Всички авторски страници

Авторски

• 2-ри въпрос към подкрепящите проекта АЕЦ „Белене“

  „Работници и специалисти от Уралския регион на Русия алармираха за опасността от повторение на японската трагедия от Фукушима в моного по-големи мащаби в най-големия руски център за преработката на радиоактивни материали.“
  След като вече зададохме първи въпрос (линк) към подкрепящите проекта АЕЦ „Белене“, бихме задали и още няколко.
  Въпрос 2. Защо смятате, че Русия, която не може да се справи с безопасността на ядрените площадки на собствена територия, ще е по-отговорна на нашата АЕЦ „Белене“ при условие, че никога до сега не сме осъдили руския производител дори за 1 рубла, независимо, че на АЕЦ „Козлодуй“ е имало аварии, предизвикани от внесеното руско оборудване?

  Най-големият ядрен център на Русия е заплашен от “ядрен Армагедон”, по-страшен от Фукушима

  Автор: Николай Атанасов

  Докато целият свят следи тревожно ситуацията около авариралата атомна електроцентрала “Фукушима-1” в Япония, от Уралския регион на Русия алармираха за опасността от повторение на японската трагедия в моного по-големи мащаби в най-големия руски център за преработката на радиоактивни материали – печално известното Производствено обединение (ПО) “Маяк”.

  В отворено писмо до средствата за масова информация, руския президент Дмитрий Медведев, премиера Владимир Путин и ръководството на държавната корпорация “Росатом”, група работници в предприятието предупреждават, че то е непосредствено заплашено от ядрена катастрофа, пред която “ще бледнеят всички природни катаклизми и техногенни аварии в миналото”, съобщава “Новый регион”.

  Авторите на посланието поясняват, че не уточняват имената си в интерес на собствената си сигурност, но повече не могат да мълчат, тъй като ситуацията в ядрения център изисква спешни мерки. Работниците твърдят, че в обектите от ядрената промишленост на Русия цари престъпна небрежност, като десетки милиони рубли държавни пари свършват в джобовете на заинтересовани лица, в ущърб на техническата осигуреност и безопасността на предприятията. Ръководствата и компаниите-подизпълнители правили всичко възможно, за да скрият мащабите на нарушенията и дапринудят всички свидетели на случващото се да мълчат.

  Работниците посочват, че системата за охлаждане и специализираната канализация на ПО „Маяк“ са на границата на разрушаването. Те потвърждават, появилите се в руските медии през 2009 г. сведения, че за ремонта на системите са били използвани нискокачествени китайски тръби, които в действителност не съответстват на руските държавни стандарти за качество и безопасност, като не стават са употреба дори в битови условия.

  Мълчанието на контролните органи по цялата верига било купено срещу 16 млн. рубли. “Още при монтажа на конструкциите стана ясно, че тръбите няма да издържат повече от 2 години и ще се случи най-лошото. Ситуацията не търпи забавяне. Положението е критично, инсталациите се рушат пред очите ни!”, заявяват в писмото си работниците в “Маяк”.

  Автороте посочват, че вътрешните проверки в предприятието са открили дълъг списък сериозни нарушения и местният Отдел за борба с икономическите престъпления (ОБЭП) е възбуждал наказателни дела по въпроса. След това обаче, следственото управление Главното управление на вътрешните работи в Челябинска област постановило закриване на делата.

  ПО „Маяк“: Тайни, аварии и наказателни дела

  ПО „Маяк“ е разположен в град Озерск в Челябинска област на РФ, който по време на съветската епоха е строго секретен обект с кодовото име “Челябинск-40”, като до 1990 г. дори не е отбелязван на картите. Центърът за преработка на радиоактивни материали отваря врати през юни 1948 г. и е сред основните комплекси от атомната промишленост на Русия. Той е един от най-големите световни доставчици на радиоактивни източници и радионуклидни препарати. В комбината се произвеждат ураново-плотониеви елементи за АЕЦ, работи и радиоизотопен завод. Десетки години предприятието произвежда и оръжеен плутоний.

  “Маяк” е единственото в Русия предпрриятие за преработката и регенерацията на отработено ядрено гориво от реактори на АЕЦ и транспортни средства от военноморския, подводния и флота от ледоразбивачи на РФ. На територията на комплекса има 24 погреба с високорадиоактивни отпадъци.

  На 29 септември 1957 г. в химическия комбинат на обединението става една от най-големите в човешката история техногенна ядрена авария, получила името “Киштимската трагедия” (Кыштымская трагедия), по името на разположения край Озерск град. Тогава заради повреда в системата за охлаждане се стига до взрив, разрушил резервоар с десетки тонове радиоактивни отпадъци.

  В резултат в атмосферата се отделя радиоактивен облак, който разнася радиоактивните вещества на стотици квадратни километри. От облъчването само в първите 10 дни след експлозията умират около 200 души, а общия брой на пострадалите от радиационното заразяване се оценява на 200 000 души.

  Аварията е оценена на 6-та, предпоследна степен по Международната скала за ядрените инциденти. Пострадалите при инцидента поискаха през 2008 г. тя да бъде приравнена на Чернобилската авария, която е от най-тежката 7-ма степен, но досега това искане остава на стадий обсъждане.

  От 50-те години насам на територията на “Маяк” са станали повече от 30 инцидента, свързани с изтичането на радиоактивни материали и радиационно замърсяване с различна степен на тежест.

  През 2005 г. ръководството на “Маяк” е подведено под наказателна отговорност за авариите в периода 2001-2004 г., довели до изтичането в басейна на р. Теча на няколко десетки млн. куб. м. течни радиоактивни отпадъци. Според експертизата по делото, тогава заразената територия е достигнала 200 км., на която живеят над 12 000 души.

  През 2006 г. обаче делото срещу генералния директор на предприятието Виталий Садовников е прекратено във връзка с амнистията по повод на 100-годишнината на Държавната Дума, а през лятото на 2007 г. той се пенсионира с “благодарност за дългогодишния, добросъвестен труд в атомния отрасъл”. Оттогава предприятието се ръководи от Сергей Баранов.

  Източник: zonabg.info

  ––––––

  Работники ПО «Маяк» сообщили Президенту РФ об аварийной ситуации на предприятии

  «Природные катаклизмы и техногенные аварии прошлого – ничто по сравнению с ядерным Армагеддоном, который нас ждет»

  06.04.11

  Челябинск, Апрель 06 (Новый Регион, Алла Александрова) – Челябинские средства массовой информации получили анонимное письмо, подписанное «работники ПО «Маяк». В открытом обращении неизвестные авторы предупреждают журналистов, власти и мировое сообщество об угрозе возможной катастрофы на предприятии.
  Как передает корреспондент «Нового Региона», сегодня в адрес редакции агентства и ряда других челябинских СМИ поступило письмо, адресованное Президенту РФ Дмитрию Медведеву, премьер-министру Владимиру Путину, а также руководителям госкорпорации «Росатом» и представителям СМИ. Авторы письма не указывают своих имен, объясняя, что делают это в интересах собственной безопасности.
  «Молчать мы не можем. Мы хотим донести до Вас важную информацию с просьбой экстренно на неё отреагировать. Только Ваше вмешательство сможет предотвратить надвигающуюся катастрофу и положить конец халатности и воровству государственных средств на объектах ядерной промышленности России. Трагедия на японской атомной станции Фукусима заставила весь мир, в том числе и российское правительство, по-новому взглянуть на проблемы атомной энергетики. Российские власти громко заявляют о готовности оказать помощь в ликвидации чужой аварии, но, к сожалению, не могут разобраться с потенциальной катастрофой на собственном ядерном объекте», – говорится в открытом обращении.
  По мнению авторов письма, в 2009 году в СМИ уже появлялась информация о том, что во время ремонта систем охлаждения и спецканализации ядерных реакторов ПО «Маяк» были использованы контрафактные китайские трубы. Они утверждают, что эта информация соответствует действительности. «Они не соответствуют ГОСТам, применять их нельзя не то что на ядерных объектах, но и в быту», – говорится в обращении.
  Затем авторы анонимного послания сообщают, что ситуация на предприятии достигла критического уровня.
  «Мы, работники ПО «Маяк», обращаемся ко всему мировому сообществу со словами мольбы о помощи! Система охлаждения и спецканализации основных ядерных объектов производственного объедения «МАЯК» на грани разрушения!!! Еще при монтаже конструкций стало ясно, что дольше двух лет трубы не протянут, случится непоправимое. Больше медлить нельзя! Ситуация критическая, система на глазах разрушается! Руководство предприятия и компания-подрядчик пытаются скрыть масштабы технических нарушений и возможной катастрофы! По весьма примерным подсчетам, заинтересованные лица заработали на этом проекте 16 миллионов рублей! И небольшой части этих денег достаточно, чтобы оплатить чье-то молчание!», – заявляют сотрудники комбината.
  По их данным, внутренние служебные проверки выявили на предприятии целый список серьезных нарушений, а местный ОБЭП даже возбуждал уголовное дело. Однако позже, по их словам, следственное управление ГУВД по Челябинской области вынесло постановление о закрытии дела. В дальнейшем дело неоднократно возбуждалось и закрывалось снова.
  Открытое письмо заканчивается настоящим криком души: «Сегодня угроза нашей планете затаилась не только на атомных объектах Японии, но и в России. Природные катаклизмы и техногенные аварии прошлого – это ничто по сравнению с ядерным Армагеддоном, который нас ждет. Только принятие экстренных мер позволит нам его избежать! Давайте думать и действовать ради будущего!!!».
  © 2011, «Новый Регион – Челябинск»
  http://www.nr2.ru/

  
  

• Международен ден на ромите: Жената от контейнера

  Автор: Веселина Седларска

  Гинка не знае, че Осми април е Международен ден на ромите.

  Животът за нея е контейнер, в който тя рови, за да поддържа своя живот с отпадъците от моя живот. Идва на нашата улица към 10, оборудвана с пръчка, с която инспектира торбичките в контейнера. Несъобразителни хора, завързват ги на възел. И смесват хляба с обелките от картофите, сякаш не са чували, че хлябът се сърди, ако не се отнасяш към него с уважение. Гинка го поизтупва, но някой път пак не става за ядене.

  За разлика от картофените, обелките от краставици влизат в работа. От тях Гинка прави таратор.С нея понякога си говорим, понякога си мълчим, докато пушим по цигара край контейнера.

  „Кръвното ми пак много. Не мигнах, ти казвам. Вчера намерих две пържени филийки. Сухи, коравиии… Ама ги дадох на момиченцето ми, петгодишното. Цял ден не беше яло. Сутринта имаше малко хляб, изядоха го момчетата, че те ходят на училище. И чак като изяде малкото пържените филийки, се стреснах: ами ако съм го отровила? Яйца са туй. Пък и тия дни едно комшийче, колкото моето на години, си отиде, пило от шишето с отровата за кърлежи, не ми излиза от главата. Цяла нощ го надничах да не се е запенило детето. По-рано хората хвърляха кюфтета, един път цял салам намерих, ако щеш вярвай. Сега нищо. Криза имало, казаха по телевизора.”

  Гинка е на 39 години, има пет деца.

  „Всичките отгоре ми. Големият 23-годишен. От него не чакам да работи, вадиха му вода, знаеш. От 70 кила стана 49. Ще умре, Боже, ще ми остави още две деца върху моите. Другият 20-годишен, няма работа, на мен си го изкарва. Баща му вика: „Няма да крещиш на майка си, знаеш, че има силни нерви.” Аз наистина имам силни нерви, сорцебиене имам, две помпи имам и много кръвно. Какъв ти лекар, не съм осигурена.”

  Не всички от квартала ни харесват Гинка, но всички знаят, че не краде.

  „Мина една жена от този блок, нагласена за работа, бърза-бърза, метна в контейнера и торбичката с боклука, и една чанта. Ха, викам, таз жена да не би да си хвърли чантата, без да иска. Гледам вътре банкоматови карти, лекарства, портмоне с два и осемдесет. Скрих чантата, чакам я. Ама не дойде да я търси. На другата сутрин пак бърза за работа, махам й. Знаеш ли къде ти е чантата, викам, при мене. Милва ме жената, пита какво да ми подаряла. Всичките ми документи бяха в чантата, вика, как да ти благодаря. Той Господ знае как да благодари. И наистина, след три месеца, вървя в дъжда и гледам в една локвичка 50 лева. Някой ги изтървал от джоба си. Ама като не мога да разбера стари ли са, нови ли са. Щото аз 50 лева не съм виждала. Иска ми се да вляза в магазина, да накупя една чанта работи и да ги занеса вкъщи, да ги шашна. Ама ако парите са стари, ще ме набият в магазина. Показах ги на мъжа ми, той вика шматко, едни пари не можеш да познаеш. Ами ако намериш 100, вика, хептен ще се уплашиш. Пък аз и не знам, че имало 100. И отиде в магазина мъжът ми, и купи осем хляба. О-сем! Голямо ядене.”

  Гинка иска да работи.

  „Като излезе демокрацията, като затвориха фабриките, извънредно друго стана. Ходя на борсата, моля се: Хвърлете ме на работа, бе! Няма.Таз нашата работа в контейнерите е опасна. Мъжа ми го биха. Много мафиози има. И наркоманци. Брат ми ме вика в Испания да берем череши. Той е там от четири години. Видях го на компютъра, комшиите имат. Интернет се казва, ти сигурно си чувала. Направо нормален изглежда брат ми, но не е добре с мозъка. Много пие, как да ида в Испания при такъв човек? Майка ми се подлъга, отиде при него. Напил се, бутнал я по стълбата, счупила си гръбнака. Сега лежи неподвижима в Испания. Няма да ида да ме бутне и мен по стълбата. Тука ще си седя – гладна, жадна, прибрана. Българите и вий не сте добре. Идват хора да си хвърлят торбичките с боклука, спират се, приказват ми. Много приказват и все за болести. Кой от какво го рязали, кой лекар го объркал, пък после кой го оправил. На всички болестите им знам. Гледаш ги пременени, купили по един апартамент на оная евтиния, а отвътре същите като мене – бий ги на притеснение от сутринта.”

  Като не намерила път към нищо на земята, Гинка решила да търси пътека към небето.

  „Много църкви има в нашата махала, пастор до пастор са. Аз ходех, ама и тях ги видях, раздават си помощите помежду си. Бог ще слезе, в Словото го пише, не може да е лъжа. Никой няма да го усети като дойде, тъй пише. Той ще ни съди. Ти клатиш глава, ама Той вижда всичко. Сега ни вижда, като си пушим с тебе. И не само какво си говорим знае, ами и в сърцата ни вижда. Като разбрах, че ме вижда, където и да съм, не ходя вече в църквата, да им се ядосвам. У нас се моля. Всяка сутрин, ми. Първо за всичките хора – за света, после за бедните, за децата ми, за мъжа ми, накрая и за мен.”

  Според всички нейни събратя, които на Международния ден на ромите ще произнесат речи, Гинка е възможно най-неинтегрирана. Защо обаче тя ми е по-близко и по-близка от произнасящите речи?

  Източник: Reduta.bg

• Въпрос към всички поддръжници на проекта АЕЦ „Белене“

  Токът в Сърбия е 12.9 ст. и е с четири стотинки и половина по-евтин от българския. Защо?

  Токът в Сърбия поскъпна с 15 процента от 1 април. Така  сърбите плащат за киловатчас по 6,6 евроцента. Това прави 12,9 стотинки. Нека да са 13, да не издребняваме. Това, не ще и дума, е скок. Такова поскъпване искат и в България (където сега цената е 8,865 евроцента) електроразпределителните дружества от 1 юли.

  Автор: ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

  
  В момента средната цена на електричеството в България е 8,865 евроцента, което по фиксирания курс на еврото прави почти 17 стотинки и половина. Тази аритметика не е трудна: токът в България е по-скъп от този в Сърбия с почти 4 стотинки и половина. За пълнота: средната заплата в Сърбия е по-висока от средната в България с около 100 лева. И, което не е без значение, средната пенсия е около 70 процента от средната заплата. В България е около 30. Никога не е била повече.
  Сърбия е държава, която преживя тежки граждански войни и даде много човешки жертви. НАТО бомбардира столицата Белград и разруши инфраструктура за стотици милиони, ако не и за милиарди долари.
  В течение на две десетилетия от Сърбия, която доминираше бивша Югославия, се отцепиха огромни територии, за последно – Черна гора и Косово. Това има тежки икономически последици: нарушават се градени половин век връзки, необходими са много инвестиции, за да може икономиката да заработи при новите условия.
  И въпреки всичко токът в Сърбия е по-евтин от българския с 4 стотинки и половина. Иронията е, че сърбите не могат сами да посрещат потребностите си от електричество и го внасят от България.
  Нещо много е сбъркано. Не в Сърбия.
  Не че сърбите са цъфнали и вързали. И те, за съжаление, са на опашката в Европа и по доходи, и по стандарт на живота. Обаче ние сме даже и след тях. А сме в Европейския съюз, докато сърбите ги чака още дълъг път и поне на теория това за нас би трябвало да е предимство.
  Но не е.
  Има много обяснения защо това е така.
  Ето едно, без претенции за изчерпателност.
  През 2004 година правителството на Симеон Сакскобургготски продаде държавния монополист във фиксираната телефония БТК на специално създаденото за целта дружество “Вива венчърс”. Цената беше 230 милиона евро и царските юпита, лично Николай Василев, отчетоха, че е постигнат огромен успех.
  В момента сръбската държава продава 51 процента от “Телеком Сърбия”. Първоначално се явиха “Дойче телеком”, “Франс телеком” и “Телеком Австрия”. Сега останаха само австрийците и те предлагат първоначална цена от 950 милиона евро. Параметрите на сръбския телеком са горе-долу като на БТК преди 7 години: и обслужваното население, и територията. Обаче сърбите ще вземат четири пъти повече пари плюс безценната подробност, че купувач не е международен спекулант, а голяма телекомуникационна компания.
  Със сигурност тези, които правят приватизацията в Сърбия, крадат. И техните политици не са цвете за мирисане.
  Обаче фактите са факти: токът е с над 20 процента по-евтин.
  Защо, по дяволите?

  Източник: http://www.ekipnews.com/

• „Житни поля, кървави хълмове“, книга за Егейска Македония

   

  С 11 години закъснение в България излезе книгата „Житни поля, кървави хълмове“, която казва дълбоко крити истини за българите в Егейска Македония.

   

  Малко известен факт е, че известни фигури от българската история като Гоце Делчев, Христо Смирненски, Александър Станишев, Димитър Благоев, Антон Югов, Лазар Киселинчев и Васил Чекаларов са родени на територията на днешна Гърция. Нещо повече, те са от чисто български села и градове, част от Егейска Македония, която в началото на 20 в. е била с преобладаващо българско население.

  Днес тази териория е част от Гърция, а българи почти няма или за тях изобщо не се говори. Българските политици и историци предпочитат да мълчат, а в същото време в Егейска Македония се появяват македонистки организации, които разясняват на населението „антично македонския“ му произход. При това положение беше приятна изненада на българския пазар да се появи наскоро преведената книга „Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870–1970” (ИК „Сиела“). Автор е гъркинята Анастасия Каракасиду, социален антрополог и професор в американския Уелсли колидж. Книгата има смелата задача да докаже, че националното съзнание на хората в Егейска Македония не винаги е било гръцко и, че ако днес е преобладаващо такова, то това е постигнато на цената на жестока асимилация, насилие и изопачаване на историята.

  „Книгата доказва, че постепенната гърцизация на населението в Егейска Македония е отчасти естествена, но и отчасти насилствена. Това е голям пробив в гръцката наука, където тези факти обикновено се премълчават“, казва историкът доц. д-р Александър Николов, преводач на книгата. „Беше засегнато табуто, че това е изконна гръцка земя и колкото българи е имало там, те са били прогонени по силата на различни спогодби. А не се оказва точно така“, обяснява Николов и допълва, че става дума за едно население с меко казано спорна идентичност, което по силата на обстоятелствата е станало гръцко.

  Книгата излиза на английски през 1997 г. и веднага бива преведена на македонски, за да послужи на Скопие в постоянната идеологическа борба с Гърция, която продължава и до днес. Не такава е обаче целта на Каракасиду. „Историята не ни е оставила една Македония, няма единна история, нито пък един единствен македонски народ, чието име и идентичност днес други се опитват да узурпират за себе си“, казва авторката. Нещо повече, никъде в книгата гръцката антроположка не говори за автономен македонски народ, който да е наследник на древните македонци на Александър Велики. Вместо това, тя не се стеснява от употребата на термина “българи” и “българско”, като се опира добросъвестно на изключително разнообразен документален и етнографски материал, събиран в продължение на години.

  Логично, такава книга не се приема добре в Гърция. Под натиска на гръцкото Външно министерство „Житни поля, кървави хълмове“ е спряна от печат в английското издателство Оксфорд Юнивърсити Прес. Това предизвиква бурни протести и в крайна сметка, монографията е издадена в Чикаго Юнивърсити Прес. Междувременно Анастасия Каракасиду е подложена на заплахи за живота си и системен тормоз от страна на някои крайни гръцки националисти. Водещ атински журналист обвинява авторката в канибализъм и опит за разчленяване на гръцката нация. Жителите на Асирос – селището, което е в основата на антропологичното изследване на Каракасиду, излизат с отворено писмо, в което се разграничават от книгата, заявяват, че общината им никога не е била двуезична, и че те всички са „чисти гърци, 24 карата и по език, и по национално съзнание“.

  Само няколко месеца преди това, много от хората в Асирос и региона признават пред Каракасиду българските си корени. Но и това не става лесно. Особено показателен е случаят с възрастната Пасхалина от село Амбаркьой, Кукушко. Първоначално тя разказва на Каракасиду как по време на Междусъюзническата война българската армия отвлякла сестра й и брат й. Пасхалина ги видяла отново едва след десетки години, в София, където имала нужда от преводач, за да ги разбира. В същото време в Гърция тя имала големи проблеми, хората я наричали „българката“, което я накарало дори да заведе дело в съда. Впоследствие обаче, когато Пасхалина е на смъртно легло, тя има нов разговор с Каракасиду, където разказва съвсем друга история. Оказва се, че Амбаркьой е било плячкосано не от българската, а от гръцката войска, защото е било изцяло българско. Затова семейството бяга и част от него остава в България. Когато след войната тя се връща заедно с баща си в стария си дом, той е опожарен. Това ги кара да се преместят в Асирос, където бащата се крие, за да не отиде в затвора, и малко по-късно умира. Пасхалина решава да стане гъркиня и да съди всеки, който я нарича българка. И така – до смъртния одър.

  „Житни поля, кървави хълмове“ изобилства от подобни болезнени истини. И все пак, от българска гледна точка, някои позиции могат да бъдат поставени под въпрос. Каракасиду обвързва конфликтите в Егейска Македония с началото на т.нар. „македонска борба“, или борбата между гръцките андарти, ВМРО и турската власт за надмощие в региона в първото десетилетие на 20 в. Според антроположката дотогава „славянското население в района е нямало нито собствено национално самосъзнание, нито достатъчно ресурси, за да се консолидира самостоятелно срещу гръцката и българската доминация“. „Новите етикети на идентичност, които националните активисти се опитват да наложат върху християнското население на региона, разрушават досегашната ритуална и икономическа общност и създават дълбок социален разкол, който постепенно преминава в насилия и кръвопролитие“, пише Каракасиду. Дали обаче можем да приемем, че славяните в региона са били аморфна маса в началото на 20 в.? По този начин се пропускат значими прояви на българското национално съзнание като Илинденското въстание от 1903 г., което бушува и в Егейска Македония. Каракасиду пропуска и историческите свидетелства на много фигури от региона, които постоянно говорят за българи и българско население.

  „Има хора в този регион, които и преди т.нар. „македонска борба“ са се изявили като българи, казва доц. Николов. Но не е истина и да се каже, че абсолютно всички са се били осъзнали като българи. Имаме и славяноезично, българоезично население, което още се преживява в общия контекст на православното, на т.нар. „руммилет“. Някои добиват и гръцка идентичност, нищо че майчиният им език е българския – това са „патриаршистите“, обяснява историкът. Нещата са сложни и трябва да има индивидуален подход – към район, селище, дори индивид. Затова книгата на г-жа Каракасиду е толкова ценна – тя дава снимка на един много сложен регион, където се преплитат преднационалното и формиращото се гръцко и българско национално съзнание, които влизат в конфликт. В крайна сметка, по силата на определени исторически обстоятелства, гръцката идентичност надделява, но Каракасиду е проследила този процес без да спестява нелицеприятни неща за гръцката политика“, смята Николов.

  Наистина, Каракасиду говори за жестокостите на гръцката армия по време на войните, за забраната да се говори български и за строгите наказание за провинилите се, както и за кървавите методи на гръцките „борци за свобода“ в Егейска Македония. Но има и известни премълчавания. „Житни поля, кървави хълмове“ говори доста за „македонската борба“, но пропуска да спомене основния лозунг на гръцките четници – андартите, който е „вулгарос нами мини“ – българин да не остане! Този показателен лозунг е подет от гръцкия митрополит на Костур Германос Каравангелис и от офицера Павлос Мелас. По време на „македонската борба“ Каравангелис собственоръчно изготвя списък с над 2 000 българи, в това число всички учители и свещеници в епархията, които следва да „бъдат премахнати”. Заплащал е от една до седем турски лири за отрязана глава на убит българин от списъка. Мелас е прилагал на практика тези директиви, водейки си подробен дневник. Днес и двамата са гръцки национални герои.

  „От мащабно насилие като „македонската борба“ много трудно се прави наука, кино и образование. Да, Каракасиду не познава добре българската история, много от нещата и са старомодни, но тя има баланс, има фин подход и интуиция“, казва д-р Алексей Кальонски, историк от Софийски университет и научен редактор на „Житни поля, кървави хълмове“. „Сблъсъкът на национализмите маркира това, че гръцката идентичност в региона е късно наложила се, не е зададена. В този смисъл книгата е обвинение срещу решаването на подобни въпроси с насилие, не само в миналото, но и сега,“ обяснява историкът. Според него книгата търси общите неща, общия живот, онова, което е обединявало хората, а не само това, което ги е разединявало. „Ние си приличаме както в общия живот, така и в насилието, което сме употребили едни срещу други в историята“, допълва Кальонски.

  Изяснявайки тези неща, „Житни поля, кървави хълмове“ дава възможност за едно ново изследване на балканската история, което е далеч от пещерния национализъм на миналото. „Това е книгата на многото истини и на диалога, казва доц. Николов. В Р Македония искат да докажат, че в Егейска Македония има македонци от три хиляди години, както гърците искат да докажат, че има от шест хиляди. Няма такова нещо. Нещата са по-сложни. В България на моменти сме индиферентни и инертни, но от друга страна у нас тази книга няма да подбуди нелепи страсти, а ще даде добър тон за диалог“, смята историкът. Според него има нужда от съвместни проекти, които да изследват сложната история на региони като Македония и Тракия, където гръцкото и българско са влезли в досег и са се смесили. „Сложно е било положението в Егейска Македония, но и в Северна Тракия, където около Пловдив е имало гръцки анклави“, обяснява Николов.

  И все пак, дали не е малко парадоксално, че трябваше гръцки учен да разбие мълчанието и да напомни за българите в Егейска Македония? Българи са писали по тези проблеми, но доста отдавна – като например книгите „Зверствата на гръцките разбойнически банди над беззащитното българско население в Македония и Одринско през 1905 и 1906 г.“ на Иван Ст. Николов от 1906 г. и „Гръцките жестокости в Македония“ на проф. Любомир Милетич от 1913 г. Днес и политици и историци предпочитат да мълчат, но това може да не е изцяло отрицателна стратегия.

  „Истината е, че ние през 1944 г. сме се отказали от това население, многократно сме го предавали и за това тези хора са станали гърци, казва доц. Николов. Затова ние не можем да имаме някакви претенции и можем да действаме само на полето на историята, но деликатно. Виждал съм хора „гърци“ от Егейска Македония, които идват в Рилския манастир, палят свещ на гроба на цар Борис III и си заминават за Гърция, където живеят по-добре, разказва той. Въпросът е решен, човек сам си избира, няма какво да атакуваме пропагандно. Укрепвайки връзките си с Гърция на всяко ниво ние правим добро на тези хора. Има драма с българите в Западните покрайнини, защото Сърбия не се интегрира към Европа“, обяснява историкът.

  И все пак, добре е, че „Житни поля, кървави хълмове“ излезе на български, макар и с 11 години закъснение. Въпросът е доколко нейният толерантен подход ще се реализира на практика или ще остане само на хартия. За сведение – книгата все още не е преведена на гръцки.

   

  Петър Добрев

  Източник:  http://e-vestnik.bg/3743

• Писателят Г. Витанов БОГАТ: Опитомяват ни лесно зад граница!

  Интервю на Лалка Златанова

  „Зелената карта никога няма да узрее“ – думите са на съвременния български поет и писател-емигрант Георги Витанов Богат, който живее и работи в Чикаго, САЩ. Той е съучредител и председател на първия в българската история Съюз Българските писатели в САЩ и по света.

  Пише от ученически години. Първата му книга „Козомания“ (сборник разкази и новели) е наградена с престижната за времето литературна награда на СБП „Южна пролет“, обявена е и за най-добра дебютна книга на провинциална тема. Спрягат го за баща на „маниите“ в българската култура, заради масово появилите се в разговорния речник думи с надставка „мания“ ( както и в тв. предавания, рекламни клипове и печатни издания ). В литературните среди през 80-те години някой го наричат „младият Радичков“ или „младият Хайтов“ .

  През това време обаче всички издателства му отказват публикации. Единствено излиза при Николай Хайтов в издаваното от него сп.“Отечество. Уж „несъществуващата“ комунистическа цензура спира писателят точно заради разкази, в които лирическият герой е селски идиот, „един от онези селски идиоти, които имаше навремето във всяко село и всяка паланка, и тези идиоти придаваха на селището си един своеобразен колорит. Имаше навремето идиоти много, във всяко село, и днес ги има, но днес идиот може да бъде всеки. Навремето идиотите бяха личности, каквито са сега кметовете и другите селски първенци.“

  / Из „Оре Чоре“/

  Георги Витанов – Богат завършва тези дни последната си книга в Чикаго „Green card“. Всеки емигрант, успял или не, носи носталгията в сърцето си и за всички нас зелената карта никога няма да узрее, казва писателят.

  За това как българите се „опитомяват“ някак си естествено в друга среда, различна от тази, в родната ни страна, продължава разговора с писателя Георги Витанов-Богат в третото издание на радиофилмите „Пловдив- Чикаго“ – чуйте в прикачения звуков файл (ще го прикачим по-късно, като го получим от Дарик).

  

  НОСТАЛГИЧНО В ИЛИНОЙС

  Георги Витанов Богат

  Средният Запад -
Илинойската прерия…

  Една огромна ерия…

  Нашата Добруджа трици да яде
пред това Чикагско поле.

  Земя, питомна и богата,

  но за мен – непозната.

  Гледам и паля цигара без нужда.

  Това не е моя земя – мисля си!

  Тази земя ми е чужда..

  Гледам – няма го синура!

  Няма я кривата круша,

  в напуканата и кора,

  дето
чеше врата си козата Белуша!

  Гледам, няма я старата джанка,

  дето по жътва, подир ручок,

  всички се тръшвахме в обеднa

  дрямка!

  Къде е междата с трънката и шипока,

  дето в грамадата камъни

  вие се и съска Гошо, смока!

  Къде са нашите пирински вади,

  чиито среброструйни води

  пие жадно тревата в ливадите?!

  Тази тучна зеленина

  в моравите край Елджин,

  мирише ми не на трева

  – на безоловен бензин!

  Даже едрият карфиол

  в кварталния Мол,

  мирише ми на карбол…

  Тази земя е страшно питомна,

  огромна и плодородна.

  Но сори, гай! – не е моята родна…

  Къде са моите планини –

  Родопа, Рила, Пирина?!!!

  Господи!…

  Защо чак сега,

  в тази моя стара, бяла глава,

  блясва със страшна сила

  смисъла на „Родино Мила“!!!

  
  

  Източник: http://dariknews.bg/

  
  
• Парламентът прие решение за тракийските българи

  Народното събрание прие проект за решение за уреждане на нерешените въпроси между България и Турция за имущественото състояние на тракийските българи. Депутатите приеха единодушно проекта за решение.

  Единодушно със 125 гласа „за” депутатите подкрепиха предлаганото от ПГ на „Атака” решение за уреждане на нерешени въпроси между Република България и Република Турция. Вчера „Атака“ поиска правителството да актуализира финансовите претенции на България към Турция.

  „Ние като вносители изразяваме удовлетвореността си, че за първи път по време на 20-годишния преход това правителство и този кабинет реши да пристъпи с истински ангажимент към решаването на отлежавали десетилетия нерешени въпроси между Република България и Република Турция. След среща с представители на външно министерство ние установихме, че вече работи експертна група, която заедно с турската страна придвижва тези въпроси. Това решение, което предлагаме на НС ще ускори и мотивира работата на работната група. Удовлетворен съм от факта, че имаше съгласие от всички парламентарни групи”, заяви Волен Сидеров.

  Народният представител от Коалиция за България Георги Пирински припомни, че работата за решаване на тези въпроси е започнала още в предходния кабинет, когато е била създадена смесена работна група и на Република Турция са били представени документи относно имуществото на тракийските българи. Предлаганият проект по принцип е приемлив, добър, заяви Пирински.

  „Това решение е изключително важно, за да има България по-голяма решителност в систематизирането на наличната документация и да се установят реалните претенции, които може да има българската страна. За мен е изключително важно подкрепата, която днес ще получи това решение, за да може да послужи като инструмент на българската политика. Готов съм, ако приемете това решение, веднага да изготвя доклад до премиера, за да се премине към действия“, заяви министърът на външните работи Николай Младенов в пленарната зала.

  Преди да бъде гласуван проектът, депутатът от ДПС Юнал Лютфи изрази недоволството си, че е нарушена процедурата при внасянето на проекта. От своя страна председателят на парламентарната комисия по външна политика и отбрана Доброслав Димитров заяви: „Независимо дали има малки процедурни пропуски, когато има нещо добро по съдържание всички можем да застанем зад него“. /Фрогнюз/

• Кой управлява България?

  Източник: Гласове

  Кой управлява България? Този въпрос става все по-актуален след последните скандали около проекта „Белене“.
  

  Първо икономическият министър Трайчо Трайков заяви пред медиите, че шефът на НЕК Красимир Първанов е подписал важен документ, който задължава България да се разбере с Русия за цената на атомната централа до 1 юни и затова ще го уволни.

  
  

  Рано сутрината на другия ден, бившият военен и настоящ външен министър Николай Младенов от ефира на БТВ с категоричен тон, обяви действията на Красимир Първанов за повече от пробив в националната сигуронст на страната и добави: „Това е боклук. Човек, който си позволява да подпише нещо, което му е изрично забранено от министъра, няма място да работи никъде в българската държава.“

  
  

  Няколко часа след гръмкото изказване на външния министър премиерът Борисов, по време на заседание на Министерски съвет каза, че Първанов е координирал действията си с вицепремиера Симеон Дянков и е спасил България от налагане на финансови санкции заради поети и неизпълнени ангажименти към Русия.

  За да бъде още по-категоричен, след заседанието на Министерски съвет министър-председателят предупреди министър Трайков, че му прави второ и последно предупреждение за уволнение заради това, че е говорил прибързано. С други думи, защото е информирал обществеността за хода на преговорите за АЕЦ „Белене“. Истината е, че ако Трайков не беше „прибързал“, вероятно изобщо нямаше да разберем за скандалния анекс.

  Първото предупреждение към Трайков беше, когато последният се осмели да се усъмни, че руският монополист „Лукойл“ завишава изкуствено цените на горивата и да информира гражданите за мнението си. Тогава босът на „Лукойл“ Валентин Златев изпрати съобщение до медиите, в което по безпрецедентен начин и с ироничен тон се подигра на икономическия министър.

  Действията, които премиерът Борисов предприе след скандалното писмо на Златев бяха следните:

  – Веднага предупреди министъра си, че ще го уволни.

  – Отстрани Трайков от преговорите за цената на горивата с „Лукойл“, въпреки че пробелмът е точно в ресора на министъра на икономиката и енергетиката.

  – По време на преговорите направи отстъпки на Златев за следващите две години, които бяха определени от редица икономисти и политици, като недопустима помощ за „Лукойл“.

  
  

  Малко след скандала между Златев и Трайков, изтече информацията, че олигархът е присъствал на преговорите за АЕЦ „Белене“, които българската делегация начело със зам.-икономическия министър Марий Косев водеше в Москва преди няколко седмици.
  

  
  

  След като информацията за знаковото присъствие на Златев беше разпространена, Марий Косев обясни, че олигархът е бил на преговорите от страната на руската компания „Росатом“, която ще строи атомната централа в Белене. Борисов пък изобщо не каза и дума по темата.

  
  

  Но нека се върнем към фундаменталния въпрос, „кой управлява България“.

  Веднага след като министър Трайков обяви уволнението на Първанов, босът на енергийното лоби в България Богомил Манчев заяви, че уволнението на Първанов е грешка. Малко след това шефът на НЕК само с няколко медийни изяви показа каква е субординацията (тази дума премиерът Борисов употреби на няколко пъти вчера) в държавата.

  След като беше обвинен в национално предателство и пробив в националната сигурност, още преди премиерът Борисов да е взел отношение по въпроса, Първанов свика пресконференция. На нея с категоричен до арогантност тон, той заяви, че договорът, който е подписал е добър за България и че няма да позволи да се превърне в „бушон“.

  След това започна развръзката.

  Пръв премиерът Борисов повтори думите на Първанов и се скара на министър Трайков, че е предизвикал скандал. След това думите на шефа на НЕК бяха повторени и от вицепремиера Симеон Дянков, който призна, че бил информиран от Първанов за подписването на договора.
  

  
  

  Така се оказа, че единствените хора, които не са знаели какви ги върши Първанов с руснаците са прекият му началник Трайчо Трайков и храбрият външен министър Николай Младенов.

  Развръзката за тях беше доста неприятна.

  Ден след като беше обявен за национален предател,  Първанов се яви на бял кон в студиото на БТВ и първо обвини Трайчо Трайков, че не може да носи отговорност, а след това каза по адрес на външния министър Младенов, че изказването му показва какво е нивото на политиците в България.

  Резултатът от думите на държавния чиновник беше следният: Трайчо Трайков замълча, а Николай Младенов обясни, че думите му не са били насочени към шефа на НЕК, а към средата, в която съществуваме.

  По този начин двама от най-важните министри в правителството предпочетоха да козируват на началника на НЕК.

  Другият изход за тях беше да подадат оставки и да спрат да участват в престъпното правителство, което очевидно се управлява не от Бойко Борисов, а от Красимир Първанов. И ако достойният изход от ситуацията след извинението на Младенов, за външния министър вече е затворен, то мълчанието на Трайков все още му дава възможност да излезе с вдигната глава от едно иначе провалено управление.

  http://www.glasove.com

• Българите намаляват, избирателите се увеличават

  Автор: Биляна Рилска

  Въпреки че българското население намалява, както потвърдиха и данните от последното преброяване през февруари 2011 г., вероятно и на изборите наесен ще бъде спазена традицията хората в избирателните списъци постоянно да се увеличават. Не само няма изгледи т.нар. мъртви души да бъдат заличени, но според социолози и наблюдатели те дори стават повече.

  Политическите партии обаче не дават признаци, че искат да пресекат явлението. Неофициалното обяснение на техни представители е, че то ги устройва. Едните използват „фантомите“, за да надписват гласове в своя полза, другите намират „извинение“ за незадоволителните си резултати.

  Причината за набъбването на списъците в разрез с данните на статистиката е, че главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) няма задължение да актуализира националната база данни „Население“ спрямо отчетеното при преброяването. Националният статистически институт (НСИ) регистрира само живеещите в страната.

  ГРАО пък изготвя списъците на базата на актовете за гражданска регистрация (за раждане, смърт) и когато български гражданин навърши пълнолетие, автоматично влиза в избирателните листове. Съответно регистърът на ГРАО не отчита дали хората наистина живеят в страната, или просто имат постоянен адрес тук, а от години са в чужбина, без да са се връщали или някога да са гласували.

  Затова и според математика и дългогодишен член на Централната избирателна комисия (ЦИК) проф. Михаил Константинов списъците за вота за президент и местна власт наесен ще бъдат около 7 млн. души, което по неговите изчисления означава около 1 млн. фантоми.

  По данните от преброяването в страната живеят 7 351 633 души, от които пълнолетните, т.е. имащите право на глас, са точно 6 179 026. На парламентарните избори през 2009 г. ГРАО обяви, че гласоподавателите са 7 129 965, разбира се, в страната и в чужбина.

  Според наблюдатели, а и политици от управляващата партия ГЕРБ, единствената мярка срещу т.нар. мъртви души в списъците е да се въведе активна регистрация и в списъците за гласуване да влизат само тези, които са се регистрирали специално. Така според експерти за няколко гласувания ще стане ясен реалният брой на избирателите.

  Но досега нито едно парламентарно мнозинство нямаше волята да въведе изискването – аргументът на сегашните управляващи беше, че 80 на сто от гласуващите ще се струпат за регистрация в изборния ден, което щяло да блокира процеса. В Англия обаче въпросът е решен, като активната регистрация става чрез интернет. Тази практика е приложима у нас, след като близо половината от българите се преброиха електронно, отбелязват привърженици на идеята.

  „Мъртвите души“ позволяват манипулации, но според социолози влиянието им върху крайните изборни резултати се надценява. Те едва ли могат коренно да преобърнат процентите на национално ниво. Тежестта им е по-голяма в малките населени места, където хората се познават и често се случва организиране на вота в полза на определен кандидат.

  Тогава е възможно членове на избирателните комисии, знаейки за свои съседи, които от години са в чужбина и не гласуват, да пуснат бюлетина вместо тях. Според Цветозар Томов от агенция „Скала“ фалшифицираните гласове досега са се колебаели между 5% и 15%, а тенденцията е към увеличение. Най-честите жертви са партии, „потопявани“ под 4-процентовата бариера, смята той. За социолога от „Галъп“ Живко Георгиев единственият смислен „ефект“ от „мъртвите души“ в списъците е влиянието им върху избирателната активност.

  Тя пък има значение за президентските избори – според активността зависи дали държавният глава ще бъде избран на първи тур (ако са гласували повече от половината от избирателите по списък), или ще има балотаж. На последните избори Георги Първанов спечели в първия кръг 64% от гласовете, но активността беше 43 на сто и се наложи още едно гласуване.

  На предстоящите местни и президентски избори, които ще бъдат в един ден, ще има отделни списъци заради изискването за т.нар. уседналост на кметския вот. Новите правила дават право на избирателите, които не са постоянни жители на населеното място, да гласуват за кмет, ако са живели в него с временна адресна регистрация поне 10 месеца преди изборите и предварително заявят желанието си.

  Все още не е ясно дали ще сработи обаче изискването на местните избори да гласуват само гражданите, които имат и постоянен, и временен адрес в страната. Хората с временна регистрация в чужбина би трябвало да бъдат заличени и да не могат да пуснат бюлетина. От една страна, БСП и ДПС го атакуваха в Конституционния съд. От друга – все още не е ясно дали в списъците няма да се окажат гражданите, които са се регистрирали само по постоянен адрес в страната, а българските власти не знаят, че временно са регистрирани другаде.

  Броят на жителите в съответните общини е определящ и за представителството в регионалните органи – за това колко общински съветници ще бъдат избирани, какъв ще е необходимият брой подписи за издигане на независими кандидат за кмет или общински съветник, оттам и допустимият размер на финансирането на кампаниите. От броя на хората, живеещи в едно село, зависи дали ще избират и кмет, или ще им го назначават – според новите правила само в селата над 350 жители ще гласуват за кмет.

  В закона обаче има празнота коя база данни се ползва за броя на населението – тази от преброяването или тази на ГРАО. Дългогодишният говорител на ЦИК Ралица Негенцова коментира пред „Дневник“, че това се решава от избирателната комисия, но тя не се ангажира с мнение кои възгледи ще надделеят в бъдещия състав на ЦИК. По думите й в практиката са ползвани и данните на НСИ, и тези на ГРАО.

  ГРАО: Списъците не се актуализират по данни на статистиката

  На запитване на в. „Дневник“ ще бъдат ли актуализирани избирателните списъци на базата на данните от последното преброяване от ГРАО отговориха: „Избирателните списъци не се актуализират на базата на данните от преброяването на населението, проведено от НСИ. Избирателните списъци се съставят от общинските администрации и се отпечатват въз основа на Национална база данни „Население“, която се актуализира ежедневно с подадените от общинските администрации данни за промените в гражданската регистрация на лицата съгласно Закона за гражданската регистрация. Заличаването на избиратели от избирателните списъци се извършва по критерии съгласно Изборния кодекс и техният брой може да се посочи едва след насрочване на датата на изборите.“ Оттам не отговориха какъв ще е броят на заличените.
  Според Изборния кодекс на всички видове избори не могат да гласуват поставените под запрещение и лишените от свобода.
  ГЕРБ предлага съдия от Софийския апелативен съд за шеф на ЦИК

  ГЕРБ предлага съдия от Софийския апелативен съд за председател на Централната избирателна комисия (ЦИК), която трябва да организира изборите наесен за президент и за местна власт. Според новите изборни правила комисията вече ще е постоянно действащ орган с мандат от 5 години, така че ще организира и следващите парламентарни избори. Консултациите за новата ЦИК ще са на 12 април при президента Георги Първанов и в тях ще участват партиите, които имат право на представители в звеното – ГЕРБ, БСП, ДПС, „Атака“, „Синята коалиция“ и НДСВ.

  Управляващите издигат Красимира Георгиева Медарова за председател. Тя е съдия в Софийския апелативен съд. За неин заместник предлагат Мая Андреева – адвокат от Варна. Сред останалите 10 номинирани са още дългогодишният член на всички избирателни комисии от 2001 г. до момента Бисер Троянов (преди от квотата на НДСВ).

  БСП предлага четири имена, три от които са на досегашни членове на комисията – Румяна Сидерова, Ралица Негенцова и Силва Дюкенджиева. Новият им кандидат е Венцислав Караджов. ДПС ще предложи Сабрие Сапунджиева (и досега в ЦИК), Севинч Солакова и Ерхан Чаушев. От „Синята коалиция“ предлагат Елена Маркова, която също беше в предишната избирателна комисия, а от „Атака“ – юристите Мария Мусорлиева и Владимир Христов. НДСВ номинира досегашния зам.-председател на комисията Иванка Грозева.
  
  Източник: http://www.dnevnik.bg/

• Защо никой не иска да махне фантомите от избирателните списъци

  Това е една от техниките да се съхрани статуквото и по този въпрос партийното единство е желязно

  Автор: Цветозар Томов

  Ще цитирам по памет. Едва ли бъркам много. Който иска – да провери.

  На първите избори след падането на Живковия режим – през юни 1990 година – в избирателните списъци фигурираха около 6.9 млн. имена. Бяха отчетени около 6.3 млн. действителни гласове. Бившите комунисти спечелиха с близо 3 млн. гласа. СДС взе около 2.3 млн. гласа. В страната живееха, по данни на статистиката, около 8.9 млн. българи.

  Същата тази статистика отчита, че към края на 2009 г. в България живеят 7 563 710 души. Към 5 юли, когато се проведоха последните парламентарни избори, те са били максимум 7.6 млн. Броят на регистрираните избиратели на 5 юли 2009 г. е 7 129 965.

  За 19 години, съгласно официалните данни на две държавни институции, населението на България е намаляло поне с 1.3 млн. души, а броят на избирателите се е увеличил поне с 200 хиляди.

  Преброяването на НСИ ни изкара приблизително 7.3 млн. души. Наесен предстоят местни и президентски избори. Няма да се учудя, ако броят на вписаните в избирателните списъци надхвърли населението, регистрирано на преброяването.

  Да припомня ли, че не всички българи имат право да гласуват? Трябва първо да навършат 18 години. Нека припомня още нещо, което много хора са забравили. След изборите за ВНС през 1990 г. излязоха поредица публикации, в които не без основание се твърдеше, че в избирателните списъци е имало близо половин милион фалшиви имена. Един от най-активните автори тогава беше проф. Михаил Константинов, който и сега е член на ЦИК, но вече не вижда достатъчно основания да пише на тази тема. Доколкото си спомням, той въведе израза „избиратели фантоми“. Той пръв изрази съмнението, че наличието на „фантоми“ в избирателните списъци е един от основните инструменти за манипулирането на изборните резултати.

  Ако през 1990 г. е имало 500 000 фантоми, през 2009 г. те са били поне 1.7 милиона – повече отколкото са гласовете, които партията победителка ГЕРБ взе на изборите.

  През годините съм срещал много нелепи обяснения защо не могат да се изчистят фантомите в избирателните списъци. Няма да ги цитирам, тъй като изчистването им не е никакъв проблем, то просто не устройва политическия картел, който управлява България през тези години. Достатъчно е да има процедура на предварителна регистрация за участие в изборите – може и по интернет. Нерегистрираните се изхвърлят от списъците. Който не го е направил – се дописва в изборния ден. Такава процедура има и в момента. И фалшиви имена няма да е възможно да има.

  ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

  Мисля, че през 1990 г. проф. Константинов беше прав – „мъртвите души“ в списъците се използваха, за да се дописват гласове за БСП. Самият факт, че суровите данни от тогавашните избори изобщо не се публикуваха, подкрепя тази хипотеза. Дали 500 000 – не знам, този е теоретичният максимум. Но достатъчно много, за да има основание твърдението, че първите свободни избори бяха опорочени.

  А по-нататък? През годините „фантомите“ се размножаваха неравномерно, на талази. Извън това, БСП лека-полека загуби пълния си монопол върху фалшифицирането на изборни резултати. По мои оценки на последните избори бяха фалшифицирани минимум 500 000 гласа, главно в полза на първите три партии – ГЕРБ, БСП, ДПС. Съотношението между тях ми е трудно да определя, но вероятно в по-голяма степен са се възползвали предишните управляващи партии.

  Убеден съм, че ако някой тръгне да проверява изходните резултати от изборите в България, ще трябва да ги касира всичките. Затова, струва ми се, и никой никога няма да го направи. Утешителното е, че лека-полека партиите се научиха да се конкурират и на този терен. По този начин фалшификациите изкривяват по-малко изборните резултати, отколкото ако една партия има монопол върху тях, както беше при изборите през 1990 г.

  Не твърдя, че всички „фантоми“ пораждат фалшифициран вот. Те създават предпоставките за такъв вот. Останалото зависи от съотношението на силите в секционните комисии по места и договарянето на секционни „коалиции“. Не твърдя също, че това е единственият инструмент за фалшифициране на избори в България. Той е твърде опасен, обаче, защото поддържа политическото статукво, независимо от разместването на пластовете вътре в него. Особено опасно е използването му при мажоритарни избори.

  Мисля, че фалшифицираните гласове на избори в България са се колебаели между 5% и 15%. Тенденцията е към увеличение и размножаването на „фантомите“ поддържа тази тенденция. Наесен очаквам нов рекорд.

  „ЖЕРТВИТЕ“ НА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

  Досега това не са били партиите победителки. Като цяло „ефектът“ от фантомите е в изкуствено повишаване на избирателната активност. Най-честите жертви са партии, „потопявани“ под 4-процентовата бариера. Убеден съм за едното БЗНС и СДС-център през 1991 година, ДАР през 1994 г., „Гергьовден“ през 2001 г. През същата тази 2001 г. НДСВ не получи абсолютно мнозинство в резултат на фалшификации, но там основна роля изиграха партиите ментета, които подведоха над 200 000 избиратели. Това – за парламентарните избори. При мажоритарен вот нещата миришат много повече. Внимателният оглед на данните от 1990 г. ще покаже, че БСП е сграбчила 15-тина парламентарни мандата за сметка на СДС и по този начин стигна до самостоятелно парламентарно мнозинство. На местни избори случаите са неизброими и сигурно няма да бъде пресилено да се твърди, че поне всеки пети кмет в страната е избран благодарение на фалшификации.

  Нека обърна внимание, че тук не разглеждам другите манипулативни техники, които се използват при избори – купуване на гласове, „производство“ на недействителни бюлетини, различни форми на насилие върху избирателите и др. Ако прибавим и тях, картината ще е доста мрачна.

  УПОРИТАТА СВЕНЛИВОСТ НА ВЛАСТИТЕ

  Нека решим, че живеем в страната Хиксландия. От 20 години тя се управлява от политически банди, които се карат помежду си, но зорко охраняват общите си интереси. Икономиката се владее от шепа олигарси, които дърпат конците на политиците или се споразумяват с тях. Системата се охранява от огромна полицейска стража, още по-огромна армия от чиновници, които преливат от пусто в празно, и войска със затихващи функции. Маса народ се храни от престъпна дейност, а престъпните босове са дупе и гащи с властта. Опозицията се състои от отряди от същите кариеристи, чакащи своя ред да се намърдат във властта. Останалите сме плебс, който изнемогва все повече и повече, защото икономиката загива, а онези там прибират за себе си все по-голяма част от нашия труд.

  В Хиксландия обаче се провеждат демократични избори (по някаква причина няма как без тях) и ние, плебсът, сме прогледнали достатъчно, за да искаме да махнем тези, които ни управляват.

  Всичкият народ (и ние, и те) сме 5.4 милиона. Те – 250 000, окупирали държавната и местната власт, поне още 250 000 в семействата им, още 250 000 чакащи в опозиция, поне още 250 000 в семействата на чакащите в опозиция. Общо – поне милион, пряко заинтересовани от статуквото. Още 500 000 игреци, вярващи в Аллах, които си гласуват за техните хора в същата тази власт. Още 500 000 наши мургави братя, които за парче хляб са готови на всичко.

  Станаха 2 милиона. Ние – 3,4 милиона. Още ги бием, ако сме единни. Но повечето от нас не вярват, че нещо изобщо може да се промени в Хиксландия. Нека да си представим и чудото – всички ние се обединяваме срещу тях. Тогава те ще извадят от ръкава още 1.7 милиона фантоми. И пак ще ни бият.

  И тъй като ние няма да се обединим, а и няма да има защо, те просто ще се ръфат като кучета, за да си разпределят фантомите или част от тях. Почувстват ли се заплашени, обаче, ще видите какви дружки могат да станат.

  Искам да кажа, че пълните с фалшиви имена избирателни списъци гарантират съхраняване на статуквото дори при изненадващо единна акция срещу него, която няма как да се случи. А където се случи на местни избори, ще се вземат мерки.

  Затова всички свенливо заобикалят тази тема или обясняват, че няма как да се опишем по-точно – мобилни сме станали, не се регистрираме адресно навреме, всъщност какво като има фалшиви имена, нали сме от различни партии в комисиите и се контролираме взаимно. И така нататък.

  Всичко това – за да не може да им се отнеме властта с бюлетини.
  
  Източник: reduta.bg

• Уорлик: Две правосъдни системи в България – за богати и за другите

  В България има две правосъдни системи. Едната е за богатите хора с власт, които остават над закона, а другата – за обикновените българи, каза посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик.

  Посланикът отправи тези критики към съдебната система на кръгла маса на тема „Националната сигурност – стратегически обхват на престъпността“, организирана от асоциация „Джордж Маршал – България“, съобщи „Дарик“.

  Джеймс Уорлик подчерта, че националната сигурност не се отнася само до военната отбрана, а до престъпността, организираната престъпност и способността на обществото да се бори с нея. Едно от притесненията за България в този смисъл е, че страната ни има две правосъдни системи.

  Първата посланик Уорлик определи като съдебна система за богатите, властни и влиятелни хора, и благодарение на нея те се разхождат свободно по улиците, докато повечето българи вече не искат да търпят това.

  Втората правосъдна система е за обикновените хора. Голямото предизвикателство пред България е да установи върховенство на закона, която да гарантира, че няма двоен аршин в правораздаването, подчерта Уорлик. Той заяви още, че това е необходим инструментариум, който да включва на първо място ефективно МВР, което не само да извършва необходимите арести, но и да гарантира правата на гражданите и да събира годни за съд доказателства. На второ място е необходима ефективна прокуратура и на трето – способна и честна съдебна система, която да издава ефективни присъди. Американският посланик коментира, че правителството има политическа воля и е поело ангажимент за създаване на специализирани звена, които да осигурят ефективна връзка между тези институции, но засега борбата с организираната престъпност не е на необходимото ниво.

  Посланик Уорлик посъветва и да се обърне сериозно внимание на българския закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и даде пример с Германия и Швейцария, които имат изключително силно законодателство за замразяване авоарите на престъпниците. В САЩ пък не е необходимо да има влязла в сила присъда за това, а има процедура по гражданска конфискация и имуществото се запорира, а ако не се докаже престъпление, авоарите се размразяват и връщат на лицето.

  http://www.24chasa.bg

• Днес Православната църква чества смъртта на свети Методий Славянобългарски и свети Евтихий, патриарх Цариградски

  Днес честваме паметта на Свети Методий Славянобългарски, архиепископ на Панония. Месец април на шестия ден памет и житие на блажения отец наш и учител Методий, архиепископ Моравски.
  Свети Методий бил роден брат на равноапостолния Кирил. В ранната си младост той бил военен и в продължение на десет години управлявал една славянска област.
  Когато почувствал Божието призвание, се отказал от високия си пост и постъпил в манастир, намиращ се на планината Олимп в Мала Азия. След време при него дошъл и Константин.
  Князете на Моравия и Панония – Ростислав, Светополк и Коцел, поискали от византийския император Михаил III проповедници, които да разясняват Христовото учение на славянски език. В техните земи християнството било разпространено отдавна, но проповедниците били немци, служели и проповядвали на латински, и Христовото слово и Божието Евангелие не било разбирано от народа.
  Император Михаил и патриарх Фотий определили за това дело Константин Философ и брат му Методий. Но преди това двамата братя изнамерили богодадената славянска азбука – глаголицата, превели на славянски Новия Завет и необходимите богослужебни книги, и заминали за Моравия.
  По време на апостолската си дейност в Панония Методий бил ръкоположен от папа Адриан и станал архиепископ на Панония и Моравия.
  Той пострадал много от немските свещеници. Бил оклеветяван по различни начини: пред местния княз, че открито говорел за неговия нечист живот; пред Римския папа, че искал да откъсне Панония и Моравия от неговия диоцез; пред Цариградския патриарх, че много се е сближил с папата.
  В преклонна възраст трябвало навсякъде да се явява лично и да изобличава клеветите. Накрая неговите клеветници успели и той бил затворен за две години и половина. Бил пуснат от затвора след строго нареждане на папа Йоан VIII.
  След всички скърби, като възложил цялата си печал на Бога, свети Методий с двама свои ученици свещеници започнал да превежда тези книги, които не успял да довърши с брат си.
  Заедно с учениците си той превел целия Стар Завет без Макавеевите книги, Номоканона (Правила на Светите отци) и светоотеческите книги (Патерик). Свети Методий започнал превода през месец март и го завършил на 26 октомври. Завършвайки превода, той въздал достойна похвала и слава на Бога и на свети Димитър Солунски, в деня на когото завършил труда си.
  Починал на разсъмване на 6 април 885 година в свещенически ръце с думите: „В Твоите ръце, Господи, предавам духа си.“ Отслужили на латински, гръцки и славянски и положили тялото в съборния храм във Велеград. За погребението се събрало голямо множество народ. Всички със сълзи изпращали своя добър учител и пастир, станал всичко за всички.

  

  Свети Евтихий се родил в малоазийската област Фригия. Баща му бил на военна служба. Майка му била дъщеря на благочестив свещеник. Малкият Евтихий бил кръстен от своя дядо, от когото получил и първоначалното си образование и възпитание. Той проявил голяма склонност към учението и, когато навършил дванадесет години, родителите му го изпратили в Цариград да продължи образованието си. С голямо усърдие той изучавал духовните науки. Когато придобил достатъчно мъдрост, Евтихий решил да се посвети в служба на Бога, като остави светския живот и приеме духовен сан. На тридесетгодишна възраст бил ръкоположен за свещеник, а скоро след това бил възведен и в архимандритско достойнство, като му било възложено да се грижи за манастирите в Амасийската епархия. Като навършил 40 години, Евтихий бил избран за цариградски патриарх. По това време в Източната църква имало вълнения, възбудени от разни лъжеучители. За да се възстанови мирът в Църквата и да бъдат осъдени еретическите учения, през 553 г. бил свикан в Цариград Питея вселенски събор. Като негов председател патриарх Евтихий положил много усилия за защита на православното учение. Тогавашният император Юстиниан Велики, който отначало имал православни разбирания, временно се увлякъл от лъжеученията и започнал да покровителства еретиците. Евтихий, който смело пазел чистотата на църковното учение, изобличил императора за неговите неправославни възгледи. Затова по заповед на Юстиниан той бил изпратен на заточение, което продължило 12 години и 8 месеца. В края на живота си, малко преди да почине, Юстиниан се разкаял за заблужденията си. Той поръчал на своя наследник Юстин да върне Евтихий на патриаршеския престол. Това му желание било изпълнено. С възклицания: “Благословен грядий во имя Господне” народът радостно посрещнал патриарха – изгнаник. Наближавал краят на живота му. Само четири години и половина управлявал, светият изповедник Цариградската църква. През този кратък период той положил много усилия да утвърди православието и да издигне на по-голяма висота духовния живот на своето паство. Свети Евтихий починал на 70 години, прославен чрез своя живот и чудотворна сила. Мощите му били погребани в храма “Св. Апостоли”, а по-късно били пренесени от Цариград във Венеция.
  Честит имен ден на всички с името Страхил.

• Руският посланик: „Белене“ отговаря на интересите ви

  Дипломатът окачестви думите на министър Трайков като „излишно емоционални и противоречащи на стила на конструктивния диалог“

  

  Руският посланик в София Юрий Исаков заяви, че АЕЦ „Белене“ напълно отговаря на интересите на България.

  Дипломатът коментира пред кореспондента на ИТАР-ТАСС изказването на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, че подписаните споразумения между Националната електрическа компания (НЕК) и „Атомстройекспорт“ противоречат на националните интереси.

  Исаков окачестви думите на министър Трайков като „излишно емоционални и противоречащи на стила на конструктивен диалог, воден по проекта между представители на двете страни“.

  ИТАР-ТАСС припомня, че директорът на НЕК Красимир Първанов бе освободен от поста си заради превишаване на правомощията си.
  Коментирайки създалата се ситуация, руски експерти предполагат, че уволнението на директора на НЕК няма да попречи работата по проекта „Белене“ да продължи, предава още агенцията.

  Очаква се въпросът за строителството на АЕЦ „Белене“ да бъде в центъра на вниманието на следващото заседание на българо-руската междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, което ще се състои в Москва в близките дни.
  Министър Трайков ще оглави българската делегация, която излита за Москва в сряда, допълва ИТАР-ТАСС.
  Отново избухна скандал около проекта, който предвижда Русия да строи българската АЕЦ „Беленe“, пише московският в. „Комерсант“.
  Руската компания „Атомстройекспорт“ – структура на „Росатом“, и НЕК успяха най-сетне да подпишат в София във вторник поредното (12-о) допълнение към договора за изграждане на АЕЦ „Белене“.
  Документът предвижда до 1 юли страните да съгласуват окончателен договор, предвиждащ нови изисквания за сигурност във връзка с аварията в АЕЦ „Фукушима 1“ в Япония.

  Българският министър на икономиката Трайчо Трайков обаче сметна, че НЕК е превишила своите пълномощия и веднага след подписването уволни шефа на компанията Красимир Първанов, напомня всекидневникът.
  Властите на България редовно настояваха стойността на двублоковата АЕЦ да бъде намалена на 5 млрд. евро, а шефът на руската корпорация Сергей Кириенко заявяваше, че цената не може да е по-ниска от 6,4 млрд. евро, отбелязва изданието.
  Въпросите на сигурността може да станат допълнителен риск, който да забави изграждането на централата, твърди Александър Уваров, главен редактор на руския незaвисим сайт Atominfo.ru, цитиран в публикацията.

  През март България изпрати на „Росатом“ списък от 30 допълнителни условия,
  свързани със сигурността на АЕЦ, на които трябва да бъде даден отговор, посочва Уваров.
  Освен това, проектът все още не е одобрен окончателно от българските регулативни органи, подчертава експертът.
  Според източник на „Комерсант“ от бранша, основният риск, свързан с проекта, остават вътрешните противоречия на българските власти, които не могат да формират съгласувана позиция по договора, добавя вестникът.

  www.vesti.bg

• Без да е оторизирана, НЕК задължи България да изгражда АЕЦ „Белене“

  Министър Трайков: За някои хора руският натиск е по-силен от националния интерес

  Автор: Десислава Лещарска

  В нарушение на правомощията си директорът на държавната Националната електрическа компания (НЕК) Красимир Първанов е подписал обвързваща клауза с руската „Атомстройекспорт“, според която до 1 юни 2011 г. да се подпише окончателно споразумение за изграждането на АЕЦ „Белене“.

  Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков във вторник, малко след като НЕК обяви, че е подписан нов договор за удължаване на срока за работата по проекта „Белене“.

  Първанов е уволнен, а премиерът е информиран за случилото се, каза Трайков. Той допълни, че ДАНС ще се заеме със случая защо Първанов е превишил правомощията си.

  Разигралият се абсурд хвърля светлина върху всички вътрешни конфликти и скрити машинации около проекта „Белене“. Ако демонстрираната от министър Трайков изненада е истинска, това означава, че той е изолиран от преговорите и на практика няма контрол върху решенията на Българския енергиен холднинг (БЕХ), която е собственик на НЕК.

  На 31 март от НЕК съобщиха, че преговарят с“Атомстройекспорт“ (АСЕ) за подписването на документ за удължавана на времето за вземане на финалното решение за ядрения строеж, но за да се парафира такова споразумение, то трябва да бъдеодобрено от БЕХ.

  В понеделник, 4 април, руската държавна агенция ИТАР-ТАСС съобщи, че НЕК и АСЕ не могат да се споразумеят и никоя от двете страни не е готова на компромиси. От съобщението на НЕК във вторник не става ясно как е постигнат пробив в преговорите.

  „Грубо излизане от дадения мандат“

  „Преговорите с руската страна са приключили днес. Подписани са два документа. Единият е меморандум, който дава на двете страни три месеца, в които да направят допълнителни изследвания по отношение на критериите за безопасност. И това е добре. Второто обаче – Допълнение 12, което задължава страната ни до два месеца да подпише окончателен договор с обвързващи клаузи и което от гледна точка на г-н Първанов, който го е подписал, означава грубо излизане от дадения му мандат за преговори и за мен показва, че очевидно в България руският натиск понякога е по-силен от способността на някои хора, призвани да защитават националния интерес, да му се противопоставят. Затова освобождавам г-н Първанов от длъжността, натоварвам БЕХ да оформи такова решение и продължаваме да работим, в рамките, които имаме“, каза Трайков на спешно свикан брифинг в икономическото министерство.

  Въпреки уволнението на Първанов, обаче, подписаният от него договор остава в сила и страната ни отсега нататък ще трябва да действа в рамките на това, което е подписано днес, добави министърът.

  Такова действие е нищожно и невалидно, ако не е взето по правилата на Търговския закон и публичния устав, коментира по-късно Георги Миков, бивш директор на НЕК, по повод създалата се ситуация. Той уточни, че директорът изпълнява решенията на Съвета на директорите и на висшестоящите органи за управление и всичко опира до прилагане на този закон за управление на дружеството.

  Представител на „Росатом“, цитиран от РИА Новости, е заявил, че с подписания документ „страните се задължават до 1 юни да подпишат EPC (engineering, procurement, construction)-контракт за изграждането на „Белене“ и по такъв начин по-нататъшното изграждане на централата ще става в рамките на пълноценен документ.

  Съгласно подписания документ, на 1 юни 2011 г. България се задължава да парафира окончателен договор за изграждане на АЕЦ „Белене“ без да са ясни критериите за безопасност, какви допълнителни разходи биха означавали те и без да е договорена цена, обясни Трайков.

  Премиерът е информиран за случилото се, каза министърът и заяви, че сега отива при него, „за да разговаряме какви са вариантите ни“.

  „В Допълнение 12 се казва, че страните правно обвързано се задължават до 1 юни да се договорят за цената. Това само по себе си е безсмислено и е глупост, защото ако на тази дата не сме се разбрали – кой е виновен? Коя от двете договарящи страни е виновна, че не сме се разбрали? Така че това е документ, на който на г-н Първанов му беше изрично забранено да подписва. Беше съгласуван друг текст, а днес той е подписал документа с текста във версията, която беше забранено да подписва“, каза Трайков.

  Той допълни, че ще помоли Бойко Борисов да натовари ДАНС да провери дали има надхвърляне на отговорности, с каква мотивировка е действано и дали от това произтича някаква заплаха за националните ни интереси.

  На въпрос, ако не се договорим в срок за цената, какви ще са последствията за България, има ли неустойки и кой ще ги плаща, Трайков отговори: „Това е въпрос, който предстои да бъде анализиран. Обстановката, в която се оказахме, е всичко друго, но не е и нормална“.

  Министърът уточни, че тепърва ще реши кой ще поеме поста на Красимир Първанов.

  „Май стана много голяма беля“

  Красимир Първанов е бил предупреден, че ще бъде уволнен като директор на НЕК, ако подпише меморандума за АЕЦ „Белене”, който Русия иска. Това означава, че е оказан много сериозен натиск, което показва, че националната сигурност на България е заплашена и е пробита, коментира Мартин Димитров, съпредседател на Синята коалиция и председател на икономическата комисия в НС.

  Той добави, че не е виждал подписаните документи, но вероятно те правят проекта „Белене” необратим. Тоест, днес май стана много голяма беля, една от големите бели в историята на България, смята Мартин Димитров.

  Шефът на НЕК може да е бил упълномощен от премиера Борисов

  В първи коментар на събитията бившият енергиен министър Петър Димитров (БСП) заяви, че шефът на НЕК може да е получил мандат от премиера Бойко Борисов за подписване на документите с АСЕ. „Не допускам шефът на НЕК на своя глава да излезе извън рамките на закона и дадения му мандат, освен ако не е авантюрист“, коментира каза Димитров и добави, че трябва да се изчака реакцията на премиера.

  През последните седмици позицията на премиера Борисов беше, че България трябва да строи „Белене“, независимо от цената и от поисканото от ЕК преразглеждане на проекта. Паралелно с това Борисов демонстративно скастри икономическия си министър Трайков, който си позволи да критикува публично близкия му приятел Валентин Златев, директор на „Лукойл-България“. Междувременно Златев бе „осветен“ и като участник в преговорите за АЕЦ „Белене“, но не като представител на българското правителство, а на руската корпорация „Росатом“.

  Ръководството на икономическото министерство бе изолирано не само от преговорите за цените на горивата, но и от тези за „Белене“, тъй като не се разбирали с руснаците.

  Какво съобщи НЕК

  Малко преди НЕК да съобщи за подписаните документи, министър Трайков коментира, че преговорите за АЕЦ „Белене“ са в юридически вакуум, защото действието на последното удължаване на споразумението с руската страна изтече на 31 март.

  Според разпространеното от държавната електрокомпания съобщение, между НЕК и „Атомстройекспорт“ (АСЕ), които са страни по проекта „Белене“, на 5 април са подписани меморандум за разбирателство за изграждането на централата и Допълнение 12 към договора за АЕЦ „Белене“, с което се отлагат за три месеца всички дейности по строителството. Отлага се и производството на оборудване, което още не е стартирало.

  Чрез подписаните документи, които влизат в сила със задна дата – от 31 март – страните удължават действието на споразумението между НЕК и АСЕ до 30 юни 2011 г., съобщиха от НЕК, без да споменават за обвързващата клауза. Основният акцент на работата през следващите три месеца ще бъде разглеждане на документация от водещи европейски ядрени специалисти по сеизмология и радиационна безопасност, за да бъдат уточнени допълнителни условия за безопасността на централата, се казва в съобщението на НЕК.

  В случай че международни, европейски или български органи по атомна енергетика представят нови изисквания, свързани с безопасността, двете страни ще положат всички усилия, за да може проектът да отговаря на подобни изисквания, посочват от НЕК.

  Срокът на подписаните досега 11 допълнения към основния договор за АЕЦ „Белене“ от 29 ноември 2006 г. изтече на 31 март т.г.

  Основната цел на руската държавна компания „Росатом“, която е собственик на АСЕ, беше София да подпише поредно допълнение към договора за „Белене“, което да направи проекта необратим. Това стана ясно още в началото на февруари, когато бе режисирано „изтичане“ на вътрешна кореспонденция в „Росатом“, съдържаща предложения за отказ от проекта АЕЦ „Белене“ и завеждане на съдебен иск срещу българската НЕК.

  В първоначалния си вариант допълнение 12 към договора бе за изпълнение на дейностите в периода 2011-2014 г.

  Проектът АЕЦ „Белене“ е роден с „изначален грях“

  Преди да дойде новината от НЕК, министър Трайков коментира пред репортери, че е сигурен, че преговорният екип ще се справи с мандата, даден му от министър-председателя и ще договори тримесечен мораториум при изгодни за страната ни условия.

  В тези три месеца ние ще искаме нашата страна да не се натоварва с допълнителни ангажименти, преди да е постигнато споразумение за цената на централата, изтъкна Трайков. Проектът за АЕЦ „Белене“ е роден с един „изначален грях“ – подписано е споразумение за 673 млн. евро преди да е договорена ескалацията на инфлацията за тях, както и по целия проект, каза Трайков. Ние сме започни да плащаме, нещо се произвежда, но още не е ясна каква е крайната цена, поясни министърът, преди да се разбере, че шефът на НЕК е подписал обвързваща клауза.

  Правителството поиска тримесечен мораториум върху проекта „Белене“ след ядрената катастрофа в Япония в резултат на опустошителното земетресение на 11 март и заявлението на Европейската комисия, че ще преразгледа положителното си становище за изграждането на руската централа в България. На 16 март говорител на еврокомисаря по енергетиката заяви, че това се налага, тъй като в момента няма инвеститор в проекта и на практика липсва партньор, с който Брюксел да води диалог. Комисар Гюнтер Йотингер, чиято родна Германия побърза да затвори най-старите си атомни централи след аварията в японската „Фукушима-1“, поясни, че трябва да се направят допълнителни изследвания за геоложката и техническата безопасност.

  От съобщението на НЕК става ясно, че през последните две-три седмици вече е направен „Анализ и обосновка на безопасността на блоковете – от гледна точка на сеизмологията и на природните бедствия – в 600 страници, изготвен от водещи европейски ядрени специалисти“. В преговорите с АСЕ е започнало и обсъждането на този анализ, съобщиха от НЕК.

  Към момента не е ясно кога могат да започнат преговорите с Брюксел за „Белене“ и най-вече с кой инвеститор, при положение, че засега такъв няма. Българското правителство отказва да вложи и лев в централата, но държи да има дял в нея от 51%. Според меморандума от ноември м.г. между НЕК и „Росатом“, българската държавна компания държи 51% от проекта, а руската държавна корпорация – 47%. Европейските инвеститори, които „Росатом“ успя да привлече, са френската технологична компания „Алтран“ (Altran) и финландска „Фортум“ (Fortum Corporation), съответно с по 1 процент.

  През февруари, когато за пореден път притиснаха София да подпише Допълнение 12 към договора за АЕЦ „Белене“, от „Росатом“ изтъкнаха, че ако това не стане, „Атомстройекспорт“ ще изгуби правни основания за продължаване на работата по проекта и изливането на бетона няма да стане в рамките на 2011 г. Тогава от „Росатом“ твърдяха, че това може да повлияе на цената на АСЕ, а инвеститорите да загубят конкурентно предимство, тъй като по план АЕЦ „Белене“ трябва да влезе в експлоатация преди другите проекти в региона.

  Източник: Mediapool.bg

• Населението на България намаляло с половин милион. Над 400 000 българи емигрирали за 20 години

  Населението на България е намаляло с близо 582 хил. души за последните десет години. Това показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) от националното преброяване през февруари тази година

  Според тях към 1 февруари в България живеят 7 351 633 души.

  Най-много е нараснал делът на хората над 65 години, или над пенсионна възраст, сочат данните на НСИ.

  Преди десет години те са били 16.8% от населението, а сега вече са 18.9 на сто. За последните десет години са емигрирали близо 193 хил. българи, съобщиха още от НСИ.

  В най-големия град в страната, София, живеят над 1.27 млн. души. Населението на Пловдив е близо 332 хил., а на Варна – 330.5 хил.

  За периода 1992 – 2011 г. емиграцията се оценява на 410 472 души, сочат експресни резултати от националното преброяване, представени на пресконференция в Националния статистически институт (НСИ).

  Проявяват се интензивни миграционни процеси. Емиграцията се оценява като изменение на броя на населението, дължащо се на броя на лицата, които отсъстват от страната за период, по-голям от една година към датата на преброяването.

  За целия период от 1992 г. до 2011 г. поради отрицателния естествен прираст населението намалява със 733 784 души.

  За периода между преброяванията през 2001 г. и предходното през 1992 г. намалението на населението поради отрицателния естествен прираст е с 344 697 души.

  За периода 1 март 2001 г. – 1 февруари 2011 г. намалението на населението поради влиянието на този фактор е с 389 087 души.

  Най-същественият фактор за намаляването на населението са измененията в равнищата на раждаемост и смъртност.

  Намалението на броя на населението започва от 1990 г. и намалението на населението поради естествения прираст значително превишава фактора външна миграция, отбеляза Финка Денкова – директор на Дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ.

  Източник: http://kafene.net/

• Еврочиновници се возят на незаконен лифт до Седемте езера

  Съобщение за медиите на Алианс за национален парк Рила, Български център за зелена икономика и Национално движение „Екогласност”

  След като през 2008 г. 148 000 български граждани отправиха петиция до Европейската комисия да спре незаконното строителство на път, лифт и писта към Седемте езера в Рила, едва вчера еврочиновници от Генерална дирекция „Околна среда” на ЕК посетиха мястото на вандалската сеч на 200 декара рилски гори.

  Министерството на околната среда и водите твърди, че това е дело на „неизвестен извършител”, въпреки че фирмата „Рила Спорт” построи и обслужва лифта и дава под наем ски на скиорите, спускащи се по пистата, направена от „неизвестния извършител”.

  Дошлите от Брюксел еврочиновници трябваше да установят на място фактите на унищожаването на природата в националния парк Рила, който е европейско природно наследство.

  Вместо да поканят при посещението си петиционерите-природозащитници, представлявани от гражданските групи „Зелени Балкани” и Граждани за Рила, ръководителят на мисията Жан-Франсоа Бракеланд, шеф на правен отдел съм ГД „Околна среда” и сътрудниците му пристигнаха на мястото на сечта с подбудителя и Славейко Стайков – директор на Фирмата „Рила Спорт” и покровителстващия го чиновник от МОСВ – Михаил Михайлов, шеф на дирекция по „опазване на природата”.

  Евроиновниците се качиха на незаконния лифт и се разходиха до Седемте езера като на връщане заявиха, че не се забелязват нарушения на европейското право и че обмислят прекратяване на наказателната процедура срещу правителството на България за сечта в Рила поради липса на видими нарушения.

  Приложени снимки: Жан-Франсоа Бракеланд, шеф на правен отдел съм ГД „Околна среда” на ЕК се вози на незаконния лифт до Седемте езера на Рила

  Никой от тях не даде смислен отговор на въпроса как са стигнали до този извод, след като са посетили мястото на престъплението само с извършителите и покровителите им и без петиционерите, които да им покажат къде е била изсчената гора.

  Природозащитната общност е възмутена от този скандален акт на безотговорно отношение на еврочиновници към преките им задължения и свиква протест утре от 10.00 ч пред сградата на ЕК на ул. „Московска” 9. под надслов: Еврочиновници пренебрегват европейското право в Рила и се возят на мутренски лифт.

  Разполагаме с богат снимков материал за цялото вандалското дело срещу природата в Рила от започването му през 2007 г. до сега и ще го предоставим на Европейския парламент при посещението на мисия на парламента в България през юни. Ще настояваме също комисарят по околна среда Янес Поточник да даде в пленарна зала на ЕП обяснения за безотговорното поведение на подчинените му еврочиновници по случая с Рила.

  Протест за Рила и Пирин пред сградата на Европейската комисия
  

  Във връзка с посещението, природозащитници в София се събират за протест на 6 април, от 10.00 часа, на ул. Московска 9, където комисията ще се срещне с редица организации за обсъждане на проблемите.
  Комисията от Брюксел стана обект на критика от поддръжниците на жалбата, защото при посещението в Пирин и Рила вчера (понеделник 4 април) бяха придружени от служители на Министерството на околна среда и водите, както и от местни бизнесмени, но жалбоподателите не бяха поканени. Ясно е, че от МОСВ и от местния бизнес няма да им кажат детайлите за щетите, които се нанасят на Седемте рилски езера, на природните паркове и на горите.
  Протестиращите утре в протеста си ще акцентират върху факта, че направена по този начин, проверката на комисията е обречена на неуспех да се изяснят незаконните действия.

  ––––-
  На снимките: Жан-Франсоа Бракеланд, шеф на правен отдел към ГД „Околна среда” на ЕК се вози на незаконния лифт до Седемте езера на Рила.

  .

  

• За провинилите се – амнистия, за данъкоплатците – наказание. Тук е така

  Автор: Светлана Георгиева

  Театърът, който се разиграва пред данъкоплатците за това кой кого е изнудвал във фонд „Земеделие“, все пак успя да излъчи основното си послание – че се „осигурява предимство на проблемни проекти, неотговарящи на правилата на програмата“ и че тези проекти „са разработвани от определени консултантски фирми“.

  Тази „новина“ я консумираме от 10 години, а директорите на фонда за подпомагане на производителите на селскостопанска продукция редовно преминават през прокуратурата, където по настояване на Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ, беше създадено звено за разследване на измами с пари от еврофондовете и оперативните програми. Там вероятно са пийвали кафе на приятелска раздумка, защото

  наказани няма

  Тези дни дългогодишният директор и осветен агент на Държавна сигурност Асен Друмев (заемал поста от август 2001 до май 2007 г.) беше оправдан окончателно по обвиненията за сключване на неизгодни сделки и за злоупотреба със средства по програма САПАРД. А той беше, общо взето, единственият стигнал до съд представител на висшата администрация в сектора на земеделието.

  Всички останали явно са по презумпция оневинени или амнистирани, както е модерно да се казва, когато ще се харчат парите на данъкоплатците. А уличената във фалшификация на немската си диплома бивша директорка Калина Илиева дори не е била обект на разследване.

  Преди седмица СДС поиска оставката на министъра на земеделието Мирослав Найденов и на изпълнителния директор на фонд „Земеделие“ Светослав Симеонов заради писмо на Симеонов до Калина Илиева, в което като бивш неин заместник се оплаква от натиск от кабинета на Найденов определени фирми да печелят проектите.

  Споменаха се имена на компании, свързани с ръководството на Асоциацията на земеделските производители. Неин бивш изпълнителен директор, както припомниха медии, цитирани от „Дойче веле“, е сегашният зам.-министър на земеделието Светла Боянова, чийто съпруг пък е шеф на отдел „Правен“ във фонд „Земеделие“. Това обаче по логиката на управляващите не е конфликт на интереси, а привличане на добри експерти.

  Както казват от СДС, има само три възможни варианта – или министерството, или фондът,

  или и двете институции са пропити от корупция

  но логически вариантът всъщност е един.

  Спецзвеното към Върховната касационна прокуратура потвърди, че разследва за търговия с влияние неизвестен високопоставен служител от министерството на земеделието за вземане на решение по проекти в полза на определени консултантски фирми.

  Така прокуратурата директно изобличи в лъжа прессъобщенията на фонд „Земеделие“ и на земеделското министерство, според които разпространеното писмо било „поредният фалшив документ на Калина Илиева“ с подадена към Светослав Симеонов сламка, че подписът му бил фалшифициран. Поемайки я, самият Симеонов затъна в собствените си противоречиви обяснения пред медиите, като ту обяснява, че е написал писмото под натиска на Илиева, ту отрича въобще да го е писал.

  Поведението му обаче си има естествено обяснение, като се има предвид, че понеже „не става за началник, но е добър експерт“, както каза патронът му Найденов, спешно беше пратен като земеделско аташе в Брюксел. По същия изпитан метод навремето Тодор Живков изпращаше за посланици стъпилите накриво от „правата линия“ свои приближени. Схемата работи отлично и днес – Симеонов ще изпадне в тотална амнезия по отношение на миналото си във фонд „Земеделие“.

  А там, откакто ГЕРБ е на власт, беше намерен лесен и ефикасен начин за решаването на проблемите с изразходването на европейски средства –

  грешките и злоупотребите безнаказано да се покриват

  от бюджета.

  Преди да бъде официално наложен този управленски курс, публично се разигра абсурден по същността си спор между министъра по еврофондовете Томислав Дончев и финансовия Симеон Дянков. Дончев предложи амнистия на 20 млн. лв. по общински проекти, защото общините били подведени от служители от фонд „Земеделие“. За отговорността на тези служители, разбира се, не беше спомената и дума, защото явно са амнистирани по презумпция. Дянков пък ритуално се окахъри от идеята – че щяла да даде лош знак за спазването на правилата.

  Накрая за всички провинили се местни и държавни чиновници дойде хепиендът – с правителственото решение от бюджета да бъдат заделени до 70 млн. лв. в специален компенсационен фонд, който да покрива нарушенията по европроекти на общините.

  Както и да я погледнеш, философията на тази политика не допуска повече от една трактовка. И неотдавна читател на „Дневник“ я изрази кратко и ясно с коментара си: „А така – амнистирайте ги. А всеки,

  който си плаща данъците, трябва да бъде наказан най-строго

  Друг читател цитира по същия повод мисълта на Гьоте: „Тaм, където глупостта е образец, разумът е безумие.“ Уви, няма какво повече да се добави освен заключителното „Тук е така“. А Европарламентът нека си обсъжда доклада за усвояването и злоупотребите по САПАРД и да изразява колкото си иска „дълбока загриженост“ заради „съмненията за изключително висок процент на измамите“ в България, станали през 2009 г.

  Източник: http://www.dnevnik.bg/

• Four States Consider Legislation Barring Distressed Sales as Comparables

  Illinois and three other states – Maryland, Missouri and Nevada – are considering legislation that would prohibit or restrict the use of distressed sales as comparable sales as a part of a residential real estate appraisal.

  Industry professionals are concerned that the prevalence of distressed sales, and their subsequent use as comparables, is resulting in the appraised value of residential properties not matching the contract sales price, or in the case of new construction, the cost to build.

  “The notion that you are going to excuse foreclosures from the calculation of value means that as much as you would like it to be higher, the value you are assigning the house will be overstated,” says President and Chief Executive of the Nevada Bankers Association Bill Uffelman, according to USBanker. “It will be contributing to a new bubble.”

  The Illinois legislation, known as HB 0092 would prohibit appraisers for the next five years from using as a comparable sale “a residential property that was sold at a judicial sale at any time within 12 months.”

  The Nevada legislation would prohibit the use of foreclosures and short sales. The prohibitions contained in the Maryland legislation are somewhat broader and include any property that was sold under “duress or unusual circumstances, such as a foreclosure or short sale.”

  There is, however, conflicting language in the Maryland legislation that appears to allow for the use of distressed properties as comparables if the appraiser takes into account factors such as the motivation of the seller, the condition of the property and the property’s history or disposition before the sale. Appraisers in Maryland will oppose this legislation during a hearing March 29.

  If these bills were enacted into law, appraisers would be put in the difficult position of having to choose which law to violate. Appraisers are required to adhere to comply with the Uniform Standards of Professional Appraisal Practice in federally related transactions. The standard mandates that appraisers “must analyze such comparables sales as are available.” Further, the standard cannot be voided by a state or local government.

  Not following USPAP could subject the appraiser to having action taken against their license. Therefore, appraisers would have to make the decision to commit a USPAP violation – which in the case of federally related transactions would be a violation of state law – or to violate the law prohibiting the consideration of distressed sales as comparables.

  www.chicagoagentmagazine.com

• Алберт Айнщайн: Десет правила за живота

  Винаги мисля за това, че моя вътрешен и външен живот са основани на работата и мислите на другите хора, живи и умрели и че аз съм длъжен да се развивам, за да мога да дам на света толкова, колкото съм получил и продължавам да получавам и сега.

  Алберт Айнщайн

  Айнщайн е бил великолепен, гениален физик. Открил е много физически закони и е изпреварил много учени от своето време. Но хората го наричат гений не само заради достиженията в областта на физиката. Професор Айнщайн бил философ, който ясно разбирал законите на успеха и ги обяснявал така обикновено и добре, както своите уравнения. Това са 10 цитата от забележителния списък на неговите изказвания – десет златни урока, които може да използваме във всекидневния си живот.

  1. Човек, който никога не е грешил, никога не се е опитвал да направи нещо ново.

  Повечето хора не се опитват да направят нещо ново, поради страх от грешки. Но от тях не трябва да се страхуваме! Често човекът, претърпял поражение, научава за това, как да побеждава повече от този, при когото успеха идва изведнъж.

  2. Образованието – това е онова, което остава, след като човек забрави всичко, което е учил в училище.

  След 30 години Вие съвсем точно забравяте всичко, което се е налагало, да запомните в училище. Запомняте само онова, което сте научили сами.

  3. В своето въображение аз съм свободен да рисувам като художник. Въображението е по- важно от знанието. Знанието ограничава. Въображението обхваща целия свят.

  Когато си дадете сметка, колко далече е стигнало човечеството след пещерната ера, силата на въображението се усеща в пълен мащаб. Това, което имаме сега, е достигнато с помощта на въображението на нашите предци. Това, което ще бъде в бъдеще. Ще бъде построено с помощта на нашето въображение.

  4.Тайната на творчеството е в умението да скривате източника на своето вдъхновение.

  Уникалността на Вашето творчество често зависи от това, до колко добре умеете да криете своите източници. Може да Ви вдъхновяват други велики хора, но ако сте в положение, че Ви гледа целия свят, трябва да изглеждате уникални.

  5. Ценността на човека трябва да се определя по това, какво е способен да даде, а не по това, което е способен да получи. Старайте се да станете не успешен, а ценен човек.

  Ако погледнете световно известните хора, може да видите, че всеки от тях е дал нещо на този свят.Трябва да давате, за да имате възможност да взимате. Когато Вашата цел стане увеличаване на ценностите на света, Вие преминавате на следващото ново на живот.

  6.Има два начина да се живее: може да живеете така, сякаш няма чудеса, и може да живеете , като че ли в този свят всичко се явява чудо.

  Ако живеете, сякаш нищо на света не е чудо, то ще може да правите всичко, което поискате и пред Вас няма да има препятствия. Ако живеете така, сякаш щелия свят е чудо, ще можете да се наслаждавате и на най-малките прояви на красота в този свят. Ако живеете едновременно и по двата начина, то Вашия живот ще бъде щастлив и продуктивен.

  7. Когато изучавам себе си и начина си да мисля, аз стигам до извода, че дарбата за въображение и фантазия са значили за мен повече, отколкото всякакви способности за абстрактно мислене.

  Мечтите за всичко, което бихте могли да постигнете в живота – това е важен елемент на позитивния живот. Позволете на Вашето въображение свободно да блуждае и да създава свят, в който бихте искали да живеете.

  8. За да станете безупречен член на стадо овце, нужно е, на първо място да бъдете овца.

  Ако искате да станете успешен предприемач, трябва да започнете да се занимавате с бизнес още сега. Ако искате да започнете, но се страхувате от последствията, това до нищо няма да Ви доведе. Това е справедливо и в други области на живота: за да спечелите, най- напред трябва да играете.

  9.Трябва да изучите правилата на играта. А след това, трябва да започнете да играете по- добре от всички.

  Научете правилата и играйте по- добре от всички . Просто, както всичко гениално.

  10. Много е важно, да не преставате да задавате въпроси. Любопитството не случайно е дадено на човека.

  Умните хора винаги задават въпроси. Питайте себе си и другите хора, за да намерите решение. Това ще Ви позволи да узнавате новото и да анализирате собствения си ръст.

  Източник: lamqta.com

• ЗЛАТЕВ, БОРИСОВ, ЖИВКОВ. ТОЧКА НА ПРЕСИЧАНЕ – ПРАВЕЦ

  България все още се командва от Правец, дори днес след повече от 20 години на Преход. Също като по времето на Тодор Живков. Напомни ни го публично шефът на “ЛУКОЙЛ България”– Валентин ЗЛАТЕВ.

  Ако и вие си задавате този въпрос, част от отговорите се намират на страниците на книгата“ПРАВЕЦ. ХРОНИКИТЕ НА ЧАСТНИЯ ГРАД”, която вече е на пазара.
  

  

  В нея ще прочетете:

  Как емблематичният Правец – градът на Тодор Живков и първите български компютри се превърна в един от “частните градове” на България.

  Каква е причината медиите да се отнасят към темата за Правец и случващото се зад табелата с надписа на града като към покойник – или добро или … нищо.

  Как се живее в европейски “частен град”.

  Как изглежда едно от истинските лица на октопода.

  Как се става първокласен частен инвеститор с … държавни пари.

  Каква е формулата, по която Васил Златев, кмет на Правец по времето на Тодор Живков и баща на Валентин Златев, от осъден в първите години на демокрацията се изкачи до престижното пето място в топ 100 на най-богатите българи за 2010 г.

  И още за  технологията на властта и зависимостите.

  
  

  “ПРАВЕЦ. ХРОНИКИТЕ НА ЧАСТНИЯ ГРАД”, се издава от  Сдружение за насърчаване на гражданската активност.

  Източник: http://chara.blog.bg

  
  
• Балада за български герои (видео)

  45-минутен документален авторски филм на Илия Троянов показва България, каквато германският зрител не е и сънувал. Става дума за уникален, заснет в България през 2007 г. съвместен проект с националния канал ZDF, който също показа филма. Рядко германският зрител е бил разтърсван така немилостиво от сблъсъка с чудовищната комунистическа действителност в една страна на Източна Европа.
  Също така рядко от екрана са се чували толкова директни и неподправени описания на абсурдната днешна действителност в страна, от неотдавна членка на Европейския съюз.

  
  .

• <<
• 1
...
• 329
• 330
• 331
• 332
• 333
• 334
• 335
• 336
• 337
• 338
• 339
...
• 414
• >>