Всички авторски страници

Авторски

• Какво е това комунизъм?

  Автор: Тошо Пейков

  Искам да припомня една тъжна годишнина. Позабравената от нас тема едва ли ще разруши тихия конформизъм на нашите съотечественици. Но ако сме защитници на правосъдната система, нека да прочетем тези редове.

  Дете пита баща си: “Тате, какво е това комунизъм?” Без да го щади, баща му чете следния текст:
  “… Омърсени, пътували дни, докато пристигали през нощта в глухата линия на село Белене. Милиционери, с кърпички на носове, с погнуса от гадната им миризма, с неокастрени дълги пръти подкарвали стадото от жалки същества през понтонния мост към остров Персин… Групата от стотина души, заградена от милиционери на коне с автомати, с вулгарни ругатни, се движела бавно и мъчително по калния път. В употреба влизали прътите, камшиците. Падали и ставали с помощта на тояги старци на 70 години. По-младите им помагали, като ги влачели по лепкавата кал…
  Хроничният глад, нечовешкият труд, ятата от комари, дървениците и влагата изсмуквали последните сили на тези мъченици, обречени на бавна, но сигурна смърт. Инстинктът ги карал, ако видели някъде стръкче лапад или коприва, да се отбият от строя, но това почти винаги им коствало живота…”
  Редовете са от книгата “Пладнешки хайдуци” на Живко Стефанов. Преживени редове. Наричат лагера в Белене най-срамното българско творение. Сравняват го с лагера в Бухенвалд. От него, от леките постройки за умъртвяване на хора днес не е останало нищо. Престъпниците се надявали, че ще изчезне и споменът за страшните им престъпления и го унищожили.
  През 1990 г. поставихме черния кръст на това злокобно място. Всяка година, по Задушница, на остров Персин се събират оцелели и техни близки. Вече двадесет години безуспешно предлагат насилията от времето на комунизма да се изучават в учебниците. На остров Белене да се възстанови, по съществуващи скици и спомени, лагерът, създаден с решение на ЦК на БКП. Припомням на бъдещите историци: лагерът, а по-късно и затворът се разпростират на хиляди декари земя върху няколко дунавски острова.
  Остров Персин е най-големият, с няколко затворнически обекта. Началник на затвора е Гогов, началник по Държавна сигурност – Филипов. Трудят се двадесет надзиратели и тридесет милиционери. Обектът е най-голям. Ограден е с петметрова мрежа с няколко реда бодлива тел. Затворниците са натъпкани в 8 плетени от върбови пръти бараки, измазани с кал, покрити с папур. На 10 метра от тях е открит 50 метров ров, вонлив развъдник на насекоми, служещ за тоалетна. Такъв е остров Персин. През април 1949 г. лагеристите са били 350, а през 1955 г. – 5000. Добиват питейна вода само с една ръчна помпа за 5000 гърла.
  На островите са затваряни, гонени и убивани министри, учени, генерали, народни представители от Шестото велико народно събрание… По-зле и от животни са живели, работили и умирали обезправени българи. На външната страна на входа милиционери написали думите на Горки: “Да, човек звучи гордо!” А на вътрешната страна думите на Дзерджински: “Ако врагът не се предаде, той се унищожава.”
  На остров Щурчето са настанени жени-лагеристки, а по-късно и затворнички с различни присъди. Бити, пребивани, унижавани… Остров Магареца е служил за гробище, където са заравяли убитите лагеристи и затворници. През 1959 година се ползва за гробище и на ловешкия лагер “Слънчев бряг”. Плитките наводнени гробове са разравяни от свине. Остров Голяма Бързина, остров Малка Бързина… Също са охранявани от милиция.

  “Място с кърви напоено, де вилнееше смъртта,
  днеска то е изравнено, няма никаква следа

  от бараките върбови, карцера с вода и кал,
  тарги, сопите сурови, кантонерката портал…

  Ни следа от лагеристи, ни понтона на Персин,
  от убийците – садисти – ненаказан ни един.

  Политиците отгоре ги прикриват, няма съд,
  мъртвите ще заговорят, дорде живите мълчат.”
  
  Това са преживени стихове на поетесата Надежда Любенова.

  
  

• Всеки шести в България – мюсюлманин

  Автор: Соня Каникова

  Българските мюсюлмани ще се увеличат до 2030 г. с над 50%
  България ще е много скоро една от 10-те европейски страни с най-много мюсюлмани. Това обяви центърът „Пю“ във Вашингтон, който в първо по рода си изследване прогнозира, че до 2030 г. мюсюлманите ще се увеличат с над 30%.

  Мюсюлманите ще бъдат една четвърт от населението на света през 2030 година, съобщи независимият изследователски център „Пю”. През следващите 20 години мюсюлманското население ще се увеличава с по-голяма бързина от всяка друга религиозна група, каза ръководителят на изследователите Алън Купърман.

  „Броят на мюсюлманите ще се увеличи с 35 процента през следващите две десетилетия, нараствайки от 1.6 милиарда души на 2.2 милиарда през 2030 година. За сравнение, останалото, немюсюлманско световно население ще се увеличи със само 16 процента, или два пъти по-малко”, уточни Купърман.

  Европа с 58 милиона мюсюлмани през 2030

  Концентрацията на мюсюлмани ще остане най-висока в държавите с преобладаващо мюсюлманско население (през 2030 там ще живеят 75 процента от мюсюлманите). В САЩ и Европа живеят около 3 процента от последователите на пророка Мохамед в света. В САЩ броят на мюсюлманите ще нарасне от 2.6 милиона през 2010 до 6.2 милиона през 2030, когато те ще са 1.7 процента от цялото население на страната.

  „Мюсюлманското население на САЩ през 2030 ще бъде по-голямо от което и да е отделно мюсюлманско население в Европа, с изключение на Франция и Русия”, казва Брайън Грим, един от авторите на изследването. В Канада мюсюлманите ще се увеличат три пъти през следващите 20 години, броят им ще бъде 6.6 процента от цялото население – процентно повече от САЩ. Третата държава с най-голямо мюсюлманско население в двете Америки е Аржентина.

  Мюсюлманите в Европа: нова нормалност

  Но общият брой на мюсюлманите в Европа е значително по-голям. „Делът на мюсюлманите в Европа се очаква да се увеличи с над 30 процента. От 44.1 милиона през 2010 година до над 58 милиона през 2030, или над 8 процента от цялото европейско население”, казва Брайън Грим.

  В 10 европейски държави през 2030 година мюсюлманите ще са над 10 процента. Според американската студия тази тенденция ще промени статута на мюсюлманите в обществото. Те ще придобият по-голямо политическо и културното влияние, особено в градовете.

  2030: 15,7 процента мюсюлмани в България

  Сред десетте европейски държави с най-висок процент мюсюлманско население е и България. Тя ще бъде шеста, с 15.7 процента мюсюлмани през 2030 година. По-висок процент от България ще имат Косово (93.5), Албания (83.2), Босна (42.7), Македония (40.3), Черна Гора (21.5). След България са Русия (14.4), Грузия (11.5), Франция (10.3) и Белгия (10.2). Най-голям и в момента, и в бъдеще ще е броят на мюсюлманите в Русия (нарастване от 16.4 милиона души през 2010 на 18.6 милиона през 2030), където, освен всичко, балансът на населението ще се промени най-рязко поради бързо намаляващото немюсюлманско население, посочва още студията.

  Мюсюлманките раждат повече

  Причина за това голямото нарастване, според студията, е значително по-високата раждаемост сред мюсюлманките. Никоя друга религиозна група в света няма толкова висок фертилитет, казват изследователите. Данните се основават на преброявания в 232 страни

  България не прави изключение – до 2010 година раждаемостта сред мюсюлманите е била с 0.4 процента по-висока от раждаемостта сред останалото население. Това съотношение почти няма да се промени в периода до 2030 година.

  Разликите са още по-драстични в държави като Норвегия, където мюсюлманите имат почти двойно по-висока раждаемост от местните хора. Подобна е картината в Австрия, Финландия, Ирландия, Великобритания, също в Косово и Сърбия.

  Демографите смятат обаче, че поне в Европа тези разлики постепенно ще се стопят. Мюсюлманското население расте, но темпото се забавя, твърди Алън Купърман.

  Овладяване на страховете

  Досега липсваха пълни и надеждни данни за броя на мюсюлманите и това подхранваше многобройни спекулации, дори страхове, казва дирекорът на програмата Луис Луго. „Нашето изследване представя научни и достоверни данни за броя на мюсюлманите, живеещи във всяка държава и във всеки регион на света”, пояснява той.

  Заключенията в новото изследване се основават на данни от преброявания в 232 държави и територии, данни на ООН за световното население, както и изследвания на международна група от 50 демографи. За студията са използвани общо над 1.500 източника.

  Източник: Дойче Веле

• 36 кандидати за консули в Чикаго, Шкумбата не е сред тях

  Бивш шеф на парламент и генерал искат да са консули. Екс-посланикът ни в САЩ Лъчезар Петков подал документи за Чикаго

  Автор: Гeорги Милков (24 часа)

  Бившият председател на Народното събрание Александър Йорданов, който има в биографията си и посланически мандати в пет държави, може да се окаже най-високопоставеният български държавник, който ще бие визите на руските граждани в Санкт Петербург. Кандидатирах се, защото смятам, че отговарям на всички условия, коментира вчера самият Йорданов.

  В целия списък от общо 122-ма явили се на конкурса за генерални консули има още няколко имена с тежки биографии, но не колкото неговата. Сред подалите документи излизат един бригаден генерал, двама бивши зам.-министри – на икономиката и финансите, царска депутатка, началник от Гражданска защита (сега в СЕМ), кметове и общинари, специалист по самолетни двигатели, хора от бизнеса и неправителствения сектор, доста юристи, единият, от които дори обявен в масонски списък.

  Много от кандидатите са посочили повече от едно място. Има и такива, които участват за почти всички места, обявени от министерството. Като например Ирина Репуц – дъщеря на шефа на Съюза на командосите в България Юлий Абаджиев.

  Александър Йорданов е кандидатствал само за Санкт Петербург, уточниха от комисията във Външно. По същия начин единствено за там е проявил желание и бившият командир на Втора зенитно-ракетна бригада ген. Йохан Петков. До 2008 г. той беше военен аташе в посолството ни в Москва.

  Двама мастити български посланици също са решили да слязат надолу в кариерната стълбица на развитието си и да подадат документи за консулски служители. Единият е посланикът ни в САЩ Лъчезар Петков, който бе върнат предсрочно от министър Румяна Желева заради скандала с изхвърлените бюлетини. Освен с външната министърка тогава Петков имаше проблем и с Националната разузнавателна служба, след като обяви, че виновен за липсата на изборните книжа е охранителят на посолството, който бил служител на НРС. Стигна се и до конфузната ситуация екипът на посолството ни в САЩ да гони боклукчийския камион до сметищата на Вашингтон в опит да спаси чувала с бюлетините. Заради всичко това Петков бе отзован, въпреки че по време на инцидента бе в отпуск.

  Сега бившият посланик в САЩ е подал документи за генерален консул в Чикаго, Лос Анджелис и Торонто.

  Петър Андонов, който бе посланик в Япония и Филипините и председател на Асоциацията за външна политика, е кандидатствал за генерален консул в Шанхай. Тази дестинация наред с консулството в Одрин е най-малко желана от кандидатите. И за двете места са се записали по 20 души, но реално на изискванията отговарят само документите на няколко от тях.

  Мнозина имат пропуски в набора книжа, с който кандидатстват, и това може да се окаже пречка към по-нататъшното им класиране, казаха от Външно. На практика повече от половината кандидати ще отпаднат, след като не са представили нужните сертификати, доказващи владеенето на втори език. Има и такива, които са се отнесли несериозно към т.нар. бележка от лудницата – удостоверение от психиатрично заведение, че не страдат от хронични психични разстройства и заболявания.

  На 18 февруари – в края на тази работна седмица, МВнР трябва да обяви имената на тези, които се класират за следващия кръг. Те ще бъдат поканени на интервю още идната седмица.

  Най-много са за Санкт Петербург, Шкумбата не е в списъка за Чикаго

  Санкт Петербург е най-желаната дестинация от 12-те обявени в конкурса за генерални консули на Външно. Справката на комисията показва, че 38 души биха желали да работят именно в Северната Венеция, както е известен градът, основан от Петър Велики.

  Следващото в класацията „най-желано консулство“ излиза мястото в Чикаго. За там са подали документи 36 души. Името на хумориста Димитър Туджаров-Шкумбата, чието заминаване бе предвидено още за миналата година, но се отложи по неясни причини, не е в списъка на кандидатите.

  Почти всеки четвърти от записалите се в конкурса е отбелязал, че би работил в Мюнхен. С по 33-ма кандидати са Торонто и Лос Анджелис. Половината от тях обаче не отговарят на критериите. За Солун има 29 желаещи, за Ниш – 28, Битоля е с 25, а за Истанбул – 22-ма. На комисията направило впечатление, че тези градове може би са желани, защото са близо, но много от кандидатстващите не са обърнали внимание, че трябва да докажат с документи, че владеят два езика, единият от които английски, немски или френски. Тези, които са представили само руски и сръбски, естествено биха отпаднали от надпреварата за Ниш и Битоля.

  В края на класацията са Дубай, Одрин и Шанхай, където са се записали по 20-ина души. (24часа)

  Зам.-министри и депутати търсят работа зад граница

  Двама зам.-министри – на икономиката и финансите, от правителството на Симеон Сакскобургготски, са в списъка с кандидатите за работа в чужбина. Това са Стамен Тасев, заместник на финансовия министър Милен Велчев, и София Касидова, която беше втори човек в министерството на икономиката на Николай Василев. Тасев, който вече има опит като търговски представител в Ню Йорк, сега кандидатства за Чикаго, Лос Анджелис или Торонто. Докато София Касидова е пожелала само едно място – Солун. Най-близката връзка, която може да се намери в биографията й, е от времето, когато е работила в софийския клон на една гръцка банка.

  В Дубай или Торонто е поискала да бъде консул царската депутатка Марина Василева. След като беше представител от НДСВ в 39-ото народно събрание, тя замина като дипломат в Аржентина, където е родена. Мандатът й там обаче изтече през 2008 г.

  Щерион Джунджуров, който сега е шеф на регионалния център на СЕМ в Бургас, преди две години бе зам.-директор на Национална служба „Гражданска защита“. Тогава в. „168 часа“ писа, че като висш държавен служител в Министерството на извънредните ситуации (МИС) Джунджуров работи, без да има разрешение от ДАНС за допуск до класифицирана информация. Сега обаче документите му за конкурса са изрядни. Той е изявил желание да бъде консул в Одрин, Истанбул или Мюнхен.

  Екатерина Кехайова, кмет на район „Възраждане“ между 1999 и 2003 г., е кандидатствала за генерален консул в Ниш. Там и на още две места желае да отиде и специалистът по самолетни двигатели о.р. подполковник Любомир Стефанов. Той е бил консултант по офсетни програми, съветник в изборите за кмет на Скопие и едноличен търговец.

  Източник: http://www.24chasa.bg

  

  
  

• За най-богата корпорация в света …

  … за която най-вероятно не сте и чували.

  Автор: Пламен Георгиев

  В списъка за най-богати фирми във света от 2009 виждаме на първо място Уол-Март (Wal-Mart) с $408.214 милиарда годишни приходи. На второ се нарежда Ексон Мобил (Exxon Mobil) с $301.5 милиарда. На трето Шел (Royal Dutch Shell) с $278.188 милиарда. На четвъто е БП (BP) с $246.138 милиарда. Голдман Сакс (Goldman Sachs), която е постоянно сочена като най-големия вампир е на 174 място със скромните $45.173 милиарда.

  Като оставим настрана, че три от първите четири са петролни компании, а първата е храм за зомбита, защо не виждаме най-богата фирма в този списък? Докато хората по света дискутират и се възмущават от машинациите на Федералния резерв, „Голдман Сакс“ и други подобни, малцина са забелязали един друг основен играч в тази пародия, наречена „Световна криза“.

  Коя е тази секретна корпорация?

  Това е малко известната дъщерна фирма на Федералният Резерв, наречена Depository Trust & Clearing Corporation (DTCC) или още „Cede and Co.“

  Добре де, не е секретна, ами просто хората не знаят нищо за нея, въпреки, че те съвсем прилежно са си публикували годишния доклад, в който можем да видим колко богата е тази корпорация. Оказва се, че това дружество притежава 23000 милиарда долара в активи, и има 917000 милиарда долара като част сделките през 2002 г. само. Това са трилиони, хиляди хиляди милиони – 23,000,000,000,000 долара в активи.

  Не ми вярвате, ето го годишният им отчет.

  Трилиони, квадрилиони, бонбони, макарони, къде му е края на тоз бяс, бре габони!?
  И как така тези станаха толкова богати, с предприемачество и здрав труд, с иновации и зачитане на човешкия ресурс ли? Да видим.

  Ами не точно. Не и защото имат хубав уебсайт или че дават добри съвети за спестяване на пари на клиентите си. По-скоро то е, защото те като че ли имат монопол върху това, което правят. Накратко, обработват по-голямата част от всички сделки в САЩ, както и за много други страни. А – и това е реално най-интересната част – 99% от всички запаси в САЩ изглежда са законно притежавани от тях.

  И защо този мега-монополист е така добре скрит от общественото внимание? Оказва се, че е част от Федералния резерв на САЩ. Голямата изненада, няма що! Пак до хралупата на дявола стигна следата.

  Истинската причината, поради която обществеността не знае за DTCC е, че те са банка депозитор за институционални и брокерски фирми САМО. Обработват всички техни сделки. Джим МакНеф (Jim McNeff) споделя: „Не е необходимо за обществото да знае за нас … Федералния резерв просто изисква от нас да обработваме всички сделки„.

  Казано по нашенски, далавери на тъмно, само за наши хора от най-висок калибър. Наште смешковци са като лилипути в сравнение с тези гиганти на най-силния човешки бяс, парите.

  Кой притежава кого?

  Стойността на общия размер на богатството на семейство Ротшилд е около 500 трилиона долара. И какво от това? Цялата планета се предполага, че е „собственост“ на много малък процент от хора. Е, и? Кой им го даде това право? Дядо Господ? Да ама не, този номер не минава вече, дядо попе! Хората имат интернет.

  Може ли някой наистина да „притежава“ нещо или някого? Не, защото собствеността е само една идея (илюзия). Подобно на времето тя е относителна. Животът в това тяло е само временен. Както е казал народа, колкото и да трупаш, не можеш да го вземеш с тебе в гроба. А илюзията, че някой може да „живее вечно“ е родила не една или две религиозни доктрини, за да се стремим към моркова (собствеността).

  Истината е , че ако някой Ни притежава то е, защото сме Му позволили.

  Въпреки това …

  Това би било добре, ако беше само въпрос на възприятие. Живеем на една красива планета с много красиви хора, но и под въздействието на една масова психоза наречена „световна система на свободен пазар“ ръководена от малка група психопати. Проблемът е, че тези ултра-собственическа клика наречена „световен елит“ налага своята система от вярвания върху нас. Или ще играем по свирката, или биваме отрязани. Тогаз, какво да првим?

  Къде е спасението?

  В живот на човеците има само една собственост, която може да ни даде някаква независимост и свобода – ЗЕМЯТА. Природата ни е дарила с райска земя, която се преражда отново и отново в четири прекрасни сезона и освен това сега е пустееща и сравнително евтина. Вместо това сме се завряли в големи градове, цял живот живеем на вересия и едвам успяваме едно дете да отгледаме. Това живот ли е, кажете ми? Ако продължаваме така обричаме себе си, семействата си и бъдещето на страната си на гибел.

  А когато човек е независим за храната си и покрива над главата, тези господа психопати от DTCC и другите по-малки пионки в системата, та чак до наш Бойко, нямат власт над него.

  Какво чакаме, животът си лети?

  Преди стотина години, животът буквално е кипял в българското село. Семейство е било с четири деца най-малко. Хората са работили от сутрин до здрач, но са знаели защо. В кратките часове на отмора не са спирали, ами кръшни хора са извивали и безкрайни надпявания са се носили от ехото надолу по дерето. От къде е идвала тази енергия за живот? От земята, от майката Земела. Можем пак да живеем свободно, можем, ако се върнем при нея. Тя ни чака.

  Спасението е на село – най-богата корпорация на света!

  Пеперуда за дъжд (Пеперуга, Додола, Вайдудула)
  
  Един от най-разпространените в цяла България летен обичай е „Пеперугата”, наричана някъде и „Додола”, „Ойлюле”. Този обичай не е свързан с календарен ден, а се прави при засуха.

  Ето как става в Струга – родният град на братя Миладинови. На „Руса среда” (сряда след Възкресение) девойките покриват една от другарките си от глава до крака с всякакви треви и бурени. Такава я водя по къщите на града и пеят нарочна песен. Като минават под прозорците, домакините изливат върху тях „Ойлюлето” вода. В къщи след песента и играта на „Ойлюлето” търкалят сито и гледат: ако се похлупи при падането, смета се, че ще бъде скъпия през годината; ако ли пък ситото падне нагоре и се отвори – плодородие ще има.

  Почти еднообразен е обичаят по всички български краища. Най-често момичето, което бива обкичвано и обличано, требва да бъде сираче, дори без баща и без майка. В някои места, като Неврокоп (Г. Делчев) напр., върху сирачето окачват и кост от незнаен гроб и няколко живи жаби. Придружаващите момичета открадват от някоя къща и помит, та го носят като знаме.

  Обичаят се извършва винаги с желание да се предизвика дъжд. В този смисъл и в тази форма, при несъществени различия, той е познат у всички народи на нашия полуостров, та дори и в други европейски и извън европейски народи.

  Всъщност „Пеперугата” представя един обред (или една магия), чрез който се моли, както се казва в песента, да завали дъжд. Чрез песента девойките „Пеперугата” – сираче моли за дъжд, за да се роди жито, та да се хранят сираците и бедните. Освен молбата, девойките или домакините наподобяват дъжда, който трябва да завали, като обливат „пеперугата” с вода.

  За да се предизвика дъжд, слагат се и живи жаби върху страдащата от суша „пеперуга”. Употребата на мъртвешка кост има също така благотворно влияние в тази магия. Най-накрая разнасянето на помита от пещта и потопяването му в реката, както и хвърлянето на жабите в нея, е пак едно насочване на мисълта към угасяване на горещината с вода, освобождаване на жабите във водата. На този обичай е противопоставено от църквата „Кръстоношето” или църковният молебен за дъжд, но въпреки това, народът не го е изоставил.
  
  Пеперуда летела, летела,
  от орачи, на копачи дай, боже, дъжд!
  
  Лете летела пеперуда
  От орачи до копачи
  Ина Бога се молила:
  „Дай ми, Боже, темен облак,
  Да зароси ситна роса,
  Да се роди жито, просо,
  Да се хранят сирачета,
  Сирачета, сиромаси!”

  Песента както точно е изпята във филма (виж по-долу).
  
  Прелетнала пеперуда,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  От орачи на копачи,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  Орото и на ралото,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  От ралото на мотика,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  Ситно мори, ръми
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  Прехвъркнала пеперуда,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  Източник: http://zelas.blog.bg/

• Крайно време е да отменим двойното гражданство

  Автор: Валери Найденов

  Kой е този народ, който хем намалява застрашително, хем се увеличава обезпокоително? Българският. Българите може и да намаляват, но чужденците с право на второ българско гражданство се множат като индийците.

  Потенциални български граждани са поне 1,4 милиона македонци, стотици хиляди молдовци, украинци, албанци, сърби и др. – общо 2,5 милиона според различните интервюта на Божидар Димитров. Всички те могат да станат българи, без да се отказват от родния си паспорт и без изобщо да живеят в България. Не знам за вас, но лично мен това ме тревожи повече, отколкото ме радва.

  Към тях, разбира се, трябва да добавим и поне 600 000 жители и граждани на Турция, от които поне 300 000 имат български паспорти и спокойно могат да участват в определянето на българската политика. Както и правят. А раждаемостта в Турция е доста по-висока от българската.

  Десетки милиони турци се стремят да работят в Европа, но тя вече спуска резето пред неевропейската имиграция. Утре ще се окаже, че съвкупният турски народ разчита само на една вратичка – българското гражданство. Стига да сключиш фиктивен брак с внук или внучка на преселник, и вече можеш да рецитираш „Аз съм българче“ в турски превод.

  Никак няма да е чудно, ако българите в Турция изведнъж набъбнат на 2-3 милиона. При добра организация техният вот може да натежи повече от всички гласоподаватели в България. Не знам защо, но мен това изобщо не ме радва. Вярно, ГЕРБ въведе някои ограничения по местоживеене, но добре знаем, че всяко изменение в Избирателния закон е предпоследно. Утре ДПС пак ще е в коалицията и местоживеенето ще отпадне.

  До вчера българските изселници в Турция гласуваха за ДПС и оставяха на Доган да върши останалото. Напоследък обаче у тях се заражда амбицията да участват по-активно в българските работи. Те поискаха да връщат турските имена на българските градове и планински върхове, да кадруват в българското мюфтийство, да потурчат българомохамеданите.

  Искат и Касим Дал, тъй като Доган им се види като последовател на Мата Хари. Те вече гледат на българската политика като на свое лично дело.

  Мен и това никак не ме радва. Не виждам защо да даваме политически права на хора, заклели се в лоялност към друга държава.

  Никак не ме радват и новите българи в Македония. Знаем, че Скопие сънува подвизите на Александър Македонски.

  Утре ще даде таен знак и ще се чудим откъде изникнаха 200-300 хиляди революционери с български паспорти. Македония е държава в неизбежен полуразпад, нейният основен износ скоро ще бъдат проблемите и неприятностите. Като раздаваме с лека ръка паспорти, ние сами вкарваме вълка в кошарата.

  Политиката на ГЕРБ има патриотични мотиви – като приобщаваме хора с българско самосъзнание, ще си решим демографските проблеми. А Божидар Димитров бе единственият министър, чиито усилия се увенчаха със сериозен ръст на производството.

  Досега на чужденци се раздаваха по 8000 паспорта годишно, а през 2010 г. те бяха 15 000. Ако тази политика продължи, скоро ще бъдат по 30 000 и по 60 000. Но една много малка част от тези хора имат намерение да живеят в България. И още по-малка част смятат да са лоялни към нея. За тях това не е паспорт, а тескере, с което могат да тръгнат на гурбет из Франция и Англия.

  Убеден съм, че рано или късно България ще прекрати двойното гражданство. Само че, ако го направи след 10 г., сътресението ще отвори сериозни пукнатини в националния ни суверенитет. Днес също няма да мине без трус, но той няма да е разрушителен.

  По-добре 3 по Рихтер сега, отколкото 9 по Рихтер след две петилетки.

  До 1992 г. България не признаваше двойно гражданство. Щом получиш чужд паспорт, губиш българския. Филип Димитров отмени това с разпоредба, която по принцип нарушава конституцията – както много подзаконови актове по онова време. В отговор Турция даде автоматично гражданство на всички, които са напуснали България до 1993 г. Така изведнъж се сдобихме с 300 000 избиратели, които не живеят у нас и нямат никакви задължения към България.

  Те служат в чужда армия, кълнат се пред чуждо знаме и дори не научават български. И когато изведнъж се сетят, че българските градове трябва да имат турски имена, на мен това някак си не ми харесва.

  Какви са международните норми за двойното гражданство? На практика никакви. Европейската конвенция за намаляване случаите на множествено гражданство от 1963 г. приема принципа, че не можеш да имаш два паспорта. Но тя дава право на страните на каквито си искат изключения. В резултат редица европейски държави водят безпринципна и двусмислена политика.

  Германия и Австрия хем забраняват двойното гражданство, хем го допускат със специални разрешения. В резултат Арнолд Шварценегер хем е губернатор на Калифорния и влиятелна фигура в Републиканската партия на САЩ, хем още е австрийски гражданин. Но това, което е разрешено на бате Арни, спокойно може да е забранено за Ханс. Испания също забранява двойното гражданство, но го разрешава за повечето латиноамериканци и за португалците. Някои признават „отвъдморско“ гражданство с крайно ограничени граждански права. И така нататък – колкото държави, толкова закони.

  България има пълното право да отмени двойното гражданство, след което да го разрешава или забранява по целесъобразност и без никакви принципи. Единственият принцип е националната сигурност – така, както я разбира българският народ.

  Защо впрочем ВМРО не предложи референдум за двойното гражданство? Това е много по-смислен ход, отколкото абсурдния референдум за членството на Турция в ЕС.

  Източник: http://www.24chasa.bg

• Петима “перат” милиард на мафията годишно

  Петима са най-едрите финансисти на мафията у нас, които превъртат около 1 млрд. лв. мръсни пари за година, сочат оперативни данни на антимафиоти.

  Автор: Блага Георгиева

  Те вземали от 3 до 8 процента комисиона, а най-честите им клиенти са контрабандисти, дедесари и трафиканти на дрога. Заради бума на незаконния внос на цигари и други стоки през последната година полицаи пресмятат, че и прането на пари се е удвоило.

  „Една от най-популярните в момента схеми за прехвърляне и узаконяване на пари от чужбина в България е чрез използване на волейболисти, футболисти или други спортисти, работещи извън страната“, разказа служител в сектор „Пране на пари“ на ГДБОП. (Как става „изпирането“ – виж схемата в галерията)

  Изисква се само спортистът да има легален договор за сериозна, поне петцифрена заплата в държавата, където бандитът е изкарал или държи парите си. Схемата е добре отработена, засечки почти няма. Причината е, че спортистите дори и не си помислят да си присвоят парите, защото знаят, че много бързо ще ги намерят или поне това, което е останало от тях, обясни разследващият. Сумите, които се трансферират по този начин, са между 100 и 500 хиляди евро, които у нас се превалутират в левове.

  Митничари и граничари пък са ключовото звено при пренасяне на мръсни пари с куриери през летищата. „Обяснява им се, че при кацане на самолета ще получат SMS, за да осигурят безпрепятствено преминаване през граничния контрол. На куриера пък е даден GSM със заредено съобщение в него, което трябва да изпрати, след като кацне на българското летище“, разказа служителят в ГДБОП. Получавайки SMS, подкупният граничар превежда куриера с парите.

  Тези „помощници“ митничари или граничари вземат от 500 до 1000 евро за преведен успешно куриер. Обикновено те дори не знаят колко пари се пренасят, твърди разследващият.

  Включили се веднъж в престъпната схема, чиновниците разчитат, че на месеца ще преведат поне петима такива пътници, което значи, че ще изкарат от 5000 до 10 000 лева „хонорари“ над заплатата, пресметнали са антимафиоти.

  Автокъщи за луксозни коли и популярните в последно време у нас аутлети също масово се използвали са изпиране на престъпни милиони.

  „Сигурно никой не би повярвал, че може да си купи поръчково “Порше Кайен” за 5000 лева, но това по документи е възможно точно когато се легализират пари. Реално купуват колата за 50 000 или за 100 000, но на хартия тя е внесена у нас на много по-ниска цена. После се продава за 100-200 хиляди лева и тази сума вече е чиста и избелена“, разказа антимафиотът.

  Тази схема се използва и за камиони и строителна техника. Масово се внасяли и маркови стоки от стари колекции на световни марки, които според документацията са купени за стотинки, а после оборотите в магазините у нас дават на собствениците стотици хиляди лева месечна печалба, отново напълно легализирани.

  При износа на мръсни пари от България пък заплащането на „подземните“ финансисти зависи от това през кои държави трябва да се прекарат и изперат парите. За успешното реализиране на схемата организаторът трябва да разполага с чейндж бюро или финансова къща, в която престъпниците му предават в брой мръсните пари. Парите се окрупняват и подреждат по подходящ начин за изнасянето им от страната. После организаторът осигурява няколко еднолични търговци, които в повечето случаи се регистрират на името на неграмотни или малоимотни.

  Освен фирмата организаторът осигурява и хора, подходящи за пълномощници на създадените еднолични търговци. Собственикът на фирмата издава нотариално заверено пълномощно на името на посочения пълномощник. Изготвят се фалшиви инвойс фактури за покупка на стоки от чужди държави – например за внос на компютърна техника или аксесоари. Организаторът предава парите на пълномощника и го информира в кой клон на банка в чужбина да отиде, за да преведе парите.

  Най-често куриерите с парите летят, но може да се придвижат и с кола до определения банков клон. Там внасят сумата, като посочват за основание на превода изготвената инвойс фактура. Идеята е цялата финансова операция да изглежда все едно бизнесмен ще превежда по банков път пари, за да плати определена стока. В повечето случаи организаторът изпраща пълномощниците при доверени банкови служители.

  Най-чести клиенти на тази схема са контрабандистите, които трябва да изнесат печалбата от страната, за да купят нова стока.

  Вариант, който се ползва за износ на мръсни пари, е с куриери, които носят поне по 100 хиляди в брой и минават границата с помощта на подкупен чиновник.

  Трафикантите на дрога например не пренасят по-малко от 1 млн. лв., залагат на преминаване през границата с кола и използват канали, при които имат „свой“ служител на границата. В нужния момент му се обаждат и му казват точно какъв автомобил ще мине, за да го пропусне без проверка.

  Трябва да стане гаф, в последния момент да се случи нещо много сериозно с този служител, за да има шансове да се открие нещо, установили са полицаи.

  Антимафиотите имат данни за пет много едри спецове по „изпиране“ на престъпни милиони, които имали свои хора в банките, където държат парите си, както у нас, така и из Европа.

  Ако случайно спецполицаи започнат да разследват парите им и поискат справка дали някой заподозрян има сметка в даден трезор, бандитът научава и в сметката остават не повече от 500 евро.

  БЛАГА ГЕОРГИЕВА

  Подземни босове с тлъсти хонорари за дизайн

  Може ли да вземете 500 хил. лева хонарар за вътрешен дизайн на няколко апартамента?

  Да, ако сте подземен бос, който се опитва да изпере милионите си, изкарани от престъпна дейност, отговарят спецполицаи от МВР. Интериорна архитектура и консултации по фирмена сигурност били най-използваните видове консултации, чрез които наши бандити трупали над милион лева доходи за година.

  „Всички престъпници се научиха да декларират пред данъчните големи хонорари от консултантски услуги. Важното е само дружеството, което ще изплаща парите, да има такива легални обороти“, обясняват от МВР.

  Печелене на джакпота в казино също продължава да е масово използван похват на легализиране на незаконни финанси. Антимафиоти дори засекли в последната година, че някои групировки масово изкупували бележки за печалби от спортни залагания. При тази техника престъпниците се възползват от закона, който позволява, ако печалбите са до 2 хил. лева, да не се изплащат по банков път. В някои от случаите бандитите събират стотици бележки за изплатени суми до 2 хиляди лева и така доказват огромни суми, установили криминалисти. (24часа)

  Сърби ловят 3 млн. евро на наркобос

  3 милиона и 150 хиляди евро е най-голямата установена сума мръсни пари, която е пренасяна накуп от България, сочат данни на ГДБОП. Парите били на наш наркобос, чийто куриер опитвал да ги пренесе в сак в багажника на кола към Сърбия.

  Митничарите от западната ни съседка обаче направили проверка на колата и с изумление открили сака с пачките. Куриерът реагирал светкавично, като предложил 500 бона подкуп на чуждите чиновници. Сърбите обаче решили, че парите са фалшиви и не се съгласили, а отвели в ареста нашенеца заедно с милионите в евробанкноти. След експертиза обаче сръбските власти били доста изненадани да установят, че милионите са си напълно истински.

  Тези пари са били взети от няколко наркосделки, имало е дори наказан от „изгорялата“ престъпна групировка за изгубената пратка, разказват запознати.

  Куриерите на наркотрафикантите вземали твърда сума за всеки курс – средно 1000 евро. Обикновено им се казвало да отидат в определен град в Европа, да паркират колата на конкретен паркинг и като оставят ключовете във возилото, да си тръгнат. После – след час или два, трябвало да се върнат отново в колата и да се приберат с нея в България. Австрия, Швеция, Испания и Италия са сред най-често ползваните държави за предаване на тези пратки с пари. (24часа)

  Ще ровят в сметките ни от компютърпри прокурор №1

  Банковите сметки на всички българи да могат да се проверяват от един компютър при главния прокурор, който да е свързан с обща информационна система на трезорите у нас.

  Такава идея е била обсъждана като мярка за борба с прането на пари, разказаха експерти. Те търсели начин да улеснят проверките на пари, за които има данни, че са придобити от престъпна дейност. В момента заради многото бюрокрация при тези справки изтичала информация към бандитите. Те разбирали, че антимафиоти ги проверяват, още когато от ГДБОП поискат справка дали даден българин има сметка в някоя от банките ни, и веднага яизпразвали. Наскоро един от популярните престъпни босове научил, че антимафиоти муровят в парите, след като от службата пратили искане за извършване на ревизия към една от данъчните служби в София. В Европа вече се обсъждало и да бъде забранено използването на банкноти от по 500 евро.

  Източник:  в-к „24 часа“

• Много конспирации – хилава демокрация

  Конспиративният хаос, победил окончателно след взрива пред в. „Галерия”, съвсем обърква обществения порядък и отклонява вниманието ни от една по-мощна бомба: рязкото повишаване на цените, пише в коментара си М. Иванова от Deutsche Welle.

  
  
  „Рязко повишаване на цените само за седмица отчитат от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.” Из новините на Вести.бг

  Бомбата, избухнала пред вестник „Галерия”, допринесе за окончателното възцаряване на конспиративната пушилка и сгъстяването на ценностната мъгла, в които е потънала страната ни. Вече не съществува и един смислен въпрос, който да намира ясен отговор.

  По коя магистрала летим?

  Държавата бори ли се срещу престъпността или групировките воюват помежду си, например? Ако съществуват тайнствени кукловоди на злото и спъват с подривната си дейност работата на правителството и премиерът се досеща кои са, то не може ли най-сетне да извади фигурите им от сенките и с това да се свърши?

  Каква е отговорността на свободните медии: да бъдат четвъртата власт, стожери на истинността или „силно да любят и мразят”, съответно чорбаджиите си и враговете на чорбаджиите си? Това със силното любене-мразене не беше ли Ботев патент за публицистика отпреди края на робството, или още сме в матрицата на 19 век…, или ни тегли да се върнем в яростния й патос?

  В повечето вестници, а и в обществото като цяло, се наблюдава отказ от сериозността и дълбокия анализ за сметка на сервилния гърч или пристъп на клеветническа омраза и това заедно с ширещите се слухове, сересета и обикновени клюки умножава деморализацията и цинизма. Най-сетне и вездесъщият Джеймс Уорлик да констатира нещо, което да не ни дразни.

  Конспиративният хаос води и до тотална непрегледност на  дневния ред в страната: непрекъснато насам-натам се щуркат министри, парламентаристи, шефове на държавни комисии и обикновени ченгета и излъчват съобщения, които после се опровергават от други такива, а в същото време животът драстично и необяснимо поскъпва.

  Ако в България е налице свободен пазар, в което силно се съмнявам, то управленското мазало завладя и него по най-недопустимия за всички ни начин: само за седмица цените рязко се повишиха. Хранителните стоки от всекидневен порядък стават почти недостъпни за масовия човек. Скачат сметките за вода и отопление.

  На чия страна е държавата ни?
  
  Държавата, питаме се, чрез своите многобройни и добре обезпечени комисии не биваше ли да е справедлив регулатор на т.нар. пазар? Безсилна ли е да се справи с монополистите, спекулантите, картелно споразумяващите се, сивата икономика и обикновените прекупвачи? Конспиративният хаос се стели и върху законотворчеството, и върху правораздаването, и върху здравеопазването.

  В последните само дни отново възникват знакови с нехуманността си пробиви в системата, които пак възправят лекари срещу пациенти – сякаш няма излизане от кръговете на ада там, където милостта, съчувствието и професионализма са най-насъщно нужни.

  Антиконспиративно

  Всъщност бомбата пред вестник „Галерия” заглуши и усещането ни за множеството нетротилови бомби със закъснител, които цъкат навсякъде около нас: луковият марш на петстотин лукови глави из центъра на столицата, интересно е кой разрешава подобни неофашистки сборища, момчето в комоцио, пребито от полицай, защото е завело до тях мъртвопияната му 13-годишна дъщеря или психичноболната, но инак контактна жена, която върви по улиците със забит в челото нож.

  Никаква конспирация, само обземаща ни лудост.

  Източник: Дойче Веле

• ОГНЯН СТЕФАНОВ: ИМАЛО ЛИ Е СРЕЩА ПЪРВАНОВ, МАНДЖУКОВ И АЛЕКСЕЙ ПРЕДИ ПОКУШЕНИЕТО МИ?

  „Преди да бъда пребит имало ли е среща между Георги Първанов, Петър Манджуков и Алексей Петров?“ Този шокиращ въпрос зададе в ефира на ТВ7 журналистът, който беше пребит до смърт през септември 2008 г.

  Извършителите на побоя са същите, които поставиха взрива пред „Галерия“, заяви в предаването “Гореща точка” журналистът Огнян Стефанов.

  Според него има няколко причини, заради които за тези две години престъплението не е разкрито. “Нямаше воля и желание в тройната коалиция да открие извършителите, защото това разкриване би показало много неприятни факти, а при правителството на ГЕРБ следите за престъплението са били прикрити“, твърди Стефанов.

  „Хората или човекът, засегнати от мои действия или писания, са решили, че могат да решат проблема си с убийство“, каза  още журналистът. Той предположи, че вероятно поръчителите на саморазправата с него много пъти са решавали въпросите си с тези методи и са оставали ненаказани.

  „Преди да бъда пребит имало ли е среща между Георги Първанов, Петър Манджуков и Алексей Петров?“
  Този шокиращ въпрос зададе в ефира на ТВ7 журналистът, който беше пребит до смърт през септември 2008 г. Стефанов  обаче не пожела да отговори на въпроса дали според него Първанов и Манджуков, засегнати от статиите му в сайта „Опасните“, са поръчителите на Алексей Петров да го ликвидират.

  Искам да се знае, че президентът е имал такива срещи – с Алексей Петров и други хора от този кръг, каза Стефанов. Той обясни, че знаел за срещата Първанов-Манджуков-Алексей от 4 или 5 източника. „Оставям си все пак някакъв процент съмнение“, каза журналистът.

  Стефанов припомни възмущението на президента от последните скандали с подслушването на премиера и ключови фигури от властта и попита какво ще стане, ако в публичното пространство излязат и подслушани разговори на Първанов.
  „Ако излязат СРС-та за негови разговори с шефа на кабинета му Никола Колев, с Алексей или близки до него олигарси? Дали ще си говорят за дивеч или за цветя?“, попита журналистът и какво ще стане, ако в публичното пространство излязат СРС-та от разговори на държавния глава.

  Огнян Стефанов беше категоричен, че журналистиката  в България не може да бъде безпристрастна. „Ние трябва да имаме своя позиция“, беше категоричен той./БЛИЦ

• Как се става масон в БГ

  Масоните в България контролират ректорите на ВУЗ-те в страната, НАП и прокуратурата

  .

  Христо Стефанов, Afera.bg

  Братя масони, твърдите, че движението ви е хуманитарно общество, насочено към взаимопомощ и личностно самоусъвършенстване. Това твърдите вие за профани като нас, но да ли е така в действителност? Поводът ме разтресе.

  Бях поканен да членувам в движението на свободните зидари преди известно време. Нормален човек съм, като всеки средностатистически българин – човек с нормален бизнес и семейство. През цялото време си задавах въпроса: Защо аз?

  Кой впечатлих и с какво, за да ми бъде оказана тази чест?

  Този въпрос си задавах до момента на срещата с лица, на които бях препоръчан.

  На уреченото място, в уреченото време, стиснах ръката на двама души – Ивайло Симеонов и Красимир Стоянов от ложа „Сила” в състава на ОВЛБ. Разговорът мина по схемата – те питат, аз отговарям. Отговарях чинно и дисциплинирано до момента, в който неусетно заговорихме за бизнес.

  По-младият – Ивайло Симеонов ми обясни, че контролира ректорите на голяма част от ВУЗ-те в страната. Мислено се запитах: „Как ги контролира?”. Официално се представи като съветник на Ректора на Техническият университет – София и собственик на строителна фирма.

  В процеса на разговора разбрах, че мога да бъда уреден със всякакъв тип обществена поръчка, в който и университет да посоча. Не знаех къде съм попаднал и къде се намирам…

  Красимир Стоянов се оказа специалист в областта на програмирането, иначе се занимавал с развъждането на рядък вид дървесина. Мълчах и слушах…

  От слушането разбрах, че Великият им майстор е идиот, който те скоро щели да махнат. Слушайки разбрах, че освен ректорите, контролират НАП и прокуратура. Мълчах, мълчах и през цялото време се питах къде е държавата.

  Срещу мен седяха двама самозабравили се типове, способни да обърнат живота наопаки на всеки нормален човек (бе ми казано, че в тяхната ложа върви процес на очистване от недостойни, случайно попаднали държавни служители).

  В края на разговора Симеонов ми даде своя визитка с думите: „Каквито и проблеми да имате с НАП, МВР или здравеопазване, обадете се и Ви каня в своя офис в БАН в ж.к. „Гео Милев”- София, в двора си построих малка къщичка”.

  В двора на БАН – къщичка? Какви ли са заслугите на това момче към науката, така и не разбрах… Разделихме се с пожелания за здраве и съвместна работа. Тръгнах си отвратен и смазан. През целият път до дома си се питах: Това ли е нивото на българските зидари? Наистина бях смазан, но бях твърдо убеден ,че не желая да бъда наричан брат от тези хора. Може би бъркам като пиша това, но мисля, че постъпвам правилно.

  Източник:  БЛИЦ
  

• Призив за помощ към сем. Здравески от Македония

  ОТВОРЕНО ПИСМО ДО КМЕТА НА БЛАГОЕВГРАД

  Уважаеми господин Паскалев,

  Ние, повече от 1900 български граждани събрани в Инициативен Комитет „Помощ за семейство Здравески”, подкрепени от родолюбиви организации на македонски българи и водещи интелектуалци, сплотени от една страшна човешка трагедия, се обръщаме към Вас:

  Както знаете,в края на предходната година,семейството на големия патриот Здравко Здравески,след неописуеми издевателства ,грубо нарушения на международното право и погазване на всички европейски,а и общоприети за естествени,права на личноста от страна на властите в РМакедония,реално поставени в положение на бежанци, се заселиха в Благоевград.

  Единствения „грях” на тези достойни хора и основание за горепосочените репресии,бе силната им родова памет,човешката им гордост и нежелание да се откажат от българския си произход.

  Поради неустановения им от юридическа гледна точка статут,по-голямата част от семейството бе лишено от възможноста да изкарва чрез честен труд прехраната си,а единствения работещ член на семейството-Добрила Здравеска,след изява в телевизионно студио където разказа искренно за трагедията сполетяла семейството й,бе неправомерно уволнена от работа.

  Лишени от каквито и да е доходи,изпаднали в крайна нищета,тези изстрадали българщината си хора,бяха принудени да се изхранват с помоща на съпричастни към съдбата им граждани и освен това бяха психически малтретирани с груби заплахи за здравето и живота им от страна на граждани на РМакедония.Заплахи на които голяма част от представителите на ИК отправящ това писмо,бяхме свидетели и които не бяха отчетени и неутрализирани от страна на която и да е от компетентните според законодателството на Република България,институция.

  Поставени под този натиск,към настоящия момент,семейство Здравески потърсиха и намериха спасение от непрестанния тормоз на територията на Община Бургас.

  Ние декларираме,че семейство Здравески са еталон за сплотено българско семейство,достойни и трудолюбиви носители на забравения в съвремието ни Възрожденски дух,както и,че тяхното най-голямо желание е да работят и да се изхранват сами като нормални български граждани.

  Предвид непосредствените нужди на семейството,както и разбираемите трудности при първоначалната социализация и вписването в българското общество,ние призоваваме Община Благоевград-там където все още се помнят заветите на Делчев,Сандански и Александров,а по-голямата част от жителите пазят в родовата си памет спомена за героичната борба за Освобождение и последвало национално Обединение на македонските българи с братятя им в Мизия и Тракия,вие които първи оказахте гостоприемство на тези страдалци:

  -да иницираме дарителска кампания под патронажа на Община Благоевград за семейство Здравески

  -Община Благоевград да иницира благотворителен концерт,който да се проведе в Зала „Яворов” в най-близко бъдеще с участиеето на Ансамбъл Пирин и известни певци на автентичен форклор от македонския край,а приходите от концерта да бъдат дарени за преките нужди на Здравко,Добрила и трите им деца.

  Надяваме се,на подкрепа от страна на Община Благоевград,както и на персонална среща с Вас,господин Паскалев по детайлите на нашите предложения.

  Зад декларираното по-горе,както и зад призива,заставаме:

  АКАДЕМИК ГЕОРГИ МАРКОВ – ДИРЕКТОР НА ИНСТИТУТА ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ ПРИ БАН, ИК”ПОМОЩ ЗА СЕМЕЙСТВО ЗДРАВЕСКИ”(БАЗИРАН НА УЧАСТНИЦИТЕ ВЪВ ФЕЙСБУК ГРУПАТА „ДА ПОМОГНЕМ НА ЗДРАВКО”),СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ,РЕДКОЛЕГИЯТА НА ИЗДАНИЕТО НА МПО-ТОРОНТО „МАКЕДОНСКА ТРИБУНА”,АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В РМАКЕДОНИЯ „РАДКО”

  09.02.2011

  ––––––––

  Б.Р. Малко предистория – как сем. Здравески попаднаха в Несебър (източник Фрогнюз)

  Несебър подава ръка на бежанците у нас. Местните жители помагат на репресирани от властта в Скопие българи.

  Гражданите на Несебър и жителите на общината ще помогнат на наши сънародници от Македония, пострадали заради българското си самосъзнание. Местните власти, съвместно с ръководството на Македонското братство “Тодор Александров”, са подготвили открит призив до обществеността за доброволна солидарност и подкрепа за семейството на Здравко и Добрила Здравески от гр. Прилеп, които емигрираха в България, заедно с 3-те си деца. Обръщението е подписано от кмета на Несебър, Николай Димитров, от председателя на Общинския съвет – Благой Филипов и от председателя на Македонското братство – Иван Бабев. В Община Несебър и самия град днес живеят десетки хиляди наследници на македонски българи от Егейска и Вардарска Македония, потърсили подслон в свободните български земи, след сръбската и гръцка окупация на областта по време на Балканските и Първата световна войни.

  Здравески пристигнаха в края на миналата година, за да спасят живота си от репресивната власт в Скопие, която ги е малтретирала, защото са се изявявали като българи в Македония. Случаят беше оповестен до медиите и предизвика широка обществена реакция, вследствие на което беше създадена дори група във фейсбук – “Да помогнем на Здравко”, която бързо достигна почти 2000 члена.

  Здравко Здравески е 47 г. (на 26.01. имаше рожден ден) бивш командос от т.нар. специални части за бързо реагиране “Лъвове”, които бяха създадени преди 10 г. заради войната в западна Македония с албанските терористи. Здравески тогава е бил командир на подразделение с чин “капитан” от полицията. След падането от власт на правителството на Любчо Георгиевски през 2003 г. и смяната на политическия курс в посока силово налагане на “македонизъм”, специалните части са разформировани и девъоръжени. Здравески остава на работа в полицията, но като пробългарски настроен скоро е уволнен, разжалван и става жертва на скалъпен с фалшиви обвинения процес. Вкаран е незаконно в затвора с нагласена присъда, въпреки че свидетелите по делото са подали нотариални заявления, че са били принуждавани силово от властите да дават фалшиви показания срещу Здравески. По време на престоя си в затвора, Здравко Здравески е бил инквизиран със средовековни методи и редовно пребиван. Бил е изтезаван с електричество, връзван и без упойка са му вадени здрави зъби от устата с клещи. От болка и кръвозагуба изпада в кома, получава тежко възпаление на главата /сепсис/. Животът му е висял на косъм. Управата на затвора в Прилеп отказва лекарска помощ, както и всякакви свиждания с близки или адвокат. Лекарката на затвора, която си е позволила да напише доклад, че Здравески има нужда от лечение, е била веднага уволнена от работа. Нужно е да се отбележи, че тази служителка е имала български паспорт, което е повлияло за нейното светкавично уволнение.

  Семейството на Здравко през цялото време е било тероризирано от властите. Жена му е била уволнена от работа с 4 деца на ръце, къщата е била нееднократно претърсвана за българска литература, а намерените български книги са били конфискувани. Условието, което е било поставяно на Здравески, за да бъдат оставени намира и да спасят живота си, е било едно единствено – писмено и публично да се откажат от българския си произход и самосъзнание и да декларират, че са “македонци” по националност. Това е било отказвано, независимо от нечовешките действия срещу тях. Убит е братът на Здравески, а в средата на миналата година и братът на съпругата му Добрила, който също е бил действащ полицай. Случаите са заведени като “битови инциденти”. Убиецът на брата на Добрила Здравеска е изкаран невменяем, т.е. “не можещ да носи наказателна отговорност”. Досега този човек е на свобода и продължава да се заканва, че ще избие цялото семейство Здравески, защото били “бугари”.

  В затвора в Прилеп, Здравески е бил посетен от Спас Ташев, бивш съветник на Божидар Димитров. С помощта на Ташев е оказано съдействие на семейството за уреждане на проблема с техния престой в България, тъй като в противен случай Здравески и децата му трябваше да напуснат страната ни и да бъдат екстрадирани за Македония в края на миналата година, което за тях означаваше сигурна смърт. В момента Здравко Здравески и две от децата са с 6 месечни визи за пребиваване, издадени благодарение на своевременните действия на Генералното консулство на България в Одрин и съответните институции по веригата. Проблемът бе приет присърце от българския консул Вълчо Марков, а македонските българи получиха помощ на место от председателя на българското църковно настоятелство в Одрин – отец Александър Чакрък.

  Здравко Здравески продължава да получава непрекъснато заплахи по телефона и интернет за живота си, поради което дори и в България семейството и особено децата му живеят в непрекъснат психически стрес. Обикновено обажданията са от номера в съседни държави.  В момента никой от фамилията няма никакви доходи и работа. Единственият работещ – Добрила Здравеска бе уволнена от фирмата, където работеше в Благоевград, на следващия ден, след като даде изявление по медиите у нас. Фирмата е от Македония и според свидетели там се разпространяват свободно сепаратистични материали и карти с променени държавни граници на България – Пиринския край е отделен от българската държава и присъединен към Македония.

  Поради изключително тежкото материално и морално положение, в което се намират Здравески, българската общественост, фирми и организации са апелирани да помогнат финасово, за оцеляването на това изстрадало българско семейство, докато те могат да уредят своето гражданство и постоянен статут в България. Домът и цялото имущество на сънародниците ни са били конфискувани от страна на властите, веднага след напускането на Македония и идването им в нашата страна. Тук те започват реално целия си живот от “нулата”. Тъй като няма никаква помощ от страна на държавата, единствено гражданската и обществена активност могат да спасят тези наши сънародници от глад, мизерия и унижения. Липсата на каквато и да е социализираща помощ в българското общество за Здравески и техните деца, изиграва допълнително стресираща роля за тези хора.

  Помощта от Несебър ще бъде придружена с покана на сем. Здравески да посетят общината, да се срещнат с потомците на македонските бежанци от началото на миналия век, както и да проведат разговори с Македонските организации там. Очаква се това посещение да бъде в началото на месец февруари. В момента Здравко Здравески пише книга за своя живот и всичко, което е преживял, като един гражданин на Македония, който не крие и не се страхува от своя български произход.

  Случаят със Здравески не е инцидентен, а се е превърнал в закономерност, личи от изявленията на български огранизации в Македония. Българският културен клуб в Скопие /БККС/, както и Асоциация РАДКО от Охрид, излязоха с поредица от изявления и декларации, в които описват репресиите срещу всеки, който дръзне да се декларира открито като българин в западната ни съседка. Българската асоциация дори изпрати и специално Писмо-Обръщение до Министерството на правосъдието на Р.България, адресирано лично до Министър Маргарита Попова, за Здравески, с призив да получат българско гражданство по „Ускорената процедура”. Имената на Мирослав Ризински /който също е в затвор с нагласен процес/, Спаска Митрова, а напоследък и Миле Йовановски, се превърнаха в черен пример, как “антибългаризмът” се налага като държавна политика в македонската държава, в разрез на всякакви демократични и хуманни норми и правила. Подобна порочна идеология повече прилича на рецидив от мрачното минало, отколкото на политика на една европейска страна, кандидат за член на НАТО и ЕС. Темата за репресиите и омразата във ФИРОМ на етнически и расов принцип, придоби международна известност и се коментира сериозно в брюкселския сайт „ЕурАктив”, който има голямо влияние в Европейския парламент. В публикация от 24 януари 2011 г. озаглавена „Is hate speech back in FYROM?” /Връща ли се говорът на омразата във ФИРОМ?/ „ЕурАктив” пише, че: „Македонските власти потискат много дисиденти и граждански активисти, поради тяхното открито изявяване на българска национална принадлежност. Подобни прояви са били винаги инкриминирани и преследвани в тази страна още от времето на Югославия. ..Македония е доминирана от пост-тоталитарна югославско-политическа система, в която различните мнения са наказвани с лишаване от свобода, уволнение от работа, обществено заклеймяване, физически и психически тормоз..” В статията се изтъкват конкретни случаи на преследвани българи в Македония, прави се аналогия с режима на Милошевич, критикуват се грубите фалшификации и кражба на история от Гърция и България, както и последното изявление на главата на непризнатата от никого и неканонична „Македонска православна църква”, Архиепископ Стефан, който нарече българите „изроди”. „Последните изявления на архиепископ Стефан предполагат по-близки отношения с „Ку-клукс-клан”, отколкото с каквито и да е християнски общности в целия свят.”, завършва коментарът на европейската интернет медия за сегашната ситуация в Македония.

  Здравко Здравески е донесъл в България голям брой документи, които доказват престъпната същност на тази диктатура и твърди, че е готов да говори открито пред всички международни институции и най-вече пред Европарламента и ООН, за издевателствата над българите в Македония. Той твърдо е решил да заведе съдебни дела за нарушени човешки права и геноцид срещу македонската държава в Хага и Страсбург.

  Асоциацията на българите по света, обединяваща известни личности от всички сфери, също наскоро осъди остро в своя Декларация държавния терор над нашите сънародници в Повардарието.

  Ето и сметките, на които всеки, който желае, може да помогне:

  Изпращане от чужбина (Само за евро)

  ДОБРИЛА ЗДРАВЕСКА
  IBAN: BG09DEMI924044OOO32334
  СМЕТКА:17329780212022001019
  BIC: DEMIBGSF
  ТЬРГОВСКА БАНКА Д „АД- БЛАГОЕВГРАД“
  D BANK Blagoevgrad

  Изпращане от България ( в лева )

  ДОБРИЛА ЗДРАВЕСКА
  IBAN: BG98UBBS80021030302230
  СМЕТКА: 1030302230
  БАЕ: 20080023
  КОДЪТ ЗА СМЕТКАТА И БАНКАТА:
  bic ubbsbgsf – Обединена Българска Банка

• 4 шева на челото на премиера Борисов след футбол (снимки)

  Благодарение на фотографиите на Пиер ПЕТРОВ научихме, че г-н Бойко Борисов е пострадал тежко по време на футболно мачле.

  

  Независимо от раната, която добре личи на първата снимка, премиерът на Република България посетил театралната постановка „Големанов“ в театър “Сълза и смях”. Той е бил придружен от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков,  подалия оставка министър без портфейл Божидар Димитров и министъра на културата Вежди Рашидов (Снимка2).

  

  Преди да влезе в залата Бойко Борисов подминал журналистите с думите: „Помолих ви да се махнете“. Вежди Рашидов обаче обяснил, че „Големанов“ е поредното представление, към което министър-председателят проявява интерес. Поканата към премиера е дошла в един случаен разговор, в който той е казал: „Дайте да го гледаме – не съм гледал „Големанов“.

  Източник: http://www.24chasa.bg/

• Тhе 53rd Grammy Awards winners

  The 53rd Grammy Awards 2010-2011 winners list:

  
  

  Album Of The Year: Arcade Fire – The Suburbs

  
  

  Record Of The Year: Lady Antebellum – Need You Now

  
  

  Best Rap Album: Eminem – Recovery

  
  

  Best New Artist: Esperanza Spalding
  Song Of The Year: Lady Antebellum – Need You Now
  Best Country Album: Lady Antebellum – Need You Now
  Best Pop Vocal Album: Lady GaGa – The Fame Monster

  Best Rock Album: Muse – The Resistance

  Best Female Country Vocal Performance: Miranda Lambert – The House That Built Me

  Best Pop Performance By A Duo Or Group With Vocals: Train – Hey, Soul Sister

  Best Male Pop Vocal Performance: Bruno Mars – Just the Way You Are

  Best Female Pop Vocal Performance: Lady Gaga – Bad Romance

  Best Contemporary R&B Album: Usher – Raymond v. Raymond

  Best Male R&B Vocal Performance: Usher – There Goes My Baby

  Best Rap/Sung Collaboration: Jay-Z & Alicia Keys  – Empire State of Mind

  Best Rap Performance By A Duo Or Group: Jay-Z & Swizz Beatz – On to the Next One

  Best Rap Song: Jay-Z & Alicia Keys – Empire State Of Mind

  Best Rap Solo Performance: Eminem – Not Afraid

  Best Dance Recording: Rihanna – Only Girl (In The World)

  

  

  Best Rap Solo Performance, Best Rap Album: Eminem        Miranda Lambert

  
  

  
• 53rd Grammy Awards Nominations 2011

  The 53rd Annual GRAMMY Awards will take place in Los Angeles at Staples Center on Sunday, Feb. 13, 2011, and will air live on the CBS Television Network from 8–11:30 p.m. (ET/PT). As a result of last year’s earlier show and Awards process dates, this year the eligibility dates for the 53rd Annual GRAMMY Awards are Sept. 1, 2009, through Sept. 30, 2010.

  As the names were announced for the 2011 Grammy Nominees Wednesday night, rapper Eminem found himself leading the pack with 10 nominations thanks to his hit album, ‘Recovery.’

  Selena Gomez and Stevie Wonder announced the names of the nominated artists in an hour special broadcast live from the LA Live Plaza outside Club Nokia in Los Angeles.Break-out artist Bruno Mars followed Em with 7 nominations, while Lady Antebellum, Jay-Z and Lady Gaga each found themselves nominated for 6 awards.

  The complete list of 2011 Grammy Nominees below

  Album Of The Year

  The Suburbs — Arcade Fire
  Recovery — Eminem
  Need You Now — Lady Antebellum
  The Fame Monster — Lady Gaga
  Teenage Dream — Katy Perry

  Record Of The Year
  “Nothin’ On You” — B.o.B Featuring Bruno Mars
  “Love The Way You Lie” — Eminem Featuring Rihanna
  “F*** You” — Cee Lo Green
  “Empire State Of Mind” — Jay-Z & Alicia Keys
  “Need You Now” — Lady Antebellum

  Best New Artist
  Justin Bieber
  Drake
  Florence & The Machine
  Mumford & Sons
  Esperanza Spalding

  Song Of The Year
  “Beg Steal Or Borrow” — Ray LaMontagne (Ray LaMontagne And The Pariah Dogs)
  “F*** You” — Cee Lo Green, Philip Lawrence & Bruno Mars (Cee Lo Green)
  “The House That Built Me” —Tom Douglas & Allen Shamblin (Miranda Lambert)
  “Love The Way You Lie” — Alexander Grant, Skylar Grey & Marshall Mathers (Eminem Featuring Rihanna)
  “Need You Now” — Dave Haywood, Josh Kear, Charles Kelley & Hillary Scott (Lady Antebellum)

  Best Pop Collaboration With Vocals
  “Airplanes II” — B.o.B, Eminem & Hayley Williams
  “Imagine” — Herbie Hancock, Pink, India.Arie, Seal, Konono No. 1, Jeff Beck & Oumou Sangare
  “If It Wasn’t For Bad” — Elton John & Leon Russell
  “Telephone” — Lady Gaga & Beyoncé
  “California Gurls” — Katy Perry & Snoop Dogg

  Best Pop Performance By A Duo Or Group With Vocals
  “Don’t Stop Believin’” — Glee Cast
  “Misery” — Maroon 5
  “The Only Exception” — Paramore
  “Babyfather” — Sade
  “Hey, Soul Sister” — Train

  Best Rock Performance By A Duo Or Group With Vocals

  “Ready To Start” — Arcade Fire
  “I Put A Spell On You” — Jeff Beck & Joss Stone
  “Tighten Up” — The Black Keys
  “Radioactive” — Kings Of Leon
  “Resistance” — Muse

  Best Hard Rock Performance
  “A Looking In View” — Alice In Chains
  “Let Me Hear You Scream” — Ozzy Osbourne
  “Black Rain” — Soundgarden
  “Between The Lines” — Stone Temple Pilots
  “New Fang” — Them Crooked Vultures

  Best Rock Song
  “Angry World” — Neil Young (Neil Young)
  “Little Lion Man” — Ted Dwane, Ben Lovett, Marcus Mumford & Country Winston (Mumford & Sons)
  “Radioactive” — Caleb Followill, Jared Followill, Matthew Followill & Nathan Followill (Kings Of Leon)
  “Resistance” — Matthew Bellamy (Muse)
  “Tighten Up” — Dan Auerbach & Patrick Carney (The Black Keys)

  Best Alternative Music Album
  The Suburbs — Arcade Fire
  Infinite Arms — Band Of Horses
  Brothers — The Black Keys
  Broken Bells — Broken Bells
  Contra — Vampire Weekend

  Best R&B Performance By A Duo Or Group With Vocals
  “Take My Time” — Chris Brown & Tank
  “Love” — Chuck Brown, Jill Scott & Marcus Miller
  “You’ve Got A Friend” — Ronald Isley & Aretha Franklin
  “Shine” — John Legend & The Roots
  “Soldier Of Love” — Sade

  Best Contemporary R&B Album
  Graffiti — Chris Brown
  Untitled — R. Kelly
  Transition — Ryan Leslie
  The ArchAndroid — Janelle Monáe
  Raymond V Raymond — Usher

  Best Rap/Sung Collaboration
  “Nothin’ On You” — B.o.B Featuring Bruno Mars
  “Deuces” — Chris Brown, Tyga & Kevin McCall
  “Love The Way You Lie” — Eminem & Rihanna
  “Empire State Of Mind” — Jay-Z & Alicia Keys
  “Wake Up! Everybody” — John Legend, The Roots, Melanie Fiona & Common
  
  Best Rap Song
  “Empire State Of Mind” — Shawn Carter, Angela Hunte, Burt Keyes, Alicia Keys, Jane’t “Jnay” Sewell-Ulepic & Alexander Shuckburgh (Jay-Z & Alicia Keys)
  “Love The Way You Lie” — Alexander Grant, Skylar Grey & Marshall Mathers (Eminem & Rihanna)
  “Not Afraid” — M. Burnett, J. Evans, Marshall Mathers, L. Resto & M. Samuels (Eminem)
  “Nothin’ On You” — Philip Lawrence, Ari Levine, Bruno Mars & Bobby Simmons Jr. (B.o.B Featuring Bruno Mars)
  “On To The Next One” — Shawn Carter, J. Chaton & K. Dean (Jay-Z & Swizz Beatz)

  Best Rap Album
  The Adventures Of Bobby Ray — B.o.B
  Thank Me Later — Drake
  Recovery — Eminem
  The Blueprint 3 — Jay-Z
  How I Got Over — The Roots

  Best Country Collaboration With Vocals
  “Bad Angel” — Dierks Bentley, Miranda Lambert & Jamey Johnson
  “Pride (In The Name Of Love)” — Dierks Bentley, Del McCoury & The Punch Brothers
  “As She’s Walking Away” — Zac Brown Band & Alan Jackson
  “Hillbilly Bone” — Blake Shelton & Trace Adkins
  “I Run To You” — Marty Stuart & Connie Smith

  Best Country Song
  “The Breath You Take” — Casey Beathard, Dean Dillon & Jessie Jo Dillon (George Strait)
  “Free” — Zac Brown (Zac Brown Band)
  “The House That Built Me” — Tom Douglas & Allen Shamblin (Miranda Lambert)
  “I’d Love To Be Your Last” — Rivers Rutherford, Annie Tate & Sam Tate (Gretchen Wilson)
  “If I Die Young” — Kimberly Perry (The Band Perry)
  “Need You Now” — Dave Haywood, Josh Kear, Charles Kelley & Hillary Scott (Lady Antebellum)

  Best Country Album
  Up On The Ridge — Dierks Bentley
  You Get What You Give — Zac Brown Band
  The Guitar Song — Jamey Johnson
  Need You Now — Lady Antebellum
  Revolution — Miranda Lambert

  Lifetime Achievement Award: Dolly Parton

  Dolly Parton is an icon among icons. With a career spanning more than five decades, Dolly has proven that there is nothing she can’t do. She’s a singer, songwriter, author, actress, philanthropist, and straight-ahead businesswoman.

  
  

  The Lifetime Achievement Award, established in 1962, is presented by vote of The Recording Academy’s National Trustees to performers who, during their lifetimes, have made creative contributions of outstanding artistic significance to the field of recording.

  Lifetime Achievement Award recipients:

  http://www.grammy.org/recording-academy/awards/lifetime-awards

  
  

• Българите вече са на „ти“ с компютрите, но политиците още се държат за компотите

  Само за 9 дни избирателите спестиха пари, които са достатъчно, за да се въведе гласуване през интернет. Познайте дали това ще стане!

  Aвтор: Петьо Цеков / в-к Сега/

  Светът ми се променя… Почнал съм да мисля като Симеон Дянков… И с две ръце подкрепям заключението на вицепремиера, че българите са дорасли да гласуват през интернет. Че „резултатите от електронното преброяване на населението показват готовността на българите да гласуват по интернет и че електронното правителство на България може да стане реалност в нашата действителност“.

  Много се надявам Дянков да превърне идеята за електронно гласуване и дигитализация на услугите в своя пътеводна звезда и да я следва неотлъчно до края на мандата си. Щото и преди сме чували хора, дето твърдят, че ей сега ще се роди е-правителство, дигитално правителство, онлайн правителство или въобще както това се нарича. Всичко започва с гръмовно решение на изпълнителната власт, минава през похарчване на няколко милиона и раздаване на куп въодушевени интервюта и накрая забива без резултат.

  Затова не съм голям оптимист

  Дори фактът, че лично Бойко Борисов преброи (вярно, с чужда помощ) по интернет едночленното си домакинство, не може да ме направи оптимист. Защото много правителства идваха и си отиваха, но никой не си направи труда да проследи как расте броят на домашните компютри, как се развиват локалните интернет мрежи, колко хора имат мейл, колко се регистрират във „Фейсбук“ и социалните мрежи, колко теглят филми и музика, с какви скорости… Ако това бе сторено, големите глави щяха да са наясно, че българинът не само е грамотен да си направи някаква регистрация, но

  отдавна живее паралелен живот в мрежата

  Българите отдавна са готови за гласуване през интернет и за е-правителство. Проблемът е, че правителството не е готово за онлайн българите. 41% се преброиха електронно за 8-9 дни. Активността в столицата достигна 68.7%, във Варна – 54,3% Разбира се, завършилото преброяване на населението по интернет си имаше своите слабости. Сървърите забиваха, паролите не пристигаха в началото… Но проблемите за първи път бяха отстранени бързо и без излишна истерия. Сега в интернет се коментират само някои безумни или направо излишни въпроси. Какво значение за целите на статистиката има дали кухнята ми е с врата или без? Кога „човекът, който носи парите вкъщи“, стана глава на домакинство? Кой реши, че мъж без брак не може да има дете? Но тези главоблъсканици нямат отношение към интернет, те ще бъдат зададени и при посещенията на живо. Самото електронно преброяване бе на висота. Всички – и организаторите, и хората, бяха на висота. И затова не само сме една от 7-те страни в ЕС, която се брои и електронно, но с голяма вероятност ще бъдем на първо място в съюза по процент преброили се електронно. Този факт ме топли. Да, затъваме, в криза сме, бедни сме, пак почнаха да избухват бомби по улиците, но това, което се случи, е нещо хубаво и трябва да го отчетем и да го поощрим.

  Например ако не тази година, то сигурно съвсем скоро избирателната активност в България ще падне под 41%. Ако имаме възможност да гласуваме през интернет от вкъщи,

  дали избирателната активност ще бъде по-висока?

  Със сигурност ще бъде, разбира се.

  Точно затова не съм оптимист.

  Ако имаха желание за дигитализация, последните правителства нямаше да изхарчат 167 милиона лева (!), за да направят някакъв измислен „единен портал за достъп до електронни административни услуги“. През този сайт те щедро са ни предоставили възможността да ползваме дистанционно 24 от всички 1300 услуги, за които трябва да молим чиновниците на държавата и общините. И това служи като чудесно оправдание да не съкращават ударно размножаващата се държавна администрация!

  Ако разрешат да гласуваме от вкъщи, политиците няма да могат да купуват гласовете. Няма да могат да фалшифицират изборни протоколи. Ще объркат тънките си сметки, защото ще се гласува масово и в чужбина. Сигурно и електронните резултати могат да се манипулират, но засега политиците ни са дорасли да манипулират само хартиените резултати и твърдо се държат за тях. А и

  със сигурност компютърът е по-малко корумпиран от човек

  И не слушайте тъжната песен за цената на едно подобно нововъведение. Само за 9-те дни на електронното преброяване гражданите спестиха 4 млн. лв. Още преди години спецове като Мишо Константинов бяха изчислили, че долу-горе толкова ще струва на страната ни да въведе е-гласуване, а поддържането му по-нататък ще е много по-евтино. Само за сведение – през последното десетилетие изборите у нас поскъпнаха страшно много и един вот гони 20 млн. лв. Сега на избори, за да гласува един човек, бюджетът харчи средно 5 лв.

  Знам, че гласуването по интернет поставя много въпроси, но всички те като че ли се въртят в общественото пространство само за да обидят нашата интелигентност. Нямало да има тайна на вота, щяло да има Family Voting?! Честно казано, това са пълни глупости. Тук не млатим жените си на лягане и ставане. В България отдавна има електронно банкиране, има и дебитни карти – всички те имат пароли и никой не се разхожда по улиците с PIN, изписан на тениската. Нито една банка не си задава хамлетовски въпроси – дали пък жената не скача по главата на мъжа, за да го накара против волята му да изтегли пари от сметката си.

  Затова – пуснете достъпа през интернет, спестете пари и с тях направете метро от София до Пловдив, ако щете.

  Източник: http://www.segabg.com/

  ––––––––––––––
  Б.Р. Временните обществени съвети на българите в чужбина са организацията зад граница, на която първа основна задача е въвеждането на интернет гласуването в Изборния кодекс и провеждане на е-вот още от следващите избори тази есен. За повече информация вижте тук и на официалната страница на Обществените съвети: http://globalbulgaria.org/
  
  
  
  

• Защо не закрием тази държава? /Три години по-късно/

  Автор: Богдан Йорданов

  Няма абсолютно никаква нужда от нея. Тя осигурява условия за най-некадърната част от населението да живее за сметка на другото. Сиреч, тази държава е направена за това-да поддържа правата на едно малцинство, и то доволно некадърно, и задължително неморално, за сметка на мнозинството.

  В нея, най-свестните, най умните и читавите отдавна са се махнали, отвратени от правилата, които им предоставя. Същевременно, най-мързеливите, най-некадърните и лишени от всякакъв морал, се възползват отлично от тези правила, защото самите те са ги направили, и като едни стари войници действат новобранците, сиреч останалите, и паразитирайки за тяхна сметка.

  Абдалите им дават огромна част от данъците, пенсионират ги на четиридесет години, дават им по двайсет хилядалевови заплати заради привилегията им да са избрани, заедно с максимума на пенсиите.

  А на тях, овцете, половината от работодателите не им плащат осигуровките и получават под екзистенц минимума. Ще се пенсионират на седемдесет с привилегията да вземат за едно мляко и една вафла дневно. Лекарствата-от децата, които са навън. В така изграденото общество всичко е наобратно. Няма как другояч едни да живеят за сметка на други.

  Прости и елементарни хора, обикновени ловци на пари и заблудени души, говорят по медии и учат на морал. Градят морални норми-правилно-погрешно Вълци пазят стадото, а други вълци го доят и стрижат.Невинни влиза в арести да демонстрират работата на фарисеи и грешници за справедливост-под външен натиск, за да имитират дейност.

  Съгрешилите бирници не плащат, а плащат синца, заради техни натегачества, с които си правят алиби за далавери. Прости хора са богати, а умни им метат плацовете. В тази държава всички публични личности са жалки и гротескно смешни, като опити на Азис да прави впечатление по шоуто си.

  Жалки са, като застаряващата актриса, бившо величие, което му партнира, а преди това продавало кока, за парче хляб и лъжица чер хайвер… В тази държава колата и телефонът са всичко, новите дрешки, животът назаем, пунта и пластиката, имитиращи пълната липса на смисъл и състоятелност.

  В нея бедни карат мерцедеси, а те, последните, са повече от в Германия. В нея, родители изпращат децата си навън и казват, „Заръчвам ти, сине, не се връщай, тук бъдеще няма.” В тази държава усещането за безнадеждност идва още с първия крясък на новороденото. В тази държава свестните са лузъри и чак като отидат в чужбина, стават нормални. Реализират се там – тук не става. Навън дишат – тук се давят.

  Възрастните не ги изнасят накрая на гората, да умрат там, защото и за това няма пари. Понеже всичко е пари, синовете нямат сантименти, а пращат родителите си да гледат набори и баби – в Италия. И те отиват.

  В тази държава нямаш спокойствие, дори и да си Любен Гоцев. Винаги трябва да си готов да почнеш от нулата и винаги могат да ти вземат къщата и на стари години да те пратят в Ножарево. Дори и да не отидеш там, други мафиоти може да ти продадат жилището и да станеш клошар.

  Винаги може да дойде експроприация и винаги да станеш жертва на чувството за справедливост, като поредната дежурна мантра на някой циганин, лузър или още по лошо и често срещано -нереализиран водач-интелигент, който да я облече като идеология…

  В тази държава най-лошите и нелогични сценарии винаги се сбъдват, защото Европейски съюз не значи нищо, както и „Любовта към СССР е като слънцето и въздуха за всяко живо същество”, нито пък политиката, колкото и да ни облъчват с празни лозунги. Още по-малко понятия като права, демокрация, правила.

  Тя е направена за хиени, безскрупулни и ментори с манталитет на южноамерикански наркобарони. Защото думите не значат нищо, пред инстинктът им да убиват. Да имат, за сметка на усилието да говорят, да имат, без да работят.

  В тази държава винаги е ставало нещо далеч по-лошо от времената на завладяването на Дивия Запад. Защото и тогава е имало правила – не стреляй пръв, не стреляй в гръб, за кражба се беси, извадиш ли пръв пищов – по-бързият печели.

  И ред други, опрени на изстрадан опит и чувство за справедливост.

  Правила за живот. Няма и кой да ги изисква, утрепан от малцинството, което му е оставило само правото да оцелява на скотско ниво, с триста лева заплати и над европейски цени на основните храни. В тази държава историята не служи за нищо друго, освен за пропаганда на поредна измама.

  Всъщност, тази държава е лесно прогнозируема, ако си достатъчно изграден песимист.
  Но в тази държава думите не знача нищо. Докато те убият за тях, ако говориш истината. Прочее, в тази държава за истината няма друга алтернатива.

  Освен последният читав да им я остави тази държава – на тях. Оставете им я, майната й. Тогава,обаче, ще внесат виетнамци.

  Запомнете този текст, за да не се каете или оправдавате сетне. Казах ви.

  Източник: http://zemaria.blog.bg/

• Трите истории на Стив Джобс

  Публикуваме знаменита реч на Стив Джобс, произнесена на 12 юни, 2005 г. по случай завършването на випуск студенти на Станфордския университет (Б.Р. Публикувано в сп. „Мениджър“)

  „За мен е чест да бъда сред вас в деня на вашето дипломиране в един от най-известните университети в света. Аз така и не успях да завърша колеж. В интерес на истината, никога не съм бил на такава церемония толкова отблизо, колкото днес. Днес искам да ви разкажа три истории от своя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо повече.

  Първата история се отнася за свързването на точките

  Прекъснах следването си в Рийдс Колидж още след първите 6 месеца, но след това останах като прекъснал студент още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо се махнах? Това е започнало още преди да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и  решила да ме остави за осиновяване. Тя много искала да бъда осиновен от хора с висше образование. Дори било уредено след раждането да бъда осиновен от един адвокат и неговата съпруга. Само че, когато съм се пръкнал, те пък решили в последния момент, че искат момиче. И така моите родители, които по това време били в списъка на чакащите, получили позвъняване посред нощ с въпроса: „Имаме едно непредвидено бебе от мъжки пол – искате ли го?“. Отговорът им бил: „Разбира се“.

  Впоследствие биологичната ми майка разбрала, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми даже не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи за осиновяване. Съгласила се чак след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че аз ще отида в колеж някой ден.

  И 17 години по-късно аз отидох в колеж. Но бях толкова наивен, че избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всичките спестявания на моите родители от работническата класа отидоха за таксата ми.

  След шест месеца вече не виждах смисъл в това. Нямах никаква представа какво искам да направя със живота си и не виждах как колежа ще ми помогне да намеря отговора. А бях похарчил всичките спестявания на родителите си. Затова реших да прекъсна и се надявах, че от всичко това ще излезе нещо добро. По онова време беше доста страшничко, но гледайки назад, това беше едно от най-добрите ми решения. В минутата, в която прекъснах, вече можех да не посещавам редовните лекции, които не ми бяха интересни и да се запиша в други курсове, които изглеждаха интересни.

  Не всичко беше розово. Нямах стая в общежитието, така че спях на пода в стаите на приятелите ми, връщах празни бутилки заради депозита от 5 цента и с тези пари си купувах храна и дори изминавах по 7 мили до другия край на града всяка съботна вечер, само за да получа свястно ядене в храма на Харе Кришна.

  Но ми харесваше. И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по-късно се оказа безценно.

  Ще ви дам един пример. По онова време Рийдс Колидж предлагаше може би най-добрия в цялата страна курс по калиграфия. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с красив шрифт. Понеже се водех „прекъснал“ и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия.

  Така научих какво са серифни и несерифни шрифтове, изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и всичко онова, което прави един надпис красив. Всичко това беше красиво, историческо, артистично по начин, който беше недостъпен за науката и аз бях запленен. Нямаше и най-малка надежда нещо от това да ми бъде полезно в живота, да има практическо приложение.

  Но след десет години, когато създавахме първият компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме моите знания в нашия Мак. Това беше първият компютър с красива типография. Ако не се бях записал в онзи курс, Мак никога нямаше да притежава множество различни шрифта с пропорционално разстояние между буквите.

  И тъй като Уиндоус просто прекопира Мак, много е вероятно да липсваха и в който и да е персонален компютър. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да се запиша в този курс и компютрите нямаше да имат сегашната си чудесна типография.

  Разбира се, беше невъзможно да се свържат точките по времето когато бях в колежа. Но гледайки назад, десет години по-късно всичко изглежда кристално ясно.

  Ще повторя: не можете да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Това може да стане само с поглед назад. Затова трябва да вярвате, че точките някак си ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вътрешен глас, съдба, карма, каквото и да е. Този подход никога не ме е подвеждал и това е, което направи живота ми такъв, какъвто е.

  Втората ми история е за любовта и загубата

  Аз бях късметлия – на ранен етап от живота си разбрах какво обичам да правя. Воз и аз създадохме Apple в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и за 10 години Apple се разрасна от нас двамата в един гараж до компания с над 4000 служители. Година преди това бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение, Макинтош и аз току-що бях навършил 30.

  И тогава ме уволниха.

  Как може да те уволнят от компания, която си създал? Ами, тъй като Apple се разрастваше, ние наехме човек, когото смятах за много талантлив, за да управляваме заедно. И първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това се случи, Бордът на директорите застана на негова страна.

  Така на 30-годишна възраст аз бях уволнен. И то доста публично. Фокусът на моя съзнателен живот си беше отишъл и това направо ме разби.

  В продължение на няколко месеца не знаех с какво да се захвана. Чувствах, че съм разочаровал предишното поколение предприемачи, че съм изпуснал щафетата, която ми е била предадена, за да я продължа. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да им се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и дори мислех да напусна долината. Но бавно осъзнах, че все още обичам това, което правя. Обратът на събитията не беше променил ни най-малко това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И така, реших да започна отначало.

  Тогава не го осъзнавах, но уволнението ми от Apple беше най-доброто, което можеше да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата на това да си отново начинаещ, да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

  През следващите пет години създадох компания, наречена NeXT, друга компания с името Pixar, и се влюбих в една невероятна жена, която ми стана и съпруга. Pixar създаде първия в света филм с изцяло компютърна анимация – „Играта на играчките“ и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Apple изкупи NeXT, аз се завърнах в Apple и технологията, която бяхме създали в NeXT е в сърцевината на сегашното възраждане на Apple. А Лорийн и аз създадохме прекрасно семейство.

  Уверен съм, че нищо от това нямаше да се случиq ако не бяха ме уволнили от Apple. Лекарството беше горчиво, но предполагам, че пациентът се нуждаеше от него.

  Понякога животът те удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че любовта към това, което правя беше причината да продължа напред.

  Трябва да разберете в какво сте влюбени. И това се отнася не само за работата ви, но и за личния ви живот. Работата обхваща значителна част от живота ви и затова единствения начин да сте наистина доволни е да правите нещо, което смятате за значимо.

  А единственият начин делата ви да са значими е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите! Не се отказвайте! Сърцето ще ви подскаже когато сте го открили. И като всяка страхотна връзка, тази също ще стане още по-добра с времето. Така че, търсете докато го откриете. Не се отказвайте!

  Третата ми история е за смъртта

  Когато бях на 17, прочетох една мисъл, която гласеше следното: „Ако живеете всеки свой ден сякаш е последният ви – един ден със сигурност ще се окажете прави!“.

  Тази мисъл ме впечатли силно и оттогава, вече 33 години, всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: „Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?“.

  И когато няколко дни подред отговорът е „Не“, аз знам че нещо трябва да променя.

  Да си припомням, че скоро няма да съм между живите е най-важното, което ми помага да взема големите решения в живота си.

  Защото почти всичко друго, всички вътрешни очаквания, цялата гордост, целия страх от излагане или провал, тези неща просто се сгромолясват пред лицето на смъртта и остава единствено истински важното.

  Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

  Преди около година ми откриха рак. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. Аз дори не знаех какво е панкреас! Лекарят ми каза, че почти със сигурност този тумор е от нелечимия тип и че ми остават от 3 до 6 месеца живот.

  Моят доктор ме посъветва да си отида вкъщи и да си стегна нещата, което е лекарският код за „Подготви се да умреш“.

  Това означава само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, за което си смятал, че имаш на разположение поне 10 години. Означава също да си подредиш делата така, че да улесниш семейството си максимално. Означава да си вземеш сбогом.

  Живях с тази диагноза през целия ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия, вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до вътрешностите ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз съм бил под упойка, но жена ми, която присъстваше, ми разказа, че когато погледнали клетките под микроскоп лекарите се разплакали от радост, защото се оказало, че това било много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и сега съм добре.

  Тогава бях най-близо до смъртта и се надявам това да си остане така поне за няколко десетилетия напред. Тъй като съм го преживял, сега мога да ви говоря за това с малко по-голяма увереност, отколкото когато смъртта беше само интелектуална концепция.

  На никой не му се мре! Дори хората, които искат да отидат в рая не искат да умират, за да стигнат там.

  И все пак, всички ни чака една и съща участ. Никой не се е отървал. И така е правилно, защото Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. Тя прочиства старото, за да даде път на новото.

  Сега вие сте новото, но някой ден, не чак толкова далеч, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя. Съжалявам, че драматизирам, но това е истината.

  Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно.

  Когато бях млад, излизаше списание, наречено „Световен каталог“, което беше нещо като библия за моето поколение. Беше създадено недалеч от тук, в Менло Парк, от един приятел на име Стюърт Бранд. Това беше в края на 60-те, когато все още нямаше компютри или предпечатна подготовка, така че всичко се правеше с пишеща машина, ножици и полароидни снимки. Беше нещо като хартиен вариант на Гугъл, 35 години преди появяването на самия Гугъл. Беше идеалистично и бъкаше от съвети и велики идеи.

  Стюърт и неговия екип успяха да издадат няколко броя на списанието и когато времето му отмина, те подготвиха своя последен брой. Беше в средата на 70-те, а аз бях на вашата възраст. На задната корица имаше снимка на селски път в ранно утро, същия, който можете сами да видите ако се осмелите да тръгнете на автостоп. Най-отдолу беше написано:

  „Останете си гладни! Останете си глупави!“.

  Това беше тяхното послание на сбогуване. Останете си гладни! Останете си глупави! И аз винаги съм си пожелавал същото.

  И сега, когато се дипломирате и започвате отначало, аз ви пожелавам същото.

  Останете си гладни! Останете си глупави!

  Благодаря ви много!

  
  

  Източник: http://www.manager.bg/

• Лобистка поправка предизвиква протести

  Депутат от ГЕРБ е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, които ограничават свободния достъп до информация и до фирмените дела на търговците, съобщават правозащитници.

  Текстовете, които ограничават свободния достъп до информация са били приети от парламентарна комисия.

  Депутатът от ГЕРБ Емил Радев, внесъл поправките, е бивш „тюлен“ от секретното поделение „Тихина“ и бивш колега на босовете на варненската групировка ТИМ, посочват разследващи журналисти.

  Името му е на път да стане популярно сред журналистическата гилдия заради внесената от него поправка между първо и второ четене на проектозакона за промяна на Търговския регистър.

  Предложеният от Радев и вече приет в Комисия текст ограничава свободния достъп до фирмените дела на търговците само за определени професии – адвокати, нотариуси, съдии, органите на досъдебното производство и МВР, съдебни изпълнители.

  Така ще бъде блокиран достъпът на журналистите и на обществеността до важна информация за участията на физически лица във фирми, прехвърлянето на дялове, трансформация на фирмите и други операции, които заличават данните за свързани лица и конфликт на интереси.

  Интерес от такава поправка имат единствено овластените, които имат какво да крият в биографията си и не желаят да бъдат осветени бизнес интересите им и връзките им с лица със съмнителна репутация, съобщават български журналисти.

  Източник: http://kafene.net/

• ПИЛОТЪТ ЗДРАВКО ВЕЛИЧКОВ: КЪСНО ПРОУМЯХ ЗАЩО ВСЪЩНОСТ ЮПИТАТА СЕ ВЪРНАХА В БЪЛГАРИЯ

  Пътят от редови боен пилот до заместник-министър на транспорта е стръмен, но обратният е по-бърз

  За двайсет години демокрация през властта се извървяха толкова много случайни навлеци, че никой вече не им помни имената. Но сред тях по грешка попадаха свестни и кадърни хора, които машината безжалостно и безкомпромисно изхвърляше с интриги, клевети и фалшиви обвинения. Порядъчно окалян през декември 2001 г., сам напусна Здравко Величков, след като едва четири месеца беше заместник транспортен министър в правителството на Царя.
  
  Здравко Величков твърди, че от дете му е предопределено от съдбата да стане пилот. Мечтата му се сбъднала. През 1968 г. лейтенант Величков получил назначение в най-южното ни бойно летище Узунджово.
  
  Летял на покрития с черна слава МиГ-19 – за предходните 10 г. там се разбили 10 изтребителя и повечето им пилоти загинали.

  Самолетът продължил да утвърждава черното си реноме и при Величков. През лятото на 1969 г. лейтенант Петър Петров се въртял в плосък свредел от голяма височина и се разбил край Нова Загора. На 10 февруари следващата година лейтенант Димо Димов го сполетял най-големият възможен кошмар с МиГ-19, от който нямало изход: при излитане му се самоизключил единият двигател, самолетът неудържимо се преобърнал по гръб и паднал на земята. След преживения емоционален потрес някои летци хвърлили бонетата и шлемовете, заявявайки, че повече на този самолет няма да се качат. Но когато командването на ВВС им предложило да се преместят в Доброславци край София и в Граф Игнатиево край Пловдив, при условие да летят пак на МиГ-19, повечето приели.

  Оставили Здравко Величков в Узунджово да лети на надеждния МиГ-17. Той обаче харесвал МиГ-19 заради мощните му двигатели и оръдия. През 1971 г. успял да се върне на този самолет в Доброславци. Още в края на годината попаднал в най-тежката ситуация в цялата си авиаторска кариера.

  На 27 ноември по обяд в отлично слънчево време въртял фигури от висшия пилотаж над едно дефиле край Елисейна. Вече стигнал надолу вертикалата, когато чул приглушен гръм зад гърба си. Пилотажният лост изведнъж неприятно олекнал и самолетът спрял да реагира на командата за излизане от отвесното пикиране.

  Величков се катапултирал при скорост 880 км в час само 3 секунди преди да се забие в земята
  
  Преди да измине половин година от произшествието, съдбата му подготвила нов капан. На 17 април 1972 г. след излитане по кръга едва набрал 400 метра и самолетът започнал да се тресе от силни удари. В кабината нахлули пламъци през отворчетата на тръбичките за обдухване на плексигласа на фанара с топъл въздух. Димът станал толкова гъст, че не виждал бордното табло с уредите. Огненият шлейф бил видян и от земята. Ръководителят на полетите подп. Костадинов дал команда: „Гориш, катапултирай!” Можел да изтегли скобата над главата си, но видял пред себе си Кремиковци. Отказал се да катапултира. Успял да установи кой двигател е аварирал и да го спре. Кацнал с един двигател, макар че изтребителят непрекъснато проявявал стремеж да се обърне по гръб. След кацането видели от дясната страна на тялото три огромни пробойни и десетина по-малки. За летателното си умение и смелост старши лейтенант Здравко Величков получи орден „Червено знаме”.

  Продължил още 14 г. да пилотира изтребители МиГ-19, МиГ-21 и МиГ-23. През 1986 г. напуснал бойната авиация – дал си сметка, че ако иска още дълго да лети, трябва да продължи в гражданската авиация. А там на стари години няма да го вземат.

  След множество спънки Величков чак през 1988 г. успял да постъпи като пилот в ПСАУ – Предприятие за специализирани авиационни услуги. Летял на Л-410. Станал командир. Още през следващата 1989 г. го направили заместник-директор, при това без връзки и протекции. След година обаче подал оставка заради напрежение в ръководството. Той си знаел цената и отново станал редови пилот.
  
  Летял и три месеца в Нигерия, бил там и като представител на фирмата
  
  През февруари 1992 г. министърът на транспорта Александър Александров неочаквано му предложил директорския пост в ПСАУ, вече преименувано на „Хемус ер”. Постъписал се и поискал да го назначат с пробен срок три месеца, които обаче продължили до 1997 г. За оцеляването на фирмата спомогнали и поеманите огромни рискове от Величков, например за полети в Мали и Кения.

  На 27 юли 1997 г. транспортният министър Вилхелм Краус го извикал. Почерпил го с уиски. „Ще ме уволни по уважителен начин, черпи ме, за да го преглътна по-безболезнено” – си помислил Величков. За негова изненада Краус му предложил поста изпълнителен директор на летище София. Успял да си издейства назначение с право да лети.

  Здравко Величков обобщава свършеното доста лаконично: ремонтирали перона и стария терминал, пистата получила осево осветление, подготвили документацията на новия терминал… Бил винаги готов да го уволнят, но като му предявят някакви мотиви, дори за несъществуващи прегрешения. През ноември 2000 г. обаче поредният транспортен министър Антоний Славински го уволнил без никакви мотиви.

  Година по-късно Здравко Величков обяснява причините за това в интервю:„Първият ни разговор с него (Славински-бел. а.) беше на ухо – „Виж там, да оставиш Сталийски“, ми каза той. Отговорих му: „Г-н министър, според консултантите по мениджмънта за разширението на летището паркингът трябва да се върне към него и приходите да отиват за изплащане на заема от ЕИБ. Поканих фирма „Сталийски и син“ да освободи паркинга, след като договорът й за наемане изтече. Тя не го направи. Заведох дело.”

  Величков се върнал като пилот на Ту-154 и заживял само с полетите. Спокойствието на редовия вече пилот било нарушено от дошлото на власт правителство на НДСВ. Транспортен министър става Пламен Петров, син на загиналия през октомври 1970 г. при излитане с МиГ-19 старши лейтенант Васил Иванов. Величков познавал министъра от дете. Не се изненадал особено, когато през юли 2001 г. Петров го поканил за свой заместник. И двамата обаче се излъгали жестоко:

  министърът подценил прямия и неподатлив на манипулации характер на ветерана,
  
  Величков пък надценил почтеността на юпито Петров. Само след четири месеца зам.-министърът подава оставка. Обяснява причините кратко: „Несъгласие с политиката на правителството за развитие на гражданската авиация.”

  Величков се оказва пречка за някои планове и щения на властващите, става не просто излишен, а се превръща в пречка и дори в заплаха.

  Единственият начин да бъде отстранен са клеветите и фалшивите компромати, които да го злепоставят
  
  В цитираното интервю за вестник „Новинар” той обяснява защо отново се подемат атаките срещу него: „Защото развитието на проекта за реконструкция на летището доближи фазата на строителството и началото на финансиране…” Всъщност е казал всичко пределно изчерпателно – щял да им пречи да крадат.

  Здравко Величков преустановява активната си трудова дейност едва навършил 56 години. Сега вече е на 65 – търсят го единствено многобройните му приятели, но и той не би се съгласил отново да нагази в блатото на властта. Оттеглил се в пенсия и с изненада открива прости и вълнуващи неща, които е пропуснал да види в напрегнатия си преди живот. И изглежда посвоему щастлив, толкова щастлив, че може да му се завиди.

  Ганчо КАМЕНАРСКИ

  http://www.blitz.bg/

• ЦЕНАТА НА ТОКА – НЕВЪЗМОЖЕН БАЛАНС ВЪРХУ ВУЛКАН ОТ ЖЕЛАНИЯ

  Автор: Светла Василева

  Колкото и внимателно да слушате политическото говорене на тема нови цени на тока, всеки опит за прогноза е обречен. От една страна са апетитите на производителите, търговците, доставчиците и разпределителите на електроенергия и те са насочени към все по-високи ценови нива. Независимо как ги аргументират – с инвестиционни разходи, цени на първичен енерго ресурс, кражби, аварии и прочие форс мажори, крайната им цел е една – нагоре! От противоположната страна на този вулкан от желания са потребителите, които плащат монополната услуга. И тяхната цел също е предвидима – надолу, било поради кризата, замразените заплати, намаленото потребление, качеството на услугата, стандарта на живот или просто заради правото да плащаш разумна и обоснована цена на каквото и да е. Позицията на арбитъра в този двубой – ДКЕВР е онази, която би следвало да дава сигурност, експертност и категоричност на прогнозите. Така ли е обаче?
  Тези дни за пореден път се наслушахме на противоречиви и фриволни изявления относно цената на електроенергията, направени от най-високите етажи на властта. По време на посещението си в Япония през януари т.г., премиерът Борисов заяви, че не ни е изгодно да изкупуваме тока, генериран от ВЕИ, защото е в пъти по-скъп от този, произвеждан в АЕЦ и ВЕЦ и даде заявка за законодателни промени в тази посока през юни-юли. Принципно същото бе и становището на германския канцлер Ангела Меркел, която есента на 2010 г поиска предприемане на стъпки за увеличаване полезния живот на атомните централи на Германия, т.к. “зелената енергия”, макар и щадяща климата, диверсифицираща доставките и намаляваща зависимостта от фосилни горива, все още е твърде скъпа и немските потребители не могат да понесат подобна финансова тежест.
  Факт е, че на инвеститорите в генериращи капацитети от ВЕИ у нас законът гарантира изкупуване на цялото произведено количество електроенергия по преференциални цени за срок от 15 до 25 години. Факт е също, че в стремежа си да предостави привлекателни условия и привлече капитали, държавата направи грешки, които сега всички ще платим – разреши строителство на фотоволтаични паркове и вятърни ферми върху земеделски земи, поощри инвестиции в съоръжения за преобразуване на слънчева и вятърна енергия в електрическа, пренебрегвайки потенциала на същите за топлопроизводство и охлаждане. Факт е също, че при даването на лицензи за производство на електроенергия от ВЕИ отсъстваше състезателния принцип – както за прилаганите технологии, така и за икономическа целесъобразност на проектите. Факт е и обвързващото задължение на страната като член на ЕС за получаване на 16% ток от ВЕИ до 2020 г. Факт е също, че никой до сега не постави на публичен дебат въпроса за това колко “зелена енергия” можем да си позволим, да понесем и да платим като общество.
  Тежестта на изброените факти, а вероятно още повече на неупоменатите, генерира изявления, като тези на председателя на ДКЕВР, които впечатляват със своята … смелост и … непоследователност. Само преди дни той обяви, че токът ще поскъпне с около 1.5% (по негови изчисления), заради “зелената енергия”, както и че електроразпределителните дружества и НЕК все още не са представили разчетите си с искания за увеличение. В действителност, няма логика тези разчети да са на бюрото на А. Семерджиев по една съвсем прозаична причина и тя е следната. Оглавяваната от него Комисия ежегодно (от 2008 г насам) до 31. март съгласно закона за ВЕИ и биогоривата (чл.21, ал. 1) определя преференциални цени, по които се изкупува електроенергията, произведена от възобновяеми източници. Логично е, на база присъединени мощности, капацитет и т.н. едва след това ЕРП да сметнат какви ще са разходите им за изкупуване на тази енергия и тогава да искат увеличаване цената на тока.
  На 10.02.2011 в новинарската емисия в 19.00 часа на бТВ бе цитирано изказване на Семерджиев, според което пък цените на тока и водата ще паднат, ако има много оплаквания от ниско качество на услугата. Нормативната база в енергетиката обаче не борави с категории като “много”. Дори и оплакванията да са “много” (каквото и да означава това), законодателят е предвидил финансови санкции за дружествата монополисти и ревизиране на лицензиите им като най-тежко наказание. Но не и намаляване на цената!
  Трудно се балансира върху вулкан от желания! Още по-трудно, когато предмет на баланс е цената на тока! Все едно да ореш с плуг небето! Колкото и внимателно да се вслушват в многогласното и разнопосочно политическо бърборене по темата, за потребителите няма как да не е ясно, че всякакви прогнози относно цената на електроенергията са мисия … обречена!

  Източник: http://chara.blog.bg/

• В кутията на Пандора остана само надеждата

  България се управлява от диктатор, който година и половина превръща клиентелизма в държавна политика, а обществото – в тоталитарен ад

  Автор: Цветозар Томов, социолог

  „Всички вярвания, навици, вкусове, чувства, възприятия, които характеризират нашето време, всъщност са предназначени да поддържат мистиката на партията и да не позволят да се прозре истинската същност на днешното общество… В последна сметка обществото в Океания се гради върху убеждението, че Големият брат е всемогъщ, а партията – непогрешима. А след като в действителност Големият брат не е всемогъщ и партията не е непогрешима, необходима е неуморна, мигновена гъвкавост при боравенето с фактите.“
  Джордж Оруел, „1984“

  От земя и вода, казва легендата, е сътворена надарената с всичко древногръцка красавица, която лекомислено разпръсква хорските беди и нещастия по земята. Днес ние живеем във време, в което старата легенда оживява пред очите ни. И подобно на съпруга на Пандора – титанът Епиметей (онзи, който късно се сеща, както би следвало да се преведе името му) продължаваме да се любуваме на родната политическа красавица Бойко Борисов и да не искаме да приемем бодящата очите ни истина, която отдавна трябваше да знаем.

  Истината е, че България се управлява от диктатор, който година и половина превръща клиентелизма в държавна политика, а обществото – в тоталитарен ад. Последните събития би трябвало да убедят и най-големите наивници за какво става въпрос. Но по всичко изглежда, че агонията (или възходът?) на сегашния режим ще продължи още, редом с главоломното покачване на цената, която ще платим за нея/него.

  Сагата със СРС-тата изобщо не е случайна и фактически започна още в първите месеци на мандата на това правителство, когато беше променен законът и премахната дори идеята за създаване на Бюро за контрол над специалните разузнавателни средства. Последваха промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Сега вече берем плодовете на тези законодателни промени. И ще ги берем още дълго. И други плодове ще берем.

  В разгара на скандала около подслушаните разговори на митническия шеф Ваньо Танов, в които има преки улики срещу премиера за престъпление, правителството поиска вот на доверие и го спечели, а публичният дебат постепенно се измести към въпроса дали публикуваните разговори са манипулирани или не, от СРС-та ли са или не. Този въпрос е дълбоко несъществен. Единственият съществен въпрос е дали съдържанието им е истинно.

  Хайде да видим какво означава тези разговори да са истинни. Премиерът на страната настоява/нарежда да се спре митническа проверка за нелегално производство на алкохол. Възможно е това да е станало в резултат на натиска на президента на страната. Вместо да сигнализира веднага в прокуратурата, митническият шеф предава нареждането на своя заместник. Споделя проблема и с вицепремиера на страната, който наистина му нарежда да продължи проверката, но също не отива в прокуратурата. В друг свой разговор същият митнически шеф съобщава, че и вътрешният министър има своя клиентела, която митниците не трябва да закачат.

  Мeждувременно изтече следващата порция записи, която ни показва как Борисов се грижи за тези, които ритат топка с него по обяд. На фона на първия случай тази история е почти невинна, но добре илюстрира байганьовския маниер, с който премиерът урежда клиентелата си.

  Какво правят уличените властници? След първоначалното объркване те изградиха три защитни стратегии с общата цел да обвият с мъгла елементарността на казуса.

  Първата – тези записи са монтаж (подтекст – не вярвайте на изнесеното в тях). Тази стратегия вече се пука по шевовете, тъй като се нароиха множество преки и косвени доказателства, че съдържанието на публикуваните разговори е истинно: свидетелствата на бившия заместник-митнически шеф Странджев, на бившия агент на ДАНС Миленов, обърканите и еволюиращи във времето приказки на засегнатите участници в тях. Излезе информация и за експертиза на френската лаборатория „Липсадон“.  Има ясни признаци, че властите вече се отказват от тази защитна стратегия.

  Втората защитна стратегия – публикуването на записите, преследва нечисти цели. Тук има вариативност – Цветанов директно говори, че това е реакция на организираната престъпност, с която службите се борят под неговото мъдро ръководство, а Борисов набляга върху политическите нюанси – искат да ни компрометират, защото водим успешна политика. Тази стратегия се очертава да стане основна, защото не може да бъде нито подкрепена, нито отхвърлена с факти.

  Третата стратегия се състои в омаловажаването на случилото се. Тя беше блестящо развита от Борисов на заседание на Министерския съвет:   „Хайде де, значи аз не мога да кажа за един човек да го възстановят в митниците на работа, а ще нося отговорност по всички теми? Така ли излиза? Някой друг ще ми назначава кадрите, аз нямам право да се обаждам на никой от вас поради тази теория, която се опитват да кажат!? Защо тогава ходихме на избори, защо тогава ми побеля косата, защо тогава за всяко едно нещо, виждате, се борим и го правим добре…?!“

  В общи линии Борисов и неговите хора ще съчетаят втората и третата стратегия в едно и ще минат към контрапропаганда от типа: понеже в нищо по-сериозно не могат да ни уличат, враговете на герберската революция подхвърлят тези дреболии, за да ни отклонят от светлото бъдеще на магистрална България, което строим за всички вас.

  Всъщност, по този начин логиката на развитието на скандала ще доведе до още една крачка към легитимирането на властовия произвол в България. Тезата, че премиерът на страната има право да поддържа своя политическа и икономическа клиентела, ще бъде възприета от мнозинството негови привърженици. Управляващата партия ще загуби част от своята популярност, но ще остане най-влиятелната в България. Бъдещи скандали, уличаващи премиера в груб клиентелизъм, ще станат невъзможни или поне с намаляваща ефективност. В основата на всичко това е обстоятелството, че постепенната реставрация на тоталитарни управленски практики съответства на политическата култура на мнозинството българи. Деградацията на скромните ни постижения в демократичното устройство на страната ще продължи.

  Същностният въпрос е – кога и дали ще стигнем до изправянето на Борисов и неговата клика пред независим български съд и какви поражения – икономически, политически и морални – ще бъдат междувременно нанесени на страната.

  Нека си припомним, че в основата на сегашните скандали стои вече узаконеният произвол, водещ до тотално следене и подслушване на българските граждани. Би трябвало да сме вцепенени от самия факт, че службите безнаказано подслушват министър-председателя на страната, вицепремиера, без в същото време да има досъдебно производство срещу шефа на митниците Танов. Но не сме. Би трябвало да си зададем въпроса – ако сега излизат всички тези неща, защото някой е изнесъл СРС-тата, на които е записван Танов, то какво ли още е съхранено в службите, без някой да се е добрал до него и да го е изнесъл? Но не си го задаваме. Би трябвало да сме съвършено наясно, че министър Цветанов извърши – при това публично – поредица престъпления, без да поеме никаква отговорност за тях и без никой да му потърси сметка, а в същото време няма нито едно безспорно доказателство, че ръководеното от него ведомство постига някакви успехи в борбата с престъпността. Но не сме наясно. Би трябвало да сме в състояние да разсъдим например, че ако събираемостта на данъка върху крайното потребление – ДДС – спрямо крайното потребление е намаляла с повече от 2%, това означава, че тези пари са откраднати от правителството и/или неговата клиентела. Но не сме в състояние да разсъдим.

  И тук стигаме до изключително важен парадокс – българското общество е готово да приеме и даже да подкрепи властовия произвол и клиентелистките практики на сегашната власт именно защото е отвратено от разпространението на властовия произвол и клиентелизма при предишните правителства. За мен е без съмнение, че Борисов и неговите хора превръщат в целенасочена държавна политика това, което през целия преход се правеше свенливо и потайно. Оттам идва силата и неуязвимостта им. Хроническите болести на неразвитата българска демокрация – корупцията и злоупотребите с власт – се трансформират пред очите ни в единен властови произвол, при който Големият брат прибира всичко и раздава според заслугите. На мястото на псевдодемократичния хаос, при който предприемчивото мошеничество се превърна в начин за оцеляване и забогатяване, сме свидетели на безпрецедентно ограбване на държавата от горе надолу, което на множество хора се привижда като въвеждане на желания справедлив обществен ред, в името на който стъклените ценности на демокрацията – разните му там права и процедури – могат да бъдат счупени на прашинки.

  Докъде ще стигнем по този път? Историческите примери не са никак утешителни. Успехът на политическите опити за превръщане на държавата в единна репресивна машина почти винаги черпят първоначален ресурс от народното отвращение спрямо предходните управления. ГЕРБ и Борисов имат този ресурс и той далече не е изчерпан. Той позволява ясното очертаване на образа на идеологическия враг. Като правило  врагът е обогатилият се от властта, който хората искат да бъде наказан. Ако се върнем към ранната хитлеристка пропаганда, непосредствено след спечелването на изборите от Национал-социалистическата германска работническа партия, ще видим, че антиеврейската й линия се гради изцяло върху изграждането на образа на евреина спекулант. Всички нелицеприятни факти за властта следва да бъдат обяснявани с конспиративните превъплъщения на врага.

  Всичко това вече го имаме в България. Остава да осъзнаем, че зараждането и развитието на тоталитарен модел на управление не е субективно хрумване, а процес, при който спиралата на насилието неизбежно се развива, а безобразията, които могат да компрометират властите, нарастват по експоненциала. Тръгнали по този път, нашите сегашни управници просто не могат да спрат, без да загубят властта. Подобно на героя на Оскар Уайлд от „Портретът на Дориан Грей“, те са принудени непрекъснато да ретушират публичния си образ чрез средства, правещи все по-ужасяващи потайностите на властта.

  Видимите ефекти ще са в нарастващото обедняване и оскотяване на хората. Обедняването и оскотяването обаче ги прави все по-зависими от тоталния контрол и все по-склонни послушно да се адаптират към него. Редом с избледняването на ефектите от двете основни алибита за икономическите провали на тази власт – Кризата и Наследството на предишните – ще се засилват репресиите срещу относително по-независимите социални и социопрофесионални групи. Естествената прицелна точка ще са класическите противници на всеки репресивен режим – интелектуалците, учените, хората със свободни професии. И в момента изборът пред тях е – послушание или обедняване.

  Ситуацията в България допълнително се усложнява от пълното публично дискредитиране на съществуващите политически партии. Те не са в състояние да станат изразители на постепенно надигащото се отвращение от политиката на ГЕРБ. С много малки изключения членската им маса е съставена от долнопробни политически кариеристи, които могат да бъдат мотивирани за опозиционна дейност само и доколкото търсят пътища за собственото си политическо оцеляване. Затова масово се вярва, че ГЕРБ няма алтернатива и в известен смисъл това е вярно.

  Оформянето на нови политически проекти в сегашната обстановка следва простата логика на прехода – нека капитализираме поредното разочарование на хората от властта. Това по необходимост ги обрича на лесно разпознаваем цинизъм и популизъм.

  Поради тези причини ГЕРБ има всички шансове да спечели съкрушителна победа на местните избори тази есен и по този начин да осигури дългосрочна хранилка за регионалните си партийни ешелони и тяхната бизнес клиентела. Ако нещата се развият по описаната по-горе логика, управляващите ще компенсират с лихвите частичната загуба на овча народна любов чрез машинации, фалшификации и даже откровен терор. На някои от частичните избори подобни неща вече се случиха.

  Следователно евентуалните проблеми за кликата на Борисов няма да дойдат от политическата конкуренция или народното възмущение. Дори обедняването, което – убеден съм – ще съпътства развитието на този модел на управление, няма да породи надеждна и цивилизована политическа алтернатива на Борисов.

  Рисковете за ГЕРБ са в две други посоки –  относително отделените от изпълнителната власт институции (прокуратура, съд, медии) и външната оценка за това управление. Стратегията на Цветанов – съдебната власт да бъде унищожена чрез пряка конфронтация – е малоумна и обречена. ГЕРБ ще еволюира – и донякъде вече го прави – към опит да я превземе отвътре, като я включи в своята клиентела. Контролът върху по-влиятелните медии вече се осъществява по този начин. Външните фактори постепенно преминават от доброжелателност към предпазлива неутралност относно случващото се в България. Най-малкото, което може да се каже е, че и по отношение на тях Борисов има потенциал да си купува политическо време.

  В перспектива обаче тъкмо геополитическата ситуация на България ме кара да мисля, че този режим е обречен. Ако се абстрахираме от нея, той има всички шансове да се развие до степен, в която да оголи напълно фашизоидната си природа. Друг е въпросът, че ако този режим рухне само под натиска на външни фактори, това за пореден път ще оголи неспособността на българското общество да решава само проблемите си.

  Сегашната политическа криза е просто етап в развитието на режима на Борисов. Тя ще доведе до поредното негово тържество, след което медиите ще са още по-послушни, прокуратурата – по-парализирана, опозицията – по-виновна, а гнилата интелигенция – по-продажна. Народната любов към режима ще се издигне на ново равнище, което социолозите ще регистрират.

  Накратко – още един от зловещите дарове на кутията на Пандора ще бъде изконсумиран от българския народ. С благодарност.

  Старата легенда гласи, че в кутията, отворена от древногръцката красавица, е останала само Надеждата, когато Зевс я е затворил отново. Злините не можем да върнем обратно, но можем ли да освободим надеждата? Не знам.

  Източник: Правен свят
  http://legalworld.bg/

• <<
• 1
...
• 338
• 339
• 340
• 341
• 342
• 343
• 344
• 345
• 346
• 347
• 348
...
• 414
• >>