Всички авторски страници

Авторски

• Българите в Либия в района на бунта

  Министерството на външните работи изпадна в тотален организационен хаос за евакуацията на българите от Либия и с противоречиви съвети ги изложи на опасност.

  
  
  От Външно обаче твърдят, че държавната фирма „Техноекспортстрой“ е подвела институциите с неизпълнен ангажимент по евакуацията. В 12 ч на обед всички да се отправят към летището на Триполи с паспорти, лека храна и вода, където ще ги чака самолет за евакуация. Такива бяха инструкциите на МВнР към сънародниците ни в джамахирията, разпространени по медиите и по сателитния канал, който се лови в Либия, за да могат всички наши сънародници там да разберат за спасителния план. В същото време обаче се оказа, че самолет няма, а районите около летището на либийската столица са опасни, защото са в ръцете на бунтовниците. Не е ясно колко българи са се вързали на позивните на външното ни министерство.
  
  Сутринта от Външно уверено продължаваха да твърдят, че има уредено разрешение за специален самолет. Оказа се обаче, че няма нито разрешение, нито самолет. От министерството казаха, че неуредиците идват от друго място. Те само координират усилията на институциите, но основният ангажимент бил на фирмата „Техноекспортстрой“ и проблемът идва от тях. Управляващият либийското посолство в София бе извикан спешно в министерството, за да съдейства за получаването на разрешение. Новината, че има такова, дойде чак към 16 ч. Половин час по-късно премиерът излезе от Консултативния съвет по национална сигурност при президента и обяви, че самолетът е излетял за Триполи. Той обаче уточни, че има само устно разрешение, и се надява пилотите да успеят да кацнат. Борисов добави, че още два самолета на гражданската авиация са в готовност да излетят за джамахирията. Вторият самолет бе готов за полет към Триполи към 17,30 ч.
  
  Преди това обаче хаосът и разнопосочните сигнали от Външно и фирмата „Техноекспортстрой“ изнервиха Борисов и на въпрос дали е излетял самолетът той се изрепчи на репортерите: “Аз да не съм диспечер, бе? Поне ме питайте нещо сериозно!” Според източници от Външно ръководството на „Техноекспортстрой“ е заблудило министър-председателя и част от правителството, че ще се погрижи за самолет, който да излети в 9 ч сутринта днес и съответно за разрешението за кацане.
  
  Директорът на държавната фирма Емил Коцев не бе открит за коментар, но от офиса му отговориха, че не са поемали никакъв антажимент за уреждане на формалностите за полета, а само са са водили разговори за чартиране с „България ер“. Като видели, че нещата със самолета не стават, от министерството решили да пратят правителствения “Еърбъс”. Шефът на Авиоотряд 28 Пенчо Пенчев потвърди, че той е кацнал в Триполи 18,35 ч. Външното министерство очевидно е подценило сложността на ситуацията в Либия и е пренебрегнало важни детайли, коментира високопоставен правителствен чиновник вчера.
  
  Разнопосочни сигнали за действие бяха дадени на нашите сънародници и по отношение на документите за пътуване. До последно в София не бяха обърнали внимание на два факта. Първо, повечето българи нямат паспорти у себе си, защото те са у работодателите им или в специалните служби, които прибират документите за самоличност на чужденците, наети с дългосрочни контракти. Другата важна подробност е, че дори тези, които имат паспорти, няма как да напуснат страната, ако в тях не е положена изходна виза. От МВнР твърдяха, че българите без документи просто трябва да се обадят в посолството, за да им издадат пасавани. По въпроса за изходните визи бе обяснено, че е постигнато споразумение с властите в Триполи след общ демарш на посланиците на страните от Европейския съюз. Премиерът обаче опроверга информацията на Външно, като заяви пред медиите, че за да напуснат страната, сънародниците трябва да имат положени изходни визи.
  
  Тези противоречиви сигнали тотално объркаха всички в България и Либия. От посолството ни в Триполи заявили, че положението е инфарктно и спешно се нуждаят от помощ от министерството. В кризисния щаб в София бяха обсъдени различни варианти за евакуация, прилагани от останалите чужди представителства в Либия. Като модели бяха разглеждани действията на други посолства в джамахирията. До скоро не беше ясно и колко българи въобще има там. Външно първо съобщи за 1500, после обяви три пъти по-малко. Посланикът на България в Либия бе отзован преди няколко месеца и в момента в мисията ни има само един дипломат. Консулът Райко Пепеланов се води и временно управляващ и с помощта на техническия персонал на мисията се опитва да организира всички подробности.
  
  Почти цял ден изкараха в очакване пилотите от правителствения авиоотряд, докато дойде съгласие от Триполи да приемат за кацане правителствения „Еърбъс“. Авиоотрядът бил предупреден да е готов за полет още в понеделник вечерта, но пилотите все пак преспали по домовете си, разказа главният пилот Тодор Бояджиев. Първият полет, разрешен от Либия късно днес, бе командван от кап. Николай Станчев, който е бил командир и на полета, с който преди седмици евакуираха българите от египетската столица Кайро. След прибирането в София на полета на Станчев на втори курс трябваше да тръгне Бояджиев. 
  Така в София се очаква да бъдат върнати поне 184 българи.

  Източник: 24 часа

• Сбогуваме ли се със селата си?

  Новината за бавната смърт на българското село ще потъне във водовъртежа от нови подслушвачески разкрития, предизборни шепоти или викове и най-обикновено словоблудство. Тогава кой ли ни е все виновен, пита М. Иванова.

  „150 български села са безлюдни, броят изоставените къщи. В 43 пък печките топлят само по един човек.” Из новините на в. „Стандарт”

  Новините и статистиките за упадъка на българското село, чиято смърт е провидяна от учените в БАН за 2060 година, изглежда няма да стреснат никого. Болката и воплите по отчуждената земя, разкъсаната съдбовна връзка между истинския селянин и неговите ниви, между света, в който се раждат плодовете, и света, където само се консумират, имат дълга история.

  Българските села не опустяват от вчера и най-баналният, учебникарски пример е повестта „Земя” на Елин Пелин. После деветосептемврийският кървав фанатизъм здравата им разкулачва верицата, минава като мор през душите на хората и през добитъка, по земите, в които никога вече и трева няма да никне.

  Идва ред на индустриализацията и модернизацията на социалистическа България, а с нея – и на безумното велико преселение към панелните гета на изкуствено разрастващите се градове.

  Тая крещяща обществена и лична драма е уловена и разказана незабравимо в някои от най-силните филми на седемдесетте години – „Селянинът с колелото”, „Матриархат”, „Вилна зона”, всички по сценарий на Георги Мишев.

  От изкуството – та право в реалността

  При избухването на демокрацията и сформирането на ликвидационните съвети, мнозина наследници на земи се опияниха от илюзията, че ще започне възраждането на селото, че аграрното производство ще възстанови някогашните си добри традиции, че плодородната земя отново щедро ще ни изхранва.

  Естествено, нищо подобно не се случи – защото „земята в реални граници”, какъвто бе лозунгът тогава, свари романтиците напълно неподготвени, без натрупан опит и финансов ресурс, въпреки напредналата си възраст, с полупознания за модерните облекчения на селския труд, изоставени от държавата си, безпомощни и напълно огорчени, тъй като пред очите им не просто бяха разграбени, а направо разкостени базите на текезесетата, апеката и прочие.

  Но това са обобщения, повтаряни десетки и стотици пъти, някак нечути и реещи се в съзнанията, претръпнали към бавната и дълга агония на селото. Говорилнята, че ядем картофи от Франция, боб от Полша, краставици от Турция, домати от Гърция, ябълки от Македония всекидневно си тече със същото постоянство, с което всяка есен избуяват страховете как да опазим реколтата.

  Прекупвачите просперират, производителите тънат в дългове. Случва се само, ако човек прекосява България с влак или кола, косите му за миг да настръхнат от невижданата пустош, превзела плодната земя, къщите, дворовете. Или да потрепери, четейки в криминалната хроника, за поредното жестоко убийство на старец или старица в някое полузабравено местенце.

  Отчаяния, по-жилави от плевели

  Не зная дали днес има шансове да се върнем към земята си, не декоративно, бягайки в края на седмицата към тишината и спокойствието в реставрираните тук и там селски къщи, а същностно, с любов и отговорност, с познания за модерно екопроизводство.

  Индивидуалните пориви, кански усилия и проекти на малцина ентусиасти несъмнено трябва да получат подкрепа не само под формата на обещания и потупвания по отруденото рамо. Ако се огледат и видят, че са част от контекста на една дългосрочна политика за развитие на българското селско стопанство, те сигурно биха се мотивирали да работят с удвоени сили.

  Селото е свят, към който се отнасяхме пренебрежително, насмешливо, иронично и като повечето неразбрани светове то наистина може да си отиде. Ето какво ми се случи в едно все още живо и непредаващо се обаче. Спирам на улицата възрастна жена и я питам: „Чух, че тук правите много хубаво сирене, откъде да си купя?” А тя ми отвръща: „Е, па знам ли… У селото има три крави и трийсе мандри, у коя и да си купиш, се добре!”

  Източник: Deutsche Welle

• Антоний Странджев „сготвен” с обвинение за изнасяне на тайна информация

  Автор: Велислав Русев

  Подготвя се обвинение, което да бъде повдигнато на бившия зам.шеф на митниците Антоний Странджев. То ще е за разпространяване на класифицирана информация, научи „София прес” от свои източници. Класифицираната информация се съдържала във всенародно известните вече флашки с подслушани разговори, направени по разработка за контрабанда на турски стоки през Свиленград през пролетта и лятото на м.г.
  По тази разработка в сферата на оперативно интересните лица попадат и шефът на митниците Ваньо Танов и заместникът му Странджев. Според анализатори, те са знаели, че са прихванати в разработка и целенасочено са споделяли по телефоните си информация, която е от особена важност за икономически и политически субекти. Подробност в случая е, че са следени 5 телефона на Танов – стационарен, два негови лични мобилни, служебен мобилен от митниците и друг мобилен от русенска фирма за бои и химикали, контролирана от бизнесмена, известен като Чичо Райо. Контролирани са и два телефона на Странджев.
  Интересът на държавната машина за разследване бил окончателно обострен след изявата на Странджев по бТВ за предполагаемо даден подкуп на висш гербаджия от 4 млн. евро за отстраняването на ръководството на митниците.
  Днес пък се появи информация във в. 24 часа, че флашките с разговорите са купени за 200 000 евро и са платени още 50 000 за обработката им. Спецслужбите, според нашите източници, знаят кой е платил тези пари и ще се направи всичко възможно той да бъде уличен и да получи обвинение.
  В понеделник пък като „герой“ в схемата с подкупа депутат от ГЕРБ Иван Петров заяви недвусмислено, че „Антоний Странджев (бивш зам.-директор на Агенция „Митници“ и НСБОП по времето когато директор там бе Танов) има достатъчно основания да се притеснява“. Петров е бивш шеф на дирекцията на МВР в Хасково.
  Странджев е единственият участник в компрометиращите разговори, който твърди, че те са автентични, а не манипулирани.

  Източник: www.sofia-press.com

• Божидар Нанев: Обвинен съм защото служих на България

  Сваленият здравен министър на ГЕРБ Божидар Нанев:

  Обвинен съм защото служих на България и спазвах закона

  Ексклузивно интервю за Sofia News Agency с първия здравен министър в правителството на ГЕРБ. Д-р Божидар Нанев говoри за Novinite.com след като прокуратурата внесе в съда официални обвинения срещу него.

  Интервю на Мария Гинева.

  Д-р Божидар Михайлов Нанев е роден на 19 януари 1963 г. в Димитровград. Завършил е френска езикова гимназия и медицинска академия в град Варна. Специалист е по обща, гръдна и детска хирургия. Работи в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ – Варна. Хоноруван асистент е по детска хирургия към Катедрата по обща и оперативна хирургия, анестезиология и интензивно лечение към Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ във Варна. От 2008 г. е председател на „Районна колегия на БЛС“ – Варна, а от 10 януари 2009 г. е председател на Български лекарски съюз. Нанев е женен и има един син. Съпругата му Инна също е лекар – рентгенолог. Тя е дъщеря на бившия ректор на Варненския медицински университет проф. Темелко Темелков, Министър на здравеопазването в правителството на ГЕРБ. При номинацията на Нанев, лекарското съсловие приветства избора на премиера Бойко Борисов – според лекарите Нанев е почтен, въздържан, държи на думата си и е консенсусен. През март 2010 година подава оставка и премиерът я приема.

  Кажете в какво точно сте обвинен?
  Според обвинителния акт съзнателно съм бил сключил неизгодни сделки между Министерството на здравеопазването и „Рош България“ ЕООД за доставка на антивирусния препарат „Тамифлу“.
  От това била произлязла значителна вреда за министерството – общо 2 454 319,20 лева, представляваща разликата между цената, предложена от Националната здравна служба на Великобритания чрез британското посолство до Министерството на здравеопазването, и договорената цена от министерството за доставка с дружеството.

  От кога датира разследването срещу вас?
  Не знам точно от кога е започнало разследването срещу мен и по чия инициатива, но досъдебното производство е с номер от 2009г., а пък през март 2010г. наблюдаващият прокурор Маргарита Немска каза пред медиите, че съм разследван от шест месеца. В края на март ми беше повдигнато обвинение за сделки, сключени три месеца (не шест) по-рано – през декември 2009г. През втората половина на март 2010 в качеството ми на свидетел и министър четири пъти давах подробни показания в следствието за това, имало ли е грипна епидемия в България, в какви размери е била, колко хора са се разболели, колко са починали, доказано ли е, че са заболели точно от вируса АH1N1, а не от друг вирус ? Защо са били закупени антивирусни препарати, в какви количества, необходимо ли е да бъдат купувани, не сме ли станали жертва на международен заговор на фармацевтични компании, които създават истерия за да продадат продуктите си ? Ясно се открояваше тезата на следствието, че в България такава епидемия от свински грип не е имало, че почти никой не се е разболял от този грип и, че антивирусните медикаменти не са били необходими, а са купени само за да се реализират обороти на фирмите. Бях възмутен, даже предупредих следователя да внимава да не каже това някъде публично, защото ще станем за смях като единствената държава, която се отнася несериозно към една заплаха за живота и здравето на хората, обявена от всички международни здравни институции. Тогава подробно говорих за това, че е трябвало да вземем спешни мерки и да купим медикаменти, с което да изпълним дълга си. За това имахме и решение на министерски съвет. Обясних, че сме се обърнали към представителите на производителите в България за да купим 200 000 дози тамифлу и 150 000 дози реленца,като подготвихме и подписахме съответните договори за това. Тези количества покриваха 4 – 5 % от населението на страната. В много европейски страни закупените количества покриваха 80 – 100 % от населението. И тъй като производителите ни обясниха, че имат затруднения да ни ги доставят веднага, защото не смогват да произведат всички заявени количества, ние се обърнахме към европейските институции за помощ. Писахме отделни писма с такава молба към посолствата на по-големите европейски държави – Германия, Франция, Великобритания и др. Получихме дарения, а английската здравна служба предложи да ни продаде. Тогава усетих как тезата бързо се променя в друга посока. Осъзнах, че този фарс е насочен срещу мен, когато на 29.03.2010 получих призовка да се явя като обвиняем.

  Има ли според обвинението и според Вас нарушение при сключването на договора с Рош?
  В обвинението няма такива твърдения. И според мен няма никакви нарушения. Всичко е изпълнено според процедурите, правилата и закона. Това бе установено и от последваща проверка от АДФИ /Агенция Държавна Финансова Инспекция/.

  Защо не се възползвахте от предложението на британската национална здравна служба за доставка на Тамифлу на по-ниска цена?
  Отговорът на този въпрос изисква малко повече обяснения. Пред нас никога не е стояла дилемата дали да купим от Рош или от Британската здравна служба, т.е. или от едното или от другото място, ако можеше, щяхме да купим и от двете. По принцип Министерството може да сключва сделки само по реда на Закона за обществените поръчки т.е. има право да купува медикаменти само от лицензирани и регистрирани търговци или производители. Точно такава е фирмата Рош – България. Британската здравна служба не е.
  Паралелно с това в министерството, на заседание на пандемичен комитет /междуведомствена работна група от експерти специалисти, икономисти и юристи, създадена с решение на министерски съвет/, разгледахме предложението на британската здравна служба. Там стана ясно, че тези количества /също 200 000 опаковки/ могат да бъдат закупени само чрез междудържавен договор – т.е. да се внесе проект за решение в мин.съвет, всички министерства да съгласуват такова решение, министерският съвет да вземе решение на свое заседание, след което парламентът да ратифицира това решение на две четения и чак тогава да се сключи сделка – междудържавен договор. Каква е британската процедура не знам. Дотогава министерството никога не се беше снабдявало с лекарства чрез междудържавен договор и това щеше да се окаже прецедент. Никой не можеше да каже колко време ще трябва за осъществяването на един такъв междудържавен договор, а на нас точно времето най-много ни липсваше.
  Въпреки това започнахме преговорите за да не пропуснем всяка възможност. Разгледахме проектодоговор от страна на британска здравна служба. Дотогава чрез ел.поща предварително имахме предложена само цена на опаковка. Тя наистина изглеждаше по-ниска. Обаче когато разгледахме проектодоговора разбрахме, че тя – цената, няма да е окончателна. Не беше ясно дали ще се добавят мита, такси, ДДС. В цената не беше включен транспорт и т.н. По закон не може да бъдат разпространени лекарства, на които опаковките им не са на български език – задължително условие ! А предлаганите бяха на английски език. Друг много важен момент бе срокът на годност. Предлагаха ни се количества според проектодоговора – с минимален срок на годност според складовата наличност. Това можеше да означава и само един месец срок на годност. А по нормативна база в България е забранено да се внасят лекарства със срок на годност по-малко от шест месеца. Освен това ние разчитахме да покрием с тези количества и втората вълна на епидемията. Както се случи в действителност една година по-късно – в сегашната епидемия използвахме закупените от Рош количества. Техният срок на годност бе пет и седем години.
  Най-важното е, че всъщност ние въобще нямахме право да купим лекарства, нито от Великобритания, нито от което и да е трето лице, което не е производител или търговец на едро. Има европейска директива Directive 2004/27/EC of the European Parliament and the Council of 31 March 2004 amending Directive 2001/83/EC on the Community code relating to medicinal products for human use, с която българското законодателство е синхронизирано. Там ясно и точно се посочва пътят на едно лекарство от производството му до крайния потребител. Практически няма как да стане купувач да купи от купувача. Направено е с цел да се запази отговорността, която производителят носи при продажба на лекарства. Напр., ако някои пациенти пострадат при употребата на медикамента. Или, ако се окаже, че в една партида има някакъв производствен дефект производителят изтегля всички количества и ги заменя с нови – нещо, което няма как да се стане в случая, защото че лекарствата не са закупени от производителя.
  Между другото – цената, на която ние купихме лекарствата от представителя на производителя Рош е най-ниската в Европа. Това се дължи на т.нар.процес на рефериране, които използваме в ценообразуването за нашата страна. Оказа се също, че британската здравна служба ни предлага да ни продаде на по-ниска цена от тази, на която те са купили. Разбира се те са си имали своите съображения за това. Ето как, кратко обяснено се оказа, че имайки усърдието да си свършим работата по най-добрия и дори нестандартен начин, аз се оказах обвиняем. Затова, когато ми бе повдигнато обвинение заявих, че това е абсурдно ! Обвинението ми звучи по следния начин: Защо не си направил това, което не е по-изгодно и което по закон нямаш право да направиш ?!

  Чувствате ли вина в ощетяването на държавата, както твърди обвинението, и ако не – защо толкова бързо подадохте оставка?
  Не, разбира се ! Няма никакво ощетяване на държавата. Освен, че има законосъобразност в извършеното, през 2011 стана ясно, че има и целесъобразност и далновидност. Тази година същата грипна епидемия премина изключително спокойно. Използваха се количества Тамифлу от същата тази сделка, заради която съм обвиняем. Лекарите вече имаха опит и много по-бързо използваха лекарството, което доведе до много по-малко усложнения и може би стотици човешки животи бяха спасени. Това, което чувствам е, че съм изпълнил дълга си.
  Защо подадох оставка ли ? Защото чрез обвинението беше хвърлено петно върху името ми. От друга страна прокуратурата заяви, че ще иска отстраняването ми от съда, ако доброволно не се оттегля. Не можех да допусна създалият се скандал да се развихря. Мисля, че постъпката ми бе достойна.

  Обяснихте ли на премиера Борисов какво всъщност се е случило?
  Не съм му обяснявал, защото не ме е питал. Казах му, че искам лично да му занеса оставката си. Когато я занесох му казах, че всичко, което съм направил е правилно и законно. Ако има някакви съмнения, че съм злоупотребил и съм се облагодетелствал лично, да ми каже. Бяха заедно с вицепремиера Цветанов. И двамата заявиха, че са ме проверявали, наблюдавали и т.н. и знаят, че аз съм честен човек и че не съм откраднал нито един лев.

  Имат ли всички тези, меко казано, „неприятности“ връзка с онова прословуто пътуване до САЩ? Какво се случи там, имаше ли конфликт на интереси, както Ви обвиниха?
  Нямаше конфликт на интереси. Проверките го доказаха. А и никой не ме е обвинявал. Само ми бяха задавани въпроси дали има или няма конфликт на интереси. Не веднъж съм обяснявал, че това пътуване беше съгласувано по дипломатически път между двете държави. За първи път беше осъществена среща на такова високо равнище между двете страни. От тяхна страна бяха двама зам.министри и много други висши държавни служители и представители на неправителствения и частния сектор. Трябваше да бъдем посрещнати от министърката им, но тежък здравословен проблем и операция и попречиха да се срещнем лично.
  Не виждам пряка връзка между тези „неприятности” и онова пътуване. За косвена не знам.

  Вие бяхте председател на българския лекарски съюз, уважаван като честен и принципен човек и отличен професионалист, и сега сте, казват колегите Ви, не сте и не сте бил член на ГЕРБ – какво Ви накара да приемете министерски пост?
  Когато бях номиниран за министър много ваши колеги журналисти писаха, че имам безупречна репутация. Може би защото съм честен и принципен човек бях избран за председател на българския лекарски съюз точно в критичен момент за съсловната организация. Разбира се имах и умения. Винаги съм бил всеотдаен и безкористен в работата си. В продължение на седем месеца неуморно работех за възстановяване доверието към лекарския съюз и за продължаване на неговото развитие. Тъкмо нещата започнаха да се стабилизират, опознахме се с колегите от управителния съвет, начертахме път за развитие и дойде предложението за министър, което бе неочаквано за мен. Никога не съм бил член на политическа партия, нито съм се стремял към партийно членство. За първи път се предлагаше на председател на лекарския съюз да бъде министър. Може би са били забелязани някакви качества в мен. Тогава прецених, че заемайки тази длъжност в изпълнителната власт мога да допринеса за по-добър синхрон между институциите – изпълнителна, законодателна власт, съсловни организации, здравноосигурителна каса, неправителствен сектор и т.н. Затова и приех. И точно в това вложих най-голямо старание.

  Чувствате ли се жертва и съжалявате ли, че се замесихте в политиката?
  Не желая да споделям чувствата си в подробности. Това, което изпитвах в началото след обвинението бе огорчение. Сега гледам напред, и се радвам на професията си.

  Със сигурност за човек с Вашата репутация цялата история е много травмираща… Справяте ли се вече и как?
  Да, наистина бе много травмираща и неочаквана. Бях се изолирал в продължение на месеци и не желаех да виждам никого. Постепенно с помощта на семейството, приятелите, колегите се отърсих от неприятните чувства. Сега гледам на живота като на още по-голяма ценност.

  Страхувате ли е от евентуална присъда?
  Нямам причини да се страхувам, защото знам, че не съм виновен и защото се надявам на обективност по време на делото.

  След оставката – отдръпнаха ли се приятели и колеги от вас, минават ли на „другия тротоар“?
  По никакъв начин! Напротив всички изразяват открито подкрепата си към мен, за което съм им много благодарен!

  С какво се занимава сега Божидар Нанев?
  Основно с професията си. Имам три хирургически специалности. Работя с деца и с възрастни. Виждам резултатите от работата си. Моралното удовлетворение е голямо. През свободното си време обичам да съм сред природата. Разбира се следя това, което се случва в здравеопазването. Това винаги ще ме вълнува.

  Източник: Novinite.com

• Малък бизнес, голям бизнес

  Автор: Димитър Събев*

  Преди почти 15 години реших да стана бизнесмен и да отворя магазин за музика и младежка мода в родния ми град. Получи се. С приятел направихме ООД и когато пиехме заедно в местния бар със звънкото име „Мелпомена“, остроумничехме, че правим общо събрание на съдружниците. Инициативата ми издържа година и половина и от всичко това не загубих пари.

  Какво спечелих е трудно да се каже, но мисля, че спечелих. Тогава бях студент, на изпита по Търговско право ми се падна въпросът „Учредяване на ООД“. Разбира се, бях железен. Освен това се научих да общувам с клиенти, придобих основни понятия по комуникация с държавната администрация и разбрах колко трудно е да се намери лоялен и активен продавач. И колко строга е държавата към бизнес начинанията, дори студентските.

  Най-големият враг на тоталитаризма

  Казват, че малкият бизнес бил гръбнак на икономиката, защото създава заетост и доходи в най-големи мащаби. С малък бизнес спестяванията на хората влизат в по-смислена употреба от трупане на лихви в банките. Малкият бизнес кара хората да се движат, да са предприемчиви, но най-важното – той ги прави независими.

  Не е случайно, че идвайки на власт, тоталитарните режими се стремят първо да премахнат малкия частен бизнес. Това стана след 1945 г. у нас и макар в по-малка степен, също и в другите страни от Източна Европа. Така е било и в Германия след 1935 г. Отклоняването на ресурси от и към частния бизнес, за лично развитие и потребление, е много неизгодно за централното планиране. А независимостта на хората е просто недопустима.

  Ти не чакаш да ти платят заплатата или да те повишат. Ти си икономически господар на себе си. От твоята съобразителност и трудолюбие зависи какви удоволствия ще можеш да си доставиш в живота. Тази житейска философия пречи на светлото бъдеще, задължителният атрибут на всеки диктатор.

  Но ето най-сетне дойде промяната на Десети ноември. Година по-рано беше приет Указ 56 – и само до края на 1989 г. се регистрираха над 17 хиляди фирми. Затова авторът Петър К. Стоянов твърди, че от това се възползваха специални, подбрани хора на партията, получили нужната информация и подготовка, стартирали бизнеса си по-рано от другите и спечелили преимущество, което трудно може да бъде наваксано от обикновения предприемач.

  Както и да е. Обаче изминалите 20 години не донесоха много добрини на малкия и среден бизнес в България. Кълновете му бяха потъпквани неведнъж с безконтролна инфлация, банков крах и валутен срив. А за икономическата система, в която живеем днес, малкият бизнес е просто прекалено дребен (за замаха на господин Премиера).

  Тъй като управлението на страната ни е PR управление, тоест политици и властници казват онова, което трябва да бъде казано, за да се хареса на народа, но правят това, което минимизира риска да бъдат упрекнати от опозицията и евентуално журналистите, темата за подкрепата за малкия и средния бизнес неизменно съществува в речите.

  Същевременно бюрокрацията остава непокътната. Все същите прашасали приемни на институциите, същите смазващо бавни срокове, купищата разрешителни и позволителни са същите, тук са отказващите такси и намигащите чиновници. Всичко е на хартия, а стените пред обмена на информация между ведомствата все така се издигат до възбог.

  Инвеститор клас Б

  В момент, когато икономиката трябваше да получи подкрепа за излизане от кризата, големите предприятия обраха каймака на правителствената помощ. С атавистичен, криво разбран кейнсиански, ход на правителството, публичните инвестиции се прехвърлиха към инфраструктурните предприятия, а дребните търговци и производители бяха оставени да страдат от драстичния спад на консумацията на населението.

  Премиерът открива заводи и супермаркети, реже със замах ленти на пътища, в които са наляти десетки милиони, хвали се, че отново се създават работни места, но никой няма да ни каже нищо за провала на чичо Пешо от съседния вход, който иска примерно да прави хляб или да ремонтира хладилници.

  Докато чуждият инвеститор с куфарче с милиони си има цяла държавна агенция, която освен това го награждава с дипломи за „Клас А“, в България просто няма структура за подкрепа на малкия бизнес, нищо че като икономически оборот и социално значение малкият е много по-съществен.

  Показателно е в тази връзка как Българската банка за развитие незабелязано загуби предназначението си да помага на бизнес развитието в страната и се превърна в каса за разплащане със строителните предприемачи.

  На този етап дори не става дума за изгоден кредит или пък за насърчаване с данъчни лостове. Нека поне държавата спре да пречи на предприемача. Почти губим надежда, че все някога ще стигнем до деня, в който започването на бизнес ще е поносимо начинание. В момент, когато отчаяно се нуждаем от задвижване на икономическата активност, сайтът на Търговският регистър е на практика блокиран и е нужен поне месец за вписване на нова или промяна при съществуваща фирма. Това е недопустимо.

  Държавата в ролята на капризна красавица

  В момента разполагам с три конкретни примера за бизнес начинания, които се спират или ограничават от санкциониращото отношение на държавата. Това са проекти, които не искат от държавата почти нищо. Не, те само могат да й дадат, включително пари. Най-странно – а може би показателно е, че и трите „бизнеса“, освен отличен потенциал за икономически резултат ще имат значителен социален ефект.

  Единият са родителските кооперативи в София: сдружения на родители, създали мини – детска градина, защото искат да са сигурни, че децата им са гледани добре и не искат да се редят с денонощия на опашки и да дават подкупи. Инициативата е следствие от това, че държавата не изпълнява социалните си задължения, но предвид хаотичните и бюрократични държавни изисквания, кооперативите работят – отлично – в нелегалност.

  Другият е спонтанна организация на майстори, работещи с ръцете си (най-често като хоби) и търсещи публика и може би пазар за своите бижута, керамика, картини, играчки. Те са избрали да действат тихомълком и да не се възползват от фондовете за насърчаване на културата, тъй като се опасяват, че документалните и данъчните изисквания ще са непосилни за свободния творец.

  Третият е намерението да направим център за младежко екологично възпитание в пустеещата и рушаща се база на едно държавно горско стопанство, която беше ремонтирана с доброволчески труд и проектно финансиране – и държавата от няколко години деликатно пасува.

  Фермерът – застрашен от изчезване вид

  Може би най-характерно е отношението на държавата към малките производители в сектора на селското стопанство. У нас по върховете масово се твърди, макар и не на висок глас, че фермерът няма бъдеще – силата вече била в ръцете на големите арендатори. Това не пречи веднага след това да се правят заключения колко голям бил потенциалът ни за биоземеделие. Трябва най-сетне да стане ясно: без дребен фермер „био“ земеделие няма.

  От миналата година фермерите отново плащат на държавата акциз върху горивата, а от тази – и данък върху печалбата си. Но дори ако това до известна степен може да се оправдае със солидарната данъчна отговорност, липсата на държавна политика в сектора остава мъчителна. Дори да се абстрахираме от миналото – проблемите за адаптацията на аграрния сектор към променящия се климат едва започват да се мотаят из министерствата.

  Но не бива да се абстрахираме от фактите и процесите, обясняващи защо покупателната ни способност е на дъното в Европа. Държавата след 1945 г. унищожи предприемачите в селското стопанство, тя трябваше и да помогне за възстановяването им след 1990 г. Обаче тя не го направи: земята беше раздадена на откъснатите от селото наследници – и държавата беше дотук. Шоков аграрен преход, осъществен в стил заселване на дивия Запад.

  Дребният бизнес създава, повтарям, независими хора. Ако е имало някаква съпротива срещу съветската власт у нас, тя е дошла именно от тях, от дребните самостоятелни производители, които поне малко са се опънали на настъпващите ТКЗС. Затова се казва, че малкият бизнес е гръбнакът на икономиката. Българската икономика днес е безгръбначна. Съответно, безгръбначно е и обществото, а това е много удобно на властта.

  А държавата си има и статистика. НСИ в петък отчете само 3.8% поскъпване на средствата за производство, влагани в селското стопанство, за четвъртото тримесечие, докато индексът на цените е нараснал с 27.2%.

  Ах, тези лоши селяни. Обаче цените на семената, които според статистика са 1.7% по-високи, според фермерите вече им струват поне с 10 – 15% повече. Горивата за фермерите, изчисли НСИ, били поскъпнали с 3.4% – но само фактът, че акцизът на дизела вече не се възстановява, говори за 30% оскъпяване. Освен това производствените разходи в сектора се покачват вече 5 години, а цената на крайната продукция реагира чак сега.

  Повече от сигурно е, че с изказвания като тези на министър Найденов как пържолите трябва да струват 6 лева няма да видим нищо добро. Дали пък той не говори за телешкото? Защото до края на 2011 г. млякото от 234 хиляди крави, повечето в малки стопанства, няма да може да се предлага на пазара. Изискванията на ЕС за хигиенни стандарти са напълно оправдани, но вместо да се бори за отлагане на срока за въвеждане на европейския регламент, българската държава през изминалите няколко години следваше да окаже активно съдействие. Сега 75 хиляди дребни стопанства са под въпрос.

  Ангел или дявол?

  И най-модерната икономика има нужда от определени услуги и продукти, които губят характерните си качества, ако са едросерийни. В еврозоната малкият и среден бизнес дава препитание на над 110 млн. души, а средният брой работници на европейска фирма е 6. В Япония в малки и средни фирми работят 57 млн. души. Дори в САЩ, където преобладава едрият капитал, във фирми с персонал до 50 души работят около 30% от заетите.

  Малки са не само бръснарниците или кварталните хранителни магазини. Малката развойна фирма в технологичния и информационния сектори също има какво да даде. Идеите и рационализациите не обичат ведомствата; със сигурност стотици ценни идеи с реален маркетингов потенциал се губят само защото в страната ни няма практика идеите да се подкрепят и насърчават.

  А на първо място затова, защото няма достъп до рисков капитал, който да помогне на бизнеса в прохождаща фаза. В последно време много модерни станаха така наречените бизнес ангели – богаташи, които са готови да дадат пари на заем, за да помогнат за осъществяването на някой проект. Не знам какво точно им е ангелското, щом в редица случаи тези хора търсят 51% дял в новото предприятие. Както се казва, ако щеш … Но разрастването на този бизнес говори, че у нас има потребност, която не се задоволява от традиционните банкови институти.

  Страната на малкия бизнес

  Убеден съм, че пътят на България минава през възобновяване на дребносерийното производство. Нито в текстила, нито в машиностроенето ние сме в състояние да правим конкуренция на големи страни, които могат да спечелят с икономии от мащаба. Нашите големи заводи са обречени да работят с по-висока себестойност от да речем Китай. Страната ни трябва да избере друг път.

  Япония е сторила нещо подобно. Виждайки, че в електрониката Китай я изпреварва по мащаб, японската промишленост се ориентира не към производство на цели уреди, а към най-малките и сложните им съставни части, обикновено контрол на управлението, в които запазва своите предимства. Тоест и Япония избира малкото, макар и в по-друг смисъл.

  Но преди да стигнем и задминем Япония, може би първо трябва да започнем с цехово производство на дребни серии традиционни продукти с висока добавена стойност. Чипровски килими, брестовишко вино, защо не казанлъшки парфюми и старозагорски електромобили – това са все неща, от които може да се потърси допълнителна цена, защото са редки и уникални. Впрочем пожелавам на бъдещия български електромобил да стане наистина масов.

  Ако вярваме на умните хора, България няма шанс да не се нормализира и да даде повече пространство на находчивия и предприемчивия човек. Това става постепенно и сега, но наистина отчайващо бавно. Икономическо развитие, основано единствено на едри предприятия, е по-лесно за властта, но прави стопанството много уязвимо за циклите на конюнктурата.

  Ако държавата продължи да върти като вярно куче опашка пред капиталиста – монополист, идващ от чужбина, в скоро време богати няма да станем.

  Източник: http://www.webcafe.bg/

  –––––––-
  * Димитър Събев е роден през 1976 година. Има магистърска степен по стопанско управление от Икономическия университет във Варна. През 2002 г. става там асистент и докторант. Специализира икономика на устойчивото развитие в Германия. Автор е на студията “Свободни размисли върху възела на размяната”. През 2006 г. започва работа в София като икономически журналист и главен редактор на сайта Money.bg, след това – Връзки с обществеността на Българската търговско-промишлена палата. Наскоро от печат излезе първата му книга „Унизената земя“. В момента работи като главен редактор на Дарик Финанс.

• Интернет не прощава

  Автор: Андрей Ненов

  От революциите преди 20 на години в Източна Европа, бях останал с убеждението, че една деспотична власт си отива при 2 случая:
  а) когато несменяемият лидер остареее твърде много и се опита да предаде властта на децата си;
  б) когато дисидентите и опозицията станат твърде силни и сами предизвикат лек хаос, следван от съответните промени по линия на „Политбюро“;
  Никога преди не си бях и помислял, че свободата на словото и Интернет технологиите могат да предизвикат катаклизми в такива мащаби, като това, което виждаме последните седмици в Тунис, Египет и Либия. Държави, в които мюсулманите имат строги правила на подчинение и страх от …султана, вожда, краля, президента… да направят революция – не можех и да си го представя.
  Войните за демокрация поведени от Буш в Ирак, Афганистан и региона доведоха единствени до хиляди американски, английски, български, полски и др.. загубени животи. В държави, където не беше изпратен нито един американски войник, Интернет предизвика …освобождението.
  Спациално за Либия бях убеден, че докато Муамар е жив, там ще е така. Единствено, когато синовете му вземат властта ще има леки козметични промени..
  Оказа се, че Интернет не прощава. Ако преди 20-25 години беше важно дали контролираш телевизията и вестниците, и може да управлаваш страната си дирижирайки няколко главни редактора и 3-4 телевизионни говорителя, днес през 2011 година, вече нищо не можеш да управляваш по този начин. Телевизията остана на второ място. Има Интернет. Facebook, Youtube предизвикаха немислима допреди няколко години революция, има Twitter…. И dори тирани като Кадафи да искат, не могат да спрат информацията, защото Интернет „се лее“ отвсякъде – наземни линни, сателитни доставчици, Smart телефони…
  Оказа се, че компютърът и Интернет са откритията на хилядолетието. Светът наистина стана едно глобално село, една малка държава, в което всеки говори, мисли, пътува,работи, пазарува без граници и без религиозно опекунство на самозабравили се вождове….. През 40-50-60те години на 20 век, в много африкански и Близко-източни страни е имало революции и подмяна на крале с нови началници. Но това не се е случило като вълна в рамките на 4-5 седмици, а е отнело няколко десетки години, когато на различни места са припламвали вътрешно-държавни конфликти.
  Днес един малък протест за човешки права в Тунис, доведе до катаклизъм в Либия – там където всички бяхме убедени, че промени може да има само при някакъв невероятен гаф на режима. Дали Кадафи ще оцелее днес или не – няма особено значение, дните му като вожда са преброени, защото интернет и роднините на жертите няма да забравят.
  Но оказа се, че Интернет не прощава!
  Мисля, че вече няма нужда от ембарго срещу Северна Корея, нито от помощи за изкупуването на тютюна в бастионите на ДПС – просто им осигурете Интернет.

  Източник: www.andrey.nenov.com

• Урок по човечност от нашите братя, българи

  Aвтор: Христос Мурутис*

  Тези дни една моя читателка, българка в Гърция, ми прати следното писмо: „Много ви благодаря за добрите думи, които пишете за българите. Всички повече или по-малко познаваме нашата и вашата история. Но не мога да разбера защо ЦЯЛА Гърция не ни обича. Защо, когато търся работа, трябва да се страхувам, че съм българка? Гърция страда твърде много от нелегалните имигранти, разбирам го, защо обаче слагат и нас в тази категория? Ние сме европейци. Работила съм 22 години като екскурзовод. Говоря 5 езика. Съдбата ни обаче е осакатена, както се пее в една гръцка песен. Как е възможно само поради факта, че произхождам от България, да ме превръщат в човек „втора категория”? И то от кого? От неграмотни жени, на много по-ниско ниво от нашето. Ние, защо ви обичаме и ви уважаваме? Защо знаем историята ви по-добре от мнозина гърци? Такава мегаломания, както в днешна Гърция, за съжаление, не съм виждала никъде другаде. Това е една голяма болест за гръцкото общество. Обичаме вашата страна, песни, история, защо обаче се отнасяте към нас толкова високомерно? Аз, лично, обичам Гърция като своя втора родина, въпреки че гърците ме огорчават. Защо? Много просто. Не можем да плюем по онези, които ни дадоха парче хляб, когато имахме нужда. Дори и когато този къшей хляб беше доста горчив и изкаран с много сълзи. Бих могла да кажа още много неща, но това е най-важното, което идва вътре от мен. Благодаря ви, че отворихте тази тема. Извинявам се, че трябваше да напиша толкова много неща, за да разкрия сърцето си, обаче имах нужда точно от това.”
  Бях качил във Facebook връзка към едно списание „GoGreece.bg”, издавано от българи за Гърция и което действително помага без финансова изгода на гръцкия туризъм, от посещенията на стотици хиляди българи в Гърция всяка година, както и обогатява културната физиономия на Гърция в България. Там написах тогава, съвсем чистосърдечно, „поздравления за нашите братя българи, които полагат тези добри усилия за Гърция. Подкрепете ги и популяризирайте тези техни усилия”.
  От момента, в който започнах да пиша на български език в BgVesti.com и в Capital.bg, както и в личния си блог mouroutis.com, започнах да получавам десетки писма от българи по целия свят, които ми благодарят от сърце за написаното от мен във връзка с моя оптимизъм и перспективите пред България. Също така за начина, по който българското общество трябва да гледа към утрешния ден без да се отчайва и за това, че усилията на един народ, като българския, полагани толкова години след кризата от 1997 г. и идването на МВФ, за да се възстанови и да създаде един нов образ на световната сцена, се вижда как вече дават резултат и превръща тази малка страна в един различен регион на стабилност и прогрес в рамките на Европа.
  Фактът, че съм грък, е накарал тази наша приятелка да ми напише въпросното писмо, което публикувах и искрено ме шокира, доколкото не живея в Гърция, а в България, и не знаех за арогантното отношение на гърците спрямо българските граждани. Иска ми се да вярвам, ча става дума за отношението само на една част от гръцкото общество, а не на цялото. Наистина и аз не мога да си представя, че гръцкият народ, който след Втората световна война се разпръсна емигрантствайки из целия свят, за да просъществува, е възможно да гледа пренебрежително към нашите братя от България, които потърсиха късмета си в Гърция и никога или почти никога не са създавали никакви проблеми. Четейки изпълнените с мъка редове на тази обикновена българка, скърбя с нея и чувствам безгранично чувство на срам от поведението на някои хора в страната, в която съм се родил, в моята родина. Те не могат да се наричат човеци, след като се държат така.
  Ние, които живеем в България, виждаме, че българите са един народ с разбиране, уважение към другия и с интерес възприемат различноста на останалите хора от другите общества и после го прилагат като познание в своя начин на живот и развитие. Рухването на българската икономика през 1997 г. прокуди стотици хиляди хора в странство, които не криеха болката и горчивината от случващото се в България. Тези, които истанаха тук, работиха здраво във фирми и предприятия, създадени от чужденци или други българи, за да доведат страната до днешното й равнище, с което могат само да се гордеят. Днес те са европейски граждани, равнопоставени с гърците и останалите европейци, членове са на НАТО, участват в почти всички важни международни организации и се превръщат постепенно в една малка страна – икономически модел за Европа. Не искам да се разпростирам и да се спирам на причините, които я различават като икономика, тъй като за това нещо съм писал много пъти.
  Моите гръцки сънародници, които през последните 30 години забогатяха благодарение на европейските фондове в размер на 100 милиарда евро, които обаче не доведоха до създаването на някакви дълготрайни и съществени последици за икономиката на страната, както и от заемите за 300 милиарда евро за вечно гладния търбух на огромния държавен апарат с добре платените чиновници, които имаха възможност да харчат и да стимулират развитието на икономиката чрез нарастване на потреблението, не могат в никакъв случай да бъдат пример за един народ, който се пребори сам и със собствени сили, без заеми и синекурни държавни службици, за да стигне днешното си положение, което напълно заслужава. Когато казвам, че България има само 5 милиарда евро външен дълг, който освен това се очаква да бъде намален още повече благодарение на излишъците, малцина ми вярват. Мнозинството се вторачват в пътищата, нуждаещи се от основен ремонт, в старите, похабени блокове и кооперации, точно защото българската икономика не стимулираше личното потребление със „заеми”, както в Гърция, и затова жизненото равнище тук не се покачи съществено, в момента в който жизненото равнище на гърците нарастна наимоверно в резултат на огромните заеми.
  Това обаче, което се случи и за което българските граждани трябва да се гордеят и с което се отличават от останалите европейци е, че приеха трудностите, живееха с по една супа и филия хляб, когато се налагаше, отидоха в чужбина, за да работят нещо съвсем по-ниско от квалификацията, която имаха, и не се срамуваха от това. Трябваше да оцелеят и го направиха от сърце и душа, знаейки, че в даден момент, в един по-добър ден за тяхната страна, техните усилия ще бъдат възнаградени – нещо, на което вече ставаме свидетели и е видно отвсякъде. Българите имат изключително бъдеще за себе си и своите деца, които изпъкват в университетите по цял свят с отличните си постижения. А самата България е едно благословено място. Има всичко – красива природа, природни богатства и правителство, запретнало ръкави, за да постигне един още по-добър утрешен ден за страната.
  На моите сънародници, на онези малобройни гърци с арогантното поведение, бих искал да напомня нещо, което много умни хора са казали вече, че в положението, в което са били отритваните с погнуса от тях, можем много бързо да се озовем и ние, гърците, в резултат на фалиралата ни икономика и действителността в Гърция. Трябва да ги уважаваме и да взимаме пример от самата страна, от България, и нейното развитие от 1997 г. до днес, както и от нейното общество, което изстрада упорито твърде много, за да стигне до днешното си доста по-добро състояние и с перспективи за едно още по-добро бъдеще. Примерите, които можем да взаимстваме са много, стига да имаме желанието да ги видим пред себе си, да вникнем в тях и да ги претворим на практика. Първото нещо, което трябва да направим е да поискаме прошка от който и да било наш анонимен български приятел или служител, когото сме обидили с арогантното си поведение и да си поговорим с него, като равен с равен, така както древните Елини, които поставяли „чужденеца” редом до главата на своя дом.

  Източник: http://www.mouroutis.com/

  ––––––––––-
  * Христос Мурутис – живее в България от 1999 г. Родом е от Атина и е завършил право в Гърция. В България е учредител и мениджър на дружеството „Arceland“, занимаващо се с управление на недвижими имоти и енергийни проекти на стойност €200 milliona и председател на „Асоциацията на собственици на земя и недвижима собственост в България – Bullpoa“. Пише на български и всички негови текстове са публикувани в личният му сайт.

• Промените в търговския регистър – няма такава държава в ЕС

  Автор: Александър Кашъмов

  Забравиха ли хората пирамидите и измамните обещания за градове на мечтите? Мечтите може би се сбъднаха, но не тези на хората, а на получателите на парите им.

  Приключиха ли проблемите с кметове, поискали незаконно вписвания по партидите на общински фирми, чрез които публични пари да преминат без основание в частни джобове?

  Наситиха ли се журналистите и гражданите на публичния достъп до приватизационните договори, от които да стане ясно защитен ли е бил общественият интерес при продажбата на държавни или общински фирми и имущество?

  Според някои народни представители отговорът на горните въпроси е „да“. Между първо и второ четене в парламента бяха внесени проблематични текстове за изменение и допълнение в Закона за търговския регистър (ЗТР). Предисторията е следната.

  Търговският регистър и фирмените дела винаги са били публични в България поне от 1898 г. насам. През 2006 г. бе приет ЗТР, като за първи път бе предвиден публичен достъп до регистъра и делата и чрез интернет. Още тогава група експерти оказваха натиск достъпът да бъде заплащан за всяка справка, което щеше да ограничи публичността и да затрудни достъпа.

  След становище на „Програма достъп до информация“ (ПДИ) и предизвикани обсъждания парламентът реши достъпът да е неограничен и безплатен. През 2008 г. базата данни реално стана достъпна в интернет и позволява на бизнес, журналисти, юристи и граждани да правят справки, преди да инвестират или договарят с някой търговец.

  Според старото правило, че няма добро, останало ненаказано,

  през 2010 г. започна кампания за ограничаване на достъпа

  която се позоваваше на търговци, недоволни от широката прозрачност. Така е, всеки обича да получава пари, без да дава гаранции – въпросът е дали е допустимо държавата да толерира това. През лятото на 2010 г. Министерството на правосъдието стана инициатор на промени в ЗТР, с които се въвежда регистриран достъп до фирмените дела вместо съществуващия свободен.

  Въпреки критичните становища от неправителствените организации и медиите и проведените обществени дискусии правителството внесе измененията, а парламентът ги прие на първо четене.

  Преди второто четене обаче

  депутат от ГЕРБ предложи още по-рестриктивни текстове

  Според тях свободният достъп до фирмените дела се прекратява, като привилегията остава за адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, МВР и други лица по силата на служебното им положение. По този начин достъпът до фирмените дела твърде много заприличва на достъпа до държавна тайна, който според чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация е предоставен на президента, премиера, председателя на Народното събрание, съдии, прокурори и адвокати.

  Въпросът е има ли разумна причина информацията за търговците, която

  от средновековието е публична в цивилизования свят

  да стигне до степен на секретност, равна на най-пазената тайна – държавната. Каква е целта на измененията? Според мотивите към правителствения законопроект тя е да се защитят личните данни на търговците. По-нататъшна информация за изложените позиции в секцията на водещата комисия по правните въпроси в сайта на парламента липсват.

  Според правото на Европейския съюз търговският регистър трябва да е публичен, и то в електронен вид. Според Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на съвета целта е третите лица да узнаят съдържанието на основните документи и друга информация на търговците, особено данни за лицата, които ги представляват.

  Никъде в директивите не се споменава, че оповестяването става при „защита на личните данни“. Изглежда, българските депутати са най-досетливи и изобретателни измежду всички законодатели на ниво Европейски съюз и 27-те държави членки.

  В какво ще се изразят на практика промените? Нека погледнем към някои практически казуси. При справка по партидата на „Витоша ски“ АД, която стана известна с проблемните опити за строеж на нови ски писти, се получава достъп до приватизационния договор от 2008 г.

  Същевременно кой знае защо Столичната агенция по приватизация отказа предоставянето на договора по заявление за достъп до информация. В съдебното дело срещу отказа й през 2010 г. тя представи редица свои други откази на копия от приватизационни договори. Тоест с промените в ЗТР

  ще се затвори достъпът до ключови документи по приватизацията

  От друг случай, в който ПДИ оказа правна помощ, чрез справка по досието на „Кремиковци“ АД се получи отговор на въпроса със знанието и съгласието на държавата като акционер ли фирмата е платила многомилионна сума за неясни цели. Ключов документ в случая се явява протоколът от проведено през април 2006 г. събрание на акционерите, достъпен единствено по фирменото дело.

  Чрез достъпа до фирмени дела могат да се разкрият и нередности, злоупотреби и дори далавери на длъжностни лица. В сигнал, адресиран до Агенцията по вписванията и районна прокуратура, е отразено, че скрити от общинския съвет факти за състоянието на общинско дружество в Ямбол са установени чрез „досието на фирмата от търговския регистър“.

  Между другото така става ясно, че представляващият фирмата е сменен от кмета без знанието и одобрението на общинския съвет, а незаконното действие е вписано без надлежна проверка в регистъра. Ето какви действия ще стават много по-трудно известни, ако се ограничи достъпът до фирмените дела.

  Не е ясно какво целят вносителите. В посочените по-горе документи няма никакви лични данни. ЕГН-тата на управляващите ще продължат да са достъпни в регистъра и след промените, а и няма как да се махнат оттам без нарушение на директивите. Ясно е единствено какъв ефект ще се постигне – никаква защита на никакви лични данни за сметка на ограничен контрол върху злоупотреби с държавни и общински средства или парите на инвеститора.

  Източник: в-к Дневник
  –––––––––
  * Авторът е ръководител на правния екип на „Програма достъп до информация“

• Лила Кара*: Спечелихме за ТАКСОВИТЕ МАРКИ, ще спечелим и за ГЛАСУВАНЕТО ПО ИНТЕРНЕТ

  Както спечелихме за таксовите марки, така ще спечелим и за гласуването в интернет, пише до Eurochicago.com българката Лила Кара по повод статията ни за промените в Изборния кодекс

  Ето част от писмото и:

  Плащането с държавни таксови марки е законно! Министър Симеон Дянков се произнесе в Хасково в наша полза  – имаме право да плащаме таксите директно на бюджета с държавни марки, като по този начин се избягват комисионните на частните банки посредници. Борбата на хасковлията Тодор Бойчев с областната дирекция на МВР в Хасково е пред победния си край ( линк).
  Тази победа показва, че заедно можем да се изправим срещу всяко нарушение на закона.

  Според КОНСТИТУЦИЯТА, всички родени БЪЛГАРИ,  имаме право да гласуваме!
  За последната седмица фейсбук групата „„В подкрепа на гласуването по интернет““ достигна бройка от 3780 човека и продължава да расте (линк).

  Редно е народните представители в парламента да се замислят сериозно и да включат нашите изисквания за изменения в Избирателния Кодекс.
  Нали по този начин ще бъде икономисана хартия, време и пари, а със спестеното ще могат да си увеличат заплатите?
  Нека ни позволят да гласуваме в интернет и си спечелят заслужено увеличение – ние пък ще получим полагащото ни се ПРАВО ДА ГЛАСУВАМЕ където и да сме по света.
  Вижте това видео отново и се замислете: Равноправни ли сме в гласуването? Знаете ли колко хора, не могат да стигнат до избирателните пунктове в изборния ден?

  Срамота е, че даже трябва да напоняме за такова нещо! Нека не се налага да търсим подкрепа от Европейския съюз. Защото както Европа помогна на Унгария за Закона за медиите, така ще помогне и на нас, на които на практика е отнето правото да гласуваме и това рязко снижава избирателната активност.

  Която партия инициира подкрепа за изменение на ИК, може да получи от нас над 1 000 000 гласа още тази есен!

  –––––––-
  * Лила Кара е българка, емигрант в САЩ с активни обществени позиции. Известна е с различни инициативи, особенно в интернет. Организатор е на различни групи в социалната мрежа Фейсбук, като например групата срещу строежа на руската атомна централа в Белене.

• Дянков: Законно е да се плаща за лични документи с таксови марки

  Плащането с държавни таксови марки е законно и се работи с МВР в тази посока. Това заяви министърът на финансите Симеон Дянков по повод борбата на хасковлията Тодор Бойчев с областната дирекция на МВР в Хасково.
  Бойчев настоява в КАТ – Пътна полиция да приемат плащането му за преиздаване на шофьорска книжка с държавни таксови марки. От там обаче отказват да издадат документа с мотива, че няма как да се докаже, че парите влизат по сметка на МВР.

  По този повод Тодор Бойчев внесе жалба в Административен съд – Хасково срещу МВР. Парите от таксови марки влизат в държавния бюджет и не е моя работа да разпределям парите в държавата, заяви Бойчев.

  Мнението на Симеон Дянков съвпада изцяло с това на хасковлията. Гражданинът в случая е прав – той би трябвало по този начин да бъде обслужван, каза Дянков при посещението си в Хасково в четвъртък. На въпрос дали ще се работи в посока изготвяне на специална наредба за разпределяне на средствата от таксови марки той заяви, че това не е нужно, защото парите на МВР също идват от централния бюджет. Точно там отиват средствата от таксови марки.
  Дали обаче преговорите между министерството на финансите и това на вътрешните работи ще доведат до това МВР да приема плащания с държавни таксови марки ще покаже времето.

  Източник: http://haskovo.info/

• Поклонение пред паметника на В.Левски във Вашингтон

  ‎19 февруари 2011 г.

  Bulgarian Embassy in Washington, D.C.

  138 години от гибелта на Апостола на свободата – Васил Левски. Десетки българи от Вашингтон и околностите отдадоха почит към паметта на българския национален герой.

  

  

  VASIL LEVSKI (18 July 1837 – 19 February 1873) was a Bulgarian revolutionary, renowned as the NATIONAL HERO OF BULGARIA. Named by the Bulgarian people „Apostle of Freedom“, Levski ideologised and strategised the revolutionary movement to liberate Bulgaria from Ottoman rule.

• Алексей Петров иска да е Путин на България!

  Славомир Цанков е сред основателите на СДС. Преподавател по география и журналистика, аеролог на летище Сарафово, треньор по бокс. През 1989 г. с политическия затворник Любомир Собаджиев създават комитет “273”, в който членуват Радой Ралин и поетът Борис Христов, както и Движение “Гражданска инициатива”. Прочува се като лидер на движението “ЕРА-3” и издател на вестника “Нова ера”. Наскоро Цанков издаде книга за конспирации на един представител на най-секретния отдел на КГБ и военното контраразузнаване.
  
  – Вярно ли е, че ще участвате в инициативния комитет за издигането на Алексей Петров за президент, господин Цанков? Появиха се информации в медиите, че сте имали среща с проф. Милен Семков…
  – Вярно е, че се срещнахме с Милен Семков в Университета. Не знам кой ме е видял… Той е бил мой преподавател. Разговаряхме за този комитет, който създава, за евентуално съвместно участие, но това си е просто разговор, няма никакво развитие…

  – Как гледате на евентуална кандидатура на Алексей Петров?
  – Алексей Петров е човек на службите. Става така, че издигането му за президент ще доведе до събирането зад тази идея на доста хора от бившите служби. А те притежават необходимите възможности впоследствие да преобърнат нещата в страната.
  Ще ви дам пример с Русия. За никой не е тайна, че Владимир

  Путин произлиза от КГБ.
  
  Зад него в Русия застанаха именно хората от руските служби. Същото може да стане и в България.

  – Вие правите аналог между Путин и Алексей Петров?!
  – Не. Правя аналог между пътя на структурите на службите към властта в Русия и в България и взимането й в ръцете им…

  Тук, естествено, сценарият ще бъде от балкански тип. В България има изключително много хора от разузнаването, които са недоволни и имат интелектуален капацитет. За част от тях въобще не се знае. Под една или друга форма ще минат на отсрещната страна, на страната на Алексей Петров. Те нямат друга алтернатива. И такова едно обединение за президентските избори впоследствие ще се противопостави на държавните структури. И Борисов, и Цветанов ще се срещнат именно с тях. Президентските избори, може би, са началната крачка за създаването на една нова партия около тези хора.

  – Вие сте бил близък с известния дисидент Илия Минев от Независимото дружество за защита правата на човека, сега работите заедно с неговата снаха. Той умря в голяма бедност, така и не го разбраха демократите от СДС…
  – Те не го искаха, създадоха си друго дружество.

  От СДС му откраднаха един бус с техника за 40 000 долара,

  изпратен от емигранти на негово име. Емигрантите обвиниха него, той беше много ядосан… Накрая изпадна в страшна бедност. Единствените, които му помагаха финансово, бяхме ние с Татарчев и Милчо Попов. Бяхме много близки. Татарчев ходеше често в град Септември да го вижда, после и в старческия дом, където почина по време на правителството на Иван Костов.

  – Много хора твърдят, че Иван Татарчев е имал вземане-даване с мутрите едно време. Вие имате ли такива наблюдения?
  – Нямам такова впечатление. Той обичаше да седне на софра, да пийне, да разговаря, да се прави на велик… И при такива хора може да е сядал. Но да са правили сделки, да е вземал пари, не… Не мисля, че разполагаше с много пари.

  – Вашият вестник “Нова ера” навремето започна да конкурира по тираж “Демокрация” и “Дума”. Чувала съм, че са искали да ви купят? Какво точно се случи?
  – Имахме най-висок абонамент – 80 хил. души. Дойдоха едни задокеански господа с куфарчета и

  ни предложиха 400 000 долара на месец
  
  с условието аз да остана управител на вестника. Отказах. Бяхме много силни тогава и смятах, че можем сами да влияем успешно на обществото в България, а те ненужно ще ни се бъркат в работата.
  Неотдавна от една библиотека в Лондон ми се обадиха, че им липсвал първи брой и питаха мога ли да им го набавя.

  – Точно преди убийството на Луканов сте имали уговорка за важна среща с него?
  – Да, бях си уговорил среща с Луканов. Но две седмици преди убийството на Луканов дойдоха от Израел от МОСАД да си търсят пари, вложени в България.

  Разговорът им с Луканов беше в бившия гранд хотел “София” /сега –“Радисън”/. Преводачката беше член на “Ера-3” и същевременно работеше в израелското посолство. Тя ни каза какво са си говорили. Израелците останали крайно недоволни, че вложенията им са отишли на вятъра…

  – Събирате документи, за да сезирате Международния съд на ООН в Хага за геноцид срещу българския народ през 20-годишния преход. Кои политици конкретно ще цитирате?
  – Започваме с премиера, който ликвидира земеделието – Филип Димитров, минаваме през Виденов и “Орион”, Иван Костов, през испанския комарджия, не забравяме и “усмихнатия” Софиянски, който сега ни дава съвети от медиите и може би пак се готви за властта, директорите на “фалиралите банки”, които вдигнаха палати за деца и внуци по света…

  Продължаваме с Шулева, Кунева, Овчаров и други безсъвестни нови милионери, съдействали за предаването на енергетиката, водоснабдяването, и цели сфери от търговията в ръцете на чужди корпорации. Вследствие на това България загуби суверенитета си и попадна и под тежко икономическо робство по-страшно от тероризма.

  Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА /Блиц/
  http://www.blitz.bg/

• Иво Христов, Иван Чалъков: Синдикатите в България бяха използвани като инструмент за кражбата на държавата

  Bажно е да се види конкретната роля, която т.нар. български синдикати изиграха в т.нар. български преход. В това отношение ролята на „Солидарност” е съвършено различна от тази на „Подкрепа”. В българския научен и обществен дискурс не се задават елементарните въпроси на здравия разум – как беше създадена „Подкрепа”, кои хора я създадоха, защо някои от основателите на „Подкрепа” изчезнаха по същите схеми, по които изчезнаха някои от основателите на ДПС, и бяха заместени с едни други лица, които, кой знае защо, са устойчиви вече повече от 20 години. Синдикатите имат тежка вина за положението в момента, казаха пред ГЛАСОВЕ социолозите Иво Христов и Иван Чалъков*. И още: Как така изведнъж от нищото се появи невидимата ръка на силовите групировки? Либералстващият дискурс твърди, че се е появила изведнъж от небитието нужда от защита и тъй като пазарът не търпял свободни ниши, щом имало търсене на услуга, се появил и продавач на услугата. Как така изведнъж се появиха хора, които буквално бяха строени и военизирани и които тръгнаха да изпълняват определена задача с желязна дисциплина? Това бяха лявата и дясната ръка на българската олигархия, които просто смазаха възможните алтернативи.

  Наскоро бе проведен VIII конгрес на КТ „Подкрепа”, по време на който беше преизбран неизменният лидер на профсъюза Константин Тренчев. Струва си да поговорим в този контекст за ролята на синдикатите в дългия и объркан български преход и за това чии права и интереси на практика защитаваха те.

  Иво Христов: Отделните категории и понятия трябва да бъдат употребявани конкретно, а не по принцип, защото иначе се превръщат в безсъдържателни клишета. Сами по себе си понятия като профсъюзи, синдикализъм, защита на правата на трудещите се звучат толкова хубаво, колкото твърдението, че е хубаво например да се диша въздух. Важно е да се види конкретната роля, която т.нар. български синдикати изиграха в т.нар. български преход. В това отношение например съвършено различна е ролята на „Солидарност” в сравнение с ролята на „Подкрепа”. В българския научен, обществен и всякакъв дискурс не се задават елементарните въпроси на здравия разум – как беше създадена „Подкрепа”, кои хора я създадоха, защо някои от основателите на „Подкрепа” изчезнаха по същите схеми, по които изчезнаха например някои от основателите на ДПС и бяха заместени с едни други лица, които, кой знае защо, са устойчиви вече повече от 20 години. Не е нужно да познавате някакви особени теории на заговора, за да видите каква е била ролята на синдикатите, особено на „Подкрепа”, при това не само в началото на прехода, когато трябваше да бъдат овладявани и оглавявани икономическите шансове в българската икономика. Ударно звено, ударен юмрук на кого бяха т.нар. синдикати? Кого обслужваха?

  Иван Чалъков: Имаше един заместник-председател на „Подкрепа”, който  след това стана заместник-директор на приватизационния фонд на „Мултигруп” – става дума за Радослав Ненов, който днес е един от богатите българи. Метлата на „Подкрепа” измете червената номенклатура, макар че в много от случаите това бяха читави технократи, стопански ръководители и икономически грамотни хора, които се грижеха за своето предприятие. Имаше редица случаи, в които директорите успяваха да запазят предприятието и да го изправят на крака по един успешен начин за тях и за хората в региона. КНСБ даде още по-лоши примери. Моят бивш директор в Института по социология Кръстьо Петков, който беше дълги години председател на КНСБ и който казваше преди това: „Ние няма да се намесваме, ние трябва да запазим академичния тон”, още през декември 1989 г. стана председател на КНСБ. Тогава го попитах: „Проф. Петков, нали казвахте, че не трябва да се намесваме, а да запазим академичния тон”, а той ми отговори: „Ами какво да правя”. Преди известно време стана ясно, че този човек е бил сътрудник на Държавна сигурност. Така че профсъюзите бяха овладени и използвани като инстумент за провеждане на определена икономическа политика, включително и на приватизацията.

  Включително „Подкрепа”?

  Иво Христов: То оттам се започва.

  Иван Чалъков: Наскоро прочетох речта на Константин Тренчев по време на последния конгрес. В интерес на истината, бих се подписал почти под всичко, което казва той. Тренчев говори за необходимостта от промяна в самите нас, говори за това, че всъщност всички ние носим на гърба си манталитета на социализма и промяната няма откъде да дойде, ако не започне от самите нас.

  Да, но въпреки това промяна в КТ „Подкрепа” не последва, начело на синдиката си остана старият му лидер, който го оглавява от 22 години насам.

  Иван Чалъков: Някак след 20 години този човек все пак е стигнал до някои истини. Всъщност аз бих го оправдал за много неща – идвайки на политическата сцена след 1989 г. и имайки задачата да направи голям профсъюз, който да конкурира КНСБ, той си е дал сметка, че няма начин да не влезе в схеми, които да му носят доходи. Например да участва в продажбата на метали или на химически суровини, с парите от които да укрепи организационно синдиката. Очевидно това са игри, които един прагматичен политик би трябвало да играе, защото не може да се оцелява само със западни помощи. Но не бива да отделяме „Подкрепа” от СДС. Нашата теза в книгата „Мрежите на прехода” беше, че ключовата грешка на синята демократичната опозиция е това, че тя третираше по еднакъв начин технократите, социалистическите инженери и стопанската номенклатура, от една страна, и Държавна сигурност, партийните и организационни отдели, от друга страна. Нашата гледна точка е, че особено през първите години на прехода стопанската номенклатура и демократичните сили бяха единствените възможни съюзници в борбата да не се позволи на тези олигархически кръгове – ДС и партийната номенклатура – да вземат икономическата власт. Защото докато стопанските кадри бяха възпитани да отговарят за трудовите колективи, за социалното развитие, да плащат заплати и пр., на хората от ДС и партийната върхушка не им пукаше за нищо, те овладяха предприятията и за десет години ги съсипаха.

  Иво Христов: Питате за ролята на „Подкрепа” и синдикатите. Няма да се поколебая да кажа, че всъщност те дадоха зловещ принос за нашия модел на прехода и резултатите, които сърбаме в момента. Но тази история има много сериозна предистория и тя не може да бъде разбрана без предисторията. В книгата „Мрежите на прехода” изрично сме написали, че въпреки безсъдържателното клише „борба срещу номенклатурата” и пр. българското социалистическо общество е действително развито, а управляващият му елит още в края на 60-те и началото на 70-те години придобива един малко по-сложен фасон – става дума за условното деление на технократи и партократи, за разграничението между тях. Интересите на всяка една от тези групи са различни не защото едните са по-добри, а другите по-лоши, а защото интересът на технократа е свързан с обекта, който той управлява, с това този обект да бъде печеливш и ефикасен. В този смисъл е пропусната една много важна битка. Трябва да подчертаем, че моделът на българския социализъм е особена форма на милиционерски социализъм. Не случайно и преходът ни е такъв. Много сериозно, специфично място заемат тайните служби като особена кохорта на управляващата върхушка. Няма друг такъв случай – влючително и в бившия Съветски съюз – в който службите за сигурност да са овладели самата власт, да елиминират дори партокрацията и да я заместят при овладяването на шансовете на обществото. В България това се случи. Битката беше дадена още през втората половина на 80-те години и това предопредели целия фасон на българския преход. Вместо при демократизацията на обществото да вземат превес интересите на т.нар. стопанска червена номенклатура, както стана в Унгария, в Полша и в Чехия, въпреки всичките резерви към този модел, в България се случи точно обратното – метастазите на тайните служби обхванаха всички нива. При това българските служби за сигурност не са просто някакъв строго репресивен апарат със строго репресивни функции. Както днес вече стана ясно, в тази работа са били замесени пряко или косвено около 1 млн. души. Така че става въпрос за едно пропито от тези служби общество и това не е някаква мистика. Това е реалността.

  Иван Чалъков: Българските служби имат не само репресивни функции, но имат и икономическо знание, имат медийно знание, имат научно знание. БАН все още се държи от тази номенклатура. Проблемът на тези хора обаче е, че те разбират от икономика, но не за да развиват икономиката, а да извличат дивиденти от това. Те имат медийно знание и държат медиите, но не за да позволят свобода на словото, а за да ги контролират. Така че ние имаме срещу себе си една огромна кохорта. И макар че от началото на прехода минаха вече 20 години, борбата като че ли едва сега започва.

  Какво е участието на синдикатите в чисто политическата дейност и ролята им при предопределянето на политическите играчи? Нека проследим мотивите на тяхното политическо влияние в годините на прехода.

  Иван Чалъков: В речта си на конгреса Тренчев цитира Махатма Ганди, който казва, че няма политика без принципи и бизнес без морал. В България има форма на див капитализъм, цинично експлоатиране на хората. Няма по-добра противоотрова за това от синдикалната дейност. Не само в партийните фирми като „Кремиковци”, които бяха източени, но и в тези на инвеститори от Гърция и Турция, както и на наши новоизлюпени предприемачи мачкат хората и смятат, че могат да си позволят всичко. В същото време обаче профсъюзите са просто опора на осъществената след социализма кражба на държавата. На практика профсъюзите станаха опора на ретроградните фактори в обществото, което доведе до склерозиране и на икономиката, и на обществото.

  Иво Христов: Спомнете си стачките в началото на 90-те години. Аз съм участвал в първата студентска стачка през лятото на 1990 г. Тогава ме учуди странната лекота, с която бяха премахнати едни политически и институционални прегради на режима. Това ми направи впечатление още тогава, но съм бил твърде млад, за да разбера какво се случва. Внезапното изчезване на органите за сигурност, много лесното овладяване на университета – пет човека отиваха и преграждаха кръстовището. Всичко това ме навежда сега вече постфактум след 20 години на мисълта, че една невидима ръка просто ни е разчиствала пътя за едно или друго поведение. Сега като навързвам нещата, си мисля, че всъщност синдикатите са изиграли част от тази роля – видимата или невидима ръка, която разчисти терена за едни предварително обучени играчи. Това е сложна игра и тя не може да бъде играна от всеки. Очевидно хората, които са я осъществили, са били добре обучени.

  И Константин Тренчев ли имате предвид?

  Иво Христов: Вие ме тласкате да посоча имена, но аз ви казвам, че имената не ме интересуват. Какво очаквате да ви кажа за този човек, че едва сега след 20 години изведнъж се сеща, че има морал ли? Да се беше сетил преди 20 години, когато Петър Гогов ревеше за кожите пред „Александър Невски”. Защо никой не задава въпроса защо Константин Тренчев беше голям приятел с Илия Павлов, да речем, и не му излизаше от кабинета? Какви са връзките на „Подкрепа” с ДПС? И кои са причините и факторите за тези връзки – очевидно не интересът към картините или към „Цанков камък”. Очевидно е, че тук става въпрос за структури на ДС.

  Иван Чалъков: В ранните години на прехода между функциите на профсъюзите и функциите на силовите групировки няма разлика. Част от механизма за овладяване на икономиката е да се справите с непокорните директори, които гонят някакъв резултат за предприятията. Как става това – вие можете да поставите фирма на входа и на изхода, която да извлича печалбата. Никой директор обаче няма интерес да му ограбват предприятието. Вие може да го смените или като го отвлечете или му запалите къщата, или като го смените чрез профсъюзите, като преди това му организирате една хубава стачка. Тоест това бяха алтернативни инструменти в ръцете на тези, които се стремяха към овладяване на икономическата власт. И те ги използваха според конкретната ситуация. Така че не може да се отрече мръсната роля на профсъюзите за съспиване на цели сектори в българската икономика. Представители на енергетиката например ни разказаха, че за разлика от въгледобива техните профсъюзи излезнали доста по-разбрани. Те сътрудничели на технократите и затова са запазени централите и структурите в енергетиката. В този отрасъл синдикатите се съгласявали на отстъпки срещу поемане на ангажименти – например да им дадат магазини, столове или ресторанти, за да развиват дейност. Може да се каже, че има някаква разлика в отделните сектори.

  Иво Христов: Не случайно на ключовите играчи на прехода досиетата им ги няма. Вижте голямата депресия в САЩ. Първа опора на мафията са профсъюзите. Всички знаят за синдикатите на докерите, да речем ,по време на сухия режим в Америка. Синдикализмът играе изключително  амбивалентна роля. В момента синдикатите в САЩ, в частност в щата Калифорния, са в основата на политическата стагнация и регроградност. Всъщност синдикатите са се превърнали в едни корпорации за продажба и купуване на гласове и за осигуряване на етнически вот. Те възпроизвеждат една симбиоза на политическа склероза между корумпиран политически елит и не по-малко склерозирало социално издивенческо население, което иска да живее на големите помощи на голямата държава. От друга страна, ролята на синдикатите е да се борят реално за правата на трудещите се. Отварям една скоба – какво стана у нас с жените, които шият за по два лева на ден в Сатовча или по Родопите. Кога българските синдикати защитиха тези хора, които са третирани буквално като добитък? Защо не преградиха една улица или не осъществиха един уличен натиск, за да се види какви са условията на труд в мините или в „Кремиковци”, преди да бъде затворен комбинатът? Колко производствени аварии стават, да речем, в БДЖ, където условията на труд са ужасяващи. Там работят с техниката, която е оставил дядо ми преди преди 40–50 години. Що се отнася до ролята на синдикатите в „Кремиковци”, тя е известна на всяко дете. Така че въпросът, който ми задавате за ролята на синдикатите в българския преход, е риторичен. Всички знаем каква е тази роля. Интересна е и ролята на същите тези синдикати за свалянето например на правителството на Филип Димитров, нещо, което също много често се забравя. Много ни е къса паметта. Ако кажеш обаче, че има връзка между тези неща, псевдолибералният дискурс веднага опонира: „Вие търсите през цялото време теория на заговора”. Не, аз просто виждам връзка между отделните факти.

  Защо именно „Подкрепа” – синдикатът, който се самоопределя като антикомунистически, помогна за свалянето на правителството на Филип Димитров?

  Иво Христов: Ако си спомняте, тогава „Подкрепа” оттегли своята подкрепа за Филип Димитров. Не коментирам ролята на това правителство, но в историята има едни точки на бифуркация, които ни дават повод да си припомним думите на евангелието, че и една сламка може да счупи гръбнака на камилата. Те бяха точно сламката, която чупи гръбнака на камилата и отмества историческия път в една или в друга посока. След това пътища много, но ние сме изпуснали шанса. Това беше единият случай. Не забравяйте, че 90-те години са времето на изключително много пропуснати шансове. Какво се случи, как започна излизането от социализма на едно общество, което беше относително богато като активи? Хората имаха спестявания, които бяха унищожени с няколко инфлационни вълни. Да не говорим за големия банков грабеж. В българското общество тогава имаше създадени предпоставки за съвършено различен преход. Имаше възможност за създаване на икономически самостоятелни хора. Икономически независимите хора обаче няма как да бъдат водени за носа. А това противоречи на основния императив на българския преход – това общество да бъде водено за носа. Така че синдикатите имат тежка вина за положението в момента. Как така изведнъж се стопиха шансовете и спестяванията на хората? Как така изведнъж от нищото се появи невидимата ръка на силовите групировки? Как беше създадена тя? Либералстващият дискурс в това отношение твърди – появила се, видите ли, изведнъж просто така, от небитието, нужда от защита и тъй като пазарът не търпял свободни ниши, щом имало търсене на тази услуга, се появил и продавач на услугата. Как стана това така изведнъж? Как така изведнъж се появиха хора, които буквално бяха строени и военизирани и които тръгнаха да изпълняват определена задача с желязна дисциплина? Моля ви се, това са приказки само за наивници. Това бяха лявата и дясната ръка на българската олигархия, които просто смазаха възможните алтернативи.

  Иван Чалъков: Подкрепено с цифри, всичко това изглежда по следния начин – през 1990 г. имате 440 хиляди еднолични търговци и фирми на граждани, през 1991 г. имате още 400 хиляди, след което през 1992–1993 г. тези числа падат в пъти надолу. Тогава тези, които бяха открили малки магазинчета и пр., започнаха да лепят етикети и да ги застраховат. Свидетел съм на това как хората, които тръгнаха да правят някакъв бизнес, се върнаха обратно на заплата в институти и на държавна служба. Случи се това, че още тогава една невидима ръка не позволи възникването на икономическата основа на българската демокрация. И нея я няма и до днес. След това отнеха и медиите.

  Иво Христов: Моето може би необосновано раздразнение е всъщност болка и горчивина. Знам, че основната, както е казал Ботев, обязаност на журналистиката е да се занимава с всекидневието тук и сега. Не можете да обясните обаче нито един факт, който се случва тук и сега, във всекидневието, с всекидневна гледна точка. Това е всъщност мотивът на нашите две изследвания (бел. ред. – „Мрежите на прехода” и „Черните дупки на българската енергетика”). Тук има социална логика, която или имате ресурс, желание и воля да постигнете и да разкриете, или, напротив, знаете много добре как стоят нещата, но не желаете да ги разкриете. Или пък става дума за комбинация от двете, което води до слугинаж в контекста, за който говорим. Когато казваме, че е имало шансове и обективна нужда от единодействие между българската демократична опозиция, както и да е била създадена тя (може би ин витро от ДС), и червените директори, които можеха да гарантират икономическия гръбнак на българския преход, срещу нас веднага излизат клишетата, че видите ли, ние подкрепяме номенклатурата. Тоест срещу конкретиката на социалното познание се хвърлят нищо незначещи политически клишета. Забележете всъщност кой най-силно се пеняви на тема антикомунизъм. Нормалният, цивилизованият свят започна да събира имунната си система, защото вижда, че нещата опират до оцеляването в буквалния смисъл на тази дума. Ако едно общество не събере и мобилизира защитните сили на своя организъм, то просто ще стане жертва на ситуацията.

  Иван Чалъков: Нека припомним, че българската цивилизация възниква тук наред с гръцката, сръбската и т.н. през ХІХ век с цената на огромни усилия, включително и културни, насочени към преодоляване на логиката да се движим по линията на най-малкото съпротивление, на късия хоризонт, който се свежда само до това да се нахраним. Българските еснафи започват да мислят и да трупат с някаква перспектива. Ние сме това, което сме, заради огромния културен ресурс, който възниква през ХVІІІ и ХІХ век и който пропиляхме в годините на социализма, когато на власт дойде утайката на обществото и унищожи базисните ценности на това общество.

  Иво Христов: Нашата позиция обаче не е черно-бяла. Светът изисква сложно мислещи хора, той самият е сложен. Когато казваме, че социлизмът е пречупил гръбнака на традиционната селска България, която може би е била залог за друг тип развитие и бъдеще, трябва да добавим, че същият този социализъм превърна България в индустриална страна, вкара я в групата на най-развитите държави в света – България със сложните технологични системи, с хората с висше образование… Когато говорим за тези неща обаче, трябва да кажем на каква цена са постигнати те. А цената е голяма. Всичко това е направено с цената на самоунищожаването на самоорганизацията на българите. Когато се разпадна черупката на държавния социализъм, се оказа, че отдолу няма други самоорганизиращи се механизми, защото те са били жестоко унищожени по времето на социализма. Няма друг тип такова насилие в Източния блок, извън бившия Съветски съюз, подобно на случилото се в България. 30 хиляди души са убити само по време на т.нар. Народен съд. Цената на урбанизацията, на това, че хората в едно селско и безхитростно общество са били натикани насила в индустрията и в еднотипните панелни квартали, е унищожаването на всякаква форма на социална самоорганизация. В момента берем плодовете на това вторично разяждане.

  * Доц. Иван Чалъков е роден в Пловдив. Завършил е социология в Софийския университет през 1984 г. През1988 г. защитава докторат по социология на познанието в Института по социология на БАН. От 2004 г. е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

  * Иво Христов e роден през 1966 г. в Киев. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Доцент, доктор по социология. Дългогодишен главен експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси в 38-ото, 39-ото и 40-ото народно събрание. Ръководител на катедра „Социология на науката, технологиите и иновациите“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

  Иван Чалъков и Иво Христов са сред авторите на книгата „Мрежите на прехода: какво всъщност се случи в България след 1989 г.“, която ocвeтявa „cкpититe пoлeтa“ нa пpexoдa и oчepтaвa дeйcтвитeлнитe влacтoви цeнтpoвe (кaтo cpeщaнe и пpecичaнe нa paзлични мpeжи). Наскоро от печат излезе тяхното изследване „Черните дупки на българската енергетика”. Очаквайте интервю с Иван Чалъков и Иво Христов за енергетиката като един от най-сериозните канали, захранващ политическата корупция и олигархичния тип управление в България.

  С Иван Чалъков и Иво Христов разговаря Димитрина Чернева. /Glasove.com/

• ПЛ.НИКОЛОВ: ОЛИГАРСИТЕ ИЗНЕСОХА 10 МЛРД. ЛВ. ОКОЛО ИЗБОРИТЕ, ЗА ДА БЛОКИРАТ ПРАВИТЕЛСТВОТО

  В приближеното до „Лев корпорация” кафене К2 готвят народни бунтове още от миналия февруари

  Пламен Николов беше парламентарен секретар в кабинета на Жан Виденов, но напусна поста си със скандал. След това работи няколко години в „Мултигруп”, където ръководи „Стратегическо и корпоративно планиране“ и стопански звена на компанията. Преди 10 ноември десет години е работил в Института за съвременни социални теории към Секретариата на ЦК на БКП, бил е и преводач към Единния държавен протокол, тоест запознат е с много строго секретни дела. В момента се занимава с частен консултантски бизнес. Неотдавна той предизвика скандал с твърденията си, че Илия Божинов е убит и че преди това бил притискан от Алексей Петров заради фирма за таксита.
  
  – Г-н Николов, взривът пред столичен вестник сблъска две версии за случилото се – че е дело на самите потърпевши и кръга около тях, свързан с Алексей Петров, и че това е опит на властта да се сплаши антиправителствена медия. Какво е вашето мнение?
  
  – Първо, покрай този взрив стана ясно, че в тази сграда има едно трогателно съжителство в. „Галерия”, в. Ретро” и издателство „Милениум”. За пореден път изплуват близки, топли и сърдечни връзки с Гоце, особено през в. „Ретро”, в чието дъно стои Недялко Йорданов. Публична тайна е, че той е близък на Гоце.
  Особено впечатление ми направи поведението на Кристина Патрашкова и Явор Дачков. Това беше поведение на хора, които са подготвени и най-малкото не са изненадани, репетирали са репликите, които да кажат по повод на взрива. Включително г-жа Патрашкова беше премислила обяснение на въпрос, който не й беше зададен – защо в 5.40 сутринта телефонът й е бил включен до главата. Гузен негонен бяга. Тя обясни, че имала предчувствие. По принцип си държала изключен телефона и не го слагала на нощното шкафче, за да не я тревожат. Но имала предчувствие предишната вечер, оставила си телефона включен и не щеш ли гръмнали редакцията на вестника. Очевидно тя сама си е задавала въпроси и е репетирала отговорите може би пред огледалото. Всичко това ме навежда на мисълта, че те всъщност не бяха изненадани и то до такава степен, че вероятно дори имат идея кой им е взривил редакцията.

  – В такъв случай каква е вашата версия за случилото се?

  – Аз нямам версия, имам мнение. Ето какви са моите следчувствия – когато някой се явява толкова подготвен, след като „ненадейно” са го взривили, аз веднага си задавам въпроса кой има интерес това да се случи. Моите предположения са свързани с аналогията с една друга ситуация по време на пресконференцията, която дадох на 27 октомври миналата година. Тогава тя беше отразена във вечерните новинарски емисии единствено в ТВ7 поради следната причина. Същия ден също така внезапно, ненадейно и изненадващо един гражданин беше нахлул с БМВ в президентството. Това беше топ новината, което изяде по 15 минути от новинарските емисии. А останалите 5 минути бяха изядени от това, че чакаха един господин, близък на Алексей Петров, да се появи на летището и да направи сензационни разкрития. Но той вместо да се появи в 13.00 часа, дойде в 16.30, каза на журналистите „добър ден” и обясни, че ще прави разкритията след една седмица за конкретен вестник.

  Т.е. тази схема на изместване на дневния ред с абсурдни новини се повтори и сега и това вече не е изненадващо, а конкретен почерк. Тогава президентството беше нападнато от гражданин, за да се измести новината, в която аз съобщавах, че главата на октопода в България е Гоце. Сега се чакаше пристигането на четирима еврокомисари, датата 10 февруари съвпадна с годишнината от арестуването на Алексей Петров и какъв по-хубав повод тази бележита годишнина да се отбележи по подобен начин и да се неглижират усилията на всички – както на еврокомисарите, които ни посещават, за да ни бъдат от полза, да подпомогнат нашата администрация и да се запознаят с работата й, така и на самото българско правителство, което си е направило труда и е успяло да убеди тези фактори да посетят България, за да свършат някаква полезна работа. Защото това не са хора, които се разхождат от чисто любопитство към пътешествията.

  Този повтарящ се почерк ме кара да мисля, че за пореден път дълбоко-дълбоко в дъното прозира усмихнатата самодоволна физиономия на Гоце, която се появи същия ден вечерта в новинарските емисии. Награждавайки двама летци за проявен героизъм, той с неприкрито самодоволство, с голяма топлота и любов коментира случилото се и спомена за МВР и министър Цветанов и това как те си вършат работата.

  – Повечето политици споменаха триумвирата Първанов – Цветко Цветков – Алексей Петров като генератори на това събитие, които искат дестабилизация на страната. Ако е така, каква е крайната им цел?
  
  – Аз смятам, че генераторите са Гоце и Алексей Петров, а Цветко Цветков го слагат може би само за да има трети. Но по принцип не възразявам на подобно разбиране на нещата. Не виждам за какво им е нужен Цветков, тъй като досега те са могли да си вършат работата и да поддържат този тип отношения без него.

  – Нали се води стратег?

  – Аз не го познавам като стратег. Имам лични впечатления от него и го познавам като човек, който винаги постфактум обяснява нещо. Не съм останал с впечатлението, че е мозъкът на някакви събития. Може би е удобно да му се приписва, че той е човекът, който ражда пъклените замисли, измисля ги, реализира ги и се грижи за осъществяването им. Но аз не съм останал с такова впечатление. И дори точно обратното – останал съм с впечатлението, че такъв човек е Гоце. Вижте кой беше най-доволен в края на деня. Патрашкова и Дачков играеха разтревожени, а единственият, който беше доволен от това, че България за пореден път е омаскарена, беше Гоце. 20 години същата тази клика принуждава България да плаща висока цена, за да може да си изиграе своите игрички и постига целите си.

  – Да не би да нападате така Георги Първанов именно защото през 1997 г. той лиши от втори мандат правителството на Жан Виденов, към което принадлежахте и вие?

  – Преди няколко месеца, когато разговарях с „ШОУ”, споменах сценариите за провала на правителството на Бойко Борисов. Те се припокриват със сценариите, които бяха приложени тогава, за да се създаде представата, че е неизбежно не просто да се смени правителството, а БСП да се оттегли от властта и да се постигне промяна в статуквото, тъй като у нас винаги се говори за това. По принцип обаче статуквото се запазва, но акцентите, полутоновете и нюансите се променят.

  Тогава тази промяна беше постигната с на пръв поглед неконтролируемо, а всъщност с много добре контролирано нарастване на цената на хляба, манипулиране на цената на пшеницата и на брашното, опашки за хляб през лятото на 1996 г., финансова криза, предизвикана абсолютно съзнателно с помощта на няколко кешови играчи на пазара в лицето на няколко финансово-брокерски къщи, които отдавна не съществуват. Задкулисието беше същото като днес. С 10-тина милиона кеш те бяха в състояние да обърнат кешовия пазар, а това обръщаше и другия, тъй като всички търговски банки бяха рефинансирани от БНБ, бяха обслужвали дълго време индустрията, която не си погасяваше задълженията по кредитите и т.н.

  Не е нужно ред по ред да изясняваме сценариите, но схемата е същата. В момента цената на хляба расте и пак има някакви обвинения за това, че Гоце и червени олигарси я манипулират. И тогава беше същото. През 1995 г. аз почти ежедневно се срещах с г-жа Данка Минкова, която по това време беше председател на Националната агенция по зърното и почти ежедневно се опитваше да алармира и парламента, и правителството, че зърненият баланс се нарушава. В момента не зная дали той е нарушен или не, но виждаме, че се правят огромни усилия това да се случи.

  Кой прави това? Същите хора, които знаят какъв би бил финалният резултат тогава, които знаят, че е най-жестоко да удариш гражданите с цената на хляба и с неговата липса. Ето за това задкулисие говоря, на което мира не му дава мисълта, че това правителство очевидно не му се подчинява. Всъщност статуквото за пръв път де факто е разбито. И хората от червеното задкулисие се опитват да го възстановят, но то не е точно червено, а именно гоцевско. Гоце беше продукт на това задкулисие, а сега 10 години по-късно, е негово олицетворение.

  – Какво спечели въпросното задкулисие тогава и какво се стреми да спечели сега?

  – Тогава ставаше дума за една задкулисна сделка. Не случайно ги наричат „четвъртофевруарци” всички вкупом, заедно с Петър Стоянов и другите участници. Защото се има предвид не някакво вътрешнопартийно предателство, което Гоце и Николай Добрев са извършили към партията си, и манипулацията по отношение на демократичния процес в България въобще. Тогавашната манипулация се състоеше в това, че по никакъв начин не се направи равносметка, за да се види защо правителството на Жан Виденов се провали.
  Напротив, всичко това беше прикрито и, както обича да се изразява Сергей Дмитриевич с неговия руски израз, беше заметено под килима, а горещият картоф беше прехвърлен в ръцете на правителството на СДС.

  Стана ясно, че този горещ картоф всъщност не е чак толкова горещ и че до голяма степен е постигнат вследствие на манипулацията на кешовия валутен пазар и че тази ситуация може лесно да бъде овладяна и тя беше овладяна, разбира се, с усилия. И бе предшественик на правилното решение българският лев да бъде обвързан с немската марка, което ни предначерта пътя към еврото, и с въвеждането на валутен съвет, който да изисква спазването на определена бюджетна дисциплина.

  Виждате, че сега се атакува Симеон Дянков, опитват се всячески да го принудят да наруши тази бюджетна дисциплина. Но след като Дянков не го прави и правителството не е податливо, тъй като очевидно е научило този урок от предшествениците си и знае, че не трябва да допуска подобно нещо, сега опитват другите сценарии. И в частност сценариите с ескалацията на уличната престъпност.

  – Какви са доказателствата ви, че уличната престъпност нараства именно под натиска на тези задкулисни сили?
  
  – Тъй като Агенция „БЛИЦ” беше много коректна в отразяването на посегателствата срещу завода, на който съм изпълнителен директор, ще ви дам пример с него. В течение на 20-тина дни имаше общо 8 посегателства върху него, докато за предишните 10 г. – само две. Кой стои на върха на тази хранителна верига на мафията, която се занимава с крадено желязо и къде отива то? Отива в Перник при един човек – Людмил Стойков, известен спонсор на Гоце, който беше следствен заедно с Марио Николов. А който е на върха на тази хранителна верига, е в състояние да даде команда по места да се започват нападенията не само за да се смачка Николов, а за да се създават проблеми на полицията. Защото когато полицията тази седмица има 40 преписки за подобни взломни кражби, едва ли ще й останат ресурси и време да се занимава с нещо друго. Това е принципът – по всякакъв начин да се затруднява работата на оперативното управление, на правителството.

  Друг такъв пример е капацитетът на администрацията за усвояването на еврофондовете. Спрямо предишното правителство, сегашното може да се похвали с това, че в пъти е увеличило усвояването на еврофондовете. Но това е крайно недостатъчно. Естествено, то не може да подмени цялата администрация. Но съм близо до мисълта, че една много голяма част от тази администрация не си върши съзнателно работата именно с идеята да саботира това правителство и да се върне онова, което беше удобно, за да се краде.

  – Всички политици до един, независимо от ориентацията си, повтарят, че тези неблагополучия са дело на някакви потайни кръгове. Защо най-сетне не ги посочите поименно? Само с президента ли се изчерпват те?

  – Има публична информация за това. Имаше прекрасни снимки в един столичен седмичник от преди година за приятелски баскетболен мач, на които до Гоце стоеше един господин, който е тясно обвързан с баскетбола в България. Между другото на тази снимка го има и Бойко Борисов. Но той както винаги е със своя любим номер 13 и е избутан в края на групата. Очевидно това не е неговата среда и са го поканили само и само да го приобщят и да го заснемат на тази снимка. Затова той стои с леко отсъстващ вид и очевидно не му е приятно, че е попаднал в тази компания. Това се е случило доста преди той да спечели парламентарните избори.

  Ето ви пример за това как се правят кръгове. Тъй като Борисов е човек, който очевидно е набирал популярност и сила, те са търсили начин да го приобщят или, ако не успеят да го направят, да го впримчат, да го принудят, да му разиграят всякакви сценки и сценарии, да съберат кино и фотодокументи, с които после да доказват нещо.

  Оказва се, че тези усилия до голяма степен са останали безплодни. Естествено, че като всеки друг и Бойко Борисов в крайна сметка трябва да мисли за резултатите от управлението и е неизбежно да прави компромиси. В тази 20-годишна гоцевщина няма министър-председател, който да не е бил в тази ситуация. Въпросът е дали ги прави с желание или с омерзение. Моето впечатление, че Бойко Борисов ги прави с омерзение и всички, които го принуждават да прави компромиси, знаят, че той няма да им прости и че при първа възможност ще ги накаже.

  – Какви компромиси имате предвид?

  – Прословутата история с г-н Михаил Михов е един компромис. Гоце е звънял на Борисов, пилил му е на главата, заблуждавайки го, че по отношение на него са предприети някакви неправомерни действия или пък тези действия наистина нарочно и преднамерено са били предприети спрямо него и пивоварната му в Мездра. В крайна сметка се стига до ситуация, в която Бойко Борисов се обажда по телефона, за да се информира.

  И сега това ни се представя като едно доказателство за неговата намеса в дейността на агенция „Митници” и как е оказвал влияние на нейния председател. След което стана повече от ясно, че всъщност антуражът на Гоце е намесен отначало до край в тази работа и че разпорежданията на митниците са били свалени от съда след намесата на Сашо Пенов – председателят на правния съвет на Гоце, при когото той явно е трудоустроен, защото като частпром прави своя бизнес.

  Четох някъде, че получил хонорар от 12 000 лв., за да води това дело и го е спечелил, а Агенция „Митници” не се е осмелила да обжалва, въпреки че е имала възможност. Т.е. сработил е натискът, оказан от Гоце и гоцевия антураж. А кой беше преди това шеф на този правен съвет – сегашният главен прокурор Борис Велчев. И в крайна сметка във всичко това има скрита семиотика.

  – След като Георги Първанов е лошият в тази игра и олицетворението на задкулисни зловредни кукловоди, защо когато Бойко Борисов основаваше ГЕРБ заяви пред претъпканата Зала №1 на НДК, че за президента ще говори само той, а на останалите забранява да изказват мнение?

  – Може би това е било въпрос на емоционална преценка в момента. В крайна сметка той дълго време се стремеше да поддържа това междуинституционално общуване, което е в полза на държавността. И то беше съзнателно торпелирано от Гоце, защото на него му трябва скандал след скандал, които да се случват ден след ден, тъй като това е неговата жизнена среда, в която той живее и може да оцелее и в която може да се опита да се възпроизведе заедно с неговия антураж, след като БСП доброволно се срути като резултат и електорална подкрепа между 16 и 12%.

  Гоце води и втора битка за обсебване на БСП. Но тъй като не може да го направи, защото Сергей Дмитриевич не желае да дели мегдан с него, той тръгва да погазва конституцията по абсолютно безочлив начин. Като се почне оттам, че 5 години се ушумоляваше за досието си и агентурния си псевдоним, а в началото на втория си мандат обяви, че много се гордее с това, че е бил доносник и се свърши с това, че в момента погазва конституцията по абсолютно очеваден начин, занимавайки се с дейност, която му е напълно забранена от нея като създава, асистира и акушира политическа формация най-вероятно с бюджетни пари.

  Дори и да са си платили сбирката в НДК, всички останали съпътстващи мероприятия преди и след нея, се свикваха официално от президентството, например, когато изтипосаха Мария Капон едва ли не за съучредител. Тази среща беше организирана с пари на президентството, а не с пари на проекта „От Съ до Шъ”, както го наричам, защото не бива да се злоупотребява със свети неща каквито са „АБВ”.

  – А кой стои зад президента?

  – Вече говорихме за кръга „Монтерей”. Но той е трансмисия. Това е последната видима част на кукловодите, на тези, които предстои да одобрят Гоце за кукловод, ако той не се класира за каквото и да било друго след двата мандата, в които играеше ролята на президент на България. А невидимите кукловоди в Кремъл няма кой да ги посочи. В момента битката е за руските енергийни домогвания в България – Бургас-Александруполис, АЕЦ „Белене”, „Южен поток”. Ако тези три руски проекта се осъществят у нас, това означава, че следващите две поколения българи не просто ще ги изплащат, а ще хрантутят кремълската агентура в България, накачена върху тези фирми тук. Те се активираха толкова силно след 2007 г., защото преди това трябваше да пазят поведение, тъй като кремълските господари им бяха казали да се държат тихо и кротко, за да влезем в ЕС и след това да си покажат магариите. Но това е и начин да бъде шантажиран и изнудван самия ЕС.

  Още повече, че названието „Алтернатива за българско възраждане” звучи много страшно, тъй като Гоце е възродител със стаж, който беше в т.нар. Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). Тогава, в началото на неговата политическа кариера кукловодите му го бяха пласирали там. Но е крайно време в България да се сложи край на възродителния процес, който върви вече от цели 25 години. Той избуя отново след като ни приеха в ЕС, защото това е начин да се шантажира съюза от по-високи кукловоди, които не са тук, а в Брюксел и Страсбург. Те казват: ей, внимавайте, защото там, в България, така ще ви подпалят чергата, че свят ще ви се завие. Не ви ли прави впечатление, че турскофобското говорене се засили именно след 2007 г.

  Същите тези кукловоди успяха да принудят дори Тодор Живков да бъде въвлечен във възродителния процес. Абсолютна спекулация и лъжа е, че той е бил негов инициатор. Същите кукловоди, които тогава го изнудваха и вкараха българската държава в коловоза на този процес, сега използват тази стара карта, за да управляват съдбата на България. Тогава от страната ни се изселиха между 300 и 600 000 души. В Бурса все още живеят тези хора и за тях България е родина, както е за нас. Ние повече от 600 г. живеем заедно на нашата земя и ако не намерим начин да се харесваме и да се обичаме помежду си, ще бъдем лесна жертва.

  Не е нужно да посочваме поредната изкупителна жертва на този процес, както стана с Тодор Живков, защото от това разбирането за него няма да спечели. Напротив, разбирането за възродителния процес трябва да бъде като за една конспирация, в която винаги ще се намери някой, който да бъде изтипосан в очите на публиката като пешкира, в който да си бършат ръцете, ако се наложи, но всъщност това е тайно задкулисие, организирано от задкулисието в България през 80-те години, забележете, след смъртта, някои биха казали след убийството на Людмила Живкова. Такъв процес не можеше да се случи никога, докато тя беше жива, защото мотото, с което тя живееше, беше „Единство, творчество, красота” и тук идваха деца от цял свят от различни култури, етноси, вероизповедяния и се търсеше тази формула.

  А възродителният процес беше насочен точно срещу това истинско възраждане на България, което тя се бореше да постигне. И той беше насочен в еднаква степен както срещу нея, така и срещу Тодор Живков и срещу цялото семейство Живкови и стремежът им България да бъде свободна и еманципирана страна. И аз се подписвам с две ръце, че Тодор Живков беше въвлечен принудително във възродителния процес от една клика възродители – Георги Джагаров, Илчо Димитров, Георги Атанасов и други, които ще се въздържа да кажа.

  – Споменавате само починали хора. Кажете и други, които могат да свидетелстват за това?

  – Не ги казвам, защото синът на единия от тях ми е приятел. Баща му също е мъртъв и не искам да го огорчавам като го споменавам. БКП имаше коренно различна политика от този кръг до преди 1982 г. Но изведнъж разработката на материалите на отдел „Идеологическа политика” на ЦК на БКП, след това „Пропаганда и агитация”, изчезнаха – бяха прибрани в чекмеджетата и се появи тази група хора. Да не забравяме, че синът на Илчо Димитров в момента е ректор на СУ „Св. Климент Охридски”. Да не забравяме, че синът на Марко Семов в момента е зам.-председател на партията СРС (РЗС) и пръв изприпка да покаже колко е изненадан, че е взривен в. „Галерия”.

  – Скандалите със СРС се развихриха, след като Цветан Цветанов прочете в парламента стенограмите от записани разговори между лекарите в Горна Оряховица. Как ще обясните това надцакване с тайна информация?

  – Това е удобното обяснение на случая. Ако бях на местото на Цветан Цветанов, не зная дали щях да бъда подведен да прочета тези стенограми. Защото в една ситуация, в която ти ежедневно си поставен в кюшето и всичките ти усилия биват омаловажавани и неглижирани, е нормално в един момент да изгубиш преценка и дори да те подлъжат, да успеят да те подтикнат към това да направиш нещо, което не е много подходящо. И фактът, че тази тема така се експлоатира впоследствие е доказателство, че той е бил умишлено подтикнат, че това е нещо предварително изчислено. Всеки човек има някакъв ограничен биологичен ресурс да реагира, износва се. И когато непрекъснато го мачкаш и притискаш, той допуска някаква грешка, след което го поставяш или в положението да казва, че е бил подведен и принуден, или започваш да го доунищожаваш. Аз така прочитам тази ситуация. Защото мои приятели от Горна Оряховица ми казаха, че родителите на това момиче не са искали бебето и са платили пари то да бъде унищожено. Но все пак остава загадката защо тези хора са били подслушвани. Така, че все още има много неясноти.

  – Можете ли да кажете на кого са присъщи тези битки с подслушани разговори и дискредитиране на хора чрез тях?

  – На кремълските рицари на плаща и кинжала. Ние не можем да избягаме от тези хора. Когато първата ми съпруга тръгна да бяга от България през 1990 г., ме попита: Николов, кажи ми къде най на запад да избягам от мъжа си болшевик, от майка си и баща си болшевики, от болшевиките в БСП, от болшевиките в СДС и от болшевиките въобще. Отвърнах й: вземи глобуса и виж, че от Калифорния по-нататък няма. И тя си е там до ден днешен.

  – След компроматите със СРС и взрива пред медия какво развитие ще претърпят сценариите, за които говорите и кой в крайна сметка ще спечели?

  – Със сигурност зад кадър в момента има едно страхотно изнудване на Бойко Борисов от същите тези кръгове, които организират и всичко останало, или най-общо казано от гоцевщината. Използвам този термин, защото, макар да звучи грозно, всъщност той е много по-академичен от думата свинщина и обхваща много повече аспекти на действителността.

  И в момента брокерите на гоцевщината изнудват Бойко Борисов. А цената е: направи поредица от компромиси и най-вероятно на първо място по руските енергийни интереси в България, преклони главица и всичко това ще спре, ще изкараш мандата, ще отпушим фондовете, навсякъде, където трябва, ще станем корпоративни и т.н. Но Бойко Борисов е от стара коза яре и знае, че тези хора винаги лъжат и когато лъжат, пак лъжат. Затова не вярвам той да им се довери. Лошото е, че цената, която предстои да платим, ще бъде тежка. Защото в стремежа си да го омаскарят докрай, те няма да се спрат пред нищо.

  Всички виждат, че времето върви, две години вече почти минаха, а нещата не помръдват. И ето го резултатът – не случайно двама от очакваните европейски комисари дипломатично си изпуснаха самолета и пристигнаха да другия ден. Знаете как е организиран живота на един човек с този ранг и той няма как да се е успал, за да си изпусне самолета. Очевидно това е станало заради взривовете и са искали да разберат какво се случва в България, защото те също са подложени на манипулация и на тях им се подава информация по някакви задкулисни канали.

  В този ред на действия може да се стигне до цена на хляба 4 лева, на олиото – 8 лева… И сетне – нали помните как се удряха черпаците по празните тенджери. Нали вече имаше скромна агитка пред сградата, в която е трогателното триединство между „Галерия”, „Ретро” и „Милениум”. Как пък се събраха така случайно на едно место, да се чуди човек.

  – Това ваши предположения ли са или имате конкретна инфожрмация?

  – Само ще посоча, че миналата година през февруари често посещавах едно заведение, известно в кръга на приближените на „Лев корпорация” – „К2”. Тези явки са три – „К1”, „К2” и „К3”. Всички са близо до радио К2 и респективно до министерството на икономиката. Там се събират все хора, които се занимаваха с кадровото наблюдение на това министерство, на стремежа си да източват пари по европроекти и т.н. Та там, в това кафененце „К2”, скоро след ареста на Алексей Петров напълно сериозно и на глас се обсъждаше въпросът как ще има гражданско неподчинение, как сега таксиджиите ще излязат на улицата. Ето ви следващият сценарий.

  Таксиджиите още не са излезли на улицата, защото явно се преценява, че е рано. Но да се подпиша ли с двете се ръце, че и това ще стане, след като четирите от най-големите фирми на таксита са в ръцете на гоцевщината? Защото Алексей Петров е просто една от изкупителните жертви. Той е активен деец, активно въвлечен, обслужва интересите на гоцевщината, но в крайна сметка е една от изкупителните жертви. И да не се заблуждава, че гоцевците ще го пощадят. Не ми се вярва да е толкова простодушен, сигурно разбира, че ще бъде първата жертва и ще бъде представен като жертва на Бойко Борисов, на какъвто всъщност се прави и сега.

  – Жертва в преносен или в буквален смисъл?

  – Дори и съвсем буквално. Не вярвам те да се спрат пред нищо. Каква по-голяма криза може да се предизвика в момента от смъртта на Алексей Петров. Нали разбирате какво би означавало това? Не смятам, че гоцевщината има спирачка. Нейната единствена спирачка се казва Бойко Борисов и той я спира чрез противопоставянето си.

  – Понеже непрекъснато обвинявате за всичко Георги Първанов, нека ви попитам личен конфликт ли имате с него или не можете да му простите, че лиши БСП от власт като върна мандата?

  – Не, изобщо не става дума за лично отношение. Ако бях на негово място – аз съзнателно не съм на негово място, макар че многократно съм получавал различни предложения – нямаше да допусна да се стигне до втори мандат. Какво пречеше, когато се говореше, че ще се съставя правителство, да обясни 20 дни предварително, че няма да го направи и това да стане още на самия партиен форум с аргументи. А той заблуждаваше всички и в един момент отиде заедно с Николай Добрев, та двамата да се изкарат герои в четвъртофевруарската конспирация и да върнат мандата. Явно тук се е търсила определен тип публичност за друг тип консумация. Така че аз нямам отношение в този аспект. Познавам го от 30 години. Познавам Бойко Борисов от 1976 г. – шест години повече. И мога да кажа, че за тези 36 години единият винаги е бил Бойко Борисов, а другият – винаги Гоце. А какво да е личното ми отношение към едно Гоце, което се гордее, че е Гоце.

  – Откъде познавате Борисов и Първанов?

  – С Борисов се запознахме през 1976 или 1978 г. Аз бях на бригада в едно старозагорско село – Бъдеще. Тъй като ходехме да се къпем в Стара Загора, а по това време аз тренирах карате, незнайно как научих, че там има първенство по карате. То се провеждаше в салона на едно училище, аз отидох там, гледах състезанието, познавах една част от хората, тъй като ходех на тренировки на стадион „Раковски” и мисля, че там се запознах с него.

  Имахме контакти и докато той работеше върху доктората си. По това време и аз работех върху моя докторат и коментирахме. Той се интересуваше от литература, а нашата библиотека в Института за съвременни социални теории беше много богата. Моят научен ръководител от института беше преподавател в академията на МВР и той бе научил за библиотеката от него. Искаше съдействие да намери литература в областта на пределните психо-физически натоварвания и реферати. Помня, че той се притесняваше за езиковата си подготовка, тъй като част от нещата му бяха недостъпни. По това време и аз нямах кой знае каква езикова подготовка, но ползвах полски и му реферирах неща, които са преведени на полски. Още тогава той ми сподели за съдбата на прадядо си, а в ония години това беше признак на доверие.

  Това са същите онези години, в които Гоце вече си беше Гоце. Нашият институт и институтът, в който работеше Гоце, беше на една и същи територия и се срещахме всеки вторник и петък. С Борисов сме се срещали и сред 1990 г. по повод на пътувания на Тодор Живков извън София, които разрешаваше главният прокурор, тъй като той беше под домашен арест. Но от 2001 до 2011 г. сме се виждали между три и пет пъти. Като единият е на 90-годишнината на Тодор Живков в Правец. Има една снимка от този момент, на която Борисов е заедно с Първанов, който също се бе присламчил.

  Но по принцип отношението на БСП към Живков е безкрайно непочтено. И не мисля, че Бойко Борисов го е реабилитирал, както се твърди, защото той първо няма нужда от реабилитация. Кои са тези интелектуални и морални пигмеи, пред които Тодор Живков трябва да бъде реабилитиран? Той е голям български държавник, каквито има неколцина – Стефан Стамболов, Фердинанд, Батемберг в някаква степен и Борис Трети. Така че Бойко Борисов просто е справедлив човек.

  – Какво, как и кога може да спре тази офанзива?

  – Има два начина. Първият е, ако министър-председателят прецени, че има сили да действа по-решително, без това да е в ущърб на обществото и на държавата. Например, отново да започне процедура на импийчмънт срещу персонажа в българската политика, известен като Георги Първанов с агентурен псевдоним Гоце. Тази политическа шизофрения също трябва да приключи, както трябва да приключат политическите убийства и възродителният процес. Докато това не стане, ние сме свързани с пъпната връв на миналото и черпим оттам жизнените си сили, които са все по-отровни. Другият вариант е, ако Бойко Борисов прецени, че не може да си позволи лукса да ескалира конфликта, както съзнателно го тласкат, и тогава остава да се надяваме, че има достатъчно сили пасивно да парира, да поема и да тушира всичко, което е подготвено от този арсенал, да съумява да обяснява истината на хората, които са все по-обезсърчени, и да постигне добри резултати.

  А в момента ситуацията е такава, защото преди изборите изнесоха 10 милиарда лева червените пари, за да няма оборот, за да няма работни места, за да няма постъпления в хазната. Защото, ако тези 10 милиарда се завъртят два пъти в годината, това са минимум 4 милиарда ДДС в хазната. В такъв случай нека да влязат ливански пари, каквито и да било пари, разбира се, не бандитски, но да дойдат. Просто е крайно необходимо съживяване на икономиката.

  Симеон Дянков няма друг избор, освен да пази бюджетната дисциплина и затова е длъжен да бъде рестриктивен. Тотю Младенов също е длъжен да бъде рестриктивен. Затова е просто неизбежно средният и малкият бизнес да са под удар. За да бъде преодоляна тази неизбежност и хората, които сами се хранят и изхранват още 10-15 души, да живнат е нужно спешно съживяване на икономиката било като външни пари за нея, било като достъпен кредитен ресурс, които рефинансира и позволява да се покриват старите задължения, каквито вече имат всички.

  Само ще ви припомня русенската програма на Тодор Живков от преди 30 години „Стоки и услуги за 1 милиард за населението”. Тогава проблемът беше същият – великият Съветски съюз изсмукваше като пиявица всичко в България и въпросът беше как да се създадат пари извън бюджета, които да се въртят в икономиката. С тази програма 1-2 милиарда можеха да се опазят от братската любов. Сега обаче става дума за 10 милиарда, които като част от сценария за унищожаването на това правителство, бяха изнесени от България преди и по време на последните парламентарните избори от олигарсите около Гоце.

  – Какво става с разследването на смъртта на вашия приятел Илия Божинов? Иван Генов твърди пред „ШОУ”, че той отдавна е страдал от заболяването, което го погуби.

  – Имам информация, че предстои прекратяване на досъдебното производство. Опасенията ми, че ще се направи всичко възможно този случай да не се признае дори за лекарска грешка или небрежност се потвърждават. Но аз не престава да си задавам въпроса кой имаше интерес от смъртта на Илия? Гоце имаше интерес, Алексей Петров имаше интерес – това са хората, които Илия обвиняваше, че са го заплашвали, че са го изнудвали. След смъртта му самият Иван Генов едва прикриваше радостта си на поклонението. Освен това от трима съпредседатели на Българската левица сега има само един – Иван Генов. Той беше в няколко поредни Народни събрания и във всяко от тях беше председател на клуба на българо-съветската дружба там. Няма да продължавам.

  Интервю на Ива Николова
  Източник: Блитц

• Час по България: Къде е бил гробът на В.Левски?

  В това издание на „Час по България“ на ТВ „Скат“ с водещ доц. Пламен Павлов, в части 3 и 4, можете да научите къде най-вероятно е бил гробът на Васил Левски и каква е съдбата на неговите свети кости… За съжаление, и до днес местата на бесилката и гроба на Апостола не са обозначени по никакъв начин…

  .

• София информира ЕС за провокации на Сърбия по повод отбелязване годишнината от гибелта на Левски

  България ще информира европейските институции за груповото спиране на български граждани, желаещи да преминат границата със Сърбия, съобщи външният министър Николай Младенов.

  Според него такива инциденти не са допустими, още повече, че не е първият случай.

  Младенов посочи още, че е нужна сериозна дискусия с европейските ни партньори за тези практики на Балканите, които веднъж завинаги да бъдат прекратени.

  Инцидентът е в навечерието на деня, в който честваме паметта на най-големия български революционер, чието наследство надминава границите на България, и носи символизъм, граничещ с целия Балкански полуостров, каза още министърът.

  Той информира, че вчера след като във външно министерство е постъпила информация за отказ на полицейските власти в Босилеград да допуснат шествие и поклонение пред паметника на Васил Левски, в министерството е бил извикан сръбският посланик.

  Пред него българските власти са изразили позицията, че подобно решение на сръбската полиция да откаже поклонението, което се е превърнало в традиция, е неприемливо решение.

  Обяснението от сръбска страна било свързано със съмнение на босилеградската полиция за провокации, които да доведат до безредици. Затова полицията решила да не разрешава шествие, а само поклонение пред паметника, обясни Младенов.

  Той информирал посланика, че европейската практика между съседни държави е, когато подобни съмнения съществуват, да бъдат информирани официалните институции, за да могат да се вземат превантивни мерки и да не се формират решения на базата на спекулации.

  За съжаление тази сутрин, в началото на деня, станахме свидетели на една практика, която не е характерна за страни от ЕС или искат да бъдат члренове и това е груповото спиране на хора, които искат да минат през границата, каза Младенов.

  След серия от срещи на граничните власти от двете страни е било уточнено, че това е недопустимо и преминаването беше възстановено, обясни министърът. Той напомни, че този инцидент не е първият.

  По думите на Младенов това е изключително неприятно, защото става в навечерието на посещението на премиера на Сърбия, с която България иска да развива нормални добросъседски отношения и има много стратегически проекти, като магистралата София-Ниш, която ще се ползва от българите зад граница.

  ––––––

  Информацията от вчера 17 февруари 2011:

  Сръбската полиция забрани поклонението за Васил Левски в Босилеград

  Поклонението пред паметника на Левски в Босилеград се провежда редовно от 2005 година и досега не е имало забрани.

  Министерството на вътрешните работи на Р Сърбия, с Решение на Областната дирекция на полицията във Враня подписано от командира на полицейския отдел в Босилеград Новица Стоянов, забранява поклонението пред паметника на Левски в центъра на Босилеград, поискано за 18 февруари в 12 часа местно време, съобщиха за Frognews.bg от Босилеград.

  В решението си полицията се позовава на член 11. Алинея 1, от Закона за събирането на гражданите на Р Сърбия според който надлежните органи могат да забранят събрание ако с него се пречи на движението, застрашава се здравето, обществения морал и сигурността на хората и имуществото.

  Поклонението пред паметника на Левски в Босилеград се провежда редовно от 2005 година и досега не е имало подобни забрани от страна на сръбската полиция, съобщават българите от Босилеград. / Frognews.bg/

  –––––––

  София иска обяснение от Сърбия за отменено честване на В. Левски

  Зам.-министърът на външните работи Димитър Цанчев се е срещнал с посланика на Сърбия в София, за да поиска обяснение за отменено отбелязване в Босилеград на 138-мата годишнина от обесването на Васил Левски, съобщи МВнР.

  Сърбия забрани на българите в Босилеград да отбележат годишнината от гибелта на Апостола с мотивите, че това може да пречи на движението, да застраши здравето, обществения морал и сигурността на хора и имущество.

  Честването се организира всяка година от Културно-информационния център на българите в Босилеград. На паметника на Левски в града местните българи поднасят цветя в знак на почит към делото му.

  Зам.-министър Цанчев е поиска обяснение за решението на сръбските власти, което е в разрез с наложилата се традиция през последните години.

  Подчертавайки, че най-добрият начин за гарантиране на правата на българското национално малцинство в Сърбия, както и на всички сръбски граждани, е скорошната интеграция на страната им в ЕС, той отбеляза че подобни инциденти не допринасят за добросъседските отношения.

  България иска да развива отношенията със съседите си на базата на европейските ценности и подходи. Почитането на паметта на фигури от ранга на Васил Левски трябва да е повод, който обединява, а не разделя народите на Балканите, заяви Цанчев.

  На срещата българската страна е била информирана, че планираното поднасяне на венци и цветя пред паметника на Апостола в Босилеград на 18 февруари не е забранено.

  Сръбските власти са отказали разрешение единствено за провеждане на шествие, което щяло да блокира града за 4 часа.

  Междувременно външният министър Николай Младенов написа в профила си във Фейсбук: Забраната на честването на Левски в Сърбия е срам за народ, който заедно с България се е борил за свободата си. Няма да остане без последствия.

  Подобни административни “хватки” и “забрани” са неща, които трябва да оставим в миналото. Както и истеричните реакции, призовава министърът.

  Ако искаме Балканите да не са пример за хаос, престъпност, административен произвол и конфликти – трябва да е ясно върху какви ценности си градим обществата. Всички страни в региона без изключения, завършва той. /Кафене.нет/

• Свобода или сигурност – какво предпочитате?

  В Германия от 1990-те години насам привързаността към индивидуалната свобода непрестанно отслабва – в полза на социалната сигурност и равенството. „Индивидуализъм“ е мръсна дума за германците. Защо ли?

  Автор: Е.Лилов

  Забележително е как реагира германското население на страстната воля за свобода на хората в Тунис и Египет. Докато до мига, в който бе свален Мубарак, политическата класа демонстрира сдържаност, то все пак 43 процента от германците бяха завладяни от смелостта на арабите, борещи се за западни свободи и сносен живот. С 52 процента обаче надделя загрижеността за развитията в Близкия Изток.

  Липсващият възторг изглежда е израз на собствената ни умора от свободата, пише Улрике Акерман в „Ди Велт“. Та нали сме постигнали вече всичко: демокрация и правова държава, благосъстояние и социална сигурност. Явно цената за всичко това е самоуспокоението и отпускането.

  Държавата и грижовният й патернализъм

  От 1990-те години насам привързаността в Германия към свободата, особено към индивидуалната свобода, непрестанно отслабва – в полза на социалната сигурност и равенство. Освен това германците от край време предпочитат да свързват свободата с общността и националното единство, за разлика от англосаксонския либерализъм, поставящ акцента върху личната свобода. Изобщо индивидуализъм си остава мръсна дума за германците. Затова пък държавата с грижовния й патернализъм се ползва с голямо уважение – сред гражданите, политиците и дори сред определени икономически кръгове, както показа последната криза.

  Въпреки процеса на индивидуализация, който дължим на модерната западна епоха след Просвещението, и образуването на гражданско общество, представата за държавата като едновременно добър и строг баща си остава все така дълбоко вкоренена. Държавата трябва да се грижи за благосъстоянието и здравето на своите чеда и да се стреми към справедливо и равно разпределение на благата сред тях. Междувременно държавата си позволява все повече посегателства срещу личния живот на гражданите. На забраните и предписанията обаче е присъща склонността към уравнителство. Патернализъм и егалитаризъм са близнаци, които орязват свободата на действие и възможностите за разгръщане на индивида.

  Индивидът прави историята, равенството е равно на застой

  А всъщност ние би трябвало да сме разбрали от нашата драматична, но в крайна сметка успешна история, че индивидът, самоопределящият се гражданин е основната сила на обществения прогрес: индивидите правят историята, докато униформираност и равенство означават застой. Предпоставка за оформянето на индивидуалността е свободата на всеки да може да избира между различни възможности. Именно по този начин възниква плурализмът на различните начини на живот, които стоят на разположение. На свой ред равенството, постигнато чрез регламентиране на пространствата за изява и патерналистична грижовност, дори и в най-малък мащаб е свързано с разрастване на властта на държавата за сметка на индивидуалната свобода и самоопределение. Освен това одържавяването на отговорността десолидаризира обществото и довежда до залиняване на чувството за гражданска общност.

  Източник: Дойче Веле

• Трите предишни правителства похарчили нахалост 24 млрд. лв.

  Трите предишни правителства са похарчили неефективно 24 млрд. лв., а провалите им са повече от успехите. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) – „Успехите и провалите на българските правителства“.

  Правителствата, управлявали България в периода 1998-2009 г. (кабинетите „Костов“, „Сакскобургготски“ и „Станишев“), са изразходвали безрезултатно огромната сума, а успешно са похарчили 22 млрд. лв. Други 17 млрд. лв. са отишли за дейности със съмнителен ефект. Обявените суми са само 1/3 (63 млрд. лв.) от реално извършените държавни разходи през тези 12 г. (198 млрд. лв.). Анализът на ИПИ е втори поред (първият е огласен през 2008 г.) и сега е допълнен с още 153 доклада, които включват 586 одита на Сметната палата за работата на държавната администрация.

  От ИПИ определят като провали дейности на администрацията, които са надхвърлили първоначално предвидените разходи. Изхарчени са пари неправомерно или за ненужни неща, не са постигнати целите, за които са отпуснати средства, и са установени много нарушения, включително политически. Като провали се посочват работата на Фонда за лечение на деца, на програмите за развитие на науката в образователното министерство и т. н. (виж по-долу).

  Като чиста загуба на пари ИПИ оценява 11% от всички разгледани случаи и 22% от провалилите се проекти на стойност близо 1 млрд. лв. Сред полезните действия и харчове са посочени концесионирането на летищата Варна и Бургас, работата на БНБ и т. н.

  Целия доклад може да изтеглите в PDF формат от тук – линк.

• СВЕСТНИТЕ У НАС СЧИТАТ ЗА ЛУДИ…

  Преди около 10 дни публикувахме материала от блога на правозащитника проф. Янко Янков под заглавие Хр. Ботев: „СВЕСТНИТЕ У НАС СЧИТАТ ЗА ЛУДИ…“. Сега поместваме неговото продължение. Ето какво пише в него.

  ––––––––––

  Все пак не посмяха да стигнат до крайност – очевидно са се усетили, че преминаването на тази граница е опасно за самите тях.

  Наистина, прав е Алберт Айнщайн, когато казва:

  „Две неща са безкрайни: Вселената и простотията. Докато първото се приема с известна условност, то второто е абсолютна истина…“

  Дали ругателите на професора са прочели поне една страница от над 50-те солидни книги, написани от него, та поне малко да се позамислят: кои са лудите? Не са ли именно онези, които разполагат с всички властови средства да обявяват безнаказано за луд и да вкарват в лудницата всеки, който се осмелява да казва истината за миналото и настоящето на България?

  O tempora, o mores!

  
  

  Източник: http://iankov.blogspot.com

  
  

• Професионалисти, лобисти, непукисти. Кой гласува законите на България?

  Автор: Светла Василева

  Експерти, патриоти, идиоти, професионалисти, лобисти, авантюристи, мълчаливи, бъбриви, услужливи, демократи, технократи, психопати, васали, феодали, просто абдали … Кой и как да ги знае?!!

  От информацията, предоставена на официалната страница на Народното събрание за депутатите е видно, че в 41-ия парламент сме изпратили юристи, лекари, инженери, икономисти, преподаватели и пр. и пр., и … група от 15 парламентаристи с професия – “непоказана”.

  Политическата принадлежност на тези депутати е както следва: ГЕРБ – 10, АТАКА – 2, ДПС – 2, Независими – 1. Групата е с шансове успешно да се “впише” сред другите неформални – тази на “депутатите-риби” (мълчаливците) и на “фен клуб Верту”, макар да не е ясно по чия вина професията на членовете й е “спестена” на гражданите и защо.

  Ние обаче имаме право да знаем КОЙ приема, изменя, отменя и допълва законите на Р България; КОЙ приема държавния бюджет; КОЙ определя размера на държавните данъци; КОЙ дава съгласие за сключване на държавни заеми; КОЙ разрешава изпращането на български въоръжени сили извън страната; КОЙ ратифицира и денонсира международни договори; КОЙ избира омбудсман и т.н. (чл. 62 – чл. 91а от Конституцията на Р България), гласувайки “за”, “против” или “въздържал се” в пленарна зала .

  Това са членовете на групата с професия “непоказана”, както и информация за образованието им, публично достъпна в мрежата.

  ГЕРБ
  Александър Руменов Ненков – магистър по Европейски отношения (СУ)
  Георги Иванов Андонов – агроном
  Георги Георгиев Плачков – СПТУ по Фина механика – Пловдив
  Димитър Бойчев Петров – стопанско управление
  Живко Веселинов Тодоров – Европеистика (СУ)
  Иван Атанасов Алексиев – инженер-технолог (ВИХВП)
  Иван Йорданов Божилов – публична администрация (ВТУ Габрово), магистър факултет по хуманитарни науки (ШУ)
  Мирослав Николов Петков – Техникум по Механотехника, студент в Московски държавен университет, специалност “Мениджмънт”
  Стефан Господинов Господинов – историк (ВТУ)
  Христо Димитров Христов – стопанско управление

  АТАКА
  Десислав СлавовЧуколов – Европеистика (РУ)
  Петър Иванов Хлебаров – семестриално право (СУ)

  ДПС
  Гюнай Хасан Сефер – социални дейности
  Муса Джемал Палев – социални дейности и бизнес администрация

  Независими
  Касим Исмаил Дал – липсват публично достъпни данни за професията или образованието му. Основател на турското национално-освободително движение (1985) и на ДПС, затворник (1986 – 1989), член на парламентарни групи за приятелство с 54 държави.

  Трима депутати от ГЕРБ са посочили за своя професия – “предприемач”, макар такава да не съществува в националния класификатор.

  Илия Иванов Пашев – образование: гимназия “Ленин”, Асеновград, организационен секретар на ГЕРБ

  Николай Горанов Коцев – образование: ТПФ “Юлиус Фучик” – София, областен ръководител на ГЕРБ Враца

  Цветомир Цвятков Михов – липсват публично достъпни данни за професията или образованието му.

  Народното събрание е своеобразна “витрина” на държавата и е несериозно на официалната страница на институцията да се бъркат професии с длъжности като “доцент”, “професор”, “експерт”, “директор” или да се посочват професии, несъществуващи в националния класификатор – “бизнесмен”, “предприемач”, “политик”, “международник”, зад чиято фасада се прикриват други неща.

  От библейски времена се знае, че няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве (Лука 8:17). Особено днес, в ерата на интернет. Дори в “страната на чудесата”, неизвестно защо обозначавана все още на картите като България… /http://pozicii.net/

• <<
• 1
...
• 337
• 338
• 339
• 340
• 341
• 342
• 343
• 344
• 345
• 346
• 347
...
• 415
• >>