Всички авторски страници

Авторски

• The 83rd Academy Awards Oscar Nominations

  The Academy Award nominations,  were announced on the morning of Tuesday, January 25, 2011. in Los Angeles. Coming up, the 83rd Academy Awards will take place on Sunday, February 27, 2011, telecast live from the historic Kodak Theatre in Hollywood on ABC at 8PM ET. This year’s hosts are even more of a surprise pairing in actress Anne Hathaway and actor James Franco. The King’s Speech took the most nominations with 12, followed by True Grit with 10.  Next up were The Social Network and Inception, who tied with 8 nominations.  The front runners right now appear to be The King’s Speech and The Social Network.

  Actor in a Leading Role

  • Javier Bardem in “Biutiful”
  • Jeff Bridges in “True Grit”
  • Jesse Eisenberg in “The Social Network”
  • Colin Firth in “The King’s Speech”
  • James Franco in “127 Hours”

  Actor in a Supporting Role

  

  • Christian Bale in “The Fighter”
  • John Hawkes in “Winter’s Bone”
  • Jeremy Renner in “The Town”
  • Mark Ruffalo in “The Kids Are All Right”
  • Geoffrey Rush in “The King’s Speech”

  Actress in a Leading Role

  • Annette Bening in “The Kids Are All Right”
  • Nicole Kidman in “Rabbit Hole”
  • Jennifer Lawrence in “Winter’s Bone”
  • Natalie Portman in “Black Swan”
  • Michelle Williams in “Blue Valentine”

  Actress in a Supporting Role

  • Amy Adams in “The Fighter”
  • Helena Bonham Carter in “The King’s Speech”
  • Melissa Leo in “The Fighter”
  • Hailee Steinfeld in “True Grit”
  • Jacki Weaver in “Animal Kingdom”

  Animated Feature Film

  • “How to Train Your Dragon” Chris Sanders and Dean DeBlois
  • “The Illusionist” Sylvain Chomet
  • “Toy Story 3” Lee Unkrich

  Art Direction

  • “Alice in Wonderland” Production Design: Robert Stromberg; Set Decoration: Karen O’Hara
  • “Harry Potter and the Deathly Hallows Part 1” Production Design: Stuart Craig; Set Decoration: Stephenie McMillan
  • “Inception” Production Design: Guy Hendrix Dyas; Set Decoration: Larry Dias and Doug Mowat
  • “The King’s Speech” Production Design: Eve Stewart; Set Decoration: Judy Farr
  • “True Grit” Production Design: Jess Gonchor; Set Decoration: Nancy Haigh

  Cinematography

  

  • “Black Swan” Matthew Libatique
  • “Inception” Wally Pfister
  • “The King’s Speech” Danny Cohen
  • “The Social Network” Jeff Cronenweth
  • “True Grit” Roger Deakins

  Costume Design

  • “Alice in Wonderland” Colleen Atwood
  • “I Am Love” Antonella Cannarozzi
  • “The King’s Speech” Jenny Beavan
  • “The Tempest” Sandy Powell
  • “True Grit” Mary Zophres

  Directing

  • “Black Swan” Darren Aronofsky
  • “The Fighter” David O. Russell
  • “The King’s Speech” Tom Hooper
  • “The Social Network” David Fincher
  • “True Grit” Joel Coen and Ethan Coen

  Documentary (Feature)

  • “Exit through the Gift Shop” Banksy and Jaimie D’Cruz
  • “Gasland” Josh Fox and Trish Adlesic
  • “Inside Job” Charles Ferguson and Audrey Marrs
  • “Restrepo” Tim Hetherington and Sebastian Junger
  • “Waste Land” Lucy Walker and Angus Aynsley

  Documentary (Short Subject)

  • “Killing in the Name” Nominees to be determined
  • “Poster Girl” Nominees to be determined
  • “Strangers No More” Karen Goodman and Kirk Simon
  • “Sun Come Up” Jennifer Redfearn and Tim Metzger
  • “The Warriors of Qiugang” Ruby Yang and Thomas Lennon

  Film Editing

  • “Black Swan” Andrew Weisblum
  • “The Fighter” Pamela Martin
  • “The King’s Speech” Tariq Anwar
  • “127 Hours” Jon Harris
  • “The Social Network” Angus Wall and Kirk Baxter

  Foreign Language Film

  

  • “Biutiful” Mexico
  • “Dogtooth” Greece
  • “In a Better World” Denmark
  • “Incendies” Canada
  • “Outside the Law (Hors-la-loi)” Algeria

  Makeup

  • “Barney’s Version” Adrien Morot
  • “The Way Back” Edouard F. Henriques, Gregory Funk and Yolanda Toussieng
  • “The Wolfman” Rick Baker and Dave Elsey

  Music (Original Score)

  • “How to Train Your Dragon” John Powell
  • “Inception” Hans Zimmer
  • “The King’s Speech” Alexandre Desplat
  • “127 Hours” A.R. Rahman
  • “The Social Network” Trent Reznor and Atticus Ross

  Music (Original Song)

  • “Coming Home” from “Country Strong” Music and Lyric by Tom Douglas, Troy Verges and Hillary Lindsey
  • “I See the Light” from “Tangled” Music by Alan Menken Lyric by Glenn Slater
  • “If I Rise” from “127 Hours” Music by A.R. Rahman Lyric by Dido and Rollo Armstrong
  • “We Belong Together” from “Toy Story 3″ Music and Lyric by Randy Newman

  Best Picture

  • “Black Swan” Mike Medavoy, Brian Oliver and Scott Franklin, Producers
  • “The Fighter” David Hoberman, Todd Lieberman and Mark Wahlberg, Producers
  • “Inception” Emma Thomas and Christopher Nolan, Producers
  • “The Kids Are All Right” Gary Gilbert, Jeffrey Levy-Hinte and Celine Rattray, Producers
  • “The King’s Speech” Iain Canning, Emile Sherman and Gareth Unwin, Producers
  • “127 Hours” Christian Colson, Danny Boyle and John Smithson, Producers
  • “The Social Network” Scott Rudin, Dana Brunetti, Michael De Luca and Ceán Chaffin, Producers
  • “Toy Story 3” Darla K. Anderson, Producer
  • “True Grit” Scott Rudin, Ethan Coen and Joel Coen, Producers
  • “Winter’s Bone“ Anne Rosellini and Alix Madigan-Yorkin, Producers

  Short Film (Animated)

  • “Day & Night” Teddy Newton
  • “The Gruffalo” Jakob Schuh and Max Lang
  • “Let’s Pollute” Geefwee Boedoe
  • “The Lost Thing” Shaun Tan and Andrew Ruhemann
  • “Madagascar, carnet de voyage (Madagascar, a Journey Diary)” Bastien Dubois

  Short Film (Live Action)

  • “The Confession” Tanel Toom
  • “The Crush” Michael Creagh
  • “God of Love” Luke Matheny
  • “Na Wewe” Ivan Goldschmidt
  • “Wish 143” Ian Barnes and Samantha Waite

  Sound Editing

  • “Inception” Richard King
  • “Toy Story 3” Tom Myers and Michael Silvers
  • “Tron: Legacy” Gwendolyn Yates Whittle and Addison Teague
  • “True Grit” Skip Lievsay and Craig Berkey
  • “Unstoppable” Mark P. Stoeckinger

  Sound Mixing

  • “Inception” Lora Hirschberg, Gary A. Rizzo and Ed Novick
  • “The King’s Speech” Paul Hamblin, Martin Jensen and John Midgley
  • “Salt” Jeffrey J. Haboush, Greg P. Russell, Scott Millan and William Sarokin
  • “The Social Network” Ren Klyce, David Parker, Michael Semanick and Mark Weingarten
  • “True Grit” Skip Lievsay, Craig Berkey, Greg Orloff and Peter F. Kurland

  Visual Effects

  • “Alice in Wonderland” Ken Ralston, David Schaub, Carey Villegas and Sean Phillips
  • “Harry Potter and the Deathly Hallows Part 1” Tim Burke, John Richardson, Christian Manz and Nicolas Aithadi
  • “Hereafter” Michael Owens, Bryan Grill, Stephan Trojansky and Joe Farrell
  • “Inception” Paul Franklin, Chris Corbould, Andrew Lockley and Peter Bebb
  • “Iron Man 2” Janek Sirrs, Ben Snow, Ged Wright and Daniel Sudick

  Writing (Adapted Screenplay)

  • “127 Hours” Screenplay by Danny Boyle & Simon Beaufoy
  • “The Social Network” Screenplay by Aaron Sorkin
  • “Toy Story 3” Screenplay by Michael Arndt; Story by John Lasseter, Andrew Stanton and Lee Unkrich
  • “True Grit” Written for the screen by Joel Coen & Ethan Coen
  • “Winter’s Bone” Adapted for the screen by Debra Granik & Anne Rosellini

  Writing (Original Screenplay)

  • “Another Year” Written by Mike Leigh
  • “The Fighter” Screenplay by Scott Silver and Paul Tamasy & Eric Johnson; Story by Keith Dorrington & Paul Tamasy & Eric Johnson
  • “Inception” Written by Christopher Nolan
  • “The Kids Are All Right” Written by Lisa Cholodenko & Stuart Blumberg
  • “The King’s Speech” Screenplay by David Seidle

  • Nominees for best picture Oscar
• Змията в земята

  Автор: Петко Симеонов

  От огласените СРС-та, ако са СРС-та, според мен, е ясно:

  1. Законите за използване, съхранение и унищожение на СРС-тата не се спазват. Това се върши през целия преход и всички го знаят. Инструментализацията на властта, включително на специалните служби и съдебната система за преследване на неудобни някому лица, или за имуществени облаги е обичайна практика. Борбата за кокала и воят при неговото изпускане са видими.
  В конкретния случай СРС-тата започнаха да излизат, след като беше пуснат под „домашен арест“ Алексей Петров. Яне Янев го посети, излезе от дома му и ни обеща интересни развития „в бъдеще“. Не зная дали Петров е „Октопод“ или не е, това е работа на прокуратурата и съда, но сме свидетели на синхроничност, която ни кара да подозираме, че той не е случайно лице в българския ъндерграунд.
  Оставете за момент въпросите – дали е така, или не, дали са верни СРС-тата. Един индивид, една неясна група хора, които и да са те – агенти под прикритие на ДАНС, водопроводчици, банкери или трите заедно, са в състояние, когато са засегнати интересите им, да дестабилизират легитимната власт.
  От една страна, имаме държавни институции за частна употреба, от друга – индивиди, които могат да разрушат тези институции. Маскен бал, където бал няма, маскирани има.

  2. От съдържанието на СРС-тата се потвърждава, че управляващите в България, както е известно и без се-ре-се-та, постоянно, вече двайсет години организират, контролират и използват контрабандата за лични, партийни и корпоративни интереси. Слуховете, че през изминалите години, в строго следена ритмичност са се носили „куфарчета“ от митниците на този или онзи управник, който със своите дружки е покровителствал контрабандата, са верни. Потвърждават ги видимото благополучие на митничари и властници, далеч несъответно на декларирани доходи и платени данъци.

  3. Има един въпрос, който днес се задава от медиите: „Премиерът Борисов кадрувал ли е в митниците?“
  Да пренебрегнем защо и как го е правил.
  Кой трябва да кадрува в държавния апарат, включително и в митниците? Опозицията ли?
  Ако изпълнителната власт не може да върши кадрови подбор и отбор в държавния апарат, включително и в митниците, каква отговорност може да носи за функционирането на този апарат? Никаква.

  4. Излезлите СРС-та, включително СРС-то от Горна Оряховица, както СРС-то от процеса срещу министър Николай Цонев ни дават възможност да погледнем отстрани за равнището на междуличностните взаимодействия при изпълнението на служебни задължения у нас.
  Разговаряме като простаци и полукриминални типове. Стилът на междуличностната комуникация, ако може да се употреби думата „стил“, изпепелява длъжностните характеристики на социалните роли: премиер, генерал, лекар, съдия, следовател… Системен всеобщ стремеж за неглижиране на дълга. Неговото окарикатуряване, осмиване, свеждането му до равнището на гнуслива пачавра, от която трябва максимално бързо да се отървем и да си станем пак ние: непорасли хлапета от махалата. Деца с мустаци, каращи джипове и играещи си на чичо доктор.

  5. Бойко Борисов в СРС-тата е този, който е. Генералът на Царя! Той беше посрещнат с големи надежди, че най-после ще сложи край и положи начало. Беше мислен за герой. Един нов Крали Марко. Започнаха да се пускат СРС-тата и сега тръгва обратният процес – бандит, престъпник…
  Еднакво примитивно е да го смяташ за месия или да го смяташ за сатана. Не е нито едното, нито другото, но нашето политическо говорене е такова. На футболни запалянковци: има дузпа, няма дузпа. Да живей! Долу! През 40-те и 50-те години възрастните често употрябаваха израза „Горе-долу Стамболов!“, с което се казваше, че са comme ci, comme ça. С други думи: в политиката няма нищо сигурно и трайно. Сега изразът може да се опресни – „Горе-долу Костов, Царя, Бойко“.

  6. Как ще се развие конкретният случай, не зная. Ясно е, никак не е случайно изваждането на СРС-тата. Настъпени са страхотни интереси. Но пък и Борисов трябва да си плати. Комично е: тези, които вадят СРС-та викат до небето „стига милиционерщини!“
  Онова, за което трябва да си дадем много ясна сметка и предприемем съответните мерки, е:
  -Възпитание на децата и младежите в уважение към държавата и закона. Възрастните сами трябва да се стремят да се променят;
  -Широка, трайна дискусия в медиите за дълга, дължимото поведение и спецификата на социалните роли.

  7. Търси се политическа сила и лидери с достатъчна политическа воля, да сложат край на безобразния социален ред, цъфнал в последните двайсет години. Безкомпромисно! Независимо от СРС-та, вой и скандали. Змията в земята. Иначе – държавата и народа си закопаваме.

  Източник: авторски коментар на П. Симеонов във Фейсбук  http://www.facebook.com/?ref=home#!/note.php?note_id=183582441676141&id=100000564440248

• Велчев ощетил България с 1 млрд. лв.

  Скандалната сделка със замяната на външния дълг по времето на Симеон Сакскобургготски ни е донесла финансови загуби в размер на 1 млрд. лв., според анализ, изготвен от частната консултантска компания „Индъстри Уоч“.

  Девет години след сключването на сделката по преформатиране на дълга от екипа на Милен Велчев и заместника му Красимир Катев бе извършена независима експертиза. Проверката на сделката, извършена от Министерството на финансите през 2002 и 2003 г., когато министър е Милен Велчев, показа, че тя е ощетила държавата с около 1 млрд. лева,като е попречила да бъде извършено по-евтино погасяване на същата част.Експертизата бе възложена от Министерството на финансите след конкурс на независимото аналитично звено „Индъстри Уоч“, след като парламентът възложи извършването й с решение от 14 април 2010 г.

  Според „Индъстри Уоч“ за финансовата загуба допринасят преобладаващо ниските лихвени проценти през периода след сделката, както и благоприятният валутен курс между еврото (лева) и щатския долар, който позволява обслужването на задълженията, деноминирани в щатски долари да бъде по-евтино.

  Докладът на „Индъстри Уоч“ бе раздаден на депутатите членове на бюджетната комисия в парламента и придружен от обяснение на финансовия министър Симеон Дянков. Той показва, че освен преките и косвените загуби за бюджета сделката отмества за 2013-2015 г. задължителните погасявания, които без нея е трябвало да се извършат в периода 2004-2007 г. Поради натрупания добър фискален резерв тогава обратното изкупуване на брейди облигации е нямало да се отрази неблагоприятно върху държавните финанси. Което не може да се каже за предстоящите плащания в следващите години.

  Изводите в доклада на „Индъстри Уоч“ сочат, че замените на част от външния дълг са намалили само формално размера на главницата и са изместили тежестта на плащанията за по-късен период. Сделката не е довела до съществена промяна в кредитния рейтинг на страната, каквито са били едни от доводите за реализирането й.

  Според анализаторите ако сделката с дълга през 2002-2003 г. не е била извършена, България би изплатила по-евтино дълга, обект на замяната.

  Frognews.bg

• Държава без гарант за законност

  Автор: Петя Владимирова /Дневник/

  В понеделнишкото си интервю по БиТиВи министърът на вътрешните работи Цветанов за пореден път отклони въпросите за употребата на СРС-тата и връзката им с разпространените аудиозаписи на шефа на митниците Ваньо Танов, като прехвърли цялата отговорност за изясняването върху парламентарната подкомисия за контрол над СРС и върху прокуратурата.

  Така той срина и последните илюзии, че управляващите ще съберат кураж да заговорят равнопоставено с гражданите. И то по основния въпрос на правовата държава: как и за какви цели властта може да ограничава правата ни и кой е гарантът за върховенството на закона.

  След продължаващия трета седмица отказ да се даде обяснение на очевидното – че гласът на самия премиер се чува да нарежда на шефа на митниците Ваньо Танов да прибере хората си от пивоварната на Мишо Бирата, понеже е „поел ангажимент да не го закача“; и след упорстващия опит на властта да представи заключението от експертизата на аудиозаписите на Танов като фалшификация (което не се твърди от експертите, макар и подчинени на Цветанов) – след всичко това е ясно: управляващите, конкретно МВР, в публичната си самозащита се хванаха за естественото подръчно средство на злоупотребилите с власт – тоталното отричане.

  Ако ще светът да се срине. Ще ни убеждават в заговора на тъмните сили на злото, олицетворени от бившата Държавна сигурност, заобикаляйки същевременно факта, че поне половината от състава на самите подчинени на Цветанов служби са бивши служители на същата ДС. Ние ще продължим да задаваме още известно време въпросите си, те няма да отговарят, гледайки ни в очите. Докато „случаят“ се разпадне и разгради от само себе си подобно на биологичен отпадък.

  В държава, претендираща да е правова – каквито са всички членки на ЕС примерно, такова поведение е възможно само ако гарантът за върховенството на закона не изпълнява задълженията си – било поради принуда, било поради някаква зависимост, което е пак принуда. Което пък означава, че тази държава не е правова.

  И понеже няма да дочакам смислен и честен официален отговор на цял куп въпроси около скандала с подслушването, подреждам мозайката от публично известните факти и от разпоредбите на закона. Изводът ми е категоричен: Танов е подслушван незаконно независимо от формално спазената процедура (съдийското разрешение), за която здраво се държи Цветанов.

  (Впрочем удивително е колко важни се оказаха изведнъж процедурите за вътрешния министър, когато трябва да оправдае своите действия, и как безпардонно ги заобикаля, когато трябва да обвини съдебната власт, че се е разминала с неговите представи за безспорност на доказателствата, които подчинените му са събрали.) Та изводът ми е още, че

  прокуратурата не само не е предотвратила беззаконието

  но и сега не показва намерение да упражни огромните си правомощия за разкриване на злоупотребата с власт от страна на МВР и ДАНС. И няма никакво значение дали Танов признава, или отрича разговорите си, дали ще си търси правата (своите и на сина си – там пък произволът е смразяващ, но за това друг път), или само ще се жалва през сълзи пред журналистите – това не променя моя извод.

  Фактите:

  Първо нарушение на Закона за СРС: Танов не е бил заподозрян (според председателя на подкомисията за контрол на СРС Явор Нотев), но въпреки това прокурорът е поискал подслушване, а председателят на Софийския градски съд го е дал. Обяснението на Нотев, че „не било невъзможно заподозрените в контрабанда да опитат да влязат във връзка с ръководителя на митниците“, и тази презумпция била основанието Танов да бъде подслушван, само показва какво се случва и с най-добрите юристи, щом станат политици от управляващото мнозинство.

  Най-напред е сгазена елементарната логика: нали чрез подслушването на десетимата заподозрени ще се улови и влизането им във връзка с Танов, ако тази е целта на подслушването му. Но явно е била друга целта, само дето при преследването й за лош късмет се закачил баш премиерът на куката.

  Второ нарушение: При положение че Танов не е заподозрян, камо ли пък в тежко престъпление, няма как да бъде представено на съдията мотивирано искане за подслушването му, както изисква Законът за СРС, където отгоре на всичко е и описано какво означава „мотивирано“: „Изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление (в случая от Танов – бел. ред.), които налагат използването на СРС“ (чл.14).
  Въпреки неубедителността на искането то е разрешено от съдията. Нещо повече – след първите два месеца срокът на подслушването е удължен до 6 месеца.

  Трето нарушение: Законът за СРС задължава Дирекцията за оперативно-технически операции (ДОТО) в МВР и Дирекцията за технически операции на ДАНС (службите, които са овластени да подслушват) „непосредствено“ след прилагането на СРС да отразят на хартиен носител резултатите и да изпратят „незабавно“ носителя на органа, който е поискал прилагането на СРС (чл.25).

  „Органът“ в случая е прокурорът, но още след избухването на скандала оттам заявиха официално, че записи като разпространените не са им били представени. Да сте чули институцията на Борис Велчев да се е разгневила по този повод? Да е потърсила сметка от подслушваческите служби за това, че на своя глава са унищожили СРС-тата, без да й ги представят, въпреки че в тях се говори за покровителство над контрабанда, а досъдебното производство се води точно за това?

  Прокуратурата, която по конституция е гарантът за спазването на закона, мълчи, говори Цветанов. И по бодряшкото му говорене можем да очакваме ведомството на Велчев да каже онова, което МВР желае – че всичко е законно. Моят личен извод е опасен във всяко отношение: щом може да бъде подслушван без законови основания Танов, това може да се случи с всеки друг, достатъчно е да не се харесва на вземащия решенията за това.

  И точно в това е смисълът да се занимавам с подслушването на Танов. Смисъл точно толкова значим, колкото и установяването дали властта в лицето на самия премиер в тандем с президента, с когото иначе демонстрират пред публиката постоянен конфликт, е покровителствала контрабанда или данъчни нарушения чрез лобиране и „чадър“.

  „Тановгейт“ показа на живо, че МВР разполага ако не с друго, то с умения и възможности да си осигури сговорчиви, разбирай зависими

  прокурори и съдии, които да придадат формална законност на произвола

  (Както си ги намери и за да разсекретят СРС-тата на горнооряховските доктори, та да ги употреби министърът за рецитал от парламентарната трибуна напук на закона и с гарантирана безнаказаност!) И второ – за да даде увереност на политическия връх, че ще продължи да управлява, без третата власт да му мъти водата, каквито и дискредитиращи разкрития да се появят.

  Как иначе ще се намери прокурор, който на юнашко доверие да приеме за достатъчни сигналите на ГДБОП и ДАНС, за които добре знае, че са зависими от волята на един министър, за който пък е публично известно, че е опонент на „обекта“, нарочен за подслушване! И как иначе ще се намери съдия, който да подпише на същото юнашко доверие разрешението за подслушване!

  И не става ли по-ясно сега защо беше безалтернативна кандидатурата на същия съдия за председател на Върховния административен съд? Става ли ясно най-сетне, че натрапливото говорене на МВР за „необходимата и неотложна съдебна реформа“ отразява представа за съдебна реформа, каквато не би трябвало да е част от сериозното обсъждане на реалните проблеми на правосъдието.

  Реформата на вътрешния ред и правосъдието, за каквато настоява и Брюксел, не означава подчинение на правосъдието на лични или групови цели, маскирани зад кухи от гледна точка на практиката лозунги. За каквито всъщност са използвани СРС-тата в скандала „Тановгейт“ – и в оригиналния им вариант, и в презаписания.

  http://www.dnevnik.bg

• Нов „СРС шедьовър“ Борисов – Танов

  Запис на разговор за кадруване в митницата на аерогара София оповестиха от редакцията на вестник „Галерия“, предаде агенция „Фокус“ . Става дума за три разговора, от съдържанието на които излиза, че премиерът Бойко Борисов се обажда на директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов, за да поиска да бъде възстановен на работа „едно момче, къде рита топката с мене бе, там от Аерогарата“.

  Борисов е пратил единния му граждански номер с есемес на Ваньо Танов. От разговора става ясно, че Танов решава, че това е телефонен номер и се опитва да го избере. Борисов му обяснява, че това е ЕГН и добавя: „И там на Манченко брат му, некъв Манченко бил, но той понеже идва да рита с мене по обед, го преместил на друго място“. Ваньо Танов се обажда на директора на службата Павел Манченко, който да възстанови на работа служителя. Манченко обещава това и Ваньо Танов се обажда на Бойко Борисов да потвърди, че това ще стане в понеделник.

  Разговорите бяха разпространени от „Галерия“, пише Дир.бг.

  Разговор 1:
  Бойко Борисов и Ваньо Танов

  Б.Б. – Какво пра’иш, Танов?

  В.Т. – Нищо… пуснали сте ми съобщение, звъня на тоя номер, но ми пише, че е грешен кода…

  Б.Б. – Не бе, т’ва му е ЕГН-то бе, не мобилния.

  В.Т. – А-а-а…

  Б.Б. – Т’ва му е ЕГН-то. Тва е едно момче, къде рита топка с мене, бе, там от Аерогарата… И там на Манченко брат му, некъв Манченко бил, но той поне идва да рита топка с мене по обед, го преместил на друго место.

  В.Т. – Еми… ще го реша веднага.

  Б.Б. – Айде, виж го и ми звънни.

  В.Т. – Добре!

  Разговор 2:

  Ваньо Танов – Павел Манченко

  В.Т. – Ало, Манченко, здравей! Танов съм.

  П.М. – Слушам. Добър вечер!

  В.Т. – Много късно сигурно ти звъня!

  П.М. – Няма проблем.

  В.Т. – Николай Методиев Вучев имаш ли?

  П.М. – Да, имам.

  В.Т. – Къде си го преместил?

  П.М. – Ми, той е от тия ТЕЛК-аджиите мисля… При нас някъде в в сградата, нямам спомен вече… Те нали са шестнайсет. Трябва да проверя точно. Или е в (не се разбира, но вероятно е някаква абревиатура като МК или МСА) или е някъде. Какво да го пра’име?

  В.Т. – Рита футбол…

  П.М. – (Смях) Така ли стана? Еми… футболист човека.

  В.Т. – Да… а къде беше?

  П.М. – Беше на терминала на пътниците. На Терминал 2.

  В.Т. – Трябва да го връщам на Терминал 2.

  П.М. – Добре! Ще го върнем в понеделник.

  В.Т. – Пиши го в понеделник като дойдеш…

  П.М. – Добре! ОК, добре.

  Разговор 3

  Ваньо Танов – Бойко Борисов

  В.Т. – Ало… Ало!

  Б.Б. – Да!

  В.Т. – В понеделник ще го върнем там.

  Б.Б. – Добре, благодарим много! Благодарим много! Айде!

  В.Т. – Айде!

  
  –––––––––––––
  Очаквайте продължение…

• Дойде ”моментът Спутник” за САЩ, обяви Обама

  Президентът на САЩ Барак Обама заяви, че световният икономически ред се е променил за едно поколение и призова страната си да инвестира и да се обновява, за да бъде на висотата на предизвикателствата, отправяни от икономики в подем като Китай и Индия.
  Обама започна словото си „За състоянието на съюза“ с безкомпромисен анализ на икономическите реалности. Той заяви, че мнозина американци си спомнят за времето преди глобализацията, когато беше достатъчно да се работи здраво, за да получиш прилични заплата и социални придобивки.
  Но светът се промени и за мнозина тази промяна беше болезнена, заяви Обама в словото си, прочетено на обща сесия на двете камари на Конгреса.
  „Правилата се промениха. За едно поколение технологичните революции промениха начина, по който живеем, работим и търгуваме“, добави президентът, цитиран от БТА.

  В словото си, което беше доминирано от икономически въпроси, Обама предложи да се замразят вътрешните разходи за пет години. Президентът призна, че тези мерки ще изискват болезнени съкращения и припомни, че вече са замразени заплатите на федералните служители за следващите две години.

  В речта си американският президент призова към създаване на нови работни места, използвайки нова и необичайна за политическия си език метафора – „моментът Спутник“, при това употребявайки руската дума за спътник.
  САЩ днес имат шанс да дръпнат напред в развитието, подобно на скока, който бе постигнат чрез „космическата надпревара“ със СССР преди половин век, заяви Обама в посланието си. Тогава, „когато Съветите ни победиха, излизайки в Космоса с изстрелването (на първия спътник на Земята през 1957 г.) нямахме и най-малка представа как ще надделеем над тях в борбата за стигане до Луната. Науката не беше на това равнище. НАСА изобщо я нямаше“, каза американският президент, цитиран от ИТАР-ТАСС и БТА.
  Въпреки това, подчерта той, „след като вложихме средства в повишаването на качеството на научните изследвания и в образованието, ние не само надминахме Съветите, ние отприщихме вълна от иновации, която създаде нови отрасли на промишлеността и милиони нови работни места“.

  „Сегашният момент е за нашето поколение това, което беше времето на Спутник“, каза Обама. Сега за гражданите на САЩ от решаващо значение е дали ще има нови работни места и нови отрасли, дали те ще бъдат създадени в тяхната страна или някъде другаде, дали Америка ще съумее да запази лидерството си, превърнало я не просто в място на картата, а в светлина за света, заяви американският президент.

  Днес започва годишната среща на Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос. Според наблюдателите срещата ще премине под сянката на икономическите тревоги и опасения за нарастващото влияние на Китай, както и на безпокойството около дълговата криза в Европа. / БТА и Дир.бг/

• Над 80 фирми от САЩ ще предложат в София оферти за студентски бригади

  София /КРОСС/ Над 80 работодатели от 16 региона на САЩ ще предложат работни оферти на среща с български кандидати за студентски бригади за лято 2011 по програмата Work and Travel (WAT) в х. Шератон, съобщиха от консултанска компания Интеграл – партньор на американските организации в България.
  Сред тях са представители на Източното и Западното Крайбрежие, където са разположени най-желаните дестинации Калифорния, Флорида, Кейп Код, Ню Джърси и др. Те са предпочитани сред студентите заради добрите работни оферти и месторазположението в близост до световни туристически градове като Ню Йорк, Лос Анджелис и др.
  Предлаганите позиции са със заплащане между 7,50 и 12 щ.д на час като най-добре платени са местата за камериер, сервитьор и рецепционист. Изкараните пари изцяло покриват разходите за квартира между 70 и 100 долара седмично и джобни между 50 и 100 долара според харчовете.
  Очакваме засилен интерес към предварителните оферти тази година, тъй като промяна в регулацията по програмата WAT от Америка предвижда да пътуват само студенти с предварително осигурени договори, съобщи Ирина Христова, управител на Интеграл. Това е част от новите изисквания на САЩ за издаване на разрешителни за работа, които ще влязат в сила от тази година. До сега студентите можеха да избират дали да пътуват с предварително осигурена работна оферта или да търсят работа на място.
  Предстоящата среща ще даде възможност и на български студенти, израстнали без родители да участват за спечелване на пълна стипендия за пътуване до САЩ по програмата.
  Средствата сa в размер на над 2000 щ.д. и покриват напълно разходите за двупосочен билет до Америка, таксите за участие в програмата с осигурена работна оферта, за виза и 5-месечна застраховка. Сумата се отпуска от американската организация Council on International Educational Exchanges (CIEE) в памет на г-жа Ан Рейнбърд, дългогодишен служител на организацията, работил в областта на международния културен обмен. За да спечелят сумата, кандидатите трябва да са студенти редовно обучение на възраст между 19 и 28 години, да владеят английски език на средно ниво и да са показали отлични резултати в училище.
  Заявки за участие и документи за кандидатстване ще се приемат както на срещата тази седмица в х. „Шератон“, така и в офисите на Интеграл в цялата страна до 15 февруари. Името на победителя ще бъде съобщено в рамките на проекта „Световно образование“, чието първо за годината изложение ще се състои на 26 и 27 февруари в столичния хотел „Хилтън“.

• МВнР притисна Първанов за ДС-дипломатите

  Тази седмица Министерския съвет ще вземе решение за отзоваване на останалите двама дипломати с досиета и ще ги предложи на президента за отзоваване. Това обяви говорителят на Външно Весела Чернева, която припомни, че за 33-ма от списъка на Комисията за досиетата това (решение за отзоваване, б.р.) се е случило.

  Надяваме се президентът да подпише указите за отзоваване, каза още Чернева.

  Тя е категорична, че сега се налага да се действа на блок. „Разглеждане случай по случай можеше да се прави преди години. Президентът е можел да поиска да прочете папките в 2006 година“, коментира Чернева.

  Сега става въпрос за 50 % от активно работещите на високи позиции в дипломацията и ситуацията създава недоверие към тях, подчерта още тя.

  Припомняме, преди дни държавният глава заяви по повод отзоваването на дипломатите с досиета, че е прочел повече от половината папки. Само в една от тях съм намерил неща, които са укорими от морална гледа точка.

  Има един човек за когото не мога да се застъпя, допълни той но не пожела да посочи кой е този дипломат.

  В по голямата част от досиета, по думите му, няма почти никаква информация.

  Президентът е изискал факти от министерски съвет във връзка с мотива на външно министерство, че дипломатите с досиета са загубили доверие на приемащата страна и с агентурното си минало са уронили престижа на страната ни.

  На брифинга във Външно стана ясно още, че утре – 26 януари, ще бъде обявен първият конкурс за генерални консули в 12 страни, който ще е отворен за хора с необходимите качества извън министерство на външните работи, съобщи говорителят на министерството Весела Чернева.

  Ползвани са процедурите за подбор на европейската дипломатическа служба. Кандидатите ще бъдат оценявани от комисия, съставена от дипломати и независими външни експерти. Едно от изискванията е писмено съгласие на кандидата за проверка по закона за досиетата. /Фрогнюз/

• Из дневниците на НСО

  Автор: Филипа Радионова

  През няколко месеца, макар и не с точна периодична повтаряемост, недобросъвестни граждани се опитват да атакуват с лични автомобили кортежи на Националната служба за охрана. Знаете, това са едни големи, черни коли със сини лампи, които на пътя са групирани шахматно и придружават някой висш държавник.

  Всъщност това е моята версия, че се блъскат нарочно в кортежите. Версията на НСО е доста по-благосклонна към тези хора и обикновено гласи, че предизвикват инцидентите по невнимание. Версията на потърпевшите е, че колите на НСО обикновено се разполагат по почти или цялата ширина на шосето, карат прекалено бързо, изтикват другите автомобили от пътя, а понякога пътуващите в тях дори се опитват да се саморазправят с юмручен бой с обикновените коли. Поне според последния случай.

  Разбира се и за щастие тези свидетелства досега не са довели до санкции на служители на “охраната”. Такива биха били най-малкото нечестни, след като тези хора пазят с цената на собствения си живот толкова важни хора за бъдещето на държавата. В този смисъл е необяснима обществената реакция при всеки един такъв случай, след като има редица доказателства, че НСО никога няма вина, да не говорим, че понякога името на службата е замесено абсолютно неправомерно.

  Сега сериозно. Кратък преглед на инциденти от последната година и половина дава ясна представа как стоят нещата: През лятото на 2009 г. се появява новината, че кортеж на премиера Борисов е предизвикал верижна катастрофа край Варна. Резултатът е няколко смачкани ламарини и един мотоциклетист със счупен гръден кош. Няколко несвързани (освен от самия инцидент) човека дават показания, че катастрофата е заради автомобили на НСО, но премиерът и НСО изобщо отричат да знаят за какво става дума. Не е известно да има последици.

  През април 2010 г. автомобил на НСО с военния министър Аню Ангелов катастрофира в София, при което са пострадали 4-годишно дете и самият министър. Назначена е вътрешна проверка, при която дни по-късно става известно, че май автомобилът на НСО е минал на червен светофар и шофьорът му “може би” има вина за катастрофата. Резултатите от проверката така и не стават ясни.

  Една история с идиотско развитие и отново без ясен завършек: В края на септември миналата година кортеж на президента Първанов предизвиква инцидент близо до Ловеч. Поне така твърдят потърпевши и очевидци. Говорителят на полицията в Ловеч също казва така, а малко след него началникът на полицията отрича да има подобно нещо. Директорът на НСО Димитър Димитров категорично отрича автомобили на службата да са замесени в инцидент, нито изобщо служителите са забелязали да има такъв. Явно само президентът е видял, защото паралелно пресслужбата му разпространява съобщение, че инцидент е имало, но не е с участието на НСО. Историята свършва тук.

  На 1 октомври миналата година се случва абсолютно нелепа катастрофа, при която служител на НСО се блъска в автомобил, който в този момент е спрян за проверка от катаджия. Полицаят е пострадал. Директорът на НСО признава, че катастрофиралият е от охраната на резиденция “Бояна”. Няма информация за последици.

  А този петък, преди два дни, кортеж на премиера и здравния министър участва в инцидент, при който джип от охраната се удря странично със Ситроен на студентка. Пардон, Ситроенът на студентката се удря в джипа на охраната. Според първата версия (на студентката) кортежът я е избутал от пътя, а при изпреварването джипът се остъргва в нейната кола и дори юмрук на охранител удря по тавана. Според втората версия (на НСО) студенката изобщо не е гледала къде кара и се е опитала да маневрира вляво, докато я изпреварват. В НСО тече вътрешна проверка, съобщи директорът Димитров. Междувременно макар и само два дни по-късно и тази история вече минава в безпаметното минало, според мен по чисто психологически причини: Кой ще се сети да чака резултат, като е ясно какъв ще бъде, ако изобщо го има.

  Случаите със служителите на НСО далеч не са само изброените и изобщо не са само на пътя – миналото лято например охранители на председателя на парламента Цецка Цачева се биха с румънци (от “Ромпетрол”), като отново имаше спекулации охранителите ли са нападнали румънците или румънците са нападнали охранителите. Извадката обаче показва едно: НСО никога няма вина, информацията за инцидентите винаги е изопачена и резултати от проверки и последствия за служители не следват. А законите все пак са за всички.

  http://www.svobodata.com
  http://apiliff.blogspot.com/

• Как да опазим семейството, ако не сме Танов?

  Автор: ФАНИ ЧОДЖУМОВА /в-к Новинар/

  Всички любители на телевизионните новини станаха свидетели на една силно сантиментална и трогваща гледка. А именно срещата с шефа на митниците и бивш висш дългогодишен служител на МВР Ваньо Танов след петчасовия разпит в Националната следствена служба относно пуснатите в публичното пространство записи, издаващи негови разговори с премиера Бойко Борисов.

  Пред репортерите от всички телевизии Танов съобщи, че пуснатите на публиката СРС-та са абсолютно менте. Той каза също така, че не са запазени оригиналните записи от спецсредствата, те навярно са унищожени, но презаписите са манипулация на врага.

  Дотук добре. Но в един момент изненадващо възрастният мъж с болка съобщи, че семейството му е било подложено на жесток натиск, за да бъде забъркано в скандал с контрабанда. По-специално синът на Танов е трябвало да бъде въвлечен в организирана престъпна група, за да бъде ударен бащата. Няма да позволя никой да се гаври със семейството миq категоричен бе Танов.

  Очите на този мъж-планина в същия момент се насълзиха. Репортерите онемяха, виждайки навлажнените очи на Танов. Силната драма обаче настъпи, когато шефът на митниците се прибра в колата си и истински се разплака.

  Какво нарани толкова много този човек, през чийто поглед е минало много, чиято глава как ли не е патила, както казват възрастните хора? Очевидно Танов и неговото семейство са живели известно време в деветте кръга на ада. Той съобщи преди време за подслушването заради сина му.

  Каза, че е имал информация, че ще стане обект на службите за подслушване, а синът му ще бъде пришит към организирана престъпна група за контрабанда. Танов обаче успял да предупреди младия мъж за това, което му се готви, посъветвал го също така да върне колата, купена от него на лизинг, за да не може врагът да подхвърли в нея контрабандните стоки.

  Така Танов спасил сина си от резила, който му готвели. Тогава обаче шефът на митниците разказваше това с гняв. Миналия четвъртък – със сълзи на очи. Какво се е случило? Възможно е Танов да е бил изтощен до краен предел от петчасовия разпит, възможно е също така да е установил нещо друго, ужасяващо след престоя си в службата, което направо го е обезсърчило.

  Въпросът обаче не е точно в сълзите на този мъж. Аз се питам ако това се случи на моето семейство и Танов не е наблизо да ме предупреди, как мога да го защитя? Отговорът е ясен: Никак. Защото аз нямам дългогодишните връзки в МВР, нямам там своите кръгове, които могат да ме предупредят за подготвяната срещу мен и семейството ми гнусна операция.

  Сигурна съм, че ако, не дай Боже попадна в полезрението на спецслужбите, с мен и семейството ми е свършено. Синът ми ще изгние в затвора, аз ще напусна любимата си работа, защото с такива като мен никой няма да иска да има вземане-даване. С една дума семейството ми ще бъде тотално разбито.

  Както, впрочем се случи преди години с това на висшия магистрат Николай Колев, който бе убит. Но Колев също имаше своите механизми да се справи с дрогата-провокация, която бе „открита” в колата му. Той също знаеше коя служба в МВР на какво е способна и като топмагистрат успя да докаже, че всичко, извършено с него е манипулация.

  А аз как ще докажа, че синът ми не се дрогира, или че не участва в престъпна група за контрабанда, след като нямам свой гръб? Ами ако подхвърлят дрога в колата му? Тогава с моето семейство наистина е свършено. Ето това е страшният въпрос, който трябва да стряска съня на управляващите. Мисълта за защитата и сигурността на обикновените хора.

  Благодарение на кадрите на Държавна сигурност, които трайно се настаниха в живота ни и станаха милионери, докато ни разказваха какви храбреци са били, когато са слухтели и донасяли за нас, ние бавно и полека се превърнахме в държавата-ухо. Това ухо пусна своите пипала навсякъде.

  Има частни структури, които се крият по апартаменти и вършат своята отровна работа, като закачат телефоните ни и ни записват. Всъщност записват не всеки, а посочения от този, който стои над тях. Дъртите оперативни работници на ДС вършат своята работа за сметка на нас, както винаги.

  Но това се случва, защото ние не се усетихме навреме и не ги сложихме там, където им е мястото – в ъгъла. Нека повече не им даваме думата. Ченгетата от старите ленти нямат място в обществото ни. Ако ги изхвърлим, ще спим спокойно и няма да се страхуваме за семействата си.

  http://www.novinar.net/

  .

• Обръщение на “БАП-гр.София“ към пенсионерите и кандидатите за такива

  О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

  на

  Българската Асоциация на Пенсионерите -“ БАП-гр.София “

  (съдебно регистрирана на 3.11.2010г. )

  към

  пенсионерите и кандидатите за такива

  (независимо от основанията за това )

  
  

  Само онзи, който е свободен

  Може да се нарече човек.

  Човек трябва да намери сили в себе си

  Да се изправи сам срещу стихиите.

  Хр. Ботев

  „БАП–гр.София” работи със силата на словото за истински чистата идея –надпартийното обединение на хората, натрупали през годините високо чувство за отговорност, станало част от тях и живота им, за бъдещето на техните деца и внуци.

  Нашите основни цели са :

  – чрез партийна независимост и помощта на обществените медии да ин-формираме и да оказваме пряк и ефективен контрол над избраните (самоиз-бралите се !);

  – да се обединим и с общи бъдещи действия в правилната посока и ефикасно взаимодействие помежду ни да създадем инициативни екипи, чрез които с всички законови средства да защитаваме погазените ни кон-ституционни права и потребности за биологичното ни оцеляване.

  Засега,“БАП–гр.София”, независимо от натиска на партийно-обвързаните “активни“ координатори, успява до го преодолее и гарантира, че в този си състав продължава да бъде независима надпартийна структура.

  Искрено вярваме, че, макар и бавно, но с последователни и целенасочени действия броят на повярвалите и подкрепящи ни привърженици на идеята ще рас-те с всеки изминал ден.

  Така с общи усилия ще изграждаме организацията със ”ЗАБРАВЕНИТЕ” от държавата хора с посребрените вече коси срещу геноцида над тях през послед-ните 20(двадесет) години, защото през целия си съзнателен живот те са влагалитруд и пари за заслужено достойни старини.

  Крайно време е всеки български гражданин да осмисли и да разбере, че еРаботодател на управляващите, който по време на избори ги “посочва поимен-но” и ги “назначава”.

  Ето защо, само обединени заедно ще можем да упражняваме ефикасен контрол, ще изискваме уволнения,ще търсим отговорност за нанесени щети от всякякъв характер заради действия и/или бездействия, както и заради безхаберие и непрофесионализъм!

  Председател на “БАП- гр.София” – Н. Говедаров,

  Техн. Секретар – инж. В. Цветева,

  За р-н “Люлин” – Л. Илиева,

  За р-н “Г.Баня” – В. Котова

  –––––––––

  Б А П – г р. С о ф и я
  (съдебно регистрирана на 3.11.2010г.)

  Обзор – отчет пред читателите, симпатизантите и
  активно работещите за идеята на обединението
  с цел упражняване на граждански контрол !

  1. Изграждане

  Координатори от гр.София, упълномощени документално от Временното национално ръководство инициираха и на 17.02.2010г. учредиха Софийската организация на БАП. Този факт шокира самоизбралия се Временен председател на БАП г-н Джонев и председателя на “Гражданско обединение за България” – арх.Куков. Срещу нас се започна тотален брутален натиск (без да бъдат подбирани средствата за това) от страна на техните протежета, допълнително “назначени” като “Главни координатори“ – господата Д.Кисимов и Гр.Господинов. До настоящия момент никой от посочените по-горе четири лица не е представил достоверен документ от Комисията по досиетата за принадлежност към структурите на ДС. Чрез мащабни манипулации и натиск върху председателите на изградените организации те насаждаха недоверие и предизвикваха скандали.С това си поведение те опетниха чистата идея БАП и хвърлиха сянката на съмнение и недоверие и върху медийния ни партньор – вестник “Над 55”. Опасността да се разруши изграденото с оромни усилия беше съвсем реална! По тази причина се наложи БАП-гр.София да се пререгистрира като организация съгласно всички изисквания на закона. Получихме съдебното решение на 3.11.2010 г. с регистрация в обществена полза. Винаги обявяваме и подчертаваме тези факти, от една страна, за да ни разграничават от другите нелегитимни структури , а от друга – да припомним на всички хора, които не знаят истината, и възнамеряват да присъстват на обявеното и насрочено за 28.01.2011г. Общо събрание на БАП, че ще им бъде предоставена “прекрасната “ възможност да “налеят отровата” за разделението и партийната зависимост на организацията.

  2. Дейност

  2.1.“Кръгла маса” по въпросите на пенсионната реформа в МТСП – диалог на г-жа Хр.Митрева и екип с представители на пенсионерски организации, като:
  – “Народен юмрук”- проф.Лозан Стоименов;
  – “Съюз на пенсионерите –2004” – Цв.Минков;
  – “Гражд.Обединение за България” – проф.Кр.Стоилов;
  – “БАП” – Н.Москов,К.Недев,Н.Говедаров,Н.Костова,В.Цветева;
  и др.
  1-ва среща-27.10.09 г. Представяне и общ разговор;
  2-ра среща – 24.11.09 г. Говорилня ,провокирана от г-жа Н.Лазарова;
  3-та среща – 29.12.09г. Обявени от МТСП пет работни групи по теми, представени в табличен вид;
  4-та среща – 26.01.10г. Хр.Митрева и Е.Мирославов. След зададени въпроси относно взетите към момента решения и отговорите по темата “Пенсионна реформа” предупредихме, че ще стигнем до съда в Страсбург. Без време под предлог “ангажименти” г-жа Митрева напусна залата.
  5-та среща –30.03.10г.(вече в НОИ) в присъствието на г-жа Кръстева – отдел “Пенсии”, г-жа Ганчева-отдел “Анализи, прогнози и планиране”, г-н Милошев -Правен отдел и зам.председателя на НОИ- г-жа Караиванова.
  Ние от БАП-София за пореден път представихме позициите си по пенсионната реформа и по темата “Няма пари за пенсии”.
  6-та среща –27.04.10г. Променена е процедурата – във времето, обявено за приемно за всички граждани по всички въпроси. Само техническият секретар на БАП-гр.София инж.В. Цветева успя да се срещне с г-жа Митрева и г-жа Караиванова, за да поиска отговори и информация за взетите решения. Разбрахме, че групите ще продължат да работят до м.май, а общественото обсъждане ще продължи до м.септември.
  7-ма среща – 26.07.10г.-х-л”Родина”- “кръгла маса” с г-жа Митрева, вече като управител на НОИ, с представители на организации от цялата страна, но без нито един представител на изпълнителната власт.

  2.2. Резултати
  Организацията на БАП-гр.София – кв.”Г.Баня” с председател г-жа В.Котова подаде аргументирани искания до кмета на Столична Община да отпадне определението “курортен” за квартала им, който е без инфрструктура и с минерална вода само за търговски цели, без поликлиника и клуб за пенсионерите. Молба със същото искане бе подадена и до министър-председателя на Р.България. Тази активна гражданска позиция бе уважена от Столична община, като “данък сгради” и “такса смет” в кв.”Г.Баня” бяха намалени с 20% (двадесет процента). Така над 20-те хиляди жители на квартала разбраха, че при легитимна организация и последователен натиск обединението в защита на гражданските ни права дава резултати!
  С продължителната и изключително всеотдайна работа на г-н Н.Москов на 15.09.2010 г. беше учредена БАП-гр.София-кв”Люлин”с председател Л.Илиева. Благдарение на съдебната регистрация от 3.11.2010г.бе осъществена среща на кмета на кв.”Люлин” г-жа Серафимова с УС на БАП-гр.София и ръководството на организацията в квартала. След като се запознаха с представените докумен-ти в присъствието на народния представител от ГЕРБ г-жа Йоана Кирова и зам. кметовете на общината беше взето решение последната да предостави за пен-сионерите помещение от 160 кв.м., а получихме и уверение за други такива във всеки микрорайон. Засега очакваме изпълнението на поетия ангажимент след взимане на решение в поредната сесия на Общинския съвет към Столична община и отпускане на средства за финансиране на обекта.
  Регистрацията на организацията в обществена полза, както и приетия Устав ни дава право (след сключване на договор) да представляваме организации в защита на тересите на гражданите.
  Към организацията ни по тема “ Обществено обсъждане на градоустройствения план на кв.”Люлин” чрез договор се присъединиха:
  – “Координационен съвет на Гражданските формации в р-н “Люлин”;
  – “Инициативен комитет –Люлин” – г-жа Мария Райчевска;
  – Гражд.сдружение “ Д.И.А.Л.О.Г.”- г-жа Есм.Камбурова;
  Асоцииран член към БАП-гр.София-кв.”Люлин” е и Дружество “Доверие”(диабетици) с представител г-жа Андреева.
  БАП-гр.София, изразявайки интересите на гражданите за чист въздух и природа поема инициативата за защита на занемареното богатство – част от “белите дробове” на столицита ни –“Западен парк”, като чрез поредното “планиране” е “подготвено” неговото застрояване. Затова призоваваме към проява на активна гражданска позиция за да спрем наглата инвазия на бизнеса срещу природата.
  Призоваваме природозащитните организации да продължат още по-усърдно работата по темата.
  Изразяваме нашата дълбока благодарност към медийния ни партньор – вестник “Над 55”,чийто екип натоварихме с огромна обществена отговорност.
  Благодарим и на “Вестник за Люлин”,който с публикациите си ни помага да доизграждаме организациите, а чрез независимите медии гражданите трябва да повярват,че заедно могат и ще успяват!
  Надяваме се, че с гореизложеното доказваме, че основния принцип на БАП-гр.София не е консумиране на средства (в т.ч. и финансови), а натиск върху местната власт за нейната непосредствена ангажираност към хората с проблеми съобразно Европейските норми за правата на човека в целия диапазон на понятието.

  УС на БАП- гр.София

  –––––––––-
  P.S. Николай Говедаров притежава документ от Комисията по досиетата за непри-частност към структурите на ДС и разузнавателните служби на БНА (изх.№ КИ-4-09-19014 от 13.11.2009г.).

• Бивш служител на ДАНС: Цветанов и Борисов излъгаха хората!

  Напуснах ДАНС през 2010 година в знак на протест срещу въведения от г-н Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи, стил службите да изпълняват поръчки за съсипване на хора, неудобни на властта.

  Това заяви бившият служител в ДАНС Росен Миленов в ексклузивно видео, излъчено в “Шоуто на Слави” по бТВ.

  Стенограма на изявлението на г-н Росен Миленов:

  Казвам се Росен Миленов. Аз съм дългогодишен служител на службите за сигурност. През последните няколко години последователно съм работил в Национална служба “Гранична полиция”, Национална служба “Полиция”, Национална служба “Борба с организираната престъпност” и ДАНС.

  Напуснах ДАНС през 2010 година по собствено желание, въпреки предлаганата ми шеметна кариера и в знак на протест срещу въведения от г-н Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи, стил службите да изпълняват поръчки за съсипване на хора, неудобни на властта.

  Като юрист, аз съм убеден, че това, което извършват управляващите е злоупотреба със закона и използват държавата в частна полза. В последния месец, във връзка със разразилите се скандали, в което беше въвлечено цялото общество, аз съм длъжен и убеден да кажа и да информирам обществото за следното нещо:

  Премиерът на Република България г-н Бойко Борисов и вицепремиера г-н Цветан Цветанов излъгаха публично целия български народ. Сега са на път да излъжат нашите европейски и евроатлантически патньори.

  Като дългогодишен служител съм прилагал всички оперативни способи и средства и затова заявявам най-отговорно:

  Имам причини да твърдя, че разговорите, записани с гласа на премиера г-н Борисов и останалите участници от властта, не са манипулирани откъм съдържание. Повтарям – не са манипулирани откъм съдържание! Тов аможе да бъде потвърдено от всеки един компетентен и съответно добросъвестен специалист.

  Заявявам най-отговорно, че заставам зад всичко, което е казано от мен и призовавам постоянната парламентарна подкомисия към Народното събрание за контрол на СРС-та да ме изслуша незабавно и ако тя прецени – да бъдат декласифицирани и огласени моите показания.

  Ясно съзнавам, че се противопоставям на цялата държавна машина и вероятно ще има репресии срещу мен. Но съм убеден, че само истината може да изведе България на правилния път!

  Източник: http://pressclub.bg/

• Калинка Кюпер от Германия получи отличието „Българка на годината 2010”

  София. Калинка Кюпер от Германия получи отличието „Българка на годината 2010” на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), предаде репортер на Агенция „Фокус”. Наградата е на името на Света Злата Мъгленска, която символизира чувството за лично достойнство и нравствена чистота.

  

  Тази година в ДАБЧ са получени 29 номинации за приза от 16 държави. Специално 9-членно жури присъди тазгодишната награда на Калинка Кюпер. Тя е родена в Бургас, но от около 50 години живее в град Есен, Германия. Там Кюпер издава учебник по български език за чужденци и преподава по него. По-късно организира Българо-германското дружество „Иван Вазов”. Кюпер осъществява и сериозна хуманитарна дейност, която включва изпращане на камиони с хуманитарна помощ до България. Изпраща се предимно медицинска апаратура, като се подпомагат училища и домове за социално-слаби. Благодарение на Кюпер се открива и кухня за социално-слаби в Аспарухово.

  Аделина ГЕОРГИЕВА www.focus-news.eu

  

  ДАБЧ ще връчи отличието „Българка на годината 2010″

  ДАБЧ обявява начало на второто издание на годишната награда Българка на година

  Православен календар: Св. великомъченица Злата Мъгленска

  За наградата „Злата Мъгленска“ – Киев

• Празнуваме Деня на родилната помощ (Бабинден)

  Днес в цялата страна ще бъде отбелязан Денят на родилната помощ, на който общество ни отдава дължимото на всеотдайния и високоотговорен труд на акушер-гинеколозите и акушерките и почита приноса на хората, допринесли за развитието на родилната помощ в България. Бабинден е български празник, отбелязван в чест на бабата акушерка в селото. Лекарите-акушери го отбелязват 21 януари, независимо, че по църковния календар се води на 8 януари.

  

  Чества се официално от 1951 г. на Бабинден, но тогава дата е 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., датата се измества с 13 дни напред (но Българската православна църква приема тази промяна едва през 1968 г.) и така се стига до отбелязването на Бабинден на две различни дати, добили гражданственост според двата календара – на 8 януари (след Ивановден по църковния календар) и на 21 януари, който от 1951 г. се празнува по гражданския календар и като Ден на родилната помощ.

  Чества се официално от 1951 г. на Бабинден, но тогава дата е 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., датата се измества с 13 дни напред (но Българската православна църква приема тази промяна едва през 1968 г.) и така се стига до отбелязването на Бабинден на две различни дати, добили гражданственост според двата календара – на 8 януари (след Ивановден по църковния календар) и на 21 януари, който от 1951 г. се празнува по гражданския календар и като Ден на родилната помощ.

  На днешния ден обществеността засвидетелства дължимото уважение към тези, в чиито ръце се ражда животът. Според традицията на този ден всяка жена, която се е ползвала от услугите на баба-акушерка, трябва да й благодари. Обредните дарове са символична отплата за помощта – сапун и кърпа за ръце, баница и печена кокошка. Днес те се дават на лекари и акушерки, а в миналото във всяко село е имало по една-две баби, които са „бабували”. Преди да влязат в дома на бабата жените й поливат вода да си измие ръцете – знак на почит и надежда за следващо раждане. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. На този ден бабата обикаля всички къщи, в които е помагала да се родят деца през годината. Тя дарява на децата чорапки, бебешка шапчица и най-важното – с паричка, вързана на червен конец. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила. В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.

  За традициите на Бабинден можете да прочетете тук Народни традиции: Бабинден

  Честит празник на лекари и акушерки! С благодарност към благородния им труд,  за човешкото им отношение, разбиране и всеотдайност, за вярата им в новия живот!

• М.Мирчев: След 2009 българите емигрират поради мутризиране на държавата ни, поради нетърпимата атмосфера на беззаконие и двойни стандарти

  Не е вярно, че преходът бе безкръвен, демографската криза е геноцид над българския народ, казва социологът Михаил Мирчев*

  Интрвю на Галя Горанова /Сега/

  – Изчезва ли българската нация, г-н Мирчев? До какви изводи стигате в последната си книга „Социална динамика и цивилизационно разслояване“, изследвайки възпроизводството на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България?

  – Нацията засега не изчезва, защото си има национална държава. Нацията се формира през XIX век в рамките на тогава възникващите модерни държави. Обратният процес на денационализация е, когато дадена държава губи своя национален характер и се превръща просто в териториална администрация. Ако някой иска да обезличи България като национална държава, това означава, че иска да погуби българската нация. Разбира се, важно е и поведението на хората, масовото емигриране например. Когато напускаш своята държава, отчуждаваш се от нея и отиваш на друга територия, всъщност се интегрираш в друга нация. Така в някаква степен сам се отказваш от своята нация и се превръщаш във французин, американец, германец, грък.

  – Какво показват числата в изследването ви за състоянието на българската нация?

  – Българската нация се стопява като процент сред населението в България. В перспектива от 40-50 г. ние като българи и източноправославни ще намаляваме прогресивно. Ако преди 20-30 г. бяхме 90% от цялото население, в момента сме 80%, около 2050 г. ще останем 50%. Подобни процеси се развиват в повечето централно и западноевропейски държави – Австрия, Франция, Англия. Националното мнозинство се свива екстремално. Така че българската нация, доколкото ще се съхрани, ще отстъпи голямо пространство в собствената си държава на множество малцинства с чужда религия, култура и цивилизационен облик.

  – По какъв начин промяната в етническата карта ще се отрази на социалните отношения, пазара на труда?

  – Българските цигани от 5-6% вече вървят към 13-15% от цялото население. Българските турци от 5-6% вървят към 6-8%, така че се променя етническата карта. Освен това в България през последните 20 г. влизат нови малцинства, да кажем китайското и арабското. Имаше риск в края на 90-те да навлезе ново агресивно малцинство като албанското. Но подобни нашествия на чуждоетническо, чеждокултурно, чуждорелигиозно население продължават да съществуват по простата причина, че ние българите емигрираме и опразваме градовете и селата си. От друга страна – концентрираме се в София и 5-6 големи града и така освобождаваме огромна част от територията си, изоставяме чудесни природни и климатични условия за живот и икономика. Но празно пространство няма. Вакуумът закономерно ще доведе тук хора от други държави, континенти и климатични пояси, от други цивилизационни зони. Това всъщност е ново голямо преселение на народите, което интензивно тече вече 2-3 десетилетия към Европа.

  – Как се стигна дотам, че да разсъждаваме за това кой ще засели обезлюдените ни територии?

  – Обикновеният човек все още не се замисля по тези въпроси. Или ако се замисля, си казва, че това е макропроблем, за чието решаване си има политици, статистици и социолози. И наистина отговорността е в политиците. Стигнахме дотук – да оголим територията си, защото направихме т.нар. преход. Преход от един тип икономика към друг тип. От икономика, в която работеха 5 млн. души, към икономика, в която заетите са 3 млн. Само в периода 1990-1994 г. се оказа, че 1 млн. души са превърнати в излишна работна ръка. Тъкмо тогава потичат емигрантските потоци – предимно по трудови мотиви. Навън изтичат младите хора, инженерното съсловие и много хора от селските райони, останали без работа след рухването на земеделието и неговото примитивизиране. Част от масовата шокова безработица тогава се записва в бюрата по труда, другите са по-инициативни и тръгват по света. Нещо подобно се повтори след 1999-а след отчаянието, че новата синя власт не дава шанс на младите професионалисти, че ще намали безработицата, както се очакваше след шоковата 1997 г. Тази втора емигрантска вълна отново бе с икономическа мотивация, но и плод на едно огромно политическо обезсърчаване. В момента има трети поток, който не започна при приемането на България в ЕС през 2007 г. – и преди това границите бяха достатъчно отворени. Започна през 2010 г., отново след рухване на надеждите за модернизация на икономиката и за нормализация на обществената среда. Тук икономическата мотивация се изостри поради кризата, но се допълва и от ясно изявен морален компонент – хората бягат поради изключителното мутризиране на държавата ни, поради нетърпимата атмосфера на беззаконие и двойни стандарти, на политически цинизъм и поругаване на законността. Опростачването достигна такава бруталност и обхват, че за много високо образовани хора, с добра кариера, с чудесно обезпечаване на стандарта и живота им, става нетърпимо да се живее и работи тук.

  – Политиците ли прокуждат българите от родината?

  – Да, защото като мачкаш икономиката, затискаш предприемчивите хора с мутри, които ги рекетират непрекъснато, тече рекет и по линия на корупцията в държавната администрация и в един момент хората не издържат и заминават. Преходът в България беше изкуствена конструкция, не беше естествен граждански процес. През последните 22 г. става т.нар. социално инженерство. Лошото е, че това инженерство води към по-лоши варианти на общество, а не към по-добри. Ние не се приближаваме към средноевропейските стандарти за общество, а продължаваме да се отдалечаваме от тях.

  – Как виждате изхода? Първо решаване на социалните проблеми или спешни мерки за раждаемостта?

  – Когато обществото е докарано до такава комплексност на кризата, изходът също е комплексно противодействие. Няма лесно и едноактно решение. Не може първо да се оправи икономиката, а после образованието. Трябва да става едновременно. Не може да дадете на пенсионерите адекватни пенсии и да оставите младите да изчакат, после да се погрижите за тях. Не може да превръщате София в модерен европейски град, а Бургас и Ямбол да ги оставите за след 20 г. Едновременно трябва да се правят нещата. Но това е най-трудно за политиците. Те още не могат да го смелят с мозъците си – мислят на дребно, фрагментарно. Оттам и липсата на истинско лидерство в продължение на 20 г. Проблем е и политическата представителност на населението. Големите някога партии днес са джуджета. Има 25% дясномислещи хора и само 3% за СДС и ДСБ. 20% от десните си нямат политически изразител. Има 30-35% лявомислещи, а БСП събира едва 14%. Значи още 20 процента леви хора си нямат партия. Оттам и цялата политическа нестабилност. Стигаме дотам, че когато една майка проплака как да гледа две деца с мизерна заплата и помощи, днешният премиер й се сопна: „Ми що си ги родила, преди това що не си мислила какви пари ще изработваш?“. Това е реплика на премиера отпреди месец. И обобщава цинизма на държавната политика в областта на раждаемостта.

  – Можем ли още да твърдим, че нашият преход беше безкръвен?

  – Демографската криза е един тих геноцид, осъществяван над българския народ. Какво значи безкръвен преход? На хората сърцата им кървят. Тези, които са затиснати от бедност, тези, които не могат да си опазят децата от престъпността, тези, които не могат да си опазят частната собственост, на инженерите, принудени да продават домати. Освен това в България властите са прекалено мафиотизирани. Изживяваме италианския вариант от най-лошите му времена от 70-те години.

  – Имате предвид политическите условия днес или през целия преход?

  – Говоря за последните 22 г. През целия период мафиотизирането набираше сила и сега вече се разрази невероятно. Това е Италия от 70-те. Спомняте си – изключителна политическа нестабилност, смяна на правителства през 6 месеца, убиха си министър-председателя (Алдо Моро, бел.ред.) през 1979 г. След което италианците започнаха да се преборват с мафията и да я изтласкват по-надалеч от политиката. Но платиха своята тежка цена. Много честни прокурори и съдии загинаха тогава.

  – Това ли е образецът пред нас?

  – Страхувам се, че не е Германия, а Италия. Неслучайно Берлускони е толкова близък приятел на сегашната власт.

  – Ако е вярно, че политиците гонят българите от страната, значи ли това, че пак те могат да ги върнат и да консолидират нацията?

  – Определено. Чакаме българския политик, който ще обедини нацията, а няма да я разделя, ще й вдъхва сила и самоувереност, а няма да я унижава и мачка.

  – Българите в състояние ли ще са да го разпознаят след толкова експерименти?

  – Веднага ще го разпознаят. Аз съм убеден в здравия политически инстинкт на българите, въпреки че непрекъснато политиците и много мои колеги анализатори ги обиждат.

  Източник: http://www.segabg.com

  ––––––––––
  *Доц. Михаил Мирчев е роден през 1954 г. Завършил е философия и социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил в Института за младежта. От 1993 г. е собственик на агенцията за проучвания и анализи „АССА-М“, която се занимава с политически, социологически и маркетингови изследвания. Заклет спортист, волейболист. Баща на две деца.

• Илиана Беновска: Властта изгаря, когато медийните магнати изсмучат парите от нея

  По повод излезлите съобщения, че Инспекцията на труда извършва проверка на радио „К2” по сигнал от журналисти, работили за радиото без договори и осигуровки препубликуваме интервюто от вестник Стандарт с Илиана Беновска – собственик и мениджър на К2.

  – Госпожо Беновска, на 9 декември 2010 г. петчленен състав на ВАС обяви за незаконно прехвърлянето на лицензиите на Радио К2 на фирмата за недвижими имоти „Гео адвайзърс“, осъдена и за излъчване на цинизми и вулгаризми. Вярвахте ли, че това ще се случи?
  – Ако това е постижение – значи сме много затънали в корупция и незаконност. На 4 декември К2 навърши две години. Гост в ефира ни беше премиерът Бойко Борисов. Говорихме кое прави медиите зависими. Казах му – законите и парите. Ще ми се да вярвам, че този министър-председател наистина иска свободни медии в името на гражданското общество. Но не съм сигурна, че знае какво се върши зад гърба му по медийните закони. Преди 18 месеца внесох в парламента, в Министерския съвет, лично на г-жа Цецка Цачева, процедурата, по която Европарламентът чрез конкурс прозрачно финансира медиите в общността. Премиерът Борисов обеща да я въведе в България. Да видим. Ще се обърна още веднъж и чрез страниците на „Стандарт“ към г-н Борисов: ГЕРБ извърши за 18 месеца само лобистки промени в закона за радио и телевизия и закона за електронните съобщения! Запознайте се с тях! И това го знаят всички, питайте, когото искате. Ще ви кажа и имената на депутати от ГЕРБ, които обслужват медийни интереси. Отговарям за думите си!
  Вече 20 г. медийните закони служат на всяка власт и на обръчите около нея. Чрез ЗРТ и ЗЕС така наречените независими регулаторни органи СЕМ и КРС саботират в България свободата на словото и плурализъм. Раздаването на честотите, на мултиплексите се прави заради подкупи или други облаги. Държавните институции пък сключват договори за огромни суми с услужливи медии, неуслужливите умират без пари. Към придворните медии се насочват и парите от рекламния пазар. Манипулират се рейтингите. Кой следи слушаемостта или гледаемостта? Господарите на ефира са медийните господари на всяка власт. Без доказуема методика. Как е по света? На всеки приемник – телевизор, радио, компютър, в колата, в офиса има апаратче, което отчита. Вие да имате или да познавате някой, който да има такова устройство?! Аз – не.
  – Като говорите така остро, че не е прозрачно финансирането на други медии, ще кажете ли вие как се финансирате?
  – Онзи ден ни спряха тока в ефир. Нямахме пари да го платим. Ще ви кажа колко струва издръжката на Радио К2. Седмично в ефира ни всяка парламентарно представена партия е 10-15 часа. От изборите всяка партия в 41-о НС ни е струвала около 75 000 лева средно. При нас всичко е с високо качество, но аскетично. Дори нямаме кафе-машина. Но пък имаме в изобилие компетенция, вдъхновение, работоспособност и стремеж към обективен анализ, представяме по всяка тема задължително всички гледни точки. Даваме възможност на хората да преценяват сами. Да направят информиран избор. Логото на К2 е „Радиото, по което говорите вие!“. Даваме думата и на извънпарламентарните партии. Говорим и с представители на неправителствени организации, работим с посланиците на всички държави. В ефира ни са еврокомисари, евродепутати. А това колко струва? Мислех, че щом покажем качество и рекламите ще завалят. Знаете ли какво ми казват от рекламните агенции – за вас реклами няма и вие си знаете защо. Чрез парите определени кръгове пренаписват дневния ред на обществото. Кой да е на екрана, кой да не е, по какви теми да се пише, по какви – не. Защо пада всяка власт, знаете ли? Е, разбира се, заради собствените си грешки в управлението. Но, властта изгаря, когато медийните магнати изсмучат парите от нея. И така е цели 20 г. – прелъстяват всяка власт, удовлетворят щенията си и я захвърлят вън от прожекторите, след като й отнемат девствеността.
  – Не преувеличавате ли?
  – Смекчавам. Беззаконието с Радио К2 е опит да се причини смърт на живо на свободата на словото. 4 години, 48 месеца, 1460 дни, 35 040 часа посветих да накарам политиците да спазват законите в България. Времето е равно на един мандат на едно правителство. А властта трябва да е за пример, нали? Председателят на КРС Веселин Божков, кацнал на този пост при предишното управление с етикета „наше момче от Правец“, ми поиска 300 000 евро, за да изпълни разпореждане на прокуратурата. Представяте ли си какво самочувствие за безнаказаност?!
  – А какво става с наказателното дело в СГС по обвинението на прокуратурата за длъжностно престъпление от Божков спрямо Радио К2?
  – Ще бъде осъден, нямайте съмнение. Просто печели време. Делото се наблюдава от Еврокомисията, от Висшия съдебен съвет, от ВКП, от европейските и американския посланик, от множество наши и западни неправителствени организации, от МФЖ, от медиите, от хората.
  На сайта на Асоциация на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги са качени документи от ДАКСИ, че Веселин Божков е подписал декларация с невярно съдържание на 27 април 2009 г., в нарушение на закона за конфликт на интереси и Наказателния кодекс. Мисля, че прокуратурата ще предприеме светкавични действия.
  – Какво ви предстои?
  – Продължаваме напред и нагоре. Нали знаете какво е К2? Най-трудният за изкачване връх в света. Ще накараме политиците да създадат ясни и прозрачни медийни закони. Ако не го направим ние сами, от Европа ще ни го наложат. Бойко Борисов е на ход. Да видим дали освен да иска и може да създаде гражданско общество, да превърне България в държава на плурализма и свободни медии.

  Иванка Петрова /в-к Стандарт/

• Ценят ли българите своите мюсюлмани?

  Четири месеца изминаха от шумната акция срещу предполагаеми „клетки“ на радикалния ислямизъм в България. Покрай многото други спец-операции тази потъна в забрава – сякаш нищо не се е случило… Защо ли?

  Автор: Георги Папакочев

  В началото на октомври миналата година ДАНС, МВР и българската прокуратура осъществиха внезапна акция в селища от Западните Родопи, при която бяха иззети 30 чувала с книги, компютри, мобилни телефони, флашки и пари. Ходжата на с. Сърница беше обявен за глава на радикална ислямистка организация. Потвърдиха ли се твърденията на властите за проповядване на „радикален ислям” четири месеца по-късно? Георги Папакочев зададе този въпрос на Антонина Желязкова, председателка на Международния център за малцинствата и междукултурните взаимодействия в България.

  Поредната доза мълчание

  Антонина Желязкова: „Аз твърдя непрекъснато през последните месеци, че ДАНС, службата за сигурност, както и районните прокуратури работят абсолютно безконтролно. Те хвърлиха в общественото пространство обвинения срещу имамите, духовните водачи, и то не само в селата Сърница и Лъжница, но тази акция през октомври беше извършена на територията на цялата страна.

  Иззеха литература, иззеха компютри без каквото и да било доказателство. Минаха 4 месеца. Най-възмутителното от всичко е, че обществото не чу никакъв отчет дали тези хора са виновни или не. Потресаващо е, че нищо от иззетите неща не е върнато на собствениците им. Не е възможно в една демократична страна /в България няма закони за „забранена литература”!/ да се изземат книги.

  Да не говорим, че фрапантното в един от случаите, както е с имама в с. Лъжница, е, че когато той е получавал преди година и половина своята литература, пристигаща от Медина в кашони, където той е приключил образованието си, на митницата тази литература е била спряна за проверка и тя е държана от службите за сигурност цели 6 месеца! След половин година, същите тези служби са му върнали книгите като напълно легитимна и неопасна литература, след което преди 4 месеца отново са ги прибрали”, казва Антонина Желязкова.

  Имат ли, според нея, службите и по-специално ДАНС капацитета да проверят и анализират какво има в тези книги? Отговорът на Антонина Желязкова: „ДАНС е една изключително затворена система. Аз дори нямам представа доколко парламентът съумява да контролира тази служба за сигурност. Заради това напоследък остро изисквам от името на гражданското общество да има и някакъв граждански контрол над тази служба, ако това е възможно.

  Кой радикализира мюсюлманите?
  

  Ние подозираме, че те нямат абсолютно никакъв капацитет, който да им позволи да прегледат литературата, и второ, да се справят с онези проповеди и текстове, с които работят имамите на своите компютри. Между другото и до ден днешен не разбирам защо един компютър, който е оръдието на труда на един образован свещеник, да не бъде върнат, след като неговият харддиск може да се презапише в рамките на няколко минути. В България има 4-5 души, много силни специалисти – арабисти и специалисти по исляма. Не съм чула никой от тях да е бил канен да анализира тази литература и да даде своята оценка.”

  Антонина Желязкова добре познава тази част от българското население. Представлява ли то, според нея, действително опасност за националната сигурност на България? Антонина Желязкова: „В България ние не ценим нашите мюсюлмани. Ние имаме огромен шанс, на фона на нещата, които се случват в съседни страни, на Балканите, където навсякъде могат да се срещнат някакви огнища на радикализация или на засилени фундаменталистки течения и настроения. Ние не ценим нашите мюсюлмани, които са изключително лоялни, обичат България, държат на страната и сами имат собствени, вътрешни механизми, с които да се предпазват от, да кажем, евентуални радикални или нетрадиционни проповедници, които биха дошли в страната.

  Но насилието спрямо тях, което се извършва от по-миналата година насам, безпокои цялото мюсюлманско население. То не може да понесе, че се оскърбяват техни духовни водачи, селски и градски, на които те изключително много държат. Това са високо компетентни и образовани хора, интелигентни хора, които не мислят нищо лошо, те просто са духовни водачи на местното население. С това само ние самите, политиците, службите за сигурност, радикализираме мюсюлманите в България. И понеже не съм намерила термина на български език, а би ми се искало политиците, парламентът, онези, които правят работещите политики, да помислят за „десекюризация” на мюсюлманите в България. Защото „секюризацията” води до изключително тежки последици както за мюсюлманите, така и за междурелигиозните отношения в страната”, изтъква Антонина Желязкова.

  Ерата на всевластния господар

  Понастоящем политическото представителство на българските мюсюлмани, партията ДПС, преминава през сложен период след изключването на Касим Дал от Централното оперативно бюро и парламентарната група на движението. Как ще се отрази това на избирателите на тази партия?

  Антонина Желязкова: „Преди всичко мюсюлманите в България имат един проблем, който им е приоритетен. Това е подмяната на техния вот при избора на духовен водач. В момента съществуват огромни напрежения около възстановения като водач в Главното мюфтийство Недим Генджев, който е бивш офицер на ДС и който е напълно порочна личност в очите на мюсюлманите в България, защото в най-тежките години на възродителния процес той е бил първо районен мюфтия в Кърджали, после изпратен от репресивните служби като Главен мюфтия, за да извършва безобразия върху мюсюлманите в страната, и сега по някакъв начин чрез съдебната институция той беше възстановен на поста си като председател на настоятелството на мюсюлманите в България. Това е нетърпимо и мисля, че това е приоритетна тема за мюсюлманите.

  Колкото до кризите в ДПС, ние никак не обръщаме внимание на личностните деформации, които преживява неговият лидер, един човек, който повече от 20 години е едновластен, авторитарно управляващ не само партията, но и електората, избирателите. На този всевластен господар му е дошло времето да се оттегли, защото той наистина не цени хората, наистина има съвършено други интереси и не се интересува от нуждите, от икономическата, социалната, политическата интеграция на турците и мюсюлманите в България. Крайно време е за промяна в ДПС, но това е изключително трудно начинание”, казва в заключение Антонина Желязкова, председателка на Международния център за малцинствата и междукултурните взаимодействия.

  Източник: http://www.dw-world.de

• Sofia – The History of Europe (София – историята на Европа)

  This is an advertising movie about Sofia, the capital of Bulgaria. Terry Randall is an Englishman who has lived in Sofia for about a decade. He invites his friend Merete Baun from Denmark and takes her around the city as well as telling her the story of it.

  In Bulgarian: Това е рекламен филм за нашата столица, София, направен под формата на разказ на един англичанин (Тери Рандъл), който живее в София от 10 години и не само харесва, но е и опознал града до толкова, че се чувства софиянец. Той показва забележителностите и разказва уникалната история на града, датираща от преди Христа на своята приятелка от Дания – Мерете.

  Източник: www.youtube.com/user/DarthDormas

• ДАБЧ ще връчи отличието „Българка на годината 2010“

  Държавната агенция за българите в чужбина към МС организира тържество по повод удостояване с отличието „Българка на годината 2010“ на името на Св. Злата Мъгленска, учредено за нашите сънароднички, живеещи зад граница. Обявяването на носителката на отличието и връчването на наградната статуетка ще се състои на 21 януари от 14:00 часа в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

  С тази инициатива ДАБЧ иска да насочи вниманието на нашето общество към ролята и родолюбивата дейност на българките в чужбина, които заслужават признание и подкрепа. Второто издание на удостояване с отличието „Българка на годината“ беше обявено на 18 октомври 2010 година. На този ден Българската православна църква почита паметта на Света Злата Мъгленска. Нейният образ олицетворява вкорененото у българката чувство за лично достойнство и нравствена чистота, родолюбие и справедливост. Предложенията за носителки на отличието се приемаха съгласно регламента от българските дружества и организации зад граница и техни партньори в България, от българските медии в страната и чужбина, инициативни групи. До 31 декември 2010 година в ДАБЧ постъпиха 29 номинации за удостояване с отличието „Българка на годината“ от 16 държави. Сред тях са наши сънароднички от Австралия, Колумбия, Ливан, Белгия, Азербайджан, Испания, САЩ, Холандия, Гърция, Украйна, Кипър, Франция, Молдова, Сърбия, Германия, Италия. Критериите за удостояване с отличието, с оглед на които деветчленният състав на комисията разгледа всяка една от постъпилите 29 номинации, са: принос в опазването и развитието на българското национално самосъзнание и културна идентичност; защита на българското национално достойнство; значими постижения, свързани с живота на българските общности по света; благотворителни акции, хуманитарни проекти, посветени на България. Денят на обявяване решението на комисията също не е избран случайно – 21 януари си остава традиционен женски празник (Бабинден) в Българския народен календар. Наградната статуетка на тазгодишната носителка на отличието „Българка на годината“ ще бъде връчена от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов. Специално изработената от скулптора Атанас Карадечев пластика представлява стилизиран образ на Света Злата Мъгленска. /БГНЕС /
  Още по темата
  ДАБЧ обявява начало на второто издание на годишната награда Българка на година

  Православен календар: Св. великомъченица Злата Мъгленска

  http://www.rkray.odessa.ua/?page=showmore&style=message&id=720

• България се нуждае от десет пъти повече донори на стволови клетки

  IN MEMORIAM: TOM KARKINSKY /ТОМА КАРКИНСКИ/

  България се нуждае от десет пъти повече донори на стволови клетки, за да се осигури шанс за живот на болните от левкемия, лимфома и останалите тежки хематологични заболявания. За това алармираха от Клиниката по клинична имунология в Александровска болница. Заради недостатъчния брой донори в националния регистър нуждаещите се пациенти не могат да открият подходящ донор на стволови клетки в България и са принудени да търсят такъв в чужбина.

  Преди да успее да завърши докторантурата си в Оксфорд, Тома Каркински напусна този свят след тежка битка с левкемията. Борбата му с коварната болест минава през няколко химиотерапии и дълги дни в очакване на единствения подходящ донор на стволови клетки – от регистъра в Италия. Въпреки трансплантацията, организмът на Тома не успя да се справи. Преди да си замине обаче младежът използва цялата си енергия, за да обяснява на хората колко важно е донорството. Създава и сайтът – http://spasi-zhivot.org/. Защото, ако донорите на стволови клетки в България бяха повече, трансплантациите за нуждаещите се пациенти у нас, щяха да са много по-достъпни.Оптимизмът на Томи мотивира приятелите му да продължат да популяризират донорството и след неговата смърт.

  420 души са вписани в Националния регистър на донорите на стволови клетки. Шансът за съвместимост между непознати обаче е изключително нисък – около едно на милион. Затова все още нито един от записаните донори у нас не е успял да помогне на някой нуждаещ се. По изчисления на имунолозите, за да заработи нормално, националният регистър на донорите на стволови клетки трябва да включва поне 5000 доброволци.

  Донор може да стане всеки здрав човек между 18 и 51 години. Даряването на клетки не се извършва в момента на записването в регистъра, а само, ако се намери нуждаещ се пациент със сходни генетични характеристики. Въпреки че не дава 100 процентови резултати, трансплантацията често остава единствения шанс за живот на стотици хора.

  ––––––––-

  
  Поместваме и обръщението на Снежина Мечева – директор на Българското училище в Лондон

  Мили сънародници,

  Всяка година в България се регистрират около 900 нови случая на левкемия.
  Левкемията е трудно лечимо заболяване и в повечето случаи пациентите се нуждаят от трансплантация на стволови клетки от сходен донор. Много от боледуващите от левкемия българи обаче не могат да намерят сходен донор, понеже няма достатъчно данни за потенциални дарители на стволови клетки от нашия регион. Често това обрича тези хора на сигурна смърт.

  Точно пред такъв проблем бе изправен Тома Каркински, на когото бе поставена диагноза левкемия на 4.09.2009. Понеже Тома беше родом от България, се оказа невъзможно да се намери донор от неговия генетичен поток. Откриха само един сходен донор (90% савпадение в генетиката) в Италия и за голямо съжаление неговата трансплантация се оказа неуспешна. При същите обстоятелства един човек от Западна Европа би бил подсигурен с повече потенциални донори, от които може да се избере най – подходящ. Това не се дължи на липсата на средства, а е следствие от липсата на информираност сред населението. Оказва се, че хората не знаят, че процедурата на даряване на стволови клетки е абсолютно безболезнена и безвредна за дарителя.

  На 16.01.2011г се сбогувахме с Томи в църквата на колежа Пембрук в Кембридж. Беше достойно, вълнуващо събитие и покъртително за тези, които познаваха неговата история. Говориха преподавателите му от университите в Кембридж и Оксфорд, негови колеги и приятели. Това, което споделиха за възможностите му и за онова, което е постигнал само за 26 години живот, бе изключително. Професорът му от Оксфорд каза, че в цялата си практика не е имал по-талантлив докторант. До последния си ден Томи е работел по темите, които е искал да реализира. Те ще се отпечатват и след смъртта му, защото са значителни научни постижения.
  След службата в църквата към мен се приближи професорка от Пембрук, която първа се е срещнала с Томи в Кембридж. На интервюто за приемането му като студент комисията го изслушва с възторг. Но му изпращат грешно писмо, че не е приет. Томи не може да повярва и казва: „Не може да бъде. Има грешка. Те много ме харесаха!” И наистина след няколко дена тази жена му изпраща огромни извинения за допусната грешка. Томи е приет в специалността икономика. Като студент запленява всички. После прави магистратура в Кембридж и беше на път да защити докторантурата си в Оксфорд…
  Не успя. Но успя в друго.

  Томи ни показа какви би трябвало да бъдем всички в това изпитание, наречено Живот. Лекарите, лекуващи Тома в Англия, идват и типично по английски му казват: „Много съжаляваме, Томи, но ти остават два дни живот…” А той спокойно отговаря: „Добре, добре…” и успокоява близките си. Благодарение на неговата силна воля продължава да живее още два месеца. Заради мъчителните болки му предписват по 20 мг морфин на всеки час, който той не желае да приема, за да може да работи.

  До последния му ден го е крепяла работата му върху създаването на огранизацията Спаси Живот (www.spasi-zhivot.org), чиято цел е да информира българите за неизбежната нужда от увеличаване броя на потенциални донори на стволови клетки и също така да подпомага клиниката по Kлинична имунология в София, където се събират данните. Със сетни сили пише до нас, до редакциите на вестници, до всичките си познати да помогнем на тази дейност и всеки ден провежда голям брой телефонни разговори с юристи, журналисти, лекари специалисти, уеб дезайнери и свои сънародници от Кембридж, Оксфорд и София, които могат да продължат неговата дейност. Да осъзнаем ние, българите, че никой от нас не е застрахован. А в случай на нужда от трансплантация на стволови клетки, значително по голяма е вероятността да се намери подходящ донор сред наши сънародници.

  Българите лекари от клиниката по Клинична имунология коментират, че българската база данни за дарители би била ефективна, едва когато в нея се наберат поне 5 000 души. Това означава, че българският народ се нуждае от десетократно увеличаване броя на регистрирани потенциални дарители. В момента са регистрирани едва 500 души.

  На 16.01.2011 г. църквата на колежа Пембрyк в Кембридж беше пълна с хора, дошли да се сбогуват с Томи. Свещеникът, който ръководеше службата каза, че до последния си час Томи му е изпращал по и-мейл напътствия за това как и къде иска да се простят приятелите и колегите му с него. Предвидил го е до най-малката подробност…
  Каква сила на духа! Ние, възрастните, не притежаваме такава, а той беше само на 26 години. Последното му желание е било да го погребат в България, в гроба на дядо му – проф. Тома Данков, чието име носи. Този дядо е имал огромни заслуги към нашата страна като български учен към Института по генетика, за което е бил удостоен с високи държавни отличия. Двамата с внука си са имали много силна връзка. Томи се разболява само 4 месеца след смъртта на дядо си.

  Най-същественото завещание на този забележителен млад човек Тома Каркински към нас е да реализираме неговата инициатива. Да просъществува Спаси Живот и в един разумен срок да се увеличи броят на потенциални донори от нашия регион. Да се повиши шансът за спасение на тези, които тепърва ще се борят с ужасната болест-левкемия.
  За повече информация посетете сайта www.spasi-zhivot.org.

  Да направим това и за паметта на Томи, който беше ученик в Българското училище към Посолството на България в Лондон

  Снежина Мечева
  директор на Българското училище, говорител на АБУЧ

• <<
• 1
...
• 342
• 343
• 344
• 345
• 346
• 347
• 348
• 349
• 350
• 351
• 352
...
• 414
• >>