Авторски
- Къщата, която изчезна под земята
Автор: ВЕСЕЛИНА СЕДЛАРСКА
Виждали ли сте опоскана от роми къща? Ако не сте, няма да ми повярвате. Няколко дни след като къщата остана без стопанин, отмъкнали запасите от избата. После завивките, килима, съдовете. Хубава къща беше, с кръгло стълбище и безбрежно подземие, за което като деца мислехме, че това е Долната земя от приказките.
Видях я празна, когато вече бяха изчезнали и мебелите. Дограмата. Керемидите. Къщата на дядо Джендо се озъби и никой не вярваше, че само допреди месеци там живееше човек. Нямаше кой да спре крадците, защото в махалата живеят само възрастни, уплашени хора. После отмъкнаха с каруци тухлите. Къщата изчезна, все едно не я е имало. Но и това не беше краят.
Къщата, казах ви, имаше изба, дълбока и хладна, вградена в земята с огромни камъни. Изровиха и камъните. Така че ако сте си представяли, че са изравнили къщата със земята, не познахте. Вдлъбнаха я. На мястото на къщата има ров. Гледаш го и се чудиш – това от хора ли е направено или от термити?
Комшиите цъкаха с език, поизтриха по една сълза и почнаха да си хвърлят боклука в рова. Хем да го запълнят, хем защото няма контейнери. Данък смет има. Прибират се в техните къщи и си представят как първо те ще отидат в ров, после и къщите им. Пускат си телевизорите, там министър Дончев говори, че ще се строят с 10 милиона лева къщички за роми. Всъщност проектът не бил само за роми, а за най-социално слабите, което всъщност означавало роми.
В това малко градче, на практика голямо село, се продават над 200 празни къщи. Стопаните им са си отишли, наследниците са в големите градове или в чужбина. Комшиите се опитват да ги опазят, рядко успяват. Дворовете им пустеят. Всеки продава, никой не купува, даже и англичани. Малкото градче си има, като всички малки градчета, голямо гето. Гетото е мръсно, мизерно, безработно, неграмотно и гладно.
Комшията на дядо Джендо гледа рова и си мисли. Мисли защо държавата трябва да строи къщи за роми, които събарят къщи? Мисли си не може ли държавата да купи тези двеста къщи, които се продават. Така наследниците ще си отдъхнат от грижата, че някъде там една къща се разпада. После държавата да предложи на роми да се настанят в тези къщи срещу договор – децата задължително да ходят в училище, социални помощи да не им се плащат…
Всъщност не е сигурен точно какъв да е договорът, но трябва да го има. Всички къщи си имат големи дворове, има място за зеленчуци, за дръвчета, за животни. Да обработват ромите дворовете, да си отглеждат животни, да пращат децата в училище. Да се учат да живеят извън гетото. Да спечелят уважението на комшиите си българи. Да си плащат тока и водата, да премитат пред портата…
Така си го представя комшията на дядо Джендо, който не се е замислял какво е интеграция. Не се и досеща, че проектът за 10 милиона лева с безсмислените ромски къщички е заради това, че е година на местни избори. Не е и съвсем наясно защо политиците предпочитат гетата, макар да е чувал как се гласува там.
Въобще не му идва на ума на комшията на дядо Джендо, че никой няма намерение да решава проблема с гетата, защото тези, които могат да решат проблема, са превърнали гетата в поминък. Той само знае, че ако продължава така, този ров, който гледа, ще расте, ще расте, ще расте, докато погълне градчето, града, столицата…
А с нея и внука му, ако дотогава не е избягал в чужбина.
Източник: Новинар
- Би Ти Ви се набутаха сами
Автор: ИВО ИНДЖЕВ
Не е нужно непременно да си анонимен простак, който безнаказано пише лъжи по форумите, за да се включиш в компроматната война (взимам термина назаем от декларацията на Г.Първанов срещу моя милост от 8 октомври 2006 г. срещу моя милост) по адрес на един журналист, който си е загубил работата.
Достатъчно е да си началник в Би Ти Ви. Или да си Слави Трифонов. Като ме изкарват ненормален, напуснал работата си без причина, по някакъв малоумен каприз, те се присъединиха към всички онези, които ме ругаят с атаки срещу моята персона и по този начин признават безсилието си да извадят аргументи срещу фактите.
Някой помни ли каква беше тезата на следочистачите на Първанов в собственото му обкръжение и във въпросната телевизия? Атакуваха ме, че съм бил нарушил етичните правила. В “Труд” поместиха единственото интервю на Изпълнителния директор на медията Албърт Парсънс по темата, в което му приписваха твърдения, че и без да е гледал дори предаването (защото е в чужбина) има мнение за нарушаването на “високите американски стандарти” на журналистиката.
Валерия Велева написа язвителна бележка по мой адрес в същия вестник, в която обясняваше, че изпълнявам политическа поръчка (като скачам с камък на шията в блатото на безработицата!). В “24 часа” ме оцапаха като някакъв лигльо, който се тръшкал, защото президентът не го уважавал. А пък същият “уважително” ехидничеше на страниците на вестника, че съм бил “безобиден”, защото никога не съм го бил обидил.
“Труд” се направиха на слепи, когато половин година по късно от най-високо място във Вашингтон удариха шамар на лъжата “за високите американски стандарти” с официално становище за УВОЛНЕНИЕТО на Иво Инджев под натиска на президента Първанов (така пише в доклада на Държавния департамент). Би Ти Ви за пореден път сама наруши етичните правила и пак спести новината на своите зрители – както направи и три дни след моето напускане, когато комисията по етиката в медиите единодушно обори същата лъжа за някакво нарушение на етичните норми от моя страна. Въпреки това обаче още дълго от началническите кабинети се придържаха към битата карта за “етичните” ми нарушения.
Ето, че вече напълно официално се отказаха от нея! Вече не съм “етичен нарушител”, а направо идиот, който си е тръгнал без причина от телевизията! Правят на идиоти всъщност собствените си зрители. В което вече се включи и опитният в това отношение Слави Трифонов – тежката артилерия на лекия жанр.
Когато някой не се придържа към принципи, а спасява неспасяемите лъжи с нови, обикновено свършва по начина, по който наблюдаваме сега да върви към дъното на безчестието Би Ти Ви и компания с глупавата кампания по мой адрес. Опитват се да ме дискредитират лично. Показаха в най-гледаното телевизионно време подписа ми под заявлението ми за напускане и спестиха основанията за моя акт. Което е от тяхна страна подъл опит да внушат, че всичко онова, което говоря и пиша от близо 5 години по въпроса, е лъжа. Не ме били уволнили!
Ако имаха и капка почтеност, щяха да оценят жеста ми да ги улесня, като си тръгна сам, омерзен от слугинажа пред властника, когото бях предупреден да не критикувам именно в рамките на кандидатпрезидентската кампания.
Вместо това сега се опитват да изцедят от моя жест всяка капка отрова, която им се струва, че могат да долеят в чашата ми – същата, която в организирания на 15 октомври 2006 г. от Би Ти Ви “другарски съд” над мен и в мое отсъствие главната редакторка на в. “24 часа” Венелина Гочева ме посъветва да изпия докрай, държейки се като говорител на президента Първанов (това беше най-голямата издайническа издънка за същността на конфликта в цялата кампания – в прилив на верноподаничество тя така и не го схвана). Нали знаете, че ще дойде ден някоя телевизия да излъчи този срамен съд над отсъстващия от студиото колега!
Боравенето с полуистината с цел замитане на следи е сред типичните похвати на президента Първанов, когото отчаяно се опитват отново да оправдаят. “Не съм убил архар” (а какво точно си убил?): “бях край Симитли, но не съм стрелял”: “истината за имотното ми състояние е публикувана в сайта” (ами ако се съмняваме, може ли поне да попитаме?) “вие ме убихте с този въпрос” (отричайки за “Гоце”) и т.н.
Кой от кого се учи в тази симбиоза? Първоучителят Първанов май ще да е образецът за подражание за своите следочистачи, макар в момента да изглежда да е обратното само защото той се е спотаил. Има какво да крие, има какво да губи.
Белег за същинско отчаяние е решението да включат срещу моя милост своя топ защитник на Първанов, който да стреля с топ срещу врабче. Слави Трифонов беше изваден от дълбокия тил и пуснат да наджапа с джепането си в калта, която сипят върху човек без възможност да се защити. Съотношението на въоръженията в тази престрелка, в която ми е отредена ролята на вързана мишена, е като при уличните битки в Триполи – с танкове срещу невъоръжени демонстранти. Как и къде да отговоря срещу това нападение, освен в личния си блог и да очаквам милостта им да забележат моята гледната точка, след като занимават аудиторията си (огромна, според самодоволните им самооценки) с личните си нападки срещу мен?
Трифонов обаче трябва да си дава сметка, че така се показа от амбразурата на задния ешелон на Първанов, в която от години се крие и по този начин изпадна в противоречие с опитите си да отрича този факт. Лично го установих, когато отидох да помоля от архива на предаването да ми бъде предоставен кадър от гостуването на Зорка Първанова при него, където в публиката седят президентът Първанов и двамата му приятели край него – митничарят от Перник Венци Деянов и бизнесменът от Перник Владимир Лазов, който три години по-късно се оказва собственик по документи на двата мезонета, за които зададох въпроса си в предаването “В десетката”.
След два дни мълчание (на кого ли са се обадили, как мислите?!), от “Шоуто на Слави” ми отвърнаха, че…не пазели този архив. Мнооого жалко, щеше да бъде хубаво да се види митничарят, същият, който през лятото на 1996 г. (в началото на тогавашната кандидатпрезидентска кампания) на собствената си вила и пред куп свидетели подарява на зам. председателя на БСП Георги Първанов фолксваген “Голф”.
Митничарят Венци ухилено точи врат пред камерите, за да е сигурен, че ще влезне в кадър със своя приятел Гошето (както са го наричали с присмех в института по История на БКП). Както и да се види Владимир Лазов, комуто е наредено да се крие с цената на всичко от публиката след разкритията в книгата ми.
Както написах в “Президент на РъБъ” Лазов е толкова неустоимо близък на Първанов, че президентът идва на крака на сватбата на сина му на 9 май миналата 2010 г. – буквално от летището, завръщайки се от парада на Победата в Москва.
Само че защо се крият и защо е строгата забрана да се снима? Кой баща с чиста съвест, който жени син и има такъв велик гост, не иска това да се види и чуе от всички? Отговорът е ясен: гузният и верният на омертата. Защото има причина за нея. Като охрана на тази “опасна връзка” се изяви и Трифонов – сега вече и публично с участието си в поддържането на тезата за моя идиотизъм безпричинно да си ритам трудовата книжка.
И как няма да се откажат от лъжата за моята “тежка вина” да задавам въпрос с позоваване на анонимен източник? Ами че днес цяла България се тресе от анонимни източници и всъщност министър Цветанов извади тази защитна теза за моето уволнение именно поради веригата от събития, свързани с анонимните източници.
Би Ти Ви, както и всички останали медии, стават и лягат с цитирането на анонимните източници, които безименно разнасят из медиите флашки. Къде останаха клетвите по мой адрес, че съм бил постъпил неетично с един единствен въпрос, който предизвика издайническата за самия него свръхреакция на самия президент?
Ако си мислите обаче, че това е краят на историята лъжете се. Това е началото на края!
Източник:http://ivo.bg/
- Чалъков и Христов: Десет семейства в България източват годишно 1,5 млрд. лв. от енергетиката
От сегашната структура на българската енергетика се възползва една малка група, която твърди, че поддържа наследеното от социалистическата държава богатство, а всъщност взема наготово цялата инфраструктура, като същевременно отказва да я направи печеливша. По този начин влива печалбата в пенсионни и други фондове и взимайки нарастващите доходи от износ на ток, ги вкарва обратно в поддръжка, ремонт и безопасност, но на цени три пъти по-високи от реалните. Така тези хора превръщат енергийната инфраструктура в дойна крава, заявиха пред ГЛАСОВЕ социолозите Иван Чалъков и Иво Христов*. И още: След приватизацията на ремонтните и консултантски услуги през 1995 г. до днес годишно от енергетиката се източват между милиард и милиард и половина лева. Ние твърдим, че това е базата – една от двете, ако петролът е другата – на българската олигархия. Тя има сигурен ресурс от 500 млн. евро по най-минимални оценки (според някои твърдения 1 млрд. евро), които всяка година се разпределят кеш в десет семейства.
Наскоро излезе книгата ви „Черните дупки на българската енергетика”, в която признавате, че си давате сметка за сложността на предмета, за трудно уловимите връзки и здраво вкоренените в обществото митологеми за сектора на енергетиката. Успяхте ли да разберете в какво се състои сенчестата природа на българската енергетика и кое е онова, което прави възможно системното отклоняване на сериозни обществени средства за корупционни плащания?
Иван Чалъков: Типична за целия преход е симбиозата между политически, икономически, правни, медийни и даже технологични полета. Андрей Бунджулов нарече тази симбиоза „молекулата на прехода” – става дума за мрежите, които проникват между всички тези на пръв поглед автономни полета. Това, което не бяхме изследвали в нашия първи проект „Мрежите на прехода”, е корпоративният сектор. В България имаше жизнеспособни остатъци от онова, което беше социалистическата икономика в края на 80-те години. А тя при всичките й кризи и недостатъци беше корпоративна икономика. Тогава имаше десетки предприятия с развойна дейност и в късния социализъм под натиска за реформи им бяха дали право да излизат сами на външния пазар. Тезата ни в „Мрежите на прехода” беше, че дизайнерите на злополучния български преход не оставиха съществуващите корпоративни структури, те не дадоха автономност на стопанската номенклатура да се опита да се справи и да оцелее или да загине в конкуренцията със западните корпорации. Тези структури просто бяха обезглавени и по този начин не без натиска на Запада беше разчистен пътят на западните корпорации. Почти всички корпорации бяха сринати до отделни заводи. До 1989 г. всички български заводи бяха организирани и се управляваха стратегически заедно – „Фармахим” например имаше няколко фармацевтични завода, имаше голям изследователски институт, външнотърговски фирми и т.н. В момента всичко това е раздробено и всеки е хванал нещо от баницата.
В енергетиката, слава Богу, може би защото е ключов отрасъл, това не се случи. Още преди това, през 1985 г., енергетиката се срива тъкмо поради политически намеси, след като през 1984 г. е сменен министърът на енергетиката Никола Тодориев, който е технократ и изключително кадърен човек, с едно политическо назначение – Тодор Божинов. Въпросният Божинов започва реформи, в резултат на които енергетиката просто рухва през зимата на 1985 г., когато се стигна до режим на тока. След това са нужни 2 години за нейното възстановяване. Всичко това става много скоро преди началото на прехода, така че никой от управляващите, включително Луканов, помнейки случилото се, не смее да пипне там след 1989 г. В това е щастието на самите технократи – давано им е онова, което искат.В какво се състоят реформите на Тодор Божинов?
Иван Чалъков: Той решава, че енергетиката трябва да бъде ефективна, че трябва да се преизпълнява планът, да има по-големи премии и пр. Само че енергетиката изисква едни тежки ремонти всяко лято, които са много скъпи, но ако не ги направиш, следващата зима в атомната, водните и топлоцентралите започват да стават аварии. Затова е необходимо да се инвестира изключително много в качеството на машините и в безопасност. Една атомна централа не би могла да работи, ако всички нейни системи не са дублирани, така че ако се случи нещо, да може да се реагира веднага. Нещо повече, освен че са дублирани, тези системи са и третично подсигурени, защото ако правиш ремонт на първата система и включиш втората, тя също трябва да има резерва. Там всичко е тройно осигурено, това са скъпи системи. Тодор Божинов намалява ремонтите, опитва се да прави икономии и намалява запасите, като ги свежда от 2 месеца до 2 седмици. Когато запасите започват да свършват, а в централите стават аварии, се срива цялата енергетика.
Как сложността на този отрасъл предопределя отношението към него след 1989 г?
Иван Чалъков: Всички тези фирми, които са посредници и които реализират огромни печалби от енергетиката от ремонтни дейности, консултантски дейности, безопасност и пр., това са всъщност хора, които идват от мозъка на енергетиката. Това е огромният институт „Енергопроект”, с който би се гордяла всяка нация. Това са хора с огромна професионална култура. В българската енергетика има традиции от над 70 години. Всички тези специалисти са запазени и след 1944 г., включително Иван Иванов, който е бил осъден на смърт, но една седмица преди да го убият, го освобождават и по-късно той прави язовир „Искър”. Когато след 1989 г. тръгват да разрушават „Енергопроект”, когато тръгват да приватизират енергетиката през 1992 г., извън списъка за приватизация остават само АЕЦ „Козлодуй” и няколко централи. Един заместник-министър от онова време ни разказа: „Ние се хванахме за главата и им казахме, че енергоремонтните предприятия и изследователските центрове трябва да бъдат приватизирани най-накрая, защото те са стратегията на целия сектор”. Обаче никой не ги пита, от Агенцията по приватизация казват, че искат отчети, защото тези предприятия са в списъка и ги обявяват на търг. И тези хора, енергетиците, се усещат и още през 1991 г. си правят частните фирми.
Как се осъществява преструктурирането на българската енергетика след 1989 г., как е променен изходният централизиран модел?
Иво Христов: Има една особеност в енергетиката, нещо, което аз наричам специфика на нейния технологичен фасон. За да може да съществува този отрасъл, за да може да бъде той печеливш и в този смисъл дори да бъде експлоатиран със задни цели, егоистичният интерес на този, който експлоатира отрасъла, е, че трябва да го пази. Грубо казано, трябва да пазите кокошката, ако искате да снася златни яйца. Пазенето в енергетиката означава да спазвате първо технологична дисциплина, второ, да спазвате междуотрасловите връзки, трето, да спазвате технологичните зависимости, защото това означава мрежи за високо напрежение, това означава поддържане на запаси и пр. Тоест самият технологичен фасон на системата дисциплинира дори най-глупавия и егоистичен играч, защото в противен случай той няма да може да извлече ползи от тази система. Поради това, за разлика от всички останали отрасли на българската икономика, след 10 ноември в енергетиката не се случи това, което наричаме разпарчетосване, продаване на парче и унищожаване, защото същите тези играчи имаха интерес от нейното запазване, така да се каже, от замразяването на нейния институционален и технически фасон до края на 90-те години. Поради това интересът беше не да се отделят отделни парчета от енергийния комплекс, а да се контролира той изцяло. Големият залог е той да се контролира изцяло, а не отделни негови части, защото отделните негови части не водят до позитиви за този, който ги контролира. Ако си спомняте, в началото на 90-те години стратегията на Луканов, респективно на „Мултигруп”, беше да се контролира енергетиката като цяло, да се стои на входа и на изхода й. Тъй като това е изключително финансовоемко и ресурсоемко производство, всички създаващи се тогава български групировки нямаха интерес от непосредствено упражняване на правата на собственик вътре в системата. За тях беше по-добре тя да бъде оставена на държавата, тоест на всички нас да плащаме нейните негативи, а те да извличат позитивите чрез входно-изходната икономика, тоест доставяне суровини на входа и износ на изхода.
Иван Чалъков: Планът на Луканов за енергетиката през този период беше тя да бъде запазена като мост за трансфер на руски и украински ток към Балканите. Тоест нашата система да поема и да пренася ток. Същевременно групировките овладяха експортно ориентираните отрасли като металургия и химия, които гълтат много ток. Особено черната металургия. Една електропещ е 40 мегавата, това означава, че съществуващи електропещи в „Кремиковци” и в Перник гълтат ток, колкото цяла София. И когато токът е евтин и се плаща под себестойност, а ти приватизираш метала и химическите продукти и ги изнасяш на Запад на конкурентни цени, ти всъщност си скрито субсидиран от нас, от тези, които плащаме.
Иво Христов: Когато говорим за играчите, трябва да видите към съответния момент кои са били господстващите и разполагащи със съответен ресурс политико-милиционерско-икономически структури, които осъществяват контрола. Можем да говорим за едни и същи интегрално конструирани, така да се каже, мрежи, които са едновременно и тук, и тук, и тук.
Нека да назовем тези мрежи.
Иво Христов: Ако погледнете системата към онова време – към началото на 90-те години – се оказва, че грубо казано, има политическа шапка на енергийното лоби. Както вече обясних, в енергетиката, ако не спазвате определени технологични правила, просто кокошката ви няма да снася яйца и ще умре. Тоест, грубо казано, вие трябва да коткате технократската част, защото само тя знае как да поддържа системата, тъй като иначе ще гръмне самоварът. Има известно разделение на функциите и взаимни концесии между технократското, управленското и политическото ниво.
Иван Чалъков: На технократите винаги им е плащано колкото искат – когато казват: искаме пари за оборудване, винаги им е давано. Същевременно им е казвано: „Няма да се месите в другите неща – къде ще продаваме, кой ще продава и т.н.”.
Как се разбират помежду си самите технократи и отделните фирми, няма ли противоборство и конкуренция между тях?
Иван Чалъков: Единоначалието е ключово за енергетиката. Това е почти военна дисциплина, защото, както каза един от интервюираните, във всеки момент в системата има един човек, който казва: „Пусни” или „Спри”, и по цялата верига са длъжни да спазват това, защото едно своеволие или самоинициатива може да срине една подстанция например. Социалистическата енергетика е била на дотации през цялото време. Бившата зам.-министърка на енергетиката Иванка Диловска ни разказа: „През 1984 г. в „Енергопроект” изчислихме цената на тока, който тогава струваше 2 стотинки, и се оказа, че реалната му стойност е към 70 стотинки. Заради тези изчисления ни наказаха, удържаха ни заплатите и едва ли не се отнесоха към нас като към врагове”. Тъй като енергетиката се субсидира централно от Държавния комитет, а цените се определят политически, още тогава става ясно, че чрез енергетиката се изнася национален доход. Социалистическата държава е можела да си позволи тази дотация, тъй като тя свръхексплоатира своите поданици. Тя извлича огромна принадена стойност чрез сталинската система на икономика и може да хвърли средства за енергетика, за металургия или за каквото си поиска, плащайки заплати по 150–200 лв. Когато идва 1990 г., изведнъж Костов и първото правителство на Димитър Попов казват: „Стига субсидии за енергетиката”, и енергетиката клеква. Люлин Радулов, който тогава е шеф на Комитета за енергетика, разказа: „Тогава бяха най-черните ми години, защото пари няма, подиграват ни се, не дават субсидия и в същото време не разрешават да увеличим цената на тока”. И до днес цената на тока в България не е реална. Това е един от големите митове. Аз ви казвам, през 2011 г. българинът не плаща цената на тока, която би трябвало да върне разходите, от него непрекъснато се взема по скрити канали като пари за АЕЦ „Белене”, като пари за „Цанков камък” и пр. Тоест вместо в енергетиката да има цени, чрез които да се получи печалба, която да се реинвестира, всъщност има цени, които стигат само да се поддържа съществуващата система, а всички пари за инвестиции идват от нас, от държавни инвестиции. През 1993 г. държавата иска да сключи договор със Световната банка за заем, с който да довърши 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй”. От Световната банка казват: „Ще ви дадем пари, но дайте да видим балансите на НЕК”. След което те виждат, че НЕК е перманентно на червено, и казват: „Ние не можем да ви дадем този заем, ако вие не повишите цената на тока”. Тогава правителството на Беров под натиска на Световната банка започва да вдига цените, но това винаги е с догонване на инфлацията. Това е един от скритите парадокси, както го нарекохме ние.
Каква е причината този скрит парадокс да бъде поддържан вече повече от 20 години след началото на прехода?
Иван Чалъков: Това означава това богатство да бъде публично отделено от държавата. От сегашната ситуация се възползва една малка група, която твърди, че поддържа това богатство, а всъщност взема наготово цялата тази инфраструктура, отказва да я направи печеливша, за да влива печалбата в пенсионни и други фондове, и вземайки все пак нарастващите доходи от нея от износ на ток, вкарвайки ги обратно в поддръжка, ремонт и безопасност, но на цени три пъти по-високи от реалните, превръща тази инфраструктура в дойна крава. От 1995 г. след приватизацията на ремонта и консултантските услуги до днес годишно от енергетиката се източват между милиард и милиард и половина лева. Тези пари се източват от една малка група хора. Ние твърдим, че това е базата – една от двете, ако петролът е другата – на българската олигархия. Тя има сигурен ресурс от 500 млн. евро по най-минимални оценки (според някои твърдения са 1 млрд. евро), които всяка година се разпределят кеш в десет семейства.
Иво Христов: Ако си представите системата като един айсберг, в началото на прехода от него започват постепенно да отпадат най-външните страни – консултантската дейност, ремонтните дейности и пр. В енергетиката, както беше казано, ремонтните дейности са жизненонеобходими, защото без тях системата спира. В резултат на всичко това става ясно, че ремонтите, възстановителните и консултантските дейности в енергетиката са една перманентна дейност, която ви гарантира сигурни доходи. Дори не би могло да се каже, че това е пазар, защото няма пазар на ремонтни услуги, в който да се надпреварват някакви конкурентни играчи, за да спечели най-добрият. Напротив.
Иван Чалъкъв: Има още едно условие, за да работи всичко това – трябва да има голямо потребление на ток. Това беше следващият парадокс, на който се натъкнахме – високото потребление на ток, защото за да плащаш, ти трябва да натоварваш всички централи. Ако направят системата ефективна, спокойно могат да бъдат спрени половината централи. България е страната, която има най-високи загуби – три пъти по-високи, отколкото в Холандия.
Да разбирам ли, че това са умишлени загуби?
Иван Чалъков: Вижте, това са опортюнистични среди. Те просто са осъзнали, че е по-изгодно, вместо да инвестират пари, които след това няма да се връщат в ремонтни дейности, защото ще направят изведнъж системата по-добра и по-ефективна, е по-добре да поддържат най-лошото качество на преносните съоръжения. Второ, България е сред страните с най-високо собствено потребление на електроенергия. Ние имаме 25 на сто като цяло загуби от пренос и собствено потребление на системата.
Иво Христов: Бих нарекъл това късогледство на типичния технократ. Непрекъснато припламва тази дискусия – дайте да направим системата на електропотребление по-икономична, дайте да въведем алтернативни енергийни източници, дайте да направим самата икономика и българските домакинства енергоикономични и т.н. Тази работа не става с призиви. Има мощен интерес, който няма интерес от това. Има интерес от това електроенергетиката да бъде доминираща, има интерес тя да бъде с такъв фасон, има интерес от това там непрекъснато да се изливат дотации, има интерес от това колкото се може повече да се разширява пазарът на потребление на ток, а не да се увеличават алтернативните източници. Има мощен технократски интерес. Например България е една от страните с най-висока цена на природния газ в Европа. Погледнете, че ние нямаме читава битова газификация. Това не е случайно. Ние нямаме други алтернативни източници. Това не е случайно.
Иван Чалъков: Тези алтернативи ще намалят електропотреблението, с което ще се намалят печалбите на тези, които приватизират цялата тази дейност.
Иво Христов: Не споря, че новите енергийни източници имат много трески за дялане, че те в момента все още имат повече минуси, отколкото плюсове. Аз например съм ядрен фундаменталист и съм за това в България да се развива ядрената енергетика. Ние 20 години бяхме продукт на геополитически технократски игри отвън, за да не се развива в България ядрена енергетика.
Като стана дума за ядрената енергетика, как се вписва в цялата тази конюнктура толкова дълго обсъжданият проект за АЕЦ „Белене”?
Иво Христов: Чудесно се вписва. Последното нещо в него обаче е техническият компонент, а предпоследното – икономическият компонент, тоест колко ще ни струва централата. Въпреки че в момента на публиката се задават само техническите, финансовите и някакви организационни компоненти. Няма какво да се лъжем – проблемът е геополитически и това е публично известно. Ако Русия успее да направи тук ядрена централа, която да бъде сертифицирана от ЕС, това означава прецедент, който ще й позволи да прави ядрени централи и в други европейски страни. Ако тя не постигне това, съответно друг тип играчи ще се наложат с техните стандарти. България е просто заложник в борба между гиганти. Но вторично българската олигархия паразитира върху този геополитически разлом. Защото вместо да се повдигне въпросът за това от какъв тип електроцентрала имаме нужда, с какви параметри да бъде тя, как да бъде построена, за какъв срок, как да се продава и пр., олигархията има интерес да се разширява необосновано пазарът на електроенергия в страната.
Споменахте, че парите, които се източват от енергетиката, се разпределят между десет семейства. Ще ви помоля да назовете имената на тези хора или на техните фирми.
Иво Христов: Това ще промени ли нещо? Ако ги кажа например с ЕГН-тата, какво ще стане?
И все пак докъде стигна вашето изследване в това отношение?
Иво Христов: Имената ги има, но аз не смятам, че проблемът въобще е персонален. Въобще не смятам, че който и да било български проблем опира до конкретни персони, колкото и уникално творение да е човекът. В момента ви казвам, че имате матрица, която възпроизвежда тези практики. За мен това е важният проблем.
Но тези персони безспорно са свързани с всички политически играчи, след като наблюдаваме такова учудващо постоянство, с което се възпроизвежда матрицата?
Иво Христов: Това е съвсем категорично.
Иван Чалъков: В продължение на 20 години политиците налагат политически данък рекет върху тези фирми и те, за да бъдат на пазара, го плащат. С което обаче си запазват капацитета и ресурсите. Някои от тях вече излизат на международния пазар. Неслучайно една от тези компании, които участват в АЕЦ „Козлодуй” и „Белене”, в момента е един от ключовите подизпълнители в проекта за атомна централа в Египет.
За „Риск инженеринг” на Богомил Манчев ли говорите?
Иван Чалъков: Да. Ако нашата политическа класа въведе честни правила на играта и не им иска рушвети, те няма да ги дават. В този смисъл аз съм много предпазлив и не бих казал, че това е козелът, изкупителната жертва. Държат цената на електричеството сравнително ниска, а цената на газа висока. Аз бях слисан, когато разбрах, че в Дания е забранено да се отопляваш с ток, защото когато се отопляваш с ток, използваш една трета от енергията, която отива в ток, а другото отива в атмосферата. За сравнение, когато се отопляваш с газ, изразходваш над 90% от суровината. В този смисъл третият парадокс е, че ТЕЦ-овете са изключително ефикасни съоръжения, но вместо да ги развиваме и да ги усъвършенстваме, обратно – тъй като те представляват конкуренция на отоплението с ток, са непрекъснато оплювани и ограбвани от местните партийни функционери. Но въпреки че са ограбвани, понеже са много ефикасни, те продължават да са конкурентоспособни. Ще дам пример с ТЕЦ „Сливен” – когато Ковачки купува тази централа, той я дава на едни местни технократи и им казва: „Оправяйте се”. За две години те ремонтират тръбопроводите и цената на отоплението с парно в Сливен става в пъти по-ниска в сравнение с отоплението на ток.
Да, обаче в София не е точно така.
Иван Чалъков: И в София е така – ако си отоплявате апартамента с ток, вие ще давате между 300 и 400 лв.
Много от сметките за парно са такива.
Иван Чалъков: Не е така. Когато парното се регулира, сметката за един средно голям апартамент няма да е повече от 200 лв.
Да, но не можете да подцените проблема с доставките и цените на природния газ, както и зависимостта ни от Русия в това отношение. Спомняме си какво се случи преди три години, когато Русия спря доставките на газ.
Иван Чалъков: Вижте, това, което излезе от изследването, е, че по времето, когато е министър на енергетиката, Румен Овчаров, за да подмени шефа на „Булгаргаз”, по договор с руснаците ги моли да се съгласят на кадрови промени срещу по-висока цена на газа. Това беше единственото правителство, което получи кадрови контрол върху ресурсите и схемите за преразпределяне срещу по-високите цени, които плащаме сега – това е била сделката за кадрови промени. Това съсипва индустрията, защото с тези високи цени на газа българската индустрия е действително неконкурентоспособна. Нашите фирми плащат по-скъп газ, отколкото германските, френските и други фирми.
Как оценявате позицията на това правителство по отношение на руските енергийни проекти – „Южен поток” и АЕЦ „Белене”?
Иво Христов: Това му е позицията, че няма позиция. То изчаква топката, за да мине мандата. Това правителство е заложник на геополитиката, тъй като то зависи и от САЩ, и от Русия, от различните лобита. Съответно единствената им позиция е следната – като имате два силни магнита, вие просто се парализирате по средата. В момента те не взимат никакво решение нито в едната, нито в другата посока, докато някак си може би нещата се решат от само себе си. Ако говорим за „Южен поток” – това е италианско-немски-руски проект. Ако говорим за „Набуко”, очевидно, че това е американски проект без каквото и да е гарантирано газоподаване на този етап. Очевидно по-скоро става въпрос за политически проект. За АЕЦ „Белене” ви казах – залогът тук е кой ще наложи своята технология, респективно преработката на ядрено гориво. Това означава създаване на своя школа, на свои ремонти, доставки и пр., тоест вкарване на цял един нов икономически, политически и социален свят на връзки и зависимости. В това отношение не виждам голяма разлика дали ще бъдат французите или руснаците. И едните, и другите ще гонят едни и същи интереси.
Нека се върнем към приватизацията в енергетиката в годините на прехода. Не разбрах до какъв извод стигна вашето изследване в това отношение.
Иван Чалъков: Парадоксално се започва с приватизация на ремонтните мощности и на инженерните консултантски услуги – „Енергопроект” и „Техноенергопроект”. След което тихомълком се приватизират малките ВЕЦ-ове, които са изключително изгодни. След това се приватизираха големите топлоелектроцентрали, купени от италианци, германци и американци. Даже има една такава история с ТЕЦ „Марица Изток 2”, когато германците идват. Влизат, и както казва един инженер: „Събухме гащите и им показахме всичко, защото там има евтини въглища и всичко останало”. Германците предлагат в договора цената на електроенергията да не бъде повече от 2 цента и половина, само че току-що правителството на Иван Костов е подписало договор с американците за цена 3,75 цента, което е с почти 40 на сто по-висока цена, и инженерът разказа, че „германците изглежда се уплашиха”, и така и не сключиха този договор. Тоест германците са дошли и по немски са направили сметката, че при тази въглищна централа и с тези технологии могат да изкарат достатъчно печалба, и то при цена 2,5. Според мен разликата от цент и половина, което е няколко десетки милиона долара, е влязла в някои каси, включително и партийни. Но проблемът не е в приватизацията. Друго е интересно – след като централите са приватизирани, особено големите топлоцентрали, там текат ремонтни дейности. След 2001 г., когато са приватизирани централите, разходите по тяхната поддръжка не намаляват, тоест и държавните, и частните централи имат сходна много ниска печалба и големи амортизационни разходи за поддръжка. Това само отчасти може да бъде обяснено с ниските цени на тока. По-скоро според мен освен всичко друго става дума и за укриване на доходи. Това означава, че чрез присъщи разходи се отклоняват значими суми, които да бъдат обложени данъчно. Това според мен се отнася и за електроразпределителните дружества. Факт е, че електроразпределителните дружества, които са обект на унищожителна критика през последните години, особено от последното правителство, наследяват най-изостаналата техническа част на енергийната система. Те действително имат нужда от достатъчно печалба, за да могат да инвестират в обновяване, а при тези цени на тока нямат възможност да го правят. Самите фирми, които работят с тях, твърдят, че е по-добре да са частни, отколкото държавни, защото с частните се работи по-добре. В този смисъл аз смятам, че по-скоро трябва да се мисли за създаване на някаква конкуренция между тях, с пазар на големите потребители. От интервютата стана ясно, че с идването на власт на БСП и на Овчаров като министър на енергетиката през 2005 година те започват систематична кампания срещу ЕРП-тата, които току-що са продадени, за да прехвърлят всичките негативи върху тях, а всъщност, особено през първите години, те нямат никаква вина за това, което са наследили.
Премиерът Борисов също подхвана доста яростна кампания срещу тях.
Иво Христов: Защото му носи популистки дивиденти, а да сте видели нещо да се е случило на терена?
Иван Чалъков: И това, което трябва да имат смелост да кажат, е, че цените на тока са ниски. България продължава да има най-ниските цени на тока в Европа за потребителски нужди.
Иво Христов: Това няма да стане никога. Тук има политическа целесъобразност, която никога няма да се смеси с техническата.
Каква е връзката на службите за сигурност с големите играчи в този сектор?
Иван Чалъков: Не искам да обвиняваме фирмите, които са на пазара – те са пет фирми, които печелят поръчки – защото, когато печелят поръчки, на тях им е казано предварително, че е възможно да спечелят проекта, но 30 или 50 на сто от парите трябва да отидат еди-къде си. Тези фирми съответно казват на своите подизпълнители: „Ние ви даваме 20 на сто и вие се оправяйте, не ни интересува как ще довършвате проекта”. И тъй като те са инженери, те трябва да свършат работата на някакво прилично ниво, за да не гръмне после системата. Печалбата на тези хора е между 3 и 5%, много рядко стига 10%. Тоест, след като си принуден с години и десетилетия да участваш в подобни схеми, за да можеш да оцеляваш, да плащаш и т.н., ти имаш нужда от гръб, така че плащанията към службите за сигурност са разбираема част от играта.
Гръб за какво?
Иван Чакъров: Това са незаконни сделки и тръгне ли разследване, няма спасение. Това, което ги спасява в момента, е, че са затворена общност. Изследване на атомната безопасност струва 100 млн. или 300 млн. долара според някои договори, а реално неговата стойност е към 50 млн. долара. Експертите там са едни и същи и се въртят – днес едните, утре другите. Но потенциално, ако направят проверка в енергетиката, ако видят средностандартните разходи за ремонт, веднага ще лъснат едни огромни нелегитимни схеми.
Какво сочи анализът ви – как медиите отразяват темите, свързани с енергетиката, кои са основните заблуди и манипулации?
Иво Христов: Въобще не споделям съзнателно поддържаното клише за медиите като четвърта власт в България. За всеки е ясно, че както организираната престъпност е въоръжената ръка на българската олигархия, така медиите са не по-малко поразяващата друга ръка. В този смисъл е доста нелепо да се говори за някакво самостоятелно медийно поведение. Медиите са елемент от цялата гадна приказка на прехода и ние трябва да бъдем наясно с това. Знам, че на журналистите това въобще не им е приятно. В този контекст обаче трябва да поставим и въпроса за отразяването на тази тема.
Иван Чалъков: Ние имаме няколко примера за кампании във в. „Дума” срещу приватизацията на топлоцентралите, срещу опитите за затварянето на блокове на АЕЦ „Козлодуй” и в полза на АЕЦ „Белене”. Там просто се вижда по дни как в тези кампании участват на вълни, на вълни едни и същи хора. Същевременно сравнихме публикациите за енергетиката във в. „168 часа” и във в. „Капитал”. Там всичко се вижда кристално ясно: в „168 часа” няма нищо лошо за руската енергетика и за атомната енергетика, а целият шум се насочва срещу цените на тока, срещу приватизацията и обратно, в „Капитал” има една систематична линия с призиви за либерализация, за повишаване на ефективността и пр.
Това не е ли позитивно?
Иван Чалъков: Позитивно е, но същевременно ключовите парадокси, от които зависи преобръщането на енергетиката, там ги няма. Там почти не открихме систематично питане защо цената на тока е толкова ниска. Нещо повече, когато през май миналата година Евростат излезе със съобщение, че цената на тока в България е най-ниска, един вестник, свързан с „Капитал”, излезе с публикация, че България има най-високата цена на електроенергията, с подзаглавие, че разбира се, това било така спрямо доходите на домакинствата.
Какво е обяснението ви за това медийно поведение?
Иван Чалъков: Особено в последния период се оказа, че „Икономедия”, собствениците на в. „Капитал”, също влизат в енергетиката, във възобновяемите енергийни източници и в продажбата на ток, произведен от тях. Така че те също имат интерес от голямото потребление на електроенергия, от откупуване на скъпия ток от възобновяемите източници и пр. Съгласете се, че не може цената на тока от АЕЦ „Козлодуй” да бъде 6 или 8 ст. на киловатчас, а цената на тока от една вятърна централа да бъде 87 ст. – тоест 15 пъти по-скъп. Последното увеличение на тока дойде от това, че ние трябва да плащаме по няколко процента от нашите сметки, за да дотираме вятърните паркове. Има реална опасност олигархията да обсеби този бизнес, както стана през 90-те години с ремонтите, и държавата да взима средства от данъкоплатците, за да ги разпределя между петте големи собственици на ветропаркове. Тоест непрекъснато се създават условия за монопол, за пренасочване на капитали в енергетиката. В. „Капитал” всъщност не си постави за цел да отиде докрай и да разкрие тези неща.
Иво Христов: Другото, което се оказа много интересно, е това колко измамно звучат клишета като демонополизация, децентрализация, либерализъм. Представете си цялата парадигма на либерализма и неолиберализма в Източна Европа и по-специално в българския контекст. Това са едни слаби общества без защитни сили. Представете си, че двама души, единият от които е трениран спортист от 20–30 години, а другият почти не е влизал в басейн, трябва да преплуват едно и също разстояние. Идва съдията и казва: „Сега ще дам изстрел със сигналния пистолет, след което ви давам пълна свобода и ви поставям при равни условия всеки да плува кой както може”. Хайде познайте за кого всъщност работи съдията. Истината е, че целият този дискурс лепна идеално не само на българската, но и на руската олигархия. Оказа се, че целият този римейк на неолиберализма много добре обслужва олигархията, защото в мътната вода най-добре се лови риба. А хамсиите – те просто бяха изядени в условията на този преход. Чувам, че някои хора чак сега са прочели в пълнота Милтън Фридман, който казваше в началото на 90-те години: „Приватизирайте, приватизирайте, приватизирайте”. Кой знае защо обаче тези хора пропуснаха нещо друго, което беше казал навремето известният икономист: „Първо гарантирайте правовия ред и институциите”. Знаете ли, българският преход метафорично ми прилича на някаква банда, която е решила да ограби склад. Какво прави тя? Първата й работа е да махне телените ограждения и бариерите, след това да подкупи пазача или да го гръмне, и накрая да започне да изнася. Същото се случи с нашия преход – бяха премахнати всички защитни механизми на обществото. И всичко това беше представено като либерална реформа, като дерегулация, като оттегляне на държавата.
* Доц. Иван Чалъков е роден в Пловдив. Завършил е социология в Софийския университет през 1984 г. През 1988 г. защитава докторат по социология на познанието в Института по социология на БАН. От 2004 г. е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
* Иво Христов e роден през 1966 г. в Киев. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Доцент, доктор по социология. Дългогодишен главен експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси в 38-ото, 39-ото и 40-ото народно събрание. Ръководител на катедра „Социология на науката, технологиите и иновациите“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
Иван Чалъков и Иво Христов са сред авторите на книгата „Мрежите на прехода: какво всъщност се случи в България след 1989 г.“, която ocвeтявa „cкpититe пoлeтa“ нa пpexoдa и oчepтaвa дeйcтвитeлнитe влacтoви цeнтpoвe (кaтo cpeщaнe и пpecичaнe нa paзлични мpeжи). Наскоро от печат излезе тяхното изследване „Черните дупки на българската енергетика” за сенчестите практики в енергетиката, захранващи политическата корупция и олигархичния тип управление в България.
http://www.glasove.com/ - Т.Бойчев пише до НС: Искам Вашата подкрепа и морална гражданска позиция
Гражданинът Тодор Бойчев, който се отказва да плаща държавни такси през частни банки и за който вече неколкократнно писахме (вижте линк) е изпратил до НС и медиите следното отворено писмо.
Чрез Председателя на 41-то Народно събрание, г-жа Цецка Цачева
Открито писмо до Народните представители от 41-то Народно събрание
Уважаеми Народни представители,
Случаят „Николов” от Варна и случаят „Бойчев” от Хасково, свързани с не издаването на български документи за самоличност, е тест за демокрация и за европейското развитие на Република България.“Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя”, пише в чл.19, ал.2 от Конституцията на Република България.
От 15 октомври 2010г. Министерство на вътрешните работи провежда не последователна политика по издаването на българските лични документи.
Какво се получава на практика?
1. Дирекция „Български документи за самоличност” при МВР отговаря на Тодор Бойчев, че държавните такси по издаване на българските лични документи могат да се заплащат с държавни таксови марки.2. Областна дирекция на МВР-Хасково признава държавните таксови марки като платежно средство, но изисква от Тодор Бойчев да представи разписка, че приходът от закупуването на държавните таксови марки е постъпил по набирателната сметка на МВР-Хасково, създадена за тази цел. Това се вижда от писмо на Петьо Петров- директор на Областна дирекция на МВР-Хасково, регистрирано под №2143/27.01.2011г..
3. От друга страна на електронния сайт на МВР се казва така: Въпрос: Възможно ли е таксите за издаването на новите български лични документи да се заплатят с държавни таксови марки?
Отговор: Държавни таксови марки не могат да бъдат ползвани за заплащане на държавните такси, определени за издаване или подмяна на български лични документи по ЗБЛД.4. От друга страна министър Цветанов, посочва на Светлозар Николов от Варна, че същият не е представил документ за платена държавна такса, а същият е представил декларация с налепени държавни таксови марки.
Позицията, която министър Цветанов заема по издаване на български лични документи, е ограничена само в посока на лобиране на банковите разплащания в МВР, което практически се получава.
Министър Цветанов, не зачита Закона за държавните такси, който единствено регламентира заплащането на държавните такси, а специалния закон-Законът за българските лични документи, указва, че събираните такси постъпва по отделна сметка на МВР.
Министър Цветанов, не зачита основните положения на нашата конституция, че законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Българският съд в лицето на Административен съд-Хасково издава разпоредителни документи за плащане на държавни такси по банков път, но не знае законното основание на това разпоредително действие плащане по банков път на държавните такси, т.е съмнение в банково лобиране.
Българският омбудсман Константин Пенчев не защитава нашите права, а плахо лобира един вид. От неговите изяви не се вижда защитната му позиция на правозащитник.
Единствено министър Дянков намери сили да изкаже позиция, свързана с плащането на държавните таксови марки, и да каже ясна позиция пред българското общество, за което лично му благодаря.
Уважаеми Народни представители,
Защитете правата ни на български граждани, моите и на Светлозар Николов от гр.Варна, да имаме право на свободен избор като потребители, да заплащаме държавните такси в съответствие със законно одобрените платежни средства, сред които са държавните таксови марки.Държавните таксови марки и плащането в брой са единствените законни способи за заплащане на държавните такси, според чл.2 от Закона за държавните такси, а не банковото разплащане.
Министерството на вътрешните работи ни ограбва, като българските граждани плащат „солени” комисионни при извършване на административни услуги, при това изключително държавни услуги.
Конфликтът на МВР с мен и Светлозар Николов от гр.Варна по издаването на български лични документи подкопава доверието на гражданите към държавата.
Аз искам от Вас моралната позиция, като граждани на Република България, дали клетва в името на Република България.
Аз искам от Вас Вашата подкрепа, като граждани на Република България, дали клетва в името на Република България.Подпис:/електронен подпис/
Тодор Георгиев Бойчев,
гр. Хасково, ж.к. “Орфей”, бл.11, вх.А, ап.15,
e-mail: [email protected]
24 февруари
Гр.Хасково - Старо куче в сектор „Г“
Даниел Беловарски е един от най-култовите привърженици на ЦСКА от старата генерация на сектор „Г“. Дани Гумата, както го знаят възрастните цесекари и левскари, е роден в петък, 13-и. По този повод обича да казва къде на сериозно, къде на шега, че е горд и радостен от този факт, докато майка му е плакала с глас от фатализъм.
Освен запален фен на „армейците“ е такъв и на хевиметъла и хардрока. Луд е по AC/DC в най-силните им години с легендарния беквокал Бон Скот. Други любими негови банди са Judas Priest, Motorhead, Ozzy Osbourne, SAXON, Manowar и Megadeth.
Зараждането на „червената“ идея
„Червената“ страст в Беловарски пламва по доста любопитен начин и в тон с неговия характер.
„Аз съм човек с глава на раменете, който не свикнал някой да му казва какво да ям, как да се обличам, от кой отбор да съм. Винаги гледам да съм наобратното на другите, малцинство. Израснал съм в ж.к. „Лагера“, близо до ГУСВ, като по онова време там имаше само фенове на Левски и Славия. Тогава идва един левскар и почва да ме бие ако не викам: „Само Левски“. Така си казах, че след като този – лошият, е левскар, аз трябва да съм обратното на него, т.е. цесекар. После по приказки оттук-оттам разбрах, че левскарите много мразят ЦСКА“, разказва Беловарски.
„Бях на 6 годинки, когато се прибирам у нас и казвам на дядо ми, който беше военен танкист, старшина в Княжево: „Дядо, аз съм от ЦСКА! Ти от кои си?“. „И аз съм от ЦСКА, те са армия“, отвърна ми той. И аз като чух, че те са армия, викам: „Върхът!“, защото аз мечтаех да бъда военен. Марширувах с неговите ботуши и униформи. Впоследствие питах майка ми от кои е, а тя ми отвърна, че е от ЦДНА. Обясни ми, че е това е старото име на ЦСКА. Тя е била в ученически пансион в 7-8 клас до Спортната палата и понеже стадионът е наблизо, е ходела с вуйчо ми редовно на мачове. Там те са викали: „Динамо-паднамо, Динамо в чувала!“ И майка ми е замеряла левскарите с гнили ябълки!“, спомня си Гумата.
„По-късно разбрах, че Левски е отборът на милицията, а с милиционерите всеки ден проблем. Играехме на топчета пред 25-о училище „Петър Берон“. Идва кварталният и ни се кара, като казва, че това е хазарт. Ние залагахме по една стотинка. Тогава си казах, че милиция е синоним на проблем. Автоматично намразих Левски, Левски-Спартак и т.н.“, аргументира се Беловарски.
Първи стъпки на трибуните
Гумата отива за първи път на мач през 1976 година на Левски – ЦСКА. Въпреки че чак на 12 прави своя прощъпулник по стадионите, го прави абсолютно сам.
„Гледам мача по телевизията, гледам препълнен стадион „Васил Левски“. Качих се на трамвай №19, за да стигна до Строителния. Оказвам се пред сектор „Б“. Аз тогава малко детенце, не знам кои са там. Чувам крясъци отвътре и си казвам, че тук трябва да се влезе. Беше вече 75-ата минута, а ЦСКА водеше с 3:0. Влизам в сектор „Б“ и все едно бях в страната на Пипи-Дългото чорапче – така както във филма имаше едни брадясали и грозни пирати, така и тук. Видях някакви брадясали, потни и мръсни канибали с някакви сини парцали и сини ленти на главите. Все още не бяха пуснали раираните шалове, това стана 1978-1979. Всички те крещяха и псуваха, с което ми се затвърдява мисленето, че левскарите са лошите. Отсреща ЦСКА имаше малка агитка от да речем 2000 души. А целият стадион беше „син“ отвсякъде. После дадоха дузпа на Левски и стана 3:1. Там не смеех да кажа, че съм от ЦСКА, защото бях такъв само на приказки – нямах нито шал, нито знаме, а и бях малък. Ако кажа, ще ме смачкат“, искрен е Дани.
„След като се прибрах щастлив у нас, от следващата седмица започнах да ходя сериозно на мачове и научих, че агитката на ЦСКА е от другата страна. Понеже идвам откъм „Красно село“ и ми е по-далеч, като тръгвах на мач с Левски и минавах през „син“ квартал, се дегизирах – отгоре слагах син шал, а червеният ми бе на кръста. Винаги носех по 2-3 шала, минавах метър. Събирах агитка, за да сме повече. Като се качвах в трамвая, гледах да съм по средата, защото ако видя някой съмнителен поглед или групичка в единия край, да тръгна към другия“, добавя Беловарски.
Челни сблъсъци с левскари
Сериозните му срещи с фенове на Левски започват с преместването му да живее в „Надежда“, блок 244 през 1978 година. По това време Беловарски спокойно се разхождал с рокерски якета и шалове на ЦСКА, но се оказало, че в квартала всичко живо било от Левски.
„Веднъж влизам така облечен в Младежкия дом в „Надежда“ и музиката спря. Наобиколиха ме и започнаха да ме питат: „Ти чорбар ли си?“ Викам им, че съм. „И какво като си чорбар? В „Надежда“ чорбари няма и ако дойде такъв, не е излизал жив“. Извадих си паспорта, показах им, че там живея и оттогава никой не ме е пипнал с пръст. Оттогава, само защото живеех в блок 244, го нарекоха „чорбарският блок“. Освен мен имаше още шест цесекари, като въпросният блок бе от седем входа от по осем етажа. Абсолютен миноритет“, твърди Дани.
Той обаче си имал сериозни неприятности след едно дерби, което по негови спомени било дебютно за Спас Джевизов, реализирал за 1:1. Шест души се прибирали с трамвая и били причакани пред блока от точно 31 левскари.
„Те слезли една спирка по-рано, а един от левскарите знаеше къде живея. Решили да ни направят капан. Стигаме до блока, като трима души бяха от моя вход. Левскарите обаче били в друг съседен и за малко не удушили наш човек. На влизане в асансьора притичаха трима оттам. Аз ходех на мачовете с верига от колело и я размахах. Успях да ударя един по челото и друг по рамото. Това ме спаси. Качих се с асансьора на 8-ия етаж, където живеех, влязох си и залостих вратата. После отгоре преброих – бяха точно 31 левскари. Това беше едно от най-кофтите преживявания“, споделя Беловарски.
Той си припомни и друг случай – в близост до Сточна гара след поредното издание на „вечното дерби“ е попаднал на група левскари. Тогава той ходел с червено-бял чадър и наръгал един от тях, който паднал долу.
„Другите се изплашиха, а аз като бивш лекоатлет, който бързо бяга, успях да се измъкна“, добавя Гумата.
Една от най-големите му битки с левскари е след мач с… Ботев (Враца) в началото на 80-те години.
„Преди един мач с Ботев (Враца) ядем и пием с врачани. Те са и фенове на ЦСКА. Трябваше им победа, за да останат в „А“ група, докато нас ни устройваше и равен, за да станем шампиони. След края на мача на гарата бяхме две купета цесекари. Наобиколиха ни левскари, дошли от Мездра, и ни скачат. Ударих една глава на един и автоматично легнах по гръб между коловозите и придърпах тоя към мен. Онези скачат отгоре и скинарски бой – шутове с кубинки. Аз обаче държа този, на когото ударих глава и така се пазя, защото те ритаха повече него. Така го държах плътно 30-40 секунди, а онези блъскат отгоре. По този начин може да издържиш максимум 2-3 минути, но изведнъж всички се разбягаха. Някакъв старшина минал, видял, че се бият хора, свалил си колана и започнал да налага тези, които ме ритаха. Бях само с разбит нос, но успях да се върна с трофей – един синьо-бял шал. Мен не ме хвана яд, че съм отнесъл няколко тупалки, а че с един от левскарите ядохме и пихме преди мача, а след него сложил синия шал и ми скочил на бой“, обясни Беловарски.
„Покръстване“ на левскари
Дани Гумата с гордост разправя как, след като му се е разнесла славата, че е от ЦСКА, от съседните жилищни кооперации идвали при него левскари, за да станат… цесекари. При това през 1979, когато „сините“ стават шампиони.
„Дойдоха няколко души при мен и ми казаха, че искат да ги „покръстя“ да станат цесекари. Това може да го потвърди Бончо Китаеца! Аз ги гледам тъпо и ги питам: „Що бе?“. Те ми викат, че съм бил готин, печен, не ми пукало. Освен това известните по това време левскари като Облака и Кукуша ги биели и им взимали шаловете, за да ги продават на провинциалистите. Та аз ги „покръствах“, като им задавах въпроси от типа на „Кой е шампион“, а те отговаряха: „ЦСКА!“. После те си изгоряха ритуално сините шалове“, уверява Беловарски.
Проблеми с „милиционерите“
Неминуемо Гумата е имал и проблеми с полицията, която в онези времена бе милиция. Заради нея той изпуснал мач с Левски през 1986 година, точно когато се е уволнил от казармата.
„След уволнението ми с един пич на едно дерби да пием бутилка мастика целите облечени в червено пред сектор „Б“! Пеем си: „ЦСКА шампион!“. Дойде една джипка и ни прибраха. Но те не ни прибраха, защото провокираме левскарите, а защото пием алкохол на обществено място. Сложиха ми едни белезници, вкараха ме в изтрезвителното, а на сутринта преди да ме пуснат да си отида, ми искаха 15 лв. Изпуснах мача, а и вонях на мастика цял месец…“, разказва той.
Той е попадал в районните полицейски управления и за горене на сини знамена, като дори е „празнувал“ Нова година в един от участъците.
„Тогава към 19-20 часа гонеха от Парка на свободата всички заради зарята и да не пострадал някого. Няколко цесекари седим там и си пием евтина ракия. Запалили сме купчина левскарски шалове и знамена, и се топлим. Идва един милиционер и ни вика: „Защо горите наш флаг?“. Аз му казвам: „Веднъж казвате, че Левски не е отбор на милицията, а сега ваш флаг“. Натовари ни всички, закараха ни в Първо районно и ни пуснаха в 0:15, след като дойде Нова година“, признава Беловарски.
Дани се сеща и за един доста куриозен случай покрай езерото „Ариана“. В близост до него фен на ЦСКА извадил химикалка и я забил в задните части на милиционерска кобила. Оттам органите на реда започнали да го гонят и да бият с палки наред, като една попаднала в гърба на Беловарски.
„Гърбът ми беше лилав 6 седмици. Удари ме милиционер от въздуха, който яздеше кон“, пояснява Гумата.
Спомени от мачове
Беловарски не може да открои конкретен паметен мач, но споделя, че най-добрите победи на ЦСКА над Левски са с един гол разлика.
„Тогава най-боли. Когато бием с много или паднем с много, просто си знам, че сме били много по-силни или много по-слаби. Един от най-лошите ми спомени е скорошен – на „Армията“, когато паднахме с 0:1 в 94-ата минута (ЦСКА – Левски 0:1 за Купата на България през 2003 г. след гол на Мануел Мендоса – бел. ред.). Хубавите мачове бяха 70-те години“, признава той.
За дербитата от последните 10 години той е на мнение, че всички са уредени.
„Убеден съм, че всичко е наредено. Не може да имаме например 13-14 голови положения в един мач и той да завърши 0:0 или 1:1. Особено по времето на Божков и след него има толкова много наредени мачове“, сигурен е Беловарски.
„За мен мачът с Левски не е дерби, а е като мач със Сливен или Берое. Естествено, загубата винаги боли. Тях съм ги запомнил, че дори да паднат 29 мача, ако нас ни бият, цяла година ще ми го напомнят. За мен е най-важно да се постигне крайната цел. Дори когато са ни били 7:2, станахме шампиони. Тях това не ги интересува“, казва за финал Дани Гумата.
Интервю на Павлин Неновски</em>
Източник: http://www.sportcafe.bg/
- С помощ от шефа на БНБ Иван Искров… ТИМ рекетира ирландска банка
..БСП и СИК, СДС и ВИС.. ГЕРБ и ТИМ
Много хора се надяваха, че новото правителство на Бойко Борисов най-накрая ще победи корупцията. Но се разочароваха.
Автор: Юрген Рот
Наскоро получих притеснителни новини от високопоставен банкер в БНБ. Историята е невероятна, но след запитване до засегнатите банкери беше потвърдена. Става въпрос за държавна подкрепа за спорната групировка ТИМ (медиите я свързват с организираната престъпност) с много странни действия.
През януари тази година инвестиционният фонд Експат Кепитъл София се обръща към БНБ за разрешение да купи 50% от Българо – американската кредитна банка (БАКБ). Тези 50% са собственост на ирландска банка, Allied Irish Banks, AIB, която иска да ги продаде поради финансови причини заради катастрофалната ситуация в Ирландия. Първият отговор на БНБ е положителен. По тази причина Експат поръчва проверка Due Dilligence на кПМГ. След като докладът е задоволителен Експат праща оферта на ирландската банка да купи пакета за 7 млн евро. Заедно с това в София са поканени представители на ирландската банка, за да се договорят за продажбата. Те идват в средата на февруари. Но това, което очаква ирландските банкери и представителите на Експат в БНБ, надали те са можели да си представят. Те са приети лично от шефа на БНБ Иван Искров. И той им обяснява, според участници в разговора, че ги съветва да се откажат от седемте милиона и да предложат дела си на Централна кооперативна банка, при това за 1 лев. Това са приблизително 50 евроцента.
Това е представено дори в писмен вид още веднъж на представителите на ирландската банка на 23 февруари. ЦКБ е собственост на ТИМ. А тя редовно се споменава от медиите във връзка с най-висшите нива на организираната престъпност. Какво може да е обяснението, че ирландските банкери и представителите на Експат получават “ексклузивната” оферта да се откажат от предложените седем милиона евро?
Очевидно ТИМ се радва на покровителството на премиера Бойко Борисов, който със сигурност е наясно с лошия им имидж. Но все пак депутатът Емил Радев от Варна е в неговата паргия ГЕРБ. И е бил „тюлен“, както и ръководителите на ТИМ. А дали е бил назначен в секретното поделение от ТИМ? И защо концесиите на някои български пристанища са дадени на ТИМ след като Борисов вече е премиер? За концесионерите те са удар, но не носят нищо на бюджета. Във финансовите кръгове в София е публична тайна, че директора на БНБ беше избран за втори мандат със съществената подкрепа именно на ТИМ.
Източник: http://www.bivol.bg
- СЛАВЕЙ СЛАВОВ – 50 ДИНАМИЧНО БАЛАНСИРАНИ ГОДИНИ
Светска хроника от Граф Хаджи
Препускаме всеки ден всред модерните американски прерии – магистрали, улици, паркове, небостъргачи, но преди да сме навлезли в този динамичен живот винаги минаваме през входната врата на Чикаго наречена O’Hare, в чест на легендарния американски пилот капитан трети ранг Едуард “Буч” О’Хеър (Edward „Butch“ O’Hare). И най-често – през пети международен терминал. А знаете ли колко българи се грижат тук за Вашия комфорт? Попитайте по избор, който и да е служител на терминала на български език „Как си?” и ще чуете „Добра съм” с невероятни акцентни варианти. Това е естествено, защото тук се трудят над сто сънародника и което е за отбелязване – в най-авторитетното звено за услуги „Prospect air service” работят двама българи – мениджърът Владимир Райков и супервайзерът Славей Славов. Първият от двадесет години ръководи около 300 служители, а „Слави” от четири години – около стотина. От тях повече от половината са българи. Съгласно някой предварителни изследвания тези двама българи са начело на „Управляващия български елит” в Чикаго.
През легендарната компания „Prospect”, в различни периоди от време, са преминали едни от най-значимите българи в Чикаго като Орлин Крумов, автор на книгите „Чикаго – малка българска столица зад океана” и „Чападжиев”. Орли е издател и на първия български вестник „Good Luck” от петия период (1989-до днес) на българската имиграция в Чикаго. Следват поета Йордан Ганчовски, издател и собственик на чикагския вестник „Златорог”, писателя Георги Витанов-Богат, президент на Съюза на българските писатели в САЩ и по света, известен със сборника разкази „Козомания”, Ник от Пловдив, който от десетилетия първи посреща ВИП персоните в Чикаго, като Далай Лама, Мохамед Али, Хенри Кисинджър, Ричард Дейли, Бойко Борисов, Христо Стоичков, Димитър Бербатов и други.
Като една хармонично развита личност на 29 януари 2011 година Слави отпразнува своя юбилей всред своите многобройни приятели в ресторант Авеню БГ. Домакини на тържеството бяха неговата съпруга Нина Филипова Славова, неговият по-голям син Пламен, завършил Harper College в Чикаго и малкият му син Филип, студент по финанси и международни икономически отношения в престижния University of Illinois at Chicago. Всред гостите бяха групата от родния град на Слави – Сливен, в състав Радостин Желязков и съпругата му Дарина, Ангел Силвестров, Петър Жечков, Пенчо, Венета и Иван Цоневи, група от родния град на съпругата му Шивачево, група от Пловдив, начело с популярния в Чикаго Димо Пенев (съсобственик на един от седемте български автосервиза в града), Ник, групата от „Билдингите на бай Досю”, Диана и Евгени от Велико Търново, семейство Бучукови и семейство Венчеви, семейство Бонка и Христо Атанасови и други. През време на тържествената вечер Слави често предлагаше „От пиле мляко да искате, след минути е до Вас”, тъй като това е във възможностите на собствениците на ресторанта Пламен и Кольо. На видио стената на ресторанта се появяваха клипове от най-популярната българска музика, осигурена от музикалния експерт DJ Емо.
И накрая няколко думи за произхода и житейския път на Слави. Той е роден на 24 януари 1961 година в града на стоте войводи. Майка му Певка и баща му Пенчо Пенчеви са популярни и уважавани граждани на Сливен. Неговият чичо Христо Пенчев е един от известните сливенски скулптори. Слави завършва гимназия в родния си град, а висшето му образование е със специалност Икономика на труда. Това означава, че тук в Prospect, той работи по специалността си, която е практикувал през време на дългия си професионален път и като ръководител е с най-дълъг управленчески стаж в компанията. Когато го запитат – трудно ли ти е да ръководиш такъв голям международен екип от сътрудници със специфични национални характери, той отговаряше – в България екипът ми по численост беше десетократно повече.
Слави е често гост и на популярните „Дискусионни сесии на Българо-Американска Асоциация”, които се провеждат през време на Фестивала „Български дни в Чикаго” през месеците май и октомври. По случай юбилея и за неговия принос като ръководител на многонационален екип, Българо-Американска Асоциация отбеляза събитието с връчването му на специален Кристален Плакет от най-престижната фирма за награди в света Crown Awards. Кристалът е във вид на многоъгълник, на който, с главни букви е написано „SLAVEY SLAVOV FIFTY YEARS DYNAMIC AND JOYFUL LIFE”. Като фон на този надпис е изобразена картата на Съединените Американски Щати. Борда на Директорите на Асоциацията се надява, че на 1 май 2011 година Слави ще присъства на „Открита пролетната сесия на Българо-Американска Асоциация”, където всяка година специалния панел „Награден фонд” събира наградените през годините българи в Чикаго. Слави получи и многобройни подаръци от своите гости. Ангел и Петър му подариха „Портрет на семейство Славови”, нарисуван от художничката Ваня Начева, За съжаление никой от неговите приятели не се сети да му подари т. н. „Кит за ДНК тест” и Слави все още не знае от коя хаплогрупа е неговия род. Надяваме се, че на следващото тържество той ще бъде зарадван от компанията www.23andMe.com . Пътят на Слави като ръководител, събеседник и организатор на семейни тържества е пример за развитие на „Модерната балансирана личност”.
За многая лета Слави.Slav11-1-29t
- “Десните” от ГЕРБ гласуват против носенето на отговорност за престъпленията на комунистическия режим
Автор: Едвин Сугарев
На 16-ти февруари в Народното събрание на Република България тече обсъждане на законопроекта на Лъчезар Тошев за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с което се предлага създаването на състави за престъпления срещу мира и човечеството, така както те са уредени в Римския статут за Международния наказателен съд, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.Идеята на вносителя е да няма давност за престъплението геноцид – като се гласува и разпоредба, която да изключва давността за определени категории престъпления, извършени в периода 9 септември 1944 – 31 декември 1989 г. Смисълът на предложеното е очевиден: да се определят като геноцид кървавите престъпления, извършени от комунистическата власт след 9-ти септември: избиването на близо 30 000 души без съд и присъда, присъдите на тъй наречения Народният съд, зверствата в комунистическите концлагери, насилието по време на тъй наречения “възродителен” процес и прочее.
Аргументите на Лъчезар Тошев са следните:
“Уважаеми народни представители, предложението, което внасям, засяга тази част от Наказателния кодекс, която разглежда престъпленията срещу мира и човечеството. Там има доста подробна регламентация по отношение на военните престъпления, състава им за престъпления и т.н. Но що се отнася до престъпления срещу човечеството в тази част от Наказателния кодекс е записано само престъплението „геноцид”. Известно е, че има и много други състави, които се третират като престъпления срещу човечеството. Съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и чл. 15, т. 2 от Международния пакт на ООН за гражданските и политическите права, приет от Генералната асамблея на ООН на 16 декември 1966 г., който съставлява част от Хартата за правата на човека на ООН, нищо в този член не може и не пречи едно лице да бъде съдено и наказано за действие или бездействие, което по време на извършването му е било престъпление, съгласно общите правни принципи, признати от всички народи. Аналогичен е текстът и на Европейската конвенция за правата на човека.
За да се приложат обаче конвенциите на ООН, трябваше първо те да бъдат обнародвани. Това са двете конвенции, едната е от 1968 г. – Конвенцията за неприлагане на срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството, другата Конвенция е от 1948 г. – за престъплението „геноцид”. Тези две конвенции не бяха обнародвани в „Държавен вестник” съвсем доскоро. Дори в мотивите на моя законопроект аз посочвам този факт.
В хода на дискусиите около законопроекта зададох питане към министър-председателя по тази тема, тъй като съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за международните договори на Република България, Министерският съвет е длъжен да осигури обнародването в „Държавен вестник” на действащите необнародвани международни договори, между които са и тези две конвенции. В отговора си на 3 декември 2010 г. министър-председателят заяви, че процедурата по обнародване ще бъде задействана и наистина на 17 декември 2010 г. двете конвенции бяха обнародвани в „Държавен вестник” и съгласно чл. 5 от Конституцията станаха част от нашето вътрешно законодателство. Това са Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението „геноцид” в сила за България от 1951 г. и Конвенцията за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството, която е в сила за България от 11 ноември 1970 г. Но и до този момент, когато бяха обнародвани, двата документа не бяха публикувани в „Държавен вестник”. Би трябвало след обнародването им, ако се приложи пряко чл. 5 на Конституцията, те да станат част от нашето вътрешно право. Но в своето Решение № 7 от 2 юли 1992 г. по Конституционно дело № 6 от 1992 г. за тълкуване на чл. 5 от Конституцията, Конституционният съд на Република България е решил следното: „Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, с които определени действия или бездействия са обявени за престъпления, без да са престъпни по вътрешното наказателно законодателство на Република България, са част от вътрешното право на страната само, доколкото могат да поясняват смислово съдържанието на съществуващи в Наказателния кодекс престъпни състави или елементи от тях или ако създават задължение за промяна в законодателството”. Тъй като всички тези текстове, намерили място и в Конституцията, че няма давност за престъпленията срещу човечеството, Европейската конвенция, която казва, че няма давност за такива престъпления, когато и да са извършени те и т.н, се отнасят до състави в нашия Наказателен кодекс, трябва да погледнем дали има такива. Виждаме, че такива състави, освен престъплението „геноцид”, няма.
Затова съм предложил да използваме текста на Римския статут на Международния наказателен съд, който вече сме ратифицирали и е в сила за Република България от 2002 г., в чийто чл. 7 са дадени съставите за престъпления срещу човечеството в тяхната модерна интерпретация. Тези състави, изброени в чл. 7 на Римския статут на Международния наказателен съд, развиват съставите, дадени в чл. 6ц от Статута на Нюрнбергския военен трибунал от 8 август 1945 г., които са подплатени с Резолюцията на ООН от 13 февруари 1946 г. и тази – на Генералната асамблея на ООН, от 11 декември 1946 г. По този начин, ако бъде прието това предложение, в нашия Наказателен кодекс ще има подробно описани състави за престъпления срещу човечеството, които включват убийство, физическо унищожение, поробване, депортиране или насилствено преместване на населението, лишаване от свобода или друго тежко, лишаване от физическа свобода в нарушение на основните правила на международното право, изтезания, изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване, насилствена стерилизация или всякаква друга форма на сексуално насилие с подобна тежест, преследване на определена група или общност, поради политическа, расова, национална, етническа, културна, религиозна принадлежност или пол в съответствие с определението в ал. 3 на този статут и т.н., те са изброени подробно.
Всички тези състави или една част от тях поне фигурират и в досега действащия Наказателен кодекс като престъпления срещу личността, но те придобиват смисъл на престъпления против човечеството, когато се извършват като част от широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население.
Ние трябва да имаме тези състави в Наказателния кодекс, за да може към тях да се прилагат разпоредбите на конвенциите за неприлагане на давност, нашата разпоредба на Конституцията за неприлагане на давност към такива престъпления и прочие. Ако ги нямаме, ние не можем да приложим тези, ратифицирани вече от Република България, международни договори и документи, които ни задължават и с които ние сами сме се задължили да хармонизираме като част от нашето вътрешно право.
Ето защо смятам, че предложението, което правя, е основателно. То има и още един елемент – въпросът за давността. Давност не се прилага към такива престъпления, каквито изброих и които са посочени подробно в законопроекта, когато и те да са извършени. Когато и да се извършени към такива престъпления не може да имат давност, дори ако в момента те не са имали съответния състав в Наказателния кодекс, но по общия смисъл, който е приет международно за такива престъпления, те представляват такива престъпления. Това също е един елемент, който трябва да се има предвид.
И следващият елемент, който е последен – може ли да бъде възкресена вече изтеклата давност за такива престъпления, тъй като в момента имаме прецедент с прекратяване на делото за лагерите поради изтекла погасителна давност. Там съдията Румен Ненков, който прекрати това дело, заяви, че Народното събрание би трябвало да приеме акт за възкресяване на тази давност. Неговото решение е приложено към мотивите на законопроекта. Той се позовава на Закона за нормативните актове, който дава възможност със специална разпоредба да се въведе с обратна сила някоя от предложените мерки, в случая една мярка, която е свързана давността на извършени престъпления срещу човечеството.
Като един аргумент в подкрепа на предложението, което съм направил, е изследване на общественото мнение от 3 до 9 декември 2010 г., в което 54,3% от българските граждани, смятат, че не трябва да има давност за такива престъпления, които са извършени в миналото, срещу 23,3%, които смятат, че трябва да има давност и 22,4%, които не могат да преценят. Това означава, че предложението, което правя има обществена подкрепа и се смята за справедливо.
Ето защо смятам, че с нанасянето на тези корекции в Наказателния кодекс – едни предложения, които доразвиват съставите в главата за престъпления срещу човечеството и ги хармонизират с тези на вече ратифицирания Римски статут на Международния наказателен съд, ние ще можем да имаме един модерен Наказателен кодекс, който и в тази област ще съответства на вече ратифицираните от нас международни договори и документи. Аз смятам, че тези състави ще позволят България да може да отговори на изискванията, които са поети с ратификацията на Римския статут на Международния наказателен съд. Те не действат само спрямо миналото, но също и към бъдещето. Това са състави, които ние трябва да имаме, ако искаме да кажем, че нашият Наказателен кодекс напълно съответства с европейските и международни изисквания. Благодаря.”
Обсъждането на този законопроект протича вяло, ако може изобщо да се говори за такова. Министерският съвет, който има свои представители по време на заседанието, не желае да вземе думата. От името на ДПС се изказва Четин Казак, който подкрепя законопроекта със следните аргументи:
“Основната част от изказването ми обаче е посветено на внесеният от господин Лъчезар Тошев законопроект. Ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепяме този законопроект, тъй като наистина той е плод на сериозни усилия от страна на неговия вносител – усилия, насочени към преодоляване на системни слабости и несъвършенства в нашия Наказателен кодекс по отношение регламентирането на цялата група престъпления, така наречени престъпления против мира и човечеството.
Ние напълно споделяме мотивите за това, че в този си вид Наказателният кодекс драстично е изостанал и се разминава с достиженията на международното наказателно право по отношение на санкционирането на този вид престъпления – престъпленията против човечеството. За съжаление в тази си част нашият Наказателен кодекс си остана на онова ниво, на което е бил още при създаването му през далечната 1968 г., при едни съвсем други условия, при други обществени реалности в България и по никакъв начин не се отчитат междувременно настъпили събития както в България така и в света.
На първо място, за съжаление, с тези текстове на Наказателния кодекс, както стана ясно, вече са погасени по давност – нещо, което е недопустимо – такива знакови дела, като делото за лагерите, както каза господин Тошев, и така нареченото Дело № 1 за „възродителния процес”. Заради шиканирането на отделни органи на съдебната власт, заради поставянето на абсолютно неизпълними задължителни предписания от страна на съда към разследващите органи повече от 20 години вече това дело стои в задънена улица и давностният срок за неговото приключване е изтекъл.
Безспорно е, че с оглед на дефинициите, които са дадени в Конвенцията на ООН от 1968 г. за непогасяване по давност на престъпленията против човечеството; на дефиницията, дадена в Римския статут, в чл. 7, ал. 1, на Международния наказателен съд, деянията в рамките на така наречения възродителен процес попадат под ударите на тези два международни акта и в рамките на тази дефиниция.
Безспорно е, че тогава имаше принудително преместване на големи групи от населението. Безспорно е, че имаше нападение и преследване на големи групи от населението поради техния етнически и религиозен произход. Тези престъпления към този момент останаха абсолютно ненаказани от българската съдебна система.
Ние категорично подкрепяме законопроекта, който цели именно да вдигне погасителната давност за този вид престъпления, за да могат най-после те да получат своето възмездие и наказание от българската правосъдна система. Благодаря ви.”
На следващият ден – 17-ти февруари, протича гласуване, на което законопроектът е отхвърлен. Лъчезар Тошев настоява за прегласуване, като се аргументира по следния начин:
“Уважаеми колеги, предлагам да прегласуваме този законопроект. Той се отнася за хора, а не за животни – за престъпления срещу човечеството, за въвеждане на състави за престъпления срещу човечеството. Това е тема, за която е много странно мнозинството да гласува „против”.
Ние току-що приехме два закона, които защитават животните от жестокост. А да се въздържите при гласуването, когато става въпрос за престъпления срещу човечеството, това е много странно! В Комисията по правни въпроси имаше 4 гласа от БСП, от левицата, които се въздържаха по този закон, а гласуваха „за” другите два закона, които третират жестокост към животните. Може ли така?
Аз смятам, че не е редно да се отхвърля такова предложение. Нашият Наказателен кодекс има нужда от тези състави, които вече са ратифицирани от Народното събрание с приемането на Римския статут на Международния наказателен съд. Затова предлагам прегласуване.”
Предложението е прието, но повторният вот не променя резултата. Гласували са 86 народни представители (към една трета от общия им състав!), като едва 14 са гласували за, против са гласували 36, също толкова са се въздържали. Резулатът поименно е следният:
Гласуване, проведено на 17.02.2011г. по ЗИД на Наказателния кодекс – първо четене, вносител Лъчезар Тошев:
ЗА:
Асен Йорданов Агов: СК
Десислава Вълчева Атанасова: ГЕРБ
Гинче Димитрова Караминова: ГЕРБ
Екатерина Иванова Михайлова: СК
Иван Николаев Иванов: СК
Йоана Милчева Кирова: ГЕРБ
Лъчезар Благовестов Тошев: СК
Пламен Георгиев Цеков: ГЕРБ
Стефан Господинов Господинов: ГЕРБ
Фани Иванова Христова: ГЕРБ
Цветан Костов Костов: СК
Цецка Цачева Данговска: ГЕРБ
Юлиана Генчева Колева: ГЕРБ
Юнал Тасим Тасим: ДПС
ПРОТИВ:
Александър Владимиров Радославов: КБ
Анатолий Великов Йорданов: ГЕРБ
Аспарух Бочев Стаменов: ГЕРБ
Борис Крумов Грозданов: ГЕРБ
Величка Николова Шопова: ГЕРБ
Владимир Цветанов Тошев: ГЕРБ
Вяра Димитрова Петрова: ГЕРБ
Геновева Иванова Алексиева: ГЕРБ
Даниел Георгиев Георгиев: ГЕРБ
Димитър Иванов Аврамов: ГЕРБ
Димчо Димитров Михалевски: КБ
Евгени Димитров Стоев: ГЕРБ
Захари Димитров Георгиев: КБ
Зоя Янева Георгиева: ГЕРБ
Иван Йорданов Божилов: ГЕРБ
Иван Тодоров Иванов: ГЕРБ
Костадин Василев Язов: ГЕРБ
Красимир Неделчев Минчев: ГЕРБ
Любен Андонов Корнезов: КБ
Любомила Станиславова Станиславова: ГЕРБ
Мая Божидарова Манолова: КБ
Недялко Тенев Недялков: ГЕРБ
Николай Петков Петков: ГЕРБ
Николай Хинков Рашев: ГЕРБ
Петър Владимиров Димитров: КБ
Румен Иванов Иванов: ГЕРБ
Румен Иванов Такоров: КБ
Светомир Константинов Михайлов: ГЕРБ
Силвия Анастасова Хубенова: ГЕРБ
Снежана Георгиева Дукова: ГЕРБ
Стефан Иванов Дедев: ГЕРБ
Стоян Иванов Иванов: Атака
Таня Димитрова Въжарова: ГЕРБ
Тодор Атанасов Димитров: ГЕРБ
Христо Димитров Христов: ГЕРБ
Янко Иванов Здравков: ГЕРБ
ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ:
Александър Руменов Ненков: ГЕРБ
Ангел Георгиев Даскалов: ГЕРБ
Валентин Алексиев Николов: ГЕРБ
Валентин Тончев Микев: ГЕРБ
Галина Димитрова Банковска: ГЕРБ
Галина Стефанова Милева-Георгиева: ГЕРБ
Георги Георгиев Плачков: ГЕРБ
Георги Иванов Андонов: ГЕРБ
Георги Тодоров Божинов: КБ
Даниела Анастасова Дариткова-Проланова: ГЕРБ
Даниела Маринова Петрова: ГЕРБ
Джема Маринова Грозданова: ГЕРБ
Диан Тодоров Червенкондев: ГЕРБ
Димитър Борисов Главчев: ГЕРБ
Емануела Здравкова Спасова: ГЕРБ
Ивайло Георгиев Тошев: ГЕРБ
Иван Димитров Иванова: ГЕРБ
Иво Тенев Димов: ГЕРБ
Илия Иванов Пашев: ГЕРБ
Красимир Любомиров Велчев: ГЕРБ
Красимира Щерева Симеонова: ГЕРБ
Милена Иванова Христова: КБ
Мирослав Николов Петков: ГЕРБ
Митко Живков Захов: ГЕРБ
Михаил Ненов Николовски: ГЕРБ
Моника Ханс Панайотова: ГЕРБ
Никола Иванов Белишки: ГЕРБ
Николай Тодоров Мелемов: ГЕРБ
Николай Янков Пехливанов: Атака
Светлана Ангелова Найденова: ГЕРБ
Станислав Стоянов Иванов: ГЕРБ
Станка Лалева Шайлекова: ГЕРБ
Стефани Михнева Михайлова: ГЕРБ
Христина Иванова Янчева: ГЕРБ
Цветан Емилов Сичанов: ГЕРБ
Янаки Боянов Стоилов: КБ
Няколко дребни, но съществени извода от това гласуване. Първият и най-основният: Коалиция за България, която като наследник на престъпната БКП има интерес да блокира този законопроект, който би позволил да се търси отговорност за престъпленията на комунистическия режим – или най-малкото тези престъпления да бъдат дефинирани като геноцид спрамо своя народ, е представена в това гласуване само с десет гласа, обявили се против или въздържали се.
ДПС практически отсъства. Само един техен представител е подкрепил законопроекта, а останалите – включително защитилия го в обсъжданията Четин Казак – просто ги няма.
Всички останали гласове в това гласуване – или 75 от общо 86 гласували – или едно огромно мнозинство, принадлежат на десни партии. Тоест – това гласуване маркира уникалния случай, в който – ако биха искали – десните биха могли да постигнат ако не юридическо, то поне морално възмездие за престъпленията на комунистическия режим, да ги криминализират пред света и в очите на съвременните българи – и да ги дефинират по най-справедливия и прецизен начин – като геноцид срещу българския народ.
Това обаче не се случва. За законопроекта гласуват изцяло единствено представителите на Синята коалиция, които обаче са цифром и словом петима на брой. За отбелязване е, че сред тях не са нито лидерът на ДСБ Иван Костов, нито лидерът на СДС Мартин Димитров. Изглежда и двамата се разглеждали това гласуване като маловажно – или може би са имали по-важни задължения.
“Дясната” партия ГЕРБ гласува предимно “против” и “въздържал се”. По-точно: “за” гласуват само осем от нейните представители, против – цели 28 от тях, а 32-ма благоразумно се въздържат. Тъй като в този случай ефектът от гласуването “против” и “въздържал се” е практически идентичен, може да се каже съвсем спокойно следното: с гласовете на народните представители от ГЕРБ бе изпуснат шанса престъпленията на комунистическия режим да бъдат лишени от давност, като бъдат заклеймени като геноцид срещу българския народ.
Случаят не се нуждае от коментар. Мога обаче да предложа две неща: първо – документацията за това обсъждане и резултатите от това гласуване да бъдат изпратени в ЕНП, та да знаят десните в ЕС с кого си имат работа. И второ – всеки път, когато Бойко Борисов почне да говори за дядо си, убит от комунистите след 9-ти септември, да му бъде показвано как са гласували неговите депутати, когато от тях е зависило моралното възмездие за подобни невинни жертви на комунистическия режим.
http://www.svobodata.com/
- Apple iPad 2 Launch an Attempt to Spoil Motorola Xoom Debut
News Analysis: The timing of the March 2 event to launch of the Apple iPad 2 is too close to the first shipment of the Motorola Xoom to be coincidence.
The announcement by Verizon Wireless that the Xoom would ship on Feb. 24 was followed almost immediately by an invitation by Apple to a press announcement in San Francisco on March 2. Considering the splash that the Xoom is making in the tablet markets before it has even been launched, this is no surprise.
The Xoom, with its collection of new features that the iPad doesn’t have and with capabilities that haven’t even been touched on in discussions about the iPad, makes the iPad look decidedly dated.
While there’s little question that the March 2 announcement will be for the iPad 2, there are still plenty of questions as to what that announcement will entail. Will there be a Secure Digital slot in the iPad 2? Will there be dual cameras? Will there be a better and bigger display? The press invitation only says: “Come see what 2011 will be the year of.”
Apple iPad 2 Event Confirmed for March 2
Reports circulated Tuesday that Apple would be holding an event on March 2, 2011, to unveil the iPad 2; now it’s official. Apple has issued an invitation to members of the press today for its upcoming event.
Any doubts about the nature of the event should be assuaged by the graphic accompanying the invitation.
The text accompanying the image reads:
Please join us for an invitation-only event at the Yerba Buena Center for the Arts Theater in San Francisco on March 2 at 10:00 a.m. Registration begins at 9:00 a.m. Please arrive early. RSVP to [email protected].You’ve got to love the double-meaning of the number “2.” The actual details concerning the iPad 2 are still under wraps, but that hasn’t stopped the rumor mill from cranking into overdrive. You can read some of the latest rumors in our iPad 2 rumor guide.
Now that we know the date of the big event, we can all settle in and enjoy “stage 5″ in the Apple rumor cycle, “the silence before the storm.”
www.eweek.com/mashable.com/
- КАДАФИ ЗАРАЗИЛ ДЕЦАТА В БЕНГАЗИ СЪС СПИН
Режимът на Кадафи е виновен за заразяването на децата в Бенгази с вируса на СПИН, обяви в сензационно интервю министърът на правосъдието на Либия Мустафа Мохамед Абделжалил, пише „24 часа“. Изявлението бе дадено по телефона от джамахирията и излъчено на живо по арабския сателитен канал „Ал Джазира“.
Абделджалил, който е дългогодишен съдия, даде случая със смъртоносната епидемия само като един от примерите за извършените от режима престъпления срещу собствения му народ.Така той оневини морално българските медицински сестри, които получиха смъртни присъди по обвинение, че са заразили умишлено с вируса на СПИН повече от 400 либийски деца.
Най-сетне истината, която се опитвахме да докажем осем години в Либия, излезе наяве, коментира Пламен Ялнъзов, който бе адвокат на българите по време на дългогодишния процес в джамахирията.
Другият защитник на медиците Георги Гатев също коментира новината: „Винаги съм знаел, че тази истина рано или късно ще излезе, защото всичко беше инсценирано от начало до край. Съдебният процес беше пълен фарс, а цялата история с нашите сестри беше тотален рекет. Подобни режими са безскрупулни и наистина могат да затрият не само 400, а десетки хиляди души и после да хвърлят вината върху някой друг. Те и сега се оправдават, че някой отвън е виновен за бунтовете. Но аз си спомням, че по време на делата имаше либийци, и обикновени, и по-високопоставени, които се съмняваха, че цялата работа е нагласена.“
„На всички ни беше ясно кой е причинил епидемията“, каза една от осъдените медсестсри – Валя Червеняшка. „Всички знаят за враждата между Триполи и Бенгази.И СПИН епидемията беше добре дошла за централната власт в Триполи. Тя успя да привлече на своя страна хората от Бенгази с тази клевета срещу нас. Слава богу, един ден истината излезе наяве. Но съм изненадана, че стана толкова скоро.“
Остро реагира на новината, макар да е скептичен, и палестинецът с българско гражданство Ашраф ал Хаджудж: „Това, което казва министърът, е абсолютно вярно, но не трябва да се взима за чиста монета“, коментира той от Холандия. Всички министри са агенти на режима на Кадафи и сега, когато наближава неговият край, се опитват да спасят кожите си, като се обърнат срещу него. Но всички бяха използвани срещу нас, когато ни съдиха“, каза Ашраф.
Източник: http://www.blitz.bg/
- СИМПАТИЗАНТ НА БСП ОСЪДИ ТРИ ПЪТИ КМЕТ СОЦИАЛИСТ
Ловчанлията Данчо Заверджиев може да поиска преспокойно да бъде вписан сред световните рекорди на Гинес, след като от началото на т.г. осъди за трети път местния кмет социалист Минчо Казанджиев заради отказ за достъп до информация.
53-годишният мъж е собственик на агенция за недвижими имоти, а наскоро бе отличен с грамота на Програма Достъп до информация в категория „гражданин, най-активно използвал правата си по ЗДOИ 2010“.Според него и трите присъди срещу властник номер 1 на района са издадени от Административен съд – Ловеч. Първата отменя решение на Казанджиев да се откаже на Данчо Заверджиев информация за сключването на договор между общината и „Пирс-Д“ ООД – Пловдив за ремонта на ловешкия Домашен социален патронаж. Втората присъда окачествява като незаконосъобразно решението на кмета да откаже на ищеца информация за договор за започналото мащабно обновяване на инфраструктурата на областния център, а третото задължава управника да съобщи на упорития си съдник работното време на ловешко питейно заведение.
„Някои ме обвиняват, че съм поръчково момче на ГЕРБ заради делата ми срещу кмета. Тъкмо обратното. Аз съм симпатизант на БСП и съм гласувал за Казанджиев, но именно по тези причини държа администрацията му да работи според закона“, коментира още Заверджиев, сред чиито любими афоризми е и „Добре съм, щом ви дразня“.
Гергана Димитрова, БЛИЦ
- Поли Генова ще ни представя на Евровизия 2011 с песента “На инат”
Финалът тази вечер на избор за българската песен на Евровизия 2011 събра много и различни изпълнители, които няма как по друг повод да бъдат видени и чути на една сцена.
Поли Генова и песента й „На инат“ бе избрана със съвпадение от Академията и вота на публиката да представя България на полуфиналите на конкурса Евровизия 2011, който ще се проведе в Дюселдорф на 12 май.
Това не е първият път, в който певицата се явява на конкурса. През 2009 г. тя бе сред 12-те финалисти с песента си „One Lifetime Is Not Enough„.
Поли Генова е родена на 10 февруари 1987г. в гр. София. През 1995 г. става първият член на току-що сформираната детска вокалната група „Бон-Бон“ и водеща на предаването „Бон-Бон“, което става хит в медийното пространство. Тогава започва и нейната професионална музикална кариера. През 2005 и 2006 г. се явява на Националната Селекция за конкурса за песен Евровизия с група Мелъди. Завършила е НМУ „Л.Пипков” със специалност кларинет. Сега е студентка по режисура. Участва в благотворителния проект „Велеколепната шесторка“ като вокалистка. Работи с бенда на „Шоуто на Азис“ и Дани Милев и участва в първото издание на реалити формата „Денсинг старс“. Нейният първи продуцент и вокален педагог Рози Караславова, с която продължава да работи.
Финалът тази вечер на избор за „Българската песен на Евровизия“ бе в зала 1 на НДК започна точно в 20.30 часа и се превърна в най-голямото телевизионно музикално събитие на годината.
Зрителите имаха удоволствието да гледат на живо концерта. Телефонните линии за гласуване бяха отворени от момента на изпълнението на първата песен. До края на финалното шоу зрителите в залата и пред малкия екран гласуваха и избраха своя победител.
Всеки глас на публиката бе изключително важен, защото той ще е в подкрепа на българската музика и нейното развитие на европейската сцена.
За зрителския вот на живо в зала 1 се състезаваха: Група „032“, Поли Генова, Боян Михайлов, „Д2″, Лазар Кисьов, Владо Димов, Цветелина Чендова, Рут Колева, „Уикеда“, Милена Славова, Mona, Симона Сиванио и Спринт, „5-те Сезона“, Емилия Валенти, Jerihon, Стани Браун и Н.А.С.О., Елмира Костова, Jakob и Пламена Петрова.
Гост музиканти бяха „Дърти пърчис“, „Tri O Five“, Румънеца и Енчев, тазгодишните представители от Румъния трио „Хотел Еф Ем“ (Hotel FM) и „Бон Бон“.
Бляскавото шоу бе реализирано под режисурата на Станислав Терзиев и Петър Дънданов, отговорен оператор – Здравко Ружев, а сценограф – Екатерина Христова. Водещи на грандиозния спектакъл с българска музика бяха Мария Илиева и Орлин Павлов.
Песенният конкурс „Евровизия 2011“ ще бъде 56-тото издание на конкурса „Евровизия“, който се организира от „Европейски съюз за радио и телевизия“. Благодарение на победата на Лена Майер-Ландрут на Евровизия 2010 с песента си „Satellite“ („Сателит“) събитието ще се проведе в Германия на 10,12,14 май. Залата ESPRIT Arena, която има капацитет 54,000 души и е разположена на 5 километра от международното летище в Дюселдорф и от центъра на града.
- Ромпой впечатлен от напредъка на България за Шенген
Председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, заяви пред президента Георги Първанов, че унгарското председателство на ЕС остава силно ангажирано въпросът за присъединяването на България към Шенген да бъде решен в скоро време. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой На срещата с президента Ван Ромпой посочи, че е силно впечатлен от постигнатия от страната ни напредък по изпълнение на критериите за членство и отбеляза, че остават някои въпроси, но е получил уверение, че те ще бъдат решени в срок.
Президентът Първанов подчерта, че на проведеното вчера заседание на КСНС е постигната единна позиция на всички институции по заключителните действия за влизането на България в Шенген. Държавният глава каза и, че извършеното до момента за изпълнението на Шенгенските критерии дава основание решението за присъединяване да бъде взето в рамките на унгарското председателство. Той добави, че до средата на март страната ни ще изпълни техническите критерии за членство. Георги Първанов потвърди принципната позиция на България, че присъединяването към Шенген следва да се основава на изпълнението на критериите за членство в зоната и не трябва да бъде обвързвано с Механизма за сътрудничество и оценка.
Освен присъединяването ни към Шенген на срещата са били обсъдени и перспективите пред енергийната политика на ЕС, Пакта за конкурентноспособност, Източното партньорство. Присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, при пълно изпълнение на всички изисквания, обаче си остава приоритет на унгарското председателство.
Това потвърди Ван Ромпой и след срещата си с министър-председателя Бойко Борисов. Той поздрави българското правителство за усилията, които е положило и за решимостта му да постигне целите за влизане в Шенген.
Двамата обсъдиха икономическата и финансова ситуация в ЕС.
Еврото е валута, която има здрава основа по отношение на инфлацията и платежния баланс и ще остане силна валута, заяви Ромпой. По думите му, нужно е повече сближаване по отношение на конкурентоспособността, устойчивите пенсионни системи и строгите бюджетни правила във всяка една страна от ЕС. Ромпой каза и, че България, както и другите страни, които не са членки на Еврозоната, ще бъде поканена да участва в консултативен процес по новите инициативи за икономическа координация. „Ние отбелязваме много голям напредък по отношение на координацията, както по отношение на бюджетните правила, така и на пенсионните системи и фискаланата дисциплина. Поздравяваме България, че следва този дневен ред на икономическа координация и фискална дисциплина, което ще я доведе до ЕРМ 2“, заяви Ромпой.
Той съобщи и, че премиерът Борисов го е информирал за впечатляващите, по думите му, усилия на правителството за изпълнение на необходимите условия по Шенген. По оставащите въпроси премиерът ме увери, че българското правителство полага всички необходими усилия, отбеляза гостът. Ромпой е информирал премиера, че интегрирането на ромите е също приоритетен за Европа. Този въпрос ще бъде обсъден на заседание на Съвета през юни, добави той. Черноморският регион е зона на огромни възможности за повече участие на ЕС, каза още Ромпой. Повече участие на ЕС в този регион не е само желателно, то е необходимо, коментира той.
По отношение на южните съседи на ЕС председателят на Европейския съвет каза, че евросъюзът има интерес реформите да доведат до устойчива стабилност на базата на уважение и зачитане на демократичните ценности, човешките права и фундаменталните свободи, а оттам и до по-добра регионална сигурност.
Премиерът Бойко Борисов увери своя гост, че присъединяването на България към Шенген тази година няма да ни отпусне. Напротив, вземането на подобно решение през юни ще ни насърчи още повече да изпълняваме своите ангажиментите по опазване на външната граница на ЕС, каза Борисов и добави, че и в момента това е една от най-добре опазваните европейски граници.
Министър-председателят отбеляза, че емиграционният натиск, който се очаква, ще бъде допълнително в тежест на българската държава, но ще го поемем със своите структури и с увеличения щат на Гранична полиция. Надяваме се това да бъде толерирано при вземането на решение в ЕС, добави Бойко Борисов. Последната проверка е на 24 март и аз съм убеден, че всички технически доклади ще ни бъдат изрядни, каза още премиерът.
vesti.bg
- 2011 OSCARS BACKGROUND: Nominees for best picture
Academy Awards for outstanding film achievements of 2010 will be presented on Sunday, February 27, 2011, at the Kodak Theatre at Hollywood & Highland Center®, and televised live by the ABC Television Network. The Oscar presentation also will be televised live in more than 200 countries worldwide
Ten films are nominated for the best picture Oscar.
Black Swan: Five Oscar nominations for best picture, best director, best actress, best cinematography and best film editing.
A harrowing psycho-sexual thriller in which Natalie Portman plays a young prima ballerina on the edge of madness. Directed by Darren Aronofsky (The Wrestler), the film offers a glaring insight into the pain and pressure at the top of the ballet world. Made for 13 million dollars, the film has racked up more than 100 million dollars at the box office.The Fighter: Seven Oscar nominations including best picture, best director, best supporting actor and best supporting actress.
A gritty boxing drama that stars Mark Wahlberg as a working class fighter who battles his way to a world title. Based on the true story of Boston boxer ‘Irish’ Micky Ward, the film track’s Ward’s career as he suffers from the influence of a meddling family.Inception: Eight Oscar nominations including best picture, best original screenplay, best original score and best cinematography.
An ambitious science-fiction film costing 160 million dollars to make and a further 100 million dollars to advertise, Inception is the creation of writer/director/producer Christopher Nolan. It stars Leonardo DiCaprio as a corporate spy who steals secrets from the unconscious minds of his targets. The film has earned more than 800 million dollars at the box office, one of the most successful films of the year.
The Kids Are All Right: Four nominations for best picture, best actress, best supporting actor and best original screenplay.
Winner of the Golden Globe for best comedy, The Kids Are All Right tells the story of a married lesbian couple played by Annette Benning and Julianne Moore, whose kids track down their biological father, only for one of the mothers to embark on an affair with the middle- aged bohemian. A breakout hit from last year’s Sundance Film Festival the film was made for just 4 million dollars, and has earned some 30 million dollars at the box office.The King’s Speech: 12 Oscar nominations including including best picture, best actor, best director, original screenplay, supporting actress and supporting actor.
A triumphant royal drama starring Colin Firth as a reluctant King George VI who overcomes his stutter to lead his nation as it heads into war against the Nazis. The hot favourite of the awards season, it has already won numerous critics’ awards as well as best picture awards from Hollywood’s three leading trade guilds. Made for 15 million dollars, it has earned more than 120 million dollars at the box office.127 Hours: Six Oscar nominations including best picture, best actor, best adapted screenplay, best original score and best film editing.
Made by Danny Boyle, director of Slumdog Millionaire, the film is a dramatization of the ordeal of mountain climber Aron Ralston, who was forced to amputate his own arm when he became trapped by a boulder in a remote Utah canyon. Starring James Franco, the 18- million-dollar film earned 23 million dollars at the box office.The Social Network: Eight Oscar nominations including best picture, best actor, best director, best adapted screenplay and best original score.
A critical and commercial hit that tracks the origins of social networking site Facebook and the motivations of its young creator, Mark Zuckerberg, as played by Jesse Eisenberg. Directed by David Fincher and written by Aaron Sorkin, the 40-million-dollar film dominated the Golden Globes and has earned more than 213 million dollars at the worldwide box office.Toy Story 3: Five Oscar nominations including best picture, best animated feature, best adapted screenplay, best original song and best sound editing.
Only the third animated film in history to be nominated for a best picture Oscar, Toy Story 3 relates the adventures of the old group of toys led by Woody and Buzz Lightyear as they contend with their owner leaving for college. Made for a budget of some 200 million dollars, the film has grossed more than 1 billion dollars in global ticket sales.True Grit: Nominated for 10 Oscars including best picture, best director, best adapted screenplay, best actor and supporting actress.
Written and directed by the Coen brothers, True Grit stars Jeff Bridges as rough gunslinger Rooster Cogburn, hired by a teenage girl (Hailee Steinfeld) to find the man who killed her father. Made for 38 million dollars, the film has grossed more than 174 million dollars worldwide.Winter’s Bone: Four Oscar nominations including best picture, best adapted screenplay, best actress and best supporting actor.
An independent drama about the scourge of methamphetamines and the effect on families, the film won the grand jury prize at the 2010 Sundance Film Festival. Written and directed by Debra Granik and starring Jennifer Lawrence, the 2-million-dollar film has earned some 7.5 million dollars at the box office.www.monstersandcritics.com
The 83rd Academy Awards Oscar Nominations
Nominees for Performance by an Actress in a Leading Role for the 83rd Academy Awards pose at the Oscar Nominees Luncheon in Beverly Hills: (L-R) Natalie Portman, Michelle Williams, Jennifer Lawrence, Nicole Kidman and Annette Bening.
- „Медиен балон“ срещу Биволъ
Автори: Асен Йорданов, Атанас Чобанов
Един многотиражен български вестник нападна в сайта си „Биволъ“, че си направил „лоша реклама“ с изпращането на сигнали за корупция до БОРКОР. Толкова сме били лоши, че не заслужаваме да споменат името на сайта ни.
Не сме суетни. За нас е по-важно, че пишат за сигналите, които са изпратени до БОРКОР чрез Министерски съвет на 21-ви февруари по мейл, по факс и по пощата. Копие е изпратено и на Комисията за борба с корупцията в Народното събрание.
„Това ли е работата на БОРКОР – да довършва несвършеното от прокуратурата?“ – пита зам.-главният редактор на вестника Георги Шарабов. „Или някой си прави реклама на гърба на БОРКОР? И разчита на първосигналния журналистически рефлекс за надуване на медийни балони? Заради тези съмнения не публикуваме името на сайта.“ – завършва той.
Никой не знае каква точно е работата на БОРКОР. За да проверим, им изпратихме кокретни данни за престъпления, които не са разгледани по същество от институциите, за които знаем, че това им е работата. Защо е така и защо българската съдебна система не си върши работата, а основно прикрива престъпленията на властимащите, е анализирано и обяснено в редица доклади и анализи на европейски и международни институции.
С една дума, това се нарича еднозначно и категорично – „Корупция“, което преведено от латински означава „развала“. Ние сме последователни през годините в битката срещу това раково образование на обществото ни и няма да спрем.
„Медийните балони“, според Шарабов, са ни коствали много усилия, неприятности, рискове, загубени нерви и време. За нас определящото е, че си вършим не само работата, но също така изпълняваме човешкия си и граждански дълг на българи.
Нашите разследвания не служат на частни интереси, а на сериозни обществени каузи с голям резонанс и значение, а всичко което казваме, сме готови да отстояваме с аргументи – открито и директно.
Сигналите ни не са анонимни. Подписали сме се с имената си. Също така сме посочили имената на конкретни лица, за които има данни и улики за злоупотреби с власт и служебно положение, или лично облагодетелстване с обществено имущество: Мехмед Дикме, Бурхан Абазов, Петко Арнаудов, Евгений Мосинов, Димитър Николов… За да направим това, имаме не само убеждението, че те са извършили злоупотреби, но също така разполагаме с документи и свидетелства.
Според нас, истинската причината да бъдем нападнати от „Труд“ не е в загрижеността за етичните норми в журналистиката, а в разследване за новите собственици на пресгрупата, което „Биволъ“ публикува. В него изнасяме данни за връзки на лицата зад „БГ Принтмедия ООД“ с Ирен Кръстева, Борислав Дионисиев, Цеко Минев, Цветан Василев и други известни бизнесмени на прехода.
Поставяме и въпроса за произхода на средствата за сделката. Откъде се е взел многомилионният капитал на новосъздадената австрийска фирма BG Privatinvest GmbH, която в началото на декември 2010 дори не е успяла да събере 35000 евро за банков депозит при регистрацията, а е внесла само половината?
За средствата, с които съществува нашият скромен сайт можем да се отчетем веднага: 50 стотинки на ден. 30 стотинки за хостинг и 20 стотинки за името на домейна bivol.bg
Оставаме с усещането, че „Биволъ“ добре се труди, след като се стигна до тази учебникарска новина: вестник, струващ милиони, „ухапа“ сайт, струващ стотинки. Вероятно Бивола става опасен за мафиотско-олигархичната клика, овладяла всички ресурси в България. Особено за „медийните й балони“, които се пукат в неговите рога.
Източник: http://www.bivol.bg
- Спаска Митрова получи най-после детето си
Спаска Митрова спечели окончателно делото за родителските права върху дъщеря си Сузана, съобщи в кулоарите на парламента евродепутатът Димитър Стоянов.
Той коментира, че е получил информация от адвокат Петър Петров, осигурен от партия „Атака“ като допълнителен защитник при воденето на делата.
Апелативният съд в Македония е постановил решение, с което отхвърля жалбата срещу решението на Първоинстационния съд по делото за попечителство на Сузана, с което потвърждава решението на съда, който беше присъдил родителските права на Спаска Митрова.
Решението е окончателно, влиза в сила незабавно, ще има едно пътуване на г-жа Митрова и г-н Петров до Македония, в което ще се видят с господин Девая /македонския адвокат/ и ще бъдат обсъдени и предстоящите стъпки, които да се предприемат за вземането на детето, обясни Стоянов.
Спаска Митрова заяви, че няма да настоява да се забрани на бащата да вижда детето и той ще има право на срещи с дъщеря си. Желанието й е детето да живее заедно с нея в България, но това трябва да се уточни с македонските власти.
Миналата година Митрова стана сътрудник на Димитър Стоянов в Европейския парламент (ЕП). Преди това Митрова беше осъдена на девет месеца условна присъда за „клевета и обида“ на съдии, които гледаха процеса й за попечителство на детето й.
Те я осъдиха на три месеца затвор, след като беше обвинена, че ги е нарекла „удбаши“ по името, с което се наричат сътрудниците на сръбските тайни служби (УДБА), които са издевателствали над българите в Македония. Преди това Спаска Митрова загуби делото за попечителство на детето си.
Еврочикаго и комитет от българи също излезнаха с отворени писма в защита на Спаска Митрова (ЛИНК1 и ЛИНК2)
- Политическа зима
Или защо държавността не върви, а контрабандата процъфте
Много болка, много мъка има по този свят, да се чуди човек коя първо да подхване. Дали да подкрепи „свободното слово”, атентирано в офис на в. „Галерия”, или пък неуморните усилия на правителството да дере пушачите до кокал. Дали да съчувства на дребните лъжци, които ката ден се чудят как да изкарат своето, мамейки клиенти и потребители; или да подкрепи големите такива, които добре знаят, че народната „любов” се обръща само при хляб от лев и 20 нагоре. Дали да адмирира прозрението на българския външен министър, който чак сега реши, че сръбските власти не действат по европейски; или да се просълзи от умиление над всички български правителства, и преди, и сега, за които правата на българите в чужбина понякога са важни горе-долу толкова, колкото за вазовия герой Кириак Стефчов са били важни правата на сънародниците му в империята. (Империите се менят, времената се менят, защо ли не се сменят нагласите?) Дали да поверва на постоянния вопъл на Яне, че трябва нова конституция, или да поверва на съпартиеца му Семов, че трябва „сопите да отстъпят място на интелектуалците” (сиреч Алексей Петров да смени Цветанов). Дали да се бори заедно с министър Дянков и целия ЕС срещу порока на тютюнопушенето, или, вместо да се пропие от мъка, да подкрепи родната и световната фармацевтични мафии, пиейки не от кръчмата, а от аптеката. (По израза на един български психиатър, който, преди да замине за чужбина, имал на вратата си надпис: „Който не пие от кръчмата, пие от аптеката”.) Дали да поскърби, също така, защо не, примерно и с Кадафи за застрашената му Революция, бранеща се с нови кланета и жертви; или да се моли на Всевишния тия българи, дето не бързаха да напуснат Либия, да се доберат живи и здрави до не особено нормалната ни, но все пак доста по-безопасна държава.
И понеже и аз съм гражданин и патриот (и макар че червата ми рядко, по израза на Ботев, не произвеждат никаква революция), като си купя нелегални сръбски цигари за 3 лв. и легален самун за лев и 20, и аз мога да сънувам в топлата, слава Богу соба, един по-добър свят. В него съседите не затварят граници, нито ги е страх за „спокойствието на трафика” в градче като Босилеград, когато дойде 19 февруари или 27 ноември. В това градче и въобще на Балканите не се случват неща, които да пораждат заглавия от рода „Тито победи Левски”. Управляващите в БГ политици не се държат като мухльовци от криво разбран европеизъм и не дават предварително безрезервни подкрепи за ЕС, когато има крещящи поводи за резерви. Българското правителство най-накрая разбира (о, чудо!), че с безпардонно увеличени акцизи хазна не се пълни; пълнят се малко повече и без това неспособните за адекватно здравеопазване ДКЦ-та и болници. Трактора престава да се прави на общественик, доцент и „лоялен гражданин” (по израза на Борисов), както и на кандидат за управленска политическа слава. (Слава той си има достатъчно, отделен въпрос е каква.) Яне Янев вади късмет и се добира до споменатия български психиатър, който вместо да го тъпче с лекарства, го съветва да посещава редовно кръчмите на родния му Сандански. Бате Бойко престава да се прави на Тато, не открива непрекъснато детски площадки или незавършени магистрали. Не се стреми към камерите повече от фолкзвезда, нито непрекъснато ни напомня за Станишев или Доган. Управлявалият и по времето на Тато Кадафи е убит от някой достатъчно смел военен (по съвета на мюсюлмански духовници, на които, за разлика от български православни такива, не им липсва, както е в случая, кураж да мислят самостоятелно). По някакво чудо и милост на Всевишния властта в арабския свят не отива от едни тирани в други. Реколтата от българска пшеница не е толкова добра, но разни фигури в сянка не се опитват да бутат правителството (колкото и то да е нехвално) по класическия сценарий, валиден за всички страни по света, който се нарича хляб наш насущний. Европейските политици се удрят вкупом по челото и решават, че дори пушачите имат права да не бъдат обирани непрекъснато.
Накрая се събуждам, макар че нощта не е свършила. Там някъде, където и всеки вътрешен или външен емигрант има някакво място под слънцето, свои мисли, надежди и данъци, свои опити да не живее в прекършено недоволство.. Може би се е променило все пак нещо, може би все пак ненапразно всеки роб, от какъвто и да било вид, в което и да било време, е трябвало да открие първо, че свободата е в самия него. Тя е право да защитиш доброто от злото и способност да различаваш едното от другото. Право да избираш като свободен човек дори в обстоятелства на несвобода. Без значение в каква държава живееш; без значение колко кириакстефчовци са се въдили в нея да те учат на морал; без значение колко алековци са били похарчени или колко байганьовци са оцелели. Без значение какво се смята за правилно, а пък не е, по една или друга причина. Може би дори онези български граждани по света, които още се чудят, защо българският модел е „велосипед без педали, но с десет кормила” (по израза на Стратиев); или защо и нормалните, въобще не нелоялни граждани разчитат на контрабандата, биха ме разбрали. Не са дорасли още тук писаните, а неписаните закони; и не „артистите” са важни, а кукловодите. А те може би са едни и същи.
Мариана Христова
Източник: http://stranitzi-stannitzi.blogspot.com/2011/02/blog-post.html
- Опасно растат очакванията за нов политически месия
Нарастващата маса на негласуващите вече извайва портрета на бъдещия спасител на нацията
Автор: Галя Горанова
СегаЕдно число ме смути силно тия дни. Процентът на армията от огорчени, разочаровани или просто уморени избиратели в социологическите сондажи. То е като индексът Дау Джонс за американската икономика, само че мери нивото на склонността към заблуда у българина. Много опасно число!
Според изследването на „Галъп“ за последния месец то заковава 40-те процента. Толкова са гражданите измежду анкетираните над 1000 човека, които декларират, че няма да гласуват, ако изборите са днес. Недотам утешително е и числото, което дава агенция „Афис“ – 34.7%. Ще кажете, ама и двете агенции имат нещо общо с БСП! Може би. Но от това числото не става по-малко плашещо.
Защото тия 35-40% избиратели не са нито леви, нито десни, те чакат някой да ги омагьоса, да им разправи чудни приказки за светлото бъдеще, да им обещае край на мизерията и униженията, да им вземе акъла в буквалния смисъл. Те не биха гласували днес, но дали няма да се поддадат на изкушението утре?
Впрочем работа на социолозите е да ни опишат профила тъкмо на тази непостоянна електорална маса, която на практика решава изхода от всички избори досега. Защото от този профил създателите на митове и кукли на конци ще изваят посланията на следващия претендент за славата.
Този, който ще отпрати в миналото изтърканите неизпълнени обещания за безмилостна борба с корупцията и възстановяване на справедливостта и ще раздаде поредната порция надежди.
За съжаление социолозите
не дават подробно описание на този среден лумпен-избирател,
който и наесен ще помете избора на хората с убеждения. Частична представа ни дава „Афис“, която обрисува портрета на разомагьосаните привърженици на ГЕРБ, напускащи панически кораба на управляващите.Те са най-общо две категории – едните млади, на възраст между 18 и 29 години, които само преди година възторжено са приветствали „Бат’Бойко“, другите – в зряла възраст между 50-59 години, които оплакват поредния си грешен избор след неовъзмезденото подрипване по площадите през 1996 г. и възторженото посрещане на царя през 2001 г.
Както казват социолозите, това са хората, изнесли на плещите си тежестта на прехода. Критична маса от опортюнисти, които възприемат смяната на властта като възможност за лични облаги.
Аз познавам тези хора. Срещам ги вече 22 години по улиците на София, най-големия инкубатор на лумпен-електорат. Знам как им пламтят очите при появата на всеки нов политически субпродукт на прехода, обвит в целофан. Как блясъкът на опаковката напълно ги заслепява и те отказват да се взрат в съдържанието. Веднъж избрали отбора на ЦСКА (или „Левски“, или там който е), те са готови да ви издерат очите, ако речете да оспорите качествата на фаворита им.
Тази маса от запалянковци доведе на власт Иван Костов през 1997 г. и сочеше с пръст като презрян комунист всеки, който отказваше да го припознае за политически гений. Някои от тях и досега са застинали в назидателните си пози.
Други се оттекоха към последващите месии, които ги примамваха лесно с познатите им приказки за „демокрация“, „евро-атлантическа ориентация“, „християндемократически ценности“ и „дясно управление“.
Те доведоха Бойко Борисов на власт преди две години,
когато се самообяви за „десен“ и им разказа умилителната приказка за своя убит от комунистите дядо. Това им стигаше, за да го припознаят за „свой“ по извратената българска система за политическо обозначаване.Вероятно в кръга на разочарованите попада и голяма част от левия електорат, по-податливите за мисъл глави, защото чугунените са плътно зад БСП. Те еднакво не желаят да харижат доверието си както на псевдолевицата, така и на крайно нечовеколюбивата българска десница. Но такива са малко.
В тези 35-40% попадат и съвсем младите любители на политическата реклама, които си харесват политик така, както пазаруват в мола. Те нямат политическа култура, не четат, трудно виждат отвъд фасадата и са най-податливи на пиар. Но предвид тревожната демография броят им не е от решаващо значение.
Има и един малък процент мислещи българи, които отдавна са зарязали политическите клишета и етикети, защото не очакват нищо. Умни маргинали, от които никой не се интересува. Особено по избори. Те са маята за хляб, който у нас никой не желае да омеси. Гаранция са за почтеност, която няма шанс. Наясно са, че на избори няма избор и
чакат да се оттече мръсната вода на прехода
Те съставляват нищожна част от процента на негласуващите, така че влиянието им е пренебрежимо.И на предстоящите местни и президентски избори масата лумпени ще предопредели победителите. Впрочем при кметските решаващи ще са парите и циганската изборна миграция, така че политическите послания няма да са от значение. Но при президентските профилът вече е ясен – либерал, който да произнася достатъчно убедително клишетата, започващи с „евро-“ и завършващи с „атлантическа“. Да е с претенция за интелектуалност като антипод на сегашните варварски политически нрави и мутренска реч.
Да има благословията на Европа и САЩ (без това е немислимо), по възможност да говори някой западен език, да обещава продължаване на реформите (без значение какви). Да е консенсусна фигура (което ще рече да угоди на всички).
Всичко останало – сересета, Алексей Петров, РЗС – са междуметия в една кампания, която обезпечава тази цел. Както простичко го обясни Борисов: „Като се караме с Алексей Петров, печели трети.“ Впрочем бъдещият президент вече е избран, остава само да си пуснем бюлетините!
- ВНИМАНИЕ: За зелена карта не известяват с писмо или имейл!
Посолството на САЩ у нас предупреди за злоупотреби със „Зелена карта“
Посолството на САЩ в София предупреждава българските граждани да не отговарят на писма или имейли, които съобщават, че получателят е спечелил от Програмата за разнообразяване на имигрантския поток – позната като лотария „Зелена карта“,
дори да се твърди, че тези съобщения са изпратени от Бюрото по консулски въпроси на Държавния департамент на САЩ, съобщиха от посолството на САЩ. Държавният департамент преустанови практиката на уведомяването на спечелилите чрез писма и никога не е използвал имейли за тази цел.
Всеки получател на писмо или имейл, в който се споменава лотарията „Зелена карта“, може да е сигурен, че съобщението е подвеждащо и измамно.
Консулският отдел на Посолството на САЩ напомня на възможните печеливши, че уведомяването никога не се извършва по телефона.
Участниците в лотарията „Зелена карта“ DV-2012 няма да получат уведомителни писма. Те могат да проверят дали са спечелили като посетят интернет страницата http://www.dvlottery.state.gov от 1 май 2011 до 30 юни 2012 г.
Участниците в лотарията „Зелена карта“ DV-2011, които са изпратили своя електронен формуляр от 2 октомври 2009 г. до 30 ноември 2009 г. и са били изтеглени на случаен принцип, вече са уведомени от Консулския център в Кентъки, който е част от Държавния департамент. Участниците могат да проверят статута на своите формуляри, като посетят следната интернет страница: http://www.dvlottery.state.gov – от 1 юли 2010 г. до 30 юни 2011 г.
Не се извършва плащане към трета страна в процеса по кандидатстване за виза от лотарията „Зелена карта“. Единственото плащане е самата такса за виза, която се плаща в Посолството на САЩ. Не съществуват никакви други такси до момента на кандидатстване за виза в Посолството.
Всеки, който смята, че е жертва на измама, може да изпрати имейл на следната електронна поща: [email protected] e-mail адресът e защитен от спам ботове.
- МЕТОДИ АНДРЕЕВ: ДОСИЕТО НА ГОЦЕ Е БИЛО ДЕБЕЛО 10-15 САНТИМЕТРА!
Николай Добрев май го е чел, преди да го опоскат.
Интервюто взе Славей КОСТАДИНОВ
Последният вик на ченгесарската мода са кредитните милионери с досиета. Бившият шеф на Комисията по разсекретяване досиетата на ДС Методи Андреев, заяви пред “ШОУ”, че именно това е фаталният момент, в който тя е била посечена безмилостно от царското управление – веднъж и завинаги. Защо?
– Като говорим за митичните кредитни милионери с досиета, може ли да ми дадете пример?
– Ще ви дам най-простия пример. Навремето събрахме информация за кредитните милионери съгласно закона, мисля, че беше за лошите кредити, т.е. за лошите или необслужваните кредити. Според този закон изискахме от БНБ една дискета, в която фигурираха юридически лица, които са теглили необезпечени и необслужвани кредити. След изпратената от зам.-гуверньора на БНБ Емилия Миланова дискета Евгени Димитров веднага започна работа по нея и установи, че е пълна с пропуски и непълноти.– Как разбрахте, че има пропуски?
– Ами започнахме да търсим в регистрите и накрая изготвихме списък, напълно годен за проверка – с трите имена, ЕГН, месторождение и т.н. Но нямахме право да обявяваме физическите лица по простата причина, че те още не бяха проверени, а според закона можехме да обявим само агенти на ДС. Затова пък пуснахме фирми кредитни милионери. И физическите лица сами почнаха да се обаждат.Обади се Лучано, обади се Максим Димов, ковчежникът на царя и т.н.
Били си върнали кредитите. Може наистина да са си върнали кредитите, но всички знаем как се връщаха те по онова време – кон за кокошка. Така или иначе, техните фирми неслучайно бяха попаднали в списъка на БНБ.
– Говорим за кредитните милионери с досиета?
– Една голяма част от тези хора са с досиета, но една също голяма част няма да излязат, понеже е ясно, че при някои досиетата са прочистени, някои са останали попрочистени.Тези, които са теглили в края на 1989-а и началото на 1990-а, 91-а, 92-а, 93-а, необезпечени кредити – това са хората, които Луканов назначи за милионери. Фасулска работа е сега чрез кредитните милионери да се възстанови оня кръг от хора, които Луканов е назначил за капиталисти и милионери, както се изрази Иво Недялков.
– А вие сигурен ли сте, че фараонът Недялков казва истината? Много други го опровергаха!
– Е, как ще го опровергаят?! Иво Недялков е офицер от ДС и знае кои са избраните, кои са се облажили. За мен този случай не е приключил. Странно е. Никой не е видял и чул как така човек като него е получил 17 млн. лв. и срещу какво обезпечение, понеже говорим по принцип за необслужвани кредити, взети от избраните лица. Така че защо да не вярвам на Иво Недялков?! Той за пръв път направи официално едно изключително сериозно автентично признание – че Луканов е дирижирал раздаването на необезпечени кредити. Оттам вече нишката се разклонява – много от тези фирми са почнали като кредитни милионери и работят с други едни фирми-ортаци, а над всички са поръчителите. Тоест, ако ти си частна фирма, а аз съм на държавен пост, ще ти осигуря поръчка за много пари.Това е схемата. Елементарна, но ефикасна.
Говоря така, защото съм запознат – най-скъпите държавни поръчки в богата Европа са в бедна България. Няма друга такава европейска държава!
– Все пак и вашата комисия не стигна докрай – кой от кредитните милионери, скрити зад фирми или не, е с досие и кой не?
– Ами нали точно тогава управлението на Симеон ни удари балтията?– Тренчев го каза много просто – нека се види на кого са първите 500 частни фирми и ще лъснат ченгетата.
– Много просто и точно казано. Ако това се разчопли, ще се види, че първоначалният капитал е плод на кражба. Това са назначените милионери. Едни по-успешни, други – не толкова. Но при всички случаи те не са почнали, както се внушава на обикновените българи, с инициативност и интелект. Почнали са с обикновена кражба. Няма богат български бизнесмен, който да не е забогатял чрез обществени поръчки.В този контекст питам – може ли да ми обясни министър Цветанов – защо бе запазена Цвета Маркова? Бойко Борисов не може да уволни Първанов, но той може да уволни Цвета Маркова. Същата, която е приятел на мутренски кръг, същата, която беше поканена в първите 50 човека от ген. Любен Гоцев на юбилея му. И забележи – след като си е изпълнила задачките, вече й готвят благодарност с посланически пост във френскоговоряща страна. Доколкото знам, става дума за Мароко.
– Кои са тия задачки, които си е изпълнила, че да заслужи височайша благодарност?
– Сега ще ви обясня. За да отиде един посланик в натовска държава, трябва да получи допуск от Цвета Маркова до класифицирана информация от натовски произход. Има такива хора, за които Маркова е знаела преди нас, тя е знаела, че са свързани с ДС. Но като е давала допуските, на власт беше тройната коалиция, а Гоце беше много силен. А аз питам, след като обслужи тройната коалиция и Гоце, какъв общ език може да има с външния ни министър Николай Младенов? Питам, защото те наистина са много близки, много често се виждат, появяват се заедно… И в същото време Младенов казва ние тези от ДС ще ги гоним,а пък до себе си е допуснал човек, много близък до кръга „Монтерей”,
човек, който носи главната вина тези посланици да бъдат изпратени там, защото им е дала допуск.
В момента действа един параграф в закона за досиетата, който не позволява да се разкриват служители на ДС от началник-отдел нагоре. Сега, ако този параграф отпадне, ако Синята коалиция успее да прокара поправката, знаете ли какво ще лъсне още?– Какво?
– Най-опашатите мишоци ще излязат от дупките си на светло. Това са 50 човека според самия Евтим Костадинов. Те са концетрирани най-вече в Близкия изток.– Щом Цвета Маркова раздава допуски на поразия на бивши кадри на ДС, а Първанов издава съответните укази за „правилните” посланици, значи още веднъж трябва да проверим кой кой е всъщност?
– И може да се окаже, че папката на Гоце не е толкова тънка и опоскана. Има хора, които твърдят, че тази папка са я чели хора, преди още ние да знаем, че съществува.– Кога във времето и кои хора са я чели в автентичния й вид?
– Говорим за 1995-1996-а, т.е. по времето на Жан Виденов. Тези хора твърдят, че папката е била дебела 10-15 см.– А колко дебела бе папката, която сте държали в ръцете си?
– Сега е нищо.– Преди време ми казахте, че наследникът на ген. Аспарухов Димо Гяуров е заварил папка “Гоце” в личния сейф на предшественика си. Предшественикът му обаче ми описа, че при сдаването на кабинета си личната му каса е била предадена напълно празна, с отворена врата и ключ на нея!?
– Значи Димо ме е излъгал. Но ми каза, че на тази папка трябва да се направи едно обективно изследване, да се види нейното движение и състояние след всяко качване в нечия каса и всяко сваляне в архив. Особено трябва да се акцентира на периода, след като Първанов става зам.-председател на БСП през 1994 г. Това е много интересно –какво е ставало с папката след деня, в който е избран.
Оттогава нататък вадена ли е тази папка от архив, за колко време, къде е стояла… Това са много интересни въпроси.– Вие смятате ли, че след толкова години това може да се установи?
– Смятам. Сега кой от Бриго Аспарухов и Димо Гяуров лъже, няма да спорим, защото си има документи. В архива има книга, където пише на коя дата коя архивна единица е била поискана, от кой и т.н. Ами ако се окаже, че папката е била поискна още на другия ден, след като е станал зам.-пресдседател на БСП, тогава става много интересно. Щото, ако наистина досието “Гоце” е било 10-15 см дебело, а сега е нищо, значи действителнои сега има хора, които го ръководят и му дърпат конците.
Така се стига до указите за абсурдните назначения на посланици, дали на запад или на изток все едно. Това са „правилните” назначения от гледна точка на дълголетницата ДС.– Не доизяснихте предположението си, че някои хора са чели дебелата папка “Гоце” в първоначалния й вид от 10-15 с.? Кои са тези хора?
– Говори се, че първоначалният неопоскан вариант е бил четен в кабинета на покойния вътрешен министър Николай Добрев. Пак казвам, това трябва да се провери. Защото ражда много сложен казус и доста логични въпроси, които следват от нашето незнание, но отговорите са още по-тежки за самия Първанов. Защото Първанов беше човекът, който в двата си мандата дирижираше процесите в България с позициите си, които имаше в кръга на олигархията. Той влияеше не толкова чрез президентската институция, колкото с лостовете на олигархичните кръгове около себе си. Как?– Ами с парите на същите тези кръгове, предполагам…
– Ето, вие го казахте. С тези пари пряко се влияе върху изпълнителната власт, пряко се купуват депутати и министри. Така че Първанов имаше задкулисна власт – не тази, която му е дадена по Конституция, а с парите на тези олигархични кръгове, които от негово име купуват власт и влияят пряко върху процесите в изпълнителната власт. Що не каже кой финансира проекта “АБВ”…?Източник: http://www.blitz.bg
