Всички авторски страници

Авторски

• Illinois sees sharp foreclosure drop in February

  Nationally, foreclosure filings dropped 14 percent from January 2011 and 27 percent from a year ago.

  RealtyTrac®, RealtyTrac Inc.  the leading online marketplace for foreclosure properties, today released its U.S. Foreclosure Market Report™ for February 2011, which shows foreclosure filings — default notices, scheduled auctions and bank repossessions — were reported on 225,101 U.S. properties in February, a 14 percent decrease from the previous month and a 27 percent decrease from February 2010 — the biggest year-over-year decrease since RealtyTrac began issuing its report in 2005. The report also shows one in every 577 U.S. housing units with a foreclosure filing during the month.

  “Foreclosure activity dropped to a 36-month low in February as allegations of improper foreclosure processing continued to dog the mortgage servicing industry and disrupt court dockets,” said James J. Saccacio, chief executive officer of RealtyTrac. “While a small part of February’s decrease can be attributed to it being a short month and bad weather, the bottom line is that the industry is in the midst of a major overhaul that has severely restricted its capacity to process foreclosures. We expect to see the numbers bounce back, but that will likely take several months. And monthly volume may never return to its peak in March 2010 of more than 367,000 properties receiving foreclosure filings.”

  Foreclosure Activity by Type
  A total of 63,165 U.S. properties received default notices (NOD, LIS) for the first time in February, a 16 percent decrease from the previous month and a 41 percent decrease from February 2010. Default notices hit a 48-month low in February and were 55 percent below a peak of 142,064 in April 2009.

  In states with a judicial foreclosure process (LIS), default notices decreased 19 percent from January and were down 48 percent from February 2010. In states with a non-judicial foreclosure process (NOD), default notices decreased 13 percent from January and were down 31 percent from February 2010.

  Foreclosure auctions (NTS, NFS) were scheduled for the first time on a total of 97,293 U.S. properties in February, a 10 percent decrease from the previous month and a 21 percent decrease from February 2010. Scheduled foreclosure auctions hit a 27-month low in February and were 38 percent below a peak of 158,105 in March 2010.

  

  Scheduled judicial foreclosure auctions (NFS) decreased 7 percent from January and were down 49 percent from February 2010. Scheduled non-judicial foreclosure auctions (NTS) decreased 11 percent from the previous month and were down 7 percent from February 2010.

  Lenders foreclosed on 64,643 U.S. properties in February, down 17 percent from January and down 18 percent from February 2010. Bank repossessions (REO) hit a 22-month low in February and were down 37 percent from their peak of 102,134 in September 2010.

  Bank repossessions in states with a judicial foreclosure process decreased 24 percent from January and were down 35 percent from February 2010, while bank repossessions in states with a non-judicial foreclosure process decreased 14 percent from January and were down 8 percent from February 2010.

  Illinois foreclosure activity decreased 27 percent from January and was down 45 percent from February 2010, but the state’s 9,592 properties with a foreclosure filing was still the nation’s 11 highest rate for the month.

  Nevada, Arizona, California post top state foreclosure rates

  Nevada posted the nation’s highest state foreclosure rate for the 50th straight month in February — one in every 119 Nevada housing units had a foreclosure filing during the month — despite a 22 percent decrease in foreclosure activity from the previous month.

  Arizona posted the nation’s second highest state foreclosure rate, one in every 178 housing units with a foreclosure filing, and California posted the nation’s third highest state foreclosure rate, one in every 239 housing units with a foreclosure filing.

  One in every 273 Utah housing units had a foreclosure filing in February, the nation’s fourth highest foreclosure rate, and one in every 298 Idaho housing units had a foreclosure filing during the month, the nation’s fifth highest foreclosure rate.

  Other states with foreclosure rates ranking among the top 10 in February were Georgia, Michigan, Florida, Colorado and Hawaii.

  10 states account for more than 70 percent of national total – California (56,229), Florida (18,760)  , Arizona(15,485) , Michigan(14,003) , Georgia (12,807) , Texas (11,562), Illinois (9,592), Nevada (9,553), Ohio (8,598) and Wisconsin (4,478).

  www.realtytrac.com

  Jacqueline Zenn: Depending on whether you are a glass half-full or a glass half-empty type of person, there are two ways to look at this news. The pessimistic would say that the reason for the drop is that February is a short month with terrible weather (especially this year in Chicago), and more importantly, the entire system was slowed down due to allegations of improper foreclosure processing that continue to affect the mortgage servicing industry.

  

  On the other hand, the decrease in filings could be taken as a positive sign that the Chicago real estate market is indeed improving, despite Illinois having the 11th highest foreclosure rate in the country, and that the drastic drop in filings is an indication that things are looking up for the spring market.

  Regardless of whether you fall on the optimistic or pessimistic side of the fence, we’ll keep an eye on the statistics over the next few months and see if the improvement continues.

  
  

• МАРКЕТИНГ НА БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ В ЧИКАГО

  БЪЛГАРСКИ ПАРТНЬОРСКИ ОРГАНИЗАЦИИ, ЧИКАГО
  Организират
  за втора поредна година
  „Кръгла маса 2011”
  Тема на дискусията
  МАРКЕТИНГ НА БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ В ЧИКАГО
  Събота, 2 април 2011, 18:30 часа
  „Малък български дом”, 9801 Lawrence, Schiller park, IL 60176
  с медийната подкрепа на: „Старт”, „България Сега”, www.EuroChicago.com

  Мениджмънт – Кина Бъговска

  Модератор – Никола Чаракчиев

  Участници – Организации и лица, имащи отношение към културния живот в Чикаго

  ДНЕВЕН РЕД
  относно
  Проучване възможностите за създаване на технологичен проект
  „Български дом в Чикаго”

  18:30. Регистриране на участниците
  18:45. Въведение „ Културните събития в Чикаго”
  18:50. Експозе на организации с идеална цел – от 3 до 5 минути в зависимост от броя на регистрираните участниците
  19:50. Дискусия
  21:15. Решения на форума
  21:30. До нова среща на „Кръгла маса – 2012”

  Препоръчително е участиетието (по азбучен ред) на:
  Aнсамбъл “Хоро”
  Българо-Американска Асоциация
  Българо-Американският център за културно наследство
  Българска Баптистка Църква „Ново начало”
  Българска Евангелска Божия Църква „Нов Живот”
  Българска православна църква „Света София”
  Българска православна църква „Свети Иван Рилски – Чудотворец”
  Български музей в Чикаго
  Български учебен център „Знание”
  Български художници зад граница
  Българско неделно училища към БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец”
  Българско училища към БПЦ „Света София”
  Българско училище „Малко българско училище в Чикаго”
  Българско училище „Нов живот”
  Българско училище „Слънчогледи”
  Българско училище и културен център “Джон Атанасов”
  Вестник „BG-Voice”
  Вестник „Балканско ехо”
  Вестник „България сега”
  Вестник „България”
  Вестник „Старт”
  Интернет медии „EuroChicago.com”, StartMedia.us, BG-Chicago.com, Zdravei.us
  Радио BG7
  Съюз на българските писатели в САЩ и по света
  Фолклорен танцов състав „Верея”
  Школа по изобразително изкуство “Владимир Димитров – Майстора“
  Възможно е индивидуално участие с ранг на наблюдател.

  Препоръчителни теми за дискусия:
  От какви български културни събития се нуждае Чикаго?
  Какво е потребителското търсене на българските културни събития в Чикаго?
  Какви нови български културни събития може да се предложат в Чикаго?
  Може ли да се предложат комплексни български културни събития в Чикаго?
  Молим изпращайте предварително Вашите заявки за участие до Кина Бъговска e-mail: [email protected] , телефон 773-517-2142. Препоръчително е експозето на участниците да бъде публикувано предварително в медиите в Чикаго. Кръглата маса е част от Фестивала „Български дни в Чикаго – пролет 2011. File: Bd11p-KM-r6

• Да мълчиш на български

  Какво свързва българите в чужбина? По какво си приличат? По дрехите, очите, ръцете? По езика, на който мълчат? Поетично по темата днес в редакционния ни блог на радио „Дойче Веле“ пише Мария Илчева:

  През януари не сме знаели, че съществуваме.

  През февруари не сме разбрали, че сме се срещнали. На чаша вино на Трифон Зарезан.

  През март се познаваме. По конците на ръцете. Не се поздравяваме, правим се на разсеяни.

  През април ще знаем къде сме били, когато са разцъфвали дърветата. Ще гледаме самодоволно другите. Само ние ще знаем. Кой е накачил конците по клоните.

  Ще си приличаме, но ще мълчим…

  „Белегът“ по ръцете ни

  През май ще се сближим. По спомена. За 24 май и буквите. За връзките, манифестациите и другарките. Клас равнис, ноктите и кърпата.

  През юни ще презираме лятото. Германското. Ще броим облаци вместо овце. Ще ни мокри един и същ дъжд. Който ще опушваме със скарата. В очакване на юли.

  През юли ще си допаднем – покрай мечтите. За истинското. Предстоящото. Идния месец у дома. Истинско само в мечтите и спомена. Разочароващо, щом стане реалност. За жалост?

  През август ще се засечем на летището. Ще запечатаме образите. За да се разпознаваме и в града. И не само през март. Или за да мълчим. Когато се видим. За да не се разпознаваме по езика, който ни свързва.

  През септември ще си приличаме. По завръщането. По носталгията. По опушените лица. По куфарите, пълни с луканка, лютеница и ракия. Сусамки, вафли, джунджурийки. Паралели, Дневник, Труд. Наблъскани в ръчния багаж. До родните солети.

  През октомври ще потънем в есента. Може би няма да се срещнем. От понеделник до събота. На седмия ден – вероятно. Друг няма да има. Освен нас. По улиците. Които тук не се будят. Не и в неделя!

  Ще се срещнем, ще се усетим…

  През ноември ще бързаме. Да догоним деня. По светло да сме вкъщи. Да включим мрежата. Световната. На чашка вино и… Наздраве от екрана! Безплатно е. Че друго трябва ли ни? През ноември?

  През декември ще се улучим по опашките. В магазина. Турския. Ще се познаем по корите за баница, червените чушки и сиренето. Ще се усетим по миризмата. На баница, чушки и кисело зеле. Ще се срещнем на свещи. В гръцката църква. Ще се подминем. За да разпознаем лицата си през следващия януари. И да търсим „белега“ по ръцете си. През новия март.

  Източник:http://www.dw-world.de

• 15 март – Световен ден на потребителите (World Consumer Rights Day)

  „Клиентът (потребителят) е винаги е прав!“ – популярна фраза.

  Днес светът отбелязва Световния ден на потребителите (World Consumer Rights Day), който се приема за отбелязване на годишнината на изявлението на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди (John F Kennedy) в Конгреса през 1961 година. За първи път празникът е отбелязан на 15 март 1983 г. и оттогава става важна дата за потребителските организации в цял свят. Две години по-късно, на 9 април 1985 година, общото събрание на Организацията на обединените нации одобрява идеята той да стане Световен ден за защита на потребителите. В България се чества от 1991 г. България отбелязва Световния ден на потребителите, който тази година преминава под мотото: „Запознайте се с правата си! Възползвайте се от правата си!“. Денят има за цел да напомни основните права на гражданите като потребители и да ги направи по-активни в тяхното отстояване.

  Датата на честване е определяна в памет, речта на американския президент Джон Ф. Кенеди, който на 15 март 1963 г. обявява пред Сената идеята за Закон за защита на потребителите. В речта на президента са били формулирани четири основни права на потребителите:

  право на осигуряване, право на информация, право на избор и право да бъдат изслушан.

  Впоследствие, са добавени още четири: правото да бъдат задоволени основните потребности; правото на обезщетение; правото на образование; правото на здравословна околна среда. Именно тези осем права са залегнали в Правилата за защита на потребителите, приети от ООН. След подкрепата на ООН правата на потребителите стават световно признати и се защитават от правителствата на развитите и развиващите се страни по цял свят.

  How is World Consumer Rights Day (WCRD) observed

  Consumer organisations around the world, big and small, use materials produced by CI to generate local initiatives and media coverage for their work over the coming year. Initiatives can take the shape of special campaigns, press conferences, public exhibitions, workshops, street events or new publications, to name only a few possibilities.

  World Consumer Rights Day (WCRD) 2011 will play a pivotal role in the global Consumers for Fair Financial Services campaign.

  Consumers have been getting a bad deal on financial services for too long. Join Consumers International (CI) member organisations around the world on 15 March to demand access to safe, fair and competitive markets in financial services for all. Consumers for Fair Financial Services is the global campaign to increase consumers’ access to stable, fair and competitive financial markets. Consumers International (CI), with its members around the world, is calling for concrete action from international decision-makers to strengthen financial consumer protection.

  At its launch, the campaign called on the G20 leaders meeting at the Seoul summit in November 2010 to set up an Experts Group to look into this issue. In a welcome move, the Seoul Action Plan included a request for the Financial Stability Board (FSB) to examine the issue in collaboration with other international organisations.

  

  http://www.consumersinternational.org/our-work/financial-services/key-projects/g20-campaign

  Още по темата   Протести срещу високите цени в България

  Кенеди посочва „четирите основни права на потребителя“:

  правото на безопасност;

  правото на информация;

  правото на избор;

  правото да бъдеш чут.

  Впоследствие, са добавени още четири: правото да бъдат задоволени основните потребности; правото на обезщетение; правото на образование; правото на здравословна околна среда. Именно тези осем права са залегнали в Правилата за защита на потребителите, приети от ООН
• Българската организирана престъпност без цензура

  Българската мафия и „руската връзка“ в нецензурирана грама от Wikileaks

  Държава като държанка на мафията

  В края на декември 2010 г. сайтът Wikileaks даде начало на скандала Cablegate: публикацията на 251 287 секретни американски дипломатически телеграми. До този момент в сайта са публикувани 5000 телеграми или около 2% от цялата база. Осем отпубликуваните до момента телеграми са от американското посолство в София.

  Общо в базата данни на Wikileaks има 978 дипломатически телеграми от посолството на САЩ в София. В още 66 грами от други посолства се среща етикетът Bulgaria.

  На 1 декември 2010 г. Гардиън публикува в сайта си дипломатическа телеграма на американското посолство в София за организираната престъпност в България.

  На 7 декември 2010 Монд публикува обзорен материал за влиянието на руската мафия в Европа, в който също се цитира грамата, подписана от посланик Джеймс Пардю.

  От статията в Монд научаваме също, че има и друга телеграма датирана от 11 септември 2009 г., която също е посветена на българската организирана престъпност. В нея има раздел „Руска връзка“, където се коментира представителят на Майкъл Чорни в България – адвокатът Тодор Батков. Посолството подчертава неговите солидни политически връзки и факта, че през 2008 г. е награден от президента Георги Първанов  с най-високото държавно отличие орден „Стара планина”.

  Десет дни след публикацията в Монд, на 17 декември 2010 в сайта на Wikileaks беше публикуван цензурираният от Гардиън текст на дипломатическата телеграма от 7 юли 2005, подписана от посланик Джеймс Пардю.

  Текстът на телеграмата от септември 2009 така и не видя бял свят и до този момент единствено журналистите от изданията акредитирани от Wikileaks са запознати с него.

  Защо Гардиън и Монд скриха информацията за престъпността в България?

  Както е известно, политиката на Wikileaks е да не публикува изцяло оригиналните текстове от тези телеграми, а да публикува цензурирани варианти подадени от екипите на партньорските медии след като се запознаят със съдържанието на документите. По този начин медии, които са известни със своя професионализъм и добра репутация гарантират, че в публикациите няма да се появят имена на информатори и трети лица, които да бъдат застрашени от разкриването на самоличността им.

  Wikileaks са избрали този модел, за да не излагат на опасност живота на агенти на разузнаването и информатори, както се случи след публикуването на материали за военната операция на САЩ и съюзниците в Афганистан. Тогава дори принципни защитници на свободата на словото като „Репортери без граници“ отправиха остри и основателни критики към Джулиан Асанж.

  Прави впечатление, че в публикуваната грама от 7 юли 2005 г. разделът „Кой кой е в българската организирана престъпност“ изобилства от цензурирани пасажи. Може само да гадаем за причините, поради които журналистите от Гардиън са скрили лица и фирми, за които посолството смята, че са част от организираната престъпност. Имената на тези лица и фирми, както и информациите за предполагаеми връзки с организираната престъпност не са нови за българската и световната публика.

  В грамата се говори също за финансиране на предизборната кампания на политическа сила през 2001 г., но е заличено името на въпросната политическа сила. Заличени са и имена на градове, за които се твърди, че са контролирани от организираната престъпност. Не е ясно какво точно застрашава въпросните предполагаеми фигури от криминалния свят и свързаните с тях политици, ако имената им бъдат публикувани. Очевидно е, че те самите не са били информатори на Пардю, за да бъдат закриляни по този начин. Още по-трудно ни е да се ориентираме в причините за скриване на цяла грама, както в случая с публикацията в Монд.

  Прикриването на тази информация не помага на усилията за повече прозрачност и гражданска нетърпимост към обвързаностите между подземния свят и властта. Има противоречие с основната идея на Wikileaks – да се дава публичност на документи, скриващи от обществото язвите на организираната престъпност, корупцията, мръсните сделки на властта и връзките на политически фигури с тях.

  Би било жалко ако се окаже, че журналисти от реномирани световни медии се отнасят с предоставената безплатно от Wikileaks информация като със стока, чиято стойност зависи от подбора на момента, в който да бъде пласирана на пазара. Факт е, че неотдавна в София се появи специален пратеник на Монд. Петр Смолар се срещна с журналистите от в. Галерия, взе интервю от все още държания под домашен арест Алексей Петров и написа голяма статия за конфликта между премиера Бойко Борисов и Алексей Петров, с подробности около скандала с подслушването със специални разузнавателни средства (СРС).

  Защо публикуваме този текст?

  Биволъ се сдоби с нецензурирания текст на телеграмата на Джеймс Пардю от 07.07.2005. Той ни беше предоставен от списанието „Русский Репортер“, което подготвя публикация за влиянието на руската мафия в България с молба да проверим автентичността на имената и събитията и да предоставим коментари за съдбата на знаковите босове на организираната престъпност, цитирани в грамата.

  Държим да уточним, че нямаме никакви договорни и финансови  отношения с „Русский репортер“, неговите собственици и неговите източници на информация. Професионалните ни контакти се изчерпват с работата по този конкретен случай:  обобщаване и предоставяне на фактологическа информация и на нашия редакционен анализ на грамата.

  Автентичността на грамата беше потвърдена и от друг източник – норвежкия вестник Aftenposten, който има независим достъп до всички дипломатически телеграми изтекли в Wikileaks.

  Много внимателно прегледахме целия текст и не открихме в него нито едно име на лице, което трябва да бъде скрито от съображения за неговата сигурност, защото е предоставяло информация за организираната престъпност на американското посолство.

  Ние като журналисти не можем да се подпишем под твърденията за съпричастност на цитираните лица и фирми към престъпна дейност, както е направил посланик Пардю, разполагащ с източници и методи за събиране на информация, които вероятно далеч надхвърлят възможностите на журналистиката.

  Но както читателите ще се убедят сами, в грамата става въпрос за пълното окупиране на държавата от организираната престъпност – ни повече, ни по-малко. Тя от своя страна има директна връзка с остатъците от ДС и съветските служби, връзка, която без да изпадаме в конспиративни теории дава доказателства за жизненост и до ден днешен.

  Българите трябва да узнаят какво пише в грамата, тъй като предстои подписване на изключително спорни от икономическа и стратегическа гледна точка проекти с руските монополисти в енергетиката: Южен Поток и АЕЦ „Белене“.

  Тези проекти бяха прокарани и защитавани от НДСВ (решението за АЕЦ „Белене“ беше взето лично от Симеон Сакскобургготски още в началото на неговия мандат), от БСП и от Президента.

  Посланик Пардю пише през 2005 г., че лица свързани с организираната престъпност и същевременно свързани с руските финансови и икономически интереси в енергетиката, са финансирали политически кампании на НДСВ, БСП и президента Първанов, за да запазят позициите си. Имената им са изписани черно на бяло в грамата.

  Също така научаваме, че близки до премиера Борисов олигарси са считани от американските ни съюзници за близки до руската организирана престъпност и до руското разузнаване.

  Вижда се, че финансовото влияние от тези среди не е изолирано явление, а се възпроизвежда в политическия цикъл. Има реална опасност то да бъде фактор и на предстоящите избори за президент и местна власт. Избирателите имат право да знаят как, от кого и с какви цели се трансформира и използва гласуваното от тях доверие.

  Ето защо, оценявайки наличната информация от гледна точка на преобладаващия обществен интерес ние считаме, че е редно да бъде публикуван пълният, нецензуриран текст на телеграмата. За по-голям отзвук го предоставихме на сайта Balkanleaks.

  Анализът на посланик Пардю

  Както неведнъж беше казвано за информацията от секретните американски дипломатически телеграми: в тях няма нищо ново. За сметка на това добре известното старо е поднесено много подробно и систематизирано. Новото в случая е, че знаем как един от най-успешните американски дипломати анализира ситуацията с организираната престъпност в България.

  Може би най-важният извод е, че в грамата е очертан подробно цикълът на възпроизводство на мафията, съвпадащ с политическия цикъл: мръсни пари  – политически кампании – конструиране на политически институции след изборите – създаване на правила, удобни за пране на пари, легализиране на престъпния бизнес и неговото разрастване.

  Цитирани са конкретни имена на хора и фирми, които и днес фактически притежават и управляват значителни активи в България. Разгледана е симбиозата на престъпността и властта чрез финансиране на предизборните кампании на конкретни политическите сили:  НДСВ от Васил Божков и Емил Кюлев през 2001 г., Георги Първанов същата година от Емил Кюлев, НДСВ и БСП през 2005 г. от Васил Божков, Емил Кюлев и Сашо Дончев.

  Отбелязана е тенденцията лица произлезли от средите на организираната престъпност да влизат директно в политиката на национално ниво или да контролират пряко местната власт. Тенденция, която както е известно се усилва през следващите години. Може би върхът на този цинизъм ще бъде вероятната кандидатура за президент на Алексей Петров, следствен за рекет и изнудване.

  Подчертана е приемствеността между престъпните комунистически репресивни служби и фигури на българската организирана престъпност. В началото на прехода освен добилите известност борци, гребци и други спортисти от комунистическите школи, в организираните престъпни групи влязоха бивши остриета на репресивната система – барети, тюлени и други специални части, възпитавани и готвени не за борба с някакъв външен враг, а за да пазят помазниците на режима от гнева на българския народ. Споменатият Алексей Петров, който е бивша барета, както и неговият съдружник Златомир Иванов – Баретата са само два от примерите.

  ТИМ – номер едно на организираната престъпност според Пардю

  Под номер едно в „Кой кой е в организираната престъпност в България“ Пардю поставя групировката ТИМ, която подобно на бившата Мултигруп се стреми да проникне във всички сектори на легалния и нелегалния бизнес. Днес думите на посланик Пардю,  че „изгряващата звезда“ на бизнес империята на ТИМ e най-сериозното притеснение за българската икономика  са особено актуални.

  При управлението на ГЕРБ, свързани с ТИМ фирми налагат необезпокоявано картелни цени на зърното, а оттам – на хляба и олиото, което по същество е пладнешки грабеж, засягащ всеки български гражданин, но кой знае защо този монопол не е преследван съгласно антимонополното законодателство. Парите от контролираните от ТИМ пенсионни фондове „Съгласие” и „Сила” се преливат към друг бизнес на групата, а контролните органи дискретно си затварят очите за тези незаконни трансфери.

  На фона на всичко това скандалният проект на ТИМ „Алея първа“, споменат и в грамата, изглежда почти безобидно бизнес начинание, но фокусира общественото внимание върху отношението на ГЕРБ към варненската групировка. Факт е, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов упорито отказват да коментират всичко свързано с ТИМ, както е факт, че депутатът от ГЕРБ Емил Радев е бивш „тюлен“ и колега на шефовете на ТИМ, служил заедно с тях в секретното поделение „Тихина“. Същият лобира за закриване на достъпа до Търговския регистър, което ще затрудни разследващите журналисти, търсещи информация за престъпните групировки и техния легален бизнес.

  Наистина, през 2005 г. посланик Пардю няма как да знае, че ТИМ ще придобие най-голямата си мощ при управлението на ГЕРБ, дошло със заканата да скъса връзките на властта с организираната престъпност. В случая с ТИМ става точно обратното – връзките се заздравяват. И тези връзки не са от вчера. Документите от Търговския регистър показват, че премиерът Бойко Борисов е бил съсобственик с Румен Николов – Пашата от СИК и Иво Каменов от ТИМ във фирма, произвеждаща контрабандно цигарипрез 1995 г.

  Безизходица в борбата с организираната престъпност

  През ноември миналата година вестник „Ню Йорк таймс“ отбеляза безизходицата във връзка с организираната престъпност след оправдателните присъди на братя Галеви и освобождаването от ареста на Баретата.

  Към този момент още не беше известно, че „Октоподът“ Алексей Петров също ще излезе пуснат на свобода, най-вече поради неспособността на прокуратурата да защити обвиненията в съда. Така най-гръмката акция, която властта изтъкваше като знакова за волята и да се бори с мафията започна да се превръща във фарс. Тази безизходица има няколко конкретни причини:

  Безпомощна съдебна система

  Усещането за безизходица се засилва и от впечатлението за безпомощност на прокуратурата. Като че ли нарочно обвинителите допускат груби грешки в обвинителните актове по знакови дела, бавят и провалят процесите, а връзките на прокурори с лица от подземния свят са обществена тайна. Конкретен пример е новината, че рано сутринта в дома на прокурор Първолета Никова, работила делото на оправданите братя Галеви е арестуван издирван от полицията гангстер? Висшият съдебен съвет обаче не смята това съжителство за укоримо и проблемно за престижа на съдебната власт. Случаят с лобиста Красьо „Черничкия“ показа грозни обвързаности на магистрати с бизнеса и политиците, но не се стигна до разследване и обвинения за търговия с влияние. Въпреки несекващите призиви в докладите от Брюксел, същинската реформа в съдебната система изглежда все по-проблемна и невероятна.

  Държавна сигурност на всеки километър

  Друг деморализиращ момент е масивното присъствие на бивши кадри на ДС в службите за сигурност, оцеляващи при всяка власт поради липса на политическа воля за пълна лустрация.

  При комунистическия режим именно кадрите на ДС изпълняваха държавната политика за организиране и покровителстване на престъпни дейности като производство и трафик на наркотици, пране на пари, финансиране на терористични организации и физическо елиминиране на дисиденти на режима.

  С идването на власт на президента Първанов, оказал се сътрудник на комунистическата Държавна сигурност под тайното име „Гоце“, в днешните служби за сигурност бяха върнати много бивши служители на ДС.

  Тази своеобразна реставрация продължи и след като Румен Петков стана министър на вътрешните работи. Той подаде оставка след като стана известно за среща с „оперативно интересните“ братя Галеви, организирана с посредничеството на Алексей Петров. През 2008-2009 г. Алексей Петров стана специален съветник на шефа на ДАНС Петко Сертов, като според много анализатори той фактически е управлявал най-мощната тайна служба на държавата.

  И в момента в структурите на МВР и ДАНС работят стотици бивши сътрудници на ДС, някои от които са на висши ръководни позиции. Въпреки показната реторика на правителството на ГЕРБ не са предприети реални лустрационни действия в силовите ведомства.

  Нездравословните връзки на политиката с бизнеса

  Да припомним, че сред съветниците на президента Първанов бяха и споменатият в грамата на посланик Пардю собственик на ДЗИ банк Емил Кюлев, бивш МВР служител, който бе застрелян през октомври 2005 година на бул. „България” в София, както и простреляният през 2007 г. Манол Велев – и двамата членове на небезизвестния клуб «Възраждане» заедно с Васил Божков – Черепа, Димитър Гущеров, Тошо Тошев, Радосвет Радев и убития Илия Павлов.

  В най-актуалния скандал по повод изтекли телефонни разговори между българския премиер Борисов и шефа на митниците Танов, в които министър-председателят настоява да се прекрати започнатата проверка срещу собственика на бирената фабрика „Леденика” Михаил Михов, интимно наричан от премиера на България „Мишо Бирата”,  внезапно се оказа, че адвокат на Мишо Бирата е не кой да е, а председателят на правния съвет на българския президент Сашо Пенов.

  Заради друг близък до президента бизнесмен – Людмил Стойков, бивш представител на ВИС-2 в Перник, европейските фондове за България бяха замразени. Въпреки разкритията на ОЛАФ за престъпни злоупотреби със 7 милиона евро от фондовете на САПАРД, Людмил Стойков така и не беше осъден. Според ОЛАФ над Стойков е разперен политически чадър от най-високо място.

  Икономическото влияние на лица посочени в грамата като свързани с организираната престъпност продължи да се разраства през годините с активното съдействие на държавата, която практически субсидираше техния бизнес.

  Тодор Батков, адвокатът на Майкъл Чорни, получи със заменка стотици декари земя на морето и беше отличен от президента с орден „Стара Планина”.

  Свързани с Васил Божков – Черепа и Гриша Ганчев лица и фирми също получиха ценни терени със скандални заменки.

  Вместо да разтрогне договорите и да търси отговорност, новото правителство на ГЕРБ временно ограничи строителството на придобитите чрез заменки земи… до следващия удобен за олигарсите момент.

  Може ли ЕС да спаси България от мафията?

  Крилатата мисъл, че „в България мафията си има държава“ придобива плът и кръв в написаното от Пардю, който с горчивина отбелязва фрустрацията на обществото от безпомощното положение, в което то се намира. Посланик Пардю смята все пак, че лостовете за влияние на ЕС са критично важни. За да се обърне тенденцията в битката с мафията, натискът от страна на ЕС за реформа на съдебната система и нейното ефективно прилагане не трябва да отслабва през следващите години – завършва той анализа си.

  Шест години по-късно, три от тях като членове на Европейския съюз, много от фигурите на организираната престъпност, които Пардю е изборил през юли 2005 г., не са между живите. Някои от тях като братята Маргини бяха арестувани и обвинени, но след дълга и гротескна съдебна сага бяха оправдани. Петър Петров – Амигоса е единственият осъден на първа инстанция. Към момента нито един от знаковите босове не излежава ефективна присъда.

  Уви, все по-ясно става, че изпадналите в безизходица граждани не могат да разчитат на активна външна намеса. Информацията от Wikileaks е потвърждение, че САЩ оценяват сериозността на положението, оказват логистична подкрепа и водят „агресивна политика“ за отказване на визи на скандални фигури (последният случай е с бившия вътрешен министър Румен Петков). Останалото трябва да свърши Европа, тъй като българският проблем с мафията вече е проблем и на гражданите от всички европейски страни.

  Въпросът е дали Джеймс Пардю, а и българските граждани, не надценяват възможностите на ЕС. Нещо повече: съдейки по реакцията на водещи европейски вестници, прикрили реалното състояние на нещата, четейки меките формулировки в докладите на Брюксел, възникват съмнения за волята и капацитета на Европа да промени ситуацията в България.

  На думи има натиск за борба с организираната престъпност, но в същото време свързани с ДС и организираната престъпност политици са депутати в Европейския парламент, а водещи европейски компании правят бизнес с фирми ръководени от лица, които разузнавателните централи подозират в престъпен бизнес.

  Неотдавна финансовият министър Симеон Дянков коментира, че икономическите проблеми в страната се дължат предимно на факта, че на важни бизнес позиции се се настанили „борци, комунисти и комсомолци“, с които се работело трудно. Според него те щели да бъдат изместени „по естествен път“.

  Още по-естествено би било ЕС да обяви своеобразна лустрация за тези „борци, комунисти и комсомолци“ като изготви публичен списък на фирмите и лицата, с които не е препоръчително да се осъществява съвместен бизнес. Като помощно пособие може да се ползва грамата на Пардю, която вероятно възпроизвежда списъка на Отдела за превенция на измамите на американското посолство в София.

  Източник: http://www.bivol.bg/

  ================================

  Пълен текст на грамата 05SOFIA1207 от Wikileaks

  7/7/2005 7:59 05SOFIA1207 Embassy Sofia CONFIDENTIAL 05SOFIA1046|05STATE99125

  This record is a partial extract of the original cable.

  The full text of the original cable is not available.

  C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 09 SOFIA 001207

  SIPDIS

  HOMELAND SECURITY PLEASE PASS TO SECRET SERVICE

  E.O. 12958: DECL: 07/07/2015

  TAGS: PINR, KCRM, PGOV, EINV, ECON, KCOR, BU, Organized Crime

  SUBJECT: (U) BULGARIAN ORGANIZED CRIME (C-CN5-00054)

  REF: A. A. STATE 99125 B. B. SOFIA 1046

  Classified By: AMBASSADOR JAMES PARDEW, FOR REASON 1.4(C).

  1. (U) This cable is in response to ref A request for information about organized crime in Bulgaria and the Balkans. Where direct sources are not cited, connections are largely based on information from operational contacts and open-source publications.

  –––––––– OVERVIEW AND ACTIVITIES ––––

  2. (SBU) The strength and immunity from the law of organized crime (OC) groups is arguably the most serious problem in Bulgaria today. OC activities underlie corruption and the ineffectiveness of the legal system in Bulgaria, and inhibit the country’s economic development. Bulgarian OC is particularly involved in international money laundering, drug trafficking, and counterfeiting. OC groups range from local street thugs involved in extortion to sophisticated international narcotic dealers and money launderers. An estimated 118 organized crime groups were operating in Bulgaria at the end of 2004, according to the National Service for Combating Organized Crime (NSBOP) of the Bulgarian Ministry of Interior (MoI), though many of these groups are relatively small and the landscape is dominated by a handful of big players. Organized crime continues to be pervasive in many spheres of Bulgarian life, despite domestic and international efforts to combat it. To date, not a single major OC figure has been punished by the Bulgarian legal system, despite an on-going series of OC-related assassinations. U.S. law enforcement agencies with offices in Sofia are supporting the effort to reduce OC in Bulgaria. The Fraud Prevention Unit in Embassy Sofia’s Consular Section maintains a list of known and suspected major organized crime figures, and Embassy Sofia has an aggressive policy of preventing OC figures from traveling to the United States.

  3. (SBU) OC groups are known to be involved in narcotics trafficking, prostitution, extortion and racketeering, various financial crimes, car theft, and trafficking in stolen automobiles. Human trafficking for sexual exploitation, counterfeiting, and debit and credit card fraud also are some of the most common criminal activities engaged in by Bulgarian organized crime. Crime groups involved in human trafficking are extremely mobile, and victims are often sold or traded amongst various groups. Many groups use a host of legitimate businesses domestically and abroad to launder the proceeds of their illegal activities. Several well-known businessmen linked to organized crime have parlayed their wealth into ownership of sports teams, property developments, and financial institutions. (An organized crime activity that received special attention due to its growth in 2004 was VAT (value-added tax) fraud. The Ministry of Finance estimated that VAT fraud cost the Bulgarian treasury over $700 million in losses annually.)

  4. (SBU) Counterfeit currency – both U.S. dollar and, increasingly, Euro banknotes – is produced in Bulgaria and distributed primarily in France, Greece, Italy, and Spain by small groups of Bulgarians who return to Bulgaria immediately after making delivery. While there is thought to be cooperation between Bulgarian groups and other international organized crime groups, the couriers, middlemen and distributors are predominantly Bulgarian. The quality of counterfeit currency is continuously improving due to increasingly sophisticated printing facilities and the involvement of professional individuals with considerable printing skills. A June 2005 raid in northeast Bulgaria – part of a joint operation between Bulgarian law enforcement and the U.S. Secret Service – netted more than $3 million in high-quality counterfeit $100 banknotes (ref B). This was the second largest counterfeit seizure in European history.

  5. (C) U.S.-based investigations of transnational crime groups have dismantled significant drug trafficking organizations run by Bulgarian nationals in Los Angeles and Tampa. These groups imported multi-kilo quantities of cocaine and multi-thousand doses of ecstasy into the United States. They had drug connections through Amsterdam and some financial backing of an Israeli national. While most members of these groups were convicted and imprisoned in the U.S., three who were charged in California and Florida are still wanted international fugitives who may have returned to Bulgaria to exploit the country’s current policy of not extraditing its citizens. The three fugitives are IVAYLO ANGELOV PETKOV (Bulgarian citizen born 18 May 1965), IVAN DOBREV (Bulgarian citizen born 25 May 1959), and STEFAN TZVETANOV STOYANOV (Bulgarian citizen born 9 January 1966).

  6. (SBU) Other investigations in the U.S. have identified Bulgarian nationals manufacturing and selling false identity documents for use in organized bank fraud, mortgage fraud, credit card fraud, and alien smuggling.

  –––– WHO’S WHO IN BULGARIAN ORGANIZED CRIME –––-

  7. (C) Since the fall of Communism in 1989 and the turbulent 1990s, Bulgaria’s organized crime scene has undergone major changes, much like the rest of Bulgaria’s economic, political, and social landscape. Once the doyen of Bulgarian organized crime, MULTIGRUP’s (MG) prominence has dramatically declined following the assassination of its leader, Iliya Pavlov in 2003. MG has actively tried to transform some activities into a legitimate business group focused on managing the vast assets it acquired during its heyday. The group hired a U.S. lobbyist to focus on legitimate enterprises and to improve MG’s image. Former Multigrup operatives went on to found Bulgaria’s two other major organized crime groupings, VIS and SIC. Both have since disbanded, but their remnants are still actively involved in organized criminal activity. However, the presence and clout of their remnants/successors appears to be in decline as members continually switch allegiances between groupings, depending on their personal economic interests.

  The up-and-coming star of Bulgarian organized crime, the Varna-based TIM group, is increasingly resembling MULTIGRUP in its successful efforts to permeate as many legal and illegal sectors as possible; currently, TIM and its subsidiary business empire is one of the largest and most serious economic concerns in Bulgaria.

  A. (C) TIM – The New Leader in Bulgarian OC Founded in Varna in 1993, TIM is thought to have been set up by about ten former marines who had been part of an elite military unit before it was disbanded in the early 1990s. TIM has filled the vacuum created by MG’s decline following Iliya Pavlov’s killing in 2003. The name of the grouping is thought to be derived from the first initials of its three main figures: TIHOMIR IVANOV MITEV (Bulgarian citizen born 10 October 1958), IVO KAMENOV GEORGIEV (Bulgarian citizen born 22 September 1969), and MARIN VELIKOV MITEV (Bulgarian citizen born 5 October 1957). It is believed that 12 people control all of TIM’s companies – which in 2003 were estimated to number over 150 and include over 10,000 employees – with each of the 12 holding fixed shares in the assets and running separate sectors of the group’s business empire. Despite trying to portray itself as a purely legitimate business grouping, TIM remains very secretive about its corporate structure and ownership, and its companies and divisions are entangled in a complex set of relationships. As an organized crime group, TIM is involved in a wide range of criminal activities, including extortion and racketeering, intimidation, prostitution, gambling, narcotics trafficking, car theft, and trafficking in stolen automobiles. TIM’s home base of Varna has a large Russian population, and TIM is thought to have connections to Russian organized crime, including the notorious Russian crime figure, MICHAEL CHORNY (see RUSSIAN INFLUENCE). Tihomir Mitev oversees TIM’s industrial operations. His older brother, Marin, controls TIM’s core business interests in Varna and the surrounding region, while Ivo Georgiev oversees TIM’s Sofia operations and the group’s financial interests. Other notable members of the group include MIROSLAV PETROV NESTOROV (Bulgarian citizen born 12 March 1964), who is in charge of the group’s strategic planning and also is director of TIM’s large service sector subsidiary MUSTANG HOLDINGS; YORDAN DIMITROV YORDANOV (Bulgarian citizen born 24 November 1974), who oversees most of TIM’s media interests and also sits on Mustang’s board; and Nikolai Bozhidarov Nikolov (Bulgarian citizen born 28 August 1949), Mustang’s CEO and husband of Varna’s chief architect and city planner. TIM’s initial activities involved collecting bad debts – a line of business that has contributed to the group’s negative public image but which still remains one of its main activities – and providing security services in the Varna region. In the mid-1990s, the group branched out to agriculture and foodstuffs, and its current interests include grain storage and poultry farming, as well as the SUHINDOL winery (through the SEVERCO-GAMZA company), which predominantly produces red wines for both domestic consumption and export. In Varna, TIM’s presence is seen and felt everywhere. Its media interests include M-SAT television (a Varna-based broadcaster available nationally by cable and satellite), five other cable television stations, two cable television operators, Alpha Radio (also available nationally), „Cherno More“ newspaper (the largest circulation newspaper in Varna and its surrounding region), and the advertising agency servicing these media interests. TIM also owns a chain of restaurants, cinemas, video rental shops, sports clubs, Internet gaming clubs, and bingo halls. The recently-launched, large-scale ALLEY ONE project plans to build seven hotels, 500 eating and entertainment facilities, and 300 shops on a 250-acre tract on the Black Sea coast near Varna. TIM controls some of the largest quarries of inert materials in Bulgaria, and through its trading company, CHIMIMPORT, it also has a significant share of the production and trade in fertilizers, petroleum products, and chemicals. TIM’s takeover of CENTRAL COOPERATIVE BANK (CCB), the group’s largest acquisition to date, was facilitated through Chimimport. After acquiring CCB, TIM continued to expand its financial sector operations by acquiring specialized financial service companies, including the insurance company ARMEETS. Again going through Chimimport, in 2002, TIM acquired a majority stake in Newton Financial Management BG, owner of the Bulgarian pension insurance company SILA. Newton Financial Management BG has since been renamed CCB GROUP ASSETS MANAGEMENT. TIM has used its substantial financial sector presence to offer one-stop shopping of combined banking, insurance, and pension services. In 2003, Chimimport bought 49 percent of Bulgaria’s second-largest air carrier, HEMUS AIR, later taking over 100 percent ownership of Hemus. In 2004, Chimimport also acquired 100 percent of a smaller airline, VIAGGIO; the takeover was approved by Viaggio’s largest shareholder, TODOR BATKOV (see RUSSIAN INFLUENCE), Michael Chorny’s lawyer and personal representative. With its combined interests in Hemus and Viaggio, TIM is thought to have its sights set on Bulgaria’s soon-to-be-privatized flag carrier, BULGARIA AIR.

  B. (C) VAI HOLDINGS (formerly VIS and VIS 2) Founded in 1991 by a former wrestler, Vasil Iliev, the group’s initial name, VIS, was an acronym for Vasil Iliev Security. After the group’s license to carry out security services was revoked, the group was renamed VIS 2. In 1994, Iliev set up the IMPERIAL brokerage company in Vratsa. In 1995, Iliev was shot dead, and his younger brother, GEORGI ANDREEV ILIEV (Bulgarian citizen born 22 July 1966, also known as „JORO“), took over the leadership of VIS 2, which has since been renamed VAI HOLDINGS. While „Joro“ Iliev is the recognized leader of VAI, his lieutenant, NIKOLAI MIRCHOV TSVETIN (Bulgarian citizen born 27 February 1965, also known as „THE TWIN“ and „KOKO“), is thought to be in charge of most of the group’s companies and activities. Other high-ranking members of VAI include ANTON BOYANOV and PLAMEN VASILEV TIMEV (Bulgarian citizen born 2 March 1952, also known as „GANDI“). In November 2003, another high-ranking member of VAI, METODI ZLATANOV METODIEV (Bulgarian citizen born 12 October 1965, also known as „METO ILIYANSKI“), disappeared; while police believe he was kidnapped and possibly killed, it is also possible he is in hiding. Before he was shot dead in Amsterdam in December 2003, KONSTANTIN DIMITROV (Bulgarian citizen born 21 November 1970, also known as „SAMOKOVETSA“) was one of the biggest smugglers in Bulgaria and the country’s top drug lord. Georgi Iliev, a relative of Dimitrov’s, was also his best man. After Dimitrov’s murder, VAI retained control of the drug market through ANTON PETROV MILTENOV (Bulgarian citizen born 28 October 1973, also known as „THE BEAK“), who is thought to have inherited Dimitrov’s smuggling and drugs operations. Another of Georgi Iliev’s close friends, DIMITAR ILIEV DZHAMOV (Bulgarian citizen born 15 July 1960), is involved in local drug dealing in central and southern Bulgaria. Dzhamov, an importer of Russian natural gas, is also thought to be involved in money laundering and to have ties to Turkish organized crime through the Turkish businessman YAMAN HAKI NAMLY. A former wrestler, Dzhamov started out in organized crime as the driver of the late ILIYA PAVLOV (see MULTIGRUP). As the largest player in the drugs market, VAI controls trafficking routes, production facilities, and distribution networks. The group is also involved in trafficking stolen automobiles from Western Europe to the former Soviet Union. Its other criminal activities include extortion and racketeering, illegal arms trading, gambling, prostitution, and smuggling.
  VAI has extensive business interests in tourism, finance, entertainment, and manufacturing. It controls JUPITER insurance company, as well as SUNNY BEACH, one of Bulgaria’s largest resorts on the Black Sea coast north of Burgas. The group also owns a number of local soccer teams, and the XGROUND MODELING AGENCY is controlled by VAI through Georgi Iliev’s wife, MARIA DELCHEVA ILIEVA[1] (Bulgarian citizen born 25 May 1973, also known as MARIA DELCHEVA PENELOVA).

  C. (C) INTERGROUP (formerly SIC) KRASIMIR ANDREEV MARINOV (Bulgarian citizen born 6 May 1964, also known as „THE BIG MARGIN“), the group’s current president and another former wrestler, founded SIC (and later INTERGROUP) with MLADEN MIHALEV (Bulgarian citizen born 13 October 1964, also known as „MADJO“), also a former wrestler, and RUMEN GOTZOV NIKOLOV (Bulgarian citizen born 26 May 1962, also known as „THE PASHA“). Nikolov is also connected to the UNION OF FORMER COMMANDOS (see below). The reported mastermind behind the group’s operations is VENTSISLAV DIMITROV STEFANOV (Bulgarian citizen born 28 November 1949). In April 2004, his son, DIMITAR VENTSISLAVOV DIMITROV (Bulgarian citizen born 15 September 1980) was kidnapped and has not been recovered. Intergroup’s illegal activities include narcotics (especially heroin), financial fraud (through its ties with the AMIGOS financial guarantee company), car thefts and trafficking in stolen automobiles, smuggling, extortion and racketeering, and prostitution. The group’s narcotics interests are handled mostly through its connections with IVAN TODOROV (see AMIGOS), who is thought to be one of the largest drug traffickers in the Balkans. KIRIL SOTIROV KIROV (Bulgarian citizen born 10 December 1953, also known as „THE JAPANESE“), known as the Roma drug baron, is connected to INTERGROUP and is also closely connected to IVAN TODOROV (see AMIGOS). Kirov, who is also involved in human trafficking and alien smuggling, barely survived a second assassination attempt in April 2005. Intergroup’s legal business interests range from sport teams (SLAVIA) to banking (FIRST EAST INTERNATIONAL BANK) and insurance to petroleum and metals trading to construction and real estate (SOFISKI IMOTI) to modeling (VISAGES). Ventsislav is the manager of the Slavia soccer team in Sofia. GEORGI LIALEV also serves on Slavia’s managing board. Lialev’s father, Traian Lialev, is Dean of the Law Faculty of Southwestern University in Blagoevgrad; through Lialev, Rumen Nikolov and Mladen Mihalev received law degrees. Georgi Lialev is also a business partner with RUMEN GAITANSKI (Bulgarian citizen, also known as „THE WOLF“), whose company, WOLF 96, also has connections with Intergroup. The Visages modeling agency was founded in 1994 by EVGENIYA GEORGIEVA KALKANDZHIEVA (Bulgarian citizen born 20 February 1975); she is believed to have close ties to Krasimir Marinov. The group’s insurance company, BUL INS, is the largest insurer in Bulgaria. One area where the group’s legal and illegal activities coalesced is in car theft and automobile insurance. Automobiles insured by Bul Ins display special identity stickers meant to protect them from being stolen; cars not insured by Bul Ins are considered fair game. Intergroup also controls UNION INSURANCE.

  D. (C) MULTIGRUP (also known as Multigroup and MG) MG’s founder and president, ILIYA PAVLOV (Bulgarian-born, naturalized American citizen born 6 August 1960) was shot dead in Sofia on 7 March 2003. Once the largest organized crime group in Bulgaria, Pavlov started to move MG into legitimate businesses, comprised of hundreds of subsidiary companies with interests in natural resources and mining, finance, tourism, manufacturing, and food commodities. In 2001, Pavlov and his deputy, BOYANA GEORGIEVA POPOVA (Bulgarian citizen born 17 October 1960) established MG ASSET MANAGEMENT COMPANY (MG AM) to take over all of MG’s assets and adopt a legitimate, internationally-acceptable management structure. MG AM’s parent company, MG VENTURES (registered and headquartered in Delaware) was owned in equal parts by Pavlov and Popova. Following Pavlov’s murder, Popova became the group’s CEO and Pavlov’s 50 percent stake in MG Ventures was transferred to his widow, DARINA PAVLOVA (Bulgarian-born, naturalized American citizen), and children through the Pavlovi Trust. Pavlov’s father, PAVEL NAYDENOV (Bulgarian citizen born 16 June 1936), was once very active in MG’s management. However, following his son’s death and subsequent disputes with Popova and Pavlova, Naydenov resigned from his positions in MG and set up his own holding company, KREPOST 2002. In 2004, Popova announced that MG would start selling a large number of its assets in order to focus primarily on investment projects and tourism. There were also reports that Popova preferred to re-direct the group’s efforts from the Balkans to U.S.-based activities. While MG’s activities in the Balkans have significantly declined, one of its highest profile subsidiaries remains BALKANTOURIST, the largest tour operator in Bulgaria, catering especially to tourists from Western Europe. DIMITAR HRISTOV IVANOV (Bulgarian citizen born 19 April 1951) was the president of MG’s first subsidiary (MULTIART) in the early 1990s before becoming a vice president of MG under Pavlov. Since leaving MG, Ivanov is now the director of EVROPA HOLDINGS. Another former MG employee, SASHO GEORGIEV DONCHEV (Bulgarian citizen born 7 September 1953), is the executive director of OVERGAS (also known as OVERGAZ). Overgas was established in 1992 as a joint venture between MG and the Russian state-owned GAZPROM; the company quickly became the largest private importer and provider of natural gas in Bulgaria. Overgas is also involved in constructing and managing gas pipelines and other infrastructure. The company has links to VAI HOLDINGS through JUPITER INSURANCE, of which Overgas has a 35 percent stake; Jupiter’s activities include insurance for financial risk, cargo, and gas pipelines. YURI VYAKHIREV, the son of a former Gazprom director, REM VYAKHIREV, is a close associate of Donchev and also a partner in Overgas.

  E. (C) UNION OF FORMER COMMANDOS (also known as SPARTAK) ALEXEI ILIEV PETROV (Bulgarian citizen born 23 April 1962) is a former officer in the elite special unit for combating terrorism. He and his grouping of former military commandos (also known as „berets“) are most actively involved in the insurance sector through LEVSKI SPARTAK INSURANCE (previously known as „APOLLO & BOLKAN“ and „SPARTAK“). Petrov also owns the largest taxi company in Sofia, TAXI S EXPRESS, which has more than 3500 cars. It is believed that Petrov’s involvement in Taxi S Express, Levski Spartak, and other companies bearing the Spartak name have been disguised as Israeli investment; Petrov is closely linked to former Israeli ambassador to Sofia, DAVID KOEN. Another member of the group, ZLATOMIR IVANOV (Bulgarian citizen, also known as „THE BERET“) was a former director of APOLLO & BOLKAN and is currently director of ARKUS SECURITY. Ivanov oversees the group’s smuggling, extortion, and racketeering activities, among other illegal activities. The group is thought to have the largest share in Sofia’s escort and intimate services businesses, which are used as fronts for prostitution and trafficking in women for sexual exploitation.

  F. (C) NOVE HOLDINGS VASIL KRUMOV BOZHKOV (Bulgarian citizen born 29 July 1956, also known as „THE SKULL“) founded his first company in 1990, before expanding to his current business empire, NOVE HOLDINGS, comprising over 30 companies and numerous subsidiaries. NOVE’s primary legal business interests include gambling (bingo halls, casinos, and the popular EUROFOOTBALL lottery) and duty free shops. Bozhkov also owns the CSKA soccer team in Sofia and the J MODELS modeling agency. He is also believed to control RISK ENGINEERING, which was originally part of the MG empire. Bozhkov’s numerous media connections include TOSHO TOSHEV (chief editor and managing director of TRUD, the largest-circulation daily newspaper in Bulgaria), KEVORK KEVORKIAN (popular television show host on state-owned BNT), and RADOSVET RADEV (owner of DARIK RADIO). In 2002, NOVE sold the majority share of Eurofootball lottery to the Greek billionaire SOKRATIS KOKALIS, reducing the holding’s share to 49 percent. Bozhkov publicly thanked prominent businessman SPAS RUSEV for facilitating the deal. Rusev is closely linked to the NMSS; as a close friend and personal advisor of Prime Minister Simeon Saxe-Coburg Gotha, Rusev is credited with putting together the NMSS economic team, including Milen Velchev (Finance Minister) and Nikolai Vassilev (Deputy Prime Minister and Minister for Transportation). NOVE’s casinos include the LONDON CASINO at the Radisson SAS Hotel in Sofia and the RILA CASINO at the Rila Hotel, also in Sofia. Bozhkov is thought to control the Rila Hotel, both through IRENA MARINOVA (director of the hotel’s owner, RIEL 99, and board member of the hotel’s management company), and through ANTONI NAUMOV (director of the hotel’s management company). Marinova is also a shareholder in BUL INS (see INTERGROUP), along with Bozhkov (through NOVE). Naumov and Bozhkov are partners in several companies, including CSKA basketball team. Bozhkov has used his influence to block the transfer of the approximately 49 percent of the Rila Hotel, subject of long-running property restitution case, claimed by Bulgaria’s Jewish community. Bozhkov’s illegal activities include money laundering, privatization fraud, intimidation, and extortion and racketeering. Bozhkov is also connected to INTERGROUP (through the company IGM, which he owns jointly with MLADEN MIHALEV, and NOVE’s shares in BUL INS) and to IVAN TODOROV (see INTERGROUP and AMIGOS).

  G. (C) DZI (formerly Rosexim Bank) EMIL ALEXANDROV KYULEV (Bulgarian citizen born 5 June 1957) made his fortune through Tourist Sports Bank (also known as TS Bank), which went bankrupt under his leadership. In 1995, SIPDIS he founded the BULGARIAN-RUSSIAN INVESTMENT BANK (also known as BRI BANK), and, after leaving BRI Bank in 1997, Kyulev joined the board of directors of BULSTRAD INSURANCE. In 1998, Kyulev bought the Plovdiv-based Trakia Bank, which he re-registered as ROSEXIM BANK. Rosexim Bank’s largest client is the Bulgarian government, which channels all tax, customs, and excise payments through the bank. The bank also provides financial services to Russia’s LUKOIL and MOBILTEL (the largest mobile telephone operator in Bulgaria, also known as MTEL). In addition to Kyulev’s connections to MICHAEL CHORNY (see RUSSIAN INFLUENCE) through MTEL, TODOR BATKOV (Michael Chorny’s lawyer and personal representative), served on Rosexim Bank’s board of directors until 2003. In 2004, Rosexim Bank was renamed DZI BANK, finalizing the merger between Rosexim Bank and DZI, the former state-owned insurance company, which Kyulev acquired in 2002. Kyulev’s criminal activities include fraud and money laundering. Kyulev has recently employed a U.S. lobby group and public relations agency to clean up and manage his image. As part of his campaign to gain credibility and legitimacy, he has also recently established the DZI Foundation to combat human trafficking; Kyulev is suspected of using the foundation as a channel to launder money.

  H. (C) LITEX COMMERCE Again a former wrestler and current member of the Bulgarian Wrestling Federation, GRISHNA DANAELOV[2] GANCHEV (Bulgarian citizen born 10 December 1962) owns a chain of gas stations and is one of the top three petroleum importers in Bulgaria. His company, LITEX COMMERCE, also owns the QUEEN brand of fruit juices. Ganchev was one of the first organized crime leaders to use a sports team to launder money, through the LITEX soccer team in Lovech. Litex also owns the Lovech-based VINAL winery, which produces wine for domestic consumption and export to Europe, as well as vodka for export. Litex’s illegal activities include petroleum smuggling, financial fraud and money laundering, and extortion and racketeering.

  I. (C) MIG GROUP (also known as COOL PASS[3]) The MIG GROUP, headed by SLAVCHO PENCHEV BINEV (Bulgarian citizen born 10 December 1965, also known as „SLAVY“), owns more than 30 nightclubs, bars, and restaurants in Sofia, including the popular nightclubs BIAD, DALI, and BIBLIOTEKA. GEORGI STOYANOV (Bulgarian citizen) and MIHAIL STEFANOV (Bulgarian citizen) are „Slavy“ Binev’s two deputies. The group’s business interests also include construction and tourism; it operates a travel agency as part of its COOL PLACE entertainment complex. The group’s criminal activities include prostitution, narcotics, and trafficking stolen automobiles.

  J. (C) AMIGOS IVAN TODOROV (Bulgarian citizen born 27 December 1964, also known as „THE DOCTOR“) is no longer part of Amigos but still maintains close ties to group, especially for money laundering and other financial services. PETAR HRISTOV PETROV (Bulgarian citizen born 15 September 1969), a cousin of MLADEN MIHALEV (see INTERGROUP), is a close associate of Todorov, and is also actively involved in money laundering and other financial crimes.

  K. (C) VUZRAZHDANE BUSINESS CLUB VUZRAZHDANE Business Club was founded in 2001 jointly by VASIL BOZHKOV (see NOVE HOLDINGS), EMIL KYULEV (see DZI), ILIYA PAVLOV (see MULTIGRUP), BORISLAV DIONISIEV, DOBROMIR GUSHTEROV, PETIO BLASKEV[4] (owner of the weekly newspaper 168 HOURS), TOSHO TOSHEV (chief editor and managing director of TRUD, the largest-circulation daily newspaper in Bulgaria), and RADOSVET RADEV (owner of DARIK RADIO). With Pavlov’s death in 2003, and the departure of Gushterov and Dionosiev in 2004, the business club does not maintain the same importance it once did, but it still serves as a forum for cooperation between a number of economic interests. Gushterov, the owner of OREL G insurance company, and Dionisiev left the club in 2004 when Gushterov and PETAR MANDJUKOV founded a rival club of entrepreneurs, also called Vuzrazhdane. Mandjukov, an arms trader, owns PM GROUP, the parent company of INFOMEDIA, PM PRESS (the publisher of the Socialist daily newspaper DUMA), and BALKAN BULGARIAN TELEVISION (BBT). MACHINEXPORT, a company owned by Mandjukov and Dionisiev, was named in the Duelfer Report for its connections to Saddam Hussein’s regime in Iraq.

  L. (C) RUSSIAN INFLUENCE Russia continues to exercise significant influence over the Bulgarian economy through energy imports, including crude oil, natural gas and nuclear fuel. When Bulgaria’s only retail gas distributor, PETROL AD, was privatized, it came under the control of Russian businessman DENIS ERSHOV. ERSHOV was banned from entering Bulgaria in August 2000, having been cited as a threat to the country’s national security; however the ban was lifted in 2004 on Ershov’s appeal. Ershov, once vice president of one of the biggest exporters of Russian crude oil, established the NAFTEX group in 1991, of which PETROL AD became a part. Ershov was a member of the NAFTEX BULGARIA HOLDING (now PETROL HOLDING), and is a member of the PETROL AD Supervisory Board. Despite the fact that he is no longer the owner of Bulgarian telephone operator MOBILTEL (MTEL), Russian mobster MICHAEL CHORNY is thought to retain influence over the company through his ties to members of Austrian Mobiltel Holding. Acquired from Chorny by Austrian Mobiltel Holding and Austrian Bank BAWAG in 2002, MTEL was sold in July 2004 in the largest-ever leveraged buy-out in Central and Eastern Europe. The takeover was engineered through the Bulgarian joint stock company BIDCO. BIDCO shares the same office building with Chorny’s lawyer, TODOR BATKOV, who is still a member of MTEL’s board. Batkov and other representatives of Chorny allegedly put pressure on the Bulgarian Government to delay the issuing of the third GSM license to BTC in July 2004. Indeed, the Supreme Administrative Court decided 15 July 15 2004 to postpone the launch of the BTC GSM license. The court decision suggests that Chorny is still in control of MTEL, as the judge presiding over the Supreme Administrative Court panel for the BTC case also revoked the Government’s decision banning Chorny from entering the country. In addition, Chorny has connections to EMIL KYULEV (see DZI) through his interests in DZI BANK (formerly Rosexim Bank), which is owned by Kyulev. Todor Batkov served on Rosexim’s board of directors until 2003. CHORNY has also maintained influence over a number of companies by transferring ownership to Batkov. These entities include the LEVSKI football team, STANDARDT newspaper, and BANKYA PALACE hotel. LUKOIL’s representative in Bulgaria is VALENTIN ZLATEV. The Russian petroleum company is estimated to be the largest corporate taxpayer in Bulgaria. It also controls Russian oil exports to Bulgaria. Lukoil’s Bulgarian operations, through Zlatev, are suspected of strong ties to Russian intelligence and organized crime.

  M. (C) AKB CORPORATION. The AKB CORPORATION, headed by NIKOLAI YORDANOV BANEV (Bulgarian citizen born 16 August 1959), was involved mainly in privatizing state-owned industries. Its primary illegal activities include privatization fraud and corruption.

  –––––––––––––- POLITICS: THE NEXUS WITH ORGANIZED CRIME –––––––––––––-

  8. (C) Organized crime has a corrupting influence on all Bulgarian institutions, including the government, parliament and judiciary. In an attempt to maintain their influence regardless of who is in power, OC figures donate to all the major political parties. As these figures have expanded into legitimate businesses, they have attempted – with some success – to buy their way into the corridors of power. During the 2001 general elections, a number of influential „businessmen,“ including VASIL BOZHKOV and EMIL KYULEV, heavily financed and otherwise supported the NMSS campaign. At the beginning of his term in office in 2001, Prime Minister Simeon Saxe-Coburg Gotha held a high-profile meeting with members of Vuzrazhdane in which he invited Iliya Pavlov, Vasil Bozhkov, et al, to become part of a „business consultative council“ advising the government. Later that year, Kyulev helped finance the successful presidential campaign of BSP leader Georgi Purvanov.

  9. (C) Ahmed Dogan, the leader of the government’s junior coalition partner, attended Iliya Pavlov’s funeral in 2003, making no attempt to conceal his close relationship with the slain Multigrup chairman. During the 2005 election campaign, business interests with connections to OC (including LUKOIL and Sasho Donchev’s OVERGAS), Bozhkov, Kyulev, and others spread their support and money across the political spectrum, focusing primarily on the NMSS and the BSP, in an effort to ensure that their interests were protected whatever the outcome of the vote.

  10. (C) Below the level of the national government and the leadership of the major political parties, OC „owns“ a number of municipalities and individual members of parliament. This direct participation in politics – as opposed to bribery – is a relatively new development for Bulgarian OC. DOBROMIR GUSHTEROV, a founding member of Vuzrazhdane a major BSP sponsor, won a seat in parliament on the BSP ticket this year. Gushterov’s was one of several „insurance“ companies engaged in extortion and racketeering in the years immediately following the collapse of communism. At the municipal level, a by-election earlier this year in the town of Svilingrad, on the Bulgarian-Turkish border, resulted in the complete takeover of the municipal government by figures who have made little attempt to conceal their links to powerful smuggling interests. Similarly in the regional center of Velingrad, OC figures control the municipal council and the mayor’s office. Nearly identical scenarios have played out in half a dozen smaller towns and villages across Bulgaria.

  ––- COMMENT ––-

  11. (C) Despite continuing pressure from the U.S. and the EU, past Bulgarian governments have done little to reduce the presence of organized crime. As a result, OC has increased its influence and is able to operate with virtual impunity. The Bulgarian public recognizes OC’s corrupting influence, and people are clearly frustrated by the government’s inability or unwillingness to deal with the problem. We continue to provide technical assistance to reform-minded elements of the Bulgarian government and judiciary – and to speak out on the need to fight corruption and organized crime – but real political leverage on this issue lies with the EU. A delay in Bulgaria’s accession would be politically disastrous for the incoming government. If the EU uses this leverage to demand not only far-reaching judicial reform but effective implementation as well, there is reason to hope that the tide will slowly begin to turn against organized crime in the coming years.

  PARDEW

  [1] The first name of MARIA ILIEVA is MAYA.

  [2] DANAILOV, not DANAELOV

  [3] COOL PLACE, not COOL PASS

  [4] BLASKOV, not BLASKEV

  .

• Протести срещу високите цени в България

  Протести срещу високите цени на горивата имаше в цялата страна днес, 13 март. Очаква се в следващите дни те да продължат. Хиляди бяха протестиращите, които зареждаха за минимални суми по бензиностанциите и блокираха пътища, съобщи „Дневник“.

  Акцията беше организирана чрез социалната мрежа „Фейсбук“ и автофорумите. „Не на високите цени на горивата“ беше апелът във „Фейсбук“, към който се присъединиха над 15 хил. души от 17 града. Протестът се подкрепя и от Българския съюз на частните превозвачи, който ще протестира по същия метод утре. Междувременно във „Фейсбук се появи призив да не се зарежда на бензиностанциите „Лукойл“.

  В София, след като се събраха пред Народното събрание, протестиращите за около час блокираха движението в района Орлов мост, което предизвика километрични задръствания по „Цариградско шосе“ и околните улици, както и промени в маршрутите на градския транспорт.

  Според БНР протести с участието на стотици хора е имало в Пловидв, Варна, Векило Търново, СТара Загора, Благоевград и други градове.

  В София около 1500 души се събраха пред Министерския съвет. Те поискаха оставка на това правителство и за да се избегне хаоса на предсрочни избори, съставяне на експертно правителство с ясна програма. Митингът беше организиран от ВМРО – Българско национално движение и беше подкрепен от редица граждански организации.

  Протестиращите обвиниха управляващите в бездействие. Митингът прие искания, които в идната седмица ще бъдат внесени в Министерския съвет. Основните от тях са насочени срещу поредната заявка от електроразпределителните дружества за увеличение на цената на тока и към разваляне на концесията на „Софийска вода“.

  Източник: http://kafene.net/

• Православен календар: Първа неделя на Великия пост – Неделя на Православието

  В първия неделен ден от Великия пост се извършва тържество в памет на възстановяването на почитта към светите икони. Със смъртта на последния император-иконоборец Теофил било сложен край на тази голяма ерес в християнския Изток. Съпругата на Теофил св. царица Теодора, заедно със св. патриарх Методий незабавно възстановили иконопочитанието, потвърдено още на Седмия Вселенски събор. Православието било тържествено възстановено на 19 фебруари 843 г., на празничната служба в Софийския храм в Константинопол в първия неделен ден от Великия пост. По-късно службата в памет на това събитие била разширена с добавянето на други текстове, утвърждаващи истините на вярата.

  Днес в големите катедрални храмове в края на Литургията се извършва молебен в средата на храма пред иконите на Спасителя и Божията Майка. Свещенослужителите молят Господа за утвърждаване във вярата на православните християни и обръщането в истинския път на всички, отстъпили от Църквата. После дяконът чете Символът на вярата и произнася анатема, т.е. обявява отделянето от Църквата на всички, които се осмеляват да изменят истините на православната вяра, и „вечна памет“ на всички загинали защитници на вярата, а „на многая лета“ – на живите.

  

  А днешната неделя, първа от Великия пост, светата Църква нарича Православна,  защото в нея се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържа през първите три века над външни врагове ­ езичници-гонители, а през четвърти, пети, шести, седми и осми ­ цели пет века, над вътрешни врагове ­ еретици, които застрашаваха да изопачат Христовото учение, и разколници, които се домогваха да разделят Църквата, да я отслабят и унищожат.

  Неделята е Православна, защото на този ден Църквата почита и паметта на всички борци за тържеството на Православието.

  Този празник е учреден в 842 година, след окончателната победа над еретиците-иконоборци на Седмия вселенски събор през 787 година в град Никея и на Цариградския поместен събор през 840 г.

  „Православието е носител на Христовата истина. В него е запазено Христовото учение чисто и непроменено, така както е предадено от Спасителя и от Неговите апостоли, независимо от вековните борби против него.“

  За нас, българите, Православната вяра е Откровение, Завет и Съдба! Това е вярата, на която дължим нашата писменост и просвета, която ни съхрани като народ през вековете на османско и фанариотско робство, от чиито духовни глъбини се разнесе гласът на св. Иван Рилски, на св. Патриарх Евтимий, будителния зов на преподобни Паисий Хилендарски, за която Паисий Пловдивски, Авксентий Велешки, Иларион Макариополски понесоха страдание и заточение, а св. Николай Софийски, св. Георги Софийски, св. Дамаскин, св. Злата Мъгленска и много други ­ пострадаха мъченически.

  Историческата заслуга на Православието за запазване единството на българския народ, на неговата самобитност, дух и култура, въпреки всички козни на политически и верски врагове, е абсолютна по значение и неопровержима като факт.

  За поста

  Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

  (Мат. 6,16-18 )

  Истинският пост се състои в отстраняване от зли дела. Прости на ближния оскърблението, прости му дълговете. „Не постите, като се съдите и карате”. Не ядеш месо, а изяждаш брата си. Въздържаш се от вино, а не се удържаш от обиди. Дочакваш вечерта, за да вкусиш ядене, а губиш деня си в съдилища.

  Св. Василий Велики

  Ти постиш? Нахрани гладните, напой жадните, посети болните, не забравяй затворниците. Утеши скърбящите и плачещите; бъди милосърден, кротък, тих, дълготърпелив, незлопаметен, благоговеен, истинен, благочестив, за да приеме Бог твоя пост и в изобилие да ти дарува плодовете на покаянието.

  Св. Йоан Златоуст

  В настъпващите дни на Светия пост приведи себе си в порядък, примири се с хората и с Бога. Съкрушавай се и плачи за своето недостойнство и за гибелта си, тогава ще получиш прошка и ще намериш надежда за спасение. Сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре, а без това никакви жертви и милостини няма да ти помогнат.

  Из писмата на игумен Никон (Воробьов)

  За поста

  Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

  Истинският пост се състои в отстраняване от зли дела. Прости на ближния оскърблението, прости му дълговете. „Не постите, като се съдите и карате”. Не ядеш месо, а изяждаш брата си. Въздържаш се от вино, а не се удържаш от обиди. Дочакваш вечерта, за да вкусиш ядене, а губиш деня си в съдилища.

  Св. Василий Велики

  Ти постиш? Нахрани гладните, напой жадните, посети болните, не забравяй затворниците. Утеши скърбящите и плачещите; бъди милосърден, кротък, тих, дълготърпелив, незлопаметен, благоговеен, истинен, благочестив, за да приеме Бог твоя пост и в изобилие да ти дарува плодовете на покаянието.

  Св. Йоан Златоуст

  В настъпващите дни на Светия пост приведи себе си в порядък, примири се с хората и с Бога. Съкрушавай се и плачи за своето недостойнство и за гибелта си, тогава ще получиш прошка и ще намериш надежда за спасение. Сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре, а без това никакви жертви и милостини няма да ти помогнат.

  Из писмата на игумен Никон (Воробьов)

  Четете още по темата

  

  Тодоровден

  Свети Четиридесет Мъченици (Младенци)- 9 март

  Начало на Великденските пости

  Първа седмица на Великия пост

  Ползата от Постите

  March 6 – Shrovetide (mobile) – Сирни заговезни

  Месни заговезни

• BG емигрантът – мъченик или модерен човек?

  20 години след промените през 1989 вътрешното изгнаничество измести физическото

  Автор: Елена Кодинова /Сега/

  Преди години сред приятелите ми от гимназията се носеше слух като виц. Как един наш съученик, който се обучаваше в университет от Ivy League, така оскотял от носталгия, че се напивал с българска ракия и припявал на надута до дупка чалга под смаяните погледи на колегите си елитни WASP-ове. Някога това ми звучеше като мила патриотична хипербола, в която се допускаше и малко сиво-жълто за създаване на пънк атмосфера. Но пък днес историята ми се струва все по-реална и симптоматична.

  Петнайсет-двайсет години по-късно емиграцията вече не е това, което беше. И тежките гастарбайтерски страдания, озвучени с „Облаче ле бяло“ или кафански ритми, започват да ми изглеждат комични и пресилени, дори на моменти ме натъжават. Както и умилението пред чалгата като метафора на живота ни, която някои са склонни да виждат през призмата на страданието си по дома като патриотичен екстаз. Защото това вече не са истински съвременни емигранти. Това са хора, които са си тръгнали от родината, обвити в балончето на родната действителност.

  Извадили са се от локвата, но не са извадили локвата от себе си. А в същото време в локвата физически живеят хора, вътре в които времето е езерно и никаква чалга не може да замърси чистите повърхности в тях.

  Българският народ е слабо космополитен

  Тук-там в по-старите градове се носи подобен дух и се намират граждани на света, но повечето все още живеят в ерата на национализма, характерен за други времена. Много малка част от българското емигрантство напуска родината си с радостта, че отива да покорява непознатото и далечното. Когато го правиш с тази настройка, когато заминаваш със съзнанието, че всички хора по света са еднакви, искат едно и също и са способни на едно и също, се изпълваш с ентусиазъм и победителски дух.

  Първата емигрантска вълна веднага след промените през 1989 бягаше от комунизма и неговите последствия. Искаше да отиде наготово в уредени държави и да изживее на мига своята американска, австралийска или западноевропейска мечта. Но малцина бяха готови.

  Най-голям шанс имаха тези, които се образоваха в чужбина, а след това тръгнаха да я покоряват. Обучиха се как да живеят на другото място, усвоиха правилата му, чак тогава то им даде възможност да станат негови равностойни граждани. По-голямата част от другите бързо се разочароваха и се върнаха. Колкото годините минават и се приближаваме към съвремието, толкова физическата емиграция става все по-жалка и ретро. Тя е подгонена от бедност и несправяне на родното място и е готова на много жертви, за да получава заплата, каквато и в България не е невъзможно да се изкара. Това са хората, които отглеждат „скайп деца“ и поддържат симулативни семейни отношения, за да берат портокали, работят по строежи в Испания и гледат старци в Италия. Тъгуват и страдат самотни далеч от дома за минимални западни заплати.

  Това никак не се връзва с логиката на съвремието.

  Модерният човек е подвижен

  Отворен е към чужди пространства и култури. Той е адаптивен и за него нищо не е окончателно и насила. Няма нужда да се закрепостява никъде. Днес живее във Франция и работи там. Утре си стяга раницата и заминава за Индия. Ако иска за няколко месеца, ако реши – може да остане и няколко години. Новото време дава тази възможност. Усядането винаги е временно и преходно. Има такива български емигранти и житейски скитници. Чувстват се у дома си навсякъде. Но повечето са от типа „Облаче ле бяло“. Заминават окончателно. Търсят някакъв еквивалент на някогашното соц. жителство в страни, където това звучи абсурдно и хората пътуват от град на град, от държава на държава – след работата си. Този вид емигранти непрекъснато страдат. Сякаш не могат във всеки миг, ако не им е комфортно, да отидат на друго място или да се върнат в родината си. Това ги бележи до живот и се държат с леко превъзходство, като носители на някакъв особен вид мъченичество. Което ми се струва напълно ненужно.

  Съвременният свят вече е глобално село

  Физическото място все повече губи значение. И между най-отдалечените две точки на планетата можеш да се придвижиш в рамките на едно денонощие. Много хора работят дистанционно. Пишат програми например за Силиконовата долина от яхтата си във Виетнам или Южна Африка. Може да са българи, а може и да са чисти лондончани или берлинчани. Други пък шест месеца печелят пари по проекти в чужбина, а следващите шест месеца ги харчат в България. За да постигнеш тази степен на свобода, се изисква да положиш известни усилия и да се образоваш. Никъде по света невежеството не се отплаща. Затова не мога да изпитам никакво съчувствие към хора, които хем не полагат усилия за развитието си, хем хленчат колко тежка е емиграцията и как нямат място в страната си.

  Към други хора изпитвам емпатия и разбиране

  Това са така наречените „вътрешни“ емигранти. За тях няма особено значение къде живеят. Някои от тях са на базов лагер дори по забутани български села, но няма световно пространство, което да ги плаши и изпълва с носталгия и тъга.

  Не е интересно къде физически живеят и нямат намерение да се закрепостяват към никаква действителност. Готови са във всеки миг да си стегнат багажа и да отидат за колкото си време пожелаят някъде – дали заради работа, дали защото просто им е интересно да опознаят други места. Но дълбоко в себе си те не са в България. Не се информират от българските медии, а от интернет, написан на чужди езици. Шоумените, които ги забавляват, не са Слави Трифонов и Иван и Андрей, а Джими Кимел и Джон Стюарт. „Доктор Хаус“ им е по-интересен от „Стъклен дом“, защото настървено търсят действителности, в които побеждава интелектът, а не интригата и сплетнята по български. Не ги интересуват родните медийни сензации за новите силиконови бюстове и любовни афери на фолк звезди, нито поредните разкрития на Венета Райкова за влиянието на магията върху живота на „елита“ и световната история. Те се вълнуват повече какво мисли Ноам Чомски за събитията в Арабския свят. Забавляват се, като разглеждат с Google Earth примерно Австралия, където планират да отидат, а не като ходят по светски сбирки с измислени герои, които са известни с това, че са известни.

  Вътрешният емигрант не гласува,

  не участва в местното състезание на фалшификати, не държи да го харесват съотечествениците му, обладани от страстите на бедните и злите, не разбира българската политика. Той си живее по собствени правила. Няма работа в българските диаспори в чужбина, които се чудят коя поредна чалгаджийка да поканят на „турне“. (Напоследък „турнетата“ на чалгаджии в Америка и Западна Европа са много актуални. Докато ние в България се чудим как да им ограничим влиянието върху живота си, оказва се, че емигрантите не могат да им се наситят.)

  Вътрешният емигрант е космополит и би се адаптирал много по-лесно на чуждо място от елементарния ретро физически емигрант. Но той не се натиска да ходи никъде, защото за него пребиваването не е важно. Той може да е учил в Сорбоната, но да не иска на всяка цена да реализира знанията си в родината на своята Алма матер. Освен това е индивидуалист и сам чертае траекториите си, не се води по клишета и обществени конвенции.

  За съжаление, няма българско правителство, което да е положило усилие да го приобщи и използва. Даже по-скоро управляващите полагат усилия окончателно да го отчуждят. Първо с инициативи като „Българският Великден“, после с преклонението си пред юпитата и изказвания за разликите в качеството на човешкия мат’риал у нас и в чужбина, а напоследък и с всички опити за унизяване над интелекта (обиди срещу учени от БАН, преследвания на лекари, небрежност към българската култура за сметка на магистралите). Само че точно тези хора ще напишат книгите и ще направят научните открития, които биха могли да прославят България. За съжаление, когато го направят, няма да се чувстват българи. И сигурно също като Кристо ще отказват да говорят на родния си език. Защото противодействието на това, че родината ги гони, ще бъде тяхното изтръгване на родината от сърцата им.

  Източник: http://www.segabg.com/

• В японски реактор протича неуправляема реакция, съобщава се за взрив

  Във въздуха на японската АЕЦ „Фукушима-1“ е открит радиоактивен цезий, който се образува при реакция на ядрено делене, съобщи японското Министерството на икономиката, цитирано от ИТАР-ТАСС. Според ведомството в момента тази реакция в реактора протича неуправляемо. Властите се надяваха да удържат ситуацията под контрол, изпускайки радиоактивна пара от системата за охлаждане. Но заради силната радиация тази операция трябваше временно да бъде отменена. Преди това Япония предупреди на два пъти, че е възможно изтичане на радиация от централа заради повреди на система за охлаждане, предизвикани от разрушителното петъчното земетресение. Японската агенция Киодо предаде, че равнището на радиацията в един от реакторите е превишил нормата 1000 пъти. В същото време равнището на радиация на външната граница на централата е над нормата само 8 пъти. Централата се намира на 240 км северно от Токио.

  Последните информации от Япония съобщават за взрив в атомната централа. Все още се изясняват причините. Очаквайте подробности.

  В атомната станция АЭС „Фукусима-2“, която е на 12 км от претърпялата авария „Фукусима-1“ също така е излезло от строя охлажденето на 3 реактори. Последствията могат да бъдат същите. По-рано бе съобщено, че реакторите там са били спрени в момента на земетресението автоматично.

  

  Снимка на АЕЦ Фукушима ©AFP

• Български традиции: Тодоровден

  Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. В събота (Тодоровден) се извършва Златоустова литургия. Тодоровден се почита от всички българи. Той се пада една седмица след Сирни заговезни, винаги в събота. Празникът обединява култа към светите великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон и се свързва с края на зимата и с началото на пролетта.

  Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари.
  Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.
  Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, Който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил да се открие нечестивият замисъл.

  

  Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните – да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.
  Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.

  Тодоровден се нарича още Тодорова събота, Конски великден, Тудорица ­ . Празнува се главно за здраве на конете. В тази връзка са и основните обредни действия в обичайно-празничния комплекс. Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.  На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът “отчита донесеното”. Навръщане те и др. жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото. В някои райони се изпълнявя и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините є пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където идват и зетят и свекървата и се слага обща трапеза. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват.

  Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. В Родопската област е известен обичаят бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избранниците си, а те им връщат подаръци. Според народното вярване свети Тодор забива гореща главня в земята за да я затопли, съблича деветте си кожуха и отива да моли дядо Господ да прати лятото при хората. Народът смята светеца за покровител на конете и го представя като конник, яздещ бял кон. Най-интересният момент от Тодоровден е Кушията. Едновременно с това той е и демон, превъплатен мъртвец, който обикаля земята в компанията на талъсъми, върколаци, вампири и караконджоли, и „гази“ замръкналите на открито хора. На Тодоровден се правят много наричания и гадания за здраве и плодородие.  На този празник момите си устройват състезание по хвърляне на чехли. Вярва се, че която хвърли най-дале, ще се омъжи най-скоро. В чест на коня навсякъде из страната хората празнуват Тодоровден и устройват кушии – надбягвания с коне. Има и един любопитен факт, свързан с конете – през средновековието, когато в Европа върлувала чумата, нито един коняр не се разболял от нея.

  Гостува се на именниците: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден,Теди, Тотьо, Тотка, Дора, Доротея. Името Тодор означава “Божи дар”.

  Обредна трапеза: пита с мая, леща, чорба от гъби

  И накрая, една рецепта за празника. Хайвер от грис 1 ч.ч. грис се разтваря с 1 ч. ч. вода. 3 ч.ч. вода се заваряват, добавя се 1 ч. л. сол и се слага разтворения грис. Вари се като нишесте. След поизстине се добавя една глава настърган на ситно лук, малко лимонов сок, 1 опаковка майонеза. Сместа се разбива с миксер или дървена лъжица. Поднася се като салата, гарнирана с маслини.

  

  

• Международно изложение: Образование без граници

  Днес 11-и март в Националния дворец на културата в София отвори врати четвъртото издание на международното изложение „Образование без граници“.  Изложението ще беше открито в 11:00 ч. в зала 9 на НДК от г-н Томислав Дончев, министър по управление на средствата от Европейския съюз. Пръсъстваха също и посланикът и консулът на Швеция, посланикът на Унгария Юдит Ланг, заместник-посланикът на Кралство Холандия Мартайн Елхерсма, представители на посолствата на Япония, Финландия, Китай и др. На изложението, освен представители на участващите училища, университети и организации, присъстваха и представители на българската изпълнителна власт.

  Какво НОВО ще видим на „Образование без граници“?
  За първи път тази година на „Образование без граници“ ще участват представители от Япония и Хърватия, което прави изложението единственото подобно у нас, тъй като събира участници от всички краища на света. На събитието ще присъстват и официални гости от Южна Корея, които имат желание да се запознаят с европейското образование и възможностите за бъдеща съвместна дейност.

  

  Презентации на участници:

  Презентация: Study in Holland – Fontys University of Applied Sciences – Venlo, Netherland
  Начало: 12.00 ч. 12 март 2011 г. етаж 5.

  Презентация: Study in Holland – INHolland University of Applied Sciences
  Начало: 13.00 ч. 12 март 2011 г. етаж 5.

  Презентация: University of Nicosia
  Начало: 14.00 ч. 12 март 2011 г. етаж 5.

  Какво могат да видят посетителите?
  Едни от най-именитите висши училища, които ще присъстват на изложението са Дипломатическата академия във Виена, Московският държавен технически университет за гражданска авиация, Брюкселският свободен университет и Лиежкият университет – Белгия, Европейският университет Виадрина във Франкфурт, немският Universit?t Rostock, Ривърсайд от Токио, шведският Университет Бурас, Университет Фонтис и INHolland (Нидерландия), кипърският Университет Никозия, канадският университет Капилано от Ванкувър, Пражкият колеж и много други. Освен тях на форума ще присъстват и официални гости от Южна Корея, които ще се запознаят с европейското образование.
  Посетителите имат възможност да се срещнат с представители на образователни институции от над 20 държави – Канада, Дания, Холандия, Обединеното Кралство, Гърция, Русия, Кипър и др. За първи път на „Образование без граници“ присъстват представители от Япония и Хърватска, както и най-старият университет в света, в областта на международните отношения – Diplomatic Academy Wien.
  Достъп:
  Изложението за образование и обучение „EBBS“ предлага пълен достъп на всички заинтересовани лица до събитието без ограничения. Входът на форума „Образование без граници” е свободен след регистриране на www.edu-fair.eu или на място по време на самото изложение. Изложението е открито всеки ден до 13-и март 2011-а г

  Сред участниците в тазгодишното изложение са следните американски университети:

  USA

  Fulbright Commission

  City University of Seattle

  Troy university

  Murray State University

  Arkansas State University

  Eastern University

  McNeese State University

  University of Southern Indiana

  Texas A & M University – Corpus Christi

  West Texas A & M University

  Western Kentucky University

  Case Western Reserve University

  American university in Bulgaria

  Missouri State University

  The American College of Thessaloniki

  University of New YorkUSA

  

  Fulbright Commission

  City University of Seattle

  Troy university

  Murray State University

  Arkansas State University

  Eastern University

  McNeese State University

  University of Southern Indiana

  Texas A & M University – Corpus Christi

  West Texas A & M University

  Western Kentucky University

  Case Western Reserve University

  American university in Bulgaria

  Missouri State University

  The American College of Thessaloniki

  University of New York
• Traditions-St. Theodore’s Day celebration

  The life of the Bulgarian people has always been related with horses. An expression of the respect and the admiration granted to this faithful companion in toil and war is the St. Theodore’s Day celebration, also known as Todoritsa or Horse Easter, one of the first spring holidays, highly respected throughout Bulgaria. The festivities begin with a ring dance in the village square and with a ritual feeding of the horses with round buns. The newly-wed brides also give a piece of the bread as a ritual for health and fertility. The culmination of the St. Theodore’s Day celebrations is the race (known as “koushia” or “koshia”). The race winners – both the horse and the horseman – enjoy the admirations and compliments of all. Many villages also organize races with carts loaded with logs. Along its deep symbolism, which unites Christian and Pagan traditions, St. Theodore’s Day also has a practical dimension. The day makes a review of the horses in the village after the long winter – to see whether they are fast, strong and hardy.

  Bachevo is one of the most picturesque villages in Razlog district. Located in the foothills of the Rila Mountain, it boasts an excellent climate, mineral spas, along with magnificent forests, rivers and waterfalls. Above the village, at the border of the Rila National Park lies the famous area of Perivol, which means a “nice and verdure place” in Latin. And it is by no means accidental that the people in the Razlog district say, “It is nice in Bansko, it is nice in Dobur, it is nice in Razlog, but they rank only after Perivol”.

  The respect of these people for horses has long traditions, and the St. Theodore’s Day celebrations are declared an official holiday of the village. Even today you can see horses running freely in the streets of Bachevo village. Still an important part of everyday life, they are widely used in forestry and agriculture. In the Perivol Club for Horse Tourism, organized by Ivan Nakov, both the amateurs and the professionals can enjoy the pleasure of a horse-back ride in the mountain.

  The holiday, which brings together young and old, each year revives the unique atmosphere and richness of the Bulgarian folk customs and traditions.

  www.diplomatic-bg.com

• Иван Николов за проблемите на българското малцинство в Сърбия

  „Не искам съдбата на българското малцинство да се разглежда като малко камъче, което пречи на големите интереси в региона.“

  Иван Николов е председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград. Текстът, който следва, съдържа част от казаното на една доста слабо отразена в българските медии пресконференция, провела се на 28 февруари т.г. в София.

  Трябва да ви кажа, че най-много разчитаме на журналистите и на българска общественост в борбата, която водим. Както знаете, темата на пресконференцията е забраната на поклонението пред паметника на Левски в Босилеград и посещението на премиер Цветкович в София. Анализът на събитията преди и след забраната на поклонението пред паметника на Левски на 18.ІІ.2011 г. в Босилеград показва, че тази забрана е била планирана много по-рано и е част от политиката, която има към момента поне три важни стратегически цели. Първата цел е да ограничи и изтласка ролята на Културно-информационния център в Босилеград, който се наложи като значим фактор в обществения живот на българите в Западните покрайнини; и да предотврати и по възможност спре процесите на национално и духовно осъзнаване сред българите. Втората цел е да отправи ясно послание към българските държавни, политически, културни и неправителствени организации и институции, че са нежелани на сръбска територия; и че тяхното присъствие и борбата за защита на правата на българите, според сръбското разбиране на нещата е недопустима намеса във вътрешните работи на суверенна Сърбия. Третата цел е да разчисти пътя за продължаване и ускоряване на досегашната политика на национална асимилация, сърбизация на българите и обезлюдяване на районите, населени с българско население. Освен това то имаше и една друга цел, която е насочена да отклони фокуса на общественото внимание на България от проблемите, които нарушават правата на българите – и не само правата на българите в Западните покрайнини, но и екзистенцията им, с провеждането на тази политика. И така, общественото внимание и вниманието на премиерската среща в София да се насочи към скандала, който стана в Босилеград. Както знаете, тази политика иска да постигне споменатите цели чрез компроматна война срещу КИЦ-а, сред нашите дългогодишни партньори в България, които ни помагат с културни програми; с овладяване и контролиране на вече завоювани позиции и дейности, и тяхното поемане от общинските власти в Босилеград, за да могат по-леко да се контролират.

  Искам да ви върна малко назад във времето. Община Босилеград, вместо сама да издава удостоверенията за български произход на българите от Босилеград, през 2008 г., с позволението на Държавната агенция за българите в чужбина, най-напред овладя част от работата на КИЦ-а да подготвя и подава молбите за издаване на такива удостоверения. Същата година пое част от работата на КИЦ-а по подготовката и подаването на документи за издаване на визи в генералното консулство в Ниш; към края на 2009 г., със съгласието на Столична община овладя отбелязването на Българска Коледа в Босилеград, което от десет години преди това се провеждаше по организация на Столична община и КИЦ-а. По същото време Община Босилеград, със съдействието на министър Божидар Димитров, овладя една от първоначалните задачи на КИЦ-а – да съдейства за медицинска помощ в България на нуждаещи се социално слаби лица, които по друг начин не биха могли да се ползват с такава помощ. С тия малки отстъпни се укрепва позицията на общината и се отслабва ролята на КИЦ. Споменавал съм го и друг път – ние нямаше да имаме нищо против това, ако общинската власт в Босилеград, т.е. сръбската държаха, се бяха включили във възстановяване на обучението на майчин български език, служебната употреба на български език в администрацията, вероизповеданието на български език и ако отец Йоан* бе оставен да служи на български език, а общото социално и икономическо положение на малцинството се беше подобрило. Това не се случи и очевидно това не е и целта. Вместо това общинската власт в Босилеград, т.е. сръбската държава, се опитва да овладява и контролира тези демократични процеси, които водят до културно и духовно присъствие в Босилеград, българско духовно присъствие в Босилеград, и да го допускат само толкова, колкото това е по мярката на сръбските национални интереси, т.е. по мярката на разбирането на сръбските националистически партии.

  Поклонението пред паметника на Левски, шест години поред, включително и на 19 февруари 2010 г., се организираше съвместно от КИЦ, Столична община и Община Босилеград, и се провеждаше по установения вече сценарий с панихида, интониране на сръбски и български химн, българско и сръбско знаме, културна програма и изнасяне на речи за името и делото на Левски; с присъствие на многобройни гости от България и местни жители; с български и сръбски медии, но под видимо засилено полицейско присъствие. И преди имаше опити поклонението на Левски да се формализира и да се превърне в просто полагане на цветя, без да се преосмисля делото на Левски и без да се търси вдъхновение в него.

  През април миналата година последва изявлението на председателката на Народното събрание г-жа Цецка Цачева за безрезервната й подкрепа на Сърбия за членството й в Европейския съюз, без да се поставят насрещни искания за безусловното спазване на правата на малцинството. Ние символично протестирахме пред Народното събрание и българските медии няколко дни се занимаваха с нас. Имаше опити нашият протест да се изтълкува погрешно – че ние сме против членството на Сърбия в ЕС. Външният министър Николай Младенов в Ниш каза, че не разбира целите на протеста. Така че – вместо да обуслови подкрепата си за еврочленството на Сърбия с напускане на великосръбската политика на национална и културна асимилация; спазване на нашите национални и граждански права и свободи; създаване на икономически и други условия за нашето всестранно материално и културно развитие – българската дипломация тръгна по линията на най-малката съпротива и заложи на илюзията, че колкото по-скоро Сърбия влезе в Европейския съюз, толкова по-скоро ще бъде принудена да спазва европейското право за положението и правата на малцинствата. Членството в ЕС продължава да се разглежда като панацея за всички национални, икономически, социални и всякакви други проблеми на балканските държави.

  Ние смятаме, че тази политика е погрешна най-малко поради три причини. Първата е, че в Сърбия все още няма ясна политическа воля за еврочленство. Втората е, че перспективата на сръбското членство е толкова далечна, че дотогава българското малцинство ще се стопи напълно, под натиска на репресивната великосръбска асимилационна политика и заплашителните социални, икономически и демографски процеси. Третата причина е, че членството в Европейския съюз само по себе си не е решение за проблемите на националните малцинства, както само по себе си не е решение нито за корупцията, нито за здравеопазването, образованието и пр. Положението на българите в Гърция, дезинтеграционните процеси в сърцето на Европа в Белгия са примери, че не всичко е в ръцете на ЕС, и че значителна част от тези неща са в ръцете на националните държави. Даването на бланкова подкрепа за кандидатурата на Сърбия за еврочленство, без да се поставят насрещни искания, от сръбска страна бе прието като поредно жертване на българското малцинство и репресивната политика срещу нас веднага се усили. Затова допринесоха и няколко неуместни изявления по медиите на министър Божидар Димитров, който явно симпатизираше на някои просръбски и български организации в Сърбия, и особено на кмета Владимир Захариев, и се изказа остро срещу представителите на, както самият той ни е наричал, „най-старата българска организация от най-смелите хора”, т.е. срещу представителите на КИЦ-а и ДСБ**. Слагайки се в ролята на арбитър и обявявайки се срещу нас, той ни злепостави пред сръбските власти, и те, явно окуражени от липсата на подкрепваща позиция, тръгнаха към настъпление срещу нас. Първи под удара попаднаха най-изявените активисти на КИЦ и ДСБ, повечето от които непрекъснато бяха разкарвани по съдилища за щяло и не щяло; и най-много отец Йоан, който се опитва да поработи по въпроса за вероизповеданието на майчин български език.

  На 15 май под засилено полицейско присъствие се проведе и панихидата пред паметника на Стою Аначков Попов в село Долна Любата, Босилеградско, единственият запазен паметник на сръбските злодейства от 1917 г. На 29 и 30 май в Сурдулица, където също живеят българи, в двора на техническото училище „Никола Тесла” беше открита паметна костница на жертвите на българските окупатори от Първата световна война. Въпреки, че се боравеше с исторически фалшификации, в които се обвиняваше българската армия, че по време на Първата световна война е избила 20 хиляди сърби в Сурдулица, и беше публикувана книга с такова съдържание, реакциите на българската дипломация не бяха достатъчно силни; и костницата бе открита в присъствието на църковния клир, сръбската академична общност и Съюза на ветераните от войните. Изостанаха и реакциите на българските историци, които не излязоха да защитят честта на българската армия. Всичко това предизвика вълна от антибългарски настроения в Сърбия, които се стовариха именно върху българите в Западните покрайнини. Ние отбелязваме усилията, които министерството на външните работи и българското посолство в Белград положиха пред сръбската страна, но това явно не е било достатъчно, за да спре разрастващата се антибългарска истерия срещу нас.

  От декември 2009 г. до началото на ноември 2010 г. депутатът от Сръбската радикална партия Драган Стеванович постави три пъти парламентарни въпроси на вътрешния министър на Сърбия кой е разрешил провеждането на поклонение пред паметника на Левски в Босилеград, кой е позволил на 27 ноември 2009 г. да бъдат допуснати в Босилеград членове и симпатизанти на политическа партия „Атака”; и в характерната великосръбска реторика, изпълнена с омраза и ненавист към българите, оцени, че въпреки, че тези поклонения са минали мирно и в най-добър ред, те са антиконституционни, антидържавни и застрашаващи суверенитета на Сърбия. И обвини сръбското правителство, че тези прояви са организирани с помощта на държавните институции, имайки предвид и случайното присъствие, и изказването на кмета Владимир Захариев по този повод. Същевременно, той от трибуната на Сръбската скупщина отправи призив към държавата Сърбия да реши проблема с пет души в Босилеград, за да могат останалите десет хиляди души да живеят нормално. Изглежда, че демократичното правителство на Мирко Цветкович твърде сериозно е разбрало тези призиви на сръбските радикали. В такива условия се стигна до отбелязването на 91-ва годишнина от Ньойския договор в Босилеград, когато на 27 ноември 2010 г., в нарушение на международното право и европейската практика, на гранично-пропусквателен пункт Олтоманци– Рибарци бяха върнати обратно около 600 български граждани, предимно членове и симпатизанти на „Атака”, заедно с техния лидер Волен Сидеров и евродепутата Димитър Стоянов. […]

  От всичко това става ясно, че великосръбската асимилационна политика към българското малцинство с нищо не се е променила; и това стигна до знанието на цялата българска общественост, и особено на държавните органи и институции, които са длъжни да защитават правата и интересите на българите, където и да се намират те. През 2010 г. Демократичният съюз на българите предостави десетки оплаквания на българи, които по различни начини са били репресирани от сръбските власти, на Европейската комисия и на еврокомисаря по разширяването. Получихме отговори, че проблемите, които поставяме, ще бъдат поставени пред сръбската страна за дискусия. Въпреки, че Сърбия е подава кандидатурата си за членство в ЕС и това я задължава да се отнася по един нов, европейски начин към националните малцинства, под влиянието на радикалните сръбски екстремисти, които се готвят отново да влезнат във властта, политиката на натиск и сплашване на малцинството, както имахте възможност да се убедите и на 18 февруари, продължава.

  В такива условия забраната за поклонението пред паметника на Левски в Босилеград беше очаквана и въпрос на време. В началото на февруари ние започнахме обичайните подготовки, и спазвайки законовата процедура, на 8 февруари подадохме осведомителен иск в полицията в Босилеград за поклонението. На 16-ти втори двама въоръжени полицаи влязоха в КИЦ-а и ни връчиха решение за забрана. В решението много коварно беше заложено едно изречение, от което можеше да се заключи, че е забранено шествие – нещо, което не сме искали; мога да го докажа. Защото никой от нас не би си позволил от поклонението пред паметника на Левски да прави политически PR. В изложението се обяснява, че решението е взето въз основа на чл. 11, ал. 1 от Закона за обществените събрания, според който полицията има право да наложи такава забрана, ако са застрашени движението, обществения морал, здравето и сигурността на гражданите и на обществото. Беше ни оставен срок за обжалване от 15 дни; и забележка, че жалбата не отменя изпълнението на решението. До вечерта осведомихме българското посолство в Белград и повечето национални медии в България и Сърбия. Реакциите в България бяха изключително бурни. На 17-ти втори българският външен министър Николай Младенов каза по БНТ, че е извикан сръбския посланик и той е изразил уверението си, че не е забранено полагането на венци и цветя пред паметника на Левски, а шествие. Повтарям, никой не е искал да прави никакво шествие в Босилеград. […] Междувременно в Босилеград се разпространява слухове, че забраната е наложена защото щели да дойдат екстремисти на „Атака” и фенклуб „Левски”, които щели да предизвикат безредици, палежи и трошени на витрини и прозорци. Подозирахме, че някой търси причина да докара два рейса полиция за борба с масови безредици; и най-малкото да демонстрира сила и да сплаши и без това смачканото българско население. На 18-ти втори сутринта един рейс с около 50 души жандармерия пристигна на гранично-пропусквателен пункт „Рибарци” и затвори границата. Другият с още 50 жандарми е бил оставен прикрит на 2-3 километра зад Босилеград. Вероятно планът е бил, докато едните държат затворена границата, другите да интервенират, ако ние нарушим забраната и тръгнем към паметника на Левски. Присъствието на полицейски генерал Младен Кунибак, областния прокурор от Враня, съдия-следовател и лекарски екип съвсем не оставят място за съмнение относно намеренията на сръбската страна. […]

  Обяснението на сръбския посланик в София Александър Църквеняков, дадено пред българските медии [бе], че това е била само неприятна, изкуствено създадена ситуация, заради това, че е имало опасения, че десните партии в България ВМРО и „Атака” ще си правят политически PR; че те искат Западните покрайнини да се върнат на България и, че нито една суверенна държава не би позволила това. Искам да подчертая, че никой от нас не би си позволил от поклонението пред Левски да си прави политически PR; а що се отнася до исканията за връщането на Западните покрайнини искам да препоръчам на г-н Църквеняков, че най-добрият начин да се обезсмислят тези искания е сръбското правителство безусловно да спазва правата на българското малцинство в сферата на образованието, административната употреба на езика и писмото, вероизповеданието, икономиката, териториалното деление така, че да се гарантират минимални условия за нашата национална и културна идентичност, и да ни се създадат елементарни условия за икономическо и културно развитие, които застрашават екзистенцията ни в момента.

  Три дни след това, на 21-ви и 22-ри февруари, на официално посещение в София пристигна сръбският премиер Мирко Цветкович. Привърженици на ВМРО, „Атака” и на български организации в Западните покрайнини протестираха, но сръбският премиер нямаше смелост да застане пред българските журналисти. Двамата премиери сложиха цветя пред паметника на Левски в София и това бе оценено като жест от страна на сръбския премиер. Също така бе обявено, че недоразумението е изчистено. Никъде не се спомена да е станало дума за положението и правата на българското национално малцинство. Думите на премиера Борисов, че: „България и Сърбия успяхме, въпреки тези малки камъчета, които често на Балканите обръщат и колата, отново да се върнем на пътя, който в следващите години дава много добри перспективи за българо-сръбските отношения. Трябва да докараме парите по нашите артерии, за да може народите ни да живеят по-добре. И в Сърбия, и в България хората искат по-високи доходи, и ги искат винаги от правителствата, а това става като докараме пари”. Това становище вероятно най-точно отразява политиката, която неведнъж ни е жертвала в името на най-различни цели. Най-напред за спасението на България от окупация през 1920 г., добросъседските отношения със Сърбия, след това на интернационализма, на партньорството за мир, за членството в НАТО, в Европейския съюз, и този път – в името на магистралите. Без да омаловажавам значението на магистралите и на добрите българо-сръбски отношения, не искам съдбата на българското малцинство да се разглежда като малко камъче, което пречи на големите интереси в региона.

  Източник: http://www.youtube.com/watch?v=ka3QgAjhX7c

  ––––––––

  * Абревиатурата ДСБ означава в случая Демократичен съюз на българите.
  ** Става дума за отец Йоан Занко Станойков и неговата борба да служи на майчин език в храма „Св. Иван Рилски” в с. Паралово, Босилеградско.

  Бел.ред.:  Въвеждащото каре и подчертаните пасажи в текста са направени от М. Христова.

• Празненство посветено 3-ти и 8-ми март на в-к България

  Фоторепортаж от празненството може да намерите на следния адрес – линк.

  

• Най силното земетресение в Япония за последните повече от 100 години

  Североизточното крайбрежие на Япония беше ударено от земетресение с магнитуд 8,9 – най-мощното в страната от 140 години.

  Има много загинали, десетки са ранени и изчезнали.

  Трусът предизвика огромни океански вълни, които нанесоха големи щети по крайбрежните райони.

  По информация на българското посолство в Токио към момента няма данни за пострадали български граждани
  В страната живеят постоянно около 600 българи. Външното ни министерство поддържа постоянен контакт с посолството чрез осигурена сателитна връзка.

  Епицентърът на земетресението, последвано от вторични трусове, бил на 10 км дълбочина под дъното на Тихия океан, на 125 км от източното крайбрежие.

  Първият трус станал в 14.46 часа местно време (07:46 в София).

  Огромни райони на град Сендай в префектура Мияги са разрушени и залети от десетметрово цунами, последвано от втора вълна.

  Напълно е залято международното летище. Разрушено е пристанището. Водата е погълнала цял жилищен квартал.

  Оператор на телевизия Ен Ейч Кей заснел от хеликоптер как гигантската вълна разрушавала постройки, отнасяла лодки и корабчета.

  В един момент вълната, влачеща части от стени и покриви на къщи, връхлетяла и разрушила голям участък от магистралата заедно с намиращите се там автомобили.

  Земетресението в Япония е съкратило денонощието на Земята с 1,6 микрокесунди и е изместило оста на планетата ни с 15 сантиметра, което е два пъти повече от миналогодишния чилийски трус, съобщи Ричард Грос, специалист от Лабораторията за реактивно движение към НАСА. В интервю за руската агенция РИА „Новости“ специалистът, който е правил аналогични оценки и за земетресението в Чили, отбеляза, че според теоретичните му разчети японското земетресение е „разтърсило“ планетата ни по-силно от чилийското. „По моите изчисления продължителността на деня трябва да се съкрати с 1, 6 микросекунди. При труса в Чили съкращението според мен бе с 1,2 микросекунди“, посочи ученият. Микросекундата е милионна част от секундата. Той добави още, че т.нар. собствена ос на Земята (figure axis или оста, около която планетата ни е балансирана по масата си) би трябвало да се измести с 15 сантиметра към 139-я градус източна дължина, което е два пъти повече от чилийския катаклизъм. Тогава оста се измести по посока към 112 градус източна дължина. Петъчното бедствие в Япония бе с магнитуд 8,9 степен по Рихтер. Епицентърът му се намираше на 373 км североизточно от Токио, а огнището бе на дълбочина 24 километра. /БГНЕС/

• Европейски ден в памет на жертвите от тероризма

  За 6-и път Европа отбелязва 11 март като Ден в памет на жертвите на тероризма. Днешният ден е обявен за Европейски ден в памет на жертвите от тероризма по предложение на депутатите от Европейския парламент от 2005.
  На тази дата през 2004 г. терористи предизвикаха мощни взривове в четири влака недалеч от централната мадридска гара „Аточа“. Между 7,37 и 7,42 ч. местно време избухват 10 мощни експлозии в 4 влака в испанската столица. Загиват 191 души, близо 2000 са ранени. Отговорността за атентатите е поета от бригадите „Абу Хафс ал Масри“ – член на терористичната мрежа на „Ал Кайда“. Петдесет чужденци от 16 държави са сред жертвите, в т.ч. и четирима българи.Това беше най-смъртоносният терористичен атентат в Европа след Локърби през 1988 година. На 2 април 2004 г. в апартамент край Мадрид полицията обкръжава седем заподозрени терористи. Те се самовзривяват. Датата за атентата не е случайна – свързана е с други предишни терористични актове, като атаките на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и нападението срещу синагогата в Джерба на 11 април 2002 г.

  

  Срещу гара Аточа в Мадрид през 2007 бе построен стъклен монумент, в памет на жертвите на терористичния акт, Той представлява 11-метров стъклен цилиндър е с прозрачна вътрешност, в която са поставени съболезнователните послания, оставени от испанци и чужденци на гара Аточа след терористичния акт.

  Днес е и Ден на ракетните войски и артилерията на Българската армия. Определен е за професионален празник със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. Свързан е с участието на българската артилерия в решителната атака за превземането на Одринската крепост през Балканската война (1912-1913). . На 11 март 1913 г. в 13 ч. генерал Никола Иванов заповядва артилерийски обстрел на отбранителни укрепления пред Одрин и само два дни по-късно непревзимаемата Одринска крепост – връх на немския инженерен гений пада под напора на Българската армия.За първи път празникът се чества през 1993 г. по повод годишнината от щурма и превземането на Одринската крепост.

  
  

• Православен календар: Св. Софроний Врачански
  Православната църква днес 11 март почита паметта и на Св. Софроний Премъдри, патриарх Иерусалимски († 638) и  Св. Софроний Врачански, епископ († 1813) – просветител и апостол, мъченик за вяра и род.

  Житие и страдания грешнаго Софрония

  „Аз, грешний в человецех, родих ся на село Котел от отца Владислава, а от матери Мария и положили первое имя мое Стойко“.

  Свети Софроний Врачански (известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, по-късно Врачански епископ) е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски. В началото на 19 век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност.  Св. Софроний Врачански е роден на 11 март 1739 година в Котел, в семейството на заможен търговец на добитък. Оженва се за Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Ганка. Сам описал живота си в книгата „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Работи като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му със Св. Паисий Хилендарски през 1765 г. в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарская“, от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Св. Софроний Врачански е пътувал до Света гора през 1770-1775.

  През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир през 1794, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случилите се размирици във Враца (с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу — 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин — този период е важен за изясняване на целите му като писател. Преследван, отива в Румъния. С дара на предвиждане, в 1812 година издал позив до сънародниците си да посрещнат руските войски радушно, защото чрез тяхното оръжие България може да се освободи от „турското варварско мъчителство“. Починал в Румъния през 1813 година.

  Името му се свързва с една от най-драматичните страници в българската история, когато към края на петвековното турско робство над нашите земи се разгаря искрата на Възраждането /XVIII-XIX век/.

  Заради голямата роля на Врачанския Епископ за възраждането на българската нация, Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г. го канонизира за светец на 31 декември 1964 г.

  През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир през 1794, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случилите се размирици във Враца (с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу — 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин — този период е важен за изясняване на целите му като писател. Преследван, отива в Румъния. С дара на предвиждане, в 1812 година издал позив до сънародниците си да посрещнат руските войски радушно, защото чрез тяхното оръжие България може да се освободи от „турското варварско мъчителство“. Починал в Румъния през 1813 година.

  Името му се свързва с една от най-драматичните страници в българската история, когато към края на петвековното турско робство над нашите земи се разгаря искрата на Възраждането /XVIII-XIX век/.

  Заради голямата роля на Врачанския Епископ за възраждането на българската нация, Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г. го канонизира за светец на 31 декември 1964 г.

  

  Освен на „Житие и срадания грешнаго Софрония„, св. Софроний Врачански е автор на сборник с неделни и празнични проповеди, издаден в Римник (Румъния) през 1806 г. под заглавието „Кириакодромион сиреч Неделник„.
  Той съдържа тълкувателни проповеди върху неделните и празничните литургийни евангелски четива. Тълкуванията са правени по съответните проповеди на архиепископ Никифор Теотокис – образован грък на служба в Руската православна църква, който озаглавил труда си Кириакодромион.
  „Кириакодромион“ е известен и с името на автора си – Софроние. Той е първата новобългарска печатна книга. Запазено негово издание се съхранява днес в Народната библиотека „Свв. Кирил и Методий“ в София. Въпреки че съществуват и по-ранни печатни книги, изследвачите почти единодушно определят „Кириакодромион, сиреч Неделник“ на Софроний Врачански като първа новобългарска печатна книга. Традицията на подобно назоваване е твърде стара и се свързва с трудовете иа Ю. Венелин, В. Григорович, Ал. Теодоров-Балан, Б. Пенев и т. н. Самият Софроний смята своя Неделник за първата българска печатна книга. Наскоро тя се появи като една от първите седем български книги, намерили място в Световната дигитална библиотека.

  Пише и друг сборник — „Неделное евангелское толкование“ (1805, Регионален исторически музей, Шумен).Наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременният български език и литература, Софроний притежава и художествена дарба. Той се проявява като калиграф и художник при създаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се счита за автопортрет.  „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.

  Етнографския-възрожденски комплекс „Софроний Врачански“ във Враца  се състои от 5 сгради, в които са се разгърнали последните експозиции на историческия музей.Той обхваща територия от обхваща  5,5 дка, върху която са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил.

  
  

  
  

• Илинойс премахна смъртното наказание

  Илинойс стана 16-тият щат в САЩ, който премахна смъртното наказание, след десетилетие на дебати за справедливото прилагане на смъртното наказание в една съдебна система. През 1999 г. Илинойс помогна за започване на национален дебат, след като група студенти от от Северозападния университет успяха да докажат, че затворник със смъртна присъда всъщност е невинен. Губернатор Джордж Райън наложи мораториум върху смъртното наказание през 2000 г., след като четири смъртни присъди бяха оправдани. Оттогава 15 души в Илинойс са били осъдени, на смърт, но нито една от присъдите не е била изпълнена. В Илинойс са извършени 12 екзекуции от 1976 г. насам. /АФП /

• Български филми в Чикаго

  ДВА БЪЛГАРСКИ ФИЛМА СА ПРЕДСТАВЕНИ НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТИЯ ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ЧИКАГО

  От 4-ти до 31-ви март в Чикаго се провежда 14-ят eжегоден Филмов фестивал на Европейския съюз (14th Annual European Union Film Festival). Утвърдил се като най-големият фестивал в Северна Америка за европейско кино, тазгодишното издание представя 64 филма от 24 държави. Домакин на събитието е Gene Siskel Film Center, който се намира на 164 N. State St., Чикаго.

  Програмата на фестивала предвижда в продължение на 4 седмици да бъдат показани 64 игрални филма от 24 страни в двата кинотеатъра на Джийн Сискел сентър в Чикаго.
  Със съдействието на Генералното консулство на България в Чикаго през 2007 г. бяха установени контакти между организаторите на фестивала и „Национален филмов център Te са цитирани на страницата на фестивала като оказали съдействие:
  http://www.siskelfilmcenter.org/euff2011
  For their generous assistance in obtaining films for the European Union Film Festival, the Gene Siskel Film Center thanks:
  Bulgaria: Valentin Donchev, Lila Georgieva, Bulgarian Consulate General, Chicago; Mila Petkova, Bulgarian National Film Center; Christian Nochev, Andy Film; Anri Koulev, Svetlana Ganeva, Koulev Film Production.
  Във фестивалната програма вземат участие и два български филма: Лов на дребни хищници (Hunting Down Small Predators) и Zaches.
  Тази вечер 9 март /сряда/ от 8:30 р.м. беше втората прожекция на българския филм ‘’Лов на дребни хищници’’, а първата беше на 5 март /събота/ от 7 р.м.
  Предстоят прожекциите на втория български филм “Zaches”
  20 март /неделя/ от 7:15 р.м.
  24 март /четвъртък/ от 7:45 р.м.
  Повече информация за филмовия фестивал можете да получите на телефони 312-846-2800 или 312-846-2600, както и на уебсайта www.siskelfilmcenter.org.

  “Лов на дребни хищници” е първата изцяло цифрова българска кинопродукция, която излиза на екран. Филмът е заснет с дигитална кинокамера Silicon Imaging – същата, с която е сниман “Беднякът-милионер” на Дани Бойл, получил 8 награди “Оскар” през 2009 г. За първи път в българското кино се въвеждат такива технически иновации, споделиха от екипа. Част от постпродукцията е извършена в най-престижните европейски студиа Technicolor и Nordisk Film, а мастерирането на цифровия носител за кината – изцяло в България.
  Филмът разказва за Михаил (Владимир Георгиев) с прякор Лимката, който е влюбен безнадеждно, но има проблем с комуникацията с връстниците си. Той се запознава с група тийнейджъри и четиримата наивно решават да изкарат лесни пари. Младежите не подозират, че един непознат с тъмно минало и проблемно настояще ще преобърне живота им.
  Режисьор и продуцент на филма е Цветодар Марков. Той е завършил НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в специалностите Актьорско майсторство и Кино и телевизионна режисура. “HDSP: Лов на дребни хищници” е дебютният му пълнометражен филм като продуцент и режисьор.
  Оператор на “HDSP: Лов на дребни хищници” е Антон Бакарски. Сред постиженията му са “Открадната светлина” (“Svetlana’s Journey”), с награди за най-добър късометражен филм от 9th Hollywood Film Festival и от International HD Festival в Лос Анжелос през 2005 г., Специален диплом на журито на Филмов Фестивал SUNDANCE за късометражния филм “Омлет” през 2009 г. и много други. “HDSP: Лов на дребни хищници” е първият български пълнометражен филм, който Антон Бакарски снима.
  Сценарият на “HDSP: Лов на дребни хищници” е дело на Христиан Ночев, сценарист и режисьор на филми и телевизионни предавания (“Граница”, “Коледата е възможна”, “Ку-Ку”, “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави” и др.)
  Актьорите в “Лов на дребни хищници”: Мариан Вълев (Синатра), Силвия Петкова (Хани), Владимир Георгиев (Лимката), Яна Титова (Бети), Бойко Кръстанов (Спейса), Христо Шопов (Чакъра), Стефан Мавродиев (Кондов), Гергана Кофарджиева (Госпожата) и др.
  Музиката във филма е на група “Остава” от албума “Rock’n’Roll Song Designer” и авторски композиции на Валерия Попова и Силвия Гълъбова.

  Zaches (“Цахес”) е български игрален филм (романтична комедия) от 2010 година на режисьора Анри Кулев, по сценарий на Христо Ганев. Оператор е Светлана Ганева. Музиката във филма е композирана от Стефан Димитров.

  Романтична комедия, вдъхновена от приказната атмосфера на Хофмановите фантазии. Насред голям съвременен град, затрупана отвсякъде с бетон и стъкло, като по чудо е оцеляла малка антикварна книжарничка. Собственикът и неколцината посетители, верни приятели, удивително напомнят някои Хофманови герои. Действието се пренася от наши дни в миналото и обратно, гмуркайки се в паралелните светове на реалното и вълшебното.

  В ролите: Стоян Алексиев, Захари Бахаров, Касиел Ноа Ашер , Виолета Марковска, Емил Котев, Ивайло Христов, Пламен Димитров, Христо Мутафчиев, Любомир Петкашеф, Мариян Бозуков, Мая Новоселска, Явор Бахаров, Малин Кръстев.

  Филмът от 133 минути е заснет само за 6 седмици, но авторите имат материал и за телевизионен сериал. Снимките са предимно около Белоградчик, в София и Видин.

  

  GENE SISKEL FILM CENTER OPENS 14TH ANNUAL EUROPEAN UNION FILM FESTIVAL

  By Karen Durham
  Friday, March 4, the 14th Annual European Union Film Festival opened with a sold-out screening of the Hungarian movie Bibliothèque Pascal, Hungary’s dark and fanciful designated Academy Award contender. Appearing in person at the screening were the Honorable Karoly Dan, Consul General of Hungary in New York, Kaarina Koskenalusta, Honorary Consul of Hungary in Chicago, director Szabolcs Hajdu, star Orsolya Török-Illyés, and from the Gene Siskel Film Center, Executive Director Jean de St. Aubin, Director of Programming Barbara Scharres, and Associate Director of Programming Marty Rubin. In keeping with festival tradition, the nation currently holding the presidency of the EU hosts Opening Night. Approximately 200 people attended the screening.

  The European Union Film Festival is the largest showcase in North America for the cinema of European Union (EU) nations. This year’s festival is the GSFC’s largest with 64 films representing 24 EU nations, highlighted by new films from major directors including Michael Winterbottom (The Trip), Catherine Breillat (The Sleeping Beauty), Tony Gatlif (Korkoro), Álex de la Iglesia (The Last Circus), Nicholas Philibert (Nénette), Manoel de Oliveira (The Strange Case of Angelica), Christi Puiu (Aurora), Pedro Costa (Change Nothing), Pantelis Voulgaris (With Heart and Soul), and Jan Hrebejk (Kawasaki’s Rose).

  Also scheduled to appear are director Cary Fukunaga and star Mia Wasikowska of the United Kingdom’s Jane Eyre (March 6); Goethe scholar and University of Illinois-Chicago Professor of Germanic Studies Astrida Orle Tantillo with Germany’s Young Goethe in Love (March 11); director Tomas Donela of Lithuania’s Farewell (March 12 and 17); and actress/supermodel Liya Kebede of the United Kingdom’s Desert Flower (March 13).

  The festival includes nine films that were selected to represent their nations in this year’s competition for Best Foreign Language Film Oscar. In addition to Bibliothèque Pascal from Hungary, screened will be Academy Award contenders from Austria (La pivellina), Belgium (Illegal), the Czech Republic (Kawasaki’s Rose), Estonia (The Temptation of St. Tony), Italy (The First Beautiful Thing), Portugal (To Die Like a Man), Slovakia (The Border), and Slovenia (9:06).

  Countries represented this year are Austria, Belgium, Bulgaria, Czech Republic, Denmark, Estonia, Finland, France, Germany, Greece, Hungary, Ireland, Italy, Lithuania, Luxembourg, Netherlands, Poland, Portugal, Romania, Slovakia, Slovenia, Spain, Sweden, and United Kingdom.

  The festival will close on Thursday, March 31, with Michael Winterbottom’s hilarious road comedy from the United Kingdom, The Trip, followed by a closing night reception hosted by Whole Foods Market.

  To learn more about the European Union Film Festival, please visit www.siskelfilmcenter.org/euff2011.

  All screenings and events are at the Gene Siskel Film Center of the School of the Art Institute of Chicago, located at 164 N. State St.

  Tickets to each screening are $10/general admission. Other ticket prices are $7/student and $5/Film Center members. All tickets may be purchased at the Film Center Box Office. Both general admission and Film Center member tickets are available through Ticketmaster, 800-982-2787, www.ticketmaster.com, and all Ticketmaster outlets. The Film Center and its box office are open 5 to 8:30 pm, Monday through Friday; 2 to 8:30 pm Saturday; or 2 to 5:30 pm Sunday.

  European Union Film Festival passes are available–$50 buys six movies for the price of five, plus one free small popcorn with each film, an $83 value for $50, available in-person only at the Film Center box office. Turn in the pass at the end of the festival for a $5 discount on a Gene Siskel Film Center membership.

  A Film Center membership is a year-round ticket to great movies for only $5 per screening! Memberships are $50 (Individual) and $80 (Dual). For more information, call 312-846-2600 or visit www.siskelfilmcenter.org/content/membership.

  Discounted parking is available for $14 for nine hours at the InterPark SELF-PARK at 20 E. Randolph St. A rebate ticket can be obtained from the Film Center Box Office.
  For more information about the Film Center, call 312-846-2800 (24-hour movie hotline) or 312-846-2600 (general information, 9:00 am-5:00 p.m., Monday-Friday), or visit www.siskelfilmcenter.org.
  The Gene Siskel Film Center of the School of the Art Institute of Chicago celebrates 39 years of presenting cutting edge programs, independent and international cinema, premieres, retrospectives, and classic films. Internationally recognized for its original film programming, the Film Center is a vibrant cultural destination in Chicago that attracts a diverse and creative annual audience of over 81,000.
  A leader in educating artists and designers for 144 years, the School of the Art Institute of Chicago offers undergraduate and graduate programs to nearly 2,800 students from around the world. In addition to the time-honored study of painting, sculpture, printmaking, and design, SAIC’s studio programs embrace film and new media, electronic and sound arts, and creative writing. To complement its studio programs, SAIC offers academic degrees in disciplines from art history to arts administration, visual and critical studies to historic preservation. Located in the heart of Chicago, the School promotes contemporary discourse about art and design through venues such as the Gene Siskel Film Center, Video Data Bank, Betty Rymer Gallery, Gallery 2, the Division of Continuing Studies, and in conjunction with the Poetry Center.
  ###
  Karen Durham
  Associate Director of Public Relations and Marketing
  Gene Siskel Film Center
  of the School of the Art Institute of Chicago
  164 N. State St.
  Chicago, IL 60601

  312-846-2074 (direct)
  312-332-5859 (fax)
  312-846-2600 (main number)
  312-846-2800 (movie hotline)

  [email protected]
  www.siskelfilmcenter.org
  Media contact: Karen Durham / [email protected] / 312-846-2074

• Днес отбелязваме Деня на Холокоста в България

  На днешната дата Отбелязваме Деня на Холокоста в България. С решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. 10 март е обявен за „Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството“. На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.
  Историята
  Близо девет хиляди души от „стара България“ са събрани в Пловдив, но те не биват натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент. В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия Патриарх Български). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени. Междувременно в страната се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Основно значение за отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „стара България“ изиграва бързото и решително действие на група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се обявяват срещу случващото се, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимнност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство. Самото правителство спира депортирането и го отлага за по-късно (март). Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“ също се противопоставят. Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено активен е софийския митрополит Стефан, оглавяващ Светия Синод по това време. Намесват се и множество отделни личности. Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г., след което не се подновяват, тъй като правителството се е провалило в тези свои намерения. На Цар Борис са предложени „План А“ (депортиране) и „План Б“ (изселване от София и използване на евреи в трудови лагери в България), като той се спира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо.
  Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията на евреите от „стара България“. Има предположения, че протестите са поощрявани и от задкулисни комбинации на самия цар. Известно е че той, който подписва антиеврейското законодателство през 1940-41 г., по-късно и особено по време на последните си разговори с Хитлер (август 1943 г.) фактически се противопоставя на депортирането на евреите от „стара България“. За благоразположението на управляващите кръгове към евреите говори и фактът, че нелегално през Румъния и България за Хайфа, Палестина,  преминават много румънски, полски, чешки, унгарски и литовски евреи. Антиеврейското законодателство в България е отменено официално по-късно — от правителството на Константин Муравиев . По английска инициатива правителството  в София преговаря с швейцарския  посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.

  По повод Деня на Холокоста – 10 март, председателят на парламента Цецка Цачева и народни представители ще присъстват на поклонение пред паметната плоча до Народното събрание за 68-та годишнина от спасяването на българските евреи. Инициатори на отбелязването на годишнината са Организацията на евреите в България „Шалом“ и софийската регионална организация на евреите.

  За благоразположението на управляващите кръгове към евреите говори и фактът, че нелегално през Румъния и България за Хайфа, Палестина,  преминават много румънски, полски, чешки, унгарски и литовски евреи.

  Антиеврейското законодателство в България е отменено официално по-късно — от правителството на Константин Муравиев . По английска инициатива правителството  в София преговаря с швейцарския  посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи

• <<
• 1
...
• 333
• 334
• 335
• 336
• 337
• 338
• 339
• 340
• 341
• 342
• 343
...
• 415
• >>