, съдържащи конкретни виждания за решавяне ключовите проблеми на държавността :
  • Проблемът за ефективен контрол на ценообразуването при либерална пазарна икономика и икономически кризи, решим единствено от прозрачна адекватна формула за пресмятане на себестойностите и цените на всички стоки – продукти, сигурности, ръководения, която премахва монополизма, картелирането и спекулата. Такава формула е получаема чрез конкурс и узаконима с референдум.
  • Проблемът адекватно заплащане на труда при либерална пазарна икономика, решим чрез въвеждане на прозрачна адекватна формула за почасово заплащане на отделните видове труд съставящи всяка трудова заетост, която премахва комисионните и бонусите.
  • Проблемът пенсии за прослужено време и старост, решен от известната проста, но адекватна, формула за изчисляване на пенсия за прослужено време и старост, при която пенсията се изчислява от запазената покупателна способност на фактическия осигурителен принос и датата на пенсиониране поискана от пенсиониращия се. Тази формула балансира спонтанно пенсионния фонд и дава справедливи пенсии.
  • Фундаменталният проблем за съвременна конституция, решен от непознатия, даже на статистиците, адекватен Класификатор на обществените дейности, който пряко дефинира всички ведомства в демократична държава и отговорностите на техните ръководители, според принципа за разделение и специализиране на властите. Адекватната конституция упълномощава парламента да приема определена част от законите и да ръководи ръководните ведомства, президетството да ръководи ведомствата на сигурността, а правителството да ръководи ведомствата на производствата.
  Информацията включена в тази статия е непоискано дарено консултиране на избирателите и на всички, които се занимават любителски или професионално с политически бизнес. 
  [email protected] Венелин Чалъков

• Граждански комитет зове за дебат за атомна централа

  Писмо до премиера Бойко Борисов, с настояването незабавно да спре осъществяването на проекта за АЕЦ „Белене“, изпрати граждански комитет от експерти и общественици, обединени около каузата за неговата нецелесъобразност.

  Под текста, публикуван в „Дневник“, са се подписали Димитър Иванов, Едвин Сугарев, Красен Станчев, Красимир Лаков, Петко Ковачев, Иван Сотиров, Георги Ганев, Евгений Михайлов, Огнян Минчев.

  Повод за това писмо е нашето твърдо убеждение, че реализацията на проекта АЕЦ „Белене“ трябва незабавно да бъде прекратена, поради нецелесъобразност. Само това може да ограничи щетите, които ще претърпи България от този проект, пишат от гражданския комитет.

  Реализацията му би означавала пълна енергийна, а следователно и политическа зависимост на България от Русия, смятат инициаторите и сочат някои от най-отрицателните страни на този проект.

  Проектът „Белене“ се придвижва към този завършек от три български правителства, с активната подкрепа на Президента Първанов, но има всички изгледи той да се окаже най-големия икономически и политически провал на българския преход, отбелязват авторите.

  Мислите ли, че сега е моментът да се направи най–голямата беля, питат от гражданския комитет.

  Въпреки мащабната пропагандна кампания, водена от заинтересованите това да се случи, българското общество остава зле информирано и му се внушават подвеждащи тези, смятат авторите на писмото и приканват премиера да разговаря с тях, за да изложат аргументите си.

  Източник: http://kafene.net/

• Чикаго Булс поведе с 2-0

  Чикаго Булс спечели и втората си среща с Индиана Пейсърс от плейофите в Източната конференция на НБА с 96:90 и вече води с 2-0 в серията, където се играе до четири победи в седем мача.

  Дерик Роуз вкара 36 точки за Чикаго, а освен това добави 8 борби и 6 асистенции.
  Карлос Буузър вкара 17 точки и спечели 16 борби за домакините, а Дани Грейнджър с 19 беше най-резултатен за Индиана.

  Първенство на Националната баскетболна асоциация на Северна Америка (НБА), плейофи – първи кръг:

  Източна конференция:
  Чикаго – Индиана 96:90
  Чикаго води в серията с 2-0 победи

  Маями – Филаделфия 94:73
  Маями води в серията с 2-0 победи

• Американския университет в България

  ПРЕОТКРИЙТЕ БЪЛГАРИЯ

  със специалното лятно предложение на Американския университет в България

  Програма по български език и култура

  31 юли – 13 август 2011г.

  Американски университет в България, Благоевград, България

  Американският университет в България (АУБ) е акредитирано висше училище в САЩ и в България. Предлага образование, следващо класическия модел на обучение в американски стил liberal arts. Студентите на АУБ получават световнопризнато образование в България, комбиниращо най-добрите практики от САЩ и Европа. Учебният процес е на английски език в малки групи, а преподавателите в АУБ са известни учени от цял свят, завършили престижни университети, като „Харвард”, „Принстън” и др. Студентите на университета идват от 40 държави; те живеят и учат в най-модерния университетски комплекс на Балканите.

  Възпитаниците на АУБ заемат лидерски позиции във водещи международни компании, в правителства и държавни администрации, и в значими неправителствени организации по света. Според официалния рейтинг на университетите в България, оповестен през ноември 2010г. от българското министерство на образованието, АУБ е на първо място по професионална реализация на възпитаниците си в страната.

  Нашето специално предложение за вас:

  Изживейте едно истинско българско лято! Включете се в програмата по български език и култура, за да се докоснете отново до традициите и културата на България. В програмата са включени курсове по български език, интерактивни занимания, посещения на исторически и културни забележителности. Спорт, фолклорни песни и танци, вечери на българското кино, българска кухня, традиционни занаяти и други дейности, ще помогнат на участниците да опознаят България и да усъвършенстват езиковите си умения.

  Запишете се сега на: www.aubg.bg/BGsummer

  Срещнете се с нас на 30 април на Форума за българските училища или на 1 май на фестивала „Български дни в Чикаго”

  Повече за Американския университет в България можете да разберете на www.aubg.bg

• Страстната седмица, Православни традиции от Връбница (Цветница) до Великден

  След Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания преди Възкресението.

  Някъде по това време преди 1970 години Иисус стигнал до Йерусалим. В случая не е важна датата, а денят – бил неделя. Вече се знаело от влъхвите, че Христос е Истинският цар пред Всемира и не бивало да влезе пешком, за да не смути вярата народна. Но не можел да мине градските порти и на носилка по тогавашната римска имперска мода – кой щял да го носи, като давал свобода на робите, братство на съидейниците си и равенство на всички хора? А на коне пък влизали в чуждите градове главно военните, които тогава обаче не минавали за умиротворители. Затова избрал да яхне ослица. Магарето към локва не посяга. То пие само под чучура на чешмата. Друго толкова чисто, точно, незаслужено оскърбявано същество, което да става за яздене, не може и да се измисли! Затова гражданите се втурнали да приветстват Спасителя с накършени пътьом палмови клонки (на които, по разпространение, на нашите географски ширини несъмнено съответстват върбовите). Когато някога искали да подиграят някой, немарлив християнин, подмятали иносказателно „Кога има в черква, все върба ми дават“. Като оставим настрана лакърдията, това днес е свидетелство, че колкото и нехаен да е човек към религиозните служби, на този ден няма как християнинът да не влезе в храма: Тогава от черквата се вземат осветени клонки, които всеки си носи вкъщи като благослов. Сплетени на обръчи, те се слагат по домашни икони и на входната врата. Явно символиката на този жест е била като препотвърждаване на верността към кръщението. Към обета за любов. Водени от жажда да получат Господня благословия за обичта си, тогава новият прилив малки моми, които в предишния ден са лазарували от дом в дом да напяват-благославят, искали от Божия син да си избере от тях кумичка. Тук в работа влизали пак върбовите клонки. Всяка свивала венче и едновременно ги хвърляли в реката. На която поемело пред другите, тя ставала кумичката. Тя повеждала моминото ято към дома си да ги гости всичките, а останалите, от уважение към благоволението над нея, й говеели (мълчали в нейно присъствие) чак до Великден.

  Всъщност от понеделник и без това започва една много специална седмица, която църковните отци наричат Страстната – заради претърпените страсти Господни през нея преди и по време на Христовото разпване. През нея всички дни се наричат велики. Велики понеделник е наречен за голямото великденско чистене и белосване на къщата, когато се изпира всичко в нея, а оборите се изриват и се изгаря сметта. През Велика сряда не се работи женска работа, а на Велики четвъртък се боядисват яйцата и се подновява квасът за през цялата година. По обичай отбраните яйца първо се измиват и почистват с вода и пепел, за да не станат на петна. После се боядисват червените яйца (те са с целебна и магична сила да предпазват от злото), като с първото стопанката прави кръстен знак върху челата на децата, а след тях – и на всички останали от къщата. След това се боядисват и другите яйца – шарени – за удоволствие на малки и големи.
  На Велики (Разпети) петък се месят обредните хлябове и козунаците. За друга работа и дума не може да става. Велики петък (Разпети петък) е време на душевно пречистване и ден в който не се работи. От Разпети петък до обяд на Страстната събота не се слага нищо в устата.  Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките. По форма са кръгли, продълговати или от отделни парчета тесто в плетеница. Наричат се яйчелник, кукулник, паска, великденски кравай. Приготвени с мазнина и намазани с жълтък на яйце, те са основен елемент от храната на този ден. Върху хлябовете преди изпичането им са поставяли яйце, като в различните райони на страната може да бъде боядисано или не.

  Щом свещеникът обяви в полунощ: „Христос воскресе!“, хората поемат поздрава и отговора му: „Воистина воскресе!“, като си пожелават здраве и щастие. Запалената от „подновения“ огън в храма свещ отнасят мълчешком вкъщи да го пренесат на домашния си иконостас. През тази нощ момите слагат пръстена си под възглавницата, за да сънуват човека, за когото ще се омъжат.
  Чукането е червените яйца става в неделя и тогава кумците посещават кръстниците, а младите – родителите си, като им носят пита, козунак и яйца. Смята се, че на този ден всеки може да си пожелае нещо, ако държи в ръка пари или някаква друга ценност и ако е праведен – ще го получи скоро. А следобяд момите начело с новата кумица отиват на отреденото място, връзват люлки и момците ги люлеят за здраве.

  СТРАСТНАТА (ВЕЛИКАТА) СЕДМИЦА (ден по ден) Нека през тази седмица да сме по – смирени и по – добри.
  18 април ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК. (Преждеосвещена литургия. Вечерта Последование на Жениха). Св. преподобни Йоан, ученик на св. Григорий Декаполит. Св. мъченик Виктор Никомедийски († 303). Св. преподобни Козма, епископ Халкидонски. Св. Иоан, архиепископ Антиохийски
  19 април ВЕЛИКИ ВТОРНИК (Преждеосвещена литургия. Вечерта Последование на Жениха). Св. преподобни Иоан Вехтопещерник (VIII век). Св. мъченици Христофор и Теона.
  20 април ВЕЛИКА СРЯДА (Преждеосвещена литургия. Вечерта Малко повечерие).
  Св. преподобни Теодор Трихина († 400). Св. Анастасий Синаит I, патриарх Антиохийски. Св. преподобни Анастасий Синаит, игумен на Синайската планина († ок.695). Пренасяне мощите на Св. Николай (Велимирович) Жички и Охридски (1881-1956). Велика сряда е денят на Тайната вечеря на Христос с Апостолите, на която той им казва, че един от тях ще го предаде. И наистина същата вечер Юда го предава. През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им започва още от петата или шестата седмица на Великия пост.

  21 април ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК (Утреня: Велик (общ) маслосвет, св. Василиева литургия. Вечерта Последование на 12-те Евангелия). Св. патриарх Йосиф Прекрасни (Целомъдрени) († ок. 1700 г. пр.Хр.). Св. свещеномъченици Януарий и Теодор в Пергия. На Велики четвъртък се произнася смъртната присъда на Божия син. Прави се  Възпоминание на Тайната вечеря. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

  

  22 април ВЕЛИКИ ПЕТЪК или Разпети петък (Царски часове. Вечерня с изнасяне на Плащаницата. Вечерта – Опело Христово).
  Св. преподобни Теодор Сикеот († 613) . Велики петък е денят на Христовите страдания. Денят, в който той смирено приема смъртта, за да изкупи греховете на цялото човечество. Кръстният път и Голгота Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения – земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.

  23 апри ВЕЛИКА СЪБОТА (Вечерня с Василиева литургия). Св. мъченица Александра. Св. мъченик Лазар Български.  На Велика събота майката на Исус, Света Богородица го оплаква заедно с няколко жени, носещи миро. Исус е погребан, а гроба му запечатан и пред него е поставена стража.

  24 април ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – ПАСХА – ВЕЛИКДЕН (също католическа и протестантска Пасха)
  (За разлика от другите неделни дни, на Великден няма литургия. Tя се отслужва след полунощ в събота вечерта, т.е. след великденската утреня).
  Св. мъченик Сава Стратилат († 272). Св. мъченици Пасикрат и Валентин Доростолски († 288)

  Календар на службите и събитията през  страстната (великата) седмица 2011 в православните български църкви в Чикаго

  16  АПРИЛ

  11:00 ам Св. Литургия със Св. Причастие

  Св. мъченици деви Агапия, Хиония и Ирина

  Събота, Лазаровден

  17  АПРИЛ  Неделя, Цветница

  10:00 ам     Св. Литургия, след която се раздава върба.

  12:30 рм    Празничен Цветнишки Обяд в залата с рибни специалитети и други вкусни гозби.

  21 АПРИЛ Велики Четвъртък

  Св. патриарх Йосиф Прекрасни (Целомъдрени)

  11:00 ам Велик Маслосвет

  22 АПРИЛ  Велики Петък

  Св. преподобни Теодор Сикеот

  9:00 ам  Вечерня с изнасяне на Св. Плащаница

  7:00 рм  Прочитане на 12-те Св. Евангелия Опело Христово с обикаляне на храма и раздаване на цветя

  23 АПРИЛ Велика Събота, вечерта—Великден

  Св. мчнца. Александра. Св. мчнк. Лазар Български

  11:00 ам Св. Литургия със Св. Причастие

  11:30 рм Обикаляне на храма, Тържествена

  Св. Литургия и Св. Причастие. В полунощ, вярващите се поздравяват с „Христос Воскресе!“

  12:15ам След традиционния поздрав, заповядайте на Великденско парти в залата с DJ. Вход свободен.

  24 АПРИЛ  Великден

  Неделя—Възкресение Христово

  11:00ам Четене на Св. Евангелия, раздаване на яйца

  12:30рм  Празничен Великденски Обяд в залата с музиката на Дует Петров и DJ. Заповядайте да се повеселим след поста и да опитаме пухкави козунаци, яйца, печени агнета и пресни салати. Куверт $10, с който получавате храна или напитки по Ваш избор на тази стойност.

  Календар на службите и събитията през  страстната (великата) седмица 2011 в БПЦ „Св.София“  в Чикаго

  21 АПРИЛ Велики Четвъртък

  Св. патриарх Йосиф Прекрасни (Целомъдрени)

  11:00 ам Велик Маслосвет

  22 АПРИЛ  Велики Петък

  Св. преподобни Теодор Сикеот

  9:00 ам Вечерня с изнасяне на Св. Плащаница

  7:00 рм Прочитане на 12-те Св. Евангелия Опело Христово с обикаляне на храма и раздаване на цветя

  23 АПРИЛ Велика Събота, вечерта—Великден

  Св. мчнца. Александра. Св. мчнк. Лазар Български

  11:00 ам Св. Литургия със Св. Причастие

  11:30 рм Обикаляне на храма, Тържествена

  Св. Литургия и Св. Причастие. В полунощ, вярващите се поздравяват с „Христос Воскресе!“

  12:15ам След традиционния поздрав, заповядайте на Великденско парти в залата с DJ. Вход свободен.

  24 АПРИЛ  Великден  Неделя—Възкресение Христово

  11:00ам Четене на Св. Евангелия, раздаване на яйца

  12:30рм Празничен Великденски Обяд в залата с музиката на Дует Петров и DJ. Заповядайте да се повеселим след поста и да опитаме пухкави козунаци, яйца, печени агнета и пресни салати. Куверт $10, с който получавате храна или напитки по Ваш избор на тази стойност.
• Цялото президентско войнство

  От надпартийна лаборатория за експертни мнения президентът Георги Първанов постепенно превърна канцеларията си в приют за декласирани политици и явочна квартира на олигарсите

  Автор: Галя Горанова /в-к Сега/

  За Рейгън често казват, че е най-слабият президент в историята на САЩ с най-силните съветници. В политиката са възможни такива парадокси. Едно време поетично ги наричали „сиви кардинали“ – задкулисни съветници, манипулатори, интриганти, а също и съставители на мнения за формалния лидер. Изразът се родил от сивата мантия на капуцинския монах Жозеф Франсоа Льоклер дю Трамбле – влиятелния съветник на кардинал Ришельо.

  Днес прозаично ги именуваме съветници. Подборът им казва повече за президента или премиера, отколкото всеки добросъвестен анализатор. Вече два мандата около настоящия държавен глава Георги Първанов се навърта цяла кохорта от съветници, експерти и подсказвачи. Повечето – трудоустроени „наши хора“, изпаднали от политическия или обществения оборот.

  Освен добра заплата всички те получават и безплатна възможност да попътуват по света. Бизнесмените с допуск до президентската цитадела пък печелят солиден ходатай пред изпълнителната и съдебната власт. Смъртта на приближения до президента бизнесмен Михаил Михов (Мишо Бирата) – главен герой от скандала „Ало, Ваньо“, повдигна отново въпроса с какви хора си дружи държавният глава и кой го съветва.

  Президентът сам назначава хората в администрацията си. Това си е лично негов прерогатив, нерегламентиран със закон. Той еднолично преценява кого с какви функции да натовари. Така е било при Желев, Стоянов и Първанов. С тази особеност, че администрацията на последния има свое мандатоброене поради двата последователно спечелени вота. И с тази разлика, че при Първанов се множат разните експертни съвети.

  Измежду всичките осем само Консултативният съвет по национална сигурност е разписан в закон. Останалите съществуват само защото така иска президентът. Към днешна дата за нуждите на държавния глава има съвет по икономическо развитие и социална политика, по етнически и религиозни въпроси, съвет за децата и младежта, по духовното развитие, по европейска и евроатлантическа интеграция, съвет за изследвания и анализи и такъв за информационни технологии. Интересна подробност е, че през първия си мандат „социалният президент“ няма съвети по здравеопазването и образованието.

  Ако през първите пет години Първанов бди върху образа си на надпартиен обединител на нацията, то през втория президентството се превръща в партийна централа, натоварена с грижата да обезпечи следпрезидентската кариера на „шефа“, споделят запознати с кухнята на президентската администрация. Експертизата отстъпва на заден план. Към края на втория мандат Първанов знае, че ако му трябва компетентно мнение, ще си го набави през институциите. А в сградата на „Дондуков“ 2 остават само политически преданите.

  Хората, с които Първанов се обгражда, се делят на няколко кръга.
  
  Първият кръг е от „Позитано“ 20
  
  Към него принадлежат Красимир Стоянов, Златин Тръпков, Катя Николова. Старите партийни дружки му гарантират здравословна доза лоялност. Връзката му с тях е дългогодишна, знаят му силните страни и най-вече слабостите. В това близко обкръжение попада и Ивайло Калфин – съратник по линия на социалдемокрацията. Този кръг до голяма степен се припокрива с втория, който гравитира около бившата ДС. Основна кадрова банка е бившето Първо главно, към което принадлежи самият Георги Първанов.

  Когато стъпва в президентството през 2001 г., той назначава в администрацията си 12 агенти на ДС. По-късно петима от тях са пратени с президентски указ за посланици и днес са сред 40-те, нарочени от правителството за отзоваване. Това са посланикът ни в Гърция Андрей Караславов, който до 2007 г. е началник на кабинета на Първанов, посланикът в Лихтенщайн Атанас Велчев, бивш служител в отдел „Протокол“, посланикът ни в Норвегия Никола Карадимов, който бе секретар по външната политика в президентството до 2006 г. Останалите двама са посланиците в Холандия и Сърбия – Златин Тръпков и Георги Димитров, бивши секретари на Първанов.

  В тази категория попада и секретарят по външна политика Горан Йонов, щатен служител на ДС. Тук са още съветникът по икономическите въпроси Венцислав Димитров, шефът на президентския протокол Митко Николов. Преди три години като секретар по външната политика в президентството е приютен бившият посланик в Белгия Емил Велев с агентурно име „Валентин“.

  Той дели ресора с Павлина Попова, съдържател на явочна квартира за нуждите на ДС. В графата попада и секретарят по изследвания и анализи Добрин Канев. Изобилието от агенти в кабинетите на „Дондуков“ 2 свидетелства за обвързаност, която надхвърля скромния принос на агент „Гоце“ за ДС като обикновен редактор на патриотична литература.

  „Секретен сътрудник“ на Първо главно е и колегата на Първанов от Института за история на БКП – Тодор Велев, също служител в президентската администрация. Но той се вписва и в третия кръг около държавния глава –

  кръга на приятелите

  Към него се числи отговорната за програмата на държавния глава Мариана Добрева – дъщеря на покойния вътрешен министър и социалдемократически съратник на Първанов – Николай Добрев. Брат й Кирил пък бе „уреден“ като депутат от БСП. Двамата се ползват с почти бащинското покровителство на президента, който бди за кариерното им израстване и материално благосъстояние. Добрева е съдружничка с двамата синове на Първанов – Владимир и Ивайло, във фирма „Айви-СМ“ за софтуерни продукти, консултантски и хотелиерски услуги. Участва и в управлението на търговски център в Благоевград.

  Първанов подслонява в администрацията си и бившата си учителка по литература Людмила Антонова, която му помага в писането на речите. Тя е майка на бившата телевизионерка, а днес пресаташе на финансовия министър – Бетина Жотева.

  През втория си мандат държавният глава Първанов превръща президентството в приют за декласирани червени функционери и изпаднали от листите на „Позитано“ парламентаристи. Като съветници са трудоустроени Иво Атанасов, Бойко Радоев, бизнесменът Петър Кънев и бившият разградски кмет Венелин Узунов.

  С място в отдела за анализи на вътрешната политика се урежда и Георги Юруков. Двама зам.-министри от тройната коалиция също намират работа в президентското бюро по труда. „Вечният бюджетар“ в няколко правителства Кирил Ананиев е секретар за финансовата политика, а колегата му от екологията Чавдар Георгиев е наместен в правния съвет към президента.

  Четвъртият кръг обхваща назначените по целесъобразност
  
  Такива са „сините брошки върху червения ревер“ на Първанов от първия мандат – експертите по национална сигурност и по външна политика Николай Слатински и Никола Карадимов. Вторият се вписва и в контингента на Първо главно. Те олицетворяват претенцията на президента за надпартийност. Слатински е бивш депутат от ОДС, Карадимов – национален координатор на Пакта за стабилност при правителството на Костов.

  В знак на благодарност към ДПС, с чиято помощ Първанов превзема президентството, в администрацията му е резервирана специална квота за хората на Доган. По тази линия са трудоустроени Ертан Кара като икономически съветник и Сабрие Сапунджиева, която отпосле стана зам.-министър на правосъдието при тройната коалиция, а щерка й бе пратена консул в Хелзинки, без да владее чужд език. Злите езици разправят, че 30-годишният при постъпването си Кара не притежава икономическа компетентност просто работи като „човек на Доган“.

  Безспорно най-интересен за медиите е

  петият обръч около Първанов

  Той е неформален, с променлива геометрия, задкулисен. В него влизат т.нар. олигарси и техните „хора за свръзка“. Първанов ги кани на организирани от него форуми, а те трупат принадена стойност от титлата „президентски съветник“. Към този кръг принадлежи покойният банкер Емил Кюлев с особени заслуги за първоначалното натрупване на капитал у нас. Тук са шефът на „ЛУКойл“ – Валентин Златев, на „Литекс“ – Гриша Ганчев, адвокатът на Майкъл Чорни – Тодор Батков, оръжейните търговци Николай Гигов (съсед на Първанов по вила) и Петър Манджуков.

  Това е прословутата ловна дружинка на Първанов. Братя по оръжие са му и двамата Герговци – Красимир и Георги. В тази група влизаше и бизнесменът Манол Велев – съпруг на бившата шефка на ДАМС Весела Лечева, срещу когото бе извършено покушение. „Октоподът“ Алексей Петров също принадлежи към този кръг, въпреки че президентът категорично отрича. Като приближен до баретата за съветник официално е назначен и ректорът на УНСС Борислав Борисов, в чието учебно заведение Петров е преподавател.

  Запазен пропуск до президентската канцелария имат и „старците“ от кръга „Монтерей“ – Любен Гоцев, Виктор Вълков и пр. Последният бе възнаграден за „правилните“ си съвети със синекурен посланически пост в Хърватия. Вероятно някъде в това множество са се пресекли и пътищата на Първанов и Михаил Михов (Мишо Бирата).

  Несменяем сив кардинал на Първанов
  
  и през двата му мандата си остава главният секретар Красимир Стоянов, твърдят запознати.

  „Няколко месеца след началото на войната в Ирак Георги Първанов намери златната формула на своето президентстване: Със силните в света и със силните в България! Така стана избиран от бедните в България, но избраник на богатите“, обобщава двата мандата бившият му съветник Николай Слатински.

  Неотдавна той разгроми в личния си блог лицемерието на държавния глава, който атакува съществуващата политическа система като извънсистемен играч и нейна алтернатива, сякаш не е бил във властта през последните 10 години.

• България 2011 (видео)

  .
  

  A kakво ли ще бъде наесен по изборите или догодина, когато според думите на президентът на Световната банка Робърт Зелик се задава световната криза заради цените на хранителните продукти и на горивата?

• МОЯ МИЛОСТ vs ДЖОУЗЕФ СТИГЛИЦ

  Прочетох статия от Джоузеф Стиглиц публикувана във в. „Файненшъл таймс Дойчланд“   http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3752671 . Прочетох я и не издържах. Само аз ли виждам противоречията в твърденията на големият икономист.
  „Последиците от земетресението в Япония и най-вече от продължаващата криза около атомната централа във Фукушима бяха посрещнати с раздразнение от мнозина наблюдатели на американските финансови сривове, които предшестваха Голямата рецесия. Двете събития носят важни поуки за рисковете и показаха колко зле се справят с тях пазарите и обществото. /курсивът мой б.а./   Човек ще си помисли, че Джоузеф Стиглиц е един привърженик на държавното регулиране, и смята, че пазарите създават проблеми, които само умни държавници могат да решат в интерес на обществото. Този възглед е широко разпространен, така че нищо изненадващо. няколко изречения по- надолу обаче чета следното.

  „Система, която одържавява загубите и приватизира печалбите,предварително е осъдена на неправилно управление на риска./курсивът мой б.а./Действително, финансовият сектор бе изпълнен с проблеми,свързани с рейтинговите агенции и външните фактори. Рейтинговите агенции имаха стимул да дават висок рейтинг на високорисковиценни книжа, издавани от инвестиционните банки, които им плащаха. Банките пък, издали ипотечните кредити, не търпяха последиците за своята безотговорност. Дори тези, които даваха кредити без достатъчно обезпечение или издаваха и пласираха напазара ценни книжа (които още по презумпция трябваше да доведатдо загуби), правеха това по начин, предпазващ ги от гражданскиили наказателни дела. /курсивът мой, къде тук виждате пазар б.а./

  Тези факти ни водят до следващия въпрос – има ли още „черни лебеди“, чието настъпване е само въпрос на време? За съжаление има няколко наистина големи риска, пред които сме изправени, и за които има голяма вероятност да не бъдат редки събития. Добрата новина е, че тези рискове могат да бъдат избегнати на изгодна цена или дори напълно безплатно. Лошата новина пък е, че възможните решения срещат силна политическа съпротива, тъй като има хора, които печелят от статуквото.

  През последните години преживяхме два подобни риска, но не направихме почти нищо, за да ги поставим под контрол. Някои анализатори дори твърдят, че начинът, по който бе управлявана последната криза, може би дори е повишил риска от бъдещ финансов крах.Така например всички банки, които са твърде големи, за да фалират (както и пазарите, на които тези банки работят) вече знаят, че могат да платят, за да бъдат спасени, когато имат проблеми. /на кого и как б.а./ Като последица от този погрешен стимул банките могат да вземат кредити при по-изгодни условия, а това им дава конкурентно предимство, което не се основава на по-добри резултати, а на политическа сила.“
  Защо давам този дълъг цитат. Защото всичко казано в него противоречи на твърдението  за лошото справяне на пазарите и обществото.
  1. „Система, която одържавява загубите и приватизира печалбите,предварително е осъдена на неправилно управление на риска.

  Такава система не се създава от пазара, а от политиците. На пазара, който му купят стоката доброволно и има печалба е доволен, който е на загуба или се поправя или не идва повече на пазара. Няма как пазарните субекти доброволно да създатат такава система. Тя може да бъде създадена само от политици постепенно под натиска на лобистки групи и обвита в хубавата обвивка на грижа за малките участници на пазара на социалното или каквато и там глупост да се сетите.
  2 силна политическа съпротива, тъй като има хора, които печелят от статуквото
  Кой печели от статуквото? Безспорно част от печелившите за пазарни субекти, а именно тези, които са твърде големи за да фалират. Другата част обаче са политиците, които ще получат финансови облаги в последствие под формата на пари за избирателни кампании от същите тези пазарни участници. Както виждате това отново няма нищо общо с пазара. Вярно е, че част от мощните  пазарни участници са създали горната система, но с активното съдействие на политиците с цел „предимство, което не се основава на по-добри резултати, а на политическа сила.„ Без съдействието на политиците създаването на тази система е невъзможно, колкото и да им се иска на някой. Къде виждате тук пазар?  Не го казвам аз, казва го Джоузеф Стиглиц. Става дума за политическо предимство. Дори и крилатата фраза „Твърде голям за да фалира“ е измислена от политика Обама, а не от пазарен участник. Нито един пазарен субект не би бил толкова нахален, че да заяви публично такова нещо.
  И тук е главният ми въпрос как е възможно в началото на една статия да обвиниш пазара за всички световни грехове, а после черно на бяло да докажеш, че политиците са виновни, за това, че са го изкривили в нечия полза?
  Това се нарича противоречие в определението. Сигурен съм, че много хора ще запомнят, че пазара е виновен и изобщо няма да вникнат в това, което пише по-нататък, а самото име на Стиглиц ще ги накара изобщо да не разсъждават над аргументите. Все пак Стиглиц е носител на Нобелова награда по икономика за 2001. Така че, „Къде съм аз, къде е Стиглиц“.
  Аз обаче не се отказвам да разсъждавам. Ще се радвам, ако прочетете статията във Вести за да я коментираме заедно. Много искам да разбера само аз ли виждам противоречие.
  
  

  Момчил Куцаров

  http://momchil.blog.bg
  

• В световната история няма случай, подобен на атентата в църквата „Света Неделя”

   

  Академик Георги Марков, директор на Института за исторически изследвания в Българската академия на науките, пред Агенция “Фокус”.

   

  Фокус: Академик Марков, на 16 април се навършиха 86 години от атентата в храма „Света Неделя”. При него загиват повече български генерали, отколкото във всички войни, които България е водила преди това. Има ли друг подобен случай в българската история?

  Георги Марков: Такъв случай няма в световната история. Когато в 1933 г. се организира процесът срещу Георги Димитров, тогава Гьобелс казва: Помните ли, комунистите взривиха божия храм навръх Великден, колко му е да запалят Райхстага?! Да се взриви църква, на Велики Четвъртък, 16 април, такъв случай няма. Това е един терористичен акт, който не е спонтанен, той е подготвян от няколко месеца. Станке Димитров – Марек се среща с Георги Димитров във Виена и му докладва, че новото въоръжение въстание, съгласно Витошката конференция от май 1924 година, трябва да започне с избиването на целия „фашистки елит” (той така се изразява). Тогава Георги Димитров и Васил Коларов приемат атентатът да бъде извършен и започва подготовка. Има едно предложение – да се взриви Народното събрание. След това – Военният клуб. Накрая се спират на църква „Света Неделя”, тъй като там клисарят Загорски е бил включен в тази конспирация. Военната организация на БКП се ръководи от двама изтъкнати кадрови офицери – герои от войните. Това са майор Коста Янков и капитан Иван Минков, автор на марша „Покойници”. След войните и националната катастрофа, една част от офицерството тръгва основно надясно и се основава Военният съюз, който прави три държавни преврата. По-малка част, като Коста Янков (зет на Димитър Благоев), полковник Коджейков, Иван Минков, отиват с Комунистическата партия. Те тогава избират – да взривят „Света Неделя”. По това време храмът „Свети Александър Невски” вече е осветен, но в него служби все още не са правени. Решено е най-напред да застрелят генерал Константин Георгиев – застрелват го пред черквата „Свети Седмочисленици”, знаейки, че след това ще се устрои погребение в „Света Неделя” и там ще дойдат царят, цялото правителство, висшите офицери.
  На 14 април анархокомунисти нападат цар Борис ІІІ в прохода Арабаконак и убиват двама негови спътници. Става така, че в „Света Неделя” наистина пристига цялото правителство, всички генерали и е имало толкова много хора, че са изместили ковчега към олтара. За жалост – там са се подредили неговите бойни другари, генералите. Взривяването става по време на опелото. Динамитът е трупан три месеца; внесен е както от съветска Русия, така и от Югославия. Загиват 150 души, около 400 са ранени. Тогава загиват толкова много генерали, колкото във всички други войни не са загивали. Там загива генерал Стефан Нерезов, който е началник-щаб на армията, подполковник Николаев, който е единственият син на генерал Данаил Николаев. Загива полковник Стефан Нейков и други военачалници… Сръбските вестници много радостно посрещат атентата и само в едно се кахърят, че не е загинал генерал Никола Жеков и Цар Борис ІІІ.

  Фокус: Как се спасява цар Борис ІІІ?

  Георги Марков: Първо е отишъл на погребението на загиналия при атентата в Арабаконак и след това, когато тръгва към „Света Неделя”, катедралата се взривява.
  Това са плодовете на червения терор. Четирима от атентаторите са арестувани и обесени публично, но главните бягат в Съветския съюз. В отговор на червения терор последва белия терор. За това се говореше десетилетия наред, във филми, книги. Обаче не се разбираше защо. Каква е причината за този бял терор, в който, по списък, са загинали 450 души, между които и такива видни интелектуалци като Гео Милев и Христо Ясенов. Но се наблягаше на това, че Васил Коларов, от името на Коминтерна, отменя атентата. И той наистина на 20 март изпраща едно писмо да се отмени атентатът, тъй като не е подготвено въстанието. Военната организация решава да го извърши. Това е едно ужасно време за България, защото това е пропастта на гражданската война.

  Фокус: Какъв е отзвукът в българското общество и при съседите?

  Георги Марков: Тогава българското общество е разделено. В Земеделския съюз, обезглавен на 9 юни, голяма част от земеделците, т.нар. леви земеделци, взимат страната на Комунистическата партия. Дори предложението за взривяването на Народното събрание идва от левите земеделци. По-голямата част от интелигенцията го осъжда. Професор Никола Милев, главен редактор на в. „Слово” и народен представител, пише във вестника няколко много остри статии срещу масовите убийства. Седмица по-късно е застрелян на бул. „Дондуков”. Избивани са народни представители около Народното събрание в това разделение, което продължава дълго време след това. През 1927 година Коминтернът прави един пленум, на който приписва всичко на т.нар. Троцкисти (един вид – Георги Димитров и Васил Коларов не са знаели за атентата). Тогава се репресират българи, нарочени за троцкисти.
  При сърбите има едно злорадство… Но ние, наистина сме се гърмели около Народното събрание, но не и в Народното събрание. В началото на 1928 година един привърженик на крал Александър застрелва петима видни хърватски политици в Скупщината, начело с Радич. И те имат политически убийства. Но отзвукът от атентата в „Света Неделя” е международен – взривява се божи храм, на Велики четвъртък.

  Фокус: Отразява ли се върху Българската армия тази загуба на доста висши военни?

  Георги Марков: Генерал Иван Вълков, който е силният човек в правителството, председател на Военния съюз, извършил Деветоюнския преврат, предлага на цар Борис ІІІ още след атентата в Арабаконак – да подпише указ за извънредно положение. И военните съдилища, по кратката процедура, да изтребят, както пише той, всички действителни и мними, подбудители и извършители. Но цар Борис ІІІ не се съгласява и казва, не, само заради мен, не мога да поема тази отговорност. Но след като е извършен атентатът, в правителството има ранени и контузени, но няма загинали, а и царят оцелява. Загиват видни български военачалници. Тогава ген. Вълков отново поднася указа за военното положение. Цар Борис вече е знаел какво ще се случи и го подписва. Смята, че по този начин ще удари по болшевишките елементи, които са взели девиза от болшевишката революция – „който не е с нас, е против нас”. Тогава настъпва белият терор, но те са взаимно свързани. Ние не може да оправдаваме цветовете на терора. Преди `89 година имаше едно увлечение – всичко беше върху белия терор. След `89 година се появиха гласове – да оправдаем белия терор. Аз не съм съгласен. Трябва да осъдим терора във всичките му цветове. Затова написах две книги за политическото насилие в България.

  Фокус: Дълги години не се казваше цялата истина за събитията от 16 април 1925 година или пък събитията бяха идеологически оцветени. Това ли е един от най-големите примери за фалшификации в съвременната българска история?

  Георги Марков: Това е един ярък пример. Тъй като партията стоварва всичко върху Военната организация. Почти всички от Военната организация загиват – и Коста Янков, и Иван Минков, и Марко Фридман (евреин, фронтови офицер, един от най-смелите). Оказва се, че Георги Димитров, Васил Коларов и Коминтерна нямали нищо общо, тъй като те не ги били разбрали. Но има спомени на академик Тодор Павлов, писани `50-те години. Той отива да занесе писмото на Васил Коларов, но не – да се отмени атентатът, а да се отложи, защото няма условия за ново въоръжено въстание. Коста Янков наистина казва – какво ли може да направят тези партийни интелигенти, ние вече сме натрупали динамит. Тогава Тодор Павлов казва – хайде, да е хаирлия. Станке Димитров – Марек също е съден, той е главният, който отговаря за червения терор. Има и една ЧК – извънредна комисия, където е Вълко Червенков. Те са набелязвали кой да бъде убит, както професор Никола Милев.

  Фокус: Военната организация ползва ли някакъв чужд опит, когато подготвя този атентат?

  Георги Марков: Ползва, тероризмът има дълга история. Но Военната организация се командва от офицери, които са преминали през войните. Които са видели лицето на смъртта. Смятали са, че българският народ е лял кръв по бойните полета, но династията е жертвала националния идеал. В обществото тогава има едно олевяване. Всички буржоазни партии, Нарднолибералната, Либералната, Демократическата, всички претърпяват поражение на изборите след войните и на преден план излиза Земеделският съюз. Комунистическата партия също е една от силните партии на Балканите. Тя е имала около 20 – 30 народни представители от 160 депутата по онова време. Т.нар. левица е имала корени. Връзката с ЧК на Дзержински по онова време – съветските тайни служби обучават някои от тях. Един от тях дори е обучаван в Съветския съюз, той е направил фитилите, четири фитила, които клисарят запалва, за да бъде по-сигурен атентатът. Ползват опита на съветските тайни служби.

  Фокус: В следващите години пак сме свидетелства на посегателства срещу дипломати, народни представители. Атентатът ли отпушва този процес или и без него би се стигнало до тях?

  Георги Марков: Това е ескалация на гражданската война. Действащата армия през Първата световна война е около 800 000 души. Част от тях загиват, но много се връщат, някои озлобени срещу тиловите герои. Това не са само физически рани. Моят дядо, който е преминал и трите войни, казваше – „аз и сега сънувам войната”. Те са били млади хора, между живота и смъртта. Някои са психически осакатени. Връщат се и виждат тук тиловите герои, натрупали милиони. Тогава милионерите в България се утрояват. Има едно писмо от ген. Сава Савов, като командващ Четвърта армия, от 1918 година, писмо от капитан Йосиф Хербст (също удушен по време на терора) до генерал Никола Жеков, главнокомандващ. Пише – не може по този начин, тези войници трета война в окопите, гладни, въшлясали, загиват, като ги пуснат в отпуска за по една седмица, виждат какво има в тила. И се връщат с бунт в душата…. Това не е само идеята на тесните социалисти и на земеделците. Покойният Борис Дрангов преди това също пише – за съжаление синовете на богаташите не са на фронта. Те виждат неправдата, милионерите, техните синове, които не са на фронта. Това действа деморализиращо на бойния дух.

  Фокус: Можели са да си откупят децата, имало е корупционни сделки…

  Георги Марков: Можели са да. Имало е. Ген. Жеков е бил много гневен, казвал е, аз ще ги пратя всички на фронта, но не е могъл. Не е могъл да преодолее това. Плод и на националните катастрофи е и върхът през Първата световна война, когато българи убиват българи на Захарна фабрика; т.нар. метежници от Владая. Тогава започва гражданската война и тя, според мен, продължава до края на 1945 година.
  Много говорим за национално помирение, но ние не можахме да го направим както испанците и гърците. Комунистическата партия почита своите жертви на Братската могила, десницата си построи параклис на НДК. Когато писах книгите за политическото насилие, разбрах нашата поговорка – на чужд гроб не плачи. Всеки плаче за своята жертва, своя роднина, но не се проявява състрадание към другата страна. Едните казват – те започнаха първи да убиват, т.нар. фашисти на 9 юни; другите казват – да, ама комунистите убиваха повече. Не се постигна разбирателство, не се разбра, че в гражданската война няма победители и победени.

   

  Източник:  http://www.focus-news.net/?id=f17571

• <<
• 1
...
• 327
• 328
• 329
• 330
• 331
• 332
• 333
• 334
• 335
• 336
• 337
...
• 415
• >>