Всички авторски страници

Авторски

• Истината на един абсурд

  Автор: Владо Трифонов

  Бъди безгрешен в словото си – говори честно. Казвай само каквото мислиш. Насочи силата на словото си към истината.(Толтекската книга на мъдростта)

  Бивш президент от Източния блок, затвърдил авторитета на своята страна сред западните общества далеч преди падането на Берлинската стена и номиниран за Нобелова награда за мир, през 1991 оповести:

  „Не ми остава друго, освен при различните си обществени изяви отново да обяснявам и да посочвам, че моралът присъства във всичко. Защото това наистина е така. С какъвто и проблем да се сблъскам в своята работа, винаги щом поискам да го разреша, установявам, че зад него е скрита някаква нравствена тема – било то човешко безразличие, нежелание да се признае собствената грешка или вина, завист, прекалена самоувереност и прочие.
  Ако трябва да обобщя, ще кажа, че виждам единствения изход в стария и добре известен закон: „да се живее в истина”.
  
  Моралът и истината като най-важно условие един народ да върви напред – за това говореше Вацлав Хавел преди 20 години. Моралът и истината като негово лично разбиране за властта, с което да даде пример на нацията и да я мотивира, за да не се чувстват хората самотни в битката с лъжата. За да не смятат, че ония „горе” са ги предали заради пари и постове.

  Със словото и действията си Хавел показа какъв трябва да бъде държавният глава на демократичната държава. Затова днес Република Чехия е добро място за живеене.

  У нас нито един от президентите ни не обели й дума, че трябва да живеем в истина, а с поведението си всички показаха какъв не трябва да бъде държавният глава на демократичната държава. Затова днес Република България е лошо място за живеене.

  В Чешката република приеха и приложиха пакет от декомунизационни и лустрационни закони, създадено бе Бюро за разследване на престъпленията на комунизма* и гражданите обединиха гнева си към отрепките, повикали съветските танкове през 68-ма.

  В Българската република приетият през 2000 година Закон за обявяване на незаконността на комунистическия режим беше декларативен, без никакви правни последици, колкото да се отбие номера пред световната общественост, и вместо покаяние за извършените престъпления, продължават да се полагат венци пред паметниците на съветската армия.

  С нежелание и много зор ни беше смутолевена някоя друга истина като тази, че българската демокрация е била предварително замислена и подготвена в канцелариите на Държавна сигурност, откъдето са се излъчвали и лидерите на неформалните сдружения.

  Разбрахме също псевдонимите на копоите, които са ни подслушвали, клепали и промивали мозъците ни с лъжливи коментари и анализи.

  Осведомихме се кои са унищожителите на българската природа – сред тях неколцина юпита, доставени тихомълком на политическия пазар като стока със съмнително качество. (Спомняте си: Милен Велчев, Николай Василев, Любка Качакова…).

  Научихме имената на новоназначените българските капиталисти – до вчера възторжени строители на социализма.

  И толкоз.

  Не научихме защо не беше вкаран в затвора нито един от субектите, получили възможност да се разпореждат с откраднатите от народа пари, както и с чия задгранична благословия партията на комунистите продължи да се разпорежда с държавата като със своя собственост.

  Не научихме защо след като правителството на ГЕРБ обеща крадците да си получат заслуженото, Ахмед Доган – един от най-обиграните партийни мошеници – вместо да е на хляб и вода в Софийския затвор, посръбва в сараите си 21-годишен Чивас Регал и замезва с черни трюфели. А ние се чудим кого още да излъжем, че сме демократична европейска държава.
  …

  Морал и истина! Кой да ни ги донесе, след като си нямаме Хавел? Къде да ги търсим? Какво да правим? „Да правим предсрочни избори”, чуват се подвиквания. Предсрочни избори, за да дойде правителството на кого? Пак на тройната коалиция? На новата партия на стария шпионин Гоце? На останките, артисали от Съюза на демократичните сили? Или на Алексей Петров и лисугерите от вестник „Галерия”? Да пази господ!
  Тогава?

  Колкото и да е безутешна ситуацията, мисля, че все пак има решение и то се състои от две части.

  Първа част: да подкрепим Борисов през този мандат и през следващия, независимо от мутренския му бекграунд и нескопосаното му обкръжение. Независимо че пред българските емигранти в Чикаго изрази страстна омраза към комунистите (”толкова ги мразя…”), а година по-късно със същата страст превъзнесе управлението на Живков.

  Независимо че и той като предшествениците си не намери за нужно да се извини пред нацията за концлагерите и възродителния процес. Както и че не ме послуша, когато го съветвах да разкара от антуража си плужеци като Бареков, да не назначава за министри компрометирани хора като Вежди Рашидов и Божидар Димитров, да работи скромно и тихо, без да се бие в гърдите, да нареди на чиновниците си да ходят на работа с велосипеди и преди да започне да строи магистрали, да направи от грозните социалистически панелки спретнати и приятни места за живеене; така както направиха с панелките си чехите.

  Да го подкрепим, за да използваме премиерстването му при реализацията на втората част на решението. А тя е, че като му гарантираме два мандата, той ще може спокойно и без напрежение да започне преговори за внос на министри и население от Централна и Западна Европа.

  Иначе казано, двата мандата ще дадат на българския министър-председател достатъчно време да покани официално германци, чехи, холандци, поляци, норвежци, финландци, унгарци и швейцарци да се заселят на нашата територия и да се възползват от нейната уникална природа и климат. Смисълът на такова преселение би бил, че като дойдат тук, чужденците ще се погрижат с опита на добри стопани за градовете, селата, планините, горите и езерата на тази красива, но занемарена земя.

  А българите ще се разселят по света и в досег с чужди култури и порядки ще престанат да вредят, псуват, трошат, тъпчат, мразят, претендират, кълчат и завиждат. Тогава е напълно възможно някъде да се появи гениален нашенец художник, писател, певец или журналист, когото няма да смачкат на секундата. А Франкфуртер Алгемайне няма да пише повече за България като за „труп на миналото, което продължава да гние и да трови държавата”.

  Звучи ви като фантастичен разказ? Като пиеса на абсурда? Така е, но помислете:

  Нима не е абсурд, че до ден-днешен България продължава да се управлява от морални и интелектуални запъртъци?

  Че най-представителната фигура в държавата ни е човек с порочно минало?

  Че картончетата в архивите на бившите служби са повече от милион?

  Че не малък процент от професорите и доцентите в Софийския университет са агенти на Държавна сигурност?

  Че не друг, а Слави Бинев представлява България на лошо артикулиран български в Европейския парламент?

  Тьй че един абсурд в повече няма да ни навреди. Напротив, може да ни помогне най-сетне да се прочуем с нещо досега нечувано и невиждано: как един народ си сменя родината и как една родина си сменя народа, защото повече не се понасят.

  Ако Борисов се запъне (а той ще се запъне и жалко, защото ще пропусне възможността да извърши велико и запомнящо се действие), тогава ще вземем нещата в свои ръце. Ще изготвим общо писмо до правителствата на европейските държави и ще ги запознаем с най-голямата истина, изричана някога за българите и България. Истината, че българите не заслужават родината си.

  Източник: http://www.svobodata.com/

  ––––––––-
  * Чешкото Бюро за документиране и разследване на престъпленията на комунизма до 1 февруари 2004 е разследвало 179 души в 92 дела. От тях 85 дела, отнасящи се до 107 души, са предадени на прокуратурата с предложение за предявяване на иск. На тази основа са повдигнати 64 обвинения срещу 86 лица).

• АЕЦ „Белене“ ???

  „Росатом“ даде ход на нова пропагандна акция за „Белене“

  Екип на Mediapool

  Руските „партньори“ пак изненадаха в гръб българското правителство. Този път провокацията дойде през западна медия, която цитира вътрешна кореспонденция в „Росатом“, съдържаща предложения за отказ от проекта АЕЦ „Белене“ и завеждане на съдебен иск срещу българската НЕК за 200 млн. евро.

  Тъй като заплахите за неустойки и отказ от проекта не са нови, а в „Росатом“ не е известно да има проблем с изтичането на вътрешна информация, очевидно е даден ход на поредната пропагандна акция, целяща да въвлече българското правителство в обяснения и оправдания, за да склони на натиска.

  Според подписания през ноември меморандум между „Росатом“ и НЕК, крайният срок за вземане на решения за централата е краят на март. Руснаците обаче явно са обезпокоени, че и този срок може да бъде прескочен, а проектът да остане „на трупчета“, както е вече от година и половина.

  Сценарият за отказ на руснаците от „Белене“ е описан в служебна бележка до шефа на „Росатом“ Сергей Кириенко, написана от началника на отдела по маркетинг и развитие на бизнеса Алексей Калинин.

  От „Росатом“ са потвърдили пред в. „Комерсант“ наличието на такова писмо, но са отказали да коментират вътрешна кореспонденция. Оттам са посочили, че предлаганите в писмото решения не са приети.

  „Не е взето решение да се прекрати строителството на АЕЦ „Белене” и „Росатом” да напусне проекта”, заяви във вторник говорителят на руската компания Сергей Новиков пред в. „Известия”.

  Да се подпише допълнение №12 и проектът да стане необратим

  Какво очакват руснаците? От писмото става ясно, че непосредствената цел е София да подпише поредно допълнение към договора за „Белене“, което да направи проекта необратим.

  Срокът на подписаните досега 11 допълнения към основния договор от 29 ноември 2006 г. изтича през март. Под въпрос е подписването на допълнение №12 – за изпълнение на дейностите в периода 2011-2014 г.

  Както е обяснено в писмото, за да започне изливането на бетона през септември, руският изпълнител на проекта „Атомстройекспорт“ (собственост на „Росатом“) вече трябва да има сключени договори с български строителни фирми. За тази цел още през декември българската страна е трябвало да подпише с АСЕ поредно допълнение (№12) към договора, което обаче не се е случило. При по-нататъшно закъснение няма да е възможно изливането на бетона да стане в рамките на 2011 г., пише в бележката.

  Посочва се, че това може да повлияе на цената на АСЕ, а инвеститорите да загубят конкурентно предимство, тъй като по план АЕЦ „Белене“ трябва да влезе в експлоатация преди другите проекти в региона.

  В дадения случай става дума за бъдещата турска АЕЦ „Аккую“, която също ще се строи от „Росатом“.

  „Турската карта“

  Ако се стигне до отказ от „Белене“, оборудването, предназначено за централата, може да се използва за АЕЦ „Аккую“. Предлага се също така да се спрат плащания на консорциум Carsib (френската „Арева“ и немската „Сименс“), който трябваше да предостави част от оборудването за „Белене“.

  Препоръката да се предостави оборудването на АЕЦ „Белене“ в Турция е една от пропагандните уловки, поясниха експерти пред Mediapool. Първо, защото няма техническа и проектна готовност за изграждането на АЕЦ „Аккую“, но най-вече, защото руската страна няма права едностранно да предоставя оборудване предназначено и предплатено за АЕЦ „Белене“, без съгласието на българската страна. Право на българската страна е предложи купувач.

  Това обаче едва ли има значение, защото тук пак се размахва „турската карта“ и аргумента, който дори бе използван от премиера Борисов в полза на „Белене“ – да не би Турция да ни изпревари със своята АЕЦ.

  От лобистки натиск до управление чрез интерес

  Интересно е, че докато уж са мислили как да се откажат от проекта, миналата седмица АСЕ поканиха български строители да ги запознаят с мащабните договори за изпълнение на централата.

  В условия на икономическа криза, това няма как да не генерира силен лобистки натиск върху правителството.

  По-опасен е обаче корупционният и политическият натиск, тъй като възлагането на поръчки и договори от руската АСЕ няма да става по Закона за обществените поръчки, а това дава възможност за управление чрез интерес.

  Фронтална атака срещу Трайков

  Друг нов момент в руската тактика е, че за пръв път атакуват фронтално министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков и неговия заместник, като ги обвиняват в „пренебрежително отношение“ към западни инвеститори.

  С този „бизнес стил“ на общуване руснаците обясняват и оттеглянето от проекта на германската RWE, която трябваше да осигури 49% от финансирането срещу съответен дял.

  Защо всъщност се оттегли RWE

  Тъй като истинските мотиви на RWE така и не добиха публичност, очевидно „Росатом“ се чувстват свободни да дадат своето тълкуване.

  То забележително се отличава от мнението на бившия американски посланик в София Нанси Макълдауни, която е била свидетел на събитията. Според изтеклите секретни грами в Уикилийкс, Макълдауни пише през 2009 г., че RWE се е отказала от участие заради липса на прозрачност, притеснения от работата си с руснаците и осъзнаване, че да работи с руски и български компании в енергийния сектор е „отровна комбинация“ за европейска инвестиция.

  Изборът: 200 млн. евро неустойка или построена централа в ЕС?

  В изтеклата бележка на „Росатом“ се прави и внушението, че за компанията ще е по-изгодно да получи неустойка от 200 млн. евро, тъй като така може да получи повече, отколкото заложената в проекта печалба от 150 млн. евро.

  Руски експерти обаче посочват пред в. „Комерсант“, че в икономиката на проекта трябва да се включи и печалбата, която „Росатом“ може да получи от експлоатацията на вече построената централа. Напомня се също, че „Белене“ е важна с това, че е единствената нова руска атомна централа, която се строи в Европейския съюз, а „Росатом“ смята да участва и в други търгове в Източна Европа.

  Тоест, за Русия е важно не да вземе 200 млн. евро неустойка, а да има своя централа в България.

  Това не е първият опит на „Росатом“ да заплашва България с финансови санкции. През юни 2010 г. дори се твърдеше, че сумата може да е 1 млрд. евро, но това бе в случай, че България се откаже от централата. Сега става дума за задържане на сроковете от българска страна.

  Присъждането на неустойка ще е свързано с дълга съдебна процедура и репутационни щети за „Росатом“, коментира пред „Комерсант“ главният редактор на независимото издание Atominfo.ru Александър Уваров.

  Сега „Росатом“ е затрупана от поръчки за строителство зад граница, затова отказът от един договор поради ниската му икономическа ефективност е напълно възможен, отбелязва шефът на групата „Атомпромресурси“ Андрей Черкасенко.

  От друга страна, още от съветско време Източна Европа е основен пазар на руската атомна индустрия, добавя експертът.

  Александър Уваров отбелязва, че „Белене“ е единствената нова атомна централа, която Русия строи в ЕС и занапред тя може да стане референтна за други проекти – сега се провежда конкурс за нови енергоблокове на чешката АЕЦ „Темелин“, скоро ще има конкурс за АЕЦ и в Унгария.

  Освен това, казва експертът, новата централа в България още 60 години ще създава низ от услуги, свързани с експлоатацията й, включително доставка на ново и преработка на отработено ядрено гориво, сервизни услуги, обучение на персонала, извеждане от експлоатация и пр. Затова при икономическата оценка на проекта е необходимо да се отчита печалбата и от тази дейност.

  Според неназовани анализатори, цитирани от „Комерсант“, България няма къде да се скрие от Русия. Въпросът бил само колко ще струва лоялността на София. Досега проектът не е подновен, защото България се стреми да изтъргува за себе си колкото може повече, се посочва в коментара.

  Както и при предишните пропагандни акции на руснаците (най-вече по енергийни проекти), най-вероятно и сега те ще разчитат на „разлайване на кучетата“ в България.

  Досега това се е случвало безотказно. Политици от БСП начело с президента Първанов ще започнат да искат обяснения от правителството защо бави „Белене“, медии ще тиражират огромните неустойки, които ще трябва да плаща България и стратегическите загуби за страната, ако „Росатом“ наистина се откаже от проекта.

  Независимо, че становището на правителството и на ресорния министър е важно и медиите очакват реакции, би било глупаво Борисов и Трайков да продължат да се обясняват, ако отношение по темата не вземе руският премиер или съответен руски министър. Иначе няма как да избегнат капана, който „хитроумно“ им скрои „Росатом“.

  Отделен е въпросът, че българската общественост и парламентът все пак трябва да научават първо от собственото си правителство как се развиват преговорите по най-големия инвестиционен проект на страната, а поемането на ангажименти да става прозрачно и обосновано.

  ––––––

  Лобист: Бойко Борисов оскъпява Белене

  Играта на руска рулетка с Русия е много опасна, предупреди бившият министър от БСП Румен Овчаров.

  Според него „рискът Бойко Борисов“ оскъпява АЕЦ Белене.

  В интервю за частна телевизия той припомни случилото се през 1998 г., когато кабинетът „Костов“ се отказа от преговорите с Русия, в резултат на което Москва се договори с Турция за газопровода „Син поток“ да мине под Черно море, заобикалки България.

  Същата история е сега. Бойко Борисов си мисли, че плаши Русия, но не е така. Русия ще вземе оборудването на новата централа на половин цена и ще го продаде на пълната, смята Овчаров.

  Той обяви, че 3. 997 млрд. е точната цена за „Белене“ от 2006 г., а индексите се определят по Евростат. Числата са нищо за Борисов – преди половин година говореше, че 15 млрд. ще струва централата, а по-преди 20 млрд., коментира Овчаров.

  Бойко Борисов реши, че за него е по-важно в момента да си осигури добри отношения с американския посланик, отколкото да работи по „Белене“, смята експертът, известен като лобист на руските енергийни интереси в България.

  Вчера стана ясно, че руската страна заплашва, че ще съди България за неизпълнение на договорите за АЕЦ Белене, а в същото време българската страна чака по-ниска цена за централата и изпълнение на поети ангажименти.

  Премиерът Бойко Борисов категорично заяви в отговор на руските нападки, че централата не може да стане при сегашните условия и призова Русия да каже в крайна сметка колко струва „Белене“.

  Източник: Кафене.нет

  –––––––

  Министър: Играта около Белене загрубя

  Играта загрубява, така че очаквайте още партенки, каза енергийният министър Трайчо Трайков за информацията, че „Росатом“ може да се оттегли от проекта за изграждането на АЕЦ „Белене“.

  Според Трайков, става дума за очевиден опит за натиск.

  Моята цел е, ако сделката бъде договорена по начин, който е изгоден за нас – тя да стане, ако не – тя да не стане, каза още Трайков.

  Преди да стана министър аз имам 15-годишен опит в големи сделки, за разлика от професионалните политици, които ми дават съвети, така че ви уверявам, че сделка, която не е изгодна за България, през мен няма да мине, категоричен бе той.

  Бъдещето ще бъде такова, каквото реша, каза Трайков, запитан за бъдещето на Българския енергиен холдинг.

  Министърът отказа да коментира дали има информация по проекта „Бургас–Александруполис“.ь

  Източник: http://kafene.net

  Какво (про)изтича от разкритията на Уикилийкс за АЕЦ „Белене“

  Русия няма да строи АЕЦ „Белене“ на всяка цена

  Проектът „Белене“ – Анализ и оценка

• Хр. Ботев: „СВЕСТНИТЕ У НАС СЧИТАТ ЗА ЛУДИ…“

  Най-ретроградните служители на комунистическата държавна сигурност, оцелели до ден-днешен в държавните структури (Парламент, Президенство, Правителство, МВР и всички министерства, агенции и служби, Съд, Прокуратура и следствие) вече надминаха себе си от времето на класическия социализъм.
  Преди повече от четвърт век КаДеСа-рите не посмяха да посегнат върху физическото и душевно здраве на непоколебимия борец за граждански права, Политзатворникът №1 на комунизма в България проф.Янко Н. Янков-Вельовски.
  Днес наглостта им премина и тази граница. Определиха покушението срещу него на 21 юни 2010 г. като „падане“, а търсенето на истината – за „лудост“.
  Убедете се сами.

  

  ИСКАМ ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ!

  Янко Николов Янков
  ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

  Чрез:
  Софийска районна прокуратура
  ул. „Драган Цанков“ № 6
  1164 София
  Преписка № 6555 / 2011 г.
  „Прокурор“ К. Владимиров

  До:
  Софийска градска прокуратура
  Бул. „Витоша“ № 2
  1000 София

  ЖАЛБА

  СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОТКАЗ

  ОТ ОБРАЗУВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО, ИЗДАДЕНО НА 27.01.2011 Г.

  *******

  Първо предварително уточнение:

  Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

  На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.:

  „Искам отговорност на държавата за причинените вреди! – ABCDEF”,

  http://iankov.blogspot.com/2011/02/df.html.

  *******

  Първо уточнение по съществото на казуса:

  ***На 08 (09) Юли 2010 г. съм изпратил с препоръчана поща адресирано до Главния прокурор мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; пощенската разписка е № 000280/PS1172000X9KI, 09.07.2010 г.;

  ***На 24 (26) Юли 2010 г. съм изпратил с препоръчана поща адресирано до Главния прокурор второ мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; пощенската разписка е № 000705/PS1172000YZPE. 26.07.2010 г.;

  ***На 03 Август 2010 г. съм изпратил с препоръчана поща адресирано до Главния прокурор трето мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; пощенската разписка е № 000074/PS1172000Z9XX. 03.08.2010 г.;

  ***На 15 (16) Август 2010 г. съм изпратил с препоръчана поща адресирано до Главния прокурор четвърто мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; пощенската разписка е № 000383/PS1172000ZSWF. 16.08.2010 г.;

  ***На 15 Октомври 2010 г. съм регистрирал в регистратурата на Върховната касационна прокуратура адресирано до Главния прокурор пето мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; получения регистрационен номер е 11966/2010,V/15.10.2010 г.;

  ***На 18 Октомври 2010 г. съм регистрирал в регистратурата на Върховната касационна прокуратура адресирано до Главния прокурор шесто мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; получения регистрационен номер е 11966/2010,V/18.10.2010 г.

  *******

  Второ уточнение по съществото на казуса:

  На тези така посочени по-горе мои официални искания за разследване

  НИКОГА, В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОЧТИ ОСЕМ МЕСЕЦИ, НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКВО СЪОБЩЕНИЕ ОТНОСНО ПРЕДПРИЕТАТА ПРОЦЕДУРА И НЕЙНИЯ ХОД.

  През всичкото това време съм направил най-малко 12 (дванадесет) опити (чрез лични посещения в офисите на Върховната Касационна прокуратура, Софийската Градска прокуратура и Софийската Районна прокуратура) да открия каквато и да е процедура по моите искания,

  но всичките ми опити в това отношение оставаха безрезултатни – никога не можах да открия наличието на прокурорска преписка, образувана по така визирания казус.

  *******

  Трето уточнение по съществото на казуса:

  След всичкото това, СЛЕД ПОЧТИ ОСЕМ МЕСЕЦИ, преди два дни, на 07.02.2011г., понеделник, с препоръчана поща получих копие от издадено на 27.01.2011 г., регистрирано на 02.02.2011 г. Постановление за отказ от образуване на наказателно производство.

  *******

  Четвърто уточнение по съществото на казуса:

  Текстът на Постановлението е поместен в рамките на една стандартна страница.

  От текста на Постановлението е видно, че

  преписката (№ 6555) е била образувана едва през 2011 г.,

  т. е. ШЕСТ МЕСЕЦИ СЛЕД ПЪРВОТО МОЕ ОФИЦИАЛНО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА КАЗУСА.

  *******

  Пето уточнение по съществото на казуса:

  От текста на Постановлението

  НЕ Е ВИДНО ПОРАДИ КАКВИ ПРИЧИНИ В РАЙОННАТА ПРОКУРАТУРА ПРЕПИСКАТА Е ОБРАЗУВАНА ЕДВА ПОЛОВИН ГОДИНА СЛЕД ПЪРВОТО МОЕ ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ.

  От текста на Постановлението

  НЕ Е ВИДНО ДАЛИ ПРЕДИ ТОВА НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ Е БИЛА ОБРАЗУВАНА ПРЕПИСКА И СА БИЛИ ИЗВЪРШВАНИ ПРЕДВИДЕНИТЕ В ЗАКОНА ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ.

  *******

  Шесто уточнение по съществото на казуса:

  От текста на Постановлението

  Е ВИДНО, ЧЕ „Преписката е образувана по повод депозирана в СРП жалба от Янко Николов Янков“.

  Тъй като от този текст на Постановлението е видно, че

  в преписката се намира само една-единствена

  от посочените мои ТОЧНО ШЕСТ (6) официални искания за разследване,

  НЕ Е ЯСНО КАКВА Е СЪДБАТА ДА ОСТАНАЛИТЕ ПЕТ МОИ ОФИЦИАЛНИ ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ – къде се намират и защо не са предоставени на Районната прокуратура.

  *******

  Седмо уточнение по съществото на казуса:

  От текста на Постановлението

  Е ВИДНО, ЧЕ е записано следното: „Изложените в жалбата обстоятелства и отправените искания не съдържат данни за извършено престъпление от общ характер“.

  Обръщам специално внимание на факта, че както в предишното изречение, така и в това изречение отново става дума за една-единствена жалба, предоставена на Районната прокуратура.

  Обръщам специално внимание върху факта, че в текста на Постановлението абсолютно никъде не е посочена датата на визираната тази една-единствена моя жалба

  (и че всъщност, по „мистериозен“ начин, са изчезнали и не са били предоставени на Районната прокуратура останалите ПЕТ мои официални жалби!!!).

  Обръщам специално внимание върху факта, че в текста на Постановлението НЕ СА ПОСОЧЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, КОИТО, СПОРЕД „ПРОКУРОРА“, „не съдържат данни за извършено престъпление от общ характер“.

  *******

  Осмо уточнение по съществото на казуса:

  От текста на Постановлението Е ВИДНО, че цялата „прокурарска“ аргументация е основана върху изречението:

  „в жалбата липсват данни за извършено престъпление от общ характер, тъй като, в конкретния случай се касае за неадекватно поведение на Янков поради което, молбата на Янко Николов Янков следва да бъде докладвана в отдел ИНПЛ на СРС за вземане на отношение спрямо същия по чл. 155 от закона за здравето“.

  По повод и във връзка с това изречение на Постановлението съм длъжен да цитирам точното съдържание на визирания законов текст:

  „Раздел II. Задължително настаняване и лечение. Чл. 155. На задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.“

  Уточнявам също така, че текстът на визирания чл. 146, т. 1 и 2 от Закона за здравето гласи следното:

  „Чл. 146. (1) Лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са:

  1. психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване;

  2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция;“.

  По повод и във връзка с така визираните законови текстове и така визираното прокурорско становище обръщам внимание върху факта, че

  ПО АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ Е ПОСОЧЕНО

  КОГА,

  ОТ КОГО И

  ПО КАКЪВ НАЧИН Е БИЛО УСТАНОВЕНО

  наличието у мен на така визираното „психично разстроство“ и „нуждата от специални здравни грижи“.

  Посочването на такова важно обстоятелство е абсолютно необходимо НА ФОНА НА ФАКТА, ЧЕ АБСОЛЮТНО НИКОГА ПРЕЗ ЖИВОТА МИ НЕ СЪМ ИЗВЪРШВАЛ И НЕ СЪЩЕСТВУВАТ АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА СА „НЕАДЕКВАТНИ“ МОИ ДЕЙСТВИЯ,

  КАКТО И АБСОЛЮТНО НИКЪДЕ – КАКТО В БЪЛГАРИЯ, ТАКА И В ЧУЖБИНА – НЕ СЪЩЕСТВУВАТ КАКВИТО И ДА СА ДОКАЗАТЕЛСТВА ДА СЪМ БИЛ ТЪРСЕЛ КАКВАТО И ДА Е МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ,

  И ЧЕ ЕДИНСТВЕНИТЕ МИ ВЕРОЯТНО ОПРЕДЕЛЯНИ КАТО ТАКИВА МОИ ДЕЙСТВИЯ СА ДЕЙСТВИЯТА МИ,

  СВЪРЗАНИ С НЕПРЕКЛОННИТЕ МИ ИСКАНИЯ ЗА ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА,

  ИЗВЪРШЕНИ КАКТО ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ, ТАКА И ОТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА,

  КАКТО ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ, ТАКА И ОТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СПУЖБИ,

  повечето от половината от ръководния състав на които служби дори и днес е съставен не само (или не просто само!) от офицери от комунистическата Държавна сигурност,

  НО ИМЕННО ОТ ЛИЧНОСТИ, КОИТО КАКТО ПО ВРЕМЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ, ТАКА И СЛЕД ТОВА СА БИЛИ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА БЪДАТ АНГАЖИРАНИ С ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПОЧТИ ДВЕСТА (200) КОНКРЕТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ,

  НАСОЧЕНИ СРЕЩУ МЕН,

  НАСОЧЕНИ СРЕЩУ ЧЛЕТОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО

  НАСОЧЕНИ СРЕЩУ ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЯТА ФАМИЛИЯ,

  НАСОЧЕНИ СРЕЩУ НАЙ-БЛИЗКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ И

  НАСОЧЕНИ СРЕЩУ РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ПОЛИТИЧЕСКИ И ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ.

  *******

  Девето уточнение по съществото на казуса:

  Когато през 1984 г. комунистическата Държавна сигурност поиска да ми „затвори устата“ ЗАРАДИ МОЯТА АКТИВНА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ,

  тя въобще не посмя да предприема срещу мен такива типични за практиката на КГБ елиминационни действия,

  а се задоволи само с това да ме осъди по престъпен начин и да ме държи в затвора цели шест (6) години;

  след което, след пълното изтърпяване на наложената ми присъда, Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд отмени присъдата и ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства.

  *******

  Десето уточнение по съществото на казуса:

  След този шестгодишен ад, по време на който и след който под вещото ръководство на комунистическата Държавна сигурност намериха смъртта си баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима,

  аз, естествено, посветих професионалните си юридически знания на търсенето на наказателна и репораторна отговорност от виновните лица,

  и така в крайна сметка днес съм депозирал в Европейския съд в Стразбург точно 11 (единадесет) жалби,

  а в регистратурата на Административния съд София-град чакат своя ред да заминат за там още ДВА ПЪТИ ПОВЕЧЕ процедури.

  Именно по повод и във връзка с това на 20 май 2010 г. съм депозирал пред Министър-Председателя на България, пред Министъра на вътрешните работи и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта, че едно високопоставено лице, което е икадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР,

  добронамерено ме е уведомило, че

  ако продължавам да търся правата си (пред съдилищата и пред държавните административни институции),

  спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.

  Тъй като, обаче, аз отказах да се съобразя с тези „добронамерени предупреждения“ и продължих да настоявам да търся правата си по всички надлежно регистрирани пред институциите казуси,

  на 10-ти юни 2010 г. върху имота ми в моето родно село е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, извършено и поставено именно от СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА и от МАФИЯТА,

  а на 21 юни с. г. бе извършено и ПОКУШЕНИЕТО, по повод и във връзка с което съм поискал разследване и е образувана настоящата преписка.

  *******

  Единадесето уточнение по съществото на казуса:

  Обръщам специално внимание върху факта, че

  само против сега управляващото Правителство на хунтовския генерал Бойко Борисов

  съм завел в Административния съд София-град

  най-малко ШЕСТ съдебни дела,

  в няколко от които изрично и пределно ясно съм квалифицирал хунтовския генерал Бойко Борисъв КАТО ПРЕСТЪПНИК.

  Впрочем, точно вчера медиите публично оповестиха факта, че Вицепремиерът Цветан Цветанов е бил висш офицер в СЕДМО управление на комунистическата Държавна сигурност.

  НЕ Е ЛИ ПРЕДЕЛНО ЯСНО И ОЧЕВИДНО,

  ЧЕ ТЕЗИ ДВАМА ПРЕСТЪПНИЦИ – Борисов и Цветанов –

  НЕСЪМНЕНО СА КРЪВНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ДА НЕ МИ ПОЗВОЛЯТ ДА ТЪРСЯ НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, ИЗВЪРШЕНИ ОТ СЛУЖИТЕЛИТЕ НЕ САМО ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, НО И ОТ ПОСТОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ.

  *******

  Дванадесето уточнение по съществото на казуса:

  Обръщам специално внимание върху факта, че в регистратурата на Софийскиата градска прокуратура се намираПрокурорска преписка № 3592 по описа за 2007 г., от която е видно, че чрез текстовете на точно 12 (дванадесет) жалби съм поискал разследване на сключената от Правителството на Иван Костов и Софийската община корупционна сделка относно т. нар. казус „Софийска вода“,

  по повод и във връзка с която корупционна сделка

  в Комисията по корупцията при Парламента и в медиите

  се намират доказателства, че българското Правителство е обезпечило възможността софиянци да бъдат ограбени с колосолната сума един милиард и три милиона лева, половината от която сума (петстотин милиона лева!) е била реализирана още през 2007 г.

  ПАТАМ:

  моята непреклонност за търсене на наказателна и репараторна отговронсот за въпросната (ПОЛОВИН МИЛИАРДНА) сума

  НЕ Е ЛИ НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧНО ОСНОВАНИЕ НЕ САМО ДА БЪДЕ РАЗПОРЕДЕНО И ИЗВЪРШЕНО СТАНАЛОТО НА 21 ЮНИ 2010 Г. ПОКУШЕНИЕТО ВЪРХУ МЕН,

  НО И ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНА НАСТОЯЩАТА ЕЛИМИНАЦИОННА ПРОЦЕДУРА???

  *******

  Тринадесето уточнение по съществото на казуса:

  Обръщам специално внимание върху факта, че

  Както непосредствено преди покушението, така и след него

  КАКТО ПРОКУРОРИ ОТ ВЪРХОВНАТА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА,

  ТАКА И РАЗСЛЕДВАЩИ ПОЛИЦАИ ОТ СИСТЕМАТА НА МВР

  НАСТОЙЧИВО СА ИСКАЛИ ОТ МЕН ДА ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВУВАМ СРЕЩУ бившия главен прокурор Никола Филчев като заявя, че той ми е бил „споделил“ неща, каквито той никога не ми е „споделял“.

  За мен е любопитен фактът, че

  най-интензивният период на упражнения върху мен прокурорски и полицейски шантаж за лъжесвидетелствуване

  БЕ ОСЪЩЕСТВЕН ИМЕННО В КОНТЕКСТА НА ПРЕДСТОЯЩАТА СРЕЩА НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ С ГЕРМАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ЮРГЕН РОТ.

  *******

  Четиринадесето уточнение по съществото на казуса:

  На мен, разбира се, ми е пределно ясно, че визираният Районен „прокурор“ е издал своето Постановление, след като му е било разпоредено от Софийската градска прокуратура.

  Въпреки това, в съответствие с нормите на Правото и на Закона

  с настоящия текст, имащ статуса на Жалба,

  обжалвам посоченото Постановление и пледирам за неговото отменяне!

  *******

  Петнадесото уточнение по съществото на казуса:

  С настоящите редове декларирам,

  че след като изживях ада на комунистическите правителства и комунистическата Държавна сигурност,

  ЩЕ ИЗЖИВЕЯ И АДА НА ПОСТОКМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА И НА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,

  НО НЯМА ДА СПРА ДА НАСТОЯВАМ ЗА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

  09 Февруари 2011 г., София

  Янко Н. Янков

• „Българките“ от Хакни

  Автор: Милен Петров

  
  На Нова година пропаднах в „Хакни“. Казвам пропаднах, понеже „Хакни“ е махала в Северен Лондон, бивш работнически квартал, където отиваш и все така се получава, че не си тръгваш поне две нощи.  Сега го наричат „тренди“, предимно алтернативки досаждат по пъбовете, заселват се интелектуалци и някакви американци, за които Европа започва и свършва с Англия.

  Отидохме на парти заедно с едно българско момиче и приятелката й англичанка.Англичанката, милата, й дойде много ракията на препартито, та като слизаше по стълбите от втория етаж на автобуса, падна на глава. Проблем голям не стана, щото то в Лондон на Нова година по улиците се редуват повърнато, припаднал, повърнато, припаднал.

  От вратата виждаш физиономии от всички краища на „империята“. Това му е хубавото на космополитен град като Лондон – всякакви хора, всякакви раси, всякакви луди. Обичайните забавления – алкохол, трева, а от няколко месеца насам се псува Ник Клег. Британският вицепремиер, който измисли, че университетските такси трябва да се увеличат три пъти. Криза.

  По едно време англичанка в духа на социализацията се приближи към моята българска приятелка и я попита.

  –        „Откъде си?“

  –        „От Източна Европа“.

  –        От коя Източна Европа? Да не би Гърция?

  –        Не, от България“.

  Тогава най-неочаквано англичанката се обърна към другия край на двора и се провикна на чист български: „Анииии, Аниии, ела да видиш какво намерила! Ехааа!“.

  Така се запознахме с Анна и Анна Мария, които са толкова луди по България, че чак научили български. Говорят го със силен акцент, но правилно. Много светли и усмихнати момичета. Нито следа от изкуствените поздрави и дежурните фрази, с които се води доста често разговор на Запад.

  Преди 7 години решили, че ще научат български. И го научили. Намерили си и даскал по български. Студент в Оксфорд. Всяка седмица пътували по два пъти от Лондон до Оксфорд, за да тренират писмо и реч. Още първото лято си вдигнали багажа и заминали за България, за да работят с хлапета. Да преподават английски и да се грижат за „деца, лишени от родителска грижа“ в Стражица и Велико Търново. И така вече седем лета подред.

  Сближили се с малките, и с тийнейджърите. Пишат си редовно, когато са в Англия им помагат с уроците по скайп. Олющените и запуснати сгради, изобщо сиромашията в провинциална България, не ги плаши въобще. Простотията също. Някаква мутра пребил до безсъзнание брата на Анна Мария, защото в дискотеката се присегнал, за да разклати светещите въртящи се топки, висящи от тавана. Пиянска история, но момчето го прибрало Бърза помощ. След инцидента останали заради децата.

  И така, докато директорът не решил, че трябва да ги изгони. Разваляли му дисциплината. Шефът хич не си е дал сметка, че тези учители по английски са най-добрите възможни за възпитаниците му. Езикът, който преподават им е роден, а идецата чрез общуването ще разберат, че има и други светове, други култури, отвъд баира на Стражица. Всъщност шефът какво го интересува, нали му развалят дисциплината….Пък и с тях или без тях, заплатата му по-голяма няма да стане. А децата, че ще научат нещо ново за света, кучета ги яли…

  Анна и Анна Мария не се обидили въобще. Те схващат нашата сопнатост като част от култура, която искат да разберат, и широкосърдечно я приемат за нещо нормално. Събрали са си пари и ще дойдат и това лято. Защото са обещали на децата.

  Докато пиехме смокинова ракия в задния двор на къщата в „Хакни“, разказаха готина история: „Пътуваме в метро. Гледаме едни хора. Слушам български говори. Доближава аз тези хора и попитва: „Извинете, вие да сте от България“. Поглежда лошо и отговоря: „Не! От Македония“. И не говори на мен вече. Ама аз казвам: „Много хубав български говори, браво!“ Анна разказва и се смее с пълен глас и със стиснати юмруци тупа по коленете от емоция. Много рядко някой западняк си дава зор да вникне в глупотевината на балканските спорове, та и да се шегува с тях.

  Защо са научили български и защо точно България?

  „Няма причина. Харесва ни!“

  Източник: http://www.vchera.bg/

• Какво може да направи човек?

  Това есе на Айн Ранд, писано през 1972 г.,  е част от собрника „Философията:кому е нужна“, който издателска къща МаК ще публикува до края на месец февруари 2011 г.

  Айн Ранд

  
  

  Този въпрос се задава често от хора, които се тревожат за състоянието на днешния свят и искат да го променят. Най-често той се задава във форма, която подсказва причината за тяхната безпомощност: „Какво може да направи един човек?”.

  Докато работех върху тази статия, получих писмо от един читател, който описва проблема (и грешката) още по-красноречиво: „Как може един човек да разпространява вашата философия в мащаб, достатъчно голям, за да предизвика огромните промени, които трябва да бъдат извършени във всяко кътче на американския живот, за да може да се създаде такава идеална държава, каквато описвате?”

  Ако въпросът се зададе по този начин, отговорът е: не може. Никой не може самостоятелно да промени една страна. Затова първият въпрос, който трябва да се зададе, е: защо хората подхождат към проблема по този начин?

  Представете си, че сте лекар в разгара на епидемия. Няма да попитате: „Как може един лекар да лекува милиони болни и да възстанови идеалното здраве на цялата страна?” Независимо дали сте сам, или сте част от организирана медицинска кампания, вие ще знаете, че трябва да лекувате толкова хора, колкото можете да достигнете, доколкото ви стигат способностите, и нищо друго не е възможно.

  Не друго, а остатък от мистичната философия – и по-конкретно, от разцеплението ум-тяло – кара хората да подхождат към интелектуалните проблеми по начин, с помощта на който не биха се справяли с материални проблеми. Те не биха се стремили да сложат край на епидемия за една нощ или да построят небостъргач само със собствените си сили. А също така няма да се откажат да поправят порутената си къща с обосновката, че не им е по силите да издигнат наново цял един град. Но в полето на човешкото съзнание, в полето на идеите, те все още са склонни да разглеждат познанието като ирелевантно и очакват да извършват незнайно как мигновени чудеса – или пък сами се докарват до ступор, като замислят невъзможна цел. (Читателят, чието писмо цитирах, правеше това, което трябва, но усещаше, че се изисква по-широкомащабно действие. Мнозина други просто задават въпроса, но не правят нищо).

  Ако имате сериозно намерение да се борите за един по-добър свят, най-напред идентифицирайте характера на проблема. Битката е преди всичко интелектуална (философска), а не политическа. Политиката е крайната последица, практическото приложение на фундаменталните (метафизично-епистемологично-етически) идеи, които преобладават в културата на даден народ. Вие не можете да се борите с последиците или да ги променяте, без да се борите с причината и да я променяте; а също така не можете да се опитвате да прилагате практически каквото и да било, без да знаете какво искате да приложите.

  В една интелектуална битка не е задължително да приобщите всички към своите убеждения. Историята се прави от малцинствата – или, по-точно, историята се прави от интелектуалните движения, които се създават от малцинствата. Кой принадлежи към тези малцинства? Всеки, който е в състояние и има желание активно да се занимава с интелектуалните проблеми. Тук не количеството, а качеството има значение (качеството – и последователността – на идеите, които проповядва човек).

  Едно интелектуално движение не започва с организирано действие. Кого би организирал човек? Философската битка е битка за умовете на хората, а не опит да се наберат слепи последователи. Идеите могат да бъдат разпространявани само от хора, които ги разбират. Едно организирано движение трябва да бъде предшествано от образователна кампания, за което са нужни обучени – самообучени – учители (самообучени в смисъл, че един философ може да ви предложи материала на познанието, но вашият собствен ум трябва да го усвои). Подобно обучение е първото изискване, за да бъдеш лекар по време на идеологическа епидемия – и е предварителното условие за всеки опит да „промениш света”.

  „Огромните промени, които трябва да бъдат извършени във всяко кътче на американския живот” не могат да бъдат извършени без чужда помощ, на парче или „на дребно”, така да се каже; армия от кръстоносци не би стигнала, за да се направи това. Но факторът, който стои в основите на всеки аспект от човешкия живот и го предопределя, е философията; научете хората на правилната философия – и собствените им умове ще свършат останалото. Философията е търговецът на едро в човешките дела.

  Човекът не може да съществува без някаква форма на философия, тоест някакъв изчерпателен светоглед. Повечето хора не са интелектуални новатори, но са склонни да възприемат идеите, способни са да ги оценяват критически и да избират правилния ход, когато им бъде предложен. Има също голям брой хора, които са безразлични към идеите и към всичко, което излиза извън свързаната с конкретното сфера на непосредствения момент; подобни хора възприемат подсъзнателно това, което им се предлага от културата на тяхното време и се оставят сляпо на всяко случайно течение. Те са чисто и просто общественият баласт – били те черноработници, или президенти на компании – и по свой собствен избор те са ирелевантни към съдбата на света.

  Днес повечето хора остро съзнават нашия културно-идеологически вакуум, те са тревожни, объркани и търсят опипом отговори. Вие в състояние ли сте да ги просветлите?

  Вие можете ли да отговорите на техните въпроси? Вие можете ли да им предложите убедителна теза? Вие знаете ли как да поправите грешките им? Вие предпазени ли сте от непрекъснатата канонада, целяща убийството на разума – и вие можете ли да снабдите останалите с противоракетни оръдия? Една политическа битка е чисто и просто престрелка с мускети; философската битка е ядрена война.

  Ако искате да въздействате върху интелектуалната посока на една страна, първата стъпка е да сложите ред в собствените си идеи и да ги интегрирате в убедителна теза, доколкото ви стигат знанията и способностите. Това не означава да учите наизуст и да рецитирате лозунги и принципи, били те на обективизма или на нещо друго: знанието по необходимост включва способността да прилагаш абстрактни принципи към конкретни проблеми, да откриваш принципите в конкретни въпроси, да ги демонстрираш и да проповядваш последователен курс на действие. Това не изисква всезнание или всемогъщество; именно подсъзнателното очакване за автоматично всезнание у себе си и у другите проваля мнозина, които искат да тръгнат на поход, (и служи като оправдание да не вършиш нищо). Необходима е честност – интелектуална честност, която се състои от това да знаеш какво знаеш, непрестанно да разширяваш познанията си и никога да не си затваряш очите за противоречие или да не успяваш да го отстраниш. Това означава: развитието на активен ум като постоянно свойство.

  Само когато или ако вашите убеждения са под ваша съзнателен, системен контрол, вие ще можете да ги споделяте с другите. Това не означава, че трябва да произнасяте философски речи, когато това е ненужно и неуместно. Философията ви е нужна, за да ви осигурява основа и последователна теза, когато се справяте с конкретни въпроси или ги обсъждате.

  Ако обичате сбитите обобщения (стига да не забравяте пълното им значение), ще ви кажа: щом попитате „Какво може да направи един човек?” – отговорът е „ДА ГОВОРИ” (при условие, че знаете какво казвате).

  Ето няколко съвета: не чакайте национална аудитория. Говорете винаги когато имате възможност, независимо дали слушателите ви са многобройни или малочислени – говорете на своите приятели, на колегите си, пред професионалните организации или всеки легитимен държавен форум. Не бихте могли да знаете кога точно думите ви ще достигнат до точния ум в подходящия момент. Няма да виждате непосредствени резултати – но общественото мнение се изгражда именно благодарение на подобни действия.

  Не пропускайте възможността да изразите възгледите си по значими въпроси. Пишете писма до вестниците и списанията, до телевизионните и радиокоментаторите и, преди всичко, до конгресмена на вашия район (който зависи от своите избиратели). Ако писмата ви са немногословни и рационални (вместо хаотично-емоционални), те ще окажат по-силно въздействие, отколкото очаквате.

  Възможностите да говорите са навред около вас. Предлагам ви да направите следния експеримент: в продължение на една седмица съставете идеологически „списък”, тоест записвайте колко пъти хората изричат погрешни политически, социални и морални идеи, така, сякаш те са разбиращи се от само себе си истини, с вашето мълчаливо одобрение. А след това си създайте навик да възразявате на подобни забележки – не, недейте да държите многословни речи, които рядко са на място, а просто казвайте: „Не съм съгласен”. (И имайте готовност да обясните защо, ако събеседникът ви поиска да разбере.) Това е един от най-добрите начини да спрете разпространението на зловредните клишета. (Ако събеседникът ви е просто неосведомен, това ще му помогне; а ако не е, ще подкопае неговата увереност следващия път). И особено, недейте да мълчите, когато собствените ви идеи и ценности биват подложени на атака.

  Недейте да се опитвате да спечелите привърженици безразборно, тоест не натрапвайте дебати или спорове на онези, които не проявяват интерес или нямат желание да спорят. Не е ваша работа да спасявате душата на всекиго. А ако правите онова, което ви е по силите, няма да изпитвате вина за това че не правите – „някак” – онова, на което не сте способни.

  И преди всичко, недейте да влизате в погрешните идеологически групи или движения, само за да „направите нещо”. „Идеологически” (в този контекст) аз разбирам групи или движения, които се обявяват в полза на някакви смътно обобщени, неопределени (и обикновено противоречиви)политически цели (например консервативната партия, която подчинява разума на вярата и заменя капитализма с теокрация; или „либертарианските” хипита, които подчиняват разума на прищевките и заменят капитализма с анархизъм.) Да се присъедините към подобни групи означава да обърнете наопаки философската йерархия и да предадете фундаменталните принципи заради някакво повърхностно политическо действие, което неизбежно ще се провали. Това означава, че вие помагате за поражението на собствените си идеи и за победата на вашите противници. (Причините са разгледани в „Анатомия на компромиса” в моята книга „Капитализмът: непознатият идеал”).

  Единствените групи, към които човек може основателно да се присъедини днес са ad hoc комитетите, тоест групи, организирани за постигането на една единствена, конкретна, ясно очертана цел, по която могат да постигнат съгласие хора с различни възгледи. В такива случаи никой не може да се опита да припише своите възгледи на всички останали членове или да използва групата в услуга на някаква скрита идеологическа цел (аза това трябва да се следи много, много бдително).

  Не споменавам най-важният принос към едно интелектуално движение – писането, тъй като този текст е отправен към хора от всички професии. Книгите, есетата, статиите са постоянното гориво на едно движение, но е повече от безполезно човек да се опитва да стане писател единствено заради някаква „кауза”. Писането както и всеки друг труд, е професия и към него трябва да се подхожда по този начин.

  Грешка е да се мисли, че едно интелектуално движение изисква от вас някакъв особен дълг или самопожертвователно усилие. То изисква нещо много по-трудно: абсолютно убеждение, че идеите са важни за вас и за вашия живот. Ако направите това убеждение част от всеки аспект от живота си, ще намерите много възможности да просвещавате другите.

  Читателят, чието писмо цитирах, посочва правилния стил на действие: „Като учител по астрономия в продължение на няколко години аз активно участвах в демонстрирането на силата на разума и абсолютизма на реалността на моите ученици… Освен това се постарах да запозная колегите си с вашите трудове, и когато беше възможно, разговарях с тях, след като те ги прочетяха; освен това си създадох практиката да настоявам да се използва разум във всички мои лични отношения с хората”.

  Това са някои от правилните неща, които трябва да се направят, колкото може по-често и колкото може по-широко.

  Но въпросът на този читател подсказваше, че се търси някакъв пряк път под формата на организирано движение. А пряк път не е възможен.

  Твърде късно е за движение от хора, които поддържат конвенционална смесица от противоречиви философски идеи. Твърде рано е за движение на хора, посветени на философията на разума. Но никога не е твърде късно или твърде рано да разпространяваш правилните идеи – освен в условията на диктатура.

  Ако някога в тази страна настъпи диктатура, това ще стане заради бездействието на онези, които запазват мълчание. Все още сме достатъчно свободни, за да говорим. Имаме ли време? Никой не може да каже. Но времето е на наша страна – защото ние имаме едно несломимо оръжие и един невидим съюзник (ако се научим как да ги използваме): разумът и реалността.

  Превод: Милена Попова

• Немили-недраги и без министър

  Българският политически елит произведе новаторско виждане за изпълнителната власт: вече се търси не експерт, подходящ за даден пост, а точно обратното – пост, който да бъде предоставен на даден експерт, пише Т. Ваксберг.

  Дори и най-очакваните новини могат да завършат със сензация. Това показва случаят с приетата оставка на министъра без портфейл Божидар Димитров. Гласуването се очакваше от месец и половина, а изходът от него беше предизвестен – беше ясно, че оставката на министъра ще бъде приета.

  Онова, което не беше ясно, е че Божидар Димитров е заемал пост, от който страната не е имала нужда. Това се разбра миналата седмица, когато премиерът заяви, че ще закрие поста и няма да търси наследник на Димитров. А няма да го търси, защото е преценил, че няма подходящ кандидат.

  За нуждите на страната и нуждите на приятелите
  
  Историкът Божидар Димитров беше министър без портфейл, който отговаряше за българите в чужбина. Той подаде оставка под натиск, обусловен от агентурното му минало в Държавна сигурност.

  Първоначално той беше защитаван от премиера с аргумента, че Димитров е негов приятел, който му е останал верен във времена на изпитание. Тези факти се оказаха по-важни от агентурната принадлежност на известния историк и по-важни дори от многобройните му политически гафове.

  След като под натиск оставката все пак беше подадена, премиерът заяви, че ще запази министерството за българите в чужбина, тъй като този пост не е бил създаван специално за Божидар Димитров. Това странно пояснение беше дадено без премиерът изобщо да беше питан как се е родила идеята за въпросния пост.

  Все пак се предполага, че участниците във властта носят отговорност пред нуждите на страната, а не пред личните нужди на своите приятели. Миналата седмица се оказа, че това предположение е било непремерено.

  За поста на Божидар Димитров всъщност не се търси човек, защото премиерът предварително знае, че няма да се намери подходящ кандидат.

  Това, което се случи, измести истинския съдържателен въпрос около министерския пост. Този въпрос е свързан със смисъла на едно министерство на българите в чужбина. От близо 20 години нито едно правителство не е успяло да дефинира целите и задачите на институция с подобно име.

  С кого би следвало да се занимава тя? С хората, които преди много поколения са се озовали на чужда територия или с хората, които днес се чудят дали ще имат право да гласуват на избори?

  Според конкретния човек, който досега оглавяваше агенцията за българите в чужбина, тази институция се накланяше в едната или другата посока, преминавайки от официално ведомство на национализма към демократична, макар и немощна организация. А после изминаваше обратния път, според човека, който се озоваваше начело.

  Съществените въпроси не бяха зададени
  
  Ако съдим по реакцията на българите в чужбина, те или нямат отношение, или имат негативно отношение към тази институция – не се разпознават в нея, не виждат в нея орган, който да защитава техните интереси или да строи политика с тяхно участие.

  Това е само част от съществените въпроси, свързани с едно министерство на българите в чужбина, но нито един от тях не беше разискван около оставката на Божидар Димитров.

  Дясната опозиция не постави въпроса за разхищението на държавните средства, след като стана ясно, че Димитров е заемал ненужен на страната пост. А лявата опозиция разшири кръга от междуличностни въпроси, като напомни на Димитров, че нищо подобно не би му се случило, ако си е стоял в БСП.

  Така покрай закриването на един и без това дискусионен пост отново взе да прозира въпросът за автентичната опозиция на ГЕРБ – има ли такава?

  Източник:   Дойче Веле

• П Р И З И В на СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

  П Р И З И В
  на
  СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  към православните християни в България във връзка с преброяването на населението и жилищния фонд

  СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ,
  Като изхожда от архипастирския си дълг пред Бога, Отечеството и православния български народ,
  Като отчита необходимостта да се съблюдават законите в страната и всячески да се съдейства на светската власт за доброто развитие на нашето общество,
  Като анализира данните за попълване, изисквани в 17-то преброяване на населението и жилищния фонд в Република България, провеждано през м. февруари 2011 г.,
  ПРИЗОВАВА:
  Всички православни християни – кръстени – приели св. Тайнство Кръщение, да отбележат в част 4 – НАСЕЛЕНИЕ на ПРЕБРОИТЕЛНАТА КАРТА за 17-то преброяване на населението и жилищния фонд:
  ~ въпрос 12 „Религиозен ли сте?” – т. 1 – „Да”;
  и
  ~ въпрос 13 „Вашето вероизповедание е:” – т. 1 – „Източноправославно”.
  Св. Синод счита, че макар и незадължителни, отговорите на въпроси 12 и 13 са много важни за отстояването на националната, религиозната и културната идентичност на българската нация. Нещо повече, да потвърдим, че сме религиозни, да изповядаме че сме православни християни означава открито и смело да засвидетелстваме вярата си в нашия Господ Иисус Христос, което е наше върховно задължение и спасително дело.

  Скъпи в Господа братя и сестри,
  Нека помним благото обещание на Спасителя: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен” (Мат. 10:32-33).
  Затова, да бъдем ревностни носители и изразители на светото Православие в съвременния свят като изповядаме вярата си в Богочовека Христос, следвайки светлия пример на нашите достойни предци. Амин!

• Отбелязваме Деня за безопасен Интернет

  На 8 февруари 2011 г. европейската мрежа от центрове за безопасен Интернет Инсейф (Insafe) отбелязва Деня за безопасен Интернет за осми пореден път. Това е събитието на годината, когато се обединяват усилията да направим Интернет по-добро и безопасно място за нашите деца и за младите хора. От първото провеждане на Деня за безопасен Интернет през 2004 г. интересът към него нарасна значително по целия свят и вече обхваща и почти 70 страни на петте континента – от Исландия до Кения и от Канада до Южна Корея, включително 27-те държави-членки на Европейския съюз. Денят за безопасен Интернет ‘2011 е посветен на „виртуалния живот” и под мотото „Това не е просто игра, това е твоят живот” поощрява децата и младите хора да се замислят за своята онлайн идентичност и запазването на реалната си самоличност. Личната безопасност в Интернет е пряко зависима от правилното поведение в онлайн среда. За да сме сигурни, че децата ни ще бъдат изложени на по-малко рискове в Интернет, е необходимо да се обединят усилията на родители, учители, институции и експерти, които да стимулират придобиването на социалните умения, нужни както за реалния, така и за виртуалния свят.
  В България Денят за безопасен Интернет ще бъде отбелязан в над 100 училища в 14 града в страната – София, Варна, Козлодуй, Димитровград, Гоце Делчев, Враца, Нови пазар, Мадан, Маджарово, Велико Търново, Казанлък, Сливен, Русе и Бяла. Домакин на основното събитие ще бъде 51-о СОУ „Елисавета Багряна“ в София, където в 10 часа на 8 февруари ще се съберат представители на институции, организации, бизнес асоциации и компании, които са членове на Обществения съвет за безопасен Интернет към Националния център за безопасен Интернет, и медии. Сред тях са Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на културата, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Държавната агенция за закрила на детето и др.

  За Деня за безопасен Интернет българският Център за безопасен Интернет при Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Асоциация „Родители“ подготви образователната игра със зарче и пионки „Флашко в Страната на спамчетата“. Училищата в 14-те града ще получат необходимите им бройки от играта преди 8 февруари. Във Варна ученици от общинския пиър-екип, които са представители на Младежкия панел към Центъра за безопасен Интернет, ще влязат в началните класове, за да поиграят на играта с най-малките ученици и да поговорят за безопасното поведение в Интернет. Тъй като в днешно време децата използват компютри и сърфират в Интернет от все по-ранна възраст, това е ценен ресурс за малките както и за техните родители и учители.
  Включилите се в кампанията училища ще организират също интерактивни занятия и ще запознаят учениците с презентация за опасностите във виртуалния живот, подготвена от Центъра за безопасен Интернет.
  Мрежата Инсейф подготви второ издание на Digipack 2011, който предлага на учителите и родителите от цяла Европа полезен набор от образователни материали.
  За да научите повече за събитията в тазгодишния Ден за безопасен Интернет в България и по света, посетете онлайн-изложението на европейската мрежа Инсейф.

  www.safenet.bg

  Няколко факта за размишление!
  • Геймърите прекарват средно по 8 часа седмично в игра онлайн.
  • Младите хора спят 2 до 3 часа по-малко на нощ в сравнение с връстниците им от преди 10 години.
  • През януари 2010 г. са регистрирани 18 млн. потребители вэв виртуалния свят Second Life.
  • Фейсбук съобщава за повече от 500 млн. активни потребители.
  • Потребителите прекарват 700 милиарда минути във Фейсбук месечно.
  • 13 млн. играчи в World of Warcraft, най-голямата в света мрежова онлайн игра за голям брой играчи.
  • Мрежовите онлайн игри са получили 1,5 милиарда долара приходи от абонаменти по света през 2008 г., прогнозите са приходите да достигнат 2,5 милиарда до 2012 г.
  • До 250 000 играчи играят едновременно в WoW.
  • Трансакциите и продажбите на виртуални стоки във виртуални светове през 2009 г. са изчислени на 18 милиарда долара.

  Safer Internet Day 8 February 2011

  Take a stand on Safer Internet Day! It’s more than a game, it’s your life!

  Today the Insafe network, European network of Safer Internet Centres, is celebrating Safer Internet Day for the eighth consecutive year. This is the occasion of the year to join our efforts in making the internet a better place for our children and young people. Since the first edition of SID in 2004, interest has grown tremendously world wide to reach all five continents and more than 70 countries, from Canada to South Korea and Russia to Kenya, including all 27 countries of the European Union.

  The topic for 2011 is „our virtual lives“ around the slogan “ It’s more than a game, it’s your life„. In 2010 Safer Internet Day was celebrated through over 500 events in 65 countries all over the world.

  http://www.saferinternet.org/web/guest/safer-internet-day

• Русия изгони кореспондента на лондонския „Гардиън“

  Люк Хардинг, московският кореспондент на лондонския в.“Гардиън“, бе изгонен от Русия. Това е вероятно първото подобно действие на Москва срещу щатен британски журналист от края на студената война насам, твърди изданието.
  „Гардиън“ припомня, че Хардинг е авторът на статията от 1 декември 2010г., в която се цитираха американските документи, разпространявани от WikiLeaks, с твърдения, че Русия се е превърнала в почти мафиотска държава с масова корупция в спецслужбите, радващи се на облагодетелстваща ги паралелна данъчна система и използващи мафиотски структури за изпълнение на „мръсна работа“ на властите в чужбина.
  Хардинг е работил по документите от WikiLeaks в продължение на два месеца от Лондон, но при пристигането през уикенда в Москва не е бил допуснат в страната.
  След като прекарал в ареста на летището около 45 минути, той бил качен на първия възможен самолет за Лондон, визата му е анулирана, а паспортът му е предаден, чак когато седнал в самолета.
  Журналистът не е получил никакви конкретни обяснения за решението, макар че според „Гардиън“ служител по сигурността към федералната гранична служба му заявил: „За теб Русия е затворена“.
  Външният министър Уилям Хейг потърсил в понеделник колегата си Сергей Лавров, за да разбере какво точно се е случило, но не получил обяснение.
  Последният известен британски журналист, изгонен от Русия, бе Ангъс Роксбърг. Той бе екстрадиран през 1989г. като ответна мярка след като премиерът Маргарет Тачър изгони 11 руски шпиони от Лондон. Роксбърг се върна няколко месеца по-късно, когато комунизмът беше паднал и той работеше за Би Би Си.

  dnevnik.bg

• „Росатом“ заплашват да се откажат от „Белене“ и да съдят България за 200 млн. евро

  Руската компания „Атомстройекспорт“ иска да се оттегли от проекта за изграждане на ядрената централа „Белене“, пише френският бизнес ежедневник „Ла трибюн“. Изданието се позовава на писмо на дружеството, което е изпратено до неговата компания майка – „Росатом“. В него ръководството на „Атомстройекспорт“ съветва компанията да се оттегли от проекта. В края на текста си все пак френският вестник изтъква, че това може да е само начин за натиск върху българското правителство за ускоряване на строежа на централата.

  От „Росатом“ съобщиха пред „Дневник“, че няма да коментират писмото, защото то е вътрешен документ и до момента не са взели окончателно решение дали да се откажат от проекта. Написаното в писмото ще бъде разгледано като опция, в случай че не бъде постигнато подписването на 12-ото поред споразумение с България, за което двете страни преговарят в момента.

  В момента между НЕК и „Атомстройекспорт“ са подписани 11 допълнения съм Споразумението от 29.11.2006 г. за строителството на АЕЦ „Белене“. Срокът на последния документ изтича в края на март тази година.  По думите на Генадий Тепкян, директор на „Атомстройекспорт“ за проекта „Белене“ към днешна дата се очаква подписването на допълнение №12 за изпълнение на дейностите за периода 2011-2014 г. „След подписването на необходимите договори „Атомстройекспорт“ има готовност още тази година да започне активното строителство на АЕЦ „Белене“, допълва Тепкян.

  

  Потърсени за коментар, от българското Министерство на икономиката, енергетиката и туризма съобщиха, че не коментират „вътрешнофирмена кореспонденция на други компании“. В момента прокуратурата и Националната следствена служба правят проверки в „Белене“. По неофициална информация представители на ведомството са се срещнали с представители на „Атомстройекспорт“ в средата на януари и двете страни не са могли да постигнат окончателно споразумение дали да бъде достроена „Белене“. Под въпрос е и подписването на 12-ото споразумение с руската „Атомстроекспорт“.

  Френският вестник „Ла трибюн“ припомня, че в края на 2010 г. българската държавна компания НЕК е подписала меморандум с „Росатом“, в който се е разбрала да притежава 51% от дяловете на бъдещата централа. „Росатом“ е трябвало да получи 25 на сто в проекта, а останалите акции да се разпределят между френската „Алтран“ и Сърбия. По последни данни Белград не е потвърдил интереса си към централата, дори имаше изразени съмнения от екоминистерството на страната в началото на януари. Към проекта интерес прояви и финландската „Фортум“.

  Икономическото издание пише, че политическите промени в средата на 2009 г., когато се смениха правителствата в България, са причина за сериозното охлаждане в отношенията между София и Москва. Първоначалната цена на ядрената централа е била 4 млрд. евро, но с индекса на инфлацията е достигнала до 6.4 млрд. евро, пише „Ла трибюн“.

  Според „Росатом“ забавянето на централата ще донесе допълнителни разходи за „Атомстройекспорт“ и е мината пресечната точката, от която няма връщане назад към осъществяването на проекта. От вътрешен документ на руската компания става ясно, че „провалът на проекта – парадоксално, но факт, е нещо добро за „Росатом“, тъй като може да й донесе обезщетение от 200 млн. евро, а печалбата от централата би била 150 млн. евро“. Документът е бил разработен от директора по развитието на „Атомстройекспорт“. Според него има реална възможност оборудването за „Белене“ да бъде прехвърлено към турската атомна централа „Акию“, която е 100% собственост на „Росатом“.

  По-рано тази сутрин от „Атомстройекспорт“ изпратиха съобщение до българските медии, в което изказват увереността си, че централата ще бъде достроена.

  dnevnik.bg

  още по темата

  Какво (про)изтича от разкритията на Уикилийкс за АЕЦ „Белене“

  Русия няма да строи АЕЦ „Белене“ на всяка цена

  Проектът „Белене“ – Анализ и оценка

• Навършват се 111 години от смъртта на Капитан Петко Войвода

  Днес се навършват 111 години от смъртта на капитан Петко Войвода. Роден е в родопското село Доган Хисар на 18 декември 1844 година. Капитанът е един от най-популярните в народното творчество тракийски революционер и бунтовник. Така коментира Лазар Налбантов, председател на Тракийското дружество в града. Войводата е една от най-ярките личности в историята на националноосвободителното движение в Тракия. Тракийските дружества провеждат на всеки четири години във Варна голям фестивал с песните, посветени на Петко Войвода.

  Едва 17- годишен той се посвещава на освобождението на Тракия. Смъртта на брат му и на негови роднини преобръщат живота му. Неговият живот се разделя на два революционни периода. Първият е хайдушкото движение. Той е свързан повече с личностни отношения. Заляга на лични отмъщения, когато някой бей или турски чиновник унижи някои българи. Но още от ранния си период той проумява идеята за свобода, като започва да се бори срещу гнетта и беззаконието на турците спрямо всички поробени народи в османската империя. Той не дели българи ,арменци, сърби. Всеки, който се чувства по някакъв начин ощетен в рамките на империята, Петко винаги му е оказвал помощ. Това назряване на идеи се оформят чрез дългите пътувания, които е осъществил. Той е пребродил цяла Тракия и Македония, Гърция, Крит. Бил е в Италия, във Франция, в Египет и в Русия. Взел е участие в гвардията на италианския революционер Гарибалди. Той го поставя начело на отряд на 30 души гарибалтийци. Участва в борбите на гръцкия народ за национално освобождение. Участва в критското въстание през 1868 година, където му е дадено званието капитан. Вторият път, когато получава това звание е от заслуги към руската армия по време на руско-турската война. По време на Стамболов той изпада в немилост. Има непристойни обвинения срещу него. Попада в затвора. Интерниран е в Трявна. Умира в нищета, но винаги е обичал българския народ.

  Капитан Петко войвода е един от основоположниците на Тракийско емигрантско дружество “ Странджа“- 12 май 1896 година във Варна. Така се поставя началото на обединението на българските бежанци от Тракия. Отново по негова идея на 19 февруари 1897 година в Минковия хан в Бургас се провежда учредителния конгрес на дружество Тракия, където се приема устава и целите на тракийските дружества в България. Войводата е в пантеона на националните революционери. Тракийци честват по-скоро рождената му дата, отколкото смъртта му. Варненското дружество почита и смъртта на капитана. Той е погребан в кв. „Галата“, където днес тракийците от Варна са поднесли цветя и венци на гроба му.

  Източник: burgas24.bg

• АМЕРИКАНЦИ СТАВАТ БЪЛГАРИ ЗАРАДИ ЗВЕРСКИТЕ ДАНЪЦИ В САЩ

  Американци се отказват от гражданството си и стават австрийци или българи, за да избегнат огромния данък наследство в Съединените щати, твърди швейцарският финансов всекидневник „Ажефи“. Особено силно е нараснал броят на гражданите на САЩ, които се отказват от паспортите си заради нарастващия данъчен натиск, който им налага Вашингтон.
  Това, което ги мотивира, е, че много страни дискретно са въвели програми за
  достъп до гражданство, базирани на чисто икономически принцип.

  Такъв е случаят с Австрия, Сейнт Китс и Доминика. Други страни, сред които България, Сингапур, Белгия и Канада, също предлагат интересни възможности в това отношение.

  Срещу начална инвестиция между 500 000 и 1,5 милиона швейцарски франка
  американски гражданин може да получи европейски паспорт (тоест австрийски или български), уточнява публикацията.

  Той не е длъжен да пребивава постоянно в страната, нито да плаща данъци там, но има възможност след време да се върне да живее в Съединените щати, получавайки виза, като по такъв начин да избегне огромния данък наследство в САЩ.

  2010 година се очертава рекордна по броя на американците, решили да се откажат от гражданството си. Окончателните данни още не са известни, но само през първите девет месеца на миналата година 1150 граждани на САЩ са върнали паспортите си според данни на американското министерство на финансите.

  БЪЛГАРСКИ НОВИНИ ОТ ЧИКАГО
  П О К А Н А

  БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР “ДЖОН АТАНАСОВ”, ЧИКАГО
  АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА

  с подкрепата на:
  ГЕНЕРАЛНОТО КОНСУЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЧИКАГО, САЩ
  БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКАТА АСОЦИАЦИЯ, ЧИКАГО
  БЪЛГАРО–АМЕРИКАНСКИЯ ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, ЧИКАГО

  организират на

  30 април и 1 май 2011 година в Чикаго

  ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА И ПОДКРЕПЯЩИТЕ ГИ
  ОРГАНИЗАЦИИ В САЩ

  „Ролята на българските общности в САЩ за запазване на българския език и национално самосъзнание”

  Молим следете актуализацията на програмата в www.EuroChicago.com

• Грийн Бей Пакърс са „световни“ шампиони по американски футбол

  6 февруари 2011

  Питсбърг Стийлърс и Грийн Бей Пакърс играха тази вечер за титлата на NFL на „Каубои стадион“ в Арлингтън, Тексас. Срещата бе предавана директно по канал „Фокс“. Грийн Бей Пакърс победиха с 31-25 и спечелиха Супербоул XLV. Това е четвърти Super Bowl за отбора от Уискънсин.

  Пет пъти „Грами“ носителката Кристина Агилера направи грешки при изпълнението на националния химн, а шоуто на полувремето, в което участваха The Black Eyed Peas беше наречено най-лошото от години насам – това пък са основните моменти извън мача, които коментатори и зрители още дълго ще обсъждат.

  ––––––––––-

  Congratulations to the world champion Green Bay Packers.

  Aaron Rodgers has turned the Green Bay Packers into Super Bowl champions once again.

  Rodgers threw three touchdown passes and Nick Collins returned an interception for another score, leading the Packers to a 31-25 victory over the Pittsburgh Steelers on Sunday.

  This was Green Bay’s fourth Super Bowl title. The Packers won the first two Super Bowls with Vince Lombardi coaching Bart Starr, and captured another with Brett Favre in January 1997.

  The Steelers trailed 21-3 before halftime. Ben Roethlisberger got them within 28-25 midway through the fourth quarter with a touchdown pass and a nifty 2-point conversion. The Packers answered with a field goal, giving Roethlisberger one last chance.

  Needing to go 87 yards in 1:59 with one timeout left, Roethlisberger couldn’t make it across midfield.

  Now that Super Bowl XLV is officially complete, the 2010 NFL season is over and everybody except the Super Bowl winner will be looking ahead to 2011 NFL season.

  www.suntimes.com

  

• Николай Колев – Босия: Шефката на лицея в Горна Баня е за затвора

  През 60-те години в Юридическия факултет на СУ са получили заповед да издадат диплома за висше образование на Тодор Живков

  .

  Интервю на Добринка Корчева с Николай Колев – Босия

  – Николай, проблемът с фалшивите дипломи и фалшивите самоличности изобщо у нас, който се превърна в остро злободневен и нарицателен след случая с бившата шефка на фонд „Земеделие” Калина Илиева, като че ли продължава да е актуален дори на фона на скандалите със СРС-ата, разтресли държавата напоследък. Един политик пък не се посвени да нарече българските университети „печатници за дипломи”, но ми се струва, че нещата имат своята предистория. Която, доколкото разбрах, ти е известна в основни линии още от началото на прехода.
  

  – Да, най-старите учебни заведения по времето на комунизма и след това бяха превърнати наистина в една печатница за дипломи. Но въпросът не е само в това. Нека не забравяме какво означаваше човек да е с рабфак. Това означава да е избран да завърши на всяка цена висше образование, без да има шансове с обикновени изпити да влезе в университета.

  Това бяха хората, подбрани да бъдат бъдещият елит на нацията. Много странно е как можеш да бъдеш елитен държавен чиновник или функционер, или интелектуалец, без да имаш съответните качества? Но няма какво да се учудваме, защото тогава нещата бяха сведени до абсурд.

  Дори бе издействана диплома за висше образование от Юридическия факултет на Софийския университет на Тодор Живков.

  – Това го чувам за пръв път. Мисля, че той го додокара едва до гимназиалната диплома от бившата Трета мъжка гимназия в София. Поне такава беше легендата.
  

  – Тази диплома е от 60-те години и тогава се заговори, че е фалшива. След това се забраниха изобщо всякакви разговори за това и разследванията на тази тема бяха категорични. Аз обаче направих свое разследване. Имах един познат, старши асистент в Юридическия факултет, който ми каза: „На нас ни беше дадена серийна заповед да издадем диплома, но в момента, който започнахме, стана навалица и ни беше заповядано да спрем”.

  Но дипломата, така или иначе, е била издадена.
  
  – Какво искаш да кажеш с израза „навалица”?
  

  – Това означава, че е станало спор. Живков имаше много приятели, много нагаждачи, но той имаше и противници. Не че те са били демократи. Напротив – тези хора искаха да управляват по същия начин.

  – Можеш ли да посочиш конкретни имена на хора с фалшиви дипломи от близкото минало?
  

  – Преди 20-ина години се заинтересувах от тези проблеми и тогава ми се обади една непозната по това време за мен жена – Надя Валявичарска, и ми каза за един конкретен случай, свързан с Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, тогава Висш икономически институт „Карл Маркс”. По този повод успях да си уредя среща с проф. Рибов. Тогава той беше заместник-ректор. Оказа се, че Рибов много добре познава тази проблематика, че тя всъщност му е ресор, и той извади страшно много случаи. Спомена над 200 имена! Помня, че това, което фамилия Коеви е направила, е само сценка от целия спектакъл.

  – На мен тази фамилия не ми говори нищо, но явно са били от „правоимащите”?
  

  – Коев е един българин, който всъшност обслужва руските интереси. Бил е търговски представител в Москва, свързан е изцяло със СИВ и то в годините, когато са ставали големите милиционерщини, големите далавери, когато се вкарваха чрез НТР/Научно-техническото разузнаване/ компютри и други технологии… Изведнъж се оказва, че двете му деца получават достъп до образование във ВИИ „Карл Маркс”, след това – УНСС. При това без никакъв изпит.

  Вкарват ги с една фалшива бележка, че са приети за студенти в някакъв си институт в бившия СССР,
  и никой тук не си дава труда да провери.

  Мен това нещо силно ме заинтригува, пък и Надя Валявичарска беше много упорита. Тогава проф. Рибов ми каза, че това не е единичен пример. И ми показа списък с над 200 случая, когато хора са записвани, без да имат право, по този идиотски начин, и

  това са до един синове и дъщери на номенклатурата.
  
  Спомням си, че беше намесено и името на Петър Башикаров. Тогава той беше посланик в Япония, преди това – депутат от БСП. В един момент, когато се връща в България, показва някаква бележка, че дъщеря му 15 дни, преди да бъде отзован, е била приета в някакъв японски университет. И въз основа на това я приемат в УНСС и тя си завършва.

  Нямам нищо против, ако това е било регламентирано. Но то няма регламент.

  Фактически детето на Башикаров е заело мястото на един българин, който би трябвало да бъде класиран, след като се е явил на тежки приемни изпити по т.нар. държавна поръчка. И, което е най-странното, бележката беше от месец април. Обадих се в японското посолство, съвсем случайно се познавах с японския културен аташе тогава и го попитах кога записват студентите в Япония, дали през април. Той каза: „Това е абсурд! В Япония всички университети имат една и съща сесия. Но това в никакъв случай не е през април”. Което означава, че това е един изцяло фалшив документ, който е предаден от Петър Башикаров, висш служител на ДС, на Първо главно управление, и на БКП/БСП. За какво става дума? За един заговор на номенклатурата срещу нацията. По друг начин не мога да го представя.

  Тези хора, влезли по един много съмнителен начин, мачкат нацията и стават ръководния фактор в държавата.

  Тук искам да кажа две приказки за Георги Петканов. В Софийския университет все още има преподаватели, които помнят времето, когато беше декан на Юридическия факултет. Те са ми казвали, че

  Петканов е одобрил за студенти втори курс над сто човека
  
  въз основа на това, че те са се водили в някое висше учебно заведение. А колко им е бил успехът? Ако е бил над 5, нямат проблем. Но те са нямали не само 5, те са нямали даже изпит по този предмет, но въпреки това са били назначавани, подчертавам – назначавани, за студенти в СУ.

  – Тази порочна практика ни е добре позната още от времето на социализма. Нищо ново под слънцето.
  – Това е престъпна практика, а не порочна. Защото порокът може да бъде в някаква степен критикуван, но престъплението трябва да бъде наказано.

  Знае се даже по колко пари е вземал за изпит. Според неговите колеги

  той е бил най-наглият декан на Юридическия факултет.
  
  Всеки, който поиска, може да отиде да пита за партийния секретар, по-късно декан, а в момента – конституционен съдия Георги Петканов. За неговите истории. За тарифите му. Аз самият съм правил публикации на тази тема. И той не ми е възразил досега. Мълчи и си трае.

  – От години се чуват и пишат много нелицеприятни неща за приема в бившето „училище за генийчета”, както го наричаше народът по Живково време, а сега – Италиански лицей в Горна баня. И преди, и сега децата на политици, олигарси, подземни босове, шоу- и тв-звезди се обучават там, преди да поемат към елитни колежи и университети в Западна Европа и САЩ. Знам, че имаш наблюдения и по тази тема.
  – Написах няколко материала за Величка Велянова, която и досега, на пределна възраст, е директор на този лицей. Тя благодарение на мен беше изхвърлена за година-две оттам, но чрез съд успя да се възстанови.

  Мои колеги ми дадоха много информация, получена от учители от това училище. Всичко беше документирано, но съдът не взе това предвид, когато възстанови Величка Велянова. Например синът и дъщерята на шефа на Първа частна банка Валентин Моллов бяха приети там – Георги в четвърти, а момичето, ако не се лъжа, в шести клас, с тест за… първи клас/?!/ И колкото и да е странно,

  синът на Моллов си беше написал името по следния начин – Георги с голяма буква, презимето и фамилията – с малка.

  Явно това са му били възможностите. От възможни около 100 или 97 грешки той имаше 57 – това в четвърти клас, на тест за първокласници! Пълна трагедия.

  И като си спомних не само този случай, но и много други, не се чудя защо сега сме на това дередже. А що се отнася до Величка Велянова – тя трябва да иде на съд. Но вместо това още директорства.

  – Говори се, че била доста богата…
  

  – Аз не съм против богатството. А против начина, по който е натрупано.
  Знам къде живее Велянова, в блока на земеделците на бул.”Бъкстон”, тя е земеделка от оранжевия БЗНС. За нея знам всичко. Знам, че тя си е за затвор. Не казвам голяма дума. При тези фалшификати и при толкова пари, които се развъртяха, тя е за затвор. Но никой не я закача, което означава, че съдебната система не се самосезира. Нещо повече – възстановиха я на работа, въпреки че Елка Константинова я изхвърли. Прокуратурата, следствието и съдиите не искат да си свършат работата, въпреки че имам много документи. Което означава, че ние трябва да се „самосезираме” и да изметем тази съдебна система.

  – Зад тези фалшиви и купени дипломи се крият и фалшиви самоличности, фалшиви биографии. Кой може да ги съчинява? За едно време съм сигурна, че това беше ДС, просто тогава “самодейност” изобщо не се допускаше. А сега?
  

  – Ето, казвам го директно – Божидар Йотов, директор на НАПИ /Национална агенция „Пътна инфраструктура”/. Човекът си е по немска линия офицер от Държавна сигурност. Питам: защо в неговата биографична справка липсва целият период, когато е бил офицер от ДС? Всъщност,
  ако това е лошо, защо е избран? Ако е добро, защо не е посочено?

  Нас ни манипулират по много елементарен начин.

  – Има ли още висши държавни чиновници с „премълчана биография” като Божидар Йотов и можем ли да кажем кои са те поименно?
  

  – Определено. Това е една голяма част от министрите, от депутатите, от заместник-министрите, от висшите кръгове на държавната администрация и особено от ДАНС и МВР, където нещата са много ясни. Пропуснах – съдебната система! Там е жестоко.

  Беше удобно имената на тези хора да се премълчават през цялото време на прехода.
  Който всъщност стана не защото всички искаха, а защото той се направи няколко месеца преди да избухне бомбата: „Ние не искаме да живеем повече при социализъм”.

  
  

  Източник: www.blitz.bg

• Прессъобщение на РЗС за изборите на ново Национално ръководство

  Информация за новоизбраните членове на Националното ръководство на РЗС

  ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ

  1. Председател: Яне Янев

  Завършил е математическа гимназия, а след това Аграрния университет в Пловдив със специалност агроинженерство. Второто му висше образование по икономика и мениджмънт. Янев е доктор хонорис кауза по икономика на Балканската академия за наука и култура. През 2005 г. създава „Ред, законност и справедливост”. Народен представител в 40-то и 41-то Народно събрание. Член на комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Председател на парламентарната група за приятелство между България и Израел.

  2. Зам.-председател: доц. Атанас Семов

  Юрист, доктор по европейско право, ръководител на Международната магистърска програма по право на ЕС в Софийския университет. Директор на Института по европейско право и Заместник-председател на Българската асоциация по международно право. Владее френски, английски и руски език.

  3. Зам.-председател: Пламен Николов

  Пламен Николов завършва с отличие Богословски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Преподавал е в Пловдивската духовна семинария. След спечелен конкурс е назначен за докторант в СУ и му предстои защита на докторска степен по теология. В същото време следва право.

  4. Организационен секретар: Георги Стоянов

  Завършил е „Стопанска логистика” в УНСС, а в момента специализира „Защита на културно -историческото наследство в Република България”. Основател на РЗС и член на Управителния съвет на партията.

  5. Секретар по международните въпроси: Живко Темелков

  Завършил е Университета за национално и световно стопанство и е придобил магистърска степен по специалностите „Финанси” и „Международни отношения”. Специализирал в областта на националната сигурност, както и трансграничните финансови измами и прането на пари.

  7. Член: проф. Диляна Мичева

  Проф. Диляна Мичева е завършила е Музикална академия „Панчо Владигеров”. От 1980 г. преподава в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Гост – лектор е в университетите в Нанси, Франция и Делхи, Индия. Създател и ръководител на музикална формация „Аква-Делиа”. През 2008 г. получава званието европейски експерт за принос в българската и европейската култура.

  6. Член: Пламен Цветков

  Пламен Цветков е
  финансист, инженер по радиоелектроника. Има дългогодишен опит в разработването на бизнес планове и инвестиционни проекти. Член е на гражданското сдружение „Професионалисти за просперитета на Русе”. Общински съветник от РЗС в Русе. Владее руски и английски език.

  8. Член: Тодор Балабанов

  Тодор Балабанов e преподавател в Нов български университет , специалност „Софтуерни технологии в интернет”. Член е на Управителния съвет на Менса-България. Редовен докторант в Българска академия на науките, специалност „Информатика”. Свободно ползва английски език и има познания по руски.

  9. Член: Слави Василев

  Роден 29 април 1984 в гр.София. Завършил Международни отношения в Бостонскияуниверситет. Бил е стажант в камарата на представителите на Американския конгрес. Работи в семейно предприятие от 2008г. Владее френски и английски език.

  10. Член: Ангел Димитров

  Роден на 07.08.1970 година. Завършил еУниверситета за Национално и Световно Стопанство, специалност „Икономическа информатика“. Работил е в Българска Народна Банка, Управление „Банков надзор“. От средата на 1998 година до август 2007 година работи в централата на Банка ДСК. Участва в редица аналитични звена в областта на маркетинга и стратегическото планиране. През последните четири години оглавява отдел „Планиране и анализ“ в централата на Алианц Банк България. Семен с две деца.

  11. Член: Радослав Танев

  Радослав Танев е експерт по международни икономически отношения. Специализирал е финансов мениджмънт. Експерт в комисията по външна политика и отбрана в 41 Народно събрание през 2009 и 2010г.

  ЧЛЕНОВЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ ПО ПРАВО СЪС СЪВЕЩАТЕЛЕН ГЛАС

  Народни представители, членове на РЗС

  Бисерка Петрова е на 32 години. С две висши образования специалност „ Право” и „Психология”. От 2003 г. работи като юрисконсулт, от 2008 г. е нотариус. Народен представител от 41-во НС на Р България.

  Георги Терзийски е юрист. Адвокат по наказателни дела. Завършил е и „Публична администрация”. Народен представител от 41-во НС на Р България, член на комисията по образование.

  Емил Василев е народен представител. Юрист по образование, адвокат по професия, преподавател по „Корпоративна сигурност” в Нов български университет. Дългогодишен ръководител на правния отдел на „Ред, законност и справедливост”.

  Кристияна Петрова е народен представител. Юрист, с професионален опит в проблемите на човешки ресурси. Работи като адвокат към Адвокатската колегия на Видин.

  Председател на експертния съвет: проф. Огнян Колев

  Проф. Огнян Колев е доктор на медицинските науки, Заместник директор на Университетска болница по неврология и психиатрия „Св. Наум” – София. Има повече от 300 научни труда, член на множество най-авторитетни международни научни форуми и почетен член на Международния научен фонд, постоянен експерт в Космическата агенция на САЩ – НАСА и носител на Грамота на Министерството на отбраната на САЩ като ръководител на научен проект на НАСА.

  Почетен председател на експертния съвет: д-р Валтер Швимер

  Валтер Швимер е австрийски политик, дългогодишен депутат в Австрийския парламент. През 1999 г. е избран за Генерален секретар на Съвета на Европа и остава на този пост до 2004 г. В момента Валтер Швимер работи като съветник по международните въпроси както за правителства, така и за компании.

  Председател на МРЗС

  Жельо Желев е роден във Велико Търново, студент в УНСС, специалност „Икономика на интелектуалната собственост”. Владее английски език.

  Председател на Софийската градска организация

  Александър Димитров е роден през 1976г. политолог, експерт по международни отношения.

  Ръководител на Пресцентъра

  Славея Сурчева е политолог. Магистър по Балканистика и Европейска интеграция. Специализирала в областта на демократичния контрол на специалните служби за сигурност.

  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОНЕН СЪВЕТ

  Иван Подолински е завършил „Право” и „Публична администрация” в Югозападен университет „Неофит Рилски”. Основател на РЗС.

  –––––––––––––
  Б.Р. Оригиналното съобщение на РСЗ може да изтеглите от тук – press_rakovodstvo_RZS

• Водещият офицер на Сокола: Доган създаде проекта „Доган”

  Интервю на Стойко Стоянов с Марин Маринов (от ПГУ)

  Марин Маринов е полковник от резерва. Работил е в секретния отдел Пети на ПГУ. Водещ офицер на Ахмед Доган. Когато се запознали за пръв път, студентът по философия му казал: „Няма да съжалявате, другарю Маринов, аз съм роден за велики дела”. Ядосан, разузнавачът отговорил: „Малкия, великите дела ще ги правиш в Турция”. 
  
  – Г-н Маринов, след скандалното напускане на ДПС от Касим Дал рухна ли митът за Доган?
  
  – Мит за Доган няма. 20 г. той е пред погледа на цялата общественост с нелегалната организация, която е направил преди падането на комунизма и ДПС като партия. Митове сега насажда Касим Дал, той самият е продукт на Доган и част от митологема¬та, ако изобщо съществува такава. От дете Доган го е взел и е работил над него. 
  
  – ДС знаеше ли, че Доган общува с Касим Дал?
  
  – Всичко знаехме, той не е крил нищо от нас, тогава не е ставало дума за някаква конспирация. Естествено като е най-умният в селото – те го търсеха. Там го гледаха като месия какво ще им разка¬же, за какво ще им говори. Това беше една своеобразна школа, която млади момчета минаха покрай него. Но те са го търсили. 
  
  – Но Доган е донасял за най-близките си, Дал е от¬вратен точно от този факт?
  
  – Зависи кой как чете досието му. Докато е бил на отчет към МВР Варна, може да е имал някакви глупави све¬дения като войник, но след като стъпи в София и ние го поехме, той донос не е писал. Що се отнася до Касим Дал – Доган е създателят му, а Дал никога не успя да се освободи от силата на своя учител. Той вероятно има ня¬какви качества, но глобално погледнато си остана на интелектуалното ниво от времето на комунизма въпреки парите, които направи, въпреки властта, която имаше чрез Доган. Сега говори манипулативно в името на негови лични цели. Вярвате ли, че за 25 г. Дал не е успял да прогледне кой е до него. От 18 години се знаят истините за миналото на Доган. Те най-добре си знаят вътре отношенията в партията и доколко са били чисти, и защо са ги търпели? Защо Дал стои 20 години до Доган, той не е от идеалистите, които напуснаха ДПС първите години, а е от хората, които най-много се облагодетелстваха от Доган. Той е сред най-богатите турци в страната. Касим е болезнено честолюбив, но не успя да преодолее компле¬ксите си от Доган, а те са много и страшни. 
  
  – Но защо Доган е писал за хазяйката си, любовниците си, за колегите си…
  
  – Това са глупости, които говори Дал, той не е вникнал в досието му. Чел е, но нищо не е разбрал. Доган е каран да пише биографии, за майка си, за баща си, когото не обича и ги е напуснал, за сестрите си, за хора от обкръжението му. Ние го готвехме за сериозна работа, за нелегални действия зад граница и трябваше да знаем всичко, а той да бъде железен. Първо, за хората от обкръжението му, второ – така се развиваха и експериментираха анализаторските му качества и той чистосърдечно е споделял, не е криел нищо. Всяка една се¬риозна разузнавателна служба би постъпила така, той, ако скрие нещо, ние ще спрем връзката с него. 
  
  Ще дам интересен пример. Направихме на Малкия (така Мари¬нов нарича Доган, б.а.) една комбинация с дама на име Дора, също наш агент, българка, но осино¬вена от турско семейство. Тя имаше изключително интересни връзки в Турция и в тази общност. Беше идеален вариант за брак с Доган и така по-автентично да бъде изведен зад граница. Запознахме ги, без да им се казва за какво става въпрос. Тя се оказва доста по-актив¬ната страна и още първата вечер остана да спи при него в квартирата му. Била е доста настъпателна, но той не се е поддал повече. В квартирата му имахме техническо ме¬роприятие, без да знае, а на сутринта колегите ме бъзикаха: „Айде, сватба ще имаме”. Малкия веднага написа сведение за нея, за връзката им, която не е била консумирана. Тя също написа сведение до нас. Но по-го¬лямата истина е, че Доган тогава имаше голяма любов с Таня Же¬лязкова, тя вече бе бре¬менна от него и той й е останал верен и не се е поддал на Дора. Ето това например е чел Касим Дал, но нищо не е разбрал за шефа си, а още по-малко какво е преживявал. 
  
  – От тези доноси пострадал ли е някой?
  
  – В никакъв случай не става дума за доноси от популярния вид. Котегоричен съм, че няма пострадал от неговите докладни и това може да се провери. Хората, за които е писал, в никакъв случай не са били обект за разкриване на оперативни дела, или пък, за да им се навреди. Целта беше да знем всичките му обвързаности, за да няма изненади. Аз като оперативен работник съм пренебрегвал указания на ръководството да му се възлагат задачи от Шесто управление. Искали са да го ползват, но никъде по досиетата не може да се намери документ, че е вършел такива неща, че е изпълня¬вал поръчки, затова няма и пострадали. 
  
  – Приемате ли констатация¬та на Касим Дал, че Доган е най-успешният проект на ДС?
  
  „Доган” е най-успешният проект на Доган. Ние като служба сме имали конкретна задача да издирваме такива като него, да им даваме възможност да се развиват, да ги подпомагаме и използваме за нелегална работа зад граница. Доган беше само един от многото. Но ние не сме изградили Доган като борец срещу комунизма, нито пък като политик и лидер на ДПС. Той се създаде сам. Готвехме го за едно, а той с уменията и знанията, които получи от нас, се превърна в друго. Преди дни самият Касим Дал в телевизионно интервю се изтърва, че в Старозагорския затвор се събрали група затворници и решили да работят за образа на Доган. Така че човекът, който сега го плюе, е сред създателите му. 
  
  – Какъв тогава е бил проек¬тът на ДС за Доган?
  
  – Нелегал зад граница, естествено в Турция, а не в Москва. Основната задача беше да бъде внедрен в южната ни съседка в обект, който представлява интерес за нас. Например като философ той можеше да попадне в тяхната академия която се занимава с обществени науки. Ако се беше осъществил този проект, чрез него можехме да изучаваме турски учени, техни схващания и теории, философията, която поставят в основите на държавата си. Това беше залегнало в плана му за подготовка, за изучаване на лица, които утре ще представляват интерес за оперативна разработка. Имало е и други варианти за развитието му – да остане на Запад, да оти¬де в САЩ, Франция. Той също е писал как е виждал бъдещето си зад граница – 5-6 варианта. Виждал се е например като стажант в чужд институт по философия. 
  
  – Защо не успяхте да го реализирате?
  
  – Заради специалността му, особена е – философ. После дойде възродителният процес, спря реализацията му. Тогава той сам избра своята позиция – мястото, което му се пола¬гаше исторически – застана справедливо на страната на етноса си. Смяната на имената беше насилствен акт, абсурден, античовешки. Истината е, че никой не знаеше, че ще се провежда такъв процес. Единици бяха наясно какво ще се случи – Живков, Пенчо Кубадински, Димитър Стоянов, Георги Танев и още няколко. Несправедлив процес, обърка съдбите на тур¬ците, обърка и нашите съдби. 
  
  – Доган обучаван ли е да бие, да убива? 
  
  – Абсурд, обучаван е един¬ствено да създава връзки, да анализира, проучва, да отсява информации. 
  
  – Колко души са готвени от вашия отдел за нелегали?
  
  – През моите ръце са минали поне 40-50 човека, но нито един от тях не бе реализиран. Дойде смяната на имената и момчетата се разбягаха. Ще кажа, че имаше много по-перспективни и добри от Доган – лекари, агрономи, инженери. Сега се внушава, че е инфилтриран от службите в нелегалното турско движение. А логиката е да възложим подобна задача на по-добрите от него, а такива имаше. Знам, че около подготовката за възродителния процес новият му водещ офицер Иван Карамучев вече е бил зает със смяната на имената и почти е изоставил Доган. Питал съм го какво прави нашето момче, а той ми отговаряше: „Оставил съм го да отлежава”. 
  
  – Защо човекът на ДС се е включил в турската съпротива?
  
  – Той е поканен точно от тези негови кръжочници, като Дал. Тези момчета са били невежи и това неминуемо налага Ахмед като водещ, може да оформи документ, да формулира цели на организацията, да направи устав, да изработи тактика и стратегия. Използвал е талантливо всичко, на което го учехме. Но не е дошъл в София, за да донесе на водещите си офицери какво се случва, това е факт. Доган не е предателят на тази организация. И най-интересното е, че организацията им бе пробита от агент на Шесто към Окръжното управление във Варна. Затова казвам, че е глупост да се внушава, че Доган там е бил внедрен от ДС. Контактите му с нас са допреди смяната на име¬ната, след това той бе загубен за ДС и това се случи с много други момчета, в които инвес¬тирахме, но ги изпуснахме. 
  
  – Защо ДС не го спаси от ареста, присъдата и затвора?
  
  – Имало е такъв опит след задържането му. Правена му е среща с Тодор Генов, зам.-началник на Първо главно упра¬вление. Генов започва с упреци срещу Ахмед, че е изневерил и ни е предал. Но Доган е останал железен – подчертавайки, че това е той, така ги вижда нещата, това е каузата му и няма да я предаде. 
  
  – Какви бяха последствията за вас след провал на проекта „Доган”?
  
  – Сега едва ли ще ми повярват, но на мен и на Иван Карамучев ни разкатаха фамилиите. Спука¬ха ни да даваме обяснения и да пишем рапорти пред ръко¬водството на ПГУ, обследваха ни в Института по оперативна психология, с дни сме давали показания как отгледахме един предател. Не бяхме уволнени, но бяхме наказани и служебно, и партийно, анатемосаха ни, документация за това съществува. Реално бяхме се провалили с Малкия а това пак е индиректно доказателство, че ние вече сме нямали контрол над него и затова шефовете бяха бесни. От гледна точка тогава на нашите анализи той не ставаше за внед¬ряване в такива екстремистки организации. Не ставаше за агент провокатор. 
  
  – Търсела ли е в затвора ДС контакти с Малкия?
  
  – Поне това, което знам, е, че не са правени такива опити. Доган вече е бил отвратен от комунистическия режим и отдаден на друга кауза. 
  
  – Пуснат е от затвора в края на декември 1989 г., а други турци политзатворници виждат свобода чак през май-юни 1990 г. Привилегирован ли е бил Доган?
  
  – Доган не излиза сам от затвора, а заедно с Касим Дал. Така че на този въпрос отговор трябва да даде и Дал. А другите от килиите ги вади Недим Генджев като главен мюфтия. 
  
  – Верни ли са внушенията, че службите и сега продължават да манипулират Доган?
  
  – Абсолютно невъзможно. Този човек, като знам характера му и властовия ресурс, който има, е абсурд да се подведе по някакви служби. Чувството му за независимост е водещо. 
  
  – Имате ли подозрения, че след падането на режима на Живков кръгове от ДС и БКП са бабували за създаването на ДПС?
  
  – Дори и да е имало такива намерения с цел да търсят после някакви политически дивиденти, то Доган само няколко месеца по-късно от трибуната на парламента поиска официално забраната на БСП. Не е тайна, че винаги до него са се домогвали и БСП, и СДС, и НДСВ. 
  
  – Но по-късно направи завой наляво и управлява с хората, които смениха имената на турците. 
  
  – Участието му в тази коалиция вероятно е било водено от национални интереси, като влизането в ЕС и съставянето на стабилно правителство. А и целта на всеки политик е да се стреми към властта и чрез нея да реализира идеите и кадрите си. Съюзът с БСП бе повече так¬тически, заради царя се оказа там. Царят е негов проект. 
  
  – Но днес Доган е в изолация?
  
  – Глупости, всички искат да бъдат с него. Имам информация, че отвсякъде се опитват да правят срещи. Не се заблуждавайте от това, което говори Касим Дал. Той не може да реализира нищо успешно, проектът му е обречен. На първо време ще се опита чрез мюфтийството да упражнява влияние в общността и така да цепи ДПС и да атакува отново Доган. 
  
  – Малкия продължава да ви е симпатичен, но реално е един от най-омразните образи в обществото.
  
  – Има такъв момент, лоша шега му изиграха някои непре¬мерени изявления, да кажем, че са грандомански но това е част от характера му. Той наистина направи маса грешки. Много е мнителен, не вярва в хората. И при всеки един, дори и малък опит за отклонение реагира крайно. Тази мнителност и самочувствието, че е фактор и може да влияе, безспорно му пречат Въпреки всичко, колкото и да е мнителен и себичен, той е бил полезен и ще бъде. Не се съмнявайте, че ако този политически ресурс ДПС беше в ръцете на крайни като Адем Кенан или Касим Дал, етни¬ческият мир щеше да бъде в други измерения. 
  
  – Замъкът в Дръндар част от грандоманщината му ли е?
  
  – Този палат ще бъде средище за обучение и развитие на бедни, но талантливи деца, независимо дали са българи или турчета. 
  
  – Морален ли е хонорарът от 1,5 млн. лв., взети за проекта „Цанков камък”?
  
  – Това са разтегливи понятия. Реално не мога да преце¬ня каква е цената на подобна услуга.Упрекват го, че не е специалист. Сигурен съм обаче, че ако специалисти изследват оценката му за този хидропроект, ще заключат, че е професионална. 
  
  – Защо Доган ходи непрекъснато с голяма охрана, имало ли е реални заплахи за живота му?
  
  – Заплахи към него има непрекъснато – и от българи националисти, и от турци фундаменталисти. Аз поне със сигурност знам един случай, когато е трябвало да бъде очистен. През 1996 г. му звънят от Варна и му съобщават, че е разстрелян на входната врата на дома си негов много близък приятел. Доган е много разстроен, полудява от ярост и потегля веднага към мор¬ската столица. Междувременно става ясно, че поръчителят на атентата, който е платил за поръчката, е близък до Алексей Петров и най-вероятно оттам се е задвижила цялата вендета. Тогава във Варна Доган е можело да бъде убит. Дни по-късно в София при среща в Съюза на баретите с Алексей Петров той ми казва гневно: „Да знаеш, бяхме готови да тръгнем веднага след Доган, щяхме да ги избием, а на тоя турчин Доган, мамицата му”. 
  
  – Възможно ли е да бъде арестуван и съден?
  
  – Няма за какво реално, а инак на всеки може да му се скалъпи процес. Знам, че дразни много кръгове. 
  
  – С какво ги дразни?
  
  – Той просто е единственият, който се различава от цялата политическа маса. Дразни ги самонадеяността му. Дразни ги влиянието, което придоби, но той си го е заработил. Говори се какво ли не за присвоени милиони. Не вярвам на приказките за крадени пари, ако беше тол¬кова богат, нямаше да е толкова стиснат По-скоро вярвам, че чрез неговото влияние много хора станаха богати безмерно. Такъв пример е Мирчо Циганина. 
  
  – Стиснат ли е наистина?
  
  – Ами стиснат е, аз го познавам като такъв. 
  
  – Доган и ДПС имат ли бъдеще?
  
  – Естествено, ресурсът им е огромен. Младежите са бъдещето на ДПС и съм сигурен, че вече от тях е набелязал поне няколко свои заместници. 
  
  – Но ДПС се приема като клиентелистка организация.
  
  – Приемам, че повечето българи, които отиват при него, са клиентелисти и кариеристи, но въпреки това факт е, че в чисто български общини пробиха и имат структури. 
  
  – Защо турският министър-председател Ердоган отказа среща с Доган?
  
  – Бойко Борисов направи едно изявление, че той лич¬но е подсказал на госта си с кого да се срещне. Знаят се отношенията между Борисов и Доган и вероятно така Дал е станал предпочетеният. От друга страна, не са тайна подозренията, че Касим Дал е в близки отношения с турските тайни служби. Не мога и да си помисля, че те не са насочили и определили с кого ще се види премиерът им. Това обаче показва, че Доган, когото тук много го мразят, е недолюб¬ван в Турция и не е техният човек у нас. С всичките си кусури Доган не е предател на България. 
  
  – Докъде ще стигне бунтът на Касим Дал?
  
  – Действията му не са случайни – или турската държава и специалните служби са му казали да удари Доган, защото вече не им трябва, или има с Бойко приказка. Но независимо кой е поръчителят, ще се окажат с таралеж в гащите. На Доган личната му мисия още не е свършила. 
  
  – Кога говорихте за по¬следно.
  
  – 11 г. не се бяхме срещали. Миналата пролет ме потърси, беше сърдечен, подари ми книгата на Веселин Ангелов за нелегалната организация. Вероятно е искал мнението ми, но повече не сме се виждали. 
  
  – Какъв съвет бихте му дал?
  
  – Събитията, които се случиха през последните месеци, вероятно ще доведат до промени. Задължително обаче трябва да сече край себе си и да се изчисти от кариеристите и дерибеите, които тормозят хората в смесените райони и крадат от негово име.

  Източник:http://frognews.bg/

• Станал общинар, вместо да търка нар

  Автор: Сергей Трайков /Стършел/

  Подсъдимият по няколко дела кюстендилски общински съветник и лидер на ВМРО Валери Ненов най-после влезе в затвора – в Бобовдол…

  Окръжният съд в Кюстендил го осъди на 3 години и половина за измама в особено големи размери – невърнат заем от 42 500 лева. Този случай отново повдига въпроса какви хора избираме. На човек може да му настръхне косата, когато разбере какви управници сме вкарали в кметствата.

  Жителите на град Ракитово си избраха впечатляващ общинар. Зам.-председателят на Общинския съвет Северин Клашнов от партия ДРОМ има 8 регистрации в полицията – за заплахи за убийство, кражба на кола, притежание на взрив и глоба за потрошен бар. А през ноември м. г. беше убит с нож.

  Какъв политик само! Шуменският общински съветник и собственик на каменна кариера Петър Атанасов пък бе арестуван за побой на счетоводителя си, когото принудил да подпише запис на заповед за 163 780 лева – като залог, че ще лъжесвидетелства, за да го оневини по дело за документна измама.

  Като говорим за измами, да не пропуснем и старозагорския общинар Живко Танев, осъден на година и половина за подправен документ. Щедрият Танев дал на приятел 5000 лева, но добавил една петица и заемът скочил на 55 000.

  Съветникът даже имал безочието да заведе дело, за да получи и останалите 50 хилядарки, но е разобличен в съда. Той обаче е дребна цаца в сравнение с общинския съветник от Велико Търново Иван Иванов, който бе арестуван и обвинен за производство на фалшиви винетки, бандероли и лични документи – за цели 900 000 лева.

  Но не с пари е интересен случаят в град Левски – там осъден кмет продължи да си управлява. Кметът Пламен Банчев бе подсъдим за оказване на натиск върху чиновници да подписват фалшиви протоколи за улични ремонти.

  Той се призна за виновен, сключи споразумение с прокуратурата и вместо да влезе в затвора, се отърва само с пробация. Всеки ден на Банчев започна да се разписва при пробационния инспектор, а след това да си работи в кметството като човек с чиста съвест. Или пък без съвест.

  Председателят на Общинския съвет пък изиска справка за съдимост за всичките 37 общинари. Тя изненада избирателите, като показа, че двама съветници от ДПС са укрили, че отдавна имат влезли в сила присъди.

  Юсеин Хасанов е осъден за представяне на фалшива диплома при назначаването му за директор на общинска фирма. А Николай Димов има две ефективни (!) присъди – от съдилищата в Бургас и Сливен. Вместо да са в затвора обаче, те заседават в общината.

  Прокуратурата повдигна обвинение и срещу кмета на Кърджали Хасан Азис за измама в особено големи размери. Кметът заблудил финансовото министерство, че прословутото „Водно огледало“ ще струва 8 094 760 лева, докато проверката показала, че неговата реална цена е само… 800 000 лева.

  Нo по примера на Ахмед Доган и Хасан Азис твърди, че го преследват „по политически причини“. Варненските избиратели пък вече смятат, че заседанията на местния парламент трябва да се провеждат направо в съда.

  Двама общински съветници от „Ред, законност и справедливост“ – Веселин Данов и синът му Христо Данов, бяха осъдени за наркотрафик, пране на пари, склоняване към проституция и рекет, а подсъдим със същите обвинения е и съветникът от ДПС Иван Славков. Шефът на Общинския съвет и лидер на БСП във Варна пък Борислав Гуцанов пък бе обвинен от прокуратурата, че е ощетил общината с 300 000 лева.

  Няма място да изброим всички избрани от нас престъпни кметове и общинари, които вместо да са в затвора, се „грижат“ за спазването на законите в общините. Ще завършим пак с този, с когото почнахме – с „войводата“ Валери Ненов, който вече лежи в затвора.

  Общинската избирателна комисия в Кюстендил се събра, за да реши кой да бъде общинар на негово място. Оказа се, че това е трудна работа. Следващият в листата е бизнесменът Росен Васев, но той не може да стане общински съветник, защото… също има влязла в сила присъда.

  Сега на ОИК й предстои да кара нататък по листата – може пък накрая да попадне на някой неосъден. И това ще продължава дотогава, докато по време на избори хората се интересуват повече от безплатните кебапчета, колкото от това кои избират да ги управляват.

  Източник: Kafene.net

• Игнатов: Нашите деца са грамотни
  Нашите деца са грамотни. Това заяви образователният министър Сергей Игнатов в предаването „Сеизмограф“ на бТВ. „Проблемът е, че липсва функционалната грамотност“, призна Игнатов и допълни, че в тази посока ще е новият закон за училищното образование, който се подготвя. „Ще има промяна в учебната програма. В много скоро време ще представим концепцията“, каза Игнатов.

  Министърът за пореден път отхвърли „внушенията“, че някои иска закрива БАН. „Няма такова нещо. Единствената мисъл, която ме води през цялото, е как да модернизираме условията, така че науката, която се прави в България, да доведе до повишаване на конкурентоспособността на България. Тя беше на последно място в ЕС, сега е на предпоследно“, каза Игнатов.

  „Предлагаме да се създаде настоятелство към БАН. В това настоятелство трябва да влязат поне двама министри, които имат отношение- на финансите и на образованието, както и представители на бизнеса, общественици“, обясни министърът. Според него ползата от настоятелството на академията ще е, че то ще определя приоритетите и средствата за тях. Има наченки на излизане от кризата, но това е бавен процес, каза още министър Игнатов.

  КРОСС/cross

  Четете цялото интервю: Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, проф. Иван Младенов, ст. н. с. І ст. дфн в Института по литература към БАН бТВ, „Сеизмограф“

  Българите тънат в неграмотност, твърди Еврокомисията

  Българите тънат в неграмотност, твърди Еврокомисията

  Международното изследване PISA 2009: Опасна оценка за българските ученици
• Турция ще гради архив на Османската империя

  Проектът е на стойност 165 милиона турски лири
  
  В Истанбул се изгражда голям и съвременен национален център за съхранение на османските архиви.

  Проектът е на стойност 165 милиона турски лири и е на Службата за жилищно строителство към Министерския съвет, предаде БТА. Центърът, който се нарича Сити за националните архиви, се изгражда на площ от 9 хектара.

  Директорът на службата Ердоган Байрактар, който представи проекта на пресконференция, каза, че новият архивен център ще бъде оборудван със системи, гарантиращи опазването на документите от атомни, биологически и химически опасности.

  В турските архиви има над 100 милиона документи за османската епоха. В тях се съдържат сведения, отнасящи се до миналото на 38 страни, между които са балканските държави и България.

  actualno.com

• Операция „Фабриката“ от 1995 г. до днес

  Aвтор: Атанас Чобанов

  Преди няколко дни Цветан Цветанов се отчете за операция „Фабриката“, при която бил разбит нелегален цех за производство на цигари, който според министъра можел да задоволи 1/3 (една трета) от консумацията на цигари без бандерол в страната.

  Няма да влизаме в подробностите на министерската математика, в която е изпусната една нула (не една трета, а една трийста част в най-добрия случай).

  Добре е обаче да се припомни една друга операция за разбиване на цех за нелегално производство на цигари, която би могла също да бъде кръстена „Фабриката“. Тя се е състояла през март 1995 г. в Крайморие, както четем в пресата от това далечно време.

  Фирмата организирала производството е „Тео Интернационал“, създадена през 1994 г. В нея са акционери следните лица: Бойко Борисов , Цветелина Бориславова, Румен Николов – Пашата, Ангел Бончев от „Литекс“ и други по-малко известни люде. В края на 1995 г. Бойко Борисов и Пашата влизат в управителния съвет на фирмата, а след няколко месеца, през май 1996, като членове на борда ги заместват Иво Каменов от варненската групировка ТИМ и Недялко Кирезиев.

  След разкриването на нелегалната манифактура основателят и основен акционер Емил Райков забягва в чужбина. Няма данни да са разпитвани и привлечени под отговорност Бойко Борисов и Пашата.

  За тези неща е писано и преди. Сега можете да ги видите документирани с подписи и печати, които доказват две неща: 1. Премиерът Борисов има натрупан опит в контрабандния бизнес и 2. Има топла връзка с ТИМ в онези смутни времена.

  Такава връзка има и в момента, защото ТИМ продължава да е тема табу, въпреки все по-очевидните данни за злоупотреби: казусът с Морската градина във Варна, картелизацията в зърнения бизнес, където ТИМ е основен играч, както и финансовите схеми със стотици милиони лева от парите за пенсии в доброволните фондове „Съгласие“ и „ЦКБ-Сила“, които чрез „Химимпорт“ са под контрола на варненските „бизнесмени с бели якички“ .
  .
  
  .
  
  .
  

  Източник: http://www.bivol.bg/

• <<
• 1
...
• 340
• 341
• 342
• 343
• 344
• 345
• 346
• 347
• 348
• 349
• 350
...
• 415
• >>