Всички авторски страници

Авторски

• Свободни.бг: Честно казано от Люба Кулезич

  Интервю на Патрик Смитьойс с Люба Кулезич,

  Svobodni.bg

  

  • Излъчване на обща платформа за търсене на политическо представителство, за натиск върху неработещите институции, върху партийно зависимата администрация и за ограничаване на прокурорския произвол. Този процес трябва да се ускори, за да се прицели в изработването на спешни и ефикасни решения за преосноваването на българската държавност.
  • Българите трябва да се убедят, че благосъстоянието им, приходите им, достъпът им до качествено здравеопазване и до справедливо правораздаване пряко зависят от тяхната непримиримост към корупцията и мафията.
  • Службите за сигурност работят срещу гражданите и обществото, защото обслужват еднолични олигархични интереси и сметки. Единственият изход от този разпад е ГРАЖДАНСКО ВЪСТАНИЕ, площаден щурм за отвоюване на демокрацията и законността.
  • Реформаторските и антикорупционни формации в страната да се съюзят, но на базата на ясни политически и мирогледни принципи. За да предложат на избирателите нов обществен договор и рестарт на държавата чрез свикване на Велико народно събрание, което да изработи нова конституция с реални гаранции за защита на законността и човешките права.
  • Гражданите са длъжни да отвоюват радикалната промяна в механизмите за избор на народни представители. Необходимо е създаването на модерен избирателен закон, който да осигури компетентно и качествено политическо представителство в парламента.

  Люба е или по-скоро беше единствената водеща в национална телевизия, която казваше истината в очите. Нейното предаване „Честно Казано“ се гледаше и от хора, които иначе трудно изневеряват на bTV  и Nova, и техните „прекрасни“ продукции…

  Запознах се с нея покрай филма, който направих за златодобива в Трън – покани ме като гост в нейното предаване. Малко бях нащрек, влизайки в студиото й – от многобройните предупреждения, че едва ли не ще ме изяде. Нищо подобно. От пръв поглед бях впечатлен от тази харизматична и интелигентна жена. Люба Кулезич има много силно присъствие. За някои хора може да е малко плашещо. И със сигурност има високи изисквания към хората, с които работи. Харесвам хора перфекционисти. Люба е ценен кадър. Това е.

  В края на ноември се срещнахме с Люба извън телевизията, за да я попитам, дали би участвала в мисията “Свободни”. В деня след тази среща прекратиха договора й с BiT… Не знам дали е добра поличба, но шумът около това уволнение я направи най-известният тв водещ в България, символ на свободното слово.

  По принцип, моят увод за Люба трябваше да спре до тук. Обаче искам да споделя един урок, който научих от самата нея на последната ни среща. От всички срещи със Свободни се прибирам с нов опит, ново знание, ново вдъхновение, но понякога с едни тежки мисли, които седмици наред не мога да изкарам от главата си… Ето какво ми сподели тя:

  “Патрик, нещата не са били винаги така. До 1945 г. сме имали стойностни държавници. Много светли хора, учили във Виена и Париж, с визия как България да се развие по подобие на западните държави и да вземе заслуженото си място в Европа. Но тези хора са избити… Осъдените на смърт от т.нар. „Народен съд“ на 1 февруари 1945 г. тримата регенти на България, министри, царски съветници, депутати от НС, генерали и висши офицери биват убити същата нощ… Застреляли ги наред, един след друг. Световноизвестен медик, професор, бил принуден да удостовери смъртта им и накрая застрелват и него в тила… „Кървавия четвъртък“… Представи си… Децата на тези, които убиха интелигенцията на този народ, сега ни управляват. Ако се чудиш откъде е тяхната мотивация и кои са техните цели, ето ти ги – генетичен материал. Това презрение, тази алчност и този деструктивен начин на сегашното управление, за който ти непрестанно се чудиш, просто е ген и ще отнеме доста поколения да се измие”.

  И така, след разговора ни с Люба в култово софийско заведение, Люба е без работа, а аз вече няколко седмици съм в тежки размисли… Откъде е тази невероятна омраза, която държи този иначе интелигентен народ в шах и мат?

  Патрик Смитьойс

  

  Всички знаем коя е Люба Кулезич. В Уикипедия също може да прочетем за теб. Но бих искал ти да ми разкажеш за себе си. Знаеш, че влизаш в същата графа като Слави. Има много, които те обичат, но има и такива, които… Както и да е, разкажи за себе си.

  Моите корени са в киното, макар да се оказа, че по-голямата част от кариерата ми мина в медиите: работила съм в списание, в седмичник, във всекидневник, водила съм предаване в „Дарик“ радио, когато то тръгна, бях 9 години в БНТ, за малко в ТВ „Европа“, когато собственик й беше братът на синия президент Петър Стоянов. Работих за Нова телевизия – общо близо 6 години. Междувременно 2 години правих собствено публицистично шоу в ТВ7, преди телевизията да се срине до политически инструмент и до катапулт за партийните амбиции на бившия водещ и днешен евродепутат Николай Бареков. Последно правих пет пъти в седмицата коментарното предаване „Честно казано“ в най-младата бг телевизия Би Ай Ти. Но договорът ми беше прекратен предсрочно, както във всичките предишни телевизии, за които съм работила. Причините? Повярвайте, не е ниският рейтинг! Обратно! И точно това показва, че медиите у нас само имитират пазарни принципи. Всъщност и на практика ги дирижират по-скрити или напълно явни зависимости от властта и от нейните авери с монополни претенции. (Случаят „Пеевски“ е най-драстичният, но не е единствен през годините на измъчената ни демокрация.)

  Има много общо във всичките ми уволнения: неспособността ми да сменям курса по посока на променливия политически вятър, нежеланието ми да отстъпвам от свои убеждения, за да угодя на поредния политически дебелак, който мрази неподчинението и ненавижда да бъде критикуван по какъвто и да било начин.

  Но когато казах, че корените на тази моя чепатост и отказ от квакането в хор са в киното, не преувеличих. Изучавах от 18-тата си година във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) магията му да улавя духа и вкуса на времето отвъд клишета, забрани и фантасмагории. Киното ме научи да виждам, чувам и разбирам „между редовете“. То ме опияни с дарбата си да внушава свободомислие и смелост, напук на колективното скудоумие и на конформизма, и на фанатизма от всякакъв вид. Великите кино шедьоври на американското и европейското кино ме научиха да разпознавам много от най-разнообразните превъплъщения на злото. Да вярвам, че доброто и любовта не могат да бъдат унищожени. Възпитаха ме в преклонение пред „самотния бегач на дълги разстояния“ – индивидът, който се осмелява да се пребори със Системата, без да се осланя на покровители, зависимости, мафии… И без да забравя цената на грешките си и самозаблудите си! Мога да кажа, че киното ме направи журналист и то с характера, който имам и който ми създава толкова проблеми.  Забележете, не твърдя, че съм безгрешна или че не съм се лъгала в хора, в политици, в политически клетви, каузи и обещания.

  Твърдя обаче, че съм била правдива и свободолюбива. Че гледам хората в очите без да се изчервявам.

  Плащам си цената за това. Но не съжалявам. Дължа го на своя учител: Киното и неговите посланици в живота ми.

  

  Люба, 30 години си журналист. През твоите предавания мина целият “хай-лайф” на Р. България. Бизнесмени, художници, писатели, музиканти, учени, потърпевши на какви ли не скандали, да не забравим и стотици колеги журналисти и репортери. Моля за една кратка твоя визия за развитието на свободата в България през последните 30 години – любимата ни тема. Свободата като човешкото право в обществото, но може би и повече – за Свободата като вътрешно усещане и убеждение.

  Забелязала съм, че ние, българите, не обичаме дори да употребяваме думата „свобода“ в житейски план. Оставили сме я за ритуални поводи и чествания. Обикновено на 2–ри юни, когато официално почитаме хората, дали живота си за свободата на България. Въпреки, че българи са жертвали живота си и за утопична свобода, като наложената със съветски калашници след 1944 г. окупация и комунистическа диктатура, довела до смъртта на хиляди хора, предимно образовани и успели, несъгласни с идеологическото насилие, уравниловката и безмилостната класова борба.

  Редовно комбинираме думата „свобода“ с глагола „загивам“, и то в 3–то лице множествено число. „Те загинаха за свободата на България“. Така твърдим, сякаш ТЕ нямат нищо с НАС. На знамето на българските възрожденци–революционери пишело „Свобода или смърт“. Но днес този най–възвишен лозунг звучи така – „Свободата е Смърт“. Защото най-значимите между тях национални герои са загинали от предателство. От българско предателство. Да споменавам ли Левски? Ботев? Да изброявам ли движещите фигури на неуспялото Априлско въстание срещу турското робство през 1876 г.? Те били изоставени почти напълно от смиреното българско население в големи части от територията, принадлежала някога на Велика България, преди да я погълне Османската империя.

  Не ми се правят исторически разходки, за да кажа, че у нас десетки години е бил формиран колективен манталитет на неразбиране, дори на страх от свободата. Внушена е предпазливост към свободния дух, скепсис спрямо индивидуалния стремеж към социално–икономически просперитет, и то в името на общо национално благосъстояние.

  Не ми се заиграва с клишета, но все пак най-големият „принос“ в отчуждението на българите от свободата има близо 50-годишната еднопартийна диктатура по съветски модел. Пробивът можеше да се случи след падането на комунистическия номенклатурен режим през 1989 г. Масово хората у нас изпитаха огромната и вдъхновяваща надежда, че възстановяването на демокрацията и пазарното стопанство ще им даде възможност за собствен бизнес, за предприемчивост на базата на  конкуренцията, но чрез върховенството на закона.

  Близо 30 години по-късно тези надежди се оказаха разбити и това страшно демобилизира българското общество. В момента то е в състояние на дълбока депресия, придружена с апатия и отказ от активност.

  Не напразно думата „преход“ у нас звучи като диагноза. През този мътен и лъжовен „преход“ бившата номенклатура с помощта на нереформираните или мимикрирали тайни служби на комунистическата държава успяха да трансформират политическата си власт в икономическа. Това стана като си отгледаха компромисна и недалновидна опозиция в дясно. Успяха да конституират така съдебната система, че тя да бъде податлива на политически и задкулисен контрол. Това отвори пътя към срастването на държавата с частни, често криминални и мафиотски интереси. На тази основа се роди олигархията. Тя на свой ред успява чрез своите подставени партии и лица във властта да окупира всяка една от независимите институции и власти, да монополизира цели сектори от пазара, да сложи ръка на обществените поръчки, да притиска бизнеса в свой интерес, да убива инициативата и гражданските свободи, да окупира медиите, да ограничи свободата на словото до мащаби, присъщи на тоталитарната държава.

  

  Така се оказахме в състояние на фасадна демокрация с повсеместна и безнаказана корупция. Но по парадокс това се случва в рамките на Европейския съюз, на който българите разчитаха да брани върховенството на закона и да отстоява европейските правила. Уви! И тези надежди в момента изглеждат попарени. А тържеството на мафиотския модел, наречен #КОЙ, е обезсърчаващо. Защото моделът открито използва институции и медии за натиск и репресии срещу всеки опит за съпротива и търсене на политическа алтернатива за намеса във властта.

  Да те питам ли за генералното ниво на журналистиката в България?

  Е, нима не е очевидно какво е то, при така описаната ситуация на усещането за нова „несвобода“ в България?! Анамнезата на заболяването, наречено „пленена държава“, е снета, макар и на страниците на малкото останали обективни сайтове, в по–малка степен в телевизиите. Журналистиката е сред най-поразените професии от задкулисната окупация на държавата. Тя всекидневно губи авторитет, за сметка на ужасяващата си репутация на наемен убиец и на проститутка.

  А беше време, когато Бойко Борисов все още не беше се превърнал в „безалтернативен“ властник при първия си мандат.  И показваше страхопочитание към медиите и към наличните тогава авторитети в журналистиката. Два мандата по-късно официалният му медиен комфорт е несмущаван. Авторитетите са отстранени, маргинализирани или прекупени. Това показва пряката връзка между деградацията на медиите и личната воля на министър-председателя. Само че от негово име действат медии, станали известни като „бухалки“.

  Много ще е трудно да се обясни на чуждестранен наблюдател значението на израза „медии бухалки“. Значението е срамно, но публично наложено. Срамно е, защото става дума за медии, използвани за оклеветяване, за саморазправа с противниците на олигархичния модел КОЙ, и по-конкретно – с разобличителите на злокобната роля на олигарха Делян Пеевски за тоталната деградация на медиите в България. Пеевски е лично отговорен за монопола върху разпространението на печатните издания у нас, както и за непазарния натиск при разпределението на реклама в медиите. Журналистиката постепенно престана да е коректив на властта и да е почтен медиатор между нея и гражданското общество. Слугинажът и пропагандата в гилдията вече са открито толерирани и поощрявани от пиарите на действащата изпълнителна власт. Ударът върху бизнесмена Иво Прокопиев чрез незаконни действия на Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество за много от пишещите във Фейсбук явно цели затварянето на опозиционно настроените „Капитал“ и „Дневник“, собственост на компанията „Икономедия“. Това е показна акция на саморазправа с журналистиката, която все още се придържа към цивилизовани професионални и етични стандарти.

  В същото време най-известните издания от кръга на Пеевски бълват потоци от лъжливи и омаскаряващи материали и плакати в най-злокобен сталинистки стил, което изглежда абсурдно начинание в наши дни, освен, че е очевидно скъпоструващо. Само че прокуратурата начело с г-н Сотир Цацаров упорито отказва да разследва източниците на безумното забогатяване на Делян Пеевски, както и огромните му харчове за серията брутални кампании срещу журналисти, политици, съдии с антикорупционни и антимафиотски нагласи. На прицел са всички, които публично не се боят да настояват истината за разграбването на КТБ да излезе наяве, както и да бъде разбито ембаргото върху темата за прокурорско-политическия заговор и съучастие в „кражбата на века“. Така ще остане в обществената памет държавното рейдърство срещу 4-тата по големина банка у нас. С други думи, медийният апокалипсис е налице. Чака се Страшният съд обаче!

  Винаги съм гледал „Честно казано“ с удоволствие. Общо взето, беше единственото предаване, в което всички дисиденти на сегашното управление можеха да бъдат чути. В твоите уводи не спестяваш никому, но Борисов, Цацаров и Пеевски ти бяха любимите гангстери. Кажи какво да ги правим? Можем ли нещо да направим, изобщо? Или просто няма друг избор, освен да чакаме Господ да ги прибере?

  Не мога да се преживявам като член на трибунал, нито като изпълнител на присъди. Аз се отнасям към персонажите Борисов–Пеевски–Цацаров като публицист с отвращение към лъжата, превърната официално в политика и диктуваща поведението на медиите и съдебната система. За мен отношението между граждани и власт, между обществото и върхушките е въпрос на договор. Когато стане ясно, че получилите власт на базата на този договор системно мамят другата страна, какъв трябва да е отговорът? Разтурване, скъсване на договора, придружени с иск за плащане на жестоки неустойки.

  

  Борисов дойде на власт през 2009-та с клетви, че ще се бори с мафията, с корупцията, с продажните партии и с крадливите политици. Днес нищо от тези обещания не е останало. Между него и #КОЙ има съгласие, взаимни обвързаности, тайни и явни зависимости. Триумвиратът, наречен от мълвата Сотир Методиев Пеевски, е метафора за погазеното споразумение с обществото.

  Като журналист говоря от позицията на измамените граждани. От тяхно име настоявам лъжите да бъдат изкупени и възмездени. Нетърпимо ми е да се чувствам излъгана и да продължавам да преглъщам тази отрова. Да изразявам тази нетърпимост е моята отговорност и моето задължение като тълкувател на събитията, на които сме свидетели като страна по един договор, погазен от крадците на държавност и власт. Колкото повече хора осъзнаят, че са измамени и че това директно им бърка в джоба, толкова по-бързо ще стане ясен отговорът на въпроса „Какво да ги правим“? Не изключвам, когато се изчерпят мирните начини, да опрем до размирните.

  При положение, че си гледала всеки един възможен кандидат за промяната в очите – лидери на всички политически партии, всякакви учени, анализатори, професори по народопсихология, бунтари и протестъри, кажи ми, какво толкова липсва във всичките тези хора? Липсва нещо, защото, общо взето 30 години след “take-off” отново сме в стартовата позиция. Не виждам нещо съществено да се е променило на политическото (минно) поле от декември 1989 г.

  Липсва смелост, неподкупност, последователност, липсва готовност да се плати цената на известно себеотрицание в името на преследвана или моментно непопулярна кауза, липсва гордост и свободолюбие, заложени в личното ДНК на стандартния български обществен персонаж. След Втората световна война Чърчил произнесъл следната сентенция към сънародниците си: „Който вместо свободата избере хляба, губи и двете“. Повечето българи, дори и просветените, все още не разбират проклятието да избереш хляба вместо свободата. Затова ще сме обречени все да започваме отначало и да се въртим в омагьосан кръг.

  Въпреки че си голяма актриса, още на 30-та секунда от всяко твое интервю е ясно, дали човекът отсреща за теб е достоен за уважение или не. Кажи, от какви качества на хората най се възмущаваш и какви най те радват.

  Ненавиждам фалшивите моралисти, фарисеите, измамниците, политическите Дон-Жуановци, циниците, страхливците с алиби на миролюбци и с маски на дипломати. Ненавиждам изнасилвачите на доверие и обирджиите на обществени средства. Всичко обратно на това ме радва в човеците, с които бих искала да имам взаимоотношения.

  Казвал съм ти и преди, че си приличате с моята съпруга. Най-характерното е, че когато вие помолите за нещо, никой не може да ви откаже. Това е невероятна дарба. Но все пак, ти си най-често уволняваната личност в българска телевизия. На какво се дължи това?

  Може би се дължи на това именно – нарича се дарба да печелиш доверие и отвращение от злоупотребата с него, а това винаги си личи. Ако съм се излъгала в някого, не ме е срам да си призная публично. Има хора, които познавам и които моята откритост и прямота докарват до лудост. Иначе, както е казал поетът: „Милост за живите! Милост за нашите грешки!“ Да търсиш такава милост е проява на сила. Мисля, че в този смисъл съм силна. За това мога да понеса и уволненията си. Тези, които ме изритват периодично от поредната телевизия – и не защото съм бездарна – те са в крайна сметка слабаците…

  Телевизиите в България са невероятна драма. Цензура, турски сериали, BigBrother, ферми и какво ли още не. Ако бяха те поканили като изпълнителен директор на една от големите телевизии, как щеше да изглежда програмата?

  Никога няма да ме поканят на такава позиция в сегашната българска ситуация. Невъзможни хипотези не ми се обсъждат. Но иначе, разбирам от качествена телевизия, което значи не само да е умна, но и интересна. Без да е вулгарна…

  В този ред на мисли, има ли вероятност накрая лошите момчета да ни спасят? Говоря за тези, които са изкарали парите си в началото на демокрацията по не съвсем европейски стандарти. Гледам, че доста от тях не искат да заминат в чужбина. Тук са. И те се мъчат, някак си. Станаха и те на 50 години. Имат деца, виждат, че положението не е работа за тях. Не могат да върнат часовника назад. Не знам, дали на много от тях реално им е съвестно, но знам със сигурност, че искат една по-уредена и спокойна България за децата си. България има проблем с прекалено учени, изискани и аристократични типажи, мисля. Народът някак си тайничко обича “здравите момчета”, въпреки всички им магарии. Моля, разсъждавай с мен. Кои са на ход? Неразбраните “collegeboys” или лошите момчета…

  Така наречените от теб „лоши момчета“ получиха своя шанс в лицето на Бойко Борисов и компания, когато царят и бившите разузнавачи го инсталираха в политиката, за да покаже „здрава ръка“ спрямо онези, които познаваше по силата на произхода си в бизнеса и в публичността. Бойко Борисов ги наричаше при своето начало „добре облечени бизнесмени“ и ни съветваше да страним от тях при среща в ресторант или по работа.

  Така че, съдейки по резултатите след девет години Борисов на власт, „лошите момчета“ излъгаха народа, че знаят как да въдворят ред, за да им е спокойно и на тях за живота на семействата им и за бизнеса им. Може и да обучават децата си в скъпи американски и английски колежи, но са свързани с криминалното си минало смъртоносно и компроматно. Не могат да избягат от сянката на тайните служби, които ги пуснаха  да поддържат старите контрабандни и нарко канали. Предимно прости и необразовани останаха, въпреки лустрото си на богаташи. Моделът КОЙ ги озапти, подчини и показа, че не стават, защото се правят на „силоваци“, но нямат гръбнак, готови са да отстъпят от плячката си, макар и с ръмжене, за да оцелеят. Това ги издава като назначени бизнесмени, мутри с бели якички…

  Ред е не на псевдоаристократите от типа на номенклатурно възпитания бивш лидер на БСП Сергей Станишев.

  Ред е на представителите на креативната и свободолюбива автентична средна класа – да защитава правата си, възможностите си да произвежда и да поддържа етичните основи на истинското пазарно стопанство, като се осланя на върховенството на закона.

  Знаеш, на 11 януари ще се проведе за 4-ти път протест под надслов „Да спасим Пирин, Да спасим България!“ Имаш ли виждания как да спасим България?

  Убедена съм, че българската средна класа – най-образованата, предприемчива, иновативна част от обществото ни, ще намери сили за съпротива срещу опитите на Организирания Мафиотски Модел, окупирал държавата, да я елиминира и подчини.

  

  Поне един милион българи, в чиито ръце е благосъстоянието на страната, стискат зъби и устояват на безчинствата на корупцията и на порочния съюз между олигархията, политиката и властта. В България съществуват десетки граждански организации за защита на правата, на инициативността, на морала и достойнството на средната класа.

  До мен достигна информация, че поне 30 от тях са стартирали процес на единение помежду си. Целта е излъчване на обща платформа за търсене на политическо представителство, за натиск върху неработещите институции, върху партийно зависимата администрация и за ограничаване на прокурорския произвол. Този процес трябва да се ускори, за да се прицели в изработването на спешни и ефикасни решения за преосноваването на българската държавност. Това не може да стане по друг начин, освен на базата на възстановеното върховенство на закона и автентичната, а не имитационна борба с корупцията.

  Българите трябва да се убедят, че благосъстоянието им, приходите им, достъпът им до качествено здравеопазване и до справедливо правораздаване пряко зависят от тяхната непримиримост към корупцията и мафията. Зависят и от отказа им да робуват на страхове и заплахи. Иначе ще трябва да жертват илюзиите си за относителна битова сигурност. С други думи, ако не защитят свободата си, в крайна сметка ще загубят и хляба си, каквито и розови дъвки да им разтягат управляващите за стабилност и растеж.

  Щом бизнес приятелите на Борисов и Цветанов взеха да ги отстрелват по улиците, предстои затягане на примката около врата на гражданите. Тъй като корупционната гангрена е поразила цялата политическа каста на прехода, диктатурата се превръща в нейното последно убежище. Очебийни са признаците за погазване на демокрацията от сегашните явни и тайни консуматори на власт по върховете. Медиите и медийният пазар са под контрол и са подложени на монополистки натиск. Независимостта на съда е драстично атакувана с политически средства. Прокуратурата е превърната в бухалка за саморазправи и репресии срещу необяздени бизнесмени и предприемачи. Службите за сигурност работят срещу гражданите и обществото, защото обслужват еднолични олигархични интереси и сметки. Единственият изход от този разпад е ГРАЖДАНСКО ВЪСТАНИЕ, площаден щурм за отвоюване на демокрацията и законността.

  Реформаторските и антикорупционни формации в страната трябва да се съюзят, но на базата на ясни политически и мирогледни принципи. За да предложат на избирателите нов обществен договор и рестарт на държавата чрез свикване на Велико народно събрание, което да изработи нова конституция с реални гаранции за защита на законността и човешките права.

  Гражданите са длъжни да отвоюват, ако се наложи и чрез протести, радикална промяна в механизмите за избор на народни представители. Те сами са в състояние да инициират, чрез своите експерти и гражданско-професионални сдружения, създаването на модерен избирателен закон. Той трябва да осигури компетентно и качествено политическо представителство в парламента – в замяна на сегашните партийни контролирани клики от наемници и послушковци, впрегнати в услуга на опасни лобистки интереси.

  .

• Габлиеле Куби, „Глобалната сексуална революция“

  Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство. Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб. Името на стратегията: Gender-Mainstreaming. Тази борба се води под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий. В действителност обаче те воюваха срещу брака, срещу семейството, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. Те воюваха срещу всичко, което е отказано на лесбийките. За да наложат това в обществено-политически план, беше нужна една нова дума, защото езикът не само отразява реалността, той я и създава. Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?”, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае”, „дестабилизира”, „деконструира” половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето).

  Откъс от книгата на Габриеле Куби „Глобалната сексуална революция”, публикуван в сп. „Християнство и култура“ през 2015 г.

  

  От феминизъм към джендър идеология 

  „С отричането на природата в човека се обърква и става непрозрачна не само целта на външното овладяване на природата, но и целта на собствения живот. В мига, в който човекът изолира от себе си съзнанието за самия себе си като някаква природа, стават невалидни всичките цели, заради които той живее.“ Макс Хоркхаймер, Теодор В. Адорно

  Борбата за равноправие 

  Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство. Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб. Името на стратегията: Gender- Mainstreaming. Тази борба се води под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий.

  Над 150 години продължава борбата на жените за равнопоставеност. Жените имат добри поводи да разклатят господстващите социални структури, защото отчасти и през ХХ век те не могат:

  – да учат в гимназия или университет;
  – да участват в избори;
  – да си откриват банкова сметка;
  – (или рядко могат) да упражняват професия;
  – да заемат обществени длъжности и водещи позиции;
  – да следват артистичното си призвание, без да са подложени на обиди.

  Надмощието на мъжа бива оправдавано дори с теории, които представят жената като умствено ограничена. Срещу тези условия жените започват да се бунтуват през XIX век, понеже условията на производство са се променили и е изчезнала ролята на жената като грижеща се за голямо семейство. Първо образованите жени от средната класа призовават за равни права, организират се в християнски женски съюзи и се обявяват за защита на майчинството и семейството. Те не желаят борба между половете, не желаят разделяне на сексуалността от майчинството. Те желаят политически права, право на образование и по-добри социални условия. Днес в западния свят тези искания в голяма степен са изпълнени.

  С комунистическия отпор срещу ранния капитализъм през XIX век възниква и социалистическо движение. Маркс и Енгелс подхващат женския въпрос и го изопачават в класов въпрос.

  Енгелс настоява за:

  1. премахване на семейството;

  2. еднакво включване на мъжа и жената в работния процес;

  3. обществено възпитание на децата.

  Промяната към радикален феминизъм 

  До пълен преврат, дори до рухване на християнско-западния фундамент на обществото доведе борбата за „сексуално самоопределение” на жената чрез легализиране на предпазването от бременност и аборта. Симон дьо Бовоар е в основата на обрата към радикален феминизъм с прочутото си изречение: „Жена не се раждаш, а по-скоро ставаш”. Последва забележителна динамика:

  на унижението и обезценяването на мъжа от радикалния феминизъм мъжете отвърнаха с чувство за вина и доброволно отстъпление.

  Вижте, сякаш казаха те, ние съвсем не сме толкова лоши, ние сме симпатични и чувствителни.

  Ала лидерките на често еднополово ориентираните радикални феминистки не се задоволиха с това. Те заявиха, че ще извоюват още повече „равноправие” за жените. В действителност обаче те воюваха срещу брака, срещу семейс- твото, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. Те воюваха срещу всичко, което е отказано на лесбийките. Те воюваха за преобразуване на обществото, което окончателно ще го освободи от ненормалността, „деконструирайки” полярната полова идентичност на мъжа и жената и „принудителната хетеросексуалност”.

  Деконструкция на половата полярност 

  За да наложат това в обществено-политически план, беше нужна една нова дума, защото езикът не само отразява реалността, той я и създава. Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?”, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Преди културно-революционната апроприация джендър беше невинен граматичен израз за рода на една дума – който в немския език може да бъде мъжки, женски и среден – и притежаваше чисто граматическо значение. Личността не трябва задължително да е жена, а човекът – мъж.

  В пълния речник на Лангеншайд от 1978 г. джендър се превежда по следния начин:

  1. лингв. пол: мъжки (женски и среден).

  2. разг. и хуморист. (мъжки или женски) пол (човек).

  Разговорното и хумористично определение за пол на човека сега получава задачата да конструира един социален пол, който да се мисли като независим от биологичния пол.

  Без съмнение съществуват културни и исторически вариации в социалния облик на мъжко-женската полова полярност. С това се занимават социолози и етнолози. Ала тези вариации отменят двуполовостта толкова, колкото променливото време отменя факта на нощта и деня. Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае”, „дестабилизира”, „деконструира” половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето).

  Само какво начинание! Колко големи трябва да са бремето на страданието и копнежът по нормалност, за да искат те да подчинят неотменимите природни норми на произвола на човешката свобода във взимането на решения!

  Вече е налице един проект, който отваря пред нехетеросексуалните възможността да изтласкат чрез активизъм проблемите със своята идентичност. В „обществото” на активистите е добре дошла не само всяка сексуална ориентация и практика, тук можеха да се получат пари и власт:

  пари текат в милионни потоци от кранчетата на ООН и ЕС към ЛГБТИ организациите, които ускоряват джендър мейнстрийма. (ЛГБТИ е възприетото международно съкращение за лесбийки, гей, би-, транс- и интерсексуални.) По-умните, академично образованите, получиха власт в международните организации, в университетите, медиите и съдилищата.

  Подривната джендър теория на Джудит Бътлър 

  Главната идеоложка на джендър теорията е Джудит Бътлър, родена през 1956 г. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство с унгарско-руски произход. През 1984 г. Йейлският университет й присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли. От 2006 г. заема катедрата по философия „Хана Аренд” в European Graduate School в Швейцария. Един посредствен ум не би дръзнал да нападне половата полярност и цялата културна традиция на нашата земя с намерението да ги разбие.

  Джудит Бътлър е лесбийка. Очевидно тя усеща двуполовостта като затвор, като ограничение на свободата, като дискриминация чрез природата. Опитът на лесбийка, която приема ту мъжка, ту женска роля, изглежда определя нейното мислене повече от факта, че всяка нейна клетка, телосложението, органите и гласът й са женски и биват разпознати от всеки като женски.

  Нейната публикувана през 1990 г. книга Gender Trouble – Feminism and the Subversion of Identity излезе в превод на немски през 1991 г. в издателство „Зуркамп”.

  Това е основополагащото произведение на джендър идеологията.

  Бътлър изпитва безпокойство от порядъка на пола и желае, както обяснява в предговора, да го докара до безпокойство. Нейният въпрос е: „Какъв е най-добрият начин да се внесе безпокойство в категориите на родовия пол, които поддържат родово-половата йерархия и принудителната хетеросексуалност? … Задачата на това изследване е да се центрира върху и да децентрира такива дефиниращи институции: фалогоцентризма и принудителната хетеросексуалност … успешно да разстройва строгите и йерархични сексуални кодове”.

  За целите на подривността на съвременния ред на пола авторката постструкуралистка развива сложна теория, която, опакована в един философски изкуствен език, се стреми да разклати устоите на човешкия ред чрез подривно преозначаване и размножаване отвъд бинарната рамка на половите идентичности. Ако беше изказала своите схващания с прости думи, всеки би разбрал, че тя се е сбогувала с реалността, но тъй като обвива деструктивната си мисловна конструкция в сложна философска, трудно разбираема терминология, читателите и слушателите навеждат страхопочтително глави. Джудит Бътлър казва:

  „Биологичният пол” е идеален конструкт, който с времето бива насилствено материализиран. Той не е прост факт или статистическо състояние на едно тяло, а процес, при който регулиращи норми материализират „биологичния пол” и тази материализация се постига чрез постоянно принудително повторение на въпросните норми”. (Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. С., Критика и хуманизъм, С., 2003. )

  Преведено: изобщо не съществуват мъже и жени. Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Родовият пол (джендър) не е свързан с биологичния пол, той не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват. През погледа на Джудит Бътлър идентичността е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено „изпълнение” (пърформанс), следователно поведение, което може да се промени по всяко време.

  В табуто върху кръвосмешението Бътлър вижда причина за фантазмата на половата идентичност като мъж или жена и причина за табуто върху хомосексуалността. Следователно то трябва да се премахне. Тя казва: „Табуто върху кръвосмешението е юридически закон, който едновременно забранява кръвосмесителните актове и конструира някакви родово-полово белязани субективности чрез механизма на принудителна идентификация… Табуто върху кръвосмешението не само забранява сексуалното съединяване на членове от една и съща родствена линия, но включва и табу върху хомосексуалността”.

  Ако пол изобщо не съществува, тогава феминистките, които се борят за надмощието на жената, имат проблем. Или искат да разширят властта на жената за сметка на мъжа, или искат да премахнат половата полярност изцяло и да предоставят свободния избор на индивида. Бътлър осъзнава проблема и пита: „Каква нова форма на политика изплува, когато идентичността като обща почва вече не ограничава дискурса относно феминистката политика? … Дали феминистичната политика би могла да мине без субект в категорията „жена(и)”.

  И макар тя да работи тъкмо в тази посока, успокоява сподвижничките си феминистки, че „е все така смислено стратегически или временно – да се позовеш на жените, за да издигнеш претенции, че ги представяш”.

  Ала ликвидирането на половата идентичност е същинската цел, защото едва тогава индивидът ще се еманципира от диктатурата на природата, ще осъществи пълната свобода на избора и подлежащото на промяна по всяко време самоизмисляне. Само докато има жени, жените могат да бъдат потискани; само докато има „хетеросексуална принудителна нормалност”, могат да бъдат обособени „други форми на желанието”.

  Бътлър критикува „фундационалисткото разсъждаване върху политиката на идентичността”. То било склонно да приеме, че най-напред трябва да е налице идентичност, за да могат да бъдат изработени политически интереси и след това да бъде предприето политическо действие. За Бътлър е другояче: „не е нужно да съществува някакъв „действащ зад действието”; „действащият” се конструира променливо във и чрез действието”.

  Такова мислене води до твърдението, че съществуват не два, а четири пола според сексуалната ориентация. Следователно според Джудит Бътлър на всяка цена съществува идентичност, но тя не се определя от мъжката или женската битност, а от сексуалната ориентация дали човек е гей, лесбийка, би-, транс., интер- или по друг начин сексуален. Бътлър редуцира идентичността на човека, която се формира под многобройни въздействия, към които принадлежат неговите пол, семейство, култура и религия, до свободно избираема и променлива сексуална ориентация.

  Семействата според Бътлър се определят вече не от брака и произхода, а чрез произволни актове на временна принадлежност. В паралелния свят на Бътлър децата не се зачеват, а се „проектират” („designed”) и се отглеждат с помощта на всякакви технически възможности като даряване на семенна течност, сурогатно майчинство, изкуствена утроба и генна манипулация.

  Бътлър се смята за най-значимата теоретичка на куиър теорията. Както и джендър, куиър е дума, конфискувана за нови съдържания. Думата queer трябва да неутрализира зависимостта от понятия, които дори при отрицанието на хетеросексуалността все пак я предполагат, като лесбийски, гей, би- и транссек- суален. Куиър е просто всичко, което не е straight (нормален = хетеросексуален). Полярността на хетеро- и хомосексуалност трябва да бъде отстранена в полза на пълната отмяна на половата идентичност, защото едва тогава „хегемонията на принудителната хетеросексуалност” може да бъде напълно преодоляна и човек ще получи пълната свобода на самоизмислянето.

  Нека отново потърсим съвет от речника на Лангеншайд. Тук думата queer e преведена по следния начин:

  1. странен, необикновен, особен, чудат.

  2. вулг. гаден, подъл, фалшив.

  3. разг. съмнителен, подозрителен…

  6. налудничав, смахнат.

  7. пиян, педерастичен.

  Странно, необикновено и особено в действителност е това, че тези начини на поведение и качества са добили статуса на внушителни научни теории и queer studies се преподават в университетите като част от gender studies.

  Да обобщим какво твърди джендър теорията: биологичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата” над свободната самоидентификация на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи. Идентичността на човека се определя по-скоро от неговата произволна сексуална ориентация и затова е гъвкава, променлива и многообразна. Илюзията, „фантазмата” на двуполовостта се създава чрез табуто върху кръвосмешението в семейството и чрез езикови определения като мъж и жена, баща и майка, които трябва да бъдат неутрализирани в полза на свободното самоизмисляне. Хетеросексуалните „сигнатури” на обществото трябва да се изличат във всички области. Мъж и жена, брак и семейство, баща и майка, сексуалност и плодовитост нямат право на естественост, по-скоро те обосновават хегемонията на мъжа над жената и на хетеросексуалността върху всички други форми на сексуалност. Това трябва да се унищожи из корен.

  От 1999 г. Джудит Бътлър принадлежи към Guggenheim Fellowship, от 2001 г. към Rockefeller Fellowship, през 2004 г. тя получава Brudner Prize на Йейлския университет за особени заслуги „for lesbian and gay studies”, през 2008 г. е отличена с Andrew W. Mellon Award,

  отличие, дотирано с 1,5 млн. долара, 

  което позволява на носителите „да преподават и изследват при особено изгодни условия”. От 2012 г. Бътлър е гост професор в Columbia University.

  Странно, необикновено и особено е, че „субверсивната” теория на Джудит Бътлър и на нейните учители и съратници се приветства, насърчава и подкрепя от академичните елити на този свят. На 11 септември 2012 г. тя получава наградата „Теодор В. Адорно” от 50 000 евро.

  Субверсия означава преврат, сваляне, събаряне, унищожение, развала. Субверсивните активисти през XIX и XX век са насочени срещу властващата класа, а тези елити не са били готови да пожертват без бой своята власт.

  Днес международните организации като ООН и ЕС и фондациите, разполагащи с милиарди, сами осъществяват подривна дейност и насилват света. Чий интерес ги мотивира?

  За 20 години джендър идеологията стана господстваща. Финансирани от държавата „центрове по джендър компетентност” се грижат за претворяването й в политика. В университетите бе наложен новият предмет gender studies/queer studies – с бързо нарастване на местата. Джендър идеологията се представя на младото студентско поколение като достижение на модерното мислене. Персоналът на служби, стопански предприятия и образователни институции се приучва на джендър. Всичко това се случва, без да има публичен дискурс за това нито в парламента, нито в медиите. Никой не знае какво е джендър, но въпреки това джендър става мейнстрийм…

  […]

  Християнската вяра и хомосексуализмът

  „Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат. Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни.“ 2 Тим. 4, 3-5

  Етическият монотеизъм 

  Ако в страните, повлияни от християнството, има съпротива срещу дерегулацията на сексуалността, то тя идва от Църквата. От Едната Христова църква са отпаднали много деноминации, ала всички те се позовават на Библията и възвестяват на вярващите благата вест за Въплъщението на Бога в Иисус Христос, дошъл, за да разкрие на хората пътя към Царството Божие.

  Ориентацията по Божиите заповеди е формирала западната култура, култура, която се е разпространила навсякъде по земята и е определила за всички култури мащаби на човешкото достойнство, свободата, изкуството и науката. Тази висока култура почива на висок морал.

  Ако се пренебрегне първата заповед, а именно преклонението пред Бога, отпадат и всички други заповеди. Божието име се забравя, също както и неделята като ден Господен, бащата и майката изгубват своето място в социалния ред, милиони неродени деца биват легално убивани, всички видове извънбрачна сексуалност се смятат за нормални, материалният ламтеж без задръжки създава все по-голяма глобална бедност, истината и лъжата в света на медиите все по-трудно се различават. Може ли някой да покаже, че неспазването на Десетте Божии заповеди е благоприятно за човека?

  Етическият монотеизъм на юдейството е нещо съвършено ново в езическия свят на античността. Преди това сексуалността пронизва всички области на живота, боговете също са сексуално активни и са създали – така се е вярвало – света и човека чрез сексуални актове. Налице са съвсем малко ограничителни сексуални норми. Хомосексуалността не се е уважавала и в краен случай пасивната роля се е смятала за малоценна.

  Откровението на Бога пред Неговия избран народ води със себе си сексуална революция от нечуван мащаб. Равинът и публицист Денис Прагер описва тази промяна. (Prager, Dennis. Judaism, Homosexuality and Civilisation. Първа публ. в Journal Ultimate Issues 1996. Вж. също http://www.dennisprager.com/ )

  Сексуалността е осветена и насочена към защитеното пространство на брака между мъж и жена. С това са положени основите на семейството, което в юдаизма се радва на голяма почит през хилядолетията и благодарение на което юдейският народ преживява всички опити за унищожение. Хомосексуалността е отлъчена (Левит 18:22; 20:13).

  Прагер пише: „По отношение на недвусмислената позиция на Библията при оценяване на хомосексуалното поведение е невъзможно да се установи съзвучие между юдаизма и християнството от една страна и хомосексуализма от друга. Единственото истинно твърдение от страна на хомосексуалните би звучало така: „Съзнавам, че Библията осъжда хомосексуалното поведение; ала мисля, че Библията е сгрешила”.

  Денис Прагер смята, че никоя друга книга не е допринесла повече за цивилизоването на света от еврейската Библия: „Основа на тази цивилизация и на юдейския живот създават чистота на съпружеския живот и уважението към семейството. Семейството не е просто природно дадена единица; то е по-скоро благо, което трябва да се култивира и непрекъснато да се пази.

  Гърците атакуват семейството в името на красотата и ероса. Марксистите го атакуват в името на прогреса. А днес гей движението го атакува в името на съчувствието и равноправието.

  Мога да разбера основанията на гейовете; мнозина от тях е трябвало да понесат много страдания през живота си. Това, което не мога да разбера, е защо юдеи и християни се присъединяват към тези нападки. Те не осъзнават какъв е залогът. Залогът е нашата цивилизация”.

  Библейското домостроителство 

  Според Битие човек е създаден по Божий образ и подобие като мъж и жена (Бит. 1:26-28), определен за взаимно допълване и призван към плодовитост. Обвързващата любов между мъжа и жената, която се изпълва в детето, е аналогия на тринитарната любов на Отца и Сина и Светия дух. Понеже Бог е любов, Той е създал човека от любов и го е призовал в любов. Той го е определил за съ-творец на новия човек.

  Поради тази причина практикуваната хомосексуалност противоречи на действителността на човешкото сътворение. Когато страниш от нея в живота, се разлъчваш с Бога и в края на краищата, със собственото си предопределение.

  Поведение, което разлъчва с Бога, Библията нарича грях. Този възглед споделят и нехристиянските религии. Той е преобладаващ и до днес в повечето страни на земята.

  Не само отделни места осъждат хомосексуалните действия, но и цялото библейско предание, откровяващо едно домостроителство, което е дадено на човека и може да бъде нарушено от него само в негова собствена вреда. В сек- суалността това домостроителство забранява прекрачването на положените граници: границата на полярността на половете – чрез хомосексуалността, границата на роднинството – чрез инцеста, и границата на видовете – чрез сексуалното сношение с животни. Езическите народи, от които юдеите са били заобиколени, са вършели всичко това. (Срв. Бит. 18:20).

  От първата до последната страница на Библията е прокарана аналогията с жениха за отношението на Бог към хората. Бог предлага на човека един съюз в любов и му показва като аналогия за това съпружеските любовни отношения между мъж и жена: „Както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Бог твой”, се казва в Книгата на пророк Исаия (62:5). Този Бог е ревнив Бог, той се разярява, когато Неговата невеста, избраният народ, влиза в отношение с чужди богове, особено с Ваал и Ашера, мъжките и женските богове на сексуалната разюзданост, които езическите народи почитат с храмова проституция и сексуални оргии. Народът непрестанно изневерява на своя Бог и така непрестанно попада в злощастие.

  [….]

  Иисус Христос 

  Иисус подновява първоначалния план на Сътворението за любовната всеотдаденост между мъжа и жената. Във всички времена е било трудно той да се живее и както видяхме, винаги е бил оспорван от юдеите. Иисус изисква не само чистота на тялото, но и на сърцето (Мат. 5:8). Той няма предвид външното спазване на закона, а чистото и истинно мъдруване на сърцето. В разговор с фарисеите Той препраща към началото на Сътворението и обявява брака между мъжа и жената за тайнство, съюз, създаден от Бог, който не може да бъде разлъчен от човека.

  „Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: „затова ще остави човек баща и майка и ще се при- лепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът”? Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.” (Мат. 19: 4-6)

  Този Божествен план е помрачен от жестокосърдечието на човека.

  „Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй.” (Мат. 19:8)

  Жестокото алчно сърце, което е склонно да използва другите за задоволяване на собствените страсти, това жестоко сърце Иисус желае да „смекчи”; това означава да го направи истинно чрез Своята любов, така че Божието царство да настъпи още на този свят.

  Никъде Иисус не се обръща срещу сексуалността, Той има предвид само едно: стръмния път на любовта, към който призовава човека, и същевременно му дава благоволение, за да може да извърви този път. Той никого не принуждава, напротив, Той закриля прелюбодейката от убийството с камъни от ближните й. Иисус събужда в сърцата на хората копнежа по даряващата любов и показва как този копнеж може да се изпълни. Сексуалността като плодотворен, даряващ живот израз на любовта е Божият план за хората, планът на един Бог, който сам е любовта и животът.

  Иисус не осъжда експлицитно хомосексуалността. Ала той освещава брака и го издига до тайнство, защото отразява съюза на Бог с хората и е единственото пространство, в което сексуалният акт запазва достойнството на човека. От- хвърлянето на хомосексуалността е толкова дълбоко вкоренено в юдейството, че Иисус не се нуждае от излишни слова.

  Апостолите 

  Апостолите разгръщат учението на Иисус, което не отменя Божия закон, а го изпълва. Те разнасят благовестието на Иисус в елинско-римския свят, в който са обичайни всички видове сексуални перверзии и разврат. Павел ги назовава поименно в т.нар. списъци на пороците (1 Кор. 6:9 и 1 Тим. 1:10) и казва съвсем ясно: които вършат това, „няма да наследят царството Божие”. Членовете на новите общини идват от този свят, сами са затънали в тези пороци, „но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог” (1 Кор. 6:11). Иде реч за освещаването на тялото, което „не е за блудство, а за Господа, а Господ – за тялото… Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога” (1 Кор. 6: 13, 19).

  Това е спецификата на християнството: пълното утвърждаване на тялото. Няма разединение между дух и тяло – целият човек е призован за освещение и като чедо Божие упълномощен за това (срв. Иоан. 1:12).

  В първа глава на Посланието на св. апостол Павел до Римляните (1:18-32) Павел разгръща динамиката на отпадането от Бог: в началото е неправдата, чрез нея хората потискат истината. Понеже са познали Бог, ала не са Го прославили като Бог, за тях няма прошка. Помислите им се помрачават и те се разпалват в похоти на сърцето и срамотни страсти. Така те заменят истината Божия с лъжа и се покланят на творението повече, отколкото на Твореца. Това има последици за сексуалното поведение: техните жени заменят естественото употребление с противоестествено; също и мъжете оставят естественото употребление на женския пол и се разпалват с похоти един към друг. Изневярата се превръща в обичайна практика. Хората започват да мразят Бога и да използват ближните си като обекти.

  Омразата и безпощадността на онези, чиито грехове са изобличени, в Библията се разкрива преди всичко при жените: Иезавел, която иска да убие пророк Илия, и Иродиада, която иска главата на Кръстителя и я получава, поднесена на блюдо от един слаб и пиян цар. Защо? Защото той, познал толкова още в майчината си утроба, трябва да умре така позорно? Защото той, който не притежава сила, но притежава пълномощие, казва на Ирод, който не притежава пълномощие, но притежава сила, че не му е позволено да води братовата си жена. Друго е при цар Давид: той не убива Натан, който го уличава в престъпление, а признава своето деяние: „Съгреших пред Господа”. Натан веднага му дава прошка (срв. 2 Царств. 12).

  Ала в центъра на учението на апостол Павел стоят не пороците на хората, а тяхното призвание към святост, която може да се осъществи в брака меж- ду мъжа и жената, когато се покоряват един другиму „в страх Божий” (срв. Ефес. 5). Той обяснява „великата тайна” на брака като аналогия на тайната на Христос и Църквата, която се определя от „съпружеска любов”.

  […]

  Църквите под натиска на глобалната сексуална революция 

  Във всички времена непреходната Евангелска истина се противопоставя на властовите структури. Ако не беше така, „новият Ерусалим” вече щеше да е настъпил. Христовата църква има задачата във всяко време да изговаря наново Евангелската истина, да разобличава всяка идеология и всеки тоталитаризъм и да пази свободата, за да остане отворен пътят на спасението за всички търсещи Бога. Това тя може само ако е във, но не от мира сего.

  Във всички времена идеологията на епохата нахлува в Църквата и корумпира част от нея. След като съответната властова система се срива, това става основание за още по-горчив упрек спрямо „Църквата” – и основание за разкаяние вътре в Църквата. Докато това се случва, вратата за едно ново начало е отворена. Например Германските християни (Движение сред немските протестанти, което е расистко, антисемитско и организирано на фюрерски принцип, създадено през 1932 г. Б. пр.) при националсоциализма или сговора на части от Руската православна църква със сталинизма.

  По всяко време обаче има и други, които са жертвали живота си за Христовата истина. Колкото по-мощно идеологията определя мисленето и действието на хората, толкова повече тези мъченици се превръщат в сияйни икони, извори на надежда и сила за идните потомства.

  Идеологията на сексуалната революция на нашето време се прицелва в най-съкровеното на християнската вяра, във въпроса: кой е човекът? Тъй като идеологиите на сексуалната революция отричат Бог, човекът деградира до чист продукт на еволюцията, който не се отличава съществено от животното и съгласно манипулацията зависи и е предаден от самия човек. Това, че ще се стигне до отрицание на полярната полова идентичност на мъжа и жената, би изненадало всеки човек на тази земя, живял преди Джудит Бътлър.

  И днес Църквите отстъпват под идеологическия натиск на времето, макар и в различна степен. Всички християнски деноминации заедно имат над два милиарда членове в света. Ако ги равним с броя на сексуалните активистки групи, можем само да се дивим, че съпротивата е толкова слаба. И те подриват тъкмо вътре в Църквата устоите на християнската антропология и морал, които признават човека за Божие творение, създаден като мъж и жена по подобие на триединния Бог, призван да бъде от плът и да се плоди. За християните това е част от основите, които не подлежат на предоговаряне. Въпреки това навсякъде в Църквата под натиска на дейността на ЛГБТИ се водят преговори и се стига до разцепления.

  Днес папата (Бенедикт XVI) е глас на християнската съвест, който се чува в цял свят. Дори най-големите поп звезди не могат да съберат на едно място толкова много младежи, както папата в дните на световната младеж. Не е ли забележително, че това е по силите на един възрастен мъж, когото медийният мейнстрийм представя като чужд на реалността, сексуално враждебен, женомразец и диктаторски настроен? Изключителният статут на Светия престол, който му позволява да изпраща в света посланици (като папски нунции) и да акредитира посланици в Рим, да бъде представен като постоянен наблюдател в ООН и да взема думата на годишното общо събрание на ООН, му дава поглед и влияние върху международната политика.

  Понеже е глас на съвестта, той е мразен от всички, които живеят в „сексуално многообразие” и искат да го наложат на света като „човешко право”. Нищо друго не кара секуларизирания свят да се чувства така предизвикан, да изпада в такава ярост, да отхвърля всяка рационалност, както сексуалната тема. По-скоро той би потърсил отговорност от папата за вируса на ХИВ, отколкото да си зададе въпроса защо мъжете, които правят секс с мъже, са отговорни за почти 70 % от новите заразявания с ХИВ. По-скоро ще превърне всички све- щеници в изкупителни жертви на сексуалните злоупотреби, отколкото да се занимае с въпроса защо стотици хиляди деца биват насилвани сексуално и в тяхната всекидневна среда.

  […]

  Унищожаване в името на свободата

  „Тогава изглежда вероятно, рекох аз, че тиранията се установява не от някакво друго устройство, а от демокрацията, и по-точно, мисля аз, от твърде крайната свобода се поражда твърде голямо и твърде жестоко робство“. Платон

  Дерегулация на сексуалността

  Ние се намираме насред един поразителен процес: обезсилени са фундаментални норми на човешко поведение, които само допреди няколко десетилетия бяха валидни за всички. Приетото тогава за добро, днес се приема за лошо. Тези норми засягат продължението на човешкия род и универсалната институция, в която това се случва: семейството. През 1948 г. нациите, разтърсени от Втората световна война, формулират Всеобщата декларация за правата на човека.

  В нея се казва: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.” (чл. 16) Семейство възниква от брака между мъж и жена, които се задължават да споделят живота си и са готови да създават и отглеждат деца. Семейството се нуждае от моногамията, а именно от сексуалната вярност между брачните партньори. Ако се откажем от моногамията като нравствен ориентир, семейството ще се разпадне. Водещи ценностни представи, обичаи и закони утвърждават тази висока морална норма в житейската практика на населението.

  През последните 40 години тези ценностни представи, обичаи и закони бяха демонтирани. В западните култури на благополучието това се случи първо чрез разбунтувалите се студенти. Днес това е културно-революционният дневен ред на властовите елити на тази планета. От началото на 70-те години едно могъщо лоби се бори с помощта на ООН, ЕС и медиите за промяна на ценностния ред.

  Целта е абсолютна свобода, откъсната от всякаква естествена и морална граница, която разбира човека като „гол” индивид. За една такава абсолютна свобода, която иска да се освободи и от „диктатурата на природата”, всяка естествена преднина е пречка и трябва да бъде отстранена.

  Следователно за така разбираната свобода няма „добро” и „зло”, няма нормативност. Конкретните средства на тази борба са деконструкцията на биполярната сексуалност, промяната на социалните норми и позиции на населението, особено на младежта, пълната юридическа равнопоставеност на хомосексуалните партньорства с брака, та чак до социалното изключване и законовото криминализиране на съпротивата.

  Поразителен е този процес затова, защото този „нов човек” и съпровождащият го разпад на всяка нормативност имат приоритет в действията на ООН, ЕС и многобройни отделни държави, въпреки че тази културно-революционна стратегия няма никакъв принос за разрешаването на големите проблеми на нашето време. Напротив! Епохалната демографска промяна ще промени из основи социалната структура не само на Европа.

  През последните четири десетилетия раждаемостта спада в повечето европейски страни много под нивото на оцеляване. В същата степен, в която се опитват да компенсират дефицита чрез миграция, те жертват своята собствена култура. Една политика, ориентирана към общественото благо, трябва да отдаде приоритет на подкрепата на семейството в социалната политика. Вместо това се практикува дерегулация на сексуалните норми в угода на неголеми малцинства и така семейството се лишава от ценностния си фундамент.

  Поразителен е този процес и затова, защото унищожава предпоставките, които са създали европейската висока култура — един успешен модел за целия свят. Допреди няколко десетилетия тази култура имаше християнски фундамент.

  Християнството е създало моралните основи, предавани от поколение на поколение. Същността на тази култура е приетото от нашите предци за добро и истина, избори, които във всички времена са изисквали от всекиго отречение и жертва. И нито властолюбиви, действащи с насилие управници, нито войни, нито корумпирани църковни водачи, дори и ужасяващите атеистични системи на терор през ХХ век не са могли да заличат християнската култура.

  Благодарение на семействата оцеляването в нужда е станало възможно, но освен това те са предавали нататък тази култура и при най-неблагоприятни обстоятелства. След всяка катастрофа филизите на християнството отново израстват, последно чрез обединението на Европа върху фундамента на високите ценности на нейните християнски бащи основатели.

  Това, което днес се случва, отива по-дълбоко. Не става дума за диктатура на пролетариата или за диктатурата на една властваща раса. Терористичните режими бяха разпознати като потиснически и бяха победени след 70, съответно 12 години.

  Днес посегателството се насочва към най-интимната морална структура на човека, която го прави пригоден за свободата. Секирата удря в корена.

  Основното допускане, от което изхожда тази книга, е, че чудесният дар на сексуалността се нуждае от култивиране, за да има човек успешни връзки и успешен живот. Обратното, инстинктивното изживяване на всички влечения разрушава личността и културата.

  Един човек, сексуализиран от детството си, научава: „Добре е да изживяваш всички свои инстинкти, без да размишляваш. Лошо е, когато ги ограничаваш.” Той използва своето собствено тяло и телата на други хора за задоволяване на сексуалния си нагон, вместо за израз на лична любов.

  Този нагон е могъщ, защото има задачата да осигури продължаването на човечеството. Онзи, който не се научи да го култивира, за да стане той израз на любовта, отговорен за нов живот, ще бъде управляван от него. Такъв човек изгубва способността да обича, изгубва способността да се привързва. Изгубва желанието да дарява живот на деца. Той става неспособен за културни постижения. Той е психически и телесно болен. Той изгубва желанието и способността да съхранява собствената си култура и така създава предпоставките тя да бъде поета от друга, по-витална култура.

  Християнският възглед, че човек е сътворен по Божий образ и подобие, обосновава неприкосновеното достойнство на всяка личност и води до свободно конституиране на държавата и обществото. Високата култура, върху която християнството е сложило своя отпечатък, дължи неповторимото си научно и технологическо развитие на отговорността пред разума и истината, която допуска свободното от предразсъдъци изследване на действителността.

  Ала признаването на Създателя Бог, ненакърнимостта на достойнството на човека, действието на универсални морални ценности и освободеното от идеологии търсене на истината са в беда.

  Последствията са драматични: много хора не желаят да предадат живота, който са получили; семейства се разпадат; успеваемостта на новото поколение спада, 20 % от 15-годишните не разбират това, което четат; все повече деца и младежи страдат от психически смущения; правото на живот на децата в майчината утроба, на болните и възрастните вече не е защитено; свободата на вероизповеданието, на изразяването на мнение, на възпитанието, на науката се лишава от съдържание.

  Всичко това се случва в името на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или като жена, отрича, че тази полярност определя неговата идентичност и е условие за възпроизвеждането на човешкия род. (Психически и физически аномалии не променят нищо в този факт.) Никога по-рано не е имало идеология, която да е искала да разруши половата идентичност на мъжа и жената и всяко етическо нормиране на сексуалното поведение. Идеологията се нарича джендър мейнстрийминг.

  Има много други фактори за драматичната промяна в наше време, екологични, икономически, научно-техническо, но никой от тези фактори няма за стратегическа цел корените на човека, неговата идентичност като мъж или жена и отдаването на отделния човек на диктата на сексуалния нагон, освободен от всякакви нравствени норми.

  Досега мъжете си запазваха правото да развиват идеологически системи, които водеха до огромни разрушения и струваха живота на милиони хора. Джендър идеологията е измислена от радикални феминистки и наложена —с непредвидими последици. Много култури са загинали от морална дегенерация. Ала това, че моралната дегенерация бива налагана политически и културно, е нещо ново.

  Висока култура чрез висок морал

  Всяка култура наказва прекрачването на своите сексуални норми. Ако преди табута, защитавани чрез социален бойкот, та дори и чрез смъртно наказание, са приемани като знак за примитивно общество, то днес установяваме, че са в сила нови табута, които се осъществяват чрез социална изолация и постепенно криминализиране, и то в област, която всички култури пазят чрез строги норми: областта на сексуалността. Всъщност се е случило едно превращение: днес разпадът на моралните норми е принудително наложен, а съпротивата се наказва с изолация и юридически санкции.

  Английският антрополог Дж. Д. Ънуин[1] е анализирал в обширно научно изследване отношението към сексуалността и културата. В 1930 г. той иска да провери тезата на Зигмунд Фройд, че културата почива върху „сублимацията на сексуалния нагон”. В предговора си Ънуин пише: „Ако знаех колко много ще се промени моята лична философия в резултат от тази студия, изобщо нямаше да я започна.”

  Ънуин изследва осемдесет „нецивилизовани общества” и високите култури на вавилонците, шумерите, атиняните, римляните, англосаксите и англичаните, за да изясни въпроса: какво влияние упражняват сексуалните норми на едно общество върху нивото на културата.

  Резултатът в едно изречение: колкото по-голямо е сексуалното ограничение, толкова по-високо е културното ниво, колкото по-незначително е сексуалното ограничение, толкова по-ниско е културното ниво. „От това правило няма изключения. Културите излизат на сцената на историята тогава, когато силно са ограничили възможността за задоволяване на сексуалния нагон, и слизат от сцената на историята, когато позволяват сексуалността да падне до животинското ниво на необуздано задоволяване на инстинктите… В аналите на историята няма пример за общество, което в определен период от време има висока социална енергия, без да е абсолютно моногамно.” Ако погледнем развитието на нашето общество, тези закономерности сякаш още веднъж се потвърждават.

  Нов по-мек тоталитаризъм?

  Изглежда, че днешните ни условия са на светлинни години от националсоциалистическата и комунистическата системи на терор. Въпреки това установяваме, че свободното пространство все повече се стеснява. Забелязват го първи онези, чиито ценности пречат на стратегиите на силните — това са на първо място християните. Италианският писател Игнацио Силоне[2], бивш комунист, го формулира най-точно: „Новият фашизъм няма да каже: аз съм фашизмът; той ще каже, аз съм антифашизмът.”

  Няма разпознаваем държавен режим, който видимо да се стреми към световно господство, а има глобални мрежи, които следват единен дневен ред.

  На пръв поглед няма държавна идеология, която да се налага с насилие, но една нова джендър идеология тайно се внедрява на всички нива на обществото. Въпреки че народът не познава понятието, цялото общество се оджендърява. Като всяка утопична идеология тя иска да създаде един нов човек, който да проектира себе си, както сам желае.

  Днес в Европа не се изкореняват групи от населението, но всяка година по света се умъртвяват в майчината утроба повече от 40 милиона деца.

  Съществува наистина демократичен законов ред, но съществуват и неконтролируеми сили, които упражняват власт върху избирателите и избраните политици: медиите и финансовата олигархия.

  Не съществува единна партия, но все по-голяма част от населението вече не се чувства представена от управляващите партии, което се изразява в досада от политиката и постоянно спадащо участие в изборите.

  Не съществува министерство на пропагандата, но съществува унификация на медиите, които поддържат отмяната на сексуалните норми.

  Не съществува държавна цензура, но съществува държавна и академична езикова политика, която налага правила на новоговор с цел да създаде новия джендър човек.

  Не съществува упражняваща терор система от полиция и тайни служби, ала чрез дигиталното съхраняване на данни ние се превръщаме в прозрачни хора, за които вече няма лична сфера —предпоставка за съвършено нови форми на тоталитарно следене и контрол.

  Не съществува манипулирано от един фюрер, фанатизирано масово движение, но съществуват атомизирани, обезродени маси, които на сегашния етап все още могат да бъдат държани в покой чрез държавните социални помощи, ала потенциалът им за радикализация при икономическа криза е непредвидим.

  Не съществува забрана за проповядване на религия, ала религиозната свобода тихомълком се орязва в името на антидискриминацията и се подриват социалните предпоставки за предаване на вярата на идните поколения.

  Тоталитарното може да смени своята дреха и днес се явява в одеждите на свободата, толерантността, справедливостта, равноправието, антидискриминацията и многообразието — идеологически декори, които при вглеждане отблизо се оказват ампутирани и извратени идеи.

  Тези процеси са глобални и биват ускорявани от влиятелни лобита в международните институции. Сърцевината на тази глобална културна революция е дерегулацията на сексуалните норми. Както дерегулацията предава финансовите пазари на ненаситната жажда на богатите за още повече пари и власт, така и дерегулацията на сексуалните човешки норми предава хората на ненаситната жажда за сексуално задоволяване.

  Отмяната на моралните ограничения на сексуалността изглежда като повече свобода, но води до неспособност за привързване и създаване на връзки и по този начин до разпад на носещи социални структури.

  Който днес в политическото, академичното, медийното и дори в църковното пространство изкаже основания за това, че сексуалният акт е част единствено от брачната връзка между мъж и жена и трябва да е отворен за зачеването на деца, който дискутира научно въпроса за възникването, рисковете и последствията от нехетеросексуалното поведение или дори се противопоставя на стратегиите на сексуалната дерегулация, се изправя пред опасността да бъде изключен от публичния дискурс, да бъде стигматизиран с ругатни, да се прости с професионалното си положение, да бъде тормозен и дискриминиран по разнообразни начини от различни лобита.

  Криминализирането чрез нови състави на престъпления като „хомофобия”, „език на омразата” и антидискриминационни закони вече е реалност в някои страни и се ускорява в глобален план.

  Готови ли са тези, които сигурно си въобразяват, че са на страната на доброто, когато днес така смело се борят с държавния терор на изминалия век, да се противопоставят по същия начин на растящото ограничаване на свободата в наше време? Граничната линия между отстояването на свободата и жертването на свободата е в готовността днес да се плати цената, която е да не виеш по вълчи, когато си с вълците.

  Прекрасният нов свят  

  Понякога поетите виждат отвъд границите на съвременността. Олдъс Хъксли описва през 1930 г. Прекрасния нов свят, който възниква, когато насладата се превръща в смисъл на живота, а сексът в основно всекидневно забавление за млад и стар. В предговора към новото издание от 1949 г. той пише: „Тази наистина революционна революция трябва да бъде постигната не в заобикалящия ни свят, а в душите и в сърцата на човешките създания.”

  В „Прекрасният нов свят” всеки е щастлив. Мръсотия, болести и старост са изкоренени. Споменът за „живораждащите” от ранните времена произвежда в преточените от бутилки съвременници гръмогласен хохот, ако не и  погнуса. Зародишите са изследвани за аномалии, селектирани и съхранявани в зародишна банка. Майките и бащите са непотребни фрази. Представете си, тогава, към 600-ата година преди Нашия Форд „майката като обезумяла бдяла над децата си (нейните деца!)… бдяла над тях като котка над котенцата си, но котка, която можела да говори, котка, която можела да повтаря до полуда: „Рожбичката ми, свидната ми рожбичка…” „Децата винаги се отглеждали от родителите, а не в Държавни центрове по обучение.”

  За децата има ясли, където чрез методите на хипнопедията, по време на сън, им се изграждат неизкореними рефлекси, като: „Никога не отлагай за утре удоволствието, което можеш да изпиташ днес.”

  Децата тичат голички и играят на „както го правят големите”. Деца, които не изпитват радост от инфантилни сексуални игри, се смятат за болни. За необяснимите отношения в ранните времена се разказва: „В продължение на един дълъг период, преди епохата на Нашия Форд, но дори и няколко поколения С.Н.Ф., детските еротични игри са се смятали за нещо ненормално (на това място избухна смях) и не само за ненормално, но и всъщност за безнравствено (Не може да бъде!) и по тази причина са били строго забранявани.”

  Повечето ученички са безплодни още от бутилката, защото важи правилото: „Цивилизация означава стерилизация”, а за останалите нестерилизирани съществуват малтусиански пояс и упражнения, така че взимането на предписаните от закона предпазни мерки е „едва ли не машинално и неизбежно като мигането”.

  Хората се държат в настроение и на линия посредством телевизия, eмоцилми, цветоуханни органи, синтетичен глас и музика, сексофони. За целта има Институт по емоционално инженерство. Участието в седмичните обредни сбирки за духовно сливане е задължение. Самотата се смята за опасна. „Ние ги заставяме да ненавиждат самотата и уреждаме живота им така, че е почти невъзможно някога да се почувстват самотни.”

  А ако въпреки това се случи нещо неприятно, тогава винаги е налице шишенце сома, което да те отведе на излет надалеч от действителността.

  Така в Прекрасния нов свят хората „никога не искат онова, което не могат да получат”, и смятат своето робство за свобода.

  В предговора си от 1949 г. Олдъс Хъксли пише: „Очевидно в отговор на ограничаването на политическата и икономическата свобода сексуалната свобода нараства. А един диктатор … ще направи много, за да насърчи тази свобода. Заедно със свободата да се бленува под влиянието на опиатите, на киното и на радиото тя ще помогне на поданиците му да се примирят с робството, което е тяхна съдба.” Изглежда, че „утопията сякаш е много по-близо до нас, отколкото човек можеше да си представи само преди петнадесет години. Тогава аз я пренесох шестстотин години напред в бъдещето. Днес обаче изглежда напълно възможно този ужас да се стовари върху нас и след по-малко от век.”

  Олдъс Хъксли пише това преди да съществуват изкуствено осеменяване, пренатална селекция, банки за сперма и яйцеклетки, сурогатно майчинство, „родител 1 и родител 2”, детски ясли, ръководство за сексуални игри в детските градини и училищата, преподаване в училищата на предпазване от забременяване, групова динамика, употреба на дрога, порнография като масово развлечение — когато телевизията все още не е разпространена и интернетът не е измислен.

  Хората тъкмо са преживели Втората световна война и възлагат надеждите си на новосъздадената Организация на обединените нации, която през 1948 г. приема Всеобщата декларация за правата на човека. Те трябва да се превърнат в крепост срещу неописуемите зверства, в които загиват милиони хора, обезчестени, обезправени, останали без имущество, измъчвани, изтезавани и убити от хората, заслепени от една идеология и изгубили човешкия си облик в корупцията на властта. Половин век по-късно същата организация се бори умъртвяването на неродени деца в майчината утроба да бъде издигнато в човешко право и народите на тази планета да приравнят съюза между личности от един и същи пол с брака.

  Както Хъксли предвижда, в центъра на това посегателство срещу ценностния фундамент на човека стои сексуалността. Борбата за отмяната на сексуалните норми е постигнала епохална победа. Същевременно ние сме свидетели на епохален културен упадък на Западния свят. Истинното, красивото, доброто, възхвалени още от Платон и Аристотел, имат лоша слава. С истина, с красота и с добро не могат да се спечелят големи пари, милиарди се печелят с лъжа, грозота, със зло, с ужаси и порнография.

  Родени сме с потенциала на свободата, ала сами трябва да си изработим способността в свобода да изберем страната на доброто. Тя е предпоставка за култура. На това трябва да бъдем възпитани или сами да се възпитаме, трябва да научим основните добродетели, които ни позволяват да запазим човешкостта си: мъдрост, справедливост, смелост и въздържание. Когато една култура престане да цени високо добродетели и да предава на следващите поколения собственото, провереното, ценното чрез пример, възпитание и образование, тогава тя сама си изкопава гроба. Все още има свобода и не е твърде късно да я защитим. Ала трябва да знаем кой по какъв начин я ограничава, за да наложи собствените си интереси. За това разказва тази книга.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Бележка на редакцията на сп. „Християнство и култура“:

  

  Габриеле Куби e родена през 1943 г. в Констанц, Германия, в семейството на публициста Ерих Куби и скулпторката Едит Шумахер. Учи социология в Берлинския свободен университет, а по-късно в университета в Констанц. Работи като социоложка и преводачка. Тя е католичка, майка на три деца. Публикувала е 11 книги, преведени на много езици. Първата е „Моят път към Мария“. „За силата на живата вяра“, следват „Порив към любов“. „За младите хора, които желаят да имат бъдеще“, „Джендър революцията – релативизъм в действие“, „Only you – дай шанс на любовта“, „Самопознанието – пътят към сърцето Исусово“ и др. Книгата на Габриеле Куби „Глобалната сексуална революция“, от която предлагаме откъс, е публикувана в Германия през 2012 г. Тя разглежда джендър идеологията и стратегиите, които подриват основополагащи структури като брака и семейството. Книгата получава най-високи оценки в католическите среди. Папа Бенедикт XVI се обръща към авторката с думите: „Слава на Бога, че вие говорите и пишете”. 

   

  Превод от немски: Людмила Димова 

  Източник: hkultura.com

  Откъсът от книгата на Габриеле Куби е препубликуван от в. „Гласове“

  .

• „Зимна бомба“ удари Средния запад, Източното крайбрежие, дори Флорида

  Ледена епоха в САЩ

  С. Сергеев, Uniconbg.com

  

  Незапомнени арктически студове сковаха огромни части от Съединените щати. Снежните бури отнеха живота на 17 души.

  „Циклонът зимна бомба”, както го наричат тук, удари първо районите на Средния запад, където само за последните дни температурите в щата Минесота паднаха до минус 36 градуса, а край Чикаго – до минус 25 градуса, но се усещаха като минус 31 градуса. Няма данни наши сънародници да са пострадали” – разказва Симеон Гаспаров, цитиран от Би Ти Ви.

  

  „Циклонът бомба” се разви бързо и над Източното крайбрежие на САЩ, като удари Ню Йорк, Бостън, Вирджиния. Край водите на щата Масачузет бяха открити телата на замръзнали акули, а във Флорида поразени от студа игуани падат от дърветата.

  Обилни снеговалежи, ветрове със скорост от над 110 километра в час и рекордно ниски температури. Такава е ситуацията по източното крайбрежие на Съединените щати. Сред най-тежко засегнатите градове са Бостън и Портланд.

  Много е студено и снегът изобщо не се топи. 

  

  Близо 60 милиона души живеят в района, засегнат от бурята. Хиляди домакинства са без ток. Лошото време предизвика транспортен хаос. Около 4000 полета бяха отменени, а влаковете се движат с големи закъснения.

  Бурята засегна дори и южните части на Съединените щати. Жителите на Флорида станаха свидетели на особен феномен – истински дъжд от измръзнали игуани, падащи от дърветата. Експерти обясняват, че те не са умрели. Те могат да останат напълно замръзнали за ден или два. През това време игуаните не спират да дишат, но телесните им функции се забавят значително.

  

  Тежката зима принуди властите в редица щати да обявят извънредно положение.

  В североизточните райони на Съединените щати се очаква температурите да паднат до минус 40 градуса.

   

• Краят на илюзиите

  Иво Христов, 24may.bg

   

  „В тъги, в неволи, младост минува,
  кръвта се ядно в жили вълнува,
  погледът мрачен, умът не види
  добро ли, зло ли насреща иде…“

  Хр. Ботев

  

  На двадесет и осмата година от началото на „прехода“, без да сме водили война, населението на България е намаляло с два милиона. Толкова още са напуснали страната. Разтегната във времето, неумолимо тече спиралата на демографското угасване на държавотворния народ – българите, съчетана с опразване на територията и концентрация на населението в два-три градски центъра. България стремително се деиндустриализира и деинтелектуализира, а в структурата на остатъчната българска икономика преобладават „услуги“ и сектори със семпло технологично ниво. Печелившите отрасли са поделени и разпределени между няколко олигархични клана, закачени за административните структури на остатъчната държава, с която се намират в персонална, корупционна и властова уния. Селското стопанство бележи устойчива тенденция към продължаваща концентрация на поземлената собственост и финансовите потоци в ръцете на няколко крупни агрогрупировки, водещи до формиране на преобладаващо монокултурно латифундистко земеделие. В международното разделение на труда България бива „специализирана“ в износ на суровини и преработени материали и във внос на технологични стоки, които доскоро произвеждаше. Накратко, това е икономика на страна, плъзгаща се към развиващия се свят.

  Двадесет и осем години след Десети ноември наблюдавахме поредните „революции“, „борби с олигархията“ и „смяна на системата“ (за кой ли път), в която една част от господстващата върхушка, впрягаше присъдружната си медийна, политическа, икономическа и криминална прислуга за борба с другата олигархическа разцветка, като за целта биваха мобилизирани и хвърлени като площадно пушечно месо жертвите на олигархията, някои от тях искрено убедени, че действително им е дадена историческата дума и шанс за действие. И тъй като пушилката на приказката за наивници, наречена „преход“, все пак бавно започва да се сляга, сред отровните й миазми мержелеят видимо сивите очертания на един нов свят, в който мнозина започват инстинктивно да усещат, че са предопределени да бъдат в основата, а не на върха на хранителната верига. Оттам идва трескавото мятане и безразборното търсене на изход: „искаме нови избори, нов парламент, ново правителство, намаляване на депутатите, увеличаване на „гражданския“ контрол; да ги заменим с „народа“; да сменим тази избирателна система с онази, този с онзи, да отменим парламентаризма, да го заменим с пряка демокрация; партиите са негодни, да ги заменим с „личности“; трябва да се смени „системата“, не знаем с коя, но трябва; не ви признаваме „прехода“, искаме друг „преход“…“

  Но вече е късно: шлюзовете на историята неумолимо се затварят….

  Как и защо допуснахме всичко това?

  Допуснахме го от страх, допуснахме го от наивност, допуснахме го от глупост, допуснахме го, защото нямахме елементарна представа за това в какъв социален свят навлизаме и какви са неговите жестоки закони, допуснахме го защото „лъжливи уста слушахме с вяра“ (Ботев). Защото мълчахме, защото търпяхме, защото се надявахме.

  Мълчахме, докато сръчни юнаци под формата на „реформи“ приватизираха и разпродадоха натрупаното с десетилетия от нашите бащи и майки, а нас ни водеха за носа по площадите, насъсквайки ни в сблъсък на „комунисти“ и „антикомунисти“. Търпяхме, докато сриваха държавността, криминализираха обществото, подивяваха нравите, затриваха доблестната българска войска и индустрия, и от развита европейска страна ни превръщаха в „Африка в Европа“. Ослушвахме се, докато ограбваха парите ни под формата на банкови фалити и „лоши“ кредити, немеехме и крадяхме, заедно с крадците, които съсипваха нашето селско стопанство, разсейвахме се, докато се сриваше научната инфраструктура на страната и хиляди достойни български учени, инженери и техническа интелигенция си отидоха, замлъкнаха или заминаха там, където интелектът им се цени. Извръщахме се, когато над два милиона наши пенсионери – строителите на съвременна България бяха докарани до условия на систематична мизерия, глад и уморяване. Инфантилно се надявахме поредният грабеж на здравеопазването да ни направи по-здрави. Гледахме с широко затворени очи, как нашата младеж и активното ни население „изтичаше“ навън, за да не се завърне никога, прогонено от скудоумието на собствената си страна. С приказки, че от нас нищо не зависи и страхливо снишаване, допуснахме една нагла, арогантна и охранена клика да запуши всички изходи за динамично развитие на нацията, да отнеме всички живителни сокове, даващи възможности за алтернативно развитие и да паразитира върху остатъчните ресурси на страната, гарнирайки го с високопарни приказки за европейски избор. Точно по европейските мерки сме на дъното по продължителност на живот, по заболявания, по неграмотност, по крещящо социално неравенство, по технологично неразвитие, по най-малко инвестиции в наука, образование, култура. По всичко онова, което прави от стадото народ и горда нация.

  Възрастните поколения доживяха да видят най-големия кошмар на живота си – да видят как рухва в блатото на посредствеността една достойна страна, която те съградиха. Младите поколения са объркани и търсят изход. Мнозина в чужбина, други в пошлата българска действителност. За колцина от тях става все по-ясно, въпреки щедро ръсената дезинформация на разнообразната медийна прислуга, че „комай ни лъжат тия синковци“ (Вапцаров). И че въобще не живеем в най-хубавия от всички възможни светове. Те са млади, те са скептични. Но нещо много важно: за разлика от редица български генерации дотук, те поне не се страхуват. Ние за първи път в нашата история имаме младеж, която е отърсена от Каиновия белег на българското племе – страхът. Страхът за хляба, страхът за положението, страхът за кожата, страхът за оцеляването като самоцел. Сега поле за амбициите им е целият свят: кой ще ги спре, но пък имат само една страна, която могат да нарекат своя – България.

  Тия младежи имат тежката задача да я извадят на нов коловоз. Или пък да я погребат. От тях и от нас зависи.

  .

• Има ли живот… след раждането

  ДВЕТЕ БЕБЕТА И МАМА

  Съвременна притча

  

  Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

  Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

  Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

  Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

  B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

  Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

  B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

  Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

  B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

  Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

  B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

  Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама – следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

  B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

   

  Превод: Пламен Сивов, Рravoslavieto.com

  

  Тhe two babies and Mum

  In the womb of a pregnant woman, two babies – a believer and an unbeliever – are having a conversation:

  Unbeliever: Do you believe in life after birth?

  Believer: Yes, of course I do. It is obvious that there is life after birth. Our purpose of being here where we are now is to become strong enough and to get ready for that future life.

  U: That’s nonsense! There can be no life after birth! Can you imagine what such life would be like?

  B: Well, I don’t know all the details, but I believe that there will be more light and that we will perhaps be able to walk on our feet and to eat with our mouth.

  U: Nonsense! It is impossible to walk on one’s feet and eat with one’s mouth! That’s ridiculous! We have a navel-string to feed us. This is what I want to tell you: there can be no life after birth, because our real life – the navel-string – is too short already.

  B: Yet, I am sure that life after birth is quite possible. Everything will just be a little bit different. You can imagine this.

  U: But, nobody has ever returned from there! Life simply ends with birth. Properly speaking, life is nothing but a long period of suffering in the dark.

  B: Oh, no, of course not! I don’t know exactly what our life will be like after birth, but in any case we will meet Mum there, and she will take care of us.

  U: Mum? Do you believe in Mum, then? And where do you think she is?

  B: She is everywhere around us, we abide in her, we are able to move and live because of her; without her, we simply cannot exist.

  U: Nonsense! I have never seen any Mum – thus, it is obvious that she does not exist!

  U: No, I cannot agree with you. Sometimes, when everything around us is quiet, you can hear her singing and feel her stroking our world. I am convinced that our real life will only begin after birth. And you?

   

  Източник: Livejournal.com

• Лозанският договор и предизвикателствата пред България

  Спас Ташев, в. „Труд“

  

  В свое изявление преди посещението си в Гърция, нямащо нищо общо с дипломатичния тон, турският президент Реджеп Ердоган заяви, че е необходима ревизия на Лозанския договор от 1923 г. Подобно изказване породи напрежение не само преди началото на визита му в Атина, но и в България, защото това е документът, който определя границите на Турция с Гърция и България.

  Всъщност призивът за ревизия на Лозанския договор би трябвало да предизвика много по-голяма тревога, защото именно чрез него Турция се отказва от претенции и губи контрола над Арабския полуостров, Египет, Судан, Триполитания и Киренайка (Либия), Месопотамия, Палестина, Трансйордания, Ливан и Сирия.

  Важна последица от прилагането на договора е настъпилата след това „доброволна размяна“ на малцинствата между Турция и Гърция. Извършеният обмен на населението граничи с религиозния фанатизъм. От Гърция се изселват не само турци, но и албанци, цигани, българи, власи, евреи и дори гърци мюсюлмани. Аналогичен е подходът и на Турция. Тя прогонва от своята територия всички православни християни, въпреки че много малка част от тях са етнически гърци, а повечето говорят турски.

  

  Въпреки че България не е страна по Лозанския договор, той води до още две последици, фатални за страната ни. Първата е, че започвайки религиозно прочистване, турските власти обезбългаряват Източна Тракия, въпреки, че насилствено изселените българи са екзархисти, а не привърженици на етнофилетичната Цариградска патриаршия. В Гърция пък, откъдето след Лозанския договор започват да изселват мюсюлманските малцинства, се ражда идеята покрай тях да бъде премахнато и българското християнско население в Западна Тракия и Беломорска Македония.

  Втората последица за България не е осъзната своевременно, но днес берем горчивите плодове на нашето нехайство. В Западна Тракия възниква най-заплетеният и сложен за разрешаване въпрос за правата на една специфична българска етническа общност – тази на българите мюсюлмани, известни още като помаци. След изселването на българите християни, в Западна Тракия остава единствено тази българска група, населяваща най-вече района на Южните Родопи между Ксанти и границата с България. Проблемът се усложнява поради неправомерно предоставени от Гърция на Турция права. Член 45 на Лозанския договор предвижда правата, с които се ползват немюсюлманските малцинства в Турция, по аналогичен начин да бъдат дадени от Гърция на мюсюлманското малцинство на нейна територия. Странен е фактът, че иначе противостоящите си Турция и Гърция по един и същи начин тълкуват този член, а именно, че едва ли не Анкара има някакъв монопол над културните права на мюсюлманското население в Беломорието.

  Внимателният прочит на чл. 40 и 41 на Лозанския договор обаче показва, че в него се говори за правото на малцинствата „да използват собствения си език“ и, че „в началните училища обучението на децата трябва да се осъществява… посредством техния собствен език“. Там никъде не се визира турския език. Разликата между собствен, т.е. майчин език, и турски, е очевидна, но Гърция, Турция, а по непонятни причини и България, си затварят очите пред този факт.

  Тази порочна практика в редица райони на Гърция вече е нарушена. Днес обучението на турски език е запазено единствено в района на Западна Тракия. Многобройните арабски, албански, кюрдски и пакистански мюсюлмански имигрантски общини в Атина, Солун, Ираклион и др., не се ползват от тази „привилегия“, въпреки че при повечето от тях връзката с наследството на Отоманската империя също е прекъсната с Лозанския договор.

  Възниква въпросът дали всички мюсюлмани в Западна Тракия са с турски майчин език?

  Както е известно, преди да бъде присъединена към Гърция през 1920 г., откъснатата от България Западна Тракия почти една година е владение на Антантата, която изгражда своя администрация начело с френския генерал Шарпи. При направеното преброяване на населението, в района са регистрирани 80893 българи, като от тях 11739 са мюсюлмани.

  Днес в Западна Тракия има около 60 хил. турци, 40 хил. българи мюсюлмани и 20 хил. цигани, т.е. мюсюлманите с майчин език турски са 50 %. По повод международна конференция, посветена на „помаците“, официалната гръцка позиция за произхода на това население е коментирана по следния начин от излизащия в Комотини на турски език вестник „Миллет газетеси“ в броя си от 20 март 2017 г.: „Най-накрая научихме, че онези, които говорят български диалект, не са славяни. Това ние от години го казваме, но сега те искат – не искат, ще трябва да го признаят и приемат, защото славянството не им се нрави в случая. От друга страна българите ще претендират, че славяните са им родствени“.

  В случая имаме признание както от представителите на турското малцинство в Гърция, така и от самите гръцки власти, че въпросните мюсюлмани в Гърция говорят български диалект. Редно е да кажем, че на същия този български диалект са говорили и изселените през 20-те години на ХХ в. от Западна Тракия българи християни. Този факт по категоричен начин показва, че няма никакъв „помашки“ език, какъвто Гърция упорито се опитва да създаде.

  Мечтите на турския президент Ердоган за ревизия на Лозанския договор едва ли някога ще се реализират. Той засяга твърде много страни, а и гарант по него са Великобритания, Франция, Италия, Япония, Гърция, Румъния и Югославия. Привикването от нашето МВнР на турския посланик и изразената позиция, че дискусия по мирни договори и съществуващи граници не е от полза за международната общност и стабилността в региона, е навременна, но съвсем недостатъчна реакция. България трябва да си даде сметка, че Лозанският договор дава международно-правни възможности да се постави въпроса за обучението на собствения майчин език от страна на българите мюсюлмани в Гърция. Като начало, темата може да бъде повдигната от българските депутати в Европейския парламент.

  Подобна реакция ще бъде ясен сигнал най-вече към интелигенцията на нашите сънародници мюсюлмани в Западна Тракия, че те не се намират само между турския чук и гръцката наковалня, а и че след дълги години на забвение, най-накрая техните интереси се защитават от държавата, с която имат етническа и езикова идентичност. Подобна реакция ще се възприеме положително и от общността на българите мюсюлмани в самата България, сред която, поради пасивността на държавната ни политика, се разпространяват всевъзможни фантасмагории, целящи да ерозират съзнанието за българския произход на това население.

  .

• Фрог нюз: Папката по закона „Магнитски“ за КТБ вече е в Белия дом

  

  Разследването за доказване на участие на главния прокурор Сотир Цацаров и депутата Делян Пеевски в разгрома на КТБ по закона „Магнитски“ навлезе в решителна фаза. Готови са докладите на Държавния департамент, Министерството на финансите и Министерството на правосъдието на САЩ. Те вече са предоставени на кабинета на американския президент Доналд Тръмп. В тях са отразени експертните становища на ведомствата по доказателствата, документите и събраните свидетелски показания. Това научи Фрог нюз от дипломатически източници, пожелали анонимност.

  На 14 август 2017 г. известната юридическата компания JWI е внесла документите, предоставени и от банкера Цветан Василев за закрила по закона „Магнитски“ в Държавния департамент. Изявлението бе направено от лобиста Джойзеф Огъстин, който представлява JWI.

  Ако Държавният департамент и Министерството на финансите преценят, че представените доказателства са достоверни, ще направят предложение към президента Доналд Тръмп да санкционира Сотир Цацаров и Делян Пеевски, стана ясно от думите на Огъстин пред телевизия BiT.

  По-късно стана ясно, че американците са направили много обстойно проучване и са се убедили, че клиентът им е невинен, а КТБ е била в добро състояние и много западни одитори са заявили това. Тази информация обаче не е спряла атаките срещу банката и тя бе фалирана, а хиляди нейни клиенти се оказаха жертви на произвола. Освен българи, между тях има много граждани на други страни.

  Процедурата предвижда най-късно до края на март 2018 г. американският президент да се произнесе по казуса. Според юристи самият факт, че Цацаров и Пеевски са обект на подобно разследване, говори за тежки съмнения, че КТБ е била съборена в интерес на определени кръгове, от което е възникнала щета за хиляди вложители и акционери.

  Това задълбочава съмненията, че в България господстват политико-икономически кръгове, които действат като мафиотски структури.

  Източник: Фрог нюз

• САЩ няма да са част от Глобалния договор на ООН за миграцията и бежанците

  E. Аврамов, Сlass.bg

  Съединените щати няма да бъдат част от Глобалния пакт за бежанците на Организацията на обединените нации (ООН), чието одобрение е планирано за следващата година, съобщиха от Постоянната мисия на САЩ в международната организация.

  

  Като припомня, че участието на Вашингтон в този проект започва през 2016 г. в рамките на администрацията на Барак Обама, американската мисия обясни, че декларацията от Ню Йорк, приета на 19 септември 2016 г., „съдържа множество разпоредби в противоречие с политиката на САЩ по въпросите на имиграцията и бежанците и с принципите на администрацията на Тръмп относно имиграцията, заради които президентът на САЩ реши, че страната му ще приключи с участието си в проекта“.

  От своя страна посланикът на САЩ в Организацията на обединените нации, Ники Хейли, заяви, че „нито една държава не е направила повече от САЩ за имигрантите и бежанците и Вашингтон ще продължи със своята щедрост.“ Въпреки това тя уточни, че решения относно имиграционната политика „винаги трябва да бъдат вземани от американците и само от американци. Ние сами ще решим какъв е най-добрият начин да се контролират нашите граници и кой има право да влезе в нашата страна. “

  „Просто казано, глобалната стратегия на Декларацията от Ню Йорк не е съвместима със суверенитета на САЩ“, заключава Хейли.

  От началото на предизборната си кампания Доналд Тръмп обръща специално внимание на въпросите, свързани с имиграцията. Сред неговите най-спорни инициативи в тази област се включва изграждането на гранична стена между САЩ и Мексико, проект, който е бил подложен на сериозни критики в двете страни, както и от международната общност.

  Също така много противоречия генерира заповедта, която Тръмп подписа през март, за забрана на достъп до територията на САЩ в продължение на 90 дни на гражданите на седем страни с мюсюлманско мнозинство: Иран, Сомалия, Либия, Сирия, Йемен, Судан и Ирак.

  .

• Биволъ: Докладът на БАН за АЕЦ „Белене“ преди да бъде манипулиран

  Материал на Биволъ

  

  В платформата за анонимно споделяне Balkanleaks се получи интегралният текст на междинна версия на доклада, изготвен от БАН по договор с БЕХ, с предмет: „Изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката (с фокус върху електроенергетиката)”.

  Тази версия на доклада е била предадена на БЕХ и Министерството на енергетиката в края на септември 2017 г. Някои от заключенията от този междинен вариант бяха публикувани през октомври във в. „Капитал“, който твърди, че разполага с текста, но не го публикува.

  Докладът съдържа въведение, три части и два анекса: Финансов модел за изграждане и експлоатация на АЕЦ „Белене“ и Прогнозни цени на електроенергията в региона. Всички те могат да бъдат изтеглени от тази страница в Balkanleaks, като за всеки файл е указана съответната контролна сума.

  

  АЕЦ „Белене“ се разглежда подробно във втората част на доклада. Пълното име на заданието, разработено от БАН, е: „Анализ на възможността проектът АЕЦ „Белене“ да бъде реализиран на пазарен принцип и разработване на вариант за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с проекта „АЕЦ Белене“, в отделно търговско дружество и провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол”. Обособени са три части:

  • технико-икономически и правен анализ на възможностите за използване на придобитото оборудване за изграждане на атомна електроцентрала на площадка „Белене“ на пазарен принцип;

  • вариант за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с Проекта „АЕЦ Белене“, в отделно търговско дружество;

  • финансов модел на проекта АЕЦ „Белене“ – на Excel.

  Направено е обаче важно уточнение:

  „Междинните доклади са предназначени да бъдат четени и използвани в цялост, а не частично и поотделно. Отделянето и/или изменението на който и да е раздел или страница от докладите ги прави невалидни по отношение на изводите и оценките. Тези изводи и оценки са валидни само по отношение на допусканията, обхвата и целите на докладите към датата на отчитането им.“

  В доклада е отхвърлен и митът, тиражиран периодично от властимащите и ядрени лобисти, че проектът можело да се реализира от някакъв частен инвеститор, без обществено финансиране.

  Направено е общото заключение, че реализацията на проект за изграждане и експлоатация на АЕЦ без какъвто и да било ангажимент от страна на държавата, включително финансов, не би било в съответствие с действащата нормативна уредба.

  След като БЕХ и Министърът на енергетиката са проучили внимателно тази версия, те са оказали натиск на екипа по проекта да въведе значителни промени и по тази причина проектът е бил удължен с два месеца – твърди анонимното лице, изпратило документите.

  В документи, които представляват MS Word и MS Excel файлове, се откриват коментари и промени от потребител „beh“, както и метаданни за последни промени от потребител с име MEET – предишното съкращение на Министерството на икономиката и енергетиката.

  .

  Категорично и проверимо заключение: АЕЦ Белене е неизгоден проект

  .

  Относно икономическата и финансова целесъобразност на АЕЦ „Белене“ учените от БАН излизат с категорично заключение, че такава няма.

  Приложен е и интерактивен модел в MS Excel файл с 18 таблици и алгоритъм за автоматично обновяване на резултатите. Така всеки може да тества варианти на прогнозни цени на вътрешния и регионалния пазари и варианти на натоварване на мощностите. Този модел е бил готов още през юни 2017, сочат метаданните от файла. Файлът е променян последно от потребител с име „beh“ на 18 септ. 2017.

  Сметките за данъкоплатеца не излизат при нито една от комбинациите, категорични са учените от БАН, изготвили предварителния доклад.

  Разработените финансови анализи обхващат богат спектър от възможни варианти, както за финансиране на изграждането на проекта, така и за неговата експлоатация по време на целия му жизнен цикъл. Използвани са 6 варианта на участие в капитала на проектната компания за изграждане на централата и финансиране на проекта, 5 варианта на прогнозни цени на вътрешния и регионалния пазар, където централата може да продава произведената от нея електрическа енергия, и 2 варианта на натоварване на мощностите. „Кръстосването“ на всички тези варианти води до общо 90 комбинации.
  При нито една от тези 90 комбинации проектът не е финансово жизнеспособен. Това се случва и при най-високи цени, пълно натоварване и различно съотношение между собствен и привлечен капитал. Нетните парични потоци на проекта са отрицателни, а вътрешната му норма на възвръщаемост е под дисконтовата норма.

  .

  Защо властта засекрети окончателната версия?

  .

  Наличието на тази междинна версия, която, както се вижда, е била почти окончателна, дава възможност да се провери какво точно е променено след удължаването на срока с два месеца, за да се стигне до крайната версия, която дава по-благоприятни изводи за целесъобразността от строежа на втора атомна централа.

  Крайната версия на доклада беше засекретена, макар че става дума за строго научен труд на базата на отворени данни, а не за доклад, изготвен от службите на базата на разузнавателна информация. Окончателният доклад вече беше изискан по ЗДОИ от няколко извънпарламентарни политически партии.

  Биволъ приветства усилията да бъде разсекретена окончателната версия на доклада по реда на ЗДОИ, но също така призовава лицата с достъп до окончателния доклад да го изпратят в Balkanleaks, платформа, която гарантира пълна анонимност и непроследимост на подателя.

  Сравняването на крайната и междинната версия ще даде отговор на въпроса какво е променено в доклада и дали промените са съвместими с обективната и безпристрастна научна оценка, или са партизанска фалшификация по заповед на правителството, за да се оправдае една огромна кражба на обществен ресурс, в полза на чужда държава и корупционни кръгове.

  Дори и крайната версия на доклада да е класифицирана, нейното публикуване в нарушение на действащото законодателство е оправдано от гледна точка на обществения интерес, за да се защитят парите на данъкоплатците, честта на българските учени и бъдещето на българските деца.

  Вижте още за АЕЦ „Белене“ в Досиетата на Биволъ.

  .

• Chicago Mercantile Exchange обяви, че стартира търговията на биткойн фючърси

  Френската централна банка пък предупреди, че биткойнът е чисто спекулативен актив

  

  Голямата американска борса Chicago Mercantile Exchange (CME) обяви, че от 18-ти декември стартира официално търговията с фючърсни контракти на водещата криптовалута – биткойн, предава БНР.

  Новината е факт, след като по-рано днес (б.р. – вчера) CME Group и Cboe Global Markets Inc. са получили одобрение от регулатора на дериватни инструменти в САЩ да листват биткойн фючърси, тъй като двете конкурентни борси са били в състояние да покажат, че предлаганите от тях договори и търговските споразумения отговаряха на необходимите регулаторни изисквания.

  По-рано тази седмица и борсата Nasdaq Inc. също обяви, че планира да стартира търговия на фючърсни контракти, базирани на биткойн от 2018-а година. Решението на CME да стартира на 18-и декември търговията на биткойн фючърси помогна за поскъпване на основната криптовалута в рамките на петъчната търговия с около 9% към 10 600 долара, припомня още Националното радио.

  Биткойнът е чисто спекулативен актив и хората, които инвестират в него, правят това на свой собствен риск, предупреди в петък управителят на Централната банка на Франция, Франсоа Вилерой де Гало, визирайки драматичните двупосочни движения на основната криптовалута в последно време, предава в същото време пак БНР. Подобно предупреждение отправи снощи и членът на Управителният съвет на Фед, Рандъл Куарлес, който посочи, че бикойнът може да не е достатъчно защитена за широко обществено ползване, засилвайки по този начин загрижеността по отношение на летящата прекалено нависоко виртуална валута, добавя Националното радио. /“Сега“/

  .

• Изложба-базар и коледно тържество

  Изложба – базар и Коледно тържество на „Български художници зад граница“ – Чикаго
  Със специалното участие на „Twin Violas“!
  Откриване: 18:30
  After party with music and dances
  Място: Център „Българика“, 1136 S Elmhurst Rd, Mount Prospect, IL

  Групата „Български художници зад граница“ – Чикаго е създадена през 2007 г. с цел да обедини усилията на българските художници извън границите на България в усилията им да популяризират родната култура. Сдружението обединява майстори на четката от САЩ, Франция, Австрия и Хърватска и до момента има над 30 изложби в Чикаго, Ню Йорк, Хюстън, София и Загреб. То е единствено по рода си извън родината и през изминалите години на съществуването си се е доказало като стабилна и перспективна организация, разпространяваща българската култура.

  Коледната изложба-базар „Покажи ми звезда“ е второто събитие в Чикаго, отбелязващо десетгодишнината на „Български художници зад граница“.

   

  

• Открит е оригиналният ръкопис на първата История на България от Петър Богдан

  Весела Николаева, Severozapazenabg.com

  .

  

  Историческо откритие окончателно слага край на спора за първата история на България. Оригиналният ръкопис на епископ Петър Богдан е намерен и вече няма никакво съмнение за неговото съществуване и съдържание. За откритието съобщава проф. Лилия Илиева от Югозападен университет „Неофит Рилски“ в предстоящия брой на сп. „Балканистичен преглед“. Информацията вече е достъпна онлайн, а списанието ще излезе от печат през 2018 г.

  В момента екип филолози и преводачи подготвят за печат оригинала на първата българска история, който ще излезе през идната година.

  За историческата наука откритието няма аналог в последните десетилетия. То доказва с абсолютна сигурност съществуването на „Историята“ от Петър Богдан Бакшич и поставя Чипровци на полагащото му се място като културен и образователен център на Балканите още през 17 век. „Историята“ предшества тази на Паисий Хилендарски с повече от век и е един от етапите в борбата на българските католици за независимост от Османската империя. Апогеят на този процес е Чипровското въстание, в което се включват големи части от Северозападна България. Разгромът на въстанието оставя в забрава огромна част от Чипровската книжовна школа. От днешно време е трудно да открием дори информация за книги и дейност на чипровските книжовници, затова откритията на проф. Илиева са изключително важна находка за българската история.

  Ето какво разказва самата тя пред Severozapazenabg.com:

  „Ръкописът се е запазил, защото винаги е имало хора, които са го оценявали. За съдбата му със сигурност установих, че той е имал шанса да попадне в колекцията на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821- 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и вероятно това е причината трудът на Петър Богдан да събуди неговия интерес. След смъртта на маркиза неговата колекция преминава в Университетската библиотека на град Модена, където се намира и до днес. Имам предположения къде е бил ръкописът преди да попадне в тази колекция – още през 1983 г. в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия автор, който обаче отдавна беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за съдбата му по-нататък. С последното изречение отговарям на въпроса ви „как стана“ – отдавна я търся. Хората, които търсят книги, знаят, че съществува една сила, наречена „Библиотечният ангел“ – това е един ангел, който ни помага в търсенето по библиотеки.“

  Досегашните открития, включително и откритите части от преписите на „Историята“, са приемани като косвени доказателства за съществуването на произведението. По тази причина мнозина са се отнасяли скептично и приемат труда на Петър Богдан като недоказана историческа легенда. През 1979 г. проф. Божидар Димитров прави важно откритие – ръкопис от 9 страници от Библиотеката на Ватикана, написана от хърватския свещеник и филолог Иван Пастрич. До новото откритие е загадка дали това е редактирано или точно копие на част от „Историята“. Тогава е установено, че книгата е била отпечатана във Венеция от наследниците на Петър Богдан. Досега отпечатан екземплят не е открит, но проф. Илиева е оптимист, че е напълно възможно това да се случи.

  Тя открива следите на ръкописа първо в частна колекция, откъдето вероятно е бил откупен за публична италианска библиотека. Това прави възможно откриването му от българския екип. Основната подготовка по издаването на „Историята“ е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се посочва в публикацията на „Балканистичен форум“. Изданието ще бъде превод по оригиналния текст, факсимиле, бележки и коментар.

  

  Като оригинално заглавие се приема „За древността на бащината земя и на българските неща“. Самият автор се е подписал като „Петър Деодат Чипровски“, подобно на съгражданина си Марко Чипровски, за чиито важни философоски трудове предстои да разкажем, отново благодарение на откритията на проф. Илиева. От гледна точка на масовата публика откритието на първата българска история едва ли ще има незабавен и ярък ефект. За всеки, изкушен от историята, откритието е неоспоримо доказателство за съществуването на Чипровски Ренесанс, предшестващ Възраждането на българските земи и трагично прекъснат след въстанието.

  „Определено можем да датираме с точност (макар и приблизителна) възникването на първия итруд, посветен на българската история. Петър Богдан е бил завършил своя труд през 1668 г., след което го оставя за редактиране на хърватския филолог Иван Паштрич, който е и духовник. И той, както и българите – италиански възпитаници през 17 век, се е подписвал и с италиански вариант на името си, като Джовани Пастрицио. И Петър Богдан е предавал името си в други форми, например – на латински като „Петрус Деодатус“ (Деодатус също значи „даден от бога“), давал е името на село Железна (близо до Чипровец) като „Ферара“ (има същото значение) и т.н.

  Петър Богдан е голям интелектуалец, но той е и духовно лице. Като такъв той не се интересува много от материалнте неща в живота, интересува се от духовния живот. Затова, ако някой очаква в своя труд той да е описвал жестоки битки и кървави победи, ще остане разочарован“, разказва проф. Илиева.

  Във Венеция книгата е била отпечатана малко след смъртта на Петър Богдан – след 1674 г. Напълно възможно е скоро да открием и печатен екземпляр – в Италия културното наследство се опазва от векове с цената на големи усилия и като приоритет. Малка компенсация за унищожението, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя.

  .

• Ездачът на апокалипсата

  Иван Николов, ГЛАС ПРЕС

  

  В Босилеград, който за съжаление, (все още) се намира в Сърбия, в която управниците се кълнат в ЕС, и след един век не смее да се отдава почит и да се сложи паметна плоча на невинните жертви на сръбският четнически войвода Коста Печанац, избити на 15-16 май 1917 г. в Босилеград и околните села.

  Поне така каза кметът и председател на Националният съвет на българското малцинство Владимир Захариев. И отказа да посрещне българската вицепрезидентка Илияна Йотова, защото, видите ли, не могъл „да й гарантира сигурността“ в Босилеград? Та оттогава и неговата сигурност в България е под въпрос, ама това е друга тема.

  Паметната плоча бе прибрана от полицията, да не би случайно с нея да се оскверни паметта на славния сръбски войвода Коста Печанац, който май нещо е роднина със сегашните СРС/СНС управници в Белград и за когото неговите четнически почитатели събират пари да му направят бюст паметник в Куршумлия.

  Засега.

  Щото не е изключено и наш батко Владко един ден да дръпне платното от паметника на Печанац в центъра на Босилеград. И под звуците на „Спремте се, спремте четници“ да дръпне една реч за славният сръбски войвода Печанац, който със своите верни другари е нахлул в Горна и Долна Любата да ни „освободи“ от „майка България“!? Представяте ли си как хубаво ще пасне шайкачата с четническа кокарда върху олинялата вече „а ла мокра гарга“ прическа?

  Не се смейте. Човекът има опит с тия работи. Вижте паметната чешма на „освободителите от българския фашизъм“ в центъра на Босилеград, на три крачки вдясно от паметника на Левски.

  Пък и какво друго може да направи?

  Да не си мислите, че са го турили на тая длъжност да ни осигури работа, сигурност, здравеопазване и Босилеград да стане европейски град?

  Няма такова нещо.

  Той е довереното лице, което трябва да продължи пъкленото дело на Печанац. Да изчисти завоюваните български територии от българи, с щедрата подкрепа на внуците на рехабилитараният Печанац и с благословията и горещите молитви на Пахомия – Николай Велимирович.

  И друго. Откъде-накъде тука ще се навърта някакъв български бизнесмен, който ще дава работа на хората и ще ги върти на родните им огнища! Нали делото на Печанац изисква те час по-скоро да се махнат от тука и да освободят Босилеград от всякаво българско присъствие в името на Велика Сърбия.

  И откъде-накъде тука на суверенната четническа територия ще идват български лекари да лекуват някакви болни българи, когато делото на Печанац изисква те да измрат колкото се може по-скоро, за да може скиптърът на цар Душан да се протегне още по на изток, по възможност чак до Черно море!?

  Та така, който и тая година не проумял, няма и да проумее. В Босилеград не можем да почетем мъртвите, не можем да дадем работа на здравите и не смеем да окажем помощ на болните.

  Особено ако лекарите са наши сънародници, дошли от България.

  .

• Исторически триумф за Григор Димитров във финалите на АТР

  

  Григор Димитров увенча най-успешната година в своята кариера с една от най-значимите титли в тениса. 26-годишният българин стана шампион във финалите на АТР още при дебюта си в заключителния турнир на най-добрите осем през сезона. В изключително зрелищен финал в зала „О2 Арина“ в Лондон (Анг) тази вечер настоящият №6 в света срази №8 Давид Гофен (Бел) със 7:5, 4:6, 6:3 и заслужи трофея, полагащ се на най-добрия от най-добрите.

  Димитров стигна до историческата за България купа непобеден, след като в група „Пийт Сампрас“ надигра последователно №4 Доминик Тим (Ав), №8 Гофен и №10 Пабло Кареньо Буста (Исп), а на 1/2-финалите елиминира №9 Джак Сок (САЩ). За Григор това е общо 8-а титла в кариерата, като половината от тях той спечели през 2017 г. – в Бризбейн (Авл), София, Синсинати (САЩ) и сега в Лондон.

  Любопитното е, че на финала в „Арена Армеец” през февруари негов съперник също бе Гофен. Общо през годината това бе пета среща между двамата, четвърта победа за нашия и втора поредна след разгрома с 6:0, 6:2 в сряда.

  Началото на шампионския двубой бе нервно и за двамата дебютанти и в първите три гейма никой не взе подаването си. Гофен пръв успя да затвърди пробив и поведе с 3:1, но в 8-ия гейм допусна рибрейк и Димитров изравни на 4:4. Преломът настъпи в 12-ия гейм, продължил почти 10 минути – българинът пропусна 4 сетбола, от които два поредни при 15:40, но в крайна сметка успя да спечели частта след непредизвикана грешка от форхенд на белгиеца.

  Втората част започна по коренно различен начин и в първите шест гейма всеки взимаше сервиса си. След като пропусна брейкбол при 3:2 в своя полза обаче, Григор веднага бе пробит и впоследствие изостана с 3:5. Нашият се задържа за кратко в сета, но след това Гофен изравни общия резултат с гейм на нула.

  Решаващият III сет бе открит с маратонски сервис гейм на Димитров, в който българинът се измъкна след 11-минутна битка и спасени 4 точки за пробив, първите две от които при 15:40. На свой ред Григор пропусна брейкбол във втория гейм и двамата продължиха да взимат подаванията си до 3:2 за българина. След почивката хасковлията нанесе своя шампионски удар, пробивайки съперника и увеличавайки аванса си на 5:2. В последвалия гейм Гофен успя да отрази три поредни мачбола, измъквайки се от 0:40, но в крайна сметка Димитров закри сезон 2017 при петата си възможност и втора на свой сервис.

  Благодарение на изумителното си представяне през изминалата седмица, комбинирано с провала на останалите фаворити в британската столица, утре Григор Димитров ще се изкачи на рекордното трето място в световната ранглиста. Пред първата ракета на България остават само двамата най-велики съвременни тенисисти – №1 Рафаел Надал (Исп) и №2 Роджър Федерер (Швейц).

  Източник: в. „Сега“

• Нов поглед върху древната балканска история: Възможно ли е сближаване на позициите?

  На 1 ноември, Деня на народните будители в пресклуба на Българската телеграфна агенция в София се провежда пресконференция на тема „Нов поглед върху древната балканска история“. В нея участват Андрей Киряков – археолог, Александър Мошев – историк, д-р Ирена Янчева – етнолог, доц. Любомир Цонев, Мартин Константинов – докторант.

  

  Все повече специалисти от различни области – археология, история, етнология, антропология и т.н. достигат, независимо един от други, до един и същи извод, свързан с древната и по-нова история на Балканите. Този извод е свързан с дълбоката приемственост, която съществува по нашите земи още от времената на праисторията до днес. Тази приемственост се наблюдава както в областта на материалната култура, така и по отношение на социалното развитие, на генетиката, на антропологията. Тези наблюдения доказват приемствеността на населението, обитавало балканските земи в древността и на неговата култура, с населението и културата на всички днешни балкански народи, като най-силно изразена е тази приемственост при днешните българи.

  Тази реалност все още не е добре изяснена и застъпена на официално ниво – по отношение на междусъседските отношения с балканските и европейските държави, по отношение на образованието в българските училища и университети, по отношение на икономическите, социалните и културни програми.

  Видеозапис от пресконференцията може да се си види в сайта на БТА.

  .

• Illinois Philharmonic’s new maestro seeks to ‘change people’s lives’ through music

  by John von Rhein, Chicago Tribune

  

  Stilian Kirov is a refreshing anomaly in an age of young conductors who regard each podium appointment as just another conquest to pad out their resumes.

  The 33-year-old, Bulgarian-born conductor, who will lead his first concert as music director to kick off the Illinois Philharmonic Orchestra’s 40^th anniversary season next month, is a serious and dedicated musician. He doesn’t think in careerist terms. In that respect he is a throwback to what resident music directors used to be, 40 or 50 years ago.

  Kirov came away from that January audition excited, he says, about the “limitless growth potential” of the orchestra as the hub of the expanding cultural life of southland Chicago.

  “I think there is a great passion for music among the musicians and at every level of the IPO,” he says. “All the musicians really care about this orchestra. I find the working atmosphere to be very friendly. It’s the right environment in which to make music, so that everybody feels free and inspired to express himself as an artist.”

  Kirov’s training at the Juilliard School under conductor James DePreist gave him the technical skills and confidence he needed to realize career ambitions that first took hold of him as a piano and oboe student at a specialized high school in his native Sofia, Bulgaria.

  He served as associate conductor of the Seattle Symphony and the Memphis Symphony before taking on his current music directorships in New Jersey (Symphony in C) and California (Bakersfield Symphony). He sees no conflict whatsoever, and many mutual benefits, in his holding down three podiums at the same time.

  “It’s like having three children — you love them equally and try to be there for them,” he explains. “With careful planning I am available to work with all three groups within the season. I find it very inspiring to be able to develop relationships with different people in different places.”

  Like Danzmayr, Kirov intends to make American music an integral element of his programs. He plans to launch a composer-in-residence program in the near future and, as a forestaste, will introduce a work by the American-based Iranian composer Gity Razaz, a former Juilliard classmate, to conclude the 40^th anniversary season.

  Kirov is a realist about what his job entails.

  “The conducting profession involves many different aspects besides music — diplomacy, community relations, artistic vision, leadership, fundraising,” he observes. “You have to be able to work with and inspire people. Many of these skills I am still acquiring. But I really do feel my job is my passion. I feel very lucky to be where I am.”

  Илинойската филхармония отбелязва предстоящото Българско председателство на ЕС

  Творби на Панчо Владигеров ще зазвучат в Илинойската филхармония

  .

   

• Днес са Коледни заговезни

  Днес, 14 ноември, са Коледните заговезни, а от утре започват и Коледните пости, които траят до Рождество Христово. Постът продължава 40 дни и се нарича още Малка четиридесетница, за разлика от Голямата (Великденския пост). Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Божи Иисус Христос.

  По българска традиция, вечерта на Коледни заговезни 14-ти се готви пиле с кисело зеле, тиквеник с орехи, пълнени чушки с боб, вита баница, мед. Лъжицата, с която се сипва от блажните ястия на този ден, се прибира и се изважда отново на Коледа

  Строг пост се спазва от 14 до 22 ноември и между 20 и 24 декември. От 23 ноември до 19 декември е позволено да се консумира вино, риба и морски дарове – с изключение на дните сряда и петък, когато пак се спазва строг пост.

  Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна. Започва времето, когато се обръщаме назад, за да си направим равносметка. Време, през което трябва да спрем да се носим по течението и да признаем пред Бога и себе си своите грехове.

  Въпреки натрупания опит, мнозина не могат да си обяснят защо животът сякаш им се изплъзва. Защо, въпреки преживяното, трудно успяват да си поставят ясна цел. Защо въпреки своята добронамереност, продължават да са егоцентрични, деспотични и нехайни към Бога. Това е проблем на мнозина, нищо че си признават вината и съжаляват за стореното.

  За да имаме успех и за да стане животът ни спокоен, трябва да вземем твърдо решение за преодоляването на греховните си навици. Постът не приключва с покаянието, нужна е и борба с помислите. А тях е най-добре да споделяме с духовниците – свещеници и монаси. Добре е да си потърсим сред тях свой духовен водач, който да ни съветва. Така няма да рискуваме отново да попаднем в коловоза на лъжливи и напразни надежди.

  Постът обаче далеч не е обикновена диета. Той е очистване не само на тялото, но и на душата от суета, гордост, злоба и престъпни помисли. Постигналият това единство на смирение, любов и доброта човек се превръща в духовна личност.
  Коледният пост не бива да е самоцел. Още по-малко диета. Ето защо е добре при започването му да се получи благословия от духовник. За да се сдобиете с нея, е важно първо да изповядате греховете си пред свещеник. Важно е още 40-дневният пост да не се афишира.

  Постът не е свързан само с физически лишения, вярващите християни трябва да се откажат и от другите си пороци. На алкохола и цигарите не се гледа с добро око. Разрешено е само виното, стига да не се пие в сряда или петък. Хазартът е забранен, както и шумните купони. Постът предполага пречистване и самовглъбяване, затова в 40-те дни до Коледа можем да се отдадем на четенето на книги. Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да употребява без сряда и петък. На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино.

  Венчавките са забранени от днес /началото на коледните пости/ до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.

  В следващите 52 дни до Богоявление ще се правят само граждански бракове. Протестантските църкви изцяло отричат поста. Католическата църква изисква по време на коледните пости да не се яде месо – само в петъчните дни.

  Според българската традиция това е последният ден, в който се блажи, народът нарича Коледни заговелки. Тогава се прави голяма трапеза – коли се кокошка и се готви с кисело зеле. Пълнят се чушки с боб и много мазнина. Прави се и вита баница с тиква и много орехи. След като семейството се навечеря, стопанката на къщата измива и скрива лъжицата, която е ползвала, за да сипва блажно и няма да я пипа цели 40 дни, края на които е на Коледа, когато е и отговяването.

  .

  На този ден православната църква чества деня на Св. апостол Филип. Св. Филип е едни от дванадесетте апостоли, които са следвали Спасителя.

  На 14 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Филип (означава обичащ коне) Фильо и Филка.

  .

  Източници: pravoslavieto.com, zadoma.com, hera.bg

• Всеки мигрант със стълба прескача през оградата в България

  Филмът на Елена Йончева показа корупцията и пробойните в охраната на границата с Турция

  Илия Вълков, в. „Сега“

  

  Елена Йончева обра овациите на публиката, за разлика от представителите на управляващите.

  Оградата на българо-турската граница се прескача без проблем със стълби, осигурявани от каналджиите, в телта има огромни дупки и дори редовите гранични полицаи са наясно с чадъра, опънат над трафикантите от фактори, високо в системата на МВР. Това показа 20-минутният документален филм „Граница“ на журналистката и депутат от БСП Елена Йончева, излъчен в понеделник в НДК. На премиерата пристигна лично вторият в ГЕРБ Цветан Цветанов и беше посрещнат с освирквания и подмятания от страна на активистите на левицата, препълнили залата. След прожекцията той се опита да замаже очевидните разкрития, направени във филма, и да отклони темата в друга посока.

  Филмът започва с разказ за практиките на каналджиите по българо-турската граница и признания на полицай, запазен в анонимност, че през съоръжението може да премине „и малко дете с клещи“. Заснети са прорязани участъци и пътеки, които са направили групите нелегално преминали емигранти. Виждат се и огромните кратери на места под оградата, причинени от валежите през септември.

  За първи път се излъчват кадри с група сирийци – мъже, жени и деца. С помощта на сгъваема стълба и каналджии те прескачат оградата в района на селата Щит и Маточина край граничният пункт „Капитан Андреево“. Йончева се опитва да се свърже с граничната служба по тел. 112. Патрулът идва след 20 минути и прибира чакащите сирийци, за да ги настани в бежански център.

  Анонимен граничен полицай разказва пред Йончева, че каналджиите са информирани от служители на МВР за „слепи точки“ на топлинните камери по границата, за графика на патрулите, а в МВР разполагат с информация за това кои техни служители са в схеми с трафикантите. По думите му цялата схема с преминаването от Турция през България към Европа достига до 15 хил евро. Униформеният заявява, че е готов да свидетелства при евентуално разследване. Йончева разказа, че повечето кадри са снимани в последните шест месеца на тази година.

  Във филма се припомнят и документи, в които е решено в кои определени участъци оградата да е двуредова, но впоследствие е била вдигната едноредова. Йончева прави и сравнение между българската ограда и гръцкото защитно съоръжение. При дадените до момента 100 млн. евро от българските данъкоплатци един метър излиза 500 евро, без да има документи и публично обсъждане по темата. Гръцката ограда с Турция е изградена с приблизително два пъти по-малко средства, а ефективността й е далеч по-голяма, казва журналистиката, като цитира и доклади на западни институции за корупционните практики на българските власти.

  Заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов се „възползва от правото на отговор“, което по думите му дава „журналистическата етика“, и взе думата, за да замаже ефекта от прожекцията. Той говори повече, отколкото самият автор. Цветанов поздрави Йончева, но посочи, че трябва да се даде цялата история за изграждането на оградата през годините. След което избегна въпроса за корупцията и чадъра над трафикантите и „притопли манджата“ за строежа на първата отсечка на оградата по времето на кабинета „Орешарски“. Според Цветанов след 2012 г., когато изтекъл „гаранционният срок“, изграждането на съоръжението е занемарено. Той се похвали, че през 2015 г. оградата е „върнала“ 90 хил. бежанци, през 2016 г. – 45 хиляди, а тази година бежанският поток е намалял до 7 хил. души.

  „Стига глупости“, подвикваха присъстващи, докато заместникът на Борисов уверяваше, че в МВР няма информация за сътрудничество между полицаи и каналджии. По думите на Цветанов повечето данни са известни на службите и разследване по филма може да има, ако има и достатъчно доказателства за извършени престъпления.

  Вицепремиерът Валери Симеонов също дойде на прожекцията, но за разлика от Цветанов не взе думата.

  Лентата ще бъде изпратена на президента, премиера, главния прокурор и МВР, обяви Йончева.

  Филмът може да бъде видян на сайта на „Сега“ – http://www.segabg.com или на https://youtu.be/PGV0tSKQuL8

  БЕГЪЛЦИ

  29 чужденци – 14 жени, 6 деца и 9 мъже, бяха открити на Централната гара в София в товарен вагон на влак от Турция за Австрия, съобщи СДВР. На тел. 112 в неделя вечерта бил получен сигнал от очевидци, които видели бегълци през брезента, покриващ вагона. За да ги евакуират, се наложило да бъде спряно електричеството в контактната мрежа за около 1 час и 30 минути, което причинило закъснение на над 10 пътнически влака. Шефът на СДВР Ивайло Иванов съобщи, че от началото на годината има три случая на задържани във влак, а предишни години те са били много повече. Досега обаче полицията не е съобщавала за подобни случаи. Групата е настанена в общежитието на МВР в Бусманци, предаде БНР. Чужденците са без документи, но твърдят, че са от Сирия.

  

  ––––––––––––––––––––––––––-

• Патриотите предлагат специална лична карта за българи от историческата диаспора

  Българите в чужбина да имат лична карта, с която да могат безпрепятствено да посещават свободно страната и дори да работят в нея. Това ще бъде заложено в проект за промени на Закона за личните документи, обясни за OFFNews депутатът Юлиан Ангелов.

  

  Подобна мярка ще помогне на сънародниците ни зад граница за преодоляване на определени административни пречки.

  „В момента има опции за пребиваване на лица от български произход, но когато става въпрос за постоянно пребиваване, ако си пропуснал една година да влезеш в страната, губиш правото си. Има и хора, които имат само едно гражданство, защото страната, в която живеят, не позволява двойното гражданство“ – поясни Ангелов.

  В закона ще бъде записано, че личната карта за българи зад граница ще се издава в кратки срокове. Този документ ще им дава възможност освен да влизат по всяко време в страната, но и да учат и работят. „Което ще помогне и за допълнителна работна ръка“, каза Ангелов, като поясни, че мярката е в съответствие с демографската политика и политиката за българите зад граница, заложени в управленската програма.

  „Това са конкретни мерки, които сме набелязали с оглед приоритетите в коалиционната програма, един от които е демографската политика и българите зад граница и приобщаването им“, каза Ангелов.

  В момента текстовете се съгласуват с неправителствени организации, синдикати, работодателски организации, а също и с институциите.

  Източник: OFFNews

  .

• Кукловодите на Октомврийската революция – трима банкери и двама авантюристи стоят зад най-кръвожадния преврат в историята

  Петя Минкова, в. „168 часа“

  

  Трима банкери и двама авантюристи стоят зад най- кръвожадния преврат в историята. Само за няколко дни 8 млрд. долара в злато и в брой са изнесени в щатски банки.

  Само за няколко дни 8 млрд. долара в злато и в брой са изнесени в щатски банки. Това е най-мащабната финансова операция в света, обявяват тогава американските медии.

  Кои са кукловодите зад Октомврийската революция, която превърна Русия от велика империя в руини, в които бяха погребани аристокрацията, офицерството и интелигенцията й?

  Главно действащо лице сред тези сиви кардинали е гениалният авантюрист Александър Парвус. Роден през 1867 г. в Березино, 18-годишен той отива да учи в Берлин, а след това завършва и Базелския университет. Започва работа в различни швейцарски банки и бързо разбира, че ако държиш финансите на една страна, можеш да притежаваш всичко. Паралелно с това се впуска и в оръжейния бизнес.

  

  В свободното си време чете Маркс и наум изчислява неограничения потенциал на комунизма. Още на този ранен етап Парвус знаел, че с тази атрактивна идеология могат да се превземат цели държави, а с тях и финансовите им системи, всичките им залежи и природни богатства.

  Младежът познавал най-добре Русия и пресмятал, че глобалната философия на Карл Маркс най-лесно би пробила там. Класовото разделение в империята било толкова силно, че била достатъчна една клечка кибрит, за да пламне големият пожар. Затова съвсем логично Парвус започнал да се оглежда за харизматичен руснак, който може да оглави тези процеси.    Още от Базел той се познавал с Ленин и бил убеден, че е най-подходящият за подобна сложна операция. Още повече, твърде много държави и банки имат интерес от разгрома на Русия и са готови щедро да платят за това.

  Така той открива съмишленици в младотурското правителство. Те разчитат на Парвус хем да спаси от фалит рухващата Османска империя, хем да си отмъстят на Русия. А разчитат, защото по това време той вече е търсен финансов и политически брокер, който работи със спецслужбите в цяла Европа и различни правителства и банки го ползват за деликатни поръчки. Според негови биографи

  Парвус вече контролира няколко банки, през които пере крупни суми, с които трябва да сваля и качва правителства из цяла Европа. И тъй като основният му работодател е Германия, той се отплаща, като убеждава дори непримирими врагове като Турция и България да се включат на нейна страна във войната срещу Русия. Като паралелно, за да подпомогне този план, се заема с организацията на Октомврийската революция. В един от докладите си до немското посолство той пише: „Интересите на германското правителство и на руските революционери са идентични.“

  В Германия са доста впечатлени от авантюриста и живо се интересуват дали може да извади Русия от войната и тя да мине на тяхна страна. За Парвус няма нищо невъзможно – той подготвя програма от 20-ина страници и точка по точка описва какво трябва да се направи и кой трябва да вземе властта в Москва, за да сключи мир с Германия. Част от плана му, публикувана от негови биографи, са антивоенни лозунги, блокиране на работата на оръжейните заводи и жп пътищата, взривяване на релси и мостове, организиране на въстания, агитации сред работниците, подстрекаване на антируските настроения в Кавказ, Украйна и Финландия, агитация срещу царизма и др.

  Според програмата на Парвус това трябва да доведе да хаос, до абдикация на царя и тъй като Русия не може да живее в демокрация, ще рухне. В документа той посочва, че на проекта му трябва да се гледа като на бизнес, който се нуждае от първоначален капитал.

  Правителството в Германия няма голям избор, то е в такава ситуация, че планът на Парвус е единственият спасителен вариант. От една страна, Англия ги притиска, а САЩ всеки момент могат да ги нападнат. Затова исканите от Парвус 50 милиона златни марки за Германия са смешни пари. С тях те не рискуват нищо, но могат да извадят най-силния си враг от войната – Русия, и да го спечелят на своя страна.

  За целта им е необходим харизматичен вожд, който да увлече масите и да не допусне възстановяване на царизма. Парвус веднага вади своя коз – Ленин. Той живее в Швейцария, но е микс именно от тези качества, от които се нуждаят поръчителите – той не обича Русия, защото мечтае за световна социалистическа република, която да заличи държавите.    Фразеологията му е завладяваща и лесно пали бедните слоеве, насъсквайки ги срещу врага – богатите, аристокрацията и интелектуалците.

  Биографите на Парвус прилагат доста документи, които потвърждават, че немското Външно министерство одобрява програмата му, която е сведена на Генщаба за изпълнение. Кайзер Вилхелм също я подписва, защото това не е обикновена операция на разузнаването, а мащабен план за преврат във вражеска страна. В който, освен с пари, трябва да се участва и с военна сила.

  Затова германците първоначално финансират Парвус с 5 млн. златни марки – основно за пропагандни мероприятия, размирици, трошене на магазини, нападения над банки, надници на мародери.

  

  С помощта на стотици вестници и издания той втълпявал, че войната е „позорна и безмислена“, така постепено с помощта на пропагандата успял да я трансформира в гражданска. Тезата била, че световният пролетариат трябва да помогне на най-голямата социалдемократическа страна в света – Германия, във войната й срещу имперска Русия.

  Разбира се, Парвус допуска и леки издънки. През юли излизат данни на свидетели, които обявяват, че болшевиките плащат за участието им в демонстрации до 70 рубли, а за стрелба по улиците между 120 и 140. Това обаче не притеснява дръзкия авантюрист, който продължава да следва плана си, организирайки грандиозно посрещане на Ленин – с оркетър, цветя и песни. Малко след това в Берлин получават следната шифрограма: „Влизането на Ленин в Русия е успешно. Той работи изцяло по наше желание…“

  С пристигането му започва невиждан терор и масови разстрели. Болшевиките плащат на патрули, за да не допуснат житото и хлябът да стигнат до Москва. Вместо това те, заедно с желязната руда, се товарят на кораби за Германия.

  

  През 1917 г. американският посланик Франсис предупреждава президента Удроу Уилсън, че

  „САЩ трябва да прекратят кървавата тирания на тези международни гангстери“, но Уилсън си прави други сметки. Той, банкерите около него и сивият му кардинал Едуард Хаус нямат интерес от силна Русия. Хаус дори публично заявява, че целият свят ще е много по-спокоен, ако вместо една силна Русия има 4 малки.

  Не е ясно как Белият дом въвлича мощните банкерски фамилии Шиф, Вартбург и Шпеерс в изпълнението на този план. Вероятно на кукичката е поставен богат пай от бъдещата плячка – част от богатствата на Русия да отидат в техните банки. Много доказателства сочат, че представители именно на тези банкерски фамилии са се грижели за кариерното израстване на Лев Троцки в САЩ, за да го изпратят през 1917 г. заедно с 250 американци в Москва. По-късно се оказва, че със същия параход, с който той е пристигнал, е отнесено част от заграбеното руско злато.

  

  Вероятно затова в изблик на задоволство банкерът Джейкъб Шиф е цитиран през 1917 г., че „революцията в Русия е успешна с моята финансова подкрепа“. Смята се, че немският банкер милиардер Макс Варбург също е участвал в операцията, като е превеждал пари от хамбургския клон на банката си на поделенията й в САЩ, които били управлявани от двамата му братя.    Потвърждение на тази теория откри и американският историк Антъни Сатън в архива на Държавния департамент. В книгата си „Уолстрийт и болшевишката революция“ той пише, че операцията е планирана година и половина по-рано – през февруари 1916 г. от банкерите Джейкъб и Мортимър Шиф, Феликс Варбург, Ото Хан, Соломон Гугенхайм, Джером Ханауер, Макс Брейтунг и др.

  

  Така благодарение на този микс от разностранни интереси, малобройните болшевики с кървав терор вземат властта в Русия. В един момент обаче народът започва да се усеща – хората недоумяват защо червените грабят и от тях, след като уж властта е на народа. Назрява масов бунт, който заплашва да помете новата власт. Налага се през 1918 г. немският посланик в Москва Мирбах да подсигури втората част от плана на Парвус – болшевиките да запазят позициите си, тъй като оскотелият народ вече организира съпротива срещу зверствата им и нечувания глад. Мирбах е финансиран с нови 40 млн. златни марки и отново успява да укрепи властта на Ленин и компания. По изпитаната рецепта – зверства, мъчения, разстрели, кражби на всичко ценно от домовете и църквите. Запазили постовете си, Ленин и Троцки подписват унизителния Брест-Литовски мирен договор, с който Русия губи огромни територии.

  Някъде в този период Парвус, който вече е собственик на много банки, предявява претенциите си към вожда да поеме контрола над руските финансови институции. Но Ленин отказва, вероятно защото не иска Парвус да знае всичките му тайни. Той вече е наясно с най-страшната – колко елементарно вождът на пролетариата е бил купен от Германия и колко евтино е предал родината си. Вероятно затова срещу Парвус са организирани няколко атентата, все неуспешни. В крайна сметка той умира в същата година – 1924-та, в която и Ленин си отива от този свят. Но смъртта им е различна. Според руските архиви, Парвус умира от мозъчен кръвоизлив с усещането за един успял човек, а Владимир Илич в пристъп на ярост, разбирайки, че от банковата му сметка са източени над 80 млн. франка.

  

  Другият кукловод на Октомврийската революция е Лудвиг Карл Мартенс, германец, който е финансовият посредник между Ленин, Троцки и американските банкери. Немските спецслужби на няколко пъти го ползват, за да организира метежи в различни руски заводи. Като човек, посветен в плана на Парвус, той пристига в Русия с вожда на световния пролетариат. Веднага след като грабежът започва, Ленин го изпраща в САЩ. Там Мартенс има три задачи – да вложи несметните руски богатства в американски банки, срещу което правителството на Уилсън подкрепя всячески болшевиките и признава властта им. Втората задача на Мартенс е да привлече американски инвестиции и концесионери и ако може да организира революция в САЩ като тази в Русия.

  Според различни източници, пратеникът на Ленин влага в САЩ между 6 и 8 млрд. долара под формата на пари в брой и злато. Вероятно така Ленин е искал да купи САЩ и те да не му се месят, когато провежда революциите си из цяла Европа. Американците обаче се оказват по-умни от него. Те внезапно нахлуват в руското представителство в САЩ и откриват документи за тайния план на Мартенс да проведе метеж в Америка. Намират и картотеката му с 249 агенти. Но най-стряскащото е, че сред документите му откриват доказателства, че той е глобален посредник между различни банки от Европа и САЩ.

  Какво разкрива в. „Ню Йорк хералд трибюн“ през 1921 г., може да се прочете в хартиеното издание на в. „168 часа“.

  .

• <<
• 1
...
• 29
• 30
• 31
• 32
• 33
• 34
• 35
• 36
• 37
• 38
• 39
...
• 415
• >>