Всички авторски страници

Авторски

• Какво може да направи човек?

  Това есе на Айн Ранд, писано през 1972 г.,  е част от собрника „Философията:кому е нужна“, който издателска къща МаК ще публикува до края на месец февруари 2011 г.

  Айн Ранд

  
  

  Този въпрос се задава често от хора, които се тревожат за състоянието на днешния свят и искат да го променят. Най-често той се задава във форма, която подсказва причината за тяхната безпомощност: „Какво може да направи един човек?”.

  Докато работех върху тази статия, получих писмо от един читател, който описва проблема (и грешката) още по-красноречиво: „Как може един човек да разпространява вашата философия в мащаб, достатъчно голям, за да предизвика огромните промени, които трябва да бъдат извършени във всяко кътче на американския живот, за да може да се създаде такава идеална държава, каквато описвате?”

  Ако въпросът се зададе по този начин, отговорът е: не може. Никой не може самостоятелно да промени една страна. Затова първият въпрос, който трябва да се зададе, е: защо хората подхождат към проблема по този начин?

  Представете си, че сте лекар в разгара на епидемия. Няма да попитате: „Как може един лекар да лекува милиони болни и да възстанови идеалното здраве на цялата страна?” Независимо дали сте сам, или сте част от организирана медицинска кампания, вие ще знаете, че трябва да лекувате толкова хора, колкото можете да достигнете, доколкото ви стигат способностите, и нищо друго не е възможно.

  Не друго, а остатък от мистичната философия – и по-конкретно, от разцеплението ум-тяло – кара хората да подхождат към интелектуалните проблеми по начин, с помощта на който не биха се справяли с материални проблеми. Те не биха се стремили да сложат край на епидемия за една нощ или да построят небостъргач само със собствените си сили. А също така няма да се откажат да поправят порутената си къща с обосновката, че не им е по силите да издигнат наново цял един град. Но в полето на човешкото съзнание, в полето на идеите, те все още са склонни да разглеждат познанието като ирелевантно и очакват да извършват незнайно как мигновени чудеса – или пък сами се докарват до ступор, като замислят невъзможна цел. (Читателят, чието писмо цитирах, правеше това, което трябва, но усещаше, че се изисква по-широкомащабно действие. Мнозина други просто задават въпроса, но не правят нищо).

  Ако имате сериозно намерение да се борите за един по-добър свят, най-напред идентифицирайте характера на проблема. Битката е преди всичко интелектуална (философска), а не политическа. Политиката е крайната последица, практическото приложение на фундаменталните (метафизично-епистемологично-етически) идеи, които преобладават в културата на даден народ. Вие не можете да се борите с последиците или да ги променяте, без да се борите с причината и да я променяте; а също така не можете да се опитвате да прилагате практически каквото и да било, без да знаете какво искате да приложите.

  В една интелектуална битка не е задължително да приобщите всички към своите убеждения. Историята се прави от малцинствата – или, по-точно, историята се прави от интелектуалните движения, които се създават от малцинствата. Кой принадлежи към тези малцинства? Всеки, който е в състояние и има желание активно да се занимава с интелектуалните проблеми. Тук не количеството, а качеството има значение (качеството – и последователността – на идеите, които проповядва човек).

  Едно интелектуално движение не започва с организирано действие. Кого би организирал човек? Философската битка е битка за умовете на хората, а не опит да се наберат слепи последователи. Идеите могат да бъдат разпространявани само от хора, които ги разбират. Едно организирано движение трябва да бъде предшествано от образователна кампания, за което са нужни обучени – самообучени – учители (самообучени в смисъл, че един философ може да ви предложи материала на познанието, но вашият собствен ум трябва да го усвои). Подобно обучение е първото изискване, за да бъдеш лекар по време на идеологическа епидемия – и е предварителното условие за всеки опит да „промениш света”.

  „Огромните промени, които трябва да бъдат извършени във всяко кътче на американския живот” не могат да бъдат извършени без чужда помощ, на парче или „на дребно”, така да се каже; армия от кръстоносци не би стигнала, за да се направи това. Но факторът, който стои в основите на всеки аспект от човешкия живот и го предопределя, е философията; научете хората на правилната философия – и собствените им умове ще свършат останалото. Философията е търговецът на едро в човешките дела.

  Човекът не може да съществува без някаква форма на философия, тоест някакъв изчерпателен светоглед. Повечето хора не са интелектуални новатори, но са склонни да възприемат идеите, способни са да ги оценяват критически и да избират правилния ход, когато им бъде предложен. Има също голям брой хора, които са безразлични към идеите и към всичко, което излиза извън свързаната с конкретното сфера на непосредствения момент; подобни хора възприемат подсъзнателно това, което им се предлага от културата на тяхното време и се оставят сляпо на всяко случайно течение. Те са чисто и просто общественият баласт – били те черноработници, или президенти на компании – и по свой собствен избор те са ирелевантни към съдбата на света.

  Днес повечето хора остро съзнават нашия културно-идеологически вакуум, те са тревожни, объркани и търсят опипом отговори. Вие в състояние ли сте да ги просветлите?

  Вие можете ли да отговорите на техните въпроси? Вие можете ли да им предложите убедителна теза? Вие знаете ли как да поправите грешките им? Вие предпазени ли сте от непрекъснатата канонада, целяща убийството на разума – и вие можете ли да снабдите останалите с противоракетни оръдия? Една политическа битка е чисто и просто престрелка с мускети; философската битка е ядрена война.

  Ако искате да въздействате върху интелектуалната посока на една страна, първата стъпка е да сложите ред в собствените си идеи и да ги интегрирате в убедителна теза, доколкото ви стигат знанията и способностите. Това не означава да учите наизуст и да рецитирате лозунги и принципи, били те на обективизма или на нещо друго: знанието по необходимост включва способността да прилагаш абстрактни принципи към конкретни проблеми, да откриваш принципите в конкретни въпроси, да ги демонстрираш и да проповядваш последователен курс на действие. Това не изисква всезнание или всемогъщество; именно подсъзнателното очакване за автоматично всезнание у себе си и у другите проваля мнозина, които искат да тръгнат на поход, (и служи като оправдание да не вършиш нищо). Необходима е честност – интелектуална честност, която се състои от това да знаеш какво знаеш, непрестанно да разширяваш познанията си и никога да не си затваряш очите за противоречие или да не успяваш да го отстраниш. Това означава: развитието на активен ум като постоянно свойство.

  Само когато или ако вашите убеждения са под ваша съзнателен, системен контрол, вие ще можете да ги споделяте с другите. Това не означава, че трябва да произнасяте философски речи, когато това е ненужно и неуместно. Философията ви е нужна, за да ви осигурява основа и последователна теза, когато се справяте с конкретни въпроси или ги обсъждате.

  Ако обичате сбитите обобщения (стига да не забравяте пълното им значение), ще ви кажа: щом попитате „Какво може да направи един човек?” – отговорът е „ДА ГОВОРИ” (при условие, че знаете какво казвате).

  Ето няколко съвета: не чакайте национална аудитория. Говорете винаги когато имате възможност, независимо дали слушателите ви са многобройни или малочислени – говорете на своите приятели, на колегите си, пред професионалните организации или всеки легитимен държавен форум. Не бихте могли да знаете кога точно думите ви ще достигнат до точния ум в подходящия момент. Няма да виждате непосредствени резултати – но общественото мнение се изгражда именно благодарение на подобни действия.

  Не пропускайте възможността да изразите възгледите си по значими въпроси. Пишете писма до вестниците и списанията, до телевизионните и радиокоментаторите и, преди всичко, до конгресмена на вашия район (който зависи от своите избиратели). Ако писмата ви са немногословни и рационални (вместо хаотично-емоционални), те ще окажат по-силно въздействие, отколкото очаквате.

  Възможностите да говорите са навред около вас. Предлагам ви да направите следния експеримент: в продължение на една седмица съставете идеологически „списък”, тоест записвайте колко пъти хората изричат погрешни политически, социални и морални идеи, така, сякаш те са разбиращи се от само себе си истини, с вашето мълчаливо одобрение. А след това си създайте навик да възразявате на подобни забележки – не, недейте да държите многословни речи, които рядко са на място, а просто казвайте: „Не съм съгласен”. (И имайте готовност да обясните защо, ако събеседникът ви поиска да разбере.) Това е един от най-добрите начини да спрете разпространението на зловредните клишета. (Ако събеседникът ви е просто неосведомен, това ще му помогне; а ако не е, ще подкопае неговата увереност следващия път). И особено, недейте да мълчите, когато собствените ви идеи и ценности биват подложени на атака.

  Недейте да се опитвате да спечелите привърженици безразборно, тоест не натрапвайте дебати или спорове на онези, които не проявяват интерес или нямат желание да спорят. Не е ваша работа да спасявате душата на всекиго. А ако правите онова, което ви е по силите, няма да изпитвате вина за това че не правите – „някак” – онова, на което не сте способни.

  И преди всичко, недейте да влизате в погрешните идеологически групи или движения, само за да „направите нещо”. „Идеологически” (в този контекст) аз разбирам групи или движения, които се обявяват в полза на някакви смътно обобщени, неопределени (и обикновено противоречиви)политически цели (например консервативната партия, която подчинява разума на вярата и заменя капитализма с теокрация; или „либертарианските” хипита, които подчиняват разума на прищевките и заменят капитализма с анархизъм.) Да се присъедините към подобни групи означава да обърнете наопаки философската йерархия и да предадете фундаменталните принципи заради някакво повърхностно политическо действие, което неизбежно ще се провали. Това означава, че вие помагате за поражението на собствените си идеи и за победата на вашите противници. (Причините са разгледани в „Анатомия на компромиса” в моята книга „Капитализмът: непознатият идеал”).

  Единствените групи, към които човек може основателно да се присъедини днес са ad hoc комитетите, тоест групи, организирани за постигането на една единствена, конкретна, ясно очертана цел, по която могат да постигнат съгласие хора с различни възгледи. В такива случаи никой не може да се опита да припише своите възгледи на всички останали членове или да използва групата в услуга на някаква скрита идеологическа цел (аза това трябва да се следи много, много бдително).

  Не споменавам най-важният принос към едно интелектуално движение – писането, тъй като този текст е отправен към хора от всички професии. Книгите, есетата, статиите са постоянното гориво на едно движение, но е повече от безполезно човек да се опитва да стане писател единствено заради някаква „кауза”. Писането както и всеки друг труд, е професия и към него трябва да се подхожда по този начин.

  Грешка е да се мисли, че едно интелектуално движение изисква от вас някакъв особен дълг или самопожертвователно усилие. То изисква нещо много по-трудно: абсолютно убеждение, че идеите са важни за вас и за вашия живот. Ако направите това убеждение част от всеки аспект от живота си, ще намерите много възможности да просвещавате другите.

  Читателят, чието писмо цитирах, посочва правилния стил на действие: „Като учител по астрономия в продължение на няколко години аз активно участвах в демонстрирането на силата на разума и абсолютизма на реалността на моите ученици… Освен това се постарах да запозная колегите си с вашите трудове, и когато беше възможно, разговарях с тях, след като те ги прочетяха; освен това си създадох практиката да настоявам да се използва разум във всички мои лични отношения с хората”.

  Това са някои от правилните неща, които трябва да се направят, колкото може по-често и колкото може по-широко.

  Но въпросът на този читател подсказваше, че се търси някакъв пряк път под формата на организирано движение. А пряк път не е възможен.

  Твърде късно е за движение от хора, които поддържат конвенционална смесица от противоречиви философски идеи. Твърде рано е за движение на хора, посветени на философията на разума. Но никога не е твърде късно или твърде рано да разпространяваш правилните идеи – освен в условията на диктатура.

  Ако някога в тази страна настъпи диктатура, това ще стане заради бездействието на онези, които запазват мълчание. Все още сме достатъчно свободни, за да говорим. Имаме ли време? Никой не може да каже. Но времето е на наша страна – защото ние имаме едно несломимо оръжие и един невидим съюзник (ако се научим как да ги използваме): разумът и реалността.

  Превод: Милена Попова

• Немили-недраги и без министър

  Българският политически елит произведе новаторско виждане за изпълнителната власт: вече се търси не експерт, подходящ за даден пост, а точно обратното – пост, който да бъде предоставен на даден експерт, пише Т. Ваксберг.

  Дори и най-очакваните новини могат да завършат със сензация. Това показва случаят с приетата оставка на министъра без портфейл Божидар Димитров. Гласуването се очакваше от месец и половина, а изходът от него беше предизвестен – беше ясно, че оставката на министъра ще бъде приета.

  Онова, което не беше ясно, е че Божидар Димитров е заемал пост, от който страната не е имала нужда. Това се разбра миналата седмица, когато премиерът заяви, че ще закрие поста и няма да търси наследник на Димитров. А няма да го търси, защото е преценил, че няма подходящ кандидат.

  За нуждите на страната и нуждите на приятелите
  
  Историкът Божидар Димитров беше министър без портфейл, който отговаряше за българите в чужбина. Той подаде оставка под натиск, обусловен от агентурното му минало в Държавна сигурност.

  Първоначално той беше защитаван от премиера с аргумента, че Димитров е негов приятел, който му е останал верен във времена на изпитание. Тези факти се оказаха по-важни от агентурната принадлежност на известния историк и по-важни дори от многобройните му политически гафове.

  След като под натиск оставката все пак беше подадена, премиерът заяви, че ще запази министерството за българите в чужбина, тъй като този пост не е бил създаван специално за Божидар Димитров. Това странно пояснение беше дадено без премиерът изобщо да беше питан как се е родила идеята за въпросния пост.

  Все пак се предполага, че участниците във властта носят отговорност пред нуждите на страната, а не пред личните нужди на своите приятели. Миналата седмица се оказа, че това предположение е било непремерено.

  За поста на Божидар Димитров всъщност не се търси човек, защото премиерът предварително знае, че няма да се намери подходящ кандидат.

  Това, което се случи, измести истинския съдържателен въпрос около министерския пост. Този въпрос е свързан със смисъла на едно министерство на българите в чужбина. От близо 20 години нито едно правителство не е успяло да дефинира целите и задачите на институция с подобно име.

  С кого би следвало да се занимава тя? С хората, които преди много поколения са се озовали на чужда територия или с хората, които днес се чудят дали ще имат право да гласуват на избори?

  Според конкретния човек, който досега оглавяваше агенцията за българите в чужбина, тази институция се накланяше в едната или другата посока, преминавайки от официално ведомство на национализма към демократична, макар и немощна организация. А после изминаваше обратния път, според човека, който се озоваваше начело.

  Съществените въпроси не бяха зададени
  
  Ако съдим по реакцията на българите в чужбина, те или нямат отношение, или имат негативно отношение към тази институция – не се разпознават в нея, не виждат в нея орган, който да защитава техните интереси или да строи политика с тяхно участие.

  Това е само част от съществените въпроси, свързани с едно министерство на българите в чужбина, но нито един от тях не беше разискван около оставката на Божидар Димитров.

  Дясната опозиция не постави въпроса за разхищението на държавните средства, след като стана ясно, че Димитров е заемал ненужен на страната пост. А лявата опозиция разшири кръга от междуличностни въпроси, като напомни на Димитров, че нищо подобно не би му се случило, ако си е стоял в БСП.

  Така покрай закриването на един и без това дискусионен пост отново взе да прозира въпросът за автентичната опозиция на ГЕРБ – има ли такава?

  Източник:   Дойче Веле

• П Р И З И В на СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

  П Р И З И В
  на
  СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  към православните християни в България във връзка с преброяването на населението и жилищния фонд

  СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ,
  Като изхожда от архипастирския си дълг пред Бога, Отечеството и православния български народ,
  Като отчита необходимостта да се съблюдават законите в страната и всячески да се съдейства на светската власт за доброто развитие на нашето общество,
  Като анализира данните за попълване, изисквани в 17-то преброяване на населението и жилищния фонд в Република България, провеждано през м. февруари 2011 г.,
  ПРИЗОВАВА:
  Всички православни християни – кръстени – приели св. Тайнство Кръщение, да отбележат в част 4 – НАСЕЛЕНИЕ на ПРЕБРОИТЕЛНАТА КАРТА за 17-то преброяване на населението и жилищния фонд:
  ~ въпрос 12 „Религиозен ли сте?” – т. 1 – „Да”;
  и
  ~ въпрос 13 „Вашето вероизповедание е:” – т. 1 – „Източноправославно”.
  Св. Синод счита, че макар и незадължителни, отговорите на въпроси 12 и 13 са много важни за отстояването на националната, религиозната и културната идентичност на българската нация. Нещо повече, да потвърдим, че сме религиозни, да изповядаме че сме православни християни означава открито и смело да засвидетелстваме вярата си в нашия Господ Иисус Христос, което е наше върховно задължение и спасително дело.

  Скъпи в Господа братя и сестри,
  Нека помним благото обещание на Спасителя: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен” (Мат. 10:32-33).
  Затова, да бъдем ревностни носители и изразители на светото Православие в съвременния свят като изповядаме вярата си в Богочовека Христос, следвайки светлия пример на нашите достойни предци. Амин!

• Отбелязваме Деня за безопасен Интернет

  На 8 февруари 2011 г. европейската мрежа от центрове за безопасен Интернет Инсейф (Insafe) отбелязва Деня за безопасен Интернет за осми пореден път. Това е събитието на годината, когато се обединяват усилията да направим Интернет по-добро и безопасно място за нашите деца и за младите хора. От първото провеждане на Деня за безопасен Интернет през 2004 г. интересът към него нарасна значително по целия свят и вече обхваща и почти 70 страни на петте континента – от Исландия до Кения и от Канада до Южна Корея, включително 27-те държави-членки на Европейския съюз. Денят за безопасен Интернет ‘2011 е посветен на „виртуалния живот” и под мотото „Това не е просто игра, това е твоят живот” поощрява децата и младите хора да се замислят за своята онлайн идентичност и запазването на реалната си самоличност. Личната безопасност в Интернет е пряко зависима от правилното поведение в онлайн среда. За да сме сигурни, че децата ни ще бъдат изложени на по-малко рискове в Интернет, е необходимо да се обединят усилията на родители, учители, институции и експерти, които да стимулират придобиването на социалните умения, нужни както за реалния, така и за виртуалния свят.
  В България Денят за безопасен Интернет ще бъде отбелязан в над 100 училища в 14 града в страната – София, Варна, Козлодуй, Димитровград, Гоце Делчев, Враца, Нови пазар, Мадан, Маджарово, Велико Търново, Казанлък, Сливен, Русе и Бяла. Домакин на основното събитие ще бъде 51-о СОУ „Елисавета Багряна“ в София, където в 10 часа на 8 февруари ще се съберат представители на институции, организации, бизнес асоциации и компании, които са членове на Обществения съвет за безопасен Интернет към Националния център за безопасен Интернет, и медии. Сред тях са Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на културата, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Държавната агенция за закрила на детето и др.

  За Деня за безопасен Интернет българският Център за безопасен Интернет при Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Асоциация „Родители“ подготви образователната игра със зарче и пионки „Флашко в Страната на спамчетата“. Училищата в 14-те града ще получат необходимите им бройки от играта преди 8 февруари. Във Варна ученици от общинския пиър-екип, които са представители на Младежкия панел към Центъра за безопасен Интернет, ще влязат в началните класове, за да поиграят на играта с най-малките ученици и да поговорят за безопасното поведение в Интернет. Тъй като в днешно време децата използват компютри и сърфират в Интернет от все по-ранна възраст, това е ценен ресурс за малките както и за техните родители и учители.
  Включилите се в кампанията училища ще организират също интерактивни занятия и ще запознаят учениците с презентация за опасностите във виртуалния живот, подготвена от Центъра за безопасен Интернет.
  Мрежата Инсейф подготви второ издание на Digipack 2011, който предлага на учителите и родителите от цяла Европа полезен набор от образователни материали.
  За да научите повече за събитията в тазгодишния Ден за безопасен Интернет в България и по света, посетете онлайн-изложението на европейската мрежа Инсейф.

  www.safenet.bg

  Няколко факта за размишление!
  • Геймърите прекарват средно по 8 часа седмично в игра онлайн.
  • Младите хора спят 2 до 3 часа по-малко на нощ в сравнение с връстниците им от преди 10 години.
  • През януари 2010 г. са регистрирани 18 млн. потребители вэв виртуалния свят Second Life.
  • Фейсбук съобщава за повече от 500 млн. активни потребители.
  • Потребителите прекарват 700 милиарда минути във Фейсбук месечно.
  • 13 млн. играчи в World of Warcraft, най-голямата в света мрежова онлайн игра за голям брой играчи.
  • Мрежовите онлайн игри са получили 1,5 милиарда долара приходи от абонаменти по света през 2008 г., прогнозите са приходите да достигнат 2,5 милиарда до 2012 г.
  • До 250 000 играчи играят едновременно в WoW.
  • Трансакциите и продажбите на виртуални стоки във виртуални светове през 2009 г. са изчислени на 18 милиарда долара.

  Safer Internet Day 8 February 2011

  Take a stand on Safer Internet Day! It’s more than a game, it’s your life!

  Today the Insafe network, European network of Safer Internet Centres, is celebrating Safer Internet Day for the eighth consecutive year. This is the occasion of the year to join our efforts in making the internet a better place for our children and young people. Since the first edition of SID in 2004, interest has grown tremendously world wide to reach all five continents and more than 70 countries, from Canada to South Korea and Russia to Kenya, including all 27 countries of the European Union.

  The topic for 2011 is „our virtual lives“ around the slogan “ It’s more than a game, it’s your life„. In 2010 Safer Internet Day was celebrated through over 500 events in 65 countries all over the world.

  http://www.saferinternet.org/web/guest/safer-internet-day

• Русия изгони кореспондента на лондонския „Гардиън“

  Люк Хардинг, московският кореспондент на лондонския в.“Гардиън“, бе изгонен от Русия. Това е вероятно първото подобно действие на Москва срещу щатен британски журналист от края на студената война насам, твърди изданието.
  „Гардиън“ припомня, че Хардинг е авторът на статията от 1 декември 2010г., в която се цитираха американските документи, разпространявани от WikiLeaks, с твърдения, че Русия се е превърнала в почти мафиотска държава с масова корупция в спецслужбите, радващи се на облагодетелстваща ги паралелна данъчна система и използващи мафиотски структури за изпълнение на „мръсна работа“ на властите в чужбина.
  Хардинг е работил по документите от WikiLeaks в продължение на два месеца от Лондон, но при пристигането през уикенда в Москва не е бил допуснат в страната.
  След като прекарал в ареста на летището около 45 минути, той бил качен на първия възможен самолет за Лондон, визата му е анулирана, а паспортът му е предаден, чак когато седнал в самолета.
  Журналистът не е получил никакви конкретни обяснения за решението, макар че според „Гардиън“ служител по сигурността към федералната гранична служба му заявил: „За теб Русия е затворена“.
  Външният министър Уилям Хейг потърсил в понеделник колегата си Сергей Лавров, за да разбере какво точно се е случило, но не получил обяснение.
  Последният известен британски журналист, изгонен от Русия, бе Ангъс Роксбърг. Той бе екстрадиран през 1989г. като ответна мярка след като премиерът Маргарет Тачър изгони 11 руски шпиони от Лондон. Роксбърг се върна няколко месеца по-късно, когато комунизмът беше паднал и той работеше за Би Би Си.

  dnevnik.bg

• „Росатом“ заплашват да се откажат от „Белене“ и да съдят България за 200 млн. евро

  Руската компания „Атомстройекспорт“ иска да се оттегли от проекта за изграждане на ядрената централа „Белене“, пише френският бизнес ежедневник „Ла трибюн“. Изданието се позовава на писмо на дружеството, което е изпратено до неговата компания майка – „Росатом“. В него ръководството на „Атомстройекспорт“ съветва компанията да се оттегли от проекта. В края на текста си все пак френският вестник изтъква, че това може да е само начин за натиск върху българското правителство за ускоряване на строежа на централата.

  От „Росатом“ съобщиха пред „Дневник“, че няма да коментират писмото, защото то е вътрешен документ и до момента не са взели окончателно решение дали да се откажат от проекта. Написаното в писмото ще бъде разгледано като опция, в случай че не бъде постигнато подписването на 12-ото поред споразумение с България, за което двете страни преговарят в момента.

  В момента между НЕК и „Атомстройекспорт“ са подписани 11 допълнения съм Споразумението от 29.11.2006 г. за строителството на АЕЦ „Белене“. Срокът на последния документ изтича в края на март тази година.  По думите на Генадий Тепкян, директор на „Атомстройекспорт“ за проекта „Белене“ към днешна дата се очаква подписването на допълнение №12 за изпълнение на дейностите за периода 2011-2014 г. „След подписването на необходимите договори „Атомстройекспорт“ има готовност още тази година да започне активното строителство на АЕЦ „Белене“, допълва Тепкян.

  

  Потърсени за коментар, от българското Министерство на икономиката, енергетиката и туризма съобщиха, че не коментират „вътрешнофирмена кореспонденция на други компании“. В момента прокуратурата и Националната следствена служба правят проверки в „Белене“. По неофициална информация представители на ведомството са се срещнали с представители на „Атомстройекспорт“ в средата на януари и двете страни не са могли да постигнат окончателно споразумение дали да бъде достроена „Белене“. Под въпрос е и подписването на 12-ото споразумение с руската „Атомстроекспорт“.

  Френският вестник „Ла трибюн“ припомня, че в края на 2010 г. българската държавна компания НЕК е подписала меморандум с „Росатом“, в който се е разбрала да притежава 51% от дяловете на бъдещата централа. „Росатом“ е трябвало да получи 25 на сто в проекта, а останалите акции да се разпределят между френската „Алтран“ и Сърбия. По последни данни Белград не е потвърдил интереса си към централата, дори имаше изразени съмнения от екоминистерството на страната в началото на януари. Към проекта интерес прояви и финландската „Фортум“.

  Икономическото издание пише, че политическите промени в средата на 2009 г., когато се смениха правителствата в България, са причина за сериозното охлаждане в отношенията между София и Москва. Първоначалната цена на ядрената централа е била 4 млрд. евро, но с индекса на инфлацията е достигнала до 6.4 млрд. евро, пише „Ла трибюн“.

  Според „Росатом“ забавянето на централата ще донесе допълнителни разходи за „Атомстройекспорт“ и е мината пресечната точката, от която няма връщане назад към осъществяването на проекта. От вътрешен документ на руската компания става ясно, че „провалът на проекта – парадоксално, но факт, е нещо добро за „Росатом“, тъй като може да й донесе обезщетение от 200 млн. евро, а печалбата от централата би била 150 млн. евро“. Документът е бил разработен от директора по развитието на „Атомстройекспорт“. Според него има реална възможност оборудването за „Белене“ да бъде прехвърлено към турската атомна централа „Акию“, която е 100% собственост на „Росатом“.

  По-рано тази сутрин от „Атомстройекспорт“ изпратиха съобщение до българските медии, в което изказват увереността си, че централата ще бъде достроена.

  dnevnik.bg

  още по темата

  Какво (про)изтича от разкритията на Уикилийкс за АЕЦ „Белене“

  Русия няма да строи АЕЦ „Белене“ на всяка цена

  Проектът „Белене“ – Анализ и оценка

• Навършват се 111 години от смъртта на Капитан Петко Войвода

  Днес се навършват 111 години от смъртта на капитан Петко Войвода. Роден е в родопското село Доган Хисар на 18 декември 1844 година. Капитанът е един от най-популярните в народното творчество тракийски революционер и бунтовник. Така коментира Лазар Налбантов, председател на Тракийското дружество в града. Войводата е една от най-ярките личности в историята на националноосвободителното движение в Тракия. Тракийските дружества провеждат на всеки четири години във Варна голям фестивал с песните, посветени на Петко Войвода.

  Едва 17- годишен той се посвещава на освобождението на Тракия. Смъртта на брат му и на негови роднини преобръщат живота му. Неговият живот се разделя на два революционни периода. Първият е хайдушкото движение. Той е свързан повече с личностни отношения. Заляга на лични отмъщения, когато някой бей или турски чиновник унижи някои българи. Но още от ранния си период той проумява идеята за свобода, като започва да се бори срещу гнетта и беззаконието на турците спрямо всички поробени народи в османската империя. Той не дели българи ,арменци, сърби. Всеки, който се чувства по някакъв начин ощетен в рамките на империята, Петко винаги му е оказвал помощ. Това назряване на идеи се оформят чрез дългите пътувания, които е осъществил. Той е пребродил цяла Тракия и Македония, Гърция, Крит. Бил е в Италия, във Франция, в Египет и в Русия. Взел е участие в гвардията на италианския революционер Гарибалди. Той го поставя начело на отряд на 30 души гарибалтийци. Участва в борбите на гръцкия народ за национално освобождение. Участва в критското въстание през 1868 година, където му е дадено званието капитан. Вторият път, когато получава това звание е от заслуги към руската армия по време на руско-турската война. По време на Стамболов той изпада в немилост. Има непристойни обвинения срещу него. Попада в затвора. Интерниран е в Трявна. Умира в нищета, но винаги е обичал българския народ.

  Капитан Петко войвода е един от основоположниците на Тракийско емигрантско дружество “ Странджа“- 12 май 1896 година във Варна. Така се поставя началото на обединението на българските бежанци от Тракия. Отново по негова идея на 19 февруари 1897 година в Минковия хан в Бургас се провежда учредителния конгрес на дружество Тракия, където се приема устава и целите на тракийските дружества в България. Войводата е в пантеона на националните революционери. Тракийци честват по-скоро рождената му дата, отколкото смъртта му. Варненското дружество почита и смъртта на капитана. Той е погребан в кв. „Галата“, където днес тракийците от Варна са поднесли цветя и венци на гроба му.

  Източник: burgas24.bg

• АМЕРИКАНЦИ СТАВАТ БЪЛГАРИ ЗАРАДИ ЗВЕРСКИТЕ ДАНЪЦИ В САЩ

  Американци се отказват от гражданството си и стават австрийци или българи, за да избегнат огромния данък наследство в Съединените щати, твърди швейцарският финансов всекидневник „Ажефи“. Особено силно е нараснал броят на гражданите на САЩ, които се отказват от паспортите си заради нарастващия данъчен натиск, който им налага Вашингтон.
  Това, което ги мотивира, е, че много страни дискретно са въвели програми за
  достъп до гражданство, базирани на чисто икономически принцип.

  Такъв е случаят с Австрия, Сейнт Китс и Доминика. Други страни, сред които България, Сингапур, Белгия и Канада, също предлагат интересни възможности в това отношение.

  Срещу начална инвестиция между 500 000 и 1,5 милиона швейцарски франка
  американски гражданин може да получи европейски паспорт (тоест австрийски или български), уточнява публикацията.

  Той не е длъжен да пребивава постоянно в страната, нито да плаща данъци там, но има възможност след време да се върне да живее в Съединените щати, получавайки виза, като по такъв начин да избегне огромния данък наследство в САЩ.

  2010 година се очертава рекордна по броя на американците, решили да се откажат от гражданството си. Окончателните данни още не са известни, но само през първите девет месеца на миналата година 1150 граждани на САЩ са върнали паспортите си според данни на американското министерство на финансите.

  БЪЛГАРСКИ НОВИНИ ОТ ЧИКАГО
  П О К А Н А

  БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР “ДЖОН АТАНАСОВ”, ЧИКАГО
  АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА

  с подкрепата на:
  ГЕНЕРАЛНОТО КОНСУЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЧИКАГО, САЩ
  БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКАТА АСОЦИАЦИЯ, ЧИКАГО
  БЪЛГАРО–АМЕРИКАНСКИЯ ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, ЧИКАГО

  организират на

  30 април и 1 май 2011 година в Чикаго

  ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА И ПОДКРЕПЯЩИТЕ ГИ
  ОРГАНИЗАЦИИ В САЩ

  „Ролята на българските общности в САЩ за запазване на българския език и национално самосъзнание”

  Молим следете актуализацията на програмата в www.EuroChicago.com

• Грийн Бей Пакърс са „световни“ шампиони по американски футбол

  6 февруари 2011

  Питсбърг Стийлърс и Грийн Бей Пакърс играха тази вечер за титлата на NFL на „Каубои стадион“ в Арлингтън, Тексас. Срещата бе предавана директно по канал „Фокс“. Грийн Бей Пакърс победиха с 31-25 и спечелиха Супербоул XLV. Това е четвърти Super Bowl за отбора от Уискънсин.

  Пет пъти „Грами“ носителката Кристина Агилера направи грешки при изпълнението на националния химн, а шоуто на полувремето, в което участваха The Black Eyed Peas беше наречено най-лошото от години насам – това пък са основните моменти извън мача, които коментатори и зрители още дълго ще обсъждат.

  ––––––––––-

  Congratulations to the world champion Green Bay Packers.

  Aaron Rodgers has turned the Green Bay Packers into Super Bowl champions once again.

  Rodgers threw three touchdown passes and Nick Collins returned an interception for another score, leading the Packers to a 31-25 victory over the Pittsburgh Steelers on Sunday.

  This was Green Bay’s fourth Super Bowl title. The Packers won the first two Super Bowls with Vince Lombardi coaching Bart Starr, and captured another with Brett Favre in January 1997.

  The Steelers trailed 21-3 before halftime. Ben Roethlisberger got them within 28-25 midway through the fourth quarter with a touchdown pass and a nifty 2-point conversion. The Packers answered with a field goal, giving Roethlisberger one last chance.

  Needing to go 87 yards in 1:59 with one timeout left, Roethlisberger couldn’t make it across midfield.

  Now that Super Bowl XLV is officially complete, the 2010 NFL season is over and everybody except the Super Bowl winner will be looking ahead to 2011 NFL season.

  www.suntimes.com

  

• Николай Колев – Босия: Шефката на лицея в Горна Баня е за затвора

  През 60-те години в Юридическия факултет на СУ са получили заповед да издадат диплома за висше образование на Тодор Живков

  .

  Интервю на Добринка Корчева с Николай Колев – Босия

  – Николай, проблемът с фалшивите дипломи и фалшивите самоличности изобщо у нас, който се превърна в остро злободневен и нарицателен след случая с бившата шефка на фонд „Земеделие” Калина Илиева, като че ли продължава да е актуален дори на фона на скандалите със СРС-ата, разтресли държавата напоследък. Един политик пък не се посвени да нарече българските университети „печатници за дипломи”, но ми се струва, че нещата имат своята предистория. Която, доколкото разбрах, ти е известна в основни линии още от началото на прехода.
  

  – Да, най-старите учебни заведения по времето на комунизма и след това бяха превърнати наистина в една печатница за дипломи. Но въпросът не е само в това. Нека не забравяме какво означаваше човек да е с рабфак. Това означава да е избран да завърши на всяка цена висше образование, без да има шансове с обикновени изпити да влезе в университета.

  Това бяха хората, подбрани да бъдат бъдещият елит на нацията. Много странно е как можеш да бъдеш елитен държавен чиновник или функционер, или интелектуалец, без да имаш съответните качества? Но няма какво да се учудваме, защото тогава нещата бяха сведени до абсурд.

  Дори бе издействана диплома за висше образование от Юридическия факултет на Софийския университет на Тодор Живков.

  – Това го чувам за пръв път. Мисля, че той го додокара едва до гимназиалната диплома от бившата Трета мъжка гимназия в София. Поне такава беше легендата.
  

  – Тази диплома е от 60-те години и тогава се заговори, че е фалшива. След това се забраниха изобщо всякакви разговори за това и разследванията на тази тема бяха категорични. Аз обаче направих свое разследване. Имах един познат, старши асистент в Юридическия факултет, който ми каза: „На нас ни беше дадена серийна заповед да издадем диплома, но в момента, който започнахме, стана навалица и ни беше заповядано да спрем”.

  Но дипломата, така или иначе, е била издадена.
  
  – Какво искаш да кажеш с израза „навалица”?
  

  – Това означава, че е станало спор. Живков имаше много приятели, много нагаждачи, но той имаше и противници. Не че те са били демократи. Напротив – тези хора искаха да управляват по същия начин.

  – Можеш ли да посочиш конкретни имена на хора с фалшиви дипломи от близкото минало?
  

  – Преди 20-ина години се заинтересувах от тези проблеми и тогава ми се обади една непозната по това време за мен жена – Надя Валявичарска, и ми каза за един конкретен случай, свързан с Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, тогава Висш икономически институт „Карл Маркс”. По този повод успях да си уредя среща с проф. Рибов. Тогава той беше заместник-ректор. Оказа се, че Рибов много добре познава тази проблематика, че тя всъщност му е ресор, и той извади страшно много случаи. Спомена над 200 имена! Помня, че това, което фамилия Коеви е направила, е само сценка от целия спектакъл.

  – На мен тази фамилия не ми говори нищо, но явно са били от „правоимащите”?
  

  – Коев е един българин, който всъшност обслужва руските интереси. Бил е търговски представител в Москва, свързан е изцяло със СИВ и то в годините, когато са ставали големите милиционерщини, големите далавери, когато се вкарваха чрез НТР/Научно-техническото разузнаване/ компютри и други технологии… Изведнъж се оказва, че двете му деца получават достъп до образование във ВИИ „Карл Маркс”, след това – УНСС. При това без никакъв изпит.

  Вкарват ги с една фалшива бележка, че са приети за студенти в някакъв си институт в бившия СССР,
  и никой тук не си дава труда да провери.

  Мен това нещо силно ме заинтригува, пък и Надя Валявичарска беше много упорита. Тогава проф. Рибов ми каза, че това не е единичен пример. И ми показа списък с над 200 случая, когато хора са записвани, без да имат право, по този идиотски начин, и

  това са до един синове и дъщери на номенклатурата.
  
  Спомням си, че беше намесено и името на Петър Башикаров. Тогава той беше посланик в Япония, преди това – депутат от БСП. В един момент, когато се връща в България, показва някаква бележка, че дъщеря му 15 дни, преди да бъде отзован, е била приета в някакъв японски университет. И въз основа на това я приемат в УНСС и тя си завършва.

  Нямам нищо против, ако това е било регламентирано. Но то няма регламент.

  Фактически детето на Башикаров е заело мястото на един българин, който би трябвало да бъде класиран, след като се е явил на тежки приемни изпити по т.нар. държавна поръчка. И, което е най-странното, бележката беше от месец април. Обадих се в японското посолство, съвсем случайно се познавах с японския културен аташе тогава и го попитах кога записват студентите в Япония, дали през април. Той каза: „Това е абсурд! В Япония всички университети имат една и съща сесия. Но това в никакъв случай не е през април”. Което означава, че това е един изцяло фалшив документ, който е предаден от Петър Башикаров, висш служител на ДС, на Първо главно управление, и на БКП/БСП. За какво става дума? За един заговор на номенклатурата срещу нацията. По друг начин не мога да го представя.

  Тези хора, влезли по един много съмнителен начин, мачкат нацията и стават ръководния фактор в държавата.

  Тук искам да кажа две приказки за Георги Петканов. В Софийския университет все още има преподаватели, които помнят времето, когато беше декан на Юридическия факултет. Те са ми казвали, че

  Петканов е одобрил за студенти втори курс над сто човека
  
  въз основа на това, че те са се водили в някое висше учебно заведение. А колко им е бил успехът? Ако е бил над 5, нямат проблем. Но те са нямали не само 5, те са нямали даже изпит по този предмет, но въпреки това са били назначавани, подчертавам – назначавани, за студенти в СУ.

  – Тази порочна практика ни е добре позната още от времето на социализма. Нищо ново под слънцето.
  – Това е престъпна практика, а не порочна. Защото порокът може да бъде в някаква степен критикуван, но престъплението трябва да бъде наказано.

  Знае се даже по колко пари е вземал за изпит. Според неговите колеги

  той е бил най-наглият декан на Юридическия факултет.
  
  Всеки, който поиска, може да отиде да пита за партийния секретар, по-късно декан, а в момента – конституционен съдия Георги Петканов. За неговите истории. За тарифите му. Аз самият съм правил публикации на тази тема. И той не ми е възразил досега. Мълчи и си трае.

  – От години се чуват и пишат много нелицеприятни неща за приема в бившето „училище за генийчета”, както го наричаше народът по Живково време, а сега – Италиански лицей в Горна баня. И преди, и сега децата на политици, олигарси, подземни босове, шоу- и тв-звезди се обучават там, преди да поемат към елитни колежи и университети в Западна Европа и САЩ. Знам, че имаш наблюдения и по тази тема.
  – Написах няколко материала за Величка Велянова, която и досега, на пределна възраст, е директор на този лицей. Тя благодарение на мен беше изхвърлена за година-две оттам, но чрез съд успя да се възстанови.

  Мои колеги ми дадоха много информация, получена от учители от това училище. Всичко беше документирано, но съдът не взе това предвид, когато възстанови Величка Велянова. Например синът и дъщерята на шефа на Първа частна банка Валентин Моллов бяха приети там – Георги в четвърти, а момичето, ако не се лъжа, в шести клас, с тест за… първи клас/?!/ И колкото и да е странно,

  синът на Моллов си беше написал името по следния начин – Георги с голяма буква, презимето и фамилията – с малка.

  Явно това са му били възможностите. От възможни около 100 или 97 грешки той имаше 57 – това в четвърти клас, на тест за първокласници! Пълна трагедия.

  И като си спомних не само този случай, но и много други, не се чудя защо сега сме на това дередже. А що се отнася до Величка Велянова – тя трябва да иде на съд. Но вместо това още директорства.

  – Говори се, че била доста богата…
  

  – Аз не съм против богатството. А против начина, по който е натрупано.
  Знам къде живее Велянова, в блока на земеделците на бул.”Бъкстон”, тя е земеделка от оранжевия БЗНС. За нея знам всичко. Знам, че тя си е за затвор. Не казвам голяма дума. При тези фалшификати и при толкова пари, които се развъртяха, тя е за затвор. Но никой не я закача, което означава, че съдебната система не се самосезира. Нещо повече – възстановиха я на работа, въпреки че Елка Константинова я изхвърли. Прокуратурата, следствието и съдиите не искат да си свършат работата, въпреки че имам много документи. Което означава, че ние трябва да се „самосезираме” и да изметем тази съдебна система.

  – Зад тези фалшиви и купени дипломи се крият и фалшиви самоличности, фалшиви биографии. Кой може да ги съчинява? За едно време съм сигурна, че това беше ДС, просто тогава “самодейност” изобщо не се допускаше. А сега?
  

  – Ето, казвам го директно – Божидар Йотов, директор на НАПИ /Национална агенция „Пътна инфраструктура”/. Човекът си е по немска линия офицер от Държавна сигурност. Питам: защо в неговата биографична справка липсва целият период, когато е бил офицер от ДС? Всъщност,
  ако това е лошо, защо е избран? Ако е добро, защо не е посочено?

  Нас ни манипулират по много елементарен начин.

  – Има ли още висши държавни чиновници с „премълчана биография” като Божидар Йотов и можем ли да кажем кои са те поименно?
  

  – Определено. Това е една голяма част от министрите, от депутатите, от заместник-министрите, от висшите кръгове на държавната администрация и особено от ДАНС и МВР, където нещата са много ясни. Пропуснах – съдебната система! Там е жестоко.

  Беше удобно имената на тези хора да се премълчават през цялото време на прехода.
  Който всъщност стана не защото всички искаха, а защото той се направи няколко месеца преди да избухне бомбата: „Ние не искаме да живеем повече при социализъм”.

  
  

  Източник: www.blitz.bg

• Прессъобщение на РЗС за изборите на ново Национално ръководство

  Информация за новоизбраните членове на Националното ръководство на РЗС

  ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ

  1. Председател: Яне Янев

  Завършил е математическа гимназия, а след това Аграрния университет в Пловдив със специалност агроинженерство. Второто му висше образование по икономика и мениджмънт. Янев е доктор хонорис кауза по икономика на Балканската академия за наука и култура. През 2005 г. създава „Ред, законност и справедливост”. Народен представител в 40-то и 41-то Народно събрание. Член на комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Председател на парламентарната група за приятелство между България и Израел.

  2. Зам.-председател: доц. Атанас Семов

  Юрист, доктор по европейско право, ръководител на Международната магистърска програма по право на ЕС в Софийския университет. Директор на Института по европейско право и Заместник-председател на Българската асоциация по международно право. Владее френски, английски и руски език.

  3. Зам.-председател: Пламен Николов

  Пламен Николов завършва с отличие Богословски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Преподавал е в Пловдивската духовна семинария. След спечелен конкурс е назначен за докторант в СУ и му предстои защита на докторска степен по теология. В същото време следва право.

  4. Организационен секретар: Георги Стоянов

  Завършил е „Стопанска логистика” в УНСС, а в момента специализира „Защита на културно -историческото наследство в Република България”. Основател на РЗС и член на Управителния съвет на партията.

  5. Секретар по международните въпроси: Живко Темелков

  Завършил е Университета за национално и световно стопанство и е придобил магистърска степен по специалностите „Финанси” и „Международни отношения”. Специализирал в областта на националната сигурност, както и трансграничните финансови измами и прането на пари.

  7. Член: проф. Диляна Мичева

  Проф. Диляна Мичева е завършила е Музикална академия „Панчо Владигеров”. От 1980 г. преподава в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Гост – лектор е в университетите в Нанси, Франция и Делхи, Индия. Създател и ръководител на музикална формация „Аква-Делиа”. През 2008 г. получава званието европейски експерт за принос в българската и европейската култура.

  6. Член: Пламен Цветков

  Пламен Цветков е
  финансист, инженер по радиоелектроника. Има дългогодишен опит в разработването на бизнес планове и инвестиционни проекти. Член е на гражданското сдружение „Професионалисти за просперитета на Русе”. Общински съветник от РЗС в Русе. Владее руски и английски език.

  8. Член: Тодор Балабанов

  Тодор Балабанов e преподавател в Нов български университет , специалност „Софтуерни технологии в интернет”. Член е на Управителния съвет на Менса-България. Редовен докторант в Българска академия на науките, специалност „Информатика”. Свободно ползва английски език и има познания по руски.

  9. Член: Слави Василев

  Роден 29 април 1984 в гр.София. Завършил Международни отношения в Бостонскияуниверситет. Бил е стажант в камарата на представителите на Американския конгрес. Работи в семейно предприятие от 2008г. Владее френски и английски език.

  10. Член: Ангел Димитров

  Роден на 07.08.1970 година. Завършил еУниверситета за Национално и Световно Стопанство, специалност „Икономическа информатика“. Работил е в Българска Народна Банка, Управление „Банков надзор“. От средата на 1998 година до август 2007 година работи в централата на Банка ДСК. Участва в редица аналитични звена в областта на маркетинга и стратегическото планиране. През последните четири години оглавява отдел „Планиране и анализ“ в централата на Алианц Банк България. Семен с две деца.

  11. Член: Радослав Танев

  Радослав Танев е експерт по международни икономически отношения. Специализирал е финансов мениджмънт. Експерт в комисията по външна политика и отбрана в 41 Народно събрание през 2009 и 2010г.

  ЧЛЕНОВЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ ПО ПРАВО СЪС СЪВЕЩАТЕЛЕН ГЛАС

  Народни представители, членове на РЗС

  Бисерка Петрова е на 32 години. С две висши образования специалност „ Право” и „Психология”. От 2003 г. работи като юрисконсулт, от 2008 г. е нотариус. Народен представител от 41-во НС на Р България.

  Георги Терзийски е юрист. Адвокат по наказателни дела. Завършил е и „Публична администрация”. Народен представител от 41-во НС на Р България, член на комисията по образование.

  Емил Василев е народен представител. Юрист по образование, адвокат по професия, преподавател по „Корпоративна сигурност” в Нов български университет. Дългогодишен ръководител на правния отдел на „Ред, законност и справедливост”.

  Кристияна Петрова е народен представител. Юрист, с професионален опит в проблемите на човешки ресурси. Работи като адвокат към Адвокатската колегия на Видин.

  Председател на експертния съвет: проф. Огнян Колев

  Проф. Огнян Колев е доктор на медицинските науки, Заместник директор на Университетска болница по неврология и психиатрия „Св. Наум” – София. Има повече от 300 научни труда, член на множество най-авторитетни международни научни форуми и почетен член на Международния научен фонд, постоянен експерт в Космическата агенция на САЩ – НАСА и носител на Грамота на Министерството на отбраната на САЩ като ръководител на научен проект на НАСА.

  Почетен председател на експертния съвет: д-р Валтер Швимер

  Валтер Швимер е австрийски политик, дългогодишен депутат в Австрийския парламент. През 1999 г. е избран за Генерален секретар на Съвета на Европа и остава на този пост до 2004 г. В момента Валтер Швимер работи като съветник по международните въпроси както за правителства, така и за компании.

  Председател на МРЗС

  Жельо Желев е роден във Велико Търново, студент в УНСС, специалност „Икономика на интелектуалната собственост”. Владее английски език.

  Председател на Софийската градска организация

  Александър Димитров е роден през 1976г. политолог, експерт по международни отношения.

  Ръководител на Пресцентъра

  Славея Сурчева е политолог. Магистър по Балканистика и Европейска интеграция. Специализирала в областта на демократичния контрол на специалните служби за сигурност.

  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОНЕН СЪВЕТ

  Иван Подолински е завършил „Право” и „Публична администрация” в Югозападен университет „Неофит Рилски”. Основател на РЗС.

  –––––––––––––
  Б.Р. Оригиналното съобщение на РСЗ може да изтеглите от тук – press_rakovodstvo_RZS

• Водещият офицер на Сокола: Доган създаде проекта „Доган”

  Интервю на Стойко Стоянов с Марин Маринов (от ПГУ)

  Марин Маринов е полковник от резерва. Работил е в секретния отдел Пети на ПГУ. Водещ офицер на Ахмед Доган. Когато се запознали за пръв път, студентът по философия му казал: „Няма да съжалявате, другарю Маринов, аз съм роден за велики дела”. Ядосан, разузнавачът отговорил: „Малкия, великите дела ще ги правиш в Турция”. 
  
  – Г-н Маринов, след скандалното напускане на ДПС от Касим Дал рухна ли митът за Доган?
  
  – Мит за Доган няма. 20 г. той е пред погледа на цялата общественост с нелегалната организация, която е направил преди падането на комунизма и ДПС като партия. Митове сега насажда Касим Дал, той самият е продукт на Доган и част от митологема¬та, ако изобщо съществува такава. От дете Доган го е взел и е работил над него. 
  
  – ДС знаеше ли, че Доган общува с Касим Дал?
  
  – Всичко знаехме, той не е крил нищо от нас, тогава не е ставало дума за някаква конспирация. Естествено като е най-умният в селото – те го търсеха. Там го гледаха като месия какво ще им разка¬же, за какво ще им говори. Това беше една своеобразна школа, която млади момчета минаха покрай него. Но те са го търсили. 
  
  – Но Доган е донасял за най-близките си, Дал е от¬вратен точно от този факт?
  
  – Зависи кой как чете досието му. Докато е бил на отчет към МВР Варна, може да е имал някакви глупави све¬дения като войник, но след като стъпи в София и ние го поехме, той донос не е писал. Що се отнася до Касим Дал – Доган е създателят му, а Дал никога не успя да се освободи от силата на своя учител. Той вероятно има ня¬какви качества, но глобално погледнато си остана на интелектуалното ниво от времето на комунизма въпреки парите, които направи, въпреки властта, която имаше чрез Доган. Сега говори манипулативно в името на негови лични цели. Вярвате ли, че за 25 г. Дал не е успял да прогледне кой е до него. От 18 години се знаят истините за миналото на Доган. Те най-добре си знаят вътре отношенията в партията и доколко са били чисти, и защо са ги търпели? Защо Дал стои 20 години до Доган, той не е от идеалистите, които напуснаха ДПС първите години, а е от хората, които най-много се облагодетелстваха от Доган. Той е сред най-богатите турци в страната. Касим е болезнено честолюбив, но не успя да преодолее компле¬ксите си от Доган, а те са много и страшни. 
  
  – Но защо Доган е писал за хазяйката си, любовниците си, за колегите си…
  
  – Това са глупости, които говори Дал, той не е вникнал в досието му. Чел е, но нищо не е разбрал. Доган е каран да пише биографии, за майка си, за баща си, когото не обича и ги е напуснал, за сестрите си, за хора от обкръжението му. Ние го готвехме за сериозна работа, за нелегални действия зад граница и трябваше да знаем всичко, а той да бъде железен. Първо, за хората от обкръжението му, второ – така се развиваха и експериментираха анализаторските му качества и той чистосърдечно е споделял, не е криел нищо. Всяка една се¬риозна разузнавателна служба би постъпила така, той, ако скрие нещо, ние ще спрем връзката с него. 
  
  Ще дам интересен пример. Направихме на Малкия (така Мари¬нов нарича Доган, б.а.) една комбинация с дама на име Дора, също наш агент, българка, но осино¬вена от турско семейство. Тя имаше изключително интересни връзки в Турция и в тази общност. Беше идеален вариант за брак с Доган и така по-автентично да бъде изведен зад граница. Запознахме ги, без да им се казва за какво става въпрос. Тя се оказва доста по-актив¬ната страна и още първата вечер остана да спи при него в квартирата му. Била е доста настъпателна, но той не се е поддал повече. В квартирата му имахме техническо ме¬роприятие, без да знае, а на сутринта колегите ме бъзикаха: „Айде, сватба ще имаме”. Малкия веднага написа сведение за нея, за връзката им, която не е била консумирана. Тя също написа сведение до нас. Но по-го¬лямата истина е, че Доган тогава имаше голяма любов с Таня Же¬лязкова, тя вече бе бре¬менна от него и той й е останал верен и не се е поддал на Дора. Ето това например е чел Касим Дал, но нищо не е разбрал за шефа си, а още по-малко какво е преживявал. 
  
  – От тези доноси пострадал ли е някой?
  
  – В никакъв случай не става дума за доноси от популярния вид. Котегоричен съм, че няма пострадал от неговите докладни и това може да се провери. Хората, за които е писал, в никакъв случай не са били обект за разкриване на оперативни дела, или пък, за да им се навреди. Целта беше да знем всичките му обвързаности, за да няма изненади. Аз като оперативен работник съм пренебрегвал указания на ръководството да му се възлагат задачи от Шесто управление. Искали са да го ползват, но никъде по досиетата не може да се намери документ, че е вършел такива неща, че е изпълня¬вал поръчки, затова няма и пострадали. 
  
  – Приемате ли констатация¬та на Касим Дал, че Доган е най-успешният проект на ДС?
  
  „Доган” е най-успешният проект на Доган. Ние като служба сме имали конкретна задача да издирваме такива като него, да им даваме възможност да се развиват, да ги подпомагаме и използваме за нелегална работа зад граница. Доган беше само един от многото. Но ние не сме изградили Доган като борец срещу комунизма, нито пък като политик и лидер на ДПС. Той се създаде сам. Готвехме го за едно, а той с уменията и знанията, които получи от нас, се превърна в друго. Преди дни самият Касим Дал в телевизионно интервю се изтърва, че в Старозагорския затвор се събрали група затворници и решили да работят за образа на Доган. Така че човекът, който сега го плюе, е сред създателите му. 
  
  – Какъв тогава е бил проек¬тът на ДС за Доган?
  
  – Нелегал зад граница, естествено в Турция, а не в Москва. Основната задача беше да бъде внедрен в южната ни съседка в обект, който представлява интерес за нас. Например като философ той можеше да попадне в тяхната академия която се занимава с обществени науки. Ако се беше осъществил този проект, чрез него можехме да изучаваме турски учени, техни схващания и теории, философията, която поставят в основите на държавата си. Това беше залегнало в плана му за подготовка, за изучаване на лица, които утре ще представляват интерес за оперативна разработка. Имало е и други варианти за развитието му – да остане на Запад, да оти¬де в САЩ, Франция. Той също е писал как е виждал бъдещето си зад граница – 5-6 варианта. Виждал се е например като стажант в чужд институт по философия. 
  
  – Защо не успяхте да го реализирате?
  
  – Заради специалността му, особена е – философ. После дойде възродителният процес, спря реализацията му. Тогава той сам избра своята позиция – мястото, което му се пола¬гаше исторически – застана справедливо на страната на етноса си. Смяната на имената беше насилствен акт, абсурден, античовешки. Истината е, че никой не знаеше, че ще се провежда такъв процес. Единици бяха наясно какво ще се случи – Живков, Пенчо Кубадински, Димитър Стоянов, Георги Танев и още няколко. Несправедлив процес, обърка съдбите на тур¬ците, обърка и нашите съдби. 
  
  – Доган обучаван ли е да бие, да убива? 
  
  – Абсурд, обучаван е един¬ствено да създава връзки, да анализира, проучва, да отсява информации. 
  
  – Колко души са готвени от вашия отдел за нелегали?
  
  – През моите ръце са минали поне 40-50 човека, но нито един от тях не бе реализиран. Дойде смяната на имената и момчетата се разбягаха. Ще кажа, че имаше много по-перспективни и добри от Доган – лекари, агрономи, инженери. Сега се внушава, че е инфилтриран от службите в нелегалното турско движение. А логиката е да възложим подобна задача на по-добрите от него, а такива имаше. Знам, че около подготовката за възродителния процес новият му водещ офицер Иван Карамучев вече е бил зает със смяната на имената и почти е изоставил Доган. Питал съм го какво прави нашето момче, а той ми отговаряше: „Оставил съм го да отлежава”. 
  
  – Защо човекът на ДС се е включил в турската съпротива?
  
  – Той е поканен точно от тези негови кръжочници, като Дал. Тези момчета са били невежи и това неминуемо налага Ахмед като водещ, може да оформи документ, да формулира цели на организацията, да направи устав, да изработи тактика и стратегия. Използвал е талантливо всичко, на което го учехме. Но не е дошъл в София, за да донесе на водещите си офицери какво се случва, това е факт. Доган не е предателят на тази организация. И най-интересното е, че организацията им бе пробита от агент на Шесто към Окръжното управление във Варна. Затова казвам, че е глупост да се внушава, че Доган там е бил внедрен от ДС. Контактите му с нас са допреди смяната на име¬ната, след това той бе загубен за ДС и това се случи с много други момчета, в които инвес¬тирахме, но ги изпуснахме. 
  
  – Защо ДС не го спаси от ареста, присъдата и затвора?
  
  – Имало е такъв опит след задържането му. Правена му е среща с Тодор Генов, зам.-началник на Първо главно упра¬вление. Генов започва с упреци срещу Ахмед, че е изневерил и ни е предал. Но Доган е останал железен – подчертавайки, че това е той, така ги вижда нещата, това е каузата му и няма да я предаде. 
  
  – Какви бяха последствията за вас след провал на проекта „Доган”?
  
  – Сега едва ли ще ми повярват, но на мен и на Иван Карамучев ни разкатаха фамилиите. Спука¬ха ни да даваме обяснения и да пишем рапорти пред ръко¬водството на ПГУ, обследваха ни в Института по оперативна психология, с дни сме давали показания как отгледахме един предател. Не бяхме уволнени, но бяхме наказани и служебно, и партийно, анатемосаха ни, документация за това съществува. Реално бяхме се провалили с Малкия а това пак е индиректно доказателство, че ние вече сме нямали контрол над него и затова шефовете бяха бесни. От гледна точка тогава на нашите анализи той не ставаше за внед¬ряване в такива екстремистки организации. Не ставаше за агент провокатор. 
  
  – Търсела ли е в затвора ДС контакти с Малкия?
  
  – Поне това, което знам, е, че не са правени такива опити. Доган вече е бил отвратен от комунистическия режим и отдаден на друга кауза. 
  
  – Пуснат е от затвора в края на декември 1989 г., а други турци политзатворници виждат свобода чак през май-юни 1990 г. Привилегирован ли е бил Доган?
  
  – Доган не излиза сам от затвора, а заедно с Касим Дал. Така че на този въпрос отговор трябва да даде и Дал. А другите от килиите ги вади Недим Генджев като главен мюфтия. 
  
  – Верни ли са внушенията, че службите и сега продължават да манипулират Доган?
  
  – Абсолютно невъзможно. Този човек, като знам характера му и властовия ресурс, който има, е абсурд да се подведе по някакви служби. Чувството му за независимост е водещо. 
  
  – Имате ли подозрения, че след падането на режима на Живков кръгове от ДС и БКП са бабували за създаването на ДПС?
  
  – Дори и да е имало такива намерения с цел да търсят после някакви политически дивиденти, то Доган само няколко месеца по-късно от трибуната на парламента поиска официално забраната на БСП. Не е тайна, че винаги до него са се домогвали и БСП, и СДС, и НДСВ. 
  
  – Но по-късно направи завой наляво и управлява с хората, които смениха имената на турците. 
  
  – Участието му в тази коалиция вероятно е било водено от национални интереси, като влизането в ЕС и съставянето на стабилно правителство. А и целта на всеки политик е да се стреми към властта и чрез нея да реализира идеите и кадрите си. Съюзът с БСП бе повече так¬тически, заради царя се оказа там. Царят е негов проект. 
  
  – Но днес Доган е в изолация?
  
  – Глупости, всички искат да бъдат с него. Имам информация, че отвсякъде се опитват да правят срещи. Не се заблуждавайте от това, което говори Касим Дал. Той не може да реализира нищо успешно, проектът му е обречен. На първо време ще се опита чрез мюфтийството да упражнява влияние в общността и така да цепи ДПС и да атакува отново Доган. 
  
  – Малкия продължава да ви е симпатичен, но реално е един от най-омразните образи в обществото.
  
  – Има такъв момент, лоша шега му изиграха някои непре¬мерени изявления, да кажем, че са грандомански но това е част от характера му. Той наистина направи маса грешки. Много е мнителен, не вярва в хората. И при всеки един, дори и малък опит за отклонение реагира крайно. Тази мнителност и самочувствието, че е фактор и може да влияе, безспорно му пречат Въпреки всичко, колкото и да е мнителен и себичен, той е бил полезен и ще бъде. Не се съмнявайте, че ако този политически ресурс ДПС беше в ръцете на крайни като Адем Кенан или Касим Дал, етни¬ческият мир щеше да бъде в други измерения. 
  
  – Замъкът в Дръндар част от грандоманщината му ли е?
  
  – Този палат ще бъде средище за обучение и развитие на бедни, но талантливи деца, независимо дали са българи или турчета. 
  
  – Морален ли е хонорарът от 1,5 млн. лв., взети за проекта „Цанков камък”?
  
  – Това са разтегливи понятия. Реално не мога да преце¬ня каква е цената на подобна услуга.Упрекват го, че не е специалист. Сигурен съм обаче, че ако специалисти изследват оценката му за този хидропроект, ще заключат, че е професионална. 
  
  – Защо Доган ходи непрекъснато с голяма охрана, имало ли е реални заплахи за живота му?
  
  – Заплахи към него има непрекъснато – и от българи националисти, и от турци фундаменталисти. Аз поне със сигурност знам един случай, когато е трябвало да бъде очистен. През 1996 г. му звънят от Варна и му съобщават, че е разстрелян на входната врата на дома си негов много близък приятел. Доган е много разстроен, полудява от ярост и потегля веднага към мор¬ската столица. Междувременно става ясно, че поръчителят на атентата, който е платил за поръчката, е близък до Алексей Петров и най-вероятно оттам се е задвижила цялата вендета. Тогава във Варна Доган е можело да бъде убит. Дни по-късно в София при среща в Съюза на баретите с Алексей Петров той ми казва гневно: „Да знаеш, бяхме готови да тръгнем веднага след Доган, щяхме да ги избием, а на тоя турчин Доган, мамицата му”. 
  
  – Възможно ли е да бъде арестуван и съден?
  
  – Няма за какво реално, а инак на всеки може да му се скалъпи процес. Знам, че дразни много кръгове. 
  
  – С какво ги дразни?
  
  – Той просто е единственият, който се различава от цялата политическа маса. Дразни ги самонадеяността му. Дразни ги влиянието, което придоби, но той си го е заработил. Говори се какво ли не за присвоени милиони. Не вярвам на приказките за крадени пари, ако беше тол¬кова богат, нямаше да е толкова стиснат По-скоро вярвам, че чрез неговото влияние много хора станаха богати безмерно. Такъв пример е Мирчо Циганина. 
  
  – Стиснат ли е наистина?
  
  – Ами стиснат е, аз го познавам като такъв. 
  
  – Доган и ДПС имат ли бъдеще?
  
  – Естествено, ресурсът им е огромен. Младежите са бъдещето на ДПС и съм сигурен, че вече от тях е набелязал поне няколко свои заместници. 
  
  – Но ДПС се приема като клиентелистка организация.
  
  – Приемам, че повечето българи, които отиват при него, са клиентелисти и кариеристи, но въпреки това факт е, че в чисто български общини пробиха и имат структури. 
  
  – Защо турският министър-председател Ердоган отказа среща с Доган?
  
  – Бойко Борисов направи едно изявление, че той лич¬но е подсказал на госта си с кого да се срещне. Знаят се отношенията между Борисов и Доган и вероятно така Дал е станал предпочетеният. От друга страна, не са тайна подозренията, че Касим Дал е в близки отношения с турските тайни служби. Не мога и да си помисля, че те не са насочили и определили с кого ще се види премиерът им. Това обаче показва, че Доган, когото тук много го мразят, е недолюб¬ван в Турция и не е техният човек у нас. С всичките си кусури Доган не е предател на България. 
  
  – Докъде ще стигне бунтът на Касим Дал?
  
  – Действията му не са случайни – или турската държава и специалните служби са му казали да удари Доган, защото вече не им трябва, или има с Бойко приказка. Но независимо кой е поръчителят, ще се окажат с таралеж в гащите. На Доган личната му мисия още не е свършила. 
  
  – Кога говорихте за по¬следно.
  
  – 11 г. не се бяхме срещали. Миналата пролет ме потърси, беше сърдечен, подари ми книгата на Веселин Ангелов за нелегалната организация. Вероятно е искал мнението ми, но повече не сме се виждали. 
  
  – Какъв съвет бихте му дал?
  
  – Събитията, които се случиха през последните месеци, вероятно ще доведат до промени. Задължително обаче трябва да сече край себе си и да се изчисти от кариеристите и дерибеите, които тормозят хората в смесените райони и крадат от негово име.

  Източник:http://frognews.bg/

• Станал общинар, вместо да търка нар

  Автор: Сергей Трайков /Стършел/

  Подсъдимият по няколко дела кюстендилски общински съветник и лидер на ВМРО Валери Ненов най-после влезе в затвора – в Бобовдол…

  Окръжният съд в Кюстендил го осъди на 3 години и половина за измама в особено големи размери – невърнат заем от 42 500 лева. Този случай отново повдига въпроса какви хора избираме. На човек може да му настръхне косата, когато разбере какви управници сме вкарали в кметствата.

  Жителите на град Ракитово си избраха впечатляващ общинар. Зам.-председателят на Общинския съвет Северин Клашнов от партия ДРОМ има 8 регистрации в полицията – за заплахи за убийство, кражба на кола, притежание на взрив и глоба за потрошен бар. А през ноември м. г. беше убит с нож.

  Какъв политик само! Шуменският общински съветник и собственик на каменна кариера Петър Атанасов пък бе арестуван за побой на счетоводителя си, когото принудил да подпише запис на заповед за 163 780 лева – като залог, че ще лъжесвидетелства, за да го оневини по дело за документна измама.

  Като говорим за измами, да не пропуснем и старозагорския общинар Живко Танев, осъден на година и половина за подправен документ. Щедрият Танев дал на приятел 5000 лева, но добавил една петица и заемът скочил на 55 000.

  Съветникът даже имал безочието да заведе дело, за да получи и останалите 50 хилядарки, но е разобличен в съда. Той обаче е дребна цаца в сравнение с общинския съветник от Велико Търново Иван Иванов, който бе арестуван и обвинен за производство на фалшиви винетки, бандероли и лични документи – за цели 900 000 лева.

  Но не с пари е интересен случаят в град Левски – там осъден кмет продължи да си управлява. Кметът Пламен Банчев бе подсъдим за оказване на натиск върху чиновници да подписват фалшиви протоколи за улични ремонти.

  Той се призна за виновен, сключи споразумение с прокуратурата и вместо да влезе в затвора, се отърва само с пробация. Всеки ден на Банчев започна да се разписва при пробационния инспектор, а след това да си работи в кметството като човек с чиста съвест. Или пък без съвест.

  Председателят на Общинския съвет пък изиска справка за съдимост за всичките 37 общинари. Тя изненада избирателите, като показа, че двама съветници от ДПС са укрили, че отдавна имат влезли в сила присъди.

  Юсеин Хасанов е осъден за представяне на фалшива диплома при назначаването му за директор на общинска фирма. А Николай Димов има две ефективни (!) присъди – от съдилищата в Бургас и Сливен. Вместо да са в затвора обаче, те заседават в общината.

  Прокуратурата повдигна обвинение и срещу кмета на Кърджали Хасан Азис за измама в особено големи размери. Кметът заблудил финансовото министерство, че прословутото „Водно огледало“ ще струва 8 094 760 лева, докато проверката показала, че неговата реална цена е само… 800 000 лева.

  Нo по примера на Ахмед Доган и Хасан Азис твърди, че го преследват „по политически причини“. Варненските избиратели пък вече смятат, че заседанията на местния парламент трябва да се провеждат направо в съда.

  Двама общински съветници от „Ред, законност и справедливост“ – Веселин Данов и синът му Христо Данов, бяха осъдени за наркотрафик, пране на пари, склоняване към проституция и рекет, а подсъдим със същите обвинения е и съветникът от ДПС Иван Славков. Шефът на Общинския съвет и лидер на БСП във Варна пък Борислав Гуцанов пък бе обвинен от прокуратурата, че е ощетил общината с 300 000 лева.

  Няма място да изброим всички избрани от нас престъпни кметове и общинари, които вместо да са в затвора, се „грижат“ за спазването на законите в общините. Ще завършим пак с този, с когото почнахме – с „войводата“ Валери Ненов, който вече лежи в затвора.

  Общинската избирателна комисия в Кюстендил се събра, за да реши кой да бъде общинар на негово място. Оказа се, че това е трудна работа. Следващият в листата е бизнесменът Росен Васев, но той не може да стане общински съветник, защото… също има влязла в сила присъда.

  Сега на ОИК й предстои да кара нататък по листата – може пък накрая да попадне на някой неосъден. И това ще продължава дотогава, докато по време на избори хората се интересуват повече от безплатните кебапчета, колкото от това кои избират да ги управляват.

  Източник: Kafene.net

• Игнатов: Нашите деца са грамотни
  Нашите деца са грамотни. Това заяви образователният министър Сергей Игнатов в предаването „Сеизмограф“ на бТВ. „Проблемът е, че липсва функционалната грамотност“, призна Игнатов и допълни, че в тази посока ще е новият закон за училищното образование, който се подготвя. „Ще има промяна в учебната програма. В много скоро време ще представим концепцията“, каза Игнатов.

  Министърът за пореден път отхвърли „внушенията“, че някои иска закрива БАН. „Няма такова нещо. Единствената мисъл, която ме води през цялото, е как да модернизираме условията, така че науката, която се прави в България, да доведе до повишаване на конкурентоспособността на България. Тя беше на последно място в ЕС, сега е на предпоследно“, каза Игнатов.

  „Предлагаме да се създаде настоятелство към БАН. В това настоятелство трябва да влязат поне двама министри, които имат отношение- на финансите и на образованието, както и представители на бизнеса, общественици“, обясни министърът. Според него ползата от настоятелството на академията ще е, че то ще определя приоритетите и средствата за тях. Има наченки на излизане от кризата, но това е бавен процес, каза още министър Игнатов.

  КРОСС/cross

  Четете цялото интервю: Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, проф. Иван Младенов, ст. н. с. І ст. дфн в Института по литература към БАН бТВ, „Сеизмограф“

  Българите тънат в неграмотност, твърди Еврокомисията

  Българите тънат в неграмотност, твърди Еврокомисията

  Международното изследване PISA 2009: Опасна оценка за българските ученици
• Турция ще гради архив на Османската империя

  Проектът е на стойност 165 милиона турски лири
  
  В Истанбул се изгражда голям и съвременен национален център за съхранение на османските архиви.

  Проектът е на стойност 165 милиона турски лири и е на Службата за жилищно строителство към Министерския съвет, предаде БТА. Центърът, който се нарича Сити за националните архиви, се изгражда на площ от 9 хектара.

  Директорът на службата Ердоган Байрактар, който представи проекта на пресконференция, каза, че новият архивен център ще бъде оборудван със системи, гарантиращи опазването на документите от атомни, биологически и химически опасности.

  В турските архиви има над 100 милиона документи за османската епоха. В тях се съдържат сведения, отнасящи се до миналото на 38 страни, между които са балканските държави и България.

  actualno.com

• Операция „Фабриката“ от 1995 г. до днес

  Aвтор: Атанас Чобанов

  Преди няколко дни Цветан Цветанов се отчете за операция „Фабриката“, при която бил разбит нелегален цех за производство на цигари, който според министъра можел да задоволи 1/3 (една трета) от консумацията на цигари без бандерол в страната.

  Няма да влизаме в подробностите на министерската математика, в която е изпусната една нула (не една трета, а една трийста част в най-добрия случай).

  Добре е обаче да се припомни една друга операция за разбиване на цех за нелегално производство на цигари, която би могла също да бъде кръстена „Фабриката“. Тя се е състояла през март 1995 г. в Крайморие, както четем в пресата от това далечно време.

  Фирмата организирала производството е „Тео Интернационал“, създадена през 1994 г. В нея са акционери следните лица: Бойко Борисов , Цветелина Бориславова, Румен Николов – Пашата, Ангел Бончев от „Литекс“ и други по-малко известни люде. В края на 1995 г. Бойко Борисов и Пашата влизат в управителния съвет на фирмата, а след няколко месеца, през май 1996, като членове на борда ги заместват Иво Каменов от варненската групировка ТИМ и Недялко Кирезиев.

  След разкриването на нелегалната манифактура основателят и основен акционер Емил Райков забягва в чужбина. Няма данни да са разпитвани и привлечени под отговорност Бойко Борисов и Пашата.

  За тези неща е писано и преди. Сега можете да ги видите документирани с подписи и печати, които доказват две неща: 1. Премиерът Борисов има натрупан опит в контрабандния бизнес и 2. Има топла връзка с ТИМ в онези смутни времена.

  Такава връзка има и в момента, защото ТИМ продължава да е тема табу, въпреки все по-очевидните данни за злоупотреби: казусът с Морската градина във Варна, картелизацията в зърнения бизнес, където ТИМ е основен играч, както и финансовите схеми със стотици милиони лева от парите за пенсии в доброволните фондове „Съгласие“ и „ЦКБ-Сила“, които чрез „Химимпорт“ са под контрола на варненските „бизнесмени с бели якички“ .
  .
  
  .
  
  .
  

  Източник: http://www.bivol.bg/

• Нагарчащите медийни „подсладители“

  Все по-често в българските медии се появяват съобщения, които са предназначени да трогнат положително аудиторията. Каква е ролята на тези информации, проектирани върху българските реалности? Коментар на Г.Папакочев
  
  Медийните „подсладители“ далеч не са български патент.

  Навсякъде по света те се използват като хуманен акцент в края на напрегната новинарска телевизионна емисия или са насочени към онази аудитория, която е безразлична към политиката и тъмните проявления на живота.

  Въпросните „захарни бонбончета“ варират от появата на първите пролетни кокичета до рядкото раждане на хипопотамче в голяма зоологическа градина, като почти безотказно предизвикват милозливи емоции, предизвикани от красивата страна на битието.

  Човек за човека е вълк?
  
  В България например, в същия ден, в който парламентът гласува доверие на сегашния кабинет, проправителствен всекидневник разнежи читателите си с историята за невероятния късмет на „най-известният павиан в държавата“ и талисман на шуменския зоокът Шмоко.

  След жилищна драма с маломерната си клетка мъжката маймуна била настанена в телен „мезонет“от 45 квадрата, обзаведен с клон за катерене и люлка, осигурени от местни общинари и бизнесмени.

  Наистина трогателно, на фона на прокрадващите се съобщения за все повече бездомници и бедняци, открити вкочанени от студ в трафопостове и мазета, без да срещат нечие внимание и съчувствие…

  Или друг подобен разнежващ инцидент, съобщен наскоро от БТА. По сигнал от дружеството за защита на животните, екипи на електрическата компания ЧЕЗ организирали акция по спасяването на малки кученца в София. Кутретата били извадени от електроразпределителна станция след кратко изключване на напрежението и били предадени невредими на загрижените активисти.

  В съобщението на държавната телеграфна агенция се допълва, че през миналата година ЧЕЗ били монтирали 541 метални платформи за щъркелови гнезда по електрическите стълбове, а други точно 800 гнезда били регистрирани за наблюдение и „обезопасяване, при възникване на необходимост“.

  Вечатляващо хуманно поведение на иначе силно недолюбваната в България фирма, нали? А това, че през седмицата в Дупница бездомни кучета са оглозгали жив човек край гробището на града, след което са разнасяли крайниците му по градските улици, следваше да бъде възприето от аудиторията само като проява на лош медиен вкус.

  „Кучешко сърце” по Булгаков

  Ами умилителната история с каракачанското кутре, което в края на миналата година премиерът Борисов подари на своя руски колега Путин?

  То не бяха емоции след съвместната им пресконференция в София, не бяха предложения по Интернет за името на симпатичния четирикрак подарък, който впоследствие беше кръстен Бафи, а не Балкан, не бяха изчерпателни тв-репортажи за луксозното битие на българското кученце в Русия и отношенията му с черната лабрадорка Кони на руския премиер!

  По същото време обаче, социални работници във Варна, Добрич, Хасково сигнализираха за десетки случаи на домашно насилие над малолетни в своите райони, а БХК тъкмо беше констатирал, че за 10 години в домовете за деца с увреждания е имало над 200 смъртни случая, причинени от глад, предотвратими болести, студ и недостатъчни грижи.

  И какво от това? Нищо, за бликащите от купони, пошлост и чалга местни медии и за ПиАр-зависимите държавни органи.

  В крайна сметка след като животът в България и без това е толкова мизерен, защо веселяшките телевизии, радиа и вестници да го правят още по-неприятен? Пример в тази посока на разсъждения даде световно неизвестна депутатка от ДПС, която издаде лично „изстрадан” наръчник за сваляне на излишни килограми, донесъл й  тези дни неподозирано голяма медийна и парламентарна популярност.

  Разбира се, на фона на недохранените човешки същества в домовете за изоставени дечица…

  Източник: Дойче веле

• И в Египет някои българи са по-равни от другите…

  Автор: Атанас Чобанов

  На фона на гръмките обяви, че правителствените самолети са готови да евакуират съгражданите ни е Египет, ето какво се случва на практика в страната, в която не работят дори и банкоматите.

  Вероятно Министър Младенов би посъветвал сънародниците ни да го следват в Туитър, за да разберат кога и как се подготвя следващата евакуация.

  Да, но тогава в Египет е нямало дори интернет.

  А посолство уж има, уж имат и телефони равнодостъпни за всички българи. Но обратната връзка изглежда е само за по-равните и посолството преценява кои са те.

  Получено от Весела Б., събота 5 февруари 2011

  
  Обадих се в посолството когато някой държави започнаха да си изтеглят гражданите и попитах какво решение има за българите живеещи в Египет.

  Отговорът беше, че няма за сега нареждане и ей сега започвали да звънят на картотекираните, разбира се оставих си координатите, ако има нещо да ми се обадят. Обадих се на една българка, живееща в Гиза с малко дете. Тя е регистрирана, разбира се и на нея не се бяха обаждали.

  След като пуснаха интернета разбрахме, че точно предния ден е имало правителствен самолет, разбира се обадих се и ми казаха евентуално може да има друг полет, като междувременно ми предложиха полет през Атина за 320 евро, а всички знаят, че няма банки… и така до днес никой не се е обаждал нито на мен нито на майката с детето, която искаше да го изпрати.

  Знаех, че не може да се разчита на нашето посолство и, че има превилигировани, но не и в такива екстремни ситуации!

  Ние не сме родоотстъпници?!!!…

  Благодаря

  П.С. Има още какво да се каже за безхаберието на нашето посолство, но мисля, че това е достатъчно!

  
  Източник: http://www.bivol.bg

  
  

• Божидар Димитров вече официално не е министър

  Парламентът освободи Божидар Димитров като министър без портфейл, а функциите му ще бъдат разпределени между останалите членове на кабинета, съобщи „Дневник“.

  Предложението на премиера Бойко Борисов подкрепиха 98 депутати, един гласува против, а 16 се въздържаха.

  Божидар Димитров подаде оставка като министър в края на декември миналата година покрай скандала с посланиците-агенти на Държавна сигурност. Премиерът пожела те да бъдат отзовани, но многократно беше обвинен, че прилага двоен аршин, след като държи в кабинета си хора с досиета, какъвто е и Димитров.

  БСП възрази днес срещу закриването на поста на Божидар Димитров и обвини ГЕРБ, че няма политика за българите зад граница.

  Мая Манолова от БСП обвини правителството в двоен стандарт и попита защо ГЕРБ не отзоват кметовете и областните управители, за които е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност.

  От БСП критикуваха и забавянето на гласуването на оставката на Димитров за да влезе в сила изборният кодекс. За да бъде назначен, беше създаден специален пост, за да бъде освободен – специален закон, коментира Манолова.

  Очаква се следващата седмица Божидар Димитров да поиска да бъде освободен и като депутат. На неговото място трябва да остане Вяра Петрова, която беше депутат, докато Димитров заема министерския пост.

  Източник: Кафене.нет

• Satisf(екшънът) по БНТ е гарантиран, ин шаалла!

  Автор: Иво Инджев

  Във времето на глобалната мрежа и на достъпните дори за циганските гета сателитни “чинии” върху паянтовите фасади на всяка колиба, които създават представа за стандартите в тази област дори и в най-пролетарските среди от населението, българската обществена телевизия ни демонстрира в централните си новини как (не)може да се правят новини по поръчка.

  БНТ показа в “ По света и у нас” емоцията на египетска жена, която ( основателно, според мен) протестира срещу отказа на президента на Египет Мубарак да се откаже от властта си. От репортажа стана ясно, че протестът е бил незаконен и е продължил само 10 минути. Дотук – добре. Обаче следват въпросите.

  Как точно новинарите са разбрали за събитието и са успели със скоростта на премиерска пожарна кола да реагират за неговото регистриране, макар полицията да е ограничила сценката в рамките на въпросните минути?

  Това силно ми напомня на легендарни случки от историята на същата телевизия от времето на НРБ, когато “герои” ( като Любомир Коларов – помните ли го, после стана министър в кабинета Жан Виденов), се завръщат от Никарагуа и инсценират в софийска градинка кадри с героичен подтекст на фона на димки – все едно че са записани от него на мястото на събитието в условията на гражданската война в онази нещастна страна.

  Но да се върнем в днешната подобна камуфлажна обстановка…

  Ако колегите от БНТ са били информирани предварително за соловата акция с египетски акцент на един софийски паркинг- по какви критерии са преценили, че това е събитие, достойно за изпращане на екип и за показването й в най-гледаното телевизионно време?

  Питам, защото инициаторите за демонтиране на съветския Мубарак с шпагина в центъра на София заляха медиите със съобщения за своя предстоящ протест пред Софийската община на 1 февруари, денят на жертвите на комунизма. Събрахме там на непочистения от дебелия лед тротоар “огромно количество демонстранти” .

  Да, (само)иронизирам. Нарочно не търсехме масовост, за да не изнервяме полицията, но все пак бяхме, в сравнение с “египетският сюжет” от тази вечер, поне десет пъти повече хора с плакати. Вярно, не се тръшкахме и не вдигахме шум и в този смисъл – не бяхме много атрактивни. Една псувня не изкрещяхме ( като хулиганите със знамената на Че Гевара , наежени срещу нашия митинг от 9 януари).

  Ето ви, с извинение – можете да не четете (с)писъка, но ще добиете представа за мащаба на цензурата в България – копие от мейлите, разпратени до медиите в България в навечерието на антикомунистическото събитие от 1 февруари, с надежда да се “трогнат”:

  [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected]

  Не се трогнаха. Дойдоха репортери. Някои дори записваха аудио “екшъна” на спора с полицаите, които се опитаха да ни прогонят, защото протестът ни също не беше разрешен. Но нямаше камери на БНТ , нито пък нашата акция беше “наградена” с “честта” да бъде превърната в новина от българските медии. Стояхме там с плакатите си не 10 минути, а близо час. И нищо…Някой в конспиративните квартири на българските медии е решил, че това не е “събитие”.

  Искахме да покажем, че може и така да се протестира, без разрешение, след като на 9 януари полицията не взе мерки да спре незаконния креслив “контрамитинг” на младежката организация на БСП срещу нашия законен мълчалив протест пред паметника на червената армия в София.

  Само че тогава, на 9 януари, “екшънът” беше широко отразен – не за друго, а защото имаше агресивна и незаконна алтернатива на законния ни митинг и се предполагаше, че ще стане “мазало”. Друг е въпросът, че медиите, решили да опишат картината, се скъсаха да внушават лъжата, че имало два митинга (!), макар да имаше един законен и групичка от 47 болшевикльовци с мегафони, свирки и яйца, дошли да надвикат, заглушат и осуетят разрешения мълчалив митинг на стотици мълчаливи хора.

  От БНТ бяха информирани за акцията ни от 1 февруари, но не пратиха екип и си замълчаха за събитието ( което , обещавам, тепърва ще има развитие). Както впрочем направиха дори и онези медии, които изпроводиха медийни съгледвачи, но понеже нямаше свинщини със скандирания срещу нас, както на 9 януари ( когато шайка хулигани ни наричаха пред благосклонните погледи на полицията “фашистки свине”) явно решиха, че нищо не се е случило.

  Значи така: репортажите по БНТ могат да се поръчат! Ако някакви съзаклятници решат, че са (им) важни протестите, приемат поръчката и я изпълняват, нищо, че са солови и незаконни.

  А после ще се обидят, ако им кажа, че са пресолени и поръчкови!

  Хрумва ми по този повод идея: следващият път, например на 19 февруари, когато ще се появим с плакати на Левски ( за да припомним завещанието му да не се оставяме освободителите да ни заробват), ще се направя на египтянка. Знам арабски, мога дори да имитирам египетския диалект на класическия арабски език. Ако трябва, ще го направя на развален български или на английския му еквивалент. И няма проблем дори да си вържа една забрадка – щом така ще обърнат внимание на “воплите ми”. Ще звънна на БНТ и ще обещая да се тръшна пред камерите им. Може пък и да решат, че това е важно!

  Satisf(екшънът) е гарантиран, ин шаалла!

  Източник: http://ivo.bg/

• <<
• 1
...
• 340
• 341
• 342
• 343
• 344
• 345
• 346
• 347
• 348
• 349
• 350
...
• 415
• >>