Всички авторски страници

Авторски

• България се оказа с най-високата смъртност в ЕС

  

  България е с най-висока смъртност в Европейския съюз. Данните са от Националния статистически институт и „Евростат“, като проучването обхваща периода от 2004 до 2009 г.

  Смъртността у нас през този период е от 14 до 15 на 1000 души, при средната стойност за ЕС – 9,7 на 1000, като най-ниска е в Кипър и в Ирландия.

  Най-засегнати от високата смъртност у нас са селата, където коефициентът на общата смъртност е 20,1 на 1000, а в градовете е 11,9 на хиляда.

  Съществен проблем у нас е детската смъртност, при която се наблюдава тенденция към увеличаване. През 2004 г. е била 11,6 на 1000, а през 2009 г. спада на 9 на хиляда. От страните в ЕС най-висока е детската смъртност единствено в Румъния.

  През последните години у нас нараства и броят на ражданията на непълнолетни (между 10-14 години) и малолетни (15-19 г.) майки. През 2004 г. непълнолетни момичета са родили 344 деца, а през 2009 г. – 464.

  По показател „деца раждат деца“ ни задминава единствено Румъния, но тя има над 25 милиона жители, а по

  последни данни у нас населението е около 7 300 000. В другите държави от ЕС подобни раждани са под 100 за година.

  Друга негативна тенденция в страната са високият брой аборти сред непълнолетни и малолетни. През 2007-2008 г. абортите сред малолетните са 150-200, а при непълнолетните – над 3000 годишно.

  Според социолозите липсват и програми за насърчаване на раждаемостта у нас и подпомагането на млади семейства. В Румъния примерно младите семейства могат при много изгодни условия да закупят първо жилище с кредит от държавата.

  В Швеция, при първо жилище младите семейства се възползват от лихва в размер на 1%.

  От „Барометър България“ обобщават, че са необходими дългосрочни законодателни мерки за преодоляване на негативните последствия от демографската картина у нас.

  Най-високите нива на раждаемост са регистрирани в Ирландия – 16,8 на хиляда, Великобритания – 12,8‰, и Франция – 12,7‰.

  Най-ниската раждаемост е в Германия – 7,9‰, Австрия – 9,1‰, Португалия – 9,4‰, и Италия – 9,5 на всеки хиляда.

  Паралелно с това през 2009 г. са били регистрирани 4,8 млн. смъртни случаи в ЕС с ниво на смъртността 9,7 смъртни случаи на 1000 жители, стабилно ниво в сравнение с предишната година.

  Положителният ръст на миграциите също е изиграл важна роля за увеличаване на населението на ЕС.

  През 2009 г. малко над 60% от увеличаването на населението в ЕС е резултат от миграция, подчертава Евростат в комюнике.

  България е с най-висока смъртност в Европейския съюз. Данните са от Националния статистически институт и „Евростат“, като проучването обхваща периода от 2004 до 2009 г.

  Смъртността у нас през този период е от 14 до 15 на 1000 души, при средната стойност за ЕС – 9,7 на 1000, като най-ниска е в Кипър и в Ирландия.

  Най-засегнати от високата смъртност у нас са селата, където коефициентът на общата смъртност е 20,1 на 1000, а в градовете е 11,9 на хиляда.

  Съществен проблем у нас е детската смъртност, при която се наблюдава тенденция към увеличаване. През 2004 г. е била 11,6 на 1000, а през 2009 г. спада на 9 на хиляда. От страните в ЕС най-висока е детската смъртност единствено в Румъния.

  През последните години у нас нараства и броят на ражданията на непълнолетни (между 10-14 години) и малолетни (15-19 г.) майки. През 2004 г. непълнолетни момичета са родили 344 деца, а през 2009 г. – 464. По показател „деца раждат деца“ ни задминава единствено Румъния, но тя има над 25 милиона жители, а по последни данни у нас населението е около 7 300 000. В другите държави от ЕС подобни раждани са под 100 за година.

  Друга негативна тенденция в страната са високият брой аборти сред непълнолетни и малолетни. През 2007-2008 г. абортите сред малолетните са 150-200, а при непълнолетните – над 3000 годишно.

  Според социолозите липсват и програми за насърчаване на раждаемостта у нас и подпомагането на млади семейства. В Румъния примерно младите семейства могат при много изгодни условия да закупят първо жилище с кредит от държавата. В Швеция, при първо жилище младите семейства се възползват от лихва в размер на 1%.

  От „Барометър България“ обобщават, че са необходими дългосрочни законодателни мерки за преодоляване на негативните последствия от демографската картина у нас.

  Oсвен това в България, както и в Латвия, е регистриран най-голям спад в отрицателния естествен прираст на населението в страните членки на ЕС – 3,6 на хиляда.

  

  Според данните на „Евростат“, населението на ЕС в началото на 2010 г. е било 501,1 млн. жители, за разлика от 499,7 млн. година по-рано.

  Общо 5,4 млн. деца са били родени в ЕС през 2009 г. при ниво на раждаемост 10,7 раждания на 1000 жители. Това е малък спад в сравнение с 10,9‰  през 2008 г

  Най-високите нива на раждаемост са регистрирани в Ирландия – 16,8 на хиляда, Великобритания – 12,8‰, и Франция – 12,7‰.

  Най-ниската раждаемост е в Германия – 7,9‰, Австрия – 9,1‰, Португалия – 9,4‰, и Италия – 9,5 на всеки хиляда.

  Паралелно с това през 2009 г. са били регистрирани 4,8 млн. смъртни случаи в ЕС с ниво на смъртността 9,7 смъртни случаи на 1000 жители, стабилно ниво в сравнение с предишната година.

  Положителният ръст на миграциите също е изиграл важна роля за увеличаване на населението на ЕС. През 2009 г. малко над 60% от увеличаването на населението в ЕС е резултат от миграция, подчертава Евростат в комюнике.

  

• Екогласност: Протест пред министерството на околната среда и водите

  Протест: За Рила, Пирин, Родопите, Ком и Калиакра

  Не на корупцията в МОСВ !

  София, ул. „Гладстон” – до площад „Славейков”, петък, 11.03.2011 г. 9.00 ч. – 17.00 ч.

  Нашите искания :

  Искаме Рила Буфер – в Натура 2000 с Трещеник, Искровете, Паничище и Боровец

  Не на заграбването на Рила за ски –курорти и мини-ВЕЦ-ове

  Пирин – без нови писти

  Разширяване на защитената зона за птиците на Калиакра

  Перелик – без ресторанти и паркинги на Кирил Асенов

  „Главболгарстрой“ да спре проекта за бетониране на връх Ком

  Уволнение на Михаил Михайлов – директорът на националнат служба за защита на природата, който работи за интересите на Христо Ковачки, Антоан Николов, Милен Велчев, Симеон и Златко Баретата, а не за българската природа

  Оставка на министър Нона Караджова и заместник – министър Евдокия Манева,
  които не спряха корупцията в МОСВ

  Бойко Борисов да престане да лобира за Първа инвестиционна банка
  на Цеко Минев, който съсипва Пирин

  Ако не престане – да си ходи в Банкя …

  Елате на протеста за да защитим Рила, Пирин, Родопите, Ком и Калиакра !

  Организатори: Национално движение „Екогласност”, 0887 525 032
  Алианс за национален парк Рила, 0878 797 240
  Български център за зелена икномика, 0878 201 863

• Свети Четиридесет Мъченици (Младенци)- 9 март

  Празникът е известен още с имената Свето четирси, Сто четиресе

  Именници: Младен, Младенka
  Светата православна църква определя този ден като празник на четиридесетте войника от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от имп. Ликиний ( IV в.).
  Според старата християнска житиейна традиция светите 40 мъченици са били римски войни, които тайно изповядвали християнството. Техния полк е бил разположен в малоазиатския град Севастия. След като биват разкрити са подложени на жестоки мъчения. Загиват 40 войни. Това става през 320г.от н.е. Няколко години преди официалното признаване на християнството и края на гоненията на ранните християни. Православната църква по-късно ги канонизира.
  В българските религиозни вярвания – представата за 40-те светци войни се трансформира в младенци. Така сред старите българи празника е известен като младенци. Народното поверие гласи, че на този празник идват щъркелите. Самите щъркели са почитани от българите. Те са свързани с децата. И днес много хора помнят как техните баби са им казвали, че щъркелът ги е донесъл. Смята се, че къща или двор където гнезди семейство щъркели е запазено от магии. Техните яйца също имат магическа сила.
  На свети 40 се изпълняват редица религиозни ритуали и обреди. Те са изпълнявани преди всичко от деца. В обредните песни се отправят различни молби към щъркелите. Като например следната молба:
  „ … Щърко ле, щърко ле!
  Щръкни кола под кола,
  Да береме камъне,
  Да правиме мостове,
  Да ни идат гостове!… ”
  ( Димитър Маринов „ Народна вяра ”, стр.150 )
  Старите българи са вярвали, че тези деца, които извършели тези ритуали, когато пораснат няма ги сполетят болести свързани с кръста.
  Отново според народната традиция децата трябва да се отъркалят в тревата. Това обаче трябва да стане преди изгрев слънце. Това се прави за здраве. Въобще на този ден е на почит здравето на децата, тъй като те са най-уязвими от болести.
  На този ден се приготвят специални обредни питки наречени младенци. Този обреден хляб се намазвал с мед и така се раздавал по подобие на питките, които се раздават за здраве на Св. Харалмпи. Това се прави с цел да се умилостиви баба Шарка. Както в миналото, така и днес много от децата са боледували или боледуват от дребна и едра шарка. Едрата шарка някога е нанасяла големи вреди на хората, които са я преболедували. Често пъти хората са умирали от тази болест. Но ако случайно човек е оцелявал, то той е бивал обезобразен от нея. Затова хората в миналото са се отнасяли със страхопочитание към нея.
  Празника на Свети 40 мъченици е свързан и с представата на българите за настъпващата пролет. Народната вяра гласи, че на този ден Господ забива 40 или 140 нагорещени шиша в земята. Той удря с тях земята за да се затопли. Тогава хората са смятали, че слънцето вече се обръща към лято.
  С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред ­ палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача. На този ден не трябва да се провлича конец, за да не се въдят дълги змии и не се споменава името на влечугите. Който убие змия, трябва да постави главата и в босилек, за да стане лековит.

  

  В Западна България и в Плевенско се приготвят по 40 обредни хляба-младенци, които се раздават за предпазване от шарка. На други места раздават 40 на брой питки или кравайчета за здраве. Обредна трапеза: пълнени чушки с боб, сарми с ориз или булгур, обредни хлябове. Обикновено от всяко ястие се приготвят по 40 бройки.

  В западните части на страната денят се тачи и за здраве на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е неговата сила. На този ден той ги сваля и затова не бива да се впряга. На празника достигналите брачна възраст момичета излизат извън село преди да изгрее слънцето. В Северозападна България те палят огън и в обредно мълчание посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината.

  В Хасковско момите, които ще лазаруват, с песни обикалят полето, след което отиват при воденица. Стопанката ги посреща с пита със сребърна пара в нея. Тя разчупва питата и на която мома се падне парата, тя ще бъде водачка на лазарките. Обичаят завършва с хоро на реката, където идват и ергените.
  Празникът на Светите 40 мъченици от Севастия е навлязъл дълбоко в бита на българите. Той е бил особено почитан през Средновековието. За това говорят множеството домашни и чужди извори.
  Българският цар Иван Асен ІІ ( 1218-1241г. ) построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 г. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в с. Мерданя. В чест на тая среща край селото е бил построен манастир “Свети четиридесет мъченици”, който и сега съществува. Иван Асеновата колона се намира в нея. Освен това с тази църква е свързана една от старите легенди. Тя гласи, че в нощта на 8 срещу 9.ІІІ. се появяват духовете на владетелите и владетелките на Второто българско царство, които са погребани там. Дори това да не е вярно, тя е една от многото легенди, които са крепили българите през вековете на турското робство.  Интересен е фактът, че поради превръщането й в джамия църквата е запазена и до днес. В храма се пазят Омуртаговата, Асеновата и Крумовата колона, които разказват за великите дела на царете ни. Тук се намират и гробовете на царете Калоян, Иван Асен, Михаил Шишман, Свети Сава Сръбски и на цариците Анна Мария и Ирина. Тленните останки на Калоян са тържествено препогребани в църквата на 19 април 2007 година, 800 години след неговата смърт.

  

• Поробването на българския народ от АЕЦ „Белене“

  Автор: Огнян Минчев

  Промъкналите се в печата спорадични протести срещу цените на горивата през последните дни най-после отварят тесен прозорец за осъзнаване на цялостната ситуация в българския енергиен сектор – днес и в обозримо бъдеще. Обстоятелството, че бензинът в България е по-скъп от този във Виена и значително по-скъп от този в Германия, а дизелът е по-скъп дори и от бензина, ни води към единственото разумно обяснение за цените на българския енергиен пазар – монопола.

  Тогава, когато говорим за бензин и нафта – това е монополът на „Лукойл”, руската международна компания, която притежава рафинерията в Бургас и упражнява всякакъв тип влияния, за да избегне значим алтернативен внос на горива в България откъдето и да е, освен от Русия. Така стопроцентовата зависимост на България от Русия чрез „Лукойл” прави възможно непрекъснатото поддържане на монополно високи цени, особено в периоди на растящи цени на нефта на световните пазари. Когато пък международните цени падат, у нас има известно разсейване на монополиста за привеждане към съответстващото на международния пазар намаление.

  Енергийното монополизиране в полза на Русия – цялостна стратегия

  Същото е положениетo и с цените на природния газ. Тръбата е една – от Русия – и всеки опит за изграждането на каква да е алтернативна тръбичка се разбива в желязната отбрана на щедро подкупените от монополиста български чиновници на всички нива. В Европа и света се случва какво ли не – рязко падат цените на спотовите пазари, разцвет преживяват технологиите за пренос на втечнен газ по море и по суша, САЩ нарастващо задоволяват огромните си потребности чрез развитието на добива на шистов газ, Унгария и Румъния се свързаха с европейската газоразпространителна мрежа. България живее в свой си свят – света на едната единствена тръба, по която тече – когато тече (януари 2009 г.), газ на монополиста „Газпром“. Но в Москва и това им се видя малко: купиха си български слуга (на английски – minister), който през 2006 г. скъса относително изгодния договор за доставка на газ, валиден до 2011 г., и подписа нов договор за зависимост на България от руския монополист за три десетилетия напред.

  Няколко български политици жертваха кариерата си, за да не допуснат подаряването на българската газова инфраструктура от тръбопроводи на Русия през 1990-те години. Кабинетът на Жан Виденов бе сътворил множество икономически проблеми, но едва ли щеше да падне от власт, ако не бе личното твърдо упорство на самия премиер да не допусне “да мине номерът” на „Газпром” с „Мултигруп” и „Топенерджи” за изземване на тръбопроводната мрежа – българска национална собственост. Вторият опит на „Газпром” последва при кабинета на ОДС през 1997-98 г. и бе отново неуспешен. Тогава в ход бяха пуснати заобиколни стратегии. Основната цел – лишаване на България от икономическия и стратегически ресурс на нейното географско положение като транзитираща страна – изглежда ще бъде постигната чрез включването ни в един от мегапроектите на руския монополист „Газпром” – проекта за газопровода „Южен поток“.

  „Братската“ подялба на собствеността – 50:50 между България и Русия върху „Южен поток“ на българска територия открива пряка възможност за контрол върху решенията за руската страна чрез едно просто и изпитано средство – умерени рушвети в полза на български държавни чиновници. От своя страна „Южен поток“ ще обезсмисли в значителна степен досега съществуващата инфраструктура, която отчасти ще бъде интегрирана в новия проект, отчасти – полу- или напълно изоставена поради периферното й значение за транзитирането на газ през региона.

  Монополизирането на българската енергетика в полза на Русия е цялостна стратегия, чието значение включва, но надхвърля практичната задача българските “братушки” да плащат монополно високи цени за енергия на Москва докато са живи. Енергийната стратегия на Москва има ясно изразени геополитически цели, които по отношение на България са много по-концентрирани отколкото спрямо целия регион на Централна и Източна Европа. Тази стратегия се илюстрира най-добре от това, което се нарича “проект за АЕЦ „Белене“.

  Нека започнем с това, че на този „проект“ в продължение на години му липсват най-основни параметри, характерни за всяко бизнес начинание. Не съществува инвестиционен проект. Не съществува яснота за цената на проекта. Няма очертан потенциален пазар за енергията, която новата АЕЦ ще произвежда, освен общите приказки за това, че потребностите в региона щели да растат. За това, колко ще струва произвежданата енергия се знае само това, че щяла да е евтина защото е ядрена – а не вятърна, например.

  Най-много се лъже за АЕЦ „Белене“

  Бисмарк е казал, че най-много се лъже след лов и преди избори. Не е вярно – най-много се лъже за АЕЦ „Белене“. Никой никога не е видял истински документ с обвързващи руската страна параметри на този т. н. проект. Руските енергийни фактори и подконтролната им българска енергийна олигархия лъжат спокойно и наедро, убедени, че пословичното в наивитета си българско обществено мнение никога няма да открие разлика с истината. Поне дотогава, докато АЕЦ „Белене“ не яхне обикновения българин за десетилетия напред.

  Помните ли „Кремиковци“? Съветски военно – временен завод за производство на каква и да е стомана, натресен на българите като част от селяндурско-грандоманската стратегия за индустриализция на България на всяка цена. Българите започнаха да изплащат „Кремиковци“ с увеличението на цените за потребление от 1 януари 1966 г. и продължиха да изплащат десетилетия напред. На българския пазар десетилетия наред имаше хроничен дефицит на домати, плодове, месо и всичко останало, в изобилие произвеждано в земеделска България. Всичко отиваше на безценица в Съветския съюз за изплащане на борчове от типа на „Кремиковци“.

  На фона на АЕЦ „Белене“ обаче „Кремиковци“ ще ни се види като невинен джобен разход. Защото всички основни решения за дългосрочните финансови измерения на проекта се вземат и ще се вземат от руската страна.

  Борбата на премиера Борисов да редуцира цената на „Белене“ до разумните 5 млрд. евро за реакторите (без инфраструктурата) среща железен отказ и железен натиск от Москва. Включително с йезуитското уверение, че България вече е платила всичко от нейния дял и оттук нататък няма да плаща нищо. Само ще гледа как се строи централата, как реалните й руски собственици я експлоатират 20 години и след това с хляб и сол я поднасят на българите да си я доексплоатират още 40.

  Истината е по-проста и смазваща. АЕЦ „Белене“ се строи под руски контрол с руски пари и ще бъде де факто руска собственост. Цената на тока, произвеждан от нея, ще се определя в Москва, не в София, не и от пазара на електроенергия в България – защото такъв пазар просто няма да има. Така както Русия ни продава бензин, дизел и газ на високи цени поради монопола, който притежават „Лукойл“ и „Газпром“ в България, така също ще ни продава скъп ток поради монопола, който ще притежава в българската електроенергийна система чрез АЕЦ „Белене“.

  Някой може да възрази – нали имаме и други производства на ток? Да, но ще бъдем принудени скоро да затворим АЕЦ „Козлудуй“. Европейските екологични квоти ще направят производството на ток от въглища нерентабилно, а вятърните и слънчевите паркове навсякъде по света си остават вятър и мъгла. Русия ще притежава контрола върху най-големия по обем и по принцип най-евтин ток – от ядрена енергия, чрез АЕЦ „Белене”.

  Е, няма да бъде чак толкова евтин. Колко ви е евтин бензинът и газът? Регионалните и европейските пазари няма да купуват скъпия руски ток от Белене. Кой ще го купува тогава? Ние, българите ще го купуваме – вече са ни задължили да го купуваме, в продължение на десетилетия. Огромното за днешните и утрешни български мащаби производство на руския гигант АЕЦ „Белене” ще изтласка в ъгъла другите производства и ще установи функционален монопол върху електроенергийната ни система за много десетилетия напред.

  Скъпо ще бъде, братя българи, много скъпо! Ще задлъжнява здраво пършивата българска държавичка на руските си благодетели и на българските им мекерета. Българските предприемачи, българските производства – доколкото ги има – ще задлъжняват яко и ще губят конкурентноспособност на европейския и световен пазар, така както днес губят и фалират тези производства, които ползват газ в технологичния си процес.

  Толкова ще задлъжняваме, че мечтаните 20 години, след които ще придобием „Белене” за българска собственост ще отидат далеч в бъдещето – ще станат 30, 40, може би повече. Междувременно светът може да преживее няколко революции в енергетиката – ние няма да преживеем нищо друго освен хитроумния руски хомот, който безсрамни и продажни български политически чиновници от вчера и днес нахлузват на врата ни.

  Руските реактори, предвидени за „Белене“, са вече морално остарели. Хайде да не бъдем наивници – проверете в Интернет кой през последните 20 години е купувал руски реактор и защо? Китай води политика на стратегически баланс в ядрената си енергетика и затова купува реактори от всички производители в света. Купи и два руски … и си взе беля на главата… Четете, четете – “то сляпото окато прави”! Дори Турция сключва договор за строителство на руски реактори – но не като тези от „Белене“, а от последно поколение – само като стратегическа сделка за допълнителни бонуси в транзитиране на въглеводороди от Русия и Централна Азия. И преговорите между турската и руската страна са изключително напрегнати и ожесточени.

  Ние не просто купуваме морално амортизирани руски реактори – ние си купуваме дългосрочен монопол на Русия върху българската енергийна система за целия 21 век. С монополно високи цени, с доброволен отказ от енергиен пазар и развитие на икономиката чрез енергоспестяване. Купуваме си икономическо робство за четири поколения напред. Хич недейте гледа колко струва бензинът във Виена. След няколко години ще започнете все по-отчаяно да гледате колко струва токът във Виена и в цяла Европа в сравнение със сметката за вашето потребление в ръцете ви.

  Стратегически инструмент за геополитически контрол

  Разбира се, един икономически монопол никога няма само икономически измерения – той е стратегически инструмент за геополитически контрол. Именно затова нормалните европейски народи не сключват сделки подобни на „Белене“ – защото свободата им е скъпа. Не и на отровения от великодържавна пропаганда отчаян среден българин: на него му е виновна демокрацията, виновни са му всички и всичко, които “му се бъркат” и заради които този българин спря да получава “евтин бензин” от “Съюза”. Големи по български мащаби пари се плащат, за да оцелява тази надлудничава визия за България и света в главите на много наши сънародници, докато общественото мнение грижливо се запознава с поредната милиционерска история за подслушване и подливане на вода между локалните политически пигмеи.

  Тоталният енергиен монопол на Русия върху България на практика се равнява на нов политически контрол на Москва върху нас. Този монопол превръща европейското ни членство във формалност и фикция, защото не оставя финансови и институционални ресурси в ръцете на българското общество и държава да се реформират по европейски образец. Енергийният монопол на Русия се осъществява чрез съюза на руската великодържавна олигархия с пост-комунистическата олигария на България, която контролира цялостно икономиката на страната и на енергетиката в частност.

  В услуга на руско-българската милиционерска олигархия

  Руската великодържавна олигархия е паразитна мимикрия на съветската кагебистка номеклатура. Тя живее – както съветските си предци – чрез немилостиво изтощаване на природните богатства на огромната страна, без да е в състояние да реинвестира огромните си печалби поне отчасти в модернизиране и цивилизоване на Русия.

  Нейната по-малка сестра – българската пост-комунистическа олигархия – живее за сметка на системно ограбване на българския народ чрез източване на изпосталялата му държава. Българският милиционерски „бизнес“ няма нищо общо с пазара – той паразитира върху рекет срещу собствената си държава и народ. АЕЦ „Белене“ е точният пример за това. Криминалната олигархия в българската енергетика вече придоби огромни рушвети, за да стартира проекта. Оттук нататък ще паразитира като слугинско псе върху остатъците на великодържавния пир на гърба на българския народ и българската държава чрез АЕЦ „Белене“.

  Допреди две седмици имаше надежда, че настоящето българско правителство ще успее да изпълни поне определена програма минимум за рационализиране на проекта „Белене“ и за частична защита на българския национален интерес от бедствието, надвиснало над страната ни.

  Програмата максимум – отказ от проекта в защита на националния интерес – не беше много вероятно да се изпълни още от самото начало на управлението на ГЕРБ. Последните изказвания на премиера Борисов в Народното събрание покосиха и най-крехката надежда, че България може да бъде опазена поне от най-тежките последствия на „Белене“. Нещата отиват към подписване на окончателния договор с „Атомстройекспорт“. Това е резултат на огромен, нечовешки натиск върху Борисов и неговото управление. Флашките, шашките и шантажите са само видимият връх на този натиск, чиято цел е да превърне поредното българско правителство в покорен слуга на руско-българската милиционерска олигархия.

  Как ще постъпи Борисов? Най-вероятно ще остави на някой от НЕК или в краен случай на Трайчо да подпише този договор, който за пореден път ще сложи формално край на независимата българска държава – не че съдържателно досега е била независима.

  Избирайки между унизително обругаване и отстраняване от власт и запазване на формални позиции начело на управлението Борисов по човешки ще поредпочете второто. Просто защото той не можа да се научи, че срещу наглия руски натиск, срещу бруталния криминален рекет на българската олигархия, срещу любезното безразличие на европейските му партньори, един български премиер все пак има народ, има гражданска общност, към която може да се обърне, на която може да се опре, да я призове към защита на държавата и на националния интерес.

  „Лордовете анонсират, слугите разиграват“

  Никой от българските политици и държавници не се сеща за потенциалната сила на тази гражданска общност. Жан Виденов посърна, предаден от собствената си партия и си отиде в мълчалив ступор към обществото. Костов се затвори и млъкна, повлечен от злорадата вълна „800 дни“: обиди се на народа, но не се сети да призове гражданите към активна отговорност. Сега и Борисов ще повтори основната им грешка. Ще си отиде, или ще остане в слугинска роля на сцената, но няма да излезе да каже публично истината и да призове обикновените граждани за подкрепа.

  „Лордовете анонсират, слугите разиграват“, гласи високомерна поговорка сред играчите на бридж. Един държавник може да избира – дали да бъде слуга на собствените си съграждани или на мафията.

  Но ако Борисов сложи подпис върху позора „Белене“ – свой или на някой от чиновниците надолу, то той трябва да знае следното: след 20 или 50 години никой няма да си спомня, че Симеон Сакскобургготски е размразил проекта „Белене“. Нито, че министърът Овчаров го е натресъл на българските данъкоплатци. Нито, че президентът Гоце го е пришил като пореден ловен трофей към своя въображаем „Голям шлем“… Не – историята ще запише, че Бойко Борисов го е подписал. Поради липса на доблест да защити тези, които гласуваха за него и му повериха държавата, за да защити националния интерес. При всякакви обстоятелства.

  P.S. След 10 години може да се окаже, че България има нужда от нов ядрен реактор – за да замени съществуващите в АЕЦ „Козлодуй“ и да компенсира нарастващата цена на тока от топлоцентралите. Тогава най-естественото решение ще бъде построяването на един или дори два реактора в инфраструктурата на АЕЦ „Козлодуй“. Дотогава бурно развиващата се понястоящем ядрена технология ще произведе едно четвърто поколение реактори, чиято ефективност и сигурност ще съответства на развитието на една европейска страна като България. И със сигурност ще ни струва по-малко. Доста по-малко от опита да ни се пробута скапан руски „Москвич“ на цената на „Мерцедес 600“ за АЕЦ „Белене“.

  Източник: http://www.mediapool.bg

• Заместник министър в две правителства посредник при получаване на откуп за краден автомобил?

  Феим Чаушев е бил задържан тази вечер в София като посредник при получаване на откуп за краден автомобил, съобщи министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, цитиран от агенция „Фокус“. Чаушев беше заместник-министър на външните работи в правителството на тройната коалиция.

  „Късно тази вечер, при извършване на полицейска операция за предотвратяване на предаване на откуп за краден автомобил, в София бе задържан бившият заместник-министър на външните работи Феим Чаушев“, каза Цветанов за „Фокус“.

  „Откупът е бил поискан за джип БМВ Х6 с турска регистрация. Колата била открадната на 19 февруари от паркинг на столичен хотел. Автомобилът е бил без застраховка. Приблизителната му стойност е около сто хиляди евро“, добави Цветанов. „При разрешаването на случая са използвани СРС-та“, каза той.

  Турският гражданин, който е собственик на автомобила е потърсил помощ от полицията. Според разказа му – той се свързал с Феим Чаушев, който му обещал, че ще опита да направи нещо, за да намерят автомобила. Според потърпевшия, след няколко дни Феим Чаушев му заявил, че това може да стане, но ако се плати откуп на крадците 25 000 евро.

  Тази вечер около 20.00 часа е задържан и 37-годишният Ивайло Г. при получаване на откуп за крадения автомобил в размер на 23 000 евро. Потърпевшият заявил, че толкова е сумата, която е успял да събере.

  Около час и половина по-късно за среща със задържания е пристигнал бившият заместник-министър Чаушев, който, според задържания Ивайло Г., е обявил, че идва “ за да си оправят нещата“.

  Феим Чаушев е задържан на ул. „Персенк“ в ж.к. „Лозенец“ и е отведен в СДВР за разпит. Работата по случая продължава.

  „Много неща съм видял, но никога не съм очаквал, че висш служител на държавната администрация и бивш заместник-министър в две министерства, ще бъде разкрит и задържан в схема за получаване на откуп за краден автомобил“, коментира Цветанов пред „Фокус“.

  –––––––––––

  Феим Чаушев е роден на 1 март 1944 година в село Рибино, Крумовградско. Освен заместник-външен министър, е бил заместник-министър на младежта и спорта.

  През март 2008 г. Феим Чаушев подаде оставка като заместник на Ивайло Калфин след като стана публично известно, че използва официално две имена – в качеството си на държавен служител се подписва като Феим Чаушев, а с името Петър участва във фирми, сред които и „Дюни“ АД. Решението по скандала се проточи, тъй като Чаушев беше на двуседмична обиколка в Африка.

  Като основен мотив за оставката си Феим Чаушев посочва „масивната клеветническа кампания“ срещу него, която целяла дискредитирането му в професионално и лично отношение. Той посочва, че е взел решението си, за да запази авторитета на Външно министерство и имиджа на правителството и за да сложи край на психологическия тормоз върху себе си и близките си.

  Чаушев тогава твърди, че рожденото му име – Феим Юсеинов Чаушев, е сменено на Петър Юриев Чаушев по време на т.нар. „Възродителен процес“. Той посочва, че е правил опит по съдебен и административен път да си върне името и уточнява, че в момента адвокатите му са предприели всички мерки за повторното стартиране на процедурата по казуса.

  Почти по същото време излезе и псевдонимът му от досието като сътрудник на бившата Държавна сигурност – Бисер. Според информацията, бил е вербуван в родното си село и трябвало да информира за изселническите настроения сред сънародниците си.

  Като заместник-министър на външните работи Феим Чаушев се занимаваше отблизо с казуса около българските медицински сестри, осъдени на смърт в Либия.

  Източник: Дневник

• В навечерието на 3-ти март македонският външен министър предлага срамна търговия с хора

   

  И тази година луксозният пет-звезден хотел „Александър Палас“ в Скопие събра политическия и бизнес елит на Република Македония, приятели на България и македонски българи на специален прием, организиран по повод на 3-ти март от българското посолство в Скопие. Между гостите бяха забелязани заместник министър-председателят Адеми, председателят на Събранието Веляновски, министърът на отбраната Коняновски, министърът на външните работи Антонио Милошоски и членът на ръководството на управляващата ДПМНЕ Силвана Бонева.

  Освен кратката музикална програма и видеоклип за България, приемът беше ознаменуван и с едно изненадващо събитие – в присъствието на българския посланик Раковски Лашев и на представители на българската общност в Република Македония, министър Антонио Милошоски неочаквано повтори направено по-рано предложение до българските власти политическият затворник Мирослав Ризински, намиращ се в скопски затвор, да бъде заменен за други двама политически дисиденти и бегълци от македонския режим – проф. д-р Владимир Димов (бивш македонски министър на здравеопазването, сега началник на отделение в болница „Токуда“ – София) и икономиста Владимир Тамбурковски (понастоящем преподавател в Американския университет в Благоевград).

  Докато последните двама дисиденти имаха щастливата съдба да избегнат репресиите на македонските власти на българска територия, македонският българин Ризински вече излежа по-голямата част от тригодишната си политически-мотивирана присъда по скалъпено обвинение, след като, в продължение на повече от година, македонското министерство на правосъдието продължава да протака трансфера му в България, в противоречие с Конвенцията за трансфер на осъдени лица, по която БЮРМ е страна. В момента Ризински все още очаква адекватна адвокатска помощ от България за защита пред Международния съд за човешки права в Страсбург. През 2009г. полски съд отхвърли искане на македонските власти за екстрадиция на проф. Димов в Република Македония, определяйки го като необосновано.

  Представителите на българската общност отхвърлиха решително предложенията на скопския министър, определяйки ги като гнусна търговия с хора, характерна за робовладелството и феодализма, а посланик Лашев прояви всичките си дипломатимески умения за да предпази г-н Милошоски от надигащия се гняв сред присъстващите на приема македонски българи и да предотврати разрастване на скандала.

  На приема присъстваха също и редица изявени македонисти, „двойни играчи“ и добре познати антибългарски пропагандатори, които не пропуснаха удоволствието да се насладят на чудесния кетъринг, щедро осигурен им от българските данъкоплатци. Забелязан беше и архиепископ Стефан, глава на канонично непризнатата Македонска православна църква, който неотдавна нарече Спаска Митрова и македонските българи „отпадъци, предатели и изроди“.

  Представители на „Българския културен клуб“ – Скопие (БККС) коментират, че Мирослав Ризински е член на ръководството на клуба, поради което на пръв поглед предложението на Милошоски звучи примамливо. Въпреки това, Република България в никакъв случай не трябва и не може да се въвлича в предлаганата срамна търговия с хора (типична за най-мракобесните политически режими по света и за времената на Тито и Милошевич)! Очевидно, македонските власти искат да демобилизират всички македонски българи, намерили убежище на българска територия, и да внесат сред тях страх от насилствено екстрадиране в БЮРМ, несигурност и съмнение в потенциала и силата на България да ги защитава. А привлекателността на една демократична държава се измерва със стриктното спазване на националното законодателство и международното право, както и със силата на гражданското общество и междучовешката солидарност!

  Представителите на българската общност досега не са били информирани за предлаганата размяна. Уродливата идея за размяна на политически затворник срещу политемигранти е ярко доказателство, че присъдите на режима в БЮРМ срещу Мирослав Ризински и другите македонски българи не почиват на никаква правна основа, а са изцяло политически мотивирани. „Дълбоко сме убедени, че Европейският съюз не може да приеме и толерира такива безсрамни предложения за търговия с хора и очакваме същите да бъдат решително и категорично осъдени и отхвърлени от отговорните български институции“, заявяват от БККС.

   

  Източник:  http://www.bkks.org/node/380

• Разследват шефа на партия „Другата България“ за имотни измами

  Мними инвеститори завличат община Поморие с 2000 декара. Новите „деца на лейтенант Шмид“ със сертификат за първокласен инвеститор от Агенцията по инвестиции.

  Новина на Българската Агенция за Инвестиции от 31.10.2006 г.:

  Най-мащабният инвестиционен голф проект в България получи  сертификат ПЪРВИ КЛАС на 31 октомври 2006 г. в БАИ от д-р Стоян Сталев – изпърнителен директор на агенцията.
  „Кабланд“ ООД – град Поморие ще  реализира проекта „Блек Сий Голф & Кънтри Клуб“ в град Каблешково, община Помориеза три години.
  Г-н Дарио Томалети – Изпълнителен директор на „Кабланд“ ООД и г-н Николас Галахър получиха сертификата, както и кмета на община Поморие г-н Петър Златанов.
  Общият размер на инвестицията възлиза на 194,430,000 евро и  ще бъде реализиран на три фази.

  През 2005 г. община Поморие и фирмата „Ен Джи Би консултинг“ създават съвместното дружество „Кабланд“. Общината апортира 2000 декара земя в Каблешково, оценени на 277 700 лв. (15 ст. на квадрат), срещу което придобива 20% от дяловете в „Кабланд“. „Ен Джи Би“ внася 1 110 800 лв. за 80% от дяловете. Фирмата обещава да инвестира 194 430 000 евро в грандиозен проект за туристически център за 10000 души. Голф комплексът „Блек Сий Голф & Кънтри Клуб“ с петзвездни хотели и апартаменти за продан трябва да създаде 800 работни места и да удължи курортния сезон в Поморие от 5 на 9 месеца – твърдят инвеститорите.

  Шест години по-късно на терените предвидени за комплекса няма нищо построено, но причината за това не е световната икономическа криза. Просто от самото начало този проект е схема за присвояване на апетитните общински земи от трима международни шмекери: Дарио Томалети, Георги Гюрковски и Николас Галахър.

  Божо „Дупето“ и „Клана Галахър“

  Първият е известен още с името Божидар Томалевски, председател на партия „Другата България“.  На по-ранен етап от живота си, в края на 80-те и началото на 90-те е познат в чейндж-средите край „Магура“ с прякора „Божо – Дупето“. Истинското му име е Божидар Томалев, а Томалевски е нещо като “политически и обществен псевдоним”. Дарио Томалети е трета самоличност на “Дупето”, с която се представя главно в бизнес делата си. На това име той има регистрирани и три финландски паспорта, според справките на юридическите субекти, в които участва.

  

  Томалев-Томалети-Томалевски и Ива Николова, кандидат на Синята Коалиция за частичните кметските избори в Габрово през 2010 г.

  Божо живее от ранна възраст във Финландия при майка си, която е емигрирала в началото на 80-те години от страната. В публичното пространство майката е известна като видна представителка на старата българска аристокрация, приятелка на Симеон Втори, с прозвището Лучия Остерлунд. Това, което се крие зад благородническата фасада е, че жената се казва Веселка Димитрова, родом е от Разград и докато е живяла в България е прекарала част от живота си в Сливенския женски затвор, с присъда за кражба на пари. Когато я освобождават, Веселка омайва финландски гражданин, омъжва се за него и се изселва заедно с невръстното си тогава отроче – Божидарчо. Как точно е станало емигрирането от тогавашния соц.блок в капиталистическа държава и как затворничката Веселка се превръща в графиня – за това може да се питат нашите тогавашни служители от 1-во Главно управление на ДС /или Разузнаването на НРБ/. Предполага се, че жената е била вербована и ползвана за нуждите на Държавна сигурност, като тази обвързаност по-късно се прехвърля по наследство и на чедото й.

  След гастрол в Чехия и Унгария, като помощник в тъмните дела на Иво Карамански и други герои на прехода, Томалев се завръща в България и прави заведение в сградата на известно столично кино. Заведението е атакувано от екипи на НСБОП в края на 1993 г и вътре са открити наркотици. През 1994 г. Божо става следствен за наркотрафик, но отървава затвора и забягва в чужбина.

  При следващото си завръщане в страната, Томалев вече се явява с финландския паспорт под името Дарио Томалети и с него регистрира фирмата “Ен Джи Би Консултинг” в съдружие с френския гражданин Георги Андре Гюрковски и великобританския поданик Николас Томас Галахър. Тази фирма е една от многото, които се водят на името на Томалети, но играе особено важна роля в неговата дейност в страната.

  Вторият от групата, Георги Гюрковски, е френски гражданин, син на царския съветник Андре Гюрковски, който се кандидатира неуспешно за кмет на София през 2003 г. Томалети-Томалев също се изявяваше известно време като царски човек, член на националния съвет на НДСВ, определящ се като „хард-роялист“. Освен царизма, Гюрковски и Томалев имат споделената склонност да се представят под различни имена. Така например собственици и управители на фирмата „Ай Ел Пропъртис“ са лицата Жоржес Андрей Гюрковски и Георги Андре Гурковски, които са фактически едно и също лице.

  Николас Галахър е гражданин на Великобритания и е представен като „човека с парите“. Пред общинарите той твърди, че е практикувал в адвокатската кантора  Memery Crystal“, създател и директор е на Powerscrout Capital, инвестиционен фонд в Дъблин, Ирландия, а също така e представител на “Gallagher Trust” за European Property Portfolio.

  Голямо Васюки

  „Нашата група е представена в България от “Ен Джи Би Консълтин” ЕООД,  има богат опит в разработването на мащабни проекти във Великобритания, Испания и в цяла Западна Европа, включително и голф клуб (Northampton Golf Club –www.northamptongolfclub.co.uk), жилищни сгради, търговски обекти, заведения за свободното време и за търговски цели.“ – пишат инвеститорите в информацията за проекта, предоставена на общината.

  Освен Николас Галахър, като инвеститори са посочени предприемачът Дейвид Нюман и Томас Галахър, за когото се твърди, че ръководи от 40 години строителната фирма J.J. Gallagher Ltd, построила повече от 20 000 къщи, търговски обекти, голф терени и места за отдих в Западна Европа и Великобритания. Освен това фирмата била строила пътища, пречиствателни станции, тунели, мостове и други проекти в гражданското строителство.

  Инвеститорите оценяват скромно общата стойност на вложените от тях пари в строителни обекти в Европа на над 1.1 милиарда евро. За такива хора инвестицията на 193 милиона евро очевидно не представлява непреодолимо финансово препятствие, решават общинарите и се „хващат на въдицата“, като апортират в „Кабланд ООД“ общинските земи.

  Решението на ОбС и сключването на договора за Кабланд са датирани от 29 март 2005 г. Към този момент общинарите не са уведомени от „Ен Джи Би“, че цели 12 дни по-рано, на 17 март 2005 г. фирмата „Ен Джи Би Консултинг“ е продадена изцяло на малтийската офшорна фирма „Дарник Лимитед“. Така връзката с реалните собственици се прекъсва, но не съвсем. Подробна проверка в Търговския регистър показва, че „Дарник Лимитед“ е представлявана от адвокат Елисавета Соколова, която и към момента има общ бизнес с Дарио Томалети чрез фирмата „3К България“.

  Без голф, но с 2000 декара на морето за продан

  Шест години по-късно реалността се оказва съвсем друга. След помпозната, медийна първа копка през 2007 г., инвеститорите не внасят нито лев в проекта. Самата копка е изцяло първенюшко ПР мероприятие, на което присъстват специално доведени журналисти с хеликоптер от София. Няма план, няма виза за строеж на голф и хотели, но за сметка на това още през 2006 г. Гюрковски и Томалев започват да отправят претенции към община Поморие. Целта на атаките е да изключат от дружеството общината, която е миноритарен собственик. По този начин хората зад „Ен Джи Би“ ще останат единствените собственици на 2000 декара земя на морето и ще могат спокойно да я препродадат.

  За щастие това не се случва. През 2006-2007 излизат първите медийни публикации, поставящи под съмнение реалните намерения на Томалети и компания и осветляващи тяхната истинска самоличност. Прокуратурата е сезирана и започва разследване, което по-късно е изтеглено в София, тъй като районната прокуратура и полицията в Поморие не проявяват ентусиазъм да разследват сделката.

  Съмнения обхващат и поморийските общинари, които многократно поставят въпроса за липсващите инвестиции и за реалните собственици на малтийската офшорка „Дарник Лимитед“. През 2007 г. Тогавашният Председател на Общинския съвет в Поморие Стоян Стоянов пише тревожни писма до МВР, Прокуратурата, МВнР и Посолството на Великобритания в София. Общинарите молят за съдействие институциите ни относно реалната същност на т.нар. “инвеститори” и фирмите, които те са обявили за гаранция на намеренията си. Отговор така и не идва от никъде и местните общински съветници се изправят пред тотална незаинтересованост и липсата на съдействие за получаването поне на елементарна информация, която да разсее, или да потвърди съмненията им. Вместо такава, на тях непрекъснато се размахва от Томалети Удостоверението за “Първокласен инвеститор” подарено им от Стоян Сталев.

  „Кабланд“ и Томалети имат обаче важната подкрепа на кмета Петър Златанов, който е преизбран през 2007 върху обещанията за реки от мед и масло след реализацията на голф проекта. В следващите 4 години не се случва нищо, освен нарастващи разходи по документи от страна на “Кабланд”, които се натрапват на Общината. Средно по около 1 млн. лв. всяка година отчита Томалети и двамата с Гюрковски продължават да искат обществения партньор да поеме своята част, т.е 20%. Разходите са обикновено за изготвяне на проекти, на скици, за мелиорационни и инфраструктурни планове. Тъй като Общината няма възможност, а и желание да плаща по отчетите на управителите на “Кабланд”, те продължават да настояват тя да се откаже от своите дялове. Това означава автоматично земята от 2000 дка /която е единствения реален капитал на дружеството/ на едно от най-приказните места по Черноморието да стане 100% собственост на офшорката. По чудо на няколко сесии на съвета това не минава, въпреки натискът от страна на Томалети и мутрите, които той обикновено води със себе си за сплашване на делегатите. В крайна сметка на 28 февруари т.г. ОбС в Поморие гласува единодушно докладна записка от председателя на Общинския съвет Янчо Славов за преразглеждане на участието на общината в „Кабланд” ООД.

  „Кланът Галахър“ или „Децата на лейтенант Шмид“?

  Съмненията на общинарите са основателни, установи разследване на Биволъ. Проверка в търговските регистри на Ирландия и Великобритания показва, че „Клана Галахър“ е по-скоро организация от типа на „Децата на лейтенант Шмид“ на човека с многото имена Остап-Сулейман-Берта-Мария-Бендер-Бей и екипажът му от „Антилопа Гну“:

  – Лицето Николас Галахър не е създател и никога не е бил директор на реномирания инвестиционен фонд Powerscourt Capital, отговориха от фонда на запитване на Биволъ.

  – Проверка в регистрите показва, че Николас Томас Галахър е създал през 2000 г. фирма с подобно име: Powerscourt Investments. През 2004 г. (година преди офертата на „Ен Джи Би Консултинг“ за голф комплекса) тази фирма е преименувана на Farben Investments, а на 14.10.2010 е заличена от фирмените регистри на Република Ирландия.

  – Във фирмените регистри на Ирландия и Великобритания не се открива никаква следа от така наречения Gallagher Trust, чийто представител претендира да е Николас Галахър.

  – Под името J.J. Gallagher откриваме фирма регистрирана в Ирландия, която е основана през 1976 и заличена през 2002 г. В списъка на директорите няма лице на име Томас Галахър.

  – Друга фирма със същото име J.J. Gallagher е регистрирана във Великобритания през 1995 и още е действаща. Като неин директор е посочен Антъни Кристофър Галахър.

  Заключението е, че не съществува такова мощно строително предприятие с 40 годишна история, построило 20 000 къщи, пътища, мостове и голф комплекси, с име J.J. Gallagher и с директор Томас Галахър.

  

  Другият основен инвеститор, посочен официално е Дейвид Нюмън. Той е представен в Инвестиционното предложение, като “Президент на Еврофонд Груп (Eurofund Group), който принадлежи на няколко богати британски и испански фамилии с инвестиции в Германия, Великобритания, Ирландия, Америка и Испания.”

  Интересно е, че никога не се уточнява страната, където са регистрирани “мощните” компании на инвеститорите, нито се посочват каквито и да било техни бизнес координати. Самите Галахър и Нюмън в многобройните си посещения в Поморие никога не дават на местните съветници свои визитни картички, с посочени конкретни координати за връзка и комуникация.

  Справка за подобна компания с име “Eurofund Grup” разкрива две подобни фирми. Едната е била офшорна компания, регистрирана във Флорида, закоято обаче става ясно, че от няколко години не е активна /т.е. имаме една фиктивна регистрация/. Компанията се представлява от някой си Анди Липтън, като неин регистрационен агент. Другата компания със същото име се намира в Израел и е притежание, изцяло на израелски бизнесмени и няма помен от споменатите “британски и испански фамилии”, нито от лице с името Дейвид Нюмън.

  Биволъ отправи запитвания и към другите фирми посочени в информацията за инвеститорите, както и към управата на курорите и голф комплексите, за които съдружниците от „Ен Джи Би Консултинг“ твърдят, че са изградени благодарение на техни инвестиции. До момента на публикацията не са получени отговори, но лъжливата информация предоставена от инвеститорите за Галахър баща и син е достатъчно тревожен знак, че приказките за крупната инвестиция всъщност са балон от лъжи.

  А сега накъде?

  Налице е очевиден опит за измама: мними инвеститори застават зад гръмки имена и се възползват от наивността на общинарите в малък град, за да подготвят и реализират една откровена кражба на 2000 декара земя с голям инвестиционен интерес.

  Не е известно какви документи и доказателства за състоятелност, извън апортната вноска от 600 000 евро, са предоставили Дарио Томалети и Николас Галахър в Българската Агенция за Инвестиции, за да получат сертификат на първокласен инвеститор. Въпросът може да се зададе директно на кмета на Поморие Петър Златанов, който на 31.10.2006 е получил сертификата заедно с тях от ръцете на Стоян Сталев.

  Знае се обаче, че те са били в добри отношения с властта на Тройната коалиция, защото два месеца по-късно, на 11.12.2006, успяват да заменят земеделски земи в района на Тополовград срещу 203 декара апетитни терени на морето, съседни на общинските земи апортирани в „Кабланд“. Буквално за няколко дни следата към реалните извършители на заменката се заличава чрез препродажби и дарения между бащата и тъста на Томалев и известни в Бургас и района знакови „бизнесмени“: Георги Тумпалов и синът му Никола Тумпалов, Антон Станков – Кабата и неговата майка Живка Дионисова (виж схемата).

  Шест месеца по-късно заменената земя, отстъпена от държавата с подписа на Нихат Кабил срещу 25000 лв. е препродадена за 4 100 000 евро на кипърски бизнесмени! Доста добър коефициент за ефективност на бизнес сделка. Това, което е характерно за тази сделка е, че тя е типичен пример за ограбване на държавата чрез т.нар. “заменки на земи” по времето на “Тройната коалиция”!

  За съжаление сегашното правителство на ГЕРБ, не подлага тези съмнителни сделки, от които вони на корупция и криминалитет на прокурор и на ревизия, а странно защо ги оставя без внимание, което на практика означава тяхното толериране и узаконяване. Ощетеният с милиарди обществен интерес се оказва по-незначителен от интереса на личности като Томалети и сие, или министрите на ДПС.

  Решението на поморийските общинари е първата стъпка, за да се предотврати обсебването на още 2000 декара от групата на Томалети – Томалевски. На ход е Върховна касационна прокуратура, която по данни на Биволъ вече работи по скандалната сделка в Поморие. Да се надяваме, че разследването ще разкрие и обстоятелствата около получаването на сертификата за първокласен инвеститор, който Томалев размахваше на сесията на ОбС в Поморие като държавна индулгенция от най-високо равнище за порочната схема.

  

  Източник: http://www.bivol.bg/

• Корупция и журналистика

  Автор: Йордан Матеев

  В България често се чуват мнения, че журналистите са корумпирани. (Точно както се чува и за представителите на всяка друга професия – съдии, митничари, политици, държавни служители, лекари, полицаи и т.н.).

  Оставям настрана проблема с генерализираните твърдения и се връщам на журналистите. Защо в условията на свободен медиен пазар обществото е недоволно от журналистиката, но въпреки това етичните стандарти на медиите продължават да са на относително ниско ниво спрямо медиите, с които обичаме да сравняваме – Guardian, Economist, New Work Times, Washington Post, Wall Street Journal?

  Докато бях икономически редактор във в. “Капитал” често получавах запитвания от служители на PR компании за цената на една страница интервю във вестника, или за цената на т.нар. PR текст, тоест скрита за читателя реклама. Всеки път отговарях, че няма такава цена, защото не предлагаме такава услуга, ако искат реклама да се обадят на рекламния отдел, не на редакцията. PR специалистите оставаха много изненадани. Беше очевидно, че не са чували нещо подобно от други медии.

  Преди няколко години когато бях главен редактор на българските издания на Economist от голяма PR компания ми се обадиха и поканиха журналист от медията на събитие на техен клиент в чужбина, който поема всички разходи за пътуването и престоя. Казаха, че канят общо 40 журналисти. Аз им обясних, че мога да приема поканата единствено ако те приемат, че нямам задължение да пиша статия, а ако пиша, нямам ангажимент да бъде положителна. Те отговориха, че ще ми се обадят допълнително. Когато се обадиха казаха, че за тяхно огромно съжаление местата вече са заети.

  Скоро след това в десетки медии имаше горе-долу една и съща позитивна статия за въпросния клиент, разбира се, без изрично да е посочено, че става дума за, на практика, платен текст.

  Наскоро имах възможност да попитам какво правят във сп. Forbes (”Форбс”) при следния случай: банка кани журналист от медията на събитие в чужбина като покрива всички разходи; събитието е интересно и ще бъде полезно от журналистическа гледна точка. “Отхвърляме поканата”, каза без дори да се замисли Том Пост, един от двамата управляващи редактори на Forbes. Обясних му, че в България върхът на етиката е преди да се приеме поканата и двете страни да са наясно, че не се поемат никакви ангажименти за текста. Попитах го защо постъпват така и отговорът ме изненада още повече.

  Той не се позова на етичния им кодекс, нито каза, че така е морално, или че дължат това на читателите. Каза ми, че ако приемат поканата и това стане публична информация, читателите ще загубят доверието си в списанието, а в медиите доверието е най-важно, без доверие медията изчезва.

  Тоест читателите на сп. Forbes биха наказали неетично поведение на медията и нейните журналисти. А сега да се замислим какъв ефект ще произведе излизането на подобна информация в България. Колко човека ще спрат да четат/гледат/слушат дадена медия, ако разберат за случай на неетично поведение? Според мен не много.

  Няма критична маса от българи, която да реагира и накаже неетичните медии. Дори напротив, много българи насърчават неетичната журналистика като четат/гледат/слушат медии, които са загърбили дори базисните етични стандарти, да не говорим за някакво световно ниво.

  Това, което широката публика вероятно не знае е, че има журналисти, които от години се борят за повишаване на етичните стандарти в българската журналистиката, включително за отношенията между издателите и редакцията.

  Те са постигнали немалко успехи. Но тези журналисти не са много, защото каузата е много рискова – могат да останат без работа, или, най-малкото, да не получат повишение, защото са неудобни на шефовете и издателите.

  Трябва да си голям идеалист, много добър журналист и да си сигурен, че имаш добри алтернативи, ако си загубиш работата, за да поемеш този риск. При това с ясното съзнание, че може да се постигне само частичен успех и каузата е обречена на провал в общество, което не възнаграждава етичното поведение и не наказва корупцията.

  Затова повечето български журналисти и медии ще си останат корумпирани дотогава, докато обществото отхвърли корупцията в медиите не само на думи, но и чрез своето поведение.

  –––––

  Няма къде да мърдаш, освен да смениш професията

  Автор: Иван Бакалов

  Колегата Матеев (виж статията отдолу) малко е видял в практиката си, защото е работил в “по-цивилизовани” издания. В повечето вестници положението е далеч по-трагично.

  Корупцията е на всички нива – от главния редактор до последния репортер.
  Новият издател на вестниците “Труд” и “24 часа” Любомир Павлов заяви неотдавна пред Нова телевизия:
  “За мен категорично има корупция в медиите. Във ВАЦ-овата група аз не мога нищо конкретно да кажа, защото съм чувал слухове… Аз в никакъв случай не смятам, че в “24 часа” и “Труд” корупцията е повече отколкото в другите медии, даже напротив… Има я в минимална степен, но я има. Една от причините да купя тези медии е, че те се ползват с най-голямо доверие и при тях корупцията е най-малка. Плаща се например, ще ви дам пример, това е мое мнение, пиарите на някои известни чалга изпълнители плащат, за да се публикуват повече информации и факти за тях.
  – А за някои известни чалга политици?
  – Вероятно и за тях… Виновни са издателите, защото те трябва да гарантират свобода и добро заплащане, ако ги няма тях… журналистите започват… Всеки човек естествено се поддава на такова влияние, когато трябва да храни семейство и когато му правят неприлични предложения.”

  Павлов се осмели да каже, че има корупция по отношение на чалга певиците (публикуване на пиар информации), но за политиците не се сети. А би трябвало да е наясно – от години е в политиката и медиите.

  Всъщност най-големият проблем с медиите е точно политически. Те са най-ухажвани и притискани от политици, а не от чалга певици и музикални компании. Това, че банки, мобилни оператори, фирми правят покани за пътувания или поемат разноски за разни семинари по курорти, разни измислени събития с подаръци, не е нещо различно – има го и по света. Но в цивилизования свят има регламент – журналист, който пише за туризма, може да пътува на чужди разноски при ясни условия, журналист, който пише в еди каква си област може да приема подаръци до някаква минимална стойност, но не повече и без никакви ангажименти.

  Тук няма регламент. Банки, фирми плащат на ръка да мине някое информе, или се спазаряват на високо ниво с главен редактор за някое интервю, за пиар публикации. Как се плаща това не е ясно. Цените са разтегливи. Може и да не е в брой. Преди години няколко главни редактори начело с Тошо Тошев ходиха в Лондон на мач на “Челси” по покана на един мобилен оператор. Без никакво смущение. Разбира се, за този мобилен оператор, галено наричан в интернет от потребителите Ментел, никой и лоша дума не написва във вестниците.

  Но едно е да те покани туристическа фирма, друго е да те покани президентът или премиерът с правителствения самолет да летиш без пари до някоя далечна или близка страна “да отразиш” посещението. Пресаташето на Първанов например подбира внимателно журналистите и медиите за тикава посещения, според това кой как пише за президента. Когато Първанов отлетя на посещение за Южна Америка и се повреди самолета, се видя, че той е пълен с шефове от почти всички вестници и телевизии.
  Пиар агенциите или пиар отделите на някои големи фирми дори не ухажват редакциите.
  Те просто се обаждат и казват – “Ще ви даваме по еди колко си лева на месец, на 5-о число плащаме, искаме по 1 страница пиар на месец. Ще си я разбием и на по-дребни новини.” И пращат едни скудоумни информации, в които, разбира се, са набъркани и фолкпевици и всякакви глупости, за да рекламират някакъв продукт. Уважаващо себе си издание не би пуснало. Ама те плащат. И понеже почти всички вестници са в недоимък, ги пускат.

  Лошото е, че такива глупости пускат и големи вестници, които не са опрели до такива дребни за тях пари. Една и съща идиотска новина обикаля всички вестници и дори списания – от жълтите, до тези с претенции за сериозност. Поне тези с претенциите да се постараят да измислят друг пиар, а не да пускат едно и също с останалите. Не. Карай, нали плащат.

  Но най-страшен е черният пиар. В България разни бизнесмени, въобще икономическите среди, са се научили, че просто можеш да си платиш на един вестник, на еди коя си репортерка от телевизия, и той или тя ще ти реши проблема. Ще излезе изобличителна статия за някого, ще излъчат репортаж-разследване, ще пуснат очерняща новина. Преди години описах как се опитваха да ме корумпират, като бях зам.-главен редактор на в. “Новинар” (виж тук). Нищо не се е променило от тогава.

  Има вече случаи журналистки да си заработват по някое жилище с пиар публикации за някой политик, кмет. Любопитно четиво по темата е и интервюто с бившия зам.-главен редактор на в. “Труд” Николай Стефанов (виж тук – Николай Стефанов: Като откраднеш 10 милиона, 100 хил. ще дадеш на медиите да им запушиш устата).
  Така в България се установи една плутокрация, която по-точно трябва да се нарече клептокрация. Крадат от обикновения човек (банки, мобилни оператори), или подкупват, или взимат пари под масата (политици, хора от властта, чиновници), а медиите ги прикриват и обслужват. И всички крепят системата и си разпределят пари, а истината е стъпкана и окаляна, ако се опита някой да я каже, го изкарват корумпиран, лично заинтересован или просто луд.

  Да, има и луди, които постоянно съчиняват някакви конспиративни теории, и това е като допълнение в целия свински пейзаж.
  Неотдавна гръмна скандалът с “Мадам В.”, която стана нарицателно. Много такива Мадам “В”, “Г”, “Д” и т. н. има в медиите. Няма и идея за някакво пречистване. Махането на двамата главни редактори на “Труд” и “24 часа” е своеобразно пускане на кръв, опит за промяна, но аз лично съм скептичен, че работата отива на по-добре.
  Мадам В. се възпроизвежда. Духът вече е пуснат от бутилката. Утре на мястото на Мадам В. ще дойде друг журналист, некорумпиран. И при него ще се появи бизнесмен или някой политически брокер и ще каже – колко? Защото вече са научени да си плащат на някоя Мадам. И този, некорумпираният, ще се изкуши. Или ще изпадне в сложно положение, защото най-често такива “по-едри клиенти” на медиите идват с високи протекции – я от главния редактор, я от някой нависоко.

  Корупцията в медиите е дълга приказка. Но не трябва да се обобщава. Медии и журналисти всякакви. Всеки си избира съдбата и как ще отговаря сам пред себе си.

  Източник: http://e-vestnik.bg

• Честит Осми март – Международния ден на жената!
  Всяка година, един ден в годината е отреден само на жената- на майката, на съпругата, на колежката. И този ден е 8 март.

  Започнал като политическо събитие, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях / най- вече спрямо колежките/ – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени, и на политическата, и обществени борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

  Международен ден на жената и майката – това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

  Датата е свързана с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г.  в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. По предложение на Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г., се приема всяка година, в една от първите недели на пролетта, да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност. Целта била да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Това е време, когато жените нямат избирателни права, работният им ден е 10-12 часа, а заплащането им е по-малко от това на силния пол.

  За пръв път Международният ден на жената се чества през 1911 г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г. – във  Франция и Русия.

  Обикновено на празника мъжете подаряват цветя на жените около тях – майки, съпруги, приятелки, колежки. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.

  В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти. За децата този ден е празник на мама.

  През 1977 година Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.

  Честит Осми март на всички дами, които празнуват!

  Всяка година, един ден в годината е отреден само на жената- на майката, на съпругата, на колежката. И този ден е 8 март.

  Честит Осми март на всички дами, които празнуват!

  Бъдете винаги красиви и нежни, защото ВИЕ сте това, което ни кара всяка сутрин да ставаме с мисълта, че има за какво да се живее! Приемете нашите сърдечни пожелания послучай настъпващия празник 8 Март!

  

  Бъди жена благословена
  с любов и нежност надарена
  с усмивка вечно озарена
  и с много радост наградена!

  Очите ти от щастие да греят,
  в сърцето ти любов да затрепти
  и всички птички на света да пеят,
  защото днес празнуваш ти!

  Винаги се стреми към върха, каквото и да ти струва това! Винаги се стреми към победи, каквото и да ти струва това! Бъди вдъхновителка и вълшебница, и съзидателна, и животворна сила! Бъди жена!

  Започнал като политическо събитие, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях / най- вече спрямо колежките/ – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени, и на политическата, и обществени борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

  Международен ден на жената и майката – това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

  Датата е свързана с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г.  в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. По предложение на Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г., се приема всяка година, в една от първите недели на пролетта, да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност. Целта била да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Това е време, когато жените нямат избирателни права, работният им ден е 10-12 часа, а заплащането им е по-малко от това на силния пол.

  За пръв път Международният ден на жената се чества през 1911 г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г. – във  Франция и Русия.

  Обикновено на празника мъжете подаряват цветя на жените около тях – майки, съпруги, приятелки, колежки. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.

  В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти. За децата този ден е празник на мама.

  През 1977 година Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.

  Още по темата

  International Women’s Day – March 8

  100 години 8 март: гарантиране на равно заплащане и борба с бедността

  
  

  

• 100 години 8 март: гарантиране на равно заплащане и борба с бедността

  Във връзка със 100-годишнината на Международния ден на жената, във вторник, 8 март, Парламентът ще обсъди и гласува две резолюции, първата от които засяга проблема с равенството между половете, а втората – борбата с бедността сред жените. Докладчик за равенството между половете е българският евродепутат Мария Неделчева (ЕНП).

  Към 11.30 часа местно време председателят на ЕП Jerzy Buzek, председателят на ЕК Jose Manuel Barroso и държавният секретар на Унгария по европейските въпроси Enikő Győri ще вземат думата, последвани от председателя на парламентарната комисия за права на жените Eva-Britt Svensson (ЕОЛ/СЗЛ, Швеция), и лидерите на политическите групи.

  Във връзка със 100-годишнината на Международния ден на жената, във вторник, 8 март,  Европейският парламент ще обсъди и гласува две резолюции, първата от които засяга проблема с равенството между половете, а втората – борбата с бедността сред жените. Докладчик за равенството между половете е българският евродепутат Мария Неделчева (ЕНП).

  Към 11.30 часа местно време председателят на ЕП Jerzy Buzek, председателят на ЕК Jose Manuel Barroso и държавният секретар на Унгария по европейските въпроси Enikő Győri ще вземат думата, последвани от председателя на парламентарната комисия за права на жените Eva-Britt Svensson (ЕОЛ/СЗЛ, Швеция), и лидерите на политическите групи.

  В 12 часа ще се проведе пресконференция, участие в която ще вземат председателят на ЕП, еврокомисарят по правосъдието, основните права и гражданството Viviane Reding и председателят на комисията по права на жените.

  В рамките на същия ден, от 14.00 часа ще започне конференция за журналисти с участието на европейски депутати и външни експерти. Те ще дискутират възможностите за увеличаване на броя на жените на лидерски позиции (например чрез въвеждане на специални квоти), като ще разгледат постижения в областта до момента и бъдещите стъпки в тази насока. Конференцията ще се състои в зала WIC 200.

  Всички европейски политики трябва да са насочени към равенство между половете, смятат евродепутатите, като в същото време те подчертават, че ако заетостта, непълното работно време и продуктивността при мъжете и жените се изравнят, то БВП ще се увеличи с 30%.

  
  

  Премахване на неравенствата между половете

  Сред основните проблеми, засегнати в годишния доклад за равенството между мъжете и жените през 2010 г. (с докладчик Мария Неделчева), са необходимостта от ограничаване на неравенствата в заплащането между двата пола и включването на жените в процеса на вземане на решения. Освен това е подчертана нуждата от подобряване на условията във връзка с отпуските по майчинство и грижите за децата.

  Едва 3% от големите компании са ръководени от жени. Затова страните членки трябва да въведат ефективни мерки, каквито са квотите, за да осигурят по-добро представителство на жените в големите компании, котирани на борсата, както и в управителните съвети на предприятията като цяло, смятат евродепутатите. Според тях позитивен пример в тази насока е Норвегия, където от 2003 г. успешно се прилага политика на квоти, като такива политики прилагат също Испания и Франция. Членовете на ЕП призовават също така за предприемането на законодателни мерки за определяне на задължителни цели, които да гарантират равно представителство на мъжете и жените; в това отношение са необходими повече усилия на европейско, национално, регионално и местно равнище.

  „Един от най-големите успехи през последните години е, че целта за равенство между половете влезе във всички политики. Това е, което ни движи напред. В която и област да работим, налице е червената светлина, която ни показва дали сме се отклонили от тази цел за равенство. Очевидно е, че тази рамка не е достатъчна, необходимо е да се предприемат конкретни и целенасочени мерки“, коментира докладчикът за равенството между половете Мария Неделчева.

  Изкореняване на бедността

  През 2008 г. 85 милиона европейци живеят под прага на бедността и 17% от всички жени в 27-те страни на ЕС са класифицирани като живеещи в бедност, отбелязват депутатите. Европейският парламент призовава държавите членки да отразят в своите планове за възстановяване от рецесията въпросите за равенството между половете чрез насърчаване на заетостта при жените, се посочва в резолюцията за бедността сред жените, изготвена от Rovana Plumb (С&Д, Румъния). Депутатите подчертават още, че е от решаващо значение да се реформират макроикономическите и социалните политики, както и политиките по заетостта, с цел да се гарантират минималните доходи и наличието на икономическа и социална справедливост по отношение на жените.

  8 март ще бъде отбелязан и в пленума в Страсбург: След обсъждането на докладите на Мария Неделчева (за равенството между жените и мъжете за 2010 година) и Rovana Plumb (бедността сред жените в Европейския съюз) Европейският парламент ще отбележи Международния ден на жената в пленарната зала в Страсбург.

  Още по темата

  International Women’s Day

  ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
• INTERNATIONAL WOMEN’S DAY (8 March)

  Celebrate the 100th anniversary of International Women’s Day

  Each year around the world, International Women’s Day (IWD) is celebrated on March 8. Hundreds of events occur not just on this day but throughout March to mark the economic, political and social achievements of women. Organisations, governments and women’s groups around the world choose different themes each year that reflect global and local gender issues. 8 March 2011 – Today marks the 100th anniversary of International Women’s Day, which was observed for the first time in Austria, Denmark, Germany and Switzerland in 1911. The Day recognises that securing peace, social progress and the full enjoyment of human rights requires the active participation, equality and development of women. It also acknowledges the contribution of women to the strengthening of international peace and security.

  Theme for International Women’s Day 2011:
  Equal access to education, training and science and technology: Pathway to decent work for women.
  International Women’s Day has been observed since in the early 1900’s, a time of great expansion and turbulence in the industrialized world that saw booming population growth and the rise of radical ideologies. 
  The new millennium has witnessed a significant change and attitudinal shift in both women’s and society’s thoughts about women’s equality and emancipation. Many from a younger generation feel that ‘all the battles have been won for women’ while many feminists from the 1970’s know only too well the longevity and ingrained complexity of patriarchy. With more women in the boardroom, greater equality in legislative rights, and an increased critical mass of women’s visibility as impressive role models in every aspect of life, one could think that women have gained true equality. The unfortunate fact is that women are still not paid equally to that of their male counterparts, women still are not present in equal numbers in business or politics, and globally women’s education, health and the violence against them is worse than that of men.
  However, great improvements have been made. We do have female astronauts and prime ministers, school girls are welcomed into university, women can work and have a family, women have real choices. And so the tone and nature of IWD has, for the past few years, moved from being a reminder about the negatives to a celebration of the positives.
  Annually on 8 March, thousands of events are held throughout the world to inspire women and celebrate achievements. A global web of rich and diverse local activity connects women from all around the world ranging from political rallies, business conferences, government activities and networking events through to local women’s craft markets, theatric performances, fashion parades and more.

  IWD is now an official holiday in Afghanistan, Armenia, Azerbaijan, Belarus, Burkina Faso, Cambodia, China (for women only), Cuba, Georgia, Guinea-Bissau, Eritrea, Kazakhstan, Kyrgyzstan, Laos, Madagascar (for women only), Moldova, Mongolia, Montenegro, Nepal (for women only), Russia, Tajikistan, Turkmenistan, Uganda, Ukraine, Uzbekistan, Vietnam and Zambia. The tradition sees men honouring their mothers, wives, girlfriends, colleagues, etc with flowers and small gifts. In some countries IWD has the equivalent status of Mother’s Day where children give small presents to their mothers and grandmothers.

  What Happens Each Year

  IWD has been ear-marked to applaud and celebrate the achievements of women of the past, present and future, in areas of economy, social life politics or science.

  On this day a web of activities connect women around the world. They range from rallies, conferences and other net-working events on an international level to local crafts bazaars, gatherings, fashion parades and camps that are held to show case women and their causes.

  Some Achievements

  • Women are steadily working towards equal rights and equal opportunities and there seems to be a commendable improvement.

  • More NGOs are addressing women and their causes.

  • Women are politically more active now and therefore more women- friendly laws have been formed.

  • Women leadership has increased right from grass root levels.

  • Education of women is, by far, at its best.

  • The management of women’s health has vastly improved. 6000 communities across Africa have abandoned female genital mutilation.

  Global Data

  • The ratio of girls’ to boys’ enrolment has steadily improved, reaching 97 girls per 100 boys at primary level, 96 girls per 100 boys at secondary level and 108 women per 100 men at tertiary level in 2008.

  • In 2007, 72 million children of primary-school age were out of school, 54 percent of whom were girls. Similarly, 54 percent of the 71 million adolescents who were out of school in 2007 were girls.

  • Women make up nearly two thirds of the world’s 759 million illiterate adults.

  • At the tertiary level, women now dominate in some sub-fields of science, particularly life sciences and social sciences. Less progress has been made in engineering. In 2007, the global median share of female university students was 21 percent in engineering, manufacturing and construction.

  • Female labour force participation was estimated to be 52.6 percent in 2008, compared with a male participation rate of 77.5 percent.

  • Among the 20- to 24-year-old population, women continue to lag behind men in labour force participation in all regions.

  • On average, across 121 countries with available data, women account for 29 percent of researchers, and only 15 percent of countries have achieved gender parity.

  Sources: UNESCO Global Gender and Education Digest, 2010, World Bank.

  What Happens Each Year

  IWD has been ear-marked to applaud and celebrate the achievements of women of the past, present and future, in areas of economy, social life politics or science.

  On this day a web of activities connect women around the world. They range from rallies, conferences and other net-working events on an international level to local crafts bazaars, gatherings, fashion parades and camps that are held to show case women and their causes.

  Some Achievements

  • Women are steadily working towards equal rights and equal opportunities and there seems to be a commendable improvement.

  • More NGOs are addressing women and their causes.

  • Women are politically more active now and therefore more women- friendly laws have been formed.

  • Women leadership has increased right from grass root levels.

  • Education of women is, by far, at its best.

  • The management of women’s health has vastly improved. 6000 communities across Africa have abandoned female genital mutilation.

  Global Data

  • The ratio of girls’ to boys’ enrolment has steadily improved, reaching 97 girls per 100 boys at primary level, 96 girls per 100 boys at secondary level and 108 women per 100 men at tertiary level in 2008.

  • In 2007, 72 million children of primary-school age were out of school, 54 percent of whom were girls. Similarly, 54 percent of the 71 million adolescents who were out of school in 2007 were girls.

  • Women make up nearly two thirds of the world’s 759 million illiterate adults.

  • At the tertiary level, women now dominate in some sub-fields of science, particularly life sciences and social sciences. Less progress has been made in engineering. In 2007, the global median share of female university students was 21 percent in engineering, manufacturing and construction.

  • Female labour force participation was estimated to be 52.6 percent in 2008, compared with a male participation rate of 77.5 percent.

  • Among the 20- to 24-year-old population, women continue to lag behind men in labour force participation in all regions.

  • On average, across 121 countries with available data, women account for 29 percent of researchers, and only 15 percent of countries have achieved gender parity.

  Sources: UNESCO Global Gender and Education Digest, 2010, World Bank.

  Честит Осми Март – Международен ден на жената

  100 години 8 март: гарантиране на равно заплащане и борба с бедността

  ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

  
• Ползата от постите

  Привържениците на постите не са малко, ползите от постите – също. Но какво точно се случва с тялото при отказа от определен вид удоволствия? Каква например е ползата при спирането на месото и секса?

  Днес е началото на Великия пост. Той е най-строг и най-продължителен и започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания. Германският експерт по храненето Свен-Давид Мюлер обяснява как реагира тялото на продължителното въздържание:

  Какво се случва при прекратяване на консумацията на алкохол?

  

  В Германия се изпиват сред по 10 литра чист спирт годишно. Алкохолът е отровен, може да предизвика заболяване от рак. Той съдържа много калории, в тялото се разгражда в мазнини, натоварва черния дроб, вреди на панкреаса и на мозъка. Ако спрете да поемате тази отрова, само след няколко дни черният дроб започва да се възстановява /в зависимост от изпиваното преди това количество/, след няколко седмици започва да намалява и наличието на мастна тъкан. Така се предотвратява и настъпването на цироза. При странични явления при отказа от алкохол /като треперене или агресивност/ трябва да се потърси медицинска консултация.

  Какво става, когато се спре пушенето?

  В Германия се изпушват точно по 1400 цигари на жител годишно. Тютюнът е основният причинител на рака на белите дробове и на инфаркта, води до появата и на други видове рак. А ето и какъв е ефектът от спирането на пушенето: само 20 минути след последната цигара кръвообращението на ръцете и краката се подобрява, след два дни се връщат пълноценно обонянието и вкусът. След две седмици започва стабилизацията на белите дробове. А и зависимостта на тялото от никотина като цяло след две седмици е преодоляна.

  Какво се случва с тялото при отказ от месото?

  

  Германците изяждат средно по 60 килограма месо годишно. Месото съдържа много наситени мастни киселини, холестерин /който може да причини атеросклероза/, както и пикочни киселини, които пък могат да доведат до подагра. Ако не ядете месо, ще предотвратите възникването на заболявания на сърдечно-съдовата система, а и намаляването на теглото облекчава организма. Първите признаци на отслабване обаче ще се появят след 3-4 седмици.

  Докъде води отказът от захар?

  Германците поемат по 80 грама захар дневно. Захарта повишава комфорта, тъй като внася бързо енергия в тялото. Но високото съдържание на калории и излишната енергия се превръща в мазнини, натоварва се черният дроб, нарастват стойностите на мазнина в кръвта, което води до атеросклероза. При отказ тези стойности спадат само след няколко дни. „Копнежът“ за захар обаче намалява едва след месец. За седем седмици на тялото ще се спестят почти 4 кг захар /15 700 калории/, то ще отслабне с 2,5 килограма.

  Ако се прекрати пиенето на кафе?

  Германците използват по 6,6 килограма кафе годишно. То товари стомаха, повишава кръвното налягане. Кофеинът може да доведе до лека зависимост. При стоп на кафето повишеното кръвно налягане скоро спада, стомахът също се възстановява. Отказът от кофеин може да причини известно главоболие.

  А отказът от секс?

  

  Сексът няма „лоши“ странични явления, точно обратното – отразява се балансиращо и положително, стимулира кръвообращението. Въпреки това фазите на въздържание не са непрепоръчителни. Съзнателното спиране на секса е ефективна тренировка за владеенето на духа и тялото. И следващият плюс – съзнателният отказ се отразява много съживяващо на партньорството – при положение, че е определена крайна дата за въздържанието. Експертът Мюлер препоръчва и следното – въздържанието да не е повече от осем седмици, тъй като в противен случай ще спадне нивото на хормоните.

  www.dw-world.de  Б. Михайлова/В. Шопов

  Още по темата

  Начало на Великденските пости

  Първа седмица на Великия пост

  March 6 – Shrovetide (mobile) – Сирни заговезни

  Месни заговезни
• Първа седмица на Великия пост
  Първата седмица на строгия пост се нарича Тодорова, Тримирна, гладна, глуха, суха, кукерска неделя. В народните представи тази седмица е лоша и опасна за здравето на хора и добитък. Смята се, че тя е сестра на Русалската неделя и на Мръсните дни. Близка по значение е Сирната седмица.

  Кукерите през Сирната или през Тодоровата седмица в Източна България по къщите обикалят кукерски дружини, съставени от мъже и ергени. Всички кукери са облечени в обърнати наопаки кожуси или в специално ушити костюми от кози и овчи кожи, а на главите си носят рогати маски, украсени с изкуствени бради. Целта на всички е да изглеждат колкото се може по-страшни и ужасни, за да уплашат злите сили и те да избягат надалеч. Всеки кукер е опасал кръста си с колан със звънци и хлопки, та когато шествието минава по улиците, да се чувава оглушително дрънчене и звънтене. Не стига това, ами в този карнавал са ангажирани и селските свирачи. По време на кукерските празници кукерските дружини изнасят цели представления. Целта на цялата тази дандания е прогонването на нечистите сили и предизвикването на плодородие. Всеки кукер носи дървена калъчка или сабя, с боядисано с кървавочервена боя острие, оформено като фалос. С тези оръжия кукерите бодат и удрят младите жени, за да раждат. Кукерите изнасят цяло представление, по време на гоето хората ги даряват с различни хранителни продукти. С част от тях кукерите си устройват трапеза, а останалото продават на търг, спечелените от продажбата пари даряват на училищното или на църковното настоятелство.

  Първата седмица на Великия пост, както и последната, се отличава с особена строгост, а богослужението – със своята продължителност.

  Първата седмица на строгия пост се нарича Тодорова, Тримирна, гладна, глуха, суха, кукерска неделя. В народните представи тази седмица е лоша и опасна за здравето на хора и добитък. Смята се, че тя е сестра на Русалската неделя и на Мръсните дни. Близка по значение е Сирната седмица.

  Кукерите през Сирната или през Тодоровата седмица в Източна България по къщите обикалят кукерски дружини, съставени от мъже и ергени. Всички кукери са облечени в обърнати наопаки кожуси или в специално ушити костюми от кози и овчи кожи, а на главите си носят рогати маски, украсени с изкуствени бради. Целта на всички е да изглеждат колкото се може по-страшни и ужасни, за да уплашат злите сили и те да избягат надалеч. Всеки кукер е опасал кръста си с колан със звънци и хлопки, та когато шествието минава по улиците, да се чувава оглушително дрънчене и звънтене. Не стига това, ами в този карнавал са ангажирани и селските свирачи. По време на кукерските празници кукерските дружини изнасят цели представления. Целта на цялата тази дандания е прогонването на нечистите сили и предизвикването на плодородие. Всеки кукер носи дървена калъчка или сабя, с боядисано с кървавочервена боя острие, оформено като фалос. С тези оръжия кукерите бодат и удрят младите жени, за да раждат. Кукерите изнасят цяло представление, по време на гоето хората ги даряват с различни хранителни продукти. С част от тях кукерите си устройват трапеза, а останалото продават на търг, спечелените от продажбата пари даряват на училищното или на църковното настоятелство.

  07. Март, понеделник, Велики пости, Тодорова неделя

  Св.свщмчци Василий, Ефрем и Капитон.

  Чист понеделник, Песи понеделник, Кукеровден се тачи за предпазване от бяс. На места на този ден празнуват за предпазване от мишки и змии. Обикновено понеделникът се смята за късметлия ден, но Песи понеделник прави изключение. В Източните Родопи наричат деня „похлупен“, защото хората вярват, че на този ден дядо Господ „затваря душите на мъртвите“. Това е и първият ден от тримиренето. На Чист понеделник започват кукерските игри.

  08. Март, вторник, Велики пости, Тодорова неделя

  Преп. Теофилакт, еп. Никомидийски.

  Лош, Черен, Глух, Усовски вторник. Той се смята за най-лошият от всички вторници през годината. Хората се страхуват, че роденото на този ден дете ще бъде нещастно. Денят се тачи за предпазване от суша и устрел по домашните животни.

  Международен ден на жената и майката. На 08.03.1910 година в Копенхаген жените-социалистки организират своя пръв публичен протест срещу подчиненото положение на жените по света.

  

  09. Март, сряда, Свети Четиресе, Младенци, Велики пости

  Свети 40 мъченици Севастийски. Мчк Исихий.

  Луда, Тримирна, Преговяла сряда. Последен ден от тримиренето. Тримирилите се комкат в черква и канят на постна трапеза в дома си свои връстници. Денят се тачи за предпазване от лудост.

  10. Март, четвъртък, Велики пости

  Св. мъченици Кодрат и Галина

  Празнуват Галя и Галина.

  Въртолома, Въртоглав четвъртък. Жените не въртят чекрък, не мотаят с мотовилка, не навиват прежда, като предпазна мярка срещу въртоглавие при хора и добитък. Раздават прекаден хляб за здраве. От този хляб слагат в кърмилото на животните, като запазват една част от него за лек против шемет през годината.

  11. Март, петък, Велики пости

  Св. Софроний Ерусалимскии. Св. Софроний Врачански.

  Шамотен петък. Смята се за един от дванадесетте най-лоши петъци през годината. Жените не се мият, не се решат (в недалечното минало плитките са били традиционна

  прическа), не похващат вретена.

  

  12. Март, събота, Тодоровден, Велики пости

  Преп Теофан. Св. Григорий Двоеслов.

  Преп. Симеон, Нови Богослов.

  Името Теодор (Тодор) идва от гръцки език и означава „божи дар“.

  Празнуват Теодор, Теодора, Тодор, Тодорка, Дора, Божидар, Божидара, Тотка, Тотьо.

  13. Март, неделя, Велики пости Свети Никифор.

  Името Никифор идва от гръцки език и означава „победоносец“. Празнуват Никифор и Победа.

  Първа неделя на Великия пост  – Тържество на Православието. В първия неделен ден от Великия пост се извършва тържество в памет на възстановяването на почитта към светите икони. Със смъртта на последния император-иконоборец Теофил било сложен край на тази голяма ерес в християнския Изток. Съпругата на Теофил св. царица Теодора, заедно със св. патриарх Методий незабавно възстановили иконопочитанието, потвърдено още на Седмия Вселенски събор.

  В неделята след Тодоровден хората устройват Тодорова патерица – наказание за всички, които не са спазили празника.

  През целия Великденски пост риба се разрешава два пъти – на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница.

  Първа седмица * От понеделник до събота включително – строг пост (растителна храна без олио и вино) В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.

  Втора седмица Сряда и петък – строг пост. Събота и неделя – олио и вино. На Благовещение се разрешава и риба.

  Трета седмица (Кръстопоклонна) От понеделник до петък включително – строг пост. Събота и неделя – олио и вино.

  Четвърта седмица Както втората

  Пета седмица Както втората

  Шеста седмица Както втората В събота (Връбница) – риба, хайвер или други безгръбначни животни.

  Страстна седмица От понеделник до събота включително – строг пост. Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.

  Още по темата

  Начало на Великденските пости

  Ползата от Постите

  March 6 – Shrovetide (mobile) – Сирни заговезни

  Месни заговезни
• Великденският (Великият) пост

  От днес започват 40-дневните Великденски пости. Това са най-дългите пости в годината –  седем седмици – от Сирни Заговезни до Велика събота, която тази година се пада на 23 април. Тази година Великден е на 24 април.

  Подготовката за Великденския пост започва три седмици по-рано. Вчера  със Сирни Заговезни и обичая Прошка, завърши третата подготвителна седмица. На Сирни заговезни се консумират млечни храни и яйца. Обичаят изисква да се поднесат баница със сирене, мляко с ориз, варени яйца, бяла халва с орехови ядки, риба.

  Великият пост е и най-важният, и най-древният от всички пости, подготовка за главния православен празник – светлото Христово Възкресение. Повечето хора вече не се съмняват в благотворното влияние на поста върху душата и тялото на човека. Постът като вид диета се препоръчва дори от светските лекари – те отбелязват благотворното въздействие на временното въздържане от животински белтъци и мазнини върху организма. И все пак смисълът на поста съвсем не е в това – да поотслабнем или да се попречистим телесно. Св. Теофан Затворник нарича поста „спасителен лечебен курс за душите, баня за умиване от всичко вехто, невзрачно, нечисто“. Според православната традиция постите се извършват в памет на 40-дневния пост на Исус Христос, за очистване на телата и душите, и достойна подготовка за посрещане на най-големия празник на Православието – Възкресение Христово, Великден.

  По време на поста всяка седмица е посветена на някакво събитие или личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние:

  – През първата от Великденския пост ограниченията са по-строги, а  богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирони и се празнува Тодоровден. През царуването на византийския император Юлиан Отстъпника, светецът се явил насън на епископа на Антиохия и го предупредил, че нечестивият владетел е наредил да се наръсят продуктите на пазара с кръв от идоложертвени животни. За да не съгрешат християните, през цялата седмица не трябвало да купуват нищо, а да се хранят само с варено жито.

  – През втората седмица се чества св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.

  – Третата седмица е посветена на Св. Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.

  – Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол.

  – В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята – преп. Мария Египетска, ярък пример за покаяние и обръщане на голям грешник.

  – Съботата от шестата седмица (Лазаровден) е посветена на възкресението на Лазар, брат на Марта и Мария от Витания. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.

  – Шестата неделя (Цветница или Връбница) е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха. Според евангелията Месията влязъл в града на осел, а хората го посрещнали с почести като цар и разстлали пред него дрехите си и клонки от дърветата наблизо (няколко дни по-късно същите хора крещели: ‘Разпни го!’).

  Какво казват медиците за постенето?

  От медицинска гледна точка постът е идеално балансирана система за здравословно хранене. Често хората се хранят нерационално, като претоварват организма си с белтъчини (набавени най-вече с месо и месни продукти). Временното ограничение (в количествен и качествен аспект) на храната кара организма да работи ‘на по-малки обороти’. Освен че тялото се изчиства от токсини, то се пренастройва по-лесно към смяната на сезоните и към преминаването към друг тип хранене.

  Менюто, в което преобладават зърнените храни, зеленчуците, гъбите и плодовете, е изключително полезно и здравословно. Изцяло се изключват месните и млечните продукти, птици, яйца – всички белтъчини с животински произход. Риба може да се яде в определени дни, растителни мазнини – само в събота и неделя. Въпреки това, в постната храна се съдържат всички хранителни вещества, необходими за поддържането на нормална жизнена дейност. Основни източници на белтъчини са соята, граха, фасула, лещата, нахута; на въглехидрати – ръжения хляб, картофите, цвеклото, ориза, елдата; витамини се съдържат в картофите, прясното зеле, репичките, салатите, зеления лук, цитрусовите плодове.

  Великденският пост се пада по време, когато тялото изпитва остра нужда от витамини и минерали. Затова се препоръчва приемането на витамини и шипков и зелен чай. Най-опасен е недостигът на витамин В1, от който отслабва нервната система. Този витамин се съдържа в бобовите и житни храни (зародиш, ръжен хляб, пшеничен пълнозърнест). Храната може да се посоли малко повече. Недостигът на сол води до разстройство на работата на сърдечния мускул, слабост и световъртежи. Желязото също е необходимо за правилното функциониране на организма и се набавя, заедно с белтъчини, чрез гъби (най-вече манатарки). В меда се съдържат цял спектър от необходими вещества: желязо, магнезий, мед, хлор, калций, натрий, фосфор, алуминий и др. Две чаши прясно изцеден сок на ден зареждат с витамини и подпомагат перисталтиката.

  И така, постът не е диета, а важна част от живота на всеки вярващ. Той е съпроводен с молитва.

  Постът не е вреден за тялото, дори напротив – така то се пречиства от токсини и става по-устойчиво към заболявания и инфекции.

  Постът показва, че човек има нужда от съвсем малко неща, за да живее; здравето му зависи не от изискани и сложноприготвени ястия, а от обикновени храни и напитки.

  Постът много скоро показва пороците и страстите, които господстват в човешкото сърце, това, което плътта обича най-много.

  Постът прави хората по-склонни да се молят и да размишляват за Бога. ‘Който пости, той с добър дух се моли’ – Йоан Златоуст.

  Четете още

  Първа неделя на Великия пост – Неделя на Православието

  Свети Четиридесет Мъченици (Младенци)- 9 март

  Тодоровден

  Първа седмица на Великия пост

  Ползата от Постите

  March 6 – Shrovetide (mobile) – Сирни заговезни

  Месни заговезни
• Е. Сугарев: Ще напусна България не от страх, а от отвращение

  Има намеци за това, че сделка между Ал. Петров и Б. Борисов е възможна. Фигурата на Алексей Петров винаги е свързана с преговори между мафията и властта. Безпокои ме силната непоследователност на Бойко Борисов по отношение на руските енергийни проекти.

  – Г-н Сугарев, настина ли ще напуснете България, ако правителството не се справи с така наречения Октопод?

  – Ако Октопода не бъде осъден и ако правителството отстъпи пред неговите искания, ще бъда принуден да си търся друга родина. Ще напусна България не от страх, а от отвращение.

  – А не се ли страхувате, че преди това Алексей Петров би могъл да ви притиска, да се опита да ви отмъсти за позицията ви?

  – Разбира се, че съществува такава възможност. Но аз съм свикнал да поемам рискове. По-важното е, че начинът по който се действа и липсата на справедливост в България са доста противни. Гнус ме е да живея в такава страна.

  – Щом допускате възможността Октопода да остане ненаказан, вероятно смятате, че Бойко Борисов е направил сделка с Алексей Петров?

  – Аз не знам дали е извършена сделка с Алексей Петров, или не. Но смятам, че ако има такава, много бързо ще си проличи. Във всеки случай обаче има намеци за това, че такава сделка е възможна. За пример ще дам изказването на Бойко Борисов, според когото от войната между него и Алексей Петров и двамата губят, но печели трети. Друг пример е оставката на председателя на ДАНС Цветлин Йовчев, пример, ако щете, е и това, че на последното събрание на Народното събрание Бойко Борисов изказа едно много странно и абсолютно невярно мнение за АЕЦ „Белене”. Ето това са индиректни намеци за възможността за сделка, но най-явно ще се види дали има такава, когато разберем как се развива делото на Алексей Петров.

  – Какво в позицията на премиера относно АЕЦ „Белене” ви безпокои?

  – Бойко заяви, че ако не бъде построена АЕЦ „Белене”, след 15 години държавата едва ли не ще фалира, че електричеството ще стане многократно по-скъпо. А това не е вярно поради една много проста причина – с развитието на българската икономика разходът на електроенергия следва да намалява, а не да се увеличава, тъй като ние сме най-енергоемката страна в Европа. За производството на единица продукция ние харчим в пъти повече, отколкото нормалните европейски страни. Тоест бъдещето на енергетиката е по-скоро свързано с енергоспестяващи технологии, отколкото за строене на нови ядрени централи. Освен всичко това не е ясно какво ще правим този излишен ток, който ще се добива от “Белене”. Сега може да го продаваме, но когато бъде завършена тази атомна централа, в съседните страни също ще бъдат завършени такива и ще се окажем без пазар за тази продукция. Това, което мен ме безпокои, е много силната непоследователност на Бойко Борисов по отношение на руските енергийни проекти. Той веднъж казва – не, ние няма да строим “Белене” на тази цена, друг път казва – да, трябва да строим, защото ще фалира икономиката. Къде е истината?

  – А как разчитате репликата на Борисов, че от войната му с Алексей Петров ще спечели трети?

  – Като знак, че може да се преговаря, вместо да се водят битки. Защото освен всичко имаше и други сигнали в това отношение. Примерно решението, което беше взето директно от министър-председателя заедно с министъра на правосъдието за това как да се реагира по отношение на различните СРС-та. Взеха решение, че оттук-нататък вече министърът на вътрешните работи да няма никакво отношение към тях. Това очевидно също е жест към всички, които крещят – Долу Цветанов! Махнете Цветанов! Назначаването му за шеф на предизборния щаб на ГЕРБ може да се тълкува и като стъпка към елегантното отнемане на изпълнителната власт от този човек. Вероятно перспективата е известно време да бъде зает с правене на избори, а след това да остане само вицепремиер, без да бъде министър и без да има нищо общо с изпълнителната власт. Всичко това, като се има предвид силният прицел именно върху Цветанов, може да се тълкува като оферта – дайте да преговаряме, стига сме се карали, стопирайте скандалите, аз ще направя нужното, което трябва да се направи и за което вие толкова се натискате.

  – Бойко Борисов имаше шанс да пребори паралелната власт, но като че ли ще изпусне този шанс?

  – За съжаление е така. Това всъщност е второто правителство, което имаше всички шансове да се пребори с паралелната власт. Първото беше на Иван Костов. И те не успяха да се преборят. Оказва се, че паралелната власт в България се оказва нещо непобедимо. Става дума за хора, които уреждат нещата през съдебната система, уреждат свои корупционни сделки през изпълнителната и законодателната власт и изобщо управляват страната по странен и потаен начин и по модели, които са близки на мрежата, останала от бившата ДС.

  – Определихте БОРКОР като сделка, измама, политическо менте?!

  – Че става дума за сделка, е очевидно. Когато през януари за пръв път се спомена за тази поредна безсмислена институция, засилила се да пребори корупцията, вътрешният министър Цветан Цветанов определи нейната цел така: „Най-основното е извеждането на около 100-150 човека, които да бъдат от всички ведомства, като администрация, да можем да работим за всички порочни практики, които са реализирани в старото управление на българското правителство, и да можем да предотвратим подобни корупционни практики и схеми”. Три седмици по-късно се оказа, че порочните практики и схеми, реализирани от старото управление, ще бори в качеството си на зам.-шеф Петко Сертов, назначен от същото това старо управление за председател на ДАНС. Иначе казано, за параван на Алексей Петров, под чието реално ръководство най-мощната тайна служба в България се превърна в нещо средно между политическа полиция и орган, който координира и ръководи не само “корупционните практики и схеми”, но и самата организирана престъпност: например договаря преразпределението на територии и следи контрабандните канали да бъдат в “правилните” ръце. Нещо повече – вторият зам.-шеф на измислицата БОРКОР се оказа не друг, а Елеонора Николова, която според премиера се ползвала с “безспорен авторитет” в полето на център-дясното. Тъкмо в средите на десницата Николова отдавна не е никакъв авторитет, а е нещо като пеперудка, която прелита от партия в партия, за да кацне най-сетне като кандидат-депутат в РЗС: партията, която и според Бойко Борисов е креатура на ДАНС и публично лице на българския Октопод. Абсурдната логика на тези назначения е, че (според премиера) Сертов бил се ползвал с доверието на левицата, а Николова – на десницата. Така щяло да се получи консенсус сред политическите сили за подкрепа на новата структура.

  – Премиерът светкавично се освободи и от Цветелин Йончев?

  – Цветелин Йончев постъпи достойно, защото, когато започнат да те обвиняват, това е достойният начин за реагиране. Но тук има едно друго обстоятелство, което мен ме тревожи. Цончев беше офицерът, който ръководеше отдела за Русия в българското контраразузнаване. Той е първият човек, който се бореше с руските шпиони в България. Преди това никой не си помисляше да се занимава с руските служби у нас. Да не забравяме, че по традиция те бяха и хората, които определяха дейността и на нашите тайни служби. ДС винаги е била нещо като филиал на КГБ. Освобождаването на Йончев може да се разчете като жест към руската страна, особено в този напрегнат в геополитическо отношение момент, в който се решава дали ще се подпише протоколът, с който “Белене” е необратим.

  – Според някои анализатори Алексей Петров държи с компрометираща информация Бойко Борисов?

  – Истина е, че Алексей Петров е поддържал структури, които на практика дублират структурите за подслушване и за набиране на компрометираща информация в МВР. Човекът, който беше арестуван заедно с него (майор Николай Начев) преди беше зам.-началник на НСС. Той настина е опитен човек в това отношение. По негова инициатива са създадени предишните скандални подслушвания, които разтресоха България. Например разработката ГНОМ. Малко хора знаят, че тя е на Николай Начев. Така че имаме насреща си един човек, който съзнателно събира компрометираща информация за всеки независимо от това дали в момента той е в приятелски отношения с него, или са врагове. За него винаги е добре да притежава подобни файлове, така че да може да си послужи с тях в определен момент. Но какво е събрал до момента Петров за Бойко, е трудно да се прецени.

  – Бойко сам признава, че като кмет на София е поискал помощ от Алексей Петров при кризата с боклука в столицата?

  – И вероятно я е получил. В крайна сметка за никого не е тайна, че хората, които контролираха боклуците в София, принадлежаха с пълна сила към подземния свят. Почти навсякъде по света бизнесът с боклука се държи от мафията. „Боклукът” е една от най-чувствителните точки в големите градове и източник на сериозни печалби. И второ, за да клекнат пред тях официалните власти, трябва само да спират да им изнасят боклуците. Затова мафията има интерес за се занимава с бизнеса с боклука.

  – И в този случай Бойко е потърсил точния човек, който да му разреши проблема?

  – Фигурата на Алексей Петров винаги е свързана с такива преговори между мафията и властта. Неговата функция е да е посредник между официалната власт и подземните, престъпни структури още от времето, когато беше дясна ръка на главпрокурора Никола Филчев. Тогава именно са се уреждали разни неща, свързани със съдебната власт и интересите на мафията чрез неговото посредничество, от което е печелил достатъчно добре.

  – Защо никой не пита за хонорарите от три милиона на Алексей Петров?

  – За хонорара на Ахмед Доган се изписаха тонове мастило и се изприказваха хиляди приказки, а за хонорарите на Петров, които са също от консултантски услуги, никой никакви въпроси не задава! Прилага се различен аршин към различни хора в зависимост от политическите и икономически интереси и местата им в йерархията на властта в момента която заемат. Забележете, че в случая с Цветан Цветанов стигнаха до смешната ситуация да пресмятат колко биха похарчили тъстът и тъщата му – за режийни разходи, за храна. А никой не си задава въпроса – откъде Алексей Петров е натрупал толкова много пари, че иска да съди държавата за нанесени щети в размер на 100 милиона лева. Откъде са дошли тези 100 милиона лева? Може би от възнагражденията му като офицер под прикритие ли? Нищо подобно! Силно се съмнявам в това. 100 милиона лева – това са сериозни щети. Като тук става дума за щети, а не за стойността на акциите или на собствеността, която притежава! Която собственост би трябвало да бъде в пъти по голяма като цена.

  – Ще смачкат ли Цветан Цветанов?

  – За съжаление може и така да се случи. По-скоро бих казал, че елегантно ще го отстранят – стъпка по стъпка и малко по малко. Това е, от което се опасявам. Не бих искал да пригласям на всички от Алексей Петров, през Георги Първанов, до Иван Костов, които смятат, че панацеята на всичко е отстраняването на Цветан Цветанов. Това единодушие е доста странно. Но са засегнати нечии партийни интереси, свързани с контрабандните канали и с придобиване на притока на средства от тях в черните партийни каси.

   

  Източник: http://frognews.bg/news_32773/E_Sugarev_SHTe_napusna_Balgariia_ne_ot_strah_a/

• ДЕМОКРАЦИЯ И ИЗБОРИ

  ДЕМОКРАЦИЯ И ИЗБОРИ
  Венелин Чалъков
  Без избори не е възможно създаването на демократична власт. Те са легитимни, само когато се провеждат по правила приети от гражданското общество, а не от представителната власт- депутатите, които натрапват на избирателите примитивни изборни технологии, не гарантиращи провеждане на истински демократични и честни избори, но изгодни за съсловието на политиците.
  Демокрацията, висшата форма на ръководене на държава, е възникнала исторически, след осъзнаването на гражданското общество, като фактически суверен в държавата и разбирането, че при ръководене на държава от колективен орган, личната отговорност се губи, но се допускат много по-малко грешки, отколкото при еднолично ръководене от диктатори. Демокрацията е неразвита и развита. Центровете за изследване на демокрацията, не се занимават с проблемите на нейното развитие, а с пропаганда и агитация на капитализма.
  В съвременните държави, пряко управление (пряка демокрация) от народа е осъществимо чрез референдуми, но за малка част от ръководните решения. За голямата част се използва представително управление (представителна демокрация) и са създадени институции за неговото практикуване.
  Представителната демокрация окомплектова своята дейност с ръководители, чрез различни избори – пропорционални за депутати и общински съветници и мажоритарни за премиери, президенти и кметове. Пропорционалните избори формират политическата структура на парламент или общински съвет, близка до структурата на политическите сили в деня на провеждане на изборите.
  Избирателите са три вида: манипулирани, колебаещи се и неманипулируеми. При избор на депутати или общински съветници, разумните избиратели се интересуват от обещаваните конкретни закони и наредби и на второ место – от компетентноста и почтеноста на кандидатите. При избор на премиери, президенти или кметове, разумните избиратели се интересува от компетентността и почтеността на кандидатите- качествата, които гарантирт правене на ефективни политики в рамките на законите.
  Демокрацията е развита, когато се правят отделни избори – пропорционални за законодателна и мажоритарни за изпълнителна власт.
  Пропорционални избори се провеждат ефективно чрез простата процедура “гласуване”, при която партиите носят отговорност за качествата на кандидатите и за тяхното подреждане в листите. Мажоритарни избори се провеждат ефективно, само чрез упростена процедура за “оценяване” на кандидатите пряко от избирателите.
  Неупростената процедура “оценяване” е технологично изобретение на науката за ръководене (мениджмънт). Известна е под наименованието – “експертно оценяване с игнориране на некомпетентните оценяващи”. Приложима е при всякакви назначения, но отнема част от властта на тези, които назначават, с което те не са съгласни.
  “Експертното оценяване” е използваемо при всякакви избори. Дава възможност за формиране на бал при подреждане в листа. То изисква от всеки оценител на политици, да постави шестобална оценка на всеки от кандидатите, по адекватните признаци – професионализъм, партийност, почтеност, популярност. Процедурата се изпълнява от програма, която автоматично елиминира некомпетентните и корумпираните оценители, отхвърля кандидатите получили поне една двойка, отхвърля по-слабите по “принципа на Парето”, а останалите подрежда по бал.
  При сега използванине изборни технологии, избирателите биват информирани, чрез манипулативно агитиране и подвеждащо рекламиране, избора става чрез архаичното “тайно гласуване с бюлетини”, отчитането на резултатите е примитивно. Изборите са подобни на дербита.
  Ключ към истинската демокрация е оптималната технология за провеждане на избори. Тя включва фазите:
  • Информиране на избирателите чрез стандартни делови оферти на партиите, съдържащи само предизборните обещания и имената на кандидатите, заедно с оценките им за професионализъм, получени при тяхното издигане.
  Всеки избирател получава по пощата комплект от офертите на всички партии, участвуващи в избора и празно пликче с адрес на неговата секция. Част от листовката – оферта е бюлетината на партията, снабдена с бар код. Избирателят изучава у дома си всички оферти, изрязва бюлетината на избраната оферта и я запечатва в пликчето.
  Офертното информиране равнопоставя партиите на електоралния пазар, премахва досадното агитиране(манипулиране) на избирателите, затруднява “купуването на гласове”, “изборният туризъм”, затруднява промъкването във властта на некъдърни или опасни политици, съветва партиите да комплектоват предизборните си щабове със специалисти по политически бизнес. Подобно на предизборните диспути, офертното информиране е мощно средство за повишаване слабата политическата култура на голямата част от съвременните избиратели. Офертното информиране е израз на уважение от държавата към избирателя, а за младежиге придобили право на гласуване, е признаване на пълноценно гражданство.
  • Провеждането на изборите става в избирателни секции, комплектовани с по двама чиновника и компютър, групирани в избирателни пунктове, комплектовани с комисия за приемане на място на изборните протоколи.
  Избирателите идват в секцията с личните си запечатани пликове. За всеки избирател чиновникът проверява има ли го в избирателния списък, той пуска плика си в прозрачна урна и се разписва в списъка. Чиновника му изказва лична благодарност от името на държавата и тъгава напуска секцията. В секцията имат право да присъствуват по време на изборите и след отваряне на урната, само упълномощени застъпници или журналисти.
  • След приключване на изборите, под зоркото наблюдение на застъпниците, чиновниците изсипват пликовете от урната и ги преброяват, отварят пликовете, отделят недействителните бюлетини и празните пликове, преброяват действителните бюлетини, разпределят ги по партии или кандидати и броят гласовете ръчно или с апарат за четене на бар код. Чиновниците обявяват устно получените резултати и попълват протокола.Поканват всички застъпници да го подпишат, с което застъпниците декларират, че не са забелязали нарушения.
  Само чиновниците, заедно с бюлетините, пликовете и протокала отиват в приемната комисия. При проблеми с протоколите, чиновниците се връщат в секцията си за повторно броене. Ако всичко е безупречно, комисията приема протоколите, пликовете и бюлетините, и прави необходимите компютърни разпечатки за чиновниците на секцията и за застъпиците. С това изборът в секцията приключва.
  • Дискетите с резултатите от изборите в избирателните пунктове, служебно се носят в Районните избирателни комисии, където резултатите се кумулират по избирателни райони и данните се носят служебно на дискети в Централната избирателна комисия.

  При демократичните пропорционални избори, депутатските места не се разпределят чрез познатите процедури, а се “купуват” срещу цена на мандата, равна на броя на всички действителни бюлетини, делен на броя на мандатите. Процедурата за “купуване” прави “преливане” на спечелените гласове от една партия или независим кандидат, в избирателни райони, където те не им достигат за спечелване на мандат.

  Истински демократична е само тази държава, в която избори се провеждат по описаната технология. Тя има висока целева и икономическа ефективност. Технологията е мечта на неманипулируемите и колебаещите се избиратели, но е неприемлива за непочтените политици и за партияните фенове.
  Информацията включена в тази статия, е безплатна, непоискана консултация, адресирана до политическите активисти и работещите в асоциациите на гражданските общества.

• ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ В ЧИКАГО ПРЕЗ АПРИЛ 2011

  2 април 2011, 18 часа. Маркетинг на българските културни събития в Чикаго
  9 април 2011, 11.30 часа. Консултативен съвет на „Форум на българските училища”
  16 април 2011, 10 часа. Борд на директорите на БАА
  (17 април 2011 е Цветница, 24 април 2011 е Великден).
  30 април 2011, 9.00 часа. Форум на българските училища
  1 май 2011, 10.00 часа. Открита дискусионна сесия на БАА.

• ДЖОН АТАНАСОВ

  Списание „Генеалогия” подготви статия за Джон Атанасов по няколко книги, но имената по книга, издадена от Тангратанакра, не съвпадат.
  Търси се връзка с потомците на Джон Атанасов.
  Молим пишете на адрес [email protected] .
  Благодарим Ви.

  Текст за справка:
  Джон Атанасов (Иван) е роден на 4 октомври 1903 г. в гр. Хамилтън, щата Ню Йорк, САЩ, в семейството на българския емигрант Иван Атанасов (роден на 6.І.1876 в с. Бояджик, Ямболско, и починал на 9.VІ.1956 в гр. Лейклънд, САЩ) и Айвъ Лусенъ Пърди – Атанасова (родена на 1.ІХ.1881 и починала на 5.ІІІ.1953),
  Семейство Иван (Джон) Атанасови вече значително нараства – съпругата Айвъ ражда десет деца едно след друго, от които две рано умират. Остават живи осем: Джон, Етълин-Зорка, Маргърит, Теъдор, Ейвис, Реймънд, Мелвъ и Ървинг, за които нямаме сведения.
  През 1918 г. семейство Атанасови се премества в Олд Чикоръ, щата Флорида, и в близкото градче Мълбърн Джон Атанасов завършва средно образование.
  запознава и с бъдещата си съпруга Луръ Мийкс, няколко години по-възрастна от него,
  С Джон се оженихме късно – разказва втората му съпруга Алис Атанасова в спомените си за него и семейството, отпечатани във в. „Антени” – живеем заедно вече 35 години. Той има три чудесни деца: Елси (*1928), Джоън (*1930) и Джон младши (*1933) и вече имаме десет внуци.

• March 6 – Shrovetide (mobile) – Сирни заговезни
  Shrovetide (mobile)

  March 6

  Shrovetide (beginning of lent) or Farewell Sunday is a celebration of universal forgiveness. It is always seven weeks before Easter.

  On this day the Church calls upon believers to purify their souls be filled with peace and love hearts, to meet the Risen Christ.

  On the table as blissfully eat only milk and egg dishes, so it is called first Sunday before Lent – the last Sunday before Lent, the so-called Farewell Sunday, because in this day and give everyone wants forgiveness for intentionally or unintentionally insults, hostile thoughts and intentions to their friends and relatives.

  The Bible says that does not forgive the transgressions of his neighbor, and God will forgive him countless transgressions that every day it prognevyavame.

  In some Bulgarian villages on this day say: „Forgiven – simple!“ Ie „I forgive you and forgive me.“

  The custom of people to disguise themselves in Lent dates back to the Middle Ages and even much earlier, as the country has been distributed only in certain regions.

  Masks should drive away evil spirits that roam among the people, carnival symbolizes the victory of light over darkness, ie the coming of spring and late winter.. Opportunity to organize a holiday home carnival occasion for joy and, of course, the common table.

  Shrovetide (beginning of lent) or Farewell Sunday is a celebration of universal forgiveness. It is always seven weeks before Easter.

  On this day the Church calls upon believers to purify their souls be filled with peace and love hearts, to meet the Risen Christ.

  On the table as blissfully eat only milk and egg dishes, so it is called first Sunday before Lent – the last Sunday before Lent, the so-called Farewell Sunday, because in this day and give everyone wants forgiveness for intentionally or unintentionally insults, hostile thoughts and intentions to their friends and relatives.

  The Bible says that does not forgive the transgressions of his neighbor, and God will forgive him countless transgressions that every day it prognevyavame.

  In some Bulgarian villages on this day say: „Forgiven – simple!“ Ie „I forgive you and forgive me.“

  

  The custom of people to disguise themselves in Lent dates back to the Middle Ages and even much earlier, as the country has been distributed only in certain regions.

  Masks should drive away evil spirits that roam among the people, carnival symbolizes the victory of light over darkness, ie the coming of spring and late winter.. Opportunity to organize a holiday home carnival occasion for joy and, of course, the common table.

  Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка.

  Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате…“ С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното им гонене. Предпазващо значение имат всички действия в този обред – палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: „Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача“.

  Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

  Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ /слама от царевица/ и „черешовина“ /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. След този празник от утре започва Великденският пост – най-продължителният в християнския календар – 45 дни.

  Още по темата

  Начало на Великденските пости

  Първа седмица на Великия пост

  Ползата от Постите

  Месни заговезни

• Какво ще ни погуби?

  Българите никога не били сговорни едни с други, докато не привлекли върху себе си Божия гняв… /Паисий Хилендарски/

  Автор: Филип Панайотов

  Проф. д-р Филип Панайотов (1933) e журналист и преподавател по история на българската журналистика в Софийския университет. В своя професионален път е бил главен редактор на в. „Пулс”, сп. „Младеж”, основател и главен редактор на в. „АБВ”. Автор на книгите „Чучулигите”, „Двубой в ефира”, „Да устоиш на всичко”, „Йосиф Хербст”, „Д-р Кръстю Раковски”, „И мъртвите ще проговорят”, „Истината, в която никой не повярва”, „Вестници и вестникари”, „Изрезки от стари вестници”.

  Наближава ли краят на България?

  Що за въпрос, и то тъкмо сега, когато сме членове на НАТО и Европейския съюз и очакваме да ни приемат в Шенгенското пространство и Еврозоната?! Сега, когато нашите геополитолози, въодушевени, ни уверяват, че за първи път България върви не “срещу историята”, а “в крак” с нея?!

  Да, точно сега, защото тъкмо при тези исторически за нас събития лъснаха всичките недъзи на изтерзаната ни нация и на обезсилената ни държава, всичките пороци на националния ни характер и интелектуалната и нравствената недостатъчност на управленския ни елит.

  И започнаха да ни описват като най-бедните, най-мрачните, най-отчаяните, най-нещастните, най-корумпираните, най-крадливите, най-шмекеруващите, най-престъпните, най-безперспективните сред обитателите на Европа.

  Освен това, най-дейните, най-образованите, най-предприемчивите бързат да напуснат България с еднопосочен билет и както е тръгнало, съвсем не е далеч времето, когато техният брой многократно ще надхвърли броя на останалите тук българи.
  Радой Ралин още в края на миналия век го предрече:

  “Ако България и в ХХІ век продължава да бъде същата и вместо да помага на вариантна, нюансивна демокрация, а не чрез нея да си изплита кошницата за спекула, ще остане празна, закупена от Дунав до Бяло море, направо в грубите ръце на чужди инвеститори, а нейният гений ще го цанят на високи постове в световната наука. Дали поне тези “щастливци” ще имат благоразположението си да напишат във визитката си след професията и едно “българин”? Не знам, но само пръст и вода държава не правят, а държава без съзнателни политици не е нищо друго, освен гонинарод!”

  Николай Генчев, един от малцината с трезв поглед върху историята и психологията на нашия народ, също не бе оптимист в своите прогнози.

  „Тук може да има три възможни предпоставки. Първата – ако България и българите преживеят сътресение, което ще ги освободи от историческите им недъзи, което ще им позволи да възстановят културно-историческата си мисия и отново да дадат на света букет от културни ценности с определени общочовешки качества, с много свежест и богатство на палитрата. Втората – ако българите останат в паяжината на своята историческа традиция от ХХ век, което ще ги анулира като нация и държава. Третата – да продължат да вегетират на това смъртоносно геополитическо пространство, хранейки се от трохите на световната общност. Но тези трохи непрекъснато намаляват и затова придобива сила втората тенденция.”

  Не само светло бъдеще – никакво бъдеще не ни очаква, според световните експерти. В съставения от службите на ООН списък на етносите, обречени на окончателно изчезване, сме включени и ние, българите.

  Каква можеше да бъде и каква стана България – страната с хилядолетна история и култура, държавата на духа, за която Ботев още в годините на робството предричаше, че има какво ново, ценно, чисто свое да внесе в съкровищницата на човешката цивилизация!
  Как стигнахме дотук? Да не би – както провиждат нашите най-големи поети – над нас да тегне някакво злокобно проклятие? Или сме жертва на пъклен заговор, осъществяван от външни враждебни сили? Или самите ние сме си виновни за всичко?

  Много са причините, но една е като че ли най-главната – неизкоренимата, вездесъщата, гибелната българска неразбранщина.

  Както в миналото, така и днес българското общество се оказва напълно неспособно да излъчи свой качествен елит, който да е в състояние да формулира основна национална идея, да начертае цялостна национална стратегия за нейното осъществяване и да създаде всички необходими предпоставки за това. Нашето сложно геополитическо положение прави тази задача още по-трудна, но и още по-неотменима.

  На какво се дължи тази наша национална немощ? Да не би да нямаме достатъчно подготвени, способни, образовани, умни и прозорливи люде?

  Един чужденец, дълго живял в България (Г. К. Логио), дава отговор на този въпрос:

  “Трагедията на България се състои не в това, че тя е лишена от достойни хора и способни водачи, а в това, че българите са слепи за добрите качества на малцината свои сънародници, отношение, което осъжда неоценимото богатство, каквото съставляват дарбите на тия хора, да бъдат похабени в бездействие.”

  Та как няма да са слепи и глухи за най-способните си сънародници българите, щом най-разпространените фрази в българския език са: “Абе, кой си ти, та ще ме учиш!?” и
  “Не ми давай акъл, пари ми дай!”.

  Чудно ли е тогава защо десетилетие след десетилетие управляващите върхушки действуваха или слепешката, по принципа “каквото сабя покаже”, или предоставяха изцяло на Двореца да направлява вътрешната и външната политика, или безпрекословно изпълняваха волята на поредния всесилен покровител, почти винаги в разрез с националните ни интереси.

  Резултатът? След Освобождението (1878г.) българското общество преживя пет въстания, които компрометираха и националната, и социалната идея, пет преврата, които разсипаха българската държавност, и пет войни, които изтощиха до краен предел националния организъм.

  Тези фатални (по израза на Николай Генчев) три петици оставиха най-дълбок отпечатък и върху националната ни психология, и върху националния ни характер. Изконни добродетели изчезваха, а към предишните пороци се прибавяха нови, още по-пагубни. С небивала сила се разрастваше българската неразбранщина, която обхващаше всички среди на обществото ни, всички сфери на нашия живот и правеше невъзможно постигането на национално съгласие и по най-съдбовните за България идеи, проблеми и каузи, обричаше на неуспех всяко по-значително общо начинание.

  Да не би тя да е генетично заложена у нас, щом дори Паисий сочи, че тъкмо българската несговорчивост е привлякла Божия гняв върху българите?

  Даже по време на Възраждането – “най-българското време” – неразбранщината е съпровождала всяко българско дело и е вливала горчилка в душите на най-ревностните родолюбци. “Прочие, мои мили едноплеменници, залудо барем едни други не се хулете!” – опитва се да ги вразуми Неофит Бозвели.

  И П. Р. Славейков не може да скрие отчаянието си: “Към всяка народна работа не вървим, ами пъплим, че и като пъплим, барем да пъплехме и пълзяхме въз една страна, а то като раки – едни напред, други назад”. “Нашите българи все напротив отиват” – гневи се и Г. С. Раковски.

  С българската неразбранщина се сблъсква и Васил Левски, когато се заема да изгражда Вътрешната революционна организация. Това личи в много от писмата му.

  “Като се поразгледате в миналото от края на работите си досега във Влашко, кой с кого се е турил на работа, та от кой ден до кой ден е вървяло като жаба през угар, после, хайде еди-кой си води сръбска политика, та не бива с него да се работи, други – руска, трети – турска, ето ти и обнародвания във вестниците, ту тоя оногози, онзи – тогова – нашите българи го казват говна и помия”.

  Напразно Апостола се опитва да озапти тази пагубна българска неразбранщина. Конфликтът с Букурещкия център, който иска да наложи волята си над вътрешната организация, разправиите с Димитър Общи, натрапен му от Каравелов за помощник, разногласията с Ловешкия комитет все повече се задълбочават. Болезнено е да се признае, но такава е истината: турците само ритват бурето под краката на Левски, на бесилката го окачва българската неразбранщина.

  Дали не е размишлявал тъкмо върху нея, когато е писал “Народе????” в тефтерчето си?
  Загорчава ни в устата и когато четем Ботевия стих: “Скарали се кой да води бащината си дружина…”. Докато синовете се карат, дружината е избита, а главите на юнаците са набучени на върлини…

  Колко пъти още ще се повтори тази мила родна картинка!

  Наред със светлите пориви и благородните чувства, Освобождението развързва и бесовете на българската неразбранщина: борба за власт, служби и постове, възможности за далавери с държавни поръчки, келепир, който не е за изпускане! Политиката се оказва най-късият път към всички тези облаги. И “най-мръсният занаят” се оказва най-доходен. Невъздържаният език на депутатите в Народното събрание се пренася и във вестниците, по улиците и мегданите. Кръгът се затваря и вакханалията е в пълната си сила.

  П. Р. Славейков свидетелствува: “Възбуели сме едни срещу други, заслепени от страстите си, водени и тласкани от самолюбие, властолюбие и ничтожно своекористие, всякой поставя своите собствени интереси пред общите и тегли и надъхва народа да мисли така, както иде нему по-изгодно.”

  В условията на политическо насилие, цензура, терор и всеобщ страх, старият поборник успява да издаде един единствен брой на последния си вестник “Правда” (1888 г.).
  Той ще се започне с един разтърсващ стих, побрал мрачно отчаяние, бездънно разочарование, непоносима болка от пълното крушение на най-светли идеали и най-съкровени надежди, осмисляли дотогава цял един живот и то какъв живот!

  “Какъв бе подвиг! Как се свърши – /свободни роби с нов синджир. /Не сме народ, а живи мърши, /и пак тегло, и пак немир.”

  Много от нашите духовни първенци и по-късно не си затварят очите пред нерадостната българска действителност.

  Д-р Кръстьо Кръстев: “Това, което ние образуваме, може да бъде единствено много добър конгломерат от индивидууми, едно географско или етнографско, дори административно цяло, но народ то не е и не може да бъде”.

  Боян Пенев: “В България всеки постъпва тъй, сякаш всички са му врагове.”.

  Райко Алексиев: “Един българин – българин, двама българи – партия, трима българи – разцепление.”.

  Има периоди, когато българската неразбранщина придобива и политическа окраска, и зловещи проявление. Тя не спира пред нищо и нищо не може да я спре. Така се развихрят бесовете на терора, на политическите убийства и гражданската война, на ужасяващата жестокост.

  За чест на българските интелектуалци, дори тогава, сред хаоса на всеобщото безумие, намират се личности, които призовават към разум, национално помирение и национално съгласие. Такъв е Апелът на Антон Страшимиров от ноември 1923 г. и статията му “Стига жертви” (1927 г.), в която се изброяват имената на много известни българи, станали жертва както на белия (правителствен), така и на червения (комунистически) терор.

  Така той с еднаква сила осъжда всяко политическо насилие, какъвто и цвят да има. Така той още тогава дава формулата за национално помирение, но българското общество остава глухо за неговия болезнен вик: “Стига жертви! Шепа народ сме!”. И безумието продължава, списъкът на жертвите нараства с нови и нови имена – и в навечерието, и по време, и след Втората световна война…

  Маркс е прав, когато казва, че “всеки народ изразява своя дух в своя печат”. Но и печатът оказва огромно въздействие върху духа, психологията и характера на всеки народ.

  През 1914 г., веднага след Първата национална катастрофа, излиза книгата на Тодор Панов “Психология на българския народ”. Една от основните тези на автора е, че българският народ не познава по-големи свои врагове от своите политици и своите журналисти.

  Разбира се, че има и изключения, но те само потвърждават правилото. Навярно българската неразбранщина нямаше да придобие такива размери и да се превърне в основна национална злина, ако тя всеки ден и всеки час не се подклаждаше от продажни и безотговорни журналистически пера. Традициите на в. “Народно величие” и на неговия редактор Ганьо Балкански се оказаха най-жизнени, най-привлекателни и най-доходоносни.

  Както в миналото, така и днес повечето от медиите изобщо не се интересуват от благородни идеи, нравствени каузи и национални интереси. За тях са важни тиражите, рейтингите, печалбите. И се поставят охотно в услуга на всеки, който плати повече. А те биха могли да утвърждават добродетелите в националния характер и да лекуват недъзите му, но това не носи печалба. Безскрупулните медии не се свенят да печелят и от пороците; и го правят, без да им мигне окото.

  Омаскаряването се превръща в основна тяхна функция и така се утвърждава представата, че “всички са маскари”. “Каймак от храчки и сметана от помия” – така Стоян Михайловски наричаше някога подобна журналистика, но и в наши дни си я имаме в достатъчно количество. Докато стойностните издания угасват едно след друго, жълтите се роят и преуспяват. Пък и как да не преуспяват, щом читателите тях предпочитат и за тях плащат!

  Българската неразбранщина навярно е най-характерната черта на нашия злополучен преход и огромна заслуга за това има и родната журналистика.

  Неразбранщината придобива невиждана сила и застрашителен размах – така, както се е случвало пред всяка национална катастрофа. Колко много неприязън и антипатия ще да са се натрупали помежду ни, за да се появи стихът: “Бих обичал Отечеството си, ако не бяха моите съотечественици”.

  Та от кого да вземем пример за цивилизовано поведение и толерантност?

  Какви ли не остроти си разменят чрез медиите премиерът и президентът. Във война са и институциите – изпълнителната власт се стреми да подчини всички останали власти, в това число и съдебната, и тя й отвръща по своему. Едни съсловия се настройват срещу други, умишлено се руши авторитетът на лекари, учени, артисти, музиканти.

  Правителството грубо напада опозицията, тя му отговаря със същото. И понеже сме все още парламентарна република, най-голяма е неразбранщината в парламента, макар на входа му да е написано “Съединението прави силата”.

  “Във вътрешната политика владеят най-ожесточени партизански злоби, всякакъв вид интриги, които виреят на Изток. София е истински котел на вещици: който е имал случай да преживее няколко години наред в тукашното политическо общество, той през целия си живот ще чувства кошмар при спомена за тази отровна готварница.”

  Кой ли е този западен дипломат, който така точно описва днешна София, като я нарича “отровна готварница”? Да не би да има предвид менюто от позорни скандали и компромати, които ни бяха сервирани напоследък?

  Не, този текст не е взет от Уикилийкс, не е доклад на дипломат, току що разсекретен в Интернет! Тези думи е записал в дневника си преди повече от сто години Константин Иречек.

  Боже, колко много се е придвижило напред за едно столетие нашето мило отечество!
  Ако Пол Валери е прав, че в бъдещето се влиза гърбом, ние и в миналото не гледаме където трябва. Намериха се ласкатели, които започнаха да сравняват Бойко Борисов със Стефан Стамболов. Той пък по-харесвал Тодор Живков и дори не скри – де да можел да направи колкото него!

  В края на живота си Тодор Живков за първи път призна:

  “Най-големия ни връх беше това, което успяхме, въпреки всички трудности, грешки и дори престъпления, да направим в годините на социализма.”
  “… и дори престъпления”!

  България сега няма нужда от “силна ръка”, от “спасител”, от едноличен управник или президент “под прикритие”. Тя отдавна чака държавник, който, подобно на Петко Каравелов, отстоява и милее за демократичните принципи и ценности, уважава науката и образованието, поставя по-горе от всичко националните интереси и грижата за хората, държи на националното съгласие, каквото и да му струва това.

  Много е хубаво, че сега у нас се строят толкова магистрали, но те са пътища за никъде, щом я няма главната магистрала, тая, която може да ни изведе от тресавището, в което се давим, към по-добро бъдеще. Но тая магистрала може да бъде построена само ако има национално помирение и съгласие, и то с усилията на всички ни – на управляващи и управлявани, на правителство и опозиция, на всички българи. Има ли съгласие за тази магистрала, вече не са страшни никакви други спорове, дискусии и дебати.

  Не сторим ли това, краят на България ще настъпи много по-скоро, отколкото можем да си представим.

  Ние пак ще останем в световната история, само че страницата за нас ще бъде озаглавена: “Самоубийството на един народ”.

  Източник: http://www.kultura.bg

• <<
• 1
...
• 334
• 335
• 336
• 337
• 338
• 339
• 340
• 341
• 342
• 343
• 344
...
• 415
• >>