Всички авторски страници

Авторски

• Илиана Беновска: Властта изгаря, когато медийните магнати изсмучат парите от нея

  По повод излезлите съобщения, че Инспекцията на труда извършва проверка на радио „К2” по сигнал от журналисти, работили за радиото без договори и осигуровки препубликуваме интервюто от вестник Стандарт с Илиана Беновска – собственик и мениджър на К2.

  – Госпожо Беновска, на 9 декември 2010 г. петчленен състав на ВАС обяви за незаконно прехвърлянето на лицензиите на Радио К2 на фирмата за недвижими имоти „Гео адвайзърс“, осъдена и за излъчване на цинизми и вулгаризми. Вярвахте ли, че това ще се случи?
  – Ако това е постижение – значи сме много затънали в корупция и незаконност. На 4 декември К2 навърши две години. Гост в ефира ни беше премиерът Бойко Борисов. Говорихме кое прави медиите зависими. Казах му – законите и парите. Ще ми се да вярвам, че този министър-председател наистина иска свободни медии в името на гражданското общество. Но не съм сигурна, че знае какво се върши зад гърба му по медийните закони. Преди 18 месеца внесох в парламента, в Министерския съвет, лично на г-жа Цецка Цачева, процедурата, по която Европарламентът чрез конкурс прозрачно финансира медиите в общността. Премиерът Борисов обеща да я въведе в България. Да видим. Ще се обърна още веднъж и чрез страниците на „Стандарт“ към г-н Борисов: ГЕРБ извърши за 18 месеца само лобистки промени в закона за радио и телевизия и закона за електронните съобщения! Запознайте се с тях! И това го знаят всички, питайте, когото искате. Ще ви кажа и имената на депутати от ГЕРБ, които обслужват медийни интереси. Отговарям за думите си!
  Вече 20 г. медийните закони служат на всяка власт и на обръчите около нея. Чрез ЗРТ и ЗЕС така наречените независими регулаторни органи СЕМ и КРС саботират в България свободата на словото и плурализъм. Раздаването на честотите, на мултиплексите се прави заради подкупи или други облаги. Държавните институции пък сключват договори за огромни суми с услужливи медии, неуслужливите умират без пари. Към придворните медии се насочват и парите от рекламния пазар. Манипулират се рейтингите. Кой следи слушаемостта или гледаемостта? Господарите на ефира са медийните господари на всяка власт. Без доказуема методика. Как е по света? На всеки приемник – телевизор, радио, компютър, в колата, в офиса има апаратче, което отчита. Вие да имате или да познавате някой, който да има такова устройство?! Аз – не.
  – Като говорите така остро, че не е прозрачно финансирането на други медии, ще кажете ли вие как се финансирате?
  – Онзи ден ни спряха тока в ефир. Нямахме пари да го платим. Ще ви кажа колко струва издръжката на Радио К2. Седмично в ефира ни всяка парламентарно представена партия е 10-15 часа. От изборите всяка партия в 41-о НС ни е струвала около 75 000 лева средно. При нас всичко е с високо качество, но аскетично. Дори нямаме кафе-машина. Но пък имаме в изобилие компетенция, вдъхновение, работоспособност и стремеж към обективен анализ, представяме по всяка тема задължително всички гледни точки. Даваме възможност на хората да преценяват сами. Да направят информиран избор. Логото на К2 е „Радиото, по което говорите вие!“. Даваме думата и на извънпарламентарните партии. Говорим и с представители на неправителствени организации, работим с посланиците на всички държави. В ефира ни са еврокомисари, евродепутати. А това колко струва? Мислех, че щом покажем качество и рекламите ще завалят. Знаете ли какво ми казват от рекламните агенции – за вас реклами няма и вие си знаете защо. Чрез парите определени кръгове пренаписват дневния ред на обществото. Кой да е на екрана, кой да не е, по какви теми да се пише, по какви – не. Защо пада всяка власт, знаете ли? Е, разбира се, заради собствените си грешки в управлението. Но, властта изгаря, когато медийните магнати изсмучат парите от нея. И така е цели 20 г. – прелъстяват всяка власт, удовлетворят щенията си и я захвърлят вън от прожекторите, след като й отнемат девствеността.
  – Не преувеличавате ли?
  – Смекчавам. Беззаконието с Радио К2 е опит да се причини смърт на живо на свободата на словото. 4 години, 48 месеца, 1460 дни, 35 040 часа посветих да накарам политиците да спазват законите в България. Времето е равно на един мандат на едно правителство. А властта трябва да е за пример, нали? Председателят на КРС Веселин Божков, кацнал на този пост при предишното управление с етикета „наше момче от Правец“, ми поиска 300 000 евро, за да изпълни разпореждане на прокуратурата. Представяте ли си какво самочувствие за безнаказаност?!
  – А какво става с наказателното дело в СГС по обвинението на прокуратурата за длъжностно престъпление от Божков спрямо Радио К2?
  – Ще бъде осъден, нямайте съмнение. Просто печели време. Делото се наблюдава от Еврокомисията, от Висшия съдебен съвет, от ВКП, от европейските и американския посланик, от множество наши и западни неправителствени организации, от МФЖ, от медиите, от хората.
  На сайта на Асоциация на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги са качени документи от ДАКСИ, че Веселин Божков е подписал декларация с невярно съдържание на 27 април 2009 г., в нарушение на закона за конфликт на интереси и Наказателния кодекс. Мисля, че прокуратурата ще предприеме светкавични действия.
  – Какво ви предстои?
  – Продължаваме напред и нагоре. Нали знаете какво е К2? Най-трудният за изкачване връх в света. Ще накараме политиците да създадат ясни и прозрачни медийни закони. Ако не го направим ние сами, от Европа ще ни го наложат. Бойко Борисов е на ход. Да видим дали освен да иска и може да създаде гражданско общество, да превърне България в държава на плурализма и свободни медии.

  Иванка Петрова /в-к Стандарт/

• Ценят ли българите своите мюсюлмани?

  Четири месеца изминаха от шумната акция срещу предполагаеми „клетки“ на радикалния ислямизъм в България. Покрай многото други спец-операции тази потъна в забрава – сякаш нищо не се е случило… Защо ли?

  Автор: Георги Папакочев

  В началото на октомври миналата година ДАНС, МВР и българската прокуратура осъществиха внезапна акция в селища от Западните Родопи, при която бяха иззети 30 чувала с книги, компютри, мобилни телефони, флашки и пари. Ходжата на с. Сърница беше обявен за глава на радикална ислямистка организация. Потвърдиха ли се твърденията на властите за проповядване на „радикален ислям” четири месеца по-късно? Георги Папакочев зададе този въпрос на Антонина Желязкова, председателка на Международния център за малцинствата и междукултурните взаимодействия в България.

  Поредната доза мълчание

  Антонина Желязкова: „Аз твърдя непрекъснато през последните месеци, че ДАНС, службата за сигурност, както и районните прокуратури работят абсолютно безконтролно. Те хвърлиха в общественото пространство обвинения срещу имамите, духовните водачи, и то не само в селата Сърница и Лъжница, но тази акция през октомври беше извършена на територията на цялата страна.

  Иззеха литература, иззеха компютри без каквото и да било доказателство. Минаха 4 месеца. Най-възмутителното от всичко е, че обществото не чу никакъв отчет дали тези хора са виновни или не. Потресаващо е, че нищо от иззетите неща не е върнато на собствениците им. Не е възможно в една демократична страна /в България няма закони за „забранена литература”!/ да се изземат книги.

  Да не говорим, че фрапантното в един от случаите, както е с имама в с. Лъжница, е, че когато той е получавал преди година и половина своята литература, пристигаща от Медина в кашони, където той е приключил образованието си, на митницата тази литература е била спряна за проверка и тя е държана от службите за сигурност цели 6 месеца! След половин година, същите тези служби са му върнали книгите като напълно легитимна и неопасна литература, след което преди 4 месеца отново са ги прибрали”, казва Антонина Желязкова.

  Имат ли, според нея, службите и по-специално ДАНС капацитета да проверят и анализират какво има в тези книги? Отговорът на Антонина Желязкова: „ДАНС е една изключително затворена система. Аз дори нямам представа доколко парламентът съумява да контролира тази служба за сигурност. Заради това напоследък остро изисквам от името на гражданското общество да има и някакъв граждански контрол над тази служба, ако това е възможно.

  Кой радикализира мюсюлманите?
  

  Ние подозираме, че те нямат абсолютно никакъв капацитет, който да им позволи да прегледат литературата, и второ, да се справят с онези проповеди и текстове, с които работят имамите на своите компютри. Между другото и до ден днешен не разбирам защо един компютър, който е оръдието на труда на един образован свещеник, да не бъде върнат, след като неговият харддиск може да се презапише в рамките на няколко минути. В България има 4-5 души, много силни специалисти – арабисти и специалисти по исляма. Не съм чула никой от тях да е бил канен да анализира тази литература и да даде своята оценка.”

  Антонина Желязкова добре познава тази част от българското население. Представлява ли то, според нея, действително опасност за националната сигурност на България? Антонина Желязкова: „В България ние не ценим нашите мюсюлмани. Ние имаме огромен шанс, на фона на нещата, които се случват в съседни страни, на Балканите, където навсякъде могат да се срещнат някакви огнища на радикализация или на засилени фундаменталистки течения и настроения. Ние не ценим нашите мюсюлмани, които са изключително лоялни, обичат България, държат на страната и сами имат собствени, вътрешни механизми, с които да се предпазват от, да кажем, евентуални радикални или нетрадиционни проповедници, които биха дошли в страната.

  Но насилието спрямо тях, което се извършва от по-миналата година насам, безпокои цялото мюсюлманско население. То не може да понесе, че се оскърбяват техни духовни водачи, селски и градски, на които те изключително много държат. Това са високо компетентни и образовани хора, интелигентни хора, които не мислят нищо лошо, те просто са духовни водачи на местното население. С това само ние самите, политиците, службите за сигурност, радикализираме мюсюлманите в България. И понеже не съм намерила термина на български език, а би ми се искало политиците, парламентът, онези, които правят работещите политики, да помислят за „десекюризация” на мюсюлманите в България. Защото „секюризацията” води до изключително тежки последици както за мюсюлманите, така и за междурелигиозните отношения в страната”, изтъква Антонина Желязкова.

  Ерата на всевластния господар

  Понастоящем политическото представителство на българските мюсюлмани, партията ДПС, преминава през сложен период след изключването на Касим Дал от Централното оперативно бюро и парламентарната група на движението. Как ще се отрази това на избирателите на тази партия?

  Антонина Желязкова: „Преди всичко мюсюлманите в България имат един проблем, който им е приоритетен. Това е подмяната на техния вот при избора на духовен водач. В момента съществуват огромни напрежения около възстановения като водач в Главното мюфтийство Недим Генджев, който е бивш офицер на ДС и който е напълно порочна личност в очите на мюсюлманите в България, защото в най-тежките години на възродителния процес той е бил първо районен мюфтия в Кърджали, после изпратен от репресивните служби като Главен мюфтия, за да извършва безобразия върху мюсюлманите в страната, и сега по някакъв начин чрез съдебната институция той беше възстановен на поста си като председател на настоятелството на мюсюлманите в България. Това е нетърпимо и мисля, че това е приоритетна тема за мюсюлманите.

  Колкото до кризите в ДПС, ние никак не обръщаме внимание на личностните деформации, които преживява неговият лидер, един човек, който повече от 20 години е едновластен, авторитарно управляващ не само партията, но и електората, избирателите. На този всевластен господар му е дошло времето да се оттегли, защото той наистина не цени хората, наистина има съвършено други интереси и не се интересува от нуждите, от икономическата, социалната, политическата интеграция на турците и мюсюлманите в България. Крайно време е за промяна в ДПС, но това е изключително трудно начинание”, казва в заключение Антонина Желязкова, председателка на Международния център за малцинствата и междукултурните взаимодействия.

  Източник: http://www.dw-world.de

• Sofia – The History of Europe (София – историята на Европа)

  This is an advertising movie about Sofia, the capital of Bulgaria. Terry Randall is an Englishman who has lived in Sofia for about a decade. He invites his friend Merete Baun from Denmark and takes her around the city as well as telling her the story of it.

  In Bulgarian: Това е рекламен филм за нашата столица, София, направен под формата на разказ на един англичанин (Тери Рандъл), който живее в София от 10 години и не само харесва, но е и опознал града до толкова, че се чувства софиянец. Той показва забележителностите и разказва уникалната история на града, датираща от преди Христа на своята приятелка от Дания – Мерете.

  Източник: www.youtube.com/user/DarthDormas

• ДАБЧ ще връчи отличието „Българка на годината 2010“

  Държавната агенция за българите в чужбина към МС организира тържество по повод удостояване с отличието „Българка на годината 2010“ на името на Св. Злата Мъгленска, учредено за нашите сънароднички, живеещи зад граница. Обявяването на носителката на отличието и връчването на наградната статуетка ще се състои на 21 януари от 14:00 часа в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

  С тази инициатива ДАБЧ иска да насочи вниманието на нашето общество към ролята и родолюбивата дейност на българките в чужбина, които заслужават признание и подкрепа. Второто издание на удостояване с отличието „Българка на годината“ беше обявено на 18 октомври 2010 година. На този ден Българската православна църква почита паметта на Света Злата Мъгленска. Нейният образ олицетворява вкорененото у българката чувство за лично достойнство и нравствена чистота, родолюбие и справедливост. Предложенията за носителки на отличието се приемаха съгласно регламента от българските дружества и организации зад граница и техни партньори в България, от българските медии в страната и чужбина, инициативни групи. До 31 декември 2010 година в ДАБЧ постъпиха 29 номинации за удостояване с отличието „Българка на годината“ от 16 държави. Сред тях са наши сънароднички от Австралия, Колумбия, Ливан, Белгия, Азербайджан, Испания, САЩ, Холандия, Гърция, Украйна, Кипър, Франция, Молдова, Сърбия, Германия, Италия. Критериите за удостояване с отличието, с оглед на които деветчленният състав на комисията разгледа всяка една от постъпилите 29 номинации, са: принос в опазването и развитието на българското национално самосъзнание и културна идентичност; защита на българското национално достойнство; значими постижения, свързани с живота на българските общности по света; благотворителни акции, хуманитарни проекти, посветени на България. Денят на обявяване решението на комисията също не е избран случайно – 21 януари си остава традиционен женски празник (Бабинден) в Българския народен календар. Наградната статуетка на тазгодишната носителка на отличието „Българка на годината“ ще бъде връчена от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов. Специално изработената от скулптора Атанас Карадечев пластика представлява стилизиран образ на Света Злата Мъгленска. /БГНЕС /
  Още по темата
  ДАБЧ обявява начало на второто издание на годишната награда Българка на година

  Православен календар: Св. великомъченица Злата Мъгленска

  http://www.rkray.odessa.ua/?page=showmore&style=message&id=720

• България се нуждае от десет пъти повече донори на стволови клетки

  IN MEMORIAM: TOM KARKINSKY /ТОМА КАРКИНСКИ/

  България се нуждае от десет пъти повече донори на стволови клетки, за да се осигури шанс за живот на болните от левкемия, лимфома и останалите тежки хематологични заболявания. За това алармираха от Клиниката по клинична имунология в Александровска болница. Заради недостатъчния брой донори в националния регистър нуждаещите се пациенти не могат да открият подходящ донор на стволови клетки в България и са принудени да търсят такъв в чужбина.

  Преди да успее да завърши докторантурата си в Оксфорд, Тома Каркински напусна този свят след тежка битка с левкемията. Борбата му с коварната болест минава през няколко химиотерапии и дълги дни в очакване на единствения подходящ донор на стволови клетки – от регистъра в Италия. Въпреки трансплантацията, организмът на Тома не успя да се справи. Преди да си замине обаче младежът използва цялата си енергия, за да обяснява на хората колко важно е донорството. Създава и сайтът – http://spasi-zhivot.org/. Защото, ако донорите на стволови клетки в България бяха повече, трансплантациите за нуждаещите се пациенти у нас, щяха да са много по-достъпни.Оптимизмът на Томи мотивира приятелите му да продължат да популяризират донорството и след неговата смърт.

  420 души са вписани в Националния регистър на донорите на стволови клетки. Шансът за съвместимост между непознати обаче е изключително нисък – около едно на милион. Затова все още нито един от записаните донори у нас не е успял да помогне на някой нуждаещ се. По изчисления на имунолозите, за да заработи нормално, националният регистър на донорите на стволови клетки трябва да включва поне 5000 доброволци.

  Донор може да стане всеки здрав човек между 18 и 51 години. Даряването на клетки не се извършва в момента на записването в регистъра, а само, ако се намери нуждаещ се пациент със сходни генетични характеристики. Въпреки че не дава 100 процентови резултати, трансплантацията често остава единствения шанс за живот на стотици хора.

  ––––––––-

  
  Поместваме и обръщението на Снежина Мечева – директор на Българското училище в Лондон

  Мили сънародници,

  Всяка година в България се регистрират около 900 нови случая на левкемия.
  Левкемията е трудно лечимо заболяване и в повечето случаи пациентите се нуждаят от трансплантация на стволови клетки от сходен донор. Много от боледуващите от левкемия българи обаче не могат да намерят сходен донор, понеже няма достатъчно данни за потенциални дарители на стволови клетки от нашия регион. Често това обрича тези хора на сигурна смърт.

  Точно пред такъв проблем бе изправен Тома Каркински, на когото бе поставена диагноза левкемия на 4.09.2009. Понеже Тома беше родом от България, се оказа невъзможно да се намери донор от неговия генетичен поток. Откриха само един сходен донор (90% савпадение в генетиката) в Италия и за голямо съжаление неговата трансплантация се оказа неуспешна. При същите обстоятелства един човек от Западна Европа би бил подсигурен с повече потенциални донори, от които може да се избере най – подходящ. Това не се дължи на липсата на средства, а е следствие от липсата на информираност сред населението. Оказва се, че хората не знаят, че процедурата на даряване на стволови клетки е абсолютно безболезнена и безвредна за дарителя.

  На 16.01.2011г се сбогувахме с Томи в църквата на колежа Пембрук в Кембридж. Беше достойно, вълнуващо събитие и покъртително за тези, които познаваха неговата история. Говориха преподавателите му от университите в Кембридж и Оксфорд, негови колеги и приятели. Това, което споделиха за възможностите му и за онова, което е постигнал само за 26 години живот, бе изключително. Професорът му от Оксфорд каза, че в цялата си практика не е имал по-талантлив докторант. До последния си ден Томи е работел по темите, които е искал да реализира. Те ще се отпечатват и след смъртта му, защото са значителни научни постижения.
  След службата в църквата към мен се приближи професорка от Пембрук, която първа се е срещнала с Томи в Кембридж. На интервюто за приемането му като студент комисията го изслушва с възторг. Но му изпращат грешно писмо, че не е приет. Томи не може да повярва и казва: „Не може да бъде. Има грешка. Те много ме харесаха!” И наистина след няколко дена тази жена му изпраща огромни извинения за допусната грешка. Томи е приет в специалността икономика. Като студент запленява всички. После прави магистратура в Кембридж и беше на път да защити докторантурата си в Оксфорд…
  Не успя. Но успя в друго.

  Томи ни показа какви би трябвало да бъдем всички в това изпитание, наречено Живот. Лекарите, лекуващи Тома в Англия, идват и типично по английски му казват: „Много съжаляваме, Томи, но ти остават два дни живот…” А той спокойно отговаря: „Добре, добре…” и успокоява близките си. Благодарение на неговата силна воля продължава да живее още два месеца. Заради мъчителните болки му предписват по 20 мг морфин на всеки час, който той не желае да приема, за да може да работи.

  До последния му ден го е крепяла работата му върху създаването на огранизацията Спаси Живот (www.spasi-zhivot.org), чиято цел е да информира българите за неизбежната нужда от увеличаване броя на потенциални донори на стволови клетки и също така да подпомага клиниката по Kлинична имунология в София, където се събират данните. Със сетни сили пише до нас, до редакциите на вестници, до всичките си познати да помогнем на тази дейност и всеки ден провежда голям брой телефонни разговори с юристи, журналисти, лекари специалисти, уеб дезайнери и свои сънародници от Кембридж, Оксфорд и София, които могат да продължат неговата дейност. Да осъзнаем ние, българите, че никой от нас не е застрахован. А в случай на нужда от трансплантация на стволови клетки, значително по голяма е вероятността да се намери подходящ донор сред наши сънародници.

  Българите лекари от клиниката по Клинична имунология коментират, че българската база данни за дарители би била ефективна, едва когато в нея се наберат поне 5 000 души. Това означава, че българският народ се нуждае от десетократно увеличаване броя на регистрирани потенциални дарители. В момента са регистрирани едва 500 души.

  На 16.01.2011 г. църквата на колежа Пембрyк в Кембридж беше пълна с хора, дошли да се сбогуват с Томи. Свещеникът, който ръководеше службата каза, че до последния си час Томи му е изпращал по и-мейл напътствия за това как и къде иска да се простят приятелите и колегите му с него. Предвидил го е до най-малката подробност…
  Каква сила на духа! Ние, възрастните, не притежаваме такава, а той беше само на 26 години. Последното му желание е било да го погребат в България, в гроба на дядо му – проф. Тома Данков, чието име носи. Този дядо е имал огромни заслуги към нашата страна като български учен към Института по генетика, за което е бил удостоен с високи държавни отличия. Двамата с внука си са имали много силна връзка. Томи се разболява само 4 месеца след смъртта на дядо си.

  Най-същественото завещание на този забележителен млад човек Тома Каркински към нас е да реализираме неговата инициатива. Да просъществува Спаси Живот и в един разумен срок да се увеличи броят на потенциални донори от нашия регион. Да се повиши шансът за спасение на тези, които тепърва ще се борят с ужасната болест-левкемия.
  За повече информация посетете сайта www.spasi-zhivot.org.

  Да направим това и за паметта на Томи, който беше ученик в Българското училище към Посолството на България в Лондон

  Снежина Мечева
  директор на Българското училище, говорител на АБУЧ

• SALTO MORTALE

  Идат  избори  и  няма  как,  това заглавие,  да  не  е  моя   пореден опит да разлая кучетата.  Чувствам  душевен комфорт  като  захапя  с поредното ,, Бау–бау” някои от лидерите ни, изпуснали се за  пореден  път  публично  и  позамърляли,  ,,чистичкият” иначе, образ  и  принципи на българския дясно мислещ политик,  при   цялата   каша   в   смисъла   на   понятието   дясно, защото   при   мислещ се  изчервявам.

  Плюс  това, мога да  уверя  всеки  опонент,  съзиращ  корист  или  политическа  поръчка   в  моите  камерни  опити  за  политическа  сатира,  че  е  попаднал в десятката.  Когато ,,драсках на ишлеме за ГЕРБ” , спях  спокойно под този чадър и не очаквах  Симеон  Дянковите  бирници  да  ме  посетят,  заради  недекларираните   хонорари  за  мои материяли,  отразени  много широко във  вестниците.

  Но напоследък не спя спокойно. Все ми  се  присънва   нашият доблестен президент, облечен  като  гръцки  андарт (партизанин) от ,,Еллас”и гражданската война. Наместо шмайзер на  врата  му  виси  калашник с  оптически мерник,  на  каскета  му  пишеше Ловна дружинка АБВ а на  приклада – ,,На главнокомандващия с обич. ДС”!

  Друг  път  сънувам че  пия  узаки с цаца и маслинки, в малка кръчма на о-в Тасос  и  гледам  на  стената  предизборен афиш  с  президента,  Ив.Костов  и  наш  Яне  Янев ,  един  до  друг в профил,  с  погледи  втренчени  в  светлото  бъдеще,  досущ  като  в  зората  на  социализЪма.  Във  въздуха  витаеше  като  музикален фон  една  мобилизираща  песен от моето детство; -,,Три слънца в небето греят, Сталин,  Тито,  Димитров!” Зад  тях  надничаше  малко  момче  с  очила  което  много  приличаше,  ту  на  Сергей  ту  на  едно  друго (доста шаржове има с тях)  а  от  долу  беше  седнало  още  едно  момченце  което,  с едната ръчичка беше гушнало голяма играчка – трактор  а за другата го държеше един октопод. Под  образите   пишеше :

  ДС . ( АБВ + ДСБ + БСП +    ДПС.2 +   РЗС ) = ОФ. /отечествен фронт,/

  3              3                  х

  Надпис,  под   това   уравнение  убеждаваше,  на  няколко  езика,  че  това  е  най– добрият проект за България…Изпсувах безадресно  а  водещият  от  стената слезе  от нея, седна при мен и ми  каза  с  топлия и загрижен глас на школован вербовчик:

  – Другарю, дай си ЕГН–то и  се  подпиши че ще сътрудничиш, доброволно на   нашата ловна дружинка…пък ние после ще те уредим за аташе по  земетресенията в посолството  ни  във Венецуела. Там  ще  бъдеш  дясната  ръка на  посланника  в  далаверите му.  Той  е  сигурен  и  здрав  наш кадър, а и  другаря  Чавес  много го харесва..

  Теглих му още една,  този път адресирана и на матерния му руски – та дано ме разбере,  а он ме гледа като бобовдолскиьо бик… и нече да вдене.  Огледах се за некакъв винкел,  оти от ньега отбират, щото го много употребляват фолклорно и гато го мернат,  стават по – сговорни,  ама  от  вълнение  ли,  от  смахнатия  сън  ли,  (и  защо  президента и то на о-в Тасос..? Кой да ми каже?)…   много  разтревожен от  сънуваните дивотии, се  събудих и зяпнах безглаголно в една точка.  Обвзеха ме  едни  нечисти и Богонепристойни съмнения и подозрения към злоезичните опоненти на президента и неговите приятели, наши и чужди политически покровители. Хората които го ругаят, претендират че имат морални ценности или поне задръжки (ако ги имат) защото само Той, комунистът от Бобов дол, знае че християнският морал е мръсно и архаично попско понятие, а всички ценности, са материални, стига да са много и да са скъпи. Той знае че яхтените пристанища, вили и хотели, в които наши чиновници, магистрати и адвокати–,,консилиере” (работещи за мафията) са се завряли да живеят, само водени от голяма нужда,  са си най–обикновени офиси.

  Какво да кажем за бедните и отрудени митничари, над чиито барачки кръжат Дянковите хеликоптери – лешояди!  (Добре че не летят над гръцките острови и Халкидики). Срамота! Пийте сиромашка кръв, Гербери ненаситни! Полицейщината убива демокрацията! А Цецо – МВР–то, с тия СРС-ета, е вопиющо ПОСЕГАТЕЛСТВО  СРЕЩУ  ЛИЧНАТА  СВОБОДА  ДА СИ КРАДЕШ ,  ГАРАНТИРАН  ОТ  ЗАКОНА…Къде  се  намира  той?! Оставка-а-а! Долу!

  -Ще наложа  ,,президентско вето”- кълне президентът. Ще се жалвам в конституционния Съд  а  после  и  в   Страсбург!  Ще  ги  съдя  до  дупка! Да видят  те, кон боб  яде ли, в джамия  пърди ли се,  и  как  се  вика  на  ходжа,  пезевенк!

  А в Парламента, (защо ли го пиша с главна буква?) като захванаха с едно гонение  на  министри… где що се сетеха за министър и му искаха оставката,  хей така, за ,,вдигане на опозиционния самолет”.То, не че всичките Бойкови министри беха цвете за мирисане, хеле- Руми Желева, двамцата здравни министри и малко бременното  Юпи – Калинка, с немската диплома за менте магистър.

  Бат Бойко ги махна.   Да,  ама  не! Апетитът идва с яденето и опозицията червена и синя в единен ,,ОФ глас” поискаха да отрежат и топките на правителството – Симеон Дянков и Цецо МВР-то, но се оляха и номерът не мина.    Започнаха едни противоборства и задружно репчене от БСП, РЗС и ,,Силната коалиция”по внесения от Бойковите изедници, нов изборен  кодекс за  местната  власт, срещу изискванията  за отседналост,  районните и селските кметове да не се избират  а да се назначават..!  ,,Е, те таквоа  животно нема”. ,,Силната коалиция” се хвана  на  герберския номер, и клекна  да  ака, ама  искайки вече ВОТ  НА  НЕДОВЕРИЕ, трябваше  да се изправи… изпусна се  и  направи  АКУТО…В ПАНТАЛОНИТЕ защото Премиерът ги изпревари  и  поиска  ВОТ  НА  ДОВЕРИЕ! Но  Акуто остана и  ще зловони в гащите на авторите  му и след изборите, но вече  извън  Парламента, защото СРС-тата за Гл.митничар Ваньо Танов се оказаха МАНИПУЛИРАНИ. Сега двамата съпредседатели на ,,Силната коалиция” се питат:  –  Е,е,  оти  ги  ручахме  жабетата…? и обидени като щипани госпойци, гузно решиха да направят  срама още по-голям  като  се  въдържат на Вота за доверие на правителството. Нашите  лидери, страхливо но с  ,,достойнство” предпочетоха да се скрият зад искания против  ,,Белене”, ,,Южен поток”и т.н. все теми които вече са били дебатирани в НС ,  и  не  са  били  приети и ако загърбим явния  привкус на изнудване когато стратезите са решили че ГЕРБ е в нокдаун работата завършва като в един виц с:  –  А  вие защо биете негрите ?…..

  Костов, Станишев, Доган и Яне се оказаха в една каруца, а под прожекторите лъснаха задните им части,  но  не се виде някои да са  сини.

  Та, на  този  фокус  как  му казват,  ако  не  САЛТО  МОРТАЛЕ ?…Смъртен скок в септичната  яма,  на двора. И това става без, парламентарните пичове, да поприказват с  нас, обикновенните льохмани от т.н. членска  маса.   Научаваме  за  шоу изявите им от телевизора. Поне да действаха по  някакъв сценарий а то пълна импровизация.  При такава  импровизация, следва  абсурдна  ситуация, поднесена на тепсия от, ,,аналитичните” мозъци, отгледани в интелектуалния басеин за ,,сини стратегии”. Агентурата с досиетата на ДС в НС веднага се окопити, зачерви гребен и под вещото диригенство на Гоце, акомпанирана  услужливо от избрани медии, бодро запя  един боен рефрен,  от  Съветските времена, с актуализиран текст, пак на  руски. С тази песен, ченгетата оповестяваха  създаването  на опозиционен  алианс  на  крадците  и  олигарсите от бившата и настояща  ДС  в   АБВ-то.  Мушмороците от червения  ансамбъл за пенсии и пляски ,,Олигарх” бодро  запяха:

  ,,Вся  рать оппозиционная,                        Никто  нам  не  возметь

  Вставай  на смертний бой                        И денгами огромньiми
  На  бой  против правителям Останут  в  нас  вперед!

  – Борисовом ордой

  Пусть  кража  внезаконная,

  Представете си как Синята коалиция пледираше, срещу новите изисквания за отседналост в Закона за местните избори. След  20 години  възмущение  от гьонсуратлъка   на  ДПС с  изборния  туризъм.  Сега,  хоп – лупинг  на  90 градуса. Гласуват заедно с ченгетата от БСП  и  ДПС ?!  Не-е-е,  мъдро, принципно и най-  вече  чистоплътно, решиха да се въздържат. Гордея се с вас, и  ви  разбирам защото ,,врагът на моя враг е мой приятел”.. ех, каква коалицийка се заформя, а?  Но все пак  ще ви  попитаме  каква  позиция  ще  изберете по  явлението  ,,предизборна  регистрация” на  големи  групи,  предимно роми, от  едно  населено  място в друго?…За  пример ще дам  масовата  пререгистрация  на  на  цял  катун  с  цигани  от   Сливен  в  Несебър? Има  и  други  дестинации  за  изборно  прегрупиране.

  Но понеже  съм  започнал да  лая, имам  питане:  Защо  тези  законодателни  инициативи  са  на  ГЕРБ,  а  не  са  от  Синята  Коалиция?

  Извинявам се за този неуместен въпрос, понеже изпускам факта че проявявате  ,,инициатива и партийна бдителност, пишейки жалби до ЕНП в Брюксел  ,,какво казал  ББ   за   ТЖ.

  Голяма беля е че ни отлагат влизането в Шенген,  но  още  по-голяма  беля причинихте на името, каузата и смисъла на Синята коалиция, поставяйки я пред ЕНП в неловкото положение на неуспелият, воден от амбициите на неосъщественото си его,  да пише дребнави мазгари до началството в Брюксел… Подхвърлят  се идейки че ние сме по-десни от десните, че нашето място не е в ЕНП а при  европейските  консерватори и други словоблудства  които на времето  ни  пробутваше  Петър Стоянов  а сега  Иван  Костов.

  ЕНП не наказа ГЕРБ,  но ЕС наказа България! ,,Приносът” ви за осъществяване на националните  ни  приоритети  е  ,,огромен” и тези  депеши  ще  останат в историята на завършващия преход и отшумяващата криза, като лош пример и слаба оценка по национална зрелост. Шамарите от Берлин и Париж не закъсняха и ако саботирането на влизането ни в шенгенския Евро–клуб е приоритет за агентурата на руските интереси у нас, то съвсем логично, изниква въпросът:

  – А какво търси Синята коалиция в тази ,,изискана”   еврофобска компания?

  Няма  да  е  невъзпитано господа, ако  ви  предложа,  да  прелистите  Зигмунд Фройд.

  Да  се  върнем  на  делегираните  права  на  кметовете  на  големите общини да назначават районните  кметове.  Като  си  спомня  какви  срамотии  и  среднощни  пазарлъци  се  вихриха,  за  втория  тур на  кметските  избори, между Иван Костов и  Румен Овчаров,  взаимно  да  се  подкрепят  срещу  кандидатите на ГЕРБ  в  София,  смятам този закон за правилен. Червените  ги  разбирам защото си нямат ценностна система,  но  сините не,  защото вместо да хленчат и да играят на дребно,  джафкайки ,,опозиционно”  в компанията на нереформиралите се комунисти и шмекерите на хидролога  Доган,  трябва да се вземат в ръце, ДА  СЕ  ОБЕДИНЯТ  И  ДА  ДОКАЖАТ  ЧЕ  СОФИЯ  Е  СИНЯ.

  А ако някой не мисли така – да му  покажем вратата, пък бил той и самият Костов.

  В  Столичната  община  и  на  Дондуков, господа,  се влиза  само през парадния вход.  За  това  трябва  да  убедите  народа и най-вече себе си че това е истината,  и  се  постига  с  много  позитивизъм,  кураж  да  влезете  в  дискусия  с живите хора които не са електорални единици  и  да  дадете  реален  пример  че  сте  в  състояние   да  управлявате  града  и  страната  по – добре.

  Ето как  ще  стане  това:

  – Чрез  създаването  на  едно  ПРАВИТЕЛСТВО  В  СЯНКА,   г-н Димитров!

  При  възможностите на електронните  мрежи,  решенията  на  това Правителство, за важни държавни проблеми,  ще  стават  достояние  на  широката  общественост  веднага. Всички  ще следят действията на  двете  правителства и  ще сравняват.

  Близкото  бъдеще,  неминуемо  ще  докаже  грешките  и  успехите  на  едните  и другите   а  избирателят  ще  е  сигурен  на  кого  да  вярва.

  Господа, спечелете  изборите за  Кмет и  ще  видите че  Закона  не   е лош. Тогава вие ще назначавате   районните   кметове  а ГЕРБ и другите  ще  ви  завиждат защото ,,керванът  си  лае  а  кучето си  върви”.Още веднаж ще ви напомня че със завист, опозиционно джафкане, СРС-та  и компромати,  избори  не  се  печелят.  ДРЪЖТЕ  СЕ  ДОСТОЙНО, КАКТО ПОДОБАВА НА ЕДНА РЕАЛНА  АЛТЕРНАТИВА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО  НА  БЪЛГАРИЯ. ,,Защото, едно е  да искаш, друго е да можеш а трето  и  четвърто  е  ДА  ГО  НАПРАВИШ”.      /Йорд.Радичков ,,Мъжки времена”/.

  Ваш:  Веселин Рашев.

  Дискусионен клуб ,,Бунтовнк”

• Премиерът и правителството искат доверие

  Обсъждането в Народното събрание на поискания от министър-председателя Бойко Борисов вот на доверие започна с кратко негово изложение на мотивите му.

  За да продължи да реализира своята политика, правителството се нуждае от подкрепата на народните представители, които да потвърдят с вота си политиката, за реализирането на която гласуваха преди година и седем месеца българските избиратели, посочи Борисов.

  Той е убеден, че мерките, които се прилагат, за да бъдат разрушени онези „кръгове, които години наред са източвали държавата“, пораждат съпротивата срещу правителството и него самия.

  „Създаде се ситуация, в която неясни политически субекти чрез анонимни източници, чрез медии с неясни собственици разпространяват незаконни материали, стенограми и записи от разговори, с които целят да компрометират правителството, неговите усилия и политика и да трупат напрежение в обществото“, отбеляза премиерът.

  Целта според правителството е да се дискредитира политиката на управление на ГЕРБ и доверието към него.

  Вотът на доверие, който поиска Министерският съвет, се отнася за „цялостната политика на борба с корупцията, престъпността, за модернизиране на българската икономика и финанси, за провеждане на реформите в сферите на външната политика, отбраната, сигурността, здравеопазването, образованието, социалната политика, правосъдието, транспорта, земеделието, опазването на околната среда, културата, усвояването на средствата от европейските фондове и спорта“.

  В пленарното заседание на Народното събрание участват всички министри.

  Пръв се изказа вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. Последваха го министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, министърът на културата Вежди Рашидов, министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов.

  Министрите правят подробен и конкретен отчет на извършеното в областите, в които работят и съобщават намеренията на правителството в тези сфери до края на мандата.

  Постигнахме по-добри параметри от заложеното в бюджета. Фискалният резерв е над 6 млрд. лв. при заложен минимум от 4.5 млрд. лв., т.е., с 1.5 млрд. лв. повече от заложеното през 2010 г. Изпълнението на приходите за 2010 г. е над 100%., заяви вицепремиерът Дянков.

  Изплатихме задължението на предишното правителство. Започнахме да въвеждаме правила, които да се спазват от всички и да извеждат икономиката на светло, да няма скрити практики, не е лесно, но го правим, изтъкна той.

  Той напочни, че в Агенция „Митници“ е била извършена драстична реформа, а днес няма нито едно политическо назначение от нито една партия.

  Дянков на няколко пъти иронично се обърна към бившия министър председател, лидера на БСП: „Това можеше да бъде направено и преди, но не го направихте, нали така г-н Станишев?“

  Засегнат, Сергей Станишев направи реплика, за да заяви, че никой не вярва на изнесените от Дянков факти, цифри и статистики.

  Министър Трайчо Трайков поиска доверието на народните представители, че ако големите енергийни проекти, бъдат договорени в интерес на България, те ще бъдат продължени, но ако това не се случи – че няма да се работи по тях.

  Той поиска подкрепата на мнозинството за продължаване на политиката на правителството за енергийната независимост на България.

  Министърът информира депутатите,че започва работа единен орган за концесии за подземни богатства, нещо, което бизнесът е очаквал от над 10 години – при предишните три правителства.

  Трайков напомни също, че за първи път настоящото правителство е намалило цената на газа по действащ договор. Той посочи, че през миналата година е имало устойчив растеж на туризма.

  След изказването на министър Тотю Младенов депутатът от БСП Драгомир Стойнев заяви, че нито дума и нито една цифра в казаното от министъра не са верни, а в държавата цари хаос, предизвикан от правителството.

  Депутатът от Ботевградско, който е председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика, започна да се кара с премиера Борисов, предизвика скандал и бе отстранен от залата от председателя Цецка Цачева, тъй като според нея е нарушил няколко пъти правилника на Народното събрание.

  Председателят на БСП и председател на парламентарната група на Коалиция за България Сергей Станишев поиска Бойко Борисов да подаде оставка и да бъдат насрочени предсрочни парламентарни избори. Той съобщи резултати от социологически сондажи, според които ГЕРБ ще загуби евентуалните избори, но не посочи, кожй е прави тези сондажи.

  Станишев нарече министър-председателя „гьонсурат“, обвини го, че „презира народните представители“ и „замита проблемите под килима“. Не пропусна да упрекне и прокуратурата, която, според него „услужва на управляващите“.

  Очаквайте още подробности.

  Източник: VESTI.bg

• Касим Дал: Най-успешният проект на Държавна сигурност е Ахмед Доган

  Касим Дал – бивш заместник-председател на ДПС – в предаването „Тази сутрин“ на БТВ

  Водеща: Слушайте ни по радиото, за да чуете първото интервю, което дава доскорошният втори в Движението за права и свободи Касим Дал.
  Водещ: Добро утро на Касим Дал.
  Касим Дал: Добро утро.
  Водещ: Обвинен за клеветничество и провокация…
  Водеща: След написването на онова писмо, наречено вече първо, в което обявявате, че каузата ДПС е изместена заради материални и всякакви други интереси от председателя, че сте салфетки.
  Водещ: Защо реши…
  Касим Дал: Аз искам да заявя, че стоя зад всяка моя дума и зад всяко мое действие. Не знам колегите на какво викат клеветничество, но всичко това което съм писал е вярно и стоя зад тези думи.
  Водещ: Защо реши Касим Дал да излезе сега с това кърваво писмо, защо сега?
  Касим Дал: Всички задават въпроса защо, защото не се изпълнява, оттам започвам аз, уставът на Движението за права и свободи и не се свиква Централния съвет. Централният съвет е избраният орган от Националната конференция, а не Централното оперативно бюро. Централното оперативно бюро, както е по устав се избира или не се избира, а се посочва от председателя, това е екипа на председателя на Движението за права и свободи.
  Водещ: Това което казва Ани, е формалният повод. Там в това кърваво писмо споменавате за Държавна сигурност.
  Касим Дал: Това беше капката, дето е пълна чашата, така да се каже. Аз дотогава, може да звучи като оправдание, не бях прочел досието на Ахмед Доган.
  Водеща: Дотогава кога е, кога го прочетохте?
  Касим Дал: След Националната конференция на Движението за права и свободи.
  Водеща: Миналата година.
  Касим Дал: И просто това така ме разтресе, че…
  Водещ: Защо, какво? Вчера Христо Бисеров каза, че за това досие се знаело отдавна, той 17 години е зам.-председател.
  Касим Дал: Това е толкова долно нещо, такава мръсотия ти да клепаш, да донасяш за хората, които казваш, че са ти най-близки приятели, роднини.
  Водеща: За вас клепал ли е?
  Касим Дал: Аз просто не искам да влизам в тази тема, но всеки може да прочете, откакто законът /…/.
  Водещ: Всеки ще си каже Касим Дал отдавна познава Ахмед Доган и е бил наясно, че той е бил сътрудник. Кое е новото? Тук има, казвате приятели, близки.
  Касим Дал: Аз казах, че познавам всички тези хора, за които е донасял и това е най-разтърсващото…
  Водеща: Какво е донасял, много лични неща ли, несвързани с…
  Касим Дал: Тези хора са честни хора, хора които са се борили за каузата на Движението за права и свободи, за съжаление лично председателят, сегашния председател е донасял за тях и Държавна сигурност, аз подчертавам това, че най-успешния проект на Държавна сигурност това е Ахмед Доган.
  Водещ: Всъщност той е внедрен…
  Водеща: Вие вярвате в това, че той е внедрен, за да се създаде Движението за права и свободи?
  Касим Дал: Това е в документите.
  Водещ: От кого внедрен?
  Касим Дал: От Държавна сигурност.
  Водеща: За да се създаде движението и той да бъде провокатора.
  Касим Дал: Да му се създаде и алиби и въобще всичко.
  Водещ: Какво е донасял? От какво естество е, може да е било за националната сигурност.
  Касим Дал: Какво значи за националната сигурност?
  Водещ: Много често се употребява тази реплика.
  Касим Дал: Днес преди три дни гласувахме декларация за посланиците, които са били в Държавна сигурност, каква мимикрия е това. Какъв гьонсуратлък да гласуваш такова нещо, да подкрепиш лидера ти дали е такъв повече…
  Водещ: Какъв, какво е писал, какво е донасял?
  Касим Дал: Хора, които са около него да са такива.
  Водещ: За какъв кръг от хора е писал, които са му били много близки и вие самият с Ахмед Доган…
  Водеща: Вас клепал ли ви е? Прочетохте ли там, че и вие сте клепан?
  Касим Дал: Вижте, аз всичко съм прочел. Съветвам всеки журналист да отиде да прочете, когато иска…
  Водеща: Има една книга издадена документална ще я прочетем.
  Касим Дал: На Тома Биков, когато има и интерес към Движението за права и свободи, за да е ясно какво е ставало в Движението за права и свободи.
  Водеща: Какво, клепал е за лични неща своите близки хора.
  Касим Дал: Аз не искам да обяснявам…
  Водещ: Има много хора от ДПС, които чакат да чуят от вас за какво става дума.
  Касим Дал: Аз не искам тук да говорим за Държавна сигурност. Аз съм написал в писмото си, това е едно от обвиненията, другото обвинение е, че Движението за права и свободи е във вътрешна и външна изолация. Да сте чули някой досега да се е срещал с Ахмед Доган в близките години или той да е правил среща с някой чуждестранен лидер или политик? Няма такова нещо. За съжаление в годините, особено последната година Движението за права и свободи е в пълна изолация.
  Водещ: Какъв човек е?
  Касим Дал: Много добре знаете, въпреки сигналите, които се дават и в ляво и в дясно, никой не иска да сяда на масата с Движението за права и свободи, даже не искат подкрепата за Движението за права и свободи. В случая в Габрово знаете, когато нашите структури решиха да подкрепят кандидата на ГЕРБ как се разграничиха от нас. Не може в такава изолация организацията да съществува, затова моето предложение е и съм заявил това, не се крия, не клеветя, председателят трябва да се оттегли, за да има нов лидер и нов шанс за Движението за права и свободи.
  Водеща: Бяхте ли приятели с Ахмед Доган? Можете ли да наречете Ахмед Доган свой приятел?
  Касим Дал: Аз такъв човек не мога да нарека свой приятел, ние бяхме много добри познати и съратници, защото още от нелегалната организация сме заедно. Три години и половина сме били по затворите и от първия ден на учредяването на Движението за права и свободи сме били заедно.
  Водеща: Какво си спомняте от затворите?
  Касим Дал: Тези, които сме лежали по затворите ние не обичаме да се връщаме в тези години, но вчера най-много това ме възмути, при вас беше Христо Бисеров, човек който пет дни преди националната конференция стана член на Движението за права и свободи. Знаем каква автобиография има, аз нищо, моите уважения, че клеветя и, че аз се страхувам да се явя в телевизиите, в масмедиите, просто наистина това ме предизвика да ги говоря тези неща.
  Водещ: Чувствате ли се предаден от Ахмед Доган, защото версията там е, че вие сте предателя?
  Касим Дал: Той много хора е предал, така че и мен ме е предал, какъв проблем има това, за него няма такъв проблем.
  Водещ: Бихте ли коментирали твърденията, че вие имате амбиция да оглавите движението и че всъщност това е някакъв реваншизъм, защото той ви е махнал от ръководството?
  Касим Дал: Не случайно в писмото аз изрично подчертавам, че нямам такива амбиции и тук заявявам, че наистина аз нямам такива амбиции.
  Водещ: Какво ще правите, ако ви изключат февруари?
  Касим Дал: Но аз знаех,ч е няма да бъдат правилно информирани структурите и затова писах това писмо.
  Водеща: До структурите.
  Касим Дал: И един ден преди това в кабинета депозирах заявлението си аз там изрично пиша, че ще се обърна и към структурите на Движението за права и свободи.
  Водещ: Структурите все се обръщат срещу вас.
  Касим Дал: За съжаление партийната машина добре работи. Имало, е обаждания до късните часове, натиск, вчера имаше и т.нар. председателски съвет, който го няма в устава на Движението за права и свободи, но това са легитимните областни председатели и там е имало меко казано натиск върху областни председатели. Но факт е, вижте органът, който трябва да работи между две национални конференции и по устав, аз нося и устава тук, по устав Централният съвет се свиква най-малко веднъж на три месеца, те не го свикват.
  Водещ: Оставете устава, чувствате ли се като човек, който е ограбен, баща на ДПС ви наричат някои, че са ви взели рожбата, чувствате ли се така?
  Касим Дал: Вече 13 месеца органът, който е избран от националната конференция, това са 175 души не са свикани, а се свиква само Централното оперативно бюро, където председателя…
  Водещ: Над устава има и едни човешки отношения, затова ви питам.
  Касим Дал: Председателят ги е избрал. Човешките отношения, вижте те всички граници минаха и затова чашата на търпението се изчерпа, аз затова говоря. Говоря това, което говорят хората по места, защото единственият съм, който обикаля структурите.
  Водещ: Какво говорят?
  Касим Дал: Всичко това, което съм писал в писмото, че е резил 1,5 милиона да вземеш, когато си лидер на една партия мандатоносител, четири мандата вече да не ходиш в парламента, да изолираш до такава степен Движението за права и свободи, че последната година никой не иска да седне на масата с преговори.
  Водещ: Как забогатя Ахмед Доган? Той още ’90-те години казваше „аз съм милионер в зелено”, вие бяхте до него тогава.
  Касим Дал: Аз не му броя парите., не знам, питайте него как е забогатял, аз говоря за себе си тук и за моите отношения към сегашните проблеми на Движението за права и свободи.
  Водеща: През изминалата година, когато всички тези неща, може би и по-остро да сте ги казвали на Ахмед Доган.
  Касим Дал: Аз съм ги казвал винаги, повечето на четири очи, но и пред тогавашните заседания съм ги казвал.
  Водеща: И какво?
  Касим Дал: Няма резултат, виждате. Това е факта.
  Водещ: Защо нямахте среща?
  Касим Дал: Не знам, него трябва да попитате. Аз среща не съм отказвал, напротив, имаше и посредници да ни срещнат за година, но аз съм уверен, че той е такъв човек, че не може да ме погледне в очите, затова никога няма да седне на масата с мен.
  Водеща: Заради кое не може да ви погледне в очите, заради това, което знаете за досието му и за хората, които е клепал ли?
  Касим Дал: Аз знам какви предателства е правил и какви донуси е правил.
  Водещ: Много хора се питат какво имате предвид точно, донуси срещу кого и от какво естество, личен живот /…/.
  Касим Дал: Аз ви обяснявам за какво става, вие пак там връщате нещата.
  Водещ: Дайте да говорим конкретно, г-н Дал.
  Касим Дал: Дайте да говорим по писмото. Койот иска да се запознае с мръсотията и как да кажа, нямам думи просто да се изразя, там в досието ги пише.
  Водещ: Много хора от ДПС не са го чели.
  Касим Дал: Вече законът позволява, всеки може да го прочете, има издадена специална книга за това нещо, да заповядат. Аз не искам към това да се връщам. Аз поставям принципни неща към ръководството на Движението за права и свободи и това искам да повторя, че аз не исках пред Централното оперативно бюро да говоря, аз исках легитимния, широкия орган да се свика на Движението за права и свободи…
  Водещ: Смятате, че това са мъжки секретарки ли?

  Следва продължение…
  © ФокусНюз

• В капана на имплозията, или защо не чухме „Това е лъжа!“

  Автор: Петя Владимирова /Дневник/

  На петия ден от втората ударна вълна, която запрати в центъра на скандала с подслушаните разговори самия премиер Борисов, все по-отчетливо се подрежда прогнозата, че властта няма никакво намерение да търси оздравителен за обществото изход от положението.

  И чака скандалът да затихне от само себе си, подобно на досегашните. Читателските форуми вече нарекоха воденото от прокуратурата „разследване“ за изтичане на информация „операция „Замазвачите“.

  Кратък поглед назад към скандалите на прехода показва обаче, че най-значимите от тях, с главен участник МВР и специалните служби,

  не са затихвали без кадрови последици за управляващите

  През 1995 г. в Седмо столично РПУ беше пребит до смърт 22-годишния Христо Христов. Заради свирепия произвол на редовите полицаи оставка подаде директорът на Националната полиция Иван Димов – паралелно със съдебното дело срещу полицаите.

  През 1996 г. в жк „Люлин“ бяха застреляни от престъпници трима полицаи почти от упор. Заради пълното безхаберие в МВР по организацията на полицейските акции оставка подаде вътрешният министър Любомир Начев, макар и след като беше уловен да се забавлява в деня на трагедията – паралелно със съдебното дело срещу престъпниците.

  През 2000 г. бяха намерени подслушвателни устройства в дома на главния прокурор Никола Филчев или поне така обяви прокуратурата. Заради неразборията в скандала „Бръмбаргейт“ около въпроса кой контролира поставянето на СРС оставка подаде главният секретар на МВР Божидар Попов – паралелно със съдебното дело (завършило с оправдателна присъда за директора на Националната служба за сигурност).

  През 2008 г. след мегаскандала, свързан със срещата му с т.нар. братя Галеви, бившият вътрешен министър Румен Петков, смятан за един от най-силните хора не само в БСП, но и в държавата, беше принуден да подаде оставка.

  Тези примери са само илюстрация, че при разтърсващи обществото и държавността разкрития някой от властта си отива, за да не си отиде цялата власт. В сегашния обаче управляващите не дават знак, че имат намерение да постъпят по подобен начин. Вероятно стъписани от факта, че самият връх на властта се озова в параметрите му. А това е ситуация, различна по същество (а не по форма) от предишните.

  „Самият връх“ в случая е олицетворен от премиера Борисов, вътрешния министър Цветанов, водещи депутати от ГЕРБ, че дори и президента. И това, което ги обединява в реакциите им на изтеклите записи, е, че нито веднъж от никого не чухме „Това е лъжа!“.

  Не чухме премиера да заяви ясно и еднозначно: „Никога не съм казвал на Ваньо Танов да изведе митничарите от пивоварната на Мишо Бирата.“ Не чухме Първанов да отрече, че се е обаждал на Борисов да ходатайства за същия „бизнесмен“. Не чухме съпредседателката на ПГ на ГЕРБ и шефка на ключовата правна комисия да обяви: „Никога не съм казвала на Танов, че оценките се пишат според поръчката.“

  Вместо това след първоначалното онемяване замесените запяха една и съща мантра – че записът е монтаж и че е манипулиран. Но

  никой не каза, че ще заведе дело за клевета и увреждане на доброто име

  срещу разпространителите на тези манипулации. (Само Първанов направи изключение, като набързо уволни шефа на правния си съвет заради изтеклия в скандала факт, че е бил адвокат на свързаната с Мишо Бирата фирма „Булбрю БГ“ в делото за отнетия й лиценз.) И всички ще чакат експертиза на аудиозаписите да им каже дали и какво са говорили, понеже сега „не знаем какво обсъждаме“ (!).

  Това, че експертизата ще се прави в подчинения на вътрешния министър институт по криминалистика и криминология, също е обстоятелство с две остриета по отношение на общественото мнение и доверието в заключенията. А и едва ли пускащите поредицата записани разговори не са се подготвили за възможните сценарии с резултати от експертизата.

  Очакването е прокуратурата да заключи, че тези записи не са онези от „законните СРС на МВР“, а са правени от неизвестни частни субекти, следователно няма изтичане на информация, затова няма и виновни длъжностни лица. А какво се е правило вътре в МВР, дали е имало достатъчно законови основания за подслушването на Танов и дали са спазени изискванията на закона за СРС след получаване на разрешението на съдията, „не можем да обявяваме, понеже е класифицирана информация“.

  И както вече ни подготви главният прокурор Велчев, ако записите се окажат „частни“, производителите им също нямало как да бъдат наказани, понеже в НК санкция се предвиждала само за неправилна употреба на СРС.
  От тази възможна замазвателна стратегия, за да си останат нещата такива, каквито са, а скандалът просто да си заглъхне, има поне две основни последици.

  Първата е, че едно от основните средства в инструментариума на борбата с престъпността и в защитата на националната сигурност в цял свят – подслушването на основателно заподозрени, в България ще е дискредитирано за дълго време напред. Достатъчно е да си представим как в бъдеще при всяко споменаване на събрани с този вид СРС доказателства уличените или адвокатите им ще отговарят с модното „Това е монтаж и манипулация!“.

  Втората е, че ако нещата останат такива, каквито са, черната кутия на 20-годишния ченгеджийски произвол вече ще произвежда предимно имплозии като сегашната – на повърхността всичко ще е „наред“ за сметка на все по-дълбокото разрушаване на самата тъкан на държавата и обществото.

  До непредвидимия край на подобен процес.

• Български традиции – Петльовден, Евтимовден
  Петльовден се празнува на здраве на момчетата

  Петльовден е български народен празник,.тачен в Източна България за здраве на момченцата.  По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел. Според народа празникът символизира плодовитостта на момчетата. 20 януари е и Ден на младото семейство.

  Според обичая на този ден се заколва черно петле на прага на къщата. Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Кръст се прави и на вратата — за здраве и предпазване от болести и лоши очи. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата на дома, около нея или по оградата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата за здраве и петеларя. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за „полова чистота“, т.е. момчето не трябва да е имало сексуална връзкал Заколения петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника, краката хвърлят по покрива, а от петльовите пера запазват за обредна украса и лек. Коленето на петел населението свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос. Другаде се счита, че традицията за колене на петел и пръскане с кръвта му по къщата, води началото си от времето по турско робство. Тогава хората колели петел и пръскали с кръвта му по входната врата. Така когато турците минавали по къщите да взимат децата на хората, като видели кръв по портата, си мислели, че от тук вече е минавано.

  Петлето се вари доста дълго и се готви като чорба с ориз, с булгур и др. лМайките месят прясна пита, зелник, баница, които поднасят с греяно вино, подсладено с мед и подправено с черен пипер. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Сред някои групи население обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден. Бабата акушерка също коли петел, сготвя го и закичена с пера от петльовата опашка, посреща за обща трапеза майките на мъжки деца, на които е бабувала. Гостенките кичат бабата с къдели вълна, наниз червени сухи чушки, наниз пуканки и цветя. После приготвят знаме от опашите пера на петела и цветя, увиват го с червен конец на дрянова пръчка и като поиграят хоро и се нагостят, подаряват знамето на бабата.

  В Пловдивско денят е известен под името Черна или Црън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не „църнеят“, т.е. да не жалят почина

  В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел.Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия).

  Петльовден е български народен празник, тачен в Източна България за здраве на момченцата.

  По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел. Според народа празникът символизира плодовитостта на момчетата. 20 януари е и Ден на младото семейство.

  Според обичая на този ден се заколва черно петле на прага на къщата. Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Кръст се прави и на вратата — за здраве и предпазване от болести и лоши очи. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата на дома, около нея или по оградата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата за здраве и петеларя. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за „полова чистота“, т.е. момчето не трябва да е имало сексуална връзкал Заколения петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника, краката хвърлят по покрива, а от петльовите пера запазват за обредна украса и лек. Коленето на петел населението свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос. Другаде се счита, че традицията за колене на петел и пръскане с кръвта му по къщата, води началото си от времето по турско робство. Тогава хората колели петел и пръскали с кръвта му по входната врата. Така когато турците минавали по къщите да взимат децата на хората, като видели кръв по портата, си мислели, че от тук вече е минавано.

  Петлето се вари доста дълго и се готви като чорба с ориз, с булгур и др. Майките месят прясна пита, зелник, баница, които поднасят с греяно вино, подсладено с мед и подправено с черен пипер. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Сред някои групи население обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден. Бабата акушерка също коли петел, сготвя го и закичена с пера от петльовата опашка, посреща за обща трапеза майките на мъжки деца, на които е бабувала. Гостенките кичат бабата с къдели вълна, наниз червени сухи чушки, наниз пуканки и цветя. После приготвят знаме от опашите пера на петела и цветя, увиват го с червен конец на дрянова пръчка и като поиграят хоро и се нагостят, подаряват знамето на бабата.

  

  В Пловдивско денят е известен под името Черна или Црън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел или кокошка се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не „църнеят“, т.е. да не жалят починал. В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Там вярват, че св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия).

  На 20 януари църквата празнува преподобния Евтимий Велики, роден около 1320–1330 г, роден в град Милетин и живял през V век както и на паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски (ок.1327 – 1402). На гръцки името Евтим означава „благодушен“.

  Преп. Евтимий Велики, син на благочестиви родители, подвижник от юдейската планинска пустиня се родил през 377 г. в град Мелитин (Армения) до река Ефрат. Син на родители, които дълго време нямали деца, той още при раждането си бил посветен на Бога. За образованието му се погрижил един църковнослужител и местният епископ, който го ръкоположил за свещеник и го поставил надзорник на градските манастири. Отишъл в Иерусалим, основал манастир, събрал братя, имал чудотворен дар, починал на 96 години в 473 година.

  Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква – архиепископи и патриарси – е несъмнено св. патриарх Евтимий Търновски. Той се родил около 1327 г. в столицата Търново и произлизал от знатния болярски род Цамблаковци.

  Патриарх Евтимий светителствал през най-тежкото време за българския народ. Турците стъпка по стъпка превземали Балканския полуостров и земите на българската държава. Св. патриарх Евтимий пазел ревниво православното наследство от еретически посегателство; вземал решителни мерки против упадъчните нрави в обществения живот; държал високо за здравината на семейството, от което твърде много зависи издръжливостта на държавата; полагал бащински грижи за бедни, страдащи и онеправдание.Без да бъде дипломат по призвание и служение, патриарх Евтимий вършил най-добрата дипломатическа услуга на своето отичество. Всички чужденци, които идвали в българската столица с търговски или политически задачи, се стремели да влязат в общение с неговата очарователна личност.
  

  При падането на България под турско робство, столицата останала без цар — Иван Шишман бил посечен в Никополската крепост, патриархът бил единственото упование на изплашения народ. След като убили голяма част от семействата на болярите, завоевателите извели Патриарх Евтимий на градските стени, за да бъде посечен пред очите на хилядното население. Свидетеля на всичко това Григорий Цамблак пише, че когато духовният водач благословил паството си и коленичил с наведена глава, а палачът вдигнал брадвата да го екзекутира, ръката му се вдървила. Смъртното наказание било отменено, но Патриарх Евтимий  бил изпратен на заточение на юг, вероятно в Бачковския манастир., където починал около Патриарх Евтимий около 1401/1402 г. на около 74-годишна възраст. Няма точни сведения за това къде е заточен и умрял този велик патриарх на осиротяла България. Въпросът все още остава неразрешен.

  

  Св. патриарх Евтимий Търновски е автор е на забележителни жития като това на св. Петка, св. Филотелия и др., на похвални слова и пр. Името му  ще продължава да сияе през всички векове на нашата родна история и ще буди благоговейна почит, дълбоко преклонение и благодарно признание.

  Именници: Евтим, Евтимий

  „Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба“ –  Св. Евтимий Търновски

• Двойките се карат 312 пъти в годината

  Дребните скандали обаче могат да се превърнат в толкова сериозни, че за всеки пети британец са причина за раздяла.

  Двойките се карат 312 пъти в годината, най-често за незначителни неща, като оставяне на мокри кърпи на леглото или честата смяна на каналите, установили учените.

  Тези малки дразнещи навици обаче може да се превърнат в толкова сериозен проблем, че за един на всеки пет британци те са станали причина за раздяла.

  Най-вероятно е двойките да се карат в четвъртък.

  Според изследването жените се дразнят повече от навиците на партньора си, отколкото мъжете.

  Дамите биха се подразнили, ако партньорът им е забравил да смени тоалетната хартия, да изгаси лампата, да вдигне капака на тоалетната чиния, често сменя каналите или запушва мивката.

  Но мъжете също не са имунизирани срещу раздразнение.

  Те излизат извън нерви, когато партньорката им отделя прекалено много време на това да избере какво да облече, оставя мръсни чаши в къщата, гледа сапунени сериали или ги кара да вършат домакинска работа.

  Данните са резултат от изследване сред 3000 души.

  Въпреки че мъжете са по-спокойният пол, по-вероятно е именно те да прекратят връзката заради отегчителните навици на партньорката си.

  vesti.bg

• Православните отбелязват празника Богоявление

  Днес православните вярващи в Русия отбелязват празника Богоявление. В този ден патриархът Московски и на цяла Русия Кирил  проведе божествена литургия и водосвятие в Богоявленския събор  на Москва.  Светата богоявленска вода, като правило, православните съхраняват цяла година като най-добро лекарство от душевни и телесни недъзи.

  Източноправославните християни, които използват Юлианския календар  в Русия, Сърбия, Гърция, Армения, Грузия, Македония, Румъния, Беларус и част от Украйна също празнуват Богоявление днес.

  Праздник Kрещения также называется праздником Богоявления – в этот день Бог явил Себя явственно миру в трех Лицах Своего Божества: Бог Сын – Иисус Христос – принимал крещение в Иордане, Дух Святой нисшел на Него, Бог Отец засвидетельствовал об Иисусе Христе гласом с неба.

  Накануне праздника Kрещения Господня установлен строгий пост (Kрещенский сочельник). Всенощное бдение праздника Kрещения состоит из великого повечерия, литии, утрени и первого часа. В день праздника и в день Kрещенского сочельника совершается Великое водоосвящение.

  В России и Болгарии на праздник Богоявления или Крещения освящают воду . Иногда освящение проводится прямо на водоёмах в специально пробитых прорубях, которые называют «иордань», в воспоминание крещения Христа в Иордане. Существует также традиция купания в этих прорубях.

  По всей России подготовлено 1700 так называемых иорданей, прорубей в виде креста. В МЧС ожидают, что в крещенских купаниях примут участие до шестисот тысяч человек.

  

• Откриха нова находка на Перперикон

  Пирамидален печат на висш чиновник от византийската армия е открит на Перперикон.

  Находката беше представена на пресконференция в БТА от ръководителят на експедицията в Перперикон проф. Николай Овчаров.

  Интересното при този печат е, че отпечатващата част е от кост, което се среща за първи път. Върху нея е изобразен лъв в движение.Такива печати са се носили на гърдите и са отбелязвали много висок ранг в обществото. Те са лични и с тях се е подпечатвал восъкът от различни писма. Печатът датира от Х-ХI век. Според проф. Николай Овчаров става дума за византийски печат. Той го свърза с оловния печат на патриция Теодорокан, защото говорят за една и съща епоха. Смятам, че пирамидалният печат е на един от военачалниците на византийската армия, който е пребивавал в Перперикон през тези години, посочи археологът.

  Другата находка, която представи Овчаров, е аграфа – накит, който се е носил в горната част на дрехата, на лявото рамо. По думите му това е тържествено, церемониално украшение, което до голяма степен е давало и ранг на своя носител. В случая е женски накит, който датира от края на III и началото на IV век. Николай Овчаров посочи, че в него е открита уникална техника. Той е от бронз, централната част е запълнена от бяла стъклена паста, в която са монтирани 12 изключително фини звездички с 12 лъча. Тези отделни елементи са били монтирани още в горещата стъклена маса и така се е създало нещо като звездно небе.

  Според експерта тези две находки потвърждават, че Перперикон е бил най-важният град в Родопите през Средновековието. Българското правителство през 2011 г. ще има по-специално отношение към обектите на културно-историческия туризъм, отбеляза Николай Овчаров.

  vesti.bg

• Премиерът Бойко Борисов ще поиска вот на доверие от парламента

  На утрешното заседание министър-председателят ще предложи Министерският съвет да поиска от Народното събрание гласуване на вот на доверие за цялостната политика на правителството, съобщиха от ГЕРБ.

  До решението се е стигнало след заседание на Изпълнителната комисия на партията, на което Борисов е обявил своето непоколебимо решение да се стигне до тази процедура.

  Изпълнителната комисия е подкрепила напълно и единодушно е гласувала решението на председателя на ГЕРБ и министър-председател, се посочва в съобщението.

  През последните 20 години само веднъж министър-председател е искал вот на доверие от парламента – през 1992 г. тогавашният премиер Филип Димитров след скандал с шефа на разузнаването Бриго Аспарухов. Правителството на СДС тогава не получи достатъчно подкрепа и подаде оставка.

  Член 112 предвижда възможност Министерският съвет да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод.

  За да получи доверие кабинетът, е нужно мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители. Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството.

  По-рано днес изследване на МБМД показа, че въпреки скандалите с подслушаните разговори на Борисов, доверието към премиера се запазва в рамките на 43-44%.

  „Атака“ категорично ще подкрепи кабинета,

  ако премиерът поиска вот на доверие от парламента, заяви веднага след като бе съобщена новината лидерът на „Атака“ Волен Сидеров. Със заявлението на Сидеров правителството на малцинството на ГЕРБ си осигурява парламентарна подкрепа, ако всички депутати от двете парламентарни групи застанат зад него.

  Искането на вот на доверие е логичен ход при тези атаки от страна на Георги Първанов, Яне Янев, групата около Алексей Петров и неговите медии, както и сините, които се заявиха като опозиция на кабинета, посочи Сидеров.

  След тази истерична нападка това е начин министър-председателят да затвърди доверието към себе си и да продължи действията и реформите, отбеляза лидерът на „Атака“. Гласуването на вота на доверие ще покаже кой къде стои в политическото пространство и кой каква игра играе, смята Волен Сидеров. Той добави, че това е практика в развитите демокрации.

  Разбира се, този начин има и рискове, но човек с характер, който е тръгнал да променя нещата в България, не би трябвало да се страхува от рискове, коминтира още той.

  Попитан за евентуален паралел с вота на доверие, поискан от Филип Димитров, Сидеров коментира, че аналог не трябва да се прави, защото и времето, и партньорите на управляващите са други. Тогава партньор беше ДПС и затова падна кабинетът, тъй като ДПС го изостави, каза Сидеров.

  Решението на премиера Бойко Борисов да поиска вот на доверие към правителството показва, че

  управляващите искат формално да „запушат“ скандалите

  и да дисциплинират мнозинството, коментира лидерът на БСП Сергей Станишев.

  Той посочи, че не са дадени отговорите на въпросите, които вълнуват хората – дали управляващите покровителстват контрабандата, къде се губят 2 млрд. лева и защо хората живеят по-бедно.

  Според него Бойко Борисов може да получи вот на доверие в парламента, но не е ясно какъв е вотът на обществото.

  „Уговорен мач“, при който е ясно, че „за“ ще гласуват ГЕРБ и „Атака“,

  с тези думи лидерът на СДС Мартин Димитров коментира искането на ГЕРБ за вот на доверие към правителството.

  С този вот на доверие на практика нищо няма да се промени, заяви той.

  Според Димитров без да са ясни фактите около записите, които бяха изнесени през последните дни, искането за вот на доверие е „опит за замазване на положението“.

  Фактът, че в момента искат вот на доверие, означава, че са много притеснени и не знаят какво правят, което е лошо за България, допълни Димитров.

  „Против съм да се водят разговори с ГЕРБ за подкрепа, ние публично трябва да поставим нашите искания, за да не се спекулира“, каза лидерът на СДС.

  Мартин Димитров обясни, че подкрепата на Синята коалиция за правителството би зависила от това дали управляващите ще приемат исканията, които са поставяли и досега – за спиране на проекта АЕЦ „Белене“, за освобождаване на кадрите на Държавна сигурност от администрацията и за определени персонални промени в правителството.

  Не е изненада намерението на премиера Бойко Борисов да поиска вот на доверие от парламента, коментира за БТА заместник-председателят на ДПС Лютви Местан.

  Той каза, че все пак това е смел ход на министър-председателя.

  Източник: БТА

• Днес е Атанасовден, св. Атанасий Велики
  Атанасовден, св. Атанасий Велики – 18 януари

  “Иди си зимо, идвай лято!”

  Честит имен ден на Атанас (от гр. атанатос означава безсмъртен), Атанаска , Tанас, Начо, Тинка, Наско, Живко, Траян, Траяна,Таньо, Таню, Тинка, Hасo, Hася.

  Св. Атанасий Велики и св. Кирил Алексaндрийски

  Празнуват се съвместно на 18 януари.

  Православната църква на този ден почита св. Атанасий Велики (293/298 ­ 373). . На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор Прозвището Велик Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий (280 ­ 336), отричащ единосъщността на Бога ­ Отец и Бога ­ Син..

  Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия.. Александрийският епископ е наречен баща на православието За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Умира на 2 май 373  г. на 80 години.

  Свети Кирил Александрийски

  Св. Кирил е известен в историята на християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий. Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял доста дълго в Нитрийската пустиня. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон. Скоро Кирил станал известен проповедник и с добродетелния си живот спечелил всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той бил избран на архиепископския престол.

  Св. Кирил е участвал на Третия Вселенски събор и изобличил еретика Несторий. Написал е много книги и съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови  съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица. Починал в мир в 444 година.

  .

  Атанасовден – “Среди зима”

  В народните вярвания на българина, обаче св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Месеците януари и февруари са били наричани някога Сечко – Голям и Малък, защото зимният студ сякаш “сече” лицата. “Дърво и камък се пукат от студ” – е традиционният български израз за голям студ. Но друга народна сентенция успокоява, че вече се вижда краят на зимата: “Сечи, Сечко, не сечи, пак на лято миришеш”.  Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен и като “Среди зима” .“До средзима ни глад, ни студ има” – според стара българска поговорка.

  За селяните зимата е “мъртъв” сезон, макар и изпълнен с много празници. Освен поредицата Коледно-Новогодишни празници, зимата навремето е била и сезонът на сватбите. Но въпреки веселията и свободното време, земеделците чакали с нетърпение да си отидат студът и снегът.

  Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата, шарката  и на други тежки епидемични заболявания ( и не е случайно, защото това е времето на разпросдтранение на вирусни инфекции и грип)

  Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването. Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.

  Зимният Атанасовден има и свой летен антипод свети Атанас летни (5 юли).

  Ритуали

  Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора коледа.

  Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки и пеят песни за любов и женитба, играят хора.

  Свети Атанас се приема като християнзирана версия на небесния зимен огън, на зимното слънце, затова се правят първите ритуали за почистваниян аконаците свързани с празницния танц на нестинарите.

  В някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие (кокичета по дворовете в София могат да се берат още на 10 януари).

  В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник свети Атанас забожда главата си в земята”, като по този начин я затопля.

  Представата за светеца като повелител на чумата  изисква приготвяне на курбан на болестите.

  На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

  Празниците на Св. Антон и Св. Атанас били наричани още “сладки и медени”. Жените месели питки, намазвали ги с мед и раздавали по късче на съседи и роднини. Питките се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка – жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.

  Коли се мъжки животно и от приготвения курбан трябва да вкуси всеки член на селището, за да не разболява от тежки и неизлечими полести.

  Забрани

  Несе игпрае хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на една висока топола и оттам избира жерствите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.

  Не се работи нищо – за предпазване от шарка, синя пъпка, обриви и азви.

  Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.

  Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.

  Метереологични прогнози

  Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има продородие през годината.

  Ако времето е хубаво и не вали снаг, следващата зима ще започне рано.

  Колкото е дебел снегът на Атаносвден, толкова плот ще даде лятото.

  Празнична трапеза:  пиле с ориз, пита с мед, свинско с бамя.

  На 18 януари се празнуват съвместно Св. Атанасий Велики и св. Кирил Алексaндрийски

  Честит имен ден на Атанас (от гр. атанатос означава безсмъртен), Атанаска , Tанас, Начо, Тинка, Наско, Живко, Траян, Траяна,Таньо, Таню, Тинка,Татиана, Трайка. Hасo, Hася.

  Православната църква на този ден почита св. Атанасий Велики (293-373). На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Прозвището Велик Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий(280­-336), отричащ единосъщността на Бога ­Отец и Бога ­ Син.

  Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. Александрийският епископ е наречен баща на православието. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която в най-кризисната епоха на древната Църква православното учение устоява на Изток, а Западът се запознава с източното монашество. И словото, и животът му стават израз на добродетелта. Посрещал многобройните си гонения и изпитания с вяра и търпеливост, като казвал: „Смели бъдете! Изпитания има, но те бързо отминават“; „Буреносно облаче е ­ ще отплава“. Образец за пастир и борбен богослов, в православното съзнание се съхранява като „пример за епископ„, а учението му като „закон на православната вяра„. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Умира на 2 май 373  г. на 80 години.

  Свети Кирил Александрийски е известен в историята на християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий. Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял доста дълго в Нитрийската пустиня. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон. Скоро Кирил станал известен проповедник и с добродетелния си живот спечелил всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той бил избран на архиепископския престол. Св. Кирил е участвал на Третия Вселенски събор и изобличил еретика Несторий. Написал е много книги и съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови  съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица. Починал в мир в 444 година.

  Атанасовден – “Среди зима”. В народните вярвания на българина, обаче св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Месеците януари и февруари са били наричани някога Сечко – Голям и Малък, защото зимният студ сякаш “сече” лицата. “Дърво и камък се пукат от студ” – е традиционният български израз за голям студ. Но друга народна сентенция успокоява, че вече се вижда краят на зимата: “Сечи, Сечко, не сечи, пак на лято миришеш”.  Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен и като “Среди зима” .“До средзима ни глад, ни студ има” – според стара българска поговорка. За селяните зимата е “мъртъв” сезон, макар и изпълнен с много празници. Освен поредицата Коледно-Новогодишни празници, зимата навремето е била и сезонът на сватбите. Но въпреки веселията и свободното време, земеделците чакали с нетърпение да си отидат студът и снегът.

  Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата, шарката  и на други тежки епидемични заболявания ( и не е случайно, защото това е времето на разпросдтранение на вирусни инфекции и грип).

  Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването. Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.

  Зимният Атанасовден има и свой летен антипод свети Атанас летни (5 юли).

  Ритуали

  Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора коледа.

  Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки и пеят песни за любов и женитба, играят хора.

  В някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие, за здраве и дълголетие.

  В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник свети Атанас забожда главата си в земята”, като по този начин я затопля.

  Представата за светеца като повелител на чумата  изисква приготвяне на курбан на болестите.

  На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

  Празниците на Св. Антон и Св. Атанас били наричани още “сладки и медени”. Жените месели питки, намазвали ги с мед и раздавали по късче на съседи и роднини. Питките се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка – жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.

  Коли се мъжки животно и от приготвения курбан трябва да вкуси всеки член на селището, за да не разболява от тежки и неизлечими полести.

  Не се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на една висока топола и оттам избира жерствите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.

  Не се работи нищо – за предпазване от шарка, синя пъпка, обриви и азви.

  Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.

  Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.

  Метереологични прогнози

  Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината.

  Ако времето е хубаво и не вали снаг, следващата зима ще започне рано.

  Колкото е дебел снегът на Атаносвден, толкова плот ще даде лятото.

  Празнична трапеза:  пиле с ориз, пита с мед, свинско с бамя.

  Манастирът “Свети Атанасий” село Златна ливада, община Чирпан е не само най-старата християнска обител по българските земи, но и въобще на Европейският континент. Той е известен с лековитата вода на манастирсият си кладенец, както и с постницата в скалите обитавана от светията Атанасий, за която има поверие, че който премине през процепа в скалата е праведен, а тоз който не успее – грешник.

  
• Православен календар: Св. преподобни Антоний Велики (Антоновден)

  Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семействата си или насаме, а понякога и на малки групи. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на св. преподобни Павел Тивейски и Антоний Велики.
  На 17 януари православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики (St. Anthony the Great), роден ок. 260 г. Според житиеписеца му, Атанасий Александрийски, светецът прекарва 20 г. при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове
  Св. Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет.
  Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот.
  Двадесетгодишният младеж бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос каза да продаде имота си, за да спечели съвършенството към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. По-късно той оставил своя приятел и се заселил в една пещера – гробница, където живеел много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се със изкушенията на светските видения за наслада. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня.
  Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за който е говорил Господ и за да ни я дарува е пострадал на Кръста: „Аз обаче ви казах истината – говори Той, – за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви го пратя“ (Иоан. 16:7). Благодатта на Св. Дух е това съкровище, заради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, за да придобием. Тълкувайки Христовите думи „Огън дойдох да туря на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!” (Лук. 12,49), св. Антоний (както и св. Макарий Египетски) разбират под „огън“ възраждащата благодат на Св. Дух, която се излива върху нас в тайнството миропомазване при кръщението ни. Заедно с ап. Павел и много други св. отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни повелява да търсим преди всичко друго (Мат. 6:33), е именно възраждащата благодат на Светия Дух, като извор на нашия свят живот.
  През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал. Негови последователи са просиялите в православието подвижници св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий Александрийски и много други. Духовен наставник е бил и на св. преподобни отец Павел Препрости, чието житие съдържа и разказ за първата му среща със св. Антоний.
  Като монах св. Антоний участвал и в религиозния живот и укрепвал братята си по вяра по време на гонение.
  Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“. На следващата година Антоний умира. Погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

  Името Антон произхожда от гръцката дума „анто”, което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност, благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава „влизащ в бой”. Антон е старо римско родово име и означава „безценен, неоценим, който няма цена”.

  

  Манастирът на св. Антоний Велики – една от най-старите християнски обители в целия свят. Манастирът е разположен близо до Зафарана в Източната пустиня, до брега на Червено море. Именно по тези места се установява още през ІІІ век основателят на монашеството, св. Антоний Велики, след чието успение последователите му построяват манастир, заобиколен от крепостни стени. Най-ранният манастирски комплекс датира от ок. 350 г.

  Реставрацията на манастира е финансирана от държавния бюджет на Египет  на стойност 14,5 млн. щатски долара  и е продължила осем години. В хода на работата специалистите са обновили стената, обкръжаваща манастира, както и стените на двете главни църкви от манастирския комплекс – храмовете „Св. Апостоли“ от ХІV век и „Св. Антоний“ от VІ век.  Били са реставрирани освен това и монашеските килии, кула от VІ век, която през Средновековието е защитавала монасите от честите набези на бедуини, и стенописите в храма „Св. Антоний“. В хода на археологическите дейности на територията на манастира са били открити руини от древни монашески килии, датирани през ІV век. Руините са поставени под дебело стъкло, за да могат да бъдат разглеждани от посетителите.

  Антоновден е. Честито на именниците днес : Антон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Андон, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка

  

• Държавата, в която не искаме да живеем

  Автор: Венелина Попова

  Живеем в някакъв сюрреализъм. С мирис на блато. Обещават ни цялата година да е такава. Защото щяла да е изборна. Сякаш ще ни е за първи път да избираме президент и кметове.
  Забърканият СРС качамак горчи. И мирише на старо брашно. И медийния шарлан, с който е полят, е вгорчен. Историята за обруганите граждански права набра скорост и се разви по каноните на жанра. В медийните канали се наредиха политик до политика; социолог до социолога; екперт до експерта.
  Говоренето, обаче, остава безрезултатно. Защото драматургията предполага финал с катарзис. А такъв не се очертава. Поне не и досега.
  На всичко отгоре въпросният сюжет с депутат(к)и, министри и шеф на митническата агенция не е дори забавен за многолюдната публика в държавата. На първо място, защото тя не се чувства по никой начин застрашена, още по-малко засегната пряко от подобен тип „тихо”, макар и изключително арогантно и незаконно вмешателство в личната територия на човека, каквото е подслушването. Нещо повече-една голяма част от обществото, което носи незаличими морални травми от тоталитарния режим, приема подслушването като напълно нормална част от инструментариума на тези, които упражняват властта. Уж в тяхно име. Затова отсъства реакцията на нетърпимост. И на гняв. Която е най-нормалната автоимунна реакция на едно гражданско общество. Когато подобен тип реактивност липсва в една държава, претендираща, че развива демокрация, това е меко казано опасно. Защото позволява развихрянето на авторитарни уклони под булото на парламентаризма и закона. Но, това е само едната страна на историята.
  На същото това общество изглежда смешен днес плачът на опозицията за нарушените граждански права на подслушваните. Защото, макар и често късопаметно, то не е забравило, че подслушването в България е използвано винаги с едни и същи цели от управляващите срещу техните политическите и(ли) бизнес противници? Можем само за миг да се опитаме да си представим какво зловоние би се разнесло от разпечатките на разговори, да речем, между Р.П. и Бр. Г. или между Е. М. и нейните бизнес-партньори, реализирали кражби за милиони левове от републиканския бюджет чрез корупционни сделки? Ама тяхното мляко-покрито. Както и разговорите им, смеят се хората пред телевизорите като ги слушат как окайват дереджето на родната ни демокрация.
  Кой е автор на СРС-скандалът е ясно отдалеч. Тепърва по премиерския фасон на Бойко Борисов и на разпознаваемите лица от ГЕРБ ще се стоварват ответните удари на ДС. На същата тази ДС, която по думите на Първанов и Станишев, не интересувала никого от българските граждани. Тя ще отвърне на удара, преди още да го е понесла. Изпреварващо. Защото е жива. Защото е гръбнакът на мафията и на голяма част от бизнеса. Не само на този в сянка. И защото няма лесно да позволи да бъде обезвластена. Нито в дипломацията. Нито в службите. Нито в президентството. Нито в БАН. Нито в университетите. Нито в банките. Никъде, където е пуснала пипалата си. А битката на Борисов, Цветанов и сие, ако изобщо са решили да я водят наистина, ще е много трудна. Да не кажа непосилна. Защото биографично се родеят с тези, срещу които се изправят. И затова целите да се облекат в бяло, капките кал пак ще прозират.
  Тази битка е особено важна за премиера, защото само тя може да изчисти публичния му образ, особено пред Вашингтон и Брюксел. Само тя, а не магистралите, ще го извадят от сянката на миналото му. Това, най-вероятно, му е внушено или казано директно от лица като губернатора Уорлик, както много точно нарече ексдепутатът от ДСБ доктор Николай Михайлов USА посланика у нас. Еманципираният от предишните си среди премиер набутва мафията в миша дупка!-звучи добре, дори и да не се случи. Премиерът не мрази ДС, дори напротив-искал е да бъде част от системата й. Има и приятели отвътре. Но няма морални скрупули да й посегне. Първият рунд срещу ДС посланиците предстои. На ринга са премиерът Борисов и министър Младенов срещу президента Първанов. Първият рунд, колкото и да е важен, обаче не винаги предполага изхода от битката.
  Тази битка може да бъде спечелена тотално и завинаги, единствено ако самото общество намери морални сили да поиска да скъса завинаги с тоталитарното си минало, т.е. и с ДС. Иначе сме обречени да живеем години напред в имитация на демокрация, макар и в границите на ЕС.

  Източник: http://www.afera.bg/

• Антоновден се празнува за предпазване от болести

  Св. Антоний Велики е роден около 251 г. в семейството на заможни и благочестиви родители. Прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден, който е на 17 януари и Атанасовден на 18 януари се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Празнуват Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Дона, Тончо, Тонко, Тони, Тоня. /БГНЕС /

  Православен календар: Св. преподобни Антоний Велики

  
  

  Православен календар: Св. преподобни Антоний Велики
• Българската гордост е бяла на цвят

  Българската национална гордост е бяла на цвят и се казва кисело мляко – пише швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ и разказва историята на този освежаващ млечен продукт. История, която надали е известна на всички българи.

  Съвпадението вероятно е чиста случайност. Тъкмо в момента, в който стана ясно, че Швейцария e забранила вноса на български млечни продукти и месо заради шапа, няколко международни издания се сетиха за прочутото някога българско кисело мляко и публикуваха различни статии по темата:

  Досега българското кисело мляко беше известно предимно на българите и, може би, на някои японци. Тази страна в Азия през последните години се превърна в най-големия вносител на българско кисело мляко. В последните дни за този традиционен продукт се заговори и по страниците на западния печат. За киселото мляко като „национална културна ценност“ на българите  писа австрийският вестник „Ди Пресе“, който разказа за усилията по възраждането на оригиналната марка мляко, произвеждана някога с т. нар. „лактобацилус булгарикус“.

  Имало едно време един пастир…

  „Българска национална гордост“ пък го нарече авторитетният швейцарски ежедневник „Нойе Цюрхер Цайтунг“, който разказа историята на този освежаващ млечен продукт. История, която надали е известна на всички в България. Тя тръгва от легендата за един пастир на овце, който от недостиг на съдове за издоеното прясно мляко сипал част от него в един мех от овча кожа. Мекият балкански климат свършил своята част от чудото и така прясното мляко внезапно се превърнало в гъсто, по-кисело мляко, което много се усладило не само на случайния откривател, но и на мнозина други българи.

  Както разказва швейцарският вестник по-нататък, тайната на това откритие, датиращо от преди 5.000 до 6.000 години, е разкрита едва през 1905 година – благодарение на българския лекар и микробиолог Стамен Григоров, макар благотворното въздействие на киселото мляко над човешкия организъм да е известно още от времената на траките.

  В тази връзка „Нойе Цюрхер Цайтунг“ не пропуска да подчертае и швейцарския принос за това научно откритие – по онова време Григоров работел в лабораторията на женевския градски бактериолог Леон Масол. Там му се удава да изолира бактерията, отговорна за превръщането на прясното мляко в кисело. В чест на българина тази бактерия била наречена „лактобацилус булгарикус“.

  По-добре таратор, отколкото бира

  В естествената си форма „лактобацилус булгарикус“ се среща само на територията на днешна България, макар причините за това явление засега да не са изяснени от науката. На други места той има съвсем ограничена трайност, което обаче не пречи на японците да закупуват лиценза за производството му с цел да задоволят страстта си по киселото мляко.

  В заключение швейцарският вестник отбелязва, че българското кисело мляко е идеалната изходна база за популярния в редица югоизточноевропейски страни таратор. Според посветени, тази „студена супа от краставици, мляко и чесън“ разхлаждала в лятна жега много по-добре от всяка бира.

  Б. Узунова, Д. Попова-Витцел – Дойче Веле

• Critics Choice Awards 2011: The Winners!

  Award season has officially started!
  The 16th annual Critics Choice Movie Awards took place at the Hollywood Palladium Friday night (Jan. 14). The winners for the 2011 Critics’ Choice Movie Awards were revealed: „The Social Network“ took home three big awards: Best Picture, Best Director and Best Adapted Screenplay, plus Best Score. The Fighter also scored several awards, including Best Acting Ensemble, Best Supporting Actor for Christian Bale and Best Supporting Actress for Melissa Leo.
  „Inception“ was actually the most-awarded overall film, as it took home six technical awards. „The Fighter“ was honored in the acting category three times, with both Best Supporting awards and the Ensemble award. Natalie Portman and Colin Firth each took home the lead acting awards for „Black Swan“ and „The King’s Speech,“ respectively, which also won for Best Original Screenplay.
  Traditionally, Critics Choice winners go on to nab the Oscars, so look for some similar winners in February at the Academy Awards.

  Special honoree Quentin Tarantinо- Music & Film Award

  

  The winners list:
  Best Picture – „The Social Network“
  Best Actor – Colin Firth – „The King’s Speech“
  Best Actress – Natalie Portman – „Black Swan“
  Best Supporting Actor – Christian Bale – „The Fighter“
  Best Supporting Actress – Melissa Leo – „The Fighter“
  Best Young Actor/Actress – Hailee Steinfeld – „True Grit“
  Best Acting Ensemble – „The Fighter“
  Best Director – David Fincher – „The Social Network“
  Best Original Screenplay – „The King’s Speech“ – David Seidler
  Best Adapted Screenplay – „The Social Network“ – Aaron Sorkin
  Best Cinematography – „Inception“ – Wally Pfister
  Best Art Direction – „Inception“ – Guy Hendrix Dyas
  Best Editing – „Inception“ – Lee Smith
  Best Costume Design – „Alice in Wonderland“ – Colleen Atwood
  Best Makeup – „Alice in Wonderland“
  Best Visual Effects – „Inception“
  Best Sound – „Inception“
  Best Animated Feature – „Toy Story 3“
  Best Action Movie – „Inception“
  Best Comedy – „Easy A“
  Best Picture Made for Television – „The Pacific“ – produced by Steven Spielberg, Tom Hanks, and Gary Goetzman
  Best Foreign Language Film – „The Girl with the Dragon Tattoo“ – Swedish
  Best Documentary Feature – „Waiting for Superman“
  Best Song -„If I Rise“ – „127 Hours“
  Best Score – „The Social Network“ – Trent Reznor and Atticus Ross

  

• <<
• 1
...
• 343
• 344
• 345
• 346
• 347
• 348
• 349
• 350
• 351
• 352
• 353
...
• 415
• >>