Всички авторски страници

Авторски

• Искат ДНК-анализ на вероятните тленни останки на Левски

  София /КРОСС/ Гробът на Апостола на свободата Васил Левски се намира в църквата „Света Петка“ срещу ЦУМ в центъра на София. В това са убедени от фондация „Помош за борба с престъпността – Свети Архангел Михаил „.
  От организацията настояват гробът да бъде ексхумиран, а тленните останки в него подложени на ДНК- експериза, която да докаже дали са автентични. Това съобщи на пресконференция Богдан Кръстев-председател на организацията, предава репортер на Информационна агениция КРОСС. Кръстев обясни, че целостта на тленните останки е била нарушена преди десетилития по време на комунитсическия режим, когато е имало идея на това място да бъде издигнат паметник на Ленин. По настоящем в гроба, който се намира под плочата – олтара в самата църква са останали костите от коляното до стъпалото. От фондацията са се принудили да подадат искова молба до Софийския районен съд за установителен иск, който да разреши ексхумацията и експеризата, тъй като в продължение на 3 години от министерството на културата не са обърнали внимание на техните молби, обясни Богдан Кръстев.
  По думите му идеята е ДНК-пробите от тленните останки да бъдат сравнени с пробите от кичура на Апостола, който се намира във Военноисторическия музей в София и по този начин да се останови автентичността им.
  От фондацията са категорични, че ако съда не уважи техния иск или откаже да го разгледа ще се обърнат към ЕК и съда в Страстбург.

• Новини от България*

  Висш държавен служител подкупен с 4 млн. лева

  Бившият зам.-шеф на Агенция „Митници“ Антоний Странджев заяви пред бТВ, че хора „от акцизния сектор“ са дали 4 млн. лева подкуп на висш държавен служител.

  Той отказа да посочи името или поне инициалите му, дали е депутат или министър, и само допълни „Човекът е в България и нещата, за които му е платено, започват да се изпълняват“, съобщи „Дневник“.

  Служителят е от ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов би трябвало да знаят името му, каза той.

  Странджев потвърди публикация, в която се твърди, че е имало среща, на която било решено да бъдат арестувани самият той и шефът му Ваньо Танов. „Целта беше да бъдем отстранени ние двамата с Ваньо Танов, защото се засегнаха доста интереси с приемането на Наредба №3.“ /бел.ред. – Наредба № 3 е за контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки/

  Той защити и шефа на ДАНС Цветлин Йовчев като „абсолютен професионалист, който не разбирам защо трябваше да подаде оставка“.

  Запитан знае ли дали оставката е подадена доброволно или Йовчев е бил принуден, Странджев отказа коментар, но каза, че шефът на ДАНС е човек, който отказва да изпълнява съмнителни нареждания на началниците си.

  По повод обвиненията на премиера Бойко Борисов от сряда, че хора на Странджев са имали достъп до СРС, Странджев нарече „глупава идея това, че можем да контролираме тези, които извършват оперативни действия срещу нас“.

  Жалко и смешно е сигурността на една държава да зависят от един разговор, допълни Странджев./ Кафене.нет/

  ––––––––

  „Витоша“ – осъденият на смърт да влезе!

  Български съд разреши застрояването на природен парк „Витоша“. Така „Витоша“ е последното попълнение в дългия списък с посегателствата към защитени територии в България. Коя ли ще е следващата жертва, пита Е. Лилов.

  Историята била възходяща спирала, казват. Съвременната сага на българските защитени територии обаче е омагьосан кръг без изход.

  С нечуван, но уви вече виждан цинизъм българското правораздаване зачеркна още една емблематична за българина природна и туристическа забележителност: парка Витоша. Чии интереси са потъпкани и чии защитени? Нека погледнем първо фактите.

  Апетитни инвестиции, пагубни за природата

  В тази сага ролята на защитниците на парка е поверена на МОСВ, Държавната Агенция по горите, Дирекция „Парк Витоша”; редица неправителствени организации, природозащитниците от WWF-Световен фонд за дивата природа, Асоциация “За да остане природа в България”, много граждани.

  За инвеститора “Витоша ски”-АД се знае, че е офшорна компания, регистрирана на Вирджинските острови, че е собственик на лифтовете и съоръженията, че е получила безпрепятствено и без конкурс (според Закона за обществените поръчки) финансиране от ДАМС за ски-обучение на деца.

  В управлението й влизат човек от Българската Федерация по ски и един от съуправителите на друга офшорка, която е основен концесионер на ски–зоната в Банско. Всичко това е преплетено в любовен венец с управата на голяма българска банка.

  Всички те се борят за изграждане на нови писти и лифтове, на язовир за изкуствен сняг и прочее апетитни „инвестиции“, които обаче са пагубни за дърветата, защитените видове, биоразнообразието и водното богатство на парка „Витоша“!

  И в тази сага една от основните роли е отредена на Темида: С окончателното си решение ВАС обяви екологичната оценка на еко-министерството за нищожна и дефакто лиши държавната администрация (в лицето на Агенцията по горите и Дирекцията на Парка) от конституционното й право да участва в административните производства.

  Нарушен е планът за управление на Парка, който е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, и според който е недопустимо ново застрояване. Погазено е достойнството на обикновения гражданин!

  А обществената съвест?

  През 2008 г. багерите изкопаха първите защитени от закона Морени за прокарване на път към писта “Витошко лале”. Питам се дали ако не бъде спряно това беззаконие Витошките морени няма да останат само спомен от опаковката на любимите на няколко поколения едноименни вафли?

  Нищо чудно след като знаем практиката на същия състав на ВАС, който преди това заличи парка “Странджа” и защитената местност “Камчийски пясъци”.

  Питам се още дали пък не е чиста случайност, че малко след като разрешиха застрояването в тях същите магистрати и техни „обеднели“ роднини започнаха да изливат основи на частни хотели в Приморско…

  Вярно е, че всеки отговаря пред съвестта си. Но когато си в позиция да отсъждаш в името на обществения интерес, ти отговаряш и пред обществената съвест. Доброволно или докато не ти потърсят сметка./ Дойче Веле/

  ––––––––––

  Неубедителни Първанов и Манджуков. Хелий…

  Автор: Огнян Стефанов

  Длъжен съм да направя коментар и малки, но важни, уточнения по повод въпроса, който зададох във вторник в сутрешния блок на ТВ 7. Той беше дали е имало среща в президентството между Георги Първанов, Алексей Петров и бизнесмена Петър Манджуков през 2008 г. преди да бъде извършено покушения срещу мен на 22 септември с.г.

  Уточних, че няколко източника са ми казали за такава среща, но че не приемам информацията им на 100 процента.

  Последва моментална реакция от президентството и Манджуков.

  Не мога да цитирам точно текста от писмото на пресцентъра на държавния глава, подписан от Бойка Башлиева, но докато Николай Бареков го четеше в ефир чух няколко неточности в него. Заявява се, че двамата споменати от мен (Петър Манджуков и Алексей Петров) никога не са прекрачвали прага на „Дондуков” 2.

  Това, разбира се, е твърдение с равен знак на отричането преди време, че Първанов е бил в Симитли на въоръжена разходка (лов), когато страната бе в траур за изгорелите във влака-факла вагон до Червен бряг. Първо имаше категорично отричане, после мъгляво признание, докато накрая всичко стана ясно.

  Самият Манджуков, който бе в студиото на Бареков по същия повод призна, че е бил в президентството поне един път, когато са му връчили орден „Стара планина”… Башлиева опитва и ирония в писмото до ТВ 7, а именно, че сигурно съм объркал „Дондуков” 2 с „Дондуков” 1, където си разменяли някакви sms-и.

  Крайно нескопосано, неоригинално и тъпо. Моето питане визира период, в който начело на правителството е бил Сергей Станишев, но може би в пресцентъра на държавния глава още не са разбрали, че е имало избори и друга политическа сила е спечелила и управлява днес.

  Няма да припомням колко пъти от президентството са отричали неща, които после са се оказвали верни. Примерите с пътуването на Алексей Петров с президента Първанов в Швеция (разкритие на журналиста Иво Инджев) и участието на Първанов в друга въоръжена разходка, в Узбекистан през 2008 г., са достатъчни, за да си направи всеки съответните изводи.

  И още нещо. Месеци наред президентът Първанов запазваше мълчание по жизненоважни за държавата и обществото въпроси и скандали. Този път реагира като ужилен, което все означава нещо. Ироничните елементи и подмятания по мой адрес в депешата на Башлиева няма да коментирам, те сами по себе си дават ясна информация за нивото на обитаващите в момента тази важна институция.

  Още по-забележителна бе изявата на бизнесмена Петър Манджуков по ТВ 7. Водещият Николай Бареков му даде възможност да каже всичко, което той смяташе за аргументи в своя защита. Защита от клеветите, които били публикувани в сайта „Опасните” преди повече от две години и половина.

  Без съмнение Манджуков има право да се защити, да пази името си от опетняване и бизнеса си чист. Ще припомня само, че в публикацията, обидила Манджуков пише, че търгувал с оръжие по време на югоембаргото, че има съмнения с някои от тези оръжия да е стреляно в атентата срещу сръбския премиер Джинджич, че е подарил два апартамента на Първанов, до които столична топлофикация е направила топлопровод за 2,5 млн лв, че е имало запитване от сръбските власти за него, които нашата прокуратура отклонила.

  Това е в общи линии. Бизнесменът изброи лъжите по негов адрес и ги коментира емоционално, че са му причинили морални и материални щети. Например: Американското посолство му прекъснало 10-годишната виза и му забранило да пътува до САЩ. Голяма чужда компания, с която той работел, отказала да продължи сътрудничеството им. Известна международна банка помолила синът му, който работел за нея, да напусне.

  Не бил се срещал специално с Георги Първанов и Алексей Петров. Но се чул по телефона с президента и ме коментирали. Разговарял и с Алексей Петров по време на срещи с него. Излиза, че все пак е разговарял с тях за мен и публикациите, които го клеветили.

  Други негови познати пък го посъветвали да се обърне към ГДБОП за съдействие и той го сторил. Година по-късно дал пространно интервю във в. „Галерия”, в което подробно обяснил притеснения си и защо го е яд на мен.

  Какво излиза?

  1. Президентът Първанов, Алексей Петров и Петър Манджуков не са се събирали на специална среща за да ме обсъждат. Но са го направили в разговори помежду си, заяви Манджуков.

  2. Посолството на САЩ спира виза на Манджуков въз основа на някаква публикация в анонимен сайт, въпреки неговата безупречна репутация. Не му помага дори орденът „Стара планина” за големи заслуги към държавата, връчен му от Първанов. Той е приятел на президента, влиятелен човек е, точен в бизнеса и отношенията си с хората, както сам твърди, но дипломатическата мисия спира не само него от пътувания до Америка, но и негови близки. Защо? Американците толкова ли са безпомощни да съберат информация за известни хора, та се доверяват на някакво си тъпо, анонимно и клеветническо изданийце?

  3. Международна корпорация не искала да работи повече с г-н Манджуков, също аргументирайки се, според него, с писанието (в обем от 20-30 реда) в този сайт, прочетено от има-няма 300-400 души. Защо тези опитни, притежаващи информация хора, са се доверили на дописката, а не на изграденото си мнение за Манджуков?

  4. Голяма международна банка по същите причини се разделила с неговия син. Съжалявам за случилото се, но наистина ли Петър Манджуков смята, че институции от такъв ранг не правят задълбочени проучвания на кадрите си, а разчитат на Google и някаква си злобна, невярна и тенденциозна публикация? Сериозно ли мисли така?

  5. Манджуков се обърнал за съдействие към ГДБОП и го получил веднага – оттам почнали разследване (бил съм следен, подслушван, записван и какво ли още не). Питам: всеки български гражданин ли ако се обърне към ГДБОП ще получи такава мащабна услуга и внимание? И как г-н Манджуков реши, че точно аз списвам въпросния сайт та даде името ми на тайните служби? С това той не ме ли превърна в потенциална мишена?

  6. Освен това Петър Манджуков „освети” като автор на текста за него в „Опасните” журналистка, работеща по онова време в ДАНС (такава бе само Зоя Димитрова, с която не съм се срещал нито веднъж през последните 6 години и съм разговарял по телефон един път). Заподозря, че атаките идвали от среди в БСП, които не го харесвали още от времето, когато издавал в. „Дума”. Намеси дори Велислава Дърева, на която бил плащал заплата, но когато поискала да публикува неверни обвинения срещу Соломон Паси като външен министър, той я спрял и се разделили. Ядосана и неблагодарна тя наляво и надясно говорела лоши работи за него. Манджуков спомена и Цвятко Цветков, бивш зам. началник на Шесто управление в Държавна сигурност, с когото се съветвал по въпросната публикация в „Опасните”.

  За едно съм съгласен с г-н Манджуков, че бедите, които той счита, че е преживял (включително и по повод приватизацията на държавни предприятия и структури и последвали спорове, включително и съдебни около тях), както и много от бедите, които се наложи да преживеем всички ние през последните 20 години идват от БСП.

  И с друго съм съгласен с г-н Манджуков. Той каза по повод изявлението на премиера Бойко Борисов, че тези, които стоят зад взрива пред в. „Галерия”, стоят и зад покушението срещу мен, и зад взрива на негов близък човек преди години, че е склонен да му вярва, защото той имал много информация още от времето като главен секретар на МВР.

  Така мисля и аз. Иначе ми се струва, че някои свои несполуки бизнесменът се опитва да обясни с клеветнически материал, а не с личните си действия. И ако все пак допуснем, че той много вярва в тезата си, не би ли могло това да го мотивира да търси някакво отмъщение? Хипотетично погледнато.

  За пореден път споделям, че на 9 септември 2008 г. бях извикан в ДАНС и с мен разговаря Алексей Петров, в присъствието на непознат мъж (впоследствие се оказа, че това бил Велин Хаджолов, командир на секретното звено ОСА). Оттам отидох в кантората на адвоката си, където споделих всичко за срещата.

  Тя ме успокои, че няма за какво да се притеснявам, тъй като не съм направил нищо незаконно и че като му дойде времето, ще потърсим справедливост по съответния ред, описан в закона. (Днес този адвокат защитава Алексей Петров, което е напълно законно.) На 22 септември въоръжени с чукове и железа мъже ме пребиха до смърт.

  През септември 2009 г. бях извикан в Комисията за контрол на ДАНС в Парламента. Питаха ме подробно за всички детайли около случая и разработката „Галерия”, в която са били подслушвани и следени политици и журналисти. Тогава помолих депутатите да извадят записа на срещата ми в ДАНС с Ал. Петров и да сравнят какво сме говорили тогава, за да няма съмнения в това, което казвам пред тях.

  Обясниха ми, че не само липсва такъв запис, но няма никакъв знак, че въобще съм бил в сградата на ДАНС. Реагирах като опитах да се пошегувам с предположението, не е ли това възможност някой гражданин да влезе там и повече никой да не го види. Отвърнаха, че „да, така изглежда”. По-късно комисията излезе с официално становище, публикувано и в официалния сайт на Народното събрание, че всички действия на службите и по-специално на ДАНС спрямо мен са били незаконни.

  Напоследък скандалите в държавата ескалират и в епицентъра им винаги се оказват в. „Галерия” и Алексей Петров. Самият той се превърна в медийна звезда, давайки мнение по всякакви въпроси. Заслугата, разбира се, е изцяло на медиите. Секретни доклади, флашки, СРС-та и компромати от всякакъв род са в основата на този нездрав дебат. При всеки опит да се разбере откъде ги получават, кой ги дава, кои са източниците, центурионите на новия морал отвръщат, че не това е важно, а съдържанието. А то е нелицеприятно за властта.

  Премиерът Борисов и министър Цветанов са принуждавани да коментират именно съдържанието. Странно защо, вече две и половина години, същите хора питат кой е списвал дописките в сайта „Опасните”, а не коментират съдържанието и героите в тях. Това разминаване случайно ли е? Изсипаха върху мен и близките ми тонове помия. И защо? Защото не се възхищаваме на Алексей Петров. Защото казвам, че не трябва да си доцент в УНСС, за да кажеш, че високите лихви по кредитите дразнят хората.

  Това „прозрение” може да го направи всеки извън, който още не е прибран в Корлуково. Защото правя връзка между някои странни съвпадения като тези, че ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов е съветник на президента, председател е на УС на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който директор е Алексей Петров.

  Шеф в контролния съвет е заместникът на Яне Янев в РЗС доц. Атанас Семов, чиито учебници в СУ са издадени със спонсорството на застрахователната компания „Лев инс”. Същата, от чиито полици, както съобщи депутатът Тодор Великов, в РЗС вадели лични данни на хора и ги вписвали в подписката за промяна на Конституцията.

  По „случайност” проф. Борисов има жилище в кооперацията на частната ул. „Арарат”, където живее Алексей Петров и се движи с мерцедес с отличителните знаци на НСО (в. „168 часа”). По „случайност” там живее и бившият главен прокурор Никола Филчев, обвиняван в какво ли не, но и в тесни връзки с Петров.

  Може ли не близки хора да са вплетени в подобен синджир? Кога медиите ще потърсят отговор на тези въпроси? Също и на питания дали са карани бизнесмени да спонсорират мероприятия, в които е участвал президентът? Защо досега няма закон за НСО и НРС, които са подчинени пряко на президента? Офицери от НСО охранявали ли са частни фирми и бизнесмени?

  Какви са мотивите за награждаване с най-високия орден хора, чиито биографии и дейност са меко казано спорни? Прес-директорът на „Дондуков” 2 Б. Башлиева има ли готови отговори на тези въпроси? Те достойни ли са за вниманието на държавния глава или е зает с подреждането на втория том с негови речи и статии?

  От писмото на Башлиева до Николай Бареков лъха една особена чувствителност към питането ми какво бихме научили от разговорите на Първанов с неговия шеф на кабинет ген. Колев, с Алексей Петров и близки до сърцето му олигарси, ако се появят флашки или СРС-та с тях?

  Дали са си говорили само за лов, цветя и за времето? Попитах чисто хипотетично, защото президентът няколко пъти споменава думата морал, коментирайки разговорите, които бяха изнесени чрез флашки и мъже с каскети. Башлиева обаче нервничи и контраатакува с питане, откъде съм знаел за такива разговори, за евентуални СРС-та, кой е подслушвал и с чие разрешение държавния глава и откъде имам подобна информация.

  Обяснявам простичко: нямам такава информация, г-жо Башлиева, просто попитах. Реакцията Ви обаче говори за някаква гузност. И имате основание, защото след няколко месаца няма да сте господари на „Дондуков” 2 и същите хора от НСО и други обслужващи служби, които днес ви се кълнат във вярност, ще разказват охотно какво се е случвало по коридорите и зад вратите на кабинетите в президентството, а и не само там. Не се съмнявайте в това.

  Извинявам се, уважаеми читатели, че ангажирам вниманието ви с тези, вероятно омръзнали ви неща. Правя го с убеждението и надеждата, че разплитането на опита за убийство срещу мен не е просто разкриване на криминално деяние.

  Не, то би дало отговор на въпроса действа ли у нас паралелна власт в държавата, която атакува периодично и според интереса си различни институции и самото управление, компрометира политически кръгове, брани престъпни такива, издава и изпълнява безнаказано смъртни присъди, незачитайки съдебната власт, която очевидно контролира по различни начини.

  Не е важна моята персона, нито това, че останах жив, благодарение на невероятните професионалисти от ВМА и грижите на моите близки. Важно е да се разбере, че тази паралелна власт изсмуква не само държавата, но и обществената воля за съпротива, доколкото е останала такава. Другото име на тази власт е мафия.
  Балоните на лъжите и манипулациите, пълни с хелия на омразата, един ден ще се спукат.

  Благодаря на всички, които са ме подкрепяли и продължават да ме подкрепят в битката с травмите и паралелната власт. / Фрогнюз /

  –––––––––

  Сделка или да?

  Новината, че новото звено, което ще се бори с корупцията по високите етажи на властта – БОРКОР, ще бъде оглавено от премиерския съветник по сигурността Румен Миланов със заместници бившия председател на ДАНС Петко Сертов и Елеонора Николова, е индикатор за пренареждане на пасианса, който очевидно все повече затруднява министър-председателя Бойко Борисов.

  За да му излязат картите, упоритият играч е готов на всякакви ходове, включително връщане назад и разиграване на нова комбинация. На това основно ще бъдем свидетели в предстоящите предизборни месеци.

  Какво точно се крие зад реабилитацията на бившия шеф на ДАНС и бивш работодател на Алексей Петров, когото Борисов почти официално обозначи като съперник №1, може би ще се изясни скоро.

  Както и награждаването очевидно за нещо на бившата мажоритарна кандидатка на РЗС в Пазарджик и оттеглена от делото за конфликт на интереси на Доган като представител на антикорупционната комисия в парламента Елеонора Николова.

  Странната компания е планирана от премиера да оглави новото още по-странно „аналитично звено, което ще планира мерки и политики“.

  Не е ясно как ще се измерва ефективността на бъдещите 155 щатни „анализатори“ на борбата с корупцията, но че ще преживяват комфортно личи от годишния бюджет от 16 млн. лв. и работно място на площад „Света Неделя“ в София.

  Създаването на буфера БОРКОР под крилото на Борисов засега задоволява всички.

  Структурата е обещана на експертите в Брюксел като ключова реформа в борбата с корупцията, а бъдещото й ръководство получи първите знакови адмирации – като тези на бившия шеф на МВР Румен Петков.

  А доколкото ситуацията е напомнила на участници в интернет форумите сцена от филм за мафията, в която доновете са седнали около отрупаната маса и се усмихват широко миг преди да си размажат главите с бухалки, да бъдем снизходителни към спонтанния изблик на подобна фантазия. /Дневник/

  –––––––––

  Да съдиш на инат

  С хонорара на Доган Темида пак ни се изсмя в лицето

  Автор: Мартин Карбовски
  

  За обикновения българин съдебната система е символ на неразбирането на държавата към обикновения човек. Дори Кафка не е подозирал как неговата идея за изгубения в съдебната система човек е реализирана у нас.

  Подозрително сложен език, липса на комуникация, нечуваемост, обезчовечаване на отношенията, унижение и липса на авторитет едновременно – всичко това може да видите в една съдебна зала.

  Дори технически системата работи така, че да не разбираш какво прави. Примерно в залите съдии, прокурори, адвокати и обвиняеми почти не се чуват, дела закъсняват с часове без никакви компенсации и извинения. Човек разбира, че всичко е направено, за да бъде смачкан

  Така се раздава правосъдие у нас и ако беше само това, сигурно можеше да се изтърпи. Най-страшното още не е оценено – и то е дребнотемието на заниманията на цяла една държавна машина, трябваща ни да осигури справедливост. Така е по делата, касаещи обикновените граждани. Те не са знакови и никога не започват навреме – само един пример от многото.

  Вчера във Видин един човек откраднал салам, защото бил гладен. Съдебната система оценила това деяние на глоба от 300 лева. Несъмнено справедливо и бързо правосъдие. На същата сума е осъден да плати един друг субект на правосъдието – нацията, когато става дума за хонорара на Ахмед Доган.

  Нямаше по-лоша услуга от това, което направиха на Сокола. Да разгласиш и да узакониш такъв политически хонорар би могло да е смърт за всяка една обществено позната фигура. Особено на пропастта между хонорара на един политически лидер и стойността на живота и поминъка на неговите избиратели – едни от най-бедните в страната.

  С това си решение родната Темида показа, че докато тя брои членове и алинеи, хората очакват от нея съвсем други процеси и решения. Очакват да работи справедливо, което е свързано с фикцията морал, а не да гледа буквата на закона.

  Формализмът е тоталната болест на българското правосъдие. То е направено така, че формално да се раздава справедливост, но на практика тя да отсъства. Съдът не отчете, че Доган е виртуозен хидролог – той просто не видя нищо незаконно политик да прибира хонорар за икономическо начинание. Дори и съдът разбира, че това не е хидроложки хонорар, а политически.

  Сиреч парите са дадени за политическа услуга, която у нас не е дефинирана. Нарича се лобизъм. Така държавата дефинира корупцията като част от правните отношения. На друго място това би довело първо до политическа смърт на лобиращия и до оставки в съда. У нас е ясно – всичко е законно, но не е морално.

  Това е Геената на българското съществуване. Няма сила, която да извади тази българска вкиселяваща бактерия от тъканта на живота. На същия принцип беше ръководена страната в последните двадесет години – и политически, и икономически.

  Така беше правена приватизацията, това е знамето на прехода. Неморалното право – така с две думи може да се изрече присъдата над правосъдието. Фиктивно и формализирано това трови обществените отношения и ги кара да буксуват. На неговия фон преди време дадохме съвет на Доган да дари хонорара си, да се откаже от него.

  На това обаче няма как да се разчита – казусът остава показателен за това как у нас политическата власт е икономическа и как това става под носа на юридическата такава.
  И още – преди време премиерът каза, че съдиите сами ще се сетят, че са проблемната точка в обществото ни, когато завалят критичните доклади от Брюксел.

  Случаят „Доган“ за пореден път показа, че просто така работи системата. И ако днес няма проблем и Сокола мълча, то идат избори и той ще трябва да се изправи пред избирателите си и да обясни пропастта между него и тях. Пропаст, узаконена и прошнурована от закона. /Стандарт/

  –––––––––-

  Кой кого гръмна?

  Или задочният спор между Алексей Петров – Трактора и… българския министър-председател

  Автор: Едвин Сугарев
  Броени часове преди правоверният апелативен съд да потвърди отново грижата си за добруването на престъпния свят и неговите най-расови екземпляри, като доосвободи Алексей Петров и обяви прокуроските версии по разните му обвинения за “разколебани”, въпросният селскостопански механизъм демонстрира беззаветната си вяра в българското правосъдие, като сервира в аванс новата си версия за престъпното минало на Бойко Борисов.

  Според Трактора българският премиер бил имал пръст в не докрай успешния атентат срещу него през август 2002 г., в който той оцеля само благодарение на бързата реакция на своите бодигардове, които – както по-късно се оказа – били действащи барети, охраняващи бившия си колега със служебното си оръжие.

  Не стана ясно на какво по-точно се базира това обвинение. Обяснението за тази обичайна и достойна за уважение лаконичност бе следното: “Аз съм отговорен и лоялен гражданин и затова досега не съм оповестил версии, а съмненията ми почиват на данни”. След много увъртания Трактора все пак посочи и “данните”: двамата били имали “противоположни идеи” за това кой да оглави службата за борба с организираната престъпност.

  Какви идеи е имал Бойко Борисов не знам, но пък какви идеи имаше Алексей Петров по въпроса, беше известно още тогава. Те бяха прости, естествени и граждански отговорни: НСБОП да бъде оглавена от самия него. Днес подобна перспектива звучи като виц, но тогава тя бе лансирана на от друг, а от главния прокурор на републиката – и подкрепена от тогавашния шеф на баретите.

  По този начин благочестивият синдикат, състоящ се от приятелската троица на Алексей Петров, Никола Филчев и Филко Славов, би имал шанса да положи ръка върху целокупните структури за сигурност на българската държава. Сталинисткият терор, наложен от Филчев в прокуратурата, им гарантираше пълно подчинение на съдебната система и следствието (за разлика от днес, тогава съдиите не смееха много-много да възразяват на прокурорите; Нели Куцкова беше едно от много редките изключения; за следователите пък да не говорим).

  Никой в престъпния свят не би казал тогава и една лоша дума за фамозния главен прокурор, както твърдеше между впрочем самият той – и как би могъл да каже, след като се знаеше, че това би го изправило срещу бившите барети на Алексей Петров. С тях големите босове все пак биха могли да се справят, но не си го и помисляха, тъй като всеки знаеше, че зад “бившите” стоят настоящите такива, които Филко Славов разпределяше по задачи, нямащи нищо общо с националната сигурност (охраната на Трактора, а и на много други престъпни босове, беше една от тях).

  Ръководеното от министър Петканов вътрешно ведомство често бе използвано като база за логистична подкрепа по делата на въпросния триумвират Някак доста бързо се забравя, че подслушването не е от днес и вчера; че тази добра традиция почва с аферите “Гном” и “Моряк”, в които се слушаха на поразия и политици, и журналисти – и че преди в. “Галерия” имаше в. “Труд”, който печаташе подбрани пасажи от въпросните СРС-та – в полза именно на Филчев и компания.

  В НСС троицата имаше предан и изпълнителен “свой човек” – в лицето на Николай Начев, който по-сетне завеждаше компроматните архиви на Трактора – и в крайна сметка бе сред арестуваните при акцията “Октопод”. Ако успееха да положат ръка и върху НСБОП, биха имали в ръцете си всички структури за сигурност – което би било и най-успешното потвърждение на стария лаф, че ако във всички държави има мафия, в България мафията си има държава.

  Този атентат наистина извади Алексей Петров от играта за достатъчно дълго време, тъй че България се лиши от удоволствието да види как мафията се бори срещу себе си. Това обаче не е заслуга на Бойко Борисов, както иска да ни внуши бившата барета и днешен кандидат-президент, очевидно засегнат от намека за собствената си съпричастност към атентата срещу Цветелина Бориславова през 1997 г.

  В спора си кой кого и защо е гръмнал, двамата мъже забравят някои подробности, които не е зле да бъдат припомнени – особено на фона на страдащата от удобна амнезия българска преса.

  Този атентат предизвика дълбоки сърдечни вълнения сред някои магистратски и политически среди. Почти като виц се разказваше историята за това как в полунощ телефонът на Иван Григоров, тогава председател на ВКС, тревожно зазвънял. Обадил се разтърсен от искрени сълзи и хлипания мъж, който споделил потресено: “Гръмнаха Алексей…” Бил не друг, а главният прокурор на републиката Никола Филчев.

  Не знам дали тази история е истинска или измислена. Във всеки случай ми звучи доста достоверно на фона на настъпилата суматоха. Пак по това време, насред горещия август, Надежда Михайлова свика извънредно заседание на Националния изпълнителен съвет на СДС. Поводът беше именно този атентат, а нейната загриженост за случилото се с днешния й конкурент за президентския пост бе отнесена впоследствие до най-високата възможна инстанция – до Георги Първанов. Където със сигурност е срещнала разбиране.

  Главният прокурор Никола Филчев взе делото за този неуспял атентат на личен отчет – на каквато чест не се е радвало, струва ми се, нито едно от десетките дела за поръчкови убийства по време на неговия мандат. Оттам нататък всичко поема във форсиран ритъм: проведени са специални срещи на Филчев и свитата наблюдаващи прокурори с тогавашния главен секретар на МВР (и днешен премиер) Бойко Борисов отгносно оперативните действия по залавяне на престъпниците. Самият Бойко Борисов е първото официално лице, което посещава раненият Алексей Петров в болницата и разговаря с него. Можем да предположим, че разговорът им е бил приятелски, непринуден и продуктивен (въпреки атентата срещу Цветелина Бориславова).

  Резултатите не закъсняват. Дни след атентата са арестувани евентуалните заподозрени – и са медийно обозначени със страховитото прозвище “фабрика за убийства”. Става дума за шестима бивши барети, водени от Николай Добрев, известен като “бай Добри”, и още неколцина свързани с тях лица.

  На специална пресконференция зам.-директорът на НСБОП полк. Венелин Великов тогава обвинява арестуваните в атентатите срещу Алексей Петров и Димитър Джамов, и характеризира дейността им по следния начин: “Тази организирана престъпна структура е осъществявала поръчкови убийства, отвличания, взривявания, рекет и най-разнообразни форми на терористични прояви.” Относно евентуалния поръчител обаче полковникът е пределно лаконичен: “Който е плащал, за него са работили.” Дни по-късно ще избухне истинският скандал – когато се разбере името на един от тези, които са им плащали.

  Паралелно с арестите се извършват и към двайсетина обиска в цялата страна – като резултатите от тях наистина се оказват съответни на сътвореното от прокуратурата и подето от Бойко Борисов прозвище. Открити са: два автомата „Щайер“ и „Калашников“, пистолети „Скорпион“ и „Астра“, 50 кг взривни вещества и 30 ръчни гранати, два гранатомета, две самоделни взривни устройства с часовников механизъм, капсулдетонатори, 9 бутилки коктейл „Молотов“, два снайпера с оптика и заглушител и две самоделни пушки, също с оптика и заглушител.

  Самият арест и операциите по издирването на баретите от фабриката за убийства се провеждат от техните все още действующи събратя. В операцията по залавянето им участва както самият Филко Славов, така и довереният на Филчев и Трактора зам.шеф на НСС Николай Начев.

  Инструктажът, даден на баретите, който трябва да щракнат белезниците на бай Добри и компания, е повече от странен: наредено им е при най-малкото подозрително движение да стрелят на месо, защото ставало дума за много опасни престъпници. Баретите обаче отказват да се подчинят: те просто звънват на вратата на бай Добри и му обясняват по човешки с каква мисия са натоварени, след което прибират арестуваните без никакви проблеми.

  Цялата тази операция обаче се проваля с гръм и трясък. Оказва се, че откритото оръжие не е използвано в атентата срещу Алексей Петров – и че няма никакви доказателства за съпричастността на арестуваните към този атентат. Тъй че “фабриката за убийства” е пусната де си върви по живо и по здраво – като остават подсъдими само за незаконно притежаване на оръжие (а самият бай Добри – и за бруталния шамар, който пътьом отвъртя на съдебната репортерка Канна Рачева – в коридорите на самата съдебна палата).

  Дали обаче това оправдаване е реално или просто е наложено от някакви неизвестни външни обстоятелства? От пръв поглед можем да видим едно – ако съдът вярва в невинността на бай Добри и компания, самият потърпевш май не мисли така. Провалът на тази твърде шумна и показна акция не се разминава без последствия – нито пък подозренията към групата барети. В един момент Бойко Борисов засяга един от най-могъщите тогава олигарси: Васил Божков – Черепа – като дава гласност на пикантната подробност, че баретите от “фабриката за убийства” са били известно време и негови служители – като част от многобройната му охрана. Черепът не му остава длъжен – и отговорът му е достатъчно гневен, за да стане ясно, че този прецедент няма да бъде оставен без последствия.

  Можем само да гадаем какви биха били те – като се имат предвид твърде близките отношения на Черепа с тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. Очевидно сериозни, след като с функциите на помирител между двамата се намесва главният редактор на “Труд” Тошо Тошев, известен също и като “Бор”.

  Той кани Бойко Борисов и Черепа в кабинета си – и в крайна сметка успява да смекчи гнева на олигарха; Бойко Борисов пък публично смекчава тона, с който говори по случая. Неговият коментар за тази среща е следният: “Главният редактор на в. „Труд“ ни покани при него. В. „Труд“ е уважавана от мен медия, г-н Тошев е уважаван от мен човек, и аз не можеше да му откажа да отида на тази среща.”

  Делото за притежавания незаконно ареснал на фабриката за убийства – както можете и сами да се досетите – още не е приключило. Изфирясалото обвинение за атентата срещу Трактора обаче не остава без последствия за мнимите атентатори. През април 2004 г. е извършен атентат срещу бай Добри, при който той е тежко ранен. И до днес няма отговор кой и защо е гърмял по бившия командос, специалист по взривовете и някогашен партньор, но и конкурент на Алексей Петров (той е стопанисвал заведението “Дева-Спартак” в комплекса на Трактора, но в един момент е бил пропъден от него).

  Извън тази “фабрика за убийства” обаче, към чието арестуване Бойко Борисов има много сериозно и – бих казал – страстно отношение, има друг един казус, който свързва атентата срещу Алексей Петров с разчистване на сметки в престъпния свят. Според разследване на в. “Уикенд” един от арестуваните килъри по една следваща – вече трета поред – “фабрика за убийства”, е пропял пред ченгетата, опитвайки се да облекчи доста тежкото си положение на организатор на поръчкови убийства.

  Става дума за Васил Костов – известен също като Васко Кеца. По неговите думи Алексей Петров е “поръчан” от Слободан Драшкович – Кардинал, кум на прочутия сръбски гангстер Сретан Йосич.

  Два месеца преди атентата срещу Трактора, на 20 юни 2002 г., Сретан Йосич е арестуван в София при акция, ръководена лично от Бойко Борисов. Именно поради това Слободан Драшкович пристига спешно в нашата столица и търси контакти с престъпния свят, за да осигури неговото освобождаване. Естествено – помощ е потърсена първо от Милчо Бонев – бай Миле, чиито делови контакти със сръбската наркомафия са добре известни. По същото това време Васко Кеца е шеф на неговата охрана, така че със сигурност познава събитията от първа ръка.

  Бай Миле поема ангажимент да ангажира с този специален случай Алексей Петров и Никола Филчев – като иска за посредничеството си 500 000 долара, а цената на главния прокурор и неговия Трактор е оценена по достойнство – на 2 000 000 долара.
  Парите са дадени, но услугата не е изпълнена.

  Първоначалният план е предвиждал Филчев просто да разпореди пускането на Амстердамеца – само че този път главният прокурор здравата се е уплашил – и дори опитите на Алексей Петров и Филко Славов не са могли да му повлияят. Затова се предприема странната операция по преместването на Сретен Йосич от Софийския централен затвор в ареста на Транспортна полиция, мотивирана с плитко скроена легенда за подготвяне на бягство от СЦЗ. (Между впрочем подобно бягство оттам е практически невъзможно.)

  Идеята е в хода на преместването Сретен Йосич да бъде подменен с друг човек, а след това да се инсцентира престрелка, в която въпросния друг човечец да бъде убит “при опит за бягство”. Операцията е предприета по пряка нареждане на ВКП – само че по заповед на началника на затвора (който провежда за целта и спешен разговор с тогавашния министър на правосъдието Антон Станков), от арестанта са взети всички възможни идентификации – включително биологичен материал.

  Това проваля цялата операция – и в крайна сметка Сретен Йосич е екстрадиран в Холандия, откъдето след кратък престой в затвора е изискан от сръбското правосъдие и след това – освободен.

  Междувременно обаче само седмица след като заминава за там, екстрадиран при изключителни мерки за сигурност, влиза в действие наказателната операция на сърбите срещу неизпълнилите ангажимента за неговото освобождаване. Слободан Джуркович поръчва убийството на Алексей Петров, като плаща за него 500 000 долара. Посредник е Красимир Станчев – Легионера, също гард от охраната на бай Миле. Изпълнител се оказва друг един байчо – бай Добри, който организира стрелбата заедно с още две бивши барети – Огнян Митков – Акулата и Димитър Димитров – Пелтека. Повишената бойна готовност на гардовете на Трактора обаче, както и на първо място – добрата му бронежилетка (два от изстрелите го уцелват в областта на сърцето), провалят този добре замислен атентат.

  Това е в най-общи линии версията на Васко Кеца, един от арестуваните по операция “Килърите”, разказана от него пред следователите – според разследването на “Уикенд”. Разбира се, на гангстери и жълти вестници не може да се вярва безусловно – и ако се спирам на тази версия, то причината за тове е една: познавам я много добре – и то точно в този й вид, от много години по-рано – именно от въпросната 2002 г. Разказа ми я покойният прокурор Николай Колев; по-късно чух потвърждания за нея и от други хора, които ще се въздържа да назова, тъй като са още живи и се надявам да останат такива.

  Що се отнася до начина, по който баретите са дошли със заповед от ВКП да изведат Сретен Йосич – и то вечерта, след работно време, в което според вътрешните правила на СЦЗ никой затворник не може да бъде извеждан по никакъв повод – това ми е известно от разговора ми с бившия министър Антон Станков – от когото тогавашният шеф на затвора е поискал разпореждания за това как да постъпи.

  Има обаче и още едно обстоятелство, което косвено потвърждава разказа на Васко Кеца. Става дума за един особен тип реакция на хора от престъпния свят, които се опитват да се измъкнат от обвинения в дадено престъпление – каквато реакция е много характерна именно за Алексей Петров. Те просто прехвърлят извършеното от тях престъпление на чужд гръб– и го правят публично, най-често с помощта на продажни медии и подставени свидетели.

  Така казусът със Сретен Йосич бе прехвърлен в сметките на не друг, а тъкмо на Николай Колев – и версиите за това се разпространяваха от видни негови противници – като някогашния шеф на военна прокуратура Лилко Йоцов например. И цялата тази история се разпространяваше въпреки очевидния факт, че Николай Колев, бидейки смъртен враг на Филчев, е последният човек, който би имал възможност да осъществи подобен тип контакти – и с който сърбите биха седнали да преговарят за подобна услуга.

  Заедно с него в тази добре организирана мълва бе обвинен и Владимир Димов – бивш психолог на баретите, убит само ден след разстрела на Николай Колев на 28 декември 2002 г. Димов помагаше на Колев в разследвания, свързани с баретите – включително и в тези свързани с далаверите на Алексей Петров и Филко Славов в Кремиковци.

  Очевидно в тези си усилия двамата са попаднали на данни, които са стрували живота им. Предимството от пускането на тази мълва е очевидно – освен всичко друго убийството им лесно може да бъде вписано в сметките на сръбската мафия.

  В действителност Николай Колев е убит именно заради дързостта да бъде опонент на Филчев – и да се окаже най-сериозния му противник в средите на магистратите. Физическите му убийци са приближени на Алексей Петров бивши барети – Гълъбин Георгиев и Киро Дългия.

  Това се знае много добре – и се знае от много хора – включително и от офицерите, работели някога по това дело. Само че делото е смачкано, а данните и доказателствата по него – заметени под миндера.

  Толкова по въпроса за това кой кого и за какво е гръмнал – особено когато участник в този диалог е отговорният и лоялен гражданин, видния бизнесмен, председателят на ССИ, достойният офицер от ДС, евентуалният бъдещ президент на България Алексей Петров – Трактора. /Свободата – http://www.svobodata.com/

  ––––––––-
  * Б.Р. Понеже днес новините от България  не са особено радостни решихме да ги обединим в една тема.

• С такава полиция бандити не ни трябват

  Автор: Ники Русиновски

  Шокиращи данни за полицейско насилие и произвол изнесе днес Българският хелзинкски комитет (БХК) (линк)

  Сухата статистика на цифрите – починали, осакатени, пребити – звучи жестоко. Отделните цитирани случаи докарват нормалния човек до ужас и нямо отчаяние. Защото независимо дали си дете, младеж, университетски преподавател или българин от ромски произход – никой не е защитен, както недвусмислено показват фактите. Следващият утре може да си ти – достатъчно е някой „погрешка“ да те сметне за „заподозрян“ и никой повече не може да ти помогне.

  Тъжното не е, че има полицейско насилие. Тъжното не е дори, че България де факто се превръща все повече в полицейска държава. В крайна сметка, управляват я хора, завършили МВР-академията в Симеоново – ако не ви харесва, да не сте ги избирали. А полицейско насилие има навсякъде по света.

  Тъжното, ужасното, срамното е, че няма нито един ефективно осъден полицай у нас по всичките 27 осъдителни присъди за полицейско насилие, решени досега от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.

  В единствения случай, в който полицаи-насилници въобще са осъдени, те получават условни присъди, и то за минималното наказание, предвидено от закона.

  Във втория случай, в който полицаи въобще са дадени на съд, Върховният касационен съд ги оправдава за побоя, който нанасят на 14-годишно дете, погрешно взето от тях за „извършител“.

  В третия случай, в който обвиняеми полицаи са дадени на съд, докато властите протакат производството, давността изтича и то е прекратено.

  В четвъртия случай на внесени обвинителни актове военният съд отказва да гледа делото и два пъти го връща на прокуратурата на основания, които ЕСПЧ намира за невалидни. В никой друг от случаите, решени досега от Страсбург, прокуратурата не внася обвинение срещу полицай-насилник в съда.

  Няма данни за нито един дисциплинарно наказан полицай за тези случаи. Няма уволнени, някои дори са повишени.

  Да, на същата кръгла маса Върховната касационна прокуратура изнесе данни за подведени под отговорност полицейски служители, които на пръв поглед опровергават твърденията на БХК и звучат впечатляващо. Само че нито едното, нито другото е вярно.

  „Няма противоречие, данните на прокуратурата не са специално за случаи на полицейско насилие, а за всякакви престъпления, извършени от полицаи. Т.е. в това общо число влизат освен случаи на полицейско насилие, и такива на подкупи, рекет, и т.н. – но не знаем от кое по колко са“, каза за Webcafe.bg Яна Бюрер Тавание, директор кампании и комуникации в БХК.

  „Съответно, от тези данни не стана ясно и колко от осъдените служители на МВР са осъдени именно за прояви на полицейско насилие. И ефективно осъдени ли са, или не“, добави тя.

  Иначе само за 2008 г. са заведени 1807 преписки, образувани са 408 досъдебни производства, 125 служители са осъдени. Освен, че тук става дума за всякакви престъпления, а не само за полицейско насилие, бройката е обща за служители на МВР, ДАНС и затворите. Като имате предвид, че само МВР наброява 61 170 души (колкото е един средно голям областен град), то значи служителите там са почти като ангели, за да има толкова малко присъди за една година. Де да беше вярно…

  Картината става още по мрачна, ако отчетем и още няколко други фактора.

  Първо, когато точно онези, които трябва да бранят най-ревностно гражданите, законите и спазването на същите закони, ги нарушават, то спасение и справедливост не дебнат отникъде. Заличава се и без това понякога невидимата в очите на гражданите граница между полицаи и престъпници.

  Второ, това отправя много негативен сигнал към обществото. И към престъпността.

  Трето, говорим за полицейска държава, а това на практика означава, че сме се отказали от някои наши права за сметка на сигурността. Е, и какво – получихме ли повече сигурност? Намаля ли престъпността? Влязоха ли престъпниците в затворите? Отговорът и на трите въпроса е „не“.

  Напротив – всички шумни акции на МВР се оказаха сапунени мехури, а практически всички обвиняеми са на свобода. Октоподът не само не е смачкан, нито дори осъден, а протяга пипала да стисне самата държава и негови жертви вече са… самите борци срещу престъпността. За сметка на това полицейската държава само окуражава репресивните органи още повече – и най-важното, безнаказано – да нарушават правата на обикновените граждани.

  Изводите са уморително ясни, банални и повтаряни много пъти.

  Всеки, който заменя свобода срещу сигурност, губи и двете. Всеки, който иска повече полицейщина, накрая сам става нейна жертва. Насилието ражда не справедливост, а само повече насилие. А когато слоновете се бият, най-много страда тревата под краката им.

  И накрая стигаме до все същото безнадеждно заключение, че с такава полиция бандити не ни трябват.

  Очевидно не това е верният път. Или е очевидно само за всички останали – без управляващите?

  –––––

  НАЙ-ФРАПАНТНИ СЛУЧАИ НА ПОЛИЦЕЙСКО НАСИЛИЕ

  По делото Николова и Величкова двама неуниформени полицаи от специалните части пребиват до смърт 62-годишен мъж. Удрят го по главата, защото решили, че е иманяр. След няколко дни той умира от масивна черепно-мозъчна травма и кръвоизлив. Случаят е от 1994 г.

  По делото Ангелова 17-годишно дете умира след няколко часа задържане в полицейско управление. По тялото му са установени множество сериозно травми, счупване на черепа и др. Според обясненията на полицаите той сам си причинил нараняванията, като падал много пъти, а черепът му бил тънък и мек. Случаят е от 1996 година.

  По делото Иван Василев 14-годишно дете е бито от двама стажант полицаи. Погрешка го вземат за търсен разбивач на будка за сладолед. Подгонват момчето, преследват го. След като го хващат, го бият с палки и ритници по тялото и главата. В резултат момчето е хоспитализирано спешно с травми на главата и остри болки в бъбрека. В следващите години бъбречните му проблеми продължават, докато накрая бъбрекът му е отстранен.

  При друг случай на полицейска грешка преподавател е бит от маскирани полицаи в кафене. Многократно го удрят в главата с приклад, събарят го и го ритат. Накрая казват, че са се припознали и му се извиняват. Човекът получава мозъчна травма, опериран е и впоследствие официално инвалидизиран.

  Източник: http://www.webcafe.bg/

• Къде е съвестта на България?

  Керванът си върви и дори кучетата вече не лаят. Така Еми Барух (Дойче Веле) обобщава в коментара си наличните и най-вече липсващите реакции по серията от скандали в България през последните месеци.
  
  Има ли нещо, което не беше казано в последните два-три месеца по повод скандала с изнесените записи на телефонни разговори между хора, облечени във власт? Едва ли. Има ли нещо, което не беше казано по повод изявлението на министър-председателя, че е нормално да бъдат подслушвани министрите, че е нормално да се подозират и взаимно да се следят? Едва ли. Какво последва от всички думи, които бяха написани и произнесени, независимо дали оправдаваха или осъждаха събитията? Нищо!

  Все около кръчмарската клюка

  Макар и малко, но сред общия поток на предвидими коментари все пак се появиха няколко сериозни анализа – естествено не в тиражните медии, чиито автори недоумяват пред пасивността на обществото и приканват хората не само към размисъл, но и към действия.

  Действия не последваха. Няма и да последват. Керванът си върви – дори кучетата вече не лаят. Но това вцепеняващо безразличие на хората сякаш почти отсъства в полифонията на медийния шум. Общо взето импровизираните журналистически търсения се въртят все около кръчмарската клюка и не пристъпват нито крачка отвъд разрешените пространства на „разследването“. Което превръща самото „разследване“ в дирижиран фарс.

  Тревожните гласове, които поставиха акцента върху такива фундаментални за демократичната система човешки потребности като свободата на личността, върховенството на закона, човешкото достойнство и правовата държава останаха в периферията на публичното говорене; не бяха подети от тиражните медии, не станаха основа на един национален дебат, способен да мобилизира гражданската енергия и да доведе до така потребния за упоеното население катарзис.

  Нито така нареченият просветен елит, нито така наречената опозиция, нито така наречените интелектуалци, нито така наречената свободна академична младеж – никой на се оказа в състояние да накара силните на деня да дадат отговор на спешните въпроси, поставящи под съмнение моралния фундамент на днешната власт.

  Цинизмът се превръща в норма

  Гейзерът от бодряшки фрази, бълващи от средствата за масова информация, фактически маскира високомерното пренебрежение, с което властта отказва да коментира нарушенията на основните права и свободи на гражданите. (Не че гражданите са се развълнували особено.) И това е не по-малко опасно от бомбата, която избухна на бул. „Цариградско шосе“.

  Защото цинизмът се превръща в норма, а апатията на мнозинството – в хронично заболяване със злокачествени последици за утрешния ден на България.

  Източник: http://www.dw-world.de

• Войната на Бойчев (2)

  Продължава сагата на хасковлията Тодор Бойчев, който се отказва да плаща държавни такси през частни банки (вижте линк1, линк2 и линк3).

  В прикачените файлове ще откриете документи за действията на Административен съд-Хасково във връзка с казуса му с МВР-Хасково, свързан с издаването на новата му шофьорска книжка.
  Съдията по делото се разпорежда гражданите, да заплащат държавни такси на банките, а не с държавни таксови марки. Съдът не предоставя избор на гражданите, как да заплащат държавните такси.

  

  Изтеглете от тук PDF документите:

  Административен съд – определение

  Уточняваща молба от Бойчев

  Още по темата – вижте линк към Фейсбук група.

• Какво е това комунизъм?

  Автор: Тошо Пейков

  Искам да припомня една тъжна годишнина. Позабравената от нас тема едва ли ще разруши тихия конформизъм на нашите съотечественици. Но ако сме защитници на правосъдната система, нека да прочетем тези редове.

  Дете пита баща си: “Тате, какво е това комунизъм?” Без да го щади, баща му чете следния текст:
  “… Омърсени, пътували дни, докато пристигали през нощта в глухата линия на село Белене. Милиционери, с кърпички на носове, с погнуса от гадната им миризма, с неокастрени дълги пръти подкарвали стадото от жалки същества през понтонния мост към остров Персин… Групата от стотина души, заградена от милиционери на коне с автомати, с вулгарни ругатни, се движела бавно и мъчително по калния път. В употреба влизали прътите, камшиците. Падали и ставали с помощта на тояги старци на 70 години. По-младите им помагали, като ги влачели по лепкавата кал…
  Хроничният глад, нечовешкият труд, ятата от комари, дървениците и влагата изсмуквали последните сили на тези мъченици, обречени на бавна, но сигурна смърт. Инстинктът ги карал, ако видели някъде стръкче лапад или коприва, да се отбият от строя, но това почти винаги им коствало живота…”
  Редовете са от книгата “Пладнешки хайдуци” на Живко Стефанов. Преживени редове. Наричат лагера в Белене най-срамното българско творение. Сравняват го с лагера в Бухенвалд. От него, от леките постройки за умъртвяване на хора днес не е останало нищо. Престъпниците се надявали, че ще изчезне и споменът за страшните им престъпления и го унищожили.
  През 1990 г. поставихме черния кръст на това злокобно място. Всяка година, по Задушница, на остров Персин се събират оцелели и техни близки. Вече двадесет години безуспешно предлагат насилията от времето на комунизма да се изучават в учебниците. На остров Белене да се възстанови, по съществуващи скици и спомени, лагерът, създаден с решение на ЦК на БКП. Припомням на бъдещите историци: лагерът, а по-късно и затворът се разпростират на хиляди декари земя върху няколко дунавски острова.
  Остров Персин е най-големият, с няколко затворнически обекта. Началник на затвора е Гогов, началник по Държавна сигурност – Филипов. Трудят се двадесет надзиратели и тридесет милиционери. Обектът е най-голям. Ограден е с петметрова мрежа с няколко реда бодлива тел. Затворниците са натъпкани в 8 плетени от върбови пръти бараки, измазани с кал, покрити с папур. На 10 метра от тях е открит 50 метров ров, вонлив развъдник на насекоми, служещ за тоалетна. Такъв е остров Персин. През април 1949 г. лагеристите са били 350, а през 1955 г. – 5000. Добиват питейна вода само с една ръчна помпа за 5000 гърла.
  На островите са затваряни, гонени и убивани министри, учени, генерали, народни представители от Шестото велико народно събрание… По-зле и от животни са живели, работили и умирали обезправени българи. На външната страна на входа милиционери написали думите на Горки: “Да, човек звучи гордо!” А на вътрешната страна думите на Дзерджински: “Ако врагът не се предаде, той се унищожава.”
  На остров Щурчето са настанени жени-лагеристки, а по-късно и затворнички с различни присъди. Бити, пребивани, унижавани… Остров Магареца е служил за гробище, където са заравяли убитите лагеристи и затворници. През 1959 година се ползва за гробище и на ловешкия лагер “Слънчев бряг”. Плитките наводнени гробове са разравяни от свине. Остров Голяма Бързина, остров Малка Бързина… Също са охранявани от милиция.

  “Място с кърви напоено, де вилнееше смъртта,
  днеска то е изравнено, няма никаква следа

  от бараките върбови, карцера с вода и кал,
  тарги, сопите сурови, кантонерката портал…

  Ни следа от лагеристи, ни понтона на Персин,
  от убийците – садисти – ненаказан ни един.

  Политиците отгоре ги прикриват, няма съд,
  мъртвите ще заговорят, дорде живите мълчат.”
  
  Това са преживени стихове на поетесата Надежда Любенова.

  
  

• Всеки шести в България – мюсюлманин

  Автор: Соня Каникова

  Българските мюсюлмани ще се увеличат до 2030 г. с над 50%
  България ще е много скоро една от 10-те европейски страни с най-много мюсюлмани. Това обяви центърът „Пю“ във Вашингтон, който в първо по рода си изследване прогнозира, че до 2030 г. мюсюлманите ще се увеличат с над 30%.

  Мюсюлманите ще бъдат една четвърт от населението на света през 2030 година, съобщи независимият изследователски център „Пю”. През следващите 20 години мюсюлманското население ще се увеличава с по-голяма бързина от всяка друга религиозна група, каза ръководителят на изследователите Алън Купърман.

  „Броят на мюсюлманите ще се увеличи с 35 процента през следващите две десетилетия, нараствайки от 1.6 милиарда души на 2.2 милиарда през 2030 година. За сравнение, останалото, немюсюлманско световно население ще се увеличи със само 16 процента, или два пъти по-малко”, уточни Купърман.

  Европа с 58 милиона мюсюлмани през 2030

  Концентрацията на мюсюлмани ще остане най-висока в държавите с преобладаващо мюсюлманско население (през 2030 там ще живеят 75 процента от мюсюлманите). В САЩ и Европа живеят около 3 процента от последователите на пророка Мохамед в света. В САЩ броят на мюсюлманите ще нарасне от 2.6 милиона през 2010 до 6.2 милиона през 2030, когато те ще са 1.7 процента от цялото население на страната.

  „Мюсюлманското население на САЩ през 2030 ще бъде по-голямо от което и да е отделно мюсюлманско население в Европа, с изключение на Франция и Русия”, казва Брайън Грим, един от авторите на изследването. В Канада мюсюлманите ще се увеличат три пъти през следващите 20 години, броят им ще бъде 6.6 процента от цялото население – процентно повече от САЩ. Третата държава с най-голямо мюсюлманско население в двете Америки е Аржентина.

  Мюсюлманите в Европа: нова нормалност

  Но общият брой на мюсюлманите в Европа е значително по-голям. „Делът на мюсюлманите в Европа се очаква да се увеличи с над 30 процента. От 44.1 милиона през 2010 година до над 58 милиона през 2030, или над 8 процента от цялото европейско население”, казва Брайън Грим.

  В 10 европейски държави през 2030 година мюсюлманите ще са над 10 процента. Според американската студия тази тенденция ще промени статута на мюсюлманите в обществото. Те ще придобият по-голямо политическо и културното влияние, особено в градовете.

  2030: 15,7 процента мюсюлмани в България

  Сред десетте европейски държави с най-висок процент мюсюлманско население е и България. Тя ще бъде шеста, с 15.7 процента мюсюлмани през 2030 година. По-висок процент от България ще имат Косово (93.5), Албания (83.2), Босна (42.7), Македония (40.3), Черна Гора (21.5). След България са Русия (14.4), Грузия (11.5), Франция (10.3) и Белгия (10.2). Най-голям и в момента, и в бъдеще ще е броят на мюсюлманите в Русия (нарастване от 16.4 милиона души през 2010 на 18.6 милиона през 2030), където, освен всичко, балансът на населението ще се промени най-рязко поради бързо намаляващото немюсюлманско население, посочва още студията.

  Мюсюлманките раждат повече

  Причина за това голямото нарастване, според студията, е значително по-високата раждаемост сред мюсюлманките. Никоя друга религиозна група в света няма толкова висок фертилитет, казват изследователите. Данните се основават на преброявания в 232 страни

  България не прави изключение – до 2010 година раждаемостта сред мюсюлманите е била с 0.4 процента по-висока от раждаемостта сред останалото население. Това съотношение почти няма да се промени в периода до 2030 година.

  Разликите са още по-драстични в държави като Норвегия, където мюсюлманите имат почти двойно по-висока раждаемост от местните хора. Подобна е картината в Австрия, Финландия, Ирландия, Великобритания, също в Косово и Сърбия.

  Демографите смятат обаче, че поне в Европа тези разлики постепенно ще се стопят. Мюсюлманското население расте, но темпото се забавя, твърди Алън Купърман.

  Овладяване на страховете

  Досега липсваха пълни и надеждни данни за броя на мюсюлманите и това подхранваше многобройни спекулации, дори страхове, казва дирекорът на програмата Луис Луго. „Нашето изследване представя научни и достоверни данни за броя на мюсюлманите, живеещи във всяка държава и във всеки регион на света”, пояснява той.

  Заключенията в новото изследване се основават на данни от преброявания в 232 държави и територии, данни на ООН за световното население, както и изследвания на международна група от 50 демографи. За студията са използвани общо над 1.500 източника.

  Източник: Дойче Веле

• 36 кандидати за консули в Чикаго, Шкумбата не е сред тях

  Бивш шеф на парламент и генерал искат да са консули. Екс-посланикът ни в САЩ Лъчезар Петков подал документи за Чикаго

  Автор: Гeорги Милков (24 часа)

  Бившият председател на Народното събрание Александър Йорданов, който има в биографията си и посланически мандати в пет държави, може да се окаже най-високопоставеният български държавник, който ще бие визите на руските граждани в Санкт Петербург. Кандидатирах се, защото смятам, че отговарям на всички условия, коментира вчера самият Йорданов.

  В целия списък от общо 122-ма явили се на конкурса за генерални консули има още няколко имена с тежки биографии, но не колкото неговата. Сред подалите документи излизат един бригаден генерал, двама бивши зам.-министри – на икономиката и финансите, царска депутатка, началник от Гражданска защита (сега в СЕМ), кметове и общинари, специалист по самолетни двигатели, хора от бизнеса и неправителствения сектор, доста юристи, единият, от които дори обявен в масонски списък.

  Много от кандидатите са посочили повече от едно място. Има и такива, които участват за почти всички места, обявени от министерството. Като например Ирина Репуц – дъщеря на шефа на Съюза на командосите в България Юлий Абаджиев.

  Александър Йорданов е кандидатствал само за Санкт Петербург, уточниха от комисията във Външно. По същия начин единствено за там е проявил желание и бившият командир на Втора зенитно-ракетна бригада ген. Йохан Петков. До 2008 г. той беше военен аташе в посолството ни в Москва.

  Двама мастити български посланици също са решили да слязат надолу в кариерната стълбица на развитието си и да подадат документи за консулски служители. Единият е посланикът ни в САЩ Лъчезар Петков, който бе върнат предсрочно от министър Румяна Желева заради скандала с изхвърлените бюлетини. Освен с външната министърка тогава Петков имаше проблем и с Националната разузнавателна служба, след като обяви, че виновен за липсата на изборните книжа е охранителят на посолството, който бил служител на НРС. Стигна се и до конфузната ситуация екипът на посолството ни в САЩ да гони боклукчийския камион до сметищата на Вашингтон в опит да спаси чувала с бюлетините. Заради всичко това Петков бе отзован, въпреки че по време на инцидента бе в отпуск.

  Сега бившият посланик в САЩ е подал документи за генерален консул в Чикаго, Лос Анджелис и Торонто.

  Петър Андонов, който бе посланик в Япония и Филипините и председател на Асоциацията за външна политика, е кандидатствал за генерален консул в Шанхай. Тази дестинация наред с консулството в Одрин е най-малко желана от кандидатите. И за двете места са се записали по 20 души, но реално на изискванията отговарят само документите на няколко от тях.

  Мнозина имат пропуски в набора книжа, с който кандидатстват, и това може да се окаже пречка към по-нататъшното им класиране, казаха от Външно. На практика повече от половината кандидати ще отпаднат, след като не са представили нужните сертификати, доказващи владеенето на втори език. Има и такива, които са се отнесли несериозно към т.нар. бележка от лудницата – удостоверение от психиатрично заведение, че не страдат от хронични психични разстройства и заболявания.

  На 18 февруари – в края на тази работна седмица, МВнР трябва да обяви имената на тези, които се класират за следващия кръг. Те ще бъдат поканени на интервю още идната седмица.

  Най-много са за Санкт Петербург, Шкумбата не е в списъка за Чикаго

  Санкт Петербург е най-желаната дестинация от 12-те обявени в конкурса за генерални консули на Външно. Справката на комисията показва, че 38 души биха желали да работят именно в Северната Венеция, както е известен градът, основан от Петър Велики.

  Следващото в класацията „най-желано консулство“ излиза мястото в Чикаго. За там са подали документи 36 души. Името на хумориста Димитър Туджаров-Шкумбата, чието заминаване бе предвидено още за миналата година, но се отложи по неясни причини, не е в списъка на кандидатите.

  Почти всеки четвърти от записалите се в конкурса е отбелязал, че би работил в Мюнхен. С по 33-ма кандидати са Торонто и Лос Анджелис. Половината от тях обаче не отговарят на критериите. За Солун има 29 желаещи, за Ниш – 28, Битоля е с 25, а за Истанбул – 22-ма. На комисията направило впечатление, че тези градове може би са желани, защото са близо, но много от кандидатстващите не са обърнали внимание, че трябва да докажат с документи, че владеят два езика, единият от които английски, немски или френски. Тези, които са представили само руски и сръбски, естествено биха отпаднали от надпреварата за Ниш и Битоля.

  В края на класацията са Дубай, Одрин и Шанхай, където са се записали по 20-ина души. (24часа)

  Зам.-министри и депутати търсят работа зад граница

  Двама зам.-министри – на икономиката и финансите, от правителството на Симеон Сакскобургготски, са в списъка с кандидатите за работа в чужбина. Това са Стамен Тасев, заместник на финансовия министър Милен Велчев, и София Касидова, която беше втори човек в министерството на икономиката на Николай Василев. Тасев, който вече има опит като търговски представител в Ню Йорк, сега кандидатства за Чикаго, Лос Анджелис или Торонто. Докато София Касидова е пожелала само едно място – Солун. Най-близката връзка, която може да се намери в биографията й, е от времето, когато е работила в софийския клон на една гръцка банка.

  В Дубай или Торонто е поискала да бъде консул царската депутатка Марина Василева. След като беше представител от НДСВ в 39-ото народно събрание, тя замина като дипломат в Аржентина, където е родена. Мандатът й там обаче изтече през 2008 г.

  Щерион Джунджуров, който сега е шеф на регионалния център на СЕМ в Бургас, преди две години бе зам.-директор на Национална служба „Гражданска защита“. Тогава в. „168 часа“ писа, че като висш държавен служител в Министерството на извънредните ситуации (МИС) Джунджуров работи, без да има разрешение от ДАНС за допуск до класифицирана информация. Сега обаче документите му за конкурса са изрядни. Той е изявил желание да бъде консул в Одрин, Истанбул или Мюнхен.

  Екатерина Кехайова, кмет на район „Възраждане“ между 1999 и 2003 г., е кандидатствала за генерален консул в Ниш. Там и на още две места желае да отиде и специалистът по самолетни двигатели о.р. подполковник Любомир Стефанов. Той е бил консултант по офсетни програми, съветник в изборите за кмет на Скопие и едноличен търговец.

  Източник: http://www.24chasa.bg

  

  
  

• За най-богата корпорация в света …

  … за която най-вероятно не сте и чували.

  Автор: Пламен Георгиев

  В списъка за най-богати фирми във света от 2009 виждаме на първо място Уол-Март (Wal-Mart) с $408.214 милиарда годишни приходи. На второ се нарежда Ексон Мобил (Exxon Mobil) с $301.5 милиарда. На трето Шел (Royal Dutch Shell) с $278.188 милиарда. На четвъто е БП (BP) с $246.138 милиарда. Голдман Сакс (Goldman Sachs), която е постоянно сочена като най-големия вампир е на 174 място със скромните $45.173 милиарда.

  Като оставим настрана, че три от първите четири са петролни компании, а първата е храм за зомбита, защо не виждаме най-богата фирма в този списък? Докато хората по света дискутират и се възмущават от машинациите на Федералния резерв, „Голдман Сакс“ и други подобни, малцина са забелязали един друг основен играч в тази пародия, наречена „Световна криза“.

  Коя е тази секретна корпорация?

  Това е малко известната дъщерна фирма на Федералният Резерв, наречена Depository Trust & Clearing Corporation (DTCC) или още „Cede and Co.“

  Добре де, не е секретна, ами просто хората не знаят нищо за нея, въпреки, че те съвсем прилежно са си публикували годишния доклад, в който можем да видим колко богата е тази корпорация. Оказва се, че това дружество притежава 23000 милиарда долара в активи, и има 917000 милиарда долара като част сделките през 2002 г. само. Това са трилиони, хиляди хиляди милиони – 23,000,000,000,000 долара в активи.

  Не ми вярвате, ето го годишният им отчет.

  Трилиони, квадрилиони, бонбони, макарони, къде му е края на тоз бяс, бре габони!?
  И как така тези станаха толкова богати, с предприемачество и здрав труд, с иновации и зачитане на човешкия ресурс ли? Да видим.

  Ами не точно. Не и защото имат хубав уебсайт или че дават добри съвети за спестяване на пари на клиентите си. По-скоро то е, защото те като че ли имат монопол върху това, което правят. Накратко, обработват по-голямата част от всички сделки в САЩ, както и за много други страни. А – и това е реално най-интересната част – 99% от всички запаси в САЩ изглежда са законно притежавани от тях.

  И защо този мега-монополист е така добре скрит от общественото внимание? Оказва се, че е част от Федералния резерв на САЩ. Голямата изненада, няма що! Пак до хралупата на дявола стигна следата.

  Истинската причината, поради която обществеността не знае за DTCC е, че те са банка депозитор за институционални и брокерски фирми САМО. Обработват всички техни сделки. Джим МакНеф (Jim McNeff) споделя: „Не е необходимо за обществото да знае за нас … Федералния резерв просто изисква от нас да обработваме всички сделки„.

  Казано по нашенски, далавери на тъмно, само за наши хора от най-висок калибър. Наште смешковци са като лилипути в сравнение с тези гиганти на най-силния човешки бяс, парите.

  Кой притежава кого?

  Стойността на общия размер на богатството на семейство Ротшилд е около 500 трилиона долара. И какво от това? Цялата планета се предполага, че е „собственост“ на много малък процент от хора. Е, и? Кой им го даде това право? Дядо Господ? Да ама не, този номер не минава вече, дядо попе! Хората имат интернет.

  Може ли някой наистина да „притежава“ нещо или някого? Не, защото собствеността е само една идея (илюзия). Подобно на времето тя е относителна. Животът в това тяло е само временен. Както е казал народа, колкото и да трупаш, не можеш да го вземеш с тебе в гроба. А илюзията, че някой може да „живее вечно“ е родила не една или две религиозни доктрини, за да се стремим към моркова (собствеността).

  Истината е , че ако някой Ни притежава то е, защото сме Му позволили.

  Въпреки това …

  Това би било добре, ако беше само въпрос на възприятие. Живеем на една красива планета с много красиви хора, но и под въздействието на една масова психоза наречена „световна система на свободен пазар“ ръководена от малка група психопати. Проблемът е, че тези ултра-собственическа клика наречена „световен елит“ налага своята система от вярвания върху нас. Или ще играем по свирката, или биваме отрязани. Тогаз, какво да првим?

  Къде е спасението?

  В живот на човеците има само една собственост, която може да ни даде някаква независимост и свобода – ЗЕМЯТА. Природата ни е дарила с райска земя, която се преражда отново и отново в четири прекрасни сезона и освен това сега е пустееща и сравнително евтина. Вместо това сме се завряли в големи градове, цял живот живеем на вересия и едвам успяваме едно дете да отгледаме. Това живот ли е, кажете ми? Ако продължаваме така обричаме себе си, семействата си и бъдещето на страната си на гибел.

  А когато човек е независим за храната си и покрива над главата, тези господа психопати от DTCC и другите по-малки пионки в системата, та чак до наш Бойко, нямат власт над него.

  Какво чакаме, животът си лети?

  Преди стотина години, животът буквално е кипял в българското село. Семейство е било с четири деца най-малко. Хората са работили от сутрин до здрач, но са знаели защо. В кратките часове на отмора не са спирали, ами кръшни хора са извивали и безкрайни надпявания са се носили от ехото надолу по дерето. От къде е идвала тази енергия за живот? От земята, от майката Земела. Можем пак да живеем свободно, можем, ако се върнем при нея. Тя ни чака.

  Спасението е на село – най-богата корпорация на света!

  Пеперуда за дъжд (Пеперуга, Додола, Вайдудула)
  
  Един от най-разпространените в цяла България летен обичай е „Пеперугата”, наричана някъде и „Додола”, „Ойлюле”. Този обичай не е свързан с календарен ден, а се прави при засуха.

  Ето как става в Струга – родният град на братя Миладинови. На „Руса среда” (сряда след Възкресение) девойките покриват една от другарките си от глава до крака с всякакви треви и бурени. Такава я водя по къщите на града и пеят нарочна песен. Като минават под прозорците, домакините изливат върху тях „Ойлюлето” вода. В къщи след песента и играта на „Ойлюлето” търкалят сито и гледат: ако се похлупи при падането, смета се, че ще бъде скъпия през годината; ако ли пък ситото падне нагоре и се отвори – плодородие ще има.

  Почти еднообразен е обичаят по всички български краища. Най-често момичето, което бива обкичвано и обличано, требва да бъде сираче, дори без баща и без майка. В някои места, като Неврокоп (Г. Делчев) напр., върху сирачето окачват и кост от незнаен гроб и няколко живи жаби. Придружаващите момичета открадват от някоя къща и помит, та го носят като знаме.

  Обичаят се извършва винаги с желание да се предизвика дъжд. В този смисъл и в тази форма, при несъществени различия, той е познат у всички народи на нашия полуостров, та дори и в други европейски и извън европейски народи.

  Всъщност „Пеперугата” представя един обред (или една магия), чрез който се моли, както се казва в песента, да завали дъжд. Чрез песента девойките „Пеперугата” – сираче моли за дъжд, за да се роди жито, та да се хранят сираците и бедните. Освен молбата, девойките или домакините наподобяват дъжда, който трябва да завали, като обливат „пеперугата” с вода.

  За да се предизвика дъжд, слагат се и живи жаби върху страдащата от суша „пеперуга”. Употребата на мъртвешка кост има също така благотворно влияние в тази магия. Най-накрая разнасянето на помита от пещта и потопяването му в реката, както и хвърлянето на жабите в нея, е пак едно насочване на мисълта към угасяване на горещината с вода, освобождаване на жабите във водата. На този обичай е противопоставено от църквата „Кръстоношето” или църковният молебен за дъжд, но въпреки това, народът не го е изоставил.
  
  Пеперуда летела, летела,
  от орачи, на копачи дай, боже, дъжд!
  
  Лете летела пеперуда
  От орачи до копачи
  Ина Бога се молила:
  „Дай ми, Боже, темен облак,
  Да зароси ситна роса,
  Да се роди жито, просо,
  Да се хранят сирачета,
  Сирачета, сиромаси!”

  Песента както точно е изпята във филма (виж по-долу).
  
  Прелетнала пеперуда,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  От орачи на копачи,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  Орото и на ралото,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  От ралото на мотика,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  Ситно мори, ръми
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  Прехвъркнала пеперуда,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  Източник: http://zelas.blog.bg/

• Крайно време е да отменим двойното гражданство

  Автор: Валери Найденов

  Kой е този народ, който хем намалява застрашително, хем се увеличава обезпокоително? Българският. Българите може и да намаляват, но чужденците с право на второ българско гражданство се множат като индийците.

  Потенциални български граждани са поне 1,4 милиона македонци, стотици хиляди молдовци, украинци, албанци, сърби и др. – общо 2,5 милиона според различните интервюта на Божидар Димитров. Всички те могат да станат българи, без да се отказват от родния си паспорт и без изобщо да живеят в България. Не знам за вас, но лично мен това ме тревожи повече, отколкото ме радва.

  Към тях, разбира се, трябва да добавим и поне 600 000 жители и граждани на Турция, от които поне 300 000 имат български паспорти и спокойно могат да участват в определянето на българската политика. Както и правят. А раждаемостта в Турция е доста по-висока от българската.

  Десетки милиони турци се стремят да работят в Европа, но тя вече спуска резето пред неевропейската имиграция. Утре ще се окаже, че съвкупният турски народ разчита само на една вратичка – българското гражданство. Стига да сключиш фиктивен брак с внук или внучка на преселник, и вече можеш да рецитираш „Аз съм българче“ в турски превод.

  Никак няма да е чудно, ако българите в Турция изведнъж набъбнат на 2-3 милиона. При добра организация техният вот може да натежи повече от всички гласоподаватели в България. Не знам защо, но мен това изобщо не ме радва. Вярно, ГЕРБ въведе някои ограничения по местоживеене, но добре знаем, че всяко изменение в Избирателния закон е предпоследно. Утре ДПС пак ще е в коалицията и местоживеенето ще отпадне.

  До вчера българските изселници в Турция гласуваха за ДПС и оставяха на Доган да върши останалото. Напоследък обаче у тях се заражда амбицията да участват по-активно в българските работи. Те поискаха да връщат турските имена на българските градове и планински върхове, да кадруват в българското мюфтийство, да потурчат българомохамеданите.

  Искат и Касим Дал, тъй като Доган им се види като последовател на Мата Хари. Те вече гледат на българската политика като на свое лично дело.

  Мен и това никак не ме радва. Не виждам защо да даваме политически права на хора, заклели се в лоялност към друга държава.

  Никак не ме радват и новите българи в Македония. Знаем, че Скопие сънува подвизите на Александър Македонски.

  Утре ще даде таен знак и ще се чудим откъде изникнаха 200-300 хиляди революционери с български паспорти. Македония е държава в неизбежен полуразпад, нейният основен износ скоро ще бъдат проблемите и неприятностите. Като раздаваме с лека ръка паспорти, ние сами вкарваме вълка в кошарата.

  Политиката на ГЕРБ има патриотични мотиви – като приобщаваме хора с българско самосъзнание, ще си решим демографските проблеми. А Божидар Димитров бе единственият министър, чиито усилия се увенчаха със сериозен ръст на производството.

  Досега на чужденци се раздаваха по 8000 паспорта годишно, а през 2010 г. те бяха 15 000. Ако тази политика продължи, скоро ще бъдат по 30 000 и по 60 000. Но една много малка част от тези хора имат намерение да живеят в България. И още по-малка част смятат да са лоялни към нея. За тях това не е паспорт, а тескере, с което могат да тръгнат на гурбет из Франция и Англия.

  Убеден съм, че рано или късно България ще прекрати двойното гражданство. Само че, ако го направи след 10 г., сътресението ще отвори сериозни пукнатини в националния ни суверенитет. Днес също няма да мине без трус, но той няма да е разрушителен.

  По-добре 3 по Рихтер сега, отколкото 9 по Рихтер след две петилетки.

  До 1992 г. България не признаваше двойно гражданство. Щом получиш чужд паспорт, губиш българския. Филип Димитров отмени това с разпоредба, която по принцип нарушава конституцията – както много подзаконови актове по онова време. В отговор Турция даде автоматично гражданство на всички, които са напуснали България до 1993 г. Така изведнъж се сдобихме с 300 000 избиратели, които не живеят у нас и нямат никакви задължения към България.

  Те служат в чужда армия, кълнат се пред чуждо знаме и дори не научават български. И когато изведнъж се сетят, че българските градове трябва да имат турски имена, на мен това някак си не ми харесва.

  Какви са международните норми за двойното гражданство? На практика никакви. Европейската конвенция за намаляване случаите на множествено гражданство от 1963 г. приема принципа, че не можеш да имаш два паспорта. Но тя дава право на страните на каквито си искат изключения. В резултат редица европейски държави водят безпринципна и двусмислена политика.

  Германия и Австрия хем забраняват двойното гражданство, хем го допускат със специални разрешения. В резултат Арнолд Шварценегер хем е губернатор на Калифорния и влиятелна фигура в Републиканската партия на САЩ, хем още е австрийски гражданин. Но това, което е разрешено на бате Арни, спокойно може да е забранено за Ханс. Испания също забранява двойното гражданство, но го разрешава за повечето латиноамериканци и за португалците. Някои признават „отвъдморско“ гражданство с крайно ограничени граждански права. И така нататък – колкото държави, толкова закони.

  България има пълното право да отмени двойното гражданство, след което да го разрешава или забранява по целесъобразност и без никакви принципи. Единственият принцип е националната сигурност – така, както я разбира българският народ.

  Защо впрочем ВМРО не предложи референдум за двойното гражданство? Това е много по-смислен ход, отколкото абсурдния референдум за членството на Турция в ЕС.

  Източник: http://www.24chasa.bg

• Петима “перат” милиард на мафията годишно

  Петима са най-едрите финансисти на мафията у нас, които превъртат около 1 млрд. лв. мръсни пари за година, сочат оперативни данни на антимафиоти.

  Автор: Блага Георгиева

  Те вземали от 3 до 8 процента комисиона, а най-честите им клиенти са контрабандисти, дедесари и трафиканти на дрога. Заради бума на незаконния внос на цигари и други стоки през последната година полицаи пресмятат, че и прането на пари се е удвоило.

  „Една от най-популярните в момента схеми за прехвърляне и узаконяване на пари от чужбина в България е чрез използване на волейболисти, футболисти или други спортисти, работещи извън страната“, разказа служител в сектор „Пране на пари“ на ГДБОП. (Как става „изпирането“ – виж схемата в галерията)

  Изисква се само спортистът да има легален договор за сериозна, поне петцифрена заплата в държавата, където бандитът е изкарал или държи парите си. Схемата е добре отработена, засечки почти няма. Причината е, че спортистите дори и не си помислят да си присвоят парите, защото знаят, че много бързо ще ги намерят или поне това, което е останало от тях, обясни разследващият. Сумите, които се трансферират по този начин, са между 100 и 500 хиляди евро, които у нас се превалутират в левове.

  Митничари и граничари пък са ключовото звено при пренасяне на мръсни пари с куриери през летищата. „Обяснява им се, че при кацане на самолета ще получат SMS, за да осигурят безпрепятствено преминаване през граничния контрол. На куриера пък е даден GSM със заредено съобщение в него, което трябва да изпрати, след като кацне на българското летище“, разказа служителят в ГДБОП. Получавайки SMS, подкупният граничар превежда куриера с парите.

  Тези „помощници“ митничари или граничари вземат от 500 до 1000 евро за преведен успешно куриер. Обикновено те дори не знаят колко пари се пренасят, твърди разследващият.

  Включили се веднъж в престъпната схема, чиновниците разчитат, че на месеца ще преведат поне петима такива пътници, което значи, че ще изкарат от 5000 до 10 000 лева „хонорари“ над заплатата, пресметнали са антимафиоти.

  Автокъщи за луксозни коли и популярните в последно време у нас аутлети също масово се използвали са изпиране на престъпни милиони.

  „Сигурно никой не би повярвал, че може да си купи поръчково “Порше Кайен” за 5000 лева, но това по документи е възможно точно когато се легализират пари. Реално купуват колата за 50 000 или за 100 000, но на хартия тя е внесена у нас на много по-ниска цена. После се продава за 100-200 хиляди лева и тази сума вече е чиста и избелена“, разказа антимафиотът.

  Тази схема се използва и за камиони и строителна техника. Масово се внасяли и маркови стоки от стари колекции на световни марки, които според документацията са купени за стотинки, а после оборотите в магазините у нас дават на собствениците стотици хиляди лева месечна печалба, отново напълно легализирани.

  При износа на мръсни пари от България пък заплащането на „подземните“ финансисти зависи от това през кои държави трябва да се прекарат и изперат парите. За успешното реализиране на схемата организаторът трябва да разполага с чейндж бюро или финансова къща, в която престъпниците му предават в брой мръсните пари. Парите се окрупняват и подреждат по подходящ начин за изнасянето им от страната. После организаторът осигурява няколко еднолични търговци, които в повечето случаи се регистрират на името на неграмотни или малоимотни.

  Освен фирмата организаторът осигурява и хора, подходящи за пълномощници на създадените еднолични търговци. Собственикът на фирмата издава нотариално заверено пълномощно на името на посочения пълномощник. Изготвят се фалшиви инвойс фактури за покупка на стоки от чужди държави – например за внос на компютърна техника или аксесоари. Организаторът предава парите на пълномощника и го информира в кой клон на банка в чужбина да отиде, за да преведе парите.

  Най-често куриерите с парите летят, но може да се придвижат и с кола до определения банков клон. Там внасят сумата, като посочват за основание на превода изготвената инвойс фактура. Идеята е цялата финансова операция да изглежда все едно бизнесмен ще превежда по банков път пари, за да плати определена стока. В повечето случаи организаторът изпраща пълномощниците при доверени банкови служители.

  Най-чести клиенти на тази схема са контрабандистите, които трябва да изнесат печалбата от страната, за да купят нова стока.

  Вариант, който се ползва за износ на мръсни пари, е с куриери, които носят поне по 100 хиляди в брой и минават границата с помощта на подкупен чиновник.

  Трафикантите на дрога например не пренасят по-малко от 1 млн. лв., залагат на преминаване през границата с кола и използват канали, при които имат „свой“ служител на границата. В нужния момент му се обаждат и му казват точно какъв автомобил ще мине, за да го пропусне без проверка.

  Трябва да стане гаф, в последния момент да се случи нещо много сериозно с този служител, за да има шансове да се открие нещо, установили са полицаи.

  Антимафиотите имат данни за пет много едри спецове по „изпиране“ на престъпни милиони, които имали свои хора в банките, където държат парите си, както у нас, така и из Европа.

  Ако случайно спецполицаи започнат да разследват парите им и поискат справка дали някой заподозрян има сметка в даден трезор, бандитът научава и в сметката остават не повече от 500 евро.

  БЛАГА ГЕОРГИЕВА

  Подземни босове с тлъсти хонорари за дизайн

  Може ли да вземете 500 хил. лева хонарар за вътрешен дизайн на няколко апартамента?

  Да, ако сте подземен бос, който се опитва да изпере милионите си, изкарани от престъпна дейност, отговарят спецполицаи от МВР. Интериорна архитектура и консултации по фирмена сигурност били най-използваните видове консултации, чрез които наши бандити трупали над милион лева доходи за година.

  „Всички престъпници се научиха да декларират пред данъчните големи хонорари от консултантски услуги. Важното е само дружеството, което ще изплаща парите, да има такива легални обороти“, обясняват от МВР.

  Печелене на джакпота в казино също продължава да е масово използван похват на легализиране на незаконни финанси. Антимафиоти дори засекли в последната година, че някои групировки масово изкупували бележки за печалби от спортни залагания. При тази техника престъпниците се възползват от закона, който позволява, ако печалбите са до 2 хил. лева, да не се изплащат по банков път. В някои от случаите бандитите събират стотици бележки за изплатени суми до 2 хиляди лева и така доказват огромни суми, установили криминалисти. (24часа)

  Сърби ловят 3 млн. евро на наркобос

  3 милиона и 150 хиляди евро е най-голямата установена сума мръсни пари, която е пренасяна накуп от България, сочат данни на ГДБОП. Парите били на наш наркобос, чийто куриер опитвал да ги пренесе в сак в багажника на кола към Сърбия.

  Митничарите от западната ни съседка обаче направили проверка на колата и с изумление открили сака с пачките. Куриерът реагирал светкавично, като предложил 500 бона подкуп на чуждите чиновници. Сърбите обаче решили, че парите са фалшиви и не се съгласили, а отвели в ареста нашенеца заедно с милионите в евробанкноти. След експертиза обаче сръбските власти били доста изненадани да установят, че милионите са си напълно истински.

  Тези пари са били взети от няколко наркосделки, имало е дори наказан от „изгорялата“ престъпна групировка за изгубената пратка, разказват запознати.

  Куриерите на наркотрафикантите вземали твърда сума за всеки курс – средно 1000 евро. Обикновено им се казвало да отидат в определен град в Европа, да паркират колата на конкретен паркинг и като оставят ключовете във возилото, да си тръгнат. После – след час или два, трябвало да се върнат отново в колата и да се приберат с нея в България. Австрия, Швеция, Испания и Италия са сред най-често ползваните държави за предаване на тези пратки с пари. (24часа)

  Ще ровят в сметките ни от компютърпри прокурор №1

  Банковите сметки на всички българи да могат да се проверяват от един компютър при главния прокурор, който да е свързан с обща информационна система на трезорите у нас.

  Такава идея е била обсъждана като мярка за борба с прането на пари, разказаха експерти. Те търсели начин да улеснят проверките на пари, за които има данни, че са придобити от престъпна дейност. В момента заради многото бюрокрация при тези справки изтичала информация към бандитите. Те разбирали, че антимафиоти ги проверяват, още когато от ГДБОП поискат справка дали даден българин има сметка в някоя от банките ни, и веднага яизпразвали. Наскоро един от популярните престъпни босове научил, че антимафиоти муровят в парите, след като от службата пратили искане за извършване на ревизия към една от данъчните служби в София. В Европа вече се обсъждало и да бъде забранено използването на банкноти от по 500 евро.

  Източник:  в-к „24 часа“

• Много конспирации – хилава демокрация

  Конспиративният хаос, победил окончателно след взрива пред в. „Галерия”, съвсем обърква обществения порядък и отклонява вниманието ни от една по-мощна бомба: рязкото повишаване на цените, пише в коментара си М. Иванова от Deutsche Welle.

  
  
  „Рязко повишаване на цените само за седмица отчитат от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.” Из новините на Вести.бг

  Бомбата, избухнала пред вестник „Галерия”, допринесе за окончателното възцаряване на конспиративната пушилка и сгъстяването на ценностната мъгла, в които е потънала страната ни. Вече не съществува и един смислен въпрос, който да намира ясен отговор.

  По коя магистрала летим?

  Държавата бори ли се срещу престъпността или групировките воюват помежду си, например? Ако съществуват тайнствени кукловоди на злото и спъват с подривната си дейност работата на правителството и премиерът се досеща кои са, то не може ли най-сетне да извади фигурите им от сенките и с това да се свърши?

  Каква е отговорността на свободните медии: да бъдат четвъртата власт, стожери на истинността или „силно да любят и мразят”, съответно чорбаджиите си и враговете на чорбаджиите си? Това със силното любене-мразене не беше ли Ботев патент за публицистика отпреди края на робството, или още сме в матрицата на 19 век…, или ни тегли да се върнем в яростния й патос?

  В повечето вестници, а и в обществото като цяло, се наблюдава отказ от сериозността и дълбокия анализ за сметка на сервилния гърч или пристъп на клеветническа омраза и това заедно с ширещите се слухове, сересета и обикновени клюки умножава деморализацията и цинизма. Най-сетне и вездесъщият Джеймс Уорлик да констатира нещо, което да не ни дразни.

  Конспиративният хаос води и до тотална непрегледност на  дневния ред в страната: непрекъснато насам-натам се щуркат министри, парламентаристи, шефове на държавни комисии и обикновени ченгета и излъчват съобщения, които после се опровергават от други такива, а в същото време животът драстично и необяснимо поскъпва.

  Ако в България е налице свободен пазар, в което силно се съмнявам, то управленското мазало завладя и него по най-недопустимия за всички ни начин: само за седмица цените рязко се повишиха. Хранителните стоки от всекидневен порядък стават почти недостъпни за масовия човек. Скачат сметките за вода и отопление.

  На чия страна е държавата ни?
  
  Държавата, питаме се, чрез своите многобройни и добре обезпечени комисии не биваше ли да е справедлив регулатор на т.нар. пазар? Безсилна ли е да се справи с монополистите, спекулантите, картелно споразумяващите се, сивата икономика и обикновените прекупвачи? Конспиративният хаос се стели и върху законотворчеството, и върху правораздаването, и върху здравеопазването.

  В последните само дни отново възникват знакови с нехуманността си пробиви в системата, които пак възправят лекари срещу пациенти – сякаш няма излизане от кръговете на ада там, където милостта, съчувствието и професионализма са най-насъщно нужни.

  Антиконспиративно

  Всъщност бомбата пред вестник „Галерия” заглуши и усещането ни за множеството нетротилови бомби със закъснител, които цъкат навсякъде около нас: луковият марш на петстотин лукови глави из центъра на столицата, интересно е кой разрешава подобни неофашистки сборища, момчето в комоцио, пребито от полицай, защото е завело до тях мъртвопияната му 13-годишна дъщеря или психичноболната, но инак контактна жена, която върви по улиците със забит в челото нож.

  Никаква конспирация, само обземаща ни лудост.

  Източник: Дойче Веле

• ОГНЯН СТЕФАНОВ: ИМАЛО ЛИ Е СРЕЩА ПЪРВАНОВ, МАНДЖУКОВ И АЛЕКСЕЙ ПРЕДИ ПОКУШЕНИЕТО МИ?

  „Преди да бъда пребит имало ли е среща между Георги Първанов, Петър Манджуков и Алексей Петров?“ Този шокиращ въпрос зададе в ефира на ТВ7 журналистът, който беше пребит до смърт през септември 2008 г.

  Извършителите на побоя са същите, които поставиха взрива пред „Галерия“, заяви в предаването “Гореща точка” журналистът Огнян Стефанов.

  Според него има няколко причини, заради които за тези две години престъплението не е разкрито. “Нямаше воля и желание в тройната коалиция да открие извършителите, защото това разкриване би показало много неприятни факти, а при правителството на ГЕРБ следите за престъплението са били прикрити“, твърди Стефанов.

  „Хората или човекът, засегнати от мои действия или писания, са решили, че могат да решат проблема си с убийство“, каза  още журналистът. Той предположи, че вероятно поръчителите на саморазправата с него много пъти са решавали въпросите си с тези методи и са оставали ненаказани.

  „Преди да бъда пребит имало ли е среща между Георги Първанов, Петър Манджуков и Алексей Петров?“
  Този шокиращ въпрос зададе в ефира на ТВ7 журналистът, който беше пребит до смърт през септември 2008 г. Стефанов  обаче не пожела да отговори на въпроса дали според него Първанов и Манджуков, засегнати от статиите му в сайта „Опасните“, са поръчителите на Алексей Петров да го ликвидират.

  Искам да се знае, че президентът е имал такива срещи – с Алексей Петров и други хора от този кръг, каза Стефанов. Той обясни, че знаел за срещата Първанов-Манджуков-Алексей от 4 или 5 източника. „Оставям си все пак някакъв процент съмнение“, каза журналистът.

  Стефанов припомни възмущението на президента от последните скандали с подслушването на премиера и ключови фигури от властта и попита какво ще стане, ако в публичното пространство излязат и подслушани разговори на Първанов.
  „Ако излязат СРС-та за негови разговори с шефа на кабинета му Никола Колев, с Алексей или близки до него олигарси? Дали ще си говорят за дивеч или за цветя?“, попита журналистът и какво ще стане, ако в публичното пространство излязат СРС-та от разговори на държавния глава.

  Огнян Стефанов беше категоричен, че журналистиката  в България не може да бъде безпристрастна. „Ние трябва да имаме своя позиция“, беше категоричен той./БЛИЦ

• Как се става масон в БГ

  Масоните в България контролират ректорите на ВУЗ-те в страната, НАП и прокуратурата

  .

  Христо Стефанов, Afera.bg

  Братя масони, твърдите, че движението ви е хуманитарно общество, насочено към взаимопомощ и личностно самоусъвършенстване. Това твърдите вие за профани като нас, но да ли е така в действителност? Поводът ме разтресе.

  Бях поканен да членувам в движението на свободните зидари преди известно време. Нормален човек съм, като всеки средностатистически българин – човек с нормален бизнес и семейство. През цялото време си задавах въпроса: Защо аз?

  Кой впечатлих и с какво, за да ми бъде оказана тази чест?

  Този въпрос си задавах до момента на срещата с лица, на които бях препоръчан.

  На уреченото място, в уреченото време, стиснах ръката на двама души – Ивайло Симеонов и Красимир Стоянов от ложа „Сила” в състава на ОВЛБ. Разговорът мина по схемата – те питат, аз отговарям. Отговарях чинно и дисциплинирано до момента, в който неусетно заговорихме за бизнес.

  По-младият – Ивайло Симеонов ми обясни, че контролира ректорите на голяма част от ВУЗ-те в страната. Мислено се запитах: „Как ги контролира?”. Официално се представи като съветник на Ректора на Техническият университет – София и собственик на строителна фирма.

  В процеса на разговора разбрах, че мога да бъда уреден със всякакъв тип обществена поръчка, в който и университет да посоча. Не знаех къде съм попаднал и къде се намирам…

  Красимир Стоянов се оказа специалист в областта на програмирането, иначе се занимавал с развъждането на рядък вид дървесина. Мълчах и слушах…

  От слушането разбрах, че Великият им майстор е идиот, който те скоро щели да махнат. Слушайки разбрах, че освен ректорите, контролират НАП и прокуратура. Мълчах, мълчах и през цялото време се питах къде е държавата.

  Срещу мен седяха двама самозабравили се типове, способни да обърнат живота наопаки на всеки нормален човек (бе ми казано, че в тяхната ложа върви процес на очистване от недостойни, случайно попаднали държавни служители).

  В края на разговора Симеонов ми даде своя визитка с думите: „Каквито и проблеми да имате с НАП, МВР или здравеопазване, обадете се и Ви каня в своя офис в БАН в ж.к. „Гео Милев”- София, в двора си построих малка къщичка”.

  В двора на БАН – къщичка? Какви ли са заслугите на това момче към науката, така и не разбрах… Разделихме се с пожелания за здраве и съвместна работа. Тръгнах си отвратен и смазан. През целият път до дома си се питах: Това ли е нивото на българските зидари? Наистина бях смазан, но бях твърдо убеден ,че не желая да бъда наричан брат от тези хора. Може би бъркам като пиша това, но мисля, че постъпвам правилно.

  Източник:  БЛИЦ
  

• Призив за помощ към сем. Здравески от Македония

  ОТВОРЕНО ПИСМО ДО КМЕТА НА БЛАГОЕВГРАД

  Уважаеми господин Паскалев,

  Ние, повече от 1900 български граждани събрани в Инициативен Комитет „Помощ за семейство Здравески”, подкрепени от родолюбиви организации на македонски българи и водещи интелектуалци, сплотени от една страшна човешка трагедия, се обръщаме към Вас:

  Както знаете,в края на предходната година,семейството на големия патриот Здравко Здравески,след неописуеми издевателства ,грубо нарушения на международното право и погазване на всички европейски,а и общоприети за естествени,права на личноста от страна на властите в РМакедония,реално поставени в положение на бежанци, се заселиха в Благоевград.

  Единствения „грях” на тези достойни хора и основание за горепосочените репресии,бе силната им родова памет,човешката им гордост и нежелание да се откажат от българския си произход.

  Поради неустановения им от юридическа гледна точка статут,по-голямата част от семейството бе лишено от възможноста да изкарва чрез честен труд прехраната си,а единствения работещ член на семейството-Добрила Здравеска,след изява в телевизионно студио където разказа искренно за трагедията сполетяла семейството й,бе неправомерно уволнена от работа.

  Лишени от каквито и да е доходи,изпаднали в крайна нищета,тези изстрадали българщината си хора,бяха принудени да се изхранват с помоща на съпричастни към съдбата им граждани и освен това бяха психически малтретирани с груби заплахи за здравето и живота им от страна на граждани на РМакедония.Заплахи на които голяма част от представителите на ИК отправящ това писмо,бяхме свидетели и които не бяха отчетени и неутрализирани от страна на която и да е от компетентните според законодателството на Република България,институция.

  Поставени под този натиск,към настоящия момент,семейство Здравески потърсиха и намериха спасение от непрестанния тормоз на територията на Община Бургас.

  Ние декларираме,че семейство Здравески са еталон за сплотено българско семейство,достойни и трудолюбиви носители на забравения в съвремието ни Възрожденски дух,както и,че тяхното най-голямо желание е да работят и да се изхранват сами като нормални български граждани.

  Предвид непосредствените нужди на семейството,както и разбираемите трудности при първоначалната социализация и вписването в българското общество,ние призоваваме Община Благоевград-там където все още се помнят заветите на Делчев,Сандански и Александров,а по-голямата част от жителите пазят в родовата си памет спомена за героичната борба за Освобождение и последвало национално Обединение на македонските българи с братятя им в Мизия и Тракия,вие които първи оказахте гостоприемство на тези страдалци:

  -да иницираме дарителска кампания под патронажа на Община Благоевград за семейство Здравески

  -Община Благоевград да иницира благотворителен концерт,който да се проведе в Зала „Яворов” в най-близко бъдеще с участиеето на Ансамбъл Пирин и известни певци на автентичен форклор от македонския край,а приходите от концерта да бъдат дарени за преките нужди на Здравко,Добрила и трите им деца.

  Надяваме се,на подкрепа от страна на Община Благоевград,както и на персонална среща с Вас,господин Паскалев по детайлите на нашите предложения.

  Зад декларираното по-горе,както и зад призива,заставаме:

  АКАДЕМИК ГЕОРГИ МАРКОВ – ДИРЕКТОР НА ИНСТИТУТА ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ ПРИ БАН, ИК”ПОМОЩ ЗА СЕМЕЙСТВО ЗДРАВЕСКИ”(БАЗИРАН НА УЧАСТНИЦИТЕ ВЪВ ФЕЙСБУК ГРУПАТА „ДА ПОМОГНЕМ НА ЗДРАВКО”),СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ,РЕДКОЛЕГИЯТА НА ИЗДАНИЕТО НА МПО-ТОРОНТО „МАКЕДОНСКА ТРИБУНА”,АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В РМАКЕДОНИЯ „РАДКО”

  09.02.2011

  ––––––––

  Б.Р. Малко предистория – как сем. Здравески попаднаха в Несебър (източник Фрогнюз)

  Несебър подава ръка на бежанците у нас. Местните жители помагат на репресирани от властта в Скопие българи.

  Гражданите на Несебър и жителите на общината ще помогнат на наши сънародници от Македония, пострадали заради българското си самосъзнание. Местните власти, съвместно с ръководството на Македонското братство “Тодор Александров”, са подготвили открит призив до обществеността за доброволна солидарност и подкрепа за семейството на Здравко и Добрила Здравески от гр. Прилеп, които емигрираха в България, заедно с 3-те си деца. Обръщението е подписано от кмета на Несебър, Николай Димитров, от председателя на Общинския съвет – Благой Филипов и от председателя на Македонското братство – Иван Бабев. В Община Несебър и самия град днес живеят десетки хиляди наследници на македонски българи от Егейска и Вардарска Македония, потърсили подслон в свободните български земи, след сръбската и гръцка окупация на областта по време на Балканските и Първата световна войни.

  Здравески пристигнаха в края на миналата година, за да спасят живота си от репресивната власт в Скопие, която ги е малтретирала, защото са се изявявали като българи в Македония. Случаят беше оповестен до медиите и предизвика широка обществена реакция, вследствие на което беше създадена дори група във фейсбук – “Да помогнем на Здравко”, която бързо достигна почти 2000 члена.

  Здравко Здравески е 47 г. (на 26.01. имаше рожден ден) бивш командос от т.нар. специални части за бързо реагиране “Лъвове”, които бяха създадени преди 10 г. заради войната в западна Македония с албанските терористи. Здравески тогава е бил командир на подразделение с чин “капитан” от полицията. След падането от власт на правителството на Любчо Георгиевски през 2003 г. и смяната на политическия курс в посока силово налагане на “македонизъм”, специалните части са разформировани и девъоръжени. Здравески остава на работа в полицията, но като пробългарски настроен скоро е уволнен, разжалван и става жертва на скалъпен с фалшиви обвинения процес. Вкаран е незаконно в затвора с нагласена присъда, въпреки че свидетелите по делото са подали нотариални заявления, че са били принуждавани силово от властите да дават фалшиви показания срещу Здравески. По време на престоя си в затвора, Здравко Здравески е бил инквизиран със средовековни методи и редовно пребиван. Бил е изтезаван с електричество, връзван и без упойка са му вадени здрави зъби от устата с клещи. От болка и кръвозагуба изпада в кома, получава тежко възпаление на главата /сепсис/. Животът му е висял на косъм. Управата на затвора в Прилеп отказва лекарска помощ, както и всякакви свиждания с близки или адвокат. Лекарката на затвора, която си е позволила да напише доклад, че Здравески има нужда от лечение, е била веднага уволнена от работа. Нужно е да се отбележи, че тази служителка е имала български паспорт, което е повлияло за нейното светкавично уволнение.

  Семейството на Здравко през цялото време е било тероризирано от властите. Жена му е била уволнена от работа с 4 деца на ръце, къщата е била нееднократно претърсвана за българска литература, а намерените български книги са били конфискувани. Условието, което е било поставяно на Здравески, за да бъдат оставени намира и да спасят живота си, е било едно единствено – писмено и публично да се откажат от българския си произход и самосъзнание и да декларират, че са “македонци” по националност. Това е било отказвано, независимо от нечовешките действия срещу тях. Убит е братът на Здравески, а в средата на миналата година и братът на съпругата му Добрила, който също е бил действащ полицай. Случаите са заведени като “битови инциденти”. Убиецът на брата на Добрила Здравеска е изкаран невменяем, т.е. “не можещ да носи наказателна отговорност”. Досега този човек е на свобода и продължава да се заканва, че ще избие цялото семейство Здравески, защото били “бугари”.

  В затвора в Прилеп, Здравески е бил посетен от Спас Ташев, бивш съветник на Божидар Димитров. С помощта на Ташев е оказано съдействие на семейството за уреждане на проблема с техния престой в България, тъй като в противен случай Здравески и децата му трябваше да напуснат страната ни и да бъдат екстрадирани за Македония в края на миналата година, което за тях означаваше сигурна смърт. В момента Здравко Здравески и две от децата са с 6 месечни визи за пребиваване, издадени благодарение на своевременните действия на Генералното консулство на България в Одрин и съответните институции по веригата. Проблемът бе приет присърце от българския консул Вълчо Марков, а македонските българи получиха помощ на место от председателя на българското църковно настоятелство в Одрин – отец Александър Чакрък.

  Здравко Здравески продължава да получава непрекъснато заплахи по телефона и интернет за живота си, поради което дори и в България семейството и особено децата му живеят в непрекъснат психически стрес. Обикновено обажданията са от номера в съседни държави.  В момента никой от фамилията няма никакви доходи и работа. Единственият работещ – Добрила Здравеска бе уволнена от фирмата, където работеше в Благоевград, на следващия ден, след като даде изявление по медиите у нас. Фирмата е от Македония и според свидетели там се разпространяват свободно сепаратистични материали и карти с променени държавни граници на България – Пиринския край е отделен от българската държава и присъединен към Македония.

  Поради изключително тежкото материално и морално положение, в което се намират Здравески, българската общественост, фирми и организации са апелирани да помогнат финасово, за оцеляването на това изстрадало българско семейство, докато те могат да уредят своето гражданство и постоянен статут в България. Домът и цялото имущество на сънародниците ни са били конфискувани от страна на властите, веднага след напускането на Македония и идването им в нашата страна. Тук те започват реално целия си живот от “нулата”. Тъй като няма никаква помощ от страна на държавата, единствено гражданската и обществена активност могат да спасят тези наши сънародници от глад, мизерия и унижения. Липсата на каквато и да е социализираща помощ в българското общество за Здравески и техните деца, изиграва допълнително стресираща роля за тези хора.

  Помощта от Несебър ще бъде придружена с покана на сем. Здравески да посетят общината, да се срещнат с потомците на македонските бежанци от началото на миналия век, както и да проведат разговори с Македонските организации там. Очаква се това посещение да бъде в началото на месец февруари. В момента Здравко Здравески пише книга за своя живот и всичко, което е преживял, като един гражданин на Македония, който не крие и не се страхува от своя български произход.

  Случаят със Здравески не е инцидентен, а се е превърнал в закономерност, личи от изявленията на български огранизации в Македония. Българският културен клуб в Скопие /БККС/, както и Асоциация РАДКО от Охрид, излязоха с поредица от изявления и декларации, в които описват репресиите срещу всеки, който дръзне да се декларира открито като българин в западната ни съседка. Българската асоциация дори изпрати и специално Писмо-Обръщение до Министерството на правосъдието на Р.България, адресирано лично до Министър Маргарита Попова, за Здравески, с призив да получат българско гражданство по „Ускорената процедура”. Имената на Мирослав Ризински /който също е в затвор с нагласен процес/, Спаска Митрова, а напоследък и Миле Йовановски, се превърнаха в черен пример, как “антибългаризмът” се налага като държавна политика в македонската държава, в разрез на всякакви демократични и хуманни норми и правила. Подобна порочна идеология повече прилича на рецидив от мрачното минало, отколкото на политика на една европейска страна, кандидат за член на НАТО и ЕС. Темата за репресиите и омразата във ФИРОМ на етнически и расов принцип, придоби международна известност и се коментира сериозно в брюкселския сайт „ЕурАктив”, който има голямо влияние в Европейския парламент. В публикация от 24 януари 2011 г. озаглавена „Is hate speech back in FYROM?” /Връща ли се говорът на омразата във ФИРОМ?/ „ЕурАктив” пише, че: „Македонските власти потискат много дисиденти и граждански активисти, поради тяхното открито изявяване на българска национална принадлежност. Подобни прояви са били винаги инкриминирани и преследвани в тази страна още от времето на Югославия. ..Македония е доминирана от пост-тоталитарна югославско-политическа система, в която различните мнения са наказвани с лишаване от свобода, уволнение от работа, обществено заклеймяване, физически и психически тормоз..” В статията се изтъкват конкретни случаи на преследвани българи в Македония, прави се аналогия с режима на Милошевич, критикуват се грубите фалшификации и кражба на история от Гърция и България, както и последното изявление на главата на непризнатата от никого и неканонична „Македонска православна църква”, Архиепископ Стефан, който нарече българите „изроди”. „Последните изявления на архиепископ Стефан предполагат по-близки отношения с „Ку-клукс-клан”, отколкото с каквито и да е християнски общности в целия свят.”, завършва коментарът на европейската интернет медия за сегашната ситуация в Македония.

  Здравко Здравески е донесъл в България голям брой документи, които доказват престъпната същност на тази диктатура и твърди, че е готов да говори открито пред всички международни институции и най-вече пред Европарламента и ООН, за издевателствата над българите в Македония. Той твърдо е решил да заведе съдебни дела за нарушени човешки права и геноцид срещу македонската държава в Хага и Страсбург.

  Асоциацията на българите по света, обединяваща известни личности от всички сфери, също наскоро осъди остро в своя Декларация държавния терор над нашите сънародници в Повардарието.

  Ето и сметките, на които всеки, който желае, може да помогне:

  Изпращане от чужбина (Само за евро)

  ДОБРИЛА ЗДРАВЕСКА
  IBAN: BG09DEMI924044OOO32334
  СМЕТКА:17329780212022001019
  BIC: DEMIBGSF
  ТЬРГОВСКА БАНКА Д „АД- БЛАГОЕВГРАД“
  D BANK Blagoevgrad

  Изпращане от България ( в лева )

  ДОБРИЛА ЗДРАВЕСКА
  IBAN: BG98UBBS80021030302230
  СМЕТКА: 1030302230
  БАЕ: 20080023
  КОДЪТ ЗА СМЕТКАТА И БАНКАТА:
  bic ubbsbgsf – Обединена Българска Банка

• 4 шева на челото на премиера Борисов след футбол (снимки)

  Благодарение на фотографиите на Пиер ПЕТРОВ научихме, че г-н Бойко Борисов е пострадал тежко по време на футболно мачле.

  

  Независимо от раната, която добре личи на първата снимка, премиерът на Република България посетил театралната постановка „Големанов“ в театър “Сълза и смях”. Той е бил придружен от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков,  подалия оставка министър без портфейл Божидар Димитров и министъра на културата Вежди Рашидов (Снимка2).

  

  Преди да влезе в залата Бойко Борисов подминал журналистите с думите: „Помолих ви да се махнете“. Вежди Рашидов обаче обяснил, че „Големанов“ е поредното представление, към което министър-председателят проявява интерес. Поканата към премиера е дошла в един случаен разговор, в който той е казал: „Дайте да го гледаме – не съм гледал „Големанов“.

  Източник: http://www.24chasa.bg/

• Тhе 53rd Grammy Awards winners

  The 53rd Grammy Awards 2010-2011 winners list:

  
  

  Album Of The Year: Arcade Fire – The Suburbs

  
  

  Record Of The Year: Lady Antebellum – Need You Now

  
  

  Best Rap Album: Eminem – Recovery

  
  

  Best New Artist: Esperanza Spalding
  Song Of The Year: Lady Antebellum – Need You Now
  Best Country Album: Lady Antebellum – Need You Now
  Best Pop Vocal Album: Lady GaGa – The Fame Monster

  Best Rock Album: Muse – The Resistance

  Best Female Country Vocal Performance: Miranda Lambert – The House That Built Me

  Best Pop Performance By A Duo Or Group With Vocals: Train – Hey, Soul Sister

  Best Male Pop Vocal Performance: Bruno Mars – Just the Way You Are

  Best Female Pop Vocal Performance: Lady Gaga – Bad Romance

  Best Contemporary R&B Album: Usher – Raymond v. Raymond

  Best Male R&B Vocal Performance: Usher – There Goes My Baby

  Best Rap/Sung Collaboration: Jay-Z & Alicia Keys  – Empire State of Mind

  Best Rap Performance By A Duo Or Group: Jay-Z & Swizz Beatz – On to the Next One

  Best Rap Song: Jay-Z & Alicia Keys – Empire State Of Mind

  Best Rap Solo Performance: Eminem – Not Afraid

  Best Dance Recording: Rihanna – Only Girl (In The World)

  

  

  Best Rap Solo Performance, Best Rap Album: Eminem        Miranda Lambert

  
  

  
• 53rd Grammy Awards Nominations 2011

  The 53rd Annual GRAMMY Awards will take place in Los Angeles at Staples Center on Sunday, Feb. 13, 2011, and will air live on the CBS Television Network from 8–11:30 p.m. (ET/PT). As a result of last year’s earlier show and Awards process dates, this year the eligibility dates for the 53rd Annual GRAMMY Awards are Sept. 1, 2009, through Sept. 30, 2010.

  As the names were announced for the 2011 Grammy Nominees Wednesday night, rapper Eminem found himself leading the pack with 10 nominations thanks to his hit album, ‘Recovery.’

  Selena Gomez and Stevie Wonder announced the names of the nominated artists in an hour special broadcast live from the LA Live Plaza outside Club Nokia in Los Angeles.Break-out artist Bruno Mars followed Em with 7 nominations, while Lady Antebellum, Jay-Z and Lady Gaga each found themselves nominated for 6 awards.

  The complete list of 2011 Grammy Nominees below

  Album Of The Year

  The Suburbs — Arcade Fire
  Recovery — Eminem
  Need You Now — Lady Antebellum
  The Fame Monster — Lady Gaga
  Teenage Dream — Katy Perry

  Record Of The Year
  “Nothin’ On You” — B.o.B Featuring Bruno Mars
  “Love The Way You Lie” — Eminem Featuring Rihanna
  “F*** You” — Cee Lo Green
  “Empire State Of Mind” — Jay-Z & Alicia Keys
  “Need You Now” — Lady Antebellum

  Best New Artist
  Justin Bieber
  Drake
  Florence & The Machine
  Mumford & Sons
  Esperanza Spalding

  Song Of The Year
  “Beg Steal Or Borrow” — Ray LaMontagne (Ray LaMontagne And The Pariah Dogs)
  “F*** You” — Cee Lo Green, Philip Lawrence & Bruno Mars (Cee Lo Green)
  “The House That Built Me” —Tom Douglas & Allen Shamblin (Miranda Lambert)
  “Love The Way You Lie” — Alexander Grant, Skylar Grey & Marshall Mathers (Eminem Featuring Rihanna)
  “Need You Now” — Dave Haywood, Josh Kear, Charles Kelley & Hillary Scott (Lady Antebellum)

  Best Pop Collaboration With Vocals
  “Airplanes II” — B.o.B, Eminem & Hayley Williams
  “Imagine” — Herbie Hancock, Pink, India.Arie, Seal, Konono No. 1, Jeff Beck & Oumou Sangare
  “If It Wasn’t For Bad” — Elton John & Leon Russell
  “Telephone” — Lady Gaga & Beyoncé
  “California Gurls” — Katy Perry & Snoop Dogg

  Best Pop Performance By A Duo Or Group With Vocals
  “Don’t Stop Believin’” — Glee Cast
  “Misery” — Maroon 5
  “The Only Exception” — Paramore
  “Babyfather” — Sade
  “Hey, Soul Sister” — Train

  Best Rock Performance By A Duo Or Group With Vocals

  “Ready To Start” — Arcade Fire
  “I Put A Spell On You” — Jeff Beck & Joss Stone
  “Tighten Up” — The Black Keys
  “Radioactive” — Kings Of Leon
  “Resistance” — Muse

  Best Hard Rock Performance
  “A Looking In View” — Alice In Chains
  “Let Me Hear You Scream” — Ozzy Osbourne
  “Black Rain” — Soundgarden
  “Between The Lines” — Stone Temple Pilots
  “New Fang” — Them Crooked Vultures

  Best Rock Song
  “Angry World” — Neil Young (Neil Young)
  “Little Lion Man” — Ted Dwane, Ben Lovett, Marcus Mumford & Country Winston (Mumford & Sons)
  “Radioactive” — Caleb Followill, Jared Followill, Matthew Followill & Nathan Followill (Kings Of Leon)
  “Resistance” — Matthew Bellamy (Muse)
  “Tighten Up” — Dan Auerbach & Patrick Carney (The Black Keys)

  Best Alternative Music Album
  The Suburbs — Arcade Fire
  Infinite Arms — Band Of Horses
  Brothers — The Black Keys
  Broken Bells — Broken Bells
  Contra — Vampire Weekend

  Best R&B Performance By A Duo Or Group With Vocals
  “Take My Time” — Chris Brown & Tank
  “Love” — Chuck Brown, Jill Scott & Marcus Miller
  “You’ve Got A Friend” — Ronald Isley & Aretha Franklin
  “Shine” — John Legend & The Roots
  “Soldier Of Love” — Sade

  Best Contemporary R&B Album
  Graffiti — Chris Brown
  Untitled — R. Kelly
  Transition — Ryan Leslie
  The ArchAndroid — Janelle Monáe
  Raymond V Raymond — Usher

  Best Rap/Sung Collaboration
  “Nothin’ On You” — B.o.B Featuring Bruno Mars
  “Deuces” — Chris Brown, Tyga & Kevin McCall
  “Love The Way You Lie” — Eminem & Rihanna
  “Empire State Of Mind” — Jay-Z & Alicia Keys
  “Wake Up! Everybody” — John Legend, The Roots, Melanie Fiona & Common
  
  Best Rap Song
  “Empire State Of Mind” — Shawn Carter, Angela Hunte, Burt Keyes, Alicia Keys, Jane’t “Jnay” Sewell-Ulepic & Alexander Shuckburgh (Jay-Z & Alicia Keys)
  “Love The Way You Lie” — Alexander Grant, Skylar Grey & Marshall Mathers (Eminem & Rihanna)
  “Not Afraid” — M. Burnett, J. Evans, Marshall Mathers, L. Resto & M. Samuels (Eminem)
  “Nothin’ On You” — Philip Lawrence, Ari Levine, Bruno Mars & Bobby Simmons Jr. (B.o.B Featuring Bruno Mars)
  “On To The Next One” — Shawn Carter, J. Chaton & K. Dean (Jay-Z & Swizz Beatz)

  Best Rap Album
  The Adventures Of Bobby Ray — B.o.B
  Thank Me Later — Drake
  Recovery — Eminem
  The Blueprint 3 — Jay-Z
  How I Got Over — The Roots

  Best Country Collaboration With Vocals
  “Bad Angel” — Dierks Bentley, Miranda Lambert & Jamey Johnson
  “Pride (In The Name Of Love)” — Dierks Bentley, Del McCoury & The Punch Brothers
  “As She’s Walking Away” — Zac Brown Band & Alan Jackson
  “Hillbilly Bone” — Blake Shelton & Trace Adkins
  “I Run To You” — Marty Stuart & Connie Smith

  Best Country Song
  “The Breath You Take” — Casey Beathard, Dean Dillon & Jessie Jo Dillon (George Strait)
  “Free” — Zac Brown (Zac Brown Band)
  “The House That Built Me” — Tom Douglas & Allen Shamblin (Miranda Lambert)
  “I’d Love To Be Your Last” — Rivers Rutherford, Annie Tate & Sam Tate (Gretchen Wilson)
  “If I Die Young” — Kimberly Perry (The Band Perry)
  “Need You Now” — Dave Haywood, Josh Kear, Charles Kelley & Hillary Scott (Lady Antebellum)

  Best Country Album
  Up On The Ridge — Dierks Bentley
  You Get What You Give — Zac Brown Band
  The Guitar Song — Jamey Johnson
  Need You Now — Lady Antebellum
  Revolution — Miranda Lambert

  Lifetime Achievement Award: Dolly Parton

  Dolly Parton is an icon among icons. With a career spanning more than five decades, Dolly has proven that there is nothing she can’t do. She’s a singer, songwriter, author, actress, philanthropist, and straight-ahead businesswoman.

  
  

  The Lifetime Achievement Award, established in 1962, is presented by vote of The Recording Academy’s National Trustees to performers who, during their lifetimes, have made creative contributions of outstanding artistic significance to the field of recording.

  Lifetime Achievement Award recipients:

  http://www.grammy.org/recording-academy/awards/lifetime-awards

  
  

• Българите вече са на „ти“ с компютрите, но политиците още се държат за компотите

  Само за 9 дни избирателите спестиха пари, които са достатъчно, за да се въведе гласуване през интернет. Познайте дали това ще стане!

  Aвтор: Петьо Цеков / в-к Сега/

  Светът ми се променя… Почнал съм да мисля като Симеон Дянков… И с две ръце подкрепям заключението на вицепремиера, че българите са дорасли да гласуват през интернет. Че „резултатите от електронното преброяване на населението показват готовността на българите да гласуват по интернет и че електронното правителство на България може да стане реалност в нашата действителност“.

  Много се надявам Дянков да превърне идеята за електронно гласуване и дигитализация на услугите в своя пътеводна звезда и да я следва неотлъчно до края на мандата си. Щото и преди сме чували хора, дето твърдят, че ей сега ще се роди е-правителство, дигитално правителство, онлайн правителство или въобще както това се нарича. Всичко започва с гръмовно решение на изпълнителната власт, минава през похарчване на няколко милиона и раздаване на куп въодушевени интервюта и накрая забива без резултат.

  Затова не съм голям оптимист

  Дори фактът, че лично Бойко Борисов преброи (вярно, с чужда помощ) по интернет едночленното си домакинство, не може да ме направи оптимист. Защото много правителства идваха и си отиваха, но никой не си направи труда да проследи как расте броят на домашните компютри, как се развиват локалните интернет мрежи, колко хора имат мейл, колко се регистрират във „Фейсбук“ и социалните мрежи, колко теглят филми и музика, с какви скорости… Ако това бе сторено, големите глави щяха да са наясно, че българинът не само е грамотен да си направи някаква регистрация, но

  отдавна живее паралелен живот в мрежата

  Българите отдавна са готови за гласуване през интернет и за е-правителство. Проблемът е, че правителството не е готово за онлайн българите. 41% се преброиха електронно за 8-9 дни. Активността в столицата достигна 68.7%, във Варна – 54,3% Разбира се, завършилото преброяване на населението по интернет си имаше своите слабости. Сървърите забиваха, паролите не пристигаха в началото… Но проблемите за първи път бяха отстранени бързо и без излишна истерия. Сега в интернет се коментират само някои безумни или направо излишни въпроси. Какво значение за целите на статистиката има дали кухнята ми е с врата или без? Кога „човекът, който носи парите вкъщи“, стана глава на домакинство? Кой реши, че мъж без брак не може да има дете? Но тези главоблъсканици нямат отношение към интернет, те ще бъдат зададени и при посещенията на живо. Самото електронно преброяване бе на висота. Всички – и организаторите, и хората, бяха на висота. И затова не само сме една от 7-те страни в ЕС, която се брои и електронно, но с голяма вероятност ще бъдем на първо място в съюза по процент преброили се електронно. Този факт ме топли. Да, затъваме, в криза сме, бедни сме, пак почнаха да избухват бомби по улиците, но това, което се случи, е нещо хубаво и трябва да го отчетем и да го поощрим.

  Например ако не тази година, то сигурно съвсем скоро избирателната активност в България ще падне под 41%. Ако имаме възможност да гласуваме през интернет от вкъщи,

  дали избирателната активност ще бъде по-висока?

  Със сигурност ще бъде, разбира се.

  Точно затова не съм оптимист.

  Ако имаха желание за дигитализация, последните правителства нямаше да изхарчат 167 милиона лева (!), за да направят някакъв измислен „единен портал за достъп до електронни административни услуги“. През този сайт те щедро са ни предоставили възможността да ползваме дистанционно 24 от всички 1300 услуги, за които трябва да молим чиновниците на държавата и общините. И това служи като чудесно оправдание да не съкращават ударно размножаващата се държавна администрация!

  Ако разрешат да гласуваме от вкъщи, политиците няма да могат да купуват гласовете. Няма да могат да фалшифицират изборни протоколи. Ще объркат тънките си сметки, защото ще се гласува масово и в чужбина. Сигурно и електронните резултати могат да се манипулират, но засега политиците ни са дорасли да манипулират само хартиените резултати и твърдо се държат за тях. А и

  със сигурност компютърът е по-малко корумпиран от човек

  И не слушайте тъжната песен за цената на едно подобно нововъведение. Само за 9-те дни на електронното преброяване гражданите спестиха 4 млн. лв. Още преди години спецове като Мишо Константинов бяха изчислили, че долу-горе толкова ще струва на страната ни да въведе е-гласуване, а поддържането му по-нататък ще е много по-евтино. Само за сведение – през последното десетилетие изборите у нас поскъпнаха страшно много и един вот гони 20 млн. лв. Сега на избори, за да гласува един човек, бюджетът харчи средно 5 лв.

  Знам, че гласуването по интернет поставя много въпроси, но всички те като че ли се въртят в общественото пространство само за да обидят нашата интелигентност. Нямало да има тайна на вота, щяло да има Family Voting?! Честно казано, това са пълни глупости. Тук не млатим жените си на лягане и ставане. В България отдавна има електронно банкиране, има и дебитни карти – всички те имат пароли и никой не се разхожда по улиците с PIN, изписан на тениската. Нито една банка не си задава хамлетовски въпроси – дали пък жената не скача по главата на мъжа, за да го накара против волята му да изтегли пари от сметката си.

  Затова – пуснете достъпа през интернет, спестете пари и с тях направете метро от София до Пловдив, ако щете.

  Източник: http://www.segabg.com/

  ––––––––––––––
  Б.Р. Временните обществени съвети на българите в чужбина са организацията зад граница, на която първа основна задача е въвеждането на интернет гласуването в Изборния кодекс и провеждане на е-вот още от следващите избори тази есен. За повече информация вижте тук и на официалната страница на Обществените съвети: http://globalbulgaria.org/
  
  
  
  

• Защо не закрием тази държава? /Три години по-късно/

  Автор: Богдан Йорданов

  Няма абсолютно никаква нужда от нея. Тя осигурява условия за най-некадърната част от населението да живее за сметка на другото. Сиреч, тази държава е направена за това-да поддържа правата на едно малцинство, и то доволно некадърно, и задължително неморално, за сметка на мнозинството.

  В нея, най-свестните, най умните и читавите отдавна са се махнали, отвратени от правилата, които им предоставя. Същевременно, най-мързеливите, най-некадърните и лишени от всякакъв морал, се възползват отлично от тези правила, защото самите те са ги направили, и като едни стари войници действат новобранците, сиреч останалите, и паразитирайки за тяхна сметка.

  Абдалите им дават огромна част от данъците, пенсионират ги на четиридесет години, дават им по двайсет хилядалевови заплати заради привилегията им да са избрани, заедно с максимума на пенсиите.

  А на тях, овцете, половината от работодателите не им плащат осигуровките и получават под екзистенц минимума. Ще се пенсионират на седемдесет с привилегията да вземат за едно мляко и една вафла дневно. Лекарствата-от децата, които са навън. В така изграденото общество всичко е наобратно. Няма как другояч едни да живеят за сметка на други.

  Прости и елементарни хора, обикновени ловци на пари и заблудени души, говорят по медии и учат на морал. Градят морални норми-правилно-погрешно Вълци пазят стадото, а други вълци го доят и стрижат.Невинни влиза в арести да демонстрират работата на фарисеи и грешници за справедливост-под външен натиск, за да имитират дейност.

  Съгрешилите бирници не плащат, а плащат синца, заради техни натегачества, с които си правят алиби за далавери. Прости хора са богати, а умни им метат плацовете. В тази държава всички публични личности са жалки и гротескно смешни, като опити на Азис да прави впечатление по шоуто си.

  Жалки са, като застаряващата актриса, бившо величие, което му партнира, а преди това продавало кока, за парче хляб и лъжица чер хайвер… В тази държава колата и телефонът са всичко, новите дрешки, животът назаем, пунта и пластиката, имитиращи пълната липса на смисъл и състоятелност.

  В нея бедни карат мерцедеси, а те, последните, са повече от в Германия. В нея, родители изпращат децата си навън и казват, „Заръчвам ти, сине, не се връщай, тук бъдеще няма.” В тази държава усещането за безнадеждност идва още с първия крясък на новороденото. В тази държава свестните са лузъри и чак като отидат в чужбина, стават нормални. Реализират се там – тук не става. Навън дишат – тук се давят.

  Възрастните не ги изнасят накрая на гората, да умрат там, защото и за това няма пари. Понеже всичко е пари, синовете нямат сантименти, а пращат родителите си да гледат набори и баби – в Италия. И те отиват.

  В тази държава нямаш спокойствие, дори и да си Любен Гоцев. Винаги трябва да си готов да почнеш от нулата и винаги могат да ти вземат къщата и на стари години да те пратят в Ножарево. Дори и да не отидеш там, други мафиоти може да ти продадат жилището и да станеш клошар.

  Винаги може да дойде експроприация и винаги да станеш жертва на чувството за справедливост, като поредната дежурна мантра на някой циганин, лузър или още по лошо и често срещано -нереализиран водач-интелигент, който да я облече като идеология…

  В тази държава най-лошите и нелогични сценарии винаги се сбъдват, защото Европейски съюз не значи нищо, както и „Любовта към СССР е като слънцето и въздуха за всяко живо същество”, нито пък политиката, колкото и да ни облъчват с празни лозунги. Още по-малко понятия като права, демокрация, правила.

  Тя е направена за хиени, безскрупулни и ментори с манталитет на южноамерикански наркобарони. Защото думите не значат нищо, пред инстинктът им да убиват. Да имат, за сметка на усилието да говорят, да имат, без да работят.

  В тази държава винаги е ставало нещо далеч по-лошо от времената на завладяването на Дивия Запад. Защото и тогава е имало правила – не стреляй пръв, не стреляй в гръб, за кражба се беси, извадиш ли пръв пищов – по-бързият печели.

  И ред други, опрени на изстрадан опит и чувство за справедливост.

  Правила за живот. Няма и кой да ги изисква, утрепан от малцинството, което му е оставило само правото да оцелява на скотско ниво, с триста лева заплати и над европейски цени на основните храни. В тази държава историята не служи за нищо друго, освен за пропаганда на поредна измама.

  Всъщност, тази държава е лесно прогнозируема, ако си достатъчно изграден песимист.
  Но в тази държава думите не знача нищо. Докато те убият за тях, ако говориш истината. Прочее, в тази държава за истината няма друга алтернатива.

  Освен последният читав да им я остави тази държава – на тях. Оставете им я, майната й. Тогава,обаче, ще внесат виетнамци.

  Запомнете този текст, за да не се каете или оправдавате сетне. Казах ви.

  Източник: http://zemaria.blog.bg/

• <<
• 1
...
• 338
• 339
• 340
• 341
• 342
• 343
• 344
• 345
• 346
• 347
• 348
...
• 415
• >>