Всички авторски страници

Авторски

• Трите истории на Стив Джобс

  Публикуваме знаменита реч на Стив Джобс, произнесена на 12 юни, 2005 г. по случай завършването на випуск студенти на Станфордския университет (Б.Р. Публикувано в сп. „Мениджър“)

  „За мен е чест да бъда сред вас в деня на вашето дипломиране в един от най-известните университети в света. Аз така и не успях да завърша колеж. В интерес на истината, никога не съм бил на такава церемония толкова отблизо, колкото днес. Днес искам да ви разкажа три истории от своя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо повече.

  Първата история се отнася за свързването на точките

  Прекъснах следването си в Рийдс Колидж още след първите 6 месеца, но след това останах като прекъснал студент още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо се махнах? Това е започнало още преди да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и  решила да ме остави за осиновяване. Тя много искала да бъда осиновен от хора с висше образование. Дори било уредено след раждането да бъда осиновен от един адвокат и неговата съпруга. Само че, когато съм се пръкнал, те пък решили в последния момент, че искат момиче. И така моите родители, които по това време били в списъка на чакащите, получили позвъняване посред нощ с въпроса: „Имаме едно непредвидено бебе от мъжки пол – искате ли го?“. Отговорът им бил: „Разбира се“.

  Впоследствие биологичната ми майка разбрала, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми даже не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи за осиновяване. Съгласила се чак след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че аз ще отида в колеж някой ден.

  И 17 години по-късно аз отидох в колеж. Но бях толкова наивен, че избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всичките спестявания на моите родители от работническата класа отидоха за таксата ми.

  След шест месеца вече не виждах смисъл в това. Нямах никаква представа какво искам да направя със живота си и не виждах как колежа ще ми помогне да намеря отговора. А бях похарчил всичките спестявания на родителите си. Затова реших да прекъсна и се надявах, че от всичко това ще излезе нещо добро. По онова време беше доста страшничко, но гледайки назад, това беше едно от най-добрите ми решения. В минутата, в която прекъснах, вече можех да не посещавам редовните лекции, които не ми бяха интересни и да се запиша в други курсове, които изглеждаха интересни.

  Не всичко беше розово. Нямах стая в общежитието, така че спях на пода в стаите на приятелите ми, връщах празни бутилки заради депозита от 5 цента и с тези пари си купувах храна и дори изминавах по 7 мили до другия край на града всяка съботна вечер, само за да получа свястно ядене в храма на Харе Кришна.

  Но ми харесваше. И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по-късно се оказа безценно.

  Ще ви дам един пример. По онова време Рийдс Колидж предлагаше може би най-добрия в цялата страна курс по калиграфия. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с красив шрифт. Понеже се водех „прекъснал“ и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия.

  Така научих какво са серифни и несерифни шрифтове, изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и всичко онова, което прави един надпис красив. Всичко това беше красиво, историческо, артистично по начин, който беше недостъпен за науката и аз бях запленен. Нямаше и най-малка надежда нещо от това да ми бъде полезно в живота, да има практическо приложение.

  Но след десет години, когато създавахме първият компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме моите знания в нашия Мак. Това беше първият компютър с красива типография. Ако не се бях записал в онзи курс, Мак никога нямаше да притежава множество различни шрифта с пропорционално разстояние между буквите.

  И тъй като Уиндоус просто прекопира Мак, много е вероятно да липсваха и в който и да е персонален компютър. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да се запиша в този курс и компютрите нямаше да имат сегашната си чудесна типография.

  Разбира се, беше невъзможно да се свържат точките по времето когато бях в колежа. Но гледайки назад, десет години по-късно всичко изглежда кристално ясно.

  Ще повторя: не можете да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Това може да стане само с поглед назад. Затова трябва да вярвате, че точките някак си ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вътрешен глас, съдба, карма, каквото и да е. Този подход никога не ме е подвеждал и това е, което направи живота ми такъв, какъвто е.

  Втората ми история е за любовта и загубата

  Аз бях късметлия – на ранен етап от живота си разбрах какво обичам да правя. Воз и аз създадохме Apple в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и за 10 години Apple се разрасна от нас двамата в един гараж до компания с над 4000 служители. Година преди това бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение, Макинтош и аз току-що бях навършил 30.

  И тогава ме уволниха.

  Как може да те уволнят от компания, която си създал? Ами, тъй като Apple се разрастваше, ние наехме човек, когото смятах за много талантлив, за да управляваме заедно. И първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това се случи, Бордът на директорите застана на негова страна.

  Така на 30-годишна възраст аз бях уволнен. И то доста публично. Фокусът на моя съзнателен живот си беше отишъл и това направо ме разби.

  В продължение на няколко месеца не знаех с какво да се захвана. Чувствах, че съм разочаровал предишното поколение предприемачи, че съм изпуснал щафетата, която ми е била предадена, за да я продължа. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да им се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и дори мислех да напусна долината. Но бавно осъзнах, че все още обичам това, което правя. Обратът на събитията не беше променил ни най-малко това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И така, реших да започна отначало.

  Тогава не го осъзнавах, но уволнението ми от Apple беше най-доброто, което можеше да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата на това да си отново начинаещ, да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

  През следващите пет години създадох компания, наречена NeXT, друга компания с името Pixar, и се влюбих в една невероятна жена, която ми стана и съпруга. Pixar създаде първия в света филм с изцяло компютърна анимация – „Играта на играчките“ и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Apple изкупи NeXT, аз се завърнах в Apple и технологията, която бяхме създали в NeXT е в сърцевината на сегашното възраждане на Apple. А Лорийн и аз създадохме прекрасно семейство.

  Уверен съм, че нищо от това нямаше да се случиq ако не бяха ме уволнили от Apple. Лекарството беше горчиво, но предполагам, че пациентът се нуждаеше от него.

  Понякога животът те удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че любовта към това, което правя беше причината да продължа напред.

  Трябва да разберете в какво сте влюбени. И това се отнася не само за работата ви, но и за личния ви живот. Работата обхваща значителна част от живота ви и затова единствения начин да сте наистина доволни е да правите нещо, което смятате за значимо.

  А единственият начин делата ви да са значими е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите! Не се отказвайте! Сърцето ще ви подскаже когато сте го открили. И като всяка страхотна връзка, тази също ще стане още по-добра с времето. Така че, търсете докато го откриете. Не се отказвайте!

  Третата ми история е за смъртта

  Когато бях на 17, прочетох една мисъл, която гласеше следното: „Ако живеете всеки свой ден сякаш е последният ви – един ден със сигурност ще се окажете прави!“.

  Тази мисъл ме впечатли силно и оттогава, вече 33 години, всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: „Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?“.

  И когато няколко дни подред отговорът е „Не“, аз знам че нещо трябва да променя.

  Да си припомням, че скоро няма да съм между живите е най-важното, което ми помага да взема големите решения в живота си.

  Защото почти всичко друго, всички вътрешни очаквания, цялата гордост, целия страх от излагане или провал, тези неща просто се сгромолясват пред лицето на смъртта и остава единствено истински важното.

  Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

  Преди около година ми откриха рак. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. Аз дори не знаех какво е панкреас! Лекарят ми каза, че почти със сигурност този тумор е от нелечимия тип и че ми остават от 3 до 6 месеца живот.

  Моят доктор ме посъветва да си отида вкъщи и да си стегна нещата, което е лекарският код за „Подготви се да умреш“.

  Това означава само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, за което си смятал, че имаш на разположение поне 10 години. Означава също да си подредиш делата така, че да улесниш семейството си максимално. Означава да си вземеш сбогом.

  Живях с тази диагноза през целия ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия, вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до вътрешностите ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз съм бил под упойка, но жена ми, която присъстваше, ми разказа, че когато погледнали клетките под микроскоп лекарите се разплакали от радост, защото се оказало, че това било много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и сега съм добре.

  Тогава бях най-близо до смъртта и се надявам това да си остане така поне за няколко десетилетия напред. Тъй като съм го преживял, сега мога да ви говоря за това с малко по-голяма увереност, отколкото когато смъртта беше само интелектуална концепция.

  На никой не му се мре! Дори хората, които искат да отидат в рая не искат да умират, за да стигнат там.

  И все пак, всички ни чака една и съща участ. Никой не се е отървал. И така е правилно, защото Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. Тя прочиства старото, за да даде път на новото.

  Сега вие сте новото, но някой ден, не чак толкова далеч, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя. Съжалявам, че драматизирам, но това е истината.

  Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно.

  Когато бях млад, излизаше списание, наречено „Световен каталог“, което беше нещо като библия за моето поколение. Беше създадено недалеч от тук, в Менло Парк, от един приятел на име Стюърт Бранд. Това беше в края на 60-те, когато все още нямаше компютри или предпечатна подготовка, така че всичко се правеше с пишеща машина, ножици и полароидни снимки. Беше нещо като хартиен вариант на Гугъл, 35 години преди появяването на самия Гугъл. Беше идеалистично и бъкаше от съвети и велики идеи.

  Стюърт и неговия екип успяха да издадат няколко броя на списанието и когато времето му отмина, те подготвиха своя последен брой. Беше в средата на 70-те, а аз бях на вашата възраст. На задната корица имаше снимка на селски път в ранно утро, същия, който можете сами да видите ако се осмелите да тръгнете на автостоп. Най-отдолу беше написано:

  „Останете си гладни! Останете си глупави!“.

  Това беше тяхното послание на сбогуване. Останете си гладни! Останете си глупави! И аз винаги съм си пожелавал същото.

  И сега, когато се дипломирате и започвате отначало, аз ви пожелавам същото.

  Останете си гладни! Останете си глупави!

  Благодаря ви много!

  
  

  Източник: http://www.manager.bg/

• Лобистка поправка предизвиква протести

  Депутат от ГЕРБ е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, които ограничават свободния достъп до информация и до фирмените дела на търговците, съобщават правозащитници.

  Текстовете, които ограничават свободния достъп до информация са били приети от парламентарна комисия.

  Депутатът от ГЕРБ Емил Радев, внесъл поправките, е бивш „тюлен“ от секретното поделение „Тихина“ и бивш колега на босовете на варненската групировка ТИМ, посочват разследващи журналисти.

  Името му е на път да стане популярно сред журналистическата гилдия заради внесената от него поправка между първо и второ четене на проектозакона за промяна на Търговския регистър.

  Предложеният от Радев и вече приет в Комисия текст ограничава свободния достъп до фирмените дела на търговците само за определени професии – адвокати, нотариуси, съдии, органите на досъдебното производство и МВР, съдебни изпълнители.

  Така ще бъде блокиран достъпът на журналистите и на обществеността до важна информация за участията на физически лица във фирми, прехвърлянето на дялове, трансформация на фирмите и други операции, които заличават данните за свързани лица и конфликт на интереси.

  Интерес от такава поправка имат единствено овластените, които имат какво да крият в биографията си и не желаят да бъдат осветени бизнес интересите им и връзките им с лица със съмнителна репутация, съобщават български журналисти.

  Източник: http://kafene.net/

• ПИЛОТЪТ ЗДРАВКО ВЕЛИЧКОВ: КЪСНО ПРОУМЯХ ЗАЩО ВСЪЩНОСТ ЮПИТАТА СЕ ВЪРНАХА В БЪЛГАРИЯ

  Пътят от редови боен пилот до заместник-министър на транспорта е стръмен, но обратният е по-бърз

  За двайсет години демокрация през властта се извървяха толкова много случайни навлеци, че никой вече не им помни имената. Но сред тях по грешка попадаха свестни и кадърни хора, които машината безжалостно и безкомпромисно изхвърляше с интриги, клевети и фалшиви обвинения. Порядъчно окалян през декември 2001 г., сам напусна Здравко Величков, след като едва четири месеца беше заместник транспортен министър в правителството на Царя.
  
  Здравко Величков твърди, че от дете му е предопределено от съдбата да стане пилот. Мечтата му се сбъднала. През 1968 г. лейтенант Величков получил назначение в най-южното ни бойно летище Узунджово.
  
  Летял на покрития с черна слава МиГ-19 – за предходните 10 г. там се разбили 10 изтребителя и повечето им пилоти загинали.

  Самолетът продължил да утвърждава черното си реноме и при Величков. През лятото на 1969 г. лейтенант Петър Петров се въртял в плосък свредел от голяма височина и се разбил край Нова Загора. На 10 февруари следващата година лейтенант Димо Димов го сполетял най-големият възможен кошмар с МиГ-19, от който нямало изход: при излитане му се самоизключил единият двигател, самолетът неудържимо се преобърнал по гръб и паднал на земята. След преживения емоционален потрес някои летци хвърлили бонетата и шлемовете, заявявайки, че повече на този самолет няма да се качат. Но когато командването на ВВС им предложило да се преместят в Доброславци край София и в Граф Игнатиево край Пловдив, при условие да летят пак на МиГ-19, повечето приели.

  Оставили Здравко Величков в Узунджово да лети на надеждния МиГ-17. Той обаче харесвал МиГ-19 заради мощните му двигатели и оръдия. През 1971 г. успял да се върне на този самолет в Доброславци. Още в края на годината попаднал в най-тежката ситуация в цялата си авиаторска кариера.

  На 27 ноември по обяд в отлично слънчево време въртял фигури от висшия пилотаж над едно дефиле край Елисейна. Вече стигнал надолу вертикалата, когато чул приглушен гръм зад гърба си. Пилотажният лост изведнъж неприятно олекнал и самолетът спрял да реагира на командата за излизане от отвесното пикиране.

  Величков се катапултирал при скорост 880 км в час само 3 секунди преди да се забие в земята
  
  Преди да измине половин година от произшествието, съдбата му подготвила нов капан. На 17 април 1972 г. след излитане по кръга едва набрал 400 метра и самолетът започнал да се тресе от силни удари. В кабината нахлули пламъци през отворчетата на тръбичките за обдухване на плексигласа на фанара с топъл въздух. Димът станал толкова гъст, че не виждал бордното табло с уредите. Огненият шлейф бил видян и от земята. Ръководителят на полетите подп. Костадинов дал команда: „Гориш, катапултирай!” Можел да изтегли скобата над главата си, но видял пред себе си Кремиковци. Отказал се да катапултира. Успял да установи кой двигател е аварирал и да го спре. Кацнал с един двигател, макар че изтребителят непрекъснато проявявал стремеж да се обърне по гръб. След кацането видели от дясната страна на тялото три огромни пробойни и десетина по-малки. За летателното си умение и смелост старши лейтенант Здравко Величков получи орден „Червено знаме”.

  Продължил още 14 г. да пилотира изтребители МиГ-19, МиГ-21 и МиГ-23. През 1986 г. напуснал бойната авиация – дал си сметка, че ако иска още дълго да лети, трябва да продължи в гражданската авиация. А там на стари години няма да го вземат.

  След множество спънки Величков чак през 1988 г. успял да постъпи като пилот в ПСАУ – Предприятие за специализирани авиационни услуги. Летял на Л-410. Станал командир. Още през следващата 1989 г. го направили заместник-директор, при това без връзки и протекции. След година обаче подал оставка заради напрежение в ръководството. Той си знаел цената и отново станал редови пилот.
  
  Летял и три месеца в Нигерия, бил там и като представител на фирмата
  
  През февруари 1992 г. министърът на транспорта Александър Александров неочаквано му предложил директорския пост в ПСАУ, вече преименувано на „Хемус ер”. Постъписал се и поискал да го назначат с пробен срок три месеца, които обаче продължили до 1997 г. За оцеляването на фирмата спомогнали и поеманите огромни рискове от Величков, например за полети в Мали и Кения.

  На 27 юли 1997 г. транспортният министър Вилхелм Краус го извикал. Почерпил го с уиски. „Ще ме уволни по уважителен начин, черпи ме, за да го преглътна по-безболезнено” – си помислил Величков. За негова изненада Краус му предложил поста изпълнителен директор на летище София. Успял да си издейства назначение с право да лети.

  Здравко Величков обобщава свършеното доста лаконично: ремонтирали перона и стария терминал, пистата получила осево осветление, подготвили документацията на новия терминал… Бил винаги готов да го уволнят, но като му предявят някакви мотиви, дори за несъществуващи прегрешения. През ноември 2000 г. обаче поредният транспортен министър Антоний Славински го уволнил без никакви мотиви.

  Година по-късно Здравко Величков обяснява причините за това в интервю:„Първият ни разговор с него (Славински-бел. а.) беше на ухо – „Виж там, да оставиш Сталийски“, ми каза той. Отговорих му: „Г-н министър, според консултантите по мениджмънта за разширението на летището паркингът трябва да се върне към него и приходите да отиват за изплащане на заема от ЕИБ. Поканих фирма „Сталийски и син“ да освободи паркинга, след като договорът й за наемане изтече. Тя не го направи. Заведох дело.”

  Величков се върнал като пилот на Ту-154 и заживял само с полетите. Спокойствието на редовия вече пилот било нарушено от дошлото на власт правителство на НДСВ. Транспортен министър става Пламен Петров, син на загиналия през октомври 1970 г. при излитане с МиГ-19 старши лейтенант Васил Иванов. Величков познавал министъра от дете. Не се изненадал особено, когато през юли 2001 г. Петров го поканил за свой заместник. И двамата обаче се излъгали жестоко:

  министърът подценил прямия и неподатлив на манипулации характер на ветерана,
  
  Величков пък надценил почтеността на юпито Петров. Само след четири месеца зам.-министърът подава оставка. Обяснява причините кратко: „Несъгласие с политиката на правителството за развитие на гражданската авиация.”

  Величков се оказва пречка за някои планове и щения на властващите, става не просто излишен, а се превръща в пречка и дори в заплаха.

  Единственият начин да бъде отстранен са клеветите и фалшивите компромати, които да го злепоставят
  
  В цитираното интервю за вестник „Новинар” той обяснява защо отново се подемат атаките срещу него: „Защото развитието на проекта за реконструкция на летището доближи фазата на строителството и началото на финансиране…” Всъщност е казал всичко пределно изчерпателно – щял да им пречи да крадат.

  Здравко Величков преустановява активната си трудова дейност едва навършил 56 години. Сега вече е на 65 – търсят го единствено многобройните му приятели, но и той не би се съгласил отново да нагази в блатото на властта. Оттеглил се в пенсия и с изненада открива прости и вълнуващи неща, които е пропуснал да види в напрегнатия си преди живот. И изглежда посвоему щастлив, толкова щастлив, че може да му се завиди.

  Ганчо КАМЕНАРСКИ

  http://www.blitz.bg/

• ЦЕНАТА НА ТОКА – НЕВЪЗМОЖЕН БАЛАНС ВЪРХУ ВУЛКАН ОТ ЖЕЛАНИЯ

  Автор: Светла Василева

  Колкото и внимателно да слушате политическото говорене на тема нови цени на тока, всеки опит за прогноза е обречен. От една страна са апетитите на производителите, търговците, доставчиците и разпределителите на електроенергия и те са насочени към все по-високи ценови нива. Независимо как ги аргументират – с инвестиционни разходи, цени на първичен енерго ресурс, кражби, аварии и прочие форс мажори, крайната им цел е една – нагоре! От противоположната страна на този вулкан от желания са потребителите, които плащат монополната услуга. И тяхната цел също е предвидима – надолу, било поради кризата, замразените заплати, намаленото потребление, качеството на услугата, стандарта на живот или просто заради правото да плащаш разумна и обоснована цена на каквото и да е. Позицията на арбитъра в този двубой – ДКЕВР е онази, която би следвало да дава сигурност, експертност и категоричност на прогнозите. Така ли е обаче?
  Тези дни за пореден път се наслушахме на противоречиви и фриволни изявления относно цената на електроенергията, направени от най-високите етажи на властта. По време на посещението си в Япония през януари т.г., премиерът Борисов заяви, че не ни е изгодно да изкупуваме тока, генериран от ВЕИ, защото е в пъти по-скъп от този, произвеждан в АЕЦ и ВЕЦ и даде заявка за законодателни промени в тази посока през юни-юли. Принципно същото бе и становището на германския канцлер Ангела Меркел, която есента на 2010 г поиска предприемане на стъпки за увеличаване полезния живот на атомните централи на Германия, т.к. “зелената енергия”, макар и щадяща климата, диверсифицираща доставките и намаляваща зависимостта от фосилни горива, все още е твърде скъпа и немските потребители не могат да понесат подобна финансова тежест.
  Факт е, че на инвеститорите в генериращи капацитети от ВЕИ у нас законът гарантира изкупуване на цялото произведено количество електроенергия по преференциални цени за срок от 15 до 25 години. Факт е също, че в стремежа си да предостави привлекателни условия и привлече капитали, държавата направи грешки, които сега всички ще платим – разреши строителство на фотоволтаични паркове и вятърни ферми върху земеделски земи, поощри инвестиции в съоръжения за преобразуване на слънчева и вятърна енергия в електрическа, пренебрегвайки потенциала на същите за топлопроизводство и охлаждане. Факт е също, че при даването на лицензи за производство на електроенергия от ВЕИ отсъстваше състезателния принцип – както за прилаганите технологии, така и за икономическа целесъобразност на проектите. Факт е и обвързващото задължение на страната като член на ЕС за получаване на 16% ток от ВЕИ до 2020 г. Факт е също, че никой до сега не постави на публичен дебат въпроса за това колко “зелена енергия” можем да си позволим, да понесем и да платим като общество.
  Тежестта на изброените факти, а вероятно още повече на неупоменатите, генерира изявления, като тези на председателя на ДКЕВР, които впечатляват със своята … смелост и … непоследователност. Само преди дни той обяви, че токът ще поскъпне с около 1.5% (по негови изчисления), заради “зелената енергия”, както и че електроразпределителните дружества и НЕК все още не са представили разчетите си с искания за увеличение. В действителност, няма логика тези разчети да са на бюрото на А. Семерджиев по една съвсем прозаична причина и тя е следната. Оглавяваната от него Комисия ежегодно (от 2008 г насам) до 31. март съгласно закона за ВЕИ и биогоривата (чл.21, ал. 1) определя преференциални цени, по които се изкупува електроенергията, произведена от възобновяеми източници. Логично е, на база присъединени мощности, капацитет и т.н. едва след това ЕРП да сметнат какви ще са разходите им за изкупуване на тази енергия и тогава да искат увеличаване цената на тока.
  На 10.02.2011 в новинарската емисия в 19.00 часа на бТВ бе цитирано изказване на Семерджиев, според което пък цените на тока и водата ще паднат, ако има много оплаквания от ниско качество на услугата. Нормативната база в енергетиката обаче не борави с категории като “много”. Дори и оплакванията да са “много” (каквото и да означава това), законодателят е предвидил финансови санкции за дружествата монополисти и ревизиране на лицензиите им като най-тежко наказание. Но не и намаляване на цената!
  Трудно се балансира върху вулкан от желания! Още по-трудно, когато предмет на баланс е цената на тока! Все едно да ореш с плуг небето! Колкото и внимателно да се вслушват в многогласното и разнопосочно политическо бърборене по темата, за потребителите няма как да не е ясно, че всякакви прогнози относно цената на електроенергията са мисия … обречена!

  Източник: http://chara.blog.bg/

• В кутията на Пандора остана само надеждата

  България се управлява от диктатор, който година и половина превръща клиентелизма в държавна политика, а обществото – в тоталитарен ад

  Автор: Цветозар Томов, социолог

  „Всички вярвания, навици, вкусове, чувства, възприятия, които характеризират нашето време, всъщност са предназначени да поддържат мистиката на партията и да не позволят да се прозре истинската същност на днешното общество… В последна сметка обществото в Океания се гради върху убеждението, че Големият брат е всемогъщ, а партията – непогрешима. А след като в действителност Големият брат не е всемогъщ и партията не е непогрешима, необходима е неуморна, мигновена гъвкавост при боравенето с фактите.“
  Джордж Оруел, „1984“

  От земя и вода, казва легендата, е сътворена надарената с всичко древногръцка красавица, която лекомислено разпръсква хорските беди и нещастия по земята. Днес ние живеем във време, в което старата легенда оживява пред очите ни. И подобно на съпруга на Пандора – титанът Епиметей (онзи, който късно се сеща, както би следвало да се преведе името му) продължаваме да се любуваме на родната политическа красавица Бойко Борисов и да не искаме да приемем бодящата очите ни истина, която отдавна трябваше да знаем.

  Истината е, че България се управлява от диктатор, който година и половина превръща клиентелизма в държавна политика, а обществото – в тоталитарен ад. Последните събития би трябвало да убедят и най-големите наивници за какво става въпрос. Но по всичко изглежда, че агонията (или възходът?) на сегашния режим ще продължи още, редом с главоломното покачване на цената, която ще платим за нея/него.

  Сагата със СРС-тата изобщо не е случайна и фактически започна още в първите месеци на мандата на това правителство, когато беше променен законът и премахната дори идеята за създаване на Бюро за контрол над специалните разузнавателни средства. Последваха промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Сега вече берем плодовете на тези законодателни промени. И ще ги берем още дълго. И други плодове ще берем.

  В разгара на скандала около подслушаните разговори на митническия шеф Ваньо Танов, в които има преки улики срещу премиера за престъпление, правителството поиска вот на доверие и го спечели, а публичният дебат постепенно се измести към въпроса дали публикуваните разговори са манипулирани или не, от СРС-та ли са или не. Този въпрос е дълбоко несъществен. Единственият съществен въпрос е дали съдържанието им е истинно.

  Хайде да видим какво означава тези разговори да са истинни. Премиерът на страната настоява/нарежда да се спре митническа проверка за нелегално производство на алкохол. Възможно е това да е станало в резултат на натиска на президента на страната. Вместо да сигнализира веднага в прокуратурата, митническият шеф предава нареждането на своя заместник. Споделя проблема и с вицепремиера на страната, който наистина му нарежда да продължи проверката, но също не отива в прокуратурата. В друг свой разговор същият митнически шеф съобщава, че и вътрешният министър има своя клиентела, която митниците не трябва да закачат.

  Мeждувременно изтече следващата порция записи, която ни показва как Борисов се грижи за тези, които ритат топка с него по обяд. На фона на първия случай тази история е почти невинна, но добре илюстрира байганьовския маниер, с който премиерът урежда клиентелата си.

  Какво правят уличените властници? След първоначалното объркване те изградиха три защитни стратегии с общата цел да обвият с мъгла елементарността на казуса.

  Първата – тези записи са монтаж (подтекст – не вярвайте на изнесеното в тях). Тази стратегия вече се пука по шевовете, тъй като се нароиха множество преки и косвени доказателства, че съдържанието на публикуваните разговори е истинно: свидетелствата на бившия заместник-митнически шеф Странджев, на бившия агент на ДАНС Миленов, обърканите и еволюиращи във времето приказки на засегнатите участници в тях. Излезе информация и за експертиза на френската лаборатория „Липсадон“.  Има ясни признаци, че властите вече се отказват от тази защитна стратегия.

  Втората защитна стратегия – публикуването на записите, преследва нечисти цели. Тук има вариативност – Цветанов директно говори, че това е реакция на организираната престъпност, с която службите се борят под неговото мъдро ръководство, а Борисов набляга върху политическите нюанси – искат да ни компрометират, защото водим успешна политика. Тази стратегия се очертава да стане основна, защото не може да бъде нито подкрепена, нито отхвърлена с факти.

  Третата стратегия се състои в омаловажаването на случилото се. Тя беше блестящо развита от Борисов на заседание на Министерския съвет:   „Хайде де, значи аз не мога да кажа за един човек да го възстановят в митниците на работа, а ще нося отговорност по всички теми? Така ли излиза? Някой друг ще ми назначава кадрите, аз нямам право да се обаждам на никой от вас поради тази теория, която се опитват да кажат!? Защо тогава ходихме на избори, защо тогава ми побеля косата, защо тогава за всяко едно нещо, виждате, се борим и го правим добре…?!“

  В общи линии Борисов и неговите хора ще съчетаят втората и третата стратегия в едно и ще минат към контрапропаганда от типа: понеже в нищо по-сериозно не могат да ни уличат, враговете на герберската революция подхвърлят тези дреболии, за да ни отклонят от светлото бъдеще на магистрална България, което строим за всички вас.

  Всъщност, по този начин логиката на развитието на скандала ще доведе до още една крачка към легитимирането на властовия произвол в България. Тезата, че премиерът на страната има право да поддържа своя политическа и икономическа клиентела, ще бъде възприета от мнозинството негови привърженици. Управляващата партия ще загуби част от своята популярност, но ще остане най-влиятелната в България. Бъдещи скандали, уличаващи премиера в груб клиентелизъм, ще станат невъзможни или поне с намаляваща ефективност. В основата на всичко това е обстоятелството, че постепенната реставрация на тоталитарни управленски практики съответства на политическата култура на мнозинството българи. Деградацията на скромните ни постижения в демократичното устройство на страната ще продължи.

  Същностният въпрос е – кога и дали ще стигнем до изправянето на Борисов и неговата клика пред независим български съд и какви поражения – икономически, политически и морални – ще бъдат междувременно нанесени на страната.

  Нека си припомним, че в основата на сегашните скандали стои вече узаконеният произвол, водещ до тотално следене и подслушване на българските граждани. Би трябвало да сме вцепенени от самия факт, че службите безнаказано подслушват министър-председателя на страната, вицепремиера, без в същото време да има досъдебно производство срещу шефа на митниците Танов. Но не сме. Би трябвало да си зададем въпроса – ако сега излизат всички тези неща, защото някой е изнесъл СРС-тата, на които е записван Танов, то какво ли още е съхранено в службите, без някой да се е добрал до него и да го е изнесъл? Но не си го задаваме. Би трябвало да сме съвършено наясно, че министър Цветанов извърши – при това публично – поредица престъпления, без да поеме никаква отговорност за тях и без никой да му потърси сметка, а в същото време няма нито едно безспорно доказателство, че ръководеното от него ведомство постига някакви успехи в борбата с престъпността. Но не сме наясно. Би трябвало да сме в състояние да разсъдим например, че ако събираемостта на данъка върху крайното потребление – ДДС – спрямо крайното потребление е намаляла с повече от 2%, това означава, че тези пари са откраднати от правителството и/или неговата клиентела. Но не сме в състояние да разсъдим.

  И тук стигаме до изключително важен парадокс – българското общество е готово да приеме и даже да подкрепи властовия произвол и клиентелистките практики на сегашната власт именно защото е отвратено от разпространението на властовия произвол и клиентелизма при предишните правителства. За мен е без съмнение, че Борисов и неговите хора превръщат в целенасочена държавна политика това, което през целия преход се правеше свенливо и потайно. Оттам идва силата и неуязвимостта им. Хроническите болести на неразвитата българска демокрация – корупцията и злоупотребите с власт – се трансформират пред очите ни в единен властови произвол, при който Големият брат прибира всичко и раздава според заслугите. На мястото на псевдодемократичния хаос, при който предприемчивото мошеничество се превърна в начин за оцеляване и забогатяване, сме свидетели на безпрецедентно ограбване на държавата от горе надолу, което на множество хора се привижда като въвеждане на желания справедлив обществен ред, в името на който стъклените ценности на демокрацията – разните му там права и процедури – могат да бъдат счупени на прашинки.

  Докъде ще стигнем по този път? Историческите примери не са никак утешителни. Успехът на политическите опити за превръщане на държавата в единна репресивна машина почти винаги черпят първоначален ресурс от народното отвращение спрямо предходните управления. ГЕРБ и Борисов имат този ресурс и той далече не е изчерпан. Той позволява ясното очертаване на образа на идеологическия враг. Като правило  врагът е обогатилият се от властта, който хората искат да бъде наказан. Ако се върнем към ранната хитлеристка пропаганда, непосредствено след спечелването на изборите от Национал-социалистическата германска работническа партия, ще видим, че антиеврейската й линия се гради изцяло върху изграждането на образа на евреина спекулант. Всички нелицеприятни факти за властта следва да бъдат обяснявани с конспиративните превъплъщения на врага.

  Всичко това вече го имаме в България. Остава да осъзнаем, че зараждането и развитието на тоталитарен модел на управление не е субективно хрумване, а процес, при който спиралата на насилието неизбежно се развива, а безобразията, които могат да компрометират властите, нарастват по експоненциала. Тръгнали по този път, нашите сегашни управници просто не могат да спрат, без да загубят властта. Подобно на героя на Оскар Уайлд от „Портретът на Дориан Грей“, те са принудени непрекъснато да ретушират публичния си образ чрез средства, правещи все по-ужасяващи потайностите на властта.

  Видимите ефекти ще са в нарастващото обедняване и оскотяване на хората. Обедняването и оскотяването обаче ги прави все по-зависими от тоталния контрол и все по-склонни послушно да се адаптират към него. Редом с избледняването на ефектите от двете основни алибита за икономическите провали на тази власт – Кризата и Наследството на предишните – ще се засилват репресиите срещу относително по-независимите социални и социопрофесионални групи. Естествената прицелна точка ще са класическите противници на всеки репресивен режим – интелектуалците, учените, хората със свободни професии. И в момента изборът пред тях е – послушание или обедняване.

  Ситуацията в България допълнително се усложнява от пълното публично дискредитиране на съществуващите политически партии. Те не са в състояние да станат изразители на постепенно надигащото се отвращение от политиката на ГЕРБ. С много малки изключения членската им маса е съставена от долнопробни политически кариеристи, които могат да бъдат мотивирани за опозиционна дейност само и доколкото търсят пътища за собственото си политическо оцеляване. Затова масово се вярва, че ГЕРБ няма алтернатива и в известен смисъл това е вярно.

  Оформянето на нови политически проекти в сегашната обстановка следва простата логика на прехода – нека капитализираме поредното разочарование на хората от властта. Това по необходимост ги обрича на лесно разпознаваем цинизъм и популизъм.

  Поради тези причини ГЕРБ има всички шансове да спечели съкрушителна победа на местните избори тази есен и по този начин да осигури дългосрочна хранилка за регионалните си партийни ешелони и тяхната бизнес клиентела. Ако нещата се развият по описаната по-горе логика, управляващите ще компенсират с лихвите частичната загуба на овча народна любов чрез машинации, фалшификации и даже откровен терор. На някои от частичните избори подобни неща вече се случиха.

  Следователно евентуалните проблеми за кликата на Борисов няма да дойдат от политическата конкуренция или народното възмущение. Дори обедняването, което – убеден съм – ще съпътства развитието на този модел на управление, няма да породи надеждна и цивилизована политическа алтернатива на Борисов.

  Рисковете за ГЕРБ са в две други посоки –  относително отделените от изпълнителната власт институции (прокуратура, съд, медии) и външната оценка за това управление. Стратегията на Цветанов – съдебната власт да бъде унищожена чрез пряка конфронтация – е малоумна и обречена. ГЕРБ ще еволюира – и донякъде вече го прави – към опит да я превземе отвътре, като я включи в своята клиентела. Контролът върху по-влиятелните медии вече се осъществява по този начин. Външните фактори постепенно преминават от доброжелателност към предпазлива неутралност относно случващото се в България. Най-малкото, което може да се каже е, че и по отношение на тях Борисов има потенциал да си купува политическо време.

  В перспектива обаче тъкмо геополитическата ситуация на България ме кара да мисля, че този режим е обречен. Ако се абстрахираме от нея, той има всички шансове да се развие до степен, в която да оголи напълно фашизоидната си природа. Друг е въпросът, че ако този режим рухне само под натиска на външни фактори, това за пореден път ще оголи неспособността на българското общество да решава само проблемите си.

  Сегашната политическа криза е просто етап в развитието на режима на Борисов. Тя ще доведе до поредното негово тържество, след което медиите ще са още по-послушни, прокуратурата – по-парализирана, опозицията – по-виновна, а гнилата интелигенция – по-продажна. Народната любов към режима ще се издигне на ново равнище, което социолозите ще регистрират.

  Накратко – още един от зловещите дарове на кутията на Пандора ще бъде изконсумиран от българския народ. С благодарност.

  Старата легенда гласи, че в кутията, отворена от древногръцката красавица, е останала само Надеждата, когато Зевс я е затворил отново. Злините не можем да върнем обратно, но можем ли да освободим надеждата? Не знам.

  Източник: Правен свят
  http://legalworld.bg/

• Европа е в паника от имиграцията, ще го отнесем и ние

  Aвтор: Милeн Пeтров / 24 часа/

  Политиката на мултикултурността е провал, призна британският премиер Дейвид Камерън на форум за сигурността в Мюнхен. Преди половин година канцлерът на Германия Ангела Меркел направи същото. „Концепцията „мултикултурност“ (The Multikulti Concept) в крайна сметка се провали„, каза Меркел.

  Сложната дума мултикултурност е понятието, което събира политиките и инициативите, измислени от западните държави да интегрират имигрантите, които се настаняват в Европа след 50-те години.

  С други думи, те да бъдат научени да живеят съгласно изискванията на западното общество, без това да влиза в разрез с техните обичаи и религията им. Multikulti трябваше да възпита англичаните и немците да приемат чужденците, без джамиите и фереджетата да им развалят гледката, духовния мир и усещането за сигурност в собствения дом.

  Идеалният вариант би бил пълна интеграция и равен шанс за всички. Но това не се случи. Напротив, пропастта между общноститеста все по-дълбока, а чужденците и във Великобритания, и в Германия надхвърлят 10% от населението и няма данни да намаляват. Напротив, растат.

  И Камерън, и Меркел са на зор. Саркози също, само дето още не го е признал публично. Френският закон, забраняващ на мюсюлманките да носят забрадки на обществени места, говори за същия провал.

  Причината вероятно е, че притокът на имигранти извън ЕС неспирно се увеличава, интеграцията им куца и това увеличава социалното напрежение. Но пък имигрантите са нужни на икономиката. Западна Европа не би била толкова богата без труда на имигрантите. Те са евтина работна ръка, бързо и лесно се движат според това къде има работа. Мнозинството не придиря каква е тя, стига да я има.

  В Европа първите идват, за да удоволетворят глада за работна ръка по време на икономическия бум след войната. До средата на 70-те години Германия приема т.нар. гостуващи работници с мисълта, че ще си тръгнат, когато им изтекат договорите и когато „нямаме повече нужда от тях“. Един път народили деца и вдигнали стандарта, турските гастарбайтери не са имали намерение да се върнат в Анадола и на Германия й се налага да въведе Multikulti.

  Сега проблемът е да се измисли формула за интеграция, която не само да звучи добре, не само да вдъхновява либералните дебати и политиците да я повтарят като папагали, ами и да върши работа. А за да стане това, всички страни трябва да направят компромиси, за които никой не е готов и дори не дава признаци да има желание.

  Защо е така? Западната кулутура е базирана на индивидуалността, на личния избор, на уважението към личността и личната дисциплина. А имигрантите, които идват от Изтока и Африка, са споени в общност, много йерархична, където главата на семейството определя кой син ще учи, кой ще работи и кой ще се върне в родната страна, за да държи родовата връзка жива и земята под око.

  Да не говорим за отношението към жените. Британски феминистки крещят срещу практиката второто поколение пакистански имигранти да се жени за жени, доведени от Пакистан и спазарени от семействата им, но без никаква полза.

  За да не се допусне сегрегация и гетоизация, имигрантите и бежанците се настаняват в общински апартаменти, които са построени точно срещу викторианските къщи на средната и надсредната класа в Лондон. Когато обаче пакистанците се видят с някоя лира повече, веднага се преместват в техен квартал. Това го правят, защото вероятно смятат, че така запазват традицията. А и защото разходите там са им по-малко.

  В тези квартали расте второ и трето поколение пакистанци, които поради начина си на живот са сериозно объркани пакистанци ли са, англичани ли са? „Белите“ в тези квартали не ходят, а и те също са объркани връстниците им имигранти какви са. Колкото и „политически правилно“ да се твърди, че не би трябвало да има значение. Същото се отнася и за поляците.

  В 9 от 10 случая, като влезеш в квартален магазин, държан от турци, продавачът говори високо по телефона и не обръща внимание на клиента, преди да е приключил разговора. Според собствената си култура всеки е прав.

  Пътувах в автобус и петима младежи сочеха чернокожа жена с 5-6 хлапета на седалките с нея и с явно презрение обсъждаха: „Виж я тази! Тя е сомалийка. Сомалийците само чакат да се докопат до Англия, да родят пет деца и да живеят на социални помощи!“

  Мой приятел швед от ирански произход ми е споделял, че си е сменил името от Амир (Принц) на Бенджамин. Просто защото, като му видят името в сивито, никой работодател не го кани на събеседване. С две магистърски степени, четири езика и 5 години опит…

  Къде е тази мултикултурност?

  И Камерън, и Меркел са наясно, че малко може да се направи за интегриране на първото поколение имигранти. Те се целят във второто. И точно това имаше предвид Камерън, казвайки, че „всички трябва да говорят английски и че по-силно чувство за национална идентичност трябва да има“.

  Понеже, като израсне едно гетоизирано поколение в Лондон, Бирмингам или Берлин, то няма шанс за реализация извън гетото. А останал без шанс в гетото, или влизаш в престъпната банда, или те облъчва ислямистка организация. Оттук и тероризмът.

  Камерън подчерта, че няма да финансира религиозни фондации, представящи се за посредници между мюсюлманите и останалите членове на обществото, защото това е като да даваш пари на крайнодесни да се борят с расизма.

  Скоро България ще има същия проблем. Който не вярва, да провери опита на Испания и Гърция. Те се присъединяват към ЕС през 1986 г. и 1981 г. 20 години по-късно в Испания вече живееха поне 250 000 българи и три пъти повече румънци. Арабите са много повече. Накъде първо обърнаха поглед нашите гурбетчии, след като паднаха визите, ако не към Гърция.

  Макар и в периферията на ЕС България е в съюза от 4 г. Скоро ще влезем в Шенген. Ограниченията за работа на български граждани в ЕС ще паднат в края на 2013 г. и тогава всички стари страни членки, щат не щат, ще отворят напълно трудовите си пазари за хора с български паспорти.

  Защо България ще стане привлекателна за имигранти държава? Нелегалната имиграция, която приижда от Близкия изток, Афганистан, Северна Африка, паникьосва властите в граничните държави на ЕС. Италия е превърнала остров Лампедуза в бежански лагер заради африканците, които доплават с лодки от Черния континент.

  В ерата на интернет колко време ще трябва на кандидат-имигрантите да научат как да стигнат до България? В която, ако получат имигрантски или бежански статут и ако тя е вече член на Шенген, ще имат възможност за по-лесен достъп до Западна Европа?

  Вероятно ще има и втора вълна на чужденци, желаещи да дойдат в България. Това са част от тези, които днес живеят на Запад. Те или децата им са граждани на европейски държави. Което им дава пълно право на придвижване. След още малко време ще се сетят, че България е изгодно място.

  Сравнително евтина за ЕС работна ръка, прилични възможности за правене на бизнес, по-евтин живот. На тях отдавна им е омръзнало да бъдат експлоатирани, ще искат свой бизнес и може би ще открият България като място, където могат да си го позволят. Колко сме ние подготвени да ги приемем и да образоваме и интегрираме и тях, и децата им?

  Въобще имаме ли стратегия относно това как да се справяме с имиграционния натиск като част от ЕС? Това, което е проблем на Дейвид Камерън и Ангела Меркел, утре ще е наш проблем.

  Гърция вече поиска да строи ограда по границата с Турция, с която да спре нелегалните имигранти, които прииждат. Колко е далече българската граница и колко бързо ще се сетят те, че в България или през България ще им е по-лесно? От стени няма смисъл, доказа го падането на Берлинската. Трябва стратегия как ще работим с имигрантите, как ще ги приемем и какво ще искаме от тях.

  Източник: http://www.24chasa.bg/

• Български традиции – Власовден
  Власовден

  На 11 февруари е празникът на св. Влас – покровителят на домашните животни. Рано сутринта жените приготвят обредни хлябове. Мъжете почистват обора, сресват воловете и ги водят на водопой. По време на водопоя натопяват краваите във водата, начупват ги и раздават на добитъка… От воловете и козите се взима по малко вълна за лек; жените не предат, за да не става „влас” в очите им; не месят, за да не „власява” брашното. Празнуват и овчарите, за да не се раждат „власати” (с груба вълна) агънца.

  Днес е Власовден. Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът. Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия – св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Преди да тръгнат, ги захранват и набождат на рогата им краваи.  Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Тези действия са за здравето на воловете, за да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). Вярва се, че волът е опасан с девет колана и на Власовден се разпасва, затова през този ден воловете не трябва да работят, за да не окуцеят. На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят. За здравето на добитъка на съседите се раздават питки, намазани с мед или рачел.

  В някои региони при раздаване на хлябовете хората „бодат” с глави и мучат, имитирайки поведението на животните, затова празникът се нарича още Муковден.

  В Северозападна България „секат влас“ на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек.

  На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става „влас“ в очите им; не месят, за да не „власява“ брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори „опасан в девет колана“, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат „власати“, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят „влас“, т.е. да няма празни класове.

  Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.

  Църковен празник: Свщмчк Власи Севастийски, посечен през 312 г.

  На този ден празнуват именниците: Власо, Власю, Власа.

  Ето една традиционна рецепта за празника:

  Кашник

  Необходими са: 1 кг брашно; 0,250 кг прясно мляко; 5 яйца; 0,300 кг краве масло и сол на вкус.

  От брашното, хладкото прясно мляко, разбитите яйца и солта се замесва тесто. Оформя се кръгла пита, която, след като се изпече, докато е топла, се намазва с маслото.

  

  На 11 февруари е празникът на св. Влас – покровителят на домашните животни. Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът. Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Рано сутринта във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия – св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Преди да тръгнат, ги захранват и набождат на рогата им краваи.  Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Тези действия са за здравето на воловете, за да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). Вярва се, че волът е опасан с девет колана и на Власовден се разпасва, затова през този ден воловете не трябва да работят, за да не окуцеят. На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят. За здравето на добитъка на съседите се раздават питки, намазани с мед или рачел.

  В някои региони при раздаване на хлябовете хората „бодат” с глави и мучат, имитирайки поведението на животните, затова празникът се нарича още Муковден.

  В Северозападна България „секат влас“ на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек.

  На Власовден мъжете организират борби на мегдана и вярват, че който победи, ще има най-яките волове. Организират се и състезания с каруци, в които впрягат воловете. Изследователите предполагат, че в народния култ към св. Власий са съхранени езически представи, свързани със славянския бог Велес, почитан като господар на дивата природа.

  На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става „влас“ в очите им; не месят, за да не „власява“ брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори „опасан в девет колана“, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат „власати“, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят „влас“, т.е. да няма празни класове.

  Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.

  Църковен празник: Свщмчк Власи Севастийски, посечен през 312 г.

  На този ден празнуват именниците: Власо, Власю, Власа.

  

  Традиционната храна за празника включва:

  Шарена пита

  Баница

  Кашник

  Необходими са: 1 кг брашно; 0,250 кг прясно мляко; 5 яйца; 0,300 кг краве масло и сол на вкус.

  От брашното, хладкото прясно мляко, разбитите яйца и солта се замесва тесто. Оформя се кръгла пита, която, след като се изпече, докато е топла, се намазва с маслото.
• Експертизата на записите или декриптиране на прокурорския новговор

  Автор: Атанас Чобанов

  Експертизата на записите извършена от четирима хабилитирани, но анонимни специалисти от БАН се оказа секретна, тъй като съдържа класифицирана информация. В същото време експертизата на авторитетната френска лаборатория Липсадон е явна и не е анонимна.

  Ситуацията напомня годините на студената война, когато „загнилият“ Запад публикуваше какво ли не, а прогресивният Изток засекретяваше всяка нормална публична информация. Когато не можеше да я засекрети я изкривяваше така, че да излъже „врага“.

  Врагът от своя страна беше разработил методика за разшифроване на малкото публична информация, просмукваща се в социалистическия новговор. Събирайки откъслечните нови сведения и съпоставяйки ги с вече известни факти, западните анализатори успяваха да реконструират доста вярна картина на ставащото.

  Ето какво може да се изстиска от петте точки на анализа предоставен от прокуратурата.

  От представените заключения могат да бъдат направени следните основни изводи:

  1. Всички изследвани разговори са от период, в който по отношение на Ваньо Танов са прилагани законни СРС.

  2. Всички разговори са част от тези законно експлоатирани СРС.

  3. Установено е, че е налице незаконно изнасяне на информация, събрана със СРС.

  4. Установено е, че огласените записи са били манипулирани чрез използването на шест различни технически способа.

  5. В резултат на направения анализ, експертите не могат да потвърдят или да отрекат възможността съдържанието на разговорите да е било променяно.

  Точка 1: В наличните записи няма кодирана информация за времето когато са записвани. От събитията споменати от разговарящите могат да се направят приблизителни изводи. Тъй като оригиналните записи са унищожени, единственият начин да се стигне до такова прецизно заключение като в точка 1 е да се анализират логовете за времето и продължителността на разговорите, които се пазят от мобилните оператори.

  Това заключение отхвърля и мнението на премиера Борисов за разминаване между продължителността на записите и времето указано в разпечатките от мобилния оператор, които той размаха по телевизията.

  Точка 2 изключва теориите, че Ваньо Танов се е записвал сам или разговорите са записани от частна шпионска централа. За да се стигне до този извод разпечатките на мобилните оператори не са достатъчни, използвани са и дневниците за подслушаните разговори, в които също е отбелязано времето, продължителността и вероятно локацията на мобилния телефон по триангулация от клетките.

  Точка 3 не се нуждае от коментар, а от оставки, наказателно преследване и законодателни промени.

  Точка 4 е най-интересната от всички. Най-напред нека отбележим, че в точка 1, 2 и 5 става дума за разговори, а в точка 4 за „огласените записи“. Разликата е съществена.

  Огласените записи са публикувани в социалните мрежи за видеообмен, с изключение на разговора Фидосова-Борисов, огласен на пресконференция на РЗС.

  Първият запис е публикуван във VBOX7 и съдържа три разговора (Танов-Дянков-Горанов). Вторият запис е публикуван в YouTube и съдържа три разговора (Борисов-Танов-Странджев) Третият запис е публикуван в YouTube и съдържа един разговор (Танов-Дянков). Четвъртият запис е публикуван в YouTube и съдържа три разговора (Борисов-Танов-Манченко).

  За тези записи, а не за самите разговори, заключението е, че са били манипулирани чрез използване на шест различни технически способа, без да се казва какви са те, което отваря широко полето за интерпретации и подозрения във фалшификат, тъй като самата дума манипулация е двузначна.

  Има обаче най-малко 6 технически операции, които изобщо не засягат съдържанието на разговорите, но са неизбежни, за да стигнат оригинални СРС-та до VBOX и YouTube не като отделни разговори, а като три в едно:

  1. Презапис с диктофон от оборудването на СДОТО;

  2. Сваляне на файловете от диктофона на компютър;

  3. Компресиране на файловете в mp3;

  4. Копиране на файловете на флашка и отново копиране на компютър в „Галерия“;

  5. Монтиране на отделните файлове с разговорите във видео поток;

  6. Качване на видео файловете във VBOX7 и YouTube, при което става прекодиране на звука в AAC.

  Нека припомним обаче, че прокуратурата разполага не само с огласените записи, а и с прочутите флашки, в които всеки разговор е на отделен mp3 файл.

  Точка 5 връща темата върху отделните разговори, но след като в предишния пункт е подчертано, че има интервенция с цели шест различни технически способа, у читателя остава лошото чувство за нечестни манипулации, досущ като в еврейския виц за откраднатите, а после намерени златни лъжички.

  Впрочем, за да се стигне до заключенията в точките 1-4 не е нужна хабилитация, а просто достъп до дневниците. А в точка 5 се крият въпроси за компетентността и научната чест на анонимните хабилитирани, особено на фона на доста категоричното заключение на френската лаборатория.

  Източник: http://www.bivol.bg/

• Хасковлия съди МВР заради отказа да му дадат книжка, за която си е платил

  Тодор Бойчев от гр. Хасково, който безуспешно се опитва от няколко месеца да плати за нова лична карта и шофьорска книжка с държавни таксови марки, ще съди МВР, съобщават от Haskovo.info ( Предисторията четете тук – линк)

  Вчера, 10 февруари, г-н Бойчев внесе жалба в Хасковския административен съд против бездействието на Областната дирекция на МВР Хасково.

  „Тиранията на държавата против българските граждани продължава“, обяви Тодор Бойчев. По повод искането на МВР да приложи документ по коя сметка са преведи парите от държавните таксови марки той бе категоричен, че не е негова работа да отговаря по коя сметка да бъдат преведени парите. Управлението на приходите се извършва от държавните органи, обяви Бойчев.

  Таксата, която трябва да заплати в Административен съд Хасково за разглеждане на жалбата му, Тодор Бойчев също ще се опита да плати с държавни таксови марки. Категоричен е, че ако се стигне до съд няма да наема адвокат и ще се защитава сам.

  Източник и снимка: Haskovo.info

  ––––––––

  Чрез Областна дирекция на МВР-Хасково

  До Административен съд-Хасково

  Ж А  Л  Б  А

  От Тодор Георгиев Бойчев,  ЕГН………………………………

  С адрес :гр. Хасково, ж.к. “Орфей”, бл.11, вх.А, ап.15,

  e-mail: [email protected]

  На основание чл.257, ал.1 и ал.2 от АПК –

  неоснователно бездействие –

  неиздаване/подмяна/ в законния 30-дневен на СУМПС

  Уважаеми Г-н / Г-жо Съдия,

  На 15 октомври 2010г. се явих в КАТ-Хасково, за да си подам документите за подмяна на свидетелството си за управление на моторно превозно средство/СУМПС/.

  На гишето за подаване на документи служителката Ангелова отказа да приеме 5/пет/бр. държавни таксови марки на обща стойност 25/двадесет и пет лева/лв., като платежно средство за заплащане на държавната такса по издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

  Подадох жалба до Министерство на вътрешните работи, на която не получих отговор до настоящия момент.

  На 05 ноември 2010г. с препоръчана поща до Областна дирекция на МВР-Хасково със жалбаизпратих следните документи:

  1.Карта за медицински преглед на водач на МПС-оригинал;

  2.Декларация, че обичайното ми пребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз-оригинал;

  3.Старо свидетелство за управление на МПС-заверено копие;

  4.Документ за платена държавна такса-собственоръчна декларация в оригинал със залепени държавни таксови марки на обща стойност 25/двадесет и пет лева/лв. с номинал на едната 5/пет лева/лв..

  В жалбата си поисках да бъда поканен в КАТ-Хасково, за да мога да подам заявление по образец за издаване/подмяна/ на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

  Копие от документите, приложени към жалбата ми от 05 ноември 2010г., подадох и до Омбудсмана на Република България по електронната поща, като копие от електронното писмо до омбудсмана бе също изпратено и на Областна дирекция на МВР-Хасково.

  На 22 ноември 2010г. с Писмо №14267/22.11.2010г. на Областна дирекция на МВР-Хасково ми бе отговорено, че няма да бъда поканен в КАТ-Хасково, за да подам заявление по образец за подмяна на свидетелството си за управление на МПС.

  Противно на първоначално заетата позиция,  МВР – Хасково ми изпрати покана№15801/17.12.2010г. да се явя в КАТ – Хасково, за да подам заявление за издаване /подмяна/ на СУМПС, по което вече бях предал на МВР съпътстващите докумени, изискуеми по закон, с изпратената от мен жалба на 05 ноември 2010г. с препоръчана поща до Областна дирекция на МВР-Хасково. В изпълнение на получената Покана №15801/17.12.2010г. на Областна дирекция на МВР-Хасково на 21 декември 2010г. отидох в в КАТ-Хасково при Областна дирекция на МВР-Хасково и подадох заявление по образец за подмяна свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради изтичане на срока за валидност на притежаваното от мен.

  На гишето за подаване на документи служителката извади на бюрото си джоб-плик с документите, които бях подал на 05 ноември 2010г. с препоръчана поща до Областна дирекция на МВР-Хасково, и ги окомплектова към заявлението, а именно:

  1.Карта за медицински преглед на водач на МПС-оригинал;

  2.Декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз-оригинал;

  3.Старо свидетелство за управление на МПС-заверено копие;

  4.Документ за платена държавна такса-собственоръчна декларация в оригинал със залепени държавни таксови марки на обща стойност 25/двадесет и пет лева/лв. с номинал на едната 5/пет лева/лв.. Служителката, освен горепосочените документи, поиска да й представя и фискалния бон, който получих при закупуване на държавните таксови марки от „Български пощи” ЕАД-Хасково. Освен това й представих заверено копие на декларация с налепени държавни таксови марки, а същата ми върна обратно декларацията с налепени държавни таксови в оригинал, както и заверено копие на старо свидетелство за управление на МПС/притежаваното у мен СУМПС/.

  Освен горепосочените документи подписах разписка с дата 21 декември 2010г. за подаване документи за издаване на СУМПС.

  Подаденото от мен заявление за издаване на СУМПС беше прието от длъжностното лице и заведено в системата на КАТ – Хасково.

  Поръчката за изготвяне на новото ми свидетелство за управление на моторно превозно средство е обикновена – за срок от 30 дни – съобразно размера на заплатената от мен държавна такса от 25 лв., като считано от датата на приемане на заявлението ми в КАТ– 21.12.2010 г. – 30-дневният срок за получаване на новото СУМПС изтече на 21 януари 2011г.

  Към датата на подаване на настоящата жалба/10 февруари 2011г./ не съм получил своето ново СУМПС по подадено от мен заявление по образец за подмяна на СУМПС. Съгласно приложена към настоящата жалба справка от електронната система на КАТ – Хасково е видно, че до настоящия момент не е изготвено новото ми свидетелство за управление на моторно превозно средство по подадено от мен заявление по образец за подмяна на СУМПС. Същото обстоятелство се установява и от Писмо №2143/27.01.2011г.на Директора на Областна дирекция на МВР-Хасково, както и от Покана №114/037.01.2011г.на Областна дирекция на МВР-Хасково, приложени към жалбата ми.

  Съгласно последните два документа на Областна дирекция на МВР-Хасково/-  Писмо №2143/27.01.2011г. и Покана №114/07.01.2011г./- Областна дирекция на МВР-Хасково незаконосъобразно поставя ново условие за издаване от тях на СУМПС по подаденото от мен заявление, а именно – МВР ме задължава да осъществя в качеството си на физическо лице властнически правомощия, възложени на министъра на финансите и на ръководителите на отделните ведомства съгласно пар.22 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., като администрирам приход в държавния бюджет, постъпил в единната бюджетна сметка посредством закупуването от  мен на държавни таксови марки на обща стойност от 25лв. Областна дирекция на МВР-Хасково изисква от мен да прехвърля този приход от единната бюджетна сметка по специализирана транзитна сметка на МВР, което съгласно чл.6 от Закона за устройство на държавния бюджет и пар.22 от ЗДБРБ за 2011 г. е задължение на министъра на финансите и на държавните органи, но не и на гражданите като мен, или да му представя някакво доказателство, че министърът на финансите е изпълнил своето правомощие по закон и е прехвърлил същия приход от единната бюджетна сметка по специализирана транзитна сметка на МВР.

  Никъде в нормативната ни уредба, уреждаща необходимите документи, които следва да се приложат към заявлението за издаване на СУМПС, не е посочен изисканият от мен в Писмо №2143/27.01.2011г. и Покана №114/07.01.2011г. от МВР – Хасково документ за администриране на приход. Напротив, в  чл. 35 от ПИБЛД и в ЗДвП изчерпателно са изброени всички докумени, които следва да придружават заявлението за издаване на СУМПС. /Цитат : Чл.35 от ПИБЛД „При издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС освен документите съгласно актовете по прилагането на ЗДвП се изискват и:

  1.документ за платена държавна такса;

  2.предходното свидетелство за управление на МПС – при подмяна;

  3.при изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС – декларация за съответното”/

  На база на гореизложената фактическа обстановка и нормативната уредба за издаване на български лични документи считам, че е налице хипотезата на чл.257 ал.1 от АПК – бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Административният орган  МВР – гр. Хасково – не е спазил законово регламентираният 30-дневен срок за издаване на СУМПС. Нарушен е чл. 39. (1) от ПРАВИЛНИК ЗА ИЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (Приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г.Обн. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.42 от 4 Юни 2010г.), съгласно който : „Свидетелство за управление на МПС се издава при обикновена услуга до 30 дни и при бърза услуга до 10 дни от приемане на заявлението.“, във връзка с чл. 51. (1) от ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР.82 ОТ 2009 г.) : „Свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет“ и във връзка с Чл. 8. (1) от ПИБЛД : „Заявленията за бързо издаване на български лични документи се подават: 6. за свидетелство за управление на МПС – в звената „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес“ и Чл. 35. от ПИБЛД : „При издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС освен документите съгласно актовете по прилагането на ЗДвП се изискват и:

  1. документ за платена държавна такса;

  2. предходното свидетелство за управление на МПС – при подмяна;

  3. при изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС – декларация за съответното”

  Неизпълнението на задълженията на Областна дирекция на МВР-Хасково за издаване на документ за самоличност се изразява по-конкрено в неспазване на законово регламентирания 30-дневен срок за издаване на СУМПС съгласно чл. 39. (1) от ПРАВИЛНИК ЗА ИЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (Приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г.Обн. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.42 от 4 Юни 2010г.) : „Свидетелство за управление на МПС се издава при обикновена услуга до 30 дни и при бърза услуга до 10 дни от приемане на заявлението.“, се установява с Писмо №2143/27.01.2011г.на Директора на Областна дирекция на МВР-Хасково.

  Налице е неоснователно бездействие на административния орган-Областна дирекция на МВР-Хасково. От една страна е налице хипоезата на чл. 256 от АПК – неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона – МВР – гр.Хасково са длъжни в 30-дневен срок от приемане на заявлението ми да ми издадат и предоставят на разположение ново СУМПС. На второ място – със своето бездействие МВР – гр.Хасково са нарушили свое задължение, произичащо пряко от нормаивен акт, а съгл. чл. 257. (1) от АПК : „Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

  (2) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.”

  ПЕТИТУМ :

  Като оспорвам неоснователното бездействие на административния орган – Областна дирекция на МВР-Хасково – по издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство при изпълнение на обикновена услуга в срок от 30 дни съгласно чл. 51. (1) от ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ и чл. 39. (1) от ПРАВИЛНИК ЗА ИЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ, на основание чл.257 ал.2 от АПК, моля ДА ОСЪДИТЕ МВР – гр.Хасково да ми издаде и предаде СУМПС съгласно прието от тях заявление по образец за подмяна свидетелство за управление на моторно превозно средство, като в съдебното си решение определите ВЪЗМОЖНО НАЙ-КРАТЪК СРОК за изпълнение на това тяхно задължение по закон с оглед преустановяване на безпокойството и вредите, които търпя вследствие неиздаването в законния срок на СУМПС от страна на МВР. До настоящия момент не съм получил СУМПС, нито  такова е издадено, видно от приложената справка от официалния сай на МВР– Хасково и от Писмо № 2143/27.01.2011г.на Директора на Областна дирекция на МВР-Хасково.

  Моля да изискате цялата преписка по подаденото от мен заявление за издаване на СУМПС, подадено на 21 декември 2010г.!

  Прилагам следните доказателства:

  1. Копие от жалба, изпратена на 05 ноември 2010г. с препоръчана поща до Областна дирекция на МВР-Хасково  и приложение към нея документи :

  – Карта за медицински преглед на водач на МПС;

  – Декларация, че обичайното ми пребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз-оригинал;

  – Старо свидетелство за управление на МПС-заверено копие;

  – Документ за платена държавна такса-собственоръчна декларация в оригинал със залепени държавни таксови марки на обща стойност 25/двадесет и пет лева/лв. с номинал на едната 5/пет лева/лв..

  2. Писмо №14267/22.11.2010г. на Областна дирекция на МВР-Хасково

  3. Покана №15801/17.12.2010г. на на Областна дирекция на МВР-Хасково

  4. Покана №114/07.01.2011г. на Областна дирекция на МВР-Хасково

  5.Писмо №2143/27.01.2011г. на Областна дирекция на МВР-Хасково

  6.Справка от електронната система на КАТ – Хасково към 10.02.2011г.

  Дата:                                            С уважение: ………………………..

  /Тодор Бойчев/

  
  

• ДНК ТЕСТ ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕ.

  Паола Себестияни и Томас Перлс откриха гените, които определят продължителността на човешки живот. Изследването е публикувано в
  http://sph.bu.edu/index.php?option=com_sphdir&id=239&Itemid=340&INDEX=11326
  Паола е професор по биостатистика. в Бостънския университет в училището по обществено здраве и медицина и Бостънския медицински център.
  Докато околната среда и фамилна анамнеза са фактори в здравословното остаряване, генетични варианти играят важна и сложна роля в продължителност на живота, според ново проучване, направено от екип от учени публикувано онлайн на 1-ви юли в списание „Сайънс“.
  Изследователският екип установи група от генетични варианти, чрез които могат да се предскаже изключително дълъг живот при хора с 77% точност – пробив в разбирането на ролята на гените в определянето на човешки живот. Въз основа на хипотезата, че изключително стари хора са носители на множество генетични варианти, които влияят върху тяхното оцеляване, екипът проведе множество изследвания на столетници.
  Изследователите, ръководени от Паола Sebastiani , доктор, професор по биостатистика в училище за обществено здраве и Томас Перлс , д-р, професор по медицина в училището по медицина в Бостънския медицински център, построиха уникален генетичен модел , която включва 150 генетични варианти, известни като единични нуклеотидни полиморфизми (SNPs). Те открили, че тези 150 варианти може да се използва за предвиждане с висока степен на точност, ако дадено лице оцелели до 90 и повече години. Освен това анализът на колектива е набелязал 19 генетични групи или „генетично подписи“ от изключителна дълготрайност, които характеризираха 90% от изследваните столетници. По-специално, екипът установява, че 45% от най-старите столетници – тези на 110 години и по-големи – имат генетичен подпис с най-голям дял на дълголетието свързани с генетични варианти.

  Повече за теста на дълголетието (неправилно наречен „Тест на смъртта”) може да научите на 1 май 2011 година през време на „Открита сесия на Българо-Американска Асоциация”.

  Очакваме Ви
  БАА

• Българите в чужбина – изгубени в грешката на преброяването

  Тази година в 27-те се провежда преброяване на населението при хармонизирана методология. Новият модел на преброяването обаче зачерква над милион българи. Емигрантите се губят в статистическата грешка, пише Е. Барух в коментар за Дойче Веле.

  В много държави като Германия, Франция и Испания, класическият начин за преброяване на населението (сам по себе си дълъг и скъп процес) постепенно се подменя с по-рационални методи, които предоставят на статистиката може би по-малко прецизна, но достатъчна за демографите информация.

  Много е вероятно – дори според такива администрации с непоклатими традиции като британската – настоящата 2011 година да е последната, в която на някои места все още ще се прилага анкетирането на населението от врата на врата.

  В това са убедени редица анализатори – не само заради колосалната сума от 250 милиона лири, която ще бъде похарчена за целта в Обединеното кралство тази година, но и защото въпреки тази сума моментната снимка на обществото така или иначе няма да обхване ред детайли.

  Това е мнението и на коментатори от Испания, където само 10 на сто от населението ще попълва подробни анкетни карти, останалите ще бъдат “заснети” по адресна регистрация: отпадането на класическия модел за преброяване на населението в Европа размива обобщения портрет на малцинствата и на обитателите на малките населени места, а емигрантите ще се изгубят в статистическата грешка.

  ТЕ са нито тук, нито там

  Финансово забележими за родните икономики, за родната статистика ТЕ не са “обект на наблюдение”… За тях не се предвижда “графа” в анкетата на Българския национален статистически институт, въпреки че същият за първи път организира онлайн преброяване и не би трябвало да съществува технически проблем да включи и тях.

  Дори да искат да прочетат инструкцията за онлайн преброяването, ей така, от любопитство, сайтът за потребители “от чужбина” няма да се отвори.

  Ще ги преброяват в страната от ЕС, в която са отседнали. Евентуално. В нито една от анкетите, в които може би ще попадат, няма да са длъжни да съобщават кой е майчиният им език и каква е етническата им принадлежност.

  Българската държава – посредством безсмислената Агенция за българите в чужбина – им казва “да запазят своя език, да запазят своята култура, да знаят откъде произлизат, откъде са тръгнали техните предци, за да бъдат наистина едни достойни хора на съвременна Европа”.

  За много от тях това е обидно…

  Защото… ТЕ следят българските медии, пращат децата си в български неделни училища и ходят в българските църкви. ТЕ са вкарали в България рекордните 702 милиона евро през миналата година. ТЕ участват във финансирането на отрицателното търговско салдо на България. ТЕ участват в плащането на лихви и главници по външния дълг на страната. (Това са данните на БНБ за платежния баланс на сектор държавно управление.)

  Благодарение на тях България е шеста в Европа по приходи от българи, които работят и живеят извън родината. Според анализ на Световната банка ТЕ са 1.2 милиона – около 16 на сто от населението на България, в това число 8.6 на сто от българите висшисти.

  Благодарение на тях България попада в топ 10 на европейските държави, от които образованите хора си тръгват… За да изчезнат в статистическата грешка на Европа, невидими за Националния статистически институт на България.

  За немалко от тях това е обидно….

  Източник: Deutsche Welle

• Дянков: Готови сме за гласуване по интернет

  След успешното приключване на електронното преброяване, в което са участвали 3.1 млн. българи, финансовият министър Симеон Дянков обяви, че България е готова да проведе и избори в интернет.

  В електронното преброяване са се включили 41% от населението на страната.

  Дянков, заедно с председателя на НС Цецка Цачева и директора на НСИ доц. Мариана Коцева, дадоха начало на преброяването на хартия. То бе открито в музея „Възраждане“ във Велико Търново.

  Там министърът на финансите откри пра-пра-пра дядо си, който е бил един от учредителите на Великото народно събрание. Сред множеството снимки Дянков откри и тази на Михаил Минков-Гълъба, от чиито род произхождал той.

  Симеон Дянков извади книга от личната си антикварна колекция и я дари на историческия музей в Търново. Книгата е „Резултати от преброяването на населението на Княжество България през 1880 година“.

  Най-голяма активност в електронното преброяване са проявили хората между 30 и 39 години или около 17%. С процент по-малко са включилите се българи на възраст – 40-49 години, каза шефът на НСИ доц.Коцева.

  Преброителите от старата столица тръгнаха най-напред по ул.“10-ти февруари“, която се намира на няколко метра от сградата на бившия конак. Там бяха и първите жители на Велико Търново преброени на хартиен носител.

  Kafene.net

  

• ДНК ТЕСТ НА ТРИМА ПОПУЛЯРНИ БЪЛГАРИ ОТ ЧИКАГО

  Преди дни се получиха резултатите от ДНК тестовете на семействата на трима много популярни българи от Чикаго. По женска линия и тримата са от хаплогрупа

  Н.

  За илюстрация Ви изпращаме един от ДНК тестовете.
  Съгласно „Закона за защита на личните данни” е забранено оповестяването на ДНК резултатите без съгласието на рода им, тъй като това е софтуера на личността.

  Темата ДНК ще бъде разисквана на „Открита дискусионна сесия на Българо-Американска Асоциация” на 1 май 2011 година, която е част от Фестивала „Български дни в Чикаго – пролет 2011”
  Очакваме Ви.
  БАА
  Във връзка с проведеното изследване на митохондриална ДНК, финансирано от Министерство на Образованието и Науката – проект ВУ-Л-204/06, включващо секвениране на контролни региони HVRI и HVRII, се издава:

  Сертификат

  на

  ……а …..а

  за принадлежност към Митохондриална Хаплогрупа H

  Митохондриална ДНК
  Хаплогрупа HVRI HVRII
  H 1….C, 1….T 1…C, 2..G, 3..C

  С букви (А-аденин, Т-тимин, C-цитозин, G-гуанин) са означени базите на съответните позиции в митохондриалната ДНК, които се различават от секвенцията, приета за референтна-Cambridge Reference Sequence(CRS).

  Хаплогрупа H е Евроазиатска хаплогрупа. Честотата й е най-висока в Европа (между 40% и 60%), като се среща и в Сибир, Централна, Южна Азия, Северна Африка и Близкия Изток, но с по-ниска честота (5-30%).
  Предполага се, че е възникнала преди около 30000 години в Близкия и Среден Изток, а нейните представители достигат Европа преди около 20000 години. По време на последния ледников период голяма част от заселниците в Северна Европа загиват, а други, мигрирайки на юг към Средиземноморието и Балканския полуостров, преживяват неблагоприятните условия. След края на ледниковия период (преди около 15000 години), оцелелите представители на хаплогрупа H отново населяват цяла Европа (т.нар. пост-ледникови експанзии в Европа).
  Хаплогрупа H се свързва с разпространението на Граветската култура (преди около 20000-25000 години), която носи името на пещерата Ла Гравет във Франция. Характеризира се с изработка на инструменти от камък, предназначени за ловуване на големи животни (бизони, мамути, коне).

  Дата:10.05.2010 ггодина

  Тези анализи са относително нови и непрекъснато се подобряват. Поради това съществува, макар и минимална вероятност, резултатът и/или неговата интерпретация да се променят след време

  …. е родена в България. Нейният краен известен прародител се казва ….. Тя е родена през … година в …. и е починала на … година в …. Тя е от рода на … от Пловдивско.

  Благодарим на всички, които помогнаха да настоящата идентификация.

• В интернет ли попълнихте данните си за преброяването, г-жо Фидосова?

  Такъв въпрос задават във Фейсбук няколко много активни групи обединени около идеята за въвеждане на електронното гласуване в България и в новия Изборен кодекс. И активността им се пренася вече извън интернет. Асен Генов – предствител на неформалните организации, ще връчи днес в Народното събрание отворено писмо адресирано до Искра Фидосова (председател на правната комисия в НС), с копия до всички парламентарни групи, научи www.Eurochicago.com.

  Предлагаме ви съдържанието на писмото на тези неформални изразители на мнението на повече от 3 млн. българи, които само за няколко дни се преброиха по интернет.

  Г-жо Фидосова,

  В интернет ли попълнихте данните си за Преброяването?

  Ако отговорът Ви е ДА, значи вече имате опит в ползването на интернет, усетили сте, колко лесно и бързо е. Също като 3 100 023 други българи, които до този момент са се преброили по интернет.

  Ако още не сте попълвали, непременно опитайте да ползвате интернет за това, за да се убедите, че е така!

  Ще бъде услуга за всички българи!

  Г-жо Фидосова, няколко милиона българи желаят да гласуват по Интернет! Ние не желаем „експериментално гласуване по електронен път чрез интернет“ за 5 000 човека, както записахте в Избирателния кодекс. Ние желаем пилотен проект за гласуване по Интернет, с участието на няколко милиопна избиратели, в страната и чужбина.

  Нека преразгледаме Изборния кодекс! Ще спестим много ПАРИ на държавата по този начин, които могат да отидат за по-полезни неща.

  НАЛИ ВИЕ НЕ СТЕ РАЗХИТИТЕЛ?

  
  

  От групата във Фейсбук „Писмо до Искра Фидосова“ (линк)
  С подкрепата на „Обществени съвети на българите в чужбина“ (линк)
  ПП ЗЕЛЕНИТЕ също се обявиха за гласуване на интернет.

  

• Днес 10 февруари е Св. свещеномъченик Харалампий (Чуминден)
  Св. свещеномъченик Харалампий, епископ в Магнезия

  Чества се на 10 февруари заедно със св. Порфирий, св. Атанасий Цариградски и св. мъченица Валентина

  Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт.

  Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.

  Професионален празник на пчелари, градинари, овощари.

  Имен ден празнуват: Валентин, Валентина, Валя, Харалампи, Харалампий, Хараламби, Ламби, Харалан, Харалам.

  Днес 10 фувруари бългаската православна църква отбелязва деня на Св. свещеномъченик Харалампий, епископ в Магнезия, както и

  св. Порфирий, св. Атанасий Цариградски и св. мъченица Валентина

  Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт.

  Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.

  Професионален празник на пчелари, градинари, овощари.

  Народът нарича този ден Чуминден,  Хараламповден, Харалан бей и др.Свети Харалампий е популярен като владетел и лечител на болести, рани, избавител е от злото. Той е покровител и на пчеларите.

  Според легендите светецът държи затворена чумата.
  Според народните поверия на този ден трябва да се почисти добре къщата и боклукът да се изхвърли далече от дома, а с него заминават и болестите.

  Не се шие, не се плете, не се пере. Пекат се питки и краваи, които се носят в църквата заедно с мед. Там се освещават. Светеният мед се пази в глинено гърненце за цяр. В църквата се освещава и масло, което също се прибира за лекуване. Много е важно от него да не пада на земята нито една капчица. Това е лоша поличба.После се раздават парчета от питата или краваи на близки и съседи за здраве. Малките деца трябва да бъдат намазани с мед, за да не ги хващат болести. В народните представи чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището. Извън населеното място се оставя питка, мед, вино; сапун, вода, кърпа и гребен. Като тръгне чумата да обикаля, да намери всичко, да се нахрани и да започне да се мие и реши. Така ще забрави защо е тръгнала към селището.

  Имен ден празнуват: Валентин, Валентина, Валя, Харалампи, Харалампий, Хараламби, Ламби, Харалан, Харалам. Честито!

• Взрив на „Цариградско шосе“ пред редакцията на в. „Галерия“

  В сградата са редакцията на в. „Галерия“ и издателство „Милениум“, нашумяло с поредицата „Убитите босове“, както и с книги на Кр. Патрашкова, която сега е гл. редактор на „Галерия“

  Силен взрив разтърси около 5.30 ч. тази сутрин сградата на бул. „Цариградско шосе“ №17 в столицата, на около 200 м от Орлов мост.

  Взривното устройство, вероятно самоделка, е било заложено на партера.

  По първоначална информация взривът е бил с мощност 400 гр тротилов еквивалент. Експлозията е била доста силна, изпочупени са стъклата на съседни кооперации, съобщи репортер на БНР.

  В сградата се намира офисът на издателство „Миленуим“, както и редакцията на в. „Галерия“. „Милениум“ придоби известност с поредицата „Убитите босове“, както и с книги на Кристина Патрашкова, в момента главен редактор на в. „Галерия“.

  Засега не е уточнено дали взривът е бил насочен именно срещу „Милениум“ или „Галерия“. Пред журналисти Патрашкова заяви, че взривът е бил насочен срещу „Галерия“ и тя искала да чуе коментара на вътрешния министър Цветан Цветанов, който, по думите й, реагирал при всяка заплаха дори с есемес срещу журналист.

  Взривът не е акт срещу медията, а срещу държавата, коментира председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев.

  В началото на годината скандално известният вестник, смятан за свързан с Алексей Петров, разпространи стенограми на разговори между финансовия министър Симеон Дянков и неговия заместник Владислав Горанов.

  Няколко дни след това бяха пуснати нови скандални разговори – между премиера Бойко Борисов и митничар №1 Ваньо Танов, а в края на януари бяха огласени още веднъж телефонни разговори на Танов и Борисов.

  Датата на днешния взрив – 10 февруари, съвпада с датата, на която точно преди година започна операция „Октопод“ и беше арестуван Алексей Петров.

  Издателство „Милениум“ (Millenium.eu) е собственост на Недялко Недялков, син на известния поет Недялко Йорданов.

  Той участваше и във в. „Уикенд“, но през 2009 г. медии съобщиха, че е продал половината от дела си на Дилян Пеевски, сина на Ирена Кръстева.

  Пред БНТ Недялко Недялков обясни, че редакцията на в. „Галерия“ използва първия етаж и бомбата е била пред тяхната врата.

  „Съвсем нормално и ясно е – това е заради разкритията на вестника за правителството

  Ние сме под наем и отдаваме на вестника един от етажите. Не ме пускат още в сградата и виждам само счупени прозорци“, каза Недялков.

  По думите му леко пострадал е младият мъж, който е охранявал сградата. БНР обаче съобщи, че охранителят не е пострадал.

  Дълбоко съм убедена, че това е политически, а не криминален акт, каза Кристина Патрашкова.

  „През последната седмица нашият вестник е един от най-коментираните в страната заради т. нар. „тайни разговори на властта“, които извадихме. За това бяхме обвинени във всевъзможни неща.

  Разбира се, че не правителството ни е взривило, но определени хора от властта имат може би интерес това да се случи. Не казвам, че са го направили по поръчка на правителството, но в случая искат да ни сплашат.

  Нека не излиза, че искам да обвинявам личности. Ще кажа само, че вестникът е особено критичен към МВР и министър Цветанов.

  Ние имахме инциденти, наши репортери бяха задържани само защото искаха да снимат вилата на Цветанов“, каза Патрашкова.

  Това е криминално деяние с политически подтекст, защото става дума за вестник, коментира и Явор Дачков.

  „Първото чувство, което изпитах беше страх.

  Налудничаво е да се предполага, че ние сме сложили взрива

  Безумно е да се мисли за това, защото вътре имаше човек и той може да пострада. А и защото имаме достатъчно други средства да предизвикваме вниманието към проблемите на това правителство“, каза Дачков.

  Според Красимир Велчев от ГЕРБ не е случайно съвпадение залагането на устройството и посещението на четирима еврокомисари у нас

  Притесняваме че, такъв акт много трудно ще бъде разкрит, защото е направен от професионалисти, заяви Велчев и добави, че този път не просто някой се е ядосал на вестника. Сигурен съм, че това е организирано и е мислено много добре, посочи председателят на ПГ на ГЕРБ.

  Красимир Велчев не се ангажира с коментар дали инцидентът може да е PR-акция, в частност на Алексей Петров.

  Източник: VESTI.bg

• Истината на един абсурд

  Автор: Владо Трифонов

  Бъди безгрешен в словото си – говори честно. Казвай само каквото мислиш. Насочи силата на словото си към истината.(Толтекската книга на мъдростта)

  Бивш президент от Източния блок, затвърдил авторитета на своята страна сред западните общества далеч преди падането на Берлинската стена и номиниран за Нобелова награда за мир, през 1991 оповести:

  „Не ми остава друго, освен при различните си обществени изяви отново да обяснявам и да посочвам, че моралът присъства във всичко. Защото това наистина е така. С какъвто и проблем да се сблъскам в своята работа, винаги щом поискам да го разреша, установявам, че зад него е скрита някаква нравствена тема – било то човешко безразличие, нежелание да се признае собствената грешка или вина, завист, прекалена самоувереност и прочие.
  Ако трябва да обобщя, ще кажа, че виждам единствения изход в стария и добре известен закон: „да се живее в истина”.
  
  Моралът и истината като най-важно условие един народ да върви напред – за това говореше Вацлав Хавел преди 20 години. Моралът и истината като негово лично разбиране за властта, с което да даде пример на нацията и да я мотивира, за да не се чувстват хората самотни в битката с лъжата. За да не смятат, че ония „горе” са ги предали заради пари и постове.

  Със словото и действията си Хавел показа какъв трябва да бъде държавният глава на демократичната държава. Затова днес Република Чехия е добро място за живеене.

  У нас нито един от президентите ни не обели й дума, че трябва да живеем в истина, а с поведението си всички показаха какъв не трябва да бъде държавният глава на демократичната държава. Затова днес Република България е лошо място за живеене.

  В Чешката република приеха и приложиха пакет от декомунизационни и лустрационни закони, създадено бе Бюро за разследване на престъпленията на комунизма* и гражданите обединиха гнева си към отрепките, повикали съветските танкове през 68-ма.

  В Българската република приетият през 2000 година Закон за обявяване на незаконността на комунистическия режим беше декларативен, без никакви правни последици, колкото да се отбие номера пред световната общественост, и вместо покаяние за извършените престъпления, продължават да се полагат венци пред паметниците на съветската армия.

  С нежелание и много зор ни беше смутолевена някоя друга истина като тази, че българската демокрация е била предварително замислена и подготвена в канцелариите на Държавна сигурност, откъдето са се излъчвали и лидерите на неформалните сдружения.

  Разбрахме също псевдонимите на копоите, които са ни подслушвали, клепали и промивали мозъците ни с лъжливи коментари и анализи.

  Осведомихме се кои са унищожителите на българската природа – сред тях неколцина юпита, доставени тихомълком на политическия пазар като стока със съмнително качество. (Спомняте си: Милен Велчев, Николай Василев, Любка Качакова…).

  Научихме имената на новоназначените българските капиталисти – до вчера възторжени строители на социализма.

  И толкоз.

  Не научихме защо не беше вкаран в затвора нито един от субектите, получили възможност да се разпореждат с откраднатите от народа пари, както и с чия задгранична благословия партията на комунистите продължи да се разпорежда с държавата като със своя собственост.

  Не научихме защо след като правителството на ГЕРБ обеща крадците да си получат заслуженото, Ахмед Доган – един от най-обиграните партийни мошеници – вместо да е на хляб и вода в Софийския затвор, посръбва в сараите си 21-годишен Чивас Регал и замезва с черни трюфели. А ние се чудим кого още да излъжем, че сме демократична европейска държава.
  …

  Морал и истина! Кой да ни ги донесе, след като си нямаме Хавел? Къде да ги търсим? Какво да правим? „Да правим предсрочни избори”, чуват се подвиквания. Предсрочни избори, за да дойде правителството на кого? Пак на тройната коалиция? На новата партия на стария шпионин Гоце? На останките, артисали от Съюза на демократичните сили? Или на Алексей Петров и лисугерите от вестник „Галерия”? Да пази господ!
  Тогава?

  Колкото и да е безутешна ситуацията, мисля, че все пак има решение и то се състои от две части.

  Първа част: да подкрепим Борисов през този мандат и през следващия, независимо от мутренския му бекграунд и нескопосаното му обкръжение. Независимо че пред българските емигранти в Чикаго изрази страстна омраза към комунистите (”толкова ги мразя…”), а година по-късно със същата страст превъзнесе управлението на Живков.

  Независимо че и той като предшествениците си не намери за нужно да се извини пред нацията за концлагерите и възродителния процес. Както и че не ме послуша, когато го съветвах да разкара от антуража си плужеци като Бареков, да не назначава за министри компрометирани хора като Вежди Рашидов и Божидар Димитров, да работи скромно и тихо, без да се бие в гърдите, да нареди на чиновниците си да ходят на работа с велосипеди и преди да започне да строи магистрали, да направи от грозните социалистически панелки спретнати и приятни места за живеене; така както направиха с панелките си чехите.

  Да го подкрепим, за да използваме премиерстването му при реализацията на втората част на решението. А тя е, че като му гарантираме два мандата, той ще може спокойно и без напрежение да започне преговори за внос на министри и население от Централна и Западна Европа.

  Иначе казано, двата мандата ще дадат на българския министър-председател достатъчно време да покани официално германци, чехи, холандци, поляци, норвежци, финландци, унгарци и швейцарци да се заселят на нашата територия и да се възползват от нейната уникална природа и климат. Смисълът на такова преселение би бил, че като дойдат тук, чужденците ще се погрижат с опита на добри стопани за градовете, селата, планините, горите и езерата на тази красива, но занемарена земя.

  А българите ще се разселят по света и в досег с чужди култури и порядки ще престанат да вредят, псуват, трошат, тъпчат, мразят, претендират, кълчат и завиждат. Тогава е напълно възможно някъде да се появи гениален нашенец художник, писател, певец или журналист, когото няма да смачкат на секундата. А Франкфуртер Алгемайне няма да пише повече за България като за „труп на миналото, което продължава да гние и да трови държавата”.

  Звучи ви като фантастичен разказ? Като пиеса на абсурда? Така е, но помислете:

  Нима не е абсурд, че до ден-днешен България продължава да се управлява от морални и интелектуални запъртъци?

  Че най-представителната фигура в държавата ни е човек с порочно минало?

  Че картончетата в архивите на бившите служби са повече от милион?

  Че не малък процент от професорите и доцентите в Софийския университет са агенти на Държавна сигурност?

  Че не друг, а Слави Бинев представлява България на лошо артикулиран български в Европейския парламент?

  Тьй че един абсурд в повече няма да ни навреди. Напротив, може да ни помогне най-сетне да се прочуем с нещо досега нечувано и невиждано: как един народ си сменя родината и как една родина си сменя народа, защото повече не се понасят.

  Ако Борисов се запъне (а той ще се запъне и жалко, защото ще пропусне възможността да извърши велико и запомнящо се действие), тогава ще вземем нещата в свои ръце. Ще изготвим общо писмо до правителствата на европейските държави и ще ги запознаем с най-голямата истина, изричана някога за българите и България. Истината, че българите не заслужават родината си.

  Източник: http://www.svobodata.com/

  ––––––––-
  * Чешкото Бюро за документиране и разследване на престъпленията на комунизма до 1 февруари 2004 е разследвало 179 души в 92 дела. От тях 85 дела, отнасящи се до 107 души, са предадени на прокуратурата с предложение за предявяване на иск. На тази основа са повдигнати 64 обвинения срещу 86 лица).

• АЕЦ „Белене“ ???

  „Росатом“ даде ход на нова пропагандна акция за „Белене“

  Екип на Mediapool

  Руските „партньори“ пак изненадаха в гръб българското правителство. Този път провокацията дойде през западна медия, която цитира вътрешна кореспонденция в „Росатом“, съдържаща предложения за отказ от проекта АЕЦ „Белене“ и завеждане на съдебен иск срещу българската НЕК за 200 млн. евро.

  Тъй като заплахите за неустойки и отказ от проекта не са нови, а в „Росатом“ не е известно да има проблем с изтичането на вътрешна информация, очевидно е даден ход на поредната пропагандна акция, целяща да въвлече българското правителство в обяснения и оправдания, за да склони на натиска.

  Според подписания през ноември меморандум между „Росатом“ и НЕК, крайният срок за вземане на решения за централата е краят на март. Руснаците обаче явно са обезпокоени, че и този срок може да бъде прескочен, а проектът да остане „на трупчета“, както е вече от година и половина.

  Сценарият за отказ на руснаците от „Белене“ е описан в служебна бележка до шефа на „Росатом“ Сергей Кириенко, написана от началника на отдела по маркетинг и развитие на бизнеса Алексей Калинин.

  От „Росатом“ са потвърдили пред в. „Комерсант“ наличието на такова писмо, но са отказали да коментират вътрешна кореспонденция. Оттам са посочили, че предлаганите в писмото решения не са приети.

  „Не е взето решение да се прекрати строителството на АЕЦ „Белене” и „Росатом” да напусне проекта”, заяви във вторник говорителят на руската компания Сергей Новиков пред в. „Известия”.

  Да се подпише допълнение №12 и проектът да стане необратим

  Какво очакват руснаците? От писмото става ясно, че непосредствената цел е София да подпише поредно допълнение към договора за „Белене“, което да направи проекта необратим.

  Срокът на подписаните досега 11 допълнения към основния договор от 29 ноември 2006 г. изтича през март. Под въпрос е подписването на допълнение №12 – за изпълнение на дейностите в периода 2011-2014 г.

  Както е обяснено в писмото, за да започне изливането на бетона през септември, руският изпълнител на проекта „Атомстройекспорт“ (собственост на „Росатом“) вече трябва да има сключени договори с български строителни фирми. За тази цел още през декември българската страна е трябвало да подпише с АСЕ поредно допълнение (№12) към договора, което обаче не се е случило. При по-нататъшно закъснение няма да е възможно изливането на бетона да стане в рамките на 2011 г., пише в бележката.

  Посочва се, че това може да повлияе на цената на АСЕ, а инвеститорите да загубят конкурентно предимство, тъй като по план АЕЦ „Белене“ трябва да влезе в експлоатация преди другите проекти в региона.

  В дадения случай става дума за бъдещата турска АЕЦ „Аккую“, която също ще се строи от „Росатом“.

  „Турската карта“

  Ако се стигне до отказ от „Белене“, оборудването, предназначено за централата, може да се използва за АЕЦ „Аккую“. Предлага се също така да се спрат плащания на консорциум Carsib (френската „Арева“ и немската „Сименс“), който трябваше да предостави част от оборудването за „Белене“.

  Препоръката да се предостави оборудването на АЕЦ „Белене“ в Турция е една от пропагандните уловки, поясниха експерти пред Mediapool. Първо, защото няма техническа и проектна готовност за изграждането на АЕЦ „Аккую“, но най-вече, защото руската страна няма права едностранно да предоставя оборудване предназначено и предплатено за АЕЦ „Белене“, без съгласието на българската страна. Право на българската страна е предложи купувач.

  Това обаче едва ли има значение, защото тук пак се размахва „турската карта“ и аргумента, който дори бе използван от премиера Борисов в полза на „Белене“ – да не би Турция да ни изпревари със своята АЕЦ.

  От лобистки натиск до управление чрез интерес

  Интересно е, че докато уж са мислили как да се откажат от проекта, миналата седмица АСЕ поканиха български строители да ги запознаят с мащабните договори за изпълнение на централата.

  В условия на икономическа криза, това няма как да не генерира силен лобистки натиск върху правителството.

  По-опасен е обаче корупционният и политическият натиск, тъй като възлагането на поръчки и договори от руската АСЕ няма да става по Закона за обществените поръчки, а това дава възможност за управление чрез интерес.

  Фронтална атака срещу Трайков

  Друг нов момент в руската тактика е, че за пръв път атакуват фронтално министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков и неговия заместник, като ги обвиняват в „пренебрежително отношение“ към западни инвеститори.

  С този „бизнес стил“ на общуване руснаците обясняват и оттеглянето от проекта на германската RWE, която трябваше да осигури 49% от финансирането срещу съответен дял.

  Защо всъщност се оттегли RWE

  Тъй като истинските мотиви на RWE така и не добиха публичност, очевидно „Росатом“ се чувстват свободни да дадат своето тълкуване.

  То забележително се отличава от мнението на бившия американски посланик в София Нанси Макълдауни, която е била свидетел на събитията. Според изтеклите секретни грами в Уикилийкс, Макълдауни пише през 2009 г., че RWE се е отказала от участие заради липса на прозрачност, притеснения от работата си с руснаците и осъзнаване, че да работи с руски и български компании в енергийния сектор е „отровна комбинация“ за европейска инвестиция.

  Изборът: 200 млн. евро неустойка или построена централа в ЕС?

  В изтеклата бележка на „Росатом“ се прави и внушението, че за компанията ще е по-изгодно да получи неустойка от 200 млн. евро, тъй като така може да получи повече, отколкото заложената в проекта печалба от 150 млн. евро.

  Руски експерти обаче посочват пред в. „Комерсант“, че в икономиката на проекта трябва да се включи и печалбата, която „Росатом“ може да получи от експлоатацията на вече построената централа. Напомня се също, че „Белене“ е важна с това, че е единствената нова руска атомна централа, която се строи в Европейския съюз, а „Росатом“ смята да участва и в други търгове в Източна Европа.

  Тоест, за Русия е важно не да вземе 200 млн. евро неустойка, а да има своя централа в България.

  Това не е първият опит на „Росатом“ да заплашва България с финансови санкции. През юни 2010 г. дори се твърдеше, че сумата може да е 1 млрд. евро, но това бе в случай, че България се откаже от централата. Сега става дума за задържане на сроковете от българска страна.

  Присъждането на неустойка ще е свързано с дълга съдебна процедура и репутационни щети за „Росатом“, коментира пред „Комерсант“ главният редактор на независимото издание Atominfo.ru Александър Уваров.

  Сега „Росатом“ е затрупана от поръчки за строителство зад граница, затова отказът от един договор поради ниската му икономическа ефективност е напълно възможен, отбелязва шефът на групата „Атомпромресурси“ Андрей Черкасенко.

  От друга страна, още от съветско време Източна Европа е основен пазар на руската атомна индустрия, добавя експертът.

  Александър Уваров отбелязва, че „Белене“ е единствената нова атомна централа, която Русия строи в ЕС и занапред тя може да стане референтна за други проекти – сега се провежда конкурс за нови енергоблокове на чешката АЕЦ „Темелин“, скоро ще има конкурс за АЕЦ и в Унгария.

  Освен това, казва експертът, новата централа в България още 60 години ще създава низ от услуги, свързани с експлоатацията й, включително доставка на ново и преработка на отработено ядрено гориво, сервизни услуги, обучение на персонала, извеждане от експлоатация и пр. Затова при икономическата оценка на проекта е необходимо да се отчита печалбата и от тази дейност.

  Според неназовани анализатори, цитирани от „Комерсант“, България няма къде да се скрие от Русия. Въпросът бил само колко ще струва лоялността на София. Досега проектът не е подновен, защото България се стреми да изтъргува за себе си колкото може повече, се посочва в коментара.

  Както и при предишните пропагандни акции на руснаците (най-вече по енергийни проекти), най-вероятно и сега те ще разчитат на „разлайване на кучетата“ в България.

  Досега това се е случвало безотказно. Политици от БСП начело с президента Първанов ще започнат да искат обяснения от правителството защо бави „Белене“, медии ще тиражират огромните неустойки, които ще трябва да плаща България и стратегическите загуби за страната, ако „Росатом“ наистина се откаже от проекта.

  Независимо, че становището на правителството и на ресорния министър е важно и медиите очакват реакции, би било глупаво Борисов и Трайков да продължат да се обясняват, ако отношение по темата не вземе руският премиер или съответен руски министър. Иначе няма как да избегнат капана, който „хитроумно“ им скрои „Росатом“.

  Отделен е въпросът, че българската общественост и парламентът все пак трябва да научават първо от собственото си правителство как се развиват преговорите по най-големия инвестиционен проект на страната, а поемането на ангажименти да става прозрачно и обосновано.

  ––––––

  Лобист: Бойко Борисов оскъпява Белене

  Играта на руска рулетка с Русия е много опасна, предупреди бившият министър от БСП Румен Овчаров.

  Според него „рискът Бойко Борисов“ оскъпява АЕЦ Белене.

  В интервю за частна телевизия той припомни случилото се през 1998 г., когато кабинетът „Костов“ се отказа от преговорите с Русия, в резултат на което Москва се договори с Турция за газопровода „Син поток“ да мине под Черно море, заобикалки България.

  Същата история е сега. Бойко Борисов си мисли, че плаши Русия, но не е така. Русия ще вземе оборудването на новата централа на половин цена и ще го продаде на пълната, смята Овчаров.

  Той обяви, че 3. 997 млрд. е точната цена за „Белене“ от 2006 г., а индексите се определят по Евростат. Числата са нищо за Борисов – преди половин година говореше, че 15 млрд. ще струва централата, а по-преди 20 млрд., коментира Овчаров.

  Бойко Борисов реши, че за него е по-важно в момента да си осигури добри отношения с американския посланик, отколкото да работи по „Белене“, смята експертът, известен като лобист на руските енергийни интереси в България.

  Вчера стана ясно, че руската страна заплашва, че ще съди България за неизпълнение на договорите за АЕЦ Белене, а в същото време българската страна чака по-ниска цена за централата и изпълнение на поети ангажименти.

  Премиерът Бойко Борисов категорично заяви в отговор на руските нападки, че централата не може да стане при сегашните условия и призова Русия да каже в крайна сметка колко струва „Белене“.

  Източник: Кафене.нет

  –––––––

  Министър: Играта около Белене загрубя

  Играта загрубява, така че очаквайте още партенки, каза енергийният министър Трайчо Трайков за информацията, че „Росатом“ може да се оттегли от проекта за изграждането на АЕЦ „Белене“.

  Според Трайков, става дума за очевиден опит за натиск.

  Моята цел е, ако сделката бъде договорена по начин, който е изгоден за нас – тя да стане, ако не – тя да не стане, каза още Трайков.

  Преди да стана министър аз имам 15-годишен опит в големи сделки, за разлика от професионалните политици, които ми дават съвети, така че ви уверявам, че сделка, която не е изгодна за България, през мен няма да мине, категоричен бе той.

  Бъдещето ще бъде такова, каквото реша, каза Трайков, запитан за бъдещето на Българския енергиен холдинг.

  Министърът отказа да коментира дали има информация по проекта „Бургас–Александруполис“.ь

  Източник: http://kafene.net

  Какво (про)изтича от разкритията на Уикилийкс за АЕЦ „Белене“

  Русия няма да строи АЕЦ „Белене“ на всяка цена

  Проектът „Белене“ – Анализ и оценка

• Хр. Ботев: „СВЕСТНИТЕ У НАС СЧИТАТ ЗА ЛУДИ…“

  Най-ретроградните служители на комунистическата държавна сигурност, оцелели до ден-днешен в държавните структури (Парламент, Президенство, Правителство, МВР и всички министерства, агенции и служби, Съд, Прокуратура и следствие) вече надминаха себе си от времето на класическия социализъм.
  Преди повече от четвърт век КаДеСа-рите не посмяха да посегнат върху физическото и душевно здраве на непоколебимия борец за граждански права, Политзатворникът №1 на комунизма в България проф.Янко Н. Янков-Вельовски.
  Днес наглостта им премина и тази граница. Определиха покушението срещу него на 21 юни 2010 г. като „падане“, а търсенето на истината – за „лудост“.
  Убедете се сами.

  

  ИСКАМ ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ!

  Янко Николов Янков
  ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

  Чрез:
  Софийска районна прокуратура
  ул. „Драган Цанков“ № 6
  1164 София
  Преписка № 6555 / 2011 г.
  „Прокурор“ К. Владимиров

  До:
  Софийска градска прокуратура
  Бул. „Витоша“ № 2
  1000 София

  ЖАЛБА

  СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОТКАЗ

  ОТ ОБРАЗУВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО, ИЗДАДЕНО НА 27.01.2011 Г.

  *******

  Първо предварително уточнение:

  Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

  На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.:

  „Искам отговорност на държавата за причинените вреди! – ABCDEF”,

  http://iankov.blogspot.com/2011/02/df.html.

  *******

  Първо уточнение по съществото на казуса:

  ***На 08 (09) Юли 2010 г. съм изпратил с препоръчана поща адресирано до Главния прокурор мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; пощенската разписка е № 000280/PS1172000X9KI, 09.07.2010 г.;

  ***На 24 (26) Юли 2010 г. съм изпратил с препоръчана поща адресирано до Главния прокурор второ мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; пощенската разписка е № 000705/PS1172000YZPE. 26.07.2010 г.;

  ***На 03 Август 2010 г. съм изпратил с препоръчана поща адресирано до Главния прокурор трето мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; пощенската разписка е № 000074/PS1172000Z9XX. 03.08.2010 г.;

  ***На 15 (16) Август 2010 г. съм изпратил с препоръчана поща адресирано до Главния прокурор четвърто мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; пощенската разписка е № 000383/PS1172000ZSWF. 16.08.2010 г.;

  ***На 15 Октомври 2010 г. съм регистрирал в регистратурата на Върховната касационна прокуратура адресирано до Главния прокурор пето мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; получения регистрационен номер е 11966/2010,V/15.10.2010 г.;

  ***На 18 Октомври 2010 г. съм регистрирал в регистратурата на Върховната касационна прокуратура адресирано до Главния прокурор шесто мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; получения регистрационен номер е 11966/2010,V/18.10.2010 г.

  *******

  Второ уточнение по съществото на казуса:

  На тези така посочени по-горе мои официални искания за разследване

  НИКОГА, В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОЧТИ ОСЕМ МЕСЕЦИ, НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКВО СЪОБЩЕНИЕ ОТНОСНО ПРЕДПРИЕТАТА ПРОЦЕДУРА И НЕЙНИЯ ХОД.

  През всичкото това време съм направил най-малко 12 (дванадесет) опити (чрез лични посещения в офисите на Върховната Касационна прокуратура, Софийската Градска прокуратура и Софийската Районна прокуратура) да открия каквато и да е процедура по моите искания,

  но всичките ми опити в това отношение оставаха безрезултатни – никога не можах да открия наличието на прокурорска преписка, образувана по така визирания казус.

  *******

  Трето уточнение по съществото на казуса:

  След всичкото това, СЛЕД ПОЧТИ ОСЕМ МЕСЕЦИ, преди два дни, на 07.02.2011г., понеделник, с препоръчана поща получих копие от издадено на 27.01.2011 г., регистрирано на 02.02.2011 г. Постановление за отказ от образуване на наказателно производство.

  *******

  Четвърто уточнение по съществото на казуса:

  Текстът на Постановлението е поместен в рамките на една стандартна страница.

  От текста на Постановлението е видно, че

  преписката (№ 6555) е била образувана едва през 2011 г.,

  т. е. ШЕСТ МЕСЕЦИ СЛЕД ПЪРВОТО МОЕ ОФИЦИАЛНО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА КАЗУСА.

  *******

  Пето уточнение по съществото на казуса:

  От текста на Постановлението

  НЕ Е ВИДНО ПОРАДИ КАКВИ ПРИЧИНИ В РАЙОННАТА ПРОКУРАТУРА ПРЕПИСКАТА Е ОБРАЗУВАНА ЕДВА ПОЛОВИН ГОДИНА СЛЕД ПЪРВОТО МОЕ ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ.

  От текста на Постановлението

  НЕ Е ВИДНО ДАЛИ ПРЕДИ ТОВА НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ Е БИЛА ОБРАЗУВАНА ПРЕПИСКА И СА БИЛИ ИЗВЪРШВАНИ ПРЕДВИДЕНИТЕ В ЗАКОНА ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ.

  *******

  Шесто уточнение по съществото на казуса:

  От текста на Постановлението

  Е ВИДНО, ЧЕ „Преписката е образувана по повод депозирана в СРП жалба от Янко Николов Янков“.

  Тъй като от този текст на Постановлението е видно, че

  в преписката се намира само една-единствена

  от посочените мои ТОЧНО ШЕСТ (6) официални искания за разследване,

  НЕ Е ЯСНО КАКВА Е СЪДБАТА ДА ОСТАНАЛИТЕ ПЕТ МОИ ОФИЦИАЛНИ ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ – къде се намират и защо не са предоставени на Районната прокуратура.

  *******

  Седмо уточнение по съществото на казуса:

  От текста на Постановлението

  Е ВИДНО, ЧЕ е записано следното: „Изложените в жалбата обстоятелства и отправените искания не съдържат данни за извършено престъпление от общ характер“.

  Обръщам специално внимание на факта, че както в предишното изречение, така и в това изречение отново става дума за една-единствена жалба, предоставена на Районната прокуратура.

  Обръщам специално внимание върху факта, че в текста на Постановлението абсолютно никъде не е посочена датата на визираната тази една-единствена моя жалба

  (и че всъщност, по „мистериозен“ начин, са изчезнали и не са били предоставени на Районната прокуратура останалите ПЕТ мои официални жалби!!!).

  Обръщам специално внимание върху факта, че в текста на Постановлението НЕ СА ПОСОЧЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, КОИТО, СПОРЕД „ПРОКУРОРА“, „не съдържат данни за извършено престъпление от общ характер“.

  *******

  Осмо уточнение по съществото на казуса:

  От текста на Постановлението Е ВИДНО, че цялата „прокурарска“ аргументация е основана върху изречението:

  „в жалбата липсват данни за извършено престъпление от общ характер, тъй като, в конкретния случай се касае за неадекватно поведение на Янков поради което, молбата на Янко Николов Янков следва да бъде докладвана в отдел ИНПЛ на СРС за вземане на отношение спрямо същия по чл. 155 от закона за здравето“.

  По повод и във връзка с това изречение на Постановлението съм длъжен да цитирам точното съдържание на визирания законов текст:

  „Раздел II. Задължително настаняване и лечение. Чл. 155. На задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.“

  Уточнявам също така, че текстът на визирания чл. 146, т. 1 и 2 от Закона за здравето гласи следното:

  „Чл. 146. (1) Лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са:

  1. психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване;

  2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция;“.

  По повод и във връзка с така визираните законови текстове и така визираното прокурорско становище обръщам внимание върху факта, че

  ПО АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ Е ПОСОЧЕНО

  КОГА,

  ОТ КОГО И

  ПО КАКЪВ НАЧИН Е БИЛО УСТАНОВЕНО

  наличието у мен на така визираното „психично разстроство“ и „нуждата от специални здравни грижи“.

  Посочването на такова важно обстоятелство е абсолютно необходимо НА ФОНА НА ФАКТА, ЧЕ АБСОЛЮТНО НИКОГА ПРЕЗ ЖИВОТА МИ НЕ СЪМ ИЗВЪРШВАЛ И НЕ СЪЩЕСТВУВАТ АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА СА „НЕАДЕКВАТНИ“ МОИ ДЕЙСТВИЯ,

  КАКТО И АБСОЛЮТНО НИКЪДЕ – КАКТО В БЪЛГАРИЯ, ТАКА И В ЧУЖБИНА – НЕ СЪЩЕСТВУВАТ КАКВИТО И ДА СА ДОКАЗАТЕЛСТВА ДА СЪМ БИЛ ТЪРСЕЛ КАКВАТО И ДА Е МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ,

  И ЧЕ ЕДИНСТВЕНИТЕ МИ ВЕРОЯТНО ОПРЕДЕЛЯНИ КАТО ТАКИВА МОИ ДЕЙСТВИЯ СА ДЕЙСТВИЯТА МИ,

  СВЪРЗАНИ С НЕПРЕКЛОННИТЕ МИ ИСКАНИЯ ЗА ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА,

  ИЗВЪРШЕНИ КАКТО ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ, ТАКА И ОТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА,

  КАКТО ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ, ТАКА И ОТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СПУЖБИ,

  повечето от половината от ръководния състав на които служби дори и днес е съставен не само (или не просто само!) от офицери от комунистическата Държавна сигурност,

  НО ИМЕННО ОТ ЛИЧНОСТИ, КОИТО КАКТО ПО ВРЕМЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ, ТАКА И СЛЕД ТОВА СА БИЛИ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА БЪДАТ АНГАЖИРАНИ С ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПОЧТИ ДВЕСТА (200) КОНКРЕТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ,

  НАСОЧЕНИ СРЕЩУ МЕН,

  НАСОЧЕНИ СРЕЩУ ЧЛЕТОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО

  НАСОЧЕНИ СРЕЩУ ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЯТА ФАМИЛИЯ,

  НАСОЧЕНИ СРЕЩУ НАЙ-БЛИЗКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ И

  НАСОЧЕНИ СРЕЩУ РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ПОЛИТИЧЕСКИ И ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ.

  *******

  Девето уточнение по съществото на казуса:

  Когато през 1984 г. комунистическата Държавна сигурност поиска да ми „затвори устата“ ЗАРАДИ МОЯТА АКТИВНА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ,

  тя въобще не посмя да предприема срещу мен такива типични за практиката на КГБ елиминационни действия,

  а се задоволи само с това да ме осъди по престъпен начин и да ме държи в затвора цели шест (6) години;

  след което, след пълното изтърпяване на наложената ми присъда, Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд отмени присъдата и ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства.

  *******

  Десето уточнение по съществото на казуса:

  След този шестгодишен ад, по време на който и след който под вещото ръководство на комунистическата Държавна сигурност намериха смъртта си баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима,

  аз, естествено, посветих професионалните си юридически знания на търсенето на наказателна и репораторна отговорност от виновните лица,

  и така в крайна сметка днес съм депозирал в Европейския съд в Стразбург точно 11 (единадесет) жалби,

  а в регистратурата на Административния съд София-град чакат своя ред да заминат за там още ДВА ПЪТИ ПОВЕЧЕ процедури.

  Именно по повод и във връзка с това на 20 май 2010 г. съм депозирал пред Министър-Председателя на България, пред Министъра на вътрешните работи и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта, че едно високопоставено лице, което е икадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР,

  добронамерено ме е уведомило, че

  ако продължавам да търся правата си (пред съдилищата и пред държавните административни институции),

  спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.

  Тъй като, обаче, аз отказах да се съобразя с тези „добронамерени предупреждения“ и продължих да настоявам да търся правата си по всички надлежно регистрирани пред институциите казуси,

  на 10-ти юни 2010 г. върху имота ми в моето родно село е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, извършено и поставено именно от СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА и от МАФИЯТА,

  а на 21 юни с. г. бе извършено и ПОКУШЕНИЕТО, по повод и във връзка с което съм поискал разследване и е образувана настоящата преписка.

  *******

  Единадесето уточнение по съществото на казуса:

  Обръщам специално внимание върху факта, че

  само против сега управляващото Правителство на хунтовския генерал Бойко Борисов

  съм завел в Административния съд София-град

  най-малко ШЕСТ съдебни дела,

  в няколко от които изрично и пределно ясно съм квалифицирал хунтовския генерал Бойко Борисъв КАТО ПРЕСТЪПНИК.

  Впрочем, точно вчера медиите публично оповестиха факта, че Вицепремиерът Цветан Цветанов е бил висш офицер в СЕДМО управление на комунистическата Държавна сигурност.

  НЕ Е ЛИ ПРЕДЕЛНО ЯСНО И ОЧЕВИДНО,

  ЧЕ ТЕЗИ ДВАМА ПРЕСТЪПНИЦИ – Борисов и Цветанов –

  НЕСЪМНЕНО СА КРЪВНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ДА НЕ МИ ПОЗВОЛЯТ ДА ТЪРСЯ НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, ИЗВЪРШЕНИ ОТ СЛУЖИТЕЛИТЕ НЕ САМО ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, НО И ОТ ПОСТОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ.

  *******

  Дванадесето уточнение по съществото на казуса:

  Обръщам специално внимание върху факта, че в регистратурата на Софийскиата градска прокуратура се намираПрокурорска преписка № 3592 по описа за 2007 г., от която е видно, че чрез текстовете на точно 12 (дванадесет) жалби съм поискал разследване на сключената от Правителството на Иван Костов и Софийската община корупционна сделка относно т. нар. казус „Софийска вода“,

  по повод и във връзка с която корупционна сделка

  в Комисията по корупцията при Парламента и в медиите

  се намират доказателства, че българското Правителство е обезпечило възможността софиянци да бъдат ограбени с колосолната сума един милиард и три милиона лева, половината от която сума (петстотин милиона лева!) е била реализирана още през 2007 г.

  ПАТАМ:

  моята непреклонност за търсене на наказателна и репараторна отговронсот за въпросната (ПОЛОВИН МИЛИАРДНА) сума

  НЕ Е ЛИ НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧНО ОСНОВАНИЕ НЕ САМО ДА БЪДЕ РАЗПОРЕДЕНО И ИЗВЪРШЕНО СТАНАЛОТО НА 21 ЮНИ 2010 Г. ПОКУШЕНИЕТО ВЪРХУ МЕН,

  НО И ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНА НАСТОЯЩАТА ЕЛИМИНАЦИОННА ПРОЦЕДУРА???

  *******

  Тринадесето уточнение по съществото на казуса:

  Обръщам специално внимание върху факта, че

  Както непосредствено преди покушението, така и след него

  КАКТО ПРОКУРОРИ ОТ ВЪРХОВНАТА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА,

  ТАКА И РАЗСЛЕДВАЩИ ПОЛИЦАИ ОТ СИСТЕМАТА НА МВР

  НАСТОЙЧИВО СА ИСКАЛИ ОТ МЕН ДА ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВУВАМ СРЕЩУ бившия главен прокурор Никола Филчев като заявя, че той ми е бил „споделил“ неща, каквито той никога не ми е „споделял“.

  За мен е любопитен фактът, че

  най-интензивният период на упражнения върху мен прокурорски и полицейски шантаж за лъжесвидетелствуване

  БЕ ОСЪЩЕСТВЕН ИМЕННО В КОНТЕКСТА НА ПРЕДСТОЯЩАТА СРЕЩА НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ С ГЕРМАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ЮРГЕН РОТ.

  *******

  Четиринадесето уточнение по съществото на казуса:

  На мен, разбира се, ми е пределно ясно, че визираният Районен „прокурор“ е издал своето Постановление, след като му е било разпоредено от Софийската градска прокуратура.

  Въпреки това, в съответствие с нормите на Правото и на Закона

  с настоящия текст, имащ статуса на Жалба,

  обжалвам посоченото Постановление и пледирам за неговото отменяне!

  *******

  Петнадесото уточнение по съществото на казуса:

  С настоящите редове декларирам,

  че след като изживях ада на комунистическите правителства и комунистическата Държавна сигурност,

  ЩЕ ИЗЖИВЕЯ И АДА НА ПОСТОКМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА И НА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,

  НО НЯМА ДА СПРА ДА НАСТОЯВАМ ЗА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

  09 Февруари 2011 г., София

  Янко Н. Янков

• „Българките“ от Хакни

  Автор: Милен Петров

  
  На Нова година пропаднах в „Хакни“. Казвам пропаднах, понеже „Хакни“ е махала в Северен Лондон, бивш работнически квартал, където отиваш и все така се получава, че не си тръгваш поне две нощи.  Сега го наричат „тренди“, предимно алтернативки досаждат по пъбовете, заселват се интелектуалци и някакви американци, за които Европа започва и свършва с Англия.

  Отидохме на парти заедно с едно българско момиче и приятелката й англичанка.Англичанката, милата, й дойде много ракията на препартито, та като слизаше по стълбите от втория етаж на автобуса, падна на глава. Проблем голям не стана, щото то в Лондон на Нова година по улиците се редуват повърнато, припаднал, повърнато, припаднал.

  От вратата виждаш физиономии от всички краища на „империята“. Това му е хубавото на космополитен град като Лондон – всякакви хора, всякакви раси, всякакви луди. Обичайните забавления – алкохол, трева, а от няколко месеца насам се псува Ник Клег. Британският вицепремиер, който измисли, че университетските такси трябва да се увеличат три пъти. Криза.

  По едно време англичанка в духа на социализацията се приближи към моята българска приятелка и я попита.

  –        „Откъде си?“

  –        „От Източна Европа“.

  –        От коя Източна Европа? Да не би Гърция?

  –        Не, от България“.

  Тогава най-неочаквано англичанката се обърна към другия край на двора и се провикна на чист български: „Анииии, Аниии, ела да видиш какво намерила! Ехааа!“.

  Така се запознахме с Анна и Анна Мария, които са толкова луди по България, че чак научили български. Говорят го със силен акцент, но правилно. Много светли и усмихнати момичета. Нито следа от изкуствените поздрави и дежурните фрази, с които се води доста често разговор на Запад.

  Преди 7 години решили, че ще научат български. И го научили. Намерили си и даскал по български. Студент в Оксфорд. Всяка седмица пътували по два пъти от Лондон до Оксфорд, за да тренират писмо и реч. Още първото лято си вдигнали багажа и заминали за България, за да работят с хлапета. Да преподават английски и да се грижат за „деца, лишени от родителска грижа“ в Стражица и Велико Търново. И така вече седем лета подред.

  Сближили се с малките, и с тийнейджърите. Пишат си редовно, когато са в Англия им помагат с уроците по скайп. Олющените и запуснати сгради, изобщо сиромашията в провинциална България, не ги плаши въобще. Простотията също. Някаква мутра пребил до безсъзнание брата на Анна Мария, защото в дискотеката се присегнал, за да разклати светещите въртящи се топки, висящи от тавана. Пиянска история, но момчето го прибрало Бърза помощ. След инцидента останали заради децата.

  И така, докато директорът не решил, че трябва да ги изгони. Разваляли му дисциплината. Шефът хич не си е дал сметка, че тези учители по английски са най-добрите възможни за възпитаниците му. Езикът, който преподават им е роден, а идецата чрез общуването ще разберат, че има и други светове, други култури, отвъд баира на Стражица. Всъщност шефът какво го интересува, нали му развалят дисциплината….Пък и с тях или без тях, заплатата му по-голяма няма да стане. А децата, че ще научат нещо ново за света, кучета ги яли…

  Анна и Анна Мария не се обидили въобще. Те схващат нашата сопнатост като част от култура, която искат да разберат, и широкосърдечно я приемат за нещо нормално. Събрали са си пари и ще дойдат и това лято. Защото са обещали на децата.

  Докато пиехме смокинова ракия в задния двор на къщата в „Хакни“, разказаха готина история: „Пътуваме в метро. Гледаме едни хора. Слушам български говори. Доближава аз тези хора и попитва: „Извинете, вие да сте от България“. Поглежда лошо и отговоря: „Не! От Македония“. И не говори на мен вече. Ама аз казвам: „Много хубав български говори, браво!“ Анна разказва и се смее с пълен глас и със стиснати юмруци тупа по коленете от емоция. Много рядко някой западняк си дава зор да вникне в глупотевината на балканските спорове, та и да се шегува с тях.

  Защо са научили български и защо точно България?

  „Няма причина. Харесва ни!“

  Източник: http://www.vchera.bg/

• <<
• 1
...
• 339
• 340
• 341
• 342
• 343
• 344
• 345
• 346
• 347
• 348
• 349
...
• 415
• >>