Всички авторски страници

Авторски

• SALTO MORTALE

  Идат  избори  и  няма  как,  това заглавие,  да  не  е  моя   пореден опит да разлая кучетата.  Чувствам  душевен комфорт  като  захапя  с поредното ,, Бау–бау” някои от лидерите ни, изпуснали се за  пореден  път  публично  и  позамърляли,  ,,чистичкият” иначе, образ  и  принципи на българския дясно мислещ политик,  при   цялата   каша   в   смисъла   на   понятието   дясно, защото   при   мислещ се  изчервявам.

  Плюс  това, мога да  уверя  всеки  опонент,  съзиращ  корист  или  политическа  поръчка   в  моите  камерни  опити  за  политическа  сатира,  че  е  попаднал в десятката.  Когато ,,драсках на ишлеме за ГЕРБ” , спях  спокойно под този чадър и не очаквах  Симеон  Дянковите  бирници  да  ме  посетят,  заради  недекларираните   хонорари  за  мои материяли,  отразени  много широко във  вестниците.

  Но напоследък не спя спокойно. Все ми  се  присънва   нашият доблестен президент, облечен  като  гръцки  андарт (партизанин) от ,,Еллас”и гражданската война. Наместо шмайзер на  врата  му  виси  калашник с  оптически мерник,  на  каскета  му  пишеше Ловна дружинка АБВ а на  приклада – ,,На главнокомандващия с обич. ДС”!

  Друг  път  сънувам че  пия  узаки с цаца и маслинки, в малка кръчма на о-в Тасос  и  гледам  на  стената  предизборен афиш  с  президента,  Ив.Костов  и  наш  Яне  Янев ,  един  до  друг в профил,  с  погледи  втренчени  в  светлото  бъдеще,  досущ  като  в  зората  на  социализЪма.  Във  въздуха  витаеше  като  музикален фон  една  мобилизираща  песен от моето детство; -,,Три слънца в небето греят, Сталин,  Тито,  Димитров!” Зад  тях  надничаше  малко  момче  с  очила  което  много  приличаше,  ту  на  Сергей  ту  на  едно  друго (доста шаржове има с тях)  а  от  долу  беше  седнало  още  едно  момченце  което,  с едната ръчичка беше гушнало голяма играчка – трактор  а за другата го държеше един октопод. Под  образите   пишеше :

  ДС . ( АБВ + ДСБ + БСП +    ДПС.2 +   РЗС ) = ОФ. /отечествен фронт,/

  3              3                  х

  Надпис,  под   това   уравнение  убеждаваше,  на  няколко  езика,  че  това  е  най– добрият проект за България…Изпсувах безадресно  а  водещият  от  стената слезе  от нея, седна при мен и ми  каза  с  топлия и загрижен глас на школован вербовчик:

  – Другарю, дай си ЕГН–то и  се  подпиши че ще сътрудничиш, доброволно на   нашата ловна дружинка…пък ние после ще те уредим за аташе по  земетресенията в посолството  ни  във Венецуела. Там  ще  бъдеш  дясната  ръка на  посланника  в  далаверите му.  Той  е  сигурен  и  здрав  наш кадър, а и  другаря  Чавес  много го харесва..

  Теглих му още една,  този път адресирана и на матерния му руски – та дано ме разбере,  а он ме гледа като бобовдолскиьо бик… и нече да вдене.  Огледах се за некакъв винкел,  оти от ньега отбират, щото го много употребляват фолклорно и гато го мернат,  стават по – сговорни,  ама  от  вълнение  ли,  от  смахнатия  сън  ли,  (и  защо  президента и то на о-в Тасос..? Кой да ми каже?)…   много  разтревожен от  сънуваните дивотии, се  събудих и зяпнах безглаголно в една точка.  Обвзеха ме  едни  нечисти и Богонепристойни съмнения и подозрения към злоезичните опоненти на президента и неговите приятели, наши и чужди политически покровители. Хората които го ругаят, претендират че имат морални ценности или поне задръжки (ако ги имат) защото само Той, комунистът от Бобов дол, знае че християнският морал е мръсно и архаично попско понятие, а всички ценности, са материални, стига да са много и да са скъпи. Той знае че яхтените пристанища, вили и хотели, в които наши чиновници, магистрати и адвокати–,,консилиере” (работещи за мафията) са се завряли да живеят, само водени от голяма нужда,  са си най–обикновени офиси.

  Какво да кажем за бедните и отрудени митничари, над чиито барачки кръжат Дянковите хеликоптери – лешояди!  (Добре че не летят над гръцките острови и Халкидики). Срамота! Пийте сиромашка кръв, Гербери ненаситни! Полицейщината убива демокрацията! А Цецо – МВР–то, с тия СРС-ета, е вопиющо ПОСЕГАТЕЛСТВО  СРЕЩУ  ЛИЧНАТА  СВОБОДА  ДА СИ КРАДЕШ ,  ГАРАНТИРАН  ОТ  ЗАКОНА…Къде  се  намира  той?! Оставка-а-а! Долу!

  -Ще наложа  ,,президентско вето”- кълне президентът. Ще се жалвам в конституционния Съд  а  после  и  в   Страсбург!  Ще  ги  съдя  до  дупка! Да видят  те, кон боб  яде ли, в джамия  пърди ли се,  и  как  се  вика  на  ходжа,  пезевенк!

  А в Парламента, (защо ли го пиша с главна буква?) като захванаха с едно гонение  на  министри… где що се сетеха за министър и му искаха оставката,  хей така, за ,,вдигане на опозиционния самолет”.То, не че всичките Бойкови министри беха цвете за мирисане, хеле- Руми Желева, двамцата здравни министри и малко бременното  Юпи – Калинка, с немската диплома за менте магистър.

  Бат Бойко ги махна.   Да,  ама  не! Апетитът идва с яденето и опозицията червена и синя в единен ,,ОФ глас” поискаха да отрежат и топките на правителството – Симеон Дянков и Цецо МВР-то, но се оляха и номерът не мина.    Започнаха едни противоборства и задружно репчене от БСП, РЗС и ,,Силната коалиция”по внесения от Бойковите изедници, нов изборен  кодекс за  местната  власт, срещу изискванията  за отседналост,  районните и селските кметове да не се избират  а да се назначават..!  ,,Е, те таквоа  животно нема”. ,,Силната коалиция” се хвана  на  герберския номер, и клекна  да  ака, ама  искайки вече ВОТ  НА  НЕДОВЕРИЕ, трябваше  да се изправи… изпусна се  и  направи  АКУТО…В ПАНТАЛОНИТЕ защото Премиерът ги изпревари  и  поиска  ВОТ  НА  ДОВЕРИЕ! Но  Акуто остана и  ще зловони в гащите на авторите  му и след изборите, но вече  извън  Парламента, защото СРС-тата за Гл.митничар Ваньо Танов се оказаха МАНИПУЛИРАНИ. Сега двамата съпредседатели на ,,Силната коалиция” се питат:  –  Е,е,  оти  ги  ручахме  жабетата…? и обидени като щипани госпойци, гузно решиха да направят  срама още по-голям  като  се  въдържат на Вота за доверие на правителството. Нашите  лидери, страхливо но с  ,,достойнство” предпочетоха да се скрият зад искания против  ,,Белене”, ,,Южен поток”и т.н. все теми които вече са били дебатирани в НС ,  и  не  са  били  приети и ако загърбим явния  привкус на изнудване когато стратезите са решили че ГЕРБ е в нокдаун работата завършва като в един виц с:  –  А  вие защо биете негрите ?…..

  Костов, Станишев, Доган и Яне се оказаха в една каруца, а под прожекторите лъснаха задните им части,  но  не се виде някои да са  сини.

  Та, на  този  фокус  как  му казват,  ако  не  САЛТО  МОРТАЛЕ ?…Смъртен скок в септичната  яма,  на двора. И това става без, парламентарните пичове, да поприказват с  нас, обикновенните льохмани от т.н. членска  маса.   Научаваме  за  шоу изявите им от телевизора. Поне да действаха по  някакъв сценарий а то пълна импровизация.  При такава  импровизация, следва  абсурдна  ситуация, поднесена на тепсия от, ,,аналитичните” мозъци, отгледани в интелектуалния басеин за ,,сини стратегии”. Агентурата с досиетата на ДС в НС веднага се окопити, зачерви гребен и под вещото диригенство на Гоце, акомпанирана  услужливо от избрани медии, бодро запя  един боен рефрен,  от  Съветските времена, с актуализиран текст, пак на  руски. С тази песен, ченгетата оповестяваха  създаването  на опозиционен  алианс  на  крадците  и  олигарсите от бившата и настояща  ДС  в   АБВ-то.  Мушмороците от червения  ансамбъл за пенсии и пляски ,,Олигарх” бодро  запяха:

  ,,Вся  рать оппозиционная,                        Никто  нам  не  возметь

  Вставай  на смертний бой                        И денгами огромньiми
  На  бой  против правителям Останут  в  нас  вперед!

  – Борисовом ордой

  Пусть  кража  внезаконная,

  Представете си как Синята коалиция пледираше, срещу новите изисквания за отседналост в Закона за местните избори. След  20 години  възмущение  от гьонсуратлъка   на  ДПС с  изборния  туризъм.  Сега,  хоп – лупинг  на  90 градуса. Гласуват заедно с ченгетата от БСП  и  ДПС ?!  Не-е-е,  мъдро, принципно и най-  вече  чистоплътно, решиха да се въздържат. Гордея се с вас, и  ви  разбирам защото ,,врагът на моя враг е мой приятел”.. ех, каква коалицийка се заформя, а?  Но все пак  ще ви  попитаме  каква  позиция  ще  изберете по  явлението  ,,предизборна  регистрация” на  големи  групи,  предимно роми, от  едно  населено  място в друго?…За  пример ще дам  масовата  пререгистрация  на  на  цял  катун  с  цигани  от   Сливен  в  Несебър? Има  и  други  дестинации  за  изборно  прегрупиране.

  Но понеже  съм  започнал да  лая, имам  питане:  Защо  тези  законодателни  инициативи  са  на  ГЕРБ,  а  не  са  от  Синята  Коалиция?

  Извинявам се за този неуместен въпрос, понеже изпускам факта че проявявате  ,,инициатива и партийна бдителност, пишейки жалби до ЕНП в Брюксел  ,,какво казал  ББ   за   ТЖ.

  Голяма беля е че ни отлагат влизането в Шенген,  но  още  по-голяма  беля причинихте на името, каузата и смисъла на Синята коалиция, поставяйки я пред ЕНП в неловкото положение на неуспелият, воден от амбициите на неосъщественото си его,  да пише дребнави мазгари до началството в Брюксел… Подхвърлят  се идейки че ние сме по-десни от десните, че нашето място не е в ЕНП а при  европейските  консерватори и други словоблудства  които на времето  ни  пробутваше  Петър Стоянов  а сега  Иван  Костов.

  ЕНП не наказа ГЕРБ,  но ЕС наказа България! ,,Приносът” ви за осъществяване на националните  ни  приоритети  е  ,,огромен” и тези  депеши  ще  останат в историята на завършващия преход и отшумяващата криза, като лош пример и слаба оценка по национална зрелост. Шамарите от Берлин и Париж не закъсняха и ако саботирането на влизането ни в шенгенския Евро–клуб е приоритет за агентурата на руските интереси у нас, то съвсем логично, изниква въпросът:

  – А какво търси Синята коалиция в тази ,,изискана”   еврофобска компания?

  Няма  да  е  невъзпитано господа, ако  ви  предложа,  да  прелистите  Зигмунд Фройд.

  Да  се  върнем  на  делегираните  права  на  кметовете  на  големите общини да назначават районните  кметове.  Като  си  спомня  какви  срамотии  и  среднощни  пазарлъци  се  вихриха,  за  втория  тур на  кметските  избори, между Иван Костов и  Румен Овчаров,  взаимно  да  се  подкрепят  срещу  кандидатите на ГЕРБ  в  София,  смятам този закон за правилен. Червените  ги  разбирам защото си нямат ценностна система,  но  сините не,  защото вместо да хленчат и да играят на дребно,  джафкайки ,,опозиционно”  в компанията на нереформиралите се комунисти и шмекерите на хидролога  Доган,  трябва да се вземат в ръце, ДА  СЕ  ОБЕДИНЯТ  И  ДА  ДОКАЖАТ  ЧЕ  СОФИЯ  Е  СИНЯ.

  А ако някой не мисли така – да му  покажем вратата, пък бил той и самият Костов.

  В  Столичната  община  и  на  Дондуков, господа,  се влиза  само през парадния вход.  За  това  трябва  да  убедите  народа и най-вече себе си че това е истината,  и  се  постига  с  много  позитивизъм,  кураж  да  влезете  в  дискусия  с живите хора които не са електорални единици  и  да  дадете  реален  пример  че  сте  в  състояние   да  управлявате  града  и  страната  по – добре.

  Ето как  ще  стане  това:

  – Чрез  създаването  на  едно  ПРАВИТЕЛСТВО  В  СЯНКА,   г-н Димитров!

  При  възможностите на електронните  мрежи,  решенията  на  това Правителство, за важни държавни проблеми,  ще  стават  достояние  на  широката  общественост  веднага. Всички  ще следят действията на  двете  правителства и  ще сравняват.

  Близкото  бъдеще,  неминуемо  ще  докаже  грешките  и  успехите  на  едните  и другите   а  избирателят  ще  е  сигурен  на  кого  да  вярва.

  Господа, спечелете  изборите за  Кмет и  ще  видите че  Закона  не   е лош. Тогава вие ще назначавате   районните   кметове  а ГЕРБ и другите  ще  ви  завиждат защото ,,керванът  си  лае  а  кучето си  върви”.Още веднаж ще ви напомня че със завист, опозиционно джафкане, СРС-та  и компромати,  избори  не  се  печелят.  ДРЪЖТЕ  СЕ  ДОСТОЙНО, КАКТО ПОДОБАВА НА ЕДНА РЕАЛНА  АЛТЕРНАТИВА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО  НА  БЪЛГАРИЯ. ,,Защото, едно е  да искаш, друго е да можеш а трето  и  четвърто  е  ДА  ГО  НАПРАВИШ”.      /Йорд.Радичков ,,Мъжки времена”/.

  Ваш:  Веселин Рашев.

  Дискусионен клуб ,,Бунтовнк”

• Премиерът и правителството искат доверие

  Обсъждането в Народното събрание на поискания от министър-председателя Бойко Борисов вот на доверие започна с кратко негово изложение на мотивите му.

  За да продължи да реализира своята политика, правителството се нуждае от подкрепата на народните представители, които да потвърдят с вота си политиката, за реализирането на която гласуваха преди година и седем месеца българските избиратели, посочи Борисов.

  Той е убеден, че мерките, които се прилагат, за да бъдат разрушени онези „кръгове, които години наред са източвали държавата“, пораждат съпротивата срещу правителството и него самия.

  „Създаде се ситуация, в която неясни политически субекти чрез анонимни източници, чрез медии с неясни собственици разпространяват незаконни материали, стенограми и записи от разговори, с които целят да компрометират правителството, неговите усилия и политика и да трупат напрежение в обществото“, отбеляза премиерът.

  Целта според правителството е да се дискредитира политиката на управление на ГЕРБ и доверието към него.

  Вотът на доверие, който поиска Министерският съвет, се отнася за „цялостната политика на борба с корупцията, престъпността, за модернизиране на българската икономика и финанси, за провеждане на реформите в сферите на външната политика, отбраната, сигурността, здравеопазването, образованието, социалната политика, правосъдието, транспорта, земеделието, опазването на околната среда, културата, усвояването на средствата от европейските фондове и спорта“.

  В пленарното заседание на Народното събрание участват всички министри.

  Пръв се изказа вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. Последваха го министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, министърът на културата Вежди Рашидов, министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов.

  Министрите правят подробен и конкретен отчет на извършеното в областите, в които работят и съобщават намеренията на правителството в тези сфери до края на мандата.

  Постигнахме по-добри параметри от заложеното в бюджета. Фискалният резерв е над 6 млрд. лв. при заложен минимум от 4.5 млрд. лв., т.е., с 1.5 млрд. лв. повече от заложеното през 2010 г. Изпълнението на приходите за 2010 г. е над 100%., заяви вицепремиерът Дянков.

  Изплатихме задължението на предишното правителство. Започнахме да въвеждаме правила, които да се спазват от всички и да извеждат икономиката на светло, да няма скрити практики, не е лесно, но го правим, изтъкна той.

  Той напочни, че в Агенция „Митници“ е била извършена драстична реформа, а днес няма нито едно политическо назначение от нито една партия.

  Дянков на няколко пъти иронично се обърна към бившия министър председател, лидера на БСП: „Това можеше да бъде направено и преди, но не го направихте, нали така г-н Станишев?“

  Засегнат, Сергей Станишев направи реплика, за да заяви, че никой не вярва на изнесените от Дянков факти, цифри и статистики.

  Министър Трайчо Трайков поиска доверието на народните представители, че ако големите енергийни проекти, бъдат договорени в интерес на България, те ще бъдат продължени, но ако това не се случи – че няма да се работи по тях.

  Той поиска подкрепата на мнозинството за продължаване на политиката на правителството за енергийната независимост на България.

  Министърът информира депутатите,че започва работа единен орган за концесии за подземни богатства, нещо, което бизнесът е очаквал от над 10 години – при предишните три правителства.

  Трайков напомни също, че за първи път настоящото правителство е намалило цената на газа по действащ договор. Той посочи, че през миналата година е имало устойчив растеж на туризма.

  След изказването на министър Тотю Младенов депутатът от БСП Драгомир Стойнев заяви, че нито дума и нито една цифра в казаното от министъра не са верни, а в държавата цари хаос, предизвикан от правителството.

  Депутатът от Ботевградско, който е председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика, започна да се кара с премиера Борисов, предизвика скандал и бе отстранен от залата от председателя Цецка Цачева, тъй като според нея е нарушил няколко пъти правилника на Народното събрание.

  Председателят на БСП и председател на парламентарната група на Коалиция за България Сергей Станишев поиска Бойко Борисов да подаде оставка и да бъдат насрочени предсрочни парламентарни избори. Той съобщи резултати от социологически сондажи, според които ГЕРБ ще загуби евентуалните избори, но не посочи, кожй е прави тези сондажи.

  Станишев нарече министър-председателя „гьонсурат“, обвини го, че „презира народните представители“ и „замита проблемите под килима“. Не пропусна да упрекне и прокуратурата, която, според него „услужва на управляващите“.

  Очаквайте още подробности.

  Източник: VESTI.bg

• Касим Дал: Най-успешният проект на Държавна сигурност е Ахмед Доган

  Касим Дал – бивш заместник-председател на ДПС – в предаването „Тази сутрин“ на БТВ

  Водеща: Слушайте ни по радиото, за да чуете първото интервю, което дава доскорошният втори в Движението за права и свободи Касим Дал.
  Водещ: Добро утро на Касим Дал.
  Касим Дал: Добро утро.
  Водещ: Обвинен за клеветничество и провокация…
  Водеща: След написването на онова писмо, наречено вече първо, в което обявявате, че каузата ДПС е изместена заради материални и всякакви други интереси от председателя, че сте салфетки.
  Водещ: Защо реши…
  Касим Дал: Аз искам да заявя, че стоя зад всяка моя дума и зад всяко мое действие. Не знам колегите на какво викат клеветничество, но всичко това което съм писал е вярно и стоя зад тези думи.
  Водещ: Защо реши Касим Дал да излезе сега с това кърваво писмо, защо сега?
  Касим Дал: Всички задават въпроса защо, защото не се изпълнява, оттам започвам аз, уставът на Движението за права и свободи и не се свиква Централния съвет. Централният съвет е избраният орган от Националната конференция, а не Централното оперативно бюро. Централното оперативно бюро, както е по устав се избира или не се избира, а се посочва от председателя, това е екипа на председателя на Движението за права и свободи.
  Водещ: Това което казва Ани, е формалният повод. Там в това кърваво писмо споменавате за Държавна сигурност.
  Касим Дал: Това беше капката, дето е пълна чашата, така да се каже. Аз дотогава, може да звучи като оправдание, не бях прочел досието на Ахмед Доган.
  Водеща: Дотогава кога е, кога го прочетохте?
  Касим Дал: След Националната конференция на Движението за права и свободи.
  Водеща: Миналата година.
  Касим Дал: И просто това така ме разтресе, че…
  Водещ: Защо, какво? Вчера Христо Бисеров каза, че за това досие се знаело отдавна, той 17 години е зам.-председател.
  Касим Дал: Това е толкова долно нещо, такава мръсотия ти да клепаш, да донасяш за хората, които казваш, че са ти най-близки приятели, роднини.
  Водеща: За вас клепал ли е?
  Касим Дал: Аз просто не искам да влизам в тази тема, но всеки може да прочете, откакто законът /…/.
  Водещ: Всеки ще си каже Касим Дал отдавна познава Ахмед Доган и е бил наясно, че той е бил сътрудник. Кое е новото? Тук има, казвате приятели, близки.
  Касим Дал: Аз казах, че познавам всички тези хора, за които е донасял и това е най-разтърсващото…
  Водеща: Какво е донасял, много лични неща ли, несвързани с…
  Касим Дал: Тези хора са честни хора, хора които са се борили за каузата на Движението за права и свободи, за съжаление лично председателят, сегашния председател е донасял за тях и Държавна сигурност, аз подчертавам това, че най-успешния проект на Държавна сигурност това е Ахмед Доган.
  Водещ: Всъщност той е внедрен…
  Водеща: Вие вярвате в това, че той е внедрен, за да се създаде Движението за права и свободи?
  Касим Дал: Това е в документите.
  Водещ: От кого внедрен?
  Касим Дал: От Държавна сигурност.
  Водеща: За да се създаде движението и той да бъде провокатора.
  Касим Дал: Да му се създаде и алиби и въобще всичко.
  Водещ: Какво е донасял? От какво естество е, може да е било за националната сигурност.
  Касим Дал: Какво значи за националната сигурност?
  Водещ: Много често се употребява тази реплика.
  Касим Дал: Днес преди три дни гласувахме декларация за посланиците, които са били в Държавна сигурност, каква мимикрия е това. Какъв гьонсуратлък да гласуваш такова нещо, да подкрепиш лидера ти дали е такъв повече…
  Водещ: Какъв, какво е писал, какво е донасял?
  Касим Дал: Хора, които са около него да са такива.
  Водещ: За какъв кръг от хора е писал, които са му били много близки и вие самият с Ахмед Доган…
  Водеща: Вас клепал ли ви е? Прочетохте ли там, че и вие сте клепан?
  Касим Дал: Вижте, аз всичко съм прочел. Съветвам всеки журналист да отиде да прочете, когато иска…
  Водеща: Има една книга издадена документална ще я прочетем.
  Касим Дал: На Тома Биков, когато има и интерес към Движението за права и свободи, за да е ясно какво е ставало в Движението за права и свободи.
  Водеща: Какво, клепал е за лични неща своите близки хора.
  Касим Дал: Аз не искам да обяснявам…
  Водещ: Има много хора от ДПС, които чакат да чуят от вас за какво става дума.
  Касим Дал: Аз не искам тук да говорим за Държавна сигурност. Аз съм написал в писмото си, това е едно от обвиненията, другото обвинение е, че Движението за права и свободи е във вътрешна и външна изолация. Да сте чули някой досега да се е срещал с Ахмед Доган в близките години или той да е правил среща с някой чуждестранен лидер или политик? Няма такова нещо. За съжаление в годините, особено последната година Движението за права и свободи е в пълна изолация.
  Водещ: Какъв човек е?
  Касим Дал: Много добре знаете, въпреки сигналите, които се дават и в ляво и в дясно, никой не иска да сяда на масата с Движението за права и свободи, даже не искат подкрепата за Движението за права и свободи. В случая в Габрово знаете, когато нашите структури решиха да подкрепят кандидата на ГЕРБ как се разграничиха от нас. Не може в такава изолация организацията да съществува, затова моето предложение е и съм заявил това, не се крия, не клеветя, председателят трябва да се оттегли, за да има нов лидер и нов шанс за Движението за права и свободи.
  Водеща: Бяхте ли приятели с Ахмед Доган? Можете ли да наречете Ахмед Доган свой приятел?
  Касим Дал: Аз такъв човек не мога да нарека свой приятел, ние бяхме много добри познати и съратници, защото още от нелегалната организация сме заедно. Три години и половина сме били по затворите и от първия ден на учредяването на Движението за права и свободи сме били заедно.
  Водеща: Какво си спомняте от затворите?
  Касим Дал: Тези, които сме лежали по затворите ние не обичаме да се връщаме в тези години, но вчера най-много това ме възмути, при вас беше Христо Бисеров, човек който пет дни преди националната конференция стана член на Движението за права и свободи. Знаем каква автобиография има, аз нищо, моите уважения, че клеветя и, че аз се страхувам да се явя в телевизиите, в масмедиите, просто наистина това ме предизвика да ги говоря тези неща.
  Водещ: Чувствате ли се предаден от Ахмед Доган, защото версията там е, че вие сте предателя?
  Касим Дал: Той много хора е предал, така че и мен ме е предал, какъв проблем има това, за него няма такъв проблем.
  Водещ: Бихте ли коментирали твърденията, че вие имате амбиция да оглавите движението и че всъщност това е някакъв реваншизъм, защото той ви е махнал от ръководството?
  Касим Дал: Не случайно в писмото аз изрично подчертавам, че нямам такива амбиции и тук заявявам, че наистина аз нямам такива амбиции.
  Водещ: Какво ще правите, ако ви изключат февруари?
  Касим Дал: Но аз знаех,ч е няма да бъдат правилно информирани структурите и затова писах това писмо.
  Водеща: До структурите.
  Касим Дал: И един ден преди това в кабинета депозирах заявлението си аз там изрично пиша, че ще се обърна и към структурите на Движението за права и свободи.
  Водещ: Структурите все се обръщат срещу вас.
  Касим Дал: За съжаление партийната машина добре работи. Имало, е обаждания до късните часове, натиск, вчера имаше и т.нар. председателски съвет, който го няма в устава на Движението за права и свободи, но това са легитимните областни председатели и там е имало меко казано натиск върху областни председатели. Но факт е, вижте органът, който трябва да работи между две национални конференции и по устав, аз нося и устава тук, по устав Централният съвет се свиква най-малко веднъж на три месеца, те не го свикват.
  Водещ: Оставете устава, чувствате ли се като човек, който е ограбен, баща на ДПС ви наричат някои, че са ви взели рожбата, чувствате ли се така?
  Касим Дал: Вече 13 месеца органът, който е избран от националната конференция, това са 175 души не са свикани, а се свиква само Централното оперативно бюро, където председателя…
  Водещ: Над устава има и едни човешки отношения, затова ви питам.
  Касим Дал: Председателят ги е избрал. Човешките отношения, вижте те всички граници минаха и затова чашата на търпението се изчерпа, аз затова говоря. Говоря това, което говорят хората по места, защото единственият съм, който обикаля структурите.
  Водещ: Какво говорят?
  Касим Дал: Всичко това, което съм писал в писмото, че е резил 1,5 милиона да вземеш, когато си лидер на една партия мандатоносител, четири мандата вече да не ходиш в парламента, да изолираш до такава степен Движението за права и свободи, че последната година никой не иска да седне на масата с преговори.
  Водещ: Как забогатя Ахмед Доган? Той още ’90-те години казваше „аз съм милионер в зелено”, вие бяхте до него тогава.
  Касим Дал: Аз не му броя парите., не знам, питайте него как е забогатял, аз говоря за себе си тук и за моите отношения към сегашните проблеми на Движението за права и свободи.
  Водеща: През изминалата година, когато всички тези неща, може би и по-остро да сте ги казвали на Ахмед Доган.
  Касим Дал: Аз съм ги казвал винаги, повечето на четири очи, но и пред тогавашните заседания съм ги казвал.
  Водеща: И какво?
  Касим Дал: Няма резултат, виждате. Това е факта.
  Водещ: Защо нямахте среща?
  Касим Дал: Не знам, него трябва да попитате. Аз среща не съм отказвал, напротив, имаше и посредници да ни срещнат за година, но аз съм уверен, че той е такъв човек, че не може да ме погледне в очите, затова никога няма да седне на масата с мен.
  Водеща: Заради кое не може да ви погледне в очите, заради това, което знаете за досието му и за хората, които е клепал ли?
  Касим Дал: Аз знам какви предателства е правил и какви донуси е правил.
  Водещ: Много хора се питат какво имате предвид точно, донуси срещу кого и от какво естество, личен живот /…/.
  Касим Дал: Аз ви обяснявам за какво става, вие пак там връщате нещата.
  Водещ: Дайте да говорим конкретно, г-н Дал.
  Касим Дал: Дайте да говорим по писмото. Койот иска да се запознае с мръсотията и как да кажа, нямам думи просто да се изразя, там в досието ги пише.
  Водещ: Много хора от ДПС не са го чели.
  Касим Дал: Вече законът позволява, всеки може да го прочете, има издадена специална книга за това нещо, да заповядат. Аз не искам към това да се връщам. Аз поставям принципни неща към ръководството на Движението за права и свободи и това искам да повторя, че аз не исках пред Централното оперативно бюро да говоря, аз исках легитимния, широкия орган да се свика на Движението за права и свободи…
  Водещ: Смятате, че това са мъжки секретарки ли?

  Следва продължение…
  © ФокусНюз

• В капана на имплозията, или защо не чухме „Това е лъжа!“

  Автор: Петя Владимирова /Дневник/

  На петия ден от втората ударна вълна, която запрати в центъра на скандала с подслушаните разговори самия премиер Борисов, все по-отчетливо се подрежда прогнозата, че властта няма никакво намерение да търси оздравителен за обществото изход от положението.

  И чака скандалът да затихне от само себе си, подобно на досегашните. Читателските форуми вече нарекоха воденото от прокуратурата „разследване“ за изтичане на информация „операция „Замазвачите“.

  Кратък поглед назад към скандалите на прехода показва обаче, че най-значимите от тях, с главен участник МВР и специалните служби,

  не са затихвали без кадрови последици за управляващите

  През 1995 г. в Седмо столично РПУ беше пребит до смърт 22-годишния Христо Христов. Заради свирепия произвол на редовите полицаи оставка подаде директорът на Националната полиция Иван Димов – паралелно със съдебното дело срещу полицаите.

  През 1996 г. в жк „Люлин“ бяха застреляни от престъпници трима полицаи почти от упор. Заради пълното безхаберие в МВР по организацията на полицейските акции оставка подаде вътрешният министър Любомир Начев, макар и след като беше уловен да се забавлява в деня на трагедията – паралелно със съдебното дело срещу престъпниците.

  През 2000 г. бяха намерени подслушвателни устройства в дома на главния прокурор Никола Филчев или поне така обяви прокуратурата. Заради неразборията в скандала „Бръмбаргейт“ около въпроса кой контролира поставянето на СРС оставка подаде главният секретар на МВР Божидар Попов – паралелно със съдебното дело (завършило с оправдателна присъда за директора на Националната служба за сигурност).

  През 2008 г. след мегаскандала, свързан със срещата му с т.нар. братя Галеви, бившият вътрешен министър Румен Петков, смятан за един от най-силните хора не само в БСП, но и в държавата, беше принуден да подаде оставка.

  Тези примери са само илюстрация, че при разтърсващи обществото и държавността разкрития някой от властта си отива, за да не си отиде цялата власт. В сегашния обаче управляващите не дават знак, че имат намерение да постъпят по подобен начин. Вероятно стъписани от факта, че самият връх на властта се озова в параметрите му. А това е ситуация, различна по същество (а не по форма) от предишните.

  „Самият връх“ в случая е олицетворен от премиера Борисов, вътрешния министър Цветанов, водещи депутати от ГЕРБ, че дори и президента. И това, което ги обединява в реакциите им на изтеклите записи, е, че нито веднъж от никого не чухме „Това е лъжа!“.

  Не чухме премиера да заяви ясно и еднозначно: „Никога не съм казвал на Ваньо Танов да изведе митничарите от пивоварната на Мишо Бирата.“ Не чухме Първанов да отрече, че се е обаждал на Борисов да ходатайства за същия „бизнесмен“. Не чухме съпредседателката на ПГ на ГЕРБ и шефка на ключовата правна комисия да обяви: „Никога не съм казвала на Танов, че оценките се пишат според поръчката.“

  Вместо това след първоначалното онемяване замесените запяха една и съща мантра – че записът е монтаж и че е манипулиран. Но

  никой не каза, че ще заведе дело за клевета и увреждане на доброто име

  срещу разпространителите на тези манипулации. (Само Първанов направи изключение, като набързо уволни шефа на правния си съвет заради изтеклия в скандала факт, че е бил адвокат на свързаната с Мишо Бирата фирма „Булбрю БГ“ в делото за отнетия й лиценз.) И всички ще чакат експертиза на аудиозаписите да им каже дали и какво са говорили, понеже сега „не знаем какво обсъждаме“ (!).

  Това, че експертизата ще се прави в подчинения на вътрешния министър институт по криминалистика и криминология, също е обстоятелство с две остриета по отношение на общественото мнение и доверието в заключенията. А и едва ли пускащите поредицата записани разговори не са се подготвили за възможните сценарии с резултати от експертизата.

  Очакването е прокуратурата да заключи, че тези записи не са онези от „законните СРС на МВР“, а са правени от неизвестни частни субекти, следователно няма изтичане на информация, затова няма и виновни длъжностни лица. А какво се е правило вътре в МВР, дали е имало достатъчно законови основания за подслушването на Танов и дали са спазени изискванията на закона за СРС след получаване на разрешението на съдията, „не можем да обявяваме, понеже е класифицирана информация“.

  И както вече ни подготви главният прокурор Велчев, ако записите се окажат „частни“, производителите им също нямало как да бъдат наказани, понеже в НК санкция се предвиждала само за неправилна употреба на СРС.
  От тази възможна замазвателна стратегия, за да си останат нещата такива, каквито са, а скандалът просто да си заглъхне, има поне две основни последици.

  Първата е, че едно от основните средства в инструментариума на борбата с престъпността и в защитата на националната сигурност в цял свят – подслушването на основателно заподозрени, в България ще е дискредитирано за дълго време напред. Достатъчно е да си представим как в бъдеще при всяко споменаване на събрани с този вид СРС доказателства уличените или адвокатите им ще отговарят с модното „Това е монтаж и манипулация!“.

  Втората е, че ако нещата останат такива, каквито са, черната кутия на 20-годишния ченгеджийски произвол вече ще произвежда предимно имплозии като сегашната – на повърхността всичко ще е „наред“ за сметка на все по-дълбокото разрушаване на самата тъкан на държавата и обществото.

  До непредвидимия край на подобен процес.

• Български традиции – Петльовден, Евтимовден
  Петльовден се празнува на здраве на момчетата

  Петльовден е български народен празник,.тачен в Източна България за здраве на момченцата.  По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел. Според народа празникът символизира плодовитостта на момчетата. 20 януари е и Ден на младото семейство.

  Според обичая на този ден се заколва черно петле на прага на къщата. Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Кръст се прави и на вратата — за здраве и предпазване от болести и лоши очи. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата на дома, около нея или по оградата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата за здраве и петеларя. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за „полова чистота“, т.е. момчето не трябва да е имало сексуална връзкал Заколения петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника, краката хвърлят по покрива, а от петльовите пера запазват за обредна украса и лек. Коленето на петел населението свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос. Другаде се счита, че традицията за колене на петел и пръскане с кръвта му по къщата, води началото си от времето по турско робство. Тогава хората колели петел и пръскали с кръвта му по входната врата. Така когато турците минавали по къщите да взимат децата на хората, като видели кръв по портата, си мислели, че от тук вече е минавано.

  Петлето се вари доста дълго и се готви като чорба с ориз, с булгур и др. лМайките месят прясна пита, зелник, баница, които поднасят с греяно вино, подсладено с мед и подправено с черен пипер. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Сред някои групи население обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден. Бабата акушерка също коли петел, сготвя го и закичена с пера от петльовата опашка, посреща за обща трапеза майките на мъжки деца, на които е бабувала. Гостенките кичат бабата с къдели вълна, наниз червени сухи чушки, наниз пуканки и цветя. После приготвят знаме от опашите пера на петела и цветя, увиват го с червен конец на дрянова пръчка и като поиграят хоро и се нагостят, подаряват знамето на бабата.

  В Пловдивско денят е известен под името Черна или Црън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не „църнеят“, т.е. да не жалят почина

  В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел.Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия).

  Петльовден е български народен празник, тачен в Източна България за здраве на момченцата.

  По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел. Според народа празникът символизира плодовитостта на момчетата. 20 януари е и Ден на младото семейство.

  Според обичая на този ден се заколва черно петле на прага на къщата. Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Кръст се прави и на вратата — за здраве и предпазване от болести и лоши очи. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата на дома, около нея или по оградата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата за здраве и петеларя. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за „полова чистота“, т.е. момчето не трябва да е имало сексуална връзкал Заколения петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника, краката хвърлят по покрива, а от петльовите пера запазват за обредна украса и лек. Коленето на петел населението свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос. Другаде се счита, че традицията за колене на петел и пръскане с кръвта му по къщата, води началото си от времето по турско робство. Тогава хората колели петел и пръскали с кръвта му по входната врата. Така когато турците минавали по къщите да взимат децата на хората, като видели кръв по портата, си мислели, че от тук вече е минавано.

  Петлето се вари доста дълго и се готви като чорба с ориз, с булгур и др. Майките месят прясна пита, зелник, баница, които поднасят с греяно вино, подсладено с мед и подправено с черен пипер. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Сред някои групи население обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден. Бабата акушерка също коли петел, сготвя го и закичена с пера от петльовата опашка, посреща за обща трапеза майките на мъжки деца, на които е бабувала. Гостенките кичат бабата с къдели вълна, наниз червени сухи чушки, наниз пуканки и цветя. После приготвят знаме от опашите пера на петела и цветя, увиват го с червен конец на дрянова пръчка и като поиграят хоро и се нагостят, подаряват знамето на бабата.

  

  В Пловдивско денят е известен под името Черна или Црън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел или кокошка се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не „църнеят“, т.е. да не жалят починал. В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Там вярват, че св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия).

  На 20 януари църквата празнува преподобния Евтимий Велики, роден около 1320–1330 г, роден в град Милетин и живял през V век както и на паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски (ок.1327 – 1402). На гръцки името Евтим означава „благодушен“.

  Преп. Евтимий Велики, син на благочестиви родители, подвижник от юдейската планинска пустиня се родил през 377 г. в град Мелитин (Армения) до река Ефрат. Син на родители, които дълго време нямали деца, той още при раждането си бил посветен на Бога. За образованието му се погрижил един църковнослужител и местният епископ, който го ръкоположил за свещеник и го поставил надзорник на градските манастири. Отишъл в Иерусалим, основал манастир, събрал братя, имал чудотворен дар, починал на 96 години в 473 година.

  Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква – архиепископи и патриарси – е несъмнено св. патриарх Евтимий Търновски. Той се родил около 1327 г. в столицата Търново и произлизал от знатния болярски род Цамблаковци.

  Патриарх Евтимий светителствал през най-тежкото време за българския народ. Турците стъпка по стъпка превземали Балканския полуостров и земите на българската държава. Св. патриарх Евтимий пазел ревниво православното наследство от еретически посегателство; вземал решителни мерки против упадъчните нрави в обществения живот; държал високо за здравината на семейството, от което твърде много зависи издръжливостта на държавата; полагал бащински грижи за бедни, страдащи и онеправдание.Без да бъде дипломат по призвание и служение, патриарх Евтимий вършил най-добрата дипломатическа услуга на своето отичество. Всички чужденци, които идвали в българската столица с търговски или политически задачи, се стремели да влязат в общение с неговата очарователна личност.
  

  При падането на България под турско робство, столицата останала без цар — Иван Шишман бил посечен в Никополската крепост, патриархът бил единственото упование на изплашения народ. След като убили голяма част от семействата на болярите, завоевателите извели Патриарх Евтимий на градските стени, за да бъде посечен пред очите на хилядното население. Свидетеля на всичко това Григорий Цамблак пише, че когато духовният водач благословил паството си и коленичил с наведена глава, а палачът вдигнал брадвата да го екзекутира, ръката му се вдървила. Смъртното наказание било отменено, но Патриарх Евтимий  бил изпратен на заточение на юг, вероятно в Бачковския манастир., където починал около Патриарх Евтимий около 1401/1402 г. на около 74-годишна възраст. Няма точни сведения за това къде е заточен и умрял този велик патриарх на осиротяла България. Въпросът все още остава неразрешен.

  

  Св. патриарх Евтимий Търновски е автор е на забележителни жития като това на св. Петка, св. Филотелия и др., на похвални слова и пр. Името му  ще продължава да сияе през всички векове на нашата родна история и ще буди благоговейна почит, дълбоко преклонение и благодарно признание.

  Именници: Евтим, Евтимий

  „Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба“ –  Св. Евтимий Търновски

• Двойките се карат 312 пъти в годината

  Дребните скандали обаче могат да се превърнат в толкова сериозни, че за всеки пети британец са причина за раздяла.

  Двойките се карат 312 пъти в годината, най-често за незначителни неща, като оставяне на мокри кърпи на леглото или честата смяна на каналите, установили учените.

  Тези малки дразнещи навици обаче може да се превърнат в толкова сериозен проблем, че за един на всеки пет британци те са станали причина за раздяла.

  Най-вероятно е двойките да се карат в четвъртък.

  Според изследването жените се дразнят повече от навиците на партньора си, отколкото мъжете.

  Дамите биха се подразнили, ако партньорът им е забравил да смени тоалетната хартия, да изгаси лампата, да вдигне капака на тоалетната чиния, често сменя каналите или запушва мивката.

  Но мъжете също не са имунизирани срещу раздразнение.

  Те излизат извън нерви, когато партньорката им отделя прекалено много време на това да избере какво да облече, оставя мръсни чаши в къщата, гледа сапунени сериали или ги кара да вършат домакинска работа.

  Данните са резултат от изследване сред 3000 души.

  Въпреки че мъжете са по-спокойният пол, по-вероятно е именно те да прекратят връзката заради отегчителните навици на партньорката си.

  vesti.bg

• Православните отбелязват празника Богоявление

  Днес православните вярващи в Русия отбелязват празника Богоявление. В този ден патриархът Московски и на цяла Русия Кирил  проведе божествена литургия и водосвятие в Богоявленския събор  на Москва.  Светата богоявленска вода, като правило, православните съхраняват цяла година като най-добро лекарство от душевни и телесни недъзи.

  Източноправославните християни, които използват Юлианския календар  в Русия, Сърбия, Гърция, Армения, Грузия, Македония, Румъния, Беларус и част от Украйна също празнуват Богоявление днес.

  Праздник Kрещения также называется праздником Богоявления – в этот день Бог явил Себя явственно миру в трех Лицах Своего Божества: Бог Сын – Иисус Христос – принимал крещение в Иордане, Дух Святой нисшел на Него, Бог Отец засвидетельствовал об Иисусе Христе гласом с неба.

  Накануне праздника Kрещения Господня установлен строгий пост (Kрещенский сочельник). Всенощное бдение праздника Kрещения состоит из великого повечерия, литии, утрени и первого часа. В день праздника и в день Kрещенского сочельника совершается Великое водоосвящение.

  В России и Болгарии на праздник Богоявления или Крещения освящают воду . Иногда освящение проводится прямо на водоёмах в специально пробитых прорубях, которые называют «иордань», в воспоминание крещения Христа в Иордане. Существует также традиция купания в этих прорубях.

  По всей России подготовлено 1700 так называемых иорданей, прорубей в виде креста. В МЧС ожидают, что в крещенских купаниях примут участие до шестисот тысяч человек.

  

• Откриха нова находка на Перперикон

  Пирамидален печат на висш чиновник от византийската армия е открит на Перперикон.

  Находката беше представена на пресконференция в БТА от ръководителят на експедицията в Перперикон проф. Николай Овчаров.

  Интересното при този печат е, че отпечатващата част е от кост, което се среща за първи път. Върху нея е изобразен лъв в движение.Такива печати са се носили на гърдите и са отбелязвали много висок ранг в обществото. Те са лични и с тях се е подпечатвал восъкът от различни писма. Печатът датира от Х-ХI век. Според проф. Николай Овчаров става дума за византийски печат. Той го свърза с оловния печат на патриция Теодорокан, защото говорят за една и съща епоха. Смятам, че пирамидалният печат е на един от военачалниците на византийската армия, който е пребивавал в Перперикон през тези години, посочи археологът.

  Другата находка, която представи Овчаров, е аграфа – накит, който се е носил в горната част на дрехата, на лявото рамо. По думите му това е тържествено, церемониално украшение, което до голяма степен е давало и ранг на своя носител. В случая е женски накит, който датира от края на III и началото на IV век. Николай Овчаров посочи, че в него е открита уникална техника. Той е от бронз, централната част е запълнена от бяла стъклена паста, в която са монтирани 12 изключително фини звездички с 12 лъча. Тези отделни елементи са били монтирани още в горещата стъклена маса и така се е създало нещо като звездно небе.

  Според експерта тези две находки потвърждават, че Перперикон е бил най-важният град в Родопите през Средновековието. Българското правителство през 2011 г. ще има по-специално отношение към обектите на културно-историческия туризъм, отбеляза Николай Овчаров.

  vesti.bg

• Премиерът Бойко Борисов ще поиска вот на доверие от парламента

  На утрешното заседание министър-председателят ще предложи Министерският съвет да поиска от Народното събрание гласуване на вот на доверие за цялостната политика на правителството, съобщиха от ГЕРБ.

  До решението се е стигнало след заседание на Изпълнителната комисия на партията, на което Борисов е обявил своето непоколебимо решение да се стигне до тази процедура.

  Изпълнителната комисия е подкрепила напълно и единодушно е гласувала решението на председателя на ГЕРБ и министър-председател, се посочва в съобщението.

  През последните 20 години само веднъж министър-председател е искал вот на доверие от парламента – през 1992 г. тогавашният премиер Филип Димитров след скандал с шефа на разузнаването Бриго Аспарухов. Правителството на СДС тогава не получи достатъчно подкрепа и подаде оставка.

  Член 112 предвижда възможност Министерският съвет да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод.

  За да получи доверие кабинетът, е нужно мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители. Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството.

  По-рано днес изследване на МБМД показа, че въпреки скандалите с подслушаните разговори на Борисов, доверието към премиера се запазва в рамките на 43-44%.

  „Атака“ категорично ще подкрепи кабинета,

  ако премиерът поиска вот на доверие от парламента, заяви веднага след като бе съобщена новината лидерът на „Атака“ Волен Сидеров. Със заявлението на Сидеров правителството на малцинството на ГЕРБ си осигурява парламентарна подкрепа, ако всички депутати от двете парламентарни групи застанат зад него.

  Искането на вот на доверие е логичен ход при тези атаки от страна на Георги Първанов, Яне Янев, групата около Алексей Петров и неговите медии, както и сините, които се заявиха като опозиция на кабинета, посочи Сидеров.

  След тази истерична нападка това е начин министър-председателят да затвърди доверието към себе си и да продължи действията и реформите, отбеляза лидерът на „Атака“. Гласуването на вота на доверие ще покаже кой къде стои в политическото пространство и кой каква игра играе, смята Волен Сидеров. Той добави, че това е практика в развитите демокрации.

  Разбира се, този начин има и рискове, но човек с характер, който е тръгнал да променя нещата в България, не би трябвало да се страхува от рискове, коминтира още той.

  Попитан за евентуален паралел с вота на доверие, поискан от Филип Димитров, Сидеров коментира, че аналог не трябва да се прави, защото и времето, и партньорите на управляващите са други. Тогава партньор беше ДПС и затова падна кабинетът, тъй като ДПС го изостави, каза Сидеров.

  Решението на премиера Бойко Борисов да поиска вот на доверие към правителството показва, че

  управляващите искат формално да „запушат“ скандалите

  и да дисциплинират мнозинството, коментира лидерът на БСП Сергей Станишев.

  Той посочи, че не са дадени отговорите на въпросите, които вълнуват хората – дали управляващите покровителстват контрабандата, къде се губят 2 млрд. лева и защо хората живеят по-бедно.

  Според него Бойко Борисов може да получи вот на доверие в парламента, но не е ясно какъв е вотът на обществото.

  „Уговорен мач“, при който е ясно, че „за“ ще гласуват ГЕРБ и „Атака“,

  с тези думи лидерът на СДС Мартин Димитров коментира искането на ГЕРБ за вот на доверие към правителството.

  С този вот на доверие на практика нищо няма да се промени, заяви той.

  Според Димитров без да са ясни фактите около записите, които бяха изнесени през последните дни, искането за вот на доверие е „опит за замазване на положението“.

  Фактът, че в момента искат вот на доверие, означава, че са много притеснени и не знаят какво правят, което е лошо за България, допълни Димитров.

  „Против съм да се водят разговори с ГЕРБ за подкрепа, ние публично трябва да поставим нашите искания, за да не се спекулира“, каза лидерът на СДС.

  Мартин Димитров обясни, че подкрепата на Синята коалиция за правителството би зависила от това дали управляващите ще приемат исканията, които са поставяли и досега – за спиране на проекта АЕЦ „Белене“, за освобождаване на кадрите на Държавна сигурност от администрацията и за определени персонални промени в правителството.

  Не е изненада намерението на премиера Бойко Борисов да поиска вот на доверие от парламента, коментира за БТА заместник-председателят на ДПС Лютви Местан.

  Той каза, че все пак това е смел ход на министър-председателя.

  Източник: БТА

• Днес е Атанасовден, св. Атанасий Велики
  Атанасовден, св. Атанасий Велики – 18 януари

  “Иди си зимо, идвай лято!”

  Честит имен ден на Атанас (от гр. атанатос означава безсмъртен), Атанаска , Tанас, Начо, Тинка, Наско, Живко, Траян, Траяна,Таньо, Таню, Тинка, Hасo, Hася.

  Св. Атанасий Велики и св. Кирил Алексaндрийски

  Празнуват се съвместно на 18 януари.

  Православната църква на този ден почита св. Атанасий Велики (293/298 ­ 373). . На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор Прозвището Велик Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий (280 ­ 336), отричащ единосъщността на Бога ­ Отец и Бога ­ Син..

  Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия.. Александрийският епископ е наречен баща на православието За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Умира на 2 май 373  г. на 80 години.

  Свети Кирил Александрийски

  Св. Кирил е известен в историята на християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий. Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял доста дълго в Нитрийската пустиня. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон. Скоро Кирил станал известен проповедник и с добродетелния си живот спечелил всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той бил избран на архиепископския престол.

  Св. Кирил е участвал на Третия Вселенски събор и изобличил еретика Несторий. Написал е много книги и съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови  съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица. Починал в мир в 444 година.

  .

  Атанасовден – “Среди зима”

  В народните вярвания на българина, обаче св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Месеците януари и февруари са били наричани някога Сечко – Голям и Малък, защото зимният студ сякаш “сече” лицата. “Дърво и камък се пукат от студ” – е традиционният български израз за голям студ. Но друга народна сентенция успокоява, че вече се вижда краят на зимата: “Сечи, Сечко, не сечи, пак на лято миришеш”.  Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен и като “Среди зима” .“До средзима ни глад, ни студ има” – според стара българска поговорка.

  За селяните зимата е “мъртъв” сезон, макар и изпълнен с много празници. Освен поредицата Коледно-Новогодишни празници, зимата навремето е била и сезонът на сватбите. Но въпреки веселията и свободното време, земеделците чакали с нетърпение да си отидат студът и снегът.

  Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата, шарката  и на други тежки епидемични заболявания ( и не е случайно, защото това е времето на разпросдтранение на вирусни инфекции и грип)

  Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването. Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.

  Зимният Атанасовден има и свой летен антипод свети Атанас летни (5 юли).

  Ритуали

  Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора коледа.

  Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки и пеят песни за любов и женитба, играят хора.

  Свети Атанас се приема като християнзирана версия на небесния зимен огън, на зимното слънце, затова се правят първите ритуали за почистваниян аконаците свързани с празницния танц на нестинарите.

  В някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие (кокичета по дворовете в София могат да се берат още на 10 януари).

  В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник свети Атанас забожда главата си в земята”, като по този начин я затопля.

  Представата за светеца като повелител на чумата  изисква приготвяне на курбан на болестите.

  На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

  Празниците на Св. Антон и Св. Атанас били наричани още “сладки и медени”. Жените месели питки, намазвали ги с мед и раздавали по късче на съседи и роднини. Питките се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка – жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.

  Коли се мъжки животно и от приготвения курбан трябва да вкуси всеки член на селището, за да не разболява от тежки и неизлечими полести.

  Забрани

  Несе игпрае хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на една висока топола и оттам избира жерствите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.

  Не се работи нищо – за предпазване от шарка, синя пъпка, обриви и азви.

  Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.

  Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.

  Метереологични прогнози

  Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има продородие през годината.

  Ако времето е хубаво и не вали снаг, следващата зима ще започне рано.

  Колкото е дебел снегът на Атаносвден, толкова плот ще даде лятото.

  Празнична трапеза:  пиле с ориз, пита с мед, свинско с бамя.

  На 18 януари се празнуват съвместно Св. Атанасий Велики и св. Кирил Алексaндрийски

  Честит имен ден на Атанас (от гр. атанатос означава безсмъртен), Атанаска , Tанас, Начо, Тинка, Наско, Живко, Траян, Траяна,Таньо, Таню, Тинка,Татиана, Трайка. Hасo, Hася.

  Православната църква на този ден почита св. Атанасий Велики (293-373). На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Прозвището Велик Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий(280­-336), отричащ единосъщността на Бога ­Отец и Бога ­ Син.

  Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. Александрийският епископ е наречен баща на православието. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която в най-кризисната епоха на древната Църква православното учение устоява на Изток, а Западът се запознава с източното монашество. И словото, и животът му стават израз на добродетелта. Посрещал многобройните си гонения и изпитания с вяра и търпеливост, като казвал: „Смели бъдете! Изпитания има, но те бързо отминават“; „Буреносно облаче е ­ ще отплава“. Образец за пастир и борбен богослов, в православното съзнание се съхранява като „пример за епископ„, а учението му като „закон на православната вяра„. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Умира на 2 май 373  г. на 80 години.

  Свети Кирил Александрийски е известен в историята на християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий. Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял доста дълго в Нитрийската пустиня. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон. Скоро Кирил станал известен проповедник и с добродетелния си живот спечелил всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той бил избран на архиепископския престол. Св. Кирил е участвал на Третия Вселенски събор и изобличил еретика Несторий. Написал е много книги и съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови  съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица. Починал в мир в 444 година.

  Атанасовден – “Среди зима”. В народните вярвания на българина, обаче св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Месеците януари и февруари са били наричани някога Сечко – Голям и Малък, защото зимният студ сякаш “сече” лицата. “Дърво и камък се пукат от студ” – е традиционният български израз за голям студ. Но друга народна сентенция успокоява, че вече се вижда краят на зимата: “Сечи, Сечко, не сечи, пак на лято миришеш”.  Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен и като “Среди зима” .“До средзима ни глад, ни студ има” – според стара българска поговорка. За селяните зимата е “мъртъв” сезон, макар и изпълнен с много празници. Освен поредицата Коледно-Новогодишни празници, зимата навремето е била и сезонът на сватбите. Но въпреки веселията и свободното време, земеделците чакали с нетърпение да си отидат студът и снегът.

  Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата, шарката  и на други тежки епидемични заболявания ( и не е случайно, защото това е времето на разпросдтранение на вирусни инфекции и грип).

  Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването. Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.

  Зимният Атанасовден има и свой летен антипод свети Атанас летни (5 юли).

  Ритуали

  Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора коледа.

  Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки и пеят песни за любов и женитба, играят хора.

  В някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие, за здраве и дълголетие.

  В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник свети Атанас забожда главата си в земята”, като по този начин я затопля.

  Представата за светеца като повелител на чумата  изисква приготвяне на курбан на болестите.

  На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

  Празниците на Св. Антон и Св. Атанас били наричани още “сладки и медени”. Жените месели питки, намазвали ги с мед и раздавали по късче на съседи и роднини. Питките се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка – жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.

  Коли се мъжки животно и от приготвения курбан трябва да вкуси всеки член на селището, за да не разболява от тежки и неизлечими полести.

  Не се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на една висока топола и оттам избира жерствите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.

  Не се работи нищо – за предпазване от шарка, синя пъпка, обриви и азви.

  Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.

  Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.

  Метереологични прогнози

  Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината.

  Ако времето е хубаво и не вали снаг, следващата зима ще започне рано.

  Колкото е дебел снегът на Атаносвден, толкова плот ще даде лятото.

  Празнична трапеза:  пиле с ориз, пита с мед, свинско с бамя.

  Манастирът “Свети Атанасий” село Златна ливада, община Чирпан е не само най-старата християнска обител по българските земи, но и въобще на Европейският континент. Той е известен с лековитата вода на манастирсият си кладенец, както и с постницата в скалите обитавана от светията Атанасий, за която има поверие, че който премине през процепа в скалата е праведен, а тоз който не успее – грешник.

  
• Православен календар: Св. преподобни Антоний Велики (Антоновден)

  Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семействата си или насаме, а понякога и на малки групи. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на св. преподобни Павел Тивейски и Антоний Велики.
  На 17 януари православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики (St. Anthony the Great), роден ок. 260 г. Според житиеписеца му, Атанасий Александрийски, светецът прекарва 20 г. при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове
  Св. Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет.
  Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот.
  Двадесетгодишният младеж бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос каза да продаде имота си, за да спечели съвършенството към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. По-късно той оставил своя приятел и се заселил в една пещера – гробница, където живеел много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се със изкушенията на светските видения за наслада. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня.
  Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за който е говорил Господ и за да ни я дарува е пострадал на Кръста: „Аз обаче ви казах истината – говори Той, – за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви го пратя“ (Иоан. 16:7). Благодатта на Св. Дух е това съкровище, заради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, за да придобием. Тълкувайки Христовите думи „Огън дойдох да туря на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!” (Лук. 12,49), св. Антоний (както и св. Макарий Египетски) разбират под „огън“ възраждащата благодат на Св. Дух, която се излива върху нас в тайнството миропомазване при кръщението ни. Заедно с ап. Павел и много други св. отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни повелява да търсим преди всичко друго (Мат. 6:33), е именно възраждащата благодат на Светия Дух, като извор на нашия свят живот.
  През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал. Негови последователи са просиялите в православието подвижници св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий Александрийски и много други. Духовен наставник е бил и на св. преподобни отец Павел Препрости, чието житие съдържа и разказ за първата му среща със св. Антоний.
  Като монах св. Антоний участвал и в религиозния живот и укрепвал братята си по вяра по време на гонение.
  Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“. На следващата година Антоний умира. Погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

  Името Антон произхожда от гръцката дума „анто”, което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност, благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава „влизащ в бой”. Антон е старо римско родово име и означава „безценен, неоценим, който няма цена”.

  

  Манастирът на св. Антоний Велики – една от най-старите християнски обители в целия свят. Манастирът е разположен близо до Зафарана в Източната пустиня, до брега на Червено море. Именно по тези места се установява още през ІІІ век основателят на монашеството, св. Антоний Велики, след чието успение последователите му построяват манастир, заобиколен от крепостни стени. Най-ранният манастирски комплекс датира от ок. 350 г.

  Реставрацията на манастира е финансирана от държавния бюджет на Египет  на стойност 14,5 млн. щатски долара  и е продължила осем години. В хода на работата специалистите са обновили стената, обкръжаваща манастира, както и стените на двете главни църкви от манастирския комплекс – храмовете „Св. Апостоли“ от ХІV век и „Св. Антоний“ от VІ век.  Били са реставрирани освен това и монашеските килии, кула от VІ век, която през Средновековието е защитавала монасите от честите набези на бедуини, и стенописите в храма „Св. Антоний“. В хода на археологическите дейности на територията на манастира са били открити руини от древни монашески килии, датирани през ІV век. Руините са поставени под дебело стъкло, за да могат да бъдат разглеждани от посетителите.

  Антоновден е. Честито на именниците днес : Антон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Андон, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка

  

• Държавата, в която не искаме да живеем

  Автор: Венелина Попова

  Живеем в някакъв сюрреализъм. С мирис на блато. Обещават ни цялата година да е такава. Защото щяла да е изборна. Сякаш ще ни е за първи път да избираме президент и кметове.
  Забърканият СРС качамак горчи. И мирише на старо брашно. И медийния шарлан, с който е полят, е вгорчен. Историята за обруганите граждански права набра скорост и се разви по каноните на жанра. В медийните канали се наредиха политик до политика; социолог до социолога; екперт до експерта.
  Говоренето, обаче, остава безрезултатно. Защото драматургията предполага финал с катарзис. А такъв не се очертава. Поне не и досега.
  На всичко отгоре въпросният сюжет с депутат(к)и, министри и шеф на митническата агенция не е дори забавен за многолюдната публика в държавата. На първо място, защото тя не се чувства по никой начин застрашена, още по-малко засегната пряко от подобен тип „тихо”, макар и изключително арогантно и незаконно вмешателство в личната територия на човека, каквото е подслушването. Нещо повече-една голяма част от обществото, което носи незаличими морални травми от тоталитарния режим, приема подслушването като напълно нормална част от инструментариума на тези, които упражняват властта. Уж в тяхно име. Затова отсъства реакцията на нетърпимост. И на гняв. Която е най-нормалната автоимунна реакция на едно гражданско общество. Когато подобен тип реактивност липсва в една държава, претендираща, че развива демокрация, това е меко казано опасно. Защото позволява развихрянето на авторитарни уклони под булото на парламентаризма и закона. Но, това е само едната страна на историята.
  На същото това общество изглежда смешен днес плачът на опозицията за нарушените граждански права на подслушваните. Защото, макар и често късопаметно, то не е забравило, че подслушването в България е използвано винаги с едни и същи цели от управляващите срещу техните политическите и(ли) бизнес противници? Можем само за миг да се опитаме да си представим какво зловоние би се разнесло от разпечатките на разговори, да речем, между Р.П. и Бр. Г. или между Е. М. и нейните бизнес-партньори, реализирали кражби за милиони левове от републиканския бюджет чрез корупционни сделки? Ама тяхното мляко-покрито. Както и разговорите им, смеят се хората пред телевизорите като ги слушат как окайват дереджето на родната ни демокрация.
  Кой е автор на СРС-скандалът е ясно отдалеч. Тепърва по премиерския фасон на Бойко Борисов и на разпознаваемите лица от ГЕРБ ще се стоварват ответните удари на ДС. На същата тази ДС, която по думите на Първанов и Станишев, не интересувала никого от българските граждани. Тя ще отвърне на удара, преди още да го е понесла. Изпреварващо. Защото е жива. Защото е гръбнакът на мафията и на голяма част от бизнеса. Не само на този в сянка. И защото няма лесно да позволи да бъде обезвластена. Нито в дипломацията. Нито в службите. Нито в президентството. Нито в БАН. Нито в университетите. Нито в банките. Никъде, където е пуснала пипалата си. А битката на Борисов, Цветанов и сие, ако изобщо са решили да я водят наистина, ще е много трудна. Да не кажа непосилна. Защото биографично се родеят с тези, срещу които се изправят. И затова целите да се облекат в бяло, капките кал пак ще прозират.
  Тази битка е особено важна за премиера, защото само тя може да изчисти публичния му образ, особено пред Вашингтон и Брюксел. Само тя, а не магистралите, ще го извадят от сянката на миналото му. Това, най-вероятно, му е внушено или казано директно от лица като губернатора Уорлик, както много точно нарече ексдепутатът от ДСБ доктор Николай Михайлов USА посланика у нас. Еманципираният от предишните си среди премиер набутва мафията в миша дупка!-звучи добре, дори и да не се случи. Премиерът не мрази ДС, дори напротив-искал е да бъде част от системата й. Има и приятели отвътре. Но няма морални скрупули да й посегне. Първият рунд срещу ДС посланиците предстои. На ринга са премиерът Борисов и министър Младенов срещу президента Първанов. Първият рунд, колкото и да е важен, обаче не винаги предполага изхода от битката.
  Тази битка може да бъде спечелена тотално и завинаги, единствено ако самото общество намери морални сили да поиска да скъса завинаги с тоталитарното си минало, т.е. и с ДС. Иначе сме обречени да живеем години напред в имитация на демокрация, макар и в границите на ЕС.

  Източник: http://www.afera.bg/

• Антоновден се празнува за предпазване от болести

  Св. Антоний Велики е роден около 251 г. в семейството на заможни и благочестиви родители. Прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден, който е на 17 януари и Атанасовден на 18 януари се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Празнуват Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Дона, Тончо, Тонко, Тони, Тоня. /БГНЕС /

  Православен календар: Св. преподобни Антоний Велики

  
  

  Православен календар: Св. преподобни Антоний Велики
• Българската гордост е бяла на цвят

  Българската национална гордост е бяла на цвят и се казва кисело мляко – пише швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ и разказва историята на този освежаващ млечен продукт. История, която надали е известна на всички българи.

  Съвпадението вероятно е чиста случайност. Тъкмо в момента, в който стана ясно, че Швейцария e забранила вноса на български млечни продукти и месо заради шапа, няколко международни издания се сетиха за прочутото някога българско кисело мляко и публикуваха различни статии по темата:

  Досега българското кисело мляко беше известно предимно на българите и, може би, на някои японци. Тази страна в Азия през последните години се превърна в най-големия вносител на българско кисело мляко. В последните дни за този традиционен продукт се заговори и по страниците на западния печат. За киселото мляко като „национална културна ценност“ на българите  писа австрийският вестник „Ди Пресе“, който разказа за усилията по възраждането на оригиналната марка мляко, произвеждана някога с т. нар. „лактобацилус булгарикус“.

  Имало едно време един пастир…

  „Българска национална гордост“ пък го нарече авторитетният швейцарски ежедневник „Нойе Цюрхер Цайтунг“, който разказа историята на този освежаващ млечен продукт. История, която надали е известна на всички в България. Тя тръгва от легендата за един пастир на овце, който от недостиг на съдове за издоеното прясно мляко сипал част от него в един мех от овча кожа. Мекият балкански климат свършил своята част от чудото и така прясното мляко внезапно се превърнало в гъсто, по-кисело мляко, което много се усладило не само на случайния откривател, но и на мнозина други българи.

  Както разказва швейцарският вестник по-нататък, тайната на това откритие, датиращо от преди 5.000 до 6.000 години, е разкрита едва през 1905 година – благодарение на българския лекар и микробиолог Стамен Григоров, макар благотворното въздействие на киселото мляко над човешкия организъм да е известно още от времената на траките.

  В тази връзка „Нойе Цюрхер Цайтунг“ не пропуска да подчертае и швейцарския принос за това научно откритие – по онова време Григоров работел в лабораторията на женевския градски бактериолог Леон Масол. Там му се удава да изолира бактерията, отговорна за превръщането на прясното мляко в кисело. В чест на българина тази бактерия била наречена „лактобацилус булгарикус“.

  По-добре таратор, отколкото бира

  В естествената си форма „лактобацилус булгарикус“ се среща само на територията на днешна България, макар причините за това явление засега да не са изяснени от науката. На други места той има съвсем ограничена трайност, което обаче не пречи на японците да закупуват лиценза за производството му с цел да задоволят страстта си по киселото мляко.

  В заключение швейцарският вестник отбелязва, че българското кисело мляко е идеалната изходна база за популярния в редица югоизточноевропейски страни таратор. Според посветени, тази „студена супа от краставици, мляко и чесън“ разхлаждала в лятна жега много по-добре от всяка бира.

  Б. Узунова, Д. Попова-Витцел – Дойче Веле

• Critics Choice Awards 2011: The Winners!

  Award season has officially started!
  The 16th annual Critics Choice Movie Awards took place at the Hollywood Palladium Friday night (Jan. 14). The winners for the 2011 Critics’ Choice Movie Awards were revealed: „The Social Network“ took home three big awards: Best Picture, Best Director and Best Adapted Screenplay, plus Best Score. The Fighter also scored several awards, including Best Acting Ensemble, Best Supporting Actor for Christian Bale and Best Supporting Actress for Melissa Leo.
  „Inception“ was actually the most-awarded overall film, as it took home six technical awards. „The Fighter“ was honored in the acting category three times, with both Best Supporting awards and the Ensemble award. Natalie Portman and Colin Firth each took home the lead acting awards for „Black Swan“ and „The King’s Speech,“ respectively, which also won for Best Original Screenplay.
  Traditionally, Critics Choice winners go on to nab the Oscars, so look for some similar winners in February at the Academy Awards.

  Special honoree Quentin Tarantinо- Music & Film Award

  

  The winners list:
  Best Picture – „The Social Network“
  Best Actor – Colin Firth – „The King’s Speech“
  Best Actress – Natalie Portman – „Black Swan“
  Best Supporting Actor – Christian Bale – „The Fighter“
  Best Supporting Actress – Melissa Leo – „The Fighter“
  Best Young Actor/Actress – Hailee Steinfeld – „True Grit“
  Best Acting Ensemble – „The Fighter“
  Best Director – David Fincher – „The Social Network“
  Best Original Screenplay – „The King’s Speech“ – David Seidler
  Best Adapted Screenplay – „The Social Network“ – Aaron Sorkin
  Best Cinematography – „Inception“ – Wally Pfister
  Best Art Direction – „Inception“ – Guy Hendrix Dyas
  Best Editing – „Inception“ – Lee Smith
  Best Costume Design – „Alice in Wonderland“ – Colleen Atwood
  Best Makeup – „Alice in Wonderland“
  Best Visual Effects – „Inception“
  Best Sound – „Inception“
  Best Animated Feature – „Toy Story 3“
  Best Action Movie – „Inception“
  Best Comedy – „Easy A“
  Best Picture Made for Television – „The Pacific“ – produced by Steven Spielberg, Tom Hanks, and Gary Goetzman
  Best Foreign Language Film – „The Girl with the Dragon Tattoo“ – Swedish
  Best Documentary Feature – „Waiting for Superman“
  Best Song -„If I Rise“ – „127 Hours“
  Best Score – „The Social Network“ – Trent Reznor and Atticus Ross

  

• АНТОН ТОДОРОВ: В ДС ПЪРВАНОВ Е БИЛ РАВЕН ПО СТАТУТ С ДОГАН, А СИНИЯТ ДИМО ГЯУРОВ МУ Е ПРОЧИСТИЛ ДОСИЕТО

  Политологът Антон Тодоров е роден на 19 август 1966 г. в гр. Раднево. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“. Дипломната му работа е на тема „Генезис и природа на патримониалната държава в Русия“. Специализирал е във Военна академия „Г.С. Раковски“. Има няколкостотин публикации в българската и чуждата преса. Живее и работи в София, експерт е по сигурността.

  – Господин Тодоров, какви заключения можем да направим от досиетата на дипломатите, които излязоха на бял свят?
  – От проверените 462-ма дипломати 190 са били агенти на ДС, 3-ма не подлежат на проверка, 26 са починали и не се оповестяват. Единият от починалите е Владимир Филипов, бивш съветник на президента от СДС Петър Стоянов. Владимир Филипов става член на БКП още в казармата. Син е на дългогодишен първи секретар на Благоевския район на София. Завършва „Международни отношения” в Москва през 1984 г., постъпва във външно и получава назначение стажант-аташе в Бразилия. След това постъпва в отдел „Общи международни въпроси“, където заедно с него работят и станали известни по-късно лица като Бойко Ноев и Владимир Шейтанов. Назначен е в секцията за Варшавския договор, където остава до 1990 г. Неговото досие излезе, преди Филипов да почине на 7 ноември м.г. От тези 190 агенти 61 са дипломати, назначени и останали през целия мандат на ОДС или не са били сменени.

  Двуличието на „сините” е убийствено – 1/3 от дипломатите сътрудници на ДС са назначени от тях
  
  Интересното е, че в този списък има и такива, които като Атанас Будев са били секретари на тогавашния президент Петър Стоянов, а впрочем от неговия екип излязоха наяве четирима – Атанас Будев, Владимир Филипов, Валентин Петров и Кирил Василев.

  – От тогавашния ОДС няма ли да кажат, че когато са ги назначавали, не са знаели с кого си имат работа?
  – Да си дадем сметка каква беше ситуацията тогава. СДС имаше абсолютно мнозинство – 53%, свой президент, свой председател на парламента, свое правителство, свой НСРТ – всичко. Тогава усещането на седесарите беше, че ще направят нещо като хилядолетен райх или в краен случай поне два мандата. Така се и шегуваха помежду си. Тоест не е имало усещане за временност в управлението. Второ, имаха пълен контрол на цялата документална база на службите от онова време и аз мисля, че този аргумент не е валиден.

  – Надежда Нейнски обаче се позова неотдавна на решението на Конституционния съд (КС) от онова време. Това не е ли аргумент?
  – Решението на КС звучи като извинение. Тоест ние предложихме лустрация, но КС я отмени. Така не само Надежда Нейнски, но и Костов, и Петър Стоянов се оправдават за личния си провал по отношение на ДС. Истината е, че това оправдаване с Конституционния съд на практика цели да прикрие двуличието и собствената им зависимост от структурите на БКП, ДС и РУМНО. Защо например не се прие нов закон след този от 1997-а, но веднага, а не след близо три години и с него да се парира решението на КС? Или да се използва времето между приемането на закона и решението на КС, което беше половин година? За мен извън съмнение е, че тези хора бяха и са зависими от старите служби на тоталитарния режим и на практика бяха кукли на конци, сламени хора.

  – Това провал ли е, или така е трябвало да стане?
  – Провал е, защото изследване по онова време показва, че 81% от хората искат отваряне на досиетата, тоест имало е обществено очакване за това. Голяма част от тези, които престанаха да гласуват за „сините”, разбраха, че в крайна сметка ОДС и после СДС и ДСБ са били креатури на ДС и РУМНО, и това се доказва от цялостната им политика. Днес Костов продължава да използва агентурния псевдоним на Първанов – Гоце, да громи президента, но не казва защо две комисии – тази на Богомил Бонев и след това на Методи Андреев, не разкриха неговото досие.

  – Да не би да не са имали достъп до него?
  – Те се оправдават, че не са огласили досиетата на всички сътрудници поради това, че КС е приел, че не подлежат на разкриване т.нар. картотекирани сътрудници. Само че това за случая на Първанов е абсолютно невярно, тъй като той не е само картотекиран.

  Защо след като има досие „Гоце”, което и днес го има, не е било огласено тогава?

  А в това досие има разходен документ, отчетен от оперативния работник, документи от ръководилия го щатен служител, картони образец 1 и 3, регистрационна бланка, дело Ф1 а.е. 7562. Всички те правят досието на секретния сътрудник на Първо главно управление ДС „Гоце” равен по статут и валидност на досието на Ахмед Доган, което излезе много по-рано.

  – Има ли нещо вярно в това, че папката „Гоце” е била съхранявана в касата на Димо Гяуров, тогава шеф на Националната разузнавателна служба?
  – Мисля, че тази информация е вярна и тук трябва да споменем следния факт. Ще цитирам шефа на комисията по досиетата през 2001 г. Методи Андреев, който директно и без увъртания ми обясни следния случай:

  Когато са разглеждали папката „Гоце”, Димо Гяуров е стоял през цялото време при тях в комисията и им е внушавал, че Първанов не е агент. И всячески е искал да омаловажи тези документи, които впоследствие го опровергаха. Странни са тази негова позиция и отказът му да изпълни закона за досиетата, като предостави на комисията данни по списъка, изпратен от нея в края на април – началото на май 2001 г. в НРС с искане на информация за действащите тогава зад граница дипломати. Дали това не е свързано с неговото назначаване след две години за посланик в Будапеща? В свое изявление от 2006 г., когато за пореден път се заговори за досиетата, Иван Костов казва, че „десен човек е пипал” в досието на Георги Първанов, има изчезнали страници, има разчистване в него. Защо Костов не извади досието на Георги Първанов? Според мен обяснението трябва да бъде търсено в друго изявление на Костов на 29 април 1998 г., няколко дни преди поредния ключов конгрес, на който трябваше да бъде избран председател на БСП. Тогава той заяви буквално следното: „Георги Първанов е моят кандидат. Ще работя в тази посока. От Жан Виденов и Красимир Премянов европейски лидери не става. Все още се надявам, че нашият кандидат ще спечели”.

  – По-късно Първанов каза, че Костов е кръстник на мафията. Къде се разминаха техните пътища?
  – Дори в самата мафия се стига до сблъсъци за разпределението на плячката. Погледнете приватизацията, за която Първанов казва, че е направена по мафиотски начин. Само казусът „ЦУМ” ако бъде разнищен, ще видим, че наистина става дума за пладнешки грабеж. Прави се офшорна приватизация, но в даден момент – през 2004-а – един от най-близките хора на президента Първанов – Георги Гергов, придобива собствеността на ЦУМ. Същият Гергов е много близък и със СДС в друг момент. Тук Петър Стоянов и Иван Чомаков могат да напишат романи. Тази сделка е христоматиен пример за бандитската приватизация в особено големи размери, която е емблема на управлението Костов.

  Борисов говори за „запазената марка СДС”.

  Вероятно това има предвид. Във време, когато е много по-важно кой се разпорежда с тази собственост, няма значение кой е формалният й носител. Фиктивни носители на собствеността винаги ще се намерят.

  – Какво се крие по този начин освен източника на средствата?
  – Данъчната оптимизация и постигането на анонимност са двете ключови цели при офшорната приватизация. Първата цел е по-скоро търсена при легални, „бели” сделки, така да се каже. Втората цел е много по-неприемлива – скриването на истинския инвеститор и собственик може да е инспирирано от това, че се перат пари от сивата и черната икономика. И се търси анонимност на истинския собственик – често високопоставен политик. В българския случай често офшорната компания се явява и кредитор на съответната българска фирма. Моето лично обяснение за част от така проведената приватизация по време на управлението на ОДС е, че публични фондове дават възможност да се придобият в кеш готови пари срещу залагане в банка. Това не би било възможно, ако тези фондове бяха останали публични. В случая с ЦУМ приватизацията става през 1998 г. и се прави по супернеясна схема – азиатски фонд „Риджънт пасифик”, който е корейски, но е регистриран в Хонконг, а всъщност приватизацията прави неговото лондонско поделение. В един момент собствеността преминава в ръцете на кипърската офшорка – „Саут уайс трейдинг лимитид”.

  – Така ли се губят дирите?
  – Да, но е интересно да се видят хората, които участват от името на „Риджънт Пасифик” – това са Георги Кирчев и ливанецът Газуан Шараф. Първият е един от най-близките хора на Костов, но винаги държан в сянка. В една от фирмите на Георги Кирчев – „Хрисома”, работеше бившият зет на Костов, а съпругата му – Мая Кирчева, е в ръководството на фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България”. Шараф е един от най-големите дарители на „Бъдеще за България” по онова време – 50 хиляди долара и един от любимците на всяка управляваща партия след това. За него има цели разработки. В даден момент той имаше близки връзки с ДПС, името му е свързано със скандални заменки на гори в Своге, които бяха направени по време на по-предишния кмет.

  – Ако се върнем на въпроса за назначението на дипломати с досиета, кое е вярното – че СДС ги е назначавал под нечия диктовка, или че те са изпълнявали определени задачи?
  – Мисля, че е по-скоро първото. Смятам, че хората, които вземат решения, са свързани с някогашните тайни служби. Ще ви дам само един пример – някогашният външен министър Надежда Нейнски назначи за посланик в Кайро през 1998 г. Михаил Антов , който в момента на назначаването му е член на БСП.

  Антов е бившият началник на първия съпруг на Нейнски, Камен Михайлов,

  по времето, когато е бил на работа в Египет. Сред тези дипломати, чиито имена бяха изнесени, не фигурират ключови имена – например Марин Райков, който е посланик втори мандат в Париж, беше зам.-министър и е син на вербочвика на някогашния френски министър на отбраната Шарл Ерню. Затова и Франция много трудно му даде агреман по времето на ОДС. И понеже стана въпрос за Надежда Нейнски, трябва да кажем някои неща за самата нея, които не са много познати. Нейната биография е твърде неясна. Още в ранните си години, в началото на 80-те, е изпратена в САЩ заедно с няколко други нейни съвипускници, които според тогавашната номенклатурна представа е трябвало да бъдат подготвени за смяна.

  Имайте предвид, че още през 70-те години в някогашния Съветски съюз и в Източния блок управниците разбират, че системата няма да я бъде в този й вид. И далеч преди генерал Велинов от 6-о управление на ДС да напише своя доклад от 23 януари 1989 г., отнасящ се за лицата, одобрени за „нова ръководна класа в условията на демокрация на Народна република България“, Надежда Нейнски е била забелязана. Защо точно предстои да изясним, но тя пътува на обучение в САЩ, където представя реферат за политическите убийства в Америка, вкл. и това на Кенеди. Когато се връща в България, Нейнски става най-младият член на Съюза на преводачите, а също и секретар на Леда Милева и на съпругата на Александър Лилов – Анна Лилова. Това не са случайни неща. По време на демокрацията Леда Милева стана член на „Генералското движение”, в което бяха събрани ключови фигури. Малко хора знаят, но аз ще припомня, че

  Костов е от рода на Станке Димитров-Марек,

  активен функционер на ГРУ, организатор на атентата в църквата „Свети Крал – Света Неделя” през 1925 г. Марек е член на създадената към ЦК на БКП тогава специална наказателна група, известна като Българска ЧК, която е натоварена със задачата да провежда наказателни акции. В състава й влизат Станке Димитров (Марек) от ЦК на БКП, Иван Минков от Военната организация и Вълко Червенков от ЦК на Комсомола. ЧК убива набелязани лица чрез своя терористична група. Нека видим какво е потеклото на друг нахален човек от т.нар. „десни” – Асен Агов. Същият, който в началото на 1990 г. беше конферансие на митингите на БСП, на изборите за Велико народно събрание, се яви като независим кандидат за депутат с подкрепата на БСП, кредитен милионер и депутат вече в 6 народни събрания. Дядото на Асен Агов – също с името Асен Агов, е човекът, доставил детонаторите за взрива в църквата ”Свети Крал”(„Света Неделя”). Баща му е висш офицер от ДС, главен юрисконсулт на „Нефтохим” .

  Разполагам с характеристика на Асен Агов, която е била писана от Иван Гарелов. Той е полковник от ДС и няма никакво съмнение, че е бил главата на ДС в телевизията. И за мен е необяснимо какво прави той в днешната телевизия като водещ на „Екип 5”. Това е скандално, като имаме предвид, че управлението се смени. Има ли съмнение, че човек като Елена Поптодорова е работил в Първо главно на ДС, след като беше лична преводачка на Тодор Живков – разполагам със стенограмата от разговор на четири очи между Ричард Никсън и Тодор Живков през 1982 г. в Евксиноград. Кой мислите е бил преводачът? Или за Ирина Бокова? Или за Едит Гетова, която като зам.-министър на Александър Божков беше скрита, а впоследствие излезе като агент?

  – Защо такива досиета не са излезли?
  – Ключовият въпрос, който много хора задават днес, е защо, след като има ясна информация от разработвали ги служители на ДС, техните досиета не са излезли. Обяснението е много просто – тези хора са превербувани. Можем да обобщим, че досиетата бяха вадени избирателно и бяха извадени от ОДС не заради тези 81%, които го искаха, а бяха използвани като политическа тояга за противници и за държане на хора в зависимост. Тук е мястото да кажем, че тогава не само Иван Костов и Надежда Михайлова са вършили мерзости.

  Президентът Петър Стоянов парадира, че той бил за отварянето на досиетата, но видите ли, Костов попречил. Всички са в кюпа. Нека припомня – през лятото на 1997 г. президентът Петър Стоянов беше на посещение в централата на Радио „Свободна Европа” в Прага. Тогава той каза буквално следното: „Лустрацията е закъсняла и ненужна в България”. По повод Стоянов искам да кажа нещо, за което е говорено малко. Неотдавна стана ясно, че в пълно противоречие със закона е изграден огромен голф-комплекс в Долна баня за няколко десетки милиона евро, след като 975 дка земя е купена за около 1 млн. лв., т.е. за жълти стотинки. Оказа се, че

  собственици до 2007 г. са били братовчедите Илия Лазаров и Кирил Недев
  
  и тяхната фирма „Голф Ибър клуб” АД. И двамата произхождат от кървавочервен комунистически род. Техният дядо Кирил Лазаров, също роден в с. Долна баня, е активен участник в Септемврийското въстание, емигрант в СССР и неизменен финансов министър от 1949 до 1962 г., по време на най-свирепата комунистическа диктатура и изнасянето на златния резерв, когато лелята на Луканов е шеф на БНБ. Бащата на Илия Лазаров бе посланик в Рим по време на ОДС, а самият той – шеф на кабинета на Петър Стоянов, а когато Стоянов стана лидер на СДС, той посочи Илия Лазаров за главен секретар на СДС. Впрочем Лазаров е много приближен на Христо Бисеров. През 1999-2000 г., когато Петър Стоянов започва да плете план за свалянето на Костов със съдействието на Бисеров, Лазаров е готвен за военен министър. Интересно е да подчертаем, че във фирмата на Лазаров е работил сегашният главен секретар на СДС Димитър Иванов. Не е безинтересно да се каже, че съпругата на братовчеда и съдружник на Илия Лазаров, Кирил Недев – Невена Грозева, е една от тримата съдии, които пуснаха Алексей Петров от ареста.

  Едно интервю на Светломира ДИМИТРОВА

  Източник: http://www.blitz.bg

• Казусът Касим Дал – или изборът пред ДПС

  Автор: Едвин Сугарев

  Касим Дал, дясната ръка на Ахмед Доган, напусна с гръм и трясък Централното оперативно бюро на ДПС. „Най-тежката последица от поведението на нашия председател е изчезването на общата „каузата ДПС”, която отстъпи място на личните каузи за бързото материално обогатяване, без съобразяване с когото и каквото и да било” – заяви той на сбогуване.

  И добави: „Примерът, който получихме от човека на най-висок пост в партията, да се използват безскрупулно властта и хората като употребени салфетки е най-лошото, което можеше да се случи на партията, но видно от някои наскоро разсекретени документи на бившата ДС, това е било негово „символ верую“ още от далечната 1974-а насам. (….)Всички бавно и полека се превръщаме в „мъжки секретарки“ и всеки е призван да избира своята участ според степента на собствената си морална търпимост.”

  Вече свикнахме да мислим и да говорим за ДПС като за неразбиваема политическа цитадела, която има несменяем лидер и винаги гарантиран електорат – и която поради липсата на каквито и да било морални скрупли играе при всички избори с бъдещите победители – оставяйки почти винаги на власт, често пъти и в качеството си на мандатоносител. Поради тази причина движението е сякаш лишено от вътрешно-партийни противоречия; спорадичните бунтове се разрешават лесно и остават почти незабелязани, а бунтарите – независмо от своите позиции в партийната йерархия – биват единодушно отлюспвани и обричани на пълна забрава – тъй като никой от конкурентите на ДПС не храни илюзии, че с тяхна помощ може да разцепи партията и да лиши Доган от позициите му на балансьор и основен политически брокер.

  Така ли е и в този случай? Обречен ли е жестът на Касим Дал – който именно защото познава много добре ДПС, няма как да не съзнава, че му се налага да извърви следващите стъпки по много тънко въже – и че застава срещу човек, който не подбира средствата, когато му се налага да отстрани политическия си противник?

  За разлика от преобладаващото „да” в отговорите на този въпрос, бих казал, че сега ситуацията не е същата. Касим Дал не е нито Осман Октай, нито Гюнер Тахир – а и ДПС не е в онези неоспоримо властни позиции, в които беше, когато отлюспваше предходни бунтари.

  Този път Доган наистина има проблем – и той е свързан с факта, че Касим Дал не се кани да напуска ДПС и да създава паралелна организация – той се кани да води битката вътре в партията. Затова напуска Централното оперативно бюро – и материализира чрез този жест позицията си срещу Ахмед Доган – но не напуска Централния съвет на ДПС, нито пък мястото си на депутат от парламентарната група на движението. Затова декларира, че неговото решение не може да се тълкува като опит за разцепление – а само като усилие за предизвикване на вътрешнопартиен дебат, свързан с най-чувствителната за всички членове на ДПС тема – изолацията на партията, нейната отлъченост от държавната софра.

  Очевидно много добре съзнава, че това е единствената възможна стратегия, ако иска реално да се промени нещо в ДПС. Пряката конфронтация би го маркирала веднага като враг – и то като враг на един де факто обожествен лидер, мислен и усещан не само от елита, но и от избирателите на ДПС като незаменим.

  Същевременно не само тази стратегия е единствената възможна. Самият Касим Дал е единствената възможна фигура в ДПС, която има потенциала да оспори абсолютната власт на Доган – дори и поради това, че е много различен от останалите. Той е единственият сред приближените на Доган, който не е свързан с Държавна сигурност; той е и човекът, който най-отблизо познава партийните структури, тъй като е създал повечето от тях – а също и единственият, който не спазваше ритуалите на раболепието в Догановите сараи: разграничи са от Делян Пеевски и неговата мърлява кохорта; написа закон за досиетата, от който реномето на лидера му пострада повече от сериозно; а след странното самоубийство на Ахмед Емин отиде на неговото погребение и не скри пред камерите скръбта си.

  Разбира се, това не му дава право да се прави на вода ненапита – ДПС търгува с каузата си не от вчера и оня ден, а от 1992 г., когато изтъргува бъдещето на България с червените – и блокира за няколко години реформите в страната, за да могат групировките да натрупат мускули (при правителството на Беров), а българите да бъдат ограбени за пореден път (при правителството на Жан Виденов). И бидейки заместник на Доган, Касим Дал е не просто наблюдател, но и участник в случващото се – и следователно отговорен за него.

  Бихме могли също да се запитаме дали пък не му е направило впечатление, че неговите близки съратници от битките срещу възродителния процес бяха до един изметени от политическата сцена на нова България – за да се появи там ДПС, която още в първата си емисия просто преливаше от ченгета – и която бе регистрирана по волята и спротекцията на Андрей Луканов, в пълно противоречие с българската Конституция. И въпреки това, въпреки цялата очевидност на тези въпроси, лично аз не бих приравнил Касим Дал към разните политически измекяри от типа на Юнал Лютви, Лютви Местан и самия Ахмед Доган (да не говорим пък за еничари от типа на Христо Бисеров, Камен Костадинов и Данчо Ментата).

  Крив или прав, той според мен е мъж, а те не са. Куражът да застане по този начин срещу Доган – с посочване на предателството към каузата, политическата му продажност и агентурното му минало, е мъжка постъпка, достойна за уважение въпреки всички резерви, които бихме могли да имаме към депесарското му минало.

  Не е зле да си спомним, че ДПС не е само минало, но и настояще – а за съжаление и бъдеще. Иван Костов беше прав в едно – ДПС такова, каквото е, е проклятие за България. То е факторът, който изкривява българските политически реалности – и който активно подменя самите ценностни представи за това какво е политиката и как се прави тя по нашите земи. Разбира се, българските турци имат право на представителство в българския парламент. Но също така имат право и да бъдат представяни достойно и от политическа сила, която зачита техните интереси – а не от шайка политически търгаши, която използва техната верска солидарност и подменя техните интереси за своя сметка.

  В настоящата ситуация това може да стане само като се преформулира ДПС – и като се превърне то в нормална, зачитаща някакви морални норми политическа сила. А подобно преформулиране изисква и разместване на пластовете – и оставката на Ахмед Доган. Това е целта, към която се е устремил Касим Дал, играейки своята игра ва банк.

  Неговите шансове може да са малки, но не са нищожни. Поне два фактора играят в негова полза. Първият – ДПС винаги е било зависимо от одобрението на властите в Турция – както и от съпричастността на стотиците хиляди емигранти там, които са един доста сериозен електорален потенциал. При миналогодишното посещение на Ердоган в България Ахмед Доган получи най-тежкия възможен външнополитически шамар – турския премиер отказа да се срещне с него, но се срещна с друг лидер на движението – а именно с Касим Дал. И вторият: ДПС наистина е в изолация.

  Присъствието на Доган в тройната коалиция струваше на БСП най-тежката елеткорална загуба в цялата история на прехода – по-тежка дори и от катастрофата Виденов. Въпреки многократните тарикатски намигания и явни знаци – от типа на подкрепа при местни избори, ГЕРБ засега не реагира на офертата да получи депесарска подкрепа за президентските и местните избори. Такава – и заради подкрепата на „Атака”, а и заради общоизвестната вътрешнопартийна разруха, която настъпва винаги при контакти с ДПС, е невъзможна, докато Доган е начело на движението. Но дали ще бъде толкова невъзможна, ако нещата се променят?

  Това е всъщност и основният шанс на Касим Дал. Сменяйки лидера и сменяйки модуса на ДПС, той би могъл да промени и политическата ориентация на движението – сиреч да върне на неговите провинциални структури тяхните първоначални морални основания, които дефинираха ДПС не само като правозащитна, но и като антикомунистическа структура. Правейки това, той би могъл да преодолее почти базнадеждната вътрешно- и външнополитическа изолация, в която се намира ДПС в момента – или – иначе казано, да създаде реално условия за участие на движението във власта – при следващите парламентарни избори. А тази възможност е нещо, към което активистите на ДПС са много чувствителни – дори и да се налага да прежалят Доган за нейната реализация.

  Това е всъщност и избора, пред който е поставено ДПС с казуса Касим Дал. Със Доган – към все по-голяма изолация – или без Доган – към бъдещо участие във властта. Трета възможност като че ли засега не се вижда.

  Източник: http://www.svobodata.com

• За комунистическата партия

  Девет коментара за Китайската комунистическа партия

  Това е специална публикация на вестник Epoch Times, основаваща се на факти и исторически архиви, съдържащи уникална информация, за която китайското правителство не би желало света да узнае. Тя разкрива за пръв път действителната история и природа на Китайската Комунистическа Партия (ККП), което предизвиква вълна на оттегляне от ККП и дъщерните и организации, символизирайки скорошният край на ККП.

  Въпреки това, преди своето пълно сгромолясване, ККП се опитва да обвърже съдбата си с китайската нация, с нейната петхилядолетна цивилизация. Това е бедствие и катастрофа за хората. Сега китайците трябва да се изправят пред неизбежните въпроси как да възприемат ККП, как да превърнат Китай в общество без ККП и как да предадат по-нататък китайското наследство. „Епок Таймс” публикува специална серия от уводни статии – “Девет коментара за комунистическата партия”. Преди да бъде сложен капакът на ковчега на ККП, ние искаме да произнесем заключителната присъда, както над нея, така и върху международното комунистическо движение, което бе бедствие за човечеството в продължение на повече от век.
  През своята над 80-годишна история, всичко, до което ККП се е докоснала, бива обезобразено от лъжи, войни, бедствен глад, тирания, масови кланета и терор. Традиционните вярвания и принципи са унищожени яростно. Оригиналните морални концепции и социални структури биват дезинтегрирани насилствено. Съпричастието, обичта и хармонията сред хората се израждат в борба и омраза. Дълбоката почит и признателност към Небето и Земята – заменени с арогантно желание за “борба с Небето и Земята”. Резултатът е пълно сриване на социалните, моралните, екологичните системи и дълбока криза за китайския народ, a в действителност – и за човечеството. Всички тези бедствия са вследствие на преднамерено плануване, организация и контрол от страна на ККП.
  Както гласи прочутата китайска поема: “Напразно въздишам дълбоко за окапващите цветя”. Краят на комунистическия режим, който се бори за оцеляване, наближава. Дните до сгромолясването му са преброени. „Епок Таймс” вярва, че сега, преди окончателния край на ККП, е дошло времето за задълбочен поглед към миналото, времето за пълно разобличаване на най-големия култ – въплъщение на порочността на всички времена. Ние се надяваме, че тези, които все още са заблудени от КП, сега ясно ще видят нейната природа, ще очистят отровата й от духа си, ще освободят съзнанието си от злия й контрол, ще освободят себе си от оковите на терора и завинаги ще изоставят всички илюзии за нея.
  Властването на ККП е най-тъмната и абсурдна страница в китайската история. Сред безкрайния списък от престъпления се нарежда и преследването на Фалун Гонг. В преследването на „Истинност, Доброта и Търпимост” Дзян Дзъмин забива последния пирон в ковчега на ККП. „Епок Таймс” вярва, че разбирането на истинското минало на ККП ще ни помогне да предотвратим бъдещо повторение на такива трагедии. Същевременно се надяваме, че всеки ще обърне поглед към собствените си най-съкровени мисли, като анализира дали малодушието и компромисът са ни направили съучастници в много трагедии, които е било възможно да се избегнат.

  Редакционна колегия на „Епок Таймс”

  Цялата, голяма публикация, като PDF файл, може да изтеглите от тук – линк.

  

  Ето и съдържанието, разказано накратко:

  Въведение
  След повече от едно десетилетие от падането на комунистическия режим в бившия СССР и страните на Източна Европа, международното комунистическо движение бе отхвърлено навсякъде по света. За Китайската Комунистическа Партия (ККП) падането от власт е само въпрос на време.
  Коментар 1. Какво представлява Комунистическата партия?
  Тази статия разглежда влиянието, което комунистическото движение и Комунистическата Партия оказаха върху цивилизацията на Китай. Разглеждайки историята на Китай за последните 160 години се вижда, че през този период около 100 милиона души са загинали от неестествена смърт, и че почти цялата традиционна култура и цивилизация на Китай биват разрушени. Щеше ли последствията да са други ако ККП бе избрана от китайския народ, а не натрапена на Китай отвън?
  Коментар 2. За началото на Китайската комунистическа партия
  Защо Комунистическата Партия се появи, израсна и завзе властта в съвременен Китай? Дали китайският народ избра Комунистическата Партия? Или Комунистическата Партия се съюзи и насили китайския народ да я приеме? ККП постави себе си над всичко което завладя по пътя си, докарвайки с това на Китай безконечни катастрофи.
  Коментар 3. Деспотизмът на Китайската комунистическа партия
  Днес насилието и злините на ККП са по-жестоки и от тези на тираничната династия Чин. Философията на ККП е тази на “борбата” и управлението на ККП бе изградено посредством редица от “класови борби”, “пътеводни борби” и “идеологически борби”, както вътре в Китай, така и срещу други народи.
  Коментар 4. Китайската комунистическа партия е сила, насочена срещу Вселената
  В последните 100 години внезапната агресия на призрака на комунизма създаде анти-природна и анти-човешка сила, която причини безпределни агония и трагедия. Той доведе цивилизацията до ръба на унищожението и се превърна в извънредно неприязнена анти-вселенска сила.
  Коментар 5. Тайното споразумение на Дзян Дзъмин с Китайската комунистическа партия за преследване на Фалун Гонг
  Защо Фалун Гонг, чийто принципи са “Истинност, Доброта, Търпимост” и който се разпространи в повече от 60 страни по света, бива преследван единствено в Китай и никъде другаде по света? Каква е връзката в това преследване, между Джиянг Земин (бивш държавен глава на Китай, б. пр.) и ККП?
  Коментар 6. Китайската комунистическа партия унищожи традиционната култура
  ККП вложи всички национални ресурси в унищожаването на богатата традиционна култура на Китай. Разрушаването на китайската култура от ККП бе планувано, добре организирано и системно, осъществено посредством държавно насилие. От самото си основаване ККП непрестанно “революционизира” китайската култура, в намерението си да унищожи напълно нейния дух.
  Коментар 7. История на убийствата на Китайската комунистическа партия
  55-годишната история на ККП е написана с кръв и измами. Събитията от тази кървава история са не само жестоко нечовешки, но са и неизвестни. Под управлението на ККП 60-80 милиона невинни китайци бяха избити, оставяйки след себе си своите покрусени семейства.
  Коментар 8. Китайската комунистическа партия е зъл култ
  Комунистическата Партия по своето същество е зла секта, която причинява вреди на човечеството. Независимо, че Комунистическата Партия никога не се е наричала религия, тя съдържа всяка една характерна за религия черта. В началният етап на своето основаване, тя считаше Марксизма за абсолютната истина в света. Тя убеждаваше хората да се въвличат в пожизнена борба за целта на изграждане “комунистически рай на земята”.
  Коментар 9. Безскрупулната природа на Китайската комунистическа партия
  Най-ужасяващото е, че ККП прави всичко възможно за да унищожи нравствените основи на цялата нация, опитвайки се да превърне всеки китаец до известна степен в негодяй, за да може да създаде среда, благоприятна за “по-нататъшния напредък” на ККП. Особено важно е за нас ясно да разберем защо ККП се държи като негодяй и да прозрем нейната престъпна природа.

  Филм на английски език по темата може да бъде гледан на Youtube:
  Nine Commentaries on the Communist Party (линк)

  Източник: http://www.epochtimes-bg.com

• ЛЕГЕНДИ ЗА ИМАНЕТO НА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

  Само в района на Змейкале – село Копривец, Русенско, войводата заровил 6 тона злато! За съкровището знаел ексминистър Георги Йорданов?!

  Автор: Анна ЗОГРАФОВА

  За легендарния Валчан войвода иманяри дори и днес разказват, че всички хазни обирал с ищях, кеф и ум и затова събирал несметни богатства в не една от пещерите на Странджа. Образът му е описан като символ на герой, прочут и известен най-вече като майстор-обирач на хазни. Името му станало легенда през 19 век. Бил и народен закрилник, с което Вълчан придобил най-вълнуващите човешки черти типични за българските хайдути.
  Вълчан войвода според изследователи е бил реално съществувала личност. Бил дори нещо много повече от героите на уестърните, защото притежавал всички достойнства, необходими за един народен герой. Олицетворявал народния стремеж за преклонение пред силата, свободата и властта. Зотаво легендите действително превърнали Вълчан в национален герой. Интересно защо, за него днес обаче малко се говори. Да видим обаче защо. Защото тайните на скритите в безкрайно дълбоките морски пещери на Странджа Вълчанови съкровища и днес продължават да омайват, привличат и плашат. А и историйте в никакъв случай не са по-маловажни или по-малко интересни от приключенията на измисления професор Индиана Джоунс.С една разлика – действието им се развива тук на Балканите, в земите на България.
  „И СТРАШЕН БЕШЕ ХАЙДУТИН….ЗА ЧОРБАДЖИИ И ТУРЦИ“ – ВСИЧКИ НИЕ ПОМНИМ ТОВА ПРЕКРАСНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ЧАВДАР ВОЙВОДА, с което дори сме и закърмени.
  Вълчан войвода обаче, освен, че е реална историческа личност е хайдутувал през ХVIII век. Роден бил в с. Паспалево, Лозенградско. Водил дружина в районите на Странджа, Стара планина и Витоша. Вълчан подпомагали хайдутите на небезизвестния Стоян войвода като четата му действала най-вече по пътя Цариград – Виза – Силистра. Оттам минавали търговските кервани, богати османски чиновници и търговци. Аверите на Вълчан често слизала и в околностите на Чорлу, нападали османски хазни и османски насилници. Така Вълчан се прочул. Заради хубостта си станал легендарен и с факта, че закрилял бедни и изтерзани и българи и турци. Парите раздавал на бедните. Друга част закопавал за закупуване на оръжие и за подготовка на всенародно въстание. Народните песни в сборника на братя Миладинови възпяват мъжките му качества, смелостта и подвизите му. Според старинно предание, в неговата чета отишъл и легендарният поп Мартин. Поп Мартин войвода бил силно кахърен от факта, че неговата булка заради ненагледна хубост била отвлечена в харема на русенския паша. Впоследствие поп Мартин заедно с Вълчан войвода организирали убийството на същия този паша. Вълчан от две столетия е много популярен сред иманярите. До днес битуват десетки легенди за закопани от него съкровища. Така за югоизточния край на Сакар планина в местността Дервиш тепе една легенда разказва, че там, в много , много стари времена съществувало голямо кале, под което имало огромно подземие с тунели, стигащи чак до морето. Вътре било пълно с несметнати богатства – злато, сребро и скъпоценни камъни. Двата входа за пещерата били нависоко в скалите. А пък на запад от Тополовградското с. Устрем се намира известният Хайдушки Устремски манастир Света Тройца за който в друго едно предание се разказва как през турско по този път за Одрин, покрай река Тунджа минавали турска хазна и турска поща. Хайдути на Вълчан издебвали керваните в местността Даркая, непосредствено до манастира и ги обирали. Златото криели в пещера на 200 метра високо в скалите. По същите места обаче се спречкали и кръстосали страсти и мераци на Христо Войвода, Каракольо, Инджето и Вълчан. По същото време турците опожарили и унищожили манастира. Христо войвода като позастарял там се и замонашил, а с помощтта на Кара Кольо, Индже войвода и Вълчан съградили на същото място нов манастир. Тогава Христо се подстригал и впоследствие станал и игумен с името Хрисант.. След смъртта му четниците и на Индже и на Вълчан са се клели на гроба на дяда игумена Хрисанта. А надгробната плоча, надписана с името на Хрисант се пази и до днес в манастирската черква.
  Според П. Р. Славейков, Вълчан войвода накрая е бил заловен от леденишкия спахия Ахаладолу, след което съдбата му вече е неизвестна. Тогава войвода на дружината става силната и красива българка Рада.
  Ето и част от едно предание за Вълчан:
  “…До есента той бродил от Варна до Одрин и където минел, славата му се увеличавала. Султанът издал ферма, като обявил десет хиляди гроша награда за главата му. На другата година той съобщил на всичките си воеводи на чети на връх Гергьовден да се съберат на римското кале на Големия Станчов полугар. Там Вълчан изкопал голям камък – голямо каменно кресло. Около креслото издълбал 72 дупки за знамената на по-малките чети – на брой 72 и за 7-те чети, водени от жени-войводи, сред които най-гиздава и смела била Рада войвода от търновското село Качица. А най-отгоре на камъка стояло знамето на Вълчан с инигнии – СИВ РИС НА СИН ФОН! Като се събрали всичките му воеводи и четници, Вълчан дал заповед всяка година те там по същото време да донасят десятък от обирите на хазните. Това било, в името на идеята да се съберат пари за освобождението на България. Така за да всее смут в турците, Вълчан войвода решил Вълко от Асеновлак да вземе неговото име – името Вълчан. Тогава накарал един каменоделец да изкове същите като неговите знаци. Със същото име Вълчан, истинският Вълчан войвода кръстил и Петър войвода от Горна Джумая. След като благословил аверите си с новите имена, завързал им очите и ги завел в една пещера, наречена Общата маара. Там отвързвал очите им и те видели приказни огромни богатства като в приказката за Али Баба и Сезам. Върху еленови рога отново вътре в пещерата, окачени на телове висели златни и сребърни огърлици, накити, щитове, шлемове и ризници, направени от чисто злато. Пещерата била пълна и със седла и оръжия, обточени със скъпоценни камъни…
  В една друга от многобройните си дворци – пещери на Калето, Вълчан войвода уредил лечебница за ранени хайдути. Част от преданията за народния герой Вълчан оказа се, е записал българинът Борислав Величков. И най-интересното в тях е, че точно тези пасажи в повествованието, в които става дума за скривалища са много точни. Както и описанията на същите тези пещери в народните песни. Описанията дори в преданията се оказали впоследствие уникални. Говори се дори, че имало и скрити документи, в които се цитирало, че парите за построяването на сградата на Софийския университет били дарени лично от Вълчан войвода чрез двамата братя общественици от миналия век – Евлоги и Христо Георгиеви.От документи, донесени тайно от Турция от г-н Мустафа Акифов – български турчин, през 80-те години на миналия век стана ясно, че Вълчан бил изключително образован за времето си българин. Тогава той говорел и пишел на седем езика. Имал невероятни познания и умения в древните бойни изкуства на които обучавали монаси дажи и по нашите манастири по тертипа на изкуствата, преподавани в Шао Лин. С помощта на приятеля на Акифов, фотографа – журналист Костадин Марков, който днес е покойник бил заинтригуван ексминистърът на културата на Република България – Георги Йорданов. Акифов му представил оригинални турски документи, описващи място в района на Змейкале в село Копривец, Русенско, където Вълчан спрятал турска хазна, бели меджидии – общо над 6 тона злато?! В документите дори се споменавало, че много дълбоко в земята, /на дълбочина повече от 30 метра в скали/, в района на Калето, Вълчан закопал турска хазна. При проведените проучвания на документите от компетентни археолози се оказало, че описаните капани, както и мястото, фиксирано в един от тях действително съществуват. Дори по време на разкопките през 80-те години на нашия век е документирано, че е загинал човек, ангажиран на обекта на разкопките, който по непредпазливост не обърнал внимание на един от описанинте капани. Впоследствие проучванията и разкопките на мястото на обекта Змейкале в село Копривец били забранени, а за времето на мандата на министър Елка Константинова, /времето в което тя оглавява културното ни министерство/, журналистът Марков разказвал, че от разговори с нея останал с впечатлението, че г-жа Константинова нямала абсолютно никаква представа, че подобен археологически обект въобще съществувал. Документацията тогава просто се “била изпарила”…по един странен тайнствен начин. Дали отново ще бъдат намерени следите на документите, донесени от Турция и легендарната хазна със злато, която и иманяри от десетилетия нищят в този край – времето ще покаже…

  Източник: http://souroujon.blog.bg/

• Защо Патрашкова и Дачков ще останат в историята

   

  18 декември 2010 г.,

  АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ В ПРЕДАВАНЕ НА КАРБОВСКИ

   

  Текстът, който следва, е стенограма на част от разговора между Карбовски и Петров в предаването „Директно Карбовски“. В този разговор между другото А. Петров казва на М. Карбовски, че би останал в историята, ако подеме и доведе докрай инициатива за разсекретяване и огласяване на СРС-та, свързани с подслушването на шефа на митниците Танов. „…вие като журналист, доказал своята съпричастност към, така, болезнените проблеми на обществото; като човек, който принципно отстоявате истината, бихте ли се съгласили да оглавите една инициатива за огласяването на специалните разузнавателни средства, или по-точно – за разговорите на г-н Танов по повод на това подслушване?”, казва Петров. Карбовски казва, че не знае дали това е законно, че е вкарване в някаква особена игра; и че това си инициатива на Алексей Петров, защо той или въобще журналистите трябва да му я правят. Не след дълго след това интервю, направено 18 декември 2010 г., в началото на януари 2011 г. започват да излизат записите с разговори на ген. Танов във вестник „Галерия”.

  (В разговора А. Петров заявява също, че по времето, когато е бил в ДАНС, не е имало подслушване заради корпоративни, политически или лични  интереси:  „В ДАНС с екипа, който създадохме в началото, и този опит да създадем междуинституционална координация и екипност, в крайна сметка ние си поставихте точно тази цел – да елиминираме възможностите за обслужване на такива интереси. Така че това в периода, в който аз съм бил в ДАНС, не се е случвало“.)

   

  –––––––––– 

  Мартин Карбовски: …Какво мислите въобще за подслушването? В смисъл, ето сега се говори, че самият шеф на митниците генерал Танов също е бил подслушван. Защо да е подслушван Танов и вие подслушвахте ли, имате ли някакъв архив?

  Алексей Петров: …По отношение на втората част на въпроса ви или втория въпрос, за подслушването на г-н Танов, аз ви благодаря много за този въпрос. И ще започна отговора така: няма да е наивно, нито ще е пресилено, нито ще е новина, ако кажа, че специалните разузнавателни средства, и в частност подслушването, е използвано в прехода в различен мащаб, при различните управления, за обслужване на политически, корпоративни и лични интереси. Надявам се не ви казвам новина, че в този период 20-годишен на прехода се е злоупотребявало с…

  М.К.: Вие бяхте ли част от това подслушване? Вие бяхте в ДАНС толкова време. Значи, щом го знаете това, значи сте участвали в това, в цялата тази работа, тия подслушвания.

  А.П.: В ДАНС с екипа, който създадохме в началото, и този опит да създадем междуинституционална координация и екипност, в крайна сметка ние си поставихте точно тази цел – да елиминираме възможностите за обслужване на такива интереси. Така че това в периода, в който аз съм бил в ДАНС, не се е случвало.

  М.К.: А сега знаете ли защо е подслушван Танов примерно? Повтарям си въпроса, не ми отговаряте – защо е подслушван Танов?

  А.П.: Аз не зная Танов защо е подслушван, но ако г-н Цветанов твърди, че в парламента е разгласил, или огласил по-точно, разговорите между лекарите в Горна Оряховица в името на истината, аз съм категоричен, че общественият интерес със сигурност е по-голям към разговорите на г-н Танов по повод на неговото подслушване. Бих си позволил дори да кажа, че е възможно…

  М.К.: Искате да отворим СРС-тата на Танов, както отворихме СРС-тата на докторите ли; това ли предлагате?

  А.П.: /смее се/ Не само това. Аз бих си позволил дори да ви попитам следното: вие като журналист, доказал своята съпричастност към, така, болезнените проблеми на обществото; като човек, който принципно отстоявате истината, бихте ли се съгласили да оглавите една инициатива за огласяването на специалните разузнавателни средства, или по-точно – за разговорите на г-н Танов по повод на това подслушване?

  М.К.: Не съм сигурен, че това е законно, което ми предлагате в момента; вкарвате ме в особена игра. Не мисля, че е законно да…. инициатива за СРС-та по дела, по които още не са минали, не са изслушани и така. Що да ги слушаме тия неща като не са…

  А.П.: Аз не зная да има предварително… Аз не зная да има предварително производство по този случай, така че смятам, че няма проблем да бъдат декласифицирани. Освен това, ако сме гражданско общество, би следвало да успеете. И ви обещавам, така, не заради може би едно съревнование с г-н Борисов, да останете в историята… Но ще направите едно много голямо добро на България, ако наистина докарате една такава инициатива докрай, защото в крайна сметка…

  М.К.: Вие сега ми давате ваши инициативи… Това не е сериозно, това си е ваша инициатива, направете си я вие – защо аз трябва да ви я правя на вас? Това е… Хората, които снимам, обикновено искат да им свършим някаква работа, а журналистиката не е затова наистина. Може ли да сменим темата? В едно ваше изказване, което…

  А.П.: Не, аз искам да продължим темата още малко, извинявайте.

  М.К.: Кажете.

  А.П.: Извинявайте, да продължим темата – съвсем малко, едно изречение. Мисля, че ако една такава инициатива се докара докрай – в крайна сметка става… за истината, или това беше обяснението на г-н Цветанов – може да се окаже, че става дума за няколко милиарда контрабандни пари, които, така, уверявам ви, ако бъдат насочени към бюджета на държавата, а не бъдат, така, в нечии куфарчета или към нечии джобове, в следващата година вероятно ще има възможност да се раздадат и тринайста пенсия, ще има възможност да стартира реформата и в здравеопазването, реформата и в науката, и в образованието, и в културата, ще има пари включително да построиме и магистралите. Обещавам ви го това. Затова казвам, че това според мен…

  М.К.: Какво има толкова в тия СРС-та, явно вие знаете какво има в тия СРС-та; каква е тая контрабанда, от която биха могли да се изплатят тринайста пенсия? Вие удряте премиера по много тънкото място, пенсионерите. Тия пари сега къде отиват, ако са контрабандирани, ако има такава контрабанда?

  А.П.: Аз не зная къде отиват тези пари и даже бих, така, задал въпроса на премиера: дали премиерът има информация къде отиват тези пари и има ли притеснения, че тези пари могат да финансират престъпна дейност? Например нерегламентирано финансиране на избори, тероризъм или други опасности. В крайна сметка това, че тези пари не влизат в бюджета, е страшно, но по-страшно е за какви цели ще се използват. В този смисъл…

  М.К.: Чакайте… Възможно ли е премиерът да не знае примерно, а митниците сами да си правят такива неща? Защото генерал Танов каза, че контрабандата е намаляла, изчезнала, и само някои малки отделни хора правели врътки и далавери. Възможно ли е сега вие да казвате изключително обратното – че едва ли не има толкова много контрабанда и толкова много пари, че те биха отишли дори за тероризъм. Това е някакъв друг свят, който вие обяснявате.

  А.П.: Това, което каза г-н Танов, че някакъв ТИР някъде е заловен, е познатият модел за хвърляне на пушилки и на пясък в очите на хората. И така зад маската на борба с корупцията се вършат едни други неща, обслужват се лични интереси, корпоративни и т.н. Аз твърдя категорично, че става дума, така, за сериозни размери; пари, с които се ощетява държавния бюджет, или ще кажа българските граждани, народът, както се изразява г-н премиерът.

  М.К.: Кой не се справя с контрабандата – Цветанов или Танов? Всъщност единият подслушва другия, то пък… /Втората реплика на водещия звучи малко като че говори на самия себе си./

  А.П.: Контрабандата е невъзможна без пасивността или активността на МВР, митниците и ДАНС. Но като се има предвид сегашната междуинституционална координация, която се ръководи от МВР, категорично не може да се случи контрабандата без участието на МВР. Ако МВР, както се твърди, е изчистило къщичката си, тогава остава да носи отговорност министърът на вътрешните работи. Казвам това не заради нещо лично или да оправям себе си…

   

  –––––––

  (Стенографирането на част от интервюто на А. Петров в предаването „Директно Карбовски“ от 18.12.2010 г., е направено по видео материал от това предаване, който може да се види на следния линк: http://vbox7.com/play:7fec4a40&r=emb . Този съвсем легален и публичен видео запис е всъщност източникът. Въвеждащият текст и маркирането на някои пасажи от стенографирания разговор са направени от М. Христова.)

• <<
• 1
...
• 343
• 344
• 345
• 346
• 347
• 348
• 349
• 350
• 351
• 352
• 353
...
• 414
• >>