Всички авторски страници

Авторски

• Traditions-St. Theodore’s Day celebration

  The life of the Bulgarian people has always been related with horses. An expression of the respect and the admiration granted to this faithful companion in toil and war is the St. Theodore’s Day celebration, also known as Todoritsa or Horse Easter, one of the first spring holidays, highly respected throughout Bulgaria. The festivities begin with a ring dance in the village square and with a ritual feeding of the horses with round buns. The newly-wed brides also give a piece of the bread as a ritual for health and fertility. The culmination of the St. Theodore’s Day celebrations is the race (known as “koushia” or “koshia”). The race winners – both the horse and the horseman – enjoy the admirations and compliments of all. Many villages also organize races with carts loaded with logs. Along its deep symbolism, which unites Christian and Pagan traditions, St. Theodore’s Day also has a practical dimension. The day makes a review of the horses in the village after the long winter – to see whether they are fast, strong and hardy.

  Bachevo is one of the most picturesque villages in Razlog district. Located in the foothills of the Rila Mountain, it boasts an excellent climate, mineral spas, along with magnificent forests, rivers and waterfalls. Above the village, at the border of the Rila National Park lies the famous area of Perivol, which means a “nice and verdure place” in Latin. And it is by no means accidental that the people in the Razlog district say, “It is nice in Bansko, it is nice in Dobur, it is nice in Razlog, but they rank only after Perivol”.

  The respect of these people for horses has long traditions, and the St. Theodore’s Day celebrations are declared an official holiday of the village. Even today you can see horses running freely in the streets of Bachevo village. Still an important part of everyday life, they are widely used in forestry and agriculture. In the Perivol Club for Horse Tourism, organized by Ivan Nakov, both the amateurs and the professionals can enjoy the pleasure of a horse-back ride in the mountain.

  The holiday, which brings together young and old, each year revives the unique atmosphere and richness of the Bulgarian folk customs and traditions.

  www.diplomatic-bg.com

• Иван Николов за проблемите на българското малцинство в Сърбия

  „Не искам съдбата на българското малцинство да се разглежда като малко камъче, което пречи на големите интереси в региона.“

  Иван Николов е председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград. Текстът, който следва, съдържа част от казаното на една доста слабо отразена в българските медии пресконференция, провела се на 28 февруари т.г. в София.

  Трябва да ви кажа, че най-много разчитаме на журналистите и на българска общественост в борбата, която водим. Както знаете, темата на пресконференцията е забраната на поклонението пред паметника на Левски в Босилеград и посещението на премиер Цветкович в София. Анализът на събитията преди и след забраната на поклонението пред паметника на Левски на 18.ІІ.2011 г. в Босилеград показва, че тази забрана е била планирана много по-рано и е част от политиката, която има към момента поне три важни стратегически цели. Първата цел е да ограничи и изтласка ролята на Културно-информационния център в Босилеград, който се наложи като значим фактор в обществения живот на българите в Западните покрайнини; и да предотврати и по възможност спре процесите на национално и духовно осъзнаване сред българите. Втората цел е да отправи ясно послание към българските държавни, политически, културни и неправителствени организации и институции, че са нежелани на сръбска територия; и че тяхното присъствие и борбата за защита на правата на българите, според сръбското разбиране на нещата е недопустима намеса във вътрешните работи на суверенна Сърбия. Третата цел е да разчисти пътя за продължаване и ускоряване на досегашната политика на национална асимилация, сърбизация на българите и обезлюдяване на районите, населени с българско население. Освен това то имаше и една друга цел, която е насочена да отклони фокуса на общественото внимание на България от проблемите, които нарушават правата на българите – и не само правата на българите в Западните покрайнини, но и екзистенцията им, с провеждането на тази политика. И така, общественото внимание и вниманието на премиерската среща в София да се насочи към скандала, който стана в Босилеград. Както знаете, тази политика иска да постигне споменатите цели чрез компроматна война срещу КИЦ-а, сред нашите дългогодишни партньори в България, които ни помагат с културни програми; с овладяване и контролиране на вече завоювани позиции и дейности, и тяхното поемане от общинските власти в Босилеград, за да могат по-леко да се контролират.

  Искам да ви върна малко назад във времето. Община Босилеград, вместо сама да издава удостоверенията за български произход на българите от Босилеград, през 2008 г., с позволението на Държавната агенция за българите в чужбина, най-напред овладя част от работата на КИЦ-а да подготвя и подава молбите за издаване на такива удостоверения. Същата година пое част от работата на КИЦ-а по подготовката и подаването на документи за издаване на визи в генералното консулство в Ниш; към края на 2009 г., със съгласието на Столична община овладя отбелязването на Българска Коледа в Босилеград, което от десет години преди това се провеждаше по организация на Столична община и КИЦ-а. По същото време Община Босилеград, със съдействието на министър Божидар Димитров, овладя една от първоначалните задачи на КИЦ-а – да съдейства за медицинска помощ в България на нуждаещи се социално слаби лица, които по друг начин не биха могли да се ползват с такава помощ. С тия малки отстъпни се укрепва позицията на общината и се отслабва ролята на КИЦ. Споменавал съм го и друг път – ние нямаше да имаме нищо против това, ако общинската власт в Босилеград, т.е. сръбската държаха, се бяха включили във възстановяване на обучението на майчин български език, служебната употреба на български език в администрацията, вероизповеданието на български език и ако отец Йоан* бе оставен да служи на български език, а общото социално и икономическо положение на малцинството се беше подобрило. Това не се случи и очевидно това не е и целта. Вместо това общинската власт в Босилеград, т.е. сръбската държава, се опитва да овладява и контролира тези демократични процеси, които водят до културно и духовно присъствие в Босилеград, българско духовно присъствие в Босилеград, и да го допускат само толкова, колкото това е по мярката на сръбските национални интереси, т.е. по мярката на разбирането на сръбските националистически партии.

  Поклонението пред паметника на Левски, шест години поред, включително и на 19 февруари 2010 г., се организираше съвместно от КИЦ, Столична община и Община Босилеград, и се провеждаше по установения вече сценарий с панихида, интониране на сръбски и български химн, българско и сръбско знаме, културна програма и изнасяне на речи за името и делото на Левски; с присъствие на многобройни гости от България и местни жители; с български и сръбски медии, но под видимо засилено полицейско присъствие. И преди имаше опити поклонението на Левски да се формализира и да се превърне в просто полагане на цветя, без да се преосмисля делото на Левски и без да се търси вдъхновение в него.

  През април миналата година последва изявлението на председателката на Народното събрание г-жа Цецка Цачева за безрезервната й подкрепа на Сърбия за членството й в Европейския съюз, без да се поставят насрещни искания за безусловното спазване на правата на малцинството. Ние символично протестирахме пред Народното събрание и българските медии няколко дни се занимаваха с нас. Имаше опити нашият протест да се изтълкува погрешно – че ние сме против членството на Сърбия в ЕС. Външният министър Николай Младенов в Ниш каза, че не разбира целите на протеста. Така че – вместо да обуслови подкрепата си за еврочленството на Сърбия с напускане на великосръбската политика на национална и културна асимилация; спазване на нашите национални и граждански права и свободи; създаване на икономически и други условия за нашето всестранно материално и културно развитие – българската дипломация тръгна по линията на най-малката съпротива и заложи на илюзията, че колкото по-скоро Сърбия влезе в Европейския съюз, толкова по-скоро ще бъде принудена да спазва европейското право за положението и правата на малцинствата. Членството в ЕС продължава да се разглежда като панацея за всички национални, икономически, социални и всякакви други проблеми на балканските държави.

  Ние смятаме, че тази политика е погрешна най-малко поради три причини. Първата е, че в Сърбия все още няма ясна политическа воля за еврочленство. Втората е, че перспективата на сръбското членство е толкова далечна, че дотогава българското малцинство ще се стопи напълно, под натиска на репресивната великосръбска асимилационна политика и заплашителните социални, икономически и демографски процеси. Третата причина е, че членството в Европейския съюз само по себе си не е решение за проблемите на националните малцинства, както само по себе си не е решение нито за корупцията, нито за здравеопазването, образованието и пр. Положението на българите в Гърция, дезинтеграционните процеси в сърцето на Европа в Белгия са примери, че не всичко е в ръцете на ЕС, и че значителна част от тези неща са в ръцете на националните държави. Даването на бланкова подкрепа за кандидатурата на Сърбия за еврочленство, без да се поставят насрещни искания, от сръбска страна бе прието като поредно жертване на българското малцинство и репресивната политика срещу нас веднага се усили. Затова допринесоха и няколко неуместни изявления по медиите на министър Божидар Димитров, който явно симпатизираше на някои просръбски и български организации в Сърбия, и особено на кмета Владимир Захариев, и се изказа остро срещу представителите на, както самият той ни е наричал, „най-старата българска организация от най-смелите хора”, т.е. срещу представителите на КИЦ-а и ДСБ**. Слагайки се в ролята на арбитър и обявявайки се срещу нас, той ни злепостави пред сръбските власти, и те, явно окуражени от липсата на подкрепваща позиция, тръгнаха към настъпление срещу нас. Първи под удара попаднаха най-изявените активисти на КИЦ и ДСБ, повечето от които непрекъснато бяха разкарвани по съдилища за щяло и не щяло; и най-много отец Йоан, който се опитва да поработи по въпроса за вероизповеданието на майчин български език.

  На 15 май под засилено полицейско присъствие се проведе и панихидата пред паметника на Стою Аначков Попов в село Долна Любата, Босилеградско, единственият запазен паметник на сръбските злодейства от 1917 г. На 29 и 30 май в Сурдулица, където също живеят българи, в двора на техническото училище „Никола Тесла” беше открита паметна костница на жертвите на българските окупатори от Първата световна война. Въпреки, че се боравеше с исторически фалшификации, в които се обвиняваше българската армия, че по време на Първата световна война е избила 20 хиляди сърби в Сурдулица, и беше публикувана книга с такова съдържание, реакциите на българската дипломация не бяха достатъчно силни; и костницата бе открита в присъствието на църковния клир, сръбската академична общност и Съюза на ветераните от войните. Изостанаха и реакциите на българските историци, които не излязоха да защитят честта на българската армия. Всичко това предизвика вълна от антибългарски настроения в Сърбия, които се стовариха именно върху българите в Западните покрайнини. Ние отбелязваме усилията, които министерството на външните работи и българското посолство в Белград положиха пред сръбската страна, но това явно не е било достатъчно, за да спре разрастващата се антибългарска истерия срещу нас.

  От декември 2009 г. до началото на ноември 2010 г. депутатът от Сръбската радикална партия Драган Стеванович постави три пъти парламентарни въпроси на вътрешния министър на Сърбия кой е разрешил провеждането на поклонение пред паметника на Левски в Босилеград, кой е позволил на 27 ноември 2009 г. да бъдат допуснати в Босилеград членове и симпатизанти на политическа партия „Атака”; и в характерната великосръбска реторика, изпълнена с омраза и ненавист към българите, оцени, че въпреки, че тези поклонения са минали мирно и в най-добър ред, те са антиконституционни, антидържавни и застрашаващи суверенитета на Сърбия. И обвини сръбското правителство, че тези прояви са организирани с помощта на държавните институции, имайки предвид и случайното присъствие, и изказването на кмета Владимир Захариев по този повод. Същевременно, той от трибуната на Сръбската скупщина отправи призив към държавата Сърбия да реши проблема с пет души в Босилеград, за да могат останалите десет хиляди души да живеят нормално. Изглежда, че демократичното правителство на Мирко Цветкович твърде сериозно е разбрало тези призиви на сръбските радикали. В такива условия се стигна до отбелязването на 91-ва годишнина от Ньойския договор в Босилеград, когато на 27 ноември 2010 г., в нарушение на международното право и европейската практика, на гранично-пропусквателен пункт Олтоманци– Рибарци бяха върнати обратно около 600 български граждани, предимно членове и симпатизанти на „Атака”, заедно с техния лидер Волен Сидеров и евродепутата Димитър Стоянов. […]

  От всичко това става ясно, че великосръбската асимилационна политика към българското малцинство с нищо не се е променила; и това стигна до знанието на цялата българска общественост, и особено на държавните органи и институции, които са длъжни да защитават правата и интересите на българите, където и да се намират те. През 2010 г. Демократичният съюз на българите предостави десетки оплаквания на българи, които по различни начини са били репресирани от сръбските власти, на Европейската комисия и на еврокомисаря по разширяването. Получихме отговори, че проблемите, които поставяме, ще бъдат поставени пред сръбската страна за дискусия. Въпреки, че Сърбия е подава кандидатурата си за членство в ЕС и това я задължава да се отнася по един нов, европейски начин към националните малцинства, под влиянието на радикалните сръбски екстремисти, които се готвят отново да влезнат във властта, политиката на натиск и сплашване на малцинството, както имахте възможност да се убедите и на 18 февруари, продължава.

  В такива условия забраната за поклонението пред паметника на Левски в Босилеград беше очаквана и въпрос на време. В началото на февруари ние започнахме обичайните подготовки, и спазвайки законовата процедура, на 8 февруари подадохме осведомителен иск в полицията в Босилеград за поклонението. На 16-ти втори двама въоръжени полицаи влязоха в КИЦ-а и ни връчиха решение за забрана. В решението много коварно беше заложено едно изречение, от което можеше да се заключи, че е забранено шествие – нещо, което не сме искали; мога да го докажа. Защото никой от нас не би си позволил от поклонението пред паметника на Левски да прави политически PR. В изложението се обяснява, че решението е взето въз основа на чл. 11, ал. 1 от Закона за обществените събрания, според който полицията има право да наложи такава забрана, ако са застрашени движението, обществения морал, здравето и сигурността на гражданите и на обществото. Беше ни оставен срок за обжалване от 15 дни; и забележка, че жалбата не отменя изпълнението на решението. До вечерта осведомихме българското посолство в Белград и повечето национални медии в България и Сърбия. Реакциите в България бяха изключително бурни. На 17-ти втори българският външен министър Николай Младенов каза по БНТ, че е извикан сръбския посланик и той е изразил уверението си, че не е забранено полагането на венци и цветя пред паметника на Левски, а шествие. Повтарям, никой не е искал да прави никакво шествие в Босилеград. […] Междувременно в Босилеград се разпространява слухове, че забраната е наложена защото щели да дойдат екстремисти на „Атака” и фенклуб „Левски”, които щели да предизвикат безредици, палежи и трошени на витрини и прозорци. Подозирахме, че някой търси причина да докара два рейса полиция за борба с масови безредици; и най-малкото да демонстрира сила и да сплаши и без това смачканото българско население. На 18-ти втори сутринта един рейс с около 50 души жандармерия пристигна на гранично-пропусквателен пункт „Рибарци” и затвори границата. Другият с още 50 жандарми е бил оставен прикрит на 2-3 километра зад Босилеград. Вероятно планът е бил, докато едните държат затворена границата, другите да интервенират, ако ние нарушим забраната и тръгнем към паметника на Левски. Присъствието на полицейски генерал Младен Кунибак, областния прокурор от Враня, съдия-следовател и лекарски екип съвсем не оставят място за съмнение относно намеренията на сръбската страна. […]

  Обяснението на сръбския посланик в София Александър Църквеняков, дадено пред българските медии [бе], че това е била само неприятна, изкуствено създадена ситуация, заради това, че е имало опасения, че десните партии в България ВМРО и „Атака” ще си правят политически PR; че те искат Западните покрайнини да се върнат на България и, че нито една суверенна държава не би позволила това. Искам да подчертая, че никой от нас не би си позволил от поклонението пред Левски да си прави политически PR; а що се отнася до исканията за връщането на Западните покрайнини искам да препоръчам на г-н Църквеняков, че най-добрият начин да се обезсмислят тези искания е сръбското правителство безусловно да спазва правата на българското малцинство в сферата на образованието, административната употреба на езика и писмото, вероизповеданието, икономиката, териториалното деление така, че да се гарантират минимални условия за нашата национална и културна идентичност, и да ни се създадат елементарни условия за икономическо и културно развитие, които застрашават екзистенцията ни в момента.

  Три дни след това, на 21-ви и 22-ри февруари, на официално посещение в София пристигна сръбският премиер Мирко Цветкович. Привърженици на ВМРО, „Атака” и на български организации в Западните покрайнини протестираха, но сръбският премиер нямаше смелост да застане пред българските журналисти. Двамата премиери сложиха цветя пред паметника на Левски в София и това бе оценено като жест от страна на сръбския премиер. Също така бе обявено, че недоразумението е изчистено. Никъде не се спомена да е станало дума за положението и правата на българското национално малцинство. Думите на премиера Борисов, че: „България и Сърбия успяхме, въпреки тези малки камъчета, които често на Балканите обръщат и колата, отново да се върнем на пътя, който в следващите години дава много добри перспективи за българо-сръбските отношения. Трябва да докараме парите по нашите артерии, за да може народите ни да живеят по-добре. И в Сърбия, и в България хората искат по-високи доходи, и ги искат винаги от правителствата, а това става като докараме пари”. Това становище вероятно най-точно отразява политиката, която неведнъж ни е жертвала в името на най-различни цели. Най-напред за спасението на България от окупация през 1920 г., добросъседските отношения със Сърбия, след това на интернационализма, на партньорството за мир, за членството в НАТО, в Европейския съюз, и този път – в името на магистралите. Без да омаловажавам значението на магистралите и на добрите българо-сръбски отношения, не искам съдбата на българското малцинство да се разглежда като малко камъче, което пречи на големите интереси в региона.

  Източник: http://www.youtube.com/watch?v=ka3QgAjhX7c

  ––––––––

  * Абревиатурата ДСБ означава в случая Демократичен съюз на българите.
  ** Става дума за отец Йоан Занко Станойков и неговата борба да служи на майчин език в храма „Св. Иван Рилски” в с. Паралово, Босилеградско.

  Бел.ред.:  Въвеждащото каре и подчертаните пасажи в текста са направени от М. Христова.

• Празненство посветено 3-ти и 8-ми март на в-к България

  Фоторепортаж от празненството може да намерите на следния адрес – линк.

  

• Най силното земетресение в Япония за последните повече от 100 години

  Североизточното крайбрежие на Япония беше ударено от земетресение с магнитуд 8,9 – най-мощното в страната от 140 години.

  Има много загинали, десетки са ранени и изчезнали.

  Трусът предизвика огромни океански вълни, които нанесоха големи щети по крайбрежните райони.

  По информация на българското посолство в Токио към момента няма данни за пострадали български граждани
  В страната живеят постоянно около 600 българи. Външното ни министерство поддържа постоянен контакт с посолството чрез осигурена сателитна връзка.

  Епицентърът на земетресението, последвано от вторични трусове, бил на 10 км дълбочина под дъното на Тихия океан, на 125 км от източното крайбрежие.

  Първият трус станал в 14.46 часа местно време (07:46 в София).

  Огромни райони на град Сендай в префектура Мияги са разрушени и залети от десетметрово цунами, последвано от втора вълна.

  Напълно е залято международното летище. Разрушено е пристанището. Водата е погълнала цял жилищен квартал.

  Оператор на телевизия Ен Ейч Кей заснел от хеликоптер как гигантската вълна разрушавала постройки, отнасяла лодки и корабчета.

  В един момент вълната, влачеща части от стени и покриви на къщи, връхлетяла и разрушила голям участък от магистралата заедно с намиращите се там автомобили.

  Земетресението в Япония е съкратило денонощието на Земята с 1,6 микрокесунди и е изместило оста на планетата ни с 15 сантиметра, което е два пъти повече от миналогодишния чилийски трус, съобщи Ричард Грос, специалист от Лабораторията за реактивно движение към НАСА. В интервю за руската агенция РИА „Новости“ специалистът, който е правил аналогични оценки и за земетресението в Чили, отбеляза, че според теоретичните му разчети японското земетресение е „разтърсило“ планетата ни по-силно от чилийското. „По моите изчисления продължителността на деня трябва да се съкрати с 1, 6 микросекунди. При труса в Чили съкращението според мен бе с 1,2 микросекунди“, посочи ученият. Микросекундата е милионна част от секундата. Той добави още, че т.нар. собствена ос на Земята (figure axis или оста, около която планетата ни е балансирана по масата си) би трябвало да се измести с 15 сантиметра към 139-я градус източна дължина, което е два пъти повече от чилийския катаклизъм. Тогава оста се измести по посока към 112 градус източна дължина. Петъчното бедствие в Япония бе с магнитуд 8,9 степен по Рихтер. Епицентърът му се намираше на 373 км североизточно от Токио, а огнището бе на дълбочина 24 километра. /БГНЕС/

• Европейски ден в памет на жертвите от тероризма

  За 6-и път Европа отбелязва 11 март като Ден в памет на жертвите на тероризма. Днешният ден е обявен за Европейски ден в памет на жертвите от тероризма по предложение на депутатите от Европейския парламент от 2005.
  На тази дата през 2004 г. терористи предизвикаха мощни взривове в четири влака недалеч от централната мадридска гара „Аточа“. Между 7,37 и 7,42 ч. местно време избухват 10 мощни експлозии в 4 влака в испанската столица. Загиват 191 души, близо 2000 са ранени. Отговорността за атентатите е поета от бригадите „Абу Хафс ал Масри“ – член на терористичната мрежа на „Ал Кайда“. Петдесет чужденци от 16 държави са сред жертвите, в т.ч. и четирима българи.Това беше най-смъртоносният терористичен атентат в Европа след Локърби през 1988 година. На 2 април 2004 г. в апартамент край Мадрид полицията обкръжава седем заподозрени терористи. Те се самовзривяват. Датата за атентата не е случайна – свързана е с други предишни терористични актове, като атаките на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и нападението срещу синагогата в Джерба на 11 април 2002 г.

  

  Срещу гара Аточа в Мадрид през 2007 бе построен стъклен монумент, в памет на жертвите на терористичния акт, Той представлява 11-метров стъклен цилиндър е с прозрачна вътрешност, в която са поставени съболезнователните послания, оставени от испанци и чужденци на гара Аточа след терористичния акт.

  Днес е и Ден на ракетните войски и артилерията на Българската армия. Определен е за професионален празник със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. Свързан е с участието на българската артилерия в решителната атака за превземането на Одринската крепост през Балканската война (1912-1913). . На 11 март 1913 г. в 13 ч. генерал Никола Иванов заповядва артилерийски обстрел на отбранителни укрепления пред Одрин и само два дни по-късно непревзимаемата Одринска крепост – връх на немския инженерен гений пада под напора на Българската армия.За първи път празникът се чества през 1993 г. по повод годишнината от щурма и превземането на Одринската крепост.

  
  

• Православен календар: Св. Софроний Врачански
  Православната църква днес 11 март почита паметта и на Св. Софроний Премъдри, патриарх Иерусалимски († 638) и  Св. Софроний Врачански, епископ († 1813) – просветител и апостол, мъченик за вяра и род.

  Житие и страдания грешнаго Софрония

  „Аз, грешний в человецех, родих ся на село Котел от отца Владислава, а от матери Мария и положили первое имя мое Стойко“.

  Свети Софроний Врачански (известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, по-късно Врачански епископ) е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски. В началото на 19 век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност.  Св. Софроний Врачански е роден на 11 март 1739 година в Котел, в семейството на заможен търговец на добитък. Оженва се за Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Ганка. Сам описал живота си в книгата „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Работи като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му със Св. Паисий Хилендарски през 1765 г. в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарская“, от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Св. Софроний Врачански е пътувал до Света гора през 1770-1775.

  През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир през 1794, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случилите се размирици във Враца (с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу — 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин — този период е важен за изясняване на целите му като писател. Преследван, отива в Румъния. С дара на предвиждане, в 1812 година издал позив до сънародниците си да посрещнат руските войски радушно, защото чрез тяхното оръжие България може да се освободи от „турското варварско мъчителство“. Починал в Румъния през 1813 година.

  Името му се свързва с една от най-драматичните страници в българската история, когато към края на петвековното турско робство над нашите земи се разгаря искрата на Възраждането /XVIII-XIX век/.

  Заради голямата роля на Врачанския Епископ за възраждането на българската нация, Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г. го канонизира за светец на 31 декември 1964 г.

  През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир през 1794, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случилите се размирици във Враца (с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу — 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин — този период е важен за изясняване на целите му като писател. Преследван, отива в Румъния. С дара на предвиждане, в 1812 година издал позив до сънародниците си да посрещнат руските войски радушно, защото чрез тяхното оръжие България може да се освободи от „турското варварско мъчителство“. Починал в Румъния през 1813 година.

  Името му се свързва с една от най-драматичните страници в българската история, когато към края на петвековното турско робство над нашите земи се разгаря искрата на Възраждането /XVIII-XIX век/.

  Заради голямата роля на Врачанския Епископ за възраждането на българската нация, Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г. го канонизира за светец на 31 декември 1964 г.

  

  Освен на „Житие и срадания грешнаго Софрония„, св. Софроний Врачански е автор на сборник с неделни и празнични проповеди, издаден в Римник (Румъния) през 1806 г. под заглавието „Кириакодромион сиреч Неделник„.
  Той съдържа тълкувателни проповеди върху неделните и празничните литургийни евангелски четива. Тълкуванията са правени по съответните проповеди на архиепископ Никифор Теотокис – образован грък на служба в Руската православна църква, който озаглавил труда си Кириакодромион.
  „Кириакодромион“ е известен и с името на автора си – Софроние. Той е първата новобългарска печатна книга. Запазено негово издание се съхранява днес в Народната библиотека „Свв. Кирил и Методий“ в София. Въпреки че съществуват и по-ранни печатни книги, изследвачите почти единодушно определят „Кириакодромион, сиреч Неделник“ на Софроний Врачански като първа новобългарска печатна книга. Традицията на подобно назоваване е твърде стара и се свързва с трудовете иа Ю. Венелин, В. Григорович, Ал. Теодоров-Балан, Б. Пенев и т. н. Самият Софроний смята своя Неделник за първата българска печатна книга. Наскоро тя се появи като една от първите седем български книги, намерили място в Световната дигитална библиотека.

  Пише и друг сборник — „Неделное евангелское толкование“ (1805, Регионален исторически музей, Шумен).Наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременният български език и литература, Софроний притежава и художествена дарба. Той се проявява като калиграф и художник при създаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се счита за автопортрет.  „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.

  Етнографския-възрожденски комплекс „Софроний Врачански“ във Враца  се състои от 5 сгради, в които са се разгърнали последните експозиции на историческия музей.Той обхваща територия от обхваща  5,5 дка, върху която са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил.

  
  

  
  

• Илинойс премахна смъртното наказание

  Илинойс стана 16-тият щат в САЩ, който премахна смъртното наказание, след десетилетие на дебати за справедливото прилагане на смъртното наказание в една съдебна система. През 1999 г. Илинойс помогна за започване на национален дебат, след като група студенти от от Северозападния университет успяха да докажат, че затворник със смъртна присъда всъщност е невинен. Губернатор Джордж Райън наложи мораториум върху смъртното наказание през 2000 г., след като четири смъртни присъди бяха оправдани. Оттогава 15 души в Илинойс са били осъдени, на смърт, но нито една от присъдите не е била изпълнена. В Илинойс са извършени 12 екзекуции от 1976 г. насам. /АФП /

• Български филми в Чикаго

  ДВА БЪЛГАРСКИ ФИЛМА СА ПРЕДСТАВЕНИ НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТИЯ ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ЧИКАГО

  От 4-ти до 31-ви март в Чикаго се провежда 14-ят eжегоден Филмов фестивал на Европейския съюз (14th Annual European Union Film Festival). Утвърдил се като най-големият фестивал в Северна Америка за европейско кино, тазгодишното издание представя 64 филма от 24 държави. Домакин на събитието е Gene Siskel Film Center, който се намира на 164 N. State St., Чикаго.

  Програмата на фестивала предвижда в продължение на 4 седмици да бъдат показани 64 игрални филма от 24 страни в двата кинотеатъра на Джийн Сискел сентър в Чикаго.
  Със съдействието на Генералното консулство на България в Чикаго през 2007 г. бяха установени контакти между организаторите на фестивала и „Национален филмов център Te са цитирани на страницата на фестивала като оказали съдействие:
  http://www.siskelfilmcenter.org/euff2011
  For their generous assistance in obtaining films for the European Union Film Festival, the Gene Siskel Film Center thanks:
  Bulgaria: Valentin Donchev, Lila Georgieva, Bulgarian Consulate General, Chicago; Mila Petkova, Bulgarian National Film Center; Christian Nochev, Andy Film; Anri Koulev, Svetlana Ganeva, Koulev Film Production.
  Във фестивалната програма вземат участие и два български филма: Лов на дребни хищници (Hunting Down Small Predators) и Zaches.
  Тази вечер 9 март /сряда/ от 8:30 р.м. беше втората прожекция на българския филм ‘’Лов на дребни хищници’’, а първата беше на 5 март /събота/ от 7 р.м.
  Предстоят прожекциите на втория български филм “Zaches”
  20 март /неделя/ от 7:15 р.м.
  24 март /четвъртък/ от 7:45 р.м.
  Повече информация за филмовия фестивал можете да получите на телефони 312-846-2800 или 312-846-2600, както и на уебсайта www.siskelfilmcenter.org.

  “Лов на дребни хищници” е първата изцяло цифрова българска кинопродукция, която излиза на екран. Филмът е заснет с дигитална кинокамера Silicon Imaging – същата, с която е сниман “Беднякът-милионер” на Дани Бойл, получил 8 награди “Оскар” през 2009 г. За първи път в българското кино се въвеждат такива технически иновации, споделиха от екипа. Част от постпродукцията е извършена в най-престижните европейски студиа Technicolor и Nordisk Film, а мастерирането на цифровия носител за кината – изцяло в България.
  Филмът разказва за Михаил (Владимир Георгиев) с прякор Лимката, който е влюбен безнадеждно, но има проблем с комуникацията с връстниците си. Той се запознава с група тийнейджъри и четиримата наивно решават да изкарат лесни пари. Младежите не подозират, че един непознат с тъмно минало и проблемно настояще ще преобърне живота им.
  Режисьор и продуцент на филма е Цветодар Марков. Той е завършил НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в специалностите Актьорско майсторство и Кино и телевизионна режисура. “HDSP: Лов на дребни хищници” е дебютният му пълнометражен филм като продуцент и режисьор.
  Оператор на “HDSP: Лов на дребни хищници” е Антон Бакарски. Сред постиженията му са “Открадната светлина” (“Svetlana’s Journey”), с награди за най-добър късометражен филм от 9th Hollywood Film Festival и от International HD Festival в Лос Анжелос през 2005 г., Специален диплом на журито на Филмов Фестивал SUNDANCE за късометражния филм “Омлет” през 2009 г. и много други. “HDSP: Лов на дребни хищници” е първият български пълнометражен филм, който Антон Бакарски снима.
  Сценарият на “HDSP: Лов на дребни хищници” е дело на Христиан Ночев, сценарист и режисьор на филми и телевизионни предавания (“Граница”, “Коледата е възможна”, “Ку-Ку”, “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави” и др.)
  Актьорите в “Лов на дребни хищници”: Мариан Вълев (Синатра), Силвия Петкова (Хани), Владимир Георгиев (Лимката), Яна Титова (Бети), Бойко Кръстанов (Спейса), Христо Шопов (Чакъра), Стефан Мавродиев (Кондов), Гергана Кофарджиева (Госпожата) и др.
  Музиката във филма е на група “Остава” от албума “Rock’n’Roll Song Designer” и авторски композиции на Валерия Попова и Силвия Гълъбова.

  Zaches (“Цахес”) е български игрален филм (романтична комедия) от 2010 година на режисьора Анри Кулев, по сценарий на Христо Ганев. Оператор е Светлана Ганева. Музиката във филма е композирана от Стефан Димитров.

  Романтична комедия, вдъхновена от приказната атмосфера на Хофмановите фантазии. Насред голям съвременен град, затрупана отвсякъде с бетон и стъкло, като по чудо е оцеляла малка антикварна книжарничка. Собственикът и неколцината посетители, верни приятели, удивително напомнят някои Хофманови герои. Действието се пренася от наши дни в миналото и обратно, гмуркайки се в паралелните светове на реалното и вълшебното.

  В ролите: Стоян Алексиев, Захари Бахаров, Касиел Ноа Ашер , Виолета Марковска, Емил Котев, Ивайло Христов, Пламен Димитров, Христо Мутафчиев, Любомир Петкашеф, Мариян Бозуков, Мая Новоселска, Явор Бахаров, Малин Кръстев.

  Филмът от 133 минути е заснет само за 6 седмици, но авторите имат материал и за телевизионен сериал. Снимките са предимно около Белоградчик, в София и Видин.

  

  GENE SISKEL FILM CENTER OPENS 14TH ANNUAL EUROPEAN UNION FILM FESTIVAL

  By Karen Durham
  Friday, March 4, the 14th Annual European Union Film Festival opened with a sold-out screening of the Hungarian movie Bibliothèque Pascal, Hungary’s dark and fanciful designated Academy Award contender. Appearing in person at the screening were the Honorable Karoly Dan, Consul General of Hungary in New York, Kaarina Koskenalusta, Honorary Consul of Hungary in Chicago, director Szabolcs Hajdu, star Orsolya Török-Illyés, and from the Gene Siskel Film Center, Executive Director Jean de St. Aubin, Director of Programming Barbara Scharres, and Associate Director of Programming Marty Rubin. In keeping with festival tradition, the nation currently holding the presidency of the EU hosts Opening Night. Approximately 200 people attended the screening.

  The European Union Film Festival is the largest showcase in North America for the cinema of European Union (EU) nations. This year’s festival is the GSFC’s largest with 64 films representing 24 EU nations, highlighted by new films from major directors including Michael Winterbottom (The Trip), Catherine Breillat (The Sleeping Beauty), Tony Gatlif (Korkoro), Álex de la Iglesia (The Last Circus), Nicholas Philibert (Nénette), Manoel de Oliveira (The Strange Case of Angelica), Christi Puiu (Aurora), Pedro Costa (Change Nothing), Pantelis Voulgaris (With Heart and Soul), and Jan Hrebejk (Kawasaki’s Rose).

  Also scheduled to appear are director Cary Fukunaga and star Mia Wasikowska of the United Kingdom’s Jane Eyre (March 6); Goethe scholar and University of Illinois-Chicago Professor of Germanic Studies Astrida Orle Tantillo with Germany’s Young Goethe in Love (March 11); director Tomas Donela of Lithuania’s Farewell (March 12 and 17); and actress/supermodel Liya Kebede of the United Kingdom’s Desert Flower (March 13).

  The festival includes nine films that were selected to represent their nations in this year’s competition for Best Foreign Language Film Oscar. In addition to Bibliothèque Pascal from Hungary, screened will be Academy Award contenders from Austria (La pivellina), Belgium (Illegal), the Czech Republic (Kawasaki’s Rose), Estonia (The Temptation of St. Tony), Italy (The First Beautiful Thing), Portugal (To Die Like a Man), Slovakia (The Border), and Slovenia (9:06).

  Countries represented this year are Austria, Belgium, Bulgaria, Czech Republic, Denmark, Estonia, Finland, France, Germany, Greece, Hungary, Ireland, Italy, Lithuania, Luxembourg, Netherlands, Poland, Portugal, Romania, Slovakia, Slovenia, Spain, Sweden, and United Kingdom.

  The festival will close on Thursday, March 31, with Michael Winterbottom’s hilarious road comedy from the United Kingdom, The Trip, followed by a closing night reception hosted by Whole Foods Market.

  To learn more about the European Union Film Festival, please visit www.siskelfilmcenter.org/euff2011.

  All screenings and events are at the Gene Siskel Film Center of the School of the Art Institute of Chicago, located at 164 N. State St.

  Tickets to each screening are $10/general admission. Other ticket prices are $7/student and $5/Film Center members. All tickets may be purchased at the Film Center Box Office. Both general admission and Film Center member tickets are available through Ticketmaster, 800-982-2787, www.ticketmaster.com, and all Ticketmaster outlets. The Film Center and its box office are open 5 to 8:30 pm, Monday through Friday; 2 to 8:30 pm Saturday; or 2 to 5:30 pm Sunday.

  European Union Film Festival passes are available–$50 buys six movies for the price of five, plus one free small popcorn with each film, an $83 value for $50, available in-person only at the Film Center box office. Turn in the pass at the end of the festival for a $5 discount on a Gene Siskel Film Center membership.

  A Film Center membership is a year-round ticket to great movies for only $5 per screening! Memberships are $50 (Individual) and $80 (Dual). For more information, call 312-846-2600 or visit www.siskelfilmcenter.org/content/membership.

  Discounted parking is available for $14 for nine hours at the InterPark SELF-PARK at 20 E. Randolph St. A rebate ticket can be obtained from the Film Center Box Office.
  For more information about the Film Center, call 312-846-2800 (24-hour movie hotline) or 312-846-2600 (general information, 9:00 am-5:00 p.m., Monday-Friday), or visit www.siskelfilmcenter.org.
  The Gene Siskel Film Center of the School of the Art Institute of Chicago celebrates 39 years of presenting cutting edge programs, independent and international cinema, premieres, retrospectives, and classic films. Internationally recognized for its original film programming, the Film Center is a vibrant cultural destination in Chicago that attracts a diverse and creative annual audience of over 81,000.
  A leader in educating artists and designers for 144 years, the School of the Art Institute of Chicago offers undergraduate and graduate programs to nearly 2,800 students from around the world. In addition to the time-honored study of painting, sculpture, printmaking, and design, SAIC’s studio programs embrace film and new media, electronic and sound arts, and creative writing. To complement its studio programs, SAIC offers academic degrees in disciplines from art history to arts administration, visual and critical studies to historic preservation. Located in the heart of Chicago, the School promotes contemporary discourse about art and design through venues such as the Gene Siskel Film Center, Video Data Bank, Betty Rymer Gallery, Gallery 2, the Division of Continuing Studies, and in conjunction with the Poetry Center.
  ###
  Karen Durham
  Associate Director of Public Relations and Marketing
  Gene Siskel Film Center
  of the School of the Art Institute of Chicago
  164 N. State St.
  Chicago, IL 60601

  312-846-2074 (direct)
  312-332-5859 (fax)
  312-846-2600 (main number)
  312-846-2800 (movie hotline)

  [email protected]
  www.siskelfilmcenter.org
  Media contact: Karen Durham / [email protected] / 312-846-2074

• Днес отбелязваме Деня на Холокоста в България

  На днешната дата Отбелязваме Деня на Холокоста в България. С решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. 10 март е обявен за „Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството“. На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.
  Историята
  Близо девет хиляди души от „стара България“ са събрани в Пловдив, но те не биват натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент. В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия Патриарх Български). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени. Междувременно в страната се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Основно значение за отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „стара България“ изиграва бързото и решително действие на група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се обявяват срещу случващото се, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимнност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство. Самото правителство спира депортирането и го отлага за по-късно (март). Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“ също се противопоставят. Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено активен е софийския митрополит Стефан, оглавяващ Светия Синод по това време. Намесват се и множество отделни личности. Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г., след което не се подновяват, тъй като правителството се е провалило в тези свои намерения. На Цар Борис са предложени „План А“ (депортиране) и „План Б“ (изселване от София и използване на евреи в трудови лагери в България), като той се спира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо.
  Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията на евреите от „стара България“. Има предположения, че протестите са поощрявани и от задкулисни комбинации на самия цар. Известно е че той, който подписва антиеврейското законодателство през 1940-41 г., по-късно и особено по време на последните си разговори с Хитлер (август 1943 г.) фактически се противопоставя на депортирането на евреите от „стара България“. За благоразположението на управляващите кръгове към евреите говори и фактът, че нелегално през Румъния и България за Хайфа, Палестина,  преминават много румънски, полски, чешки, унгарски и литовски евреи. Антиеврейското законодателство в България е отменено официално по-късно — от правителството на Константин Муравиев . По английска инициатива правителството  в София преговаря с швейцарския  посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.

  По повод Деня на Холокоста – 10 март, председателят на парламента Цецка Цачева и народни представители ще присъстват на поклонение пред паметната плоча до Народното събрание за 68-та годишнина от спасяването на българските евреи. Инициатори на отбелязването на годишнината са Организацията на евреите в България „Шалом“ и софийската регионална организация на евреите.

  За благоразположението на управляващите кръгове към евреите говори и фактът, че нелегално през Румъния и България за Хайфа, Палестина,  преминават много румънски, полски, чешки, унгарски и литовски евреи.

  Антиеврейското законодателство в България е отменено официално по-късно — от правителството на Константин Муравиев . По английска инициатива правителството  в София преговаря с швейцарския  посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи

• България се оказа с най-високата смъртност в ЕС

  

  България е с най-висока смъртност в Европейския съюз. Данните са от Националния статистически институт и „Евростат“, като проучването обхваща периода от 2004 до 2009 г.

  Смъртността у нас през този период е от 14 до 15 на 1000 души, при средната стойност за ЕС – 9,7 на 1000, като най-ниска е в Кипър и в Ирландия.

  Най-засегнати от високата смъртност у нас са селата, където коефициентът на общата смъртност е 20,1 на 1000, а в градовете е 11,9 на хиляда.

  Съществен проблем у нас е детската смъртност, при която се наблюдава тенденция към увеличаване. През 2004 г. е била 11,6 на 1000, а през 2009 г. спада на 9 на хиляда. От страните в ЕС най-висока е детската смъртност единствено в Румъния.

  През последните години у нас нараства и броят на ражданията на непълнолетни (между 10-14 години) и малолетни (15-19 г.) майки. През 2004 г. непълнолетни момичета са родили 344 деца, а през 2009 г. – 464.

  По показател „деца раждат деца“ ни задминава единствено Румъния, но тя има над 25 милиона жители, а по

  последни данни у нас населението е около 7 300 000. В другите държави от ЕС подобни раждани са под 100 за година.

  Друга негативна тенденция в страната са високият брой аборти сред непълнолетни и малолетни. През 2007-2008 г. абортите сред малолетните са 150-200, а при непълнолетните – над 3000 годишно.

  Според социолозите липсват и програми за насърчаване на раждаемостта у нас и подпомагането на млади семейства. В Румъния примерно младите семейства могат при много изгодни условия да закупят първо жилище с кредит от държавата.

  В Швеция, при първо жилище младите семейства се възползват от лихва в размер на 1%.

  От „Барометър България“ обобщават, че са необходими дългосрочни законодателни мерки за преодоляване на негативните последствия от демографската картина у нас.

  Най-високите нива на раждаемост са регистрирани в Ирландия – 16,8 на хиляда, Великобритания – 12,8‰, и Франция – 12,7‰.

  Най-ниската раждаемост е в Германия – 7,9‰, Австрия – 9,1‰, Португалия – 9,4‰, и Италия – 9,5 на всеки хиляда.

  Паралелно с това през 2009 г. са били регистрирани 4,8 млн. смъртни случаи в ЕС с ниво на смъртността 9,7 смъртни случаи на 1000 жители, стабилно ниво в сравнение с предишната година.

  Положителният ръст на миграциите също е изиграл важна роля за увеличаване на населението на ЕС.

  През 2009 г. малко над 60% от увеличаването на населението в ЕС е резултат от миграция, подчертава Евростат в комюнике.

  България е с най-висока смъртност в Европейския съюз. Данните са от Националния статистически институт и „Евростат“, като проучването обхваща периода от 2004 до 2009 г.

  Смъртността у нас през този период е от 14 до 15 на 1000 души, при средната стойност за ЕС – 9,7 на 1000, като най-ниска е в Кипър и в Ирландия.

  Най-засегнати от високата смъртност у нас са селата, където коефициентът на общата смъртност е 20,1 на 1000, а в градовете е 11,9 на хиляда.

  Съществен проблем у нас е детската смъртност, при която се наблюдава тенденция към увеличаване. През 2004 г. е била 11,6 на 1000, а през 2009 г. спада на 9 на хиляда. От страните в ЕС най-висока е детската смъртност единствено в Румъния.

  През последните години у нас нараства и броят на ражданията на непълнолетни (между 10-14 години) и малолетни (15-19 г.) майки. През 2004 г. непълнолетни момичета са родили 344 деца, а през 2009 г. – 464. По показател „деца раждат деца“ ни задминава единствено Румъния, но тя има над 25 милиона жители, а по последни данни у нас населението е около 7 300 000. В другите държави от ЕС подобни раждани са под 100 за година.

  Друга негативна тенденция в страната са високият брой аборти сред непълнолетни и малолетни. През 2007-2008 г. абортите сред малолетните са 150-200, а при непълнолетните – над 3000 годишно.

  Според социолозите липсват и програми за насърчаване на раждаемостта у нас и подпомагането на млади семейства. В Румъния примерно младите семейства могат при много изгодни условия да закупят първо жилище с кредит от държавата. В Швеция, при първо жилище младите семейства се възползват от лихва в размер на 1%.

  От „Барометър България“ обобщават, че са необходими дългосрочни законодателни мерки за преодоляване на негативните последствия от демографската картина у нас.

  Oсвен това в България, както и в Латвия, е регистриран най-голям спад в отрицателния естествен прираст на населението в страните членки на ЕС – 3,6 на хиляда.

  

  Според данните на „Евростат“, населението на ЕС в началото на 2010 г. е било 501,1 млн. жители, за разлика от 499,7 млн. година по-рано.

  Общо 5,4 млн. деца са били родени в ЕС през 2009 г. при ниво на раждаемост 10,7 раждания на 1000 жители. Това е малък спад в сравнение с 10,9‰  през 2008 г

  Най-високите нива на раждаемост са регистрирани в Ирландия – 16,8 на хиляда, Великобритания – 12,8‰, и Франция – 12,7‰.

  Най-ниската раждаемост е в Германия – 7,9‰, Австрия – 9,1‰, Португалия – 9,4‰, и Италия – 9,5 на всеки хиляда.

  Паралелно с това през 2009 г. са били регистрирани 4,8 млн. смъртни случаи в ЕС с ниво на смъртността 9,7 смъртни случаи на 1000 жители, стабилно ниво в сравнение с предишната година.

  Положителният ръст на миграциите също е изиграл важна роля за увеличаване на населението на ЕС. През 2009 г. малко над 60% от увеличаването на населението в ЕС е резултат от миграция, подчертава Евростат в комюнике.

  

• Екогласност: Протест пред министерството на околната среда и водите

  Протест: За Рила, Пирин, Родопите, Ком и Калиакра

  Не на корупцията в МОСВ !

  София, ул. „Гладстон” – до площад „Славейков”, петък, 11.03.2011 г. 9.00 ч. – 17.00 ч.

  Нашите искания :

  Искаме Рила Буфер – в Натура 2000 с Трещеник, Искровете, Паничище и Боровец

  Не на заграбването на Рила за ски –курорти и мини-ВЕЦ-ове

  Пирин – без нови писти

  Разширяване на защитената зона за птиците на Калиакра

  Перелик – без ресторанти и паркинги на Кирил Асенов

  „Главболгарстрой“ да спре проекта за бетониране на връх Ком

  Уволнение на Михаил Михайлов – директорът на националнат служба за защита на природата, който работи за интересите на Христо Ковачки, Антоан Николов, Милен Велчев, Симеон и Златко Баретата, а не за българската природа

  Оставка на министър Нона Караджова и заместник – министър Евдокия Манева,
  които не спряха корупцията в МОСВ

  Бойко Борисов да престане да лобира за Първа инвестиционна банка
  на Цеко Минев, който съсипва Пирин

  Ако не престане – да си ходи в Банкя …

  Елате на протеста за да защитим Рила, Пирин, Родопите, Ком и Калиакра !

  Организатори: Национално движение „Екогласност”, 0887 525 032
  Алианс за национален парк Рила, 0878 797 240
  Български център за зелена икномика, 0878 201 863

• Свети Четиридесет Мъченици (Младенци)- 9 март

  Празникът е известен още с имената Свето четирси, Сто четиресе

  Именници: Младен, Младенka
  Светата православна църква определя този ден като празник на четиридесетте войника от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от имп. Ликиний ( IV в.).
  Според старата християнска житиейна традиция светите 40 мъченици са били римски войни, които тайно изповядвали християнството. Техния полк е бил разположен в малоазиатския град Севастия. След като биват разкрити са подложени на жестоки мъчения. Загиват 40 войни. Това става през 320г.от н.е. Няколко години преди официалното признаване на християнството и края на гоненията на ранните християни. Православната църква по-късно ги канонизира.
  В българските религиозни вярвания – представата за 40-те светци войни се трансформира в младенци. Така сред старите българи празника е известен като младенци. Народното поверие гласи, че на този празник идват щъркелите. Самите щъркели са почитани от българите. Те са свързани с децата. И днес много хора помнят как техните баби са им казвали, че щъркелът ги е донесъл. Смята се, че къща или двор където гнезди семейство щъркели е запазено от магии. Техните яйца също имат магическа сила.
  На свети 40 се изпълняват редица религиозни ритуали и обреди. Те са изпълнявани преди всичко от деца. В обредните песни се отправят различни молби към щъркелите. Като например следната молба:
  „ … Щърко ле, щърко ле!
  Щръкни кола под кола,
  Да береме камъне,
  Да правиме мостове,
  Да ни идат гостове!… ”
  ( Димитър Маринов „ Народна вяра ”, стр.150 )
  Старите българи са вярвали, че тези деца, които извършели тези ритуали, когато пораснат няма ги сполетят болести свързани с кръста.
  Отново според народната традиция децата трябва да се отъркалят в тревата. Това обаче трябва да стане преди изгрев слънце. Това се прави за здраве. Въобще на този ден е на почит здравето на децата, тъй като те са най-уязвими от болести.
  На този ден се приготвят специални обредни питки наречени младенци. Този обреден хляб се намазвал с мед и така се раздавал по подобие на питките, които се раздават за здраве на Св. Харалмпи. Това се прави с цел да се умилостиви баба Шарка. Както в миналото, така и днес много от децата са боледували или боледуват от дребна и едра шарка. Едрата шарка някога е нанасяла големи вреди на хората, които са я преболедували. Често пъти хората са умирали от тази болест. Но ако случайно човек е оцелявал, то той е бивал обезобразен от нея. Затова хората в миналото са се отнасяли със страхопочитание към нея.
  Празника на Свети 40 мъченици е свързан и с представата на българите за настъпващата пролет. Народната вяра гласи, че на този ден Господ забива 40 или 140 нагорещени шиша в земята. Той удря с тях земята за да се затопли. Тогава хората са смятали, че слънцето вече се обръща към лято.
  С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред ­ палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача. На този ден не трябва да се провлича конец, за да не се въдят дълги змии и не се споменава името на влечугите. Който убие змия, трябва да постави главата и в босилек, за да стане лековит.

  

  В Западна България и в Плевенско се приготвят по 40 обредни хляба-младенци, които се раздават за предпазване от шарка. На други места раздават 40 на брой питки или кравайчета за здраве. Обредна трапеза: пълнени чушки с боб, сарми с ориз или булгур, обредни хлябове. Обикновено от всяко ястие се приготвят по 40 бройки.

  В западните части на страната денят се тачи и за здраве на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е неговата сила. На този ден той ги сваля и затова не бива да се впряга. На празника достигналите брачна възраст момичета излизат извън село преди да изгрее слънцето. В Северозападна България те палят огън и в обредно мълчание посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината.

  В Хасковско момите, които ще лазаруват, с песни обикалят полето, след което отиват при воденица. Стопанката ги посреща с пита със сребърна пара в нея. Тя разчупва питата и на която мома се падне парата, тя ще бъде водачка на лазарките. Обичаят завършва с хоро на реката, където идват и ергените.
  Празникът на Светите 40 мъченици от Севастия е навлязъл дълбоко в бита на българите. Той е бил особено почитан през Средновековието. За това говорят множеството домашни и чужди извори.
  Българският цар Иван Асен ІІ ( 1218-1241г. ) построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 г. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в с. Мерданя. В чест на тая среща край селото е бил построен манастир “Свети четиридесет мъченици”, който и сега съществува. Иван Асеновата колона се намира в нея. Освен това с тази църква е свързана една от старите легенди. Тя гласи, че в нощта на 8 срещу 9.ІІІ. се появяват духовете на владетелите и владетелките на Второто българско царство, които са погребани там. Дори това да не е вярно, тя е една от многото легенди, които са крепили българите през вековете на турското робство.  Интересен е фактът, че поради превръщането й в джамия църквата е запазена и до днес. В храма се пазят Омуртаговата, Асеновата и Крумовата колона, които разказват за великите дела на царете ни. Тук се намират и гробовете на царете Калоян, Иван Асен, Михаил Шишман, Свети Сава Сръбски и на цариците Анна Мария и Ирина. Тленните останки на Калоян са тържествено препогребани в църквата на 19 април 2007 година, 800 години след неговата смърт.

  

• Поробването на българския народ от АЕЦ „Белене“

  Автор: Огнян Минчев

  Промъкналите се в печата спорадични протести срещу цените на горивата през последните дни най-после отварят тесен прозорец за осъзнаване на цялостната ситуация в българския енергиен сектор – днес и в обозримо бъдеще. Обстоятелството, че бензинът в България е по-скъп от този във Виена и значително по-скъп от този в Германия, а дизелът е по-скъп дори и от бензина, ни води към единственото разумно обяснение за цените на българския енергиен пазар – монопола.

  Тогава, когато говорим за бензин и нафта – това е монополът на „Лукойл”, руската международна компания, която притежава рафинерията в Бургас и упражнява всякакъв тип влияния, за да избегне значим алтернативен внос на горива в България откъдето и да е, освен от Русия. Така стопроцентовата зависимост на България от Русия чрез „Лукойл” прави възможно непрекъснатото поддържане на монополно високи цени, особено в периоди на растящи цени на нефта на световните пазари. Когато пък международните цени падат, у нас има известно разсейване на монополиста за привеждане към съответстващото на международния пазар намаление.

  Енергийното монополизиране в полза на Русия – цялостна стратегия

  Същото е положениетo и с цените на природния газ. Тръбата е една – от Русия – и всеки опит за изграждането на каква да е алтернативна тръбичка се разбива в желязната отбрана на щедро подкупените от монополиста български чиновници на всички нива. В Европа и света се случва какво ли не – рязко падат цените на спотовите пазари, разцвет преживяват технологиите за пренос на втечнен газ по море и по суша, САЩ нарастващо задоволяват огромните си потребности чрез развитието на добива на шистов газ, Унгария и Румъния се свързаха с европейската газоразпространителна мрежа. България живее в свой си свят – света на едната единствена тръба, по която тече – когато тече (януари 2009 г.), газ на монополиста „Газпром“. Но в Москва и това им се видя малко: купиха си български слуга (на английски – minister), който през 2006 г. скъса относително изгодния договор за доставка на газ, валиден до 2011 г., и подписа нов договор за зависимост на България от руския монополист за три десетилетия напред.

  Няколко български политици жертваха кариерата си, за да не допуснат подаряването на българската газова инфраструктура от тръбопроводи на Русия през 1990-те години. Кабинетът на Жан Виденов бе сътворил множество икономически проблеми, но едва ли щеше да падне от власт, ако не бе личното твърдо упорство на самия премиер да не допусне “да мине номерът” на „Газпром” с „Мултигруп” и „Топенерджи” за изземване на тръбопроводната мрежа – българска национална собственост. Вторият опит на „Газпром” последва при кабинета на ОДС през 1997-98 г. и бе отново неуспешен. Тогава в ход бяха пуснати заобиколни стратегии. Основната цел – лишаване на България от икономическия и стратегически ресурс на нейното географско положение като транзитираща страна – изглежда ще бъде постигната чрез включването ни в един от мегапроектите на руския монополист „Газпром” – проекта за газопровода „Южен поток“.

  „Братската“ подялба на собствеността – 50:50 между България и Русия върху „Южен поток“ на българска територия открива пряка възможност за контрол върху решенията за руската страна чрез едно просто и изпитано средство – умерени рушвети в полза на български държавни чиновници. От своя страна „Южен поток“ ще обезсмисли в значителна степен досега съществуващата инфраструктура, която отчасти ще бъде интегрирана в новия проект, отчасти – полу- или напълно изоставена поради периферното й значение за транзитирането на газ през региона.

  Монополизирането на българската енергетика в полза на Русия е цялостна стратегия, чието значение включва, но надхвърля практичната задача българските “братушки” да плащат монополно високи цени за енергия на Москва докато са живи. Енергийната стратегия на Москва има ясно изразени геополитически цели, които по отношение на България са много по-концентрирани отколкото спрямо целия регион на Централна и Източна Европа. Тази стратегия се илюстрира най-добре от това, което се нарича “проект за АЕЦ „Белене“.

  Нека започнем с това, че на този „проект“ в продължение на години му липсват най-основни параметри, характерни за всяко бизнес начинание. Не съществува инвестиционен проект. Не съществува яснота за цената на проекта. Няма очертан потенциален пазар за енергията, която новата АЕЦ ще произвежда, освен общите приказки за това, че потребностите в региона щели да растат. За това, колко ще струва произвежданата енергия се знае само това, че щяла да е евтина защото е ядрена – а не вятърна, например.

  Най-много се лъже за АЕЦ „Белене“

  Бисмарк е казал, че най-много се лъже след лов и преди избори. Не е вярно – най-много се лъже за АЕЦ „Белене“. Никой никога не е видял истински документ с обвързващи руската страна параметри на този т. н. проект. Руските енергийни фактори и подконтролната им българска енергийна олигархия лъжат спокойно и наедро, убедени, че пословичното в наивитета си българско обществено мнение никога няма да открие разлика с истината. Поне дотогава, докато АЕЦ „Белене“ не яхне обикновения българин за десетилетия напред.

  Помните ли „Кремиковци“? Съветски военно – временен завод за производство на каква и да е стомана, натресен на българите като част от селяндурско-грандоманската стратегия за индустриализция на България на всяка цена. Българите започнаха да изплащат „Кремиковци“ с увеличението на цените за потребление от 1 януари 1966 г. и продължиха да изплащат десетилетия напред. На българския пазар десетилетия наред имаше хроничен дефицит на домати, плодове, месо и всичко останало, в изобилие произвеждано в земеделска България. Всичко отиваше на безценица в Съветския съюз за изплащане на борчове от типа на „Кремиковци“.

  На фона на АЕЦ „Белене“ обаче „Кремиковци“ ще ни се види като невинен джобен разход. Защото всички основни решения за дългосрочните финансови измерения на проекта се вземат и ще се вземат от руската страна.

  Борбата на премиера Борисов да редуцира цената на „Белене“ до разумните 5 млрд. евро за реакторите (без инфраструктурата) среща железен отказ и железен натиск от Москва. Включително с йезуитското уверение, че България вече е платила всичко от нейния дял и оттук нататък няма да плаща нищо. Само ще гледа как се строи централата, как реалните й руски собственици я експлоатират 20 години и след това с хляб и сол я поднасят на българите да си я доексплоатират още 40.

  Истината е по-проста и смазваща. АЕЦ „Белене“ се строи под руски контрол с руски пари и ще бъде де факто руска собственост. Цената на тока, произвеждан от нея, ще се определя в Москва, не в София, не и от пазара на електроенергия в България – защото такъв пазар просто няма да има. Така както Русия ни продава бензин, дизел и газ на високи цени поради монопола, който притежават „Лукойл“ и „Газпром“ в България, така също ще ни продава скъп ток поради монопола, който ще притежава в българската електроенергийна система чрез АЕЦ „Белене“.

  Някой може да възрази – нали имаме и други производства на ток? Да, но ще бъдем принудени скоро да затворим АЕЦ „Козлудуй“. Европейските екологични квоти ще направят производството на ток от въглища нерентабилно, а вятърните и слънчевите паркове навсякъде по света си остават вятър и мъгла. Русия ще притежава контрола върху най-големия по обем и по принцип най-евтин ток – от ядрена енергия, чрез АЕЦ „Белене”.

  Е, няма да бъде чак толкова евтин. Колко ви е евтин бензинът и газът? Регионалните и европейските пазари няма да купуват скъпия руски ток от Белене. Кой ще го купува тогава? Ние, българите ще го купуваме – вече са ни задължили да го купуваме, в продължение на десетилетия. Огромното за днешните и утрешни български мащаби производство на руския гигант АЕЦ „Белене” ще изтласка в ъгъла другите производства и ще установи функционален монопол върху електроенергийната ни система за много десетилетия напред.

  Скъпо ще бъде, братя българи, много скъпо! Ще задлъжнява здраво пършивата българска държавичка на руските си благодетели и на българските им мекерета. Българските предприемачи, българските производства – доколкото ги има – ще задлъжняват яко и ще губят конкурентноспособност на европейския и световен пазар, така както днес губят и фалират тези производства, които ползват газ в технологичния си процес.

  Толкова ще задлъжняваме, че мечтаните 20 години, след които ще придобием „Белене” за българска собственост ще отидат далеч в бъдещето – ще станат 30, 40, може би повече. Междувременно светът може да преживее няколко революции в енергетиката – ние няма да преживеем нищо друго освен хитроумния руски хомот, който безсрамни и продажни български политически чиновници от вчера и днес нахлузват на врата ни.

  Руските реактори, предвидени за „Белене“, са вече морално остарели. Хайде да не бъдем наивници – проверете в Интернет кой през последните 20 години е купувал руски реактор и защо? Китай води политика на стратегически баланс в ядрената си енергетика и затова купува реактори от всички производители в света. Купи и два руски … и си взе беля на главата… Четете, четете – “то сляпото окато прави”! Дори Турция сключва договор за строителство на руски реактори – но не като тези от „Белене“, а от последно поколение – само като стратегическа сделка за допълнителни бонуси в транзитиране на въглеводороди от Русия и Централна Азия. И преговорите между турската и руската страна са изключително напрегнати и ожесточени.

  Ние не просто купуваме морално амортизирани руски реактори – ние си купуваме дългосрочен монопол на Русия върху българската енергийна система за целия 21 век. С монополно високи цени, с доброволен отказ от енергиен пазар и развитие на икономиката чрез енергоспестяване. Купуваме си икономическо робство за четири поколения напред. Хич недейте гледа колко струва бензинът във Виена. След няколко години ще започнете все по-отчаяно да гледате колко струва токът във Виена и в цяла Европа в сравнение със сметката за вашето потребление в ръцете ви.

  Стратегически инструмент за геополитически контрол

  Разбира се, един икономически монопол никога няма само икономически измерения – той е стратегически инструмент за геополитически контрол. Именно затова нормалните европейски народи не сключват сделки подобни на „Белене“ – защото свободата им е скъпа. Не и на отровения от великодържавна пропаганда отчаян среден българин: на него му е виновна демокрацията, виновни са му всички и всичко, които “му се бъркат” и заради които този българин спря да получава “евтин бензин” от “Съюза”. Големи по български мащаби пари се плащат, за да оцелява тази надлудничава визия за България и света в главите на много наши сънародници, докато общественото мнение грижливо се запознава с поредната милиционерска история за подслушване и подливане на вода между локалните политически пигмеи.

  Тоталният енергиен монопол на Русия върху България на практика се равнява на нов политически контрол на Москва върху нас. Този монопол превръща европейското ни членство във формалност и фикция, защото не оставя финансови и институционални ресурси в ръцете на българското общество и държава да се реформират по европейски образец. Енергийният монопол на Русия се осъществява чрез съюза на руската великодържавна олигархия с пост-комунистическата олигария на България, която контролира цялостно икономиката на страната и на енергетиката в частност.

  В услуга на руско-българската милиционерска олигархия

  Руската великодържавна олигархия е паразитна мимикрия на съветската кагебистка номеклатура. Тя живее – както съветските си предци – чрез немилостиво изтощаване на природните богатства на огромната страна, без да е в състояние да реинвестира огромните си печалби поне отчасти в модернизиране и цивилизоване на Русия.

  Нейната по-малка сестра – българската пост-комунистическа олигархия – живее за сметка на системно ограбване на българския народ чрез източване на изпосталялата му държава. Българският милиционерски „бизнес“ няма нищо общо с пазара – той паразитира върху рекет срещу собствената си държава и народ. АЕЦ „Белене“ е точният пример за това. Криминалната олигархия в българската енергетика вече придоби огромни рушвети, за да стартира проекта. Оттук нататък ще паразитира като слугинско псе върху остатъците на великодържавния пир на гърба на българския народ и българската държава чрез АЕЦ „Белене“.

  Допреди две седмици имаше надежда, че настоящето българско правителство ще успее да изпълни поне определена програма минимум за рационализиране на проекта „Белене“ и за частична защита на българския национален интерес от бедствието, надвиснало над страната ни.

  Програмата максимум – отказ от проекта в защита на националния интерес – не беше много вероятно да се изпълни още от самото начало на управлението на ГЕРБ. Последните изказвания на премиера Борисов в Народното събрание покосиха и най-крехката надежда, че България може да бъде опазена поне от най-тежките последствия на „Белене“. Нещата отиват към подписване на окончателния договор с „Атомстройекспорт“. Това е резултат на огромен, нечовешки натиск върху Борисов и неговото управление. Флашките, шашките и шантажите са само видимият връх на този натиск, чиято цел е да превърне поредното българско правителство в покорен слуга на руско-българската милиционерска олигархия.

  Как ще постъпи Борисов? Най-вероятно ще остави на някой от НЕК или в краен случай на Трайчо да подпише този договор, който за пореден път ще сложи формално край на независимата българска държава – не че съдържателно досега е била независима.

  Избирайки между унизително обругаване и отстраняване от власт и запазване на формални позиции начело на управлението Борисов по човешки ще поредпочете второто. Просто защото той не можа да се научи, че срещу наглия руски натиск, срещу бруталния криминален рекет на българската олигархия, срещу любезното безразличие на европейските му партньори, един български премиер все пак има народ, има гражданска общност, към която може да се обърне, на която може да се опре, да я призове към защита на държавата и на националния интерес.

  „Лордовете анонсират, слугите разиграват“

  Никой от българските политици и държавници не се сеща за потенциалната сила на тази гражданска общност. Жан Виденов посърна, предаден от собствената си партия и си отиде в мълчалив ступор към обществото. Костов се затвори и млъкна, повлечен от злорадата вълна „800 дни“: обиди се на народа, но не се сети да призове гражданите към активна отговорност. Сега и Борисов ще повтори основната им грешка. Ще си отиде, или ще остане в слугинска роля на сцената, но няма да излезе да каже публично истината и да призове обикновените граждани за подкрепа.

  „Лордовете анонсират, слугите разиграват“, гласи високомерна поговорка сред играчите на бридж. Един държавник може да избира – дали да бъде слуга на собствените си съграждани или на мафията.

  Но ако Борисов сложи подпис върху позора „Белене“ – свой или на някой от чиновниците надолу, то той трябва да знае следното: след 20 или 50 години никой няма да си спомня, че Симеон Сакскобургготски е размразил проекта „Белене“. Нито, че министърът Овчаров го е натресъл на българските данъкоплатци. Нито, че президентът Гоце го е пришил като пореден ловен трофей към своя въображаем „Голям шлем“… Не – историята ще запише, че Бойко Борисов го е подписал. Поради липса на доблест да защити тези, които гласуваха за него и му повериха държавата, за да защити националния интерес. При всякакви обстоятелства.

  P.S. След 10 години може да се окаже, че България има нужда от нов ядрен реактор – за да замени съществуващите в АЕЦ „Козлодуй“ и да компенсира нарастващата цена на тока от топлоцентралите. Тогава най-естественото решение ще бъде построяването на един или дори два реактора в инфраструктурата на АЕЦ „Козлодуй“. Дотогава бурно развиващата се понястоящем ядрена технология ще произведе едно четвърто поколение реактори, чиято ефективност и сигурност ще съответства на развитието на една европейска страна като България. И със сигурност ще ни струва по-малко. Доста по-малко от опита да ни се пробута скапан руски „Москвич“ на цената на „Мерцедес 600“ за АЕЦ „Белене“.

  Източник: http://www.mediapool.bg

• Заместник министър в две правителства посредник при получаване на откуп за краден автомобил?

  Феим Чаушев е бил задържан тази вечер в София като посредник при получаване на откуп за краден автомобил, съобщи министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, цитиран от агенция „Фокус“. Чаушев беше заместник-министър на външните работи в правителството на тройната коалиция.

  „Късно тази вечер, при извършване на полицейска операция за предотвратяване на предаване на откуп за краден автомобил, в София бе задържан бившият заместник-министър на външните работи Феим Чаушев“, каза Цветанов за „Фокус“.

  „Откупът е бил поискан за джип БМВ Х6 с турска регистрация. Колата била открадната на 19 февруари от паркинг на столичен хотел. Автомобилът е бил без застраховка. Приблизителната му стойност е около сто хиляди евро“, добави Цветанов. „При разрешаването на случая са използвани СРС-та“, каза той.

  Турският гражданин, който е собственик на автомобила е потърсил помощ от полицията. Според разказа му – той се свързал с Феим Чаушев, който му обещал, че ще опита да направи нещо, за да намерят автомобила. Според потърпевшия, след няколко дни Феим Чаушев му заявил, че това може да стане, но ако се плати откуп на крадците 25 000 евро.

  Тази вечер около 20.00 часа е задържан и 37-годишният Ивайло Г. при получаване на откуп за крадения автомобил в размер на 23 000 евро. Потърпевшият заявил, че толкова е сумата, която е успял да събере.

  Около час и половина по-късно за среща със задържания е пристигнал бившият заместник-министър Чаушев, който, според задържания Ивайло Г., е обявил, че идва “ за да си оправят нещата“.

  Феим Чаушев е задържан на ул. „Персенк“ в ж.к. „Лозенец“ и е отведен в СДВР за разпит. Работата по случая продължава.

  „Много неща съм видял, но никога не съм очаквал, че висш служител на държавната администрация и бивш заместник-министър в две министерства, ще бъде разкрит и задържан в схема за получаване на откуп за краден автомобил“, коментира Цветанов пред „Фокус“.

  –––––––––––

  Феим Чаушев е роден на 1 март 1944 година в село Рибино, Крумовградско. Освен заместник-външен министър, е бил заместник-министър на младежта и спорта.

  През март 2008 г. Феим Чаушев подаде оставка като заместник на Ивайло Калфин след като стана публично известно, че използва официално две имена – в качеството си на държавен служител се подписва като Феим Чаушев, а с името Петър участва във фирми, сред които и „Дюни“ АД. Решението по скандала се проточи, тъй като Чаушев беше на двуседмична обиколка в Африка.

  Като основен мотив за оставката си Феим Чаушев посочва „масивната клеветническа кампания“ срещу него, която целяла дискредитирането му в професионално и лично отношение. Той посочва, че е взел решението си, за да запази авторитета на Външно министерство и имиджа на правителството и за да сложи край на психологическия тормоз върху себе си и близките си.

  Чаушев тогава твърди, че рожденото му име – Феим Юсеинов Чаушев, е сменено на Петър Юриев Чаушев по време на т.нар. „Възродителен процес“. Той посочва, че е правил опит по съдебен и административен път да си върне името и уточнява, че в момента адвокатите му са предприели всички мерки за повторното стартиране на процедурата по казуса.

  Почти по същото време излезе и псевдонимът му от досието като сътрудник на бившата Държавна сигурност – Бисер. Според информацията, бил е вербуван в родното си село и трябвало да информира за изселническите настроения сред сънародниците си.

  Като заместник-министър на външните работи Феим Чаушев се занимаваше отблизо с казуса около българските медицински сестри, осъдени на смърт в Либия.

  Източник: Дневник

• В навечерието на 3-ти март македонският външен министър предлага срамна търговия с хора

   

  И тази година луксозният пет-звезден хотел „Александър Палас“ в Скопие събра политическия и бизнес елит на Република Македония, приятели на България и македонски българи на специален прием, организиран по повод на 3-ти март от българското посолство в Скопие. Между гостите бяха забелязани заместник министър-председателят Адеми, председателят на Събранието Веляновски, министърът на отбраната Коняновски, министърът на външните работи Антонио Милошоски и членът на ръководството на управляващата ДПМНЕ Силвана Бонева.

  Освен кратката музикална програма и видеоклип за България, приемът беше ознаменуван и с едно изненадващо събитие – в присъствието на българския посланик Раковски Лашев и на представители на българската общност в Република Македония, министър Антонио Милошоски неочаквано повтори направено по-рано предложение до българските власти политическият затворник Мирослав Ризински, намиращ се в скопски затвор, да бъде заменен за други двама политически дисиденти и бегълци от македонския режим – проф. д-р Владимир Димов (бивш македонски министър на здравеопазването, сега началник на отделение в болница „Токуда“ – София) и икономиста Владимир Тамбурковски (понастоящем преподавател в Американския университет в Благоевград).

  Докато последните двама дисиденти имаха щастливата съдба да избегнат репресиите на македонските власти на българска територия, македонският българин Ризински вече излежа по-голямата част от тригодишната си политически-мотивирана присъда по скалъпено обвинение, след като, в продължение на повече от година, македонското министерство на правосъдието продължава да протака трансфера му в България, в противоречие с Конвенцията за трансфер на осъдени лица, по която БЮРМ е страна. В момента Ризински все още очаква адекватна адвокатска помощ от България за защита пред Международния съд за човешки права в Страсбург. През 2009г. полски съд отхвърли искане на македонските власти за екстрадиция на проф. Димов в Република Македония, определяйки го като необосновано.

  Представителите на българската общност отхвърлиха решително предложенията на скопския министър, определяйки ги като гнусна търговия с хора, характерна за робовладелството и феодализма, а посланик Лашев прояви всичките си дипломатимески умения за да предпази г-н Милошоски от надигащия се гняв сред присъстващите на приема македонски българи и да предотврати разрастване на скандала.

  На приема присъстваха също и редица изявени македонисти, „двойни играчи“ и добре познати антибългарски пропагандатори, които не пропуснаха удоволствието да се насладят на чудесния кетъринг, щедро осигурен им от българските данъкоплатци. Забелязан беше и архиепископ Стефан, глава на канонично непризнатата Македонска православна църква, който неотдавна нарече Спаска Митрова и македонските българи „отпадъци, предатели и изроди“.

  Представители на „Българския културен клуб“ – Скопие (БККС) коментират, че Мирослав Ризински е член на ръководството на клуба, поради което на пръв поглед предложението на Милошоски звучи примамливо. Въпреки това, Република България в никакъв случай не трябва и не може да се въвлича в предлаганата срамна търговия с хора (типична за най-мракобесните политически режими по света и за времената на Тито и Милошевич)! Очевидно, македонските власти искат да демобилизират всички македонски българи, намерили убежище на българска територия, и да внесат сред тях страх от насилствено екстрадиране в БЮРМ, несигурност и съмнение в потенциала и силата на България да ги защитава. А привлекателността на една демократична държава се измерва със стриктното спазване на националното законодателство и международното право, както и със силата на гражданското общество и междучовешката солидарност!

  Представителите на българската общност досега не са били информирани за предлаганата размяна. Уродливата идея за размяна на политически затворник срещу политемигранти е ярко доказателство, че присъдите на режима в БЮРМ срещу Мирослав Ризински и другите македонски българи не почиват на никаква правна основа, а са изцяло политически мотивирани. „Дълбоко сме убедени, че Европейският съюз не може да приеме и толерира такива безсрамни предложения за търговия с хора и очакваме същите да бъдат решително и категорично осъдени и отхвърлени от отговорните български институции“, заявяват от БККС.

   

  Източник:  http://www.bkks.org/node/380

• Разследват шефа на партия „Другата България“ за имотни измами

  Мними инвеститори завличат община Поморие с 2000 декара. Новите „деца на лейтенант Шмид“ със сертификат за първокласен инвеститор от Агенцията по инвестиции.

  Новина на Българската Агенция за Инвестиции от 31.10.2006 г.:

  Най-мащабният инвестиционен голф проект в България получи  сертификат ПЪРВИ КЛАС на 31 октомври 2006 г. в БАИ от д-р Стоян Сталев – изпърнителен директор на агенцията.
  „Кабланд“ ООД – град Поморие ще  реализира проекта „Блек Сий Голф & Кънтри Клуб“ в град Каблешково, община Помориеза три години.
  Г-н Дарио Томалети – Изпълнителен директор на „Кабланд“ ООД и г-н Николас Галахър получиха сертификата, както и кмета на община Поморие г-н Петър Златанов.
  Общият размер на инвестицията възлиза на 194,430,000 евро и  ще бъде реализиран на три фази.

  През 2005 г. община Поморие и фирмата „Ен Джи Би консултинг“ създават съвместното дружество „Кабланд“. Общината апортира 2000 декара земя в Каблешково, оценени на 277 700 лв. (15 ст. на квадрат), срещу което придобива 20% от дяловете в „Кабланд“. „Ен Джи Би“ внася 1 110 800 лв. за 80% от дяловете. Фирмата обещава да инвестира 194 430 000 евро в грандиозен проект за туристически център за 10000 души. Голф комплексът „Блек Сий Голф & Кънтри Клуб“ с петзвездни хотели и апартаменти за продан трябва да създаде 800 работни места и да удължи курортния сезон в Поморие от 5 на 9 месеца – твърдят инвеститорите.

  Шест години по-късно на терените предвидени за комплекса няма нищо построено, но причината за това не е световната икономическа криза. Просто от самото начало този проект е схема за присвояване на апетитните общински земи от трима международни шмекери: Дарио Томалети, Георги Гюрковски и Николас Галахър.

  Божо „Дупето“ и „Клана Галахър“

  Първият е известен още с името Божидар Томалевски, председател на партия „Другата България“.  На по-ранен етап от живота си, в края на 80-те и началото на 90-те е познат в чейндж-средите край „Магура“ с прякора „Божо – Дупето“. Истинското му име е Божидар Томалев, а Томалевски е нещо като “политически и обществен псевдоним”. Дарио Томалети е трета самоличност на “Дупето”, с която се представя главно в бизнес делата си. На това име той има регистрирани и три финландски паспорта, според справките на юридическите субекти, в които участва.

  

  Томалев-Томалети-Томалевски и Ива Николова, кандидат на Синята Коалиция за частичните кметските избори в Габрово през 2010 г.

  Божо живее от ранна възраст във Финландия при майка си, която е емигрирала в началото на 80-те години от страната. В публичното пространство майката е известна като видна представителка на старата българска аристокрация, приятелка на Симеон Втори, с прозвището Лучия Остерлунд. Това, което се крие зад благородническата фасада е, че жената се казва Веселка Димитрова, родом е от Разград и докато е живяла в България е прекарала част от живота си в Сливенския женски затвор, с присъда за кражба на пари. Когато я освобождават, Веселка омайва финландски гражданин, омъжва се за него и се изселва заедно с невръстното си тогава отроче – Божидарчо. Как точно е станало емигрирането от тогавашния соц.блок в капиталистическа държава и как затворничката Веселка се превръща в графиня – за това може да се питат нашите тогавашни служители от 1-во Главно управление на ДС /или Разузнаването на НРБ/. Предполага се, че жената е била вербована и ползвана за нуждите на Държавна сигурност, като тази обвързаност по-късно се прехвърля по наследство и на чедото й.

  След гастрол в Чехия и Унгария, като помощник в тъмните дела на Иво Карамански и други герои на прехода, Томалев се завръща в България и прави заведение в сградата на известно столично кино. Заведението е атакувано от екипи на НСБОП в края на 1993 г и вътре са открити наркотици. През 1994 г. Божо става следствен за наркотрафик, но отървава затвора и забягва в чужбина.

  При следващото си завръщане в страната, Томалев вече се явява с финландския паспорт под името Дарио Томалети и с него регистрира фирмата “Ен Джи Би Консултинг” в съдружие с френския гражданин Георги Андре Гюрковски и великобританския поданик Николас Томас Галахър. Тази фирма е една от многото, които се водят на името на Томалети, но играе особено важна роля в неговата дейност в страната.

  Вторият от групата, Георги Гюрковски, е френски гражданин, син на царския съветник Андре Гюрковски, който се кандидатира неуспешно за кмет на София през 2003 г. Томалети-Томалев също се изявяваше известно време като царски човек, член на националния съвет на НДСВ, определящ се като „хард-роялист“. Освен царизма, Гюрковски и Томалев имат споделената склонност да се представят под различни имена. Така например собственици и управители на фирмата „Ай Ел Пропъртис“ са лицата Жоржес Андрей Гюрковски и Георги Андре Гурковски, които са фактически едно и също лице.

  Николас Галахър е гражданин на Великобритания и е представен като „човека с парите“. Пред общинарите той твърди, че е практикувал в адвокатската кантора  Memery Crystal“, създател и директор е на Powerscrout Capital, инвестиционен фонд в Дъблин, Ирландия, а също така e представител на “Gallagher Trust” за European Property Portfolio.

  Голямо Васюки

  „Нашата група е представена в България от “Ен Джи Би Консълтин” ЕООД,  има богат опит в разработването на мащабни проекти във Великобритания, Испания и в цяла Западна Европа, включително и голф клуб (Northampton Golf Club –www.northamptongolfclub.co.uk), жилищни сгради, търговски обекти, заведения за свободното време и за търговски цели.“ – пишат инвеститорите в информацията за проекта, предоставена на общината.

  Освен Николас Галахър, като инвеститори са посочени предприемачът Дейвид Нюман и Томас Галахър, за когото се твърди, че ръководи от 40 години строителната фирма J.J. Gallagher Ltd, построила повече от 20 000 къщи, търговски обекти, голф терени и места за отдих в Западна Европа и Великобритания. Освен това фирмата била строила пътища, пречиствателни станции, тунели, мостове и други проекти в гражданското строителство.

  Инвеститорите оценяват скромно общата стойност на вложените от тях пари в строителни обекти в Европа на над 1.1 милиарда евро. За такива хора инвестицията на 193 милиона евро очевидно не представлява непреодолимо финансово препятствие, решават общинарите и се „хващат на въдицата“, като апортират в „Кабланд ООД“ общинските земи.

  Решението на ОбС и сключването на договора за Кабланд са датирани от 29 март 2005 г. Към този момент общинарите не са уведомени от „Ен Джи Би“, че цели 12 дни по-рано, на 17 март 2005 г. фирмата „Ен Джи Би Консултинг“ е продадена изцяло на малтийската офшорна фирма „Дарник Лимитед“. Така връзката с реалните собственици се прекъсва, но не съвсем. Подробна проверка в Търговския регистър показва, че „Дарник Лимитед“ е представлявана от адвокат Елисавета Соколова, която и към момента има общ бизнес с Дарио Томалети чрез фирмата „3К България“.

  Без голф, но с 2000 декара на морето за продан

  Шест години по-късно реалността се оказва съвсем друга. След помпозната, медийна първа копка през 2007 г., инвеститорите не внасят нито лев в проекта. Самата копка е изцяло първенюшко ПР мероприятие, на което присъстват специално доведени журналисти с хеликоптер от София. Няма план, няма виза за строеж на голф и хотели, но за сметка на това още през 2006 г. Гюрковски и Томалев започват да отправят претенции към община Поморие. Целта на атаките е да изключат от дружеството общината, която е миноритарен собственик. По този начин хората зад „Ен Джи Би“ ще останат единствените собственици на 2000 декара земя на морето и ще могат спокойно да я препродадат.

  За щастие това не се случва. През 2006-2007 излизат първите медийни публикации, поставящи под съмнение реалните намерения на Томалети и компания и осветляващи тяхната истинска самоличност. Прокуратурата е сезирана и започва разследване, което по-късно е изтеглено в София, тъй като районната прокуратура и полицията в Поморие не проявяват ентусиазъм да разследват сделката.

  Съмнения обхващат и поморийските общинари, които многократно поставят въпроса за липсващите инвестиции и за реалните собственици на малтийската офшорка „Дарник Лимитед“. През 2007 г. Тогавашният Председател на Общинския съвет в Поморие Стоян Стоянов пише тревожни писма до МВР, Прокуратурата, МВнР и Посолството на Великобритания в София. Общинарите молят за съдействие институциите ни относно реалната същност на т.нар. “инвеститори” и фирмите, които те са обявили за гаранция на намеренията си. Отговор така и не идва от никъде и местните общински съветници се изправят пред тотална незаинтересованост и липсата на съдействие за получаването поне на елементарна информация, която да разсее, или да потвърди съмненията им. Вместо такава, на тях непрекъснато се размахва от Томалети Удостоверението за “Първокласен инвеститор” подарено им от Стоян Сталев.

  „Кабланд“ и Томалети имат обаче важната подкрепа на кмета Петър Златанов, който е преизбран през 2007 върху обещанията за реки от мед и масло след реализацията на голф проекта. В следващите 4 години не се случва нищо, освен нарастващи разходи по документи от страна на “Кабланд”, които се натрапват на Общината. Средно по около 1 млн. лв. всяка година отчита Томалети и двамата с Гюрковски продължават да искат обществения партньор да поеме своята част, т.е 20%. Разходите са обикновено за изготвяне на проекти, на скици, за мелиорационни и инфраструктурни планове. Тъй като Общината няма възможност, а и желание да плаща по отчетите на управителите на “Кабланд”, те продължават да настояват тя да се откаже от своите дялове. Това означава автоматично земята от 2000 дка /която е единствения реален капитал на дружеството/ на едно от най-приказните места по Черноморието да стане 100% собственост на офшорката. По чудо на няколко сесии на съвета това не минава, въпреки натискът от страна на Томалети и мутрите, които той обикновено води със себе си за сплашване на делегатите. В крайна сметка на 28 февруари т.г. ОбС в Поморие гласува единодушно докладна записка от председателя на Общинския съвет Янчо Славов за преразглеждане на участието на общината в „Кабланд” ООД.

  „Кланът Галахър“ или „Децата на лейтенант Шмид“?

  Съмненията на общинарите са основателни, установи разследване на Биволъ. Проверка в търговските регистри на Ирландия и Великобритания показва, че „Клана Галахър“ е по-скоро организация от типа на „Децата на лейтенант Шмид“ на човека с многото имена Остап-Сулейман-Берта-Мария-Бендер-Бей и екипажът му от „Антилопа Гну“:

  – Лицето Николас Галахър не е създател и никога не е бил директор на реномирания инвестиционен фонд Powerscourt Capital, отговориха от фонда на запитване на Биволъ.

  – Проверка в регистрите показва, че Николас Томас Галахър е създал през 2000 г. фирма с подобно име: Powerscourt Investments. През 2004 г. (година преди офертата на „Ен Джи Би Консултинг“ за голф комплекса) тази фирма е преименувана на Farben Investments, а на 14.10.2010 е заличена от фирмените регистри на Република Ирландия.

  – Във фирмените регистри на Ирландия и Великобритания не се открива никаква следа от така наречения Gallagher Trust, чийто представител претендира да е Николас Галахър.

  – Под името J.J. Gallagher откриваме фирма регистрирана в Ирландия, която е основана през 1976 и заличена през 2002 г. В списъка на директорите няма лице на име Томас Галахър.

  – Друга фирма със същото име J.J. Gallagher е регистрирана във Великобритания през 1995 и още е действаща. Като неин директор е посочен Антъни Кристофър Галахър.

  Заключението е, че не съществува такова мощно строително предприятие с 40 годишна история, построило 20 000 къщи, пътища, мостове и голф комплекси, с име J.J. Gallagher и с директор Томас Галахър.

  

  Другият основен инвеститор, посочен официално е Дейвид Нюмън. Той е представен в Инвестиционното предложение, като “Президент на Еврофонд Груп (Eurofund Group), който принадлежи на няколко богати британски и испански фамилии с инвестиции в Германия, Великобритания, Ирландия, Америка и Испания.”

  Интересно е, че никога не се уточнява страната, където са регистрирани “мощните” компании на инвеститорите, нито се посочват каквито и да било техни бизнес координати. Самите Галахър и Нюмън в многобройните си посещения в Поморие никога не дават на местните съветници свои визитни картички, с посочени конкретни координати за връзка и комуникация.

  Справка за подобна компания с име “Eurofund Grup” разкрива две подобни фирми. Едната е била офшорна компания, регистрирана във Флорида, закоято обаче става ясно, че от няколко години не е активна /т.е. имаме една фиктивна регистрация/. Компанията се представлява от някой си Анди Липтън, като неин регистрационен агент. Другата компания със същото име се намира в Израел и е притежание, изцяло на израелски бизнесмени и няма помен от споменатите “британски и испански фамилии”, нито от лице с името Дейвид Нюмън.

  Биволъ отправи запитвания и към другите фирми посочени в информацията за инвеститорите, както и към управата на курорите и голф комплексите, за които съдружниците от „Ен Джи Би Консултинг“ твърдят, че са изградени благодарение на техни инвестиции. До момента на публикацията не са получени отговори, но лъжливата информация предоставена от инвеститорите за Галахър баща и син е достатъчно тревожен знак, че приказките за крупната инвестиция всъщност са балон от лъжи.

  А сега накъде?

  Налице е очевиден опит за измама: мними инвеститори застават зад гръмки имена и се възползват от наивността на общинарите в малък град, за да подготвят и реализират една откровена кражба на 2000 декара земя с голям инвестиционен интерес.

  Не е известно какви документи и доказателства за състоятелност, извън апортната вноска от 600 000 евро, са предоставили Дарио Томалети и Николас Галахър в Българската Агенция за Инвестиции, за да получат сертификат на първокласен инвеститор. Въпросът може да се зададе директно на кмета на Поморие Петър Златанов, който на 31.10.2006 е получил сертификата заедно с тях от ръцете на Стоян Сталев.

  Знае се обаче, че те са били в добри отношения с властта на Тройната коалиция, защото два месеца по-късно, на 11.12.2006, успяват да заменят земеделски земи в района на Тополовград срещу 203 декара апетитни терени на морето, съседни на общинските земи апортирани в „Кабланд“. Буквално за няколко дни следата към реалните извършители на заменката се заличава чрез препродажби и дарения между бащата и тъста на Томалев и известни в Бургас и района знакови „бизнесмени“: Георги Тумпалов и синът му Никола Тумпалов, Антон Станков – Кабата и неговата майка Живка Дионисова (виж схемата).

  Шест месеца по-късно заменената земя, отстъпена от държавата с подписа на Нихат Кабил срещу 25000 лв. е препродадена за 4 100 000 евро на кипърски бизнесмени! Доста добър коефициент за ефективност на бизнес сделка. Това, което е характерно за тази сделка е, че тя е типичен пример за ограбване на държавата чрез т.нар. “заменки на земи” по времето на “Тройната коалиция”!

  За съжаление сегашното правителство на ГЕРБ, не подлага тези съмнителни сделки, от които вони на корупция и криминалитет на прокурор и на ревизия, а странно защо ги оставя без внимание, което на практика означава тяхното толериране и узаконяване. Ощетеният с милиарди обществен интерес се оказва по-незначителен от интереса на личности като Томалети и сие, или министрите на ДПС.

  Решението на поморийските общинари е първата стъпка, за да се предотврати обсебването на още 2000 декара от групата на Томалети – Томалевски. На ход е Върховна касационна прокуратура, която по данни на Биволъ вече работи по скандалната сделка в Поморие. Да се надяваме, че разследването ще разкрие и обстоятелствата около получаването на сертификата за първокласен инвеститор, който Томалев размахваше на сесията на ОбС в Поморие като държавна индулгенция от най-високо равнище за порочната схема.

  

  Източник: http://www.bivol.bg/

• Корупция и журналистика

  Автор: Йордан Матеев

  В България често се чуват мнения, че журналистите са корумпирани. (Точно както се чува и за представителите на всяка друга професия – съдии, митничари, политици, държавни служители, лекари, полицаи и т.н.).

  Оставям настрана проблема с генерализираните твърдения и се връщам на журналистите. Защо в условията на свободен медиен пазар обществото е недоволно от журналистиката, но въпреки това етичните стандарти на медиите продължават да са на относително ниско ниво спрямо медиите, с които обичаме да сравняваме – Guardian, Economist, New Work Times, Washington Post, Wall Street Journal?

  Докато бях икономически редактор във в. “Капитал” често получавах запитвания от служители на PR компании за цената на една страница интервю във вестника, или за цената на т.нар. PR текст, тоест скрита за читателя реклама. Всеки път отговарях, че няма такава цена, защото не предлагаме такава услуга, ако искат реклама да се обадят на рекламния отдел, не на редакцията. PR специалистите оставаха много изненадани. Беше очевидно, че не са чували нещо подобно от други медии.

  Преди няколко години когато бях главен редактор на българските издания на Economist от голяма PR компания ми се обадиха и поканиха журналист от медията на събитие на техен клиент в чужбина, който поема всички разходи за пътуването и престоя. Казаха, че канят общо 40 журналисти. Аз им обясних, че мога да приема поканата единствено ако те приемат, че нямам задължение да пиша статия, а ако пиша, нямам ангажимент да бъде положителна. Те отговориха, че ще ми се обадят допълнително. Когато се обадиха казаха, че за тяхно огромно съжаление местата вече са заети.

  Скоро след това в десетки медии имаше горе-долу една и съща позитивна статия за въпросния клиент, разбира се, без изрично да е посочено, че става дума за, на практика, платен текст.

  Наскоро имах възможност да попитам какво правят във сп. Forbes (”Форбс”) при следния случай: банка кани журналист от медията на събитие в чужбина като покрива всички разходи; събитието е интересно и ще бъде полезно от журналистическа гледна точка. “Отхвърляме поканата”, каза без дори да се замисли Том Пост, един от двамата управляващи редактори на Forbes. Обясних му, че в България върхът на етиката е преди да се приеме поканата и двете страни да са наясно, че не се поемат никакви ангажименти за текста. Попитах го защо постъпват така и отговорът ме изненада още повече.

  Той не се позова на етичния им кодекс, нито каза, че така е морално, или че дължат това на читателите. Каза ми, че ако приемат поканата и това стане публична информация, читателите ще загубят доверието си в списанието, а в медиите доверието е най-важно, без доверие медията изчезва.

  Тоест читателите на сп. Forbes биха наказали неетично поведение на медията и нейните журналисти. А сега да се замислим какъв ефект ще произведе излизането на подобна информация в България. Колко човека ще спрат да четат/гледат/слушат дадена медия, ако разберат за случай на неетично поведение? Според мен не много.

  Няма критична маса от българи, която да реагира и накаже неетичните медии. Дори напротив, много българи насърчават неетичната журналистика като четат/гледат/слушат медии, които са загърбили дори базисните етични стандарти, да не говорим за някакво световно ниво.

  Това, което широката публика вероятно не знае е, че има журналисти, които от години се борят за повишаване на етичните стандарти в българската журналистиката, включително за отношенията между издателите и редакцията.

  Те са постигнали немалко успехи. Но тези журналисти не са много, защото каузата е много рискова – могат да останат без работа, или, най-малкото, да не получат повишение, защото са неудобни на шефовете и издателите.

  Трябва да си голям идеалист, много добър журналист и да си сигурен, че имаш добри алтернативи, ако си загубиш работата, за да поемеш този риск. При това с ясното съзнание, че може да се постигне само частичен успех и каузата е обречена на провал в общество, което не възнаграждава етичното поведение и не наказва корупцията.

  Затова повечето български журналисти и медии ще си останат корумпирани дотогава, докато обществото отхвърли корупцията в медиите не само на думи, но и чрез своето поведение.

  –––––

  Няма къде да мърдаш, освен да смениш професията

  Автор: Иван Бакалов

  Колегата Матеев (виж статията отдолу) малко е видял в практиката си, защото е работил в “по-цивилизовани” издания. В повечето вестници положението е далеч по-трагично.

  Корупцията е на всички нива – от главния редактор до последния репортер.
  Новият издател на вестниците “Труд” и “24 часа” Любомир Павлов заяви неотдавна пред Нова телевизия:
  “За мен категорично има корупция в медиите. Във ВАЦ-овата група аз не мога нищо конкретно да кажа, защото съм чувал слухове… Аз в никакъв случай не смятам, че в “24 часа” и “Труд” корупцията е повече отколкото в другите медии, даже напротив… Има я в минимална степен, но я има. Една от причините да купя тези медии е, че те се ползват с най-голямо доверие и при тях корупцията е най-малка. Плаща се например, ще ви дам пример, това е мое мнение, пиарите на някои известни чалга изпълнители плащат, за да се публикуват повече информации и факти за тях.
  – А за някои известни чалга политици?
  – Вероятно и за тях… Виновни са издателите, защото те трябва да гарантират свобода и добро заплащане, ако ги няма тях… журналистите започват… Всеки човек естествено се поддава на такова влияние, когато трябва да храни семейство и когато му правят неприлични предложения.”

  Павлов се осмели да каже, че има корупция по отношение на чалга певиците (публикуване на пиар информации), но за политиците не се сети. А би трябвало да е наясно – от години е в политиката и медиите.

  Всъщност най-големият проблем с медиите е точно политически. Те са най-ухажвани и притискани от политици, а не от чалга певици и музикални компании. Това, че банки, мобилни оператори, фирми правят покани за пътувания или поемат разноски за разни семинари по курорти, разни измислени събития с подаръци, не е нещо различно – има го и по света. Но в цивилизования свят има регламент – журналист, който пише за туризма, може да пътува на чужди разноски при ясни условия, журналист, който пише в еди каква си област може да приема подаръци до някаква минимална стойност, но не повече и без никакви ангажименти.

  Тук няма регламент. Банки, фирми плащат на ръка да мине някое информе, или се спазаряват на високо ниво с главен редактор за някое интервю, за пиар публикации. Как се плаща това не е ясно. Цените са разтегливи. Може и да не е в брой. Преди години няколко главни редактори начело с Тошо Тошев ходиха в Лондон на мач на “Челси” по покана на един мобилен оператор. Без никакво смущение. Разбира се, за този мобилен оператор, галено наричан в интернет от потребителите Ментел, никой и лоша дума не написва във вестниците.

  Но едно е да те покани туристическа фирма, друго е да те покани президентът или премиерът с правителствения самолет да летиш без пари до някоя далечна или близка страна “да отразиш” посещението. Пресаташето на Първанов например подбира внимателно журналистите и медиите за тикава посещения, според това кой как пише за президента. Когато Първанов отлетя на посещение за Южна Америка и се повреди самолета, се видя, че той е пълен с шефове от почти всички вестници и телевизии.
  Пиар агенциите или пиар отделите на някои големи фирми дори не ухажват редакциите.
  Те просто се обаждат и казват – “Ще ви даваме по еди колко си лева на месец, на 5-о число плащаме, искаме по 1 страница пиар на месец. Ще си я разбием и на по-дребни новини.” И пращат едни скудоумни информации, в които, разбира се, са набъркани и фолкпевици и всякакви глупости, за да рекламират някакъв продукт. Уважаващо себе си издание не би пуснало. Ама те плащат. И понеже почти всички вестници са в недоимък, ги пускат.

  Лошото е, че такива глупости пускат и големи вестници, които не са опрели до такива дребни за тях пари. Една и съща идиотска новина обикаля всички вестници и дори списания – от жълтите, до тези с претенции за сериозност. Поне тези с претенциите да се постараят да измислят друг пиар, а не да пускат едно и също с останалите. Не. Карай, нали плащат.

  Но най-страшен е черният пиар. В България разни бизнесмени, въобще икономическите среди, са се научили, че просто можеш да си платиш на един вестник, на еди коя си репортерка от телевизия, и той или тя ще ти реши проблема. Ще излезе изобличителна статия за някого, ще излъчат репортаж-разследване, ще пуснат очерняща новина. Преди години описах как се опитваха да ме корумпират, като бях зам.-главен редактор на в. “Новинар” (виж тук). Нищо не се е променило от тогава.

  Има вече случаи журналистки да си заработват по някое жилище с пиар публикации за някой политик, кмет. Любопитно четиво по темата е и интервюто с бившия зам.-главен редактор на в. “Труд” Николай Стефанов (виж тук – Николай Стефанов: Като откраднеш 10 милиона, 100 хил. ще дадеш на медиите да им запушиш устата).
  Така в България се установи една плутокрация, която по-точно трябва да се нарече клептокрация. Крадат от обикновения човек (банки, мобилни оператори), или подкупват, или взимат пари под масата (политици, хора от властта, чиновници), а медиите ги прикриват и обслужват. И всички крепят системата и си разпределят пари, а истината е стъпкана и окаляна, ако се опита някой да я каже, го изкарват корумпиран, лично заинтересован или просто луд.

  Да, има и луди, които постоянно съчиняват някакви конспиративни теории, и това е като допълнение в целия свински пейзаж.
  Неотдавна гръмна скандалът с “Мадам В.”, която стана нарицателно. Много такива Мадам “В”, “Г”, “Д” и т. н. има в медиите. Няма и идея за някакво пречистване. Махането на двамата главни редактори на “Труд” и “24 часа” е своеобразно пускане на кръв, опит за промяна, но аз лично съм скептичен, че работата отива на по-добре.
  Мадам В. се възпроизвежда. Духът вече е пуснат от бутилката. Утре на мястото на Мадам В. ще дойде друг журналист, некорумпиран. И при него ще се появи бизнесмен или някой политически брокер и ще каже – колко? Защото вече са научени да си плащат на някоя Мадам. И този, некорумпираният, ще се изкуши. Или ще изпадне в сложно положение, защото най-често такива “по-едри клиенти” на медиите идват с високи протекции – я от главния редактор, я от някой нависоко.

  Корупцията в медиите е дълга приказка. Но не трябва да се обобщава. Медии и журналисти всякакви. Всеки си избира съдбата и как ще отговаря сам пред себе си.

  Източник: http://e-vestnik.bg

• Честит Осми март – Международния ден на жената!
  Всяка година, един ден в годината е отреден само на жената- на майката, на съпругата, на колежката. И този ден е 8 март.

  Започнал като политическо събитие, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях / най- вече спрямо колежките/ – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени, и на политическата, и обществени борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

  Международен ден на жената и майката – това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

  Датата е свързана с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г.  в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. По предложение на Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г., се приема всяка година, в една от първите недели на пролетта, да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност. Целта била да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Това е време, когато жените нямат избирателни права, работният им ден е 10-12 часа, а заплащането им е по-малко от това на силния пол.

  За пръв път Международният ден на жената се чества през 1911 г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г. – във  Франция и Русия.

  Обикновено на празника мъжете подаряват цветя на жените около тях – майки, съпруги, приятелки, колежки. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.

  В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти. За децата този ден е празник на мама.

  През 1977 година Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.

  Честит Осми март на всички дами, които празнуват!

  Всяка година, един ден в годината е отреден само на жената- на майката, на съпругата, на колежката. И този ден е 8 март.

  Честит Осми март на всички дами, които празнуват!

  Бъдете винаги красиви и нежни, защото ВИЕ сте това, което ни кара всяка сутрин да ставаме с мисълта, че има за какво да се живее! Приемете нашите сърдечни пожелания послучай настъпващия празник 8 Март!

  

  Бъди жена благословена
  с любов и нежност надарена
  с усмивка вечно озарена
  и с много радост наградена!

  Очите ти от щастие да греят,
  в сърцето ти любов да затрепти
  и всички птички на света да пеят,
  защото днес празнуваш ти!

  Винаги се стреми към върха, каквото и да ти струва това! Винаги се стреми към победи, каквото и да ти струва това! Бъди вдъхновителка и вълшебница, и съзидателна, и животворна сила! Бъди жена!

  Започнал като политическо събитие, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях / най- вече спрямо колежките/ – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени, и на политическата, и обществени борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

  Международен ден на жената и майката – това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

  Датата е свързана с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г.  в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. По предложение на Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г., се приема всяка година, в една от първите недели на пролетта, да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност. Целта била да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Това е време, когато жените нямат избирателни права, работният им ден е 10-12 часа, а заплащането им е по-малко от това на силния пол.

  За пръв път Международният ден на жената се чества през 1911 г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г. – във  Франция и Русия.

  Обикновено на празника мъжете подаряват цветя на жените около тях – майки, съпруги, приятелки, колежки. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.

  В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти. За децата този ден е празник на мама.

  През 1977 година Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.

  Още по темата

  International Women’s Day – March 8

  100 години 8 март: гарантиране на равно заплащане и борба с бедността

  
  

  

• 100 години 8 март: гарантиране на равно заплащане и борба с бедността

  Във връзка със 100-годишнината на Международния ден на жената, във вторник, 8 март, Парламентът ще обсъди и гласува две резолюции, първата от които засяга проблема с равенството между половете, а втората – борбата с бедността сред жените. Докладчик за равенството между половете е българският евродепутат Мария Неделчева (ЕНП).

  Към 11.30 часа местно време председателят на ЕП Jerzy Buzek, председателят на ЕК Jose Manuel Barroso и държавният секретар на Унгария по европейските въпроси Enikő Győri ще вземат думата, последвани от председателя на парламентарната комисия за права на жените Eva-Britt Svensson (ЕОЛ/СЗЛ, Швеция), и лидерите на политическите групи.

  Във връзка със 100-годишнината на Международния ден на жената, във вторник, 8 март,  Европейският парламент ще обсъди и гласува две резолюции, първата от които засяга проблема с равенството между половете, а втората – борбата с бедността сред жените. Докладчик за равенството между половете е българският евродепутат Мария Неделчева (ЕНП).

  Към 11.30 часа местно време председателят на ЕП Jerzy Buzek, председателят на ЕК Jose Manuel Barroso и държавният секретар на Унгария по европейските въпроси Enikő Győri ще вземат думата, последвани от председателя на парламентарната комисия за права на жените Eva-Britt Svensson (ЕОЛ/СЗЛ, Швеция), и лидерите на политическите групи.

  В 12 часа ще се проведе пресконференция, участие в която ще вземат председателят на ЕП, еврокомисарят по правосъдието, основните права и гражданството Viviane Reding и председателят на комисията по права на жените.

  В рамките на същия ден, от 14.00 часа ще започне конференция за журналисти с участието на европейски депутати и външни експерти. Те ще дискутират възможностите за увеличаване на броя на жените на лидерски позиции (например чрез въвеждане на специални квоти), като ще разгледат постижения в областта до момента и бъдещите стъпки в тази насока. Конференцията ще се състои в зала WIC 200.

  Всички европейски политики трябва да са насочени към равенство между половете, смятат евродепутатите, като в същото време те подчертават, че ако заетостта, непълното работно време и продуктивността при мъжете и жените се изравнят, то БВП ще се увеличи с 30%.

  
  

  Премахване на неравенствата между половете

  Сред основните проблеми, засегнати в годишния доклад за равенството между мъжете и жените през 2010 г. (с докладчик Мария Неделчева), са необходимостта от ограничаване на неравенствата в заплащането между двата пола и включването на жените в процеса на вземане на решения. Освен това е подчертана нуждата от подобряване на условията във връзка с отпуските по майчинство и грижите за децата.

  Едва 3% от големите компании са ръководени от жени. Затова страните членки трябва да въведат ефективни мерки, каквито са квотите, за да осигурят по-добро представителство на жените в големите компании, котирани на борсата, както и в управителните съвети на предприятията като цяло, смятат евродепутатите. Според тях позитивен пример в тази насока е Норвегия, където от 2003 г. успешно се прилага политика на квоти, като такива политики прилагат също Испания и Франция. Членовете на ЕП призовават също така за предприемането на законодателни мерки за определяне на задължителни цели, които да гарантират равно представителство на мъжете и жените; в това отношение са необходими повече усилия на европейско, национално, регионално и местно равнище.

  „Един от най-големите успехи през последните години е, че целта за равенство между половете влезе във всички политики. Това е, което ни движи напред. В която и област да работим, налице е червената светлина, която ни показва дали сме се отклонили от тази цел за равенство. Очевидно е, че тази рамка не е достатъчна, необходимо е да се предприемат конкретни и целенасочени мерки“, коментира докладчикът за равенството между половете Мария Неделчева.

  Изкореняване на бедността

  През 2008 г. 85 милиона европейци живеят под прага на бедността и 17% от всички жени в 27-те страни на ЕС са класифицирани като живеещи в бедност, отбелязват депутатите. Европейският парламент призовава държавите членки да отразят в своите планове за възстановяване от рецесията въпросите за равенството между половете чрез насърчаване на заетостта при жените, се посочва в резолюцията за бедността сред жените, изготвена от Rovana Plumb (С&Д, Румъния). Депутатите подчертават още, че е от решаващо значение да се реформират макроикономическите и социалните политики, както и политиките по заетостта, с цел да се гарантират минималните доходи и наличието на икономическа и социална справедливост по отношение на жените.

  8 март ще бъде отбелязан и в пленума в Страсбург: След обсъждането на докладите на Мария Неделчева (за равенството между жените и мъжете за 2010 година) и Rovana Plumb (бедността сред жените в Европейския съюз) Европейският парламент ще отбележи Международния ден на жената в пленарната зала в Страсбург.

  Още по темата

  International Women’s Day

  ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
• INTERNATIONAL WOMEN’S DAY (8 March)

  Celebrate the 100th anniversary of International Women’s Day

  Each year around the world, International Women’s Day (IWD) is celebrated on March 8. Hundreds of events occur not just on this day but throughout March to mark the economic, political and social achievements of women. Organisations, governments and women’s groups around the world choose different themes each year that reflect global and local gender issues. 8 March 2011 – Today marks the 100th anniversary of International Women’s Day, which was observed for the first time in Austria, Denmark, Germany and Switzerland in 1911. The Day recognises that securing peace, social progress and the full enjoyment of human rights requires the active participation, equality and development of women. It also acknowledges the contribution of women to the strengthening of international peace and security.

  Theme for International Women’s Day 2011:
  Equal access to education, training and science and technology: Pathway to decent work for women.
  International Women’s Day has been observed since in the early 1900’s, a time of great expansion and turbulence in the industrialized world that saw booming population growth and the rise of radical ideologies. 
  The new millennium has witnessed a significant change and attitudinal shift in both women’s and society’s thoughts about women’s equality and emancipation. Many from a younger generation feel that ‘all the battles have been won for women’ while many feminists from the 1970’s know only too well the longevity and ingrained complexity of patriarchy. With more women in the boardroom, greater equality in legislative rights, and an increased critical mass of women’s visibility as impressive role models in every aspect of life, one could think that women have gained true equality. The unfortunate fact is that women are still not paid equally to that of their male counterparts, women still are not present in equal numbers in business or politics, and globally women’s education, health and the violence against them is worse than that of men.
  However, great improvements have been made. We do have female astronauts and prime ministers, school girls are welcomed into university, women can work and have a family, women have real choices. And so the tone and nature of IWD has, for the past few years, moved from being a reminder about the negatives to a celebration of the positives.
  Annually on 8 March, thousands of events are held throughout the world to inspire women and celebrate achievements. A global web of rich and diverse local activity connects women from all around the world ranging from political rallies, business conferences, government activities and networking events through to local women’s craft markets, theatric performances, fashion parades and more.

  IWD is now an official holiday in Afghanistan, Armenia, Azerbaijan, Belarus, Burkina Faso, Cambodia, China (for women only), Cuba, Georgia, Guinea-Bissau, Eritrea, Kazakhstan, Kyrgyzstan, Laos, Madagascar (for women only), Moldova, Mongolia, Montenegro, Nepal (for women only), Russia, Tajikistan, Turkmenistan, Uganda, Ukraine, Uzbekistan, Vietnam and Zambia. The tradition sees men honouring their mothers, wives, girlfriends, colleagues, etc with flowers and small gifts. In some countries IWD has the equivalent status of Mother’s Day where children give small presents to their mothers and grandmothers.

  What Happens Each Year

  IWD has been ear-marked to applaud and celebrate the achievements of women of the past, present and future, in areas of economy, social life politics or science.

  On this day a web of activities connect women around the world. They range from rallies, conferences and other net-working events on an international level to local crafts bazaars, gatherings, fashion parades and camps that are held to show case women and their causes.

  Some Achievements

  • Women are steadily working towards equal rights and equal opportunities and there seems to be a commendable improvement.

  • More NGOs are addressing women and their causes.

  • Women are politically more active now and therefore more women- friendly laws have been formed.

  • Women leadership has increased right from grass root levels.

  • Education of women is, by far, at its best.

  • The management of women’s health has vastly improved. 6000 communities across Africa have abandoned female genital mutilation.

  Global Data

  • The ratio of girls’ to boys’ enrolment has steadily improved, reaching 97 girls per 100 boys at primary level, 96 girls per 100 boys at secondary level and 108 women per 100 men at tertiary level in 2008.

  • In 2007, 72 million children of primary-school age were out of school, 54 percent of whom were girls. Similarly, 54 percent of the 71 million adolescents who were out of school in 2007 were girls.

  • Women make up nearly two thirds of the world’s 759 million illiterate adults.

  • At the tertiary level, women now dominate in some sub-fields of science, particularly life sciences and social sciences. Less progress has been made in engineering. In 2007, the global median share of female university students was 21 percent in engineering, manufacturing and construction.

  • Female labour force participation was estimated to be 52.6 percent in 2008, compared with a male participation rate of 77.5 percent.

  • Among the 20- to 24-year-old population, women continue to lag behind men in labour force participation in all regions.

  • On average, across 121 countries with available data, women account for 29 percent of researchers, and only 15 percent of countries have achieved gender parity.

  Sources: UNESCO Global Gender and Education Digest, 2010, World Bank.

  What Happens Each Year

  IWD has been ear-marked to applaud and celebrate the achievements of women of the past, present and future, in areas of economy, social life politics or science.

  On this day a web of activities connect women around the world. They range from rallies, conferences and other net-working events on an international level to local crafts bazaars, gatherings, fashion parades and camps that are held to show case women and their causes.

  Some Achievements

  • Women are steadily working towards equal rights and equal opportunities and there seems to be a commendable improvement.

  • More NGOs are addressing women and their causes.

  • Women are politically more active now and therefore more women- friendly laws have been formed.

  • Women leadership has increased right from grass root levels.

  • Education of women is, by far, at its best.

  • The management of women’s health has vastly improved. 6000 communities across Africa have abandoned female genital mutilation.

  Global Data

  • The ratio of girls’ to boys’ enrolment has steadily improved, reaching 97 girls per 100 boys at primary level, 96 girls per 100 boys at secondary level and 108 women per 100 men at tertiary level in 2008.

  • In 2007, 72 million children of primary-school age were out of school, 54 percent of whom were girls. Similarly, 54 percent of the 71 million adolescents who were out of school in 2007 were girls.

  • Women make up nearly two thirds of the world’s 759 million illiterate adults.

  • At the tertiary level, women now dominate in some sub-fields of science, particularly life sciences and social sciences. Less progress has been made in engineering. In 2007, the global median share of female university students was 21 percent in engineering, manufacturing and construction.

  • Female labour force participation was estimated to be 52.6 percent in 2008, compared with a male participation rate of 77.5 percent.

  • Among the 20- to 24-year-old population, women continue to lag behind men in labour force participation in all regions.

  • On average, across 121 countries with available data, women account for 29 percent of researchers, and only 15 percent of countries have achieved gender parity.

  Sources: UNESCO Global Gender and Education Digest, 2010, World Bank.

  Честит Осми Март – Международен ден на жената

  100 години 8 март: гарантиране на равно заплащане и борба с бедността

  ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

  

• <<
• 1
...
• 333
• 334
• 335
• 336
• 337
• 338
• 339
• 340
• 341
• 342
• 343
...
• 414
• >>