Всички авторски страници

Авторски

• Две мнения за Бойко

  Блудният син се завърна

  Автор: ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ

  Не съм кой знае колко изненадан, но му се чудя на акъла на българския премиер. Струва ми се, че не осъзнава накъде се е запътил.

  Както и да е аз оставам с убеждението, че е вярно твърдението за наличието на компрометираща информация във ръцете на определени задкулисни кръгове, към които принадлежи и Алексей Петров, и пред заплахата от публикуването ѝ премиерът не може да устои.

  Както и да е всеки наблюдател може да констатира голямата промяна в поведението на премиера, поставила началото си със реинтегрирането на Петко Сертов в премиерската администрация. Не става дума за някакви специално персонализирани нападки към споменатата личност. Иде реч за пропадане в помийната яма на цялата премиерска риторика, от встъпването му в длъжност до този момент, против тройната коалиция, против държавна сигурност и тем подобни. И ако в страната, все още може да се намерят непросветени хора, които да се оставят подвластни на риторичните манипулации то вън от България шансовете за успех в тази посока клонят с бързи темпове към нулата.

  От началото на встъпването във функции това правителство, особено чрез работата и позициите на министър Цветанов, започна да отчита положителни резултати във правоохранителната област. Тази тенденция обаче срещна явната съпротива на участващите във правораздавателната област в цялата верига като се започне от следствения процес и се завърши във съдебната зала. Всеки външен наблюдател констатира, че във правораздавателната област, освен приказки без покритие, до този момент няма нищо на мегдана. Нещо повече на министър Цветанов вече са извадени зъбите и той и да се опита да хапе ще се получи смукане вместо хапане. Странно е дали той осъзнава в какво положение се озовава, приемайки да консумира всичко, което му се сервира от неговата политическа фамилия.

  Първо премиерът съвсем съзнателно го хвърли на кучетата, обявявайки го преждевременно за кандидата на ГЕРБ за президенският пост. Само, човек, който не познава българската действителност, можеше да не проумемее тази маневра на Борисов. Това е стар и изпитан метод, употребяван неведнъж във близкото минало. Защо засягам този въпрос ? Защото той е пряко свързан със правораздавателната област и с нейното бъдеще. Тук, както се казва, е заровено кучето. Ако при предстоящите президенски избори се допусне в креслото на президента да седне човек, неконтролиран от тъй наречените задкулисни криминализирани кръгове, обслужващи корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност, това означава, че те ще изгубят днешните си позиции във правораздавателната система. Както всеки разумен човек ще разбере, залогът е твърде голям. В арсенала на оръжията в битката за запазване на позиции третата фаза от серията активни мероприятия /ПОТОП /, в която се предвиждаха и видеоклипове, засега се отлага. Това отлагане не става без ангажименти от страна на премиера. За съжаление той може би осъзнава, че този му ход едва ли е най-добрият. Може би осъзнава, че в крайна сметка ще бъде употребен както и други и изпратен на бунището при Желев и подобни. Това го дестабилизира и той изрече през последният месец редица неприемливи за положението му твърдения. Започвайки от постановката, при която обърка 18 % с 18 пъти увеличение на цени на ток при отсъствие на АЕЦ Белене. Ако българите са загубили чувствителността си и приемат такива издънки със безразличие, това съвсем не е валидно за канцелариите на външните партньори на Б-я. Всъщност две събития в Б-я са несъвместими – строежа на АЕЦ Белене и борбата със корупцията по високите етажи на властта както и с организираната престъпност.

  Проектът АЕЦ Белене е базата на тези две ракови заболявания на България. Това не е някакво си екстравагантно мнение, а твърдение, базирано на добро познаване на предисторията. Двама министър-председатели на България в различни периоди от време си отидоха, точно защото застанаха на пътя на руската стратегия за Б-я и се опитаха да защитят трайния български интерес. Колкото и екстравагантно да звучи, става дума за конкуриращите се Иван Костов и Жан Виденов. Макар че звучи малко невероятно за широката публика, истината е такава. Ако Иван Костов беше приел предложението да подкрепи проекта Белене, резултатите от урните през 2001 година щяха да бъдат различни. Да, но той отказа. Е, както често се случва в България друг побърза да предложи услугите си. И този друг дори има наглостта да претендира за титлата български цар. Знам, че има хора, които веднага ще скочат с обвинението за продажбата на Нефтохим. Първо става въпрос за несъизмерими събития. Второ, вярно е, че след като предшественикът му бе свален поради отказа си да отстъпи пред руският интерес, Костов имаше задължение да изпълни определени ангажименти. Какво да правим? Животът и хората не са нито само черни нито само бели. Това важи и за споменатите двама.

  Премиерът знае дори по-добре от мен тази реалност и очевидно прави опит да не е следващият. Нещо повече, в объркването си започва да бъбри малко повече и за разни авантюри да дава съвети по големи проблеми, намиращи се фреално вън от възможностите на Б-я. С добри чувства към него е редно да му се припомни, че е премиер на най-корумпираната и най-бедна страна в Европейския съюз. Премиер на единствената страна в Европейския съюз, чийто президент е бил нискоразряден агент-доносник в една институция, която вече 65 години работи против интересите на българите със криминални методи и средства. Премиер на една страна, в която вътрешен министър е било лицето Румен Петков, с когото днес премиерът е единомишленик по въпроса за АЕЦ Белене. Премиер на една страна, от която Румен Петковци и тем подобни са прокудили повече от един милион българи в разцвета на силите си да работят по чужбина. Да раждат деца по чужбина да плащат данъци там и т.н. Когато премиерът се оплаква от свитото потребление на горива, няма ли кой в България да събере смелостта да му съобщи сметката каква би била, ако тези хора не бяха прокудени от ширещата се копупция и организирана престъпност да търсят късмета си по чужди земи. Убеден съм, че мнозина могат да го кажат, но по непонятни за мен причини мълчат. Знае ли премиерът какво отвръщение буди у тези млади и трудоспособни българи фактът, че той приема в сградата на Министерския съвет някой си Алексей Петров като партньор във социалния диалог.

  В последните си изяви във връзка с цените на горивата Борисов постави всички възможни рекорди по популизъм и манипулация. Особенно с твърдението, че ако Лукойл излезе във 4 месечен ремонт, щял да лиши бюджета от 2 милиарда лева. Няма ли кой да каже на премиера, че тези пари се внасят от българския потребител а Лукойл е само посредник-събирач. Потребителят, ако не купува от Лукойл, ще купува от конкурентноспособния внос и единствен губещ ще бъде само Лукойл а всички други ще са печеливши. Няма да влизам във подробности по тази тематика, защото Иван Костов и министър Трайков достойно и аргументирано я изложиха пред българите. Който е искал, е прочел и разбрал. Но на този фон контрастира позицията на премиера, който застава направо на позициите на ретроградната комунистическа номенклатура, която често пъти в миналото е шамаросвал словесно.

  Всъщност илюзия е, че формиралите се по време на комунизма дипломати, юристи, полицаи, разузнавачи, контраразузнавачи и други подобни категории, свързани с управлението, са били добри специалисти, които могат да дават добри резултати при новите условия. От тази категория изключвам чисто техническите категории – инженери, агрономи и т.н. Когато говорим за първата категория, лесно се разбира проблематиката, ако отчетем, че базата, върху която те са построили своите познания и опит, е нездрава – марксизма, атеизма отхвърлянето на исторически натрупалият се опит у европейската цивилизация в областта на правото, в което правото на частна собственост е фундамент, докато по времето на комунизма в България самата възможност за съществуването на това право беше отхвърлена и заменена с понятието лична собственост. Това е прецедент във цялата история на човечеството. В тази сфера двата тоталитаризма се различават коренно. Фашизмът не отрече това право а само не го зачиташе, когато му беше изгодно. Другата спомената черта – агресивният атеизъм – доведе до разграждане на цялата ценностна система, изградена и наследена в обществото от християнството. Тя бе обявена за враждебна и подлежаща на унищожение от комунистическата атеистична ценосттна система. Така че тук най-простата аналогия е със строежан на една на вид хубава къща, но на пясъчна основа. Непризнаването на тази проста реалност е основната причина България да прокуди такава голяма част от човешкото си богатство по чужди земи, за да продължат да спъват нейното развитие паразитите от комунизма от рода на Георги Първановци, Румен Петковци, Алексей Петровци, Цвятковци, Гоцевци и цялата плеяда доброволно предложили им си да ги обслужват от рода на Желювци, Сакскобургготски, Софиянски и прочие.

  Мислещите хора все пак се запитват къде са другите в тази очертала се нова обстановка, създадена от задкулисните споразумения на премиера. Къде и какво мисли министър Цветанов или пък министър Трайков? Съпричастни ли са на задкулисните споразумения на премиера. Това че ги приемат, засега е пред очите на всички. Но ако не искат да отекат в канализацията, в техен интерес е да се замислят и да съберат малко повече кураж. Ако премиерът заплашва да иска някому оставка, то е нормално и от другата страна да му се даде знак че могат да му се предложат оставки, без той да ги е искал. Въпреки че се влиза в преизборен период, добрите министри в правителството трябва да се замислят за възможностите по-смело и по-достойно да защитят труда и усилията си във посока на официално заявените цели пред българите.

  Министър Цветанов трябва да се замисли по-сериозно и по един друг капан, който му постави премиерът. Казуса Шенген. Кое налага това бързане и липса на търпение по този казус. Да не би страната, която определя България за троянски кон в ЕС, да настоява да се вкара пробитото българско гърне в европейската система. Нима министър Цветанов не осъзнава, че пробитата българска правораздавателна ситема не е в състояние да гарантира сигурност на гражданите от настоящата шенгенска зона. Нещо повече, дали той не разбира, че не разполага с ресурс да промени положението във тази система, докато представител на културата на комунистическата Държавна сигурност се е разположил в президенското кресло и разполага със квоти. Трудноразбираемо е защо министър Цветанов като един Гюро Михайлов се съгласява да носи отговорност за област, в която не може да оказва влияние. Нима не успя да разчете досега посланието от ЕС – правоохраняване не е еднозначно с правораздаване.

  Източник: http://frognews.bg/

  ––––––––-

  ВЕСЕЛИНА ТОМОВА: ЗАЩО БОЙКО НЕ АРЕСТУВА РУМЕН ОВЧАРОВ?

  Веселина Томова е родена във Варна. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Започва да се занимава с журналистика през 1990 г., като участва и в създаването на в. „Демократ”. Тя е разследващ журналист, автор на романите „Бандитска Варна” и „БГ афери. Алексей и останалите”.

  Едно интервю на Анелия ПОПОВА

  Веси, скандал след скандал, какво става? Арестуваха бившия зам.-външен министър Феим Чаушев за посредничество при предаване на откуп за краден автомобил?
  – Не съм привърженик на моментално лепнатите етикети след един арест. Особено когато това се случва у нас, по времето на МВР-то на Цветан Цветанов. Не че и преди него не беше същото…

  Има една порочна журналистическа практика, която граничи с абсолютен непрофесионализъм. Медиите са се превърнали в презерватив на МВР и прокуратурата. Гръмват официалната информация, подадена от ченгетата и дори не си мърдат клепача, за да разнищят дали не са прецакани, излъгани или употребени. В повечето, да не кажа във всички случаи, по-късно се оказва, че това, което гръмогласно са пищяли, се оказва не точно така, или чиста манипулирана лъжа, която се сгромолясва в съда.

  Не съм убедена, че Феим Чаушев е онзи, който така старателно искат да ни представят. Това просто е поредната пушилка, която трябва да отклони вниманието от пълната олигофрения, обхванала МВР и службите. А онова, което се случва в бизнеса с крадените коли, е, че разцветът му върви главоломно нагоре, почти като по времето на митичните „добри стари времена” на трибуквените групировки. И о, чудо, това дори и министър Цветанов го призна!

  Същият Цветанов обаче мълчи, че

  целият бизнес с крадени автомобили се върши с протекцията на висши ченгета.

  Каналите са известни, знае се, че автоджамбазите и босовете им се отчитат на ченгетата, и какво? Цветанов вади Феим Чаушев, на всичкото отгоре бивш зам.-министър от тройната коалиция, и ние всички трябва да ръкопляскаме, че хванали „капото”. Това е пълна порнография! Преди седмица написах в сайта afera.bg, че директно ченгета с имената им покровителстват и пазят бригадите с автокрадци във Варна. Ден по-късно същите ченгета привикаха източника ми и го направиха крив.

  В същото време пред дома му изтърбушиха служебния автомобил на шефа на варненската РДВР, откраднаха му компакт-диска и някаква рекламна флашка с футболния клуб “Манчестър Юнайтед” и всички оперативни бяха впрегнати като изоглавени да търсят флашката на комисаря, защото му била подарък?! Бандитите бяха потресени от безумието на директора на полицията, а Цветанов прати във Варна заместника си той обяви как ченгетата имали небивали успехи и даде такава оценка като че ли се намираме на пленум на БКП.
  Някой например запита ли се как така „внезапно” и „изведнъж” откраднатия джип на сина на Вежди Рашидов бе оставен великодушно пред един паркинг, без дори нищо да е бутнато вътре?! Това може и се случва само тогава, когато покровителят от МВР е дал спешен знак на автоджамбазите: „Веднага връщайте колата! Подхвърлете я някъде!”. По телевизиите обаче тържествено бе изгърмяно: МВР намери джипа. Намерило го – дръжки! Ченгетата казаха на апашите – бързо го оставете някъде, че става напечено.

  – Малко, след като влиза в ареста, на Чаушев му прилошава, вдига кръвно, получава диабетна криза и е откаран по спешност в болница. Аналогът е с братята Маргини – дископатия извади от ареста Големия Маргин, а Малкия Маргин заложи на странни припадъци, които доведоха до епилепсия. И на Алексей Петров здравето му било влошено от условията в ареста…
  – Безспорно здравословните врътки са едни от основните прийоми, за да се иска по-лека мярка за неотклонение и адвокатите залагат на тях с истинска виртуозност. Но покрай професията си на разследващ журналист, знам и другата страна на медала, която също остава далеч от погледите.

  Условията в българските арести са нечовешки.
  
  В тази смрад и на всичкото отгоре облъчвани ежеминутно от закрепените до килиите устройства за заглушаване, които са ужасно вредни, се отключват всички хронични заболявания. Това, впрочем е един от изумително отвратителните начини на българското правораздаване да притиска арестантите. Да ги държиш без лекар, да не уважаваш нито една молба заради лошото им здравословно състояние, да ги доведеш до животинско безпомощно състояние е начинът, по който се търси пробив. От една страна – да ги смачкаш психически, от друга – да употребиш повечето от тях за мръсни цели – да подписват поръчкови показания, да стават нагласени свидетели, да правиш с тях сделки и недопустими договорки. Това е ежедневие в българските арести.

  Когато обаче някой от арестантите проговори за това, пропагандната медийна машина изревава в угода на властта – айде-е, като ги хванаха и веднага се разболяха. Предлагам да направим експеримент – няколко журналисти да влезем в ареста за десет дни. След това нека журналистите да разкажат здрави ли са и какво ги боли. Ако условията в българските арести са такива, каквито са в европейските страни, няма и как да бъдат използвани маньоврите със здравословното състояние, за да бъдат измъкнати навън. Това обаче очевидно не устройва ченгетата и прокурорите, които искат лазещи по очи с изплезени езици лица, които да притискат така, че по най-лесния начин да си насъберат „безспорните доказателства” чрез признания или поръчково подписани показания.

  – Вече е ясна и присъдата на Вальо Топлото! Бившият шеф на „Топлофикация”-София трябва да изплати на държавата 1 417 023 лв. Сумата е формирана от 853 330 лв. недеклариран и невнесен данък за периода 2000-2005 г. и 563 693 лв. лихви, а доходите Димитров е получил от недекларирани покупки и продажби на ценни книжа в австрийска спестовна каса.
  – Вальо Топлото не е върхът на пирамидата, защото

  държавните фирми като „Топлофикация” са били източвани, източвани са и ще бъдат източвани от партиите, които са на власт!
  
  Същото е с ВиК-тата, същото е с общинските фирми. Голяма част от тях са дойни крави на политическата върхушка, която управлява. Хората нямат идея колко пари изтичат към политическите централи и към управляващите, особено по време на избори. Тези фирми са партийни каси, затова назначенията на шефовете там са първият приоритет, когато една партия дойде на власт.

  А на кого се отчиташе Вальо Топлото? Къде е фамозната ни прокуратура и още по-грандиозното ни МВР, че не успя да стигне до онези, които лапаха отчисленията? Вальо Топлото просто стана поредното чучело, което трябва да сочим с пръст, но зад него се крият физиомутрите на онези, които са го сложили там и които са му дали схемата за източването на мангизите!

  – В цялата далавера с „Топлофикация” е замесено и името на бившия министър Румен Овчаров във връзка с парите му в австрийски банки. Говори се даже, че той бил откраднал 120 милиона лева?! Спомням си, че само няколко месеца преди да си отиде от този свят, Илия Божинов каза нещо много интересно: „Защо Бойко не арестува Румен Овчаров?”
  – Омертата на прехода е всяка политическа сила, идваща на власт, да пази отиващата си, защото са рожба на едно котило. Нямам спомен, която и да е политическа сила – лява, дясна, червена, синя, пембена, да е подложила на безкомпромисно разследване предишните преди тях. ГЕРБ сега могат да говорят каквото си искат, но истината е, че също не посмяха да бръкнат в гнездото на осите.

  Защо? Защото са им производни. Демонстрираха се пушилки с Емел Етем, но защо нищо не става с Етем, като на всички е ясно какви милиарди изтекоха от министерството й, контролирано от ДПС?!

  Големите играчи ги няма. Мафията и истинските афери никой не пипа, защото и ГЕРБ, и МВР, и прокуратурата са плод на тази политическа мъгла, която сковава страната ни. Нито Румен Овчаров, нито който и да е ще бъде пипнат!

  – Като говорим за мафии, за милиони, за далавери, просто не мога да не те попитам за т.нар. нефтена мафия – очевидно такава има, след като цените на дизела и на бензина скачат постоянно, предизвиквайки истински шок?! Допускаш ли да има някакво картелно споразумение в областта на нефтопродуктите, което ако е така, няма начин да не се подкрепя от управляващите?
  – Най-удобните лакърдии са за свободен пазар, за пазарна икономика… Естествено управляващите ни обещаха, че щели да разследват дали има картел. А да видим какво ще открият и дали ще посочат монопола на производството на горива у нас! Няма как цените в различните бензиностанции да са еднакви и да няма договорка за това.

  В afera.bg публикувахме много сериозен материал, който задаваше въпроса: кой плати шестцифрена сума, за да се “изгуби” по пътя между Министерския съвет и Народното събрание поправка в Закона за енергетиката, регламентираща мониторинга и регулацията на цените на горивата у нас от ДКЕВР – по подобие на цените на природния газ и енергията?!

  – В края на миналата година служители на ГДБОП разкриха, че енергийната мафия е източила 20 млн. лв. ДДС. В такъв случай колко прогнозираш да са милионите, които ще вземе нефтената?
  – И като са разкрили „хвърковатите четници” на Станимир Флоров от ГДБОП това, къде са източителите на милионите? Къде са истинските мафиоти – защото

  огромните пари у нас изтичат именно чрез енергийната мафия?
  
  Тези пропагандни декларации нищо не означават, защото когато оповестяваш нещо такова, би трябвало да си готов и разплел цялата схема и да си заложил капана на облагодетелствувалите се. Е, кого да арестуват бопаджиите – колегите им от спецслужбите ли, които са набъркани с двата крака в енергийната мафия? От кого да започнат и с кого да свършат? В енергийната мафия на България никога няма да се стигне да арести, там по-скоро ще се събират трупове. Защото именно там се въртят милиардите, които обслужват определени кръгове, включително и управляващите.

  – Четирима депутати заплашиха Волен Сидеров, че ще напуснат партията му, заради съмнения за дългове за над 300 000 лева… Драмата на парламентаристите била в подписаните от тях гаранции за заем в размер на 150 000 евро, с което подкрепят „верността” си към националистическата формация. Заемите били изтеглени, което на практика ги прави длъжници?
  – Скандалът е претоплена баница, но сега очевидно някой го вади, за да размества политическото пространство с интрига. След словесните фойерверки нататък нищо не произлезе на практика. Този скандал със „запис на заповеди” гръмна първо по СКАТ телевизия. Сега плъзва с очевидни обещания към хванатите като мишки в капан депутати на Сидеров, за да бъдат измъквани от „Атака” и Сидеров да бъде пробит. Нищо изненадващо за нахлуващата с пълна ярост предизборна политическа ситуация. Сидеров и собственикът на СКАТ Валери Симеонов отдавна разтрогнаха топлите си взаимовръзки, но освен зависимостта на депутатите от „Атака” от „запис на заповедите”, крайно време е Сидеров ясно и категорично да каже онова, което без никакво съмнение знае – откъде идва финансирането на СКАТ, при положение че телевизията няма нито една реклама. Нека Сидеров, който демонстрира, че е трибун на истината и на куража, да ни запознае издъно има ли руски капитали, които задкулисно пълнят дисагите на СКАТ, зависим ли е Валери Симеонов от Алексей Петров и по какъв начин. Тези въпроси имат своите отговори и рано или късно ще светнат в общественото пространство. Сидеров се е запътил да става президент и ако им отговори, ще докаже, че по никакъв начин не е бил в комбина с подобни зависимости.

  – Как ще коментираш смехотворната ситуация, когато на брифинг на американския посланик Джеймс Уорлик бе зададен въпросът – дали употребява наркотици?
  – Аз зададох същия въпрос в afera.bg и го отправих към спецслужбите, които е крайно време да оповестят всички политици, ченгета, магистрати и кметове, които шмъркат като обезумели!

  Не желая да ме управляват някакви типове, които са горе на черешата непрекъснато.
  
  Не виждам нищо странно един журналист да попита един посланик дали е наркоман. Още повече, става въпрос за американския посланик, който не спря да се изказва по всички възможни български теми и да дава акъл, като че ли е Господ. След като той може да ми обяснява как да живея, как да бъде управлявана държавата, защо аз като журналист да не мога да го попитам дали не шмърка кокаин, и дали не е педераст, например. Нищо скандално няма в това.

  – Всъщност топката бе подхвърлена от Румен Петков, който непрекъснато атакува Уорлик…откакто му взеха американската виза!
  – Румен Петков е стара лисица. Не съм му фен, но го наблюдавам внимателно как загрява олиото в тигана. Подхвърлянето на подобна информация от фигура като Румен Петков никога не е елементарно, защото това показва, че той не само знае, а вероятно има и доказателствен материал. Ченгеджийската врътка е да загряваш манджата, докато противникът ти се омаломощи и започне да реагира неадекватно, и точно тогава му прасваш доказателството в очите…

  Източник: http://www.blitz.bg/

• Българите: общество на обидените

  Случаят с похитителя в Сливен, обелен от свръхподробностите, е симптоматичен за трайното състояние на обида, в което пребивава от години българското общество. А първи сред най-първите обидени е премиерът Борисов. Коментар на Мирела Иванова:

  “Похитителят Стефан: Стрелях по охранителя, защото ми се смееше.” Из новините на вестник “Труд”

  Случаят в Сливен бе разчоплен, раздиплен и разгърнат в почти маниакални подробности от медиите. Вярно е, че такава новина не пада всеки ден от небето, но свръхпреувеличеното втренчване в нея звучеше като опит за подмяна на истинските страдания, от които днес боледува обществото.

  Почти всички българи, независимо от социалния си статут и професионална реализация, живеят в състояние на трайна и саморазрушителна обида. Обидата поражда мрачна и отмъстителна неудовлетвореност, служи като лесно оправдание за мързел и личностна деградация, предизвиква агресивни жестове, а често отключва и мотиви за насилническо поведение.

  Обидата като симптом на деструкцията

  Личната обида на всекиго непрекъснато влиза в досег с натрупалия се от години остър недостиг на справедливост и морален порядък в страната, със задълбочаващите се процеси на обедняване и безперспективност, на социална несигурност и институционална предвидимост.

  Така изчезват каквито и да е разумни мотиви за градивно осъществяване, обезсмисля се трудът, който не само не носи радост, но дори не обслужва всекидневните потребности и се стига до мига, когато се отчуждаваме дори от собствения си живот.

  Първи сред най-първите обидени е министър-председателят. Борисов публично се гневи и съжалява, че е съставил правителство, вместо да остави държавата да се срине окончателно под управлението на предходната тройна коалиция или подобни на нея популисти.

  Изглежда доста сърдит, като дете, в чиято игра не искаме да се включим с възторжен ентусиазъм: ние обаче също сме сърдити, защото се чувстваме заложници на хаотични управленски решения, лишени от логичен дневен ред, че дори жертви на неумела политика. Ако не бяхме натрупали толкова обида във времето, сигурно по-ясно щяхме да си дадем сметка за качествата и недостатъците на днешното правителство, което несъмнено е далеч по-добро от предишното.

  Ниските прагове на напрежението

  Можем да си послужим с конкретни примери: търговците на горива и собственици на вериги бензиностанции с основание са недоволни от подписания меморандум с Лукойл; така не само не се решава проблемът с цените, но се създават условия за нелоялна конкуренция.

  Ами ако засегнатите хора от бранша са с лабилната психика на Стефан от Кортен и им се стори, че правителството им се смее с действията си, какво следва? Ако животновъдите от Странджа, чиито добитък, а значи и поминък, ще бъде унищожен заради шапа, без преди това да са взети адекватните мерки, прилагани някога, имунизация или заграждения например, сметнат, че земеделското министерство им се смее, какво следва?

  В психиката на всеки обиден човек е зареден един пистолет – дори и в интелектуалните глави се мъти и таи поривът да стреляш срещу простака и мутрата, които обезмислят твоята значимост, знание, приноси и присъствие.

  Зареденост, която тягостно виси във въздуха над българската територия – и задачата на правителството, това или друго, е да прекъсне с решителни действия и перспективни политики веригата от неслучвания и неудовлетворености. Да отваря реализационни хоризонти за бизнеси и хора, а не да се обижда.

  Източник: Deutsche Welle

• АЕЦ „Белене“ – през погледа на Борисов, Трайков и Бакалов

  В кой отбор играе Борисов?

  Катастрофата в японската АЕЦ „Фукушима-1” накара света да преосмисли ядрените си намерения. В България тя предизвика по-скоро обратен ефект, твърди в коментара си Ясен Бояджиев. Ето аргументите му:

  Преди година и половина новото правителство започна със спиране на преговорите за АЕЦ „Белене”. Последваха клетви като: „няма да направя като предишните, за да заробя държавата с още пари”, „нямаме нужда от „Белене”, който иска, да я строи на свой риск” и „няма да има „Белене” без европейски инвеститор”. После постепенно преговорите бяха размразени, а изявленията – нюансирани. Премиерът зае позата на трагичен, изправен пред мъчителна дилема герой, подложен на нечовешки натиск от обстоятелствата и от Русия.

  Сега е моментът!

  Но ето че по парадоксален начин съдбата му се притече на помощ. „Фукушима” преобърна представите и намеренията. Европейският съюз с нов, по-взискателен поглед започва преглед на сигурността на съществуващите и на бъдещите атомни мощности. На България от Брюксел й бе казано, че трябва да преразгледа проекта “Белене“. ЕК пък обяви, че трябва да размисли. Същевременно везните на българското обществено мнение, което отдавна е твърде разколебано по въпроса, рязко се наклониха срещу строителството на „Белене”.

  Ако някой е искал да се откаже от проекта с минимални щети, няма по-добър момент от сегашния. Още повече, че в случая няма и противоречие между сигурност и икономическа необходимост. Защото нищо не налага да се поема ядрен риск в земетръсна зона, ако и без това безбройните неясноти правят проекта икономически високорисков и направо безсмислен.

  Руски аргументи от устата на Борисов

  Първоначалната българска реакция изглеждаше адекватна на момента – икономическият министър обяви, че каквито и да са били размислите ни за „Белене”, сега натискаме копчето „пауза” – поне за три месеца, или докато не се видят „всички нови елементи и решения за повишаване на безопасността, които могат да бъдат приети или разисквани на международно ниво”.

  „Тази седмица той направи няколко много необосновани твърдения”, скастри го обаче премиерът. И изведнъж заряза героично-мъченическата си поза и се хвърли в защита на „Белене”. По-важното е, че възприе като свои руските аргументи, с които доскоро беше спорил.

  Дни преди японската трагедия министърът на икономиката изложи тези аргументи така: „Изпращат писмо, в което казват – ние ви даваме всички пари на кредит, вие няма да давате нищо, какво ви интересува цената. Това е абсолютна обида за интелигентността на българската страна. Макар че, като гледам, има и такива, които се връзват на този номер”.

  Сега излиза, че „на номера” е вързан самият български премиер. „Да, разбира се, ще строим „Белене“, как няма да го строим… Имаме две условия – 51% държавно участие и да не даваме ние пари… А като не даваш пари, какво те интересува каква е цената?”, заяви той.

  Мъчителната дилема е била само театър

  Да оставим настрана потресаващата и срамна за един десен политик глупост на това твърдение, според което парите на заем не са разход, а купеното с тях е безплатно. По-важно е защо е това бързане.

  Руската страна иска до края на март да бъде подписан поредният, 12-ти анекс към договора за „Белене” и заплашва, че ако това не стане, ще напусне проекта. Този анекс ще задължи българската страна с още 2 милиарда евро, което пък ще направи нещата необратими.

  „Фукушима” очевидно застраши предварителния сценарий. Времето изтича и затова се налага картите по-бързо да се свалят на масата. Говори се, че за по-сигурно дори предстои сделката да бъде спешно одобрена от българския парламент. Което пък обяснява защо след премиера „на амбразурата” в защита на „Белене” за първи път се хвърли и неговата парламентарна група.

  Така японската трагедия, замъглила бъдещите ядрени планове на света, тук предизвика обратен ефект – направи пределно ясно, че мъчителната дилема е била само театър. А ако някой е имал съмнения в кой отбор играе българският премиер, вече може окончателно да ги забрави.

  Източник: Deutsche Welle

  ––––––––––

  Трайков между правителството на патриоти и клан – недоклан договор за „Белене“

  Автор: Цветелина Китанска

  България е приключила преди 22 години с използването на непазарни методи при определянето на цените, сключения с „Лукойл“ мораториум е изключение и е инцидентен за период от един месец. Това обясни икономическият министър Трайчо Трайков пред „Нова телевизия“. По думите на министъра не само българите биха отговорили, че са недоволни от икономическото състояние в страната, но и повечето европейци. Административната тежест с 15% по-малка „Това, с което държавата може да помогне за пазарното определяне на цените е да създаде условия за свободен пазар и да намали административната тежест“, каза Трайков на въпрос на водещата Цветанка Ризова, какво ще направи държавата, за да понижи цените на горивата. По думите на министъра вече има напредък по отношение на административната тежест върху бизнеса, която е намаляла с 15%. Трайков не обясни какъв период визира. Министърът отказа да коментира пряко конфликтът си с „Лукойл“, заради който получи чрез медиите писмо от компанията, в което тя се съмнява в неговата компетентност. Трайков съобщи, че в началото на следващата седмица ще има Надзорен съвет на компанията и той е изпратил представител на министерството, който да разбере как се образуват цените на горивата от рафинерията. Министърът уточни, че до момента „не са направени никакви отстъпки към „Лукойл“ срещу едномесечния мораториум на цените“. Ограничението да не се променя цената важи само за дизела, обясниха по-рано днес от министерството на финансите. Трайков обясни, че направеният реверанс към петролните компании да не съхраняват количества горива за 60 дни, а 40, е разрешено от Европейския съюз и няма да бъде тълкувано като държавна помощ. „Всички идеи се разглеждат много критично и тепърва ще бъдат одобрявани“, обясни министъра. Правителство на истински патриоти Настоящото правителство е правителство на истински патриоти, каза Трайков. Той обясни, че има два вида патриоти – фалшиви, които не допускат в „крепостта“ си външни инвеститори и истински, които позволяват на външни фирми да се влизат в страната, но само ако спазват правилата. Министърът коментира и определеното като „безпрецедентно“ от него, в сряда, поведение на „Росатом“ и „Лукойл“. „Нямам обяснение за поведението, освен може би, че тези компании са били подведени от българските си сътрудници“, каза Трайков. Според министърът строителството на АЕЦ „Белене“ ще бъде отложено, докато не се изяснят аспектите със сигурността на централата. Като „очевидно ново осем“ определи разпространената от „Росатом“ цена на „Белене“ (8 млрд. евро). „99% от строителството на ядрените централи сега зависи от един съвсем външен фактор – Япония, Фокушима“, обясни Трайков. По думите му, думите на премиера Бойко Борисов пред Би Ти Ви, че „Белене“ може да се строи и не е важно колко струва, ако друг плаща“ са извадени от контекста. „Това не е становище на премиера, а на „Росатом“ от тяхното отворено писмо разпространено по-рано“, обясни икономическият министър. Клан – недоклан договор Министърът определи договорът за изграждането на „Белене“ като „клан не доклан“ от две години, с цена от 4 млрд. евро и не знайно какво увеличение. По думите му държавата иска да активизира проекта, но не вижда никакво конструктивно решение от своя външен партньор. „Когато искате да пуснете някого в крепостта, трябва да знаете кой и срещу колко отваря вратите“, каза Трайков. Той обясни, че „някой фирми и държави са свикнали да сключват така споразумение, че да получават от 1 млрд. – 900 млн. за себе си, 100 млн. за партньора и 100 млн. за подкуп“. По думите на Трайков страната сега се стреми да договори равни ползи както за държавата, така и за участниците в проекта.

  Източник: http://www.dnevnik.bg/

  
  

  ––––––––––

  Кисело мляко, АЕЦ, оперни певци – фалшивото национално самочувствие

  Автор: Иван Бакалов

  Кои са изворите на националното самочувствие за българите? Голяма нелепост – кисело мляко, АЕЦ, оперни певци, Бербатов, природа…

  Природата и киселото мляко не са заслуга на българина. Исторически шанс е, че той е попаднал географски на това място, а, както се вижда, има изключително хищническо и пагубно отношение към природата.

  И млечнокиселата бактерия не е негово изобретение, а просто тук се развива най-добре. Митът за уникалността на киселото мляко съществува само в българската глава. Т. нар. йогурт се прави и продава по цял свят. Има 2-3 страни в света, в които се продава йогурт с българска закваска, но става дума за редки марки и изключения.

  А у нас киселото мляко вече се прави по нови технологии, при което няма живи бактерии в него. А ако има, бацилус булгарикус в закваската остава малцинство, за сметка на други микроорганизми (не само “Данон”, почти всички го произвеждат така).

  Българско сирене светът не познава, познава гръцко бяло сирене. Български кашкавал – също. В Европа има няколкостотин вида жълто сирене от няколко държави, които демонстрират далеч по-голямо разнообразие от българския кашкавал.

  Митовете за българските зеленчуци и плодове се съчетават с тъжна реалност – повечето в България сега са вносни. Български ябълки няма (някога са били хубави), навсякъде се продава китайски чесън (български само напролет – зелен), доматите у нас вече са по-пластмасови от турските, дори през лятото, защото търговци и производители предпочитат сортове, които не се развалят на рафта. Моркови, всякакви зеленчуци се предимно вносни.

  А цялата традиционна българска кухня всъщност е предимно турска. Всички специалитети ги има в кухнята на балканските страни. Българската гордост – шопската салата – е вариант на гръцката (без маслини и сиренето е настъргано), освен това не е нещо традиционно и старо. Започват да я правят у нас някъде към 30-те години на миналия век и е докарана до сегашния си вариант в ресторантите на “Балкантурист” при комунизма.

  До 1910-1920 г. българите не са ядели и консервирали червени домати, а само зелени. Червените са ги смятали за вече развалени – по въпроса има и научни студии.

  С какво създадено от нас се гордеем? Изобретили “сме” компютъра? Грешка. Изобретен е от двама американци, на единия от които бащата е българин, майка му американка от ирландски произход.

  Джон Атанасов е роден в САЩ, там е получил образование, тамошната икономическа свобода и конкуренция е направила възможно това откритие. И то е само принципно, а съвременният компютър е изобретен от друг. Това не пречи да се тупаме в гърдите, че “ние сме” измислили компютъра.

  Друго? Световните ни шампиони по шах (за кратко) Веселин Топалов и Антоанета Стефанова някак не станаха голям извор на национално самочувствие. Шахът не е много популярен, в сравнение с футбола.

  Стоичков, Бербатов? Безспорно те са най-големите поводи да се гордеем. Те правят така, че да се споменава името на България по света, с тях ни идентифицират (другото, с което най-често се прочуваме, са проститутки, измамници, цигани).

  Но Бербатов и Стоичков никой не ги поставя на обсъждане в разни анкети.

  В инициативата на БНТ за най-големите български събития на 20 век, анкетата показа, че на първо място зрителите класират “Българското оперно чудо”. Израз на комплекс – малцина слушат опера, но е престижно да се гордееш с оперни певци. Самият израз “чудо” е комплексарски. Какво пък толкова чудо?

  Има няколко български оперни певци от 20-те години насам, гастролирали по най-големите оперни сцени. Те са направили кариера на Запад, а не тук. Подобно на футболистите. И “ние” се гордеем с тях, защото са от “нашата порода”. По-добре ще е да не ги наричаме “чудо” и “най-големите”. Можем да сме горди с тях и без тия хиперболи.

  На второ място в същата анкета е класирано “Построяването на Димитровград” (?), на трето – научното откритие “Шести сърдечен тон”, направено от български лекар. Освен “шести сърдечен тон” има още 5 български открития и десетки значими изобретения, които имат приложение в чужбина, но не са популярни у нас.

  Тук малцина се интересуват от наука, тя не е на уважение. Отношението към науката е – “тия от БАН” са едни тунеядци и търтеи, които само искат пари. Такива са представите на средния българин, подстрекавани от сегашните на власт.

  Очевидно има остър дефицит за извори на национално самочувствие.

  
  

  Впрочем, в същата класация на БНТ за “Българска битова революция на 20 век”, се нареди на първо място чушкопекът (25,5%), пред електричеството (16%), пред телевизора и радиото (13,4%) и пред мобилния телефон (10%). След тях се подрежда остъкленият балкон със 7%.

  Това подреждане подсказва, че средният българин е по-близо до селянина от с. Катуница, отколкото до модерния, образован градски жител.

  И точно този среден българин възприема АЕЦ като извор на национално самочувствие.

  Ние сме нация, дето цепи атома. Силни сме. Високотехнологични. Изнасяме ток, а не само домати. Голяма работа сме. Турци и гърци ни се молят за ток. Ще им дадем, да видят те колко сме над тях. И това прекрасно се експлоатира от политици и енергийната мафия.

  Няма смисъл тук да се намесва спорът кой печели от АЕЦ, колко е опасно и дали една нова АЕЦ в Белене ще се изплати за 40 години.

  По важен е въпросът – защо едни австрийци, народ колкото българския, не се чувстват по-прости и по-слаби без АЕЦ? Или други малки народи като датчаните, норвежците? Или една Португалия, Гърция?

  Не може ли просто да си живеем живота, без да се бием в гърдите с АЕЦ, без да се хвалим, че сме изобретили компютъра, че нашето вино е най-хубаво, че само у нас има кисело мляко? Или митът, че сме най-умните – в тестове за интелигентност само евреите се били подреждали преди нас. Глупости на търкалета.

  Цяла отделна тема са съчиненията, че българската нация била най-древната, създала е цяла цивилизация и т. н. Митове и абракадабри. Хеле пък разни военни успехи отпреди векове… Това са изворите за национално самочувствие. Ровенето и търсенето на поводи за гордост в древната история издават комплекс за малоценност.

  Целият този фалш постоянно се подхранва от медиите и т. нар. елити, политици. Ще отмре много бавно.

  Накрая българинът наистина добие самочувствие, когато полека-лека станат по-малко българските самохвалства и поводите да се срамува от “българските работи”.

  Източник: http://e-vestnik.bg/

  
  

  –––––––––

  * Б.Р. Вижте още по темата – линк.

• Запазена марка – каменарка

  Авторр: Сергей Трайков /Стършел/

  Българите сме единствените хора на Земята, които нямаме никакви проблеми. Затова когато най-после се появи един, му бе обърнато голямо внимание.

  Този единствен истински наш проблем е – какво да регистрираме пред Европата като българска запазена марка: привлекателната баница или отблъскващата й цена, туризма или дупките по пътищата, розовото масло или байганьовщината?

  Напоследък надделяват гласовете на любителите на ракията. Те искат тя да стане национална запазена марка, защото българската грозданка била най-вкусната на света! Да видим обаче какво точно сме пили през 2010 година.

  Агенцията по лозата и виното обяви данни, които показват, че при производството на ракията и виното има тайнства, по-неразгадаеми и от създаването на Вселената. Според стандарта един литър гроздова трябва да се произвежда от 6 кг грозде. А консумацията на ракия за година у нас е 40 милиона литра.

  Трезвата сметка показва, че за тяхното производство са нужни точно 240 милиона килограма грозде. Да, но според данните през 2009-а е набрано само… 182 млн. кг грозде. Значи дори и цялата ни реколта от грозде да е отишла за ракия, пак не е достатъчна за произведените 40 млн. литра. Но от какво тогава е забъркана гроздовата ракия, след като за производството є не достигат около 60 хил. тона грозде?

  Разгадаването на тайната става почти невъзможно, когато се обърнем към винопроизводството. Според стандарта от същите 182 млн. кг грозде е възможно да се направят максимум 86 млн. литра вино. Произведеното от тях вино в България обаче надхвърля 121 милиона литра. Което е възможно единствено, ако в бутилките с етикет „Вино“ са налети и над 35 милиона литра вода. Така съвсем актуална става поговорката „Бистра водица – мирна главица“.

  Да допуснем обаче, че някак си всичкото грозде от годишната реколта отива за произведеното вино. Какво тогава пък има в шишетата с надпис „Гроздова ракия“, след като за нейното производство не остава и зрънце грозде?

  Според българското законодателство в една бутилка гроздова ракия не може да има нищо друго освен 100 процента гроздов дестилат. Редките проверки и неафишираните анализи показват обаче, че в шишетата с етикет „Гроздова ракия“ дестилатът е по-малък от 20 процента. Всичко останало е спирт и „Бистра водица – мирна главица“ или казано по новому – гола вода.

  Този океан от ментета се произвежда съвсем спокойно без никакви санкции от Министерството на икономиката, издаващо лицензите, от Министерството на земеделието и храните, от Лозаро-винарската камара, от Изпълнителната агенция по лозата и виното, от Комисията за защита на производителите, от данъчните, от прокуратурата, от съда – от никого!

  Вместо това земеделският министър Мирослав Найденов се е заредил с амбицията до средата на 2011 г. да регистрира гроздовата ракия в Евросъюза като наш традиционен продукт, като наша запазена марка. Истината обаче е, че като запазена марка би трябвало да регистрираме българското менте.

• БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНОТИП И НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

  Тема в развитие

  (Актуализация 27.03.2011)

   

  Проф. д-р Никола Чаракчиев

  Българо-Американска Асоциация

   

  1. Въведение.

   

  С настоящата разработка се прави опит за обективно разширяване на традиционните „граници” на понятието „Българска национална идентичност”. Материалът е посветена на темата „Ролята на българските общности в САЩ за запазване на българския език и национално самосъзнание”, която ще се обсъжда на „Форум на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ” на 30 април и 1 май 2011 година в Чикаго. Форумът е част от Фестивала „Български дни в Чикаго – пролет 2011”.

   

  2. Основни понятия.

   

  Преди да бъде разкрита исторически обусловената връзка между националната идентичност и българския генотип ще бъдат въведени някой основни понятия.

   

  Националната идентичност се определя от характерните черти на една нация, която живее на една територия,  ползва един език, има общи традиции и обичаи. Маркери на националната идентичност са: произход, език, религия, културни традиции и други параметри. Антъни Смит в книгата си „Национална идентичност” поставя реторичния въпрос: „Къде, в края на краищата, се крият основанията за съществуването на всяка нация (ако я разграничим от държавата), ако не в култивирането на нейната уникална (или възприемана като уникална) културна ценност? Етническите отлики остават условията sine qua non и това означава споделени митове за предци, общи исторически спомени, уникални културни белези и усещане за различност – ако не и за богоизбраност – все елементи, типични за етническите общности от предмодерната епоха. Те трябва да се запазят в модерната нация, дори култивирани, за да не бъде нацията невидима.” (с. 97-98). Неговото твърдение, че „нациите имат дълбоки корени”, може да се екстраполира и за националната идентичност.

  Според футуролозите Алвин и ХайдиТофлър, чиито прогнози за отминалия век се сбъднаха до голяма степен, „третата вълна отново връща силата на семейството и дома (б. а. първата е обусловена от аграрната революция, втората – от индустриалната революция, трета вълна е на информационно-технологичното общество – виж Алвин и ХайдиТофлър. Новата цивилизация. Политиката на третата вълна, с. 92). Това означава засилване на самосъзнанието за родова идентичност, а тя е компонента на националната идентичност.

   

  Що е самосъзнание? Най-кратко то може да бъде определено като процес на осъзнаване на собствената личност, на собствените възможности, намерения, желания, цели и последствия от дейността ѝ, както и на качествата и ролята ѝ.

   

  Националното самосъзнание е масовото осъзнаване за принадлежност към един народ, който живее на една територия или родовите корени са от тази територия, ползва един език, има общи традиции и обичай. Но освен тези параметри, съществуват и други – биологично обусловени. Сред тях е генотипът.

   

  Генотип е конкретната генетична идентичност на даден организъм. Генотипът може да бъде изразен и чрез генетични маркери.

   

  Комплексният български генотип е статистическата вероятност за принадлежността на българите към различните гетотипни характеристики.

   

  Комплексната българска геннотипна характеристика се определя от гените, от които зависи и които оформят понятията: миграционен произход (хаплогрупи и тяхното териториално и локално разпределение във времето), съотношение на европейски, азиатски и африкански гени, физически показатели, болести, рискове, психология, характер, родствени отношения и други параметри на индивида.

   

  3. Комплексна геннотипна характеристика

   

  Новото на настоящата разработка е към параметрите, определящи понятието „Българската национална идентичност” и съответно „Българско самосъзнание”  да се включи параметъра „ Комплексна геннотипна характеристика”. Това е един нов принос за обективно определяне в цифров вид или с маркери на понятието „Българска национална идентичност”.

   

  3.1. Исторически аспекти

  В България започва да се работи целенасочено по различни гени проекти през шестдесетте години на миналия век. През 1971 към Медицинска академия – София, се създава „Катедра по медицинска генетика”. По-късно, под ръководството на професор д-р Иво Кременски, се създават различни по възможности биохимични и молекулярни звена. Следват няколко финансирани от Министерството на образованието и науката проекти, като специално трябва да се отбележи създаването през 2006 година на „Национален геномен център за социално значими заболявания”.

   

  Традициите в световен мащаб са държавни, авторитетни неправителствени организации или експертни специалисти да събират и съхраняват информация за ДНК, да я анализират и представят за ползване пред заинтересовани институции.  В световен аспект съществуват множество национални програми, финансирани от държавата, изпълнението на които се осъществява от държавни или частни компании, но резултатите са винаги притежание на държавата.

   

  Понастоящем в България съществуват десетки лаборатории, които определят ДНК на даден индивид за точно определени цели. Най-често те работят самостоятелно, изолирано, без връзка помежду си и не обменят резултати. Водещи специалисти в областта на генетичната генеалогия са проф. д-р Антоанета Запрянова, Боряна Захариева и други.

   

  Интересно е, че много български специалисти в областта на ДНК не работят в България. В САЩ, в областна на ДНК, био статистиката и генетичната генеалогия работят професор д-р Иван Канев, д-р Стефан Стефанов, проф. д-р Никола Чаракчиев и други. Най-мащабният за сега български миграционен генотипен проект се осъществява от американската компания FamiliTreeDNA и се ръководи от българина Евгени Делев, живеещ във Франция.

   

  3.2. Комплексен български генотипен проект

   

  Досега съществуват множество генетични проекти в България, но те ограничено решават проблемите на някой области от науката, т. е. съществуват тясно профилирани „Български генетични проекти”,  но не съществува проект за „Комплексно определяне на генотип на българите”. Необходимо е дефиниране и определяне на държавно равнище на ново понятие, наречено „Комплексен генотип на българите”. За тази цел трябва да се създаде програма и звено, наречено „Комплексен български генотип” към държавна институция (например МОН, БАН, етнографски музей и т. н.). Това звено трябва да осъществява съхранение и анализиране на данните от „Световния български генетичен фонд”. По неофициални данни, до сега, в световен мащаб, около 500 българи са осъществили по лична инициатива изследване на собственото си ДНК (т. е. софтуера на собствения си живот, който постоянно управлява индивида). Информация за около 130 българи се съхранява в компанията FamiliTreeDNA, около 40 българи в 23andMe, около 20 българи в National Gearstick Project и други.

   

  Проблем от държавно ниво е решението как, кой и кога ще стартира програмата, наречена „Комплексен български генотип”. Успешен проект може да има при ангажиране на различни институции в държавата. Участието на държавните институции е важно, за да се гарантира синхронът в действията по проекта. Оставянето на този проект под ръководство  на неправителствени организации или на физически лица носи риск за отклоняване на дейностите по проекта в не управлявани насоки и интереси.

   

  Една от възможните цели на проекта „Комплексно определяне на генотип на българите” е в бъдеще да се прогнозира поведението на българина във физически, социални, психологически, политически, криминални  и други аспекти.

   

  3.3. Алгоритъм за действие.

   

  Какво трябва да се направи за да се създаде национален: „Комплексен български генотип”. Един анонс в тази насока е:

  1. Да се създаде и финансира държавна програма „Комплексен български генотип”

  2. Да се обяви конкурс за изпълнители на програмата.

  3. Да се определи историческия произход на българската нация.

  4. Да се проучи възможността за „прогнозиране” поведението на българската нация.

   

  Трябва да се приеме сериозно факта, че по-света работят много български специалисти и въпрос на чест за държавата и българите е, за значими цели, от национален мащаб, да се създадат специални международни програми за българи, ресурсно обезпечени от България. И както често се казва „Трябва да има политическа воля”.

   

  * Авторът благодари на проф. Антоанета Запрянова за рецензията и допълненията към настоящия материал.

   

  26.02.2011

  Nik-s-BGNI2

• Бъдещето на ядрената енергетика в България – въпроси към правителството

  Във връзка с тежката авария на три ядрени реактора вследствие липсата на електрозахранване след земетресението в Япония Българският център за зелена икономика (БЦЗИ) иска от правителството на Р. България отговор на следните въпроси, засягащи а) сигурността на населението б) икономическите проблеми на ядрената енергетика.

  1) Европейският съюз готви забрана ядрени отпадъци да бъдат давани на страни извън Европейския съюз за окончателно съхранение. Тогава България няма вече да може да изнася ядрените отпадъци от Козлодуй и Белене в Русия. Как правителството възнамерява да се справи с този проблем? Въпрос: Къде в България сe предвижда да бъдат окончателно съхранявани тези отпадъци и кога ще започне процесът по изграждане на такива хранилища?

  2) Осъзнава ли правителството проблемите, които дори голяма страна като Германия има с опитите си да намери подходящо място за постоянно съхранение на радиоактивните отпадъците от ядрените реактори? Проблемите са не само в съпротивата на местното население да живее в близост до такова хранилище, но и чисто технически: всички положителни прогнози за стабилността на солната мина „Асе ІІ“ например се оказаха фалшиви, и погребваните там тестово (а частично и нелегално) радиоактивните отпадъци сега застрашават околната среда. Въпрос: Как ще България реши проблема с постоянното съхраняване на силно радиоактивните отпадъци от ядрените централи?

  3) Къде в сметките за „евтиния“ ядрен ток са разходите за постоянното съхраняване на отпадъците за идващите няколко хиляди години? Осъзнава ли правителството, че ако тези разходи не се калкулират в сметките сега, те ще трябва да бъдат платени от идните поколения?

  4) Постоянно се твърди, че ядреният ток е евтин. За АЕЦ Козлодуй тези сметки излизат „евтини“, защото първоначалната инвестиция в строенето на реакторите не влиза в цената на тока (както не влизат и разходите за съхраняване на отпадъците). Осъзнава ли правителство това? Въпрос: С колко би се оскъпила продажбената цена на тока от Козлодуй, ако първоначалните инвестиции се смятаха (както е нужно да се направи в условията на пазарна икономика)?

  5) Познава ли правителството скорошния анализ на Candole Research за икономическите аспекти на АЕЦ Белене? („Кто кого – Защо България трябва да се откаже от АЕЦ Белене“ )? Въпрос: Как ще коментира правителството изразената в анализа негативната оценка за АЕЦ Белене върху българската икономика?

  6) АЕЦ Белене ще се строи – ако се строи – с руска техника, с руско финансиране и ще се нуждае от руско ядрено гориво, за да работи. Въпрос: Предвид съществуващата вече силна зависимост от руски газ, как смята правителството да намали енергийната зависимост на България от Русия?

  7) Площадката на АЕЦ Белене се намира в зона със силна сеизмична дейност. Това се вижда от съответните изследвания на БАН и според оценките на учените мястото е неподходящо за строителство на ядрена централа. Доказва го и унищожителното земетресение в този район през 1977 година, със сила 7,3 по Рихтер.Въпрос: Още ли правителството смята един такъв регион за подходящ за АЕЦ, предвид скорошните събития във Фукушима?

  8) Как оценява правителството опасността от терористични нападения върху АЕЦ и как смята да защити АЕЦ-ите в Козлодуй и Белене от нападение с голям пътнически самолет, какъвто инцидент се случи на 11.09.2001 в New York и Washington?

  9) Твърди се, че АЕЦ Козлодуй съотвества на най-високите критерии за сигурност на ядрени централи в Европа. Изследванията обаче показват, че дори в ежедневната експлоатация реакторите в АЕЦ Козлодуй изхвърлят многократно повече радиоактивни газове и аерозоли от – например – средния реактор в Германия. [Пример: Данните за йод 131 плюс радиоактивни аерозоли от реакторите в Козлодуй са цели 4700 (!!!) пъти по-високи от съответните данни за средностатистичекси реактор в Германия]. Това ли разбира правителството под висока степен на безопасност? Въпрос: Какви мерки ще се вземат и кога, за да се намали това постоянно отравяне на въздуха? И какви ще бъдат тези стойности в АЕЦ Белене?

  10) Как се предвижда да има фиксирани ниски цени на енергията от Белене, при положение, че ЕС изисква ЕС да либерализираме пазара на електроенергия?

  11) Според данните, публикувани от бившия сътрудник на АЕЦ Козлодуй, ядреният физик Георги Котев, в АЕЦ Козлодуй се работи с подменено гориво, тоест: с назаконен материал. Какви мерки са взети да се проверяват тези обвинения, колко пари са изхарчени за това и какви са резултатите?

  Очакваме отговор от правителството на Р. България с министър-председател Б. Борисов.

  Български център за зелена икономика
  www.bczi.ekonet-bg.org

• Нова рубрика на радио „Отзвук“

  Следва съобщението на радиото:

  На 29 Март от 20ч. ЕТ, по Радио Отзвук започва нова рубрика – „Музикална палитра“, която ще се предава 2 пъти месечно. Целта на тази дискусионна музикална кампания, е да се популяризира отново българската поп и рок музика, джаз, както и оперната и народна музика.
  На тези предавания ще имате възможност, не само да чуете популярни български музикални изпълнения, но и да се срещнете с ваши любими изпълнители чрез Радио Отзвук. По нашите директни разговори ще можете да задавате вашите въпроси, или по желание предварително по емайл – [email protected]
  В първото предаване, ще имаме удоволствието да се срещнем с една от най-популярните български поп изпълнителки – чаровната ни сънародничка – Кичка Бодурова.

  На 29 Март от 20ч. Източно време, ще се проведе директно предаването с Кичка Бодурова от студиото на Радио Отзвук. Ако имате въпроси към нея, може да ги изпращате предварително на емайл:[email protected] , или по време на предаването на тел: 1-561-641-8882; или по емайл – [email protected] , както и по чат прозореца, които ще бъде отворен по време на предаването на страницата на Радио Отзвук.

  Кичка Бодурова ни е обещала специално за слушателите на радио Отзвук, да чуем нейни нови изпълнения по време на предаването.

  Водещи ще бъдат Евгени Душанов и Тони Тончев

  Приканват се наши музикални изпълнители да участват на този музикален форум, така важен за запазване на чудесната българска музика. За кандидатстване за участие, моля изпращайте емайл до: [email protected]

  http://otzvuk.com/

• Гюрсел Юсеин: Нашата цел е катарзисът на ДПС

   

  Текстът, който следва, е превод на български на интервю, дадено наскоро за една турска телевизия от Гюрсел Юсеин, член на група във Фейсбук, подкрепяща Касим Дал. На 27 март т.г. тази група се събира на среща-дискусия в НДК в София, за да обсъди ролята на агентите на ДС по време на прехода и да прецизира на живо целите и намеренията си.

   

  Анонс на водещия:  Във връзка с особените процеси, които се случват с партията ДПС – дали една група има намеренията да създаде нова, алтернативна партия, или има други намерения, включваме по телефона Гюрсел Юсеин от Кърджали, който е един от членовете на групата, подкрепяща Касим Дал.

  Водещ: Узнахме, че в неделя ще се съберете, на тази среща ще присъства ли и самият Касим Дал? Какво ще обсъждате, какви решения ще вземете?

  Гюрсел Юсеин: Вече 60 дни ние буквално водим битка. Нашата кампания е с цел пречистването, катарзисът на ДПС. Най-големият проблем е следният – след т.нар. „Възродителен процес“ от 1985 г. тази партия отстоява и се бори за нашите права и свободи. Но въпросът е какви хора и с какъв морал се борят за всичко това. Отдавна стана ясно, че това са хора, агенти на Държавна сигурност, доносници. А ние искаме партията да се прочисти от всички тях. С какво право, как изобщо такива хора могат да представляват цялата наша общност? Ето и грозният пример от днес – от самото начало на кампанията ни ние сме под неимоверния натиск на привържениците на върхушката на ДПС, а днес вече стигнаха до крайност – хакери сринаха страницата на групата ни в интернет. От какво се страхуват – от истината за принадлежността на лидерите към Държавна сигурност… Бива, бива, ама толкова пък да искаш да скриеш истината…

  В.: Твърдите, че групата ви е обект на натиск. С какво си обяснявате това, защо, според вас, другата страна иска да ви пречи и ви саботира?

  Г.: Нашата група е отворена, ние се водим изключително и само от принципите на демокрацията. Всеки, който се чувства съпричастен към каузата ДПС, може да изрази свободно мнението си, да даде препоръки и съвети, ние сме в постоянна дискусия помежду си. И всеки може да получи отговор на въпросите си. Но действително сме подложени на огромен натиск. Докога и колко може да продължава този натиск? В обикновени условия ние не можем да провеждаме този дебат, докога може да продължава този натиск, наистина не мога да си отговоря и аз!

  В.: Добре, как изобщо се роди идеята за създаването на тази група, колко души я подкрепиха?

  Г.: Всичко стана толкова спонтанно. Имаме солидната подкрепа и на много хора от българския етнос. За срещата-дискусия, която е насрочена за тази неделя, сме поканили и самия г-н Касим Дал. От него очакваме да се включи в нашите редици, искаме той да ни подкрепи и заедно да постигнем целта си, а тя е – да направим ДПС силна и чиста партия. А там има огромен проблем. Връзката с лидера на националистическата партия „Атака” Волен Сидеров е скандална и недопустима за нас. Как тогава да вярваме на ДПС, че наистина защитава нашите права, на кого да разчитаме?

  В.: Тогава в тази ситуация, след това очевидно разцепление, какво да очакваме – че партията ДПС ще стане по-силна, или че ще се роди нова политическа формация?

  Г.: Ние не искаме да убием партията. Ние искаме да се прочисти и да стане по-силна. Ние не се стремим към разцеплението й, напротив, борим се за нейния катарзис, а тогава тя ще стане много по-силна. Никога, от самото начало на създаването на групата, не сме си и помисляли за разцепление, за разпадане на ДПС. Катарзис – съживяване – сплотяване, това е пътят на живата партия сега. В ръководството на ДПС има един Христо Бисеров, който до вчера буквално ни псуваше, какво ли не говореше за нас, турците, а сега той ни отстоява правата! Това е недопустимо, скандално! Абе, братко, аз съм селско момче, ти не си ми стъпвал в селото, пък ще ми защитаваш правата! Партийната върхушка не познава проблемите на хората, на перушан ни направиха и в Кърджали, и в Разград, и навсякъде, а те дори и не са чували за положението на народа! А самите те живеят в разточителство и разкош – всичко това е на наш гръб! Всъщност, сега няма нужда да влизам в тази тема, защото е много тежка…

  В.: Но ако партията ДПС откаже да ви чуе, не обърне внимание на вашите призиви за прочистване от агентурата, ще учредите ли ваша нова, алтернативна формация?

  Г.: Не, не, нямаме такива идеи и намерения изобщо! Единствената ни цел е прочистването от агентите и предателите, ние обичаме нашата партия и искаме да се гордеем с нея. Тук вече и думи нямам… Как тези хора преди години сменяха рождените ни имена, как убиваха нашите братя… и сега живеят на наш гръб, и декларират, че са наши защитници?! Да се страхуват от Аллах!

  В.: В неделя ще се случи това събитие, срещата ще стане факт, нека да повторя това.

  Г.: Иншаллах, на бойна нога сме, живи и здрави да сме – там сме всички!

  В.: Хубава вечер ви пожелаваме!

  Г.: Хубава вечер от нас!

   

  Източници:  Група за подкрепа на Касим Дал във Фейсбук;  Tek Rumeli TV

• ПЕРИОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ИМИГРАЦИЯ В САЩ

  Българската имиграция в САЩ води началото си от 1870 година. Историците разглеждат пет имиграционни периода.

  Първият период е от 1876 до 1903 година и е известен като “Пионерска имиграция”, вторият период е от 1903 до 1912 г. и може да се характеризира като “Политическа имиграция”, третият период е от 1919 до 1939 г. и е “Икономическа имиграция”, четвъртият период е от 1944 до 1990 г. и се отбелязва като “Анти комунистическа имиграция” и последният пети период е от 1990 до сега (и продължава) и може да се нарече “Миграционна имиграция”.

  Наименованията на Втория, Третия и Четвъртия период на Българската имиграция в САЩ публикува проф. д-р Трендафил Митев през 2001 година във вестник “Неделник”. Наименованията на Първия и Петия период на Българската имиграция в САЩ предлага през март 2002 година проф. д-р Никола Чаракчиев.

  Систематизирано изследване на първите четири периода на българската имиграция в САЩ осъществява през 2002 година Боянка Иванова от Българско училище “Джон Атанасов” в Чикаго. Материал за началото на Петия период на българската имиграция в Чикаго е публикувал дякон Стоян Стоянов. През 2004 и 2005 година под редакцията на проф. д-р Никола Чаракчиев се публикува “Българите в Чикаго през 2004 година … и след това”, а през 2009 година – “Приноси на българите за просперитета на Чикаго”, както и „За състоянието на българската общност в Чикаго” и връзка с материала.

  ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В ЧИКАГО и САЩ*

  Начало на документа: 28 ноември 2008
  Актуализация: 26 март 2011

  File: Bd11p-5p

• Незначителна радиация от Япония ще премине над България

  В събота 26 март, късно следобед, се очаква над България да започнат да преминават въздушни маси, съдържащи незначително мънички радиоактивни молекули от „Фукушима-1“ , които не може да навредят на здравето

  Прогнозата е при условие, че вятърът не промени посоката и скоростта си от последните няколко дни. Количество въобще не може да навреди на здравето ни, успокояват от Националния център по радиобиология и радиационна защита.

  Експертите очакват толкова незначително количество радионуклеиди, че те дори няма да бъдат забелязани от измервателните уреди.

  До България не е достигал и няма опасност да дойде облак с радиоактивни частици от Япония, увериха пък от Агенцията за ядрено регулиране, цитирана от БНТ. От там уточниха, че подобни слухове са несериозни, защото няма случай на облак, който да измине цели 11 хил.км. и да не се разсее напълно.

  От ядрения регулатор уточниха, че радиационният фон в страната остава в пъти под максималните норми.

  След среща с японския посланик в София Макото Ито директорът на Българската агенцията по безопасност на храните Йордан Войнов пък успокои, че японски храни у нас като риба и марули не се внасят от години.

  Радиацията, която се излъчва от японската АЕЦ „Фукушима-1“, може да обиколи света до две-три седмици, съобщи по-рано днес Подготвителната комисия на договора за пълна забрана на опитите с ядрено оръжие.

  Само една седмица след катастрофалното земетресение беше засечено повишено ниво на радиация в Калифорния, на западното крайбрежие на САЩ.

  В Исландия пък във вторник беше констатирано наличие на радиоактивни частици.

  Според източници от комисията, цитирани от агенция Киодо, в близките дни радиоактивното заразяване от „Фукушима-1“ ще достигне до европейските страни, а до две-три седмици ще обхване целия свят, макар че това няма да е свързано с опасност за здравето на хората.

  Източник: Днес.бг

• За „влъхвите“, „синедриона” и плодовете на Антихриста

   

  След медийни и други изяви, в които духовници от Българската православна църква се опитаха да ни предпазят от Антихриста, се запитах – макар бидейки само един мирянин, влязъл в храма още като дете – за отзвука, за ефекта от тези инициативи. Запитах се дали нашата Православна църква (след като преживя разколи, битки по свещоливници, убийства на свещеници включително и пр.; и след като събра достатъчно енергия да заяви по-видимо обществено присъствие) би могла да убеди съмняващите се, не дотам просветените, не особено въцърковените да й вярват достатъчно. И ако априори не може да се каже, че тя има достатъчно собствен духовен авторитет – колкото и некрасиво и тъжно е да каже това – то дали може да се очаква, че ефектът от последните й инициативи ще бъде такъв, какъвто би искала да е? Или напротив, ще е обратен на търсения.

  Представители на нашата църква отвориха дебат за носителите на злото и назоваха, така да се каже, вещиците. Но никой свещеник или, още по-малко, владика на тази църква не е отворил и едва ли скоро ще отвори открит дебат за търговците в храма например, за лицемерието и комерсията, които се срещат за съжаление в немалко православни черкви и манастири. Никакъв публичен разговор няма за продаващата се в православни черкви светена вода например. Или примерно за ценоразписа на Св. Синод за требите. (Според който, когато кръщавате детето си, плащате 8 лв. за купел. Купелът, ако някой не знае, си е един и същ; когато се потопи едно детенце вътре, едва ли амортизационните отчисления, така да се каже, струват 8 лв. И това е само един от примерите, има и доста други.)

  В тази църква не се случи и православните ни духовници, на които по време на бившия режим не са достигнали силите да не сътрудничат на бившите тайни служби (да не злепоставят своите братя в Христа – и така да порастват включително в йерархията), да изразят някакво публично извинение или съжаление. 20 години след края на тоталитарния режим – с изключение само на митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, владика на задгранични епархии (недолюбван може би от колегите си точно заради откритостта си) – никой друг наш владика или свещеник не каза или написа нищо от рода на: „Прощавай, български народе”. (Или примерно: „Простете, братя и сестри, трудно беше, такова беше времето, нямах сили за друг избор”.)

  Някои от митрополитите, най-висшите владици на БПЦ, се показваха нерядко по „първите места по пазарите”, научиха се на PR като политиците и много държат на висшепочитанието към себе си, но дали си спомнят достатъчно онези думи на Христос, че: „Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.”  [Марк, 10:44].  Дали си спомнят владиците, че след като сам небесният Владика никога не се е големял, нито е имал титла или сан, или пост някакъв в каквото и да било институционална йерархия, и те самите не бива да се свенят да се грижат повече за свещениците и миряните от своите епархии. (Да не се изкушават лесно от външното началничество, а от вътрешното).

  Защо все пак не първо с плевелите в собствена нива започна да се бори БПЦ? Или примерно с това да престане да стои далече от всички онези трудности и проблеми, които има този народ, това общество в последните години. (И не защото разбира се ролята на църквата е да бъде някаква социална институция, а защото едва ли може да се каже, че думите Христови: „Гладен бях и Ме нахранихте, жаден бях и Ме напоихте, странник бях и ме прибрахте, гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте…”  [Матей, 25:35-36]  не се отнасят за отците, духовниците, свещениците; че се отнасят само за миряните.)

  И защо ли, освен всичко друго, когато нашата църква, владиците на БПЦ подаряват библии, и този „помен” правят с „чужда пита”? (Например чрез някоя фондация, на която даряват пари протестанти примерно, която отпечатва православни библии в Китай примерно, и подарява тези библии на нашите православни владици включително. А това, което прави в случая нашият Св. Синод, е да качи на сайта си благодарствено писмо от дарителя на библиите, който благодари за това, че е дал, обещавайки, че още ще даде.*)

  Ако нашите владици и свещеници не разбират, че авторитет сред един много лъган, скептичен, недоверчив народ не може да се гради само върху сана (или, че невъцърковените, само номинални православни едва ли биха се приближили повече към Православието и едва биха се доверили на тази църква достатъчно, ако клирът не се опита да почисти първо собствения си двор), то би било жалко. Тази църква ще оцелее, дай Боже и въпреки всичко, и портите адови, както е писано, няма да й надделеят, но докато не отстрани фарисейския квас, плевелите в своята собствена нива – и когато е права и има достатъчно искрени намерения, може почти никой отвън да не я чуе.

  И така, докато наши православни духовници се стремят да ни предпазват от лъжепророците (които, ако става въпрос за Дънов и Ванга, не са някакви, така да се каже лесни за оборване цели – понеже нито сан са имали, нито някакви външни основания за авторитет в своето земно битие); докато някои от тях наричат в прав текст по телевизионни студиа католиците сектанти (демонстрирайки култура на общуване с давност от времето на Великата схизма); докато един иначе много симпатичен, искрен монах**, завършил Международни икономически отношения, прави докторантура в Богословския факултет, свързана с Петър Дънов (прочитайки доста неща от това, което се свързва с Дънов, в нерядко елементарен или извън контекст); или докато една външно много хрисима богословка*** играе роли на водещ и модератор в беседи, в които владиците (може би неслучайно) не присъстват – никой представител на БПЦ не организира никакви публични дебати за някои не особено симпатични (да не кажа антихристови) практики в самата църква. Практики, от чието преодоляване би зависело всъщност много повече въцърковяването, привличането към Православието на всички онези номинално наричащи се православни, които влизат само по големи празници в черквите. И като влязат, често не знаят какво да правят там.

  Хубаво е разбира се, че макар и години след освещаването на храма в Рупите, се заговори на по-висок глас за „иконите” и стенописите на Светлин Русев, които са всичко друго, само не и православни икони и стенописи. Хубаво е, също така, и желанието да се предпазят хората от твърде многото врачки, баячки, гадателки и пр., към които доста хора се обръщат в мъката си. Хубаво е въобще това желание да се запази чистота на вярата, да се просвещават миряните и пр. Не е хубаво обаче, когато – ако освен духовник си и изследовател, и изследваш определени учения или личности – да не правиш разлики между понятия като окултно (скрито) знание и черна магия примерно; или между пророкуване и викане на духове. (Ако обикновеният християнин не прави такива, пишещият книги докторант трябва да може да ги прави.)  Или ако не си даваш сметка за понякога твърде значимите разлики между символичен и буквален контекст. Или ако си способен да четеш, сравняваш, анализираш в един-единствен контекст; просто, лесно и ясно…

  Ако се разглеждат нещата в изкушаващо лесен, един-единствен или само буквален контекст, то тогава каквои биха казали атеистите примерно за историята за Адам и Ева? Че християните вярват в някаква митична история, в една приказка? Смята ли някой впрочем, че злото не е достатъчно интелигентно, че да не може да си играе с всякакви смисли, контексти, нюанси, несъвършенства на човешкия разум така, както си е поиграло с разума и светоусещането на еврейските първосвещеници във времето, когато идва обещания Месия? Или в средните векове – с разума и светоусещането на някои католически свещеници? Може би все пак само Висшият, Божият разум, който единствен знае всичко; и който, що се отнася до пророците и лъжепророците ни е оставил „маркер”, че: „По плодовете им ще ги познаете”  [Матей, 7:16];  който е оставил и послания като: „Имам и други овци, които не са от тая кошара”  [Йоан, 10:16]  – може би само Той знае защо на този свят има не само различни култури и различни езици, но и различни пътища към Него. Във всеки случай ако самият Творец на всичко видимо и невидимо четеше, така да се каже, всичко в един-единствен контекст, какво биха правили влъхвите пред яслите на Спасителя? Тези източни звездобройци – и магьосници, в крайна сметка, ако ги прочетем буквално – дето, за разлика от еврейските първосвещеници, Го припознават за такъв, изминават много път, за да Му се поклонят, и не Го предават на светски управници. Впрочем, ако спомним пак за Антихриста – това, което не бива да се забравя за него е, че за разлика от благовестения според църковния календар на днешния ден Спасител, той ще поиска да завладее не само душите, но и цялата земна власт.

   

  Мариана Христова

  http://stranitzi-stannitzi.blogspot.com/

   

  ————————– 

  *  Дарителят в случая е проф. Дечко Свиленов, председател на фондация „Приятели на България“

  **  Йеромонах Висарион, автор на книгата „Петър Дънов и Ванга – пророци и предтечи на Антихриста“

  ***  Десислава Панайотова, директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации „Св. Св. Кирил и Методий“ към столичния храм „Св. Св. Кирил и Методий“

• 25 МАРТ – Благовещение (Благовец)

  Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Боян, Евангелина, Bангел. Честито!

  Преданието разказва как в една ранна сутрин, а това била сутринта на 25 март, девойката Мария кротко седяла и четяла Светото писание. И когато прочела пасажа „Девица ще зачене и ще роди син„, се замислила развълнувано за това, коя ли ще е тя. И в този момент долетял Гавраил, божият ангел вестител, и известил, че не друг, а тя е избраницата: „Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“  Казвал є тихомълком гласът, като откликвал на мислите й: „Не бой се, Марийо, понеже ти намери благодат у Бога. И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида. И ще царува над дома Яковов довеки, и царството Му не ще има край.“ Ала как би могло да стане това, когато Мария не познавала мъж. Отговорът дошъл незабавно: „Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.“ (Евангелие от Лука) . Така и станало, а празникът Благовещение се празнува точно девет месеца преди Рождество.

  МОЛИТВА ЗА БЛАГОВЕЩЕНИЕ

  Днес е началото на нашето спасение и откриване на вечната тайна. Синът Божи става син на девица и Гавраил благодат благовести. Затова и ние с него да извикаме на Богородица: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе.“

  НАРОДНА МИТОЛОГИЯ

  Благовец съвпада по дата с християнския празник Благовещение – 25 март. Празникът е толкова почитан в традиционната българска култура, че се казва: на този ден “дори птичките не вият гнезда” – т.е. не работят, а празнуват. Птиците са основен символ на Благовец. Но не всички, а само щъркелът, лястовицата и кукувицата. За всяка от тях има поверие, че е произлязла от човек, преобразен с божествена намеса. Затова хората ги възприемат като знамение. Камбаните на църквата известяват благата вест за зачатието на младия Бог, а лястовицата носи благата вест, че зимата си е отишла. Ако закъснее, идват студени дни. На 25 март се размърдват мечките в гората и слизат до реката да се окъпят, а водата след тях става лековита. От призрачния си дом на края на света в човешкия свят прекрачват самодивите. Кукувиците, орисани да бъдат неми в по-голямата част от годината, почват да кукат от сутринта.

  

  Пожелания на Благовец

  Все берекет – злато и сребро,
  вино, жито є мъжки деца,
  всяка лоза – ведро вино,
  всяка жена – мъжко дете,
  всяка крава – ведро мляко,
  всяка овца – две агнета.

  Кой си има сладко либе,
  Нека либи, да налиби,
  А кой има добра коня,
  Нека яха, да се наяха!
  

  РИТУАЛИ

  На Благовец се яде риба, обредна благовешка пита и мед. Добре е човек да стане и да закуси рано, за да е добре през годината, да става рано и да си свършва работата.
  Всеки трябва да има парà в джоба – ако не златна, то поне сребърна. Ако те закука кукувица, трябва да си сит и с пълни джобове. Каквото правиш през този ден и както премине той, такава ще е цялата година – спокойна или притеснена, весела и празнична или навъсена и сърдита.
  Първото пролазване на змиите е лековито и болните ги чакат, оставят дрехите си да ги пролази змия и се надяват да оздравеят. В този ден змиите не хапят. Казват дори, че изваждат големи богатства от земята от радост, че се е затоплила. Затова мнозина ходят рано на Благовец по поля и планини – дано срещнат царицата на змиите да остави на халището пред себе си от безценните камъни, които носи под езика си. Трябва само човек да не се уплаши, да познае царицата с множеството змийчета след нея, да постеле халището и да се надява, че ще го дари с богатство.

  

  Извършва се ритуално пъдене на змии с викове и заклинания „Бягайте змии и гущери, днеска е Благовец!“, съпроводено с дрънчене и удряне на желязо, от което те се страхуват, палене на говежди тор по ъглите на двора.
  На Благовец жените чистят и подреждат къщата, премитат двора, изнасят изработените през зимата дрехи – да ги огледа слънцето и да види колко са работни. Слънцето винаги има награда за най-работните.
  Събраната смет се изгарят, за да изгорят всичко лошо.
  Момичетата месят за първи път пита с мед и я раздават на съседи и роднини.
  Рано сутринта из селището тръгват девойки и пеят специални благовешки песни.
  Благовец се смята за благ ден, в който дори и раните не болят. Затова на малките момичта им дупчат ушите точно на този ден.
  Бележат се животните, за да не ги боли.
  Празнува се като ден на майката. Оказва се особена състрадателност към сирачета, към бедни и нещастни. Възрастни жени учат момиченцата сирачета как да омесят питата за празника, предават им традицията.
  С появата на лястовицата се свалят мартеничките. Според легендата тя бърза да се завърне точно за Благовец и да започне подготовката за Великден.
  Жените копаят лехи и садят цветя.
  Присаждат се плодните дървета, „за да са благи“. Ако на Благовец се посадят тикви, също дини и краставици, те ще са много сладки.
  Мъжете отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед.
  Вечерта всички се събират в дома и очакват, че змията стопанин ще излезе от огнището и ще ги преброи. Когото не намери да преброи, нищо добро не го очаква през годината.
  Вярва се, че когато архангел Гавраил слязъл при Мария, небето се отворило. Затова много хора очакват да видят чудото отново в нощта преди Благовец и да си пожелаят богатство и късмет.
  Други чакат богатство от земята. В нощта срещу Благовец там, където има заровено имане, се появява син пламък или огънче просветва три пъти. Смята се, че това са духовете на умрелите собственици, които приживе са заровили имането на тайно място. Затова и иманярите през тази нощ са в особено напрежение.
  В този ден знахарите ловят змии, убиват ги и засаждат в главите им семена от босилек. Когато босилекът порасне, от малките му бледорозови цветове се прави магия за омайна любов.
  Против лоши очи на забрадка или на коланче се прави възел, който остава завързан през цялата година.

  ЗАБРАНИ

  В този ден жените не бива да шият, да плетат или да решат на път косите си. Направят ли го, ще срещат змии и гущери през лятото.  Не се спи до късно. Който чуе кукувицата в леглото, ще се разболее или ще изпусне късмета си.

  ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

  Който види щъркел за пръв път на Благовец, ще е щастлив. Щъркелът обаче не бива да лежи. Най-добре е да бъде съзрян в полет.
  Ако момък или мома най-напред видят лястовица, завързват на три пъти празна кърпа и наричат: „Какъвто ще взема, такъв белег да ми сложиш.“ Кърпата оставят три дни на покрива, после я развързват и гадаят по това, което намерят вътре. Ако има парцалче – шивач ще е, ако има кал – дюлгерин, ако е хартийка – учен човек, книжовник.
  Момите поставят във ваза напъпили лалета. Ако до три дни разцъфнат, ще се омъжат до края на годината.
  Момичетата за женене могат да узнаят името на бъдещия си съпруг, като станат рано призори, излязат да хвърлят боклука и чакат, докато чуят първото мъжко име.

  МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

  Каквото е времето на Благовец, такова ще е през годината.
  Ако денят е ясен, слънчев и топъл, копринените буби ще са здрави и ще има добро плодородие. Ако е дъждовно и облачно, ще боледуват и реколтата ще е слаба.
  Ако на Благовец е студено, ще се родят много краставици.
  Ако времето е ясно, кошерите ще са добри и годината ще е плодородна.
  Ако времето е ветровито, ще бъде така и през цялата година.
  Южният вятър вещае добро плодородие, северният – лошо.
  На който връх рано на Благовец има мъгла, там през лятото ще бие град.

  ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

  Трапеза
  Печена или варена риба, шарена пита, лучник. Лучникът се прави от две кори тесто, като в средата се нареждат всякакви зеленчуци и, разбира се, голямо количество лук. Вари се супа от прясна коприва. Салатата е от лук, джоджен, магданоз. Казва се, че дойде ли Благовец, хората са се хванали вече за зелено.

  Змия
  Народът обича змията и в същото време се страхува от нея. Тя пази домашното огнище и земите. Тя е целителка и може да предпазва от болест и всякаква злина. Но змията е хитро, коварно, носещо смърт същест­во. Надарена е със свръхестествени качества и магическа сила. Господ я наказва все по корем да лази и по дупките да живее, защото е отворила портите на рая, за да влезе дяволът и да изкуши Адам и Ева. Змията е умно и мъдро животно. Знае езика на всички останали животни и може да научи и човека на тази дарба. Познава всички лековити треви и билки. От нея на магии и вълшебства се учат дори вещиците. Хората също могат да се научат на чудеса. Трябва само да намерят царицата или безценния камък, който държи под езика си всяка змия.
  Благовец е един от няколкото пролетни дни (Младенци, 9 март, и Йеремия, 1 май), в които човек може да се предпази от змии. Чесънът и леската също са средства за предпазване, затова е добре лятно време да са подръка там, където има опасност от змии. Леската е свещено дърво за змията. Сок от леска, както и листата є лекуват от ухапване. Добре е също да не се произнася името на змията, а да се нарича с табуираните Шаро, Анаста и пр.
  Който носи яйца на змия, не го лови куршум. „Ризата“ є също е лековита и се носи на пояса. Особена магия крие главата на змия, убита на Благовец, Йеремия или на Гергьовден. Ако в нея се посади босилек, той служи за различни лекове. Може да помогне и да се видят дяволът или други зли сили. По засят боб се гадае за броя на децата в семейството. Вярвало се е, че змийска глава се носи и против болестта гуша.

  Лястовица
  Лястовицата е символ на светлината. Тя носи вестта за настъпващата пролет. Донася и първата българска мартеница, изпратена от жената на хан Аспарух – Ахинора. Като небесен символ тя е във вражда със земните олицетворения. Казват, че заради хората мрази змията. Лястовиче гнездо в къщата носи щастие и не бива да се разваля. Лястовицата не бива да се убива и да се чупят яйцата є. Пословични са сръчността и майсторството, с които тя строи гнездото си. В народната медицина се използва лечебната сила на лястовичето гнездо, чрез която могат да се развалят и лоши магии. Казват, че познава билките. Ако някое от децата є се разболее, тя прелита до пустинята и донася необходимата трева, слага я на очите на малкото и то проглежда.
  Ако човек сънува лястовица, това е добре. Ако я улови насън в ръка, означава придобивка.
  Легендата разказва, че лястовицата е произлязла от млада невяста, която дълги години говяла (мълчала) пред свекър и свекърва, накрая я помислили за няма и си довели нова булка в къщата. А невястата се помолила на Господ да я превърне в птичка и да литне надалече. Превърнал я Господ в лястовица, излетяла тя през комина и цялата станала черна от саждите. Свекърът є бил наблизо, дръпнал я за престилката, тя се скъсала. От това е и разцепената лястовича опашка.
  В средновековната литература веселото чуруликане на лястовицата прославя Бог и изрича божествени слова, показващи на хората пътя към светлината. В този смисъл образът на лястовицата се доближава до образа на славея.

• Страхът да се върнеш в България

  Да се върнеш в България може да се окаже много по-самоубийствено, отколкото да седиш в някое мазе в Триполи и да се надяваш да не те удари някоя ракета”, казва психологът Харалан Александров. Какво го кара да мисли така?
  Стотици български граждани решиха да останат в Либия въпреки многократните призиви да се приберат в родината. Какви биха могли да бъдат вътрешните, психологически причини за подобно рисковано решение? С този въпрос Георги Папакочев се обърна към Харалан Александров, психолог и социален антрополог. Ето неговото мнение:

  „Много ми е трудно да се поставя в тяхната кожа, но според мен ние само условно можем да наречем тези наши сънародници българи. Смятам, че ако ние мислим за тях като за българи по силата на техния произход, за това, че българската държава има ангажимент към тях, далеч не е сигурно, че те имат тази степен на идентификация с България и че въобще могат да си представят живота си в своята родина.

  Недолюбваната родина

  Струва ми се, че това са хора, които най-вероятно притиснати от тежките обстоятелства в страната по време на прехода, са избрали завинаги да обвържат живота си с Либия. Постигнали са някаква стабилност, постигнали са някаква позиция и загубите, които ще са свързани с връщането обратно, са навярно за тях толкова тежки и големи, че предпочитат да поемат ужасяващите рискове на неизвестността, на това да живееш в страна, която е разкъсвана от гражданска война. Само така мога да си го обясня”, казва Харалан Александров.

  По време на осемгодишната одисея на българските медици в Джамахирията работещите в Либия българи почти изцяло се бяха дистанцирали от своите сънародници в затвора. Страх или нещо друго ги караше да постъпват по този начин?

  Отговорът на Харалан Александров: „Вероятно страхът е важен фактор. Ние позабравихме какво значи да се страхуваш, въпреки че никога не сме живели в истински свободно общество. Но да живееш в страна, управлявана от непредсказуем психопат, аз не мога по друг начин да определя Кадафи, вероятно те кара да развиеш особена чувствителност към сигналите от страна на властта. И да развиеш това като психологически инстинкт за оцеляване е нещо като психологическа броня, която потиска естествената съпричастност и състрадание към жертвите в името на това да не се окажеш жертва.

  Това е много характерен манталитет за хора, които дълго време са живели в тоталитарни и авторитарни общества. Впрочем, 20 години или повече след края на тоталитарния комунизъм в България все още забелязваме останките от този манталитет, които са много сериозен проблем от гледна точка на нашето развитие като свободни граждани на либерална европейска държава”, заявява Харалан Александров.

  Ужасът от завръщането

  И все пак, какво би могло да притъпи елементарните инстинкти за опасност, за самосъхранение у българина в чужбина? На този въпрос психологът Харалан Александров отговаря така: „Ако се опитаме да поставим на везните ужасът от живеенето в разпадаща се държава и ужасът от връщането в България, може би, и не без основание, тези хора схващат България като не по-малко разпаднала се от Либия. Много българи, а и всички изследвания го показват, не мислят за България като за държава, която може да им осигури елементарни условия на живот, подкрепа, солидарност и сигурност.

  Тоест, България отдавна в умовете на много наши сънародници, особено на тези, които имат опит от широкия свят, не е държава, а територия, изпълнена повече с рискове и заплахи, отколкото с шансове. Да не забравяме, че това, което ни позволява на нас, които сме тук, да оцеляваме, е много плътната неформална мрежа. Аз например знам, че по силата на това, че имам приятели лекари, ще се обърна към тях и ще получа медицинска помощ. По силата на това, че познавам хора в институциите, мога да разчитам да ми бъде извършена някаква публична услуга.

  Ако нямаш „мрежа“, умираш!

  Ако тази мрежа е разкъсана, ако години не си живял в България, да разчиташ на безличната, универсална грижа, която ти се полага по силата на твоето гражданство, е просто наивно. Ние нямаме институции, които да функционират по този цивилизован европейски модерен начин. Нашите институции са пронизани от това, което наричаме „втората мрежа”, т.е. от много сложни зависимости, връзки, отношения. Веднъж ги виждаме като корупционни, втори път ги виждаме като животоспасяващи, а те са общо взето и двете.

  И ако си лишен от тях, ако не си тук, ако не ги поддържаш, което винаги става чрез симетрични и реципрочни услуги, които оказваш на съвсем конкретни живи хора, ти си мъртъв! Значи в България да се върнеш просто хей така, може да се окаже много по-самоубийствено, отколкото да седиш в някакво мазе в Триполи и да се надяваш да не те удари някоя ракета”, казва в заключение психологът Харалан Александров.

  Източник: Дойче Веле

• 24 март-Световен ден за борба с туберкулозата (World Tuberculosis Day)

  На този ден през 1882 г. немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата. Отбелязва се от 1996 г. с решение на Световната здравна организация – специализирана организация на ООН.
  Една трета от населението на Земята е заразена с туберкулоза, при което на всеки 20 секунди от това заболяване умира един човек, се казва в изявление на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун и доклад на Световната здравна организация по случай Световния ден за борба с туберкулозата, предаде РИА Новости.
  “Предприеманите по целия свят мерки за борба с туберкулозата дават резултати. Днес мащабите на тази епидемия продължават да намаляват, но това става много бавно: в света както и преди на всеки 20 секунди от туберкулоза умира един човек. Милиони хора се подлагат на лечение благодарение на координираните национални усилия, но за милиони хора както и преди то е недостъпно”, отбеляза Бан.
  При това, по думите на генералния секретар на ООН, броят на болните от туберкулоза ще се увеличава, ако не бъдат предприети оперативни действия за борба с тази епидемия.

  

  В България от 1990г. заболяемостта е нараснала 2 пъти. Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което в 90 % от случаите засяга белодробната система, а в 10% и други органи и системи (централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, уро-генитална система и други. Туберкулозата причинява разпад на белите дробове.

  Туберкулозата причинява разпад на белите дробове

  Основен източник на зараза е болният от белодробна туберкулоза човек. При кашляне, кихане и разговор той отделя туберкулозни бактерии във въздуха. Така хората, които се намират в близост, могат да вдишат бактериите и да се заразят по въздушно-капков път.Прахът в стаите и по улиците, където туберкулозните бактерии остават дълго време жизнеспособни, също може да е фактор за предаване на инфекцията. По-рядко източник на зараза са болни от туберкулоза животни, при консумиране на продукти от тях – например мляко от болни крави.
  Каква е профилактиката? Отзовавайте се винаги на поканата на личния лекар за имунизация. Ваксината срещу туберкулоза (БЦЖ) е най-сигурната бариера срещу болестта. От 48-ия час след раждането на бебето се извършва имунизация. На 7-месечна възраст се прави проверка за наличие на белег от ваксинацията. На децата без белег се извършва проба Манту и когато резултатът от нея е отрицателен, те се имунизират. На 7, 11 и 17-годишна възраст се правят реимунизации против туберкулоза, но само след отрицателна проба Манту.

  Своевременно се подложете на медицински преглед при продължителна кашлица с отделяне на храчки, леко повишена температура, силна отпадналост и други характерни за заболяването признаци. Извършете назначените от лекаря изследвания. Запомнете, че от навременното започване на лечението зависи в голяма степен и успехът от него. Не купувайте животински продукти от пазари и сергии, необезпечени с ветеринарно-санитарен контрол. Спазвайте добра хигиена. Занимавайте се с туризъм и спорт, които са универсални профилактични средства.

  The 2011 World TB Day campaign is focused on individuals around the world who have found new ways to stop TB and can serve as an inspiration to others. The idea is to recognize people who have introduced a variety of innovations in a variety of settings:

  • research aimed at developing new diagnostics, drugs or vaccines
  • operational research, aimed at making TB care more effective and efficient
  • new approaches to helping people gain access to TB diagnosis and treatment
  • novel partnerships between actors in the fight against TB
  • advances in integrating TB care into health systems
  • new approaches to providing support from members of the community to people affected by TB
  • innovative ways of raising awareness about TB.
  • www.worldtbday.org

  
  

• Почина световноизвестната актриса Елизабет Тейлър
  Легендата в световното кина, знаменитата актриса Елизабет Тейлър си отиде от този свят, съобщават световните медии.
  Елизабет Роузмънд Тейлър е англо-американска актриса. Удостоена е с Орден на Британската империя. Наградена е два пъти с Оскар за най-добра женска роля. Тя е първата актриса, чийто хонорари се изчисляват на милиони долари. Нейният личен живот също е обект на голямо внимание – не на последно място и заради 8-те ѝ брака. Тя се нарежда на 7-мо място сред 100-те най-добри актриси за всички времена Елизабет Тейлър се ражда в сравнително заможно семейство на американци, пребиваващи в Лондон. Когато е на 3 годинки, започва да взима уроци по балет. За първи път се снима в киното на 9 годишна възраст. През 1963 година става първата актриса, която минава границата на един милион долара за ролята си във филма Клеопатра. Там тя се среща и се снима заедно с бъдещия си съпруг Ричард Бъртън. Има двама сина и една дъщеря. Тя взима дейно участие и в политически и хуманитарни акции. Сред многобройните й награди са за Най-добра главна женска роля:
  Бътърфилд 8 (1960), Кой се страхува от Вирджиния Уулф? (1966), Награда Джийн Хършолт за приноси в хуманитарната сфера (1993) Награди Златен глобус Специална награда (1957),Най-добра главна женска роля: Внезапно, миналото лято (1959),За цялостен принос (1985) Награди на БАФТА. Най-добра главна женска роля, Кой се страхува от Вирджиния Уулф? (1966)За цялостен принос (1999).

  За холивудските легенди винаги на първо място са били най-високите хонорари, най-красивите мъже и най-невероятните скъпоценности. Никой и до днес обаче не е достигнал успехите на първата дама на Холивуд – Елизабет Тейлър. У нея наистина всичко е „Най“. Тя първа от звездите получава един милион долара хонорари, има три „Оскара“ и в различни моменти от живота си е най-красивата и… най-дебелата жена в света. Тя има уникални колекции от брилянти и картини, женила се е осем пъти (два от които за един и същи мъж – актьора Ричард Бъртън). През последните години обаче все още никой не е успял да я изпревари по… болести и лични драми.

  

• Fans Mourn Death Of Elizabeth Taylor In Hollywood

  As news spread of Elizabeth Taylor’s death, a trickle of fans began to stop by the actress’ star on the Walk of Fame on Wednesday morning.

  Taylor, 79, died of congestive heart failure Wednesday at Cedars-Sinai Medical Center in Los Angeles. Taylor’s children–Michael Wilding, Christopher Wilding, Liza Todd and Maria Burton–were with her at the hospital when she died, according to her publicist, Sally Morrison. The two-time Oscar-winner is also survived by 10 grandchildren.

  

  Elizabeth Taylor, the Hollywood icon was as famous for her eight marriages as she was for her 54 movies and two Oscars. Taylor’s violet-eyed beauty had enthralled audiences ever since she was 12, when she starred in 1944′s National Velvet, still the definitive girl-and-her-horse movie. She transitioned into adult roles in 1950′s hit comedy Father of the Bride and the 1951 tragedy A Place in the Sun. Throughout the 1950s and early 1960s, she was one of Hollywood’s premier screen goddesses, equally at home in glossy epics like Giant (1956) and serious Tennessee Williams adaptations like Cat on a Hot Tin Roof (1958). She won her first Oscar for Best Actress for her role as a promiscuous model in 1960′s Butterfield 8. Her goddess period peaked with 1963′s sprawling Cleopatra, a four-hour-plus saga that remains one of the costliest flops of alltime. (Taylor ultimately earned $7 million for the title role, including $1 million up front, making her the highest paid actress to date.) She came back with her Oscar-winning performance as a professor’s bitter wife in 1966′s Who’s Afraid of Virginia Woolf?, a film whose blunt language and sexual subject matter effectively killed off the old Production Code, leading to the movie ratings system Hollywood has used since 1968. Taylor’s acting career petered out during the late 1960s and ’70s (her final big-screen appearance would be a cameo as Fred Flintstone’s mother-in-law in 1994′s The Flintstones), but by then, her reputation as a screen immortal was secured.

  Fascination with Taylor persisted in part because of her many marriages, most notably, her tumultuous liaison with Richard Burton, many times her costar and twice her husband. Taylor’s first marriage, to hotel heir Nicky Hilton, lasted from 1950 to 1951. She was married to Michael Wilding from 1952 to 1957. She married movie producer Mike Todd in 1957, but he died in a plane crash a year later. Her next husband was singer Eddie Fisher, causing a scandal when he left wife Debbie Reynolds for her in 1959. Taylor, in turn, left Fisher for Burton, to whom she was married from 1964 to 1974, and again from 1975 to 1976. She was married to Virginia Senator John Warner from 1976 to 1982. She met her final husband, a construction worker named Larry Fortensky who was 20 years her junior, when both were patients at the Betty Ford Clinic; they were married from 1991 to 1996.

  

  Long after she had stopped acting, Taylor remained in the public eye, thanks in no small part to her philanthropy; her Giant costar Rock Hudson’s death from AIDS in 1985 transformed her into one of Hollywood’s earliest and most vocal advocates and fundraisers for AIDS patients. Of course, her marriages and frequent health scares kept her in the news as well. It seemed that no matter what she did, Taylor cultivated around her an atmosphere of glamour, mystery, and drama.

  www.huffingtonpost.com/news-briefs.ew.com

• Кралската сватба и онлайн (Royal wedding recorded album to be sold online)

  Официален аудиозапис на дългоочакваната британска кралска сватба на принц Уилям с Кейт Мидълтън, която ще се състои на 29 април, ще бъде пуснат за продажба онлайн,съобщава Би Би Си (BBC.com). Това ще се случи в рамките на няколко часа след края на официалната церемония в Уестминстърското абатство в Лондон.

  След това те ще издадат и официален албум на кралската брачна церемония, който ще бъде разпространен на дискове и аудиокасети на 5 май.Стотици милиони души се очаква да влязат онлайн и не само да чуват, но и да гледат сватбената церемония следващия месец.

  A recording of Prince William and Kate Middleton’s wedding will be available to download within hours of the service finishing. The entire ceremony will be released digitally through Decca Records to online retailers including iTunes. A physical album of the event being held on 29 April at Westminster Abbey will also be released in shops on CD, vinyl and cassette from 5 May. It will be produced by multi-Grammy-nominated producer Anna Barry. Barry has produced more than 500 classical recordings ranging from works by Andrew Lloyd Webber to opera singer Jose Carreras. „This is a great honour and an enormous responsibility,“ the producer said. „The wedding means so much to millions of people all over the world – we have to capture every note and every nuance perfectly and have the recording ready within minutes of the end of the ceremony.“

  Musicians already confirmed to perform at the ceremony include The Choir of Westminster Abbey, The Chapel Royal Choir, The London Chamber Orchestra and The Fanfare Team from the Central Band of the Royal Air Force. The official album will also include a booklet containing the order of service, readings, vows, hymns and blessings, as well as all the music.

  „Thanks to digital technology we will be able to deliver it worldwide almost instantly – it will be the fastest we have ever released an album of this stature,“ said David Joseph, chairman of Universal Music UK. If the album meets Official Chart rules, it will be eligible to enter the weekly album chart. Individual tracks, including the vows, will also be available to download as singles. Decca said £1 from each album sold will go to The Foundation of Prince William and Prince Harry – the princes’ charitable fund.

  Decca, part of the Universal Music label, also released recordings of the wedding of Charles and Diana, Prince and Princess of Wales in 1981, and Diana’s funeral in 1997.

  The official BBC album for the royal wedding spent two weeks at number one in the album chart when it was released. The funeral service for Diana, Princess of Wales also reached number three in the compilation album chart. There have been two other royal wedding albums to chart over the years – Music for a Royal Wedding reached number seven in December 1973 following Princess Anne’s wedding to Capt Mark Phillips. A recording of Prince Andrew’s wedding to Sarah Ferguson managed number 55 in August 1986.

  The Official Charts Company’s managing director Martin Talbot said: This is the fastest turnaround for an album release that we are aware of. This release will be quite a first for the royals – and for digital music. „William and Kate will not only find themselves vying with Adele, Britney Spears, Elbow and Glee, but will be looking to emulate Will’s parents too, whose edding produced the nation’s biggest selling album for two weeks.“

• Православен календар: Светите мъченици Филит и Лидия и Св. преподобномъченик Лука Одрински
  Честит имен ден на всички, които носят името Лидия.

  Светите мъченици живели по времето на император Адриян. Свети Филит бил царски съветник, жена му Лидия и синовете им Македон и Теопрепий били християни и пребъдвали в служение на истинния Бог. Поради това те били заловени и изправени пред Адриян. По време на разпита императорът не могъл да противоречи на мъдрите отговори на светите мъченици и ги изпратил в Илирия на съд при военачалника Амфилохий. Той веднага заповядал да ги окачат на едно дърво и да стържат телата им с ножове. След това ги затворили в тъмница заедно с коментарисия Кронид, който също вярвал в Христа. През нощта, когато светите мъченици се молили и пели свещени песнопения, им се явил ангел, за да ги укрепи за предстоящия подвиг. На сутринта отново ги завели при мъчителя, който им казал:
  – Предстоят ви много мъки и изтезания!
  И наредил да нагорещят един меден котел, пълен с масло и сяра, и да поставят в него мъчениците. Но щом ги потопили, котелът веднага изстинал. Поразен от това чудо, Амфилохий повярвал в Христа и като се осмелил да влезе в котела, казал:
  – Господи Иисусе Христе, помогни ми!
  Тогава се разнесъл глас:
  – Молитвата ти е чута, влез вътре.
  Щом научил това, Адриян пристигнал от Рим, изпълнен с гняв и закани, и заповядал да нагряват котела с масло в продължение на седем дни. После да хвърлят в него светите мъченици. Но когато ги потопили, те останали цели и невредими. Посраменият император си тръгнал, а светите мъченици започнали да се молят и да благодарят на Бога. Както се молели, предали душите си на Господа, Който ги удостоил с мъченически венци.

  Православната църква днес почита паметта и на Св. свещеномъченик Никон и неговите двеста ученици, Св. преподобномъченик Лука Одрински.

  Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Домница. Подир ранната смърт на бащата, майка му го дала на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син. Веднъж търговецът се отправил в Русия, като взел със себе си и 13-годишния Лука. На връщане той се спрял в Цариград. Там Лука се скарал с едно турче и почнал да го бие. Тогава разярените турци го хванали и искали да го убият. Уплашеният Лука извикал: “Пуснете ме! Аз ще се потурча!” Един турчин веднага го взел при себе си и го заставил да се отрече от Христа и да приеме мохамеданството. Но след като преминал страхът, Лука се уплашил от своята постъпка, изгубил своята веселост и започнал горчиво да се кае. Той съобщил за себе си на своя осиновител и последният се опитал да го освободи с помощта на руския посланик. Но злият турчин вместо да освободи момчето, вързал му ръцете и насила го обрязал. Подир известно време Лука можал да избяга от този турски дом и да се представи пред руския посланик, който го препратил в градовете Смирна и Тир. Там Лука заболял тежко и от страх пред смъртта повикал при себе си един християнски духовник. Като изслушал изповедта му, духовникът го посъветвал да се уедини на Атон и там под ръководството на добродетелни мъже да извърши покаяние.
  След като оздравял, той действително изпълнил съвета на духовника и постъпил в Иверския атонски манастир, гдето го възстановили в християнската му вяра чрез тайнството св. миропомазание. Оттам преминал в манастира Ставроникита, гдето приел монашеско пострижение. Но врагът на човешкото спасение не му давал покой. Гонен от изкушения, той бягал от един манастир в друг: Зографския /отгдето се върнал в света, но като не успял да се успокои, пак дошъл на Атон/, Ксиропотам, Котломуш, Предтечанския скит, Григориат, скита Св. Ана. Като се позамислил защо през всичкото това време той няма покой, а все прехожда от място на място, той дошъл до заключението, че това е наказание от Бога за отричането му от християнската вяра. Така той дошъл до мисълта за мъченичество и я споделил с някои духовници: никой не смеел да му препоръча мъченически подвиг поради младостта му. Но накрай като видял неговата неизменна решителност, духовникът Ананий му дал килийно правило като подготовка към мъченичеството за Христа. После духовникът Висарион го постригал във велика схима и заедно с него тръгнал за остров Митилин.
  След като се причастил със светитие Тайни Христови, св. Лука се облякъл като турчин и се отправил при кадията /съдията/. Той разказал иносказателно как насила са го потурчили, открито се отказал от богопротивното мохамеданство и изповядал християнската вяра. Нито ласките и обещанията на мюсюлманите, нито заплахите с мъчения не могли да разколебаят твърдия юноша в неговата решителност за умре за Христа. Турците го били жестоко и го хвърлили в затвора, като му оковали нозете в клада. В това време по всички църкви се молели за мъченика. Митрополитът на острова и старецът Висарион успели да му изпратят в затвора светите Тайни Христови за последно причащение. Накрай съдията видял непоколебимата твърдост на Лука и го осъдил на смърт чрез обесване. Когато палачът надявал примката на шията му, казал: “Изповядай Мохамеда, великия наш пророк, и ние ще те пуснем!” Светият мъченик отговорил: “Вярвам в моя Господ Иисус Христос и само на Него се покланям!” Св. Лука бил обесен на 23 март 1802 г. на 16-годишна възраст. Светото тяло на мъченика три дни останало да виси на бесилката, но през всичкото това време то си оставало бяло и благолепно, излъчващо необикновено благоухание. Подир трите дни турците привързали на шията му голям камък и тялото било хвърлено в морската глъбина, но вместо да потъне, то останало заедно с камъка върху водната повърхност. Когато настъпила нощта, християните го намерили на брега и го предали на земята с подобаващи почести. Останалите дрехи на преподобномъченика получили целебна сила и от докосването до тях болните получавали изцеление.
• Силни вторични трусове разтърсват атомната централа Фукушима

  Силни вторични трусове са били почувствани край проблемната атомна централа, в центъра на радиационната криза в Япония в ранните часове на сряда, съобщи метеорологичната агенция на страната. Агенцията съобщи, че няма опасения за цунами след двата труса, чийто магнитуд е бил 6,0 и 5,8 степен, уточнява агенцията. Обществената телевизия NHK съобщи, че няма съобщения за нови поражения в ядрените реактори във Фукушима, която пострада от земетресението и последвалото го цунами на 11 март. Външното захранване с електричество бе свързано с всичките шест реактора на атомната централа Фукушима-1 повече от седмица след като 14-метрово цунами удари остарелите съоръжения. Друга малка стъпка към възстановяване на контрола върху централата бе възстановеното захранване в контролния център на реактор номер три, улеснявайки работата по възстановяване на дейността на охладителните системи. Междувременно Ройтерс, позовавайки се на агенция Киодо съобщи за засечена по-висока от нормалната радиация от здравното министерство на страната в 11 вида зеленчуци от префектура Фукушима. Сред тях са броколи, спанак, зеле и карфиол.

  Работещите по повредената от земетресението и цунамито атомна електрическа централа в Япония временно са спрели работа по втори реактор. Причината е във високите нива на радиацията, обясни националната Агенция по ядрена и индустриална безопасност. Тя поясни, че работещите са се оттеглили, след като радиационните измервания са показали равнища от 500 милисиверта на час, което е в опасната зона. В централата се намират стотици работници, които се опитват да предотвратят ядрена катастрофа. Понякога те трябва да се оттеглят от части от комплекса, докато нивата на радиацията нарастват.

  verti.bg

• За геноцида на българите

  Влюбени в геноцида или как турците са избили през 15-ти век 600 000 българи, а преходът за 20 години ни лиши от над 2 милиона!

  Автор: Огнян Стефанов (Фрогнюз)

  Няма нужда да се връщаме към времената на турското робство, за да търсим доказателства за български геноцид. Скандалът, разразил се в Народното събрание, сам по себе си показва, че темата ни е близка до болка. Докато траят споровете дали да има ден на геноцида, с нас се случват неща, които за други народи са немислими и чудовищни. Малтретират ни с цените, без някой да оказва каквато и да било съпротива. От страна, трета в света след Чили и Португалия по производство на домати през 80-те години на м.в., се превърнахме в окаян потребител на турска и гръцка стока. Домати, струващи 5 ст. килото в Анадола, ни се пробутват по 3,50 лв.!

  Монополистите убиват в зародиш всеки опит за пазарно поведение. Съсичат ни със сметките за парно, ток и вода, но алтернатива не се предлага. Същото е и с горивата. ЛУКойл определя цената, тя прибира и печалбите. Ако се питате докъде може да стигне това, отговорът е лесен. Миналата година бащата на Валентин Златев беше пети в класацията на богатите, догодина ще е на по-предна позиция. Геноцидът с цените е очевиден, но кой знае защо не е предмет на дебат, спорове и скандали. „Криза е”, повтарят ни от амвона на властта. Така и никой не дава смислено обяснение защо житото у нас е по-скъпо от световните борси, което прави горчивия хляб на българина златен, а животът на търговците – сладък. „На макрониво България е сред отличниците в ЕС”, гордеят се управниците. И не питат дали тази констатация става ядене.
  2 млн. sms-а за 8 март са пуснати само през Глобул, отчитат от оператора. Към тях прибавете няколко милиона извънредни разговора, което прави десетки милиони за един ден в джоба на собствениците. Иначе мрежата е пълна с оплаквания и хули по адрес на мобилните оператори, повечето от които справедливи. Но никога няма да постъпим като испанците, които заради минимално увеличение спряха джиесемите си и принудиха операторите да върнат старите цени.

  Цветя, внесени по 40-50 цента бройката, се продават на двойни, тройни, а по празниците и на петорни цени. Фермерите и те пищят, че са подложени на геноцид. За хората в селата да не говорим. Там към масовото изтребване и униженията се прибавя и апартейд…

  А какво да кажем за състоянието на пътищата и жертвите по тях? За диктатурата на мафията? За разбитата ни ценностна система, ниските заплати и пенсии, мизерното здравеопазване, будната корупция и заспалата съдебна система? Всъщност каква е разликата между Дахау и някое наше село, където битката за парче хляб и физическо оцеляване е всекидневна? А между есесовските похвати и тези на монополистите на тока, парното, водата? От време на време посочваме някой за виновник и го оплюваме. От няколко дни лошият е Майкъл Пейлин от Би Би Си, защото във филм за България показал циганските гета, а не Перперикон. Самите ние се възмущаваме от гледките и живота у нас, но иначе Пейлин е мръсник. Защото ни е страх да посочим себе си. Няма официални данни колко българи са избити и изчезнали за 500 години турско робство. От „Атака” обявиха, че само през 15-и век 680 000 българи били затрити, а 2600 населени места изчезнали. Това са загуби в условия на война, чуждо владичество, асимилация и войнстващ ислям. За първите десет години след 10 ноември 1989 г. обаче са изчезнали близо 1,5 млн. българи. Последното преброяване, което приключи преди дни, отчита още 600 000, които са напуснали. Това прави над 2 000 000 души! Млади, умни и здрави българи. За някакви си 20 години. Колко селища са опустели – никой не знае. За българките, които вместо харемите, днес пълнят бардаците на Европа, да не говорим. И Баязид Светкавицата ще се изуми от таланта ни да се самозатриваме…

  Най-тъжното и страшното е, че от цялата палитра човешки качества сме избрали за емблема на българския характер търпението. „Търпение му е майката”, мъдро кимаме и чакаме да ни споходи някакво чудо. Вместо да воюваме за достойнството и благополучието си, ние бягаме или се спотайваме. Нито веднъж не излязохме да защитим децата си, а чакаме със свити сърца да се обадят от странство или да пратят някое евро. Това развързва ръцете на поробителите, независимо дали въртят ятаган или банкови лихви. И уж сме в ЕС, но духом сме при Муамар Кадафи. С Левски, Ботев, Караджата и Бенковски измиваме гузните си съвести. Девизът на нотингамци от времето на Робин Худ е: „Ще се изправяме отново и отново, докато овцете станат лъвове”. Още по-силна е извезаната от Райна Княгиня на бунтовния байряк клетва „Свобода или смърт”. Само дето се кичим с нея по празници, а иначе си я караме с гордо наведени глави…

  Източник: http://frognews.bg/

• <<
• 1
...
• 331
• 332
• 333
• 334
• 335
• 336
• 337
• 338
• 339
• 340
• 341
...
• 415
• >>